ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

Работна среда на електронния архив

2011-06-15T18:22:26Z

Anika: /* В момента се работи по корекцията на */

<big>'''Работна Виртуална Среда за Проекта'''</big>

Разгледайте [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9D%D0%B0%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA ръководството на български] (макар и за друг проект) за подробна информация относно използването на уики софтуера.

Ако искате да тествате функциите на Уики, влезте в специално направената за целта [[Тестова страница]].

Описание на параметрите на каталога тук: [[Каталог - спецификация]]<br>
Обсъждането във форума беше започнато [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5927 тук]

== Основи на Проекта ==

* [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5674 Цели и задачи]
* [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5787 Отговорници]
* [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5786 Условия за участие]

== Как да се включите ==
Ако вече сте се запознали с начина на работа с тази виртуална среда и сте приели основите на проекта, можете лесно да се включите с помощ. За целта щракнете върху линка на текста, по който искате да работите в секцията "В момента се работи по корекцията на" или в секцията "Книги за сверяване" и можете веднага да започнете да работите. Вижте преди това [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5856 инструкциите за работа].

== В момента се работи по корекцията на ==

*[[Да правим добро]] - Неделна беседа - 22 октомври 1933 г. - готово

== Готови книги ==

* [[Готови книги]] - тук са книгите на български, които вече са обработени в тази виртуална среда
* [[Готови книги 2]] - тук са книгите, обработени в предходни братски проекти

== Kниги на други езици==
[https://sites.google.com/site/naukataivzpitanieto/ Науката и възпитанието - руски език]

== Състояние на електронния архив до момента ==
* [[Електронен архив]] към януари 2010

Да правим добро

2011-06-15T18:19:23Z

Anika: /* ДА ПРАВИМ ДОБРО */

[[Неделни беседи]]

[[Постижимото (1933–1934) Том I]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[1933]]

== ДА ПРАВИМ ДОБРО ==

[http://www.janua-98.com/files/books/danov/Postizhimoto.pdf pdf на оригинала] - беседата се намира на стр. 60 от книгата

„Отче наш"

„Духът Божи"

Ще прочета 6-а глава от Посланието към Галатяни.

Ще взема само три думи от 6-и стих: „Да правим добро." Взимам тия думи не в този смисъл както хората разбират. Да се прави добро, то е цяло изкуство! Трябва да се разбере как. Да се учи музика, може да се каже как. С казване лесно става, но трябва учение. Ти може да знаеш да изпееш гамата напред и назад, но това още не е музика. Да се прави добро, за това има ред правила. Доброто си има ред закони, много правила, по които доброто може да се прави. И да знаеш във всяко време, на всеки даден случай какво добро да направиш и как да го направиш! Да има резултат.

М в доброто има това, че ти никога не можеш да направиш едно добро по един и същи начин. Ти едно добро, което си направил веднъж, втори път не можеш да го направиш вече. Тия условия никога няма да дойдат. Туй разположение, тия разбирания няма да имаш. Нито ще намериш този човек, на когото ти си направил добро. И той се е родил при специфични условия. Защото само един човек се е родил в такова време. И човек се различава по това, че двама души, като се родят по едно и също време, те ще си мязат, приличат, но има едно различие във времето на раждането. Има различие в техните майки, те не са на една и съща възраст; и бащите им не са на една и съща възраст; местността, в която са родени, не е една и съща; после, въздухът, който е дишал, не е един и същи; топлината не е една и съща. Казват за двама души: „Мязат си." Няма двама души, които да си мязат. Тъй че, има голямо различие. И красивото в света е, че човек не мяза на никого. Ти мязаш на себе си! Но туй мязане е едно звено, необходимо вътре в цялото. Понеже цялото има нужда от неговата индивидуалност. Всеки да си е на неговото място, че прилика да носи на цялото. Че да има хармония и пълнота в цялото.

