Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ansisi

Участници
  • Общо Съдържание

    8
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

4445 посещения на профила
  1. ansisi

    Mъжът -2 част

    Не недоволна, а търси и иска развитие, и след като тя го прави, нормално е да го поиска и от мъжа до себе си. Това го показва и Ева с ябълката, търси промяна и развитие, а не като Адам да си стои на едно място , и да чака друг да му казва какво да прави. Явно на мъжете е заложено изначално все някои да им казва какво да правят. Сигурна съм,че Ева и змията да беше поднесла на Адам, той и нея щеше да омаха. Наблюденията ми показват, че съпругата е необходима, за да замести мама. Тя получава изключителните права върху мръсното му бельо, салатата и сополивото наследство и ако не създава ядове и си изпълнява съвестно задълженията, смяна не я застрашава.
  2. Благодаря на Диди и д-р Първанов за отделеното време и внимание! Благодаря и на Божидар за мнението с което ме накара да помисля нещата от различни страни! Божидар, обикновено хората свързват еднаквостта на близнаците по външната им прилика, но не е само тя. Като родител на близнаци ( които изобщо не си приличат външно, той е рус със сини очи, а тя е със тъмна коса и очи) ежедневно се срещам в поразителната им еднаквост в емоции и действия. Още от бебета докато бяха , почти винаги им оставаше еднакво количество мляко в шишетата, ЕДНАКВО ДО МИЛИГРАМ. До ден днешен спят в една и съща поза, когато са имали силно емоционален , без значение положителен или отрицателен ден. Когато единият падне и се нарани, то другия близнак в рамките на същия ден или най- много до другия се наранява на същото място ( разбира се не го прави нарочно, а просто се случва и при него). Мога да изброявам още десетки еднакви неща които им се случват несъзнателно от тях. Това са неща, които мисля едва ли ще бъдат прекъснати, но и мен не ме тревожат толкова те ,колкото силната им зависимост. Понякога доста се стряскам, когато единият близнак отсъства и не ме пита БЕЗБРОЙ пъти кога ще се прибере другия, то той взема образа на брат/сестра си. Например ,сина ми е със мен в къщи без близначката, и започва да влиза в нейния образ, взима и куклите и започва да си играе със тях, започва да преправя гласа си като на сестра си, прави нейните мимики и жестове, близначката прави същото когато брат и отсъства, тя влиза в неговия образ с неговите играчки. Другото което ме тревожи е,че те нямат приятели, а и не искат или не знаят как да създадат такива. Когато дойде рождения им ден, и ги питам кои деца искат да поканим, близнака ми казва " сестра ми" , а тя ми казва " брат ми" и до тук, за други деца въобще не се интересуват. Дори поканите за празника си ги пишат за себе си т.е. тя зя него, той за нея и се питата " ..... ще дойдеш ле на рождения НИ ден". Другото нещо което много ме тревожи е,че почти напълно игнорират сестра си която е само една година по- голяма от тях. Тя страда много от това,че близнаците постоянно я игнорират, плаче когато и отказват да ги прегърне и целуне ( а тя вижда те да се прегръщат и целуват постоянно) и не разбира ( то не,че аз разбирам де) защо те се държат така със нея. Трудно и мъчно ми е да ги гледам как всеки ден все повече и повече си създават техен си свят в които не допускат почти никого, мъчно ми е да гледам сестра им как страда от това,че близнаците я игнорират. Сега се сетих нещо което се случи скоро. Наложи се да разделим близнаците, единият остана в къщи другия при родителите ми със преспиване. На сутринта близначката ми разказва,че имала кошмар със някакъв мечок със червени очи който искал да я изяде, но брат и дошъл и я спасил, отивам после да прибера близнака и пътьом той ми разказа, че имал същия сън само дето дошла сестра му го спасила , и двамата разказаха сънищата си все едно един го разказва т.е. сънували са абсолютно едно и също нещо. Как е възможно това?
  3. " .......... Трябва да мислим еднакво, защото сме близнаци." Това ми заяви 7 годишната ми дъщеря която има брат близнак. Останах изумена, стреснах се дори как въобще и е хрумнало и възможно ли е това изобщо при положение,че аз или който и да е от обкръжаващите ги никога не сме им говорили за еднаквост по между им, а за еднаква мисъл изобщо да не говорим. Това което са чули от нас е само,че са близнаци и толкоз. Поведението им е крайно различно, тя е изключително тиха и кротка, а той буен на моменти и доста агресивен. Всеки от двамата е със различни интереси, но когато се занимават със тях винаги търсят подкрепата на другия, никой от двамата не предприема нещо ново без одобрението и подкрепата на другия. Когато се налага да ги разделим дори за час,два се започват едни ревове "...... защо брат ми/сестра ми ме изостави" и по никакъв начин не мога да ги убедя, че това не е изоставяне , а просто той/тя се налага да отсъства за кратко (като изпадам в дълги разяснения къде е ,какво ще прави и кога ще се върне).