Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for 'ревност'.


Didn't find what you were looking for? Try searching for:


More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

567 резултата

  1. АлександърТ.А.

    Проблемни отношения

    Хубавото е , че ревноста излиза още в началото По добре , чети тук в портала за ревноста . Да си наясно с какво си имаш работа . Може би тук : http://www.beinsadouno.com/board/search/?q=ревност
  2. Здравейте,натрапливите мисли ме напуснаха за известно време но сега изглежда пак се завръщат(радвам се ако са те а не нещо друго).С приятелката ми сме от ученици заедно,съответно си споделяме всичко,тя е първата жена в живота ми и нямам тайни от нея.След гимназията записахме в един и същ университет но различни специалности.Просто казано след завършването ми тя може да работи за мен.Тъй като тя завърши тази година от 2 месеца вече работи.Още от гимназията винаги съм я ревнувал и съм се притеснявал за нея.Може би заради характера ми за толкова години,тя е била така да кажа по-активната.Винаги ми е звъняла първа,писала ми е смс-и дали я обичам и ми е споделяла че я е страх да не я оставя.Работата й е такава че се налага да кара нощтни смени,в началото уж за да ме успокои ми каза че няма да кара,но такава е работата не може без тях.От миналия месец се премести в може би най-натовареното място в града,работата е 12 часа,доста отговорна!След като почна нощните смени малко й се разсърдих и питах как се държат колегите й.Преди 3 седмици хванах някаква инфекция на пикочните пътища,тогава в изблик на ярост й казах че съм я хванал от нея(знам,огромна обида за всяка жена.След посещение на лекар се оказа че инфекцията не полово предавана.Преди две седмици обаче започна ада за мен!Един ден след като чаках да свърши работа й да се чуем тя не ми позвъня,аз й звънях около 7-8 пъти като накрая ми вдигна и ми каза,че се е наложило да замести колежка и да остане 24часа на смяна.Нещо нетипично преди за нея защото винаги сме се чували дори и за най-малките неща.Заболя ме доста и почувства че работата й е по-важна от мен.Просто се ядосах защото тя ми каза,че се е прибрала до тях да си вземе нови дрехи и се е върнала на работа,което означава че не е намерила време да ми се обади а е имала възможност.Бях и сърдит за два-три дни,което сега оценявам, че е грешка защото трябва да се подкрепяме и да си помагаме един-друг в трудните моменти.От този ден насам тя всякаш е отнесена,излизахме 2-3 пъти но тя или мълчи или гледа изморено,работата й наистина е тежка но не мога да разбера дали е от това тъй като тя ми казва че не е изморена.От там може би за да се успокоя започнах да я разпитвам за всичко,но тя ми отговаря с една дума или изречение.Винаги ми е казвала че иска да живеем заедно,но когато преди два дена й предложих да се изнесем на квартира ми каза "-Нека малко да поработя,да не пребързваме с нещата".Още по-голям шок за мен.Предложих й работа на по-спокойно място,но тя ми казва че й е интересно на сегашната и не иска да се мести.От тогава не мога да спя или да се храня,вечерно време се будя и й звъня,искам просто да я чуя.Сякаш за 2 седмици стана друг човек,няма го вече пламъка в очите й когато ме гледа.Тревожа се,че заради лошото ми държание през тази седмица е срещнала някой друг човек на работата си.Аз й казвам да ми се обади когато стане или когато свърши работа, гледам часовника и чакам телефона да звънне,но тя ми се обажда или когато е станала вече и е пила кафе,или когато вече се е прибрала.Това ме побърква защото досега винаги тя първа е звъняла и даже много пъти ми е казвала че е нямала търпение да ме чуе,а сега за 2 седмици нещата се обърнаха.Казва ми, че ме обича, и че не се е променило нищо,че това е от работата й и трябва да се напаснем,но в мен остава някакво съмнение.Сякаш има нещот скрито което й тежи и не иска да ми го каже или поне така го разбирам аз.Просто при мисълта друг да я докосва или да стои в късните часове с него в една стая и да си говори ме побърква.Притеснявам се някой от хората които са над нея да не я тормози или по някакъв начин й намеква разни работи,защото тя се притеснява как ще реагирам и най-вероятно няма да ми каже дори и да стане.Говорихме на тази тема вече и тя ме уверява че всичко е строго професионално и няма място за пристеснение.Но начина по който го казва......не знам сякаш не ми обръща внимание.Ако този разговор го бяхме провели преди 2-3 месеца(преди да започне да работи там) щеше да ме гушне да ме целуне и по по-топъл начин да ми го каже,сега просто ми казва не се тревожи и до там.Просто изпитвам страх да не я загубя дали от друг дали от моето държание.Сякаш става нещо до което тя не ме допуска.Вечер сънувам просто как с нея се разхождаме и си говорим както преди.Надявам се всичко да е от новата работа и напрежението или просто всичко да е само в моята глава. Просто аз съм бил само с нея,тя е била само с мен,искам да останем така.Притеснява ме че ние сме още деца на по 23 години,не мога да я опазя от всичко което се случва.Хората с които работи са по-богати от мен могат да й предложат това което аз на този етап не мога.Преди ми е казвала как иска да остарее с мен,сега от както почна работа не споделя такива неща,притеснена,изморена.Пропуска да ми каже дребни неща което най-много ме напряга.Дано всичко да е в моята глава.
  3. Имам приятелка по-голяма от мен тя ме уверява че не е имала сексуален контакт с никой освен мен и предходния и приятел но не го вярвам преди имаше по ******* поведение и се съмнявам в нея не че ми изневерява защото няма как без да знае съм я следил... чел чатове всичко... просто не знам миналото и ме притеснява и въпреки че тя ме уверява постоянно излиза нещо което не знам... така от 7 години идва ми да се гръмна вече не знам какво да правя. Преди нея аз съм имал една приятелка за 4-5 години бяхме заедно разделихме се защото тя замина в чужбина но преди това преспа с един приятел в съседната стая докато бяхме на новогодишно парти. Въпроса ми е въпреки че сега се държи както аз искам има ли начин да разбера преди какво е ставало или не или аз какво да правя да я зарежа ли което много ще я нарани. Нейната реакция към моята критика е да се обиди и плаче че я обиждам моли ме да спра да я обвинявам за неща които не е правила преди...
  4. Св. Григорий Синаит за сърдечната молитва Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух. Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума. Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен. Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите. Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност. Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата. Знай, че сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Задържането на дишането със свити устни може да удържи ума, но само отчасти, след което той отново се разсейва. И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.
