Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for 'ревност'.


Didn't find what you were looking for? Try searching for:


More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

17 резултата

  1. Здравейте,натрапливите мисли ме напуснаха за известно време но сега изглежда пак се завръщат(радвам се ако са те а не нещо друго).С приятелката ми сме от ученици заедно,съответно си споделяме всичко,тя е първата жена в живота ми и нямам тайни от нея.След гимназията записахме в един и същ университет но различни специалности.Просто казано след завършването ми тя може да работи за мен.Тъй като тя завърши тази година от 2 месеца вече работи.Още от гимназията винаги съм я ревнувал и съм се притеснявал за нея.Може би заради характера ми за толкова години,тя е била така да кажа по-активната.Винаги ми е звъняла първа,писала ми е смс-и дали я обичам и ми е споделяла че я е страх да не я оставя.Работата й е такава че се налага да кара нощтни смени,в началото уж за да ме успокои ми каза че няма да кара,но такава е работата не може без тях.От миналия месец се премести в може би най-натовареното място в града,работата е 12 часа,доста отговорна!След като почна нощните смени малко й се разсърдих и питах как се държат колегите й.Преди 3 седмици хванах някаква инфекция на пикочните пътища,тогава в изблик на ярост й казах че съм я хванал от нея(знам,огромна обида за всяка жена.След посещение на лекар се оказа че инфекцията не полово предавана.Преди две седмици обаче започна ада за мен!Един ден след като чаках да свърши работа й да се чуем тя не ми позвъня,аз й звънях около 7-8 пъти като накрая ми вдигна и ми каза,че се е наложило да замести колежка и да остане 24часа на смяна.Нещо нетипично преди за нея защото винаги сме се чували дори и за най-малките неща.Заболя ме доста и почувства че работата й е по-важна от мен.Просто се ядосах защото тя ми каза,че се е прибрала до тях да си вземе нови дрехи и се е върнала на работа,което означава че не е намерила време да ми се обади а е имала възможност.Бях и сърдит за два-три дни,което сега оценявам, че е грешка защото трябва да се подкрепяме и да си помагаме един-друг в трудните моменти.От този ден насам тя всякаш е отнесена,излизахме 2-3 пъти но тя или мълчи или гледа изморено,работата й наистина е тежка но не мога да разбера дали е от това тъй като тя ми казва че не е изморена.От там може би за да се успокоя започнах да я разпитвам за всичко,но тя ми отговаря с една дума или изречение.Винаги ми е казвала че иска да живеем заедно,но когато преди два дена й предложих да се изнесем на квартира ми каза "-Нека малко да поработя,да не пребързваме с нещата".Още по-голям шок за мен.Предложих й работа на по-спокойно място,но тя ми казва че й е интересно на сегашната и не иска да се мести.От тогава не мога да спя или да се храня,вечерно време се будя и й звъня,искам просто да я чуя.Сякаш за 2 седмици стана друг човек,няма го вече пламъка в очите й когато ме гледа.Тревожа се,че заради лошото ми държание през тази седмица е срещнала някой друг човек на работата си.Аз й казвам да ми се обади когато стане или когато свърши работа, гледам часовника и чакам телефона да звънне,но тя ми се обажда или когато е станала вече и е пила кафе,или когато вече се е прибрала.Това ме побърква защото досега винаги тя първа е звъняла и даже много пъти ми е казвала че е нямала търпение да ме чуе,а сега за 2 седмици нещата се обърнаха.Казва ми, че ме обича, и че не се е променило нищо,че това е от работата й и трябва да се напаснем,но в мен остава някакво съмнение.Сякаш има нещот скрито което й тежи и не иска да ми го каже или поне така го разбирам аз.Просто при мисълта друг да я докосва или да стои в късните часове с него в една стая и да си говори ме побърква.Притеснявам се някой от хората които са над нея да не я тормози или по някакъв начин й намеква разни работи,защото тя се притеснява как ще реагирам и най-вероятно няма да ми каже дори и да стане.Говорихме на тази тема вече и тя ме уверява че всичко е строго професионално и няма място за пристеснение.Но начина по който го казва......не знам сякаш не ми обръща внимание.Ако този разговор го бяхме провели преди 2-3 месеца(преди да започне да работи там) щеше да ме гушне да ме целуне и по по-топъл начин да ми го каже,сега просто ми казва не се тревожи и до там.Просто изпитвам страх да не я загубя дали от друг дали от моето държание.Сякаш става нещо до което тя не ме допуска.Вечер сънувам просто как с нея се разхождаме и си говорим както преди.Надявам се всичко да е от новата работа и напрежението или просто всичко да е само в моята глава. Просто аз съм бил само с нея,тя е била само с мен,искам да останем така.Притеснява ме че ние сме още деца на по 23 години,не мога да я опазя от всичко което се случва.Хората с които работи са по-богати от мен могат да й предложат това което аз на този етап не мога.Преди ми е казвала как иска да остарее с мен,сега от както почна работа не споделя такива неща,притеснена,изморена.Пропуска да ми каже дребни неща което най-много ме напряга.Дано всичко да е в моята глава.