Та, казвам: Кога се казва добро? Ти не можеш да се родиш добър. Нито може да се родиш лош. Може да се родиш с предразположения добри и може да се родиш с предразположения лоши. Но ти не си лош, нито добър. Ти отпосле може да станеш, като действуваш, като живееш, може да станеш добър или лош. То е един резултат вече. Тъй щото може да кажеш: „Не съм ли аз добър човек?" - „Не си." - „Ама не съм ли лош?" - „Не си." Е, какво си? Ти си човек, който си роден да станеш добър. Сега във вас виждам една такава статическа мисъл. Ти си роден да станеш музикант. Ти си роден с възможности на музикант, но не си. Отсега нататък трябва да станеш музикант. Като станеш музикант, ти ще знаеш да съчиняваш песни. Туй значи песен. Трябва да се работи. И добрият човек дълго време трябва да се учи, за да каже, че е добър. Сега родило се е едно дете и казват: „Добро дете." Та кога стана добро? Като занесли фонографа в Турция, та един като чул, че говори [, казва:] „Кога в Турция дойде, кога научи турски?" Смешни са хората. Едва се родило детето, като един фонограф, и казват: „Много добро дете е това дете!" Турчинът се чуди и казва: „Кога дойде и кога турски научи?"

Та, казавам: Новата философия на живота изисква нови разбирания! Всички хора днес умират от стари разбирания. Защото детето, ако не измени своите разбирания и като възрастно мисли детински, то ще се намери в едно трудно положение по единствената причина, че условията при детето са станали други. И в пълна възраст, и в старини условията са съвсем други. Всяка една възраст в живота си има своите особени условия. Следователно методите и начините, които имаме, които трябва да се употребят, се различават. Онези, които не разбират, казват: „Тази работа е много сериозна!" Нищо не е сериозно в света. Не е опасно. Животът, който живеем, представлява нещо много приятно за живеене. Той е най-хубавият тор, който можеш да имаш в света; то е едно увеселение от единия край до другия! Но ако не го разбереш, ще кажеш: „Само нещастие, не си струва да се живее." Щом кажеш „Не си струва да се живее", ето какво разбирам под тези думи. Някой музикант, който дава концерт и го осмеят там! Майстор трябва да бъде човек, че като излезе и изсвири нещо, та хората да кажат: „Дарба има в него!"

Та, казвам: В сегашното човечество ние имаме такива наследени качества, ние искаме да се представим такива, каквито не сме. Да имаме много. Ние казваме: „По образ и подобие е създаден човекът. По образ и подобие на Бога е създаден." Че, това са само възможности. Но какво си направил ти? Ако си по образ и подобие на Бога, ти размисли ли какво си направил? - „Е, нищо не съм направил." Тогава откъде знаеш, че по образ и подобие на Бога си направен?

Сега това аз не го турям като един клин, че не сме, че не можем да бъдем това. Има едно криво разбиране. И вследствие на това неразбиране идат всичките нещастия в света. В света страданията и греховете ние ги създаваме. И тогава търсим причината другаде. Причината седи във всеки един човек. Сега това няма какво да го доказвам. Някой път, когато съм по-свободен, но сега, понеже нямам никак време, не искам да го доказвам. Защото на мене е ясно. Пък аз да го доказвам, става ми скучно да доказвам неща, които аз зная!

Сега ще говоря за нещо, което и аз не зная, и вие не го знаете. Знайните неща са незнайни и незнайните неща са знайни. Постижимото е непостижимо, непостижимото е постижимо в света! Силното е слабо и слабото е силно. Трябват ред обяснения. Когато една граната излиза от дулото на една пушка, в началото е много силна, но колкото отива по-нататък, отслабва и най-после пада и се зарови в земята. Силният в началото може да стане слаб и се зарови в земята. Защо се заравя? Тази граната, ако нямаше никакво препятствие, тя щеше да се върне по един кръг от дулото, откъдето е излязла. Но понеже среща земята като препятствие, като се удари там, счупва се тази лента. И вследствие на този удар става сътресение и гранатата тъй е направена, че тя се пръска. Онези, които са ги направили, така са ги направили, че като се ударят от земята, тя се пръска, а някой път тя се пръска. Тя не се пръска на земята или върху неприятеля отгоре.

