Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Най-великата наука Още Текстове От УС | Обратно към всички текстове » Човешка и Божествена любов

Безопасният път (Утринни Слова, 05.12.1943 05:00 Неделя, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

Ще прочета 23 Псалом.

Често се говори за истината. Да се говори за истината, това значи, да се говори за свободата и за любовта. Понякога се говори за любовта, както за ябълката. Така се говори и за свободата. Външно всички познават ябълката, но вътрешно малцина я познават. Външното знание не е съществено. Казват за някого, че успява в живота си. Кой човек успява? По какво се познава това? Казвам: Само оня успява в живота си, когото придружават хлябът, водата, въздухът и светлината. Само оня побеждава, който е в съюз с хляба, водата, въздуха и светлината. Покажете един човек в света, който да е победил без хляб, без вода, без въздух и без светлина. Правото е на моя страна. – Кога? – Когато хлябът, водата, въздухът и светлината са на твоя страна.

Някой стои, разглежда нещата отвън и е недоволен от живота. – Защо? – Защото няма ясна представа за живота. Със своите мисли и желания, той дотяга на Господа. Той е своенравно дете, което никой не може да задоволи. Не е лошо да бъдеш недоволен, но трябва да работиш, да се справиш с причините на недоволството. Ти не си виновен, че си недоволен. Недоволството носи началото си още от първите човеци. Днес всички, които те обикалят, са недоволни. Ти трябва да се справиш не само със своето недоволство, но и с недоволството на окръжаващите.

Как можем да се справим с недоволството? Ще направите връзка със светлината, защото Бог е светлина. Ще направите връзка с въздуха, защото диханието на Бога е във въздуха. Ще направите връзка с водата, защото тя е носителка на живота. Ще направите връзка с хляба, защото е казано: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. Хората приемат нещата по два начина: чрез закона и чрез любовта. Законът е принудителен начин – той е за децата. Като стане човек възрастен, законът трябва да отстъпи на любовта. Това, което стеснява и ограничава човека, е законът. Той го ограничава и в разбирането, и в прилагането. Дето е законът, там е насилието и злото. Представете си, че счупите едно шише на малки парченца, които нахвърляте на земята. Това шише е вече опасно за човека. Достатъчно е да стъпи бос на земята, за да се нарани. В тоя смисъл, злото не е нищо друго, освен дребни парченца стъкла, пръснати по земята. Всяка мисъл, раздробена на много мисли, пръснати в света, без прилагане, без служене на Бога, става опасна. Всеки човек, който не приема хляба, водата, въздуха и светлината с любов, е опасен. Всеки човек, който приема хляба, водата, въздуха и светлината с любов, е безопасен и добър.

Днес всички хора се запитват, кой ще победи в сегашната война. Ще победят ония, с които е хлябът, водата, въздухът и светлината. Без хляб, без вода, без въздух и без светлина не може да има никакво развитие нито в индивидуалния живот на човека, нито в семейния, нито в обществения, нито в общочовешкия. Това трябва да се разбере от всички. – Аз мисля. – Какво е твоето мислене? Ако мисълта ти е силна, кажи нещо и, каквото кажеш, да го направиш. Ще напишеш някоя книга. Какво от това, че си написал една книга? – Ще я четат хората. – Ще я четат, ако знаят да четат; ако не знаят да четат, какво ще ги ползва книгата? Който не знае да чете и вярва в нея, ще я използва като лекарство, но сам ще се убеди, че тая книга не може да лекува. Истинското лекарство за човека се крие в хляба, във водата, във въздуха и в светлината.
– Какво представя хлябът? – Живият хляб е Бог. Чистата, животворна вода е Бог. Чистият въздух и светлината, това е проявеният Бог. Няма по-хранително нещо в живота от хляба, по-чисто от водата, по-приятно от въздуха и по-красиво от светлината. Идете на северния полюс, да прекарате там шест месеца нощ, да разберете, какво нещо е светлината. Голяма радост изживява душата, когато, след шестмесечна нощ, види изгряващото слънце.

