Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for 'ревност'.


Didn't find what you were looking for? Try searching for:


More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

570 резултата

  1. Мисля, че двете изречения наистина имат един и същ смисъл. Христос ясно посочва условието, че само този, който носи кръста си, може да го следва истински. Да го следва човек, без да носи кръста си, определено не е истинско следване на Христос. И в двата варианта е от ясно по-ясно, че е правилно човек да вземе кръста си и да следва Христос. И в двата варианта става ясно, че всичко останало не е достойно за Него. Така в случая различията в превода се оказват несъществени и не носещи след себе си сериозни недоразумения, въпреки привидната противоположност на двете версии. Не питах за смисъла на изреченията на английски, а на български. <<<<<--- забележете формата на изразяване, която ползвам. (1) и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. : Следваме Христа, но не си носим кръста, значи не сме достойни. Налепили сме си етикети, а вътрешно - ядене, печалбарство, блудство, двуличие, ревност, убийства - кръста е нашите недостатъци, които ние не се опитваме да преодоляваме, само се водим християни на хартия. (2) Всеки който не взема кръста си и не ме следва, не е достоен за Mене. : Тези, които не следват Христа, и не си носят кръста, явно не се и интересуват дали ще са достойни. Така че лично не мисля, че това има много смисъл да се каже, защото такива хора дори може би и не искат, или не разбират, или не са чували за Христос. Как така, тогава Той ще се обръща към такива? Като са си "запушили ушите", защо да им говори.
  2. Наскоро забелязах,че нашето куче ни ревнува от цветята,които поливаме и за които се грижим.Мислех си,че може да греша в това свое разсъждение и ето,че днес в Изпити на Любовта чета казаното от Учителя за ревността. Да сме будни и да се пазим от подпушване на Любовта с ревност и желание да имаме нещата за себе си.Любовта тече най-добре,когато тече свободно. Хубав ден на всички .
  3. Лъчезарна

    Мисъл за деня 26.03 - 01.04.2012 г.

    Мисъл за деня - 27.03.2012 Ревността е извън Любовта. Ревността не е нещо, което вие сте проявили. Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуждения, в които се намирате при Любовта, са теории на падналите Ангели и вие ги развивате и посочвате за Любов това, което не е Любов. Изпити на Любовта Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27
  4. Слънчева

    Да живеем за Господа

    Беседа от Учителя, държана на 23 март,1937 г. София.—Изгрев Тъй както сте събрани днес, вие очаквате да ви се каже нещо ново. Много пъти новите неща не донасят такава полза, каквато хората очакват. В ежедневния практически и реален живот са важни две неща: първо, как да живеете за себе си; второ, как да живеете за ближните си. Тези две идеи включват в себе си идеята, как трябва да живее човек за Бога. Не поставяйте тези две идеи в противоречие със самия себе, да мислите, че като живеете добре за себе си, вие живеете добре и за Бога. Това отчасти само е вярно. Същевременно вие мислите, че като живеете добре за ближните си, живеете добре и за Бога. И това отчасти само е вярно. Обаче, като живее за Бога, човек живее добре и за себе си, и за своите ближни. Това е абсолютно вярно. Да живее човек за Бога, това значи да Му служи във всички светове — и във физическия, и в духовния, и в Божествения. Забелязано е, че когато синът е в съгласие с баща си и майка си, той всякога успява. Не е ли в съгласие с баща си и майка си, той никога не е успявал и не може да успява. Благословението на майката и на бащата отваря път на децата в живота. Следователно, докато човек не е в съгласие с Бога, с Неговия Дух, той нищо не може да направи. Да бъдеш в съгласие с Божия Дух, това значи за всичко да си благодарен, за нищо да не роптаеш. Малко или много ти се даде, всякога да благодариш. Че не си получил очакваното — никога да не роптаеш. Веднъж дошъл на земята, човек ще бъде в положението на баща или майка, на син или дъщеря. Като баща, той никога не трябва да внася противоречие в ума на сина си. И като син, той никога не трябва да мисли, че баща му е несправедлив. Сега искате да ви се каже нещо. Едно трябва да имате пред вид: Не предприемайте работи, които не можете да свършите. Предварително си дайте отчет, какво можете да направите и какво не можете, да не се намерите в положението на онзи наш брат, който взе 90,000 лв. от една сестра, с условие да й направи апартамент. Той изяде парите, и нищо не направи. В резултат, той стана причина сестрата да се разочарова и да излезе от братството. Същият брат задигна големи суми на братството и в края на краищата остави един брат да плаща вместо него. Сега той е в онзи свят. Пазете се да не попаднете и вие в същото положение. Щом е дошъл на земята, човек все ще замине за онзи свят, но да замине неподготвен, без да е вършил волята Божия, това е едно нещо. Да замине за онзи свят, след като е вършил волята Божия, това е благословение. И тъй, като имате пред вид това нещо, заемайте се с малки работи, а не с големи. Малката работа, свършена както трябва, е равна на голямата. Важността на нещата не се заключава в големината, но в начина на изпълнението им Една чаша вода, дадена на ожаднелия пътник, струва милиони. Следователно, всяка малка работа, направена на време и на место, струва повече от десет големи работи, свършени без любов и не на време. Стремете се да дадете на човека поне една чаша вода. Мнозина мислят, че, ако работят нещо за братството, вършат волята Божия. — Не, животът не се заключава в трупане на богатства. Силата на човека, както и на братствата, на обществата не седи в парите, но в тяхната вътрешна мощ. Силният кон може да носи на гърба си големи товари, но слабият, и злато да му турите, щом тежи, той не може да го пренесе и до най-близкото разстояние. Разумният свят не иска да товари никого. Той дава на всеки човек толкова товар, колкото може да носи. Тъй щото, когато някой се оплаква от непосилен товар, той трябва да знае, че сам се е натоварил Запример, някой се сили по външен път да обича всички хора. — Това е невъзможно. Какво трябва да направи, за да обича хората? За да отговоря на този въпрос, ще ви запитам: Как трябва да се отнасяте с изворите? Когато отивате при някой чист планински извор, турете устата си на главата му, отдето извира водата, и утолете жаждата си. Искате ли, обаче, да измиете краката си, ще отидете на долната част на извора, дето водата изтича... Човек трябва да бъде справедлив. Това се иска и от вас. Често съм слушал да казвате: Детето, докато не се бие, човек не става. — Това отчасти е вярно. Кой се топли на огъня: измръзналият или стопленият? Кой яде и пие вода: гладният, ситият или който е задоволил жаждата си? На кого трябва да проповядвате: на праведния, или на грешния? Измръзналият се нуждае от огън, от топлина. На измръзналия няма да говорите нищо. Ще го турите край огъня и ще изкарате студа вън от него. Той ще ви благодари, че сте го освободили от студа. И в човека има студени мисли, чувства и постъпки, които трябва да се изкарат навън. Останат ли в него, те го правят студен. Той е студен, но не е мъртъв. Жив е този човек, но се нуждае от топлина. Внесете топлина в него, и той ще се обнови. Топлината, това е новото, което сгрява измръзналия човек. Това се иска сега от вас. Вие имате на разположение и дърва, и въглища, и печка. Турете дървата, турете запалката и драснете кибрита. Щом огънят ви гори, все ще намерите някой замръзнал човек, когото трябва да стоплите. Не щадете дървата и въглищата си! Не щадете времето си! — Не е ли достатъчно само да влезе вътре? — Не, ще запалите печката си и ще го турите близо до нея. Щедрост се иска от вас! — Ами да му помогнем материално! — Не, този човек не се нуждае от пари. Той има нужда от топлина. Стоплете го, сгрейте го, и той ще остане завинаги благодарен. Топлината, която ще внесете в него, върши чудеса. Помнете: малките неща в живота понякога са по-важни от големите. Задайте си въпроса, какво ви липсва сега. — Любов ви липсва. Вие сте влюбени, но любов нямате. Върнете се в своето детинско състояние. Първоначално детето люби, а после се влюбва. То люби майка си, а се влюбва в ябълката, която вижда отвън. Дето мисълта работи, там любовта действува. Щом мисълта престане да действува в човека, тогава иде влюбването. Влюбването се придружава с кражба. Докато мисли, детето всякога е готово да постъпи с любов. То вижда ябълките в двора на съседа, отива при градинаря и го моли да му откъсне една-две ябълки. Щом не мисли, то е влюбено в ябълките и започва да търси начин, как да открадне няколко. Ще кажете, че няма нищо лошо във влюбването. — Дали има нещо лошо във влюбването, или не, важно е, че като се влюби, човек започва да краде. Момъкът се влюбва в мома и я открадва от родителите й. Влюбването ограничава човека. И вие сте влюбени в някоя идея и се чудите, защо сте толкова ограничени и измъчени. Вашите идеи ви ограничават. Искате ли да бъдете свободни, трябва да приложите любовта. Влюбването се придружава с ревност, със съмнение, с подозрение. Любовта, обаче, подразбира правилни отношения между хората. Сега от всички се изисква да изпълните волята Божия, както трябва. Някой казва: Досега не съм изпълнил волята Божия, че отсега нататък ще я изпълня! Помнете: Ако цял живот не сте изпълнявали волята Божия, и последния ден я изпълните, този ден ще ви спаси. „Краят увенчава делото” — казва поговорката. Ако цял живот сте изпълнявали волята Божия, а последния ден не я изпълните, работата ви е пропаднала. Последното добро дело служи за основа на бъдещия живот. Един господар има сто слуги. На 99 от тях редовно плаща. Щом дойде до стотния слуга, той му казва: Махни се оттук! Дотегна ми да се разправям с вас! Щом каже така, този господар е развалил цялата си работа. И друг господар има сто слуги. Като дойдат при него да им плаща, той ги прогони от себе си, не иска да им плаща. Като дойде стотният слуга при него, той се размисли върху постъпката си, вижда, че е постъпил лошо и веднага плаща на слугата си, като му казва: Иди скоро да извикаш другарите си, да платя на всички. Следователно, ако последното дело на деня е добро, то е в сила да изправи 99-те лоши дела. Ако последното дело на деня е лошо, то е в сила да развали 99-те добри дела... За да успявате в живота си, пазете следното правило: Никога не изнасяйте погрешките на хората. Ако трябва да кажете нещо, кажете най-доброто. За лошото в човека не мислете. Всеки сам трябва да види погрешките си. Щом ги види, той лесно ще ги изправи. Речете ли да изнасяте погрешките на човека, той веднага ще се опълчи срещу вас. Мислете добре за човека, ако искате да му помогнете. Съзнателният човек вижда погрешките си и търси начин за изправянето им. Искате ли да му помогнете, не го корете, но дайте му цяр, да се справи със своя недъг. Внесете в ума на човека положителната мисъл, че той ще се изправи. Няма да мине много време, и той наистина ще се освободи от погрешката си. Дръжте в ума си положителни мисли и и за себе си, и за своите ближни, и ще ликвидирате с погрешките си. „Само Божията Любов носи пълния животъ”. Да живеем за Господа Светла и успешна година! Честита пролет!
  5. Пламъче

    Изневяра ли е?

    А какво?! Да крие отношенията си с другите хора?! Точно това би било комплекс, страх или наистина изневяра.... Според мен тук не става въпрос за криене на отношения, а за парадиране с отношения. Доколкото знам, Учителя е съветвал винаги на първо място да се поставя честта на семейството и запазването на добрите отношения в него. Съпругата се чувства засегната (аз не мисля, че е от ревност) от поведението на своята половинка, което никак не е за пренебрегване. Но... всеки с разбиранията си
  6. B__

    Изневяра ли е?

