Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
Още Текстове От НБ | Обратно към всички текстове » Нова земя / Разумна икономия

Добрият подарък (Неделни Беседи, 17.12.1944 Неделя, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

ХХХ Беседа, държана от Учителя в неделя, 17.12.1944 г.,
10 часа сутринта, Изгрев – София

Добрата Молитва.

„В начало бе Словото“.

Ще прочета няколко стиха от 12 гл. от Еванг. на Матея от 1–7 стих.

Духът Божий.

За природата като възпитателка все едно е дали учим или не учим, дали имаме желание да учим или да се показваме привидно, че искаме да се учим. Но в постъпките си тя се отличава. Ако свирачът свири хубаво, възнаграждава го добре, ако не свири, нищо не му дава. Ако работи, облича го, ако не работи, гол го оставя. Та казвам: В отношенията ние сега се учим защо са такива и такива отношенията. Може да ви приведа случаи и да ви обясня. Представете си един цигулар, който свири на цигулката с петте си пръста, но безименният пръст е малко сакатичък и обърква работата. Трите доста добре вземат, като дойде до третия, хлабав е, обърква работата. Казвам, в нашите способности, в нашите чувства и постъпки има нещо някой път, което куца. Бог не е едно Същество, на Което ние може да се наложим, Той не приема заповед от никъде. Ти каквото искаш, то твоя работа остава. Каквото Бог мисли да направи, то е Негова работа. Аз се помолих, казваш – ни глас, ни слушание. То е твоя мисъл, то е твоя работа. Какво Бог мисли, то е Негова работа. Никой не знае какво Бог мисли. Той си прави това, което Той иска. Казваме, защо е така – ти защо постъпваш така. Съвременните културни хора, някой е културен човек, комуто и да дадеш един хубав обяд, ще седне пръв да яде, после ако остане, ще даде на другите. Защо го прави това, той ще даде доказателства. Ако намерите някой виден цигулар, ще даде доказателство, защо е взел първото място. Защото знае да свири, за това е взел първото място. Някой е взел последно място, защото не знае да свири. Защо го туриха на първо място. Богат е човекът, плаща хубаво. Защо е на последно място? – Пари няма. Известен ред има, който е турен. Сега тия неща са на миналото, с което ние не може да се освободим. Има смешни положения. Момата, когато била на 19 години, от гдето минавала по край момците, цял фурор е правила, напускали са работата, искали да се запознаят. Като минат 30–40 години, започва да се чуди защо тия момци не обръщат внимание на нея. Счита, че в живота има нещо реално. Тя била млада. Има едно виждане, което е реално, има едно виждане, което е илюзия. Виждаш на сън баща си, илюзия е това. Но виждаш баща си, който е реален, носи нещо много реално.

Казвам: Трябва да различаваме реалните неща в нас от нереалните. За в бъдеще ще бъде много лесна работа да отличиш кое нещо е реално и кое не. Което е реално на земята, е тежко: което е нереално, е леко, едва го теглиш. Щом съответствува на малка реалност, щом не съответствува, не е реално. Нещата, които са верни в умствения свят, имат съответствие и на физическия свят. Реалността се отличава по светлината и по количеството. Красотата на светлината показва реалността на предмета. Колкото светлината е по-рядка и по-слаба, толкоз нещата са по-нереални, въображаеми. Във физическия свят нещата, които имат повече сила, са реални, а които нямат сила, не са толкоз реални. От туй трябва да се извадят заключения. Ние, съвременните хора, седим и очакваме някой да ни даде право. Че кой ще ни даде право. Единственият човек, който може да вземе своето право, то съм аз. Сутрин, преди да е изгряло слънцето, аз като го посрещам, всичко ще ми даде. Ако очаквам слънцето да има особено отношение към мен и остана в къщи, слънцето ни най-малко няма да се погрижи заради мене. Та казвам: В природата има един голям стимул, благодарение на слънцето, което внася всичките разнообразни стимули в света. Не зная, ако не беше слънцето, какъв стимул биха имали хората. Ние вече наближаваме в една област. Сега ние искаме висшето. Ние не се нуждаем от придобитото знание, от придобитото знание всички страдаме. Има едно знание, с което човек се ражда, то е полезното знание, то е наречено в Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа“. Когато хората бъдат научени, значи родени от туй знание в света няма да има тия спорове. В човека има известни хитрини. Един англичанин пътувал в пустинята, подир него идва един лъв да го преследва. Англичанинът усеща, че ще намаже колата. Оръжието, което има, не е силно. Като дохожда до една канара, изважда шапката си и я туря на бастуна. Лъвът гледа от далече главата, хвърля се да му хване главата и пада в пропастта, така се избавя англичанинът. Вие ще кажете, морално ли е това? Ами морално ли е лъвът да изяде човека.

