Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for 'ревност'.


Didn't find what you were looking for? Try searching for:


More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

570 резултата

  1. АлександърТ.А.

    Бъдещето на България - идеи!

    Отглеждането или забраната , за отглеждане се основава на страха . Не че е лошо , или добро . Само предпоставя ограничения и ни вкарва в обикновения механичен земен живот . В момента се сещам за една поредица книжки ,,Анастасия" .В която млада жена живее в руската тайга .Тя живее безпроблемно сред дивите животни . По край нея , животните могат да се сбият само поради ревност ,кой да е по близо до любовта й .Анатасия живее с любов към всичко и около нея неразбория възниква само ако някой затули това излъчване . Ако някой попречи на друг да се грее на нейната любов . Има един природен закон , който може да формулираме и така : Както човек въздейства на околната среда , така и тя въздейства/противодейства върху му . Със същата сила и характер . За това е нормална мисълта на гладния звяр , когато влизаш в клетката му да го галиш , че си вечерята . . Или когато обучаваш звяра да се бие за храната или живота си .Не трябва да се чудиш че пробва на тебе . А това много повече се отнася за отношението м/у хората . Там го няма инстинктивния респект на животното спрямо човека .
  2. Здравей! Много жени имат проблем с женската си енергия - който всъщност е неразбирането, непознаването на собствената си природата. Няма универсална рецепта за женственост. За да не преразказвам и пиша километричен текст тук - ето блогпост, който вярвам, ще ти бъде от полза, прочети го докрай. Ходиш на терапия, което е супер, и е най-добре с терапевта си да обсъдиш всичко това, с него имате възможност за същинска, детайлна работа, познава те, изградили сте връзка и т.н. В нагласата ти към майка си имаш да постигаш още напредък, по отношение на Смирение, Доверие, прошка, същинска благодарност, искреност, заявяване. Усещам една агресия към хората от теб, не само към Мъжа като фигура. Едно желание да бъдеш приета, но и болка, че не си съвсем. Ти приемаш ли се? Кое те кара да изпитваш удовлетворение? Всичко това говори за човек, който се чувства малоценен, недоволен, автоагресивен. Обичаш ли това момче, виждаш ли бъдеще с него? Изпитваш ревност определено, но това не е признак на Любов. Позволяваш ли си да говориш и правиш това, което НА ТЕБ ти се иска? Увереността и стабилната, висока самооценка не идват отвън, всъщност. Каквито и успехи да постигаме, не могат да попълнят празнотата, издълбана от собственото ни безлюбие, вътре в душичката. Интелигентна жена си, много свои убеждения си съзнала! Отговори си - лично за себе си, или тук, на въпросите, които ти зададох. Успех!
  3. Здравейте ! Надявам се,че пиша направилното място и искрено ще се радвам ако получа съвет от Вас! Опитвам се две години да реша проблема,но след като истината изплува не мисля,че ще се справя сама без помощ. История до болка позната,сигурно вече банална. С мъжа ми сме заедно от две години.Той ерген на 40,аз на 36 с детенце от първия брак.Започнахмевръзка от разтояние,опознахме се,обикнахме се и той дойде да живее в нашия град с нас.Планове за дете,семейство,дом(всичките вече осъществени).Още от самото начало разбрах,че нещо не е наред със сексуалният ни живот.Сякаш го избягваше,беше нервен когато го правехме,имаше и доста не сполучливи опити.Аз бях търпелива,тактична но взех да притеснявам.Това не беше нормално,виждах го!Опитвах да говоря за това без скандали,кротко и с добрата.Какъв е проблема,защо е толкова рядко,какво обича..и т.н.Или темата се отбягваше,или получавах отговори от рода,,А душата не е ли важна,само секс ли???''и тем подобни.Обикновено след тези ми опити да разговарям с него,нещата се подобряваха... за кратко.След година забременях.Щастие за всички!Той на седмото небе,чакал това детенце цял живот,аз горда и щастлива ще ставам отново мама на 36! Бременността ми беше ад!Трудна и мъчителна.На легло,системи,болници,постоянен страх и стрес и за двама ни.Родих и най-после се прибрахме в къщи.Детето отнемаше цялото ми време и грижи.Мъжа ми сякаш започна да изпитва някаква ревност.Търсеше внимание,но в същото време беше нервен .Беше някаква абсоютна въртележка от емоции и чувства.Ту нежен,ту сърдит и избухлив.Сам започна да ме пита кога можем вече да правим секс.Зарадвах се,беше минал месец от както родих,значи вече може.Абсолютно безуспешен опит!Честно казано се притесних много!Сигурна бях,че нещо се случва!Престраших се и тайно от него прегледах телефона и цялата му история до момента.Е друга жена няма.....но толкова порно на едно място не бях виждала!От всичко по много,всеки ден,по два пъти на ден,по няколко пъти на ден!Ужасих се!Как не се сетих до сега!Каква жена съм щом мъжът ми не желае мен а предпочита да се самозадоволява пред дисплея!??! Казах му.Без да викам,тихо и кротко.Попитах го това ли е причината да нямаме сексуален живот? В началото отричаше,после беше бесен,мълча с дни.След това просто се смаза.Остана някакъв срам и отчаяние.Не можеше да ме погледне в очите.Сам започна да говори за това.Каза ми ,че така е свикнал след дълги години самота като ерген,,,Навик който явно трудно изчезва,,.Да,извини се каза,че осъзнава колко ме е наранил и ,че вече е спрял. Не му вярвам,постоянно си мисля дали продължава.Мъча се да изглеждам спокойна и приветлива но не успявам.Знам,че усеща и отчаянието ми и очуждението.Старае се да бъде нежен,да ме прегръща ,но в леглото е като плахо момченце.Сякаш го е страх и срам да опита след този случай.Чака аз да предприема първата крачка.А аз не мога,боли ме!Ядосана съм и ми е толкова тъжно.Защо толкова интелигентен и умен мъж,който тръгва с ясната мисъл за любов и семейство,ме постави в ситуация да се съмнявам в себе си като жена цели 2години!Виждам,че го е страх да не ни загуби,но не мога да забравя.Обичам секса ,показвала съм го,казвала съм го!Искам да му доставям удоволствие и да е щастлив! И как се продължава след това?Как да простя?Как да му помогна?На всичко отгоре в следствие на тежката бременност и всички проблеми изживявам тежка следродилна депресия,съсипвам се.Не искам да го изгубя,обичам го много!
  4. Здравейте ще се опитам да не пиша романи, но имам нужда да споделя...не искам да товаря близки и приятели... днес предприех една стъпка за която почвам да изпитвам угризения, но вече немога да живея така. накратко: от около 7 години сме заедно имаме дете на 4години, нямаме брак. всичко започна много хубаво и се развиваше чудесно. намерих наистина сродната душа, колкото и клиширано да звучи. интересите ни бяха почти еднакви, мисленето, желанията ни... в един хубав момент решихме да имаме и дете, много желано и от двамата! и от там насетне графиката на нашата връзка започна да прилича на фалираща компания. само надолу и само негативи... мога да разкажа моята гледна точка като не търся вина а по скоро обяснение... след като забременя започна да се променя, да ми държи сметка за разни работи, да се държи лошо със семейството ми, постоянна драма за всичко, ревност, обиди...все едно нещо се отключи в нея. имал съм няколко дълги връзки от които съм си взел доста поуки относно ревноста, потребностите и свободата. след като се роди дъщеря ни тя се вглаби тотално в нея. като се запознахме имаше нещо което знаех че ще стане проблем но се надявах че ще се промени. незнам защо но тя не общуваше с нейни приятелки, тоест липсваха изобщо такива. с моите приятели се разбираше чудесно и за мен беше много странно как едно младо интересно момиче няма нито един близък човек.... и така нещата почнаха постепенно да се влошават, започна да ми държи сметка колко кога да се виждам с приятели. тя почна да отказва да излиза с тях, даже и косурите почна да им търси. след това си измисляше разни истории че изневерявам....доста банални!!! аз съм от хората които обичат да имат спокоен личен живот и схемата с изневерите ми е натоварваща, а и съм кофти лъжец влизаше ми постоянно във фейсбук профила, телефона....и ок преодоляхме го този момент...имаше кратко затишие...после се почна към семейството ми...там на приливи и отливи...после да ме критикува като баща...общо взето като изгладим нещо веднага се фокусираше да търси нова драма! проблема е че един месец са добре нещата два месеца е ад....и така вече 4 години. сега вече взе и да прехвърля на детето, имаше проблем в детската градина и тя така се вкопчи в това...от нещо дребно стана нещо голямо....тоест вглаби разни неща на детето с постоянни разпити ... с времето и многото караници се отказах да противодействам, ходихме на семеен терапевт...не случаен!....но ефекта е 2-3 седмици и после се измисля нов проблем и се връщаме в изходна позиция.... покрай всичките тези караници изгубих доста приятели, хобита, реших че семейната кауза ми е по важна и дадох всичко от себеси с надеждата че нещо ще се промени но уви. днес събрах кураж и казах че е време да теглим някаква черта и тази агония да приключи. тези отношения са вредни за нас и за детето което и двамата много обичаме. решихме да се разделим уж временно но дали това е ок...? не искам да тормозим дъщеря ни, принципно и не искам да ги загубя но живота който живеем не е хубав....тайно се надявам на някакво чудо....
  5. Това е шаблон и означава , че някой е повлиял на нечие мислене . Единствения начин да намалим външното влияние , е като разглеждаме фактите и свързващите ги отношения с най малки подробности . При което достигаме до възможно най всеобхватно виждане за съответния факт .Друг важен момент е представата за човека , за неговото мислене и поведение . Реално човек възприема света чрез шаблоните , които е попил от средата и тези които е займствал от възпитателите . Реално човек около ,,двадесетата си година "г. започва усилено да преосмиля и променя внесените в него стереотипи , чрез съпоставянето им с това което вижда . Процеса продължава цял живот .Тези неща е важно да се помнят заради друг един факт . Човек може да се докосне до божественото и преживее вдъхновението и екстаза , за кратко . Причина че мисленето ни е все още през , егоистичния ,,Аз" . Всички сме в това положение , Трябва ни постоянство , ( ....в православието го наричат ,,ревност") в стремежа към истината . Прекрасно ! Това е любов . Да виждаш различията и те да са повод за размисъл . Защото Бог е цялото и не може да се побере в нечие лично мнение . Неговата истина е във всички мнения . Проява на любов е да я търсим с доверие , че е там . Това го разбирам като освобождаение извършено чрез лично израстване на разбирането , съпътствано от съществуващото предишно конкретно разбиране . Като двете не си противоречат . Те се допълват в една по всеобхватна картина .
  6. Изабела Белева

