Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Силното оръжие Още текстове от УС | Обратно към всички текстове » Разумно съотношение в природата

Семе, цвят и плод (Утринни Слова, 16.07.1933 Неделя, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

Размишление.

Ще прочета 15 гл. от Йоана.

Всеки казва: Човек съм. – Кое е качеството, което определя човека? Едно от качествата на човека е способността му да мисли. От раждането до заминаването си за другия свят, човек постоянно мисли. Ако престане да мисли, той не е човек. Докато чувства, човек живее. Щом престане да чувства, той умира. Това се констатира и в живота. Като констатираш фактите, ти придобиваш повече светлина. – Къде е по-силна светлината? – Колкото по-нагоре се качваш в развитието си, толкова по-голяма е светлината. Следователно, най-голяма е светлината в Божествения свят, после – в духовния и най-после на физическия. Семето има отношение към Божествения свят, цветът и дървото – към ангелския свят, а плодът – към човешкия. Семето съдържа в себе си всички условия за проява на живота; растението или дървото е проявеният живот, а плодът – резултатът на живота. Ако търсите резултат, ще го намерите на земята. Тя е опитно училище. Ще извадиш семето от Божествения свят и ще го изпратиш на земята, там да учи и да се развива. Казваме, че семето е посято в земята. Тук то изгнива, т. е. умира и отново израства. През такива процеси минават и душата, и духът. Духът е семето, т. е. Божественото в човека, което слиза на земята да се изяви. Душата е ангелският свят в човека, който се изявява навън, като цвят на дърво или растение. Плодът е човешкото, което се изявява чрез ума и сърцето. Не може да се говори за духа на човека, без да разбираш Божественото; не може да се говори за душа, без да разбираш ангелския свят. Не може да се говори за човека, без да разбираш неговия ум. Както са свързани умът, душата и духът, така са свързани трите свята – Божественият, ангелският и човешкият,

Срещате двама цигулари, и двамата свирят, но разликата между тях е голяма. Ще кажете, че и двамата имат хубави цигулки. – Това не е достатъчно. Между цигулката и цигуларя трябва да има известно отношение. Щом имаш цигулка, ще свириш. И колкото по-хубава е цигулката ти, толкова по-добре ще свириш. Наистина, колкото по-добър е цигуларят, толкова по-добра е цигулката му. Христос казва: „Ако не пребъдвате в мене, и аз и Отца си, нямате живот в себе си“. От този стих се вижда съответствието, което съществува между Отца Сина и човека. Единият цигулар свири добре, а другият – едва тегли лъка. Ако искаш хората да те разберат, като цигулар, трябва да им свириш. Иначе, колкото и да им говориш, нищо няма да разберат. И Христос, като казваше на учениците си „ако пребъдвате в мене“, Той сам им показа, какво означава думата „пребъдване“. Сам Христос пребъдваше в Отца си. Да пребъдваш значи, да свириш, да живееш и да мислиш. – Как ще стане това? – Като го приложиш, тогава ще видиш. Без приложение нещата не стават ясни. Ще се спреш върху свиренето и ще мислиш. После ще мислиш върху живота. Ще пазиш съзнанието си от натрупване, за да не се помрачи. Когато един предмет или явление отвлича вниманието на човека от същественото, съзнанието му се раздвоява и помрачава. – Искаме да ни се обяснят нещата. – Някога многото обяснения замъгляват съзнанието. Важно е, отде иде светлината, от коя посока. Четеш една книга, разбираш напечатаното в нея. Поставиш я под друг ъгъл, дето светлината пада неправилно, вече не разбираш. Ще държиш книгата в ръцете си няма да я даваш на други. Ще държиш семката в своя джоб, всеки благоприятен момент да я посееш. Местиш ли я от един джоб в друг, тя ще изсъхне. Ще я посееш на време, да цъфне, да даде плод, и плодът и да узрее. Човек се стреми главно към плода, ангелът – към доброто, а Бог – към семето, в което са включени всички условия на живота.

