Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Основни тонове Още Текстове От ИБ | Обратно към всички текстове » Ценности и възможности

Правилна обхода (Извънредни Беседи, 25.07.1937 Неделя, Езерата)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

Днес ще говоря върху обходата. За да придобие правилна обхода, човек трябва да слезе на земята да се учи. В това отношение, земята е училище, в което всички души, които слизат от невидимия свят, идат на земята да научат правилно да се обхождат. Да се обхождаш правилно, това не значи, че трябва да мълчиш. Ако мълчанието подразбира добра обхода, трqбва да се извади заключение, че немият има по-добра обхода от този, който говори. Може ли да се счита, че немият е добър и свят човек, понеже всякога мълчи и на никого лоша дума не казва? По-скоро може да се предполага, че устата на немия е свързана по причина на това, че той е лош човек, или в миналото си е направил някакво голямо престъпление. Ако слепият не вижда грозните работи, това не показва, че очите му са затворени, за да не вижда лошото и грозното в света и да се запази в известна чистота. Ако очите му са затворени за злото, едновременно те са затворени и за доброто. Може би този сляп човек е слаб, и чрез слепотата му невидимият свят иска да го запази от изкушения. Като вижда красивите неща в света, в него ще се родят много желания, които ще го съблазнят. Благодарете, че не сте неми и глухи. Благодарете, че невидимият свят разчита на вас, че като говорите, ще въздържате езика си, и, като гледате с очите си, съзнателно ще се пазите от съблазните в света.

Следователно, като хора, които искат да учат, пазете следните правила: Не подражавайте на водата! Не подражавайте на въздуха! Не подражавайте на растенията! Не подражавайте на животните! Защо да не подражавате на водата? – Защото тя не познава никакъв морал. Тя е кротка, само когато е в твърдо състояние, във вид на сняг и лед. В това състояние, дето и да я турите, тя седи мирно. Обаче, щом се влюби, тя се разтопява, и дето мине, всичко руши и събаря. Някой човек си направил чист път за минаване, но щом водата дойде, всичко превръща в кал. Друг пък, тъкмо измазал къщата си с вар и се радва на белината й, не се минава много, завали дъжд, и водата разкаля улиците. От калта стените на къщите се изцапват, изгубват чистотата си. Като облечеш нова дреха, дъждът разваля краските й.

Защо да не подражавате на въздуха? – Защото, като се раздвижи той, образува се вътър. Всеки е изпитал силата на вятъра. Като излезе силен вятър, нищо не иска да знае той: дигне прах навсякъде и, който върви по улиците, току се спира да търка очите си – пълнят се с прах. После сграбчва шапката на човека, хвърля я далеч някъде, и той тръгва да я гони. Палтото му развява на една, на друга страна – пред нищо не се спира. Дали си цар, или обикновен човек, вятърът не се интересува. Той си вее, бучи, дървета изкъртва, камъни събаря.

Защо да не подражавате на растенията? – Защото, като са по много на едно място, образуват големи сенки и така лишават по-слабите същества от светлина. С това те искат да кажат: Който смее да се подслони под нашия покрив, той трябва да плаща. Ако не иска да плаща, нека се качи на върха. Само онзи има право да живее, който се качва по върховете. Остане ли да живее под нашата сянка, той трябва да умре.

Човек не трябва да подражава и на животните, защото, дето и да ги пусне, те всичко наоколо изцапват. Те не познават никаква хигиена. Те нямат никаква представа за чистота. Какво може да очаквате от почтения професор волов – професор-вол? Или какво можете да очаквате от почтената професорка кравова и от почтената професорка овцова? Какво можете да очаквате от почтения професор петльов, или от почтената проповедничка кокошкова?