  5. Много често под сърце, авторите имат в предвид сърцевината на ума. Но и буквалното разбиране е също толкова адекватно. Изпращането на ума в сърцето е част от етапите на молитвата описани от светите отци. Съсредоточение върху сърцето, такава практика посочва и Шри Чинмой, като казва, че този път е един от основните два. Същото тръди и Бабаджи като предупреждава практикуващите да не сменят твърде често обекта на медитация... "Когато не те смущава вече никаква страст, тогава Божественото желание ще нараства вътре в сърцето ти;" Преподобни Теогност В Библията се казва, че сърцето на човек е измамно, лукаво, че покривало лежи върху него..., че може да е закоравява, но и че може да се разшири, че може да бъде освежено, че притежава в сърцевината си свещена простота... "... внезапно нейната светлина възсия в моето сърце и от нейната сладост аз бях възнесен вън от себе си; прекрати се действието на моите телесни чувства (сетива, усещания), аз излязох мислено от сегашния живот и забравих за всичко, което е в този свят. Но не зная как, тя отново отстъпи от мен и ме остави сам да оплаквам своята немощ. О, прежелана любов! Блажен е този, който те е възлюбил, защото такъв вече не ще поиска да обикне страстно никоя човешка красота." Симеон Нови Богослов "И умът във време на молитва не бива да внимава освен в Бога. Ясен ли ти е тоя пример, Теодосие? Моли се Богу не с думи, но с помисли. Защо искаме от Бога това и онова, като че Той не е в нашите сърца, в нас самите? В сърцето си търси Бога и чрез сърцето с Него говори. Истинското начало на молитвата е сърдечната топлота. Повтаряй неотстъпно в ума си: «Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй ме!» — и това стига. Нека молитвата бъде кратка, за да не се вмъкне в душата чрез думите някаква прелест и съблазън и да смути твоя дух. Не променяй думите, тъй като не пущат корен дървета, които често се присаждат. Изгони своя ум от главата и го събери само в сърцето. Тоя, който може да събере всичките си мисли в една точка, прилича на острие. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълствуваш, по е прилично да твориш умна молитва. Знай ти, Теодосие, безмълвието на пустинника прилича на сянка. Като че няма Бог, а Той е там, в него, нечут и невидим, също както слънцето, което не грее в сянката, а само я създава. ... Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух . ... Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност. ... И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен. ... И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството." Свети Григорий Синаит "След като нашата душа е един предмет, който притежава много способности и си служи с тялото като с орган, давайки сама живот на това тяло, с кои органи си служи нейната способност, която наричаме ум, когато се приведе в действие? Никому не би минало през ума, че разсъдъкът е разположен в пръстите, в очите, в ноздрите или пък в устните. [1105C] Всички обаче са съгласни, че той се намира вътре в нас. Някой обаче са на различно мнение относно това: с кой вътрешен орган си служи? Едни го поставят в мозъка, като на някакъв акропол. Други обаче му дават седалище в средата на сърцето, където от само себе си е чист от естествения дъх. Ние сами обаче точно знаем, че нашето разумно начало не се намира вътре в нас като в делва, понеже е безтелесно, нито пък е извън нас, защото е единно, но е в сърцето, като в орган. Научили сме това не от човек, а от Онзи, Който е сътворил човека и Който казва в Евангелието: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека <...> защото от сърцето излизат зли помисли" (Мат. 15: 11, 19). [1105D] Същото казва и Макарий Велики: "Сърцето управлява всеки телесен орган и когато благодатта държи юздите на сърцето, тя владее всички помисли и телесни членове. Защото там се намират умът и всички душевни помисли". Следователно нашето сърце е хранилище на разума и негов първи телесен орган. И така, ние трябва да се стараем да наблюдаваме своето разумно начало в неотклонно трезвение и да го направляваме, но как другояче да го наблюдаваме, освен ако не събираме отвън разпръснатия в сетивата ум, за да го изпратим във вътрешността, в самото сърце - хранилището на помислите? [1108A] Ето затова прочутият Макарий малко след онова, което каза по-горе, допълва: "Там следователно трябва да гледаме дали благодатта е написала законите на Духа". Къде там? В главния управляващ орган, в трона на благодатта, където са всички душевни помисли, тоест - в сърцето. Сега вече виждаш колко е необходимо онези, които са избрали да живеят в исихия, да събират и да изпращат ума в тялото си, и още повече - в най-вътрешната част на тялото, която наричаме сърце. Понеже, ако според Псалмопевеца "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44: 14), как така ще я търсим някъде навън? И ако според апостола "Бог изпрати в сърцата ни Своя Дух, Който вика: Авва, Отче", [1108B] как ние няма да се молим заедно с Духа в сърцата си? Ако съгласно Господа на пророците и апостолите Царството небесно е вътре в нас, как няма да се окаже извън небесното Царство този, който старателно се обучава да изведе от вътрешността си своя ум? Соломон казва: "правото сърце дири знание" (Пр. Сол. 27: 21), което другаде сам нерече умно и Божествено. Относно този вид знание, отците, обръщайки се към всички, казват: "Умът, изцяло духовен, се обгражда от духовно познание, което съществува в нас и не в нас, и ние не трябва да преставаме да го изследваме"." Свети Григорий Палама Даже, в първата заповед от т.н. Царски Закон се казва, че има условие, отдадеността да е с цялото сърце. "Видя ли, че ако някой възнамерява да противостои на греха, да придобие добродетелност, наградата от надпреварата в добротелта и най-вече - [1108C] да открие духовното познание по отношение залога от наградата на добротелта, то необходимо е, щото да насочва ума си навътре в тялото и в самия себе си? Схващането, че умът действа извън тялото - не говоря за тялото като образ, а за самото тяло -, където се радва на духовни съзерцания, е върхът на елинската заблуда, корен и извор на всяка какодоксия, откритие и учение на демони, майка на глупостта и дете на безумието. Затова и тези, които говорят, вдъхновени от демони, отстъпват от самите себе си, понеже не съзнават това, което говорят. Ние обаче изпращаме ума си не само в тялото и в сърцето, но и в самите себе си. Да обвиняват тези, дето казват, че умът не е отделен, но е единен с душата, "как така някой би могъл да изпрати ума си навътре?". Изглежда те не знаят [1108D], че едно е същността на ума, а друго - енергията. Или по-скоро, знаейки това, объркани заради хомонимията, те на драго сърце са се съгласили с лъжците. За да не приемат простотата на духовното учение, достигайки от диалектиката до противоречивостта, според Василий Велики, те са извратили силата на истината в противопоставянето й с лъжеименното знание и лъжеубедителността на софистиката. Така трябва да постъпват само тези, които не са духовни, но смятат, че разсъждават и учат по духовному. Сами не знаят, че с ума не е като с гледането, при което виждаш другите зрими неща, но не виждаш себе си. [1109A] Но самият ум действа, за да види това, което трябва, посредством пряко самозадвижване, както казва Дионисий Велики. Когато умът се самосъзерцава, той се обръща към себе си и действа спрямо самия себе си. Той казва, че това е негово кръгово движение... " Св. Григорий Палама "Чрез изпълнението на Божиите заповеди възраства вътре в нас, подобно на някой съставен от много части плод, любовта, милосърдието, благостта към ближните, кротостта, смирението, търпението в изкушенията, непорочността и чистотата на сърцето, посредством която се сподобяваме да виждаме Бога. И във вече чистото сърце възсиява благодатта и просвещението на Светия Дух, Който ни възражда, прави ни синове на Бога, облича ни в Христа, запалва светилник в душата ни, прави ни чеда на светлината, освобождава душите ни от тъмнината, и отсега още, в този живот, ни прави причастни на вечния живот, макар ние и да не знаем това... Също така и никой, чието сърце е обладано от някоя страст, дори и най-малка, не може да бъде жилище на Христа чрез благодатта на Светия Дух; защото Бог е светлина, както казва Сам Той: Аз съм светлината на света (Иоан. 8:12)." Св. Симеон Нови Богослов Освен това, концентрацията в сърдечната област отваря определени канали, може би най-важния. Именно в спокойствието човек може да очаква подсъзнанието му да се прояви, че да може да го отработи. Няма по какъв друг начин човек да навлезне в подсъзнанито си, ако не притихне в съзнанието си.
  6. Здравейте, Вероятно темата е обсъждана многократно, но в момента имам нужда да споделя и потърся решение. Ние сме двойка с дете на 1 годинка, заедно сме от 3 год. В момента жена ми сериозно е сърдита след като видя че съм писал в сайт за суинг /секс с размяна на партньорите/. Чувства се обидена, иска да се разделяме с всички последствия от това. Но какво мисля ни доведе до това състояние, отглеждането на детето, работата й, учене за изпит й създават голям стрес, това води до прехвърлянето му към мен, оттам тази негативна енергия аз я задържам /грешка, разбира се/. С писането в този сайт искам да избягам от стреса, да пофантазирам и завържа нови познанства. Според жена ми целта ми е изневяра / тя твърди че има голям проблем с това чувство/, предложението да се срещаме с друга двойка й звучи абсурдно, единствено би приела още един мъж, за което постоянно фантазира. Мисълта ми е как да излезнем от тази кофти ситуация. Жена ми изпадна снощи в голям шок, стигнахме до физ сблъсък. Има ли адекватно решение, аз ли съм човека, който трябва да поеме отговорността, ако да как. По характер съм неуверен, липства ми енергия, трудно гледам хората в очите при разговор. Жена ми също се чувства постоянно напрегната. За ревността ходихме на терапия имаше ефект, след края на терапията нещата се върнаха на старото дередже. Вариант раздяла не ми е желателен и би бил с много негативни последствия.
  7. Имам приятелка по-голяма от мен тя ме уверява че не е имала сексуален контакт с никой освен мен и предходния и приятел но не го вярвам преди имаше по ******* поведение и се съмнявам в нея не че ми изневерява защото няма как без да знае съм я следил... чел чатове всичко... просто не знам миналото и ме притеснява и въпреки че тя ме уверява постоянно излиза нещо което не знам... така от 7 години идва ми да се гръмна вече не знам какво да правя. Преди нея аз съм имал една приятелка за 4-5 години бяхме заедно разделихме се защото тя замина в чужбина но преди това преспа с един приятел в съседната стая докато бяхме на новогодишно парти. Въпроса ми е въпреки че сега се държи както аз искам има ли начин да разбера преди какво е ставало или не или аз какво да правя да я зарежа ли което много ще я нарани. Нейната реакция към моята критика е да се обиди и плаче че я обиждам моли ме да спра да я обвинявам за неща които не е правила преди... Та проблема ми е дали ме е излъгала защото доверието е много важно за мен. Аз я направих човек уредих и хубава работа каквато тя иска пари всичко и ако ме е излъгала значи не заслужава това нека да си остане боклук при боклуците...
