Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Еднакви отношения Още Текстове От ООК | Обратно към всички текстове » Послушание

Средство за подобряване (Общ Окултен Клас, 27.10.1943 Сряда, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Избрахте ли си по една песен? Музикалният свят е преходен свят между физичния и духовния. Чрез музиката всичко се постига. Без нея не може да се мине в духовния свят – тя е граница между човешкия и ангелския свят. Мястото на музикалния център в човека е на челото, отстрани над веждите. Човек, в когото музикалното чувство е силно развито, на това място има ръб. Челото може да се раздели на три области: горната част е свързана с Божествения свят; средната част е свързана с ангелския свят – там е литературата, поезията, изкуството; долната част е свързана с физичния свят – със света на фактите, на материалната наука. В основата на носа, горе, се намира центърът на формите; до тоя център се намират други центрове: на величината, на тежестта, на реда, на чистотата, на математиката. Тия центрове са разположени в предната долна част на челото.

Мнозина не признават никакви центрове. Те не вярват в научните наблюдения, правени от физионогмисти и френолози. Според някои, човек мисли с целия си ум. Не е така. Мозъкът – орган на мисълта, се състои от много центрове, със специална служба и функция, както отделните органи на тялото. Например, ръцете и пръстите на ръцете са органи, чрез които човек работи. Без тях никаква работа не може да се свърши. В физичния свят формите не отговарят всякога на съдържанието. Например, едно хубаво шише може да съдържа отрова. В ангелския и в Божествения свят не е така. Там всякога формите отговарят на съдържанието. Добрият човек има добре устроена, красива форма на главата; лошият човек има лоша форма на главата. Добрият човек има красив, правилен нос; носът на лошия човек не е красив, има някакъв недостатък. Когато стане песимист, човек започва да гледа на всичко мрачно, всичко му е криво, и носът му се завъртва надолу. Ако е оптимист, носът му има красива, права линия. Когато здравето на човека се колебае, носът му постепенно се стеснява, ноздрите му прилепват, свиват се. За такъв човек се казва, че скоро поп ще му пее. Колкото по-отворени са ноздрите, толкова по-дълбоко и пълно е дишането. Изпъкналите части на носа показват чувствителност. Това са хора на сърцето. Както мисли човек, такова направление дава на линията на носа; чувствата пък определят широчината на носа.

Често се говори за сърцето, като изразител на чувствата. – Де е това сърце? – В симпатичната нервна система, или в слънчевия възел. Това сърце има свои посланици в мозъка, те го представят. Мозъкът има отношение към умствения свят – горния свят, поради което е отделен от чувствения свят. Умственият свят е в главата, а чувственият – в симпатичната нервна система.

Казвате: Тия неща трябва да се докажат. – Как ще докажете на слелия, че съществува светлина? Как ще докажете на глухия, че съществува звук, че музика има в света? Много от сегашните хора са като слепия и глухия, седят и мислят за оня свят, представят си го такъв, какъвто не е. Те имат превратно понятие за оня свят. Те се питат: Какво ще правим на оня свят? – Има какво да се прави на оня свят. Той е място на учение. Там няма такива развлечения и забави, каквито на земята. Там работата е сериозна. На земята можеш да се сърдиш, като децата. На оня свят това не се позволява. Разсърдиш ли се там и напуснеш мястото си, повече не те приемат. Тук можеш да се сърдиш, по колкото пъти искаш на ден; можеш да напущаш дома си и пак да се връщаш, но такива неща на оня свят не се допущат. Какво правите, когато се развали едно от колелцата на часовника ви? Ако не може да се поправи, изхвърляте го навън. Така постъпват и на оня свят. Той е уреден свят. Щом се развали едно колелце, изхвърлят го навън и повече не го приемат. Който иска да влезе в оня свят, трябва да бъде готов за там.

