Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for 'ревност'.


Didn't find what you were looking for? Try searching for:


More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

569 резултата

  1. Едно е да осъществява човек тъмните си емоции на гняв, на агресия, на ярост и ненавист и на омраза, на злоба, на ревност и завист, а съвсем друго е да дава осъществяване на мира и на любовта, при това на всеки миг. Всеки миг, в отговор на това какво човек допуска като проявление от ума, сърцето и с действията си, от това в него се оформя съответната вътрешна био-химия, която съответно или го убива, или го оживява и тъй всеки миг и колкото повече мигове човек заформя унищожителна био-химия, толкова по-бързо смъртта и страданието (болести и немощ) идват към него. В същото време се случват и натрупвания на т.н. отрицателна карма. Лично съм наблюдавал как непосредствено при проявлението на тъмнината се случват блокировки по важни канали и центрове, в същия момент на проявлението дори. Така действа кармичния воал. И колкото повече се проявява тъмнината от съществото, толкова по-блокирано става то и толкова по-мътно му става в ума, губи разбиране, осъзнатост. Тялото, кухини и плексуси блокират, блокират канали и чакри, поради деградивна, тъмна и демонична психо-емоционалност, пореди егоистичното и егоцентрично съзнание. Всеки един гняв, всяка една агресия, всяка една омраза, всяка една жестокост, злоба, завист, ревност, всяка една неудовлетвореност, всяко едно такова съзнание, което оперира с тези неща, поради възглед и "разбиране", поради погрешни възприятия и слепота, именно то е причината за блокажи на енергийно и на физическо ниво. Които блокажи съсипват правилната и хармонична циркулация на енергията, правилното секретирана на жлезите с вътрешна секреция, правилното инервиране на органи, тъкани и системи, правилното кръвообръщение и правилната обмяна на вещества. След като няма правилна обмяна на вещества, няма и правилно вътрешно-клетъчно хранене. Оформя се натрупване на отпадъци от клетките, от тях се отделя киселинност, създава се киселинна среда, която става благоприятно условие за развъждането и съществуването на паразити, където те си правят "гнезда" и популации. Дадените средища стават слаби и податливи към вируси, а от там и болнави. В края на краищата се появява възможността за мутиране на клетъчни структури и появата на тумори. Сам човек може да види в себе си какво се случва с тялото му при гняв, при яд, при омраза, при агресия, при злоба, при ревност, при завист, при неудовлетвореност... Сам може да проследи как в тези момнти сработва дишането му, дали в него нещо не е под напрежение, дали не е сковано, блокирало, дали не е патогенна тревожност... Тачно там, в тези зони на блокаж, се оформя гореописаното. В крайна сметка човек боледува остарява, и умира, но най-вече на вместо да преживнява на всеки миг мир и любов, той преживява и съществува в зловредните емоции, които стават негово битие, негов свят. И тъй миг след миг прецаква живота си, прецаква изначалното предназначение, което е заложено от Твореца в него. Човек трябва да разбере, че психиката, емоционалността и тялото не са различни неща, че са Едно. Докато не разбере това, той ще губи тялото си, а тялото е "билета", както и посочи Христос. Безусловната любов не отхвърля тялото и материалния свят. За нея всичко е с Един вкус. Човек може да си каже "Какво толкова, просто съм нервен, това е просто гняв!", но реално този компромис е компромис преко стоящ на любовта, срещу нея, защото човек не избира нея, а избира да е в гняв, да е в злоба, в омраза, в агресия... Той не живее любовта, а живее тъмнината си. Следователно компромисът е неуважане към любовта и към живота въобще, следователно и неуважение към Бога, неуважение към себе си, към собствение живот, защото по този начин живота чезне, пропада. Човек трябва да "убие" в себе си всички тези видове съзнания, които го вкарват в Рова, в Преизподнята. Ако ли не, той е просто обречен.
  2. Орлин Баев

    georguieva

    Прочети тези насоки и коментирай, моля: - окр, Пол Салковскис записки и размисли от когнитивни поведенческа конференция - Какво работи и какво не при справянето с окр - Пътят по освобождаване от окр - Личен опит в справянето с окр - Докога с това окр? - Защо чувствам обсесивните мисли толкова истински? - Обсесивно компулсивно р-во, фокусирано в нараняване - Обсесивни мисли, механизми на пораждане и насоки за справяне - Принцесата и рицарят на обсесивния страх - окр - говорене в БНР, нощен хоризонт - Да впрегнеш огъня на "лошите" мисли в работа - окр или рок - Молитва при окр - Натраплива ревност - нлп сесия окр 1 - нлп сесия окр 2 ................................................................... 14 статии и 2 водени сесии - поработи известно време!
  3. Диляна Колева

    Страх

    Не знам дали ще ви помогне да се справите сами, но...... алтернатива. Ревност – желание за еднолично владеене на партньора, желание да се получава от него внимание повече, от колкото получават всички останали. Ревнуващият иска да бъде винаги в центъра на вниманието на партньора си и реагира остро винаги, когато не получава това. Ревността е много разпространено чувство. Една от нейните разновидности е детската агресивност. Децата често ревнуват своите родители: „ Ти ме целуна само един път, а него два пъти. Ти обичаш сестра ми повече от мен.” Приятелката ревнува своя приятел от другите му приятели. Жената ревнува мъжа от работата му, а мъжа ревнува жена си от нейната майка. Ревност – това не винаги е лошо. Красивата ревност в малки дози и в ръцете на умен човек е „вкусна” прибавка към близките взаимоотношения. Друго нещо е мрачната , тежката ревност, която задушава и която всъщност е най – разпространена. Ревността е антипод на любовта. Ясно е, че в сравнение с безразличието на партньора, дозата ревност е за предпочитане, но истинската любов предполага отдаване, а ревността е по – скоро потребителско поведение.Този който обича, не ревнува, а се отдава. Друг въпрос е, че обичането се разбира погрешно, често то се обърква с романтичната любов, със страстта и с привързаността. Когато е налице такова заместване, често се стига до проява на ревниво отношение към партньора. РЕВНОСТ В СЪПРУЖЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ Какво може: - обсъждане и разговори, за да може от рано да се разгледа ситуацията и да се направи споразумение - играйте на ревност, ако на партньора ви му хареса ( става въпрос за позитивната и весела страна на ревността : „ Аз искам да бъда с теб, имам нужда от теб”) - изпитвайте ревност в положителната и форма, ако тя работи добре за вашите отношения Какво не може: - да нарушавате споразуменията - да проявявате ревност в нейната негативна форма, и с това да карате партньора си да страда - агресивна, зла ревност, ревност с истерии - да търсите факти за изневяра, за да доказвате недоверието си Ако ревността не се появява от нищото, отново и отново, е добре от рано да се разгледат трудните ситуации, да се формулират споразумения и да се запишат. КАК ДА НЕ РЕВНУВАТЕ - погледнете на ситуацията от втората позиция на възприятията – през очите на вашия партньор - формулирайте от рано взаимни договорености и не ги нарушавайте - Когато изграждате отношения на доверие, не забравяйте, че го правите заедно с – добър и достоен човек. - Разсейвайте се с работа - Определете личните си територии, в които всеки един от вас може сам да решава с кого може да общува, от рано определете техните граници, стигайки до тях с взаимно решение. - Практикувайте вътрешна нагласа „Добро!” и позитивното възприемане на света.
  4. Никита никита

