Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for 'ревност'.


Didn't find what you were looking for? Try searching for:


More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

569 резултата

  1. Благодаря Ви за бързия отговор .Трябва да го види лекар ,ще е трудно защото той казва ,че ние всички роднини сме се наговорили да казваме ,че това не е истина , не знам какво стана изведнъж , всичко беше нормално .Преди 13 години на един футболен мач го удариха с камък в главата , тогава ходихме на скенер и на лекар и всичко беше на ред , възможно ли е след толкова години нещо да отпуши това състояние .Много искам да отида но проблема е ,че той става по агресивен когато говорим и сега даже не иска да говори с мен и затова изчаквам . Единствения човек който може да го склони да отиде на лекар ,това е неговата приятелка и ако сега отида мога да попреча , ще изчакам тази седмица и ако не стане ,ще отида .Той винаги е бил много енергичен от малък и много емоционален , нещата които си въобразява са не съществуващи неща свързани с неговата приятелка но в тях намесва и роднините , възможно ли е поради силната обич ( той я обича много ) това да е вид ревност но защо чак сега , те са заедно от пет години и всичко беше на ред .Благодаря Ви .
  2. Съпругата ми е била жертва на системни изнасилвания в ранния си пубертет( по разкази от нейна страна). Близо 2 години са я чакали да излезе от дома си или да излезе от училище за да се възползват от нея. По един или друг начин това е приключило но от там вече ми става странно. В същия този период когато не е била в града а на село си тя е продължавала да прави секс с различни момчета и мъже. Така е продължило много време като сексуалните и контакти са били в общи линии с който я поиска. В съвместния ни живот ми е давала поводи за ревност но нищо което мога да докажа което доведе до доста скандали и няколко пристъпа на неадекватност придружени с припадъци, сълзи и несвързан говор. След инжекция диазепам се успокоява, но последния път беше неадекватна няколко дни. По нейни твърдения чувства стягане в главата в областта на челото и тила. По мое мнение е просто защитна реакция която се задейства всеки път когато се почувства притисната. Лъже системно. Има склонност да манипулира. Въпроса ми е. С какво си имам работа? Болен човек или просто една курва...?
  3. Да,разбирам,но все пак аз не го търся,нито му пиша.Когато се засечем по нощни заведения,единия път даже здравей не ми казва,а следващ път както преди 2 дни идва директно при мен все едно сме заедно,дори не го карам аз да идва да остава,той сам го прави,радва ми се супер много,проявява ревност дори ако някой има около мен и после минават часове например,отиваме някъде(не правим секс),прегръща ме целува,прави някакви планове да се видим и после все едно става друг,изчезва до следващия път,седмици,месец и т.н.Винаги той прави първата крачка,как би било редно да реагирам тогава,за да не предизвиквам отвращение както казахте,да му кажа махай се,изчезвай,тогава ли ще почне да ме уважава.
  4. Слънчева

    Жал ми е за народа

    ...Някой казва: „Трябва да бъдем благоугодни на народа." Как да бъдем благоугодни, със скъсани дрехи ли? Не, богатство се изисква. Който отива при народа, той трябва да му даде нещо, а не да взима от него. Който дава на народа, а не взима от него, той е истински негов благодетел. Благодетелят трябва да даде богатство на своя народ; той трябва да внесе в него живот, светлина и свобода. Който туря юлари, гемове на своя народ и го прави тревопасно животно, той не е негов благодетел. И след това той ще каже, че този народ е нахранен, задоволен. Ние не споделяме тази идея, тя не е Божествена. Животните могат да мислят така, но да мисли така съвременният културен човек на 20 век, не е позволено. Това е грях, това не е човещина, това не е истина. Христос казва: „Жал ми е за народа." Това значи: жал ми е за народа, че има такива пастири; жал ми е за народа, че има такива учители; жал ми е за народа, че има такива управници; жал ми е за народа, че има такива наставници; жал ми е за народа, че има такива майки и бащи. Питам: ако Христос дойде днес, след 2 000 години, в какво положение ще намери съвременния християнски свят? Ще намери ли, че този свят седи по-високо от еврейския народ, за когото казваше, че му е жал? Много нещо още трябва да се внесе в този свят. Въпросът е, обаче, за разумните хора, които трябва да дойдат, ние не трябва да очакваме спасението на света по механичен начин. Спасението на света зависи само от един момент - всички хора да запалят свещите си. Запалените свещи, това са човешките умове, които трябва да светят от чисти, трезви мисли. Ние трябва да турим чувствата си в едно магнетично поле. Сърцето е магнетично поле, умът е електрично поле. Какъвто е умът на човека, такова ще бъде и сърцето му; каквото е сърцето му, такъв ще бъде и умът. Следователно, каквито са умът и сърцето на човека, такива ще бъдат и постъпките му. Защо? Защото материалният свят е извод, резултат на общото действие на човешкия ум и на човешкото сърце. Всичко, което имаме днес, е резултат на нашите мисли и чувства от преди хиляди години. Вследствие на това бъдещият живот може да се предскаже още днес. Обаче хората трябва да знаят, че те не са единствените фактори в света. Учените хора са се домогнали до един род лъчи, които проникват в науката, в изкуствата, в живота и оказват влияние върху тях. Отде идат тия лъчи и те не знаят. Какво име да им дадат, също така не знаят. Те забелязват, че в тия лъчи има известна разумност. В това отношение и съвременните учени ще дойдат до индийската философия, според която се допуща съществуването на едно разумно слънце в космоса. Следователно всички промени, които стават в нашата слънчева система, се дължат на лъчите на това разумно слънце. Туй подразбира стиха, който Христос някога е казал: „Събудете се вие, които спите! Събудете се вие, мъртвите!" Пертурбациите в Света се дължат именно на тия лъчи, които будят съзнанието на хората. Христос казва: „Последният ден ще ги събудя." Идат Божествените лъчи, които ще събудят мъртвите, ще ги изкарат вън от гробовете им. И на вас, които се колебаете демократи ли да станете, земеделци ли да станете, народняци ли да станете, казвам: никакви не ставайте! „Жал ми е за народа." Жал ми е за земеделците, които нищо нямат; хамбарите им са празни; дрехите им нищо не струват. Жал ми е за радикалите, радикалът на които нищо не може да донесе. В радикалите има радикални числа. Всяка партия трябва да има една основна идея, която да я отличава като партия. Демократът трябва да мисли и чувства правилно. Той трябва да има чист и светъл ум, както и чисто и светло сърце. Същото се отнася за всяка партия. И тогава, като срещнете един демократ, земеделец, народняк или някой от попска партия, да ви е приятно, че сте го срещнали. Това не значи, че партиите не са на мястото си. Всяка партия не е на мястото си, когато тя е болна, хилава, когато лекари я гледат, когато нейните водители, депутати умират от разрив на сърцето или от други болести. Здрава ли е партията, тя е на мястото си. Нито водителите на партиите трябва да умират, нито майките, които раждат. Младите майки и бащи трябва да бъдат здрави. Казвам: жал ми е за майките, които умират; жал ми е за бащите, които умират; жал ми е за учителите, които умират; жал ми е за всички, които умират. Какво трябва да се прави тогава? От всички се изисква нова идея, нова мисъл. Новите мисли, които сега се проповядват, са идва ли много пъти при вас, но вие сте се колебали да ги приемете ли или не. Вие трябва да усилите вярата си, защото тя е ваше наследство. Всяко нещо трябва да се опита, да се провери. Ако мислите, че като богати ще влезете в небето, вие се заблуждавате; ако мислите, че като сиромаси ще влезете в небето, вие пак се заблуждавате. Бъдещата култура няма да бъде нито на буржоазията, нито на пролетариата. Кой създаде буржоазната партия и кой пролетариата? Парите създадоха буржоазната партия, а безпаричието - пролетариата. Всички забогатели пролетарии станаха буржоа, а всички осиромашели буржоа станаха пролетарии. Бъдещата култура трябва да бъде култура на свободните хора. Буржоата и пролетариите трябва да споделят идеята за братството, да се считат братя. Те не се родиха нито пролетарии, нито буржоа, но се родиха братя помежду си. Такова трябва да е бъдещото разбиране на хората. Дойдат ли хората до това разбиране, и войната между тях ще изчезне. Днес войните стават не само на бойното поле, но и в домовете. Преди няколко деня дойде при мен една млада жена за съвет. Тя каза: „Не зная какво да правя. Оженихме сестра ми за един млад човек, когото считахме за много благороден. Обаче оказа се, че той бил много ревнив. Ожениха се, ходиха в странство, върнаха се, но той все същ си остана. От ревност й приписва най-големите престъпления. Докато сестра ни беше при майка ни, гледаха я като писано яйце, а сега й се приписват недостойни качества. По цели дни седи затворена в къщи, никъде не излиза, не я пуща да се срещне с жив човек." И този човек минава за културен! Проповядва свобода на хората, а жена си ограничава, държи я като робиня. Коя е причината за тази ревност? Ревността е атавистично чувство, останало у човека от минали съществувания. Това е желанието на богатия да хване сиромаха, или желанието на вълка да хване овцата и да я изяде. Колкото и да вика овцата, щом вълкът я хване веднъж, той я разкъсва и изяжда. Следователно отрицателните прояви на хората се дължат на ред атавистични чувства у тях. Съвременните хора страдат от безлюбие. Казвате: какво нещо е любовта? Майката жали за детето си, понеже има любов; учителят жали за ученика си, понеже има любов; приятелят жали за приятеля си, понеже има любов. Ако любовта не влезе между хората, да повдигне възвишеното и благородното у тях, нищо не може да се постигне. Аз не съм за онова моментално, механическо подобрение на света. Не е въпросът да се поддържа привидно добрата страна на хората, защото, като се пишат житията на светиите, за пример, зад добрата им страна се крие опаката. В този смисъл те не могат да бъдат авторитети. Преди години, когато правих своите научни изследвания, отидох в един манастир. Там ме заведоха в една стая, дето имаше черепи на калугери, заминали за онзи свят. Някои от тях са били добри, отлични хора, и като калугери те са били на мястото си. Запитаха ме: Отде знаеш това? - Всичко е написано на главата на човека. Един ден и по вашите глави ще може да се чете всичко, което е написано. Като правех изследванията си, аз си носех свещица, която запалвах и турях в черепа. Питаха ме защо турям свещта вътре. Като турям свещта вътре, по този начин познавам на кои места черепът е по-тънък. Тънките места на черепа показват, че в тия области човек е работил повече, отколкото в другите. Щом поставя свещта в черепа, веднага чета написаното на главата, а те мислят, че правя някаква магия. По главата човек може да чете своето минало, както и това на другите. Казвам: когато човек внася чисти и светли мисли в ума си, добри и светли желания в сърцето си, той ще може да гадае своето минало, настояще и бъдеще. Когато Христос дойде на Земята, Той имаше пред вид една велика цел, а именно: Той искаше хората да познаят Бога. Бог не е предмет на невежите. Ако Бог е създал цялото човечество, ако Бог е създал този велик свят, с толкова разумни същества в него това показва, че Той има грандиозен ум. Щом е така, Бог е помислил и за човека. Той няма да го остави вечно да живее на Земята. Един ден училището на Земята ще се затвори за човека и ще го изпратят в други светове да се учи. Определено е колко години може да остане човек в земното училище. Ако той прогресира, ще го изпратят в по-висок свят, там да се учи. Ако на Земята не прогресира, ще го върнат назад, в по-нисък свят, в по-гъста материя. Това може да е така, а може и предположение да е, обаче същественото за вас е да мислите трезво, без да се тревожите. Имайте вяра, която всеки ден може да опитвате. Ако имате тази вяра, ще опитате, че в света съществува разумна обич между хората. Като приложите тази обич и тази вяра, когото срещнете, ще го познавате. Който има тази обич и тази вяра в себе си, той ще може да се справи и с най-големия разбойник. Един наш приятел разправяше една своя опитност. Една вечер пътувал през една гора и се забъркал из нея. Като се лутал натук-натам, попаднал в една разбойническа банда. Той веднага схванал какви са тези хора и започнал да се ръкува с тях, като им казал: „Много благодаря, че попаднах между толкова добри хора! Ако бях останал сам в гората, може би щях да бъда разкъсан от мечки, а между вас съм напълно спокоен и сигурен." Той си поговорил това-онова с тях и сутринта всички станали да го-изпращат. Никой нищо не взел от него. На разделяне с тях той им казал: „– Да ви оставя нещо от благодарност. Вие ме приехте много добре. – Нищо не искаме от теб. Ние сме доволни, че имахме такъв гост като теб. От дълго време не сме имали такова посещение. Човещината изисква да те приемем както трябва.” Казвам: ако човек без вяра попадне в такава банда, той ще изгуби присъствието на духа си, ще мисли, че е загубен. Не, тук действува един велик закон на Битието, който нарежда такива случаи в живота на човека или като препятствия за усилване на вярата, или като условия за сближаване на хората. И тъй, когато хората казват, че човек за човека е вълк, това е едната страна на живота. Неразумното в света кара хората да бъдат едни за други вълци, а разумното в света прави хората едни за други приятели. Желая на всички да имат разумното в себе си! Казвам: радвам се за народа, че има какво да яде, да пие и да живее добре. 10. неделна беседа, държана от Учителя на 6 декември 1931 г., София, Изгрев.