  8. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Най-великата_наука-беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Moiata_Molitva/24_Edna_vechna_Istina_koiato_e_Bog_na_Lubovta.mp3 Ще прочета 60 гл. от Исаия и 13 гл. от I. Послание към Коринтяните. Всяко нещо, което се чете, трябва да се разбира. Семето не може да се разбере, докато не се посее, не изникне, не израсте, не цъфне, не даде плод, и плодът му не се опита. Докато семето е в хамбара, нищо не ни ползва. То трябва да се посее. „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. (– 1 ст.)... „Ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка”. Значи, неразумен ще бъда. „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм”. (– 2 ст.). Какво особено има в това, че човек премества една гора или една планина? Какво ще придобиеш, ако преместиш един тежък камък, или една планина от едно място на друго? Само енергията си ще изразходваш – нищо повече. Важно е любов да имаш. „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам”. (– 3 ст.). „Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее”. (–4 ст.). Значи, любовта е силна. Не мислете, че търпението е слабост. Търпеливият е силен човек. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Той е най-силният. Най-великата наука в света е да се научи човек да живее според закона на любовта. Това е най-лесното нещо, а същевременно и най-мъчното. Мислите ли, че живеете по любов? Вашата любов е външен грим, гримирани сте отвън с любовта. Тя не е проникнала още в живота на сегашните хора. Животът им е пълен със страдания и смущения. Вчера бях в дома на един от нашите братя. Той разказваше, че отнякъде му дошло едно куче, което проявява голяма ревност. Братът има кози. Ако рече да погали козите в присъствие на кучето, последното се хвърля върху козите, лае ги – ревнува. Той ще погали и кучето, но едновременно не може и козите, и кучето. И кучето, и козите му са еднакво любими. Често и хората изпадат в същото състояние – и те ревнуват. Човек мисли, че ако погладят някого в негово присъствие, него ще забравят. Как ще гладиш едновременно и козите, и кучето? Ще дойде ред да се погали и кучето. Какво означава думата „куче"? Казват „куче, кучи". Значи, кучето учи, както всичко в света се учи. Питат ме, какво означава момата? Обърнете сричките на думата „мома", ще получите „мамо". Следователно, мома, която не може да стане „мамо", не е мома. Учете се да се освобождавате от заблужденията. Често наблюдавам, как постъпват художниците, музикантите, философите. Всеки гледа да направи това, което може и знае. Всеки е специалист в известна област. Цигуларят свири това, което добре знае и обича. Художникът рисува това, което знае. Философът разсъждава върху това, което разбира. И аз искам да свиря това, което обичам. Измени ли на себе си, човек прави грешки... Най-великата_наука
  9. Здравейте! Много хора не осъзнават, че това да си ревнив извън границите на допустимото е проблем. За разлика от тях аз го осъзнавам, но не мога да го контролирам и понякога участвам в ситуации в които не бих искала да бъда. Казвам се Катя на 23 години. С приятелят ми имаме връзка от 4 години, а от 2 живеем заедно. В началото на връзката ревнувах, но не смеех да го покажа толкова фрапиращо колкото напоследък. Незнам при нещата които прави той дали е нужно аз да се съмнявам, но от моя гледна точка ДА! Преди да заживеем заедно и двамата знаехме, че имаме деца от предни връзки, но тогава това не беше проблем. Сега когато живеем заедно нещата са други. Неговият син остана да живее при предната му приятелка. Съответно той ходи да го вижда няколко пъти месечно, за което аз нямам нищо против, но за съжаление тя и ние живеем в различни градове на 300 км един от друг и много често на него му се налага да пренощува при синът си, а може би и при бившата си приятелка. Когато дойде денят в който той ще ходи там аз започвам " да се сърдя, да правя номера". Самият ден, а понякога и нощ когато той е там аз седя сама в нас и започвам да се съмнявам в най-различни неща, които биха могли да се случват там. Понякога съм тръгвала след него, за да го шпионирам и да оправдая съмненията си. Когато си дойде в къщи се започва първо с въпросите от моя страна, които са стотици, изнервящи, досадни и след това в повечето от случаите се стига до скандал. И това е продължение на 2 години всеки месец поне по 2 пъти. Има и още доста ситуации в които аз може би не би трябвало да ревнувам, но го правя. Много неща които мои приятели не ги "изнервят" мен ме карат понякога да " полудявам" от ревност, и да правя неща които водят до скандал, лошо настроение, психически съсипвам както мен, така и него, понякога след скандала дори се е случвало да си ходи при сестра му за няколко дни. Когато си замине аз започвам да осъзнавам, че това което правя трябва да спре, защото ще дойде ден в който той може и да не се върне. След това обаче, започвам да мисля сега той какво прави, дали не би ми изневерил сега още повече когато сме скарани. И когато се върне аз пак започвам с моята ревност. Незнам как да спра това чувство в мен. Дали въобще мога да го контролирам. Не искам животът ми да продължи по този начин, защото ще го загубя, а аз не искам да се стига до там. Ако някой е минал през нещо подобно или на някой просто му хрумва нещо ще се радвам да го сподели с мен. Благодаря!
  10. Аз нямам никакъв проблем с контролирането на ревността, понеже не изпитвам ревност. Няма обект за ревнуване - няма и ревност.
  11. Здравейте, по принцип не споделям лични работи в интернет пространството, но вече мисля,че съм накрая на силите си и искам да помоля за помощ. Не искам да навлизам в подробности, но се надявам да ме посъветвате за добър психотерапевт относно ревността. Четох доста неща за нея и не искам да си слагам сама диагнози, но от прочетеното оставам с впечатление, че моето е паталогична ревност. На много голямо ниво е, съсипва ме и мен и приятеля ми, връзката ни от много време насам се крепи на един косъм едва ли не. Не искам да го изгубя, знам че проблема е в мен, но не знам как да го реша сама, затова искам да потърся помощ от специалист. Въпроса е, че си нямам и понятие към кого да се обърна. Моля ви се, дайте си мнения за специалисти, които биха могли наистина да ми помогнат. Става на въпрос в района на София. Благодаря ви много предварително!!
  12. Здравейте! Пиша тук, защото наистина съм страшно отчаяна и безпомощна. С приятеля ми бяхме заедно около 6 месеца в хубава връзка в началото, той много ме обичаше и държеше на мен. В последните два месеца обаче той страшно много се отдръпна, каза ми, че иска да си запазим отношенията и да се виждаме, но не да се задушаваме и да се ограничаваме, за което и аз бях и съм съгласна. Но той започна да се държи ужасно с мен, пренебрегваше ме, не ми обръщаше никакво внимание, въпреки че много пъти го питах дали има друга жена, той отричаше. Не издържах на неговото държание и след една почивка, по време на която мислех, че ще се оправим, се върнахме и аз пожелах да се разделим. Той го прие много добре, дори не ми каза почти нищо и аз просто разбрах, че той не е човекът за мен. Олекна ми от всичко случило се и започнах отново живота си на чисто. Но при него не е било толкова лесно, две дни след раздялата ни той ме потърси, покани ме на обяд и ми каза че не може без мен, пожела пак да се съберем, не бил добре без мен и размислил. Казах му, че не мога повече да се мъча заради неговите настроения и униженията, които той ми причини. Той, макар и трудно го прие, доста тъжен и нещастен. Но аз също помислих дни след това и му се обадих. Видяхме се и решихме да опитаме отново, без напрежение и караници. Всичко пак тръгна добре, тръпка, емоция...но той преди два дни той отново се отдръпна. Започна отново да не ме търси и да не ми пише. Зная, че всичко идва от неговия характер и не го обвинявам, но аз се чувствам недостатъчна и игнорирана. Днес се появи следният проблем, тъй като ние с него сме колеги, група колеги организираха вечер за театър и ние решихме да отидем, но в деня на театъра аз няма да бъда на работа и така се оказва, че той и една от моите колежки, много красиво и обвързано момиче, с връзка от 3 години, трябва да дойдат заедно на мястото, на което се събираме. Като разбрах за това, наистина се почувствах ужасно, с нашите неизяснени отношения, той да вози друго момиче в колата си, там където аз се возя винаги.... не зная дали ме разбирате, но не ми излизат от главата тези сцени и филми. Питам ви дали е добра идея да направя следното: да си запиша час за фризиор точно до офиса, където работим и след това да отида до офиса, за да тръгнем тримата заедно, просто, за да съм спокойна. Наистина много имам нужда от помощ, може би ви се струва много откачено при положение, че познавам момичето и приятеля й, но ревността ми ме побърква всяка минута. А и след всичко станало с него му нямам доверие, както преди. Моля ви, посъветвайте ме как да постъпя!
