Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Видяхме звездата! Още Текстове От НБ | Обратно към всички текстове » Който иска славата

Аз Те познах (Неделни Беседи, 01.02.1925 10:00 Неделя, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

„Отче праведни, светът не Те е познал, но аз Те познах; и те познаха, че Ти си ме проводил“. (Йоана 17:25)

Прочетената глава представлява кратко извлечение от една дълга реч, която Христос държал между своите избрани ученици, които са разбирали вътрешния смисъл на учението.

„Да Те прослави и син Ти“. „Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха. Онзи, който не разбира добре нещата, ще разбере само материалната страна. „Синът“, това означава вътрешното отношение, което съществува между човешкия и Божествения Дух.

„Както си Му дал власт над всяка плът“. Думата „плът“ подразбира нисшето, животинското у човека, или това, което не е организирано. „Власт има“ – то значи: власт има да направи нещо, както и грънчарят има власт над калта, да направи нещо от нея.

„И Исуса Христа, когото Си проводил“. Някои разбират външната страна на въпроса. Кое е хубавото в слънцето: неговите прями лъчи, или когато то дава своя образ в реките? – Разбира се, че неговите лъчи, а не образът му, който се отразява във водата. Топлината и светлината на слънцето, като влизат в нашето тяло, дават своята благодат, а образите, които идват отвън, спират тази работа.

„И Твоето Слово удържаха.“ Тук Христос изявява нещата в Божествения свят. Той подразбира всички хора, във всички епохи на миналото, на настоящето и на бъдещето, които се съединяват в едно.

„И всичко мое Твое е, и Твоето мое“.

Някои се спират върху думите „мое и твое“. Питам: кой създаде местоименията аз, ти и той? Човешкият дух ги създаде. Като се каже „аз, ти, той“, какво се разбира? – Един човек създаден в три лица, т.е. по три начина. „Аз“ – човекът, който мисли; „ти“ – човекът, който чувствува; „той“ – човекът, който работи. Следователно, трите лица са съединени в едно. „Аз“ – главата; „ти“ – гърдите; „той“ – краката. Кой си ти? – Аз, който мисля; ти, който чувствуваш; той, който диша. Той, третият е, който отива на нивата да работи, който свършва работата. Тук е всичката философия.

„Отче, праведний, светът не Те е познал, но аз Те познах, и те познаха, че Ти си ме проводил“.

В свещената книга има изречения, върху които може да се говори много. В свещената книга има и такива изречения, върху които пък може да се говори малко. Върху този последен стих може да се говори малко. Защо? Защото е един от съдържателните стихове и изисква повече време. Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение. Най-първо трябва да определи своите важни точки, защото мащабът й е голям. За малките работи всеки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малките деца могат да я нарисуват. Но я ги накарайте да нарисуват една голяма планина, няма да знаят, как и отгде да започнат. Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуват.

„Светът не Те е познал“. Аз се спирам върху една от познатите точки. „Под познаване“ – аз разбирам проекцията. Някои питат: в какво седи познаването? – Само висшето, благородното, разумното в света може да се познава. Онези неща, които имат образ и подобие, са разумни. Нещата, телата или вещите, в които функционира живота, могат да се познаят. Те имат свои характерни качества.

И тъй, в какво седи познаването? Христос казва: „Във всичко познах, че Ти си ме проводил.“ Познаването е един вътрешен процес, а провождането е процес на движение. Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане от този процес, отиване някъде. Къде? – В света. Интересно е по какво познаваме хората? Например, всеки от вас казва: аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата. С какво ги познавате? – С вашите очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин. Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречем думата „вълк“, казвате: познавам вълка. Като изречем думата „човек“, казвате: познавам човека. В познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертвува за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път. Това е истинско познаване. Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване. Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: ние познаваме този проповедник. Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината. Когато лансират една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: ние познаваме този човек. Ако кажат нещо лошо, казвате: ние не познаваме този човек. Защо в първия случай го познавате? Защото чрез този човек се подигате. Вие искате вашето познанство с този човек да е отблизо. Защо? – Туй познаване съдържа в себе си един вътрешен стремеж за материални блага. Когато имате приятел, който е забогатял, станал милионер и е добре разположен към вас, а вие нямате нито пет пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличен човек. От где го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: а, той е много благороден човек, като него друг няма. Защо? Защото ви посреща добре, угощава ви; заклал за вас някоя пуйка, някое прасенце, и вие се посъвземате, радвате се. У вас като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвувате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му. Това, обаче, не е познаване. Ако туй е познаване, тогава аз зная, че и в животните има едно подобно познаване, което също почива на даване подаръци и тем подобни. Няма какво да ви привеждам специални случаи, но казвам, че много пъти и животните проявяват качества, каквито има у човека.