Сега, колкото и отрицателни черти да изнасям на водата, на въздуха, на растенията и на животните, въпреки това, те имат и свои добри черти, с които се гордеят. Като съзнава това, водата има високо мнение за себе си. Едва ли ще срещнете друго същество с по-високо мнение за себе си от водата. Водата казва: Аз съм носителка на живота. Ако не съм аз, живот нямаше да има. Дето мина, всичко оросявам, всичко поя и разхлаждам. От моите капки, от моите струи всичко расте и се развива. И вятърът е голям честолюбец. Той казва: Ако аз не идвам от време на време да разнасям облаците, да разклащам дърветата и по този начин да препращам соковете им от корените към клоните, не зная, какво би станало с хората на земята. Растенията, дърветата казват: Какво щеше да стане с човека, ако ние бихме изчезнали? Без нас животът е немислим. Най-после и животните се провикват: Какво да кажем ние, когато на всяка стъпка хората се нуждаят от нас? Орат ли, вършеят ли, все ние сме им нужни. Хранят ли се, все нашата кожа отива. Имат ли някаква работа, все ние опъваме каиша – всичко се иска от нас. Наистина, в живота си човек няма по-добри помощници от животните.

Съвременните хора говорят за минералите, за растенията, за животните, за човека, без да разбират, какво всъщност те представят. Най-после дохождат и до въпроса за Бога, без да знаят, какво е Той всъщност. Единственият, Който има предвид крайното благо на всички живи същества, това е Бог. Крайната Негова цел е да задоволи всички същества, на всички да е добре. За да се постигне това, Той се грижи за тяхното възпитание, учи ги да се обхождат правилно. Когато сгрешите, вслушвайте се в тихия глас на Бога,, Който ви нашепва: Обхождайте се с всички души така, както аз се обхождам с вас. Не се обхождайте като водата, която образува кал, порои и влаче всичко, каквото срещне на пътя си. Не се обхождайте нито като вятъра, нито като растенията, нито като животните. Те са безотговорни. На тях всичко е позволено, но не и на вас. Те са колективитет, една голяма армия. Когато една армия претърпи поражение, отговорността се пада на нейния генерал, или на нейния водител, бил той полковник, майор или капитан, а не на цялата армия. Войниците са безотговорни за поражението, но водителят им не може да избегне отговорността. Всички хора са все генерали, и то на големи армии, но трябва да бъдат внимателни, да не претърпят някакво поражение. Претърпят ли поражение, отговорността им е неизбежна. Помнете: Докато е на земята, човек не може да се освободи от отговорности. Майката носи един род отговорност, бащата – друг род. Учителят носи един род отговорност, ученикът – друг род. Духовният носи едни отговорности, светският други.

Представете си, че двама вярващи в Бога, в Христа, срещат една млада, красива мома и се влюбват в нея. Единият иска да се ожени за нея, и другият иска същото. Преди да бяха я срещнали, те бяха готови да следват Христа, да прилагат любовта. Щом я срещат, и двамата се борят за нея – никой от тях не отстъпва. Къде остава любовта, готовността им за жертва? Защо поне единият от тях не е готов да отстъпи? В същото положение могат да изпаднат и две сестри – последователки на Христа. Щом срещнат някой красив момък, и двете се влюбват в него, и започват да спорят помежду си, коя има по-голямо право над него. Това е изпит и за братята, и за сестрите, да видят докъде е стигнала тяхната любов, докъде са готови на отстъпки, на жертви. Донякъде циганите са разрешили този въпрос. Когато някой циганин се влюби в две циганки, той дава и на едната, и на другата по една торба и по една тояга и ги праща да просят. Тъй щото, когато един млад момък се влюби в две млади моми, те започват да прилагат циганската философия. В края на краищата, и двете ще ги пратят да просят.

