Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Същината на човека Още Текстове От СБ | Обратно към всички текстове » В Божественото училище

Възможности за щастие (Съборни Беседи, 24.08.1941 Неделя, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

Размишление върху стиха: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христос, Когото Си проводил“.

Днес всички хора търсят щастието. Каквото и да правят – ядат, пият, дишат, гледат, слушат, работят – във всичко търсят щастието. Някои хора са намерили щастието, а други продължават още да го търсят. Които са го намерили, напуснали са земята; които не са го намерили, остават на земята да живеят, докато го намерят. – Защо остават на земята? – Много естествено. Те нямат пари да си купят билет, да заминат за отечеството си. Значи, който е намерил щастието, има възможност да пътува; който не го е намерил, трябва дълго време да работи, за да спечели пари за билет. Ще кажете, че има безплатни билети. Възможно е, но това е противоречие. Обаче зад противоречията се крие реалността. Това, което човек твърди и отрича, е реално. Казваш, че си здрав, но можеш да бъдеш и болен. Колкото е вярно едното положение, толкова е вярно и другото. Човекът е, който страда и като здрав, и като болен. Следователно човек е проява на реалността. Като здрав, той задържа в себе си всичко, каквото има. Като болен, той става щедър и раздава от богатството си. В такъв случай добре е от време навреме човек да боледува, да даде нещо от себе си. Най-малкото, което може да даде, това е част от теглото си. Същевременно той споделя част от благата си с други същества. Съзнанието му се пробужда, той става щедър и започва да дава по нещо на окръжаващите.

Ще каже някой, че не знае тези неща, че не му са известни. Друг пък ще каже, че всичко това му е известно, че всичко знае. Не е важно кой колко знае. Важно е човек да прилага знанието си за всяка възраст на място. Докато сте дете, знанието има отношение към вашето детство; когато станете възрастен, знанието има отношение към вас като към възрастен човек; ако сте стар, знанието ви има отношение към вашата старост. Обаче нито знанието на вашето детство, нито знанието на вашата зряла възраст, нито знанието на старостта ви представляват истинско знание. Който от млад става възрастен и от възрастен – стар, той се намира още в предисловието на живота, в предговора на истинското знание. Младият възприема нещата, възрастният ги изпълнява, а старият оценява. Който не възприема, не е млад; който не изпълнява, не е възрастен; който не оценява, не е стар.

Това са научни истини, които трябва да се докажат. В геометрията има много научни истини, наречени теореми, които се доказват по логически път. За пример, една от тези теореми е следната: срещу равни страни лежат равни ъгли. Обратната теорема: срещу равни ъгли лежат равни страни. Както геометрикът изпитва удоволствие, когато докаже известна теорема, така всеки човек е доволен, когато се домогне до щастието.

Днес повечето хора са недоволни, защото не са придобили щастието. Придобиването на щастието не е външен процес, който може да се постигне по механически начин. Щастието се определя от правилното схващане на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Щастието се определя от правилното схващане на живота, на знанието и на свободата. На физическия свят щастието зависи от хляба, от водата, от въздуха и от светлината. Без тези елементи няма щастие. Който се смущава, той е лишен от светлина. Който не се смущава, той има светлина, вижда ясно къде върви и не се спъва в пътя си. И да направи някаква грешка, лесно я изправя. Ето защо, за да не прави грешки, човек трябва да ходи постоянно в светлина. Затова, именно, той се нуждае от знание.

