girl81
-
Общо Съдържание
21 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от girl81
-
-
така...нахвърляли сте разбор от мисли...кръжащи около това що е то хармония...и нищо за себе си....
да си в хармония със себе си и с околните и почти невъзможно...неможеш да угодиш на всички, нито те на теб..от там и хармония няма!
ок всеки е неповторим за себе си...и за какво му е като има друг толкова неповторим колкото него?!
-
Здравейте! Изчетох почти всичко в тази насока тук!
Ключът към всичко е в намирането на себе си, в опознаването си, в намирането на вярата....обаче, това да намериш себе си е почти невъзможно...ако, някой го е направил, нека каже как?! Не се шегувам, а питам сериозно! И като решиш, че си вече в хармония със себе си, как си сигурен, че е точно така, а не си подлъган отново от егото си, от изградените отвън принципи, рамки и т.н. Всеки бил единствен и неповторим....хем е вярно, хем не е...няма единствени и неповторими и незаменими хора!!! Тогава как първото твърдение ще е вярно!
Та ...ще се радвам на дискусия!
-
Благодаря ти Диана, за отделеното време
Макар и да са щрихи, са почти едно към едно!
Отново благодаря
-
абсолютно...и ако все пак някой прояви желание да се позамисли, ще се радвам да го прочета!
-
така ли е прозвучало?! отговорността си е изцяло моя разбира се! Винаги ти се иска обаче да получиш и друго потвърждение....това е!!!
-
никой ли не иска да се позамисли
-
извинявам се...като съм невежа в тая област на час по лъжичка!
аз в гр. Кърджали, той в гр. София!
-
здравей...години мога да дам, но не и часове на раждане...не се знаят по ред причини!аз съм 1981г. а той 1980г.!
-
Здравейте! Ако не отговаряте на този тип теми се извинявам предварително и нека темата бъде изтрита! Ако отговаряте обаче ще се радвам да чуя мненията ви, за бъдещ семеен живот за мъж и жена Телец! Жената е родена на 6 май, а мъжът на 16 май!
-
Защо да е лошо - супер си е! Ако не е свръх... Как е било при теб, ти си знаеш.
Виж тук за родителските стилове. Eто какво залага свръхпротективния/ свръхобгрижващ родителски стил:
Свръхпротективност
Благодаря ти за насоката! Част от този стил е застъпен, в рамките на обгрижване и пазене от външните вредни влияния! Базовите убеждения обаче са съвсем различни:поемане на отговорност, самоувереност, позитивност...В дългосрочната памет е записано обаче, що е то безгранична любов и че можеш да бъдеш центъра на нечия вселена...в случая съм техния, което автоматично ме кара да очаквам че ще бъда и неговия и на приятелите...и така!
-
Благодаря отново на всички, които изразихте мнение и позиция! На този етап има много неща, които проумях и осъзнах, но тепърва започва най трудното....да започна да ги прилагам! Но детайлите и дребните неща не ми дават мира...и тъпча на едно място.."проглеждам" за кратко и пак старата песен на нов глас!
Та, Орлин спомена за пътища...може ли малко повече инфо за тях?!
-
Тези страхове са в дългосрочната памет и колкото и странно да звучи, искат да бъдат задоволявани!
...нима е лошо да те обгрижват и да си нечий център....а какви са пътищата за които споменаваш?!
-
Който не рискува, губи всичко! Ако стане, може би това е нужно за теб, за да извади на бял свят някои базисни страхове, вярвания, програми - за да бъдат изчистени! Ако обаче бъдат изчистени предварително, чрез разширяване на съзнанието, психотерапия или просто богат опит, преживяването на изоставяне ще бъде преминато леко... или въобще няма да ни бъде дадено от съдбата, тъй като няма да имаме нужда от него. Свръхконтролирането винаги е показател за свръхстрах. Начинът е да се махне контролът - да се живее естествено, непринудено, с вяра в Себе си, в живота и дълбинното в другия! Разбира се, разумът си работи ясно, но сърцето е щастливо!
Ако не рискуваме, живота ни няма да е живот
А при мен защо тези базисни страхове излизат наяве без да съм преживяла изоставяне...и сякаш вътрешно хем ме подготвят, че това не е толкова страшно, хем че това не бива да се случва....Липсва ми опит това е ....прекаленото обгрижване от страна на родителите си казва думата сега... което не е нито оправдание, нито обнадеждаващо! Заобиколена съм от хора, които не познават това що е то съмнение...незнам как им се е случило... -
Самият стремеж за 100% гаранция, желанието да се предотвратят чуждите действия и др.п. са по-скоро в сферата на свръхконтрола, отколкото на любовта, приятелството и подобни. А пък упражняването на свръхконтрол е от една страна мисия невъзможна, от друга - крайно изтощаващо и неощастливяващо мероприятие.
