Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Неделими неща Още Текстове От МОК | Обратно към всички текстове » Неповторими неща

Най-малкото приложение (Младежки Окултен Клас, 17.11.1944 Петък, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

ХХII лекция на младежкия клас
17.ХI.1944 г., петък, 5 ч. с., Изгрев – София

Божията Любов носи изобилния пълен живот.

„Духът Божи“.

„Аз ще се подмладя“.

В какво седи силата на тази песен, казвате: Да се подмлади човек. Ами как ще се подмлади? Значи не може да се подмладиш по много пътища. Само един път има за подмладяване, който влиза в пътя на доброто, той ще се подмлади. Без доброто подмладяване няма. Злото състарява човека! Доброто го подмладява. Всичките хора сега остаряват, понеже служат на злото. Затуй остарява човек, става по-умен.

а.n= Значи може да е един извор, който непрестанно извира. Ако е в.n= какво значи? Ако е а.n – значи безброй пъти натоварен, а в.п значи хиляди пъти го посяват. Казвам: С доброто да се подмладиш ен пъти. Знанието е товар. Да придобиеш знание, значи да се натовариш. Да подобриш човек, значи да се посади. Чувството е посаждане, знанието е товар. Ен пъти в математиката е неопределено, Силата не е да обясниш. Ти може да обясниш работата, но не е истина. Истина е туй, което може да направиш. Което може да обясниш, то е още малко. Погрешката е там, казва: Аз може да обясня. Ти може да обясниш, ти даже може да свириш, но силата не е в свиренето. В свиренето има начин как да свириш. Някой цигулар като вземе лъка, не знае как да го държи. Като свири, маха лъка, казва: Широк замах, силен замах. Какво ще изкараш със силния замах. Цигуларят ако не може да прекара своята мисъл на космите, той трябва да прекара мисълта си на космите, да изкара нещо от цигулката. Запример добрите хора не може да изкарат нещо. Защо? Казват: Добър човек е той, но няма енергия. Какво значи добър човек. Добрият човек, като хване камъка, огън да излезе отгоре и вода да потече отдолу. Туй наричам добър човек. Той ще вземе камъка, ще го пренесе от едно място на друго. Казва: Много добър човек. Той ако хвърли камъка, не ли е добър? Онзи с житото не постъпва ли така. Вземе от крината жито, хвърли го. Защо го хвърля? Като го хвърли, ще го завлачи. Има идея. Ти може да хванеш житото, ще му дадеш тласък от себе си. Казва: Сега не трябва да бъдем добри. Ще го хвърлим, но не из нивата навън, в нивата. Няма да сееш два пъти на едно и също място, се нови места ще сееш.

Сега вие правите погрешка, ето къде. Някой път се карате на някого. Погрешка не е че първи път си се карал. Карал си се втори път, там е погрешката. Карал си се трети път, не е на място. След като се караш, кажи: Аз посях мястото. Идущата година ще дойдем двама да го пожънем. Думата карам се, кара на турски значи черно. Кара и карам. Карма каришик. Да се кара, значи вечерно време може да се кара. Когато е тъмно, може да се карат хората, като е светло не му допада карането, не му ляга. Сега трябва да обусловите карането. Запример в какво вие се карате най-вече? Кои са най-хубавите караници? Я ми кажете една хубава караница. Карат се двама студенти по музика: Ти си невежа, ти нищо не разбираш. Вярно е, че едно време нищо не разбирах, сега започнах да поразбирам. За бъдеще ще започна още повече да разбирам. Че бях невежа, прав си. Но благодарение, като се кара с мене, научих нещо от музиката. Ако не беше се карал с мене, ти щеше да останеш един простак. Всякога, когато двама приятели се карат, те по-учени стават. Знаете какво значи простак. Да ви приведа елементите на простак. Простак значи, завързал плода, има всичките условия да зрее. Има търговец отвън, който да купи тия плодове. Има кон, който да ги пренесе. Простак, значи има всичките условия да узреят плодовете. Простак е лош, когато няма условия да узреят плодовете, няма кой да го пренесе, няма кой да го купи, няма кой да го яде. Простотията като се яде е отлична, много сладка е. Когато не се яде простакът, тогава е много лошо. Простите плодове много скоро гният, горчиви стават. Като го откъснеш, ще го ядеш, много сладки са. Някой път искате да се карате, мислите за една година. Не го отлагай за една година, още на момента. Вие цяла година развивате темата, какво ще кажете. Седиш и си мислиш; Тъй ще кажа. После пак се коригираш: Тъй и тъй ще му кажа. Цяла година коригираш. То е изгубена работа.

