Jump to content
Порталът към съзнателен живот

val68z

Участници
  • Общо Съдържание

    685
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    11

Всичко добавено от val68z

  1. предлагам темата да бъде изтрита. най-малко заради амбициите ви този портал да бъде духовен. според редица философии и религии" БОГ Е НЕПОЗНАВАЕМ". Така че, нека някои псевдофилософи, да не си напъват аспиринчетата. ние живеем в дуалистичен свят , защото се намираме точно там, където трябва да бъдем. но изобщо не е трудно да се допусне ,че съществуват и светове, които не са дуалистични.
  2. http://www.youtube.com/watch?v=Y_PIadFsvDk...;feature=fvste3 http://www.vbox7.com/play:c0b3781c Leonard Cohen
  3. търся един филм , от който съм гледал само някои серии, ...може би допреди година вървеше по "диемите", американски, сериен, ...разказваше се за будистки, странстващ монах,учител по боини изкуства, установил се в ню-йорк , и срещнал се там, със сина си полицай. не се сещам за заглавието за да го потърся , благодаря ви предварително
  4. здравейте това е книга , която аз специално търся отдавна. намерих я естествено ,при един велик народ-руснаците , имам да им благодаря за много неща... преводът е на руски , но едва ли някои ще се затрудни с него. http://www.theosophy.ru/lib/bodhisat.htm
  5. "Gutta cavat lapidem non vi, sed saepe cadendo - sic homo fit sapiens non vi, sed saepe legendo" (Ovidius) ....та в тази връзка, би ми било любопитно , дали участниците в този форум , имат нужда от това.
  6. простите. и все таки, оно замечателное. Добрый день! Благодарю Вас за публикацию замечательного стихотворения, но необходимо уточнить, что его автор Константин Михайлович Симонов. «Жди меня, и я вернусь…» Википедия Вот еще одно из стихотворений К. Симонова: Не той, что из сказок, не той, что с пеленок, Не той, что была по учебникам пройдена, А той, что пылала в глазах воспаленных, А той, что рыдала,– запомнил я Родину. И вижу ее, накануне победы, Не каменной, бронзовой, славой увенчанной, А очи проплакавшей, идя сквозь беды, Все снесшей, все вынесшей русскою женщиной. 1945 Сайт о поэте Стихотворения поэта в поэтической библиотеке «Стихия»
  7. напълно съм съгласен. ще добавя още един пример , който харесвам - "капката вода пробива скалата, не със сила, а с постоянство."
  8. що е то, устойчивост.? кои са тези, които търсят това качество, като част от снаряжението си, по пътя си , и полагат грижи за неговото развитие. какво ни струва това ,че заменяме понякога " кон за кокошка", но оставаме верни на принципите си, в които вярваме и с които живеем. "...По цял свят над вратата на всяка професия, над вратата на всяко за­­нятие, винаги стои окачено обявление: „Търси се, дири се човек“. Търси се истински честен човек, който може да запази индивидуално­­стта си в тълпата, човек, който мъжки поддържа убежденията си, кой­­то няма да се побои да каже „не“, макар цял свят да казва „да“. Цял свят вика: къде е истинският човек, който ще ни спаси? Нам е по­требен истински човек! Не търсете този човек. Той е у вас. Този човек сте вие. Това е всеки от нас! Как човек може да стане истински чо­­век? Няма нищо по-мъчно от това, няма и нищо по-лесно, ако той го поиска.“ Александър Дюма..." цитирани бяха откъси от произведението на петър димков "хигиена и лекуване на душата"
  9. Любэ "Третьи сутки в пути, ветер, камни, дожди, Всё вперёд и вперёд, рота прёт наша, прёт Третьи сутки в пути, слышь, браток, не грусти Ведь приказ есть приказ, знает каждый из нас. Напишите письмецо, нет его дороже для бойцов, Напишите пару слов вы девчата для своих пацанов. Припев (2 раза): И на рассвете вперёд уходит рота солдат Уходит, чтоб победить и чтобы не умирать Ты дай им там прикурить, товарищ старший сержант Я верю в душу твою солдат, солдат, солдат Третьи сутки в пути, ветер, камни, дожди На рассвете нам в бой, день начнётся стрельбой. Третьи сутки в пути, кто бы знал что нас ждёт, Третьи сутки в пути и рассвет настаёт. Напишите письмецо как живет там наш родимый дом? Из далёка-далека принесут его мне облака. Припев (2 раза) Падала земля, с неба падала земля Разрывая крик в небе "Падла ты, война!" Плавилась броня, захлебнулся автомат Заглянул в глаза ты смерти, гвардии сержант!..."
