Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Благата на живота Още Текстове От ООК | Обратно към всички текстове » Ново разбиране

Малките величини (Общ Окултен Клас, 01.12.1943 06:00 Сряда, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Защо понякога великите хора пропадат, а малките, слабите се повдигат? Всички мислите, че в света великото управлява. Всъщност, какво виждате в живота? Значи, в живота оказват влияние и това, което знаете, както и това, което не знаете. С други думи казано: В живота оказват влияние и видимите, и невидимите процеси. Например, видим процес е яденето, невидим е смилането на храната. Като не разбираш смисъла на храносмилането, казваш: Защо трябва да ядем? Направи опит да не ядеш два-три дена, да видиш, каква сила ще имат мисълта и чувствата ти. Без ядене не може. И без дишане не може. Опитай се да не дишаш половин или една минута, да видиш, какво нещо е дишането и може ли без него.

Някой не разбира смисъла на добрия живот и казва: Не струва човек да живее добре. – Защо не трябва да живееш добре? – Защото придобивките на добрия живот идат бавно. Право е, плодовете на доброто узряват бавно, а тия на злото – бързо. Не се заблуждавайте от външните неща. Казвате, че някое ядене е добро, защото е вкусно. Външно може да е хубаво, на вкус – приятно, обаче на стомаха не се отразява добре. Външните качества на това ядене са примамка. Често момите и момците по селата правят седенки, на които кладат огньове от конопени пръчки. Те лесно се запалват, буйно горят, но скоро изгасват. На такъв огън не можеш да се отопляваш. Тоя огън е външно голям, но вътрешната му сила е малка. Това е все едно да се стремиш към някаква велика идея, тя да те въодушеви и повдигне. От Божествено гледище, и малките, и големите идеи имат еднаква сила. Малките идеи изглеждат малки, защото са далеч от вас. Те са перспективно представени. Големите неща са близо до човека, затова изглеждат големи.

Бъдете последователни в разсъжденията си. Ставаш сутрин, казваш си: Да отида ли в клас, или да си полежа още малко? Какво съм придобил, като съм посещавал класа години наред? Да мислиш така, то е все едно да си кажеш: Какво съм придобил, като съм се хранил години наред по три пъти на ден? – Все си придобил нещо. Всичко, което имаш днес и с което разполагаш, се дължи на яденето и пиенето. Всички мисли и чувства са резултат на това, което си ял и пил. Ако не беше ял и пил, спомен нямаше да остане от тебе.

Сега вие искате да бъдете добри, без да разбирате закона на любовта. Това е невъзможно. Ще кажете, че любовта няма нищо общо с доброто. Не е така. Обаче, думата „любов“ е обезсолена за вас. Тя е обезсолена на всички езици, не само на български. Щом е обезсолена, тя трябва да се осоли. Ще кажете, че като се осоли, ще предизвика жажда. Ония, които обичат да пият, първо се осоляват, хапват си нещо соленичко. Ние не говорим за такова осоляване. Под „осоляване“ в прав смисъл на думата, разбираме уравновесяване на силите. В химията соли се получават, когато се неутрализират киселини и основи. Осоляването е защита. Ако вълкът не може да хапе, гладен ще остане. Ако конят не рита, всеки ще го язди. В тоя смисъл, ритането е на място. – Не трябва да се рита. – Не трябва да се рита напразно, Ако е на място, ритането принася полза. Тая дума не се харесва, защото й се предава друго значение от това, което всъщност има. Понеже много думи имат по няколко значения, те се опорочават. Например, в музиката тоновете „ми и ла“ имат едно значение; в говоримия език те имат друго значение. Българинът казва: „Тя ми съдовете; или кучето ла, т. е. лая. В тоя смисъл, частиците „ми и ла“ играят роля на глаголи. Ако свържете тоновете ми и ла в една дума, ще образувате думата „мила“. Значи, някой човек ви е мил на сърцето.

Често значението на дадена дума се определя от интонацията. Беден е човешкият език, не може точно да предаде всичко, което човек мисли и чувства. В английски език има букви, които, вмъкнати в думите, остават без значение. Те не влизат в работа, но се пишат. Ако не ги пишеш в думите, минаваш за невежа. Ако не пише тия букви, ученикът може да пропадне на изпита си. И на френски език има букви, които се употребяват в някои думи, без да се произнасят.