Сега, като говоря за правилна обхода, мнозина ще се натъкнат на противоречия. Момите не са доволни от обходата на момците. Момците пък не са доволни от обходата на момите. И едните и другите трябва да знаят, че най-красивите моми и момци не са слезли още на земята. Засега на земята живеят ония моми и момци, които имат още да работят върху себе си. Те са много неодялани. Дълго време още чукът на великия скулптор трябва да работи върху тях, докато ги одяла. Като погледнете една съвременна мома или един съвременен момък, виждате, че те се представят такива, каквито не са. Те искат да изразят своя идеал, но не могат. Не само обикновените хора искат да се представят такива, каквито не са, но даже и светията има същите желания. Външно той изглежда смирен, свят човек, но всъщност не е толкова смирен. И той иска да бъде в положението на цар, да заповядва, да управлява, да бъде обичан и уважаван от всички, но не може да постигне това. На хората не се угажда лесно. Каквото и да прави, все не може да мине за божество. В лицето на някои хора той е добър, свят човек, но за други не е добър. Не е лесно при всички условия на живота си човек да е добър. И най-смиреният човек, като падне върху някого, ще го удари. Не е виновен човекът, други са го блъснали. Пострадалият веднага ще започне да говори лошо за него. Обаче, няма да се мине много време, и за последния ще започнат да говорят лоши работи. – Защо? – И него ще блъснат. И той, като падне върху друг някой, все ще го удари някъде. Така ще се говори лошо за всички хора. Обаче, никой не е виновен, че е ударил някого. Като се блъскат едни други, хората сами си причиняват пакости. Тъй щото, когато някой човек казва за себе си, че не е добър, това подразбира, че той не е толкова добър да даде един от своите удове на заем, други да си служат с него. В това отношение, аз никога не бих заложил нито носа, нито очите, нито ушите, нито сърцето, нито ума си.

Често религиозните хора говорят за самоотричането. Те казват, че човек трябва да се отрече от всичко. Самоотричането се отнася до ония неща, които не са вложени в човека, а са дошли отвън. Човек може да се отрече от онова, което не му е дадено от Бога, а да притежава и владее това, което Бог му е дал. С други думи казано: Разполагай с духа си, с душата си, със сърцето си, с волята си, с тялото си, защото Бог ти ги е дал. Те представят Божественото начало в тебе. Следователно, от човешкото можеш да се отречеш, но от Божественото – никога. Който се осмели да се отрече от някой свой уд, той е осъден на вечни страдания. Как ще се отречете от окото си? Отречете ли се от окото си и го заместите с изкуствено, цял живот ще носите последствията на това отричане. Каквото и да правите, не можете да скриете изкуственото си око.

Един млад, красив момък, с хубави сини очи, се влюбил в една млада, черноока мома и се оженил за нея. Момъкът имал само един недостатък: дясното му око било изкуствено. И момата имала същия недостатък, само че у нея лявото око било изкуствено. Обаче, като се оженили, и двамата скрили недостатъка си и грижливо се пазели, да не се издадат. Така живели цели десет години. Една вечер те отишли на театър и се върнали в дома си късно. Понеже били уморени, искали по-скоро да си легнат, те даже не запалили лампа. Мъжът извадил изкуственото си око и го турил на масата. И жената направила същото: извадила изкуственото си око и го турила на масата, близо до окото на мъжа си. Като станали сутринта, в бързината, те объркали очите си: тя взела синьото око на мъжа си, а той – черното око на жена си. Като се погледнали в очите, той запитал жена си: Защо едното ти око е синьо? - Ами защо твоето е черно?

Изкуственото око е наследственост, която хората са придобили от деди и прадеди. Наследствените чърти не са Божествени. Някой човек е придобил навик да говори безсмислени работи, да краде, да лъже, да бие. Това са изкуствени неща, които човек е придобил в пътя на своето отклоняване. Те не са присъщи на неговото естество. Силният, благородният човек, обаче, не бие. Когато иска да даде един добър урок на някого, той го хваща, обръща го с главата надолу и му казва: Ако продължаваш да се занимаваш с мене, още сега ще те пусна в някой кладенец, или ще те занеса на един планински връх и оттам ще те хвърля надолу. Моля ти се, не ме мъчи! Щом започне да се моли, това показва, че той е разбрал, с какъв човек има работа. Едно трябва да имате предвид: каквото лошо и да кажете за някого, той знае това преди вас. Ще кажете, че някой имал изкуствено око. Този човек знае това преди вас, още когато са извадили окото му.

