Търси в Портала

Здравейтв Ще започна така.Момиче на 21 години съм,зодия Близнаци.Септември 2017 се преместих в София,от малък град съм.Всичко вървеше прекрасно,супер работа супер колеги,още се чуваме.Докато на. 21 декември не получих нервна криза.Забравих да спомена че започнах да пуша много трева.По 12 часс работа,не се наспивах,много кафе.Та върнах се в Дупница и от тогава не съм същия човек.Започнах да получавам паник атаки ,беше ме страх да направя 2 крачки,ходих на лекар изследванята ми бяха ок,казаха ми че е вследстие на много стрес и че. Трябва да променя начина на мислене.Започнах работа,вече не получавам ПА,обаче остана един страх че полувявам.Постоянно се анализирам,вътрешния ми диалог е много силен.Започнах да ходя на йога но не съм постоянна.Когато имам много работаили правя нещо цял ден,ми е добре,но остана ли сама със себе си не спирам да мисля.Чета Дънов и друга литература,опитвам се да живея по здраволовно.Въпроса ми е наистина ли полудявам,нормално ли е да анализирам всяка думма,заради тревата ли е не пуша от 2 месеца и това ще отмине ли.Не пия никакви лекарства. Един път пих Денаксит,но ми стана лошо и повече не съм.Благодаря предварително

Здравейте! От скоро имам връзка с един мъж. В началото, докато той беше по-обран в емоциите си към мен, аз бях много влюбена... ,постоянно мислех за този човек и нямах търпение да го видя. Всичко беше взаимно.Той е невероятен, винаги съм си мечтала за такъв мъж. Галантен, добър, мил, грижовен, интелигентен, добре изглеждащ, имаме общи интереси, имаме сходни мечти, семейството му е прекрасно, приятелите му са прекрасни, той се раздава много за всички. Във връзката ни той е взел ролята на романтика. Постоянно ми прави подаръци, които винаги съм искала, прави ми изненади, подарява ми цветя, ухажва ме, прави ми вечеря, казва ми непрекъснато колко е влюбен, колко ме обича, как аз съм най-великата любов, която му се е случвала. Направо ме боготвори. Грижи се винаги да съм добре и ако имам някакъв проблем, веднага тича да ми помогне и винаги е на разположение. Зарязва всичко, за да се видим. Не мога да опиша защо аз спрях да харесвам този мъж, спрях да му се възхищавам, спрях да го искам и започнах да се отдръпвам. Аз съм по-студената, по-дръпнатата във връзката, по-независимата и се чувствам виновна от това , защото той не заслужава такова отношение. Чувствам се все едно ме задушава и обсебва, а не знам дали наистина е така или просто аз не съм наред. Какво ми има?? Защо не мога да обичам този невероятен мъж? Как мога да променя ситуацията? Иска ми се всеки от нас да дава 50 на 50 в тази връзка, а не да има такава доминация от негова страна. Това ме кара да съм пасивна и апатична. Моля за съвет! Благодаря!