Сега, тези са външни съображения. Хората в света искат да станат силни по един механически начин. Силата не седи в механическия процес, а силата на човека седи в най-слабите подбуждения, които човек може да има. Силата на човека седи в неговата най-слаба мисъл, в неговото по възможност най-слабо чувство и силата му седи в неговата най-слаба постъпка. В туй седи великият закон! И ония същества, които са живели преди вас, които постигнаха една висша култура в света, която човешкият ум не може да обхване, те си го мислеха, че силата на човека седи в най-силното. И те съгрешиха. И сега минават за паднали духове, както и да обясняват. Но аз намирам причината, дето те помислиха, че силата седи в най-силното.

Сега, аз не искам да остане у вас мисълта, че в силното няма нищо. Силното е обратният процес сега. А онази граната, която е хвърлена от някой връх, тя като падне, най-първо ще се движи много полекичка, но колкото отива към долината, тя повече се усилва. Следователно нещата като слезнат, отначалото са слаби, а после стават силни. Това показва посока на движенията. Силните неща в света от Земята излизат и към Бога отиват. А слабите неша от Бога идат, към Земята отиват и стават силни и отиват към човека. Слабото излиза от Бога, а силното всякога излиза от човека. Следователно, ако вие възприемете силното, всякога от човека иде. Туй е новото разбиране! Една философия сега. Сега така като разбирате и почнете да градите живота. Вие сега го градите по методите на силата. Казват: човек трябва да бъде силен, учен трябва да бъде, това трябва да бъде, онова трябва да бъде и най-после човек умира. Вие ще ми кажете, че този човек бил велик, че бил гениален, че бил светия. Всичко може, приемам, че е така. И отивам и виждам, там, на гробищата, и виждам там написано: „Тук е един гениален човек!" Чудна работа. „Тук е един талантлив човек." Тук е един герой, който не си научил урока. Казвам: До туй положение дойде и цял един народ да не може да му помогне? Тъй се заробил за тях. Че, каква философия има в това? [...] да се подигне един човек?

„Ама ти не разбираш - казва някой - какво е съвременното разбиране." Че, какво е съвременното разбиране? - „Та, няма Господ" - казват. Пуйките отдавна знаеха това нещо. Като го знаят, те никаква традиция нямат. Те за Господа не мислят даже. Те казват: „Ние освен че не вярваме, и не мислим за Господа. И като ни дойде на ум за Бога да мислим, ние почваме да грачим." И пуйките грачат, понеже искат да кажат: „Оставете този въпрос неразрешен. Има ли Господ - нас не ни интересува този въпрос." Вие ще кажете: „Брей, тия невежи пуйки, как да не мислят за Господа!" Ама ние, които сме мислили за Бога, сега какво сме направили? Ако един момък от сутрин до вечер мисли за една мома и мисли да я оплете, какво добро той прави за нея? Ако мисли той да я залъгва, да я оплете, какво е направил? Че, тази мома толкова ли е глупава? Ние искаме да залъгваме Господа. Казваме: „Господи, ние вярваме в Тебе!" И Господ отдавна е казал: „Тия хора с устата си се приближават, но сърцето им е далеч от Мене." Или другояче казано: Тия хора говорят, но не разбират тази работа.

Сега аз не засягам вашите вярвания. Аз ви казвам, че в основата на вашите вярвания има нещо много криво според мене. Заради мене, едно мое мнение, не ваше мнение. Аз си казвам сега моето мнение; то не засяга вас, мене засяга. Ако е право, засяга мене. И ако не е право, пак засяга мене. Ако е право, похвално е за мене, пък ако е криво, не е добро за мене.

