Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Обходата Още Текстове От ООК | Обратно към всички текстове » Въжделения на душата

Добрата постъпка (Общ Окултен Клас, 24.05.1933 Сряда, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

Размишление.

Ще прочета 1. гл. от 1. послание на Йоана.

Под добра постъпка се разбира права постъпка. Някой казва, че постъпва право. Да мислиш, че постъпваш право е едно нещо, а да постъпваш право е друго нещо. На теория всеки постъпва право, а на практика – малцина. В човека има една абсолютна мярка, която всякога бди, как постъпва той. В този смисъл, човек е предметно учение. Като не постъпваш добре, нещо отвътре ти казва: Твоята постъпка е крива, никъде не можеш да отидеш с нея. Тя е фалшива монета. Какво можеш да купиш с нея? Всяка дума, която не е употребена на място, е също фалшива монета. Аз имам желание да постъпвам право. – Това е друг въпрос. Всички желаят да постъпват добре. Това е наука, в която е скрит смисълът на живота. Като постъпваш право, това е добре и за тебе, и за окръжаващите. – Как се познава, кой постъпва добре? – Когато постъпваш добре, всичко в природата се кооперира с тебе. Добрата постъпка включва усилията на човешкия ум и на човешкия дух. Да живееш добре, това значи, да влезеш в специфична област. Някой живее добре, защото изпитва приятност от този живот. Добрата постъпка има отношение към цялото. И добрият живот има отношение към цялото. Добрата постъпка е усилие на човешкия дух.

Днес ви казвам неща, които не сте знаели досега. Аз не съм срещнал човек, който да постъпва добре, без оглед да спечели нещо. Щом постъпките ти се обуславят от желанието да получиш нещо, ти си вече загазил. Сиромашията те следва, щом не постъпваш добре. Сиромахът страда от немотия, защото не постъпва добре. Ако си невежа, то е следствие лошите ти постъпки. И болният страда поради същата причина – не постъпва добре спрямо ближния си. Значи, всяка лоша постъпка затваря вратата на Божието благо. Ако със своите лоши постъпки ти затваряш всички входове, през които минава Божието благо, а пък очакваш помощ от хората, ти си на крив път. Най-напред ти се ползваш от добрата постъпка; тя се отнася до тебе самия. Учиш музика, всички усилия, които правиш, са за твоя полза. Само в една постъпка да измени човек на себе си, той вече се подхлъзва. Когато евреите, при един случай, изпитваха Христа и Му казваха: „Не може ли другояче?“ – Той каза: „Ако аз река да постъпвам като вас, ще бъда като вас. Ако река, че не познавам Бога, това не е истина“ Който казва, че познава Бога, а не постъпва добре, той не Го познава.

Добрата постъпка е начало на любовта. Щом любиш, ти ще постъпваш добре. Някой казва, че се запалило сърцето му. Не гори, а дими сърцето му, както дими запаленият тор. И това наричат любов! Не се лъжете с димящи работи, никаква любов не е това. Като духне вятър, димът отива на север, после на юг, и цялата стая се напълни с дим. Хората трябва да излязат навън. Ако образуваш духовен дим, трябва да излезеш вън от тялото си. Не ви казвам да напуснете вашите възгледи, но проверете това, което ви, говоря. Вие мислите, че сте на прав път с вашите разбирания. За вас, вие сте прави. Но вашите въжета, образувани от постъпките ви, са тънки, и по-нататък не можете да минете, те не издържат. Има една връзка, която свързва добрите постъпки една с друга. Няма сила, която може да скъса две здраво свързани постъпки. Най-силната връзка между тях са добрите постъпки на човешкия дух. Ако е въпрос, как трябва да разбирате това, всеки от вас знае, как да гледа нещата. За да видим един предмет, ние трябва да насочим погледа си към него. И астрономите, за да видят някоя звезда, отправят тръбата към небето, под известен ъгъл, в направление точно определено, и по този начин виждат добре и ясно. Инструментът, с който можете да виждате ясно, е добрата ви постъпка. Без това условие, нищо не можете да видите. Добрата постъпка е най-силното оръжие, с което можете свободно да разполагате. А ние я оставяме на заден план. Казваме: Духът Божий, като дойде, ще направи това. – Как ще го направи? – Бог ме обича. – Добре, съгласен съм, че Бог те обича, а ти си сиромах. Бог те обича, а ти си болен, невежа. Тогава, какво разбираш под тази любов на Бога? Всички недъзи се струпали на тебе, а ти поддържаш, че познаваш истината. Защо, при голямото богатство на Бога, ти се намираш в окаяно положение? А можете да говорите много на хората, че трябва да постъпват добре. Не може да говориш на другите, как да постъпват, ако ти сам не постъпваш добре. Че кой не говори за любовта?