    Изабела

    Не знам как да започна цялото нещо, което искам да споделя в момента и да помоля за съвет. И мисля, че ще стане много дълго и хаотично. Изключителна смелост ми бе нужна, за да склоня да споделя това. Защото не знам дали има смисъл, защото вероятно всичко ще звучи глупаво само по себе си, защото не съм единствената с подобен проблем, но явно една от малкото, които просто тотално се сгромолясват в подобна ситуация. Но ще започна, колкото и тъпо да смятам, че ще прозвучи всичко, което евентуално ще прочетете. Не съм го споделяла с никого преди това, защото нямам човек, който ще ме разбере и ще е възможно да ме посъветва. И всичко, което ще напиша, ще е сякаш го споделям на най-добър приятел.Аз съм един изключително объркан човек, намиращ се в объркана ситуация, която го обърква още повече (едва ли има повече накъде, но все пак) и най-вече, която го съсипва емоционално. И така, става въпрос за любовно терзание – нищо ново под слънцето. По особеното в случая е, че става дума за виртуална връзка. Тук ще споделя, че съм на 33 години, а той на 29. Всичко започна преди три години и половина. Аз от България, а той….. от Русия. Не от Кюстендил или Панагюрище, а ЧАК от Русия. Не знам защо ни беше нужно да се захващаме с това, но се захванахме и ей на – вече 3,5 години така. Аз в началото проявих скептицизъм в цялата тази работа, защото, бога ми, Русия е толкова далеч… и как евентуално ще се виждаме, как ще сме заедно на едно по-сериозно ниво… Той си беше загубил ума едва ли не и беше сигурен, че аз съм Човекът. До степен, че чак успя да ме убеди, че наистина аз съм неговият човек и съответно той моят… Това с моето убеждаване отне време де, вероятно година и повече, през което той полагаше неимоверно усилие и търпение да ме увери в реалността и сериозността на всичко. И така, като всяка любовна приказка – в началото цветя и рози. Разбира се, с леки спорове, които са неизбежни за всяка връзка, но които никога не са разрушавали целостта на отношенията ни. И все пак дойде и въпросът за срещата помежду ни – в реалния свят. Стигнахме до извода, че най-добрият вариант е аз да отида при него, защото той беше с нагласата, че след като се видим – край, всичко ще продължи ever after, няма смисъл от някакви опознавателни date-ове, и защото все пак за него ще е по-добре да се грижи за евентуално бъдещо семество бидейки там, на своя земя, отколкото тук в България – от финансова гледна точка. За мен беше малко абсурдно – да отида и да остана, и да се омъжа евентуално дори, и айде всичко е шест… но си казах – ок, нека да е така – аз ще отида, искам го, желая го, така ще направя. Но не можех да реша кога точно ще съм готова за това. И така, оставихме нещата на времето, като той много често ме подканваше да го направя и да не се колебая, да спра да се измъчвам в България (бях безработна тогава, имах изключителни затруднения с намирането на работа и буквално оставах без пари). По едно време излезе една добра възможност за чужбина. И аз трябваше да реша Русия или UK. Не знам защо избрах UK, може би защото исках все пак да имам нещо спестено зад гърба си, за всеки случай, човек никога не знае, а и не исках да лежа изцяло на неговите плещи. И заминах. Той не беше особено очарован от факта и по-скоро ми казваше, че няма смисъл да ходя и да се хабя там, като мога да съм добре в Русия, с него. Но все пак ме подкрепи. Заминах с уговорката, че отивам там за известен период само и после се връщам и се събираме. И през цялото време, в което бях в чужбина(година и половина), той не спря да ме подкрепя и да се грижи за мен както може. Дори ми звънеше всяка сутрин, за да ме събуди за работа, понеже имам огромен проблем със ставането. Всяка сутрин – понякога и по 30 повиквания буквално. Виждайки цялата тази всеотдайност от негова страна, все повече се убеждавах, че това е ТОЙ и никой друг. За жалост, докато бях там, бях толкова погълната от работа и недостиг на време, че почти нямах време за него. Често бях изнервена заради напрежението, което трябваше да понасям от работата, хаоса на големия град. Чаках с нетърпение моментът, в който ще се завърна, защото чувствах, че ако продължа да живея по начина, по който се налага човек да живее в град като Лондон, ще се съсипя. От умора, самота и нерви. Често прехвърлях личното си напрежение върху него, а той търпеше. После му се извинявах, защото наистина съм ужасна, когато виждам света около мен такъв. Казваше ми да зарежа всичко и да отивам при него. Аз обаче не. На него това му идваше в повече, тия буреносни облаци, които носех със себе си и сякаш охладняваше към мен малко по малко. Често сме стигали до конфликти, в които той се е отказвал от мен и направо ме е триел и дори блокирал от социалните мрежи. Или пък си трие профилите, или просто спира да ми говори и потъва в забвение. Съответно аз издържам два-три дни без да го търся и после го намирам отново, и нещата се оправят. И така много пъти. Поне 10, ако не и повече. От които аз съм била тази, която го е търсила в 98 процента от случаите. Това, което винаги ме е дразнело най-много е това поведение на бягство в него в подобни ситуации. Вместо да говорим и да изясним положението. Но той започва да се чувства ненужен, неоценен и си тръгва. И ако аз не го потърся, не съм убедена, че той ще се върне. Даже много се съмнявам, познавайки го. Но все пак винаги стигахме до консенсус след един такъв катаклизъм и нещата тръгваха отново по чудесен начин. С трепет за момента, в който ще сме заедно. Но колкото повече време минаваше, толкова по-чести ставаха неразбирателствата ни, съответно изтриванията от фейсбук. Той знаеше, че аз съм човек, който един ден иска да има дете. Така винаги съм си представяла щастливо и сполтено семейство, докато при него тази ценност беше нещо, което не може да си представи за себе си. Да бъде баща… абсурд. Но някак изведнъж започна да го иска. И не, не съм го убеждавала за това, той сам така си реши. Бях изненадана. Но дотук с това за децата. И така, дойде моментът, в който аз изпълних мисията си в чужбина и трябваше да се връщам. Междувременно съм го питала кога да отивам към Русия, той отговаряше – ‘’ами малко след като се прибереш, просто няколко дни да си починеш от всичко, и идваш, нямам търпение’’. В нощта преди полета ми реших, че искам да го чуя по телефона. Рядко ми оставаше време, в което да седна и да си поговоря с него ей така, дори за 20 минути само. А и ми ставаше малко тъжно от факта, че даже и той не проявяваше инициатива да звънне, пък даже и за съвсем кратко да е. Да не говорим, че видео разговорите загинаха тотално, докато преди бяха ежедневни и много продължителни. И така, обадих му се. Не знам защо, но започнах малко агресивно. Споделих му, че не усещам особена загриженост за връзката ни от негова страна напоследък и че го усещам, че се опитва да се отдалечава от мен. Да, бях много заета и погълната от работа, но въпреки че причината беше по-скоро в липса на време от моя страна, някак усещах дистанция. Той не беше особено словоохотлив. Той по принцип не обича да говори особено, често е мълчалив, лаконичен и тих. И така, в разговора ни той ми каза, че вероятно е по-добре да не отивам при него, че често си е мислел, че ми губи времето, защото не знае какво иска, защото заслужавам нещо по-добро, защото той всъщност не може да ми сбъдне ‘’мечтите’’ за семейство, защото се чувства незрял да поеме отговорност за неща като връзка и всичко, което произлиза от нея, и че едва ли не се чувства по-добре да живее безгрижен живот, да се събира с приятелите си, да се забавлява. Но аз не съм и помисляла да го ограничавам в това да се забавлява с тях, както досега. Трябва да спомена може би, че не пие никакъв алкохол, колкото и да е странно това за един руснак. Т.е. не е това начинът, по който се забавлява. Отказа го преди повече от година. А това, което го провокира да го направи е разводът на родителите му, който също беше преди година, и причината за който беше алкохолизмът на баща му. И така, да се върна на разговора ни по телефона… казвайки ми всички тези неща, аз бях като застреляна, защото наистина не го очаквах… А и това с деца и семейство… Дори не знам дали наистина го искам, защото изобщо не се виждам в ролята на майка, а по-скоро го виждам като задължение. Но осъзнах, че не на всяка цена искам да бъда майка. И не заради неговата промяна в решението, а защото наистина се боя от тази отговорност. Каза ми още, че дори и да се получат нещата между нас, то ще дойде момент, в който аз ще поискам дете, и това няма да има как да се случи, и ще трябва да е причина за раздялата ни. Но казвайки му, че не държа на това на всяка цена, сякаш не ми повярва и продължи да мисли, че го казвам, само за да го задържа. Усещах охладняване от негова страна през последните ми месеци в чужбина, но чак да не иска дори да се видим след всичкото това време и енергия която заедно вложихме… Аз му казах, че не трябва да гледа на нещата по този начин, защото дори не е сигурно, че когато се видим, ще си допаднем и на живо, и че въпреки всичко си го дължим един на друг…това бяха почти четири години, как така трябва да свърши по този начин, че ще е редно поне да се видим, да усетим допира един на друг… Той каза, че съм права. Аз все още изтръпнала от шока, започнах да се успокоявам. Но нещо вътре в мен започна да се съмнява силно в него и в намеренията му спрямо мен. И започнах да се оплитам във въпроси като ‘’защо изведнъж се отметна’’, ‘’дали наистина ме обича’’, ‘’дали не е спрял да ме обича’’… В главата ми настана хаос. Не исках мечтата ми да го срещна да се изпари след всичко, което преживяхме, пък макар и виртуално.И така, върнах се в България. Той продължи да проявява загриженост за връзката ни въпреки всичко, продължи да ми казва, че ме обича /както и аз на него/, но сякаш предпочиташе все повече да се усамотява или да прекарва времето си с приятели. Докато аз вече имах цялото време на света и можех да му го дам всичкото. Ставаше ми тъжно, започнах да си мисля, че е срещнал друга, започнаха филми в главата ми… Страхът до толкова ме облада, че започнах да проявявам неконтролируема ревност. И преди я проявявах, но в поносими количества, които той успяваше да понесе. Но започна да става патологична. Започнах да го ревнувам от една негова близка приятелка, която някак си изневиделица се появи в кръга му от приятели и му стана доста близка. Той ме увери, че са само приятели, и аз съм склонна да му вярвам, но това е само за кратко. Докато не ме обладаят отново вътрешните ми демони. А тя всъщност – момичето, започна връзка с един от неговите най-добри приятели, на който я е предствавил и тя се влюби ужасно много в него. Тоест, не ми изневерява с нея, но тази близост, която проявява към нея все още ми се струва съмнителна. Започнах да си мисля, че той всъщност е нямал късмет и тя е избрала неговия приятел. Той започна да се дразни от поведението ми много. Започна да си мисли, че съм обсебена, че съм човек, който иска да го контролира, че иска да му отнеме свободата. Не ми го е казвал с думи, но усещах, че от това се страхува. А моят страх да не го загубя ставаше все по-голям. Конфликтите ставаха все по-чести, тишината помежду ни все по-честа, преустановяването на контакт помежду ни чрез бягство от фейсбук (от негова страна) все по-честа. Всеки месец по веднъж през последната половин година, в която съм си вкъщи. И аз не издържам повече от ден-два, и пак го търся… Той никога. Аз го правя. Но го разбирам защо постъпва така - просто прекалено много се съмнявам в него и това го задушава, и решава, че бягството му от мен е най-доброто спасение. Не му казвам открито, че не искам да прави ''това и това'', не го обвинявам в нищо, просто ставам дистанцирана, цинична, и той усеща, че поведението ми се дължи отново на тъпата безпочвена ревност... Толкова много пъти ми е казвал, че няма никаква причина да се съмнявам и че това е нещото, което наистина не понася в мен. Но аз се укротявам за известно време, и после пак започвам по същия начин. До степен, че чак следя приятелите му в мрежите, съответно те разбират за това (а аз дори не знам, че разбират) и му казват... Бяхме решили да отида да се видим сега, пролетта. И чакахме този момент. Или по-скоро аз го чаках, той не знам дали… През последните месец-два-три е доста тих. Говори малко и почти винаги само когато аз говоря, през останалото време действа със ‘’фейсбук стикери’’… Или просто прекарва времето си зает с нещо – с приятели, разходки и прочее, и все по-малко с мен. Казах му, че това ме кара да се чувствам сякаш не съм желана и обичана вече, сякаш му е все тая дали ще сме заедно или не. Той ми каза, че греша и това, че е тих, не значи, че не се нуждае от мен. Че си въобразявам грешни неща, че съм подозрителна без причина. И че просто се чувства комфортно да остава сам и да не говори много. Да, но на мен всичко това ми е странно, предвид факта, че преди не ставаше от компютъра или не си прибираше телефона, само и само да е в близост до мен и нямаше никакъв проблем с общуването. Но някак си това се промени през последната една година… Година, която беше тежка за него, заради развода на родителите му и пропадането на баща му. Но и година, в която се появи въпросната му близка приятелка. Не знам, това второто може да е съвпадение. Мъчно ми е, че така се развиха нещата и той стана по-резервиран. И ревността ми ме убива… Не знам дали е основателна или не. Нямам интуиция, нямам нищо, имам само страхове и объркване… В момента пак си отиде. Не ме изтри, не ме блокира, просто изчезна от фейсбук. Вече седмица така… И не знам какво да мисля, не знам дали има смисъл да мисля, не знам ще се върне ли. Но вероятността да се върне е малка, ако аз не направя крачка към него… Но дори и да я направя, мисля, че може би този път му дойде вповече. Защото предния път, когато си отиде, ми каза, че не знае какво изпитва към мен, че явно не е от хората, които могат да бъдат дълго време с някого, че не е обсебен от идеята да не бъде сам в живота и да е задължително във връзка… след които думи аз се ядосвах и казах, че всъщност за да говори така, явно наистина не ме обича. И сега не знам какво да предприема. Може би отново чака да го потърся. Или пък просто е време да го пусна да си иде, въпреки че само преди седмица ми каза, че има нужда от мен, че ме обича, уж… Не мога пак аз да го търся, и не мисля, че е заради его, а защото искам да видя желание от негова страна. Иска ми се този път той да направи тази крачка и тогава наистина ще успея да се убедя, че съм му нужна – аз, а не някоя друга. В последния ни разговор не се скарахме. Отново проява на ревност от моя страна, но не изразена чрез обвинение, а просто с дистанцираност. Казах му, че забелязвам, че той сякаш повече се радва на компанията на своите приятели и приятелки, отколкото на моята, че заемам една съвсем малка част от живота му очевидно, при все че в последните дни комуникира с мен само с 5-6 стикера на ден… че имам нужда от здрава комуникация по между ни, а неговите думи бяха, че явно след толкова години на много разговори, интересът се е изгубил, и тва е нормално, и няма проблем, и че сме свикнали да е по този начин. Но аз не съм свикнала като че ли. Не искам отношенията ни да бъдат task, нещо, което просто трябва да направиш, защото така трябва и защото другият така очаква. Не съм му поставяла ултиматуми ‘’или/или’’, не съм го правила никога. И не искам да отнемам свободата му, но искам да усещам, че съм важна за него. Но не го усещам, както преди. Това, което усещам е, че ме удостоява с вниманието си, когато намери някакво свободно време за мен. Как да отида при него в такъв случай? Та той сякаш не го иска дори или пък му е все тая вече. И въпреки всичко ми казва, че съм важна за него и има нужда от мен. Но ако е така защо отново си отиде, защо се предаде пак... Аз защо съм неуморима и се мъча да се боря за него? Не отричам своята вина за това отблъскване – чрез ревност, мнителност от моя страна, но действам така несъзнателно, от несигурност и защото искам да заемам по-голяма част в живота му. Сега не знам дори дали е взел решение за себе си, за нас. Мисля, че поне това заслужавам да ми го сподели ако е така, от уважение поне. Защото в момента не знам дали трябва да започна да го забравям, или да се надявам, че ще се престраши да се гмурне още веднъж тая бъркотия между нас, ‘’защото съм му важна’’ (както казва). Или трябва пак аз да го потърся?! Но ако е решил да си отиде, защото не иска да го безпокоя, да се натрапвам повече и най-лесно е излизайки изцяло от фейсбук – без обяснения, без ‘’чао’’?! Тогава какъв е смисълът да се опитвам да го върна?! Всеки път си потъпквам достойнството, правейки го. И може пък затова да не съм му интересна вече, щото вижда, че съм му вързана в кърпа. Но когато обичам, се боря докрай. Вероятно дори знае колко се разкъсвам в момента, но не прави нищо. И знам, че както се казваше – не е нужно да чуеш трясъкът, за да разбереш, че вратата е затворена. Трябва ли да се предам вече, или трябва да чуя здравия трясък, за да се откажа от надежди и мечти… Но виждайки липсата му на интерес напоследък, все повече губя надежда, че има някакъв смисъл да се боря за каквото и да е. Може би просто иска да го оставя на мира. Може би отново намери удобен момент, в който да се отърве от връзката ни… Моля за съвет. Страх ме е да го търся пак...
