Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for 'ревност'.


Didn't find what you were looking for? Try searching for:


More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Молитви
  • Формули

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

574 резултата

  1. Здравейте! Помощ може да бъде дадена, ако бъде искана! Вие я искате, съответно може да намерите своето си решение по отношение на връзката си с него. А той иска ли помощ? Ако е достатъчно интелигентен, както казвате и осъзнава проблема си, готов ли е да работи за преодоляването му? Мотивиран ли е д аго направи или си е свикнал с него и ще продължава да му робува, както той самия, така и да изисква жената до него също да бъде робиня на проблема му? Той желае ли да се излекува? Ако да, в малкото ни отечество от известен брой години съществува психотерапия. Патологичната ревност е сериозен проблем. Има нормална ревност, която е дори приятна, защото на всеки му е приятно да му бъде обръщано внимание, както и такава лека и в нормални граници ревност води до по-пълно взаимно сливане, поддържа здравословни граници в партньорството на двойката. Но дори и тя е нужно да бъде осъзнавана и да има готовност за надмогването и. Ревността няма нищо общо с човешкото в човека. Тя представлява чисто животинско собственическо, териториално нагонно чувство. Ако е раздухана и е превърната в болестна, както е във вашия случай, винаги са налице "подводни" комплекси, на които ревността се явява само следствие, реакция на защита. При всеки патологичен ревнивец разбира се има нюанси на когнитивните му базови схеми, но общото е, че агресията на ревността се вява само маска на огромния страх зад нея! Страх от провал, от собствената нищожност, страх от нараняване от "лошите" други, страх от злоупотреба стигащ понякога до параноичност, налудно психотично мислене и агресивно поведение. Тоест, явно изявената болезнена ревност е именно психопатология, като в по-леките си варианти представлява невротично обсесивно компулсивно разстройство, а в по-тежките параноична психоза, тоест шизофрения. Сега, не казвам, че приятелят ви е психотик, а говоря принципно. Както казвате, той е интелигентен човек и осъзнава проблема си, което говори, че неговата ревност е на ниво невроза, една натрапчива невроза. Той има връзка с реалността и мисли трезво! Възможно е обаче на моменти, в пиковите си прояви, да прераства в чисто психотично състояние -временно. Пиша това, за да подчертая, че патологичната ревност е реален проблем, който няма нищо общо с любовта или каквато и да е нормално човешка привързаност! Тя е реална и силно болезнена за самия човек и жертвите му болест. И изисква лечение! при това често нелеко, защото залагането на целия психичен механизъм, пораждащ ревността често е започнало в ранните години. иска се много мотивация от самия човек, много силно желание за преодоляването на проблема, за да се справи! надявам се, че приятелят ви има такава мотивация! Ако я има, това оазначава, че реално осъзнава действителнат сила на проблема си! Вижте статията ми "психология на ревността" - 1 и "психология на ревността" - 2. Както и да е, "дяволът не е толкова черен...", ревността се терапевтира! Препоръчвам на приятеля ви да осъзнае тежестта на проблема си, неговата реалност и да се обърне към психотерапевт! Именно защото е интелигентен и осъзнат, именно защото е умен човек и ви обича, затова и ще може да трансформира ревността си в нежна грижа и дълбока вяра в себе си, вас, другите и живота! Аз вярвам, че той ще се справи и от сърце му го пожелавам!
  2. Благодаря, прекрасна беседа! ...Разбира се, това са символи, алегории; те не се отнасят до вас, понеже ние говорим за миналото, не говорим за настоящето. Настоящето ще бъде, когато Любовта дойде в света и всички хора се разбират. Как ще се разбират? Какво разбирателство може да има човек с един враг? Разбирателство ще имаш, и пранги,* и букаи** на краката, гривна и белегчета на ръцете си, въже на врата си, може и някоя дупка по тялото. Това е оправия, изходен път няма. Как може да се справи една овца със своя враг? Вие ще приведете стиха: "Любете враговете ваши". Тогава приложете туй Христово учение на овцете и вълците. Има лесни задачи в света, които малките деца разрешават, но я се опитайте вие да разрешите квадратурата на кръга. Защо досега не е разрешена? Понеже кръгът е една незавършена форма. Всички незавършени форми не могат да се разрешат. Следователно ти не можеш да разрешиш един процес, докато той не се завърши. Какво заключение може да извади един съдия, когато процесът не е завършен, наполовина е разгледан? Трябва да се разгледа целия процес, за да може да се произнесе съдията. Квадратът е завършена форма. Следователно, ако вие искате да изчислите, точно на какво се равнява един кръг, не ще можете, понеже все ще намерите едно малко отвърстие, един малък остатък. Туй, което не се разрешава, е един нов път, който трябва да се извърви. Ако вие живеете в една форма на кръг, трябва да знаете, че имате дълъг път. Ако живеете в един квадрат, трябва да знаете, че в четирите кьошета има по един враг. Туй правило не е една аксиома. Тогава кажете ми, всички ония, които живеят в квадрат, живеят ли в мир? Може да е едно съвпадение, може да е една случайност, но всякога казват, че къща, в която хора живеят, без дим не можело, без враг не можело. Та казвам: трябва да знаете, че на всяко едно кьоше има по един враг. Онзи, който изучава квадратурата, той трябва да знае местата на тия врагове и да вземе предохранителни мерки. Не събуждайте врага си преждевременно. Защото, ако ти събудиш своя враг, той иска като теб да живее. Понеже едно същество на крайните, охолни процеси не обича работа, то като се събуди, непременно ще те изяде, нищо повече. Не знаете ли онзи анекдот, дето един човек освободил един лъв; лъвът му обещал, че няма да му прави никаква пакост, ще му бъде признателен. Но след като го освободил, казва: "Обещах ти да не те изям, но какъв смисъл има разрешаването на такава задача? В капана щях да умра, сега като си ме освободил, пак ще умра, от глад. Поне като направи добро, направи го докрай, дай да те изям." Питам сега: има ли право човек да прави добро на един лъв, който е хванат в капан? Едни ще кажат, че има право, друга категория хора ще кажат, че няма. Може да направиш добро на лъва, може да освободиш лъва от капана, но ще му отрежеш ноктите, ще му извадиш зъбите. Ако той се съгласи да му извадиш зъбите - всичките; да му отрежеш ноктите, тогава отвори капана и го пусни. Но питам: кой лъв ще се съгласи да му отрежеш ноктите и да му извадиш зъбите? Това са форми, алегории, които са вътре в живота. Имаме ние нещо, което ни мъчи. Всеки човек има безброй врагове, с които трябва да се справи. Нещастието в живота, във всички негови форми, се дължи на тия врагове, които са разумни. Някои от тях са микроскопични, не им обръщаш внимание, но са крайно хитри и лукави. Вземете враговете на охтиката: много малки са, микроскопични, не можеш да ги видиш; когато се заселят някъде, живеят си, изяждат дробовете на човека на общо основание. Лекарите идват, какви ли не церове се препоръчват, а те - по малко, по малко ядат, и както таралежът, като хване някоя змия - изяжда я, така, погледнеш, и човекът свършил. Той най-първо се смееше, но тия врагове се умножиха, изпоядоха го. Имаш някой малък враг, хване те за крака, за коляното. Най-първо, усещаш едно малко бодване, нищо не е, но като се минат една-две години, то е свършено; съвършено не можеш да станеш от кревата. Казваш: "Този ставен ревматизъм мъчно се лекува." - Врагове дошли вътре. Този ставен ревматизъм ще се пренася, докато дойде в сърцето, и тогава, взема в него всичкото наследство, вземе ти живота, пък тебе пуща на хаджилък. Някой казва, че го пратил при Бога. Когато един съвременен апаш обере някой богаташ, той туря парите в банката, без някой да знае. Ако един ден се окаже, че са откраднати, тогава може да го открият. Онези врагове, които обират на общо основание, са толкоз хитри, че турят парите в Божествените банки, докато не се узнае, че някой е извършил престъпление. Ти можеш да плачеш, колкото искаш. Когато дойде такъв неканен гост у тебе, по няколко пъти викаш, не излиза от къщи; понеже онзи закон, за гостоприемството, не позволява да изпъдиш госта си, трябва да му покажеш, че не е гост. Аз съм виждал хора, които страдат от ревматизъм по две-три години, не могат да докажат, че не са приятели с ревматизма. Седи той по закона, а според закона - щом е гост, има право да седи при теб месец, два, три, година, две, три - ти ще го храниш на общо основание. Щом се окаже, че е враг, изпъди го веднага навън! По някой път, докато докажеш това, ще минат 4-5 години, и 10 години по някой път. А лекарите, които се явяват, те следствие правят, да докажат, че ревматизмът е враг, неприятел. Следователно лекарите ги викат да докажат, че болестите са врагове, неприятели. Онзи лекар, който може да открие, че известна болест не е приятел на човека, той може да изпъди болестта. Туй е в преносен смисъл казано, защото ние, по някой път, може да разглеждаме болестите като резултат. То е така, както разглеждаме дупката, която е образувал един нож - тя е един резултат. Но причината на онова нещастие, което е произведено, е разумна. Има някой път неразумни причини, но в повечето случаи, разумни са причините. Да кажем, ти се качваш на планина, имаш амбицията да се качиш на някой висок връх, да вземеш някое цвете, да пишат вестниците, че друг турист като тебе няма. Паднеш някъде, счупиш си крака на тия камъни. Ето резултатът на твоята глупава амбиция. Трябваше ти този алпийски цвят, ти доби слава, но си счупи крака. Казваш: "По невнимание се плъзнах, ако не бяха тия камъни, ако да беше вода, нямаше да си счупя крака." Но се случи, че не беше вода. Та, всеки един от вас, при нещастията е като тоя турист, който ходи по високите върхове от амбиция да откъсне някое рядко цвете. Някои от вас сте мореплаватели, направили сте двадесет крачки в морето, но искате да се покажете, да отидете няколко километра навътре, да кажат хората, че сте голям плувец. Тогава ви завари някое нещастие. Някои от вас сте работници, искате да се покажете, че сте много работни, не искате да работите по два-три часа, но работите по 10 часа, копаете много - осакатявате ръцете си. Някои сте лозари, отивате да режете лозето, погледнете - отрязали сте си пръста. Казвате: "Тия лози да не бяха"! Не, не, будно съзнание е нужно! Сегашното предназначение на живота ви е: да живеете в съгласие с онези вътрешни закони, които са установени. Коя религия е дала досега, ония съвършени закони на държавата, при които, нейните поданици да са свободни от болести? Нито една държава няма такива закони. Не, че държавата е виновна. Коя религия е дала закони, при които онези, които вярват, да не страдат? Всички вие вярвате в Бога, но страдате. Разрешавате един въпрос неразрешим. Вие може да обясните страданието, може да обясните резултатите на страданието, но не причините. Произходът на злото ние не знаем, откъде е дошло и как ще се завърши. Знаем, че един ден човечеството ще се освободи от сегашното свое нещастие, но откъде е дошло злото, къде ще иде, това не знаем. Има една психологическа проява: вие обичате някого, който и да е от вас, млад или възрастен, но дойдете до една фаза на вашата обич, дето у вас се заражда едно чувство на ревност; вие искате този човек да ви бъде приятел само на вас. Ако го видите, че той има приятелство с други, става ви криво, започвате да се дразните, считате, че той ви е изменил. Питам: Откъде се пръкна туй чувство? У вас, най-първо, имаше едно хубаво чувство, след туй се яви ревността. Откъде иде тя? Ревността е обща в цялото органическо царство, не само между хората, но и между много по-напреднали същества от хората. Произходът на ревността откъде е? Факт е, тя съществува. Как трябва да се справиш с нея? Ако две тела се приближават много наблизо и са в движение, ще има търкане. Щом има търкане, какво ще се образува? Ще се образува електричество. Но при търкането има и изтъркване... ...Интересно е, когато болният започва да лекува болен. Аз разбирам, когато здравият лекува болен, както и да е, но когато болен те лекува, това е смешно... Освободени
  3. На мен ми е помогнал много Лазарев и неговата техника за непрекъснато усещане на безусловна любов. Учителя също много е говорил за това. Накратко в момента, в който усетим вътре в себе си ревността, вместо да се борим с подозренията, приемаме ги... с любов. Истинска е любовта към някого само тогава, когато е ВЪПРЕКИ всичко, а не заради нещо. Но това се постига постепенно. Отначало си представяте съвсем леки ситуации, които предизвикват ревност и се опитвате да осъзнаете какво означават вашите чувства в този момент. Общо взето всички водят до обсебване свободата на човека, когото обичате и ревнувате, и поставянето на своята личност в центъра на неговия живот. Истинската любов към някого се отличава от егоистичната по това, че истински обичащият иска само едно - обичаният от него да БЪДЕ ЩАСТЛИВ - където и да е, с когото и да е.... Постепенно се изчистват с осъзнаване и довеждане на емоцията до безусловната любов все по-тежки ситуации. Накрая се изчиства ситуацията, че обичаният от нас е щастлив БЕЗ нас в живота си, а ние го обичаме и се радваме на неговото щастие. И да напомня - любовта и съвместното съжителство никак не са синоними.
  4. Здравей, скъпо форумче! Вманиачила съм се по нещо, което изсмуква силите ми всекидневно. Превърнала съм се в един енергиен вампир, както за самата мен, така и за приятеля ми. Заедно сме от около половин година, аз го обичам и може би точно това ми пречи да преглътна неговото минало. По един, или друг начин аз намесвам неговата бивша приятелка, което ме изкарва извън релси и често се караме. От три дни почти не си говорим точно заради това. Ежедневно му говоря за това, как те са били заедно, как той все още изпитва нещо към нея и как едва ли не се опитва да намери нейна заместничка. Според мен това не е дошло току-така, тъй като още в първите дни от нашата връзка те си бяха писали. Не беше нищо мило, точно обратното. Дори ми показа чата им. Писал й е, че знае, че тя си има нов приятел (но в началото се криеха) и не е нужно да се крие от него, а да си излизат нормално, че я бил знаел каква е и т.н. Не знам, може и да греша, но за мен това е изблик на ревност. Преди три дни ги е видял на центъра хванати за ръка и изведнъж започна да ми говори за новия й приятел и как, ако го чуе да казва нещо против него щели да стават разправии. И точно тогава, докато обсъждахме това, той се обърна към мен и ме нарече с нейното име. Смути се, притесни се, опита се да замаже положението (да излъже), но в крайна сметка си призна. Почувствах се много унизена. Разплаках се и си тръгнах, той ме гони по улиците да ме моли да му простя, казвайки, че е било неволна "грешка на езика", тъй като точно тогава сме говорили за нея и приятеля й. Не му простих и вече три дни сме така. Той е идеалът ми за момче. Държи се с мен като принцеса, прави ми романтични изненади, постоянно ми се радва, милва ме, повтаря ми колко съм важна за него и колко ме обича, държи се така и когато сме навън с приятели, обсипва ме с внимание, запозна ме с цялото си семейство, говори ми как един ден ще заживеем заедно и ще бъдем семейство. Но защо? Защо не мога да преглътна предишната му връзка? Нормално ли е това, да ме нарече с нейното име? По някакъв начин се чувствам в състезание с нея, без дори да го искам. Все си мисля и премислям, дали той не я обича още, дали ако тя го потърси той няма да отиде при нея. Не искам отново разбито сърце! Да, и аз не съм права, че постоянно му говоря за нея, но той също някак загуби доверието ми. Това направо е мания. Дори, когато всичко е наред и сме си легнали например да гледаме филм и изведнъж нещо ми прищраква и започвам да му говоря за нея и как той не спира да я иска. Не мисля, че е някакъв комплекс, защото съм я виждала, а и знам по характер каква е, но просто самата мисъл, че тя е била с него ме влудява. Дори го разпитвам за това какъв секс са правили, правила ли е нещо по-различно от мен и т.н. А не мога без него... Никой не се е държал с мен, както той. Никой не ме е правил по-щастлива. Но тя къде е в картинката? Благодаря Ви много предварително!
  5. Диляна Колева

