Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for 'ревност'.


Didn't find what you were looking for? Try searching for:


More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

573 резултата

  1. Здравейте. От няколко месеца съм във връзка с момиче и доскоро бях много щастлив от този факт. Един ден обаче, тя забрави лаптопа си вкъщи. Реших да проверя Фейсбука й, защото беше забравен отворен. Отворих съобщенията и изчетох всичко за 2 години назад. Втрещих се, разстроих се, сринах се, възмутих се. Ще стане ясно защо. Изграденият образ, който имах за нея за тези 3 месеца беше, че тя е морален, почтен, чист човек, който отстоява своите граници, не одобрява авантюрите, пада си само по сериозните връзки, отвращава се от мимолетните такива, не може да прави секс с някого, ако не го обича, не одобрява неморалното поведение на някои жени и т.н. Отваряйки съобщенията видях, че всичко това е една лъжа. Когато е била без сериозни връзки, се е чукала с някакъв, който е видяла само веднъж в живота си. Правили са секс в колата му на някаква ливада. След това е изпращала свои еротични снимки на свои клиенти от работата, единият от които е почти на 50, а тя е на 25. Но дори това не е най-големият проблем. Открих чатове с нейна приятелка, на която споделя всичко за себе си и живота си. Не видях тя да има критичност към това поведение. На приятелката си е споделила, че е изчукала този в колата брутално и перверзно, с цигара в устата, че е побъркала някакъв чичко, че е възбудила еди кого си. Самият начин, по който двете разговарят на тези теми е лековат, брутален, материален и арогантен. Видях как комуникира и с приятелите си, с които не са имали интимни отношения – не спазва никакви морално-етични граници, казва им, че ги обича, говори им мръсотии и перверзии, държи се за ръка с тях по центъра на града и т.н. Притесни ме тази тенденция. Обича да "чешат" егото й с комплименти, лайкове във Фейсбук, да получава внимание и одобрение. От друга страна, откакто е с мен /няколко месеца/, няма абсолютно никакви индикации за подобно поведение – видях, че са й писали хора, които изобщо не е отразила, т.е няма никакви физически и морално-етични прегрешения към мен засега. Говорих с нея по този въпрос и тя ми каза, че тогава е била объркана, предавана, наранена, убедила се е, че този път, по който тогава е поела, не е за нея, лош е, взела си е уроците и изводите и това дори й било от полза, тъй като така знаела, че никога повече няма да поеме по него. Че това бил нейният начин да се предпази от повторно нараняване, като поддържа неангажиращи отношения. Първо ме излъга, защото твърдеше че е върл противник на всички тези връзки и случвания. И второ – притеснява ме самата тенденция. Ако ти си на 25 години и до момента си изповядвал и следвал подобни принципи, дали тепърва заради една връзка от няколко месеца ще се промениш? Как да имам същото доверие? Това много го разклати. От друга страна наистина виждам, че ме обича, прави всичко за мен, казва, че е намерила любовта на живота си, че това много я е променило, че живее втори живот. Вярвам в това, защото наистина виждам колко много ме обича. Но сега всичко е още ново, интересно. Тя е човек, който бързо се запалва за нещо, но и бързо угасва. Нещата, които ме притесняват са коренните разминавания между повечето неща, за които говори и върши. Давам пример – отвращава се от цигари, а се чука с цигари. Не може да си легне никога с някой, към когото няма чувства и сериозни намерения – правила го е многократно. Никога не би излъгала – ето, излъга за доста неща и т.н. Нямала никой мъж една година преди мен - ето, че е имала много. Приятелката й била също като нея – честен и почтен човек, а си говорят за неморални и нечестни действия. Не видях нейната приятелка по някакъв начин да я спира от пътя, който е поела. В един момент се запитах – аз кого обичам – нея самата, или моя изграден образ за нея? Коя всъщност е тя? Тази, която твърди, или тази, която е? Може ли почти цял живот да си бил един, а само за 3 месеца да станеш друг, под давление на силната любов? Какво значи за нея силна любов? Обича ли ме истински, или просто вижда в мен добра партия и нещо ново, което й е интересно? Аз лично никога не съм изневерявал. Никога не бих легнал с човек, когото почти не познавам и нямам чувства и намерения към него. Никога не бих се подценил така /ако бях жена/. Никога не бих позволил наличието /или по-скоро липсата/ на граници. Никога не бих контактувал по такъв начин. От друга страна, пред мен се държи супер - възпитана, културна, изискана, морална, честна, принципна... В един започнах да се питам какъв човек стои до мен? Как да продължа да имам доверие занапред? Как да приема това за нормално? Как да се отърва от страха, че няма да се случи отново? Аз мисля, че я обичам. От една страна любовта е безусловно приемане на някого, но от друга - може ли да се приеме такова нещо и да имаш доверие на този човек? Ясно е, че нищо в живота не може да се предвиди, но аз съм на път да започна нова връзка с изначално недоверие. Хубаво ми е с нея, привързан съм, много ми липсва когато не сме заедно, уважавам я, бих искал цял живот да съм с нея, изпитвам невероятни емоции и правя страхотен секс, прекарвам си чудесно, но това е нещо, което много ме нарани и не зная дали да продължа тези отношения. Тя казва, че ме разбира, че ще говорим колкото е нужно, предложи ми да ми даде паролата си на Фейсбук и да следя всичко, каза че съжалява, че винаги ще ме успокоява, че вече не иска никой и нищо, защото била намерила любовта си. Всеки имал минало, но важно било настоящето. Ок, но кима ли критичност към това минало? Все пак донякъде и то ни определя като хора, защото съдържа голяма част от нашите избори. Ако един човек е бил крадец 25 години, дали никога повече няма да открадне през живота си? Допреди тази случка нямах никакво съмнение в нея, никаква ревност. Седях и благодарях на Бог всеки ден, че ме е срещнал с такава жена - красива, умна, сродна душа. А какво се оказа? След тази случка имам и проблеми с апетита и съня. Чувствам се апатичен, леко тревожен и потиснат. Не ми се иска да я оставям, но не знам как да продължа напред с това разклатено доверие. Тя казва, че не си струва да губим такава любов заради едно минало. По-важно било настоящето и бъдещето. Как да процедирам?
  2. Поведението ѝ на липса на тотална откровеност с теб може и да се нарече лъжа, когато е погледнато през една ригидна, изградена от ТРЯБВА и "Така е редно!" призма. А може и да се види като искрен неин опит за промяна, при осъзнаването ѝ, че е срещнала стойностен човек - теб. Светът в последните десетилетия силно се промени. Разчупиха се клишета, хилядолетни стандарти на поведение. Оказа се, че жената е не само не по-малко сексуално от мъжа същество, но когато е опознала и отприщила организмичността си, е несравнимо по-сексуална. Присъщите само допреди немного години двойни стандарти, позволяващи на мъжа разюзданост, а табуиращи я при жената, изчезнаха. Не говоря през пречупването добро-лошо, нито определям дадено поведение като развратно или морално, а само описвам факти. С написаното не оправдавам, нито одобрявам поведението ѝ. Само се замислям, не споделяме ли и ние мъжете похожденията си, не се ли хвалим с тях... А при жените, всеизвестно е детайлното неприкриване и свръхоткровено говорене по въпросите за секса с приятелките им. Казваш, аз съм различен - никога без любов и само така за единия секс и т.н. Чудесно, това явно си ти. По нашите географски ширини има много, наистина много жени, които биха резонирали с такава стриктна лоялност - в момента наоколо ми са десетки, а през годините, животът ме е срещал със стотици такива. Като магнит съм за лоялни, искрени, сърцати и верни жени - та, от опит говоря, такива има. Въпросът, който можеш да си зададеш е: "Какво дълбоко в мен, зад външното ми "така трябва", събужда ситуацията и на какво има да ме учи?" Както и: "Зад твърдия ми морал и вярвания за принизяване при нарушаването му, не стоят ли по-дълбоки наличности в мен?" По-горе също са ти задали много добри питанки и насоки за размисъл. Моята прогноза е, че само когато дълбоко и качествено съумееш да си отговориш и научиш урока от ставащото, нещата ще се променят - дали ще съумееш да се разшириш, да станеш по-приемащ различието, да стопиш някои свои характерови страхове и нагласи, за да съумееш да се довериш на искреното желание на приятелката за заедност и нейна собствена промяна, дали животът ще ти даде друга, по-резонираща с нравствеността, която споменаваш, но само тогава ходът би бил градивен. Не си ли научиш вътрешния урок по себеразширение, липса на осъждане, виждане на любовта и в малките човешки слабости и несъвършенства, животът по един или друг начин ще повтаря заданието си - чрез неверни жени, ревност... Напълно е възножно да се промени коренно, когато го иска и е отдадено стъпил на стабилната база на устрема си към потенциала, когато е жаден за Него. Чувал ли си за историята на тибетеца Миларепа? На младини е бил разбойник и убиец, а в последствие е станал велик мъдрец. Всъщност, това че един човек, независимо мъж или жена, като млад се е държал морално или не, не е никаква гаранция как ще се държи за в бъдеще. Има маса хора, които като млади следват високи морални стойности, а по-късно ги нарушават и си наваксват - един вид компенсират и "се наживяват". Има и мъже и жени, които на по-ранен етап са водили абсолютно развратен живот, взели са си всичко от него, а от тинята му са пораснали в посока уханието на вътрешното си разцъфтяване в посока любовта и една естествено резонантна с нея нравственост. Факторът е наличието или не на любовта, на любящия смисъл, поставен като ядро на житейските стъпки, посоки, цели, социални поведения и ежедневие. Забележи, не малкият човешки, религиозен или пуритански моралец, имащ общо с любовта колкото нощното отражение на пушещата лоена свещ в старо криво огледало има със слънцето на любомъдрия смисъл. Малкият човешки морал отрича, забранява, проектира в света и другите собствени потиснати наличности, формира негативни лицемерни реакции. Любящата нравственост приема, обема, естествено трансформира всяка кал, ползвайки я за растежа на прекрасните цветя на опита. Та, ако приятелката ти има или има вероятност да проима такава стабилна вътрешна база, такава жажда за истината и себеактуализираща тенденция, двойнствеността за която споделяш, има огромни шансове да бъде стопена. Коя двойнственост? Тази двойнственост между съзнателна пожелателност, представяна пред света и несъзнавана актуалност, проявявана в дела. Това стапяне обема несъзнаваните тласкащи мотиви и в огромна степен ги впряга в оцялостяващата тяга към безкрая, към любовта. Не, човек следвайки такава тяга, не става твърд пуритан с намръщено лице и не дава обети за безжалостна вярност на партньора, не. Просто огромната част от нагонния драйв се задоволява от блаженството и приказността на постоянната наличност на любовта, отвъд всякакви забрани. Жаждата е напивана от извора. Добрият секс с партньора тогава е добре дошъл и е част от любовта. Да, прекаленият светец (светица) и Богу не е драг и понякога, рядко, странично случване е възможно. Но, ако това твърде много притеснява, следва или емиграция към арабските държави, или известно себеразширение, минаващо през осъзнати и интегрирани сенки в посока вътрешна сигурност и великодушие. Това би било проблем. Показва липса на себепознаване, на оцялостяващо интегриране на собствени "подводни" рифове и течения, при стоене в плитчина, търсеща шарените отблясъци на временните задоволства, при отсъствие на способност за стратегически дългосрочно следване на смислен процес и стойност, виждана в "простичките" неща, докато всъщност е придавана от собствената смсленост. Но, всичко е възможно. Всичко се променя, ако има не само повърхностно желание за това, а истинска автентична нужда. Годините, опитът също допринасят за такова съзряване. Та, от нея си зависи. Ако е това, което споменаваш, когато отмине интересът ѝ към партньора, бива поставян в графа не само безинтересен, което го обезценява и отхвърля, но често към него биват проектирани собствени неосъзнатости. Всъщност при такава психична плитична, партньорът няма много общо, а динамиката на връзката се движи от собствените начални идеализации, пожелателно мислене, след време последвани от пренос в него на девалюиращи, отново собствени психични сенки... Но, възможно е да бъркаш и дано бъркаш, както и тя е напълно възможно да порасне стига да го иска и може... По-важното е ти какво имаш да учиш в тази ситуация!
  3. Доколко се е справил Наполеон с първите две задачи, можем да научим от тук : " Провини ли се някой, поставен да работи, отклони ли се от пътя, който това Братство му посочва, то го праща някъде, откъдето да бъде безопасен за хората – както например изпрати на о-в Света Елена Наполеон, който искаше да премахне феодализма и да даде права насока на църквата, обаче не устоя докрай и затова падна. " Методи за лекуване Наполеон не устоява докрай, защото вярва в себе си, а не в Бога. Мисията му е да обединява, а не да разделя. Наполеон донесе в света тщеславието, казва Учителят. Всеки, който стане роб на тщеславието свършва с изгнание. "Искаш да повикаш умрелите от другия свят. Извади най-хубавото, което имал той, за което той трепти. Като извадиш тази мисъл, той веднага ще дойде. Ако не може да извадиш туй, хубавото, няма да дойде. Но непременно тези опити трябва да бъдат много искрени."Любов без ревност
  4. Донка

    Духовната гордост

    Гордост и тщеславие Гордост и ревност Това е само една малка част от написаното от Учителя за гордостта. Мнооого полезно ми е било, когато я преодолявах. Хаха, то не е тайна - гордеех се, че съм чувствителна към отношението на другите към мен, че съм скромна (тогава така наричах стеснителността си). Гордеех се, че се жертвам, като пренебрегвам своите нужди заради тези на другите хора, че не съм нагрубила или обидила никого, гордеех се дори, че страдам, без да го показвам на хората... То всичко било агресивно, оказа се - и това, с което се гордеех, и самата гордост. Сега си мисля колко клишета са ни набити в главиците....