Любовта започва с буквата „л“. Щом видите тази буква, знаете, че ще напиша думата „любов“. Говориш на някого за любовта, и умствено повтаряш няколко пъти тази дума. Това не е достатъчно. Ще направиш една постъпка на любовта. Коя е първата проява на любовта? Казваш: Ще прегърна този човек от любов. Мислиш ли, че с прегръдката изявяваш любовта? Като прегръщаш, ти взимаш нещо от човека. Прегръщаш някого, за да го задържиш. И змията прегръща, но нейната прегръдка чупи костите. – Обичам те, искам да те целуна. – Кой не целува? Когато вълкът грабва овцата, не я ли целува? Това са стари работи. Всичко това се е разкапало. Не държи вече, изгубило е цената си. Когато момъкът каже на красивата мома, че иска да я целуне, тя трябва да му отговори: Стой далеч от мене! Ще кажеш, че това е обида. Защо да е обида? Кой му е дал право да целува? Ако иска да целува, нека стане слънце. Значи, слънцето е длъжно да дава светлината си, а ти ще събираш парсата. Не, само слънцето има право да целува. То дава живот. Ти гледаш слънцето и го питаш: Мога ли да целуна тази красива мома? Слънцето ще ти отговори: Ела при мене, отдето, като слънчев лъч ще те изпратя на земята да огрееш красивата мома. Като слънчев лъч, ти имаш право да я прегърнеш и целунеш и след това да си заминеш. Казваш: Чудна философия! Какво ще стане, ако се целуваме и прегръщаме? – Хиляди години се прегръщате и целувате, а какво излезе от това? Идеята, която ви занимава, е права, но начинът на приложението е крив. Обичаш някого, но той не е доволен от тебе. Правиш му услуги, даваш му пари, но той пак не е доволен. Има богати милионерски синове в Америка, които получават месечно по 1000 долара и пак не им стигат. Синът пише на баща си, че не може да се живее с хиляда долара. Питам: Колко синове днес могат да разполагат с хиляда долара месечно? Едва ли ще се намери министър или висш чиновник в България да разполага с такава заплата.

В какво се състои тайната на живота, неговата философия? Вие искате да прогресирате, а питате, какво е добрата постъпка. За това не се пита. Ще търсиш добрата постъпка като скъпоценен камък. Най-реалното нещо в света, това е добрата постъпка. Създаването на света е постъпка на Бога. Цялата вселена е една постъпка на Бога. В индуската философия това се нарича дихание на Бога. Със своята постъпка, Бог е дал на хиляди и милиони същества условия да живеят, да се радват и да задоволяват своите нужди. Като казваме, че Бог създаде света, ние разбираме един велик процес. Казваме: Грандиозна работа е това! После се питаме: Бог ли създаде света, или ангелите? И най-после, съвсем се объркваме; не можем да обхванем с нашия ограничен ум постъпката на Бога. И казваме: Това е непостижимо! В живота, макар и трудно, може да се постъпва добре. Човек, в когото има дух, той може да постъпва добре. Единственото право, което човек има в света, е да постъпва добре. Обаче, всичко, което човек върши, не е право. Ако, следователно, той върши това, което не е право, а не върши това, което е право, защо той не използва своето единствено право?