Казвам: Малките величини, незнайните работи са важни. – Защо? – Защото едни не ги знаят, а други ги знаят и работят с тях. Има безброй неща, които ние не знаем, а други ги знаят. Ето защо, ония, които знаят незнайните за нас работи, те ни управляват. Ние се подчиняваме на ония, които знаят повече от нас. Някой не знае, какво представя доброто. Да се ръкуваш, както трябва, това е добро. – Защо? – Защото истинското ръкуване крие пет ценни качества, които трябва да предадеш чрез себе си. При ръкуването ти внасяш един Божествен елемент – участието на палеца; после ти внасяш благородство – участието на показалеца; след това внасяш справедливост – участието на третия пръст – Сатурн. С участието на безименния пръст ти влизаш в красотата на живота. Най-после ти участваш с малкия си пръст – внасяш добра обхода в отношенията на хората. Ако се ръкуваш и нищо не даваш на хората, това не е никакво ръкуване.

Казваш за някого: Тоя човек не знае да се ръкува. Истинското ръкуване подразбира да внесеш нещо Божествено в човека. Някога гледаш човека и не знаеш, как да гледаш. Да погледнеш човека криво, това значи, да го прободеш с копие. Христа прободоха с копие, защото не знаеха, как да гледат. Ако евреите знаеха, какви последствия ги очакват, не биха пипнали с пръст Христа. В много отношения, и вие сте евреи. Дойде една Божествена идея в ума ви, но веднага се отказвате от нея. Защо се отказвате? Страх ви е да не станете за посмешище с нея. Лъжете се. Ако приемете тая идея, ще се благословите. Ако се откажете от нея, тогава ще станете за посмешище.

Ставате сутрин и се питате: Да се моля, или да не се моля? Щом се питате, да се молите, или не, вие още не сте се научили, какво нещо е молитвата. Сега трябва да се учите. Какво печели Бог от вашата молитва? Ти просиш нещо от Бога и, ако знаеш, кога и как да просиш, молитвата ти ще бъде чута. Ти се занимаваш с една велика идея, а просяк тропа на вратата ти. Сърдиш се, недоволен си, че те пресича. Не се гневи на просяка, той не знае, кога да дойде. Той поставя своята работа на пръв план. Казва: Цял ден съм гладувал. – Няма нищо, че си гладувал. Ти не си единственият, който гладува. Като погладуваш малко, ще изчистиш стомаха си. Понякога гладът се налага за хигиена на организма. Така човек оценява яденето; така се учи да яде сладко. Като ядете, не бързайте. Яжте бавно, дъвчете добре и мислете върху процеса, който става във вас. Сега, не е въпрос да се спирам върху яденето.

Кое е най-важно във вашия живот? Казвате, че и това е важно, и онова е важно. Точно трябва да определите, кое е важно и кое не е. Ако сте гладни, за вас е важно яденето. Но това не е достатъчно. Трябва да знаеш, как да ядеш. Ако ядеш бързо, ще разстроиш стомаха си. Работата, която зъбите трябваше да свършат, стомахът я свърши. Той е недоволен и казва: Това не е моя работа. Ще се оправдаеш, че бързаш, нямаш време да дъвчеш храната. Защо бързаш? Търговецът бърза, защото го чакат търговски работи. Ученикът бърза, защото има уроци. Професорът бърза, защото трябва да преподава. Не е достатъчно само да предаде лекцията си, но трябва да знае, как да я предаде, да се ползват студентите му. Някой казва, че слънцето е милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Какъв интерес имате от големината на слънцето? Важно е, че ако слънцето се увеличи, и ние ще се увеличим. Ако слънцето се намали, и ние ще се намалим. Закон е: Ако майката и бащата се повдигат, с тях заедно се повдигат синът и дъщерята. Ако родителите се понижават, и децата се понижават. Който не разбира закона, казва: Майка ми и баща ми са остарели, изветрели са вече. Не е така. Ако те са остарели, и ти ще остарееш; ако те са изветрели, и ти ще изветрееш. Каквото мислиш за другите, ще дойде до главата ти. Ако мислиш, че някой е глупав, и ти ще оглупееш.

Бъдещето изисква нова философия, ново разбиране, нов начин на живот. Като седнеш да ядеш, ще мислиш, че яденето е Божие благословение. Ще ядеш с голяма благодарност, като че за пръв път ядеш. Знай, че ако унижаваш яденето, унижаваш себе си. Повдигаш ли яденето, повдигаш и себе си. Христос казва: „Който ме яде, има живот в себе си.“ Това значи, да ядеш и да взимат участие в яденето мислите и чувствата. Сегашният морал е позлатен, благодарение на което се върши всичко изкуствено. Молят се изкуствено, обичат се изкуствено. Всичко правят, но в проявите им няма съдържание. Отвън шишетата са хубави, но празни, И златно да е шишето, щом е празно, нищо не ползва. Златното шише и хлябът имат различна цена. Хлябът ще те спаси от глад, а не златното шише. Приемеш ли хляба вътрешно, той внася живот в тебе. Златото, обаче, може да туриш в джоба си, и оттам всеки може да го вземе. То е като лека мома, във всеки джоб отива. Друг е въпросът, ако златото те обикне. Тогава никой не може да го извади от джоба ти. Това значи, че златото е влязло вече и в кръвта ти. Това злато има смисъл. Обаче, докато златото излиза от джоба ти и не се връща при тебе, ти си на крив път. Какво допринася тинята, която се наслоява върху почвата? Ако е подобна на тор, има смисъл. Ако е глина, никаква полза не допринася. Тя е ценна, когато попадне в ръката на грънчаря.