  5. Личностови разстройства са тези засилени характерови черти, които пречат на околните. Старото наименование на личностовите разстройства е психопатия или характеропатия. Такива хора се чувстват съвсем комфортно с характерите си, поне докато социумът ги търпи. Могат да развият невротичност, когато характеропатията им не е търпяна и задоволявана от околните. Хората с характеропатия са напълно уверени, че те самите са напълно наред и че ако има някой, който да е виновен за напрежението, което постоянно създават с присъствието си, това е всеки друг, но не и те! Параноидно личностово разстройство Личностово разстройство, което се характеризира с (1) прекомерна сензитивност към преживяване на неудачи и неуспехи; (2) злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления, склонност към отмъстителност; (3) мнителност и постоянна склонност към изопачено възприемане на околните, като например техни неутрални и дори приятелски действия повратно се тълкуват като враждебни или оскърбителни; (4) борбено и непреклонно чувство за собствена правота, несъобразено с реалната ситуация; (5) склонност към патологична ревност; (6) склонност за преживяване на значителна собствена значимост, изразяваща се в трайни себеотносни нагласи; (7) свръхангажираност с неоснователни “конспиративни” обяснения на събитията от непосредственото обкръжение или в света. В някои случаи разстройството е възможно да се задълбочи в параноидна шизофрения. Диссоциално личностово разстройство (социопатия) Личностово разстройство, което става обект на внимание преди всичко поради голямото несъответствие между поведението на лицето и съществуващите социални норми и което се характеризира с : (1) грубо безразличие към чувствата на другите; (2) изразена и постоянна безотговорност и игнориране на социалните норми, права и задължения; (3) невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения, въпреки че няма затруднения в установяването им; (4) крайно ниска поносимост на фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции , вкл. и физическо насилие; (5) неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия опит, особено от наложени наказания: (6) изразена склонност да се обвиняват другите или да се измислят правдоподобни обяснения за проявите, довели лицето до конфликт с обществото. Нарцистично личностово разстройство Човек е дълбоко убеден, че неговата личност и живот са най-важните в цялата вселена. Егоцентризъм. Склонност към импулсивност и агресия, когато нарцисизмът не е задоволяван. Пълна незаинтересованост и липса на емпатия към всичко незасягащо собствената личност. Такъв човек може да включи в рамките на нарцисизма си своето семейство или служебен колектив, дори държавата си. Липса на глобална визия и естествено чувство за общност и колективизъм. Ананкастно личностово разстройство (натрапчива /обсесивно компулсивна/ характеропатия) Разстройство на личността, което се характеризира с: (1) нерешителност, склонност към съмнения и прекомерна предпазливост, отразяваща дълбока вътрешна несигурност; (2) свръхангажираност с детайли, правила, списъци, ред, организация или разписания; (3) перфекционизъм, който пречи на завършване на задачите; (4) прекомерна съвестност, скрупульозност и повече от необходимото посвещаване на труд, за сметка на удоволствията и междуличностовите контакти; (5) прекомерна педантичност и конвенционалност; (6) ригидност и упоритост; (7) прекалено настояване заобикалящите да следват точно неговия или нейния начин на правене на нещата или прекалено нежелание да позволява на заобикалящите да вършат нещата; (8) нахлуване на настойчиви и нежелани мисли или импулси. Разстройството може да прерастне в натрапчива невроза (обсесивно-компулсивно невротично разстройство). Шизоидно личностово разстройство Личностово разстройство, което отговаря на следните критерии: (1) дейностите, които доставят удоволствие на лицето са малко на брой или няма такива; (2) емоционална хладност, отчужденост или афективна изравненост; (3) ограничена способност за изразявне на топли нежни чувства или на гняв към други; (4) явно безразличие към похвали и критика; (5) слаб интерес към установяване на сексуални контакти с друго лице (да се съобразява възрастта); (6) почти неизменно предпочитане на самотни дейности; (7) прекомерна ангажираност с фантазии и самовглъбяване; (8) липса на близки приятели и отношения, изпълнени с взаимно доверие (или само едни такива) и липса на желание за такива отношения; (9) подчертана липса на чувствителност към общоприетите социални норми и правила. Хистрионно личностово разтройство Разстройство на личността, което се характеризира с: (1) драматизиране на собствените преживявания, театралност, преувеличено изразяване на чувства; (2) внушаемост, лесно повлияване от околните; (3) повърхностна и лабилна емоционалност; (4) постоянно търсене на източници на вълнения и дейности, при които пациентът е център на вниманието; (5) неподходяща съблазнителност в облекло или поведение; (6) свръхангажираност с физическа привлекателност. Като придружаващи черти могат да се наблюдават егоцентризъм, склонност към самоугаждане, постоянен стремеж към признание, лесна обидчивост и постоянно манипулативно поведение с оглед удовлетворяване на собствени нужди. Разстройството може да се развие в соматоформно невротично разстройство (хистерия) Емоционално нестабилна личност Личностово разстройство, при което е налице изразена тенденция да се действа импулсивно без оглед на последствията в съчетание с неустойчиво и капризно настроение. Способността да се предвижда и планира е минимална, а изблици на интензивен гняв често могат да доведат до насилие или “поведенчески избухвания”; последните се провокират лесно, когато импулсивните действия се критикуват или отхвърлят от другите. Емоционално нестабилна личност, граничен (borderline) тип. Налице са много от характеристиките на емоционална нестабилност. Като добавка представата на лицето за себе си, за собствените цели и вътрешни предпочитания (включително сексуални) са често неясни или нарушени. Обикновено е налице хронично чувство на празнота. Съществува предразположение към въвличане в интензивни и нестабилни взаимоотношения, което може да доведе до повтарящи се емоционални кризи и да бъде свързано с поредица от суицидни заплахи или действия на самоувреждане (макар че същите могат да се проявят и без видими поводи). ................................................................................ ....................... Във всеки съвременен човек някои от гореизброените характерови черти присъстват и това е нормално. Тези черти се превръщат в характеропатия (психопатия, личностово разстройство), когато се засилят дотолкова, че очевидно вредят на околните! Личностовите разстройства са по-чест осрещани, отколкото човек може да си помисли. Немалка част от лидерските позиции са заети от нарцистични личности. Босовете на престъпните групировки например по правило с апараноидни характеропати. Както и немалка част от полицейските кадри. Голяма част от обитателите на затворите са социопати, неспособни да изпитат капка вина за насилията извършени от тях. А нима не сте срещали хистрионни дами? Шизоидните личности общо взето са по-рядко срещани, но ги има - на мен веднага ми минава асоциация с някой "отречен" шизоиден хималайски йога да речем. Какво мислите за характеропатиите? Разкажете случки от живота си.
  6. Петко_П

    Теософия

    Здравейте, Описанията на Ани Безант за астралното и мисловното тяло (според мен) допълват и разширяват описаните от Ледбийтър астрален и мисловен свят. Част от книгата: Човекът и неговите тела АСТРАЛНОТО ТЯЛО Ние изучавахме физическото тяло на човека, както видимата така и невидимата негова част, и разбрахме, че човекът - живото, съзнателното същество - в своето "будно" съзнание, живеейки във физическия свят, може да покаже само толкова от своето знание и да прояви толкова от своите сили, колкото може това да стане през физическото му тяло. От съвършенството или несъвършенството на тялото зависи и съвършенството или несъвършенството на проявата на човека във физическия свят. Това тяло го ограничава, когато той работи в низшия свят, образувайки един истински "непроходим кръг" около му. Това, което не може да мине през него не може да се прояви на Земята и ето откъде произлиза неговата важност за развиващия се човек. По същия начин, когато човек работи без физическото тяло в една друга област на природата - астралния свят - той с способен да прояви тъкмо толкова от своето знание и своите сили, накъсо казано - от себе си, колкото неговото астрално тяло му позволява. То е едновременно и негов носител и негово ограничение. Човекът е повече отколкото неговите тела; той има много, което обаче не може да прояви било във физическия свят, било в астралния; но това, което той може - то може да се вземе като самия човек в тази дадена област на вселената. Което той може да покаже от себе си тук долу е ограничено от физическото тяло; което той може да покаже от себе си в астралния свят е ограничено от астралното тяло. Когато се вдигаме в по-висшите светове, ние ще установим, че човек става все повече и повече способен да проявява себе си, когато сам се усъвършенства по пътя на своето развитие, а също постепенно усъвършенства и своите висши носители на съзнание. Ще бъде добре да припомним на читателя, понеже влизаме в области, сравнително малко посещавани и за мнозинството неизвестни, че ние не претендираме тук за непогрешимост или за съвършена сила на наблюдение. В световете, по-висши от физическия, също могат да се допускат грешки при наблюдението и при умозаключенията, също както и във физическия, и тази възможност би трябвало винаги да се има предвид. С разширяването на знанието ще бъде достигана все по-голяма и по-голяма акуратност, и такива грешки ще бъдат постепенно поправени. Но тъй като писателката е само един ученик, грешки вероятно ще се намерят и в бъдеще ще се налагат поправки. Обаче тези грешки ще бъдат в подробностите, те не ще се докоснат до общите принципи, нито ще отслабят главните заключения. Първо, нека бъде добре схванато значението на названието астрален свят. Астралният свят е една определена област от вселената, обкръжаваща или проникваща физическата, но невидима за нашето обикновено наблюдение, защото е съставена от друг вид материя. Ако последният физически атом бъде взет и разбит, той се изгубва за физическия свят; намираме, че той е съставен от много частици от най-плътното състояние на астралната материя - твърдото състояние. Ние установихме, че съществуват седем области на физическата материя - твърда, течна, газообразна, и четири ефирни - под които са подразделени безбройните комбинации, които съставят физическия свят. По същия начин можем да установим наличието на седем области в астралната материя, съответстващи на физическите, под които могат да бъдат подразделени безбройните комбинации, които пък съставляват астралния свят. Всички физически атоми имат своята астрална обвивка, астралната материя образува по този начин, както може да се каже, матрицата на физическата. Физическата е разположена в астралната. Астралната материя служи като един носител на Жива, на Единният Живот, оживяващ всичко, и посредством астралната материя струи от Жива обгръщат, поддържат, хранят всяка частица от физическата материя. Тези струи на Жива са причината да се яви не само това, което популярно се нарича физически сили, но също и всички електрически, магнетически, химически и други енергии, притеглянето, сцеплението, отблъскването и др. подобни - множеството проявления на Едничкия Живот, в който вселените плуват като риби в морето. От астралния свят, който прониква физическия, Жива минава в ефира на последния, и той става носител на всички тези сили за долните области на физическата материя, където наблюдаваме тяхната игра. Ако си представим, че физическият свят не съществува, без от това да следва някоя друга промяна, все пак ще имаме едно пълно негово повторение в астралната материя. И ако по-нататък си представим, че всички ние - мъже или жени - сме надарени с работещи астрални способности, то на първо време не те усещаме никаква разлика в това, което ни обкръжава. "Умрели." кора, които се събуждат във висшите области на астралното поле, често намират себе си в такова едно състояние и вярват, че са още живи във физическия свят. Тъй като повечето от нас още не са развили астрално зрение, е необходимо да се наблегне на тази относителна реалност на астралния свят като една част от феноменалната вселена, и да видим това с умствените очи, ако не с астралните. Астралният свят е така реален, както и физическия: наистина понеже той не е така далеч отстранен от Едничката Реалност, затова той е по-реален отколкото физическия; неговите явления са отворени за компетентни наблюдения, подобно тези на физическото поле. Също както тук долу слепият човек не може да види физически предмети, и както много неща могат да бъдат наблюдавани само с помощта на апарати -микроскопи, телескопи и др. - така сив е астралния свят. Астрално слепи хора не могат да виждат астрални предмети, и много неща избягват на обикновеното астрално зрение, или ясновидството. Но в настоящето стъпало на развитие много хора биха могли да развият астралните си сетива и ги развиват до една известна стенен, с което стават способни да възприемат фините вибрации на астралния свят. Такива лица, наистина, могат да правят много грешки, както детето греши, когато започва да си служи със своите физически сетива, но тези грешки се поправят от по-голямата опитност и след време те ще могат да чуват и виждат в астралния свят също тъй добре, както и във физическия. Не е желателно да се ускорява това развитие с изкуствени средства, защото докато човек не е развил в себе си достатъчно духовна сила даже само физическия свят доста трудно се владее, а работата в живота още повече се усложнява от намесването на астрални гледки, звукове и др., които ще се явят от това преждевременно преглеждане в астралния свят. Но идва времето, когато този стадий ще бъде достигнат и когато относителната действителност на астралната част от невидимия свят ще се открие за будното съзнание. Затова е необходимо не само да имаме астрално тяло, каквото всички наистина имаме, но и то да бъде напълно развито и готово за работа, съзнанието трябва да бъде навикнало да работи в него, а не само през него във физическото тяло. Всеки човек непрестанно работи през астралното си тяло, но сравнително малко работят в него отделено, от физическото. Без тази работа през астралното тяло нямате да има връзка между външния свят и ума на човека, връзка между впечатленията, възприети от физическите сетива, и овладяването им от ума. Впечатлението става чувство в астралното тяло, и тогава бива възприето от ума. Астралното тяло, в което се намират центровете на усещането, често се нарича астрален човек, също както можем да наречем физическото тяло физически човек. Но, разбира се, го е само един носител - една риза, както ведическата школа се изразява - в която самият човек работи и чрез която той достига най-плътния носител, физическото тяло. Що се отнася до устройството на астралното тяло, то е изградено от седемте състояния на астралната материя и може да има от всяка по-груба или по-фина материя. Лесно е да си представим човек в добре оформено астрално тяло. Ние можем да го мислим като захвърлил физическото тяло и стоящ в друго по-фино, - копие на физическото, видимо по своята прилика за ясновидското око, макар невидимо за обикновения поглед. Казах "едно добре оформено астрално тяло", тъй като астралното тяло на един неразвит човек представлява нещо твърде несвързано. Неговото очертание е неопределено, материалите, му са тъмни и зле наредени, а отдръпнато от тялото, то прилича на един безформен променлив облак, очевидно непригоден да служи като един независим носител. Наистина той е по-скоро един облак от астрална материя, отколкото едно организирано астрално тяло - една маса от астрална протоплазма, прилична на амеба. Добре устроеното астрално тяло означава, че притежателят му е достигнал доста високо равнище на умствено съвършенство или духовен напредък, така че по външността на астралното тяло може да се съди за напредъка, направен от неговия притежател. От определеността на неговото очертание, от блясъка на неговите материали и съвършенството на неговото уст-ройство, човекът може да съди за степента на развитие, достигната от Аз-а, който си служи с него. Що се отнася до въпроса за неговото подобрение - един въпрос важен за всички нас - трябва да се помни, че подобрението на астралното тяло зависи от една страна от очистването на физическото тяло и, от друга, от очистването и развитието на ума. Астралното тяло е особено чувствително към въздействията на мисълта, защото астралната материя отговаря много по-бързо отколкото физическата на всеки тласък от умствения свят. Например, ако погледнем на астралния свят, ние го намираме пълен с непрестанно променливи образи; намираме там "мисъл-форми" - форми, съставени от елементална есенния и одушевени от мисъл - и също забелязваме