Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Великите условия на живота Още Текстове От НБ | Обратно към всички текстове » И рече баща му

Неизвестното (Неделни Беседи, 29.12.1918 Неделя, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

„И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото."
От Марка 10: 10


Този стих не съдържа нищо определено в себе си. Ако това е задача, ще бъде с две неизвестни. Известната величина е вкъщи, а неизвестните са невестата и младоженецът; учениците са известното, а училището – неизвестното. Аз вземам този стих, за да покажа, че както в Живота, така и в Природата има известни и неизвестни величини, между които съществува някакво отношение. Например, казваме студ. Студът е физическо усещане, което се възприема чрез организма. Учените го определят като намаляване на дейността, или намаляване на топлината. Значи, ние приемаме студа като състояние; в действителност, съществува ли студ в Природата, това е неизвестно. Между студа и омразата има нещо общо. Те са от една и съща категория. Студът е състояние, което има отношение към физическия свят, а омразата – към Астралния или Чувствения. Обаче, и студът, и омразата се образуват в човека. Който има малко топлина, ще усеща студ; който има малко Любов, ще изпитва омраза. Студът се възприема от човека като усещане, а в Природата съществува като сила. По същия начин и омразата се възприема от човека като чувство, а в Природата съществува като сила.

“И вкъщи." Думата къща означава младоженци. Къща се нарежда, когато двама млади се събират да живеят заедно. Когато две птички се събират заедно да мътят, и те си правят къща – полог, гнездо. Когато се събират ученици да учат заедно, съгражда се училище. Дето има ученици, необходимо е училище. Кой създава съдията? Престъпниците. Кой създава свещеника? Грешниците. Значи, не може да съществува учител, ако няма ученици. При това, ако учителят е добър, и учениците ще бъдат добри. Състоянието на учителя се отразява върху състоянието на учениците. Често учениците са външен подтик на учителя, за да прояви той своето вътрешно естество. Правилно е учителят да съществува по причина на вътрешния стремеж на учениците към учене; свещеникът съществува по причина на вътрешна жажда на душата към Бога; съдията – поради стремежа на човека към търсене на Правдата. Истинска майка е тази, която се жертва от Любов. Тя разбира Божията воля и доброволно става майка. Всеки човек, който изпълнява известна служба не от Любов, а за печелене на пари и за забогатяване, той не е пратен от Бога. Неговата съдба се определя от хората, а не от Бога. Това са отношения на величини.

Какви биват величините? Реални или абсолютни и нереални или относителни. Коя величина е реална, и коя нереална? Имате два глобуса, еднакви по големина, обаче, единият е кух и само отвън позлатен; вторият е плътен и от чисто злато. Кой от двата е реален, и кой – нереален? Първият е нереален, а вторият – реален. Човек може да се ожени за празен глобус; може да се ожени и за плътен глобус, направен от злато. Той може да бъде учител на празни ученици, а може да бъде учител и на ученици от чисто злато. Това са отношения, които имат цена само за онези, които пипат, виждат нещата и желаят да ги разберат. Който нито пипа, нито вижда, нито желае да разбере нещата, той е в положението на автомат. Той може да говори, да се движи, да е топъл и пак да е автомат. Ще кажете, че този човек е топъл. Топлината му е само физическа. За да се създаде човешкият организъм, нужно е, освен топлина, още и чувства. За да се създаде Духовно тяло, нужно е съзнание. За да се създаде Умствено тяло, нужно е участието на мисълта.

“И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото" Съграждането на къщата е резултат на двама млади. Къщата, в която влязъл Христос, била на добри, почтени хора; тя била здрава, хубава. В тази къща, именно, учениците на Христа разисквали върху въпроса, позволено ли е мъж да напусне жена си, или господар – къщата си и да я даде под наем. Христос отговорил: „Мъж може да напусне жена си само за прелюбодейство.” С други думи казано: господар може да напусне къщата си и да я даде под наем, само когато жена му е направила някакво престъпление. Когато пожелае да забогатее, човек дава вече къщата си под наем. Не е лошо, че си дал къщата си под наем; лоши са последствията.