  13. Здравейте! Започвам направо към проблема ми и вътрешните ми противоречия. Имах връзка в продължение на 2 години. Смятах човека до себе си за истинската ми любов. В началото отношенията ни бяха прекрасни, даже прекалено. След около година от негова страна започнаха да се появяват чувства на ревност, а аз бях толкова отдадена на връзката, че правех всичко, за да му докажа, че го обичам. Съгласявах се да давам паролите си за социални мрежи, да прекъсвам приятелства с гора от мъжки пол, да бъда на кръстосани разпити къде, как и кога, с кого съм била. Направо се превърна в едно емоционално изтощаване, а аз продължавах да не мога да се откъсна от него. Сякаш бях зависима от него. Нещата се влошаваха като той реагираше все по- агресивно, когато отново се събуждаха мислите му, че може би му изневерявам. Не се стигна до физическо насилие, но чупене на вещи и обиди беше чест развой на скандалите ни. И така до момент, в който той ме остави. Тръгна си, аз се опитах да го приема. 3 седмици по- късно се върна с хиляди обещания, думи за любов, а аз се хванах отново и влязох в порочния кръг. Дори няколко дни по - късно отново имаше прояви на недоверие и ревност, тъй като вече бяхме на разстояние и може би той усещаше, че няма реален контрол над мен и ситуацията. И отново конфлик след конфликт. Месец по- късно беше поредната раздяла. Този път изглеждаше окончателна- той беше категоричен, че не иска нищо общо с мвн, блокира мв навсякъде, за да може да нв поддържаме връзка. Два месеца страдах много. Бях в чужбина и чувствата за самота и тъга се засилваха. Реших да се взема в ръце и да не се оставям на болката да ме съсипе. Направих типичната грешка- започнах връзка с нов човек. Естествено тази връзка не потръгна, защото аз още не бях преживяла старата любов. Исках просто да се отскубна от болката. Новият човек тогава ми се струваше симпатичен и добър. Сега като го погледна и се сетя изпитвам голяма доза срам- не го намирам изобщо за привлекателен и се чувствам по женски гадно, че съм имала сексуален контакт с него. Та, да се върна назад. Приключих аферата си с него, останахме в добри отношения. Тънката подробност е, че дватама се познават от ученици. Не са приятели, а просто познати. Съжалих, че се поддаох на емоционалността си и не взимах адекватни решения- отново. След като приключих новата връзка продължих сама- да се намеря, да се обикна. Известно време по- късно старата ми любов се върна. Обади се по телефона. Каза ми, че иска да опитаме отново и ме обича. Аз също го обичах. Съгласих се и се стигна до разговора кой с кого е бил за месеците, в които сме били разделени. Той заяви , че е имал няколко сексуални отношения с различни момичета. Когато стана време и аз да кажа, казах, че съм била с един човек, но съм осъзнала, че греше и съм прекъснала отношения. Той ме попита кой е и от страх излъгах, че не се познават. Два дни по- късно реших да кажа истината , но и тогава не напълно. След като разбра кой е човекът, започнаха въпроси колко пъти е било, каквп сме правили точно в леглото и всякакви нездравословни въпроси и твърде неудобни за мен. Налрая му разказах всичко, вярвайки, че откровеността е пътят. Не беше. Изля хиляди обиди по мен- боклук, курва, гнус ме е от теб, ти си употребена. На следващия ден се извини, неискрено. Потърсих го седмица по- късно, търсейки взаимна прошка за всичко и едни нормални човешки отношения. Получих следния отговор: аз съм виновна за всичко, но не му пука така или иначе, защото той тотално е приключил с негативни боклуци като мен и аз никога няма да стигна нивото му. Отговорих да внимава с обидите си, защото в живота всичко се връща. Той каза, че е приключил с мен и да се разкарам. Проблемът ми сега е- нараненото ми женско чувство, думите от него, болката от случилото се и най- много чувство за несправедливост- аз да изляза след всичко най- долният човек . Чувствам се ужасно поради мнението му за мен. Искам да не ми е важно мнението му, но.. трудно е. Аз вярвах на този човек , допуснах го до най- дълбокото място на душата си, а получих една кофа с обиди. Моля за съвет как да се избавя от гнева, обидите, болката,вината. Искам да върна предишното си уверено и щастливо аз.
  14. Изабела Белева

    Изабела

    Не знам как да започна цялото нещо, което искам да споделя в момента и да помоля за съвет. И мисля, че ще стане много дълго и хаотично. Изключителна смелост ми бе нужна, за да склоня да споделя това. Защото не знам дали има смисъл, защото вероятно всичко ще звучи глупаво само по себе си, защото не съм единствената с подобен проблем, но явно една от малкото, които просто тотално се сгромолясват в подобна ситуация. Но ще започна, колкото и тъпо да смятам, че ще прозвучи всичко, което евентуално ще прочетете. Не съм го споделяла с никого преди това, защото нямам човек, който ще ме разбере и ще е възможно да ме посъветва. И всичко, което ще напиша, ще е сякаш го споделям на най-добър приятел.Аз съм един изключително объркан човек, намиращ се в объркана ситуация, която го обърква още повече (едва ли има повече накъде, но все пак) и най-вече, която го съсипва емоционално. И така, става въпрос за любовно терзание – нищо ново под слънцето. По особеното в случая е, че става дума за виртуална връзка. Тук ще споделя, че съм на 33 години, а той на 29. Всичко започна преди три години и половина. Аз от България, а той….. от Русия. Не от Кюстендил или Панагюрище, а ЧАК от Русия. Не знам защо ни беше нужно да се захващаме с това, но се захванахме и ей на – вече 3,5 години така. Аз в началото проявих скептицизъм в цялата тази работа, защото, бога ми, Русия е толкова далеч… и как евентуално ще се виждаме, как ще сме заедно на едно по-сериозно ниво… Той си беше загубил ума едва ли не и беше сигурен, че аз съм Човекът. До степен, че чак успя да ме убеди, че наистина аз съм неговият човек и съответно той моят… Това с моето убеждаване отне време де, вероятно година и повече, през което той полагаше неимоверно усилие и търпение да ме увери в реалността и сериозността на всичко. И така, като всяка любовна приказка – в началото цветя и рози. Разбира се, с леки спорове, които са неизбежни за всяка връзка, но които никога не са разрушавали целостта на отношенията ни. И все пак дойде и въпросът за срещата помежду ни – в реалния свят. Стигнахме до извода, че най-добрият вариант е аз да отида при него, защото той беше с нагласата, че след като се видим – край, всичко ще продължи ever after, няма смисъл от някакви опознавателни date-ове, и защото все пак за него ще е по-добре да се грижи за евентуално бъдещо семество бидейки там, на своя земя, отколкото тук в България – от финансова гледна точка. За мен беше малко абсурдно – да отида и да остана, и да се омъжа евентуално дори, и айде всичко е шест… но си казах – ок, нека да е така – аз ще отида, искам го, желая го, така ще направя. Но не можех да реша кога точно ще съм готова за това. И така, оставихме нещата на времето, като той много често ме подканваше да го направя и да не се колебая, да спра да се измъчвам в България (бях безработна тогава, имах изключителни затруднения с намирането на работа и буквално оставах без пари). По едно време излезе една добра възможност за чужбина. И аз трябваше да реша Русия или UK. Не знам защо избрах UK, може би защото исках все пак да имам нещо спестено зад гърба си, за всеки случай, човек никога не знае, а и не исках да лежа изцяло на неговите плещи. И заминах. Той не беше особено очарован от факта и по-скоро ми казваше, че няма смисъл да ходя и да се хабя там, като мога да съм добре в Русия, с него. Но все пак ме подкрепи. Заминах с уговорката, че отивам там за известен период само и после се връщам и се събираме. И през цялото време, в което бях в чужбина(година и половина), той не спря да ме подкрепя и да се грижи за мен както може. Дори ми звънеше всяка сутрин, за да ме събуди за работа, понеже имам огромен проблем със ставането. Всяка сутрин – понякога и по 30 повиквания буквално. Виждайки цялата тази всеотдайност от негова страна, все повече се убеждавах, че това е ТОЙ и никой друг. За жалост, докато бях там, бях толкова погълната от работа и недостиг на време, че почти нямах време за него. Често бях изнервена заради напрежението, което трябваше да понасям от работата, хаоса на големия град. Чаках с нетърпение моментът, в който ще се завърна, защото чувствах, че ако продължа да живея по начина, по който се налага човек да живее в град като Лондон, ще се съсипя. От умора, самота и нерви. Често прехвърлях личното си напрежение върху него, а той търпеше. После му се извинявах, защото наистина съм ужасна, когато виждам света около мен такъв. Казваше ми да зарежа всичко и да отивам при него. Аз обаче не. На него това му идваше в повече, тия буреносни облаци, които носех със себе си и сякаш охладняваше към мен малко по малко. Често сме стигали до конфликти, в които той се е отказвал от мен и направо ме е триел и дори блокирал от социалните мрежи. Или пък си трие профилите, или просто спира да ми говори и потъва в забвение. Съответно аз издържам два-три дни без да го търся и после го намирам отново, и нещата се оправят. И така много пъти. Поне 10, ако не и повече. От които аз съм била тази, която го е търсила в 98 процента от случаите. Това, което винаги ме е дразнело най-много е това поведение на бягство в него в подобни ситуации. Вместо да говорим и да изясним положението. Но той започва да се чувства ненужен, неоценен и си тръгва. И ако аз не го потърся, не съм убедена, че той ще се върне. Даже много се съмнявам, познавайки го. Но все пак винаги стигахме до консенсус след един такъв катаклизъм и нещата тръгваха отново по чудесен начин. С трепет за момента, в който ще сме заедно. Но колкото повече време минаваше, толкова по-чести ставаха неразбирателствата ни, съответно изтриванията от фейсбук. Той знаеше, че аз съм човек, който един ден иска да има дете. Така винаги съм си представяла щастливо и сполтено семейство, докато при него тази ценност беше нещо, което не може да си представи за себе си. Да бъде баща… абсурд. Но някак изведнъж започна да го иска. И не, не съм го убеждавала за това, той сам така си реши. Бях изненадана. Но дотук с това за децата. И така, дойде моментът, в който аз изпълних мисията си в чужбина и трябваше да се връщам. Междувременно съм го питала кога да отивам към Русия, той отговаряше – ‘’ами малко след като се прибереш, просто няколко дни да си починеш от всичко, и идваш, нямам търпение’’. В нощта преди полета ми реших, че искам да го чуя по телефона. Рядко ми оставаше време, в което да седна и да си поговоря с него ей така, дори за 20 минути само. А и ми ставаше малко тъжно от факта, че даже и той не проявяваше инициатива да звънне, пък даже и за съвсем кратко да е. Да не говорим, че видео разговорите загинаха тотално, докато преди бяха ежедневни и много продължителни. И така, обадих му се. Не знам защо, но започнах малко агресивно. Споделих му, че не усещам особена загриженост за връзката ни от негова страна напоследък и че го усещам, че се опитва да се отдалечава от мен. Да, бях много заета и погълната от работа, но въпреки че причината беше по-скоро в липса на време от моя страна, някак усещах дистанция. Той не беше особено словоохотлив. Той по принцип не обича да говори особено, често е мълчалив, лаконичен и тих. И така, в разговора ни той ми каза, че вероятно е по-добре да не отивам при него, че често си е мислел, че ми губи времето, защото не знае какво иска, защото заслужавам нещо по-добро, защото той всъщност не може да ми сбъдне ‘’мечтите’’ за семейство, защото се чувства незрял да поеме отговорност за неща като връзка и всичко, което произлиза от нея, и че едва ли не се чувства по-добре да живее безгрижен живот, да се събира с приятелите си, да се забавлява. Но аз не съм и помисляла да го ограничавам в това да се забавлява с тях, както досега. Трябва да спомена може би, че не пие никакъв алкохол, колкото и да е странно това за един руснак. Т.