Сега вие трябва да се пазите от своите лоши наклонности – от гнева, от подозрението. Казваш: Не съм ли свободен да се проявявам, както искам? – Свободата не се заключава в човешкия гняв, нито в човешкото подозрение. Да правиш, каквото искаш, това не е свобода. Казано е, че истината освобождава. Човек, който не обича истината, не може да се нарече Син Божи. Когато влезе в човека, истината обхваща неговия ум, неговото сърце и неговата душа, и човек може да бъде чадо Божие. Казано е в Писанието: „Бог е възлюбил истината в човека“. Днес всички говорят за свобода, без да я имат. Докато е малко, детето е свободно да прави, каквото иска. Родителите не са доволни от неговата свобода, но му прощават. Като порасне, то само се ограничава. Ако си позволи да върши това, което по-рано е вършело, никой не му прощава. Има неща, които се прощават, но само на децата. Понеже на децата се прощават много неща, казваме, че земята е за децата. Когато детето порасне и стане голям, възрастен човек, той влиза в духовния свят, дето не може да прави това, което е правил в детската си възраст. Докато си на земята, свободно плюеш на една и на друга страна. Влезеш ли в духовния свят, това не се позволява. Нарушиш ли това правило, ще те изпъдят вън. Един от нашите братя, доста възрастен, като вървял из софийските улици, неусетно плюл на земята. Веднага го спрял един общински чиновник и го глобил пет лева. С малко се освободил.

Едно трябва да знаете: земята е забавачница, която забавлява и поучава децата. Тук се изучават елементарни работи. Някой си дава вид на големец, на човек с голямо съзнание; той се надува като детето, което иска да бъде като баща си. Може ли детето да стане веднага като баща си? Някога, в миналото то е било като баща си. Тогава баща му е бил негов син.

Днес много християни искат да бъдат като апостол Павел. Каквото и да правят, те не могат да го стигнат, не могат да бъдат като него. Апостол Павел е живял преди две хиляди години; ти живееш две хиляди години след него. Как ще го настигнеш? Как ще бъдеш като него? В две хиляди години той е работил, повдигнал се е, отишъл е далеч в развитието си, не може лесно да се настигне. На времето си той е писал послания. Сега пише други послания, в нов дух. Днес той пише ново откровение. Следователно, не се стремете да бъдете като апостол Павел. Бъдете такива, каквито Бог ви е създал. Изявявайте това, което е вложено във вашия ум. Певецът, надарен с дарба да пее, ще пее. Поетът ще пише; ученият ще наблюдава природата и ще я изучава; жената-домакиня, ще готви. И това не е лошо. Готварството е изкуство. И природата готви. Какви хубави, сладки плодове готви тя!

Преди няколко дни получих една круша – тежка 645 гр. и една дюля – 1200 гр. Ако една круша или една дюля може да изработи такива хубави плодове, защо вие да не можете да изработите една хубава мисъл и едно хубаво чувство? Човек трябва да се поощрява от природата. Хората често се обезсърчават и казват: Остаряхме вече. – Защо остарява човек? – Защото възлиза нагоре, а възлизането уморява, отнема силите на човека. Детето слиза отгоре, расте, развива се и, когато възмъжее, започва да се качва нагоре. При качването по високите върхове, човек се запъхтява, няма желание да ходи. Човек слиза лесно, а се качва мъчно. На аероплан лесно се качва, но на планинските върхове – мъчно. Никоя експедиция не можа да се качи на Хималаите, но с аероплан летяха над тях. Високите върхове представят умствения живот на хората.

Човек трябва да мине през своя умствен живот, да използва условията, при които може да живее. Тоя свят е толкова необходим за човека, колкото въздухът за птиците, водата за рибите и почвата за млекопитаещите. Рибата не може да живее извън водата. Излезе ли от водата, тя веднага умира. Обаче, влезе ли човек във водата, веднага умира. Всяко живо същество е така нагодено, че да използва условията, при които е поставено. Влезе ли в чужди условия, то изпитва страх и започва да бяга. Страхът е висшият закон, който управлява животинското царство. Той се е развивал милиони години. Законът в животинския свят гласи: Със силния не се разправяй. Срещне ли те на пътя, плюй на краката си и бягай. Ако си на високо, не слизай при силния, да се разправяш с него. Стой на височината и оттам се обяснявай. Ако търсиш правото си от силния, никога няма да го намериш. Как постъпва вълкът с овцата? Само при един случай овцата може да се спаси – ако е болна. Той я бутне оттук-оттам и я оставя. Казва й: Паси свободно, аз не ям болни овце.