Следователно, каже ли някой, че е радостен, това показва, че той е видял изгряването на слънцето след дълга нощ. Само при радостта човек познава силата и красотата на Божествената светлина. Радостта се дължи на изгряващото слънце в духовния свят. Светлината прави човека смел и решителен. Тя го повдига, дава му криле. Вечер, като залезе слънцето, човек става страхлив. Без светлина, пространството се изпълва с неприятели. Тогава човек чувства, че нещо се оттегля от него, губи смелостта си и започва да се страхува. Приятно е да ходиш в светлина.

Как трябва да се живее? Иди при плодовете, там ще се научиш. Когато обикне хората, ябълката започва да дава хубави плодове. Когато момата обикне един момък, тя започва да се облича хубаво, постепенно се разхубавява. Тя става внимателна, любезна с хората, разговаря се с всички – добра обхода има. Щом любовта я напусне, тя отново се затваря, нищо не я интересува.

Сега цялото човечество е в края на века. Иде новата епоха, която носи едно здравословно състояние за всички. Няма по-приятно състояние за болния човек, когато постепенно започва да се подобрява и очаква деня, да стъпи на краката си и да напусне своето легло. Знаете ли, каква сила се влива в човека, когато реши доброволно и с любов да изпълни Божията воля? Всички да изпълним Божията воля с любов, без да ни се говори, без да ни убеждават! Ако постоянно ни се казва да любим Бога, да изпълняваме волята Му, това значи да се отегчим. – Да свирим, да пеем! – И това не става с говорене. Хиляди години вече, как хората говорят за любовта, но какво са разбрали от нея? Ако се натъкнат на най-малкия изпит на любовта, те не могат да издържат. По какво се отличават добрите и любещите хора? Ако носи кошница, пълна с грозде, и срещне някой човек, любещият е готов да му даде най-големия грозд. Оня, който не носи любовта в себе си, като срещне някого, пак може да му даде един грозд, но най-малкият. Бутне един грозд, види, че е голям, оставя го; бутне втори, трети и, като намери най-малкия, дава го. Да благодарим, че и това дава. Когато се състезават в първенство, кой да заеме първо място, хората стават по-щедри. Добре е човек да бъде пръв, но трябва да отговаря на известни качества. Пръв е оня, който носи светлина в ума си, топлина в сърцето си и сила в душата си.

Казвам: Ако си пръв на физическия свят, ти можеш да свършиш най-тежката работа; ако си пръв между учените, ти можеш да решиш най-трудната задача; ако си пръв между добрите, ти си готов на най-голямата жертва за своя ближен. Някой музикант е виден, защото свири най-трудни парчета. Който свири обикновени, леки парчета, той е обикновен музикант. Добре е да бъдеш пръв, но във възможностите, които се крият в твоята душа, а не да седиш на първо място. Простият, и на първо място да седне, пак прост си остава. Ученият, и на последно място да е, пак е учен. Дето и да седне даровитият, все е на първо място. Обикновено силните хора остават назад, а слабите излизат напред. И в природата, между дърветата, виждаме същото. Малките, слаби клончета излизат отпред и нагоре, а големите и силни клоне остават назад и надолу. Те държат тежестите. В светските общества децата са на първо място, а възрастните – назад. В духовните общества възрастните са напред, а децата – назад. И едното, и другото е добре. Като шиеш една дреха, ще си послужиш с малка игла, а не с губерка. Деликатните работи се вършат с малки, нежни инструменти. Малките работи ще шиеш с малка игла, а големите работи – с голяма игла.

Думите „голямо и малко" имат друг смисъл, а не такъв, какъвто досега са имали. Голямото не подразбира нещо физически голямо. – Защо? – Защото физически големите неща се смаляват, а физически малките растат. Това, което се смалява, не е голямо; и това, което расте, не е малко. Голяма ли е пряспата, висока 10-20 м, която през лятото се стопява и нищо не остава от нея? Малка ли е семката, която покълва, расте, развива се и дава плод? Мощна сила се крие в малкото семенце. Дето е Духът Божи, там е силата. Защо ви са десет кибритени кутии, ако кибритените клечки са влажни? Цъкаш една, втора, десет, но никоя не се запалва. За предпочитане е една суха кибритена клечка пред десет влажни кибритени кутии. Една мисъл с Божествено съдържание е за предпочитане пред сто мисли с човешко съдържание. Човешките упорити и своенравни мисли отдалечават човека от Бога. След това той се моли на Бога, да го направи даровит. Опасно е това. Да бъдеш преждевременно даровит, значи, да излезеш на първо място като някой паразит. И въшката излиза на първо място, снася гниди, които се нанизват по космите като броеници. Дълго време трябва да се чисти човек, докато се освободи от тия гниди.

