Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for 'ревност'.


Didn't find what you were looking for? Try searching for:


More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Молитви
  • Формули

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

570 резултата

  1. О'к, какво имаме според редовете от писмото?! Базисна неувереност, зависими елементи в характера, ниска самооценка, причиняващи соматични симпатикотонични симптоми, плюс дразнимо дебело черво и склонност за вкопчване и ревност в евентуална бъдеща връзка. Имаме и реални социално - поведенчески липси - приятелка, споделена любов, сексуалност и взаимност. Последните липси отново се дължат на характеровата неувереност. По скромното ми мнение, това от което имаш нужда, е следното: - проверка на реалността и работа с вътрешния диалог, в посока стабилно заземяване, самоуважение и целенасочена самоувереност. - редовна практика на сесии медитация/ хипнотерапия, фокусирани в самоувереност и висока самооценка. Като страничен ефект, се повлиява силно положително и чувствителният стомах. - регулярно и постъпателно изпълнение на поведенчески експерименти и действия, предизвикващи страхово наситените ти програми - още и още и пак и пак и пак, до постигане в достатъчна степен на погасяването им и преработването им до стабилна самоувереност. Част от тази поведенческа работа би била и пик ап стратегии изучаване и прилагането им активно и интензивно на практика. В повед. експерименти ще се учиш да чуваш откази и дори умишлено ще ги търсиш, като се учиш да ги приемаш неперсонално и спокойно... Намери резултатен и фокусиран в справяне психотерапевт! Според мен, между десет и двадесет сесии биха дали добър резултат, при твоя силна мотивация да помогнеш на мотивацията на терапевта да ти помогне!
  2. Здравейте, Обръщам се към вас с конкретна молба за мнения, препоръки и конкретни насоки как е необходимо да се процедира при съжителство с партньор с тежки изблици на унищожителна агресия. Ще се опитам сравително кратко и обективно да изложа събитията, макар емоционално в момента да ми е доста трудно: Живея с приятеля си, който е на 34 години, аз съм на 32 на семейни начала, нямаме деца. Това е вторият ни опит за съвместно съжителство основаващ се на емоционална привързаност, а не на разумна логика. Моят приятел е с изключително тежък характер, неуравновесен, деспотичен, контролиращ и егоистичен модел на поведение. Роден е в Русия, майка му е рускиня, но е отрастнал в малък провинциален град в България в неприятен и опасен квартал, което със сигурност е дало основа за изграждането му на такъв характер. Семейството му е било задружно с нормални отношения, т.е. не е страдал от насилие вкъщи, по негови думи баща му, никога не го удрял каквито и бели да е правил, майка му е била по - избухлива и темпераментна/ може би оттам идва и наследствеността/ и отношението му към жените като цяло. В пубертета се зарибява по наркотици - леки и тежки, участва в дребни кражби и може би е единственият от тогавашните му познати от града, който не се впуска в последващи тежки престъпления и съответно не попада в затвора. Има отдавна изтекла условна присъда по давност за притежание на трева. Към днешна дата пуши марихуана, което мен лично не ме притеснява, защото аз също пуша и на този етап, не съм установила странични ефекти специално от нея, а по - скоро положителни. Проблема е, че веднъж в месеца взима и амфетамини, за които аз съм твърдо против и смятам, че допълнително отключват агресията му и го тласкат към неконтролируем гняв и разрушителност. Когато употребява синтетични наркотици, първоначално е абсолютно спокоен, не е контактен, не спи и яде няколко дни. През този период гледа порно денонощно в интернет и по - специално сцени с насилие и извращения над жени, което очевидно му доставя удоволствие. Заявявала съм категорично, че това, което прави не му влияе добре/ както и на мен/ и според мен е зависим от амфетите, колкото и да обяснява, че щом не го прави постоянно, за разлика от други негови познати и ходи на работа, значи не му пречи на ритъма на живот. Следва период на депресия и някакво осъзнаване от негова страна, че всъщност мозъка му се пържи от тези химии и че не се харесва слаб и изпит след като не яде и спи и всъщност е по - добре да се занимава със спорт и други развлечения за да влезе във форма. Следва период на самонавиване с някаква мания и липса на доверие най - вече към мен. Ежедневни избухвания с вербална агресия както по телефона с обаждания над 200 пъти на ден, така и с писане на вулгарни и унизителни съобщения, за които после съжалява, но ги повтаря отново. Болезнена ревност достигаща до крайности и излагации на работното място и публични места, намеса на органите на реда, битови скандали с чупене на предмети с немалка парична стойност /техника например, за което след това го е яд на себе си за стореното и прехвърляне вината на мен, че аз съм го предизвикала и съм виновна за неговите състояния/.Установих от опита си с него, че се стига до физическа агресия и насилие към мен и други хора, защото не е способен да приеме различно мнение или желание от неговото и не може да изрази мислите си и несъгласието си по разумен и цивилизован начин, а действа първосигнално - проблемите си решава с изразяване на агресивно надмощие. Най - интересното е, че дори да няма никакво противоречие или спор и например аз предпочета да не влизам в тона му, а със спокоен тон да го опровергавам с ясни доводи или ако съм на работа например да го игнорирам, не се успокоява, по никакъв начин, а все повече и повече агресира. Физическото насилие е вече крайния и абсолютно неприемлив за личността ми подход и това беше капката, която преля търпението ми и категоричната ми убеденост да се разделя с него преди 5 години. Опитах се тогава и успях да го заведа на психолог с доста усилия и уговорки, който директно го насочи към психиатър - който пък от своя страна му предписа доста дълъг списък с медикаменти/диагнозата тогава не успях да разбера каква е/. Уви не ги пи тогава, защото ми постави ултиматум, че ако не съм с него няма смисъл да ги пие, въпреки че донякъде осъзна, че го прави заради себе си има наистина проблеми с поведението, но така или иначе нямаше отговорно и последователно отношение и ги изхвърли. Не успях да издържа психически тогава и да остана до него, не успях да преглътна униженията и грозните истории, събрах си багажа и се махнах след двегодишни епични битки. Игнорирах го напълно, не отговарях на обажданията му, не го информирах за новия си адрес, започнах отношения с друг човек и малко по малко за около 3 години успях да се възстановя и да не сънувам кошмари за преживяното. Получих емоционална подкрепа от приятелите си, които осъзнаха, че този човек представлява опасност за живота ми, имаше и ограничителна заповед. Към края на миналата година, отново ми писа и аз реших да се видя с него, защото ми се стори, че има огромна промяна в него и му дадох втори шанс, простих му и поднових отношения с него. Обясних му ясно, че за да се реабилитира не само пред мен, а и пред обкръжението ми е необходимо наистина да покаже нормално поведение и отношение. Ясно си дадох сметка, че след като съм решила да му дам шанс няма нужда да връщам лентата назад и да му натяквам за миналите грешки. Казах му, че започваме начисто и съм готова за това и удържах на думата си. За съжаление всичко се повтаря отново стъпка по стъпка, разказах по - горе. Не знам как да се справя със ситуацията, мъчно ми е за него, защото за да е такъв явно има психическо разстройство и се надявам тук, чрез този форум да открия насоки, които да ми помогнат да намеря адекватно решение. Защото да, аз отново ще си тръгна и да отново ще се възстановя, но този човек, на когото държа ще продължава да агонизира в собствения си ад и да въвлича и други в него. В моментите, в които е спокоен и усмихнат се държи добре с мен и околните, може да прави жестове на внимание, но не спонтанни, а по - скоро от чувство на вина и опит да се извини за гадното си поведение. В опита ми с него, виждам че в душата си е като хлапак и има добри качества, но характера му и психиката му пречат да развие потенциала си и вместо да намира начини да се усъвършенства обвинява околните за провалите си. Знам, че държи на мен и ме обича по негов начин, който не ме прави щастлива и това допълнително го подтиска. В нашата връзка съм в някаква роля на звероукротител, а не на жена, която получава уважение заради самата нея. Нямаме много сходни интереси и общи цели. Той няма интерес да разговарям с него за това какво ме вълнува, натоварвам го, не се и опитвам вече да споделям с него мислите си. Усещам се, че се притеснявам в негово присъствие, премислям нещата, които изричам, защото сме малко като: "всичко казано от теб може да бъде използвано срещу теб" и той го прави. Намира поводи и начини да използва в яда си информацията, която да те засегне по най - уязвимите ти места, след това съжалява разбира се и няма да прави повече така, защото съм според него най - близкия му човек и...отново го прави. Мъчително е и за мен да съм в състояние на " кръгова отбрана", защото постоянно съм нащрек Той има нужда от трибуна, да има слушатели за неговите вълнения, които са свързани с няколко теми: насилие, войни, оръжия, конкретни породи кучета, секс, музика и наркотици разбира се. Книги почти не чете, хубаво е, че слуша музика, гледа много телевизия, основно криминални предавания за брутални престъпления, понякога филми, които трябва да са отново с насилие и научнопопулярни филми за диви животни. Той се страхува, че ще си тръгна отново, отправя заплахи към мен и знам, че е способен да ги извърши. Надявам се да успея да намеря вариант да се справя по положителен начин за да не влизаме в една друга хроника за убийства от любов причинение от психическо разстройство. Иска ми се истината да не е толкова болезнено реална, но уви ако омаловажам състоянията му нещата, които вече са почти извън всякакви нормални граници, могат да се случат с фатални последици. Разговарях с анонимна телефонна линия по този въпрос, откъдето ме посъветваха да си събера по най - бързия начин багажа и да напусна отново партньора си, а това както казах, ще спаси отново мен... Благодаря за отделеното време на хората изчели този дълъг пост. Моля ви за наистина конкретни идеи и препоръки как да помогна на този човек, моля за съвет за подходящи специалисти на територията на София, които биха спомогнали с консултации, ако успеем да стигнем до такава. Спокойна вечер на всички!
  3. Надеждна