  5. Мислих, мислих и ето какво измислих внезапно: Казват, че съм общо-взето добър човек с принципи и поведение. Но ревността никак не ми е чужда и е една от отрицателните ми характеристики. Не че вдигам скандали ала италиано, о не, по най-тънкия и неуловим начин мога да я проявя - спокойно, с поглед, с държание. Пределно ясно ми е откъде идва /генетически и астрологически доводи и житейските поводи/, знам добре, че до никъде не води /освен до разпад/, но въпреки това не мога да си представя, че утре мъжът ми ще ми снесе някоя новина и аз ще се възрадвам от все сърце - защото видите ли , той е щастлив. Ами няма да се зарадвам. Нито ще ми е все едно. Неверността е човешки недостатък. Как се изправя той? С болка, с катарзис. С минаване през ада. този ад може да е проявената ревност, може да е преживяната загуба, обида. Аз ревнувам, защото очаквам да бъда излъгана и обидена. Ревнувам, за да не се изненадам. Ревнувам, защото това е предпазната мярка. Знам, че така може да предизвиквам мислеформи и даподтиквам към изневяра - което го мислиш, става. Но също така знам, че досега това не се е случвало. Моята ревност е също предупреждение към човека, с когото съм. Той трябва да знае кое ще ме нарани и ако ме обича, няма да го допусне. Моята ревност също наранява - рибата в морето, а пък аз съм сложила тигана. Когато се опарите, идва болката. Ревността предшества изгарянето - ревнувам човек, който не ми е изневерил. Изневери ли ми - вече не го ревнувам. Ревнувам, защото искам честност, откритост. Ревнувам, защото освен любовница аз искам да съм най-вече приятел. И ако споделя с мен грешките си, значи е заслужил доверие и прошка. Ревнувам, когато виждам заплаха. Заплаха за кое, ще попитате? Заплаха за целостта. Моята ревност е моят ключ, с който завардвам вратата на дома, в който не искам да влизат крадци. Разбира се, че не можем и не бива да ограничаваме контактите си само до един човек, това е абсурдно и немислимо. Но нима няма да ви направи впечатление, мили дами, че мъжът до вас желае да опознава хората и в любознателността и любовта си към тях търси контакти - за разговор и споделяне с непознати. Но нито веднъж непознатият заговорен не е бил мъж! Това няма ли да ви поучуди и наведе на някои мисли? Интерес към психиката и поведението на другия, противоположен пол - да, може би. И докъде се простира той, интересът? Ето ви малък пример за повод за ревост, за съмнение. Никога не съм обичала без да проява поне мъничко ревност. Винаги е намесена, колкото и да не я искам. От което следва ли, че обичта ми не е била истинска нито веднъж? От това следва ли, че съм неспособна да обичам? Не смейте да ме порицавате и клеймосвате. Не смейте да отнемате надеждата ми, че случващото се е любов. Аз никого не задържам насила. Способна съм да понасям раздели, но не съм способна да понасям лъжи. Ревността е жар. На един славянски език коренът на думата за ревност е точно този - жар. Също като жарава. Любовта е пламък, нали, тя гори и се разгаря. Тя е вечен огън. Топли и изгаря. Пламъкът оставя жарава. Има ли оган, има и нажежени въглени. За людската, проска обикновена любов говоря, не за свръхлюбовта на свръхбовека. Аз не съм свръхжена. И си го признавам. Ако някой реши, че е достоен за моята любов - тази с Огън и Жар, трябва да знае, че тя няма да го изгори, стига де не бърка с ръце в горещите въглени.
  6. Здравейте!Синът ми е на 11 години.Проявява силно изразен егоизъм,безразличие към останалите,ревност,озлобява се лесно...Не успява да си намери приятели.Това е така,защото изисква постоянно внимание и се натрапва,без да се интересува от това как се чувстват другите.Винаги смята,че той е правия,а останалите са виновни.Не умее да общува,да изслушва,по скоро "чува"само себе си.Обича да получава внимание и признание,въпреки,че не се старае да го заслужи,по скоро го изисква.Беше започнал да лъже,само и само да изглежда интересен и неповторим в очите на хората.(разбира се на непознатите)От малък ги проявява тези черти в поведението,но с времето това се задълбочава.Отделя се някак...,чувства се неразбран и недооценен,смята че всички го мразят.Говорили сме много по тези въпроси.За хитруването и лъжите,много пъти съм му обяснявала,че това ще му спечели само временно компания,но истинските приятели,се печелят тогава когато на един човек ,може да му се има доверие.Затова не трябва да се лъже,защото след лъжите винаги има лоши последствия за лъжещия. Споделял ми е ,че се опитва да промени това в себе си,но му е много трудно.Разказвали сме си притчата за двата вълка и как расте този когото храним в себе си.Говорили сме за добрите мисли,които ни помагат да бъдем по-добри и по-здрави.За състраданието и приятелството,за изборите които правим и последствията от тях... Навсякъде,където чета по тези въпроси,се говори за нуждата от психотерапия,но в града в който живеем(Силистра)не успях да намеря подходящ терапевт.Въпросът ми е,как да помогна на детето си в семейната среда и като личен приятел,за да преодолее това състояние?
  7. Диан Георгиев

    "Петре, скрий ножа!"

    Тия думи на Христос отдавна се сбъднаха и не чрез приказки и четене на духовни книги се разбира това,а от преглед на неумолимите факти на станалото през изминалите две хиляди години. Те показват достатъчно примери на алчност и беззакония от страна на християните, грабежи, жестокости и страдания, които причиниха на различните от тях в името на ревността им към техния бог. Тази ревност нямаше нищо общо с Христос, както и към който и да е бог въобще, а само към тяхното мислене и удовлетворението което им носеше тази ревност духовно и материално. Тя мина като извършена в името на Христос и за успеха на християнството, църквата, царството Божие, доброто и други красиви думи. Страданието на пострадалите нямаше значение пред религиозното възторзи: "Колко черен е Юда и колко смирен е Христос! Да го защитим! Вади ножа, Петре!". Петър бе освен ученик на Христос, така и първи папа на римската католическа църква, която имаше най-големи богатства и власт да налага религиозната си ревност. Тя въведе и изгарянето на клада като наказване "без проливане на кръв", докато в римската империя най-тежкото наказание е било само разпъване на кръст. Единствено отнемането на правата на вярващите да наказват другомислещите спря тази лудост по духовни персонажи и видения. Последното изгаряне на клада е било в началото на 19 век, но все още това не е признато за грешка от църквите и прошка не е поискана.
  8. B__

    Ролите в една връзка

    Светлина и Хармония, може ли практически въпрос за по-добро разбиране на това, че партньорът "Ще бъде другият полюс, ще бъде това което вие не сте. Ще може да прави точно това, което не можете" ? Да кажем, че аз не мога да простя на политиците. Но моят партньор се отнася с разбиране към тях и т.н. обяснява защо го прави така, макар че аз не приемам. На пръв поглед изглежда проблем и конфликт. Обаче аз обичам всичко в моя партньор, вкл. и това му мнение. Позволявам си да стане "преливане между душите" и да разбера, че мнението му е още един полюс. Да разбера, че логическа обосновка може да се направи на всяко от двете твърдения. След това да приема своя полюс - моята половинка с неговите полюсни виждания, тъй като те ме обогатяват и разширяват виждането ми за света. Освен това позицията на партньора ми не е случайна. Тя е сремеж да се уравновеси моята крайна позиция и ако аз залитам по крайни позиции и затова не одобрявам партньора си, то това не е проблем на партньора, а на моя начин на мислене. Друг пример. Ревнувам партньора си. Той вижда това и вместо да се мъчи да намали поводите за ревност, то все едно нарочно ме провокира. На пръв поглед конфликт и проблем. Обаче, ако партньорът бе се опитал да намали провокациите към ревност, това само би задълбочило проблема ми. Неговите провокации фактически ме карат да се усетя какво срещу какво залагам и да разбера, че партньорът не е моя собственост и не мога да градя вътрешната си сигурност на базата на външни собствености. Спирам да ревнувам и ха, изведнъж изглежда, че партньорът не ми дава и не ми е давал никакви поводи за ревност. Всичко това благодарение на възникналия конфликт. Та как го виждаш практически това?
  9. Ако уточниш какво е ревност точно. Мотиви, проявление. Ще ги започна в обратен ред. Сексуалност- с Марс в 1 дом Агресия- пак Марс в 1 дом, в Телец. Кое ще го провокира? Състезанията на бързи обороти или нещо материално? На какви провокации реагира? Марс тригон Сатурн. Ревност = собственическо чувство. Ревнува кое, партньора или имуществото му?
