Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for 'ревност'.


Didn't find what you were looking for? Try searching for:


More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

569 резултата

  1. Искам да споделя едно мое наблюдение за Паж меч. Тази карта е индикатор за състояние в много силни емоции - страхове, завист, много голяма неувереност, съпътствано от чувството, че си недооценен и пренебрегнат, откъдето идва и чувство на силна ревност. Тук се нарежда и скритият гняв и склонността, заради всичко изброено, към подлост и интриги.
  2. Здравейте! Омъжена съм от 3 години, с детенце. От известно време между мен и съпруга ми се появиха търкания, предизвикани от... отношенията ни със сестра му. Въпросната роднина още от първия път, когато се срещнахме (уж случайно в парка, но връщайки се назад мисля, че вероятно беше уговорено предварително), се държи дистанцирано и бих казала, пренебрежително, към мен. Тогава, на тази първа среща, тя през цялото време не свали слънчевите си очила (дори когато се представяхме една на друга - не знам как е за вас, но за мен това е признак и на невъзпитание, и на пренебрежение) и общуваше само с брат си, сякаш аз не бях там. Реших, че това е защото не се познаваме и че нещата ще улегнат с времето. Да, ама не! Когато обявихме датата за сватбата (съвпадаше с няколко поредни празнични дни), първата й реакция беше, че те мислели на тази дата да ходят на планина, и това бе заявено по такъв начин, сякаш нашето събитие им осуетява плановете. В крайна сметка дойдоха. В ритуалната зала тя и майка й не спряха да приказват, бяхме в тесен семеен кръг, а беше по-шумно, отколкото ако присъстваха 100 човека; после - в ресторанта сестра му рева, незнайно защо. Когато съобщихме, че чакаме бебе, мъжът й беше по-развълнуван от нея, започна да пита в коя седмица е бременността ми, как се чувствам; тя и дума не обели! Последното тенденциозно изпълнение беше преди няколко седмици, когато празнувахме рождения ден на детето ни. Естествено, и те бяха поканени, съпругът ми й съобщи 2 седмици предварително, както е нормално, отговорът беше, че имат резервирана екскурзия в чужбина и няма да присъстват. Обади се да честити празника на детето едва след като се върнаха, сякаш не може да се свърже от чужбина. После изведнъж стана жизненоважно да се поднесе подарък; мъжът ми (тъй като нямаме разменени телефони с нея, комуникацията се урежда между брат и сестра) започна всеки ден да повтаря, че трябва непременно да се видим, защото сестра му искала да направи подарък на детето. Заявих му, че ми е омръзнал начинът, по който тя се отнася с нас и че не желая подаръци от нея, защото празникът е минал и който е имал желание, го е уважил. Естествено, аз излязох най-черната в цялата история, той каза, че съм поставяла забрани да се вижда детето; че щом сестра му няма да го вижда, няма да се срещаме и с моите роднини; че съм завиждала (!) на сестра му, че ходила на екскурзия... Най-интересното в цялата история е, че ако попитате който и да е мой познат, едва ли някой би ме определил като зла, заядлива, злобна и свадлива. Според съпруга ми съм параноичка, но имам чувството, че сестра му, подтиквана от ревност или не знам какви други чувства, умишлено се държи така, за да провокира. Лично аз предпочитам да не общувам с подобни негативни хора и винаги съм избягвала такива контакти, но в случая според него трябвало да поддържаме комуникация, защото сме били семейство. Е, за мен да бъда част от семейство, означава да общувам нормално с хората, да мога да споделям емоциите си и празниците си с тях, а не да се държат така, сякаш не същуствувам. Попитах го какво е за него семейството - отговорът беше - роднинска връзка; и това ме задължава автоматично да се срещам с тях. А защо, щом искаме да имаме семейни отношения, не се държим като нормално семейство??? Болно ми е, че той не ме разбира, че създаваме напрежение вкъщи, а най-много - че детето ни става свидетел на скандали, и то за глупости. Сега започнаха предложения да ходим у сестра му на гости. Аз не желая, предложих, въпреки че не ми е приятно, ако иска да ги покани, да се видим на неутрална територия у родителите им, или да се разходим в някой парк (което е върха на компромисите, които мога да направя), не, не можело; явно виждането трябва да стане както и когато тя поиска, иначе - НЕ, но контрата остава у мен, защото съм повдигнала въпроса за нейното отношение! Вече не знам какво да правя, идва ми да му поставя директно избора - да запази новото си семейството, или да си остане сам, на разположение на сестра си, винаги, когато тя пожелае.
  3. Редакционната колегия на сп. „Житно зърно” попадна на интересен материал от архива на Цветана (Лиляна) Табакова: „Кабала – науката за числата, буквите и човешките имена”, записан при частни разговори и срещи с Учителя Беинса Дуно. Материалът е подреден в две тетрадки, които малко се различават една от друга. В Кабалата, дадена от Учителя, българските букви имат числена стойност според звученето на техните съответствия в латинската азбука. Този странен синтез на базата на звука ни даде основание да публикуваме материала със заглавие „Звучащата Кабала”. Днес цялото околоземно пространство е наситено с вибрациите на английския и френския език, които ползват латинската азбука. Буквите са образи – символи. Звукът е тяхната вътрешна същност, а зад звука седи силата. Може би за обединеното човечество е необходима единна кабалистична система и Учителят ни дава модел как да се осъществи това сливане. За нас, българите, тази система има своите неудобства. Буквите Ъ и Ь липсват в латинската азбука. Те не присъстват в Кабалата, която Учителят е дал на Цветана (Лиляна) Табакова. Ъ и Ь в средата на името се броят за единици. Буквата Й може да запази числената си стойност 10 като Йот, но на латински се произнася „жи”, така че числото 10 ще има две букви – Ж и Й. Това е предложение на редакционната колегия. Буквата Ч е записана само в едната тетрадка с числена стойност 900, но в главата „Закони на буквите” липсва нейната характеристика. Тя също не може да участва в кабалистичното изчисление, ако характеристиката й не се добави от беседите и лекциите на Учителя. Въпреки наличието на тези трудности, редакционната колегия реши да публикува в няколко поредни броя на списанието Кабалата според текста, с който разполагаме, разбира се, по необходимост редактиран. Учителят изнася за първи път принципите, които стоят в основата и структурата на човешките имена, методите за хармонизиране на рожденото и именното число, връзката на числата и буквите с цветовете и съответстващите им тоналности (гами). Първата част на Кабалата може да се използва като фундаментално знание при всички нумерологични системи. ГЛАВА 1 НАУКАТА ЗА ЧИСЛАТА Учителят често говори в беседите си и в частни разговори за значението на числата, буквите и човешките имена. Старите евреи преди хиляди години са променяли името на болния с име, благоприятно като вибрация за случая и той оздравявал. Египетските мистици са преподавали принципите на числата като една от най - свещените мистерии. Когато човек изучи принципите на числата и буквите до най-големи тънкости, може да постави живота си в хармония с Природата, с Бога. Числата, свързани с буквите, са енергии, насочени към материалното поле, които обуславят качествата на индивида и го характеризират като личност. Таблица 1 Трите вида вибрации имат различно значение. Добре е името да съдържа букви от трите вибрации. Буквите с единична вибрация са много силни. Те имат отношение към принципите и действат през целия живот на човека. Двойните вибрации поддържат силата и градят – духовният свят. Тройните вибрации са съграденото – осъщественото на физическото поле. Когато името съдържа букви и от трите вида вибрации, човек има по - благоприятни външни условия и по - богата съдба. Добре е името да бъде по–дълго, с по–голям брой и различни букви. Да се избягват къси имена с еднотипни вибрации. Къси имена са Ана, Иво. Еднотипни вибрации имат имената Мими, Лили и др. Да се избягва съкращаването на дългите имена, което винаги би действало отрицателно върху живота на индивида. Например името Трендафила има 10 букви. Не е добре близките й да я наричат Филче. Човек живее по девет години във всяка буква от името си. Девет години съответната буква влияе върху характера и съдбата на индивида със своите положителни и отрицателни качества. Ако името е съставено от малко на брой букви, например Ана, след 27 години (3х9), Ана ще започне нов цикъл на 28-та си години, в случая с А и отново ще следват 3 цикъла от по 9 години до края на името. Името Ана може да се удължи с двойно „нн“ в средата. За да узнаете именното число, трябва да съберете числата на буквите на името. Изчислява се само собственото име. Презимето не се изчислява, защото се отнася до фамилията. Полученото число се редуцира до едноцифрено. Например името Анна: 1 + 5 + 5 + 1 = 12 = 3 Числото 3 е именното число на Анна. Именното число упражнява най – мощно влияние в живота на индивида. Вибрацията на именното число владее над опитността на живота. Числата с единична, двойна и тройна вибрация се разделят на три триади: Таблица 2: Чрез триадите се разбира доколко именното и рожденото число са в хармония. Числото на датата на раждане има своя собствена характеристика. То, както и именното число, трябва да се редуцира до едноцифрено, ако не е такова. Например 28 е 2 + 8 = 10 = 1. Единицата е редуцираното рождено число на даден човек, роден на 28-ми. Доколко животът на този човек ще бъде хармоничен и щастлив, зависи от хармонията или дисхармонията между рожденото и именното число. Ако Анна е родена на шестия ден от месеца, нейното именно число 3 и рожденото й число 6 са в хармония, защото и двете са от триадата 3-6-9. Поради хармоничното съчетание на двете числа, Анна ще има добри външни и вътрешни условия за осъществяване на своите духовни подтици и начинания. Но ако Анна е родена на първия ден от месеца, рожденото и именното число ще бъдат от две различни триади. Нейната личност ще бъде поставена на ред изпитания, противоречия, болести. Ако именното и рожденото число се намират в различни триади, т.е. не са в хармония, между мислите, чувствата и действията на индивида ще липсва хармония. И като резултат несполуката ще идва вместо успеха, болестта вместо здравето. Именното число владее над рожденото, защото е велика положителна сила, която слиза в посока към материалния свят. Рожденото число е велика отрицателна сила, която владее физическото поле. То показва пътя, който индивидът трябва да извърви при своето еволюционно движение нагоре. Вибрацията на именното число владее над общите житейски условия, индивидът чувства неговата сила в домашните и социални отношения. Рожденото число действа по–пряко върху физическото тяло и засяга здравето на индивида. За да бъде човек здрав, работоспособен, необходимо е рожденото и именното число да бъдат в хармония – в един и същ тригон. Именното число 3 в името Анна и рожденото число 1 не са в хармония. Анна не може да промени рожденото си число, но именното може. Тя трябва да избере ново име с именно число от триадата 3 – 6 - 9. В Таблица 3 се вижда как числата и съответстващите им букви упражняват влияние върху органите на човешкото тяло. Триадите също оказват влияние върху органите на човешкото тяло. Таблица 3 Таблица 4 Щастливи дни, месеци и години Въпросът за щастливите дни, месеци и години е свързан отново с триадите. Таблица 5 Нашите щастливи дни, месеци и години са хармонични за осъществяване на нашите материални интереси. Силата на дните е по–голяма, отколкото на месеците. Месеците са по–важни , отколкото годините; а годините влияят на общите условия повече, отколкото на отделни събития. Дните на месеците, които са двуцифрени числа, трябва да се редуцират до едноцифрено число от съответната триада. Примери: 30=3; 12=3; 15=6; 27=9. Три, шест, девет са основните числа в третата триада. Годините се изчисляват като се редуцират техните числа до едноцифрено число. Например 1942 година 1+ 9 + 4 + 2 = 16 = 7. Числото 7 е в хармония с триадата 1 – 5 – 7 и в дисхармония с останалите две триади. Щастливи години са тези, които могат да се разделят на числото на рождената дата. Злощастни години са ония, които не могат да се разделят на числото на рождената дата. Например година 1908 е щастлива за кое и да е лице от триадата 3 – 6 – 9, понеже 1 + 9 + 0 + 8 =18 = 9. Числото 9 се дели на всяко от числата от триадата 3 – 6 – 9. Съвършени и несъвършени имена Съвършените имена се състоят от нечетен брой букви. За да се усъвършенства името, трябва да обърнем внимание на три контролиращи сили, наречени: крайъгълен камък, централен камък и горен камък. Крайъгълен камък се нарича началната буква в името. Централният камък в едно име е централната буква, а горният камък в едно име е последната буква. Влиянието на крайъгълния камък е най-силно, защото целият живот на индивида е под неговите вибрации. Ако неговото число не влиза в триадата на рожденото число, сигурно е, че лицето ще срещне много спънки в живота. Понеже крайъгълният камък определя в голяма степен живота на човека, той ще действа съвместно, в периоди от по девет години, с всяка следваща буква от името. Централният камък или средната буква от името носи тежестта на арката и трябва да бъде силна материална буква. Ако името се състои от четен брой букви, остава без централен камък. Такива лица не могат да проявяват в достатъчна степен концентрация на съзнанието си поради липса на обединяваща сила вътре в човека. Централният камък хармонизира името и се превръща в разпределител на силите на душата. Горният камък е последната буква на името. Той е завършваща сила и съдържа в себе си постигането на всички възможности. Неговото влияние е много мощно, показва перспективата на развитието. Крайъгълният камък, централният камък и горният камък се отнасят до първата, втората и третата степени на всяко едно число и към числата на трите триади, както посочва следната таблица: Таблица 6 Пример за едно съвършено име е името Давид. Централният и горният камък се намират в същата триада като именното число: Д А В И Д 4+1+4+9+4 =22=4 В хармоничното име крайъгълният, централният и горният камък трябва да бъдат в една триада. Ако рожденото число на цар Давид е също от триадата 2 – 4 – 8, резултатът ще бъде напълно хармоничен. Не е добре числото на името и рожденото число да са еднакви, защото ще се получи прекалено струпване на еднотипни енергии. Например лице с именно и рождено число 5 ще живее дълго време в свой измислен, въображаем свят. Лице с именно и рождено число 9 ще бъде много оригинално, но и много нервно, защото числото 9 влияе силно на нервната система на човека. При именно число 10 и рождено число 10 лицето ще бъде голям идеалист, съвсем непрактично и ще се превърне в бреме за околните. Промяна на името Избирането на ново име не е лесно. Понякога е невъзможно към рожденото число да се подбере подходящо име, чието число да се съгласува с рожденото и същевременно с числата на крайъгълния, централния и горния камък. Това е труден въпрос, изискващ сериозно размишление. Новоизбраното име ще упражни силата си, ако се възприеме завинаги от лицето като единствено име и бъде използвано в личния му и социалния му живот. За себе си трябва да мислим непрекъснато с новото си име. Необходимо е да убедим няколко от най-близките си приятели да ни подкрепят, като мислят за нас и ни наричат с новото ни име. Без тези усилия желаният резултат ще се забави. Цветове и триади Всяко число има свой цвят. Цветът оживява числото и помага на индивида да възприеме неговото въздействие. Колкото по-съзнателен е този процес, толкова по-мощно е хармонизиращото влияние на съответния цвят. Всеки човек трябва да носи винаги собствения си жизнен цвят. Той ще му помогне да си осигури добро здраве и успех във всяко начинание. Таблица за съответствията между числата, буквите и цветовете: Таблица 7 Цветовете трябва да се носят не само на дрехите, но и непосредствено до тялото, на голо, тогава са от полза. Да се носят на частта от тялото, повлияна от съответната триада. Например лица, свързани с триадата 1 – 5 – 7, трябва да носят своя жизнен цвят върху горната част на тялото, близо до главата, сърцето, стомаха, според рожденото число. Лице в хармония с триадата 2 – 4 – 8 трябва да носи жизнения си цвят около корема, за да повлияе на бъбреците, червата и детеродните органи. При хората, свързани с триадата 3 – 6 – 9, „тройките” могат да носят жизнения си цвят около черния дроб, но тези, повлияни от 6 и 9 не са ограничени да носят съответните цветове в някоя определена област, тъй като 6 и 9 влияят върху умствените центрове и нервната система. Те могат да носят жизнените си цветове във вид на бижута, пръстени, гривни, огърлици, колиета и др. Ако рожденото и именното число съвпадат, цветът, който като сила въздейства на лицето, се нарича именен цвят. Основни музикални принципи Тонове, тоналности (гами), триади Всеки индивид вибрира и влиза в резонанс с определен тон и съответстващата му тоналност (гама). Това е звуковата среда, в която той живее. Задачата на човка е да открие своя тон и гама, да влезе в хармония с тях, за да подобри условията на своя живот. Този тон и тази гама звучат от самото раждане до края на човешкия живот. Ако индивидът работи съзнателно с тях, ще се радва на добро здраве. Таблица 8 Музикалните тонове или гами, съответстващи на рожденото или именното число, трябва да се пеят или свирят всеки ден. Ако това правило не се изпълнява, човек излиза от своята звукова среда, губи връзка със своята рождена вибрация, постепенно спира да резонира или умира. Индусите имат древен инструмент – вина. Той издава един единствен много дълъг тон, върху който те медитират. Ако човек не може да пее, нека използва някакъв инструмент с клавиши или свирка, за да медитира върху собствената си вибрация, като я пее или свири продължително време. Ако човек лесно се възбужда и неговият основен тон е мажорен, добре е да пее или свири в минорната гама, започваща от същия тон. Например от до мажор в до минор. Човек, чийто основен тон или гама е минорен и се чувства силно угнетен, е добре да пее или свири в съответната мажорна гама. Например от до минор в до мажор. Основният тон и гама на всеки индивид са ключове към неговия вътрешен свят. ГЛАВА 2 ЗАКОНЪТ НА БУКВИТЕ Учителят казва: Името трябва да звучи музикално и да има букви от трите части на азбуката (от А до И, от Й до Р, от Р до края) и да са съчетани така хармонично, че при изговарянето да се чувства мекота. Букви с единична вибрация БУКВАТА А, ЧИСЛОТО 1 А е началната буква в българската азбука. Показва интелекта и неговата проява във всички области на човешката дейност. Буквата А е великият архитект, в чието съзнание формите се раждат. Останалите букви са изпълнители на проекта. А, като единица в името, е показател за всички промени в живота на човека. Числото 1 е сигнификатор на подема, на новото начало. Ако именното и рожденото число са в хармония и буквата А се включва в тяхната триада, съответният период от живота на човека ще се характеризира с промени към по-добро. Тези промени, независимо в коя сфера на живота се проявяват, трябва да бъдат вещо ръководени, защото ако А не е в хармония, те могат да бъдат гибелни за личността, която има склонност към агресивност и незачитане на другите. Учителят казва за букавата А: „ Най-силната буква, началото на всички неща. Означава бременност, закон за движение. А е човешкият интелект, който се учи от опитностите в материалния свят. В този смисъл А показва слизане в материята.” За материалния полюс на буквата А Учителят казва: „Буквата А се е явила първа. Тя представлява човешкия егоизъм в първа степен.” За възходящия полюс: „Буквата А е творческа гласна, тя сама не създава, но творчеството е закон на вечността.