Jump to content
Порталът към съзнателен живот

B__

Участници
  • Общо Съдържание

    4103
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    20

Всичко добавено от B__

  1. Колко добре си описала егрегорите. Човек има свобода на волята в рамките на волята на водещия му егрегор.....и дай Боже да няма връзки с черни егрегори...:)
  2. ....българите са народ с европейска генетична структура, а тюркските гени са едва 1,5%.... Генетично българите са по-близко до италианците, северните гърци и дори унгарците, отколкото до останалите славяни.... ..оказа се, че имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ - ние стоим много далеч от основните славянски народи.... Източник: http://actualno.actualno.com/Kraj-s-lyjata-za-turkskija-ni-proizhod-news_449997.html#ixzz3OsFe71y4 Лично аз това го усещам като доста освобождаващо. За да попаднем под разни влияние какво ли не са ни втълпявали.
  3. Когато човек започне да осъзнава собствената си ограниченост, може да види истината. Александър , не пиша вече по форуми, защото всичко е една логика. А та майата е в логиката
  4. Леле, колко сложно се изразяваш Ама е интересно де. Аз бих казал, че човек е продукт на средата, в която се е появил. И е устроен да смята, че това, което мисли като истина, наистина е истина. Така човек смята за истина, вярванията на средата си. След време минава в нова среда - може да приеме нейните вярвания за истина. Тук някъде много се губи Аз-а на човека. А като няма Аз, не мисля, че има смисъл да се говори за свободна воля. Така например малко хора съзнават, че вегетарианството в западния свят е добило популярност на основата на политически идеи - леви и анархистични и че веганството граничи с психотизма.
  5. Трабва ли понякога да казваме честно какво мислим за действията на хората и да изразяваме мнение за тяхната удачност и разбиране на вътрешните подтици на извършителя? Това ми хрумна вследствие на тази тема тук, където обсъждахме, че е нарушение на свободната воля да се убеждава пациент да бъде лекуван, без той да е съгласен. Да видим следната ситуация. Човек постъпва некоректно спрямо мен, злоупотребява с мен. Аз обаче си мълча и не обръщам внимание на грешките му (или поне това, което аз мисля за грешки) и не му ги посочвам, за да покажа проятелско отношение и за да продължа да общувам с този човек. Все едно нещо подобно на "обръщането на другата буза". Вследствие обаче този човек се отдалечава от мен и загубва интерес да общува с мен. Тук има и психологически обяснения, разбира се, но по-важното си мисля е, че всеки човек в общуването търси несъзнателно и помощ от другата страна за решаване на кармичните си проблеми или най-малкото за посочването им. Човек несъзнателно иска да извърви еволюцията си и като вижда, че ти не му помагаш за това, несъзнателно загубва интерес към теб. Друг пример са престъпниците. Повечето от тях искат да бъдат заловени и правят несъзнателни грешки и създават ситуации това да стане. Те несъзнателно искат някой да им предостави възможност да изкупят грешките си и най-малкото да посочи тези грешки и да ги освободи от техния кръговрат. Според мен всеки човек понякога несъзнателно иска да коригира грешките си и се опитва да се вкара в ситуации, където това се прави, а избягва ситуации и хора, които не благоприятстват за това. От обратната страна като