Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for tags 'вселена'.



More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

6 резултата

  1. Кои са те? Източниците? Днес отново спорих с моята майка, която е върла евангелистка. Тя ми цитира, че първоизточник на всичко е Библията, и че как Ной от 5 останали човека на земята отново я населил. И това ми се цитира като исторически факт!!! Майка ми е интелигентен човек, инженер, но когато идва до промивка на мозъка, това няма значение. И аз отновно се замислих. Кои са всъщности източниците. За евангелистите светът е разделен на тях и останалите, които не познават словото не вярват 'правилно'. Но кои са изотчниците. Когато се свързан, както вече се усещам, пъвро на първо източникът си ти. Макар че всеки може да си го усеща така. Макар, че според християните човекът е низвергнат , а бог е някакъв назидателен деспот, и ако ти не живееш според неговата воля, абе работата ти е спукана, ад, и така нататък.Думи на майка ми. Естестено като я попитвам защо безкрайно великият бог си е създал тази комеди от грешки, тя няма логично обяснение , но почва да цитира библията и ми казва, че аз търся човешко обяснение, демек пак съм много ниско. Казвам й, нали съм част от бога, негово създание. Не. Не си, само имаш неговия дух. Казвам, а тялото ми от кой е създадено? Еми пак от бог, ама то не било божествено, нали е създадено да греши. Абе пълен цирк. Та... те са си прави за себе си, останалите хора са прави за себе си. Всеки чувства божестеното по свой начин,дали през промит мозък или не, това е факт. Вие какво мислите? В подобна беседа ще има ли оборващ и оборен? И друго да ви питам. Спорът тръгна от там, защото аз често разсъждавам философски по темата, но явно не попитах правилния човек, защото тя не беше обективен събеседник. Защо се молим. Онзи ден се молих, но всъщност си казах променям ли нещо? Майка ми видя едно недоразвито дете и си каза: Чувай Боже. Много често ние чукаме на дърво и си дърпаме ухото, за да се предпазим от зло с този ритуал. И аз се замислих, когато се молим за здраве или за нещо друго, всъщност ние дали го постигаме чрез молитвата си или то е било предопределено да стане. Знам , че сме говорили за предопределението и свободната воля? Но как това точно се свързва с молитвата според вас. Майка ми пак ми цитира как един човек много се молил, за изцеление и т.н и то се случило. Но дали той го е привлякъл? Дали неговата свободна воля е проработила? Вярвам, че Бог дава на всеки това, за което е готов и може да преживее, в този случай ако постоянно се молим за здраве , можем ли да си го гарантираме? Ако се молим за пари, за любов можем ли да си ги гарантираме? Днес се молих да получа мъдрост, да виждам нещата живота не като наказания или мизерия , а като предизвикателства. Казвам си, ако съм в мир със себе си и в добра форма на духа, това ще се случи, ето че зависи и от мен, и това включва да съм здрава, защото така ще моад да се фокусирам да се справям с житейските неща. Защо трябва да моля специално за здраве? Ами ко гато отидеш в църквата и си платиш някой друг да ти реди молитви, това въобще счита ли се за нещо?? Абсурдно е според мен. Вие как мислите? И още нещо ми хрумна. Ако ние сме проявление на бог, как въобще можем да бъдем разделени от него, как може да сме нещо друго? Забравяме да. За мен животът разделен от бог е безпътица, тъмнина, безсмислие. Но как може човек да се озове там? Промит от ощбествените норми? Не искам да казвам, аз вярам в Бог защото иначе другото е страшно. Аз вярвам от страх. Навремето така повярвах. Но всъщност искам да го припозная през любовта. Аз съм Бог, и Бог е мен.
  2. holyvalentine

    Бог е дуален!