широки маси от тази елементална есенция, от която непрестанно излизат образи и в която те пак се изгубват. Наблюдавайки старателно, ние можем да видим, че струи от мисли проникват тази аслтрална материя, че силните мисли си заемат една обвивка от нея и постоянстват като същества за дълго време. Когато пък са слаби, мислите се обличат слабо и се изгубват скоро, тъй че но цялото астрално поле от блъскането на мисълта непрестанно стават промени. Астралното тяло на човека, направено от астрална материя, има същата готовност да възприема влиянията на мисълта и трепти в отговор на всяка мисъл, която пада върху му, няма значение дали мисълта идва отвън, от умовете на други, или отвътре, от ума на неговия притежател. Нека сега изучим астралното тяло, както го с изложено на тези влияния отвътре и отвън. Ние виждаме, че то прониква физическото тяло и се простира около му във всички направления, подобно на пъстроцветен облак. Багрите се видоизменят според природата на човека, съгласно с неговата ниска, животинска, чувствена природа, и частта вън от физическото тяло се нарича чувствена аура, тъй като принадлежи на тялото на желанията, обикновено наричано астрално тяло. Защото астралното тяло е носителя на астралното съзнание на човека, седалището на всички животински страсти и желания, центъра на чувствата, както вече се каза, където се явяват и работят всички чувства. То променя своите багри непрестанно, като трепти под ударите на мислите: ако човек се отдаде на гняв - явяват се огнени сгрели, ако изпитва любов - розова боя се разлива навред по него. Ако мислите на един човек са възвишени и благородни, трябва да има по-фина астрална материя, за да ги възприеме, и ние виждаме как те въздействат върху астралното тяло като прогонват по-грубите частици от всяка област и привличат по-фини и но-редки качества. Астралното тяло на един човек, чиито мисли са ниски и животински, с грубо, плътно и черно на цвят, често тъй гъсто, че очертанието на физическото тяло почти се губи в него. Когато пък пред нас с застанал един напреднал човек, неговото астрално тяло те бъде тънко, ясно, светло и бляскаво на цвят, един наистина хубав предмет. В последния случай ниските страсти са били овладени и работата на ума да подбира с очистила астралната материя. Следователно, когато мислим благородно, ние очистваме астралното си тяло, даже без да сме работили съзнателно с тази цел. И нека се помни, че гази вътрешна работа упражнява силно влияние върху мислите, които биват привличани отвън към астралното тяло. Едно тяло, направено от владетеля му да отговаря обикновено на лоши мисли, действа като магнит на такива мисъл-форми около него. И обратното - чистото астрално тяло отблъсква такива мисли и привлича към себе си мисъл-форми, съставени от материя, съответстваща на неговата собствена. Както се каза горе, астралното тяло се държи от едната страна във физическото, и върху него влияе чистотата или нечистотата на физическото тяло. Ние видяхме, че твърдата, течна, газообразната или ефирна материя, от която може да бъде груба или изтънчена. Тяхната природа влияе на свой ред върху природата на съответната астрална (твърда, течна и пр.) материя. Ако сме безумно невнимателни към физическото тяло и въвеждаме в него твърди частици от нечист род, ние привличаме към себе си съответна нечиста материя от това, което ще наречем твърда астрална материя. Когато пък, наопаки, въвеждаме в нашето тяло твърди частици от чист тип, ние привличаме съответен чист тип твърда астрална материя. Когато продължаваме очистването на физическото тяло, като го храним с чиста храна и питиета, изхвърляйки от нашата диета отблъскващите видове храни - животинска кръв, спирт и други неща, които са нечисти и разрушителни - не само подобряваме нашия физически носител на съзнанието, но също започваме да очистваме и астралния носител и да вземаме от астралния свят повече деликатни и тънки материали за неговото съграждане. Ефектът от това е не само важен, що се отнася до настоящия земен живот, но той явно влияе също - както ще видим по-късно - и на следващото послесмъртно състояние, на престоя в астралния свят, а също и на тялото, което ще имаме в следващия живот на Земята. Но и това не е всичко. Долнокачествената храна привлича към астралното тяло същества със злосторнически характер, принадлежащи към астралния свят, защото ние имаме работа не само с астралната материя, но също и с това, което се нарича елементали на тази област. Това са същества от висш и нисш тип, обитаващи този свят, родени от мислите на хората. Освен това в астралния свят се пребивават умрели и морално пропаднали хора, затворени в техните астрални тела, известни под името елементали. Елементалите се привличат от хора, чиито астрални тела съдържат материя, сродна с тяхната природа. Елементалите пък сами естествено търсят тези хора, които се отдават на такива пороци, каквито те са поддържали в себе си, когато са били във физическите си тела. Всеки човек, надарен с астрално зрение, когато минава през Лондонските улици, вижда тълпи от противни елементали да се трупат около касапници, а елементалите имат подчертана склонност да се натрупват около бирариите и пивниците, насищайки се от нечистите изпарения на питиетата, а понякога, когато е възможно, се наместват в самите тела на пияниците. Тези същества се привличат от такива хора, които строят своите тела от лоши материали, и тези хора имат в своя астрален живот за другари такива хора. И така, очистването продължава през всеки стадий на астралния свят; като очистваме физическото ние привличаме към себе си съответстващи части чиста астрална материя. Разбира се, възможностите на астралното тяло зависят твърде много от природата на материалите, които ние въвеждаме в него. Когато с процеса на очистването правим тези тела все по-тънки и по-тънки, те престават да трептят в отговор на ниските влияния от астралния свят. Тъй ние създаваме един инструмент, който, макар поради самата си природа да е чувствителен за влияния идващи в него отвън, постепенно губи силата си да отговаря на но-нисши вибрации, и придобива силата да отговаря на по-висши -един инструмент, който с настроен да вибрира само на високи ноти. Както за да произведем дадено трептене, ние вземаме една струна с необходимия диаметър, дължина и натегната ос, така можем да нагласим и нашето астрално тяло да възприема благородните хармонии в снета около пи. Това не с само спекулация на ума или теория, а научен факт. Както тук нагласяваме телата или струната, тъй там можем да нагласим струните па астралното тяло. Законът за причинността с силен там, така както и тук; ние апелираме към закона, ние намираме подслон в закона, и на него се уповаваме. Всичкото, от което имаме нужда, с знание, а така също и воля да приложим знанието на практика. Това знание вие можете да вземете и да направите опити с него, ако искате да постъпите с него по същия начин, по който постъпвате с една проста хипотеза, известни ви в пиещия свят. По-нататък, когато очистим астралното си тяло, хипотезата ще се превърне в знание; го ще бъде дело на патето лично наблюдение, тъй че ще бъдем способни да проверяваме теориите, които първоначално само сме приели като работни хипотези. Прочее, нашата възможност да завладеем астралния свят и да станем истински полезни там, зависи преди всичко от този процес на очистване. Съществуват точно определени методи на йога, с които може да се подпомогне развитието на астралните сетива по един рационален и здравословен начин, но няма никаква полза да се опитва човек да учи на тези методи някого, който още не е преминал през тези прости предварителни пречистващи процедури. Обща практика е, хората твърде много да искат да опитат някой нов и необикновен метод на развитие. Но човек напразно ще учи хората на йога, когато те не могат да практикуват тези подготвителни процедури в техния обикновен живот. Да предположим, че някой започне да преподава някоя твърде проста форма на йога на един обикновен и непригоден човек. Той ще я подеме с ревност и ентусиазъм, защото е нова, защото е странна, защото се надява на много бърз успех, и преди да е работил над нея дори и една година, ще се умори от редовните усилия в ежедневния си живот и ще се обезсърчи, понеже желаният успех остава все така далечен. Непривикнал на продължителни усилия, следвани с постоянство ден след ден, той ще захвърли практиката. Очарованието на новото се е изпарило и е последвано от изтощението. Ако едно лице не може или не иска да извърши простия и сравнително лесния дълг на очистване на физическото и астралното тяло, като прибегне до поне временно себеотказване, за да скъса връзките на лошите навици в яденето и пиенето, то напразно желае да следва по-трудните процеси, които го привличат със своята новост, и които то скоро ще отхвърли като непоносим товар. Всяка дума даже за специални методи е напусто, докато не бъдат практикувани за известно време тези обикновени скромни средства. Паралелно с очистването започват да се явявал нови възможности. За ученолюбивият се открива по-широко знание, събужда се по-остро зрение, от всяка страна го достигат трептения, които извиквал в него отговори, каквито той не е намирал в себе си в дните на тъмнота и ограничение. По-рано или по-късно, според кармата на неговото минало, той достига тази опитност, и както детето, което овладее трудностите на азбуката, изпитва удоволствието от книгата, която то чете, лака и читателят ще усвои и упражнява такива възможности, за които не е и сънувал в своите безгрижни дни - ще види да се откриват пред него нови хоризонти на знание, от всички страни пред него ще се разгърне една по-широка вселена. Ако сега, за момент, разгледаме работата на астралното тяло в спящо и будно състояние, ние ще бъдем в състояние лесно и бързо да оценим неговата работа и когато то стане носител на съзнанието, отделно от физическото тяло. Когато наблюдаваме човека буден и заспал, ние отбелязваме една твърде забележителна промяна в астралното му тяло: когато той с буден, астралната дейност - промяна на багри и пр. - става непосредствено около физическото тяло; но когато човек заспи, става една раздяла - физическото л яло - плътното тяло и ефирния двойник – лежат на леглото, а астралното тяло се носи във въздуха над тях. Ако изучаваното лице с средно развито, то астралното му тяло, отделено от физическото, прилича на онази безформена маса, който преди описахме. То не може да отиде далеч от своето физическо тяло, безполезно е като носител на съзнанието, и човекът вътре в него е в твърде пусто и сънливо състояние, не-привикнал да работи далеч от своя физически носител. Всъщност, може да се каже, че той е почти заспал, нямайки посредника, чрез който е привикнал да работи, и не е способен да получава определени впечатления от астралния свят, нито да изкаже себе си ясно чрез бедно организираното астрално тяло. Центровете на усещане в него могат да възприемат влияния от проходящи мисъл-форми, и той може да отговаря в него на стимули, които възбуждат пистата природа. Но цялостното впечатление, което наблюдателя получава, е това на заспалост и пустота, тъй като астралното тяло няма никаква определена дейност и се носи безсмислено, несвързано над спящата физическа форма. Ако се случи нещо, което се опита да го отведе или завлече далеч от неговия физически другар, физическото тяло ще се събуди и астралното бърже ще влезе в него. Но ако бъде наблюдаван човек, който е много по-развит, например някой, който е свикнал да функционира в астралния свят и да си служи с астралното тяло за тази цел, ще се види, че когато физическото тяло отива да спи и астралното тяло избягва от него, ние имаме самият човек пред себе си в пълно съзнание. Астралното тяло е ясно очертано и определено организирано, носещо прилика с човека, и той е способен да си служи с него като с един носител - един носител много повече удобен отколкото астралния. Той е много буден, и работи много повече активно, повече точно, с по-голяма сила на разбирането, отколкото когато е бил затворен в грубия физически носител. Развитият човек ще може да се движи наоколо свободно и с голяма бързина на каквото и да е разстояние, без да причини каквито и да било безпокойства на спящото тяло в леглото. Ако такова лице още не е научило да свързва работата в астралния и във физическия свят заедно, ако, има прекъсване на съзнанието, когато астралното тяло излиза от физическото при заспиването, тогава, макар сам да е достатъчно буден и напълно съзнателен в астралния свят, той няма да бъде способен да отпечата на физическия си мозък, при връщането в своя по-груб носител, възпоминанието за това, което е вършил през своето отсъствие. При такива обстоятелства неговото "будно" съзнание - както е обичая да се нарича най-ограничената форма на съзнание - няма да споделя опитността му в астралния свят, не защото той не я знае, а защото физическият организъм е твърде груб, за да получи тези впечатления от него. Понякога, когато физическото тяло се събуди, човек усеща, че нещо е било преживяно, за което обаче не се е запазил никакъв спомен. Все пак самото това чувство показва, че съзнанието трябва да е работило нещо в астралния свят, вън от физическото тяло, макар мозъкът да не е достатъчно възприемчив да отпечата поне нещо от случилото се. В други случаи при връщането на астралното тяло във физическото, човек успява да отпечата нещо върху ефирния двойник и грубото тяло, и когато последното се събуди, го намира живо възпоминание за преживявания, станали в астралния свят. Но споменът бързо изчезва и не може да се възобнови, при това всяко усилие за припомняне прави успеха още по-невъзможен, тъй като усилието причинява силни вибрации във физическия мозък и още повече надделява слабите вибрации на астралното тяло. Или пък може да се случи и така: човек може да успее да отпечата ново знание във физическия мозък без да може да си припомни откъде и как това знание е достигнато. В такива случаи, будното съзнание се явяват представи и идеи от неизвестен произход, решения на проблеми, преди неразбрани, светлина върху по-рано неясни въпроси. Когато това се случи, то е насърчителен признак на прогрес, признак, че астралното тяло е добре организирана и работи активно в астралния свят, въпреки че физическото тяло все още възприема само частично впечатленията от астралния свят. Понякога, обаче, човек успява да направи своя физически мозък да възприема и тогава ние имаме онова, което се нарича жив, смислен и свързан сън, този род сън когото повечето мислещи хора имат много пъти, в който те се чувстват по-живи, отколкото когато са "будни", и в който те понякога получават знание, полезно за тях във физическият им живот. Всичко това илюстрира степените на напредък, които отбелязват еволюцията и подобряват устройството на астралното тяло. Но, от друга страна, добре е да се разбере, че лица, които правят истински и даже-бърз прогрес в духовност, може да функционират най-активно и полезно в астралния свят без да отпечатват при завръщането си в мозъка и най-малък спомен за работата, в която те са били ангажирани, макар да може да чувстват в своето физическо съзнание едно постоянно растящо просветление и разширение на знанието на духовните истини. Има един друг факт, който всички ученици могат да вземат като едно насърчение, и върху който могат да се облегнат с доверие, колкото и нищо да не си припомнят при събуждането от своята свръх физическа опитност: когато се учим да работим рее повече и повече за другите, когато се стараем да сме повече и повече полезни за света, когато растем по-силни и по-твърди в нашата преданост към Старшите Братя на човечеството, и гледаме винаги по-ревностно да извършваме добре нашия малък дълг в Тяхната велика работа, ние неизбежно развиваме това астрално тяло и тази сила на работене в него, която ни прави по-добри служители. Дали си спомняме после или не, ние напускаме нашия физически затвор в дълбок сън и работим по полезни пътища в астралния свят, помагайки на хора, които по друг начин не бихме могли да достигнем, помагайки и утешавайки със средства, с които иначе не бихме си служили. Тази еволюция следват хората, които имат чист ум, възвишена мисъл, чиито сърца са изпълнени с желание да служат. Те може да служат много години в астралния свят без да могат да си спомнят в тяхното будно съзнание, и може за доброто на света да упражняват сили, далеч надхвърлящи всичко, на което мислят че са способни. Когато Карма позволи, те ще имат непрекъснато съзнание, което минава по своя воля между физическия и астралния свят, ще бъде прехвърлен моста, който дава възможност на паметта да преминава от единия в другия свят без усилие, така че когато човек се връща от своята дейност в астралния свят и облича физическата дреха, да не губи своето съзнание нито за минута. Това е сигурно за всички тези, които избират живота на служенето. Те ще достигнат един ден това непрекъснато съзнание, и тогава за тях животът няма вече да бъде съставен от дни, когато работата се помни и нощи на забрава, а ще бъде едно продължително цяло, в което нощем тялото се оставя настрана да вземе необходимата си почивка, а