Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for 'ревност'.


Didn't find what you were looking for? Try searching for:


More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

569 резултата

  1. Чистота, търпение, Сила на Духа, снизхождение, опрощение, отсъствие на гняв, дух на служене, саможертва, Любов към всички. Това са знаците, които показват, че напредваш в [Словото] и приближаваш Бога. Светът вече не те привлича, нито обектите на сетивата. Ставаш без желания, без страх, без "аз" и "моето". Привързаността към тялото постепенно се стопява. Понятия като "моята съпруга", "моят син", "моята къща", вече ти стават чужди. Чувстваш, че всичко това са все проявления на Бога. Виждаш Бог във всичко. Тялото и умът олекват. Чувстваш се весел и щастлив. Името на Бога е винаги на устата ти. Умът е винаги съсредоточен върху сплетените в лотос крака на Бога, той винаги създава и вижда образа на Бога. Действително ще почувстваш как от Бога към теб протичат чистота, светлина, блаженство, знание и Божествена Любов, които изпълват сърцето ти. Нямаш телесно съзнание. Дори ако имаш такова, то ще бъде във формата на умствени задръжки. Пияницата може да не осъзнава, че има набедрена препаска. Той просто усеща, че нещо се ветрее около тялото му. Така усещаш и тялото си - все едно нещо се е прилепило към теб като хлабава дреха, или хлабави обувки. Сексът не те привлича повече. Забравил сте за него. Жените ти изглеждат като проявления на Бога. За теб парите и златото са това, което са и камъните. Силно обичаш всички същества. Напълно си освободен от страсти, алчност, ревност, гордост, заблуди и пр. Умът ти е спокоен дори когато те обиждат, бият или преследват. Причината това да не те безпокои е, че черпиш огромна духовна сила от Вътрешното си Аз - т.е. от Бога. Болка или радост, успех или провал, чест или безчестие, уважение или неуважение, печалба или загуба - те са все едно за теб. Дори на сън, си в единение с Бога и нищо светско не те безпокои. В началото ще разговаряш с Бога. Ще го видиш във физическа форма. Когато съзнанието ти стане Космично, разговарянето ще престане. Ще се радваш на езика на тишината - на езика на сърцето. От вайкари (говоренето със звук) ще преминеш към фини форми на звуци и в крайна сметка ще достигнеш беззвучния Омкара - беззвучния Брахман. Безстрастие, разграничение, ведрост, въздържание, еднонасоченост на ума, ахимса, сатям, чистота, търпение, Сила на Духа, снизхождение, опрощение, отсъствие на гняв, дух на служене, саможертва, Любов към всички - това са обичайните ти качества." Из книгата: "Медитация и мантри" на Свами Вишну Девананда Линк за изтегляне – тук
  2. Трябва винаги да помним, че единствено и само ние сме тези, които ПОСТАВЯМЕ ЕТИКЕТ върху това, което преживяваме, в момента. Затова, фокусирането трябва да бъде само върху нас самите и върху нашите преживявания, а не върху човека, за който сме си въобразили, че ни предизвиква и създава, у нас, дискомфорт на отрицателни емоции, защото, погледнато от една по-висша гледна точка – никой външен човек – няма нищо общо – с нашето лично неумение (т.е. с нашето невежество) – понякога, с години, да не съумеем да трансформираме известни наши негативни състояния, което – в крайна сметка – може и да ни разболее, физически. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ EvoLife.bg "Платформа за еволюцията на живота": „Страх, завист, гняв, злоба и ревност – едни от най-отвратителните [състояния], в душата на всеки човек. Когато ги забележиш в себе си, не се обръщай с погнуса – Природата не създава непотребни неща. Може би ще успееш да използваш енергията на тези емоции и да заредиш с нея най-прекрасната си мечта! На всеки от нас се е случвало в определени етапи от живота си да изпитва деструктивни чувства на завист, злоба, гняв, омраза, ревност. След като активния момент на преживяването ни отмине, обикновено човек се чувства изтощен, с чувство на вина, с горчилка в устата, като израз на физически реакции, очите парят, ръцете могат да потрепват, налице е сърцебиене, световъртеж и др. Всичко това показва, как тези емоции в проявите си изчерпват нашия организъм. За съжаление тяхната поява не е еднократна, а времетраенето им може да варира от няколко минути, до месеци и години. Тези непрекъснати вътрешни атаки неминуемо в един момент ще доведат до отключване на някакво заболяване – физическо и/или психическо. Завистта и злобата, омразата и ревността ни изсмукват в буквалния смисъл на думата, изпиват енергията ни и след тяхното преживяване ние се чувстваме крайно изморени, изтощени, замаяни. Всичко това показва, че тези чувства представляват енергия, която в този случай е деструктивна. Или по-точно казано ние използваме енергията си по деструктивен начин, тъй като в нашия организъм няма два вида енергия. Ци е само един вид, тя се заражда в първа чакра и протича по енергийните канали и меридиани на тялото достигайки главата. Там Ци прави завой и се връща отново в първа чакра. Именно в главата, достигайки мозъка и активирайки ума, ние поставяме етикет върху това, което преживяваме, в момента. Енергията е една и съща нейните наименования са различни. В зависимост от стимула, който е предизвикал форсираното протичане на Ци в организма, достигайки главата ние я етикетираме като: злоба, завист, любов, ревност, омраза, страх, гняв. Стимула активирайки интензивното форсиране на Ци е обекта или субекта от околната среда, който се явява някакъв дразнител предизвикващ положителните или отрицателни емоции. Обикновено са ни учили в такива моменти да проявим самоконтрол, но това не е най-доброто, което можем да направим, тъй като по този начин потискаме протичането на Ци, като използваме волята си. Потискането на Ци, чрез контрола и волята е възможно, но не за дълъг период от време, тъй като тя /енергията/ е мощна, жизнена, движеща сила, която в един момент ще преодолее нашите усилия и ще се отприщи с цялата си мощ. Тогава можем да преживеем панически атаки /силни пристъпи на страх/, тревожност, фобии, разрушителен гняв и необоснована агресия, които на пръв поглед нямат конкретна причина за възникването си, сякаш се появяват ей така от нищото. И наистина причина няма, но има натрупване на енергия, която няма къде да отиде, не е трансформирана и отработена. Разсъждавайки по този начин, ние разбираме, че изразходването на жизнената ни енергия за преживяване на деструктивни емоции като злоба и завист е крайно нездравословно, разрушително за организма . С едно изречение отрицателните емоции използват и изхабяват вътрешни ресурси, от които ние имаме нужда както за поддържането на тялото и ума си в добра форма и кондиция, така и за активното ни участие в семейния, професионален и социален живот на обществото. Терапевтичното предложение за трансформиране на деструктивните чувства, които ни обладават понякога е следното. Присъствайте изцяло и съзнателно в емоцията, която ви е обхванала в момента, насочете цялото си внимание към нея, концентрирайте се в преживяването, опитайте се да го увеличите. Вместо да използвате волята си и самоконтрола, за да потискате, опитайте обратния вариант, форсирайте. Когато енергията Ци е достигнала мозъка и вие поставяте етикета например „завист” , „злоба”, „ревност”, „гняв” веднага след първото етикетиране, поставете друго обозначение. Нека да наречем този етикет „динамична сила”, „динамо”, „жизненост”. Може да изберете и своя дума, но нека тя да бъде позитивна и конструктивна. Идеята е в това, че енергията е една и съща, различни са етикетите, които ние поставяме върху емоциите, които ни завладяват. Тоест Ци не може да бъде добра или лоша, зла или любяща, завистлива или хуманна, ревнива или любяща. Ци просто Е Енергия без положителна или отрицателна окраска. Украсяването и обозначаването и става чрез логически вериги в ума. А тези логически вериги не винаги са правилни, те представляват модели на поведение, на мислене, на чувстване, на реакции, шаблони и етикети, които са ни втълпени по един или друг начин от семейство, общество, наследственост и т.н. Следователно подлежат на реорганизация. И така разбирайки, че ние не сме безпомощни пионки, жертви на бушуващите в нас емоции, можем да ги осъзнаем, разберем и приемем като позитивни, градивни сили в нашия организъм. Сменяйки етикетите злоба и завист с етикет „динамична сила” ние разбираме, че в момента разполагаме с мощно средство, което можем да използваме по конструктивен начин. Избора какво да правим е наш. Можем да спортуваме, да работим в градината, да направим основно почистване на жилището си, да отидем на разходка или преход в планината, да пишем и да творим. Осъзнавайки, че в момента разполагаме с форсирана жизнена енергия, която не трябва да подтискаме ние я влагаме в градивна, активна дейност. Вие разбира се бихте могли да кажете: „Но дявол да го вземе, аз наистина завиждам, ревнувам, изпитвам гняв, злоба!” Да наистина изпитвате тези чувства, това е факт, но осъзнаването, че те са предизвикани и съществуват благодарение на жизнената енергия Ци във вас ви дава възможност да ги транформирате позитивно и да ги използвате в своя полза, вместо да ставате пионка в стихията на тези емоции, което в крайна сметка ще доведе до пълно изтощение и заболяване. Моята лична мъдрост в тези случаи гласи следното: „Злобата, завистта, омразата, гневът, ревността изхабяват вътрешните ми ресурси от енергия, жизненост, здраве и сила. И поради тази причина не си заслужава да потъвам в техния стихиен вихър. Трансформацията им в динамична, градивна сила ми дава възможност да превърна унищожителните емоции в здраве, радост, обич и щастие. „ Както видяхте в цялата статия никъде не споменах обекта или субекта, предизвикващ тези емоции, освен като стимул, който ги създава. Това трябва да ви подскаже, че въпросният стимул – няма нищо общо с нашите вътрешни енергийни процеси. От което следва, че фокусирането трябва да бъде върху нас самите и върху нашите преживявания, а не върху външния фактор, за който сме си въобразили, че ни предизвиква, създавайки у нас деградивни емоционални сили.“ Трансформиране на отрицателни емоции
  3. „Всяка мисъл, обвита в тъмнина, не е права; всяко чувство, обвито в страдание, не е право; всяка болезнена постъпка не е на място. Помнете: Светът няма да се оправи, докато хората не се убедят в необходимостта да възлюбят Господа. Всички хора, всички народи трябва да разберат, че без любов към Бога, никаква култура не може да съществува. Който обича Господа, ще получи своята заплата. – В какво се състои тая заплата? – Ще бъдат научени, как да живеят и как да постъпват. Който не обича Господа, няма да бъде научен. Ако любиш Бога, и тебе ще любят. Ако любиш Бога, ще придобиеш знание и свобода. Когато живеем според Божествените закони и изпълняваме Божията воля, ние сме далеч от отрицателното в живота. Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. На Земята, щастие не съществува. Да търси човек щастие на Земята, това е все едно, да седне на леда и да очаква от него храна. Ледът може да даде нещо, само когато мине през известен процес. Той символизира човешкия егоизъм. Разгледан от Духовния свят, човешкият егоизъм е подобен на северния полюс – навсякъде виждате само лед и сняг. Противоречията се дължат на отсъствие на Божествена Светлина, в човека. Като няма Светлина, човек сам си създава противоречия. Никой няма право да изисква от другите, да мислят, както той мисли; и те нямат право да искат от него, и той да мисли, както те мислят. Нещастията на хората се дължат на това, че те живеят във времето и пространството. Казано е, че има нещо – извън времето и пространството. То е Реалността. Ето защо, докато човек не живее извън времето и пространството, никога не може да разбере самата Реалност. Мнозина се оплакват, че не са щастливи. Невежият не може да бъде щастлив. Ученият има тази възможност. Знанието ползва човека дотолкова, доколкото го свързва с Реалността [а Реалността е извън времето и пространството]. Въздухът е емблема на Божествената Мисъл; Водата е емблема на Божествения Живот, а твърдата почва е емблема на Добродетелите. Не е все едно, дали някой ще ви даде вода в златна, в сребърна или в медна чаша. Не е все едно, в каква чаша е водата, но разнообразието е красиво. Оня, който ви дава вода, със златна чаша, внася Живот, във вас; който ви дава вода, със сребърна чаша, внася здраве във вас; който ви дава вода, със зеленясала медна чаша, може да ви отрови. И медната чаша не е лоша, но когато не е зеленясала. Красотата на живота се крие в разнообразието на мислите, на чувствата и на постъпките на хората. Ти си свободен да проявиш любовта си, според своя ум, според своето сърце и според своята душа, но нямаш право да се месиш в любовта на другите и да питаш, обичат ли те, или не те обичат. Почувствате ли тъмнина в ума, страдание в сърцето и болка в душата си, трябва да се коригирате, да внесете хармония в себе си. Хармонията е закон на Божествения свят. Човек трябва да разбира законите на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Той трябва да бъде крайно взискателен към себе си, да не си позволява никакви погрешки. На умния човек се позволява да направи само една погрешка, в продължение на 120 години. Не си губете времето, но разчитайте на това, което е вложено във вас. Човек ако сам не се самовъзпитава, никой не може да го възпита. Под думата "самовъзпитание", разбираме съдействието на ума, сърцето и човешката воля.