Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
Още Текстове От ООК | Обратно към всички текстове » Голямото благо

Последното слово (Общ Окултен Клас, 20.12.1944 Сряда, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

ХХХI лекция на общия клас
20.ХII.1944 г., сряда, 5 ч. с., Изгрев – София

Добрата молитва.

„Един си ти, мой Мусала“.

„Духът Божи“.

Христос дава един обикновен пример. Уподоби се Царството Божие на човек, който направи вечеря голяма и покани мнозина. В часа на вечерята проводи рабите си да кажат на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово. И начнаха всички като на един ум да се отричат. Първият му рече: Нива купих и нужда имам да изляза и да я видя, моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Купих пет чифта волове и отхождам да ги опитам. Моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Ожених се и затова не мога да дойда. (Лука 14:16–20). Никой от званите не дойде на вечерята.

Това може да се оприличи на едно разгневено дете, което, като се разсърди, отказва се да яде. Няма някакъв голям аргумент, има само някакви политически съображения, отказва се да яде. Канят го веднъж, дваж, не иска. Може да се дойде до война, до скандал, скандал, до война. И ако бащата излезе по-силен, детето капитулира; ако детето излезе по-силно, бащата капитулира. По някой път хората се отричат от хубавите работи по единствената причина да вземат повече. От хубавите работи не искат да вземат малко, много искат да вземат. Някой път се сърдят, не искат да вземат. Те са вече в друг порядък. В Божествения порядък всеки ден има свои дажби. В човешкия порядък всеки ден няма свои дажби. Може да попитате защо няма дажби. Не е обмислена работа. Някои са останали без дажби, защото който е обмислял, е мислил за себе си. Други са били далече и са останали извън дажбите. Трети са останали без дажби, понеже не са ги видели. Тия, които дават, трябва да имат нови подбуждения, за да вземат и тях пред вид.

Някой момък иска да се жени за някоя мома. Тя не иска да се жени. Кои са подбудителните причини? Много са причините, но съществените са две: Тази мома не иска да се жени, понеже е много измъчвана от момците. Сега се отказва да се жени. Или този момък се отказва да се жени, понеже той е измъчван от момите и не иска да се жени. Ако туриш обуща, пълни с гвоздеи какво благо ще бъдат? Обущата са благо, когато са удобни, не притесняват крака. Всяко нещо, което не е благо, няма защо да го опитваме.

Ще се радвате на едно нещо: всичките стари ще се подмладят. В небето стар човек не може да бъдеш. Ако дадеш кандидатурата си за подмладяване, имаш бъдеще; ако не си дадеш кандидатурата за подмладяване, оставаш с туй признание и нямаш бъдеще. Някой казва: Оставам със старите вярвания. Човек, който остава със старите вярвания, със старите разбирания, ще пие студена вода.

Та казвам: Всичко в света е временно полезно. Някои неща са полезни за един ден, някои – за два, за три, за четири, пет, след туй престават да са полезни. Някои неща имат вечно в себе си, всякога са полезни. Когато влезем в обикновения порядък на нещата, те не са всякога полезни. Тогава идат големите разочарования в нашия живот.