В една от видните американски църкви назначили един проповедник, който още при първата си проповед се прочул и множество народ се стичал да го слуша. Като чували проповедта му, възхищавали се от начина на предаване на Словото Божие и се убедили в Неговата сила и мощ. На втората му проповед се стекли още повече хора, но каква била изненадата на старите слушатели, като чули да се повтаря първата проповед. За новите слушатели проповедта била крайно интересна, но старите не чули нищо ново. На третата проповед се явили освен старите слушатели и някои нови, които с удоволствие слушали как проповедникът развивал Словото Божие. Но какво ще кажат онези, които за трети път вече чуват същата проповед? Те започнали да се отегчават, защото слушали все една и съща проповед. Най-после един от тях се приближил до проповедника и го запитал: „Защо държите все една и съща проповед? Докога ще се продължава това?“ – „Докато научите добре всичко, което казах в първата проповед“ – отговорил спокойно проповедникът. Това значи: музикантът трябва да научи много добре зададената му работа и тогава да пристъпи към нова. Не е лесно да свири човек. Елементарните работи се изпълняват лесно, но колкото по-навътре се влиза, толкова по-големи мъчнотии се срещат. Следователно, когато разбере добре елементарните неща, човек не трябва да се спира на тях, но да ги замести с нови. За да върви напред, да замества старото с ново, човек се нуждае от вътрешно самообладание на своя ум, на своето сърце и на силите, които действат в него. Това значи да бъде човек господар на положението, в което се намира. Това значи да бъде господар на себе си, да не се изнасилва. Истински възпитан човек, със самообладание в себе си, е онзи, който не изнасилва очите, ушите, носа, устата, ръцете, краката си, нито тялото си. Ще кажете, че условията на живота са неблагоприятни, че големи мъчнотии се изпречват на пътя ви. Това е оправдание за неразумния човек. Разумният се справя с всички мъчнотии и условия. Той е господар на себе си, понеже е придобил щастието. Разумният е същевременно смел. Без смелост нищо не се постига.

В едно американско село, някъде в Западна Америка, всяка година изпращали нов проповедник, но никой не могъл да остане повече от една година в селото. – Защо? – Един от селяните, голям юнак, със здрави, мускулести ръце, ставал причина проповедниците да напускат селото. Той не обичал проповедите и за да не се чува Словото Божие в селото му, набивал добре новодошлия проповедник. Всеки нов проповедник бивал бит по три–четири пъти през годината, поради което едва се задържал за една година в селото. Така изминали десет години, но нито един проповедник не останал за по-дълго време между селяните. Като чували това, всички проповедници се отказвали да отиват в това село. Обаче, един млад, силен и смел проповедник казал: „Аз съм готов да отида в това село да служа на Господа и в Негово име ще се справя със своенравния селянин“. Като получил назначението си, той се качил на кон и смело тръгнал на път. Още на гарата го посрещнал своенравният селянин и докато се готвел да се хвърли върху проповедника, последният излязъл по-бърз: скочил от коня си, сграбчил го с яките си ръце, повалил го на земята и го набил добре. „Ще помниш, кой съм и за какво те бия. Ще ти платя за всички досегашни проповедници.“ След това го завързал с въже и го внесъл в църквата да слуша проповедта му. Като свършил проповедта си, той го развързал, пуснал го на свобода и казал: „Ти опита вече силата на Словото Божие. Ако си готов да получиш същия урок още веднъж, можеш да приложиш стария си занаят – да биеш“. – „Не искам повече да бия проповедници. Имам желание всеки ден да идвам в църквата, да слушам Божието Слово и да Го прилагам. Благодаря, че ме би, за да ми дойде ума в главата.“

И тъй, ако не можете да се справите с големите и малки мъчнотии, които ви спъват, вие всякога ще страдате. Ще кажете, че човек не може сам да се справи с мъчнотиите си. Това не е вярно. Който има ум, може да се справи с мъчнотиите; който има сърце, може да се справи със страданията; който има воля, може да се справи с противоречията. За ученика, който иска да учи и да върви в правия път, думата „не мога“ не съществува. Радвайте се, когато се намерите пред невъзможност да решите известни противодействия и мъчнотии. Това значи да опитвате силата на ума, на сърцето и на волята си и постепенно да се калявате. Някой се оплаква, че въпреки желанието му го заставят да върши някои неща. И това не е вярно. Никоя сила в света не може да застави човека да направи това, което не желае. В това именно, се заключава неговата сила. По това се отличава човек от Бога, Който може да прави всичко, каквото пожелае. Ето защо, не се извинявайте, когато направите някаква грешка, нито обвинявайте другите хора. Човек прави грешки поради известни слабости в себе си. Който търси вината за своите грешки в окръжаващите, във външните условия, той си служи с бялата лъжа.