    Божествен и човешки порядък

    Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават. Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и прочее. Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия. Ще ви изясня това. Представете си, че един човек си е направил идол, един голям идол. Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може да му помага. Този човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага. Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата. Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа. Например, приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме. Ние не живеем добре. Щом не живеем добре, това е човешки порядък. Всички противоречия – недъзи, ревност, слабост, болести, произтичат от човешкия порядък. Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава. Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш, властта, която Бог ти е дал, как трябва да я използваш. Трябва да знаеш, колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на Любовта ти. Щом дойде този момент, този когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата. Ти можеш да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата. У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и, следствие на това, той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие. Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч. И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали. Вие всички сега и целият съвременен културен свят се намирате в противоречия. Не едно, а хиляди противоречия. Трябва да се избавим от тях, да ги разрешим правилно. Ситите хора са щастливите хора, а пък гладните хора са нещастните. Но кога гладният е нещастен? Когато не може да задоволи глада си, той е нещастен. След като се е наситил, за сития след това иде друг един процес: Това, което е приел, трябва да го повърне назад. Когато това, което си взел, трябва да го повърнеш назад, това не е благо. Ако нещата предизвикват стълкновение в хората, това е човешкият порядък на нещата. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и прочее, но всичко това, без Любовта, няма тази цена. Животът без Любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без Любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност, само когато Любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има Любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не, че Любовта може да се ограничи, но като престане Любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота. Много малки дефекти има човек, но той няма сила да се справи с тях. Не може човек да се отрече от нещо, ако той най-първо не го е придобил. Ти не можеш да направиш едно самоотричане, преди да си го придобил. Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното. Животът започва с положителното. Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия в живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, докато не дойдеш до положителната страна на Мъдростта. Две положителни неща трябва да имаш. Ти не можеш да се отречеш от богатството, докато го нямаш. Светията и той се бори. Какво го мъчи? Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори. И той си има слабите страни. Един човек е силен, може да носи сто килограма на гърба си – до там е стигнал, но петстотин килограма не може да носи. Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това? Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви. Той само я е видял, но като се върне, може да му дойде една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого? Обикновеният човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен. Въпросът е за светията, а не за вас. Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията. Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат. Вие ще бъдете тогава свободен. Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора. Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора. А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция. Дето вие сте праведни, светията е неправеден. Един светия, турен на ваше място, веднага ще намери затвора. Ако той постъпва както вие постъпвате, веднага ще намери затвора. Не искам това да ви бъде като спънка, но искам да ви кажа, че в бъдеще ще се намерите в едно положение на вашето развитие, ще дойдете до известни мъчнотии, социални мъчнотии. И при тия мъчнотии никой не може да ви помогне отвън. Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях. И под думите "Царство Божие" подразбираме всички хора, които са се освободили. Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно. Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали. Това е Божествено! И всеки като ви срещне, да му е приятно. И вие да бъдете като ангели, които летят. Та сега, първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното: Да приложите Божествената Любов във всичката й пълнота. Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението. Да изпълните Волята Божия, не както вие разбирате. Волята Божия има отношение с всичко в света. И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание. Силата ви седи в изпълнението Волята Божия. Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила. Само по този начин може да постигнете това, което желаете. Божествен и човешки порядък
  4. ЗДРАВЕЙТЕ РАДВАМ СЕ,ЧЕ ОТКРИХ САЙТ В КОЙТО ДА СПОДЕЛЯ ПРОБЛЕМА СИ. РЕВНОСТ. СТРАХУВАМ СЕ,ЧЕ ЩЕ ЗАГУБЯ ЧОВЕКА КОГОТО ОБИЧАМ.РЕВНУВАМ ГО ПОСТОЯНО.ТОЙ МЕ РАЗБИРА.ГОВОРИМЕ ОТКРИТО ЗА ТОВА.ЗНАМ , ЧЕ МЕ ОБИЧА И НЕ БИ НАПРАВИЛ НИЩО ,КОЕТО ДА ЗАСТРАШИ ВРЪЗКАТА НИ,НО ВЪПРЕКИ ТОВА УМИРАМ ОТ РЕВНОСТ.НЕ СПЯ.НЕ СЕ ХРАНЯ.ВЕЧЕ СТОПИХ 10 КГ. НЕ МОГА ДА ВЪРША СПОКОЙНО РАБОТАТА СИ.ТОВА МИ ПРЕЧИ.МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ.МОЛЯ ВИ.БИХ ИЗПИЛА ЛЕКАРСТВАТА ОТ ЦЯЛАТА АПТЕКА СТИГА ДА ЗНАМ,ЧЕ ЩЕ МИ ПОМОГНАТ.ИСКАМ СПОКОЙСТВИЕ И ВРЕМЕ ДА СЕ РАДВАМЕ НА ЛЮБОВТА,КОЯТО СЪС МОЯТА РЕВНОСТ НЕМИНУЕМО ЩЕ УБИЯ.МОЛЯ ВИ ЗА ПОМОЩ.МОЖЕ ДА ВИ Е СМЕШНО ,НО ТОВА Е.ИМАМ НУЖДА ОТ ПОМОЩ.СИГУРНО ВЕЧЕ СЪМ ЗА ЛУДНИЦАТА
  5. Моята история е следната: Преди 3 години се запознах с човека който обичам и с който искам да съм и който ще нарека тук My love. Запознахме се чрез сайт за запознанства и някъде година след като се запознахме заживяхме заедно. Той казва, че за него е било любов от пръв поглед, при мен любовта дойде по-късно. Единственият проблем който имаме е моето бивше гадже и той всъщност е ябълката на раздора. Въпросният бивш е доста по млад от мен и основно връзката ни беше сексуална, унизителна на моменти за мен. Аз бях влюбена в него и то дотам, че да го уредя на работа в моята фирма. Той не беше влюбен в мен и просто ме е използвал, въпреки, че тогава си заравях главата в пясъка. Общо взето не се отличава с особени достойнства, освен че умее да влиза под кожата на жените, ако това може да се нарече достойнство. Проблемът е, че в началото на нашата връзка с My love аз продължих да поддържам отношения с бившия, не само защото работехме на едно място, но и защото не исках да си развалям отношенията с него. Мислех, че ще си останем приятели. А може би несподелените чувства бяха преминали в т.нар приятелство. Факт е, че вече не съм имала нито чувства, нито желание към него, но сме се чували по телефона и се виждахме на работата. My love се дразнеше на тези обаждания по телефона, но аз все още държах на онзи в някаква степен и не прекратих тези обаждания. Онзи искаше да му свърша една дребна лична услуга и аз казах за нея на My love, но той ме накара да му обещая, че няма да я направя. Така се случи, че аз не изпълних обещанието си, като мислех, че My love няма да разбере. Много не се замислих за последствията, а и не ми представляваше трудност да свърша тази дреболия. Девет месеца след началото на нашата връзка My love разбра за бившата ми връзка с този колега и поиска веднага да прекратя всякакви отношения с него, аз го направих. И въпреки, че работим в една сграда с бившия, за последните 2 години сме се засичали само 3 пъти. My love разбра и че съм нарушила обещанието си за онази малка услуга. Оттогава, животът ни с My love преминаваше в кавги и разправии за този, въпреки че той е тотално в историята и аз не искам нито да го виждам, нито пък да говоря с него, за чувства да не говорим, те са изцяло негативни, основно неприязън. My love приема цялата ситуация като емоционална изневяра. Задава въпроси във връзка с бившия, и ревнува, и го боли. Много е наранен. Смята за изключително несправедливо хора като бившия да получават всичко наготово в този живот. От половин година не живеем заедно, той се изнесе защото му беше много криво, че го „предадох“. Отдъхнахме си от всекидневните кавги, въпроси и разправии. Другият проблем е, че онзи работи на същото място и тъй като той не иска да напусне, ще трябва аз да го направя. Много се страхувам, защото мога дълго да остана без работа, а съм с деца от предишния си брак и баща им въобще не оказва финансова помощ. А не искам да лягам на гърба на близки хора, включително и на гърба на My love. Знам, че още ме обича и аз го обичам и искам пак да сме заедно. Мисля, че е склонен да опитаме отново, но постоянно търси отговори на някои въпроси. Защо така се е случило? Защо въобще съм се влюбила в този? Защо въобще съм се занимавала с онзи? Защо когато е трябвало да избирам между двамата съм избирала онзи, а не него? Минахме през много изстрадани разговори, обяснения, уточнения, ревност, също и опити да си имаме наше дете. Стана голям тормоз и за двамата, но аз все още го обичам, искам го, привлича ме чисто като мъж. Той е най-страхотния човек когото съм срещала във всяко отношение. Аз съм изцяло виновна за тази сложна ситуация, той беше брилянтен, не мога да кажа в едно нещо което да сбърка към мен. Походих към него много грешно, тръгнах с лъжи, не разкарах този който трябва, не се замислях много за последствията. Поведението ми беше в резултат на липса на точна преценка и недостатъчна зрялост и опит с мъжете /нищо, че на години би трябвало да съм достатъчно зряла/, ненужно гъделичкане на самочувствието, прекалената самоувереност, че няма да го загубя, също от недотам силните чувства които съм имала към него в началото и от голяма доза наивност също. My love продължава да търси отговори на горните въпроси, защото аз не мога да му дам повече от тези отговори, които вече написах. Пита защо съм избрала да помогна на онзи, а не да изпълня обещанието си към него. Иска да знае защо така се е случило. Важно е да получи отговорите, защото това е фундамент на който можем да стъпим за да продължим напред и да сме заедно. Аз наистина незнам какво да му отговоря! Моля ви за помощ!
  6. д-р Тодор Първанов

    Проблеми с любимия човек

    Бягай от този човек.Самооценката му е ниска и ще превърне живота ти в ад. Ревността е вид натрапливост и работейки в тази сфера, искрено те съветвам, да не се заблуждаваш, че нещата зависят от теб и когато той получи отговорите си, всичко ще е ОК.Не е така.Без помощ от психотерапевт, този човек не може да се справи с нарапливата си ревност.
  7. Розалина

    БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК ((УС)

    БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: Бих желал да дойда на угощението, но купих нива, няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам. Друг купува пет чифта волове, иска да ги опита и отговаря: Няма да мога да дойда. Имай ме отречен. За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря. Действително, да се опитат пет чифта волове, струва повече от една вечеря. Също така, да се опита една нива, струва повече. Трети казва: Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята. И така един по един всички се отказват. Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява, не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената. Той казва: От първите поканени, нито един не искам да дойде в бъдеще. И да дойде някой от тях, ще си изпати. И изпраща слугите си по улицата, да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и прочее, които не са от избраните и тях да поканят. Могат да се дадат няколко тълкувания дотук. Какво се разбира под една вечеря на стопанина? Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог. Той иска да даде една вечеря. Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат, заради пет чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата, всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя. Но когато Господ, когото не виждаме, кани, ние можем да откажем. Създава се една нова епоха сега. Нивата, воловете и жената са старите разбирания, старият порядък. Ще дойде едно ново учение, което хората се поканват да възприемат. Някой казва: Много работа имам, сега съм на 40 години, късно е да приемам новите разбирания. Когато влезе френската мода, мъжете да носят панталони, защото по-рано носеха шалвари, някои казваха: Не сме свикнали да носим френски панталони. Ще си носим потури! Имат право хората да си носят потури. И след това Христос се обръща и казва почти най-тежките думи, които някога е казвал: "Който тръгне подир мене и не възненавиди баща си, майка си, жена си, брат си, сестра си, чадата си, приятелите и себе си, своя живот, не може да бъде мой ученик". Как ви се вижда това? Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем да разберем истината. Христос е искал да каже, да се отрече от всичко старо човек, което си е позволил досега, защото старото ще умре. Ако ти не се откажеш от баща си, от майка си – те ще се откажат от тебе. Има една тънкост в психологическата страна на този стих. Трябва да се откажем от някои неща. Съвременните хора разглеждат нещата много едностранчиво, те вървят по една много определена линия. Кои са признаците на Божествения живот? Някой път казваш: Това е добро. Кои са признаците на доброто? Кои са признаците на разумния живот? Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават. Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и прочее. Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия. Ние не живеем добре. Щом не живеем добре, това е човешки порядък. Всички противоречия – недъзи, ревност, слабост, болести, произтичат от човешкия порядък. Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава. Собствеността подразбира състезание. Ти казваш: Този имот е мой. Това агне е мое. Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш. Казваш, че всичкото зло е в частната собственост. Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение. Това никой не ти го е дал. Ти можеш да заграбиш едно място и да кажеш: Това е мое. Тези, които завземат държавите, които турят ред и порядък и те са собственици. Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти. Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост. Това са само думи. Те не са се отказали от частната собственост. В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае, как да го изправи. То лесно не се изправя. Ти се влюбиш в някой човек, то е частна собственост. Ти се влюбиш в тялото си, искаш да го прегърнеш, да го целунеш. Ти си се влюбил в хляба и искаш да го прегърнеш, да го изядеш. Ти си се влюбил в сливи, круши, ябълки и казваш: Те са необходимост. Всички имате една голяма задача – да се справите с вашия вътрешен живот. Мъчна работа е това! Аз съм разрешил този въпрос. Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е Любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и прочее, но всичко това, без Любовта, няма тази цена. Животът без Любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без Любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност, само когато Любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има Любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не, че Любовта може да се ограничи, но като престане Любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота. Две твърдения трябва да се направят. Първото твърдение е по отношение на Божествената мъдрост. Разумно трябва да постъпва човек. Второто твърдение е по отношение на Любовта. Човек трябва да приложи Любовта както трябва. Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия в живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, докато не дойдеш до положителната страна на Мъдростта. 30. Утринно Неделно Слово, държано на 15 април 1934 г., 5 ч. с, София – Изгрев
  8. - Обичаха ли се родителите ти и показваха ли го с допир, прегръдки, държане за ръце, гушкане, близост, поглед и милувка? Миналата година направиха 50 години брак. Винаги са били заедно. Работеха на една и съща работа, ходеха заедно на почивки, сигурно в живота си са били разделени събрано около 5 год. Поне аз така ги видях. Но никога пред мен не са показвали по-близки или интимни отношения, които да говорят за обич и привързаност. Мисля, че се обичаха и обичат. - Караха ли се? Колко често, с каква интензивност и острота? Караха се, но за дребни неща и битувизми. Нямало е по-големи кавги или неприятности. Расла съм в сигурност от тази гледна точка. - Сърдеха ли се един на друг – колко продължително? Не. Ако се скараха за нещо след това бързо им минаваше. - Разбираха ли се и лесно ли стигаха до консенсус? Да. Но мисля, че в случая майка ми отстъпваше на баща ми. - Имаха ли разпределение на относителното доминиране в отделните житейски сфери (домакинство, работа и пари, отношения с другите…)? Не. Били са абсолютно равни във всичко. - Някой от родителите беше ли „първа цигулка“, която потиска и доминира другия или двамата хармонираха? Показваха равенство, но аз мисля, че баща ми командваше парада тихомълком. Майка ми беше отстъпчивата. - Еднакво мнение ли имаха по отношение на възпитанието ти или си противоречаха? В повечето случаи да. - Някой от тях съюзяваше ли се с теб против другия? Да, но вече като пораснах. Баща ми с мен срещу майка ми. В началото се съгласявах, но след това му заявих, че ги обичам еднакво и не искам заговори. - Имаха ли общи виждания за живота, цели, интереси, теми на разговор, беше ли им приятно, интересно и добре заедно? Мисля, че да. Във всичко. - Бяха ли си верни? Ревнуваха ли се? Бяха неотлъчно заедно. Верни един на друг. Не съм усетила ревност помежду им. - Умееха ли да правят нужните малки компромиси, да се уважават и си прощават взаимно? Да. Ами 50 год. заедно няма как. - Бяха две половинки, всяка искаща от другия или две цялости, вървящи заедно в обща посока? Две цялости вървящи в една посока. - Забавляваха ли се и бяха ли щастливи заедно? Забавления – силно казано. Като малка имам спомен, че се събираха с приятели, но това отдавна прекъсна. - Имаха ли общи приятели, хобита, общи планове и съпричастност на емоционално и поведенческо ниво? Всичко им беше общо. - Освен партньори, бяха ли и приятели? Да. - Сега, от позицията на възрастен човек, как мислиш, че са преживявали интимността си – била ли е истински задоволителна? Не мога да кажа, но мисля, че са имали хармония в това отношение. - Имаха ли вдъхновяващи ги и общи културни ценности, идеен и духовен живот? Не. Това липсваше.
  9. Според мене ревността e най-голямото престъпление към любовта. Моят баща изключително много ревнуваше майка ми, въпреки че тя не даваше обичайните поводи за ревност. Контролираше я във всичко - дори следеше някоя блузка да не е по-ярка от неговите представи за приличие. И ако се случеше такова "престъпно деяние" от нейна страна, дори се стигаше дотам, че той се изнасяше от къщи за 2-3 дни, след огромен скандал, разбира се. Стана точно така, както ти казваш - на 48 мама се разболя от рак. Аз бях все още ученичка, след това заминах да уча в София. В едно свое писмо мама сподели, че баща ми се е променил и е вече много мил с нея, но, според нея - твърде късно. На 50 тя почина. Може би причината за татковата ревност е била, че тя беше много духовен човек, с много голяма обща култура, с талант и усет към изкуствата (въпреки че работеше като счетоводител), с много ведър характер - винаги усмихната.Никога не съм чувала майка ми да каже нещо лошо за някого, нито пък някой да каже нещо лошо за нея. Дори и най-злата ни съседка не успя да се скара с нея за нищо.Всички я харесваха и обичаха. Минали са 34 години от смъртта й, а хората все още я споменават - винаги с добро. А татко е краен материалист. Не уважава особено хората, които се занимават с изкуство - особено писателите. И е привърженик на схващането, че човек никога не трябва да казва на друг човек, че го обича. Особено на съпругата и на децата си. А иначе и той си има добри качества - изключително работлив, прям (но понякога с двоен стандарт), грижлив към семейството откъм материалната страна. След като бях свидетел на безкрайни скандали и непрекъснато напрежение през цялото си детство, се отвратих от ревността. В моя досегашен живот съм успявала винаги да се опазя от това толкова тежко и убийствено заболяване. Дори и да се е прокрадвала у мене и най-малката доза ревност, бързо съм се отърсвала от нея. А съм имала достатъчно поводи да ревнувам. И затова се чувствам щастлива и жизнена. За съжаление след смъртта на майка ми просветлението на баща ми трая много кратко. Прехвърли ревността си върху мене, въпреки че съм била винаги самостоятелна и финансово независима. Голям тормоз. Следене. Обидни квалификации. Сега се опитва да атакува с ревност и дъщеричката ми, която е на 14.5 години. Успявам да я убедя да не го намразва по тази причина, обяснявам й, че не може да превъзпита 86-годишен човек. И безкрайно го съжалявам. Мислех си, че ще помъдрее, но поне засега това не се случва. При духовните практики, които упражнявам, винаги с голяма трудност ми се удава прошката към баща ми. На всички други хора съм успяла да простя, а по отношение на него просто не съм сигурна. Не спирам да опитвам, разбира се. Защото го обичам.
  10. Ето и моите отговори на една част от въпросите. Тази тема не ми е чужда, много сме я ровили с психиатъра ми и психолозите, при които съм ходила. Горе долу съм наясно с това какво е отражението на родителите ми върху мен и характера, който съм изградила. Върху това съм мислила доста и много неща съм преодоляла. Поне съм им показала, че съм абсолютно независима от тях, дори сме си говорили с тях по темата. Но съм убедена, че на подсъзнателно ниво все още има нещо, което ми пречи и измъчва. - Как те възпитаваха родителите ти? Какви изисквания имаха или нямаха към теб? Винаги съм била възпитавана в морал и ценности. Консервативно семейство. Дисциплина. Не са били лоши с мен, но аз бях послушна. Имам спомен, че до 11 клас, когато за пръв път се влюбих съм се чувствала подтисната и тогава за пръв път се опълчих на майка си. А всъщност, когато ме приеха студентка и отидох в Пловдив се срещнах с красотата в мен. Като че ли се преродих и никога повече не поисках да се обърна обратно. - Изискваха ли високи оценки, чистене на стаята ти, ред, дисциплина? Не, защото аз си го правех. Поддържах чиста стаята си, бях прибрана, не разхвърлях, а относно училище се учех добре и не се е налагало да ми упражняват натиск. Но си спомням, че в училище като, че ли все ми се налагаше да настигам най-добрите ученици. Аз исках да съм на ниво. Бяхме 4 добри приятелки и като, че ли учителите лансираха повече тях отколкото мен. Дали е било така не знам, това ми е останало като чувство. Но то продължи до около 7-8 клас само. В по-горните класове рядко съм се чувствала така. - Какво се случваше, когато не изпълняваше изискванията им? Почти винаги съм ги изпълнявала. Но дори и да се е случвало да не изпълня нещо не съм била наказвана. - Обичаха ли те родителите ти? Гушкаха ли те? Казваха ли ти, че можеш, че си умен и способен? В живота си от устата на майка ми не е излязло нито едно Обичам те. Чак като пораснах веднъж просто насила я накарах да ми го каже. Минала съм през доста трудни моменти и то чисто сама. Аз не живея в родния си град. Баща ми ми го е казвал чак вече като пораснах. Знаех, че съм негова слабост пред сестра ми, лансирал ме е, рядко ме е прегръщал. Никога не чух от тях, че съм умна или способна. Единствено от баща си, след като ме приеха студентка, но по някакво съвпадение май изпълних една негова мечта – станах инженер агроном. - Коригираха ли поведението ти, когато е било нужно или не и как? Баща ми не, но майка ми много мърмореше и сееше морал. Но всъщност аз бях послушна. - Зачитаха ли личността ти или ти се налагаха? По-скоро ми се налагаха. - Стимулираха ли творчеството ти? Не - Защитаваха ли те, когато се е налагало? За пръв път си казах : Боже аз съм имала родители и почувствах тяхната загриженост, когато бях в 10 клас. Кандидатствах за стаж в УПК и не ми стигаха 2 точки. Бях отчаяна, когато те влязоха двамата през вратата и буквално ми се скараха, че не съм била знаела отколкото да ми кажат, че поради същата професия на баща ми ми се полагат 2 точки върху бала. Това беше първият път ,когато усетих, че те са направили нещо за мен и са се напънали. Бяха се заинтересували и разпитали. - Показваха ли уважение в думите и делата си към теб и пред други хора? Не са се държали зле с мен пред други хора. - Обичаха ли те безусловно, дори и когато правеше бели и се налагаше да коригират поведението ти? Баща ми ме защитаваше в повечето случаи, майка ми мърмореше. - Бяха ли последователни и единни в изискванията си към теб или се променяха постоянно и си противоречаха? Последователни Да, но единни Не - Поставяха ли ти нужни, ясни и добри граници или те глезеха прекалено? Най-малко от всичко съм глезено дете. - Чувстваше ли елементи на манипулация, обиди и насилие към себе си? Манипулация на моменти, не съм обиждана или насилвана за каквото и да било. - Ако имаш сиблинги (братя и сестри), какви бяха взаимоотношенията помежду ви? Родителите ви еднакво ли ви обичаха? Ако си по-голямото дете, чувствал ли си ревност при появата на сиблинга след теб? По-малкото дете съм. Имам сестра по-голяма 6 години от мен. Никога не сме били близки с нея докато не пораснах до към 25 год. Тя потърси по-близък контакт с мен тогава. Вече сме добри приятелки, но на моменти имам чувството, че тя се държи с мен все едно аз съм по-голямата. Търси съвети и споделя. Това е хубаво, но незнайно защо понякога ме дразни. Баща ми имаше слабост към мен, а майка ми към сестра ми. И до днес е така.