  2. Здравейте, Вероятно темата е обсъждана многократно, но в момента имам нужда да споделя и потърся решение. Ние сме двойка с дете на 1 годинка, заедно сме от 3 год. В момента жена ми сериозно е сърдита след като видя че съм писал в сайт за суинг /секс с размяна на партньорите/. Чувства се обидена, иска да се разделяме с всички последствия от това. Но какво мисля ни доведе до това състояние, отглеждането на детето, работата й, учене за изпит й създават голям стрес, това води до прехвърлянето му към мен, оттам тази негативна енергия аз я задържам /грешка, разбира се/. С писането в този сайт искам да избягам от стреса, да пофантазирам и завържа нови познанства. Според жена ми целта ми е изневяра / тя твърди че има голям проблем с това чувство/, предложението да се срещаме с друга двойка й звучи абсурдно, единствено би приела още един мъж, за което постоянно фантазира. Мисълта ми е как да излезнем от тази кофти ситуация. Жена ми изпадна снощи в голям шок, стигнахме до физ сблъсък. Има ли адекватно решение, аз ли съм човека, който трябва да поеме отговорността, ако да как. По характер съм неуверен, липства ми енергия, трудно гледам хората в очите при разговор. Жена ми също се чувства постоянно напрегната. За ревността ходихме на терапия имаше ефект, след края на терапията нещата се върнаха на старото дередже. Вариант раздяла не ми е желателен и би бил с много негативни последствия.
  3. Имам приятелка по-голяма от мен тя ме уверява че не е имала сексуален контакт с никой освен мен и предходния и приятел но не го вярвам преди имаше по ******* поведение и се съмнявам в нея не че ми изневерява защото няма как без да знае съм я следил... чел чатове всичко... просто не знам миналото и ме притеснява и въпреки че тя ме уверява постоянно излиза нещо което не знам... така от 7 години идва ми да се гръмна вече не знам какво да правя. Преди нея аз съм имал една приятелка за 4-5 години бяхме заедно разделихме се защото тя замина в чужбина но преди това преспа с един приятел в съседната стая докато бяхме на новогодишно парти. Въпроса ми е въпреки че сега се държи както аз искам има ли начин да разбера преди какво е ставало или не или аз какво да правя да я зарежа ли което много ще я нарани. Нейната реакция към моята критика е да се обиди и плаче че я обиждам моли ме да спра да я обвинявам за неща които не е правила преди... Та проблема ми е дали ме е излъгала защото доверието е много важно за мен. Аз я направих човек уредих и хубава работа каквато тя иска пари всичко и ако ме е излъгала значи не заслужава това нека да си остане боклук при боклуците...
  4. Имам приятелка по-голяма от мен тя ме уверява че не е имала сексуален контакт с никой освен мен и предходния и приятел но не го вярвам преди имаше по ******* поведение и се съмнявам в нея не че ми изневерява защото няма как без да знае съм я следил... чел чатове всичко... просто не знам миналото и ме притеснява и въпреки че тя ме уверява постоянно излиза нещо което не знам... така от 7 години идва ми да се гръмна вече не знам какво да правя. Преди нея аз съм имал една приятелка за 4-5 години бяхме заедно разделихме се защото тя замина в чужбина но преди това преспа с един приятел в съседната стая докато бяхме на новогодишно парти. Въпроса ми е въпреки че сега се държи както аз искам има ли начин да разбера преди какво е ставало или не или аз какво да правя да я зарежа ли което много ще я нарани. Нейната реакция към моята критика е да се обиди и плаче че я обиждам моли ме да спра да я обвинявам за неща които не е правила преди...