И тъй, за решаването на една задача с неизвестни, излизаме от известните. Неизвестните величини – младоженците, ще се намерят от известните – къщата и учениците. Къщата представлява тялото на човека. Всяка къща, т.е. всяко тяло е създадено от двама младоженци. Затова казваме, че от къщата на човека се съди за самия човек. Колкото по-щедър е човек и по-добре развит в умствено отношение, толкова по-големи са вратите и прозорците на неговата къща; ако е скъперник и умствено ограничен, вратите и прозорците на къщата му са тесни и малки. Може би ви се вижда чудно какво отношение има между скъперничеството на човека и малките и тесни прозорци и врати на къщата му. Наблюдавайте проявите на хората в живота и ще се убедите в отношението, което изнасям. Вижте какъв съд или чувал носи алчният, когато иска да му дават нещо – съдът или чувалът му е много голям; и на дъното на съда да му турят нещо, той всякога носи в ума си идеята за голям съд, да побере повече. Който не е алчен, и при изобилието на нещата, той отива с малък чувал.

Българите често си служат с поговорката: „На прехвалени ягоди с голяма кошница не ходи." Тази поговорка може да се преведе с други думи: там, дето всички реалности са неизвестни, не мисли, че можеш много да спечелиш. Въз основа на този закон, човек знае в коя къща могат да го приемат, и в коя не го приемат. Всеки живее в такава къща, каквато му подобава. Някой казва, че му дотегнала къщата, в която живее. Къщата има отношение към неговата душа. Значи, каквото е тялото му, т.е. къщата, такава е и душата му. Къщата представлява физическия свят на човека, учениците – духовния свят, а Христос – връзката между двата свята. Понеже е връзка между два свята, Христос влиза само в чисти, здрави къщи, и там прави връзки. Къщата, в която влязъл с учениците си, била като храм. Хората, на които принадлежала, били красиви, щедри, с широк замах на ума и на сърцето. Щом влязъл в тази къща, Христос се почувствал разположен да говори.

Следователно, здравата, чиста и красива къща е акумулатор на Божествена енергия. Ако почвата, върху която е съградена къщата, е чернозем, тя представлява добри условия за развиване на попадналите в нея семена. Тя лесно поглъща Божествената светлина и топлина. Ако материята, от която е направено тялото, е чернозем, тя крие в себе си благоприятни условия за развиване на семенцата на Живота. В тази къща Христос говореше с учениците си върху женитбата. Разговорът се водеше на закрито. Значи, въпросът за женитбата трябва всякога да се разисква на закрито, понеже е свързан с Любовта. За Любов не се говори на открито, нито в безвъздушно пространство. Защо? Защото тя подразбира отношения. Дето има отношения, има и ограничения, затова за нея се говори само на закрито.

Като се говори за Любовта, дохождаме и до други два принципа – Вяра и Надежда, които имат отношение към нея. Тогава казвам: Надеждата оживява, Вярата възкресява, а Любовта съединява. Надеждата има отношение към сърцето, към чувствата, към физическия живот. Имате ли нужда от Надежда, кажете: “Господи, облечи ме в Надежда.” Надеждата не се дава, но се облича. Тя е дреха, с която човек се облича. Обличането, даването са Божествени процеси. Казва се, че Вярата възкресява. Тя има отношение към човешкия ум. Следователно, Възкресението подразбира придобиване на Светлината. Когато имаш нужда от Вяра, ще кажеш: “Господи, изпълни ме с Вяра”. Вярата не се дава, тя изпълва човека. Когато имаш нужда от Любов, ще кажеш: “Господи, съедини ме с Любовта”. Значи, Животът се придобива чрез Надеждата, Възкресението – чрез Вярата, а съединението – чрез Любовта. Българите казват: „Съединението прави силата." Тук липсва нещо. Правилно е да се каже: „Любовта прави съединението, а съединението прави силата." Ако българите искат работите им да вървят добре, трябва да си служат с целия израз, а не само с последния – съединението прави силата. За да бъдем силни като народ, като вярващи, трябва да сме съединени в Любовта. Това съединение ще ни направи силни. Казват: “Да се съединим, да образуваме дружество”. Съединение или сдружаване без Любов лесно се разпада, както се разпадат обръчите на кацата. Развивайте Надеждата, Вярата и Любовта си, за да се закрепите и в трите свята: Надеждата ще свърши всичките ви работи на физическия свят, Вярата – в Умствения и Духовния свят, а Любовта – в Божествения.