  11. По моя опит, нужно е човек първо да опознае себе си, характера си. Ето някои въпроси - отговори под всеки: Някои подходящи себе – опознавателни въпроси Въпроси, които е добре да си зададеш в началото на пътя по преодоляване на тревожното си състояние и периодично и с мярка да се връщаш към тях с цел разширяване на самосъзнанието си. Възпитание и автобиографична памет: Родителите към теб: Отношението на родителите към теб и твоята реакция на възпитанието им, е основа на собственото ти отношение към себе си. - Как те възпитаваха родителите ти? Какви изисквания имаха или нямаха към теб? - Изискваха ли високи оценки, чистене на стаята ти, ред, дисциплина? Какво се случваше, когато не изпълняваше изискванията им? - Обичаха ли те родителите ти? Гушкаха ли те? Казваха ли ти, че можеш, че си умен и способен? - Коригираха ли поведението ти, когато е било нужно или не и как? - Зачитаха ли личността ти или ти се налагаха? - Стимулираха ли творчеството ти? - Защитаваха ли те, когато се е налагало? - Показваха ли уважение в думите и делата си към теб и пред други хора? - Обичаха ли те безусловно, дори и когато правеше бели и се налагаше да коригират поведението ти? - Бяха ли последователни и единни в изискванията си към теб или се променяха постоянно и си противоречаха? - Поставяха ли ти нужни, ясни и добри граници или те глезеха прекалено? - Чувстваше ли елементи на манипулация, обиди и насилие към себе си? - Ако имаш сиблинги (братя и сестри), какви бяха взаимоотношенията помежду ви? Родителите ви еднакво ли ви обичаха? Ако си по-голямото дете, чувствал ли си ревност при появата на сиблинга след теб? Родителите помежду им: отношението между родителите ти, което ти си чувствал, без значение дали винаги си го виждал и чувал и реакцията ти спрямо него, се изразява сега в отношението ти към партньорите и близките ти хора. - Обичаха ли се родителите ти и показваха ли го с допир, прегръдки, държане за ръце, гушкане, близост, поглед и милувка? - Караха ли се? Колко често, с каква интензивност и острота? - Сърдеха ли се един на друг – колко продължително? - Разбираха ли се и лесно ли стигаха до консенсус? - Имаха ли разпределение на относителното доминиране в отделните житейски сфери (домакинство, работа и пари, отношения с другите…)? - Някой от родителите беше ли „първа цигулка“, която потиска и доминира другия или двамата хармонираха? - Еднакво мнение ли имаха по отношение на възпитанието ти или си противоречаха? - Някой от тях съюзяваше ли се с теб против другия? - Имаха ли общи виждания за живота, цели, интереси, теми на разговор, беше ли им приятно, интересно и добре заедно? - Бяха ли си верни? Ревнуваха ли се? - Умееха ли да правят нужните малки компромиси, да се уважават и си прощават взаимно? - Бяха две половинки, всяка искаща от другия или две цялости, вървящи заедно в обща посока? - Забавляваха ли се и бяха ли щастливи заедно? - Имаха ли общи приятели, хобита, общи планове и съпричастност на емоционално и поведенческо ниво? - Освен партньори, бяха ли и приятели? - Сега, от позицията на възрастен човек, как мислиш, че са преживявали интимността си – била ли е истински задоволителна? - Имаха ли вдъхновяващи ги и общи културни ценности, идеен и духовен живот? Горните въпроси, когато са задавани в психотерапията, сочат към определен родителски стил на възпитание, а реакцията на детето сформира даден тип характер. Тук само насочвам и загатвам, въпреки че, надявам се, съм полезен с провокирането и събуждането на спомени, преживявания и нагласи, водещи до определени изводи в процеса на самопознанието ти. Повече за възпитанието и видовете характери, виж тук. Важно: Отговорите на горните въпроси служат за по-пълно опознаване на собствения цялостен характер. Няма съвършени родители и това, че анализираш понякога несъвършеното си възпитание, се прави не с цел инфантилно обвинение на възпитателите ти, а за осъзнаване присъствието им в теб самия като интернализирани психични образи и движения.
  12. Тодор е прав, че тук можем да дадем само общи насоки, да "подготвим почвата" за психотерапия, която истински би ви помогнала. Ако искате, разкажете за възпитанието си - в какво то беше строго? Кой беше водещата фигура между родителите ви? Какви изисквания ви поставяха и за какво? Как се отнасяха един към друг? Как се дискутираше темата за секса, за любовта, за партньорството? какви характери имаха родителите ви? Кое според вас освен възпитанието ви е сформирало този доста твърд и неадекватен спрямо реалността каквато е идеал във вас? Разкажете и за вашето семейство сега - за характера на жена ви, за вашия собствен характер (според субективния ви поглед, разбира се), за ролите които ипълнявате в семейството, разпределянето на отговорностите и т.н. Какво в общуването ви е липсвало, за да се натрупа в жена ви нужда от разбиране, емоционална интимност и споделена обич? Колко силно сега искате да се промените - да простите, да премоделирате възприятията си за станалото, да станете един по-щастлив човек? Водещата фигура беше майка ми, баща ми се съгласяваше винаги с нея. Тя налагаше правилата, контролираше всичко. Беше изключително ревнива, правеше постоянни скандали на баща ми, в повечето случаи без основатена причина. От мен се искаше да съм примерно дете, да уча и да получавам високи оценки, никакви волности или лигаво поведение не се допускаха. Трябваше да съм пример, да се гордее с мен и да ме ползва като средство за изтъкване и хвалене пред хората. Темата за секса беше табу, ако е ставало дума за любов или партньорство те смятаха че тези неща се случват като му дойде времето, изневярата беше нещо страшно - абсолютно недопустимо. Като цяло не бяха сплотено семейство, по-скоро семейство от двама егоисти. Баща ми се интересуваше само от себе си, почти незаинтересован от мен. Имаше си свои хобита и се занимаваше с тях. Никога не ми е давал бащински съвети или напътствия а и аз никога не съм търсил съвет от тях - винаги и за всичко съм вземал решения сам. Ако съм споделял нещо с тях, впоследствие съм съжалявал за това тъй като не съм срещал разбиране. Като цяло баща е мекушав, отстъпчив но и силно раздразнителен когато не стане нещо по начина който той иска. Майка ми е властна, емоционална, винаги отстоява своето и смята че е права за всичко. Научил съм се да се справям със всичко сам в живота. По-принцип съм много добър човек, винаги търся доброто в хората и им давам голям кредит на доверие, но в същото време ако ме разочароват приключвам всякакви контакти и продължавам напред. Постоянно си правя планове, гоня някакви мечти и цели, обичам всичко да е под контрол (наследствено може би), но пък и лесно отстъпвам ако бъда убеден че другия вариант е правилен. Обичам да споря, да изтъквам правотата си, може би и да натяквам понякога, което като цяло е много лошо качество. Ревнив съм, но съм много искрен и честен с хората и мразя лъжата. Ако се ядосам лесно избухвам, мога да кажа думи в яда си за които след това да съжалявам. Вкъщи гледам децата, когато жена ми е заета или са болни, мога да готвя, чистя, мога да върша почти всички домакински задължения. По принцип съм домошар, обичам да прекарвам свободното си време със семейството, да излизаме на разходки, да се срещаме с приятелски семейства. Жена ми е спокоен характер, много организирана, обича да планира, да прави списъци. Когато е под напрежение или стрес лесно изпада в депресия, липсва й самочувствие. По принцип не харесва себе си и външния си вид, а за нея той е много важен. Обича реда и чистотата, добра домакиня е, обича да е сред хора и да общува, да й се обръща внимание. Не обича да спори, опитва се винаги да балансира, би предпочела да скрие нещо или дори да излъже отколкото да каже истината, ако реши че истината може да навреди. Когато е притисната Проблемите ни започнаха когато се регистрира в сайт за запознанства с мое знание и съгласие - беше в майчинство и имаше нужда да разнообразява скучното си ежедневие. Впоследствие се пристрасти и увлече към чата, което провокира раздразнение и ревност у мен и оттам се завъртя един омагьосан кръг, при който аз се дразнех от поведението й а тя приемаше моето държание като обсебващо и задушаващо и там охладняхме и се отчуждихме един от друг. След изневярата сме говорили и ми е казвала че никога не е имала намерение да стига до изневяра, но моята ревност я е отблъснала от мен и тогава е потърсила отдушник за проблемите си, споделяйки с колега. Но дори тогава не го е приемала за нещо повече от приятел, до момента в който е попаднала в стресова ситуация и не е успяла да устои на изкушението. Искам да се променя и да променя виждането си за случилото се, да го приема като един урок който е трябвало да научим и двамата, който да ни върне в пътя един към друг. Мисля че тя е осъзнала грешката си и прави всичко по силите си да ми доказва че се е променила и заслужава втори шанс. В момента проблема е в мен и се опитвам да променя себе си, виждането си за случилото се, затова търся помощ от вас
  13. И още нещо протича като мисъл през мен, мисъл, която е вечен конфликт- тъй като много от нещата говорят за великата мисия и как всичко друго на земята е маловажно, егото, то някак си не се ли получава един прекалено стерилен живот? Това е и което целеше сектата. Прегръщането на тези велики идеи на мен ми опонира със себезаявяването, с това какво аз искам да правя с моя живот. Разликата при сектата с приемането на този 'нов' живот, с това прераждане, когато откираваш Христос и го приемаш в сърцето си , е че трябва да зачеркнеш стария си жливот, да се отречеш от него да то низвергнеш, да скъсаш с него тотално като нещо мръсно и подло, щото виждаш ли сега си се спасил.... Лошото е , че понякога изпитвам страх да не би тази промяна да е наложена от Бог, не в прекия смисъл на думата, но да кажем тя започва да се случва в живота ти, и каквото и да правиш не можеш да я избегнеш, само ако ѝ се противопоставяш, още повече страдаш. Аз се противопставях на сектата толкова години и много страдах, като винаги в мен беше страха да не би да са прави. Знам ,че не са били, но ако се очистим толкова много, то това ми звучи леко нее стетвено, тези думи са толкова грандиозни, толкова велики, че всяко друго човешко чувство с негативено естество, като завист, ревност и т.н те правят да се чувстваш нищожество, че си ги позволяваш да ги изпитваш. А точно с Дора това учим в момента, как да прегърна лошото си 'Аз' и да се науча да го обичам, не само да бягам към идеализирания си образ, и да го търся както в мен, така и в другите хора. Ето това разединение е основата на конфликта със сектата. Не моженето да бъдеш себе си заради ВЕЛИКАТА ИДЕЯ.
  14. Извинявам се, че пак съм аз.. ама исках да попитам още нещо. Нормално ли е той да не иска да ходи с мен никъде (визирам дискотеки, клубове..) най-вече на караоке, при положение, че аз мога да пея и той ми казва, че там няма какво да прави, защото аз съм само на сцената и на него му е скучно. Грешно ли е, че тези думи ме нараняват?? И приятелките ми прави ли са като казват, че ако той прави някои от тези неща с мен, няма да ми е толкова гадно като ги прави и без мен? Онзи ден гледахме едно клипче, където аз пея и той е до мен.. и той си цъка на телефона. Моята приятелка каза "леле, някой друг на неговото място би се разтопил".. Когато сме заедно, той единствено иска да гледаме филми, да си почиваме, пък като не сме, все иска да ходи някъде.. И винаги се караме, той ми крещи.. аз изпадам в ужасна истерия, не мога да се съвзема, плача ужасно много и хълцам и не мога да си поема дъх, това много ме притеснява..Той в такива моменти почва да ме напада, че съм луда и му е писнало да рева..но след време се усеща и ме прегръща. Сигурно наистина имам нужда от терапевт, но не мога да си позволя да давам толкова пари, наистина първо прочетох почти всички статии за ревност, вманиачаване, стигнах до някои отговори, но не знам как да ги преодолея, как да променя всичко това. До момента разбрах, че не толкова обичам, колкото имам нуждата от обичта на някого, тъй като в детството ми и до днес никой от родителите ми не ми е казвал, че ме обича, майка ми и баща ми са разделени, винаги са ме критикували, и са ме подценявали. Не ми се вярва да не го обичам, но определено откакто започна да се променя (преди беше срамежлив, несигурен в себе си, и на мен това много ми харесваше и се чувствах спокойна и толкова на място) се промених тотално и вече се плаша от човека, в когото съм се превърнала.. Искам си обратно хубавия живот, да съм смела, сигурна жена, която знае как да постигне това, което иска и да не се оставя някакъв човек да управлява щастието й. Много съжалявам ако съм досадна.. Ще опитам да намеря пари и да се срещна с някого, защото все пак здравето ми е много по-важно от парите..