  10. Според мен при всички положения става въпрос за ревност, особено след като се касае за опозиция 1-7 дом. Квадратурата между Марс и Венера също показва кавги, неразбирателства и ревност в любовта и брака. Квадратурата между Плутон и Венера пък води до засилена сексуалност, еротика, аморалност. Възможно е също да има и нараняване на чувствата. От друга страна зоната, която стои срещу върха на тау-квадрата е проблемна - в случая това е 5-ти дом / дом на свободната любов, децата, хазарта и т.н./. Това е според мен...а аз не съм спец в областта /все още :)/ - да кажат професионалистите дали сме на прав път.
  11. Чистота, търпение, Сила на Духа, снизхождение, опрощение, отсъствие на гняв, дух на служене, саможертва, Любов към всички. Това са знаците, които показват, че напредваш в [Словото] и приближаваш Бога. Светът вече не те привлича, нито обектите на сетивата. Ставаш без желания, без страх, без "аз" и "моето". Привързаността към тялото постепенно се стопява. Понятия като "моята съпруга", "моят син", "моята къща", вече ти стават чужди. Чувстваш, че всичко това са все проявления на Бога. Виждаш Бог във всичко. Тялото и умът олекват. Чувстваш се весел и щастлив. Името на Бога е винаги на устата ти. Умът е винаги съсредоточен върху сплетените в лотос крака на Бога, той винаги създава и вижда образа на Бога. Действително ще почувстваш как от Бога към теб протичат чистота, светлина, блаженство, знание и Божествена Любов, които изпълват сърцето ти. Нямаш телесно съзнание. Дори ако имаш такова, то ще бъде във формата на умствени задръжки. Пияницата може да не осъзнава, че има набедрена препаска. Той просто усеща, че нещо се ветрее около тялото му. Така усещаш и тялото си - все едно нещо се е прилепило към теб като хлабава дреха, или хлабави обувки. Сексът не те привлича повече. Забравил сте за него. Жените ти изглеждат като проявления на Бога. За теб парите и златото са това, което са и камъните. Силно обичаш всички същества. Напълно си освободен от страсти, алчност, ревност, гордост, заблуди и пр. Умът ти е спокоен дори когато те обиждат, бият или преследват. Причината това да не те безпокои е, че черпиш огромна духовна сила от Вътрешното си Аз - т.е. от Бога. Болка или радост, успех или провал, чест или безчестие, уважение или неуважение, печалба или загуба - те са все едно за теб. Дори на сън, си в единение с Бога и нищо светско не те безпокои. В началото ще разговаряш с Бога. Ще го видиш във физическа форма. Когато съзнанието ти стане Космично, разговарянето ще престане. Ще се радваш на езика на тишината - на езика на сърцето. От вайкари (говоренето със звук) ще преминеш към фини форми на звуци и в крайна сметка ще достигнеш беззвучния Омкара - беззвучния Брахман. Безстрастие, разграничение, ведрост, въздържание, еднонасоченост на ума, ахимса, сатям, чистота, търпение, Сила на Духа, снизхождение, опрощение, отсъствие на гняв, дух на служене, саможертва, Любов към всички - това са обичайните ти качества." Из книгата: "Медитация и мантри" на Свами Вишну Девананда Линк за изтегляне – тук
  12. Здравейте, приятели. Ще пристъпя директно към изложението на проблема си, като се надявам да ми помогнете да намеря конкретен подход, метод и стратегия за разрешаването му. Ще обмисля и анализирам всяко от мненията ви. Преди няколко месеца започнах работа. Длъжността ми е ръководна - управлявам седем души. Имам сериозен проблем с една от подчинените ми служителки, който се изразява в грубо, арогантно, надменно, агресивно и на моменти унизително отношение спрямо мен. Вероятно причините се дължат на професионална ревност, злоба, конкуренция и на определени нейни личностни проблеми. Още от първия ден, в който постъпих на работа, започнах да се държа много добре с нея /буквално като сестра и приятел/. Заговарях я, питах я иска ли нещо за хапване като излизам на почивката. Питах как е минала деня, завързвах различни теми и разговори. Отношението ми беше просто перфектно. Към почти никой не съм се отнасял толкова добре. Защитавах я пред други колеги, които я нападаха, казах й че ние сме екип и като такъв имаме задължение и взаимно да пазим гърбовете си. Добавих и че идвам тук с приятелски намерения и държа да се разбираме добре. Че може да разчита на мен в случай на проблеми и т.н. Когато пристигаха определени задачи, винаги се обръщах с "Моля те, прегледай този документ.", или "Би ли направила еди какво си?" Правех всичко това с цел постигане на сплотеност, работа в екип, доверие и прекарване на часовете от 8 до 5 в една относителна хармония и сравнително спокойствие. Подчертавам приятелски, защото не съм имал никакви свалячески или сексуални намерения. Въпреки всичко това, обаче, резултатите от подхода ми са драматични. Когато пристигне нова задача на работното място, папката ми се "тръска" арогантно на бюрото, говори ми се наставнически и заповеднически, на моменти и укорително и/или иронично. Не се изпълняват мои указания. Дори ми се заявява в очите че в тази фирма тя изпълнява указания единствено на изпълнителния директор и на никой друг. Когато идват нови задачи, една от функциите ми е да ги разпределям и да й ги възлагам. Тя отказва изпълнението на част от тях, под претекст че аз не мога да решавам какво, кога, защо и как да разпределям и че тя не е съгласна с това. Отделно от това, не ми оказва никакво съдействие по отношение на първоначалното обучение и встъпване в естеството на работа, което допълнително усложнява така създалата се ситуация. Постоянно заявява "няма безплатен обяд", "мен никой не ме е обучавал" и т.н. Това се случва когато поискам някой документ за преглед и прочит - крие си труда, за да не взема да "открадна" занаята. Често съм игнориран и умишлено пренебрегван. А естеството е специфично и без помощ трудно се случват нещата. Опитах и друг подход - по-тросната интонация, по-хладно, рязко и грубо държане - резултатът е още по-лош. Тъй като нямам проблем с никой друг от подчинените си, проведох разговор с началниците си и детайлно обрисувах патовата ситуация, като помолих и за вземането на отношение по казуса, в резултат на което те ме изслушаха, но отговориха че не са психотерапевти и не могат да превъзпитат и/или променят някого. Поеха обещание да поговорят с нея, но резултатът клони към нула. Тяхното становище е, че аз съм по-млад от нея на години, че тя имала 5-6 години стаж във фирмата и не можела да позволи човек, който е по-малък от нея и няма такъв стаж, да я ръководи. Била горда и т.н. Да не забравяме обаче, че аз съм началник и като такъв имам право да разпределям поставените задачи, да контролирам, ръководя и организирам нейната работа, да възлагам, да искам обяснения, да налагам санкции. Тези мои правомощия обаче, се явяват чисто теоретични, понеже когато опитах да ги използвам, не срещнах подкрепа и разбиране от началниците, нито изпълнение от нея. А като началник нося и отговорност за неизпълнение на поставените задачи. Всички останали в колектива ме харесват, работим чудесно в екип, разбираме се и ме хвалят. Как да се справя с тази служителка? В резултат на това че не ми съдейства, аз не мога да се науча как се работи там. Отделно от това ме злепоставя пред другите, не можем да работим в екип. От това страдат и поставените ни задачи - често се предават със закъснение, с грешки и пропуски. Атмосферата е нагнетена - по цял ден стоиш в стая с човек, който не може да те понася и дори въздухът е напрегнат. Как да процедирам? Как мога да въздействам на такъв човек?
  13. „Всяка мисъл, обвита в тъмнина, не е права; всяко чувство, обвито в страдание, не е право; всяка болезнена постъпка не е на място. Помнете: Светът няма да се оправи, докато хората не се убедят в необходимостта да възлюбят Господа. Всички хора, всички народи трябва да разберат, че без любов към Бога, никаква култура не може да съществува. Който обича Господа, ще получи своята заплата. – В какво се състои тая заплата? – Ще бъдат научени, как да живеят и как да постъпват. Който не обича Господа, няма да бъде научен. Ако любиш Бога, и тебе ще любят. Ако любиш Бога, ще придобиеш знание и свобода. Когато живеем според Божествените закони и изпълняваме Божията воля, ние сме далеч от отрицателното в живота. Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. На Земята, щастие не съществува. Да търси човек щастие на Земята, това е все едно, да седне на леда и да очаква от него храна. Ледът може да даде нещо, само когато мине през известен процес. Той символизира човешкия егоизъм. Разгледан от Духовния свят, човешкият егоизъм е подобен на северния полюс – навсякъде виждате само лед и сняг. Противоречията се дължат на отсъствие на Божествена Светлина, в човека. Като няма Светлина, човек сам си създава противоречия. Никой няма право да изисква от другите, да мислят, както той мисли; и те нямат право да искат от него, и той да мисли, както те мислят. Нещастията на хората се дължат на това, че те живеят във времето и пространството. Казано е, че има нещо – извън времето и пространството. То е Реалността. Ето защо, докато човек не живее извън времето и пространството, никога не може да разбере самата Реалност. Мнозина се оплакват, че не са щастливи. Невежият не може да бъде щастлив. Ученият има тази възможност. Знанието ползва човека дотолкова, доколкото го свързва с Реалността [а Реалността е извън времето и пространството]. Въздухът е емблема на Божествената Мисъл; Водата е емблема на Божествения Живот, а твърдата почва е емблема на Добродетелите. Не е все едно, дали някой ще ви даде вода в златна, в сребърна или в медна чаша. Не е все едно, в каква чаша е водата, но разнообразието е красиво. Оня, който ви дава вода, със златна чаша, внася Живот, във вас; който ви дава вода, със сребърна чаша, внася здраве във вас; който ви дава вода, със зеленясала медна чаша, може да ви отрови. И медната чаша не е лоша, но когато не е зеленясала. Красотата на живота се крие в разнообразието на мислите, на чувствата и на постъпките на хората. Ти си свободен да проявиш любовта си, според своя ум, според своето сърце и според своята душа, но нямаш право да се месиш в любовта на другите и да питаш, обичат ли те, или не те обичат. Почувствате ли тъмнина в ума, страдание в сърцето и болка в душата си, трябва да се коригирате, да внесете хармония в себе си. Хармонията е закон на Божествения свят. Човек трябва да разбира законите на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Той трябва да бъде крайно взискателен към себе си, да не си позволява никакви погрешки. На умния човек се позволява да направи само една погрешка, в продължение на 120 години. Не си губете времето, но разчитайте на това, което е вложено във вас. Човек ако сам не се самовъзпитава, никой не може да го възпита. Под думата "самовъзпитание", разбираме съдействието на ума, сърцето и човешката воля.“ Учителя ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Мнозина се оплакват, че не са щастливи. Невежият не може да бъде щастлив. Ученият има тази възможност. Знанието ползва човека дотолкова, доколкото го свързва с Реалността. Въздухът е емблема на Божествената мисъл; водата е емблема на Божествения живот, а твърдата почва е емблема на добродетелите. Ти трябва да умееш да се нагласяваш към хората, за да ти бъдат приятни и да ги търпиш. Това значи да си се домогнал до основния тон на живота. Ти се нагласяваш към простите хора; учените се нагласяват към тебе. Значи, простият трябва да се нагласи към тебе, а ти ще се нагласиш към учения. Всички хора се нагласяват едни–други: родителите нагласяват децата си; приятелите се нагласяват едни към други. Живата, разумна Природа – не позволява на човека да си играе с нея. Знай, че каквато линия и да теглиш, [т.