Сега, с пример ще обясня, при какви условия се извършва една добра постъпка. На фигура 1, са дадени два триъгълника, с обща основа АС и с върхове В и Д в противоположни посоки. От върха В излизат две разумни същества, с намерение да извършат една добра постъпка. Единият върви по посока ВА, а другият по посока ВС. Така те се разделят и спират в точките А и С, които се намират на разстояние от А до С. Тази права представя най-голямото отдалечаване на двете разумни същества. Те искат да направят една добра постъпка, а това е възможно само като се съберат в една обща точка. Затова те почват да слизат надолу. Единият върви по посока АД, а другият – по посока СД. Сега възможността да извършат добрата постъпка се реализира в точка Д. Щом се срещнат и изпълнят желанието си, те отново се разделят. Значи, добра постъпка могат да извършат само двама души. Те ту се разделят, ту се събират в една обща точка, за да извършат добра постъпка.

Днес повечето хора мислят по обикновен начин. Тази е причината, дето умът им е зает с много работи. И вие, като всички хора, се занимавате с потребни и непотребни неща. Всичко, което става в света, не е нужно да се изучава. Какво ви интересува представлението, което става в света? Актьорите, които си изкарват прехраната, имат право да се интересуват от представлението. Ролята на актьора може да бъде първостепенна, или второстепенна, това не е важно. От него се иска умение да играе добре ролята си. И апаш да е, и крадец или престъпник да е, важно е да играе добре. Тогава публиката му ръкопляска. На добрия актьор, каквато и да е ролята му, всички ръкопляскат. Ако в живота играе роля на крадец или престъпник, турят го в затвор. Някога убиват престъпника, и той пада мъртъв на земята. Ако това става на сцената, убийството е фиктивно. Опасно е, ако при забиването на ножа, мушнат и тялото. Тогава актьорът ще пострада в действителност. Често в живота хората играят реални роли. Мушкат човека в корема, и кръвта му изтича.

Животът е голяма сцена, на която се играят различни роли. Някой се оплаква, че го ранили. Казвам: Ударили са те там, дето не трябва. Актьорът, твоят неприятел, вместо да те мушне фиктивно, ударил по-дълбоко и те ранил. Дето личността взима надмощие, там често стават убийства. Казвате, че човек е личност. Според мене, който не постъпва добре, не е никаква личност. Личността е резултат на добрата постъпка. Който постъпва добре, живее във виделина. Който не постъпва добре, живее в тъмнина. Той туря ръцете на лицето си, да не го види никой и мисли, какво да излъже, за да прикрие престъплението си. И детето, като сгреши, туря ръцете на лицето си, да не го види майка му, и започва да лъже. Имаш право да туряш ръцете на лицето си, само при един случай: когато видиш, че някой върши престъпление. Ако искаш, можеш да гледаш, но знай, че непременно ще поквариш ума си. Щом видиш, че някой прави добро, отвори очите си и гледай.

– Какво представя добрата постъпка? – Тя е магическата пръчица в човешкия живот. С това аз не искам да ви морализирам, нямам предвид вашия живот. Кой както живее, това е негова работа. Аз гледам на живота, като на нещо цяло, неразделно. Като говоря за добрата постъпка, имам предвид новия живот. Беден си, боледуваш, и цял ден се оплакваш от положението си. Каквито болести да имаш, те се дължат на една и съща причина – не постъпваш добре. Щом измениш живота си, болестите ще те напуснат. – Ама страдам. – Това не ме интересува. Колкото ме интересуват вашите недъзи, толкова ме интересуват и вашите добродетели. Казвам: Страдаш, защото не живееш добре. Благуваш, защото живееш добре. Когато някой се оплаква пред тебе от сиромашията си, знай, че той иска да вземе нещо от тебе. В това отношение, хората са големи майстори.

Бедният, като срещне богати хора, за да вземе нещо повече от тях, казва, че жена му умряла, оставила няколко сирачета. Всъщност, той нито е женен, нито деца има. И като пипне парите, отбие се в кръчма да пие с приятели. Това е актьорство. Такъв е светът. Този беден е на сцената, следователно, той има право да играе своята роля. Обаче, за да реализираш нещо в действителния живот, ти трябва да знаеш тайната, скрита в сиромашията и в богатството. Трябва да разбереш тайната, скрита в твоя дух, в твоята душа, в твоя ум и в твоето сърце. В тези тайни си скрит ти самият. Не може да ги разбереш, докато не направиш една добра постъпка. Не свързвай тези тайни със сегашния си живот. Да се домогнеш до тези тайни, значи, да придобиеш истинска светлина. Казваш: Тази светлина ще разкрие нашите недъзи, ще покаже, какви сме. – Като ви давам светлина, нямам намерение да ви фотографирам. Не се нуждая от вашите фотографии, нито имам, какво да уча от тях. Ако съм художник, няма защо да рисувам трънения венец на Христа, но ще туря този венец на главата си. Ще играя ролята на Христа: ще дигна кръста си на рамото, и сам ще го нося. Няма да постъпя като оня италианец, на когото дошла идеята да носи на гърба си кръст, 27 кг. тежък. С този кръст той отишъл в Рим да се представи на папата. Какво е казал папата за него, не зная, но един английски кореспондент се произнесъл: Християнството не се проповядва с големи кръстове, но с любов, със съчувствие и милосърдие към страдащите.