е. не е това начинът, по който се забавлява. Отказа го преди повече от година. А това, което го провокира да го направи е разводът на родителите му, който също беше преди година, и причината за който беше алкохолизмът на баща му. И така, да се върна на разговора ни по телефона… казвайки ми всички тези неща, аз бях като застреляна, защото наистина не го очаквах… А и това с деца и семейство… Дори не знам дали наистина го искам, защото изобщо не се виждам в ролята на майка, а по-скоро го виждам като задължение. Но осъзнах, че не на всяка цена искам да бъда майка. И не заради неговата промяна в решението, а защото наистина се боя от тази отговорност. Каза ми още, че дори и да се получат нещата между нас, то ще дойде момент, в който аз ще поискам дете, и това няма да има как да се случи, и ще трябва да е причина за раздялата ни. Но казвайки му, че не държа на това на всяка цена, сякаш не ми повярва и продължи да мисли, че го казвам, само за да го задържа. Усещах охладняване от негова страна през последните ми месеци в чужбина, но чак да не иска дори да се видим след всичкото това време и енергия която заедно вложихме… Аз му казах, че не трябва да гледа на нещата по този начин, защото дори не е сигурно, че когато се видим, ще си допаднем и на живо, и че въпреки всичко си го дължим един на друг…това бяха почти четири години, как така трябва да свърши по този начин, че ще е редно поне да се видим, да усетим допира един на друг… Той каза, че съм права. Аз все още изтръпнала от шока, започнах да се успокоявам. Но нещо вътре в мен започна да се съмнява силно в него и в намеренията му спрямо мен. И започнах да се оплитам във въпроси като ‘’защо изведнъж се отметна’’, ‘’дали наистина ме обича’’, ‘’дали не е спрял да ме обича’’… В главата ми настана хаос. Не исках мечтата ми да го срещна да се изпари след всичко, което преживяхме, пък макар и виртуално.И така, върнах се в България. Той продължи да проявява загриженост за връзката ни въпреки всичко, продължи да ми казва, че ме обича /както и аз на него/, но сякаш предпочиташе все повече да се усамотява или да прекарва времето си с приятели. Докато аз вече имах цялото време на света и можех да му го дам всичкото. Ставаше ми тъжно, започнах да си мисля, че е срещнал друга, започнаха филми в главата ми… Страхът до толкова ме облада, че започнах да проявявам неконтролируема ревност. И преди я проявявах, но в поносими количества, които той успяваше да понесе. Но започна да става патологична. Започнах да го ревнувам от една негова близка приятелка, която някак си изневиделица се появи в кръга му от приятели и му стана доста близка. Той ме увери, че са само приятели, и аз съм склонна да му вярвам, но това е само за кратко. Докато не ме обладаят отново вътрешните ми демони. А тя всъщност – момичето, започна връзка с един от неговите най-добри приятели, на който я е предствавил и тя се влюби ужасно много в него. Тоест, не ми изневерява с нея, но тази близост, която проявява към нея все още ми се струва съмнителна. Започнах да си мисля, че той всъщност е нямал късмет и тя е избрала неговия приятел. Той започна да се дразни от поведението ми много. Започна да си мисли, че съм обсебена, че съм човек, който иска да го контролира, че иска да му отнеме свободата. Не ми го е казвал с думи, но усещах, че от това се страхува. А моят страх да не го загубя ставаше все по-голям. Конфликтите ставаха все по-чести, тишината помежду ни все по-честа, преустановяването на контакт помежду ни чрез бягство от фейсбук (от негова страна) все по-честа. Всеки месец по веднъж през последната половин година, в която съм си вкъщи. И аз не издържам повече от ден-два, и пак го търся… Той никога. Аз го правя. Но го разбирам защо постъпва така - просто прекалено много се съмнявам в него и това го задушава, и решава, че бягството му от мен е най-доброто спасение. Не му казвам открито, че не искам да прави ''това и това'', не го обвинявам в нищо, просто ставам дистанцирана, цинична, и той усеща, че поведението ми се дължи отново на тъпата безпочвена ревност... Толкова много пъти ми е казвал, че няма никаква причина да се съмнявам и че това е нещото, което наистина не понася в мен. Но аз се укротявам за известно време, и после пак започвам по същия начин. До степен, че чак следя приятелите му в мрежите, съответно те разбират за това (а аз дори не знам, че разбират) и му казват... Бяхме решили да отида да се видим сега, пролетта. И чакахме този момент. Или по-скоро аз го чаках, той не знам дали… През последните месец-два-три е доста тих. Говори малко и почти винаги само когато аз говоря, през останалото време действа със ‘’фейсбук стикери’’… Или просто прекарва времето си зает с нещо – с приятели, разходки и прочее, и все по-малко с мен. Казах му, че това ме кара да се чувствам сякаш не съм желана и обичана вече, сякаш му е все тая дали ще сме заедно или не. Той ми каза, че греша и това, че е тих, не значи, че не се нуждае от мен. Че си въобразявам грешни неща, че съм подозрителна без причина. И че просто се чувства комфортно да остава сам и да не говори много. Да, но на мен всичко това ми е странно, предвид факта, че преди не ставаше от компютъра или не си прибираше телефона, само и само да е в близост до мен и нямаше никакъв проблем с общуването. Но някак си това се промени през последната една година… Година, която беше тежка за него, заради развода на родителите му и пропадането на баща му. Но и година, в която се появи въпросната му близка приятелка. Не знам, това второто може да е съвпадение. Мъчно ми е, че така се развиха нещата и той стана по-резервиран. И ревността ми ме убива… Не знам дали е основателна или не. Нямам интуиция, нямам нищо, имам само страхове и объркване… В момента пак си отиде. Не ме изтри, не ме блокира, просто изчезна от фейсбук. Вече седмица така… И не знам какво да мисля, не знам дали има смисъл да мисля, не знам ще се върне ли. Но вероятността да се върне е малка, ако аз не направя крачка към него… Но дори и да я направя, мисля, че може би този път му дойде вповече. Защото предния път, когато си отиде, ми каза, че не знае какво изпитва към мен, че явно не е от хората, които могат да бъдат дълго време с някого, че не е обсебен от идеята да не бъде сам в живота и да е задължително във връзка… след които думи аз се ядосвах и казах, че всъщност за да говори така, явно наистина не ме обича. И сега не знам какво да предприема. Може би отново чака да го потърся. Или пък просто е време да го пусна да си иде, въпреки че само преди седмица ми каза, че има нужда от мен, че ме обича, уж… Не мога пак аз да го търся, и не мисля, че е заради его, а защото искам да видя желание от негова страна. Иска ми се този път той да направи тази крачка и тогава наистина ще успея да се убедя, че съм му нужна – аз, а не някоя друга. В последния ни разговор не се скарахме. Отново проява на ревност от моя страна, но не изразена чрез обвинение, а просто с дистанцираност. Казах му, че забелязвам, че той сякаш повече се радва на компанията на своите приятели и приятелки, отколкото на моята, че заемам една съвсем малка част от живота му очевидно, при все че в последните дни комуникира с мен само с 5-6 стикера на ден… че имам нужда от здрава комуникация по между ни, а неговите думи бяха, че явно след толкова години на много разговори, интересът се е изгубил, и тва е нормално, и няма проблем, и че сме свикнали да е по този начин. Но аз не съм свикнала като че ли. Не искам отношенията ни да бъдат task, нещо, което просто трябва да направиш, защото така трябва и защото другият така очаква. Не съм му поставяла ултиматуми ‘’или/или’’, не съм го правила никога. И не искам да отнемам свободата му, но искам да усещам, че съм важна за него. Но не го усещам, както преди. Това, което усещам е, че ме удостоява с вниманието си, когато намери някакво свободно време за мен. Как да отида при него в такъв случай? Та той сякаш не го иска дори или пък му е все тая вече. И въпреки всичко ми казва, че съм важна за него и има нужда от мен. Но ако е така защо отново си отиде, защо се предаде пак... Аз защо съм неуморима и се мъча да се боря за него? Не отричам своята вина за това отблъскване – чрез ревност, мнителност от моя страна, но действам така несъзнателно, от несигурност и защото искам да заемам по-голяма част в живота му. Сега не знам дори дали е взел решение за себе си, за нас. Мисля, че поне това заслужавам да ми го сподели ако е така, от уважение поне. Защото в момента не знам дали трябва да започна да го забравям, или да се надявам, че ще се престраши да се гмурне още веднъж тая бъркотия между нас, ‘’защото съм му важна’’ (както казва). Или трябва пак аз да го потърся?! Но ако е решил да си отиде, защото не иска да го безпокоя, да се натрапвам повече и най-лесно е излизайки изцяло от фейсбук – без обяснения, без ‘’чао’’?! Тогава какъв е смисълът да се опитвам да го върна?! Всеки път си потъпквам достойнството, правейки го. И може пък затова да не съм му интересна вече, щото вижда, че съм му вързана в кърпа. Но когато обичам, се боря докрай. Вероятно дори знае колко се разкъсвам в момента, но не прави нищо. И знам, че както се казваше – не е нужно да чуеш трясъкът, за да разбереш, че вратата е затворена. Трябва ли да се предам вече, или трябва да чуя здравия трясък, за да се откажа от надежди и мечти… Но виждайки липсата му на интерес напоследък, все повече губя надежда, че има някакъв смисъл да се боря за каквото и да е. Може би просто иска да го оставя на мира. Може би отново намери удобен момент, в който да се отърве от връзката ни… Моля за съвет. Страх ме е да го търся пак...