Сегашните хора употребяват голяма част от времето си, да крият нещата. Не всичко трябва да се крие, но и всичко не може да се изнася пред света. Как ще разкриеш сърцето си пред хората, да покажеш процесите, които стават в него? Как ще разкриеш мозъка си? Ако отвориш мозъка си, ще нарушиш порядъка, който съществува там. Понеже вън и вътре в мозъка има голямо налягане, за да издържи на това налягане, природата го е поставила в здрава, яка обвивка. Черепът запазва мозъка от голямото напрежение на мисълта. Ако се наблюдават процесите на мисълта и отражението, което правят в мозъка, ще забележите големи повдигания и спадания в някои мозъчни центрове. Накарайте упорития да каже нещо, което той не иска да изнесе вън. На каквито мъчения и да го подлагат, той не казва нищо, но от напрежение, мястото на главата, дето е центърът на твърдостта, започва да се повдига.

Да се върнем към любовта, като нещо реално. Не е достатъчно да кажеш на човека, че го обичаш. Човек не се нуждае само от думи. И Бог не се нуждае само от думи. Да обичаш някого, това значи, да направиш нещо реално за него. Бог възлюби човека и създаде заради него света. Той предвиди и създаде всичко, от което хората се нуждаят. Това е любов. Любовта носи за човека хляб, вода, въздух и светлина. От тия блага произлизат всички останали. Говориш за любовта, но какво си допринесъл на хората със своята любов? Ако хората изпълняваха Божията воля, малцина щяха да боледуват, да бъдат бедни, неучени и прости. Като не изпълняват Божията воля, хората вършат работи, с които се излагат.

В една от гимназиите в България дошъл министърът на Просветата да прегледа училището. Заедно с директора, той посетил един от класовете, да види, как се работи. Директорът се разговарял любезно с министъра, но, като се обръщал към учениците, свивал вежди, заканвал им се, да не направят нещо, с което да го изложат. Повечето хора имат две лица: като се обърнат към Господа, показват светлото си лице – разположени са; като се обърнат към хората, показват сърдитото си лице – не са разположени. Бог гледа на всички хора еднакво. Той иска да види, готови ли са да покажат и на ближния си своето весело, засмяно лице, което показват на Него.

Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим”. Всички трябва да се изменим, не по закона на насилието, но по свободата. Всички говорят за свобода, но малцина я разбират. Къде е свободният човек? Има ли свобода в семействата? Като отида в някое семейство, виждам, че или мъжът не е свободен, или жената. Ако жената е красива, с хубави черти на лицето, с благородно сърце, мъжът я ограничава, следи я, къде гледа и какво прави. После поглежда към мене, да не би да взема нещо от нея. Аз поглеждам към двамата и казвам: И двамата сте добри, разумни хора. Обичайте Бога, работете за Него, за да се ползвате от благословението Му. На мъжа мислено казвам, да не бъде толкова недоверчив. Погледът на жена му е чист. Тя е справедлива и честна, никога няма да му измени. Жена ти е една хубава книга, която трябва да четеш. Ползвай се от нея, защото тя няма да остане завинаги при тебе. Ако мислиш, че можеш да задържиш тая книга само за себе си, тя скоро ще те остави. И на жената казвам същото. И мъжът е хубава книга, която жената трябва да чете. Ако и двамата искат да станат господари, животът им ще се развали. Мъжът трябва да вижда в жена си Господа. Жената трябва да вижда в мъжа си Господа. И заради Господа те трябва да си дадат един на друг свобода. Без Бога ние не знаем, как да се отнасяме с хората.