    E, сега, всяко приятелство за изневяра ли ще го пишем?!?! По-скоро виждам доста ревност тука.....коята сама по себе си може да потикне към изневяра
  7. Светците и учителите никога не са разглеждали ограниченията в храненето изолирано и от гледна точка на здраве или външен вид. Разглеждали са го от гледна точка на аскетизма. Аскетизмът освен поста включва и молитва, изолиране от света за известно време, добри мисли, отказ от осъждане, отказ от страсти и т.н. Аскетизмът е смисълът и истинската духовна работа, а не вегетарианството само за себе си. Аскетизмът включва наистина ограничения в храненето. Най-малкото спазване на пост, но и ограничение на приемането на вода. Ограничения свързани с къпането, носенето на дрехи и намаляване използването на материални придобивки. Смисълът на ограниченията в храненето и материалните удобства е намаляване на връзката на душата със земния живот. Съответно изплуване на Божественото у човека. Какво би станало, ако човек намалява консумацията на храна с цел удължаване на живота на животни и растения? Той ще бъде свързан с живота на тези растения и животни, т.е. ще бъде засилена връзката със земното, а не с Божественото. Аскетът намалява храната, за да намали своята нужда от живота и страха от смъртта. Другата основна страна на аскетизма е усамотението или духовната хигиена. Човек се оттегля от страстите на живота за известен период от време. Не получава никаква информация за света, не се опитва да защитава нищо и никого. Опитва се да се изолира от страстите на света, да прочисти душата си от желания, омраза, завист, ревност и т.н. Смирението е търсенето състояние, а молитвата е начина. Говорейки какво е полезно за духовното развитие като средство, то това е аскетизма. Той пак е средство, белег за духовно развитие, но показва много по-ясно какъв е смисълът на ограниченията и лишенията. Смисълът не е свързан с това, което става на тази земя, не е земен, а Божествен.
  8. Една майка може да има много деца.Те няма да са еднакви.Едни са старателни и послушни.Други са непокорни и пакостливи.Първите се стараят,вторите по-често грешат.Майката се занимава повече с вторите,за да ги предпази и да им помогне да пораснат и стъпят на пътя си здрави. Въпросът е как отеква в послушните деца отношението на майката.Дали те са огорчени и смятат,че тя обича повече непослушните или пък разбират,че не е въпросът на повече обич,а тези им братя и сестри имат по-голяма нужда от грижа и помощ в момента и се радват,че самите те се справят без да им е нужна помощ. В тези въпроси,се заключава за мене лично ,основното послание на тази глава.Имала съм наблюдения и и не само наблюдения,но и мен ме е сполетявало чувството на по-големия брат. Един работи ,труди си и очаква срещу това да получи отношение на похвала.Ако не получи точно това,което очаква,или пък реши,че друг не толкова заслужил е по-привилегирован ,е фаворит,той се гневи и обижда.Почти ежедневно ставаме свидетели на подобни човешки драми. Дали става дума за взаимоотношения родители и деца,учители и ученици,праведни и грешници ......сред нас човеците постоянно има подобни ситуации .Имала съм такива опитности с близки хора.Даден човек счита себе си за добър,духовен ,послушен,праведен и той действително показва и демонстрира такива качества.Изведнъж ,в някаква ситуация (обикновено при наличие на трети субект-уважаван авторитет) виждаш как този първитя добър и умен човек,се дразни ,че друг,не толкова заслужил според него получава,както му се струва повече внимание .Това поражда чувства като –ревност,завист,гняв,обида и прочее производни.Обида,че не си оценен по достойнство. Съревнование между хората за по-добро място под слънцето.А то грее за всички еднакво. По-големият брат,праведния,ученикът,трябва да е щастлив и радостен,че се справя самостоятелно.Да не търси външни доказателства за любовта на баща си,а никога и на никаква цена да не се съмнява в тази любов. В това е смисълът на изучаване на писанията.Вичко ,което ни е дадено е за наше поучение.Да не грешим и ако случайно сгрешим да се сетим и коригираме.Нищо страшно няма да се случи при първата грешка.Но ако не се усетим и продължим да повтаряме погрешния модел,рискуваме да унищожим с лека ръка ценни духовни натрупвания,над които понякога се работи с години.Тогава ще се озовем отново,като Сизиф в основата на хълма,с камъка в краката си .Поздрави
  9. Житие на равноапостолния наш отец Кирил Славянобългарски[7] Имаше в град Солун един благороден и богат човек на име Лъв, който заемаше службата “друнгарий” при Солунския стратег[8]. Той беше благоверен и пазеше всички Божии заповеди напълно, както някога Иов[9]. Живеейки със съпругата си Мария[10], той доби седем деца, най-малък от които беше Константин Философ, наставникът и учителят на славяните. След като го роди майка му, дадоха го на дойка, за да го откърми, обаче детето никак не искаше да се хване за чужда гръд. Това ставаше по Божие допущение, за да бъде добрият филиз на добрия корен откърмен с чистото мляко на собствената майка. Подир неговото раждане добрите родители дадоха обет да не се събират повече и не престъпиха този си обет, а живяха в Господа 14 години като брат и сестра, докато ги раздели смъртта. Когато бащата щеше да отиде на Божия съд чрез телесната смърт, майката оплакваше това дете и казваше: “За нищо друго нямам грижа освен само за това дете, как ще се нареди!” А бащата, умирайки, рече: “Надявам се на Бога, че Той ще му даде такъв баща и защитник, който се грижи за всички християни!” Което се и сбъдна. Още като беше на седем години, момчето видя сън и го разказа на баща си и на майка си: “Стратегът събра всички девици на нашия град и ми рече: “Избери си от тях другарка и връстница-помощница, която си искаш.” Аз огледах всички и си избрах една, от всички най-красивата по лице, сияйна и украсена с много златни огърлици и бисери. Името ѝ беше София, сиреч мъдрост!” Като изслушаха това, родителите му рекоха: “Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си”[11], “защото заповедта е светило, и поуката - светлина” [12]! Кажи на мъдростта: “ти ми си сестра!”, и наречи разума твой сродник![13] Премъдростта е по-благолепна от слънцето[14] и ако си я доведеш за невяста[15], тя ще те избави от много злини”. Когато го дадоха да се учи, преуспяваше повече от всички ученици в науките с много бързата си памет, та всички се чудеха. Но един ден, както имат обичай богаташките деца да си правят развлечение с ловуване, и той излезе с тях на полето, като взе своя сокол. Пусна го, но по Божие допущение излезе вятър, грабна го и го отнесе. От това момчето изпадна в такова униние и печал, щото два дни не яде. Понеже милостивият Бог по Своето човеколюбие не искаше той да привиква към житейски работи, затова така леко го хвана: както някога улови Евстатий Плакида в лов за елени [16], така пък сега него улови със сокола. Като си помисли за суетата на този живот, окайваше го и казваше: “Такъв ли е тоя живот, скръбта да измества радостта? От днес нататък ще хвана друг път, който е по-добър, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот!” И седеше си вкъщи, изучаваше наизуст книгите на свети Григорий Богослов, изписа на стената кръстен знак и написа следната похвала на светеца: “О, Григорие, ти, бидейки човек с тяло, показал си се ангел, защото твоята уста като един от серафимите прославя Бога и просвещава вселената с проповедта на правата вяра! Затова приеми и мен, който падам пред тебе с вяра и любов и ми бъди учител и просветител!” Като навлезе в многото уроци и като не можеше да разбере глъбината на големия ум, изпадна в тежко униние. Там имаше един странник, който разбираше граматиката. Той отиде при него и го молеше, падна в нозете му и му се предаваше, като казваше: “Научи ме добре на граматическата наука!” Но той, погребал таланта си[17], рече му: “Юноше, не си прави труд, защото аз съм се отрекъл да уча някого през моите дни!” Момчето пак му се кланяше и със сълзи казваше: “Вземи всичката моя част от бащиния ми дом, на която имам право, само ме научи!” Но оня не искаше и да го слуша. Тогава той отиде в дома си и прекарваше в молитва, дано намери онова, което желае сърцето му. И Бог скоро изпълни волята на оногова, който Му се боеше[18]. Царският настойник, наречен Логотет, чул за красотата, мъдростта и прилежното му учение, прати за него, за да се учи заедно с младия цар. Момчето, като чу, с радост хвана пътя, след като си каза Соломоновата молитва: “Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си и Който си устроил с премъдростта Си човека, за да владее над създадените от Тебе твари[19], дай ми приседналата на Твоите престоли премъдрост[20], за да разбера какво е угодно пред Тебе[21] и да се спася[22], защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня”[23]. Като произнесе Соломоновата молитва, стана и рече: “Амин”! След като пристигна в Цариград, предадоха го на учители да се учи. Само за три месеца усвои граматиката и се залови с другите науки: изучи Омира и геометрията, при Лъв и Фотий изучи диалектиката и всички философски учения, към тях още риторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства. И така изучи всичките, както, ако би се постарал да изучи само една от тях: защото в него се случиха бързина и прилежание, които едно друго се надпреварваха, а по този начин се усвояват наука и изкуство. Но повече от науката се стараеше да бъде тих, беседваше с тези, с които беше полезно, и избягваше ония, които се отклоняваха в криви посоки, като гледаше и правеше само онова, което помагаше да се замени земното с небесното, да излети из това тяло и да живее с Бога [24]. Като го видя Логотетът такъв, даде му власт над целия си дом, както и свободно да влиза в царския палат. Веднъж го попита: “Философе, бих искал да знам, що е философия?” А той с бързия си ум веднага му отговори: “Философия значи да разбере човек Божиите и човешките работи и да се научи на дело да бъде образ и подобие на своя Творец, и колкото е възможно да се приближи до Бога!” От този момент той го възлюби още повече и макар да беше толкова велик и високопоставен мъж, винаги го питаше за всичко. А той му приготви учебник по философия, в който с малко думи преподаде много ум. Живееше в чистота и колкото угаждаше на Бога, толкова повече го обикваха всички. Логотетът му оказваше изключителна почит и му даваше много злато, но той не приемаше. Веднъж му рече: “Твоята красота и мъдрост ме карат да те обичам извънредно много. Аз имам една духовна дъщеря, която възприех от светата купел - красива и богата, от добър и голям род. Ако искаш, аз ти я давам за съпруга. А от царя приеми голяма чест и княжески сан, като очакваш и нещо повече, защото скоро ще станеш и стратег!” Философът му отговори: “Дарът наистина е голям, но за ония, които го търсят. Аз обаче нямам нужда от нищо друго освен от учението, от което събирам разум, за да потърся честта и богатството на своя праотец Адама!” [25] Логотетът, след като чу отговора му, отиде при царицата и рече: “Тоя млад философ не обича този живот. Но за да не го изпуснем от нашето общество, нека го пострижем в свещенство и да му дадем службата библиотекар при патриарха в “Света София”, та дано по тоя начин го задържим!”... Което и направиха. Но много за кратко остана с тях, а отиде на Тясното море (Босфора) и тайно се скри в един манастир. Търсиха го цели шест месеца и едва го намериха. Като не можаха да го принудят да заеме същата служба, го молеха да приеме учителска катедра, за да учи на философия чужденци, обслужван и подпомаган във всяко отношение. И той прие. Патриарх Иоан VII (Аннис) беше възстановил иконоборната ерес, като проповядваше да не се оказва почит на светите икони. Свикаха събор, изобличиха го и го свалиха от престола. Но той продължаваше да говори: “Насила ме изгониха, без да ме оборят, защото никой не може да устои против моите думи!” Тогава царят с патрициите му изпратиха философа и рекоха: “Ако можеш да обориш този юноша, пак ще получиш престола си.” Иоан, като видя младия философ, без да подозира старческия разум в него, и другите младежи с него, им рече: “Вие за подножието ми не сте достойни, как ще се препирам с вас?” Философът отговори: “Не се придържай в хорския обичай, човече, а гледай Божиите заповеди! Както тебе те е създал Бог от земя и душа, така и всички нас. Затова гледай в земята и не се гордей!” Иоан пак каза: “Не подобава да търсим цветя през есента, нито старец да пращаме на борба, както юношата Нестор”[26]. Философът му отговори така: “Сам против себе си даваш обвинения. Кажи ни: В коя възраст душата е по-силна от тялото?” Тоя рече: “На старост”. Философът пак попита: “А на каква борба те призоваваме: телесна или духовна?” Той рече: “Духовна”. Тогава Философът отвърна: “Ето защо сега си най-силен. Затова не ни казвай такива подобия, защото нито цветя търсим ненавременно, нито те призоваваме на телесна борба!” Така, посрамен, старецът обърна разговора в друга насока и рече: “Щом като Бог е рекъл на Моисей: “Не си прави всякакво подобие”[27], защо вие правите това и му се покланяте?” Философът отговори на това: “Ако беше рекъл: “Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето...”, тогава ти си прав. Обаче Той е рекъл: “Не си прави всякакво подобие”, което значи “недостойно подобие.” Старецът, засрамен, млъкна, защото не можа нищо да възрази. След това агаряните, наричани сарацини, подигнаха хула срещу едното Божество на Света Троица и казваха: “Как вие, християните, мислите, че Бог е един, а Го разделяте на три и казвате, че има Отец и Син и Дух? Ако можете да докажете това ясно, изпратете мъже, които могат да говорят по този въпрос и да ни оборят!” Тогава Философът беше на 24 години. Царят свика съвета, повика и него и му рече: “Философе, чуваш ли какво говорят агаряните против нашата вяра? Понеже си служител и ученик на Света Троица, иди и им се противопостави! И Бог, прославян в Троица - Отец и Син и Свети Дух, - завършител на всяка работа, Той да ти даде благодат и сила в думите и да те покаже нов Давид против Голиат, който с три камъка го победи [28], и да те върне при нас със заслуги за небесното царство!” Той чу и отговори: “С радост ще отида за християнската вяра! Какво по-сладко за мене на този свят от това, да живея или да умра за Света Троица?” Дадоха му за придружител Георги и ги изпратиха. Като пристигнаха, те завариха срамни и гнусни неща, които агаряните бяха направили, за да поругаят и осмеят тамошните християни. Бяха нарисували демонски образи отвън върху вратите на всички християни за поругание. И попитаха Философа: “Философе, можеш ли да разбереш какво значи това?” А той отговори: “Виждам демонски образи и си мисля, че вътре живеят християни, поради което демоните стоят отвън, понеже не могат да живеят с тях. А където няма този знак отвън, там демоните спокойно си живеят с обитателите на дома.” Седейки на обед лъжемъдрите агарянски книжници, учили геометрия, астрономия и други науки, го изкушаваха и питаха: “Философе, виждаш ли колко удивително е това чудо?! Пророк Мохамед ни донесе евангелие от Бога, обърна много народ и ние всички държим неговия закон, без да престъпваме нещо. А вие, християните, уж държите закона на вашия пророк Христа, обаче един така, а друг иначе го изпълнява, на когото както е угодно!” Философът отговори: “Нашият Бог е като морската бездна. Пророкът казва за Него: “Рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята?”[29] Търсейки Го, мнозина навлизат в бездната и силните умове с Негова помощ получават разумно богатство, преплуват и се завръщат. А слабите умове дръзват да преминат като с гнили кораби и едни потъват, а други, люшкани от безсилието на леността, с голям труд едва могат да си отдъхнат. А вашето е тясно и удобно, за да може всеки малък и голям да го прескочи - няма нищо повече от човешките инстинкти, които всеки може да върши. Защото действително нищо не ви е заповядал, щом като не ви е обуздал гнева и похотите, а всичко ви е разрешил. Който е смислен, ще разбере в каква пропаст ще ви провали той! А Христос не така, ами от низината възвежда високо горе човешката тежест, като обучава човека с вяра и Божия добродетел. Бидейки Творец на всичко, Той сътворил човека между ангелите и животните, като го отделил от животните с дара на словото и мисълта, а от ангелите с гнева и плътската похот. И кой към която част повече се приближава, към нея се приобщава - към низшите или към висшите.” Пак го попитаха: “Ако можеш, обясни ни как вие славите единия Бог в три, Които наричате Отец и Син и Дух! Щом така говорите, тогава остана да Му дадете и жена, та да се разплодят много богове от Него!” Философът отговори: “Не говорете такива обидни хули! Ние правилно сме възприели да славим Светата Троица от пророците, отците и учителите: Отец и Слово и Дух - три Ипостаси в едно Същество. А Това Слово се въплъти в Дева и се роди заради нашето спасение, както и вашият пророк Мохамед свидетелства, като написал така: “Изпратихме Нашия Дух при Девицата, понеже благоволихме тя да роди!”[30] Аз от него ви проповядвам Светата Троица!” Поразени от тези му думи, агаряните обърнаха разговора в друга насока, като казаха: “Така е, гостенино, както го каза! Но ако Христос е вашият Бог, защо не вършите каквото ви заповядва? Нали е писано в евангелските книги: “Молете се за враговете си, и добро правете на ония, които ви мразят и гонят, и обърнете другата буза на ония, които ви бият!”[31] А вие не така, ами точите враждебни оръжия срещу ония, които ви правят това”. Философът отвърна: “Когато в закона има две заповеди, кой изпълнява закона: който спази едната или който спази двете?” Те отговориха: “Който спази двете.” Философът рече: “Бог е рекъл: “Молете се за ония, които ви обиждат”, но Той е рекъл още: “Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”[32]. Това ние правим заради нашите приятели, за да не бъдат пленени и душите им заедно с телата им.” Попитаха го още: “Христос е давал данък за Себе Си и за другите [33]. А защо вие не вършите Неговите дела? И като отбранявате себе си, защо не плащате данъци на такъв гоям и силен народ като исмаилския поне за вашите братя и приятели? И ние малко искаме: само по една жълтица. И докато свят светува, ще запазим мира между нас и вас както никой друг.” Философът отговори: “Когато Христос плащаше данък, тогава кое царство беше - исмаилско или римско?” Отговориха му: “Разбира се, римско”. А той рече: “Ето защо не трябва да ни обвинявате, защото ние всички и досега плащаме данъци на римляните!”[34] След това агаряните изкусително му задаваха много други въпроси по всички специалности, които и самите те владееха. И на всички им отговори. А след като ги обори, му рекоха още: “Как разбираш всичко това?” Философът им рече: “Един човек напълнил мях вода от морето, и горделиво казвал на чужденците: “Виждате ли водата, която няма никой освен мене!?” Но дошъл един приморец и му казал: “Ти безумен ли си, та се хвалиш само с този вмирисан мях? Та ние имаме цялото море!” Така правите и вие сега, защото от нас излязоха всички науки и изкуства.” После му показаха цялото си богатство - къщи, украсени със злато и сребро, скъпоценни камъни и бисер, като казваха: “Философе, виж това удивително чудо, виж голямата сила и богатство на Амирмумна, сарацинския владетел!” А той им рече: “Не е удивително това, но слава и похвала на Бога, Който е сътворил всичко това и го е дал за утеха на човеците! Негово е, а не на някой друг!” Най-сетне се ядосаха и се върнаха към своята злоба, та му дадоха да изпие отрова. Но милостивият Бог, Който е рекъл: “Ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди”[35], и него избави, и го върна здрав на негова земя. Не след много време се отрече от всичко в този живот и седеше в безмълвие на едно място, като внимаваше само над себе си и нищо не оставяше за другия ден, а всичко раздаваше на бедните и на Господа възлагаше своята печал[36], Който всеки ден се грижи за всички[37]. Веднъж на един празник слугата му тъжеше, защото нищо нямат за такъв празничен ден, а той му рече: “Който е хранил някога израилтяните в пустинята, Той и на нас тук ще даде храна. Но иди, покани поне пет души бедни в очакване на Божията помощ!” И когато настана обедно време, един мъж донесе цял товар с всякакви храни и десет жълтици, и въздадоха хвала на Бога за всичко това. Оттам отиде на Олимп при брат си Методий - там започна да живее и да упражнява непрестанната молитва към Бога и беседваше само с книгите. Но при императора пристигнаха посланици от хазарите, които казваха: “Ние още от начало знаем Единия Бог, Който е над всичко, и на Него се покланяме на изток, но поддържаме и други наши срамни обичаи. Евреите ни придумват да възприемем тяхната вяра и благочестие. А, от друга страна, сарацините ни теглят към тяхната вяра, като ни обещават мир и много дарове и казват: “Нашата вяра е най-добра от вярата на всички народи.” Затова, държейки на старото си приятелство и любов към вас, който сте голям народ и от Бога сте получили царството, изпращаме при вас да питаме за вашия съвет и да ви молим за един учен ваш човек, който, ако обори евреите и сарацините, ние ще възприемем вашата вяра!” Тогава императорът потърси философа, намери го и му предаде думите на хазарите, като каза: “Философе, иди при тези хора и им дай ответ за Светата Троица с Нейната помощ, защото никой друг не може да изпълни достойно тази задача!” А той рече: “Щом заповядваш, господарю, с радост отивам на такава задача, пеш и бос, без нищо, както Господ заповядва на Своите ученици!” Царят отвърна: “Добре казваш, но ако ти би пожелал да направиш това от себе си, обаче заради престижа на царската власт и чест, иди с почести и царска помощ!” Като взе брат си Методий[38], веднага тръгна на път и стигна Херсон, където изучи еврейски език и книги, като преведе осемте части на граматиката, от която работа обогати културата си. А и там живееше един самарянин, който идваше да се препира с него, донесе му самарянски