Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for 'ревност'.


Didn't find what you were looking for? Try searching for:


More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Молитви
  • Формули

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

570 резултата

  1. Донка

    Духовната гордост

    Гордост и тщеславие Гордост и ревност Това е само една малка част от написаното от Учителя за гордостта. Мнооого полезно ми е било, когато я преодолявах. Хаха, то не е тайна - гордеех се, че съм чувствителна към отношението на другите към мен, че съм скромна (тогава така наричах стеснителността си). Гордеех се, че се жертвам, като пренебрегвам своите нужди заради тези на другите хора, че не съм нагрубила или обидила никого, гордеех се дори, че страдам, без да го показвам на хората... То всичко било агресивно, оказа се - и това, с което се гордеех, и самата гордост. Сега си мисля колко клишета са ни набити в главиците....
  2. Петко_П

    Теософия

    Здравейте, Описанията на Ани Безант за астралното и мисловното тяло (според мен) допълват и разширяват описаните от Ледбийтър астрален и мисловен свят. Част от книгата: Човекът и неговите тела АСТРАЛНОТО ТЯЛО Ние изучавахме физическото тяло на човека, както видимата така и невидимата негова част, и разбрахме, че човекът - живото, съзнателното същество - в своето "будно" съзнание, живеейки във физическия свят, може да покаже само толкова от своето знание и да прояви толкова от своите сили, колкото може това да стане през физическото му тяло. От съвършенството или несъвършенството на тялото зависи и съвършенството или несъвършенството на проявата на човека във физическия свят. Това тяло го ограничава, когато той работи в низшия свят, образувайки един истински "непроходим кръг" около му. Това, което не може да мине през него не може да се прояви на Земята и ето откъде произлиза неговата важност за развиващия се човек. По същия начин, когато човек работи без физическото тяло в една друга област на природата - астралния свят - той с способен да прояви тъкмо толкова от своето знание и своите сили, накъсо казано - от себе си, колкото неговото астрално тяло му позволява. То е едновременно и негов носител и негово ограничение. Човекът е повече отколкото неговите тела; той има много, което обаче не може да прояви било във физическия свят, било в астралния; но това, което той може - то може да се вземе като самия човек в тази дадена област на вселената. Което той може да покаже от себе си тук долу е ограничено от физическото тяло; което той може да покаже от себе си в астралния свят е ограничено от астралното тяло. Когато се вдигаме в по-висшите светове, ние ще установим, че човек става все повече и повече способен да проявява себе си, когато сам се усъвършенства по пътя на своето развитие, а също постепенно усъвършенства и своите висши носители на съзнание. Ще бъде добре да припомним на читателя, понеже влизаме в области, сравнително малко посещавани и за мнозинството неизвестни, че ние не претендираме тук за непогрешимост или за съвършена сила на наблюдение. В световете, по-висши от физическия, също могат да се допускат грешки при наблюдението и при умозаключенията, също както и във физическия, и тази възможност би трябвало винаги да се има предвид. С разширяването на знанието ще бъде достигана все по-голяма и по-голяма акуратност, и такива грешки ще бъдат постепенно поправени. Но тъй като писателката е само един ученик, грешки вероятно ще се намерят и в бъдеще ще се налагат поправки. Обаче тези грешки ще бъдат в подробностите, те не ще се докоснат до общите принципи, нито ще отслабят главните заключения. Първо, нека бъде добре схванато значението на названието астрален свят. Астралният свят е една определена област от вселената, обкръжаваща или проникваща физическата, но невидима за нашето обикновено наблюдение, защото е съставена от друг вид материя. Ако последният физически атом бъде взет и разбит, той се изгубва за физическия свят; намираме, че той е съставен от много частици от най-плътното състояние на астралната материя - твърдото състояние. Ние установихме, че съществуват седем области на физическата материя - твърда, течна, газообразна, и четири ефирни - под които са подразделени безбройните комбинации, които съставят физическия свят. По същия начин можем да установим наличието на седем области в астралната материя, съответстващи на физическите, под които могат да бъдат подразделени безбройните комбинации, които пък съставляват астралния свят. Всички физически атоми имат своята астрална обвивка, астралната материя образува по този начин, както може да се каже, матрицата на физическата. Физическата е разположена в астралната. Астралната материя служи като един носител на Жива, на Единният Живот, оживяващ всичко, и посредством астралната материя струи от Жива обгръщат, поддържат, хранят всяка частица от физическата материя. Тези струи на Жива са причината да се яви не само това, което популярно се нарича физически сили, но също и всички електрически, магнетически, химически и други енергии, притеглянето, сцеплението, отблъскването и др. подобни - множеството проявления на Едничкия Живот, в който вселените плуват като риби в морето. От астралния свят, който прониква физическия, Жива минава в ефира на последния, и той става носител на всички тези сили за долните области на физическата материя, където наблюдаваме тяхната игра. Ако си представим, че физическият свят не съществува, без от това да следва някоя друга промяна, все пак ще имаме едно пълно негово повторение в астралната материя. И ако по-нататък си представим, че всички ние - мъже или жени - сме надарени с работещи астрални способности, то на първо време не те усещаме никаква разлика в това, което ни обкръжава. "Умрели." кора, които се събуждат във висшите области на астралното поле, често намират себе си в такова едно състояние и вярват, че са още живи във физическия свят. Тъй като повечето от нас още не са развили астрално зрение, е необходимо да се наблегне на тази относителна реалност на астралния свят като една част от феноменалната вселена, и да видим това с умствените очи, ако не с астралните. Астралният свят е така реален, както и физическия: наистина понеже той не е така далеч отстранен от Едничката Реалност, затова той е по-реален отколкото физическия; неговите явления са отворени за компетентни наблюдения, подобно тези на физическото поле. Също както тук долу слепият човек не може да види физически предмети, и както много неща могат да бъдат наблюдавани само с помощта на апарати -микроскопи, телескопи и др. - така сив е астралния свят. Астрално слепи хора не могат да виждат астрални предмети, и много неща избягват на обикновеното астрално зрение, или ясновидството. Но в настоящето стъпало на развитие много хора биха могли да развият астралните си сетива и ги развиват до една известна стенен, с което стават способни да възприемат фините вибрации на астралния свят. Такива лица, наистина, могат да правят много грешки, както детето греши, когато започва да си служи със своите физически сетива, но тези грешки се поправят от по-голямата опитност и след време те ще могат да чуват и виждат в астралния свят също тъй добре, както и във физическия. Не е желателно да се ускорява това развитие с изкуствени средства, защото докато човек не е развил в себе си достатъчно духовна сила даже само физическия свят доста трудно се владее, а работата в живота още повече се усложнява от намесването на астрални гледки, звукове и др., които ще се явят от това преждевременно преглеждане в астралния свят. Но идва времето, когато този стадий ще бъде достигнат и когато относителната действителност на астралната част от невидимия свят ще се открие за будното съзнание. Затова е необходимо не само да имаме астрално тяло, каквото всички наистина имаме, но и то да бъде напълно развито и готово за работа, съзнанието трябва да бъде навикнало да работи в него, а не само през него във физическото тяло. Всеки човек непрестанно работи през астралното си тяло, но сравнително малко работят в него отделено, от физическото. Без тази работа през астралното тяло нямате да има връзка между външния свят и ума на човека, връзка между впечатленията, възприети от физическите сетива, и овладяването им от ума. Впечатлението става чувство в астралното тяло, и тогава бива възприето от ума. Астралното тяло, в което се намират центровете на усещането, често се нарича астрален човек, също както можем да наречем физическото тяло физически човек. Но, разбира се, го е само един носител - една риза, както ведическата школа се изразява - в която самият човек работи и чрез която той достига най-плътния носител, физическото тяло. Що се отнася до устройството на астралното тяло, то е изградено от седемте състояния на астралната материя и може да има от всяка по-груба или по-фина материя. Лесно е да си представим човек в добре оформено астрално тяло. Ние можем да го мислим като захвърлил физическото тяло и стоящ в друго по-фино, - копие на физическото, видимо по своята прилика за ясновидското око, макар невидимо за обикновения поглед. Казах "едно добре оформено астрално тяло", тъй като астралното тяло на един неразвит човек представлява нещо твърде несвързано. Неговото очертание е неопределено, материалите, му са тъмни и зле наредени, а отдръпнато от тялото, то прилича на един безформен променлив облак, очевидно непригоден да служи като един независим носител. Наистина той е по-скоро един облак от астрална материя, отколкото едно организирано астрално тяло - една маса от астрална протоплазма, прилична на амеба. Добре устроеното астрално тяло означава, че притежателят му е достигнал доста високо равнище на умствено съвършенство или духовен напредък, така че по външността на астралното тяло може да се съди за напредъка, направен от неговия притежател. От определеността на неговото очертание, от блясъка на неговите материали и съвършенството на неговото уст-ройство, човекът може да съди за степента на развитие, достигната от Аз-а, който си служи с него. Що се отнася до въпроса за неговото подобрение - един въпрос важен за всички нас - трябва да се помни, че подобрението на астралното тяло зависи от една страна от очистването на физическото тяло и, от друга, от очистването и развитието на ума. Астралното тяло е особено чувствително към въздействията на мисълта, защото астралната материя отговаря много по-бързо отколкото физическата на всеки тласък от умствения свят. Например, ако погледнем на астралния свят, ние го намираме пълен с непрестанно променливи образи; намираме там "мисъл-форми" - форми, съставени от елементална есенния и одушевени от мисъл - и също забелязваме широки маси от тази елементална есенция, от която непрестанно излизат образи и в която те пак