“ Учителя ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Мнозина се оплакват, че не са щастливи. Невежият не може да бъде щастлив. Ученият има тази възможност. Знанието ползва човека дотолкова, доколкото го свързва с Реалността. Въздухът е емблема на Божествената мисъл; водата е емблема на Божествения живот, а твърдата почва е емблема на добродетелите. Ти трябва да умееш да се нагласяваш към хората, за да ти бъдат приятни и да ги търпиш. Това значи да си се домогнал до основния тон на живота. Ти се нагласяваш към простите хора; учените се нагласяват към тебе. Значи, простият трябва да се нагласи към тебе, а ти ще се нагласиш към учения. Всички хора се нагласяват едни–други: родителите нагласяват децата си; приятелите се нагласяват едни към други. Живата, разумна Природа – не позволява на човека да си играе с нея. Знай, че каквато линия и да теглиш, [т.е.] каквато мисъл, или каквото чувство и да проявиш, един ден всичко това ще даде резултат. Какво ще кажеш, ако линията е крива? [т.е.] Какво ще кажеш, ако чувствата и мислите [ти] – са криви? Имаш ли право да ядеш бонбони и да хвърляш парченца от книжките по Земята? [Т.е. имаш ли право, да се ползваш от благата на живота и да обръщаш гръб на онези Идеи, които не разбираш (защото, по Принцип, всичко, което идва до теб, във всеки един момент – има своя разумен смисъл, който трябва да намериш и да оцениш)?] Разумната Природа не търпи никакви нечистотии. Духовният свят се отличава с абсолютна чистота. Ако влезете в Духовния свят с нечисти крака [Учителя казва: „Краката представляват добродетелите на човека“], веднага след вас ще дойдат Същества да чистят. Там не се допуска никакъв прах, никаква прашинка. [Учителя казва: „...онова, което ви дразни, то е прах.“ „Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея“.] Някои мислят, че като отидат в другия свят, ще ги приемат с музика и песен, с угощение и веселба. Не, там ще ви впрегнат на работа, ще ви накарат да чистите [егоизма и користолюбието си, защото] не можеш да оцениш чистотата, докато сам не си чист. Чистотата е здравословно състояние. Ако не си чист [от користолюбивите и егоистични заблуждения на личностите, живеещи в ниските вибрации (на своята "лична" отделеност, от Великото Цяло)], не можеш да бъдеш здрав [т.е. не можеш да бъдеш на онова разумно ниво на разбиране на Живота, което има само чистата Висша Божествена Душа].“ Из: „Полза от знанието“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Казано е, че има нещо извън времето и пространството. То е Реалността. Ето защо, докато човек не живее извън времето и пространството, никога не може да разбере самата Реалност. Нещастията на хората се дължат на това, че те живеят във времето и пространството. “ Из: „Време и пространство“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Разумността е качество на Божествения свят. Под „разумност" разбираме Божествената светлина, която носи всички условия за повдигане на човека. Колкото по-разумен е човек, т. е. колкото повече Божествена Светлина има, толкова по-високо е издигнат; колкото по-малко Божествена Светлина има, толкова е на по-ниска степен на развитие. За разумния човек – противоречия не съществуват. Изобщо, противоречията се дължат на отсъствие на Божествена светлина в човека. Като няма светлина, човек сам си създава противоречия. Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. На Земята, щастие не съществува. Да търси човек щастие на Земята, това е все едно, да седне на леда и да очаква от него храна. Ледът нищо не дава. На него нито се оре, нито сее. Ледът може да даде нещо, само когато мине през известен процес. Той символизира човешкия егоизъм. Разгледан от духовния свят, човешкият егоизъм е подобен на северния полюс – навсякъде виждате само лед и сняг. Главата и сърцето на егоиста [образно казано] са покрити със сняг и лед. Защо? Защото той живее повече на своя северен полюс. Тук-таме на неговите тропически места ще видите някаква растителност. Лоши са условията на северния полюс. И до днес още хората носят последствията на ледената епоха, и в материално, и в морално отношение. Ледената епоха [т.е. епохата на егоизма] се създаде след излизането на Адама, от Рая [по причина на оставянето на Първата му Любов, която е САМО към Бога]. Тогава, именно, Каин уби Авела. Тогава се яви убийството в света. Защо хората се убиват? За да вземат нещо. Ученикът [т.е. всеки човек, на Земята, който е разбрал, че е дошъл в тези земни условия, за да се учи] трябва да приема всяко нещо, с Любов. Любовта трябва да бъде негова храна. Не се ли храни с Любов, той ще прави много погрешки. Любовта е най-здравословната храна за човека [който, в най-дълбоката си същност – е само една възвишена благородна Мисъл – скрита, у личностите-егоистите – зад преградата на изопачени схващания за себе си и за Живота]. Какво става с ония [низши астрални души; т.е. – с ония мъже и жени; личностите], които не се хранят със здрава храна? Те отслабват и започват да боледуват. Какво трябва да прави човек, за да не боледува? Той трябва да се храни с плодовете на Духа. [ „Любовта е плод на Духа. Всеки плод има смисъл, когато се яде. Следователно, и Любовта се осмисля, когато се яде. Ако Любовта не се яде, не принася никаква полза.“ „А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.] Не се ли храни с тия плодове, той се натъква на отрицателните сили в природата, вследствие на което преживява съмнение, подозрение, омраза, ревност. Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо [само] за себе си. “ Из: „Божествена светлина“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Казвам: Всички не сте еднакви чучури. Някои от вас, които сте на юг, имате хубава вода [т.е. любов, каквато личностите я разбират]; някои от вас сте на север и водата ви не е толкоз магнетична.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Толкоз години слушате, аз говоря за любовта към Бога. Какво разбирате под думите любов към Бога? Като как разбирате любовта [от гледна точка на мъжа и на жената]? Хората [на нивото на съзнание, което имат низшите астрални души; т.е. личностите] разбират любовта, като вода. Понятието на хората за любовта е вода. Когато обичаме някого, ние го обичаме по простата причина, че изтегляме от него една вода, много ефирна, една магнетична сила. Когато някой човек е пълен [с тази любов; с тази вода], някой иска да се подвижи [към него]; да го целуне, [и така] той изсмуква тази вода. Целувката [за мъжете и жените] е пиене на вода. [Все едно че] отиваш на курната. Казва: „Що ходи да целува?“ Взема си водица. Хората [със съзнание на мъже и жени], като се обичат, са чучури, всеки иска да пие. Като пие, намира или че водата е хубава, или не е хубава. Казва: „Да го целунеш.“ Когато вие искате да пиете вода, от някоя чешма, има ли престъпление? Ако водата не е добра, тогава ти става тежко на стомаха. Казвам: Всички не сте еднакви чучури. Някои от вас, които сте на юг, имате хубава вода; някои от вас сте на север и водата ви не е толкоз магнетична. Та, казвам: Онази [не човешка, а Божествена] Любов, която носи Живот в себе си, е ценна. Водата е проводник, минава през растенията и тя улеснява живота. Та, казвам: Първото нещо, трябва да се научите да се самовъзпитавате. Човек ако сам не се самовъзпитава, никой не може да го възпита. Под думата самовъзпитание разбираме съдействието на ума, сърцето и човешката воля. Аз замествам човешката воля с човешката душа. Душата е, която работи чрез ума и сърцето. Някои считат душата полуматериална. По-лесно може да разберем душата [т.е. низшата астрална душа] като материална [и работеща във времето и пространството], отколкото [Висшата Божествена душа, като] нематериална [и работеща извън времето и пространството]. Материално е туй, което е достъпно за човешките сетива, за човешкия ум. Видиш едно дърво [един човек; една душа], може да си го представиш. Ако туй дърво изчезне, как ще си представиш? Казвам: Ние [от Божествено Гледище], познаваме Любовта, като плод [т.е. като разбиране, защото разбирането е плод]. Едно дърво [т.е. един човек] ако има плод, ние го познаваме; ако няма плод, не го познаваме. Любовта е, която ражда плода. [Защото Любовта е, която ражда разбирането на Божествения Порядък на Нещата, тъй като – където е Божествената Любов, само там е и Божествената Светлина.] От плода, който ражда Любов, се познават хората. [Т.е. от онова разбиране на живота, от което се ражда Любов, се познават низшите астрални души, за които любовта е вода и Висшите Божествени Души, за които Любовта е Плод; т.е. Любовта е Разбиране на Живота.] Някои от вас имате едно хубаво разположение. Искате да бъдете меки. Но мекотата и твърдостта може да се съединят заедно [ако работите във Висшия Божествен Порядък на Нещата (докато в низшия човешки порядък – те съществуват, като идеи – само поотделно)].“ Из: „Линия на Любовта“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Изучавайте Любовта, прилагайте я непринудено, по вътрешно разбиране. Никой няма право да казва, че тоя, или оня, не го обича. Ти си свободен, да проявиш любовта си, според своя ум, според своето сърце и според своята Душа, но нямаш право да се месиш в любовта на другите и да питаш, обичат ли те, или не те обичат. Никой няма право да изисква от другите, да мислят, както той мисли; и те нямат право да искат от него, и той да мисли, както те мислят. Красотата на живота се крие в разнообразието на мислите, на чувствата и на постъпките на хората. Не е все едно, дали някой ще ви даде вода в златна, в сребърна или в медна чаша. Не е все едно, в каква чаша е водата, но разнообразието е красиво. Оня, който ви дава вода със златна чаша, внася живот във вас; който ви дава вода със сребърна чаша, внася здраве във вас; който ви дава вода със зеленясала медна чаша, може да ви отрови. И медната чаша не е лоша, но когато не е зеленясала. Всяка мисъл, обвита в тъмнина, не е права; всяко чувство, обвито в страдание, не е право; всяка болезнена постъпка не е на място. Почувствате ли тъмнина в ума, страдание в сърцето и болка в душата си, трябва да се коригирате, да внесете хармония в себе си. Хармонията е закон на Божествения свят. Човек трябва да разбира законите на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Той трябва да бъде крайно взискателен към себе си, да не си позволява никакви погрешки. На умния човек се позволява да направи само една погрешка в продължение на 120 години. И тъй, според погрешките, които правят хората, аз ги деля на четири категории: едни от тях правят всеки ден по една погрешка – 365 погрешки в годината; втората категория правят по една погрешка в седмицата – 52 погрешки годишно; третата категория правят по една погрешка в месеца – 12 погрешки годишно; четвъртата категория правят по една погрешка в годината. Значи, имате отношението 365:52:12:1. Числото 365 представя децата, числото 52 – младите моми и момци, от 19 – 21 годишна възраст, 12 – възрастните и единицата – старите, т. е. мъдрите хора. Следователно, ако всеки ден правиш по една погрешка, ти си дете; ако всяка седмица правиш по една погрешка, ти си млада мома или млад момък; ако всеки месец правиш по една погрешка, ти си възрастен; ако един път в годината правиш по една погрешка, ти си мъдрец. Представете си, че, вместо погрешка, ти си длъжен да даваш на някого по един лев дневно, но забравяш да му дадеш. После ти си спомняш и даваш по два лева. Единият лев, който си дал повече, е погрешка. Това е погрешка от гледището на моя господар и от мое гледище, но от гледището на Природата е благо. Губя ли аз, ако вместо един декар жито посея два декара? Ще хвърля два пъти повече семе, но ще имам и два пъти повече приход. Когато живеем според Божествените закони и изпълняваме Божията воля, ние сме далеч от отрицателното в живота. В Божествения свят е невъзможно да направиш една погрешка. – Защо? – Защото всяка погрешка причинява такава болка на човека, че той предпочита да се откаже от нея, отколкото да прави погрешки и да страда. Можеш ли, при това положение, да грешиш? Направената погрешка ще ти причини такова страдание, каквото никога не си изпитвал. Вместо да направя една погрешка и да страдам, по-добре е да направя едно добро, чрез което да се благословя. В доброто се крие благото на живота. Трябва ли да се откажа от пресния, топъл хляб, от чиста пшеница, и да приема разваления и мухлясал хляб? Помнете: Светът няма да се оправи, докато хората не се убедят в необходимостта да възлюбят Господа. Мойсей проповядваше това на евреите, но те не го разбраха. Дойде Христос. И Той проповядваше на хората любов към Бога, но и Него не разбраха. След това всички се питат, защо страдат евреите, защо страдат християните. Евреите страдат, защото не приеха Христа. Християните страдат, защото не приложиха Христовото учение. Това учение трябва да се приложи. Всички хора, всички народи трябва да разберат, че без любов към Бога никаква култура не може да съществува. Понеже не проявяват любовта, хората се оплакват от недостиг на хляб, на пари, на знание. Който проявява любовта си, той е богат, всичко има – и хляб, и пари, и знание. Каквото поискаш от него, всичко има и е готов да услужва. Само любовта към Бога е в сила да ни научи, как да постъпваме. Това означават думите: „Всички ще бъдат научени от Господа.“ Значи, всички ще бъдат научени от Любовта. Който обича Господа, ще получи своята заплата. – В какво се състои тая заплата? – Ще бъдат научени, как да живеят и как да постъпват. Който не обича Господа, няма да бъде научен. Ако любиш Бога, и тебе ще любят. Ако любиш Бога, ще придобиеш знание и свобода. Сега, някои седят и мислят, как да възлюбят Господа. Други мислят, че това е лесна работа. Да любиш Господа, нито е мъчно, нито е лесно – от сърцето зависи. Ако сърцето е много твърдо, както коравата захар, трябва по някакъв начин да се смекчи. Като туриш захарта във вода, веднага се смекчава в топлата вода по-лесно, отколкото в студената. Ако нямаш вода, захарта си остава твърда. Тя казва: Без вода не отстъпвам от своето право. Захарта се смекчава с вода. С какво се смекчават мисълта, чувството и постъпката? Мисълта се смекчава от светлината, чувството – от топлината, а постъпката – от силата. Ето защо, обвий мисълта в светлина, чувството в топлина и постъпката в сила, за да се използват правилно. Светлината, топлината и силата са Божествени условия, чрез които нещата се постигат лесно. Често хората са недоволни от себе си – липсва им нещо. – Какво им липсва? – Участието на някой мозъчен център в живота им: или отпред на челото, или горе на главата, или отзад на главата, или отстрани някъде. Постави с вяра ръката си на горната част на главата, на челото или отстрани на главата, за да събудиш оня център, който ти е необходим. Казваш: Тоя човек се пипа по главата. – Това пипане има смисъл, той черпи енергия оттам. Важно е, да знае, на кое място по главата да се пипне. Спасението на човека е в самия него. Той сам може да си помогне. Който не знае това, очаква на други, те да му помогнат. Това е губене на време. Не си губете времето, но разчитайте на това, което е вложено във вас.“ Из: „Най-мъчната работа - 1943 г.“
