Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Единият и многото Още Текстове От УС | Обратно към всички текстове » Когато Бог мисли и прави

Както Бог мисли и прави (Утринни Слова, 02.05.1937 05:00 Неделя, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

Ще прочета 17 гл. от Евангелието на Йоана, от 1 – 19 ст.

Нова страница се открива в живота на човека. Това е науката за душата. Най-мъчните въпроси – лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат, само когато човек започне да разбира естеството на своята душа. Това, което човек днес знае, не е нещо съществено. Ако беше съществено, то нямаше да се променя. Каквато е разликата между звонковите и книжните пари, такава е разликата между същественото и несъщественото знание. Не е едно и също, дали имаш един милион книжни пари, или един милион златни пари. Сегашните хора оперират повече с книжни пари. Един ден те ще се обезценят толкова, че с един милиард лева едва ще се нахранят. Така стана с германските марки. Разправят за изненадата на един българин, който, през Общоевропейската война спечелил 600 хиляди марки. Доволен, че се осигурил за цял живот, той вложил парите си в една германска банка. Когато германската марка спаднала, той получил писмо от банката, в което му пишели да изтегли парите си, защото банката не може да поддържа отделна партида за тях. Толкова нищожна била вече вложената от него сума. За да се води отделна партида, трябвало парите да отговарят поне на стойността на 30 стотинки в миналото. Неговите пари, по стойност, се равнявали само на 10 стотинки.

Питам: Какво ще правите, ако сте вложили в Божествената банка само 30 стотинки? Днес се задават въпросите: Защо светът е създаден така? Защо животът ни е толкова труден? Защо хората не се разбират? Според мене, тия въпроси са книжни пари. – Защо жена ми е такава? – Защото е направена от книга. – Защо мъжът ми е такъв? – Защото е направен от книга. – Защо децата ми са такива? – Защото са направени от книга. Каквито въпроси да си задавате, отговорът е един и същ: Всичко човешко е направено от книга. – Защо синът ми не ме разбира? – И той е направен от книга. Разберете: книжните пари нямат цена – нищо повече!

В живота и в природата се крият по-дълбоки неща от тия, които хората знаят. Ако повечето хора се занимават с правене на кукли от мъжки и женски род, и ако тия кукли могат да говорят, какво са постигнали? Кое е същественото в тях? С тия кукли играят децата, докато станат на 5-10 години. Като станат на 20 години, те казват: Няма нищо съществено в куклите! – и ги захвърлят. Детето има отношение към куклата си, но куклата няма никакво отношение към него. Куклата не се интересува, дали ще има майка, коя е майка й, ще я къпе ли, или няма да я къпе. Това не се отнася до нея. Следователно, ако вашата идея е подобна на куклата, какво ще ви допринесе тя? – Нищо. Казвате, че разбирате нещата. Аз не искам нито да ви убеждавам в това, нито да ви разубеждавам. Оставям настрана вашето разбиране. Ако се спирате върху него, ще изпаднете в противоречие.

Казвам: Не е въпрос до разбирането; важно е знанието, което имате. Ето, аз изучавах английски език няколко години, но не го зная, както трябва. Не срещнах нито един англичанин, който да знае езика си, както трябва. Същото мога да кажа и за български език. Учиш български език, и пак не можеш да го научиш. – Защо? – Защото нито правописът му е установен, нито произношението. Трябва да дойде един гениален българин, който да създаде един език по всички правила на езика. Такива хора трябва да се родят между всички народи, за да създадат нов език, според изискванията на Божествените закони. Езикът на сегашните хора е език на болните. Всяка дума, която се изменя, не е съществена. Може да се разчита само на ония думи, които остават неизменни през вековете. Те не се изменят нито по произношение, нито по същина, нито по съдържание и смисъл. Това не трябва да ви обезсърчава. Това е факт, не е истина. Тоя факт може да ви се вижда странен, но факт е, няма какво да се прави. И на оня българин се видяло странно, че, след като бил осигурен с една сума от 600 хиляди марки, трябвало да се откаже от мисълта за осигуряване. И вие мислите, че с една идея на миналото може да се осигурите за цял живот. Но от банката ви пишат: Господине, изтеглете си сумата от 600 хиляди марки, вложени в нашата банка. Днес парите са толкова обезценени, че тая сума е равна едва на 10 стотинки. Не можем да поддържаме отделна партида за десет стотинки.