  15. Орлин Баев

    georguieva

    Прочети тези насоки и коментирай, моля: - окр, Пол Салковскис записки и размисли от когнитивни поведенческа конференция - Какво работи и какво не при справянето с окр - Пътят по освобождаване от окр - Личен опит в справянето с окр - Докога с това окр? - Защо чувствам обсесивните мисли толкова истински? - Обсесивно компулсивно р-во, фокусирано в нараняване - Обсесивни мисли, механизми на пораждане и насоки за справяне - Принцесата и рицарят на обсесивния страх - окр - говорене в БНР, нощен хоризонт - Да впрегнеш огъня на "лошите" мисли в работа - окр или рок - Молитва при окр - Натраплива ревност - нлп сесия окр 1 - нлп сесия окр 2 ................................................................... 14 статии и 2 водени сесии - поработи известно време!
  16. Ето едно кратко, но практическо предложение: Ревност Ревност – желание за еднолично владеене на партньора, желание да се получава от него внимание повече, от колкото получават всички останали. Ревнуващият иска да бъде винаги в центъра на вниманието на партньора си и реагира остро винаги, когато не получава това. Ревността е много разпространено чувство. Една от нейните разновидности е детската агресивност. Децата често ревнуват своите родители: „ Ти ме целуна само един път, а него два пъти. Ти обичаш сестра ми повече от мен.” Приятелката ревнува своя приятел от другите му приятели. Жената ревнува мъжа от работата му, а мъжа ревнува жена си от нейната майка. Ревност – това не винаги е лошо. Красивата ревност в малки дози и в ръцете на умен човек е „вкусна” прибавка към близките взаимоотношения. Друго нещо е мрачната , тежката ревност, която задушава и която всъщност е най – разпространена. Ревноста е антипод на любовта. Ясно е, че в сравнение с безразличието на партньора, дозата ревност е за предпочитане, но истинската любов предполага отдаване, а ревноста е по – скоро потребителко поведение.Този който обича, не ревнува, а се отдава. Друг въпрос е, че обичането се разбира погрешно, често то се обърква с романтичната любов, със страстта и с привързаността. Когато е налице такова заместване, често се стига до проява на ревниво отношение към партньора. РЕВНОСТ В СЪПРУЖЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ Какво може: - обсъждане и разговори, за да може от рано да се разгледа ситуацията и да се направи споразумение - играйте на ревност, ако на партньора ви му хареса ( става въпрос за позитивната и весела страна на ревността : „ Аз искам да бъда с теб, имам нужда от теб”) - изпитвайте ревност в положителната и форма, ако тя работи добре за вашите отношения Какво не може: - да нарушавате споразуменията - да проявявате ревност в нейната негативна форма, и с това да карате партньора си да страда - агресивна, зла ревност, ревност с истерии - да търсите факти за изневяра, за да доказвате недоверието си Ако ревността не се появява от нищото, отново и отново, е добре от рано да се разгледат трудните ситуации, да се формулират споразумения и да се запишат. КАК ДА НЕ РЕВНУВАТЕ - погледнете на ситуацията от втората позиция на възприятията – през очите на вашия партньор - формулирайте от рано взаимни договорености и не ги нарушавайте - Когато изграждате отношения на доверие, не забравяйте, че го правите заедно с – добър и достоен човек. - Разсейвайте се с работа - Определете личните си територии, в които всеки един от вас може сам да решава с кого може да общува, от рано определете техните граници, стигайки до тях с взаимно решение. - Практикувайте вътрешна нагласа „Добро!” и позитивното възприемане на света. А следващия материал е по - скоро позитивно разглеждане на едно от теориите за това от къде възниква ревността. Основи на ревността Забележителният австрийски етолог ( етология - наука за поведението на животните) Конрад Лоренц, написал забележителната книга "Агресия", в която става въпрос не толкова за агресията, колкото за различните типове поведения и дори чувства. В предисловието, автора предупреждава, че не трябва да се правят аналогии между животинското и човешкото поведение, но ние все пак ще ги вземем под внимание. Ето ги и любовта, приятелството и ревността....Да, ревност. Знаете, как някои животни прогонват самците от своите партньори. Шимпанзето, например, е в състояние, дори да прогони малките си, ако не приличат на него или не миришат така..... Птички, рибки, дори бълхичките...И при тях - Шекспир, Молиер, Бомарше и Лопе де Вега , взети заедно. Шекспир всъщност ще го зачеркнем. Дездемона е удушена от Отело не толкова от ревност , а от обида, че е бил излъган от коварния Яго, независимо от това венецианския мавър остава символ на благородната ревност, тъй като при другите автори ревнивците изглеждат в повечето случаи смешни. Човекът до неотдавна е бил много близо до животинския свят, така че има шанс ревнивото поведение да не е прищявка или проблем на мозъка, нещо много по - дълбоко. Естественият подбор не винаги работи така, както се приема - оцелява най - силния. Основното в подбора е да се съхрани генетическия материал в потомството. Основно да се размножи. Подобно на животните и при човешкия начин на размножаване има два основни варианта това да се осъществи. Първият - да оплоди, който му попадне при всеки удобен случай. Вторият - да отделя време не за преследване, а за охрана на избраната женска от други самци. Разбира се, чист вид на двата варианта не съществува, но като цяло е трудно да се съчетаят и едното и другото. Поради отделеното време за търсене на нови връзки, първия тип не успява да отдели време за пазене, но от това не следва, че верния мъж е много ревнив. Допълнително свидетелство за естествената природа на ревността се явява и нейната неуправляемост. Разумът е сравнително млад, на фона на еволюцията, ето защо все още не се е затвърдило умението да управлява древните мъдри инстинкти в помощ на съзнателната воля. Единици са тези и то напреднали езотерици и духовни учители, които са в състояние да предизвикват и да прекратяват желаните чувства по свое желание, обикновено зад израза " владея своите чувства" се крие единствено способността, да скърцаш със зъби или да се въздържаш от демонстрация на преживяното. Ако ревността я има, можеш да я изразяваш или да не я изразяваш, но не можеш да се скриеш от нея. Така че, класикът на научния комунизъм Ф. Енгелс, се е заблуждавал в идеалистическите си представи за общи жени. При него явно е било развито поведението от първия от описаните типове поведение - донжуанското. Развиването на идеята за общи жени е просто венец в развитието на човешките отношения. Той не е помислил за Отеловското в човека. Съществували са и съществуват различни видове семейства и комуни, но не като правило, а само на доброволни начала. Съществуват такива отношения и при животните, така че не може да се каже, че такъв тип семейства са ненормални. По - скоро е малко разпространен вариант на нормата. Рано е за ревнивците да си правят извод от подобни материали и да дават сила на своята отеловска същност, тъй като нещо, което е естествено в природата , не е безобразно. В първия случай - не всичко което е естествено в природата се допуска и в обществото. Много често се налага да се сдържаме, понякога силно да се сдържаме и само в краен случай сконфузено да се извиним. Да и то не винаги успешно... Във втория случай всичко е добре, когато е с мярка. Да, доза мъжка ревност помага на жената да се убеди, че мъжа я припознава като своя, че тя му е мила, че е готов да я защити от посегателството на готови за потомство самци и така нататък. Но израждането на ревността до вариант, в който е нужен психиатър е скучен и противен. Освен това, дори средно интелигентна жена, може да заблуди умен мъж. Не знам защо така се получава , но в стремежа да постигнат своето, дамите са в състояние да преминат бариери със забележителни висоти и сложности. Препращам съмняващите се към "Хиляда и една нощ". Слушайки и наблюдавайки хората, мога да заявя, че към този момент жените не само не са изгубили своята хитрост, но са я и усъвършенствали. До степен, в която измаменият рогоносец, дори се оказва виновен. Ако се върнем към животните, трябва да съобразим, че ако разглеждаме ревността като инстиктивно поведение, едва ли то трябва да се задейства в момента на съвкуплението с предмета на ухажване, тогава вече е късно. Трябва да има други по - меки, предупреждаващи , пускови механизми. При