  10. "Жди меня, и я вернусь, Только очень жди, Жди" "Жди меня, и я вернусь, Только очень жди, Жди, когда наводят грусть Желтые дожди, Жди, когда снега метут, Жди, когда жара, Жди, когда других не ждут, Позабыв вчера. Жди, когда из дальних мест Писем не придет, Жди, когда уж надоест Всем, кто вместе ждет. Жди меня, и я вернусь Не желай добра Всем, кто знает наизусть, Что забыть пора. Пусть поверят сын и мать В то, что нет меня, Пусть друзья устанут ждать, Сядут у огня, Выпьют горькое вино На помин души... Жди. И с ними заодно Выпить не спеши Жди меня, и я вернусь Всем смертям назло. Кто не ждал меня, тот пусть Скажет: - Повезло. Не понять не ждавшим им Как среди огня Ожиданием своим Ты спасла меня. Как я выжил, будем знать Только мы с тобой, - Просто ты умела ждать, Как никто другой." сергей есенин.
  11. Imagine John Lennon http://www.vbox7.com/play:46e09ff9
  12. по -рано търсех разни неща... ...вече не ги търся , една позната се учудва ,как така може вече , да не търся щастието , ами много просто то , не е тук... ...а и не желая да го търся тук, макар да съм опитвал, ...има много мъка и болка в този свят ... по -рано търсех навън , и стигах до мимолетни и може би, илюзорни представи за любов и щастие , ...вече не търся навън , просто се опитвам да бъда в хармония с това, от което сме частици. както капката води носи и съдържа потенциала на океана , така и ние като мънички частички от СВЕТЛИНАТА , носим неиният потенциал , красота , хармония и възможности. ...този свят не винаги е бил такъв ...меко казано видоизменен. някога е бил и красив. за справка - погледнете вечер към звездното небе... а ние сме тези, които можем да го направим по -добър и красив , но само след като променим вътрешният си свят. ... сега просто си вървя по пътя , и се наслаждавам на красотата и, малките нещица които ме правят щастлив . благодаря на СВЕТЛИНАТА , ЧЕ Я ИМА . и е създала толкова красота в този свят... http://www.vbox7.com/play:11c78202
  13. ".....и питам за съвет, какво е .... ЛЮБОВТА. дали .... наистина това е любовта, щом причинява само рани или болка..." щастието не е в този свят, и не би трябвало да го търсим в хората. то само поглежда за миг ,през очите на тъгата и мъката , усмихва се , и си отива.... http://www.vbox7.com/play:2341eb9e Pepino Galiardi http://www.vbox7.com/play:aae1fee8
  14. dato xujadze maxinji var http://www.youtube.com/watch?v=XrPhnyrFUXM Djivan Gasparyan
  15. някога търсех човека , и вярвах,че ще го намеря , търсех щастието и мислех ,че се полага на всеки по задание. търсех любовта и вярвах ,че ще я открия. какво има смисъл да търсим и къде ... и не мислите ли, "че дясната ръка на позитива ,е лявата ръка на негативното." тогава нашите търсения навън, са наи-вероятно илюзорни, остава да се наслаждававе на красотата на пътя , стига да умеем да Я забелязваме. и да се любуваме на чудесата на ПРИРОДАТА.
  16. а вместо да си мечтаем ,не е ли по- добре, просто да работим. "когато нямаш нищо друго под ръка, прави от отрицателното, положително."
  17. безпристрастност.? нужна ли ни е , тя? и има ли тя ,почва у нас???
  18. Fausto Papetti - Emmanuelle http://www.youtube.com/watch?v=54Mm18RJ8FA...feature=related и отново тои , страхотен е . приятна вечер и всичко добро.
  19. http://www.youtube.com/watch?v=jn5Y45vNp5I...;feature=fvste3 http://www.youtube.com/watch?v=-f1cwycSWq0
  20. ".....През 1999 г. тук-там в пресата се промъкнаха странни съобщения. Небивалите проме-ни в гравитационните полета на планетите в Слънчевата система озадачаваха астрономи-те. Те, включително и Земята, се държали така, сякаш гигантско тяло прекосявало пространствата между тях. Но не можеха да го видят с никакви телескопи. На по-интуитивните им се струваше, че го различават посред звездите като размито петънце, но не настояваха много да оповестят откритието си, защото им липсваха железни доказателства. Други се заровиха в ар хивите и откриха, че размитото петънце можеш да бъде Десетата планета, чието съществуване веч но се оспорваше, може би заради самия спор. В кра на краищата кого ли интересуваше има или няма още една планета в Слънчевата система, нима тя щеш да оправи безработицата, религиозните сблъсъци борсовите провали, прането на пари, болестите и човешките драми. Но по-късно се оказа, че Десетата планета, или Нибиру, както я наричаха шумерите, или Седна, както я назоваваха ескимосите, има най-пряко отношение към Земята. Разбира се, стига някои да успееха да повярват в небивалиците от митовете. Само разпалените привърженици на тайните науки с стреснаха доста, понеже си направиха труда да ра зузнаят в старите книги какво можеше да означав едно такова