Аз поддържам същественото в живота. – Кое е същественото? – Самият живот. Ще живееш и ще влагаш капитала си в Божествената банка. След това ще те заставят да си изтеглиш капитала оттам. Това значи смърт, т. е. минаване от тоя в оня свят – в Божествения свят. – Защо ми трябва тоя капитал? – Все ще ти потрябва за нещо: за автомобил, за дрехи, за ядене, за хотел. Като напуснеш земята, ще отидеш в Божествения свят, да изтеглиш капитала си от Божествената банка. Като умираш, ти изтегляш парите си, за да имаш черно на бяло. Можеш ли да отидеш на другия свят без пари? И там са нужни средства за живеене. Казвате, че Бог е ваш Баща, хората са ваши братя, следователно, като отидете на другия свят, ще имате познати. Ако сте убедени, че е така, радвам се; ако намерите познати на оня свят, радвам се, но какво ще правите, ако не намерите нито един познат? При това, капиталът, който сте вложили там, ще бъде едва 30 стотинки. Какво ще правите с 30 стотинки? Ще ви върнат на земята, както американците връщат всички чужденци, които отиват в Америка без пари. За да останеш в Америка, трябва да имаш една почтена сума на разположение. Нямаш ли такава сума, връщат те още със същия параход. Следователно, ако имаш пари в джоба си, можеш да живееш в Америка. Ако нямаш пари, ще те върнат назад.

И тъй, каквито са законите на физичния свят, такива са и в духовния. Ако отидеш в духовния свят без пари, ще те върнат на земята. Параходът е пълен с пътници от оня за тоя свят. Че слизали пътници от духовния за физичния свят, това не ви интересува. Това още не ви засяга. Понеже се готвите за другия свят, аз ви предупреждавам, да проверите, може ли да живеете с капитала, който сте вложили там. Трябва да сте уверени 100%, че като отидете там, няма да ви върнат назад. Според окултистите, ония, които заминават за другия свят, могат да останат там, най-много 45 години, след което трябва отново да слязат на земята. Значи, капиталът, който са вложили в Божествената банка, им стига за 45 години. След това ще ги натоварят обратно на парахода, който пътува от оня до тоя свят. Това окултистите наричат „прераждане."

Не е страшно, че ще отидеш на другия свят и ще се върнеш на земята. Жалко е, че след като придобиеш известни опитности в духовния свят, ще ги забравиш. Слизаш на земята и нищо не помниш: де си бил, какво си правил. Хората нямат една положителна опитност, която да им служи като ръководно начало в живота. Като изучавам човека, опитвам неговите състояния, материята, от която е направен, неговата същина и казвам: Същината на човека се крие в душата му. Тя създава около себе си нов свят, толкова по-красив, колкото е по-пробудена. Едно дърво може да живее на земята толкова повече, колкото е по-самостоятелно, т. е. колкото по-добре може да се ползва от окръжаващата природа. Ако не може да се ползва от окръжаващата природа, то умира. Същото се отнася и до човека, който живее и на земята, и в духовния свят. Ако не можеш да използваш условията на физичния свят, ще умреш, т. е. ще отидеш на оня свят. Ако и там не можеш да се ползваш от новите форми и условия, ти ще умреш, т. е. ще се върнеш отново на земята. Докато си на земята, можеш да се качваш в по-високи полета, но можеш и да слизаш; същото става и в духовния свят: и там можеш да се качваш и слизаш. Тоя закон важи и за растителното царство. Когато дървото се развива правилно, част от елементите на корените отиват в клоните; ако не се развиват правилно, част от клоните изгниват или изсъхват, и съставните им елементи отиват в корените. Плодните дървета са ценни, защото дават плодове. Това показва, че те са се развивали правилно. Ние им помагаме, с което се създава връзка между тях и нас.

Питате: Защо идат мъчнотиите и противоречията в нашия живот? – Защото разбиранията ви са различни. Човек се движи в две противоположни посоки – в посоката на доброто и на злото, поради което страда и се радва. Докато човек живее с доброто, Божественият живот прониква в него, и той се развива правилно. Щом даде ход на злото в себе си, той слиза в нисшия свят, и развитието му спира. Слезеш ли в нисшия живот, мъчно можеш да излезеш – сам не можеш да си помогнеш. Колко пъти човек е слизал от областта на любовта в омразата! И омразата е любов, но в най-низката й степен. Когато дави овцата, вълкът изпитва голяма приятност. Той с удоволствие яде топлото, прясно месо на овцата, но това не е любов. Казват, обаче: Вълкът обича овцата. Ако това е любов, то е най-низката форма на любовта. Питайте овцата, какви страдания преживява, докато вълкът я удуши! Защо вълкът изяжда овцата, сами ще си отговорите.