    Проблем с ревността

    Ревността към партньора е следствие на страх, който човек е развил в други отношения. При момичетата най- често са с бащата. Сама казваш, че едно твое вярване за щастливо семейство се е сгромолясало и се е превърнало в лъжлива илюзия. Това е огромно разочарование, което в момента носиш със себе си. Сприятелила си разочарованието със страха и си се запознала с онова усещане, което наричаме ревност. За да се разделиш с него ти е необходимо да преразгледаш концепцията си за връзките, партньорствата, да разшириш гледната точка. Да си позволиш да разбереш и приемеш причините порати които човек стига да смяна на партньорите, за успееш да разбереи и приемеш постъпките на родителите си. Всичко това ще те освободи за винаги от подобни усещания. Ще добиеш силата, самоуважението и здравата самооценка през себепознанието. Препоръчвам ти една чудесна книга за партньорството - "Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай
  6. Здравейте, на 25 години съм, и се нуждая помоща Ви. Чувствам се безсилна.Чуствам се зависима от любовта вниманието на приятеля си, за да бъда спокойна и продуктивна и от там щастлива,както и от това дали ми харесват хората.Не мога да се контролирам... Излязохме с едно момче и не след дълго започнахме връзка с това момче,беше се влюбил в хубавото и оправно момиче ,което работеше и учеше на всичко отгоре добро стойностно скромно и възпитано. След 1година започнахме да обмисляме възможността да живеем заедно.До този момент живях с брат ми.Чуствах се страхотно имах мои занимания и нямах особена нужда да прекарвам времето си с приятеля ми. От друга страна той си правеше каквото иска когато поиска не изпитвах нито нужда нито желание да му се бъркам. Заживяхме заедно колкото и да искам, понеже аз неисках бяхме го планували да но неисках,защото знаех какво ще стане ще се привържа много ще го обичам много той ще ме приеме за даденост, ще спре да ми обръща внимание и т.н. И така и стана. Тази година завършвм и лятото бях решила да работя много да спестявам и после да се отдам изцяло на образованието си поне последната година , на държавния си изпит на курсове по английски, а когато не ми стигат парите брат ми и майка ми щяха да помогнат.Приятеля ми знаеше това казах му няма да внасям толкова пари колкото него, а той едва ли не ми обеща, че ще прави всичко само той дори и домакинските неща, стига само и само да живея с него.Той работеше учеше и тренираше спорт.Но всичко това без особена цел. Със връзката си с мен той се промени много. Започна повече да цени времето си послуша ме като му казвах да отделя повече време за семейството си отколкото на приятелите си като ходи на село, като тренира да не тренира така безцелно а да отиде на състезание , че е хубаво да човек да учи да се развива.... С времето той започна да се развива започна да приема времето си с мен за даденост, това че живеем заедно, да не ми обръща толкова внимание , и най-лошото е ,че моята несигурност и неувереност личеше и това го правеше той да се чуства още по сигурен и спокоен виждаше , че имам нужда от него и от любовта му е беше спокоен с времето все повече и повече го обичах и при него започнаха среднощните събуждания , събуждах го и се мръщех защо не ме прегърнал, ставах от леглото и стоях будна държах и него буден дори и да беше на работа на другия ден, дори и аз да бях на лекции ,и ако не му мрънках беше готов да заспи,нищо че ме няма нищо че не ме е прегърнал, имах нужда от любовта му от вниманието му от това да ме кара да се чувствам специална, той го знаеше и се развиваше с пълна сила , аз също но с много по голяма трудност. И дори в ранната утрин той успява да заспи. А аз плакала и заспала много след него и почти неспала, се събуждах след като излезе и продължавах да плача и да се тревожа.Със подути и болящи очи се опитвах да се стегна и да уча. Но не се получаваше нито можех да се състедоточа нито състоянието на главата и очите ми позволяваше. На другия ден дори и да се оправим , аз лягам и стегнат е будят през нощта , и ставам рано с идеята да уча , но не съм пълноценна, от безъсънието си се чуствам изморена и напрегната, а да легна да спя отново не мога понеже собствената ми съвест не ми дава спокойствие, мисля как трябва да направя това и това и да науча това и онова... Викам,блъскам хвърлям...от яд от безсилие ,че не мога да му влияя, че може аз да не съм това за него каквото той за мен, че той не жертва това което жертвам аз.Убиждам го и всеки път му казвам, че не мога да го гледам....а неискам да е така.. ОСНОВНИЯ ПРОБЛЕМ напоследък е , че не мога да примиря когато нещо във връзката ми или с близките ми не стане както искам, или както съм очаквала,съседите сигурно са вдигнали ръце от мен.Вдигам скандал , ако не ме е прегърнал ,ако не ме е целуннал за лека нощ, ако не ми се е обадил дълго време през деня, да не говорим за без почвената ми ревност ниската ми самооценка и неувереност в себе си ме карат постоянно да се представям някакви неща... Като съм на лекции нямам търпение да се прибера и да се гушна в него, защото и без това те не са минавали особено весело, а на него пък казвам ,че е било весело, за да изглежда все едно се забавлявам и имам приятели...след като се прибера искам с часове да стоя така с него. ПОЛУДЯВАМ ОТ ФАКТА ,ЧЕ ТОЙ Е НЯМАЛ НУЖДА ОТ ТОВА. Че може да заспи и без мен.Че може да си прекара деня и без мен, че всичко приема нормално, че тренира редовно, дори и скарване с мен не му пречи, че се развива а аз стоя и дърпам назад, и съм добре само когато той е вкъщи. Стигнала съм до там аз да го карам да ме целува,..... всяка вечер му казвам а целувка за лека нощ? .... ако не ме е прегърнал и целуннал не мога да заспя. Търся в интернет неща с които да помогна на връзката си а той търси в интернет идеи за бизнес развитие... преди не отваряше учебник, сега както стоим сам ми казва че ще учел, и все учи, или тренира, или работи дори като е на работа се занимава с малък семеен бизнес който имат, и вкъщи като стане това му е първата работа като стане. Не е да си поговорим да изпием кафето си заедно. Вижда, че ме ядосва, че ме ранява и пак го прави. Нервите ми са опънати максимално. Не мога да спя. И със всеки изминал ден се чуствам по непълноценна. А той само стои и ми повтаря че искал да се развивал да учил, дори и толкова колкото го правел не му стигало. Проблема е че вече се ядосвам от най малките неща, а той остава видимо спокоен и ,освен че се ядосвам за най-малките неща , незнам какво правя не мога да се контролирам блъскам удрям чупя.... виждам го че ме гледа с ококорени очи и че го отблъсквам..... та аз му диктувам всяко нещо казвам му че трябва да ми пише когато го няма казвам му дори какво казвам му като се караме какво трябва да ми каже за да ме успокои ... ,че ме обича и др такива.. да не говорим комплимент от кога не съм чувала... всички тези мои крясъци скандали мисля, че идват от миналото ми и незнам какво да правя... Държа се точно като майка си вкъщи викам за най-малкото неконтролируема съм, искам всичко да става по моя начин , а навън не смея да погледна хората в очите,говоря на нисък тон и дори понякога ме питат какво. В Университета съм фалшива, и се опитвам да се включа в разговорите но все казвам някакви глупости. Боли ме глава често и дори още със събуждането си и понякога като се сетя, за нещо което е направил приятеля ми или по точно не усещам стягане в гърдите. Опитвам се да уча да уча и чужд език и да тренирам, но случи ли се нещо във връзката ми стоя отчаяна и докато нещо се оправи нищо не правя, а само деградирами. Завиждам на приятеля си , че може без мен, че дори и сега на работа учи , а аз нямам никакво желание за това, че моята продуктивност зависи от него, от това дали той ще ме направи щастлива и спокойна.Завиждам му, че докато аз го гледам лошо той ми се усмихва.... и ме пита със съвсем нормален и моята или тон какво има? Завиждам му, че е оптимист ,че е доволен от живота зареден с позитивизъм и желание и хъс за развитие още повече, че успява.. Седя в банята гледам се в огледалото и плача. Незнам какво ми става ще кажеш дявола се вселява в мен. Казвам си няма да му казвам какво да прави и как да се държи с мен , ще му оставя възможност както иска да си прекарва времето,и се побърквам когато предпочита повече да учи тренира отколкото да стои с мен. Не излизам с никой нямам приятелки единствено на майка си споделям че се караме. Работи само той защото моята програма в университета е такава, че не мога а и не искам исках да отделя времето си да изкарваш добри оценки. Убиждам го и той все повече ми натяква, че ходи на работа и той внася парите тоест като ходи не може да прави нищо вкъщи.Въпреки че ми помага доста в домакинската работа но и това се е случва когато аз му кажа... Излиза така, че стоя и чистя и мисля за него и се тревожа, и водя един посредствен живот, а той не ги мисли тези неща и върви само напред. Преди когато казавах че си тръгвам ме спираше. Веднъж сама си тръгнах докато беше на работа.Само ми звънна няколко пъти.Дори не дойде при мен въпреки че бях през един блок, а по телефона ми даде да разбера , че лесно може да продължи без мен. След разговор с родителите му понеже те ме харесват дойде и ми взе куфари и аз се прибрах. И сега като се скараме ме пита щом не доволна защо се върна при мен... и аз със изгубеното си достойнство незнам какво да отговоря и се оправдам с родителите му , той естествено знае ,че защото го обичам, въпреки колко пъти ме е карал да плача. Преди се криех, сега вече нямам сили и за това. Благодаря Ви! ****ПРЕДИСТОРИЯ Като малка израснах без баща, най вероятно това е причината да търся във всяко момче до себе си внимание защита и загриженост,живях с майка си, която често се караше с баба ми, до 17 години не бях виждала никога бащата си. Истината е, че майка ми беше получила много удари физически и психически и малтретиране от майка си от мъжът си ( баща ми който вече почина ) имам и брат, който е останал при него и майка ми от страх не се опитвала да ни събере и не е правила повторни опити да си го вземе,благодарение на молбата за развод,съдът реши , че брат ми трябва да живее при нас, с него се запознах на 13,14 и това е най хубавото нещо...отначало бяхме като непознати .. беше толкова странно аз го обичах и исках да се сближи, цял живот мечтаех за батко който да ме защитатава, а той странеше от мен, беше изключително трудно отношенията ни да станат такива каквито са в момента. Да се върна на майка ми, през живота си и колкото и да не искаше малтеретирането ниското самучуствие неувервността мълчанието когато някой я засегне и това да не се защитава го предаваше и на мен. Докато бях по малка бях облечена като от корица, отличника, живеех с крещенето на майка ми и караниците между нея и баба,симпатична съм с приятна външност, въпреки всичко не можех да си намеря приятели и да разговарям хората свободно, момчетата от класа ми малтретираха дърпаха ми косата и ми се подиграваха когато си носеха сандвичи от вкъщи, почти всеки ден докато се прибирахме от училище едно момче сядаше до мен и ми удряше главата в прозореца....нямах баща , а ако имах брат той най вероятно щеше да е приятел с момчетата и те да ме уважават,нямах на кого да се оплача а и дори да бях се оплакала майка ми единствено можеше да говори с родителите му и до там, но действително на тях не им пукаше и нищо не се променяше.Започнах да уча средно преместих се в града бях на общежитие и нямах много възможности за дрехи и такива неща и всичко се повтори само, по болезнено и още по унизително ,с съученички, докато вървяхме в коридора ми дърпаха косата плюеха и се смееха , и други такива подиграваха ми се и ме коментираха с другите и се смееха, с никой от класа си нямах смелост да говоря , пропуших за да стана част от тях , накараха ме да опитам и ги почнах... но нищо не се промени.. защото все пак аз не бях като тях, ( благодаря на Господ, че успях да поема контрол над това нещо и сега не пуша) .. с времето започнах да не ходя на училище а толкова исках да уча беше ми исключително интересно , болеше ме че не го правя , стоях в общежитието събуждах се стоях по цял ден вкъщи , имах вече много натрупани отсъствия майка ми ми се караше звънеше учителката ме притискаше директорката и тя .. на никой не можех да призная проблема си , беше ме срам ,а й на тях не им пукаше. Запознах се с едно момче и отидох да живея при него, не исках да се връщам вкъщи отодохме да живеем при баба му и дадо му но много скоро се примесрихме в друга къща без ток и вода щяхме да се оправим някак си стояхме на студено и си варяхме ориз...Негов приятел му каза че ще ни намери работа в София. Намерихме пари и тръгнахме за София ден два три .. в един хотел неговия приятел не ни помогна, напуснахме хотела два три дни спахме в един ъгъл в едно изоставено училище,ядяхме сливи и пиехме бульони, в крайна сметка с помоща на роднина се прибрахме в нашия край , и се върнахме при дядото и бабата майка ми звънна един ден и каза че са намерили баща е в нас със рак със разсейки последен стадий, ... брат ми беше съсипан виждах за пръв път тпзи човек изпитвах огромна душевна болка когато охкаше и виеше от болка.. върнах се вкъщи в крайна сметка минах на индивидуална форма 11 и 12 клас, с нас вече беше и брат ми който също беше сменил училището си понеже дойде да живее при нас след развода, учех много и се подготвяхта сама. През цялото време майка ми мрънкаше и викаше че ни издържа че сме стояли на ръцете и т.