    Lilito

    Здравейте отново, прочетох книгата, "Обсебен мозък,, но не намирам точно моя проблем.Да има мисли за нараняване, но там са само страх, а при мен много време беше страх, а сега е направо като желание.Събуждам се вечер и си казвам АЗ ставам и го правя,мога да го кажа на глас, така го усещам.Усещам се злобна.Намерих много неща който бях забравила, как съм се молила на Господ и трябваше на другия ден пак да го правя, да не се разсърди, Преди това богохулните мисли, проверките ,които все още правя, постоянния страх да не съм забравила да направя нещо, или оставила ли съм детето на градина, ужасната ревност, която ми пречеше да се радвам , препрочитането на субтитри, броенето.Но тези неща поотшумяха някак.С ревността се справих като си казах накрая каквото такова, вече се беше стигнало до развод Сега като се сетя сякаш исках да ми е изневерил, за да се скараме.Пак беше като желание.Е как да се успокоя ,предположение че за трите месеци в който бяхме разделени, той го направи.Тогава си седнах на гъза.Мисълта изчезна.Ами и сега ли така ще стане? Но тази мисъл как да се справя.Не знам само мисъл ли е, или е желание.Как да го разбера веднъж завинаги.Ако има и депресия, тя ли предизвиква това желание и агресия в мен.Днес бях на косъм да кажа на глас че искам.Отрази ми се и това убийство, което дават по новините, но то всеки ден дават нещо подобно.Така ли е мислил и се е чувствал?Страхувам се от следродилна депресия.Не мога да спя вечер, събуждам се с мисълта да стана и да направя нещо.Не ми се говори, не ми се излиза, постоянно бързам, за незначими неща.Абе за една тъпа манджа се притеснявам ,че нямам време и бързам.
  5. Имах няколкогодишна връзка,запознахме се на 22.Разделихме се преди 5 месеца.Поредният глупав скандал за дреболия,дори не си казахме край,беше ясно и последната съпротивителна емоция се бе стопила.Той направи опит,но аз бях уморена вече. Аз емоционална,свръхпредпазлива, вероятно защото съм отгледана в хаотично семейство,страхувах се да не направя грешен избор.Имах глупави идеали за образ,несъществуващ в реалността.Последните месеци на връзката ни получавах паник атаки,вече не можех да се справя със собствените си страхове,съмнения,в комбинация с неговите. При него-сложна семейна ситуация,също.Много чувствителен и раним,прикриващ го с престорен непукизъм.Непрестанно вторачване във всичко,ревност,опити за контрол,постъпвал е много пъти лошо с мен,егоистично.Майка му е доста тежък характер,намесваше се и влияеше негативно.И така...бях се съсредоточила във всичко отрицателно и живеех с мисълта- трябва да се разделя,трябва да приключим.Аз трябва да си намеря еди какъв си мъж. Раздялата настъпи,бях озадачена как не изживях,не плаках,не страдах.Удари ме обаче страхотна тревожност заедно с депресия.Не осъзнавах,че съм потиснала болката. Миналият четвъртък телефонът ми позвъня.Съобщиха ми,че е намерен вероятно пребит,обезобразен,с опасност за живота,откраднати вещи.Не знам дали ще оцелее,с какви последствия.Не знам и кому какво е сторил,само знам,че не е конфликтен и чак това не заслужава.Оттогава не съм спала спокойно нито нощ.Моля се ежедневно да се събуди.Почувствах голяма болка,гледам снимки,чета разговори помежду ни от преди.Виждам нещата от нов ъгъл,като че ли за пръв път поглеждам с обичащи,разбиращи очи.Аз не съм го разбирала,не съм го обичала истински,а егоистично.Спомням си всичко прекрасно,дребно,което е правил за мен.Толкова ми липсва,искам да се оправи...ще бъда насреща,до него,да му помогна да се възстанови.Казват ми,че той е минало,защо ще ходя да го виждам,бъркаш нещата,нещо си превъртяла и неща от този род.Аз ли съм сбъркана,не е ли това нормална реакция? Още по-лошо се чувствам,предполагайки,че майка му въобще няма да ме допусне да го видя,ами ако въобще не го видя повече.Дори не знам трябва ли да и звънна,какво се казва в такъв момент.Имам ли място там? Аз вярвам,че ако той можеше да изкаже мнение,би се радвал,че проявявам загриженост. Толкова ми е объркано всичко.От човек,когото като че ли тотално съм изтрила от паметта си,се превърна в някого,за когото не спирам да мисля,обичта ми явно никога не се е изпарявала.
  6. Здравей, Катя! Това, което описваш не е чуждо на много хора - точно защото сме хора, ревността е част от нас, от животното в нас по-точно. Базирана на страх, че ще загубим, че ще бъдем изоставени - затова се вкопчваме. Искаме да сме подсигурени. В това, което пишеш, личи че за теб е много важно да си "на светло", да знаеш всичко, да си наясно, да няма неясноти и случващо се "под сурдинка". Личи недоверие. На първо място към теб, в ролята ти на жена, партньорка, после и към партньора ти, което е естественото продължение на "пипалата на ревността". Имаш да разбираш и опознаваш себе си, според мен. За поведението, което всеки от нас има, си има обяснение, и ние, като пораснали хора, които могат да обгрижат детето в самите себе си (което винаги е част от нас), можем да поемемем отговорност за него. Имам няколко въпроса: Как са се държали твоите родители (или хората, които са те отгледали) един с друг? В каква среда си расла? Как хората около теб показваха обичта си един към друг, правеха ли го? Как отстояваха позициите си, как се държаха в създал се конфликт? И оттам, разбира се - ти как го правиш? Как би отговорила на тези въпроси, отнасяйки ги към себе си? До колкото разбирам самата ти си майка. Като деца ние сме се адаптирали спрямо средата си, приели сме дефиницията за любов на мама и татко. По-късно в живота си често това ни създава спънки и трудности - именно те идват да ни подскажат да разширим своя кръгозор, да бъдем гъвкави, адаптивни - тоест свободни, обичащи, вдъхновени - или да страдаме от собствените си мънички, тесни, но желязни окови. _____________ Тук фокусът няма смисъл да бъде върху "Как да СПРА да ревнувам?" А върху "Поради какви причини ревнувам? Защо се усещам като недостатъчно добра, потенциално изоставена? Ако бъда изоставена това какво значи за мен?" Болната ревност е мъка за всички, но най-вече за ревнуваЩИЯ - точно болка е, тегоба е. От какво те предпазва? Както писах и нагоре, зад ревността имаме страх. Страх, че сме малки, необичани, незаслужаващи. Вярваш ли, че си такава? Има ли го това убеждение някъде в теб? Ревността насочва този комплекс навън - виновен става ревнуваният, партньорът, той е виждан като провокатора на усещанията ни, като "лошия". Ти съзнаваш, че това не е така и имаш отговорност, което е добро начало. Отговори си на въпросите, които ти зададох - ако искаш тук пиши, ако искаш за самата себе си го направи. Успех!
  7. Слънчева