книги и му ги показа. Философът му ги поиска, затвори се в стаята си, предаде се на молитва и като получи от Бога разбиране, започна да чете тия книги безпогрешно. Като видя това, самарянинът завика с висок глас и рече: “Наистина, които вярват в Христа, скоро получават благодатта на Светия Дух!” Синът му веднага се покръсти, а след него и самият той. Намери още евангелие и псалтир, написани с рушки букви, и човек, който говори този език, беседва с него и усвои силата на речта; като сравняваше със своя говор, той отлъчи гласните от съгласните букви и с постоянна молитва към Бога скоро започна да чете и да говори. И мнозина му се удивляваха и хвалеха Бога.. А понеже чу, че свети Климент[39] още лежи в морето, помоли се и рече:. “Вярвам на Бога и се надявам на свети Климент, че аз ще го намеря и ще го изнеса из морето!” Убеди архиепископа с целия клир и благоговейни мъже, качиха се в кораб и отидоха на мястото. Като утихна съвсем морето, започнаха да пеят и да копаят. И изведнъж се появи голямо благоухание като от много тамян и след това се появиха светите мощи, които те взеха с големи почести и слава, и всички граждани ги внесоха в града, както е написано за това. Хазарският воевода отиде и обсади един тамошен християнски град. Като узна това, Философът не се полени да отиде при него. След като разговаря и му предложи своите поучителни слова, го укроти. Той обеща да се покръсти и си отиде, без да направи никаква пакост на оня народ. На обратния си път Философът си правеше молитвата на първия час, когато го нападнаха угри (маджари), виеха като вълци и искаха да го убият. Той никак не се уплаши, нито прекъсна молитвата си, само викаше “Господи помилуй”, защото беше завършил вече службата. Като го видяха, по Божие повеление се укротиха и започнаха да му се кланят. А след това, като изслушаха поучение от неговите уста, пуснаха го с цялата негова дружина. Най-после седна в кораб и пое пътя към хазарите при Меотското (Азовското) езеро и Каспийските врата на планината Кавказ. Хазарите му пратиха човек лукав и ловък, който влезе в разговор с него и му рече: “Какъв лош обичай имате вие да поставяте един цар вместо друг, от друг род! А ние си следваме родовата линия.” Философът му отвърна: “И Бог избра Давид, който Му угаждаваше, и неговия род вместо Саул, който нищо угодно не вършеше.” И пак рече: “Защо вие държите Библията в ръцете си и все от нея говорите всичко? А ние не тъй, ами от гърдите си изнасяме всичката погълната мъдрост, без да се гордеем с Писанието като вас.” Философът му рече: “Ще ти отговаря на това... Ако срещнеш някой гол човек, който ти каже, че има много дрехи и злато, ще повярваш ли, като го виждаш гол?” Той отговори: “Не!” Философът рече: “Така и аз ти казвам. Ако си погълнал всичката мъдрост, тогава кажи ми, колко рода има от Адам до Моисей и колко години е държал всеки род?” Като не можа да отговори, оня замлъкна. Когато Философът пристигна там и щяха да седнат на обед при кагана, го запитаха: “Какъв е твоят сан, за да те поставим според него?” Той отговори: “Дядо ми беше много велик и славен, та стоеше близо до царя. Но след като доброволно отхвърли дадения му сан, той беше изгонен, дойде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз усърдно търся древния сан на дядо си, но все още не съм успял да го получа, защото съм Адамов внук.” Те му отговориха: “Достойно и право говориш, гостенино!” От този момент започнаха повече да го почитат. Каганът взе чашата си и рече: “Нека пием в името на единия Бог, Който е сътворил цялата твар!” И Философът взе чашата си и рече: “Пий в името на единия Бог и на Неговото Слово, чрез Което е създал всичката твар и чрез Което се утвърдиха небесата[40], и на животворящия Дух, чрез Който стои всичката им сила”! [41] Каганът му отговори: “Всичко еднакво говорим, само в това е разликата: Вие славите Троица, а ние единия Бог според Библията.” Философът отвърна: “Библията проповядва Слово и Дух. Ако някой те почита, но твоето слово и дух не почита, а някой почита и трите, кой от двамата е по-ценен?” Той рече: “Наистина оня, който почита и трите.” Философът отговори: “Ето защо ние повече правим и доказваме на дело, че слушаме пророците. Исаия е казал: “Чуй Ме, Якове и Израилю, повикан от мене: ...! Аз съм първият и Аз - последният... Сега ме проводи Господ Бог и Неговият Дух”[42]. Евреите, които стояха около му, го запитаха: “Кажи ни, как може женският пол да помести Бога в утробата си, на Когото не може да погледне, камо ли да Го роди?!” Философът показа с пръст кагана и първия му съветник и рече: “Ако някой каже, че първият съветник не може да нагости кагана, а последният роб може, как трябва да нарека един такъв - смислен или побъркан?” А те отговориха: “И даже много побъркан!” Тогава Философът им рече: “Кое е най-ценното сред видимата твар?” Отговориха му: “Човекът, защото е създаден по Божий образ!” Той пак им рече: “Е, как да не грешат ония, които казват: “Не може Бог да се помести в човека”, когато Той се е вмествал и в къпина, и в облак, и в буря, и в дим, когато се явявал на Моисей и Иов?[43] Как е възможно, един да боледува, а другиго да лекуват? След като човешкият род изпаднал в гибел, от кого другиго би получил пак своето обновление, ако не от Самия Творец? Отговорете ми! И ако лекарят, искайки да постави пластир на болния, го постави на дърво или камък, ще направи ли с това болния човек здрав? И как Моисей чрез Дух Свети с вдигнати към небето ръце казва в своята молитва: “Щедри Господи, не ни се явявай вече в гръм и в тръбни гласове, а се всели в нашата утроба и отнеми нашите грехове?!” Така казва вашият преводач Акила”[44]! И така се разделиха, като определиха ден, когато ще беседват по всички тия въпроси. Философът пак седна с кагана и рече: “Аз съм сам сред вас, без роднини и приятели. Но ние се състезаваме за Бога, в Чиито ръце е всичко, включително и нашите сърца. По време на нашата беседа, които от вас са силни в словото, нека казват за разбраното, че е така, а което не разберат, нека попитат, и ние ще им обясним!” Евреите рекоха: “Ние държим словото и духа на Библията. Кажи ни кой закон Бог даде на човеците по-рано - Моисеевия или този, който вие държите?” Философът рече: “За това ли питате, защото искате да се оправдавате, че уж държите първия закон?” Те отговориха: “Да, първия трябва да държим.” Философът рече: “Е добре, ако искате да държите първия закон, тогава следва да се откажете от обрезанието.” Те го попитаха: “Защо говориш така?” Философът рече: “Кажете ми откровено - първият закон при обрезанието ли беше даден или в необрезанието?” Те отговориха: “Мислим, в обрезанието!” Философът рече: “Нали Бог даде закон най-напред на Ной, след като Адам получи заповед, престъпи я и отпадна? И той нарече този закон “завет”, като му рече: “Ето Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас”[45], който съдържа заповеди: яжте всичко, като тревен злак и всичко под небесата и на земята и във водата, само месо не яжте с кръвта, сиреч с душата му, и който пролее човешка кръв, вместо нея да бъде пролята и неговата[46]! Какво ще кажете против това вие, които говорите да се държи първият закон?” Евреите му отговориха: “Ние държим първия закон, Моисеевия, а този Бог не го е нарекъл закон, ами завет, както по-рано на човека в рая - заповед, и на Авраама иначе - обрезание, а не закон. Едно е закон, а друго е завет - двете Творецът ги е нарекъл различно.” Философът им отговори: “На това аз ще ви кажа така, че законът бива наричан и завет. Защото Бог каза на Авраама: “Давам Моя закон във вашата плът (и го нарече още и знак), който ще бъде между Мене и вас”[47]. И на Иеремия казва Същият: “Чуй тоя завет и кажи на юдейските мъже и на иерусалимските жители, и речи им: Тъй казва Господ Бог Израилев: Проклет да е оня човек, който не послуша думите на тоя завет, който Аз заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя”[48]. Евреите му отговориха: “Така и ние поддържаме, че законът се нарича и завет, и които се придържаха в Моисеевия закон, всички угодиха на Бога. И ние, като се придържаме в него, мислим и с нас да бъде същото. А вие въздигате друг закон и потъпквате Божия закон.” Философът им рече: “И добре правим. Защото, ако Авраам не беше приел обрезанието, а продължаваше да държи Ноевия завет, нямаше да бъде наречен “приятел Божий” [49]. И Моисей, като написа впоследствие закона, не държеше първия. Така и ние вървим по техния пример, и като приехме закон от Бога, него държим, за да пребъдва твърда Божията заповед. Когато Бог даваше закон на Ной, Той не му каза, че ще му даде друг закон, а че дава закон, който вечно ще пребъдва жив и в сила. Нито когато даваше на Авраам обещанието, му извести, че ще даде друг закон на Моисей. Но как вие продължавате да държите закона, когато Бог казва чрез Иезекиил: “Ще го отменя и ще ви дам друг закон”[50]? И Иеремия ясно е казал: “Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудов нов завет, не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя, оня Мой завет те нарушиха... Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ, ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ”[51]. И пак Иеремия е рекъл: “Тъй казва Господ: Застанете на пътищата и попитайте за вечните пътеки на Господа, и вижте кой път е добър, и вървете по него, и ще намерите очищение на душите си! Но те рекоха: “Няма да тръгнем!” И поставих над вас стражи: “Слушайте гласа на тръбата!” Но те рекоха: “Няма да слушаме!” Затова ще чуят езичниците и всред тях овчарите”[52]. И веднага прибавя: “Слушай земьо! Ето, Аз ще изпратя върху тоя народ злини заради тяхното отвръщане от Мене, защото не послушаха Моите думи и отхвърлиха Моя закон”[53], който проповядваха пророците! И не само с тези цитати доказвам, че законът ще има край, но и с много други доказателства от пророците.” Евреите му отговориха: “Всеки евреин знае това, че наистина така ще бъде, но още не е дошло времето за Помазаника - Христа.” Философът им рече: “Какво си представяте вие, като виждате, че Иерусалим е разрушен, жертвоприношенията престанаха и се сбъдна всичко, което предсказаха пророците за вас? Малахия ясно говори за вас: “Моето благоволение не е към вас, казва Господ Вседържител, и не приемам жертва от вашите ръце, защото от изгрев слънце до запад ще се прослави името Ми всред народите и на всяко място ще принасят на името Ми тамян и чиста жертва, защото велико е името Ми всред народите, казва Господ Вседържител!”[54] Те рекоха: “Това, което говориш, е така, но всички народи ще бъдат благословени чрез нас и ще бъдат обрязани в град Иерусалим!” Философът рече: “Но защо Моисей казва: Ако с пълно послушание спазвате закона във всичко, вашите предели ще се простират от Червеното море до Филистимското и от пустинята до река Ефрат[55]. А ние езичниците ще бъдем благословени чрез Потомъка на Авраам[56], произлязъл от корена на Иесей[57], наречен “чаяние на езичниците”[58] и светлина на цялата земя[59]. Да, просветени от славата Божия, но не по оня закон, нито на онова място, както говорят пророците. Захария казва: “Ликувай от радост, дъще Сионова... Ето, твоят Цар иде при тебе... кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница!”[60] И още: “Той ще унищожи оръжието на Ефрем и конете на Иерусалим, и ще възвести мир на народите, и властта Му ще се простира от края на земята до краищата на вселената”[61]. А Яков е казал: “Не ще се свършат князете от Юда, нито вождовете от неговите чресла, докато не дойде Примирителят и нему ще се покоряват народите”[62]. Като виждате всичко това вече свършено и изпълнено, кого другиго очаквате още? Даниил, научен от ангела, предсказа Седемдесетте седмици на Вожда Христос, което прави 490 години и ще бъде запечатано видение и пророчество[63]. А кое мислите, че е желязното царство, което Даниил видя във видението?”[64] Те отговориха: “Римското!” Философът пак ги попита: “Ами кой е камъкът, който се откъртил от планината без участието на човешки ръце?” [65] Отговориха му: “Помазаникът Христос”[66]. И веднага добавиха: “Но ако пророците казват, че Той вече е дошъл, както ти ги тълкуваш, тогава как все още римското царство продължава да държи властта?” Философът отговори: “Съвсем не се държи, а вече премина, както и другите царства във видението. Защото нашето царство не е римско, а Христово, както е рекъл пророкът: “Небесният Бог ще въздигне царство, което во веки не ще се разруши, и Неговото царство няма да бъде предадено на други народи. То ще съкруши и разруши всички царства, а самото то ще стои вечно”[67]. Не е ли сега християнско царството, наричано с Христовото име? Римляните пък са служили на идоли. А сега един цар от тоя, друг цар от оня народ и племе царуват в името Христово, както и пророк Исаия открива, като ви говори: “И ще оставите името си на Моите избрани за проклятие; и тебе ще убие Господ Бог, а рабите Си ще назове с друго име, с което, който се благославя на земята, ще се благославя с Бога на истината” [68]. Не се ли сбъднаха пророчествата на всички пророци, ясно изречени за Христа? Исаия говори за Неговото раждане от Девица и казва така: “Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: “с нас е Бог”[69]. А Михей рекъл: “и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще произлезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля и Чийто произход е от крайвреме, от вечни дни. Затова Той ще ги остави до време, докато роди оная, която има да роди” [70]. А Иеремия казва: “Попитайте и разсъдете: ражда ли мъж... Велик е оня ден, няма подобен нему и това е усилно време за Иакова, но той ще бъде избавен от него!”[71] А Исаия е рекъл: “Още не бе изпитала родилни мъки, и роди; преди да бяха настъпили болките ѝ, роди син”[72]. Тогава евреите рекоха: “Ние сме Симово потомство, което отец Ной благословил, а вие не сте!” Той им отговори на това и рече: “Благословението на вашия отец Ной не е нищо друго освен хвала към Бога, която няма отношение към Сима. Защото така е писано: “Благословен да е Господ Бог на Сима!”[73] А на Иафета, от когото сме ние, казва: “да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови!”[74] И не престана да говори от пророците и от другите книги, докато най-после сами рекоха: “Така е, както ти казваш!” Но пак възразиха: “Как се мислите вие за благословени, когато се уповавате на човек, а Библията проклина такива?”[75] А Философът в отговор на това ги попита: “Проклет ли е Давид, или благословен?” Те му отговориха: “И даже много благословен!” А Философът каза: “Ние се уповаваме на Оногова, на Когото и той. Защото той казал е в псалмите: “Човекът на моя мир, на Когото се уповавах”[76]. А този Човек е Христос Бог. Който пък се уповава на прост човек, него и ние считаме за проклет.” После те отправиха друго обвинение и казаха: “Как вие християните, отхвърляте обрезанието, когато Христос не го отхвърлил, а го изпълнил по закона?” Философът отговори: “Който отнапред каза на Авраам: “Това ще бъде знак на завета между Мене и вас”[77], Той го изпълни, като дойде, защото от Авраам до Христа то продължаваше, а след това не че го отмени, но го замени с кръщението”. Пак го попитаха евреите: “Как вие хем се кланяте на идоли, хем се правите на богоугодни?” Философът отговори: “Преди всичко научете се да различавате думите, какво е “икона” и какво е “идол”, защото на вашия език има десет думи за това. А така, без да ви мигне окото, не нападайте християните! Ще ви попитам и аз: Нали Моисей направи скинията по образеца, който видя на планината[78], и нали от този образец направи с художество съответен образ - от дърво, кожа и вълна - изряден херувим? И понеже той така го сътвори, можем ли поради това да кажем, че вие сте почитали и сте се покланяли на дървото, кожата и вълната, а не на Бога, Който е дал образеца в онова време? Същото трябва да кажем и за храма на Соломон, който имаше икони на херувими, ангели и много други[79]. Така и ние, християните, правим образи на Божиите угодници и ги почитаме, но правим разлика между доброто и демонските образи. И Библията хули онези, които принасят в жертва на демоните своите синове и дъщери и проповядва гняв Божий на такива[80], но на друго място пък Ги оправдава, когато принасят в жертва своите синове и дъщери”[81]. Рекоха пак евреите: “Как вие да не сте противни на Бога, като ядете свинско и заешко месо”[82]. Отговори им: “Щом първият завет заповядва да се яде всичко, както тревистия злак[83], то всичко е чисто за чистите, а на скверните и съвестта им се е осквернила[84]. И Сам Бог в Битие говори: “И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро!”[85] А поради вашата лакомия малко ви отне от хранителните неща. Нали е казано: “Седна народът да яде и да пие, а после стана да играе?” [86] От многото само това изложихме накратко, за да се помни. А който търси същите тези беседи в тяхната цялост, той ще ги намери в неговите книги, които преведе нашият учител архиепископ Методий, като ги раздели на осем слова! Там той ще види словесната сила на Философа като горещ пламък срещу противниците. Хазарският каган и неговите правителствени мъже, като изслушаха всички тия негови сладки и свети слова, рекоха му. “Ти си ни пратен тук от Бога за наше назидание. Като си изучил цялата Негова Библия, ти ни каза всичко по ред и до насита наслади всички нас с нейните медени слова. Ние обаче сме неграмотен народ, а вярваме в това, че ти си от Бога. Та ако желаеш още повече да успокоиш душите ни, то обясни ни всяко нещо по ред с притчи, каквото бихме те попитали!” И така се разотидоха да си починат. На другия ден като се събраха пак, рекоха му: “Почитаеми мъжо, кажи ни с притчи и ум коя вяра е най-хубава от всички!” Философът им отговори: “Мъж и жена са били на голяма почит и любов при някой си цар. Но съгрешили нещо и той ги изгонил от своята земя. Там живеелимного години и народили деца в бедност. Децата се събираха и съветваха по кой начин да се възстановят пак в първото си достойнство. И като се съветваха, един казваше така, друг казваше иначе, а трети казваше другояче. Пита се: Кой съвет трябва да бъде възприет - нали най-добрият?” Те рекоха: “Защо така говориш? Всеки счита своя съвет за по-добър от другия: евреите своя, мохамеданите своя, другите своя. Ами ти ни кажи да разберем кой е най-добрият!?” Философът рече: “Огънят изпитва златото и среброто, а човекът с ума си отделя лъжата от истината. Кажете ми от какво произлезе първото падение? Нали от видението на сладкия плод и от пожеланието да станем божества?”[87] Те отговориха, че е точно така и Философът продължи: “Ако някой се повреди от ядене на много мед или от пиене на студена вода, и дойде лекар и му каже: “Яж още мед и ще се изцериш”! А на пилия вода каже: “След като си се напил със студена вода, сега пък гол застани на външния мраз и ще се излекуваш”! А другият лекар не така, ами заповяда противоположно лекарство: болният да пости и вместо мед да пие горчиво, а вместо студено да се сгрее с топло, кой от двамата лекува по-изкусно?” Отговориха всички: “Оня, който заповядва противоположни лекарства! Защото похотната сласт на този живот трябва да се умъртвява с горчивина, гордостта със смирение и вредното трябва да се лекува с противоположното.” Философът рече: “Христовият закон проявява остротата на божествения живот, но после принася стократен плод във вечните жилища!” Тогава един от съветниците, който добре познаваше мохамеданското злочестие, попита: “Кажи ми, гостенино, защо вие не приемате Мохамед? Той много хвали Христа в своите книги, като казва, че се родил от Дева, сестрата на Моисей [88], и че бидейки велик пророк, Той възкресявал мъртвите и лекувал всякакви болести с голяма сила!”[89] Философът му отговори “Нека отсъди между нас сам каганът! Ако Мохамед е пророк, как ще вярваме на Даниил, който е казал, че до Христа всяко видение и пророчество ще престане[90]. Той се явява подир Христа, следователно как може да бъде пророк? Ако ли пък го наречем пророк, тогава трябва да отхвърлим Даниил като пророк!” Мнозина от тях рекоха: “Даниил говори чрез Божия Дух. А за Мохамед знаем, че е лъжепророк и погубител на човешкото спасение!” Тогава първият съветник между тях рече на приятелите на мохамеданството: “Нашият гост с Божията помощ събори на земята цялата гордост еврейска, а вашата като мръсна я прехвърли чак оттатък реката!” А на целия народ рече: “Както Бог е дал на християнския цар съвършена мъдрост и власт над всички народи, така и вяра им е дал, без която никой не може да се сподоби с вечен живот. Да бъде Богу слава во веки!” И всички рекоха: “Амин!” Тогава Философът, просълзен, рече към всички: “Братя и отци, приятели и чеда, ето Бог даде разум и достоен отговор на всичко. Ако ли има още някой противник, нека дойде и опровергае или да бъде опроверган! А който е съгласен с това, нека се кръсти в името на Света Троица! Който пък не иска, аз нямам грях в това, а той да му мисли в съдния ден, когато ще седне Стария по дни да съди всички народи като Бог!”