н , когато и отговорех ми посягаше ,и през цялото ми детство също както и баба ми.. нищо че от малка до голяма помагах в домакинството, и винаги съм била работна честна и чиста в действията си ,периода в който бях голяма вече на индивидуална форма , отново скачаше да ме бие , знаех че ме обича но виждах колко е нервна яростна и със деспотично държание , единственото което правех стоях и се молех да завърша и се измъкна от там толкова ме болеше неисках да се караме неисках да страда , разкъсвах се отвътре след всеки спор ако я чуех да плаче, молех се на Господ да ми прости че съм отговорила или че съм се оправдала за нещо за което ми се е скарала, въпреки всичко се молех да и мине бързо и да не страда. Треперехме когато се прибираше от работа очаквахме поредния скандал, малко са били вечерите в който съм заспивала без сълзи.. толкова пъти нарочно не е купувала хляб и сме стояли гладни , а тя за нея си е купувала храна и тайно съм ставала и съм яла за да не се за яде като ме види, брат ми не говореше много с нея двамата имахме само една цел да завършим и да се махнем. През летата работихме на полето за да изкараме пари за изпитите си и за първични нужди , за пътя си до там.. помощ получих единствено от него майка ми не ми помагаше, не и се сърдя нямаше и големи възможности но.. само ни упрекваше че сме стояли на ръцете и убиждаше ни и мен ме биеше ,когато порастнах се опитвах да се защитатавам като единствено я отблъсквах от себе си излизаше едва ли не че се бия с нея .. трепереше цялата от яд от безсилие аз също .. не разбирах какво да направя. По късно брат ми завърши с отличен разбира се въпреки неспокойната обстановка вкъщи завърших и аз разбира се с много добра диплома , напук на всички пречки подигравки и невяра на хората в нас, Един ден брат ми, отиде на морето (бургаско) с 30 лв, нищо неможеше и никой не познаваше, но успя намери си работа като строител след време започна да праща и на мен,понеже майка ми освен за вкъщи за нищо друго не ми даваше,образованието си плащах с помоща на брат ми и с това че лятото работих в студ и жега на полето и давах пари дори на мама. Обещаваше ми ,че ще ми намери работа и ще ме извика, при всяко обаждане се надявах да чуя това, един ден брат ми каза, че ми е намерил работа , мама беше тъжна аз също , обичах я.. част от мен не искаше да я оставя, въпреки всичко обичах я безусловно, но трябваше да поема по пътя си. ***Към настоящия момент отношенията с майка ми са много различни много топли, никога не съм спирала да я обичам както и тя мен, и да я подкрепям и да и помагам с каквото мога,разбирам я и знам, че и на нея не и било трудно. Към момента с нея споделям повечето неща от ежедневието си, помага ми както финансово така и морално.* Пристигнах на морето , с брат ми живяхме в една изключително тясна стая с едно легло,а в другите стаи имаше други хора, щях да бъда продавачка в новооткрищ се магазин за алкохол и цигари, с още едно момиче (30г) което щеше да бъде отговорник, чистех и подреждах прашасялата стока толкова старателно колко и за себе си бих го направила, не бях работила досега друга работа освен на нивата, но бях готова да се науча, винаги съм била отговорна и работлива и бърза.Самочуствието ми и неувервността обаче бързо са проличали явно, защото момичето ми каза , че не ставам и за такива работи трябва отракани хора с опит... След това почнах в един хотел, отново си вършех работата съвестно и бързо, но отново не можах да се сприятеля с другите момичета и със отговорниката и тя скоро започна да ми се подиграва, а бяхме в една стая, когато се разхождах из града когато я срещнах поемах в друга посока от страх. Напуснах работа.Един ден брат ми каза ,че нямат повече работа тук и че трябва да отида на село, докато положението се стъбилизира, неисках да се връщам там, неисках да се въртя в омагьосан кръг, питах в града разпитвах и хората ме препратиха към квартал извън града отидох сама с малко багаж едни хора ме за караха и до там , отидох в едно заведение и едно момиче каза на шефовете си ето намерих Ви човек. Започнах там не се разбирах с готвачките, всички дори и шефа харесваха повече другото момиче. По междувременно нито за миг не бях се отказала от това да продължа образованието си бях учила и положила с отличен приемен изпит в университ във Варна. Бяха ме редовно приели в специалността която искам. На морето се запознах с момче (М.) ,което имаше магазини и реши да ме последва във Варна ,понеже баща му имаше апартамент в който не живееше, изцяло той плащаше разходите аз давах за вкъщи това което брат ми ми даваше, който вече също беше във Варна. След време реши , че трябва да се върнем през майка му и да се занимава с магазините, бях редовно и в продължение на месеци пътувахме Варна-Бургас, и обратно и той непрекъснато ми натякваше това ,както и други неща карахме се за различни неща имах нужда да си говорим, плачех доста често, заради пренебрежителното му държание и заради дребнавостта исках да си говорим ,а той все искаше да спи. Не можех да заспя ако не беше ме прегърнал.Ставах събуждах го карахме се излизах навън всичко с надежда да ме спре да ме прегърне да каже, че ме обича... Един ден казах, че трайно ще остана във Варна, тогава брат ми работеше отново в Бургас. Отидох за пръв път сама във Варна. Не познавах града понеже досега бяхме ходили само с кола и в случайни стаи за нощувки. Справих се някак.Когато реших лятото да се върна в Бургас нещата бяха охладнели въпреки че подържахме връзка по телефона. М. все се оправдаваше и отлагаше своите идвания в града да се видим , и отхвърляше моите под претекст ,че е болен и не в града, . През лятото докато работех виждах снимки как с едно момиче което не беше от неговия кръг все излизат заедно и в общи компании , а от преди винаги съм знаела , че не я понася защото въпросното момиче излизаше с най добрия му женен с деца приятел защото той се предстви за собственик на магазина, чийто собственик действително беше моя приятел,и не до пуснах мисълта че след като е разбрала кой е истинският собственик на магазините е направила всичко възможно да го приласкае докато ме няма. След семестъра отидох в Бургаско, но си намерих работа на при Приятеля ми, а в населено място близо до неговото. ( Само да вметна,че не съм работила на неговите магазини защото се притеснявах от него, с времето той стана много дребнав , не показваше любовта си и просто не ме позволяваше да бъда себе си). През цялото лято само обещания за това, че ще дойде да ме види. Накрая на лятото дойде, след това отидохме в тях , каза че отново може да е както преди, но да се преместя задочно, за да мога да работя , брат ми също се съгласи. Това беше най голяма ми грешка. Докато бях във Варна сама, изградих контакти с колегите ми бях се поотпуснала малко,въпреки че още бях срамежлива и с ниско самучуствие и си говорех само с някои, но все пак намерих някакви приятели, минах задочно и изгубих всичко,... минаха очните ми и аз реших да се върна в Бургас при приятеля ми. Тогава получих удар в гърба. Казах му казвах че се прибирам при него. И се започна, .. казваше ми отново ,че не е в града, или че е болен и аз му вярвах притеснявах се мислех за него, плаках казвах му , че имам нужда от него защо го прави питах молех се , неспях неядях само с телефона в ръката стоях, нищо.. ,след няколко дни видях щастливи снимки с новата му приятелка..същата онази... Бях срината естествено както всеки случило ми се такова нещо, бях му вярвала минах задочно... нещо което душата ми не искаше, тревожех се за него като казваше че е болен, исках да го видя да се погрижа за него, споделях му колко ми е трудно без него.. а те са стояли и са ми се подигравали в лицето, онази е нямала търпение да провъзгласи отношенията им за да ми покаже ,че аз вече съм никоя и той я е подкрепил. Незнаех къде се намирам месеци наред.Полагах усилия да се съвзема и да уча през това време виждах щастливия им живот. Знаех ,че идва сесията и, че трябва да се подготвя, защото нямах богати родители и освен на образованието си нямах на какво друго да раз читам, беше трудно, пишех си темите и сълзите ми течаха с времето болката отшумяваше остана ми малко време до изпитите отидох на село там нещатата се бяха попроменили , нощи наред не спях и се подготвях усилено, накрая взех изпитите си с отлични оценки не е нещо кой знае какво,но най- голямата гордост за мен тогава. Но... смисъл никакъв нямах вече колеги с който да говоря , приятели.. не работех , брат ми получаваше достатъчно, но истината беше че нямах смелост да си потърся работа защото бях смачкана и без самучуствие. Отчаяно исках да излизам да ходя в университета, но нямах какво да правя сега там , слагах си слушалките и излизах си сама , говорех си с уличните кучета и котки на тях се радвах, обикалях дори когато трябваше по магазините сама, сърцето ми се късаше като виждах другите момичета с приятелки или групи момичета които се смееха отворени красиви щастливи.Душата ми плачеше. Запознах се с едно приятно момче , за разлика от повечето, които отрязвах той изяза доста упорит с което ми се доказа че може да му отделя време, стори ми се малко донжуан , но успя да ме накара да бъда естествена, да се почуствам харесвана като излязохме, харесах го, но опарена от предната си връзка не исках нищо сериозно или поне не бързах. Месеците минаваха аз все повече го харесвах виждаме се само в тях обаче. Той не веднъж искаше да дойде в нас, но аз живеех с брат си във квартира с хазяйка... Докато не бях влюбена държах всичко под контрол, отношенията ни бяха страхотни и т.н. Беше ми безралично дали ме харесва или не. С времето аз все повече хлътнах и започнах отново с моята неувереност със това да пристъпвам принципите си да прощавам , спрях да бъда естествена и да не ми пука в един момент се отдалечихме. Той от своя страна беше супер продуктивен завършваше беше приет да работи в голяма международна фирма. Живееше в собствен апартамент.Аз до него се чуствах нищо. Реших, че трябва да започна работа и да се върна редовно,по правилник това беше забранено , ходих струвах говорих с деканата с ректора ,върнах се , но.. нещата вече бяха различни нямаше и спомен от приятелствата които бях създала през първите години. Имаше нови колеги в групата много по отракани много по отворени от мен бяха винаги в центъра на вниманието , мен вече никой не ме забелязваше,аз така и така нямах самочуствие сега още повече.Работих ,карах стаж по маркетинг в една фирма, и учих едновременно.Междувременно отношенията ни с онова момче бяха се възтановили и аз се бях влюбила още повече.Докато един ден докато се прибирах от работа не го видях с бившата му приятелка да излизат от тях. Историята с изневярата се повтори добре че беше лято и не бях в сесия.Молех и се унижавах и пред него.( Естествено след време ме потърси от ново но късно) Исках да имам поне човек до себе си , но вече нито имах време нито пък с кого и къде да излизам за да го срещна.Имах регистрация в сайт за запознанства, получавах много съобщения ,но на почти на никого не отговарях. Нищо интелигентно и стойностно не намирах в хората, бяха ми прозрачни и изпразнени от съдържание. Излязох един два пъти ,но нито един не ми допадна. До момента в, който не излязах с настоящия ми приятел. Quote this
  7. Здравей! Относно това, което прочетох, ще коментирам не само, като терапевт, но и като мъж. В мен оставяш едно впечатление, че сте красивата, умната, безгрешната, а мъжът е този, който не е с нищо специален. Интересното е тогава, в какво се влюби в този мъж? В неговата харизма или в това, че видя много аспекти на поведението му, които приличат на твоите. Парадоксално е, но светът, в който пребиваваме е огледало на вътрешния ни свят. Обърни внимание на факта колко пъти отношенията ти с мъжете започват по един и свършват по подобен начин. Хората имаме нужда да споделяме един с друг. Опиши какви хубави черти видя в този мъж! С какво той успя да прескочи защитите ти и да се докосне до сърцето ти, ако въобще е успял. Защото ние хората имаме склонността да бъркаме мазохизма с любовта, и илюзията за избор, която даваме, със свобода. Останах с впечатление, че ако той не прави това, което е добре за теб, то той се превръща в лошия. И разбира се, той започва да ти прави напук и в един момент нещата излизат извън контрол. И ти стигаш до вътрешна борба и самобичуване, за това каква красива жена си, а нещата не се получават. Вътре в теб седи едно самотно сърдито дете, което казва: -Дай ми! Ако не ми дадеш по моят начин си лош! Той не ти дава по вашия начин, защото не екстрасенс. Не може да чете мисли. Нужно е някой да говори с него, да му обясни твоите потребности. И този някой си самата ТИ. Но това да говориш за себе си отвъд маските може и да е доста трудно, защото тогава човек се среща и с вътрешните си дефиците и недоимъци, които са неизменна част от личността ни. А за да говорим с другия искрено, е нужно да се поразкрием преди всичко пред себе си. Вие не наказвате абсолютно никой друг освен себе си. И макар и красива, 33 годишна жена, поддържате едно поведение на дете. "Дай ми куклите, на ти си парцалките". Това, което обяснявате, че изпитвате, след като някой мъж ви се обясни в любов е ревност. А зад ревността седи страх. Дори съм сигурен, че и вие сама продуцирате филма, с черно бяло мислете, генерализация, тунелна визия, изместване. Например:" Ето, той ми се обясни в любов и предните бяха така и с него ще приключим по същия начин". И както сама забелязваш наистина това се случва. Представи си едно малко птиче. Птичето идва при теб всеки ден, каца до прозореца ти и започва да ти пее. Ти след определено време започваш да харесваш птичето. Дори, ако то не се появи усещаш липсата му. Отделяш време, за да мислиш за него. И отново чакаш появата му, но ако то се появи отново и не изпее онази песен, която ти харесва, онази песен, която е точно по твой вкус, то си готова да го изгониш или най-малкото му оскубеш перушината. А след това, да започнеш да рационализираш, че не е достатъчно красиво за теб, че не е пеело песните, които обичаш, че не е идвало всеки ден. И всъщност рационализацията ти да прикрива вината, която изпитваш към себе си. Същото се случва и във връзките ти. Потърси терапевт и премини няколко групови обучение, както е написал Орлин. В групата, ако човек е достатъчно съзнателен ще усети отражението на себе си в другия( ретрофлексия). Всички имаме кусури и всички имаме страхове, но и всеки един човек може да обича. Но преди да заобичаме истински другия, е нужно първо да заобичаме себе си. Приеми ситуацията, в която си, като стъпало към нов хоризонт. Успех, по пътя и не забравяй, че хората и птиците имаме много сходни черти. Успех!
  8. Ради