Всичко в света, каквото става, е хубаво, ако не беше хубаво, природата нямаше да го допусне. Природа(та) всичко, което е допуснала, е все хубаво. Лошо е за нас, ние го не разбираме. Щом го разбираме, е хубаво. Ако не беше добро, тя не би го допуснала. Запример става топло лятно време 40–50–60 градуса, но тогава зреят плодовете. Ако няма тази топлина, плодовете не може да зреят. Пък става много студено. Студът ограничава онези дребните микроби, свира ги, ограничава ги да се размножават. Вие по някой (път) казвате, че ви е изстинало сърдцето. Радвайте се, че микроби няма. Ако е много топло, тогава микробите ще дойдат, може да се развият разни болести. В голямата любов много болести се развиват, болезнени чувства се развиват. Това са сега твърдения. Лош е светът. Това е твърдение. Добър е светът. Това е твърдение. Имате а.n. – ен пъти дал, в.n. – ен пъти взел. Като давате, трябва да знаете как да вземете.

В Провадийско, една математическа задача, имало двама селяни: единият съсед турчин, другият българин. Българинът дал осем крини жито на турчина в заем. Турчинът след като плащал десет години, турчинът имал да плаща още 80 крини. Този човек е много глупав.

Винаги дръжте на природата. В дадения случай вземете най-малкото, което е възможно. В знанието е същият закон: не добивайте голямото знание, добивайте малкото. Туй, което добивате, да е малко, но сигурно. Сега във вас се заражда едно желание. Кое е най-малкото. Малко е туй, което като го носиш, ти е приятно. Кое е голямо? Туй, като го носиш, ти е неприятно. Цялата вселена ен пъти може да се повтори? Не може. Един атом ен пъти може и да се повтори, една малка частица може ен пъти да се повтори. Тогава имате а.п., дългът трябва да се плаща в.п. – това е скрито в земята, задачата е нерешена. Дотогава, докато човек дава, той разрешава правилно. Като започне да взема, то е една погрешка. Защото във вземането трябва голямо изкуство, голямо знание трябва.

Запример, след като ви говоря, какво ще остане у вас? След като сте ми говорили, какво остава? Ето аз как обяснявам. Тази лекция аз уподобявам: нося една чаша вода да ида да я влея в едно езеро. Туй езеро и без тази чаша може. Като излея чашата в езерото, кой знае, че съм излял чашата? Кой ще намери, че станало промяна? Станало промяна, но потънкости са. С колко се е увеличило – у езерото. На нас когато се говори една лекция, аз наблюдавам, вие не си правите труд най-малко да направите един микроскопически опит. Ако ти искаш да поумнееш, каквото правиш, то се отразява върху тебе. Искаш да рисуваш. (фигура) Ако нарисуваш такъв образ, ти създаваш нещастие на себе си. Не рисувай такъв къс нос. Искаш дълъг нос. Направи го дълъг. Природата щом види, че имаш желание, тя ще ти даде дълъг нос. Не какъвто искаш, но тя ще ти даде какъвто ще ти допадне на сърдцето. Щом искаш къс нос, тя ще ти го даде. На кого трябва да се дават къси носове? На децата. На онзи щъркел защо природата му е дала такъв дълъг клюн, такъв дълъг нос? Защо на щъркела е дала такъв дълъг клюн, а на птичките дала къс, малък. Кои са причините? Навярно в далечното минало този клюн го направил такъв да не бъде чувствителен, понеже влечуги, змии отровни като хване, а да не може да го ухапят. Дълго време мислил за дълъг нос змиите да хваща. Природата му дала такъв нос, той се възползувал.