А когато се съберат сякаш не са се виждали най-малко седмица, още от вратата се започват едни целувки и прегръдки и възклицания ".......оооо, ти си дойде,значи не си ме изоставил/а, нали повече няма да ме изоставяш" всеки път когато ставам свидетел на това просто падам, падам от това,че въпреки всичките си усилия да обяснявам, че не е изоставен/а са били напразни. Споделям всичко това, защото съм притеснена от това как ще продължават напред като отделни личности, а и полове при тази силна зависимост един от друг!? Със времето си мислех ще започнат да се отпускат повече един от друг, а се получава обратното, зависимостта им един от друг се засилва! А това "...... трябва да мислим еднакво..." съвсем ме хвърли в шах. Ще бъда благодарна, важно ми е да чуя мнението на психолозите, също и на родители на пораснали близнаци, и хора които имат близнак.
  4. Здравей Донка благодаря за отговорите. Съветите които ми даваш са добри, но не носят плодове,нещата биха се променили ако учителите имат желание за промяна и гледат към децата с разбиране, желание да ги научат наистина не нещо, а не да ги определят като " зверове" . Звероукротител, тази дума я използват и нашите учители. Когато има кажа, че щом се имат за звероукротители то те такива ще бъдат, ме гледат стреснато и неразбиращо. За пушенето на терасите. Подавани са десетки сигнали от родители по много нередности, но и това не е донесло резултат. Винаги са предупредени от някъде, че ще има проверка и когато тя дойде, разбира се всичко е изрядно. Сега, аз също съм пушач и проявявам разбиране, да запалиш цигара и да изпиеш кафе. Лошото е, че вместо да се редуват госпожите , едната да изпуши цигара докато другата се занимава със децата, а не да ги оставят сами и да им пускат чалга. Дъщеря ми без да съм и казвала тя сама е реагирала и е помолила госпожата да не пуска тази музика защото не е хубава. Отговорът е бил " У вас като си си, майка ти да пуска каквото си ще, тук каквото кажем ние". Забелязала съм и предпочитание към определени деца и в този случай останалите страдат от липса на внимание от учителя, което води до нежелание за учене. Ще дам личен пример. Голямата ми дъщеря е в първи клас и отказва да пише домашните с обяснението " Мамо защо да си пиша домашното като госпожата не ми го проверява, проверява всеки ден домашните само на нейните любимци и само на тях им се радва" обяснявам и че домашните не са заради госпожата, а за самата нея, да се упражнява да чете, пише, смята по-добре. До тук добре, но после следва въпроса " Добре мамо, ама защо госпожата гледа домашните на любимците и им слага печат слънчице само на тях" ( при нас печат слънчице означава шестица) тук вече не знам как да и отговоря. За да и покажа,че и нейното домашно е важно и оценено купих си такъв печат и започнах да го поставям на всяко добре направено домашно и детето оставаше доволно и щастливо от факта,че е оценено. В последствие госпожата видяла моите печати и се накарала на дъщеря ми. Отидох в училището и разговарях със нея, казах и за ситуацията така както я пиша на вас, отговорът на госпожата беше " Ами случва се понякога да забравям да поглеждам домашните" и така въпроса се приключи. Госпожата се промени, но за малко, уви, после старата песен на нов глас.
  5. Здравейте Въпросът ми е как да се справя със педагозите които нараняват емоционално децата ми?! Започвам със пример от вчера. Прибирам дъщеря си от детска градина и я заварвам да плаче, когато я попитах защо плаче ми отговори, че госпожата и се е карала, защото пише с лявата ръка. Този проблем го имам още от както е тръгнала на градина. Всеки път обяснявам на госпожите, че тя просто пише с лявата ръка и не искам да я тормозят, щом и е удобно с лявата с нея да си пише. В отговор всеки път получава обяснението, че по-добре за детето да се научи с дясната, може сега да плаче, но го правели за нейно добро в бъдеше. Към сина ми също има тормоз, тъй като е по- буйно дете работата със него е трудна, но те вместо да му помагат го слагат да спи, докато другите деца провеждат занятия. Заварвала съм не веднъж да е заключен в тоалетната от госпожата, той плаче, а тя му казва " щом не слушаш ще спиш тук, майка ти няма да дойде да те вземе" . Когато ме видят госпожите, че ставам свидетел на всичко ми се ухилват и казват " ние само си играем". Ставала съм свидетел как госпожите си седят на терасата, пият си кафе и пушат, а вътре в стаята пуснали Планета фолк на децата. Също не ми е ясно, защо занимават децата със въпроси които трябва да отправят към мен лично. Например забравила съм да им занеса пижамите и съответно те го отнасят към децата " Майка ви пак не ви носи пижамите, нея въобще не я интересува за вас". Съответно като ги прибирам, те плачат и ме питат " мамо нали ни обичаш? защото госпожите казаха..........." варианти много! При голямата ми дъщеря която е първи клас случаите са сходни! Никак не намирам за нормално и разумно също това, че занимават децата със клюки и обсъждат в не добра светлина родителите пред самите деца. Ежедневно оставам потресена когато децата се приберат от учебните заведения и първо започват да ми разказват кой се е развел, умрял, разболял, оженил, и т.