е.] каквато мисъл, или каквото чувство и да проявиш, един ден всичко това ще даде резултат. Какво ще кажеш, ако линията е крива? [т.е.] Какво ще кажеш, ако чувствата и мислите [ти] – са криви? Имаш ли право да ядеш бонбони и да хвърляш парченца от книжките по Земята? [Т.е. имаш ли право, да се ползваш от благата на живота и да обръщаш гръб на онези Идеи, които не разбираш (защото, по Принцип, всичко, което идва до теб, във всеки един момент – има своя разумен смисъл, който трябва да намериш и да оцениш)?] Разумната Природа не търпи никакви нечистотии. Духовният свят се отличава с абсолютна чистота. Ако влезете в Духовния свят с нечисти крака [Учителя казва: „Краката представляват добродетелите на човека“], веднага след вас ще дойдат Същества да чистят. Там не се допуска никакъв прах, никаква прашинка. [Учителя казва: „...онова, което ви дразни, то е прах.“ „Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея“.] Някои мислят, че като отидат в другия свят, ще ги приемат с музика и песен, с угощение и веселба. Не, там ще ви впрегнат на работа, ще ви накарат да чистите [егоизма и користолюбието си, защото] не можеш да оцениш чистотата, докато сам не си чист. Чистотата е здравословно състояние. Ако не си чист [от користолюбивите и егоистични заблуждения на личностите, живеещи в ниските вибрации (на своята "лична" отделеност, от Великото Цяло)], не можеш да бъдеш здрав [т.е. не можеш да бъдеш на онова разумно ниво на разбиране на Живота, което има само чистата Висша Божествена Душа].“ Из: „Полза от знанието“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Казано е, че има нещо извън времето и пространството. То е Реалността. Ето защо, докато човек не живее извън времето и пространството, никога не може да разбере самата Реалност. Нещастията на хората се дължат на това, че те живеят във времето и пространството. “ Из: „Време и пространство“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Разумността е качество на Божествения свят. Под „разумност" разбираме Божествената светлина, която носи всички условия за повдигане на човека. Колкото по-разумен е човек, т. е. колкото повече Божествена Светлина има, толкова по-високо е издигнат; колкото по-малко Божествена Светлина има, толкова е на по-ниска степен на развитие. За разумния човек – противоречия не съществуват. Изобщо, противоречията се дължат на отсъствие на Божествена светлина в човека. Като няма светлина, човек сам си създава противоречия. Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. На Земята, щастие не съществува. Да търси човек щастие на Земята, това е все едно, да седне на леда и да очаква от него храна. Ледът нищо не дава. На него нито се оре, нито сее. Ледът може да даде нещо, само когато мине през известен процес. Той символизира човешкия егоизъм. Разгледан от духовния свят, човешкият егоизъм е подобен на северния полюс – навсякъде виждате само лед и сняг. Главата и сърцето на егоиста [образно казано] са покрити със сняг и лед. Защо? Защото той живее повече на своя северен полюс. Тук-таме на неговите тропически места ще видите някаква растителност. Лоши са условията на северния полюс. И до днес още хората носят последствията на ледената епоха, и в материално, и в морално отношение. Ледената епоха [т.е. епохата на егоизма] се създаде след излизането на Адама, от Рая [по причина на оставянето на Първата му Любов, която е САМО към Бога]. Тогава, именно, Каин уби Авела. Тогава се яви убийството в света. Защо хората се убиват? За да вземат нещо. Ученикът [т.е. всеки човек, на Земята, който е разбрал, че е дошъл в тези земни условия, за да се учи] трябва да приема всяко нещо, с Любов. Любовта трябва да бъде негова храна. Не се ли храни с Любов, той ще прави много погрешки. Любовта е най-здравословната храна за човека [който, в най-дълбоката си същност – е само една възвишена благородна Мисъл – скрита, у личностите-егоистите – зад преградата на изопачени схващания за себе си и за Живота]. Какво става с ония [низши астрални души; т.е. – с ония мъже и жени; личностите], които не се хранят със здрава храна? Те отслабват и започват да боледуват. Какво трябва да прави човек, за да не боледува? Той трябва да се храни с плодовете на Духа. [ „Любовта е плод на Духа. Всеки плод има смисъл, когато се яде. Следователно, и Любовта се осмисля, когато се яде. Ако Любовта не се яде, не принася никаква полза.“ „А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.] Не се ли храни с тия плодове, той се натъква на отрицателните сили в природата, вследствие на което преживява съмнение, подозрение, омраза, ревност. Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо [само] за себе си. “ Из: „Божествена светлина“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Казвам: Всички не сте еднакви чучури. Някои от вас, които сте на юг, имате хубава вода [т.е. любов, каквато личностите я разбират]; някои от вас сте на север и водата ви не е толкоз магнетична.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Толкоз години слушате, аз говоря за любовта към Бога. Какво разбирате под думите любов към Бога? Като как разбирате любовта [от гледна точка на мъжа и на жената]? Хората [на нивото на съзнание, което имат низшите астрални души; т.е. личностите] разбират любовта, като вода. Понятието на хората за любовта е вода. Когато обичаме някого, ние го обичаме по простата причина, че изтегляме от него една вода, много ефирна, една магнетична сила. Когато някой човек е пълен [с тази любов; с тази вода], някой иска да се подвижи [към него]; да го целуне, [и така] той изсмуква тази вода. Целувката [за мъжете и жените] е пиене на вода. [Все едно че] отиваш на курната. Казва: „Що ходи да целува?“ Взема си водица. Хората [със съзнание на мъже и жени], като се обичат, са чучури, всеки иска да пие. Като пие, намира или че водата е хубава, или не е хубава. Казва: „Да го целунеш.“ Когато вие искате да пиете вода, от някоя чешма, има ли престъпление? Ако водата не е добра, тогава ти става тежко на стомаха. Казвам: Всички не сте еднакви чучури. Някои от вас, които сте на юг, имате хубава вода; някои от вас сте на север и водата ви не е толкоз магнетична. Та, казвам: Онази [не човешка, а Божествена] Любов, която носи Живот в себе си, е ценна. Водата е проводник, минава през растенията и тя улеснява живота. Та, казвам: Първото нещо, трябва да се научите да се самовъзпитавате. Човек ако сам не се самовъзпитава, никой не може да го възпита. Под думата самовъзпитание разбираме съдействието на ума, сърцето и човешката воля. Аз замествам човешката воля с човешката душа. Душата е, която работи чрез ума и сърцето. Някои считат душата полуматериална. По-лесно може да разберем душата [т.е. низшата астрална душа] като материална [и работеща във времето и пространството], отколкото [Висшата Божествена душа, като] нематериална [и работеща извън времето и пространството]. Материално е туй, което е достъпно за човешките сетива, за човешкия ум. Видиш едно дърво [един човек; една душа], може да си го представиш. Ако туй дърво изчезне, как ще си представиш? Казвам: Ние [от Божествено Гледище], познаваме Любовта, като плод [т.е. като разбиране, защото разбирането е плод]. Едно дърво [т.е. един човек] ако има плод, ние го познаваме; ако няма плод, не го познаваме. Любовта е, която ражда плода. [Защото Любовта е, която ражда разбирането на Божествения Порядък на Нещата, тъй като – където е Божествената Любов, само там е и Божествената Светлина.] От плода, който ражда Любов, се познават хората. [Т.е. от онова разбиране на живота, от което се ражда Любов, се познават низшите астрални души, за които любовта е вода и Висшите Божествени Души, за които Любовта е Плод; т.е. Любовта е Разбиране на Живота.] Някои от вас имате едно хубаво разположение. Искате да бъдете меки. Но мекотата и твърдостта може да се съединят заедно [ако работите във Висшия Божествен Порядък на Нещата (докато в низшия човешки порядък – те съществуват, като идеи – само поотделно)].“ Из: „Линия на Любовта“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Изучавайте Любовта, прилагайте я непринудено, по вътрешно разбиране. Никой няма право да казва, че тоя, или оня, не го обича. Ти си свободен, да проявиш любовта си, според своя ум, според своето сърце и според своята Душа, но нямаш право да се месиш в любовта на другите и да питаш, обичат ли те, или не те обичат. Никой няма право да изисква от другите, да мислят, както той мисли; и те нямат право да искат от него, и той да мисли, както те мислят. Красотата на живота се крие в разнообразието на мислите, на чувствата и на постъпките на хората. Не е все едно, дали някой ще ви даде вода в златна, в сребърна или в медна чаша. Не е все едно, в каква чаша е водата, но разнообразието е красиво. Оня, който ви дава вода със златна чаша, внася живот във вас; който ви дава вода със сребърна чаша, внася здраве във вас; който ви дава вода със зеленясала медна чаша, може да ви отрови. И медната чаша не е лоша, но когато не е зеленясала. Всяка мисъл, обвита в тъмнина, не е права; всяко чувство, обвито в страдание, не е право; всяка болезнена постъпка не е на място. Почувствате ли тъмнина в ума, страдание в сърцето и болка в душата си, трябва да се коригирате, да внесете хармония в себе си. Хармонията е закон на Божествения свят. Човек трябва да разбира законите на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Той трябва да бъде крайно взискателен към себе си, да не си позволява никакви погрешки. На умния човек се позволява да направи само една погрешка в продължение на 120 години. И тъй, според погрешките, които правят хората, аз ги деля на четири категории: едни от тях правят всеки ден по една погрешка – 365 погрешки в годината; втората категория правят по една погрешка в седмицата – 52 погрешки годишно; третата категория правят по една погрешка в месеца – 12 погрешки годишно; четвъртата категория правят по една погрешка в годината. Значи, имате отношението 365:52:12:1. Числото 365 представя децата, числото 52 – младите моми и момци, от 19 – 21 годишна възраст, 12 – възрастните и единицата – старите, т. е. мъдрите хора. Следователно, ако всеки ден правиш по една погрешка, ти си дете; ако всяка седмица правиш по една погрешка, ти си млада мома или млад момък; ако всеки месец правиш по една погрешка, ти си възрастен; ако един път в годината правиш по една погрешка, ти си мъдрец. Представете си, че, вместо погрешка, ти си длъжен да даваш на някого по един лев дневно, но забравяш да му дадеш. После ти си спомняш и даваш по два лева. Единият лев, който си дал повече, е погрешка. Това е погрешка от гледището на моя господар и от мое гледище, но от гледището на Природата е благо. Губя ли аз, ако вместо един декар жито посея два декара? Ще хвърля два пъти повече семе, но ще имам и два пъти повече приход. Когато живеем според Божествените закони и изпълняваме Божията воля, ние сме далеч от отрицателното в живота. В Божествения свят е невъзможно да направиш една погрешка. – Защо? – Защото всяка погрешка причинява такава болка на човека, че той предпочита да се откаже от нея, отколкото да прави погрешки и да страда. Можеш ли, при това положение, да грешиш? Направената погрешка ще ти причини такова страдание, каквото никога не си изпитвал. Вместо да направя една погрешка и да страдам, по-добре е да направя едно добро, чрез което да се благословя. В доброто се крие благото на живота. Трябва ли да се откажа от пресния, топъл хляб, от чиста пшеница, и да приема разваления и мухлясал хляб? Помнете: Светът няма да се оправи, докато хората не се убедят в необходимостта да възлюбят Господа. Мойсей проповядваше това на евреите, но те не го разбраха. Дойде Христос. И Той проповядваше на хората любов към Бога, но и Него не разбраха. След това всички се питат, защо страдат евреите, защо страдат християните. Евреите страдат, защото не приеха Христа. Християните страдат, защото не приложиха Христовото учение. Това учение трябва да се приложи. Всички хора, всички народи трябва да разберат, че без любов към Бога никаква култура не може да съществува. Понеже не проявяват любовта, хората се оплакват от недостиг на хляб, на пари, на знание. Който проявява любовта си, той е богат, всичко има – и хляб, и пари, и знание. Каквото поискаш от него, всичко има и е готов да услужва. Само любовта към Бога е в сила да ни научи, как да постъпваме. Това означават думите: „Всички ще бъдат научени от Господа.