  5. Здравейте! Пиша тук, защото наистина съм страшно отчаяна и безпомощна. С приятеля ми бяхме заедно около 6 месеца в хубава връзка в началото, той много ме обичаше и държеше на мен. В последните два месеца обаче той страшно много се отдръпна, каза ми, че иска да си запазим отношенията и да се виждаме, но не да се задушаваме и да се ограничаваме, за което и аз бях и съм съгласна. Но той започна да се държи ужасно с мен, пренебрегваше ме, не ми обръщаше никакво внимание, въпреки че много пъти го питах дали има друга жена, той отричаше. Не издържах на неговото държание и след една почивка, по време на която мислех, че ще се оправим, се върнахме и аз пожелах да се разделим. Той го прие много добре, дори не ми каза почти нищо и аз просто разбрах, че той не е човекът за мен. Олекна ми от всичко случило се и започнах отново живота си на чисто. Но при него не е било толкова лесно, две дни след раздялата ни той ме потърси, покани ме на обяд и ми каза че не може без мен, пожела пак да се съберем, не бил добре без мен и размислил. Казах му, че не мога повече да се мъча заради неговите настроения и униженията, които той ми причини. Той, макар и трудно го прие, доста тъжен и нещастен. Но аз също помислих дни след това и му се обадих. Видяхме се и решихме да опитаме отново, без напрежение и караници. Всичко пак тръгна добре, тръпка, емоция...но той преди два дни той отново се отдръпна. Започна отново да не ме търси и да не ми пише. Зная, че всичко идва от неговия характер и не го обвинявам, но аз се чувствам недостатъчна и игнорирана. Днес се появи следният проблем, тъй като ние с него сме колеги, група колеги организираха вечер за театър и ние решихме да отидем, но в деня на театъра аз няма да бъда на работа и така се оказва, че той и една от моите колежки, много красиво и обвързано момиче, с връзка от 3 години, трябва да дойдат заедно на мястото, на което се събираме. Като разбрах за това, наистина се почувствах ужасно, с нашите неизяснени отношения, той да вози друго момиче в колата си, там където аз се возя винаги.... не зная дали ме разбирате, но не ми излизат от главата тези сцени и филми. Питам ви дали е добра идея да направя следното: да си запиша час за фризиор точно до офиса, където работим и след това да отида до офиса, за да тръгнем тримата заедно, просто, за да съм спокойна. Наистина много имам нужда от помощ, може би ви се струва много откачено при положение, че познавам момичето и приятеля й, но ревността ми ме побърква всяка минута. А и след всичко станало с него му нямам доверие, както преди. Моля ви, посъветвайте ме как да постъпя!
  6. Здравейте, по принцип не споделям лични работи в интернет пространството, но вече мисля,че съм накрая на силите си и искам да помоля за помощ. Не искам да навлизам в подробности, но се надявам да ме посъветвате за добър психотерапевт относно ревността. Четох доста неща за нея и не искам да си слагам сама диагнози, но от прочетеното оставам с впечатление, че моето е паталогична ревност. На много голямо ниво е, съсипва ме и мен и приятеля ми, връзката ни от много време насам се крепи на един косъм едва ли не. Не искам да го изгубя, знам че проблема е в мен, но не знам как да го реша сама, затова искам да потърся помощ от специалист. Въпроса е, че си нямам и понятие към кого да се обърна. Моля ви се, дайте си мнения за специалисти, които биха могли наистина да ми помогнат. Става на въпрос в района на София. Благодаря ви много предварително!!
  7. Здравейте, искрено се надявам че тук ще получа някои отговори на въпросите, които са в главата ми. Проблемът ми е следния омъжена съм от 11 години, със две деца, съпругът ми е ужасно ревнив от самото начало. До преди няколко години съумявах да се справя с ситуацията за мен не е било проблем да си стоя вкъщи, излизали сме винаги заедно това изобщо не ми е представлявало проблем, нямам приятелки с които да изляза на кафе - това също не е проблем, но вече всичко излиза извън контрол. Аз съм изключително затворен и студен човек, /това не е само мое мнение, чувала съм го от близки хора в обкръжението си/, може да прозвучи старомодно, задръстено, или който както иска да го определя, но това е моята същност, а именно никога не съм имала еднодневни връзки, дори гаджетата ми като момиче се броят на едната ми ръка. От както съм се омъжила дори не съм си и помислила за друг, това не е в природата ми, аз съм изключително моногамна, нямам необходимост от вниманието на друг. Нооооо, всичко казано по горе не него не му е известно защото той е прекалено обсебен от фантазиите си за да го види и разбере. Периодично се вкарва в лудо режисиране на сценарии в които аз съм главната героиня, а партньора ми винаги е различен, като започна от колеги мои, негови, просто познати, а по някога и хора които аз изобщо не познавам, дори не съм ги виждала, още повече ме обижда факта, че ме свързва винаги с някакви нищожества, които са последните хора към които бих се обърнала, ако някога реша да правя нещо. Винаги едно и също - хората говорили зад гърбът му, присмивали му се. /Това е пълен абсурд, аз принципно съм тиха, незначителна личност, от хората които е все тая дали е са в компанията или не т.е. слушател, за никой не представлявам интерес да ме обсъжда или пък нещо от сорта/. Първоначално си мислех, че има някой около него, който се опитва да върти интриги, но вече мина толкова време, че колкото и да е откачен човек едва ли би се занимавал толкова, и вече съм на мнение, че той сам си ги фантазира тези истории, като прехвърля проблемите на хората около него в нашето семейство и ги представя като наши. На някой жена му това направила, аааа значи и неговата го прави и това е за всичко. Омръзна ми да изживявам на всички проблемите като свои.