Следователно, не се занимавайте с погрешките на хората. Всеки знае погрешките си и добродетелите си по-добре от всички други. Вие знаете своите погрешки и добродетели по-добре от мене. Всеки знае, колко е добър и колко е лош. Добротата и лошотата на хората са относителни. И за Христа казваха, че е благ, но после се усъмниха в Неговата благост. Когато се обърнаха към Него с думите „Учителю благи", Той им каза: „Никой не е благ, освен Господ". С това Той искаше да им каже, че е човек, облечен в плът. Когато влезе в храма и видя търговците да продават гълъби и други стоки, Христос взе камшик и ги изгони навън. Като видяха това, мнозина от евреите се усъмниха. Те си казаха: Как е възможно този човек да бие, да си служи с камшик? Какво мислехме ние, а какво излезе? След това Христос каза: „Ревността на Твоя дом ме погуби".

От отношението на евреите към Христа преди и след тази Негова постъпка, мога да направя аналогия с отношенията на влюбените преди и след женитбата им. Като се влюби в някой момък, момата се обръща към него с думите: Учителю благи, готова съм да направя за тебе всичко, каквото пожелаеш. Обаче, щом се ожени за него и забележи, че той гледа други жени, тя веднага оплита първия камшик на ревността и започва да си служи с него: Как смееш да гледаш чуждите жени? Аз те мислех за съвсем друг човек, но изглежда, че съм се лъгала. Той започва да се оправдава, че им проповядва учението на Христа, че иска да ги въведе в новия живот. Както и да се оправдава, тя има правото на своя страна – камшик държи в ръката си.

Това са неща, които стават с всеки човек. Колкото и да се пази човек, подозрението, съмнението, ревността все ще проникнат в него. Ревността, подозрението не са нищо друго, освен мътна вода, която човек, в пътя на своето развитие, все ще опита. В началото, или на края, той ще пие мътна вода, но желателно е да не пие от нея, след като е бил при чистия извор. Дойде ли до чистия извор и пие само от неговата вода, човек е на прав път. Обаче, след като е пил чиста вода и отиде да пие мътна, нечиста, той ще си причини голяма вреда. Ако не яде, както трябва, човек ще повреди стомаха си; ако не диша правилно, човек ще повреди дробовете си; ако не слуша, както трябва, човек ще повреди ушити си; ако не говори, както трябва, човек ще повреди устата си; ако не мисли правилно, човек ще повреди мозъка си; ако не чувства правилно, човек ще повреди сърцето си.

Мнозина казват, че могат да мислят и да чувстват, както искат. – Не, всяка мисъл, която не допринася никакво благо нито за самия човек, нито за неговите ближни, тя е чуждица в неговия мисловен свят. Тя е царица, която произвежда само търтеи. Такава царица не е за кошера. Истинска, добра царица е онази, която произвежда работници. Добрата царица представя доброто в човека. Следователно, царица е човешката душа, но когато произвежда работници – добри мисли, чувства и постъпки. Почне ли душата, във формата, в която живее, да произвежда търтеи, тя е изгубила своето предназначение. И тогава, няма да мине много време, тази царица ще се замъсти с нова. Новата царица представя Бога в човека. Човек е подобен на кошер, в който Бог ще влезе да види, колко мед е събрал. Ако види, че даден кошер е пълен с търтеи, Той веднага ще излезе вън. Такъв кошер е осъден на израждане, на запустяване. Обаче, ако види, че кошерът е пълен с мед, и хиляди работници бръмчат в него, Той ще го благослови, стократно повече мед да даде. Това е доброто в човека, което Христос изразява със стиха: „Аз съм лозата, а вие – пръчките". Използвайте доброто, което е вложено отначало във вас. Използвайте доброто и на вашите ближни. Учете се от себе си, учете се от окръжаващите. Приемайте доброто от всички и посаждайте го в душата си, като благотворно семе на живота.

Векът, в който сегашните хора живеят, трябва да бъде вък на любовта. И тогава, ако любовта ви надделява на вашата ревност, вие сте силен човек; ако любовта ви надделява на вашия страх, вие сте силен човек; ако любовта ви надделява на вашата алчност, вие сте силен човек; ако любовта ви надделява на вашата гордост, на вашия егоизъм, на всичко отрицателно във вас, вие сте силен човек. Отрицателните качества на човека са присъщи на неговата личност и то, само на една страна на личността, но по никой начин на душата. Съществуват две личности: едната е създадена изключително от слабости, а другата – от добродетели. Дайте място в себе си на онази личност, която е създадена от добродетели.