И тъй, когато минава от доброто в злото, човек е подобен на вълк, който изяжда овцата. Страданието, което в тоя случай тя изпитва, е страданието на душата. Значи, човек само изпитва страданието, а всъщност душата страда. Като яде овцата, вълкът се удоволствува. Понякога и човек иска да се удоволствува и казва: Ето как хората се удоволствуват! Кои хора се удоволствуват? – Вълците. Те изяждат добрите, духовните хора, т. е. овцете. Под „вълк" не разбирам оная статична форма, животното вълк, но състоянието на вълка. То може да се измени, както се изменя състоянието на желязото: от студено в топло и от твърдо в течно. Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат. Това значи: Впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия. Учените си служат със злото. Например, при ваксинирането, те внасят заразителни микроби в кръвта, за да предпазят човека от заболяване. Така те работят с микроби срещу микроби.

Съвременните лекари намерили средство за лекуване на туберкулозата. Те научили това от китайците, които практикували тоя метод от преди хиляди години. Това лекарство се извлича от поповото прасе, от което нашите градинари се оплакват. Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и счука на прах, който ще забърка добре в сто грама мед. В поповото прасе се съдържат такива вещества, които действат разрушително върху бацилите на туберкулозата. Вместо да рони цветята, поповото прасе ще унищожава вредните бацили. Изсушаването на поповото прасе става на слънце. Човек все пак се нуждае от едно попово прасе, да унищожава вредните влияния, които действат върху него.

Казвам: Поставете сегашните си възгледи на промяна. Ако не всички изведнъж, поне някои от тях. Не казвам, че трябва да ремонтирате цялата си къща, но поне една стая, да има къде да се подслоните във време на изпитания. Представете си, че вали проливен дъжд. Това е изпитание. Какво ще правите, ако цялата къща тече? Ето защо, ремонтирайте една от стаите и пренесете ценните си неща там, да ги запазите от влагата и дъжда. Днес много хора се оплакват от вода в избите си. Една сестра казваше, че всеки ден изхвърляла по 40-50 кофи вода от избата, но не насмогвала да я изгребе напълно. Разумният човек, като си прави къща, поставя я на сухо място. Ако въпреки това излезе вода, той ще си направи дренаж, за да се запази от влагата. Следователно, ако влагата във вашия организъм е повече, отколкото трябва, направете си дренаж. Ако къщата ви тече отгоре, ще направите ремонт. Мъчно се ремонтират къщите.

Казвате: Търпение е нужно. – Знаете ли, какво нещо е търпението? Опитвали ли сте го? Много проповедници говорят за търпението, но те сами не са търпеливи. Много хора говорят за вярата, но те сами нямат вяра.

Преди години отидох в дома на един евангелист, добър човек. Чел цялата Библия и Новия завет, знае много стихове наизуст. Жена му, децата му също живеят добре помежду си. Той се оплака, че го боли зъб, не може да спи от болки. Гледам, страната му се надула, зачервила от възпаление. Казвам му: Нали вярваш в Христа? Помоли се да отнеме болката ти. – Защо ще се моля? – Да си помогнеш. Казано е, че ако извикаш няколко презвитери, да намажат болното място с масло и турят ръцете си отгоре, болката ще мине. Защо не направиш някакъв опит да си помогнеш? Помоли се на Бога и кажи на болката да се махне. Ако аз те излекувам без цяр, ще повярваш ли? – В какво да вярвам? Аз имам вяра в Бога. В какво още да вярвам? – Ще вярваш в новото, което иде в света. Няма да вярваш в Христа, за Когото е писано, но ще вярваш в живия Христос, Който се изявява в живота. – Как можеш да ме лекуваш без цяр? – Ще кажа няколко думи на болката ти, и тя ще мине. Ще вярваш в новото! Ако се държиш за старото, ще боледуваш още. – Ти се шегуваш с мене. – Не се шегувам. – Направи опита, да видя, как ще ме излекуваш. Турих ръката си на болното място, казах няколко думи, и болката престана. След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си. Ако се усъмниш, болката отново ще дойде, в двоен размер. Той ме гледа и си мисли: Дали тоя човек не иска да ме хипнотизира, да ме обърка някак, че да изгубя вярата си в Христа? Казвам: Христос живее във всички хора. Важно е да се свържеш с Неговата мисъл, с Неговото съзнание. Той ще ти помогне или направо, или чрез друг човек. Не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си! – Еди-кой си казва за себе си, че е Христос. – Ако тоя човек изпълнява волята Божия, като Христа, той е Христос. Друг казва, че е светлина. – Ако носи светлина на хората, той е светлина. – Аз съм живот. – Ако носиш живот на хората, ти си живот. Има ли някакво противоречие в това? Друг е въпросът, ако кажеш, че си светлина, а носиш тъмнина на хората; или кажеш, че си живот, а носиш смърт. При това положение, противоречието е налице.