“ Значи, всички ще бъдат научени от Любовта. Който обича Господа, ще получи своята заплата. – В какво се състои тая заплата? – Ще бъдат научени, как да живеят и как да постъпват. Който не обича Господа, няма да бъде научен. Ако любиш Бога, и тебе ще любят. Ако любиш Бога, ще придобиеш знание и свобода. Сега, някои седят и мислят, как да възлюбят Господа. Други мислят, че това е лесна работа. Да любиш Господа, нито е мъчно, нито е лесно – от сърцето зависи. Ако сърцето е много твърдо, както коравата захар, трябва по някакъв начин да се смекчи. Като туриш захарта във вода, веднага се смекчава в топлата вода по-лесно, отколкото в студената. Ако нямаш вода, захарта си остава твърда. Тя казва: Без вода не отстъпвам от своето право. Захарта се смекчава с вода. С какво се смекчават мисълта, чувството и постъпката? Мисълта се смекчава от светлината, чувството – от топлината, а постъпката – от силата. Ето защо, обвий мисълта в светлина, чувството в топлина и постъпката в сила, за да се използват правилно. Светлината, топлината и силата са Божествени условия, чрез които нещата се постигат лесно. Често хората са недоволни от себе си – липсва им нещо. – Какво им липсва? – Участието на някой мозъчен център в живота им: или отпред на челото, или горе на главата, или отзад на главата, или отстрани някъде. Постави с вяра ръката си на горната част на главата, на челото или отстрани на главата, за да събудиш оня център, който ти е необходим. Казваш: Тоя човек се пипа по главата. – Това пипане има смисъл, той черпи енергия оттам. Важно е, да знае, на кое място по главата да се пипне. Спасението на човека е в самия него. Той сам може да си помогне. Който не знае това, очаква на други, те да му помогнат. Това е губене на време. Не си губете времето, но разчитайте на това, което е вложено във вас.“ Из: „Най-мъчната работа - 1943 г.“
  14. Мисъл за деня - 29 октомври 2015 Изпадне ли в отрицателни състояния като малодушие, подозрение, ревност, съмнение, гняв, човек трябва да търси начин да се освободи от тези чувства. Остане ли дълго време с тях, те причиняват органични повреди в тялото му. Казваме, че човек трябва да се лекува, преди да е заболял. Това означава забележи ли някакво отрицателно състояние в себе си, да направи всичко възможно да се освободи от него; остави ли го да работи продължително време, той ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или чувство в себе си поставете положителни мисли и чувства, които да ги неутрализират и обезвредят. Справяне,
  15. 29.10.15 Так что человеку, если он впадёт в отрицательные состояния – такие как малодушие, подозрение, ревность, сомнение, гнев – необходимо искать способ освободиться от этих чувств; если он длительное время останется с ними – они причинят ему органические повреждения тела. Когда мы говорим, что человеку нужно лечиться перед тем как он заболел, это означает: если заметил какое-то отрицательное состояние в себе – сделать всё возможное для того, чтобы освободиться от него. Если человек оставляет отрицательное состояние действовать длительное время – заболеет какой-нибудь болезнью. Каждой отрицательной мысли или каждому отрицательному чувству поставьте в ответ положительную мысль и положительное чувство, которые их нейтрализуют и обезвредят. Преодоление Тъй щото изпадне ли в отрицателни състояния като малодушие, подозрение, ревност, съмнение, гняв, човек трябва да търси начин да се освободи от тези чувства; остане ли дълго време с тях, те причиняват органически повреди в тялото му. Казваме, че човек трябва да се лекува преди да е заболял, това значи: забележи ли някакво отрицателно състояние в себе си, трябва да направи всичко възможно, за да се освободи от него; остави ли го да работи продължително време, той ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или на всяко отрицателно чувство в себе си поставете една положителна мисъл и едно положително чувство, които да ги неутрализират и обезвредят. Справяне
  16. Ако някои е изпадал в подобна ситуация, може да ме посъветва как да го преодолея.За едно писане можели да се развали семейството. Все още работи, скоро ще се прибере. Това е първата му такава постъпка, досега никога не ми е давал повод за ревност.Може би за това го приемам тежко и постоянно се съмнявам.Говорим и той съжалява и осъзнава грешката си.Кълне се че е само един единствен път.Иска си семейството и децата но мен ме е обзела параноя и се побърквам.Без да е имало изневяра аз ссе побърквам от едно писане.
  17. Плати ми, що ми си длъжен 3. Беседа от Учителя, държана на 30 март, 1924 г. София. „Щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му бе длъжен 100 пенязи; улови го, и го давеше и казваше: „Плати ми, що ми си длъжен.““ (Матея 18:28) В тази притча Христос е вложил един основен принцип, по който хората трябва да се ръководят. Той се отнася само за онези, който разбират живота. Прощаване има само там, дето царува любовта. Само човекът на любовта може да прощава. Вън от любовта никаква прошка не съществува. Царят имал любов, затова бил снизходителен. Слугата нямал любов, той бил само физически човек, затова хванал своя съслужител и му казал: Ще ми платиш стоте пенязи! И ако разглеждаме съвременния живот от гледището на любовта, виждаме, че той се изявява в индивидуалните постъпки на хората. Често говорите и осъждате големите погрешки на хората, а не се вглеждате в себе си, да видите своите грешки. И малки грешки да имате, те са като малките камъчета, които спъват колата. Малките камъчета образуват големите камъни. Какви тухли са нужни за съграждането на една къща? – Здрави, добре опечени. От качеството на тухлите зависи здравината на къщата. Важно е още, как майсторът ще спои тухлите, да няма празнини между тях. И хората са живи тухли и камъни, които влизат като градивен материал във великото Божествено здание. Щом е така, те трябва да бъдат доброкачествени, да се използуват на място. С други думи казано: Човек трябва да бъде изправен към Божествените закони. – Не се ли допущат никакви грешки? – В душата не се позволяват никакви грешки. Не е позволено да гледаш, как брат ти се моли да го почакаш малко, докато плати дълга си, а ти го даваш под съд и го осъждаш. Той се моли на колене пред тебе. Не трябва ли да му простиш ? Христос казва да му простиш. – Защо? – Защото Бог прощава на него. Животът, на който се радвате, не е ли от Бога ? Тялото, умът и сърцето ви не са ли от Бога? Водата, въздухът и светлината, с които разполагате, не са ли от Бога ? Какво сте платили за тях? Мнозина ме питат, кой ме храни. Чудни са хората! Господ ме храни. Ами вас, кой ви храни? – Ние сами си изкарваме прехраната. – Да каже човек, че сам си изкарва прехраната, това е квадратна лъжа. Колко плащате за водата? Даром ви се дава. Колко плащате за въздуха ? – Даром ви се дава. Колко плащате за хляба ? – И той се дава даром, само че хората са му турили цена. Голямо изобилие има в природата, всичко се дава даром. Съвременните хора са изопачили живота си и постоянно питат, кой ме храни. – Господ ме храни. Той има определен бюджет и за вас, и за мене; също и за малките мушици и насекоми, които са толкова нищожни за вас. В книгата на Бога е определен специален бюджет за прехраната на всяко живо същество. Казвате: Какъв е този ум, който е предвидил всичко? – Това е Божественият ум. Той схваща нещата правилно и ги нарежда абсолютно разумно. Славно и велико е, когато виждаме, как Бог е наредил всичко в пълен ред и порядък, и как се грижи за нас. Той ни храни, а хората ме питат, отде взимам пари. Господ не е създал парите. Те са човешко изобретение. Аз отговарям: От Бога взимам храната. Мога да отида при един свой брат и да му кажа: Братко, Баща ми каза, че при тебе е оставил един хляб. Бъди тъй добър, в името на нашия Баща, да ми дадеш парче от този хляб. – Може. И този мой брат ме поканва и угощава добре. Друг път ще дойде някой брат при мене и ще каже: Братко, можеш ли да ме нагостиш ? При тебе са оставени баница, сирене, ябълки. Той не казва нищо за хляба. Казвам му: Братко, за тебе имам и хляб, и баница, и ябълки. Ето, заповядай, вземи си, каквото искаш. Като го нахраня, ще го целуна и ще го изпратя с думите: Когато искаш, пак ела. Такова трябва да бъде отношението между хората. Това е великата истина. Казвам: Всички наши братя, които са завършили своето развитие, всеки ден слизат на земята и виждат, как живеем ние. Не мислете, че земята е изоставена. Милиони очи са насочени към нея; те следят всяка човешка постъпка. Няма нещо, което може да избегне от Божиите очи. Там, в тайните съдилища, в тайните участъци и казарми тези очи гледат и всичко виждат. Господ гледа и държи сметка за реда и порядъка навсякъде. Той е Господар, Той е Царят в света. Бог е единственият Цар в света. Той е направил света, следователно, земята е Негова, и ние сме Негови. Той е Баща. – На кого ? – На онези синове, които Го разбират. Връзката, която съществува между хората, е резултат на Божията Любов. Тя съществува, изобщо, между всички живи същества. Наблюдавайте птичките, например, които не са толкова разумни, като хо [липсва текст]   си гнездо, снасят яйца и ги излюпват. След време двете птички хвъркват заедно със своите малки, отиват на друго място. Значи, и между тях работи същата Разумност. И птичките живеят разумно. Карат ли се те? Не се карат – любовта ги свързва. Обаче, в домовете на хората, често мъжът и жената се карат, спорят за нещо. Казвам: Птичките разбират живота по-добре, отколкото разумните хора. Те разрешават семейния въпрос по-добре от хората. Не казвам за всички хора, но повечето от тях още не са разрешили семейния въпрос. Един английски статистик казва: В града Лондон има само 250 щастливи семейства; 3000 семейства донякъде живеят добре, а на останалите – Бог да им е на помощ! Както виждате, малък е процентът на щастливите хора. Като разглеждам живота на съвременните хора, виждам, че всички говорят за братство. Според мене, братството е основа на живота. Във всеки дом има братя и сестри. Те са основа на дома. Това е единството в природата. Тя казва на хората: Както братът и сестрата могат да живеят заедно, така всички семейства, всички общества и народи могат да живеят в същите отношения, като братя и сестри помежду си. Мнозина казват, че човек полудява от любов. – Не е така. Аз съм проследил историята на цялото човечество, на всички народи, на всички общества и семейства и не съм срещнал нито един случай, дето човек да е полудял от любов. От всичко може да полудее човек, но не от любов. Когато изгуби любовта си, човек може да полудее, но докато любовта е в него, той живее, той се разширява, той мисли и чувствува свободно. Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност. – Не, любовта изключва всякаква ревност. Любовта внася в човека широта и благост. Тя е извор, който напоява целия свят. Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят. Казваш: Аз любя. – Значи, Бог живее в твоята душа. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, щом любиш, ти си във връзка с Бога. Който може да хване брата си за гушата и да го даде под съд за 60 лева, той няма любов в себе си. Съвременните хора търсят различни методи да подобрят живота си. Те орат земята, правят училища, проповядват, но въпреки това, животът им не се подобрява. И това е добре, но единственото нещо, което може да подобри живота им, е Божията Любов. Тя е в състояние да уравновеси силите в природата, да регулира живота. Още еврейските пророци казват, че Бог ще живее между хората не външно, но вътрешно. И Христос казва: „Аз ще дойда, ще направя жилище във всеки едного." Христос ще живее във всеки човек. – Как ще се засели в човека? – Като любов. Казано е: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето. И каквото развържете на небето, развързано ще бъде на земята." Казва се още: „Двама или трима, събрани в мое име, каквото попросят, ще им се даде." Така хората, особено религиозните, опитват силата на своята молитва. Казваш: Аз се моля, но молитвата ми не се приема. – Значи, имаш някаква грешка. Като я изправиш, молитвата ти ще се приеме. В Бога няма никаква промяна, нито измяна. Ако отношенията ти към Бога са чисти и свети, молитвата ти непременно ще бъде чута. Това, което ви говоря, изразява един вътрешен процес на душата. Всеки от вас е минавал и минава тежки моменти в живота си. Всеки има един идеал, един стремеж на душата си, който иска да реализира. Ако не успее, той страда. Прав е той. Обаче, вътрешният стремеж на човека се постига по пътя на любовта. Първо ще започнете от физическия човек. За това е нужно здраво тяло. Още със създаването на човека, като физически, духовен и божествен, Бог му е дал всички условия, да се прояви. Първо, дал му е здраве, вложил е в него здрав морал, вложил е в него и любовта си. Това са три прояви, чрез които душата се характеризира. Ако на земята човек не прояви своето здраве, морал и любов, той сам се излага на изпитания. Той ще мине през много теории, ще решава различни задачи, но в края на краищата, той трябва не само да ги разреши, но и да ги приложи. Дърводелецът не трябва само да представя своите модели, но и да ги приложи. Иначе, ние не можем да покажем на хората Божествения живот. Моделът трябва да се реализира. Не е достатъчно само да раздадем имането си, но да го раздадем с любов. Без любов, без вътрешно разположение, без вътрешни добродетели нищо не се постига. Когато срещнеш едно сираче на пътя, не го отминавай. Спри се и му помогни Казват: Трябва да пресъздадем обществото, т.е. да го подобрим. – Оставете обществото само да се оправя. При сегашните условия вие не можете да направите нищо. Зима е, вън е студено, вятър има; не можеш да излезеш навън. Ще чакаш да се стопли, да дойде пролетта. Друга работа има сега: да нарежеш дърва и да запалиш огъня. Ще кажете, че имате други планове. – Каквито планове и да кроите, вън е студено, не можете да ги реализирате. Снегът ще ви застави да седите вкъщи. Ако излезете вън, ще измръзнете и пак ще се върнете. – Трябва да воюваме. – И това е невъзможно, снегът е дълбок един метър. Ще седите вкъщи – нищо повече. На сняг, дълбок един метър, воюва ли се? Карат ли се волове да орат в дълбок сняг? Дето има дълбок сняг, нищо не се прави. – Кога ще свършим работата си? – Когато времето се стопли, и снегът изчезне. Щом водите придойдат, тогава ще се отвори път за оране и копане. Тогава ще се градят училища – всичко може да се направи. Първото нещо – снегът трябва да се стопи. Що е снегът? – Омразата, която царува в света. – Кой може да премахне омразата ? – Вие не можете да я премахнете. Само Господ може да се справи с нея. Може ли огънят от малките пръчици, които горят в нас, да премахне омразата ? – Не може. – Само слънцето, с неговите силни и светли лъчи, т.е. само Бог може да премахне омразата. Никаква друга сила не може да я отстрани. Следователно, ще влезеш в стаята си и ще се молиш, докато Бог стопи омразата. Какво е нейното произхождение, това не ни интересува. Учените обясняват произхода на снега. Те казват: Паднал е дълбок сняг. – Така е, но този сняг има едно свойство: той вкочанясва, парализира човешките ръце. Достатъчно е да постоиш три-четири деня вън на снега, да замръзнат ръцете ти, да се парализира всякаква твоя дейност. След това ти не си в състояние да свършиш каква и да е работа. Такова нещо е омразата. Тя е снегът в човешкия живот. Тя не е много опасна. Има закони, които се справят с нея, но ние ще очакваме времето й. Не се плашете от този сняг. Вярвайте в Бога, Който живее във всички. Аз вярвам, че в сърцата на всички хора има нещо добро. Казваш за нещо: Хубаво е това, но интересите ми не позволяват да го приема.; Значи, той признава, че има нещо добро, но не може да го приеме. Какво са донесли сегашните хора със своите съмнения? – Нещастия, страдания и болести. Днес има толкова болести в света, че лекарите не знаят, как да ги кръщават. Неврастенията, в различните си видове, е толкова разпространена, че не знаят, какви имена да им дадат. Един германски лекар, който изследвал нервните болести в Америка, намерил 400 различни вида и, като ги кръщавал, не могъл да намери толкова различни имена. Най-после, той ги нарекъл с общото име „американичи". На какво се дължи неврастенията? – На неестествения човешки живот, лишен от Божественото. Когато изгуби връзката си с Божественото, човек става неврастеник. Изобщо, когато човек се лиши от нещо съществено, той става неврастеник. Ако подложите един здрав, силен човек на тридневен глад, той ще стане неврастеник. Не казвам да се подложи на глад, когато няма апетит, но когато организмът му се нуждае, когато апетитът му е голям. Страшно е да лишиш човека от любовта, като храна за неговата душа. Тази истина е позната на всички хора. Следователно, когато човек се лиши от същественото в живота, нервната му система се разстройва. Какъв е цярът за това ? Само Божията Любов е в състояние да лекува неврастенията. Щом Божията Любов посети болния, той моментално оздравява. Съществуват няколко начина за лекуване на болните . Единият начин е лекуване от природата. Оставете болния на природата, няма да се мине много време, и той ще оздравее. Този начин е най-добрият. Вторият начин е лекуване от лекар. Ще дойде лекарят, ще препоръча някакво лекарство, и след известно време болният се подобрява. Обаче, .. и трети начин на лекуване – Божествен. Там болният оздравява моментално. По какво се познава слизането на Духа между хората? – Когато злото се увеличава, когато болестите и неправдата между хората се увеличават, Духът е далеч от тях. Щом злото се намали, болестите и неправдата изчезнат, Духът е между хората. Днес българите, както и всички останали народи, искат да се наредят работите им, да подобрят живота си. – Прави са те, и това е възможно. Ето, казано е в Новия Завет: „Дето са събрани двама или трима души, каквото попросят в мое име, ще им се даде." – Кога? – Когато желанията им са съгласни с Божията воля. Всичко зависи от Бога. Той управлява всички народи. Те са Негови служители, и Той им заповядва. Не схващайте това по човешки. Като казвам, че Бог управлява света, имам пред вид следното: Той не се меси в личните работи на хората. Има нещо, в което Той ги оставя да се проявяват свободно. Бог само наблюдава, какво правят хората, и мълчи. Ние наричаме мълчанието на Бога дълготърпение. Той е добрият цар, който прощава дълга от 10,000 таланта на своя слуга, но щом чуе, че този слуга хваща своя съслужител и го дава под съд за 60 лв., веднага казва: „Доведете го при мене." Помнете: В Бога има една особена черта – Той има особена любов към онези, които Го любят и изпълняват Неговата воля . Един ангел, от висока йерархия, забелязал, че всяка сутрин Бог се разговаря, с някого от земята, като му отправял по една усмивка. Той се чудил, как така, Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време да се разговаря с някое същество от земята. Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа. Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин. Молбата му била задоволена. Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората. Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност. Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му. Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери. Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа. Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога. Ако искате да намерите един добър брат, търсете го между ангелите и светиите. – Как ще дружим с тези братя? – Много просто, те са навсякъде, в цялата вселена. Като не разбират живота, мнозина питат: Къде отиде нашият близък? Защо умря? – Той е при вас. Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите." При Него всички са живи. – Къде е моят мъж? Къде е синът ми, дъщерята ми? – Те са при Бога, при Любовта. Това трябва да го разберете. Бог търси начин, как да помогне на страдащите, да ги направи щастливи. Като дойде на земята, Бог вижда, че една жена плаче за умрелия си мъж. Бог търси начин, как да върне нейният възлюбен отново на земята. Майката плаче за умрелите си деца. Бог търси начин, да изпрати децата, да й съобщят, че са живи. Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят. Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора. Това е Божественото. Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли да се страхуваме, щом Бог е с нас ? Ето пътят, по който българите могат да оправят работите си. За кои българи говоря ? Аз говоря за съзнателните българи. – Не трябва ли да бъдем патриоти? – Има нещо по-високо от патриотизма. Кажеш ли, че си българин, това значи, че си пратен на земята да служиш на Бога. Българи има и горе. Знаете ли името на българите на небето? Това име е важно. И ако Бог – Създателят на вселената, Който ръководи съдбините на народите, е на наша страна, Той ще изпрати разумни хора – разумни майки и бащи, ще ги благослови, и работите ни ще се оправят. Тогава всички спорове и недоразумения, всички размирици ще изчезнат. Добри хора са нужни на света. Аз не говоря за външния свят, но за онези разумни хора – дето и да са те – в църквата, в обществото, които служат на Бога с любов. Нека те отворят сърцата си и кажат: Господи, ние Ти служим с любов. Постъпвай с нас, както желаеш. Това е било Христовото учение преди 2,000 години, това е Христовото учение сега. Всички светии, всички добри хора по целия свят ще проповядват учението на Любовта. Аз желая Ормузд-дей да прости на всички и да остави по една кутийка с хубав, скъп пръстен за вашата дъщеря. И като отворите кутийката, да вземете този пръстен в знак на връзка с Бога. Само така животът ви ще се осмисли. 3. Беседа от Учителя, държана на 30 март, 1924 г. София.