Всеки човек се нуждае от приятел. Ако си болен и срещнеш човек, който може да ти бъде приятел, ти ще оздравееш. Приятелят предава нещо от себе си. Всички хора са носители на Божиите блага. Радвайте се, когато срещате човек, който не крие тия блага, а е готов да ги сподели със своите близки. Да бъдем извори, които дават изобилно от своите блага и на другите. Да бъдем проводници на Божественото и да се радваме, че изпълняваме такава служба. Останалите въпроси са задача на Бога. Той решава трудните въпроси, а не ние. – Какво ще стане със света? – Това не е ваша работа. Който е създал света, Той има грижа за него. В края на краищата, всичко ще се нареди така, както трябва. Ти седиш и мислиш, какво да правиш, как ще свършиш училището, кога ще отидеш на оня свят. Това не е важно. От тебе се иска да учиш и да бъдеш способен ученик. Как ще свършиш училището, ако не учиш? Ти не мислиш за твоята работа, но се произнасяш, че някой не живее добре. Ако видиш, че приятелят ти не живее добре, не изисквай от него добър живот, не го критикувай, но се обърни към Господа и кажи: Научи ме, Господи, да живея добре. Неговата погрешка е моя погрешка. Щом аз изправя живота си, и той ще изправи своя. Ако в дюкяна на своя приятел си поставил лош слуга, в кого е погрешката? Смени лошия слуга с добър, и работата ще се оправи. Никога не поставяй лош слуга в своя дюкян, или в дюкяна на своя приятел.

Съвременните хора не разбират дълбокия смисъл на живота, защото мислят статично. Те се стремят да бъдат добри. Всъщност, друго се иска от тях: да проявят Божията Любов, т. е. да бъдат проводници на любовта. Често хората се обичат, но взаимно се изкористяват. Слугата е внимателен, добър към господаря си, с цел да му увеличи заплатата. И господарят се отнася добре със слугата си, увеличава заплатата му, с цел да го разположи, повече и по-добре да му работи. И двамата са користни един към друг. И това е добре, но истинският живот изисква друго нещо от човека. Ако слугата не работи на господаря си като за себе си, и ако господарят не плаща на слугата като на себе си, и двамата не се обичат. Да работя за другите като за себе си, и те да ми плащат като на себе си, това е идеалното в живота. При това положение, не може да има недоразумение между хората. На това иска Бог да ни научи.

Казвам: Трябва да познаваме Бога, Който живее в храната, във водата, във въздуха и в светлината. Ако приемате хляба, водата, въздуха и светлината и не сте доволни, какво повече искате? Какво повече искате от плода като храна за вашия организъм? Една светла мисъл е плод, който човек създава в умствения свят; доброто чувство е плод, който човек създава в сърдечния свят; добрата постъпка е плод, който човек създава на физическия свят. Радвай се, ако някой опита плодовете на твоя ум, на твоето сърце и на твоята душа и каже: Добри са тия плодове. Само така се разбира стиха, който Христос е казал: „Всяко растение, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени". Или: „Всяко дърво, което не ражда според закона на любовта, не може да се благослови". Ето защо, животът ни трябва да се насочи към използване светлината, въздуха, водата и хляба, като блага на живота. Малцина знаят, че във въздуха е диханието на Бога, във водата е животът, в хляба е словесното мляко. Във всяко външно благо се крие вътрешно благо, което трябва да се използва.

Представете си, че Бог зададе на хората въпроса, как могат да оправят света. Какво ще отговорят? Какво ще кажа, ако зададе на мене тоя въпрос? Аз няма да говоря за оправянето на света, но понеже виждам, че съм снежна пряспа, ще помоля Господа да ме стопи и да потека. С мене заедно ще се стопят всички хора и заедно ще потечем. Докато сме снежни преспи, ще стоим на едно място и няма да мърдаме. Като се стопим, ще се раздвижим, живот ще се създаде около нас. Днес всеки се е свил, затворил се е, страх го е да не го оберат. Обмяна трябва да става между всички, да се движат нещата. Дойде ли една Божествена мисъл в тебе, не я задържай дълго време. Пусни я на работа, да свърши нещо, и след това да се върне пак при тебе. Не задържайте и чувствата си – нека отиват на работа. И вие не стойте на едно място. Какво правят военните със своите войници? По цял ден ги упражняват. Щом научат военното изкуство, нека ги пуснат по домовете им, да помагат на близките си. Щом дойде жетва, всички войници трябва да бъдат по домовете си, да жънат. И офицерите могат да отидат на жътва. Ако офицерът може да се бие, защо да не жъне? Ако върши по-мъчна работа, защо да не върши по-лека?