[91] Те отговориха: “Ние не сме врагове на себе си, но тъй заповядваме: Който може и желае, нека се кръщава малко по малко от днес нататък! А който от нас се покланя на запад, или се моли по еврейски, или държи мохамеданската вяра, такива скоро ще бъдат осъдени на смърт!” И така се разотидоха с радост. И се покръстиха около двеста души от тях, като се отвърнаха от езическите мерзости и беззаконните женитби. А каганът написа на царя такова писмо: “Господарю, ти си ни изпратил такъв човек, който словом и делом ни доказа, че християнската вяра е свята. Затова, убедени, че това е истинската вяра, заповядахме на народа да се кръщава по своя воля с надеждата, че и ние ще стигнем дотам. Ние всички сме другари и приятели на твоето царство и сме готови да ти служим където стане нужда!” Когато изпращаше Философа, каганът започна да му дава много дарове, но той не ги прие, а само каза: “Дай ми колкото имаш пленени гърци тук и това ще ми бъде повече от всякакви дарове!” Събраха такива до двеста, предадоха му ги и той радостно пое пътя си. Стигнаха до някакви пусти безводни места и не можеха вече да понасят жаждата. Намериха в някакво мочурище малко водица, но тя се оказа горчива като жлъчка и не можаха да пият. Всички се пръснаха да търсят вода, а Философът каза на брат си Методий: “Повече не мога да търпя жаждата! Гребни от тази вода! Който някога превърнал за израилтяните горчивата вода в сладка[92], Той и нас ще утеши!” Гребнаха, намериха я сладка като медена и студена, пиха и прославиха Бога, Който прави такива чудеса за Своите раби. А в Херсон, като вечеряха с архиепископа, Философът му рече “Отче, благослови ме, както би ме благословил моят собствен баща!” После насаме някои го попитаха защо направи това. Той отговори: “Наистина утре той ще ни остави и ще премине при Господа.” Така и стана. Всред фулския народ имаше един голям дъб, сраснат с череша, който наричаха “Александър” и под който извършваха богослужения, като не позволяваха на женския пол да пристъпи нито към него, нито към богослуженията под него. Като чу това, Философът си направи труд да отиде при тях и каза: “Елините наследиха вечна мъка, задето се покланяли на небето и земята като на Бог - на такива велики и красиви творения. А вие как ще избегнете вечния огън като се покланяте на дърво - едно просто нещо, което е готово за огъня?” Те отговориха: “Ние не сме почнали отсега да правим това, но сме го възприели от своите бащи, и от него получаваме изпълнението на всички наши просби, а най-вече много дъжд. И как можем да го отсечем, което не е дръзнал никой преди нас? Ако ли някой дръзне, той веднага ще умре, но и дъжд вече няма да видим до края си.” Философът им отговори: “Бог за вас говори в Библията, а вие как така се отмятате от Него? Исаия вика от името на Господа и казва: “Ето аз ще дойда да събера всички племена и народи, и те ще дойдат и ще видят славата Ми. И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя към народите: в Тарсис, в Пула, и Луда, и в Мосох, и Товел, и в Елада, и в далечните острови, които не са чували името Ми и не са видели славата Ми. Те ще възвестят на народите Моята слава”[93] - казва Господ Вседържител. Братя, познайте Бога, Който ви е сътворил! Ето Евангелието на Новия Божи завет, в което сте се покръстили!” Като ги придума с такива сладки думи, заповяда им да отсекат дървото и да го изгорят. Тогава старейшината се поклони и отиде, та целуна Евангелието, също и всички други. Получиха от Философа бели свещи и с песни пристъпиха към дървото. Философът взе секирата и пръв удари 33 пъти, след което заповяда на всички да отсекат, изкоренят и изгорят това дърво. Същата нощ падна дъжд от Бога и възхвалиха Бога с голяма радост. А и Бог се възрадва твърде много на това. Философът се завърна в Цариград, представи се на царя, засели се при църквата “Свети Апостоли” и там живееше в безмълвие, като се молеше на Бога. А в църквата “Света София” има една чаша от скъпоценен камък, дело на цар Соломон, на която с еврейски и самарянски букви са написани стихове, които никой не можеше нито да прочете, нито да изтълкува. Философът взе, прочете и изтълкува. Първият стих гласи така: “Чашо моя, чашо моя, предричай, докато е звездата! Бъди, Господи, питие за първенеца, който бди ноще!” После другият стих: “За Господне вкусване направена от друго дърво. Пий и се опий с веселие и извикай: алилуия!” И след това третият стих: “Ето го Князът, и целият събор ще види Неговата слава, и цар Давид посред тях!” После написано числото 909. След като го разчете Философът подробно, намери, че от дванадесетата година на Соломоновото царуване до Рождество Христово са 909 години. И това е пророчество за Христа. Докато Философът се радваше в Бога, ето че пак се яви друга работа не по-малка от първите. Моравският княз Ростислав, по внушение Божие, се съвещава със своите князе и моравци и изпрати пратеничество при византийския император Михаил, като казваше: “Нашият народ се отказа от езичеството и се придържа към християнския закон, обаче нямаме такъв учител, който да ни изясни на наш език истинската християнска вяра, та и други страни като ни гледат, да се уподобят на нас. Затова, Господарю, молим изпрати ни такъв епископ и учител, защото винаги от вас изхожда добрият закон по всички страни!” Царят свика съвета, а повика и Константин Философ, за да чуе това писмо, и му рече: “Знам, Философе, че си преуморен, но се налага ти да отидеш там, защото никой не може да извърши тази работа като тебе.” Философът отговори: “И съм преуморен, и болен телесно, но с радост ще отида там, стига само да имат букви на своя език.” Царят му каза: “И дядо ми, и баща ми, и много други са правили опити безуспешно. Та как бих могъл аз да се справя?” Философът рече: “Но кой може да запише на вода своите проповеди, та и да придобие име на еретик?” Царят пак му отговори заедно с вуйчо си Варда: “Ако ти поискаш, Бог, Който дава на всички просещи без съмнение[94] и Който отваря на хлопащите”[95], може да ти даде. Философът си отиде и се предаде на молитва и пост по своя обичай заедно с другите свои сътрудници. И скоро Бог послуша молитвите му и му откри да състави буквите, и той веднага започна да пише Евангелието: “В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”[96] и прочее. Царят се зарадва и прослави Бога заедно с членовете на своя съвет, и го изпрати с много дарове, като написа такова послание на Ростислав: “Бог иска всички да стигнат до познание на истината [97] и да се издигнат на по-висока степен, затова, като видя твоята вяра и подвиг, в наше време откри букви за вашия език, каквито по-рано е нямало, та и вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език. Затова ти изпращаме самия този, на когото Бог ги откри, благоговеен и благоверен мъж и много учен философ. Приеми го като дар по-голям и по-скъп от всякакво злато и сребро, скъпоценен камък и преходно богатство! Подвизавай се заедно с него да утвърдите бързо това дело и с все сърце да потърсите Бога! Погрижи се за общото спасение и подтиквай всички да не се ленят, но да поемат истинския път, та и ти като ги доведеш с твоя подвиг, да познаят Бога, да приемеш своята награда в този век и в бъдещия, приготвена за всички ония души, които искат да вярват в нашия Бог Христа, и да оставиш спомен за себе си на бъдещите поколения подобно на великия цар Константин от сега и до века!” Като пристигна Кирил в Моравия с брат си Методий[98], Ростислав го прие с много почит, събра ученици и му ги предаде да ги учи. А той скоро преведе целия богослужебен чин и ги научи на утринна, часове, вечерня, повечерие и тайнствената служба - света литургия. Тогава, според пророческите думи[99], отвориха се ушите на глухите да слушат библейските слова и стана ясен езикът на гъгнивия. Бог се възвесели за това, а дяволът се огорчи. Но докато се ширеше Божието учение, изначалният зъл завистник - проклетият дявол, влезе в своите съсъди и започна да подбужда мнозина, като им говореше: “Така не се слави Бог. Ако това би Му било угодно, не можеше ли да направи така, щото и славяните да славят Бога още от начало, като пишат с букви своята реч? Ами избра само три езици, с които подобава да Му се въздава слава - еврейски, гръцки и латински!” Това говореха латински клирици - владици, свещеници и техните ученици. Философът се пребори с тях, както Давид с другородците[100], победи ги с библейски думи и ги нарече триезичници или пилатяни (Защото на тия три езици Пилат написал надписа на кръста Господен.)[101] И не само това говореха, но и на друго безчестие учеха народа: че под земята живеят човеци с големи глави; че всички влечуги са дяволско творение, че ако някой убие змия, заради това ще се избави от девет свои грехове, че който убие човек, три месеца да пие от дървена чаша, а до стъклена да не се докосва; не забраняваха на народа си да прави жертвоприношения по стар езически обичай, както не забраняваха и безчестните женитби. Всичко това Философът изсече като тръни и го изгори със словесен огън, като им казваше заедно с пророка: “Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци!”[102] “Правехте това, което Аз ненавиждах: защото Господ е свидетел между тебе и жената на твоята младост, която си оставил. А тя е твоя другарка и твоя законна жена. Пази духа си, и не напущай жената на твоята младост! Ако ли я възненавидиш и напуснеш, безчестие ще покрие твоите помисли!”[103] И в Евангелието Господ казва: “Слушали сте, че бе казано на древните: “не прелюбодействувай”. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си” [104]. И пак: “Казвам ви, който напусне жена си, освен поради на прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува, и който се ожени за напусната прелюбодействува”[105]. И още: “Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва!” [106] След като прекара 40 месеца в Моравия, той се отправи за Рим, за да посвети своите ученици. Пътьом го прие Коцел, князът на Панония, който, обхванат от такава силна любов да се научи на славянските книги, му предаде около 50 ученици, за да ги научи. Оказа му голяма почит и го препрати в неговия път. И не взе нито от Ростислав, нито от Коцел злато или сребро, нито друго нещо, понеже беше положил в сърцето си евангелското слово[107], а само измоли пленници от двамата деветстотин и ги пусна свободни. Когато беше във Венеция, против него се събраха като врани на сокол епископи, свещеници и монаси, подигнаха триезическата ерес и казваха: “Човече, кажи ни, как сега си направил книги за славяните и ги учиш, когато никой друг преди тебе не ги е изнамерил - нито апостол, нито римски папа, нито Григорий Богослов, нито Иероним, нито Августин? Ние познаваме само три езика, на които подобава да славим Бога в книгите - еврейски, гръцки и латински!” Философът им отговори: “Не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднакво на всички?”[108] И въздухът не е ли еднакъв за всички? И как не ви е срам, като мислите, че езиците са само три, а на всички други народи и племена заповядвате да бъдат слепи и глухи? Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска? Но ние познаваме много народи, които си имат своите книги, и които въздават слава на Бога всеки на свой език: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други. Ако ли не искате да разберете от това истината, поне в Библията вижте присъдата си. Давид вика и казва: “Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо!” [109] И пак: “Възклицавайте Господу, цяла земьо; тържествувайте, веселете се и пейте!”[110] И на друго място: “Цяла земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име (Вишний)”[111]. И пак: “Хвалете Господа, всички народи, прославяйте Го, всички племена!”[112] и “Всяко дихание да хвали Господа!”[113] А Евангелието казва: “Които Го приеха, даде възможност да станат чеда Божий ”[114]. В същото Евангелие Господ говори: “И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе!”[115] А в Евангелието от Матея рекъл; “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Света го Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал ето, и Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин!”[116] И в евангелието от Марка казал: “идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици”[117]. А към вас, законоучителите, казва: “Горко вам, книжници и фарисеи лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат”[118]. И пак: “Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте!”[119] А Павел пише на коринтяните: “Желая всички вие да говорите езици... И бездушните предмети като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае какво се свири на пищялка или на гусла? Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка? Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, което говорите? Защото ще говорите на вятър. Толкова например различни думи има в света и ни една от тях не е без значение. Ако прочее не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец... И тъй какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум. Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение “амин” оня, който е от простолюдието, когато не разбира какво казваш? Ти благодариш хубаво, но другият не се поучава. Благодаря на моя Бог, задето повече от всички ви говоря езици; но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат... В закона е писано[120]: “на чужди езици и с чужди уста ще говоря на твоя народ, но и тъй няма да Ме послушат, казва Господ”... Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което пиша, са Господни заповеди. А който не разбира, нека не разбира! И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици! Всичко да става с приличие и ред”[121]. И пак казва: “всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца!”[122] С тези и още много други думи ги посрами, остави ги и си замина по своя път. Като узна за него, Римският папа изпрати да го посрещнат. А когато пристигна в Рим, сам папа Адриан излезе да го посрещне с всички граждани, които носеха свещи, защото Философът носеше и мощите на свети Климент, мъченик и Римски папа. Тогава Бог извърши там много преславни чудеса: един парализиран човек и много други от различни болести се изцериха. Папата взе славянските книги и ги положи в църквата “Света Мария Фатни”[123] и ги освети, като служи над тях света литургия. След това папата заповяда на двама епископи, Формоза и Гаудерик, да посветят славянските ученици, които ръкоположени, веднага служиха света литургия на славянски език в църквата “Свети апостол Петър”, на другия ден - в църквата “Свети Петронил” и на третия ден - в църквата “Свети апостол Андрей”, а оттам пък в църквата на великия вселенски учител “Свети апостол Павел”, където цяла нощ пяха славословия на славянски[124], а на другия ден - литургия над неговия свети гроб, като имаха помощта на Арсений, един от седемте епископи, и Анастасий Библиотекар. Философът заедно със своите ученици не преставаше да въздава хвала на Бога за всичко това. А римляните не преставаха да идват при него и да го разпитват за всичко, каквото за питане си имаше всеки, и получаваха от него двойно и тройно обяснение. И един евреин също идваше и се препираше с него, и един път му каза: “Още не е дошъл Христос според числото години, за което говорят пророците, че ще се роди от Дева.” Философът му преброи всичките години от Адама по родове, обясни му подробно, че вече е дошъл и че толкова години има оттогава досега. Така го поучи и го изпрати. Понеже му се наложи да извърши много трудове, той се разболя. Докато с търпение понасяше болестта си, веднъж видя някакво Божие явление и започна да пее така: “Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен”[125]. Облече се в прилични дрехи и така весел прекара целия оня ден, като казваше: “Отсега нататък вече не съм слуга нито на царя, нито на някой друг на земята, а само на Бога Вседържителя!” На другия ден бе постриган в светия монашески образ, получи светлина към светлината и си нарече името Кирил. И в този образ преживя 50 дни. Когато наближи часът да получи покой и да се пресели във вечните жилища, вдигна ръце към Бога, помоли се със сълзи и рече: “Господи, Боже мой, Който си създал всички ангелски чинове и безплътни сили, Който си прострял небето и си основал земята, и Който си привел от небитие в битие всичко съществуващо - Ти всякога слушаш ония, които Ти се боят и спазват Твоите заповеди и изпълняват Твоята воля! Послушай и моята молитва: запази Твоето верно стадо, на което Ти бе поставил за приставник мене, негодния и недостоен Твой раб![126] Избави го от безбожната и езическа злоба на ония, които говорят хули срещу Тебе! Погуби триезичната ерес, възрасти твоята Църква много и много, всички събери в единодушие, създай изрядни хора, които еднакво да мислят за Твоята истинска вяра и правилно изповедание, и вдъхни в сърцата им словото на Твоето осиновление. Защото е Твой дар, макар да си ни приел да проповядваме Евангелието на Твоя Христос нас, недостойните, които се подвизаваме за добри дела и вършим угодното на Тебе. Което ми беше дал, предавам Ти го като Твое! Благоустрой го с всесилната Си десница и го покрий с покровителството на Твоите криле, та всички да хвалят и славят Твоето име - на Отца и Сина и Светаго Духа! Амин!” Целуна всички със свето целование и рече: “Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби. Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса и ние се избавихме”[127]. И така си почина в Господа, на 42 години, 14 февруари 869 година, втори индикт. Папата заповяда да се съберат всички гърци, които бяха в Рим, и всички римляни, за да извършат над него надгробно опело със свещи и да го изпратят така, както биха направили на самия папа. Така и стана. Брат му Методий рече на папата: “Нашата майка ни е заклела, който от нас пръв умре, другият да го пренесе в нашия братски манастир и там да го погребе.” Тогава папата заповяда да го положат в ковчег и да го заковат с железни гвоздеи, и така го държа седем дни в подковка за далечен път.. Но римските епископи му рекоха: “Понеже Бог го доведе тук и тук прие душата му, след като беше ходил по много земи, тук трябва и да бъде погребан като скъпоценен човек!” Папата рече: “Добре, тогава ще наруша римския обичай и заради неговата святост и любов ще го погреба в моя гроб, в църквата “Свети апостол Петър”! Но брат му рече: “Понеже не ме послушахте да ми го дадете, тогава, ако ви е угодно, нека лежи в църквата на свети Климент, с когото дойде тук!” И папата заповяда да бъде така. Събраха се епископите с целия народ, понеже искаха с почести да го изпратят, и рекоха: “Нека отковем ковчега и да видим, дали може да бъде взето нещо от него!” И макар че много се мъчиха, не можаха да го отковат. Божията воля беше такава. Затова така с ковчега го поставиха в гроба, от дясната страна на олтара в църквата “Свети Климент”, където започнаха да стават много чудеса, които римляните, виждайки, още повече се привързаха към неговата святост и почитание. Нарисуваха и неговия образ над гроба му и започнаха да палят над него кандило ден и нощ, като хвалеха Бога, Който така прославя ония, които Го прославят. Нему слава и чест и поклонение във вечните векове. Амин! [7] По ръкописа на Владислав Граматик и книгата на проф. Теодоров-Балан, София, 1929, стр. 29-80. [8] “Друнгарий” значи “пълководец”, а “стратегът” е военачалник. [9] Иов 1:1. [10] Според краткото житие на свети Кирил в книгата на проф. Йордан Иванов. Български старини из Македония, София, 1931, стр. 284. [11] Притч. 6:20. [12] Притч. 6:23. [13] Притч. 7:4. [14] Прем. 7:29. [15] Прем. 8:2. [16] Великомъченик Евстатий Плакида, пострадал за Христа при римския император Адриан в 126 г. Паметта му Православната църква празнува на 20 септември. [17] Мат. 25:18, 25. [18] Пс. 144:19. [19] Прем. 9:1-2. [20] Прем. 9:4. [21] Виж Прем. 9:10. [22] Виж Прем. 9:19. [23] Виж Пс. 115:7: Прем. 9:5. [24] 2 Кор. 5:8; Фил. 1:23. [25] Виж Бит. 1:26-30. [26] Споменат в житието на свети великомъченик Димитрий Солунски на 26 октомври, а неговата памет се празнува на другия ден. [27] Срав. Изх. 20:4 - слав. [28] 1 Цар. 17. [29] Ис. 53:8. [30] Алкоран, Сура 19, 17. [31] Ср. Мат. 5:39, 44; Лука 6:27-29. [32] Иоан 15:13. [33] Мат. 17:25-27. [34] Византийската империя се счита пряка наследница на римската. [35] Марк. 16:18. [36] Пс. 54:23. [37] Мат. 6:25-34. [38] Според житнето на свети Методий. [39] Свети Климент, папа Римски, † 100 година. [40] Виж Пс. 32:6. [41] Виж Пс. 32:6. [42] Ис. 48:12, 16. [43] Виж Изх. 3:2, 19:16; Иов 38:1. [44] Понеже Новият завет на Библията и Христовата Църква цитират богато ветхозаветни текстове и пророчества в своя полза, затова вече в християнско време евреите били недоволни от превода на 70-те, направен в Александрия по заповед на Цар Птоломей Филаделф в 283-282 г. пр. Хр., и направили нови преводи на Библията с тяхна си тенденция. Един от тях е и този на Акила, живял през времето на римския император Адриан (117-138). Интересното в случая е това, че свети Кирил познава библейския текст даже според другите преводачи, а не само по официалния в Църквата превод на 70-те. [45] Бит. 9:9. [46] Виж Бит. 9:3-6. [47] Ср. Бит. 17:13, 11. [48] Ср. Иер. 11:2-4. [49] Ср. Иак. 2:23. [50] Ср. Иез. 11:19-20, 36:26-27. [51] Иер. 31:31-33. [52] Ср. Иер. 6:16-18. [53] Ср. Иер. 6:19. [54] Виж Мал. 1:10-11. [55] Виж Втор. 11:22-24. [56] Виж Бит. 12:3. [57] Виж Ис. 11:1, 10. [58] Виж Бит. 49:10 (слав.). [59] Виж Ис. 9:2. [60] Зах. 9:9. [61] Виж Зах. 9:10. [62] Виж Бит. 49:10. [63] Виж Дан. 9:24. [64] Виж Дан. 2:40. [65] Виж Дан. 2:34. [66] Виж Пс. 2:2; Дан. 9:24, 25. [67] Виж Дан. 2:44. [68] Ис. 65:15, 16. [69] Ис. 7:14: Мат. 1:23. [70] Мат. 2:6; Мих. 5:2, 3. [71] Иер. 30:6-7. [72] Ис. 66:7. [73] Бит. 9:26. [74] Бит. 9:27. [75] Виж Иер. 17:5. [76] Виж Пс. 40:10. [77] Бит. 17:11. [78] Изх. 26:30, 25:9. [79] 3 Цар. гл. 6; 2 Парал., гл. 3 и 4. [80] Лев. 18:21; Пс. 105:37, 38. [81] Съд. 11:30-40. [82] Виж Втор. 14:7, 8. [83] Виж Бит. 9:3. [84] Виж Тит. 1:15. [85] Бит. 1:31. [86] Изх. 32:6. [87] 1 Бит. 3:4-6. [88] Алкоран, Сура 3:35, 19:27. [89] Алкоран, Сура 3:48. Проф. Т. Балан, там. [90] Виж Дан. 9:24. [91] Дан. 7:9, 10, 22. [92] Изх. 15:23-25. [93] Ис. 66:18, 19 - слав. [94] Мат. 21:21; Иак. 1:6. [95] Мат. 7:7, 8 и нат. [96] Иоан 1:1. [97] 1 Тим. 2:4; Иез. 33:11. [98] По житието на свети Методий. [99] Ис. 35:5, 6. [100] 1 Цар. 17:48-51. [101] Лук. 23:38; Иоан. 19:20. [102] Пс. 49:14. [103] Виж Мал. 2:13-16. [104] Мат. 5:27-28. [105] Мат. 5:32; 19:9. [106] Мат. 19:6. [107] Мат. 10:9-10. [108] Виж Мат. 5:45. [109] Пс. 95:1. [110] Пс. 97:4. [111] Пс. 65:4. [112] Пс. 116:1. [113] Пс. 150:6 (слав.). [114] Иоан 1:12. [115] Иоан 17:20-21. [116] Мат. 28:18-20. [117] Марк. 16:15-17. [118] Мат. 23:13. [119] Лука 11:52. [120] Ис. 28:11-12 - слав. [121] 1Кор. 14:5, 7-11, 15-19, 21, 37-40. [122] Фил. 2:11. [123] “Ясли”. [124] Правили са всенощно бдение. [125] Степенните на 1 глас, III антифон. Пс. 121:1. [126] Лук. 17:10. [127] Пс. 123:6-7. [128] Мат. 4:3.
  10. Орлин Баев