Какво трябва да прави човек, за да даде възможност на личността на добродетелите да се прояви в него? – Той трябва да постави за основа на живота си трите главни стълбове – стълбът на любовта, стълбът на мъдростта и стълбът на истината. Върху тези три стълба той ще съгради личността на добродетелите – великото благо на неговия живот. Щом съгради тази личност в себе си, веднага той трябва да се заеме с разрушаване на старата – личността на отрицателното в човека. Колкото по-скоро ликвидира с нея, толкова по-добре за него. Не се страхувайте да ликвидирате със старото. – Ама да не останем голи! – Христос донесе в света любовта, за да облече всички хора с нея, като с нова, здрава дреха на живота. – Каква любов донесе Христос? – Христос донесе на земята онази любов, която всичко вижда, всичко слуша, всичко обонява, всичко пипа, всичко вкусва, всичко обновява, всичко пресъздава. Облечете се в любовта на Христа. В Писанието е казано: „Не следвайте пътя на плътта, но облечете се в Христа". В този смисъл обличането представя вътрешен, а не външен процес. Значи, човек трябва вътрешно да се облече в любовта. Така облечен, той ще излезе от мъчнотиите и несгодите на живота. Без тази дреха, човек вевкога ще бъде изложен на мъчнотии, на страдания, на големи разочарования.

На какво се дължат разочарованията на съвременните хора? – Една от причините на разочарованията на хората се дължи на неиздържане на обещанията. Един обещава, друг обещава, но в края на краищата малцина изпълняват обещанията си. Въпреки това, хората пак вярват на обещания. Това показва, доколко те са суеверни. Днес всички хора по лицето на земята са повече или по-малко суеверни.

Ще ви дам един пример за суеверието на съвременните хора. Един турчин отишъл при един богат турски ходжа, да му иска пари на заем. – Колко искаш? – Двеста лири. Ако ми услужиш, ще ти дам 100% лихва. Ходжата повярвал и веднага дал двеста лири на просителя. Последният плащал редовно лихвите няколко месеца наред. Като платил сума, равна на стоте лири, той запитал ходжата: Доволен ли си от мене? – Доволен съм, но какво ще стане с майката на парите? – Майката остави настрана. Лесна работа всичко ще се нареди. – Лесна работа, но ходжата не получил останалите сто лири.

Тъй щото, срещнете ли човеек, който дава обещания 100%, знайте, че първо той ще вземе нещо от вас; после, половината ще ви върне, а другата половина ще задържи за себе си. Това значи да изпаднете в положението на онзи българин, Стоян, който тръгнал един ден с магарето си за града, да се срещне с владиката, да си поприказва с него. Той натоварил магарето си с подаръци за владиката. Денят бил горещ, слънцето силно греело, вследствие на което Стоян се спрял под сянката на едно дърво да си почине и там заспал. Наблизо имало деца, които си играели, но като видели магарето на Стояна, натоварено с подаръци, отвързали го и го завели в града, да го продават. Като се събудил, Стоян видял, че магарето му го няма, а едно дете, близо до него, държи на главата си юлара на магарето. – Къде е магарето ми? – Аз съм твоето магаре. Едно време бях непослушно дете, но баща ми ме прокле, и аз се превърнах на магаре. Срокът на наказанието ми изтече, и днес съм пак човек. Детето ударило Стояна с юлара и избягало. Стоян отишъл на пазара, видял магарето си, но си казал: Не те искам вече, да ми правиш пакости. Не искам такова магаре, което се превръща ту в човек, ту в магаре.

Много примери още могат да се наведат, от които да се види, че ако няма правилна обхода, човек може да изгуби своите скъпоценни камъни. Има опасност за човека да изгуби своите скъпоценни мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли ги, той ще се почувства като в пустиня. Човек трябва да пази това, което природата му е дала. Христос казва: „Всичко, което Отец ми даде, упазих". Той изгуби само един от учениците си – Юда. Юда беше лъжлив ученик. За да се изпълни закона, Христос не можа да му помогне, не можа да го упази.