    Спомени на Мария Тодорова

    ОТПЛАТАТА Преди да бъда изпратена от Учителя в света аз трябваше да мина една Школа. Как я минах само аз си знам - не беше лесно. От една страна трябваше да се справям с много мои вътрешни състояния и наследствени черти в характера ми, които носех от родителите си, а да не говорим за онова, което самата аз имах от предишните си прераждания. От друга страна трябва да се спомене противодействието, което срещах от родителите си и те бяха решително срещу едно такова занимание. От начало те мислеха, че това е временно увлечение и не ме възпираха, но постепенно отпора се засилваше и те настръхнаха срещу мен и поведоха битка на живот и смърт. Но аз бях единствената дъщеря на майка ми, която бе светска жена и се стремеше да поддържа едно положение на светска дама в обществото през годините 1915-1925 г. От трета страна трябваше да уча онова, което Учителят ми задаваше, а това поглъщаше много време и много сили. А да не говорим, че трябваше да се приложи всичко онова, което бях научила от Учителя. А дали го прилагах или не това знаех аз, знаеше го и Учителя, когато отивах при него на поредният урок. От това как прилагах или как се провалях Учителят съдеше за бъдещата си работа с учениците при тяхната самостоятелна работа. По-късно когато се отвори Школата той прилагаше някои изпитани методи върху мен и то главно в даване на резюмета да се правят по четени беседи или пък след слушане на същите. По-късно задаваше теми по различни въпроси и всеки ученик трябваше да развие темата. Сега ако на вас ви задам такава тема вие ще вземете да се ровите, да четете какво е написано в беседите и все ще попаднете на нещо. Но тогава Словото на Учителя не бе дадено, то започна да се дава чрез нас. Как чрез нас? Ние бяхме опитно поле, ние бяхме тези съзнания, в които Учителят засаждаше семената на Словото си така както се засаждаха семена в разсадника на Борисовата градина навремето, от които поникваха фиданки, че по-късно ги разсаждаха като млади дръвчета. Ние заварихме по онези години паркът с младите дръвчета. Ето така Учителят работеше с мене. Вероятно нещо израсна в мене от семената що бе той посял, после като пораснах на фиданка той ме посади в света и що бури, що гръмотевици, що светкавици минаха върху мен през тези години трудно е да се разкаже и възприеме. И в тази Школа аз трябваше да се справя с ревността, а това е една голяма динамична сила и която сила се опитвах да я насочвам като ревност към изучаване Словото на Учителя. Но тя понякога се обръщаше и отиваше в друга посока и се изразяваше към ревност по отношение на други ученички в Школата и от тук идваха големите конфликти. Това ставаше не само с мене, но и с другите. Много трудно се справяхме с тази ревност, която у жените се проявява много по-силно, защото те работят със сърцето си, т.е. с чувствата си. Ами как трябваше да се справя със завистта? Да завиждаш на тогова, който има нещо в себе си, което го има не даром, а го е изработил с времето си като качество. Хайде превърнете завистта в един стремеж да придобиете вътре в себе си тези качества, които ги има в другият и комуто завиждате. На думи е лесно, но я го направете. Тук при Учителя трябваше да се работи понякога със сълзи, друг път със зъби и нокти. Но тези зъби и нокти не са насочени навън към другите, а те са навътре към самата себе си, към онзи живот, който го носехме от памти века. Да изтръгнеш нещо от себе си и да го победиш и изхвърлиш навън това бе битка и война за отстраняване на всяко едно отрицателно качество на един пораснал плевел в теб. Ами користолюбието изразено и в материални блага или в други прояви за външно преуспяване. Ами омразата? Вие да не мислите, че това нещо не намираше храна у нас? Макар че тази Школа бе наречена Школа на Любовта то това бе един Висок идеал, който ако го приложим в един момент поне една стотна част, то следващият момент трябваше да се борим с още 99 части, които ни побеждаваха и те ни проваляха в нашият' опит за решаване на нашата задача.При Учителя аз трябваше да се науча да желая доброто на своите братя и сестри и трябваше да се науча да обичам безкористно. При един случай когато се оплаквах на Учителя за неправилното отношение на една сестра към мен, която злословеше по мой адрес въпреки добрината, която й бях сторила, той ми каза: „Направи доброто и го забрави". Да, доброто аз бях направила и щях да го забравя и бих го забравила, но тя злословеше към мен. А аз си казах: „Ето една неблагодарница" и тръгнах след това да се оплаквам на Учителя. Ето ви пример как не можах в този случай да си реша правилно задачата.Друг път при други случаи помогнахме на един брат и сестра и материално, и морално, и с една услуга. Направих го като сестра и като ученик. Но защо в мене се загнезди една мисъл, че тези хора трябва да ми бъдат благодарни. А те се оказаха неблагодарници. Ами сега. Отивам при Учителя и разказвам случая. „Давай, давай колкото можеш и не чакай да ти се плати, защото губиш." Аз бях дала, но чаках някаква човешка благодарност, която е все пак заплащане за услугата. Услуга за благодарност - това е заплащане. И тук разбрах, че онова, което правех аз го правех за тях, но като че ли търсех някаква отплата от тях изразена в някаква симпатия към мен и благодарност. Но така се развиха нещата, че те двамата се опълчиха срещу мен. И това ме доведе до вътрешно противоречие и при Учителя разбрах, че в тези два случая бяха допуснати нарочно тези неща с мене, за да се добера до една истина. А тя бе следната. Трябваше да се науча да обичам Бога над всичко, да Му служа беззаветно, самоотвержено и да Му оставя Той да се грижи за мене. Тогава Учителят ми каза следното за разрешаване на този случай: „Ти работи за Бога и остави Той да работи за тебе". По-късно разбрах, че да работиш за Бога бе да работиш за цялото и общото благо на всички и тогава, давайки своят дял за единното начало на живота ти като частица от тази верига ще получиш онзи дял, която те прави част от този живот и част от приобщаването ти към Бога като човешка душа дошла да учи, да прилага и да служи чрез Словото на Учителя.……………………………………………..Разказах ви за цената на благодарността.Аз съм на разговор при Учителя.„Трябва човек да търпи страданията. Като дойде страдание и човек е недоволен - нищо не му се прави и нищо не му се ще - тогава да се качи в умствения свят. Обективният ум е по-високо от нисшите чувства. А има морални чувства, които са по-високо от обективният ум. Човек пострада и като дойде радостта пак забрави страданието. Човек 999 трябва да страда докато му се втълпи и докато си научи урока.