Сега ако се направи една критика по какво се отличават гениалните поети? Гениалните поети разбират много по-добре законите, по които речта дошла, знаят много добре да съчетават думите, коя дума с коя се съчетава добре. По някой път може да се спрете: „Планини високи, долини дълбоки“. Но доста логично е. Само при високите планини има дълбоки долини и при дълбоките долини има високи планини. Голям човек с къси крака срещали ли сте или пък малък човек с дълги крака. По някой път аз ви навеждам примери. Вие се възмущавате, като сте искали, че не ви го е дала природата. Смешни ставате. Вие искате нещо неразумно. Вие искате малко тяло с дълги крака. Защо ви са дългите крака. Допуснете, че наближава зима, вие искате книжни леки обуща. Времето е сухо, пък иде зима. Природата няма да ви даде тия обуща. Казвате: Да ми даде тия леките обуща. Ако ви ги даде за зимата, те за един ден ще се размекнат.

Първото нещо искайте, имайте желания, които да са реални, да имат приложение. Има неща, които нямат приложение.

(*ФИГУРА*) Коя е най-изразителната част на тази фигура? Туй положение не е естествено. Къде е дефектът на втората фигура в устата? В третата фигура устата е отворена, какво показва? Той казва: Има ли нещо за хапване, гладен е. Тази брада казва: Хем като даваш много да не искаш, нямам толкоз пари. Като поправим линията на брадата, вече се изменя характерът. Вие може да сте много трезвен човек. Този човек може да ви срещне и най-после и той ще укаже най-силното впечатление. Като идете в гостилницата, ще изпълните, както той иска. Чудите се откъде диша тази идея. Последния човек, когото си срещнал, той е указал най-силно влияние. Последната идея указва най-силно влияние. Последната ви идея трябва да носи нещо зряло. Вие оглеждате се и казвате, че не сте красив. Ти не си красив, понеже когато се раждаше, майка ти срещна някой грозен човек. Защо си грозен? Майка ти, когато те е раждала, мислила за грозен човек. Ти носиш образа на този човек. Майка ти срещнала красив човек, ти носиш красотата. Майката трябва да дава красота. Онзи, когото майка ти срещнала, от него ти предала външната красота. Ако майка ти последен срещнала учен човек, детето ще бъде учено. Какъвто човек среща, той упражнява голямо влияние върху нея. Ако вие срещнете доброто, то ще упражни влияние. Ако срещнете милосърдието, то ще упражни влияние. Ако майка ви срещне една добродетел, веднага тази добродетел ще отрази влияние върху вашето тяло. Сега вие срещате един човек, вие казвате: Той е лош. Вие с вашата критика създавате вашето нещастие. Ти като срещнеш един човек, не търси недъзите му. Недъзите търси най-после. Като станеш учен човек, силен човек, като станеш цар, съдия, тогава ще търсиш погрешките. Докато не си съдия, не търси никакви погрешки. Тогава разрешавай всичките дела добре. Щом си съдия, не може да ги разрешиш. Сега дойде някой, кой е прав, кой е крив. Единият ходи на гости, набрал грозде. Остава кошницата. Онзи дошъл, изял гроздето от кошницата. В какво седи престъплението? Този, комуто изяли гроздето, те го освободили, че кошницата станала лека. Дава му условие втори път да иде на лозето. Ако е пълна кошницата: няма да иде. Като е празна, ще иде втори път. Онзи, който изял гроздето, се задължава в природата. В природата има неизменност. Самата природа те задължава. Нищо не може да те извини от нейните задължения. Никой не знае, но тя те е хванала. Тя гледа какво си направил. Ти си длъжен вече пред нея. Непременно трябва да хармонираш своята постъпка. Тя ще те постави на изпит. Казва: Ти си изял гроздето, каква песен направи? Тя прочела колко зърна си изял. Всяко зърно е нота, хиляди ноти. Каква беше песента, която съчетаваше в кошницата. Та сега вие имате много кошници с неразрешени задачи. Лозето е лозе, семката е семка, която като порасте, даде плод. Всяка мисъл като даде плод се определя от плода, каква е. Непосятата семка не се определя. Какъв е плодът, от него ще познаете семката. Казва: „от плода ще ги познаете“. Всяка една мисъл трябва да се посее. Всяко едно чувство трябва да се посее. Всяка една постъпка трябва да се посее, да се опита. Ние всички страдаме от неопитани работи.

Това е карикатура. То е за учените хора. Такова изкуство не ни преподават. Каква е разликата между този образ и последния от горните. Всичките ъгли, които излизат, имат степени на разбиране. Тук /1/ имате трезва мисъл. /2/ тук имате много материален свят. Тази черта не е развита.