Имайте предвид малките величини. Малкото, слабото върши чудеса. Вижте, какво правят малките росни капки. Понякога росните капки причиняват големи пакости. Отнасяйте се добре с росните капки. Падне ли някоя росна капка на дрехата, ти я тръснеш веднага, особено, ако дрехата ти е нова. Всяко небрежно отнасяне с росните капки причинява зло. Ето защо, щом капне една росна капка върху тебе, кажи й няколко нежни думи и я остави, не я тръскай. Вие знаете, каква сила се крие в малките капчици. Като се съберат много на едно място, те образуват големи порои, които разрушават къщи, откъртват дървета, завличат говеда. Така те наказват хората за небрежното им отнасяне към малките капки. Те казват: Ние създадохме благата, от които се ползвате. Ако ние не работехме в тревите, в житното зърно, в плодовете, вие нищо нямаше да направите. Без нас вие сте осъдени на смърт. Признателни трябва да бъдете.

Казват за някоя мома, че прегръщала момците. Това е неразбиране на закона, поради което се ражда користолюбиво чувство в човека. Момата и момъкът трябва да прегръщат росните капки и от тях да изучават закона на безкористието. Майката прегръща детето си, което направила кумир за себе си, и мисли, че то ще я спаси. Това е користолюбие. Тя взела един камък, изваяла от него дете, коленичи пред него и казва: О, Ваале! Тя мисли, че детето й ще я спаси. Тя мисли, че в детето се крие някакъв велик дух. Ако е така, готова ли е да му служи, както трябва? Ако не е готова, детето ще си замине. След това майката се чуди, защо Бог взел детето й. Много естествено, тя не знае, как да му служи.

Сегашните хора сами се спъват. Като не разбират любовта, те казват: Никой не ни обича. – Не е вярно – росните капки ви обичат. Тяхната любов датира от незапомнени времена. Една росна капка падне на дрехата ти, и ти веднага я тръснеш. Вали дъжд, намокри дрехата ти – не го изтърсвай. Нека росните капки попият вътре – дрехата няма да се развали. Дойде една малка мисъл в тебе, като росна капка, но ти не я приемаш. Тя се движи тук-там, не може да си намери място. Ти погледнеш към нея, казваш: Малка си, не мога да те приема. Ако успее за малко време да проникне в мозъка ти, веднага я запитваш, кога е дошла и кога ще си отиде. В това отношение, вие постъпвате като проповедниците и свещениците. Когато един проповедник или свещеник отиде някъде, всички се считат задължени да го приемат като гост, с всичкото внимание и уважение. Ако някой отиде на гости при свещеника, последният ще го запита: Кога ще си отидеш? Той ще се оправдае, че е зает, не може да приема гости. Човек, който няма любов в себе си, е всякога зает. Той няма време да покани някого и да го нагости. За оня, който люби, времето се продължава.

Веднъж запитали дявола, как е забогатял и отде черпи своето богатство. Той нищо не отговорил. Един ден, поради слабост към един от своите ученици, той се навел близо до ухото му и пошепнал: Само на тебе ще кажа една истина, но с никого да не я споделяш. Аз забогатях по следния начин. Когато някой реши да направи едно добро, аз му нашепвам: Не бързай, не е време сега. Друг намисли да помогне на някого, аз му нашепвам: Не разсипвай богатството си, никой няма да се погрижи за тебе. Искат ли от някого пари на заем, аз му нашепвам: Кажи, че нямаш. В това време, аз ги обирам: На тоя взимам парите, на оня хляба и така трупам богатства. Като видя, че сърцата на хората са затворени, аз отивам при ония, които не са получили нищо от тях, и им нашепвам да ги хулят, да ги критикуват.