  4. Мисъл за деня - 29 октомври 2015 Изпадне ли в отрицателни състояния като малодушие, подозрение, ревност, съмнение, гняв, човек трябва да търси начин да се освободи от тези чувства. Остане ли дълго време с тях, те причиняват органични повреди в тялото му. Казваме, че човек трябва да се лекува, преди да е заболял. Това означава забележи ли някакво отрицателно състояние в себе си, да направи всичко възможно да се освободи от него; остави ли го да работи продължително време, той ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или чувство в себе си поставете положителни мисли и чувства, които да ги неутрализират и обезвредят. Справяне,
  5. 29.10.15 Так что человеку, если он впадёт в отрицательные состояния – такие как малодушие, подозрение, ревность, сомнение, гнев – необходимо искать способ освободиться от этих чувств; если он длительное время останется с ними – они причинят ему органические повреждения тела. Когда мы говорим, что человеку нужно лечиться перед тем как он заболел, это означает: если заметил какое-то отрицательное состояние в себе – сделать всё возможное для того, чтобы освободиться от него. Если человек оставляет отрицательное состояние действовать длительное время – заболеет какой-нибудь болезнью. Каждой отрицательной мысли или каждому отрицательному чувству поставьте в ответ положительную мысль и положительное чувство, которые их нейтрализуют и обезвредят. Преодоление Тъй щото изпадне ли в отрицателни състояния като малодушие, подозрение, ревност, съмнение, гняв, човек трябва да търси начин да се освободи от тези чувства; остане ли дълго време с тях, те причиняват органически повреди в тялото му. Казваме, че човек трябва да се лекува преди да е заболял, това значи: забележи ли някакво отрицателно състояние в себе си, трябва да направи всичко възможно, за да се освободи от него; остави ли го да работи продължително време, той ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или на всяко отрицателно чувство в себе си поставете една положителна мисъл и едно положително чувство, които да ги неутрализират и обезвредят. Справяне
  6. д-р Тодор Първанов

    Самоубийство

    Човекът, който не вярваше в любовта Искам да ви разкажа една много стара история за човека, който не вярваше в любовта. Това беше един обикновен човек като вас и мен, но това което го правеше специален беше неговото мислене. Той смяташе, че любовта не съществува. Разбира се, той притежаваше голям опит в търсенето на любовта, и беше наблюдавал хората около него. Голяма част от живота беше прекарал в търсене на любовта, само за да открие, че тя не съществува. Където и да отидеше този човек, беше свикнал да казва на хората, че любовта не е нищо друго, освен изобретение на поетите, изобретение на религиите, за да манипулират слабото човешко съзнание, за да имат контрол над хората, за да ги накарат да вярват. Той казваше, че любовта не е реална, и ето защо няма човек, който би могъл да открие любовта, дори когато я търси. Този човек беше високо интелигентен и много убедителен. Беше прочел много книги, беше завършил най-добрите университети и беше станал уважаван учен. Можеше да застане на всяко обществено място, пред всякакви хора и логиката му беше много здрава. Той казваше, че любовта е просто като дрогата. Може да те издигне много високо, но създава и силна необходимост. Може да силно да се пристрастиш към любовта, но какво става ако не получиш своята дневна доза любов. Просто както и при дрогата, ти се нуждаеш от твоята всекидневна доза. Той обичаше да казва, че повечето любовни взаимоотношения са като взаимоотношенията между наркомана и доставчика на дрога. Този, който има по-голяма нужда, е като наркомана, а този, който има по-малка нужда, е като доставчика. Този, който има по-малка нужда, той контролира взаимоотношенията. Можете да видите тази движеща сила съвсем ясно, защото обикновено във всяка връзка единият обича повече, а другият обича по-малко и се възползва от този, който дава сърцето си. Можете да видите начина, по който те взаимно се манипулират, техните действия и реакции, и ще откриете, че те са точно като доставчика и наркомана. Зависимият, този, който има по-голяма нужда, живее в постоянен страх, че може би няма да получи следващата доза любов или дрога. Зависимият казва: “Какво ще правя, ако тя ме напусне?” Този страх предизвиква у него силно чувство за собственост: “Това е мое!” Зависимият става ревнив и изискващ заради страха да не би да не получи следващата доза. Доставчикът може да контролира и манипулира този, който се нуждае от дрогата, давайки му по-големи дози, по-малки дози или като изобщо не му дава никакви дози. Този, който има по-голяма нужда, напълно се предава и ще направи всичко каквото може, за да не бъде изоставен. Човекът продължаваше да обяснява на всеки защо любовта не съществува. “Това, което хората наричат любов, не е нищо друго освен взаимоотношения на страх, базирани върху контрола. Къде е уважението? Къде е любовта, която претендират, че имат? Няма любов. Младоженците при представянето им пред Бог, пред техните семейства и приятели дават много обещания един на друг - да живеят заедно завинаги, да се обичат и почитат едни друг и обещават, и обещават. Забавното е, че те наистина вярват в тези обещания. Но след брака, една седмица по-късно, един месец по-късно, няколко месеца по-късно – можете да видите, че никое от тези обещания не е удържано. Това, което виждате, е война за контрол - да се определи кой кого ще манипулира. Кой ще бъде доставчикът и кой ще бъде пристрастеният. Ще видите, че няколко месеца по-късно, уважението, за което са се заклели, че ще изпитват един към друг е изчезнало. Можете да видите негодуванието, емоционалната отрова, как се нараняват един друг. Малко по малко негодуванието расте и те не разбират кога любовта свършва. Остават заедно, защото се страхуват да бъдат сами, страхуват се от мнението и обвиненията на другите. Страхуват се също от собствените си обвинения и мнения. Но къде е любовта?” Този човек претендираше, че е виждал много стари двойки, които са живели заедно 30, 40, 50 години заедно и са горди, че са живели толкова дълги години заедно. Но когато говорят за взаимоотношенията помежду си, казват: “Ние съхранихме брака”. Това означава, че единият се е предал на другия. В даден момент тя се е предала и е решила да устои на страданието. Този с по-силна воля и по-малка необходимост е спечелил войната, но къде е този пламък, наречен любов? Те се отнасят един към друг като към притежания. “Той е мой. Тя е моя.” Човекът продължаваше да говори за всички причини, поради които смята, че любовта не съществува и казваше на другите: “Минал съм вече през това. Никога повече няма да позволя на никой да манипулира съзнанието ми и да контролира живота ми в името на любовта.” Неговите аргументи бяха доста логични, и той убеди много хора с думите си. Любовта не съществува. После един ден човекът си вървеше в парка и тук на една пейка седеше красива жена, която плачеше. Когато я видя да плаче, го загложди любопитството. Седна до нея и я попита дали може да й помогне. Попита я защо плаче. Можете да си представите каква беше неговата изненада, когато разбра, че тя плаче, защото любовта не съществува. Той каза: “Това е изумително – жена, която вярва, че любовта не съществува!” Разбира се, той искаше да разбере повече за нея. “Защо казвате, че любовта не съществува?”, попита той. “Ами, дълга история”, отговори тя. “Омъжих се, когато бях много млада, с цялата си любов, с всички илюзии, изпълнена с надежда, че ще споделя живота си с този мъж. Заклехме се един на друг в лоялност, уважение и почит и създадохме семейство. Но скоро всичко се промени. Аз бях преданата съпруга, която се грижеше за децата и за дома. Съпругът ми продължи да развива своята кариера. Неговият успех и имидж извън дома бяха по-важни за него отколкото семейството. Той загуби уважението си към мен и аз към него. Наранявахме се един друг и в един момент аз открих, че нито той ме обича, нито аз него. Но децата се нуждаеха от баща и това беше моето извинение да остана с него и да го поддържам. Сега децата пораснаха и ни напуснаха. Нямам повече извинения да стоя с него. Няма уважение, няма доброта. Знам, че и да открия някой друг, ще бъде същото, защото любовта не съществува. Няма смисъл да се оглеждам за нещо, което не съществува. Ето защо плача.” Разбирайки я много добре, той я прегърна и каза: “Права сте, любовта не съществува. Ние търсим любов, отваряме сърцата си и ставаме уязвими, само за да открием егоизъм. Това ни наранява, дори да не смятаме, че ще бъдем наранени. Няма значение колко взаимоотношения сме имали, винаги се случва едно и също. Защо тогава да търсим любовта?” Те толкова си приличаха и станаха най-добрите приятели. Беше чудесна връзка. Уважаваха се взаимно и не се упрекваха. С всяка стъпка, която правеха заедно, бяха щастливи. Нямаше завист и ревност, нямаше контрол, нямаше притежание. Взаимоотношенията продължаваха да се развиват. Обичаха да са заедно, защото много се забавляваха. Когато не бяха заедно си липсваха. Един ден мъжът беше извън града, когато му хрумна странна идея. Той си помисли: “Хм, може би това, което усещам към нея е любов. Но то е толкова различно от това, което съм изпитвал досега. Не е това, което поетите казват, не е това, което религията казва, защото аз не съм отговорен за нея. Аз не искам нищо от нея. Не се нуждая от това, тя да се грижи за мен. Нямам нужда да я обвинявам за моите трудности и да й предавам своите драми. Най-добре се чувстваме, когато сме заедно, забавно ни е. Уважавам начина, по който тя мисли и чувства. Тя не ме безпокои, не ми досажда изобщо. Аз не изпитвам ревност, когато тя е с други хора. Не изпитвам завист към успехите й. Може би любовта съществува, но тя не е това, което хората смятат за нея.” Едва чакаше да се прибере вкъщи и да говори с нея, да й каже за странната си идея. Веднага след като започна да говори, тя каза: “Знам точно за какво ми говориш. Имах същото усещане от много време, но не исках да го споделям с теб, защото знаех, че не вярваш в любовта. Може би любовта съществува, но тя не е това, което мислим.” Те решиха да станат любовници и да живеят заедно и удивителното беше, че нещата не се промениха. Те все още се уважаваха, подкрепяха се един друг, а любовта растеше все повече и повече. Дори най-простите неща караха сърцата им да пеят с любов, защото те бяха толкова щастливи. Сърцето на мъжа беше толкова изпълнено любов, че една нощ се случи велико чудо. Той гледаше звездите и откри най-красивата, а любовта му беше толкова голяма, че звездата започна да пада от небето и скоро падна в ръцете му. След това се случи второ чудо и душата му се сля със звездата. Той беше крайно щастлив и едва чакаше да отиде при жената и да сложи звездата в ръцете й, за да докаже своята любов. След като той постави звездата в ръцете й, за миг тя изпита съмнение. Любовта беше поразителна, но в този момент звездата падна от ръцете й и се счупи на милиони малки части. Сега има един възрастен мъж, който обикаля света, който се кълне, че любовта не съществува. Има също красива възрастна жена, която седи вкъщи, чака мъжа и рони сълзи за рая, който някога имаше в ръцете си, но за един миг на съмнение, тя го изпусна. Това е историята на мъжа, който не вярваше в любовта. Кой сгреши? Искате ли да познаете какво не беше наред. Грешката беше от страна на мъжа, защото мислеше, че може да даде на жената своето щастие. Звездата беше неговото щастие, и грешката му беше, че постави своето щастие в нейните ръце. Щастието никога не идва отвън. Той беше щастлив заради любовта, бликаща от него, тя беше щастлива заради любовта, извираща от нея. Но в момента, в който той я направи отговорна за своето щастие, тя разби звездата, защото не можеше да бъде отговорна за неговото щастие. Няма значение колко го е обичала жената, тя никога не би могла да го направи щастлив, защото тя никога няма да разбере какво той има в съзнанието си. Тя никога не би разбрала какви са неговите очаквания, защото не познава мечтите му. Ако вземете своето щастие и го сложите в ръцете на някой друг, рано или късно той ще го разбие. Ако оставиш щастието си в ръцете на друг, той винаги може да го отнесе. Следователно щастието ви може да дойде само отвътре в резултат на любов и вие сте отговорни за своето щастие. Никога не можем да прехвърляме на друг отговорността за нашето собствено щастие, но когато отидем в църквата, първото нещо, което правим е да си разменим пръстените. Поставяме звездата си в ръцете на другия, очаквайки че той ще ни прави щастлив и ние него. Няма значение колко обичате някого, вие никога няма да бъдете това, което другият очаква от вас. Това е грешката, която повечето от нас правят още в началото. Основаваме щастието си на другия и нещата не вървят по този начин. Правим всички тези обещания, които не можем да удържим и предварително се проваляме.
