Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for 'ревност'.


Didn't find what you were looking for? Try searching for:


More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

569 резултата

  1. Няма никакво значение дали му казваш нещо или не - важното е какво чувстваш и какво мислиш. Той усеща твоите чувства и реагира на тях, не на думите ти. Ако изпитваш ревност - усеща ревност. Щом той казва, че усеща безумна ревност, значи ти изпитваш безумна ревност към него, макар и да не говориш за това с думи. Ние, жените, сме майсторки в това да манипулираме мъжете, давайки им привидна свобода и правейки се на жертви - замисли се дали не постъпваш така с него. А иначе за ревността... моят приятел е италианец и сме заедно от почти 7 години вече. Той е доста ревнив, но когато се разделяме винаги ме целува и ми казва: "Вярвам в теб". И аз усещам, че ми вярва, както и аз на него. Пробвай с доверие
  2. Моята история е следната: Преди 3 години се запознах с човека който обичам и с който искам да съм и който ще нарека тук My love. Запознахме се чрез сайт за запознанства и някъде година след като се запознахме заживяхме заедно. Той казва, че за него е било любов от пръв поглед, при мен любовта дойде по-късно. Единственият проблем който имаме е моето бивше гадже и той всъщност е ябълката на раздора. Въпросният бивш е доста по млад от мен и основно връзката ни беше сексуална, унизителна на моменти за мен. Аз бях влюбена в него и то дотам, че да го уредя на работа в моята фирма. Той не беше влюбен в мен и просто ме е използвал, въпреки, че тогава си заравях главата в пясъка. Общо взето не се отличава с особени достойнства, освен че умее да влиза под кожата на жените, ако това може да се нарече достойнство. Проблемът е, че в началото на нашата връзка с My love аз продължих да поддържам отношения с бившия, не само защото работехме на едно място, но и защото не исках да си развалям отношенията с него. Мислех, че ще си останем приятели. А може би несподелените чувства бяха преминали в т.нар приятелство. Факт е, че вече не съм имала нито чувства, нито желание към него, но сме се чували по телефона и се виждахме на работата. My love се дразнеше на тези обаждания по телефона, но аз все още държах на онзи в някаква степен и не прекратих тези обаждания. Онзи искаше да му свърша една дребна лична услуга и аз казах за нея на My love, но той ме накара да му обещая, че няма да я направя. Така се случи, че аз не изпълних обещанието си, като мислех, че My love няма да разбере. Много не се замислих за последствията, а и не ми представляваше трудност да свърша тази дреболия. Девет месеца след началото на нашата връзка My love разбра за бившата ми връзка с този колега и поиска веднага да прекратя всякакви отношения с него, аз го направих. И въпреки, че работим в една сграда с бившия, за последните 2 години сме се засичали само 3 пъти. My love разбра и че съм нарушила обещанието си за онази малка услуга. Оттогава, животът ни с My love преминаваше в кавги и разправии за този, въпреки че той е тотално в историята и аз не искам нито да го виждам, нито пък да говоря с него, за чувства да не говорим, те са изцяло негативни, основно неприязън. My love приема цялата ситуация като емоционална изневяра. Задава въпроси във връзка с бившия, и ревнува, и го боли. Много е наранен. Смята за изключително несправедливо хора като бившия да получават всичко наготово в този живот. От половин година не живеем заедно, той се изнесе защото му беше много криво, че го „предадох“. Отдъхнахме си от всекидневните кавги, въпроси и разправии. Другият проблем е, че онзи работи на същото място и тъй като той не иска да напусне, ще трябва аз да го направя. Много се страхувам, защото мога дълго да остана без работа, а съм с деца от предишния си брак и баща им въобще не оказва финансова помощ. А не искам да лягам на гърба на близки хора, включително и на гърба на My love. Знам, че още ме обича и аз го обичам и искам пак да сме заедно. Мисля, че е склонен да опитаме отново, но постоянно търси отговори на някои въпроси. Защо така се е случило? Защо въобще съм се влюбила в този? Защо въобще съм се занимавала с онзи? Защо когато е трябвало да избирам между двамата съм избирала онзи, а не него? Минахме през много изстрадани разговори, обяснения, уточнения, ревност, също и опити да си имаме наше дете. Стана голям тормоз и за двамата, но аз все още го обичам, искам го, привлича ме чисто като мъж. Той е най-страхотния човек когото съм срещала във всяко отношение. Аз съм изцяло виновна за тази сложна ситуация, той беше брилянтен, не мога да кажа в едно нещо което да сбърка към мен. Походих към него много грешно, тръгнах с лъжи, не разкарах този който трябва, не се замислях много за последствията. Поведението ми беше в резултат на липса на точна преценка и недостатъчна зрялост и опит с мъжете /нищо, че на години би трябвало да съм достатъчно зряла/, ненужно гъделичкане на самочувствието, прекалената самоувереност, че няма да го загубя, също от недотам силните чувства които съм имала към него в началото и от голяма доза наивност също. My love продължава да търси отговори на горните въпроси, защото аз не мога да му дам повече от тези отговори, които вече написах. Пита защо съм избрала да помогна на онзи, а не да изпълня обещанието си към него. Иска да знае защо така се е случило. Важно е да получи отговорите, защото това е фундамент на който можем да стъпим за да продължим напред и да сме заедно. Аз наистина незнам какво да му отговоря! Моля ви за помощ!
  3. д-р Тодор Първанов

    Проблеми с любимия човек

    Бягай от този човек.Самооценката му е ниска и ще превърне живота ти в ад. Ревността е вид натрапливост и работейки в тази сфера, искрено те съветвам, да не се заблуждаваш, че нещата зависят от теб и когато той получи отговорите си, всичко ще е ОК.Не е така.Без помощ от психотерапевт, този човек не може да се справи с нарапливата си ревност.
  4. Надеждна

    Божествен и човешки порядък

    Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават. Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и прочее. Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия. Ще ви изясня това. Представете си, че един човек си е направил идол, един голям идол. Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може да му помага. Този човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага. Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата. Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа. Например, приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме. Ние не живеем добре. Щом не живеем добре, това е човешки порядък. Всички противоречия – недъзи, ревност, слабост, болести, произтичат от човешкия порядък. Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава. Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш, властта, която Бог ти е дал, как трябва да я използваш. Трябва да знаеш, колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на Любовта ти. Щом дойде този момент, този когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата. Ти можеш да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата. У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и, следствие на това, той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие. Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч. И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали. Вие всички сега и целият съвременен културен свят се намирате в противоречия. Не едно, а хиляди противоречия. Трябва да се избавим от тях, да ги разрешим правилно. Ситите хора са щастливите хора, а пък гладните хора са нещастните. Но кога гладният е нещастен? Когато не може да задоволи глада си, той е нещастен. След като се е наситил, за сития след това иде друг един процес: Това, което е приел, трябва да го повърне назад. Когато това, което си взел, трябва да го повърнеш назад, това не е благо. Ако нещата предизвикват стълкновение в хората, това е човешкият порядък на нещата. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и прочее, но всичко това, без Любовта, няма тази цена. Животът без Любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без Любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност, само когато Любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има Любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не, че Любовта може да се ограничи, но като престане Любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота. Много малки дефекти има човек, но той няма сила да се справи с тях. Не може човек да се отрече от нещо, ако той най-първо не го е придобил. Ти не можеш да направиш едно самоотричане, преди да си го придобил. Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното. Животът започва с положителното. Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия в живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, докато не дойдеш до положителната страна на Мъдростта. Две положителни неща трябва да имаш. Ти не можеш да се отречеш от богатството, докато го нямаш. Светията и той се бори. Какво го мъчи? Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори. И той си има слабите страни. Един човек е силен, може да носи сто килограма на гърба си – до там е стигнал, но петстотин килограма не може да носи. Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това? Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви. Той само я е видял, но като се върне, може да му дойде една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого? Обикновеният човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен. Въпросът е за светията, а не за вас. Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията. Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат. Вие ще бъдете тогава свободен. Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора. Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора. А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция. Дето вие сте праведни, светията е неправеден. Един светия, турен на ваше място, веднага ще намери затвора. Ако той постъпва както вие постъпвате, веднага ще намери затвора. Не искам това да ви бъде като спънка, но искам да ви кажа, че в бъдеще ще се намерите в едно положение на вашето развитие, ще дойдете до известни мъчнотии, социални мъчнотии. И при тия мъчнотии никой не може да ви помогне отвън. Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях. И под думите "Царство Божие" подразбираме всички хора, които са се освободили. Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно. Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали. Това е Божествено! И всеки като ви срещне, да му е приятно. И вие да бъдете като ангели, които летят. Та сега, първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното: Да приложите Божествената Любов във всичката й пълнота. Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението. Да изпълните Волята Божия, не както вие разбирате. Волята Божия има отношение с всичко в света. И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание. Силата ви седи в изпълнението Волята Божия. Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила. Само по този начин може да постигнете това, което желаете. Божествен и човешки порядък
  5. - Обичаха ли се родителите ти и показваха ли го с допир, прегръдки, държане за ръце, гушкане, близост, поглед и милувка? Миналата година направиха 50 години брак. Винаги са били заедно. Работеха на една и съща работа, ходеха заедно на почивки, сигурно в живота си са били разделени събрано около 5 год. Поне аз така ги видях. Но никога пред мен не са показвали по-близки или интимни отношения, които да говорят за обич и привързаност. Мисля, че се обичаха и обичат. - Караха ли се? Колко често, с каква интензивност и острота? Караха се, но за дребни неща и битувизми. Нямало е по-големи кавги или неприятности. Расла съм в сигурност от тази гледна точка. - Сърдеха ли се един на друг – колко продължително? Не. Ако се скараха за нещо след това бързо им минаваше. - Разбираха ли се и лесно ли стигаха до консенсус? Да. Но мисля, че в случая майка ми отстъпваше на баща ми. - Имаха ли разпределение на относителното доминиране в отделните житейски сфери (домакинство, работа и пари, отношения с другите…)? Не. Били са абсолютно равни във всичко. - Някой от родителите беше ли „първа цигулка“, която потиска и доминира другия или двамата хармонираха? Показваха равенство, но аз мисля, че баща ми командваше парада тихомълком. Майка ми беше отстъпчивата. - Еднакво мнение ли имаха по отношение на възпитанието ти или си противоречаха? В повечето случаи да. - Някой от тях съюзяваше ли се с теб против другия? Да, но вече като пораснах. Баща ми с мен срещу майка ми. В началото се съгласявах, но след това му заявих, че ги обичам еднакво и не искам заговори. - Имаха ли общи виждания за живота, цели, интереси, теми на разговор, беше ли им приятно, интересно и добре заедно? Мисля, че да. Във всичко. - Бяха ли си верни? Ревнуваха ли се? Бяха неотлъчно заедно. Верни един на друг. Не съм усетила ревност помежду им. - Умееха ли да правят нужните малки компромиси, да се уважават и си прощават взаимно? Да. Ами 50 год. заедно няма как. - Бяха две половинки, всяка искаща от другия или две цялости, вървящи заедно в обща посока? Две цялости вървящи в една посока. - Забавляваха ли се и бяха ли щастливи заедно? Забавления – силно казано. Като малка имам спомен, че се събираха с приятели, но това отдавна прекъсна. - Имаха ли общи приятели, хобита, общи планове и съпричастност на емоционално и поведенческо ниво? Всичко им беше общо. - Освен партньори, бяха ли и приятели? Да. - Сега, от позицията на възрастен човек, как мислиш, че са преживявали интимността си – била ли е истински задоволителна? Не мога да кажа, но мисля, че са имали хармония в това отношение. - Имаха ли вдъхновяващи ги и общи културни ценности, идеен и духовен живот? Не. Това липсваше.
