Търси в Портала

Кои са те? Източниците? Днес отново спорих с моята майка, която е върла евангелистка. Тя ми цитира, че първоизточник на всичко е Библията, и че как Ной от 5 останали човека на земята отново я населил. И това ми се цитира като исторически факт!!! Майка ми е интелигентен човек, инженер, но когато идва до промивка на мозъка, това няма значение. И аз отновно се замислих. Кои са всъщности източниците. За евангелистите светът е разделен на тях и останалите, които не познават словото не вярват 'правилно'. Но кои са изотчниците. Когато се свързан, както вече се усещам, пъвро на първо източникът си ти. Макар че всеки може да си го усеща така. Макар, че според християните човекът е низвергнат , а бог е някакъв назидателен деспот, и ако ти не живееш според неговата воля, абе работата ти е спукана, ад, и така нататък.Думи на майка ми. Естестено като я попитвам защо безкрайно великият бог си е създал тази комеди от грешки, тя няма логично обяснение , но почва да цитира библията и ми казва, че аз търся човешко обяснение, демек пак съм много ниско. Казвам й, нали съм част от бога, негово създание. Не. Не си, само имаш неговия дух. Казвам, а тялото ми от кой е създадено? Еми пак от бог, ама то не било божествено, нали е създадено да греши. Абе пълен цирк. Та... те са си прави за себе си, останалите хора са прави за себе си. Всеки чувства божестеното по свой начин,дали през промит мозък или не, това е факт. Вие какво мислите? В подобна беседа ще има ли оборващ и оборен? И друго да ви питам. Спорът тръгна от там, защото аз често разсъждавам философски по темата, но явно не попитах правилния човек, защото тя не беше обективен събеседник. Защо се молим. Онзи ден се молих, но всъщност си казах променям ли нещо? Майка ми видя едно недоразвито дете и си каза: Чувай Боже. Много често ние чукаме на дърво и си дърпаме ухото, за да се предпазим от зло с този ритуал. И аз се замислих, когато се молим за здраве или за нещо друго, всъщност ние дали го постигаме чрез молитвата си или то е било предопределено да стане. Знам , че сме говорили за предопределението и свободната воля? Но как това точно се свързва с молитвата според вас. Майка ми пак ми цитира как един човек много се молил, за изцеление и т.н и то се случило. Но дали той го е привлякъл? Дали неговата свободна воля е проработила? Вярвам, че Бог дава на всеки това, за което е готов и може да преживее, в този случай ако постоянно се молим за здраве , можем ли да си го гарантираме? Ако се молим за пари, за любов можем ли да си ги гарантираме? Днес се молих да получа мъдрост, да виждам нещата живота не като наказания или мизерия , а като предизвикателства. Казвам си, ако съм в мир със себе си и в добра форма на духа, това ще се случи, ето че зависи и от мен, и това включва да съм здрава, защото така ще моад да се фокусирам да се справям с житейските неща. Защо трябва да моля специално за здраве? Ами ко гато отидеш в църквата и си платиш някой друг да ти реди молитви, това въобще счита ли се за нещо?? Абсурдно е според мен. Вие как мислите? И още нещо ми хрумна. Ако ние сме проявление на бог, как въобще можем да бъдем разделени от него, как може да сме нещо друго? Забравяме да. За мен животът разделен от бог е безпътица, тъмнина, безсмислие. Но как може човек да се озове там? Промит от ощбествените норми? Не искам да казвам, аз вярам в Бог защото иначе другото е страшно. Аз вярвам от страх. Навремето така повярвах. Но всъщност искам да го припозная през любовта. Аз съм Бог, и Бог е мен.