“ Единицата като рождено число символизира Егото и означава силна воля, силен характер. Такъв човек може да се издигне високо, защото мащабът на неговата дейност е голям, но като не познава детайлите на проекта, лесно може да падне, ако не зачита мннеието на околните, което за него е проблем. Единицата лесно създава врагове и множество препятствия в своя път. БУКВАТА Б, ЧИСЛОТО 2 А е най-силната буква, началото на всички неща. Означава човек, който започва да се проявява. Обаче Б създава формите. Това, което е посадено, иска да изникне. Б е творчески съграждащ принцип в природата, носи благост. В думата „благост” няма двойнственост. Б е велик закон на равновесие. Буквата Б абсорбира силата и дава форма, сладост, вкус. Ако именното и рожденото число са от триадата 2 – 4 – 8, тя ще покаже силата на майчиния дух. В мъжка тема числото 2 показва връзка с природата, със земята. Числото 2, когато пътешества, винаги мечтае за своя дом. Буквата Б, свързана с числото 2, има определени възгледи, които следва неотменно и твърдо. Човек трябва да знае дали именното число 2 или рожденото число 2 има по-силно влияние върху неговата личност. Ако силата на буквените вибрации е по-голяма и подкрепена от други фактори, човек се проявява в по-голяма степен като материалист. Ако рожденото число е по-силно и хармонично, лицето проявява чувствителност, проницателност, тайнственост. Двойките често са нерешителни, защото искат точно да преценят двете страни на всеки един проблем и протакат разрешаването му. Те често се опитват да приспособят дадените от съдбата условия към своите представи, интереси, потребности. Двойките трябва да запомнят следното: да не се ръководят сляпо от своите чувства и емоции, защото поради дребнавост и себелюбие могат да стигнат до фанатизъм. Едно нехармонично 2, когато именното и рожденото число са от различни триади, е потайно, проявява самолюбие, неискреност, безчестие. Постиженията в живота на двойката идват късно, след четиридесетгодишна възраст. БУКВАТА Ц, ЧИСЛОТО 3 Буквата Ц е духовна буква, едно всемирно число. Тя трудно се събира в материалните букви и не е в хармония с тях. Буквата Ц е многостранна, с широк диапазон на дейност, но често разпилява своя интерес. Когато е водена от духовни подбуди, найният разностранен талант разцъфтява и тя може да извърши множество дейности с добър успех. Тройката като рождено число означава интуиция, смелост, бързо ориентиране. Като именно число – разнообразни дарби и способности. Числото 3 притежава мощен интелект. Успява да се издигне там, където е необходима бързина на мисълта. Три е артист, може да бъде красноречив оратор, обича науката, законността, мистицизма. Когато числото 3 е в хармония, то е весело, разположено, уравновесено, естествено щедро. Поради своята универсалност и в известна степен непрактичност, не успява да използва дарбите и способностите в свой личен интерес и пропилява щастливите възможности, които лесно му се предоставят. Ако успее да стори това, ще се издигне. Когато чилсото 3 не е в хармония, проявява лекомислие към настоящето и бъдещето на своя живот. Разпилява силите си, умствения си капитал, разрушава моралните устои на собствения си живот, пилее с широка ръка придобитото богатство. Буквата Ц контролира функцията на черния дроб. Когато вибрацията й е нехармонична с именното и рожденото число, черният дроб боледува, засяга също белия дроб и дихателните пътища. За да се освободи от негативното влияние, човек трябва да овладее в максимална степен своите емоции и вътрешни противоречия. БУКВАТА Д, ЧИСЛОТО 4 Учителят казва: „Буквата Д означава закон на равновесие, притежава активна сила, която е в състояние да примири противоположностите между физическия и Божествения свят, да преодолее мъчнотиите. Буквата Д е плод, който е завършил развитието си.” Четворката като именно или рождено число показва твърд, упорит характер, предпочита предпазливостта пред риска. Добре преценява своите желания и тогава пристъпва към действие. Лоялен приятел, но не е човеколюбиво число. Четворките изискват хората да живеят по закона на Правдата и най-малкото отклонение от закона на справедливостта променя рязко тяхното отношение от добро и благородно към грубо и рязко. Те са честни и упорити, достигат признание ако отстояват докрай тези принципи въпреки многобройните препятствия. Понасят трудностите спокойно и трезво. Когато буквата Д е в хармония с именното и рожденото число, тя е щедра, честна и може да се разчита на нея. Поддържа непрекъснат своя стремеж към издигане в службата, в науката, търговията с недвижими имоти, има отношение към минното дело. Когато буквата Д не е в хармония, носи неволи, загуби, злощастни връзки и контакти, трудно лечими болести. Дисхармоничната четворка е груба, безчестна, несправедлива поради склонността си към невъздържаност. Буквата Д е любител на природата, на лунните нощни разходки, обича животните, грижи се за тях с любов и всеотдайност. Четворките не трябва да имат материални контакти с числото три. Техните най-добри приятели са между числата 2, 8, 11 и 22. БУКВАТА Е, ЧИСЛОТО 5 Учителят казва: „Буквата Е означава слизане на енергии от Божествения свят на физическия, за да послужат за размножаване и осъществяване на всичко, което иска да се прояви, да се материализира.” Буквата Е с едния крак е на земята, а с другия – в астралния свят. Е е двойнствена буква, неуравновесена. Когато е поставена хармонично, тя се повлиява и привлича повече от светското великолепие и блясък и в по-малка степен от духовната страна на живота. Лесно и внезапно може да смени посоката си на движение. Е може да бъде в еднаква степен и добротворна, и злосторна. Тя може да получи импулс за висше проявление, но числото 5 става пречка поради своя нервен темперамент и неовладян характер. Тогава силата на импулса се разтваря в някакъв вид удоволствия, за което лицето Е – числото 5 дълбоко и искрено съжалява по-късно. Когато 5 е рождено число, лицето е изпълнено с възторг и вдъхновение, достигащи често до авантюризъм. Ако лиспва хармония между именното и рожденото число, петицата трудно може да запази равновесието на своя ум и лесно избухва. В такъв случай лицето или трябва да достигне достатъчно високо духовно ниво, за да може да се въздържи, или да даде възможност на разрушителните желания да се проявят, за да не се достигне до нервно разстройство или до разстройства в храносмилателната система. Буквата Е лесно се вдъхновява от всичко ново, лесно се приспособява в несвойствена за нея среда, овладява с лекота чужди езици. Пет се стреми към промени, независимост и се учи преди всичко от своите опитности, бързо се примирява с неудачите и загубите. Петицата лесно печели пари. Буквата Е трябва да приеме въздържанието като свой път, ако не иска да разруши душата си. В подходяща духовна среда може да развие психичните си способности. БУКВАТА Ф, ЧИСЛОТО 6 Според Учителя буквата Ф е трудна, с опасни вибрации. Силата при нея е раздвоена. Тя има мощ да създава, но има и мощ да разрушава. Когато проявява своите висши вибрации, Ф е постоянна и твърда в намеренията, лоялна към приятелите си. Шестицата е идеалист, мечтател. В нейното въображение всичко е прекрасно. Поради артистичната си нагласа тя лесно се пренася в света на мечтите и може дълго да остане там, забравяйки ежедневието. Шестицата е интелектуално число. Често се среща като именно и рождено число сред изтъкнати творци на словото, музиката, изкуството. Шестицата работи за другите, рядко за себе си. Когато рожденото и именното число са в хармония, от триадата на шестицата, човек е искрен, благонадежден, сърдечен, оптимист, толерантен, ползващ се с доверие. Хармоничната шестица може да бъде добър организатор на обществени движения с етична насоченост. При нехармонично съчетание въображението става болезнено, образите се изкривяват, интуицията, иначе безпогрешна, започва да създава неоснователни страхове. Шестиците трябва да изпълняват обещанията си, защото околните приемат думите им напълно сериозно. За да имат успех, трябва да поддържат поведение, което събужда доверие. Трябва да овладеят илюзиите си и да намерят реалността на собствения си живот сега, в този момент. БУКВАТА Г, ЧИСЛОТО 7 Учителят казва: „Буквата Г е безкрайно, вечно начало. Във вечността е вложено всичко.” Г е топлината и светлината, при които посаденото расте. Седмицата е строго число, тя никому не прощава, защото е закон на съвършенство, знак на пълнота, на вътрешна чистота, която създава красотата отвън. Седмицата завършва всички начинания. Който е под влиянието на буквата Г – числото 7, е методичен, изобретателен. Ако насочи своите усилия за развиване на духовните си способности, може да получи вдъхновение и да получи пророчески дар. Седем не остава в подчинено положение. То е винаги на върха. Буквата Г повлиява силно физическия и умствения живот на родения. На тялото дава сила и запас от физическа енергия, а когато рожденото и именното число са в хармония, носи здраве и дълголетие. Седмицата оказва влияние върху астралния живот на човека, усилва чувствата и страстите. Когато един човек – седмица обича, люби, когато не обича, мрази. Учителят казва: „Буквата Г показва музикалност.” Енергиите, свързани с този звук, идват от духовния свят. Седмицата е любител на музиката, литературата, изкуството, има богато въображение, обича самотата, тайнственото, мистичното. Когато седмицата е в хармония, роденият може да посвети живота си на науката, изкуството, на философски и трансцендентални изследвания. Най-силно съпротивление на седмицата оказва числото 8. Седмицата има афинитет към числата 11 и 22, но това привличане трябва да се избягва. Най-тежкият недостатък на буквата Г е желанието да обсебва чуждото по грабителски начин. БУКВАТА Х, ЧИСЛОТО 8 Учителят казва: „Буквата Х е закон на успокояване.” При Х имаме един приятен обяд. Ще бъдеш възнаграден за слизането и за носенето на товара. Законът на осмицата и неговото проявление в буквата Х е да твори, да изпълнява и да завършва. Осмицата планира, реализира и получава резултати. Тя има силен характер. Трудностите я стимулират. Може да вземе върху себе си товара на другите, толерантна и справедлива е към всички. Числото 8 означава най-големите страдания, допустими за човека. Така лошият човек може да стане добър, изправен пред числото на вечността и безконечността. Когато именното и рожденото число са в хармония, числото 8 може да работи за цялото. Ако не са от една и съща триада, осмицата проявява егоизъм и себелюбие. Осмиците обичат природата. Имат отношение към изкуството. Между осмиците се срещат често артисти, музиканти, писатели. Привличат се от числата в триадата 3 – 6 – 9. Антагонистично настроени са към числата 5 и 7. Понеже силите на осмицата са поляризирани горе – долу, дейността им трябва да бъде насочена за благото на цялото човечество. Ако дейността се насочи към собствената личност, осмиците изпадат в дребнавост. При числото 8 външните условия са по-силни от личността. За да се справи човек, трябва да събуди своите вътрешни сили. Строгата любяща майка ги учи на служене и търпение. БУКВАТА И, ЧИСЛОТО 9 Учителят казва: „Буквата И е свързана с ума. Тя потвърждава реалността – цъфнал цвят.” Цветът е начало на един процес. И има стремеж да го завърши. Буквата И се състои от две течения, едното слиза отгоре надолу, а другото се изкачва отдолу нагоре. Ако търсите истината, първо ще слезете, а после ще се качите. За буквата И високият идеал е път на постижение. Тя има твърда воля. Може многократно да повтаря и усъвършенства даден процес, докато достигне до съвършенството. Като именно число се откроява с артистични способности. Детето с именно число И от най-ранна възраст държи перо в ръка и пише стихчета и разказчета. Когато между именното и рожденото число няма хармония, страда нервната система, която е тясно свързана с буквата И и числото 9. Еднообразието притъпява сетивата на едно И. Всички процеси, които се повтарят, трябва да бъдат носители на известно разнообразие. Буквата И обича да ръководи и го прави разумно, добре. И – числото 9 трябва да поддържа добра вътрешна чистота, в противен случай цялата сила ще се загуби. Трябва да се задоволява и с малкото, което му е дадено, защото то винаги е достатъчно. Когато буквата И не е в хармония, злощастията се повтарят отново и отново. Числото 9 според Учителя е „крайният резултат на всеки живот, който изисква съвършенство.” Девятката е човешката глава, проявеният човек, резултат на творческия принцип, чрез който се проявява Божествената сила в света. Букви с двойна вибрация БУКВАТА Ж/Й, ЧИСЛОТО 10 Буквата Ж е проява на живота във всички светове. За числото 10 Учителят казва: „Числото 10 съдържа в себе си пътищата, по които минава човешката душа, от най-ниската до най-високата степен.” „Числото 10 създаде всички тайни в Битието.” В немската азбука числото 10 отговаря на буквата «йот». За нея Учителят казва: „Йот е творческа сила и означава Бог, който твори в живота.” В буквата Ж има равновесие на силите, разрешение на противоречията. По тази причина Ж/Й означава сили и енергии, които работят за растенето и развитието. Ж в името е закон за материално благополучие. Буквата Ж/Й, числото 10 проявява качествата на единицата в по-висока степен. Символизира ново начало в различните прояви на живота: материален, социален, душевен, духовен. При хармония с рождената триада всички контакти с материалния свят ще носят успех. За да се прояви животът в съвършенство и цялост, е необходима чистота. Ако Ж наруши закона на чистотата, ще отвори път на физически страдания и болести, психически отклонения и недъзи, което ще създаде нова карма. Като цикъл от 9 години, буквата Ж придава на родения честност, справедливост, благонадеждност (при хармония с рождената триада). БУКВАТА К, ЧИСЛОТО 20 Учителят характеризира буквата К като неустой. Означава противоречия, които се проявяват в душевния свят на човека. „Тя е като човек, на който единият крак и едната ръка ги няма”. Когато името започва с К, човек трябва да се научи да се справя с тези противоречия. Това е задачата на неговия живот. Вибрацията К-20 е по-мощна от вибрацията Б-2. К е буква на крайности. Има интензивен характер. Няма висота, която К не би могла да достигне, нито дълбочина на безчестие, до която не би могла да слезе. К не би се спряла да наруши закона, без разлика човешки или Божествен. Буквата К представлява лодката на живота. Тя трябва да се движи хоризонтално по вълните, или: между Учителя и ученика трябва да съществува правилна обмяна, хармонично преминаване на мислите и чувствата. Това се постига, когато ученикът не се поставя по-високо от Учителя си, нито наравно с него. Числото 20-К има твърда воля и когато е в хармония с рождената триада, може да прояви множество способности. К трябва да опита да се самодисциплинира, обръщайки своя поглед навътре, към духовното начало в себе си. Само така ще успее да промени своя характер, изпълнен с толкова много противоречия. Ако се остави на течението, може да достигне до дълбоко падение. Да избягва хазарта и да не пие алкохол. БУКВАТА Л, ЧИСЛОТО 30 Учителят характеризира буквата Л като „стремеж към Бога”, изкачване, сили, които идват от Божествения център, от Слънцето и влизат в природата. Планински връх, под който има извор. Силите, които действат на тази буква, са възходящи. Показват човек, който се движи, но който работи повече в астралния свят. Буквата Л-30 носи много от духовните качества на буквата Ц-3, но на физическо поле. Ц раздава, а Л събира, завършва започнатото. Л също раздава щедро, но разумно и справедливо. Буквата Л притежава интелектуална сила, която я прави естествен водач или човек на изкуството. Тя довежда нещата до добър край. Ако буквата Л е в хармония с рождената триада, човек може да развие духовните си способности. Даже ако не е в хармония, той не би проявил отрицателните качества на своя характер. Буквата Л е свързана с белите дробове. Когато човек овладее изкуството на правилното дълбоко дишане, буквата Л носи здраве и дълъг живот. БУКВАТА М, ЧИСЛОТО 40 Учителят казва: „Буквата М е първичната материя, от която формите са направени, материалите, които семето извлича от почвата, за да расте.” Означава материалния свят и противоречията в него. В света има две неща, които постоянно функционират: М-материята и О–силата. Буквата М възприема. Там, където пластовете се пречупват – страданията, там ще намерите вода – живот. Най-възвишената проява на буквата М е саможертвата, в най-ниския си полюс М означава смърт. Буквата М одухотворява свойствата на Д. Най-силното качество на М е духовността. При хармония с триадата на раждане, тя може да развие своите психически способности и няма друга буква, която би понесла