самият човек си служи с астралното тяло за своята работа в астралния свят. Тогава те ще притежават веригата на непрекъснатата мисъл, ще знаят кога напускат физическото си тяло, ще знаят живота си вън от него, и ще знаят кога се връщат в него и отново го обличат; Така те те поддържат седмица след седмица, година след година, непрекъснато, неизморено съзнание, което дава абсолютната сигурност за съществуването на индивидуалния Аз, за факта, че тялото е само една дреха, която те носят, която обличат и събличат според както им се иска, а не някакъв незаменим инструмент на мисълта и живота. Те ще знаят, че макар то да е необходимо и за двете, обаче животът е по-буден и мисълта - много по-малко спъвана, когато го отсъства. Когато този стадий се достигне, човекът започва да разбира света и своя собствен живот в него много по-добре, отколкото преди, започва да схваща повече от това, което лежи пред него, повече от възможностите на по-високото човечество. Той постоянно вижда, че паралелно с достигането първо на физическо и после на астрално съзнание, пред него се откриват други и много по-висши категории съзнание, които той може да достигне едно след друго, може да започне да работи на по-възвишени полета, да пътува из по-широки светове, да си служи с по-могъщи сили, и като служител на Светите мъже непрекъснато да съдейства за помагането и благоденствието на човечеството. Тогава физическият живот започва да взема своята истинска пропорция, и всичко, което се случва във физическия свят, не може да му влияе така, както му е влияло преди да познае пълния и по-богат живот. Дори смъртта вече напълно е изгубила онова значение, което е имала по-напред за него и за тези, на които иска да помогне. Земният живот заема своето истинско място като най-малката част от човешката дейност, и той не може никога да бъде пак тъй неясен както е бил преди, защото светлината на висшите области осветява и най-тъмните му кюшета. Като се оставим засега изучаването на функциите и възможностите на астралното тяло, нека разгледаме някои явления, свързани с него. То може да бъде видяно от други хора отделно от физическото тяло, било но време на земния живот, било след него. Едно лице, което владее напълно своето астрално тяло, може, разбира се, да напуска физическото във всяко време и да отива при приятели на далечно разстояние. Ако това посветено лицето е ясновидец, т. е., ако е развило астралното си зрение, то ще види астралното тяло на своя приятел; ако ли не, такъв един посетител може слабо да сгъсти своя носител с привличане в него от окръжаващата атмосфера частици физическа материя и така да се "материализира" достатъчно, щото да направи себе си видим за физическо зрение. Това е обяснението на много от явяванията на приятели на разстояние, явления, които са много по-чести, отколкото повечето хора смятат, защото благодарение на въздържането на срамежливи хора, които се боят да не бъдат осмени в суеверие, такива случаи остават неизвестни. За щастие този страх намалява и ако само хората имаха куража и здравия .смисъл да казват това, което те знаят, че е истина, ние щяхме скоро да имаме голямо количество доказателства за явяването на хора, чиито физически тела са далече от мястото, където техните астрални тела са забелязани. Тези тела могат, при известни обстоятелства, да бъдат видени от онези, които не упражняват нормално астрално зрение, без да се прибягва до материализиране. Ако нервната система на едно лице бъде свръх-напрегната и физическото тяло е с разклатено здраве, така че пулсацията на жизнеността да тече по-слабо, отколкото обикновено, нервната активност, тъй много зависеща от ефирния двойник, може да бъде ненормално възбудена, и при тези условия човек може да стане временно ясновидец. Една майка, например, която знае, че нейният син е опасно болен в далечна страна, и която е измъчвана от безпокойство за него, може да стане тъй чувствителна за астрални вибрации, особено в часовете на нощта, когато жизнеността в природата е най-слаба. При такива условия, ако нейния син мисли за нея и ако неговото физическо тяло бъде несъзнателно, тъй че да му позволи да я посети астрално, вероятно тя ще го види. Най-често такива посещения стават, когато лицето току-що е захвърлило физическото тяло при смъртта. Тези явявания по никой начин не са редки, особено когато умиращият има силно желание да достигне някого, който му е близък по чувства, или когато желае да съобщи някои особени сведения, и е заминал, без да е изпълнил своето желание. Ако проследим астралното тяло след смъртта, когато ефирният двойник е бил отърсен, както и грубото тяло, ние ще открием една промяна в неговата външност. Докато са свързани с физическото тяло подсъстоянията на астралната материя са объркани едно с друго, по-грубите и по-тънки са взаимно проникнати и размесени. Но след смъртта се извършва едно пренареждане, частиците от различните подсъстояния се отделят една от друга и, тъй да се каже, се разсортират в реда на тяхната гъстота, като но този начин астралното тяло става един вид на слоеве, превръща се в серия от концентрирани черупки, от които най-плътната остава най-отвън. И тук пак се срещаме с важността от очистването на астралното тяло по време на живота па Земята, тъй като виждаме, че то не може, след смъртта, да се движи из астралния свят по своя воля. Този свят има своите седем области и човек намира себе си ограничен в областта, към която принадлежи материята на неговата външна черупка. Когато гази най-външна обвивка се разпадне, той се повдига в следващата област, и така нататък от една в друга. Човек с много ниски и животински настроения ще има в своето астрално тяло много от най-грубата и най-плътната астрална материя и тя ще го държи в най-ниското равнище на Камалока. Докато тази черупка не се разпилее почти напълно, човек трябва да остане затворен в този отдел на астралния свят и да сграда от лошотиите на тази най-нежелана среда. Когато тази най-външна черупка е достатъчно разпиляна, за да позволи избягване, човек минава в следващото ниво на астралния свят или може би ще бъде по-точно да се каже, че той развива способността да влезе в съприкосновение с трептенията на следващата област на астралния свят. По това време на него му се струва, че се намира в някаква друга среда. Там гой остава, докато се разпадне черупката на шестата област и позволи преминаването му в петата. Престоят на човек във всяка област съответства на силата на тези части от неговата природа, представена в астралното тяло от количеството материя, принадлежаща на тази област. Следователно, колкото по-голямо е количеството материя от най-грубите области, толкова по-дълго ще бъде неговото стоене в ниските равнища на Камалока, и колкото повече можем да се освободим от тези елементи тук на Земята, толкова по-късо ще бъде бавенето ни от другата стра-на на смъртта. Даже където грубите материали не са изчистени окончателно - понеже за тяхното пълно изкореняване е необходим един дълъг и труден процес -съзнанието може по време на земния живот да бъде така настойчиво отдръпване от нисшите страсти, че материята, през която те могат да се проявят, престава да функционира активно като носител на съзнанието - атрофира се, да употребим една физическа аналогия. В такъв случай, въпреки че човек е задържан за известно време на низшите нива, той ще премине през тях в мирен сън, без да чувства никое от техните неприятности. Неговото съзнание, престанало да търси израз чрез такъв род материя, не ще излиза навън през нея да се сблъсква с предмети, съставени от нея в астралния свят. Минаването през Камалока на човек, който тъй е очистил астралното си тяло, че е задържал в него само най-чистите и най-фините елементи от всяка област - такива, че човек би преминал изведнъж в материята на следващата по-горе област, ако бъде повдигнат една степен - е наистина бързо. Има една критична точка между всеки две състояния на материята. Ледът може да бъде повдигнат до такава точка, в която и най-малкото повишение на топлината би го превърнало в течност; водата може да бъде повдигната до една точка,-в която следващото повишение на температурата да я превърне в пара. По същия начин всяка област на астралната материя може да бъде доведена до критичната точка на изтънченост, в която всяко допълнително изтъняване ще я преобрази в следващата област. Ако това бъде направено с всяко състояние на материята в астралното тяло, ако то е било очиствано до най-последната възможна степен, тога-ва неговото минаване през Камалока ще стане с една неизмерима бързина и човекът ще премине бързо през него, неспъван по своя път към по-висши сфери. Във връзка с очистването на астралното тяло, както с физически, тъй и с умствени процеси, възниква един друг въпрос - а именно ефектът от това,очистване върху астралното тяло, което в уречения срок ще бъде образувано за следващото въплъщение. Когато човек мине от астралния свят в умствения, той не може да занесе там със себе си мисъл-форми от лош тип; астрална та материя не може да съществува в умствения свят, и умствената материя не може да възприеме грубите вибрации на пистите страсти и желания. В следствие на това всичко, което човек може да вземе със себе си, когато най-после се отърси от останките на своето астрално тяло, остава в него като скрити зародиши или тенденции, които ще се явят като лоши желания и страсти в астралния свят, когато се представи благоприятен случай. Тези зародиши остават в него скрити през неговия умствен живот. Когато се върне в ново прераждане, гой ги връща обратно със себе си и ги проявява навън. Те привличат към себе си от астралния свят по пътя на магнетическото сродство подходящи материали за тяхното проявление и се обличат с астрална материя, сродна на тяхната собствена природа, и тъй се образува част от астралното тяло на човека за неговото настъпващо въплъщение. Така че ние не само живеем сега в едно астрално тяло, но и изработваме гина на астрално го тяло, което ще бъде наше в друго раждане - още една причина, поради която човек трябва да очисти настоящето си астрално тяло докрай, като си служи с настоящето знание, за да си осигури бъдещ прогрес. Защото всичките наши животи са навързани заедно и никой от тях не може да бъде откъснат от тези, които стоят зад него или от онези, които идват след него. Всъщност, нашият живот е един, в който това, което ние наричаме животи са само дни. Ние никога не започваме един наш живот с душа, като чиста хартия, на която да се напише една съвсем нова история; ние започваме само една нова глава, която продължава разказа на предишните. Толкова можем да бъдем свободни от кармичните връзки на предшестващия ни живот с преминаването си през смъртта, колкото можем да бъдем свободни от връзките, направени един ден като преспим през нощта. Ако днес сме сторили един дълг, утре няма да сме свободни от него, той ще бъде изплатен напълно. Животът на човека е дълъг и непрекъснат, земните животи са навързани един о,друг, и не са изолирани. Процесите на очистване и развитие също не се прекъсват и следват през много последващи земни животи. В едно или друго време всеки от пас трябва да започне работата. В едно или друго време всеки те се умори от своята писта природа, ще се умори от своето робство йод животното, ще се умори от тиранията на чувствата. Тогава човекът няма да иска повече да се подчинява и ще реши да скъса веригите на своето робство. Защо, наистина, трябва да продължаваме нашето робство, когато в пашата власт лежи възможността да се отървем от него във всеки момент? Никоя друга ръка не може да ни върже, освен нашата собствена, и никоя ръка, освен нашата, не може да ни освободи. Ние имаме нашето право на избор, нашата свободна воля, и тъй като един ден всички ще трябва да стоим заедно във висшия свят, защо да не започнем изведнъж да разбиваме нашите вериги и да изискваме нашето божествено рождено право? Началото на разбиването на веригите, на придобиването на свобода, е когато човекът реши, че той ще направи долната природа слуга на висшата, че тук, в полето на физическото съзнание той ще започне строежа на висшите тела, и ще се старае да реализира тези по-възвишени възможности, които са негови по божествено право и са само затъмнени от животното, в което той живее. :) Поздрави, Петко
  7. Здравейте,натрапливите мисли ме напуснаха за известно време но сега изглежда пак се завръщат(радвам се ако са те а не нещо друго).С приятелката ми сме от ученици заедно,съответно си споделяме всичко,тя е първата жена в живота ми и нямам тайни от нея.След гимназията записахме в един и същ университет но различни специалности.Просто казано след завършването ми тя може да работи за мен.Тъй като тя завърши тази година от 2 месеца вече работи.Още от гимназията винаги съм я ревнувал и съм се притеснявал за нея.Може би заради характера ми за толкова години,тя е била така да кажа по-активната.Винаги ми е звъняла първа,писала ми е смс-и дали я обичам и ми е споделяла че я е страх да не я оставя.Работата й е такава че се налага да кара нощтни смени,в началото уж за да ме успокои ми каза че няма да кара,но такава е работата не може без тях.От миналия месец се премести в може би най-натовареното място в града,работата е 12 часа,доста отговорна!След като почна нощните смени малко й се разсърдих и питах как се държат колегите й.Преди 3 седмици хванах някаква инфекция на пикочните пътища,тогава в изблик на ярост й казах че съм я хванал от нея(знам,огромна обида за всяка жена.След посещение на лекар се оказа че инфекцията не полово предавана.Преди две седмици обаче започна ада за мен!Един ден след като чаках да свърши работа й да се чуем тя не ми позвъня,аз й звънях около 7-8 пъти като накрая ми вдигна и ми каза,че се е наложило да замести колежка и да остане 24часа на смяна.Нещо нетипично преди за нея защото винаги сме се чували дори и за най-малките неща.Заболя ме доста и почувства че работата й е по-важна от мен.Просто се ядосах защото тя ми каза,че се е прибрала до тях да си вземе нови дрехи и се е върнала на работа,което означава че не е намерила време да ми се обади а е имала възможност.Бях и сърдит за два-три дни,което сега оценявам, че е грешка защото трябва да се подкрепяме и да си помагаме един-друг в трудните моменти.От този ден насам тя всякаш е отнесена,излизахме 2-3 пъти но тя или мълчи или гледа изморено,работата й наистина е тежка но не мога да разбера дали е от това тъй като тя ми казва че не е изморена.От там може би за да се успокоя започнах да я разпитвам за всичко,но тя ми отговаря с една дума или изречение.Винаги ми е казвала че иска да живеем заедно,но когато преди два дена й предложих да се изнесем на квартира ми каза "-Нека малко да поработя,да не пребързваме с нещата".Още по-голям шок за мен.Предложих й работа на по-спокойно място,но тя ми казва че й е интересно на сегашната и не иска да се мести.От тогава не мога да спя или да се храня,вечерно време се будя и й звъня,искам просто да я чуя.Сякаш за 2 седмици стана друг човек,няма го вече пламъка в очите й когато ме гледа.Тревожа се,че заради лошото ми държание през тази седмица е срещнала някой друг човек на работата си.Аз й казвам да ми се обади когато стане или когато свърши работа, гледам часовника и чакам телефона да звънне,но тя ми се обажда или когато е станала вече и е пила кафе,или когато вече се е прибрала.Това ме побърква защото досега винаги тя първа е звъняла и даже много пъти ми е казвала че е нямала търпение да ме чуе,а сега за 2 седмици нещата се обърнаха.Казва ми, че ме обича, и че не се е променило нищо,че това е от работата й и трябва да се напаснем,но в мен остава някакво съмнение.Сякаш има нещот скрито което й тежи и не иска да ми го каже или поне така го разбирам аз.Просто при мисълта друг да я докосва или да стои в късните часове с него в една стая и да си говори ме побърква.Притеснявам се някой от хората които са над нея да не я тормози или по някакъв начин й намеква разни работи,защото тя се притеснява как ще реагирам и най-вероятно няма да ми каже дори и да стане.Говорихме на тази тема вече и тя ме уверява че всичко е строго професионално и няма място за пристеснение.Но начина по който го казва......не знам сякаш не ми обръща внимание.Ако този разговор го бяхме провели преди 2-3 месеца(преди да започне да работи там) щеше да ме гушне да ме целуне и по по-топъл начин да ми го каже,сега просто ми казва не се тревожи и до там.Просто изпитвам страх да не я загубя дали от друг дали от моето държание.Сякаш става нещо до което тя не ме допуска.Вечер сънувам просто как с нея се разхождаме и си говорим както преди.Надявам се всичко да е от новата работа и напрежението или просто всичко да е само в моята глава. Просто аз съм бил само с нея,тя е била само с мен,искам да останем така.Притеснява ме че ние сме още деца на по 23 години,не мога да я опазя от всичко което се случва.Хората с които работи са по-богати от мен могат да й предложат това което аз на този етап не мога.Преди ми е казвала как иска да остарее с мен,сега от както почна работа не споделя такива неща,притеснена,изморена.Пропуска да ми каже дребни неща което най-много ме напряга.Дано всичко да е в моята глава.
