val68z

...това ли трябва да оставим след нас ,или на тези, след нас ...и имат ли вина те за това ?

Все ме убеждават ,че ние не можем да променим този свят ,че е по -добре да подредим нашият вътрешен свят . Да така е ,съгласен съм с второто .
Ние сме дошли тук именно заради това, за да подредим нашият вътрешен свят, да го направим по- съвършен .

Но ние действително можем да променим и този свят / край нас /стига да пожелаем това и да положим усилия за това .
Като променим начинът на мисленето си ,начинът на живот , обемът на консумирането на материални блага ,като променим ценностите в живота си .
Като променим действията и постъпките си , отношението към заобикалящата ни среда и природа животни и растения.
"след нас и потоп " ,ами той вече се задава зад ъгъла ,нима не го виждаме
. Мнозина ме убеждават ,че всичко е наред , че държавата или правителството, или поредният партиен вожд се грижи за нас.
Ако ли не те, може би европейският съюз, или международният страж на мира - САЩ , или в краен случай Световната банка или пък Международният Валутен Фонд.

И в това не могат да ме убедят ,
ако не друго... поне имам право на свободен избор.
Ние носим отговорност за нашите действия ,и начин на живот .
не само защото това логично се отразява във вътрешният свят и неговата подреденост , а и защото това се отразява ,на светът в който живеем.

Мога да си представя любов към враговете си, т.е. към тези, които по някакъв начин ми нанасят вреда, но към злото – не мога. И тази трансформация... ами ако наистина обичайки някого го правиш по-добър, то можем да си зададем въпроса: Бог обича ли ни? Или пък Христос? Очевидно е, че с формулировката нещо не е наред. Има нещо вярно в нея, в смисъл, че ако обичаш някого ти стимулираш доброто в него да се прояви, но тази проява въобще не е сигурна. Всъщност реакцията може да е коренно противоположна – в много хора любовта ни ще събуди омраза и противодействие.

Полая земля - абсурд или правда? Отверстия на полюсах

http://www.vbox7.com/play:ff1ccce2c2

http://www.vbox7.com/play:a28bce7928


http://www.vbox7.com/play:96deb974

9 Май - победата над злото...
Врагът обаче, привидно победен в битката, е все още жив и той се нарича неведение/слепота. Поради него са и грешните концепции, които добиват власт като на цар, но все някакси не успяват да надскочат нивото на княз. Именно поради тях и ние сме все още в робство... на себе си и "мъртви в престъпления и грехове", "ходещи по обичая на този свят", по "духа, който действа" в нас - "синовете на противлението", живеещи все още "в похотите на нашата плът", следвайки/"правейки волята на плътта и на помислите" - "по естество... чеда на греха".
И тъй човек възстава против човека/природата/света/Бога.



Амма
"Безпричинната ненавист"

из "Кабала - това е много лесно" М. Лайтман
"Една битка без кръвопролития.
Само с мир и любов."

http://www.youtube.c...v=WG0-vrKTSsg#!

Поздрав с познатите ни класики от китайското кино Вярно, че не са точно традиционните, но пак носят тази дълбочина и нежност, присъща на китайската музика


http://youtu.be/4wOS-SO5ghg

http://www.youtube.com/watch?v=JxhLe2Ctuwg&feature=player_embedded

Войны за воду...

http://mixednews.ru/archives/16242

аз имам въпрос , може да не е много близко до темата, но все пак е актуален ,мисля.

някои спомня ли си, какво е мнението на ДЪНОВ  за българският народ, и по - точно за религиозното чувство на българина в сравнение с руският народ да речем. /това какво си получил в наследство едва ли е толкова важно , по- важно е как ще  вложиш повереното ти имане./

и неволно сравнявам израженията на лицата на българските граждани, с тези на тибетците да речем, откривате ли разлика? и ако да защо според вас.    тибетците изобщо нямат жизненият стандарт на оплакващите се българи ,но са щастливи защо ли е така?

"Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса"

а за "средният път" си права , той не се учи от книги или канони, учи се и се усвоява с опит ,и вътрешна убеденост за правилността на действията.