  7. Ако някои е изпадал в подобна ситуация, може да ме посъветва как да го преодолея.За едно писане можели да се развали семейството. Все още работи, скоро ще се прибере. Това е първата му такава постъпка, досега никога не ми е давал повод за ревност.Може би за това го приемам тежко и постоянно се съмнявам.Говорим и той съжалява и осъзнава грешката си.Кълне се че е само един единствен път.Иска си семейството и децата но мен ме е обзела параноя и се побърквам.Без да е имало изневяра аз ссе побърквам от едно писане.
  8. Здравейте, от известно време следя внимателно форума и чрез написаното тук си помагам доста. Но явно само с информацията и приложните "магийки" не мога да се справя. Имам следния проблем - влюбих се. Банално, но както и в миналото, това сякаш отвори кутията на пандора. На 30 години съм. През последните 5-6 нарочно не си позволявах да се опитвам да създавам връзки. Бягах, защото знаех докъде ще се стигне. Мислех си, че като натрупам някаква опитност и в други сфери на живота, ще бъда по-подготвен следващия път когато си отпусна душичката, но се оказа, че отново съм в изходна позиция. Може би тук е момента, в който трябва да споделя, че съм хомосексуалист. Този факт не е определящ, но е изиграл роля за формирането ми като личност. Та... Отново се започна - харесах едно момче, въпреки че знаех, че септември месец си заминава и се вманиачих. И оттук - постоянното противоречие - "аз не съм достатъчно добър, умен, красив, интересен... Не го заслужавам." В същото време "Искам да ми даде това и онова, той не ми го дава... Той не ме иска, заблуждава ме... Той не е човечен" Постоянно съм по средата между гневно самосъжаление и ниска самооценка. И сега си давам сметка, че въпросните състояния работят на всяко ниво, не само в интимните ми отношения, но в работата, социалната среда и т.н. съм си изградил маска, с която ги прикривам. Сега това ми е почти невъзможно. Чувствам се сякаш гравитирам около нечия личност и целият ми живот зависи от нея. Не мога да се ситуирам. Ако сега ме попитате "от какво имаш нужда?", аз не знам - нуждите ми, желанията ми, интересите ми са фиксирани само във въпросния човек. Това ме кара да се чувствам безсилен, малък, и най-лошото - знам, че това е отблъскващо, защото така вменяваш на някой, че си зависим от него, независимо дали го артикулираш пред него, или не - то просто си личи. Така - и друго - когато бях на 19 имах подобна случка с много, да кажем, тежки последствия и тогава се "научих" да притъпявам емоциите си с... бира. Оттогава не съм спирал да пия. Най-дългия ми "чист" период е не повече от 3-4 дни. Сега се опитвам да съм по-често трезвен, за да мога да не реагирам неадекватно, защото с градуса излизат доста грозни реакции. В същото време постоянно съм с висок пулс, имам чувството, че ще излетя... В главата ми се сменят всякакви натрапчиви мисли, естествено свързани с обекта на желанията ми - ревност, параноя, че ме лъже - все неща, с които съм се сблъсквал и преди и съм решил да замета под килима. Имам чувството, че ако не започна да работя върху себе си сега, после пак ще има един дълъг период, в който ще се самоубедя, че съм ок със себе си и отново ще "ампутирам" една доста съществена част от живота си... За неопределено време... Та, въпросът ми е, към какъв тип терапевт бих могъл да се обърна? Благодаря предварително, поздрави.
  9. Не можеш да го преодолееш, можеш да го трансформираш. За целта, се преминава през осъзнаването на страховете и тяхната несъстоятелност. Това изисква промяна на гледната точка и възприятията за света. Което означава работа с някои от емоционалните дефицити, които вероятно съществуват. А всичко това е процес и той не може да стане изведнъж. Надявам се, че разговаряш със съпруга си за това. Ключовата дума при теб е "контрол". Страховете, които си изброила са свързани със загубата на контрол, ситуацията, която засилва чувството ти на ревност е свързана с липсата на контрол от твоя страна, самата емоция, която те влудява е свързана с това, че губиш контрол над себе си. А да контролираме емоциите е нещо много трудно, преди всичко е свързано с тяхното разбиране, правилно преживяване или преминаване през тях. Осъзнавам страховете си и знам с какво са свързани те. Но не мога да ги трансформирам. Знам откъде идват те и колко пъти сме стигали до раздяла. Ревността бавно, но сигурно убива любовта. Не съм сигурна в себе си, излизаме заедно- и в главата ми е, че го излагам, че ето той вижда другата и аз преча, че едва ли не всички го искат и са влюбени в него. Това ми е адски трудно да го преодолея. Знам, че е задушаващо, обсебващо, но както съм описала във темата за "разликата във възрастта" намразих всички млади момичета, дори съм готова да вляза в конфликт със тях. Намразих и приятелите му, защото си мисля, че те го въвличат във флиртове.
  10. Не можеш да го преодолееш, можеш да го трансформираш. За целта, се преминава през осъзнаването на страховете и тяхната несъстоятелност. Това изисква промяна на гледната точка и възприятията за света. Което означава работа с някои от емоционалните дефицити, които вероятно съществуват. А всичко това е процес и той не може да стане изведнъж. Надявам се, че разговаряш със съпруга си за това. Ключовата дума при теб е "контрол". Страховете, които си изброила са свързани със загубата на контрол, ситуацията, която засилва чувството ти на ревност е свързана с липсата на контрол от твоя страна, самата емоция, която те влудява е свързана с това, че губиш контрол над себе си. А да контролираме емоциите е нещо много трудно, преди всичко е свързано с тяхното разбиране, правилно преживяване или преминаване през тях.
  11. О'к, какво имаме според редовете от писмото?! Базисна неувереност, зависими елементи в характера, ниска самооценка, причиняващи соматични симпатикотонични симптоми, плюс дразнимо дебело черво и склонност за вкопчване и ревност в евентуална бъдеща връзка. Имаме и реални социално - поведенчески липси - приятелка, споделена любов, сексуалност и взаимност. Последните липси отново се дължат на характеровата неувереност. По скромното ми мнение, това от което имаш нужда, е следното: - проверка на реалността и работа с вътрешния диалог, в посока стабилно заземяване, самоуважение и целенасочена самоувереност. - редовна практика на сесии медитация/ хипнотерапия, фокусирани в самоувереност и висока самооценка. Като страничен ефект, се повлиява силно положително и чувствителният стомах. - регулярно и постъпателно изпълнение на поведенчески експерименти и действия, предизвикващи страхово наситените ти програми - още и още и пак и пак и пак, до постигане в достатъчна степен на погасяването им и преработването им до стабилна самоувереност. Част от тази поведенческа работа би била и пик ап стратегии изучаване и прилагането им активно и интензивно на практика. В повед. експерименти ще се учиш да чуваш откази и дори умишлено ще ги търсиш, като се учиш да ги приемаш неперсонално и спокойно... Намери резултатен и фокусиран в справяне психотерапевт! Според мен, между десет и двадесет сесии биха дали добър резултат, при твоя силна мотивация да помогнеш на мотивацията на терапевта да ти помогне!
