Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Търси в Портала

Showing results for tags 'страх'.

  • Search By Tags

    Въведи тагове разделени със запетая
  • Search By Author

Тип Съдържание


Форуми

  • За Учителя и Учението
    • За Учителя и Учението
    • Новини от братството и братския живот
  • Здрав Дух в Здраво Тяло
    • Здраве
    • Хранене
  • Взаимоотношения. Педагогика. Психика
    • Психология и психотерапия
    • Човешките взаимоотношения
    • Бременност и деца. Педагогика
  • Езотерика
    • Езотерика. Методи и Практики
    • Астрология. Нумерология. Таро
  • Природа. Общество. Изкуство
    • Екология. Природата. Планината
    • Общество. Богатство. Традиции
    • Изкуство. Кино и филми
  • Други
    • Други форуми

Блогове

  • Блогът на Иво
  • Блогът на Ради
  • Донка- Блог
  • В тишината на хаоса..
  • Green Nature
  • късметче- Блог
  • Виктор- Блог
  • Клуб пресечна виртуална точка
  • ДиВен Блог
  • xameleona- Блог
  • Прозорецът на Багира
  • Приюти ме!
  • Валентин Петров- Блог
  • Лилиеви мисли
  • Ася_И- Блог
  • Росица П- Блог
  • Александра - Блог
  • selsal
  • hristo_vatev- Блог
  • Robin- Блог
  • БЕЗ ИМЕ
  • Блог
  • Аделаида- Блог
  • maggee - Блог
  • svetomir76- Блог
  • Деяна- Блог
  • „Безсмъртието е равновесие на нещата“
  • rasetyplit- Блог
  • xermes- Блог
  • парнар- Блог
  • В очакване на Учителя
  • Алморот
  • Майкъл ♥♪Джексън - Краля на поп музиката♥♪
  • Полъх с аромат на тишина
  • selin's Блог
  • Ariana111 Блог
  • Блог на Екипа
  • anhira's Блог
  • Bethedi
  • petia.p's Блог
  • Klaudia's Блог
  • Светлозарни Лъчи
  • yanushka's Блог
  • Аз и Отец - едно сме
  • alexstar1962's Блог
  • zilevw's Блог
  • 123456's Блог
  • една Българка's Блог
  • Златна's Блог
  • не...'s Блог
  • Гея.
  • Ескизи с молив
  • Мойте МОЛИТВИ
  • kexlibar's Блог
  • _edno_momi4e_'s Блог
  • kuki's Блог
  • rosario's Блог
  • Ники_'s Блог
  • Lifetime's Блог
  • charmedastrology.com's Блог
  • Питащия's Блог
  • Любовни притчи,приказки и снимки
  • Яспис's Блог
  • KirilChurulingov's Блог
  • Silviya's Блог
  • НелиТ's Блог
  • smehy's Блог
  • Роси Б.'s Блог
  • NedqlkoMitev's Блог
  • Inatari's Блог
  • Шампион
  • Законите на привличането
  • Билките - Здраве от природата
  • Светлина и Хармония's Блог
  • helen's Блог
  • Zita's Блог
  • Галатея's Блог
  • ElenaDuzh's Блог
  • dalia_d's Блог
  • gnorimies' Блог
  • Хармония
  • Колеж Омега
  • panicersclub's Блог
  • Надеждна's Блог
  • kapchica's Блог
  • Sil's Блог
  • Боцкащи мисли
  • stonetales' Блог
  • SilviyaP's Блог
  • Eshavt's Блог
  • Severen's Блог
  • erendil's Блог
  • ivail's Блог
  • inera888's Блог
  • aloevera
  • Силви С's Блог
  • Превоз на товари
  • Viva Caselli's Блог
  • По пътя към срещата
  • maniuni's Блог
  • rekvizit's Блог
  • obqvigo's Блог
  • vijme's Блог
  • Дамян's Блог
  • Стояна's Блог
  • Emmy's Блог
  • IGNI ET FERRO
  • izgrev's Блог
  • Лиула's Блог
  • Magi Lipeva's Блог
  • АлександърТ.А.'s Блог
  • _Маги_'s Блог
  • Vu
  • Блог
  • стихове

Categories

  • За Учителя и Учението
  • Паневритмия
  • Поучителни истории от Учителя
  • Поучителни истории. Притчи
  • Здраве и здравословен живот
  • Хомеопатия
  • Цветолечение. Есенциите на д-р Бах
  • Хранене. Вегетарианство
  • Музика
  • Планината
  • Бременност, майчинство и деца. Педагогика
  • Жената, мъжът, семейството
  • Психология и психотерапия
  • Себепознание. Езотерика
  • Астрология. Нумерология
  • Сънища
  • Филми
  • Изкуство
  • Екология
  • Идейни мостове
  • Богомилство и богомили
  • Поезия
  • Богатство
  • Разкази

Categories

  • Молитви
  • Формули

Categories

  • Песни от Учителя
  • Братски Песни

Product Groups

  • Обзорни книги
  • Книги с беседи и лекции от Учителя
    • Неделни беседи
    • Лекции от Общият клас
    • Лекции от Младежкият клас
    • Съборно слово
    • Утринни слова
    • Други беседи
  • Тематични книги
  • Книги за Паневритмията
  • Книги с молитви и песни
  • Книги с правила и методи
  • Книги по астрология
  • Книги романи
  • Други книги
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Вестник Братски живот
  • Календари
  • Аудио Дискове
  • Филми
  • Мултимедия
  • Книги на чужди езици

Категории

  • Аудио лекции от Учителя
  • Книги за Учителя и Учението
  • Книги с лекции и беседи от Учителя
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Книги с лекции и беседи от Учителя - издания до 1950 г.
    • Неделни беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Съборни беседи
    • Утринни слова
    • Други
  • Музика от Учителя
  • Музиката на Паневритмията
  • Филми-концерти с музика от Учителя
  • Филми за Учителя и Учението. Филми за Паневритмията
  • Вестник Братски Живот
  • Списание Житно зърно
  • Списание Изворче
  • Книги и филми за Учението и Паневритмията на чужди езици
  • Още филми
  • Още книги

Categories

  • За Учителя и Учението
    • Филми и интервюта
    • Паневритмия
    • Музика от Учителя - клипове
    • Музика от Учителя - онлайн аудио
    • Мисли от Учителя
    • Лекции от Учителя
    • Лятна Духовна Школа на Рила
    • Събори и срещи
  • Вдъхновяващи мисли
  • Природа. Вселена
    • Необятната Вселена
    • Красотата на Природата
  • Класическа музика и концерти
  • Музика за релакс и медитация
  • Още музика
    • БГ Музика
    • Руска музика
    • Филмова музика
    • Балади
    • Ретро музика
    • Популярна музика
    • Джаз
  • Художници
  • Поезия
  • Екология
  • Здраве и здравословен живот
  • Вегетарианство
  • За майки и деца
    • Детски песни и музика
    • Кърмене
    • Естествено раждане
    • Привързано родителство /Attachement Parenting/
    • Позитивно възпитание и обучение
    • Здравословно и балансирано хранене
  • История
    • Вдъхновители на човечеството
    • Богомилство и богомили
    • БГ История
  • Себепознание. Психология и психотерапия
  • Филми и трейлъри
  • Забавно
  • Други
    • Изследванията на д-р Емото
  • Езотерика
  • Хомеопатия

Find results in...

Find results that contain...


Дата на Добавяне

  • Start

    End


Дата на Последна Промяна

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси


Име и Фамилия (на кирилица)


Година на раждане


Град, държава по местоживеене (на кирилица)


Националност (на кирилица)


От къде/кого научихте за този Портал? (на кирилица)


Кой участник от Портала гарантира за Вас? (на кирилица)


Служебна информация


Моля опишете защо искате да участвате в този Портал (на кирилица)