Сегашните хора вършат по-мъчни работи, а лесните изоставят. Понякога става обратно: занимават се с леките работи, а мъчните изоставят. Лесно е да счупиш едно шише, но мъчно се залепва. Да вземеш счупените парченца и едно по едно да ги лепиш, това не е лесно. Правете упражнения, да не отвиквате на оня ред, който природата изисква. Ето, това лято не правих екскурзии и сега, мъчно се ходи. Но, казвам си: Ще ходя. Като ставам сутрин, виждам, че съм отвикнал, но тръгвам, за да бъда полезен на себе си и на другите. Някои искат да знаят, какво правя на планината. Радвам се на планината и търся причината за лошевината на хората. Дошъл съм до две положения по тоя въпрос. Човек става лош, когато му даваш повече, отколкото трябва, или когато му даваш по-малко, отколкото трябва. Който е получил повече, отколкото трябва, не може да го носи и започва да търси човек или животно да му го носи. Така той създава злото. Ние товарим ума си с ненужни мисли, сърцето си – с ненужни чувства и тялото си – с ненужни постъпки. Така си създаваме голямо напрежение. Човек не може да работи в света, докато сам не се учи отнякъде. – Какво се иска от нас сега? – Единственото нещо, което се изисква от вас, е да намалите товара си. Надигнал си голям товар, казвам: Намали товара си! Безпокоиш се, казвам: Не се безпокой!

Срещам една мома, тревожи се, че късметът й не може да излезе. Годявала се няколко пъти и се разгодявала, обезсърчила се вече. Казвам: Радвай се, че си свободна. За когото да беше се оженила, щеше да те измъчва. Провидението иска да те освободи от мъчение, а ти се свързваш. Ще чакаш, не е дошъл още твоят час. Чрез тебе ще дойдат души, които ще помагат на хората. Бог казва на една мома да чака, а тя бърза, иска по-скоро да се ожени. Баща й и майка й също бързат, искат да я наредят, да се задоми. Ако съм на мястото на тая мома, ще стана слугиня. Щом ми излезе късметът, ще се оженя. В тоя случай, слугуването е на място. Когато не ме викат да копая, ще взема цигулката да свиря, или книгата да чета.

Младите моми и момци имат нужда от музиканти, да свирят на хорото. Виждал съм понякога да свирят трима музиканти заедно: единият свири на цигулка, вторият на гайда, третият на гъдулка, и хорото се върти.

Казвам: Вадете поука от всичко. Като видиш една ябълка, или какъв и да е плод, разгледай формата му и виж, каква поука ще извадиш от него. Кажи си: Искам да бъда като тоя плод. Всяко хубаво нещо заслужава да послужи за пример. Като вадиш поука от всяко нещо, ще се научиш да цениш и малките неща. Някой вземе един косъм, подхвърли го и казва: Косъм е това! Косъм е, но Бог е работил за него. Гледайте на живота с нужната сериозност. Първо отделение да свършиш, това значи, да минеш цял курс, през което време земята прави едно обръщане около слънцето. Така минават година след година, и ти придобиваш все нови и нови знания. Да свършиш курса на гимназията, това показва, че си придобил нещо.

Изучавайте живота, но знайте, че без Божията Любов, Мъдрост и Истина нищо не се постига. Ти не можеш да разбереш някого, ако не го обичаш. Обичта предшества нещата. Тя води човека към истинското знание. Като се говори за любовта, някой казва: Можеш да обичаш, но трябва да познаваш човека, да знаеш, заслужено ли го обичаш, или не. Изкуство е да обичаш човека, да му дадеш любовта си безкористно, да не мислиш, заслужава ли той това, или не. Само така ще видиш последствията на твоята любов. Всяко живо същество заслужава да бъде обичано. Докато даваш любовта си с мярка, всякога ще гледаш нещата по форма и ще се въздържаш. Любовта изключва всякакви форми. Обичаш някого за самия него, а не за неговите хубави очи, нос или уста.