  8. Здравейте! Казвам се Екатерина на 38години. Проблема ми е следният! В последно време се чувствам адски подтисната и притеснена- това е свързано с това ,че видях съпруга ми да си пише във форум за запознанства с друга жена. След разговора ни той сподели с мен ,че няма абсолютно нищо обезпокоително и дори ако иска да прочетем заедно това което си е писал с жената. Но аз не мога да се оттърся от мислите си и непрекъснато мисля само за това ,в главата ми изникват сцени ,как той непрекъснато си пише с нея,дори и че почва да се среща с нея.Влизат ми натрапчиви мисли ,че аз вече за нищо не ставам ,че съм безинтересна за него-въпреки ,че оттогава насам секса между нас стана доста страстен - такъв какъвто отдавна не е бил Следя всяка негова дума и вкарвам друг подтекст. Сигурна съм ,че той не ми изневерява - той е доста свободомислещ.Много отговорен,но много трудно изразява чувствата си - с което бях свикнала / заедно сме от 18години/ Никога не ме е спирал да правя каквото и да било и съответно очаква същото от мен.Искам само да споделя ,преди две години имах панически атаки ,които тогава бяха с други натрапчиви мисли ,породени от дълго боледуване на съпруга ми . Тогава ми трябваше една година за да успея да преодолея това състояние - разбира се с помоща на лекарства. Но сега е различно симптоматиката със сърцебиенето и изтръпването на тялото и страха от това да не умра сега ги няма. Има само мисълта ,че вече със всичко е свършено. Изпитвам нежеление да ходя на работа ,нямам интерес към абсолютно нищо.А аз по принцип съм много дейна личност. Работя в динамична среда ,непрекъснато се срещам с много хора и съм много весел човек. Но сега вече не съм аз Дори не мога да се средоточа върху детенцето ни. Започвам да си мисля обичам ли го или не. Но всичко това се променя ,когато се видим в къщи и вече сме заедно тогава се успокоявам ,но въпреки това отново и отново искам да говорим за този случай,което сигурно вече започва да го вбесява. Започнах да пия Деанксит,но не знам дали той въобще би ми помогнал в тази ситуация от 3 дни го приемам по 1 хапче на ден.Спя и доста неспокойно .Всяка сутрин се събуждам уморена и кошмара започва- мисли,мисли ,мисли.Осъзнавам ,че проблема е изцяло в главата ми ,но мислите не мога да преодолея.Посетих и психолог, но еднократно.Моля ви за помощ как да преодолея това кошмарно състояние?