И тъй, Христос казва: „Аз те познах.“ Кого? – Той познава този първоначален източник на живота, познава Бога. А днес, съвременните хора, като чуят, че някой вярва в Бога, първото нещо, което ще помислят е, че този човек е смахнат – вярва в Бога. Казват: да вярваш в Бога, това е попска работа. Чудни са хората, като казват, че това било попска работа! Питам: поповете ли създадоха Бога? Тогава, ще ви представя една смешна картина. Един учен човек минава покрай една река, забива една табела на един от бреговете й и пише: тази е най-голямата и най-дълбоката река. Тя е еди-колко си дълбока, еди-колко си дълга и еди-колко си широка. Минава друг учен, пише на същата табела: тази река не е най-голяма. Е, станала ли е тази река по-голяма? Не, тя си е такава каквато е била по-рано. Първият продължава да върви по течението на тази река, забива втора табела и пак пише: тази река е създадена за човека. Идва вторият учен, пише на същата табела: преди да съществуваше човекът, рибите живееха във водата, а после дойде човекът. Първият учен върви по-нататък и пише на друга табела: тази река е открита преди еди-колко си години, от еди-кой си учен – пише името му. Пристига вторият учен, пише: аз зная, че първата риба, която живееше в тази река, я откри. Кой е по-прав? – Вторият. И наистина, рибите откриха реките и си туриха там яйцата, за да се излюпват малките рибки.

Така и ние, съвременните учени хора, мислим, че сме открили някои истини. Правя едно сравнение. Ние сме като първия учен, който казва, че тази река е най-голямата, т.е. това значи, че като съвременната наука подобна не е имало. А, не е имало река голяма като тази! Идва вторият учен и казва: преди падането на човека имаше по-висока култура. И двамата спорят. Кой е прав? Но, да оставим тия неща, те са външната страна на въпроса. Културите не се различават. Културата е една, тя е качество на човешкия дух. Само човешкият дух носи култура в себе си. Вие не можете да извадите културата вън от човека. Смешно е да се определи културата като нещо извън човека. Нима културата на един грънчар, който е направил 5–6000 гърнета седи в тия гърнета? Не, това са произведения, това са опити на този културен грънчар. Това е идея, която живее вътре в него. Никой не знае, защо той е направил тия гърнета, но културата не седи в тях. Той и без да беше направил тия гърнета, културата беше в него. Сега казват: еди-кой си писател написал десетки книги. Учеността му не седи в тия книги. Културата седи много по-дълбоко: в човешкото сърце, в човешкия ум, в човешката душа и в човешкия дух. Аз употребявам тези четири термина, та който ви прилегне – кой в каквото вярва. Някой казва: в духа не вярвам – Е, тогава в душата. И в душата не вярвам. – Е, тогава в ума. – И в ума не вярвам. – Е, вярвай в това, което ти прилегне. Две неща има, в които съвременните хора вярват: в сърцето и в ума. Турят си ръката на лявата страна, усещат пулса, сърцето им бие. Питам някого: в сърцето не вярваш ли? – Вярвам. Легна на лявата страна, усещам го. А умът где е? – Ето го, тук в главата. Ами душата где е? – Душата я няма на земята. Душата има само една малка проекция тук на земята. Тя се явява временно като някоя гостенка на ума и на сърцето. Щом душата посети някой човек, тогава го наричат великан, вдъхновен, благороден; но после, като си замине душата, този човек става обикновен. Така е и с човешките мисли и чувства. Всички мисли, които текат в ума; всички чувства и желания, които текат в сърцето, идват все от този велик извор. Този извор е душата. Изворите на душата се поят от още по-велик извор – той е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-велик извор – той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае. Е, сега, какво разбирате с вашата ученост от всичко това? Вашата ученост е в състояние да забърка ума на всекиго. Защо се забърква човек? Като имаш два конеца, не можеш да ги забъркаш. Но щом имаш няколко хиляди конци, можеш да ги забъркаш и то така, че не можеш да ги разплетеш.

Христос казва: „Сега познах Бога.“ Той познава Бога по едно нещо: че Бог е великата Любов, ограничила себе си, забравила себе си заради онези малки същества, които живеят в Него. В своите велики планове, Бог, след като създаде всичко, обръща вниманието си отвътре навън. То значи: Божественото проектира своя живот навън, като дава живота си и на всички души, които съществуват едновременно в битието. Аз ще употребя израза: всички души са вечни. Англичаните употребяват израза: душите са тъй вечни, както и Бог е вечен. Те не са отделни от Него и съществуват едновременно с Него във вечността. Те вървят заедно, живеят в един и същ живот, но не са еднакви, различават се. Бог винаги се различава, и те се различават, а при това, между тях има тясна връзка. Връзката е в това, че Бог е Един, а те са много. Следователно, с множеството се означава проявения, ограничения, физическия свят. Без множеството светът не може да се прояви.