Какви са новите поводи във всичките стари поводи, в които сега живеем, все има едно поляризиране, остава един недъг, един недостатък остава. И най-големия, Когото обичаш, като Го срещаш, 4–5 седмици виждаш доброто. След 4–5 седмици виждаш малка погрешка, след други 4–5 седмици, гледаш втора погрешка. Умножават се тия погрешки, стават като облаците, засенчват слънцето. Ражда се вътрешна слепота. Казваш: Този човек не може да го търпя, той трябва да си върви. Аз да кажа причината защо е станало. Този големият човек като отивал, отишъл не на фокус. Недъзите се виждат, гдето няма фокус. Гдето има фокус, не се виждат недъзите. Двама богаташи плащали на своите работници, единият плащал със запис, а другият богаташ плащал със звонкови пари, английски. Работниците винаги са недоволни от записите, а винаги са доволни от звонковите. Ние, съвременните хора, обичаме истината, както записите. Да бъдеш човек на истината, трябва да бъдеш най-богатият, най-силният човек в света. Казва: Истината говори. Истина, която в света не може да се защищава, не е никаква истина. Единственото нещо, което се защищава само, е истината. Огън пояждащ е тя. Не може да пристъпиш никакъв неин закон. Тя не е груба. В истината няма никаква грубост. Там се показва цената на всяко нещо. Истината показва, всяко нещо как трябва да го извършиш, защото истината е областта, гдето нещата стават с най-малко разходи. Следователно, да живееш несъобразно с истината, значи да живееш с най-големите разходи. Що е истина? – Да живееш с най-малките разходи, гдето няма никаква разточителност. После нещата на истината никога не се развалят. Те се вечно подмладяват, те са обновителни като семката. Една форма, след като даде своя плод, падне, изникне. Другата форма след година изниква. Англичаните го казват „етернел генерейшън“. Туй подновяване в нас на истината, постоянно трябва да става. Коя сестра е толкоз свободна да каже на своя възлюблен: Чакай да ти попея нещо тая сутрин. Колко сестри има, които са пели на своя възлюблен? Да му пеят като публика и той да е доволен. Втория път той да пожелае да му пеят. Трябва да започнете с най-малкото.

Едно циганче легнало да спи, майка му и баща му помислили как да го оженят и си говорили, имаме стара биволица, ще я продадем и ще го оженим. На другия ден то казва: Баба, снощния маслаат пак приказвайте с майка ми за биволицата. Сега някой пример изяснява само една страна на работата. Циганите са повод за Любовта. Погрешката на циганите е в това, че те като ученици не са издържали, не са довършили. Няма циганин в света, който издържал, все ще му липсва нещо. Виж, научили се да гадаят, да правят долапи, майстори са. Всичките фокусници, които имаме, довършили ли са училището.