  15. ЛИЧНО ТОВА ! Това е моята истинска история . Ако може съвет или мнение ; моля . ***************************************************************************************************************************************************************************************** ЛЮБОВ ДО КРАЯ Ще напиша тази история ; искам да остане кратък спомен от това . История ; която ще остане завинаги в мен . Невъзможна любов ; която не мога да имам . Цялата тази история ; всичко това ; започна преди 5 / 6 години . Но ще пропусна една 9 клас : ПРЕМЕСТВАНЕТО ! И това преместване ; аз никога ;няма да забравя . То ми даде надежда за едно ново начало ! Начало ; което ще разберем дали е пълно с радост или болка ? Начало ; което никога няма да има край в сърцето ми . Беше така вълнуващо за нещо ново ; беше така досадно ; докато случайно и двамата не се засякохме . Как стана това ? Ще разберем сега ! Преди да вляза в училището ; на входната врата бяха застанали няколко момичета ; които ще съм с тях в една стая ; но аз не ги познавах ; не знаех нищо за нито една от тях . Наложи се да отида при тях . Не обърнах внимание на момчетата кои са и ; кои не са от този клас . За това когато влязох на входната врата ; от единия вход влизам аз ; а другия той . Не знаех нищо за него . Не го познавах . Не знаех кои е и от къде ? Но когато класната ни извика ; по случайност и двамата се обърнахме един към друг . Засякохме погледите си и се разминахме . Но защо в този миг нещо в мен се разтрепери ? За миг спрях да дишам . Усетих как бавно се топя . Обърнах се и тръгнах към него ! Отидох при класната и класа . Не ми пукаше за тях ; колкото от това да не губя време ; да не съм до него .Още тогава бях планирала целия ми престой в това училище . Бях планирала всичко ; съдбата си с него ; но не стана това ; което аз исках . Стана това ; което той направи . Всеки ден от онзи миг в ; който се видяхме ; бяхме като кучето и котката ! Всеки ден ; спорехме за нещо ; карахме се дигахме улицата на крак . Друг ден ! ми рошеше косата ; трети ; минаваха в игри на гоненица .Обикаляхме из училището ; докато не го хвана в някой коридор ; или не го заклещя в ъгъла на някоя пейка във фойето . Много рядко бяха моментите в които да нямаше такива игри . Рядко бяха и най – хубавите моменти . Когато гонейки се ми се виеше свят . И аз се блъсках нарочно във него . Понякога ме прегръщаше ; а аз изчезвах безследно . Така минаха цели две години . Беше така хубаво ! Така красиво … ! Не ми правеше впечатление отначало ; дори не ми пукаше с кого седи и къде . Важното е ; че той ; беше там . Но един от онези дни !Спомените ми за първи път ; обърнах се и погледите ни се засякоха . Тогава почувствах нещо в мен . Почувствах радост ; почувствах трепет в мен . Отново се обърнах към него ; видях очите му . Видях него ! Тогава се усмихнах ; и си казах че това момче трябва да е мое . Нямах смелост да му кажа ! Така исках ! Така силно ! Така силно ; че на третата година започна да ми пука . 11 клас . Горенето на коса ; влюбването ми в него До тук се случиха такива неща ! Не е истина ? ! … Сякаш ; съм сънувала това ! Така ми се иска да е реалност . Да мога ; да го виждам пак . Мислех ; че няма да ми пука . Мислех ; че ще спра да го обичам . Но какво можех да направя !? след като толкова много го исках ; дори направих това което не трябваше . Рискувах ! Казах му го ; казах че го обичам . Че искам да съм с него ! А в замяна на отговора му от това ; че му се обясних в любов ; той ми се изсмя . Така силно се изсмя ; че гласа му се чу в дирекцията . Наложи се да се разправяме там . А през това време ; вътре в мене се отвори дълбока рана ! Болеше така силно ; че имах чувството ; че нещо ме пронизва с нож . Уви беше болка която още не е минала . В дирекцията извикаха родителите ни ! Наложи се заради него аз да говоря ; беше го срам от майка му и моята . Ситуацията в която бяхме в този момент беше най унизителното нещо в живота ми . Този човек ; гледайки майка ми я лъжеше в очите на директорката и неговата майка . Но добре ; че майка не се остави на лъжите му . И аз не спечелих от това … Напротив ! На следващия ден дори повече ми се подиграваше пред всички ; а мен 100 пъти по силно сърцето ми крещеше ! И след всичко това унижение ; когато е идвал при мен ; винаги му помагах . Но не само това се случи тази година ! Една фръцла реши да си играе с косата ми ! Не бях забелязала ; но незнайно кога ; без да разбера в час ; докато уча ми запалиха косата . Не разбрах защо и кога ? но усетих дим на запалка по себе си . Не виждах нищо нередно по дрехите си ; само дето косата ми гореше . Бях бясна в този момент ; разпищях се и просто напуснах час без да искам разрешение . Отидох до банята и изплакнах косата си . Плакнех я на всеки 30 минути през останалото време от учебния ден . След това разгневена ; на същия ден смених прическата и нещата малко по утихнаха . Така измина 11 клас ! Но тук не свършва всичко ! Едва средата на историята е това . Историята за една невъзможна любов ! Това е средата на ЛЮБОВ ДО КРАЯ ! 12 Клас – влюбване ; любов до края ! Любов до края ще разберем малко по – нататък ! ПРЕМЕСТВАНЕТО ! * ГОРЕНЕТО НА КОСА ! * ВЛЮБВАНЕТО В НЕГО ! Това е нищо ; с ЛЮБОВ ДО КРАЯ Да се влюбиш за пръв път ; понякога ревността я няма ; а друг път направо се разболяваш от ревност . Борех се с все сила да не го избегна ; но беше неизбежно . С всеки ден тя нарастваше и ставаше все по – силна ! Заедно с нея и любовта ми към него .Не издържах ; стигнахме до такава степен ; че започнахме да се караме . Стигнахме до степен която след като му признах ; стана толкова груб с мен ; че от хиляди преглътваниа на обиди ; не издържах повече . Тогава загубих контрол ! Не усещах как от това ; само тялото ми започна да се изтощава . От цялата тази умора ; спрях да се храня . Не исках да ям ; нито да дишам и живея . По този повод изминаха две седмици да се възстановя на пълно !Не след дълго време обаче всичко се върна по старо му ! Всички обиди ; всички унижения и подигравки се върнаха . този път не само ; че бях на легло ; а заради всичко това спрях да виждам изцяло . Не виждах хората нито екрана на телевизора ; почти нищо ! Само черни петна . На четвъртата седмица бях на лекар ! От тогава до сега нося очила ; които са за постоянно . След известно време се възстанових макар и с очила се явих в училище . Тогава се изправих лице в лице срещу нея ; и говорихме за него !Говорих ; молих ; а тя сякаш на пук правеше точно обратното . Уж ме слушаше – казваше – да ; добрее ; ноо не бе ни едно от двете ! Ни 1 ; ни 2 ; ни 3 или 4 поне 10 пъти говорих с нея . Бяхме приятелки ; станахме врагове ; сега все още сме ! След тези разговори спряхме да си говорим за известно време . Отбягвах и него и нея ; а когато го отбягвах той идваше при мен . Не ми правеше впечатления ; но нямаше ден в който да не бяхме скарани . Гонехме се из коридорите и понякога се прегръщахме приятелски ! Когато бяхме на пейките във фоайето ; сядах при него макар и да бе против ; но беше и на двама ни забавно . С него редовно се карахме ; но всичко за 1 час утихваше ; а с нея около 2 месеца не си говорехме … И въпреки тя да беше сгодена ; а аз свободна – това на него му беше се едно . Знаех ; че следващия ден ще бъде по – вълнуваш от идващия ! Малко по – на татък когато аз ; класа и класния отидохме до хотел Виена ; тогава останахме на саме с нея и я помолих да го остави . Исках да мога да имам и аз шанс с него . После ме пита дали толкова го обичам ; че да не мога без него ? Казах и какво се случи между нас през изминалото време ; но направих грешка – не трябваше да и казвам нищо . Особено ; това че и да искам да съм с него е по скоро да ме застреля … От тогава всичко стана твърде болезнено за мен . Тя започна да прави нещата на опаки . Започна да прави това което знае ; че ще ме нарани . Започна да излиза с него на среща тайно от родителите и . Започнаха да излизат дори и на разходки заедно ; макар това ; че на него понякога му беше писвало от нея ! И понеже от самото начало той знаеше за моите чувства го правеше още по трудно . Сядаше при нея ; закачаше я ; правеше всичко това много добре ; че по едно време изглеждаха като двойка . А всъщност са искали да ме заблудят . Целта им беше да се дразня и да се разболявам . Това успяха да направят те с мен . С течение на времето обаче ставах все по слаба : колкото и да се борех ; силите ми се изчерпваха . Сякаш света за мен беше спрял докато другите се радваха . Света беше спрял ; но точно сега не можех да се предам . Подготовката за снимките на бала беше започнала ! Имаше моменти когато бях щастлива ; и сърцето ми биеше лудо . Искаше ми се тези моменти да не бяха спирали . Имаше дни ; в които сърцето ми беше разбито на две . Дни които някои от тях а мен бяха напълно мрачни . По време на снимките за диска на бала ; имаше моменти когато трябваше да съм щастлива ; но и такива когато трябваше да задържам болката в себе си . Имаше време ; когато играех роля ; която не бях аз ! Сърцето ми плачеше ; а сълзите искаха да излязат на вън ! Никога не позволявах да си проличи пред камера ; колкото и да ме болеше някак си спестявах това . Пред хората слагах фалшивата и щастлива маска на лицето ми ! А щом ме питат всичко ли е наред ; лъжех с Да и Добре . За снимките в компютърната зала ; в двора и извън училищната сграда ; той предпочиташе нея . Понякога ме лъжеха ; че училищните часове са свършили ; но всъщност са искали да останат на саме . Разбира се ! А аз глупачката се хващах на шегите му ; защото го обичах прекалено много . Докато снимахме филма ; забравях за нея и гледах само към него ; и това което правех . Тези моменти ; бяха когато нея я нямаше . Това бяха щастливите и редки моменти . Тогава той обръщаше повече внимание на мен ! Беше хубаво и незабравимо . В същото време обаче се готвехме и за матура . Тя все още предстоеше ; а заради тази цялата драма и него – едва смогвах да уча . Междувременно търсехме място където да празнуваме края на годината . Не намерихме от първия път . Имахме предложение да празнуваме извън града ; но родителите на повечето деца отказаха . Само моите и неговите родители бяхме съгласни . За това намерихме място в центъра до театъра . РЕСТОРАНТ БЪЛГАРИЯ ! Това не беше всичко ; снимките все още не бяха свършили ; а матурите едва сега започваха . Наближаваше и празника на жената ; 8 март . Тогава отново имахме снимки ; половината ден беше щастлив за мен ; а другата не . Бях се подготвила ; знаех че нещо ще се случи . Не исках да мисля за това ; но случи : макар да се надявах на друго. Случи се това ; че в момента в който когато камерата трябваше да заснеме мъжете ; когато момчетата подаряват цветя на жената ; той предпочете нея . Чувствах се унижена и предадена . Беше от друга религия ; но въпреки това предпочете нея . Повечето от момичетата получиха поне по още едно цвете ; а аз само от класния . Дори и пред камерата ме унижи ; беше един кошмарен ден за мен . Два месеца по - късно след тази случка спрях да и говоря . През тези дни ; които минаваха ставаше по нещо ! Беше или хубаво ; или лошо . Нещата се нареждаха перфектно когато тя отсъстваше . Тогава през цялото време беше до мен . Забавно беше ; по онова време когато я нямаше . Но щом се появи ; старата песен започваше на нов глас . Той с нея ; а аз сама . Дните минаваха неусетно ; дори не разбрах кога последната седмица е дошла . Времето бързо летеше ; и всички бяхме заети . Тогава реших да не се караме повече взаимно ; нито с нея нито с него . Сдобрихме се ; но никога повече не бяхме същите . Нещата се промениха коренно между мен и нея . Макар и да бях и простила го направих заради него . Стигаше ми да го виждам ; но след това тя направи нещата така ; че и той да се запише с биология на матурите . Общуването ; ходенето на кафе и разходките им ; малко по малко го накара да се съгласи . Нямаше друг начин . Четири седмици продължително учиха заедно ; ходиха на извън редни матури ; разходки и всичко останало . В същото време приятеля и не знаеше нищо за тази история . Но случайно чух ; че я молел да не го напуска . Със сигурност е искала моето вместо нейното . Питах я веднъж дали е вярно ? А тя каза да ! Каза че уж не било заради този за който съм питала . Мислеше ; че можеше да ме лъже ; но знаех истината ; дори много преди нея ! Траех си за това дори до самия край . Но това не е всичко . Още не можех да позволя на чувствата ми да излязат на яве . Матурата не беше минала . Знаех ; че ако се отпусна сега и се предам ; нямаше дори да мина изпитите . Дори снимките все още продължаваха и не бяха свършили . Балът наближаваше ! Пробите за роклята едва сега започваха . По моя гледна точка ; всичко изглеждаше като подготовка за сватбата ми с него ; но всъщност беше бал . Нямаше сватба нито украсена църква ; имаше само зала пълна със балони и танци . Това беше МОЯТА ЛЮБОВ ДО КРАЯ . Любов която все още продължава и след Края . Най – сетне краят се виждаше . Дойде 24 май . После и изпитите . Първо по Български и литература ; а после и по География . Български и литература го взех с 4 ; а по география се явих на поправка и чак втория път го взех с 3.40 . Дори и повече . След този ден нататък за мен живота ми се преобърна . Подготовката за роклите приключи ; Всички рокли бяха готови . Бяха 3 . Червена ; Черна и Синя . Светло синя . Балът дойде ! Най – накрая снимките и училището приключиха . Но нещо в мен ме накара да се върна там от където всичко започна отначало . Там където срещнах моята първа и истинска любов ! Там откъдето беше началото ; там беше и края на тази любов . Беше финала на една книга която някога имаше начало за ЛЮБОВ ; а сега дойде и нейния Край ! Целия ден го изкарахме с последни снимки ; сълзи и приятели добри . Дойде и реда когато трябваше да избират кой да води колоната ; докато влизахме в залата . Тогава избраха мен с директора на училището . И както се сещате сами ; от тук нататък – игри ; танци и приключения за последно до зори . Дори по време на танците той танцуваше с нея . Това вече е окончателния край . Края на една ЛЮБОВ ДО КРАЯ . КРАЙ !
  16. Орлин Баев