се изгубват. Наблюдавайки старателно, ние можем да видим, че струи от мисли проникват тази аслтрална материя, че силните мисли си заемат една обвивка от нея и постоянстват като същества за дълго време. Когато пък са слаби, мислите се обличат слабо и се изгубват скоро, тъй че но цялото астрално поле от блъскането на мисълта непрестанно стават промени. Астралното тяло на човека, направено от астрална материя, има същата готовност да възприема влиянията на мисълта и трепти в отговор на всяка мисъл, която пада върху му, няма значение дали мисълта идва отвън, от умовете на други, или отвътре, от ума на неговия притежател. Нека сега изучим астралното тяло, както го с изложено на тези влияния отвътре и отвън. Ние виждаме, че то прониква физическото тяло и се простира около му във всички направления, подобно на пъстроцветен облак. Багрите се видоизменят според природата на човека, съгласно с неговата ниска, животинска, чувствена природа, и частта вън от физическото тяло се нарича чувствена аура, тъй като принадлежи на тялото на желанията, обикновено наричано астрално тяло. Защото астралното тяло е носителя на астралното съзнание на човека, седалището на всички животински страсти и желания, центъра на чувствата, както вече се каза, където се явяват и работят всички чувства. То променя своите багри непрестанно, като трепти под ударите на мислите: ако човек се отдаде на гняв - явяват се огнени сгрели, ако изпитва любов - розова боя се разлива навред по него. Ако мислите на един човек са възвишени и благородни, трябва да има по-фина астрална материя, за да ги възприеме, и ние виждаме как те въздействат върху астралното тяло като прогонват по-грубите частици от всяка област и привличат по-фини и но-редки качества. Астралното тяло на един човек, чиито мисли са ниски и животински, с грубо, плътно и черно на цвят, често тъй гъсто, че очертанието на физическото тяло почти се губи в него. Когато пък пред нас с застанал един напреднал човек, неговото астрално тяло те бъде тънко, ясно, светло и бляскаво на цвят, един наистина хубав предмет. В последния случай ниските страсти са били овладени и работата на ума да подбира с очистила астралната материя. Следователно, когато мислим благородно, ние очистваме астралното си тяло, даже без да сме работили съзнателно с тази цел. И нека се помни, че гази вътрешна работа упражнява силно влияние върху мислите, които биват привличани отвън към астралното тяло. Едно тяло, направено от владетеля му да отговаря обикновено на лоши мисли, действа като магнит на такива мисъл-форми около него. И обратното - чистото астрално тяло отблъсква такива мисли и привлича към себе си мисъл-форми, съставени от материя, съответстваща на неговата собствена. Както се каза горе, астралното тяло се държи от едната страна във физическото, и върху него влияе чистотата или нечистотата на физическото тяло. Ние видяхме, че твърдата, течна, газообразната или ефирна материя, от която може да бъде груба или изтънчена. Тяхната природа влияе на свой ред върху природата на съответната астрална (твърда, течна и пр.) материя. Ако сме безумно невнимателни към физическото тяло и въвеждаме в него твърди частици от нечист род, ние привличаме към себе си съответна нечиста материя от това, което ще наречем твърда астрална материя. Когато пък, наопаки, въвеждаме в нашето тяло твърди частици от чист тип, ние привличаме съответен чист тип твърда астрална материя. Когато продължаваме очистването на физическото тяло, като го храним с чиста храна и питиета, изхвърляйки от нашата диета отблъскващите видове храни - животинска кръв, спирт и други неща, които са нечисти и разрушителни - не само подобряваме нашия физически носител на съзнанието, но също започваме да очистваме и астралния носител и да вземаме от астралния свят повече деликатни и тънки материали за неговото съграждане. Ефектът от това е не само важен, що се отнася до настоящия земен живот, но той явно влияе също - както ще видим по-късно - и на следващото послесмъртно състояние, на престоя в астралния свят, а също и на тялото, което ще имаме в следващия живот на Земята. Но и това не е всичко. Долнокачествената храна привлича към астралното тяло същества със злосторнически характер, принадлежащи към астралния свят, защото ние имаме работа не само с астралната материя, но също и с това, което се нарича елементали на тази област. Това са същества от висш и нисш тип, обитаващи този свят, родени от мислите на хората. Освен това в астралния свят се пребивават умрели и морално пропаднали хора, затворени в техните астрални тела, известни под името елементали. Елементалите се привличат от хора, чиито астрални тела съдържат материя, сродна с тяхната природа. Елементалите пък сами естествено търсят тези хора, които се отдават на такива пороци, каквито те са поддържали в себе си, когато са били във физическите си тела. Всеки човек, надарен с астрално зрение, когато минава през Лондонските улици, вижда тълпи от противни елементали да се трупат около касапници, а елементалите имат подчертана склонност да се натрупват около бирариите и пивниците, насищайки се от нечистите изпарения на питиетата, а понякога, когато е възможно, се наместват в самите тела на пияниците. Тези същества се привличат от такива хора, които строят своите тела от лоши материали, и тези хора имат в своя астрален живот за другари такива хора. И така, очистването продължава през всеки стадий на астралния свят; като очистваме физическото ние привличаме към себе си съответстващи части чиста астрална материя. Разбира се, възможностите на астралното тяло зависят твърде много от природата на материалите, които ние въвеждаме в него. Когато с процеса на очистването правим тези тела все по-тънки и по-тънки, те престават да трептят в отговор на ниските влияния от астралния свят. Тъй ние създаваме един инструмент, който, макар поради самата си природа да е чувствителен за влияния идващи в него отвън, постепенно губи силата си да отговаря на но-нисши вибрации, и придобива силата да отговаря на по-висши -един инструмент, който с настроен да вибрира само на високи ноти. Както за да произведем дадено трептене, ние вземаме една струна с необходимия диаметър, дължина и натегната ос, така можем да нагласим и нашето астрално тяло да възприема благородните хармонии в снета около пи. Това не с само спекулация на ума или теория, а научен факт. Както тук нагласяваме телата или струната, тъй там можем да нагласим струните па астралното тяло. Законът за причинността с силен там, така както и тук; ние апелираме към закона, ние намираме подслон в закона, и на него се уповаваме. Всичкото, от което имаме нужда, с знание, а така също и воля да приложим знанието на практика. Това знание вие можете да вземете и да направите опити с него, ако искате да постъпите с него по същия начин, по който постъпвате с една проста хипотеза, известни ви в пиещия свят. По-нататък, когато очистим астралното си тяло, хипотезата ще се превърне в знание; го ще бъде дело на патето лично наблюдение, тъй че ще бъдем способни да проверяваме теориите, които първоначално само сме приели като работни хипотези. Прочее, нашата възможност да завладеем астралния свят и да станем истински полезни там, зависи преди всичко от този процес на очистване. Съществуват точно определени методи на йога, с които може да се подпомогне развитието на астралните сетива по един рационален и здравословен начин, но няма никаква полза да се опитва човек да учи на тези методи някого, който още не е преминал през тези прости предварителни пречистващи процедури. Обща практика е, хората твърде много да искат да опитат някой нов и необикновен метод на развитие. Но човек напразно ще учи хората на йога, когато те не могат да практикуват тези подготвителни процедури в техния обикновен живот. Да предположим, че някой започне да преподава някоя твърде проста форма на йога на един обикновен и непригоден човек. Той ще я подеме с ревност и ентусиазъм, защото е нова, защото е странна, защото се надява на много бърз успех, и преди да е работил над нея дори и една година, ще се умори от редовните усилия в ежедневния си живот и ще се обезсърчи, понеже желаният успех остава все така далечен. Непривикнал на продължителни усилия, следвани с постоянство ден след ден, той ще захвърли практиката. Очарованието на новото се е изпарило и е последвано от изтощението. Ако едно лице не може или не иска да извърши простия и сравнително лесния дълг на очистване на физическото и астралното тяло, като прибегне до поне временно себеотказване, за да скъса връзките на лошите навици в яденето и пиенето, то напразно желае да следва по-трудните процеси, които го привличат със своята новост, и които то скоро ще отхвърли като непоносим товар. Всяка дума даже за специални методи е напусто, докато не бъдат практикувани за известно време тези обикновени скромни средства. Паралелно с очистването започват да се явявал нови възможности. За ученолюбивият се открива по-широко знание, събужда се по-остро зрение, от всяка страна го достигат трептения, които извиквал в него отговори, каквито той не е намирал в себе си в дните на тъмнота и ограничение. По-рано или по-късно, според кармата на неговото минало, той достига тази опитност, и както детето, което овладее трудностите на азбуката, изпитва удоволствието от книгата, която то чете, лака и читателят ще усвои и упражнява такива възможности, за които не е и сънувал в своите безгрижни дни - ще види да се откриват пред него нови хоризонти на знание, от всички страни пред него ще се разгърне една по-широка вселена. Ако сега, за момент, разгледаме работата на астралното тяло в спящо и будно състояние, ние ще бъдем в състояние лесно и бързо да оценим неговата работа и когато то стане носител на съзнанието, отделно от физическото тяло. Когато наблюдаваме човека буден и заспал, ние отбелязваме една твърде забележителна промяна в астралното му тяло: когато той с буден, астралната дейност - промяна на багри и пр. - става непосредствено около физическото тяло; но когато човек заспи, става една раздяла - физическото л яло - плътното тяло и ефирния двойник – лежат на леглото, а астралното тяло се носи във въздуха над тях. Ако изучаваното лице с средно развито, то астралното му тяло, отделено от физическото, прилича на онази безформена маса, който преди описахме. То не може да отиде далеч от своето физическо тяло, безполезно е като носител на съзнанието, и човекът вътре в него е в твърде пусто и сънливо състояние, не-привикнал да работи далеч от своя физически носител. Всъщност, може да се каже, че той е почти заспал, нямайки посредника, чрез който е привикнал да работи, и не е способен да получава определени впечатления от астралния свят, нито да изкаже себе си ясно чрез бедно организираното астрално тяло. Центровете на