  7. И още една извадка от статия: Aстрални създания: измерението, което отразява физическата реалност, но не на материално ниво. Или същество – живо или мъртво, което няма или се е отделило от своята физическа форма. Човешкият вид може да е жив или мъртъв /според определенията на физическия Живот/. Живи са хората, които все още се намират във физ. измерение, но в момента са напуснали телата си.- Обикновено нощем при сън. Може да се натъкнем и на мисловни форми, които се държат сякаш са същества, но всъщност не са. Най-голямо объркване поражда онова което познаваме като нисши астрални създания.те обитават места където се отдават на долни и вулгарни навици и поведения. от рода на наркотици, алкохол, пушене, сексуални оргии, сектите и други. Проблем с такива същности може да имат хората с лошо здраве, чиято аура е лишена от жизненост заради по горе ги описахме. При по-силен и вибриращ от енергия човек, никое прилепване или обсебване не може да издържи повече от няколко часове или дни. Винаги се намират хора които хвърлят вината за личния си дисбаланс и проблеми на нисшите астрални създания, в/у дявола или някаква друга сила задължително извън тях самите Дразня се и от друго. Редът, който съм подчертала. Почти навсякъде едва ли не се тръби , че ако имаш горе-споменатите пороци, едва ли не ще си обсебен от такива същества. Хайде , моля ви се. Точно в сектите приказват подобни неща и точно в сектите всяват такива страхове, и точно в сектите ги гонят уж тези същества, а тук пише, че от там се прихващат. Дайте да се изясним кой крив, кой прав? Демек, всичко , което обществото или моралните ценности налагат за лошо, едва ли не е почвата на астралните същества. Еми малко като за деца ми звучи това и приказката за Торбалан. Значи аз не съм нито от пиещите, нито от пушещите, нито от приемащите наркотици. Оргии не правя, макар че нямам нищо против да се включа в подобно вълнуващо преживяване. Не знам защо, но хората свързват оргиите с низши , долни индивиди, а там енергията всъщност е много сексуална, женска и мъжка, но никой не ги разглежда като нещо хубаво, освен хората, ко ито участват в тях, и които изобщо не страдат от страхове за вампири и просототии, просто защото са себе си. Аз това мисля, другото е просто чешене на езиците и защитни механизми от хора, които ги е страх. Обсебвания: разликата с прилепванията е, че вече прикачилата се структура налага своеобразен поведенчески модел на човека, които може да доведе до лудост, депресия, ревност, самоубийство, престъпления, блудства и какво ли не още. И как точно води до лудост и промяна в поведението. Как нещо ще движи твоите неврони? Или до лудост води натрапливата мисъл, която постоянно е смразила съзнанието ти? Колко хора сте виждали доведени до лудост, защото са пили, пушили или правили повечко секс? Че те тогава алкохолиците, наркозависимите и порно актьорите всички трябва да са луди , ревниви, самоубиийци и какво ли още не. Странни и нелогични са ми тези обяснения, макар че съответстват едно към едно на моето чвуство и страх, които изпитвам, макар че аз не правя нищо от тези неща, освен , че съм била в секта, но там те уж бяха много чисти и ги гонеха тези същества. Основен извод: когато поддържаме добро здраве, хармония и здравословни навици, но имаме и едно на ум, никога няма да имаме какъвто и да е проблем с такива неща. Един вид, хайде слушкайте да не ви напляска дяволът.
  8. Едно е да осъществява човек тъмните си емоции на гняв, на агресия, на ярост и ненавист и на омраза, на злоба, на ревност и завист, а съвсем друго е да дава осъществяване на мира и на любовта, при това на всеки миг. Всеки миг, в отговор на това какво човек допуска като проявление от ума, сърцето и с действията си, от това в него се оформя съответната вътрешна био-химия, която съответно или го убива, или го оживява и тъй всеки миг и колкото повече мигове човек заформя унищожителна био-химия, толкова по-бързо смъртта и страданието (болести и немощ) идват към него. В същото време се случват и натрупвания на т.н. отрицателна карма. Лично съм наблюдавал как непосредствено при проявлението на тъмнината се случват блокировки по важни канали и центрове, в същия момент на проявлението дори. Така действа кармичния воал. И колкото повече се проявява тъмнината от съществото, толкова по-блокирано става то и толкова по-мътно му става в ума, губи разбиране, осъзнатост. Тялото, кухини и плексуси блокират, блокират канали и чакри, поради деградивна, тъмна и демонична психо-емоционалност, пореди егоистичното и егоцентрично съзнание. Всеки един гняв, всяка една агресия, всяка една омраза, всяка една жестокост, злоба, завист, ревност, всяка една неудовлетвореност, всяко едно такова съзнание, което оперира с тези неща, поради възглед и "разбиране", поради погрешни възприятия и слепота, именно то е причината за блокажи на енергийно и на физическо ниво. Които блокажи съсипват правилната и хармонична циркулация на енергията, правилното секретирана на жлезите с вътрешна секреция, правилното инервиране на органи, тъкани и системи, правилното кръвообръщение и правилната обмяна на вещества. След като няма правилна обмяна на вещества, няма и правилно вътрешно-клетъчно хранене. Оформя се натрупване на отпадъци от клетките, от тях се отделя киселинност, създава се киселинна среда, която става благоприятно условие за развъждането и съществуването на паразити, където те си правят "гнезда" и популации. Дадените средища стават слаби и податливи към вируси, а от там и болнави. В края на краищата се появява възможността за мутиране на клетъчни структури и появата на тумори. Сам човек може да види в себе си какво се случва с тялото му при гняв, при яд, при омраза, при агресия, при злоба, при ревност, при завист, при неудовлетвореност... Сам може да проследи как в тези момнти сработва дишането му, дали в него нещо не е под напрежение, дали не е сковано, блокирало, дали не е патогенна тревожност... Тачно там, в тези зони на блокаж, се оформя гореописаното. В крайна сметка човек боледува остарява, и умира, но най-вече на вместо да преживнява на всеки миг мир и любов, той преживява и съществува в зловредните емоции, които стават негово битие, негов свят. И тъй миг след миг прецаква живота си, прецаква изначалното предназначение, което е заложено от Твореца в него. Човек трябва да разбере, че психиката, емоционалността и тялото не са различни неща, че са Едно. Докато не разбере това, той ще губи тялото си, а тялото е "билета", както и посочи Христос. Безусловната любов не отхвърля тялото и материалния свят. За нея всичко е с Един вкус. Човек може да си каже "Какво толкова, просто съм нервен, това е просто гняв!", но реално този компромис е компромис преко стоящ на любовта, срещу нея, защото човек не избира нея, а избира да е в гняв, да е в злоба, в омраза, в агресия... Той не живее любовта, а живее тъмнината си. Следователно компромисът е неуважане към любовта и към живота въобще, следователно и неуважение към Бога, неуважение към себе си, към собствение живот, защото по този начин живота чезне, пропада. Човек трябва да "убие" в себе си всички тези видове съзнания, които го вкарват в Рова, в Преизподнята. Ако ли не, той е просто обречен.
  9. Здравейте, бих искала да разбера какъв е шанса за преживяване и връщане обратно в "емоционалната действителност", при положение че във всеки един етап от съзряването е имало грандиозна неадекватност неадекватност плюс допълнителни усложняващи фактори? Накратко (доколкото е възможно) личната история, в която осъзнатостта за момента изглеждаща "желязна", сигурно е "хартиена", че и с дупки, е осиновено момиченце-8 месечно, от семейство, което дълго време е опитвало да се сдобие с наследство...без успех и доста съпротиви срещу осиновяването. В крайна сметка след 15 години се решават... До 12 годишна възраст момиченцето се чувства щастливо, въпреки огромния си срам успява да не се затвори и превърне в аутсайдер... Радва се на живота и безкрайно обича МАМА и тати, а и те него, държат го да спи в бебешката кошара в тяхната стая до 10 11 годишна възраст. Мама му казва че е най-умното, най-кадърното и то донякъде вярва, но не съвсем, щото мама му казва и че е мършолячка, и че грам срам няма, също така ако не спре да прави бели, ще го върне с полиция в дома, от който го е спасила да не стане циганска курва и наркоманка (а че е осиновено разбрало уж от бабата, но то няма такъв спомен), и все пак обича повечето хора около него и се радва на живота дори го излседва... Мама влиза в климактериум, но решава че има рак, дори го вярва... И споделя само на "отдушника" си който много обича, а и той нея, та то такъв дълг как се изплаща ако не с безусловна любов... А и то отдушничето си е отдушниче, а мама вечната жертва на несправедливия свят, защо на бъдни вечер(тук впоследствие разбрана ирония) да не му каже, че тя или то ще умре тая вечер, докато тати е на работа.. И то кво да прави на 11 години, гледало е спешно отделение- цяла нощ мери пулс и следи за дишане. Мама е живааа, но пък черната мисъл че има рак не го напуска, нито вижда изход, а мама на лекар не отива и то невижда как може да се стигне до квалифициран лекар.. ама и на него как да се вярва като всяка една институция лъже мама и татии. За пръв път дупката е много черна и продължителна и само ходенето в учишище успява да изгони натрапилата се мисъл, в моменти на забравяне и радост от взаимоотношението със съученици, ама изведнъжжж бам по главата ти се радваш, ама още малко и няма да имаш майка, а приятелчетата ще имат и ще останат радостни...какви гадове.Май хората наистина са много лоши, няма смисъл и да им споделим мъката, та нали ни бях казали някъде далеч в миналото, че само ще се радват ако им разкажем за проблемите вкъщи.. Минава се тоя черен трап, мама казва на тати, за съмненията си и отиват на преглееед. Супееер, ама не точно, когато мама се скара с тати или с почти пубертетното отдушниче-момиче, ракът магически се връща, щото нали пък искаме да се отървем от най обичния ни човек...Този филм вече минава лека полека, но идва другия...Влизане в пубертета, сменя се селото, с голям град и момичето преживява лек стрес, ама то пък при повечето "зайци" има стрес... И то си казва че ще свикне... Е да, ама не. То започва да осъзнава че го имат за "смотано" , а вътрешно си спомня че лесно се сприятеляваше, доскоро време.. Единственият приятел остава мама, и така постоянни разговори как нищо няма смисъл, огромна празнота, блян по детството, почти невъзможна комуникация.. Пълен аутсайдер... Ама не баш, вътрешно някакво гласче не иска да е, все пак кой да знае кой е силният аз. Вземаме телефона и говорим с мамааа, ама никой не знае, все пак трябва да се правим на несмотани, а как да стане седейки от чина и само анализирайки.. Лошо, лошо.. 8 клас Димчо завръщащият се в бащината къща, как да се скрият сълзите..Ще се стегнем.. Казваме на мама че не можем да говорим с децата, тя казва от чина няма как да стане, а и с "отчаяната муцунка", върви при децата... Е отиваме, ама какво да кажем, как да ги накараме на ни харесатт, как да скрием сълзите и прискръбната физиономия, нали никой не ги харесва тия хора... Толкова отчаяна тинейджърка... Не иска да е сред смотаните.. не че и с тях знае какво да си каже.. И така 5 години свръх мислене,сравняване с "готините" макар че виждаш в тях поредица от дупки... Ама пък са готини и ги харесват, а и са щастливи, пък и мини девианти, а от детството белята беше супер еуфория... Някак си ги преживяхме, дори и гадже си хванахме... И секс правихме.. Ама защото това са годините за това... А защо не си харесваме гаджето, защо гледаме че се държат гадно с него и се подиграват с него, нищо че е с класи по умен.. Сравнения, мисления въртящи се в кръговрат.. Почнахме а иззлизаме.. Дискотека.. Ама как всички се забавляват и си говорят а ние.. Отчаяни, сигурно ни имат за смотани, а и със смотаното гадже..в колата с гаджето.. Незнайно как телефона е звъннал на мама, звъни тя и казва веднага да се прибирам... Тя не знае че има гадже, а и как.. Огромен срам, въпреки заповедта ВЕДНАГА, след 30 мин... И кого да видим на улицата... -Аз казах ли ти веднага, това синът или бащата беше?! Ученическите години така минаха.. Спираха се момчета при мен, ама щото им се чука.. Да не съм лесна как ще дам... ПРАВИМ се на несмотани, дисфункцията още да не знаем какво да си говорим с хората е там.. Но я преглъщаме по лесно кат8о просто постоянно задаваме въпроси..Амфетамин за пръв път.. Нищо.. Амфетамин и алкохол... Ехааа какъв човек излезе, говори си с хората дори му е приятно, дори сам ходи да търси контакти с тях..а и те го харесват.. Рязко допамин долу... Свръх критичността на степен 10.... Сън.. А пак съм си смотаничката ама ще си се правим на и тересни..Бал- огромен срам.. Та аз със почти никого от випуска се нямам.. Външния ми вид... За пръв път се почувствах красива.. И сега как красиво момиче пък смотано.. До кого да застане с кого да симулира че говори.. Как да изглежда че се забавлява.. Съученици идват за снимка.. Ехее те ме харвсват.. 1 мин. Минава заминава.. Висше идва.. Тук няма да се чувстваме както в училище, но пак ниско самочувствие.. Се тая... И може би повратния момент в живота.. Афера с момиче... Секс.. Ами след това сега какво да си говорим ужасен срам.. Но момичето продължи с малко по интимно държание... Съранно но е хубаво... Но пък няма какво да си говорим.. И все пак не си тръгнах както от момчетата. Лесбийка ли съм?! Прерастна във връзка.. Влюбих ли се?! А как да я задържа?! Сцени, ще се правим че не ни пука много, чували сме от някъде.. Че това вървяло... Минаеа месец.. Нещо се случва... Подобна безтвгловност както в училище, изчезвща само с мацката... Кво става? Не ми пука, не искам да се чувствам зле.. Болезнена ревност, желание за притежание.. 1ва работа.. Заедно.. Изкараните пари давам на наще.. Да ми ги пазят.. Не ми изглежда нередно.. Много алкохол, в това състояние по слабо съм обсебена от момичетоо занимавам се с мъже.. Безброй ирационални драми, преживени като най огромната болка.. Оставя ме мацката... Пълна загуба на мен, преди нея не че се имах, но не болеше така.. Нищо неправвне, огромна депресия, филма стана че не съм искана, но не ме и пускат..по добре за мен.. Ще търпя да ме отхвърлят, но ще има и нежност, единстяеното нещо в главата ми беше тая нежност... Разумът опъва... Емоциите вече топка дълбаеща... Най големия ужас.. Месец, два, три, повече... Не минава.. Ходене в чужбина за работа.. Пак със "единствената енергия" която ме движи.. Обратно в българия.. Парите пак е наще..решаваме ще се правим че приключваме с момичето, ама как като боли..Амфетамини.. Помагаха, но само в правенето, но пък нещо я нямаше болката, беше попритихнала.. И някак си дори и без тях ми вървяха разговорите.. Имах самочувствие.. Привличах доста хора.. Харесваше ми, помогнаха ми леко да вляза в амфетаминова психоза.. Но някак си я контролирах... И точно тази психоза въпреки с огромната си изкривеност ми показа че съм 1 зависим човек.. Обърнах се крайно севщу родителите си.. Разбрах че мацката е няква шибана проекция на майка ми.. Разбрах и че цял живот съм била манипулирана.. Спрях дрогата бях пак в чужбина дори не съобщих на родителите си.. Мразех ги..спрях контакт и с момичето.. Беше ми добре...До момента в който се върнах в българия.. Отново си сложих каишката с родителите ми.. С разликата че сега искам да се държа добре с тях, но просто от мен излизат само обвинения към тях иизбягеане...на 22 съм казвам им че няма да се прибера.. Рев и "както искаш" В безкраен обръч съм.. Не искам да ги обвинявам а да ги приема, но бълвам само лайна срещу тях... И после пак вина.. Пак влязох в лабиринта на разума и пълна липса на себеусещане.. И емпатия.. Спя по цял ден.. Ставам в 8 вечерта чувствам се. Ужасно самотна, въпреки че ме търсят хора.. Отхвърлям се преди човек да ме е отхвърлил, не им врвам че се чувстват добре с мен.. Спряг да ходя на лекции.а тази година трябва да завърша.. Но го чувствам неяъзможно.. Абсолютно невъзможно.. Пак продрусах.. Само това ме кара да мисля чв има перспвктива.. Виждам я, на трезв мозък зациклям в пасивността и избягването.. В чувството на пълна некомпетентност..не знам как да заявя себе си.. На крачка съм от зависимост.. От самоубийството поне ме спира "какво ще кажат хората" . исках да е кратко, но се запалих и буквално това е историята на живота ми, която е влязла в разума ми... В момента завършвам цикъла на избягващия тип.. Въпросът ми трябваше да е кратък... Как да стигна до емоцията и да пренапиша тая интелектуализация.. Или по точно има ли начин.. Или трябва да се примиря с бъдещо личностно разстройство и роля на жертва..