Вие се питате, защо някой постъпва по един, или по друг начин. Не питайте, защо водата тече – такова е нейното естество. Не питайте защо водата замръзва. Не питайте и защо водата се изпарява. Водата се среща в три състояния: течно, твърдо и въздухообразно. Ние се интересуваме главно от течното състояние на водата. В своето течно състояние, тя върши повече работа, отколкото твърдите й частици. Виждаме, как леки, твърди частици и прашинки хвърчат из въздуха, без да вършат някаква работа. Понякога природата е недоволна от тях, пита ги, какво правят във въздуха. Те отговарят: Дойдохме да си поиграем в твоето царство, да се полюбуваме на твоите красоти. Тя им праща някакъв подарък – други твърди частички, които се полепват по тях, правят ги по-тежки и с тях заедно падат на земята. Като се удрят в твърдата земя, те губят това, което им е дадено. Те казват: Подариха ни нещо, но понеже се блъскахме едни в други, взеха ни всичко. Излишното всякога се взима. Един турчин си турил пет-шест копринени пояси. Един ден го нападнали и му взели всичките пояси, като му оставили само един. Много естествено, на един човек не са му нужни шест пояса.

Сега трябва да вървим по пътя, който Бог ни е предначертал. Човек се отклонява от тоя път, защото се занимава с работи, които не влизат в неговото предназначение. Например, ваша работа ли е да съдите някого, че откраднал нещо? Затова има стражари, съдии, адвокати – едни ще го обвинят, други ще го защитят. Всъщност, вие не знаете истинската работа. Казват, че е откраднал, но дали, наистина е откраднал, не знаете. Някой обрал някого, но никой не видял това. Обраният гони крадеца, настига го, взима това, което му откраднал, но сега крадецът дава под съд пострадавшия. Вика свидетели, те казват, че видели, как е станала работата. И в края на краищата, ще пострада обраният, а не оня, който го е обрал. След време може да се открие истината, но отначало работата ще се обърка.

В Оряхово се случило следното. Обвиняват един баща, че убил сина си. Викат бащата в полицията, бият го, изтезават го, искат да каже истината. Най-после той се принудил да признае това, което не е направил. Той казал: Убих сина си и го хвърлих в Дунава. Така се спасил от бой. Осъдили го на смърт. В деня, в който трябвало да го обесят, се явил синът и спасил бащата. След това запитали бащата, защо казал, че убил сина си, когато синът бил жив. – За да се освободя от бой и изтезания, – отговорил бащата.

Новото учение се основава на истината, на реални неща. То не се занимава с преходни работи. Който иска да следва това учение, трябва да се откаже от ненужните мисли на миналото. Той трябва да се откаже от всичко преходно. Например, днес е модерно дамите да пушат и да пият. Казват, че свободата на новото време допуща това. Каква свобода? Да пушат и да пият хората, това не е никаква свобода. Досега жената не беше ли свободна да пие? Тя всякога е била свободна да пие, но вода, а не вино или коняк. Значи, като пие коняк и пуши, свободна е; като пие вода, не е свободна. Кога жената не е пушила и пила? Откак светът съществува, тя всякога е палила огън на огнището и задимявала въздуха. Тя всякога е варила вода и пила. Димът е на място – огън се кладе. И след това ще кажат, че жената не била свободна. А днес, като пуши и пие, ще бъде свободна. Това е криво разбиране. Често и вие казвате: Не съм ли свободен? Свободен си, но ако знаеш да свириш. Ако не знаеш да свириш, не си свободен. Който знае да свири, всичко може да направи. Като засвири, хората се събират около него и пари дават. Ако не знае да свири, те казват: Ние не се интересуваме от човек, който не може да свири. Кой се интересува от грозната мома? Кой се интересува от невежия? Обаче, от красивата мома всички се интересуват. Дето и да отиде тя, в която държава и да влезе, в което общество да се яви, всички я посрещат с радост, всички са готови да й услужат. Каквото пожелае тя, всичко става. Зад красотата се крият известни добродетели. Красивата мома е разумна. Красотата се изразява в пластичност на лицето, в интелигентност, в разумност, в благородство на чувствата. Красивият е волев човек. В него брадата е добре оформена.