усещане в него могат да възприемат влияния от проходящи мисъл-форми, и той може да отговаря в него на стимули, които възбуждат пистата природа. Но цялостното впечатление, което наблюдателя получава, е това на заспалост и пустота, тъй като астралното тяло няма никаква определена дейност и се носи безсмислено, несвързано над спящата физическа форма. Ако се случи нещо, което се опита да го отведе или завлече далеч от неговия физически другар, физическото тяло ще се събуди и астралното бърже ще влезе в него. Но ако бъде наблюдаван човек, който е много по-развит, например някой, който е свикнал да функционира в астралния свят и да си служи с астралното тяло за тази цел, ще се види, че когато физическото тяло отива да спи и астралното тяло избягва от него, ние имаме самият човек пред себе си в пълно съзнание. Астралното тяло е ясно очертано и определено организирано, носещо прилика с човека, и той е способен да си служи с него като с един носител - един носител много повече удобен отколкото астралния. Той е много буден, и работи много повече активно, повече точно, с по-голяма сила на разбирането, отколкото когато е бил затворен в грубия физически носител. Развитият човек ще може да се движи наоколо свободно и с голяма бързина на каквото и да е разстояние, без да причини каквито и да било безпокойства на спящото тяло в леглото. Ако такова лице още не е научило да свързва работата в астралния и във физическия свят заедно, ако, има прекъсване на съзнанието, когато астралното тяло излиза от физическото при заспиването, тогава, макар сам да е достатъчно буден и напълно съзнателен в астралния свят, той няма да бъде способен да отпечата на физическия си мозък, при връщането в своя по-груб носител, възпоминанието за това, което е вършил през своето отсъствие. При такива обстоятелства неговото "будно" съзнание - както е обичая да се нарича най-ограничената форма на съзнание - няма да споделя опитността му в астралния свят, не защото той не я знае, а защото физическият организъм е твърде груб, за да получи тези впечатления от него. Понякога, когато физическото тяло се събуди, човек усеща, че нещо е било преживяно, за което обаче не се е запазил никакъв спомен. Все пак самото това чувство показва, че съзнанието трябва да е работило нещо в астралния свят, вън от физическото тяло, макар мозъкът да не е достатъчно възприемчив да отпечата поне нещо от случилото се. В други случаи при връщането на астралното тяло във физическото, човек успява да отпечата нещо върху ефирния двойник и грубото тяло, и когато последното се събуди, го намира живо възпоминание за преживявания, станали в астралния свят. Но споменът бързо изчезва и не може да се възобнови, при това всяко усилие за припомняне прави успеха още по-невъзможен, тъй като усилието причинява силни вибрации във физическия мозък и още повече надделява слабите вибрации на астралното тяло. Или пък може да се случи и така: човек може да успее да отпечата ново знание във физическия мозък без да може да си припомни откъде и как това знание е достигнато. В такива случаи, будното съзнание се явяват представи и идеи от неизвестен произход, решения на проблеми, преди неразбрани, светлина върху по-рано неясни въпроси. Когато това се случи, то е насърчителен признак на прогрес, признак, че астралното тяло е добре организирана и работи активно в астралния свят, въпреки че физическото тяло все още възприема само частично впечатленията от астралния свят. Понякога, обаче, човек успява да направи своя физически мозък да възприема и тогава ние имаме онова, което се нарича жив, смислен и свързан сън, този род сън когото повечето мислещи хора имат много пъти, в който те се чувстват по-живи, отколкото когато са "будни", и в който те понякога получават знание, полезно за тях във физическият им живот. Всичко това илюстрира степените на напредък, които отбелязват еволюцията и подобряват устройството на астралното тяло. Но, от друга страна, добре е да се разбере, че лица, които правят истински и даже-бърз прогрес в духовност, може да функционират най-активно и полезно в астралния свят без да отпечатват при завръщането си в мозъка и най-малък спомен за работата, в която те са били ангажирани, макар да може да чувстват в своето физическо съзнание едно постоянно растящо просветление и разширение на знанието на духовните истини. Има един друг факт, който всички ученици могат да вземат като едно насърчение, и върху който могат да се облегнат с доверие, колкото и нищо да не си припомнят при събуждането от своята свръх физическа опитност: когато се учим да работим рее повече и повече за другите, когато се стараем да сме повече и повече полезни за света, когато растем по-силни и по-твърди в нашата преданост към Старшите Братя на човечеството, и гледаме винаги по-ревностно да извършваме добре нашия малък дълг в Тяхната велика работа, ние неизбежно развиваме това астрално тяло и тази сила на работене в него, която ни прави по-добри служители. Дали си спомняме после или не, ние напускаме нашия физически затвор в дълбок сън и работим по полезни пътища в астралния свят, помагайки на хора, които по друг начин не бихме могли да достигнем, помагайки и утешавайки със средства, с които иначе не бихме си служили. Тази еволюция следват хората, които имат чист ум, възвишена мисъл, чиито сърца са изпълнени с желание да служат. Те може да служат много години в астралния свят без да могат да си спомнят в тяхното будно съзнание, и може за доброто на света да упражняват сили, далеч надхвърлящи всичко, на което мислят че са способни. Когато Карма позволи, те ще имат непрекъснато съзнание, което минава по своя воля между физическия и астралния свят, ще бъде прехвърлен моста, който дава възможност на паметта да преминава от единия в другия свят без усилие, така че когато човек се връща от своята дейност в астралния свят и облича физическата дреха, да не губи своето съзнание нито за минута. Това е сигурно за всички тези, които избират живота на служенето. Те ще достигнат един ден това непрекъснато съзнание, и тогава за тях животът няма вече да бъде съставен от дни, когато работата се помни и нощи на забрава, а ще бъде едно продължително цяло, в което нощем тялото се оставя настрана да вземе необходимата си почивка, а самият човек си служи с астралното тяло за своята работа в астралния свят. Тогава те ще притежават веригата на непрекъснатата мисъл, ще знаят кога напускат физическото си тяло, ще знаят живота си вън от него, и ще знаят кога се връщат в него и отново го обличат; Така те те поддържат седмица след седмица, година след година, непрекъснато, неизморено съзнание, което дава абсолютната сигурност за съществуването на индивидуалния Аз, за факта, че тялото е само една дреха, която те носят, която обличат и събличат според както им се иска, а не някакъв незаменим инструмент на мисълта и живота. Те ще знаят, че макар то да е необходимо и за двете, обаче животът е по-буден и мисълта - много по-малко спъвана, когато го отсъства. Когато този стадий се достигне, човекът започва да разбира света и своя собствен живот в него много по-добре, отколкото преди, започва да схваща повече от това, което лежи пред него, повече от възможностите на по-високото човечество. Той постоянно вижда, че паралелно с достигането първо на физическо и после на астрално съзнание, пред него се откриват други и много по-висши категории съзнание, които той може да достигне едно след друго, може да започне да работи на по-възвишени полета, да пътува из по-широки светове, да си служи с по-могъщи сили, и като служител на Светите мъже непрекъснато да съдейства за помагането и благоденствието на човечеството. Тогава физическият живот започва да взема своята истинска пропорция, и всичко, което се случва във физическия свят, не може да му влияе така, както му е влияло преди да познае пълния и по-богат живот. Дори смъртта вече напълно е изгубила онова значение, което е имала по-напред за него и за тези, на които иска да помогне. Земният живот заема своето истинско място като най-малката част от човешката дейност, и той не може никога да бъде пак тъй неясен както е бил преди, защото светлината на висшите области осветява и най-тъмните му кюшета. Като се оставим засега изучаването на функциите и възможностите на астралното тяло, нека разгледаме някои явления, свързани с него. То може да бъде видяно от други хора отделно от физическото тяло, било но време на земния живот, било след него. Едно лице, което владее напълно своето астрално тяло, може, разбира се, да напуска физическото във всяко време и да отива при приятели на далечно разстояние. Ако това посветено лицето е ясновидец, т. е., ако е развило астралното си зрение, то ще види астралното тяло на своя приятел; ако ли не, такъв един посетител може слабо да сгъсти своя носител с привличане в него от окръжаващата атмосфера частици физическа материя и така да се "материализира" достатъчно, щото да направи себе си видим за физическо зрение. Това е обяснението на много от явяванията на приятели на разстояние, явления, които са много по-чести, отколкото повечето хора смятат, защото благодарение на въздържането на срамежливи хора, които се боят да не бъдат осмени в суеверие, такива случаи остават неизвестни. За щастие този страх намалява и ако само хората имаха куража и здравия .