Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Ценности и морал Още Текстове От МОК | Обратно към всички текстове » Трите системи

На място и не на място (Младежки Окултен Клас, 21.05.1937 05:00 Петък, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

"Отче наш"

Четоха се работи по темата "форма, съдържание и смисъ/1".

За следния път пишете върху темата: "Материални и морални ценности на нещата." Ако се зададе една тема за това какво е предназ-начението на ученика, защо се учи човек, защо са създадени училищата, тя може да се развие по няколко начина. Има три раздела в света, т. е. по три начина ние разбираме нещата. Първо, има неща, които ни интересуват. Например, защо ви интересува храната? - Защото е потребна за вашия стомах. Въздухът ви интересува, понеже е потребен за вашите 6ели дробове; чувствата ви интересуват, понеже са потребни за вашето сърце; силата ви интересува, доколкото с нея можете да извършите това, което искате. Добре, тогава на първо място изучавайте храната. Всички същества дълго време са се учили как да употребяват храната и едва някои от тях са се научили как да се хранят. И човек сега се учи да се храни, понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна да употребява. Има определена храна, която след приемането й придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система. Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, последната ще отслабне и ще станете неврастеници. Запитайте се сега защо мускулите ви са отслабнали или защо костите ви са отслабнали, или защо нервната ви система е отслабнала. На първо място, защото храната е елементарна. После, човек трябва да знае с каква храна да се храни. Храната е потребна дотолкоз, доколкото подкрепя трите системи, върху които животът се гради. Толкова години сте яли; кажете тогава коя е храната, която подкрепя вашите мускули, която подкрепя вашите кости, която подкрепя вашата нервна система. Това е въпросът, който сега стои на дневен ред. Сега, учените разискват кои са хранителните вещества. Те включват редица ценности, които се съдържат в храните. Много малко се знае какво допринасят ябълките, крушите, орехите, бадемите, какво допринася месната или растителната храна. Въпросът е сега дали да се яде месо, или растителна храна. Когато един вълк изяде една овца, има ли престъпление и в какво се крие то? След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него. Ние казваме, че овцата е умряла, но клетките й са живи и работят във вълка. Тогава къде е престъплението? Добре, представете си, че имате една лопата, с която работите; някой я взема, започва той да работи с нея и вие считате това за престъпление. Лопатата не е изчезнала - и вие с нея обработвате земята, и онзи, който я взел, и той ще обработва земята. Къде е престъплението, къде е погрешката? Може би, другият, който работи с вашата лопата, по-малко я износва; може би, вие работите повече с нея. Питам сега в какво седи престъплението, ако аз работя с тази лопата и ако друг работи с нея? Вие често употребявате думите: "Ти си добър човек." В какво именно седи добрината на човека в даден случай? Той е добър, защото може да яде, защото може да диша, защото може да мисли - в туй седи добрината. Човек, който не яде, не е добър; човек, който не диша, не с добър; човек, който не мисли, не е добър. Значи, да ядеш е едно благо, но от яденето произлиза и лошото. Защото, който не яде, нито е добър, нито е лош, но който яде, може да бъде и добър, и лош. В какво седи сега ценността на една такава мисъл? Казвате, че трябва да се яде. Да, законът е вътре в природата. Да кажем, че сега ние засягаме само елементарната страна на яденето. За да живее, човек трябва да яде. Тогава къде седи лошото във вълка, какво е неговото престъпление? Например, вие виждате едно дърво, което, може би, с хиляди години е расло, мислите го за изсъхнало и го запалвате да гори. Дървото изгаря ли? В изгарянето се разрушава една форма, но от същата енергия, която е дошла в туй дърво от слънцето, се развива онази първична енергия. Следователно същото това вещество отива да подържа горенето. Тогава къде е престъплението, когато нещата изгарят? Сега, ние разискваме този предмет много схоластично, разглеждаме го външно. Представете си, че нямаме никакво разбиране за вътрешното съдържание на захарта, а знаем само двете й качества, че е бяла и че е твърда. Но 6елият цвят и твърдостта ли са съществените качества на захарта? Не, това е външната опаковка. Под думата захар разбираме нещо, което е сладко, а твърдостта и белотата са посторонни качества. Сладкото е същественото в захарта. Но когато трябва да предадеш на едно същество думата сладчина, как ще го направиш? Думата сладко е дошла отпосле, а най-първо е съществувала сладчината сама по се6е си. Тя се предала на човека и той намерил една дума, с която да я означава. Така вече ти имаш една представа. Как познавате сладчината, с ръцете можете ли да я познаете? Не можете. И с нос не може да я познаете, и с ухо не може да я познаете, и с очи пак не може да я познаете. Единственото нещо, което я познава, е езикът, т. е. трябва да повикате този специалист. И когато дойде, той казва: "Това е захар." Окото и ухото само предполагат. И така, хората често правят погрешки. Те имат един орган и определят какво е предназначението му в даден случай. но как ще докажеш, например, че в те6 има едно накърнено чувство? как ще докажеш, че си о6иден? откъде идва и с какво се показва обидата? откъде започва същественото знание? въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е. ти пипаш един предмет и вече имаш елементарно познание. знанието започва със слушането - не можеш да имаш знание 6ез слушане. зрението е вече второ качество. къде остава тогава обонянието? в знанието изучаваме разумните отношения, които съществуват между съществата. вие изучавали ли сте тия отношения? колко отношения може да има човек? с възможностите на сегашното смятане отношението на 1 към 1 колко прави? в количествено отношение 1 по 1 е пак 1, но това е отношение. когато човек дълго време яде и пие, става ли на двама? не, един и същ си остава, т. е. 1 по 1 е пак 1. човек яде, но не се раздвоява, един остава. когато умножите 1 по 2, прави 2. в дадения случай 1 ли се увеличава или 2? тук 2 си остава пак 2. ако умножите ' 2 по 1, остава пак 2. следователно имате човека, имате и другите условия. също така 1 по 3 е пак 3. числата дотук са от една категория. по-нататък, обаче, имаме вече едно видоизменение: 2x2 = 4; 2x3 = 6; 2x4 = 8. в дадения случай всеки ред се увеличава два пъти. но какво подразбирате, когато кажем "2 х 2"? при действието 1 х 1 имаме човека и неговата храна, а при 2 какво имате? често децата си играят на криеница - скрият нещо в ръка и казват: "ако познаеш какво имам в ръката си, ще ти го дам; ако не познаеш, нищо няма да ти дам." и природата ни показва ръката си и казва: "познай какво има!" ако познаеш, тя ти го дава; ако не познаеш, заминава си. ние казваме, че това е един обикновен процес. тук седи цяла една тайна. ако разбирате законите и кажете само "едно", работите ще се оправят. например, имате един електрически ключ и когато го завъртите, лампите светват; когато отново го завъртите, лампите загасват. но щом не знаете законите, ще завинтвате и ще развинтвате нещата и няма да имате резултат. сега, вие разглеждате живота и се питате има ли 6ъдещ живот. или пък казвате: "да се учим и да оправим живота си!" ние все оправяме живота и той все си остава неоправен. например, ти до известно време учиш, учиш, ставаш учен човек, докато дойдеш до определено място, дето, освен че не можеш вече да учиш, но и туй, което си научил, започваш да го забравяш. питате защо е така. ще уподобя това положение на чувал, в който вие туряте едно кило жито и то се събира; но ако чувалът е пълен догоре, килото, което ще турите допълнително, къде ще иде? житото започва да се разсипва навън. сега, за де не се разсипва, този чувал трябва да има една врата, от която житото да влиза, и една врата, от която да излиза. тогава нещата постепенно се урегулират и няма да има никакво разсипване. казвате: "това е едно отношение." защо туряш едно кило жито в чувала? той нито яде, нито пие, а само държи. на този чувал ти можеш ли да направиш добро? ти