  1. Здравейте, Моята история е дълга, но ще се опитам да я синтезирам. Аз се занимавам с психология като любител и си имам психоложка, проблемът е, че тя е много строга и дори когато изпадна в кризи не ми обръща внимание. Така или иначе вече е запразнила и не може да ме види до след нова година. Аз обаче вчера изпаднах в една криза и не з нам как ще изчакам чак до тогава, да не говорим, че са и празници, а и ми предстои пътуване. Та... Напсоледък работя с майчината фигура, да отработя травми с майка ми, но всъщност с вътрешната ми майка. Бях на семейни констелации и се получи много добре, изплаках много неща, свързах се с майка си, почувствах се като преродена, като онова малко чисто дете, което бях преди. НО проблемът ми в психиката е някъде другаде и аз не мисля, че той е напълно разкрит. Януари месец ще се подложа на хипноза и се надявам да го закачим, но искам да попитам тук за мнения. Усещам, че детето в мен е застинало някъде между 2 и 6г. Както и съм имала травми като бебе, защото много съм боледувала до дестия си месец, дори и с опастност за живота си и съм била отделена от майка си докато често сме били в болници. Да не говорим , че не съм спирала да плача, докато не са ми открили проблема. Над това започнах работа скоро. Проблемът обаче е друг. Преди 20 години попаднах в една религиозна секта. Това преживяване ми остави такава травма, че целият ми живот се преобърна и още не може да си дойде не мястото. През работата си с психложката открих, че детето ми, което е било жадно за любов, (която не е получавана в къщи), лесно се е поддало на началните манипулации на сектата, и след това започна вменяването на страх , срам и вина. И точно това детенце, което още не е било развило критичното си мислене е станало жертва на тези техни лъжи. Защото години наред си мислех, как съм допуснала да ми промият мозъка до такава степен, и защо техните думи, които аз рационално осъзнавам като пълни глупости , всщност са достигнали до такава дълбочина в мен. Но сега разбрах. Това дете, което отиде да търсе там любов и приемане, (каквото те показват на повърхността), всъщност беше смачкано и унищожено от вина и срам, хиляди пъти в повече отколкото някога семейството ми го е причинявало. И аз съм приемала всичко БУКВАЛНО. Дали те са успели да ми стана някакъв тип майка или баща или съм интернализирала по такъв начин, не знам, но факт е, че това, което ми вкараха е много силен авторитет за мен. Минаха години, аз общо взето бързо се изнесох от сектата, но тя не се изнесе от мен И аз спрях да следвам каквито и да е религии, норми и догми, разбиаемо ,след това, което ми причиниха. Инересувах се от личностно израстване, просветление, но някак си не можех да осъществя тази връзка с вселената. Преди да отида в сектата си бях православна християнка, вярвах си в добрия татко бог, дори съвсем по детски и си ходех чат пат на църква. Това вътрешно усещане на спокойстви и сигурност,от някой или нещо по-голямо от теб ми даваше вътрешен мир, вяра, надежда и любов. Съответно това всичко се срина, тази опора изчезна. Изчетох много за вселената, но вече като нещо, което ни заобикала, но не и нещо, което ни обича и тази любов, на моя мил татко - приятел бог остана да ми липсва. Вече не вярвам в бог, изчетох доста книги по темата, за да се убедя. Говорят за вселенски разум, а някои дори говорят, че вселената просто случва нещата, тя не е разумно мислещо същество да ни прави планове, които ние да следваме. Всички тези неща ме накараха както да поема повече отговорност върху себе си, но така и да се чувствам някак си откъсната и сама. Тази любов и закрила на нещо висше, нещо голямо остана да ми липсва неимоверно много. Когато робаотихме с майката миналия петък, доста неща ми се изясниха и тръгнах напред, но вчера отново ме заля онази вълна, тя е дна опустошителна вълна, която аз оприличавам на изригващ вулкан и гореща лава залива вътрешното ми поле, след което както в едно опустошено от пожар поле, са останали тук таме по някое опожарено клонче. ТАка и аз чувствам своята вътрешна вселена. Всички чувства, емоции, всичко е опустошено и изпепелено. Не мога да мисля, да чувствам нито радост, нито болка нито нищо, в абсолютен ступор съм. Това се отключи след един от семинарите на сектата. Буквално се преобразих за еидн уикенд и от тогава животът ми вече не е същия. Това е нещо, което до такава степен ме мрази, до такава степен ме ненавижда, до такава степен е против мен, че то просто иска да ме унищожи. Помня как се появи това чувство, аз си втъплих едно нелепо обяснение, понеже нямах друго. Но всичко стана, когато една вечер присъствахме на така наречения екзорсизъм и някакво момиче го държаха на земята докато тя се гърчеше в нечовешки викове. За нас гледката беше смразяваща. А те ни казваха, че сега демонът излизал от нея и щял да си ходи в преизподнята, но ако някой от присъстващите видите ли, си бил отворил вратата на греха, той щял да влезе в него. И аз веднага си помислих това, защото... по-рано през деня, реших да споделя на пасторшата, че живея с приятеля си , а тя като викна , толкова беше възмутена, как съм можела да живея с момче и да правя секс преди брака. Знаела ли съм аз как съм отворила широко врата на граха? Каза ми още в понеделник да се изнасям от него и да отивам да живея при някой от църквата. Аз само си помислих, тая пък шматка, кви ги говори. И естествено реших, че няма да го направя. Проявих неподчинение както в къщи. Но след страшното изживяване с екзорсизма, това беше първото нещо, което ми мина през главата. И сега като се замисля, вината от това неподчинение още ме държи. И така, след този семинар аз станах неадекватна. Нямах обяснение какво се случва с мен. Не можех да мисля като себе си, всяка емоция, всяка мисъл бяха опустошавани от това чувство, че аз не съм в нормата им, че нямам право да изпитвам моите си радости и чувства, и съм наказана. Демонът влезе в мен. Наказана съм за неподчинението си. Тогава нямах друго обячнение освен демон, бях толкова изплашена, бях сама, бях в чужда държава, помощ от никъде. Не можех да си представя , че моята психика или част от мен може да ми причини нещо подобно. Чувствах го като чуждо тяло, борех се с него, но колкото повече се б орех, толкова по-силно ставаше то и ми изпиваше цялата енергия и аз ставах като парцал. Това е най-страшното чувство, к оето ме е заливало и аз от 20г живея с него. С годините се научих, че няма да умра от него, някак си го акомодирах в себе си, къде го подтисках, къде просто го влачех със себе си навсякъде. НО сякаш всичко, което правя е на въпреки, всичко е с мъка. Когато тръгна да се радвам то ме облива веднага и ме спъва, нещо като самосъботиране, но за абсолютно всичко. И аз се научих да бъда равна в емоциите си, да не се радвам, не мога да илзпитвам благодарност, това ми е голям проблем. КОлкото повече рационализирах нещата, толкова повече стъпвах на земята и не се страхувах толкова от това чувство, но то си пръстваше там, убивайки всяка радост в мен. И сега за първи път онзи ден направих пробив са тази констелация и вчера бях супер, мислех толкова трезво, бях себе си, бях онова детенце отпреди, свързана с мама. Естествено не се радвах много, защото тайничко се оглеждах да не изскочи пак някоя мисъл, която да ме погне. И така и стана. Замислих се, ами да, ето виж колко е целебна връзката с майката, колко цялостен те прави, колко любов. НО къде стоя аз във вселената. Нещо не мога да си намеря мястото в тази пуста вселелна. А аз я чувствам като другата ми майка, но тази по-висшата, която ми трябва да е до мен винаги, защото тя е непреходна и всемогъща и ми е много важно да е до мен. Моята майка е смъртна и аз мога да я загубя един ден. Между другото като дете имах доста голям такъв страх. И така, тази голямата майка исполинка, казвам къде е мо ята връзка с нея? Направих връзката с мама, но тази другата майка е много по-голям авторитет от моята. И си казвам, абе гледай си сега щастието с мама, но този въпрос ме гризе, не мога да се успокоя. Казвам си ама само така ли е щастието през връзката с мама? И после се замислих, ами тези деца, които нямат майки? Тази мисъл много ме разстрои и почти се разплака малкото ми дете вътре. Те кого или какво имат? И се почувствах толкова самотна и изоставена. И изведнъж видях тази вселена, тази майка (която може би отъждествявам като авторитет с този бог от църквата, защото и той беше много строгл, изискващ и жесток, наказващ) като еди исполин, енда далечна висока майка, която беше зстинала изправена с очи впреени в бъдещето, впререни напред, там където тя случва нещата, които са й толкова важни, и как тя не се наведе да чуе ,че имам нужда от нея, тя беше студена, безизразна, безчувствена, безкомпромисна. ТАзи майка аз не можех да съблзная, или да мнипулирам през любовта, тази майка не може да те утеши, и да ти гарантира, че всичко ще е наред, защото никой няма гаранции в живота, тази майка не дава гаранции и не играе по твоята свирка. И каквото и да правиш, и да си добър и лош, могат да те застигнат различни неща, там алгоритъм няма. И това ме прваи толкова нищожна и безпомощна, с енда майка ледена кралица, леко враждебна, защото очаквам от нея да оставаи важните си здължения да твори и да ми обръща внимание на мен, малката. Или аз са нагаждам по нейната свирка или духам супата. Чувствам, че връзката ми с нея е скъсана в слънчевия сплит, чувствам се прекъсната, фрагментирана, нецяла. Толкова ми трябва нейната любов, как да я накарам да слуша? И тук, моята майка, с която аз се сдобрих, тя е толкова малка, като мен, защото и тя има травмирано дете и аз й го виждам, и понякога май и аз съм й майка и на нея, а понякога не. И ние двете сма като едни малки прашинки пред могъщата вселена, така че моята майка не може да ме утеши. И това чувство на страх и изоставеност се превърна в това чувство на неприемане, на търсене на тази вселена(бог), авторитет, който ще ме направи щастлива и спокойна. Имам нужда да осъществя тази връзка с по-голямата майка. И да спра да чувствам тази враждебнос, че нещо не правя както трябва, че нещата не трябва да са така. Да чувствам подкрепата на вселената. Всъщност не знам какво трябва да направя. Тук търся вашето мнение на специалисти. На какво се дължи всичко това, какво трябва да отработя? Коя част от психиката ми дава накъсо? Искам да го отработя този проблем. Със сигурност той е свързан с майката, със сигурността и опората, която тя дава, говорим чисто за вътрешното усещане, защото след констелацията го усетих и то добре.
  2. Все още не съм се добрала до формулата на живота, която да те прави щастлив. В хаоса изплува някакъв образ, нещо се оформя в главата ми , но всякаш е на парче, не мога да схвана целия механизъм. Всъщност открих, че аз не вярвам в себе си, не мога да се доверя на себе си. Може би защото преди постъпих много наивно и се отавих външни хора да ми повлияят до толкова, че съсипха живота ми, може би защото имам ниска самооценка от детството, не знам? Но разбрах, че моите търсения за вселенската и безусловна любов са всъщност усилието да намеря родител, една външна устойчива сила, родител, до която да се чувствам сигурна, защитена обичана. Още живея с подсъзнателните мисли, че аз съм едно несъвъшено същество и ми трябва съвършения модел, който да следвам. Избягах от бог и религия, защото там противоречията са много и промивката на мозъка е страшна, но явно още не съм се откъснала от йерархичното мислене. С мой приятел спорим. Той казва, че ние имам всички предпоставки да се чувстваме добре, във вселената има достатъчно енерги и нформация, която е оставена на наше ползване и ние просто трябва да се свържем с нея. НО тук идва този мой страх, значи ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ МЕН. Ако се издъня, нямам удобното обяснение , еми той бог иска така, така ми е било писано, вселената има план за мен, тук става много натопорчено, че ти не си направил нещо и идва смообвинението. Този приятел казва, че винаги можеш да се чувстваш добре, стига да интерпретираш нещата по подкрепящ начин. Но аз си казвам, че това е като залъгалка на мозъка. Аха, на мен ми се случват беди, но аз ще си казвам, че всичко е наред, макар че подкрепящият начин тук означава, да извлечеш полезното от ситуацията и да останеш спокоен. И някъде във всичко това идва и СЕБЕОБИЧАНЕТО, то било ключът към всичко. Според моя приятел, ти вече си УНИКАЛНО И ЦЕННО СЪЩЕСТВО, само трябва да го осъзнаеш. Според мен тук идва проблемът с ЛЮОВТА. Та какво е любовта. Виждате ли, за мен тази безусловната любов, трябва да е я има някъде като модел, защото нашата смъртна любов е несъвършена, тя може да бъде егоистична, така че как да се доверя на собствената си любов, как да се доверя изобщо на себе си след като аз си променям настроениетя и мислите на всеки 5 минути. Не, трябва ми устойчив модел, нещо толкова сигурно и вечено като вселената. Как тогава да сме СИГУРНИ , че ние обичаме 'правилно'? Т.е ето от тук аз прозрях, че не вярвам на се себе си. Все още ми трябва тази защита, на външна сила, която е по-голяма и велика от мен. Все още не съм осъзнала собственото си величие. Страх ме е, че ако ми се слчуи нещо лошо аз няма да имам на кого да разчитам. Всъщност осъзнавам, че нямам добър механизъм за справяне с болката и трудни ситуации и затова съм се вкопчила във вселената. Според моя приятел любовта не съществува във вселената като нещо , ко ето е просто там. Във вселената съществуват енергия и информация и нашият човешки мозък преобразува тези вълни в любов. Но това ми звучи доста несъвършно, макар и логично?? Какво ще кажете? А, и другата страна на монетата, постигането не мечтите. Когато нещо, което не се случва в живота ни , въпреки че много го искаме, си казваме, ами вселената/ съдбата/ бог има друг план за мен. Много съм разсъждавала над това. Ето тук идва вселенския разум, който, според моята теория има 'идея' как да протече живота ти, за да достигнеш ти състояние на просветление, какво трябва да научияш и през какво трябва да минеш. И понякога то не кореспондира с твоите желания, понякога е тежко и това обяснява бедите и нещастията. Ако обаче премахнем вселенският разум, който не съществува според моя приятел, няма 'нещо', което да стои и да бди над теб докато си живуркаш тук долу на малката ни планета земя, то тогава как си обясняваме това? Защо ни се случват неща и как да направим така, че да ни се случват нещата, които искаме? Закона за привличането? Но има някои неща, които ни се случват - хубави и лоши без да сме ги предвидили, които се оказват полезни за нас, така че това ме навява на мисълта, че има някой, който се грижи. Моят приятел отново казва, че няма някой, ко йто да се грижи, просто вселената прави от наличното - възможното и то е най-доброто в този момент. И тук пак кого да обвинявам за несбъднатите мечити, себе си, вселената, с какво да се успокоявам. Как да се справя с този проблем? Изтръгнах една стара , непотребна ценностна система от главата си, сега поставянето на нова , здрава и устойчива ценностна система не е лека задача.
  3. Никога до сега не съм осъзнавала колко ценен компас носим ние в себе си, който ни е вграден от природата или от Вселентата така да се каже и той се нарича емоционална система за орентиране. Когато локиката те предаде, когато въпреки всички логични прдпоставки да се чувстваш добре, ти се чувстваш зле, означава, че някъде, невидимо за твоето око нещо куца. Днес това го осъзнах натъквайки се на много страра погрешна информационна схема (ПИС) или с други думи стар мой страх, граничещ с фобия. Докато медитирах сутринта исках да си представя , че денят ми ще е прекрасен, че ме очакват само хубави неща, но не, не можах. Страх ме беше да си го представя, защото ние не знаем какво ни носи бъдещето. Ставаш сутринта , тръгваш до някъде и не се връщаш, в най-лошия случай или пък се увреждаш до живот. И така този страх , тази фобия ме заваладява и аз не смея да мечтая и да очаквам хубавото, вместо това постоянно се прпиготвям да посрещна лошото, ако то се появи. Постоянно се приготвям за зима и пропускам лятото. ОНзи ден четох, че смъртта не е най-лошия изход, в ня кой случай тя е избавление или по-скоро преминаване от едно състояние в друго. Особено много се боя от наранявания , инвалидизация, постоянен дискомфорт, с който трябва да живееш. Но псоле си казах, аз съм прав , здрава човек и от 20г живея с една травам, която постоянно ме сковава, причинява ми неимоверна болка, макар че е само в ума ми и ми пречи на пълноценния живот. Та една инвалидна количка ли ще спре някой да се чувства пълноценен или да прави всички неща, които поиска. Освен това ме е страх, че ако очаквам неизвестното , мога да си предизвикам или поканя инцидента, защото сякаш допускам, че той може да се случи, отколкото ако не допускам по никакъв начин. Малкото ми съзнание казва, ако постоянно се моля на Вселената и не допускам това да се случи, може би тя ще ме чуе, нали ме подкрепя? От друга страна самият страх от това какво ще правя ако ми се случи и самото вглъбяване в т ази мисъл, мо же да предизвика то да ми се случи, за да ми докаже нагелдно какво ще стане и как ще се справя. Гррррр, страшничко! И си казах, вероятността нещо да ти се случи е 50/50. Значи имаш 2 варианта: Или да не правиш нищо с живота си, очаквайки, че нещо може да ти се случи,да затаяваш дъх, да живееш в страх и ужас какво ще бъде ако или когато дойде това, да се опитваш да си го представяш, да видиш дали ще устоиш психически. Или да приемеш, че това може никога да не се случи и , че вярвайки в теб и във Вселената можеш да посрещаш всеки един ден с любопитство и очакване на неизвестното, за да видиш колко и с какво ще се обогатиш в този хубав ден. Но сега виждам колко стар и колко тлъст е този страх и как трябва да го изстържа от съзнанието и подсъзнанието си, защото много, ама мноооого ме спъва. И затова емоционалната ми система за ориентиране много ми помага. При вас така ли е? Имате ли подобен страх или страхове?