  8. Молитвен наряд за начало: Господнята Молитва Да се въдвори Божията Правда на Земята във всичката нейна пълнота. Да осени първо всички домове. Да вдъхне в сърцата на вярващите Божествената ревност, да я възприемат те във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота. Необходими_условия_за_ученика Молитвен наряд за край: Благославяй, душе моя, Господа. Пътят на Живота Добрата Молитва Абсолютна чистота на сърцето Пълно самообладание на ума и сърцето Беседа, държана в Горницата на група от 72 жени. Вие вече се смятате за ученици на Окултната школа или искате да бъдете такива. Но правилата за учениците в тази школа се различават от тези, които са за учениците на тукашните школи – школите на Земята. Като постъпите в една от тукашните школи, ще си платите таксата и след завършването на четири години от долния курс на образованието си, ще получиш препоръка или свидетелство, че си завършил, и след това ще минете в по-горен курс на своето образование. За ученика на окултната школа обаче са необходими две неща. Първото условие е абсолютна чистота на сърцето. Тази чистота трябва да бъде жива – тъй както е жива чистотата на онзи извор, който постоянно блика и сам се чисти. Тъй подразбирам живата чистота. Не си задавайте въпроса: „Мога ли или не мога бъда чист?“ Този въпрос трябва да бъде изключен от ума ви. Който иска да бъде ученик, трябва да бъде абсолютно чист, да бъде жив извор. В Писанието се казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Следователно, за да бъде сърцето ви чисто, трябва да го дадете на Господа – под думата Господ подразбирам това велико Бяло Братство, чрез което Господ сега работи в света. Тези бели братя са сегашните учители на цялото човечество – и на мъже, и на жени, и отсега нататък ще се запознавате с тях. Второто необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърцето. Ученикът трябва да владее ума и мислите си, да владее сърцето и желанията си. И така, абсолютна чистота на сърцето и пълно самообладание на ума и сърцето са абсолютно необходими за ученика на окултната школа. Ако нямате абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви кажат, нищо няма да използвате, то ще мине и замине, без да остави у вас някакви следи. Онези от вас, които нямат чистота и самообладание, като влязат в тази школа, ще започнат да си мислят, че притежават тези качества, и ще изпаднат в лицемерие, ще изпитват една тягост, която ще им пречи. Който влезе тук, трябва да бъде чист – ако не иска да бъде чист, нека стои отвън, за да не цапа другите. А аз казвам, че вие всички имате възможност да бъдете чисти, защото чистотата не зависи от вас, а от Бога, Който е един извор. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да не се страхувате – страхът може да дойде отвън, но вие няма да го приемате в себе си като ваш гостенин. Ако вие сте чисти, ако имате самообладание, Белите Братя, Небето, ще дойдат при вас и ще ви помогнат. Тези картини, които виждате тук, в Горницата, нека се запазят в ума ви... Необходими_условия_за_ученика
  9. Имам приятелка по-голяма от мен тя ме уверява че не е имала сексуален контакт с никой освен мен и предходния и приятел но не го вярвам преди имаше по ******* поведение и се съмнявам в нея не че ми изневерява защото няма как без да знае съм я следил... чел чатове всичко... просто не знам миналото и ме притеснява и въпреки че тя ме уверява постоянно излиза нещо което не знам... така от 7 години идва ми да се гръмна вече не знам какво да правя. Преди нея аз съм имал една приятелка за 4-5 години бяхме заедно разделихме се защото тя замина в чужбина но преди това преспа с един приятел в съседната стая докато бяхме на новогодишно парти. Въпроса ми е въпреки че сега се държи както аз искам има ли начин да разбера преди какво е ставало или не или аз какво да правя да я зарежа ли което много ще я нарани. Нейната реакция към моята критика е да се обиди и плаче че я обиждам моли ме да спра да я обвинявам за неща които не е правила преди...
  10. Здравейте ! Надявам се,че пиша направилното място и искрено ще се радвам ако получа съвет от Вас! Опитвам се две години да реша проблема,но след като истината изплува не мисля,че ще се справя сама без помощ. История до болка позната,сигурно вече банална. С мъжа ми сме заедно от две години.Той ерген на 40,аз на 36 с детенце от първия брак.Започнахмевръзка от разтояние,опознахме се,обикнахме се и той дойде да живее в нашия град с нас.Планове за дете,семейство,дом(всичките вече осъществени).Още от самото начало разбрах,че нещо не е наред със сексуалният ни живот.Сякаш го избягваше,беше нервен когато го правехме,имаше и доста не сполучливи опити.Аз бях търпелива,тактична но взех да притеснявам.Това не беше нормално,виждах го!Опитвах да говоря за това без скандали,кротко и с добрата.Какъв е проблема,защо е толкова рядко,какво обича..и т.н.Или темата се отбягваше,или получавах отговори от рода,,А душата не е ли важна,само секс ли???''и тем подобни.Обикновено след тези ми опити да разговарям с него,нещата се подобряваха... за кратко.След година забременях.Щастие за всички!Той на седмото небе,чакал това детенце цял живот,аз горда и щастлива ще ставам отново мама на 36! Бременността ми беше ад!Трудна и мъчителна.На легло,системи,болници,постоянен страх и стрес и за двама ни.Родих и най-после се прибрахме в къщи.Детето отнемаше цялото ми време и грижи.Мъжа ми сякаш започна да изпитва някаква ревност.Търсеше внимание,но в същото време беше нервен .Беше някаква абсоютна въртележка от емоции и чувства.Ту нежен,ту сърдит и избухлив.Сам започна да ме пита кога можем вече да правим секс.Зарадвах се,беше минал месец от както родих,значи вече може.Абсолютно безуспешен опит!Честно казано се притесних много!Сигурна бях,че нещо се случва!Престраших се и тайно от него прегледах телефона и цялата му история до момента.Е друга жена няма.....но толкова порно на едно място не бях виждала!От всичко по много,всеки ден,по два пъти на ден,по няколко пъти на ден!Ужасих се!Как не се сетих до сега!Каква жена съм щом мъжът ми не желае мен а предпочита да се самозадоволява пред дисплея!??! Казах му.Без да викам,тихо и кротко.Попитах го това ли е причината да нямаме сексуален живот? В началото отричаше,после беше бесен,мълча с дни.След това просто се смаза.Остана някакъв срам и отчаяние.Не можеше да ме погледне в очите.Сам започна да говори за това.Каза ми ,че така е свикнал след дълги години самота като ерген,,,Навик който явно трудно изчезва,,.Да,извини се каза,че осъзнава колко ме е наранил и ,че вече е спрял. Не му вярвам,постоянно си мисля дали продължава.Мъча се да изглеждам спокойна и приветлива но не успявам.Знам,че усеща и отчаянието ми и очуждението.Старае се да бъде нежен,да ме прегръща ,но в леглото е като плахо момченце.Сякаш го е страх и срам да опита след този случай.Чака аз да предприема първата крачка.А аз не мога,боли ме!Ядосана съм и ми е толкова тъжно.Защо толкова интелигентен и умен мъж,който тръгва с ясната мисъл за любов и семейство,ме постави в ситуация да се съмнявам в себе си като жена цели 2години!Виждам,че го е страх да не ни загуби,но не мога да забравя.Обичам секса ,показвала съм го,казвала съм го!Искам да му доставям удоволствие и да е щастлив! И как се продължава след това?Как да простя?Как да му помогна?На всичко отгоре в следствие на тежката бременност и всички проблеми изживявам тежка следродилна депресия,съсипвам се.Не искам да го изгубя,обичам го много!
  11. Здравейте, Вероятно темата е обсъждана многократно, но в момента имам нужда да споделя и потърся решение. Ние сме двойка с дете на 1 годинка, заедно сме от 3 год. В момента жена ми сериозно е сърдита след като видя че съм писал в сайт за суинг /секс с размяна на партньорите/. Чувства се обидена, иска да се разделяме с всички последствия от това. Но какво мисля ни доведе до това състояние, отглеждането на детето, работата й, учене за изпит й създават голям стрес, това води до прехвърлянето му към мен, оттам тази негативна енергия аз я задържам /грешка, разбира се/. С писането в този сайт искам да избягам от стреса, да пофантазирам и завържа нови познанства. Според жена ми целта ми е изневяра / тя твърди че има голям проблем с това чувство/, предложението да се срещаме с друга двойка й звучи абсурдно, единствено би приела още един мъж, за което постоянно фантазира. Мисълта ми е как да излезнем от тази кофти ситуация. Жена ми изпадна снощи в голям шок, стигнахме до физ сблъсък. Има ли адекватно решение, аз ли съм човека, който трябва да поеме отговорността, ако да как. По характер съм неуверен, липства ми енергия, трудно гледам хората в очите при разговор. Жена ми също се чувства постоянно напрегната. За ревността ходихме на терапия имаше ефект, след края на терапията нещата се върнаха на старото дередже. Вариант раздяла не ми е желателен и би бил с много негативни последствия.
  12. Имам приятелка по-голяма от мен тя ме уверява че не е имала сексуален контакт с никой освен мен и предходния и приятел но не го вярвам преди имаше по ******* поведение и се съмнявам в нея не че ми изневерява защото няма как без да знае съм я следил... чел чатове всичко... просто не знам миналото и ме притеснява и въпреки че тя ме уверява постоянно излиза нещо което не знам... така от 7 години идва ми да се гръмна вече не знам какво да правя. Преди нея аз съм имал една приятелка за 4-5 години бяхме заедно разделихме се защото тя замина в чужбина но преди това преспа с един приятел в съседната стая докато бяхме на новогодишно парти. Въпроса ми е въпреки че сега се държи както аз искам има ли начин да разбера преди какво е ставало или не или аз какво да правя да я зарежа ли което много ще я нарани. Нейната реакция към моята критика е да се обиди и плаче че я обиждам моли ме да спра да я обвинявам за неща които не е правила преди... Та проблема ми е дали ме е излъгала защото доверието е много важно за мен. Аз я направих човек уредих и хубава работа каквато тя иска пари всичко и ако ме е излъгала значи не заслужава това нека да си остане боклук при боклуците...
  13. Здравейте, по принцип не споделям лични работи в интернет пространството, но вече мисля,че съм накрая на силите си и искам да помоля за помощ. Не искам да навлизам в подробности, но се надявам да ме посъветвате за добър психотерапевт относно ревността. Четох доста неща за нея и не искам да си слагам сама диагнози, но от прочетеното оставам с впечатление, че моето е паталогична ревност. На много голямо ниво е, съсипва ме и мен и приятеля ми, връзката ни от много време насам се крепи на един косъм едва ли не. Не искам да го изгубя, знам че проблема е в мен, но не знам как да го реша сама, затова искам да потърся помощ от специалист. Въпроса е, че си нямам и понятие към кого да се обърна. Моля ви се, дайте си мнения за специалисти, които биха могли наистина да ми помогнат. Става на въпрос в района на София. Благодаря ви много предварително!!
  14. Здравейте! Пиша тук, защото наистина съм страшно отчаяна и безпомощна. С приятеля ми бяхме заедно около 6 месеца в хубава връзка в началото, той много ме обичаше и държеше на мен. В последните два месеца обаче той страшно много се отдръпна, каза ми, че иска да си запазим отношенията и да се виждаме, но не да се задушаваме и да се ограничаваме, за което и аз бях и съм съгласна. Но той започна да се държи ужасно с мен, пренебрегваше ме, не ми обръщаше никакво внимание, въпреки че много пъти го питах дали има друга жена, той отричаше. Не издържах на неговото държание и след една почивка, по време на която мислех, че ще се оправим, се върнахме и аз пожелах да се разделим. Той го прие много добре, дори не ми каза почти нищо и аз просто разбрах, че той не е човекът за мен. Олекна ми от всичко случило се и започнах отново живота си на чисто. Но при него не е било толкова лесно, две дни след раздялата ни той ме потърси, покани ме на обяд и ми каза че не може без мен, пожела пак да се съберем, не бил добре без мен и размислил. Казах му, че не мога повече да се мъча заради неговите настроения и униженията, които той ми причини. Той, макар и трудно го прие, доста тъжен и нещастен. Но аз също помислих дни след това и му се обадих. Видяхме се и решихме да опитаме отново, без напрежение и караници. Всичко пак тръгна добре, тръпка, емоция...но той преди два дни той отново се отдръпна. Започна отново да не ме търси и да не ми пише. Зная, че всичко идва от неговия характер и не го обвинявам, но аз се чувствам недостатъчна и игнорирана. Днес се появи следният проблем, тъй като ние с него сме колеги, група колеги организираха вечер за театър и ние решихме да отидем, но в деня на театъра аз няма да бъда на работа и така се оказва, че той и една от моите колежки, много красиво и обвързано момиче, с връзка от 3 години, трябва да дойдат заедно на мястото, на което се събираме. Като разбрах за това, наистина се почувствах ужасно, с нашите неизяснени отношения, той да вози друго момиче в колата си, там където аз се возя винаги.... не зная дали ме разбирате, но не ми излизат от главата тези сцени и филми. Питам ви дали е добра идея да направя следното: да си запиша час за фризиор точно до офиса, където работим и след това да отида до офиса, за да тръгнем тримата заедно, просто, за да съм спокойна. Наистина много имам нужда от помощ, може би ви се струва много откачено при положение, че познавам момичето и приятеля й, но ревността ми ме побърква всяка минута. А и след всичко станало с него му нямам доверие, както преди. Моля ви, посъветвайте ме как да постъпя!
  15. АлександърТ.А.

