Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for tags 'душа'.



More search options

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми
    • За форумите и сайта

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Stoyan_V's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Блог на човекът наречен Кон
  • Vu
  • Блог

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси

3 резултата

  1. Романът "Безсмъртната любов" на Дук де Помар: представяне на езотерични идеи в художествена форма. "В една прекрасна юлска нощ, когато луната осветяваше с меката си светлина старинния дом на моите предци и атмосферата бе тежка и задушна като пред буря, аз очаквах радостно събитие, което пораждаше у мен едновременно сладостен възторг и мъчителна тревога. Преди две години се бях оженил за Конхита Варгас, по народност испанка, която със своята ангелска доброта, със своите възвишени качества превърна кратковременния ми живот с нея в рай. Обичах я пламенно, както в първия ден на женитбата си. И тази любов би продължила завинаги, ако съдбата не бе ми я отнела. В онези часове една мисъл упорито се натрапваше в съзнанието ми: всеки кръг, който описваше стрелката на часовника, ме приближаваше все повече до съдбоносната минута, в която щяха да се осъществят нашите най-хубави мечти и нашият съвместен живот щеше да се изпълни с още по-голяма радост. Чувствах се безкрайно щастлив, че Бог благоволи да ми даде още едно щастие: след няколко часа, може би след няколко минути аз вече щях да стана баща. Нощта бе ясна и очарователна, но скоро започна да помрачава. Тъмни облаци се трупаха над главата ми, предвещавайки буря. Но може би тази буря ще бъде избегната!? Силен вятър духаше от запад и тук-там големи тъмносини пространства показваха отделни частици от блестящото небе – златен рояк от милиони светове. И луната, приятелката на всички, които се обичат, продължаваше да осветява небето над главата ми. Тя постоянно се показваше иззад тъмните, като че ли разгневени, облаци, като разливаше меката си и приятна светлина върху дърветата и кулите на готическата постройка. Но ето че внезапно изчезна под тъмните облаци, които я обгърнаха като с погребален саван. През тази нощ аз дълго се разхождах по двете тераси, които обгръщаха двете крила на старото здание. Измъчваше ме непреодолимото желание да я видя. Исках да вляза в стаята, в която моята Конхита, моята любов и надежда, страдаше цял ден, но треперех от ужасната мисъл, че тази, от която зависи моето щастие или нещастие, може би ще напусне жилището на праотците ми за едно по-далечно място, от което никой се не връща. Този ужасен страх ме измъчваше постоянно. Тази мисъл изпъкваше и с голяма сила заглушаваше другите. Опитвах се да я отстраня от уморения си мозък, но тя отново ме завладяваше – всеки път с по-голяма яснота и сила. „Да не би това да е някакво предчувствие?“ – си помислих още по-уплашено аз и сърцето ми се сви. „Но това е невъзможно, това не може да бъде! – провикнах се аз. – Лекарят преди половин час ме увери, че болната се чувства добре и че няма нищо опасно освен очаквания критичен момент, причина за всичките ни безпокойства и страхове... Но може би това няма да е тъй страшно!... Бог не ще отнеме моето блаженство... Сега, когато всичко в нашия живот е хармония... Сега, когато душите ни се сляха в свято единство... Сега, когато тя ще стане майка!...