Никой не може да влезе в Царството Божие ако не е достоен. Тука няма изключения. По-нататък като се срещнете с разумните същества трябва да им разбирате езика и да се съобразявате с техните закони. Те са строги щом някой не изпълнява, казват: „Какво търсиш ти тука? Как си дошъл?" и веднага го изпъждат навън". „Учителю, защо на едни не само, че нуждите им са задоволени, но имат и излишък, а пък други търпят нужда?" „Това на вас ви се вижда безпорядък. Всъщност всичко е наредено много справедливо. Тези, които търпят нужда - това е последица от тяхната карма". „Е, хубаво, но аз виждам, че тези, които имат излишък не са по-добри, следователно не са вършили по-добри дела в миналото?" „То не е благо. Богатството, което им се дава не е привилегия. Господ ги издига на високо, за да ги смъкне от по-високо, за да си научат урока на смирението". „Учителю, аз съм хвърлена вече от високо." „Има хора от вълча порода. На тях Господ гледа могат ли да обичат децата си, ако могат казва: „Щом могат да обичат своите деца ще могат да обичат и другите". „Учителю, аз от кои съм?" „Ти си от недоволните. Ти се въртиш около оста си, значи стремиш се към себе си. Има стремеж и към Бога. Земята обича своите деца - хората. Тя им се радва и ако те й се отнемат, тя ще страда. Да, земята има душа. Тя е много по-голяма от видимата земя. Да кажеш някой ходи по коленото, то не съзнава, но има едно разумно същество, което съзнава, че някой ходи по коленото му. Така е и със земята. Тя не съзнава, но душата й съзнава и се грижи и урежда съдбата на своите деца. А земята същевременно се върти и около Слънцето." В спомените на Мария ТодороваИзгревът т.5 стр.384
  8. Досега не са ми минавали мисли за раздяла, заедно сме от деца имахме планове. Сега все едно тя започна нов живот а мен ме остави.Никога не ми е давала поводи за ревност. Дори сега не мисля че проблема е в нея, просто неща които са напълно нормални, аз приемам за крайни. Дори това че в момента вероятно говори с някого ме побърква и изгаря. Не искам да мисля колко ли подмятания получава, колко потупвания по рамото.Даже това вече ми идва в повече.Страх ме е да погледна в телефона й, да не би да видя неща които наистина да ме накарат да си тръгна.Знам че проблемът е в мен, просто всеки физически контакт с друг мъж ме кара да я считам за"мръсна'' и да не я искам повече. Просто до вчера беше само моя, аз й бях приятел, партньор, любовник. Всичко бях за нея, тя не можеше без мен. А сега вече всички й се радвам, всички я искат и това ме смачква.Знам че не е редно, не мога да изисквам такова нещо, но дори секунда от времето си да отдели на друг ме тормози.
  9. Здравей! Берт Хелингер създателя на семейни констелации пише, появи ли се прекомерна ревност в дадена връзка е дошъл нейният край. Ревнивият просто иска несъзнавано да прекрати тази връзка.Само, че все още не може да го осъзнае, за да си го признае. Ти спомена нещо много ключово, не искаш да я предаваш. А, може би несъзнанателно искаш точно това...Странно нещо е живота, в какви парадокси живеем само...Потърси терапевт, не за връзката ви, а за самия себе си..:) Само, когато направиш нещо истинско за себе си, тогава можеш да дадеш шанс на тази връзка. Защото единственият, който е готов да я приключи, това си ти. Поздрави!
  10. Здравейте! От няколко години имам сексуална връзка с колега. Връзката е такава не по мое желание. Аз бях влюбена и исках повече, но се съгласих на неговите условия, само и само да съм близо до него. Първата година нямах проблем с това. Бях много щастлива от вниманието му. Постепенно обаче обажданията и смс-те започнаха да намаляват. От това зависеше моето настроение. Когато такива липсваха, аз буквално се сривах. Не можех да дишам, да спя и да се храня. Той се беше превърнал в наркотик за мен. Когато отново получавах неговото "обичам те", аз отново получавах крила. Можех да функционирам нормално. Можех да разговарям с колеги. Не отблъсквах приятели и семейство. Постепенно обаче щастливите ми мигове станаха много по-малко от сривовете ми. Осъзнах, че това е една токсична връзка. Направих няколко опита да прекъсна контакт с него и всичките неуспешни. Винаги се връщах по-нуждаеща се от всякога. Започнах буквално да прося любов. Колкото повече изисквах от него, толкова повече той се отдръпваше. Стигна до там, че започна връзка с моя приятелка – колежка. Тя не знае за мен. Той вече рядко идва в офиса, но всеки ден съм принудена да слушам интимните им разговори по телефона, милионите й съобщения, които тя крие. Исках да използвам факта, че той вече работи в друг офис и ще го виждам рядко, но тази ревност ме връща назад. Отново поднових контакта си с него от страх да не го загубя завинаги и да не се влюби в нея. Страхувам се, че тя е по-забавна и с нея той си разговаря по-свободно и по-често. Аз съм постоянно депресирана и изисквам. Осъзнавам, че този човек не може да ми даде нищо повече от просто секс и въпреки всичко не спирам да се надявам, че ще го променя. Осъзнавам колко е глупаво, но не мога да се откъсна. Посещавах 6 пъти психотерапевт, но нямах напредък. Вече не издържам. Аз не съм на себе си. Изолирах се от всички. Мразя всичко и всички. Обичам само него. Буквално постоянно мисля за него. Къде сбърках, какво мота да направя, за да ме обича както преди ... Искам това да спре, но не мога да си помогна сама. Моля Ви дайте ми някакви практически съвети как да се справя при създалата се ситуация с ревността. Трябва ли да се обърна вече към психиатър или да се включа в някой център за лечение на зависимости. Моля помогнете ми!
  11. Много благодаря на всички за подробните отговори. Наистина много точно сте посочили проблемите ми. За съжаление обаче не зная как да подобря самочувствието си. Идеализирала съм го и сякаш без него не мога да съществувам. Днес отново се скарахме. Поредната ми ревност. Каза, че съм луда. Вече губя представа за себе си. Дали наистина си внушавам, че ми изневерява или той е изкусен лъжец. Отново не ми говори, а аз отново буквално съм срината физически и психически. Как да го обясня на себе си. Как да си внуша, че струвам и не желая да съм зависима от него. Вече буквално се моля да се случи някакво чудо и да махне всички тези обсебващи мисли от мен. Искам отново да съм щастлива, а не зная как да намеря пътя обратно към себе си. Не мога да намеря своя център. Опитах какво ли не - спорт, курсове, йога, прически и т.н и нищо не се подобрява.
  12. д-р Тодор Първанов