С моите камъни, в моята градина! Това е нещото което научих, че е правилно и си го набивам в главата непрекъснато и постоянно за да мога да го прилагам и реално....и е трудно...и непрекъснато онова вътрешно гласче, което е свикнало да контролира всички и всичко надава глас! Мда свръх контрола е изтощаваща мисия, но макар и странно носи удоволствие, че въпреки, че не касае пряко теб ти държиш нещата в свои ръце!Че никой не може да те излъже защото ще го разбереш почти веднага....абсурдно е...и то много!
-
На ВСЯКА цена ли? Тогава прави само нещата, които екрепват това спокойствие, то е напълно постижимо, независимо дали си сама или с някого. Ако човек е сам и не си казва, че ще се занимава с нещо полезно за себе си чак след като открие "идеалния партньор", той има шанс да влезе в Настоящето. Ако е вече с партньор и се разбират във важние неща, не е нужно да търси под вола теле, тъй като малките камъчета обръщат колата. Ако пък е налице някакво основно неразбиране, освен вайкането, подозренията и конфликтите, които разрушават и двамата и не носят за никого полза, има и по-адекватни подходи: например човек да се съсредоточи на тази част от отношенията, която зависи от него. Ако любовта и всичко, което се прави за партньора са достатъчни да го върнат - ще са. Ако не са - негативността вече пък съвсем няма да има шансове! Разделята също може да се направи от позицията на конструктивизма - за да може да се даде нов шанс и на двамата. Или пък да бъде съпроводена от много гняв и самосъжаление... почти исгурни гаранции, че човека не си е научил урока и следващия път ще прави същите грешки,Признавам си, че те прочетох няколко пъти за да разбера правилния смисъл на думите ти...о да, разбира се, че на всяка цена искам вътрешното си спокойствие, за да мога да живея в мир със себе си, и за да мога да живея правилно и с другите!
Намерила съм правилния човек, и точно защото си мисля,че малките неща обръщат колата съм се вторачила в тях...а ти казваш да не го правя...кое е по важното...малкото или голямото....или просто аз трябва да ги степенувам правилно за себе си...и да, съсредоточила съм се точно в моите недостатъци, които пречат и ги отчитам като пречка и в следващия момент те се обръщат срещу мен, в смисъл че май аз съм права и че май не са недостатъци...интуицията ми е в плен на неправилните усещания..и не отчитам коя е истинска и коя фалшива...
-
Това, че си загубила вътрешното си спокойствие е добре. Направо е чудесно. Така почваш да задаваш въпроси и да мислиш по тези теми, да се осъзнаваш.
Ами мъжете не пишат, защото така са устроени. И може да нямат вашите страхове, но имат други много по-големи от на жените.
Не случайно някои казват, че мъжете са нежния пол, по-неприспособимия.
Виж, не мисля, че това, че съм започнала да си задавам такива въпроси на този етап от живота си е за честито....напротив...тези неща е трябвало да са ми станали ясни отдавна....ама както някой беше писал останала съм на детския етап...по интересното е, че има хора, които никога няма да си ги зададат тези въпроси и пак ще живеят щастливо, за тях си!
-
Първо искам да благодаря на всички за бързата реакция! А сега конкретно:
Мъжът принципно е лявомозъчно центрирано същество, по-логично, по-малко приказливо и едноканално работещо. Това че мъжете са по-логични автоматично прави връзката им със собствените или на другите чувства по-трудна и индиректна. Типичният мъж не обича много да "чопли" емоционални въпроси - защото трудно ги разбира. Защото са му неясни. Защото за разлика от двигателя на колата, емоциие са някакси твърде флуидни и сложни за типичния мъжки мозък. Защото емоциите са нелогични и разговорите за тях за много мъже са в сферата на "женските работи" и дри дразнят. А дразнят, защото доста голяма част от мъжете просто не успяват да следват логиката на чувствата, която е многоканална, образна, интуитивно процесирана. Разбира се, има мъже които го могат - психолозите например. При това по-добре от жените, защото съумват да свържат осъзнаването на емоционалните движения с чисто лявомозъчната мъжка логика и така да ги експлицират до много ясно осъзнаване и преработка/ трансформиране.Когато можеш спокойно да си представиш, че мъжът ти е свободен да спи с колкото хиляди жени си иска и тази мисъл не те притеснява ни най-малко, само тогава ще бъдеш истински щастлива с мъжа си, естествена, непринудена и радостна във връзката ви! А ревността, желанието за твърде голямо прилепване към партньора и зависимост на собственото щастие от неговите реакции, действия и постъпки в прекалена степен винаги са признак за дълбоки комплекси! Тези комплекси никога не са нужни, нормални или проява на каквато и да е любов!
Разбира се, има нормална емоционална близост, проксемика. Въпросът е тази близост да се поддържа от спокойна любов, не и от обсебващите страхове и желаниет за болезнено ограничаващ контрол и свръхприлепването на ревността!
Това е така, за Вас емоцията е нещо ненужно и го определяте като първично, като синоним на простота, та дори и глуповатост! И честно казано подкрепям....първичната реакция, базирана на емоцията не води в повечето случаи до добър краен резултат, и в тази връзка се учим от Вас, от хората, които използват първо логиката и разума и едва тогава намесват емоцията! Но е трудно...