  4. Написах това - ЦЪК - по повод наученото от моя приятел - Страхът. Пиша го за всички хора с тревожни състояния, и не само. Хора, вкопани в страховете си, невиждащи изход и нямащи желание да продължат по пътя на своя живот. Изгубили се хора, страдащи и мъчни. С много въпроси и нито един отговор. @Орлин Баев ме води по този път и ми помогна да открия своите необятни хоризонти, носещи любов, вдъхновение, сила, увереност! Не знам къде и как щях да съм сега, ако не беше Орлин. Той е Човек с голямо сърце, намерил призванието си - благодарна ще съм му цял живот. Орлине, посвещавам това на теб! Убичъм тъ! Благодаря за всичко онова, на което си проводник, Човече. Посвещавам го и на моите приятели и близки, на всички сърца, с които се запознах по време на терапията. Обичам ви! Благодаря ви от сърце и до живот! П. П.: Благодаря и на всички хора, специалисти и не само, пишещи тук, в това онлайн пространство, носещо безброй открития! Много научавам от ВСЕКИ един от вас!
  5. Здравейте, реших да се регистрирам, за да ви разкажа своята история, която все още продължава. Надявам се, с нея да успея да помогна и на други четящи, така както, други теми тук - помогнаха на мен... Този форум е единственото виртуално местенце, което успя да ми донесе малко спокойствие в моментите, в които главата ми буквално щеше да се пръсне. Реших да превърна историята си в разказ. Благодаря ви предварително че отделихте от личното си време, за да стигнете до края на вербалното ми излияние. Всичко започна преди 2 месеца с нещо, което бих дефинирала като „Бях сигурна, че умирам“. Отидох в парка с приятеля ми. Имахме среща с наши приятели, гледахме филм на открито. Имаше страшно много хора. Бяхме правостоящи, но това не ни пречеше... след около час, усетих как цялото ми тяло изтръпва и не ми достига въздух. Странно чувство на неразположение и тотална паника, каквато не бях изпитвала никога, за всичките си 25 години. Обърнах се към приятеля си и му казах, че незабавно трябва да седна. В рамките на няколко секунди, вървейки към пейката (или по-точно – понасяйки ме към пейката), краката ми отмаляха, коленeтe ми бяха повече от омекнали, сърцето ми заби с 240 удара в минута, лицето ми беше направо мокро от студената пот, дробовете ми сякаш не работеха, лявата ми ръка изтръпна, давех се от недостиг на въздух, стомаха ми се сви на топка, очите ми бяха отворени, но не виждах... имаше само черно пред тях... Стигнах..седнах...и промълвих - обади се на линейка, умирам! След около пет минути на пейката и поливане с малкото останала вода, реших че мога да стана и да вървя към мястото, където щеше да ни чака линейката. Успях...Най-трудния 3-минутен преход в живота ми. След около половин час чакане и тъй като живеем точно до парка, реших да ги чакам вкъщи...Стана ми гузно, че можех да вървя, а занимавах медиците със себе си, при положение, че вероятно имат по-спешни случаи. Отказах я по телефона. Казаха ми, че вероятно е кръвна захар или кръвно, и ако ми стане по-зле, да отида в спешното. Наспах се и на сутринта ми нямаше нищо. И така мина месец. Отидох до морето с приятели, седнахме да хапваме на място с много хора и отново започнах да го усещам „онова чувство“, но в по-лека форма.. казах им, че трябва да се прибера, те обаче се притесниха и не ме оставиха, решиха да ме заведат в спешното в Созопол, където една мила лелка просто ми премери кръвното и констатира, че при 120/80, просто трябва да изпия един валериан. И в двата случая не бях пила алкохол, не взимам наркотици, а марихуана съм пушила 20тина пъти като тийнейджър и толкова... След още 2 седмици, се качих в метрото, заради ангажимент и трябваше да си попътувам доста...Няколко спирки, много хора, отново недостиг на въздух, пак започнах да усещам „онова чувство“, но за първи път се замислих, дали мога да го контролирам. Опитах, но от мисленето ставаше по-зле. Уплаших се, че съм сама и слязох няколко спирки преди моята. И така започна всичко, само преди две седмици... Прибрах се и цяла вечер не можех да спя. Сърцето ми отново биеше неконтролируемо, пак недостиг на въздух, студена пот, стомашни спазми, топли и студени вълни, страаах, много страх! ...Страх, че съм ненужна и безполезна. Страх, че няма за какво да живея. Страх, че полудявам и развивам някаква форма на шизофрения и ще прекарам остатъка от живота си в психиатрия. Страх от смъртта. Страх от загубата на близките ми. Страх от самото ми състояние. Страх от това, колко време ще продължи всичко и кога ще се оправя... Но черешката на тортата пристигна на сутринта и продължава и до днес – майката на обърканото ми съзнание - дереализацията. Това продължи три дни, с около 2 часа сън на вечер... Никакъв апетит, насилвах се да ям препечени филии и да пия вода, защото не исках да развия нещо по-сериозно. Имах неблагоразумието да се обадя на майка ми, за да не мъча повече приятеля си с паниката в главата ми. Тя - мама, като истински рационален човек, веднага ме заведе при GPто. Още тогава усещах, че проблема ми не е физически, но исках да спя, просто мечтаех за сън. Последва пълна кръвна картина, захар, щитовидна жлеза, ЕКГ, кръвно... докато чаках изследванията, се молех да ми има нещо, за да реша проблема набързо с някое хапче. Резултатите пристигнаха... не просто ми нямаше нищо – бях здрава като олимпийски състезател. Личната, спомена нещо за психиатър. Погледнах я сериозно и реагирах остро. Казах й че и двете знаем, че състоянието ми не е за антидепресанти, ако проблема е емоционален и е в главата ми. Да не говорим, че тя добре знаеше негативното ми отношение към традиционната медицина. След малко спорене, ми предписа капки за сън, билкови, изцяло органичен продукт. Споменах че, ако това продължи още седмица, ще си плащам, колкото е нужно за психотерапевт, но на психиатър няма да отида. Същата вечер, успях да спя около 4 часа непробудно - слава на капките. И така.. изчетох интернет, влогове на няколко американеца, които ми разказваха как две години се лекуват от дереализацията и още четири години от други разтройства, което разбира се, ме панира още повече. Забравих да спомена, че съм певица. Не страдам и от липса на самочувствие. Нито пък си спомням някога да съм била тревожна. На 17 години, излекувах сама сценичната си треска, като един ден просто си казах, че ако аз не се забавлявам на сцената, то и хората няма да успеят. Живата музика, на първо място е комуникация и обмен на енергия. Разпитвайки повечето музиканти около себе си и споделяйки проблема си, установих че при хората на изкуството – депресията, паник атаките и тревожните разтройства, са често срещан синдром. Някои се пристрастяват към вдъхновението, когато създават музика. Случвало ми се е. И когато усетиш липсата му – си крайно демотивиран. Спрях капките за сън, защото бях сигурна че са плацебо ефект. Реших че трябва да се предизвиквам ежедневно, най-вече към нещата, от които изпитвам панически страх. Едно от тях – да остана сама. Отидох до Пловдив и се върнах сама, с автобус до София. Получих две паник атаки по пътя (сама ги диагностицирам като такива). На втората си казах, че съм по-силна от собствения си страх, че това е просто проекция на мозъка ми, който приема всяка мисъл за реалност, а половината мисли в главата ми, не са истинни. Казах си също, че ако припадна и автобуса спре на магистралата и всички хора ме гледат – няма проблем, какво толкова, хора припадат всеки ден. И така моментално, сърцебиенето и потенето спряха. Издържах ! Продължавам да го правя, ходя на любимите си шумни места, пълни с хора, става ми лошо, но го овладявам някак. Просто отказвам да се прибера в зоната си на комфорт. Спя по около 4-5 часа, без никакви добавки. И се опитвам да открия причината. Запазих си и час при психотерапевт. Спомних си, че се почувствах сякаш съм загубила посоката в живота си и вървя по друг път, малко преди да започне всичко. И нагласата ми сега е – може и да е за хубаво. Може би, ако го приемам просто като период, който ще ме направи по-устойчива и силна, не е за лошо. Може би, това е начин да реша проблемите си и да взема най-адекватното решение за мен самата. И все пак, имам въпрос.. Смятате ли, че настройката ми към проблема е удачна ии случвало ли се е в практиката ви, дереализацията, която буквално замъглява нормалното ежедневие, да изчезне за по кратък период от време? Визирам по-малко от месец... Още веднъж - Благодаря на всички задаващи въпроси и на всички отговарящи. В моменти на чудовищна паника, ми дадохте душевна хармония !
  6. Здравейте на всички тук момче съм на 20 години от Благоевград. От 2 седмици насам ми се случва нещо много странно. Като се заглеждам в разни сенки или в разни точки по стената , или по вратата , или по пода , или където и да било , ми се струва , че мърдат и си променят формата и размера , или от части изчезват. Понякога ми заприличват на червеи , или на разни насекоми. Напълно осъзнавам , че това е някаква игра на моето зрение , осъзнавам , че това , което виждам , не е истинско , но все пак ме стряска доста и всеки път като се случи , се плаша много. Може би трябва да кажа , че преди 2 седмици изгледах 2 страшни филма , от които доста се наплаших. Възможно ли е да е някакво самовнушение това , или са зрителни халюцинации? Направих си експеримент , случва се и през деня , с малки точици , или петънца по стените , или по вратите , които от далеч не мога да видя ясно. А вечер , когато тези петънца са осветени от лампите в стаите , ги виждам по-ясно и като се загледам в тях , ми се вижда , че променят формата си (сякаш се свиват и разпускат) , по някое време изчезват почти , след като мръдна с поглед , пак се появяват. Снощи докато седяхме с един приятел на терасата по тъмно и си говорихме , се загледах в една сянка на клон от дърво , падаща на стената на отсрещния блок. По едно време ми заприлича на мъничко мърдащо човече , даже го гледах с интерес , но в следващия момент пак се изплаших доста , че се случва така. Друго , което ми се случва , е , понякога виждам в периферното ми зрение нещо като светкавици за секунда , две. Може би глупаво го обясних , но моля , някой , който е наясно с тези неща , да ми каже , дали това може да означава някакъв проблем със зрението ( да посетя очен лекар ) , или зрителни халюцинации , или пък нещо друго? По принцип съм човек с доста голямо въображение , но възможно ли е да се дължи на това? Интересното е , че ако трябва да се загледам поне 2-3 секунди в дадената сянка , точка , или някакъв предмет , за да видя подобно изменение. Извинявам се , ако въпросите ми са глупави , но бих искал да знам , ако някой тук има идея , какво може да е това. Дали трябва да посетя лекар , или може да е някакво самовнушение и трябва да потърся психотерапевт/психолог? Благодаря предварително!
  7. Здравейте на всички тукмомче съм на 20 години от Благоевград. От 2 седмици насам ми се случва нещо много странно. Като се заглеждам в разни сенки или в разни точки по стената , или по вратата , или по пода , или където и да било , ми се струва , че мърдат и си променят формата и размера , или от части изчезват. Понякога ми заприличват на червеи , или на разни насекоми. Напълно осъзнавам , че това е някаква игра на моето зрение , осъзнавам , че това , което виждам , не е истинско , но все пак ме стряска доста и всеки път като се случи , се плаша много. Може би трябва да кажа , че преди 2 седмици изгледах 2 страшни филма , от които доста се наплаших. Възможно ли е да е някакво самовнушение това , или са зрителни халюцинации? Направих си експеримент , случва се и през деня , с малки точици , или петънца по стените , или по вратите , които от далеч не мога да видя ясно. А вечер , когато тези петънца са осветени от лампите в стаите , ги виждам по-ясно и като се загледам в тях , ми се вижда , че променят формата си (сякаш се свиват и разпускат) , по някое време изчезват почти , след като мръдна с поглед , пак се появяват. Снощи докато седяхме с един приятел на терасата по тъмно и си говорихме , се загледах в една сянка на клон от дърво , падаща на стената на отсрещния блок. По едно време ми заприлича на мъничко мърдащо човече , даже го гледах с интерес , но в следващия момент пак се изплаших доста , че се случва така. Друго , което ми се случва , е , понякога виждам в периферното ми зрение нещо като светкавици за секунда , две.Може би глупаво го обясних , но моля , някой , който е наясно с тези неща , да ми каже , дали това може да означава някакъв проблем със зрението ( да посетя очен лекар ) , или зрителни халюцинации , или пък нещо друго? По принцип съм човек с доста голямо въображение , но възможно ли е да се дължи на това? Интересното е , че ако трябва да се загледам поне 2-3 секунди в дадената сянка , точка , или някакъв предмет , за да видя подобно изменение.Извинявам се , ако въпросите ми са глупави , но бих искал да знам , ако някой тук има идея , какво може да е това. Дали трябва да посетя лекар , или може да е някакво самовнушение и трябва да потърся психотерапевт/психолог?Благодаря предварително!
  8. Здравейте , момче на 19 години съм , от град Банско. Предварително се извинявам , ако не съм поставил темата на правилното място , или ако съм объркал нещо , нов съм във форума. Включих се тук с надеждата да получа помощ. Има много неща относно мен , които може би трябва да споделя , за да получа насока/съвет от някой от психотерапевтите или психолозите в този форум. Ще бъда безкрайно благодарен! Най-важен от всички може би е фактът , че съм гей. Знам от много малък , че харесвам момчета , но просто не го признавах дори пред себе си. Въпреки това се откроявах като различен. Движех предимно с момичетата от класа и заради тази моя различност отнасях много подигравки всеки ден , които аз преживявах много трудно , понеже съм доста емоционален човек. Приемам всичко много навътре и трудно преживявам. За съжаление и вкъщи не намирах спокойствие. Баща ми има проблеми с алкохола и всеки ден ставах свидетел на безкрайни скандали между него и майка ми , понякога придружени и от физическо насилие. Стомахът ми се свиваше всеки ден , когато чувах , че той се прибира от напрежение , дали отново ще е пиян. Минаха много години , нещата вече стоят по малко по-различен начин. Скандалите между нашите вече не са толкова чести , а и аз не ги изживявам по същия начин. Не се връзвам толкова и на обидите от хората , но все още ми е трудно да преглъщам тези подмятания , които чувам зад гърба си като ходя по улиците на града. Но може би всичко това , което съм изживял през детството ми , ме направи доста затворен , ужасно притеснителен и много страхлив. След седми клас заминах за Благоевград , приеха ме в езикова гимназия там. За съжаление и там положението не беше кой знае колко по-различно , отнасях много подигравки , докато ходех по коридорите в училището. Всеки ден ходех с напрежение на училище , а разни извънкласни дейности се опитвах да пропускам , отново от страх и притеснение , че ще бъда подиграван от другите. Завърших гимназията още миналата година , имам планове за кандидатстване в чужбина , но понеже не успях да се организирам миналата година и не знаех какво точно искам да уча , пропуснах годината. Реших 3 месеца да поработя в един хотел тук в Банско. Мисля , че и колегите ми ме намираха за малко странен , понеже не си правя такива груби шеги , каквито те си правят , не говоря толкова ( трудно се отпускам пред непознати ) и много се притеснявам. Но в крайна сметка горе долу добре вървяха нещата , въпреки че всеки ден ходех с напрежение на работа. Това напрежение като че ли ме е съпътствало винаги. Майка ми попринцип също е много притеснителна и по същия начин приема всичко много тежко като мен. Може би е нещо наследствено или не знам... Дано това да е достатъчно за мен , сега да премина към съществения проблем. Така се случи , че не успях да завържа силни приятелства тук , просто се чувствам ужасно различен от другите хора в този малък град. Затова се дистанцирах много от всички. Имам само 2 приятелки , и то приятелки е доста силно казано , но понеже те са единствените , така ги наричам.. И с двете се познавам още от детската градина , споделил съм им за моята ориентация , споделям им доста неща за себе си , но не сме постоянно заедно. Те са студентки в София. Понякога не се чуваме със седмици. Дори когато имам проблем и им звънна плачейки , бързат да ми затворят телефона. Виждаме се рядко и аз не мога да определя точно приятели ли сме , или просто близки познати , но както казах , нямам си друг ... Започнах да намирам утеха от самотата в онлайн пространството. Там започнах да си пиша с много хора , дори без да ги познавам , в последствие се запознах и с много хомосексуални като мен и общувам с тях. Не знам как се случи , но се привързах и даже май се влюбих в един мъж , с когото се запознах в интернет , без дори да съм го виждал. Аз от малък съм с доста развито въображение , обичам да си фантазирам и постоянно се въртяха разни роматични сцени с него в главата ми , помислих си , че той е мъжа на живота ми , а далеч не е така. Миналия месец разбрах , че той всъщност е женен , има и дете. Осъзнах какви всъщност са били неговите намерения и това ме съсипа. Мисля , че изпаднах в депресия , защото от тогава чувствам постоянно напрежение , дори и когато съм си вкъщи сам , вечер заспивам трудно , будя се през нощта , сутрин се събуждам рано , а от последните 2 седмици насам направо имам чувството , че живея в някакъв ад. Едно момче ми каза , че е много хубаво човек да има приятели , да споделя , да излиза и да се забавлява , защото ако тъиш всичко в себе си можело да се развие шизофрения. Аз изобщо не бях запознат с тази болест и не знам кой дявол ме накара да отворя и да започна да чета в интернет за нея. От тогава започнах да си внушавам , че имам някои симптоми. Една нощ сънувах кошмар и като се събудих в тъмното ми се привиждаше сянка на мъж , сякаш идва към мен. Стреснах се , веднага включих нощната лампа и телевизора , от тогава всяка вечер спя на нощна лампа и телевизор , но въпреки това усещам някакъв ужасен страх вечер. Непрестанни мисли , че полудявам , са обзели главата ми и не ми дават покой. Постоянно чета в интернет симптоми на разни психични заболявания и се намирам в тях , след което се стряскам още повече. Днес докато четях една статия пред компютъра , в периферното ми зрение се появи нещо като светкавица за секунда и пак изчезна. Започнах и за това да чета , четох , че можело да бъде халюцинация , или илюзия. Постоянно се заглеждам в земята , за да видя дали няма да започна да халюцинирам и от толкова заглеждане и внушаване , че съм болен от нещо , вече имам чувството , че наистина ще полудея. Вечер като се легна от страх не мога да си затворя очите , постоянно се ослушвам и оглеждам , или пък си мисля , че някой ще влезе докато спя и ще ме убие , въпреки че знам , че няма как да стане. Може да звучи смешно или нелепо , но наистина е ужасно неприятно. Друго , което ме притеснява е това , че си говоря сам. Ама наистина си говоря сам , дори си и отговарям , но аз осъзнавам , че си говоря само и единствено със себе си. Не чувам гласове , нито нещо такова , просто си казвам например '' Какво да облека днес , ето това '' '' Не , глупости , как ще облечеш това , сега е пролет '' '' Да ,да , може би по-добре да облека това '' Ето такива неща , размишлявам си на глас. По принцип до сега това никога не съм го разглеждал като проблем , даже напротив , помага ми да систематизирам мислите си , въпреки че понякога дори споря със самия себе си. Провеждал съм няколко онлайн сеанси с психолог и той ми каза , че това е нещо , което се случва в главата на всеки човек ,а при мен се случва на глас , понеже по този начин (като си говоря сам) компенсирам липсата на приятели. Но когато прочетох в интернет , че и това може да е симптом на шизофрения , изпаднах в паника. По принцип мисля , че си падам малко хипохондрик. Миналото по едно време по същия начин си набивах филма в главата , че съм болен от рак , след това пък друго беше. Често се случва някаква обсебваща мисъл да заседне в главата ми и да не иска да излезе от там седмици наред , както е и сега. Всички около мен ми повтарят '' стегни се '' , '' нищо ти няма '' , но аз пак не спирам да си мисля и от 2 седмици насам не спирам да изпитвам този страх вечер като си легна. Аз още от малък имах много проблеми с това да спя сам и мисля , че си е останало и до ден днешен. В Благоевград бях на квартира с едно момче и докато бяхме заедно , нямах проблеми , но от 11 клас се изнесох в отделна квартира сам и тогава също заспивах със страх вечер , на пуснати лампи и телевизор. Както споменах , имам голямо въображение и си набивам разни филми в главата.. отдава ми се да влизам в роля (доста хора ми казват да запиша актьорско майсторство , защото съм доста добър в това да се филмирам , хаха) При мен проблема е , че като че ли се вманиачавам в тези неща. Преди време ме заболя корема в дясната част и веднага реших , че това е апендицит (понеже не съм опериран). Цял ден не спрях да лежа в леглото и да си мисля как ще легна на операционната маса , какво ще ми правят , какво предстои , как ще стане някаква грешка по време на операцията и ще умра. В крайна сметка братовчедка ми дойде , даде ми едно хапче , легнах , дремнах и болката в корема ми мина... А аз едва ли не вече бях готов да легна на операционната маса от мисли , че това е апендицит. Мисля ,че споделих достатъчно. Дано да не объркам и специалистите тук с моите глупости.. Хора , моля ви , помогнете ми! Дайте ми някакъв съвет .. помогнете ми да се реша и да действам , понеже съм доста нерешителен човек , а в момента се чувствам и емоционално нестабилен. Какво стана с мен? Завърших гимназията с отличен успех , научих немски и английски , какво стана с мечтите ми и амбициите да уча и да се махна от този град , да замина надалеч в чужбина и да започна един нов живот , да намеря хора като мен , да намеря приятели? В главата ми се въртят само диагнози като шизофрения , биполярно разстройство и подобни.. Опитвам се да се разсейвам като играя игри на компютъра , но не ми се получава.. не излизат от главата ми. Страх ме е ,че това може да е началото на някакво подобно заболяване. От 2 седмици насам не спирам да обмислям дали да отида до София да посетя психиатър , или психотерапевт , или пък и двете. За щастие имам възможност да си позволя да ходя до София и всяка седмица , ако се наложи и да провеждам психотерапия , ако знам , че ще помогне... Иска ми се да избегна лекарства , но ако отида на психиатър , той 100 % ще ми изпише някакви. От 10 дни пия Глогмента и Валерин , както и Невролаксин ( които са изцяло на билкова основа ) , но не усещам особен ефект. Освен това забелязах , че ми треперят и ръцете доста , сигурно заради постоянното напрежение , което чувствам. Моля , помогнете ми! Дайте ми някакъв съвет/насока , или пък дори критика отправете .. Искам просто да живея нормално и да се наслаждавам на живота без такива ужасни мисли в главата ми. Или ако не мога да ги премахна напълно ,поне някак си да се науча да ги контролирам. Знам , че има много какво да се работи по моето мислене и по това да контролирам емоциите си , мисля че трябва да променя и много неща в себе си (включително и неправилния начин на живот) , трудно ще ми е , но съм готов да го направя. Ще общувам с хората и насила , ако се налага , ще спортувам ( винаги съм мразил спорта ) , ако ще помогне. Двете ми приятелки казват , че просто имам прекалено много свободно време и от това , че нямам какво да правя в момента , се чудя какво да си мисля и си мисля глупости и си внушавам разни неща. Дали наистина е така? Не искам повече да живея в страх , притеснение , и безпокойство. Знам , че историята е доста дълга (за което се извинявам) , но ще бъда безкрайно благодарен на всички , които ще отделят от времето си да прочетат и ако решат да оставят мнение! Моля ви , помогнете ми!
  9. Здравейте , момче на 19 години съм , от град Банско. Предварително се извинявам , ако не съм поставил темата на правилното място , или ако съм объркал нещо , нов съм във форума. Включих се тук с надеждата да получа помощ. Има много неща относно мен , които може би трябва да споделя , за да получа насока/съвет от някой от психотерапевтите или психолозите в този форум. Ще бъда безкрайно благодарен! Най-важен от всички може би е фактът , че съм гей. Знам от много малък , че харесвам момчета , но просто не го признавах дори пред себе си. Въпреки това се откроявах като различен. Движех предимно с момичетата от класа и заради тази моя различност отнасях много подигравки всеки ден , които аз преживявах много трудно , понеже съм доста емоционален човек. Приемам всичко много навътре и трудно преживявам. За съжаление и вкъщи не намирах спокойствие. Баща ми има проблеми с алкохола и всеки ден ставах свидетел на безкрайни скандали между него и майка ми , понякога придружени и от физическо насилие. Стомахът ми се свиваше всеки ден , когато чувах , че той се прибира от напрежение , дали отново ще е пиян. Минаха много години , нещата вече стоят по малко по-различен начин. Скандалите между нашите вече не са толкова чести , а и аз не ги изживявам по същия начин. Не се връзвам толкова и на обидите от хората , но все още ми е трудно да преглъщам тези подмятания , които чувам зад гърба си като ходя по улиците на града. Но може би всичко това , което съм изживял през детството ми , ме направи доста затворен , ужасно притеснителен и много страхлив. След седми клас заминах за Благоевград , приеха ме в езикова гимназия там. За съжаление и там положението не беше кой знае колко по-различно , отнасях много подигравки , докато ходех по коридорите в училището. Всеки ден ходех с напрежение на училище , а разни извънкласни дейности се опитвах да пропускам , отново от страх и притеснение , че ще бъда подиграван от другите. Завърших гимназията още миналата година , имам планове за кандидатстване в чужбина , но понеже не успях да се организирам миналата година и не знаех какво точно искам да уча , пропуснах годината. Реших 3 месеца да поработя в един хотел тук в Банско. Мисля , че и колегите ми ме намираха за малко странен , понеже не си правя такива груби шеги , каквито те си правят , не говоря толкова ( трудно се отпускам пред непознати ) и много се притеснявам. Но в крайна сметка горе долу добре вървяха нещата , въпреки че всеки ден ходех с напрежение на работа. Това напрежение като че ли ме е съпътствало винаги. Майка ми попринцип също е много притеснителна и по същия начин приема всичко много тежко като мен. Може би е нещо наследствено или не знам... Дано това да е достатъчно за мен , сега да премина към съществения проблем. Така се случи , че не успях да завържа силни приятелства тук , просто се чувствам ужасно различен от другите хора в този малък град. Затова се дистанцирах много от всички. Имам само 2 приятелки , и то приятелки е доста силно казано , но понеже те са единствените , така ги наричам.. И с двете се познавам още от детската градина , споделил съм им за моята ориентация , споделям им доста неща за себе си , но не сме постоянно заедно. Те са студентки в София. Понякога не се чуваме със седмици. Дори когато имам проблем и им звънна плачейки , бързат да ми затворят телефона. Виждаме се рядко и аз не мога да определя точно приятели ли сме , или просто близки познати , но както казах , нямам си друг ... Започнах да намирам утеха от самотата в онлайн пространството. Там започнах да си пиша с много хора , дори без да ги познавам , в последствие се запознах и с много хомосексуални като мен и общувам с тях. Не знам как се случи , но се привързах и даже май се влюбих в един мъж , с когото се запознах в интернет , без дори да съм го виждал. Аз от малък съм с доста развито въображение , обичам да си фантазирам и постоянно се въртяха разни роматични сцени с него в главата ми , помислих си , че той е мъжа на живота ми , а далеч не е така. Миналия месец разбрах , че той всъщност е женен , има и дете. Осъзнах какви всъщност са били неговите намерения и това ме съсипа. Мисля , че изпаднах в депресия , защото от тогава чувствам постоянно напрежение , дори и когато съм си вкъщи сам , вечер заспивам трудно , будя се през нощта , сутрин се събуждам рано , а от последните 2 седмици насам направо имам чувството , че живея в някакъв ад. Едно момче ми каза , че е много хубаво човек да има приятели , да споделя , да излиза и да се забавлява , защото ако тъиш всичко в себе си можело да се развие шизофрения. Аз изобщо не бях запознат с тази болест и не знам кой дявол ме накара да отворя и да започна да чета в интернет за нея. От тогава започнах да си внушавам , че имам някои симптоми. Една нощ сънувах кошмар и като се събудих в тъмното ми се привиждаше сянка на мъж , сякаш идва към мен. Стреснах се , веднага включих нощната лампа и телевизора , от тогава всяка вечер спя на нощна лампа и телевизор , но въпреки това усещам някакъв ужасен страх вечер. Непрестанни мисли , че полудявам , са обзели главата ми и не ми дават покой. Постоянно чета в интернет симптоми на разни психични заболявания и се намирам в тях , след което се стряскам още повече. Днес докато четях една статия пред компютъра , в периферното ми зрение се появи нещо като светкавица за секунда и пак изчезна. Започнах и за това да чета , четох , че можело да бъде халюцинация , или илюзия. Постоянно се заглеждам в земята , за да видя дали няма да започна да халюцинирам и от толкова заглеждане и внушаване , че съм болен от нещо , вече имам чувството , че наистина ще полудея. Вечер като се легна от страх не мога да си затворя очите , постоянно се ослушвам и оглеждам , или пък си мисля , че някой ще влезе докато спя и ще ме убие , въпреки че знам , че няма как да стане. Може да звучи смешно или нелепо , но наистина е ужасно неприятно. Друго , което ме притеснява е това , че си говоря сам. Ама наистина си говоря сам , дори си и отговарям , но аз осъзнавам , че си говоря само и единствено със себе си. Не чувам гласове , нито нещо такова , просто си казвам например '' Какво да облека днес , ето това '' '' Не , глупости , как ще облечеш това , сега е пролет '' '' Да ,да , може би по-добре да облека това '' Ето такива неща , размишлявам си на глас. По принцип до сега това никога не съм го разглеждал като проблем , даже напротив , помага ми да систематизирам мислите си , въпреки че понякога дори споря със самия себе си. Провеждал съм няколко онлайн сеанси с психолог и той ми каза , че това е нещо , което се случва в главата на всеки човек ,а при мен се случва на глас , понеже по този начин (като си говоря сам) компенсирам липсата на приятели. Но когато прочетох в интернет , че и това може да е симптом на шизофрения , изпаднах в паника. По принцип мисля , че си падам малко хипохондрик. Миналото по едно време по същия начин си набивах филма в главата , че съм болен от рак , след това пък друго беше. Често се случва някаква обсебваща мисъл да заседне в главата ми и да не иска да излезе от там седмици наред , както е и сега. Всички около мен ми повтарят '' стегни се '' , '' нищо ти няма '' , но аз пак не спирам да си мисля и от 2 седмици насам не спирам да изпитвам този страх вечер като си легна. Аз още от малък имах много проблеми с това да спя сам и мисля , че си е останало и до ден днешен. В Благоевград бях на квартира с едно момче и докато бяхме заедно , нямах проблеми , но от 11 клас се изнесох в отделна квартира сам и тогава също заспивах със страх вечер , на пуснати лампи и телевизор. Както споменах , имам голямо въображение и си набивам разни филми в главата.. отдава ми се да влизам в роля (доста хора ми казват да запиша актьорско майсторство , защото съм доста добър в това да се филмирам , хаха) При мен проблема е , че като че ли се вманиачавам в тези неща. Преди време ме заболя корема в дясната част и веднага реших , че това е апендицит (понеже не съм опериран). Цял ден не спрях да лежа в леглото и да си мисля как ще легна на операционната маса , какво ще ми правят , какво предстои , как ще стане някаква грешка по време на операцията и ще умра. В крайна сметка братовчедка ми дойде , даде ми едно хапче , легнах , дремнах и болката в корема ми мина... А аз едва ли не вече бях готов да легна на операционната маса от мисли , че това е апендицит. Мисля ,че споделих достатъчно. Дано да не объркам и специалистите тук с моите глупости.. Хора , моля ви , помогнете ми! Дайте ми някакъв съвет .. помогнете ми да се реша и да действам , понеже съм доста нерешителен човек , а в момента се чувствам и емоционално нестабилен. Какво стана с мен? Завърших гимназията с отличен успех , научих немски и английски , какво стана с мечтите ми и амбициите да уча и да се махна от този град , да замина надалеч в чужбина и да започна един нов живот , да намеря хора като мен , да намеря приятели? В главата ми се въртят само диагнози като шизофрения , биполярно разстройство и подобни.. Опитвам се да се разсейвам като играя игри на компютъра , но не ми се получава.. не излизат от главата ми. Страх ме е ,че това може да е началото на някакво подобно заболяване. От 2 седмици насам не спирам да обмислям дали да отида до София да посетя психиатър , или психотерапевт , или пък и двете. За щастие имам възможност да си позволя да ходя до София и всяка седмица , ако се наложи и да провеждам психотерапия , ако знам , че ще помогне... Иска ми се да избегна лекарства , но ако отида на психиатър , той 100 % ще ми изпише някакви. От 10 дни пия Глогмента и Валерин , както и Невролаксин ( които са изцяло на билкова основа ) , но не усещам особен ефект. Моля , помогнете ми! Дайте ми някакъв съвет/насока , или пък дори критика отправете .. Искам просто да живея нормално и да се наслаждавам на живота без такива ужасни мисли в главата ми. Или ако не мога да ги премахна напълно ,поне някак си да се науча да ги контролирам. Знам , че има много какво да се работи по моето мислене и по това да контролирам емоциите си , мисля че трябва да променя и много неща в себе си (включително и неправилния начин на живот) , трудно ще ми е , но съм готов да го направя. Ще общувам с хората и насила , ако се налага , ще спортувам ( винаги съм мразил спорта ) , ако ще помогне. Не искам повече да живея в страх , притеснение , и безпокойство. Знам , че историята е доста дълга (за което се извинявам) , но ще бъда безкрайно благодарен на всички , които ще отделят от времето си да прочетат и ако решат да оставят мнение! Моля ви , помогнете ми!
  10. Здравейте ! Много ще съм благодарна ако ми помогнете . Наскоро направих 20 години. За мое нещастие рожденния си ден го прекарах в рев.. Лятото започна всичко при мен ,получих първата си ПА . След това последва хипохондрия,непрекъснъто ходене по доктори и нищо..напълно здрава съм. Този период отмина за сметка на ОКР . Тогава се справих сама и всичко отмина. На Коледа ми прилоша по път и аз се изплаших да не се повтори целия ад от лятото и да.. Премерих си кръвното и беше леко повишено ,но аз се изплаших да не получа нещо.. отидох до личната. ,направи ми кардиограма и ми каза,че на мен от кръвно няма какво да ми стане. Забрани ми да си го измервам . Проблема е,че имам грозни картини в ума-как ще умра или как ще получа нещо и супер много се измъчвам! АД не искам да пия. Всеки ,който попитам ми се смее ,че с тези кг и на тая възраст съм смешна да говоря за кръвно! Знам,че никой не е вечен,но аз съм млада и не ми се умира ..имам толкова мечти и планове,а страха ме парализира. Умира ли се от тази страхова невроза
  11. Здравейте, вече незнам към кого да се обърна. От началото на тази година започнах нова работа, там попаднах сред много лоши хора. Колегите ми нито ми помагат, нито разговарят с мен, а само седят и ми гледат сеира как ще се изложа. Аз съм много емоционална и затворена и от това притеснение на работа от няколко месеца не се чувствам добре. Постоянно ми е свит стомаха на топка. Трудно преглъщам, плаче ми се постоянно. Дали не съм в някаква депресия? Да не би да полудявам? Не искам да ходя по лекари, които е възможно да ми изпишат антидепресанти.