    Lily

    Toй има ОКР с тема ревност. Бягай далеч от него.Това е.
  13. Дете момиче на 4 години му се ражда братче. Започва да ревнува от него, дори регресира малко - неща,които преди е правила сама, сега чака от родителя, за да й се обръща повече внимание. Как да й се покаже, че е обичана, че няма причина за тази ревност, как да се избегне това да й се отрази вбъдеще? Знам, че Адлер е писал за поредността на децата в семейството и отражението върху личността и характера им в бъдеще. Кой е най-адекватният подход в такъв случай?
  14. Единственото наистина рационално нещо е, че човек не може да живее в ревност, защото ревността е съмнение и страх от загуба. Т.е. не самата ревност е безпредметна, а живота в ревност. Има тънка разлика, която води до големи различия в това как ще си обясниш нещата. Будистите примерно ще видят голямата картина на болката от желанието за притежание и неминуемата загуба. Евреите ще видят необходимостта от закони, както техните 10 божи заповеди, където прелюбодеянието е поставено между кражбата и убийството. Други ще търсят по-его базирана емоционална нагласа, чрез която съмненията, че и действията на другият, имат все по-малко директно влияние. Кой от тях се е справил с проблема? Някой може ли наистина да каже? Иначе мнения ще намериш в изобилие...
  15. holyvalentine