  6. ЗДРАВЕЙТЕ РАДВАМ СЕ,ЧЕ ОТКРИХ САЙТ В КОЙТО ДА СПОДЕЛЯ ПРОБЛЕМА СИ. РЕВНОСТ. СТРАХУВАМ СЕ,ЧЕ ЩЕ ЗАГУБЯ ЧОВЕКА КОГОТО ОБИЧАМ.РЕВНУВАМ ГО ПОСТОЯНО.ТОЙ МЕ РАЗБИРА.ГОВОРИМЕ ОТКРИТО ЗА ТОВА.ЗНАМ , ЧЕ МЕ ОБИЧА И НЕ БИ НАПРАВИЛ НИЩО ,КОЕТО ДА ЗАСТРАШИ ВРЪЗКАТА НИ,НО ВЪПРЕКИ ТОВА УМИРАМ ОТ РЕВНОСТ.НЕ СПЯ.НЕ СЕ ХРАНЯ.ВЕЧЕ СТОПИХ 10 КГ. НЕ МОГА ДА ВЪРША СПОКОЙНО РАБОТАТА СИ.ТОВА МИ ПРЕЧИ.МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ.МОЛЯ ВИ.БИХ ИЗПИЛА ЛЕКАРСТВАТА ОТ ЦЯЛАТА АПТЕКА СТИГА ДА ЗНАМ,ЧЕ ЩЕ МИ ПОМОГНАТ.ИСКАМ СПОКОЙСТВИЕ И ВРЕМЕ ДА СЕ РАДВАМЕ НА ЛЮБОВТА,КОЯТО СЪС МОЯТА РЕВНОСТ НЕМИНУЕМО ЩЕ УБИЯ.МОЛЯ ВИ ЗА ПОМОЩ.МОЖЕ ДА ВИ Е СМЕШНО ,НО ТОВА Е.ИМАМ НУЖДА ОТ ПОМОЩ.СИГУРНО ВЕЧЕ СЪМ ЗА ЛУДНИЦАТА
  7. Розалина

    БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК ((УС)

    БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: Бих желал да дойда на угощението, но купих нива, няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам. Друг купува пет чифта волове, иска да ги опита и отговаря: Няма да мога да дойда. Имай ме отречен. За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря. Действително, да се опитат пет чифта волове, струва повече от една вечеря. Също така, да се опита една нива, струва повече. Трети казва: Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята. И така един по един всички се отказват. Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява, не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената. Той казва: От първите поканени, нито един не искам да дойде в бъдеще. И да дойде някой от тях, ще си изпати. И изпраща слугите си по улицата, да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и прочее, които не са от избраните и тях да поканят. Могат да се дадат няколко тълкувания дотук. Какво се разбира под една вечеря на стопанина? Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог. Той иска да даде една вечеря. Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат, заради пет чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата, всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя. Но когато Господ, когото не виждаме, кани, ние можем да откажем. Създава се една нова епоха сега. Нивата, воловете и жената са старите разбирания, старият порядък. Ще дойде едно ново учение, което хората се поканват да възприемат. Някой казва: Много работа имам, сега съм на 40 години, късно е да приемам новите разбирания. Когато влезе френската мода, мъжете да носят панталони, защото по-рано носеха шалвари, някои казваха: Не сме свикнали да носим френски панталони. Ще си носим потури! Имат право хората да си носят потури. И след това Христос се обръща и казва почти най-тежките думи, които някога е казвал: "Който тръгне подир мене и не възненавиди баща си, майка си, жена си, брат си, сестра си, чадата си, приятелите и себе си, своя живот, не може да бъде мой ученик". Как ви се вижда това? Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем да разберем истината. Христос е искал да каже, да се отрече от всичко старо човек, което си е позволил досега, защото старото ще умре. Ако ти не се откажеш от баща си, от майка си – те ще се откажат от тебе. Има една тънкост в психологическата страна на този стих. Трябва да се откажем от някои неща. Съвременните хора разглеждат нещата много едностранчиво, те вървят по една много определена линия. Кои са признаците на Божествения живот? Някой път казваш: Това е добро. Кои са признаците на доброто? Кои са признаците на разумния живот? Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават. Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и прочее. Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия. Ние не живеем добре. Щом не живеем добре, това е човешки порядък. Всички противоречия – недъзи, ревност, слабост, болести, произтичат от човешкия порядък. Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава. Собствеността подразбира състезание. Ти казваш: Този имот е мой. Това агне е мое. Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш. Казваш, че всичкото зло е в частната собственост. Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение. Това никой не ти го е дал. Ти можеш да заграбиш едно място и да кажеш: Това е мое. Тези, които завземат държавите, които турят ред и порядък и те са собственици. Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти. Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост. Това са само думи. Те не са се отказали от частната собственост. В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае, как да го изправи. То лесно не се изправя. Ти се влюбиш в някой човек, то е частна собственост. Ти се влюбиш в тялото си, искаш да го прегърнеш, да го целунеш. Ти си се влюбил в хляба и искаш да го прегърнеш, да го изядеш. Ти си се влюбил в сливи, круши, ябълки и казваш: Те са необходимост. Всички имате една голяма задача – да се справите с вашия вътрешен живот. Мъчна работа е това! Аз съм разрешил този въпрос. Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е Любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и прочее, но всичко това, без Любовта, няма тази цена. Животът без Любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без Любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност, само когато Любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има Любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не, че Любовта може да се ограничи, но като престане Любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота. Две твърдения трябва да се направят. Първото твърдение е по отношение на Божествената мъдрост. Разумно трябва да постъпва човек. Второто твърдение е по отношение на Любовта. Човек трябва да приложи Любовта както трябва. Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия в живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, докато не дойдеш до положителната страна на Мъдростта. 30. Утринно Неделно Слово, държано на 15 април 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев
  8. Ето и моите отговори на една част от въпросите. Тази тема не ми е чужда, много сме я ровили с психиатъра ми и психолозите, при които съм ходила. Горе долу съм наясно с това какво е отражението на родителите ми върху мен и характера, който съм изградила. Върху това съм мислила доста и много неща съм преодоляла. Поне съм им показала, че съм абсолютно независима от тях, дори сме си говорили с тях по темата. Но съм убедена, че на подсъзнателно ниво все още има нещо, което ми пречи и измъчва. - Как те възпитаваха родителите ти? Какви изисквания имаха или нямаха към теб? Винаги съм била възпитавана в морал и ценности. Консервативно семейство. Дисциплина. Не са били лоши с мен, но аз бях послушна. Имам спомен, че до 11 клас, когато за пръв път се влюбих съм се чувствала подтисната и тогава за пръв път се опълчих на майка си. А всъщност, когато ме приеха студентка и отидох в Пловдив се срещнах с красотата в мен. Като че ли се преродих и никога повече не поисках да се обърна обратно. - Изискваха ли високи оценки, чистене на стаята ти, ред, дисциплина? Не, защото аз си го правех. Поддържах чиста стаята си, бях прибрана, не разхвърлях, а относно училище се учех добре и не се е налагало да ми упражняват натиск. Но си спомням, че в училище като, че ли все ми се налагаше да настигам най-добрите ученици. Аз исках да съм на ниво. Бяхме 4 добри приятелки и като, че ли учителите лансираха повече тях отколкото мен. Дали е било така не знам, това ми е останало като чувство. Но то продължи до около 7-8 клас само. В по-горните класове рядко съм се чувствала така. - Какво се случваше, когато не изпълняваше изискванията им? Почти винаги съм ги изпълнявала. Но дори и да се е случвало да не изпълня нещо не съм била наказвана. - Обичаха ли те родителите ти? Гушкаха ли те? Казваха ли ти, че можеш, че си умен и способен? В живота си от устата на майка ми не е излязло нито едно Обичам те. Чак като пораснах веднъж просто насила я накарах да ми го каже. Минала съм през доста трудни моменти и то чисто сама. Аз не живея в родния си град. Баща ми ми го е казвал чак вече като пораснах. Знаех, че съм негова слабост пред сестра ми, лансирал ме е, рядко ме е прегръщал. Никога не чух от тях, че съм умна или способна. Единствено от баща си, след като ме приеха студентка, но по някакво съвпадение май изпълних една негова мечта – станах инженер агроном. - Коригираха ли поведението ти, когато е било нужно или не и как? Баща ми не, но майка ми много мърмореше и сееше морал. Но всъщност аз бях послушна. - Зачитаха ли личността ти или ти се налагаха? По-скоро ми се налагаха. - Стимулираха ли творчеството ти? Не - Защитаваха ли те, когато се е налагало? За пръв път си казах : Боже аз съм имала родители и почувствах тяхната загриженост, когато бях в 10 клас. Кандидатствах за стаж в УПК и не ми стигаха 2 точки. Бях отчаяна, когато те влязоха двамата през вратата и буквално ми се скараха, че не съм била знаела отколкото да ми кажат, че поради същата професия на баща ми ми се полагат 2 точки върху бала. Това беше първият път ,когато усетих, че те са направили нещо за мен и са се напънали. Бяха се заинтересували и разпитали. - Показваха ли уважение в думите и делата си към теб и пред други хора? Не са се държали зле с мен пред други хора. - Обичаха ли те безусловно, дори и когато правеше бели и се налагаше да коригират поведението ти? Баща ми ме защитаваше в повечето случаи, майка ми мърмореше. - Бяха ли последователни и единни в изискванията си към теб или се променяха постоянно и си противоречаха? Последователни Да, но единни Не - Поставяха ли ти нужни, ясни и добри граници или те глезеха прекалено? Най-малко от всичко съм глезено дете. - Чувстваше ли елементи на манипулация, обиди и насилие към себе си? Манипулация на моменти, не съм обиждана или насилвана за каквото и да било. - Ако имаш сиблинги (братя и сестри), какви бяха взаимоотношенията помежду ви? Родителите ви еднакво ли ви обичаха? Ако си по-голямото дете, чувствал ли си ревност при появата на сиблинга след теб? По-малкото дете съм. Имам сестра по-голяма 6 години от мен. Никога не сме били близки с нея докато не пораснах до към 25 год. Тя потърси по-близък контакт с мен тогава. Вече сме добри приятелки, но на моменти имам чувството, че тя се държи с мен все едно аз съм по-голямата. Търси съвети и споделя. Това е хубаво, но незнайно защо понякога ме дразни. Баща ми имаше слабост към мен, а майка ми към сестра ми. И до днес е така.