    Зимбабве - Камен дом

    Представяме ви неиздавани текстове от Николай Дойнов от цикъла "Летописите на древността". Авторът е от най-близкия кръг ученици на Учителя и един от най-големите български астролози. Скъпоценните камъни и златото са били предмет на човешкото внимание още от най-дълбока древност. Поради своето изящество, рядкост и приписвани им качества, носещи здраве и щастие на своите притежатели, те са били усърдно търсени и скъпо ценени от хората, най-вече от тези, в които гори жаждата да покажат своето материално превъзходство пред другите. Тяхното търсене и намиране е дало повод за много авантюристични подвизи на хора смели и здрави, свободни от връзките, с които родното място ги задържа. Те тръгват по света да търсят тези скъпоценности, тласкани най-често от преувеличени и добре скроени разкази. Южна Африка, този далечен свят за хората от севера, е една от областите, които най-много е привличала смелите авантюристи, още повече, че наистина там са били открити и най-големите на земята находища на диаманти. В своето скитане, тези търсачи попаднали и на нещо необикновено и смайващо, напълно неестествено за този район. Намират изоставени величествени постройки, изградени изцяло от камък. За тях никой от хората наоколо нищо не знаел. Околните народи, които живеели в тръстикови колиби, не строяли и нямали представа как могат да се построят такива големи сгради. Наричали ги само Зимбабве, което ще рече „камен дом” и нищо повече. През 1763 година Амстердам – център на търговията със скъпоценни камъни по това време, е градът, в който са живели и работили най-добрите майстори на тяхната обработка. Там е била публикувана карта от такива смелчаци и навярно сравнително интелигентни хора, на която с поразителна точност бил очертан района на тези каменни постройки. Тази карта останала съвсем незабелязана и не направила никакво впечатление. Кой тогава я е направил и как - никой не разбрал. За нея съвсем случайно се заговорило след повече от сто години. В 1872 година, немският геолог Маух посетил този район, намиращ се в Южна Родезия, и видял с изумление постройките. Видният учен разбрал, че те са създадени от високо цивилизовани хора или най-малко техният ръководител е бил такъв. Най-силно впечатление на Маух направили две големи сгради, едната от които се издигала на един хълм с височина не по-малко от сто метра. Тя външно приличала на някакъв замък. Стените, изградени от камък, не били споени с никакъв разтвор. Тази постройка със своите форми била в пълна хармония с очертанията на околните скали, като да е сред своите по-примитивни братя. Съседното здание, не по-малко величествено от това на възвишението, имало кръгла форма. Изчисленията показали, че около сто милиона килограма камъни са минали през ръцете на хората, които са строили на високия хълм. Заедно с този голям геолог бил и един млад, скромен негов помощник, присъединил се към Маух в Африка. Когато пристигнали при постройките, този буден и интелигентен младеж бил не по-малко изненадан и учуден от гледката. Той дълго обикалял построенията, наблюдавал ги и без да дава ход на чувствата си, мислел за тези, които са ги съградили и за целта, с която са ги направили. Денят превалил към своя край, дошъл и вечерният здрач, а след него и нощта. На изток се показал и кръглият диск на Луната. Младият човек, когото наричали Силан, все още обикалял и мислел върху това, което видял. Бавно и дълбоко, нещо се разразило в него, започнали да се нижат като на лента чудни образи и събития. Увлечен в картините, той приседнал до близкия храст и гледал как всичко се променяло бързо – все едно се вдигали завеси. Сградите се преобразили, обагрени с чудни багри и разни орнаменти, станали необикновено красиви. Цветя, декоративни храсти, ароматни акации и плодни дръвчета изпълнили в чудна хармония целия терен. Постройки се оживили с хора, които разисквали нещо помежду си. Изведнъж пред него застанала чудно красива жена – богиня, изваяна от бронз. Тя му се усмихнала и казала: „Силан, това което искаш да знаеш сега, ти си го преживял и си взел участие в него. И всички събития и случки не само от тогава, но и от всички времена се пазят в една съкровищница, каквато всеки човек има. Ето, от нея тук ще ти покажа онова, за което ти тъй много жадуваше да знаеш днес. Ти си много добър. Господ те обича и каквото пожелаеш, ще ти се даде. Погледни ме внимателно. Аз съм Савина – твоята господарка, от живота ти в онова време, на която ти тъй предано служеше тогава. Савина – царицата на тази земя. Земя, която днес прилича на пустиня, а през моето царуване беше райска градина. Стана пустиня, защото един велик син на Бога, който живееше тук в изпълнение на една свещена задача, беше принуден да напусне страната, преследван като звяр. Тук течаха потоци и реки с бистра чиста вода, а сега от тях са останали само сухите им корита. От тези потоци и реки моите хора промиваха злато и вадеха скъпоценни камъни, с които бяха богато украсени постройките, някога пълни с живот и светлина, а сега безмълвни и запустели. А там, по-далеч, наоколо бяха чудни девствени гори, в които имаше тъй много слонове. Когато те остаряваха и наближаваше края на живота им, се придвижваха към една непристъпна долина, където прекарваха последните си дни. Оттама ние взимахме костите им, за да ги използваме за нашите нужди и украса. Бях владетелка на тази красива и богата страна, където живееха щастливи и послушни хора. Но спокойствие на тази земя няма. Чух от моите пратеници, които изпращах по света, за да ми донасят за всичко, което става извън пределите на моето царство, за държавата на юдейския народ, за нейната уредба, за големите строежи, които се правят там и за голямата мъдрост на нейния цар Соломон. Пожелах и реших да го посетя. Ти беше дошъл преди това от някаква далечна страна и моите хора те бяха взели на работа в парка. Но като те видях тъй послушен, безкористен и изпълнителен, приех те в двореца си като мой най-доверен слуга. Ето те, виждаш ли се?” Силан се взрял по-внимателно и видял пред себе си човек, който му се сторил тъй близък и любящ, че бързо се доближи и сля с него. Керванът от слонове беше готов. Силан енергично и старателно разпореждаше товаренето им с даровете, които ще се поднесат на юдейския цар, а също така и всичко необходимо за царицата и нейните спътници. Опитни водачи яздеха напред, а Савина в разкошна кабинка, сложена на гърба на един млад и силен слон, след тях. На врата му яздеше Силан. Когато стигнаха брега на морето, съветниците, с които царицата пътуваше и самият Силан, й казаха, че оттатък водата е пустиня и със слоновете нито може да се продължи, нито може да се стигне до Ерусалим, престолният град на юдейския цар Соломон. За това пътуването ще продължи с камили. Керванът със слонове беше върнат обратно, а скъпоценните дарове и хората бяха натоварени на кораби, които преди това бяха поръчани и направени. Царството на Савина опираше на Червено море, където тя имаше голямо, богато и добре уредено пристанище – Адулиса. Там вещи майстори строяха кораби, които – белязани с нейната емблема – и управлявани от опитни финикийски мореплаватели, кръстосваха топлите води на Червено море, както и по-далечните води, като разнасяха богатствата, що природата е дарила земята и хората, жадни да видят широкия свят. Начело на корабната флотилия плаваше разкошно обзаведен кораб, специално направен за случая, в който се настани Савина. Чудно обаяние носеше тя в себе си. И в средата на най-суровите, своенравни хора, каквито бяха въобще моряците по онова време, тя събуждаше в тях покорство, смирение и любов, беше за тях някакво неземно същество. Тачеха я като богиня. Дни и нощи подред плаваха по тихите води на Червено море, докато стигнаха бреговете на Синайския полуостров и влязоха в залива Ецион Гебер, наречен по-късно Акаба. Излязла на палубата, облечена в чудни одежди, Савина се разхождаше по нея, загледана на север, където се простираха земите на Юдея. Стигнаха до дъното на залива. Корабите спряха там, където имаше пристанище. Разтовариха богатите дарове и ги натовариха на камили, които беше купил и докарал изпратеният преди това, преданият Силан. За царицата беше избрана една бяла силна, крепка и умна камила, с която тръгна напред и поведе царствения керван. Тя беше наредила вече няколко пратеници да отидат напред и известят на юдейския цар в Ерусалим за нейното пристигане. Соломон беше чувал за Савина, владетелката на земята Офир, някаква дива, но богата африканска земя, там някъде зад Червеното море, и с интерес, не особено голям, зачака да посрещне нейната владетелка – дебелоуста, нескопосано облечена, черна и боса. Така си я представяше. Керванът на царицата бавно приближаваше в свежото утро на онзи ден, в който слънцето прави своя поврат и тръгва на север. Соломон прикова очи към плавно пристъпващата бяла камила, гледаше и не можеше да повярва. Видение ли е това или що? Богиня ли язди камилата или човек? Толкова красива жена той не беше виждал. И когато керванът спря пред него и бялата камила послушно приклекна, Савина скочи от гърба й като газела и леко му се поклони за поздрав. Тогава едва той разбра, че това е човек с плът и кръв, но с вид на богиня. Мъдрият, великият, славният и силен Соломон, господарят на света, както той си мислеше, затрепери, скова се, изгуби ума си и в отговор на поздрава зафъфли нещо като ученик, който не знае урока си. Погледна я, погледна и себе си, смятайки се дотогава за едно изключително съвършено творение на Йехова. Сега със своята нисичка, доста тлъстичка фигура, мургава кожа, добре оформена глава, широко, но не много високо чело, дебели вежди, леко изгърбен нос, сочни устни, добре развити челюсти и заострена брадичка и с лъскавото си, добре намазано с разни масла лице, за да бъде всякога с мека кожа, той приличаше пред нея на кюфте, току-що извадено от тигана с масло. Мисълта му се прикова към Савина и повече не можеше да мисли за друго. Един ден, когато бяха привършили официалните разговори и разходки из големите строежи, които бяха направени в Ерусалим, Соломон изведе царицата на най-високата площадка, която имаше неговият храм, най-големият му строеж. Искаше да й покаже общия изглед на града и най-вече, трите изкуствени езера, които се виждаха в далечината. Тези езера събираха водите от потоците и рекичките на околните възвишения и с канали от тях се докарваше чиста обилна вода, с която се оросяваше не само богато подредения му парк, но се снабдяваше с вода и Ерусалим, Витлеем и Херодиум. Соломон с опиянение обясняваше и разказваше за това чудо на своята дейност и техниката, приложена за нейното осъществяване. Влюбен до забрава в красивата царица, той не беше на себе си от щастие. В този момент дойде на площадката млад мъж, поклони се приветливо и поздрави царицата. Тя го погледна с изненада, дъхът й се спря в гърлото и почувства, че в нея всичко замря. Прикова очи към него и от прилив на вълнение не можа да каже нищо. В първия миг, като се посъвзе, помисли, че това е оживяла статуя на някое от красивите създания, които тя преди това беше видяла в храма, но когато той й заговори на нейния език, отправяйки приветствия и благопожелания, тя разбра, че това е човек жив – стройна, красива, царствена осанка, оформена глава, бяла кожа, руси, къдрави коси, сини очи с дълбок, пълен с доброта и мъдрост поглед, той просто покоряваше и предразполагаше към най-голямо уважение. Савина остана поразена от чара, който той носеше в себе си. Този поглед, този човек така я погълна, че тя повече не можеше да се интересува от друго. Когато той отмина, тя се обърна към Соломона и го запита кой е този бог, изваян от слонова кост. Соломон се сепна и чувство на ревност и завист дълбоко и болезнено се промъкна в душата му. С израз на досада и пренебрежение, целящо да омаловажи качествата му, той отговори: – Това е Хирам, моят роб, с който се отнасям като мой съветник, наравно с другите, защото има изключителни способности и качества. По негови планове и ръководство е построено всичко, което ти видя – продължи Соломон, обичайки да казва истината изцяло. – Той не само планира и ръководи, но и сам е необикновено сръчен зидар. Служи си еднакво добре както с пергела и линията, когато планира, така и с мистрията и чука, когато строи. Купих го от разбойници – продължи по-нататък царят, в желанието си да угоди на своята възлюблена, която слушаше с внимание и подчертан интерес, цяла пламнала и обърната в слух.– Група крадци отдавна го следили и всячески се старали да го задигнат. В утрото на един чуден ден, когато той бил на един от върховете на планината Джебел Дукан на остров Бахрейн, намиращ се там далеч, в дълбокия залив, който голямото море прави в сушата и дели нашите земи от Индия, той излизал – както ми разправи сам – да пее химни на изгряващото слънце. Те го хванали и виждайки колко царят там го ценял, заради големите му способности като строител, разбрали, че за него могат да вземат много голяма цена. Завели го в една пещера и когато се стъмнило, отишли с него до брега на морето и оттам с кораб – на робското тържище в залива Еумон Гебер, същият залив, от който ти дойде. Там всякога има мои хора, на които съм поръчал щом като докарат нещо ценно, било мъж или красива жена, веднага да ги откупуват. Та моите слуги го видели и след като разпитали за него, веднага го оценили. Но когато чули изключително високата цена, те се изненадали и не посмели да дадат толкова злато, колкото тежал. Те само могли да убедят главатаря им да го доведат в Ерусалим, за да го видя, който разбрал, че само аз, най-богатият засега цар, ще мога да заплатя такава цена. Когато го доведоха и го видях, поговорих с него, разбрах, че трябва да не жаля средствата, за да имам нещо, което с ценностите на земята не може да се измерва. Платих с радост голямата сума. Той е нещо по-друго, не само от всички роби, които имам, но и от всички, които имам около себе си. Притежава не само чудното умение да планира и ръководи всякакви строежи, но също и знания и мъдрост, каквито не съм срещал. Затова го приех и като мой съветник в държавните си дела. От него научих и разбрах много нещо. Има нещо чудно в него. Излиза почти всяка вечер и седи до късно тук, на тази площадка, а много пъти в ранни зори – все гледа небето: звездите, слънцето и луната. И ето, виждаш ли тази плоча - на нея съм намирал изписани непонятни за мене знаци и фигури. Един път, като ми показваше някои от тях, ми каза:– Слушай, след 1000 години тук, в Юдея, ще се роди най-великият син на Бога. Твоят народ, най-вече първенците от храмовете, няма да го познаят, ще го гонят и ще го умъртвят по най-жесток начин. И за тази си постъпка народът ти хилядолетия ще страда. Аз го гледах с изненада и нищо не можех да му кажа, само го попитах откъде знае за това.– Там горе – посочи той звездите – това са необятни Сили, които чертаят и ръководят съдбите, както на всеки човек, така и на народите на земята, пък и на самата земя, която е само една прашинка в този велик Божи мир. Аз идвам от великата школа на Саабей на остров Бахрейн. Там ние изучавахме науки, за които вие нищо не знаете. Савина с жажда слушаше всичко, което се отнасяше за този бог, наречен Хирам, в когото безумно се влюби, още щом го зърна. Поруменяла, с наведена глава, тя не беше вече на себе си. Соломон разбираше това и болка разкъсваше душата му. Той даде знак да се прибират вече към залата, където ги очакваше разкошна трапеза за вечеря. Савина се движеше с отнесена мисъл, без всякакво внимание и на два пъти се препъна, което даде повод на Соломон да я прегърне. Това отчасти притъпи болката, която гореше в него, заседнала на гърлото му. Когато пристигнаха в трапезарията, тя седна пред богато отрупаната маса, но почти нищо не яде, въпреки многобройните и ласкави покани на домакина. Това ново за нея чувство, което беше пламнало към Хирам, гореше в нея с такава сила, каквато тя не познаваше, и не можеше нито да разбере, нито да овладее. Остави се просто да бъде носена от него, без да му се съпротивлява. Чакаше само с нетърпение да свърши вечерята, да се оттегли в покоите си и да остане сама, за да може необезпокоявана, изцяло да се отдаде на този поток. Соломон също набързо приключи с яденето и се прибра замислен, разяждан от ревност и злоба, като в него упорито се промъкваше мисълта за отмъщение към човека, който му отнема любимата. Този негов роб, който тъй неочаквано стана причина да загуби най-желаното неземно щастие, в което искаше да потъне. Савина не можа да заспи от надигналата се в нея буря и дълго се въртя в леглото си. Най-после излезе на терасата и се загледа към балкона над нея, където бяха със Соломон и видя човека, когото обикна от пръв поглед. – А – възкликна тя – та той е там! И без да мисли, бързо се затича по многобройните стъпала, които водеха към него. Когато стигна, той се обърна и тя едва не падна от вълнение. С плахи стъпки се приближи към него и не можа нищо да каже. Мълчаха. – Най-после! – можа тя да промълви. – Разправи ми нещо за себе си и за твоето дело. Той я погледна и каза:– Дойдох тук, при най-мъдрия и богат цар, исках да му предам великата идея на Братята, които разпореждат земята и живота на нея. Хората не трябва да се разкъсват помежду си на отделни народи и държави, да се избиват и погубват помежду си заради илюзорни различия и привидни богатства. Всички сме жители на тази земя, а не на разни държави и сме с равни права и задължения. Всеки трябва да уважава своя ближен и да бъде свободен дотолкова, доколкото със своята свобода няма да пречи на другите. Този храм, който ти виждаш, издигнах като символ на това човешко единство, на това Братство между хората – на единната държава тук, на земята, в която всеки човек да бъде неин равноправен гражданин. Соломон обаче не ме разбра, не можа да се откъсне от дребните чувства, на свое и наше, и ето дойде време да се махна от тук. Ти дойде и с тебе виждам една възможност за осъществяване на великата идея. Соломон сега е страшно разярен. Пред тебе той едва задържа напъна на своята ревност и гняв. Замисля да ме премахне и още тази нощ аз ще трябва да замина. Савина трепна, прегърна го и каза:– Моля те, приеми моята помощ и покровителство. Сега още ще ти пратя един мой много доверен слуга, който ще те отведе на корабите ми, където ти ще бъдеш в безопасност. Малко след полунощ, двама ездачи на камили се отдалечаваха от стените на спящия Ерусалим. Бяха Хирам и верният слуга на Савина - Силан, изпратени от две очи, пълни с нежност и страх за тяхната съдба. Савина се прибра и отново си легна, като можа да мигне едва призори. Соломон също не можа да спи през тази нощ. Потънал в мрачната стая, обмисляше начин как да премахне от очите на Савина завинаги човека, който стана причина за неговото нещастие. Рано призори той реши да изпрати хора, които да хванат Хирам и тайно, незабелязано от никого, да го отведат далеч в едно селище в пустинята. Хората, които беше изпратил с тази задача, не след много се върнаха и доложиха на царя, че не могли да намерят Хирам, въпреки най-старателното им търсене. Някой обаче им казал, че две камили с ездачи през нощта са заминали през пустинята. Соломон разбра. Единият беше Хирам, а другият? Бързо се установи, че другият е верният слуга на царицата – Силан, защото само него нямаше от свитата й. Царят се досети за заговора, но пред Савина не даде вид на своето оскърбление. Държеше се пресилено любезно при утринната си среща с нея, където след закуската тя заяви, че визитата й е приключена и още тази вечер ще трябва да си отпътува. Царят като чу това, от нервна възбуда така силно захапа пръста си, че кръв потече от него. Стана и веднага нареди на своите хора да догонят беглеца. Ясно беше, че той ще потърси убежище в корабите на Савина. Хирам добре разбираше опасността, която го застрашаваше. Знаеше, че Соломон няма току така да отмине загубата му и оскърблението, което му се причиняваше с това. Той не търсеше пътища през пустинята, а вървеше направо към залива, водейки се нощем по звездите, а денем по слънцето. Пътуваха и през деня, въпреки жаркото слънце. Пратениците на Соломон можаха да тръгнат едва много по-късно и нямаха най-бързите камили, нито умението да намират най-правия път, водейки се по небесните светила. С това изгубиха възможността да догонят двамата. Побеждава онзи, който повече знае и по-добре мисли. Във вечерната хладина, когато Луната плавно се издигаше на хоризонта, един керван начело с бяла камила, на която седеше една богиня, бавно се отдалечаваше от Ерусалим, изпратен от един потънал в ярост и ревност цар. Керванът пътува при тихо и благоприятно време и бързо стигна до залива, където бяха разположени корабите. На пристанището имаше голямо оживление от хора, а самите кораби се пазеха от усърдната стража на царицата, затова пратениците на Соломона, които малко преди да пристигне керванът на царицата бяха дошли, не посмяха да отведат Хирам. Керванът на Савина пристигна, която в нетърпението си да узнае час по-скоро за съдбата на своя любимец, беше наредила почти без почивка да се пътува. Всичко набързо се прибра в корабите. Те вдигнаха котви и се насочиха от опитните финикийци – мореплаватели по най-правия път към Адулиса, главното пристанище на земята Офир, изпратени от шумния глъч на пъстрата тълпа и отчаяните погледи на Соломоновите пратеници. Те видяха само сърдечната среща между двамата на разкошния царски кораб. Пратениците седяха на брега, докато флотата се загуби пред очите им. Със смут и угризение от неуспеха на възложената им задача, те поеха обратния път. Соломон ги чакаше и когато те влязоха мълчаливи и с наведени глави, той разбра за неуспеха. Яростта му нямаше край. Амбициозен и честолюбив, той не понасяше провал. Дни и нощи подред обмисляше планове за отмъщение и възстановяване на поруганата си чест. Реши да търси Хирам с цената на всичко. В правото си на негов господар, той можеше да го изиска от Савина. Мина дълго време на обмисляне и подготовка, така че да не оскърби жената, която тъй много обича, а същевременно да прибере и своя роб. Той искаше да отиде там, в нейното царство, не като завоевател, а с правото да върне визитата и да опита безшумно да премахне своя съперник. Когато Хирам и Савина пристигнаха в престолния град, Хирам остана възхитен от разположението му и най-вече от хълма, който се издигаше в единия му край, покрит с гора от ароматни акации, дъхът на които той много обичаше. Погледна Савина, която тихичко се беше приближила до него и споделяше възторга му, и каза:– Тук, на този хълм, ще построим голяма и разкошно обзаведена сграда, където ще бъде школата, в която ще се учат жадните за знания, мъдрост и с копнеж за единство на човешкия род хора, а по-настрана – дворците и жилищата за учениците. Народът обичаше своята царица. Обикна и великия Хирам, който отдаде всичките си сили в изпълнение на поставената задача. Сградите бързо бяха построени и се изпълниха с хора, готови да приемат новите идеи. Но Князът на този свят не дремеше. Малко време Хирам можа да предава великите идеи на младите хора – малко време там беше рай на земята. Всичко вървеше идеално, Савина се радваше и беше безкрайно щастлива, че е станала домакиня на едно велико дело и е приютила такъв велик човек. А младите хора с усърдие и радост усвояваха знанието и мъдростта, която Хирам им даваше.Но приятното и щастливо оживление, което имаше, бързо се помрачи. Вестоносци от пристанищния град Адулиса донесоха тревожната новина, че Соломон пристига, за да вземе своя роб. Савина и Хирам видяха опасността, която беше надвиснала над тях – да бъдат разделени завинаги и решиха, че няма друг изход, освен да напуснат този земен рай и школата. Побягнаха някъде дълбоко в девствените лесове. Народът ги обичаше, разбра мъката и опасността, която ги заплашваше и тръгна след тях. Учениците от школата се пръснаха по широкия свят, носейки идеите на своя Учител Хирам за общност и единство между хората – един народ на земята и една държава. Те основаха общества – тихи и безшумни, които по-късно нарекоха Масони. Соломон дойде с голяма свита, но намери столицата на Савина празна. Не намери нито своята любимка, нито Хирама. Огорчен и наскърбен, прекара в безмълвния град няколко дни, като с мъка поглеждаше големите строежи, които Хирам беше направил. Той мислеше и разбра, че човешкото величие не седи във външния блясък, общественото му положение и титлата, която носи, но във вътрешните способности и качества, които човек е изработил и има в себе си – ценности, които най-често са скрити в много скромни на вид човешки форми. Хората на Соломон не останаха така тихи, опечалени и потънали във философски разсъждения като своя цар. Те разтършуваха двореца и от подземията измъкнаха 400 таланта злато, което в наши мерки прави 15 тона. Злато, поднесено като дар от народа към неговата царица. Соломон го видя и това внесе ведрина в мрачното му състояние, защото разбра, че с него ще закрепи разклатеното вече от шумния му живот финансово положение. Натовариха златото, на което всички се радваха. Само той – великият, мъдрият – яхнал силна здрава камила, разбираше колко е нищожен, каква суета на суетите е всичко без любовта на Савина и мъдростта на Хирама ... От този рай на земята останаха до сега само външното, незначителното – формата, каменните постройки, които народът по-късно нарече Зимбабве, а великите, вечно живите идеи на Хирам бавно, но сигурно завладяват умовете на събудените за светлината хора.– Силан, Силан – крещеше някой. – Прибирай се! Отдавна е време за вечеря и спане. Силан трепна, отвори очи. Луната грееше високо на хоризонта и с лъчите си правеше обстановката вълшебна. В първия момент Силан не можеше да разбере къде е, но бързо се съвзе, гледайки пред себе си безмълвните и запустели каменни постройки – Зимбабве. Стана и се запъти към лагера на геолога, мислейки до късно през нощта за това, което беше видял и преживял в това кратко време, приседнал до храста. Сън ли беше или що? Тази мисъл го вълнуваше през цялото време, без да може да й отговори.
  9. идън