Сега аз ви говоря за вътрешния живот, за вътрешните прояви, а не за външните прояви на нещата. Това, което виждате отвън, може само да ви заблуди. Външният живот е резултат на вътрешния, на духовния. За да се разбере съдържанието на вътрешния живот, външните прояви трябва да се превеждат правилно. Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, са Божествени. Щом мислите и чувствата ти са Божествени, достатъчно е да произнесеш името на Христа, за да се освободиш от всякаква болка и противоречие. Болката е резултат на нисшия живот, в който човек може да попадне. Тя е прашинка в неговото око. Докато прашинката е в окото ти, все ще имаш противоречия. – Как да си помогна? – Хвани клепача си, обърни го, и болката, т. е, противоречието ще изчезне. Пазете се от нисшите мисли и желания, които проникват в човешката душа като паразити. Ако ви нападнат, приложете закона за превръщането, както алхимията се стреми да превърне неблагородния метал в благороден. Можеш ли да превърнеш среброто в злато? Направиш ли това, ти си постигнал много нещо. Колко пъти златото е по-скъпо от среброто? Какво ще стане с вас, ако превърнете среброто в радий? Вие ще забогатеете толкова много, че ще се осигурите за цял живот.

Вяра е нужна на човека! Вярата е вътрешен подтик. Казвате: Вярваме, че Христос ще ни спаси. Обаче, вярата има отношение към знанието.

Христос казва: „В последния ден ще ви възкреся." Той знае, че всички, които са изгубили богатството, знанието, живота си, ще възкръснат. – Кога? – Когато чуят гласа Му. Христос работи със знание. Значи, знанието ще спаси човешките души. Без знание не може да се проповядва. Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, на невежия ще дадеш светлина. Знание е нужно за това. Ако само залъгваш гладния, жадния и невежия, както залъгваш детето с бонбончета, нищо не допринасяш.

Казвам: Толкова години слушате за любовта, но никой не се е наел да я разгледа научно, като сила, която носи живот. Вие говорите за любовта, но в минало време. Казвате: Как се обичахме едно време! Колко ревностни бяхме едно време! Все за „едно време" говорите. Какъв бях едно време! – Какъв си сега? – Сега се установих, т. е. утвърдих се. Опасно е да се установиш.

Едно 12 годишно момче отишло на едно от съживителните евангелски събрания, дето се работи за обръщането на хората към Бога. Там всички се молели, пеели и говорели за любовта. Детето запитало баща си: Татко, тук всички пеят. Ти защо не пееш? – Е, синко, те са млади, нека пеят. Аз се установих вече, няма защо да пея. Детето се съгласило с думите на баща си, помислило, че е право само младите да пеят. Тая идея залегнала в главата на детето, като права, вярна идея. Един ден то се качило с баща си на техния кабриолет и тръгнали за града. По едно време конят се спрял и не искал да върви напред. Бащата се мъчел да го застави да върви, но той не мърдал от мястото си. Детето казало: Татко, конят се установи. Значи, когато се установи, човек придобива лош навик, не иска да върви напред. Като изучавам хората, виждам, че много от тях са установени, не искат да вървят напред.

Сега, изучавайте любовта като сила и като закон. Бог изисква това. Бог вдъхнал в ноздрите на човека дихание на живот, и той станал жива душа. Христос е външно условие за душата, която трябва да се развива. Така тя се ползва от въздуха, светлината, знанието и свободата. Душата трябва да се заеме да учи. Това изисква Божественото от нея.

Като говоря за работа върху себе си, не отричам вашето знание и опитности, но казвам, че ако не вървите напред, нищо няма да придобиете. Трябва да пуснете сонда в корените на своето знание, да извлечете соковете, които се съдържат в него. Само те могат да ви ползват. Ще кажете, че познавате любовта отчасти. Това не е достатъчно. Непълното знание обезсмисля живота. Срещал съм моми и момци с красиви, светли лица. Щом се оженят, лицата им потъмняват, животът им се обезсмисля. Те изгубват идеала си, който ги е вдъхновявал. Жената се е втвърдила вече. Тя мисли, че като намерила мъж да я гледа, осигурена е вече. Не е така. Мъжът мисли, че с парите на жена си ще си пробие път, и не работи, както по-рано. И той е на крив път. И той се е втвърдил. Това значи, да живееш във временния порядък на нещата.