  9. По моя опит, нужно е човек първо да опознае себе си, характера си. Ето някои въпроси - отговори под всеки: Някои подходящи себе – опознавателни въпроси Въпроси, които е добре да си зададеш в началото на пътя по преодоляване на тревожното си състояние и периодично и с мярка да се връщаш към тях с цел разширяване на самосъзнанието си. Възпитание и автобиографична памет: Родителите към теб: Отношението на родителите към теб и твоята реакция на възпитанието им, е основа на собственото ти отношение към себе си. - Как те възпитаваха родителите ти? Какви изисквания имаха или нямаха към теб? - Изискваха ли високи оценки, чистене на стаята ти, ред, дисциплина? Какво се случваше, когато не изпълняваше изискванията им? - Обичаха ли те родителите ти? Гушкаха ли те? Казваха ли ти, че можеш, че си умен и способен? - Коригираха ли поведението ти, когато е било нужно или не и как? - Зачитаха ли личността ти или ти се налагаха? - Стимулираха ли творчеството ти? - Защитаваха ли те, когато се е налагало? - Показваха ли уважение в думите и делата си към теб и пред други хора? - Обичаха ли те безусловно, дори и когато правеше бели и се налагаше да коригират поведението ти? - Бяха ли последователни и единни в изискванията си към теб или се променяха постоянно и си противоречаха? - Поставяха ли ти нужни, ясни и добри граници или те глезеха прекалено? - Чувстваше ли елементи на манипулация, обиди и насилие към себе си? - Ако имаш сиблинги (братя и сестри), какви бяха взаимоотношенията помежду ви? Родителите ви еднакво ли ви обичаха? Ако си по-голямото дете, чувствал ли си ревност при появата на сиблинга след теб? Родителите помежду им: отношението между родителите ти, което ти си чувствал, без значение дали винаги си го виждал и чувал и реакцията ти спрямо него, се изразява сега в отношението ти към партньорите и близките ти хора. - Обичаха ли се родителите ти и показваха ли го с допир, прегръдки, държане за ръце, гушкане, близост, поглед и милувка? - Караха ли се? Колко често, с каква интензивност и острота? - Сърдеха ли се един на друг – колко продължително? - Разбираха ли се и лесно ли стигаха до консенсус? - Имаха ли разпределение на относителното доминиране в отделните житейски сфери (домакинство, работа и пари, отношения с другите…)? - Някой от родителите беше ли „първа цигулка“, която потиска и доминира другия или двамата хармонираха? - Еднакво мнение ли имаха по отношение на възпитанието ти или си противоречаха? - Някой от тях съюзяваше ли се с теб против другия? - Имаха ли общи виждания за живота, цели, интереси, теми на разговор, беше ли им приятно, интересно и добре заедно? - Бяха ли си верни? Ревнуваха ли се? - Умееха ли да правят нужните малки компромиси, да се уважават и си прощават взаимно? - Бяха две половинки, всяка искаща от другия или две цялости, вървящи заедно в обща посока? - Забавляваха ли се и бяха ли щастливи заедно? - Имаха ли общи приятели, хобита, общи планове и съпричастност на емоционално и поведенческо ниво? - Освен партньори, бяха ли и приятели? - Сега, от позицията на възрастен човек, как мислиш, че са преживявали интимността си – била ли е истински задоволителна? - Имаха ли вдъхновяващи ги и общи културни ценности, идеен и духовен живот? Горните въпроси, когато са задавани в психотерапията, сочат към определен родителски стил на възпитание, а реакцията на детето сформира даден тип характер. Тук само насочвам и загатвам, въпреки че, надявам се, съм полезен с провокирането и събуждането на спомени, преживявания и нагласи, водещи до определени изводи в процеса на самопознанието ти. Повече за възпитанието и видовете характери, виж тук. Важно: Отговорите на горните въпроси служат за по-пълно опознаване на собствения цялостен характер. Няма съвършени родители и това, че анализираш понякога несъвършеното си възпитание, се прави не с цел инфантилно обвинение на възпитателите ти, а за осъзнаване присъствието им в теб самия като интернализирани психични образи и движения.
  10. Тодор е прав, че тук можем да дадем само общи насоки, да "подготвим почвата" за психотерапия, която истински би ви помогнала. Ако искате, разкажете за възпитанието си - в какво то беше строго? Кой беше водещата фигура между родителите ви? Какви изисквания ви поставяха и за какво? Как се отнасяха един към друг? Как се дискутираше темата за секса, за любовта, за партньорството? какви характери имаха родителите ви? Кое според вас освен възпитанието ви е сформирало този доста твърд и неадекватен спрямо реалността каквато е идеал във вас? Разкажете и за вашето семейство сега - за характера на жена ви, за вашия собствен характер (според субективния ви поглед, разбира се), за ролите които ипълнявате в семейството, разпределянето на отговорностите и т.н. Какво в общуването ви е липсвало, за да се натрупа в жена ви нужда от разбиране, емоционална интимност и споделена обич? Колко силно сега искате да се промените - да простите, да премоделирате възприятията си за станалото, да станете един по-щастлив човек? Водещата фигура беше майка ми, баща ми се съгласяваше винаги с нея. Тя налагаше правилата, контролираше всичко. Беше изключително ревнива, правеше постоянни скандали на баща ми, в повечето случаи без основатена причина. От мен се искаше да съм примерно дете, да уча и да получавам високи оценки, никакви волности или лигаво поведение не се допускаха. Трябваше да съм пример, да се гордее с мен и да ме ползва като средство за изтъкване и хвалене пред хората. Темата за секса беше табу, ако е ставало дума за любов или партньорство те смятаха че тези неща се случват като му дойде времето, изневярата беше нещо страшно - абсолютно недопустимо. Като цяло не бяха сплотено семейство, по-скоро семейство от двама егоисти. Баща ми се интересуваше само от себе си, почти незаинтересован от мен. Имаше си свои хобита и се занимаваше с тях. Никога не ми е давал бащински съвети или напътствия а и аз никога не съм търсил съвет от тях - винаги и за всичко съм вземал решения сам. Ако съм споделял нещо с тях, впоследствие съм съжалявал за това тъй като не съм срещал разбиране. Като цяло баща е мекушав, отстъпчив но и силно раздразнителен когато не стане нещо по начина който той иска. Майка ми е властна, емоционална, винаги отстоява своето и смята че е права за всичко. Научил съм се да се справям със всичко сам в живота. По-принцип съм много добър човек, винаги търся доброто в хората и им давам голям кредит на доверие, но в същото време ако ме разочароват приключвам всякакви контакти и продължавам напред. Постоянно си правя планове, гоня някакви мечти и цели, обичам всичко да е под контрол (наследствено може би), но пък и лесно отстъпвам ако бъда убеден че другия вариант е правилен. Обичам да споря, да изтъквам правотата си, може би и да натяквам понякога, което като цяло е много лошо качество. Ревнив съм, но съм много искрен и честен с хората и мразя лъжата. Ако се ядосам лесно избухвам, мога да кажа думи в яда си за които след това да съжалявам. Вкъщи гледам децата, когато жена ми е заета или са болни, мога да готвя, чистя, мога да върша почти всички домакински задължения. По принцип съм домошар, обичам да прекарвам свободното си време със семейството, да излизаме на разходки, да се срещаме с приятелски семейства. Жена ми е спокоен характер, много организирана, обича да планира, да прави списъци. Когато е под напрежение или стрес лесно изпада в депресия, липсва й самочувствие. По принцип не харесва себе си и външния си вид, а за нея той е много важен. Обича реда и чистотата, добра домакиня е, обича да е сред хора и да общува, да й се обръща внимание. Не обича да спори, опитва се винаги да балансира, би предпочела да скрие нещо или дори да излъже отколкото да каже истината, ако реши че истината може да навреди. Когато е притисната Проблемите ни започнаха когато се регистрира в сайт за запознанства с мое знание и съгласие - беше в майчинство и имаше нужда да разнообразява скучното си ежедневие. Впоследствие се пристрасти и увлече към чата, което провокира раздразнение и ревност у мен и оттам се завъртя един омагьосан кръг, при който аз се дразнех от поведението й а тя приемаше моето държание като обсебващо и задушаващо и там охладняхме и се отчуждихме един от друг. След изневярата сме говорили и ми е казвала че никога не е имала намерение да стига до изневяра, но моята ревност я е отблъснала от мен и тогава е потърсила отдушник за проблемите си, споделяйки с колега. Но дори тогава не го е приемала за нещо повече от приятел, до момента в който е попаднала в стресова ситуация и не е успяла да устои на изкушението. Искам да се променя и да променя виждането си за случилото се, да го приема като един урок който е трябвало да научим и двамата, който да ни върне в пътя един към друг. Мисля че тя е осъзнала грешката си и прави всичко по силите си да ми доказва че се е променила и заслужава втори шанс. В момента проблема е в мен и се опитвам да променя себе си, виждането си за случилото се, затова търся помощ от вас
  11. Според мене ревността e най-голямото престъпление към любовта. Моят баща изключително много ревнуваше майка ми, въпреки че тя не даваше обичайните поводи за ревност. Контролираше я във всичко - дори следеше някоя блузка да не е по-ярка от неговите представи за приличие. И ако се случеше такова "престъпно деяние" от нейна страна, дори се стигаше дотам, че той се изнасяше от къщи за 2-3 дни, след огромен скандал, разбира се. Стана точно така, както ти казваш - на 48 мама се разболя от рак. Аз бях все още ученичка, след това заминах да уча в София. В едно свое писмо мама сподели, че баща ми се е променил и е вече много мил с нея, но, според нея - твърде късно. На 50 тя почина. Може би причината за татковата ревност е била, че тя беше много духовен човек, с много голяма обща култура, с талант и усет към изкуствата (въпреки че работеше като счетоводител), с много ведър характер - винаги усмихната.Никога не съм чувала майка ми да каже нещо лошо за някого, нито пък някой да каже нещо лошо за нея. Дори и най-злата ни съседка не успя да се скара с нея за нищо.Всички я харесваха и обичаха. Минали са 34 години от смъртта й, а хората все още я споменават - винаги с добро. А татко е краен материалист. Не уважава особено хората, които се занимават с изкуство - особено писателите. И е привърженик на схващането, че човек никога не трябва да казва на друг човек, че го обича. Особено на съпругата и на децата си. А иначе и той си има добри качества - изключително работлив, прям (но понякога с двоен стандарт), грижлив към семейството откъм материалната страна. След като бях свидетел на безкрайни скандали и непрекъснато напрежение през цялото си детство, се отвратих от ревността. В моя досегашен живот съм успявала винаги да се опазя от това толкова тежко и убийствено заболяване. Дори и да се е прокрадвала у мене и най-малката доза ревност, бързо съм се отърсвала от нея. А съм имала достатъчно поводи да ревнувам. И затова се чувствам щастлива и жизнена. За съжаление след смъртта на майка ми просветлението на баща ми трая много кратко. Прехвърли ревността си върху мене, въпреки че съм била винаги самостоятелна и финансово независима. Голям тормоз. Следене. Обидни квалификации. Сега се опитва да атакува с ревност и дъщеричката ми, която е на 14.5 години. Успявам да я убедя да не го намразва по тази причина, обяснявам й, че не може да превъзпита 86-годишен човек. И безкрайно го съжалявам. Мислех си, че ще помъдрее, но поне засега това не се случва. При духовните практики, които упражнявам, винаги с голяма трудност ми се удава прошката към баща ми. На всички други хора съм успяла да простя, а по отношение на него просто не съм сигурна. Не спирам да опитвам, разбира се. Защото го обичам.