    Психологични защитни механизми

    Илюзия за прозрачност и четене на мислите – надценяването на способността на другите да виждат вътрешния ни живот, както и нашата собствена способност да виждаме вътрешния живот на другите. Вярването, че мислите на другите могат да бъдат „чути” и те да „чуят“ нашите. Например: „Толкова съм напрегната и тревожна, когато трябва да говоря пред хора... Знам, че всяка моя мисъл, чувство и усещане са прозрачни за всеки наоколо. Чувствам се изложена на показ, сякаш съм аквариум! Чувствам се напълно провалена, изложена и отхвърлена – знам, че всички тези хора знаят за тези горещи и студени вълни. Знам, че чувстват напрежението и страха ми. Знам, че знаят за обърканите ми мисли и ужаса ми! Сигурна съм, че всички виждат и чуват бясното тупкане на сърцето ми!...“ Катя: „Искам Мишо да ме заговори – ето, постоянно му давам знаци, че искам контакт. Сигурно съм прекалено грозна за него и затова той стои настрана…“ (всъщност мъжката способност за прочитане на невербално поведение е с пъти по-слаба от женската и в случая Мишо представа си няма за подаваните сигнали…). Мишо: „Ех, тази Катя – толкова яка мадама е! Така ми се иска да я заговоря и поканя на кафе. Но има ли смисъл – ето, виж я какви чупки прави. Сигурен съм, че иска да ми каже, че не ставам за нея и да се разкарам! Я да си ходя аз…“ … Христина: „Тази сутрин цял час се гримирах, за да направя впечатление на Калин… А той само ме погледна и отвърна глава… Ясно, за него съм грозна крава!...“ Калин: „Уау, само като погледна Хриси и се изчервявам и изпотявам целия от желание! Е, тя не иска такъв страхливец като мен – защо ли въобще да я погледна в очите и заговоря... Така и така ме мисли за глупак и ще ме отхвърли като ненужен боклук…“ … „Шефът тази сутрин мина като буреносен облак, без дори да каже добро утро! Сигурна съм, че ме мисли за посредствена и ей сегинка ще ме викне, за да ми каже, че съм съкратена!“ Шефът: „Аман от тези скандали на жена ми – цяла нощ чоплене и ревност. Сега едва гледам… Сигурно колегите ми се досещат, присмиват ми се и си шушукат зад гърба ми! Я да се махам по-бързо в офиса, да заключа и дремна малко!...“
  11. Превъзмогване (Младежки Окултен Клас, 03.01.1941 Петък, София) Беинса Дуно И любовта сега проучвате. Тя е една област, която сега изучавате. Вие сте постили с години. Като дойде любовта, наядете се с любовта и тогава какво става? Една четвърт от зърното на гроздето ще вземете. Сега по старата любов – големи самуни. По новата любов разбиране трябва, светлина трябва. В новата любов никога не се позволява да мислиш отрицателно, че той не те обича. Обича ме, но той не се е проявил, спи още. Нека си почине човекът. Още като се събуди, той ще ви търси. Не ходете да го мушкате, да кажете: „Стани да видим каква е любовта ти.“ Не го събуждайте. Имате право да отворите вратата, да надникнете. Ако спи – пак тихичко да затворите и да излезете. Не да блъснеш, да го стреснеш. Петнайсет–двайсет пъти може да отворите вратата тихичко, то е любов. Сега вземам любовта, онзи вътрешен процес. Ако вие нямате този процес, не можете да разберете любовта. Най-първо, умствено трябва да разберете какво нещо е любовта. Тя трябва да произведе светлина. После, сърдечно трябва да разберете любовта, да разберете вашата симпатична нервна система. Аз правя наблюдения. Като ям хубаво и храносмилането е добро, казвам: любовта е на място. Когато има запичане, любовта не е на място. Щом ме заболи коремът, процесът на любовта не е правилен. Всичките болки на стомаха се дължат не една неестествена промяна на любовта, на симпатичната нервна система, защото болките в света не са нищо друго, освен ония енергии, с които е напълнено тялото. Когато се набере повече кръв в някои капилярни съдове, ще прави голям напор, образува болки, дето са капилярните съдове. Тази кръв не може да минава свободно. Тя трябва да минава, да тече. Щом не може да тече кръвта свободно, веднага се образува болка в капилярните съдове. Някой път се събира повече енергия на едно място, по-малко на друго, става разместване не енергиите. Тогава в единия случай се образува изстиване на краката, изстиване на ръцете, в другия случай се образува пък набиране, повишаване на температурата. Тогава има два процеса. При повишението на температурата трябва да отнемем тази температура, защото капилярните съдове не може да издържат голяма температура. Ако температурата е малка, тогава трябва да повишим температурата. Казвам сега, щом спрете процеса на вашата мисъл, усилва се процесът на вашето храносмилане. Ако човек спре да мисли, усилва се процесът на яденето. Той яде повече и задебелява. Но при този процес той дава повече работа, отколкото те може да свършат. Ти казваш: „Не може да работя.“ Ако една работа свършиш, безсмислено е това, което свършиш, да го повтаряш с години. Представете си, че във вас се задържа чувството: искате вие да се удоволствате, да ядете, да пиете, да се обличате. Взимате пари от този, от онзи назаем. Наберат се петдесет, сто хиляди – имате да плащате. Зор ще видите, докато изплатите дълга. Никога не взимайте пари назаем. В любовта – argent compté. Не искайте голямата любов, да мислят хората само за вас. Няма по-ужасно нещо да мислят хората само за вас. Ти като спиш, ще искат да знаят как спиш. Толкоз ви обичат, че ще видят юрганът дали е тънък или дебел. Като ви обича някой, ще иска да тури повече масло, че ще види хляба ти. Ти не може да бъдеш свободен. После ще видят дали си загорещен. Навсякъде ще те следят. Затуй царете се обличат, инкогнито да се движат, да го не знаят хората, че е цар. Другояче като детективи всички се насъберат около него. Главата му ще побелее. Онзи иска за децата си нещо, онзи за слугата. Казвате: „Да съм цар.“ Какво като си цар? Та вие всички сте царе, знатни хора сте. Щом страдате, много знатни хора сте. Казвам, престанете да бъдете знатни, облечете се с обикновени дрехи и инкогнито да походите в света. Казва: „Аз съм голям грешник.“ То е тщеславие. Друг казва: „Много добър човек съм.“ То е тщеславие. Нито съм грешник, нито съм праведник. Онези са знатни хора, сега аз започвам. Не зная какво нещо е доброто, не зная какво нещо е злото – сега го търся. Не съм учен човек, сега съм започнал да уча, разбирам нещо от геометрия. Казва: „Знаете ли какво нещо е куб?“ В куба може да те затворят. Ако е малък, безопасен е. Ако е голям, може да те затворят вътре. Ако ти отворят, ще излезеш. Някой казва: „Аз ви обичам.“ Знаете ли какво се крие в тия думи? „Аз ви връзвам.“ Вие сте вързан. Вие седите и казвате: „Обичам ви. Моето сърце се е запалило.“ Ако се запалиш, и не знаеш как да гориш, образува се кадеж. Съмнението според мене е непълно горение. Щом започнеш да се съмняваш, чувстваш своята ревност, това е кадеж, непълно горение. Тук преди няколко дена една сестра си е взела нова соба. Запалила собата, тя се задръстила, кади онази соба. Цял час се чуди. Аз минавам, виждам тази соба, кади, не гори. Каква е причината? Пълни са кюнците със сажди. „Не може да бъде.“ Виждам канала – запушен. Иде един брат, бръква, изважда един камък. Най-първо бяха кюнците пълни със сажди, после изваждаме този камък и печката започна да гори. Но два дена минаха, докато мина кадежът на стаята. Някъде нещо казва: „Спри се!“ Спри се. Не бързай изведнъж да се качиш. Погледни местността и тогава тръгни. Казваш: „Аз бързам, нямам време. Как ще се спра?“ Ако не внимавате на Божественото, на туй, което говори във вас, вие ще се натъкнете като онзи българин, който мислел, че всичко зависи от него. Казва на жена си: „Ще ида на лозето.“ Тя казва: „Не казвай тъй. Кажи: Ако е рекъл Господ, ще ида на лозето.“ Той казва: „Рекъл, не рекъл, ще ида.“ Тя казва: „Кажи: Ако е рекъл Господ.“ „Ще мълчиш. Аз утре ще ида на лозето. То е моя работа.“ Станал сутринта, тръгнал за лозето, но го срещат турци, хващат го с колата и целият ден го разкарвали да носи ангария. Вечерта се върнал посред нощ. Казва: „Жено, ако е рекъл Господ, отвори.“ Ти казваш: „Това не може да правя, онова не може да правя.“ Те те турят на бойното поле като войник, ще се свиваш, ще стреляш. Като се върнеш, ще кажеш: „Ако е казал Господ.“ Казвам, туй, Божественото, благо, дръжте него. Тогава всичките други въпроси ще се уредят сами по себе си. Как ще ви обичат хората, то не е ваша работа. Колко дълго време ще живеете, то не е ваша работа. Днес например, този ден, който Бог ми е дал, е важен. Щом днес ще живея, и утре ще живея, може да работя. Има ли невежи хора в света? Аз другояче мисля. Не може да извадим всичкото жито от хамбара и да го посеем. Та всичко онова, което ние желаем, поне разумно да се изпълни – една малка микроскопическа част е достатъчна. Всякога да благодарим на онова, което вършим. То е реалното. Другите неща – що са дни, занапред са. Във вековете всичко ще добием. Казвате: „Ние да си отживеем.“ Първото нещо е да се разтоварите. Вие сте на почивка. Раниците, които имате, турете долу. Не правете онази погрешка, която направил един турист. Някъде из Америка среща един каруцар турист с една тежка раница. Казва: „Качете се на колата.“ Той се качил на колата и държи раницата на гърба. Казва: „Снемете си раницата.“ „Не искам да ви отегчавам.“ Държи раницата на гърба си. Има място и за вас, и за раницата, снемете я. Аз те поканих на гости и тебе, и раницата. Мене ми е мъчно, като виждам раницата на гърба ти. Когато Господ ви покани на Неговата каруца, снемете си раницата долу. Вие ще кажете: „Господи, да не Те главоболим.“ Снемете си раниците, поблагодарете, че за раниците има място. Като слизате от каруцата, турете раницата. Щом се качите на Божествената каруца, раницата долу. Има място и за тебе, и за раницата. Писанието казва: „Възложете товара на Господа.“ Често казват този стих. Като ви покани Господ, приемете. Сега един метод да се подмладим. Преди години постеха по десет дни. Като пости десет дни, пожълтее, но като започне да яде, се оправи. Най-първо лицето е жълто, после стане приятно, взема да придобива хубав цвят, напълни се. Този човек десет дена нищо не е вземал. Като пие вода, казва: „Колко е хубава водата. Колко са хубави картошките.“ Казвам, малкото, което приемате, то е онзи, който е постил десет дни. Винаги благодарете на ума, на сърцето за малките работи, които получавате. Като говоря дълго, някои станаха, и си мисля, че са болни, кашлица имат. Сега разбирам, че те са чиновници, на работа трябва да идат. Намирам за всяко нещо подбудителната причина. Не са болни хората, искат да идат на работа. „Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“ Единадесета лекция на младежкия клас 3 януари 1941 г., петък, 5 ч. сутринта София – Изгрев
  12. Аз намерих преди дни информация за този побой, но не знам дали е достоверна... Сега намерих инфо в уикито : Версията дето бях чел беше по - жълта, пикантна по отношение причината за побоя... Но явно тази горе е вярната (сигурно е по религиозни причини или поради критики на Учителя; може и наистина да е било поради ревност). Замислял съм се, как би ли реагирал ако някой го нападне,а то се оказа, че е имало такъв случай. Представял съм си как се телепортира на друго място, или пък посягащият да го удари не успява поради невидим щит (чел съм, че са го вкарвали в затвора, но той е изчезвал от там чрез телепортация). Както и да е.
  13. Донка

    Що е Щастие?