  12. Здравейте, Обръщам се към вас с конкретна молба за мнения, препоръки и конкретни насоки как е необходимо да се процедира при съжителство с партньор с тежки изблици на унищожителна агресия. Ще се опитам сравително кратко и обективно да изложа събитията, макар емоционално в момента да ми е доста трудно: Живея с приятеля си, който е на 34 години, аз съм на 32 на семейни начала, нямаме деца. Това е вторият ни опит за съвместно съжителство основаващ се на емоционална привързаност, а не на разумна логика. Моят приятел е с изключително тежък характер, неуравновесен, деспотичен, контролиращ и егоистичен модел на поведение. Роден е в Русия, майка му е рускиня, но е отрастнал в малък провинциален град в България в неприятен и опасен квартал, което със сигурност е дало основа за изграждането му на такъв характер. Семейството му е било задружно с нормални отношения, т.е. не е страдал от насилие вкъщи, по негови думи баща му, никога не го удрял каквито и бели да е правил, майка му е била по - избухлива и темпераментна/ може би оттам идва и наследствеността/ и отношението му към жените като цяло. В пубертета се зарибява по наркотици - леки и тежки, участва в дребни кражби и може би е единственият от тогавашните му познати от града, който не се впуска в последващи тежки престъпления и съответно не попада в затвора. Има отдавна изтекла условна присъда по давност за притежание на трева. Към днешна дата пуши марихуана, което мен лично не ме притеснява, защото аз също пуша и на този етап, не съм установила странични ефекти специално от нея, а по - скоро положителни. Проблема е, че веднъж в месеца взима и амфетамини, за които аз съм твърдо против и смятам, че допълнително отключват агресията му и го тласкат към неконтролируем гняв и разрушителност. Когато употребява синтетични наркотици, първоначално е абсолютно спокоен, не е контактен, не спи и яде няколко дни. През този период гледа порно денонощно в интернет и по - специално сцени с насилие и извращения над жени, което очевидно му доставя удоволствие. Заявявала съм категорично, че това, което прави не му влияе добре/ както и на мен/ и според мен е зависим от амфетите, колкото и да обяснява, че щом не го прави постоянно, за разлика от други негови познати и ходи на работа, значи не му пречи на ритъма на живот. Следва период на депресия и някакво осъзнаване от негова страна, че всъщност мозъка му се пържи от тези химии и че не се харесва слаб и изпит след като не яде и спи и всъщност е по - добре да се занимава със спорт и други развлечения за да влезе във форма. Следва период на самонавиване с някаква мания и липса на доверие най - вече към мен. Ежедневни избухвания с вербална агресия както по телефона с обаждания над 200 пъти на ден, така и с писане на вулгарни и унизителни съобщения, за които после съжалява, но ги повтаря отново. Болезнена ревност достигаща до крайности и излагации на работното място и публични места, намеса на органите на реда, битови скандали с чупене на предмети с немалка парична стойност /техника например, за което след това го е яд на себе си за стореното и прехвърляне вината на мен, че аз съм го предизвикала и съм виновна за неговите състояния/.Установих от опита си с него, че се стига до физическа агресия и насилие към мен и други хора, защото не е способен да приеме различно мнение или желание от неговото и не може да изрази мислите си и несъгласието си по разумен и цивилизован начин, а действа първосигнално - проблемите си решава с изразяване на агресивно надмощие. Най - интересното е, че дори да няма никакво противоречие или спор и например аз предпочета да не влизам в тона му, а със спокоен тон да го опровергавам с ясни доводи или ако съм на работа например да го игнорирам, не се успокоява, по никакъв начин, а все повече и повече агресира. Физическото насилие е вече крайния и абсолютно неприемлив за личността ми подход и това беше капката, която преля търпението ми и категоричната ми убеденост да се разделя с него преди 5 години. Опитах се тогава и успях да го заведа на психолог с доста усилия и уговорки, който директно го насочи към психиатър - който пък от своя страна му предписа доста дълъг списък с медикаменти/диагнозата тогава не успях да разбера каква е/. Уви не ги пи тогава, защото ми постави ултиматум, че ако не съм с него няма смисъл да ги пие, въпреки че донякъде осъзна, че го прави заради себе си има наистина проблеми с поведението, но така или иначе нямаше отговорно и последователно отношение и ги изхвърли. Не успях да издържа психически тогава и да остана до него, не успях да преглътна униженията и грозните истории, събрах си багажа и се махнах след двегодишни епични битки. Игнорирах го напълно, не отговарях на обажданията му, не го информирах за новия си адрес, започнах отношения с друг човек и малко по малко за около 3 години успях да се възстановя и да не сънувам кошмари за преживяното. Получих емоционална подкрепа от приятелите си, които осъзнаха, че този човек представлява опасност за живота ми, имаше и ограничителна заповед. Към края на миналата година, отново ми писа и аз реших да се видя с него, защото ми се стори, че има огромна промяна в него и му дадох втори шанс, простих му и поднових отношения с него. Обясних му ясно, че за да се реабилитира не само пред мен, а и пред обкръжението ми е необходимо наистина да покаже нормално поведение и отношение. Ясно си дадох сметка, че след като съм решила да му дам шанс няма нужда да връщам лентата назад и да му натяквам за миналите грешки. Казах му, че започваме начисто и съм готова за това и удържах на думата си. За съжаление всичко се повтаря отново стъпка по стъпка, разказах по - горе. Не знам как да се справя със ситуацията, мъчно ми е за него, защото за да е такъв явно има психическо разстройство и се надявам тук, чрез този форум да открия насоки, които да ми помогнат да намеря адекватно решение. Защото да, аз отново ще си тръгна и да отново ще се възстановя, но този човек, на когото държа ще продължава да агонизира в собствения си ад и да въвлича и други в него. В моментите, в които е спокоен и усмихнат се държи добре с мен и околните, може да прави жестове на внимание, но не спонтанни, а по - скоро от чувство на вина и опит да се извини за гадното си поведение. В опита ми с него, виждам че в душата си е като хлапак и има добри качества, но характера му и психиката му пречат да развие потенциала си и вместо да намира начини да се усъвършенства обвинява околните за провалите си. Знам, че държи на мен и ме обича по негов начин, който не ме прави щастлива и това допълнително го подтиска. В нашата връзка съм в някаква роля на звероукротител, а не на жена, която получава уважение заради самата нея. Нямаме много сходни интереси и общи цели. Той няма интерес да разговарям с него за това какво ме вълнува, натоварвам го, не се и опитвам вече да споделям с него мислите си. Усещам се, че се притеснявам в негово присъствие, премислям нещата, които изричам, защото сме малко като: "всичко казано от теб може да бъде използвано срещу теб" и той го прави. Намира поводи и начини да използва в яда си информацията, която да те засегне по най - уязвимите ти места, след това съжалява разбира се и няма да прави повече така, защото съм според него най - близкия му човек и...отново го прави. Мъчително е и за мен да съм в състояние на " кръгова отбрана", защото постоянно съм нащрек Той има нужда от трибуна, да има слушатели за неговите вълнения, които са свързани с няколко теми: насилие, войни, оръжия, конкретни породи кучета, секс, музика и наркотици разбира се. Книги почти не чете, хубаво е, че слуша музика, гледа много телевизия, основно криминални предавания за брутални престъпления, понякога филми, които трябва да са отново с насилие и научнопопулярни филми за диви животни. Той се страхува, че ще си тръгна отново, отправя заплахи към мен и знам, че е способен да ги извърши. Надявам се да успея да намеря вариант да се справя по положителен начин за да не влизаме в една друга хроника за убийства от любов причинение от психическо разстройство. Иска ми се истината да не е толкова болезнено реална, но уви ако омаловажам състоянията му нещата, които вече са почти извън всякакви нормални граници, могат да се случат с фатални последици. Разговарях с анонимна телефонна линия по този въпрос, откъдето ме посъветваха да си събера по най - бързия начин багажа и да напусна отново партньора си, а това както казах, ще спаси отново мен... Благодаря за отделеното време на хората изчели този дълъг пост. Моля ви за наистина конкретни идеи и препоръки как да помогна на този човек, моля за съвет за подходящи специалисти на територията на София, които биха спомогнали с консултации, ако успеем да стигнем до такава. Спокойна вечер на всички!
  13. Здравейте, приятели. Ще пристъпя директно към изложението на проблема си, като се надявам да ми помогнете да намеря конкретен подход, метод и стратегия за разрешаването му. Ще обмисля и анализирам всяко от мненията ви. Преди няколко месеца започнах работа. Длъжността ми е ръководна - управлявам седем души. Имам сериозен проблем с една от подчинените ми служителки, който се изразява в грубо, арогантно, надменно, агресивно и на моменти унизително отношение спрямо мен. Вероятно причините се дължат на професионална ревност, злоба, конкуренция и на определени нейни личностни проблеми. Още от първия ден, в който постъпих на работа, започнах да се държа много добре с нея /буквално като сестра и приятел/. Заговарях я, питах я иска ли нещо за хапване като излизам на почивката. Питах как е минала деня, завързвах различни теми и разговори. Отношението ми беше просто перфектно. Към почти никой не съм се отнасял толкова добре. Защитавах я пред други колеги, които я нападаха, казах й че ние сме екип и като такъв имаме задължение и взаимно да пазим гърбовете си. Добавих и че идвам тук с приятелски намерения и държа да се разбираме добре. Че може да разчита на мен в случай на проблеми и т.н. Когато пристигаха определени задачи, винаги се обръщах с "Моля те, прегледай този документ.", или "Би ли направила еди какво си?" Правех всичко това с цел постигане на сплотеност, работа в екип, доверие и прекарване на часовете от 8 до 5 в една относителна хармония и сравнително спокойствие. Подчертавам приятелски, защото не съм имал никакви свалячески или сексуални намерения. Въпреки всичко това, обаче, резултатите от подхода ми са драматични. Когато пристигне нова задача на работното място, папката ми се "тръска" арогантно на бюрото, говори ми се наставнически и заповеднически, на моменти и укорително и/или иронично. Не се изпълняват мои указания. Дори ми се заявява в очите че в тази фирма тя изпълнява указания единствено на изпълнителния директор и на никой друг. Когато идват нови задачи, една от функциите ми е да ги разпределям и да й ги възлагам. Тя отказва изпълнението на част от тях, под претекст че аз не мога да решавам какво, кога, защо и как да разпределям и че тя не е съгласна с това. Отделно от това, не ми оказва никакво съдействие по отношение на първоначалното обучение и встъпване в естеството на работа, което допълнително усложнява така създалата се ситуация. Постоянно заявява "няма безплатен обяд", "мен никой не ме е обучавал" и т.н. Това се случва когато поискам някой документ за преглед и прочит - крие си труда, за да не взема да "открадна" занаята. Често съм игнориран и умишлено пренебрегван. А естеството е специфично и без помощ трудно се случват нещата. Опитах и друг подход - по-тросната интонация, по-хладно, рязко и грубо държане - резултатът е още по-лош. Тъй като нямам проблем с никой друг от подчинените си, проведох разговор с началниците си и детайлно обрисувах патовата ситуация, като помолих и за вземането на отношение по казуса, в резултат на което те ме изслушаха, но отговориха че не са психотерапевти и не могат да превъзпитат и/или променят някого. Поеха обещание да поговорят с нея, но резултатът клони към нула. Тяхното становище е, че аз съм по-млад от нея на години, че тя имала 5-6 години стаж във фирмата и не можела да позволи човек, който е по-малък от нея и няма такъв стаж, да я ръководи. Била горда и т.н. Да не забравяме обаче, че аз съм началник и като такъв имам право да разпределям поставените задачи, да контролирам, ръководя и организирам нейната работа, да възлагам, да искам обяснения, да налагам санкции. Тези мои правомощия обаче, се явяват чисто теоретични, понеже когато опитах да ги използвам, не срещнах подкрепа и разбиране от началниците, нито изпълнение от нея. А като началник нося и отговорност за неизпълнение на поставените задачи. Всички останали в колектива ме харесват, работим чудесно в екип, разбираме се и ме хвалят. Как да се справя с тази служителка? В резултат на това че не ми съдейства, аз не мога да се науча как се работи там. Отделно от това ме злепоставя пред другите, не можем да работим в екип. От това страдат и поставените ни задачи - често се предават със закъснение, с грешки и пропуски. Атмосферата е нагнетена - по цял ден стоиш в стая с човек, който не може да те понася и дори въздухът е напрегнат. Как да процедирам? Как мога да въздействам на такъв човек?
  14. Здравейте! Имам ОКР и паническо разстройство, съчетани с леки депресивни симптоми. Още със събуждането ми сутрин потокът от негативни мисли ме върхлита. Опитвам да се боря, но незная точно как. Много е трудно да си бъдеш сам на себе си психотерапевт. От обсесивните мисли ми става ужасно лошо. Получавам световъртеж и немога да дишам. И това е почти през цялото време. Живея в северна страна и немога да си намеря подходящ терапевт. Ходих на терапия една година, но не помогна. Не съм взимала антидепресанти, въпреки че ми бяха изписани. Взимам 5-хидрокси триптофан, които повлия депресивните симптоми, но не и обсесиите. Черните мисли са от различен характер. Като цяло параноични. Започващи от страх от болест и завършващи до болезнена ревност. Понякога вярвам, че зъбите ми се клатят и ги проверявам с часове. Имам нужда непрекъснато някой да ми доказва , че това не е така.. Понякога вярвам че съм гнусна , грозна и гадна, а на следващия ден това ми изглежда ужасно смешно и нелепо. Изпитвам толкова силна ревност към партниора си , че вече ме е страх да излезна на улицата с него, защото ми се струва че гледа по жени, та дори и деца. Ревнувам го от приятелите му дори. Непрекъснато ме е страх че някой би ми навредил, та дори отровил. Понякога дори не смея да взема вода от втори човек. Когато нямам натрапчивости, появява се страхът от това каква ще бъде следващата ...Преди около година си мих ръцете до кръв и проверявах всичко по стотици пъти. След като прочетох книгата "Обсебен мозък" тези състояния почти изчезнаха. За съжеление не е така лесно справянето с обсесиите. Всяка следваща изглежда като най-важното нещо на света, докато автоматично не се замени от следващата. Всеки поглед и жест могат да ме изкарат извън контрол. Това е просто кошмар! Опитвам всевъзможни методи срещу това, но нищо не помага. Моля ви дайте ми съвет как бих могла да намаля поне малко тревожността. Има ли изобщо изход от този кръговрат?
  15. д-р Тодор Първанов

    Проблеми с любимия човек

    Бягай от този човек.Самооценката му е ниска и ще превърне живота ти в ад. Ревността е вид натрапливост и работейки в тази сфера, искрено те съветвам, да не се заблуждаваш, че нещата зависят от теб и когато той получи отговорите си, всичко ще е ОК.Не е така.Без помощ от психотерапевт, този човек не може да се справи с нарапливата си ревност.