Следователно, всеки човек има в себе си по един лъжлив ученик като Юда, когото неизбежно ще изгуби. В човека, Юда представя всяко негово лъжливо чувство, лъжлива мисъл и лъжлива постъпка. Обаче, любовта изисква от хората да бъдат съвършени във всяко отношение.

Обходата, за която ви говоря, не е само външна. Има хора, които отвън имат правилна обхода, а отвътре нямат. Външно са добри, а вътрешно са обикновени хора. Човек трябва да бъде добър и външно, и вътрешно.

И тъй, човек всякога трябва да бъде добър. Дали съм разположен или не, когато дойде някой човек при мене и ми се оплаква, ще го изслушам, ще му дам някакъв съвет и ще го изпратя доволен. Ако дойде някой при мене и се оплаква от жена си, ще му препоръчам да й дава всеки ден по няколко грама чиста, планинска вода и всякога да й говори с мек, любовен език. Постъпва ли така с нея, и двамата ще бъдат доволни един от друг. След това дохожда при мене един търговец, който се оплаква, че работите му не вървят добре. И на него давам едно шишенце с вода и му казвам, да взима по три пъти на ден по няколко капки от тази вода и да казва в себе си: Работите ми ще се оправят. Като прави това десетина деня наред, ще забележи, че работите му започват по малко да се оправят. Най-после, дохожда при мене една млада мома, влюбена в един момък, но не е щастлива. Не знае, какво да прави, за да бъде щастлива. И на нея давам едно малко шишенце с чиста вода и казвам да взима от него по три пъти на ден, сутрин, на обед и вечер, по няколко капки, и да казва: Аз ще се оженя за онзи, който ми е определен от Бога. – Как ще позная, кой ще бъде този момък? – Ще го познаеш по това, че колкото момци и да дохождат при тебе, всички ще си отидат, а той единствен ще ти остане верен. – Ама аз искам да ми кажеш нещо по астрология, под какви планетни съчетания се намирам. – Това не е важно за тебе, а за мене е изгубено време. Затова, приложи този метод, който ти давам, и не мисли повече.

Сега и на вас ще дам един метод за оправяне на работите ви, който можете да приложите още сега, докато сте на планината. Вземете си по едно шишенце от сто грама и го напълнете с вода. Всеки ден пийте по един грам от тази вода, сутрин, на обед и вечер, като си казвате: Всичките ми работи ще се оправят. Няма да мине много време, ще видите, че работите ви започват да се оправят. Който вярва, само той да се наеме с опита. – Буквално ли да изпълним този опит, или по дух? – Буквално – по мисъл, по чувство и по постъпка. Онзи от вас, които нямат грамове и не могат да теглят водата, нека броят капките – девет капки сутрин, девет на обяд и девет вечер. Ако мислите, че ще губите много време, можете да взимате по три или по шест капки. Ще сипвате най-много до девет капки: три, шест, или девет. Повече от девет капки не може. – Дали ще ни помогне този опит? – Ако го изпълните, ще ви помогне. Ако не го изпълните, пак ще се наредят работите ви, но след сто години. Който мисли правилно, работите му ще се наредят още на младини. Който не мисли правилно, и неговите работи ще се наредят, но на старини и с големи пертурбации.

Опитът, който ви давам с водата, има отношение към чувствата ви. Значи, ще вземете една капка вода за чувствата, втора – за мислите, а трета – за вашите постъпки. Ако направите опита с шест капки, тогава ще употребите по две капки за мислите, за чувствата и за постъпките си, Ако пък го правите с девет капки, за всяка област от мисли, чувства и постъпки ще употребявате по три капки. Всеки да направи опита така, както той го е разбрал, без да очаква обяснения от други. Ако опитът ви излезе несполучлив, аз съм готов да ви помогна. Ще видим, къде е погрешката, в мене или във вас. Ако погрешката е в мене, аз веднага ще я изправя. Ако е във вас, и вие тртябва да имате готовността да я изправите. Обаче, най-малкото разколебаване от ваша страна е в състояние да ви попречи. Всяко съмнение, всяко колебание, всяко отлагане спира реализирането на нещата. Духовният свят не търпи никакво колебание, никакво отлагане. Имайте вярата на малкото дете. Проникнете се от онази пълна любов, при която нещата стават моментално.