Сега на вас казвам: Не давайте мнението си за неща, които не познавате. Не се поддавайте на външни внушения. Не критикувайте, но първо вие дайте пример, как се живее. Професор казва на един свещеник: Вие не знаете да пеете църковните песни – много ги увъртате. Като започнете да ги извивате и ... и ..., край няма. С това изопачавате песните. Добро нещо е буквата „и“, но трябва да се пее добре. – Там е въпросът, казал свещеникът – трябва да се пее добре. Тъй щото, колкото и да критикувате, трябва да покажете на хората, как се пее. Ако не можете да покажете, по-добре мълчете. Има свещеници, които пеят отлично. Като запее, всички млъкват. Обикновено българите обичат да говорят в черква. Като се срещнат, ако е в село, ще се разговарят, кой колко ниви изорал, колко посял, колко кокошки пронесли, колко са насадени. Запее ли свещеникът, всички престават да говорят – добре пее човекът. Не се чува вече никакъв разговор нито за кокошки, нито за волове, нито за ниви. Хората се увличат в песента на свещеника, слушат внимателно и започват да го подражават. Селянката се върне вкъщи, да пере и да чисти и се мъчи като попа да пее.

Какво се иска от човека? Да бъде добре написана книга, че всеки да пожелае да прочете нещо от нея. – Какво трябва да се чете в една книга? – Това, което Бог е написал. Аз съм една добре написана книга. Нека всеки чете в мене това, което Бог е написал, и да го прилага. Това, което е благо за мене, е благо за всички.

Едно желая на всички: да се освободите от мъчнотиите и дребнавостите на живота. Туриш ръката в джоба си, нямаш пари и се стреснеш. Погледнеш се в огледалото, но не се харесваш. Погледнеш дрехите, обувките си, не си доволен, оплакваш се, казваш: Докога ще ме мачка тоя живот? – Докато изправиш нещо в себе си. – Кога е празен джобът на детето? – Когато майката не го обича. Когато майката обича децата си, те са добре облечени и нахранени. Дето е любовта, там няма глад, няма беднотия. Дето е любовта, там е благословението. Дето любовта отсъства, там няма никакво благословение. Когато любовта се откаже от земята, когато отнеме щедростта си от нея, всичко изсъхва и става пустота – земята се превръща в пустиня. Бог благославя всеки, който е готов да се жертва, да изпълнява Божията воля. Да имаш вътрешно общение с Бога, да чуваш Неговия глас, да чувстваш, че Той е доволен от тебе, това значи, да имаш вътрешен мир и спокойствие.

Когато небето е ясно, и слънцето грее, това показва, че има любов в света. Когато чувствата на човека се изменят към Бога, и природата се изменя: слънцето се покрива с облаци, мъгли покриват небето. Неправилните човешки мисли, чувства и постъпки образуват облаци, които забулват Божественото слънце. Облаците поглъщат слънчевата енергия, необходима за човека, ако той не съзнава, че сам е причина за това. – Вярно ли е това? – Опитайте. Аз съм правил ред опити и наблюдения и дойдох до заключение, че най-малката неправилност в човека произвежда промяна в природата. Това става в малък периметър, дето е даденият човек, Щом измениш чувствата си и проявиш любовта, и небето се прояснява.

Казвате: Като отидем на оня свят, всичко ще постигнем. Оставете тая мисъл настрана. Вие сте дошли на земята да се учите и от това, което научите, зависи как ще ви приемат на оня свят. Това, което тук придобиете, ще го приложите в другия свят. Как ще отидете на оня свят, когато още не сте приготвени? Ако на земята не си се приготвил, на оня свят ще те държат само три дена, като гостенин, и ще те върнат назад. Така постъпват и бедуините. Те могат да те държат като гост три дена. После те питат, имаш ли намерение да останеш още. Ако кажеш, че ще стоиш още, турят те на работа. Питат те, какво можеш да работиш и ставаш работник. Вие мислите, че като отидете на оня свят, ще се освободите от всички безпокойства. Това е погрешно схващане. Смисълът на живота се заключава в прекрасните работи, които свършваме; в доброто, което правим; в любовта, която проявяваме; в знанието и свободата, които придобиваме. Много работи осмислят живота. Знаете ли, колко работа предстои на човека, докато облагороди езика си и подобри състоянието на своето гърло? Ако разглеждате езика с окото на художника, виждате, че още много трябва да се работи върху него. Каквито са мислите и чувствата на човека, такъв е и неговият език, такова е и неговото гърло. Тая е причината, дето някой говори дебело и грубо, а друг – приятно.