    Какво означава фразата Бог е дуален? Човек дуален ли е? Прочетох уникална статия на Карл Густав Юнг за сянката: http://sexnature.org/psihologiya-i-terapiya/syankata-tamnite-strani-na-lichnostta.html, и последният абзац ме разстърси: При наличието на известна самокритичност сянката лесно може да се разкрие, доколкото тя е от личностно естество. Но като apxeтип тя извиква същитe трудности, както анимусът и анимата; с други думи, да познаем относителното зло в нашата природа е в рамките на възможното, но да погледнем в очите абсолютното зло - това е колкото рядко, толкова и разтърсващо преживяване.При наличието на известна самокритичност сянката лесно може да се разкрие, доколкото тя е от личностно естество. Но като apxeтип тя извиква същитe трудности, както анимусът и анимата; с други думи, да познаем относителното зло в нашата природа е в рамките на възможното, но да погледнем в очите абсолютното зло - това е колкото рядко, толкова и разтърсващо преживяване. Те. аз имам чувството, че 20г гледах в очите на това абсолютно зло и най-накрая се отървах. Сега се питам истина ли е било това- едно е да се бориш с недостатъците си, но друго е да си изправен срещу нещо по-мощно, което цели да те унищожи? И защо е трябвало да го понеса. Значи силна съм била. Злото, което ме мъчеше и не ми даваше покой. Просто повярвах, че съм силна и надделях. Част от мен все още мисли,че това са измислици, няма логика, но част от мен, която го е преживяла на клетъчно ниво, казва - така беше? Сега като че ли се оттърсвам от някакъв шок и не мога да повярвам, че това ми се е случило. Че съм била в плен на злото толкова години и безпомощно се мятах като муха в паяжина, докато паякаът бавно пиеше соковете й. Отвратително. И тук ми идва върпосът защо Бог ме беше оставил? Всъщност тази секта дяволът ли е била, тя която успя да ми втълпи, че съм малоценно същество? И защо Бог е оставил това да се случи? Както и: Иска ли бог да бъдем щастливи? Той се изразява чрез нас, но ... той се изразява и чрез радостта и чрез скръбта, затова ни е дал страданията? Според мен затова е и позволил на този ангел Луцифер да върлува? Защото иначе ако бог е безпомощен да го спре, това значи кадрови провал от страна на бог, както казваше мой приятел атеист. Т.е понеже бог се изразява чрез нас и когато страдаме и когато сме щастливи, как точно ни е определено да сме щастливи? Защо трябва да бъдем щастливи. Бог иска ли го от нас, това променя ли нещо за него? Или му е все тая? Трупаме ли някакви дивиденти с това, че сме щастливи, освен че ние силно го желаем?
  3. Какво мислите за съвпаденията? Примерно искали сте нещо, дори не сте обмислили какво точно искате и как, и го получавате в перфектния вариант, по-добре от очакваното. Това значи ли, че Вселената е чула посланието ви и ви го изпълнява? Ако е така, какво е обяснението за нещата, които не ни се случват или пък лошите неща?
  4. Здравейте, тази сутрин се събудих с приятното чувство, колко е хубаво да си обичан (от самия себе си) и с едно задушевно чувство на щастие. Това става когато се съюзиш с вътрешния критик и той престане на заглушава щастието ти. Но се замислих, жалко за самоубийците. Те никога не отркиват прекрасния смисъл на живота, защото погрешните информационни схеми са толкова силни в главата си, че за да ги прекъснат , те прекъсват живота си. Жалко наистина, че ценят толкова малко живота си и себе си. Но после се замислих, добре де, но до колко това е породеното от тяхната свободна воля и до колко можем да кажем, ами такива ги е създала Вселената. Те всъщност са нямали друг избор, защото тя им е дала толкова капацитет? До колко ние сме отговорни за своите действия и до колко можем да кажем ами така съм създаден? Защото втората мисъл, че Вселената така ни е създала предизвикава в мен голям дискомфорт. Това означава нищо да не правиш със себе си и всичко да е обречено, което значително намалява харесването ми на Вселената. Тъкмо започнах да й се доверявам. Може би това е обусловено и от страха , че и аз имах такива мрачни и страшни помисли в много тежките си моменти, когато не виждах изход. Прокрадваха се мисли, какво ли е ако скоча под влака в меторото, на пук на всичко. Тези мисли повече ме ужасяваха и ме изпълваха със страх да не изгубя контрол над себе си, отколкото да бяха желания за действие. И даже сега чувам вътрешния критик да ми казва: еми ти така си създадена, така е трябвало да стане, кво се пънеш, че си постигнала много? Та, до колко това е вярно и къде забивам пак у лево? Това значи, че никои от нашите успехи не са наистина наши?