излагаме като градивна критика мнението си за действията на хората или най-малкото като споделяме чувствата си породени от тях ние проверяваме в реалността нашите убеждения и изводи. В срещата с реалността на нашите изводи ние имаме възможност да бъдем подпомогнати да осъзнаем заблудите в убежденията си. Така се подпомага и нашата еволюция. Ясно е, че общуването между хората е неразделна част от нашата еволюция и отшелничеството просто не може да бъде постоянен начин на живот за истински духовния човек. Но си мисля, че ние не просто трябва да общуваме, а трябва и да излагаме нашата градивна критика, за да подпомагаме еволщцията на другите хора. Трябва и да излагаме нашето мнение, за да бъде подложено на критика и да осъзнаем заблудите си, ако има такива, Човек е длъжен хем да критикува градивно другите, хем да споделя мнението си за живота, за да бъде подложено на градивна критика. И това няма общо с "подлагане на другата буза" и "гредата в моето око". Целта е точно откриване на гредата в очите, нашите и чуждите. Противоречи ли това на свободната воля? Не. Човек се съгласява само, ако осъзнае грешките си Какво мислите вие? И какво значи градивна критика според вас?
  6. Възлюбете политиците ни, така внасяте любов в тях и ги правите добри. Възлюбете месоядците, така внасяте любов в тях и ги правите добри. Възлюбете атеистите и материалистите, така внасяте любов в тях и ги правите добри. Възлюбете подлите, така внасяте любов в тях и ги правите добри. Възлюбете злите и отмъстителните, така внасяте любов в тях и ги правите добри. Възлюбете всички, които ви правят зло, така внасяте любов в тях и ги правите добри. Възлюбете болестта в себе си, така ще се излекувате. Възлюбете злото, защото така внасяте любов в него и го превръщате на добро.
  7. Хубав цитат. Всяко разделение ни отдалечава от истината. От друга страна някой българин да заема страната на някоя "световна" сила това ни отдалечава от самите себе си и даваме енергията си вместо на България на чужди сили. Нас не ни интересуват какво правят другите, как се бият, кой печели. Интересува ни България да печели. В интерес на истината и това е разделение. Но ако не отдаваме енергията си на его-създадените "любови" към чуждото и легачество пред разни чужди сили, тази енергия ще е по-добра.
  8. Защо вършим, каквото и да е? Каква е нашата мотивация? Кое ни кара да действаме? Кое ни кара да се движим? Сещам се цитат от интервю на Ролинг Стоунс: "търкалящите се камъни мъх не хващат". Какво ни помага да не хванем мъх? Ще изложа три според мен причини да правим нещата: - егото ни кара - силите ни принуждават - истинският Аз действа Според мен няма значение дали имаме свободна воля или не. И да имаме свободна воля, пак егото може да ни мотивира, а очевидно и силите. Хм, това е интересно - дори да имаме свободна воля, пак могат да ни принудят да правим неща....дори да не го съзнаваме.
  9. А знаете ли какво точно да променяте? За да променяте нещо, трябва да го познавате. Опознайте личността си. Това обикновено не става със седене и мислене, а става с правене на нещо. Кое правене е най-близко до вас в момента? Имам предвид не какво мислите, че съответства на същността ви, а към какво ви подтикват околните. Към какво ви подтикват, за което сте склонна да го направите. Не е нужно да е свързано с работа или развиване.
  10. B__