Мнозина искат да отидат в другия свят, но не са готови. Някой започва да се моли, но в съзнанието му се върти образът на Христа, и той казва: Защо се моля на Господа? Ето, Христос хлопа на вратата ми. – Може ли такава молитва да отиде при Бога? Тоя човек се кланя на въображаеми образи, т. е. на изкуствено слънце. Откажи се от това слънце и иди да посрещнеш онова, което всеки ден изгрява. Бог ни гледа през слънчевите лъчи и наблюдава, как съзерцаваме в един незнаен свят. Така и младата мома си представя образа на някой момък, съзерцава го и казва: Добър е тоя момък. Аз познавам характера му. Казвам й: Радвам се, че си намерила такъв момък. След две години я срещам, вече разочарована. Защо е разочарована? Момъкът не бил толкова добър, както си го представяла.

При Иоан Веслей, виден английски реформатор, се явил един от неговите ученици и му казал: Учителю, намерих една добра сестра, истинска последователка на Христа, искам да се оженя за нея. Какъв съвет ще ми дадеш? – Ще те посъветвам да не бързаш, докато не се опознаете. Тя е добра християнка, с Христа може да живее добре, защото Христос знае да се обхожда с нея, а ти не знаеш. За Христа тя е добра, но не и за тебе.

Съвременните хора едва сега учат, как да се отнасят помежду си. Не е лесно да се справяш с хората. Лесно е да се справиш с един учител или търговец, защото имаш интерес към тях. Обаче, как ще се справиш с ония, към които нямаш никакъв интерес? Какви отношения трябва да имаш към всичко живо в природата? Ти се молиш и се чудиш, как Господ не ти обръща внимание. Ти искаш внимание от Господа, а не Му отдаваш своето. Той хлопа на вратата ти, иска да направиш нещо за Него, а ти се преструваш. че не чуваш. Той хлопа, ти отговаряш: Чакай! После ти ще хлопаш, и Той ще ти каже: Чакай!

Един поет отишъл при един богаташ да иска пари назаем. Богаташът казал на слугата си: Кажи му, че ме няма. Слугата казал на поета: Няма го господарят. Поетът си отишъл. След време богаташът имал нужда от поета. Отишъл в дома му и похлопал на вратата. Поетът излязъл сам пред богаташа и казал: Няма го поетът. – Как да го няма, нали те виждам? – учудено запитал богаташът. – Аз повярвах на слугата ти, че те няма, а ти не вярваш на мене. Тук съм, но не за тебе.

Освободете се от старите идеи, от старите разбирания за живота. По какво се отличават младите? Младите лесно изправят погрешките си, а старите мъчно ги изправят. Младият лесно пада и лесно става. Той е като детето. Като падне, показвате му един орех, и той става. Старият мъчно става. Младият е пъргав, подвижен, лесно се огъва. Старият казва: Остарях вече. Щом мисли така, той постепенно губи своята подвижност. Като си остарял, поумнял ли си? – Възрастен съм вече. – Какво означава думата „възрастен“? Възрастният започва вече да мисли за другия свят. Какво представя другият свят? Какво означава смъртта? Няма по-велико нещо от смъртта, но трябва да знаеш, как да умреш. Няма по-лесно нещо от отричане от богатството си, но да знаеш, как да се отречеш. Някой се страхува, че трябва да се откаже от богатството си. Който лесно се отказва от богатството си, лесно заминава за другия свят. Ако не може лесно да раздаде богатството си, мъчно умира. Той хърка с часове, докато се освободи от тялото си. Множество същества го обикалят, докато най-после го оберат. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен ограбване на човека от множеството. Човек вика, мъчи се, но никой не го слуша. Положението му е като бента на някоя река. Когато бентът се запуши, водата го разрушава. Колкото и да се чисти, бентът не може да издържи на напора на водата.

Дръжте се за старите правила, без да пренебрегвате новите. Старо правило е: Цени росните капки. Цени всяка добра мисъл, колкото и да е малка. Тя е свещена мисъл. Ценете най-малкото чувство и най-малката постъпка и отдавайте им нужното почитание. Някое дете вижда един паднал лист от дърво, навежда се, взима го и го туря в джоба си. От това дете добър човек ще стане. Листът е част от Божествената книга. Друго дете, вижда лист на земята, бутне го с крака си и върви напред. Това дете не е умно, от него не може да излезе нещо добро.

Мнозина не успяват, защото отлагат реализирането на Божествените мисли и чувства. Вие сте даровити хора, но отлагали сте, не сте работили за развиване на своите дарби. Какво сте направили за развитието на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа? Умът, сърцето и душата са инструменти, подобни на цигулката, и трябва да се развиват. Какво постига цигуларят, който само показва цигулката си и лъка си, без да свири? Той разказва историята на цигулката, произхода й, без да свири. Свирете и пейте! Бъдете свободни в пеенето. Какво ще кажете, ако накарам някоя сестра да пее? Ще кажете, дано излезе някоя млада сестра да пее, по-добър глас има. За пеенето е нужна любов. С любов и младата, и старата сестра пеят добре. Думите „млад и стар“ са само наименования, които пред любовта са еднакви. Изворът е извор, понеже всякога тече. Пеенето е Божествен извор, който крие в себе си и потенциална, и кинетична енергия. Не спирай тоя поток в себе си. Не оставай да изтече той изведнъж.