  12. И още нещо протича като мисъл през мен, мисъл, която е вечен конфликт- тъй като много от нещата говорят за великата мисия и как всичко друго на земята е маловажно, егото, то някак си не се ли получава един прекалено стерилен живот? Това е и което целеше сектата. Прегръщането на тези велики идеи на мен ми опонира със себезаявяването, с това какво аз искам да правя с моя живот. Разликата при сектата с приемането на този 'нов' живот, с това прераждане, когато откираваш Христос и го приемаш в сърцето си , е че трябва да зачеркнеш стария си жливот, да се отречеш от него да то низвергнеш, да скъсаш с него тотално като нещо мръсно и подло, щото виждаш ли сега си се спасил.... Лошото е , че понякога изпитвам страх да не би тази промяна да е наложена от Бог, не в прекия смисъл на думата, но да кажем тя започва да се случва в живота ти, и каквото и да правиш не можеш да я избегнеш, само ако ѝ се противопоставяш, още повече страдаш. Аз се противопставях на сектата толкова години и много страдах, като винаги в мен беше страха да не би да са прави. Знам ,че не са били, но ако се очистим толкова много, то това ми звучи леко нее стетвено, тези думи са толкова грандиозни, толкова велики, че всяко друго човешко чувство с негативено естество, като завист, ревност и т.н те правят да се чувстваш нищожество, че си ги позволяваш да ги изпитваш. А точно с Дора това учим в момента, как да прегърна лошото си 'Аз' и да се науча да го обичам, не само да бягам към идеализирания си образ, и да го търся както в мен, така и в другите хора. Ето това разединение е основата на конфликта със сектата. Не моженето да бъдеш себе си заради ВЕЛИКАТА ИДЕЯ.
  13. Извинявам се, че пак съм аз.. ама исках да попитам още нещо. Нормално ли е той да не иска да ходи с мен никъде (визирам дискотеки, клубове..) най-вече на караоке, при положение, че аз мога да пея и той ми казва, че там няма какво да прави, защото аз съм само на сцената и на него му е скучно. Грешно ли е, че тези думи ме нараняват?? И приятелките ми прави ли са като казват, че ако той прави някои от тези неща с мен, няма да ми е толкова гадно като ги прави и без мен? Онзи ден гледахме едно клипче, където аз пея и той е до мен.. и той си цъка на телефона. Моята приятелка каза "леле, някой друг на неговото място би се разтопил".. Когато сме заедно, той единствено иска да гледаме филми, да си почиваме, пък като не сме, все иска да ходи някъде.. И винаги се караме, той ми крещи.. аз изпадам в ужасна истерия, не мога да се съвзема, плача ужасно много и хълцам и не мога да си поема дъх, това много ме притеснява..Той в такива моменти почва да ме напада, че съм луда и му е писнало да рева..но след време се усеща и ме прегръща. Сигурно наистина имам нужда от терапевт, но не мога да си позволя да давам толкова пари, наистина първо прочетох почти всички статии за ревност, вманиачаване, стигнах до някои отговори, но не знам как да ги преодолея, как да променя всичко това. До момента разбрах, че не толкова обичам, колкото имам нуждата от обичта на някого, тъй като в детството ми и до днес никой от родителите ми не ми е казвал, че ме обича, майка ми и баща ми са разделени, винаги са ме критикували, и са ме подценявали. Не ми се вярва да не го обичам, но определено откакто започна да се променя (преди беше срамежлив, несигурен в себе си, и на мен това много ми харесваше и се чувствах спокойна и толкова на място) се промених тотално и вече се плаша от човека, в когото съм се превърнала.. Искам си обратно хубавия живот, да съм смела, сигурна жена, която знае как да постигне това, което иска и да не се оставя някакъв човек да управлява щастието й. Много съжалявам ако съм досадна.. Ще опитам да намеря пари и да се срещна с някого, защото все пак здравето ми е много по-важно от парите..
  14. ЛИЧНО ТОВА ! Това е моята истинска история . Ако може съвет или мнение ; моля . ***************************************************************************************************************************************************************************************** ЛЮБОВ ДО КРАЯ Ще напиша тази история ; искам да остане кратък спомен от това . История ; която ще остане завинаги в мен . Невъзможна любов ; която не мога да имам . Цялата тази история ; всичко това ; започна преди 5 / 6 години . Но ще пропусна една 9 клас : ПРЕМЕСТВАНЕТО ! И това преместване ; аз никога ;няма да забравя . То ми даде надежда за едно ново начало ! Начало ; което ще разберем дали е пълно с радост или болка ? Начало ; което никога няма да има край в сърцето ми . Беше така вълнуващо за нещо ново ; беше така досадно ; докато случайно и двамата не се засякохме . Как стана това ? Ще разберем сега ! Преди да вляза в училището ; на входната врата бяха застанали няколко момичета ; които ще съм с тях в една стая ; но аз не ги познавах ; не знаех нищо за нито една от тях . Наложи се да отида при тях . Не обърнах внимание на момчетата кои са и ; кои не са от този клас . За това когато влязох на входната врата ; от единия вход влизам аз ; а другия той . Не знаех нищо за него . Не го познавах . Не знаех кои е и от къде ? Но когато класната ни извика ; по случайност и двамата се обърнахме един към друг . Засякохме погледите си и се разминахме . Но защо в този миг нещо в мен се разтрепери ? За миг спрях да дишам . Усетих как бавно се топя . Обърнах се и тръгнах към него ! Отидох при класната и класа . Не ми пукаше за тях ; колкото от това да не губя време ; да не съм до него .Още тогава бях планирала целия ми престой в това училище . Бях планирала всичко ; съдбата си с него ; но не стана това ; което аз исках . Стана това ; което той направи . Всеки ден от онзи миг в ; който се видяхме ; бяхме като кучето и котката ! Всеки ден ; спорехме за нещо ; карахме се дигахме улицата на крак . Друг ден ! ми рошеше косата ; трети ; минаваха в игри на гоненица .Обикаляхме из училището ; докато не го хвана в някой коридор ; или не го заклещя в ъгъла на някоя пейка във фойето . Много рядко бяха моментите в които да нямаше такива игри . Рядко бяха и най – хубавите моменти . Когато гонейки се ми се виеше свят . И аз се блъсках нарочно във него . Понякога ме прегръщаше ; а аз изчезвах безследно . Така минаха цели две години . Беше така хубаво ! Така красиво … ! Не ми правеше впечатление отначало ; дори не ми пукаше с кого седи и къде . Важното е ; че той ; беше там . Но един от онези дни !Спомените ми за първи път ; обърнах се и погледите ни се засякоха . Тогава почувствах нещо в мен . Почувствах радост ; почувствах трепет в мен . Отново се обърнах към него ; видях очите му . Видях него ! Тогава се усмихнах ; и си казах че това момче трябва да е мое . Нямах смелост да му кажа ! Така исках ! Така силно ! Така силно ; че на третата година започна да ми пука . 11 клас . Горенето на коса ; влюбването ми в него До тук се случиха такива неща ! Не е истина ? ! … Сякаш ; съм сънувала това ! Така ми се иска да е реалност . Да мога ; да го виждам пак . Мислех ; че няма да ми пука . Мислех ; че ще спра да го обичам . Но какво можех да направя !? след като толкова много го исках ; дори направих това което не трябваше . Рискувах ! Казах му го ; казах че го обичам . Че искам да съм с него ! А в замяна на отговора му от това ; че му се обясних в любов ; той ми се изсмя . Така силно се изсмя ; че гласа му се чу в дирекцията . Наложи се да се разправяме там . А през това време ; вътре в мене се отвори дълбока рана ! Болеше така силно ; че имах чувството ; че нещо ме пронизва с нож . Уви беше болка която още не е минала . В дирекцията извикаха родителите ни ! Наложи се заради него аз да говоря ; беше го срам от майка му и моята . Ситуацията в която бяхме в този момент беше най унизителното нещо в живота ми . Този човек ; гледайки майка ми я лъжеше в очите на директорката и неговата майка . Но добре ; че майка не се остави на лъжите му . И аз не спечелих от това … Напротив ! На следващия ден дори повече ми се подиграваше пред всички ; а мен 100 пъти по силно сърцето ми крещеше ! И след всичко това унижение ; когато е идвал при мен ; винаги му помагах . Но не само това се случи тази година ! Една фръцла реши да си играе с косата ми ! Не бях забелязала ; но незнайно кога ; без да разбера в час ; докато уча ми запалиха косата . Не разбрах защо и кога ? но усетих дим на запалка по себе си . Не виждах нищо нередно по дрехите си ; само дето косата ми гореше . Бях бясна в този момент ; разпищях се и просто напуснах час без да искам разрешение . Отидох до банята и изплакнах косата си . Плакнех я на всеки 30 минути през останалото време от учебния ден . След това разгневена ; на същия ден смених прическата и нещата малко по утихнаха . Така измина 11 клас ! Но тук не свършва всичко ! Едва средата на историята е това . Историята за една невъзможна любов ! Това е средата на ЛЮБОВ ДО КРАЯ ! 