Сега и вие се оплаквате, че носите големи кръстове. Това е реклама, вие искате да отидете с тях при папата. Аз не се интересувам от вашите големи и тежки кръстове от 80 –100 кг. В дадения случай, аз се интересувам от добра постъпка. Може да бъдете красиви, богати, да имате богатството на Иова – говеда, овце, камили. Може да сте изобретили нещо; много неща може да сте направили, но ако нямате добра постъпка, нищо не сте направили.Това е магията на животи. Всички останали работи, вън от добрата постъпка са лесно постижими. Щом нямат такава постъпка, всичко останало ще рухне.

Сега вие очаквате да възкръснат умрелите. Защо умряха те? За да израстат отново, както житното зърно, което се посажда в земята. Тук в него се явява стремеж да изникне, да излезе от лошите условия. Такова нещо е добрата постъпка. В този живот тя не може да се оцени. Обаче, в бъдещия живот, като израсте и даде плод, всеки ще я оцени. – Какво представя растенето? – Процес, чрез който човек се освобождава от калта, от лошите условия на живота. След хиляди години растението ще извади корените си от земята и ще се превърне на млекопитаещо, после – на човек и най-после на ангел, който ще се яви при Бога с разрешена задача, т. е. с добра постъпка. Това значи, да бъдеш свободен. Днес вие не сте свободни, не разбирате, какво ви се говори. И Христовите ученици, когато бяха в Гетсиманската градина, заспаха. Христос се молеше, а те заспаха. – Защо? – Не Го разбраха. Сънят, т. е. заспиването има смисъл, когато човек отива съзнателно в другия свят и може да си почине. Ако не може да си почине, сънят не е правилен.

Човек представя съдружие от много членове. Важно е да се знае, спи ли някой в съдружието, или всички са будни. Някога спи само председателят, друг път секретарят или някой от членовете на съдружието. – Кога заспива човек? – Когато не се интересува от това, което става около него. Някога и съдията заспива. Той се отегчил от еднообразните дела. Достатъчно е да чуе няколко думи от делото, за да знае, как ще се реши.