Сега, често ние се боим от известна болка, която може да ни се причини. Някои имат рани, които искат да му я изчистят. Той се бои да не би да му причинят вреда. Тази рана може да се превърне на жиница /язва, живеница /. Че има един гвоздей забит в ръката, казваш: „Теглете изведнъж!" Онзи, който ще тегли изведнъж, ще ти причини известна болка. Казва: „Няма нищо." Ти казваш: „На тебе е лесно да говориш така. И аз да съм като теб, и аз ще кажа като вас." Но казвам: В кого е гвоздеят? Вие трябва да се абстрахирате от вас. Вие си мислите, че сте това, което не сте. Вие мислите, че сте Иван, Драган, Стоян. Но това е една енциклопедия, един псевдоним. Кой ви тури това име? Ти казваш: „Аз съм Иван Стоянов." Един наш приятел, който много се интересувал от спиритически сеанси и една вечер, като правят сеанси, седи медиумът и една ясновидка, после идва духът, почва да говори и казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?" - „Е, зная разбира се. Ти си Иван Стоянов." - „Не. Ти си Стоян Станчев." - „Как смееш да казваш Стоян Станчев, аз съм еди-кой си." - „Не, ти си Стоян Станчев." Понеже стои при медиума, медиумът стана причина духът да проговори. - „Ти си Иван Стоянов, турих ти го като име дадено." И питам: Втори път като дойдеш на Земята, пак Иван Стоянов ли ще бъде твоето име? Твоето име за теб е толкова важно, колкото са важни и твоите дрехи. С какво име ще ги кръстиш тогава? Ако първите дрехи бяха синкави и ти ще се наречеш Синковец, а вторите са малко жълти и ще се наричаш Жълтурков.

Че тъй е, да бъдем последователни! Не седи в името. Ако ти разбираш силата на твоето име... Аз да ви определя какво нещо е име. Всяко име, което се опетнява с какъвто и да е порок, то се обезличава. Щом направиш грях, твоето име се обезличава. То е една от максимите. Туй е положението, което аз разбирам. Всяко име, което и да е, се обезличава с грях.

Следователно аз поддържам: Име е само това, в което никакво прегрешение не е направено. То е твоето име! Име, с което като си облечен, да не се петни това име. То е един псевдоним, с който ти ходиш. И опетнява ли се туй име, да не ти е жалко - то не ти е име. Че, туй е вярно. Писанието казва: ще им се даде едно камъче, на което ще има написано името. И ти сам ще си го познаваш, името! Всеки един човек сам трябва да си познава своето име! Всеки да знае името си. Понеже силата на човека седи в неговото име. А името на човека е написано на най-слабото нещо. И то е невидимо, никой не може да го види. И ти чрез големи усилия може да видиш написаното си име.

Но сега да се повърнем към тази отвлечена мисъл. То, името, е силно дотолкова, доколкото едно име не се петни. Ти можеш да се извиняваш, да казваш: „Кой не върши прегрешения?" То е друг въпрос. Никой не може да ти забрани. Но с правенето на погрешки ти отслабваш и губиш своята сила. А с правенето на добро ти печелиш, защото си човекът, който искаш да станеш силен, непременно трябва да направиш добро! Понеже доброто е един проводник, един начин, един закон, с който ти ще добиеш силата, която ти е необходима за твоето повдигане. Ти трябва да се подигнеш. Но само със закона за правенето на доброто ти можеш да се подигнеш. И да разбираш смисъла на живота. Сега, туй е практическата страна. Не да кажеш на думи: „Ти трябва да бъдеш добър!" Аз нямам право. Туй всеки трябва да го съзнава. И той, ако иска, може да бъде такъв. Аз зная, той може да бъде или лош, или добър. Той индиферентен не може да бъде. Той трябва да избере един от двата пътя. Или пътя на доброто, да прави добро, или пътя на злото, да прави зло. Няма друг избор! Или нагоре трябва да вървиш, или надолу трябва да вървиш. Ако слизаш надолу, има едни резултати, ако се качваш нагоре, има други резултати. Сега тази мисъл трябва да я схванете добре. Не да турите в силен контраст и да се обезсърчите.