Някой греши и казва, че му е невъзможно да постъпи по друг начин. И това не е вярно. За онзи, който служи на Бога, всичко е възможно. Който служи на себе си, за него само има възможни и невъзможни неща. Чувате ли някой да казва, че е невъзможно да живее добре, ще знаете, че той служи на себе си. Каже ли, че може да живее добре, той служи на Бога. Който служи на Бога, той се ползва от чистия въздух, от светлината, от водата, от храната, както и от всички блага на живота. За него няма лоши дни, лоши условия, лошо време. За всеки даден момент той се ползва от благата на живота. Благо за човека е това, което той използва в даден момент. Следователно за човека е важна бучката захар, която има на разположение, а не сандъците със захар, които се намират в магазините. За човека е реално това, което може да опита в даден момент, а не милионите блага, които стоят далеч от него. Някой се оплаква, че му е дадена малко любов. Любовта не се дава в количества, малки и големи. Тя се определя от способността на човека да я възприема. Способността му пък да възприема или невъзприема любовта зависи от неговата разумност.

В древността живял един разумен и добър цар, но поданиците му били неразумни и скъперници. Те нямали любов помежду си. Като разумен, царят не ги морализирал, но им говорил със символи. На главния площад в столицата той направил една голяма чешма, с малък кран; водата била изобилна, но текла по малко, понеже кранът бил тесен. Като се събирали на чешмата да наливат вода, гражданите постоянно критикували царя си. Те казвали: „Не е умен нашият цар. При такава силна и буйна вода, сложил толкова малък кран на чешмата, едва наливаме съдовете си. Защо направил такава грешка?“ Царят чувал протеста на поданиците си, но мълчал. След смъртта му дошъл неговият син. Първата му работа била да сложи по-голям и широк кран на чешмата, да тече повече вода. Гражданите били доволни от тази промяна и запитали новия си цар защо баща му ги измъчвал толкова години с тесния и малък кран на чешмата. Царят им отговорил: „Баща ми взе модел за крана от вашите сърца. Колкото сърцата ви са пускали, толкова и кранът е пускал. Днес, когато сърцата ви станаха по-широки, и кранът се разшири. Третият цар, който ще дойде след мене, ще направи още по-голям и широк кран – в зависимост от вашите сърца“.

Сега и на вас казвам: Не чакайте да се подобрят външните условия. Откак светът съществува, условията всякога са били добри, но човек не е готов да се ползва от тях – кранът на сърцето му е тесен, малко дава и малко възприема. Казано е в Писанието, че Бог направил света в шест дни и за всеки ден казал, че е добър. За втория ден, обаче, не е дал мнението си. – Защо? – Вторият ден характеризира човека – неговия ограничен ум, неговото тясно и затворено сърце и неговата слаба воля. При тези качества той иска да бъде богат, силен, да стане господар на света. И това е възможно, но не може да се постигне по механически начин. Отвори широко ума си, за да възприемаш изобилно светлина. Отвори широко сърцето си, за да възприемаш изобилно благата на живота и на природата. Прояви разумната си воля, за да успяваш във всички добри предприятия. Ако очакваш само на външни блага – на богатство, на големи библиотеки, на автомобили и файтони, не само че няма да бъдеш силен и учен човек, но ще умреш с непостигнати желания. Едно циганче се разболяло и постоянно искало от майка си да му купи малко мляко, едно геврече или някакъв плод. Каквото пожелавало, майка му все отговаряла: „Ще купим, мама, всичко ще купим. И млечице ще купим, и геврече, и ябълка, и круша, каквото пожелаеш, ще имаш“. Дните минавали, детето все пожелавало нещо, но желанията му оставали незадоволени. Най-после детето умряло. Като го оплаквала, майката казвала: „Горкото ми детенце, отиде си на онзи свят, но поне си хапна от всичко, каквото пожела“.