Някой се оплаква, че хората не го обичат. Той е в първата фаза на Живота, няма Надежда, няма и Любов в себе си. Той трепери от студ, затова трябва да влезе вкъщи, да го облечем и угостим. Първо ще стоплите човека, ще го облечете и нахраните, а след това ще го въведете в по-висок свят. Той ще върви от Надеждата към Любовта, т.е. от физическия свят към Божествения. Затова казваме, че какъвто е животът на човека на земята, на физическия свят, такъв ще бъде и на Небето, в Божествения свят. Не се лъжете, че ако живеете на земята зле, на Небето ще бъдете добре. Така мислят някои ученици. Те не слушат какво им се преподава в училището и разчитат на частни учители. Ученикът трябва да слуша какво му се преподава и сам да учи. Тогава и учителят му ще бъде гениален. Ако учениците са лениви, и учителите не могат да изкарат нещо особено от тях. Влезте в един клас и вижте как преподава учителят. Ако преподава добре, енергично, и учениците му са такива. Подобното от подобно се привлича. Искате ли да привлечете Божия Дух в къщата си, създайте Му условия, които да Го привлекат. Ако вратите и прозорците на къщата ви са малки, Той ще мине и замине покрай вас, без да ви посети.

Божествените мисли изискват възвишени умове и сърца. Кой човек си прави къща на мочурливо място? Никой. Колко по-малко можете да очаквате Божия Дух да се засели на такова място. Ако реши да се засели на такова място, хиляди години преди това Той ще праща работници да го насипват и изсушат. Когато стане годно за живеене, тогава Духът може да го посети и да остави там своето благословение. Всеки иска Бог да го посети, както Христос посетил къщата заедно с учениците си. Ако в миналото Бог ви е посещавал, и днес ще ви посети. Българите казват: "Дето е текло, пак ще тече." Ако Бог никога не е влизал във вашата къща, и днес няма да влезе. Кога Бог не може да влезе в къщата на човека? Когато няма врата. Как ще ви дойдат гости, ако къщата ви няма врата, отдето да влязат?

“И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото." За какво Го запитаха? За отношенията на човека към света. Казано е в Писанието, да не се свързвате със света. С кой свят? С вашия свят на илюзиите и на заблужденията. Всички хора живеят в илюзии и заблуждения. Например, някоя мома мисли, че ще се ожени за добър момък, ще има добри деца. Не е лошо това, но каква е реалността? Това, което тя си въобразява, още не е реалност. Първо, човек трябва да мисли за тялото си, да има здраво тяло, а между мислите, чувствата и постъпките му да има хармония. Ще възразите, че няма абсолютно здрави хора на земята. Така е, но всички болезнени състояния не са болести. Например, хремата, треската не са болести, но състояния за(на) пречистване. Чрез тях организмът се чисти от излишни утайки и наслоявания. Обаче, туберкулозата, живеницата са болести. Има и психически болести. Който се самоосъжда, без да се изправя, той е болен. Някой казва за себе си, че е грешник; въпреки това, продължава да служи на порока си. Щом съзнаваш, че имаш известен порок, хвани го с щипците и го хвърли вън. Той е твое незаконно дете. Ти си го родил, ти имаш право да го хвърлиш навън. Каже ли някой, че не може да се освободи от греха и от порока си, той се самозаблуждава. Както си грешил, така можеш и да се освободиш от греха. Който прави зло, и Добро може да прави; който прави Добро, и зло може да прави.

Учениците запитаха Христа: “Има ли право мъж да напуска жена си?" Отговорът на Христа може да се предаде със следните думи: мъжът може да напусне жена си, ако тя не го обича. Ако мъжът няма Вяра в жена си, и тя не може да му вярва; ако мъжът няма Надежда в жена си, и тя не може да има Надежда в него. Правило е: отрицателната сила не може да предизвика положителна. Мъжът представлява главния мозък в човека, чрез който е свързан с външния свят. Жената представлява стомашния мозък, чрез който е свързана с вътрешния, с Божествения свят. Стомашният мозък има отношение към цялата вселена, затова жената е по-близо до Божествения свят от мъжа. Това, което човек възприема чрез стомашния мозък или чрез симпатичната нервна система, е по-вярно от това, което възприема чрез главния мозък.