Сега, аз ще докосна друг един въпрос. Вие ще разсъждавате малко, докато дойда до мисълта си. Съвременните психолози и математици казват, че времето и пространството не били реални. Не, времето и пространството са реалности, но времето може да се сгъстява или съкращава, а може и да се разширява; и пространството може да се сгъстява и разширява. Ще ви приведа един психологически факт. Вие сънувате един сън: тръгвате от България за Америка, пътувате, стигате там, запишете се в някое училище, учите, свършите училището, връщате се отново в България и ставате пръв министър. Това нещо става през съня ви, всичко за 3–4 часа, а в същност, за да го реализирате, изискват се много години. Как става това, та тъй бързо свършихте изпитите си, тъй бързо завършихте университета? Да, има такива сънища. Тъй че, ако аз дойда да разсъждавам за времето, също така то е различно за различните същества. Времето за растенията, в тяхната крайна цел на развитие, е по-дълго отколкото нашето време. Аз бих спорил със съвременните учени, със съвременните математици по този въпрос. Времето на растенията е по-дълго от времето на микробите. Времето на микробите е по-дълго от времето на млекопитающите. Времето на млекопитающите е по-дълго от нашето време. Нашето време е по-дълго от времето на ангелите. Ние нямаме еднакво време за разрешение на една и съща задача. Следователно, какво ще кажем за времето и пространството, когато дойде да разрешаваме една задача? Пространството за растенията има един вид, за млекопитающите – друг вид, за нас – трети вид, за ангелите – четвърти вид и т.н. И всичките противоречия в света произтичат от това, че времето за всинца ни не е еднакво. Съберат се двама души: единият е по-бърз, иска всички неща да станат изведнъж; другият казва: е, нищо, полека-лека; или както казват турците: яваш-яваш; или както казват англичаните: остави го на времето! Питам кои са причините, че единият бърза, а другият кара полека-лека? – Единият иска да съкрати времето, а другият го продължава. Хубаво, ако е вярно това, което казват учените, че времето не може да се съкращава, защо искаш да съкратиш една реалност? Значи, времето търпи съкращение, търпи и продължение, т.е. разширение. И този човек, който иска да го съкрати, е прав, само че не знае метод и начин, как да го съкрати. Как съкращават в България времето? Отива някой в странство, свършва математика или естествените науки и се връща в България, иска да го назначат или професор в университета, или учител в някоя от първокласните гимназии, но никой не го познава, няма приятел и не го назначават. Отива сам при министъра, казва му, че иска назначение, но министърът му казва: ще видим. Минават се ден, два, три, седмица, месец, два три, пет месеца времето се продължава, няма никакво назначение. Казват му: слушай, понамажи малко колата на началника на просветата най-малко с 10-ина хиляди златни, да каже няколко благи думи за тебе. Щом се понамаже колата, времето се съкращава; на другия ден се издава заповед, че еди-кой си, свършил в странство с отличен успех, се назначава на служба еди-къде си. Значи, има един метод, по който може да се съкрати времето. И при всичко това учените ще кажат, че времето не се съкращавало. Не, опитът показва, че се съкращава времето, но трябва да се знае методът за това. Малките деца в училищата, като сбъркат нещо, изтриват погрешките си с гума. Те правят, както някой обикновен художник, който, като сбърка нещо на платното си, бързо взема четката, и отгоре върху грешката зацапва с боя. Но какво излиза от това? – Направя по-голяма грешка. Как постъпва великият художник в такъв случай? – Той има специални киселини. Потопи четката в някоя от тях, бутне внимателно върху платното, дето е грешката и я изчисти. Той знае метода, как да се чисти, как да се трансформира грешката.

И тъй, Христос казва: „Аз Те познах.“ За да познаеш човека, трябва да си готов да пожертвуваш живота си за него. Ти не можеш да познаеш, дали един човек е готов да се жертвува за тебе, докато и ти не си готов да се жертвуваш за него, не си ли готов да се пожертваш за него ти можеш да казваш, че го познаваш, но това е само празно говорене, празни приказки, но не и дела. Онзи който е готов да се жертвува, трябва да се жертвува не само на думи но и на дела. Когато дойдем да говорим за Бога, трябва да се лишим от всички блага, трябва да пожертвуваме всичко за Него. Само тогава ще познаем, че в света има Едно същество, Една реалност, за която струва всичко да се пожертвува. Сега съвременните хора мислят, че като говорят за Бога, като Го познаят, тогава и наука, и култура за тях ще престане, всичко ще се заличи. Не е така. Онзи, който познава Бога, ще започне с една нова наука, с една нова просвета и култура, каквато светът дори не е сънувал. Всичкият съвременен подтик за свобода, за култура, за нова мисъл; всички онези благородни пориви, които се проявяват, в каквото и да е направление, това са подтици, мисли на онова велико същество – Бог – Който работи сега в света.