  9. Здравейте и благодаря предварително за отзивчивостта. Моят проблем е следният: обвързах се с мъж на 30г, като наистина си паснахме като характери и съжителство. Още в началото на нашите взаимоотношения заживяхме заедно, но на морето, където той има бизнес лятото. През зимата се преместихме в апартамента му в провинцията. Знаех от самото начало, че има дете на 6г. и доста сериозни причини да се раздели с бившата си жена.Като цяло той е човекът, който остава вгорчен от взаимоотношенията им. Осъзнавам, че това, което ме тревожи го обмислих преди да задълбочим взаимоотношенията си и бях ок с това, но сега ми е доста трудно като всеки ден той получава обаждания от бившата си, свързани с детето разбира се. Знам, че той няма как да избяга от отговорността към това дете, и не е редно! Не бих искала и да го прави, защото ще ме доведе до мисли, че след време и към нашите общи деца няма да поема отговорност. Но фактът, че в момента, в който тя му звънне, той се отзовава. Мисля, че това е признак на ревност и женски каприз от моя страна. Разумът ми говори, че това е нормално, но чувствата ми.... Сякаш нещо остро ме пробожда в сърцето, когато тя звъни или когато той трябва да отиде за някакъв ангажимент за детето. Разделени са от години и той, и близките му и приятелите му твърдят, че е бил толкова наранен, че никога няма да се върне при нея. А той дори смята техните взаимоотношения за грешка! Чувство за ревност ме изпива и когато детето му каже "тате" и целия ми сват се стоварва с мисли: това дете е плод между него и НЕЯ! Как тя ще присъства цял живот и в неговия и в моя и в нашия общ живот! Как като погледна това дете виждам хем него, хем нея, а мен ме няма никъде в цялата картинка. Как отиват двамата с нея да вършат ангажименти по дете като семейство и аз пак съм на заден план.. Чувствам се нелепо! Не ми липсва обич от негова страна и внимание, но всеки един момент, в който се намеси нещо свързано с тази жена и детето, не съм на себе си. Споделих му, че се чувствам изпаднала в страх, че няма да отговарям на неговите критерии да бъда майка на следващите му деца, а той отговори, че това изобщо не е така. Че иска да имаме общи деца и че усеща и чувства, че това ще стане. Това добре, а другото? Как мога да преодолея тези болки и тези състояния, защото искам да го направя, искам да бъда с него и да бъда пълноценна в нашите взаимоотношения..
  10. Здравейте, моля ви за съвет и подкрепа - как да се справя със страх от отхвърляне/изоставяне - по принцип имам такъв проблем, но мислех, че се справям лека полека. Но напоследък без причина ме връхлитат мисли, свързани с ревност, че ще предпочетат друг пред мен, че не ме харесват и уважават достатъчно и т.н. И не мога да се освободя от това, ужасно е...Опасявам се, че това ще навреди вече сериозно на връзката ми. Споделям тези тревоги с партньора ми, но мисля, че вече му идва в повече (чудя се и дали е добре да споделям това?!). Особено през последните няколко дена както ме връхлетяха тези безпокойства без никакъв реален повод. И сега освен че се притеснявам дали ме оценява и уважава достатъчно и т.н., допълнително се тревожа и как ме възприема след моите "излагания" и непрекъснато мрънкане. Много съм притеснена и не знам как да спра това....Всички съвети и мнения ще са ми от полза, благодаря ви!
  11. Здравейте! Проблемът ми идва от много дълбоко. В момента съм на 21 години и имам приятел, с който сме от година и половина заедно и дори вече мислим за семейство, но ще се върна малко по-късно към него. Преди 2 години приключих 4 годишна връзка с момче, което буквално ме задушаваше с ревността си. Аз бях ученичка, а той беше студент в друг град и постоянно бях подлагана на разпити все едно съм направила някое престъпление: Кой съм видяла?, Кога съм го видяла? Какво сме си казали с точност?, и всякакви такива неща. Милиони пъти сме се карали с него, защото той ревнуваше само от това, че някое момче ме е заговорило. Идваше в училище правеше проблеми на съучениците ми, караше се с тях, налиташе на бой, а след това мен ме правеше на нищо. Докато моите приятелки излизаха и се забавляваха, аз си стоях в къщи. Казваше ми се: "Забавлявай се в къщи". Сега сигурно ще си кажете: "Защо не си го оставила?", ще ви кажа. Много пъти исках да го направя, но винаги ми беше втълпявано, че никой никога няма да ме вземе такава като мене, никой друг няма да ме търпи освен той и излизаше сякаш аз съм най-грешния и най-черния човек, за това, че поддържам контакти с други момчета и исках да излизам да се забавлявам. В един от хилядите пъти, когато попитах дали мога да отида на дискотека със съученици той ми отговори: "Как смееш изобщо да ме питаш, като те знам каква си само да ти каже някой нещо и ще се разкрачиш веднага, забрави оставаш си в къщи". Няма да ви казвам колко сълзи съм проляла, сигурно мога да напълня Черно Море. Постоянно бях обвинявана, че изневерявам и всякакви такива, но реално дори и с прегръдка така да кажа, не съм му изневерила. За разлика от мен обаче той редовно си обикаляше по дискотеките,а при въпроса ми: "Защо ти можеш, а аз не мога?" той ми отговаряше: "Аз съм момче и мога да се пазя?". Е може би се досещате, че "се опази". Изневери ми 2 пати с 2 различни момичета. А не броя колко пъти си е писал с други момичета и е крил, а аз съм разбирала съвсем случайно. Беше ме страх да го оставя, за да не остана сама и да не мога да си намеря друг приятел. Оставял ме е безброй пъти, а аз съм се молила на колене да не го прави (жалка картинка). След 4 години обаче, след сериозен скандал, той посмя да ми удари шамар, което беше капака и аз получих изблик на смелост и го оставих.Голям товар ми падна от плещите. За съжаление и до ден днешен (2 години след раздялата) той се опитва да се свързва с мен и да ми говори разни глупости, но не му се получава. Проблема ми е следния от всички тези негови изневери, негови забрани и целият тормоз, който упражняваше върху мен, като че ли аз съм си изградили някаква защитна реакция и ревнувам сегашният си приятел до болка. Буквално го задушавам, а той дори не ми дава поводи да го правя, но аз като чуя, че ще излиза някъде и веднага почвам: Къде?Кога? С кого?, а ако чуя, че ще има момичета полудявам. Не бях такъв човек. Моля ви за съвет, искам да преодолея тази ревност, защото вече се караме, а заради моята параноя може и да се разделим, а аз не искам, защото наистина много го обичам.