  10. Здравейте, търся мнение и съвет за здравословното си състояние,което вече съм объркана какво е, към днешна дата.Ще се опитам да съм максимално конкретна и изчерпателна ,за да разполагате с цялата информация за проблема ми.Надявам се да не досъдя! От ранна детска възраст имам проблемни взаимоотношения с майка ми и най-вече баща ми,със сестра ми се карахме и биехме доста.Баща ми е доста груб ,много нервен,командващ човек,военен обичащ заповедите,а майка ми е кротка,послушна жена,свикнала да е без глас,изпълняваща нарежданията и исканията му.Никога не съм била съгласна с тяхно мнение в какъвто и да било план.Аз бях доста палаво,енергично и любознателно дете и не слушах “нареждания“,ето защо баща ми често ме биеше и наказваше с „методи „от казармата.Най-ранният ми спомен за наказание е от 5 год.възраст,когато ме наби понеже не исках да се кача в колата.Нямам спомен ,родителите ни да са ни прегръщали и целували,това бяха лиготии,и те не го правеха по между си,сцени с целуване дори по тв не се разрешаваха.Татко постоянно ни повтаряше , че нищо не можем да вършим,че не ставаме за нищо,никога не беше доволен,казваше , че може да ни обича само ,ако имаме 6-ци в училище.Когато по- малката ми сестра не слушаше ме насърчаваше да съм я биела.Не го разбирах, защосе дървеше такаи не ме обичаше ,не знаех какво да направя да е доволен и ме нараняваше поведението на майка ми,която постоянно вдигаше ръце за безпомощност , не можеше ,не знаеше.Накрая казваше само,какво да го правим ,ще си го търпим ,такъв е.Детството ми с всяка година ставаше все по самотно,затварях се в себе си,отбягвах децата, а и те мен . В гимназията нещата се промениха там попаднах сред момичета,които много харесвах и те мен,имах много приятелки,които ме предразположиха към себе си,приеха ме такава каквато съм и светът ми се промени,те ме прегръщаха и целуваха,споделях с тях , излизах,искаха компанията ми,имах гадже и се научих да обичам другите, да се отворя пред тях,да споделям,станах позитивен и много усмихнат човек.От този момент видях един нов свят и чаках възможността да завърша и да отида някъде далеч да уча и работя и семейството ми да не са близо до мен.Так и стана отидох максимално далече,естествено баща ми възроптя ,с тежки думи ме плашеше, че без него съм за никъде и ,че той вече не ми е баща,отказва се от мен.Така си изкарах студентството,работех,учех,справях се както мога и завърших.Родителите ми така и не ме посетиха,за да видят къде и с как живея ,звъняха ми рядко за по 2 думи и аз почти не се връщах, празници не се празнуваха,имаше само саркастични подмятания по мой адрес,и естествено никаква фин.помощ. През 2009 г. започнах да живея с гаджето си ,с което имах доста проблеми,караници, майка му се месеше постоянно,веднъж ме удари заради нея,това беше голям шок за мен,така минаха 3 години с доста голям психически тормоз, но тогава си мислех, че го обичам много и, че рано или късно нещата ще се променят.Не се,и не само това, но и последната година взех да имам доста здравословни проблеми,бъбречна криза,появиха ми се кожни проблеми, станах много нервна, взеха да ме дразнят звуци,,станах доста негативна,плачех доста,не можех въобще да спя, да ходя до тоалетна,пълнеех ,отслабвах,но най-вече психически се чувствах безпомощна, рухнала.Доста доктори лекуваха всеки здравословен проблем поотделно с хапчета,но мине единия и се появи нещо друго и така постоянно.Реших че в един момент ще полудея и потърсих психиатър, който ми каза да взимам хапчета за главата по специална схема,после друг ми каза , че имам разтройство на периферната нервна система,взимах предписаните медикаменти кратко, защото те ме правеха зависима ,без тях не бях на себе си и реших, че те не ме лекуват , а само поддържат състоянието ми , но до кога и какво е то! Така приключих през 2012 г. връзката с този човек,махнах се от работата, която ме напрягаше също,смених града и намерих доктор по холистична медицина, които ми откри високи нива на хистамин,пропускливи черва и глутенова непоносимост, той ми каза , че здр, ми проблеми идват от там.Започнах веднага лечение, процедури и съвсем различен начина на хранене,спорт и литература.Следващите 3г. отдадох само на здравето си,работех работа , така, че да се движа из страната,различни хора,беше ми интересно,открих начин на хранене , който ме кара да се чувствам добре,вегетарианство,открих спорта за мен и общо взето взех да чета доста литература по проблемите си ,спрях да пуша,спрях кафето ,започнах да търся себе си. На 4 г. реших да се прибера в родния си град и да се „ помиря и разбера „ със семейството си,тези наши отношения,които с всяка година все повече ми тежаха.Така извиках сестра ми да живеем заедно като за начало,чувствах се длъжна да и помогна да се махне от родителите ми, за да има шанс за по-добър живот,чувствах го като изкупление.В началото се карахме , спорехме, но постепенно нещата се промениха взехме да разговаряме , на моменти бях доста откровена с нея за неща които „не беше позволено „ да се казват преди ,някой път плачеше,но след няколко месеца връзката ни взе да се променя,станахме по вежливи една с друга,чувствахме се една друга като упора,защитавахме се пред нашите ,звъняхме си и се оказа ,че много сме си липсвали.Междувременно отново разгневих баща ми като му взех„един от робите,„ и още повече след като видя, че можем без него.Това се оказа мисля повратна точка,защото той взе да „омеква “ и да ни търси ,и пита дали да ни помогне с нещо.Когато осъзна , че можем напълно без него взе да ни кани да гости, а някой път взе да пазари и да ни носи продукти просто така.Аз си говорех с него и с майка съвсем открито,казвах им какво мисля и така да се каже, полека лека се опитвах да се опълча на “режима“.За мое голямо очудване те ме случаха и не възроптаваха , а се съгласяваха.Стигнах до там , че им посочвах гласно някои от методите на възпитание, които не одобрявах преди и им давах съвети как да си гледат здравето.Един ден татко се разплака пред мен по време на разговор,през цялото време си мислех ,че ще го съжаля,не можах,стоях като камък.Повтори се и той ми каза , че му било жал за мен , затова плачел.Аз му отговорих ,че аз съм добре,живея живота, който аз си избрах и се справям, да не ме мисли.Не знам какво стана ,дали и аз пораснах,те остаряха, но той се промени - не ми говореше с силен заповеднически тон,звънеше ми да ме пита как съм, имам ли нуЖда от нещо,започнахме да празнуваме празници ,дори си подарявахме подаръци,ходихме си на гости,това за мен беше много.Дори веднъж татко ми сподели случки от живота си , които са го наранили,тогава за първи път изпитах съжаление и разбиране към него и поведението му.Сякъж нещо в мен го оправда.И така продължих да разнищвам себе си. Преди година срещнах човек,който ми вдъхна много сили,оптимизъм,и който всекидневно ме кара да разбирам части от себе си, които до сега не можех сама.Положих много сили да стана човек,какъвто искам да срещна и да заслужа такава личност, която исках да бъде до мен..И стана.Имах проблем с доверието,но той ми показа , че мога да му се доверя,че мога да разчитам на него и най-вече че ме прие такава каквато съм,а аз имах още проблеми -изпитвах силна ревност необяснима,но с него това го няма,с него се чувствам много сигурна и защитена и разбрана,чувствам се толкова обичана ,че го няма страха от това да не ме изостави,а от друга страна ме кара да си вярвам толкова в собствените качества ,че да шярвам , че мога и без него и пак ще съм си аз,по нчкакъв начин маха преградите и ограниченията ,а това ми носи чувство на свобода и лекота,Той е много спокоен човек и всеки път щом се ядосъм или изнервя ми обяснява колко безмислено е това поведение и как то не променя изхода на ситуацията,всеки ден виждам колко спокойно реагира на разл.ситуации и се старая да разсъждавам и аз така спокойно. В началото на връзката ни аз започнах нова работа,на която много се напрягах и изнервях и всички тези емоции започнаха да предизвикват странни болки в цялото ми тяло ,много силни,сякаш мускулите и костите ми гниеха,плачех от нервно напрежение и не можех да ходя по гол.нужда по 7 до 10 дни, изпитвах силен страх и напрежение на кризи ,отвътре ми идеше да крещя,не можех да спя,много бях уморена, не можех дори да се концентрирам да чета,забравях.Разбира се аз споделях с него и той намери един билколечител и човека ми каза , че според него имам страхова невроза и ми даде екстракти от билки за 3 месеца,които да кажем отстраниха ,поне аз така си мисля,проблема да кажем към 95%,за болките в тялото взех да си правя масажи с вендузи,които доста ми помогнаха,както и един екстракт болков за деб.черво, който на 20-тия ден ми отстрани проблема.Забелязах , че в момента в който проблемите ми с корема се оправиха псих. ми състояние взе да се нормализира,на мозъка ми сякаш му олекна, на нервите ми също. Сега спя нормално,нямам никакви болки в тялото,не съм ревлива,не изпитвам умора,имам отново настроение,ходя на йога, на фитнес.До тук добре , но концентрацията и проблемите с кожата,петна и пъпки не се премахнаха от тези лечения и минах през доста козметици , дерматолози,кръв.тестове,изследвания за щит.жлеза,ендокринолози,изследвания за нормите на витамини в тялото, акопунктури,акопресури,озонови процедури.Стигнах до хомеопатията,там сред преглед доктора ми каза ,че проблемите ми идват от психиката отново и когато изчистя проблемите от детството си ,свързани с контрола и вината, която изпитвам към родителите си ,проблемите като концентрация, трудно мислене,акне,кожни петна -ще изчезнат.И ми обясни , че ми дава хапчета,които да предизвикат психиката , тези подтиснати проблеми да излязат навън.Само ,че пробвах 3 месеца на лечение ,но не издържах,психиката ми беше на краен предел,изнервена,потях се,ставаше ми лошо,виене на свят,жажда,силна емоционалност,пристъпи на паника,отново не ходене до тоалетна,и започна едно силно дразнене от звуци - капки,мляскане,чистене на зъби,чоплене на слънчоглед,тиктакане,различни.Започнах да се чудя защо, веднъж отидохме на вечеря в нашите и тогава ме задразни татко ,как яде,сестра ми как си пили ноктите,в асансора как дъвчат дъвка,беше ужас.Много мислих защо се дразня толкова,отсях мляскането с дъвка като най- силен дразнител,който не мога да изтърпя и секунда,и други като чоплене,тиктакане като такива , които мога да слушам около 10 до 15 мин.без да ме дразнят и ,ако дразнителя се махне за мен няма последици.Все едно нищо не е било.После забелязах ,че другите хора ме дразнят повече от приятеля ми, защото тях съм принудена да търпя , а на него като му кажа,че ме дразни и той ми се извини , и да не спре с мляскането например, нивото на дразнимостта спада.Освен това това мляскане го свързвам, ако се замисля в детството си ,с майка си.Понеже думата ,с която мога да опиша звука от мляскането е погнуса и отвръщение,с това мога и да опиша реакцията или по скоро липсата на такива от нейна страна , когато татко ни тормозеше,наказваше,биеше,и това чувство и изражението и на безпомощност и ненамеса ме отвращават.И си я спомням ,как стои,цъка през зъби и понеже друго не предприема, изказ на мнение,че не е правилно,че не трябва да се държи така с децата си,да ни защити,нещо,Не !Тя се подпираше на плота и почваше да си чисти зъбите или да дъвче дъвка сякаш това беше най- правилното и адекватно действие и решение от нейна страна.Това ме побъркваше и звукът отекваше в главата ми, не можех да стоя в една стая с нея и това така безпроблемно и леко мляскане,сякаш нищо притеснително не е станало.След като престанах да живея с тях съм имала такива проблеми със звуци,когато се карах много с приятеля ми през 2009 г,,но когато се махнах от там проблемите със звука спряха.Явно наистина стари проблеми се провокираха да излязат чрез хомеопатията сега. Мисля, че виня майка си за това и поведение като родител,,което не разбирам и сега ,не и ли беше мъчно поне малко....!?Нея не мога да я разбера явно.Другото което излезе като проблем към днешна дата е , че все по рядко изпитвам желание за секс,Разбирам се повече от прекрасно с приятеля ми,казах му за проблема,той е в течение на всичко,не ме кара да се притеснявам.Освен това напуснах работа ,за да се поуспокоя.Чувствам го много близък, но не изпитвам почти никакво желание за секс.А когато рядко имам такова ,и се чувствам отпусната, и не мисля за друго,и не се притеснявам за нищо, пак не мога да свърша,нищо не чувствам.Забравих да кажа че не пия хомеопатия ,откакто получих тези проблеми.Нищо не взимам-силното напрежение,потенето ,виенето на свят,жаждата,пристъпите на паника,не ходенето до тоалетна спряха , но другите- дразненето от звуци, нежеланието за секс, трудното концентриране,контрола ,кожните проблеми по лицето,не са.Те все още са проблем и с тях не знам как да се преборя ,заради което и пиша тук и вярвам, че ще можете да ми дадете мнения и съвети ,и насоки за ситуацията ,в която съм.Вярвам ,че има вариант да премахна проблемите с ваша помощ, да разбера къде са корените им и как да се преборяс тях! Благодаря искрено на всеки!
  11. Казваш, че не е краен, а наричаш връзка отношения без интимност. Аз не го правя това заради вярата само, а защото на мен ми харесва да бъда с различни мъже. Аз искам да си имам съпруг и него да с правя секс. Когато не съм женена не се чувствам спокойна и не ми допада това. Интересно ми е, как би реагирала, ако човекът до теб е алфа мъж. Такъв понякога си разнообразява сексуалното меню - не защото е женкар или лош, а просто защото е в природата му. Ако на този естествен факт реагираш с ревност, проявяваш агресия против Бога, създал нещата каквито са. Няма как човекът до мен да е алфа мъж, защото такъв тип мъж не би се интересувал от жена като мен. Дори и хипотетично да имам такъв съпруг и да не ревнувам не смятам,че едно такова поведение би било подходящо за възпитание на деца, ако приемем че се съглася той да си прави секс с други, а аз дори и в такъв случай бих била отново вярна, защото това си е част от характера ми. Чини ми се, че поставяш задушевните розовички чувства, идващи от човешкия морал, над любовта. Не поставям нищо над любовта. Вие също в едно предаване казвате,че влюбването е като виното,което те опива за кратко..Кое вие наричате любов, която слагам над нещо,това,че предпочитам да не влизам във връзка,когато има сексуално привличане и влюбване ли. Еми какво да направя за да избера любовта?
  12. Орлин Баев