Някой казва: как ще се поправи света? Казвам: Бог ще го поправи. Чрез кого? – Чрез нас. Един ден вие ще се съвземете, но сега мязате на онзи благородник, който бил от рождение ленив и живеел с идеята, че не трябва да работи, не трябва да се движи. Обаче, един ден го турили на пода в една стая, дето минавал силен електрически ток. Токът взел да го припича и той веднага скочил прав, започнал да се движи из стаята, да стъпва от крак на крак, да търси изход от тази стая. Като потропал тъй няколко часа, казал си: е, че движението било много хубаво нещо! Тези Божествени токове са започнали да функционират вече в света. Те идват във вид на страдания. Тия страдания предизвикват в хората същите чувства, същите изживявания, каквито изпитват удавниците, които се борят из водата, за да се спасят. Те изпитват големи страдания, мъчения, конвулсии. И днес Господ иска да спаси съвременния свят, затова им създава такива страдания, които предизвикват в тях гърчения, конвулсии. Всички питат: защо е това нещо? – За да дойде Божията Любов в нас, да познаем Бога в себе си и да изпълним Неговата воля.

Сега, да разгледам второто положение от стиха, което е също така важно. Христос казва: „Познах, че Ти си ме проводил, и както ми каза, тъй свърших.“ Някои от вас ще кажат: да, така е било за Христа, но не и за нас. Не аз питам всинца ви, които ме слушате, както и тези хиляди и милиони хора, които съществуват по света: кой ви е пратил на земята? Задавали ли сте си сами въпроса, защо сте дошли на земята? Защо, по каква причина дойдохте тук? Нямаше ли друго някое место, освен земята? Кой ви изпрати тука? Има по-хубава земя, отколкото тази, на която живеете. Как преминахте това место, докато стигнете до земята? В колко часа тръгнахте от вашето отечество? С кой трен пътувахте? – Нищо не знаете по тези въпроси. Когато някой човек тръгне от Америка за България и го питат, в колко часа, кой ден тръгна от Америка, човекът знае всичко, помни, може да ви отговори. А сегашните хора, които вярват, и които не вярват, че са дошли от друг свят, нищо не знаят. Кога тръгнахте? – Не зная. Кога пристигнахте? – Не зная, Господ знае. Откъде пристигнахте? – Господ знае. Защо дойдохте? – Господ знае. Когато дойде въпрос за ядене и пиене, когато се касае да вземете нещо от припечеленото, казвате: това аз зная. Има нещо, което съвременните хора знаят – да бъркат в чуждите кесии и да делят богатствата на богатите. Казват: е богати хора са те! Богатите хора аз наричам касиери. Какво ще правите с парите на богатите хора? Ядат ли се тези пари? – Не се ядат. Парите са една сила, която завлича. Едно време Искър минаваше покрай околността на София, и когато водата му прииждаше, правеше големи пакости. Често шопите се оплакваха, че Искър им завлича говедата. Обаче учените хора впрегнаха неговата енергия, и днес тя се използува за осветление на София. Не оставяйте парите да ви завличат; впрегнете тяхната енергия, използувайте ги за работа! Вие не можете да вземете парите от земята. Един ден парите ще се върнат там, откъдето са извадени. Такъв е законът, аз зная това. И вие един ден ще се върнете там, от дето сте дошли. Земята е едно царство. И на човека, при сегашните условия, не му се позволява да прекара в това царство повече от 120 години. Крайният предел за живеене на земята е 120 години. Онези, които управляват земята, не позволяват повече. Като дойде този предел, ще те изхвърлят вън и ще ти кажат: хайде, сега ще си вървиш, повече не можеш да живееш в тази държава. В Англия, например, дойде някой странник, постои няколко месеца и му казват: хайде сега ще си вървиш! Има изключителни случаи, дето някой може да живее и повече, но той, в замяна на това, дава нещо за тази държава. В това отношение, хората са много големи майстори. Някой път дойдат от небето, хванат някого, искат да го задигнат, да го вземат от земята. Той започва да се моли: оставете ме, искам да работя за Бога. Ако остана, ще работя само за Бога, ще направя туй-онуй. Щом е за името Божие, оставят го. След 5–10 години пак дойдат да го вземат, но той нищо не свършил. Започва пак да се моли: моля ви се, моля ви се, оставете ме, аз ще работя за Бога. Оставят го. Мине известно време, той нищо не е направил. Най-после дойдат, вземат го, изхвърлят го навън. Той пак се моли да го оставят. – Не може повече: или праведник ще бъдеш, или вагабонт. В света има два вида хора: едните са крайно добри, а другите – крайно лоши. Средните от тях даже и дяволът не ги иска. Аз казвам: когато дяволът те иска, пак човек трябва да бъдеш! Дяволът казва: доведете този човек при мене, той ще бъде добър. Такъв човек и Господ го иска. Той казва: „Щом този човек може да работи при дявола, той и при мене ще може да работи“. Ако един човек е отличен слуга при лошия господар, той и при добрия господар ще бъде отличен слуга. Това са фигуративни изрази.