Човек е плод, който трябва да узрее и да се изяви на земята. Това значи, да го изядат. Христос казва: „Ако не пребъдвате в мене, нямате живот в себе си.“ Той говори за човешката мисъл. Всяка мисъл е плод. Следователно, ако нямаш нито една мисъл в себе си, гладен ще умреш. Да мислиш, значи да имаш храна за душата си. Храненето е необходимо. Ако не ядеш, нямаш живот в себе си. На земята човек яде по три пъти на ден. Той се храни още и духовно. Например, дишането е духовно хранене. На една минута правиш 20 вдишки, т. е. приемаш 20 яденета. На физическия и в духовния свят трапезата се слага и вдига, а в умствения свят храненето е непрекъснато – там трапезата не се вдига. Там постоянно се яде. Как ще разберете това? В умствения свят храненето е непрекъснато, от сутрин до вечер непрекъснато ядете. Ако и на физическия свят ядете непрекъснато, от сутрин до вечер, кой ще работи за вас?

За да разберете духовния живот, вие трябва да си направите един самоанализ. Без вътрешна анализа, никакъв духовен прогрес не съществува. Мнозина от вас имате желания, които не можете да реализирате. Добри са желанията ви, но работа се иска от вас. Например, свирите на цигулка, но не излиза добре. – Защо? – Малко сте се упражнявали. Също е и с четенето. Четеш, по не туряш ударенията на място – липсва нещо. По този начин нищо не се придобива. Някой от вас е дошъл до положението на тиквата: в шест месеца израства, връзва плод, и като узрее плодът, листата и стъблото на тиквата изсъхват. Следната година трябва отново да се посади. Някой е стигнал положението на двегодишно растение: живее две години, а на третата вече го няма. Малцина от вас са в положението на плодните дървета, които живеят около 10 – 15 години. Още по-малко са в положението на вековните дървета.

Човек трябва да стане растение, което да не съхне, т. е. да се ражда и преражда, да не умира, да е безсмъртен. Това значи, да се сее на земята като жито. През есента те посяват, през лятото те пожънват и прибират в хамбара. На есен пак те посяват в земята, дето временно умираш и след известно време отново израстваш. Красиво е посяването и ожънването на житото. Посяват го, но след една година то си оставя само плода, т. е. човешкото. Ангелското и Божественото отминават, остава само човешкото. Като гледаш житото, ти се радваш. Значи, радваш се на човешкото. И в хората остава само човешкото; Божественото и ангелското ги няма. Тепърва трябва да се възстанови Божественият и ангелският живот. Всеки живот – човешки, ангелски и Божествен си има свои специфични качества, свои особени прояви. Тези три живота функционират едновременно, затова трябва да ги различавате. Човешкият живот се отличава по две неща – скръб и радост. Докато си радостен, изведнъж ставаш скръбен, после скръбта ти се превръща в радост. Това е човешкият живот. Ангелският живот се отличава по светлината и тъмнината. В ангелския свят хората лесно се познават: едните са тъмни, а другите – светли. Онези, които са от една категория, от един дом, те са обърнати един към друг с лице. Онези, които са от различни категории, са обърнати едни към други с гърбовете си. Щом видите гърбовете на хората, ще знаете, че те са от противоположна категория. Светлият дух никога не гледа тъмния дух в лицето. И тъмният дух не гледа в лицето светлия дух. Така е по човешки.

Казваш: Аз не искам да видя никого. Значи, ти живееш в друг свят, а не на земята. – Не искам да видя еди-кого си, не го обичам. – Да обичаш, това показва, че си в Божествения свят. Вие мислите, че обичате. – Как можеш да обичаш? Значи, ти си в друг свят, не си на земята. Невъзможно е да обичаш всички. Това не може да стане нито на земята, нитове ангелския свят. Ако искате да се обичате, ще отидете при Бога, дето е любовта. Каквото и да правите, на земята не можете да станете повече от това, което сте. И в ангелския свят да отидете, същи ще си останете. Там всички не могат да се обичат. Само при Бога любовта е достояние всички. – Не можем да се обичаме на земята. – Много естествено, не сте при Бога. Вън от Бога проявите на любовта се различават.