Казвам: Ние с нашите мисли, с нашите чувства, често обременяваме тялото си. Аз за да видя дали един човек е добър, трябва да видя пръстите на краката му. Дали е добър, дали е умен, ще гледаш отношението на пръстите на краката, пропорцията каква е. Съвременните физиономисти вземат изобщо краката, не отношението пръстите на краката. Пръстите на краката другояче са построени. Палецът на краката е дълъг, първият пръст и вторият се намаляват. Пръстите нямат същия строеж както на ръцете. Друга е гамата, с която е построен човек в краката. Ако имате някой приятел, който е сприхав, причината е в краката. Като искаш да завържеш приятелство с един човек, трябва да идеш с него на баня, да му видиш краката, пръстите на краката и тогава да правиш приятелство. Сега правиш приятелство, но без да видиш пръстите. Пръстите се проявяват. Имате един палец, ако палецът е хубаво построен, може да разчиташ. За да видиш дали е свадлив човек, дали е щедър ще видиш малкия пръст на краката. В оня свят като идете често един ангел ще носи отпечатък на краката ви. Пръстите показват дали е щедър човек или не. Малкото пръстче показва дали е щедър човек или не. Безименният пръст показва дали обича красотата. Средният пръст показва дали е съвестен във вземането и даването. Показалецът показва дали се обхожда добре. И най-после палецът показва дали във всичките работи си имал идеята за Бога, на някакъв закон разчитал ли си или не. Затуй на един съдия ще му занесат краката на обвиняемия, ще реши, ще тегли резолюцията. Няма нужда от свидетели. Пет души свидетели, които ще покажат пръстите. И тогава културните народи ще решават по пръстите, некултурните по сегашния начин. Културните ще решават по пръстите. Ще си дадеш пръстите и ще тегли резолюция.

В турско време дойде мировият съдия и казва: Иване, имаш ли да даваш. Имам. Колко? – Сто лева. – Плати му. Веднага плащай, нищо повече. Иван извади, плати, свърши се. Сега съдопроизводството ще констатира, че има да дава, че ще отлага. Ще мине една, две години, докато плати. Турският съдия ще каже: Имаш ли да плащаш? Имам. Плати. Сега в себе си имате старото съдопроизводство. Искаш да направиш нещо, ще констатираш, мине месец, мине два. Имаш да даваш, дай парите, да се свърши работата. Какво ви коства вас да минете покрай една сестра и да кажете: Досега съм имала една обхода много неестествена, всякога съм мислила лошо, днес видях, много добра си била. Срещнеш друга сестра: Сестра, мислех, че си много лоша, днес разбрах, че си много добра. Дали е вярно. Туй, което не казваш, нали е вярно. Кое е по-хубаво. Кажи: Днес разбрах, че си много добра. Ти с брата си живееш, роден от баща ти и майка ти, ти мислиш, че не е добър. Щом брат ти не е добър, и баща ти и майка ти не са добри. Кажи: Много добър си. Сега да обясня моята идея. Представи си, че минаваш през песъчливо място. Аз изваждам три семки, посявам ги, турям торчица. След една година са израснали. Вземам, че ги обрязвам, посаждам още три семенца. Онзи разсъждава и казва: Защо на това пусто място ги садиш тия три лози да ги тъпчат говедата. Има ред разсъждения, които нямат никаква философия. Всички ония места, в които хората са искали да садят, нещо трябва (да) изниква. Всички ония места, дето хората не искат нищо да садят, пустини стават. Ти мислиш да направиш едно добро в ума си, не го правиш. Ти образуваш пустиня в себе си. Ония хора, в които се зараждат хубавите мисли и се отказват, правят най-голямата пакост в света. Най-малкото приложи го, понеже ще образуваш една пустиня. Малкото приложете го като едно пясъчно зрънце, тури го в действие в себе си. Каквото намислите, правете го, не отлагайте, като отлагате създавате най-голямо нещастие в себе си. Разговарят се двама християни. Единият християнин пита другия: Я ми кажи защо дяволът е богат? Аз да ти кажа. Всеки християнин, който намисли да даде милостиня и отложи да даде, дяволът го взема. Туй, което хората не правят, се е негов капитал. Кой каквото не прави, се отива в банката на дявола. Затуй той е богат. Ако хората започнат да живеят добре, ако прилагат, той ще си осиромашее. Вие постоянно внисате в неговата банка и той е забогатял. Той вас се ви залъгва, ще даде и се дава. Погледнеш един ден банката фалирала. Сега аз съм гледал мнозина, отчупи едно парче хляб, вижда, че е малко, отчупи по-голямо парче. Някой отчупи голямо парче, вижда, че е голямо, половината дава. Единият човек създава своето щастие, другият – своето нещастие. Който отчупва голямо и после дава малко, той създава своето нещастие. Който отчупва малко и после отчупва голямо, той създава своето щастие. Този коригира погрешката си. Онзи коригира в обратен смисъл.