Казвам сега в новите времена, нас ни трябва да економисваме своята мисъл. Какво ще направим? Мисълта е, която прави човека красив. Неговите чувства го правят красив и неговите постъпки го правят красив. Те са свят, от който черпим. Ако няма той тия мисли, какво ще направи? Всеки човек, който след като пее, ти предаде нещо, стои по-горе от тебе. Всеки човек, след като ти е пял и е взел повече от тебе, а ти е дал по-малко, той стои по-долу. Винаги трябва да зачитаме ония, които седят по-горе, понеже те са, които дават, Христос казва: „Аз дойдох, за да ви дам живот“. Те цитират тия стихове. Казвам: За да се създаде едно съвременно общество, да се народят такива деца учители. За в бъдеще, хората, които изпълняват, които ще управляват един народ, не е лесна работа. Човек, за да управлява света, трябва да е роден. Слънцето управлява цялата слънчева система, но малко ли е това слънце? Най-големите работи, всичките изследвания, само това голямото слънце може да управлява и цялата слънчева система то управлява. Всичките планети се подчиняват, понеже то не (на) всичките дава изобилно от енергията, която има. Ние сега принадлежим към разни системи. Всеки един от вас трябва да съзнава онази система, към която принадлежи и да я зачита. После областта, гдето е и кое място заема, трябва да знае. Ние, съвременните хора, не може да избегнем това противоречие. Крайно затворена област е земята. Веднъж е създадена и втори път трябваше да я пресъздадат, не само това, но се готви трети път да я пресъздават. При тия условия на земята човек светия не може да бъде. При тия условия човек красавец не може да бъде. При тия условия силен не може да бъде и богат не може да бъде. Всичко туй е разслабено.

Кое плаши хората сега в тази война? – Войните в миналото са били състезание. Всяка една война е ставала по единствената причина да се покаже кой народ е по-висок, по-културен. Днес нямат тази мярка войните, те започнали да стават по-други. Всеки, който е по-силен, може да отвори война. Силният човек не признава никакво право. Докато е силен, той казва: Правото е мое. Сега има една несъобразност. Всичките поддържат, че трябва да се признава Христовото Учение. Толкоз години аз съм наблюдавал най-видните в България, най-малката обида хората не може да носят. Казва: Защо ме обиди? Че може ли да бъдеш на земята и да не бъдеш обиден? В града като вървиш, ще падне някоя сажда по гърба ти, някоя птичка ще пусне отгоре нечистотията си, то е обида. На шапката ти отгоре ще цапне. После влезеш в къщи, влезли тия мухи на гости, не една, не две, не три. Когато влизат мухите в къщи е хубаво. Тия хора страдат от захарна болест. Сега не мислете, че някъде гдето има много мухи, има захарна болест. Ние сами изкуствено създаваме захарната болест, понеже като дойде едно благо, искаме да го задържим за себе си. Вследствие на това задържаме захарта само за себе си, не даваме на хората и за това страдаме от излишък на захар. Когато имаш захар, давай! В кооперацията да не остане нищо. После никога не вземайте повече захар, отколкото трябва. В дадения случай имаш три бучки захар, три тури. Имаш две бучки – 2, една – една. Не туряй 4, да стане по-сладко. Някои правят по-сладко, слагат 3–4 бучки. По някой път човешкият език е притъпен, 4 бучки не може да направят това впечатление, което правят 3-те бучки. Вземете един цигулар, който свири. Ако му е влажна ръката, ако не му е намазана ръката, не излизат тоновете, запъват се. Трябва да бъде ръката суха, само тогава е проводник на тия хубавите тонове, при това цигуларят трябва да има някакво разположение. Цигуларят без любовно разположение, никакъв цигулар не е. Все-таки трябва да има нещо, да се матахара из главата, за да може нещо да напише поетът. Ако поетът няма нещо да се матахара из главата, какво ще пише? Дойде поетът, стихове ще напише. Преди години духовете като говориха, гдето минат все стихове правят. Гледам Библията цитират. Казвам нищо няма, това са стари духове, които са говорили в Библията. Казват: Ново. Цитират и казват: Не е ли чудно. Първоначално е било чудно, сега ни най-малко не е чудно. Истината, когато пръв път излиза в света, е чудна, когато втори път излиза, не е чудна.