Христос казва: „Разбрах, че Ти си ме проводил“.

Сега вие може да кажете: кой е начинът, по който може да се запознаем с Истината? Да се запознаете с Истината? – Истината е нещо свещено. Ние още не можем да видим Истината. Тя не може да се прояви. За Истината ние сме като слепия човек. Той може да усети топлината, но не може да възприеме и светлината. Туй, което, ние възприемаме, не е светлина. Тогава, какво ще кажете? Има същества, които виждат на тъмно тъй, както ние виждаме на светло. Следователно, когато говорим, че виждаме, аз подразбирам, че се намираме в светлина, с която можем да виждаме реалността. Питам ви: със светлината, която имате, виждали ли сте един ангел, виждали ли сте едно разумно същество, влезли ли сте в съобщение с тях? Питам учените хора, капацитетите: какъв е смисълът на червения лъч в дъгата? Защо го създаде природата? Той е друга проява. Защо е зеления цвят в дъгата? – Той е друга проява. Защо е жълтият цвят в дъгата? – Той е трета проявя. Защо е тъмно-синият, защо е ясно-синият и защо виолетовият цвят? – Това са все прояви. Седемте лъча на дъгата са сигнали, които се пращат от седемте свята на небесния, на невидимия свят за връзка със земята. В тях има една цяла азбука, и ако вие виждате, добре, ще забележите, например, че полето на червения цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи. Изобщо, полето на всички лъчи не е еднакво.

Та, казвам: съвременната наука още не е дошла до положение да ни даде едно правилно обяснение на нещата. Съвременните учени казват, че червеният цвет имал еди-колко си билиона трептения в секунда; виолетовият – еди-колко си билиона трептения и т.н., с това смятат, че са изучили цветовете на дъгата. Казвам: благодаря за такива научни изследвания. И тогава питам: в колко часа ще пристигне варненският трен, който е излязъл от Варна в еди-колко си часа? Дали е пътнишки, или товарен трен? Ученият ще почне да ми изчислява, че колелото на тази машина прави еди-колко си обръщания в секундата, че еди-колко си въглища изгаря, еди-колко си пара се образува и т.н. Казвам: хубаво, приятелю, тези изчисления може да са много добри, но не ми са потребни. Аз искам да зная, какво носи този вагон, какво е неговото вътрешно съдържание, дали с него пристигат тия разумните хора, или е товарен вагон с въглища, или с говеда за клане. Аз не искам да зная, колко трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те.

Тези краски на дъгата са най-голямото благословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божието благословение, Божието изобилие, вратата, през която идват всички блага от невидимия свят. Сега, някои хора от съвременния свят взели един цвят от краските на дъгата и с това име се кръщават, така се назовават. Например, някои взели за символ червения цвят, турили го като знаме и се наричат „червените.“ Други взели като символ портокаления цвят и се наричат „оранжевисти.“ Трети взимат за символ зеления цвят. Турят си хората разни цветове. Хубаво, ако вие носите червения цвят, носете го, но бъдете хора на живота! На кой живот? – На онзи възвишен, благороден живот. Да дадеш живота на човека, а не да му го вземеш – това разбирам аз под червения цвят. Тия хора, които носят портокаления цвят, подразбирам да могат да дадат индивидуалност, съзнание на човека. Тия, които носят зеления цвят, значи да дадат от своето материално благо и на другите. Тия, които носят жълтия цвят, нека дадат от своята мъдрост, от своето знание и на другите. Тия, които носят синия цвят, това означава Истината, вярата в тях. Всичките цветове са Божии благословения, които даром си взел, даром трябва да дадеш. Всички трябва да даваме даром! Срещат се две жени, едната се облекла с червена блуза, другата със синя, спират се, питат се една друга, защо се облекли в такива светли цветове. И сами си отговарят: е нали модата е такава! После модата се измени, те се облекат в жълто. Защо променят цвета? – Сега пък парижката мода е такава! Следователно, червеният цвят е на мода, портокаленият цвят е на мода, зеленият е на мода – всички цветове вече са станали много обикновени. Всички съвременни хора, които се мислят толкова добри, са дошли до положението да изопачат Божията Истина, и в името Божие лъжат, без да ги е срам. И кои лъжат? – Най-учените хора лъжат: свещениците, проповедниците, владиците, патриарсите, учителите – всички лъжат. И то не такива обикновени лъжи, но едри крупни лъжи. Всичко е на мода, и лъжата е на мода. Защо трябва да се лъже? Ако лъжата може да ни повдигне; ако тя представлява култ в живота и донася благо на човечеството, можем да я турим като закон. Обаче, и за лъжата има закон: който лъжесвидетелствува, се наказва. Питам: онзи Божествен кармически закон няма ли да подведе под отговорност всички ония, които лъжат? – Ще ги подведе. Земята и небето ще прииде, но една резка от Божия закон няма да се измени, докато не се изпълни всичко що е писано. Не мислете, че едно престъпление, в какъвто малък вид и да е, може да мине незабелязано. Колкото е по-издигнат човек, толкова повече неговите престъпления ще бъдат забелязани, толкова неговата отговорност е по-голяма. Такъв един пример е даден за един от най-благородните еврейски царе, цар Давид. По-благороден цар по сърце от него нямаше. Той направи един грях, който му се прости, но много мъчно се поправи. От този момент той не видя бял ден в дома си. Не само това, но кой как чете Библията, все това престъпление чете. Провидението казва: гледайте поведението на този цар и взимайте от него пример, защото и върху вас ще дойде същото.