".....Буда обаче имал много по-фин подход към нещата. На практика той е първият психолог в човешката история, първият велик психотерапевт. Той просто разбрал, че този, който се бори с болката и се опитва да се отърве от нея, всъщност дълбоко в себе си все още се бои от нея. Именно затова аскетизмът като метод не е ефикасен, което важи със същата сила и за неговата противоположност, хедонизма. Ето защо Буда създал свое учение, станало известно като Средния път,

път, който не е нито аскетичен, нито хедонистичен

...Така стигаме до втората от Четирите благородни истини, която се нарича тришна. Това е санскритска дума, етимологически свързана с английското thirst („жажда"). Обикновено я превеждат като „желание", но по-точният превод би бил „стремеж", „вкопчване" или, ако използваме психотерапевтичен жаргон, „фиксация". Тришна е точно да се вкопчиш в нещо, сякаш от това зависи целият ти живот. Когато една майка толкова се страхува, че с децата й може да се случи нещо лошо и грижовно ги пази като квачка пиленцата си, че не им позволява да пораснат - това е тришна. Когато двама влюбени се вкопчат един в друг и току им хрумне, че трябва да подпишат и документ, в който официално се заклеват, че ще се обичат винаги, това си е тришна. Когато държиш толкова много на себе си, че започваш чак да се задушаваш, това също е тришна. Втората благородна истина ни връща към първата — именно това „вкопчване" е причина за страданието (духкха). Когато така и не можеш да разбереш, че целият свят е една фантасмагория, омайна илюзия, струйка дим, която се къдри наляво и надясно, а ти все се опитваш да я уловиш, значи, много ще ти пати главата. Самата тришна се базира на авидя. Това е невежеството, но по-скоро означава да игнорираш, да пренебрегваш. Ние забелязваме само онова, което ни се струва достойно за нашето внимание, и нехаем за всичко останало. Нашата визия за реалността е крайно селективна; оттук-оттам си избираме по нещичко и после казваме, че именно тези нещица са вселената. По същия начин избираме и забелязваме фигурата, но не и фона. Обикновено, когато начертая кръг на черната дъска, хората виждат топка, окръжност или пръстен. Но аз съм начертал стена с дупка на нея. Не виждате ли?! По подобен начин си мислим, че можем да имаме удоволствие без болка. Искаме удоволствието, фигурата, а не си даваме сметка, че нейният фон е болката.

Ако си пъхнете ръката в огъня, ще се опарите. Няма нищо лошо в това да се опарите, особено ако го искате, но ако не щете, най-добре не си играйте с огъня. Същото е и с угнетението. Няма нищо лошо в това да сте угнетени, стига да го искате. Будизмът никого не насилва. Той казва така: „Ти разполагаш с цялата вечност, за да живееш в най-различни форми, следователно, нямаш само един живот, в който трябва да избегнеш вечното проклятие. Можеш да се въртиш, колкото си щеш, по колелото на живота, досущ като катеричка в клетка, стига това да те забавлява. Но ако в един момент решиш, че вече не ти е забавно да бъдеш угнетен, не си длъжен да продължаваш." Някой може и да не е съгласен с мене. Ще каже: „Ние трябва да сплотим силите си в битката срещу злото, за да оправим този свят и така да го подредим, че в него да има само хубави неща, без нищо лошо." Моля, опитайте. От опит глава не боли. А ако откриете, че тези опити са безплодни, можете да се пуснете. Не е нужно да се вкопчвате в тях. Отпуснете се и ще се озовете в състоянието на нирвана. Ще станете буда. Разбира се, това автоматически ви прави един доста голям особняк, но пък можете да бъдете по-дискретни и да прикривате будството си, за да не се стряскат хората."

Алън Уотс- "Средният път"

"Уви, много ученици както по-рано предпочитат бягството в илюзорния свят на своите фантазии, където те са по-често, отколкото им се струва. Работата по преобразуване на личността им се струва толкова трудна, тежка и обременяваща, че те предпочитат да махнат с ръка на всичко и по-скоро да избягат в духовния свят. Такива ученици, колкото и да е тъжно, въобще не са разбрали и не разбират смисъла на ставащото. Задачата на всеки е не да избяга от земната реалност в духовния свят, а да съумее да пренесе духовната действителност тук, в този физически свят, и тук да я приложи. Съвършено ясна и конкретна задача! Духовният свят и реалността не трябва да са откъснати от физическата действителност, а трябва да бъдат неизменна част от нея. Трябва да се учим на духовност не някъде другаде, а непосредствено тук, в самия физически свят – без да го напускаме, а живеейки в него, без да се отричаме от него, а като го извисяваме и разкрасяваме, демонстрирайки физическата си любовта към всичко и всеки и удържайки физически победи в борбата с всевъзможните всекидневни грижи и трудности. Само така ще можем да се развием като истински духовни служители на този физически свят.