Преди два деня тръгнах с двама приятели за Витоша. По едно време започна да роси, явиха се няколко росни капки. Бях говорил вече за росните капки, като Божие благословение. Вървим нагоре и пред нас се яви дъгата, във вид на голяма, широка врата по направление от запад към изток. Цели два часа дъгата вървеше пред нас и ни придружаваше. Ние вървим, дъждецът ни мокри слабо, но не се страхуваме от него. Радваме се, че дъгата е пред нас и ни казва, че потоп няма да стане. От нас зависи да дойде мирът, да се оправят работите. Ако не изтръсваме росните капки, мирът ще дойде по-скоро. Те носят благословението в света. Милвали ли сте росните капки, да опитате благото, което те носят? Това не става по задължение, но по свобода. Росната капка крие в себе си електричество и магнетизъм, които трябва да се използват разумно. Като знаете това, не изтръсвайте дъждовните капки от дрехата си. Не се страхувайте, че дрехата ще се развали. Напротив, цветът на дрехата става по-хубав. Друг е въпросът, ако дъждовните капки са смесени с прах и сажди – те развалят дрехата. Обаче, чистата росна капка носи благословение. Оня, който има силно обоняние, усеща уханието на росните капки.

Ние продължихме да вървим нагоре и, колкото по-нагоре се качвахме, толкова по-разположени бяхме. Така опитахме благата на дъгата и на росните капки. Казвам: Радвайте се и на малките блага, дадени от Бога. Великото се крие в малките блага. Всеки сам трябва да дойде до това заключение. Не казвай на човека, какво да яде и как да яде, но дай му един плод и го остави сам да се справи с него. Ако цени малките блага, той първо ще погледне плода, ще го помилва, ще поговори с него и след това ще си позволи да отвори плика, да види, какво е скрила природата в него. Във всеки плод природата е написала нещо хубаво.

Няма по-велико нещо от това, Бог да бъде наш Баща. Казваш: Ава Отче! Той е далеч от нас, а не както другите бащи. Бог стои далеч от нас, за да не ни плаши. Той иска да бъдем свободни: всичко, каквото правим, да изтича от любовта. Той не ни критикува, оставя ни свободни, даже и да направим някаква погрешка. След това тихо ни нашепва: Сгрешил си, но ще изправиш погрешката си. Да изправяме погрешките си, без да съжаляваме! Да се радваме, че има, какво да изправяме. Да се радваме, когато направим нещо според Божията воля.

„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. Това е живот вечен, да възлюбиш всички хора заради Бога; да видиш, какво е вложил Той във всеки човек. – Какво е човекът? – Лист от великата Божествена книга, върху който Бог е написал ценни неща. Всеки лист е на местото си. Като четеш тая книга и видиш, че някой лист липсва, трябва да го намериш и да прочетеш това, което Бог е написал на него. Разбирайте листата, в които Бог е вложил вечните блага на живота.

Ценете всеки лист, за да разбирате Господнята молитва: „Отче наш, Който си на небето, да се освети името Ти”. – Къде е името Божие? – В умовете ни. „Да дойде Царството Твое”. – Къде? – В сърцата ни. „Да бъде волята Твоя”. – Къде? – В душите ни. „Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукавия, защото е Твое царството, и силата, и славата завинаги, амин!". Изкушението дохожда в живота на хората, когато станат нехайни. Като не оценяваш богатството, което ти е дадено, ще те поставят на изпит, да видиш, какво нещо е беднотията. Ако не си доволен от богатството, ще ти изпратят сиромашията; ако не си доволен от сиромашията, ще ти изпратят богатството. Богатството е един род изпитание, а сиромашията – друг род. Като забогатееш, създаваш си неприятели и започваш да се страхуваш да не изгубиш имането си, тоя-оня да не ти направят някакви пакости.

Неразбраното богатство е мъчение; неразбраната сиромашия е мъчение. Разбраното богатство е благо; разбраната сиромашия е благо. Затова е казано: „Блажени нищите духом”. Как ще разберете това, от вас зависи. Всеки ще разбере и приложи тая истина по особен начин. Всеки човек прилага любовта по особен начин. В това се крие красотата на живота. Няма по-деликатен въпрос от тоя, да приложиш любовта и при най-дребния случай по свой, специфичен начин. Може да си подражавате, но не и да се копирате. Проявявайте любовта така, както Бог ви напътва, в оная форма, която на вас подхожда. Божествената красота се заключава в хармоничното съчетаване на разнообразните форми на любовта.

Да бъдем носители на Божията Любов! Да бъдем носители на Божията Мъдрост! Да бъдем носители на Божията Истина!