Има мъчни неща. Един мой приятел ми разказваше: Аз, казва, никога не бях подозирал в себе си такива опушения. Както и да започна една беседа или някоя работа, се има противоречия. Искам да свърша една работа без противоречия. Както и да започна, се другите са криви. Искам туй да престане: да няма крив някой. Мисля, мисля, като направя нещо, пак е крив някой. А това не искам. Искам тъй да върша работите, че да няма криви хора. Сега някои ще кажете: Повярвай в Бога, люби Бога. Те са разни идеи, разни основи, върху които се гради. Ти не може да туриш всичките основи изведнъж. Вярата е нещо, което принадлежи към съвсем друг свят. Любовта е Божествена сила, принадлежи към друг свят. Много други работи има, които се различават. Ние трябва да ги проучаваме. Казвате: Повярвай в Господа. „Това е живот вечен да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа“. Идеята за Христа е много ограничена. Любовта е животът. Да любим истинския Бог и Христа, който е изпратен от Бога. Животът може да бъде красив, когато носи своите красиви мисли. Животът може да бъде красив, когато носи своите красиви чувства. Животът може да бъде красив, когато носи своите красиви постъпки. Казва някой: Аз съм религиозен човек, вярвам в Бога. Има религиозни идеи, които са неразбрани. Ти може да си религиозен човек, но как живееш. Ти може да знаеш да свириш, да имаш най-хубавата цигулка и при това да не спазваш всичките правила. Който те слуша, мисли, че си обикновен цигулар с най-хубавата цигулка. Може да си обикновен цигулар с най-хубавата цигулка, пък може да си гениален цигулар, необикновен по своята гениалност, но с обикновена цигулка. За предпочитане е с обикновена цигулка и гениалност, отколкото без гениалност и с най-хубавата цигулка, или с обикновеност и с необикновена цигулка.

Второто положение: Всеки човек като знае по кой начин ти ще изпееш една работа, като че ти губиш. Той трябва да не го знае. Той като знае как да го свириш, ще ти намери погрешка. Той нищо да не (знае), дори азбуката да не знае. Как ти ще го изсвириш, да не знае. Щом вървите по обикновените постъпки, всеки ще ви намира погрешки.

(Учителят кашля и казва за своята кашлица:) Този е търговец, който е дошъл в дома ми да търгува. Иска да покаже соковете си, мармаладите. Казвам: Направете нещо по-хубаво. – Не, не, я ги приеми по-добре. Ако река да се разправям с него, ще ми вземе повече време. Пък доста скъпо ги плащам. С 200, 300 лева не се задоволява, 500, 600 лева. Някой път и хиляда и хиляда и двеста взема за маслото. Ако вие тъй както седите употребите онзи закон на хармонията, какво ще стане. Ти се мъчиш да пееш, ти реагираш по един разумен начин. Ти пееш, да хармонизираш нещата. Той вижда, че не може да те хване. Каквото и да правиш, не те хваща. Кой хваща човека? Представете си един човек в живота си никога не се е молил, никога не е искал от другите на заем. Кой ще му даде? Защото хората винаги имат пред вид онези, които са искали. Онзи, който не иска, може по закона на досетливостта да получи. Казвате: Може и тия хора да искат, но ги е срам.

Туй, което аз казвам сега, ще видим дали ще се сбъдне на 220 страница от „Царския път на душата“. (Учителят даде книгата на брат Симеонов и той прочете посочената страница.)

Ето къде правят всичките погрешка. В даден случай аз привеждам само един факт: Някой гледа един билет от лотария, не му хваща око. Мисли, че има друг билет, който ще му даде един милион лева. Този билет е, който е попаднал на око. Той мисли, че тоя билет губи и не го взема. И наистина загубва. Всички ония, които са взели тоя билет, без да знаят, печелят. Винаги се радвате, когато печелите. Казва: Само погледнах билета, взех го. Един милион печели. Та и вие сте от тези, които с много малко се задоволявате. Та ние се радваме, когато печелим много с малки усилия и съжаляваме, когато печелим с големи усилия. То е в човешкия живот.

Сега Симеон като прочете, той изгуби времето. На Симеона работата мяза: Един американски кореспондент се хваща на бас с един англичанин за 250 лири, че ще посети един богат милиардер. Отива кореспондента при милиардера и иска да се срещне с него. Американският милиардер цени времето си и казва: Всяка минута ми струва по пет лири. Казва: Колкото искате ще платя. Влязъл за пет минути и милиардерът го пита: Какво ще кажете? Онзи си държи часовника и казва: Хванах се на бас, че ще се срещна с тебе за 250 лири. На тебе давам от признателност 25, аз вземам останалите 225. Моето време е много по-скъпо. Симеон нищо не печели.