    Страхове

    Казваш, че не е краен, а наричаш връзка отношения без интимност. След 70г. целувките може да минават за такава, но дотогава... Интересно ми е, как би реагирала, ако човекът до теб е алфа мъж. Такъв понякога си разнообразява сексуалното меню - не защото е женкар или лош, а просто защото е в природата му. Ако на този естествен факт реагираш с ревност, проявяваш агресия против Бога, създал нещата каквито са. Чини ми се, че поставяш задушевните розовички чувства, идващи от човешкия морал, над любовта. Защото тя е нещо по-голямо - включва и хубавичкото моралничко, но и нелесните житейски уроци. Както писа Георги по-горе, има религия, има и духовност. Първото е човешко произведение - понякога резонира с духовността, но по-често не. Религията подтиква към идеалистична чистота. Духовността вижда, че от калта пониква лотосът!
  13. Слънчева

    Спомени на Мария Тодорова

    ОТПЛАТАТА Преди да бъда изпратена от Учителя в света аз трябваше да мина една Школа. Как я минах само аз си знам - не беше лесно. От една страна трябваше да се справям с много мои вътрешни състояния и наследствени черти в характера ми, които носех от родителите си, а да не говорим за онова, което самата аз имах от предишните си прераждания. От друга страна трябва да се спомене противодействието, което срещах от родителите си и те бяха решително срещу едно такова занимание. От начало те мислеха, че това е временно увлечение и не ме възпираха, но постепенно отпора се засилваше и те настръхнаха срещу мен и поведоха битка на живот и смърт. Но аз бях единствената дъщеря на майка ми, която бе светска жена и се стремеше да поддържа едно положение на светска дама в обществото през годините 1915-1925 г. От трета страна трябваше да уча онова, което Учителят ми задаваше, а това поглъщаше много време и много сили. А да не говорим, че трябваше да се приложи всичко онова, което бях научила от Учителя. А дали го прилагах или не това знаех аз, знаеше го и Учителя, когато отивах при него на поредният урок. От това как прилагах или как се провалях Учителят съдеше за бъдещата си работа с учениците при тяхната самостоятелна работа. По-късно когато се отвори Школата той прилагаше някои изпитани методи върху мен и то главно в даване на резюмета да се правят по четени беседи или пък след слушане на същите. По-късно задаваше теми по различни въпроси и всеки ученик трябваше да развие темата. Сега ако на вас ви задам такава тема вие ще вземете да се ровите, да четете какво е написано в беседите и все ще попаднете на нещо. Но тогава Словото на Учителя не бе дадено, то започна да се дава чрез нас. Как чрез нас? Ние бяхме опитно поле, ние бяхме тези съзнания, в които Учителят засаждаше семената на Словото си така както се засаждаха семена в разсадника на Борисовата градина навремето, от които поникваха фиданки, че по-късно ги разсаждаха като млади дръвчета. Ние заварихме по онези години паркът с младите дръвчета. Ето така Учителят работеше с мене. Вероятно нещо израсна в мене от семената що бе той посял, после като пораснах на фиданка той ме посади в света и що бури, що гръмотевици, що светкавици минаха върху мен през тези години трудно е да се разкаже и възприеме. И в тази Школа аз трябваше да се справя с ревността, а това е една голяма динамична сила и която сила се опитвах да я насочвам като ревност към изучаване Словото на Учителя. Но тя понякога се обръщаше и отиваше в друга посока и се изразяваше към ревност по отношение на други ученички в Школата и от тук идваха големите конфликти. Това ставаше не само с мене, но и с другите. Много трудно се справяхме с тази ревност, която у жените се проявява много по-силно, защото те работят със сърцето си, т.е. с чувствата си. Ами как трябваше да се справя със завистта? Да завиждаш на тогова, който има нещо в себе си, което го има не даром, а го е изработил с времето си като качество. Хайде превърнете завистта в един стремеж да придобиете вътре в себе си тези качества, които ги има в другият и комуто завиждате. На думи е лесно, но я го направете. Тук при Учителя трябваше да се работи понякога със сълзи, друг път със зъби и нокти. Но тези зъби и нокти не са насочени навън към другите, а те са навътре към самата себе си, към онзи живот, който го носехме от памти века. Да изтръгнеш нещо от себе си и да го победиш и изхвърлиш навън това бе битка и война за отстраняване на всяко едно отрицателно качество на един пораснал плевел в теб. Ами користолюбието изразено и в материални блага или в други прояви за външно преуспяване. Ами омразата? Вие да не мислите, че това нещо не намираше храна у нас? Макар че тази Школа бе наречена Школа на Любовта то това бе един Висок идеал, който ако го приложим в един момент поне една стотна част, то следващият момент трябваше да се борим с още 99 части, които ни побеждаваха и те ни проваляха в нашият' опит за решаване на нашата задача.При Учителя аз трябваше да се науча да желая доброто на своите братя и сестри и трябваше да се науча да обичам безкористно. При един случай когато се оплаквах на Учителя за неправилното отношение на една сестра към мен, която злословеше по мой адрес въпреки добрината, която й бях сторила, той ми каза: „Направи доброто и го забрави". Да, доброто аз бях направила и щях да го забравя и бих го забравила, но тя злословеше към мен. А аз си казах: „Ето една неблагодарница" и тръгнах след това да се оплаквам на Учителя. Ето ви пример как не можах в този случай да си реша правилно задачата.Друг път при други случаи помогнахме на един брат и сестра и материално, и морално, и с една услуга. Направих го като сестра и като ученик. Но защо в мене се загнезди една мисъл, че тези хора трябва да ми бъдат благодарни. А те се оказаха неблагодарници. Ами сега. Отивам при Учителя и разказвам случая. „Давай, давай колкото можеш и не чакай да ти се плати, защото губиш." Аз бях дала, но чаках някаква човешка благодарност, която е все пак заплащане за услугата. Услуга за благодарност - това е заплащане. И тук разбрах, че онова, което правех аз го правех за тях, но като че ли търсех някаква отплата от тях изразена в някаква симпатия към мен и благодарност. Но така се развиха нещата, че те двамата се опълчиха срещу мен. И това ме доведе до вътрешно противоречие и при Учителя разбрах, че в тези два случая бяха допуснати нарочно тези неща с мене, за да се добера до една истина. А тя бе следната. Трябваше да се науча да обичам Бога над всичко, да Му служа беззаветно, самоотвержено и да Му оставя Той да се грижи за мене. Тогава Учителят ми каза следното за разрешаване на този случай: „Ти работи за Бога и остави Той да работи за тебе". По-късно разбрах, че да работиш за Бога бе да работиш за цялото и общото благо на всички и тогава, давайки своят дял за единното начало на живота ти като частица от тази верига ще получиш онзи дял, която те прави част от този живот и част от приобщаването ти към Бога като човешка душа дошла да учи, да прилага и да служи чрез Словото на Учителя.……………………………………………..Разказах ви за цената на благодарността.Аз съм на разговор при Учителя.„Трябва човек да търпи страданията. Като дойде страдание и човек е недоволен - нищо не му се прави и нищо не му се ще - тогава да се качи в умствения свят. Обективният ум е по-високо от нисшите чувства. А има морални чувства, които са по-високо от обективният ум. Човек пострада и като дойде радостта пак забрави страданието. Човек 999 трябва да страда докато му се втълпи и докато си научи урока.Никой не може да влезе в Царството Божие ако не е достоен. Тука няма изключения. По-нататък като се срещнете с разумните същества трябва да им разбирате езика и да се съобразявате с техните закони. Те са строги щом някой не изпълнява, казват: „Какво търсиш ти тука? Как си дошъл?" и веднага го изпъждат навън". „Учителю, защо на едни не само, че нуждите им са задоволени, но имат и излишък, а пък други търпят нужда?" „Това на вас ви се вижда безпорядък. Всъщност всичко е наредено много справедливо. Тези, които търпят нужда - това е последица от тяхната карма". „Е, хубаво, но аз виждам, че тези, които имат излишък не са по-добри, следователно не са вършили по-добри дела в миналото?" „То не е благо. Богатството, което им се дава не е привилегия. Господ ги издига на високо, за да ги смъкне от по-високо, за да си научат урока на смирението". „Учителю, аз съм хвърлена вече от високо." „Има хора от вълча порода. На тях Господ гледа могат ли да обичат децата си, ако могат казва: „Щом могат да обичат своите деца ще могат да обичат и другите". „Учителю, аз от кои съм?" „Ти си от недоволните. Ти се въртиш около оста си, значи стремиш се към себе си. Има стремеж и към Бога. Земята обича своите деца - хората. Тя им се радва и ако те й се отнемат, тя ще страда. Да, земята има душа. Тя е много по-голяма от видимата земя. Да кажеш някой ходи по коленото, то не съзнава, но има едно разумно същество, което съзнава, че някой ходи по коленото му. Така е и със земята. Тя не съзнава, но душата й съзнава и се грижи и урежда съдбата на своите деца. А земята същевременно се върти и около Слънцето." В спомените на Мария ТодороваИзгревът т.5 стр.384
  14. Ще ти отговоря на всеки акцент с части от една невероятна книга - "Как да се справим с безпокойството и да си живеем живота" на Дейл Карнеги. Там има отделен раздел специално за критиката. Мисля, че ако си я купиш и прочетеш, ще промениш отношението към себе си доста бързо. Най- малкото ще получиш достатъчно алтернативи. Та... "приемам критиката твърде сериозно" , това наистина е голям проблем, защото това означава, че приемаш хората срещу теб твърде сериозно, а те не го заслужават. Сериозните хора /както казва Алексей / умират от инфаркт. Има хубава поговорка по този повод - "Никой не рита умряло куче." Щом те ритат и критикуват, помни, критикуващият се смята за важен. Също така това е ясен признак, че си ПОСТИГНАЛ нещо, което заслужава ВНИМАНИЕ . Принцът на Уелс, който по - късно става крал Едуард, е бил много тормозен във флота. Той не е казвал докато не му е проличало. Когато един от офицерите го вижда събира всички момчета и търси причината - кой и защо тормози принца. След доста разпит, се разбира, че всички са искали да го тормозят и ритат, за да могат един ден когат опостъпят в кралската армия да се хвалят, че са ритали краля. Хората не мислят за нас и не ги е грижа какво говорят за нас, всички мислим само за себе си. Помни, че несправедливата критика, често е прикрит комплимент. Слушай я много внимателно и търси пхвалата в нея. И винаги благодари. Вероятността да ти зададт нова гледна точка е много голяма. Проблемът тук не е дали те критикуват или ти дават оценки, а ти дали си сигурен в сърцето си, че си пров за себе си. Никой не може да се постави над теб, ако ти не се поставиш под него. Това е твой личен избор. Когато се почувстваш тъпо си спомни това, и си дай пет минути тъпота. " Елбърд Хъбард казва: "Всеки човек е пълен глупак поне по пет минути на ден. Мъдростта е в това да не надхвърляш петте минути." Не можем да се учим от хората, които само ни се възхищават и са съгласни с нас. Най - големите ни учители са най - големите ни критици. Ако умеем да ги слушаме правилно, ще надградим много в себе си. Избягваме ли ги, ще стоим на едно ниво. Ето ти една гледна точка, за моментите, в които се страхуваш, че ще си критикуван: " когато във вас се надигне гняв, защото ви се струва, че са ви охулили несправедливо, спрете се и си кажете:" Чакай малко, ... Аз съвсем не съм съвършен. След като Айнщайн признава, че греши деветдесет и девет процента от времето, може би аз греша поне в осемдесет процента. Може би заслужавам тази критика. Ако е така трябва да съм благодарен и да извлека полза от нея." Ето и в кратце стъпките за спокойно приемане на критика: 1. Несправедливата критика често е прикрит комплимент. Тя не рядко означава, че сте предизвикали ревност и завист. Помни - никой не рита умряло куче. 2. Направи най- доброто на което си способен. После си отвори "чадъра" , за да не стича "дъжда" във врата ти. 3. Записвай си глупостите, които си правил и се отнеси критично към себе си. След като знаеш, че не си съвършен, последвай примера на Линкълн - настоявай за обективна, добронамерена и конструктивна критика.