12 Клас – влюбване ; любов до края ! Любов до края ще разберем малко по – нататък ! ПРЕМЕСТВАНЕТО ! * ГОРЕНЕТО НА КОСА ! * ВЛЮБВАНЕТО В НЕГО ! Това е нищо ; с ЛЮБОВ ДО КРАЯ Да се влюбиш за пръв път ; понякога ревността я няма ; а друг път направо се разболяваш от ревност . Борех се с все сила да не го избегна ; но беше неизбежно . С всеки ден тя нарастваше и ставаше все по – силна ! Заедно с нея и любовта ми към него .Не издържах ; стигнахме до такава степен ; че започнахме да се караме . Стигнахме до степен която след като му признах ; стана толкова груб с мен ; че от хиляди преглътваниа на обиди ; не издържах повече . Тогава загубих контрол ! Не усещах как от това ; само тялото ми започна да се изтощава . От цялата тази умора ; спрях да се храня . Не исках да ям ; нито да дишам и живея . По този повод изминаха две седмици да се възстановя на пълно !Не след дълго време обаче всичко се върна по старо му ! Всички обиди ; всички унижения и подигравки се върнаха . този път не само ; че бях на легло ; а заради всичко това спрях да виждам изцяло . Не виждах хората нито екрана на телевизора ; почти нищо ! Само черни петна . На четвъртата седмица бях на лекар ! От тогава до сега нося очила ; които са за постоянно . След известно време се възстанових макар и с очила се явих в училище . Тогава се изправих лице в лице срещу нея ; и говорихме за него !Говорих ; молих ; а тя сякаш на пук правеше точно обратното . Уж ме слушаше – казваше – да ; добрее ; ноо не бе ни едно от двете ! Ни 1 ; ни 2 ; ни 3 или 4 поне 10 пъти говорих с нея . Бяхме приятелки ; станахме врагове ; сега все още сме ! След тези разговори спряхме да си говорим за известно време . Отбягвах и него и нея ; а когато го отбягвах той идваше при мен . Не ми правеше впечатления ; но нямаше ден в който да не бяхме скарани . Гонехме се из коридорите и понякога се прегръщахме приятелски ! Когато бяхме на пейките във фоайето ; сядах при него макар и да бе против ; но беше и на двама ни забавно . С него редовно се карахме ; но всичко за 1 час утихваше ; а с нея около 2 месеца не си говорехме … И въпреки тя да беше сгодена ; а аз свободна – това на него му беше се едно . Знаех ; че следващия ден ще бъде по – вълнуваш от идващия ! Малко по – на татък когато аз ; класа и класния отидохме до хотел Виена ; тогава останахме на саме с нея и я помолих да го остави . Исках да мога да имам и аз шанс с него . После ме пита дали толкова го обичам ; че да не мога без него ? Казах и какво се случи между нас през изминалото време ; но направих грешка – не трябваше да и казвам нищо . Особено ; това че и да искам да съм с него е по скоро да ме застреля … От тогава всичко стана твърде болезнено за мен . Тя започна да прави нещата на опаки . Започна да прави това което знае ; че ще ме нарани . Започна да излиза с него на среща тайно от родителите и . Започнаха да излизат дори и на разходки заедно ; макар това ; че на него понякога му беше писвало от нея ! И понеже от самото начало той знаеше за моите чувства го правеше още по трудно . Сядаше при нея ; закачаше я ; правеше всичко това много добре ; че по едно време изглеждаха като двойка . А всъщност са искали да ме заблудят . Целта им беше да се дразня и да се разболявам . Това успяха да направят те с мен . С течение на времето обаче ставах все по слаба : колкото и да се борех ; силите ми се изчерпваха . Сякаш света за мен беше спрял докато другите се радваха . Света беше спрял ; но точно сега не можех да се предам . Подготовката за снимките на бала беше започнала ! Имаше моменти когато бях щастлива ; и сърцето ми биеше лудо . Искаше ми се тези моменти да не бяха спирали . Имаше дни ; в които сърцето ми беше разбито на две . Дни които някои от тях а мен бяха напълно мрачни . По време на снимките за диска на бала ; имаше моменти когато трябваше да съм щастлива ; но и такива когато трябваше да задържам болката в себе си . Имаше време ; когато играех роля ; която не бях аз ! Сърцето ми плачеше ; а сълзите искаха да излязат на вън ! Никога не позволявах да си проличи пред камера ; колкото и да ме болеше някак си спестявах това . Пред хората слагах фалшивата и щастлива маска на лицето ми ! А щом ме питат всичко ли е наред ; лъжех с Да и Добре . За снимките в компютърната зала ; в двора и извън училищната сграда ; той предпочиташе нея . Понякога ме лъжеха ; че училищните часове са свършили ; но всъщност са искали да останат на саме . Разбира се ! А аз глупачката се хващах на шегите му ; защото го обичах прекалено много . Докато снимахме филма ; забравях за нея и гледах само към него ; и това което правех . Тези моменти ; бяха когато нея я нямаше . Това бяха щастливите и редки моменти . Тогава той обръщаше повече внимание на мен ! Беше хубаво и незабравимо . В същото време обаче се готвехме и за матура . Тя все още предстоеше ; а заради тази цялата драма и него – едва смогвах да уча . Междувременно търсехме място където да празнуваме края на годината . Не намерихме от първия път . Имахме предложение да празнуваме извън града ; но родителите на повечето деца отказаха . Само моите и неговите родители бяхме съгласни . За това намерихме място в центъра до театъра . РЕСТОРАНТ БЪЛГАРИЯ ! Това не беше всичко ; снимките все още не бяха свършили ; а матурите едва сега започваха . Наближаваше и празника на жената ; 8 март . Тогава отново имахме снимки ; половината ден беше щастлив за мен ; а другата не . Бях се подготвила ; знаех че нещо ще се случи . Не исках да мисля за това ; но случи : макар да се надявах на друго. Случи се това ; че в момента в който когато камерата трябваше да заснеме мъжете ; когато момчетата подаряват цветя на жената ; той предпочете нея . Чувствах се унижена и предадена . Беше от друга религия ; но въпреки това предпочете нея . Повечето от момичетата получиха поне по още едно цвете ; а аз само от класния . Дори и пред камерата ме унижи ; беше един кошмарен ден за мен . Два месеца по - късно след тази случка спрях да и говоря . През тези дни ; които минаваха ставаше по нещо ! Беше или хубаво ; или лошо . Нещата се нареждаха перфектно когато тя отсъстваше . Тогава през цялото време беше до мен . Забавно беше ; по онова време когато я нямаше . Но щом се появи ; старата песен започваше на нов глас . Той с нея ; а аз сама . Дните минаваха неусетно ; дори не разбрах кога последната седмица е дошла . Времето бързо летеше ; и всички бяхме заети . Тогава реших да не се караме повече взаимно ; нито с нея нито с него . Сдобрихме се ; но никога повече не бяхме същите . Нещата се промениха коренно между мен и нея . Макар и да бях и простила го направих заради него . Стигаше ми да го виждам ; но след това тя направи нещата така ; че и той да се запише с биология на матурите . Общуването ; ходенето на кафе и разходките им ; малко по малко го накара да се съгласи . Нямаше друг начин . Четири седмици продължително учиха заедно ; ходиха на извън редни матури ; разходки и всичко останало . В същото време приятеля и не знаеше нищо за тази история . Но случайно чух ; че я молел да не го напуска . Със сигурност е искала моето вместо нейното . Питах я веднъж дали е вярно ? А тя каза да ! Каза че уж не било заради този за който съм питала . Мислеше ; че можеше да ме лъже ; но знаех истината ; дори много преди нея ! Траех си за това дори до самия край . Но това не е всичко . Още не можех да позволя на чувствата ми да излязат на яве . Матурата не беше минала . Знаех ; че ако се отпусна сега и се предам ; нямаше дори да мина изпитите . Дори снимките все още продължаваха и не бяха свършили . Балът наближаваше ! Пробите за роклята едва сега започваха . По моя гледна точка ; всичко изглеждаше като подготовка за сватбата ми с него ; но всъщност беше бал . Нямаше сватба нито украсена църква ; имаше само зала пълна със балони и танци . Това беше МОЯТА ЛЮБОВ ДО КРАЯ . Любов която все още продължава и след Края . Най – сетне краят се виждаше . Дойде 24 май . После и изпитите . Първо по Български и литература ; а после и по География . Български и литература го взех с 4 ; а по география се явих на поправка и чак втория път го взех с 3.40 . Дори и повече . След този ден нататък за мен живота ми се преобърна . Подготовката за роклите приключи ; Всички рокли бяха готови . Бяха 3 . Червена ; Черна и Синя . Светло синя . Балът дойде ! Най – накрая снимките и училището приключиха . Но нещо в мен ме накара да се върна там от където всичко започна отначало . Там където срещнах моята първа и истинска любов ! Там откъдето беше началото ; там беше и края на тази любов . Беше финала на една книга която някога имаше начало за ЛЮБОВ ; а сега дойде и нейния Край ! Целия ден го изкарахме с последни снимки ; сълзи и приятели добри . Дойде и реда когато трябваше да избират кой да води колоната ; докато влизахме в залата . Тогава избраха мен с директора на училището . И както се сещате сами ; от тук нататък – игри ; танци и приключения за последно до зори . Дори по време на танците той танцуваше с нея . Това вече е окончателния край . Края на една ЛЮБОВ ДО КРАЯ . КРАЙ !