  18. Здравейте, от известно време следя внимателно форума и чрез написаното тук си помагам доста. Но явно само с информацията и приложните "магийки" не мога да се справя. Имам следния проблем - влюбих се. Банално, но както и в миналото, това сякаш отвори кутията на пандора. На 30 години съм. През последните 5-6 нарочно не си позволявах да се опитвам да създавам връзки. Бягах, защото знаех докъде ще се стигне. Мислех си, че като натрупам някаква опитност и в други сфери на живота, ще бъда по-подготвен следващия път когато си отпусна душичката, но се оказа, че отново съм в изходна позиция. Може би тук е момента, в който трябва да споделя, че съм хомосексуалист. Този факт не е определящ, но е изиграл роля за формирането ми като личност. Та... Отново се започна - харесах едно момче, въпреки че знаех, че септември месец си заминава и се вманиачих. И оттук - постоянното противоречие - "аз не съм достатъчно добър, умен, красив, интересен... Не го заслужавам." В същото време "Искам да ми даде това и онова, той не ми го дава... Той не ме иска, заблуждава ме... Той не е човечен" Постоянно съм по средата между гневно самосъжаление и ниска самооценка. И сега си давам сметка, че въпросните състояния работят на всяко ниво, не само в интимните ми отношения, но в работата, социалната среда и т.н. съм си изградил маска, с която ги прикривам. Сега това ми е почти невъзможно. Чувствам се сякаш гравитирам около нечия личност и целият ми живот зависи от нея. Не мога да се ситуирам. Ако сега ме попитате "от какво имаш нужда?", аз не знам - нуждите ми, желанията ми, интересите ми са фиксирани само във въпросния човек. Това ме кара да се чувствам безсилен, малък, и най-лошото - знам, че това е отблъскващо, защото така вменяваш на някой, че си зависим от него, независимо дали го артикулираш пред него, или не - то просто си личи. Така - и друго - когато бях на 19 имах подобна случка с много, да кажем, тежки последствия и тогава се "научих" да притъпявам емоциите си с... бира. Оттогава не съм спирал да пия. Най-дългия ми "чист" период е не повече от 3-4 дни. Сега се опитвам да съм по-често трезвен, за да мога да не реагирам неадекватно, защото с градуса излизат доста грозни реакции. В същото време постоянно съм с висок пулс, имам чувството, че ще излетя... В главата ми се сменят всякакви натрапчиви мисли, естествено свързани с обекта на желанията ми - ревност, параноя, че ме лъже - все неща, с които съм се сблъсквал и преди и съм решил да замета под килима. Имам чувството, че ако не започна да работя върху себе си сега, после пак ще има един дълъг период, в който ще се самоубедя, че съм ок със себе си и отново ще "ампутирам" една доста съществена част от живота си... За неопределено време... Та, въпросът ми е, към какъв тип терапевт бих могъл да се обърна? Благодаря предварително, поздрави.
  19. Не можеш да го преодолееш, можеш да го трансформираш. За целта, се преминава през осъзнаването на страховете и тяхната несъстоятелност. Това изисква промяна на гледната точка и възприятията за света. Което означава работа с някои от емоционалните дефицити, които вероятно съществуват. А всичко това е процес и той не може да стане изведнъж. Надявам се, че разговаряш със съпруга си за това. Ключовата дума при теб е "контрол". Страховете, които си изброила са свързани със загубата на контрол, ситуацията, която засилва чувството ти на ревност е свързана с липсата на контрол от твоя страна, самата емоция, която те влудява е свързана с това, че губиш контрол над себе си. А да контролираме емоциите е нещо много трудно, преди всичко е свързано с тяхното разбиране, правилно преживяване или преминаване през тях. Осъзнавам страховете си и знам с какво са свързани те. Но не мога да ги трансформирам. Знам откъде идват те и колко пъти сме стигали до раздяла. Ревността бавно, но сигурно убива любовта. Не съм сигурна в себе си, излизаме заедно- и в главата ми е, че го излагам, че ето той вижда другата и аз преча, че едва ли не всички го искат и са влюбени в него. Това ми е адски трудно да го преодолея. Знам, че е задушаващо, обсебващо, но както съм описала във темата за "разликата във възрастта" намразих всички млади момичета, дори съм готова да вляза в конфликт със тях. Намразих и приятелите му, защото си мисля, че те го въвличат във флиртове.
  20. Не можеш да го преодолееш, можеш да го трансформираш. За целта, се преминава през осъзнаването на страховете и тяхната несъстоятелност. Това изисква промяна на гледната точка и възприятията за света. Което означава работа с някои от емоционалните дефицити, които вероятно съществуват. А всичко това е процес и той не може да стане изведнъж. Надявам се, че разговаряш със съпруга си за това. Ключовата дума при теб е "контрол". Страховете, които си изброила са свързани със загубата на контрол, ситуацията, която засилва чувството ти на ревност е свързана с липсата на контрол от твоя страна, самата емоция, която те влудява е свързана с това, че губиш контрол над себе си. А да контролираме емоциите е нещо много трудно, преди всичко е свързано с тяхното разбиране, правилно преживяване или преминаване през тях.
  21. "Иска ми се да разкажа няколко случая, за да се види нещо от духовните възможности на Учителя. Учителя като младеж е трябвало да се яви при военните за военната си служба. Той отишъл в поделението, имало и други хора и те влизат в разговори помежду си. Учителя казал: „Аз няма да служа.” Един от присъстващите го потупал по рамото и му казал: „Какъв топчия ще стане от теб!” По строежа на тялото на Учителя вади заключение, че би могъл да служи в артилерията. Това е било в първите години след освобождението. Имало е много млади, които са искали да служат във войската. Затова по закон се освобождавали двама или трима на сто или на хиляда души /аз не зная точно/ - по жребие. Учителя изтегля жребия, за да бъде освободен от службата. Така той не е служил войник и е бил освободен за цял живот. Но как е знаел, че той няма да служи, когато това е станало по жребий! Друг случай. Нашата сестра Г. П. в 1923 год. завършила гимназия в Търново. Тя е добра ученичка и е освободена от цялата матура, но е трябвало да държи писмен изпит по български език, който бил задължителен за всички. След като ги разпуснали в края на годината, за да се подготвят за матура, сестрата отива на екскурзия с една група братя и сестри в околностите на Търново. Там набрали много горски ягоди и някой от групата предложил на младата сестра да отиде в София и да занесе ягодите на Учителя. Тя тръгнала, отишла на „Опълченска” 66, занесла ягодите. Престояла в София няколко дни и вече трябвало да се върне, за да се яви на писмения изпит. Отишла при Учителя, но той й казал да остане още един ден и тя останала. На другия ден отишла да си вземе сбогом с Учителя, но той пак й казал да остане и тя останала, но вече била неспокойна, започнала да се тревожи, защото щяла да пропусне датата за изпита. Тревожела се, но иска да послуша Учителя. Безпокоила се как ще се яви пред родителите си, като е закъсняла за матурата. На третия ден Учителя пак й казва да остане още един ден и макар да се смущава, тя пак остава. На четвъртия ден Учителя й казва: „Сега може вече да тръгвате.” Тръгва тя със свито сърце, че е пропуснала матурата си. Пристига в Търново много смутена, разтревожена, как ще се яви пред семейството си. Като тръгнала от гарата за вкъщи, по пътя срещнала една нейна съученичка, която й казала, че матурата е отложена. Тя се успокоила и си отишла у дома радостна, че не е пропуснала изпита. Откъде е знаел Учителя, че матурата ще бъде отложена за всички гимназии в България? И я задържал за няколко дни. Той е искал да й даде един урок. Учителя е видял, че матурата е отложена. Пътищата за неговото осведомяване са от друг род. Още една случка ще разкажа за възможностите за виждане на Учителя. Аз изпаднах в известни трудности в живота си. Изпаднах във вътрешна немощ да ги разреша. В това потиснато състояние аз горчиво плачех. Това състояние продължи доста време. Веднъж бях при Учителя и той ми каза: „Не плачеш само ти, плаче момата, която е живяла в твоята стая.” Много ме изненада това изказване на Учителя. Тогава аз живеех в къщата на втората си майка. Не знаех кой е живял преди мене в стаята, в която живеех. Две години след като се беше преженил баща ми, аз отидох да живея там. След като излязох от Учителя, веднага отидох да попитам втората си майка кой е живял преди мене в стаята. Тя ми каза: „Зълва ми.” Попитах: „Ами къде е тя сега?” - „Помина се.” - беше отговорът. Това още повече ме изненада. Чудех се откъде знае Учителя, че в тази стая преди мен е живяла зълвата и че си е заминала на другия свят. Втората ми майка един път беше виждала Учителя на беседа, но тя нямаше никаква възможност за контакт с него. Питах се и се чудех как е могъл Учителя да разучи това. Това беше още първите години след запознаването ми с Учителя. Дотогава не бях имала възможност да зная за духовните възможности на виждане на Учителя. Значи - казах си аз, Учителя това го е видял по духовен път. Разбрах, че момата, която е живяла в същата стая е заминала за другия свят, плаче с мене за себе си, че е загубила живота си на земята. Тя е имала желание да живее, но по някакви причини е изгубила живота си на земята. Аз изпитвах лична скръб, но при моята скръб се прибави и нейната мъка, от която моята мъка растеше и се увеличаваше. Аз си спомних, че по времето, когато страдах, от време на време чувствах прилив на скръб, по-силна мъка ме завладяваше, но тогава не можех да разбера, че тази мъка идва от друг източник и се прелива в моята мъка. Много по-късно чух от Учителя за такова преливане на чувствата от едно същество на друго. Той казваше: „Ако някой човек изпитва ревност към някого, то другото същество, което също изпитва ревност, може да се присъедини към първото, което изпитва голяма ревност и да прелее своята ревност в него, както една река се влива в друга. Така и две, и три същества могат да преливат чувствата си едно в друго. В такъв случай ревността се усилва. Може да завладее съзнанието му така силно – до такава степен, че той може да извърши престъпление.” Такова преливане на отрицателните чувства може да стане със скръб, както в случая. Но може да стане прилив на омраза, на завист, на злоба – на всяко отрицателно чувство. Можем да си представим какво ще изпитва човек, в когото са се прелели такива чувства на страдания. В какво тежко положение може да изпадне той и какво може да извърши. Такова преливане може да се извърши и с положителни чувства. Ако някой е милосърден и друг, който също изпитва чувството на милосърдие, може да прелее чувството си в другия човек и по тази начин да увеличи милосърдието в другия. Така хората си взаимодействат и за добро, и за зло. Въздействието може да бъде съзнателно или несъзнателно. Мисля, че много убийства, които стават в света, се дължат на преливане на чувствата и мислите в човека, който става приемник на отчаяние, на разочарование, на потъмняване на съзнанието." Елена Андреева - Образът на Учителя през моите очи Предстоящо издание на издателство Бяло Братство
  22. Ревност - показани са 92 възможни хомеопатични лекарства. Има и рубрика: Болести от ревност и т.н. Банално е, но пак ще кажа че е индивидуално и зависи от това как го усещаме. Ако не се съобразим с индивидуалните особености на конкретния човек, вместо облекчение, може да получим обратния ефект.