Здравейте! Не знам с кого да се съветвам и за това се обръщам с голяма молба към вас да открия отговор или да ме упътите. Не съм човек, който лесно търси съвет от другите, но вече не знам какво да правя. Изглежда, че майка ми развива депресия, а аз се оказвам безсилна да й помогна. Преди няколко месеца я пенсионираха, тя тежжко го изживя. Оставиха нейни колеги, на работа след пенсионна възраст, изглежда с връзки, а нея я отпратиха. Няколко месеца преди пенсионирането тя започна със сърдечни проблеми и като че ли повишена тревожност. Много се притесних, беше и в болница. За първи път започна да взима лекарства, което я накара да се почувства остаряла. Когато дойде вестта за освобождаването й от работа, започнах да я окуражвам и да се опитвам да я убедя, че сега тъкмо няма да се натоварва, ще си почива, заплатата й така или иначе беше доста ниска, няма да има началници над нея, ще разполага с времето си и ако толкова иска да работи аз ще й измислям задачи и ще й плащам. Но явно на нея й трябват контакти, тя има нужда да е сред хора, а сега се чувства ненужна и отхвърлена от обществото, все това разправя. Изпадаше в емоционални кризи, плачеше, жалваше се, много ме натъжава, към което се отнася с безразличие. Все казва, че животът й е минал, че иска да го промени, че всичко ще продаде и ще пътува, че нищо не я интересува вече или че ще си потърси да живее с някой човек, ще стане монахиня и все такива нереалистични неща. Аз й казвам, че сама ще й организирам някакво пътуване, но че трябва да се стабилизира с лекарствата и че не е разумно, тя добре го знае, купувам и билети за концерти, събирам я с хора, но един ден и радостта отминава, пак се започва...Правят й впечетление все тъжни събития по новините, постоянно си спомня за моменти с починалите й близки и роднини, а не дава шанс на радостите в живота й. Когато й кажа хайде да отидем тук или там, тя винаги в началото е не, или като й кажа обади се на този или онзи, обещава да се обади и не го прави...Като изляза някъде, ми казва, че добре съм си живеела, а не като нея... Гледам да прекарвам повече време с нея, но така действам в ущърб на връзката си, вече и аз не знам къде се намирам. Не я лишавам от нищо, каквото ме помоли, го изпълнявам, говоря с нея, но сякаш рекурентно започват някакви изблици. Точно преди празниците й намерих една възможност за работа, тя се зарадва, после започна да се притеснява дали ще се справи, дали няма да е по-тежко от това, което е било до момента, но аз я убеждавам, че трябва да опита, за да не съжалява. От време на време я виждам, че е много обезкоена за това, а и докато свикне като започне, няма да й е лесно. Подреждах й елхата, без да искам помощ от нея, само, за да е празнично. Тя се прибираше вкъщи и започна да ми вика, че тя не искала, че изобщо не й е до празник, започна да я бута, щеше да я събори, не повиших тон, запазих самообладание до един момент, в който бликнаха сълзите ми тихо, защото реално не знаех дали да я прибера или да я извадя, беше ми все едно. Аз просто исках да я зарадвам! После нещата се стабилизираха, бавно, но се оправиха, до след два дни, когато пак изпадна в криза... От време на време става еуфорична, прекалено, а в следващ момент е апатична и нищо не й се прави, натъжава се, не може да спи - заспива към 12, събужда се през нощта или рано сутринта и после й се спи цял ден. Когато плаче, има проблем с кръвното на следващия ден. Когато не е в настроение и искам да я прегърна, ме отблъсква, а в същото време може да изляза някъде и да ми се обади 5 пъти, за да ме пита за различни маловажни неща. Нямам сили вече!

Приятели, бих искала да споделя, че на 30.11.2011 г. в София, в кафе- книжарницата на Ориндж център, 4 етаж - ул."Граф Игнатиев"18 от 18 часа ще представя книгата си "ТИ си промяната". Накратко, какво искам да кажа с тази книга: Ние търсим различни методи и техники, за да променим живота си, опитваме се да разкрием тайните, пътищата за постигане на успех и за сбъдване на мечтите ни. Но е важно да осъзнаем, че и най-добрата методика няма да е от голяма полза, ако преди това не се освободим от съпротивата в нас. Утвържденията, визуализациите, медитацията, релаксацията и т.н. няма да имат траен ефект, ако се придържаме към познатите ни модели, ако не променим навиците си, нагласите си, ако не застанем лице в лице със страховете си, с чувството за вина, негодуванието, омразата, болката, нетърпението, съмнението. Тези негативни чувства са нашата съпротива. Не бива да ги потискаме, не е необходимо и да се борим с тях. Това, което ни е нужно, е да се научим да ги освобождаваме. Всичко, което ти се случва, е отражение на твоя вътрешен свят. Хората, които срещаш, отношението им към теб, историите, които се повтарят в живота ти, съответстват на твоите най-дълбоки убеждения, нагласи и очаквания. Когато започнеш да опознаваш себе си, да откриваш бариерите, които ти пречат, и започнеш да ги преодоляваш, ти ще усетиш как с всяка промяна в теб се променя и всичко около теб. Защото светът е в ТЕБ! Защото промяната, това си ТИ! http://sebepoznanie.com/psihologiq/ti-si-promqnata/