  5. Все още не съм се добрала до формулата на живота, която да те прави щастлив. В хаоса изплува някакъв образ, нещо се оформя в главата ми , но всякаш е на парче, не мога да схвана целия механизъм. Всъщност открих, че аз не вярвам в себе си, не мога да се доверя на себе си. Може би защото преди постъпих много наивно и се отавих външни хора да ми повлияят до толкова, че съсипха живота ми, може би защото имам ниска самооценка от детството, не знам? Но разбрах, че моите търсения за вселенската и безусловна любов са всъщност усилието да намеря родител, една външна устойчива сила, родител, до която да се чувствам сигурна, защитена обичана. Още живея с подсъзнателните мисли, че аз съм едно несъвъшено същество и ми трябва съвършения модел, който да следвам. Избягах от бог и религия, защото там противоречията са много и промивката на мозъка е страшна, но явно още не съм се откъснала от йерархичното мислене. С мой приятел спорим. Той казва, че ние имам всички предпоставки да се чувстваме добре, във вселената има достатъчно енерги и нформация, която е оставена на наше ползване и ние просто трябва да се свържем с нея. НО тук идва този мой страх, значи ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ МЕН. Ако се издъня, нямам удобното обяснение , еми той бог иска така, така ми е било писано, вселената има план за мен, тук става много натопорчено, че ти не си направил нещо и идва смообвинението. Този приятел казва, че винаги можеш да се чувстваш добре, стига да интерпретираш нещата по подкрепящ начин. Но аз си казвам, че това е като залъгалка на мозъка. Аха, на мен ми се случват беди, но аз ще си казвам, че всичко е наред, макар че подкрепящият начин тук означава, да извлечеш полезното от ситуацията и да останеш спокоен. И някъде във всичко това идва и СЕБЕОБИЧАНЕТО, то било ключът към всичко. Според моя приятел, ти вече си УНИКАЛНО И ЦЕННО СЪЩЕСТВО, само трябва да го осъзнаеш. Според мен тук идва проблемът с ЛЮОВТА. Та какво е любовта. Виждате ли, за мен тази безусловната любов, трябва да е я има някъде като модел, защото нашата смъртна любов е несъвършена, тя може да бъде егоистична, така че как да се доверя на собствената си любов, как да се доверя изобщо на себе си след като аз си променям настроениетя и мислите на всеки 5 минути. Не, трябва ми устойчив модел, нещо толкова сигурно и вечено като вселената. Как тогава да сме СИГУРНИ , че ние обичаме 'правилно'? Т.е ето от тук аз прозрях, че не вярвам на се себе си. Все още ми трябва тази защита, на външна сила, която е по-голяма и велика от мен. Все още не съм осъзнала собственото си величие. Страх ме е, че ако ми се слчуи нещо лошо аз няма да имам на кого да разчитам. Всъщност осъзнавам, че нямам добър механизъм за справяне с болката и трудни ситуации и затова съм се вкопчила във вселената. Според моя приятел любовта не съществува във вселената като нещо , ко ето е просто там. Във вселената съществуват енергия и информация и нашият човешки мозък преобразува тези вълни в любов. Но това ми звучи доста несъвършно, макар и логично?? Какво ще кажете? А, и другата страна на монетата, постигането не мечтите. Когато нещо, което не се случва в живота ни , въпреки че много го искаме, си казваме, ами вселената/ съдбата/ бог има друг план за мен. Много съм разсъждавала над това. Ето тук идва вселенския разум, който, според моята теория има 'идея' как да протече живота ти, за да достигнеш ти състояние на просветление, какво трябва да научияш и през какво трябва да минеш. И понякога то не кореспондира с твоите желания, понякога е тежко и това обяснява бедите и нещастията. Ако обаче премахнем вселенският разум, който не съществува според моя приятел, няма 'нещо', което да стои и да бди над теб докато си живуркаш тук долу на малката ни планета земя, то тогава как си обясняваме това? Защо ни се случват неща и как да направим така, че да ни се случват нещата, които искаме? Закона за привличането? Но има някои неща, които ни се случват - хубави и лоши без да сме ги предвидили, които се оказват полезни за нас, така че това ме навява на мисълта, че има някой, който се грижи. Моят приятел отново казва, че няма някой, ко йто да се грижи, просто вселената прави от наличното - възможното и то е най-доброто в този момент. И тук пак кого да обвинявам за несбъднатите мечити, себе си, вселената, с какво да се успокоявам. Как да се справя с този проблем? Изтръгнах една стара , непотребна ценностна система от главата си, сега поставянето на нова , здрава и устойчива ценностна система не е лека задача.