Много даровити музиканти съм срещал, но малцина от тях са успели, защото не работят с любов. Аз обичам музиката, работя с любов, и тя ми се разкрива. Не е бил случай в живота ми, да чуя, че някой пее – дете, мома или момък, гениален или обикновен музикант, да не се спра да слушам. Каквато работа и да имам, поне една минута ще отделя да слушам пеене. Птичка ли пее, или гениален певец, аз еднакво съм готов да слушам. Дали крава мучи, или куче лае, щом има нещо музикално в тях, пак се спирам да слушам. Музиката е ценна във всички свои прояви. Слушайте навсякъде музика и пеене, да развивате ухото си. Ще кажете, че това е губене на време. Давайте ухо на доброто. Отправяйте погледа си към доброто. Така ще привикнете да възприемате музиката на разцъфтяването. И в зреенето на плода също има музика. Слънцето изгрява – музика е това. Небето е чисто, светло – музика е това.

Обръщайте внимание на всичко, чрез което Бог се проявява. Само така човек може да се възпитава. Казвате: Да оставим възпитанието за бъдещето, когато се преродим. – Ти сега си прероден и нищо не си научил. Каква е вероятността, че като се преродиш втори път, ще бъдеш по-добре? Ако в бъдеще се родиш при по-лоши условия? Днешният ден е най-добър; той носи най-добри условия за човека. Когато утрешният ден стане настояще, той носи по-добри условия. Третият ден носи още по-добри условия. Като се отива все по-нагоре, във възходяща степен, условията постепенно се подобряват. Така е и в музиката: колкото по-нагоре се качваме, толкова по-голяма; е височината на тоновете.

Знае се от музиката, че колкото по-високи са тоновете, толкова по-голям брой трептения имат. Същият закон се отнася и до доброто. И в доброто има степени: възходящи и низходящи. И в доброто има различни интервали: секунда, терца, кварта, квинта и т. н. Трябва да разбирате терцата добре. В нея има един потенциал. Той е средната нота, която не звучи. Обаче, той е най-важен и най-мощен. В терцата do – mi най-важна е нотата „re“. Двама приятели образуват терца. Яви ли се между тях един, който мълчи, той е най-важен, като основа на терцата. Без него двамата нищо не могат да направят. Приятелството на двама души е силно, когато между тях има един потенциал. Той е връзка между двама души. Ако не оценявате оня, който отвътре ви подкрепя, нищо не може да постигнете. Изобщо, потенциалите, непроявените неща са мощното в живота. Мощен е непроявеният капитал; проявеният е изгубил вече своята сила. Сегашните хора, които водят войната, са проявени. Те очакват час по-скоро да се свърши войната. Те мислят за бъдещето. Проявените съзнават, че направиха погрешка и търсят начин, как да я изправят.

Казвам: Изправете и вие погрешките си. Някой казал една обидна дума на своя близък, и трябва да изправи погрешката си. Малка обида е да кажеш на човека да не яде. Обаче, зависи, на какъв човек казваш. Ако кажеш на болния да не яде, добро му правиш. Кажеш ли на здравия човек да не яде, ти го обиждаш. Той се върнал от работа гладен, уморен, а ти му забраняваш да яде. Ако не яде, отде ще черпи сила за работата си? Щом съзнаеш погрешката си, кажи: Братко, извини, искам да изправя погрешката си. Има хубаво ядене, приготвено за тебе. Малките погрешки се изправят лесно. Покани брата си да си хапне от благото, което Бог е приготвил.