Сега, в съвременния християнски свят има един грях, една лъжа, която се състои в следното. След като те убедят някои, че ти си грешен човек и после успеят да те обърнат към Бога, започват да ти казват: ти няма да имаш взимане-даване с грешните хора, ще живееш само за Бога и ще вярваш в туй, в онуй. Те започват да те ограничават. Щом тия хора те обърнат към Бога, и в този момент Бог живее в тебе, нека те оставят свободен, да бъдеш ръководен от своя ум, от своето сърце, а тяхната помощ да бъде само едно външно съдействие. Следователно, в туй, отношение ние трябва да си дадем пълна свобода. Ние можем да се спогодяваме с всички. Но как? – Когато аз говоря, трябва да бъда искрен; и когато другите ме слушат, също трябва да бъдат искрени. Казват някои: ама какво трябва да мисля за тебе? – Не трябва да имаш никаква задна мисъл, никаква задна цел. Ако аз имам някаква задна цел, тя ще се види. Моята цел трябва да е – да се изтъкнат онези отношения, онези връзки, които съществуват между нас; да се премахне онази омраза, онова недоверие, което съществува между нас; да се премахне онази злоба, онази алчност, онази жажда за отмъщение, за одумване и изобщо всичко онова, което съсипва всичко възвишено и благородно в нас. Как ще се премахне всичко това? Вие не може да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети. Някои казват: да, вярно е, в църквата не може да се намери никакво спасение. Въз основа на това пък други казват: аз седя по-горе от учителя си. Знаете ли на какво мязат тия, които казват така? Турците имат един подходящ пример за случая. Когато помаците станали турци, били заставени да си направят джамия. Ходили те насам-нататък из гората да си търсят дърва, но трябвало помежду си да говорят все на турски език. Те изпълнявали тази заповед, все турски си говорили, но когато строили джамията си, някой от тях се сбъркал, проговорил на български език, казал: тук на върха има нещо малко кривичко. Това значи, когато някой каже, че седи по-високо от учителя си. Нима, ако аз седя на първия етаж, а качат някое магаре на третия етаж, та магарето е по-високо от мене? Магарето си е все магаре, то пак ще си реве – няма да напише някоя хубава книга. Нима онзи орел, който лети 4–5,000 метра над мене, е по-високо от мене? Не мислете тъй. Някой казва: аз хвърча нагоре. Да, докато си сит, хвъркаш нагоре, на високо, като орел; като огладнееш, ще слезеш на земята да ядеш. Кажете тогава: где е вашата философия? Ако в време на мъчнотии не можеш да издържиш най-малкото страдание, тогава где е твоята човещина, где е твоята култура? Ако ти, във време на страдания не можеш да пожертвуваш живота си за Бога, а като някой страхливец се отричаш от Него и продаваш Истината, где е твоята човещина? Защо иде смъртта в света? Аз оправдавам смъртта само в един случай. Кога? – Когато пожертвуваш живота си за Бога. Всека друга смърт вън от Бога, в моите очи, не е оправдана. Следователно, единственото нещо, за което трябва да пожертвуваме живота си, е Бог. Защо? Защото, ако пожертвуваме живота си за Бога, всякога ще го намерим; ако пожертвуваме живота си за всяко друго нещо, няма да го намерим. И казва Христос: „Познавам Те“. Значи, влагам живота си вътре в Тебе, защото аз дойдох на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава пред света. Христос беше един велик Учител, но Той се смири, дойде като един прост слуга, даде един велик пример на света и така свърши своята работа. А сега, у съвременните хора, у съвременните християни, липсва именно тази черта – смирението. И колко пъти ние разваляме най-хубавите неща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислим за Онзи, който ни е пратил на земята. Някой път ние мислим, че хората могат да ни опетнят. Ще бъде смешно когато някоя муха остави своите извержения на върха Мон-Блан и мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдат водните капки, ще изчистят, ще измият всичко и върху планината няма да остане никакво петно. Възвишеният, чистият човек, който вярва в Бога, е като планина, и тия плюнки на мухите ще го оцапат толкова, колкото са в състояние да оцапат и върха на Мон-Блан. Някои ми казват: ти не знаеш ли, какво говорят хората за тебе? Казвам: какво говорят мухите ли? Знам, но то е тяхна работа, а моята работа е друга. Мухите ще си правят своето, и аз – своето, и така светът ще си върви. Ами защо правят мухите така? – С този въпрос не се занимавам. Ама трябва ли да правят това? – И с този въпрос не се занимавам. То е тяхна длъжност – нищо повече.