Да бъдем носители на Божия живот, на Божието знание, на Божията свобода!

Да бъдем носители на Божественото движение, на Божественото учение и на Божествената работа!

Да изпеем песента: „ Аз мога да любя”.

Христос казва: „Вам е дадено да разберете тайните на Царството Божие”. Какво означават тия думи? – Когато едно цвете или дърво израсте, дадено му е да разбере тайната на светлината. За онова, което не е израстло, е нужно време, за да разбере тайната на светлината. – Какво ще стане с тия растения? Какво ще стане с другите хора? Ние говорим за ония, които са израстнали вече, за тях светлината е разбрана. Те трябва да използват светлината, да не се обръщат назад. Вие се обръщате назад, гледате, какво ще стане със света. Ще се намерите в положението на Лотовата жена, на която беше казано, като напуща Содом и Гомор, да не се обръща назад, да гледа, какво става.

Не гледайте, какво става със света. Със света Бог ще се разправя, както знае. – Защо да не гледаме? – Има неща, които не могат да се гледат. Сутрин може да гледаш слънцето, но на обяд не можеш. Ония неща, които можем да възприемаме и прилагаме в живота си, можем да гледаме; обаче, ония неща, които не можем да възприемаме и прилагаме, не можем да гледаме. – Какво ще стане със света? – Това не е твоя работа. Ако любиш, в рая ще бъдеш; ако не любиш, в ада ще бъдеш. – Ще бъда ли в рая? – Ако любиш Господа, в рая ще бъдеш; ако не Го любиш, в ада ще бъдеш. – Няма ли друг път за влизане в рая? – Аз не зная, може да има и друг път. Единственият безопасен път за влизане в рая е да обичаш Бога. Ако не Го любиш, в ада ще бъдеш. По-ясно от това няма. – Да направя едно добро. – Можеш да направиш добро, но това още не показва, че ще влезеш в рая. Христос казва: „По-лесно ще мине камила през иглени уши, нежели богатият в Царството Божие”. Мислиш ли, че ако се натовариш със знание като камила, ще влезеш в Царството Божие? С човешко знание не се влиза в рая. Там учените имат друго знание. Наблюдавайте, как свирят музикантите в симфоничния оркестър. Те свирят с часове и не правят никакви погрешки. Някога те свирят без капелмайстор и пак не правят погрешки. Никой не е чувал как свирят музикантите в рая. Техните мисли, чувства и постъпки са съвършени. Дадат ли им нещо ново, на пръв поглед още те свирят безпогрешно. Новаците в музиката правят много погрешки. Между тях има спор, дисхармония.

Казвам: Учете се да свирите, да станете виртуози. Свирете за Господа. Ако жената работи на мъжа си 20-30 години и се учи от него, защо да не работи 20-30 години за Господа? Мъжът й се кара, пъди я, нарича я с разни епитети – тигрица, змиорка, и тя всичко изтърпява. Защо да не служи на Господа? Вие сте служили на много господари, всички са ви лъгали, затова и на Господа не вярвате. Казвате: Не знаем, как ще постъпи с нас новият господар. Много работи, които хората вършат, са все заблуждения. Те учат много работи, които знаят. Влизат в казармите, учат се да маршируват, да се обръщат наляво-надясно. Не знаят ли това? Знаят го, но за най-малкото непослушание ги туря в арест.

Всичко, каквото става в света, е добро. В целокупния живот всички неща са добри; само някои неща, при известни условия, са лоши. Здравото шише е безопасно. Щом се счупи, частиците му се разпръсват, и те стават опасни. В целокупния живот всички неща са на място; щом частите на тоя живот се отделят настрана, като отделни, самостойни прояви, те стават опасни. Частиците от счупеното шише, както и отделните прояви на целокупния живот, ще турим настрана, като противоречия. Псалмопевецът казва: " Добре ми стана, че пострадах”. Ако страдаш и не виждаш добрата страна, ти не разбираш страданието. Днес не разбираш страданието, но след две-три години ще разбереш, че всичко, което си минал, е било за твоя полза.