  15. Орлин Баев

    Психозите

    За наличието на психоза съдим по три основни фактора: - Налудност - неотговарящи на реалността идеи - например параноидни налудности-за преследване, за отношение - човек мисли че го гледат особено, че говорят постоянно за него зад гърба му, че го следят и има заговор срещу него, че навсякъде има оставени знаци по които той чете за заплахи срещу него. Налудности за ревност, за вина. Хипохондрични налудности - посточнно намира в себе си симптоми за неизлечима болест. Фантасмагорични налудности-че може да променя формата на предметите, събитията, че всичко зависи от него и т.н. Преживяването на налудностите е личностно и принадлежи само на индивида. - Халюцинации - зрителни, слухови, обонятелни, тактилни - тук влизат чуването на гласове, заповедите и коментари, визии и образни халюцинации, параноични тактилни халюцинации, усещане на мирис - най-често лоши миризми - Възбуда или Ступор - психомоторна възбуда, тоест буйство или вцепененост Една органична психоза е делирът - най-често сме чували за алкохолен делир, но може да бъде предизвикан и от други дроги, както и като следствие от болести. Основен и най-типичен представител на групата на психотичните разстройства е шизофренията. Шизофрения е гръцка дума и означава "Разкъсана Душа" ! В края на 19 век психиатърът Емил Лепелин(не съм сигурен за фамилиата) разделя психозите на две: Деменция Прекокс и Маниако - Депресивна психоза. Сега, 110 години по-късно, има нови класификации, но не и решаващ напредък в тези тежки растройства... По-късно Олген Бройер нарича Деменция Прекокс - Шизофрения и и дава следните характеристики: - халтави асоциации - отместване на фокуса на асоциациите в мисленето, нестандартни скоци в мисленето - притъпен афект - няма емоционален резонанс между болния и събеседвашия, или по-скоро трудно се следват емоциите на шизофреника - амбивалентност - едновременно съдържание на противоречиви мисли, пориви и действия - човекът вярва на някой в един момент, а в следващият се страхува от него, тръгва за някъде и се връща, подава ръката си за ръкуване и я отдръпва... - аутизъм - тук думата аутизъм не се употребява в смисъл на стандартния детски аутизъм, а като живот във вътрешния имагинерен свят. Горните симптоми са доста общи и теоретични и затова по-късно психиатърът Шнайдер измисля т.н. симптоми от първи ранг, които имат реална практическа стойност: - Налудно настроение - човек губи реална преценка за ставащото и има чувството че нещо друго става зад ситуацията . - усещане за влагане, отнемане и замяна на психични компоненти (мисли, чувства) - чувства че външна сила манипулира съзнанието и действията му - Чуване на коментиращи гласове ( в трето лице) които говорят за него и коментират мислите, чувствяата и постъпките му, които му заповядват и налагат волята си над него. Още: Шизофренията може да бъде: - Параноидна -Хебефренна-разпокъсано мислене -кататонна - ступор или възбуда - ступорът често е т.н. восъчен ступор, когато човек може дни да стои в положението в което го е поставил друг, колкото и да е неудобно. Освен това, Шизофренията може да бъде: -С позитивни симптоми - налудности, халюцинации, буйство(психомоторна възбуда) - с негативни симптоми - апатия, изравнен афект, бедна реч, социално оттегляне. Шизофренията започва най-често около двадесетте. Възможна е и детска и възрастна шизофрения, но по-рядко. Над 30 години рискът от развиването на шизофрения намалява. Мъже и жени боледуват поравно.
  16. д-р Тодор Първанов

    Зaщо избра нея

    Нашата връзка бе доста бурна, доста се и карахме ревнувахме,правихме си напук. Най-вероятно си е намерил връзка в която се чувства спокойно.Не се кара с партньора си.Не се ревнуват и не си правят напук.Ако вие намерите друг партньор, с кого да се чувствате спокойно, да не се карате, ревнувате и си правите напук, не бихте ли постъпили като него. Вие пишете --той е единствения мъж когото съм обичала, и едновременно с това --доста се и карахме ревнувахме,правихме си напук. Според мен, това което вие наричате обич и това, което повечето хора разбират под тази дума доста се различава.Там където има ревност, каране и правене напук, любовта я няма.
  17. Здравейте,на 23 години съм, партньорът ми е на 30. Заедно сме от 1 година, но от 5 месеца не сме правили секс и не сме имали никакви интимни контакти. Причината е в него- няма никакво желание. Казва, че от 4 години насам му се случва с жените. В началото има силно желание и след няколко месеца(около 2-3) изгубва абсолютно всякакво желание за близост, в следствие на което сменя жената с която е. С нас се случи същото нещо, но не иска да се разделяме, твърди че ме обича и иска да сме заедно за напред. Говорили сме много за това и се старая да проявявам разбиране, но е много трудно. Задавала съм му много въпроси- ще споделя какво ми е отговорил- за пръв път му се е появило след раздяла с една жена ( имали са връзка 3 години и тя през цялото време е искалаи както казва той го е задължавала да правят секс и е поставяла секса на много важно място за връзката им) според него той е правил 2 години секс насила и оттам се е появило всичко,получава ерекция,изпитва ревност към мен ( ако си представи че съм с друг човек), твърди че иска да промени това, но не вярва че ще може, казва че е безсилен и се възхищава на търпението ми. В следствие на тези обстоятелства аз се затворих в себе си, не се усещам като жена и като цяло се отрази много сериозно на самочувствието, психическото, а вече и на физическото ми здраве.Ще съм благодарна да получа съвети или да отговоря на по-конкретни въпроси по темата.
  18. Жезлите отговарят на елемента огън. Асо жезли - обикновено дава мощен тласък на някаква идея, но все още неясна. Порив и смелост при осъществяването на нещо, може обаче да бъде и разпиляване на енергията напосоки. Винаги се тълкува спрямо следващата я карта и никога сама по себе си (това се отнася за всички други Аса); 2 жезли - карта на малкия избор и на малката възможност: големият е Влюбените; преход от едно състояние в друго, подобна на 2 пентакли; зависи тълкуването й от предхождащата я и от следхождащата я карта/и; 3 жезли - установяване на статукво; идеите са обявени и пред други хора, а не са само в главата на питащия; яснота, както и увереност за постижимостта на намеренията; 4 жезли - радост от общуването с близки хора - приятели, най-често в семейството; може да значи буквално и среща; освен това, понякога е и начин за изразяване в писмен вид - писмо, поздрав (буквално картичка), дори стихотворение; 5 жезли - борба без цел и посока; напрежение и неяснота; питащият не знае за какво се бори, но знае, че трябва; акумулиране на мощна творческа енергия; съперничество; 6 жезли - една от най-хубавите карти изобщо в Таро; също като 4 жезли значи буквално среща, но дългоочаквана среща, сбъдване на стара мечта, на любовна среща; значи също и просто телефонен разговор; освен това - реализация на всяко едно намерение (при условие, че е завършваща карта); 7 жезли - никакво отстъпление не е възможно и бягствата са фатални; сила и увереност, дори и напук на всички наоколо; противопоставяне с една единствена цел - да успееш; мигновена идея, запалване на огъня ... 8 жезли - променливи настроения и неустойчивост на желанията; като цяло означаване прекалено нетърпение и прибързаност; 9 жезли - в очакване на лоши новини, страх от истината, страх от себе си и от другия; страхът ни кара да се затваряме и да лъжем; крием се от преки сблъсъци; но те са неизбежни; 10 жезли - усещаме, че сме понесли света на раменете си, ако можем и вселената бихме понесли... карта на максималиста, на отчаяният перфекционист, който иска всичко да е на ниво; огромно напрежение струи от тази 10 жезли, питащият е понесъл огромен товар на плещите си, но и не иска да го остави, а си повтаря - длъжен съм или такъв е кръста ми; Паж жезли - карта на успешното общуване, на добрата комуникация; говориш без задръжки и без лицемерие; карта на настроението и на усмивката, споделена с приятели; в някои конфигурации значи и ревност поради появата на трети човек; може да значи и раждане на син; Рицар жезли - при всички положения това е карта на пътуването - близко или далечно; второто тълкуване говори за импулс и спонтанна реакция, често необмислена; карта на изненадата; Кралица жезли - жената-майка, жената-съпруга: в 90 % от случаите това е карта на роднинските взаимоотношения - баби, лели, майка, съпруги, сестри; вторият вариант е, когато някоя жена придобива характеристиките на Кралицата жезли - това е жената, която действа, дори и без много-много да мисли, но действа смело; Крал жезли - подобен е на кралицата си - брат, баща, съпруг, дядо, всички роднини на куп по мъжка линия; и той е действен и доста активен; в някои комбинации, особено с Дяволът говори за сексуално свръхактивен мъж; може да значи и голям деспот, ако е придружен от Крал мечове.