добро не можеш да му направиш, но той на те6 зло може да направи. - ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича. за да 6ъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете да направите на въжето, но то може да ви направи пакост. да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е. ако това въже не е здраво, може да ви причини голяма вреда. значи не можете да разчитате на него. по същия начин може да имате един приятел в живота си, който да играе ролята на въжето. този приятел е важен дотолкова, доколкото е здрав. ако не е здрав, приятелството му какво ще ви коства? според вас, какво нещо е приятелството? вие казвате: "аз имам приятел." много проста работа - 1 по 1 е пак 1. сега, ако в даден случай всички неща могат да горят, полезно ли би било това? има неща, които горят, но има неща, които не горят; някой път ни трябват предмети, които горят, но друг път ни трябват предмети, които не горят. сега, трябва да се научите да мислите по закона на аналогиите. откъде произтича лошото в света? да допуснем, че аз имам молив, пиша с него, но един ден и вие го поисквате. аз предполагам, че моливът е учен и знае да пише, а сега вие вземете този молив и той започва да пише за вас. значи, аз го обичам, понеже знае да пише, но и вие го обичате, вземате го, пишете и на другия ден аз търся молива си - няма го. защо моливът е отишъл да пише и на друго място? защото го обичат, нали? как ще се поправи тази погрешка, че моливът ходи да пише и при единия, и при другия. докато двама души го обичат, тази работа може ли да се поправи? не може. сега, как ще убедите второто лице да не обича молива? ще ви дам още по-ясен пример с един хляб: и ти имаш нужда от него, и друг има нужда от него, защото сте изгладнели. как ще убедиш другия, че той не трябва да яде? сега, трябва да знаете какво се разбира под думите "не трябва да яде"? кога не трябва да яде? - когато е сит. кога трябва да яде? - когато е гладен. следователно вие имате отношения по този закон. и така, 1 по 1 е 1, 1 по 2 е 2, 1 по 3 е 3. в случая 1 е човекът, а 3 са тримата синове. тези три действия показват, че всички те имат еднакво право. от синовете всеки има право на толкова, колкото бащата, т. е. всеки разполага с по 1. единицата е мярка на нещата. следователно в примера с единия хляб и двамата имат право.- онзи, който яде, колко от хляба има право да изяде? колко е 1 по 1 ? - едно. сега вие ще кажете, че той е изял половината хляб. но има и друго разрешение на въпроса. добре, вие считате, че има погрешка в разсъжденията за единия хляб, т. е. казвате, че ви трябва не цял хляб, а половин хляб трябва да изядете. представете си, че аз не нося хляб, а вместо него нося едно кило брашно, замесваме го и правим от него два хляба. тогава и на двамата ще има по един хляб. следователно всеки трябва да има по един хляб, т. е. хлябът може да е половината от брашното, а не половината на един хляб. всеки има право да изяде по един хляб от брашното, а не част от целия хляб. при това положение въпросът седи другояче. всеки човек носи хляб. в сегашния живот ние често се спъваме в произве-денията. например, един човек е направил нещо, но ти не можеш да поправиш неговата погрешка. представете си, че се е счупила оста на една кола и има в запас друга, по-голяма ос. идва един, който не разбира, опитва да поправи оста, но нищо не се получава. от развалената ос нищо не може да се направи, но от запасната, която е малко по-голяма, той може да направи една ос аварията може да се поправи с втората ос, но с първата не може. по същия начин хората питат: "може ли някои