Новото в света ще използува всичко онова, което е ценно в старото. Но не всичко, което ние носим, е ценно. От много неща ние трябва да се освободим. Защото ако не се освободим, един ден то ще ни донесе най-голямото нещастие. За самите нас, не за другите. Ако искаме добри да бъдем в света.

Другото положение: често ние се занимаваме с въпроси, които не принадлежат на нас. Запример, ние искаме да знаем силен ли е човек. Българите мислят, че някой силен българин трябва да дойде, който да оправи България. Никой няма да дойде! Германците очакват, че Хитлер ще дойде да оправи света. Нито Хитлер, нито който и да е в света не може да оправи света! Силните хора са само проводници на една идея, която съществува в хората. Но те да оправят света, да турят ред и порядък? Не. Аз не зная хората как може да вярват в това. Може да вярват. Та нима Цезар не беше силен? Нима Александър Велики не беше силен? Та нима Карл Маркс не беше силен? И мога да ви приведа сега и ред други примери в света. Нас ни трябват слаби хора в света, не силни. Не слаби, болни хора, защото силните хора аз ги наричам болни хора в света. Аз бих искал да употребя едно чувство, но не искам силата.

По някой път силата е едно анормално състояние. Има луди хора, които показват сила. В Писанието има пример, дето един луд надвил над десет други хора. Десет души били, та те искали да изпъдят духа, че като станал този лудетина, та ги набил и десетте души. Силен е бил, ама луд. Туй може да се докаже. Защото тази сила, която само в един момент се проявява и изчезва, това не е сила на човека. Сила е само туй, което постепенно и с време, пропорционално се увеличава - и умствено, и духовно, и физически.

Ние сега сме свикнали, че един човек най-първо е слаб като дете, достигне до пълна възраст и добива своята сила и след туй на старини пак изгубва силата, пак отслабва. И казвате: „Такъв е законът." Но „Такъв е законът", това е едно неразбиране на живота. Та човек, който е станал силен, в последната си възраст на старини, той е станал слаб. И някои стари хора са умни, че умират; а някои стари хора са много глупави, че умират. И някои млади са много глупави, че умират; а някои млади са блажени, че умират. Защото, според мене, смъртта е един процес, който спира човека да се отдалечава от Бога. Като казвам, че един човек е умрял, разбирам: който умира, той е спрял да се отдалечава от Бога. Туй значи защо живее? Той се връща при Бога, по-далече не може да иде. И добре, че се е спрял. А една фаза, че е умрял. А смъртта винаги подразбира един нов живот обратен! Сега ние винаги казваме, че този човек не може да живее повече. Та той никога не е живял! Той сега почва да живее.

Вие мислите, че човек, който е на Земята, живее. Но човек, който е на Земята, той е на изпитание. Него само го изпитват може ли да живее. И след като го изпитат, ще го пратят на друго място. Има един друг свят, пак като Земята. И вие един ден ще се учудите, там пак ще намерите хората като Земята, пак ще живеете с тела облечени, пак ще ядете, пак ще пиете, само че няма да се карате. По братски ще живеете. И въздухът пак ще влиза вътре в устата ви, водата - също. Но няма да имате задуха, ревматизъм няма да има, очеболие, главоболие, инвалиди няма да има, защото гробища няма да има. Гладни няма да бъдете, ще имате най-хубавото! Изметено ще бъде в къщи, прах няма да има. И няма да има никакви метли!