    Психозите

    За наличието на психоза съдим по три основни фактора: - Налудност - неотговарящи на реалността идеи - например параноидни налудности-за преследване, за отношение - човек мисли че го гледат особено, че говорят постоянно за него зад гърба му, че го следят и има заговор срещу него, че навсякъде има оставени знаци по които той чете за заплахи срещу него. Налудности за ревност, за вина. Хипохондрични налудности - посточнно намира в себе си симптоми за неизлечима болест. Фантасмагорични налудности-че може да променя формата на предметите, събитията, че всичко зависи от него и т.н. Преживяването на налудностите е личностно и принадлежи само на индивида. - Халюцинации - зрителни, слухови, обонятелни, тактилни - тук влизат чуването на гласове, заповедите и коментари, визии и образни халюцинации, параноични тактилни халюцинации, усещане на мирис - най-често лоши миризми - Възбуда или Ступор - психомоторна възбуда, тоест буйство или вцепененост Една органична психоза е делирът - най-често сме чували за алкохолен делир, но може да бъде предизвикан и от други дроги, както и като следствие от болести. Основен и най-типичен представител на групата на психотичните разстройства е шизофренията. Шизофрения е гръцка дума и означава "Разкъсана Душа" ! В края на 19 век психиатърът Емил Лепелин(не съм сигурен за фамилиата) разделя психозите на две: Деменция Прекокс и Маниако - Депресивна психоза. Сега, 110 години по-късно, има нови класификации, но не и решаващ напредък в тези тежки растройства... По-късно Олген Бройер нарича Деменция Прекокс - Шизофрения и и дава следните характеристики: - халтави асоциации - отместване на фокуса на асоциациите в мисленето, нестандартни скоци в мисленето - притъпен афект - няма емоционален резонанс между болния и събеседвашия, или по-скоро трудно се следват емоциите на шизофреника - амбивалентност - едновременно съдържание на противоречиви мисли, пориви и действия - човекът вярва на някой в един момент, а в следващият се страхува от него, тръгва за някъде и се връща, подава ръката си за ръкуване и я отдръпва... - аутизъм - тук думата аутизъм не се употребява в смисъл на стандартния детски аутизъм, а като живот във вътрешния имагинерен свят. Горните симптоми са доста общи и теоретични и затова по-късно психиатърът Шнайдер измисля т.н. симптоми от първи ранг, които имат реална практическа стойност: - Налудно настроение - човек губи реална преценка за ставащото и има чувството че нещо друго става зад ситуацията . - усещане за влагане, отнемане и замяна на психични компоненти (мисли, чувства) - чувства че външна сила манипулира съзнанието и действията му - Чуване на коментиращи гласове ( в трето лице) които говорят за него и коментират мислите, чувствяата и постъпките му, които му заповядват и налагат волята си над него. Още: Шизофренията може да бъде: - Параноидна -Хебефренна-разпокъсано мислене -кататонна - ступор или възбуда - ступорът често е т.н. восъчен ступор, когато човек може дни да стои в положението в което го е поставил друг, колкото и да е неудобно. Освен това, Шизофренията може да бъде: -С позитивни симптоми - налудности, халюцинации, буйство(психомоторна възбуда) - с негативни симптоми - апатия, изравнен афект, бедна реч, социално оттегляне. Шизофренията започва най-често около двадесетте. Възможна е и детска и възрастна шизофрения, но по-рядко. Над 30 години рискът от развиването на шизофрения намалява. Мъже и жени боледуват поравно.
  17. д-р Тодор Първанов

