mns

здравейте, преди доста време пуснах тази тема, но сега ще я продължа. Причината е, че проблема се задълбочи от началото на януари до сега. Просто се появи много силна тревожност у мен, в следствие на която започнах да спя по 2-3 часа в денонощие, да ям малко, отслабна ми имунната система и започнах да боледувам. Една от основната причина според мен за тази тревожност са негативните мисли, които ме атакуват постоянно. Те са свързани главно със страха да не би да се случи нещо и да не мога да се прибера, да не би да се наложи да остана повече от предвиденото. Създал съм си определени страхове към въпросното място и изпитвам ужас като си помисля, че трябва да ходя там. Просто собственото ми въображение ражда всякакви черни картини, свързани със най-големите ми страхове, които съм описал в началото на темата. Дори да знам, че някои от тях са безпочвени, това не може да ги избие от главата ми. Вече съм решен от другия месец да потърся сериозна компетентна помощ. Но на този етап посъветвайте ме с какво да започна, как да се боря с тези натрапчиви мисли.

Снощи доста изчетох за социалната тревожност и наистина бих казал, че отговарям на всичките и прояви. Все едно, че статиите за мен са ги писали Когато бях на 16 за първи път се замислих над въпроса за това дали и как съм способен да общувам свободно, преди това не вярвах, че мога да имам подобен проблем. Но честно казано при мен не само тревожността и притеснението играят роля, а и липсата на желание да имам социален живот (особено в последните 2 год). Относно родителите, не бих казал че са чак свръхгрижовни, но има нещо подобно. Но сега проблема ми се корени в това, че постоянно в главата ми се въртят мисли, че ще трябва да ходя на това място, че и за напред ще трябва. Това изпъква на преден план. А тези мисли предизвикват някакво депресивно, ако мога така да го нарека състояние. Подобни състояния, започнаха да се появяват все по-често. От месец вече се чувствам все едно, че съм затворен в килия, просто нямам желание и воля за нищо. Само на моменти се появява доброто ми настроение, но за кратко. Странно е някаква мисъл, че ще трябва да отидеш в определен град и да престоиш там ден или два да те побърква едва ли не, месец преди това да се случи. Осъзнавам, че няма основателна причина да изпитвам подобна тревожност, защото в момента това е точната дума, която описва състоянието ми. Ясно е че проблема си идва от самия мен, но как мога да се оттърся от него?

Здравейте! Първо искам да изкажа благодарностите си за създаването на този сайт Сега нека премина към проблема, като ще започна от преди той да излезе на яве. В момента съм студент, на 22 години съм. Попринцип винаги съм свикнал да живея затворен начин на живот, не съм имал особени социални контакти с хората. Смятам че хората имат положително мнение за мен, но никога не съм имал много приятели с които да общувам, излизам както повечето ми връсници. Още като ученик това ме мъчеше и исках едва ли не да започна нов живот. Сега осъзнавам, че всъщност този живот, който съм водел ми е харесвало, това постоянно пребиваване в нас може би е било подсъзнателно целенасочено. Просто умея да се забавлявам сам. Но изписаното на горните редове не проблема, за който искам да пиша сега. Както и да е, след като завърших училище отидох да следвам в друг град (няма значение къде точно). Първоначално бях много доволен, че живота ми предлага възможност да изживея младежките си години както трябва, сред много мои връсници, приятели. След като започна учението обаче изпаднах в силна депресия. От тук започват проблемите, за които искам помощ. Причината бе от една страна, че скъсвам с предишния си начин за живот, а от друга, че просто не мога да живея на друго място, в друг град. Все си мислех, че като мине малко време ще свикна, но НЕ. Започнах да мразя града в който уча, квартирата в която живея, живота и най-вече себе си заради това, което съм. След като почивните дни се прибирах у дома си мисълта, че ще отида там ме ужасяваше в буквалния смисъл. Все повече и повече ми се губеше желанието да излизам извън нас, да общувам с хора, въобще да правя нещо смислено. Както и да е, прехвърлих се в друга форма на обучение, и ходя много по-рядко и по-замалко там. Но проблема не отмина. Всеки път, когато отида там фикс идея ми става КАК ДА СЕ МАХНА ВЪЗМОЖНО НАЙ-СКОРО. Готов съм да пътувам на някъде с часове само да не седя там, просто пътуването и самата мисъл че ще си тръгна оттам ме успокояваха. Докато съм там постоянно в главата ми минават различни въпроси, които сега докато пиша ми изглеждат смешни, но ме влудяват като "Ами ако се случи нещо и немога да си отида?" или "Ако спрат всички автобуси?", "Ако се случи някакво природно бедствие и аз остана блокиран там?" и просто понякога нервната ми система започва да дава на късо. Самата мисъл, че може да ми изникне трудност, заради която да си отида по-късно от предвиденото ме тревожи. Питал съм се винаги каква е причината да мразя това място... та там аз имам всичко необходимо - храна, квартира, развлечения. Не откривам такава, освен това че не съм способен да пребивавам извън дома си (което ме плаши и как ще посрещна утре реалния живот ). Просто като съм там нямам желание за нищо, нито да социални контакти, не мисля и за образованието си. Просто ми е идвало на моменти да взема шише с алкохол, да изпия всичко и да проспя това време докато дойде заветния момент, когато ще хвана сака и ще тръгна към гарата. Все пак съм имал там и моменти на силни изблици на настроение, но са били малко и кратки. Имах малко трудности там и проблема започна да се задълбочава. Ако преди това депресивно настроение идваше ден-два преди да замина, то сега започнах да мисля в перспектива и то неизменно с мен в точно определена част от деня. Сега докато съм си в нас за по-дълго време изпадам отново в депресивни състояния, питайки се "Ами когато ми се наложи следващия път да отида там какво ще правя, какво ще се случи". Страх ме е от самия страх на моменти. Знам, че ще ми се налага да ходя там още пъти и не за много, макар и малко да остава, но самата мисъл започва все повече и повече да ме тревожи, на моменти съм "като в черна дупка". Разтърсих се в интернет, и открих че някои симптоми са сходни с агорафобията, но не съм специалист и не мога сам да си поставям диагноза за неща, в които не съм компетентен. Какво ще ме посъветвате?