  16. Моята история е следната: Преди 3 години се запознах с човека който обичам и с който искам да съм и който ще нарека тук My love. Запознахме се чрез сайт за запознанства и някъде година след като се запознахме заживяхме заедно. Той казва, че за него е било любов от пръв поглед, при мен любовта дойде по-късно. Единственият проблем който имаме е моето бивше гадже и той всъщност е ябълката на раздора. Въпросният бивш е доста по млад от мен и основно връзката ни беше сексуална, унизителна на моменти за мен. Аз бях влюбена в него и то дотам, че да го уредя на работа в моята фирма. Той не беше влюбен в мен и просто ме е използвал, въпреки, че тогава си заравях главата в пясъка. Общо взето не се отличава с особени достойнства, освен че умее да влиза под кожата на жените, ако това може да се нарече достойнство. Проблемът е, че в началото на нашата връзка с My love аз продължих да поддържам отношения с бившия, не само защото работехме на едно място, но и защото не исках да си развалям отношенията с него. Мислех, че ще си останем приятели. А може би несподелените чувства бяха преминали в т.нар приятелство. Факт е, че вече не съм имала нито чувства, нито желание към него, но сме се чували по телефона и се виждахме на работата. My love се дразнеше на тези обаждания по телефона, но аз все още държах на онзи в някаква степен и не прекратих тези обаждания. Онзи искаше да му свърша една дребна лична услуга и аз казах за нея на My love, но той ме накара да му обещая, че няма да я направя. Така се случи, че аз не изпълних обещанието си, като мислех, че My love няма да разбере. Много не се замислих за последствията, а и не ми представляваше трудност да свърша тази дреболия. Девет месеца след началото на нашата връзка My love разбра за бившата ми връзка с този колега и поиска веднага да прекратя всякакви отношения с него, аз го направих. И въпреки, че работим в една сграда с бившия, за последните 2 години сме се засичали само 3 пъти. My love разбра и че съм нарушила обещанието си за онази малка услуга. Оттогава, животът ни с My love преминаваше в кавги и разправии за този, въпреки че той е тотално в историята и аз не искам нито да го виждам, нито пък да говоря с него, за чувства да не говорим, те са изцяло негативни, основно неприязън. My love приема цялата ситуация като емоционална изневяра. Задава въпроси във връзка с бившия, и ревнува, и го боли. Много е наранен. Смята за изключително несправедливо хора като бившия да получават всичко наготово в този живот. От половин година не живеем заедно, той се изнесе защото му беше много криво, че го „предадох“. Отдъхнахме си от всекидневните кавги, въпроси и разправии. Другият проблем е, че онзи работи на същото място и тъй като той не иска да напусне, ще трябва аз да го направя. Много се страхувам, защото мога дълго да остана без работа, а съм с деца от предишния си брак и баща им въобще не оказва финансова помощ. А не искам да лягам на гърба на близки хора, включително и на гърба на My love. Знам, че още ме обича и аз го обичам и искам пак да сме заедно. Мисля, че е склонен да опитаме отново, но постоянно търси отговори на някои въпроси. Защо така се е случило? Защо въобще съм се влюбила в този? Защо въобще съм се занимавала с онзи? Защо когато е трябвало да избирам между двамата съм избирала онзи, а не него? Минахме през много изстрадани разговори, обяснения, уточнения, ревност, също и опити да си имаме наше дете. Стана голям тормоз и за двамата, но аз все още го обичам, искам го, привлича ме чисто като мъж. Той е най-страхотния човек когото съм срещала във всяко отношение. Аз съм изцяло виновна за тази сложна ситуация, той беше брилянтен, не мога да кажа в едно нещо което да сбърка към мен. Походих към него много грешно, тръгнах с лъжи, не разкарах този който трябва, не се замислях много за последствията. Поведението ми беше в резултат на липса на точна преценка и недостатъчна зрялост и опит с мъжете /нищо, че на години би трябвало да съм достатъчно зряла/, ненужно гъделичкане на самочувствието, прекалената самоувереност, че няма да го загубя, също от недотам силните чувства които съм имала към него в началото и от голяма доза наивност също. My love продължава да търси отговори на горните въпроси, защото аз не мога да му дам повече от тези отговори, които вече написах. Пита защо съм избрала да помогна на онзи, а не да изпълня обещанието си към него. Иска да знае защо така се е случило. Важно е да получи отговорите, защото това е фундамент на който можем да стъпим за да продължим напред и да сме заедно. Аз наистина незнам какво да му отговоря! Моля ви за помощ!
  17. - Обичаха ли се родителите ти и показваха ли го с допир, прегръдки, държане за ръце, гушкане, близост, поглед и милувка? Миналата година направиха 50 години брак. Винаги са били заедно. Работеха на една и съща работа, ходеха заедно на почивки, сигурно в живота си са били разделени събрано около 5 год. Поне аз така ги видях. Но никога пред мен не са показвали по-близки или интимни отношения, които да говорят за обич и привързаност. Мисля, че се обичаха и обичат. - Караха ли се? Колко често, с каква интензивност и острота? Караха се, но за дребни неща и битувизми. Нямало е по-големи кавги или неприятности. Расла съм в сигурност от тази гледна точка. - Сърдеха ли се един на друг – колко продължително? Не. Ако се скараха за нещо след това бързо им минаваше. - Разбираха ли се и лесно ли стигаха до консенсус? Да. Но мисля, че в случая майка ми отстъпваше на баща ми. - Имаха ли разпределение на относителното доминиране в отделните житейски сфери (домакинство, работа и пари, отношения с другите…)? Не. Били са абсолютно равни във всичко. - Някой от родителите беше ли „първа цигулка“, която потиска и доминира другия или двамата хармонираха? Показваха равенство, но аз мисля, че баща ми командваше парада тихомълком. Майка ми беше отстъпчивата. - Еднакво мнение ли имаха по отношение на възпитанието ти или си противоречаха? В повечето случаи да. - Някой от тях съюзяваше ли се с теб против другия? Да, но вече като пораснах. Баща ми с мен срещу майка ми. В началото се съгласявах, но след това му заявих, че ги обичам еднакво и не искам заговори. - Имаха ли общи виждания за живота, цели, интереси, теми на разговор, беше ли им приятно, интересно и добре заедно? Мисля, че да. Във всичко. - Бяха ли си верни? Ревнуваха ли се? Бяха неотлъчно заедно. Верни един на друг. Не съм усетила ревност помежду им. - Умееха ли да правят нужните малки компромиси, да се уважават и си прощават взаимно? Да. Ами 50 год. заедно няма как. - Бяха две половинки, всяка искаща от другия или две цялости, вървящи заедно в обща посока? Две цялости вървящи в една посока. - Забавляваха ли се и бяха ли щастливи заедно? Забавления – силно казано. Като малка имам спомен, че се събираха с приятели, но това отдавна прекъсна. - Имаха ли общи приятели, хобита, общи планове и съпричастност на емоционално и поведенческо ниво? Всичко им беше общо. - Освен партньори, бяха ли и приятели? Да. - Сега, от позицията на възрастен човек, как мислиш, че са преживявали интимността си – била ли е истински задоволителна? Не мога да кажа, но мисля, че са имали хармония в това отношение. - Имаха ли вдъхновяващи ги и общи културни ценности, идеен и духовен живот? Не. Това липсваше.
  18. Ето и моите отговори на една част от въпросите. Тази тема не ми е чужда, много сме я ровили с психиатъра ми и психолозите, при които съм ходила. Горе долу съм наясно с това какво е отражението на родителите ми върху мен и характера, който съм изградила. Върху това съм мислила доста и много неща съм преодоляла. Поне съм им показала, че съм абсолютно независима от тях, дори сме си говорили с тях по темата. Но съм убедена, че на подсъзнателно ниво все още има нещо, което ми пречи и измъчва. - Как те възпитаваха родителите ти? Какви изисквания имаха или нямаха към теб? Винаги съм била възпитавана в морал и ценности. Консервативно семейство. Дисциплина. Не са били лоши с мен, но аз бях послушна. Имам спомен, че до 11 клас, когато за пръв път се влюбих съм се чувствала подтисната и тогава за пръв път се опълчих на майка си. А всъщност, когато ме приеха студентка и отидох в Пловдив се срещнах с красотата в мен. Като че ли се преродих и никога повече не поисках да се обърна обратно. - Изискваха ли високи оценки, чистене на стаята ти, ред, дисциплина? Не, защото аз си го правех. Поддържах чиста стаята си, бях прибрана, не разхвърлях, а относно училище се учех добре и не се е налагало да ми упражняват натиск. Но си спомням, че в училище като, че ли все ми се налагаше да настигам най-добрите ученици. Аз исках да съм на ниво. Бяхме 4 добри приятелки и като, че ли учителите лансираха повече тях отколкото мен. Дали е било така не знам, това ми е останало като чувство. Но то продължи до около 7-8 клас само. В по-горните класове рядко съм се чувствала така. - Какво се случваше, когато не изпълняваше изискванията им? Почти винаги съм ги изпълнявала. Но дори и да се е случвало да не изпълня нещо не съм била наказвана. - Обичаха ли те родителите ти? Гушкаха ли те? Казваха ли ти, че можеш, че си умен и способен? В живота си от устата на майка ми не е излязло нито едно Обичам те. Чак като пораснах веднъж просто насила я накарах да ми го каже. Минала съм през доста трудни моменти и то чисто сама. Аз не живея в родния си град. Баща ми ми го е казвал чак вече като пораснах. Знаех, че съм негова слабост пред сестра ми, лансирал ме е, рядко ме е прегръщал. Никога не чух от тях, че съм умна или способна. Единствено от баща си, след като ме приеха студентка, но по някакво съвпадение май изпълних една негова мечта – станах инженер агроном. - Коригираха ли поведението ти, когато е било нужно или не и как? Баща ми не, но майка ми много мърмореше и сееше морал. Но всъщност аз бях послушна. - Зачитаха ли личността ти или ти се налагаха? По-скоро ми се налагаха. - Стимулираха ли творчеството ти? Не - Защитаваха ли те, когато се е налагало? За пръв път си казах : Боже аз съм имала родители и почувствах тяхната загриженост, когато бях в 10 клас. Кандидатствах за стаж в УПК и не ми стигаха 2 точки. Бях отчаяна, когато те влязоха двамата през вратата и буквално ми се скараха, че не съм била знаела отколкото да ми кажат, че поради същата професия на баща ми ми се полагат 2 точки върху бала. Това беше първият път ,когато усетих, че те са направили нещо за мен и са се напънали. Бяха се заинтересували и разпитали. - Показваха ли уважение в думите и делата си към теб и пред други хора? Не са се държали зле с мен пред други хора. - Обичаха ли те безусловно, дори и когато правеше бели и се налагаше да коригират поведението ти? Баща ми ме защитаваше в повечето случаи, майка ми мърмореше. - Бяха ли последователни и единни в изискванията си към теб или се променяха постоянно и си противоречаха? Последователни Да, но единни Не - Поставяха ли ти нужни, ясни и добри граници или те глезеха прекалено? Най-малко от всичко съм глезено дете. - Чувстваше ли елементи на манипулация, обиди и насилие към себе си? Манипулация на моменти, не съм обиждана или насилвана за каквото и да било. - Ако имаш сиблинги (братя и сестри), какви бяха взаимоотношенията помежду ви? Родителите ви еднакво ли ви обичаха? Ако си по-голямото дете, чувствал ли си ревност при появата на сиблинга след теб? По-малкото дете съм. Имам сестра по-голяма 6 години от мен. Никога не сме били близки с нея докато не пораснах до към 25 год. Тя потърси по-близък контакт с мен тогава. Вече сме добри приятелки, но на моменти имам чувството, че тя се държи с мен все едно аз съм по-голямата. Търси съвети и споделя. Това е хубаво, но незнайно защо понякога ме дразни. Баща ми имаше слабост към мен, а майка ми към сестра ми. И до днес е така.
  19. По моя опит, нужно е човек първо да опознае себе си, характера си. Ето някои въпроси - отговори под всеки: Някои подходящи себе – опознавателни въпроси Въпроси, които е добре да си зададеш в началото на пътя по преодоляване на тревожното си състояние и периодично и с мярка да се връщаш към тях с цел разширяване на самосъзнанието си. Възпитание и автобиографична памет: Родителите към теб: Отношението на родителите към теб и твоята реакция на възпитанието им, е основа на собственото ти отношение към себе си. - Как те възпитаваха родителите ти? Какви изисквания имаха или нямаха към теб? - Изискваха ли високи оценки, чистене на стаята ти, ред, дисциплина? Какво се случваше, когато не изпълняваше изискванията им? - Обичаха ли те родителите ти? Гушкаха ли те? Казваха ли ти, че можеш, че си умен и способен? - Коригираха ли поведението ти, когато е било нужно или не и как? - Зачитаха ли личността ти или ти се налагаха? - Стимулираха ли творчеството ти? - Защитаваха ли те, когато се е налагало? - Показваха ли уважение в думите и делата си към теб и пред други хора? - Обичаха ли те безусловно, дори и когато правеше бели и се налагаше да коригират поведението ти? - Бяха ли последователни и единни в изискванията си към теб или се променяха постоянно и си противоречаха? - Поставяха ли ти нужни, ясни и добри граници или те глезеха прекалено? - Чувстваше ли елементи на манипулация, обиди и насилие към себе си? - Ако имаш сиблинги (братя и сестри), какви бяха взаимоотношенията помежду ви? Родителите ви еднакво ли ви обичаха? Ако си по-голямото дете, чувствал ли си ревност при появата на сиблинга след теб? Родителите помежду им: отношението между родителите ти, което ти си чувствал, без значение дали винаги си го виждал и чувал и реакцията ти спрямо него, се изразява сега в отношението ти към партньорите и близките ти хора. - Обичаха ли се родителите ти и показваха ли го с допир, прегръдки, държане за ръце, гушкане, близост, поглед и милувка? - Караха ли се? Колко често, с каква интензивност и острота? - Сърдеха ли се един на друг – колко продължително? - Разбираха ли се и лесно ли стигаха до консенсус? - Имаха ли разпределение на относителното доминиране в отделните житейски сфери (домакинство, работа и пари, отношения с другите…)? - Някой от родителите беше ли „първа цигулка“, която потиска и доминира другия или двамата хармонираха? - Еднакво мнение ли имаха по отношение на възпитанието ти или си противоречаха? - Някой от тях съюзяваше ли се с теб против другия? - Имаха ли общи виждания за живота, цели, интереси, теми на разговор, беше ли им приятно, интересно и добре заедно? - Бяха ли си верни? Ревнуваха ли се? - Умееха ли да правят нужните малки компромиси, да се уважават и си прощават взаимно? - Бяха две половинки, всяка искаща от другия или две цялости, вървящи заедно в обща посока? - Забавляваха ли се и бяха ли щастливи заедно? - Имаха ли общи приятели, хобита, общи планове и съпричастност на емоционално и поведенческо ниво? - Освен партньори, бяха ли и приятели? - Сега, от позицията на възрастен човек, как мислиш, че са преживявали интимността си – била ли е истински задоволителна? - Имаха ли вдъхновяващи ги и общи културни ценности, идеен и духовен живот? Горните въпроси, когато са задавани в психотерапията, сочат към определен родителски стил на възпитание, а реакцията на детето сформира даден тип характер. Тук само насочвам и загатвам, въпреки че, надявам се, съм полезен с провокирането и събуждането на спомени, преживявания и нагласи, водещи до определени изводи в процеса на самопознанието ти. Повече за възпитанието и видовете характери, виж тук. Важно: Отговорите на горните въпроси служат за по-пълно опознаване на собствения цялостен характер. Няма съвършени родители и това, че анализираш понякога несъвършеното си възпитание, се прави не с цел инфантилно обвинение на възпитателите ти, а за осъзнаване присъствието им в теб самия като интернализирани психични образи и движения.