  12. Здравейте, аз съм жена на 28 години. Имам следния проблем, ужасно ме е страх от кръв, не ми става лошо, но изпадам в паника като видя кръв някъде, че ще се разнесе по неведоми пътища и ще се заразим всички вкъщи с хив или хепатит. И преди съм имала страхове, доста натрапчиви, но с тях се справих и сега дори ми е малко смешно как може да съм се страхувала от тези неща. Всичко започна преди няколко месеца, видях кръв във входа, някой се беше порязал може би и полудях, как детето ще стъпи там, ще излезне навън, ще падне, ще се удари, ще има рана, я която някак ще попадне от тази кръв и ще се зарази с нещо ужасно и смъртоносно. Изчетох всичко за петната от кръв, научих кой вирус за колко време умира изсъхнал на повърхност, започнах да трия постоянно обувките с белина. Лошото е че зпаочнах да се вглеждам в ръцете на продавачките в магазините дали нямат рани някъде, случи ми се да изхвърлям неща, защото продавачката имала рана на ръката. Почти спрях да излизам, защото само се вглеждам в улицата и все виждам нещо, което ми заприличва на кръв. Не знам как, но тези неща ме намират, каквото мисля, това се случва някак. Преди две седмици излезнахме с детето и на прибиране на тротоара имаше игла, веднага започнах да мисля кой болен наркоман я е използвал, къде се е търкаляла и т.н. Днес исках да ида до мола, отидох там в супер настроение, като доста пъти премислих че там няма как да видя нещо, което не ми харесва, но ето на, паркираме колата, тръгваме с детето и една жена пред нас се чисти от кръв и покапала по пода на големи капки. Направо се сринах. Отидохме до един магазин, аз започнах да мисля как някой ще настъпи, ще разнесе, ние ще минем през кръвта и ще си я занесем вкъщи.... Само един магазин видях, взех детето и се прибрахме. Изчистих отново обувките с белина, и стъпката пред вратата. Не мога да се успокоя, чак така не съм полудявала май. Не мога вече да живея така, омръзна ми от този страх и май не е страх да не умрем, не го мисля поне, страх от болестта или от възможността за такава. Много съм го мислила от къде идва този страх, но така и не разбирам. Болестите се лекуват, ако не се лекуват се поддържат, пък детето е имунизирано за някои неща, други са лечими, само хив не е, но шанса от заразяване с него е минимален. Също така съм медицинско лице, работила съм с кръв и не ме е било толкова страх. Вярно винаги съм била предпазлива, но не чак толкова параноична. Пръскала съм се с кръв, по погрешка, без последствия. Опитвах разни техники, за преувеличаване на проблема, за задаване на въпроси до колко истинно е това, което мисля и как бих се чувствала ако не го мисля, но имат временен ефект. После пак виждам нещо и страха се връща. Не искам да ходя на психолог, всъщност искам, но нямам физическо време, няма как да оставям детето. Другото е че в града, в който живея е доста неконфиденциална информацията. Искам да се преборя с проблема и ще съм много щастлива ако някой ми даде полезни съвети.
  13. Сутринта докато медитирах усетих , че ме споходиха прозрения, които решх да споделя с хора от групи във фейсбук. Ще споделя текста тук, защото под него имаше коментар, който ме размисли, и като ме размисли, съответно ме боцна един страх... и взе да си човърка там, че не ми дава мира. И така: "Благодаря ти Боже, че ми даваш начини да прозра собствените си (не)съвършенства...Боже благослови делата ми....Когато бях малка ходех на църква. Събличах ума си от всички злободневни мисли и оставах с Бог. Благодрях му, исках прошка и молех за желанията си, за помощ. Бях добра, смирена и си обещавах да бъда по-добра, но това, докато излезех от църквата. Тогава отново ме повличаха стихиийте на ума, на егото, на страстите на деня, и грешките се пвотарятха и повличаха нови след тях. Чудех се защо е така , защо не мога да бъда като тази мен, в църквата, там сред божественото. Сега разбриам, че да бъдеш тази Тя, трябва да сложиш цървката в теб, с дргуи думи да имаш Бог в себе си...само тогава грешките са поправими, самот тогава пътят се разстила като кълбо пред теб и ти вървиш напред, вместо да витаеш като заблудена муха в пластовете на его, страхове и малки страсти... Как го постигнах ли??? Много труд, усилия и воля за просветление през болката. Паданията и ставанията бяха много, нараняванията бяха много.. можеше да ме убият ако нямах Бог в себе си... но аз Го имах, дори без да го осъзнавам.. сега отново Го осъзнах и пътят става все по-хубав, все по –лесен... " Коментарът беше: Този Бог, за когото споменаваш, не е ли по-скоро собствената ти съвест?! Имаш добра ценностна система и това ти помага да бъдеш по-близо до Бог, който е над нас и вижда това. Не те анализирам, прост написах какво мисля. Хубав ден! Моят отговор: По-скоро го пречупваш през собствената си ценностна система.. Хубав ден и от мен. Мнението на коментриащата първо ме върна към старите травми на осъждането и самоосъждането - ти мислиш ли, че си на правилния път, въобще ти мислиш ли, че си права? После се замислих за празната и тъжна гледка на религията по този модел на Бога отгоре, който ни е определил съдбата и седи и гледа как се гърчим там долу. И в крайна сметка ние- едни изпразнени от смисъл същества, с ум, психика и сърце, но без жива енергия. Явно коментиращата или сама търси пътя си, помислих си аз, или е лична нападка, но веднага исках да защитя в себе си позциите си. Върнах лентата назад веднага, колко много съм постигнала в работата си със себе си, как се научих да прощавам, да приемам, да обичам, да си давам. Нищо от това не съм научила от сухите учения на тираничен бог, подплътени от страх и вина. После се замислих, дали наистина моята съвест не се е насочила към удобно за мен учение, защото премахнах границите и бариерите, които ми пречиха, на полсушното момиченце, опитвайки се да омилостиви Господ и да му се хареса, за да я обича той. Дали наистина не съм си тренирала сърцето , ума и душата да мисля така, както ми е удобно, и както се тренира съзнанието чрез позитивни афирмации. Но пък от друга страна, по същия начин ми закодираха ума и съзнанието предния път в сектата, през страха и вината, без аз да съм достигала до тези заключения. Усетих, че тази вина витае някъде в мен, гласът на супер егото, на родителя, който ти казва, че не си достатъчно добър, че за да бъдеш мъдър, трябва да бъдеш полсушен и в коловоза. И тази деструктивна мисъл, особено се засилва при едно чувство за изоставяне и отхвърляне, в което се намирам в момента, тъй като приключих един красив романс. И въпреки, че се движа напред с усърдност, едно такова малко камъче като този коментар е способно да обърне каруцата. Тук бих искала да споделите вашето мнение. Осъзнавам, че коментиращата може да е също търсеща или все още неосъзнаваща, макар че комнетарът ми беше в група за Разговори с Бога, по книгата на Уолш, а там по никакъв начин не се описва Бог като горе в небесата, а напротив - Ти си Бог, част от него и Той част от Тебе.
  14. Мъдрите писания казват, не трябва да живееш в очакване на нещо, защото крайният резултат може да те разочарова, но трябва да живееш със страст. Ето това е другата моя голяма дилема и травма. Сектата години назад ми поряза страстта за живот. Всичко светско беше погрешно и низше, грешно и греховно и отдалечаващо от Бога според тях. А тъй като моите човешки страсти ме бяха довели до тази секта, и до това наказание, умът и съзнанието и тялото ми го възприеха като всяка страст, всеки порив за живот е погрешен, всичко престана да има смисъл. Те взеха тази част от мене и ми я прерязаха, както се прерязва вена, откъснаха ми желението за живот, и аз започнах да водя псевдо живот. После дори и да осъзнавах какво се случва с мен, не можех да преработя наново тези базови подъсзнателни промени извършени в моето подсъзнание без моето съгласие и против моята воля. Исках н якак си да си върна старите понятия, разбирания и страст за живот и не мо жех, всякаш се опитвах да си зашия откъснаѝт крайник, но колкото и да го шиех, той просто висеше безжизнен на останалата част от тялото ми , но не беше част от него. Чак сега разбирам какво са ми взели. Днес четох за страстта. Пишеше така: ‘Страстта е е устремът, подтикващ ни да израизм своята истинска същност. Никога не отричай страстта, защото това означава да отречеш Този който си и който наистина искаш да бъдеш. Убиеш ли страстта, убиваш Бога. ..Дори и според светските представи е така – ако не низпитваш страст, все едно не си жив.‘ Точно описание на моя живот за повече от 10г., псевдо живот без страст. И все още преживявам тези останки от това гибелно време, все още чувствам неудобство, нерешителност да изпитвам страст към нещо, недай си боже плътска страст. Все още се оглеждам притеснено през рамо да не би да ме налегне главоболието и ступорните или тревожни разстройства, които ме държаха по дни и седмици. След толкова години ходене по мъките, това толкова се е врязало в съзнанието ми, че още ми е много трудно да мисля нормално, да изпитвам наслада от постиженията си, радост и удовлетворение от себе си. Та, да не се живее в очакване пишат мъдреците. Може би това има преносно значение, но питам аз, как да не живеем в очакване? Нима не можем да имаме очкавания от живота или стремежи? Или това са две различни неща?? Например не може да не мечтая да срещна мъжа на мечтите си, или да намеря работата, която да ме прави щастлива, не мога да нямам такива очаквания. Ако живея живота си без очаквания, не би трябвало да се стремя към нищо. Как да живея без очаквания, но със страст? Да правя нещата , които обичам, но без да се стремя към нищо, без да очаквам? Вие как мислисте?
  15. Много интересно мнение от един от форумите. Аз пък мисля,ч е молитвата не само че няма нищо общо с очакванията, а дори е противоположна на тях. За мен молитвата се състои само в благодарност към Бог. Ако все пак нещо поискаме, то е казано какво точно в господнята и в добрата молитва: - Хляба наш насъщний, дай го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго, и изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги. Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост. Живота си, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ни и съдействай ни да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина. Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята. Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със силата Си, да успяваме в живота си. Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си, да ни е вечен закон. Можем ли да имаме очаквания към Бог за тези желания? Или от нас зависи доколко ще приемем всичко това...
  16. Надявам се да задавам въпросите си на правилното място. От 6 години съжителствам с един мъж. Но той има проблем с алкохола, който се задълбочава все повече. Освен това е доста агресивен, когато пие, а той пие по 5 дни денонощно, после се възстановява и пие диазепам... до следващата серия и така... За тези 6 години преживях много. Два пъти в годината ме гонеше и после ме обвиняваше, че съм изчезвала по собствено желание и съм ходела при някой друг. Да, не споменах, че е много, много ревнив. Абсурд беше да отида сама до някой магазин или където и да е. Отказах се да си слагам грим, защото питаше заради кого го слагам. Не ходя на банкетите на колектива, въпреки че сме само жени, защото съм детска учителка. На последния банкет, който си позволих преди 3 години, дойде, изкара ме навън и ме наби. Децата му ме уважават и се разбираме, те вече са големи. Но моите деца успявам да видя веднъж в годината...По-често не мога да го накарам да ходим, а сама не ме пуска. Другпто, което ми тежи- все за нещо ме кара да се чувствам виновна, все нещо не съм направила както трябва. Прибирам се със страх, дали пие, дали не е измислил нещо ново, за което да съм виновна. Напоследък все повече пие и не работи. Аз плащам сметките, заеми... Преди месец вече не издържах. Беше пиян, пак каза, че трябва да се изнеса. И този път се изнесох, отидох при майка си за една седмица. После се върнах в неговия град, намерих си квартира и се скрих... докато съм в отпуск. Той ми се обади, отидох да говорим. Пак беше пиян. Молеше се да му дам още един шанс, щял да спре да пие, но не можел да си промени характера. Видях, че ми е изхвърлил всичко мое (не за пръв път- преди ми беше изгорил дрехите), заложил ми велоергометъра... Тръгнах си... И сега ужасно се страхувам. Разбрах, че обикалял по центъра да ме срещне. Не мога да се крия вечно, от 1.09. съм на работа и той го знае. Ще дойде там. Или ще има скандал...добре, ще извикам полиция. Ами ако е трезвен...и започне да ме моли... Какво да правя? Жал ми е за него, но пък ако продължи бавно да ме убива...Работата ми е нервна, в къщи нерви...няма да издържа дълго. Подозирам, че проблема му с нервите е шизофрения, такива сценарии си съчинява...и им вярва... Посъветвайте ме! Как да се справя с това? Трябва ли да му давам пореден шанс?
  17. Можем ли да разглеждаме едно заболяване като наш приятел и лечител? Като един добър вълшебник, който обаче си служи с малко особени фокуси, за да ни накара да му обърнем внимание, защото има да ни каже нещо много важно. Опитайте се само за момент, докато четете тази статия да си представите, че вие притежавате чисто от внушението съзнание, че заболяванията са врагове, с които медицината се бори. Понякога побеждава, а друг път губи свещената война с болестите. Представете си, че вие никога не сте чували, че „заболяване” е нещо лошо, с което трябва да се борим. И ето аз се появявам пред вас, като „асистент-вълшебница” на фокусника наречен „паническо разтройство” /просто име, което вълшебника си е избрал и то не означава нищичко за вас/ и ви съобщавам, че той е ваш приятел. Вярно, че ви причинява ред неудобства: сърцебиене, световъртеж, задушаване, треперене, ужасен страх, паника, загуба на контрол и още ред други, но въпреки това аз твърдя, че той е ваш приятел. Нещо повече, възнамерявам и да ви го докажа. И ето ние седим в една стая с вълшебника „паническо разтройство”. А той, който при други обстоятелства е толкова смел и прави живота ви ужасен, сега просто се е скрил в единия ъгъл на стаята, изчервил се е и дори не поглежда към нас. Аз ви окуражавам да забележите колко е смутен и уплашен самият той и ви предлагам да го поканите да се приближи по-близо до нас. Каним го, а „паническото разтройство” се свива още по-уплашено в ъгъла. Ние с вас се смеем на този страхопъзльо, а той сякаш аха, аха и ще се разплаче. Смиляваме се и започваме нашия си разговор, така сякаш него го няма в стаята. В статията Трансформация на отрицателни емоции в здраве и жизненост говорихме за един подход, при който, когато усетим, че сме обхванати от отрицателни емоции, ние ги предизвикваме и се стремим да ги увеличим. Когато направим това те като по чудо изчезват. Опитайте да направите същото и с вълшебника „паническо разтройство”. Когато сте напълно спокойни, весели, радостни, опитайте да предизвикате паническа атака, ако се появят някакви леки симптоми за нейното настъпване /фокусника ни казва, че е с нас, обажда ни се, например започваме леко да треперим/, усилете тези симптоми, треперете повече, можете ли да се разтреперите толкова силно, че да изглежда сякаш танцувате из стаята? Ами потанцувайте, танца е трепет. Това, което е сигурно, че ще се случи, ако си направите този експеримент е, че фокусника ще се скрие в ъгъла на вашето съзнание и колкото повече се опитвате да го предизвикате да се появи, той толкова повече ще се свива, докато не заприлича на малка точица. Спомняте ли си как като малки деца, преди да станем с някой най-най-добри приятели първо трябваше да се сбием, да си поожулим колената и лактите, после да изядем и пердаха от родителите, за това, че се бием със съседските деца, като хулигани. И накрая след като всичко утихне да станем „приятели за цял живот с вчерашния враг”. Децата са мъдри, последвайте примера им. Предизвикайте паническото разтройство на двубой. До днес винаги той ви е побеждавал, сега вие се изправете пред него и му кажете: „Хей, я ми ела тука!” Какво мислите ще се случи? Няма да дойде! Но вие няма да спрете до тук, ще се приближите до този пакостник и ще се опитате да станете приятели, след като той отказва да влезе в битка. Бъдете нежни и внимателни с фокусника, защото както се вижда той е емоционален, чувствителен и много уплашен. Попитайте го какво иска да ви каже, какво не е наред, защо се появява винаги в най-неподходящия момент и ви хвърля в избора: „Бой или бягство.” Мълчалив е и срамежлив, нека аз неговата асистентка да говоря вместо него. Реакцията „бой или бягство” е динамика, това е динамична реакция, тя подтиква към движение, към действие. Което и да изберете – боя или бягството и в двата случая ще ви се наложи да се пораздвижите и то сериозно. Я да видим от колко време сте се заседели у дома, пред компютъра, в офиса или някъде другаде, където сте само статист, статист в собствения си живот? Природата, Вселената, не търпят статиката (от гръцкото στατός, „неподвижен”; състояние на покой в даден момент; противопоставяне на динамиката, движението, развитието). Ако обърнете внимание на Природата и на нейните закони ще забележите, че в нея кипи непрекъсната динамика, движение, развитие. Динамика е дял от класическата механика и се занимава и изучава причините за възникване на движението на материалните тела в зависимост от приложените върху тях сили или казано по друг начин, динамиката описва тяхното изменение под въздействието на сили. След като имаме тези две определения, които са част от закони, според които работи Природата, нека отново да се върнем на сприятеляването с фокусника „паническо разтройство”. Какво иска да ни каже той с тези панически атаки, които ни причинява? И които ни карат да избираме „бой или бягство”? Заменете тези две думи с думата „динамика”. Получава се „динамика или динамика". Ето че започваме да се сприятеляваме. "Здравей паническо разтройство, ти дойде, за да ми кажеш, че съм станал статист в собствения си живот. Не ти ме затваряш между тези четири стени, не ти ме караш да избягам от откритото пространство /обикновено клаустрофобията и агорафобията вървят ръка за ръка/. Аз станах статист, а ти се появи, за да замениш статиката с динамиката. В действителност ти ми помагаш да живея – активно, динамично и с цялата сила и страст, на които съм способен/а. Благодаря ти! Ти си моя най-добър приятел. „ Ето, че станахте приятели. Естествено никой не пожелава да се отърве от приятеля си веднага след като се е сдобил с него, а и фокусника няма да си тръгне току така. Напротив! Работата с новия ви другар тепърва предстои. А защо да не я наречем игра? Както вече казах Природата не търпи статиката, а нашите тела са умалени модели на Природата и работят по подобни на нейните механизми – принципи. Когато станахте статист в своя живот, вие подтиснахте Ци – жизнената енергия в организма. Ци обаче няма никакво намерение да си седи просто така и да не прави нищо, тя също така няма и къде да изчезне от вашето тяло. Обездвижването, отказа от излизане и разходки, спорт, катерене на планината, всичко това подтиска вашата Ци, жизненост, енергия. Когато твърде дълго една сила бива неизползвана, подтискана и затискана тя в един момент ще поиска своето. Енергията ще си пробие път и ще избухне в пълна степен. Как ще го направи? С някоя идваща в неподходящ момент и на неподходящо място паническа атака. Това е. Вашата Ци има важен ангажимент да ви държи живи и в динамично равновесие. И тя ще го направи въпреки вас. Подобно на земетресенията, които създават живота на нашата планета. Ако продължите да отказвате да се съобразите с Ци и с фокусника, паническите атаки ще продължават и продължават до момента, в който не решите да напуснете своята крайно неприятна роля на статист и не се включите активно в живота. Парадокс, но факт. Паническото разтройство ви подтиква към активни действия и активно участие в житейските събития. Избора дали да пиете лекарства, за подтискане на естествения лечебен процес в организма е ваш. Аз бих препоръчала спорт, йога, бойни изкуства, разходки, срещи с приятели и разбира се Nature therapy. Юлияна Шапкарова – консултант, природен терапевт Източник: http://www.sexnature.org/nature-therapy/panichesko-raztrojstvo-tvoyat-priyatel-i-lechitel.html