    Зaщо избра нея

    Нашата връзка бе доста бурна, доста се и карахме ревнувахме,правихме си напук. Най-вероятно си е намерил връзка в която се чувства спокойно.Не се кара с партньора си.Не се ревнуват и не си правят напук.Ако вие намерите друг партньор, с кого да се чувствате спокойно, да не се карате, ревнувате и си правите напук, не бихте ли постъпили като него. Вие пишете --той е единствения мъж когото съм обичала, и едновременно с това --доста се и карахме ревнувахме,правихме си напук. Според мен, това което вие наричате обич и това, което повечето хора разбират под тази дума доста се различава.Там където има ревност, каране и правене напук, любовта я няма.
  18. Не бих могъл да добавя много след тези думи на Мадлен Алгафари. те са от книгата и "Вяра имам" ако не се лъжа. Препоръчвам я на всеки, който желае да се докосне до едно много практично и полезно, приведено до ежедневен език психоаналитично познание! А за да стане такова "превеждане" е нужен нейният 15г. опит в терапията - анализата да е живяла в теб, да е станала част от теб... Възхищавам и се - има за какво! Моят опит говори, че сега тече наистина БУМ в изневерите. Една от най-честата заявка за прихотерапия е именно от жени с болезнена натрапчива ревност! А много чест посредник за ескалиралите изневери са електронните комуникации - чатовете, скайп, смс-ите и навсякъде носените телефони... Но интернет е само посредник, а причината е в една променяща се ценностна система, която ще ни доведе засега неизвестно къде... Аз съм напълно съгласен с Мадлен, че когато има ДОВЕРИЕ между двамата, а зад него стои ДОВЕРИЕ в СЕБЕ си, без значение външното поведение - изневяра и ревност няма. Обикновено психиката на ревнуващия, неговото суперего, както го нарича анализата (морал, норми, правила) е твърде ригидно, твърдо, негъвкаво. Има доста много ТРЯБВА, което му нашепва: "Нещата ТРЯБВА да бъдат такива или онакива!". Всъщност нещата са такива каквито са! Може би неслучайно се променя моралът ни. Може би щом така или иначе при 80% от двойките има полови контакти извън брака, това което трябва да се промени е именно моралът - в един по-приемащ и отворен такъв! Според мен е по-важна сърдечната близост в двойката и честността. Но дори и да има лъжа от страна на партньора, тя се приема за предателство и раняване само ако в човека тези убеждения така или иначе съществъват вече в него несъзнавано... При ревнуващия обикновено мисленето е черно/ бяло, или/ или, тоест максималистично. Ревнуващият обикновено има доста завишени критерии за начина на семейно функциониране. Обикновено в детските му години в родителското м семейство сексът е бил тема табу или ако се е говорило за това, то е било с половин уста и със срам. Сега не казвам, че безразборният секс е изборът - не е така! Но за да има една естествена вярност между партньорите - именно естествена, а не наложена от норми и правила, е нужна дълбока връзка с божественото, с Любовта. когато тази връзка я има, човек е пълен до горе с нея и не му е бужно да я получава от контакта си с 10 партньора, а половинката му му стига... Другото е само заместител, като аспартама и захарина... при ревността се работи с едно ясно определяне на целите, на изискванията на човека от бъдещето. изискваният акъм партньора, собствения живот и планове. Най-дълбокат аработа е върху себе си,л но не всеки я иска и затова се работи и по-ясно и конкретно, за вземането на ясни и конкретни решения. Много може да се пише... Психотерапията при ревност е много успешна! Освен анализа и смекчаването на ненужно ригидния морал, както и ясно определяне на целите, с е работи с "поглед над себе си", с хипнотерапия и транс, откъдето ситуацията е виждана от един по-висок поглед и промяната на болезнената натрапчивпост се случва! Вижте тук и тук!
  19. Хм, не мисля, че ревнивците ще имат мир и спокойствие в душите си, ако бъдат оставени сами. По-същество ревнивците дълбоко в себе си се плашат да останат сами, затова и тази ревност - страх от загуба на "техния" човек. Да изоставиш ревнивеца, е най-голямото наказание за него. А да създадеш нова връзка - още по-ужасно. Да успее да преглътне това, е един огромен и труден урок за ревнивеца. Не случайно има толкова много битови престъпления с такива мотиви, включително и от най-тежко естество - убийство. Забелязала съм и друго - там, където няма ревност, има много по-малко изневери Сигурно има и рационални, и ирационални обяснения на това.
  20. Да! за д-р Грей. Цялата му серия е много добра. Ако човек усети някакво обвинение вътре в себе си, в него самия е причината за дискомфорта му. Наскоро научих за моя приятелка, почти връстница, която вече живее в кошмар - от самото начало имаше ревност към нея, но сега вече минава разумните граници. И аз съм живяла така - ревността е нещо, което не бива да се понася. Понасянето на ревност е вредно за този, който ревнува. Ревнивците трябва да бъдат оставени да живеят сами - така ще има мир и спокойствие в душите им.
  21. Здравейте,на 23 години съм, партньорът ми е на 30. Заедно сме от 1 година, но от 5 месеца не сме правили секс и не сме имали никакви интимни контакти. Причината е в него- няма никакво желание. Казва, че от 4 години насам му се случва с жените. В началото има силно желание и след няколко месеца(около 2-3) изгубва абсолютно всякакво желание за близост, в следствие на което сменя жената с която е. С нас се случи същото нещо, но не иска да се разделяме, твърди че ме обича и иска да сме заедно за напред. Говорили сме много за това и се старая да проявявам разбиране, но е много трудно. Задавала съм му много въпроси- ще споделя какво ми е отговорил- за пръв път му се е появило след раздяла с една жена ( имали са връзка 3 години и тя през цялото време е искалаи както казва той го е задължавала да правят секс и е поставяла секса на много важно място за връзката им) според него той е правил 2 години секс насила и оттам се е появило всичко,получава ерекция,изпитва ревност към мен ( ако си представи че съм с друг човек), твърди че иска да промени това, но не вярва че ще може, казва че е безсилен и се възхищава на търпението ми. В следствие на тези обстоятелства аз се затворих в себе си, не се усещам като жена и като цяло се отрази много сериозно на самочувствието, психическото, а вече и на физическото ми здраве.Ще съм благодарна да получа съвети или да отговоря на по-конкретни въпроси по темата.
  22. Жезлите отговарят на елемента огън. Асо жезли - обикновено дава мощен тласък на някаква идея, но все още неясна. Порив и смелост при осъществяването на нещо, може обаче да бъде и разпиляване на енергията напосоки. Винаги се тълкува спрямо следващата я карта и никога сама по себе си (това се отнася за всички други Аса); 2 жезли - карта на малкия избор и на малката възможност: големият е Влюбените; преход от едно състояние в друго, подобна на 2 пентакли; зависи тълкуването й от предхождащата я и от следхождащата я карта/и; 3 жезли - установяване на статукво; идеите са обявени и пред други хора, а не са само в главата на питащия; яснота, както и увереност за постижимостта на намеренията; 4 жезли - радост от общуването с близки хора - приятели, най-често в семейството; може да значи буквално и среща; освен това, понякога е и начин за изразяване в писмен вид - писмо, поздрав (буквално картичка), дори стихотворение; 5 жезли - борба без цел и посока; напрежение и неяснота; питащият не знае за какво се бори, но знае, че трябва; акумулиране на мощна творческа енергия; съперничество; 6 жезли - една от най-хубавите карти изобщо в Таро; също като 4 жезли значи буквално среща, но дългоочаквана среща, сбъдване на стара мечта, на любовна среща; значи също и просто телефонен разговор; освен това - реализация на всяко едно намерение (при условие, че е завършваща карта); 7 жезли - никакво отстъпление не е възможно и бягствата са фатални; сила и увереност, дори и напук на всички наоколо; противопоставяне с една единствена цел - да успееш; мигновена идея, запалване на огъня ... 8 жезли - променливи настроения и неустойчивост на желанията; като цяло означаване прекалено нетърпение и прибързаност; 9 жезли - в очакване на лоши новини, страх от истината, страх от себе си и от другия; страхът ни кара да се затваряме и да лъжем; крием се от преки сблъсъци; но те са неизбежни; 10 жезли - усещаме, че сме понесли света на раменете си, ако можем и вселената бихме понесли... карта на максималиста, на отчаяният перфекционист, който иска всичко да е на ниво; огромно напрежение струи от тази 10 жезли, питащият е понесъл огромен товар на плещите си, но и не иска да го остави, а си повтаря - длъжен съм или такъв е кръста ми; Паж жезли - карта на успешното общуване, на добрата комуникация; говориш без задръжки и без лицемерие; карта на настроението и на усмивката, споделена с приятели; в някои конфигурации значи и ревност поради появата на трети човек; може да значи и раждане на син; Рицар жезли - при всички положения това е карта на пътуването - близко или далечно; второто тълкуване говори за импулс и спонтанна реакция, често необмислена; карта на изненадата; Кралица жезли - жената-майка, жената-съпруга: в 90 % от случаите това е карта на роднинските взаимоотношения - баби, лели, майка, съпруги, сестри; вторият вариант е, когато някоя жена придобива характеристиките на Кралицата жезли - това е жената, която действа, дори и без много-много да мисли, но действа смело; Крал жезли - подобен е на кралицата си - брат, баща, съпруг, дядо, всички роднини на куп по мъжка линия; и той е действен и доста активен; в някои комбинации, особено с Дяволът говори за сексуално свръхактивен мъж; може да значи и голям деспот, ако е придружен от Крал мечове.