  12. Дете момиче на 4 години му се ражда братче. Започва да ревнува от него, дори регресира малко - неща,които преди е правила сама, сега чака от родителя, за да й се обръща повече внимание. Как да й се покаже, че е обичана, че няма причина за тази ревност, как да се избегне това да й се отрази вбъдеще? Знам, че Адлер е писал за поредността на децата в семейството и отражението върху личността и характера им в бъдеще. Кой е най-адекватният подход в такъв случай?
  13. Здравейте, на 23 г.съм и имам връзка (2та по-сериозна в живота ми) с момче, към което съм доста привързана и с което, смятам, сме си доста близки и си приличаме по доста начини - душевно, емоционално, като тип хора..и го обичам. Той е невротичен тип и аз съм 1вата му по-сериозна връзка, 1вото момиче, с което е спал дори.. Това ме притесни от гледна точка, че реших (част от проблемът, който явно си е налице от преди това), че едва ли не, когато съм му първата след време ще има любопитството най-малко към други момичета и към секса с тях и едва ли не си представям, че когато не е бил с много момичета няма да може да ме оцени и мен и ще има просто желания и към други и самата тази мисъл също е непоносима, че може да има желания към други момичета, което осъзнавам, че е нормално за всеки човек и въпреки, че го осъзнавам - това не ми помага. Проблемите изникват навсякъде - когато вървим по улицата гледам всяко момиче (потискат ме дори такива,които сама преценявам кето непривлекателни,но си представям,че еди кое си нещо в това момиче може да се хареса или привлече момче)едва ли не и си представям,че ако има желание към нея.. и просто ме боли и потиска тази мисъл, това се случва независимо от това,което казах по напред. Дори аз да не бях 1вата пак щеше същото да е налице. Всичко тръгна може би от 1вото ми гадже, което беше отраснъл сред,така да го кажем, 'по-ограничени' хора, по-повърхностни.. и основното в началото, което като интереси имаше бяха: коли, жени, футбол (беше и мн.чувствителен, красив и добър).Сексът все едно беше като от порно, това му беше начинът с мен и сякаш понеже видях 1вото му гадже на снимка-руса и с огромни гърди и това ме потисна, а и той реално може би усещах, че заглежда такива жени или достатъчно беше да знам,че такива жени го привличат, макар и да бе влюбен в мен -това ме потискаше, до степен,че дори когато гледахме клип по твто с подобни жени.. Сега това явно се е пренесло и в настощето ми, с момчето, с което съм в момента..идеята, че може да загледа и това, което загледа -да му хареса..или привлече ме потиска, аз си мълча, не съм му го казвала до сега, тъй като реално знам,че манията си е моя и само ще го потисна и него и накарам да се чуди накъде да гледа като върви по улицата. Подобно потискане се появява и при филм с хубава жена или дори при филм с влюбени хора, в които напр мъжът е влюбен в дадена жена,с приятелките на приятелите му. Може би не съм го чувала и да изказва критично мнение по отношение на визията на друга жена и не знам вкусът му. Знам, че звуча доста хаотично и не знам до колко се разбраха мислите ми, но идеята е,че просто се потискам твърде много от това, че може да хареса друго момиче (дори и само сексуално и физически да бъде привлечен), както и че след време ще иска да 'опита' нещо различно. Най-вече искам да спре потискането ми от МОЕТО забелязване на други момичета - по улицата, по телевизията, приятелките и т.н. Благодаря за търпение и изслушването ми!
