Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for tags 'напрежение'.

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Vu
  • Блог
  • стихове

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Молитви
  • Формули

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Categories

  • За Учителя и Учението
    • Филми и интервюта
    • Паневритмия
    • Музика от Учителя - клипове
    • Музика от Учителя - онлайн аудио
    • Мисли от Учителя
    • Лекции от Учителя
    • Лятна Духовна Школа на Рила
    • Събори и срещи
  • Вдъхновяващи мисли
  • Природа. Вселена
    • Необятната Вселена
    • Красотата на Природата
  • Класическа музика и концерти
  • Музика за релакс и медитация
  • Още музика
    • БГ Музика
    • Руска музика
    • Филмова музика
    • Балади
    • Ретро музика
    • Популярна музика
    • Джаз
  • Художници
  • Поезия
  • Екология
  • Здраве и здравословен живот
  • Вегетарианство
  • За майки и деца
    • Детски песни и музика
    • Кърмене
    • Естествено раждане
    • Привързано родителство /Attachement Parenting/
    • Позитивно възпитание и обучение
    • Здравословно и балансирано хранене
  • История
    • Вдъхновители на човечеството
    • Богомилство и богомили
    • БГ История
  • Себепознание. Психология и психотерапия
  • Филми и трейлъри
  • Забавно
  • Други
    • Изследванията на д-р Емото
  • Езотерика
  • Хомеопатия

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси


Име и Фамилия (на кирилица)


Година на раждане


Град, държава по местоживеене (на кирилица)


Националност (на кирилица)


От къде/кого научихте за този Портал? (на кирилица)


Кой участник от Портала гарантира за Вас? (на кирилица)


Служебна информация


Моля опишете защо искате да участвате в този Портал (на кирилица)