  23. Досега, само бегло и косвено, съм споменавала за обърнатите карти в Таро. Много от хората, които гледат и се занимават с картите Таро, ги използват и те са неотделима част от подредбите и гаданията. Честно казано, преди години, особено в началото на "общуването" ми с Таро и аз гледах, като включвах и обърнати карти, като обръщах всяка седма от 78-те карти. В мои тетрадки и записки от онова време имам описания на значенията на всяка една карта, която по законите на Съдбата се е обръщала и сега оценявам това като много важен опит и незаменим етап от развитието и от изучаването на картите Таро за всеки, който иска да развие способността да познава и да гледа с картите Таро на себе си и на други хора. Както е препоръчително да се водят дневници на сънищата, така би било добре да се водят и записки за картите, които ни се падат ежедневно (На тази тема ще бъде отделено специално внимание във форум Карти Таро). Много от вас, убедена съм в това, работят и с обърнати карти. За съжаление, в повечето от книгите за Таро информацията за една и съща обърната карта или е противоречива или е коренно противоположна. Преди години, когато и аз бях начинаеща, попаднах в лабиринт от взаимоизключващи се значения и системи, и естествено не знаех кое е правилно. След време установих някои устойчиви значения на обърнати карти, които са общопризнати. Такава карта е обърната 6 мечове - известна е като индикатор за емоционално обяснение или достигане до такъв тип излияние. Другото интересно нещо, което може да се приеме и като "закон" в Таро е, че всички карти от Големите Аркани, които по правило означават промяна или избор, обърнати, сочат за точно обратното: забавяне, протакане, липса на развитие, страх от промяната. Примери: обърнати Смъртта, Светът, Страшният съд, Звездата, Влюбените и др. Обърнатите карти понякога усилват значението си - пр. обърната 10 мечове, обърната 8 мечове, обърната 3 мечове. Като цяло, картите от боя мечове са най-конфликтните и нажежени карти, а обърнати усилват многокрaтно влиянието си. По-умерени като обърнати са картите от боя жезли: те и прави, и обърнати не променят съществено посланията си. Изключение тук прави обърната Кралица жезли, която говори за изкключителна ревност. Картите от боя чаши се славят като индикатори на емоционалния ни живот. И ако прави са на границата на еуфориятаа или на тъгата, то обърнати - "чашата им прелива", независимо в коя посока, без оглед на хора и ситуации. Пример за това е обърната 3 чаши - при нея радостта от нещо може да доведе до емоционални изблици и афективни състояния, след които човек не си спомня нищо, а междувременно е сътворил "чудеса от ... глупост". Адекватни по значение на обърната 3 чаши са и обърнати Глупакът, Обесеният, Дяволът ... Както за правите, така и за обърнатите карти в Таро, безкрайно може да се говори. Ситуацията се усложнява доста, когато се тълкуват и комбинациите от прави и обърнати карти, както и обърнати с обърнати. Спомням си за една от най-негативните в емоционално отношение комбинация: обърната Кралица чаши с 8 чаши: любовни теразния, неустановеност и неяснота, огорчения и дълбока душевна болка. Подобна е и комбинацията между обърната Смъртта и обърнат Крал чаши: загуба и страдание с акцент на огорчение от нанесена обида. Класическа според мен като комбинация на лицемерието и на лицемерните отношения е Асо чаши с обърнат Паж чаши. Има и по-сложни комбинации, които конкретно дават информация за много досадни ежедневни задължения: обърната 3 пентакли с обърната 8 пентакли; това е доказателство, че картите Таро могат да бъдат и съвсем детайлни носители и медиатори на информация. Обърнатите карти в Таро служат именно затова - за уточняване на неясноти и бели петна около някакви факти! Затова и те трябва много добре да се познават. Какъв е вашият опит с гледането с обърнати карти в Таро и кои са най-често срещаните трудности и неясноти при работата ви с тях?
  24. Ревността и паниката са излишни. Особено в такива ситуации. Дори бих казала, че проявявайки ревност и паника, отблъскваш партньора си, а ти уверяваш, че го обичаш. Няма никакво значение бившата му жена, защото негова работа е да намали контактите си с нея, ако са прекалени, а те са - ако взема твоите думи предвид. Твоята роля е съвсем различна и не е да го следиш, нито да контролираш поведението му. Той винаги ще обича първо детето си, после всички останали, добре е това да се проумее. И няма как да е иначе, ако е отговорен мъж и баща. Това обаче, няма общо с отношението му към теб, мъжете мислят различно от жените и не смесват понятията. Добре е и жените да не ги смесват. Реално погледнато, няма никакво значение, дали твоят партньор има едно или пет деца, ако ти го обичаш и той теб, това дори би било богатство за отношенията ви. Отделен е въпросът, че е conditio sine qua non (условие, без което не може), финансовата ви стабилност. Трябва да пренасочиш вниманието си и да се съсредоточиш върху полезното и градивното, не върху онова, което генерира драма и конфликти (евентуални). Все още нямаш проблем, не го създавай. Позволявам си да ти пиша, защото съм минала през това, но за разлика от теб, аз не обичах (толкова) човека до себе си. А ти имаш шанс да бъдеш щастлива и удовлетворена Желая ти успех и не мисли лоши неща.
  25. Здравейте! Много мислих дали да пусна темата тук или във форума психотерапия онлайн,от една страна е лична история,от друга имам нужда от помощ на психолог,поне така мисля.Ако темата не е за тук моля за извинение и да бъде преместена там където и е мястото. Историята е дълга. Със съпруга ми сме заедно от близо 10 години.До преди 3 години му имах пълно доверие за всичко,никаква ревност,никакви притеснения,нищо.Имаше един момент обаче,в който аз бях много ангажирана и натоварена,така да се каже абдикирах от семейните си задължения,исках само спокойствие и той ми го осигури.Докато не дойде шокът - хванах го в изневяра.Приех го много тежко,шокът беше голям,водихме дълги разговори обсъждайки всичко.Исках да знам защо.Тогава разбрах,че вината за това е и моя,да,не това е бил начинът да ми покаже,че се е чувствал пренебрегнат,но....така е станало,не може да се върне.Обсъждахме много и всичко което можем да направим - за да го преодолея аз по-лесно и за да се променим и двамата,за да станем предишното щастливо семейство.Тогава той ми каза,че през изминалите месеци вече е мислел,че съм с него само заради детето.Когато разбрах за всичко беше видимо изплашен,дори като си върна лентата,в единствения път,в който е бил с нея той се прибра и беше някакси нещастен,потиснат,въпреки,че аз още не знаех.После сподели,че тази единствена среща го е отрезвила и някакси му е показала,че не това е начина.После когато вече знаех видимо личеше,че дава всичко от себе си,за да ми помогне да го преодолея,виждаше се,че и на него му е тежко.Ясно ми каза кое не му е харесвало,аз също и положихме усилия да се променим и двамата.Тогава се появи моята ревност.Той се беше запознал с нея по интернет и аз започнах да проверявам всичките му пощи,скайп..всичко.Той ми беше дал паролите си,както и аз на него моите.Имаше няколко месеца,в които може и да съм била ужасна,непрекъснато го питах къде е,какво прави,с кой е и т.н. Мина обаче година,аз се промених страшно много ,въпреки,че ми беше още по-натоварено винаги се стараех да съм спокойна и усмихната когато сме двамата,да му обръщам внимание,измисляхме неща,които да правим заедно.Просто и двамата явно бяхме осъзнали какво се е случило и си бяхме извлекли поуките.След около година аз усетих как се успокоявам,все по рядко му разглеждах пощи,фейсбук и скайп,започнах отново да си възвръщам доверието в него.До миналата седмица.Изобщо нямаше да вляза в скайпа му ако не бях видяла смс от някаква жена,която го кани в скайп.Тогава влязох и видях.Буквално за минути се сринах.Започнаха същите разговори този път обаче той не можа да обясни защо.Обяснява ми колко ме обича,как ще се бори за мен ако реша да си тръгна,как нищо в моето държание не го е провокирало за това,но не може да обясни защо го е направил. Това,което много ме обърка в цялата ситуация е разликата в реакциите му при двата случая и разликата в самите отношения между него и жените. Докато при първия път видимо си личеше ,че съжалява,че иска да поправи нещата.Сега първо ме изкара луда и ми обяви,че това е било само виртуална връзка,но след това,което видях никак не можеше да му се вярва.Обвини ме,че си вкарвам филми в главата и полудявам излишно.После все пак призна,че връзка е имало.Но....докато първия път е била само една среща и след това отрезвяване,сега вече срещите са няколко и дори е прекарал една нощ с нея,лъжейки ме,че е в Гърция по работа,за да не му се обаждам да го притеснявам.Т.е. тук има вече някакво планиране,не е спонтанно изпълнение от което се събуждаш давайки си сметка какво си направил.Хиляди пъти задавах въпроса какво още мога да дам от себе си само и само това да спре,но той не може да ми каже каква е причината.Всъщност не знам дали не може или не иска. Другата разлика е,че с първата не е коментирал мен и отношенията ми,а както казах, тогава те не бяха много добри,а сега когато отношенията ни са прекрасни са говорили доста за мен и то все лоши неща.Дори говорят за мен с обръщение иронизиращо професията ми.Попитах го не му ли е достатъчно,че ме е сринал на земята с изневярата,но трябва и да ме тъпчи.Отрича да е говорил каквото и да е,но по начина по който тя се изразява за мен в скайп и по това,че той се съгласява с нея си вадя извод,че съм описана като чудовище. Ако тогава видимо личеше,че се чувства зле,сега имам чувството че ми играе театър,не знам дали защото съм афектирана или наистина е така,но наистина усещам някакъв фалш в молбите да му простя и да не си тръгвам.Единственото,което ме впечатлява,е че той предложи да отиде на психолог или да отидем на семеен терапевт,защото казва,че няма представа защо го е направил и ако това е болестно състояние,психологичен проблем някакъв, иска да се лекува,за да запази семейството ни. Страшно съм объркана,вече не знам на какво да вярвам,не знам какво да правя,не знам как да се справя с болката,не знам има ли смисъл,в главата ми е пълна каша,а болка изпитвам дори физическа. Ако някой попита защо не го зарежа...обичам го,не мога да си представя живота без него.Финансите не са ми проблем,имам достатъчно,за да живея сама и да издържам детето си при доста добър стандарт,заради детето също не е.Просто го обичам повече от всичко. Никога не съм споделяла такова нещо във форум,не знам как ще се реагира,не знам какво да очаквам,но много се надявам на някакъв съвет как да постъпя.Според вас вярна ли е поговорката "Ако нещо се случи веднъж,може и да не се случи втори път,но случи ли се втори път,задължително ще се случи и трети".Вие как бихте постъпили на мое място?Кога прошката се превръща в глупост,да простя ли втори път?Глупава ли съм,че го правя?Изобщо всякакъв съвет или разбиране ще ми бъдат полезни.Кое е по-добре - семеен терапевт или психолог само за него? Изобщо...ще съм благодарна да разбера какво мислите за цялата тази ситуация. Предварително благодаря за коментарите.
×