Сега вие ми казвате: „Много хубаво говориш, но я ни го покажи този свят!" Мога да ви го покажа. Само ми трябва малко кал сега. Както Христос, като срещна един сляп, че викаше отподире Му. Пита го Христос: „Какво има?" - „Искам да ми отвориш очите." И той се наведе на земята, направи кал и му повърна зрението. Пита го: „Какво виждаш сега?" - „Виждам хората като дървета." Той побутна още малко очите и после казва му слепият: „Сега виждам, че се мърдат както са." - „Тогава хубаво, сега си върви по пътя." Аз казах туй, защото мисля, че вие виждате. Ако дойда да ви мажа с кал очите, цял скандал ще дигнете! Пък аз не съм от глупавите хора. Аз минавам от умните хора. Вие имате отвътре едно препятствие пред очите, имате едно карагьоз-перде / завеса на сцената на куклен театър / пред ума си. Туй карагьоз-перде трябва да се вдигне с машина и трябва да се види какво има на сцената.

Та, казвам: В новите вярвания не се изисква ние да отхърлим старото, нито да доказваме. Ние трябва да оставим света; и който вярва и който не вярва, и двамата са прави. Защото аз съдя за живота според както те са постигнали. Ако безверието има по-добри постижения, добре дошло! Ако вярата има добри постижения, добре дошла вярата! Но ако вярата няма добри постижения и безверието няма добри постижения, мене не ми трябват. Да ви обясня това. Едновремешните безбожници станаха безбожници и тогава светът се спаси. Че хората като престанаха да вярват в идолите... нали тогава, който не вярваше в идолите, се считаше за безверник. И най-после защо дойде едно учение? За да ги убеди, че тия идоли нищо не струват. Тогава имаше цял скандал за това. За [...] с гонението на християнството и какво не претърпя християнството от това?

Днес идоли не съществуват, но идолопоклонски теории съществуват, които ни държат далече да доловим онази Истина, която ще ни въздигне! Аз съм за онова знание, което отвътре е! Аз съм за онзи живот, който отвътре работи и може да ни въздигне, да ни помогне, че да бъдем ние щастливи на Земята, но не на тази Земя. Коя Земя? Не сегашната Земя. Тази Земя трябва да се промени малко. Защото тъй, както е тази Земя, има доста зараза, нечистотии и по един или друг начин трябва да се очисти, за да можем ние да живеем добре. И следователно, необходимо е цялото човечество, общо казано и частно казано, всеки един човек трябва да се издигне над себе си! Това е една от великите задачи. Ние не трябва да чакаме подобрението на цялото човечество, на целия свят, защото целият свят не е толкова лош. Аз разбирам, в света живеят много хора, които са много добри. Аз съм ги срещал.

Дали вие ще повярвате това, аз го оставям сега. Аз на вас ви давам правото да се съмнявате, но аз не се съмнявам, понеже аз го зная това. Вие не го знаете. Имате право да се съмнявате. И аз да съм на ваше място, и аз ще се съмнявам. Че, ако вие мислите, че светът е лош, в грях и във всичко, питам, откъде иде този чистият въздух, този чистият хляб, чистата вода? Тази чистата светлина? Ако всичко е в грях, то нашата работа е свършена. Не. Има един благороден свят. И той е разумният свят. Оттам иде чистият въздух. Този въздух през този свят минава. И като дойде до нас, се опетнява. Те го чистят, а ние го опетняваме. Но същевременно ние като опетним този въздух, който иде с нечистия, те го вземат! Че този свят съществува, се показва в това, че във всеки един от вас има борба. И когато ще направиш едно престъпление или едно добро, ти всякога преживяваш една борба. Бориш се. То е този свят, за който Господ говори. Те казват: „Ти не искаш да направиш едно добро, но чакай да ти кажем как да го направиш това добро." И ако ти си умен и го слушаш, те ще ти кажат кой е правилният път, по който трябва да направиш доброто. И ще ти покажат как да направиш доброто. Едно добро, то е за тебе. И злото, което ще направиш, не е заради вас, и то е за тебе.

Аз говоря за един свят, който вие имате в себе си. И можете да намерите посоката накъде се намира този свят. Аз разбирам, поне в предградието на този свят вие сте ходили. Някои от вас сте ходили вечерно време като спите. Имате такива сънища.