Красив трябва да бъде човек! Като отидеш в оня свят, с какво ще се похвалиш? В тоя свят с какво ще се похвалиш? Ако си художник, ще се похвалиш с картините си; ако си поет, ще се похвалиш с поезията си; ако си силен човек – със силата си. Докато е на земята, човек може да се похвали с много неща; важно е, какво ще занесе на оня свят. Там пехливани не им трябват. Ако си добър, истински педагог, ще се похвалиш с педагогията си; Ако си добър баща или добра майка и си отгледал добри деца, ще се похвалиш с децата си. Всичко това е за земята. Какво можеш да занесеш на оня свят? Там можеш да занесеш само любовта си – нищо друго не приемат. Ако имаш обич, любов в сърцето си, ще бъдеш приет на небето. Ако нямаш любов, ще те върнат на земята.

Единственото нещо, което човек познава, е любовта. Това трябва той да изучава на земята – да възприема и да предава любовта. Всичко останало, което човек не знае, не е любов. В оня свят любовта е превозно средство. Достатъчно е да обикнеш нещо, за да го постигнеш веднага. Обикнеш луната, веднага си на луната; обикнеш някоя звезда, веднага си там; обикнеш поезията, поет ставаш; обикнеш художеството, художник ставаш. Мощна сила е любовта. Тук нещата се постигат мъчно. Най-бързото превозно средство на земята е светлината; в оня свят тая бързина е равна на бързината на биволска кола – най-малката бързина. В оня свят бързината на движението не може да се сравни с нищо. – Научно ли е това, или преносно? – Научно е, но за доказването му са нужни средства, с които земята не разполага. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Едно време беше невъзможно човек да лети – днес лети с аероплани, и то с неимоверна бързина. Днес човек надминава птиците в бързината на летенето, но мухите още не е достигнал. Има мухи, които се движат с бързина 1300 км. в час. В това отношение, ние не сме достигнали още до културата на мухите.

Мнозина страдат, измъчват се, без да знаят причините за това. Три фактора има: може да сте яли мъчносмилаема храна, поради което се образуват много газове, които се разширяват и надуват корема. Причината може да е в чувствата, а може да е и в мислите – няма хармония между тях. Мозъкът е едно електрично динамо. Това електричество движи нашите мисли и чувства – създава кръвообращението. Електричеството е превозно средство, Симпатичната нервна система е магнетичен център. Електричеството без магнетизма не влиза в действие. Магнетизмът дава топлина, а електричеството – светлина. Когато в човека липсва магнетичната сила, той няма топлина. В духовно отношение, магнетизмът е влага. Каквото е водата за градинаря, такова е магнетизмът за човешкия организъм. Без магнетизъм човек изсъхва. Всички хора, които имат малко магнетизъм, са сухи, сприхави. Щом придобият магнетизъм, те се разширяват, стават разположени, весели. Казваш: нервен съм. – Изсъхнал си, малко магнетизъм имаш – магнетизъм ти трябва. – Какво да правя? – Ще се молиш на Господа. Молитвата е работа, чрез която се придобива магнетична сила. Гневиш се – малко ти е магнетизмът. Имаш само десет лева, оберат те, и ти губиш присъствие на духа си, Ако имаш десет милиона и ти вземат десет лева, ще се безпокоиш ли? Когато сте богати, противоречия не се създават; когато сте бедни, тогава идат противоречията. На земята трябва да бъдете силни, разумни, добри. Като сте силни, добри и разумни, ще правите, каквото искате.