Мога спокойно да си представя, че един ден еднообразието ще те тласне към изкушение..дали него...дали мен...но като обичаш някого негласно обещаваш, че няма да проявиш чувства към друг(а...мда думичката комплекси е в основата на страховете...и аз ги осъзнавам и стремя да ги овладея...и по странното е, че те се появиха без да са стимулирани от връзката ми, от отношенията ми, от заобикалящата действителност...нито от детството...винаги съм била обградена от внимание и обич...
По скоро неяснотата ми се върти около това, че ако днес си щастлив и намерил любовта, никой неможе да ти гарантира, че утре няма да я срещнеш другаде...кое тогава ще те накара да останеш с първата намерена?! И още нещо...когато двамата станат едно цяло, защо трябва да се запазят като отделни личности...като е почти невъзможно...или поне за мен...
-
Здравейте! Изчетох почти всички постове по темите, които ме вълнуват! И все още има неща, които не мога да проумея!
Защо винаги ние жените пишем за страховете и притесненията си, почти несъм видяла тема пусната от мъж: жена ми май ме лъже...или влезнах в скайпа на жена си! Те живеят доста по просто от нас! Те нямат нашите страхове, те не са толкова детайлни като нас, те не изпадат в потрес при всяка ситуация, която ни се струва, че е края на света!
Ясно ми е, че двама души след като се обичат и за да пребъде любовта им, трябва да се запазят като отделни личности....беше описано като две колони в един от постовете, които четох! Питам обаче, никой няма гаранция, че няма да бъде предаден, че няма да срещне друг/а и да остане сам...Какъв е смисълът тогава....освен децата..но в случая не ги намесвам тях...разглеждам чувствата между двама...даваш всичко от себе си, и накрая ти казват аз се влюбих в друг/а...и едва ли не ти ще трябва да се радваш, че той/тя намерили любовта...какъв е смисъла?!
Много е просто всичко тогава..живееш, наслаждаваш се, забавляваш се, и не мислиш много, защото така или иначе неможеш да предотвратиш чуждите действия...и се надяваш, че това е твоя човек и ще живеете до края на дните си, ако имаш късмет! губи ми се нишката и не намирам смисъла...хем ще даваш и ще ти дават, хем като дойде края нищо не можеш да направиш, защото просто неможеш...и какво чакаш следващия ли?!
Ще кажете няма нищо сигурно, неможеш да искаш застраховка...така е...ама и не е така...тогава по добре да си живеем сами! Ама и сам не става!
Как да живееш като сам, а всъщност да си в едно цяло с другия!
Стана много объркано...обаче и в моята глава е такава каша...въпросите летят един след друг и няма правилен отговор!
Пишете гласувай доверие, дай свобода и т.н. ...това пак не е гаранция..ще правиш челни стойки цял живот и пак няма да е сигурно! Искам си вътрешното спокойствие!
Ще се радвам на обсъждане!
-
Това са цитати близки до моите разбирания.
- Ти какво разбираш под доверие - попита недоверчиво - Та аз й се доверявах безусловно.
- Ако бях на твое място - подех, - за мен доверието щеше да означава доверие и към свободата й, към нейната интелигентност, към способността й да обича. Ако обикне някой друг - толкова по-добре, ще уважавам това. Интелигентна е, може да избира. Свободна е, нека обича! Вярвам в нейните разбирания.
Пишеш невероятно...това което прочетох и достигна до съзнанието ми, ми помогна невероятно много....извървям труден път..незрялата психика, която ти описваш...бих искала да прочета още твои размисли...
цитирах ти само това което не разбрах! след като той или тя обикне друг...казваш свободна/ден е да го направи...къде тук е Любовта помежду Ви...и как си го обясняваш и какво следва?!
-
здравей! и аз вървя по подобна на описаната от теб пътека!
мисля че нито едно от изброените като направи се красива и обърни повече внимание на външния си вид, ще ти помогнат!
До като не осъзнаеш, че ти си отделна индивидуалност, отделна личност няма да успееш да се пребориш с ревността си! Това че сте едно семейство, не означава че сте едно цяло! Той е отделна личност и ти също си отделна личност! Той не е твоя собственост, така че не се стреми да го обсебваш! Намери отново себе си...повярвай в себе си ....и преодолей страховете си...и му гласувай доверие.
Намери себе си?!?
в Себепознание
Добавено
благодаря за линковете! доста интересни четива...след всяко изречение обаче изниква въпрос....и хем ти е ясно, хем ти е адски объркано!
Там намерих отговора за намирането на себе си...обаче как ще го познаеш, като слушайки гласа на сърцето си, лесно може да се подведеш от гласа на чувствата, емоциите...които не са онзи глас!!! Също така пише да наблюдаваш, а не да действаш...това е трудно за разбиране!
Както и да не зависиш от другите, тъй като сам по себе си си индивидуалност...когато даваш и даваш, те мислят за глупак и се чувстваш като такъв..всъщност от какво е продиктувано сравнението с другите?!