    Идън

    Здравейте,виждам последния си пост от преди почти 1 г. и осъзнавам ,че нищо не се е променило за това време,въпреки,че посетихме не само Мариета...Нещо повече ситуацията е почти ежедневна и се ''обогати ''и с други елементи,които я правят още по-мъчителна-ревност/неоснователна/,недоверие към мен във всяка област,използване на децата като буфер между мен и него, отчетливо различно отношение към моите деца и към общото ни,наказания на децата без оглед на каквато и да е възпитателност ,а заради наказанието.Демонстративно прекъсване на разговор ,предизвикателно,ледено отношение,тотално разминаване на думи и действия с последващи обвинения към мен,че аз съм виновна за всичко,мълчанията продъжават по седмица ,а след това се изисква да съм любяща и да не коментирам нищо.Отказ да заяви на глас ясно искане,да вземе решение,да поеме отговорност-прехвърля ги на мен,а после ме критикува,обвинява,оплаква се ,че никой не го зачита,уважава и не се слуша думата му....Липсва категоричност в заявеното мнение,сменя се на всяка минута и накрая ми се казва ,че аз не разбирам нищо.Изисква непрекъснатото ми внимание ,да не се занимавам с нищо ,но същевременно да му ''печеля пари''и да му ги давам,аз да печеля парите за семейството ,за да не му се налага да работи,мечтата му е аз да го издържам ,а той да си стои вкъщи /многократно ми е говорил за това/.Когато обаче аз платя нещо това се приема като унижение-на каква ми се правиш?Разбира се моите осъзнавания в тази посока споделях и винаги се използваха като оръжия в разговорите ни-Ти ли ще говориш с мен, виж се каква си!Аз осъзнах,че не се отстоявам ,че не съм поставила граници.Осъзнах ,че не се чувствам в безопасност с него ,когато мълчи и не ми споделя чувствата си ,че това ме плаши и е свързано с детството ми,споделих и поисках подкрепа в резултат -мълчание и неприкрито удоволствие от напрежението в мен...Осъзнах,че съм се обвързала с мъж досущ като баща ми-емоционално незрял,неспособен да изрази чувства ,студен,откъснат от себе си,недоверчив.А сега накъде?Имаме общо дете и две от първият ми мъж ,що за пример им давам ,на какво ги уча?Искам да се разделя с него,но усещането ми е ,че това ще е още едно изпитание,когато му казвам ,че искам развод той казва,че ще си тръгне ,когато той поиска и ,че аз не мога да решавам ,той щял да реши...Уморена съм от този цирк наречен връзка,знам ,че е слаб и изплашен ,че е пасивен и в същото време препълнен с агресия и гняв,но аз искам да живея пълноценно от сърце и в любов да отглеждам децата си.Как да изляза от този порочен кръг?
  10. Благодаря за беседата! Казвам: Три неща трябва да пазите в ума си. В настоящия живот не трябва да изпущате миналото, защото миналото има връзка с настоящето. И бъдещето има връзка с настоящето. Ако в настоящия живот не изправяте известни ваши погрешки, и не прилагате известни ваши добродетели, вие нямате връзка с миналото. Пък ако не използувате благоприятните условия, които Бог ви дава да изправите погрешките си и да развивате добродетелите си от миналото, вие нямате връзка с бъдещето. Писанието казва, че всеки, който върши волята Божия, е благоугоден Богу. По някой път ние мислим, че вършим неща, големи в света, за да извършим Волята Божия. Волята Божия седи в малките неща, които се проявяват в нас. Може някой път да се прояви някое много деликатно чувство, на което ти трябва да дадеш ход. Да кажем, виждаш някоя мравя, която се дави във водата вътре, ти я гледаш, и тя се удавя пред тебе. Ти не обръщаш внимание. Ако веднага ти се наведеш и помогнеш на тази мравя, Бог намира, че ти имаш буден ум, казва: „Както ти помогна на тази мравя, така и аз ще ти помогна, когато се намериш в неблагоприятни условия.“ Някой път религиозните хора се разправят, кой живее по любов, кой служи по любов. То е едно от най-големите изкуства. Сега се учим да можем да служим. Ние още не знаем, как да служим на Бога. По някой път се заражда в ума ни мисълта, да се помолим. Ако се молиш какво служиш? Каква цел има молитвата в живота? Има два възгледа за молитвата. Едните поддържат, че трябва да се молим, другите поддържат, че няма защо да се молим на Господа. Господ знае всичко, защо ще се молим. Питам: Когато малкото дете се моли на майка си, какво подразбира? Дойде, моли се на майка си. За какво се моли? Моли се за хляб. Моли се за някоя круша, моли се за някоя ябълка. Моли се за бучка захар. Моли се за петмез, моли се за мед, за много неща се моли. Като дойде ще поиска нещо от майка си от това, което е за ядене. Вие понякой път се молите за пари. Човек трябва ли да се моли за пари? Ядат ли се парите? – Не се ядат. Тогава, за какво трябва да се моли човек? Най-първо на човека пари не му трябват. Безпредметно е да се моли за пари. Защото, ако нямаш един буден ум да наблюдаваш и да използуваш парите, то е безпредметно. Но ще се молиш да имаш един отличен ум и парите ще дойдат сами при ума ти. Ето имате един българин като Мазаров, който има един глас, всичките викат, пляскат, казват: „Дарба има човекът.“ Не само дарба, но се е учил. Като седя и го слушам, той е българин, пее на италиански,тя пее на български и се разбират. Любовни работи развиват. Той на италиански любовни работи приказва, тя на български любовни работи приказва и тъй музикално пада ударението. Ето хората се разбират. Тази българка не знае италиански, как му разбира, как се досеща, любовните слогове на всички народи са едни и същи. Любовното ударение във всичките народи е едно и също. Формата е различна, но слогът е един и същ. Казвате: „Как може да е същото?“ Вие вземате една бучка захар, дайте я на един италианец, на един англичанин, русин, германец, американец, дайте я на когото и да е, като тури захарта на езика, има едно и също усещане. Всичките езици на всички хора разбират едно и също нещо. Може да го кръщават различно, но всички те усещат в дадения случай едно и също. То е слогът. Някой казва: „Слог има този човек.“ Слог наричам това, което е едно и също нещо във всичките народи. Всичките народи го разбират по един и същ начин, а го изразяват по различен начин. Слогът е един, но формите са различни. Казвам: Слогът на любовта във всичките народи е един и същ. Във всичките народи, какъвто и да е човек, този, който е засегнат от любовта, веднага излиза нещо от очите, една и съща светлина излиза. Светлината е една и съща. Предметите, които тя осветява хората кръщават с различни имена, българинът по един начин, турчинът по втори, англичанинът по трети и т.н. Светлината, която излиза от очите е една и съща. Казвам: Като играят на любовни работи, той я гледа в очите и тя го гледа в очите и се разбират. Тя пее на български, но тя го гледа в очите и се разбират. Друго яче не можем да си обясним. Ако слогът не е един и същ, не могат да се разберат. Един анекдот има. На едного, неговата възлюбена била артистка, играела на сцената в „Бохеми“ или в „Аида“. Той и казва: „Много съжалявам, че снощи се ожени за другиго на сцената. Не ти стигам аз само, но и друг мъж търсиш. Като се ожени“, казва, „какво чувствуваше?“ Тя казва: „То е моя работа.“ – „Как се чувствуваше на сцената?“ Женитбата не е нещо съществено. То е временно слугуване. Има съществено нещо. Любовта е същественото, то е във всичките хора едно и също. Човек ако обича истински, ревност няма, не може да се съблазнява. Всякога можеш да се съблазниш в туй, което не обичаш. Един човек, когото обичаш, никога не можеш да се съблазниш в него. То е невъзможно. Човек не може да се съблазни в себе си. Не може и да се съблазниш в Бога, понеже в какво ще се съблазниш? Бог не се нуждае от нищо в света, от себе си ти е дал, няма какво да ти вземе. Ако ти вземе, няма какво да придобива. Всичко е Негово. В самите нас има едно вътрешно неразбиране. Ние се страхуваме, да не би да ни вземат любовта. Че любовта е Бог. Тогава, как ще откраднеш слънцето, къде ще го туриш? По някой път иска да ви дойде на гости. Ако слънцето дойде на гости на земята, земята може ли да го побере? По някой път хората искат да видят Бога. Може да го видят. Казват, че Той живее в техните сърца. То е неразбиране. Какво нещо е животът? То е най-трудната работа, да разбереш. Христос казва: „Аз живея в Отца и Отец живее в мене“. Но знаеш, каква обширна мисъл е това? Ти като кажеш, че Бог живее в мене, трябва да разбираш, че Бог живее във всички. Като кажеш, че аз живея в Бога, трябва да разбираш, че ти живееш във всички хора. Ако ти не можеш да живееш в сърцата на всички хора, ти тогава не можеш да пребъдваш в Бога. Ако пребъдваш в Бога, ти живееш във всичките. И Бог, за да пребъде в мене, Той трябва да пребъдва във всичките. И аз, за да пребъда в Бога, трябва да пребъдвам във всичките. Това е Божията Любов. Като дойдем до Божията Любов, пребъдваме навсякъде. Щом Бог пребъдва в мене, пребъдва и в другите. Щом аз пребъдвам в Бога, разбирам, че пребъдвам във всичките хора. Вие казвате, че туй е странно. Как може да обичаме всичките хора? Сега, кои са качествата, с които любовта се отличава? Най-първо, за да обичаш, трябва да имаш някаква форма. Да кажем, ние обичаме очите на хората. Нали по някой път казвате, че някой се влюбил в очите на човека. Не е лошо. Аз бих желал, всичките хора да се влюбят в очите на хората. Очите, това е истината. Следователно, ти щом се влюбиш в очите на човека, ти виждаш истината в очите. Истината, която излиза през очите, истината, която живее в него. Ако се влюбиш в неговите очи, които показват истината, тази любов е на място. Ако се влюбиш в очите и тази истина я няма, тази любов е празнота. Може да се влюбиш в ушите на човека. То ушите, това е Божията мъдрост, знанието. Ако ти се влюбиш в знанието, което произтича от любовта, тази любов е на място. Влюбил се някой в истината на човека. Но истината е емблема на самата любов. Ако ти, чрез истината виждаш любовта и се влюбиш в тази любов, ти тогава на място си се влюбил. Ако си се влюбил в една истина, дето любовта я няма, ти изживяваш целия живот напразно. Та казвам: Устата е емблема на човешкото слово, на разумното, което излиза от човека, всички ония сладки думи, които носят смисъла на живота. Казват: „Какво ме ползува да говоря.“ Една дума, която каза Христос, като дойде при гроба на Лазар, каза: „Лазаре, излез вън!“ Ако вие имате любовта ще опитате. Срещнете един умрял и му кажете: „Стани!“ – и той стане, то е Божествената любов. Ако му кажеш: „Стани!“ И той не стане – това е обикновената любов. То е любовта, от която всичките хора страдат. Може да плачеш колкото искаш. Та струва си да опитате Божията Любов. Дойде някой, че ми казва: „Учителю, много ви обичам.“ Казвам: „Само мене ли обичаш?“ Ако само мене обичате, вие сте на крив път. Много братя, някои от тия братя са дрипави, грозни, като съм дошъл на земята, тия братя не съм посетил. Казвам: Ако вие само мене обичате, вашата любов не е на място. И ако аз, само вас обичам, любовта не е на място. Ако едного обичате, любовта не е на място. Ако един ви обича, любовта не е на място. Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Значи, в тази любов Христос трябваше да напусне онова богатство, блаженство, да дойде на земята, да покаже своята любов, която имаше към ония, които Бог е създал. Той дойде да помага на онези, които Бог обича. Всичките страдания, които понесе се дължат на любовта. Защото животът, както сега страдат хората, той не може да се издържи без любов. Във всяка работа, която вършите, трябва да присъства онази велика мисъл за Бога. В тази мисъл трябва да има светлина. Щом дойде светлината, има нещо чудно, което става. Като посеете едно житено зърно, най-първо се изисква една хубава почва. На туй зърно трябва топлина, светлина и влага. Щом житеното зърно израсне и плод даде, показва, че имало достатъчно светлина, достатъчно топлина, достатъчно влага. Тогава по същия закон, ако във вас, вашите добродетели растат, ако вашите способности се развиват, любовта действува нормално. Значи, три велики сили действуват в човека: Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Божията Любов, от която животът иде, Божията Мъдрост, от която светлината и знанието иде и Божията Истина, от която свободата и просторът иде. На всяко едно семе, което расте, трябва простор. Ако ти в любовта не си свободен, ти не може да се проявиш... Добрият_път
  11. Здравейте! Аз съм момче на 21-години и бих искал малко помощ от по-опитни Историята е следната: Бих искал да се разделя с приятелката ми. Накратко познаваме се от 1 година, ходим от 2 седмици, ако може да се нарече "ходене". На 17 е. Когато започвахме да си пишем по Фейсбук я намирах за доста здряла за годините си, но скоро сбърках. Почна да ми държи сметка за нещата, които правя, да ме контролира с кого си пиша, да ми върти номера и поставя условия. Лятото на 2016та година, се скарахме и не поддържахе контакт около 1 месец и половина. Звънна ми за рожденния ден, звучеше променено. Уж почнала да работи, да се развива...... с други думи и дадох 2-ри шанс. От скоро просто не съм на себе си. Винаги съм правил компромиси с нея, само за да е добре на госпожицата... Общо взето трябваше да си навия на масрафа да й дам шанс да ме обикне и така аз ще си дам шанс. Но с времето за пореден път се убеждавам, че тя не е човекът за мен. Да не говорим за всичките сцени на ревност и театри, които разиграва........ Обича сценарии ала Стивън Кинг, където я изнасилват, обират и там други бози, а мен ме няма да й помогна, защото си пиша с бивши съученички и за мен тя е никаква. Ами да, с времето ми става никаква! Хахаххаха. ( Ако трябва да бъда честен, никога не съм я поискал истински, от сърце, както се казва). Искам да сложа край на връзката, докато е още в зародиш. Сексуален контакт нямаме, което е добре за мен, предвид факта, че си имам работа със, за мен, лабилен човек. Не се виждаме и толкова често. Лошото е, че тя е епилептик. Винаги съм толериал хората и нямам проблем с каквото и когото и да било, но тук се опасявам, че това ще доведе до по-сложен край. Винаги съм й обяснявал, че трябва да е готова за всичко, казах й, че не я обичам, а я харесвам като човек. Хората се разделят, търсят напасване и не успяват. С други думи интелигентно и фино се опитах да й намекна, че краят все някога ще дойде. Но имам чувството, че смисъла на думите ми не стигат до мозъка й. Наместо това, тя ми повтаря: " Айде свикваме.... Айде, айде моля те" ... и други подобни. Бил съм на гости у тях. Техните ме приеха все едно съм им син........ черпиха ме, комплименти правеха........жив подкуп! Искам пътищата ни да се разделят за винаги и го искам от сърце! Не й мисля злото, не съм такъв човек. Но определено ме задушава цялата нейна любов.... обсебваща и манипулативна. Моля, споделете как да процедирам. Имам 2 варианта. И двата са свързани с директен контакт (очи в очи), но единия планира отчуждаване и държане на дълга дистанция всячески ( телефони, вайбъри, виждания и прочие) и накрая финален разговор. Другия е да го направя сега ( т.е. след няколко дни ) без да увъртам и да чакам да "изстинат" отношенията. Много пъти съм й казвал, че нито аз съм я вързал, нито тя мен. И самата тя ми е потвърждавала, че за една връзка трябват 2-ма. А такива неща не стават ей така. На сила хубост не става! Притеснява ме факта, че е епилептик и не знам дали няма да си посегне или да извърши друга глупост. Не защото ме интересува какво ще прави, а защото не искам да си слагам черно перде на сърцето и да се чувствам гузен за глупостите, които тя е избрала сама да направи. Наречете ме егоист, ако искате, но съм човек, който прави компромис веднъж, може би два пъти, но все някога ми мръдва бръчката и йок! Нека се разделим и дотам. Даже и приятелство не искам, защото съм го опитвал вече с нея и тя пак си продължава с нейните неща. Може би съм подценил ситуацията и съм реагирал късно, но това е. Все някога човек разбира с какво си има работа и трябва да прецени. А моят окончателен избор е край на отношенията ми с нея. Въпросът е как да го поднеса? Благодаря и поздрави! Ако се нуждаете от още разяснения, ще ги предоставя!
  12. Благодаря за беседата! ... И човек е кандидат за син Божи. Казвате: „В нас Духът Божи живее.“ И животът на Бога живее, но Духът му в нас е малко неразбрана работа. Щом дойде Духът отвън в нас, присъствието на Духа, той произвежда живота във всички същества. Във всички същества, дето има живот, Духът Божи присъствува отвън. Но в този смисъл присъствието на Духа Божи отвън, то е друг въпрос. Друго понятие трябва да имате за Него. Сега в българския език вземете една дума, например предлогът „на“. Българите казват „на“. Както българите употребяват тази дума, тя след време може би след 200 години, ще значи „вземи“. Когато искат да кажат „вземи“, българите казват „на“. Тази дума започва да си пробива път. От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата. Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол? Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен. Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане. Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина. Кажеш радост, ще стане радост. Кажеш мир, ще стане мир. Казва богатство, ще стане богатство. Казва живот, стане живот. Каквото каже ще стане. Сега казваш светлина, няма светлина. Кажеш живот и него го няма. Трябва да се мъчиш, да пъшкаш. Онези, които изучават Евангелието, често се спират на стиха: „Това е живот вечен, да позная Господа Бога моего и Христа, Когото си изпратил“. Тълкуват го, какво значи. Кое иде по-рано. Познаването или вечния живот? Казва: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Как ще го изтълкувате? Едно просто тълкувание има: Бог, Който в дадения случай е един извор, от Който излизат всичките блага. Христос е носителят. Значи, пътят по който Бог се проявява, благата, които изпраща, тия блага като ги приемем, то е вечният живот във всичките негови проявления. Тогава, ако вие не можете да възприемете този вечен живот, който Бог ви изпраща, вие не може да го познаете. Като възприемеш Божественото благо, ти ще го познаеш, че от Него иде. Вие сега сте недоволни от вашия живот, защото не познавате Бога. Какво ви недостига, кажете ми. Познанието. Вечният живот вие го имате. Като не го познавате, вие се намирате в положението на онзи кукуригу, който, като рови на купището, изрови един голям скъпоценен камък, той светне и петелът казва: „Какво светиш, не се нуждая от твоята светлина, да си някое житно зърно да го клъвна, да се нахраня.“ И той го изрови. Този кукуригу не знае, че в този скъпоценен камък се крият всичките зрънца, с него щеше да купи зърна за хиляди петли да има да ядат и да пеят... Тогава ще ви прочета от „Езикът на Любовта“ от първата беседа. Ще ви говоря за нещо, което ви се е говорило и останало неразбрано. Говоренето е неразбрано, защото в живота, любовта се явява най-после. Най-първо човек е създаден чрез любовта, но най-после той разбира любовта. Тепърва той трябва да се учи на любовта. /Чете/ „Ако говоря“. Външната страна на човека представя човешкия говор. Ако говори човек, то е човек. /Чете/ „Външната страна на ангелите представя ангелския говор“. Казвате: „Какъв е ангелският език?“ Внушенията, които имате, то е ангелския език. Дойде ви някоя мисъл, то е езикът на ангелите. /Чете/ „Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи да няма посока в живота си“. Посока на живота, смисъл на живота, дава любовта. Казвате, че Бог е Любов. Туй, което осмисля живота, защото животът тепърва има да се осмисли е любовта. Животът още не е организиран. Единствената сила, която организира живота, това е любовта. След любовта ще дойде Божията Мъдрост, ще дойде Истината и те ще организират живота. Като организиране ще разберем Любовта, като организиране ще разберем и Божията светлина, ще разберем и светлината, ще разберем и свободата, която Бог ни дава. /Чете/ „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Павел, който беше един от духовните философи, който мислеше от своето гледище, че знанието е на първото място, той дойде до това заключение: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“. Всеки, който няма любов, винаги върши неразумни неща, всякога дрънка. Дрънкането произтича от безлюбието. /Чете/ „Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не вдигат“. Неща в които има любов, няма вдигане на шум. Между хората се заражда ревност, гняв, омраза, много работи се зараждат. /Чете/ „Всяко нещо, лишено от смисъл, вдига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма“. Всеки, който дрънка, няма любов. Тогава питате: За да не дрънкаме, какво трябва да правим? Ще започнете с любовта. Ще разбирате живота на хората тъй, както разбирате своя живот. Или ще разбирате своя живот тъй, както разбирате живота на другите. /Чете/ „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм“. Вярата е за хората, а знанието за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или както някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото да е голям параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използва, той ще стои известно време в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. Смъртта не е нищо друго освен бракуване. Човек умира от безлюбие. Щом човек изгуби любовта, или щом не може да намери любовта, той умира. Умира много естествено, щом се изчерпи въздуха, умира. Всичките умират ако се изчерпи въздухът. Без туй съдържание, основа нямат на която да живеят. Понякой път вие се обезсърчавате, обезсмисля се животът ви, човек започва да остарява. Защо остарява човек? Има един стих в писанието, който казва, на английски е казано така: Вечното възобновяване на живота, това е младостта. Да познаваме Бога, вечното възобновяване. То е закон, то е наука, която трябва да се учи. Човек не е научил това, което трябва. Ти остаряваш по единствената причина, като мислиш, че в старите хора се крие всичката тайна. То е така. Тайната не се крие в старите хора на земята. В старите хора се крият всичките разочарования. Като видиш всичките му бръчки, казва: Животът няма смисъл. Синове, дъщери, внуци, правнуци, всички да си вървят, берекет не видях от тях. Че кои са тия внучета? Тия внучета са както, когато един художник рисувал хиляди картини, че всичките не са хубави, окарикатурени, няма никакво художество, никой не ги оценява, нищо не му дава светът за тях. Кой е крив? Майките се възхищават от картините, които рисуват техните деца, от гарджетата, които рисуват. Гениално е това дете. Но с такива картини, с такива гарджета, работа не става. И аз съм рисувал такива гарги, но работа с тях не става. Ето какво разбирам: Ти мислиш, че ти си християнин, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си учен човек, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си силен човек, но ти рисуваш гарги. Ти мислиш, че си силен човек, но дойде една мъчнотия, не можеш да я изнесеш. Мислиш, че си богат, обаче изгубиш парите си, виждаш, че не си богат. Богат човек е онзи, подир когото парите вървят, отподире. Те се влюбили в него и където той върви и те отдясно, отляво, отпред, отзад. Той е богат човек. Ти сега ходиш и търсиш парите, те се изгубили. Тази година, на края има един вечен знак. Тази година носи на гърба си вечността. Вие казвате, че накрая има нула. Но това не е нула. Нулата, това е едно число неизвестно, неизучавано, съдържа всичките и възможности. Всичките числа са излезли от това яйце. Казвате: Нищо. Пък това нищо увеличава всичките числа. То само по себе си няма никаква възможност, нула е, нищо не значи. Туй яйце, което е нищо, като го туриш подир едно число, го прави десет пъти по-голямо отколкото е и като туриш това яйце пред числото, го прави десет пъти по-малко, отколкото е. Като туриш три, четири такива яйца, стават хиляди, стават милиони. Сега някои от вас ще философствувате. Вие, за пример, ще ми кажете: „Направи едно чудо.“ И на Христа казаха: „Направи едно чудо.“ И Той им каза, че няма да ви се даде чудо, освен чудото на пророк Йона. Сега вие ще кажете: „Направи едно чудо, изгаси тези лампи.“ Хубаво, какво ще придобиете? Аз мога да ги изгася и онзи брат, който седи до ключа и той може да ги изгаси. Ако му кажа да изгаси лампите, ще ги изгаси. Какво доказателство е това? То не е никакво доказателство, да изгасиш лампите. Да ги запалиш разбирам. Казва: „Я да видим, може ли да ги изгасиш?“ И малките деца изгасват лампите и аз може да ги изгася, но всички трябва да излезем от салона навън. Да изгаси човек светлината в себе си, ще произведе цяла една катастрофа. Играят си съвременните хора. Казвате: „Ти можеш ли да изгасиш светлината?“ Но ние нямаме работа с хора, които гасят светлината. Ние никога не се опитваме да изгасим светлината. Тая наука я нямаме. Да запалим светлината, да, но да я загасим, не! Питам, във вас не е ли запалена светлината? Имате ли една малка топлинка? Какво имате повече от туй? Светлината, както и топлината, се увеличават. С хиляди години вие сте палили огън и трябва да знаете това. Имате една свещ, като турите още една свещ, светлината се увеличава, като туриш 20, 30, 100, 1000, няколко милиона свещи, светлината се увеличава. Когато аз говоря, че трябва да любите цялото човечество, вие схващате това, което не е. Вие трябва да знаете и казвате: „Как да ги обичаме?“ В този смисъл, никой не може да обича. Вие разбирате да обичате хората, да им дадете нещо. Да се обичате, значи, като се съедините всички свещи, ще дадете повече светлина. Когато хората се съединяват, образува се светлина. Ако хората се съединяват, Бог действува чрез тях. Ако вие не може да се съединявате, вие не може да произведете една реакция, не може да имате едно постижение. Питам ви, кой химик, който е свършил по химия, ще види, как се образуват химическите съединения. Право е, по някой път, да изучава химията. Има една химия за живота... Материята е туй, което те забавлява. А какво нещо е духът? Духът пък е туй, което осмисля живота ти и внася радост. Забавлението е от материалния свят. Казвате това е материя. /Посочва книгата/ За пример, пипам тая книга, то е материя. Но щом започна да чета и разбирам вътрешния смисъл на писаното, то е духът. Тази книга е материя. Но тази книга е необходима. Върху тази материя трябва да се пише нещо. Човек, като чете ще намери смисъл в написаното. Написаното вече не е материално. Духът е вътре, който осмисля нещата и прави материята достъпна за нас. Без духа, материята ще бъде винаги недостъпна. Що е материя? Туй, което прави нещата достъпни за нас. Що е дух? Туй, което осмисля нещата в нас. Та казвам: Има една връзка между духът и материята. Два_момента
  13. д-р Тодор Първанов