н. вместо да ми разказват какво са научили. Питам децата, кой ви каза това те отговарят " ами госпожата каза,че майката на еди кое си дете била болна" давам пример само има и още по оронващи авторитета на родителите клюки. Говорила съм лично със госпожите по всички тези въпроси, случвало се е понякога и да повишавам тон, но те дръзват в лицето ми да ми кажат, че аз не съм добра майка и то пред децата ми. Следвали са разговори със директорката, отговорът винаги е бил " Не им обръщай внимание, те са жени в менопауза и понякога са неадекватни, но ще поговоря с тях" Обръщала съм се и към кмета, неговия отговор е същия " ще поговоря с тях" и всичко приключва до там!
  6. Прекрасната Диди ти е дала много добър отговор, внимателно прочети всичко написано от нея, може много да ти помогне! И със това Деяна е много,много права! Спрях да се ядосвам от закъсненията и отсъствията му от вкъщи, когато започнах да мисля и за себе си. Когато започнах да си имам лично време, развлечения и нови приятели, различни от тези със които си говорим само за манджи,бебета,клюки и болести. Когато се погрижих за моето си лично щастие и мъжа ми видя една различна жена, взе че спря със забежките.
  7. Здравейте!Пиша ви по повод отношенията с мъжът ми,имам нужда от съвет и мнение.От известно време усещах мъжът си някак отдалечен от мен,арогантен,безникаква заинтересованост към мен.Естествено цялото това нередно положени започна да ме измъчва да тарся отговори защо всичко това се случва.Първото нещо което ми хрумна е друга жена!!!Взех му телефона и пренасочих неговите входящи обаждания към моя телефон ако той не вдигне до 30 секунди.И така след няколко дни ми звани телефона и виждам че разговорът е прехвърлен от неговия телефон,вдигнах,а от среща се мълчи,позваня се втори път и пак се мълчи.После накарах една приятелка да позвани на този номер и съответно както очаквах вдигна жена!Бях ужасена!После взех и проверих обажданията му в електроната фактура и видях че той е званял редовно на този номер и то е провеждал далги разговори.Чудех се какво да правя,но определено неисках да му казвам все още нищо!Хрумна ми да му пратя съобщения откомпютъра уж от неиния телефон със текст_Обади ми се спешно! или нещо от сорта и после когато проверя обажданията виждам че той и е званял след есемесите.Отново нищо не му казах.Хрумна ми да му кажа че една жена го тарси на моя телефон и му показах прехвърленото обаждане т.е. нейния номер.Той ми обясни че е някаква от работата търсила го по работа.Попитах го а той по каква работа и е званя на нова година и е говорил с нея 20 минути,а той ми отговори че и званял просто да я поздрави щото много му била помогнала да започне новата си работа.Отговорът му ме вбеси беше голяма тъпотия обяснението му.Започнах да пращам есемеси на себеси уж от нея иму ги показвах,а той ми казваше да не и обръщам внимание,че била луда,а есемесите бяха със съдаржание от сорта;Аз съм любовницата на мъжът ти!Но не се задоволих само с това,а започнах да пращам и на него есемеси пак уж от нейно име със заканителни текстове,че щяла да ми каже за връзката им.Реакцията му беше незабавно да смени номерата и неговия и моя.Изчаках извесно време и пак започнах да пращам есемеси въпреки сменените номера.Той започнада се чуди от каде има новите ни номера и аз леко му помогнах да се самоубеди,че ги е взела от някойколега.Само да поясня че есемесите не ги пращам точно аз,а това гоправи един мой приятел,само му казвам с какав текст да са и в колко часа,обикновено през ноща когато е сигурно че ще сме заедно да се убеди лично че и на мен ми праща.Сега все още продалжавам с есемесите,той продалжава да твърди че е нямял нищо с тази жена,че била грозна и стара,че неби имал никога нищо с нея.Обаче аз не му вярвам!Никога през живота си не сам лъгала,а сега тези лажи ме измачват,още повече човека който обичам,мачно ми е че той също ме лаже.Неискам в семейството ми да има лажи.Единственото което постигнах е той да спре да и се обажда даже направо да я мрази.Как да го накарам да си признае?Искам признанието му за да изчистя всякакви съмнения,да вземарешени какво да правя по нататак,как да постапя все пак имаме три малки деца.Трудно ми е да взема каквото и да е сериозно решение без абсолютната истина.Искам да отбележа че не се караме с мъжът ми,не съм вдигала скандали за есемесите просто показвам оскърбление,а той само повтаря колко била луда тя.Неискам да живея повече така.Какво да правя,как да постъпя?
×