  23. Интересувам се от хомеопатичен продукт за ревност - не ревност между деца, а между възрастни, придружена с натрапчиви мисли. Благодаря!
  24. О'к, какво имаме според редовете от писмото?! Базисна неувереност, зависими елементи в характера, ниска самооценка, причиняващи соматични симпатикотонични симптоми, плюс дразнимо дебело черво и склонност за вкопчване и ревност в евентуална бъдеща връзка. Имаме и реални социално - поведенчески липси - приятелка, споделена любов, сексуалност и взаимност. Последните липси отново се дължат на характеровата неувереност. По скромното ми мнение, това от което имаш нужда, е следното: - проверка на реалността и работа с вътрешния диалог, в посока стабилно заземяване, самоуважение и целенасочена самоувереност. - редовна практика на сесии медитация/ хипнотерапия, фокусирани в самоувереност и висока самооценка. Като страничен ефект, се повлиява силно положително и чувствителният стомах. - регулярно и постъпателно изпълнение на поведенчески експерименти и действия, предизвикващи страхово наситените ти програми - още и още и пак и пак и пак, до постигане в достатъчна степен на погасяването им и преработването им до стабилна самоувереност. Част от тази поведенческа работа би била и пик ап стратегии изучаване и прилагането им активно и интензивно на практика. В повед. експерименти ще се учиш да чуваш откази и дори умишлено ще ги търсиш, като се учиш да ги приемаш неперсонално и спокойно... Намери резултатен и фокусиран в справяне психотерапевт! Според мен, между десет и двадесет сесии биха дали добър резултат, при твоя силна мотивация да помогнеш на мотивацията на терапевта да ти помогне!
  25. Здравейте, Обръщам се към вас с конкретна молба за мнения, препоръки и конкретни насоки как е необходимо да се процедира при съжителство с партньор с тежки изблици на унищожителна агресия. Ще се опитам сравително кратко и обективно да изложа събитията, макар емоционално в момента да ми е доста трудно: Живея с приятеля си, който е на 34 години, аз съм на 32 на семейни начала, нямаме деца. Това е вторият ни опит за съвместно съжителство основаващ се на емоционална привързаност, а не на разумна логика. Моят приятел е с изключително тежък характер, неуравновесен, деспотичен, контролиращ и егоистичен модел на поведение. Роден е в Русия, майка му е рускиня, но е отрастнал в малък провинциален град в България в неприятен и опасен квартал, което със сигурност е дало основа за изграждането му на такъв характер. Семейството му е било задружно с нормални отношения, т.е. не е страдал от насилие вкъщи, по негови думи баща му, никога не го удрял каквито и бели да е правил, майка му е била по - избухлива и темпераментна/ може би оттам идва и наследствеността/ и отношението му към жените като цяло. В пубертета се зарибява по наркотици - леки и тежки, участва в дребни кражби и може би е единственият от тогавашните му познати от града, който не се впуска в последващи тежки престъпления и съответно не попада в затвора. Има отдавна изтекла условна присъда по давност за притежание на трева. Към днешна дата пуши марихуана, което мен лично не ме притеснява, защото аз също пуша и на този етап, не съм установила странични ефекти специално от нея, а по - скоро положителни. Проблема е, че веднъж в месеца взима и амфетамини, за които аз съм твърдо против и смятам, че допълнително отключват агресията му и го тласкат към неконтролируем гняв и разрушителност. Когато употребява синтетични наркотици, първоначално е абсолютно спокоен, не е контактен, не спи и яде няколко дни. През този период гледа порно денонощно в интернет и по - специално сцени с насилие и извращения над жени, което очевидно му доставя удоволствие. Заявявала съм категорично, че това, което прави не му влияе добре/ както и на мен/ и според мен е зависим от амфетите, колкото и да обяснява, че щом не го прави постоянно, за разлика от други негови познати и ходи на работа, значи не му пречи на ритъма на живот. Следва период на депресия и някакво осъзнаване от негова страна, че всъщност мозъка му се пържи от тези химии и че не се харесва слаб и изпит след като не яде и спи и всъщност е по - добре да се занимава със спорт и други развлечения за да влезе във форма. Следва период на самонавиване с някаква мания и липса на доверие най - вече към мен. Ежедневни избухвания с вербална агресия както по телефона с обаждания над 200 пъти на ден, така и с писане на вулгарни и унизителни съобщения, за които после съжалява, но ги повтаря отново. Болезнена ревност достигаща до крайности и излагации на работното място и публични места, намеса на органите на реда, битови скандали с чупене на предмети с немалка парична стойност /техника например, за което след това го е яд на себе си за стореното и прехвърляне вината на мен, че аз съм го предизвикала и съм виновна за неговите състояния/.Установих от опита си с него, че се стига до физическа агресия и насилие към мен и други хора, защото не е способен да приеме различно мнение или желание от неговото и не може да изрази мислите си и несъгласието си по разумен и цивилизован начин, а действа първосигнално - проблемите си решава с изразяване на агресивно надмощие. Най - интересното е, че дори да няма никакво противоречие или спор и например аз предпочета да не влизам в тона му, а със спокоен тон да го опровергавам с ясни доводи или ако съм на работа например да го игнорирам, не се успокоява, по никакъв начин, а все повече и повече агресира. Физическото насилие е вече крайния и абсолютно неприемлив за личността ми подход и това беше капката, която преля търпението ми и категоричната ми убеденост да се разделя с него преди 5 години. Опитах се тогава и успях да го заведа на психолог с доста усилия и уговорки, който директно го насочи към психиатър - който пък от своя страна му предписа доста дълъг списък с медикаменти/диагнозата тогава не успях да разбера каква е/. Уви не ги пи тогава, защото ми постави ултиматум, че ако не съм с него няма смисъл да ги пие, въпреки че донякъде осъзна, че го прави заради себе си има наистина проблеми с поведението, но така или иначе нямаше отговорно и последователно отношение и ги изхвърли. Не успях да издържа психически тогава и да остана до него, не успях да преглътна униженията и грозните истории, събрах си багажа и се махнах след двегодишни епични битки. Игнорирах го напълно, не отговарях на обажданията му, не го информирах за новия си адрес, започнах отношения с друг човек и малко по малко за около 3 години успях да се възстановя и да не сънувам кошмари за преживяното. Получих емоционална подкрепа от приятелите си, които осъзнаха, че този човек представлява опасност за живота ми, имаше и ограничителна заповед. Към края на миналата година, отново ми писа и аз реших да се видя с него, защото ми се стори, че има огромна промяна в него и му дадох втори шанс, простих му и поднових отношения с него. Обясних му ясно, че за да се реабилитира не само пред мен, а и пред обкръжението ми е необходимо наистина да покаже нормално поведение и отношение. Ясно си дадох сметка, че след като съм решила да му дам шанс няма нужда да връщам лентата назад и да му натяквам за миналите грешки. Казах му, че започваме начисто и съм готова за това и удържах на думата си. За съжаление всичко се повтаря отново стъпка по стъпка, разказах по - горе. Не знам как да се справя със ситуацията, мъчно ми е за него, защото за да е такъв явно има психическо разстройство и се надявам тук, чрез този форум да открия насоки, които да ми помогнат да намеря адекватно решение. Защото да, аз отново ще си тръгна и да отново ще се възстановя, но този човек, на когото държа ще продължава да агонизира в собствения си ад и да въвлича и други в него. В моментите, в които е спокоен и усмихнат се държи добре с мен и околните, може да прави жестове на внимание, но не спонтанни, а по - скоро от чувство на вина и опит да се извини за гадното си поведение. В опита ми с него, виждам че в душата си е като хлапак и има добри качества, но характера му и психиката му пречат да развие потенциала си и вместо да намира начини да се усъвършенства обвинява околните за провалите си. Знам, че държи на мен и ме обича по негов начин, който не ме прави щастлива и това допълнително го подтиска. В нашата връзка съм в някаква роля на звероукротител, а не на жена, която получава уважение заради самата нея. Нямаме много сходни интереси и общи цели. Той няма интерес да разговарям с него за това какво ме вълнува, натоварвам го, не се и опитвам вече да споделям с него мислите си. Усещам се, че се притеснявам в негово присъствие, премислям нещата, които изричам, защото сме малко като: "всичко казано от теб може да бъде използвано срещу теб" и той го прави. Намира поводи и начини да използва в яда си информацията, която да те засегне по най - уязвимите ти места, след това съжалява разбира се и няма да прави повече така, защото съм според него най - близкия му човек и...отново го прави. Мъчително е и за мен да съм в състояние на " кръгова отбрана", защото постоянно съм нащрек Той има нужда от трибуна, да има слушатели за неговите вълнения, които са свързани с няколко теми: насилие, войни, оръжия, конкретни породи кучета, секс, музика и наркотици разбира се. Книги почти не чете, хубаво е, че слуша музика, гледа много телевизия, основно криминални предавания за брутални престъпления, понякога филми, които трябва да са отново с насилие и научнопопулярни филми за диви животни. Той се страхува, че ще си тръгна отново, отправя заплахи към мен и знам, че е способен да ги извърши. Надявам се да успея да намеря вариант да се справя по положителен начин за да не влизаме в една друга хроника за убийства от любов причинение от психическо разстройство. Иска ми се истината да не е толкова болезнено реална, но уви ако омаловажам състоянията му нещата, които вече са почти извън всякакви нормални граници, могат да се случат с фатални последици. Разговарях с анонимна телефонна линия по този въпрос, откъдето ме посъветваха да си събера по най - бързия начин багажа и да напусна отново партньора си, а това както казах, ще спаси отново мен... Благодаря за отделеното време на хората изчели този дълъг пост. Моля ви за наистина конкретни идеи и препоръки как да помогна на този човек, моля за съвет за подходящи специалисти на територията на София, които биха спомогнали с консултации, ако успеем да стигнем до такава. Спокойна вечер на всички!
×