смисъл да казват това, което те знаят, че е истина, ние щяхме скоро да имаме голямо количество доказателства за явяването на хора, чиито физически тела са далече от мястото, където техните астрални тела са забелязани. Тези тела могат, при известни обстоятелства, да бъдат видени от онези, които не упражняват нормално астрално зрение, без да се прибягва до материализиране. Ако нервната система на едно лице бъде свръх-напрегната и физическото тяло е с разклатено здраве, така че пулсацията на жизнеността да тече по-слабо, отколкото обикновено, нервната активност, тъй много зависеща от ефирния двойник, може да бъде ненормално възбудена, и при тези условия човек може да стане временно ясновидец. Една майка, например, която знае, че нейният син е опасно болен в далечна страна, и която е измъчвана от безпокойство за него, може да стане тъй чувствителна за астрални вибрации, особено в часовете на нощта, когато жизнеността в природата е най-слаба. При такива условия, ако нейния син мисли за нея и ако неговото физическо тяло бъде несъзнателно, тъй че да му позволи да я посети астрално, вероятно тя ще го види. Най-често такива посещения стават, когато лицето току-що е захвърлило физическото тяло при смъртта. Тези явявания по никой начин не са редки, особено когато умиращият има силно желание да достигне някого, който му е близък по чувства, или когато желае да съобщи някои особени сведения, и е заминал, без да е изпълнил своето желание. Ако проследим астралното тяло след смъртта, когато ефирният двойник е бил отърсен, както и грубото тяло, ние ще открием една промяна в неговата външност. Докато са свързани с физическото тяло подсъстоянията на астралната материя са объркани едно с друго, по-грубите и по-тънки са взаимно проникнати и размесени. Но след смъртта се извършва едно пренареждане, частиците от различните подсъстояния се отделят една от друга и, тъй да се каже, се разсортират в реда на тяхната гъстота, като но този начин астралното тяло става един вид на слоеве, превръща се в серия от концентрирани черупки, от които най-плътната остава най-отвън. И тук пак се срещаме с важността от очистването на астралното тяло по време на живота па Земята, тъй като виждаме, че то не може, след смъртта, да се движи из астралния свят по своя воля. Този свят има своите седем области и човек намира себе си ограничен в областта, към която принадлежи материята на неговата външна черупка. Когато гази най-външна обвивка се разпадне, той се повдига в следващата област, и така нататък от една в друга. Човек с много ниски и животински настроения ще има в своето астрално тяло много от най-грубата и най-плътната астрална материя и тя ще го държи в най-ниското равнище на Камалока. Докато тази черупка не се разпилее почти напълно, човек трябва да остане затворен в този отдел на астралния свят и да сграда от лошотиите на тази най-нежелана среда. Когато тази най-външна черупка е достатъчно разпиляна, за да позволи избягване, човек минава в следващото ниво на астралния свят или може би ще бъде по-точно да се каже, че той развива способността да влезе в съприкосновение с трептенията на следващата област на астралния свят. По това време на него му се струва, че се намира в някаква друга среда. Там гой остава, докато се разпадне черупката на шестата област и позволи преминаването му в петата. Престоят на човек във всяка област съответства на силата на тези части от неговата природа, представена в астралното тяло от количеството материя, принадлежаща на тази област. Следователно, колкото по-голямо е количеството материя от най-грубите области, толкова по-дълго ще бъде неговото стоене в ниските равнища на Камалока, и колкото повече можем да се освободим от тези елементи тук на Земята, толкова по-късо ще бъде бавенето ни от другата стра-на на смъртта. Даже където грубите материали не са изчистени окончателно - понеже за тяхното пълно изкореняване е необходим един дълъг и труден процес -съзнанието може по време на земния живот да бъде така настойчиво отдръпване от нисшите страсти, че материята, през която те могат да се проявят, престава да функционира активно като носител на съзнанието - атрофира се, да употребим една физическа аналогия. В такъв случай, въпреки че човек е задържан за известно време на низшите нива, той ще премине през тях в мирен сън, без да чувства никое от техните неприятности. Неговото съзнание, престанало да търси израз чрез такъв род материя, не ще излиза навън през нея да се сблъсква с предмети, съставени от нея в астралния свят. Минаването през Камалока на човек, който тъй е очистил астралното си тяло, че е задържал в него само най-чистите и най-фините елементи от всяка област - такива, че човек би преминал изведнъж в материята на следващата по-горе област, ако бъде повдигнат една степен - е наистина бързо. Има една критична точка между всеки две състояния на материята. Ледът може да бъде повдигнат до такава точка, в която и най-малкото повишение на топлината би го превърнало в течност; водата може да бъде повдигната до една точка,-в която следващото повишение на температурата да я превърне в пара. По същия начин всяка област на астралната материя може да бъде доведена до критичната точка на изтънченост, в която всяко допълнително изтъняване ще я преобрази в следващата област. Ако това бъде направено с всяко състояние на материята в астралното тяло, ако то е било очиствано до най-последната възможна степен, тога-ва неговото минаване през Камалока ще стане с една неизмерима бързина и човекът ще премине бързо през него, неспъван по своя път към по-висши сфери. Във връзка с очистването на астралното тяло, както с физически, тъй и с умствени процеси, възниква един друг въпрос - а именно ефектът от това,очистване върху астралното тяло, което в уречения срок ще бъде образувано за следващото въплъщение. Когато човек мине от астралния свят в умствения, той не може да занесе там със себе си мисъл-форми от лош тип; астрална та материя не може да съществува в умствения свят, и умствената материя не може да възприеме грубите вибрации на пистите страсти и желания. В следствие на това всичко, което човек може да вземе със себе си, когато най-после се отърси от останките на своето астрално тяло, остава в него като скрити зародиши или тенденции, които ще се явят като лоши желания и страсти в астралния свят, когато се представи благоприятен случай. Тези зародиши остават в него скрити през неговия умствен живот. Когато се върне в ново прераждане, гой ги връща обратно със себе си и ги проявява навън. Те привличат към себе си от астралния свят по пътя на магнетическото сродство подходящи материали за тяхното проявление и се обличат с астрална материя, сродна на тяхната собствена природа, и тъй се образува част от астралното тяло на човека за неговото настъпващо въплъщение. Така че ние не само живеем сега в едно астрално тяло, но и изработваме гина на астрално го тяло, което ще бъде наше в друго раждане - още една причина, поради която човек трябва да очисти настоящето си астрално тяло докрай, като си служи с настоящето знание, за да си осигури бъдещ прогрес. Защото всичките наши животи са навързани заедно и никой от тях не може да бъде откъснат от тези, които стоят зад него или от онези, които идват след него. Всъщност, нашият живот е един, в който това, което ние наричаме животи са само дни. Ние никога не започваме един наш живот с душа, като чиста хартия, на която да се напише една съвсем нова история; ние започваме само една нова глава, която продължава разказа на предишните. Толкова можем да бъдем свободни от кармичните връзки на предшестващия ни живот с преминаването си през смъртта, колкото можем да бъдем свободни от връзките, направени един ден като преспим през нощта. Ако днес сме сторили един дълг, утре няма да сме свободни от него, той ще бъде изплатен напълно. Животът на човека е дълъг и непрекъснат, земните животи са навързани един о,друг, и не са изолирани. Процесите на очистване и развитие също не се прекъсват и следват през много последващи земни животи. В едно или друго време всеки от пас трябва да започне работата. В едно или друго време всеки те се умори от своята писта природа, ще се умори от своето робство йод животното, ще се умори от тиранията на чувствата. Тогава човекът няма да иска повече да се подчинява и ще реши да скъса веригите на своето робство. Защо, наистина, трябва да продължаваме нашето робство, когато в пашата власт лежи възможността да се отървем от него във всеки момент? Никоя друга ръка не може да ни върже, освен нашата собствена, и никоя ръка, освен нашата, не може да ни освободи. Ние имаме нашето право на избор, нашата свободна воля, и тъй като един ден всички ще трябва да стоим заедно във висшия свят, защо да не започнем изведнъж да разбиваме нашите вериги и да изискваме нашето божествено рождено право? Началото на разбиването на веригите, на придобиването на свобода, е когато човекът реши, че той ще направи долната природа слуга на висшата, че тук, в полето на физическото съзнание той ще започне строежа на висшите тела, и ще се старае да реализира тези по-възвишени възможности, които са негови по божествено право и са само затъмнени от животното, в което той живее. :) Поздрави, Петко
  3. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Да се въдвори Божията Правда на Земята във всичката нейна пълнота. Да осени първо всички домове. Да вдъхне в сърцата на вярващите Божествената ревност, да я възприемат те във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота. Необходими_условия_за_ученика Молитвен наряд за край: Благославяй, душе моя, Господа. Пътят на Живота Добрата Молитва Абсолютна чистота на сърцето Пълно самообладание на ума и сърцето Беседа, държана в Горницата на група от 72 жени. Вие вече се смятате за ученици на Окултната школа или искате да бъдете такива. Но правилата за учениците в тази школа се различават от тези, които са за учениците на тукашните школи – школите на Земята. Като постъпите в една от тукашните школи, ще си платите таксата и след завършването на четири години от долния курс на образованието си, ще получиш препоръка или свидетелство, че си завършил, и след това ще минете в по-горен курс на своето образование. За ученика на окултната школа обаче са необходими две неща. Първото условие е абсолютна чистота на сърцето. Тази чистота трябва да бъде жива – тъй както е жива чистотата на онзи извор, който постоянно блика и сам се чисти. Тъй подразбирам живата чистота. Не си задавайте въпроса: „Мога ли или не мога бъда чист?“ Този въпрос трябва да бъде изключен от ума ви. Който иска да бъде ученик, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор. В Писанието се казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Следователно, за да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа – под думата Господ подразбирам това велико Бяло Братство, чрез което Господ сега работи в света. Тези бели братя са сегашните учители на цялото човечество – и на мъже, и на жени, и отсега нататък ще се запознавате с тях. Второто необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърцето. Ученикът трябва да владее ума и мислите си, да владее сърцето и желанията си. И така, абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума и сърцето са абсолютно необходими за ученика на окултната школа. Ако нямате абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви кажат, нищо няма да използвате, то ще мине и замине, без да остави у вас някакви следи. Онези от вас, които нямат чистота и самообладание, като влязат в тази школа, ще започнат да си мислят, че притежават тези качества, и ще изпаднат в лицемерие, ще изпитват една тягост, която ще им пречи. Който влезе тук, трябва да бъде чист – ако не иска да бъде чист, нека стои отвън, за да не цапа другите. А аз казвам, че вие всички имате възможност да бъдете чисти, защото чистотата не зависи от вас, а от Бога, Който е един извор. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да не се страхувате – страхът може да дойде отвън, но вие няма да го приемате в себе си като ваш гостенин. Ако вие сте чисти, ако имате самообладание, Белите Братя, Небето, ще дойдат при вас и ще ви помогнат. Тези картини, които виждате тук, в Горницата, нека се запазят в ума ви... Необходими_условия_за_ученика
  4. АлександърТ.А.