Съвременните хора трябва да бъдат разумни, да не си създават ненужни страдания. За пример, трябва ли човек да страда и да се тревожи от това, че няма шапка? Щом няма шапка, ще ходи гологлав. Лошо ли е да ходи гологлав? Не само, че не е лошо, но даже е хигиенично. Мозъкът не търпи никакви тежести. Следователно шапките, които носите, трябва да бъдат много леки, почти без тегло. Едно време считаха за смахнат, за побъркан всеки, който ходеше без шапка. Обаче днес повечето хора са гологлави и намират, че това е в реда на нещата. Гологлав ли трябва да ходи човек, или да носи шапка на главата си? За предпочитане е да не носи шапка. Никой не се е родил с шапка. Да носи човек шапка, това е мода. Като разглеждам облеклата на хората и външните им състояния, виждам, че те не са родени такива. Това е резултат на изопачения живот. Да бъде човек здрав, разумен, учен, добър, това е естествено, така е роден той. Да бъде болен, неразумен, нечестен, лош, и това се случва, но то се дължи на изопаченото човешко естество, което се е проявило впоследствие. На земята, човек все ще прояви една опака черта, както дрехата има две страни: лице и опако.

Какво представлява опакото и какво – лицето? Опакото е вътрешната страна на нещата, а лицето – външната. Опакото не е красиво, а лицето е красиво. Има платове с две лица. Откъдето и да ги разглеждате, все са красиви. Ако дрехата ви има две лица, като извехтее отвън, можете да я обърнете и да я носите като нова. Дрехите, с които хората ще се обличат в бъдеще, ще се отличават коренно от сегашните. Те ще бъдат изтъкани от нишките на Божията Любов. Който се облича с такива дрехи, ще бъде свободен, ще носи светлина в ума си. Значи, свободен човек е онзи, който е облечен с дрехата на Любовта. – Кога е свободна птицата? – Когато хвърчи. – Рибата? – Когато плава. – Човек? – Когато мисли право. Няма по-красиво нещо от правата мисъл. Това значи да бъде човек свободен.

Много хора, светски и религиозни, се запитват къде е Господ. Те искат да Го видят външно, във форма на човек или в друга някаква форма. Бог е навсякъде, във всички форми, във всички видове материи. Ако възприемете съзнателно светлината, тя ще ви открие пътя, по който да вървите, за да намерите Бога. Ако дишате правилно и с Любов, ще изпитвате необикновена свобода и лекота в дробовете си. Ако пиете вода с Любов, тя ще уталожи жаждата ви и няма да се мъчите. И най-после, ако се храните с Любов, всякога ще бъдете сити. Значи Бог е в светлината, във въздуха, във водата и в храната, чрез които ви носи благата на живота. Следователно, ако сте болни и се оплаквате от тъмнина пред очите си, от задуха, от температура, ще знаете, че сте лишени от светлина и от въздух. За да се лекувате, отваряйте очите си, да приемате повече светлина; дишайте дълбоко, за да приемете повече въздух; пийте вода, за да се отнеме температурата ви; яжте хляб, за да се засилите. Онзи, Който присъства в светлината, във въздуха, във водата и в хляба, ще ви излекува. Ползвайте се от елементите на живота, но умерено. И като болни, и като здрави, не яжте много, за да не изразходвате повече енергия, отколкото трябва.

Като знаете, че Бог присъства навсякъде, правете всичко с Любов. Храните ли се, яжте с Любов. Каквото приготвите за ядене, за себе си или за своя ближен, да бъде най-хубаво. Само така ще познаете, имате ли Любов в себе си. Поканите ли гост в дома си, първо ще очистите къщата си, да светне. След това ще приготвите най-хубавото ядене, ще донесете от някой извор чиста вода, ще проветрите стаите си, да влезе повече въздух. Така ще правите и за себе си, и за своите гости. Къщата на всеки човек, външно и вътрешно, трябва да бъде добре осветена, проветрена, измита и наредена. След това ще сложите на трапезата вкусно и чисто ядене.