Когато Божественото Начало в човека, т.е. Духът или Христос влезе във вашата къща, вие ще разисквате върху отношенията между мъжете и жените, между синовете и дъщерите. Синът е отражение на бащата, а дъщерята на майката. Мъжът представлява къщата, а жената – ученичката, която трябва да влезе в мъжа, т.е. в къщата и да я измаже отвътре. Тя има право свободно да излиза и влиза в къщата, само когато отива на училище. Ученичката е длъжна да се грижи за реда и порядъка в къщата, да поправя врати, прозорци и покриви, да не остави нито една счупена керемида. Както се грижи за къщата, така има право и да изисква от нея. На много мъже керемидите на покрива са счупени или разместени, затова къщите им текат. Като не знаят причината за това, жените се оплакват от мъжете си, че били лоши. Щом жената се грижи за къщата, трябва да се качи на покрива, да види какво е състоянието на керемидите и, ако има счупени или разместени, да ги поправи. Следователно, докато жената е поставена от Бога да живее в една къща, тя няма право да я напуска. В дадения случай, къщата е нейна собственост. Когато създаде втория Адам, Бог му даде жената за другарка, която да го регулира. Мъжът се оплаква от жената, като виновница за греха, но без нея той щеше съвсем да пропадне. Жената е най-малкото зло в света. Без нея светът щеше да бъде по-зле.

Защо излезе жената от къщата? За да стане ученичка. Първият й Учител беше Господ. Той й казваше: “Внимавай да не събориш къщата, която ти е дадена”. След като говори с първия си Учител, тя излезе вън, между дърветата, дето намери втория си учител. Лошото в жената се заключава в това, че, след като има един учител, тя търси втори. Опасно е да имаш двама учители, двама бащи, двама съдии, двама кредитора, двама възлюбени и т.н. Къщата, която Бог първоначално създаде, беше посетена от Христа. Той извади жената вън от къщата и се разговаряше с нея върху въпроса за отношенията между мъжа и жената. Значи, ученикът на Христа е жената. Кой е нейният учител? Майката, т.е. Любовта. Сега има и мъже – учители. В книгата на пророците се употребява изразът: "Ще се оженим за синовете си". Този израз ни се вижда неестествен. Наистина, странно е майка да се ожени за сина си. Странно е, защото под женитба сегашните хора разбират само едно отношение, брак между мъж и жена. От израза „ще се оженим за синовете си", разбираме връзка между майката и сина, която се основава на Любовта и на Обичта.

В първоначалния език под женитба се разбира Любов, проявена на физическия свят. Каже ли някой, че се е оженил, питам го: с Любов ли се ожени, или без Любов? Ако се ожениш с Любов, ти минаваш през женитбата; ако се ожениш без Любов, ти сам се заробваш. Ако следвате едно учение без Любов и не го прилагате, вие сте слуга и роб на това учение. Как се изявява Бог на физическия свят и чрез кого? Ако обичате майка си, Бог се изявява чрез нея. Тя ви говори това, което възприема от Бога. Чрез майка си вие се свързвате с Надеждата, Вярата и Любовта. Чрез Надеждата се свързвате с физическия свят, чрез Вярата – с Умствения и с Духовния и чрез Любовта – с Божествения.