  6. Ето едни мои размисли, които много ме разстроиха по повод на търсенията ми за устройството и смисъла на вселената. Пребродих пълната гама на махалото - от дълбоки християнски секти до атеизъм, но не мога да намеря отговори на доста въпроси, нито в едното, нито в другото, да не говорим, че се разстройвам по пътя на търсенето: Много съм разстроена по въпроса, че вселената е бездушна, и просто ни е създала да съществуваме и не й пука за нас. Бахти тъпата вселена, просто ни е изсрала там като едни лайна и да се оправяме, ние сме продукт. Ако ни е ок , хубаво, ако не , се пържим в ада и това е. Къде е смисълът? Откакто започнах да чета за това, всичко започна да ми се струва безсмислено, дори себеобичането. Вселената ако не те е създала с любов, за какво те е създала тогава? Разбирам, че все още стискам разбирането за родител, който да се грижи за теб, но е толкова успокояващо да знаеш, че има ня кой, особено когато си слаб. Но на този етап, след като вече съм прозряла толкова много неща ми е невъзможно просто да си кажа да вярвам в това. Все едно да си кажа, абе ще вярваш, че дядо Мраз наистина влиза през комина и носи играчките. Не става. Говорих с Митко, но съм толкова разстроена, че и на него му говорих напук и той не ми помогна. Той ми говори за някакви негови методи, особено този на съзерцанието, но когато съм толкова напушена не ми е до съзерцание. А и какво да съзерцавам – пустотата в душата си ли? Трябва ми нещо по-силно, но чарковете така са ми разбъркани в момента, че аз няма на какво да се опра. Да се обърна към себе си и какво? Там има една мизерна вселена, която ни е изсрала тука без никакъв смисъл. Къде е успокоението в това? От друга страна на мен ми трябва един модел. Казах и на Митко. Ние не знам какво е любовта, но ако там някъде има една любов, коя то е на склад, която е голяма и ние може да ходим да си взимаме от нея, някак си ще ми е по-спокойно. Но... аз това си го измислям, не знам дали това е така, съответно не мога да му се доверя. По-лесно ми е да спазвам модел. Затова вероятно ми е по-лесно да се хлъзна към религиите, защото там има система, която постоянно се подхранва и допълва и ти нямаш нужда да мислиш. Еми аз малко се уморих от мисленето честно казано. Да, свърших огромна работа. Разграничих религия и Исус от любовта. Не мисля, че мога да намеря любовта повече там в тези анимационни герои в книга пълна с догми и противоречия и само противоречаща се. Но къде е любовта? На мен днес не ми се обича. Аз съм произлязла от нещо, съответно то трябва да ме обича. Днес искам някой да ме обича и аз да си почивам. Писна ми всеки път като ми е кофти аз да се напъвам да се обичам. Ми то от много напъване ще ми излезе пришка на задника, ама за любов не съм сигурна.
×