кръста тъй храбро и с толкова малко оплаквания. Най-силната буква в триадата 2 – 4 – 8 е буквата М. Тя е изпълнена с живот, сила и правда. Държи на справедливостта, но няма да стане агресивна, за да я защити. Търси пътя на примирението. Буквата М не е водач, но е добър изпълнител на плановете на онези, които уважава и обича. Когато буквата М не е в хармония с рождената триада, тя страда много и ще понесе голямо бреме на плещите си. БУКВАТА Н, ЧИСЛОТО 50 Буквата Н означава противоречията в земния път на човека, но същевременно тя е наука за справяне с тях по пътя на негативната опитност. Няма нищо трайно в буквата Н. Колкото и да се хармонизира едно Н, лесно стига отново и отново до недоволство и отрицание. Буквата Н е преди всичко материална в проявите и отношенията си. Поражда неприязън, ревност, омраза, завист. Проявата й в света на мисълта е свързана с учителската професия. Чрез контакта с деца може да се избави от излишната енергия, която е в основата на негативните й състояния. Буквата Н символизира брака, връзката между две души, слезли на Земята да се учат по пътя на най-големите противоречия; затова щастлив брак не може да се очаква. Когато Н е в хармония с рождената триада, за съответния период от живота може да донесе добри материални придобивки, но ще си послужи с не съвсем почтени средства за постигането им. При липса на хармония, лицето е предразположено към тежки нервни заболявания и ревматизъм. Пътят за справяне с негативната природа на Н е търпението и добрата обхода с околните – близки и приятели. БУКВАТА О, ЧИСЛОТО 60 Учителят казва: „О индусите наричат прана, а праната е силата, която изпълва пространството. Когато тя се преплете с материята (буквата М), се образуват формите. Често казвате, че О е условията, при които Любовта може да се прояви. Буквата О означава, че никой не може да ви направи зло или добро, което значи, че сте свободни.” Буквата О притежава качествата на Ф, но е по-силна от нея. Притежава в по-голяма степен чувство за ред, по-силна мисъл и интуиция, завършва всичко, което предприема. Буквата О е либерална. Разбира принципите, които работят чрез доброто и злото и използва условията, за да доведе до успешен край всяко свое начинание. Буквата О може да пише, да прояви известни артистични и музикални способности, но трудно ще достигне върховете в тези изкуства. БУКВАТА П, ЧИСЛОТО 70 Буквата П означава закон за разцъфтяване, оплодяване, свързване с плода. Показва, че сте решили въпроса: Борбата в четирите ъгъла. Отдолу става изтичане на лошата енергия и възприемане на нещо. Буквата П усилва качествата на буквата Г, има по-силна индивидуалност и оригинални възгледи. Може да се прояви като философ – реформатор и организатор. Не може да заема подчинено положение и ако това се случи, губи равновесието си. Буквата П е интелектуална. Лица с буквата П в хармония с рождената триада имат условия за добра артистична, литературна, музикална кариера. Силата е в изключителната интуиция, която служи като основа на всичко, до което П се докосва в своята проява. Да се пази да не премине отвъд границите, които поставят Любовта и Правдата, защото всичко, което върши, ще се върне, за да благослови или озлочести според строгите закони на Битието. Буквата П показва, че можеш да излезеш от едно лошо положение. Ако живееш разумно, има условия за дълъг и ползотворен живот. БУКВАТА Щ, ЧИСЛОТО 80 Буквата Щ означава сила, а силата е законът на разумността. Буквата Щ е по-силна от Х. Нейното чувство е по-интензивно, а проявата – по-оригинална. Като интелектуална буква проявява гениалност в областта на философията и нетрадиционните изследвания. Не обича да бъде ограничавана и управлявана. Ако не е в хармония с триадата на раждането, се преизпълва със скрупули, съзнанието слиза от високите сфери в света на обикновените човешки отношения. БУКВАТА Р, ЧИСЛОТО 90 Буквата Р означава разумност, светлина, които се проявяват като различни качества в природата. Символизира човешката ръка – буква на активността и волята. Означава здраво да държиш идеята в ума си. Буквата Р е силна, но показва, че българинът иска да придобие доброто чрез насилие. Българинът трябва да смекчи тази буква, за да не препятства на доброто. Буквата Р има възможностите на буквата И, но като изразител на светлата им страна. При буквата Р не е необходимо процесът да бъде повтарян многократно, за да достигне съвършенство, защото е по-духовна и по-жизнена. Чрез буквата Р като цикъл могат да се постигнат най-съкровените духовни въжделения, развитие и усъвършенстване на личността във всяко желано направление. Р е интелектуална буква и изисква концентрация на съзнанието, за да може да насочи живота в определена посока. Когато е в хармония с рождената триада, Р е изключително благотворна, а ако не е, носи загуби на ценни книжа, документи, предмети, пари и други. Букви с тройни вибрации БУКВАТА С, ЧИСЛОТО 100 Подобно на А, буквата С е архитект на формите, но нейната духовност е по-мощна. Под нейно влияние формите на физическото поле се проявяват, но и непрекъснато се променят, защото вибрацията на С е непостоянна като приливите и отливите на Луната. Когато е в хармония с триадата на раждането, тя е добродетелна, но когато е нехармонична, е съкрушителна и смъртоносна. Движи се в полюсите на живота. Когато не е в хармония, се явяват бъбречни разстройства. С е трудна буква. Не е достатъчно всички нумерологични вибрации да са в хармония помежду си. Необходимо е да се живее добре, с други думи С трябва да бъде непрекъснато в духовен контакт с цялото творение и с всички творения. Ако изпусне този контакт, ше влезе в съюз с най-нисшите сили. За С среден път няма. С е студена буква. Затова трябва да поддържа връзката си с Бога, да възприема Любовта, Мира, Благодеянието не само като красиви думи и пожелания, а като дело на своя живот. БУКВАТА Т, ЧИСЛОТО 200 „Буквата Т е закон на противоречия и препятствия във физическия свят. Силна буква. Сила, която се движи от центъра на Земята към Слънцето, за да победи смъртта. Отвесната линия е Аз-ът, а хоризонталната – борбата и победата. Буквата Т означава, че трябва да излезеш от едно трудно положение.“ В две различни беседи Учителят дава различно обяснение на двете линии (вертикална и хоризонтална) при буквата Т: „Вертикалната черта е мъжът, а хоризонталната – жената*.” Винаги физическото, гъстата материя (хоризонталната линия) препятства на Духа (вертикалната линия). Вибрацията на буквата Т носи силна поляризация на енергиите, които се проявяват чрез нея. По тази причина Т притежава богата индивидуалност и не признава средни пътища и позиции. Притежава съкрушителна справедливост: ще спаси или ще умъртви, ще съгради или ще разруши. Буквата Т е диктатор и ще се стреми да контролира всеки индивид, който се намира в контакт с нея и под нейно влияние. Т е естествен строител и е нещастен, ако не може да строи според желанието и разбирането си. Буквата Т е символ на Божественото възмездие, затова изисква да има привилегията да жъне това, което е посяла. Буквата Т е закон на противоречия, но трябва да върви без колебания и обезверяване. Когато Т е в хармония с рождената триада, има условия да достигне самообладание. Ако човек не стане господар на себе си, не може да успее в живота и да владее злокобните влияния на буквата Т. БУКВАТА Ю, ЧИСЛОТО 300 За буквата Ю Учителят казва: „Мярката, с която се познава Любовта.” Буквата Ю проявява много от качествата на Ц и Л, но е много по-духовна от тях. Притежава всемирния дух на Ц и Л, но по-трудно се обезсърчава и не е податлива на униние, понеже е с по-овладян характер. Когато не е в хармония с рождената триада, става прекалено себелюбива, стисната, стигаща до скъперничество. БУКВАТА В, ЧИСЛОТО 400 Учителят казва: „Буквата В показва, че семето е посято.” Тя е свързана със закона на Истината, принципа на обединението, който събира всичко вътре в себе си. Буквата В свързва, обединява качествата на М-40 и Щ-80. Обича дома, мястото, където живее и не обича пътуванията. Нейното мнение е винаги твърдо и установено. Държи на приятелствата си и е правдива в отношенията си с хората. Буквата В обича природата, но не обича да се рови в пръстта. Може да стане отличен цветар. Силите на проявление са силно поляризирани. В практическите работи тя е олицетворение на равновесие. Вътре в себе си живее едновременно в два различни свята. В единия се превръща в мечтател, строител на въздушни кули, а в другия – в съдия, който вниква дълбоко зад действието с увереността, че мотивът има по-голям важност от самото действие. Така е според закона на Истината, но ако изпадне в лъжливо подозрение, може да изгуби приятелите си. Ако В не е в хармония с рождената триада, става изключително непрактична и трудно се справя с материалните условия. БУКВАТА У, ЧИСЛОТО 500 Според Учителя „У е отворена чаша, която очаква да се напълни. Чрез този знак египтяните са изразявали човек, който се движи и мисли. Означава това, което възприема Любовта. Един ден, когато човек разреши противоречията си, ще обърне буквата У така, че главата да бъде нагоре.” У е буква на страданието, което донася благост, ако човек го разбира като проява и същност на процесите възраждане и новораждане. У има силна воля и упование в доброто и не може да направи компромис по отношение на средствата, които употребява за постигане на своите възвишени цели. Тя е буква на душата, устремена по пътя на Любовта и Правдата. Ако не следва тези закони в живота си, човек ще изпусне добрите условия, които буквата У носи. Когато У не е в хармония с триадата на раждането и рожденото число, развива наклонност към потайност и себелюбие. БУКВАТА Ш, ЧИСЛОТО 700 Според Учителя „Буквата Ш е материалният свят. Тя е долина, затворена между два планински върха, които събира. Ш може много добре да свърши една работа или да развали всички работи поради прекалена любов към себе си.” Буквата Ш е предел за проява на духовните сили, които носят буквите Ф – числото 6 и О – числото 60. От една страна, тя събира, трансформира и неутрализира злокобните им влияния, от друга страна, благоприятства осъществяването на висшите им цели и обещания. Нерядко от устата на Ш може да се чуе истината. Ш е материална буква, затова проявата й е силно поляризирана. БУКВАТА Я, ЧИСЛОТО 700 Буквата Я минава през големи мъчнотии и противоречия, които са я научили на търпение. Я лесно обещава, но често отлага изпълнението. Чрез буквата Я се засилва паметта. При хармония с рождената триада и рожденото число, Я може да развие своите психически сили, да стане първокласен музикант, художник, бижутер или да работи в областта на фината механика. При липса на хармония с триадата на раждането и рожденото число, Я проявява своя свещен егоизъм и достига до крайна мързеливост. БУКВАТА З, ЧИСЛОТО 800 Учителят казва за тази буква: „Взима, но не дава. Счита, че всичко в света е негово, яде, но не плаща.” В своя негативен полюс З е бент, който спира всяко добро начинание. От друга страна, тя може да породи в човека интерес към мистериозното, окултното, психичното. Търси нови земи, открива нови лекарства. З е добър психолог или химик. Когато не е в хармония с рождената триада и рожденото число, уврежда здравето. БУКВАТА Ч, ЧИСЛОТО 900 Бел. на редактора: В едната тетрадка срещу числото 900 няма буква, а в другата тетрадка е поставена буквата Ч, без да е дадена нейната характеристика. Ще си позволим да попълним тази празнина с няколко мисли от беседи и лекции на Учителя за тази буква. „Ч е отворена чаша, която очаква да се напълни. Сила за премахване на известни мъчнотии. Закон за оформяне на идеите. Буквата Ч е символ на ученичеството; „Чела” на санскрит означава ученик. От същия корен е думата человек.” Пример с името Румяна Румена, Румяна, Руме, Руми, Рума Дата на раждане – 30 декември Сборът на цифрите на името е : Румяна – 4, Румена – 2, Рума-1, Руме – 5, Руми-9. Рождената дата влиза в триадата 3 – 6 – 9. Името , което отговаря на триадата, е Руми, защото сборът от цифрите му е 9. Тази триада влияе върху черния дроб, гръбначно – мозъчната и симпатичната нервна система. Хармонични месеци за Вас ще бъдат: март, юни, септември, декември. Хармонични дни: 3, 6, 9, 12, 15, 18, 21, 24, 27, 30. Щастливи години за Вас са тези, които могат да се разделят на рожденото Ви число. Например, ако вибрацията на името и на рожденото число е 3, човек ще бъде оригинален, но с напрегната нервна система, защото числото 3 е свързано с нервната система. Съвършеното име трябва да има нечетен брой букви, за да не се лишава от мощното влияние на централния камък. При Руми това условие не е изпълнено. Руми трябва да се облича в следните цветове: червен, пурпурен и златен. Да ги носи около черния си дроб, или като бижута, пръстени, гривни. Вашият основен музикален тон и тоналност е ми-мажор, ми-минор и фа-мажор. Човек живее по 9 години във всяка буква от името си. Изчислете в кой цикъл се намирате и доколко сте в хармония или дисхармония през този период от живота си с числото на името и с рожденото число. След като достигнете последната буква, последния цикъл от името си, започнете отново от първата буква, от крайъгълния камък. Числото на крайъгълния камък ще влияе през целия ви живот като невидима нишка, която минава през всички букви-периоди. Пресметнете кои букви преобладават в името ви: духовните, материалните, всемирните или индивидуалните. Това е допълнителен знак за посоката, в която ше се развивате в този период. Връзка между триадите и крайъгълния, централния и горния камък: Триади Крайъгълен камък 1 2 3 Централен камък 5 4 6 Горен камък 7 8 9 Числата 1,2,3 имат връзка с Божествения свят, 5,4,6 – с духовния, а 7,8,9 – с физическия. Затова значението на горния камък е особено важно. Чрез него действията на физическия свят достигат своя предел, като се осъществяват в определена форма. Първата триада има отношение към индивидуалния живот на човека, втората – към социалния, а третата – към всемирния. В случая, рожденото число на Руми-3 е част от всемирната триада. Буквата Р, крайъгълният камък в името, се отнася към всемирните букви. При това добро съвпадение и следващата гласна У, която е изпълнена с вяра и упование, Руми може да служи на всемирната идея и на универсалната Любов, независимо че липсва централен камък. При промяна на име: 1) Новото име не трябва да започва с буква, чиято числена стойност съвпада с рожденото число. Пример: Рожденото число 8 и буквата Х от името Христо; 2) Ако човек се стреми към подобряване на здравето си, добре е новото име да започва с буквите Б и Д, ако са в хармония с рожденото число. 3) Да се избягват прекалено много букви с числена стойност 5 в новото име. Такъв човек е трудолюбив, добър работник, но те не носят щастие и добро здраве. 4) Антагонистичните числа: 5 и 11, 5 и 8, 2 и 7, 3 и триадата 1 – 5 – 7. Буквата А не е добър крайъгълен камък. При рождено число 13, което е самостоятелно, упорито, трудно променящо мнението си, новото име трябва да смекчи неговата твърдост. Без дълбоко проникване в себе си чрез продължителна медитация, не променяйте името си. Освен промяна на името, задължително е да работите за промяна преди всичко на самия себе си. Новото име ще ни бъде само външен помощник. Разберете дълбоката причина за вашите трудности, какво те допринасят за духовното ви развитие и тогава променете името си. Промяната е органичен, а не механичен процес, част от цялостната духовна работа на човека. ------------------------------------------------------------------------------------- * Човек се ражда на Земята ту като мъж, ту като жена. Когато се роди като мъж, неговата половинка (жената) е в невидимия свят. Тогава тя е вертикалната, а той – хоризонталната линия. И обратно: когато се роди като жена, нейната половинка (мъжът) е горе в невидимия свят. Тогава той е вертикалната, а тя – хоризонталната линия (бел. ред.).
  4. Няма да ги надживееш. Деяна и ansisi, са ти дали добър личен опит и мнение, които обаче не се отнася до проблемът "ревност". Казвам "проблемът", защото идва един момент, в който това състояние се превръща в проблем и дори професионалната помощ трудно го повлиява, но дава насоки за неговото облекчаване. Обърни внимание на това, което съм ти написала, ако успееш поработи сама, ако не успееш консултирай се с психолог.
  5. Vessy.K, не съм толкова глупав, че да ти давам съвети. Все едно да показвам изгрева на сляп по рождение. При теб ревността е крайна, може би иманентна. Просто се обърни се към психолог ако искаш да си здрава, свободна и щастлива, заедно с него ще работите върху емоциите и чувствата. С негова помощ би трябвало, ако не да се освободиш от чувството за ревност, то поне да го озаптиш. Избери си психолог
  6. Да и аз се надявам след време тези емоции да ги надживея Но за момента нищо не помага...факт са и това е... даже преди час-два се случи! Пак имаше крясъци,блъскане! Не мога да се контролирам! Не знам...дано сте прави момичета! Дано след време всичко отшуми и да сме наред! Много искам този аз да свърши вече и този проблем да го надживея...ужасно ми е! Не мога да ви опиша как ме боли сърцето от ревност просто! На мен това че се прибира в къщи не ми е достатъчно! Аз трябва да знам че е само мой...но за жалост не мога да му вярвам...винаги се съмнявам!Със или без основание съмнявам се! Не знам как да се науча да вярвам.... Ще чакам...да видим дали ще дочакам това да отшуми! Благодаря за съветите,но за сега не знам как да се справя/..дано сте прави,дано след време мине...! ;(
  7. Не можеш да го преодолееш, можеш да го трансформираш. За целта, се преминава през осъзнаването на страховете и тяхната несъстоятелност. Това изисква промяна на гледната точка и възприятията за света. Което означава работа с някои от емоционалните дефицити, които вероятно съществуват. А всичко това е процес и той не може да стане изведнъж. Надявам се, че разговаряш със съпруга си за това. Ключовата дума при теб е "контрол". Страховете, които си изброила са свързани със загубата на контрол, ситуацията, която засилва чувството ти на ревност е свързана с липсата на контрол от твоя страна, самата емоция, която те влудява е свързана с това, че губиш контрол над себе си. А да контролираме емоциите е нещо много трудно, преди всичко е свързано с тяхното разбиране, правилно преживяване или преминаване през тях.