Задача на човека е да изправя погрешките си. Задача на Адам и Ева е да изправят погрешката, която първоначално са направили. Ева била добра ботаничка. Тя се разхождала из райската градина да изучава растенията. Като дошла до дървото за познаване на доброто и на злото, тя се спряла пред него и си казала: Това е дървото, от което Бог забрани на Адама да яде. Трябва да има нещо особено в него. Някаква сила крие то. В тоя момент дяволът се промъкнал до дървото и започнал да изкушава и ласкае Ева. Той й казал: Ти си учена, интелигентна и с големи възможности. Защо не опиташ плода на това дърво? – Забранено ни е да ядем от него. – Страх ли те е? Ако хапнеш от това дърво, ще станеш божество, ще създаваш светове и вселени. – Това е крива идея. Има само Един в света, Който създава светове. Ако искаш да създадеш един свят, трябва да станеш едно с Бога. Вън от Бога никакъв свят не може да се създаде. Христос казва: „Дойдох в света да извърша не моята воля, но волята на Отца си.“ И ние трябва да кажем същото: Дойдохме в света да извършим Божията воля и да се върнем пак при Него, да кажем, какво сме направили. Казано е още в Писанието: „Ние живеем и се движим в Господа.“ С други думи казано: Ние живеем и се движим в любовта. Да се ползваме от любовта, за да станем едновременно и малки, и големи. Любовта учи човека, как да расте и да се намалява, т. е. да става голям и малък, според нуждата. Ти ще опитваш благата на живота и като малък, и като голям. Като малък, ще се ползваш от благата, и никой няма да те вижда. Като голям, пак ще се ползваш от благата, но всички ще те виждат и на всички ще помагаш.

Кога трябва човек да се върне при Бога? – Когато свърши работата си. Някой иска да се върне по-рано, преди да е свършил работата си. Друг иска да остане по-дълго време на земята, отколкото му е определено. Нито единият е прав, нито другият. Ако откъснеш плода преди да е узрял, грешиш; ако го оставиш да презрее, пак грешиш. Ще откъснеш плода точно навреме. Това е най-добре.

Турете в ума си мисълта: Всичко, което е потребно за вас, използвайте го. Всичко, което не е потребно, турете настрана. Ако раницата ви тежи 40 кг., снемете 30 кг., те не са потребни. Оставете само десет килограма и вървете напред. – Друг ще я носи, а не аз. – И за другия ще мислите, както за себе си. Никога не претоварвай ума, сърцето и душата си. Носи само толкова товар, колкото можеш. Да оставяш раницата си празна, и това не е правилно. Яж умерено и благодари на Бога. Дишай умерено и не роптай. Не казвай, че времето е лошо, ветровито или облачно. Виждай във всичко доброто и хубавото – и във вятъра, и в облаците, и в мъглата. Дисхармонията, която виждаш в природата, е създадена от хората. Тя е отражение на човешкия живот. Дисхармонията в човешкия живот създава натегнатост в атмосферата. Когато хората живеят в хармония помежду си, и природата е весела и разположена. Има черкви, в които хората се лекуват. – На какво се дължи това? – На силните молитви на богомолците. Стените на тия черкви са пропити с целебна сила. Всяка душа, в която Духът живее, е мощна.

Сега вие се нуждаете от спокойствие. Всеки ден се запитвате: Дали ще има днес бомбардировка? От вас зависи: Ако живеете в закона на безлюбието, ще има бомбардировка; ако живеете в закона на любовта, няма да има бомбардировка. Дължиш на някого и го молиш да отложи плащането на полицата. Ако е по закона на безлюбието, никакво отлагане не може да стане. Строг, неумолим е тоя закон. Ако е по закона на любовта, може да се отложи. Няма по-меко и по-отстъпчиво нещо от любовта. Тя, сама по себе си, е закон. Живейте в тоя закон, в който всички неща са възможни и реализуеми. Животът е безсмъртен само в любовта. Без любов нищо не се постига.

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ С други думи казано: „Аз съм Божествената любов, която показва пътя, истината и живота на хората.“ Мнозина се отказват от тоя път, от тая истина и от тоя живот и пожелават да напуснат земята. – Защо се отказват от живота? – Защото не искат да служат на любовта. Досега те са служили на хората без любов, а сега ще работят с любов. Само при това положение човек ще познае своя господар, и господарят – своя слуга. И двамата ще говорят мекичко и с разположение един към друг.

Как бихте нарекли новата любов? – Любов на слугуване. Да проявиш новата любов, това значи, да отстъпиш своя стол на оня, когото обичаш. Десет години си седял на тоя стол, господарувал си, но щом дойде твоят възлюбен, веднага ставаш от стола и казваш: Заповядай, седни на моя стол, аз отивам да работя. Когато си готов да отстъпиш мястото си на някого, това показва, че ти го обичаш. Щом приеме твоето място, и той те обича. Това, което човек може да направи за едного, ще направи за всички. Бог е и в един човек, и в много хора, т. е. в единството, и в множествено. Под „единство“ разбираме многото в едното и едното в многото. В многото Бог се проявява единен. Колкото и да са различни проявите на любовта, всъщност те са единни.