    Проблемни отношения

    Хубавото е , че ревноста излиза още в началото По добре , чети тук в портала за ревноста . Да си наясно с какво си имаш работа . Може би тук : http://www.beinsadouno.com/board/search/?q=ревност
  16. Ето едно кратко, но практическо предложение: Ревност Ревност – желание за еднолично владеене на партньора, желание да се получава от него внимание повече, от колкото получават всички останали. Ревнуващият иска да бъде винаги в центъра на вниманието на партньора си и реагира остро винаги, когато не получава това. Ревността е много разпространено чувство. Една от нейните разновидности е детската агресивност. Децата често ревнуват своите родители: „ Ти ме целуна само един път, а него два пъти. Ти обичаш сестра ми повече от мен.” Приятелката ревнува своя приятел от другите му приятели. Жената ревнува мъжа от работата му, а мъжа ревнува жена си от нейната майка. Ревност – това не винаги е лошо. Красивата ревност в малки дози и в ръцете на умен човек е „вкусна” прибавка към близките взаимоотношения. Друго нещо е мрачната , тежката ревност, която задушава и която всъщност е най – разпространена. Ревноста е антипод на любовта. Ясно е, че в сравнение с безразличието на партньора, дозата ревност е за предпочитане, но истинската любов предполага отдаване, а ревноста е по – скоро потребителко поведение.Този който обича, не ревнува, а се отдава. Друг въпрос е, че обичането се разбира погрешно, често то се обърква с романтичната любов, със страстта и с привързаността. Когато е налице такова заместване, често се стига до проява на ревниво отношение към партньора. РЕВНОСТ В СЪПРУЖЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ Какво може: - обсъждане и разговори, за да може от рано да се разгледа ситуацията и да се направи споразумение - играйте на ревност, ако на партньора ви му хареса ( става въпрос за позитивната и весела страна на ревността : „ Аз искам да бъда с теб, имам нужда от теб”) - изпитвайте ревност в положителната и форма, ако тя работи добре за вашите отношения Какво не може: - да нарушавате споразуменията - да проявявате ревност в нейната негативна форма, и с това да карате партньора си да страда - агресивна, зла ревност, ревност с истерии - да търсите факти за изневяра, за да доказвате недоверието си Ако ревността не се появява от нищото, отново и отново, е добре от рано да се разгледат трудните ситуации, да се формулират споразумения и да се запишат. КАК ДА НЕ РЕВНУВАТЕ - погледнете на ситуацията от втората позиция на възприятията – през очите на вашия партньор - формулирайте от рано взаимни договорености и не ги нарушавайте - Когато изграждате отношения на доверие, не забравяйте, че го правите заедно с – добър и достоен човек. - Разсейвайте се с работа - Определете личните си територии, в които всеки един от вас може сам да решава с кого може да общува, от рано определете техните граници, стигайки до тях с взаимно решение. - Практикувайте вътрешна нагласа „Добро!” и позитивното възприемане на света. А следващия материал е по - скоро позитивно разглеждане на едно от теориите за това от къде възниква ревността. Основи на ревността Забележителният австрийски етолог ( етология - наука за поведението на животните) Конрад Лоренц, написал забележителната книга "Агресия", в която става въпрос не толкова за агресията, колкото за различните типове поведения и дори чувства. В предисловието, автора предупреждава, че не трябва да се правят аналогии между животинското и човешкото поведение, но ние все пак ще ги вземем под внимание. Ето ги и любовта, приятелството и ревността....Да, ревност. Знаете, как някои животни прогонват самците от своите партньори. Шимпанзето, например, е в състояние, дори да прогони малките си, ако не приличат на него или не миришат така..... Птички, рибки, дори бълхичките...И при тях - Шекспир, Молиер, Бомарше и Лопе де Вега , взети заедно. Шекспир всъщност ще го зачеркнем. Дездемона е удушена от Отело не толкова от ревност , а от обида, че е бил излъган от коварния Яго, независимо от това венецианския мавър остава символ на благородната ревност, тъй като при другите автори ревнивците изглеждат в повечето случаи смешни. Човекът до неотдавна е бил много близо до животинския свят, така че има шанс ревнивото поведение да не е прищявка или проблем на мозъка, нещо много по - дълбоко. Естественият подбор не винаги работи така, както се приема - оцелява най - силния. Основното в подбора е да се съхрани генетическия материал в потомството. Основно да се размножи. Подобно на животните и при човешкия начин на размножаване има два основни варианта това да се осъществи. Първият - да оплоди, който му попадне при всеки удобен случай. Вторият - да отделя време не за преследване, а за охрана на избраната женска от други самци. Разбира се, чист вид на двата варианта не съществува, но като цяло е трудно да се съчетаят и едното и другото. Поради отделеното време за търсене на нови връзки, първия тип не успява да отдели време за пазене, но от това не следва, че верния мъж е много ревнив. Допълнително свидетелство за естествената природа на ревността се явява и нейната неуправляемост. Разумът е сравнително млад, на фона на еволюцията, ето защо все още не се е затвърдило умението да управлява древните мъдри инстинкти в помощ на съзнателната воля. Единици са тези и то напреднали езотерици и духовни учители, които са в състояние да предизвикват и да прекратяват желаните чувства по свое желание, обикновено зад израза " владея своите чувства" се крие единствено способността, да скърцаш със зъби или да се въздържаш от демонстрация на преживяното. Ако ревността я има, можеш да я изразяваш или да не я изразяваш, но не можеш да се скриеш от нея. Така че, класикът на научния комунизъм Ф. Енгелс, се е заблуждавал в идеалистическите си представи за общи жени. При него явно е било развито поведението от първия от описаните типове поведение - донжуанското. Развиването на идеята за общи жени е просто венец в развитието на човешките отношения. Той не е помислил за Отеловското в човека. Съществували са и съществуват различни видове семейства и комуни, но не като правило, а само на доброволни начала. Съществуват такива отношения и при животните, така че не може да се каже, че такъв тип семейства са ненормални. По - скоро е малко разпространен вариант на нормата. Рано е за ревнивците да си правят извод от подобни материали и да дават сила на своята отеловска същност, тъй като нещо, което е естествено в природата , не е безобразно. В първия случай - не всичко което е естествено в природата се допуска и в обществото. Много често се налага да се сдържаме, понякога силно да се сдържаме и само в краен случай сконфузено да се извиним. Да и то не винаги успешно... Във втория случай всичко е добре, когато е с мярка. Да, доза мъжка ревност помага на жената да се убеди, че мъжа я припознава като своя, че тя му е мила, че е готов да я защити от посегателството на готови за потомство самци и така нататък. Но израждането на ревността до вариант, в който е нужен психиатър е скучен и противен. Освен това, дори средно интелигентна жена, може да заблуди умен мъж. Не знам защо така се получава , но в стремежа да постигнат своето, дамите са в състояние да преминат бариери със забележителни висоти и сложности. Препращам съмняващите се към "Хиляда и една нощ". Слушайки и наблюдавайки хората, мога да заявя, че към този момент жените не само не са изгубили своята хитрост, но са я и усъвършенствали. До степен, в която измаменият рогоносец, дори се оказва виновен. Ако се върнем към животните, трябва да съобразим, че ако разглеждаме ревността като инстиктивно поведение, едва ли то трябва да се задейства в момента на съвкуплението с предмета на ухажване, тогава вече е късно. Трябва да има други по - меки, предупреждаващи , пускови механизми. При някои птици, строящи гнезда близо едно до друго, пусков механизъм може да бъде приближаването на произволен самец до определено разстояние. А у стадните и стайните? При човека например? Докосване? Намигване? Интимни намеци? Всичко това може да бъде много разнообразно и в същото време много индивидуално. Преди всичко защото хората не са животни. Като отключващ подобен механизъм , може да служи сексуалното поведение. В определени култури, дадено поведение на човек може да се определи като сексуално. Даже не е задължително да е сексуално, а да е просто предизвикващо, привличащо внимание, проявено от или към обекта. Съответно и произтичащата от тази ситуация агресия, като противодействие е насочена към инициатора. Често срещано. Но когато мъжът не може да се накара на по - силния или на стоящия на по - високо положение съперник, се кара на жената, за това, че тя "кокетничи", "държи се нескромно" или "дава повод". Или напротив, когато няма влияние над нея, да си го изкарва на околните. (Това, впрочем, се отнася не към ревността, а към психологичната защита - изместване) От това не следва, че ако жената не дава причина на мъжа за ревност, тя може да я избегне. Щом съществува такава потребност тя трябва да се удовлетвори. Такъв е физиологичния закон...Това означава, че колкото по - малко поводи за ревност има ревнивеца, той толкова повече започва да ги търси. И напълно възможно е в един момент да започне да ревнува дори от стълбата, ако няма от кого друг. Освобождаването на удовлетворяването на желанието може да бъде многократно по - бурно. От казаното до тук може да се изведе един практически съвет, който смело може да се даде на жените на ревниви мъже: има смисъл внимателно да се стимулира и насочва мъжката ревност, към обекти, които са "безопасни" - певци, актьори, спортисти. Бъдете внимателни, тъй като виждайки интереса на жена си към определен обект, мъжа може да започне да му подражава, при това по начин, който съвсем да не се нрави на жената. Ако всичко бъде направено добре, правилно и с мярка, нуждата от ревност на мъжа може да бъде удовлетворена и няма как да пострадат невинни хора заподозрени като "опасни". Тъй като, ревността зависи от реалната опасност за получаване на "чуждо потомство" (инстинкта не познава контрацепцията) в различните култури съществуват различни забрани на жените да контактуват с различни мъже. Някъде по - леки, някъде много строги. В някои мюсюлмански страни, например, се счита за нормално жената след брака си да не вижда никакъв мъж освен своя. Дори не отговаря на телефона, защото отсреща може да се обажда мъж. В някои страни в Африка, все още се практикува генитално осакатяване на жени в детството. Така е най - надеждно. Добре е да се знае, че има два типа ревност: някои мъже могат да простят случайна връзка на жената, но не могат да понесат мисълта за постоянен любовник, който се явява потенциална конкуренция. Други обратно, ще уважат и приемат спокойно факта, за любовно увлечение, но ще приемат остро повърхностното поведение, което според тях омаловажава тайнството на любовта, преминаващо в интимно споделяне на съпружеската спалня. Няколко думи за женската ревност. При дамите инстинктите за възпроизводство са малко по - различни. Намирайки мъжкаря, тя се опитва да го задържи на разстояние по - дълго, за да може да пази и храни семейството. Разбира се, страничните самки, предизвикват страх за семейното благополучие и съответно предизвикват реакция у жената да пази своя мъжки и да не го пуска никъде. Със сигурност можем да кажем, че у почти всеки мъж ще се появи ревниво безпокойство, ако забележат в очите на любимата си възхищение към друг мъж. Мили дами, колкото и глупаво да звучи, вашият мъж трябва да има безрезервното ви възхищение. За него е важно да знае и да вижда, че в него вие сте намерили най - добрия избор за мъж. Това не е вредно, а дори полезно - от време на време да показвате възхищението си от него, което е много важно за неговите постижения. Същото може да се каже и за мъжете. Жената се нуждае да вижда и усеща вашето обожание и преклонение. Възхищавайте се един на друг. Може да се каже, че това е едно от условията за щастливо семейство. Най - важното - това е щастието, нали?
  17. Св. Григорий Синаит за сърдечната молитва Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух. Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума. Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен. Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите. Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност. Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата. Знай, че сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Задържането на дишането със свити устни може да удържи ума, но само отчасти, след което той отново се разсейва. И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.