  14. Не знам дали тук е мястото или трябва да отворя нова тема но ще попитам. Искам да се променя-поради напрегнато ежедневие(уча в среда на постоянно гонене на срокове и нормативи)поради живота ми в среда в която човек за човека е вълк поради стари дрезги с бившата ми приятелка сега това се отразява на личния ми живот и то предимно със сегашната ми приятелка имам проблем с доверието макар че сме заедно от 9 години и тя не ми е дала повод да я ревнувам като изключим малки неща който не значат нищо,общо взето имам проблем с доверието и искам да се променя искам да мога да вярвам на хората около мен искам да променя отнощението си към приятелката си защото я обичам и не искам да я наранявам с недоверие и болезнена ревност,следствие на всичко това преди седмица се скарахме заради човек който присъства много често на снимки напоследък,беше обяснено че той и е добър приятел при условие че аз за този добър приятел чувам за пръв път от 5 години което ме накара да бъда мнителен,най-вероятно няма нищо,но последно се скарахме пак заради него,след седмица в която тя не ми писа писмо не се обади(в момента е в чужбина до края на лятото)ми заяви че иска да се разделим,всичко това се случи след като бях решил като се прибере да я поканя да живее с мен вечерта преди да ми каже че иска да се разделим гледах годежни пръстени и всичко това ми дойде в повече нямам към кого да се обърна точно поради причината с доверието,обърнах се към нейни приятелки тя бяха доста критични заслужено,искам да се променя обичам приятелката си много и не искам да я губя,мога ли по някъкъв начин да се променя към добро какво да направя
  15. Започвам тази тема, защото спрямо мен беше проявена ревност, която сложи край на връзка, която така и не успя дя се разгърне в цялост . Равността беше проявена от мъж, като в началото аз дори и не разбрах каква е причината за рязкото охлаждане от негова страна. Имах глупостта най-чистосърдечно да кажа на бившия си партньор, че негов приятел е много добър и много го харесвам. Казах го не в интимния смисъл, а като за човек. В резултат бях изключително грубо отблъсната, мъжът се затвори като крепост и започна да общува с мен с общи, тривиални изречения. Стана толкова студен и недостъпен, че аз в крайна сметка го напуснах. Умът ми не може да побере мисълта, че някой може да разруши връзка ей така, без да положи усилия дори да разбере защо и в какъв смисъл съм казала нещо. Без да потърси и да даде обяснение за постъпките и мислите си.
  16. Здравейте, Повдигам тема, може би безсмислена за мнозина – патологичната ревност. Казвам безсмислена, защото повечето хора смятат, че трябва просто да се бяга от хора с такъв проблем и че развитието винаги е в неблагоприятна посока. Но казват също и че надеждата умира последна. Ще разкажа подробно за проблема на моя любим човек (макар че е класически) с молба да получа насоки дали и как мога да му помогна. Най-напред искам да подчертая, че той е изключително умен, интересен и любящ човек, противно на мнението, че обикновено патологично ревнивите хора са нискоинтелигенти. Той прекрасно осъзнава проблема си, опитва се сам да се контролира, но е споделял, че често не може да преодолее или игнорира натрапчивите си мисли. Според собствените му обяснения, проблемът е започнал преди години по време на проблемна връзка, в която другият човек се е държал прекалено свободно. Нямам представа дали е така, възможно е всичко да е било плод на вече проявена склонност да ревнува без причина. Близките му са добре запознати с проблема му, обсъждали са го с него и тяхното мнение е, че той не бива да създава сериозна връзка, за да не наранява себе си и човека да себе си. Питам се възможно ли е, за който и да е, да контролира чувствата си и желанието да бъде с някого или да създаде семейство... За голямо съжаление, други хора в обкръжението му (както и в моето) също са забелязали или са научили за проблема му и злоупотребяват с това, според мен за собствено забавление. На гърба си изпитах недоброжелателни коментари за мен, за поведението ми, за миналото ми, включително и абсолютно безпочвени обвинения за „специалното” ми отношение към негов приятел и за тайни отношения с някой друг. Разбира се, проявите на ревност не започнаха като резултат от това, но естествено проблемът се задълбочи. Като цяло ревността му се проявава в следните стандартни ситуации: 1/ При споменаване на мъж, който е бил или е в моето обкръжение – „Имало ли е нещо с него?” 2/ При „прекалено дружелюбно” отношение към мъж – опитвам се да привлека вниманието му, изпитвам интерес към него и може би при първия удобен случай ще опитам да направя нещо... 3/ При желание да се видя с приятели/приятелки – сред мъжете има някой, който ме привлича/с жените искам да говоря за нещо, което крия от него/лъжа го, за да се видя с някой друг. 4/ При желание да се видя с родителите си – ще се виждам с някой друг, трябва да докажа по всякакъв начин къде точно съм била, кога съм стигнала, кога съм си тръгнала. 