Следователно, на земята ще скърбиш и ще се радваш. В ангелския свят ще тичаш и ще се спъваш. Грешките на ангелите са в тяхното спъване. Човек греши, ангелът се спъва. И най-малкото спъване той счита за грях. Че се спъва, това показва, че светлината му е много малка. – Не мога да обичам всички. – Много естествено. Как ще обичаш гнилата круша? Как ще обичаш един човек, който е извършил десетки убийства. Как ще обичаш човек, който разпрал утробата на 20 майки, извадил децата и отрязал главите им? Не можеш да обичаш един изгнил плод. На земята може да обичаш само сладките плодове. В духовния свят ще обичаш само това, което носи светлина. Не може да обичаш това, което носи тъмнина.

Често се казва: Ние не се обичаме. – За да ви обичат хората, вие трябва да бъдете плодове. За да ви обичат ангелите, трябва да бъдете светлина. А за да обичате вие, трябва да бъдете при Бога. Само така може да обичате всички. Ако не сте при Бога, не може да обичате всички хора. Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих.“ Той говори за любовта на Бога. В тази любов не се прави никаква разлика. И блудният син, като се върна при баща си, разчиташе на Божията Любов. Брат му се разсърди и си каза: Как така баща ми прие този мой брат, който разпиля всичкото си богатство? Аз съм работил на баща си толкова години, без умора и постоянство, но той не закла за мене охранено теле. Това не мога да понеса. Те ядат и пият за моя сметка. Тук се явява едно несъответствие, нещо вън от любовта. Бащата вижда, че в големия син се явява ревност, човешкото е засегнато в него, но го успокоява. Големият син се страхува, че бащата ще даде още един дял от имането си на малкия син. Обаче, той му казва: Не се безпокой, брат ти иде при мене като слуга, а не като мой син. Аз ще му давам само за прехраната. Той не е праведен като тебе и сега се задоволява с най-малкото. Ние трябва да се радваме, че той беше изгубен, и се намери, мъртъв беше и оживя. След това обяснение на бащата, големият брат се успокои и каза: Щом е така, нека остане между нас.

Питам: Не става ли същото и с вас? Аз виждам същите неща. Вие, братя и сестри, се делите и питате баща си: Защо на малкия син, който изял дяла си, дава толкова голямо угощение? Вие вършите това, което виждате в големия брат. Ако някой вземе мястото ви, веднага ставате недоволни. Представете си, че сте в един голям кръгъл салон, който може да се разширява, да става по-голям. Вие сядате околовръст, наредени един до друг. Аз съм в средата на салона, между вас. Салонът се движи, с него заедно и вие. При това положение, кой от вас е на първо място, и кой – на последното? В един момент ще бъдете на първо място, а следващият момент – на последно. Бог, като е създавал света, поставил го е във вечно движение, за да примири хората помежду им. Така именно, всички сме и по-близо до Бога, и по-далеч от Него. И затова, ако днес си на първо място, утре ще бъдеш на последно. Абсолютната справедливост е наредила така, – всички тела да се движат, да имат еднакви отношения към Бога. И ако ви пита някой, защо се върти земята, кажете: Земята се върти, за да се види абсолютната справедливост, според която всички хора са еднакви пред Бога. Ако се спре земята, едни ще бъдат по-близо до Бога, а други – по-далеч. Но понеже сега земята са върти, нямате право да мислите, че едни хора се по-близо до Бога, а други – по-далеч. Ако мислите другояче, вие сте на крив път. Следователно, ще знаете, че Бог е на едно място, а вие се въртите. Всички се въртите около Великия Център – Бога. Това е една истина. Ако я разберете, тя ще ви допринесе много; ако не я разберете, тя ще има цената на един богат обяд, който след пет-шест часа изгубва своя смисъл Сутрин закусваш и скоро обедняваш. На обяд ядеш и издържаш до вечерта. След това вечеряш и издържаш досред нощ. Важно е, рано да се храниш, рано да лягаш и рано да ставаш. И тъй, както храната, която човек приема, държи сито само няколко часа, така има мисли, чувства и желания, които са валидни само няколко часа. Те влияят на човека известно време и после губят цената си. Те постоянно се менят. Обаче, има мисли, чувства и желания, които никога не губят цената си. Те са вечни и неизменни. Казваш, че обичаш майка си и баща си, но щом не задоволят едно твое желание, ти веднага изменяш чувствата си към тях. Значи, твоите чувства не са Божествени, те постоянно се изменят.