  20. И още нещо протича като мисъл през мен, мисъл, която е вечен конфликт- тъй като много от нещата говорят за великата мисия и как всичко друго на земята е маловажно, егото, то някак си не се ли получава един прекалено стерилен живот? Това е и което целеше сектата. Прегръщането на тези велики идеи на мен ми опонира със себезаявяването, с това какво аз искам да правя с моя живот. Разликата при сектата с приемането на този 'нов' живот, с това прераждане, когато откираваш Христос и го приемаш в сърцето си , е че трябва да зачеркнеш стария си жливот, да се отречеш от него да то низвергнеш, да скъсаш с него тотално като нещо мръсно и подло, щото виждаш ли сега си се спасил.... Лошото е , че понякога изпитвам страх да не би тази промяна да е наложена от Бог, не в прекия смисъл на думата, но да кажем тя започва да се случва в живота ти, и каквото и да правиш не можеш да я избегнеш, само ако ѝ се противопоставяш, още повече страдаш. Аз се противопставях на сектата толкова години и много страдах, като винаги в мен беше страха да не би да са прави. Знам ,че не са били, но ако се очистим толкова много, то това ми звучи леко нее стетвено, тези думи са толкова грандиозни, толкова велики, че всяко друго човешко чувство с негативено естество, като завист, ревност и т.н те правят да се чувстваш нищожество, че си ги позволяваш да ги изпитваш. А точно с Дора това учим в момента, как да прегърна лошото си 'Аз' и да се науча да го обичам, не само да бягам към идеализирания си образ, и да го търся както в мен, така и в другите хора. Ето това разединение е основата на конфликта със сектата. Не моженето да бъдеш себе си заради ВЕЛИКАТА ИДЕЯ.
  21. Извинявам се, че пак съм аз.. ама исках да попитам още нещо. Нормално ли е той да не иска да ходи с мен никъде (визирам дискотеки, клубове..) най-вече на караоке, при положение, че аз мога да пея и той ми казва, че там няма какво да прави, защото аз съм само на сцената и на него му е скучно. Грешно ли е, че тези думи ме нараняват?? И приятелките ми прави ли са като казват, че ако той прави някои от тези неща с мен, няма да ми е толкова гадно като ги прави и без мен? Онзи ден гледахме едно клипче, където аз пея и той е до мен.. и той си цъка на телефона. Моята приятелка каза "леле, някой друг на неговото място би се разтопил".. Когато сме заедно, той единствено иска да гледаме филми, да си почиваме, пък като не сме, все иска да ходи някъде.. И винаги се караме, той ми крещи.. аз изпадам в ужасна истерия, не мога да се съвзема, плача ужасно много и хълцам и не мога да си поема дъх, това много ме притеснява..Той в такива моменти почва да ме напада, че съм луда и му е писнало да рева..но след време се усеща и ме прегръща. Сигурно наистина имам нужда от терапевт, но не мога да си позволя да давам толкова пари, наистина първо прочетох почти всички статии за ревност, вманиачаване, стигнах до някои отговори, но не знам как да ги преодолея, как да променя всичко това. До момента разбрах, че не толкова обичам, колкото имам нуждата от обичта на някого, тъй като в детството ми и до днес никой от родителите ми не ми е казвал, че ме обича, майка ми и баща ми са разделени, винаги са ме критикували, и са ме подценявали. Не ми се вярва да не го обичам, но определено откакто започна да се променя (преди беше срамежлив, несигурен в себе си, и на мен това много ми харесваше и се чувствах спокойна и толкова на място) се промених тотално и вече се плаша от човека, в когото съм се превърнала.. Искам си обратно хубавия живот, да съм смела, сигурна жена, която знае как да постигне това, което иска и да не се оставя някакъв човек да управлява щастието й. Много съжалявам ако съм досадна.. Ще опитам да намеря пари и да се срещна с някого, защото все пак здравето ми е много по-важно от парите..
  22. ЛИЧНО ТОВА ! Това е моята истинска история . Ако може съвет или мнение ; моля . ***************************************************************************************************************************************************************************************** ЛЮБОВ ДО КРАЯ Ще напиша тази история ; искам да остане кратък спомен от това . История ; която ще остане завинаги в мен . Невъзможна любов ; която не мога да имам . Цялата тази история ; всичко това ; започна преди 5 / 6 години . Но ще пропусна една 9 клас : ПРЕМЕСТВАНЕТО ! И това преместване ; аз никога ;няма да забравя . То ми даде надежда за едно ново начало ! Начало ; което ще разберем дали е пълно с радост или болка ? Начало ; което никога няма да има край в сърцето ми . Беше така вълнуващо за нещо ново ; беше така досадно ; докато случайно и двамата не се засякохме . Как стана това ? Ще разберем сега ! Преди да вляза в училището ; на входната врата бяха застанали няколко момичета ; които ще съм с тях в една стая ; но аз не ги познавах ; не знаех нищо за нито една от тях . Наложи се да отида при тях . Не обърнах внимание на момчетата кои са и ; кои не са от този клас . За това когато влязох на входната врата ; от единия вход влизам аз ; а другия той . Не знаех нищо за него . Не го познавах . Не знаех кои е и от къде ? Но когато класната ни извика ; по случайност и двамата се обърнахме един към друг . Засякохме погледите си и се разминахме . Но защо в този миг нещо в мен се разтрепери ? За миг спрях да дишам . Усетих как бавно се топя . Обърнах се и тръгнах към него ! Отидох при класната и класа . Не ми пукаше за тях ; колкото от това да не губя време ; да не съм до него .Още тогава бях планирала целия ми престой в това училище . Бях планирала всичко ; съдбата си с него ; но не стана това ; което аз исках . Стана това ; което той направи . Всеки ден от онзи миг в ; който се видяхме ; бяхме като кучето и котката ! Всеки ден ; спорехме за нещо ; карахме се дигахме улицата на крак . Друг ден ! ми рошеше косата ; трети ; минаваха в игри на гоненица .Обикаляхме из училището ; докато не го хвана в някой коридор ; или не го заклещя в ъгъла на някоя пейка във фойето . Много рядко бяха моментите в които да нямаше такива игри . Рядко бяха и най – хубавите моменти . Когато гонейки се ми се виеше свят . И аз се блъсках нарочно във него . Понякога ме прегръщаше ; а аз изчезвах безследно . Така минаха цели две години . Беше така хубаво ! Така красиво … ! Не ми правеше впечатление отначало ; дори не ми пукаше с кого седи и къде . Важното е ; че той ; беше там . Но един от онези дни !Спомените ми за първи път ; обърнах се и погледите ни се засякоха . Тогава почувствах нещо в мен . Почувствах радост ; почувствах трепет в мен . Отново се обърнах към него ; видях очите му . Видях него ! Тогава се усмихнах ; и си казах че това момче трябва да е мое . Нямах смелост да му кажа ! Така исках ! Така силно ! Така силно ; че на третата година започна да ми пука . 11 клас . Горенето на коса ; влюбването ми в него До тук се случиха такива неща ! Не е истина ? ! … Сякаш ; съм сънувала това ! Така ми се иска да е реалност . Да мога ; да го виждам пак . Мислех ; че няма да ми пука . Мислех ; че ще спра да го обичам . Но какво можех да направя !? след като толкова много го исках ; дори направих това което не трябваше . Рискувах ! Казах му го ; казах че го обичам . Че искам да съм с него ! А в замяна на отговора му от това ; че му се обясних в любов ; той ми се изсмя . Така силно се изсмя ; че гласа му се чу в дирекцията . Наложи се да се разправяме там . А през това време ; вътре в мене се отвори дълбока рана ! Болеше така силно ; че имах чувството ; че нещо ме пронизва с нож . Уви беше болка която още не е минала . В дирекцията извикаха родителите ни ! Наложи се заради него аз да говоря ; беше го срам от майка му и моята . Ситуацията в която бяхме в този момент беше най унизителното нещо в живота ми . Този човек ; гледайки майка ми я лъжеше в очите на директорката и неговата майка . Но добре ; че майка не се остави на лъжите му . И аз не спечелих от това … Напротив ! На следващия ден дори повече ми се подиграваше пред всички ; а мен 100 пъти по силно сърцето ми крещеше ! И след всичко това унижение ; когато е идвал при мен ; винаги му помагах . Но не само това се случи тази година ! Една фръцла реши да си играе с косата ми ! Не бях забелязала ; но незнайно кога ; без да разбера в час ; докато уча ми запалиха косата . Не разбрах защо и кога ? но усетих дим на запалка по себе си . Не виждах нищо нередно по дрехите си ; само дето косата ми гореше . Бях бясна в този момент ; разпищях се и просто напуснах час без да искам разрешение . Отидох до банята и изплакнах косата си . Плакнех я на всеки 30 минути през останалото време от учебния ден . След това разгневена ; на същия ден смених прическата и нещата малко по утихнаха . Така измина 11 клас ! Но тук не свършва всичко ! Едва средата на историята е това . Историята за една невъзможна любов ! Това е средата на ЛЮБОВ ДО КРАЯ ! 12 Клас – влюбване ; любов до края ! Любов до края ще разберем малко по – нататък ! ПРЕМЕСТВАНЕТО ! * ГОРЕНЕТО НА КОСА ! * ВЛЮБВАНЕТО В НЕГО ! Това е нищо ; с ЛЮБОВ ДО КРАЯ Да се влюбиш за пръв път ; понякога ревността я няма ; а друг път направо се разболяваш от ревност . Борех се с все сила да не го избегна ; но беше неизбежно . С всеки ден тя нарастваше и ставаше все по – силна ! Заедно с нея и любовта ми към него .Не издържах ; стигнахме до такава степен ; че започнахме да се караме . Стигнахме до степен която след като му признах ; стана толкова груб с мен ; че от хиляди преглътваниа на обиди ; не издържах повече . Тогава загубих контрол ! Не усещах как от това ; само тялото ми започна да се изтощава . От цялата тази умора ; спрях да се храня . Не исках да ям ; нито да дишам и живея . По този повод изминаха две седмици да се възстановя на пълно !Не след дълго време обаче всичко се върна по старо му ! Всички обиди ; всички унижения и подигравки се върнаха . този път не само ; че бях на легло ; а заради всичко това спрях да виждам изцяло . Не виждах хората нито екрана на телевизора ; почти нищо ! Само черни петна . На четвъртата седмица бях на лекар ! От тогава до сега нося очила ; които са за постоянно . След известно време се възстанових макар и с очила се явих в училище . Тогава се изправих лице в лице срещу нея ; и говорихме за него !