Не мислете, че е лесно да се ожениш. Според мене, няма по-голямо изпитание в живота от женитбата. Докато беше сам в рая, Адам беше щастлив. Щом пожела да има другарка, нещастието започна да върви след него. Когато и двамата станаха нещастни, изпъдиха ги от рая. – Какво да правим ние, женените? – Там е вашето нещастие, че сте женени. За да се освободите от нещастието си, вложете в ума си мисълта, че не сте женени. Светотатство е да мислиш, че си женен. Който търси Бога и мисли, че е женен, сам си създава нещастия. Срещаш някой женен, не казвай, че е женен. Обаче, мисли, че той има другарка в живота, съработничка в едно и също дело. Така трябва да мисли всеки женен, мъж или жена. Мъжът трябва да гледа на жена си като на свободна душа, като на своя спътница. И жената трябва да гледа на мъжа си като на свободна душа, неин спътник. Не считайте, че мъжът и жената са собственици един на друг. Питате: Ние, женените, ще се познаваме ли в другия свят? Вие искате да пренесете нещастието си и в другия свят.

Преди да влезете в другия свят, ще ви поставят на карантина, да ви освободят от мисълта, че сте женени. Докато не се освободите от тая мисъл, вие ще живеете в света на илюзиите и разочарованията. Под „женен човек" разбирам слуга, който трябва да свърши една работа за господаря си. Като я свърши, ще каже: Господи, свърших работата, която ми даде. Дай ми друга работа. Който не гледа на женитбата така, иска да знае, ще среща ли през вечността своята възлюбена. През вечността ти ще срещаш само Оня, Който те е създал и те обича. Вън от Бога, всички форми, които сте познавали на земята, ще се изменят. Следователно, в оня свят ще се познавате като души, а не като мъже и жени.

Помнете: Първата работа, която ви предстои, е да се освободите от хипнозата, в която сте изпаднали. От векове са ви хипнотизирвали. Мисълта, че сте наследили известни черти от баща си и майка си, от дядо си и баба си и не може да се освободите от тях, е хипнотично състояние. Можеш да се освободиш от лошото наследство на своите родители. Колко пъти хората вършат престъпления под чужда воля! Някой ти внуши мисълта, след няколко месеца да извършиш едно престъпление, или да отидеш в кръчмата да пиеш. Ти, като сомнамбул, се поддаваш на внушението и правиш това, което ти се казва. Откажи се от чуждото внушение. Кажи си: Никога не съм вършил престъпления, и сега няма да върша. Никога не съм пил вино, и сега няма да пия. Ще отида на планината, при някой чист планински извор, и там ще пия вода, а не вино.

Казваш: Не ме интересува оня свят. – Щом не те интересува оня свят, ще те интересува тоя свят. Ако Бог не те интересува, дяволът ще се интересува от тебе. Той ще дойде при тебе, ще ти тури юлара и ще те води там, дето иска. После ще се чудиш, отде идат нещастията. – Не съм ли свободен? – Не си свободен. Ако си свободен, де е твоето търпение? Де е твоята устойчивост? Често се свързвам с хората и виждам тяхното голямо нетърпение и колебание. Да си свободен, това не значи да правиш, каквото искаш. Това не е свобода. Сега вие се смущавате, като ви говоря така. Но аз съм силен, не съм играчка. Помнете: Като говоря това, аз мога да се боря не само с вас, но и с целия ад. Разбирате ли, какво значи това? Няма сила, която може да ми противодейства. – Защо? – Защото зная, че Бог е Господар на света. Аз не искам вие да бъдете роби. Не искам да подчиня вашето съзнание на моето. Не искам да вървите в пътя, в който аз вървя. Вървете в пътя, който Бог ви е предначертал. В тоя път е вашето щастие. Тоя път не е създаден от мене. Бог го е създал, и Той ви е поставил да вървите по него. Вие ще влезете в Божия дом, дето ще намерите своя Баща, своите братя и сестри. Не е въпрос да се жените, сами да си създавате дом. За да се ожените, невидимият свят трябва да се заинтересува от вас. Казвате: Ние сме се оженили вече. – Когато се женихте, Бог интересувал ли се е от вашата възлюбена и от вашия възлюбен? Небето взе ли участие във вашата женитба?