“ С измъчена душа седнах на каменния стол на терасата, заледен от тежка мъка, както мрамора, на който се опирах. Внезапно почувствах – защото не бе възможно да чуя с ушите си заради далечното разстояние и затворените врати – почувствах, казвам, или чух с вътрешния си слух един сподавен глас, който изпълни сърцето ми със страх и ужас. Един глас, който ясно ми представи всичките страдания на последната предсмъртна агония. При това този глас бе тъй тих, тъй приятен и мил – като ромона на поточетата, лъкатушещи през обгърнатите с гигантски липи поляни на имението Белшас. Вън от себе си, скочих като пронизан от електрически ток и обезумял, се затекох към дома. В един миг стигнах пред мраморната стълба, която водеше до нашите стаи и там срещнах лекаря. – По-добре е, нали? – извиках запъхтян. Той не ми отговори нищо. Само тихо се препречи пред старинната врата, като че ми казваше: „Не бива да отиваш при нея.“ В тази минута луната се показа и го освети. Дрехите му бяха в голям безпорядък, лицето му бе неспокойно и бледо. Той стоеше мълчалив и отчаян и аз веднага разбрах страшната истина. – Конхита! Конхита! – провикнах се и паднах в безсъзнание. ІІ Моята любов, моята мила другарка, моята незаменима съпруга бе престанала да живее. Изгубих я завинаги!..." (https://www.janua-98.com/книги/други-автори/product/137-bezsmartnata-lyubov). По - долу, снимка на първото българско издание (от края на 19-ти век). Дело на спиритическо дружество "Милосърдие". От пояснението към представеният в knizhen-pazar.net екземпляр излиза, че той е бил собственост на княгиня Мария Луиза (майката на цар Борис III). Преди не съм предполагал, че в България по онова време е бил издаден езотеричен роман... Преводът от френски е на Анастасия д-р Желязкова от Варна. Популяризирането на книгата първоначално е било под формата на брошури: http://petardanov.com/index.php/topic/19384-№57-петър-дънов/#gsc.tab=0. Снимка №2. Издание на изд. "23 декември", Севлиево. Снимка №3. Показва издание от "б.г." (това е написано в една обява там, където трябва да е посочена годината). Предполагам изданието е от началото на 90-те години на миналия век (тази корица ми допада най - много). Корица №4 (2006 г.). Днес за втори ден чета любовно-езотеричния роман "Безсмъртната любов" на Дук де Помар. Някъде прочетох, че четивото е написано в началото на 19-ти век. Кога точно - не знам. Не намерих информация. Който знае повече за автора и неговата творба - моля да сподели. Попаднах на романа уж случайно (една вечер наскоро разглеждах езотерични книги в сайта за стари книги и видях обяви за едно от изданията). В книгата за съжаление липсва предговор... До мястото до където съм стигнал - никъде не се посочват и дати. Но от разказаното съдя, че действията се развиват през 19-ти век. Стигнал съм до стр. 117 и намирам книгата за добра. Не лоша - в никакъв случай. Но не ми изглежда поне към момента като четиво, което ще заеме челно място в сърцето ми и смятам, че логично не е сред най - популярните книги в света. Не е лоша, но не е и велика (струва ми се). Дава се в увлекателна форма езотерична информация (най - ценната и страна). За момента като цяло не срещам нищо ново за мен, но ми е приятно да я чета и смятам, че и след като завърша последната и 318-та страница ще продължавам да смятам, че е достатъчно добра, за да бъде препоръчана в сайт този. Намирам я за особено подходяща за хора, които сега навлизат в езотеричните обяснения за живота и