Като ви наблюдавам, виждам, че сте много избухливи, лесно се възпламенявате, както спирта. Достатъчно е само да приближиш запалена клечка кибрит до спирта, за да се запали и изгори. Колкото по-чист е спиртът, толкова по-лесно се запалва. Чистота е необходима. Някои от вас са по-малко избухливи. Добре е спиртът да се прекара през специални лампи с малки отвърстия, да гори по-малко, а не изведнъж. Следователно, избухливият, който има много енергия, трябва да я прекарва през тясно отвърстие, да свърши с нея известна работа. Щом свърши работата си, ще запуши отвърстието да не тече енергията напразно, както запушват с капаче спиртната лампичка. От духовно гледище, човек трябва да икономисва енергията си. Който не може да икономисва, често прави грешки. Когато обичаш един човек ти го стопляш. Ти отправяш енергията си към него, както химикът насочва пламъка на лампата към известно вещество. Ако енергията ти е много, ще затвориш канелката си да не го сгорещиш много. Не мислете, че токът или енергията на любовта трябва да тече непрекъснато. Цял ден ли ври водата на вашия примус? Щом водата заври, загасвате примуса. Ето защо, като обичаш някого, ще му свариш вода и като се стопли, ще му дадеш мотичката да отиде на нивата да копае – няма повече да му говориш за любовта. Трябва ли да му говориш, че той е добър, разумен човек? Като му говориш така, ще стане ли той по-добър? Скъпоценният камък си остава такъв, какъвто е. Бижутерът определя качеството и стойността му, но от това той не става по-ценен.

Скъпоценният камък носи в себе си специфичен живот. Тази е причината, дето той има особено лечебно действие. Ако носиш в себе си благороден метали и скъпоценни камъни и можеш да се свържеш с техните енергии, ти лесно ще се лекуваш. Те лекуват всички болести. И в Писанието се говори за някакво камъче. Това камъче представя Божественото в човека. Който придобие това камъче, той е придобил ценното в живота.

Някой се оплаква, че хората го изяли. – Никой не може да те изяде – плод си. И да те изядат, костилката ти ще остане. Както дървото се оплаква от гъсениците, така и човек – от хората. Ако изяждат листата ви, гледайте да не изядат стъблото и клонете ви. Важно е да остане семето – плодът. В Божествения живот е ценно семето. В ангелския са важни цветовете и стъблото, а в човешкия свят — плодът. Блажен си, ако те изядат. Ако те посеят, щастлив си. Ако те запазят като семе, ти си при Бога. В семето е вечният живот, т. е. безсмъртието.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

38. Утринно Слово от Учителя, държано на 16 юли, 1933 г. София – Изгрев.


Утринни Слова
16.07.1933 Неделя, София
 
Из том „Дреха на живота”, Утринни слова
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 13.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка

посещения: 1381

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Силното оръжие Още лекции от УС | Обратно към всички текстове » Разумно съотношение в природата