  19. Не бих могъл да добавя много след тези думи на Мадлен Алгафари. те са от книгата и "Вяра имам" ако не се лъжа. Препоръчвам я на всеки, който желае да се докосне до едно много практично и полезно, приведено до ежедневен език психоаналитично познание! А за да стане такова "превеждане" е нужен нейният 15г. опит в терапията - анализата да е живяла в теб, да е станала част от теб... Възхищавам и се - има за какво! Моят опит говори, че сега тече наистина БУМ в изневерите. Една от най-честата заявка за прихотерапия е именно от жени с болезнена натрапчива ревност! А много чест посредник за ескалиралите изневери са електронните комуникации - чатовете, скайп, смс-ите и навсякъде носените телефони... Но интернет е само посредник, а причината е в една променяща се ценностна система, която ще ни доведе засега неизвестно къде... Аз съм напълно съгласен с Мадлен, че когато има ДОВЕРИЕ между двамата, а зад него стои ДОВЕРИЕ в СЕБЕ си, без значение външното поведение - изневяра и ревност няма. Обикновено психиката на ревнуващия, неговото суперего, както го нарича анализата (морал, норми, правила) е твърде ригидно, твърдо, негъвкаво. Има доста много ТРЯБВА, което му нашепва: "Нещата ТРЯБВА да бъдат такива или онакива!". Всъщност нещата са такива каквито са! Може би неслучайно се променя моралът ни. Може би щом така или иначе при 80% от двойките има полови контакти извън брака, това което трябва да се промени е именно моралът - в един по-приемащ и отворен такъв! Според мен е по-важна сърдечната близост в двойката и честността. Но дори и да има лъжа от страна на партньора, тя се приема за предателство и раняване само ако в човека тези убеждения така или иначе съществъват вече в него несъзнавано... При ревнуващия обикновено мисленето е черно/ бяло, или/ или, тоест максималистично. Ревнуващият обикновено има доста завишени критерии за начина на семейно функциониране. Обикновено в детските му години в родителското м семейство сексът е бил тема табу или ако се е говорило за това, то е било с половин уста и със срам. Сега не казвам, че безразборният секс е изборът - не е така! Но за да има една естествена вярност между партньорите - именно естествена, а не наложена от норми и правила, е нужна дълбока връзка с божественото, с Любовта. когато тази връзка я има, човек е пълен до горе с нея и не му е бужно да я получава от контакта си с 10 партньора, а половинката му му стига... Другото е само заместител, като аспартама и захарина... при ревността се работи с едно ясно определяне на целите, на изискванията на човека от бъдещето. изискваният акъм партньора, собствения живот и планове. Най-дълбокат аработа е върху себе си,л но не всеки я иска и затова се работи и по-ясно и конкретно, за вземането на ясни и конкретни решения. Много може да се пише... Психотерапията при ревност е много успешна! Освен анализа и смекчаването на ненужно ригидния морал, както и ясно определяне на целите, с е работи с "поглед над себе си", с хипнотерапия и транс, откъдето ситуацията е виждана от един по-висок поглед и промяната на болезнената натрапчивпост се случва! Вижте тук и тук!
  20. Досега, само бегло и косвено, съм споменавала за обърнатите карти в Таро. Много от хората, които гледат и се занимават с картите Таро, ги използват и те са неотделима част от подредбите и гаданията. Честно казано, преди години, особено в началото на "общуването" ми с Таро и аз гледах, като включвах и обърнати карти, като обръщах всяка седма от 78-те карти. В мои тетрадки и записки от онова време имам описания на значенията на всяка една карта, която по законите на Съдбата се е обръщала и сега оценявам това като много важен опит и незаменим етап от развитието и от изучаването на картите Таро за всеки, който иска да развие способността да познава и да гледа с картите Таро на себе си и на други хора. Както е препоръчително да се водят дневници на сънищата, така би било добре да се водят и записки за картите, които ни се падат ежедневно (На тази тема ще бъде отделено специално внимание във форум Карти Таро). Много от вас, убедена съм в това, работят и с обърнати карти. За съжаление, в повечето от книгите за Таро информацията за една и съща обърната карта или е противоречива или е коренно противоположна. Преди години, когато и аз бях начинаеща, попаднах в лабиринт от взаимоизключващи се значения и системи, и естествено не знаех кое е правилно. След време установих някои устойчиви значения на обърнати карти, които са общопризнати. Такава карта е обърната 6 мечове - известна е като индикатор за емоционално обяснение или достигане до такъв тип излияние. Другото интересно нещо, което може да се приеме и като "закон" в Таро е, че всички карти от Големите Аркани, които по правило означават промяна или избор, обърнати, сочат за точно обратното: забавяне, протакане, липса на развитие, страх от промяната. Примери: обърнати Смъртта, Светът, Страшният съд, Звездата, Влюбените и др. Обърнатите карти понякога усилват значението си - пр. обърната 10 мечове, обърната 8 мечове, обърната 3 мечове. Като цяло, картите от боя мечове са най-конфликтните и нажежени карти, а обърнати усилват многокрaтно влиянието си. По-умерени като обърнати са картите от боя жезли: те и прави, и обърнати не променят съществено посланията си. Изключение тук прави обърната Кралица жезли, която говори за изкключителна ревност. Картите от боя чаши се славят като индикатори на емоционалния ни живот. И ако прави са на границата на еуфориятаа или на тъгата, то обърнати - "чашата им прелива", независимо в коя посока, без оглед на хора и ситуации. Пример за това е обърната 3 чаши - при нея радостта от нещо може да доведе до емоционални изблици и афективни състояния, след които човек не си спомня нищо, а междувременно е сътворил "чудеса от ... глупост". Адекватни по значение на обърната 3 чаши са и обърнати Глупакът, Обесеният, Дяволът ... Както за правите, така и за обърнатите карти в Таро, безкрайно може да се говори. Ситуацията се усложнява доста, когато се тълкуват и комбинациите от прави и обърнати карти, както и обърнати с обърнати. Спомням си за една от най-негативните в емоционално отношение комбинация: обърната Кралица чаши с 8 чаши: любовни теразния, неустановеност и неяснота, огорчения и дълбока душевна болка. Подобна е и комбинацията между обърната Смъртта и обърнат Крал чаши: загуба и страдание с акцент на огорчение от нанесена обида. Класическа според мен като комбинация на лицемерието и на лицемерните отношения е Асо чаши с обърнат Паж чаши. Има и по-сложни комбинации, които конкретно дават информация за много досадни ежедневни задължения: обърната 3 пентакли с обърната 8 пентакли; това е доказателство, че картите Таро могат да бъдат и съвсем детайлни носители и медиатори на информация. Обърнатите карти в Таро служат именно затова - за уточняване на неясноти и бели петна около някакви факти! Затова и те трябва много добре да се познават. Какъв е вашият опит с гледането с обърнати карти в Таро и кои са най-често срещаните трудности и неясноти при работата ви с тях?
  21. Ревността и паниката са излишни. Особено в такива ситуации. Дори бих казала, че проявявайки ревност и паника, отблъскваш партньора си, а ти уверяваш, че го обичаш. Няма никакво значение бившата му жена, защото негова работа е да намали контактите си с нея, ако са прекалени, а те са - ако взема твоите думи предвид. Твоята роля е съвсем различна и не е да го следиш, нито да контролираш поведението му. Той винаги ще обича първо детето си, после всички останали, добре е това да се проумее. И няма как да е иначе, ако е отговорен мъж и баща. Това обаче, няма общо с отношението му към теб, мъжете мислят различно от жените и не смесват понятията. Добре е и жените да не ги смесват. Реално погледнато, няма никакво значение, дали твоят партньор има едно или пет деца, ако ти го обичаш и той теб, това дори би било богатство за отношенията ви. Отделен е въпросът, че е conditio sine qua non (условие, без което не може), финансовата ви стабилност. Трябва да пренасочиш вниманието си и да се съсредоточиш върху полезното и градивното, не върху онова, което генерира драма и конфликти (евентуални). Все още нямаш проблем, не го създавай. Позволявам си да ти пиша, защото съм минала през това, но за разлика от теб, аз не обичах (толкова) човека до себе си. А ти имаш шанс да бъдеш щастлива и удовлетворена Желая ти успех и не мисли лоши неща.
  22. Хм, не мисля, че ревнивците ще имат мир и спокойствие в душите си, ако бъдат оставени сами. По-същество ревнивците дълбоко в себе си се плашат да останат сами, затова и тази ревност - страх от загуба на "техния" човек. Да изоставиш ревнивеца, е най-голямото наказание за него. А да създадеш нова връзка - още по-ужасно. Да успее да преглътне това, е един огромен и труден урок за ревнивеца. Не случайно има толкова много битови престъпления с такива мотиви, включително и от най-тежко естество - убийство. Забелязала съм и друго - там, където няма ревност, има много по-малко изневери Сигурно има и рационални, и ирационални обяснения на това.
  23. Да! за д-р Грей. Цялата му серия е много добра. Ако човек усети някакво обвинение вътре в себе си, в него самия е причината за дискомфорта му. Наскоро научих за моя приятелка, почти връстница, която вече живее в кошмар - от самото начало имаше ревност към нея, но сега вече минава разумните граници. И аз съм живяла така - ревността е нещо, което не бива да се понася. Понасянето на ревност е вредно за този, който ревнува. Ревнивците трябва да бъдат оставени да живеят сами - така ще има мир и спокойствие в душите им.