Вселената. Навремето лечителият Петър Димков е дал на дъщеря си Лили Димкова (тогава около 14-годишна) да прочете именно тази книга. На книжното тяло, което си закупих вчера (снимка №4, изд. "Жануа`98) и което е от 2006 г. пише "второ издание", но това реално е четвъртото издание на книгата в България! Първото е било през далечната 1895 г. във Варна! "Кой е Дук Де Помар? За него няма страница в онлайн енциклопедията Уикипедия, в българския и чуждестранен интернет не пише почти нищо за това име, осве свързаните с него няколко книги.Дук Де Помар е псевдоним, казва Учителя Беинса Дуно. Псевдоним на забележителния френски астроном Камий Никола Фламарион, който е основател на френското астрономично общество и основател на обсерваторията в Жювизи, край Париж.В своята книга "Безсмъртна любов", той изтъква реалността на духовното и несъстоятелността на материализма. Ето и някои избрани цитати:"Аз бих искал да знам дали след някой бал или вечеринка, изморени от удоволствия, хората идват до съзнанието да си зададат въпроса, защо живеят на този свят. Коя е целта на тяхното съществуване? Защо се живее и защо се умира? Какво ще стане с тях след смъртта? Погледни тези звезди, които като безценни камъни обсипват мантията на нощта. Всички те са населени светове. Навсякъде кипи живот. Няма нищо бездушно или мъртво във вселената. Там, в греещите от светлина светове, цари живот, който не може да се сравни с нищо земно и който ние с нашите слаби човешки умове, с нашето ограничение не сме способни да разберем. Обаче тези светове, този възвишен, чист и съвършен живот очаква нас. Там е нашето бъдеще.Нашата еволюция няма да спре. И когато стигнем до пълното земно съвършенство, когато научим всички уроци и придобием всички опитности, които земята може да ни даде, когато след редица прераждания завършим с успех това велико училище, в което се намираме днес, ще бъдем свободни да продължим нашия живот и нашето усъвършенстване по другите светове, които блестят сега пред очите ни в безкрая на нощта и които пазят за нас такива богатства, „които ухо не е чуло и око не е видяло“.Ние ще се променим – ще станем други. Ще дойде ден, когато ще гледаме на сегашното си състояние, както сега аз гледам на моето състояние във формата на Ананда.Единственото, което никога не ще изчезне, е златната нишка на нашата любов, която ще продължава завинаги от живот в живот, от прераждане в прераждане, от един свят в друг, ще променя своите форми, ще се издига и усъвършенства. Защото истинската любов е безсмъртна! И тя никога и по никой начин не трябва да се смесва и отъждествява с временните увлечения и чувства, продиктувани от плътта, които обикновено хората изпитват един към друг. Любовта е нещо друго. Любовта е изчезнала връзка на душите, а не привличането на телата. Любовта няма начало, нито край. Любовта е свещеният огън на душата, който никога не изгасва." (https://portal12.bg/publikacii/duk-de-pomar-lyubovta-e-sveshteniyat-ogan-na-dushata). И още (стр. 108 на последното издание): "Оттогава, Викторе, от този царски дворец, започва връзката между нашите души, между мене и тебе. Може би ще бъдеш неприятно изненадан, като ти разкрия, че отначало сме били врагове, после в последователните си съществувания малко по малко ставаме приятели и любовници, докато най - после идваме до сегашното положение да се чувстваме неразделни и свързани завинаги въпреки преградите на смъртта."
  2. марсин