  1. Здравейте , момче на 19 години съм , от град Банско. Предварително се извинявам , ако не съм поставил темата на правилното място , или ако съм объркал нещо , нов съм във форума. Включих се тук с надеждата да получа помощ. Има много неща относно мен , които може би трябва да споделя , за да получа насока/съвет от някой от психотерапевтите или психолозите в този форум. Ще бъда безкрайно благодарен! Най-важен от всички може би е фактът , че съм гей. Знам от много малък , че харесвам момчета , но просто не го признавах дори пред себе си. Въпреки това се откроявах като различен. Движех предимно с момичетата от класа и заради тази моя различност отнасях много подигравки всеки ден , които аз преживявах много трудно , понеже съм доста емоционален човек. Приемам всичко много навътре и трудно преживявам. За съжаление и вкъщи не намирах спокойствие. Баща ми има проблеми с алкохола и всеки ден ставах свидетел на безкрайни скандали между него и майка ми , понякога придружени и от физическо насилие. Стомахът ми се свиваше всеки ден , когато чувах , че той се прибира от напрежение , дали отново ще е пиян. Минаха много години , нещата вече стоят по малко по-различен начин. Скандалите между нашите вече не са толкова чести , а и аз не ги изживявам по същия начин. Не се връзвам толкова и на обидите от хората , но все още ми е трудно да преглъщам тези подмятания , които чувам зад гърба си като ходя по улиците на града. Но може би всичко това , което съм изживял през детството ми , ме направи доста затворен , ужасно притеснителен и много страхлив. След седми клас заминах за Благоевград , приеха ме в езикова гимназия там. За съжаление и там положението не беше кой знае колко по-различно , отнасях много подигравки , докато ходех по коридорите в училището. Всеки ден ходех с напрежение на училище , а разни извънкласни дейности се опитвах да пропускам , отново от страх и притеснение , че ще бъда подиграван от другите. Завърших гимназията още миналата година , имам планове за кандидатстване в чужбина , но понеже не успях да се организирам миналата година и не знаех какво точно искам да уча , пропуснах годината. Реших 3 месеца да поработя в един хотел тук в Банско. Мисля , че и колегите ми ме намираха за малко странен , понеже не си правя такива груби шеги , каквито те си правят , не говоря толкова ( трудно се отпускам пред непознати ) и много се притеснявам. Но в крайна сметка горе долу добре вървяха нещата , въпреки че всеки ден ходех с напрежение на работа. Това напрежение като че ли ме е съпътствало винаги. Майка ми попринцип също е много притеснителна и по същия начин приема всичко много тежко като мен. Може би е нещо наследствено или не знам... Дано това да е достатъчно за мен , сега да премина към съществения проблем. Така се случи , че не успях да завържа силни приятелства тук , просто се чувствам ужасно различен от другите хора в този малък град. Затова се дистанцирах много от всички. Имам само 2 приятелки , и то приятелки е доста силно казано , но понеже те са единствените , така ги наричам.. И с двете се познавам още от детската градина , споделил съм им за моята ориентация , споделям им доста неща за себе си , но не сме постоянно заедно. Те са студентки в София. Понякога не се чуваме със седмици. Дори когато имам проблем и им звънна плачейки , бързат да ми затворят телефона. Виждаме се рядко и аз не мога да определя точно приятели ли сме , или просто близки познати , но както казах , нямам си друг ... Започнах да намирам утеха от самотата в онлайн пространството. Там започнах да си пиша с много хора , дори без да ги познавам , в последствие се запознах и с много хомосексуални като мен и общувам с тях. Не знам как се случи , но се привързах и даже май се влюбих в един мъж , с когото се запознах в интернет , без дори да съм го виждал. Аз от малък съм с доста развито въображение , обичам да си фантазирам и постоянно се въртяха разни роматични сцени с него в главата ми , помислих си , че той е мъжа на живота ми , а далеч не е така. Миналия месец разбрах , че той всъщност е женен , има и дете. Осъзнах какви всъщност са били неговите намерения и това ме съсипа. Мисля , че изпаднах в депресия , защото от тогава чувствам постоянно напрежение , дори и когато съм си вкъщи сам , вечер заспивам трудно , будя