Jump to content
Порталът към съзнателен живот

galiaivo

Участници
  • Общо Съдържание

    9
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. galiaivo

    Ревността убива

    Сигурно се чустваш много зле, но повярвай ми и съпругът ти безкрайно много се терзае. Аз съм в неговата позиция и се чуствам адски зле.На теория всичко ми е ясно, но на практика не мога да го осъществя. Знам, че трябва да дадеш свобода на човека когото обичаш, но на практика не мога да го осъзная и осъществя. Това ми коства нервите, здравето и още много други неща. Опитай се да го разбереш и не го провокирай.
  2. Alexandаr, това което искам да Ви попитам е: възможно ли е прилагането на хомеопатично лечение при натрапливи мисли, каквато е ревността. Ако е възможно какви хомеопатични продукти предлагате Вие. Благодаря Ви!
  3. Скъпа someone, разкажи ми как се справяш с проблема сега. Имаш ли напредък? Защото и аз съм в твоята ситуация и като че ли за сега нямам никакъв напредък.
  4. galiaivo

    Ревността убива

    Божидаре, честно да ти кажа, като прочетох мнението ти, малко ми олекна. Ти беше първия, който реагира негативно на темата ми и не знам защо, но ми стана криво. Очаквах да има и такива мнения, но все пак................Това е един от трудните периоди в живота ми и очаквах малко подкрепа и разбиране. Затова и писах във форума.
  5. galiaivo

    Ревността убива

    според мен, най-трудно ще бъде да преодолея страховете си, защото все още нямам отговор "как".
  6. galiaivo

    Ревността убива

    didi, много благодаря за хубавите думи. Толкова красиво и истински са написани. Сигурно ги прочетох поне 50 пъти и всеки път откривах някакъв нов смисъл. Да, наистина ще направя нещо за себе си, въпреки че постоянно гледам да съм на ниво относно обличане , маникюр, прическите и въобще визията като цяло. Никога не се запускам, колкото и трудно да ми е това /финансово и недостиг на време/. Мисля, че наистина трябва да отделям повече време за неща, които обичам, а не постоянно да се вманиачавам за чистотата вкъщи, прането и неща от такова естество. Трябва да оставя за малко на заден план ролята на "перфектната домакиня" и може би така ще променя "фокуса си", както казваш.
  7. galiaivo

    Ревността убива

    Благодаря на всички, които изразиха по някакъв начин мнението си. Искам да Ви кажа, че не съм пускала темата във няколко форума, защото си нямам работа, а просто се надявах да намеря приятелски и мъдри съвети. Надявах се да ми пишат хора, които са преживели същото или са жертва на ревността и които биха могли по някакъв начин да ми бъдат полезни. С поздрав!
  8. Здравейте ! Пише Ви една много отчаяна жена на 36 години от Плевен. Реалният ми проблем, който аз осъзнавам е болезнената ми ревност.Опитвам се да се справя сама, но за съжаление това чувство е по силно от мен и като че ли с всеки изминал ден се задълбочава и не мога да изляза от този омагьосан кръг. Започна да ми се отразява на здравето - кръвно, сърцебиене.В къщи са постоянни скандали, жестоки обиди, упреци, разследвания /от моя страна/. И най-лошото е, че децата са свидетели на всичко това. И това нещо ме побърква. Мислите ми постоянно са заети с размишления от рода:къде е съпругът ми, какво прави, има ли закачки и подмятания с колежките си, смеят ли се и всякакви такива глупости. Въображението ми рисува невероятни картини. Мисълта , че може да е с друга жена ме умопомрачава и побърква .Мисля, че напоследък не съм добра майка и съпруга. Не мога да се отдам на децата си, не им обръщам почти никакво внимание. И в работата не съм напълно адекватна, а тя изисква внимание и концентрация/работя в държавната администрация/.Станала съм следотърсач, постоянно ровя в телефона, дрехите, портмонето на съпруга си. Чувствам, че това ще съсипе мен и всички около мен. А съм толкова безсилна да се справя, а го желая много. Накратко мога да кажа за себе си, че съм разумна и много отговорна жена.За мене на първо място са децата ми и съпругът ми. Аз винаги съм била ревнива, повече от необходимото, но изведнъж като че ли ревността ми се отключи с невероятна сила.Всичко започна, когато мъжът ми започна нова работа. Мисля, че нямам конкретен повод, който да отключи ревността ми, но в главата ми се въртят само неговите колежки. Тяхната фирма си организират от време на време банкети, после ходят на бар и т.н. и това ме съсипва, побърква ме. Не мога да възприема, че ще танцува с колежките си, ще се смее с тях, ще ги докосва, ще се забавлява. Дълбоко в себе си осъзнавам, че е нормално да общуваш и с противоположния пол, защото и аз работя с колектив основно с мъже. Усещам, че ще загубя съпруга си , а по никакъв начин не променям поведението си . Това ме убива, защото не мога да се справя сама.Моля помогнете, защото бавно умирам.Очаквам Вашите съвети и отговори
  9. Здравейте ! Пише Ви една много отчаяна жена на 36 години от Плевен. Реалният ми проблем, който аз осъзнавам е болезнената ми ревност.Опитвам се да се справя сама, но за съжаление това чувство е по силно от мен и като че ли с всеки изминал ден се задълбочава и не мога да изляза от този омагьосан кръг. Започна да ми се отразява на здравето - кръвно, сърцебиене.В къщи са постоянни скандали, жестоки обиди, упреци, разследвания /от моя страна/. И най-лошото е, че децата са свидетели на всичко това. И това нещо ме побърква. Мислите ми постоянно са заети с размишления от рода:къде е съпругът ми, какво прави, има ли закачки и подмятания с колежките си, смеят ли се и всякакви такива глупости. Въображението ми рисува невероятни картини. Мисълта , че може да е с друга жена ме умопомрачава и побърква .Мисля, че напоследък не съм добра майка и съпруга. Не мога да се отдам на децата си, не им обръщам почти никакво внимание. И в работата не съм напълно адекватна, а тя изисква внимание и концентрация/работя в държавната администрация/.Станала съм следотърсач, постоянно ровя в телефона, дрехите, портмонето на съпруга си. Чувствам, че това ще съсипе мен и всички около мен. А съм толкова безсилна да се справя, а го желая много. Накратко мога да кажа за себе си, че съм разумна и много отговорна жена.За мене на първо място са децата ми и съпругът ми. Аз винаги съм била ревнива, повече от необходимото, но изведнъж като че ли ревността ми се отключи с невероятна сила.Всичко започна, когато мъжът ми започна нова работа. Мисля, че нямам конкретен повод, който да отключи ревността ми, но в главата ми се въртят само неговите колежки. Тяхната фирма си организират от време на време банкети, после ходят на бар и т.н. и това ме съсипва, побърква ме. Не мога да възприема, че ще танцува с колежките си, ще се смее с тях, ще ги докосва, ще се забавлява. Дълбоко в себе си осъзнавам, че е нормално да общуваш и с противоположния пол, защото и аз работя с колектив основно с мъже. Усещам, че ще загубя съпруга си , а по никакъв начин не променям поведението си . Това ме убива, защото не мога да се справя сама.Моля помогнете, защото бавно умирам.Очаквам Вашите съвети и отговори.
×