"И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото." И до днес още хората задават същия въпрос. И до днес още срещате хора, които се оплакват, че нямат къща, пари, нямат възможност да пращат децата си на училище. Щом нямат къща, това показва, че майката е умряла. Да умре майката, това е лош признак. Майката трябва да живее, колкото и синът живее, да внесе нещо ценно в него. Син, на когото майката е умряла рано, е лишен от много блага. Майката на човечеството умря преди осем хиляди години, като остави Адам и Ева сираци – това беше наказанието им. Те трябваше да минат през големи страдания, за да възприемат по друг начин това, което не получиха направо от майка си. Ако майката на човечеството беше жива, нямаше да има страдания на земята. Всеки човек има по една майка. Умре ли тя, умът му се помрачава, сърцето му се втвърдява, и Любовта престава да действа. Той не вижда вече нищо красиво. Къщата му постепенно се разрушава, не влиза вече в нея Учителят с учениците си, не се разисква вече по въпроса, върху който Христос е говорил. Стихът, в който се казва “Ще изпратя Духа си да ви научи" подразбира, именно, Божествената майка. Велико благо е за човека да бъде Божествената майка, т.е. Любовта в него. Тя е нежна, деликатна, отзивчива. Който не я слуша, той остава сам. Тя се отдалечава от него. Докато Божествената майка е в човека, той има всички благоприятни условия за реализиране на своите желания. Той лесно разрешава задачите си, лесно се справя със своите мъчнотии.

Сега ще ви дам една формула за разрешение: брашното се пренася от воденицата с кола; колелата, осите на колелата и конете се движат; неподвижни остават само поводите на конете. Разрешението е следното: каквото е отношението между колелата и осите, между конете и поводите, такова е отношението между Правдата и неправдата от една страна, и между Любовта и Мъдростта от друга страна. Значи, само Любовта и Мъдростта могат да движат колелата на нашия живот. Колелата се движат по крива линия, конете – в права линия, а поводите остават неподвижни. Поводите представляват Правдата, осите – Доброто. Научете се да виждате вътрешната страна на нещата, да разбирате символите, с които си служи разумната Природа.

"И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото." Заключителните думи на Христа в този ден бяха следните: “3а да изпълните Божията воля на земята, трябва да се облечете с Надеждата, да се изпълните с Вярата и да се съедините с Любовта.” Този е пътят, по който трябва да живеят българите. Този е начинът, по който могат да се обърнат към Бога. Само така те ще се свържат с Възвишените същества, с добрите хора, със светиите, с всички, които работят за повдигане на човечеството. Когато слънцето грее, не се занимавайте със странични работи, но изложете гърба си на слънчевите лъчи, да възприемете неговата светлина и топлина, да превърнете всичко в светли мисли и възвишени чувства. Щом можете да превръщате слънчевата енергия в мисъл и чувства, ще помагате и на своите ближни. И аз съм дошъл да помагам на българите. Както и да се отнасят те с мене, колкото и да ме гонят и преследват, аз съм решил да ги стопля, да им направя такова Добро, каквото никой досега не е направил за тях. След това ще им кажа “довиждане”!

Сегашните хора, светски и религиозни, мъчно успяват в живота си, защото се раздвояват. Те не слушат своя вътрешен глас, но се влияят от различни авторитети. Светските и учени хора спорят върху различни теории; религиозните търсят правия път, искат да знаят коя църква е най-права. Казано е, че нито в Ерусалим ще се кланяте, нито на тази планина, но ще отправите ума, сърцето и душата си към Господа на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Той носи Свобода за всички хора, за всички народи по лицето на земята.

Сега, приятели, оставям ви с Надежда в сърцата ви, с Вяра в умовете ви и с Любов в душите ви, да възкръснете и разберете дълбокия смисъл на думите, които ви говоря. Следвайте пътя, който Бог ви посочва. Бъдете свободни и живейте така, както Бог ви е учил и продължава да ви учи. Бъдете свободни по ум, по сърце и по душа, здрави по тяло, за да носите Божественото учение, което е вложено във вас от създаването на света. Бъдете работници на Божествената нива. Този е пътят, по който българският народ може да се повдигне. България е тяло, а българският народ – душа. Говоря за българския народ като душа, повдигането на която влиза в Божествения план.
Желая ви, Надеждата, Вярата и Любовта да бъдат у вас, за да разберете дълбокия смисъл на Живота.


Неделни Беседи
29.12.1918 Неделя, София
 
Сила и Живот, том III, Неделни Беседи
Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно)
ISBN 954- 739- 734-6 (т. III)

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2006
© Издателство „Бяло Братство“, 2006

Посещения: 3766

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Великите условия на живота Още Лекции От НБ | Обратно към всички текстове » И рече баща му