Седи в един дом едно доста хубаво интелигентно момиче и едно доста интелигентно момченце. Седя и виждам, че бащата и майката гледат по-скоро да си изляза, тъй го виждам. Аз го имам предвид да си изляза. Аз съсредоточих ума си към момчето, изследвам го и виждам дарбите, способностите и мисля какво може да стане от момченцето. Току изведнъж те започнаха да усещат и казват: Какво така гледате, има ли нещо? Заинтересуваха се. Какво се интересувате, ще излезе нещо от това дете? – Казвам: Ще излезе. До тогава, докато ние не сме заинтересовани с Истината, никой не може да се заинтересува. До тогава, докато ние не сме заинтересовани с Любовта, никой не може да бъде заинтересован. До тогава до като не сме заинтересовани от Божията Мъдрост, никой не може да се заинтересува. Аз разбирам интереси с най-малко изкушения. Любовта е нещо неизкушаемо. Ти не може да кажеш коя е причината на Любовта, никаква причина няма. Заинтересувал съм се целия ден с един бръмбар, коя е причината на бръмбара? Понеже се занимавам и аз ставам бръмбар. „Брама“ значи голям човек, тръгва към вечното напред. Ако в една градина прекараме една малка вода, да минава през дърветата, тия дървета след време няма ли да се подобрят? Казваш: Тази вода не е самостоятелна. Но тази вода при дадени условия може да помогне на тия растения. Един бръмбар може да те направи виден.

Вчера гледам два млади петли. Единият чер, другият пъстър. Подига се спор, има караница. Караницата в какво седи. Онзи пъстрият седи наблизо 20 крачки и изкукурига. Като изкукурига, онзи като се пусна отгоре, казва: Какво право имаш да пееш, знаеш ли, че не е време за пеене. Онзи петел, пъстрият, който изпя, започва стратегически да се оттегля на ляво, на дясно обръща се, отдалечи се на 40 крачки: пак изкукурига. Казва: В естеството на нашата природа е да пеем. Каквото предсказваме на хората, все е хубаво. Ние всички предсказваме много добри работи. Аз предсказвам, че гдето се скарахме днес, утре малко облачно ще бъде времето. Колко би бил интересен животът, ако през целия си живот да няма нито един инцидент, да не е помислил нещо лошо. Какво ще бъде състоянието, да гледаш един човек никога да не е помислил едно зло за някого. При сегашните условия, не може понеже половината от живота е зло. Злото царува в света.......... субективната страна е. И да не искаш да го направиш, пак ще стане. Казвам, понеже цялата човешка система се е видоизменила, хората трябва много добре да се запознаят със своя мисловен апарат. Човешката глава трябва да започва да проучват. Човешките дробове трябва да започват да проучват, човешкия стомах трябва да започват да проучват. Човешките ръце и крака. Ще се забележи колко е сложна човешката система. Щом сме ние събрани, 200–300 000 милиони същества има във всичките слънчеви планети, за всичките светове и за всичките същества в тях има промисъл. Има Един, Който се грижи заради всички тях. Никога не може да убедиш един съвременен човек, че има живот на слънцето. Ако му кажеш, че има такива хора като на земята, няма такива хора, защото един земен човек, пренесен на слънцето, ще тежи 16 000 тона. Ненужна е тази материя. Но материята, от която са образувани слънчевите хора, е толкова пластична, толкоз издръжлива на топлината, много устойчиви са тия тела. Жителите на слънцето имат способност да ходят по надалече, до крайните предели на слънчевата система. Те ходят, правят разходки и се връщат. Не само това, но ходят и на по-далечни слънчеви системи. Приемете го това като развлечение от „хиляда и една нощ“. Казвате: Не е вярно, че има хора на слънцето. Казвам: Право е, че не е вярно, че има такива хора, но е вярно, че има други хора, които на земята не може да живеят. Един слънчев жител ако дойде, с тази интензивност, която има на слънцето, ще запали орталъка, земята. Като дойде на земята, трябва да вземе предохранителни мерки, да не направи пакост. В стария завет, колкото пъти се явиха някои от тия жители на земята, човек се простираше на земята, не може да издържи. Казвам: Ние, съвременните хора, все се даваме под съд. Ние, съвременните хора, не сме в състояние да издържим Божествения Съд. За туй сега милостта се слави пред строгостта.