  8. „Стриптийз” Добри Жотев Да съблечем от себе си ненужното и да застанем светло голи като две истини пред бялата врата на Любовта! Да съблечем от себе си Срама! Не трябва да напомняме с него ни миг дори за клеветата, че Тя е грях! О, тъмна, стародавна клевета на грешници, прехвърлили греха си върху безгрешното лице на най – безгрешната. Да съблечем от себе си Срама! Да съблечем от нас Себичността! Че тя ще отчужди душите ни и ние нищо не разбрали ще се самообичаме до смърт и смърт един за друг ще носим. Така ще припознаем Вездесъщата, защото Тя не е себичност, а щедро всеотдаване. Да съблечем от нас Себичността! Да съблечем джуджето Честолюбие! То смята се за великан, пък Нея – украшение, с което може да окичва ревера си параден. Така ще се погаврим с Небесната, защото Тя не е бижу, а слънце на душите. Да съблечем джуджето Честолюбие! Да съблечем отравящата Ревност! На порива в самите корени ще влива тя от своята отрова. И капка подир капка, и глътка подир глътка със змийско постоянство ще отравя и нас, и Нея. Да съблечем отравящата Ревност! Да съблечем от нас Двуборството! Ще ни подхрани то с Властолюбие и ние ден и нощ като безпаметни ще се боричкаме, за да се знае „кой – кого”. Това ще бъде смърт за Най – прекрасната, защото Тя не е двуборство, а свято двуезвучие. Да съблечем от нас Двуборството! Да съблечем от себе си Лъжата, нищожното Притворство, зеленото влечуго Подозрение, безмозъчната Похот, Лукавството, пресметнатата Корист, премислените Думи – корита, готови да затворят в бреговете си най – волната стихия, пред която прекланят се и богове… Да съблечем от себе си ненужното и да застанем светло голи като две истини пред бялата врата на Любовта!
  9. Започнах да пиша статия във връзка с отговор на въпроса: “Откъде идва думата Амин, която се произнася в края на всяка християнска молитва?”, когато екранът в който пишех, изчезна и всичко се изтри. Не вярвам в случайностите. За разлика от съвременната наука, приемам, че всичко е резултат от причинно-следствена връзка. Сега пиша в Word и надявам се, ще успея да развия мисълта си без написаното да се стопи в нищото... Около 1400 – 1350 година преди новата ера в Египет се възцарил фараон Аменхотеп, приел името Кху-н-атен, а днес е известен като Енхатон. Аменхотеп премахнал култа към многобожието и идолите и установил култ към слънцето и единния бог. Според изследователите на сравнителна религия и историците, това е първият ни известен опит за въвеждане на еднобожието(монотеизма). В ранния Египет имало култ както към божествата от свръхчовешки, вероятно извънземен произход, астронавти от по-напреднали цивилизации, един от които бил Амон или Амен, или към слънцето – Ра. По-късно двете понятия се слели в едно: Амон-Ра. По време на царуването на Фараон Аменхотеп IV в Египет важен пост заемал държавникът Мойсей (Моше, Мосе). Човек със силна харизма, воден от братството, това братство, което винаги е управлявало задкулисно планетата ни, Моше организирал и извел еврейския народ и го повел към съдбата му. Като отклонение от основната идея, която движи перото ми и като продължение на отговора на въпроса, който ме подтикна да се замисля над подобни въпроси от глобално значение, ще вметна следното: в Египет е било обичайна практика в края на молитвените призиви да се произнася името на почитаното божество Амон(Амен). Бидейки приемник на египетската традиция и религия, а вероятно и египтянин, Моше предал на еврейския народ практиката да се поставя името на божеството в края на молитвената фраза. През юдеизма, думата преминала и в християнството, като в зависимост от лингвистичното изопачаване се произнасяла като Амин, Амен, Омен, Еймен... Тук е уместно да направя връзка между звученето на египетското словосъчетание Амон-Ра и индийското Ом-Рам. Както и Ра, Рам е слънчев бог, а едно от значенията на омкара-Ом възможно е името на реална божествена фигура. Подобна е и етимологията на прабългарското Танг-Ра. Аналогиите са безброй и едни и същи фигури са почитани в различни отдалечени култури под еднакви, подобни или различни имена. Много ли християни знаят, че като произнасят Амен в края на молитвата си, се молят на персонажа на астронавт, представител на по-развита цивилизация, който спрямо дивако-човеците се явявал бог ... ? В процеса на развитие и оформяне на човека до съвременното му състояние, преминало през няколко раси в течение на еони години, винаги са участвали различни по степента си на развитие същества от космически порядък. В създаването на тялото, умът и емоциите, духовния потенциал и енергия на човека са участвали и участват космически йерархии. Човек никога не е бил сам, земята никога не е била изолирана от Космоса на нито един план от съществуването му. Просто знанието и връзките с космическата структура и живот временно са забравени и са били достъпни само за единици Посветени от човеците. В по-ранните човешки раси е съществувал отворен достъп до знанието и пътят към него е бил достъпен и отворен за всички. По-късно, в настоящата пета раса, може би по причина разрушителността на човечеството и неумението му да овладее животинската си агресия и егоизъм, а може би и с цел умишлено и целенасочено поддържане на слепотата и откъсване от космическия организъм, предразполагащо манипулирането и използването на човешкото стадо от не дотам добронамерени същности, ЗНАНИЕТО за Вселената, Човека и мястото му в пулса на универсалния организъм е било прикривано, забулвано и пряко изопачавано. Дори и с напредъка на съвременната наука в различни посоки, човекът все още се приема за вид биоробот. Всъщност ние сме безсмъртни вечни същности, ограничени от мимолетното съществуване на физическата структура, служеща ни за проводник на съзнанието в условията на бавната и тежка вибрация – протоплазменото тяло с неговите системи и мозък. Въпреки че науката преоткрива някои природни закони, въпреки че генното инженерство прави чудеса, човек все още не знае какво се случва дори на съседните планети от собствената му слънчева система, не знае нищо за обитателите им и е много далеч от познанието за живота в мириадите слънца и планети, а още по-малко знае за съществуването на съзнанието на други нива на вибрация... И не само че не знае, но не иска да знае – като истински зомби, съвременното човечество послушно изпълнява командите на Господарите си, команди за максимално подчинение на животинската природа на тялото на бозайник, в което човек съществува, команди за живот и цели в него, принципно идентични с тези на всеки животински индивид и стадо...команди разпространявани чрез съвременните технически средства, медии, средства за масова информация, поддържани икономически чрез финансов енергиен контрол(парите са енергия) над държавите и техните политици. В последно време раздухването на импулсите на животинската природа, на подсъзнанието се извършва по един откровено директен начин чрез медиите, заливащи света с насилие, агресия, похот(сексът е основна творческа сила на всяко ниво в Космоса, но правилното и използване е цяло изкуство) и лъжа. В недалечно минало, а дори и сега, над една голяма част от човечеството е било въздействано чрез това, което се нарича “Религия”. Етимологията на думата произлиза от латинския термин религаре, който означава “свързвам отново”, reconnection. Преди време не е имало нужда човечеството да се свързва отново с универсалното познание, връзката е била жива и постоянно налична. По-късно, когато интелектът на хората се е развил за сметка на директното виждане и познание на структурата на нещата, се е появила нуждата от връзка със загубеното познание. Тази връзка по същество е научна и в нея няма място за никаква мистика, фанатизъм, сляпа вяра и мъглявост. Такава е била тази връзка в началото от нуждата от стимулиране на съществуването и, през втората половина на атлантската раса, но впоследствие се е изопачила поради човешкия животински егоизъм, както и под прякото ръководство на външни сили на цивилизация много по-напреднала от човешката на тогавашния и етап от развитието и. За Атланта са написани много книги, като аз лично препоръчвам теософските източници, такива като книгите на Елена Блаватска, Ани Безант, Чарлз Ледбитър и пр. Ситуацията знание – изопачаване – невежество, се повторила и на следващото стъпало от еволюцията на бедното изтерзано човечество – през петата раса. В началото на съществуването си, в земите на древна Шумерия, долините на Нил и Инд, земите на Америка, както и по цялата планета, знанието за нещата било отворено и достъпно за всички, връзката с информацията от космически порядък, информация, която можело да бъде директно преживяна от всеки желаещ да положи усилия за развитието си. Впоследствие, отново под влиянието на известни сили, заинтересовани от човешката слепота и невежество, служещи си с манипулация върху низшата природа на човека, за да го държат в контрол, познанието отново било прикрито, достъпът до него бил оставен за малцина Посветени, а пътят към него бил трасиран през системи от последователни стъпки, наречени религия. В началото тази религия била чиста и незасегната от вмешателствата на усилията за манипулация и контрол над човешкото съзнание. Впоследствие обаче станала техен надежден инструмент... Малка девиация и уточнение - никъде в тази кратка статия не давам оценка на фактите, нито дори мнение. Единствено излагам безпристрастния си поглед, анализ и синтез на информацията, до която имам достъп чрез книги, както и чрез собствената си интуиция и чувствознание. В глъбинен структурен план на Битието, съществува цялостност между взаимодействието на структурите и системите в “Живота”, колкото и илюзорен и проекция на един РЕАЛЕН живот да се явява той – един живот на различни степени на дължина на вълната, с различна честота на трептене и близост до Източника! Основната хармонична структура на Битието, която служи на целите на проявлението му винаги е била наричана: Братството! Братството е йерархично, според степента на съзнание на носителите на индивидуален живот на различно ниво от проявление на Космоса. Тези прости истини са част от езотеричното, съкровено познание. В проявата си, животът, битието са двоични, дуални, като степента на слятост или разкъсаност между двата полюса на живота: плюс - минус, привличане - отблъскване, мъж - жена, ин – ян е пропорционална на близостта(ако въобще можем да си служим с пространствено времеви термини за процеси и наличности стоящи извън законите на времето и пространството...) или отдалечеността от извора на Живота. Братството е едно, но проявленията му в условията на грубата материя са две – Братство на Светлината и Братство на Тъмнината... Изначалното братство си служи с методите и проявленията и на двете! В една по-хармонична Вселена двойките противоположности биха се проявявали само като двете части на Цялото, по същия начин по който мъжът и жената представляват двете половинки на Човекът. Как, защо и кога положението на естествена дихотомност се е променило и се е превърнало в осъзнато зло и борещото се с него добро, ние не знаем. Имаме представена алегорията за падението на Архангелът Луцифер. Доколко това е факт или просто приказка със скрит смисъл, ние не знаем. Знаят Посветените! Разликата между естествената биполярност и осъзнатото противопоставяне между двата полюса на единното проявление е фина, но съществена. Това е дълбок въпрос, който изисква много повече качествени, а не толкова количествени познания, с каквито аз не разполагам. Изглежда, сякаш виртуалното пространство на Вселената е било заразено с трудно лечим и упорит вирус... Но, да се върнем към по-конкретните измерения на нашата малка планета и нейното триизмерно пространство, в което функционират нашите вечни съзнания, силно ограничени от физическите им носители! В историята на развитието на религиите, някои от тях, и по-специално монотеистичните – претендират за известно превъзходство над техните “езически” сестри – политеистичните. Дали са прави или претенциите им се дължат на детинско незнание и гордост? Както споменахме по-горе, първият ни известен опит за поставяне на начало на монотеизъм през петата раса, това е слънчевият култ, въздигнат от Аменхотеп IV, несъмнено Посветен. Просъществувал само по време на живота на основателя си, култът изчезнал от земите на появата си след кончината на Фараона. Култът към единобожието обаче намерил корени в съзнанието на друг велик Посветен, съвременник на Аменхотеп – Моше(Мойсей). Пренесен в Юдея, той се закрепил устойчиво в новосъздадената религия, а по-късно се разклонил в двете нейни разклонения: Християнството и Ислямът, с основатели Посветените Исус и Мохамед. Да си последовател на едно всевишно божество, което дори не може да бъде изобразено, което е толкова могъщо, че нищо в творението му не представлява проблем за него, защото то самото е творецът, несъмнено има предимства. Това преди всичко концентрира съзнанието в една единствена точка на концентрация, което улеснява “Пътя” към тази божественост. То, божеството, винаги е с последователя си, всичко е в неговите ръце и от следващия се иска малко – не повече от вяра... Интересно защо обаче в края на всеки молитвен призив християните славословят името на астронавта Амен, който, макар и безкрайно по-напред в еволюцията си, няма нищо общо с Абсолюта, за който християните говорят?!?! Разбирани в дълбочината им, и двете системи – монотеизмът и политеизмът, представляват една и съща система, с единствената разлика на гледната точка при всяка една от тях. Ако човек си направи труда да се запознае в достатъчна степен с основните световни религиозно - философско – психологически системи, евентуално служещи за развитие на потенциала в човека, изследователят ще се учуди как зад привидно различни наименования и понятия, различни психологически подходи за работа със съзнанието според наклонностите на един или друг народ, употребяващ системата, се крият едни и същи факти за структурата на човека, Космоса и процесите на взаимодействие между различните части на топиката на индивидуалния познавателен апарат, както и на съответстващите на нивото на проявата му сфери на Битието. За едни и същи космически йерархии, започващи от минералното царство, преминаващи през растителното и животинското, човешкото и цяла поредица от по-фини по проявата и полето си на действие йерархии, винаги завършващи с една божествена двойка, сътворяваща битието, подобно на дете, като заедно стават троица, за един и същ непознаваем Абсолют, стоящ над тях, ни говорят както юдеизмът, така и християнството и ислямът, така и хиндуизмът и джайнизмът, будизмът и шинтоизмът, зороастризмът, веданта и санкхя, йога и даоизмът, теософията, както и редица други по-местни религиозно познавателни системи с африкански и американски произход. В т.н. монотеистични религии изначалният фокус е върху върховната троица и непроявеното непознаваемо величие, Абсолютът, Айн Соф Аур, за който може да се говори само с ... мълчание. В политеистичните системи основният акцент и фокус на съзнанието на търсещия се насочва към Пътя за постепенно прогресиране към по-фините структури на съзнанието и битието, преминаващ през все по-фините Йерархии на Космическото Братство, за да се достигне евентуално състоянието на висшия непознаваем Абсолют, Парабраман и Мулапракрити, Тао, Истината и т.н. За един безпристрастен изследовател разлика между монотеизма и политеизма няма. Разлика има за неразвитата познавателна способност на неподготвеното и безчувствено самосъзнание с тесен кръгозор, който му позволява да види само едната страна на монетата. Както при притчата за слепците, които докосвали различните части на един и същ слон, но твърдели че това е нещо съвсем различно от докоснатото от другия, така и късогледството на предубедения наблюдател пречи на цялостната му визия за практическата идентичност не само на различните психологическо – религиозно – познавателни системи, но и на знанието като цяло. А знанието винаги е научно! Това, което прави религиите ненаучни, фанатични и догматични, е липсата на здрав разум в последователите им, а това, което превръща науката в закостеняла суха система без душа, е безсърдечността на упражняващите я! Едно глъбинно развитие в науката винаги се слива с Истините, отдавна известни на религията, както и едно научно продвижение по кой да е религиозен път, основано на здрав разум и горещо сърце, винаги се основава на факти и феномени с чисто научна стойност и същност. Винаги съм се поразявал от тесногръдието и слепотата на хората – както като визия, така и като допир до тези прости Истини, които естествено вибрират в пространството и са достояние на всеки жител в житейската схема, от всякакво ниво на нейното проявление. Истини универсални по Природата си, които чувствителното сърце долавя, ясният разум осветлява, а хармоничната воля преживява! Всеки, който търси знанието, силата и любовта, знае, че пътят към тях е два вида – както се казва в “Гласът на Безмълвието” и в “Два Пътя”: Път на окото и Път на сърцето. Екзотеричен път и Езотеричен път. Знание и повели за масите, които по съществото си са заблуждаващи, и знание и път за търсещите, които са готови да направят драстични промени в начина си на живот, да трансформират чувствата и осветят мислите си! Съкровеният път на сърцето е по същността си идентичен, без значение външната форма на проявата му в различните части на малката ни планета! Подобни са и различните системи на екзотеричния път по света... В този последният, дълбоките Истини се представят под иносказателна, алегорична форма, с притчи. Тези притчи не могат да бъдат разбрани в същината им, докато човек не събере кураж, потенциал и стремеж към познание, които да го накарат да тръгне по вътрешния път. Нещо повече, той умишлено е държан настрани от вътрешния път, докато не докаже, че е готов за него с мисъл, думи, чувства и дела. Ето два интересни похвата, използвани от Братството, това Братство, което ръководи планетата ни. Умишлено не го деля на добро и лошо, черно и бяло, защото и двете в края на краищата се ръководят от третото, Космическото Братство, което управлява и двете. Разделяй й Владей Един много мощен похват за поддържане на невежеството в човека, за отстраняването му от Знанието и манипулирането му! Разделяне на два народа, противопоставяне на интересите им, насъскването им един срещу друг, подтикването им към война. Хвърлени във вихъра на войната, изтощени и разтърсени до дъното на съществата си, те са готови на всякакво решение, предложено им от трета сила, която винаги е същата тази, която е режисирала сблъсъка. Така сега тази същата сила им предлага спасение. Според интересите и, печели единият или другият народ, или се постига примирие, което обединява двата, или се извършват мащабни икономически и законови промени според желанията на кукловода, в ръцете на който се намират двете държави. Често двете страни не са отделни държави, но две групи от държави, сплотени в два съпернически лагера. Така се поддържа напрежението, пораждащо слепота, невежество и безумие, нужно на водачите на драмата, за да бъде човешкото стадо държано в подчинение и робство. Но тук навлязохме в сферата на политическата манипулация... Принципно същият похват, но на едно още по-дълбоко ниво се прокламира от всички екзотерични религии. Защото те са винаги оръжие в ръцете на управляващите, а те от своя страна са ръководени от същите задкулисни сили. Отново подчертавам, не използвам понятия от типа на добро и лошо, бяло и черно, само виждам причинно – следствени връзки и излагам визията си за ставащото в обсега на познавателната ми система. Вероятно, погледнато от по-висок план, ужасите на войните, както и трагедията на отделните съзнания, разкъсани от психологическо – манипулативните стратегии на управляващите, са оправдани в името на ползата и функционирането на цялото. Не мога да се наема да давам оценка, дори и мнение за процеси, които далеч надхвърлят позицията в която се намирам – позиция на затворник в тясна клетка с пет сетивни отвора и силно ограничен белтъчен проводник на съзнанието – мозък... Как действа екзотеричната страна на всяка религия, която служи като сито за тези, които не успяват да преминат отраженията на кривите и огледала, докато не изправят огледалата на собствения си ум, за да прозрат нишките на познанието, които се крият зад заблуждаващите и послания? Разделението, за което говорихме по-горе, бива прехвърляно на по-дълбоко равнище, на равнището на индивидуалното съзнание. Феномените на комплексното същество – човека – биват разделени на две части: Добро и Зло! Всички мисли, чувства и нагони, които имат животинска природа, а именно: страх, гняв и омраза, завист, ревност, алчност, лакомия, похот и т.