  18. Много често под сърце, авторите имат в предвид сърцевината на ума. Но и буквалното разбиране е също толкова адекватно. Изпращането на ума в сърцето е част от етапите на молитвата описани от светите отци. Съсредоточение върху сърцето, такава практика посочва и Шри Чинмой, като казва, че този път е един от основните два. Същото тръди и Бабаджи като предупреждава практикуващите да не сменят твърде често обекта на медитация... "Когато не те смущава вече никаква страст, тогава Божественото желание ще нараства вътре в сърцето ти;" Преподобни Теогност В Библията се казва, че сърцето на човек е измамно, лукаво, че покривало лежи върху него..., че може да е закоравява, но и че може да се разшири, че може да бъде освежено, че притежава в сърцевината си свещена простота... "... внезапно нейната светлина възсия в моето сърце и от нейната сладост аз бях възнесен вън от себе си; прекрати се действието на моите телесни чувства (сетива, усещания), аз излязох мислено от сегашния живот и забравих за всичко, което е в този свят. Но не зная как, тя отново отстъпи от мен и ме остави сам да оплаквам своята немощ. О, прежелана любов! Блажен е този, който те е възлюбил, защото такъв вече не ще поиска да обикне страстно никоя човешка красота." Симеон Нови Богослов "И умът във време на молитва не бива да внимава освен в Бога. Ясен ли ти е тоя пример, Теодосие? Моли се Богу не с думи, но с помисли. Защо искаме от Бога това и онова, като че Той не е в нашите сърца, в нас самите? В сърцето си търси Бога и чрез сърцето с Него говори. Истинското начало на молитвата е сърдечната топлота. Повтаряй неотстъпно в ума си: «Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй ме!» — и това стига. Нека молитвата бъде кратка, за да не се вмъкне в душата чрез думите някаква прелест и съблазън и да смути твоя дух. Не променяй думите, тъй като не пущат корен дървета, които често се присаждат. Изгони своя ум от главата и го събери само в сърцето. Тоя, който може да събере всичките си мисли в една точка, прилича на острие. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. И да се пее е ненужно, и псалмопението не винаги е добро. Който се труди, нека пее, ти, като безмълствуваш, по е прилично да твориш умна молитва. Знай ти, Теодосие, безмълвието на пустинника прилича на сянка. Като че няма Бог, а Той е там, в него, нечут и невидим, също както слънцето, което не грее в сянката, а само я създава. ... Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух . ... Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност. ... И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен. ... И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството." Свети Григорий Синаит "След като нашата душа е един предмет, който притежава много способности и си служи с тялото като с орган, давайки сама живот на това тяло, с кои органи си служи нейната способност, която наричаме ум, когато се приведе в действие? Никому не би минало през ума, че разсъдъкът е разположен в пръстите, в очите, в ноздрите или пък в устните. [1105C] Всички обаче са съгласни, че той се намира вътре в нас. Някой обаче са на различно мнение относно това: с кой вътрешен орган си служи? Едни го поставят в мозъка, като на някакъв акропол. Други обаче му дават седалище в средата на сърцето, където от само себе си е чист от естествения дъх. Ние сами обаче точно знаем, че нашето разумно начало не се намира вътре в нас като в делва, понеже е безтелесно, нито пък е извън нас, защото е единно, но е в сърцето, като в орган. Научили сме това не от човек, а от Онзи, Който е сътворил човека и Който казва в Евангелието: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека <...> защото от сърцето излизат зли помисли" (Мат. 15: 11, 19). [1105D] Същото казва и Макарий Велики: "Сърцето управлява всеки телесен орган и когато благодатта държи юздите на сърцето, тя владее всички помисли и телесни членове. Защото там се намират умът и всички душевни помисли". Следователно нашето сърце е хранилище на разума и негов първи телесен орган. И така, ние трябва да се стараем да наблюдаваме своето разумно начало в неотклонно трезвение и да го направляваме, но как другояче да го наблюдаваме, освен ако не събираме отвън разпръснатия в сетивата ум, за да го изпратим във вътрешността, в самото сърце - хранилището на помислите? [1108A] Ето затова прочутият Макарий малко след онова, което каза по-горе, допълва: "Там следователно трябва да гледаме дали благодатта е написала законите на Духа". Къде там? В главния управляващ орган, в трона на благодатта, където са всички душевни помисли, тоест - в сърцето. Сега вече виждаш колко е необходимо онези, които са избрали да живеят в исихия, да събират и да изпращат ума в тялото си, и още повече - в най-вътрешната част на тялото, която наричаме сърце. Понеже, ако според Псалмопевеца "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44: 14), как така ще я търсим някъде навън? И ако според апостола "Бог изпрати в сърцата ни Своя Дух, Който вика: Авва, Отче", [1108B] как ние няма да се молим заедно с Духа в сърцата си? Ако съгласно Господа на пророците и апостолите Царството небесно е вътре в нас, как няма да се окаже извън небесното Царство този, който старателно се обучава да изведе от вътрешността си своя ум? Соломон казва: "правото сърце дири знание" (Пр. Сол. 27: 21), което другаде сам нерече умно и Божествено. Относно този вид знание, отците, обръщайки се към всички, казват: "Умът, изцяло духовен, се обгражда от духовно познание, което съществува в нас и не в нас, и ние не трябва да преставаме да го изследваме"." Свети Григорий Палама Даже, в първата заповед от т.н. Царски Закон се казва, че има условие, отдадеността да е с цялото сърце. "Видя ли, че ако някой възнамерява да противостои на греха, да придобие добродетелност, наградата от надпреварата в добротелта и най-вече - [1108C] да открие духовното познание по отношение залога от наградата на добротелта, то необходимо е, щото да насочва ума си навътре в тялото и в самия себе си? Схващането, че умът действа извън тялото - не говоря за тялото като образ, а за самото тяло -, където се радва на духовни съзерцания, е върхът на елинската заблуда, корен и извор на всяка какодоксия, откритие и учение на демони, майка на глупостта и дете на безумието. Затова и тези, които говорят, вдъхновени от демони, отстъпват от самите себе си, понеже не съзнават това, което говорят. Ние обаче изпращаме ума си не само в тялото и в сърцето, но и в самите себе си. Да обвиняват тези, дето казват, че умът не е отделен, но е единен с душата, "как така някой би могъл да изпрати ума си навътре?". Изглежда те не знаят [1108D], че едно е същността на ума, а друго - енергията. Или по-скоро, знаейки това, объркани заради хомонимията, те на драго сърце са се съгласили с лъжците. За да не приемат простотата на духовното учение, достигайки от диалектиката до противоречивостта, според Василий Велики, те са извратили силата на истината в противопоставянето й с лъжеименното знание и лъжеубедителността на софистиката. Така трябва да постъпват само тези, които не са духовни, но смятат, че разсъждават и учат по духовному. Сами не знаят, че с ума не е като с гледането, при което виждаш другите зрими неща, но не виждаш себе си. [1109A] Но самият ум действа, за да види това, което трябва, посредством пряко самозадвижване, както казва Дионисий Велики. Когато умът се самосъзерцава, той се обръща към себе си и действа спрямо самия себе си. Той казва, че това е негово кръгово движение... " Св. Григорий Палама "Чрез изпълнението на Божиите заповеди възраства вътре в нас, подобно на някой съставен от много части плод, любовта, милосърдието, благостта към ближните, кротостта, смирението, търпението в изкушенията, непорочността и чистотата на сърцето, посредством която се сподобяваме да виждаме Бога. И във вече чистото сърце възсиява благодатта и просвещението на Светия Дух, Който ни възражда, прави ни синове на Бога, облича ни в Христа, запалва светилник в душата ни, прави ни чеда на светлината, освобождава душите ни от тъмнината, и отсега още, в този живот, ни прави причастни на вечния живот, макар ние и да не знаем това... Също така и никой, чието сърце е обладано от някоя страст, дори и най-малка, не може да бъде жилище на Христа чрез благодатта на Светия Дух; защото Бог е светлина, както казва Сам Той: Аз съм светлината на света (Иоан. 8:12)." Св. Симеон Нови Богослов Освен това, концентрацията в сърдечната област отваря определени канали, може би най-важния. Именно в спокойствието човек може да очаква подсъзнанието му да се прояви, че да може да го отработи. Няма по какъв друг начин човек да навлезне в подсъзнанито си, ако не притихне в съзнанието си.
  19. Здравейте! Много хора не осъзнават, че това да си ревнив извън границите на допустимото е проблем. За разлика от тях аз го осъзнавам, но не мога да го контролирам и понякога участвам в ситуации в които не бих искала да бъда. Казвам се Катя на 23 години. С приятелят ми имаме връзка от 4 години, а от 2 живеем заедно. В началото на връзката ревнувах, но не смеех да го покажа толкова фрапиращо колкото напоследък. Незнам при нещата които прави той дали е нужно аз да се съмнявам, но от моя гледна точка ДА! Преди да заживеем заедно и двамата знаехме, че имаме деца от предни връзки, но тогава това не беше проблем. Сега когато живеем заедно нещата са други. Неговият син остана да живее при предната му приятелка. Съответно той ходи да го вижда няколко пъти месечно, за което аз нямам нищо против, но за съжаление тя и ние живеем в различни градове на 300 км един от друг и много често на него му се налага да пренощува при синът си, а може би и при бившата си приятелка. Когато дойде денят в който той ще ходи там аз започвам " да се сърдя, да правя номера". Самият ден, а понякога и нощ когато той е там аз седя сама в нас и започвам да се съмнявам в най-различни неща, които биха могли да се случват там. Понякога съм тръгвала след него, за да го шпионирам и да оправдая съмненията си. Когато си дойде в къщи се започва първо с въпросите от моя страна, които са стотици, изнервящи, досадни и след това в повечето от случаите се стига до скандал. И това е продължение на 2 години всеки месец поне по 2 пъти. Има и още доста ситуации в които аз може би не би трябвало да ревнувам, но го правя. Много неща които мои приятели не ги "изнервят" мен ме карат понякога да " полудявам" от ревност, и да правя неща които водят до скандал, лошо настроение, психически съсипвам както мен, така и него, понякога след скандала дори се е случвало да си ходи при сестра му за няколко дни. Когато си замине аз започвам да осъзнавам, че това което правя трябва да спре, защото ще дойде ден в който той може и да не се върне. След това обаче, започвам да мисля сега той какво прави, дали не би ми изневерил сега още повече когато сме скарани. И когато се върне аз пак започвам с моята ревност. Незнам как да спра това чувство в мен. Дали въобще мога да го контролирам. Не искам животът ми да продължи по този начин, защото ще го загубя, а аз не искам да се стига до там. Ако някой е минал през нещо подобно или на някой просто му хрумва нещо ще се радвам да го сподели с мен. Благодаря!
  20. Аз нямам никакъв проблем с контролирането на ревността, понеже не изпитвам ревност. Няма обект за ревнуване - няма и ревност.
  21. Изабела Белева

    Изабела

    Не знам как да започна цялото нещо, което искам да споделя в момента и да помоля за съвет. И мисля, че ще стане много дълго и хаотично. Изключителна смелост ми бе нужна, за да склоня да споделя това. Защото не знам дали има смисъл, защото вероятно всичко ще звучи глупаво само по себе си, защото не съм единствената с подобен проблем, но явно една от малкото, които просто тотално се сгромолясват в подобна ситуация. Но ще започна, колкото и тъпо да смятам, че ще прозвучи всичко, което евентуално ще прочетете. Не съм го споделяла с никого преди това, защото нямам човек, който ще ме разбере и ще е възможно да ме посъветва. И всичко, което ще напиша, ще е сякаш го споделям на най-добър приятел.Аз съм един изключително объркан човек, намиращ се в объркана ситуация, която го обърква още повече (едва ли има повече накъде, но все пак) и най-вече, която го съсипва емоционално. И така, става въпрос за любовно терзание – нищо ново под слънцето. По особеното в случая е, че става дума за виртуална връзка. Тук ще споделя, че съм на 33 години, а той на 29. Всичко започна преди три години и половина. Аз от България, а той….. от Русия. Не от Кюстендил или Панагюрище, а ЧАК от Русия. Не знам защо ни беше нужно да се захващаме с това, но се захванахме и ей на – вече 3,5 години така. Аз в началото проявих скептицизъм в цялата тази работа, защото, бога ми, Русия е толкова далеч… и как евентуално ще се виждаме, как ще сме заедно на едно по-сериозно ниво… Той си беше загубил ума едва ли не и беше сигурен, че аз съм Човекът. До степен, че чак успя да ме убеди, че наистина аз съм неговият човек и съответно той моят… Това с моето убеждаване отне време де, вероятно година и повече, през което той полагаше неимоверно усилие и търпение да ме увери в реалността и сериозността на всичко. И така, като всяка любовна приказка – в началото цветя и рози. Разбира се, с леки спорове, които са неизбежни за всяка връзка, но които никога не са разрушавали целостта на отношенията ни. И все пак дойде и въпросът за срещата помежду ни – в реалния свят. Стигнахме до извода, че най-добрият вариант е аз да отида при него, защото той беше с нагласата, че след като се видим – край, всичко ще продължи ever after, няма смисъл от някакви опознавателни date-ове, и защото все пак за него ще е по-добре да се грижи за евентуално бъдещо семество бидейки там, на своя земя, отколкото тук в България – от финансова гледна точка. За мен беше малко абсурдно – да отида и да остана, и да се омъжа евентуално дори, и айде всичко е шест… но си казах – ок, нека да е така – аз ще отида, искам го, желая го, така ще направя. Но не можех да реша кога точно ще съм готова за това. И така, оставихме нещата на времето, като той много често ме подканваше да го направя и да не се колебая, да спра да се измъчвам в България (бях безработна тогава, имах изключителни затруднения с намирането на работа и буквално оставах без пари). По едно време излезе една добра възможност за чужбина. И аз трябваше да реша Русия или UK. Не знам защо избрах UK, може би защото исках все пак да имам нещо спестено зад гърба си, за всеки случай, човек никога не знае, а и не исках да лежа изцяло на неговите плещи. И заминах. Той не беше особено очарован от факта и по-скоро ми казваше, че няма смисъл да ходя и да се хабя там, като мога да съм добре в Русия, с него. Но все пак ме подкрепи. Заминах с уговорката, че отивам там за известен период само и после се връщам и се събираме. И през цялото време, в което бях в чужбина(година и половина), той не спря да ме подкрепя и да се грижи за мен както може. Дори ми звънеше всяка сутрин, за да ме събуди за работа, понеже имам огромен проблем със ставането. Всяка сутрин – понякога и по 30 повиквания буквално. Виждайки цялата тази всеотдайност от негова страна, все повече се убеждавах, че това е ТОЙ и никой друг. За жалост, докато бях там, бях толкова погълната от работа и недостиг на време, че почти нямах време за него. Често бях изнервена заради напрежението, което трябваше да понасям от работата, хаоса на големия град. Чаках с нетърпение моментът, в който ще се завърна, защото чувствах, че ако продължа да живея по начина, по който се налага човек да живее в град като Лондон, ще се съсипя. От умора, самота и нерви. Често прехвърлях личното си напрежение върху него, а той търпеше. После му се извинявах, защото наистина съм ужасна, когато виждам света около мен такъв. Казваше ми да зарежа всичко и да отивам при него. Аз обаче не. На него това му идваше в повече, тия буреносни облаци, които носех със себе си и сякаш охладняваше към мен малко по малко. Често сме стигали до конфликти, в които той се е отказвал от мен и направо ме е триел и дори блокирал от социалните мрежи. Или пък си трие профилите, или просто спира да ми говори и потъва в забвение. Съответно аз издържам два-три дни без да го търся и после го намирам отново, и нещата се оправят. И така много пъти. Поне 10, ако не и повече. От които аз съм била тази, която го е търсила в 98 процента от случаите. Това, което винаги ме е дразнело най-много е това поведение на бягство в него в подобни ситуации. Вместо да говорим и да изясним положението. Но той започва да се чувства ненужен, неоценен и си тръгва. И ако аз не го потърся, не съм убедена, че той ще се върне. Даже много се съмнявам, познавайки го. Но все пак винаги стигахме до консенсус след един такъв катаклизъм и нещата тръгваха отново по чудесен начин. С трепет за момента, в който ще сме заедно. Но колкото повече време минаваше, толкова по-чести ставаха неразбирателствата ни, съответно изтриванията от фейсбук. Той знаеше, че аз съм човек, който един ден иска да има дете. Така винаги съм си представяла щастливо и сполтено семейство, докато при него тази ценност беше нещо, което не може да си представи за себе си. Да бъде баща… абсурд. Но някак изведнъж започна да го иска. И не, не съм го убеждавала за това, той сам така си реши. Бях изненадана. Но дотук с това за децата. И така, дойде моментът, в който аз изпълних мисията си в чужбина и трябваше да се връщам. Междувременно съм го питала кога да отивам към Русия, той отговаряше – ‘’ами малко след като се прибереш, просто няколко дни да си починеш от всичко, и идваш, нямам търпение’’. В нощта преди полета ми реших, че искам да го чуя по телефона. Рядко ми оставаше време, в което да седна и да си поговоря с него ей така, дори за 20 минути само. А и ми ставаше малко тъжно от факта, че даже и той не проявяваше инициатива да звънне, пък даже и за съвсем кратко да е. Да не говорим, че видео разговорите загинаха тотално, докато преди бяха ежедневни и много продължителни. И така, обадих му се. Не знам защо, но започнах малко агресивно. Споделих му, че не усещам особена загриженост за връзката ни от негова страна напоследък и че го усещам, че се опитва да се отдалечава от мен. Да, бях много заета и погълната от работа, но въпреки че причината беше по-скоро в липса на време от моя страна, някак усещах дистанция. Той не беше особено словоохотлив. Той по принцип не обича да говори особено, често е мълчалив, лаконичен и тих. И така, в разговора ни той ми каза, че вероятно е по-добре да не отивам при него, че често си е мислел, че ми губи времето, защото не знае какво иска, защото заслужавам нещо по-добро, защото той всъщност не може да ми сбъдне ‘’мечтите’’ за семейство, защото се чувства незрял да поеме отговорност за неща като връзка и всичко, което произлиза от нея, и че едва ли не се чувства по-добре да живее безгрижен живот, да се събира с приятелите си, да се забавлява. Но аз не съм и помисляла да го ограничавам в това да се забавлява с тях, както досега. Трябва да спомена може би, че не пие никакъв алкохол, колкото и да е странно това за един руснак. Т.