  15. Какво да правите? Радвайте се - имате нормален мъж. Ако не се заглежда, би бил безтестостеронов льольо. Ако искате такъв, намират се... То остава и да не се заглежда. Въпросът е да не го прави твърде очевидно пред вас - тогава вече би било проява на липса на такт. Но като цяло, ако не се и заглежда, би бил или на Буда първи братовчед или вписващ се в характеристиката на гореползвания термин. Въпросът тук е не толкова относно неговото слюнкоотделяне ( ) по красивите цветя - жени, на които е нормално да се възхищава като прекрасни Божии творения. Въпросът е за вашата ревност - дали е натрапливо болезнена агресия, или имате да осъзнавате и стапяте подлежащите я страхове, това е фалшива дилема. Пътят е психотерапевтичен. А за по-широко тълкувание на ревностната, страхлива агресия, почетете книгите и погледайте видеата на Сергей Николаевич Лазарев. Успехи!
  16. Беседата е много хубава, благодаря, за насоките, напътствията за живота! ...Разумният и добър човек не трябва да бъде беден. Той не трябва да проси. Сократ едно време се подигравал на богатите хора. Когато го запитали неговите ученици, защо богатите хора не са склонни да дават подаяния на философите, да им помагат, а са готови да дават подаяния на бедните, той им отговорил: "Богатите не дават на философите, защото знаят, че никога не могат да станат философи, но знаят, че някога могат да станат бедни, та и на тях да им помагат." Обаче, богатството не е произволен акт, то е разумен акт в Природата. Ябълката, която е забогатяла, и тя съдържа в себе си известна разумност, и в нея има известно съдържание. Ябълката, която е направила своя сок сладък, с това показва, че тя има известна цел. Дали ние съзнаваме това или не, то е друг въпрос. Онези, които не са изследвали растителното царство, не познават отношенията между растенията. И между растенията има любовни отношения, както и между хората, и те имат привързаност помежду си. В любовта си растенията са много по-устойчиви, отколкото хората. И после, растенията са много по-чисти, отколкото хората. Тук-там между тях се среща малка ревност, колкото за попара, но изобщо, между тях ревност няма. И когато две дървета се женят, между тях има официална женитба. Ще кажете: кой ги е венчал? И те си имат свещеници, които ги венчават. Светлината и топлината са свещениците, които ги венчават, а въздухът, това е техния сват, който ходи натук-натам, разнася сватовщината. Това може да ви се види малко чудно, как така две дървета могат да се венчават. За мен е по-естествено две дървета да се женят, отколкото двама души да се женят. Последното за мен е по-чудно. Защо? Защото женитбата не е един официален акт, тя е един разумен акт. Какво ще кажете за това? Днешният свят е материалистически. Ако мъжът вярва в Бога, а жената не вярва, какъв брак може да има тогава? Или обратното може да се случи: жената вярва в Бога, а мъжът не вярва. Между такива хора никакъв брак не съществува. Питам: ако ти отидеш при един банкер, да искаш пари, а нямаш нищо да заложиш, той ще ти даде ли пари? Аз се чудя на онази жена, която вярва в Бога, а се жени за един просяк; или на онзи мъж, царски син, като се жени за последната беднячка. От това гледище, богатият мъж трябва да се жени за богата жена и бедният мъж трябва да се жени за бедна жена. Казвате: "Какво трябва да направим тогава?" Какви са резултатите при сегашния порядък на нещата? Вие можете да кажете, че аз съм против сегашния ред. Не, аз само изнасям нещата. Аз не съм против сегашния ред и порядък, но казвам: че от него нищо няма да остане. Аз само констатирам нещата. Гледам на улицата един пиян човек и казвам: този човек си прави упражненията. Казвате, защо разсъждаваш така? Ако ме съдите, че разсъждавам по този начин, тогава дайте ми своите изводи: кое е накарало съвременното законодателство, да издаде разрешение и право на кръчмарите, да правят и да продават вино? Казвам, че пияният човек си прави своите упражнения; казвате, че разсъждавам криво. Не, аз съм прав, защото досега не съм виждал пияни хора, едва сега ги виждам. Съвременните хора правят ред престъпления и държат отговорни за това други лица като им казват, че или техните прадеди са виновни, или Господ, Който е създал света така. Вие трябва да се откажете от тази крива философия. Срамота е хора от 20-тия век да мислят и разсъждават по този начин. Този ред на нещата сам ще рухне върху нас и ще ни остави Бог. Вие не вярвате в много неща, но ще понесете последствията на своето верую. Всеки ще понесе своя товар. Не, че природата има някакво лошо разположение за това. Съвременните хора често постъпват като онзи млад момък, който дал обещание на своята възлюбена да извади желязо от кръвта си и да й направи от него пръстен. Той пущал кръв, вадил желязо, докато най-после заминал за онзи свят, без да може да направи пръстен на своята любима. Съвременните хора постоянно си пущат кръв, т.е. изпущат всичко онова, което е възвишено и благородно, с което можем за в бъдеще да направим нещо. По този начин, ние сами се самоунищожаваме. Ако се направи статистика за положението на съвременния свят, ще се види, колко хора са болни и то от най-опасни болести. Може да се направи цял списък от лоши болести в съвременното човечество, които масово го унищожават. Повечето от съвременното поколение са болни – мъже, жени и деца, почти 75 на сто. И след всичко това, тия хора трябва да се женят, да раждат, да имат поколение. Какво може да се очаква от едно болно поколение? Даже и сегашната култура още не знае, кога човек е нормален. Нормален човек е онзи, който всякога яде умерено, без да му става тежко. Нормален човек е онзи, който диша така, че никога не усеща никакво задушаване. Нормален човек е онзи, който никога не изпитва никакво главоболие, от нищо не се смущава и трезво мисли. Нормалният човек трябва да има такова самообладание, каквото е показал един англичанин от Лондон. Той пътува с кабриолета си и се среща в една тясна улица с един руски княз, обаче нито англичанинът слиза от кабриолета си, нито руският княз. Тогава англичанинът изважда от джоба си един голям вестник "Таймс", с 16 листа и започва да го чете. В това време, руският княз праща кочияша си при английския лорд със следната молба: "Князът ви моли, като прочетете вестника, да го дадете и той да го прочете." Питам: колко хора има днес, които могат да покажат такова голямо търпение, да прочетат един такъв голям вестник, с всичките му подробности и дреболии? В такъв вестник има много неща "ни в клин, ни в ръкав", както казват българите, но лордът прочел всичко. Този пример говори за английското хладнокръвие, но говори и за хладнокръвието на руснака, който казва: "Ничево!" Англичанинът е практичен, той има известна практика, известна интуиция, пък и умее да се приспособи, а славяните са народ, който сега се учи от своите опитности. Сега, разбира се, моята задача не е да се занимавам с разните народности. Според мен, народността е един завършен акт. В Природата съществува само един народ, и той е назван Народ на Добрите Хора. Те имат една идея – че са носители на онзи велик Принцип, който съществува в Природата. Те управляват света. Тези хора живеят на земята, те си имат къщи, градове, те имат установен ред и порядък, по който се ръководят. Земята за тях е много по-голяма, отколкото ние я виждаме. Какво ще кажете вие на това? Ще кажете, че земята е точно измерена. Не, земята още не е измерена точно, колко е голяма. Това, което съвременните учени знаят за Земята, не е точно. Това, което съвременните учени знаят за земята, е само онази твърда част от нея, която те виждат. Тъй щото, на пръв поглед може да се окаже, че е точно измерена големината на земята, като се знае и нейната твърдост. Според сегашното съзнание на хората, това е приблизително така, но за в бъдеще, когато тяхното съзнание се развие, те ще разберат, че земята, на която живеят, е много по-голяма от тази, която те днес познават. Сега ние живеем на онази част от земята, дето стават постоянни промени. Тъй щото, каквото и да говорим, всичко е подложено на промени. Къде е египетската култура? Много култури и цивилизации са умрели и изчезнали. Много религии, много понятия за Бога, за вселената са изчезнали и са се сменили с нови. Сегашната наука открива, че още в атлантската раса е имало аероплани, хората са летели във въздуха, и след изчезването на тая раса са останали понятията за хвърчащи змейове, а те не са нищо друго, освен тия аероплани, които тогава са съществували. Големи бомби са хвърчали отгоре ни, а ние мислим, че днес за пръв път се заговаря за аеропланите. И сега ние минаваме през същата онази култура, която някога е съществувала. Питам: ако човек владее всичкото знание, с което може да разрушава, какво придобива той? Да допуснем, че някой има цялото знание, с което може да унищожава, и ако унищожи цялото човечество, какво е придобил той? Или да допуснем, че един човек има знание да обере всички хора. Какво ще придобие той, ако обере цялото човечество? Обаче, има един свят, който ти по никой начин не можеш да обереш. Той е тъй относителен! Ако е въпрос за конкретните, за определените неща в природата, така е, могат да бъдат унищожени и обрани, но ако се отнася за неопределените неща, не е така. Даже и за определените неща не може да се говори с положителност. Вземете например един богат човек; когато умре, той не може да занесе своето богатство със себе си. Като умре човек, той оставя всичките си богатства на Земята. Значи, има един закон, който охранява всички богатства, придобити на земята. Аз наричам богати хора ония, които, след като си заминат от Земята, могат да пренесат своите богатства на друга някаква планета, било с параход, било с трен и т.н. Как ще си обясните думите Христови, дето казва: "Не събирайте богатства на Земята, но събирайте богатства на Небето." Значи има начин, по който богатствата могат да се пренесат от Земята на Небето. Как ще препращате богатствата си на Небето?... Ако_всичкия_свят_спечеля
  17. Здравейте, Вероятно темата е обсъждана многократно, но в момента имам нужда да споделя и потърся решение. Ние сме двойка с дете на 1 годинка, заедно сме от 3 год. В момента жена ми сериозно е сърдита след като видя че съм писал в сайт за суинг /секс с размяна на партньорите/. Чувства се обидена, иска да се разделяме с всички последствия от това. Но какво мисля ни доведе до това състояние, отглеждането на детето, работата й, учене за изпит й създават голям стрес, това води до прехвърлянето му към мен, оттам тази негативна енергия аз я задържам /грешка, разбира се/. С писането в този сайт искам да избягам от стреса, да пофантазирам и завържа нови познанства. Според жена ми целта ми е изневяра / тя твърди че има голям проблем с това чувство/, предложението да се срещаме с друга двойка й звучи абсурдно, единствено би приела още един мъж, за което постоянно фантазира. Мисълта ми е как да излезнем от тази кофти ситуация. Жена ми изпадна снощи в голям шок, стигнахме до физ сблъсък. Има ли адекватно решение, аз ли съм човека, който трябва да поеме отговорността, ако да как. По характер съм неуверен, липства ми енергия, трудно гледам хората в очите при разговор. Жена ми също се чувства постоянно напрегната. За ревността ходихме на терапия имаше ефект, след края на терапията нещата се върнаха на старото дередже. Вариант раздяла не ми е желателен и би бил с много негативни последствия.
  18. Слънчева