Сега всички хора се оплакват от неуспех в живота си. Много естествено. Те не успяват, защото поддържат два морала: към себе си постъпват по един начин – със снизхождение и любов, а към другите – по друг начин – със строгост и жестокост. Така не се живее. Два момъка се карат за една красива мома. – Защо? – И двамата искат да я задържат за себе си. Това е криво разбиране на любовта. Човешката душа не се обсебва. Любовта не се обсебва. Защо тези момци не се радват на красивата мома, без да я обсебват? И красотата не се обсебва. Като не разбират законите на природата, хората се карат, по-силният удря няколко плесници на по-слабия, който отстъпва по необходимост, от страх, а не от съзнание. Всичко, което се върши от страх, не носи щастие. Има смисъл човек да отстъпва, но по принцип, от любов и съзнание.

Ще кажете, че никой не ви обича. Това не е вярно. Преди всичко любовта принадлежи на Бога, а не на човека. Ако някой ви обича, Бог ви обича чрез него. Той обича еднакво всички души. Ако никой не ви обича, причината за това е в самите вас – затворили сте прозорците си за светлината и за въздуха, затворили сте крановете за благата на живота, чрез които Бог се проявява. Всеки трябва да признае в себе си, че Бог го обича. Вижте, колко е красив днешният ден! Слънцето грее, небето е ясно и чисто, въздухът – свеж. Всичко това е дадено за вас, да се радвате и да благодарите на Онзи, Който ви дава всички блага и казва: „Ако ме слушате и изпълнявате закона ми с Любов, никакво зло няма да ви засегне. Ако не ме слушате, ще имате опитността на ония, които воюват днес, и ще ме познаете такъв, какъвто не трябва“. Страшно е да познаете Бога по отрицателен път.

Сега, като разглеждам събитията, които стават в света, намирам, че никоя държава няма право да воюва: нито Германия, нито Англия, нито Русия. Кой им е дал това право? Трима родни братя се бият в дома си. Кой им дава право да се бият? Те се бият без позволението на бащата. – За какво се бият? – За повече земя. Земята е създадена и за германците, и за русите, и за англичаните – за всички хора. Всички народи имат еднакво право на земята. След свършване на войната всички ще разискват върху въпроса, кой има най-голямо право в света, да владее повече земя. Най-голямо право има онзи народ или онзи човек, който постъпва съобразно с Божията Любов, с Божията Мъдрост и с Божията Истина. С други думи казано: който цени живота; който цени знанието и светлината; който цени свободата, той има най-голямо право.

Днес всички хора сме свидетели на големи събития и всеки се запитва кой ще победи. Аз отговарям на зададения въпрос: Ще победят онези, които носят в сърцето си Божията Любов, в ума си – Божията Мъдрост, а в тялото си – Божията Сила. Ще победят онези, които изпълняват волята Божия; които търсят Царството Божие и Неговата Правда; които славят името Божие. Вярващите са доволни, че поне вярват в Бога. Това не е достатъчно. Вяра без дела е мъртва. Истинската вяра подразбира изпълнение волята на Бога. Няма ли изпълнение на Божията воля, това е все едно да вярваш в една държава, без да изпълняваш законите ѝ. Истинският вярващ вярва и изпълнява Божиите закони. Той търси Царството Божие и осветява името Божие.

Ще кажете, че условията на живота са тежки, че мъчно се изпълняват нещата, че старини идват и т.н. Кой е виновен за това? Всеки е бил млад и не е използвал добрите условия. Станал е възрастен, не е изпълнявал законите. Остарял е, не е оценявал живота. След всичко това търси вината вън от себе си. Какво е правил цял живот? Ако беше приложил Любовта, щеше да се подмлади. Ако беше приложил Мъдростта, щеше да стане разумен. Ако беше приложил Истината, щеше да се освободи от ограниченията на живота. Той е живял, без да се подмладява, без да придобива разумността и без да се освобождава, и казва, че е на прав път. Не лъжете себе си, не лъжете и другите. Стремете се към вечно подмладяване, към вечно възрастване и освобождаване, за да влезете в правия път. Стремете се към придобиване на вечната Любов, на истинското знание, на великата свобода, за да станете нови хора – хора на Божествения порядък. Внесете този порядък в ума, в сърцето и във волята си. Болни ли сте, страдате ли от разстройство на стомаха, от главоболие, от болки в гърдите, ще знаете, че не сте свободни. Свободата започва от тялото, прониква в сърцето и оттам – в ума, в мозъка. Като обхване физическия човек, свободата влиза в духа и в душата му. Обладан напълно от свободата, човек разбира вече Божиите закони, прилага ги и се радва и весели заедно с Бога – своя небесен Баща.