    Проблем с ревността

    Мариела, четейки твоите изказвания доста се асоциирам с теб и твоето мислене по темата. Аз имах точно подобен случай. Срещнах такъв човек , който е тотално имунизиран от ревността, което лошо няма за самия него, но проблемът е , че има нулев праг за нея. Аз по принцип нямам чак толкова проблем с вкарването на други партньори във връзката. Но това за мен трябва да подлежи на ясен регламент. Бъденето с друг партньор да не причинява дискомфорт на главния ти партньор, т.е. да има едно съгласие между двамата. Срещала съм двойки, в които дори жената избира партньорка на мъжа си и прочие. Но в това поне виждам призанение и участието на партньора. Когато дадеш пълна свобода на партньора си да парви каквото иска, аз лично не се чувствам част от неговите преживявания и това ме натъжава. Ето какво се случи при мен. В крайна сметка неговото отношение и безпощадност към ревността ме накараха да се чувствам неразбрана и отхвърлена. Не изпитвах ревност по принцип , а само от една жена, която той съзнателно или подсъзнателно фаворитизираше през цялото време. Те уж бяха приятели, ама бяха праивли и секс и все още си правеха разменни сесии по тантра, което включва интимни масажи, оргазми и т.н. Не само това, ами тази жена явно не разбираше, че в живота му има вече партньорка и не смяташе за нужно да спре да му се обажда по няколко пъти на ден, постоянно да е набъркана в делата му и прочие. Това започна леко да ме дразни и аз му го казах. Освен това той обсъждаше наши сексуални фантазии с нея, което вече доста ме подразни и изразих по-остро мнение. От там се започна една тирада как аз трябва да се обърна и да си свърша вътрешната работа и че го вкарвам в разни драми. Интересното беше, че той въобще не смяташе да я уведомява, че на мен нещо не ми харесва в нейното поведение и че тя трябва нещо да промени. Да, в този момент се почувствах малоценна. Свикнала съм в едни партньорски отношения всеки да се грижи и за комфорта на другия. Като искам да подчертая, че не съм искала да прекратят отношенията си, а тя да бъде малко по-убрана към него, защото сякаш го имаше за собствена територия и аз бях там някъде помежду дургото. Ето това отношение много ме подразни и аз не мога да се съглася с него в една връзка. Разбира се , тук идва решението дали да останеш в подобна връзка, но е жалко, че се погубват толкова хубави други моменти.
  16. Не знам дали тук е мястото или трябва да отворя нова тема но ще попитам. Искам да се променя-поради напрегнато ежедневие(уча в среда на постоянно гонене на срокове и нормативи)поради живота ми в среда в която човек за човека е вълк поради стари дрезги с бившата ми приятелка сега това се отразява на личния ми живот и то предимно със сегашната ми приятелка имам проблем с доверието макар че сме заедно от 9 години и тя не ми е дала повод да я ревнувам като изключим малки неща който не значат нищо,общо взето имам проблем с доверието и искам да се променя искам да мога да вярвам на хората около мен искам да променя отнощението си към приятелката си защото я обичам и не искам да я наранявам с недоверие и болезнена ревност,следствие на всичко това преди седмица се скарахме заради човек който присъства много често на снимки напоследък,беше обяснено че той и е добър приятел при условие че аз за този добър приятел чувам за пръв път от 5 години което ме накара да бъда мнителен,най-вероятно няма нищо,но последно се скарахме пак заради него,след седмица в която тя не ми писа писмо не се обади(в момента е в чужбина до края на лятото)ми заяви че иска да се разделим,всичко това се случи след като бях решил като се прибере да я поканя да живее с мен вечерта преди да ми каже че иска да се разделим гледах годежни пръстени и всичко това ми дойде в повече нямам към кого да се обърна точно поради причината с доверието,обърнах се към нейни приятелки тя бяха доста критични заслужено,искам да се променя обичам приятелката си много и не искам да я губя,мога ли по някъкъв начин да се променя към добро какво да направя
  17. Не отказа го възприемам като провал на мъжа, провала е в това, че съм заспала и неуверена гарга. Вече няма смисъл да се занимавам, явно на едни им върви в една сфера, на други в друга и точно тази област ми е най-слабата и каквото и да правя, както и да подходя, не се получава. Имало е случаи в които ме харесват и пак по някакъв начин ги отблъсквам. Мислил съм си за самоубийство, ама не ми стиска. Дори и да хвана някоя, там пък ще започне някоя ревност и ще прецакам и двама ни. Иначе казват, че слабите се самоубивали, ако питате мен си имат кураж. Просто не виждам смисъл, щом за 31 години не се е получило и за още 1000 няма да стане, или те бива, или не. Не че като се жалвам тук ще променя нещо, малко ми олеква, да изпусна парата. Иначе хората са измислили предпазни средства, нямаше да е лошо да ползват презервативите през 80-те, поне моят баща да е ползвал, щеше да лиши света от едно недоразумение.
  18. Здравейте, на 23 г.съм и имам връзка (2та по-сериозна в живота ми) с момче, към което съм доста привързана и с което, смятам, сме си доста близки и си приличаме по доста начини - душевно, емоционално, като тип хора..и го обичам. Той е невротичен тип и аз съм 1вата му по-сериозна връзка, 1вото момиче, с което е спал дори.. Това ме притесни от гледна точка, че реших (част от проблемът, който явно си е налице от преди това), че едва ли не, когато съм му първата след време ще има любопитството най-малко към други момичета и към секса с тях и едва ли не си представям, че когато не е бил с много момичета няма да може да ме оцени и мен и ще има просто желания и към други и самата тази мисъл също е непоносима, че може да има желания към други момичета, което осъзнавам, че е нормално за всеки човек и въпреки, че го осъзнавам - това не ми помага. Проблемите изникват навсякъде - когато вървим по улицата гледам всяко момиче (потискат ме дори такива,които сама преценявам кето непривлекателни,но си представям,че еди кое си нещо в това момиче може да се хареса или привлече момче)едва ли не и си представям,че ако има желание към нея.. и просто ме боли и потиска тази мисъл, това се случва независимо от това,което казах по напред. Дори аз да не бях 1вата пак щеше същото да е налице. Всичко тръгна може би от 1вото ми гадже, което беше отраснъл сред,така да го кажем, 'по-ограничени' хора, по-повърхностни.. и основното в началото, което като интереси имаше бяха: коли, жени, футбол (беше и мн.чувствителен, красив и добър).Сексът все едно беше като от порно, това му беше начинът с мен и сякаш понеже видях 1вото му гадже на снимка-руса и с огромни гърди и това ме потисна, а и той реално може би усещах, че заглежда такива жени или достатъчно беше да знам,че такива жени го привличат, макар и да бе влюбен в мен -това ме потискаше, до степен,че дори когато гледахме клип по твто с подобни жени.. Сега това явно се е пренесло и в настощето ми, с момчето, с което съм в момента..идеята, че може да загледа и това, което загледа -да му хареса..или привлече ме потиска, аз си мълча, не съм му го казвала до сега, тъй като реално знам,че манията си е моя и само ще го потисна и него и накарам да се чуди накъде да гледа като върви по улицата. Подобно потискане се появява и при филм с хубава жена или дори при филм с влюбени хора, в които напр мъжът е влюбен в дадена жена,с приятелките на приятелите му. Може би не съм го чувала и да изказва критично мнение по отношение на визията на друга жена и не знам вкусът му. Знам, че звуча доста хаотично и не знам до колко се разбраха мислите ми, но идеята е,че просто се потискам твърде много от това, че може да хареса друго момиче (дори и само сексуално и физически да бъде привлечен), както и че след време ще иска да 'опита' нещо различно. Най-вече искам да спре потискането ми от МОЕТО забелязване на други момичета - по улицата, по телевизията, приятелките и т.н. Благодаря за търпение и изслушването ми!
  19. Любовта, засилената енергетика подбужда задремалите зверове в нас, респективно маниите ни, изблиците ни, страховете ни. Ето защо, за да може тялото по най-добър начин да поеме новите енергии, свързани с развитието на света, то трябва да се пречиства и заздравява. Много често се случва енергията да отвори* центровете, без тялото и психиката да са готови за това, за тази промяна, от към запознатост, от към нагласа и от към пречистеност. Енергията идва и пробужда, но и подбужда и човек започва да изживява явлението наречено в Християнството с името "Страшен Съд". Пак повтарям - преживяват се мании, изблици, например в гняв, агресия, ревност, разни мании и неудържими копнежи, разни страхове... Най-големите страхове се крият в недрата на психосоматиката, т.е. на дъното на нашето същество. Коремната кухина е това дъно и по-точно таза. Съветвам човек да се запознае с енергийната система, с ендокринните органи и с начини за пречистване. Днес има толкова много инфо и толкова много системи, религиозни и не чак толкова. Например таза, сърдечната област и т.н. корона в човека са неразривно свързани и ако дойде любовта в сърцето, при относително отваряне на короната*, то тази светлина ще огрее мазето ни (коремната кухина и тазовото дъно), а там... може да има змии и гущери и всякакви гадинки. :-) Ето защо се казва, че многото Светлина буди много Тъмнина (ако тя не е пречистена), а многото Тъмнина буди много Светлина (води до еволюция/пробуждане). При силни чувства и при силна любов, в човек се явяват и страхове, ако психиката му не е пречистена, ако ума му не е пречистен, ако са налични кармични семена. Ето защо учителят Беинса Дуно е препоръчвал партньорите да държат лека дистанция помежду си, да не се приближават прекомерно, защото... ще се отблъснат (поради появата на мании, изблици и страхове). Човек бива да е буден за всичко това, да има осъзнаване, да има разбиране. Пречистване на тялото, на сърцето и на ума.
  20. Започвам тази тема, защото спрямо мен беше проявена ревност, която сложи край на връзка, която така и не успя дя се разгърне в цялост . Равността беше проявена от мъж, като в началото аз дори и не разбрах каква е причината за рязкото охлаждане от негова страна. Имах глупостта най-чистосърдечно да кажа на бившия си партньор, че негов приятел е много добър и много го харесвам. Казах го не в интимния смисъл, а като за човек. В резултат бях изключително грубо отблъсната, мъжът се затвори като крепост и започна да общува с мен с общи, тривиални изречения. Стана толкова студен и недостъпен, че аз в крайна сметка го напуснах. Умът ми не може да побере мисълта, че някой може да разруши връзка ей така, без да положи усилия дори да разбере защо и в какъв смисъл съм казала нещо. Без да потърси и да даде обяснение за постъпките и мислите си.
  21. Ники_