се през нощта , сутрин се събуждам рано , а от последните 2 седмици насам направо имам чувството , че живея в някакъв ад. Едно момче ми каза , че е много хубаво човек да има приятели , да споделя , да излиза и да се забавлява , защото ако тъиш всичко в себе си можело да се развие шизофрения. Аз изобщо не бях запознат с тази болест и не знам кой дявол ме накара да отворя и да започна да чета в интернет за нея. От тогава започнах да си внушавам , че имам някои симптоми. Една нощ сънувах кошмар и като се събудих в тъмното ми се привиждаше сянка на мъж , сякаш идва към мен. Стреснах се , веднага включих нощната лампа и телевизора , от тогава всяка вечер спя на нощна лампа и телевизор , но въпреки това усещам някакъв ужасен страх вечер. Непрестанни мисли , че полудявам , са обзели главата ми и не ми дават покой. Постоянно чета в интернет симптоми на разни психични заболявания и се намирам в тях , след което се стряскам още повече. Днес докато четях една статия пред компютъра , в периферното ми зрение се появи нещо като светкавица за секунда и пак изчезна. Започнах и за това да чета , четох , че можело да бъде халюцинация , или илюзия. Постоянно се заглеждам в земята , за да видя дали няма да започна да халюцинирам и от толкова заглеждане и внушаване , че съм болен от нещо , вече имам чувството , че наистина ще полудея. Вечер като се легна от страх не мога да си затворя очите , постоянно се ослушвам и оглеждам , или пък си мисля , че някой ще влезе докато спя и ще ме убие , въпреки че знам , че няма как да стане. Може да звучи смешно или нелепо , но наистина е ужасно неприятно. Друго , което ме притеснява е това , че си говоря сам. Ама наистина си говоря сам , дори си и отговарям , но аз осъзнавам , че си говоря само и единствено със себе си. Не чувам гласове , нито нещо такова , просто си казвам например '' Какво да облека днес , ето това '' '' Не , глупости , как ще облечеш това , сега е пролет '' '' Да ,да , може би по-добре да облека това '' Ето такива неща , размишлявам си на глас. По принцип до сега това никога не съм го разглеждал като проблем , даже напротив , помага ми да систематизирам мислите си , въпреки че понякога дори споря със самия себе си. Провеждал съм няколко онлайн сеанси с психолог и той ми каза , че това е нещо , което се случва в главата на всеки човек ,а при мен се случва на глас , понеже по този начин (като си говоря сам) компенсирам липсата на приятели. Но когато прочетох в интернет , че и това може да е симптом на шизофрения , изпаднах в паника. По принцип мисля , че си падам малко хипохондрик. Миналото по едно време по същия начин си набивах филма в главата , че съм болен от рак , след това пък друго беше. Често се случва някаква обсебваща мисъл да заседне в главата ми и да не иска да излезе от там седмици наред , както е и сега. Всички около мен ми повтарят '' стегни се '' , '' нищо ти няма '' , но аз пак не спирам да си мисля и от 2 седмици насам не спирам да изпитвам този страх вечер като си легна. Аз още от малък имах много проблеми с това да спя сам и мисля , че си е останало и до ден днешен. В Благоевград бях на квартира с едно момче и докато бяхме заедно , нямах проблеми , но от 11 клас се изнесох в отделна квартира сам и тогава също заспивах със страх вечер , на пуснати лампи и телевизор. Както споменах , имам голямо въображение и си набивам разни филми в главата.. отдава ми се да влизам в роля (доста хора ми казват да запиша актьорско майсторство , защото съм доста добър в това да се филмирам , хаха) При мен проблема е , че като че ли се вманиачавам в тези неща. Преди време ме заболя корема в дясната част и веднага реших , че това е апендицит (понеже не съм опериран). Цял ден не спрях да лежа в леглото и да си мисля как ще легна на операционната маса , какво ще ми правят , какво предстои , как ще стане някаква грешка по време на операцията и ще умра. В крайна сметка братовчедка ми дойде , даде ми едно хапче , легнах , дремнах и болката в корема ми мина... А аз едва ли не вече бях готов да легна на операционната маса от мисли , че това е апендицит. Мисля ,че споделих достатъчно. Дано да не объркам и специалистите тук с моите глупости.. Хора , моля ви , помогнете ми! Дайте ми някакъв съвет .. помогнете ми да се реша и да действам , понеже съм доста