да поправят погрешките си?" какво ще правите вие с вашите погрешки, как се поправят те? да кажем, че вие сте написали: "1x1= 5." погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5. погрешката къде е, къде ще я поправите? работата е лесна и тогава идва една нова схоластика: един хляб е за един лев, но този, който казва "един хляб", ще каже: "един хляб струва пет лева." къде е погрешката? тогава вие ще кажете: "1 по 1 е 1, а не е 5." същинската погрешката е, че това е един резултат, т. е. 5 трябва да дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва да дойде на мястото на 5. тогава какво означава 4? хлябът може да го разделите на части, но същевременно всеки човек няма да има цял хляб. ако пък постъпим по закон ' за брашното, тогава от едно кило могат да се направят пет цели хлебчета. сега, когато купувате хляб, вие гледате теглото, по-точно - гледате колко е голям хлябът и от това ' съобразявате неговата тежест. но когато той е направен от доброкачествено брашно, има малка тежест. да кажем, че имате голям, един-килограмов хляб, направен от брашно, преседяло две-три години и вече вгорчено, и имате друг, малък, половин-килограмов, хляб, но направен от хубаво прясно брашно. кой хляб ще предпочетете? - разбира се, че този от половин кило. сега, вие трябва да мислите. в света съществува един разумен порядък на нещата. всякога, когато се натъкваме на страдания, на известни чувства, недоволства и недоразумения, това е нашият неуреден свят. същото е и когато се гневите на се6е си. понякога вие се гневите и търсите някой виновен. например, вървите, блъснете се в някой камък и веднага казвате: "как така, кой е оставил този камък!" да, може някой да го е оставил, но представете си, че водата го е търколила отгоре и този камък се е спрял на пътя. тогава кому ще се сърдите? вие сега търсите някой виновен, но често не знаете кой е виновен във вас. досега