5/ При среща или споменаване на мои колеги от мъжки пол – казала съм, че повечето са жени (което е вярно!), струва му се, че има прекалено много мъже, т.е излъгала съм го 6/ При проява на желание да сменя работата си или да започна да уча нещо ново – там ще има мъже и е възможно някой да ми хареса. 7/ При желание да пътувам (работата ми понякога го изисква) – ще направя нещо по време на пътуването, трябва да откажа. 8/ При поглед встрани – гледам някого, когото съм харесала; дори знае кого съм гледала, а обикновено аз дори не съм забелязала такъв човек... Примерите са наистина безкрайно много. Спрях да се виждам с приятели, не мога да изляза „по женски”, притеснявам се, когато ми се налага да говоря с негови приятели или други мъже в негово присъствие, отказвам служебни ангажименти с глупави извинения, изпадам в паника, когато се хвана, че несъзнателно съм погледнала нанякъде и т.н. Случвало се е и да се караме, защото харесвам даден актьор или певец... Говорили сме много пъти за това. Както писах в началото, той осъзнава, че състоянието му е патологично. Иска от мен да проявя разбиране и толерантност, да отговарям спокойно на всеки въпрос или обвинение, което ми отправи, да огранича максимално живота си, докато той се опитва да преодолее проблема си. За съжаление, аз съм нервен човек и рядко успявам да реагирам спокойно в тези абсолютно абсурдни за мен ситуации, което влошава още повече положението. Всеки ден усещам, че губя някой приятел, нечие уважение, някоя добра възможност за развитие, но в същото време виждам, че любимият ми човек агонизира и не намирам силите и начина да му помогна. Започнахме да се караме за всяка дреболия и почти винаги в спора се стига до случка/нечие мнение за мен/момент от миналото ми, който провокира съмнението му в мен. Признавам, че реакциите ми в някои моменти са ужасни и никак не му помагат, но не мога да се преборя с истерията си, предизвикана от налудничавите му фантазии. Господи, дори не мога да отида до тоалетната, когато сме в заведение, защото той си представя, че ще съм с някого вътре! И двамата знаем, че това не е просто лош характер, а БОЛЕСТ. Вярвам, че всяка болест може да бъде излекувана. Обичам този човек, той е прекрасен и в много отношения други хора могат само да мечтаят да бъдат като него...но обичам и себе си и искам нормално ежедневие, което да споделям с него, а не постоянен страх от моя страна, че ще предизвикам ревността му и постоянен страх от негова страна, че го лъжа... Дори и да не сме заедно, не искам да живея с мисълта, че той продължава да се мъчи по този ужасен начин и няма доверие на никого. Не съм егоистка, както той често ме обвинява...Искам най-прекрасният човек да е свободен от тази отровна болест и да може истински да се наслаждава на щастието да обичаш и да бъдеш обичан. Вярвам, че има начини и специалисти и искрено моля за помощ!
  17. Здравейте. Радвам се, че открих такъв форум.Имам нуйда от помощ.Мисля че съм в депресия и не знам как да се справя.става въпрос за следното. В момента съм в Испания при съпруга ми, който от две години работи тук. През цялото това време той си идва в България,аз ходя в Испания и така си живеехме що годе добре.Той работи,аз работя и гледам децата и никакви проблеми.Един ден обаче тук в Испания, той забравил скайпа си включен и идва съобщение.Аз понейе в моя скйп имам регистриран потребител със същто име си помислих че аз съм на линия и отварям. Ужасена бяж от това което видях" Как си коте". затворих и го оставих. Когато се прибра от работа поисках ояснение. Отговора му беше че всичко е минало и нямало какво да ми каже, след което излезе. По– късно като се прибра каза че всичко било само поскайпа и нямало за какво да се тревожа. Аз обаче на другиа ден му погледнах хронологията и не сам убедена че всичко е било забежки по скайпа. Сега не говорим на тази тема, защото той не иска и да чуе. Имаме две деца и 13 години брак. Не мога да зачеркна всичко.Иска ми се да му вярвам,но не мога.Искам да запазя семейството си.Всеки път обаче като го погледна се сещам за глупостите, които четох. Сега не мога да спя, не се храня нормално я често плача.Кажете как да си помогна. Искам да се оттърва от това, искам си предишния живот.
×