Помнете: Любовта разрешава всички противоречия. Дойдете ли до нея, знайте, че тя е свещено нещо. Бог е Любов. Следователно гледайте на Бога като на най-великото и съвършено същество в света. Ако мислите, че и Той е като вас, вие приличате на комарите, които мислили, че слонът е подобен на техния цар. Събрали се комарите на конгрес да разискват върху въпроса, какво представлява слонът. След дълги доказателства, най-после те дошли до убеждението, че слонът е малко по-голям и по-силен от царя им. Така и хората понякога мислят за Бога. Те казват, че Бог прилича на човека, но е малко по-силен и по-голям от него. Човек няма ясна представа за своя велик Баща, Който обхваща всичко във вселената, Който постоянно бди за него. Щом го види скръбен, Той го пита коя е причината за скръбта му. Някой ще се оплаче, че скърби, защото няма пари. Чудно нещо, човек, който мисли, че е подобен на Бога, не може да намери пари отнякъде и страда. Защо не отиде при някой банкер да иска пари? Светът е пълен с банкери и касиери. Ще кажете, че банкерите не обичат бедните хора. Не ги обичат, защото много сиромаси са мързеливи и не знаят как да искат. Те отиват при банкерите с мисълта, че са длъжни да им помагат. Който иска пари или някаква помощ, трябва да е готов на всякакви услуги, да се отнесе братски към онзи, от когото иска нещо. Защо да не се отнесе с него като със свой брат? Защо да не се вгледа и в неговите нужди и да му се притече в помощ? Когато иска нещо, човек трябва да бъде готов да дава. Ако нямаш пари, имаш сърце, имаш и ръце да работиш.

Религиозните и вярващите очакват Христос да дойде втори път на земята, да им помогне. Те ще останат излъгани в очакванията си. Христос втори път няма да дойде на земята. – Защо? – Защото пак ще Го разпнат. Казано е, че Христос ще дойде от облаците, придружен с ангели. Това значи, че Христос ще дойде в умовете и в сърцата на хората като светлина. Ангелите, които ще Го придружават, представляват Мъдростта и Любовта, с които ще бъде изпълнен. Христос ще дойде само за онези, които имат знание и светлина, да разбират законите на разумната природа.

Мнозина се запитват какво трябва да правят, докато дойде Христос на земята. Ще работят, да се приготвят. Какво прави онзи юнак, на когото предстои борба с противника му? Упражнява се, за да развие мускулите си, за да излезе победител. Мъчнотиите, противоречията представляват неприятелите на човека. За да се справи с тях, той трябва да се упражнява, да развива силата си. Трябва ли да се обезсърчавате и обезверявате от мъчнотиите си? Те могат да ви повалят на земята, но вие пак ще станете и ще работите, докато се справите с тях.

Двама американски борци се борили. Един студент гледал как се борят и казал една обидна дума по адрес на един от борците, който се приближил до него, ударил му една плесница и го повалил на земята. Студентът разбрал, че има работа със силен човек, затова станал от земята, без да роптае. Обаче в него се зародило желание да разбере как този борец е развил такава голяма сила и тръгнал след него. В скоро време той влязъл в следите му и разбрал по какъв начин е работил, колко време се е упражнявал, за да се прослави като голям борец. Десет години работил студента и когато дошъл до положение да вдига с едната си ръка един кон с кончето му, явил се пред бореца и го запитал: „Познаваш ли ме кой съм?“ – „Не те познавам.“ Студентът вдигнал бореца във въздуха, обърнал го с главата надолу и пак го поставил на земята. След това му казал: „Аз съм онзи, на когото преди десет години ти удари една плесница и ме повали на земята“. – „Признавам те сега за мой учител“ – отговорил борецът.