някои птици, строящи гнезда близо едно до друго, пусков механизъм може да бъде приближаването на произволен самец до определено разстояние. А у стадните и стайните? При човека например? Докосване? Намигване? Интимни намеци? Всичко това може да бъде много разнообразно и в същото време много индивидуално. Преди всичко защото хората не са животни. Като отключващ подобен механизъм , може да служи сексуалното поведение. В определени култури, дадено поведение на човек може да се определи като сексуално. Даже не е задължително да е сексуално, а да е просто предизвикващо, привличащо внимание, проявено от или към обекта. Съответно и произтичащата от тази ситуация агресия, като противодействие е насочена към инициатора. Често срещано. Но когато мъжът не може да се накара на по - силния или на стоящия на по - високо положение съперник, се кара на жената, за това, че тя "кокетничи", "държи се нескромно" или "дава повод". Или напротив, когато няма влияние над нея, да си го изкарва на околните. (Това, впрочем, се отнася не към ревността, а към психологичната защита - изместване) От това не следва, че ако жената не дава причина на мъжа за ревност, тя може да я избегне. Щом съществува такава потребност тя трябва да се удовлетвори. Такъв е физиологичния закон...Това означава, че колкото по - малко поводи за ревност има ревнивеца, той толкова повече започва да ги търси. И напълно възможно е в един момент да започне да ревнува дори от стълбата, ако няма от кого друг. Освобождаването на удовлетворяването на желанието може да бъде многократно по - бурно. От казаното до тук може да се изведе един практически съвет, който смело може да се даде на жените на ревниви мъже: има смисъл внимателно да се стимулира и насочва мъжката ревност, към обекти, които са "безопасни" - певци, актьори, спортисти. Бъдете внимателни, тъй като виждайки интереса на жена си към определен обект, мъжа може да започне да му подражава, при това по начин, който съвсем да не се нрави на жената. Ако всичко бъде направено добре, правилно и с мярка, нуждата от ревност на мъжа може да бъде удовлетворена и няма как да пострадат невинни хора заподозрени като "опасни". Тъй като, ревността зависи от реалната опасност за получаване на "чуждо потомство" (инстинкта не познава контрацепцията) в различните култури съществуват различни забрани на жените да контактуват с различни мъже. Някъде по - леки, някъде много строги. В някои мюсюлмански страни, например, се счита за нормално жената след брака си да не вижда никакъв мъж освен своя. Дори не отговаря на телефона, защото отсреща може да се обажда мъж. В някои страни в Африка, все още се практикува генитално осакатяване на жени в детството. Така е най - надеждно. Добре е да се знае, че има два типа ревност: някои мъже могат да простят случайна връзка на жената, но не могат да понесат мисълта за постоянен любовник, който се явява потенциална конкуренция. Други обратно, ще уважат и приемат спокойно факта, за любовно увлечение, но ще приемат остро повърхностното поведение, което според тях омаловажава тайнството на любовта, преминаващо в интимно споделяне на съпружеската спалня. Няколко думи за женската ревност. При дамите инстинктите за възпроизводство са малко по - различни. Намирайки мъжкаря, тя се опитва да го задържи на разстояние по - дълго, за да може да пази и храни семейството. Разбира се, страничните самки, предизвикват страх за семейното благополучие и съответно предизвикват реакция у жената да пази своя мъжки и да не го пуска никъде. Със сигурност можем да кажем, че у почти всеки мъж ще се появи ревниво безпокойство, ако забележат в очите на любимата си възхищение към друг мъж. Мили дами, колкото и глупаво да звучи, вашият мъж трябва да има безрезервното ви възхищение. За него е важно да знае и да вижда, че в него вие сте намерили най - добрия избор за мъж. Това не е вредно, а дори полезно - от време на време да показвате възхищението си от него, което е много важно за неговите постижения. Същото може да се каже и за мъжете. Жената се нуждае да вижда и усеща вашето обожание и преклонение. Възхищавайте се един на друг. Може да се каже, че това е едно от условията за щастливо семейство. Най - важното - това е щастието, нали?
  17. Никита никита

    Lilito

    Здравейте отново, прочетох книгата, "Обсебен мозък,, но не намирам точно моя проблем.Да има мисли за нараняване, но там са само страх, а при мен много време беше страх, а сега е направо като желание.Събуждам се вечер и си казвам АЗ ставам и го правя,мога да го кажа на глас, така го усещам.Усещам се злобна.Намерих много неща който бях забравила, как съм се молила на Господ и трябваше на другия ден пак да го правя, да не се разсърди, Преди това богохулните мисли, проверките ,които все още правя, постоянния страх да не съм забравила да направя нещо, или оставила ли съм детето на градина, ужасната ревност, която ми пречеше да се радвам , препрочитането на субтитри, броенето.Но тези неща поотшумяха някак.С ревността се справих като си казах накрая каквото такова, вече се беше стигнало до развод Сега като се сетя сякаш исках да ми е изневерил, за да се скараме.Пак беше като желание.Е как да се успокоя ,предположение че за трите месеци в който бяхме разделени, той го направи.Тогава си седнах на гъза.Мисълта изчезна.Ами и сега ли така ще стане? Но тази мисъл как да се справя.Не знам само мисъл ли е, или е желание.Как да го разбера веднъж завинаги.Ако има и депресия, тя ли предизвиква това желание и агресия в мен.Днес бях на косъм да кажа на глас че искам.Отрази ми се и това убийство, което дават по новините, но то всеки ден дават нещо подобно.Така ли е мислил и се е чувствал?Страхувам се от следродилна депресия.Не мога да спя вечер, събуждам се с мисълта да стана и да направя нещо.Не ми се говори, не ми се излиза, постоянно бързам, за незначими неща.Абе за една тъпа манджа се притеснявам ,че нямам време и бързам.
  18. Имах няколкогодишна връзка,запознахме се на 22.Разделихме се преди 5 месеца.Поредният глупав скандал за дреболия,дори не си казахме край,беше ясно и последната съпротивителна емоция се бе стопила.Той направи опит,но аз бях уморена вече. Аз емоционална,свръхпредпазлива, вероятно защото съм отгледана в хаотично семейство,страхувах се да не направя грешен избор.Имах глупави идеали за образ,несъществуващ в реалността.Последните месеци на връзката ни получавах паник атаки,вече не можех да се справя със собствените си страхове,съмнения,в комбинация с неговите. При него-сложна семейна ситуация,също.Много чувствителен и раним,прикриващ го с престорен непукизъм.Непрестанно вторачване във всичко,ревност,опити за контрол,постъпвал е много пъти лошо с мен,егоистично.Майка му е доста тежък характер,намесваше се и влияеше негативно.И така...бях се съсредоточила във всичко отрицателно и живеех с мисълта- трябва да се разделя,трябва да приключим.Аз трябва да си намеря еди какъв си мъж. Раздялата настъпи,бях озадачена как не изживях,не плаках,не страдах.Удари ме обаче страхотна тревожност заедно с депресия.Не осъзнавах,че съм потиснала болката. Миналият четвъртък телефонът ми позвъня.Съобщиха ми,че е намерен вероятно пребит,обезобразен,с опасност за живота,откраднати вещи.Не знам дали ще оцелее,с какви последствия.Не знам и кому какво е сторил,само знам,че не е конфликтен и чак това не заслужава.Оттогава не съм спала спокойно нито нощ.Моля се ежедневно да се събуди.Почувствах голяма болка,гледам снимки,чета разговори помежду ни от преди.Виждам нещата от нов ъгъл,като че ли за пръв път поглеждам с обичащи,разбиращи очи.Аз не съм го разбирала,не съм го обичала истински,а егоистично.Спомням си всичко прекрасно,дребно,което е правил за мен.Толкова ми липсва,искам да се оправи...ще бъда насреща,до него,да му помогна да се възстанови.Казват ми,че той е минало,защо ще ходя да го виждам,бъркаш нещата,нещо си превъртяла и неща от този род.Аз ли съм сбъркана,не е ли това нормална реакция? Още по-лошо се чувствам,предполагайки,че майка му въобще няма да ме допусне да го видя,ами ако въобще не го видя повече.Дори не знам трябва ли да и звънна,какво се казва в такъв момент.Имам ли място там? Аз вярвам,че ако той можеше да изкаже мнение,би се радвал,че проявявам загриженост. Толкова ми е объркано всичко.От човек,когото като че ли тотално съм изтрила от паметта си,се превърна в някого,за когото не спирам да мисля,обичта ми явно никога не се е изпарявала.