    Къде греша ?

    Здравейте, приятели /предварително се извинявам,ако досадя със дългите обяснения,но не се сещам как да обясня вкратце..ще се старая да бъда максимално "телеграфна":)) / Имам проблем,който се оформи като много сериозен за мен, а никой /психолог и приятели/ не ми казва къде греша...А именно- отхвърлена съм Нещата започнаха още преди 10ина г ,когато съседките ми- приятелки една по една се изниха от този квартал и тук останаха другите съседи.. В предната ми "работа" шефът ми е харесал начина , по който работя /мед сестра съм/ и не спираше да тръби навсякъде из Центъра за това ...и си навлякох кофти погледите на старшата сестра и малк ослед това и на другите колежки , с които имахме чудесен колектив , като аз бях една от веселячките там:)/до този момент, обаче/...и се започна едно криене , едни изолации спрямо мен , което аз усещах и като попитам защо се държат така с мен, ми отговаряха "няма нищо..може би така ти се струва" и азз верно- приех ,че така ми се струва само...но моите усещания ,базирани на наблюденията ми продължиха до момента,в който веднъж се бяха събрали няколко колежки в коридора да чакат нещо и аз минах покрай тях/силно притеснена,както винаги напоследък,когато минавах покрай някоя от тях/ и едната колежка извика силно " ей, ш*...къде си се засилила и аз съм за там", от което останах шаш , че това обръщение е насочено към мен - вече няма как да си въобразявам или да ми се струва...след няколко месеца взех твърдото решение да напусна и след около година напуснах... Започнах на сегашната си позиция ,но какво мислите- същата ситуация...още в началото всички колежки ме приеха с радост и аз се радвах, че тук всичко е ок , но само след седмица нещо като с нож отряза това тяхно тяхно отношение и сега отново съм изолирана и сега дори си извъртат главите като ме видят..сякаш се гнусят от мен... По-интересно е ,обаче,че нещата не са затворени само в професионалния сектор , а и извън него- и в съседските отношения - не знам кой какво е говорил,но от една съседка успях да разбера,че са ме вкарали в някакъв сексуален филм, за което аз нямам никаква идея...а и това никак не ми е в стила/силно подчертано достойнство имам , а и всички ме знаят ,че "не сме за един ден хора "/ и тук така - като се съберат възрастните пред блока ,минавам край тях със страх и усещане,че шушукат за мен и сякаш остава само да започнат да хвърлят камъни по мен..толкова злост усещам...и някак се чувствам замърсена от всичко това.. и се нанесох да живея /докато съм сама сега/ в майкини ми , която пък открай време не ме приема/за обичане-изобщо/,но ми се налага / пролетта ще сменяме жилище , живот и здраве да е само/... Проблема ми се е разлял и в града обаче :)) - близки,с които до скоро като се видим сме бъбрили по цели часове , сега само здравей- здравей и до там и бързат да избягат сякаш от мен...а аз искам да контактувам с тях.....но вече не искам..вече избягвам да излизам в града поради всичко това и много ме притеснява цялата тази ситуация.....чувствам се отхвърлена и някак предадена от близки до скоро за мен хора .. Астрологично имам новолуние /Слънце и Луна в съвпад /в овен, опонирани от Уран и в последните години Уран и Плутон ме аспектираха пряко- Уран съвпадна с тях , а Плутон ги квадратира.. Приемам себе си за добронамерен човек, впечатлявам с усмивката си /имам си недостатъци,но те едва ли биха били значими за "другите"..а може и да съм скучна,всъщност?? / ........ все си мислех в началото ,че привличам такова отношение със някоя злост в мен и поради това започнах да работя върху себе си - йога , упорито дишане/различни видове/ , медитации , включих се в групата на Бялото Братство в града ни , чета и "Заветът на Цветните Лъчи"/който вече е моя Библия , благодаря ,че го открих:) /..промених философията си за живота и започнах да живея за душата си/видно е ,че не е успешно все още/ ...но колкото повече задълбочавам практиките, толкова се затяга обръча на взаимоотношенията ми около врата ми...вече се задушавам...чувствам се като някакво мъничко парченце в огромно море,изхвълнено на брега като ненужно и от това ме боли..много ме боли тази самота..остана ми Бог , но човешкото в мен се чувства самО... Къде според вас греша...какво трябва да променя според вас...Ще се радвам на мненията ви /особено на критичните / Пожелавам Светли дни на всички душички
  3. Здравейте на всички.Наскоро загубих една много добра приятелка,за която страдам безкрайно много.Въпреки нелепата и смърт едва на 17 години,аз усещам силна връзка между нас,но не знам как да я използвам.Преди месец,я сънувах,прегръщахме се и целувахме на сън,беше толкова хубаво.Аз съм от Бургас,тя беше от София,преди катастрофата ми нямаше нищо нередно,обичах си Бургас много,а София не ми беше симпатичен град,но след като тя почина,погребаха я н в столицата,и живота ми се преобърна на 360 градуса.Сега мразя Бургас,не знам защо..но когато отида в София и усещам нещо много позитивно чувство,чувство на блаженство,спокойствие и красота,може би защото тя е погребана там и връзката ни там е най-силна.Не мога да обясня точно,но мисълта ми е че може такова нещо да преживееш че да обичаш истински нещо което си мразел до този момент.Мисля да се преместя там,чувствам така Мила най-близо до мен,и ме изпълва с утеха„Според вас има ли задгробен живот,или както казват повечето безсмъртие на душата.Понякога силно вярвам че не всичко свършва,след погребението ни,а и съм чувала доста преживявания от хора,който силно са ме накарали да мисля с часове,какво ли става с любимите ни хора.Споделете мнение..Разкажете нещо което свръхестествено което сте преживели,или сте чували наистина от свой близки или приятели,ще ми даде утеха,благодаря ви..
×