Вместо това, много ученици предпочитат да се носят на крилете на мечтите си далеч от низките материи, ровят се в книгите, обграждат се със свой малък свят и изцяло потъват в собствените си малки проблеми. Те обичат да кокетничат, да подчертават колко са умни, великодушни и духовно богати, но околните, за щастие, рядко се хващат на тази въдица. Та нали е казано: по плодовете ще ги познаете. Само това е истинно. Само това е справедливо. Ако сме научили нещо, ако сме постигнали нещо, след като сме прочели или сме го чули, трябва непременно това знание да го приложим в живота, иначе то си остава безплодна, гола теория.

Нашата задача в менталния свят е да разкрасяваме и облагородяваме този свят чрез своите духовни знания и любов. Да не натрапваме на другите хора догми, да не им четем нравоучения, размахвайки наставнически пръст, а да излъчваме към тях любов и мъдрост, демонстрирайки не на думи, а с дела как сме се преобразили благодарение на знанията си. Тогава и у другите ще се появи желание да ни слушат, тъй като в този случай за тях ние ще бъдем духовно ръководство, ще ги вдъхновяваме и окриляме, а няма да им пълним мозъците със сухи проповеди и поучения. Забележете разликата!



Ученикът винаги, повтарям: винаги! – трябва да умее се справя със своята задача именно тук, в ниските материални светове. Именно тук трябва да премине всички изпитания и да издържи своя зрелостен изпит, който ще му даде пътен лист в по-висшата реалност. Именно тук той трябва да изплати и върне своите кармични дългове, които никога не би изплатил, ако непрекъснато бяга в “небесата”, в света на мечтите и илюзиите, където може да се забрави и да отхвърли временно неприятното бреме на отговорността. Да, той може да избяга в поднебесния свят и да бъде там колкото си иска, но така никога няма да се приближи към Вратата на Посвещението.

Всеки ученик трябва сериозно и отговорно да подходи към своята дхарма. Само тук: сред грънците, тенджерите, тиганите, парцалите за пода, кофите, боклука и разбира се, сред такива като него живи същества – само тук и никъде другаде той трябва да осъществява своята духовна мисия – като в суетата на ежедневието, бита и конкретните житейски ситуации грижливо претворява на практика, в живота своето духовно знание и чрез любовта да стане самото знание. Когато той стане самата мъдрост, когато я съхранява в огъня и грохота на човешките битки, схватки и сражения, тогава той става истински представител на Царството на Духа. В този случай той е Воин на Духа в действие, който използва всичките си енергии в съответствие със замисъла на Твореца."

Джуал Кхуул - "Огледалото на ученика"

http://www.vbox7.com/play:4d06e6a1

не е за хора със слаби нерви , или за такива ,витаещи из розови облаци, 

а ако на някой не му понася истината , нека се опита да  я изтрие .

любопитен съм дали ще успее.

всичко добро.

Колко се плаща за обучение в държавно училище? Колко плащате на лекаря, ако ви се наложи да опрете до него или не дай си боже да влезете за операция в болницата? Знам, че някой ще каже за плащане под масата, за здравни вноски. Но има хора и без здравно осигуряване, които биват спасявани при нещастни случаи и се налага да им се правят скъпи операции. Кой плаща? Плащаме всички като данъкоплатци. Това е принципът на солидарността в едно човешко общество. Другото е ... просто оцеляване в джунглата.

За този проект се иска нещо много по-малко. Няма се предвид изхранването на населението, а само 500 гр. хляб на човек – един минимум за да е сигурен, че ще оцелее.

Няма бизнес според мен.

Повече нямам намерение да пиша в тази тема. Каквото исках да кажа – казах го в предишния си пост.

Най-после се заговори и по медийте за реалното състояние в България.

А кога ли ще започнат да се взимат адекватни мерки от управляващите?