Време е, човек да излезе от закона на еднообразието. Казваш, че някой не постъпва добре. – Това е еднообразие в живота. – Той не постъпва добре, а ти постъпваш добре. Добрата постъпка е магическа, в нея е скрита Божия сила. Цитирате стиха „Когато Духът дойде, ще ни научи на всичко.“ – Ако постъпваш добре, Духът ще дойде. Ако не постъпваш добре, няма да дойде. И Бог се проявява, когато постъпваш добре. Тогава ти влизаш в света на свободата. Сегашният човек не е свободен. Той се намира в положението на онази млада мома която се оженила за царския син, но била постоянно изтезавана от него. Той искал от нея само една дума – да каже, че го обича. От нейната любов зависел неговият живот. Колкото и да я измъчвал, тя мълчала, не казала, че го обича. И вие се намирате в положението на тази красива мома. Царят ви е затворил и на всяка цена иска да му кажете, че го обичате. Какво ви струва да кажете, че го обичате? Ако тази дума ви помогне да излезете от неприятните условия на живота, кажете я! Ще придобиете нещо, но нищо няма да изгубите. Добрата постъпка прави човека вътрешно свободен, а не външно. Щом се изменят вътрешните условия, изменят се и външните. – Защо дойде Христос на земята? – За да направи една добра постъпка. Как не Го мъчиха, за да каже една дума, но Той не я каза. Светията понася всички страдания, но не се отказва от своята идея, умира за нея. Когато човек дойде до добрата постъпка, той е твърд. Нищо в света не може да го отклони от нея. Всичко е в добрата постъпка. Мнозина мислят, че са самостоятелни. Напротив, много несамостоятелни са те. Достатъчно е да им подшушнат нещо, и те повярват. Тези подшушвания са само 25% верни. Има едно говорене, което е вярно сто на сто. То е отвътре. Тогава ти знаеш нещата, не се смущаваш от нищо и си свободен. Ето в какво се състои свободата. Виждам едного, който задига някои предмети и ги заравя в земята. Аз отивам, изваждам ги оттам и на мястото им турям камъчета, клончета. Той пак дохожда, но като разрови, не намира нещата и е много недоволен. – Кой ли откраднал нещата? – На човека на добрата постъпка никой не може да направи зло. И дяволът не може да му направи зло. Вие знаете, какво е дяволът. Но всяка мисъл, на която знаеш последствията, тя е ангелска. Само нещата, които разбираме, са ценни за нас. Казано е: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Трябва да познаваме, че добрата постъпка е от Бога. Тази постъпка прави човека свободен и на земята, и на небето, при ангелите. Ако не постъпваш добре, Бог е страшен за тебе. Ти не можеш да издържиш на Неговия поглед. Бог казва на човека : Ако постъпваш добре, Аз ще ти се изявя, и ти ще разполагаш с всичкото богатство на света. Ако не постъпваш добре, всички врати ще бъдат затворени за тебе. Следователно, обърнете внимание върху добрата постъпка. Не е важно, как постъпвате сега. Оставете това настрана. Растението не може да се откаже изведнъж от своя живот. И да искате, вие не можете да се откажете от сегашния си живот. Казваш, че искаш да се освободиш от сегашния си живот. Има начин за това. – Искам да умра. – Де ще отидеш, като умреш? Ако умреш и не знаеш, как да израстеш, ще останеш в калта, дълбоко заровен в земята. Ако умреш като семето, ще слезеш в земята, но така не можеш да отидеш на небето – трябва да израстеш. Докато си в земята, ще бъдеш изложен на страдания. Земята е долното небе – мястото на страданието. Следователно, семето трябва да израсте, т. е. да се върне при Бога.

Питате: Може ли да се живее като обикновен човек? Според вашите разбирания, ще живеете като глист, като семе и един ден ще умрете, ще потънете в земята. Казано е: „Душата ще се върне при Бога, а тялото ще се превърне на пръст.“ Значи, след като Божественото работи известно време на земята, то намира, че човек не постъпва както трябва и го напуща. Щом човек остане без Божественото, смъртта иде. Голямо страдание за човека е, когато душата го напуща. Тогава, Духът почва да му говори: Тази планина е голяма. Онзи, Когото търсиш, е горе. Ти ще отидеш горе, от другата страна на живота, и на върха ще Го срещнеш. Там ще намериш и душата си. Това е добрата постъпка. Аз наричам този процес обединение на човешкия дух, душа, ум, сърце – обединение на всички добродетели. При добрата постъпка всички добродетели взимат участие. Пригответе се за този час. Днес всички хора търсят пътя.

Един евангелски проповедник казваше: Няма по-право учение от евангелизма. Човек трябва да повярва в Бога. Но като замина за другия свят, той се яви на близките си и каза: На крив път съм бил досега. Живял съм в голямо заблуждение. Не съм бил такъв, както съм проповядвал. Като слушат това, евангелистите не са доволни. Аз знаех, че този проповедник на земята беше на крив път. Един ден го видях у един мой познат адвокат. Проповедникът подава заявление до съда срещу един млад момък, който някога го излъгал. Той имал нужда от сто лева и се обърнал към проповедника с обещание, че като продаде брашното, което имал, ще му върне парите. Какво се оказало? Наскоро момъкът се оженил и не върнал парите. Проповедникът искал да го даде под съд. Адвокатът го пита: Не може ли да не го давате под съд? – Искам да го науча, друг път да не лъже. Питам: Какво ще стане, ако момъкът се закълне, че върнал парите? – Да, но разписка за това няма. Запитах проповедника, колко му дължи този млад човек. – Всичко сто лева. – Ето, аз давам сумата вместо него. Ако момъкът ти върне парите, и ти ще ми ги дадеш. Ако не ги плати, считай, че аз съм ги дал за него, като за свой брат. – Не приемам от тебе пари, каза проповедникът. Тогава аз скъсах заявлението. – Защо постъпи така? – За да освободя проповедника от лошите последствия. Така поне имам един пример, с който мога да си послужа, дето трябва. Като не постъпва добре, всеки човек може да направи грешка. Покрай тези хора, аз попаднах в една каша и се питах, защо ми трябваше да се бъркам в тяхната работа. Обаче, ако бях оставил въпроса така, без да се намеся, нямаше да постъпя право. Щом платих за момъка, аз бях на правата страна.