    Проблемни отношения

    Хубавото е , че ревноста излиза още в началото По добре , чети тук в портала за ревноста . Да си наясно с какво си имаш работа . Може би тук : http://www.beinsadouno.com/board/search/?q=ревност
  5. Св. Григорий Синаит за сърдечната молитва Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух. Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума. Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен. Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите. Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност. Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата. Знай, че сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Задържането на дишането със свити устни може да удържи ума, но само отчасти, след което той отново се разсейва. И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.
  6. Много често под сърце, авторите имат в предвид сърцевината на ума. Но и буквалното разбиране е също толкова адекватно. Изпращането на ума в сърцето е част от етапите на молитвата описани от светите отци. Съсредоточение върху сърцето, такава практика посочва и Шри Чинмой, като казва, че този път е един от основните два. Същото тръди и Бабаджи като предупреждава практикуващите да не сменят твърде често обекта на медитация... "Когато не те смущава вече никаква страст, тогава Божественото желание ще нараства вътре в сърцето ти;" Преподобни Теогност В Библията се казва, че сърцето на човек е измамно, лукаво, че покривало лежи върху него..., че може да е закоравява, но и че може да се разшири, че може да бъде освежено, че притежава в сърцевината си свещена простота... "... внезапно нейната светлина възсия в моето сърце и от нейната сладост аз бях възнесен вън от себе си; прекрати се действието на моите телесни чувства (сетива, усещания), аз излязох мислено от сегашния живот и забравих за всичко, което е в този свят. Но не зная как, тя отново отстъпи от мен и ме остави сам да оплаквам своята немощ. О, прежелана любов! Блажен е този, който те е възлюбил, защото такъв вече не ще поиска да обикне страстно никоя човешка красота." Симеон Нови Богослов "И умът във време на молитва не бива да внимава освен в Бога. Ясен ли ти е тоя пример, Теодосие? Моли се Богу не с думи, но с помисли. Защо искаме от Бога това и онова, като че Той не е в нашите сърца, в нас самите? В сърцето си търси Бога и чрез сърцето с Него говори. Истинското начало на молитвата е сърдечната топлота. Повтаряй неотстъпно в ума си: «Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй ме!» — и това стига. Нека молитвата бъде кратка, за да не се вмъкне в душата чрез думите някаква прелест и съблазън и да смути твоя дух. Не променяй думите, тъй като не пущат корен дървета, които често се присаждат. Изгони своя ум от главата и го събери само в сърцето. Тоя, който може да събере всичките си мисли в една точка, прилича на острие. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълствуваш, по е прилично да твориш умна молитва. Знай ти, Теодосие, безмълвието на пустинника прилича на сянка. Като че няма Бог, а Той е там, в него, нечут и невидим, също както слънцето, което не грее в сянката, а само я създава. ... Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух . ... Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност. ... И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен. ... И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството." Свети Григорий Синаит "След като нашата душа е един предмет, който притежава много способности и си служи с тялото като с орган, давайки сама живот на това тяло, с кои органи си служи нейната способност, която наричаме ум, когато се приведе в действие? Никому не би минало през ума, че разсъдъкът е разположен в пръстите, в очите, в ноздрите или пък в устните. [1105C] Всички обаче са съгласни, че той се намира вътре в нас. Някой обаче са на различно мнение относно това: с кой вътрешен орган си служи? Едни го поставят в мозъка, като на някакъв акропол. Други обаче му дават седалище в средата на сърцето, където от само себе си е чист от естествения дъх. Ние сами обаче точно знаем, че нашето разумно начало не се намира вътре в нас като в делва, понеже е безтелесно, нито пък е извън нас, защото е единно, но е в сърцето, като в орган. Научили сме това не от човек, а от Онзи, Който е сътворил човека и Който казва в Евангелието: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека <...> защото от сърцето излизат зли помисли" (Мат. 15: 11, 19). [1105D] Същото казва и Макарий Велики: "Сърцето управлява всеки телесен орган и когато благодатта държи юздите на сърцето, тя владее всички помисли и телесни членове. Защото там се намират умът и всички душевни помисли". Следователно нашето сърце е хранилище на разума и негов първи телесен орган. И така, ние трябва да се стараем да наблюдаваме своето разумно начало в неотклонно трезвение и да го направляваме, но как другояче да го наблюдаваме, освен ако не събираме отвън разпръснатия в сетивата ум, за да го изпратим във вътрешността, в самото сърце - хранилището на помислите? [1108A] Ето затова прочутият Макарий малко след онова, което каза по-горе, допълва: "Там следователно трябва да гледаме дали благодатта е написала законите на Духа". Къде там? В главния управляващ орган, в трона на благодатта, където са всички душевни помисли, тоест - в сърцето. Сега вече виждаш колко е необходимо онези, които са избрали да живеят в исихия, да събират и да изпращат ума в тялото си, и още повече - в най-вътрешната част на тялото, която наричаме сърце. Понеже, ако според Псалмопевеца "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44: 14), как така ще я търсим някъде навън? И ако според апостола "Бог изпрати в сърцата ни Своя Дух, Който вика: Авва, Отче", [1108B] как ние няма да се молим заедно с Духа в сърцата си? Ако съгласно Господа на пророците и апостолите Царството небесно е вътре в нас, как няма да се окаже извън небесното Царство този, който старателно се обучава да изведе от вътрешността си своя ум? Соломон казва: "правото сърце дири знание" (Пр. Сол. 27: 21), което другаде сам нерече умно и Божествено. Относно този вид знание, отците, обръщайки се към всички, казват: "Умът, изцяло духовен, се обгражда от духовно познание, което съществува в нас и не в нас, и ние не трябва да преставаме да го изследваме"." Свети Григорий Палама Даже, в първата заповед от т.н. Царски Закон се казва, че има условие, отдадеността да е с цялото сърце. "Видя ли, че ако някой възнамерява да противостои на греха, да придобие добродетелност, наградата от надпреварата в добротелта и най-вече - [1108C] да открие духовното познание по отношение залога от наградата на добротелта, то необходимо е, щото да насочва ума си навътре в тялото и в самия себе си? Схващането, че умът действа извън тялото - не говоря за тялото като образ, а за самото тяло -, където се радва на духовни съзерцания, е върхът на елинската заблуда, корен и извор на всяка какодоксия, откритие и учение на демони, майка на глупостта и дете на безумието. Затова и тези, които говорят, вдъхновени от демони, отстъпват от самите себе си, понеже не съзнават това, което говорят. Ние обаче изпращаме ума си не само в тялото и в сърцето, но и в самите себе си. Да обвиняват тези, дето казват, че умът не е отделен, но е единен с душата, "как така някой би могъл да изпрати ума си навътре?". Изглежда те не знаят [1108D], че едно е същността на ума, а друго - енергията. Или по-скоро, знаейки това, объркани заради хомонимията, те на драго сърце са се съгласили с лъжците. За да не приемат простотата на духовното учение, достигайки от диалектиката до противоречивостта, според Василий Велики, те са извратили силата на истината в противопоставянето й с лъжеименното знание и лъжеубедителността на софистиката. Така трябва да постъпват само тези, които не са духовни, но смятат, че разсъждават и учат по духовному. Сами не знаят, че с ума не е като с гледането, при което виждаш другите зрими неща, но не виждаш себе си. [1109A] Но самият ум действа, за да види това, което трябва, посредством пряко самозадвижване, както казва Дионисий Велики. Когато умът се самосъзерцава, той се обръща към себе си и действа спрямо самия себе си. Той казва, че това е негово кръгово движение... " Св. Григорий Палама "Чрез изпълнението на Божиите заповеди възраства вътре в нас, подобно на някой съставен от много части плод, любовта, милосърдието, благостта към ближните, кротостта, смирението, търпението в изкушенията, непорочността и чистотата на сърцето, посредством която се сподобяваме да виждаме Бога. И във вече чистото сърце възсиява благодатта и просвещението на Светия Дух, Който ни възражда, прави ни синове на Бога, облича ни в Христа, запалва светилник в душата ни, прави ни чеда на светлината, освобождава душите ни от тъмнината, и отсега още, в този живот, ни прави причастни на вечния живот, макар ние и да не знаем това... Също така и никой, чието сърце е обладано от някоя страст, дори и най-малка, не може да бъде жилище на Христа чрез благодатта на Светия Дух; защото Бог е светлина, както казва Сам Той: Аз съм светлината на света (Иоан. 8:12)." Св. Симеон Нови Богослов Освен това, концентрацията в сърдечната област отваря определени канали, може би най-важния. Именно в спокойствието човек може да очаква подсъзнанието му да се прояви, че да може да го отработи. Няма по какъв друг начин човек да навлезне в подсъзнанито си, ако не притихне в съзнанието си.
  7. Молитвен наряд за начало: Добрата Молитва Най-великата_наука-беседа Молитвен наряд за край: http://simeonsimeonov-tenor.org/Moiata_Molitva/24_Edna_vechna_Istina_koiato_e_Bog_na_Lubovta.mp3 Ще прочета 60 гл. от Исаия и 13 гл. от I. Послание към Коринтяните. Всяко нещо, което се чете, трябва да се разбира. Семето не може да се разбере, докато не се посее, не изникне, не израсте, не цъфне, не даде плод, и плодът му не се опита. Докато семето е в хамбара, нищо не ни ползва. То трябва да се посее. „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. (– 1 ст.)... „Ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка”. Значи, неразумен ще бъда. „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм”. (– 2 ст.). Какво особено има в това, че човек премества една гора или една планина? Какво ще придобиеш, ако преместиш един тежък камък, или една планина от едно място на друго? Само енергията си ще изразходваш – нищо повече. Важно е любов да имаш. „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам”. (– 3 ст.). „Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее”. (–4 ст.). Значи, любовта е силна. Не мислете, че търпението е слабост. Търпеливият е силен човек. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Той е най-силният. Най-великата наука в света е да се научи човек да живее според закона на любовта. Това е най-лесното нещо, а същевременно и най-мъчното. Мислите ли, че живеете по любов? Вашата любов е външен грим, гримирани сте отвън с любовта. Тя не е проникнала още в живота на сегашните хора. Животът им е пълен със страдания и смущения. Вчера бях в дома на един от нашите братя. Той разказваше, че отнякъде му дошло едно куче, което проявява голяма ревност. Братът има кози. Ако рече да погали козите в присъствие на кучето, последното се хвърля върху козите, лае ги – ревнува. Той ще погали и кучето, но едновременно не може и козите, и кучето. И кучето, и козите му са еднакво любими. Често и хората изпадат в същото състояние – и те ревнуват. Човек мисли, че ако погладят някого в негово присъствие, него ще забравят. Как ще гладиш едновременно и козите, и кучето? Ще дойде ред да се погали и кучето. Какво означава думата „куче"? Казват „куче, кучи". Значи, кучето учи, както всичко в света се учи. Питат ме, какво означава момата? Обърнете сричките на думата „мома", ще получите „мамо". Следователно, мома, която не може да стане „мамо", не е мома. Учете се да се освобождавате от заблужденията. Често наблюдавам, как постъпват художниците, музикантите, философите. Всеки гледа да направи това, което може и знае. Всеки е специалист в известна област. Цигуларят свири това, което добре знае и обича. Художникът рисува това, което знае. Философът разсъждава върху това, което разбира. И аз искам да свиря това, което обичам. Измени ли на себе си, човек прави грешки... Най-великата_наука
  8. Орлин Баев

    georguieva

    Прочети тези насоки и коментирай, моля: - окр, Пол Салковскис записки и размисли от когнитивни поведенческа конференция - Какво работи и какво не при справянето с окр - Пътят по освобождаване от окр - Личен опит в справянето с окр - Докога с това окр? - Защо чувствам обсесивните мисли толкова истински? - Обсесивно компулсивно р-во, фокусирано в нараняване - Обсесивни мисли, механизми на пораждане и насоки за справяне - Принцесата и рицарят на обсесивния страх - окр - говорене в БНР, нощен хоризонт - Да впрегнеш огъня на "лошите" мисли в работа - окр или рок - Молитва при окр - Натраплива ревност - нлп сесия окр 1 - нлп сесия окр 2 ................................................................... 14 статии и 2 водени сесии - поработи известно време!
  9. Никита никита