Сега допуснете, че някой в класа е раздавач на писма. След като е слушал лекцията, какво трябва да прави. Писмата от пощата трябва да ги раздаде. Той ще каже: Имате едно писмо, ще ви го дам. Той да иде след лекцията да раздаде писмата на приятелите си. Представете си, че някой има писмо, в което го карат да вземе първия трен. Вие не го давате на време. Онези, които го чакат, няма да стигне на време. Когато разправяте някой път ще ви дам един съвет: Когато имате някакви проекти, никога не ги съобщавайте някому. Щом кажеш голям проект, казва: Тази работа тъй няма да стане. Кажи му един малък проект. Сега, запример, вие имате проекти. Работите защо не стават. Че как ще станат. Искаш да бъдеш кротък човек. Знаеш какво е кротост. Или искаш да бъдеш мек. Знаеш какво е мекота. Искаш да говориш разумно. Знаеш какво е разумно говорене. Не е лесна работа да говориш разумно. Туй, в което ти не вярваш, никога не може да убедиш хората, те да ти повярват в него. В природата нещата стават, понеже каквото тя е направила, вярва, че светът може да се обърне с главата надолу, но туй, което тя е направила, ще стане. В нея няма отрицателни мисли, че туй няма да стане. Всяко нещо, което тя е направила, ще стане. Там е силата. Че закъсняло нещо, не се изпълнило, нищо не значи. Да допуснем, че фантазирате неща, които не може да бъдат. Представете си, че вие за един час може да пренесете Витоша от едно място на друго. Представете си, че вие я пренесете от едно място на друго. Ще бъдат ли хората доволни, че сте преместили Витоша? Дойде ви на ум да я пренесете. Де ще я турите? Имате един скъпоценен камък, къде ще трябва да го турите? Представете си, че е една мома на 15 години. Представете си, че друг има същата идея е на 25 години. Представете си друг на 60 години, представете си последния на 120 години. Какво трябва да направите, къде трябва да турите този камък. Къде трябва младата мома да тури пръстена. На кой пръст трябва да го тури? Вие туряте на третия пръст пръстена. Искате да станете красиви. На средния пръст не турят почти пръстена. Трябва да бъде справедлив, въздържан. На първия пръст туряте, достойнство да има, голям човек да бъде. На малкия пръст като си турите какво е? Мене ми разправяше един, че видял едного с пръстени и на двете ръце, на всичките пръсти, на лявата ръка от малкия до големия и на дясната ръка пръстени на всичките пръсти. Щом имаш на първия пръст, трябва да бъдеш благороден. Щом е на средния пръст, трябва да бъдеш справедлив. Щом е на третия пръст, на безименния трябва да бъдеш красив. Щом е на малкия, трябва да имаш отношение, вземане, даване.

Веднъж ме пита едно дете: Ти вода пиеш ли. Рекох: Пия. Ако аз ти донеса вода, ще пиеш ли. Ще пия. – Много вода пиеш. Детето беше на 4–5 години. Детето има известни идеи. В неговия ум седи идеята, че аз трябва да пия с една чаша, както то мисли, не както аз разбирам. Когато искаш да познаеш един характер, трябва да видиш какви са нормите, с които този човек се открива. Тогава ще го разбереш. Ако ти не разбираш неговите норми и той не разбира, вие не може да се разберете.