И тъй, който иска да върви по Христовия път, трябва да жертва всичко. Каква е твоята любов, ако не можеш да се жертваш за този, когото обичаш, и оставяш другите да го цапат? Когато обичаш, ти не оставяш нито едно петно на своя възлюбен. Ето защо, и вие не оставяйте нито едно петно върху красивото и великото, вложено във вас. Това е името на Бога, това е святото в нашата душа. Ето защо, всички наши чисти и светли постъпки служат като страж на Името Божие. Ако оставите най-малкото петно върху Името Божие, какви синове сте вие? Какви християни сте? Не допущайте нито едно петно върху Името Божие. Това значи, да носите любовта в себе си. Както пазите свято Името Божие, така ще пазите свято и своето име.

Казвам: Има нещо свято в човека, върху което се гради неговото бъдеще. Това е вътрешен процес. Като знаете това, не гледайте на външната страна на въпроса. Доброто на човека не е само в неговата външна кротост и смирение. И лошото на човека не е в неговата сприхавост. Това са външни прояви. Добротата е вътрешно състояние. Някой се сърди, гневи се – нищо от това, нека веднага се коригира. Духовният човек и в своите положителни, и отрицателни прояви, постоянно се изправя. Радвайте се, когато виждате добрите постъпки на човека.

В стаята си имам един паяк, който, в мое отсъствие, лови мухите. Един ден му казах: В мое отсъствие може да хващаш и ядеш мухи, но при мене не позволявам да става това. Ще спазваш това правило за гостоприемството, което съм ти дал. Един ден, чувам една муха бръмчи. Погледнах, паякът я уловил. Казвам на паяка: Слушай, ще освободиш мухата и ще излезеш вън. Той постоя известно време, откъсна конеца, пусна мухата и излезе навън. Всеки човек, който е в дома Божий, трябва да има поне това съзнание. Паякът ме послуша и излезе вън. Ще ме попитате: Вярно ли е това, или е в преносен смисъл? В дадения случай, всеки човек, който не постъпва правилно, е в положението на този паяк. Той си мисли, че всички мухи са създадени за него. С клин не можеш да извадиш тази идея от главата му. И ти си свободен да правиш погрешки, но поради тях губиш онзи материал, с който градиш своето бъдеще. Ще дойдат ред поколения по тази линия. Няма да им оставиш никакво наследство и пак ще се върнеш в това съдружие. Ако услужваш на другите, ти допринасяш за подобряване на твоя живот. Ако не си съдействал за това, като се върнеш пак на земята, лошите условия ще дойдат върху тебе.

Може да направите един малък опит за един месец. В свободното си време да направите една добра постъпка, добрите последствия на която ще видите. Тя ще произведе цял преврат във вътрешния живот; материалните условия ще се подобрят и ще ви бъде много по-добре, отколкото по-рано. Всеки може да ви помогне отвън: да ви донесе един бинлик вода, но след известно време вие ще бъдете пак без вода. По-добре е да имате извор вкъщи, който постоянно да извира, отколкото да ви носят със стомна или шише вода. И това е добре, но вътрешният извор е по-ценен – то е добрата постъпка.