н., биват обявени за “лоши”! Всички прояви на творчество, любовни нежни безкористни чувства, светли алтруистични висши мисли биват обявени за “добри”! “Е, и какво?”, ще попита някой! “Какво толкова? Не е ли точно така? Не са ли поривите на животното, в което сме заключени, причина за всички наши нещастия? Не са ли всички възвишени мисли, чувства и дела това, което ни носи истинско щастие и ни определя като хора?” Да, така е! Точно така е! Това, което обаче е решаващо за нашия просперитет и развитие, е отношението и взаимодействието между двете, тъй като в нашия организъм те са неразривно свързани! Какво ни предлагат екзотеричните системи във всяка една психологическо – религиозна система? Те предлагат директното противопоставяне на двете същности в човека. Предлагат борба! Тези две същности могат да бъдат разделени на три, пет, седем, дванадесет, четиридесет и девет – но за удобство и опростяване на материала ги разделяме на две! Предлагащите метода на борбата знаят какво целят. Искрено търсещият човек започва да се стреми към чистота, към абсолютна чистота. Устройството на човешкия познавателен апарат работи така, че още щом мислите, чувствата и импулсите се устремят към фините сфери, на мига, право пропорционално на стремежа нагоре, се задействат противоположните импулси на проникване на енергия, желания и мисли в низшата природа. Това е факт, добре познат на всеки, който чистосърдечно се е устремявал към въпросната чистота, светлина и любов! Веднага щом съзнанието се устреми към свръхсъзнанието, към висшите региони, които му предстои да проучи, една друга част от съзнанието прониква надолу в подсъзнанието и разбунва в него равно по количество и противоположно по качество съдържание! Подобно на семенце, което прораства, съзнанието едновременно развива нежни листенца нагоре, към светлината, и едновременно пуска коренчета надолу, в мрака и влагата на земята, в противоположна посока. Търсачът пожелава Истината, тръгва към нея, но без да знае фактите за устройството на психиката си и начинът на функционирането и! Човек тръгва към Любовта, а не след дълго в него се събужда такава похот, каквато той никога не е изпитвал преди това. Устремява се към безкористието и алтруизма, а с ужас наблюдава в себе си завист и ревност, каквито никога не е мислил че може да изпита. Търсачът дръзва да потърси спокойствието и благодарността, а скоро в него закипяват животински бяс и омраза, деструктивност която потриса самия него! Той си казва: “Сигурно съм изключително нечист, необикновено зъл и порочен! Нищо, ще успея следващия път!” И той пробва, стреми се, моли се, медитира, чисти се. И колкото е по-настойчив и упорит в усилията си, толкова по – дълбоки и болезнени са паденията му и проявите на животното в него! Той не разбира – продължава да се стреми, бори се, опитва се да потисне поривите на събуденото си подсъзнание. Понякога успява и е доволен. Но не за дълго. Подобно на съд под налягане, похлупакът на волята му се изплъзва и всички нагнетени, потиснати пориви на животното експлодират. Той пада, съгрешава, върши точно обратното на това към което се стреми най-искрено. Ако успее да потисне за по-дълго време либидото и свързаните с него чувства и мисли, той със сигурност ще развие или перверзия, или невроза, а може да стигне и до пълна психоза, тоест полудяване. При по-слаб стремеж личностовото разстройство, тоест психопатията(характеропатията) са задължителни... През цялото време един искрен ученик се опитва от все сърце, с цялата си сила, ум и сърце да следва повелите на висшите си пориви, думите на мъдреците, напътствията на учението, което е избрал да следва – но винаги пада, винаги! Това е битка, обречена на провал от самото начало. Колкото по – волеви и устремен е ученикът, колкото по-силно желае продвижението си по пътя на развитие на психиката си и проникване в законите на битието, толкова по-жестоки са паденията му и по-болезнени раните, които сам си нанася с тях и с угризенията след провалите си! Този болезнен процес може да продължи цял живот при някои, като в зависимост от степента на искреност и силата на усилията се развиват право пропорционални психични отклонения! Раздразненото и събудено животно, подсъзнанието, старите дялове на мозъка му отделят импулси равни на търсенето на развитие на висшите неразработени дялове на мозъчната кора, на свръхсъзнанието. Стремящият се към духовен напредък ученик не приема страстите, които сега с преумножена сила го атакуват, страсти непознати на обикновения човек без стремеж към психическо развитие! Ученикът се бори, разкъсва се вътрешно, раздира се от противоречия! Всяка нежелана от него мисъл и чувство той изтласква в подсъзнанието си, откъдето те действат още по-силно и развиват умствени и дори физически заболявания в него! Мисли си, че е прекалено слаб волево и затова не успява. Всъщност, колкото по-силна воля има и я влага в този ужасен подход, толкова по-лошо пада и се саморанява! Ако такъв човек или група хора имат “духовен” водач, те могат да бъдат манипулирани по какъвто е угодно на водача им начин! Разкъсано на две несъвместими части, които обаче не могат да избягат една от друга, съзнанието на търсещия не може да избяга никъде, освен в прогресиращи по степента на задълбочаването си психични отклонения, както следва: психопатия(личностово разстройство), перверзии, невроза, психоза! Такова съзнание е готово да приеме всякакво външно решение от човека, комуто вярва. Готово е да приеме и най-абсурдните и жестоки предложения, които ще му дадат временен изход от вътрешната му трагедия и макар за миг отдих от безнадеждната борба! Такъв човек или група хора лесно биват превръщани в религиозни фанатици, готови да убият и майка си и баща си в името на болната кауза на ръководителя им! Разделяй и владей! Разкъсай човешкото съзнание отвътре чрез “висшите” идеи, които му втълпиш, и то ще е готово да изпълни всяка твоя команда, стига да не се осъзнае в каква клопка е попаднало! Но малцина се осъзнават. Доста прозорливост, информация и вътрешна интуиция се иска, за да може човекът, тръгнал със съвсем искрени намерения в един изглеждащ висш път, да се измъкне от капана на манипулацията, на средството за държане в слепота, подчинение и контрол! Най-безобидният вариант на такъв стремеж, поддържан с наистина дяволския метод на борбата, разцепването, е отказване от усилията и връщане в “нормалния” живот на човешкото стадо! Живот обречен на незнание и сляпо подчинение, стадна психика и пълно подчинение на посредствеността! И такова отказване се случва често. Всъщност то е по-желателно от прогресивно развитие на ментални отклонения с прогресираща сила. Много често търсещият се спира на един компромисен вариант, когато отчасти задоволява импулсите на подсъзнанието си и отчасти продължава да се стреми към някаква висша цел, да се стреми поне теоретично! Така поддържа един компромис, който го държи в степента на психопатия или невроза, без да стига до пълно умопобъркване! Такива са повечето религиозни фанатици, терористи, камикадзе изпълнители, садисти и убийци. Ето до какво води борбата с “низшата” природа, с корените в нас, с тази част от нас, която представлява неразделна съставка в цялостното ни същество и която трябва да се научим да укротяваме, използваме, да се сприятелим с нея. Някои от търсещите успяват да минат през ситото на погрешния, на пръв поглед правилен метод, който обаче ги обрича на провал и мъка метод. Тези малцина търсещи с помощта на интуицията си, на базата на самоизследвания, подходяща литература и личен болезнен опит успяват да схванат правилния метод – този на сублимацията, на трансформацията, на психичната присадка, както се изразяват българските мъдреци Петър Дънов и неговият ученик Михаил Иванов! Може би действително болезнените, нараняващи и водещи единствено до кабинета на психоаналитика методи, преподавани от външната, екзотерична школа на религията имат своето място като служат като сито за търсачите с добра интуиция, упоритост и ясен, способен на критично самоизследване разум. Може би нашата малка болка не значи много за съществата, които всъщност дирижират съдбите ни. Всичко би трябвало да има правдоподобно обяснение. Не смея да съдя, нямам и право. Просто разсъждавам и споделям безпристрастно преживявания и процеси, за които знам преди всичко от личен опит. Върху метода на сублимацията на либидото и психичните съставки – мисли и страсти, ще се спра в отделен казус. Небесният Баща и Божията Майка Друг интересен и по-безобиден от горния похват на екзотеричната религия, който поддържа следващия го в инфантилна регресия на поривите му, е култът към небесния баща и божията майка. По време на израстването си, беззащитното дете все още няма психичен филтър, способен да преобразува постъпващите трудности, болка, неприятни импулси от околната среда. Това предопределя изключителната важност преди всичко на бременността, а след това и на първите седем години от живота на детето. Всичко, което то преживява в този период оставя неизгладим отпечатък върху по-нататъшния му живот. Основни фигури в живота на инфанта са майката и бащата. Неоспорим върховен авторитет пред развиващото се съзнание, техните характери, поведение, както и просто самото им присъствие остава като дълбок матричен отпечатък в съзнанието на детето. Този отпечатък на влиянието на родителския авторитет от първите години на живота впоследствие бива изтласкван на границата между съзнаваното и несъзнаваното, в една гранична област на съзнанието, която Фройд нарича предсъзнавано, а по-късно, може би не съвсем подходящо от езотерична, но напълно задоволително от негова гледна точка, той нарича – свръх аз. Ще наричам тази психична институция предсъзнавано, за да имам честта да запазя понятието свръхсъзнание, което толкова си прилича със свръх аза, за висшите структури на съзнанието, които тепърва предстои да бъдат разкрити. Предсъзнаваното съдържа всичките ни отношения към авторитетите, такива каквито те ще бъдат през целия ни живот, така както са се сформирали в детските години. Съдържа и нуждата ни от авторитет. Фройд ситуира в тази психична институция също така и съвестта, с което аз, въпреки цялата си незначителност, си позволявам да не се съгласявам, а се доверявам на нейните сигнали, които според мнението на скромната ми личност идват от свръхсъзнанието, така, както го разбира езотеричната психология... Човек, макар и вече възрастен и отдавна отделил се от родителите си, продължава да има нужда от наличието на авторитети, пред които той да се чувства като малко дете, да им се доверява и да разчита на техните решения и действия. Това е масов факт. На практика това е масов инфантилизъм. Когато човек си направи труда да си направи самоанализ, той осъзнава областта на предсъзнаваното, разбира отношенията и психичните пълнежи, които са се фиксирали при процеса на възпитанието му към родителите му, и които сега, във възрастно състояние, се проявяват в него като нуждата от преклонение пред авторитет и следването му. Такъв човек се отърсва от тази вътрешна зависимост и поема живота си в свои ръце, тоест насочва импулсите на вярване в авторитет и нужда от такъв към собствената си психика. Ако е духовен търсещ, такъв човек не спира до там, но продължава да разкрива тайните на психиката си и разчитайки преди всичко на себе си, продължава да прониква в слънчевите и сенчестите и региони! Когато в коя да е религия се говори за небесния баща или за божията майка, всъщност става дума за психологически трик, твърде добре известен на основателите му. Ако някой възрази, че под тези понятия имаме предвид Творецът, ние ще отговорим, че за Него единственото понятие от настоящата ни гледна точка може да бъде само безмълвен устрем към все по-фините региони на творението Му, и така към Него самия! А Бащата и Майката, за които се говори в екзотеричните религии, не представляват нищо друго, освен изтласканите в предсъзнаваното ни схеми на нуждата ни и отношението ни към авторитети! В езотеричната традиция това се знае и усилието на съзнанието се насочва към развитие на собствените вътрешни сили, енергийно тяло, характер и изкуство за работа с емоциите. Но, дори и в някои от езотеричните школи, особено на запад, се запазва поклонението пред “Небесния Баща и Божията Майка”. То може и да служи за потребностите на реалното вътрешно развитие, ако има разбиране за същността му и центърът на импулсите, насочвани към тези понятия се прехвърли от предсъзнаваното в свръхсъзнанието! Дали тези изкусни психологически прийоми, отдавна налагани на човешкото общество, са добри или лоши? Не са нито едното, нито другото. Просто са изпитания, ребуси, които трябва да бъдат разбулени от желаещия да върви по “Пътя”! А вероятно има защо такива прийоми да бъдат прилагани на дивото човечество – диваците правят пожари с огъня, за който не са готови! Не мисля, че вече има място за старите подходи – човечеството, или поне една немалка част от него, е достатъчно зряла, за да получи достъп до Знанието, да се приобщи към живота на Космоса и влезе в пълноправната си предопределена роля на Космически жител! Бъдете здрави!!! За контакти с автора: Email: orlinbaev@gmail.com GSM: 0878/260634 site: http://orlin.bravehost.com
  10. Всеки стрък, който излиза от земята, ще види лъчите на слънцето. Може да попитате защо седим на този дъжд. - Това е предметно учение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, житото ще израсте. Когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израстат. Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посели, бодили и тръни ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото. Не се самозалъгвайте. Животът не седи във външните прояви. Външността не носи Доброто. То е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър по сърце. Ако човек не може да обича Живота, който Бог е вложил в него, ако не може да оцени своята душа и ако Чистотата, като същина, е непонятна за него, как може той да учи другите? Ако за себе си не можете да постигнете Чистотата, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални да учудят света. Господ е дал на всички хора ум. Защо някои са разумни, а други - неразумни? Защото едните са обработили ума си, а другите не са го обработвали. Онзи, на когото Господ е дал ум и той не го е турил на работа, върви по широкия и хлъзгав път. За такъв човек казваме, че не е умен. Ние сме дошли на Земята да се учим. Земята е свещена, това трябва да се разбере! Човечеството с порочния си живот я опетни. Като не разбират какво нещо е Земята хората казват: "Земята е нечиста, грешна". Значи те преписват греха на Земята. А тази грешна Земя, на която се вършат всички престъпления, всички грехове, постоянно вади из недрата си нещо ценно: жито, ябълки, круши, картофи и други. Всички благословения, които приема отгоре, тя ги дава на нас. При това мнозина казват "тази грешна Земя" и плюят върху нея. Защо? Кой е крив? Земята ли е крива? Не, човек не трябва да плюва. Какво означава плюнката? - Тя означава всичко лошо, което се е събрало във вашия ум и във вашето сърце. Тя е отровен сок, който се изхвърля навън. Човешката плюнка е отровна, особено при раздразнено, гневно състояние. Защо се качихте на Мусалла? Защо ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? Това е езикът на Небето. Господ казва: "Кажи на тези хора, че ако вършат волята Ми, Аз ще излея всичкото си благословение върху тях. Ако те вървят с тебе и се качват нагоре, чисти трябва да бъдат. С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото малко и да е останало, не могат да Ми служат". Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат волята Божия, вие сте слаби, не можете да Му служите. Вие можете да станете и демони, и крилати ангели. Това са възможности за вас. Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение по целия свят. Красиво е да реализираме малките дарби, които Бог е вложил в нашите души! Красиво е да вършим това, което Бог иска от нас. Ще кажете: "Ами как ти е говорил Господ?" Не е важно как ми е говорил Господ, но трябва да знаете, че и в пряк, и в преносен, и в идеен смисъл, тия са думите, които Господ ви казва. Аз виждам, между вас се заражда благородна ревност. Ревността е нещо хубаво, когато е за добро. Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение. Но когато излиза от непосятата нива, тя носи тежки страдания. Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, т.е. много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Аз говоря сега само за добродетелите. Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели. В живота всички сме така свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички; и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение? - Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Човек всякога служи за проводник на Божията Благост. Затова, ако проповедникът не изпълнява своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни Волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни. В Бога всякога има други възможности. В дадения случай ти, който си призван да бъдеш носител на Божественото благо, отвори сърцето и душата си, да мине Божията Благост през теб и да отиде у всички хора! Бог иска Неговата Благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, това е достатъчно. Ти трябва да кажеш: "Сега аз ще отворя сърцето си, ума си, да дойде Божието Благо". Това е Божията Воля: Неговото Благо да дойде върху нас, както идат слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой закове с гвоздеи капаците на вашите прозорци, ще можете да възприемете слънчевите лъчи? Ако прозорците са заковани отвън, аз ще ги отворя. Ако за заковани отвътре, там е лошото. Някои казват, че хората не са добри. Каква философия има в това? Аз тълкувам така: от хиляди години хората са затворили душите си. В тях има набрана излишна енергия и като не могат да я употребят разумно, те създават пакости както за себе си, така и за окръжаващите. Какво трябва да правим? - Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея, както се ползваме от клековете, които горим сега. Те ще кажат: "Тия хора се качиха на Мусалла. Ние им помагахме, дадохме толкова жертви, заради тях животът ни отиде. Да видим те какво ще направят сега". Клековете ще бъдат свидетели на вашия живот. Днес те са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, ще се срещнете с тях и те ще заговорят. Помнете - те са живи същества. Вие мислите, че престъпленията могат да се скрият. Не, няма нищо скрито-покрито в Природата. И камъните ще кажат какво добро и какво зло сте извършили. Вие мислите, че Природата е мъртва. Тя е жива. Всичко, което виждате наоколо, това са спящи същества. Когато проговорят, те ще кажат: "Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието и смирението". От милиони години Божествения чук е играл върху тия камъни, но те още не са научили своя урок. Вие ще кажете: "Ние не сме спящи същества, ние сме оживели". Вие, които сте оживели, защо ви доведоха на Мусалла? - Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Не е мъчен езикът на Бога, но вие не го разбирате. Той ви казва: "Трябва да се обичате!" - "Как трябва да се обичаме, Господи?" Аз да ви питам как трябва да се обичате. - "Да си прощаваме всички грешки и обиди". - Това е наполовина право. Можете ли да простите на онзи, който не се разкайва? Сега аз искам да изтълкувам думите ви. Какво ще стане с умрялото магаре, ако Слънцето го пече цял ден? - То ще се разложи и ще почне да мирише. Какво ще стане с умрелия човек, ако го държим по-дълго време? И да се молим за него, той ще замирише. Мъртвият трябва или да го заровим, или да го занесем далеч някъде, да се разложи всичката материя и да се разнесе из пространството. След време Бог ще събере тази материя и ще направи нов човек от нея. Някога и живият мирише. Това показва, че в известно отношение той е мъртъв. Какво трябва да правим с него? Как трябва да проявим любовта си към този човек? - Ако магарето е живо, ще му дадем малко зоб и водица. Ако е болно ще го лекуваме. Щом оздравее, то ще зареве, а ревът на магарето е признак, че то е здраво и може да работи. Ти го питаш: "Какво има? Защо ревеш?" - "Сега вече можеш да туриш товар на гърба ми". А какво трябва да правиш с човека? - И на него ще дадеш това, от което се нуждае. Днес ние се качихме на Мусалла. Това е хубаво, но е само външен подвиг. Неколцина се върнаха назад. Това показва, че във всички няма още пълна готовност. Ако не знаем как да се изкачим горе, онези, които се върнаха, те ще ни спънат. Кога един човек може да ни спъне? - Ако този, който се качва на Мусалла, има много добродетели, но същевременно и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност към добро, както и стремежа му към Бога. Следователно, този недъг трябва да се превърне в добродетел, за да не спъваш нито себе си, нито другите. Казвал съм, че човек може да има недъг. Така е, но кога? - Докато е в закона на развитието. Дойде ли да служи на Бога, той трябва да бъде съвършен, без никакъв недъг. Като говоря за служене на Бога, разбирам онзи свещен момент на душата, когато пристъпваме към Бога с всичката си Чистота и Съвършенство, с Чистота и Святост в своите мисли, желания и действия. Само при Съвършенство на духа и Чистота на душата ние разбираме какво изисква Бог от нас в даден момент. Питам как ще носите Новото учение в света? - Душите ви трябва да бъдат отворени. Ако влезете в света с недъзите си, ако имате същите желания, каквито имат и хората от света, какво благословение ще им занесете? Ако аз проповядвам Словото Божие и очаквам да ми платят, за да се облека с хубави дрехи, най-модерно, мислите ли, че Бог ще бъде доволен от мен? Мислите ли, че по този начин аз проповядвам правилно Царството Божие? Кажете коя домакиня, като работи вкъщи или отива на нивата, облича венчалната си рокля? Разумната домакиня отива на работа със старите си дрехи. Това е правилно. Новите си дрехи тя оставя за специални случаи. За кога? - Когато отиваме при Бога. При Бога ще отидем с най-хубавите, най- чистите си дрехи, без никакво петно по тях. Помнете: когато нивата е посята, дъждът е благословение. Защо днес вали дъжд? - Защото човек има големи недъзи, той е голям егоист. Лош ли е човек? - Не, той е добър, но само за себе си. Тогава, да бъдем добри. Към кого? - Ако е да сте добри към себе си, вие сте такива. Важно е да бъдете добри към Господа и за Него. Доброто се проявява в три направления: човек може да бъде добър към себе си, той може да бъде добър към ближния си, а най-идеалното е да бъде добър към Бога. Човек е изучил изкуството да бъде добър към себе си, също така - да бъде добър към ближния си, а сега трябва да изучи изкуството да бъде добър към Господа. Това е най-важното, което се изисква от нас. Вижте майката, която отглежда детето си, не е ли добра за него? - Добра е. Малката пчелица, която изминава километри разстояние да събира прашец и да приготвя мед за своите ближни, не е ли добра за тях? - Добра е. Но пчелата не е научила, не е разбрала още великия закон да бъде добра към Бога. Вземеш ли малко медец, тя веднага те жилне - нищо не дава за Бога. За себе си всичко е наредила отлично, къщичката си също е наредила и изчистила, самата тя е трудолюбива, но не знае закона, че трябва да бъде добра към Господа. И ние сме като пчелите. За себе си, за ближните си сме много добри, но дойде ли Господ да поиска от нас най-малкото нещо, ние Му показваме жилото си. Значи, отсега ще изучавате закона да бъдете добри към Господа. Това е най-великото нещо. Когато научите и приложите този закон, животът ви ще се осмисли, Живата Природа ще ви заговори и от всичко това вие ще извадите поука. Ако тези камъни проговорят, какво ще стане? - Косите ви ще настръхнат от ужас и тази красива местност няма да ви побере. Знаете ли какви страшни работи бихте чули и видели? Това ще бъде цял ад за вас! Ако тия планини ви разкажат своята история, цяла София не би ви побрала. Тук може да видите двама гиганта, хора на миналото, как се убиват. Какво бихте научили от това? - Само ще се ужасите, нищо повече. Нужни са хиляди години, докато тези герои на миналото се повдигнат. Всичко около вас са кости на мъртви герои, на богове, живели в миналото. И сега Слънцето трябва хиляди и милиони години да грее, много дъждове да валят, за да се измият греховете на хората и да научат закона на служене на Бога. Те са служили на себе си, служили са и на ближните си, но не са работили за Бога. Казвате: "Нали сме излезли от Бога?" - Има излизане отдолу, има излизане и отгоре. - "Тогава, какво трябва да правим? Нали науката казва така". - Да, има човешка наука, но тази, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука и на светиите, и на ангелите, но има наука и на Бога. Казваш "аз зная много". Радвам се, че знаеш, но това знание е човешко. Ти изучи ли науката на светиите? Научи ли науката на ангелите? Науката на ангелите е за далечното бъдеще. Ами науката на Бога научил ли си? Аз не започвам с ангелската наука, не започвам и с науката на светиите, но започвам отгоре - с науката на Бога. Това е един от най-разумните методи, с които се отличава моята наука. Аз започвам с най-мъчната наука. Хората започват от най-малките числа; учителят пита: "Иванчо, кажи колко правят едно и едно?" - "Едно и едно прави две". - "Две и две?" - "Четири". - "Три и три?" - "Шест". - "Три по три?" - "Девет"... Това е лесният път - пътят на лесната наука. От хиляди години ние сме вървели по лесния път и затова не успяваме. Който върви по лесния път, трудно добива резултати. За да започне с малките величини, човек трябва да има ума на Бога. Само Бог може да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини. Ще изясня мисълта си със следния пример: вземете едно дете, което плаче; ако му дадете една малка ябълка, ще престане ли то да плаче? - Няма да престане. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е сърдито, престава да плаче. Това е науката на Божествения Живот, науката на Божественото изобилие. В тази наука числата сами говорят. Достатъчно е да извикам числото 1 по име, то ще излезе и ще ви държи отлична лекция. Като извикам по име числото 2, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Така говорят всички числа. От тях ще разберете смисъла на Божествената наука, която държи целия Космос в хармония. В това се състои величието на Бога, че Той се занимава с нас - малки величини, бебета - и действа върху нас със своето изобилие. И за нас още преди тръгването ни от София Господ казал на своите служители: "Ще приготвите пътя на тези малки деца, ще изчистите всичко наоколо и горе, на Мусалла, ще ги приемете като добре дошли гости. Затова тук имаше дъжд, сняг, град. В Божията наука, която работи с малките величини, няма ядене и пиене. В човешката наука - обратното: навсякъде има ядене и пиене. Хората са добри, когато ядат и пият. Казвате, че трябва да си прощаваме. Хубаво е човек да прощава. Това е първото нещо. Велико е човек да прощава. Бог се отличава именно с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава. За вас е важно още да обичате така, както Бог обича, а не както хората обичат. Ако обичаш както хората обичат, ти ще се изопачиш. Ако влезете в Божествения свят с човешката любов, нищо няма да постигнете. Следователно, щом влезеш в Божествения свят, ще обичаш както Бог обича - ще прощаваш и ще работиш само за Господа. Ако мисълта за Бога стои постоянно в ума ви, вие ще бъдете благословени. Каквото работите, все за Господа мислете. Ако в ума ти дойде мисълта, че си грешен, кажи: "Зная, че съм грешен, но и друго нещо зная: че има Един в света, Който ме обича. Щом Бог ме обича, аз ще изпълня Неговата Воля, ще Му служа, както трябва!" Ако ме питат защо обичам Бога и защо Му служа, ще отговоря: "Защото и Той ме обича". На Любовта се отговаря с Любов. А Любовта се изявява чрез служене и работа. Ако не Го обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи. Следователно, който работи, той е в Любовта. Който не работи, той е онзи, когото любим. Бог работи отгоре, а ние - отдолу. И тъй, високият връх, който виждате оттук, е Мусалла. Работете съзнателно, за да разберете Доброто, което е вложено във вас. Ако изучавате великата Божествена наука, ще напредвате в развитието си, ще научите много работи, необходими за вас, и ще завършите така, както е определено за всеки едного още от началото на неговото битие. Как ще свършите, ако започнете с науката на ангелите и светиите? (Учителя откъсна едно стръкче тревица) - Ще израстете нагоре като тази тревица. Всяко цвете има двояк смисъл. Ако откъсна едно цветенце и се накича, това показва, че аз живея според науката на ангелите и светиите. Ако изучаваш тази наука, ще дойдеш до закона на растенето, на безкористието и на самопожертването. Стръкчето, което откъснах, се радва сега, защото е предметно учение за вас. Един ден тази тревичка ще ви срещне при Бога и ще каже: "Аз ще свидетелствам за тези хора". За какво ще бъде свидетел тя? - Че ви е говорено за Бога и за великата Божия наука. Тази тревичка сама говори. Ето защо, вие ще отворите сърцата си и ще направите пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, ще ги изправите. Ще отворите книгата на своя живот и ще направите щателен преглед на добрите и лошите си постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако, въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание, не можете да съзнаете някои ваши прегрешения и не можете да ги изправите, ние ще ги изправим. Някога и Учителя изправя грешките. Не е въпрос кой ги изправя. Ако ученикът изправя грешките си, добре прави. Ако Учителя ги изправя, пак добре. Ако ученикът не довижда и не може да си изправи погрешката, Учителя ще му я изправи. Все трябва някой да изправя грешките. - "Ама аз имам много недостатъци". - Нищо от това. Приеми, че тези недостатъци са допуснати от Бога. Например, вие се обиждате лесно. Защо се обиждате? Като се върнете в София, какво ще занесете със себе си? - Да изправим грешките си. Ще обичаме братята си, както Бог ни обича. Ще работим на Божията нива и ще направим една малка вадичка, през която ще прекараме Божието Благословение в София. Всичко, каквото мислите, вече е проектирано. Всичко, каквото казвате, става. Така е в Божествената наука. Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. Кой ще отвори капаците на нашите прозорци? - Тази сутрин аз ги отворих. Не само капаците на прозорците, но отворих и покривите на къщите ви. Освен това смъкнах и дебелите ви зидове. Ако се огледате, ще видите, че нямате нито капаци на прозорците, нито зидове, нито покриви. Това е Светлината. Това е Свободата. Искам да запазите Свободата си, да не туряте главата си в ярема и да казвате "докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия; затова ли ме е родила майка ми?" Сега, ще помните Мусалла. Ще знаете, че тук и в целия Балкански полуостров има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение. Те ви правят пакости. Кой не иска свобода? Двама души се бият, карат се. Защо? - За свобода се бият. Като се набият един другиму, си казват "позна ли ме сега?" Някога духовете, които причиняват разправиите, дохождат при вас, искат помощ. Като не знаете как да им помогнете, почвате да се карате и биете помежду си. Значи, нужна ви е повече Светлина. Като отидете някъде, започвайте да отваряте капаците на прозорците, покривите и стоборите на къщите. Днес ще дам на всички по един спомен - една тревичка, един малък стрък. Тя ще ви служи като емблема. Колкото и да е малка, като я погледнете, кажете си: "Аз трябва да уча закона на растенето, закона на ангелите". Всяка тревица крие в себе си формулата: "Великата наука на Живота е служене на Бога". Ето, давам на всички от тази тревица. Да дадем ли на други от нея? - Ще им дадете, но ще вземете обещание да служат на Бога. Обаче, трябва да разберете закона "служене на Бога" като важен закон и да се спрете на него. Нямате ли тази идея в себе си, тревата, сама по себе си, е без значение. Така аз мога да ви събера цял кош трева. И тъй, във великата Божествена наука от всички се иска служене на Бога. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Като откъснете един лист, той трябва да представя образ на идеята "Божието Слово". Тази тревица да ви бъде образ, символ на идеята "служене на Бога". Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде като свещена книга без съдържание на Словото. Щом в нея са написани Божествените Слова, тя ще бъде ценна. В бъдеще, като сядате на тревата, ще имате предвид идеята "служене на Бога". Тя ще ви говори за закона на служенето. Като разбирате този закон, щом седнете на тревата, тя ще ви каже "добре дошли". Значи, на този, който има тази тревичка, прозорците и покривът му ще бъдат отворени. Който се заеме с изучаването на великата Божествена наука, покривът и прозорците му трябва да са отворени, Слънцето да го грее отвсякъде, а Земята да му бъде основа. И тъй, на когото дадете от тази трева, ще му кажете тези слова, които казах на вас. Сега, да довършим работата си. В светлината на тази велика наука - Божествената наука, под думата "свършване" се разбира започване на друга, нова работа. И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга. Като свършим дадената работа, ние няма да почиваме, но ще отидем на лозето да копаем. След копаенето има друга работа. Един ден ще отидем на лозе да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога. Казвате "да се освободим от света". Няма какво да се освобождаваме. Щом работим за Бога, ние сме свободни граждани. Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние върху нас. Тъй че, ако поддържаме мисълта да се освободим от света, значи да се считаме слаби. Основната идея на тази беседа е "служене на Бога". Ще започнем с най-мъчната наука - Божествената наука, която ще ни научи на всичко онова, за което душата ни копнее и към което духът ни се стреми. Защо се правят големи спънки в света? Де се правят най-здравите мостове? - Над големите реки. Защо? - Защото през големите мостове минават тежки товари. Колкото по-здрав е мостът, толкова по-големи тежести се пренасят през него. Колкото един човек е по-здрав, по-силен и по-учен, Бог го поставя на по-тежка и отговорна работа. Казваш: "Аз няма да стана мост!" Ако можеш да станеш мост от Бога към хората, да минават по гърба ти ангели, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение. Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото. Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим. Ако станем мостове на Божественото, ще се новородим. Думата мост подразбира връзка, халка между Божественото и човешкото. Дръжте в ума си, че служите на Бога. Повтаряйте тази мисъл. Вашето съзнание трябва да присъства при всяко действие, даже най-малкото, и да знаете, че служите на Бога. Не казвайте, че на Бога не се служи лесно, че за това са нужни знания. Който отива да служи на Бога, може да бъде без знания. Много естествено: като отиваш при извора, ще си носиш ли вода? Като отиваш в градина с плодове, ще си носиш ли храна? Обаче, като отиваш в пустинята, трябва да си носиш вода. Науката, това е храна за хората. Като казвам, че отиваме при Бога, аз разбирам, че не ни трябва наука. Под наука аз разбирам Живата наука. Разбирам, че не ни трябват човешки знания, а Божествени - знания на Живата Природа. Казваш: "Аз не искам хляб". Разбирам, че не искаш обикновен хляб, приготвен от хората. То значи: отсега нататък аз ще искам хляб от Бога, от Него ще се храня. - "Не искам наука". - Подразбирам, че не искаш светската, човешката наука, но Божествената, във Виделината на която ще се развиваш. Като мислите така, ще разбирате великото и Божественото в света. Сега, аз не ви казвам да бъдете добри, но всеки от вас да бъде такъв, какъвто Бог го е създал. В човешкия свят, когато не обичаш някого, нищо не му даваш, гладен го държиш, пъдиш го. Светската наука така разрешава въпроса. В Божествения свят става обратно: когато не обичаш някого, най-много го храниш и гледаш; а когато обичаш някого, най-малко му даваш. На Небето и никак да не те нахранят, това е привилегия, дадена за малцина. Ако на Земята не те нахранят, ти ще се оплакваш и ще разправяш навсякъде "оставиха ме гладен, не ме нахраниха, изпъдиха ме". Ако не те нахранят на Небето, ти ще се радваш. Това се случва рядко, на хиляди години един път. Това е особена привилегия. Как ще разберете тази дълбока, Божествена наука? - Онзи, когото не са нахранили, има в себе си всичко, той може да дава на другите. Той казва: "Нека на всички се даде, а каквото остане последно, то е мое. Нека всички се нахранят. Аз се радвам, че те са получили Божественото благословение". На наш език преведено, то значи, че трябва да си отстъпваме. В какво да си отстъпваме? - Писанието казва "Молете се един за друг". За онези, които обичаме, ние се молим да им прати Бог своето благо. И за онези, които не обичаме, също се молим да даде Господ да ги сполети това-онова; все им пращаме благословение. Тъй щото, и които обичаме, и които не обичаме, ние се молим за тях. Обаче, има хора, които са по средата; тях забравяме. Аз искам да ви напомня за забравените - за тях да се молите. Иначе, доколкото зная, много се молите. Молитвата ви трябва да бъде от всичкото ви сърце. Абсолютна искреност в молитвата! Така трябва да се молите! Казвате: "Усилие, борба се изискват, докато се постигне това нещо". - Ще се борите дотогава, докато вашите добродетели вземат надмощие. Кажете: "Мога да служа на Бога през всички времена и при всички условия". Ще станеш истински служител, когато преодолееш всички препятствия в живота си. И ние преодоляхме едно голямо препятствие - качихме се на Мусалла в дъжд, сняг и град. Който знае това, ще се чуди на ума ни как сме тръгнали по това време, в този ранен час, по тъмно на Мусалла. Казват, че сме налудничави. Ние пък мислим другояче по този въпрос. В хубаво време всеки може да се качи на Мусалла. Важно е в лошо време да се качиш. Ако ви питат толкова ли е нужно да се качвате по това време на Мусалла, ще кажете: "Това е предметно учение". Аз искам да задържите тази екскурзия в ума си като редките, паметни за вас. Ако тази екскурзия остане мъртъв спомен за вас, както паметниците по гробищата, нищо не сте придобили. Четете на някой паметник: "Тук почива млад герой, взел участие в двадесет и пет сражения." Аз не искам такива паметници и надписи. Паметниците на нашите герои са живи, а не от камък. Като отидем при някой от нашите герои, ние казваме: "Излез вън и покажи своето геройство!" Аз искам и вие да бъдете живи паметници. Искам първо да станете; ставането е възрастване, т.