намерихте ли някой виновен за погрешките, които правите? единствения, когото ще хванете, сте вие. следователно, ако аз вървя по пътя и си отварям очите, няма да се блъскам с камъните; обаче, ако вървя и си мисля за друго, ще се блъскам. сега, ще попитате кой е причината? представете си, че миете нещо вкъщи и когато го измиете, виждате, че отгоре има посипан прах. кой е донесъл праха? ако търсите кой е виновен, това е вятърът отвън. какви съображения има вятърът? според сегашната философия, той не обича празните места - щом намери празно място, той е щедър и дава. той има доброто желание да запълва празните неща и каквото носи, оставя го във вашата къща, т. е. напълва къщата ви с прах. вие имате интерес във вашата къща вятърът нищо да не оставя, но той има желание да остави. но този прах на вятъра ли принадлежи? вятърът не оставя нищо от се6е си. има много хора, които правят добро като вятъра. вятърът не оставя нищо от се6е си, а оставя чуждото - праха. другото го взема със се6е си. когато го пуснеш вътре и се нагрее, топлият въздух излиза, а влиза студеният въздух. тогава как да хванеш вятъра - неуловим е, неделим е... често и във вас се заражда същото желание и постъпвате като вятъра - правите добро с малките прашинки, които носите. казвате: "толкова добро съм му направил, пари съм му давал!" това е моралът на вятъра - прах си му донесъл. когато сте му дали пари, вие сте го развалили. а той е взел парите и ги е турил вътре в касата, защото не ги иска. така въпросът остава неразрешен. какво трябва да направите с праха, който вятърът е донесъл; какво трябва да направите с парите, които ви са дадени; какво трябва да направите с хляба, който ви е даден; какво трябва да направите с водата, която ви е дадена? не можете да хванете вятъра. той носи хляба, той носи водата. вятърът понякога донася влагата и в туй отношение той косвено помага на хората. та казвам: всички спънки, които имате в се6е си, се дължат на схващането, че някои неща са прави или криви. това е едно неразбиране. кое е същественото в живота? същественото е хлябът да иде в стомаха, въздухът да иде в 6елия дроб, светлината да иде в главата. всичката погрешка на хората седи там, че понякога искат да вкарат хляба в мозъка, въздуха - в стомаха, а водата - в 6елия дроб. щом вкараш въздуха в стомаха, ще имаш коремо6олие; щом вкараш водата в 6елия дроб, ще имаш задух; щом вкараш хляба в мозъка, ще имаш парализа. турете светлината в мозъка, турете въздуха в 6елия дроб, турете хляба и водата в стомаха. всичко трябва да се поправи. хлябът не трябва да се туря в главата, там никакъв хляб не трябва, хлябът трябва в стомаха да иде. мозъкът пък се нуждае само от светлина. и 6елият дроб не се нуждае от вода, нуждае се от въздух. тури водата в стомаха, защото водата е разреден хляб! водата е един по-мек хляб, а същинският хляб е по-твърд. когато поставя нещата не на място, всеки човек може да се увреди, това не е практично. скръбта е признак, че поставяш нещата не на място. какво е скръбта? - предмети, поставени не на място. какво е радостта? - предмети, поставени на място. казвам: поставете всяко нещо на мястото, за да 6ъдете радостни.

само светлият път на мъдростта води към истината. в истината е скрит животът.

25-та лекция от учителя, държана пред младежкия окултен клас 21 май 1937 г., петък, 5 ч. с, софия, изгрев


Младежки Окултен Клас
21.05.1937 05:00 Петък, София
 
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство

Посещения: 4054

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Ценности и морал Още Лекции От МОК | Обратно към всички текстове » Трите системи