Трябва ли съвременните хора да се оплакват от мъчнотиите си? Какъв човек е този, който от мъчнотиите и несгодите не може да развие такава сила, че да ги хвърли във въздуха, да ги обърне с главата надолу и да им покаже кой е? Обърнете мъчнотията си с главата надолу, кажете ѝ, че вие сте онзи студент, с когото преди години тя си е играла като с дете, поваляла го е на земята, но днес вече той е силен, тя не може да си играе с него. При това положение мъчнотията ще отстъпи и ще ви признае за свой господар. Ще кажете, че не знаете как да развивате силата си, за да се борите с мъчнотиите. Това е тайна, но ако ме слушате, аз мога да вдигна малко завесата на тази тайна. Тя се заключава в следното: да любите и да ви любят. Ако не можете да любите и ако никой не ви люби, мъчнотиите всякога ще ви повалят на земята. Обаче докато любите и докато ви любят, никаква мъчнотия не може да ви победи.

Хората се поддават на мъчнотиите си, защото не вярват в Любовта и казват, че Бог ги е забравил. Наистина, Бог ли ги е забравил, или те са Го забравили? Какво ще кажете за онази жена, на която мъжът прекарва по цели нощи в кръчмата и пие за наздравица на този и на онзи? Тя ли е забравила мъжа си, или той нея? Тя седи у дома си и го чака, а той забравя, че има жена и се весели в кръчмата с приятели. Това удоволствие нищо не допринася. Не само, че не донася никаква полза на човека, но отнема от него всичко. От това удоволствие човек губи възможностите на своя ум и на своето сърце. Той губи силата и красотата на тялото си. Да се удоволства човек, това значи да злоупотребява с благата на природата. Само едно удоволствие се позволява на човека: да дава на бедните част от своите блага. Срещнете ли някой беден, гладен, нещастен човек, повикайте го у дома си и му сложете ядене, да се нахрани добре. Като яде с апетит, вие имате право да седнете срещу него и да изпитвате удоволствие, че той яде, задоволява глада си и чувства благодарност към Онзи, Който се е проявил чрез вас.

Съвременните хора са крайно неблагодарни. Бог им е дал хиляди блага, всеки момент задоволява нуждите им и пак са недоволни. – Защо? – Липсва им нещо съществено. Някой се оплаква, че няма дрехи, но и след като получи дрехи, пак е недоволен. Друг се оплаква, че възлюбената му не го обича. Той ѝ дава подаръци, купува ѝ всичко, от което има нужда, но тя пак е недоволна. Защо? Защото вътрешно не е задоволена. Едно ще знаете: външно човек не може да се задоволи. Каквото и да прави, каквото и да му давате, все ще бъде недоволен. За да бъде доволен, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да намери истинската любов. Това значи, да освети името Божие в ума, в сърцето и във волята си. Да освети името Божие чрез цялото си тяло.

И тъй, като осветява името Божие, човек се домогва до щастието, което търси. Това се постига с абсолютна вътрешна чистота, със светлина на ума и с топлина на сърцето. Само по този начин човек придобива истинското знание. Може ли да благодари за всичко, което му се дава, човек е осветил името Божие в себе си и съзнава, че Бог живее в него и той – в Бога. Щастие е да срещнете такъв човек. Той разбира и хората, и животните, и знае как да постъпва с тях. Преди години срещам един човек, който кара товар с кон, но толкова много натоварил коня си, че последният едва върви. При това пътят не е равен, но се издига нагоре. Поглеждам господаря на коня, гледам коня, виждам, че работата не върви. Конят се обръща към мене, иска да ми каже, че напразно го бие господарят му. Пътят е стръмен, товарът голям, мъчно се възлиза нагоре. Конят има желание да услужи на господаря си, но условията са трудни. Спирам се при господаря и не го морализирам, но казвам: „Знаеш ли, че твоят кон е много хубав? Той е особена порода. При това той носи щастието ти. От него зависи да бъдеш щастлив или нещастен. Докато той е при тебе, щастието ще влиза в дома ти. В който ден го изгубиш, щастието ще те напусне. Както виждам, ти си го натоварил много. Извади половината товар, да му бъде по-леко. Като пренесе една част, върни се за останалата. Така и конят ти ще бъде здрав и ти ще бъдеш щастлив“. Като му поговорих, той се позамисли и отговори: „Прав си, господине, аз съм малко груб, непросветен човек. Виждам, че злоупотребявам с добичето си“. След тези думи той се приближи до коня, поглади го по главата и започна да го разтоварва.