    Християнство, Ислям, Будизъм

    В Дзогчен се говори за същност, природа и енергия. Това е света/ума, същината на всичко. Същността е пустота. Природата е яснота. Енергията е любящата/съзидателна сила. Когато човек практикува, той постепенно (или в редки случай от раз) придобива все по-омиротворен, пуст ум (пуст от мисли, концепции, идеи...). Този пуст ум, се нарича още "нирваничен", и пустотата е неговата основна същност, т.е. това е изначалният ум, Буда природата (защото притежава будност, яснота по всички въпроси). Както се упомена по-горе, природата на този пуст ум е яснотата, сиреч за него всичко е пределно ясно и понятно. В същото време неговото излъчване е любяща съзидателна енергия. И тъй, с практиката у човек става все по-чисто, а от там все по-ясно, все по-любящо и всичко това все повече го изпълва. В началото то е като "остров" в главата, или в сърцето (зависи по кой метод се практикува) и то в последствие, постепенно започва да изпълва, да се разлива из тялото, първо по кухините, а после и по каналите, като накрая изпълва дори и тъканите, включае най-плътните от тях - костите, с костният им мозък. В края на краищата човек се превръща в Светлина - в мир, мъдрост и любов и неговото тяло става Ярко сияние. В Будизмът това е реализацията на т.н. Трикая - Дхармакая, Самбхогакая и Нирманакая. Или инак казано Мъдрост, Любов, Чистота/Светлина, като в основата на всичките е т.н. Пустота* Това, което пречи на проявлението на Любовта е тревожността и вкопчването в "аз"-а, в този егоистичен живот. Човек поради невежество изпитва страх и в същото време желае, поради дълбока неудовлетвореност - желае живот/да съществува и щастие. Поради това, че тези не винаги се случват (несигурността и непостоянството), той преживява болка (разочарование), от което следват зли реакции - омраза, гняв, яд, агресия, ревност, завист, горделивост (ако е получил нещо, което останалите нямат). Ето това са т.н. "клеши", или иначе казано "зловредните емоции". Те се базират на т.н. "скандхи", или иначе казано на агрегатите, а именно - тяло, сетивност, възприятия, памет, съзнание. И тъй, чрез премахването на когнитивния воал - идеите за бази/агрегати (скандхи) се постига Дхармакая (Яснота); Чрез премахването на емоционалния воал - зловредните емоции (клешите) се постига Самбхогакая (любяща съзидателност, сила). Чрез премахването на кармичния воал - всички негативни отпечатъци/семена в нас, които са основа за привичките, за склонностите, за навиците, се постига Нирманакая. Започваме от главата, минаваме през сърцето и достигаме до корена си. Започваме се с главата/ума, защото в Тибетския Будизъм се приема убежище и от реализиран учител се получава въведение в природата на ума*. От там насетне всичко започва да се спуска и да се разлива. Въведението в природата на ума е нищо повече от "предаване на състояние" (запознаване на ученика с просветената природа на собствения му ум). ____ * концепцията за Пустотата е вън от всякакви нихилистични схващания.
  22. Беседата е много хубава, благодаря, за насоките, напътствията за живота! ...Разумният и добър човек не трябва да бъде беден. Той не трябва да проси. Сократ едно време се подигравал на богатите хора. Когато го запитали неговите ученици, защо богатите хора не са склонни да дават подаяния на философите, да им помагат, а са готови да дават подаяния на бедните, той им отговорил: "Богатите не дават на философите, защото знаят, че никога не могат да станат философи, но знаят, че някога могат да станат бедни, та и на тях да им помагат." Обаче, богатството не е произволен акт, то е разумен акт в Природата. Ябълката, която е забогатяла, и тя съдържа в себе си известна разумност, и в нея има известно съдържание. Ябълката, която е направила своя сок сладък, с това показва, че тя има известна цел. Дали ние съзнаваме това или не, то е друг въпрос. Онези, които не са изследвали растителното царство, не познават отношенията между растенията. И между растенията има любовни отношения, както и между хората, и те имат привързаност помежду си. В любовта си растенията са много по-устойчиви, отколкото хората. И после, растенията са много по-чисти, отколкото хората. Тук-там между тях се среща малка ревност, колкото за попара, но изобщо, между тях ревност няма. И когато две дървета се женят, между тях има официална женитба. Ще кажете: кой ги е венчал? И те си имат свещеници, които ги венчават. Светлината и топлината са свещениците, които ги венчават, а въздухът, това е техния сват, който ходи натук-натам, разнася сватовщината. Това може да ви се види малко чудно, как така две дървета могат да се венчават. За мен е по-естествено две дървета да се женят, отколкото двама души да се женят. Последното за мен е по-чудно. Защо? Защото женитбата не е един официален акт, тя е един разумен акт. Какво ще кажете за това? Днешният свят е материалистически. Ако мъжът вярва в Бога, а жената не вярва, какъв брак може да има тогава? Или обратното може да се случи: жената вярва в Бога, а мъжът не вярва. Между такива хора никакъв брак не съществува. Питам: ако ти отидеш при един банкер, да искаш пари, а нямаш нищо да заложиш, той ще ти даде ли пари? Аз се чудя на онази жена, която вярва в Бога, а се жени за един просяк; или на онзи мъж, царски син, като се жени за последната беднячка. От това гледище, богатият мъж трябва да се жени за богата жена и бедният мъж трябва да се жени за бедна жена. Казвате: "Какво трябва да направим тогава?" Какви са резултатите при сегашния порядък на нещата? Вие можете да кажете, че аз съм против сегашния ред. Не, аз само изнасям нещата. Аз не съм против сегашния ред и порядък, но казвам: че от него нищо няма да остане. Аз само констатирам нещата. Гледам на улицата един пиян човек и казвам: този човек си прави упражненията. Казвате, защо разсъждаваш така? Ако ме съдите, че разсъждавам по този начин, тогава дайте ми своите изводи: кое е накарало съвременното законодателство, да издаде разрешение и право на кръчмарите, да правят и да продават вино? Казвам, че пияният човек си прави своите упражнения; казвате, че разсъждавам криво. Не, аз съм прав, защото досега не съм виждал пияни хора, едва сега ги виждам. Съвременните хора правят ред престъпления и държат отговорни за това други лица като им казват, че или техните прадеди са виновни, или Господ, Който е създал света така. Вие трябва да се откажете от тази крива философия. Срамота е хора от 20-тия век да мислят и разсъждават по този начин. Този ред на нещата сам ще рухне върху нас и ще ни остави Бог. Вие не вярвате в много неща, но ще понесете последствията на своето верую. Всеки ще понесе своя товар. Не, че природата има някакво лошо разположение за това. Съвременните хора често постъпват като онзи млад момък, който дал обещание на своята възлюбена да извади желязо от кръвта си и да й направи от него пръстен. Той пущал кръв, вадил желязо, докато най-после заминал за онзи свят, без да може да направи пръстен на своята любима. Съвременните хора постоянно си пущат кръв, т.е. изпущат всичко онова, което е възвишено и благородно, с което можем за в бъдеще да направим нещо. По този начин, ние сами се самоунищожаваме. Ако се направи статистика за положението на съвременния свят, ще се види, колко хора са болни и то от най-опасни болести. Може да се направи цял списък от лоши болести в съвременното човечество, които масово го унищожават. Повечето от съвременното поколение са болни – мъже, жени и деца, почти 75 на сто. И след всичко това, тия хора трябва да се женят, да раждат, да имат поколение. Какво може да се очаква от едно болно поколение? Даже и сегашната култура още не знае, кога човек е нормален. Нормален човек е онзи, който всякога яде умерено, без да му става тежко. Нормален човек е онзи, който диша така, че никога не усеща никакво задушаване. Нормален човек е онзи, който никога не изпитва никакво главоболие, от нищо не се смущава и трезво мисли. Нормалният човек трябва да има такова самообладание, каквото е показал един англичанин от Лондон. Той пътува с кабриолета си и се среща в една тясна улица с един руски княз, обаче нито англичанинът слиза от кабриолета си, нито руският княз. Тогава англичанинът изважда от джоба си един голям вестник "Таймс", с 16 листа и започва да го чете. В това време, руският княз праща кочияша си при английския лорд със следната молба: "Князът ви моли, като прочетете вестника, да го дадете и той да го прочете." Питам: колко хора има днес, които могат да покажат такова голямо търпение, да прочетат един такъв голям вестник, с всичките му подробности и дреболии? В такъв вестник има много неща "ни в клин, ни в ръкав", както казват българите, но лордът прочел всичко. Този пример говори за английското хладнокръвие, но говори и за хладнокръвието на руснака, който казва: "Ничево!" Англичанинът е практичен, той има известна практика, известна интуиция, пък и умее да се приспособи, а славяните са народ, който сега се учи от своите опитности. Сега, разбира се, моята задача не е да се занимавам с разните народности. Според мен, народността е един завършен акт. В Природата съществува само един народ, и той е назван Народ на Добрите Хора. Те имат една идея – че са носители на онзи велик Принцип, който съществува в Природата. Те управляват света. Тези хора живеят на земята, те си имат къщи, градове, те имат установен ред и порядък, по който се ръководят. Земята за тях е много по-голяма, отколкото ние я виждаме. Какво ще кажете вие на това? Ще кажете, че земята е точно измерена. Не, земята още не е измерена точно, колко е голяма. Това, което съвременните учени знаят за Земята, не е точно. Това, което съвременните учени знаят за земята, е само онази твърда част от нея, която те виждат. Тъй щото, на пръв поглед може да се окаже, че е точно измерена големината на земята, като се знае и нейната твърдост. Според сегашното съзнание на хората, това е приблизително така, но за в бъдеще, когато тяхното съзнание се развие, те ще разберат, че земята, на която живеят, е много по-голяма от тази, която те днес познават. Сега ние живеем на онази част от земята, дето стават постоянни промени. Тъй щото, каквото и да говорим, всичко е подложено на промени. Къде е египетската култура? Много култури и цивилизации са умрели и изчезнали. Много религии, много понятия за Бога, за вселената са изчезнали и са се сменили с нови. Сегашната наука открива, че още в атлантската раса е имало аероплани, хората са летели във въздуха, и след изчезването на тая раса са останали понятията за хвърчащи змейове, а те не са нищо друго, освен тия аероплани, които тогава са съществували. Големи бомби са хвърчали отгоре ни, а ние мислим, че днес за пръв път се заговаря за аеропланите. И сега ние минаваме през същата онази култура, която някога е съществувала. Питам: ако човек владее всичкото знание, с което може да разрушава, какво придобива той? Да допуснем, че някой има цялото знание, с което може да унищожава, и ако унищожи цялото човечество, какво е придобил той? Или да допуснем, че един човек има знание да обере всички хора. Какво ще придобие той, ако обере цялото човечество? Обаче, има един свят, който ти по никой начин не можеш да обереш. Той е тъй относителен! Ако е въпрос за конкретните, за определените неща в природата, така е, могат да бъдат унищожени и обрани, но ако се отнася за неопределените неща, не е така. Даже и за определените неща не може да се говори с положителност. Вземете например един богат човек; когато умре, той не може да занесе своето богатство със себе си. Като умре човек, той оставя всичките си богатства на Земята. Значи, има един закон, който охранява всички богатства, придобити на земята. Аз наричам богати хора ония, които, след като си заминат от Земята, могат да пренесат своите богатства на друга някаква планета, било с параход, било с трен и т.н. Как ще си обясните думите Христови, дето казва: "Не събирайте богатства на Земята, но събирайте богатства на Небето." Значи има начин, по който богатствата могат да се пренесат от Земята на Небето. Как ще препращате богатствата си на Небето?... Ако_всичкия_свят_спечеля
  23. АлександърТ.А.

    Бъдещето на България - идеи!