    Задушаваща ревност

    Била си такъв човек. Ще поясня, ти си била и още си човек с ниска самооценка.Тя е в основата на това което си избирала, да търпиш униженията на предният ти приятел.Тя е и в основата на страхът ти да не загубиш този.Всичко е навързано, живота на човека не сбор от изолирани ситуации.Той е континуум.Ако искаш да излезеш от капана-,,обект на ревност, изпитващ ревност,, трябва да работиш за повишаване на самооценката си.
  14. Здравейте, имам отчаяна нужда от помощ! За момента не мога да си позволя да ходя на посещения при психиатър или психолог, тъй като нямам финансовата възможност. Моят проблем е следният- страдам от маниакална ревност, която е на път да съсипе поредната ми прекрасна връзка. Нека започна от детството ми, понеже знам, че проблемът за моят характер и тази болест може би се корени там. Предполагам всяко дете е яло бой като малко, аз също ядях от баща си, който ме удряше със страшна злоба, не мога да кажа че ме е боляло толкова физически, колкото психичеки. Чувствах се като боклук. Започнах да отвръщам и аз с времето, и да се защитавам, следователно и намразих баща си, който може и аз да съм предизвиквала, но това не го оправдава. До момента нямам уважение към него, но съм му простила. Но нещо в мен се роди- чувството за малоценност и желанието да контролирам и да се налагам, приемам мъжете в живота ми за моя собственост. Съсипах 2 предишни връзки заради ревността ми, сега съм на път да съсипя поредната. Постоянно се съмнявам в любовта на моя приятел, а той хиляди пъти ми е доказвал колко ме обича. Но аз постоянно си фантазирам някакви неща. Убедена съм че ме лъже и че ми изневерява, даже го гледам в очите и му казвам, че докато не си признае няма да го оставя намира. Постоянно му ровя в компютъра, гледам му хронологията в какви сайтове е влизал, в телефона също- търся доказателство за изневяра, ровя му дори в кошчето за боклук!!!! Постоянно гледам по земята и по леглото дали има чужди косми. Нито веднъж не ми е дал повод да си мисля, че има друга. Телефона му винаги е на нощното му шкафче с включен звук, фейсбука му е винаги включен, когато е в банята и е така откакто сме заедно. Знам, че един мъж ако реши да изневери ще се прикрие добре и за това съм толкова вманиячена. Полудявам когато видя, че си говори с друга или когато срещнем негова бивша приятелка и той я поздрави. Просто цялото ми настроение се губи и аз започвам да си мисля отвратителни неща, как той се вижда тайно с тях и ме лъже. По едно време дори ставах и дебнех една негова бивша, която спира с колата си пред балкона му, защото му е съседка. Дебнех я като отива на работа и като се прибира. Следях яя във фейсбук и т,н Той няма сили да се бори вече за нашата връзка, казва ми че се чувства смачкан, изтощен, без никакво самочувствие. Постоянно иска да се разделяме и аз всеки път му се моля и му казвам, че ще се променя, но не мога, тази ревност ме съсипва. И той ме търпи и продължава да е с мен, но със всеки ден става все по-отдръпнат. Казва, че вече не може да слуша постоянните ми въпроси. Напълно осъзнавам, че проблема е в мен и че е сериозен. Живея в страхове и постоянно безпокойствие, че ме лъже. Той вече няма желание за секс с мен, почти не си говориме и аз още повече се филмирам. Напълно осъзнавам, че аз съм виновна за това. В дадени моменти си казвам ТРЯБВА ДА СПРА, но след няколко дни или седмици аз съм пред компютъра му и ровя в хронологията без да осъзнавам какво правя. Постоянно съм убедена че ще намеря нещо.,... и винаги намирам- я снимчица която е гледал, я сайт, в който има жени. Гледам да се разсейвам, да чета книги, да излизам, да съм сред природата, да съм спокойна, но постоянно в мен има някакво безпокойство. Освен ревността, усещам и антипатия към хората, непознати и дори към приятелките ми, правя им груби забележки и се заяждам с тях. Отвориха се вредни навици в мен- не спирам да с ям устата от вътре, цялата ми е в рани, правя го защото съм нервна. Не знам какво се случва с мен, но със всяка изминала година се засилва. Моля ви, кажете какви мерки да взема, не издържам вече, съсипвам целият си живот. забравих да спомена, че баща ми пие антидепресанти и има някакъв проблем с нервите, възможно ли е да съм го наследила от него?
  15. Ники_