    Идея за книга

    Сингам, написана е вече подобна книга. Написана, издадена. Само това " да се преведе на други езици и да бъде полезен и на хора от други страни" още го няма
  11. Тогава така, както описвате нещата, могат и сами да преминат, но ако искате да е много по-бързо, посетете психотерапевт.
  12. Бяхте ли свидетел на самоубийството или вие намерихте тялото, или го видяхте?
  13. Stelitoy. покажете на хората, че не ги пренебрегвате, не ги изолирате, не им се обиждате. Като го разберат няма да ви изолират, няма да ви се обиждат. Да кажеш ей така от нищото на някого "Обичам те" е именно това.
  14. MontanaHana, мисля че цялата комуникация със Student_21 е налична тук във форума. Освен това вие почвате с "не мога да посещавам психотерапия". Е, то не става така, както казват "хем .... еди-къде си, хем душата в рая". Не разбирате ли, че именно това "не мога да посещавам психотерапевт" е ключово за състоянието ви. По някакъв начин ще ви донесе нужна промяна в живота.
  15. Трансформацията на това състояние не става с обяснения, а с промяна на начина на живот. И човек трябва да разбере това и да започне проммяната. Психотерапията може само да помогне за това, но човек трябва да си свърши своето. Разбирам, че хипнотерапията е привлекателна за хората в това състояние, защото го има желанието нещо да се случи ей така, без да се напрягат, но именно тази настройка е в основата на състоянието. Дори и да се иде при хипнотерапевт, добрият такъв ще даде много "домашна работа", в която е смисълът на промяна на състоянието.
  16. Оплаква се човекът, получава съвет, след това известно време го няма - явно осмисля или прилага съвета. А това оплаква се, съвет, оплаква се от друго, съвет, оплакване....малко се питаме какво точно търси. Но го има и моментът, че продължава да се оплаква, ако не е успял да намери точния човек, който може да му помогне. Или не е дошъл моментът да се помогне. Оплакване винаги ще има - поискайте и все някой ще ви даде На мен ми върши работа да разбера дали човекът е насочен към проблема и причините или към решаването на проблема. Решението обикновено няма много връзка с причините за проблема. Насоченият към проблема: - иска много да си го обясни - иска да разбере проблема си - иска другите да разберат него и проблема му - обяснява колко голям е проблемът му - обяснява колко големи усилия влага в борба с проблема Насоченият към проблема се оплаква и това оплакване може и да му е достатъчно като полза. Насоченият към решението на проблема: - търси начини да постигне нещо позитивно - споделя какво е прилагал в търсене на решението - споделя ценен за другите опит - губи се известно време, защото прилага наученото. Тоест използва форума като източник на информация и коректив, но работи "домашните" си
  17. Pramatarova, в същия болезнен за вас модел е и комуникацията ви тук. Вие се оплаквате, говорят ви, пак се оплаквате, говорят ви, оплаквате се, говорят ви и т.н. Няма как да излезете от този модел като продължавате да се оплаквате. Започнете при психотерапевт. Това да говорите за притесенията си не ви носи полза, защото именно това говорене е част от притесненията.
  18. Schoo, и другите имат такива мисли - разликата е в степента, в която им се "връзват". Степента, в която могат да отделят своето светоусещане от емоциите и мнението на другите. Също, проблемът ви е "стандартен". Няма нищо неясно в него, знае се откъде идва, психотерапевтите знаят как да помогнат за решаването му и го правят постоянно. Трябва само да тръгнете на психотерапия.
  19. Позволено ли е на духовния човек да изпитва удоволствие? Има ли връзка духовност-удоволствие? Има ли връзка живот-удоволствие? Когато нямаме удоволствие, живеем ли? Има ли връзка знание и мъдрост-удоволствие?
  20. Nejno cvete, съпругът ви няма конфликт точно със сина ви. По-скоро има конфликт с вас. Това със сина се случва, за да се намали напрежението между родителите. От това, което сте писали и по-горе за амбицията и вашето семейство си мисля, че една семейна терапия за вас и съпруга ви може да е много полезна.
  21. От това " Ние с моя приятел не сме правили секс само се задоволявахме взаимно по различни начини ", " Всеки ден имаме близост и аз му давам това,което му харесва!Той ми каза какво порно харесва и аз се съгласих да ми извършва определени услуги,които не са стандартен секс." и други неща излиза, че всъщност правите секс. Да, не са стандартен секс, но и нестандартния секс е секс. Хубаво е да започнеш психотерапия. На теб ти изглежда, че това е от вярата, но може да има и нещо друго.
  22. Как бяхте, когато си бяхте при семейството, преди да идете в Лондон
  23. Така е. Самият факт, че човек се притеснява от психоза и лудници показва, че психоза няма
  24. Енчо, това е чудесно, че ще се обърнеш към психотерапевт. Може да се каже, че това е метод, който може да подобри дори спортните постижения. Да споделя, че мотивацията и дисциплината, за които говориш, зависят от много неща и са нещо променливо. Мотивацията е вътрешната енергия, емоции и готовност да направиш нещото. А дисциплината е, когато имаш мотивацията, да не се бавиш да я използваш. Но и дисциплината и мотивацията се менят. Ти казваш "бориш се със себе си", а по-скоро трябва да следваш мотивацията си. Мотивацията се мени с времето, днес може да я има, а утре да я няма. И няма как да я "организираш" наистина. Може да имаш мотивация за нещо, което да правиш 10 години, но пак някои дни няма да ти се иска да го правиш. Въпросът е как да се възползваш най-добре от мотивацията си...да не губиш фокус. Когато откриеш истинската си мотивация, ще можеш да правиш нещото (за което си мотивиран) много години наред, с кеф и ще ти се получава.
  25. Но все пак сте намерили специалист, който да ви каже, че "ОКР е основен елемент при вас"?
×