Казано е в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва." Бог е съчетал душите. Това съчетание става по закона на любовта. Така съчетани, душите никога не се разделят. Те са свързани с любовта. Дето е любовта, там е свободата. Да обичаш някого, значи, да го освободиш. Като любиш, ти освобождаваш и себе си, и окръжаващите. Ако любиш някого, а не го освобождаваш, ти не си в правия път. Това не е любовта на Бога. Вие живеете по човешки, а искате да подобрите живота си. Не само, че няма да го подобрите, но ще ви дойдат такива изпитания, каквито не сте мислили: ще остареете, краката ви ще отслабнат, няма да ви държат, очите ви ще отслабнат. Нещастията ще ви следват непреривно. Как ще си помогнете? Единственото нещо, което може да ви помогне, е любовта. – Коя любов? – Една любов съществува в света – Божията.

Четете и изучавайте 17 глава от Евангелието на Йоана, да видите, каква трябва да бъде връзката между Бога и човешката душа. Христос казва: „Отче, аз Те прославих; свърших работата, която ми даде да върша. Изявих името Ти на тия человеци, които ми даде от света. Аз за тях се моля, не се моля за света, но за тия, които ми даде Ти, защото са Твои. И аз ида при Тебе. Отче светии, опази ги в името Си, тия, които ми даде, за да бъдат едно, както ние." Четете тая глава и се поучавайте.

Сега аз се питам: Да проповядвам ли на хората, или не? Да мълча, или да говоря? Аз зная, че и без да им говоря, те ще влязат в правия път, но ще минат през големи страдания. Много години ще минат, ще блъскат главите си, ще падат и стават, ще страдат и ще се мъчат, докато влязат в пътя, който им е определен. Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчения? Водата на извора ще се блъска, ще криволичи, ще се окаля и най-после ще влезе в морето. Има един начин, по който тя може да влезе направо в морето, без да се окаля. Ще се изпари и във вид на дъжд ще се излее в морето. Не е ли по-добре за вас да се изпарите, парите да се охладят и като дъжд да се излеете в морето или в океана? Иначе, хиляди години ще се лутате от едно място на друго, ще се блъскате и в края на краищата, пак ще влезете в общия океан.

Ние ли сме най-лошите хора? – Не е въпрос за лошавината на хората. Важно е да знаете, какво ще остане за вас от капитала, с който работите. Голям е вашият капитал, достига до милиони лева, но какво ще остане от тая фирма, като ликвидирате с нея? Всеки сам трябва да си направи баланс, да види, какво ще му остане. Каква полза ще имате, ако ликвидирате с един дефицит от 20 милиона? Работили сте с 50 милиона, а ликвидирате с един дефицит от 20 милиона. Каквото правите, трябва да ликвидирате поне с десет милиона печалба, да помагате с тях на хората. – Трябва ли да бъда богат? – Трябва да бъдеш богат, за да помагаш на бедните; трябва да бъдеш добър, за да помагаш на лошите; трябва да бъдеш учен, за да помагаш на невежите. Богатството, знанието и доброто представят капитал, с който трябва да се работи. И вие трябва да вложите тоя капитал в работа. Не желая нито един от вас да фалира. Да фалираш, това значи, да изгубиш всички условия за развитие.

Като говоря за женитбата, имам предвид вашето неразбиране. Тая идея не е още разбрана. Според сегашното разбиране на хората, женитбата е човешки институт, а не Божествен. Като не я разбирате, както трябва, вие сами си причинявате зло. Храната, която приемате, трябва да бъде добра не само на вкус, но и вътрешно да се почувствате добре. Каква храна е тая, която след няколко часа ще повърнеш? Яж такава храна, от която ще се почувстваш добре. Какво приятелство е това, от което ще се разкайваш? Добре е да имаш такъв приятел, на когото всякога да разчиташ. Какъв приятел е тоя, който в най-мъчните моменти на живота, те изоставя? Каква другарка е тая, която, след смъртта ти, ще си намери друг мъж? Смъртта показва, доколко хората се обичат. Жената плаче за мъжа си, но след една година намира друг мъж. Истинската женитба трябва да бъде еднобрачна. Многобрачието е изопачаване на живота.

Често се говори за сродни души. Под „сродна душа" разбирам оная, която е готова да се жертва за тебе, както за себе си. Тя не търси щастието само за себе си. Когато търси своето щастие, тя търси щастието и на другите хора. Ако работя за себе си добре, същевременно работя добре и за другите. Ще кажете, че тоя живот обезличава човека. Не е така. Като повдигаш себе си, ти повдигаш и своя ближен.