Един път един мой познат влиза в стаята. Натрупали се мухи, казвам: Много хигиенична е стаята. Той дигна метлата да ги пъди. Отвори прозореца, те не мърдат от своето място. Казвам: Остави се, по този начин не може да ги пропъдиш. Единственото нещо, което може да направиш, е, хвани една, хвърли я през прозореца. Хвани друга – през прозореца. Тъй да ги гониш не може. На 20 ще причиниш смъртно наказание. С бързина нищо няма да стане. Аз ще хвана една, ти ще хванеш една, ще ги изгоним навън и стаята се очисти от мухи. Казвам: Не избърсвайте вашите мисли с метли, вашата мисъл я изпъдете навън.

Няма по-хубаво нещо да видиш един човек да постъпва хубаво. Вземете един цигулар, който свири ония тонове, които излизат не само на една струна, но на 4 струни свири. Един оркестър когато свири, ония тонове, които излизат, няма по-хубаво нещо от това. Казвам: „Няма по-хубаво нещо, когато видиш цигуларят да свири, няма по-хубаво нещо, когато видиш художника да рисува. Няма по-хубаво нещо, когато (видиш) един поет да пише. Няма по-хубаво нещо, когато видиш една мома да се облича. Няма по-хубаво нещо, когато видиш светията да се проявява в своята скромност.“ Сега от Невидимия Свят дават една Нобелева премия за най-добрия метод за спирането на войната, при който всичките хора няма да имат желание да воюват. Онзи народ, който може да измисли туй, има най-голяма премия. Жената така трябва да каже на себе си: Бог ми е дал най-красивите очи, аз нямам право да петня очите си с моя мъж. Тя щом мисли лошо за мъжа си, петни очите си. Ако тя не знае как да пази своето ухо, цапа ушите си. Никога не трябва да цапа своите уши. Има една материя в света, която е лоша, каша. Не зная на какво да я уподобя. Една каша, която не се измива, и не може да я измиеш. Хиляди години ще минат, не се измива. Миеш я, не се измива. Един от английските проповедници, когато закъсал, че не може да говори, иска да пее на амвона. Щом като пее, дойде му мисълта да говори. Спре мисълта, пак започне да пее.

Защото вас ви интересуват три неща: Ние искаме да бъдем много умни, искаме да бъдем много добри и много силни. Трите неща ни спъват. Много умни искаме да бъдем или много добър искаш да бъдеш или много силен може да бъдеш. Колко силен? Колкото Дан Колов? Имаше един човек от 120 клгр. може да го бухне на земята. Има изключения, на Дан Колов има изключения на Самсона. С една кост от едно животно избива хиляди души, претрепва ги. Отива в града, вратата заключена, не го пущат. Той задига вратата на гърба си, носи я, забавление. Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да станем силни и да учудим света с търпението си. Онова, което днес придобиете, ще ви остане придобито и за в бъдеще, защото не се разсейвайте. Не виждате надалече кой минава. Представете си, че днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията Любов. Днешният ден е ден, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията Мъдрост. Днешният ден е ден, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията Истина. Какво по-хубаво от тия подаръци /ако ги подарим/. В деня, в който подарим най-добрия подарък на Любовта, ще грейне новото слънце. В деня, в който подарим най-добрия подарък на Мъдростта, слънцето ще бъде на земята. В деня, в който подарим най-добрия подарък на Истината, слънцето ни никога няма да залязва, ще минаваме от слава в слава и ще изпълним Волята Божия, ще бъдем Синове Божии.

Отче наш.


Неделни Беседи
17.12.1944 Неделя, София
 
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство

Посещения: 4257

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
Още Лекции От НБ | Обратно към всички текстове » Нова земя / Разумна икономия