Сега ще ви дам един пример за един от древните адепти, който изчислявал, колко хиляди години ще трае злото в света. Той базирал своите изчисления върху постъпката на един вълк. Ще ви разправя накратко този разказ. Адептът се наричал Бахру-Исава. Той се отдалечил да живее в една планинска местност, гдето имало много вълци. Всички овчари, който минавали през тази местност с овците си, все ги губели, затова много от тях били принудени да бягат от тази местност. Бахру-Исава се заселил именно в тази планина, и един ден, като се разхождал из планината, срещнал един от тия вълци, погледнал го в очите, и той веднага тръгнал подире му. Бахру-Исава отива в колибата си, и вълкът иде след него – ляга близо до нозете му и го гледа право в очите. Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трябва да преобразиш живота си. В тази планина ще настане един преврат, и всички вълци ще бъдат изтребени. Туй да го знаете! И, ако вие, вълците, не се превърнете в овчарски кучета, очаква ви лоша съдба.“ На твое разположение съм. Каквото ми кажеш, ще върша. Този вълк живял цяла година мирно около своя господар, който си задал една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото в света. Един ден един овчар като минавал със стадото си през тази местност, една от неговите овци с агънцето си се отделила от стадото и се изгубила. Вълкът минал покрай тях и задигнал агнето със себе си. Овцата, майката на това агне, тръгнала подир него, блее, но вълкът носи агнето – той напред, овцата подире му. Вълкът занесъл агнето на господаря си, сложил го пред него и му казал: „Искам да докажа, че стария навик, да давя овци, го оставих и сега искам да спечеля доверието ти“. После отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея пред господаря си и казва: „Тук ще живеете заедно, а аз ще бъда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира в устата на вълка 10 косми, останали от агнето. По тия 10 косми той направил своите изчисления, колко хиляди години ще трае злото в света. Питам съвременните математици: как ще изчислят по тия 10 косми, колко време ще трае злото в света? Бахру-Исава, обаче, направил своите изчисления и казал така: злото от света ще изчезне, когато слънцето изгрее три пъти от изток, три пъти от запад, три пъти от север и три пъти от юг. Значи, имате 3x4= 12. Тъй че още 12 пъти трябва да изгрее слънцето от четирите различни точки, за да изчезне злото от света. И вие сега, като се върнете дома си, изчислете, след колко хиляди години ще изчезне злото от света. То е общо зло, общо условие. Но казвам, че това време може да се съкрати, може и да се продължи. Според вашите изчисления, с колко може да съкратите туй време? Нали знаете от аритметиката, как става съкращението на числата? Следователно, вие ще съкратите времето до една секунда. Значи, злото в човека може да трае една секунда, една минута, един час, един ден, една седмица, един месец, една година – от вас зависи, да се продължи ли времето на злото или да се съкрати. Общото време на злото е един период, едно общо движение, което включва възможностите на всички същества.