    Добре дошла сред нас Мона Щастието е връзката с Божественото в нас самите. То е показател за чистотата на съзнанието ни от гордост, ревност и суета. Усещането за загуба е симптом за зависимост от определена ценност, която е време да преодолеем - така че то е ключ към нашето развитие и свобода. А свободата е задължителното условие за щастието. Страданията също не са опозиция на щастието - те са условията за израстването ни до него. Петър Дънов - Изворът на доброто И все пак твое си е правото и свободата на избор дали да живееш в Долината на Скръбта или да отвориш очи за хармонията около себе си. За хората, които са наречени с презрение "луди" - скромният ми опит сочи, че психичните проблеми възникват именно поради хипертрофирани гордост, ревност и суета. Като че ли Бог спасява хората, които упорито искат да подчинят света на волята и мерките си от страданията им, милостиво оставяйки ги в техния измислен свят. За животните и растенията ... Има един въпрос - тест чистотата на Любовта, която носим в душите и съзнанията си: "Какво сънуват дърветата през зимата?"
  14. Точно. По начина на изразяване прилича да е от Петър Дънов. Затова още в първият си пост писах, че с тези въпроси е по-добре да се занимават теоретиците или дух. учители. Наистина е така. Ако Бог ти дава дарби или осъзнаване или нещо друго, ще имаш. Лично не мога да се оплача, дори мога да благодаря за изобилието и може би съм малко безотговорна в това отношение, но никога не ме е интересувало на какво ниво е другият или не съм се впечатлявала от дарбите на хората, защото знам, че при Бог се намира всичко, стига да го поискаме/да го пожелаем/. Да искаш духовна дарба, която другият има, а ти нямаш не е ли духовна ревност, но различна от ревността за Господа? Едното/първото събаря/, а второто изгражда. Когато човек практикува някакви духовни дарби едва ли си задава въпросите като - от кой център идват. Това което съм разбрала още за дарбите, че Бог просто ни използва като проводници за да благослови някого чрез нас. Тоест не е нормално когато човек се слави и възгордява с духовни дарби, защото те не са наши, идват от Бога. Единственото което знам е, че талантите/дарбите/ не трябва да се заравят, защото ще закърнеят. Ако ние само получаваме от Господа и не даваме то Живата вода, ще се превърне в тиня. Чистата вода се движи непрестанно - влива се и се излива. Не може да се замърси, когато има непрестанно получаване от Господа и даване, но когато движението, кръгът престане, то това което сме получили ще тиняса.
  15. Отново не е сигурно, че изневерява. Но ако продължите да проектирате пречупените през съмненията на ревността страхове в него, силно го тласкате към изневяра! Не казвам, че желанията ви за по-дълбоко общуване с него нямат резон - имат! Но ако страховете ви искат да го задължат, да отнемат вниманието му само за вас, той започва да се чувства окован и подсъзнанието му веднага търси спасително островче в друга жена! С това не казвам, че причините за ставащото са само във вас - със сигурност и той би могъл да положи усилия, за да подхрани взаимната ви любов! Но, питате вие, не той. Ако желае, да се включи - аз нямам нищо против! Тук искам да включа две мисли на Алексей Бъчев, един много необикновен терапевт: "Ако много ти пука за резултата, спукан ти е резултатът!" и "Ако искаш нещо да ти е в кърпа вързано, дръж го развързано!" . Чувала сте и тази мисъл: "Ако отвориш вратичката на клетката на една птичка, тя полети, полети и пак се върне при теб - само тогава тя е наистина твоя!" Според скромното ми мнение, до каквито и решения да стигате, добре е те да са взети на базата на спокоен здрав разум и чисто сърце! Сега огледалото на ума ви е силно "опушено" от ревност. А какво е тя? Една защитна агресия, гняв, зад които стоят страхови комплекси. Комплекси за отхвърляне и изоставяне, провал и малоценност, предателство и злоупотреба! Ревността е само едно защитно дразнене, компенсаторно "хапане" и гняв над тези и други подобни страхови комплекси! Сега ви пиша, без да чета предната ви тема, без да си спомням съвсем точно ситуацията. Ползвайте ситуацията за собствено израстване. Представете си какво би било, ако нямахте програми (комплекси), за които ситуацията да се захване. Бихте била спокойна и бихте се смяла на ставащото! Първо защото в огромна степен е вероятно "изневярата" да е само в съзнанието ви и второ, би ви "пукало" далеч по-малко, дори да е реалност!Тогава мъжът ви би виждал във вас една щастлива и спокойна, весела жена, със здрава вяра в себе си, с много чар и харизма. Тогава подсъзнанието му силно би искало да бъде с вас. Дори и понякога да му се случи да свърне от правия брачен път, да кръшне, вие бихте го приела сравнително спокойно, а той не би имал емоционална нужда от друга жена. Защото качеството на емоционалното общуване с вас би му давало всичко, което иска душата му! Сега, той вероятно също има трески за дялане - но това се решава в семейна терапия! Какъвто и да е изходът, според моя опит подходящата посока сега не е избързване с някакви крайни решения, а ползване на ситуацията за вътрешна работа по осъзнаване и стопяване на задействаните страхове! Когато се получи тяхната десензитизация, погасяването им, можете с помощта на здравия светъл разум и чистото си спокойно сърце да вземете правилните си решения! Сега когницията ви е изкривена, пречупвате всичко през страховете си, преувеличавате, катастрофизирате, скачате към заключения задоволяващи страховете ви, които незадължително са истинни. На принципа на субективното потвърждение намирате доказателства за тези страхове понякога и там, където те не съществуват! Изчистете страховете си - станете щастлива въпреки всичко! Тогава, когато сте спокойна и независимо радостна отвътре, една зряла самостойна личност - ако тогава той наистина изневерява, можете да си решите! Но засега, моята приятелска насока е - ползвайте ставащото за вътрешна работа - чудесна възможност е по изграждане на смело спокойствие и здраво психично ядро! Можете да кажете, че това не е лесно и че не е на моя гръб ставащото. Не е точно така - говоря ви от опита си - минавал съм през изключително болезнени ревности и от опит ви казвам, че точно тези преживявания могат да бъдат прекрасни стимули за растеж на самостойността на щастието! Защо не посетите терапевт за колкото е нужно сесии? Опс, писали сме заедно - това мнение не е отговор на горното!
  16. Защо те интересува миналото ? Човек трябва да живее с настоящето и бъдещето.Миналото е мъртво. Ако обичаш истински,няма да се интересуваш от миналото на приятелката си.В противен случай ,връзката ти няма да бъде никога щастлива.Това значи ,че ти не можеш да и простиш и изпитваш ревност,а също си и злопаметен.По добре прекъсни тази връзка...а не да измъчваш себе си и нея с неща,които са минали... Ако и тя мисли като теб и се интересува от предишните ти връзки,тогава за какво ви е такава връзка,в която мислите ви ще бъдат заети не с настоящата ви любов,ако я има,а с минали събития. Миналото е мъртво.Животът е тук и сега.... Който живее с миналото,не може да има щастливо бъдеще...
  17. Те се ръкополагаха с общи, от всички съвършени и избрани произнасяни молитви; за да им се съобщат висшите дарове на Духа Светаго, слагаха им на главата гностичното евангелие от Йоана, четяха от него известни места и всички казваха "Амин". Богослужението се състоеше в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповед и молитва. Събранията свършваха с "вечери на любовта", дето епископ ломеше хлеб и всички пиеха от една чаша вино. Чашата се пазеше в олтара и в нея в тържествените дни се извършваха литургии. В литургията се преосъществяваше хляб и вино с магични молитви и жестове и се даваше на верни, избрани и съвършени. 262. Съвършените бяха епископи и апостоли на Богомилството. Те носеха черни раса, малък кръст на гърдите и пръстен от желязо на левия показалец. Те бяха усамотени, малко се събираха с външни и се явяваха на събранията с покривала от черен плат. При откриване на събранията, верни и избрани искаха благословението им и те го даваха с молитва, нечуто произнесена. 263. Между богомилите бракът не се желаеше особенно, но не беше никому забранен; даже епископи имаше жени. Препоръчваше се живот безбрачен за онзи, който искаше с особена ревност да служи на делото. 264. Както във всяко тайно общество, особените празници, магично свързани и церемониите по вътрешния ритуал, бяха установени здраво. Те и сега са отбелязани в Малкия Ритуал на Малта. По тях не може да се говори, не може да се говори и по Малките и Големи Мистерии, за които има ясно указание у Симеон Антипа, у Михаил Унгарец и особенно в правилата у архиепископ Богомил. Даже у синодика на Борил, паметник от 1210 година, намираме: "... на рождество Йоана Кръстителя творящи влъшвения ... и в ти нощъ скверная творат тайнства и елинство и слоужбе подобнаа... анафема!" Като говори на това място, Марин Дринов казва, че под "елинство" се разбира елевсинския култ - Мистериите - с всички обряди, които се извършват срещу Еньовден. Но по това историците едва ли ще знаят някога нещо. YYYYYYYYYY 265. Няма защо да дирим причината за недоволството и анархичните устои на Богомилството: те се обясняват много лесно. Ако се съгласим, по необходимост на фактите и събитията с това, че богомилството бе решителна реакция, ясно е защо възникна враждата между него и външната църква. Обясних по-рано как живееше духовенството. Презвитер Козма не беше сам доволен от това, но пак нападаше богомилите за това, че наричат духовниците фарисеи, че ги порицават в невъздържан, користолюбив живот, че ги питат - защо не живеят както апостол Павел пише на Тимотея. И Козма им отговаря - да не осъждат другите, защото във великия дом има разни съсъди сбрани - не само сребърни и златни, но също и глинени и дървени "овь в честь, овь же не в честь" - по думите на същия апостол. Разбира се, че това наивно оправдание е много леко: нечистият проводник не трябва да се мъчи да приема нещо високо - и богомилите именно затова осъждаха "дървените и глинени съдове" - че се мъчат да носят в себе си миро и причастие, което може да бъде носено само в съдина от злато или сребро. 266. Осъждаха богомилите и в това, че искат секвестиране на царските земевладения на клириците и освобождаваше на народните маси от крепосничеството. 267. У синодика на Борил това е показано особено ясно. 268. Богомилите често говорят срещу робството, царската институция и съсловните привилегии, но поради разбърканото положение, неотговарящо на естествените кастови искания на личностите, ангажирани в тия институции и съсловия. Възстанало срещу светска и духовна власт, защото тя е компроментирана от своите собствени представители, Богомилството бе гонено и от двете. 269. Измъчвани, бити, изтезавани, хвърляни в студени тъмници, те живееха все още за "ереста", на която служеха; Козма вижда в това тъпо невежество, както са виждали езичниците на империята невежество в страданията на първите мъченици. YYYYYYYYYY 270. Отношенията между държавата и църквата от една страна - и Богомили, от друга - беше станало напрегнато. Църквата не можеше вече да понася това неестествено положение, държавата - също. Онова, което бе станало закон и бе санкционирало правото на стария ред, отведнъж рязко се нападаше от неизвестни някакви монаси и "еретици". Това не можеше да допусне ни цар, ни патриарх. 271. Патриарх Даниил се яви една вечер при Петър и настоя - богомилите да бъдат заловени, като явни бунтовници. Те замислят широк заговор против царство и църква и чакат момент, за да провъзгласят безвластие. 272. Петър, слаб и безволев, отказа. Тогава Козма и Даниил се явиха пред Сурсубула и му заявиха за заговора, като искаха настойчиво да бъдат разпитани богомилите. 273. И на другата нощ, една декемврийска нощ през 933 година, Сурсубул затвори в подземните тъмници на Преслав 17 души от най-видните избрани и съвършени, посочени от Даниил. Измъчвани цели дни и нощи, те не разкриха нищо. Заговор нямаше, но поне учението поиска да узнае патриарха: те мълчеха. С избодени очи, с изгоряла от зачервените щипци кожа, в гъста мрежа от разпалени гвоздеи по гърба и гърдите, оковани в нагорещени железни дъски, с дълги ивици месо, рязано от гърба с ренде, с разтопен метал в ушите, с разкъсани уста, извадени с клещи нокти, с червени "скорпиони", слагани в носовите дупки, със сини петна от обгоряло с факел по черепа и ръцете, те живяха три седмици и измряха в занданите на преславското коварство. 275. Боян не беше там: из Кипър, Малта, Краков, Рига обикаляше църквите. Когато се върна, те бяха мъртви. 276. В навечерието на тоя страшен ден, втория ден на Коледа, същата година, бе затворен и Богомил. В полунощ Боян се върна и поиска да види Сурсубул. Сурсубул се изплаши, не излезе. Тогава Боян натисна, счупи вратата и видя Сурсубул, седнал на едно одърче, че разговаря с Даниил ниско. Той беше бледен, треперящ, с изгубен поглед. "- Умреха ли вече? - един страшен глас бе попитал. - Умреха, княже! - На късове ще бъдеш късан и мръсни кучета ще нахраниш с телото си за това ! Пусни презвитер Йеремия! - Но... - АЗ ИСКАМ!" Богомил бе пуснат. 277. На разсъмване, в покоите на болната Мария, бе събран таен съвет; там влизаха: Петър, Боян, Сурсубул, Никита Странник, Даниил и двама боляри - презвитер Антрий и презвитер Лазар, богомили. Сурсубул каза с треперлив глас, че е сбъркал, като е мъчил богомилите. Те нищо не знаели, заговор нямало, но причината за неестественото положение за държавните нещастия е Мария. Царицата трябва да бъде отпратена във Византия. Царят желае да остави престола и да приеме схима, а короната може да вземе Боян. 278.Ако Боян не иска, Сурусубул е готов да се възцари, макар, че в тия тежки времена и нему не е до царуване. Но той е готов да избави народа от нови беди и да се пресече хода на старите държавни неуредици. 279. Тогава Боян каза думи, които са паметни в историята на целия народ. Аз ще предам речта му така, както я дава Симеон Антипа, защото никога друг път българин не е говорил така: "Метеж! Тази дума от години чувам да се разнася из дворец, палати и покои. От размътване мътните души се боят. Царю, ти бягаш и оставяш народа на чакали и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка душа. Патриарх Даниил, скверна е пътеката ти, отче, недей сквернослови. Кръвта на седемнадесет светии тежи, като страшно бреме на твоята скъдна съвест - през позори, безчинства и съсипии ще те изведе позорът на твоето деяние; ти Бога поруга - и поругание е твоята участ. Една нещастна царица внесе безчинство в Преслав - и вие я приехте! Защо я гоните сега? Оставете я да умре спокойно. Не смущавайте дните й със своя и нейния позор. Жена не е съсипвала народа досега, не може и да съсипе. Вие доведохте божията казън над тия черни покои и мръсни дворци. Царю, не бягай! Аз няма да оставя подъл византиец да властва в Преслав. Ако Сурсубул иска корона, да не я предлага на мене: той два пъти метеж разпалва до днес - по цели дни метежници из царството гони, за да ги убива и да мие ръцете си с кръвта на мъченици. Над пропасти виси народът, и врагове вътре, и врагове вън! Врагове в душите ви са влезли - ето отде иде метеж подир метеж! Скрити лъжи се трупаха в позорни крепости около вас. Мрежи от престъпления надвиснаха и сплетоха дворец и църква. Вие убивате и мъчите, за да убиете мъченията на съвестта. Оставете! Спрете, казвам ви! Нека спи народът тежкия кошмар на коварната управа, нека сънуват болярите сластни сънища - умира Мария, агония години ще виси над двор и държава, България ще погине!...Ти каза, Царю: "Ти ще разбереш, Бояне!" - Аз разбрах. Аз отдавна съм разбрал." 280. Като каза това, той напусна събранието а след него излязоха Никита, Антоний и Лазар. Додето тези четиримата в покоите на Бояна говориха за това, което трябва да се извърши сега, когато държавата явно убиваше верните, останалите продължиха съвета, като извикаха болярите и военоначалниците. Сурсубул каза, че Боян е най-опасният богомил, та трябва да се наблюдава и да се съобщава за това, което той върши. Царят възстана срещу това, заяви, че Боян е прав, а всички те са виновници, но без Боянова воля той не може да снеме короната. YYYYYYYYYY