Не пренасяйте Витоша от едно място на друго. Да допуснем сега, че една въшка я пренасяте. Къде ще иде? Допуснете, че сте ходили на гости някъде и като пипате на врата, хващате една въшка. Какво трябва да направите? Турците като хванат въшка, казват: Бумбара и я пуснат на земята. Този пусне, онзи пусне и започнат да те лазят. Щом хванеш въшката, кажи: Имам много важна работа. Излез, изнеси я на полето, тури я на полето да пасе трева. Хванете вашето желание и го турете на работа отвън да пасе. Казвате: Въшка. Тази въшка е непотребна мисъл у тебе, тури я на полето да пасе, да се научи. Ти ще се освободиш от нея. Ти си я хванал, попаднала между два пръста – показалеца и палеца, между Божественото и човешкото, ще ѝ дадеш добър урок. Като хванете вашата погрешка на врата или на главата, занесете я на някоя поляна, турете я, всичко ще тръгне наред. Гледайте да се освободите от вашите неестествени мисли.

Прочетете лекцията „Език на природата“ от тома „Път в живота“. Ще направим един разбор идния път. Изпейте една песен. („Благост“.) Колко образа има в тази песен? Благост, която носи светлина и радост. Стари вдига, млади дига.. Младите и старите като вдига еднакво ли стават? Третият образ болни милва, здрави радва. Като пеете трябва да дадете съответна динамика на образите.

Казвате: Справедливост. Справедливостта има друг ритъм. Милосърдието има друг ритъм. Справедлив е един човек. Справедливият човек без милосърдие е сух, костелив, прибрани са устните му, стиснати, стегнат навсякъде, няма никаква мазнина. Милостивият и справедливият като се съберат дават една хубава форма. Милосърдието дава органически линии на костеливия човек, става красив. По някой път някой иска да затлъстее. Трябва милосърдие. Щом сте справедлив, изсъхвате, справедливостта е суша. Неразбраната справедливост е суша.Ти си взискателен да бъдеш справедлив, неразбрано е. Справедливостта, когато някой пее една песен като дете, както изисква пеенето, то е справедливо.

Когато детето пее като възрастен, не е справедлив. То е идея натоварена. Ако един възрастен пее като дете, пак е натоварена идея. Вие пишете с трите пръста: всяка мисъл трябва да има Божествен елемент, на големия палец, благородството на първия и справедливост. След като пишеш едно писмо, с какво трябва да завършиш. Няма да се извиняваш, че си зацапал писмото, че си нямал време, че си бързал. Такова извинение да няма. Ако искаш да се извиниш, ще кажеш: Станал съм малко немарлив, писмото ми е нацапано. И аз не се харесвам. Я ми кажи твоето мнение за моето писмо.

Сега как трябва да започне „Благост“. Благостта много тихо се пее (пее Благост тихо). Като дойде радост носи, радостта изменя тялото. Човек трябва да бъде весел. Светлина има радостта. В песента не е болен, но недоволен. Недоволен е, в живота не му върви, трябва да внесеш нови идеи и трябва вече да оживее. Казва: Доста съм лежал на туй легло, бил съм здрав, нямаше какво да правя. Сам става. Не показва органическа болест. Хубави идеи внеси в ума. Някой път по нов начин трябва да се изпее, образно.

Има един ритъм, който на мене ми действува много отрицателно. Свирили са турски или български мотиви, много зле се отразяват върху психологията. Като ми изпеят една българска песен, цяла седмица трябва да се оправям, има нещо изкелифещено изкривено в музиката. Една песен много гладко трябва да върви. Българските песни живи са, много активни. Той веднага спре. Дойде класическата, удължаване има. И то е хубаво, но време трябва. Няма време сега. Той има да плаща полица, как ще пее? Алегро. Няма време за анданте. В музикално отношение много мъчно се поправя. (Учителят свири на цигулката си.) Иска някой, аз съм млад (свири весело). Пари имам да плащам, не зная, как да ги платя. Гости имам, не зная, как да ги изпратя. На българите харесвам тихото свирене (Свири.) Това е едно от най-мелодичните. Който го е създал е бил музикант.

Божията Любов носи изобилния пълен живот.


Младежки Окултен Клас
17.11.1944 Петък, София
 
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство

Посещения: 3633

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Неделими неща Още Лекции От МОК | Обратно към всички текстове » Неповторими неща