Казва Христос: „Познах Те.“ В какво? – В онази дълбоката, великата Мъдрост, която е скрита вътре в човека. Ами че вижте само, какво нещо е човешкото лице! Вие погледнете на него и казвате: е, лице е това! Я разгледайте човешкото лице от геометрическо гледище и вижте, какви проекции има в него! Разгледайте, кои места от човешкото лице означават точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н. И от всички тия проекции направете изчисления, да видите, колко милиони години се е строило вашето лице. Тия вдлъбнатини, които имате по лицето си, показват през какви положения е минал човекът. Това са все математически положения. За да се образува сегашното лице в човека, това показва, че той не е минал през една епоха на ангелски живот, но е минал през редица животи от борби, от престъпления, каквито той не може да си представи. И, ако вие сравните сегашното лице на човека с неговото бъдеще лице, сегашното ще бъде като един изрод, ще бъде едно страшилище. След като човек се обърне към Бога, той ще се плаши от сегашното си лице. Някой път вие мислите, че сте красиви. Не, външно вие не сте красиви. Красотата е нещо вътрешно. Някоя жена, като срещне някой мъж, сърцето й трепне, уплашва се, от него; някой мъж, срещне някоя жена, сърцето му трепне, уплашва се от нея. Някой срещне мечка, вълк, уплашва се от тях. Защо? – Страшни са тия лица. Значи, туй лице не вдъхва още любов, не вдъхва още в тебе онова доверие, онова спокойствие. Защо? – Защото не познава Любовта, не познава Бога. Когато ме срещне някой и се уплаши от мене, коя е причината? Защото не вижда Любовта в мене. И когато аз срещна някое лице и се уплаша от него, защо става това? Защото не познавам Бога в него, не познавам Любовта. И днес хората казват: човек за човека е вълк. Вярно ли е това положение? – Не е вярно. При сегашната култура, тъй както хората се насъскват едни срещу други, тъй както се възпитават, това изречение е вярно, но то не трябва да бъде така. В основата си, човек за човека е брат. И тъй, Христос казва: „Познах.“ Какво е познал? – Че Ти Си ме проводил. И всички ние трябва да познаем, че Бог ни е проводил в този свят. И когато съзнаем туй учение, трябва да го приложим на опит в най-малките неща. Аз мисля, че спасението на света няма да стане с помагането на бедните. Като наблюдавам хората, аз считам за благороден, за културен човек този, който като види, че някоя мравя се дави, е готов да й тури една сламка и да я извади от водата. Онзи, който може да извади една мравя от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, благороден човек е. Гледам, някой човек полива цветята. Казвам: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока. Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света. Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим. Ние седим и казваме: аз не съм богат. Това е вече алчност. В такъв случай, аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви. Даже аз ви давам много малко. Както виждате, аз искам да спечеля и то много да спечеля. Не, това нещо с пари не се продава. Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато. Знаете ли, защо няма нужда от злато? – Цялата земя за него е една каса. Щом тръгне из нея, той знае вече къде има пари. Тук, в България, навсякъде има пари. Знаете ли колко заровено злато има в България? В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато. Някой път ме запитват: ама ти как преживяваш? – С тази каса от 20 милиарда злато. Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея. Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато. Други ме питат: ама отгде се храниш? Чудни са хората! Аз имам толкова милиарди злато в България! В Русия – друго злато ме чака. В Германия, във Франция също имам много злато. Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва. Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни. Чудни са хората, като ме питат, от де идват моите средства. Казват: значи ти си един от готованците! Че кой от вас не е готованец? Всички сме готованци, всички живеем даром в света. Туй е Истината! Всички ние живеем даром, от Божието благословение. Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си. Не, даром живеем всички по благодат. Казват за някого, че бил богат. По-богат човек тук в България от мене няма. Казват българите: тъй ли, тогава дай да си платим дълговете си! Не, не давам. Още два пъти да ме карате в обществената безопасност – не, нямам намерение. Нека си седят парите заровени. Аз не съм за парите. Хубаво си седят те скрити. Ако излязат на яве, ще има много хора избити заради тях. Те си имат своите пазители там. Не, други, още по велики богатства има в света! Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора. А те всички са живи! Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички. Някои ще кажат: ще бъде ли то? – Ами то е, съществува това нещо. Чудни сте вие! Някои питат: ами кога ще дойде това време? Казват на мравите: знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при нас? – Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея. На вас казват. Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при нас? – Няма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите. Седим ние, с нашите китари, като мравите, чакаме. Не, мравите трябва да се изменят, трябва да станат хора. И ние, съвременните хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за нас? – Никога! Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил. И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света. А сега питам: как ще се поправи света? – Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света. Този закон може да се приложи даже още сега в България. Някой апаш откраднал пари. Ако съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я. Няма защо да го съдят. Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане. Питате: как ще се поправи светът? – Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат. Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе. Питат хората: кога ще се поправи светът? Казвам: когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертвуване. Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата? – Научих. Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие.

Христос казва: „Познах, че Ти си ме проводил“.

„Познах, че Господ ме прати на земята, да изпълня Неговата воля“.

Беседа, държана от Учителя, на 1 февруари, 1925 г. в гр. София.


Неделни Беседи
01.02.1925 10:00 Неделя, София
 
Из том „Настанало е Царството Божие”, Неделни Беседи
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 04.02.2009 г
подлежи на допълнителна обработка

Посещения: 1774

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Видяхме звездата! Още Лекции От НБ | Обратно към всички текстове » Който иска славата