  18. Преди известно време, уж съвсем случайно, но всъщност не толкова, тъй като в Живота случайности няма, попаднах на информация за така наречените „мудри”. Първоначално се почудих какво ли е това, но типично за мен не изневерих на любопитството си и се свързах с човека, който беше писал статията. Оказа се една от най-хубавите „случайности” в Живота ми, тъй като отсреща беше една пълна с енергия и Живот жена, на име Тамара Караколева. Тя ме плени с думите, Живота и вярата си! В биографията й има няколко заглавия на книги, но вниманието ми бе привлечено най-вече от последната й, а именно „Мудрите”. Предлагам на вниманието ви част от книгата. Не бих могла да ви спестя толкова много истини, а и вярвам, че мудрите наистина действат, така че защо просто не опитате?! „…СПОРЕД ХОЛИСТИЧНАТА МЕДИЦИНА ние се разболяваме, когато не сме „цели“, когато по етични или други съображения се отказваме от нещо в себе си и това нещо се превръща в нашата „тъмна половина“, която отблъскваме, с която не искаме да имаме нищо общо. Докато не приемем съществуването на тази тъмна половина (сянката) у себе си, докато не я интегрираме и не започнем да обичаме себе си с всичко добро и лошо, което сме, ние ще боледуваме. Изцелението всъщност се състои в отказа да играем роли, в избора да бъдем себе си. Ако трябва да се борим с нещо, това не е болестта, а собствените ни навици, които придобиваме, без дори да се замислим за тяхната съвместимост с реалните потребности и възможности на организма. Истината е, че рано или късно ние се отказваме от собствената си уникалност, принуждавайки се да свикнем с неща, които не са ни присъщи (храни, напитки, алкохол, цигари, наркотици, козметика, норми на поведение и пр.). Само за да заслужим нечие внимание или да получим одобрение, ние пренебрегваме настойчивите сигнали на тялото си, игнорирайки дори инстинктите си за оцеляване. Ние се разболяваме, когато се отказваме от себе си. Затова и пътят към здравето минава през връщането към себе си, към онова, което ни е заложено по рождение. Болестта идва, за да удовлетвори някаква потребност. С осъзнаването на изконното ни право на избор – здраве или болест, започва пътят към изцелението. Животът е комплексен, ние също. Имаме своите потребности и всяка една трябва да бъде задоволена, все едно какво твърди обществото, семейството, религиозната общност, медиите, професионалната среда, приятелите, мирогледът, традициите, обичаите и всичко, което влияе върху нас. Никой не отрича необходимостта от норми и правила; липсата на норми и правила прави животът в общността невъзможен. Ние се съпротивляваме, когато правилата и нормите са ни наложени, без дори да ни ги обяснят; когато възпитанието не е тръгнало от нашата уникалност, за да ни приобщи към нормите и правилата на общността, а когато ни е налагало тези норми и правила с цената на всичко и задължително – без да се съобразява с нашата уникалност. Човекът е изтъкан от взаимоотношения, включително (или най-вече) със самия себе си и дали ще се вслуша в себе си, или ще живее по правилата и рецептите на другите, решава единствено той. На староанглийски думата за здраве е „холи“ – цял. Холистичната медицина разглежда човека като органична цялост. Според нея, за да сме здрави, трябва в оптимална степен да удовлетворяваме всички свои потребности, да интегрираме в себе си всичко онова, от което сме се отказали в името на морала или мирогледа си. Според холистичната наука „здрав“ означава „цял“, но и „щастлив“. Не е достатъчно да не сме болни; необходимо е да сме щастливи. Да сте се разболявали макар и веднъж по време на щастие? А да сте оставали здрави по време на нещастие? Само дето няма универсална рецепта за щастие и всеки трябва да я открие сам, защото всеки от нас е единствен, неповторим, уникален и това прави пътя към щастието и благоденствието единствен, неповторим, уникален. Няма значение с какво ще започнем пътя си към изцелението: със здравословно хранене, гимнастика или нещо друго. Важното е постепенно да прибавяме още и още: дишане, мудри, визуализация, мантра (утвърждение), осъзнаване, осмисляне, избор на философия, музика, цветове, цветя, кристали, танци, релаксация, разходки, религия, вода, аромати, билки, масла, храна, спорт, изкуство и т. н., и т. н., за да задоволим колкото се може повече от своите потребности, защото всичко въздейства върху всичко и всичко се ползва от услугите на всичко. Коя философия на здравето ще приемем, решаваме само ние. По света има достатъчно техники за изцеление, от които всеки може да избере тази, която най-точно му приляга. Важното е да осъзнаем, че подходът към здравето е комплексен и че никой друг не може да направи това, което ние самите можем да направим за себе си. Другите (вкл. официалната медицина) могат само да ни подкрепят в нашия път към изцелението. Но пътя изминаваме ние. У човека генетично е заложена система за профилактика и самолечение. Мудрите са част от тази система, както инстинктите и безусловните ни рефлекси. Ето защо не са необходими никакви специални познания, за да се възползваме от тяхното бързо и ефективно действие. МУДРАТА е енергиен жест, а енергията е носител на информация. Дали осъзнаваме или не, когато правим определен лечебен жест, всъщност ние отправяме зов за помощ. Мудрите са превключватели на енергията. Достатъчно е да допрем пръсти и енергията сменя посоката си, преминавайки от един меридиан в друг, за да достигне нуждаещ се орган или система. Правим го непрекъснато. Несъзнателно „затискаме“ болката, щракаме и барабаним с пръсти, без да знаем защо, кръстосваме ръце и крака, „заключваме се“ срещу уроки… Достатъчно е да задържим допрени пръстите си по-дълго, за да протече енергията трайно в указаната от нас посока и да започне лечебен процес. ЖИВОТЪТ е комплексен, мудрата също, защото тя задейства жизнената енергия. Към движението на пръстите може да добавим дишане, визуализация, мантра (утвърждение), осъзнаване, осмисляне, избор на философия, музика, цветове, цветя, кристали, танци, релаксация, разходки, религия, вода, аромати, билки, масла, храна, спорт, изкуство и т.н., и т.н. Всичко въздейства върху всичко и всичко се ползва от услугите на всичко. ВСЯКА МУДРА влияе върху хода на жизнената енергия, а действието на жизнената енергия е комплексно, макар че ефектът й се проявява най-бързо на най-болното място. След това се усеща подобрение и на другите ни „нива”, защото мудрите преразпределят и хармонизират енергията в организма. ЗА УДОБСТВО човек дели всичко на нива: физическо, емоционално, ментално (умствено), духовно, душевно и пр. Бедата идва, когато забрави да събере в едно това, което е разделил. Нещо повече, ние съзнателно пречим на частите взаимно да се интегрират и да заработят като цялост, обявявайки едни нива за висши, други – за нисши, а понякога дори отричаме съществуването на едни или други нива. Нивото е едно, все едно на колко порции, пластове или етажи ще го разделим. Ние се разболяваме, когато престанем да бъдем цели, когато не забелязваме или отричаме част от себе си, когато по някакви причини разкъсваме или се откажем от собствената си цялост. В природата обаче няма важни и неважни неща; в нашия организъм – също. Няма нисши и висши клетки, нисши и висши функции: всичко е в служба на всички и всичко се ползва от услугите на всички. Природата ни е създала като органични цялости, в които всяка частица има своята уникална и жизненоважна роля. Моделът на разположените една в друга матрьошки – всяка завършена цялост, която се побира в по-голяма цялост и помества в себе си по-малка, илюстрира сравнително добре процеса, който е неограничен и в двете посоки, а началото и краят му отдавна са се слели в безкрайния кръговрат на живота, в който няма малко и голямо, важно и неважно, горе и долу, вътре и вън. НЯМА ЗНАЧЕНИЕ заради кое „ниво“ ще изберем дадена мудра; тя въздейства едновременно навсякъде, защото нивото е едно: човекът е органична цялост от всичките си органи, системи, компоненти и „нива“. Опита ли се да раздели цялото, защото така му е по-удобно или по-лесно да го изучава и проумява, той всъщност се самоубива. Или поне наистина успява да се разболее. Свикнали сме да бъдем нечестни към себе си, да мислим едно, да говорим друго, а да правим трето и четвърто. Мудрите не се интересуват от нашия морал и мироглед. Всичко, което трябва да направим, ако наистина искаме да си помогнем, е да им позволим да си свършат работата и да включат собствените ни лечителски способности. Все едно е дали ще твърдим, че „такова животно няма“; мудрите действат…” Източник: Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица", из „Мудрите” на Тамара Караколева, http://ozdravey.alle.bg/
  19. Излишъкът от инсулин намалява нивото на кръвната захар. Ако при диабета нивото на кръвната захар е високо, при хипогликемията е точно обратното – то е ниско. При хипогликемията се наблюдава концентрация на глюкозата в кръвта около 50 мг/%. Нормалното ниво на кръвната захар е между 880 до 110 мг/%. Мозъкът не може да функционира повече от три минути без глюкоза. Прекомерната употреба на захар предизвиква свръхусилие на панкреаса, черния дроб, надбъбречните жлези, свързани с регулацията на нивото на кръвната захар. Необходимостта от допълнително секретиране на инсулин е резултат от прекомерната употреба на рафинирани въглехидрати, която прави панкреаса свръхчувствителен към инсулиновата продукция в тялото. В резултат на това панкреасът освобождава повече инсулин от този, който е нужен. Хипогликемията често е предшественик на Паркинсоновата болест. Рафинираните храни предизвикват свръхстимулация на панкреаса. Един от симптомите на хипогликемията е постоянният „вълчи” глад, особено за тестени изделия и сладкиши. Начинът да се постигне нормално ниво на кръвната захар е свързан с изключването на тези храни, които предизвикват рязкото, но краткотрайно повишаване на кръвната захар – рафинираната захар и тестените изделия, които трябва да се заменят с изобилие от пресни плодове и зеленчуци. Бързото изразходване на кръвната захар често е резултат от ударния ефект на кафето, пушенето и пиенето. Повишаването по този механизъм /тестени изделия, захар, кафе, пушене/ е само временно, след което цикълът започва отново. Тялото няма специфични нужди от рафинирана захар, неговите нужди от глюкоза могат да бъдат задоволени с естествени въглехидрати. Д-р Джейн Хангерфорд от Калифорния твърди, че такива резки спадове в кръвната захар могат да отключат психопатологични синдроми като „биене на съпругата”, „тормоз над децата”, депресии, самоубийства. Пърженето нарушава естествения баланс на мазнините и разрушава лецитина, необходим за баланса на холестерола и други масти. Когато естествените телесни защити отслабнат в резултат от неправилни навици на живот и хранене, тогава всеки слаб орган може да бъде увреден. Най-слабото място винаги се уврежда първо. ПРИЧИНИТЕЛИ НА ХИПОГЛИКЕМИЯТА Кофеин и теоброминКофеинът и теоброминът, съдържащи се в шоколада, често се дават за пример като причина за хипогликемия. Друг симптом на хипогликемията се смята, че е множествената склероза. Развитието на това състояние може да бъде прекратено с диетични мерки – особено с витамини и микроелементи, които трябва да бъдат приемани в огромни дози. Употребата на много захар води до понижаване на нивото на кръвната захар.Основната причина за функционалната хипогликемия е прекомерната употреба на тестени изделия от рафинирано брашно и захари. Рафинираното брашно увеличава натоварването на панкреаса, като го свръхстимулира да секретира огромно количество инсулин, който намалява нивото на кръвната захар под нормалното. Това може да се причини от леки закуски или „празни калории”. Понятието „празни калории” включва храни като захар, бяло брашно, бял ориз, захарни изделия и алкохол. Тъй като „п разните калории” съдържат съвсем малко или съвсем не съдържат хранителни вещества, нито пък витамини В-комплекс, нужен за метаболизма, лангерхансовите острови на панкреаса, продуциращи инсулин са свръхстимулирани. Инсулинът поема глюкозата от кръвта и я вкарва в клетките. Това намалява глюкозата в кръвта, а мозъкът е особено чувствителен към наличието на глюкоза, от която е зависим по отношение на енергията. Той самият не складира глюкоза, но другите клетки на тялото могат, а освен това те получават енергия и от мазнините за разлика от мозъка, който не може. Чистата захар се храносмила много бързо, глюкозата, която се получава при разграждането й в организма се превръща в пируват, който от своя страна се разгражда до топлина, енерегия, вода и въглероден диоксид. Тиаминът /витамин В1/ е нужен за окислението на пирувата. Ако пируватът не получи достатъчно тиамин и други незаменими вещества, тогава се образува твърде много млечна киселина. Тя може да се получи и от недостатъчна секреция на хормони от надбъбречната жлеза. Скорбялата се превръща в тялото в захар по-бързо, отколкото пълнозърнестото брашно, и затова предизвиква по-голяма нужда от инсулин. В кръвта трябва да има подходящо ниво на кръвна захар, за да може да функционира правилно. Безспорно е, че свръхупотребата на сладкиши води до ниво на кръвната захар под нормата поради свръхпродукцията на инсулин. Това може да звучи противоречиво, но е реален факт. СЛЕДСТВИЯ ОТ ХИПОГЛИКЕМИЯТА Неспособност за ученеД-р П. Дан от Оукпарк, Илинойс, изследвал 144 деца, неспособни да учат, и открил, че 78 % от тях имат хипогликемия. Д-р Сидни Уолкър от Ла Йола, Калифорния, открива, че 44 от 48 деца, неспособни да учат, трудно концентриращи се и внезапно избухващи имат заболяване, свързано с нивото на кръвната захар. Той ги подлага на диета без захар и богата на плодове и зеленчуци. Почти всички от децата подобряват поведението си. Най-вероятно причината за проблема е, че децата обикновено преяждат със сладкиши. НеврозаПри изследване на 700 средно невротични хора 600 са били с хипогликемия. Потискане на мозъчната функция.Тъй като мозъкът се нуждае от глюкоза за попълване на енергийните си нужди, ниската кръвна захар отслабва всички мозъчни функции, което води до потискане на всички метаболитни процеси в тялото. Настинки Хората с ниска кръвна захар по-често изстиват и заболяват от грип. Те имат нужда от повече време за възстановяване от инфекцията. КАК ДА ЛЕКУВАМЕ НИСКАТА КРЪВНА ЗАХАР ДиетаПълнозърнестото жито, семената и ядките трябва да са в основата на диетата. Семената и ядките трябва да се ядат сурови. Житото трябва да се готви. Сготвеното жито се храносмила два пъти по-бавно от суровото. Това е важно, тъй като така хранителните вещества се освобождават по-бавно в кръвта. СолИзбягвайте солта, тъй като прекомерната употреба на сол причинява загуба на калий от кръвта, което води до намаляване на нивото на кръвната захар, докато натрият се задържа. УпражненияУпражненията са важна част от лечението на хипогликемията, тъй като физическата активност помага за контролирането на промените в нивото на кръвната захар. БилкиКоренът от глухарче има доказан ефект спрямо хипогликемията при експериментални животни. Той съдържа инулин, а и е концентриран извлек от диетични влакна, чиято въглехидратна структурна единица е фруктозата. Служи като буфер за нивото на кръвната захар, при което се избягват резки и остри промени в него. Ролята на лакрицата /женското биле, сладък корен/ е свързана с увеличаване на ефективността на надбъбречните хормони, особено ако ниската кръвна захар е резултат от проблеми с надбъбречните жлези. Това помага на болния да преодолее надбъбречната недостатъчност, която може да поддържа подходящ електролитен баланс в тъканите. Ефектът от женшена върху нивото на кръвната захар е индиректен резултат от ефекта му върху целия организъм. Всяко вещество, подобряващо като цяло здравето на ниво клетка, ще има положителен ефект върху ниското или високото ниво на кръвната захар. Плодовете на хвойната и коренчетата на глухарчето са изключителни ефективни. Витамини и минерали Витамините са нужни за обмяната на въглехидратите. Витамин В1 е абсолютно необходим за оползотворяването на енергията от храната. Това е причината, поради която човек може да се храни достатъчно, за да надебелее и изобщо да няма енергия. Рафинираните храни не съдържат много от нужните витамини и минерали. Те трябва да бъдат заменени. ЛецитинПомага за изгарянето на телесните мазнини, помага на тялото да оползотворява мастноразтворимите витамини A, D, E и К. Лецитинът не се съдържа в рафинираното олио. СоковеСвежите плодови и зеленчукови сокове също са от помощ. Източник: Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица""Божията рецепта" на Гюнтер Поулийн