    Lilito

    Здравейте отново, прочетох книгата, "Обсебен мозък,, но не намирам точно моя проблем.Да има мисли за нараняване, но там са само страх, а при мен много време беше страх, а сега е направо като желание.Събуждам се вечер и си казвам АЗ ставам и го правя,мога да го кажа на глас, така го усещам.Усещам се злобна.Намерих много неща който бях забравила, как съм се молила на Господ и трябваше на другия ден пак да го правя, да не се разсърди, Преди това богохулните мисли, проверките ,които все още правя, постоянния страх да не съм забравила да направя нещо, или оставила ли съм детето на градина, ужасната ревност, която ми пречеше да се радвам , препрочитането на субтитри, броенето.Но тези неща поотшумяха някак.С ревността се справих като си казах накрая каквото такова, вече се беше стигнало до развод Сега като се сетя сякаш исках да ми е изневерил, за да се скараме.Пак беше като желание.Е как да се успокоя ,предположение че за трите месеци в който бяхме разделени, той го направи.Тогава си седнах на гъза.Мисълта изчезна.Ами и сега ли така ще стане? Но тази мисъл как да се справя.Не знам само мисъл ли е, или е желание.Как да го разбера веднъж завинаги.Ако има и депресия, тя ли предизвиква това желание и агресия в мен.Днес бях на косъм да кажа на глас че искам.Отрази ми се и това убийство, което дават по новините, но то всеки ден дават нещо подобно.Така ли е мислил и се е чувствал?Страхувам се от следродилна депресия.Не мога да спя вечер, събуждам се с мисълта да стана и да направя нещо.Не ми се говори, не ми се излиза, постоянно бързам, за незначими неща.Абе за една тъпа манджа се притеснявам ,че нямам време и бързам.
  10. Имах няколкогодишна връзка,запознахме се на 22.Разделихме се преди 5 месеца.Поредният глупав скандал за дреболия,дори не си казахме край,беше ясно и последната съпротивителна емоция се бе стопила.Той направи опит,но аз бях уморена вече. Аз емоционална,свръхпредпазлива, вероятно защото съм отгледана в хаотично семейство,страхувах се да не направя грешен избор.Имах глупави идеали за образ,несъществуващ в реалността.Последните месеци на връзката ни получавах паник атаки,вече не можех да се справя със собствените си страхове,съмнения,в комбинация с неговите. При него-сложна семейна ситуация,също.Много чувствителен и раним,прикриващ го с престорен непукизъм.Непрестанно вторачване във всичко,ревност,опити за контрол,постъпвал е много пъти лошо с мен,егоистично.Майка му е доста тежък характер,намесваше се и влияеше негативно.И така...бях се съсредоточила във всичко отрицателно и живеех с мисълта- трябва да се разделя,трябва да приключим.Аз трябва да си намеря еди какъв си мъж. Раздялата настъпи,бях озадачена как не изживях,не плаках,не страдах.Удари ме обаче страхотна тревожност заедно с депресия.Не осъзнавах,че съм потиснала болката. Миналият четвъртък телефонът ми позвъня.Съобщиха ми,че е намерен вероятно пребит,обезобразен,с опасност за живота,откраднати вещи.Не знам дали ще оцелее,с какви последствия.Не знам и кому какво е сторил,само знам,че не е конфликтен и чак това не заслужава.Оттогава не съм спала спокойно нито нощ.Моля се ежедневно да се събуди.Почувствах голяма болка,гледам снимки,чета разговори помежду ни от преди.Виждам нещата от нов ъгъл,като че ли за пръв път поглеждам с обичащи,разбиращи очи.Аз не съм го разбирала,не съм го обичала истински,а егоистично.Спомням си всичко прекрасно,дребно,което е правил за мен.Толкова ми липсва,искам да се оправи...ще бъда насреща,до него,да му помогна да се възстанови.Казват ми,че той е минало,защо ще ходя да го виждам,бъркаш нещата,нещо си превъртяла и неща от този род.Аз ли съм сбъркана,не е ли това нормална реакция? Още по-лошо се чувствам,предполагайки,че майка му въобще няма да ме допусне да го видя,ами ако въобще не го видя повече.Дори не знам трябва ли да и звънна,какво се казва в такъв момент.Имам ли място там? Аз вярвам,че ако той можеше да изкаже мнение,би се радвал,че проявявам загриженост. Толкова ми е объркано всичко.От човек,когото като че ли тотално съм изтрила от паметта си,се превърна в някого,за когото не спирам да мисля,обичта ми явно никога не се е изпарявала.
  11. Аз нямам никакъв проблем с контролирането на ревността, понеже не изпитвам ревност. Няма обект за ревнуване - няма и ревност.
  12. Здравей, Катя! Това, което описваш не е чуждо на много хора - точно защото сме хора, ревността е част от нас, от животното в нас по-точно. Базирана на страх, че ще загубим, че ще бъдем изоставени - затова се вкопчваме. Искаме да сме подсигурени. В това, което пишеш, личи че за теб е много важно да си "на светло", да знаеш всичко, да си наясно, да няма неясноти и случващо се "под сурдинка". Личи недоверие. На първо място към теб, в ролята ти на жена, партньорка, после и към партньора ти, което е естественото продължение на "пипалата на ревността". Имаш да разбираш и опознаваш себе си, според мен. За поведението, което всеки от нас има, си има обяснение, и ние, като пораснали хора, които могат да обгрижат детето в самите себе си (което винаги е част от нас), можем да поемемем отговорност за него. Имам няколко въпроса: Как са се държали твоите родители (или хората, които са те отгледали) един с друг? В каква среда си расла? Как хората около теб показваха обичта си един към друг, правеха ли го? Как отстояваха позициите си, как се държаха в създал се конфликт? И оттам, разбира се - ти как го правиш? Как би отговорила на тези въпроси, отнасяйки ги към себе си? До колкото разбирам самата ти си майка. Като деца ние сме се адаптирали спрямо средата си, приели сме дефиницията за любов на мама и татко. По-късно в живота си често това ни създава спънки и трудности - именно те идват да ни подскажат да разширим своя кръгозор, да бъдем гъвкави, адаптивни - тоест свободни, обичащи, вдъхновени - или да страдаме от собствените си мънички, тесни, но желязни окови. _____________ Тук фокусът няма смисъл да бъде върху "Как да СПРА да ревнувам?" А върху "Поради какви причини ревнувам? Защо се усещам като недостатъчно добра, потенциално изоставена? Ако бъда изоставена това какво значи за мен?" Болната ревност е мъка за всички, но най-вече за ревнуваЩИЯ - точно болка е, тегоба е. От какво те предпазва? Както писах и нагоре, зад ревността имаме страх. Страх, че сме малки, необичани, незаслужаващи. Вярваш ли, че си такава? Има ли го това убеждение някъде в теб? Ревността насочва този комплекс навън - виновен става ревнуваният, партньорът, той е виждан като провокатора на усещанията ни, като "лошия". Ти съзнаваш, че това не е така и имаш отговорност, което е добро начало. Отговори си на въпросите, които ти зададох - ако искаш тук пиши, ако искаш за самата себе си го направи. Успех!
  13. Здравейте! Много хора не осъзнават, че това да си ревнив извън границите на допустимото е проблем. За разлика от тях аз го осъзнавам, но не мога да го контролирам и понякога участвам в ситуации в които не бих искала да бъда. Казвам се Катя на 23 години. С приятелят ми имаме връзка от 4 години, а от 2 живеем заедно. В началото на връзката ревнувах, но не смеех да го покажа толкова фрапиращо колкото напоследък. Незнам при нещата които прави той дали е нужно аз да се съмнявам, но от моя гледна точка ДА! Преди да заживеем заедно и двамата знаехме, че имаме деца от предни връзки, но тогава това не беше проблем. Сега когато живеем заедно нещата са други. Неговият син остана да живее при предната му приятелка. Съответно той ходи да го вижда няколко пъти месечно, за което аз нямам нищо против, но за съжаление тя и ние живеем в различни градове на 300 км един от друг и много често на него му се налага да пренощува при синът си, а може би и при бившата си приятелка. Когато дойде денят в който той ще ходи там аз започвам " да се сърдя, да правя номера". Самият ден, а понякога и нощ когато той е там аз седя сама в нас и започвам да се съмнявам в най-различни неща, които биха могли да се случват там. Понякога съм тръгвала след него, за да го шпионирам и да оправдая съмненията си. Когато си дойде в къщи се започва първо с въпросите от моя страна, които са стотици, изнервящи, досадни и след това в повечето от случаите се стига до скандал. И това е продължение на 2 години всеки месец поне по 2 пъти. Има и още доста ситуации в които аз може би не би трябвало да ревнувам, но го правя. Много неща които мои приятели не ги "изнервят" мен ме карат понякога да " полудявам" от ревност, и да правя неща които водят до скандал, лошо настроение, психически съсипвам както мен, така и него, понякога след скандала дори се е случвало да си ходи при сестра му за няколко дни. Когато си замине аз започвам да осъзнавам, че това което правя трябва да спре, защото ще дойде ден в който той може и да не се върне. След това обаче, започвам да мисля сега той какво прави, дали не би ми изневерил сега още повече когато сме скарани. И когато се върне аз пак започвам с моята ревност. Незнам как да спра това чувство в мен. Дали въобще мога да го контролирам. Не искам животът ми да продължи по този начин, защото ще го загубя, а аз не искам да се стига до там. Ако някой е минал през нещо подобно или на някой просто му хрумва нещо ще се радвам да го сподели с мен. Благодаря!
  14. Досега не са ми минавали мисли за раздяла, заедно сме от деца имахме планове. Сега все едно тя започна нов живот а мен ме остави.Никога не ми е давала поводи за ревност. Дори сега не мисля че проблема е в нея, просто неща които са напълно нормални, аз приемам за крайни. Дори това че в момента вероятно говори с някого ме побърква и изгаря. Не искам да мисля колко ли подмятания получава, колко потупвания по рамото.Даже това вече ми идва в повече.Страх ме е да погледна в телефона й, да не би да видя неща които наистина да ме накарат да си тръгна.Знам че проблемът е в мен, просто всеки физически контакт с друг мъж ме кара да я считам за"мръсна'' и да не я искам повече. Просто до вчера беше само моя, аз й бях приятел, партньор, любовник. Всичко бях за нея, тя не можеше без мен. А сега вече всички й се радвам, всички я искат и това ме смачква.Знам че не е редно, не мога да изисквам такова нещо, но дори секунда от времето си да отдели на друг ме тормози.
  15. Здравей! Берт Хелингер създателя на семейни констелации пише, появи ли се прекомерна ревност в дадена връзка е дошъл нейният край. Ревнивият просто иска несъзнавано да прекрати тази връзка.Само, че все още не може да го осъзнае, за да си го признае. Ти спомена нещо много ключово, не искаш да я предаваш. А, може би несъзнанателно искаш точно това...Странно нещо е живота, в какви парадокси живеем само...Потърси терапевт, не за връзката ви, а за самия себе си..:) Само, когато направиш нещо истинско за себе си, тогава можеш да дадеш шанс на тази връзка. Защото единственият, който е готов да я приключи, това си ти. Поздрави!
  16. Много благодаря на всички за подробните отговори. Наистина много точно сте посочили проблемите ми. За съжаление обаче не зная как да подобря самочувствието си. Идеализирала съм го и сякаш без него не мога да съществувам. Днес отново се скарахме. Поредната ми ревност. Каза, че съм луда. Вече губя представа за себе си. Дали наистина си внушавам, че ми изневерява или той е изкусен лъжец. Отново не ми говори, а аз отново буквално съм срината физически и психически. Как да го обясня на себе си. Как да си внуша, че струвам и не желая да съм зависима от него. Вече буквално се моля да се случи някакво чудо и да махне всички тези обсебващи мисли от мен. Искам отново да съм щастлива, а не зная как да намеря пътя обратно към себе си. Не мога да намеря своя център. Опитах какво ли не - спорт, курсове, йога, прически и т.н и нищо не се подобрява.
  17. Здравейте! От няколко години имам сексуална връзка с колега. Връзката е такава не по мое желание. Аз бях влюбена и исках повече, но се съгласих на неговите условия, само и само да съм близо до него. Първата година нямах проблем с това. Бях много щастлива от вниманието му. Постепенно обаче обажданията и смс-те започнаха да намаляват. От това зависеше моето настроение. Когато такива липсваха, аз буквално се сривах. Не можех да дишам, да спя и да се храня. Той се беше превърнал в наркотик за мен. Когато отново получавах неговото "обичам те", аз отново получавах крила. Можех да функционирам нормално. Можех да разговарям с колеги. Не отблъсквах приятели и семейство. Постепенно обаче щастливите ми мигове станаха много по-малко от сривовете ми. Осъзнах, че това е една токсична връзка. Направих няколко опита да прекъсна контакт с него и всичките неуспешни. Винаги се връщах по-нуждаеща се от всякога. Започнах буквално да прося любов. Колкото повече изисквах от него, толкова повече той се отдръпваше. Стигна до там, че започна връзка с моя приятелка – колежка. Тя не знае за мен. Той вече рядко идва в офиса, но всеки ден съм принудена да слушам интимните им разговори по телефона, милионите й съобщения, които тя крие. Исках да използвам факта, че той вече работи в друг офис и ще го виждам рядко, но тази ревност ме връща назад. Отново поднових контакта си с него от страх да не го загубя завинаги и да не се влюби в нея. Страхувам се, че тя е по-забавна и с нея той си разговаря по-свободно и по-често. Аз съм постоянно депресирана и изисквам. Осъзнавам, че този човек не може да ми даде нищо повече от просто секс и въпреки всичко не спирам да се надявам, че ще го променя. Осъзнавам колко е глупаво, но не мога да се откъсна. Посещавах 6 пъти психотерапевт, но нямах напредък. Вече не издържам. Аз не съм на себе си. Изолирах се от всички. Мразя всичко и всички. Обичам само него. Буквално постоянно мисля за него. Къде сбърках, какво мота да направя, за да ме обича както преди ... Искам това да спре, но не мога да си помогна сама. Моля Ви дайте ми някакви практически съвети как да се справя при създалата се ситуация с ревността. Трябва ли да се обърна вече към психиатър или да се включа в някой център за лечение на зависимости. Моля помогнете ми!
  18. д-р Тодор Първанов