нерешителен човек , а в момента се чувствам и емоционално нестабилен. Какво стана с мен? Завърших гимназията с отличен успех , научих немски и английски , какво стана с мечтите ми и амбициите да уча и да се махна от този град , да замина надалеч в чужбина и да започна един нов живот , да намеря хора като мен , да намеря приятели? В главата ми се въртят само диагнози като шизофрения , биполярно разстройство и подобни.. Опитвам се да се разсейвам като играя игри на компютъра , но не ми се получава.. не излизат от главата ми. Страх ме е ,че това може да е началото на някакво подобно заболяване. От 2 седмици насам не спирам да обмислям дали да отида до София да посетя психиатър , или психотерапевт , или пък и двете. За щастие имам възможност да си позволя да ходя до София и всяка седмица , ако се наложи и да провеждам психотерапия , ако знам , че ще помогне... Иска ми се да избегна лекарства , но ако отида на психиатър , той 100 % ще ми изпише някакви. От 10 дни пия Глогмента и Валерин , както и Невролаксин ( които са изцяло на билкова основа ) , но не усещам особен ефект. Освен това забелязах , че ми треперят и ръцете доста , сигурно заради постоянното напрежение , което чувствам. Моля , помогнете ми! Дайте ми някакъв съвет/насока , или пък дори критика отправете .. Искам просто да живея нормално и да се наслаждавам на живота без такива ужасни мисли в главата ми. Или ако не мога да ги премахна напълно ,поне някак си да се науча да ги контролирам. Знам , че има много какво да се работи по моето мислене и по това да контролирам емоциите си , мисля че трябва да променя и много неща в себе си (включително и неправилния начин на живот) , трудно ще ми е , но съм готов да го направя. Ще общувам с хората и насила , ако се налага , ще спортувам ( винаги съм мразил спорта ) , ако ще помогне. Двете ми приятелки казват , че просто имам прекалено много свободно време и от това , че нямам какво да правя в момента , се чудя какво да си мисля и си мисля глупости и си внушавам разни неща. Дали наистина е така? Не искам повече да живея в страх , притеснение , и безпокойство. Знам , че историята е доста дълга (за което се извинявам) , но ще бъда безкрайно благодарен на всички , които ще отделят от времето си да прочетат и ако решат да оставят мнение! Моля ви , помогнете ми!
  2. Здравейте , момче на 19 години съм , от град Банско. Предварително се извинявам , ако не съм поставил темата на правилното място , или ако съм объркал нещо , нов съм във форума. Включих се тук с надеждата да получа помощ. Има много неща относно мен , които може би трябва да споделя , за да получа насока/съвет от някой от психотерапевтите или психолозите в този форум. Ще бъда безкрайно благодарен! Най-важен от всички може би е фактът , че съм гей. Знам от много малък , че харесвам момчета , но просто не го признавах дори пред себе си. Въпреки това се откроявах като различен. Движех предимно с момичетата от класа и заради тази моя различност отнасях много подигравки всеки ден , които аз преживявах много трудно , понеже съм доста емоционален човек. Приемам всичко много навътре и трудно преживявам. За съжаление и вкъщи не намирах спокойствие. Баща ми има проблеми с алкохола и всеки ден ставах свидетел на безкрайни скандали между него и майка ми , понякога придружени и от физическо насилие. Стомахът ми се свиваше всеки ден , когато чувах , че той се прибира от напрежение , дали отново ще е пиян. Минаха много години , нещата вече стоят по малко по-различен начин. Скандалите между нашите вече не са толкова чести , а и аз не ги изживявам по същия начин. Не се връзвам толкова и на обидите от хората , но все още ми е трудно да преглъщам тези подмятания , които чувам зад гърба си като ходя по улиците на града. Но може би всичко това , което съм изживял през детството ми , ме направи доста затворен , ужасно притеснителен и много страхлив. След седми клас заминах за Благоевград , приеха ме в езикова гимназия там. За съжаление и там положението не беше кой знае колко по-различно , отнасях много подигравки , докато ходех по коридорите в училището. Всеки ден ходех с напрежение на училище , а разни извънкласни дейности се опитвах да пропускам , отново от страх и притеснение , че ще бъда подиграван от другите. Завърших гимназията още миналата година , имам