е. процес на растене; после - да оживеете и най-после - да възкръснете. Като ви заведа още един път на Мусалла, кажете: "Научихме как да станем и оживеем". Ако ви питат от кои сте, ще кажете: "От тези, които са станали". Както виждате, ние сме обиколени с мъгла. Какво означава тази мъгла? - Когато Мойсей се качи на Синайската гора, гъст облак го закри, гръмотевици се чуваха, но никой не виждаше какво става там. Така беше по-добре. И сега Господ казва: "Външният свят не е готов още да види Моето лице, нито да вижда, какво става тук". Затова днес мъглата се разстила пред нас. Дълго време трябва да работи Божественото рало върху вас, за да възприемете Божествената Светлина. За света иде такова разтърсване, че покрив няма да остане на къщите им. За какви покриви се говори? - Това са оковите, веригите на хората. Когато всички покриви се махнат, когато капаците на прозорците се отворят, тогава ще дойде Господ и вие ще бъдете свободни. Имали нещо лошо в това? Ще паднат веригите от ръцете и краката ви! Какво лошо има в това, че конят пасе свободно в гората , без никакви юзди и вериги? Де да търсим коня? - В гората. Като го видя, аз го потупвам по гърба и му казвам: "Радвам се, че си свободен от веригите и юздите". Както си пасе, конят ме погледне, вдигне главата си нагоре и пак продължава да пасе.Това е говор. Аз се разговарям с коня. С вдигането на главата си конят иска да ми каже: "Ти научи ли науката на светиите и ангелите? Пасеш ли трева като нас?" И волът казва същото. Питам: като сте изучавали науката на светиите и на ангелите, знаете ли защо конят и волът пасат трева? Казват за някого, че дъвче и преживя като вол. Според мене, човек трябва да се учи да дъвче, а не да гълта храната си. Дъвченето е символ на Живота. Като видиш един кон в гората, иди при него, спри се с почитание, поглади го по гърба, отправи погледа си към Бога и продължи пътя си. Ако видиш вол, направи същото. - "Какво ще стане с нас?" - Чудно, какво ще стане с вас! - Ще се пробуди Божественото във вас и Бог ще ви проговори. Душата ви ще се отвори за Великото в света и ще се възрадвате. Само така ще познаете Бога. Ушите ви ще се отворят за Неговото Слово и умовете ви ще Го възприемат. Само така ще бъдете братя и сестри помежду си. Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива и не остава следа от него. Аз говоря за онова братство и сестринство, което нищо не може да го изтрие. Това е братство! И приятелство, което нищо не може да го изтрие, то е приятелство. Божието благословение да бъде над вас! Божията Любов да бъде с всички ни! Да ходите с тази Любов през цялата година! Сега, вие целувате ръката ми. Защо я целувате? - Това е договор, че ще служите на Бога. Защо се ръкувате с дясната ръка? - Това значи: когато двама разумни хора се съберат на едно място, всичко могат да направят. - "Искаме да имаме тази беседа". - Това е направено вече. Щом искате нещо, то става. - "На кого да се даде тази беседа?" - На всички, които се занимават с Божията наука. Казано и свършено. Тревицата, т.е. малкият стрък, който ви дадох, не се губи. Той винаги ще ви говори. Щом го потърсите от сърце, ще го намерите. Бъдете бодри, весели, радостни. От вас се иска служене на Бога. Да бъдем смирени като децата. Тази беседа не можа да се държи на Мусалла. Краката ви бяха изстинали. Щом слязохме долу, даде се беседата. Доброто у вас е в това, че имате смелостта да вървите и в лошо време. Щом можахте да се качите на Мусалла в такова лошо време, това показва, че ще можете и в духовно отношение да преодолявате всякакви мъчнотии и препятствия. Този ваш подвиг ме радва. От гледището на Божия закон, тоз, който дава, винаги придобива нещо. Каквото решите, всичко става; важно е умът и сърцето ви да бъдат отворени. Решихме да се качим на върха - качихме се. Колкото лошо да беше времето, можахме да се качим. Колкото по-нагоре се качвахме, гръмотевиците се оттегляха, постепенно намаляваха. Те казваха: "Който се качва горе, трябва да бъде чист като снега!" Ето, на върха има вече слънце. Трябва да се качим горе още един път, да видим Слънцето. Обикновено, хората се борят за първенство, кой да вземе първото място. Който върши Божията Воля, той е пръв. Който не върши Божията Воля, той е последен. От това гледище, всеки може да бъде пръв. Като се качвахме на върха, някои се уплашиха да не изстинат и се върнаха назад. Други пък искаха да слязат в Чамкория, страхуваха се да останат още малко с нас. Питат ме: "Да се върнем ли назад или да останем тук?" Понеже съм за свободата, казвам: "Щом се страхувате да не изстинете, по-добре си идете". Аз можех да им кажа: "Останете всички тук, утре ще има беседа". Понеже не им казах това, те си отидоха. Аз постъпих според закона на Свободата. В Бога няма обратни решения. Каквото Той обещае, става. Бог е единственото Същество, на което думите нямат обратни решения. Той никога не изменя на Своите обещания. Той не знае какво "не може". Ако Бог не проявява своята милост, то е защото чака момента, когато всички могат да Го разберат. Ако Бог търпи хората, то е защото Той иска те да се пробудят и разберат защо е създаден светът. Например, вие не знаете защо е създадена тревата. Не е грешно, че не знаете. Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но още колко остават! Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат трева. Кой философ би ви казал това? Казвате: "Колко би било добре да сме всякога с Вас!" Не е било време да съм бил извън вас. Както виждате, времето започна да се оправя. Времето се засмя и вие се зарадвахте. Щом вие сте радостни, и времето е радостно. Щом вие плачете, и времето е мрачно и плаче. Мнозина се оплакват, че никой не ги обича. Има едно Същество, което ви обича - то е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, който ви обича. Щом дойде Неговата Светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели. За вас сега е важно да възприемате напълно всичко, каквото чухте. Важни са следните неща: светъл ден, весел ден, Божи ден. Когато денят е весел, той всякога е Божи ден. Като имате един Божи ден, всички стават като този ден. Някои се оплакват, че краката им са мокри. Какво означават мокрите крака? - Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Мокрите крака са неблагоприятните условия на Живота. Желаеш да постигнеш нещо, но се явяват ред препятствия; това са все мокри крака. Речеш да си направиш къща, но пари нямаш; това е препятствие. Като започнем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще си направим такива къщи, каквито ни са нужни. Ще имаме толкова Светлина, колкото ни е нужна. Често вие се обезсърчавате и казвате "остаряхме вече". Какво означава старостта? - Когато изгуби вярата си, човек остарява. Когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога, човек остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, това е хубаво. Вие сте радостни днес и трябва да се радвате. Защо? - Радостта е такова едно извеждане навън. И тъй, онези от вас, които се качиха на Мусалла, добре направиха. И които не се качиха, и те направиха добре. В края на краищата всички ще слезем долу. - "Колко е хубаво да останем тук!" - Тук, значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога. Беседа от Учителя, държана на 13 юли 1925 година на Мусалленските езера
  11. Ами много му се е насъбрало на детето, това е. Премествания, дълги и тежки пътувания, болест (и лекари, които му причиняват допълнително болка с инжекции и др. под.) За него е било огромен стрес всичко това, което е преживяло. Нещо повече, на 2 години детето вече не е бебе, всичко забелязва, чува, разбира и ... съответно преживява и страда. Имам предвид, ако вие, родителите също сте били притеснени, разтревожени, угрижени с тези промени в живота ви. А раждането на братчето, дори при никакви други промени и стрес, се изживява като ревност, съвсем нормално. Ето, пишеш, че им отделяте внимание по равно - първо, то е невъзможно да е така, защото бебето е много по-безпомощно и съвсем естествено е то да получава повече време и грижи и второ - ами голямото дете до скоро не е делило с никого вниманието и обичта ви, всичко е било само за него, а сега наполовина, нали При нас се случи нещо подобно - голямата дъщеря беше на 2г. като се роди сестричката и тя започна да пишка и ака също като нея, в гащите. А преди това отдавна беше се научила и се справяше дори сама с тоалетната. Също така отказваше да се храни сама, при условие, че преди чудесно се справяше и с това. Аз прецених, че тя преди е била сама с двама възрастни, опитвала се е да прави като тях; след това се появява още един член на семейството, който много повече прилича на нея (те, децата, са различни от нас, възрастните) и това бебе пишка и ака тъкмо в гащите, не се храни само, а плаче и мама тъкмо в тези моменти се спуска към него, говори му и го обслужва (= обръща му внимание), следователно, мисли си тя, и аз ще правя така. Нещата наистина ще се разрешат постепенно. От това, което прочетох, мисля, че вие му давате достатъчно внимание. Хубаво е да прецените как приема детската градина - нека не е като нещо, което нарочно го дели от мама, за да бъде тя на разположение само на братчето. Повече спокойствие и уют у дома, дано няма скоро някакви други екстремни обстоятелства в живота на семейството, това ще е достатъчно, за да преживее стреса.
  12. Да, това е типично поведение за тази, може да се каже, първа възрастова криза - "бебешки пубертет". Щом сте се интересували вероятно ви е ясно, че той се характеризира с отхвърляне на новостите, командване, желанието за самостоятелност, честа смяна на настроенията, изпадане в крайности, неочаквани избухвания, Всичко това се дължи на преходната възраст от бебе към малко дете, която си е един вид първото сблъскване с откриването на индивидуалност. Детето иска да заяви себе си, това се прави най - често, чрез отхвърляне. Много родители, си задават въпроса: Защо, чрез отхвърляне? От момента, в който детето проходи, то започва да се изследва света, много плахо и несръчно, но с голямо любопитство, първите реакции, с които е посрещнато всяко негово действие обикновено са "Не там, не пипай това, не прави така, ....." Това е характерно, дълбоко заложена в нас реакция, която съвсем естествено детето копира. Заявяването на авторитета на родителя се случва, чрез "не", в първия възрастов преход, то прави същото. Какво е важно тук. Има два момента, тази негова амбиция да се самозаяви може да бъде подтисната, чрез по - строг контрол и подтискане на всяка негова изява, чрез наказание или забележка или да се реагира, чрез различни техники на приемане или участие в това негово поведение. При първия вариант, ако той се практикува дълго и настоятелно, рискуваме да превърнем детето си от бунтар и самозаявяващ се човек в плах и несигурен такъв, който се отдалечава от самостоятелността. Този момент е много специфичен, защото родителят трябва едновременно да бъде толерантен, но да не изгубва авторитета пред детето си. Нещо, което изисква доста усилия и нови умения. В тази възраст е лесно да накараме в името на мира и тишината детето да ни се подчини, но дали сме готови да рискуваме бъдещата му самоувереност в името на настоящата дисциплина? Това всеки родител сам го решава за себе си. Казвате, че в детската градина, тези проблеми ги няма, което е ясна индикация, че това е отношение към вас, "Виж ме аз съм голям, признай ме." С уринирането : независимо дали е изградил навика и е направил регрес или просто не желае да покаже, че го може фиксацията над този момент не е препоръчителна. Информирайте се как реагира спрямо уринирането и ходенето по нужда в детската градина. Целия този процес "бебешки пубертет" може да е засилен и от напълно естествената детска ревност, така характерна за първите деца. Но това не е агресия или психично заболяване, а съвсем естествен възрастов преход. Относно страха, не разбрах, все още ли има страх или вече няма нещо от което да се страхува? Ако все още има страх, пишете конкретно към какво. Има много приятни и лесни упражнение, с които двамата ще можете сами да го отработите.
  13. Диана Илиева

    Изневяра ли е?

    Ok, разбрах горе-долу какво имаш предвид. Аз също не апелирам към драматизиране, а към открити и честни отношения и продължавам да твърдя, че прикритата изневяра е вредна за една връзка, откъдето и да го погледнеш. Всеки човек има право да прекрати една връзка, която в някакво отношение е неподходяща за него. Но една връзка, в която има изневяра, сериозна връзка ли е според теб? Съгласна съм, че проблем има този, който изневерява - той наистина явно се чувства неудовлетворен, на него му е некомфортно в текущата връзка и затова търси друг човек. Между другото такова неудовлетворение може да има и без да е намесен трети човек, поне все още. Какво е тогава честното взаимодействие между партньорите - ами точно това, което пишеш и ти: свиква се "оперативка" и на въпросния разговор се коментират открито кой, какво и защо. И това да става преди да се пристъпи към каквато и да е изневяра (защото тя може да е не само физическа). Затова и не съм съгласна с твърдението, че прикриването ставало с цел да не нараниш партньора. Напротив - прави се от страх за самия себе си, да не си навлече гнева, ревността или прекратяването на връзката от страна на досегашния партньор, докато все още не е решил с новия ли е по-добре да бъде, със стария ли да остане. Факт е, че в момента, в който прикрито изневеряващия е взел решение да прекрати старата връзка, той спокойно разкрива изневярата си. Що така изведнъж престава да го е грижа за стария партньор? Това искам да кажа пък аз - не говоря за виновни и невинни, за жертви и не знам какви, няма смисъл от ревност, истерии и др. подобни, просто изневярата не се вмества по никакъв начин в едни сериозни и честни отношения. Такива отношения, според разбиранията на партньорите, могат да включват т.нар. отворен брак например, но всичко да става открито, без лъжа и по взаимно съгласие.
  14. Диляна Колева

    Изневяра ли е?

    Според това което съм написала правителствата променят законите и това е факт. Никъде не съм писала, че променят морала и етиката. Иначе и преди и сега не е етично да изневериш на нещо/някого. Точно за това става дума, че изневярата погрешно се спряга като насочена към някого. Всъщност няма такова нещо. И за да не бъда голословна, ще цитирам един голям мой авторитет в тази област: "Никога не можете да предвидите как обичаният от вас човек ще се отнесе към друг човек. Ако реши да прояви към него преданост или любов, ревността ще ви завладее само ако смятате, че неговите решения имат нещо общо с вас. Изборът зависи от вас. Ако партньо­рът/партньорката ви обича друга/друг, той/тя не е „не­честен/нечестна", а просто е такъв, какъвто е. Ако ока­чествите поведението му/й като нечестно, накрая сигур­но ще се опитате да разберете коя е причината. Отличен пример за това е моя пациентка, която бе вбесена, защо­то съпругът й имаше любовна връзка. Обзе я силно же­лание да разбере коя е причината за това. Непрекъснато питаше: „В какво сбърках?", „Какво ми липсва?", „Не бях ли достатъчно добра за него?", и си задаваше други подобни въпроси, които показваха, че й липсва самоувереност. Хелън не преставаше да мисли колко несправед­лива е изневярата на съпруга й. Идваше й наум дори също да си намери любовник, за да възстанови равнове­сието. Плачеше често и гневът й се сменяше с униние. Погрешният начин на мислене, който е причина за нещастието на Хелън, се корени в желанието й за спра­ведливост. То я задушава във взаимоотношенията с мъ­жа й. Избора на мъжа й да поддържа извънбрачна лю­бовна връзка тя използува като причина да се разстрой­ва. Същевременно използува поведението му като по­вод да извърши нещо, което вероятно отдавна й се е искало да направи, но не е направила, защото нямало да е честно. Стремежът на Хелън към абсолютна спра­ведливост предполага, че ако тя първа започне извън­брачна връзка, съпругът й ще трябва да отвърне със съ­щото. Емоционалното състояние на Хелън няма да се подобри, докато не реши, че мъжът й е взел своето ре­шение независимо от нея и че той може да има хиляди основания — нямащи отношение към нея — за извън­брачните си сексуални опити. Може просто да е искал да изпита нещо различно, може да е обичал друга жена освен съпругата си, да е искал да докаже мъжественост­та си или да отдалечи настъпването на старостта. Как­вато и да е причината, тя няма нищо общо с Хелън. Хелън може да приеме връзката му и като отношения между двама души, а не като заговор срещу нея. Дали ще се разстрои, зависи само от нея. Тя може да продъл­жи да се наранява със самобичуваща ревност, в която поставя мъжа си и любовницата му по-високо от самата себе си, а може и да осъзнае, че нечия любовна връзка няма нищо общо със собствената й самооценка." Уейн Дайр А относно последния ти абзац - какво имаш предвид под етикети? ЕТИКЕТЪТ КАТО „БИ ТРЯБВАЛО" Етикетът е чудесен пример на безполезно и нездраво приобщаване към дадена културна среда. Припомнете си всички безсмислени правила, които са ви карали да възприемате само защото Емили Поуст, Ейми Вандер-билт и Абигейл ван Бурен[3]дават този съвет. „Гризете царевицата от кочана така, винаги изчаквайте домаки­нята да започне да се храни, мъжът бива представян на жената, заставайте в тази част на църквата, когато сте на сватба, дайте бакшиш за това, носете онова, изби­райте тези думи. Не се допитвайте до себе си, проверете го в някоя книга." Макар добрите маниери да са нещо уместно — просто защото засвидетелствуват внимание към околните, — около 90% от всички препоръки на етикета са безсмислени правила, произволно съставени в някакъв момент. За вас не съществува подходящ път, а само това, което вие решите, че е добро за вас, при условие, че не затруднявате живота на другите. Вие мо­жете да решите как да представяте едни хора на други, за какво да дадете бакшиш, как да се облечете, как да говорите, къде да застанете, как да се храните и така нататък, като изхождате от желанията си. При всяко хлътване в капана на „Как би трябвало да се облека?" или „Как би трябвало да направя това?" Вие сякаш гу­бите частица от себе си. Не искам да кажа, че трябва да бъдете социален бунтар, тъй като това би било форма на стремеж към одобрение чрез неподчинение. Смятам, че човек трябва да е насочен към самия себе си, а не към другите, когато урежда всекидневието си. Да бъдете верен на самия себе си, означава да не изпитвате потреб­ност от външни опорни механизми. От същия автор.