Едно малко дете тръгнало с майка си на молебен, да се молят за дъжд. Детето взело със себе си чадър, а майката не взела. Като видела, че детето носи чадър, майката го запитала: Защо носиш чадър? – Нали ще вали дъжд, ще ни потрябва. Значи, вярата на детето била по-голяма от вярата на майката.

Казано е в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога". С други думи казано: Без вяра нищо не може да се реализира. Вярата е стълб, който крепи човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Вярата е помощник на любовта за реализиране на ония желания, които са вложени в неговата душа. Всички хора трябва да се проникнат от любов и вяра, за да се подмладят, да дойдат щастливи дни в техния живот. Старите трябва да се подмладяват, а младите – да поумняват. Лошите трябва да станат добри, а добрите - да запазят това, което са постигнали и да дадат нов подтик на своя живот. Който не може да даде на себе си подтик, той никога не може да даде подтик на другите.

Сега, искам да стане някой от вас, да изпее една песен, с която да задоволи всички. Ако това не стане днес, може да стане друг път, защото днешният ден е дълъг, той има начало, няма край. Ще кажете, че не сте добри певци. Ако човек дълго време мисли за пеенето, той най-после ще стане отличен певец. Ако някой е осъден на смърт и му кажат, че животът му ще бъде подарен, при условие да се научи добре да пее, мислите ли, че този човек няма да стане отличен певец?

В древността имало един много способен, даровит човек. По невнимание той извършил едно престъпление, за което бил осъден на смърт. В деня, когато трябвало да се чете смъртната присъда, съдията му казал, че по царска милост жизотът му ще бъде подарен, ако той се наеме да обиколи града с гърне на главата си, догоре пълно с мляко, без да изсипе капка от млякото. При това, през всичкото време той трябва да мълчи и да мисли. След това ще се яви при царя да му изпее една песен. Ако изпълни всичко това, както трябва, той ще бъде свободен. Този човек се наел да изпълни желанието на царя. Турил на главата си гърне, догоре пълно с мляко, и така обиколил града, че капка мляко не разлял на земята. През всичкото време той бил толкова съсредоточен, че за нищо друго не мислил, освен за млякото и за пеенето. След това се явил при царя и му изпял една много хубава песен. Така, той се освободил от смъртта и заживял нов, смислен живот.

Сега, и на вас желая да се научите да пеете хубаво, както този даровит човек. Между вас има хора, надарени с хубав глас, но трябва да работите, да развивате гласа си. Ако бихте развили гласа си, всеки ще ви слуша. Така са слушали и Паганини. Един ден Паганини вървял из града и на един ъгъл на улиците видял старец, с цигулка в трепереща ръка, свири и събира милостиня. Всички минавали и заминавали покрай него, но малцина се спирали да хвърлят нещо в чинийката му. Като видял това, Паганини се спрял пред стареца, взел цигулката му и започнал да свири. Като чули да се свири толкова хубаво, всички минувачи започнали да се спират пред стареца, и в скоро време чинийката му се напълнила с пари. С просълзени очи старецът се обърнал към Паганини и му казал: Синко, защо не дойде по-рано?

Какво представят великият цигулар и великият певец за човека? – Те са голямо поощрение за него. Те могат да му дадат подтик да пее, да свири, да учи. Любовта може да послужи за велик подтик в живота на човека, но без музика, без пеене, тя всякога остава неразбрана. С музика любовта събужда красивото и възвишеното в човека. Обичайте музиката и пеенето, за да придобиете и разберете Божията Любов. Като разберете тази любов, вие ще можете правилно да предадете всичко онова, което сте видяли и чули в онзи свят.

Бог е Любов, която Христос е приел.

Христос е Любов, която ние сме приели.

Ние сме любов, която сега проявяваме.

25 юли, 10 ч. с.


Извънредни Беседи
25.07.1937 Неделя, Езерата
 
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство

Посещения: 1754

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Основни тонове Още Лекции От ИБ | Обратно към всички текстове » Ценности и възможности