планове за кандидатстване в чужбина , но понеже не успях да се организирам миналата година и не знаех какво точно искам да уча , пропуснах годината. Реших 3 месеца да поработя в един хотел тук в Банско. Мисля , че и колегите ми ме намираха за малко странен , понеже не си правя такива груби шеги , каквито те си правят , не говоря толкова ( трудно се отпускам пред непознати ) и много се притеснявам. Но в крайна сметка горе долу добре вървяха нещата , въпреки че всеки ден ходех с напрежение на работа. Това напрежение като че ли ме е съпътствало винаги. Майка ми попринцип също е много притеснителна и по същия начин приема всичко много тежко като мен. Може би е нещо наследствено или не знам... Дано това да е достатъчно за мен , сега да премина към съществения проблем. Така се случи , че не успях да завържа силни приятелства тук , просто се чувствам ужасно различен от другите хора в този малък град. Затова се дистанцирах много от всички. Имам само 2 приятелки , и то приятелки е доста силно казано , но понеже те са единствените , така ги наричам.. И с двете се познавам още от детската градина , споделил съм им за моята ориентация , споделям им доста неща за себе си , но не сме постоянно заедно. Те са студентки в София. Понякога не се чуваме със седмици. Дори когато имам проблем и им звънна плачейки , бързат да ми затворят телефона. Виждаме се рядко и аз не мога да определя точно приятели ли сме , или просто близки познати , но както казах , нямам си друг ... Започнах да намирам утеха от самотата в онлайн пространството. Там започнах да си пиша с много хора , дори без да ги познавам , в последствие се запознах и с много хомосексуални като мен и общувам с тях. Не знам как се случи , но се привързах и даже май се влюбих в един мъж , с когото се запознах в интернет , без дори да съм го виждал. Аз от малък съм с доста развито въображение , обичам да си фантазирам и постоянно се въртяха разни роматични сцени с него в главата ми , помислих си , че той е мъжа на живота ми , а далеч не е така. Миналия месец разбрах , че той всъщност е женен , има и дете. Осъзнах какви всъщност са били неговите намерения и това ме съсипа. Мисля , че изпаднах в депресия , защото от тогава чувствам постоянно напрежение , дори и когато съм си вкъщи сам , вечер заспивам трудно , будя се през нощта , сутрин се събуждам рано , а от последните 2 седмици насам направо имам чувството , че живея в някакъв ад. Едно момче ми каза , че е много хубаво човек да има приятели , да споделя , да излиза и да се забавлява , защото ако тъиш всичко в себе си можело да се развие шизофрения. Аз изобщо не бях запознат с тази болест и не знам кой дявол ме накара да отворя и да започна да чета в интернет за нея. От тогава започнах да си внушавам , че имам някои симптоми. Една нощ сънувах кошмар и като се събудих в тъмното ми се привиждаше сянка на мъж , сякаш идва към мен. Стреснах се , веднага включих нощната лампа и телевизора , от тогава всяка вечер спя на нощна лампа и телевизор , но въпреки това усещам някакъв ужасен страх вечер. Непрестанни мисли , че полудявам , са обзели главата ми и не ми дават покой. Постоянно чета в интернет симптоми на разни психични заболявания и се намирам в тях , след което се стряскам още повече. Днес докато четях една статия пред компютъра , в периферното ми зрение се появи нещо като светкавица за секунда и пак изчезна. Започнах и за това да чета , четох , че можело да бъде халюцинация , или илюзия. Постоянно се заглеждам в земята , за да видя дали няма да започна да халюцинирам и от толкова заглеждане и внушаване , че съм болен от нещо , вече имам чувството , че наистина ще полудея. Вечер като се легна от страх не мога да си затворя очите , постоянно се ослушвам и оглеждам , или пък си мисля , че някой ще влезе докато спя и ще ме убие , въпреки че знам , че няма как да стане. Може да звучи смешно или нелепо , но наистина е ужасно неприятно. Друго , което ме притеснява е това , че си говоря сам. Ама наистина си говоря сам , дори си и отговарям , но аз осъзнавам , че си говоря само и единствено със себе си. Не чувам гласове , нито нещо такова , просто си казвам например '' Какво да облека днес , ето това '' '' Не , глупости , как ще облечеш това , сега е пролет '' '' Да ,да , може би по-добре да облека това '' Ето