  19. Здравейте и благодаря предварително за отзивчивостта. Моят проблем е следният: обвързах се с мъж на 30г, като наистина си паснахме като характери и съжителство. Още в началото на нашите взаимоотношения заживяхме заедно, но на морето, където той има бизнес лятото. През зимата се преместихме в апартамента му в провинцията. Знаех от самото начало, че има дете на 6г. и доста сериозни причини да се раздели с бившата си жена.Като цяло той е човекът, който остава вгорчен от взаимоотношенията им. Осъзнавам, че това, което ме тревожи го обмислих преди да задълбочим взаимоотношенията си и бях ок с това, но сега ми е доста трудно като всеки ден той получава обаждания от бившата си, свързани с детето разбира се. Знам, че той няма как да избяга от отговорността към това дете, и не е редно! Не бих искала и да го прави, защото ще ме доведе до мисли, че след време и към нашите общи деца няма да поема отговорност. Но фактът, че в момента, в който тя му звънне, той се отзовава. Мисля, че това е признак на ревност и женски каприз от моя страна. Разумът ми говори, че това е нормално, но чувствата ми.... Сякаш нещо остро ме пробожда в сърцето, когато тя звъни или когато той трябва да отиде за някакъв ангажимент за детето. Разделени са от години и той, и близките му и приятелите му твърдят, че е бил толкова наранен, че никога няма да се върне при нея. А той дори смята техните взаимоотношения за грешка! Чувство за ревност ме изпива и когато детето му каже "тате" и целия ми сват се стоварва с мисли: това дете е плод между него и НЕЯ! Как тя ще присъства цял живот и в неговия и в моя и в нашия общ живот! Как като погледна това дете виждам хем него, хем нея, а мен ме няма никъде в цялата картинка. Как отиват двамата с нея да вършат ангажименти по дете като семейство и аз пак съм на заден план.. Чувствам се нелепо! Не ми липсва обич от негова страна и внимание, но всеки един момент, в който се намеси нещо свързано с тази жена и детето, не съм на себе си. Споделих му, че се чувствам изпаднала в страх, че няма да отговарям на неговите критерии да бъда майка на следващите му деца, а той отговори, че това изобщо не е така. Че иска да имаме общи деца и че усеща и чувства, че това ще стане. Това добре, а другото? Как мога да преодолея тези болки и тези състояния, защото искам да го направя, искам да бъда с него и да бъда пълноценна в нашите взаимоотношения..
  20. Здравей, Катя! Това, което описваш не е чуждо на много хора - точно защото сме хора, ревността е част от нас, от животното в нас по-точно. Базирана на страх, че ще загубим, че ще бъдем изоставени - затова се вкопчваме. Искаме да сме подсигурени. В това, което пишеш, личи че за теб е много важно да си "на светло", да знаеш всичко, да си наясно, да няма неясноти и случващо се "под сурдинка". Личи недоверие. На първо място към теб, в ролята ти на жена, партньорка, после и към партньора ти, което е естественото продължение на "пипалата на ревността". Имаш да разбираш и опознаваш себе си, според мен. За поведението, което всеки от нас има, си има обяснение, и ние, като пораснали хора, които могат да обгрижат детето в самите себе си (което винаги е част от нас), можем да поемемем отговорност за него. Имам няколко въпроса: Как са се държали твоите родители (или хората, които са те отгледали) един с друг? В каква среда си расла? Как хората около теб показваха обичта си един към друг, правеха ли го? Как отстояваха позициите си, как се държаха в създал се конфликт? И оттам, разбира се - ти как го правиш? Как би отговорила на тези въпроси, отнасяйки ги към себе си? До колкото разбирам самата ти си майка. Като деца ние сме се адаптирали спрямо средата си, приели сме дефиницията за любов на мама и татко. По-късно в живота си често това ни създава спънки и трудности - именно те идват да ни подскажат да разширим своя кръгозор, да бъдем гъвкави, адаптивни - тоест свободни, обичащи, вдъхновени - или да страдаме от собствените си мънички, тесни, но желязни окови. _____________ Тук фокусът няма смисъл да бъде върху "Как да СПРА да ревнувам?" А върху "Поради какви причини ревнувам? Защо се усещам като недостатъчно добра, потенциално изоставена? Ако бъда изоставена това какво значи за мен?" Болната ревност е мъка за всички, но най-вече за ревнуваЩИЯ - точно болка е, тегоба е. От какво те предпазва? Както писах и нагоре, зад ревността имаме страх. Страх, че сме малки, необичани, незаслужаващи. Вярваш ли, че си такава? Има ли го това убеждение някъде в теб? Ревността насочва този комплекс навън - виновен става ревнуваният, партньорът, той е виждан като провокатора на усещанията ни, като "лошия". Ти съзнаваш, че това не е така и имаш отговорност, което е добро начало. Отговори си на въпросите, които ти зададох - ако искаш тук пиши, ако искаш за самата себе си го направи. Успех!
  21. Здравейте, искрено се надявам че тук ще получа някои отговори на въпросите, които са в главата ми. Проблемът ми е следния омъжена съм от 11 години, със две деца, съпругът ми е ужасно ревнив от самото начало. До преди няколко години съумявах да се справя с ситуацията за мен не е било проблем да си стоя вкъщи, излизали сме винаги заедно това изобщо не ми е представлявало проблем, нямам приятелки с които да изляза на кафе - това също не е проблем, но вече всичко излиза извън контрол. Аз съм изключително затворен и студен човек, /това не е само мое мнение, чувала съм го от близки хора в обкръжението си/, може да прозвучи старомодно, задръстено, или който както иска да го определя, но това е моята същност, а именно никога не съм имала еднодневни връзки, дори гаджетата ми като момиче се броят на едната ми ръка. От както съм се омъжила дори не съм си и помислила за друг, това не е в природата ми, аз съм изключително моногамна, нямам необходимост от вниманието на друг. Нооооо, всичко казано по горе не него не му е известно защото той е прекалено обсебен от фантазиите си за да го види и разбере. Периодично се вкарва в лудо режисиране на сценарии в които аз съм главната героиня, а партньора ми винаги е различен, като започна от колеги мои, негови, просто познати, а по някога и хора които аз изобщо не познавам, дори не съм ги виждала, още повече ме обижда факта, че ме свързва винаги с някакви нищожества, които са последните хора към които бих се обърнала, ако някога реша да правя нещо. Винаги едно и също - хората говорили зад гърбът му, присмивали му се. /Това е пълен абсурд, аз принципно съм тиха, незначителна личност, от хората които е все тая дали е са в компанията или не т.е. слушател, за никой не представлявам интерес да ме обсъжда или пък нещо от сорта/. Първоначално си мислех, че има някой около него, който се опитва да върти интриги, но вече мина толкова време, че колкото и да е откачен човек едва ли би се занимавал толкова, и вече съм на мнение, че той сам си ги фантазира тези истории, като прехвърля проблемите на хората около него в нашето семейство и ги представя като наши. На някой жена му това направила, аааа значи и неговата го прави и това е за всичко. Омръзна ми да изживявам на всички проблемите като свои.
  22. Досега не са ми минавали мисли за раздяла, заедно сме от деца имахме планове. Сега все едно тя започна нов живот а мен ме остави.Никога не ми е давала поводи за ревност. Дори сега не мисля че проблема е в нея, просто неща които са напълно нормални, аз приемам за крайни. Дори това че в момента вероятно говори с някого ме побърква и изгаря. Не искам да мисля колко ли подмятания получава, колко потупвания по рамото.Даже това вече ми идва в повече.Страх ме е да погледна в телефона й, да не би да видя неща които наистина да ме накарат да си тръгна.Знам че проблемът е в мен, просто всеки физически контакт с друг мъж ме кара да я считам за"мръсна'' и да не я искам повече. Просто до вчера беше само моя, аз й бях приятел, партньор, любовник. Всичко бях за нея, тя не можеше без мен. А сега вече всички й се радвам, всички я искат и това ме смачква.Знам че не е редно, не мога да изисквам такова нещо, но дори секунда от времето си да отдели на друг ме тормози.
  23. Здравей! Берт Хелингер създателя на семейни констелации пише, появи ли се прекомерна ревност в дадена връзка е дошъл нейният край. Ревнивият просто иска несъзнавано да прекрати тази връзка.Само, че все още не може да го осъзнае, за да си го признае. Ти спомена нещо много ключово, не искаш да я предаваш. А, може би несъзнанателно искаш точно това...Странно нещо е живота, в какви парадокси живеем само...Потърси терапевт, не за връзката ви, а за самия себе си..:) Само, когато направиш нещо истинско за себе си, тогава можеш да дадеш шанс на тази връзка. Защото единственият, който е готов да я приключи, това си ти. Поздрави!
  24. Здравейте, моля ви за съвет и подкрепа - как да се справя със страх от отхвърляне/изоставяне - по принцип имам такъв проблем, но мислех, че се справям лека полека. Но напоследък без причина ме връхлитат мисли, свързани с ревност, че ще предпочетат друг пред мен, че не ме харесват и уважават достатъчно и т.н. И не мога да се освободя от това, ужасно е...Опасявам се, че това ще навреди вече сериозно на връзката ми. Споделям тези тревоги с партньора ми, но мисля, че вече му идва в повече (чудя се и дали е добре да споделям това?!). Особено през последните няколко дена както ме връхлетяха тези безпокойства без никакъв реален повод. И сега освен че се притеснявам дали ме оценява и уважава достатъчно и т.н., допълнително се тревожа и как ме възприема след моите "излагания" и непрекъснато мрънкане. Много съм притеснена и не знам как да спра това....Всички съвети и мнения ще са ми от полза, благодаря ви!
×