приближаване. Означаваше, че Нибиру пристига през точно oпределени периоди - на всеки 3600 години. Приближав царствено Слънцето, обикаля го за една земна година без един ден, предизвиквайки страховити промени в магнитното поле на всички планети. Вярно е, че от известно време магнитното поле на Земята се държеше много странно и магнитнитe полюси се отдалечаваха, но никой не знаеше ще последва ли изобщо нещо. Само по-информираните твърдяха, че сега земетресенията ще станат ежедневие, вулканите ще избухват по-често, ледниците ще се разтапят и накрая, както е било три пъти през съществуването му, земното кълбо ще се преобърне, за да смени полюсите си и унищожи живота върху себе си. Пет години по-късно метеорологични сонди на голяма височина заснеха в космоса гигантски светлинен щит, зад който се долавяха очертанията на кръгло тяло. Тогава някои решиха, че върху окото на сондите е попаднал прах или влага. Почистиха ги и след седмици те направиха абсолютно същите снимки. Сиянието и кълбото в него си стояха отново там. Земята се тресеше от диви климатични аномалии - зимите станаха арктически и в нормалните ширини; връхлитаха невиждани урагани, в тропиците валеше обилен сняг, Слънцето непрестанно изригваше радиоактивни плазмени вихри и достигайки Земята, те причиняваха масова смърт сред хората, животните и растенията. Отвсякъде идваха сведе­ния, че водите са се превърнали в отрова, която бързо мореше водните същества и малко по-бавно останалите, които я пиеха. Планетата агонизираше и никой не знаеше какво да се прави. Всеобщото объркване засили хаоса на взаимните обвинения, но това, разбира се, не облекчи положението ни най-малко. Езотериците свързаха сегашното състояние с Предсказанието на майте. Техният календар, който се бе оказал съвършен, приключваше внезапно на 28 декември 2012 г. Предсказанието казваше, че тогава откъм центъра на Слънчевата система ще ни връхлети висока енергия, конто ще постави финална точка на летоброенето ни. Поне познатото. Не се казваше как, но със сигурност събитията щяха да бъдат ужасяващи за разумните същества, които щяха да преминат в лъчисто измерение. Майте бяха намерили за достатъчно да съобщят, че ще се случи на посочената дата през 2012 г. След нея календарите нямаше да имат смисъл. Лъчистата, етерна или енергийна форма не предполага физическо тяло. Тя съществува в различно от твърдата материя измерение, по други закони и с други принципи. Най-просто казано е необвързана с твърдата материя, за нея тя не е препятствие; не се нуждае въздух, вода и храна; от езици за общуване, защото общуването е телепатично; от средства за преместване, защото го прави мигновено във всички посоки, и разстоянията при това положение изгубват смисъла си; не се влияе от болести, старост и смърт, просто защото нейното измерение е недосегаемо за тях. 64 Съществуваха и други предсказания, малко или повече неясни. Дори почитаните пророци, като Нострадамус, не бяха въвели яснота по въпроса, а може би и не бяха в състояние да обхванат бъдещето в цялата му пълнота. Описваха в текстовете си фраг-менти от своите видения, но нямаше кой да ги свърже в цялостна линия. Това предизвика допълнително объркване, и едни вярваха в едно, други в друго, подчинени главно на казаното от принадлежащите към религиите им пророци. Ноосферата, или бляскавият жив слой около Земята, който записваше всяко събитие, миг, дори потрепването на едно листо, наблюдаваше този хаос Човешката маса излъчваше милиарди объркан страхове и ноосферата започна да реа-гира на черна та им енергия. Тя се освобождаваше от нея като излъчваше обратно към нейния източник, но резонансният капан разтърсваше планетата със зачестяващи земетресения. Само някои посветени опитаха да обнародват предупреждения към останалите човешки същества, за да ги накарат да контролират излъчваната от мозъците им енергия на разрушението, но положението вече бе неовладяемо. Хората не можеха да се контролират, люлени единствено от опасения и страхове. Всичко се срутваше пред очите им - всичко, което ги бе крепяло - илюзиите и самозаблудите, надменността, самочувствието на планетарни господари; парите, имотите, покупките и продажбите: целият им досегашен свят вече не струваше и пет пари...." цитиран бе следният източник- артър ленгли парола шамбала. http://supernatural.designoutcast.com/shop/index.php?main_page=product_info&cPath=0&products_id=6&zenid=66559017e0c5dbb0d1f5df7618f2a697 65
×
×
  • Добави...