такива неща , размишлявам си на глас. По принцип до сега това никога не съм го разглеждал като проблем , даже напротив , помага ми да систематизирам мислите си , въпреки че понякога дори споря със самия себе си. Провеждал съм няколко онлайн сеанси с психолог и той ми каза , че това е нещо , което се случва в главата на всеки човек ,а при мен се случва на глас , понеже по този начин (като си говоря сам) компенсирам липсата на приятели. Но когато прочетох в интернет , че и това може да е симптом на шизофрения , изпаднах в паника. По принцип мисля , че си падам малко хипохондрик. Миналото по едно време по същия начин си набивах филма в главата , че съм болен от рак , след това пък друго беше. Често се случва някаква обсебваща мисъл да заседне в главата ми и да не иска да излезе от там седмици наред , както е и сега. Всички около мен ми повтарят '' стегни се '' , '' нищо ти няма '' , но аз пак не спирам да си мисля и от 2 седмици насам не спирам да изпитвам този страх вечер като си легна. Аз още от малък имах много проблеми с това да спя сам и мисля , че си е останало и до ден днешен. В Благоевград бях на квартира с едно момче и докато бяхме заедно , нямах проблеми , но от 11 клас се изнесох в отделна квартира сам и тогава също заспивах със страх вечер , на пуснати лампи и телевизор. Както споменах , имам голямо въображение и си набивам разни филми в главата.. отдава ми се да влизам в роля (доста хора ми казват да запиша актьорско майсторство , защото съм доста добър в това да се филмирам , хаха) При мен проблема е , че като че ли се вманиачавам в тези неща. Преди време ме заболя корема в дясната част и веднага реших , че това е апендицит (понеже не съм опериран). Цял ден не спрях да лежа в леглото и да си мисля как ще легна на операционната маса , какво ще ми правят , какво предстои , как ще стане някаква грешка по време на операцията и ще умра. В крайна сметка братовчедка ми дойде , даде ми едно хапче , легнах , дремнах и болката в корема ми мина... А аз едва ли не вече бях готов да легна на операционната маса от мисли , че това е апендицит. Мисля ,че споделих достатъчно. Дано да не объркам и специалистите тук с моите глупости.. Хора , моля ви , помогнете ми! Дайте ми някакъв съвет .. помогнете ми да се реша и да действам , понеже съм доста нерешителен човек , а в момента се чувствам и емоционално нестабилен. Какво стана с мен? Завърших гимназията с отличен успех , научих немски и английски , какво стана с мечтите ми и амбициите да уча и да се махна от този град , да замина надалеч в чужбина и да започна един нов живот , да намеря хора като мен , да намеря приятели? В главата ми се въртят само диагнози като шизофрения , биполярно разстройство и подобни.. Опитвам се да се разсейвам като играя игри на компютъра , но не ми се получава.. не излизат от главата ми. Страх ме е ,че това може да е началото на някакво подобно заболяване. От 2 седмици насам не спирам да обмислям дали да отида до София да посетя психиатър , или психотерапевт , или пък и двете. За щастие имам възможност да си позволя да ходя до София и всяка седмица , ако се наложи и да провеждам психотерапия , ако знам , че ще помогне... Иска ми се да избегна лекарства , но ако отида на психиатър , той 100 % ще ми изпише някакви. От 10 дни пия Глогмента и Валерин , както и Невролаксин ( които са изцяло на билкова основа ) , но не усещам особен ефект. Моля , помогнете ми! Дайте ми някакъв съвет/насока , или пък дори критика отправете .. Искам просто да живея нормално и да се наслаждавам на живота без такива ужасни мисли в главата ми. Или ако не мога да ги премахна напълно ,поне някак си да се науча да ги контролирам. Знам , че има много какво да се работи по моето мислене и по това да контролирам емоциите си , мисля че трябва да променя и много неща в себе си (включително и неправилния начин на живот) , трудно ще ми е , но съм готов да го направя. Ще общувам с хората и насила , ако се налага , ще спортувам ( винаги съм мразил спорта ) , ако ще помогне. Не искам повече да живея в страх , притеснение , и безпокойство. Знам , че историята е доста дълга (за което се извинявам) , но ще бъда безкрайно благодарен на всички , които ще отделят от времето си да прочетат и ако решат да оставят мнение! Моля ви , помогнете ми!
×
×
  • Добави...