Какво искате сега? Да бъдете свободни? Обаче, вие търсите свободата извън себе си. Питате се, защо светът не е нареден, както трябва. Ако разглеждате света съзнателно, ще видите, че е много добре нареден. Вижте, как са създадени растенията. Вижте, каква хармония има в течението на водите, на моретата. Вижте, как планомерно се движи земята със скорост, съответстваща на човешкия организъм. Тя се движи с бързина 29 километра в секунда. Какво щеше да стане с нас, ако тя се движеше с бързина 50 – 60 км. в секунда? Ние не бихме могли да издържим това голямо напрежение. В бъдеще земята ще дойде по-близо до Слънцето. Тогава движението й ще се ускори, животът ни ще стане по-активен. Ония, които се движат с аероплани, са нагодени за по-голяма бързина. Днес американските железници се движат с бързина от 80 – 120 км. в час – активни са американците. Железниците на изток, обаче, се движат с по-малка бързина – около 40 – 50 км. в час. Един американец, на възраст 40 години, по активност изживява енергията на човек, който е живял 80 години в Европа. Умен, активен народ са американците, въпреки това, имат някои слабости. Например, лятно време, в големите горещини, те пият студени сиропи, поради което страдат от разстройство на стомаха. Често, след горещо кафе, те пият студени сиропи, или ядат ледено. Резките смени не са на място. Когато състоянията в човека се сменят бързо, тогава злото си пробива път.

Едно се иска от съвременния човек: да работи за развиване на религиозното си чувство. То се намира в горната част на главата. Значи, човек приема възвишени мисли и чувства чрез тоя център. Всяко чувство, всяка способност има определено място на човешката глава. В художника, например, е добре развит центърът на наблюдението. То се намира отпред, на челото. Някои художници рисуват само пейзажи, други рисуват човешки образи. В последните центърът на формите е добре развит. Някой минава за добър художник, но не може да нарисува лице на честен човек, да предаде чертите на честността. Центърът на честността се намира в средата на челото под плоскостта на очите. Когато погледът на човека е над очите, той е честен; ако погледът клони към земята, честността е слаба. По погледа познаваме, дали човек е честен, или не. Затова е казано, че няма скрито-покрито в природата. Казвате, че човек не трябва да се занимава с малки работи. Според мене, разумният се занимава с малки работи. Ако види, че две мравки се бият за една трошица хляб, той ще се спре пред тях и ще ги примири. Ще извади от джоба си няколко трошици и ще им ги даде, да се задоволят. Виждаш, че два клона на дървото се преплели. Минаваш и казваш : Не се занимавам с дребни работи. В това време нещо отвътре ти казва: Дървото принадлежи на Бога. Помогни на това дърво, разплети клонете му. Дървото е част от цялото, а в природата действа законът на цялото. Ако помагаш на цялото, ти си свободен човек; ако не помагаш, не си свободен. Щом е добре на цялото, и на тебе ще бъде добре. Кракът е свободен, когато върши службата си добре. Това показва, че цялото тяло е добре. Ако цялото тяло не е добре, и частите не са добре. Хората не мислят за цялото, но искат цялото да мисли за тях.

Често хората мислят само за себе си, а с това сами се спъват. Ако петгодишното дете постоянно мисли за ръста си, то ще престане да расте. Виждал съм деца, които мислят само за растенето си. Щом видят някоя стена, спират се, вадят молив и отбелязват, какъв е ръстът им. С това те спират растенето си. Колкото по-малко мислиш за ръста си, толкова по-добре. Детето расте, когато не мисли за своя ръст. Някой иска да стане учен и постоянно мисли за това. Учи, без да мислиш, колко учен трябва да станеш. Свири, без да мислиш, че трябва да станеш голям музикант. И разумните същества свирят. В невидимия свят има инструменти, съставени от 25 хиляди клавиши. – Вярно ли е това? – Сами ще проверите. В човешкия мозък, отпред на челото, има орган, състоящ се от 25 хиляди клавиши. Бъдещият човек ще си служи с тоя орган. Той ще си служи с музиката на своето съзнание.

Къде е мястото на съзнанието в човешкия мозък? – В малкия мозък. Има нервни клетки, които участват в проявите на мисълта. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да подобри своя мозък, да подобри нервната и симпатичната системи. Силите, които подобряват мозъка и нервната система на човека се крият в любовта. Тя е средство за подобряване силите в човека. Мъдростта и истината са също така средства за подобряване. Ако обичаш истината, движенията ти ще бъдат свободни и хармонични. Ако обичаш истината, ще бъдеш богат и учен. Не обичаш ли истината, всичко ще изгубиш. Ако обичаш истината, ще имаш красив живот. При истината, и лошият живот се превръща в добър. Който обича мъдростта, ще пътува свободно във вселената. Без светлината на мъдростта никъде не можеш да отидеш. Само светлината дава свобода на човека да пътува от едно слънце на друго. Мъчно се постига мъдростта. В невидимия свят има университети за придобиване на мъдростта. На земята, обаче, се изучават само причините на нещата, а не самата мъдрост. Мъдрият може да оправи света. Щом може да оправи света, той може да направи всичко. За всяко нещо се иска ум, светлина и знание.