И казва Христос на онази жена: „Иди и повикай мъжа си!“ – Нямам мъж – отговори тя. Христос казва: „Право си казала. Пет мъжа си имала.“ Всяка църква е един мъж. Станеш православен, евангелист, баптист – венчал си се. Конгресионист си – венчал си се. Спиритист си – венчал си се. – Нека дойде онзи мъж, с когото живееш сега. Доколко е честен той? – Доколкото е готов да извърши една добра постъпка. Но ако те остави в калта и си замине, без да ти помогне, какъв е този мъж? Или, каква е тази жена, която оставя мъжа си и не иска да му помогне? Под думите „мъж“ и „жена“ разбирам най-свещеното, което има в човешкия живот. Духът и душата, мъжът и жената на физическия свят са емблеми. Но всичко се изопачило от кривите човешки разбирания. И религията за живота е съвсем изопачена. В истинската религия човек е свободен, никой не го контролира, не го ограничава.

В добрата постъпка ти чувстваш такава свобода, каквато никога не си имал. Сега се намираш при най-лошите условия, които те ограничават, и ти не си свободен да се проявяваш такъв, какъвто си всъщност. Като умреш, ще отидеш на онзи свят. Какво ще кажеш на Господа, като отидеш при Него? Като отидеш при баща си, ще му кажеш: Сгреших на небето и на земята, не съм достоен да бъда твой син; моля да ме приемеш като твой слуга. Изядох и изпих всичко, каквото ми даде. Сега вече нищо не искам от тебе, само да ме приемеш като един от последните слуги. Сега ще вземем другата, изкусителната страна: бащата заклал охранено теле и дал угощение на сина си. Това не ме учудва толкова, колкото пробуденото съзнание на сина. Блудният син не беше вече младият момък, а стар, прегърбен, с побелели коси. Господарят му го изпъдил, понеже не могъл вече да му пасе свинете и не заслужавал хляба си. И връща се той при баща си. Но в този, стария блуден син се ражда една свещена идея, в него има вече нещо. То е добрата постъпка. Той решава да се върне вкъщи и казва: Отсега нататък аз ще бъда друг. И върви той на стари години пеш да отиде при баща си. Това е дълбокият смисъл на добрата постъпка, това е магията на християнството. Ако не мислиш така, не можеш да напредваш. Според начина на мисленето, ще бъде и силата. Ако мислиш добре, силата ще бъде в тебе; ако мислиш зле, слабостта ще бъде в тебе. Ако постъпваш добре, силата ще бъде в тебе; ако не постъпваш добре, слабостта ще бъде в тебе.

Ти казваш: Хората не се отнасят добре с мене. – На сиромаси, които не вършат волята Божия, не помагай. Който постъпва добре и върши Божията воля, на него помагай. Когато дойде някой при мене, аз го опитвам, искам да проверя, дали е готов за добри постъпки. И всичко, каквото имам в касата, излиза навън, за да видя, какво ще направи той. От първата му постъпка, на мене ми е ясно всичко. След това касата се затваря, и ние ставаме сериозни. И ще казва той, че хладно го приемали. Постъпката му отваря касите и сърцата на всички. Природата е един дом, в който ни е въвела и ни опитва умовете. Разглежда те и те опитва от всички страни. Вие се намирате пред голям изпит, резултатът зависи от добрата постъпка. Да ви определя, в какво седи добрата постъпка. Отиваш в един дом, дето има всичко, но огнището не е запалено; има една празна стомна, има чувал с брашно, и фурната е налице. Но нужно е от твоя страна, да проявиш добрата постъпка, именно: ще донесеш вода от чешмата, ще запалиш огъня, ще омесиш от брашното един хубав хляб и ще го опечеш във фурната. Значи, докато домакините са на работа, ти ще приготвиш яденето, и всички заедно ще се нахраните. С твоята постъпка ще бъдеш добре приет в този дом. Значи, от вас се искат три неща: Да донесете вода, огъня да запалите и да опечете хляба. Това е философията или магията на човешкия живот. Ще мислите, какво означават огъня, водата и хлябът.

Добрата мисъл е магическата тояжка, с която трябва да работите.

Т. м.

36. Лекция от Учителя, държана на 24 май, 1933 г. София. – Изгрев.


Общ Окултен Клас
24.05.1933 Сряда, София
 
Из том „Трите посоки”, ООК
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 31.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка

Посещения: 6362

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Обходата Още Лекции От ООК | Обратно към всички текстове » Въжделения на душата