Ще дойде един ден, че най-малките виртуози в света ще свирят тъй добре, както и най-добрите виртуози сега. Обикновеният ученик ще свири тъй добре, както и най-добрият виртуоз. Туй време ще дойде. Тогава какви ще бъдат гениите, които ще свирят. Когато дойдат тия времена, ще се радваме на човешкия прогрес. Тогава хората ще си предават Божественото изкуство даром, няма да го продават.

Но сега друг е въпросът. Мъчнотията не седи в погрешките, но седи в изправянето на погрешките. Погрешката е там, че има един закон, който си престъпил, както някой цигулар се опитва да свири някое мъчно творение и прави погрешки. Следователно, той трябва да свири безпогрешно. Да поправиш живота си, значи по този закон да постъпваш без погрешка. Някой казва: Аз искам да бъда милосърд. Ти трябва да бъдеш съвършен в милосърдието. Ти се оправдаваш и казваш дали ще имаш време. Щом дойдеш до Божествения закон, няма да питаш дали ще имаш време или няма да имаш. Това е заблуждение. Човек всякога има време да прави каквато и да е милост. Като я направи, пак ще му остане време. Времето се увеличава и скъсява. Когато употребяваме Любовта, времето се увеличава; когато употребяваме безлюбието, времето се намалява.

Аз искам да кажете една страница да я прочетем, но да сте налучкали, което е писано. Каквото мислите, това да се говори (45). Понеже се събрали стара майка и стара дъщеря, животът им не е толкоз практичен. Търсят стар зет с малко ум и с много пари. Значи тогава невястата, младата булка започнаха да я дъвчат. Ти не мислиш за младата булка, за младата невяста, че я туряш в устата. Следователно, когато житото страда, вие се смеете, радвате се. Тази е първата усмивка, която човек е направил. Сега вие казвате, че ви залъгвам. Какво значи залъгване? Когато ви обещаят нещо и не ви го дават.

Изпейте онази старата песен: „Мога да постигна що желая“. (Изпяхме я.)

Като се роди радостта, Любовта царува. Без радост Любов не може да царува. Радостта е живот, който направлява Любовта. На един доста честолюбив момък казват: Ще носиш плодове. Казва: Не искам, чужди плодове не съм носил. Първия ден ще носиш чужди плодове, но един ден в живота си ще носиш свои плодове. Понеже си най-силен, не може да се извиниш, може да ги носиш. Ако беше слаб, няма да ги носиш. Ако не искаш за себе си, ще ги носиш да ги раздадеш на хората. Ако не ги раздадеш, сам ще страдаш. Сега ние не може да избегнем някои товари. Някои неща ни дават и ти казваш: Не ми трябват. На други трябват. Не си свободен, но ще намериш тия , на които трябват и ще им ги дадеш. Понеже благото на всеки един човек се дължи, че мнозина са му услужвали, без той да заслужва. Та да благодарим на този закон, че Божественият свят върви по изключителен път. Ако човек би погледнал на Божествения порядък в самото начало, би казал: От туй всичко може да стане, но не и Божествено. Такова ще бъде неговото впечатление. Дотогава, докато знаеш Божественото, как ще стане, то никога няма да дойде. Ако знаеш, по кой начин Бог ще ти помогне, то никога няма да стане. Ти никога няма да знаеш как ще стане Божественото. Понеже ти искаш да знаеш, то няма да стане. Ти остави тази работа на Бога. Той да я направи, ти я забрави. Каквото Господ е намислил да направи, не говори. Каквото направи, тогава говори. Всички трябва да се трудим да предугадим Божественото. Но как ще предугадим Божественото? Съвременният християнски свят от хиляди години държи същото правило: Да се помолим. В една от най-добрите и богати църкви в Лондон става дума да се съберат пари за нещо. Казват: Да се помолим, братя! Проповедникът Муди казва: Няма какво да се молим. Аз първият съм богат проповедник, давам хиляда лири. Брат Джон, ти си голям банкер и ти ще дадеш. И той дава толкоз. Ние сме хората, които трябва да съберем средствата, които Бог ни е дал. Няма какво да се молим да ни пратят от невидимия свят.