    Личност и душа

    Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно. В това отношение тя представя живота на физическия свят. Физическият живот е най-малката, най-ограничена проява на целокупния живот. Следователно малките неща не разрешават въпросите. Те са условия само за проявяване на живота, началото на който не трябва да се търси в миналото, но в настоящето. Съвременните хора още в настоящия момент трябва да си отговорят, дали са личности, азове или души. Животът наличността се отличава по това, че в него има радост и скръб, омраза и любов, завист и съревнование. Този живот е изтъкан от контрасти. Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Произходът на личността се крие в съзнанието. То е майка на личността. Аз-ът пък е баща на личността. Значи съзнанието – низшето себе, и аз-ът – висшето себе, представят двойката, която е родила личността. Над тази двойка стои Божествената монада. Над Божествената монада – Божествената душа, а над Божествената душа – Божественият Дух. Окултната наука, в своето развитие, е достигнала вече до разбиране проявите на Божествения Дух. Над тези прояви има още много, които тя не познава и не разбира. Много хора не разбират себе си даже като личност. Да разбира и да познава човек себе си, в пълния смисъл на думата, това значи да се владее. Ако не е господар на своята личност и не може да се владее, човек още не владее себе си. Да се сърди, това е проявя на личността. В сърденето, като проява на личността, се крие известно благо за нея. Ако не се сърди, ако не скърби личността, ще умре; ако не се радва, тя пак ще умре. Следователно личността живее само когато се радва и когато скърби, когато люби и когато мрази. Тъй щото това, което е добро за личния живот, не е добро за съзнателния. Други са положенията за съзнателния живот. Значи качествата на сина се определят от майката и от бащата, а не от сина. Синът не определя качествата на своите родители. Понеже се е родила от съзнанието, личността се е заблудила в своя път, вследствие на което и досега не е разбрала живота. И действително, личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби и т.н. Защо се сърди, и тя не знае. Обаче сърденето показва, че липсва нещо на човека. Детето се сърди на майка си. Защо? То иска от нея 5 ореха, а тя му дава 4. То ги взима, хвърля ги на земята, сърди се и казва: „Дай ми 5 ореха!“ Защо детето иска непременно 5 ореха? Защото са малки. Ако орехите бяха големи, то щеше да иска от майка си само един, но понеже са малки, то иска повече. Значи, колкото повече предметите се намаляват, толкова по-голям брой ще иска детето. И обратно: Колкото повече предметите се увеличават, толкова по-малко ще иска детето. Ако детето иска диня от майка си, то ще иска само една, а не 5; то знае, че дините са големи и не може да се справи с 5 дини. Дори когато иска една диня, ще иска малка. Хората на личния живот са малки деца. Желанията им са подобни на орехи, на лешници и т.н. Човек трябва да се изучава, да прави анализа на живота си, да види колко е извървял досега от своя дълъг път и как го е извървял. Той трябва да види до кой клас е достигнал. Първият клас на великата житейска школа е животът на личността. Той е подготвителният клас на училището. След него иде втори, трети, четвърти, пети клас и т.н. Как се учи, как разбира живота, учителят има думата по този въпрос. Всеки човек има свой вътрешен учител, който го напътва и коригира в живота. Анализът и самоанализът са два метода, които се прилагат в училището. Когато започне да яде, едновременно с това човек прилага методата на анализата: той анализира от какви елементи са съставени оризът, житото, маслините, хлябът, ябълките. След това проучaва на какви места са расли всички тия продукти, кой ги е сял, отде са купени, кой ги е варил, на какъв горителен материал – въглища или дърва и т.н. Тия неща указват влияние върху храните и дават своите добри или лоши резултати. Това е една от великите задачи на съвременния човек. Въпросът за храненето, във физическо и духовно отношение, е интересувал човечеството още в миналото, интересува го и днес. Въпреки това този въпрос не е напълно разрешен. Днес всички хора се намират пред изтичане на старата година и влизане в новата. Какво правят търговецът и банкерът пред настъпване на новата година? – Баланс. Те преглеждат своите приходи и разходи, проверяват състоянието на своите капитали. По същия начин всеки човек трябва да направи баланс на своя живот, да направи вътрешен отчет на всичко, което е спечелил и изгубил през изтеклата година. За да направи равносметка на своя живот, човек трябва да е живял на земята, да е имал взимания и давания с хората, да е преживял радости и страдания. Като прави баланс на своя живот, той вижда, че добрите сметки се обуславят от знанията му. Колкото повече знания е имал и колкото по-умело ги е приложил, толкова по-добри са резултатите на неговия живот. Който има знания, той сам оправя сметките си, сам се лекува. Ако ръката му е болна, той ще постави здравата върху болната и ще се излекува. Няма ли знания, той ще се принуди да търси външна помощ; ако няма такава, ще се намира под влиянието на болната ръка: ще страда, ще плаче, ще се моли за помощ. Той не е свободен човек. Свободен човек е онзи, който има знания и който може да ги прилага. Някой минава за учен, за човек с големи знания, а като се намери пред известно страдание, не може да си помогне. Знание, което не може да освободи човека от страдания и мъчнотии, или не е положително, или още не е приложено. Който разполага с положителната наука, той трябва да се лекува с нея и сам да плаща дълговете си. Истинско знание е онова, което човек всякога носи със себе си и прилага на всяко време. Новороденото дете носи известни знания със себе си и щом отвори устата си, то знае вече какво да прави. Кой учи новороденото дете да яде, да сучи от майка си? Кой учи току-що излюпеното пиленце да кълве? Следователно, като живее, човек трябва да се стреми към придобиване на знания, които ще му послужат през всички времена и епохи. Това знание наричаме Божествено. Време е вече да отворите път на Божественото в себе си, да приемете Божествения живот. Този живот е на степени, вследствение на което се проявява по различен начин. В личността той се проявява по един начин, в съзнанието – по друг, в душата – по трети начин, в духа – по четвърти начин и т.н. В това, именно, седи разнообразието на Божествения живот, който се проявява в различни форми и по различни начини. Божественото живее във всички форми, от най-малките до най-големите. Докато една форма живее по начин, специфичен за нея, и изпълнява законите, по които е създадена, тя всякога е жива. И като умре, тя пак продължава да живее. Наруши ли законите, по които е създадена, тя умира. В това се заключава философията на живота. От гледището на тази философия човек казва: „Докато Бог живее в мене, и аз живея. Престане ли Бог да живее в мене, и аз умирам“. Дръжте в ума си мисълта: „Бог живее навсякъде и Неговата воля трябва да се слуша“. Щом Бог е създал света, трябва ли да оставим малките същества да го управляват? – „Защо е създаден светът?“ – Това е Божия работа. Щом е създал света, Бог е имал някаква велика цел. Нашата задача не се заключава в разрешението на въпроса, защо светът е създаден, но да разберем защо сме дошли на земята. Хората задават този въпрос и различно си отговарят. Някои казват, че човек е дошъл на земята да яде и да пие. Отчасти този отговор е прав, но яденето и пиенето не са единствената цел на човешкия живот. Ако нямаше ядене, малцина биха дошли на земята. Без ядене животът на земята е невъзможен. Едно от великите неща на земята е яденето. Чрез ядене хората се примиряват. Чрез ядене те разрешават противоречия в живота си. Значи яденето определя смисъла на живота. Въпросът за яденето, за осигуряване на храната е един от важните социални въпроси на днешния век. Той стои на масата на съвременния човек като пръв и най-важен за разрешаване. Като се разрешава този въпрос, трябва да се има пред вид неговото трояко значение: физическо, духовно и умствено. И тъй, всеки човек трябва да направи баланс на своите капитали, да знае с какво разполага през всяка нова година. Като има пред вид крайния резултат на своите сметки, той ще знае причините на този резултат, ще знае защо печели и защо губи. В този случай човек не се интересува толкова от резултата, колкото от причината, която го произвежда. Богатството и сиромашията са резултат на правилната или неправилна деятелност на човешкия ум и на човешкото сърце. Не е достатъчно само човек да бъде богат, но богатството трябва да бъде за него благо, да се чувства доволен от него. Ако богатството е правилно разпределено между хората, богатият би се чувствал доволен. Днес богатите хора не са доволни от положението си. Защо? Има нещо неправилно в тяхното забогатяване. Те стават богати за сметка на много хора, вследствие на което носят тяхното неразположение. Богатството трябва да бъде така разпределено между хората, че едновременно да бъде благо за всички. Злото в света се ражда по причина на това, че благата на живота не са еднакво разпределени между всички хора. Всеки човек има право да се ползва от благата на живота. Обаче ако има злато, а няма хляб, той пак ще бъде недоволен. Значи златото е нужно на човека само като средство за доставяне на хляб. Няма ли хляб, противоречията неизбежно го следват. Къде има най-малко противоречия? В живота на личността. Тя заема най-високото място в човека. По-горе от човека тя не може да отиде. Засега господарка на човека е личността. Видите ли, че някой се обижда, ще знаете, че той се проявява като личност. Съзнателен ли е, човек трябва да се качи по-високо от своята личност, да не се обижда. Можете ли да обидите силно разгорялия се огън, като му сипете няколко капки вода? Можете ли да обидите океана, като черпите от него вода? Можете ли да обидите с нещо Хималаите? Човек се обижда, когато не е зачетена неговата личност, когато са пренебрегнати някои нейни права. За да бъде почитан, човек трябва да почита другите. Докато човек прави разлика между хората, докато поставя своята личност над личността на всички хора, той никога няма да бъде почитан. Съвременните хора не признават личния елемент на животните, вследствие на което не им отдават нужното внимание и ги третират като безлични същества. И животните имат личен елемент, само че личността на човека седи най-високо, като цар на всички личности. Мнозина предават на личността Божествен произход. Ако наистина Божественото начало е в човешката личност, никаква дисхармония не би трябвало да съществува в света. Докато в човешкия живот съществуват ред отрицателни прояви, Божественото не е проникнало още в личността. Човек не познава още своята личност. Разбере ли я веднъж, той ще ѝ даде нужното място и ще се освободи от противоречията и страданията в живота. Двама души се сдружили и тръгнали заедно на път. Единият от тях бил дребен, нисък по ръст, а вторият – едър, здрав, силен човек. Първият взел за път няколко хляба, а вторият, понеже не обичал да носи много товар, взел само един хляб. Той турил хляба си в торбата на първия. За колко време ще им стигне този хляб? Вторият, като едър, силен човек, още в началото на пътуването изял своя хляб и започнал да яде от хляба на другаря си. Това негово поведение породило недоволство в първия. Пътят им бил дълъг, вследствие на което хлябът щял скоро да се свърши. За да запазят добри отношения, вторият пътник трябвало да вземе два пъти повече хляб от първия. Какво представляват двамата пътници? Първият пътник представлява Божественото в човека – а вторият – човешката личност, която живее за сметка на Божественото, което предвижда нещата. Дребният, малкият човек знае, че му предстои дълъг път, и взима повече хляб в торбата си. Грешката е там, че този човек се е сдружил с голям и физически силен. Божественото може да върви паралелно с личността, но да не се сдружава с нея. Ама личността била голяма, богата, разполагала с много знания. Който много знае, той много трябва да прилага. Богатият трябва да дава повече, а сиромахът – по-малко. Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята. Христос казва: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“. Личността в човека представя живота на плътта, а Божественото – живота на духа. Когато духът вземе първо място в човека, плътта трябва да остане на последно. Вземе ли плътта първо място, духът отстъпва. Дето духът живее, плътта умира; дето плътта живее, духът умира. Защо? Храната им не е еднаква. Духът не може да поддържа живота си с храната на плътта. И плътта не може да живее с храната на духа. Ако плътта живее при духа и не умира, това показва, че тя живее по свой начин, независим от този на духа. Ако и духът живее при плътта, без да умира, това показва, че той живее свой собствен живот. Тази е причината, поради която виждаме два различни живота в един и същ човек. Тези два живота, именно, създават борбите и противоречия в човека. Човек ще се справи с противоречията си само когато животът на плътта се подчини на живота на духа, т.е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека. Днес хората мислят върху въпроса, защо духът не живее в съгласие с плътта и защо плътта не живее в съгласие с духа. Много естествено. Те са разменили местата си. Един ден, когато всеки отиде на мястото си, плътта и духът ще бъдат в пълна хармония и единство. Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност. Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания. Каквито бури и ветрове да срещне на пътя си, каквито сътресения да го сполетят, той всякога остава тих и спокоен. При обикновените земетресения земята се разтърсва на дълбочина най-много 5–10 километра. При големи земетресения, които рядко се случват, земята се разтърсва на по-голяма дълбочина. Земята представя млада мома, която се движи около своя възлюбен – слънцето. Когато земята се разиграе силно, както при земетресенията, това показва, че като млада мома, тя се е хванала на хоро и играе. Застои ли се дълго време на едно място, без да тропне на хорце, земята започва да остарява: от млада мома тя постепенно отива към стара баба. Има страни, в които не стават никакви земетресения. Те се намират в положението на баби, които си почиват. Като се казва, че земята е млада мома, мнозина искат да се докаже това по научен начин. И да се докаже, ако не е истина, пак недоказано остава. В сегашната наука много неща са доказани, но всички не са истинни. Изучавате един, втори, трети факт, виждате, че са доказани, но между тях пак няма никаква връзка. Каква наука е тази, която не може да свърже всички факти в едно неразривно цяло? Можете ли да наречете научни факти тия, между които не съществува никаква зависимост? Един научен факт е добре обоснован, когато между него и близките факти около него съществува известна зависимост, както между живачния термометър, външната температура и подобряването или влошаването на времето. Например видите ли, че живакът в термометъра се повдига, вие знаете, че външната температура се увеличава; ако живакът в термометъра слиза, температурата се понижава. В зависимост от подигането и падането на температурата се определя времето, дали ще бъде топло или студено. Зависимостта между тия факти е не само външна, но и вътрешна, т.е. психическа. Тези факти указват влияния върху характера и темперамента на човека. Например, ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения. Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си? За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характера на бащата и на сина и да видите дали си приличат. Ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата. Не само това, но ако бащата и синът са заченати в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, и двамата ще имат едно и също количество калории топлина и еднакъв род енергии. Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност. Ако е действителност, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия. Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена. Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия. Следователно заварите ли стаята на приятеля си или на вашия познат нечиста, неотоплена, не влизайте вътре. Студът показва, че този ден не ви приемат на гости, и вие трябва да останете у дома си, да размишлявате. Растенията разбират този закон и разумно го прилагат. Щом вън е студено, те не излизат никъде. Те не подават главата си вън от своята стая. Нищо в света, както и в цялата природа, не е случайно. Следователно не е случайна и зависимостта между външните условия и човешкия характер. Представете си, че от върха на една планина, като връх на триъгълник, извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника. Едната река тече към юг, другата – към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата. Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна. Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине. Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си. Втория момент той ще дигне десния си крак. Ако съзнанието му е будно, той трябва да образува повече топлина в организма си, с която да компенсира изразходваната. Не може ли да направи това, в него ще се яви желание да се върне назад. Този закон съществува и в природата. Следователно човек не може да направи една след друга две стъпки, при които да става подигане или спадане на живака в термометъра. Ако при първата стъпка температурата се подига, при втората ще спада. И обратно: ако при първата стъпка температурата спада, при втората ще се подига. Изобщо, ако някъде в природата или в живота става подигане на температурата с единица, на противоположния полюс някъде става понижаване на температурата с единица. Това наричаме закон на смени в природата. Който разбира този закон, той разбира и своите състояния. Като преживее някакво високо, подигнато състояние, той знае, че неизбежно предстои понижаване на състоянието му. Като ученици, вие трябва да наблюдавате проявите на човешкия живот и да ги изучавате. Например, виждате, че един човек се гневи. Вие се приближавате при него и започвате да му говорите, че не трябва да се гневи. Това е неразбиране на живота. Оставете човека на свобода. Докато живее в личността си, той не може да не се гневи. Ако не се гневи, той ще умре; ако не се радва и не скърби, той пак ще умре. Човекът на личността може да живее само при правилна смяна на състоянието, т.е. когато ту се радва, ту скърби. За да живее този човек, причината на това се дължи на факта, че при минус един градус той получава отрицателна, потенциална енергия, а при плюс един градус – кинетична, или положителна, вследствие на което става трансформиране на неговите енергия. Следователно, ако в десния си крак не даде ход на своята положителна или кинетична енергия, а в левия – на отрицателната или потенциална енергия, човек е осъден на страдания и болести, на смърт. Това показва, че енергиите в човешкия организъм трябва правилно да се сменят, да се движат от десния крак в левия и от левия в десния. Ако искате да знаете дали този факт е научен, направете следния опит: разделете нивата си на три части. В едната част посейте жито в пълнолуние, във втората част – във време, когато луната се празни, а в третата – когато слънцето е в своята най-висока точка. При пълнолуние се забелязва възход, подигане на температурата; при изпразване на луната – понижаване на температурата. Проследете какви резултати ще имате при трите случая. Направете още един опит съзнателно да вложите положителна енергия в десния си крак, отрицателна – в левия, и с тази мисъл обиколете нивата си сейте. Резултатът на този опит ще бъде различен от резултата на първите опити. Всички промени в природата, в нейните външни и вътрешни условия, говорят за деятелността на висши, разумни същества. Подигането и спадането на температурата не се дължи на човешката деятелност. Подигането на температурата, топлото време показват, че разумните същества имат добро разположение към хората и по този начин им помагат. Рязкото и ненавременно понижаване на температурата показва, че хората са нарушили някакви природни закони. Благоприятните условия в живота са израз на Любовта и разположението на разумните същества към човека; неблагоприятните условия са израз на неразположението към човека, по повод на някаква негова погрешка. Значи погрешката на човека е била от такъв характер, че води към нарушаване на някой природен закон. Често религиозните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че щом е благ, Бог трябва да бъде снизходителен към човека, независимо от това, дали живее правилно, или не. Ако е вярно, че Бог всякога трябва да бъде благ, защо човек умира? При това, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Не е въпрос, защо грешният или праведният умира, но защо човек умира преждевременно. Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата. Следователно личността може да живее повече или по-малко, в зависимост от това, доколко е в услуга на душата. Душата се нуждае от други източници, а не от тия, от които личността черпи своя живот. Продължителността на земния живот на човека зависи от отношенията, които той е създал с душата си: ако обича душата си, животът му се продължава; не я ли обича, животът му се съкращава. Невъзможно е човека да живее изключително за личността си и да стигне до дълбока старост. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека към душата. Колкото повече душата изявява своя живот, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Иска ли да се лекува, човек трябва да потърси лекар и лекарства в душата си. Тя лекува по вътрешен път. Обаче не може човек да се лекува, ако не обича душата си. Който обича личността повече от душата си, той е осъден на смърт. Защо? Защото качествата на личността са: страх, омраза, ревност и т.н. Казано е в Писанието: „Който мрази, той е осъден на смърт“. Същото се отнася и до останалите отрицателни качества. Кой човек мрази? Който няма Любов към Бога. Има ли Любов към Бога, човек е придобил вечния живот... https://triangle.bg/books/1929-12-25-19.1998/1930-01-01-05.html
  19. Промяната