Като ученици, правете разлика между вашите възгледи и чуждите. Понеже не правите разлика, вашите възгледи са обезценени, струват едва 10 стотинки. За да се поддържа партида в Божествената книга, трябват още 20 стотинки. Какво можете да направите с 30 стотинки? Вие вярвате в живота на кацата. Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си. Горко ни, ако само нуждата ни привлича! Божествената Любов трябва да ни привлича. Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога. Ако това не става, вината е в разбирането на хората. Първоначално всички неща са имали Божествен произход, но поради различното разбиране на хората, те постепенно са изгубили своята Божественост. Така Божествените неща се заместили с човешки. Днес повече се ценят човешките неща. Обаче, човешкото си е всякога човешко, и Божественото всякога Божествено.

Как познавате, кои неща са Божествени и кои не са? Представете си, че аз съм женен човек, жена ми отсъства от дома за известно време. Случва се, че една мома, като се връщала от планината, объркала пътя си и попада в моя дом. Какво трябва да направя: да я приема, или да кажа, че съм сам, да отиде в друга къща. От Божествено гледище, аз трябва да я приема. Според тоя морал, няма да й отстъпя своето легло, но ще я поканя в стаята за гости, дето има легло, на което никой не спи. Ще й дам вода да се измие, ще й сложа храна, ако е гладна, и най-после ще й дам ключ, да се заключи и да си почине. – Ако няма стая за гости? – Оня, който живее според Божествения морал, е предвидил нуждите и на своя ближен. Щом е помислил за себе си, той се е погрижил и за близките си. Сутринта, вместо да й донеса плодове в чиния, ще я поканя в градината, сама да си откъсне, колкото плодове иска и от които пожелае. За предпочитане е сам да си откъснеш плод от дървото, отколкото да ти донесат един откъснат плод. И това не е лошо, но друго е да си откъснеш плода направо от дървото.

Сега, каквото и да говоря, аз искам да ви покажа пътя, по който трябва да вървите. Искам да ви покажа начин, по който да мислите. Не мислете като мене. Мислете като Бога. Ако днес разглеждам един въпрос, разбирането ми ще бъде едно. Утре ще имам друго разбиране. Оставям вие сами да си изработите свое разбиране, своя мисъл. Затова казвам: Ето пътят, който води в Божествената градина. Идете там и си откъснете, какъвто плод ви се харесва.

Питате се: Какво трябва да мислим за Учителя? И аз се питам: Какво трябва да мисля за вас? Отговарям си: Аз ще мисля за вас това, което Бог мисли. – Какво трябва да направя за вас? – Това, което Бог иска да направи. И вие ще си отговорите по същия начин: Ще мислите за Учителя това, което Бог мисли за Него. – Какво да направим за Учителя? – Това, което Бог иска да направи за мене. Това е правилното отношение на нещата. – Какво трябва да мислим? – Каквото Бог мисли. Всичко друго, което вие мислите за мене, е користолюбие или съблазън.

Казвате: Ние вярваме в Учителя. – Защо вярвате? – Защото ви давам нещо. Това е користолюбие. – Вярвам в лекаря, защото той ме излекува. – И това е користолюбие. Човек трябва да определи отношенията си към своите близки естествено, без никакво користолюбие. Казваш, че си излекувал някого. Излекувал си го, но временно, той пак ще се разболее. Аз не искам да лекувам хората по тоя начин. Като ги лекувам, не казвам, че аз съм ги излекувал. Аз съм им направил само една услуга. Това влиза в Божествения порядък. Ако не им услужа, аз пакостя на себе си. Като услужвам на другите, аз правя услуга и на себе си. И обратно: Като правя услуга на себе си, аз услужвам и на другите. Такъв е законът. Ако не обичаш себе си, и мене не обичаш. Ако не обичам Бога, нито себе си обичам, нито ближния си. Трябва да обичам Бога, защото съм излязъл от Него! Щом обичам Бога, ще обичам и себе си, и вас. Това е закон, в който няма никакво изключение. Казваш: Аз обичам ближния си. – Не можеш да обичаш ближния си, ако първо не обичаш Бога. Любовта към ближния е отражение на любовта към Бога. Тая любов трябва да бъде изходна точка във вашия живот.

Мнозина се оплакват от мъчнотиите си. Всяка мъчнотия в живота ви е изпит, сами да видите, какво знание и каква любов имате. Ако не можете да разрешите мъчнотиите си, де е любовта ви към Бога? Няма мъчнотия, която да не се разрешава с Божията Любов. Щом имам любов, аз мога да се справя с всеки банкер. Не ме интересуват банкерите, но ги взимам като пример на твърди хора. И в банкера, и в лошия човек се крие нещо хубаво. Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш, как да постъпваш. Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант? Очите му ще светнат, и той веднага ще си предложи услугите. Важно е да имате тоя диамант в себе си. Тоя диамант е любовта. Дето и да го покажете, той има цена. Носете диаманта в себе си, и от нищо не се страхувайте! Ако не го носите, всеки ще ви каже: Не мога да ви услужа, условия няма, кредит няма. Не се обезсърчавайте. Всеки от вас има поне по един диамант, но малък, като просено зрънце. Като отидеш при банкера, той ще погледне диаманта и ще каже: Занеси го другаде. Ще отидеш на второ място, той ще те изпрати при друг банкер. Малките диамантчета не влизат в работа. Любовта на просените зрънца не върши работа. Какво ще направиш с диамант, голям като просено зрънце? Ще го посаждаш три години наред, докато порасне като гълъбово яйце. Щом диамантът стане като гълъбово яйце, положението ти ще се подобри.