  20. Колкото и банално да звучи – позитивното мислене действително може да промени Живота ви. Предлагам на вашето внимание съкратен наръчник за Промяна на Живота: Приемете, че е възможно, вместо да си казвате, че не можете да се справите.Внимавайте и наблюдавайте непрекъснато своя вътрешен диалог. Вслушвайте се в своето тяло и емоции.Мачкайте негативните мисли както бихте направили с нахален комар.Заменете ги с позитивни мисли.Обичайте това, което вече имате.Бъдете благодарни за своя Живот и за даровете, които сте получили от него, за хората в него. Всеки ден, без изключение.Фокусирайте се върху това, което вече имате, а не върху това, което нямате.Не сравнявайте себе си с другите. Просто се вдъхновявайте от тях.Посрещайте критицизма елегантно. Но игнорирайте тези критици, които са негативно настроени към вас и живота по принцип.Виждайте лошите неща като благословия под прикритие.Виждайте провала като трамплин към успеха.Обградете се с позитивни хора.По-малко се оплаквайте, усмихвайте се повече. Представяйте си, че вече сте позитивен човек. Скоро след това ще се превърнете в този човек.Фокусирайте се върху този навик и пътят ви ще стане несравнимо по-лесен от преди.„Положителното отношение може да не реши всичките ви проблеми, но това ще предизвика достатъчно хора да го правят и точно затова си струва усилията.” – Херм Олбрайт Източник: Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"
  21. „Когато вече не сме в състояние да променим дадена ситуация, сме принудени да променим себе си.“ Виктор Франкъл За справянето с пр е нужна промяна. Някоя причина или комплекс от причини са довели психиката/нервната система до състояние, в което тя реагира по добре познатия ни начин - па, тревожност, сърцебиене, агорафобия... Първо трябва да сме наясно, че тази реакция на нервната система е добра за нас! Тя се проявява, за да ни покаже, да ни даде сигнал, че нещо не е наред и трябва да се вземат мерки; нещо да се промени, за да се защити цялото. Към цялото спадат физиката и психиката ни; чувства, мисли, органи, съзнание - всичко това изгражда нашето Аз. Съществува едно понятие „психосоматика”. Това е връзката между тялото и психиката. Едното винаги се отразява на другото - психичните проблеми водят до телесни симптоми, а телесните неразположения и заболявания - до промяна, изразена в нарушаване на психиката. Чрез пр и па ви се дава знак и възможност да промените живота си, за да навлезете в здрава хармония между тяло и дух. Да навлезете в хармония с вашите нужди. Не искайте да подтиснете симптомите! Не се надявайте симптомите да изчезнат от самосебе си! Щом веднъж те са вече проявени - или ще се проявят отново по същия начин, или ще изберат друг начин, с друга проява, за да ви накарат да обърнете внимание върху това, което ги е предизвикало. За да ви накарат да се промените. И така - нужна е промяна в досегашния ви начин на живот. Нека това не ви плаши! В процеса на промяна ще усещате сила и свобода, за които преди това не сте имали представа като усещания. Въпросът е какво и как да промените в живота си. Нервната система ви показва, че нещо трябва да се промени. Забравяте всичко останало и се концентрирате върху това - какво да променя, за да „си върна Живота обратно” и кое ме докара до това състояние. В този сайт и в книгата „Другото лице на паниката” Петя е дала нужните насоки за промяна. С тия редове аз ще се спра върху този неин цитат от „Другото лице на паниката”: „Често живеем чужд Живот.”. Някои с пр знаят кой или кои са проблемите им, водещи към бавно изтощаване на психиката. Други нямат представа или не са сигурни, а често знаем само част от личните си т.нар. „вътрешни конфликти”. ”Вътрешен конфликт” съществува тогава, когато нещо вътре в нас ни ”яде”; живеем с някакъв проблем, който за момента не успяваме да разрешим и преодолеем, а често дори не успяваме да си го изясним. С други думи казано, вътрешния конфликт е емоционален дискомфорт. Той е сблъсък между това, което желаем и това, което правим. Години наред живеем в този сблъсък, дори да е неосъзнат за нас. Години наред този сблъсък води до тревожност, нервност, подтискане на чувства, неудовлетворение от живота. Тия дни прочетох един пост в интернет по този повод: ”… да си разкъсван от вътрешни конфликти, които често са под прага на осъзнаването – т.е. не знаем между какво се разкъсваме, но това, което усещаме, е напрежение, безпокойство и обърканост. Например, конфликтът може да бъде между вярвания – от една страна смятаме, че трябва да сме толерантни и разбиращи към майка ни, която понякога буквално ни влудява, а от друга страна, много ни се иска да й кажем направо истината за начина, по който се чувстваме и мислим за нея. Така възниква конфликт между две противоположни желания – да си мил, разбиращ и прощаващ и това да изразиш своя гняв и неприемане открито. В поведението си се люшкаме между полюсите на милото, но неискрено общуване и нараняващата искреност в изразяването на нашите истински чувства, но последвана от чувство за вина. И това продължава докато не разберем, че невротичният конфликт не може да бъде разрешен по този начин – тези двете алтернативи не са истинските алтернативи, между които да избираме, защото нито една от тях не ни помага да усетим вътрешния покой.” Камелия Хаджийска Сега вие сте в капана на паническото разстройство. Рядко излизате навън, а това ви дава време! Време, през което можете да погледнете на живота си като на кинолента, като наблюдател, който е спрял бясното ежедневие и поглежда върху случилото се до сега. Използвайте това време! Не в терзания и навлизане в ролята на „горката аз, какво ми се случи и докъде стигнах”, а в поглед към себе си и досегашния ви живот. Поискайте да разберете какво ви е докарало до това състояние, а след като разберете - пристъпете към промяната във вас. Наблюдавайте, размишлявайте, чувствайте. Върнете се назад от детството ви до сега. Спомнете си важните неща от живота ви и хората около вас. Не пренебрегвайте нито една мисъл, нито едно чувство, което се появи! Появата им никак не е случайна. И знайте, че промяната не изисква задължително да станете други, различни от това, което сте били досега. Промяната също може да бъде да се приемете такива, каквито сте! При мен появата на па бе предизвикана от житейска ситуация, но дълбоко в себе си знам, че тази ситуация просто бе черешката на тортата. Ако не бе тази ситуация, нещо друго щеше да разруши бента и да стигна пак до пр. Или още по-нежелания за мен вариант - да продължа цял живот да живея с илюзията, че живея. При мен имаше натрупване. Нездравословен начин на живот, алкохол, желание към всеки и всички да съм добра, пренебрегвайки нуждата да съм добра към себе си, и още, и още.... Основното за хората с пр е неудовлетворението. Всъщност неудовлетворението е началото, което води до па и пр. Неудовлетворение от живота си, от себе си, от отношенията си. То може да е ясно осмислено, но може и да е подтиснато и неосъзнато. Хората се опитват да избягат от него чрез алкохол, честа смяна на сексуалния партньор, дрога. Но неудовлетворението остава и преминава в тревожност, а тревожността - в паническо разстройство. Доста четох и търсих в себе си и интернет причината за пр. Достигнах до извода, че не само при мен, а при повечето хора пр е свързано с отношенията родител/и-дете. Когато сме малки, нашият модел за поведение са родителите. При мен се е получило така, че въпреки явното ми и крайно неодобрение към характера на родителя, аз съм възприела точно неговия модел на поведение. С израстването си не съм успяла да се освободя и да премахна тази тежест - тежестта да действам по начин, който не харесвам; да мисля по начин, който в мен предизвиква силно негодувание; да се държа пред хората с маската на родителя, чието поведение съм разбрала, че все пак е печелившо, колкото и да е фалшиво. Не съм успяла да се освободя от живеенето на чужд живот - живота на по-властния ми родител. Всичко, което не ми харесва и не ми е присъщо - аз съм възприела като начин на живот в детските ми години и така е продължило дълги години напред. Как да бъда удовлетворена от живота си и себе си с този вътрешен дискомфорт? ”Генеограмата е диагностичен инструмент, който чрез графично изобразяване на семейни характеристики дава възможност да се правят хипотези как поведенчески и емоционални „модели”, несъзнавано усвоени от рода и родителите, влияят на развитието на всеки индивид.” При всеки от вас малко или много има усвоени от родителя модели. Открийте ги и преценете дали те отговарят на вашата същност или не. Дали те ви помагат, или ви тежат и създават напрежение във вас. От сърце ви препоръчвам да работите с психотерапевт! Радва ме, че от години в България вече има достатъчно добри психотерапевти! Аз стигнах до услугите на такъв едва преди месеци - години след като па за мен вече не са на дневен ред. Съжалявам, че не направих това по-рано. Защото някои свои черти и характеристики човек прикрива от самия себе си и само с насочващи въпроси от вън, от друг човек, може да стигне до дълбоките депа на своята същност. Изберете един психотерапевт, с който да ви е приятно да общувате и задължително, който не ви насочва към антидепресанти след като чуе, че имате па! За тия, които не са от София и им е трудно да намерят в града си психотерапевт - могат да използват услугите на друг по скайп примерно, или по ел.поща. Има достатъчно сайтове на психотерапевти в интернет. И ви моля, бъдете напълно откровени с психотерапевта си! Ако не сте - само ще загубите време и пари. Бъдете честни и със себе си, в противен случай няма да се получи нищо. Не искайте от себе си да бъдете други. Още от малки са ни възпитавали да бъдем по-добри, по-послушни, да се учим добре, да не протестираме, да бъдем такива и онакива. В повечето от нас възпитанието е довело до желание да сме идеални, перфектни. Впоследствие това желание и стремежа то да бъде постигнато, са ни карали сами себе си да насилваме или заблуждаваме в желанието да отговорим на изискваното от нас. Да пренебрегваме желанията и емоциите си, за да отговаряме на чуждите нужди и желания; да запазим маската, която слагаме пред хората, за да бъдем приети и одобрени от тях. Аз се оказах от хората, които не познават добре себе си. Човешкото егое доста коварно. То ни подлага всякакви капани, за да прикрие себе си и да ни кара да мислим, че това, което правим е най-доброто. Късметът ми бе, че по едно и също време срещнах човек, който е голям майстор по изграждане на психопортрети и малко след това започнах сеанси при психотерапевтка. До такава степен не се познавах и се самозаблуждавах през годините, че в началото отричах всичко, което чувах за себе си от човека, който срещнах. Той ми казваше директно, че аз съм податлива на чуждо влияние и мнение. Че имам нужда от хорското одобрение и по тази причина живея за мнението на хората, в желание да се харесам на хората. Казваше ми, че желанието да бъда добра в очите на тия около мен е водещо и определя това, което правя, говоря и мисля. Че избягвам конфликти, за да не се почувствам лош човек и т.н. Отричах. Почти всичко отричах, защото бях убедена в обратното. Мислех си, че този човек греши. Колкото добри чувства да имам към него, смятах, че преценката му за мен е грешна. След началото на сеансите ми при специалист обаче колелото се завъртя с пълна сила. Психотерапевтката ми не ми даваше готови сентенции за мен и моите черти на характера. Само ми задаваше въпроси. Въпроси, чиито отговори потвърждаваха оценката за мен, която вече бях чула от въпросния човек. Вече не можех да отрека. Веднъж по време на сеанс, психотерапевтката ми каза да си представя известна картина на художник. Тази, която ми хрумне на момента.Представих си една. След което последва въпрос: „Какво има в долния ляв ъгъл на картината?”. „О, не знам” - отговорих. „Добре, кажи ми какво има в който и да е от ъглите на картината” Не знаех, знаех само в центъра на картината какво е - това се бе запечатало в съзнанието и паметта ми. Дори нямах спомен дали изобщо съм виждала някога какво има по ъглите... Тогава тя ми каза: „Това е, Тони, живота и всяка ситуация в него. Трябва да успяваш да видиш цялата картина, не само част от нея.” Оттогава се опитвам да го правя. И съветвам всеки от вас да се опитва да го направи. Специално за пр имате нужда от детайлите! Аз победих па, но не съм приключила работата си по промяната в мен. Един от най-големите ми и с години продължили спорове с майка ми са на тема „какво ще кажат хората”. Това за майка ми е пътеводител в живота. Откакто се помня аз реагирам крайно против тази фраза и начин на мислене. Докато по време на един сеанс при психотерапевтката ми не разбрах, че без да знам, без да си давам сметка, с годините съм живяла точно по този начин. Живяла съм за хорското мнение, за обществената оценка за мен. Разбрах още нещо за себе си. Че имам големи задръжки да изразя агресията си, гнева си, яда си. Тая ги в себе си и това ми се отплаща по подобаващ начин - срещу мен.Толкова много, толкова дълги години за да не нараня някой, съм наранявала себе си. Не само това. С неизказаното ми несъгласие или неодобрение аз съм лъгала и себе си, и хората около мен. Живяла съм подтискайки себе си и заблуждавайки другите. Живяла съм чужд живот. Преди заключителната част искам да ви обърна внимание на един липсващ компонент при много хора - липсата на смисъл в живота. Има един термин ”логотерапия”. Според създателя на логотерапията „търсенето на смисъл е първична мотивация в човешкия живот и когато тя не е задоволена, човек страда. В един от линковете, които ще публикувам накрая, той се убеждава в силата на смисъла по времето на концентрационните лагери. Когато всички са били поставени при еднакви условия, но са оцелели тия, които са имали смисъл в живота си, смисъл да искат да оцелеят. Открийте своя смисъл! Имате нужда от такъв не само за справянето с пр, а и за цялото ви движение напред! Ето изводите, до които достигнах: За да съм наблюдателна и да забелязвам всяка част от „картината” - първо трябва да съм честна към себе си. Второто изискване е да следя какво правя, казвам, пиша, мисля; защо точно това и КАКВО ИЗПИТВАМ докато го правя. Същите въпроси си задавам и за хората около мен дори да са ми просто колеги. Това ми помага да разбера защо те говорят или действат по определен начин, което малко или много засяга и мен. Третото изискване е първите две да станат ежедневие, а нали първата крачка е половината пътуване, струва ми се, че лесно става автоматичен навик при условие, че не се успокоявам прекалено със свършена работа. И последно: Действие към промяна. „Значи съм зависима от одобрение! Кога е станало това, по какви причини? Някой ме е кодирал с „какво ще кажат хората”. Сега задачата е да махна този код от себе си. Как да направя това?”... (Или при някой от моето обкръжение: Той постъпва и говори така, защото изпитва нужда от моето одобрение; има нужда от това и онова.) Припомням ви, че промяната може да бъде наистина промяна в досегашното ви поведение и начин на живот, а може и да е само да се приемете такива, каквито сте, което също е промяна, при това съществена! Нещо, което ще ви бъде от помощ за промяната: Човек има пет основни потребности. Ще ги изредя, а всеки от вас, който има желание – нека прецени кои от тях при него са задоволени и до каква степен. Имайте предвид, че колкото повече е задоволена ВСЯКА една от тях – толкова вие сте по-близо до здравето и хармонията, от които имате нужда. Опитайте да си доставите тия потребности, които с годините сте пренебрегнали, за да достигнете до задоволяване от живота си. 1. „Принадлежност” е да си част от някаква група. Ние - хората, живеем в общество. Имаме нужда и потребност да бъдем в някакъв социум, да принадлежим към някаква група. Може да бъде трудов колектив, група, свързана с хоби, политика, житейска философия или вярване... За нас е важно да се чувстваме част от социума, да имаме социална принадлежност. 2. „Утвърждаване” е потребността да получим одобрение, похвала от други хора - близки, колеги, началници, непознати... Всеки човек има тази потребност независимо дали и доколко я осъзнава. 3. „Храна” включва не само яденето и пиенето. Към „храна” спадат и духовните храни като четене на книги, гледане на филми, театрални постановки, оперети; слушане на музика; разходки сред природата... 4. „Физически контакт”. Всеки дори да не го съзнава има потребност от физически контакт - да докосне някой, да помилва или бъде помилван, дори по време на масаж има пак физически контакт... Всичко, свързано с физически контакт, което ви хрумне спада към тази потребност. (Забелязали ли сте, че има хора, които избягват да се здрависват, да бъдат докоснати със или без повод?) 5. „Секс”. Надявам се всички знаете, че сексът е нормална потребност. И накрая няколко реда за агресията и гнева. Принципно те са масово отричани като нежелани и нездравословни. Но по-нездравословно е тяхното подтискане. Не ги подтискайте. В психотерапията има т.нар. ”здравословна агресия”. Това е, когато човек ясно и открито заявява себе си, своите желания или нежелания, своето одобрение или неодобрение. Има литература по въпроса как да изразяваме себе си по тактичен начин. Защо има такава литература? Защото много хора също като мен в желанието си да не наранят не изказват това, което наистина мислят и чувстват. И по този начин живеят живот на неизразяване, живот на чуждите нужди и интереси, живот на себеигнориране. Опитвайте се да изразявате себе си въпреки риска да нараните някой. Опитвайте се да изразите себе си по начин, който по-малко ще нарани отсрещния човек, но и няма да ви направи безгласна част от ВАШИЯ живот. Ако човекът срещу вас не ви приеме като начин на мислене, не се чувствайте виновни! Това сте ВИЕ. Покажете и изявете себе си без предварителни сметки на кого ще се харесате или не. Автор: Антоанета Маринова Източници:Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица" http://espirited.com...8F%D1%82%D0%B0/ http://blog.seminari.bg/?p=11 http://espirited.com...1/#comment-2755 http://fspeid.com/in...1174&Itemid=105 книги: http://espirited.com...BD%D0%B1%D0%B5/