  18. си прерязаха жилите на волове; проклет гневът им, защото е силен и яростта им, защото е жестока. "(Вит. 49, 6-7) 4. Забулон, син на договора и клетвата , господар на числото 6, владее ЧЕТВЪРТИЯ ЧАС. Той е там, с широко потомство, от Морето на Земния Огън, до Морето на Живата Вода владее земи. Той е Съдия, Поучител, родоначалник на свещеници и строители, на кръстители, на рибари и мироносци. Той властва над всички призраци, познава Диафаната и развързва всяко магическо очарование и вълшебство. Син на Пратоничество и Магия, на връзки и развръзки, баща на хиерофанти - Забулон е обладател на първото спираловидно движение, символизирано в Рака. 5. Юда, син на хвалата, владее ПЕТИЯ ЧАС. Той е господар на числото 4, правдив покровител и чист приятел. Юда е кръвосмесител като залог за блуд дава печат, лента посех. Силен и благороден е Юда, първенец е по дух, но не по раждане. В неговата земя е Соломоновият храм 44-стенният четириъгълник. Псалмопевец, царе и жреци ражда Юда; той е едничък верен страж на свещената традиция, на жреческия култ, на законите и циклите на Милостта; той узнава пътищата на мировата хармония в центъра на четирите стихийни сили. Той държи под ярема на десницата си враговете, под бремето на милостта си - приятелите на храма. Лъв е Юда - и никой не смее да го разбуди. Скиптри, законоположници, държави красят потомството му: "Сила" се ражда от него - "Оставеният за обещание". Той "връзва за лозата своя жребец и пере с вино своята риза; очите му са червени от вино, а устата му - бяла от мляко"(Вит. 49,11-12). Той държи оплодяващия камък. 6. Ашер - синът на насладата, владее ШЕСТИЯ ЧАС и числото 8. Той строи кораби на търсене; жито, елей, вино и метали дава страната му: трапеза е неговата душа - трапеза на царе. Житница е потомството му. Защото той е недостъпен за страх. 7. Дан, синът на присъдата, владее СЕДМИЯ ЧАС и числото седем. Той е силен, владее малка земя - воин и съдник. Той владее магнитната светлина. Дан ще бъде злия на пътя, Аспид на пътеките, който хапе копитата на коня.(Вит. 49, 17). Той е господар на развалината и жрец на възкресението. 8. Гад, синът на благоденствието, владее ОСМИЯ ЧАС и числото 11. Бащата го нарича "прихождане на много народи", а майката - "благополучие иде". Той владее Изтока, при реката на кръщението. Пасбища и керван е земята му - бой с врагове и грабители. "Разбойници ще го разбият, но и той ще разбие най-после." (Вит. 49, 17). Гад предвижда последиците, има огледало и меч, пресмята вечните числа и умее да уравновесява причините. 9. Йосиф, синът на изобилието, е служител и тайновидец на царе. Той владее ДЕВЕТИЯ ЧАС и числото 10. Той е жрец на промисъл, пазител на Вечния Склоп, плодовита вейка, израсла до извора; по стените на Храма пълзят листата й, той е властник на кубичния камък и на стрелите: "Всесилният ще те благослови с небесни благословения отгоре, с благословения на бездната отдолу, с благословенията на ненките и на утробата".(Вит.49, 25); Той проследява произхода и развитието на свещената традиция , уважава тайните на магичните и езотерични догми и мълчи пред външните. 10. Нафталим, синът на разкоша, владее ДЕСЕТИЯ ЧАС и числото пет . Над гори и богати нивя царува той. Обладател на оръжия и монети. Пленниците са последните му синове. Той изучава звездите, небесните движения и кръгове в техните първоначала и далечни последици. "Нафталим е елен на свобода, който казва мъдри изречения". Оракули, пророчества и притчи ражда неговият чертог - тайната на словото и жеста владее той. 11. Рубин - синът на първенството , на когото бащата казва :"Ето син!", а майката:"Виде Бог смирението ми!". Той е владетел на ЕДИНАДЕСЕТИЯ ЧАС и на числото 1. Той отстъпва своето първородство по необходимостта на съблазнител и кръвосмесник: на леглото на баща си возлегва той, за да узнае загадките на Божественото Родителство; фалосът (3) и ктеисът (2) дават пентаграмата - една загадка, отлична от Едиповата, чието число е четворката. Той говори лошо и хитро, а действа добре и искренно. Избавител е името му, хляб и вода даваше земята му, месо и гладка вълна. Бездействие и вътрешна активност определят старостта му. С помощта на аналогията той проследява с проникване законите на живота и Всемирния Разум: "Изврел си като вода из горещ подземен извор, но ще имаш преимущество". (Вит. 49, 4) 12. Ефраим, синът на милувката и Манасии, синът на очарованието, владее ДВАНАДЕСЕТИЯ ЧАС и числото две. Столица е земята им, седалище на стари тронове, но те са последни служители. Отцепници от земята на Клетвата и от Закона на Обетованието - те са корави градостроители: кули, стълбове и палати съграждат. Изцерителни желания е потомството им - овча къпел, дето Ангел Господен размътва водите. Те извъртват шестте велики дела на природата при помощта на насочване и кръстосване светлицата. 204. Тази книга е написана догматично, строго и обладава поразяваща точност при предаване архетипните пътища и форми. YYYYYYYYYY 205 "Тълкуване на Йоановия Апокалипсис" - 22 книги, 313 листа - с магични пентакли, диаграми, линейни построения и фигури с две лица нагоре и надолу - работени с линията на Диафанита в средата. Книгата е много обширна и подробна по тълкуване и анализ, за да може да се резюмира нещо от нея. 206. "За Небесния Хлеб" - легенда за Дървото на Живота, построено върху основите на "Книгата на Енох", 13 книги, 209 листа; легендата обхваща само по 10-12 реда от всяка книга, а другото е коментарий на Антипа. 207. "Тайнопис на Милостта Божия" - изложението на кабалистичните богомилски ключове, 78 листа и 201 лист и изяснения. Там се дават следните ключове : 1. Азбучен ключ на човешките имена с превод, тълкуване, езотерична легенда, мистични насочвания и кабалистично мисловно значение; 2. Ключ на имената Божии - гностично-кабалистични указания, значения, магични действия, седем произношения, жестове, кадения и скъпи камъни, отговарящи на всяко име; 3. Ключ на митовите черти, лица, богове на всички религии: египетска, сирийска, асиро-вавилонска, еврейска, индийска, персийска, китайска, северна, гръцка, римска, старославянска, древна (сигурно мексиканска или маиска); 4. Ключ на ангелската йерархия - признаци, деяния, влияния, молитви, заклинания, дни и часове ; 5. Ключ на страните - страни, градове, острови, области - от създаването на света до тогава, с тълкуване и езотерични изяснения; 6. Ключ на деянията - подвизи, дела, изпитания, посвещения, загадки; 7. Ключ на символите - пентакли, букви, цифри, линии, знакове, образи, икони, начертания; 8. Ключ на службите - култове, церемонии, одежди, молитви, жертви, клетви, ръкополагане, тайнства, треви; 9. Ключ на тайните - мистерии и секретни церемонии. 208. Книгата е от грамадно значение : единствена книга, дето са спазени изложени точно и строго ключовете на едно тайно общество.Тази книга е била запазена във фалшив и непълен препис у един манихеец от Виена; в 1257 година е била преведена на латински, а в 1420 година печатана. Заглавието й в печатното издание е "Сименис Антипе "Де Криптограмате" Дей Грецие либри трес ин фолио - ин Беролинае МСССоХХ." Това издание, за добра чест, е било пропаднало при пренасяне с параход за Ирландия, за където е било назначено и от книгата са останали само 6 екземпляра, които се пазят в Малта. В това издание книгата е разделена на три книги, печатана е на стар зелон с едър гармонд и има 428 страници. 209. Освен това, Симеон Антипа е писал още "Книга на Пророчествата", 4 книги, 420 листа, дето се дава богомилско тълкуване по една скрита версия на библейските пророчески книги. 210. "Ледни Дихания" - 92 листа с магични молитви, богомилски по произход - и заклинания на Четирите и Седемте. Книгата е подвързана с тъмно-жълто кадифе, обсипано с бисери. Това е единственият богомилски ритуал, писан някога. 211. Отпосле той цял е влязъл в "Големия Ритуал на Марта", с който си служи само Хиерофантът на Ордена. 212. При това разнообразно съдържание ясно личи грамадната книжовна заслуга на Симеон Антипа: той направи онова, което изглеждаше излишно тогава, а наложително сега, като събра изгубените следи на четири века човешка история. Защото онова, което той скицира като деяние и подвиг на първите 32 години, разрастна и храни народите цели четиристотин години. 213. Прехласнати във вечността, богомилите не искаха човешката памет да запази следите на тяхната стъпка и време; те нямаха историк - и Симеон Антипа по необходимост трябваше да стане такъв. Защото в своята книжовна дейност той остана верен на онова начало, което четем в първите редове на неговата история - "Аз искам да запазя като скъп спомен на поколенията онова, което извършиха някои; аз искам да дам назидание там, дето смътната памет ще си спомни само метеж и позорно деяние; когато говорят: те бяха съблазнители и духовни лихсимци; аз искам младите да дадат правдивия ответ: Ние знаем какви бяха те - ние знаем за какво умряха!" 214. В наши дни това звучи като сбъднато пророчество, но тогава в далечната епоха на устрема и борбата, тези думи са звучали само като строга увереност. YYYYYYYYYY 215. Учениците, върху които аз се спрях, по необходимост бяха разпращани през идната 928-929 година. Те се пръснаха, работиха, само понякога минаваха през България и искаха насока и осветление. 216. Нуждите на времето бяха наложили всеки да бъде сам съдник и ръководител, понеже нямаше ни време, ни възможност да се искат наставления по всички въпроси. 217. Но за направеното се долагаше; когато това беше невъзможно - всеки питаше своето съзнание и съвест. Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за делото трябваше да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно искане - и метежът се наложи. Той дойде по шаблона на ония исторични закони, които еднакво извикват падането на снежинката и падането на метеора. Сега трябваше метеор да падне. 218. Цар Петър се сбираше с двама тогавашни църковници - презвитер Козма и патриарх Данаил. Последният бе сменил патриарх Стефан след неговата смърт. Патриархът бе користолюбец, упорит и разпуснат. А
  19. YYYYYYYYYY 111. На един презвитер в Марсилия, еврейски равин, строг кабалист, Михаил Унгарец пише по кабалистичните елементи на Богомилстото. Така се е явила книгата "За Петела и Млечния Път", 130 листа голям пергамент, където епископът анализира Кабалата в нейните начала и разкрива паралелно онези елементи, които са дадени в езотеричната версия на "Три Небеса". 112. Запазени са също там и четири големи книги, подвързани заедно под общото заглавие "За Тирса и Багреницата", където намираме параболи, разкриващи седемте пътя на богомилското Посвещение. 113. У друга една книга "За Стареца на Планината" намираме онези дълбоки истини, които ясно ни разбулват пътищата, свързващи Атлантис с Богомилството: в законите и речите на Вотана (Стареца на Планината) рязко се чертаят ония думи, които Боян отправял към своите вътрешни ученици. 114. От значение са и двете посветителни легенди, писани в стройна, размерна реч "Змията на Дървото" и "Конете на Елиас". В своята вътрешна композиция те издават строго и системно познаване на есеинянството и гностиката, защото епископ Михаил Унгарец се беше срещал с Алтотас и беше научил твърде много от него. 115. Към тия книги следва да прибавим още две, свързани по форма и съдържание: "Одежди на Сиянието" и "За Небесната Жена", където в кратки глави, напомнящи Салустия Христа, трактува един и същ въпрос - очистването на духа чрез самооплодяване. Духът стои, изправен пред Дверите на Чистотата и една жена му дава седемте Одежди на Сиянието, като му говори онова, което отразяват тук, долу, тези одежди. Съдържанието на тези книги е построено върху една мисъл, позната на окултистите от всички времена. Както се знае, аналогията между младежа и духовнородения почива върху три факта: първо - една жена трябва да пробуди към узряване младежа, а един Учител - да разбуди тайната сила у второродения; второ - и в двата случая узряването се движи от основата на гръбначния стълб нагоре, като се вие по цялата нервна система, с основа в половата и симпатично- нервната област; трето - и в двата случая усилването на животинския импулс и темпо зависи главно от непознатите тайни на пола : в първия случай узрява оплодяващата физически енергия, а във втория - духовно оплодяващата енергия. При любовта жената оплодява младежа, за да я оплоди той, когато узрее като мъж, а при духовния живот същото върши Учителят. И тъй - аналогията е пълна: ето защо раждането на Христа в човека винаги се символизира с брака и неговите атрибути. На тази основа е създадена Соломоновата "Песен на Песните". На нея почива и Апокалипсиса, където виждаме Разпътницата да блудства със земните царе, т.е. посветените. Защото полът води към блуд, а разкриването на тайната - към проклятие. 116. На същата основа е изградена и двойната парабола у Михаил Унгарец. Стилът на двете книги е стегнат, силен и издържан. Оригиналите са били изгорени, понеже книгата е била търсена като порнографическа, намерена и изгорена. В Малта се пазят само три преписа от нея. Единият, който принадлежи на Симеон Антипа, минава за единственото верно копие. То е украсено със заглавки от споменатия преписвач, с 13 миниатюри, изобразяващи Небесната Жена, работени със сепия, киновър и охра. Тези миниатюри, грижливо и тънко писани имат висока цена като пентакли, а не само като обяснения. Там виждаме Небесната Жена в чертозите на Слънцето, а после - нощ след нощ - под балдахина на дванадесетте царе на Зодиака. Тя празнува своите брачни нощи с всекиго от тях по ред и редят се подробно начертаните атрибути на тези дванадесет царе. Заедно с основната линия на езотеричната легенда, ние виждаме умело разказаните от миниатюриста всички мистични и магични подробности на Великото Дело у Всемира, на онова, което се нарича Брак на Слънцето и Луната - и което в мистериите на Изис се нарича "Шествието със сребърната лодка".Като един миров празник се разгръщат пред нас сложните шествия на една и съща идея, сложните шествия през вековете. 117. Но в богомилската книга формите са чисто архаични и никакво лично разбиране не петни строгата линия на небесните оригинали. Като че тези книги са копирани от небето на първите форми - и ние виждаме в рисунките и писмената им трудната работа да се предаде на слабия човешки език онова, което няма ни език, ни линия, ни измерение. 118. Преписът на Симеон Антипа е ценен паметник. Заглавният лист е тънка орнаментална работа, изпълнена с дървен пергел. Боите са синкави - индиго, тъмен олив, синкав виолет, отровно зелено. Изобразява Дървото на Живота, Змията, Небесния мъж и Небесната жена. 119. Спирам се на тези подробности, защото този препис справедливо минава за най-красива работа с ръка от запазените в Малта. Той е и най-красивото произведение на ръкописна миниатюра у нас. YYYYYYYYYY 120. Наред с Никита Странник, във Византия работеше и един малоазиец - Василий Византиец. По занаятие ваятел и мозаист, умел преписвач на ръкописи, той работеше при Боян още от неговите школни дни. Преписваше му ръкописи, които заемаше от императорската библиотека чрез Никита и Николай Мистик. Оттам, запознат с интересите на Боян към известен род книжнина, той го питаше често по ред въпроси и получаваше отговори, които го учудваха по дълбочина и точност. Привързан към него с онова безмерно почитание, което се приближава до тайнствен страх, той заслужи скоро доверието му и влезе между учениците. Когато тези ученици излязоха да разпространяват Учението, което трябваше да разрушава и гради едновременно, Василий бе пратен епископ в Кипър. Там делото има нечуван успех измежду гърците и островитяните. Кипърската църква скоро достигна висока ревност - и Боян и Богомил два пъти я посетиха. Дълги години работеше Василий Византиец по островите, обиколи повечето малоазийски градове, минаваше често през Александрия, Крит и Малта, дето имаше три църкви, ръководени от негови близки ученици. Ревността на тези ученици напомняше, че времената на първото хритиянство можеше да се върнат. Богомилската епоха е едно доказателство, че епохите на истинско духовно величие не са епохи завинаги изгубени. Василий Византиец не е писал нищо: той не беше писател. Неговото тънко разбиране на хората, проникването му във въпросите на практическата опитност, както и в духовния път - го издигат високо. Но не беше неговата работа да пише - той преписваше и умело изясняваше. В Малта се пазят майсторски работени копия на всички Боянови легенди, както и на богомилските беседи. Но обясненията си той правеше устно пред учениците и не е запазено нищо. Той дълго работи и учи. Неговият живот е тясно свързан с живота на Боян и, изобщо, на цялото движение. Върху живота му - превратен и пълен със странни съвпадения, се е отразил духът на оная борба, която ясно изразява цялото движение, отрича всеки компромис и не прощава никаква грешка. 121. Няколко месеца след като учениците бяха пръснати и Учението затвърдено в страната, изпъкват нови имена. 122. Теодор Преславец, епископ Средецки, еднакво прочут като ритор, както и като писател, става най-предан помощник на Богомил в работата из страната. Заедно с него или сам, той обикаля цялата Западна и Южна България в трескава работа като основава центрове, особено на юг, в Охрид, Прилеп, Солун, Атина и Коринт. Църквите в Атина и Прилеп задълго пазеха спомена за неговата жива наставническа реч; той разясняваше с дълбоко мистично затваряне, с конкретна дума, с остро проникване легендите на вечните проблеми, долавяше Местните разбирания, близък беше до старите народни сказания и умело използваше тези елементи, за да присади чрез тях новото в духа, да го накара да дири, недоволен и устремен. 123. По този път се явили онези 42 беседи, наречени "Тълкувание на Исусовите притчи", онези странни по разбиране и език 13 "Катехизически поучения", назовани "Думи по притчи Соломонови", както и класическите четири "Беседи по Начертанията на Апокалипсиса". Те се пазят в оригинал в Малта, писани от един негов ученик Марк Средецки, отпосле презвитер Солунски. 124. В тия речи странната алегорична реч отведнъж се сменя със строгите заповеди на една изключителна етика, дълбоките иносказателни форми рязко отстъпват пред смелите нападки на духовенство, държава, народ. Всичко тук е иносказателно - онова, което лъха като пророчество, както и това, което свири като разрушаващ самум. Без преувеличение, може да сравним неговата реч с острата меланхолична реч на Йеремия, библейски пророк. 125. Не трябва, също така , да се налива ново вино в старите мехове - грешният проводник. 126. Излезе сеяч да сее: той пося семе на пътя - в бурната дейност на външния живот - и стъпкаха семето; пося между тръни - в глухите дебри на порочното сърце - и заглуши се разтъкът; пося на камък - в сърцето на глухия себелюбец - и изкълва го птицата на сластта; и на добро място падна само едно семе, но подхранвано със соковете на устрема и пълно със сълзите на превратни изпитания, то даде на едно 10 000. 127. Силата на вътрешния морал и влиянието изходящо от устоялия човек, е подобно на квас или синапено зърно. И блазе на онзи човек, който изрови съкровище в нивата - всичко ще продаде, за да откупи тая нива; защото съкровището е скритото учение и скритата помощ отгоре. 128. Затова и в деня на небесния брак, ти трябва да се явиш с брачна дреха, с чист дух и с прозрение на устрем: инак ще те хвърлят във "външната тъмнина". 129. Стари дрехи не се подплатяват с нови късове, защото може да скъсат дрехата: при работа в едни условия е необходимо съобразяване с тия условия, за да не се провали твоята дейност. Пази се, бди, защото нечистият е около тебе всеки миг - и ти ще бъдеш измамен; когато спиш плевели ще посее в нивата на твоето сърце, а и в нивата на твоето деяние - също. 130. Онези, които работят от единадесетия час, ще вземат също толкова, колкото и онези от първия; не мисли за печалбата и не роптай, той равно награждава; когато и да се върне блудния син, изходил грехове и позор, той ще бъде пръв на пира в бащиния дом. 131. Не е възможно да се скицират, даже и накратко, главните мисли на Теодор Преславец. Те са и без това сбити.