е. не е това начинът, по който се забавлява. Отказа го преди повече от година. А това, което го провокира да го направи е разводът на родителите му, който също беше преди година, и причината за който беше алкохолизмът на баща му. И така, да се върна на разговора ни по телефона… казвайки ми всички тези неща, аз бях като застреляна, защото наистина не го очаквах… А и това с деца и семейство… Дори не знам дали наистина го искам, защото изобщо не се виждам в ролята на майка, а по-скоро го виждам като задължение. Но осъзнах, че не на всяка цена искам да бъда майка. И не заради неговата промяна в решението, а защото наистина се боя от тази отговорност. Каза ми още, че дори и да се получат нещата между нас, то ще дойде момент, в който аз ще поискам дете, и това няма да има как да се случи, и ще трябва да е причина за раздялата ни. Но казвайки му, че не държа на това на всяка цена, сякаш не ми повярва и продължи да мисли, че го казвам, само за да го задържа. Усещах охладняване от негова страна през последните ми месеци в чужбина, но чак да не иска дори да се видим след всичкото това време и енергия която заедно вложихме… Аз му казах, че не трябва да гледа на нещата по този начин, защото дори не е сигурно, че когато се видим, ще си допаднем и на живо, и че въпреки всичко си го дължим един на друг…това бяха почти четири години, как така трябва да свърши по този начин, че ще е редно поне да се видим, да усетим допира един на друг… Той каза, че съм права. Аз все още изтръпнала от шока, започнах да се успокоявам. Но нещо вътре в мен започна да се съмнява силно в него и в намеренията му спрямо мен. И започнах да се оплитам във въпроси като ‘’защо изведнъж се отметна’’, ‘’дали наистина ме обича’’, ‘’дали не е спрял да ме обича’’… В главата ми настана хаос. Не исках мечтата ми да го срещна да се изпари след всичко, което преживяхме, пък макар и виртуално.И така, върнах се в България. Той продължи да проявява загриженост за връзката ни въпреки всичко, продължи да ми казва, че ме обича /както и аз на него/, но сякаш предпочиташе все повече да се усамотява или да прекарва времето си с приятели. Докато аз вече имах цялото време на света и можех да му го дам всичкото. Ставаше ми тъжно, започнах да си мисля, че е срещнал друга, започнаха филми в главата ми… Страхът до толкова ме облада, че започнах да проявявам неконтролируема ревност. И преди я проявявах, но в поносими количества, които той успяваше да понесе. Но започна да става патологична. Започнах да го ревнувам от една негова близка приятелка, която някак си изневиделица се появи в кръга му от приятели и му стана доста близка. Той ме увери, че са само приятели, и аз съм склонна да му вярвам, но това е само за кратко. Докато не ме обладаят отново вътрешните ми демони. А тя всъщност – момичето, започна връзка с един от неговите най-добри приятели, на който я е предствавил и тя се влюби ужасно много в него. Тоест, не ми изневерява с нея, но тази близост, която проявява към нея все още ми се струва съмнителна. Започнах да си мисля, че той всъщност е нямал късмет и тя е избрала неговия приятел. Той започна да се дразни от поведението ми много. Започна да си мисли, че съм обсебена, че съм човек, който иска да го контролира, че иска да му отнеме свободата. Не ми го е казвал с думи, но усещах, че от това се страхува. А моят страх да не го загубя ставаше все по-голям. Конфликтите ставаха все по-чести, тишината помежду ни все по-честа, преустановяването на контакт помежду ни чрез бягство от фейсбук (от негова страна) все по-честа. Всеки месец по веднъж през последната половин година, в която съм си вкъщи. И аз не издържам повече от ден-два, и пак го търся… Той никога. Аз го правя. Но го разбирам защо постъпва така - просто прекалено много се съмнявам в него и това го задушава, и решава, че бягството му от мен е най-доброто спасение. Не му казвам открито, че не искам да прави ''това и това'', не го обвинявам в нищо, просто ставам дистанцирана, цинична, и той усеща, че поведението ми се дължи отново на тъпата безпочвена ревност... Толкова много пъти ми е казвал, че няма никаква причина да се съмнявам и че това е нещото, което наистина не понася в мен. Но аз се укротявам за известно време, и после пак започвам по същия начин. До степен, че чак следя приятелите му в мрежите, съответно те разбират за това (а аз дори не знам, че разбират) и му казват... Бяхме решили да отида да се видим сега, пролетта. И чакахме този момент. Или по-скоро аз го чаках, той не знам дали… През последните месец-два-три е доста тих. Говори малко и почти винаги само когато аз говоря, през останалото време действа със ‘’фейсбук стикери’’… Или просто прекарва времето си зает с нещо – с приятели, разходки и прочее, и все по-малко с мен. Казах му, че това ме кара да се чувствам сякаш не съм желана и обичана вече, сякаш му е все тая дали ще сме заедно или не. Той ми каза, че греша и това, че е тих, не значи, че не се нуждае от мен. Че си въобразявам грешни неща, че съм подозрителна без причина. И че просто се чувства комфортно да остава сам и да не говори много. Да, но на мен всичко това ми е странно, предвид факта, че преди не ставаше от компютъра или не си прибираше телефона, само и само да е в близост до мен и нямаше никакъв проблем с общуването. Но някак си това се промени през последната една година… Година, която беше тежка за него, заради развода на родителите му и пропадането на баща му. Но и година, в която се появи въпросната му близка приятелка. Не знам, това второто може да е съвпадение. Мъчно ми е, че така се развиха нещата и той стана по-резервиран. И ревността ми ме убива… Не знам дали е основателна или не. Нямам интуиция, нямам нищо, имам само страхове и объркване… В момента пак си отиде. Не ме изтри, не ме блокира, просто изчезна от фейсбук. Вече седмица така… И не знам какво да мисля, не знам дали има смисъл да мисля, не знам ще се върне ли. Но вероятността да се върне е малка, ако аз не направя крачка към него… Но дори и да я направя, мисля, че може би този път му дойде вповече. Защото предния път, когато си отиде, ми каза, че не знае какво изпитва към мен, че явно не е от хората, които могат да бъдат дълго време с някого, че не е обсебен от идеята да не бъде сам в живота и да е задължително във връзка… след които думи аз се ядосвах и казах, че всъщност за да говори така, явно наистина не ме обича. И сега не знам какво да предприема. Може би отново чака да го потърся. Или пък просто е време да го пусна да си иде, въпреки че само преди седмица ми каза, че има нужда от мен, че ме обича, уж… Не мога пак аз да го търся, и не мисля, че е заради его, а защото искам да видя желание от негова страна. Иска ми се този път той да направи тази крачка и тогава наистина ще успея да се убедя, че съм му нужна – аз, а не някоя друга. В последния ни разговор не се скарахме. Отново проява на ревност от моя страна, но не изразена чрез обвинение, а просто с дистанцираност. Казах му, че забелязвам, че той сякаш повече се радва на компанията на своите приятели и приятелки, отколкото на моята, че заемам една съвсем малка част от живота му очевидно, при все че в последните дни комуникира с мен само с 5-6 стикера на ден… че имам нужда от здрава комуникация по между ни, а неговите думи бяха, че явно след толкова години на много разговори, интересът се е изгубил, и тва е нормално, и няма проблем, и че сме свикнали да е по този начин. Но аз не съм свикнала като че ли. Не искам отношенията ни да бъдат task, нещо, което просто трябва да направиш, защото така трябва и защото другият така очаква. Не съм му поставяла ултиматуми ‘’или/или’’, не съм го правила никога. И не искам да отнемам свободата му, но искам да усещам, че съм важна за него. Но не го усещам, както преди. Това, което усещам е, че ме удостоява с вниманието си, когато намери някакво свободно време за мен. Как да отида при него в такъв случай? Та той сякаш не го иска дори или пък му е все тая вече. И въпреки всичко ми казва, че съм важна за него и има нужда от мен. Но ако е така защо отново си отиде, защо се предаде пак... Аз защо съм неуморима и се мъча да се боря за него? Не отричам своята вина за това отблъскване – чрез ревност, мнителност от моя страна, но действам така несъзнателно, от несигурност и защото искам да заемам по-голяма част в живота му. Сега не знам дори дали е взел решение за себе си, за нас. Мисля, че поне това заслужавам да ми го сподели ако е така, от уважение поне. Защото в момента не знам дали трябва да започна да го забравям, или да се надявам, че ще се престраши да се гмурне още веднъж тая бъркотия между нас, ‘’защото съм му важна’’ (както казва). Или трябва пак аз да го потърся?! Но ако е решил да си отиде, защото не иска да го безпокоя, да се натрапвам повече и най-лесно е излизайки изцяло от фейсбук – без обяснения, без ‘’чао’’?! Тогава какъв е смисълът да се опитвам да го върна?! Всеки път си потъпквам достойнството, правейки го. И може пък затова да не съм му интересна вече, щото вижда, че съм му вързана в кърпа. Но когато обичам, се боря докрай. Вероятно дори знае колко се разкъсвам в момента, но не прави нищо. И знам, че както се казваше – не е нужно да чуеш трясъкът, за да разбереш, че вратата е затворена. Трябва ли да се предам вече, или трябва да чуя здравия трясък, за да се откажа от надежди и мечти… Но виждайки липсата му на интерес напоследък, все повече губя надежда, че има някакъв смисъл да се боря за каквото и да е. Може би просто иска да го оставя на мира. Може би отново намери удобен момент, в който да се отърве от връзката ни… Моля за съвет. Страх ме е да го търся пак...
  22. Здравейте и благодаря предварително за отзивчивостта. Моят проблем е следният: обвързах се с мъж на 30г, като наистина си паснахме като характери и съжителство. Още в началото на нашите взаимоотношения заживяхме заедно, но на морето, където той има бизнес лятото. През зимата се преместихме в апартамента му в провинцията. Знаех от самото начало, че има дете на 6г. и доста сериозни причини да се раздели с бившата си жена.Като цяло той е човекът, който остава вгорчен от взаимоотношенията им. Осъзнавам, че това, което ме тревожи го обмислих преди да задълбочим взаимоотношенията си и бях ок с това, но сега ми е доста трудно като всеки ден той получава обаждания от бившата си, свързани с детето разбира се. Знам, че той няма как да избяга от отговорността към това дете, и не е редно! Не бих искала и да го прави, защото ще ме доведе до мисли, че след време и към нашите общи деца няма да поема отговорност. Но фактът, че в момента, в който тя му звънне, той се отзовава. Мисля, че това е признак на ревност и женски каприз от моя страна. Разумът ми говори, че това е нормално, но чувствата ми.... Сякаш нещо остро ме пробожда в сърцето, когато тя звъни или когато той трябва да отиде за някакъв ангажимент за детето. Разделени са от години и той, и близките му и приятелите му твърдят, че е бил толкова наранен, че никога няма да се върне при нея. А той дори смята техните взаимоотношения за грешка! Чувство за ревност ме изпива и когато детето му каже "тате" и целия ми сват се стоварва с мисли: това дете е плод между него и НЕЯ! Как тя ще присъства цял живот и в неговия и в моя и в нашия общ живот! Как като погледна това дете виждам хем него, хем нея, а мен ме няма никъде в цялата картинка. Как отиват двамата с нея да вършат ангажименти по дете като семейство и аз пак съм на заден план.. Чувствам се нелепо! Не ми липсва обич от негова страна и внимание, но всеки един момент, в който се намеси нещо свързано с тази жена и детето, не съм на себе си. Споделих му, че се чувствам изпаднала в страх, че няма да отговарям на неговите критерии да бъда майка на следващите му деца, а той отговори, че това изобщо не е така. Че иска да имаме общи деца и че усеща и чувства, че това ще стане. Това добре, а другото? Как мога да преодолея тези болки и тези състояния, защото искам да го направя, искам да бъда с него и да бъда пълноценна в нашите взаимоотношения..
  23. Здравейте, моля ви за съвет и подкрепа - как да се справя със страх от отхвърляне/изоставяне - по принцип имам такъв проблем, но мислех, че се справям лека полека. Но напоследък без причина ме връхлитат мисли, свързани с ревност, че ще предпочетат друг пред мен, че не ме харесват и уважават достатъчно и т.н. И не мога да се освободя от това, ужасно е...Опасявам се, че това ще навреди вече сериозно на връзката ми. Споделям тези тревоги с партньора ми, но мисля, че вече му идва в повече (чудя се и дали е добре да споделям това?!). Особено през последните няколко дена както ме връхлетяха тези безпокойства без никакъв реален повод. И сега освен че се притеснявам дали ме оценява и уважава достатъчно и т.н., допълнително се тревожа и как ме възприема след моите "излагания" и непрекъснато мрънкане. Много съм притеснена и не знам как да спра това....Всички съвети и мнения ще са ми от полза, благодаря ви!
  24. Здравейте, искрено се надявам че тук ще получа някои отговори на въпросите, които са в главата ми. Проблемът ми е следния омъжена съм от 11 години, със две деца, съпругът ми е ужасно ревнив от самото начало. До преди няколко години съумявах да се справя с ситуацията за мен не е било проблем да си стоя вкъщи, излизали сме винаги заедно това изобщо не ми е представлявало проблем, нямам приятелки с които да изляза на кафе - това също не е проблем, но вече всичко излиза извън контрол. Аз съм изключително затворен и студен човек, /това не е само мое мнение, чувала съм го от близки хора в обкръжението си/, може да прозвучи старомодно, задръстено, или който както иска да го определя, но това е моята същност, а именно никога не съм имала еднодневни връзки, дори гаджетата ми като момиче се броят на едната ми ръка. От както съм се омъжила дори не съм си и помислила за друг, това не е в природата ми, аз съм изключително моногамна, нямам необходимост от вниманието на друг. Нооооо, всичко казано по горе не него не му е известно защото той е прекалено обсебен от фантазиите си за да го види и разбере. Периодично се вкарва в лудо режисиране на сценарии в които аз съм главната героиня, а партньора ми винаги е различен, като започна от колеги мои, негови, просто познати, а по някога и хора които аз изобщо не познавам, дори не съм ги виждала, още повече ме обижда факта, че ме свързва винаги с някакви нищожества, които са последните хора към които бих се обърнала, ако някога реша да правя нещо. Винаги едно и също - хората говорили зад гърбът му, присмивали му се. /Това е пълен абсурд, аз принципно съм тиха, незначителна личност, от хората които е все тая дали е са в компанията или не т.е. слушател, за никой не представлявам интерес да ме обсъжда или пък нещо от сорта/. Първоначално си мислех, че има някой около него, който се опитва да върти интриги, но вече мина толкова време, че колкото и да е откачен човек едва ли би се занимавал толкова, и вече съм на мнение, че той сам си ги фантазира тези истории, като прехвърля проблемите на хората около него в нашето семейство и ги представя като наши. На някой жена му това направила, аааа значи и неговата го прави и това е за всичко. Омръзна ми да изживявам на всички проблемите като свои.
×