    Lily

    Toй има ОКР с тема ревност. Бягай далеч от него.Това е.
  19. Здравейте! Започвам направо към проблема ми и вътрешните ми противоречия. Имах връзка в продължение на 2 години. Смятах човека до себе си за истинската ми любов. В началото отношенията ни бяха прекрасни, даже прекалено. След около година от негова страна започнаха да се появяват чувства на ревност, а аз бях толкова отдадена на връзката, че правех всичко, за да му докажа, че го обичам. Съгласявах се да давам паролите си за социални мрежи, да прекъсвам приятелства с гора от мъжки пол, да бъда на кръстосани разпити къде, как и кога, с кого съм била. Направо се превърна в едно емоционално изтощаване, а аз продължавах да не мога да се откъсна от него. Сякаш бях зависима от него. Нещата се влошаваха като той реагираше все по- агресивно, когато отново се събуждаха мислите му, че може би му изневерявам. Не се стигна до физическо насилие, но чупене на вещи и обиди беше чест развой на скандалите ни. И така до момент, в който той ме остави. Тръгна си, аз се опитах да го приема. 3 седмици по- късно се върна с хиляди обещания, думи за любов, а аз се хванах отново и влязох в порочния кръг. Дори няколко дни по - късно отново имаше прояви на недоверие и ревност, тъй като вече бяхме на разстояние и може би той усещаше, че няма реален контрол над мен и ситуацията. И отново конфлик след конфликт. Месец по- късно беше поредната раздяла. Този път изглеждаше окончателна- той беше категоричен, че не иска нищо общо с мвн, блокира мв навсякъде, за да може да нв поддържаме връзка. Два месеца страдах много. Бях в чужбина и чувствата за самота и тъга се засилваха. Реших да се взема в ръце и да не се оставям на болката да ме съсипе. Направих типичната грешка- започнах връзка с нов човек. Естествено тази връзка не потръгна, защото аз още не бях преживяла старата любов. Исках просто да се отскубна от болката. Новият човек тогава ми се струваше симпатичен и добър. Сега като го погледна и се сетя изпитвам голяма доза срам- не го намирам изобщо за привлекателен и се чувствам по женски гадно, че съм имала сексуален контакт с него. Та, да се върна назад. Приключих аферата си с него, останахме в добри отношения. Тънката подробност е, че дватама се познават от ученици. Не са приятели, а просто познати. Съжалих, че се поддаох на емоционалността си и не взимах адекватни решения- отново. След като приключих новата връзка продължих сама- да се намеря, да се обикна. Известно време по- късно старата ми любов се върна. Обади се по телефона. Каза ми, че иска да опитаме отново и ме обича. Аз също го обичах. Съгласих се и се стигна до разговора кой с кого е бил за месеците, в които сме били разделени. Той заяви , че е имал няколко сексуални отношения с различни момичета. Когато стана време и аз да кажа, казах, че съм била с един човек, но съм осъзнала, че греше и съм прекъснала отношения. Той ме попита кой е и от страх излъгах, че не се познават. Два дни по- късно реших да кажа истината , но и тогава не напълно. След като разбра кой е човекът, започнаха въпроси колко пъти е било, каквп сме правили точно в леглото и всякакви нездравословни въпроси и твърде неудобни за мен. Налрая му разказах всичко, вярвайки, че откровеността е пътят. Не беше. Изля хиляди обиди по мен- боклук, курва, гнус ме е от теб, ти си употребена. На следващия ден се извини, неискрено. Потърсих го седмица по- късно, търсейки взаимна прошка за всичко и едни нормални човешки отношения. Получих следния отговор: аз съм виновна за всичко, но не му пука така или иначе, защото той тотално е приключил с негативни боклуци като мен и аз никога няма да стигна нивото му. Отговорих да внимава с обидите си, защото в живота всичко се връща. Той каза, че е приключил с мен и да се разкарам. Проблемът ми сега е- нараненото ми женско чувство, думите от него, болката от случилото се и най- много чувство за несправедливост- аз да изляза след всичко най- долният човек . Чувствам се ужасно поради мнението му за мен. Искам да не ми е важно мнението му, но.. трудно е. Аз вярвах на този човек , допуснах го до най- дълбокото място на душата си, а получих една кофа с обиди. Моля за съвет как да се избавя от гнева, обидите, болката,вината. Искам да върна предишното си уверено и щастливо аз.
  20. Здравейте,натрапливите мисли ме напуснаха за известно време но сега изглежда пак се завръщат(радвам се ако са те а не нещо друго).С приятелката ми сме от ученици заедно,съответно си споделяме всичко,тя е първата жена в живота ми и нямам тайни от нея.След гимназията записахме в един и същ университет но различни специалности.Просто казано след завършването ми тя може да работи за мен.Тъй като тя завърши тази година от 2 месеца вече работи.Още от гимназията винаги съм я ревнувал и съм се притеснявал за нея.Може би заради характера ми за толкова години,тя е била така да кажа по-активната.Винаги ми е звъняла първа,писала ми е смс-и дали я обичам и ми е споделяла че я е страх да не я оставя.Работата й е такава че се налага да кара нощтни смени,в началото уж за да ме успокои ми каза че няма да кара,но такава е работата не може без тях.От миналия месец се премести в може би най-натовареното място в града,работата е 12 часа,доста отговорна!След като почна нощните смени малко й се разсърдих и питах как се държат колегите й.Преди 3 седмици хванах някаква инфекция на пикочните пътища,тогава в изблик на ярост й казах че съм я хванал от нея(знам,огромна обида за всяка жена.След посещение на лекар се оказа че инфекцията не полово предавана.Преди две седмици обаче започна ада за мен!Един ден след като чаках да свърши работа й да се чуем тя не ми позвъня,аз й звънях около 7-8 пъти като накрая ми вдигна и ми каза,че се е наложило да замести колежка и да остане 24часа на смяна.Нещо нетипично преди за нея защото винаги сме се чували дори и за най-малките неща.Заболя ме доста и почувства че работата й е по-важна от мен.Просто се ядосах защото тя ми каза,че се е прибрала до тях да си вземе нови дрехи и се е върнала на работа,което означава че не е намерила време да ми се обади а е имала възможност.Бях и сърдит за два-три дни,което сега оценявам, че е грешка защото трябва да се подкрепяме и да си помагаме един-друг в трудните моменти.От този ден насам тя всякаш е отнесена,излизахме 2-3 пъти но тя или мълчи или гледа изморено,работата й наистина е тежка но не мога да разбера дали е от това тъй като тя ми казва че не е изморена.От там може би за да се успокоя започнах да я разпитвам за всичко,но тя ми отговаря с една дума или изречение.Винаги ми е казвала че иска да живеем заедно,но когато преди два дена й предложих да се изнесем на квартира ми каза "-Нека малко да поработя,да не пребързваме с нещата".Още по-голям шок за мен.Предложих й работа на по-спокойно място,но тя ми казва че й е интересно на сегашната и не иска да се мести.От тогава не мога да спя или да се храня,вечерно време се будя и й звъня,искам просто да я чуя.Сякаш за 2 седмици стана друг човек,няма го вече пламъка в очите й когато ме гледа.Тревожа се,че заради лошото ми държание през тази седмица е срещнала някой друг човек на работата си.Аз й казвам да ми се обади когато стане или когато свърши работа, гледам часовника и чакам телефона да звънне,но тя ми се обажда или когато е станала вече и е пила кафе,или когато вече се е прибрала.Това ме побърква защото досега винаги тя първа е звъняла и даже много пъти ми е казвала че е нямала търпение да ме чуе,а сега за 2 седмици нещата се обърнаха.Казва ми, че ме обича, и че не се е променило нищо,че това е от работата й и трябва да се напаснем,но в мен остава някакво съмнение.Сякаш има нещот скрито което й тежи и не иска да ми го каже или поне така го разбирам аз.Просто при мисълта друг да я докосва или да стои в късните часове с него в една стая и да си говори ме побърква.Притеснявам се някой от хората които са над нея да не я тормози или по някакъв начин й намеква разни работи,защото тя се притеснява как ще реагирам и най-вероятно няма да ми каже дори и да стане.Говорихме на тази тема вече и тя ме уверява че всичко е строго професионално и няма място за пристеснение.Но начина по който го казва......не знам сякаш не ми обръща внимание.Ако този разговор го бяхме провели преди 2-3 месеца(преди да започне да работи там) щеше да ме гушне да ме целуне и по по-топъл начин да ми го каже,сега просто ми казва не се тревожи и до там.Просто изпитвам страх да не я загубя дали от друг дали от моето държание.Сякаш става нещо до което тя не ме допуска.Вечер сънувам просто как с нея се разхождаме и си говорим както преди.Надявам се всичко да е от новата работа и напрежението или просто всичко да е само в моята глава. Просто аз съм бил само с нея,тя е била само с мен,искам да останем така.Притеснява ме че ние сме още деца на по 23 години,не мога да я опазя от всичко което се случва.Хората с които работи са по-богати от мен могат да й предложат това което аз на този етап не мога.Преди ми е казвала как иска да остарее с мен,сега от както почна работа не споделя такива неща,притеснена,изморена.Пропуска да ми каже дребни неща което най-много ме напряга.Дано всичко да е в моята глава.
  21. holyvalentine