  22. Факт е, че паническото разстройство ни откъсва от социалния Живот и това ни кара да се страхуваме, че никога повече няма да имаме възможност да живеем „нормално”, да правим нещата, които „нормалните” хора правят. То се явява своеобразна бариера, която ни пречи да почувстваме вкуса на Живота. Отдалечаването ни от социалното общуване много скоро ни кара да се чувстваме като „диваци”, когато сме навън и в нас тихичко се прокрадва мисълта, че действително не сме добре. Че действително „нещо ни има” щом се държим така… „налудничаво”. Така, не след дълго, всички се озоваваме в „омагьосан кръг”, от който дълго време не можем да се избавим. Но как човек би могъл да се пребори с нещо толкова обсебващо и парализиращо каквото е паническото разстройство?! Как се променя характер, граден с години?! Откъде е добре да започне Промяната ни?! „… Истината е, че това ще е най-трудното нещо, което сте правили досега, но си струва. Няма да е лесно, нито ще е бързо. Този, който има търпение и е постоянен, той ще успее. Това е все едно да се учиш отново да ходиш, да учиш отново да мислиш, да говориш. Това е едно ново Начало. Един нов Живот….” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Зная, че всички сте чували или са ви казвали „Мисли позитивно!”, „Вярвай!”, но и аз като вас не можех да обясня, че е почти невъзможно да го направиш, когато си в лапите на пр. Трудно е човек да мисли позитивно, когато има постоянна тежест в главата и гърдите, сякаш всеки момент се движи по ръба на припадъка. Бързам да ви уверя, че тази ваша реакция е напълно нормална. На всекиму би било трудно да превключи на „позитивно мислене” в това състояние. За да започне човек да мисли позитивно са нужни време, търпение и постоянство. Можете да започнете от нещо малко, но изключително мощно, което ще помогне да задвижите процеса на позитивното мислене. Можете да започнете с редовното практикуване на „Благодарността”. Използвайте често думата „Благодаря!” „… Всеки път, когато имате възможност, не пропускайте да благодарите за всичко и на всички! Винаги и във всяка ситуация намирайте повод, за да кажете „Благодаря”! Научете се да благодарите и за най-дребното в деня си. Благодарността е важно условие, за да промените вашето емоционално състояние и нагласа. Когато се събудите сутрин не бързайте да ставате или пък да подреждате задачите за деня си в план. Първо благодарете! Благодарете за това, че сте живи. Благодарете за това, че сте здрави! За последното се сещаме само когато вече ни боли! За всичко се сещаме, но… често, когато е късно. Опитайте да прекъснете този грешен мисловен модел, който всички ние носим в себе си. Благодарете за това, че близките ви са до вас! Ценете Живота! Имаме толкова много причини да благодарим, че сме ЖИВИ! Как иначе бихме могли да се докоснем до любовта, до страстта, до приятелството, до изкуството във всичките му форми! Аз съм благодарна, че съм жива всеки ден, всяка секунда от своя ден. Открийте нещата в своя ден, за които сте благодарни - дори най-дребните. Ако желаете, записвайте ги и вечер ги препрочитайте. Това още повече ще засили мощната вибрация на думата „Благодаря”…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Научно е доказано, че практикуването на „Благодарността” променя химията в тялото ви в посока освобождаването на хормони, спомагащи тялото и ума ви да са по-спокойни. Чувствайте Благодарност в сърцето си всеки ден и това много скоро ще редуцира стреса, натрупал се във вас и ще предопредели пътя, който ще ви отведе до така желаната свобода. Намирайте всеки ден време, за да помислите за това, за което сте признателни в Живота си! Може да е за това, че имате добро семейство, приятели, уютен и топъл дом. Може да е за това, че слънцето грее навън… Просто намерете своята причина и не пропускайте да Благодарите ВСЕКИ ДЕН без изключение!!! Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"
  23. Какво всъщност е позитивно мислене?! Всъщност то е нещо повече от мисли. То изисква не просто да мислим позитивно, но да говорим и да вършим нещата по позитивен начин. Без да правим тези три неща в комбинация, позитивното мислене не би могло да донесе ползите, които би могло всъщност да ни предостави. 7 основателни причини да мислим, говорим и да се държим позитивно Получавате това, което сте дали. Когато позитивни нотки изпълват думите, мислите и действията ви е много по-вероятно да ви се случат и позитивни неща в Живота.Ще се радвате на по-добро здраве. Позитивните хора са по-здрави и това е доказано научно. Още повече, хора, които все пак са се разболели имат по-големи шансове за бързо възстановяване.Ще се наслаждавате на духовен мир. Ще бъдете удивени от усещането за умиротворение, когато позитивното мислене стане ваша втора природа.Ще бъдете по-щастливи. Доказан факт е, че позитивно мислещите хора са по-щастливи от останалите, въпреки всичко, което им се случва.Ще станете по-добри в това, което вършите. Когато имате позитивна нагласа, умът ви ще функционира по-добре, което ще ви позволи да учите по-бързо и лесно. Хората ще обичат да бъдат около вас и ще се множат. Това е поради простата причина, че никой не обича да е в компанията на непрекъснато негативни хора. Усещането е като отрова, която се разпростира по цялото ви тяло. Позитивните хора са като лек за всичко и човек се вдъхновява от тяхното отношение и нагласа.Ще имате повече енергия. Позитивните хора са с доказано повече енергия, тъй като негативизма изсмуква много повече енергия от позитивизма.Как да се преборим с негативните мисли?! Борбата с негативните мисли и превръщането им в позитивни изисква концентрация и усилия. Нужно е да пречупим стария си навик – негативното мислене – и да формираме нов навик – позитивно мислене. Счита се, че са нужни 21 дена, за да пречупим или премахнем свой навик, така че защо не започнете да мислите позитивно още днес, за да се насладите на доброто в Живота ви, което ще ви донесе позитивното мислене! Източник: Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"
  24. Да мислиш позитивно се оказва все по-трудно в днешното напрегнато ежедневие. Доказано е, че то ни прави не просто по-щастливи, но и по-здрави. Има направени проучвания, че хората, които гледат оптимистично на нещата от Живота се радват на по-дълъг и по-качествен такъв. Ако гледате на Живота по-често от тъмната му страна – може би следващите съвети ще ви помогнат да промените тази своя нагласа. Използвайте силата на смеха! Да забележи човек забавното в различни ситуации е безценно умение. Ако си позволиш да посрещнеш негативна ситуация и да я пропуснеш през себе си със смях това със сигурност ще редуцира стреса от нея и ще подпомогне по-бързото възстановяване. „… Усмихнете се на деня и ще видите, че и той ще ви отвърне с усмивка! Смехът укрепва имунната система, стимулира отделянето на хормоните на щастието и премахва стреса, страха и депресията. Давате ли си сметка колко е важен той – особено за нас?! Зная, че не ви е до смях, но се старайте да намирате причина да се посмеете, всеки ден, без изключение. Ако е нужно дори – стимулирайте смеха си изкуствено, като гледате смешен филм или четете вицове. Смехът също освобождава натрупалата се, излишна енергия в тялото ни, така че: Смейте се често и от сърце, и нещата ще тръгнат във вярната посока…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Подбирайте хората, с които се заобикаляте! Има голяма доза истина в приказката – кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажи ти какъв си. Ако прекарвате повече време с позитивно настроени хора – дори само това ще окаже влияние върху вашата собствена нагласа към Живота… Обратното, общувайки предимно с негативни хора бързо ще ви превърне като самите тях и ще ви отчае от Живота. Обръщайте повече внимание на своите мисли! Да правите това от време на време в деня си ще ви помогне да спрете евентуално зараждащо се негативно поведение и характер и да успеете да го замените с позитивизъм. Както казва Хенри Форд – „Ако мислите, че можете да направите нещо или пък че не можете да го направите, сте прави и в двата случая!”. Неведнъж е говорено за ползата от позитивното мислене и колко е важно то не само за качеството ни на Живот, но и за нашето собствено здраве. Живейте днес и сега! Негативните мисли ни завладяват обикновено, когато сме фокусирани върху миналото или пък се страхуваме от бъдещето. Когато се фокусираме върху настоящето ние освобождаваме своите мисли, което ни позволява да мислим по-ясно и да бъдем по-позитивни. Имайте вяра, че нещата се случват по най-добрия възможен начин за всички! Винаги очаквайте добро! Самата мисъл, че нещо може да се случи по възможно най-лошия сценарий създава големи предпоставки това да стане. Според Закона за привличането – това, което мислим е това, което ни се случва… „… Фокусирайте се върху Живота, който искате да имате, а не върху това, което нямате. Мислейки колко ви липсва „нормалния” Живот, не правите нищо друго, освен да се отдалечавате още повече от него. „Това, за което мислиш, се увеличава!” Уейн Дайър Перифразирано - ако мислиш за това, което ти липсва – то каквото ти липсва - ще ти липсва ОЩЕ ПОВЕЧЕ! Т.е.: Не бива да мислите непрекъснато за пристъпите на паника и как да се „отървете” от тях…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Използвайте често думата „Благодаря”! Умението да виждаме и в най-лошата ситуация нещо позитивно ни помага да излезем по-бързо и по-успешно от нея. Така че… Бъдете благодарни за това, което имате и не се оплаквайте какво ви липсва… „… Всеки път, когато имате възможност, не пропускайте да благодарите за всичко и на всички! Винаги и във всяка ситуация намирайте повод, за да кажете „Благодаря”! Научете се да благодарите и за най-дребното в деня си. Благодарността е важно условие, за да промените вашето емоционално състояние и нагласа. Когато се събудите сутрин не бързайте да ставате или пък да подреждате задачите за деня си в план. Първо благодарете! Благодарете за това, че сте живи. Благодарете за това, че сте здрави! За последното се сещаме само когато вече ни боли! За всичко се сещаме, но… често, когато е късно. Опитайте да прекъснете този грешен мисловен модел, който всички ние носим в себе си. Благодарете за това, че близките ви са до вас! Ценете Живота! Имаме толкова много причини да благодарим, че сме ЖИВИ! Как иначе бихме могли да се докоснем до любовта, до страстта, до приятелството, до изкуството във всичките му форми! Аз съм благодарна, че съм жива всеки ден, всяка секунда от своя ден. Открийте нещата в своя ден, за които сте благодарни - дори най-дребните. Ако желаете, записвайте ги и вечер ги препрочитайте. Това още повече ще засили мощната вибрация на думата „Благодаря”…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Правете редовно упражнения! В случай, че правите упражнения поне три пъти седмично вие бихте могли да повлияете върху стреса и да промените нагласата си към Живота. Със сигурност спортуването ще ви донесе много добро и позитивизъм, тъй като той освобождава ендорфини, които редуцират депресията. „…Спортът е идеалната „патерица”. Той ще позволи да изразходите необходимото количество „празна”, излишна енергия, а и да се чувствате тонизирани. Научно доказано е, че изразходването на енергия, води до понижаване на хормона адреналин, чиито високи нива в организма, както вече споменахме, водят до провокиране на пристъп на тревожност или паника. За съжаление, в нашия случай, се оказва доста трудно, дори невъзможно понякога, да посещаваме места, където има предимно непознати хора. Като начало можете да започнете с ходене. То е не само физическо натоварване, но и средство за отпускане и спокойствие. Съчетана с приятна компания, дългата разходка е незаменимо физическо упражнение. Изберете подходящ маршрут, където няма да се чувствате напрегнати и го направете. Старайте се да не пропускате ден без разходка!...” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Източник:Клуб на паникьорите в България "Бялата лястовица"
  25. Доказано е, че нашето тяло и съзнание реагира на всяка мисъл, която минава през ума ни. Качеството на мислите ни е определящо дотам, че от него до голяма степен зависи дали ще постигнем щастие, успех и лично израстване в Живота си. На ден през ума на човек минават повече от 60 000 мисли като повечето от тях са повтарящи се. Позитивните, изпълнените със щастие и надежда мисли освобождават хормони, които ни карат да се чувстваме добре, докато от друга страна, негативните, изпълнени с тревоги и яд освобождават съвсем различен тип хормони, които ни карат да се чувстваме нещастни, лоши и дори глупаво. За съжаление въздействието им не спира дотук. Когато негативните мисли вземат превес над позитивните в Живота ни, тогава те се трансформират в характер, който ни носи все повече неудачи и нещастия. Съществуват теории, а и медицината е доказала, че негативните мисли в действителност на по-късен етап се трансформират в болести. За да сме здрави и щастливи е нужно да тренираме мозъка си и да създадем и формираме отново своя мироглед и начин на мислене. Освободете се от всички мисли, които ви карат да се чувствате нещастни! Когато почувствате негативни мисли да обхващат ума и съзнанието ви, опитайте да помислите за нещо забавно, за нещо, което обичате да правите. Помислете за някого, когото обичате. Веднага сами ще усетите разликата между едното мислене и другото по реакцията, с която тялото ще ви отговори. Докато сме заети с някаква неприятна мисъл, обида, гняв или вина стомахът и дори сякаш сърцето ни е свито. Сякаш на тяхното място имаме не органи, а „камъни”. Когато помислим за някого, когото обичаме изведнъж сякаш „камъните”, които тежат на душата ни се стопяват. Става ни някак по-топло, леко… и свободно. Негативните мисли ни правят свои затворници. Държат ни здраво и колкото по-отдавна сме привикнали с тяхното присъствие в Живота си, толкова по-трудно е да се откажем от тях. Всъщност те са следствие на начина ни на Живот до момента. На начина ни на възприемане на Живота. Те са вследствие на възпитанието ни, на възпитанието на нашите родители, дори на нашите баби и дядовци. Но ние имаме избор да прекъснем тези грешни мисловни модели и да изградим себе си и за себе си нов, по-добър Живот! Когато се появи негативна мисъл на хоризонта опитайте да я замените с позитивна нагласа и настроение в самите себе си. Сменете вибрацията на настроението си! Намерете своя начин! Може да си пуснете музика, гледайте и четете за истории на хора, които са направили „чудеса” със своята воля и ВЯРА в себе си. Това освен да ви помогне да се почувствате по-добре на мига, ще подпомогне да имате по-ясна представа и визия за проблема, пред който сте изправени и ще повиши шанса да намерите по-бързо и добро решение за него. Казано научно, позитивните мисли ще създадат нови връзки и пътища във вашия ум и ако бъдат използвани по-често от негативните такива, те ще се развиват, разширяват и в крайна сметка ще изместят негативния ви мироглед и ще ви помогнат да получите това, което искате от Живота. Същото е както с пътя до някое място – колкото повече се използва, толкова по-ясно ще се очертава той, докато един ден не се превърне в път, който ще можем да следваме с лекота. Ако не използваме негативните връзки и пътища в ума си, те ще загубят своята сила и малко по малко ще започнат да избледняват. Ние самите със своите мисли, ум и съзнание сме отговорни за всичко, което ни се случва. От нас самите зависи колко добър можем да направим този Живот и изграждането на навика да мислим позитивно със сигурност би ни помогнало да постигнем желаните цели. „… Научно доказано е, че честота на позитивната мисъл е стотици по-силна от тази на негативната. Не е ли вълнуващо, че само една ваша позитивна мисъл ще обезсили стотиците негативни, които ви заливат отвсякъде?! Не е ли това добро начало?! Започнете своята Промяна още днес, още в този момент! Почувствайте страхотното усещане на удовлетвореност, че правите нещо за себе си – още сега! Мислете позитивно! За всеки човек, без изключение, се изисква време, търпение и практика, за да успее да заглуши гласовете на старите си мисловни модели, но все пак не забравяйте, че ТОВА, КОЕТО МИСЛИТЕ Е ТОВА, КОЕТО ВИ СЕ СЛУЧВА И ОЧАКВА. Старайте се всяка своя мисъл и усещане да формулирате в ума си с положителен знак. Не приемайте като провал избора си да не отидете в задимено кафене, пълно с хора. Приемете го като знак, че уважавате себе си и своето здраве…” – от „Другото лице на паниката” на Петя Петрова Клуб на паникьорите в България
×
×
  • Добави...