Като се говори за отстъпки, някой казва: За нищо не давам мястото си. Питам: Какво ще правиш, ако на 7 – 8 метра от тебе падне бомба? Ще отстъпиш ли мястото си? Колко души биха останали на мястото си, ако близо до тях падне бомба? Един пътник слязъл в един голям хотел в Ню-Йорк. Понеже обичал да си поспива, всякога ставал късно. Една сутрин хотелът се запалил. Всички пътници се разбягали и напуснали хотела. Извикали и него, казали му, че хотелът гори. Той си помислил, че се шегуват, и промърморил: Оставете ме да си поспя. Пламъци обхванали хотела от всички страни. Като усетил дима, пътникът се стреснал, скочил от леглото, но било вече късно. Всички входове били обхванати от пламъци. Само един изход му оставал: да се качи на покрива и да вика за помощ. Как да му се помогне? Проснали едно голямо платнище, да се хвърли от покрива Ако скочи направо в платнището, ще бъде спасен. Но ако не може да улучи платнището, смърт го чака. Ето защо, когато ти казват да станеш, стани, не отлагай. Иначе, ще слизаш с парашут от покрива. Ако парашутът се отвори навреме, ще бъдеш спасен; ако не се отвори, ще платиш с живота си. На никого не желая да бъдете на покрива.

Каква идея се крие в тоя пример? Пътникът ще каже: Да бях станал по-рано. Сега и аз казвам: Да бях дошъл по-рано, но закъснях. – Какво трябва да правим с малкото време, което ни остава? – Да го ценим. Ако не ценим малкото време, не можем да ценим и многото време. Трябва да отидем на оня свят подготвени. Всички желаем да свършим работата на Господа. Ако отидем на оня свят, трябва да сме свършили работата за Господа. Невидимият свят се нуждае от добри работници, да свършат работата си. – Трябва да проповядваме на хората! – Това е лесна работа. Ако джобът ти е пълен с пари, ще го изпразниш. Няма по-лесна работа от тая, да раздадеш парите си на бедни. – По колко да давам? – На всички по равно. Ако не даваш по равно и справедливо, ще те критикуват. Неравенството е в човешкия порядък, а равенството – в Божествения. Бог дава еднакво светлина, въздух, вода и хляб на бедни и на богати, на праведни и на грешни. Разликата се заключава само в това, как се приемат и използват тия блага. Външно на всички хора е дадено еднакво, но вътрешно се използват различно. От Божия страна всичко е добро, но хората не възприемат нещата правилно.

Изпейте песента: „Аз ще се подмладя.“ Еднократното раждане е подмладяване, а двукратното – остаряване. Като се родиш един път, ти се подмладяваш. Като говориш за второ раждане, това показва, че си остарял. Когато майката и бащата се подмладяват, и децата се подмладяват. Подмладяването е вечен процес. Затова казваме, че вечното подмладяване е Божествен процес. Ето защо, майката никога не трябва да остарява. Тя трябва да има само едно дете. И детето трябва да бъде първо, а не изтърсак. Бог създаде само Адама, но Адам пожела второто дете. Той взе участие в създаването на Ева.

В една легенда от Талмуда се казва, че Адам пожелал да има другарка, да не е сам. Тая идея се реализирала вътрешно. Ева се проявила като тежест, която се сложила на гърба му. Понеже Ева била обърната с гърба си към Адама, той не виждал лицето й. Той гледал пред себе си, та не могли да се видят. Като разбрал тежестта на Адама, Бог прерязал връзката, и Ева се явила пред него лице срещу лице. Щом я видял, той се зарадвал и я запитал; Ти ли си, която носих на гърба си? Той я възлюбил и нарекъл своя другарка. Казвам: Когато двама души се обичат, стоят лице с лице един срещу друг; когато не се обичат, стоят гърбом. Като не разбирала мъчението на Адама, Ева го запитала: Няма ли човек, който да ме носи по-удобно? Обаче, още при първото виждане на Адама, Ева се влюбила и останала при него.

И тъй, докато хората са обърнати с гърбовете си, никога няма да се разберат и познаят. Щом се срещнат лице с лице, те ще се разберат. В Божествения свят хората се опознават, защото се срещат лице с лице. Любовта живее в Божествения свят. Докато са в човешкия свят, в света на промените, хората са обърнати с гърбовете си. Досега хората изучаваха гърбовете си и се познаваха в обърнато положение. Време е вече да се погледнат лице с лице и така да се опознаят.

9. Лекция от Учителя, държана на 1 декември, 1943 г. София. – Изгрев.


Общ Окултен Клас
01.12.1943 06:00 Сряда, София
 
Из том „Новият светилник”, ООК
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 30.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка

Посещения: 1990

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Благата на живота Още Лекции От ООК | Обратно към всички текстове » Ново разбиране