    Проблем с ревността

    Мариела, четейки твоите изказвания доста се асоциирам с теб и твоето мислене по темата. Аз имах точно подобен случай. Срещнах такъв човек , който е тотално имунизиран от ревността, което лошо няма за самия него, но проблемът е , че има нулев праг за нея. Аз по принцип нямам чак толкова проблем с вкарването на други партньори във връзката. Но това за мен трябва да подлежи на ясен регламент. Бъденето с друг партньор да не причинява дискомфорт на главния ти партньор, т.е. да има едно съгласие между двамата. Срещала съм двойки, в които дори жената избира партньорка на мъжа си и прочие. Но в това поне виждам призанение и участието на партньора. Когато дадеш пълна свобода на партньора си да парви каквото иска, аз лично не се чувствам част от неговите преживявания и това ме натъжава. Ето какво се случи при мен. В крайна сметка неговото отношение и безпощадност към ревността ме накараха да се чувствам неразбрана и отхвърлена. Не изпитвах ревност по принцип , а само от една жена, която той съзнателно или подсъзнателно фаворитизираше през цялото време. Те уж бяха приятели, ама бяха праивли и секс и все още си правеха разменни сесии по тантра, което включва интимни масажи, оргазми и т.н. Не само това, ами тази жена явно не разбираше, че в живота му има вече партньорка и не смяташе за нужно да спре да му се обажда по няколко пъти на ден, постоянно да е набъркана в делата му и прочие. Това започна леко да ме дразни и аз му го казах. Освен това той обсъждаше наши сексуални фантазии с нея, което вече доста ме подразни и изразих по-остро мнение. От там се започна една тирада как аз трябва да се обърна и да си свърша вътрешната работа и че го вкарвам в разни драми. Интересното беше, че той въобще не смяташе да я уведомява, че на мен нещо не ми харесва в нейното поведение и че тя трябва нещо да промени. Да, в този момент се почувствах малоценна. Свикнала съм в едни партньорски отношения всеки да се грижи и за комфорта на другия. Като искам да подчертая, че не съм искала да прекратят отношенията си, а тя да бъде малко по-убрана към него, защото сякаш го имаше за собствена територия и аз бях там някъде помежду дургото. Ето това отношение много ме подразни и аз не мога да се съглася с него в една връзка. Разбира се , тук идва решението дали да останеш в подобна връзка, но е жалко, че се погубват толкова хубави други моменти.
  22. Не отказа го възприемам като провал на мъжа, провала е в това, че съм заспала и неуверена гарга. Вече няма смисъл да се занимавам, явно на едни им върви в една сфера, на други в друга и точно тази област ми е най-слабата и каквото и да правя, както и да подходя, не се получава. Имало е случаи в които ме харесват и пак по някакъв начин ги отблъсквам. Мислил съм си за самоубийство, ама не ми стиска. Дори и да хвана някоя, там пък ще започне някоя ревност и ще прецакам и двама ни. Иначе казват, че слабите се самоубивали, ако питате мен си имат кураж. Просто не виждам смисъл, щом за 31 години не се е получило и за още 1000 няма да стане, или те бива, или не. Не че като се жалвам тук ще променя нещо, малко ми олеква, да изпусна парата. Иначе хората са измислили предпазни средства, нямаше да е лошо да ползват презервативите през 80-те, поне моят баща да е ползвал, щеше да лиши света от едно недоразумение.
  23. Любовта, засилената енергетика подбужда задремалите зверове в нас, респективно маниите ни, изблиците ни, страховете ни. Ето защо, за да може тялото по най-добър начин да поеме новите енергии, свързани с развитието на света, то трябва да се пречиства и заздравява. Много често се случва енергията да отвори* центровете, без тялото и психиката да са готови за това, за тази промяна, от към запознатост, от към нагласа и от към пречистеност. Енергията идва и пробужда, но и подбужда и човек започва да изживява явлението наречено в Християнството с името "Страшен Съд". Пак повтарям - преживяват се мании, изблици, например в гняв, агресия, ревност, разни мании и неудържими копнежи, разни страхове... Най-големите страхове се крият в недрата на психосоматиката, т.е. на дъното на нашето същество. Коремната кухина е това дъно и по-точно таза. Съветвам човек да се запознае с енергийната система, с ендокринните органи и с начини за пречистване. Днес има толкова много инфо и толкова много системи, религиозни и не чак толкова. Например таза, сърдечната област и т.н. корона в човека са неразривно свързани и ако дойде любовта в сърцето, при относително отваряне на короната*, то тази светлина ще огрее мазето ни (коремната кухина и тазовото дъно), а там... може да има змии и гущери и всякакви гадинки. :-) Ето защо се казва, че многото Светлина буди много Тъмнина (ако тя не е пречистена), а многото Тъмнина буди много Светлина (води до еволюция/пробуждане). При силни чувства и при силна любов, в човек се явяват и страхове, ако психиката му не е пречистена, ако ума му не е пречистен, ако са налични кармични семена. Ето защо учителят Беинса Дуно е препоръчвал партньорите да държат лека дистанция помежду си, да не се приближават прекомерно, защото... ще се отблъснат (поради появата на мании, изблици и страхове). Човек бива да е буден за всичко това, да има осъзнаване, да има разбиране. Пречистване на тялото, на сърцето и на ума.
  24. Ники_

    Християнство, Ислям, Будизъм

    В Дзогчен се говори за същност, природа и енергия. Това е света/ума, същината на всичко. Същността е пустота. Природата е яснота. Енергията е любящата/съзидателна сила. Когато човек практикува, той постепенно (или в редки случай от раз) придобива все по-омиротворен, пуст ум (пуст от мисли, концепции, идеи...). Този пуст ум, се нарича още "нирваничен", и пустотата е неговата основна същност, т.е. това е изначалният ум, Буда природата (защото притежава будност, яснота по всички въпроси). Както се упомена по-горе, природата на този пуст ум е яснотата, сиреч за него всичко е пределно ясно и понятно. В същото време неговото излъчване е любяща съзидателна енергия. И тъй, с практиката у човек става все по-чисто, а от там все по-ясно, все по-любящо и всичко това все повече го изпълва. В началото то е като "остров" в главата, или в сърцето (зависи по кой метод се практикува) и то в последствие, постепенно започва да изпълва, да се разлива из тялото, първо по кухините, а после и по каналите, като накрая изпълва дори и тъканите, включае най-плътните от тях - костите, с костният им мозък. В края на краищата човек се превръща в Светлина - в мир, мъдрост и любов и неговото тяло става Ярко сияние. В Будизмът това е реализацията на т.н. Трикая - Дхармакая, Самбхогакая и Нирманакая. Или инак казано Мъдрост, Любов, Чистота/Светлина, като в основата на всичките е т.н. Пустота* Това, което пречи на проявлението на Любовта е тревожността и вкопчването в "аз"-а, в този егоистичен живот. Човек поради невежество изпитва страх и в същото време желае, поради дълбока неудовлетвореност - желае живот/да съществува и щастие. Поради това, че тези не винаги се случват (несигурността и непостоянството), той преживява болка (разочарование), от което следват зли реакции - омраза, гняв, яд, агресия, ревност, завист, горделивост (ако е получил нещо, което останалите нямат). Ето това са т.н. "клеши", или иначе казано "зловредните емоции". Те се базират на т.н. "скандхи", или иначе казано на агрегатите, а именно - тяло, сетивност, възприятия, памет, съзнание. И тъй, чрез премахването на когнитивния воал - идеите за бази/агрегати (скандхи) се постига Дхармакая (Яснота); Чрез премахването на емоционалния воал - зловредните емоции (клешите) се постига Самбхогакая (любяща съзидателност, сила). Чрез премахването на кармичния воал - всички негативни отпечатъци/семена в нас, които са основа за привичките, за склонностите, за навиците, се постига Нирманакая. Започваме от главата, минаваме през сърцето и достигаме до корена си. Започваме се с главата/ума, защото в Тибетския Будизъм се приема убежище и от реализиран учител се получава въведение в природата на ума*. От там насетне всичко започва да се спуска и да се разлива. Въведението в природата на ума е нищо повече от "предаване на състояние" (запознаване на ученика с просветената природа на собствения му ум). ____ * концепцията за Пустотата е вън от всякакви нихилистични схващания.
×