    Отглеждането или забраната , за отглеждане се основава на страха . Не че е лошо , или добро . Само предпоставя ограничения и ни вкарва в обикновения механичен земен живот . В момента се сещам за една поредица книжки ,,Анастасия" .В която млада жена живее в руската тайга .Тя живее безпроблемно сред дивите животни . По край нея , животните могат да се сбият само поради ревност ,кой да е по близо до любовта й .Анатасия живее с любов към всичко и около нея неразбория възниква само ако някой затули това излъчване . Ако някой попречи на друг да се грее на нейната любов . Има един природен закон , който може да формулираме и така : Както човек въздейства на околната среда , така и тя въздейства/противодейства върху му . Със същата сила и характер . За това е нормална мисълта на гладния звяр , когато влизаш в клетката му да го галиш , че си вечерята . . Или когато обучаваш звяра да се бие за храната или живота си .Не трябва да се чудиш че пробва на тебе . А това много повече се отнася за отношението м/у хората . Там го няма инстинктивния респект на животното спрямо човека .
  24. Здравей! Много жени имат проблем с женската си енергия - който всъщност е неразбирането, непознаването на собствената си природата. Няма универсална рецепта за женственост. За да не преразказвам и пиша километричен текст тук - ето блогпост, който вярвам, ще ти бъде от полза, прочети го докрай. Ходиш на терапия, което е супер, и е най-добре с терапевта си да обсъдиш всичко това, с него имате възможност за същинска, детайлна работа, познава те, изградили сте връзка и т.н. В нагласата ти към майка си имаш да постигаш още напредък, по отношение на Смирение, Доверие, прошка, същинска благодарност, искреност, заявяване. Усещам една агресия към хората от теб, не само към Мъжа като фигура. Едно желание да бъдеш приета, но и болка, че не си съвсем. Ти приемаш ли се? Кое те кара да изпитваш удовлетворение? Всичко това говори за човек, който се чувства малоценен, недоволен, автоагресивен. Обичаш ли това момче, виждаш ли бъдеще с него? Изпитваш ревност определено, но това не е признак на Любов. Позволяваш ли си да говориш и правиш това, което НА ТЕБ ти се иска? Увереността и стабилната, висока самооценка не идват отвън, всъщност. Каквито и успехи да постигаме, не могат да попълнят празнотата, издълбана от собственото ни безлюбие, вътре в душичката. Интелигентна жена си, много свои убеждения си съзнала! Отговори си - лично за себе си, или тук, на въпросите, които ти зададох. Успех!
  25. Здравейте, Повдигам тема, може би безсмислена за мнозина – патологичната ревност. Казвам безсмислена, защото повечето хора смятат, че трябва просто да се бяга от хора с такъв проблем и че развитието винаги е в неблагоприятна посока. Но казват също и че надеждата умира последна. Ще разкажа подробно за проблема на моя любим човек (макар че е класически) с молба да получа насоки дали и как мога да му помогна. Най-напред искам да подчертая, че той е изключително умен, интересен и любящ човек, противно на мнението, че обикновено патологично ревнивите хора са нискоинтелигенти. Той прекрасно осъзнава проблема си, опитва се сам да се контролира, но е споделял, че често не може да преодолее или игнорира натрапчивите си мисли. Според собствените му обяснения, проблемът е започнал преди години по време на проблемна връзка, в която другият човек се е държал прекалено свободно. Нямам представа дали е така, възможно е всичко да е било плод на вече проявена склонност да ревнува без причина. Близките му са добре запознати с проблема му, обсъждали са го с него и тяхното мнение е, че той не бива да създава сериозна връзка, за да не наранява себе си и човека да себе си. Питам се възможно ли е, за който и да е, да контролира чувствата си и желанието да бъде с някого или да създаде семейство... За голямо съжаление, други хора в обкръжението му (както и в моето) също са забелязали или са научили за проблема му и злоупотребяват с това, според мен за собствено забавление. На гърба си изпитах недоброжелателни коментари за мен, за поведението ми, за миналото ми, включително и абсолютно безпочвени обвинения за „специалното” ми отношение към негов приятел и за тайни отношения с някой друг. Разбира се, проявите на ревност не започнаха като резултат от това, но естествено проблемът се задълбочи. Като цяло ревността му се проявава в следните стандартни ситуации: 1/ При споменаване на мъж, който е бил или е в моето обкръжение – „Имало ли е нещо с него?” 2/ При „прекалено дружелюбно” отношение към мъж – опитвам се да привлека вниманието му, изпитвам интерес към него и може би при първия удобен случай ще опитам да направя нещо... 3/ При желание да се видя с приятели/приятелки – сред мъжете има някой, който ме привлича/с жените искам да говоря за нещо, което крия от него/лъжа го, за да се видя с някой друг. 4/ При желание да се видя с родителите си – ще се виждам с някой друг, трябва да докажа по всякакъв начин къде точно съм била, кога съм стигнала, кога съм си тръгнала. 5/ При среща или споменаване на мои колеги от мъжки пол – казала съм, че повечето са жени (което е вярно!), струва му се, че има прекалено много мъже, т.е излъгала съм го 6/ При проява на желание да сменя работата си или да започна да уча нещо ново – там ще има мъже и е възможно някой да ми хареса. 7/ При желание да пътувам (работата ми понякога го изисква) – ще направя нещо по време на пътуването, трябва да откажа. 8/ При поглед встрани – гледам някого, когото съм харесала; дори знае кого съм гледала, а обикновено аз дори не съм забелязала такъв човек... Примерите са наистина безкрайно много. Спрях да се виждам с приятели, не мога да изляза „по женски”, притеснявам се, когато ми се налага да говоря с негови приятели или други мъже в негово присъствие, отказвам служебни ангажименти с глупави извинения, изпадам в паника, когато се хвана, че несъзнателно съм погледнала нанякъде и т.н. Случвало се е и да се караме, защото харесвам даден актьор или певец... Говорили сме много пъти за това. Както писах в началото, той осъзнава, че състоянието му е патологично. Иска от мен да проявя разбиране и толерантност, да отговарям спокойно на всеки въпрос или обвинение, което ми отправи, да огранича максимално живота си, докато той се опитва да преодолее проблема си. За съжаление, аз съм нервен човек и рядко успявам да реагирам спокойно в тези абсолютно абсурдни за мен ситуации, което влошава още повече положението. Всеки ден усещам, че губя някой приятел, нечие уважение, някоя добра възможност за развитие, но в същото време виждам, че любимият ми човек агонизира и не намирам силите и начина да му помогна. Започнахме да се караме за всяка дреболия и почти винаги в спора се стига до случка/нечие мнение за мен/момент от миналото ми, който провокира съмнението му в мен. Признавам, че реакциите ми в някои моменти са ужасни и никак не му помагат, но не мога да се преборя с истерията си, предизвикана от налудничавите му фантазии. Господи, дори не мога да отида до тоалетната, когато сме в заведение, защото той си представя, че ще съм с някого вътре! И двамата знаем, че това не е просто лош характер, а БОЛЕСТ. Вярвам, че всяка болест може да бъде излекувана. Обичам този човек, той е прекрасен и в много отношения други хора могат само да мечтаят да бъдат като него...но обичам и себе си и искам нормално ежедневие, което да споделям с него, а не постоянен страх от моя страна, че ще предизвикам ревността му и постоянен страх от негова страна, че го лъжа... Дори и да не сме заедно, не искам да живея с мисълта, че той продължава да се мъчи по този ужасен начин и няма доверие на никого. Не съм егоистка, както той често ме обвинява...Искам най-прекрасният човек да е свободен от тази отровна болест и да може истински да се наслаждава на щастието да обичаш и да бъдеш обичан. Вярвам, че има начини и специалисти и искрено моля за помощ!
×