  15. Възможно е! Само че, в нашия основен справочник - Реперториума, в глава "Mind" - Jealousy (ревност) са изброени 63 различни хомеопатични лекарства, и кое от тях ще свърши работа зависи от това как хомеопата ще "снеме" картината на всеки отделен индивидуален случай. Освен това, на по-дълбоко ниво се крие основната причина за тази ревност, и именно тя трябва да бъде излекувана, за да разчитаме на пълен успех.
  16. Какво означава за теб " критика"? Какво мислиш за т.нар. градивна критика? А можеш ли да видиш "критиката" като съпричастност и помагане? Ще ти напиша откъс от една книга, който е блестящ пример, за това колко полезна може да бъде критиката. Мисля, че ще ти бъде много полезен. ".....когато във вас се надигне гняв, защото ви се струва, че са ви охулили несправедливо, спрете се и си кажете: "Чакай малко.......аз съвсем не съм съвършен. След като Айнщайн признава, че греши 99% от времето, може би аз греша поне в 80%. Може би заслужавам тази критика. Ако е така, трябва да съм благодарен и да извлека полза от нея." Чарлс Лъкман, бивш президент на компанията "Пепсодент", ..... той не поглежда хвалебствените писма, но държи да прочита критичните. Знае, че от тях има какво да научи. Компанията "Форд", толкова силно иска да разбере какво не е в ред в управлението и начина и на функциониране, че провежда проучване на мнението на работниците и ги приканва да критикуват компанията.. Познавам един бивш търговец на сапун, който дори молеше за критични бележки. Когато започна да продава сапун за "Колгейт", заявките вървяха бавно. Той се притесняваше да не загуби работата си. Понеже знаеше, че сапунът и цената са добри, реши, че грешката трябва да е в него самия. Когато не успяваше в някоя сделка, често обикаляше квартала, мъчейки се да разбере къде е сгрешил. Не е ли бил достатъчно ясен? Може би му е липсвал ентусиазъм? понякога се връщаше при търговеца и казваше: " Не се връщам да се опитвам да ти продам сапун. Дойдох да ви помоля за съвет и критични бележки. Бихте ли ми казали какво не направих както трябва, когато се опитах да ви продам сапун преди малко? Вие сте много по - опитен и напреднал от мен. Моля , помогнете ми с критиката си. Бъдете искрен. Не ми спестявайте нищо." Този подход му спечели много приятели и безценни съвети. Какво мислите, че стана с него? Издигна се до президент на "Колгейт Палмолив Пийт" - една от най - големите фирми производителки на сапун. Само големите хора са способни на това. И сега когато сте сами защо не се погледнете в огледалото и не се запитате дали мястото ви не е сред тях. Ето трите правила за спокойно приемане на критика:; 1. Несправедливата критика , често е прикрит комплимент. Тя не рядко означава, че сте предизвикали ревност или завист. Помнете - никой не рита умряло куче. 2. Направете най - доброто на което сте способни. После отворете чадъра, за да не се стича дъжда ( критиката) във врата ви. 3. Записвайте си глупостите, които сте направили, и се отнасяйте критично към себе си. След като знаете, че не сте съвършен, последвайте примера на Литъл - настоявайте за обективна, добронамерена и конструктивна критика.
  17. Здравейте, моля за помощ, отчаяна съм, животът ми е пълна каша. Преди 3 години забременях, имах връзка с бащата на детето ми (БД) от доста време, около 7 години. Когато разбрах, че съм бременна бях много щастлива, исках го, но в същото време ме беше страх. Той предполагам също се е чувствал така, но ми даваше сили. Той винаги е показвал любовта си повече от мен, аз винаги бях по-студената, по-грубата, по-емоционалната. Израснала съм в семейство, в което постоянно си викат, обиждат и винаги съм знаела че не се обичат. Сестра ми е по-голяма тя ме е предпазвала от това до колкото може. Споменах това защото като казах по-емоционална може би не бях точна, аз крещях правих скандали а той (БД) не е такъв, той не обича викането, мрази да спори. Живяхме 7 години заедно и се обичахме но със скандали, мислех че е нормално. Когато разбрах, че съм бременна реших да се опитам да не избухвам и да не крещя. Мисля, че се справих, но той почна да дълбае там където аз толкова се опитвах да пренебрегвам и незабелязвам. Детето беше на 3 месеца когато започнах отново да викам и обиждам. Когато родих и се прибрахме в къщи той беше изморен от тичането по магазини, подготовката за детето, на работа и в болницата. А аз бях изживяла някакъв кошмар в болницата и нямах търпение да се приберем. Но когато се прибрахме той поседя малко при нас, после отиде в другата стая и седна на компютъра. Аз останах с майка му, и така 1 месец докато тя беше при нас. Той стоеше при нас за малко и после отиваше в другата стая да почива, тогава поне спеше с нас. Но след като другата стая се освободи лека полека се изнесе под предлог, че не се наспива, а на другия ден е на работа. След това почна да се сърди, че не му обръщам внимание, че не правим секс, че не се грижа за него, не съм го била изгладила, не съм сготвила. Свекърва ми все ми повтаряше, че това е за него много труден период, и че това е вид ревност, че се чувства по-изоставен и че трябва да го разбирам. Живеехме в София, а и двамата не сме от там, нямахме роднини на които да разчитаме, а бебчо искаше много внимание. Той спеше малко, нямах достатъчно кърма от първия ден, дохранвах. Кърмих, дохранвах и след това се цедях, уж да се стимулирам и това на всяко хранене. Чувствах се отвратително, на третия месец отказа да суче от гърдите ми и за да получава кърма се цедях. Беше ми много трудно, а за него (БД) беше нещо незначително и не толкова задължително. Обиждаше ме факта, че не виждаше колко ми е трудно, а все не му беше подредено или сготвено. Аз станах нетърпима крешях, обиждах и един ден го изгоних. Не съм го искала в действителност но него го е заболяло, просто исках да го оплаша исках да баде повече време с нас да ми помага в домакинството както преди, защото той много ми помагаше.Не се разделихме, но при него нещо се е пречупило, а аз не съм разбрала, че така е станало. Секса беше приключил доста отдавна. Когато малчо стана на годинка си мислех, че минаваме през криза и че ще се справим. 7 месеца по късно една нощ влезнах инцидентно в стаята, в която той спеше и той се стресна веднага и прибра телефона си. Стана ми много странно не можах да заспя и отидох и взех телефона, намерих смс кореспонденция между него и колежка. Тогава откачих станаха куп нечовешки скандали, и той приключи връзката ни. Опитахсе да бъда друга да си дадем шанс но бях и съм още много наранена. Не можах да спра да викам, и да тъпча на едно място. И сега го правя. Не искам да крещя, но го правя, сега живея с родителите си и малчо, върнах се в родния си край, безработна съм. Тук няма много работа и незнам дали ще намеря, карам се постоянно с родителите си, обвинявам ги за това което стана. Сестра ми е с БАР, разболя се преди 6 години. Тогава мислехме, че ще се оправи бързо и все търсех алтернативни методи за лечение. Аз исках да и помогна и я взех при нас, но беше грешка, не и помогнах но аз станах по нервна. Така сега когато се изнервя крещя, майка ми казва че я плаша в такива моменти. Опитвам се да замълча когато съм ядосана да изчакам да ми мини, но то ме яде отвътре. Докато не си изкажа всичката гадост неспирам. А най-лошото е че казвам нещата няколко пъти, но по различен начин. Не мога да разбера защо го правя, не мисля че все аз съм права, но постоянно се опитва да давам акъл. Побърквам се! Сега искам поне детето ми да живее без викове, а не мога да го постигна, не мога всеки път да се овладея. Искам детето ми да не вижда това мое лице и да бъда спокойна и да мога да се спирам в такива моменти и да ги забравям. Понякога си мисля, че съм болна.
  18. Не си болна, ти си много, много наранена. Това което описваш са следродилни класически състояния на двамата родители. За съжаление малко се говори за това и не се обръща внимание на време и нещата преминават в този неприятен стадий. Както жените, така и мъжете си имат своите специфични състояния след раждането на детето. Някои се справят с тях , преживяват ги, преминават. При други се развиват в негативната линия. Права е била свекърва ти, това е вид мъжка ревност, за да видиш че не си сама в тези преживявания http://www.moetodete.bg/razvitie/kogato-tatkoto-revnuva.html В тази ситуация, аз бих препоръчала да останете сами, за да можете заедно да влезете в новия режим, който е определил новия член на семейството. За съжаление това е знание, което в момента вече е ненужно, Искаш детето да живее без викове. Това може да се случи само когато се справиш с крясъците, които са останали в съзнанието ти. Те са твоето безсилие. Ти си нервна и викаща, защото към този момент нямаш посока, липсва ти цел, не виждаш перспектива в положението в което се намираш. Първото което е добре да направиш е, да определиш какво точно искаш да промениш, в кратки и точни няколко точки. Вероятно в главата ти е хаос, а през него трудно се вижда, време е да го понаредиш. Когато си напишеш какво точно искаш да промениш, разгледай много добре списъка и прецени от коя точка можеш да започнеш, това което виждаш като най - постижимо и имаш възможност да се заловиш за него веднага. Определи посоката и тръгни по нея, целите сами ще се подредят пред теб. Малко помощ, ето ти няколко отправни въпроса: - какво би искала да промениш в следващата 1 седмица - какво би искала да промениш в следващите няколко месеца - а след пет години - какво искаш радикално да промениш в живота си - какъв е смисъла на твоя живот Това е като най - обща насока, конкретните действия ще определиш сама, вярвам много по - точно.
  19. Пламъче

    Ревността убива

    Капчицата ревност е даже полезна.Опасна е паталогичната ревност.
  20. ,,,преди това да пробвам да му повлияя по някакъв начин, за това моля ако можеш дай ми съвет за някакво поведение,,, Купуваш си един пистолет и цял живот го държиш опрян до слепоочието му, със заплахата-при най-малкият израз на ревност, натискаш спусъка.При това положение, най-вероятно ще спре да показва, че те ревнува, но отпуснеш ли се дори за миг..... Другият път е, той да узрее и потърси психотерапевт, но няма гаранция,че терапията ще е успешна. Наистина ли не разбираш, че нищо не зависи от теб?
  21. veva, ще потвърдя казаното и от мои наблюдения за подобни ситуации - жените или страдаха цял живот от това, или се развеждаха след известно време, като в един от случаите неприятните натяквания, ревност и дори физическа агресия се пренесоха и върху родилата се дъщеря; напълно нелогично, ясно е, че това е малко дете, но всевъзможни разсъждения от типа, че тя, ето, момиче е, следователно ще бъде също като майка си, с много връзки и т.н. От психическия и физически тормоз, детето се напишкваше вечер до гимназията някъде, когато майката най-накрая реши да се разведе. Такъв мъж няма да забрави, нито да прости; е, възможно е, разбира се, то всичко е възможно, но само ако той самия пожелае и направи много сериозна личностна трансформация, което е съмнително - в смисъл той е убеден, че е прав и така и трябва да бъдат нещата. Нещо повече - дори и да нямаше този проблем, казваш, че е ревнив, но ти не му даваш повод. Е, бъди сигурна, че след няколко години, той ще започне да си измисля поводи, дори и ти да не го провокираш по никакъв начин. Колегите ти на работа, съседите, персонала в близкия магазин или кафене и т.н. - всички ще са потенциално заподозрени, но пешкира ще изпираш ти. Така че хубаво се замисли, държиш ли да си с точно този човек.
  22. Деяна

    Таро за начинаещи 4

    Не знам кои какво чувства и как ще се развият нещата, но по Императрицата, Паж пентакли обърнат, Кралица Пентакли обърната и Паж Чаши обърнат виждам една истерия на единия, но няма да се изненадам ако и двамата се държат по този начин. При всичките карти няма нормална комуникация между тях. Няма зрялост, няма стабилност. Особено с 5 меча обърнат, това е страшна ревност и гняв. Големи глупости могат да се сътворят когато си до такава степен истеричен. А това Справедливост с Паж Чаши направо е върха. Причината не е трети човек, нито клюки или сплетни. Ти спомена, че става въпрос за двама мъже, а няма нито един крал. Само Кралици, та ... държат се като истерички. Видиш ли Паж чаши особено обърнат имай едно на ум. Това е винаги много несериозна ситуация и поведение И така. Това е мнението ми за картите ти.
  23. Аз си мисля, че е изпитал чувство на ревност .
  24. ''Умишлен ли е - 5 пентакли, 3 чаши, 4 мечове''- Диде,може и да се подведа,но си мисля за семейния бизнес кой сага края там-3чаши?партньор(по биснес-или причината е ревност,семейни дразги заради трети човек)? ''Чия е вината - 10 мечове, Умереността обърната, 4 жезли обърната''-тук улавям ''филмче за 4 меча ''от горната комбинация.- начин на отреагиране. е, заради паж п об- краят е причинен от натрупани сведения,умора,край който се вижда, личен избор е,мотив на неузрял човек. *********** таня , тези дни и аз отшеника го видях на един дюшек,полегна и носещ се в морската шир,под слънчеви лъчи(не му е нужен фенера?защо?) странни видения и усещания имаме с вас - хубав ден момичета
  25. Ревността наитина е голям проблем. С почти всичко, казано до тук , съм напълно съгласна. Ето и малко допълнителни штрихи. Ще се опитам да бъда кратка, при което може да прозвуча малко назидателно и императивно. Предварително моля да бъда извинена за това, не искам да поучавам никого и да се налагам на никого. Може би имам лични сметки с ревността... : 1. Несъмнено е една от най- силните его- реакции. То ест, в его- човешкото състояние е съвсем обичайна и съвсем гибелна. Сериозното освобождаване от нея минава през освобождаване от егото. 2. Като всички силни емоции създава натрапчиви мисли и силни мисъл- форми. Те действат върху околните и върху създателя си. Създават реални физически проблеми в тялото му. Освен това привличат разни същественца, които си нямат собствени физически тела и имат нужда да се хранят чрез някой, който изпитва силни чувства. Така че изпиталият ревност става жертва и на такива същественца, които му „подсказват” да ревнува още и още- ако случайно позабрави. Иначе казано- завъртат го в един дяволски кръг... 3. Наистина има хора, за които ревността е нещо като доказателство за интерес, любов. Разбира се, че не е, но така хубаво гъделичка егото. Проявите на любов- също. Малко повредена връзка, но я има. И е много опасна. 4. Ревността и любовта не са съвместими. Колкото е по- голяма любовта ( ако изобщо може да се говори за размери...), толкова е по- далеч от ревността. Все пак би трябвало да има разлика между любов и притежание... Може и за кратки интервали от време да се съвместява малко любов, с малко ревност, но ревността бърже убива любовта. 5. Ревността е отлично средство за захранване с енергия на хора с нарушен енергообмен- на т.нар. вампири. Просто много често ревуващият е и вампир. 6. Ревността разрушава и уж обичащия и уж- обичания. И уж- любовта им. Но пък създава силни връзки между тях – в стил- садо- мазо. И силна карма. Може и да бъде примесена с карма отпреди. А за децата на заразената от ревност двойка изобщо не ми се говори. Тяхното нещастие е трудно описуемо. 7. Като всички натрапчиви чувства, тя може да се появи и при пълна липса на основания. Горката жертва (от който и да е пол, естествено) може да се напъва колкото си ще да е коректна, предпазлива, чиста, ревнуващата страна ще си намери, или измисли повод. Това е особено верно в случаите, в които ревността е черта на вампир. Няма да стои, човекът, без енергия, я! 8. Като всички натрапчиви чувства, битката с нея е много мъчителна и трудна. Но е по- добре да се чистим в първия момент, в който я усетим, колкото и трудно да е, защото присъствието и е по- трудно поносимо и по- опасно от битката с нея.. Честно казано, битката с ревността вероятно следва да се води на доста широк фронт, с много комплексни действия. 9. Пожелавам от все сърце успех на всеки, който се опърли от това гибелно явление- да се освободи от него, колкото се може по-бълзо и по-дълбоко!
×