Много неща съм говорил досега, но малко сте изпълнили. На какво разчитате? Говоря ви за дишането, но вие не дишате. Казваш: Важно е да съм здрав. – Ще бъдеш здрав, ако дишаш правилно. Някога умът ти се притеснява, мозъкът ти се стяга, не знаеш, как да си помогнеш. Ще си кажеш: На работа сега! Ще дишаш дълбоко, да ти е приятно, да се чувстваш разположен. Каквото приемеш от въздуха, благодари за това. Въздухът е дихание на Бога. Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог в ноздрите на човека, и той стана жива душа.“

Сега, повечето от вас сте бащи и майки. Как възпитавате децата си? Лесно може да се възпита едно дете, но трябва да се знаят новите методи. Ако едно дете е своенравно, честолюбиво, гордо, ще го възпитавам, като хвана един от пръстите на ръцете му. Не е достатъчно само да хвана пръста му, трябва да зная, кой пръст да хвана и как да го хвана. Ако детето е несправедливо, ще хванеш средния му пръст и ще му въздействаш лесно; ако то не е музикално, ще го хвана за безименния пръст. Ако искам да развия търговски способности в детето, ще го хвана за малкия пръст – момчето за малкия пръст на дясната ръка, а момичето – за малкия пръст на лавата ръка. Ние живеем в духовния свят, т. е. в един музикален свят. Следователно, в тоя свят нещата трябва да бъдат уредени. Без музика няма живот. Някой ме пита, какво да изучава. Съветвам го да следва по музика. Той започва да изучава музиката и остава благодарен. На друг казвам да изучава художество; на трети – литература; на четвърти – право. Бог е вложил във всекиго някаква дарба, която трябва да се развива. Хората не работят върху себе си, но се занимават с погрешките си. Вместо да вървят напред, те сами се спъват. Благодарете на това, което е вложено във вас, и работете върху него. Вие пренебрегвате своите дарби и се занимавате с работи, които не ви ползват. Преди години един мой приятел съжаляваше, че пропуснал случая да стане министър. Казах му: Благодари на тоя случай; ако беше станал министър, след две години щеше да лежиш в затвор. И така стана. След две години повечето министри бяха осъдени и лежаха в затвора.

Някой се оплаква от голяма чувствителност и мисли, че е болен. Чувствителността не е болест. Преди няколко дена дойде при мене една сестра и ми се оплака, че била болна. Ходила при един-двама лекари, но не могли да й помогнат. Казах й, че не е болна, но е крайно чувствителна. Тя разполага с един барометър, който струва около 500 хиляди лева. С него тя определя времето, дали ще се подобри, или развали. Един ден тя отишла на аптеката и попитала аптекаря, какво време предсказва барометърът. Аптекарят погледнал към барометъра и казал: Живакът се повдига, времето ще се подобри. Тя казала: Моят барометър спада, времето ще се развали. Той погледнал внимателно към барометъра и намерил някаква повреда. Поправил го и забелязал, че живакът спада. – Права сте, барометърът спада. След това дадох следния съвет на сестрата: Ще свариш вода и ще сипеш в една чаша; ще изпиеш водата лъжичка по лъжичка; същото ще правиш на обяд и вечер. Значи, ще изпиваш по три чаши гореща вода на ден. Водата регулира нервната система. Вътрешните ти органи са здрави, но ти си чрезмерно чувствителна. Ти имаш много баби и дядовци, заминали на оня свят, които те посещават често и се оплакват, че ги боляло крак, кръст, стомах, зъб. Като чувствителна, ти възприемаш тяхното състояние и мислиш, че те боли нещо. Всъщност, ти не си болна. Сестрата се съгласи с моето обяснение, защото понякога сама чувствала своите баби и се разговаряла с тях.