Здрав си, прави добро. Светлата мисъл дойде у тебе, прави добро. Светлото чувство дойде у тебе, прави добро. Богат си, прави добро. Дойде радост у тебе, прави добро. Като нямаш радост, наби този, когото си срещнал на пътя. Как е смеел той да те срещне в нещастен ден. Че това лошо ли е, ако кажа на един човек да набие слънцето, понеже не му се оправят работите? Кой е онзи, комуто дам съвет да набие слънцето, че може да го набие. Като му кажа да набие слънцето, той много пъти ще бъде бит, но слънцето никога няма да бъде бито. Въодушевявайте се от слънцето. Слънцето при големите работи, които има, има време и за нищожни работи, да се премести една капчица от едно място на друго. Като погледнеш слънцето, ще кажеш: Не съм достигнал тъй да бъда като слънцето щедър, постоянен, в работата. Досега на колко места не съм се отбил. Слънцето от хиляди години не се отбива, сутрин като изгрее от изток, отива на запад. Не приема никакви покани. Казва: Нямам време да се разговарям. Доста хумор има в слънцето. Човек като не го слуша, образува вятър, големи бури. На онези, които го чакат, започва да им прекатурва колата, разбърква. Казвате: Бе, щеше да ни умори. Не го очаквайте, ще ви спъне работата.

Сега кое е по-хубаво: да мислиш за обикновения хляб на бедния или да мислиш за царския хляб? Или да го поставим в друга форма: коя храна е по-чиста: дето отива човек или дето отива пчелицата? Със своето отиване пчелицата изважда сок за хората. В света най-хубавите работи имат пред вид и ги търсят най-малките същества. Затова трябва да вземем добър пример от тях. Веднъж една сестра ми казва, че пчелата трябва да обиколи 500 хиляди цветя, за да извади едно кило мед. Не е вярно, може би до 150 хиляди до 200 хиляди да посети, но 500 хиляди са много за едно кило мед.

Ние всички се плашим от нашата статистика. Казвате: Изисква се цял живот, за да постигнем нещо. Крива е статистика(та). Не е вярно, че цял живот се изисква, за да постигнем нещо. Привеждал съм примера за онзи, който се родил да прави добро. Понеже всякога, когато е правил добро, се е случвало нещастие, той се е отказал да прави добро. Един ден казва: Ще се самоубия, не искам да живея. Него ден гледа едно младо момиче се дави в реката. Пита се да му помогне ли или да не му помогне, да го остави да се удави. Казва: Хайде да го извадя, че тогава ще ида да се давя. Това момиче било царската дъщеря. Оттогава му тръгнало напред. Като извадил царската дъщеря, му тръгнало напред. То е Истината. Само като намерите истината, ще ви тръгне напред.

Аз гледам съвременната психология на българите. Искат да направят нещо и търсят причините там, дето нищо няма да намерят. Ами че знаете ли, че мнозина от вас са виновати, че не са взели достатъчно въздух. Мнозина българи са виновати, че са взели повече въздух, отколкото трябва. Българите казват: Има въздух. Човек може да бъде виноват и във вземането, че не е взел толкоз, колкото трябва. И повече няма да вземаш. Ще извършиш длъжността си.

С коя мисъл започнахме? Първата мисъл коя беше? (Прочете се началото на тая лекция.)

Кой мисли най-малко? – Болният. Болният мисли повече за себе си. Каквото и да му кажат, всичко вярва. На вярващите там е всичката слабост, че те са суеверни. Този цяр помага, онзи цяр помага, каквото им кажат, всичко вярват. Дадат му един цяр, не върви, дадат друг, не върви.

Отче наш.

20.ХII.1944 сряда – Последно Слово.
21 – четвъртък
22 – петък
23 – събота
24 – неделя
25 – понеделник
26 – вторник
27 – сряда, 6.45 ч – Петър Дънов си заминава.


Общ Окултен Клас
20.12.1944 Сряда, София
 
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство

Посещения: 3628

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
Още Лекции От ООК | Обратно към всички текстове » Голямото благо