И тъй, бъдете силни в любовта. През каквито изпитания и мъчнотии да минавате, любовта ви да не се изменя. Казваш: Едно време бях глупав, но сега поумнях. – Как поумня? Не се говори така! Ако е за разумност, за знание, аз зная всички окултни науки, зная слабостите на хората. Ако искам да ги използвам, мога, но това е дяволска работа. Аз не вървя по неговия път. Моята програма на работа е друга. Аз имам всичко, което ми е нужно; нищо не искам за себе си. Това, което имам, никой не може да ми го вземе. Водата на целия океан е моя. Кой може да я изпие? Желая и вие да вървите по същия път: нищо да не искате, и всичко да имате. Може ли при това положение да се страхувате?

Дойде при мене някой човек и започне да се оплаква, че хората били коравосърдечни, че не му влизали в положението, че не се разбирал с тях. Аз го наблюдавам, изучавам неговото естество и си казвам: Той говори за себе си. Днес се оплаква пред мене, но ако и аз не му дам нещо, ще бъда като другите хора. Аз го слушам и си мисля, колко да му дам, че да го задоволя. Като му дам, колкото трябва, очите му ще светнат и ще каже: Има добри хора в света! На друг, който също се оплаква, казвам: Не се сърди на тия хора. Те са мои служители, мои касиери. Аз съм им казал, да не дават на никого без мое позволение. Те са чиновници на банката и като такива, са много изправни. Друг път, преди да отидете при тях, ще дойдете при мене, да ви дам писмо. Ще дадете писмото на главния директор на банката. Той разпорежда с моите капитали.

Сега и на вас казвам: Идете при главния директор на банката – при Христа. Намерете Го и Го познайте, както трябва. – Аз намерих Христа. – Ако лицето ти потъмнява, не си Го намерил. Мома, която се ожени, и лицето й потъмнее, носи нещастие на своя мъж. Който казва, че е намерил Христа, а лицето му потъмнява, носи нещастието си на Христа. Той носи нещастие и за целия свят. Като намериш Христа, лицето ти трябва да светне. Тогава, дали си мъж, или жена, ще гледаш на своя другар или другарка като на светия. Това значи, да гледате на човека като на душа. Като дохождате при мене, казвате: Като Учителя няма друг. Щом излезете от стаята ми, казвате: Учителят ни замотава, обърква главите ни. Не е вярно. Аз не омотавам, но раздвижвам умовете ви. На глупавия раздвижвам ума, да стане умен. Умния посрещам добре, угощавам го и на работа го пращам. Като дойдат Божиите посланници при мене, приемам ги най-добре. Разговарям се с тях и казвам: Кажете на Господа, че съм готов да направя, каквото ми заповяда. Думата Му на две няма да пречупя. Искам и вие да постъпвате така. Друг изходен път в живота няма.

Не се лъжете с величието си, със знанието и богатството си. Ще дойде ден да видите, че от това нищо няма да остане.

Помнете: Великото, красивото, силното, непостижимото, безграничното – това е Божественото. В него се крие щастието на човешката душа.

Величието на човешката душа е в изпълняване на Божията воля. Бог изисква от нас да просветнат лицата ни. В последните дни човешките лица трябва да просветнат, а човешките души – да възкръснат.

Желая на всички да бъдете свободни в проява на Божията Любов.

Желая на всички да се освободите от противоречията на ума и на сърцето.

Поздравявам ви с празника и желая на всички да проявявате това, което Бог е вложил в душата ви.

– В Божията Любов е благото на човека.

22. Утринно Слово от Учителя, държано на 2 май, Великден, 1937 г., София – Изгрев


Утринни Слова
02.05.1937 05:00 Неделя, София
 
Из том „Старото отмина”, Утринни слова
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 03.07.2009 г
подлежи на допълнителна обработка

Посещения: 2767

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Единият и многото Още Лекции От УС | Обратно към всички текстове » Когато Бог мисли и прави