    Тантра

    Буда Дхарма 1. (3) Трите Скъпоценности (тройното убежище) 2. (4) Четири подготвителни практики (обичайни) 3. (3) Три завъртания на колелото на Дхарма 4. (4) Четири Благородни Истини 5. (4) Четири Печата 6. (2) Развиване на Бодхичитта 7. (5) Пет Правила 8. (5) Пет Скандхи (агрегати) 9. (5) Пет Клеши (зловредни емоции) 10. (5) Пет Трансцедентални Мъдрости на Буда 11. (12) Дванадесет Аятан (класификация на дхармите по опори/бази) 12. (18) Осемнадесет Дхату (класификация на дхармите по елементи) 13. (12) Дванадесет Нидан (зависим произход) 14. (5) Пет препятствия 15. (10) Десет Злодеяния 16. (10) Десет Благи Действия 17. (8) Осем Джхани (медитативни постижения) 18. (8) Осем Лоджонг (осем светски дхарми) 19. (4) Четирите неизмеримости 20. (7) Седемте части на молитвата _______ 1. (3) Трите Скъпоценности (тройното убежище) Убежище в Буда, в Дхарма и в Сангха "Буда" има общо три главни значения. Първото е отнесено към личността на Сидхарта Гаутама, който постига пробуждане на ума за природата на ума, за реалността, и бива наречен "Буда" - пробуден. Второто е за т.н. "Буда природа", която е дълбоката същност на всяко същество и която остава скрита за обусловеното съзнание. Съществата не виждат и не осъзнават ясно, че са Мир и Любов, или казано с термини от Будизма - Пустота и Състрадание. Третото е за всеки осъзнал себе си като Пустота и Състрадание, всеки който е премахнал неведението, слепотата. Всеки, който се е пробудил за реалната природа на ума/на всичко. "Дхарма" има три главни значения: първото значение е като "Учение". Второто е "Закон". Третото е "Път" в еволюционен смисъл. "Сангха" е - всички онези същества, които са поели, или извървeли пътя към осъзнаването, стремящи се и реализирани. Сангхата бива два вида, но тя е една - обикновена и благородна. Обикновената я съставляват стремящите се, а благородната е съставлявана от реализираните/просветените същества. Това е групата от спътници и постигнали/водители. 2. (4) Четири подготвителни практики (обичайни) - медитация/размишление върху скъпоценното човешко прераждане; - медитация/размишление върху смъртта и преходността; - медитация/размишление върху карма (закона за причината и следствието); - медитация/размишление върху несгодите на самсара (цикличното съществуване); 3. (3) Три завъртания на колелото на Дхарма Трите завъртания на колелото на Дхарма - това са три периода, в които историческия Буда Шакямуни е преподал три нива от Учението (Дхарма). Респективно спрямо тези преподавания са се оформили т. н. Колесници (главни разделения) в Будизма - Хинаяна (малката колесница), Махаяна (голямата колесница) и Ваджраяна (или "Тантраяна", диамантената колесница). В тези три части на Учението има различия в крайните възгледи. Накратко при първото завъртане Буда е преподал основни неща, че имаш ум, чувства и тяло, че има карма/закон, че има непостоянство, болка/страдание, че има причина за страданието и че има път за изход от страданието. Накратко с това се отсича възможността за Нихилизъм - нещата фактически съществуват, няма как да се отрекат. Първото завъртане накратко се нарича "Ум". При второто завъртане Буда е преподал идеята за Пустотата и за Угасването (Нирвана), че не съществува нищо, нито път, нито просветление, нито "буда", че всичко е илюзия, че няма ум, няма болка, няма дхарми..., няма "нирвана". Чрез това учение пресича възможността за попадане в Етернализма. Накратко второто завъртане се нарича "Няма ум". При третото завъртане Буда е преподал, че всичко е просветено, без разлика - и Сансара и Нирвана, че не само пустата изначална и естествена природа на ума е "Буда", но и че всички ментални проявления са "Буда", че всички емоционални проявления са "Буда", че всички форми от материално естество са "Буда". Третото завъртане накратко се нарича "Умът е сияйност" - всичко е Светлина и е свещено - и пустия ум и умът изпълнен с мисли, концепции, идеи. 4. (4) Четири Благородни Истини Буда формулирал Четирите Благородни Истини (Чатвари Ария Сатуани - сансткрит), основата на Дхарма. Те са: 1. За страданието 2. За възникване на страданието 3. За прекратяване на страданието 4. За пътя към прекратяването на страданието 1. Истината за страданието е: „Такава, о, монаси, е арийската истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание. Свързването с неприятното е страдание, неудовлетвореното стремление е страдание. Накратко петте елемента са страдание.” Страданието обхваща физическите, телесните (раждане, старост, болест, смърт) и психическите (свързването с нежеланото, раздялата с желаното, неудовлетворението от живота) преживявания, съпровождащи целия човешки живот и представляващи неразделна част от неговото битие. 2. Истината за възникването е: „Такава е арийската истина за възникването на страданието. Наистина, жаждата предизвиква възобновяване на съществуването, съпровождано от жажда за чувствени удоволствия, търсене на удовлетворение ту в едно, ту в друго, стремеж към удовлетворяване на страстите, стремеж към съществуване или несъществуване.” Ако страданието има своя причина, то (страданието) е само следствие, а не изконно състояние на нещата. Изводът на Буда е – причината за постоянното възобновяване на циклите на съществуване е жаждата (желанията). 3. Истината за прекратяване на страданието е: „Пълно безстрастие и прекратяване на желанията, отхвърляне на его-то и освобождаване от него, без привързаност към него.” 4. Истината за Пътя е: „Наистина, това е арийски осмеричен път: - правилни възгледи - правилни намерения - правилна реч - правилни действия - правилен начин на живот - правилни усилия - правилно самообладание - правилна концентрация 5. (4) Четири Печата - Всички съставни неща са непостоянни; - Всички емоции са болезнени; - Всички явления са пусти; те не притежават присъщо съществуване; - Нирвана е отвъд крайностите. 6. (2) Развиване на Бодхичитта Бодхичитта бива два вида - относителна и абсолютна. - относителна бодхичитта - това е желанието/стремежа за/към просветление в името на всички чувстващи същества. - абсолютна бодхичитта - това е самото Буда състрадание (Маха Каруна). 7. (5) Пет Правила - въздържане от убийства на живите същества - въздържане от кражби - въздържане от неблаго сексуално поведение - въздържане от груби думи, лъжи, сплетни и празнодумство - въздържане от опиати 8. (5) Пет Скандхи (агрегати) - тяло/форма - чувства/усещания/сетивност - възприятия - оформления/семена/памет - съзнание 9. (5) Пет Клеши (зловредни емоции) - неведение/слепота/невежество - копнеж/страст/желание - омраза/гняв/агресия - завист/ревност - гордост/високомерие 10. (5) Пет Трансцедентални Мъдрости на Буда - интуитивната мъдрост - различаващата мъдрост - огледалната мъдрост - всеизвършващата мъдрост - равнопоставящата мъдрост. 11. (12) Дванадесет Аятан (класификация на дхармите по опори/бази) (6) - орган на обонянието, нос; - орган на вкуса, език; - орган на зрението, очи; - орган на осезанието/тиктилността, сетивни нерви; - орган на слуха, уши - орган на мислителните способности, ум. (6) - обоняемо; - вкусвано; - видимо; - осезаемо; - чуваемо; - помислено. 12. (18) Осемнадесет Дхату (класификация на дхармите по елементи) (6) - орган на обонянието, нос; - орган на вкуса, език; - орган на зрението, очи; - орган на осезанието/тиктилността, сетивни нерви; - орган на слуха, уши - орган на мислителните способности, ум. (6) - обоняемо; - вкусвано; - видимо; - осезаемо; - чуваемо; - помислено. (6) - съзнание на обонянието; - съзнание на вкуса; - съзнание на зрението; - съзнание на осезанието/тиктилността; - съзнание на слуха - съзнание на мислителните способности. 13. (12) Дванадесет Нидан (зависим произход) Първият нидан е неведението (1) - авидя, за който се казва че е: "погрешно възприятие на феномените - считаме, че обусловените, преходни явления могат да ни удовлетворят или да ни доведат до трайно щастие;- приемаме непостоянното за постоянно;- вярваме в присъщото съществуване или неизменната същност." Това (ядрото на индивидуалното съзнание) съществува в първия нидан - неведението. Там е идеята и отъждествяването с аз-а. Вторият нидан е санскарата (2). Санскарата са всички онези „записки“ (семена) на впечатления и неосъществени желания, привързаности/зависимости, подтикващи към действие и проявление, както и към преинкарнация. Третият нидан е съзнанието (3) - виджняна.Тъй като вече имаме част от съзнанието в първите два нидана, тук става „запълването“ с останалите му части.То ест неведението и санскарата оформят:- 5 сетивни съзнания- менталното/вътрешно сетиво В четвъртият нидан се запълват останалите от 5-те скандхи, оформяйки се пълното нама-рупа (4).Съзнанието и Санскара вече ги има. Те предизвикват явлението на останалите скандхи:- саджня- ведана- руппа После това се явяват/стават възможни (за опознаване и допир) шестте сфери на познание – петата нидана (5) – саятана. Това, което може да се види, чуе, помирише, осезава, вкуси и обмисли. След това е Кантактът със самите сфери на познание, чрез сетивността – шестата нидана (6) – спарша. После се появява възможността да се направи оценяване на добро и зло, приятно, неприятно – седмата нидана (7) - ведана. Осмата нидана (8) е желанието към приятното и отблъскване на неприятното – тришна. Деветата нидана (9) е привързването към приятното – упадана, при което става опит да се задържи приятното. Всичко по-горе гарантира съществуването в Сансара, както с раждането в ниските сфери – десетата нидана (10) – бхава. В същото време човек остарява – единадесетата нидана (11) - джара. И умира – дванадесетата нидана (12) – марана. 14. (5) Пет препятствия - сетивни желания - недоброжелателност - леност и апатия - безпокойство и съжаление - скептични съмнения 15. (10) Десет Злодеяния Първите три са свързани с действията на ниво тяло: 1. Убийство 2. Кражба 3. Прелюбодеяние и разврат. Следващите четири са свързани с речта: 4. Лъжа 5. Клевета и сплетни 6. Груба реч 7. Безсмислени разговори, голословие/празнословие Последните три са свързани с ума: 8. Алчност 9. Недоброжелателност 10. Неправилни възгледи 16. (10) Десет Благи Действия (отново свързани с тялото, речта и ума) 1. развиване на правилни деяния (основното тук е развиването на щедрости служенето - отдаване на помощ/подкрепа,при нужда) 2. развиване на нравственост (състрадание) 3. развиване на мъдрост (осъзнатост) Или с други думи работа по пречистването на ума, речта и тялото (Трикая). В каноничните коментари се посочват още 7: 4. отдаване на почит 5. услужливост 6. отдаване на заслуга (разбирането, че за личното щастие заслуга имат всички същества - и "добрите", и "лошите") 7. съпричастна радост (от щастието/успехите/заслугите на другите) 8. слушане/изучаване на Дхарма/Учението/Пътя 9. изправяне на собствените погрешни възгледи 10. разпространяване/разясняване на Дхарма/Учението 17. (8) Осем Джхани (медитативни постижения) 1. "Рупа джхани" (свързани с грубото, с тялото): Първата джхана е преодоляване на "препятствията" и успешно насочване и задържане на вниманието в една посока. Втората джхана е стабилност на вниманието, липса на усилие в задържането и насочването на съсредоточеността. Третата джхана е появата на поток от блаженство. Четвъртата джхана е разбирането, че болката и удоволствието са едно. 2. "Арупа джхани" (свързани с финото, със съзнанието): Петата джхана е навлизане и пребиваване в "безграничното пространство". Шестата джхана е навлизане и пребиваване в "безграничното съзнание". Седмата джхана е навлизане и пребиваване в "отсъствието на всичко". Осмата джхана е навлизане и пребиваване в "нито възприятие, нито невъзприятие" (най-висшето самсарично състояние). 18. (8) Осем Лоджонг (осем светски дхарми) - Желание за похвала / Нежелание за критика - Желание за печалба / Нежелание за загуба - Желание за щастие / Нежелание за нещастие - Желание за слава / Нежелание за лоша репутация 19. (4) Четирите неизмеримости - Нека всички същества имат щастие и причините за щастие. - Нека всички същества бъдат свободни от страдание и причините за страдание. - Нека всички същества преживяват щастие, което е напълно свободно от страдание. - Нека всички същества останат във велика равнопоставеност, която е без привързаност и отблъскване. "Четирите брахма-вихари (приблизително се превежда като "състояние на божествен престой", защото се счита, че водят до прераждане в Брахма-лока): - любяща доброта (майтри), - състрадание (каруна), - емпатична/съпричастна радост (мудита) - липса на пристрастност (упекша). В Махаяна-будизма това са качества необходими на един бодхисатва, за да доведе до освобождение всички същества и затова се наричат и "апрамана", т.е. неизмеримости." 20. (7) Седемте части на молитвата 1. прострации 2. извършване на приношения 3. разкаяние, или признаване на твоята предишна недобродетелност 4. наслаждаване на заслугите на другите 5. молба към Гуру да преподава 6. молба към него да не напуска този свят 7. посвещаване на заслугата
  16. Здравейте. Обръщам се към Орлин Баев с молба за помощ. Ако и неговите колеги си дадат мнението също, бих била благодарна! Сънувам бившия си приятел от 5 години... (в който бях много влюбена) почти всяка нощ. От 5 години съм и омъжена. Имам две прекрасни деца, а мъжът ми е перфектният съпруг. Имам усещането, че бившият ми приятел ме мисли или сънува.... за да го мисля толкова много и да го сънувам.... Това ми тежи, защото мислите ми са твърде обладани от него след сънищата и се чувствам виновна спрямо семейството си, тъй като аз съм много верен човек. Не знам какво да направя в тази ситуация... връщане назад няма. Не бих направила нищо срещу семейството си, дори и ако става въпрос за едно телефонно обаждане. Не знам какво да направя, за да го изкарам от мислите си. Как мислите вие? Какво може да ми помогне в случая? Защо съм толкова обсебена? Има ли вариант той да ми изпраща някакъв вид енергия? Или всичко е плод на моето въображение. Възможно ли е да ме обича? Възможно ли е аз да го обичам при положение, че обичам мъжа си? Случват се и други странни неща... Първо, когато си купих колата и видях документите й, установих, че е произведена на неговата рождена дата, после на неговата рождена дата се оказа, че мъжът ми е направил резервация за морето. И понеже очаквахме няколко положителни на брой неща да ни се случат (тези неща трябваше да се случат на различни дати и поне през две седмици), всичките накуп се случиха на неговата рождена дата, пак в същата година. Другото странно нещо е, че мъжът ми една сутрин ми каза, че е сънувал как ми казва насън: "Знам, че си го обичаш, аз няма да те задържам при мен, ако искаш да си си с него си бъди! ". За мен този негов сън беше адски странен, защото по принцип с мъжа ми не сме говорили почти никога за бившия ми. Дори не е бил интересна тема за разговор никога. Как така започна и той да сънува неговото присъствие? Сигурна съм, че той не изпитва и капка ревност по отношение към него, защото никога не е знаел какво точно съм изпитвала към бившия ми... И всичко това, което се случи накуп на неговата рождена дата... Беше толкова невероятно странно.... Преди 3 години той се опита да направи контакт с мен чрез фейсбук. Търсеше някакви наши общи снимки, които бил загубил... Моля ви за помощ. Какво се случва? Ще мога ли да спра да го сънувам? Дали причината аз да го мисля е, че и той ме мисли? Чувствам се обсебена.
  17. Здравейте! Имах интересна седем годишна връзка с човек, който обичам безкрайно много. Първата ми любов! Бях на 17 години, когато всичко започна. Бях изключително щастлива, че Т. се появи в живота ми, точно след огромного разочарование, което изпитах след раздялата ми с първия ми приятел. Той беше моят светъл лъч, моето спасение. Първите 1-2 месеца всичко беше като в приказка. Той беше мил, грижовен и си личеше, че означавам много за него. Но след това всичко се обърка. Аз съм първото момиче в неговия живот и може би притеснен от това, да не ме изгуби се превърна в ревнивец - болен от ревност. Идваше от 7 сутринта до 13:30, когато ми свършваха часовете и стоеше да ме чака всяко междучасие, за да "не ме открадне някой друг". Това силно ме задушаване, но вече беше късно за мен, защото бях започнала да го обичам. Започна да ме ревнува и от въздуха. Отдели ме от скъпи за мен приятели и аз пак не възразих, само защото исках той да се чувства добре и да е спокоен. Забрани ми да ходя по дискотеки/клубове и всякакви събирания, на които той не присъства. Имаше паролите ми за всеки възможен сайт, който посещавам (АБВ, фейсбуук и т.н.) и проверяваше съобщенията му. А аз, НИКОГА не съм му давала и един повод, за да ревнува и да се държи по този начин. И все го оправдавах с това, че прекалено силно ме обича. Бях готова на всичко за него. В крайна сметка тази 7-годишна връзка продължи в много сълзи, даване на хиляди "втори" шансове, ограничения и т.н. Въпреки всичко това, аз обичам този човек. Да, разказвайки говоря в минало свършено време, но дойде ли дума за любовта, все още е в сегашно. На студентски празници, на 8-ми март, или на каквото и да било събиране аз не съм била "пускана" от него и с мъка наблюдавах колегите и приятелите си докато се забавляват. Много пъти съм си казвала, че го обичам, но не се чувствам щастлива и съм се опитвала да си тръгна от него, но той докато каже "Остани" и променях решението си. Случвало се е да го хвана, че е на купон в друго момиче - на следващия ден идва с цветя, разплакан и аз прощавах.. Всичките му приятели, дори семейството му ми се чудеше защо съм с него, но аз не исках да послушам никого и вярвах, че всичко ще бъде наред щом сме заедно. Говорихме за дете, за наше собствено семейство и така до 3-ти август, когато разбрах, че е заминал за Германия зад гърба ми с най-добрата ми приятелка. Тя в същия ден на заминаването им ми се обади по телефона и каза "М. заминавам за морето, като се върна ще се видим, целувки" и т.н. В крайна сметка аз разбрах.. Няколко месеца вече аз усещах, че нещо се случва с него, но не предполагах, че и тя ше му отвърне. Той се кълнеше, докато аз плачех и се тревожех, че ще бъде измамена(както и стана), като дори ме обвиняваше, че се филмирам. И така... Без никакви обяснения, без да ми каже,че сме до тук, без каквото и да било от тяхна страна, аз бях изолирана. Изгубих човека, когото съм обичала 7 години непрестанно и най-добрата си приятелка, с която споделях ВСИЧКО (дори интимни неща). Не спях, не ядях, плачех часове наред, а те през това време са били заедно. Въпросът ми е как да спра да го обичам? И защо след всичко това, което ми е причинил аз не мога да го намразя? Изпитвам чувство за вина и понякога се питам дали съм дала всичко от себе си в тази връзка. Става ми тъжно, като си спомня моменти, в които сме се карали и съм казвала някои неща, или неща които пък искала да кажа, но не съм. За това, че а 7 гоидни не заживяхме заедно и т.н. Но знам, че му дадох времето, доверието, любовта, мечтите и копнежите си. Нима това не е достатъчно? И двете ми връзки приключиха заради трети човек. Може би проблемът е в мен, че не успявам да ги задържа? Какво още трябва да дам от себе си, за да бъда щастлива, заедно с човека, който обичам? И на всичко това отгоре, заради стреса и мъките ли, не знам, но пак ми се появява дереализацията от време на време и прави положението ми още по-тежко, защото ми покачва тревожността. Благодаря Ви за отговорите предварително!
  18. В разговора стана въпрос за ревността. Учителя каза: Ревността е извън Любовта. Ревността не е нещо, което вие сте проявили. Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуж дения, в които се намирате при Любовта, са теории на падналите Ангели и вие ги развивате и посочвате за Любов това, което не е Любов.При сегашното знание има ревност, понеже мислиш,че този предмет ще го изгубиш. Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност? Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата. Тогава човек се съмнява в съществото, което обича. Жан Валжан обичаше Козет, отнеха му я и му стана мъчно, а трябваше да му стане приятно, че се намери кой да я обича.Ревността се е появила преди да се е явил човек в тази форма.У всички насекоми и у всички други животни има ревност.Ревността е най-ниската страна на умственото развитие,понеже вече правиш различие между едното и другото. "АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША", т.1
  19. Здравейте, имам нужда от консултация и помощ за да преодолея разкритата изневяра и последвала ревност ! Моля насочете ме към подходящ човек в Стара Загора, който може да ми помогне! Благодаря!