Говорих ; молих ; а тя сякаш на пук правеше точно обратното . Уж ме слушаше – казваше – да ; добрее ; ноо не бе ни едно от двете ! Ни 1 ; ни 2 ; ни 3 или 4 поне 10 пъти говорих с нея . Бяхме приятелки ; станахме врагове ; сега все още сме ! След тези разговори спряхме да си говорим за известно време . Отбягвах и него и нея ; а когато го отбягвах той идваше при мен . Не ми правеше впечатления ; но нямаше ден в който да не бяхме скарани . Гонехме се из коридорите и понякога се прегръщахме приятелски ! Когато бяхме на пейките във фоайето ; сядах при него макар и да бе против ; но беше и на двама ни забавно . С него редовно се карахме ; но всичко за 1 час утихваше ; а с нея около 2 месеца не си говорехме … И въпреки тя да беше сгодена ; а аз свободна – това на него му беше се едно . Знаех ; че следващия ден ще бъде по – вълнуваш от идващия ! Малко по – на татък когато аз ; класа и класния отидохме до хотел Виена ; тогава останахме на саме с нея и я помолих да го остави . Исках да мога да имам и аз шанс с него . После ме пита дали толкова го обичам ; че да не мога без него ? Казах и какво се случи между нас през изминалото време ; но направих грешка – не трябваше да и казвам нищо . Особено ; това че и да искам да съм с него е по скоро да ме застреля … От тогава всичко стана твърде болезнено за мен . Тя започна да прави нещата на опаки . Започна да прави това което знае ; че ще ме нарани . Започна да излиза с него на среща тайно от родителите и . Започнаха да излизат дори и на разходки заедно ; макар това ; че на него понякога му беше писвало от нея ! И понеже от самото начало той знаеше за моите чувства го правеше още по трудно . Сядаше при нея ; закачаше я ; правеше всичко това много добре ; че по едно време изглеждаха като двойка . А всъщност са искали да ме заблудят . Целта им беше да се дразня и да се разболявам . Това успяха да направят те с мен . С течение на времето обаче ставах все по слаба : колкото и да се борех ; силите ми се изчерпваха . Сякаш света за мен беше спрял докато другите се радваха . Света беше спрял ; но точно сега не можех да се предам . Подготовката за снимките на бала беше започнала ! Имаше моменти когато бях щастлива ; и сърцето ми биеше лудо . Искаше ми се тези моменти да не бяха спирали . Имаше дни ; в които сърцето ми беше разбито на две . Дни които някои от тях а мен бяха напълно мрачни . По време на снимките за диска на бала ; имаше моменти когато трябваше да съм щастлива ; но и такива когато трябваше да задържам болката в себе си . Имаше време ; когато играех роля ; която не бях аз ! Сърцето ми плачеше ; а сълзите искаха да излязат на вън ! Никога не позволявах да си проличи пред камера ; колкото и да ме болеше някак си спестявах това . Пред хората слагах фалшивата и щастлива маска на лицето ми ! А щом ме питат всичко ли е наред ; лъжех с Да и Добре . За снимките в компютърната зала ; в двора и извън училищната сграда ; той предпочиташе нея . Понякога ме лъжеха ; че училищните часове са свършили ; но всъщност са искали да останат на саме . Разбира се ! А аз глупачката се хващах на шегите му ; защото го обичах прекалено много . Докато снимахме филма ; забравях за нея и гледах само към него ; и това което правех . Тези моменти ; бяха когато нея я нямаше . Това бяха щастливите и редки моменти . Тогава той обръщаше повече внимание на мен ! Беше хубаво и незабравимо . В същото време обаче се готвехме и за матура . Тя все още предстоеше ; а заради тази цялата драма и него – едва смогвах да уча . Междувременно търсехме място където да празнуваме края на годината . Не намерихме от първия път . Имахме предложение да празнуваме извън града ; но родителите на повечето деца отказаха . Само моите и неговите родители бяхме съгласни . За това намерихме място в центъра до театъра . РЕСТОРАНТ БЪЛГАРИЯ ! Това не беше всичко ; снимките все още не бяха свършили ; а матурите едва сега започваха . Наближаваше и празника на жената ; 8 март . Тогава отново имахме снимки ; половината ден беше щастлив за мен ; а другата не . Бях се подготвила ; знаех че нещо ще се случи . Не исках да мисля за това ; но случи : макар да се надявах на друго. Случи се това ; че в момента в който когато камерата трябваше да заснеме мъжете ; когато момчетата подаряват цветя на жената ; той предпочете нея . Чувствах се унижена и предадена . Беше от друга религия ; но въпреки това предпочете нея . Повечето от момичетата получиха поне по още едно цвете ; а аз само от класния . Дори и пред камерата ме унижи ; беше един кошмарен ден за мен . Два месеца по - късно след тази случка спрях да и говоря . През тези дни ; които минаваха ставаше по нещо ! Беше или хубаво ; или лошо . Нещата се нареждаха перфектно когато тя отсъстваше . Тогава през цялото време беше до мен . Забавно беше ; по онова време когато я нямаше . Но щом се появи ; старата песен започваше на нов глас . Той с нея ; а аз сама . Дните минаваха неусетно ; дори не разбрах кога последната седмица е дошла . Времето бързо летеше ; и всички бяхме заети . Тогава реших да не се караме повече взаимно ; нито с нея нито с него . Сдобрихме се ; но никога повече не бяхме същите . Нещата се промениха коренно между мен и нея . Макар и да бях и простила го направих заради него . Стигаше ми да го виждам ; но след това тя направи нещата така ; че и той да се запише с биология на матурите . Общуването ; ходенето на кафе и разходките им ; малко по малко го накара да се съгласи . Нямаше друг начин . Четири седмици продължително учиха заедно ; ходиха на извън редни матури ; разходки и всичко останало . В същото време приятеля и не знаеше нищо за тази история . Но случайно чух ; че я молел да не го напуска . Със сигурност е искала моето вместо нейното . Питах я веднъж дали е вярно ? А тя каза да ! Каза че уж не било заради този за който съм питала . Мислеше ; че можеше да ме лъже ; но знаех истината ; дори много преди нея ! Траех си за това дори до самия край . Но това не е всичко . Още не можех да позволя на чувствата ми да излязат на яве . Матурата не беше минала . Знаех ; че ако се отпусна сега и се предам ; нямаше дори да мина изпитите . Дори снимките все още продължаваха и не бяха свършили . Балът наближаваше ! Пробите за роклята едва сега започваха . По моя гледна точка ; всичко изглеждаше като подготовка за сватбата ми с него ; но всъщност беше бал . Нямаше сватба нито украсена църква ; имаше само зала пълна със балони и танци . Това беше МОЯТА ЛЮБОВ ДО КРАЯ . Любов която все още продължава и след Края . Най – сетне краят се виждаше . Дойде 24 май . После и изпитите . Първо по Български и литература ; а после и по География . Български и литература го взех с 4 ; а по география се явих на поправка и чак втория път го взех с 3.40 . Дори и повече . След този ден нататък за мен живота ми се преобърна . Подготовката за роклите приключи ; Всички рокли бяха готови . Бяха 3 . Червена ; Черна и Синя . Светло синя . Балът дойде ! Най – накрая снимките и училището приключиха . Но нещо в мен ме накара да се върна там от където всичко започна отначало . Там където срещнах моята първа и истинска любов ! Там откъдето беше началото ; там беше и края на тази любов . Беше финала на една книга която някога имаше начало за ЛЮБОВ ; а сега дойде и нейния Край ! Целия ден го изкарахме с последни снимки ; сълзи и приятели добри . Дойде и реда когато трябваше да избират кой да води колоната ; докато влизахме в залата . Тогава избраха мен с директора на училището . И както се сещате сами ; от тук нататък – игри ; танци и приключения за последно до зори . Дори по време на танците той танцуваше с нея . Това вече е окончателния край . Края на една ЛЮБОВ ДО КРАЯ . КРАЙ !
  23. д-р Тодор Първанов

    Зaщо избра нея

    Нашата връзка бе доста бурна, доста се и карахме ревнувахме,правихме си напук. Най-вероятно си е намерил връзка в която се чувства спокойно.Не се кара с партньора си.Не се ревнуват и не си правят напук.Ако вие намерите друг партньор, с кого да се чувствате спокойно, да не се карате, ревнувате и си правите напук, не бихте ли постъпили като него. Вие пишете --той е единствения мъж когото съм обичала, и едновременно с това --доста се и карахме ревнувахме,правихме си напук. Според мен, това което вие наричате обич и това, което повечето хора разбират под тази дума доста се различава.Там където има ревност, каране и правене напук, любовта я няма.
  24. Здравейте, искрено се надявам че тук ще получа някои отговори на въпросите, които са в главата ми. Проблемът ми е следния омъжена съм от 11 години, със две деца, съпругът ми е ужасно ревнив от самото начало. До преди няколко години съумявах да се справя с ситуацията за мен не е било проблем да си стоя вкъщи, излизали сме винаги заедно това изобщо не ми е представлявало проблем, нямам приятелки с които да изляза на кафе - това също не е проблем, но вече всичко излиза извън контрол. Аз съм изключително затворен и студен човек, /това не е само мое мнение, чувала съм го от близки хора в обкръжението си/, може да прозвучи старомодно, задръстено, или който както иска да го определя, но това е моята същност, а именно никога не съм имала еднодневни връзки, дори гаджетата ми като момиче се броят на едната ми ръка. От както съм се омъжила дори не съм си и помислила за друг, това не е в природата ми, аз съм изключително моногамна, нямам необходимост от вниманието на друг. Нооооо, всичко казано по горе не него не му е известно защото той е прекалено обсебен от фантазиите си за да го види и разбере. Периодично се вкарва в лудо режисиране на сценарии в които аз съм главната героиня, а партньора ми винаги е различен, като започна от колеги мои, негови, просто познати, а по някога и хора които аз изобщо не познавам, дори не съм ги виждала, още повече ме обижда факта, че ме свързва винаги с някакви нищожества, които са последните хора към които бих се обърнала, ако някога реша да правя нещо. Винаги едно и също - хората говорили зад гърбът му, присмивали му се. /Това е пълен абсурд, аз принципно съм тиха, незначителна личност, от хората които е все тая дали е са в компанията или не т.е. слушател, за никой не представлявам интерес да ме обсъжда или пък нещо от сорта/. Първоначално си мислех, че има някой около него, който се опитва да върти интриги, но вече мина толкова време, че колкото и да е откачен човек едва ли би се занимавал толкова, и вече съм на мнение, че той сам си ги фантазира тези истории, като прехвърля проблемите на хората около него в нашето семейство и ги представя като наши. На някой жена му това направила, аааа значи и неговата го прави и това е за всичко. Омръзна ми да изживявам на всички проблемите като свои.
  25. Здравейте! Казвам се Екатерина на 38години. Проблема ми е следният! В последно време се чувствам адски подтисната и притеснена- това е свързано с това ,че видях съпруга ми да си пише във форум за запознанства с друга жена. След разговора ни той сподели с мен ,че няма абсолютно нищо обезпокоително и дори ако иска да прочетем заедно това което си е писал с жената. Но аз не мога да се оттърся от мислите си и непрекъснато мисля само за това ,в главата ми изникват сцени ,как той непрекъснато си пише с нея,дори и че почва да се среща с нея.Влизат ми натрапчиви мисли ,че аз вече за нищо не ставам ,че съм безинтересна за него-въпреки ,че оттогава насам секса между нас стана доста страстен - такъв какъвто отдавна не е бил Следя всяка негова дума и вкарвам друг подтекст. Сигурна съм ,че той не ми изневерява - той е доста свободомислещ.Много отговорен,но много трудно изразява чувствата си - с което бях свикнала / заедно сме от 18години/ Никога не ме е спирал да правя каквото и да било и съответно очаква същото от мен.Искам само да споделя ,преди две години имах панически атаки ,които тогава бяха с други натрапчиви мисли ,породени от дълго боледуване на съпруга ми . Тогава ми трябваше една година за да успея да преодолея това състояние - разбира се с помоща на лекарства. Но сега е различно симптоматиката със сърцебиенето и изтръпването на тялото и страха от това да не умра сега ги няма. Има само мисълта ,че вече със всичко е свършено. Изпитвам нежеление да ходя на работа ,нямам интерес към абсолютно нищо.А аз по принцип съм много дейна личност. Работя в динамична среда ,непрекъснато се срещам с много хора и съм много весел човек. Но сега вече не съм аз Дори не мога да се средоточа върху детенцето ни. Започвам да си мисля обичам ли го или не. Но всичко това се променя ,когато се видим в къщи и вече сме заедно тогава се успокоявам ,но въпреки това отново и отново искам да говорим за този случай,което сигурно вече започва да го вбесява. Започнах да пия Деанксит,но не знам дали той въобще би ми помогнал в тази ситуация от 3 дни го приемам по 1 хапче на ден.Спя и доста неспокойно .Всяка сутрин се събуждам уморена и кошмара започва- мисли,мисли ,мисли.Осъзнавам ,че проблема е изцяло в главата ми ,но мислите не мога да преодолея.Посетих и психолог, но еднократно.Моля ви за помощ как да преодолея това кошмарно състояние?
×