  24. Благодаря за беседата! ...Серафимите и херувимите са огън, който изгаря всичко. Ако станеш преждевременно херувим или серафим, ще направиш хората нещастни: нито ти можеш да се приближиш до тях, нито те до тебе. Като говорим за изгаряне, ние внасяме нещо отрицателно в умовете на хората, но това зависи и от тяхното тълкуване. Тълкувайте нещата правилно. Има опасност от криво тълкуване при четенето на свещените книги. Който тълкува, мисли, че внася нещо ново, а всъщност той повтаря старото. Така постъпват всички сегашни хора. Те казват: „Да се обичаме, да бъдем добри, да почитаме баща си и майка си!“ Това са изтъркани думи, повтаряне на старото. Днес, каквото и да кажеш на човека, не му се слуша, той иска да чуе нещо ново. Всеки се интересува от истината. Казвам на един млад момък: Иди на планината, да видиш колко хубава колибка има там. Около нея е разположена една кошара с овце, които дават мляко. От млякото правят масло и сирене. Едно немирно дете наклало около колибката огън и я запалило. Момъкът слуша и се ужасява. Продължавам: Една добра и красива мома видяла това и бързо се затичала с менците си, пълни с вода, и изгасила огъня. Така тя спасила колибката от пожара. Момъкът се заинтересувал още повече; той иска да знае коя е тая умна и добра мома. Интересува се той от думите ми, защото не са проникнати от истината. Днес, каквото и да се говори на хората, те се отегчават. Всеки иска да чуе нещо ново, което никога не е чувал. Религиозният иска да му се каже нещо върху религията. Думата „религия“ не е много съдържателна. Като се разболее, човек става религиозен. Религията подразбира нещо външно, без вътрешно съдържание. Ще кажете, че не е добре да се говори така за религията. Това се отнася за религията като външна форма, а не за религиозното чувство на човека. Каква религия е тая, която вярва в парите? Днес вярваш, че някой ще ти плати добре; на другия ден, като не ти плати, не вярваш. Сега, за вас е важно това, което всеки ден възприемате от разумния свят като блага, които трябва да използвате. Кога може човек да използва разумно тия блага? – Като стане съзнателен. В първо време той е малко дете, в люлка. То прави постоянно погрешки, за които никой не го съди. Щом порасне, не му позволяват да греши. Всяка грешка се наказва. От четири до седем години то ходи на забавачница. След това го записват ученик в първо отделение. Като свърши четирите отделения, то постъпва в прогимназия, после в гимназия, в университет, докато свърши образованието си. Съзнателен ли е този човек? – Отчасти. Той влиза в живота, оженва се и изучава специфичен университет. Раждат му се деца, които също растат, учат се, женят се. Като се занимавате с училището, с децата и с внучетата, не усещате как минават годините и като станете на 100–120 години, чудите се, че като сте живели толкова много, нищо не сте направили. Един ден ще похлопат на вратата и ще ви поканят за оня свят. Там ще прегледат какво сте свършили на земята и ще ви дадат нова служба. Старият ще каже: „Отивам вече на другия свят, предавам службата си“. Какво виждаме днес? Всички хора уреждат работите си на земята, но все неуредени остават. Някои от вас не са свършили университет; други не са свършили гимназия; трети не са свършили прогимназия. Мнозина са свършили университет, но не са отгледали децата си. Други не са ги оженили. В края на краищата всички се критикуват, че тоя или оня не живеят добре. Не е лесна работа да разбереш кой как живее. Как ще познаеш кой човек е певец? По пеенето ли? Но за да пее, той трябва да се предразположи. Ако не го предразположите, не може да пее. Ако му платите добре, ще пее. Значи чрез парите вие изразявате любовта си. Певците и музикантите се нуждаят от любов, те искат да бъдат обичани... ...Сегашните хора се намират пред една опасност, а именно: живеят с миналото. Те казват: „Какви бяхме едно време! Какво беше по-рано!“ – Може да е било по-добре, но може да е било и по-лошо. Има две мнения по тоя въпрос. Един стар, 85-годишен дядо, малко тщеславен, като вървял по една ливада, видял един голям трап. Спрял се пред него и като мислел, че има хора наблизо, казал си: „Едно време прескачах и по-големи трапове. Ще се засиля да прескоча и тоя трап“. Засилил се и паднал в трапа. Пак си казал: „Така ли беше едно време?“ Като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като видял, че никой не го вижда, казал: „Каквото беше едно време, това е и днес“. Преди няколко дена един наш брат, на възраст 45–50 години, иска да вдигне на гърба си един чувал, тежък около сто килограма. Като го видял, казал му: „Добре е да викнеш двама млади братя да ти помогнат“. – „Няма нужда, аз сам ще си го вдигна и пренеса.“ Той се засили, вдигна чувала на гърба си. В първия момент се залюля, но после се закрепи и занесе чувала на определеното място. Казвам: Макар и възрастен, тоя брат може да свърши такава работа, каквато и млади не могат да свършат. Той е силен, може да носи товар от 80–100 килограма. Всеки човек ще бъде поставен на такива изпитания, чрез които да изпитат силата му. Виждам братя и сестри, които обичат да проповядват. Те казват: „Това трябва да се направи, онова да се направи“, но като дойде до тях, те да направят нещо, крият се. Виждам един брат, физически слаб, надигнал един чувал с тежест 30–40 килограма, едва го носи, сълзи му текат от очите. Те го гледат, но никой не му помага. Казвам: Тоя брат е слаб, защото губи разположението си от малките изпитания. Той носи чувала и плаче. Аз се интересувам от плача на хората. Малцина плачат, както трябва. Като видя, че някой плаче, казвам: Приятелю, не знаеш да пееш. Плачът е музика. Някой плаче меко, приятно е да го слушаш. Друг плаче задъхано, хълцане се чува. В чувствата му се събужда известно противоречие, в него се смесват чувства на обида и тщеславие. Той е обиден, как след като се моли толкова много, Бог не му обръща внимание, хората и приятелите му не го оценяват, жена му и децата му – също. Казва: „Станах за посмешище на хората и на близките си“. Чувствата и мислите му се объркали и той плаче. Аз го наблюдавам и изучавам неговата музикалност. Музикалността на човека се познава освен по плача, още и по начина, по който хлопа на вратата. Ако някой хлопа силно, това показва, че той е сприхав, не е музикален. Аз го наричам „султан чорбаджия“. Преди да хлопа, някой стои известно време пред вратата и мисли колко пъти да тропне. Той съобразява нещо. Някой тропне един път. Казвам: Няма да отворя. Ако хлопне два пъти, мога да отворя, мога и да не отворя. Тропне ли три пъти, ще му отворя. Тройката е положително число. Четворката е число без всякакво съмнение. Изобщо, като тропате на вратата, аз броя по колко пъти се хлопа и правя своите научни изследвания. Мнозина хлопат по един път, но аз не им отварям. После ме питат защо не съм им отворил. Според мене тия хора са крайно пестеливи, не изразходват енергията си. Те искат с едно хлопане да им се отвори вратата и да разберат много неща. И духовете хлопат. По хлопането им се разбира кой какъв е. Когато зададете един въпрос на някой дух, и той хлопне само веднъж, това показва, че от работата, която ви интересува, нищо няма да излезе. Ако хлопне два пъти, това показва, че или ще излезе нещо от работата, или нищо няма да излезе – зависи от условията. Казвам: Всяко нещо, към което се стремите, трябва да има определена цел. Седя един ден между младите братя и сестри и им обръщам внимание на малките величини. Например, много от тях са свършили университет, но като ги питам на колко е равно a+b, те дават различни отговори. Един от тях казва, че a+b=a+b. Друг казва, че a+b=c. Трети казва, че a+b=ab. Защо a+b=ab, той отговаря: Ако a=2, b=2, то 2+2=2х2. Това равенство е вярно само за числото 2, но не и за другите числа. Например 5+5 не е равно на 5х5. Лесно се казва, че знаете да събирате, да изваждате, да умножавате и да делите, но важно е да прилагате тия действия при всички свои несгоди, да се справяте с тях. Има болести, които се лекуват с изваждане, други – с умножаване или деление. Всеки трябва да знае кое действие да приложи при дадена болест. Ако знаеш, добре; ако не знаеш, ще носиш болестта дълго време със себе си. Знанието е потребно, да освободи човека от всички мъчнотии и препятствия. Без знание нищо не се постига... В Писанието е казано: „Без вяра не може да се угоди на Бога“. Без вяра молитвата не се приема. Иначе не може да се обясни защо Бог отговаря на някои молитви, а на други не отговаря. Всеки, който върши Божията воля, получава отговор на молитвата си. Затова е казано: „Преди да поискаш нещо от Господа, ще получиш отговор на молитвата си“. Някой отправя много молитви към Господа, но не получава отговор. – Защо? – Молитвата му не е силна. Тя е лишена от вяра. В Стария Завет има пример, където 400 пророци се молеха на Ваала, но не получиха никакъв отговор. След това пророк Илия се обърна към Господа с молба, да му се изяви, и след малко получи отговор на молитвата си: огън слезе от небето и изгори жертвата, която беше поставил на жертвеника. От голяма ревност към Бога Илия изби всички пророци. Какво щяхте да направите вие, ако бяхте на мястото на пророк Илия? Лъжливите пророци и днес пълнят главите на хората. Ако искате да се освободите от тях, ще вземете гребен, както чистите паразитите от главата си, и ще ги извадите навън, да ги избиете... Ликвидиране и прилагане .
  25. Здравейте отново и благодаря за отговора.Посетихме с моят приятел психолог тук,но не беше това което очаквахме.Разговаряхме открито за проблемите си с него около 2 часа и заключението бе,че всичко идвало от недоверие,не предложиха терапия,единствено ни препоръча да четем материали и да насочим мислите си към позитивното,препоръчаха ни масажи,плуване да сме си разтоварвали мозъка и да се отдадем на приятни моменти.Много е сложно с писане да опишеш чувствата си особено когато си объркан,афектиран и се обвиняваш за нещо.Искам да попитам вие какво можете да ни препоръчате за да се справим с това сами.Говоря в множествено число тъй като това което правя с приятеля си и той го прави с мен,мислех,че като ми отговорите просто и той и аз ще правим нещо определено което да ни оттърси от ужаса,който си причиняваме понякога.Само за уточнение искам да кажа,че и двама ни в предишните ни връзки са ни предали чрез изневяра.За мен ви обясних какво точно правя,при него е горе долу същото с изключение,че той ме ревнува предимно от родителите ми и си мисли,че те са преди него за мен.Според вас не обичаме явно,но не можем да се съгласим,защото и двамата минахме през много препиятствия за да сме заедно и сме ужасно привързани един към друг,може и аз да съм се изразила погрешно,съжалявам,че пиша малко объркващо,но за мен беше трудно да предприемем нещо такова,да разказваме лични неща на непознати хора.Разделяли сме се за ден и само толкова успяхме да се отдалечим един от друг.Като изключим тази ужасна ревност от околните сме щастливи,приятели сме,грижим се един за друг,радваме се заедно,болката също преживяваме заедно,но и двамата жертвахме близки хора които не одобряват връзката ни и сега се замисляме за тях.Как се преживява вината,че наранихмме хора за да сме заедно.За това,че нямам висока оценка за себе си е така все пак се мислех за красива жена,успяла,а накрая бях предадена и изоставена.Престраших се да ви пиша,само защото чакаме дете и искам това дете да има баба и дядо,а няма как да се случи ако не се променим,никой от двама ни няма силата да преглътне всичко и да заяви открито пред всички,че ние искаме да сме заедно и че както и да се опитват да ни разделят,ще си останем заедно,проблема за близките и приятелите ни е че единия има финансови възможности,другия е от много бедно семейство и това е огромен проблем според всички,единия излиза използвач,другия жалостив,както вие така и всички останали не вярват,че се обичаме.Приятелят ми дори предложи да станем като Ромео и Жулиета само за да ни повярват,но знаем,че това е лишено от смисъл.Страх ме е не да съм сама,а да съм без него,никой друг не ме вълнува и аз съм невероятен инат,а сега инатът ми бе пречупен,никога не съм се чувствала виновна за каквото и да е преди.Ще ни помогнат ли тези неща,които ни препоръча колегата ви или ще трябва да се приберем за да можем да се подложим на терапия?Извинявам се за торнадото от чувства,което бушува в мен в момента,не зная дали е подходящ момента да изразявам мисли,които се менят през ден,но бременността напредва,а с нея и нашия страх за бъдещето на детето ни.
×