  20. Здравейте, С мъжа ми съм от 6 години, а от повече от 5 години насам не иска да правим секс! С 12 години съм по-малка от него! Бързо след като започнахме връзката се развиха отношенията ни. На втория месец от връзката ни ме покани да се нанеса у тях ( семейна къща с майка му и баща му ). Така ненадейно ме попита дали искам да имаме дете и аз споделих желанието му. След месец опити забременях. Тук е мястото да спомена,че забременях на 20 години, а мъжа ми беше на 32. Генеколожката ми каза да намалим секса до минимум до третия месец,за да не навредим на плода, а сега след време мисля, че това беше абсолютно ненужно и от тогава започна проблема, който мисля, че се усложни и от други фактори. В началото той не обърна внимание на препоръката и е важно да добавя, че секса беше страхотен и за двамата. Изведнъж забелязах, че започва да избягва и когато аз искам да предпочита да се гушкаме. Така от няколко пъти на ден, започна да се случва 2 пъти в седмицата, после веднъж седмично. Минаха 3-те месеца,през които трябваше да внимаваме, а тогава той започна да разрежда повече контактите ни, като на желанието от моя страна ми отговаряше, че е уморен и ще имаме цялото време на света за секс и предпочитал да се гушкаме. С времето ставаше все по-зле и минаваше все по-дълго време, а разбира се аз като бременна жена с побеснели хормони започнах да се разтройвам, което сигурно го е карало да се чувства зле, но аз жях бременна, отхвърлена и напълняла и вече си мислех,че с това го отблъсквам.. Започна да избягва дори да ме гушка, докато гледаме филм, защото сякаш изпитваше страх,че пак ще го закачам и пак ще се караме.. Оказа се че има не малък заем, отпреди връзката ни, за който не знаех, а бяхме на все още не обзаведения етаж, само със спалня, гардероб и баня и разбира се изтегли още един, с което започна да се оправдава,че му е много стреса и няма желание за секс. Казваше,че след като родя ще се оправят нещата, но стана и по-зле.. Освен всичко и родителите му,които живеят на другия етаж започнаха да се месят и да се опитват да "помагат" със съвети, помощ и всичко не поискано от тях, а понеже когато родих бях на 21 години си мислеха,че нямам нужния капацитет за майка. Споделям това,защото разбира се повлияха с тази нагласа и нападки на мъжа ми и отношенията ни се обтегнаха още повече. Разбира се вече 5 години по-късно родителите му ме опознаха, успокоиха се, а и аз сложих някои граници,но сякаш следите в съзнанието му останаха за това че родителите му ме упрекваха в некомпетентност и разбира се той промени своето към мен с непоносимост. Във времето промених нещата, заслужих си цялото уважение като майка,работеща жена със стабилна професия и добра заплата,дори уча, но мъжа ми не иска да допусне дори по-страстни целувки, защото сякаш го е страх,че ще правим секс?! Важно е да добавя,че много от караниците ни бяха за това,че го хващах или виждах,че е гледал порно.. почти постоянно,а казваше че нямал желание или бил изморен. Предлагала съм му алтернативни начини да сме интимни,без да има нужда да прави каквото и да е но не иска. Предлагала съм му да гледаме заедно порно.. Предлагала съм му ако не го привличам да имаме отворена връзка,но побеснява при мисълта. Не съм му изневерила нито веднъж, поводи за ревност също не му давам,но съм красива жена и той доста ревнува. Виждам го,че постоянно ме следи с поглед и интерес какво правя,как го правя, понякога се крие да не го видя,че ме наблюдава. Също така ако сме в различни стаи и вляза при него не може да си намери място, не спира да подскача и да обикаля. Често се засрамва ако ми срещне погледа, а не ме допуска до себе си. Когато на няколко месеца ми омръзне да съм търпелива и отворя темата прави така че да се скараме и някрая на въпросите ми защо ми отговаря "С такава жена не мога!" , като визира това че съм ядосана, сякаш не е нормално да се ядосам на няколко месеца един път за тази огромна липса с години. Последните 3 години нито веднъж, а последния път мисля че се притесни и нищо не се получи и не допусна друг опит. Кажете ми има ли надежда за решение на проблема и какъв точно е той, защото мъжа ми ми казва все да изчакам,че от самосебе си ще се оправят нещата. Казва,че ме желае, виждам го в очите му,но интимно ме отбягва, дори вече не иска да ходим само двамата някъде,а винаги включва в плана и детето с цел защита от мен сякаш.. Предлагала съм му да ходим на психолог, сексолог, дори само да отиде на лекар профилактично,но твърдо отказва. Наскоро го убедих да пие едни билкови хапчета, каза че е съгласен да ги купя и вече мина месец,а той е изпил едно хапче тайно и това беше.. Кажете ми реално има ли шанс да се променят нещата? Или да не губя повече време, защото развих цял куп здравословни проблеми покрай неговия..
  21. Прекалената ревност издава дълбоки психични проблеми, както и никаквата ревност също. Прекалената ревност най-често е свързана със търсене на смисъла на живота извън вас и зависимостта ви от външните фактори и колкото и изненадващо да звучи липсата на каквото и да е ревност означава същото или по-скоро защитно замаскиране на същото. Единствената полезна стъпка е работата с психотерапевт според мен.
  22. Мислих, мислих и ето какво измислих внезапно: Казват, че съм общо-взето добър човек с принципи и поведение. Но ревността никак не ми е чужда и е една от отрицателните ми характеристики. Не че вдигам скандали ала италиано, о не, по най-тънкия и неуловим начин мога да я проявя - спокойно, с поглед, с държание. Пределно ясно ми е откъде идва /генетически и астрологически доводи и житейските поводи/, знам добре, че до никъде не води /освен до разпад/, но въпреки това не мога да си представя, че утре мъжът ми ще ми снесе някоя новина и аз ще се възрадвам от все сърце - защото видите ли , той е щастлив. Ами няма да се зарадвам. Нито ще ми е все едно. Неверността е човешки недостатък. Как се изправя той? С болка, с катарзис. С минаване през ада. този ад може да е проявената ревност, може да е преживяната загуба, обида. Аз ревнувам, защото очаквам да бъда излъгана и обидена. Ревнувам, за да не се изненадам. Ревнувам, защото това е предпазната мярка. Знам, че така може да предизвиквам мислеформи и даподтиквам към изневяра - което го мислиш, става. Но също така знам, че досега това не се е случвало. Моята ревност е също предупреждение към човека, с когото съм. Той трябва да знае кое ще ме нарани и ако ме обича, няма да го допусне. Моята ревност също наранява - рибата в морето, а пък аз съм сложила тигана. Когато се опарите, идва болката. Ревността предшества изгарянето - ревнувам човек, който не ми е изневерил. Изневери ли ми - вече не го ревнувам. Ревнувам, защото искам честност, откритост. Ревнувам, защото освен любовница аз искам да съм най-вече приятел. И ако споделя с мен грешките си, значи е заслужил доверие и прошка. Ревнувам, когато виждам заплаха. Заплаха за кое, ще попитате? Заплаха за целостта. Моята ревност е моят ключ, с който завардвам вратата на дома, в който не искам да влизат крадци. Разбира се, че не можем и не бива да ограничаваме контактите си само до един човек, това е абсурдно и немислимо. Но нима няма да ви направи впечатление, мили дами, че мъжът до вас желае да опознава хората и в любознателността и любовта си към тях търси контакти - за разговор и споделяне с непознати. Но нито веднъж непознатият заговорен не е бил мъж! Това няма ли да ви поучуди и наведе на някои мисли? Интерес към психиката и поведението на другия, противоположен пол - да, може би. И докъде се простира той, интересът? Ето ви малък пример за повод за ревост, за съмнение. Никога не съм обичала без да проява поне мъничко ревност. Винаги е намесена, колкото и да не я искам. От което следва ли, че обичта ми не е била истинска нито веднъж? От това следва ли, че съм неспособна да обичам? Не смейте да ме порицавате и клеймосвате. Не смейте да отнемате надеждата ми, че случващото се е любов. Аз никого не задържам насила. Способна съм да понасям раздели, но не съм способна да понасям лъжи. Ревността е жар. На един славянски език коренът на думата за ревност е точно този - жар. Също като жарава. Любовта е пламък, нали, тя гори и се разгаря. Тя е вечен огън. Топли и изгаря. Пламъкът оставя жарава. Има ли оган, има и нажежени въглени. За людската, проска обикновена любов говоря, не за свръхлюбовта на свръхбовека. Аз не съм свръхжена. И си го признавам. Ако някой реши, че е достоен за моята любов - тази с Огън и Жар, трябва да знае, че тя няма да го изгори, стига де не бърка с ръце в горещите въглени.
  23. Ученикът трябва да бъде като учителя си, до същия уровен, нито по-долу, нито по-горе, той там като достигне, по-нагоре не може да се подигне. Като своя учител да бъде и по тяло – да има същия строеж на тялото, и по сърце – да има сърцето на своя учител, и по ум – да има ума на учителя си, и волята му да е както волята на неговия учител. Тогава какво е искал да каже Христос: „Не е ученикът по-горен от учителя си“? Той поставя два принципа. Ученикът иска ли да бъде учител, той е изгубил своето предназначение, той не е разбрал основния Божествен закон в света. Иска ли човек да стане като Бога, той е изгубил своето предназначение. Ученикът е една бяла книга, върху която може да се пишат хубави неща. Ако тази книга е написана, няма какво да се пише отгоре. Учителят е написана книга, на която хората се учат, а от ненаписаната книга никой не може да се учи, но всеки може да слага своите забележки. Питам сега: ако онова, което сте научили от вашия учител, няма къде да го сложите на тази книга, какво ще ви ползва вашето знание? Един прост пример: ако идете при някой земеделец и се нуждаете от жито, той е готов да ви даде две крини, но вие нямате торба и той няма торба, как може да го използвате? С една шепа не може да се храните, трябва чувал. Този чувал е ученикът. Житото, като се изсипе вътре, ще бъде учителят. А двамата – учителят и ученикът, като идат на нивата и изтърсят житото в нея, ще дойде растежа. Сега ние встъпваме вече в една нова област, която е малко неразбрана, но казвам: под думата „учител“ Христос разбира един завършен процес, а под думата „ученик“ – един процес, който сега се започва. Учителят ще мисли по правилата, по които той е длъжен да мисли, и ученикът ще възприема това знание според правилата, на които животът му е подчинен. Учителят има известно задължение, а ученикът има друго задължение. Но не мислете, че тия отношения се раждат сега. За да бъде човек в духовен смисъл ученик, то е определено от хиляди години, то съществува от хиляди години. …първото нещо: всички вие трябва да съзнаете отношението си като ученици. И злото в сегашния свят е, че всички искат да бъдат учители. Нямам нищо против това, стига да сте една книга, не само написана, но хубаво написана. И тази написана книга, като я прочете който и да е, да може да изправи и подобри своя живот. Сега ще се поспра малко, ще ви разправя една легенда. Един от великите ангели на небето – аз го наричам Орифил – дошъл да посети хората и да види как живеят, да се позанимае малко със своите изследвания. Като минавал през една улица, чул да се вдига голям шум, гледа в една люлка едно малко дете и му казва: „Братко, защо плачеш?“ – „Няма кой да ми помогне, тия хора не ме разбират, те са ме оставили в тази люлка, малък съм, не мога да се проявя, пък и не разбирам закона.“ – „Какво искаш?“ – „Гладен съм.“ Взема ангелът биберончето, туря го в устата му. Това било едно малко момиченце на една година. Ходил той, изследвал. След 4–5 години минава, гледа на пътя друго момиченце, пак в неволя, плаче, плаче. „Защо плачеш?“, пита го. – „Изгубих майка си, не зная как да се върна у дома.“ Взема той това момиченце, завежда го вкъщи и забелязва, че то е същото, на което той дал биберончето. Първия път плачеше, че нямало кой да му даде храна, а втория път плаче, че е изгубило майка си. Ходил той, изучавал управлението на хората, науките им. След 19 години минава там при една река и вижда една мома на 19 години, която се готвела да се хвърли във водата, спира се той и ѝ казва: „Какво искаш да направиш?“ – „Отчаяна съм от живота, мен не ми се живее, защото имах един, който ме обичаше, излъга ме, и сега за мен животът няма смисъл.“ – „Мислиш ли, че този, когото обичаш, може да ти даде това, което желаеш?“ – „Аз само с него мога да бъда щастлива.“ Пак плаче тя. Първия път плаче за хлебец, за млечице, втория път плаче, че е изгубила майка си, а третия път, че е изгубила своя възлюбен. „Ще чакаш, ти ще намериш своя възлюбен, ти си се излъгала, твоят възлюбен никога не лъже, теб е излъгал някой в името на твоя възлюбен и ти искаш да се хвърлиш сега в реката.“ И съвремените хора са се отчаяли: някой плаче за хлебец, други за баща и майка, а трети – че са изгубили смисъла на своя живот. Защо са изгубили смисъла на своя живот? – Те не са намерили още тоя смисъл, не са го намерили. А когато вие намерите вашия възлюбен, какво ще ви даде той? Сега мнозина говорят за възлюбения и казват: „Да има някой да ме обича“. Аз казвам, ако турят една въшка на главата ви и тя ви обича, тя чопли, вие почнете да се дращите, тя казва: „Аз искам да посмуча от твоята кръвчица, за да стана благородна като теб“. Е, колко години трябват на една въшка да смуче, за да стане като теб? Силата не седи в това да те любят. И казвам една велика истина: Няма човек в света, който да ви люби. И ако някой ви казва, че човек може да ви люби, аз съм на противното мнение. Човек може да бъде проводник на Любовта, но да ви люби, не може. Любовта в света, това е Бог в своята целокупност. И да искаш да те люби някой, значи трябва да искаш да те люби Господ. И този Господ, за да ви люби, трябва да избере един човек, който да е проводник, за да Го познаете. Заблудите ли се вие, да помислите за онзи, чрез когото Любовта иде, да кажете, че от него излиза, вие ще бъдете при реката, да се хвърлите вътре, за да се удавите. Ама ако на този прозорец, през който минава тази Любов, тури някой своите кепенци и не може да премине Любовта и тя остава навън, кой е крив? Любовта изисква само да нахраниш гладния, голия да облечеш, невежия да научиш. Любовта не изисква да правиш на хората палати, да правиш по 10 костюма, по 10 чифта чепици, но Любовта изисква да му дадеш само това, което му е необходимо, а другото и децата даже могат да направят. ... Малко му дай, но с Любов му дай. И българинът казва: „Не гощавайте много“. И всичката съвременна дисхармония сега от какво произтича? Ти любиш някого, но почваш да ревнуваш. Какво показва ревността? Ревността – това е една любов, проявена чисто на физическия свят. Ревността – това е първото съмнение, че ти нямаш вяра в моралния престиж или уровен на твоята жена или мъж. И учителят може да ревнува своя ученик, ако е изгубил доверие в него. И ученикът може да ревнува своя учител: той е изгубил доверие в учителя си – проявление чисто на физическото поле. Е, питам: ако ревнуваш, какво ще спечелиш? Ревност за Истината е друго, а ревност за Любовта е друго – когато с тази ревност ти отслабваш и ограничаваш човека във всичките негови постъпки, то е безразсъдство, то е чисто физическо. Това са полици: ти ме следиш, аз съм подписал 10 полици и ти ме следиш, дето отида, да не би да избягам някъде. Може да питаш: „Еди-кой господин в София ли е?“ – „Защо?“, питам. – „Аз много се интересувам за него, защото имам вземане-даване“ или „Не искам да изляза от България, защото десетте полици…“ Като вземеш полиците, да отива където иска. Прав е човекът. Следователно, ако ти ревнуваш човека, разбирам, че имаш да му плащаш, а ако той те ревнува, има да ти плаща. Питат някои: „Как да махнем ревността?“ – Ще си изплатите полиците, ще влезете в положението на учители и ученици, т.е. същите принципи ще усвоите; ще влезете в положението на слуги и господари, защото за да подобрим този живот на земята, ние трябва да разберем великия Божествен закон и да уредим сегашния си живот. Любовта – това е едно разумно проявление и само между две възвишени и разумни същества. И всякога, когато Любовта се проявява, има разумност. Даже тази Любов се проявява в кристалите. Любовта трябва да бъде разумна. Престане ли тази разумност, Любов няма. И когато говорим за Любов, разбираме две същества еднакво развити по ум и сърце: еднакво умни, повдигнати културно, с благородни души и силна воля, само такива две същества могат да се разберат. Ако твоят приятел ти каже една дума и ти я разбереш по един начин, а той по друг, каква любов може да има? А ако се скарат, каква любов е тя? Когато се карат, каква любов може да има? Любовта е като музиката, само двама велики музиканти, като се съберат, единият вземе първата цигулка, другият – втората, обичат се. Защо? – Двамата ходят заедно и дават концерти. Ако дойде третият, ще каже: „И аз ще дойда“, но него може да вземат да им варди цигулките, а на сцената сами ще свирят двамата. Това значи да се обичат. Едно „аз“ има в света, само Бог е „аз“, Онзи, първият, Който е създал всичко в света. „Аз“ подразбира Бога, Който е създал целия космос. Само Той може да каже: „Аз създадох всичко това, всичко това е Мое. Аз съм и освен Мене няма друг“. А сега ние се изпъчваме и казваме: „Аз съм, знаеш ли?“ – Да, ти си един „аз“, който нищо не си направил; ти си един „аз“, който даже 100 килограма не можеш да носиш на гърба си; ти си един „аз“, който не можеш да претърпиш една малка обида, един „аз“, който не можеш да живееш с никого, не си уредил сметките си и т.н. Трябва да съзнаеш кой е тоя „Аз“. Това е Бог, Любовта. Тъй трябва да мислим и само по този единствен начин ние можем да урегулираме живота си. Само един морал има в света. Ученикът не е по-горен от учителя си
  24. На 20 години съм, студентка по психология. Не знам от къде да започна дори.Но се чувствам... даже не знам как се чувствам. Не знам какви думи да използвам. Просто не се чувствам че принадлежа на този свят. Нищо не ме мотивира да стана сутрин от леглото дори. Доскоро си мислех че съм в депресия поради това че се прекъсна връзката, в която бях, но не. Събрах се пак с човека но никакво подобрение. След самоанализиране стигам до извода че проявявам негативните симптоми на шизофрения. Изпитвам пълна апатия към всичко, не изпитвам емпатия към хората, дори не знам какво да си говоря с тях(което е мъчение за мен,)Към собствените си родители не изпитвам дори обич или привързване, а до преди те бяха всичко за мен.Единствените моменти когато се чувствам по-добре са когато съм с човекът, и от това ми става още по-зле че съм зависима, че ако той е с друг човек просто аз откачам, имам болезнена ревност. Изгубих себе си, не знам какво искам, какво ме влече, нямам мечти, нямам желание, на моменти става толкова тежко че просто искам да ме няма. Бях в депресия като бях по-малка, не знам всичко има ли общо или се е насъбирало.. Пуших трева, но не изпитвах еуфорията, която и другите, а голяма мнителност, тогава не обръщах внимание, но сега се замислям че ми се е засилвала параноидността, която по принцип съществува, съмнявам се доста в хората изглеждат ми изкуствени, фалшиви, че казват едно а мислят друго. Друсах се с амфетамини, не бях зависима, но мислех че и те са оказали някакво влияние. Ходих на психолог, след като ме остави гаджето, защото имах чувството че животът ми е свършил, той ми каза че не ми е зарастнала първата рана от изоставяне (забравих да спомена, че съм осиновена), и че съм поставила човекът на мястото на биологичната майка. Спрях да ходя при психолога защото не виждах напредък, казваше ми неща които знаех, че трябва да си намеря хоби, че трябва да се разсейвам, а не постоянно да мисля за гаджето. И аз си го казвам но не знам как да го направя.В града в който уча не успях да създам нови приятелства, защото чувствам бариера между мен и хората, не знам за какво да говоря, да не се изложа или не знам и как да го опиша. Когато се прибера в нас почти не контактувам с нашите, защото и с тях не знам за какво да си говоря. Филми не мога да гледам, защото не мога да се концентрирам, книги не мога да чета поради същата причина, чувствам че не чувствам нищо друго освен някакъв ужас.Забутах се в теориите за конспирация и езотериката и не знам, просто кое от всичкото ме докара до този ужас. Дните да минават покрай мен, всичко да се променя, а аз да не усещам нищо.Дали се побърквам или и аз не знам вече. Имам чувството че това ще остави траен отпечатък в мен и никога няма да се промени или просто ще превъртя, но не и да се чувствам нормален човек.. Дори не мога да структурирам, това което искам да напиша... Какво ми е според вас? Дали си самовнушавам тази шизофрения? Дали сама се докарах до това положение с моето свръханализиране? Или наистина ми има нещо сбъркано.
  25. Ushna

    Чии са децата ни?

    Да, iti е прав/а. И Александър е прав за разграничаването, за голямо съжаление. Благодаря на всички, които изказаха своето мнение. Щеше да е добре да формулирам темата по различен начин. Понеже се изказаха предположения за ревност, ще напиша, че според мен се касае за друго. Чувство за малоценност. Нямам чувство, че някой ми принадлежи по какъвто и да е начин. А детето ми, за него още от моментът, в който разбрах, че съм бременна, осмислих, че аз ще съм само негов помощник в израстването, посредник в навлизането в света и живота. То не е моя собственост, независимо дали в биологичен план носи нещо от мен. Принадлежи само и единствено на себе си. Както всеки друг човек. Не зная дали са езотерични фантазми, Божидар. Да, чета. И съм и доверчива, често до глупост. Не се срамувам, това съм аз, вреди най-вече на мен. Но, в случая, споделям по-скоро лично усещане и наблюдения. И тъй като предостатъчно ви занимавах с лични глупости, мисля да спра с това. Все още си мисля, че е добре темата да бъде изтрита. Може би да се пусне за обсъждане в друга форма, ако има интерес.
×