    Безкраен страх

    Като се замисля влязах в това състояние преди 3 години като започна от страх от плудяване ,страх от живота дали ще се справя с него ,много се притеснявах за майка ми да не й направи нещо баща ми ,общо взето една постоянна тревожност отново с паник атаки ,хипохондия ,депресия и мисли за самоубийство ,когато аз реално завърших училище ,когато съм преминала един етап от живота ми и в същото време тогава се задълбочи тормоза на баща ми към майка ми и мен ,иначе цял живот съм живяла в страх и тормоз от баща ми ,а като се върна още повече назад аз съм се родила в 7-я месец ,и след това са ме държа ли 1 месец в кувьоз далеч от майка ми ,a бременноста не и е била лека поради стрес отново от баща ми. Почувствах ,че трябваше да кажа всичко това. Още от малка 7-ми клас съм имала моменти в които ми е ставало зле и сега разбирам ,че са били паник атаки а като още по-малка съм имала също и ритуали ,страх от заспиване страх от преглъщане страх да не углошея, мислила съм си ,че съм била луда ,защото не съм знаела какво се случва. Всичко това сега разбирам какво е. Реално имам чувството ,че целия ми характер ми е обременен и нищо не ми е наред ,буквално имам нужда от прераждане на мирогледа ми ,защото аз съм имала почти всички тревожни разстройсва ,паники и т.н. Сега характера ми е ужасен - гняв ,страх ,злоба ,ревност ,постоянен контрол над всичко ,страх от мнението на хората от които също съм имала тормоз почти винаги ,искам всичко да става на моята. Единственото нещо което харесвам в себе си е това ,че обичам природата и животните ,за сметка на това имам злоба към хората ,трудно ги приемам. Трудно се разкривам пред тях ,докато на едно улично куче мога да дам цялата си обич. Имам нужда от масова промяна ,която въобще не знам дали е възможна ,всичко това е прекалено много за мен. Много ми тежи или просто да приема ,че ми е такава съдбата. Като съм била горе съм си избрала такова семейство. Надявам се един ден като аз имам семейство да не го проваля както моето се провали..
  20. Благодаря, прекрасна беседа! ...Разбира се, това са символи, алегории; те не се отнасят до вас, понеже ние говорим за миналото, не говорим за настоящето. Настоящето ще бъде, когато Любовта дойде в света и всички хора се разбират. Как ще се разбират? Какво разбирателство може да има човек с един враг? Разбирателство ще имаш, и пранги,* и букаи** на краката, гривна и белегчета на ръцете си, въже на врата си, може и някоя дупка по тялото. Това е оправия, изходен път няма. Как може да се справи една овца със своя враг? Вие ще приведете стиха: "Любете враговете ваши". Тогава приложете туй Христово учение на овцете и вълците. Има лесни задачи в света, които малките деца разрешават, но я се опитайте вие да разрешите квадратурата на кръга. Защо досега не е разрешена? Понеже кръгът е една незавършена форма. Всички незавършени форми не могат да се разрешат. Следователно ти не можеш да разрешиш един процес, докато той не се завърши. Какво заключение може да извади един съдия, когато процесът не е завършен, наполовина е разгледан? Трябва да се разгледа целия процес, за да може да се произнесе съдията. Квадратът е завършена форма. Следователно, ако вие искате да изчислите, точно на какво се равнява един кръг, не ще можете, понеже все ще намерите едно малко отвърстие, един малък остатък. Туй, което не се разрешава, е един нов път, който трябва да се извърви. Ако вие живеете в една форма на кръг, трябва да знаете, че имате дълъг път. Ако живеете в един квадрат, трябва да знаете, че в четирите кьошета има по един враг. Туй правило не е една аксиома. Тогава кажете ми, всички ония, които живеят в квадрат, живеят ли в мир? Може да е едно съвпадение, може да е една случайност, но всякога казват, че къща, в която хора живеят, без дим не можело, без враг не можело. Та казвам: трябва да знаете, че на всяко едно кьоше има по един враг. Онзи, който изучава квадратурата, той трябва да знае местата на тия врагове и да вземе предохранителни мерки. Не събуждайте врага си преждевременно. Защото, ако ти събудиш своя враг, той иска като теб да живее. Понеже едно същество на крайните, охолни процеси не обича работа, то като се събуди, непременно ще те изяде, нищо повече. Не знаете ли онзи анекдот, дето един човек освободил един лъв; лъвът му обещал, че няма да му прави никаква пакост, ще му бъде признателен. Но след като го освободил, казва: "Обещах ти да не те изям, но какъв смисъл има разрешаването на такава задача? В капана щях да умра, сега като си ме освободил, пак ще умра, от глад. Поне като направи добро, направи го докрай, дай да те изям." Питам сега: има ли право човек да прави добро на един лъв, който е хванат в капан? Едни ще кажат, че има право, друга категория хора ще кажат, че няма. Може да направиш добро на лъва, може да освободиш лъва от капана, но ще му отрежеш ноктите, ще му извадиш зъбите. Ако той се съгласи да му извадиш зъбите - всичките; да му отрежеш ноктите, тогава отвори капана и го пусни. Но питам: кой лъв ще се съгласи да му отрежеш ноктите и да му извадиш зъбите? Това са форми, алегории, които са вътре в живота. Имаме ние нещо, което ни мъчи. Всеки човек има безброй врагове, с които трябва да се справи. Нещастието в живота, във всички негови форми, се дължи на тия врагове, които са разумни. Някои от тях са микроскопични, не им обръщаш внимание, но са крайно хитри и лукави. Вземете враговете на охтиката: много малки са, микроскопични, не можеш да ги видиш; когато се заселят някъде, живеят си, изяждат дробовете на човека на общо основание. Лекарите идват, какви ли не церове се препоръчват, а те - по малко, по малко ядат, и както таралежът, като хване някоя змия - изяжда я, така, погледнеш, и човекът свършил. Той най-първо се смееше, но тия врагове се умножиха, изпоядоха го. Имаш някой малък враг, хване те за крака, за коляното. Най-първо, усещаш едно малко бодване, нищо не е, но като се минат една-две години, то е свършено; съвършено не можеш да станеш от кревата. Казваш: "Този ставен ревматизъм мъчно се лекува." - Врагове дошли вътре. Този ставен ревматизъм ще се пренася, докато дойде в сърцето, и тогава, взема в него всичкото наследство, вземе ти живота, пък тебе пуща на хаджилък. Някой казва, че го пратил при Бога. Когато един съвременен апаш обере някой богаташ, той туря парите в банката, без някой да знае. Ако един ден се окаже, че са откраднати, тогава може да го открият. Онези врагове, които обират на общо основание, са толкоз хитри, че турят парите в Божествените банки, докато не се узнае, че някой е извършил престъпление. Ти можеш да плачеш, колкото искаш. Когато дойде такъв неканен гост у тебе, по няколко пъти викаш, не излиза от къщи; понеже онзи закон, за гостоприемството, не позволява да изпъдиш госта си, трябва да му покажеш, че не е гост. Аз съм виждал хора, които страдат от ревматизъм по две-три години, не могат да докажат, че не са приятели с ревматизма. Седи той по закона, а според закона - щом е гост, има право да седи при теб месец, два, три, година, две, три - ти ще го храниш на общо основание. Щом се окаже, че е враг, изпъди го веднага навън! По някой път, докато докажеш това, ще минат 4-5 години, и 10 години по някой път. А лекарите, които се явяват, те следствие правят, да докажат, че ревматизмът е враг, неприятел. Следователно лекарите ги викат да докажат, че болестите са врагове, неприятели. Онзи лекар, който може да открие, че известна болест не е приятел на човека, той може да изпъди болестта. Туй е в преносен смисъл казано, защото ние, по някой път, може да разглеждаме болестите като резултат. То е така, както разглеждаме дупката, която е образувал един нож - тя е един резултат. Но причината на онова нещастие, което е произведено, е разумна. Има някой път неразумни причини, но в повечето случаи, разумни са причините. Да кажем, ти се качваш на планина, имаш амбицията да се качиш на някой висок връх, да вземеш някое цвете, да пишат вестниците, че друг турист като тебе няма. Паднеш някъде, счупиш си крака на тия камъни. Ето резултатът на твоята глупава амбиция. Трябваше ти този алпийски цвят, ти доби слава, но си счупи крака. Казваш: "По невнимание се плъзнах, ако не бяха тия камъни, ако да беше вода, нямаше да си счупя крака." Но се случи, че не беше вода. Та, всеки един от вас, при нещастията е като тоя турист, който ходи по високите върхове от амбиция да откъсне някое рядко цвете. Някои от вас сте мореплаватели, направили сте двадесет крачки в морето, но искате да се покажете, да отидете няколко километра навътре, да кажат хората, че сте голям плувец. Тогава ви завари някое нещастие. Някои от вас сте работници, искате да се покажете, че сте много работни, не искате да работите по два-три часа, но работите по 10 часа, копаете много - осакатявате ръцете си. Някои сте лозари, отивате да режете лозето, погледнете - отрязали сте си пръста. Казвате: "Тия лози да не бяха"! Не, не, будно съзнание е нужно! Сегашното предназначение на живота ви е: да живеете в съгласие с онези вътрешни закони, които са установени. Коя религия е дала досега, ония съвършени закони на държавата, при които, нейните поданици да са свободни от болести? Нито една държава няма такива закони. Не, че държавата е виновна. Коя религия е дала закони, при които онези, които вярват, да не страдат? Всички вие вярвате в Бога, но страдате. Разрешавате един въпрос неразрешим. Вие може да обясните страданието, може да обясните резултатите на страданието, но не причините. Произходът на злото ние не знаем, откъде е дошло и как ще се завърши. Знаем, че един ден човечеството ще се освободи от сегашното свое нещастие, но откъде е дошло злото, къде ще иде, това не знаем. Има една психологическа проява: вие обичате някого, който и да е от вас, млад или възрастен, но дойдете до една фаза на вашата обич, дето у вас се заражда едно чувство на ревност; вие искате този човек да ви бъде приятел само на вас. Ако го видите, че той има приятелство с други, става ви криво, започвате да се дразните, считате, че той ви е изменил. Питам: Откъде се пръкна туй чувство? У вас, най-първо, имаше едно хубаво чувство, след туй се яви ревността. Откъде иде тя? Ревността е обща в цялото органическо царство, не само между хората, но и между много по-напреднали същества от хората. Произходът на ревността откъде е? Факт е, тя съществува. Как трябва да се справиш с нея? Ако две тела се приближават много наблизо и са в движение, ще има търкане. Щом има търкане, какво ще се образува? Ще се образува електричество. Но при търкането има и изтъркване... ...Интересно е, когато болният започва да лекува болен. Аз разбирам, когато здравият лекува болен, както и да е, но когато болен те лекува, това е смешно... Освободени
  21. На мен ми е помогнал много Лазарев и неговата техника за непрекъснато усещане на безусловна любов. Учителя също много е говорил за това. Накратко в момента, в който усетим вътре в себе си ревността, вместо да се борим с подозренията, приемаме ги... с любов. Истинска е любовта към някого само тогава, когато е ВЪПРЕКИ всичко, а не заради нещо. Но това се постига постепенно. Отначало си представяте съвсем леки ситуации, които предизвикват ревност и се опитвате да осъзнаете какво означават вашите чувства в този момент. Общо взето всички водят до обсебване свободата на човека, когото обичате и ревнувате, и поставянето на своята личност в центъра на неговия живот. Истинската любов към някого се отличава от егоистичната по това, че истински обичащият иска само едно - обичаният от него да БЪДЕ ЩАСТЛИВ - където и да е, с когото и да е.... Постепенно се изчистват с осъзнаване и довеждане на емоцията до безусловната любов все по-тежки ситуации. Накрая се изчиства ситуацията, че обичаният от нас е щастлив БЕЗ нас в живота си, а ние го обичаме и се радваме на неговото щастие. И да напомня - любовта и съвместното съжителство никак не са синоними.
  22. Единственото наистина рационално нещо е, че човек не може да живее в ревност, защото ревността е съмнение и страх от загуба. Т.е. не самата ревност е безпредметна, а живота в ревност. Има тънка разлика, която води до големи различия в това как ще си обясниш нещата. Будистите примерно ще видят голямата картина на болката от желанието за притежание и неминуемата загуба. Евреите ще видят необходимостта от закони, както техните 10 божи заповеди, където прелюбодеянието е поставено между кражбата и убийството. Други ще търсят по-его базирана емоционална нагласа, чрез която съмненията, че и действията на другият, имат все по-малко директно влияние. Кой от тях се е справил с проблема? Някой може ли наистина да каже? Иначе мнения ще намериш в изобилие...
  23. Диляна Колева

    Проблем с ревността

    Ревността към партньора е следствие на страх, който човек е развил в други отношения. При момичетата най- често са с бащата. Сама казваш, че едно твое вярване за щастливо семейство се е сгромолясало и се е превърнало в лъжлива илюзия. Това е огромно разочарование, което в момента носиш със себе си. Сприятелила си разочарованието със страха и си се запознала с онова усещане, което наричаме ревност. За да се разделиш с него ти е необходимо да преразгледаш концепцията си за връзките, партньорствата, да разшириш гледната точка. Да си позволиш да разбереш и приемеш причините порати които човек стига да смяна на партньорите, за успееш да разбереи и приемеш постъпките на родителите си. Всичко това ще те освободи за винаги от подобни усещания. Ще добиеш силата, самоуважението и здравата самооценка през себепознанието. Препоръчвам ти една чудесна книга за партньорството - "Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай
  24. Здравей, скъпо форумче! Вманиачила съм се по нещо, което изсмуква силите ми всекидневно. Превърнала съм се в един енергиен вампир, както за самата мен, така и за приятеля ми. Заедно сме от около половин година, аз го обичам и може би точно това ми пречи да преглътна неговото минало. По един, или друг начин аз намесвам неговата бивша приятелка, което ме изкарва извън релси и често се караме. От три дни почти не си говорим точно заради това. Ежедневно му говоря за това, как те са били заедно, как той все още изпитва нещо към нея и как едва ли не се опитва да намери нейна заместничка. Според мен това не е дошло току-така, тъй като още в първите дни от нашата връзка те си бяха писали. Не беше нищо мило, точно обратното. Дори ми показа чата им. Писал й е, че знае, че тя си има нов приятел (но в началото се криеха) и не е нужно да се крие от него, а да си излизат нормално, че я бил знаел каква е и т.н. Не знам, може и да греша, но за мен това е изблик на ревност. Преди три дни ги е видял на центъра хванати за ръка и изведнъж започна да ми говори за новия й приятел и как, ако го чуе да казва нещо против него щели да стават разправии. И точно тогава, докато обсъждахме това, той се обърна към мен и ме нарече с нейното име. Смути се, притесни се, опита се да замаже положението (да излъже), но в крайна сметка си призна. Почувствах се много унизена. Разплаках се и си тръгнах, той ме гони по улиците да ме моли да му простя, казвайки, че е било неволна "грешка на езика", тъй като точно тогава сме говорили за нея и приятеля й. Не му простих и вече три дни сме така. Той е идеалът ми за момче. Държи се с мен като принцеса, прави ми романтични изненади, постоянно ми се радва, милва ме, повтаря ми колко съм важна за него и колко ме обича, държи се така и когато сме навън с приятели, обсипва ме с внимание, запозна ме с цялото си семейство, говори ми как един ден ще заживеем заедно и ще бъдем семейство. Но защо? Защо не мога да преглътна предишната му връзка? Нормално ли е това, да ме нарече с нейното име? По някакъв начин се чувствам в състезание с нея, без дори да го искам. Все си мисля и премислям, дали той не я обича още, дали ако тя го потърси той няма да отиде при нея. Не искам отново разбито сърце! Да, и аз не съм права, че постоянно му говоря за нея, но той също някак загуби доверието ми. Това направо е мания. Дори, когато всичко е наред и сме си легнали например да гледаме филм и изведнъж нещо ми прищраква и започвам да му говоря за нея и как той не спира да я иска. Не мисля, че е някакъв комплекс, защото съм я виждала, а и знам по характер каква е, но просто самата мисъл, че тя е била с него ме влудява. Дори го разпитвам за това какъв секс са правили, правила ли е нещо по-различно от мен и т.н. А не мога без него... Никой не се е държал с мен, както той. Никой не ме е правил по-щастлива. Но тя къде е в картинката? Благодаря Ви много предварително!
  25. Здравей! Относно това, което прочетох, ще коментирам не само, като терапевт, но и като мъж. В мен оставяш едно впечатление, че сте красивата, умната, безгрешната, а мъжът е този, който не е с нищо специален. Интересното е тогава, в какво се влюби в този мъж? В неговата харизма или в това, че видя много аспекти на поведението му, които приличат на твоите. Парадоксално е, но светът, в който пребиваваме е огледало на вътрешния ни свят. Обърни внимание на факта колко пъти отношенията ти с мъжете започват по един и свършват по подобен начин. Хората имаме нужда да споделяме един с друг. Опиши какви хубави черти видя в този мъж! С какво той успя да прескочи защитите ти и да се докосне до сърцето ти, ако въобще е успял. Защото ние хората имаме склонността да бъркаме мазохизма с любовта, и илюзията за избор, която даваме, със свобода. Останах с впечатление, че ако той не прави това, което е добре за теб, то той се превръща в лошия. И разбира се, той започва да ти прави напук и в един момент нещата излизат извън контрол. И ти стигаш до вътрешна борба и самобичуване, за това каква красива жена си, а нещата не се получават. Вътре в теб седи едно самотно сърдито дете, което казва: -Дай ми! Ако не ми дадеш по моят начин си лош! Той не ти дава по вашия начин, защото не екстрасенс. Не може да чете мисли. Нужно е някой да говори с него, да му обясни твоите потребности. И този някой си самата ТИ. Но това да говориш за себе си отвъд маските може и да е доста трудно, защото тогава човек се среща и с вътрешните си дефиците и недоимъци, които са неизменна част от личността ни. А за да говорим с другия искрено, е нужно да се поразкрием преди всичко пред себе си. Вие не наказвате абсолютно никой друг освен себе си. И макар и красива, 33 годишна жена, поддържате едно поведение на дете. "Дай ми куклите, на ти си парцалките". Това, което обяснявате, че изпитвате, след като някой мъж ви се обясни в любов е ревност. А зад ревността седи страх. Дори съм сигурен, че и вие сама продуцирате филма, с черно бяло мислете, генерализация, тунелна визия, изместване. Например:" Ето, той ми се обясни в любов и предните бяха така и с него ще приключим по същия начин". И както сама забелязваш наистина това се случва. Представи си едно малко птиче. Птичето идва при теб всеки ден, каца до прозореца ти и започва да ти пее. Ти след определено време започваш да харесваш птичето. Дори, ако то не се появи усещаш липсата му. Отделяш време, за да мислиш за него. И отново чакаш появата му, но ако то се появи отново и не изпее онази песен, която ти харесва, онази песен, която е точно по твой вкус, то си готова да го изгониш или най-малкото му оскубеш перушината. А след това, да започнеш да рационализираш, че не е достатъчно красиво за теб, че не е пеело песните, които обичаш, че не е идвало всеки ден. И всъщност рационализацията ти да прикрива вината, която изпитваш към себе си. Същото се случва и във връзките ти. Потърси терапевт и премини няколко групови обучение, както е написал Орлин. В групата, ако човек е достатъчно съзнателен ще усети отражението на себе си в другия( ретрофлексия). Всички имаме кусури и всички имаме страхове, но и всеки един човек може да обича. Но преди да заобичаме истински другия, е нужно първо да заобичаме себе си. Приеми ситуацията, в която си, като стъпало към нов хоризонт. Успех, по пътя и не забравяй, че хората и птиците имаме много сходни черти. Успех!
×