Помнете: Всичко, което се случва в живота ви, е за добро. Радвайте се, че сте минали през страдания, които са ви обогатили с опитности за новия живот. Не се смущавайте. Ако се смущавате, да не се смутите; като се оскърбявате, да не се наскърбите. Вечер, като пътуваш през гора, дръж ръката си пред очите, да не се удариш в някой клон. Щом усетиш, че пред тебе има клоне, наведи се малко. – Не съм навикнал да се навеждам, да правя поклони. Щом пътуваш през гора, ще се покланяш. Каквото и да срещнеш в живота си, не казвай, че това или онова не мога да направя. Богат човек съм. Срещам един, който ми казва: Раздели богатството си. – Веднага ще изпълня желанието ти. Колко искаш? – Еди-колко си. – Заповядай! Той казва: Обрах го. – Не ме е обрал. Като обере мене, той обира себе си, но не знае закона. Сега някои обират хората, а мислят, че не обират себе си. Всъщност, като дават откуп за нещо, те обират себе си.

Нова мисъл е нужна на човечеството. Хората проповядват Словото по стар начин. Казват: Колко е страдал Христос! Те желаят да следват Неговия път, да бъдат като Него. Мнозина искат да бъдат като Христа, но без да ги разпъват на кръст, без да забиват ръцете и краката им с гвоздеи. Такива Христосовци не признавам. Геройство е онова, през което Христос мина. Аз проповядвам вече учението: Долу гвоздеите на Христа, които държаха ръцете и краката Му заковани! Да турим гвоздеите настрана и да разберем възкресението. Бог освободи Христа от гвоздеите и прояви своята Любов към Него. Някои плачат, че Христос бил закован. Да мине любовта през вашите сърца и да разтопи леда! Христос и днес е разпнат и закован. Доброто, което искаме, е заковано. Гвоздеите трябва да се стопят! Ръцете и краката трябва да бъдат свободни! Човекът трябва да слезе от кръста и да служи на Бога! Не са нужни мъртви кръстове, но живи кръстове, които растат.

Истинският кръст е любовта, която расте, която въздига човешкия ум, въздига човешкото сърце, въздига и човешката душа. Тя изважда мъртвите от гробовете. Това е Любовта, това е Бог, Който се проявява. Да станем едно с Бога! Да възприемем любовта, която изтича от Бога, и да се освободим от ненужните терзания. Това значи, да станем безсмъртни. Да приемем любовта и да раздаваме от нейните блага. Какво лошо има в това, ако срещнеш на пътя си един гладен човек? Когато Христос минаваше през изгладнелия свят, даваше му от хубавите плодове, които носеше. Сега и ние, като минаваме по Христовия път, има какво да ядем. Христовият път е обрасъл вече с плодове. Когато Той минаваше по тоя път, нямаше нито едно дръвче. Мнозина тръгваха по тоя път, но дохождаха до едно място и се връщаха назад. Пръв Христос мина през тоя път. Днес Неговият път е обсипан с блага.

Да се радваме, че минаваме по пътя, който Христос е приготвил. Сега пътят ни е още по-добър. До времето на Христа нямаше кой да държи ключа на ада. И праведните, и грешните влизаха заедно. Христос заключи ада, да не влизат праведните в тоя затвор. Апостол Петър държи ключа на рая, няма опасност да влизат грешните там. Опасното място е адът, но няма опасност вече за праведния да влезе там. Опасно е да влезеш в астралния свят на заблужденията.

Да се радваме, че пътят, по който вървим, е безопасен.

Да снемем знамето на любовта от гърба си и да го вдигнем високо. Няма по-смели хора от тия, които живеят в любовта. Няма по-страхливи хора от тия, които живеят в безлюбието. Най-големи герои са хората на любовта. Най-страхливи са хората на безлюбието. Досега всички желаехте тоя народ да стане знаменит, оня народ да стане знаменит. Сега ние желаем Господ да внесе мир между народите, и те да слушат, какво Той им говори.

Всички народи трябва да изпълнят Божията воля, и мирът да дойде по Божествен път, както Господ иска.

8-мо Утринно Слово от Учителя, държано на 5 декември, 5 ч. с. 1943 г. София. – Изгрев.


Утринни Слова
05.12.1943 05:00 Неделя, София
 
Из том „Новото начало”, УС
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 07.06.2009 г
подлежи на допълнителна обработка.

Посещения: 1646

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Най-великата наука Още Лекции От УС | Обратно към всички текстове » Човешка и Божествена любов