Следователно, ако искате да помогнете на някого, обикнете го. Човек страда, бият го, защото няма кой да го обича. Щом някой го обикне, веднага страданието му изчезва. Ако влезете в един дом и видите, че мъжът бие жена си, не взимайте нейната страна, нито морализирайте мъжа, но обикнете жената. Щом я обикнете, мъжът ще измени отношенията си към нея. Ако пък жената се отнася зле с мъжа си, обикнете мъжа. Където е Любовта, там няма условия за изтезаване. Никой не може да изтезава човека, когото Бог обича. Кой може да бие разумния човек? Той стои далеч от злото и оттам се разговаря с него. Една хрътка гони заек. Заекът бяга пред нея и успява да се качи на една голяма канара. Хрътката го гледа отдолу и му казва: „Слез от канарата да си поговорим“. – „Каквото искаш да ми кажеш, кажи ми го отдолу, аз ще те чуя.“ – „Искам да ти кажа, че бягаш силно, добър бегач си.“ – „В бягането е моето спасение.“ – „Слез при мене, да се надбягваме.“ – „Не искам, тук ми е добре. От тази канара крачка надолу не слизам.“ Както виждате, заекът постъпва добре. Ако се поддаде на ума на хрътката, кожата му ще одерат.

Сега и на вас казвам: За да не одерат кожата ви, работете върху ума си, да придобиете повече светлина. Работете върху сърцето си, да го направите благодарно. Развивайте волята си, за да помагате на всички, които срещате на пътя си. Виждате, че някоя мравка се дави, хвърлете ѝ едно листче, да се качи на него. Едно цвете изсъхнало – полейте го. Няколко клони се преплели – разплетете ги. Една река се подпушила – извадете камъните, изчистете тинята, да си пробие път реката и отново да потече. Гледайте на света като на бащин дом. Знайте, че всичко, каквото срещате на пътя си, има отношение към вас. Бъдете изправни в отношенията си към всички същества, за да бъдете щастливи.

Как се постига щастието? Какви са възможностите за човека да бъде щастлив? Не се иска много от него, за да придобие щастието. Хубавият, светъл ден, който имаме днес, показва какво трябва да прави човек. Отвори сърцето си, за да потече през него Божията Любов, не капка по капка, но изобилно. Сложи на сърцето си голям, златен кран, през който да тече Любовта изобилно, да се ползват всички. Обърни нова страница на книгата си и започни да пишеш със светлината на ума и с топлината на сърцето си. Обичай, както Бог обича. Люби, както Бог люби. Когато имаш нужда от Него, моли се от сърце. Всяка молитва и всяка благодарност, които излизат от дълбочината на сърцето, са всякога приети. Бог чува и най-малкия зов и му отговаря.

Христос казва: „Ако имате любов към мене, опазете моите заповеди“. Желая ви да проявите Любовта си към Бога, за да разширите сърцата си, да просветите умовете си, да станете свободни. Любовта е единствената сила, която може да освободи човека от несгодите и мъчнотиите му. Любовта е единствената сила, която примирява хората и народите помежду им. Идва Любовта, която ще внесе мир в света. Днес народите се бият, но мирът идва вече в света. Няма да се мине много време и мирът ще дойде. Ново съзнание ще придобият хората и ще разберат, че Бог е дал на всички хора еднакви права. Изпълнявайте Божията воля с Любов и съзнание.

Желая на всички да придобиете характера на златото, да не се окислявате. Желая ви да придобиете свойствата на диаманта, да пречупвате добре Божествената светлина.

Съборна беседа от Учителя, държана на 24 август, 1941 г. 5 ч. сутрин, София, Изгрев.


Съборни Беседи
24.08.1941 Неделя, София
 
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство

Посещения: 1665

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Същината на човека Още Лекции От СБ | Обратно към всички текстове » В Божественото училище