Забелязано е, че един чувствителен човек лесно възприема състоянието на болния. Ако болният страда от гръдна болест, чувствителният човек ще изпита същата болка. Каквато болест има болният, предава се и на здравия. Последният трябва да знае, че това са рефлексии, на които да не се поддава. Сприхавият предава своята сприхавост, добрият – своята доброта. Човек трябва да знае, кои състояния са негови и кои – чужди.

Казвате: Как ни е събрал Бог, с толкова различни характери и темпераменти? Радвайте се, че ви е събрал такива, каквито сте. Това е благословение за вас. Лошо ли е, да имате характера на ябълката, на крушата, на ореха? Черупката на ореха не е за ядене, но ядката му е полезна. Някой иска да се маже с йод, като външно лекарство. Той, без да знае, приема йода вътрешно, чрез ципата на ядката.

Сега аз искам от вас, в продължение поне на един месец, навсякъде да се чува песен. Пейте сутрин, на обяд и вечер по 30 – 35 минути, тихо, без да обръщате внимание на окръжаващите. Ще видим, кой може да пее. Всеки да си избере поне по една песен, но различни, да няма еднообразие. Казваш: Аз мога ли да пея? – Можеш. Всички могат да пеят. Някои са доста даровити. Някои сега се учат. Те са даровити, но музикалният им център не е добре развит. Те отлагат работата си за друго прераждане. По-благоприятно време от сегашния ви живот едва ли ще се намери. Бъдещият ви живот има съвсем друго предназначение. – Остаряхме вече. – Колко години сте? – Ако сте на 50 години, вие тъкмо сега сте за ученици.

Ранното отиване на децата в училище не се препоръчва. Те трябва да се занимават физически, да укрепне нервната им система. Някои даровити деца преждевременно разстройват нервната си система и стават апатични към знанието. Избягвайте пресилването. Сега сте вече калени и можете да учите. – Много тревоги и безпокойства минахме. – Вашето безпокойство е подобно на онова, което преживявал един маниак. Той искал с дясната си ръка да хване показалеца на същата, поставен между двата пръста на лявата ръка. Цели 20 години се опитвал той да направи това, но не могъл, Най-после отишъл при един психиатър да го посъветва, как да хване пръста си. Лекарят, съобразителен човек, накарал болния да направи опита пред него. В момента, когато пациентът извадил пръста си, лекарят поставил своя в лявата му ръка. Болният хванал пръста на лекаря вместо своя и радостно извикал: Хванах го! Сега и вие, като тоя болен, разрешавате един неразрешим въпрос. Ако хванете чуждия пръст, въпросът може да се разреши, но с вашия пръст е неразрешим.

Защо идат болестите в живота? – Като възпитателно средство за хората. Те носят благословение за тях. Болестите носят повече добро, отколкото зло. При сегашните условия на живота, ако нямаше болести, хората щяха да бъдат по-нещастни. Болестите смекчават човешкия характер. Някой мисли да направи престъпление. Хване го една тежка болест, тури го на кревата два-три месеца и, след като оздравее, отказва се от престъплението. В това отношение, болестта е предпазна мярка. Когато хората заживеят добре, болестите ще изчезнат. Намаляването на болестите показва, че живота се е подобрил. Ако си добър човек, и да заболееш, болестта лесно ще мине. Ако не си добър, болестта ще мине мъчно.

Сега ще ви изсвиря една българска песен. Трябва да турим думи на песента. Българинът е музикален. Славяните, изобщо, са музикални. Тоя мотив е весел, но ще ви изсвиря и един тъжен мотив – от класическите български песни.

Думите на първата песен са следните: „Нали думах, мила мамо, нали казвах; да не стои наша Донка, мамо, в къщи да се гуши. Ами книга да вземе, на училище да иде, знание да добие и в света доброто да постави.“

Който иска да бъде здрав, да пее. Ако музика не съществува, животът на хората ще представя най-голямото страдание, най-голямото мъчение, най-големия ад.

– Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

4. Лекция от Учителя, държана на 27 октомври, 1943 г. София. – Изгрев.


Общ Окултен Клас
27.10.1943 Сряда, София
 
Из том „Новият светилник”, ООК
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 25.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка

Посещения: 2269

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Еднакви отношения Още Лекции От ООК | Обратно към всички текстове » Послушание