  20. оплодена от Христа - и как, чрез Трима Ангели Божии, бива изнесена на земята, за да се обръчат с нея Синовете на Наследието. Останалите две Увещателни слова - "Увещателно слово към царете" и "Увещателно слово към свещениците" са особено важни. Обърнати към онези, които са разделили Едната и Неразделната Божия Държава - Царството Божие - те говорят за "истинските тайни на царство и свещеничество отвеки"; като обглежда изначало още двете институции - царската и жреческата, като двойна схема на онова, което в подробности трябва да изпълни и осъществи Посветеният - "Увенчаният", както го нарича той. Никита Странник дава пътищата на жреческия и царски закон. Царят е уредник, а жрецът - наставник; първото налага правда, а второто - милост. Жрецът и Царят са двата мистични полюса, дето се уравновесява бурята на държавния живот. Ето защо, цар и жрец трябва да бъдат винаги един и същ човек. 88. Пълни със значение са двете "Посветителни слова" на същия апостол, две от 17-те изгубени или изгорени. И двете са произнесени на остров Крета, в годишния празник на Слънцето (нашата Коледа), когато Никита посвещава трима избрани, минаващи в степен съвършени, приемащи посвещението на Милостта Божия. Двете слова са от грамадно значение: там пръв и последен път богомилски апостол говори за Мистериите на античния култ на Пелеагите, дошъл от север – от "Царствената Майка на Запада", според китайския мистик. Словата са строги, резки, студени; те се обръщат към ония, чиято минала вяра иде да обнови апостолът, като запазва древното очарование на един забравен култ, но добавя новите строги форми на едно оригинално разбиране. 89. Тези слова са названи "Две посветителни слова за Крета". Те съдържат истински съкровища. В кратка форма там минават стройните образи на чисто античната мисъл : мит, мистика и кабала. 90. На Крета лежат затворени двама ученика, минаващи изпитанията. Лабиринтът е голема волута, преплетена със седем малки волути. Минотавърът лежи свит в последния кръг. Дедал и Икар, затворени и измъчвани, трябва да слязат през всички седем волути (зали на тайната), додето стигнат устата на Минотавъра. 91. Там, като Едип пред Сфинкса, те трябва да разрешат три загадки и да извършат четири подвига. И после могат да минат през съкровищницата на Минотавъра, за да получат деня на своята истинска свобода отвъд лабиринта - на другия пробод на земята. 92. В лабиринта - Великия Храм на Посвещението - живее онази, която е истинската душа на Минотавъра - Мнемозина, мировата памет. Нея трябва да питат неофитите , за да получат тайните плочи. Но те не могат я намери никъде. Суетни са техните дирения. Мнемозина е мъртва, казват залите; Мнемозина е изчезнала, казват водните басейни. И от зала на зала, търсейки я, те се изгубват. На третия месец, в една тъмна пещера пред тях се появяват деветте дъщери на Мнемозина, внучките на Уранос, Небето: деветте дъги на посветителната буря. 94. · Клио, държаща книга, перо, лъч и нож;· Терсипхора - жица, сандали, везни, арфа;· Талия - усмихната маска, вино, амфора и котурни;· Ерато - звънче, шипков клон, драперия и пръстен;· Мелпомена - лира, навъсена маска, тирс и кедров стригил;· Урания - пясъчен часовник, пергел, екер и отвес;· Калиопа - изваяние, медна плоча, лаври и стилона;· Евтерпа - флейта, вретено, гривна и котва;· Полемина - резец, чукче, папирус, перо от кукумявка;· наредени в три кръга, те водят шествие от мисти и епопти към подземните водоеми на Мнемозина, откъдето на среброковани лодки ще заминат в Делфийските подводни храмове. 95. Шествието е разказано с конкретни подробности и картината е подчертано езотерична; Мнемозина може да се види само там - в Делфи. И ето - двамата неофити влизат в шествието. При минаването на четвъртата волута те биват спрени от черно шествие, водено от трите отмъстителки - горгони: Медуза - с отровен диск (медно зеленясало огледало), кървава драперия и трънен венец; Евриала - със скорпиони, девствен пояс, нагръдник от крокодилски люспи и фалос от чернозем; Стено - със стършели, горчив мед, златна игленица и железен тул с отровни стрели. Те спират неофитите, ослепяват Дедал и му поръчват да изплете от змии егидата на Палас - Атина, а на Икар заповядват да им донесе златното яйце на Хелиос, което се пази в чертозите на Слънцето. 96. Мъчни са стъпките на подвига. Дедал бива четири пъти ужилван, той пада немощен, покрит със сини струпеи - змийски гнезда; Икар, полетял смело нагоре, пада в страшна пропаст, защото восъчните му криле са разтопени от лъчите на Оногова, когото той сам дири. 97. И ето, сбрани в една тъмна бездна, те плачат: Дедал за своите разбити от фуриите капони, в които беше въплътил първите творчески форми, а Икар - за слънчевите птици - деви, които биха изплашили и прогонили грозните фурии. 98. Но, на шестия ден се явяват трите грации : Аглая, със златен огледален диск, гребен от слонова кост, драперия за танц и черна маска; Талейя - с вино за опиване на мъжете, коприна за завиване бедра на неплодна, подвеска от лен и ктеиз от жълта глина; Ефросина - с було от паяжини, къдрици от свила, пояс за зряла жена във формата на Т -Тау и ваза за менструална кръв. Идват трите очарователки на небесния свят, трите посланички на Венера - и разкриват на стареца и на детето тайните на девствената Палас - Атина и на Хелиосовите чертози. Дедал получава шепа прах, а Икар - огнен кон. Старецът си натрива ръцете с праха, змиите падат като мъртви - и егидата е сплетена. Икар обуздава коня, възсяда го и стига до златните чертози. Яйцето се пази от трите центавъра на Хелиос, но момчето им разказва чудесата на минотавъра, а конят взема през това време в уста пламтящото яйце и слизат на земята. 99. Когато предават на горгоните исканото, пътят се освобождава и те стигат до водоемите на Мнемозина. Но шествието ги е оставило, те не знаят пътя и нямат среброкованата лодка на Ангеране. Те трябва в трепетно мълчание да молят три деня Ангеране. Явяват се трите и слугини - фуриите: Алекто носи огърлие от татулови зърна, тигрови зъби и кости на гущер; Мегера - черна книга, кадилница със сива амора и черно покривало; Тизофена - питие за неплодство, клещи и кожа от прилеп. Те задават на двамата по един въпрос.На Дедал: кое е най-хубаво, а на Икар: кое е най-мъчно? И двамата отговарят едновременно: Мълчанието. При тоя отговор фуриите онемяват, чертозите на Ангеране са разкрити, те намират лодката, минават коридорите с тъмна, гъста вода и стигат Делфи.Тук спира езотерическата линия на словата и почва наставителната. 100. Никита Странник говори дълго и за тайната на мълчанието, като първа и най-важна посветителна добродетел. А после завършва с края на езотерическата линия. Дедал и Икар виждат Мнемозина, получават плочите на тайните, връщат се в лабиринта на Крета и отиват до устата на Минотавъра. Но там виждат, че Минотавърът е просто изваяние, а не жив змей - и свободно минават през царството на страха, за да получат седемте печата на освобождението и "да видят отново звездите". YYYYYYYYYY 101. Тези слова еднички са запазени. Лесно е да си представим какви богатства са се криели във всичките посветителни слова на апостола, когато те са били на брой седемнадесет. 102. Симеон Антипа ги изброява в своята История. По неговите думи ние можем да си съставим представа за изчезналите 15 Посветителни Слова: Две Посветителни Слова на Малта, дето се разкриват езотеричните тайни на Червенокосите; Три Посветителни Слова на Лемнос, дето се говори за първото творчество и за реда, в който са се явили върху архетипното небе първите богове на античното постигане; Две Посветителни Слова за бащата, произнесени във Византия, дето се ясно дават старокабалистичните предания, една малка част от които е достигнала до Елевзис и Делфи; тези две слова са били много дълги, обстойни и пълни; Четири Посветителни Слова на Египет, в които се излага езотеризма на погребния египетски ритуал; Четири Посветителни Слова на Мемфис, дето се раздиплят магичните церемонии на примитивната херметична догма. Всички слова са бележити еднакво, но съдбата не ни е присъдила да ги имаме; ние не сме заслужили даже онова, което ни е оставено. Тези "слова" са характерни и бележити, защото по тях виждаме начина на писане, свойствен на Никита Странник. Те издават у него строг дар на ритор, тънко обяснение и са пълни с притчи, взети от обикновения живот. 103. Наред с тия достойнства, неговите слова говорят за една широка култура: той познава всемирната мистика, философите на древността, църковните писатели, творенията на Изтока. Той говори с еднаква твърдост по мъдростта, както и по изкуството. 104. Неговата притча за ваятеля, който създава деветте музи и ги разрушава, когато чува проповедта на Спасителя, защото вижда суетата на своя резец, е класическа по сила на аналогията и по дълбочина на постигането. YYYYYYYYYY 105. Между първите апостоли на богомилството ясно се отделя една млада мома по име Макрина, която на 16 години прие кръщение. Нейното име е записано в рода на ония, чиято ревност в делото има малко последователи. Тя е известна под името Михаил Унгарец и е умряла девственица. 106. През 928 г. още Боян я изпрати в Унгария с Богомил. Там те обиколиха много градове и оставиха църкви в Липиска, Марсилия и Париж.
  21. Описаните характери все пак са условни, а всеки човек е цяла отделна Вселена. Много от заключенията ти в писмата обаче, от потока на мисълта ти и емоционалната реакция, която се чувства, са именно ригидни... Виждала си от онези криви огледала, които правят тялото ти странно, нали?! Така филтрирайки реалността през когнитивните изкривявания на характера си, често получаваш една кривоогледална визия за ситуациите и хората. Разликата е, че това огледало е в ума ти. Тази ти качества идват от доста дълбоката ти вплетеност с родителската психика, която също ги съдържа. Колебливост, плахост, стеснителност, дълбоки вярвания за провал са основата, "луковицата", от която защитно е израснал и продължава да расте ригидният ти характер. Но, това са нормални неща! Няма иделна психика, няма и норма - всички имаме своите си особености. А хубавото в теб е повече от другото! Искаш да промениш натрапчивостите си и да бъдеш щастлива? Тогава се виж отстрани, осъзнай ясно и спокойно безпристрастно движенията в ума си. Научи се да ги долавяш, да осъзнаваш възникващите мисли и комплексите си, от които те идват. Да осъзнаваш и неутрализираш, променяш, реструктурираш, стапяш. Първо, какво е това, което имаш да осъзнаваш? Тук не правим психотерапия - давам ти само общи насоки! Имаш свръхкритичност, която уж те защитава от вярвания за провал и малоценност. Преувеличаваш, свръхобобщаваш, често се фокусираш в отрицателното или виждаш негативно ситуация, която иначе може да се види и през светла рамка. Склонна си към лесно дразнене и ревност, която сама по себе си винаги е показателна. Говоря общо, иначе ще стане дълго - като цяло добра идея е да поработиш върху характера си с помощта на психотерапевт за няколко месеца. Методите на всеки терапевт са различни, но по-важно е да усетиш, че този, когото избереш, е "твоят човек", който ще ти помогне наистина! Като цяло, имаш да се учиш на спонтанност, естественост, разкритост и оптимизъм, здрава самостойност, толерантност и обич към себе си, света и хората, решителност, но и благост, мекота и с лекота готовност за провал и грешки, приемани за нормални! Аз бих ти препоръчал терапевт, който добре владее няколко школи: психотелесна, когнитивно-поведенческа, нлп и хипноза, фокус в решения! Като нещо допълнително, което пряко ще повлияе точно твоя характер много положително и терапевтично: йога на смеха - всяка неделя от 19, "Мария Луиза" 65 ! Чисто поведенчески: пробвай да спреш прането и чистенето за известно време! Тогава в теб се надига тревожността, в която живеят страховете ти. Напрегнатият ти характер и чистенето са само защита от тези страхове! Справянето с тях став с помощта на психотерапевт! Когато спреш ритуалите си по пране и чистене, имаш прекрасната възможност да кажеш "здравей" на страховете си, да ги погледнеш очи в очи и наместо да бягаш от тях в защитни ритуали, да започнеш да ги стапяш. С помощта на здрав разум, логика, връзка с реалността, наводняване-парадоксално намерение, релаксация и различни визуализации, ролеви игри и поведенчески експерименти, смело обикване на страховете си и така трансформирането им. Чрез доверяване на себе си, на сърдечността си, която да залее псимеханизма на неврозата ти! Потърси психотерапевта си!
  22. "Общи неща, за така наречената муладхара чакра, или човекът муладхара. При животните, сексуалната чакра е най-високата степен. При човека е обратно. При човека тя е поставена най-долу. Значи това е първата чакра от долу на горе. Ако човек овладее сексуалната енергия, с чистотата на своите желания, тогава човек ще победи най-силното качество на земята, което е привързаност, от което произлизат всички страдания, заслепявания, заблуждения и т.н. Ако човек овладее тази енергия (тази енергия се нарича още змията или духовният огън - това е все едно и също), неговата жизненост се покачва нагоре, към по-тънко опознаване на самата събудена змия. Искам да кажа, че колкото повече се изкачва енергията, толкова по-тънко е опознаването, както ще видим после. Човек който е проникнал с Любов в муладхара чакра, сексуалния център, и е овладял напълно желанията си, се освобождава напълно от страха на смъртта. Окултният закон гласи, че в чистотата на тези желания, злото и греховете изчезват. Това означава че е направена първата крачка по пътя към върховната чакра. Значи в чистотата на тези желания е направена първата крачка по пътя към върховната чакра. Втората чакра е наречена сватхистана. Човекът сватхистана е работещ, търсещ знания и информация, но той не е творец. Значи този човек работи, търси знания и информация, но той не може да твори, защото той не познава тайната на живота. Той не може да твори, защото не е влюбен цялостно в Истината. В тази връзка Учителят казва, че извън единението с Истината, ти имаш знания, но нямаш разбиране, нямаш живот. Само в единението ти живееш. Вън от него ти само проучваш. Това означава, че реалното учене започва след единението. Според Учителя под думата “учене” не се подразбира придобиване на знания, а приближаване до “духът” на нещата. И затова Учителят казва, че за да търсиш Истината, трябва да имаш безпределна Любов, защото само тази Любов е готова да пожертвува целия си живот за Истината, и нещо повече, и то -казва Учителя - без да я получи, просто жертва, без да искаш нищо. Тук става въпрос за абсолютно безкористна жертва. Да пожертвуваш целия си живот за Истината (това е един от най-силните методи) и то без да искаш да я получиш, без да изискваш. Що се отнася до началото на търсенето на Истината, то започва едва в четвъртата чакра. Значи, тук става въпрос за друго начало. Както ще видим по-нататък, в третото око има духовна любов, има овладяване на себе си, но няма Божествена Любов. Божествената Любов е една по-висока степен. Следващата чакра е наречена манипура. Тази трета чакра се отваря когато човек има постоянен стремеж към духовно творчество. Това е метода при който тази чакра се отваря. Тук енергията на духовния огън е по-разредена от предните чакри, защото например в първата чакра (муладхара) енергията е най-сгъстена, най-земна и най-спяща. Затова в тази връзка стават най-много престъпления, на сексуална основа, на ревност, и т.н. Значи, колкото повече се разрежда енергията и се качва по-нагоре, толкова повече злото отпада. Такъв е пътят. Докато например енергията в третото око е чисто духовна, без примеси. А в седмата чакра, последната, енергията е вече освободена. В тази чакра - става въпрос за седмата - тук вече се явява свещеното явление на Истината, в най-дълбокия смисъл, тъй като в третото око още не може да се говори за познаването на Истината. Има частични прозрения, има намеса на интуицията, има просветления..." Следва продължение
  23. Мисъл за деня-12.9.2011 Защо са децата? Когато човек влезе в брак, той вижда, че не е свободен от своето животинско състояние. (В него се ражда подозрение, завист, користолюбие, ревност, страх, че някой ще му вземе жената. И той е готов вече да вади нож да се защищава. Щом му се роди едно дете, умът му се отвлича, и той представа да тормози жена си. Като се роди детето му, той разделя Любовта си. Дава част от нея и на своето дете. Това дете е друга негова симпатия.) Вас ви нарекох приятели Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Молитва на царството Псалом 143
  24. Здравей, и добре дошла при нас. Този мъж ти е говорил за другата жена и за евентуална раздяла с нея. Има ревност, но кой към кого, ти ще кажеш. Големи надежди възлагаш ти на тази раздяла, само че тя няма да се осъществи между тях. Ако имаше други карти и то големи аркани, може би. Не тълкувам 3 мечове, защото не разбирам "отдолу". Мисля, че ти си имала и преди нещо с този мъж, не мисля че е връзка, но познанство, да. Искаш сега всичко да започне отначало и по нов начин. Вашето познанство е някъде навън, случайна среща, това ми хрумна, дали е така ти ще кажеш . Благодаря ти за отговора Жур !!! Чета форума и се опитвам да разбера таро,но наистина са ми много объркани и най-вече комбинациите. Не ми стана напълно ясно как ги разтълкува така картите,но си права в тълкуването си.Говорил ми е за евентуална раздяла с нея,ревнуваме се взаимно и така да се каже раздялата между тях е невъзможна. Незнам дали картите в случая показват нещата в момента или са и категорични и за в бъдеще,защото за мен този човек ми е мечтата и немога да спра да се надявам. При всички случаи продължавам да чета форума и се надявам след време и сама да се справям в тълкуването .
  25. Лора Витанова

    Таро за начинаещи 3

    Здравей, и добре дошла при нас. Този мъж ти е говорил за другата жена и за евентуална раздяла с нея. Има ревност, но кой към кого, ти ще кажеш. Големи надежди възлагаш ти на тази раздяла, само че тя няма да се осъществи между тях. Ако имаше други карти и то големи аркани, може би. Не тълкувам 3 мечове, защото не разбирам "отдолу". Мисля, че ти си имала и преди нещо с този мъж, не мисля че е връзка, но познанство, да. Искаш сега всичко да започне отначало и по нов начин. Вашето познанство е някъде навън, случайна среща, това ми хрумна, дали е така ти ще кажеш .
×