Но сега да се повърнем към практическата страна. Този живот, който вие имате на Земята засега, той е най-добрият живот, от който ние трябва да изтъчем своето бъдеще. Има хора, турени в България, които да оправят българския народ. Турени са те в едно управление, ние няма какво да се бъркаме с управлението. В една държава те са турени на власт. Твоята дума няма тежест, там има народно събрание - 200, 300, 400 души гласуват. Че, тия хора са турени там да оправят България. Ако народът ги намери, че не могат да оправят, снема ги и турят втори, трети, четвърти... Сега това е един начин за управление. В [учили]щето е същият метод. В дома дойде една майка, роди едно дете, тя не го е родила както трябва. Дойде втора, трета майка. Менят се майки.

Питам: Къде е разрешението на въпроса? По този начин, по който искате да се оправи светът, то е един механически начин. Ще умираш хиляди пъти - това нищо няма да ти помогне. Защото, ако ти в умирането не се върнеш в мястото, от където си излезнал, ако ти се губиш, ти не си [на]правил опит както трябва да се върнеш в дулото на пушката. Нашият живот трябва да се превърне. В умирането ти ще научиш този закон. Смъртта не е нищо друго освен един завършен кръг на Земята. Умният човек, като дойде до старостта, той се изгубва от зрението на хората и после пак дойде в същото пушкало. И питат: „Къде е старият човек?" Той е пак в майка си. Казват, че всичките деца са в онзи свят. Сега ще ме извините, то е моето вярване. Всяко разумно дете, което се е родило, и всеки разумен човек, все се връщат при майка си, родила ги. Раждат се да видят майка си. Умират, връщат се пак при майка си. И тогава ти ги търсиш горе в небето, при Бога били. Че, ако е при Бога твоето дете, защо се безпокоиш тогава? Ти се безпокоиш, когато това дете се връща при Бога. Питам тогава, понеже детето се връща, без работа е това дете, затова ви безпокои. Ако беше при Бога, то е едно щастие, то е придобивка. А тебе те безпокои, че твоето дете се върнало при вас. Казва: „Мамо, загазих, нищо не можах да добия, нищо не можах да науча от живота. Я ме хвърли от пушкалото навън." Върнеш го втори път, пак не падне в неприятелски стан, т.е. не се постига целта.

Сега аз обяснявам един закон. Аз прилагам закона както за хората, както за детето, то е същото и за нашите мисли и за нашите чувства. Ти проектираш една мисъл, тя се върне при тебе и нищо не ти е допринесла и ти се безпокоиш. Изпратиш едно чувство и то ходи в света, и то се върне при тебе без плод. Казваш: „Не ми върви!" И тогава как ще го направиш да върви? Когато някой наближи да умира, за да му върви... Много пъти сегашните лекари, които разглеждат как е устроен човешкият организъм, търсят да намерят кръв. И наскоро са направили една такава операция, мисля в Австрия било, дето за един човек трябвало да намерят кръв, но която да се схожда с неговата. И намерили кръв още топла, че я нацъркали в малко шишенце и спасили този човек и той наново проговаря. Че, ако твоята мисъл, която ти пращаш в света, ако не влезе в жилите на хората и не внесе живот, тази мисъл е мъртва, тя не е добра. Добри мисли са онези, които повишават тембъра или качеството на нашия живот. Ако една мисъл е влязла в тебе отвън и тя не е внесла живот, тази мисъл не е добра. Добрите мисли внасят живот в нас.

Е, в какво седи едно верую, да вярвам в Бога? Кое ме интересува, кое верую е право? Нито едно верую в света не е право! Нито една сянка не може да даде живот на хората. Заради /за / мене да се говори, заради християнството, тази мисъл теоретически да се говори за християнството, е една сянка, не е същината. Но същината, като говорим за Христа, който е един принцип вътре, който е вложен от Бога, то е друг въпрос. Но като кажем: „Ти чел ли си Евангелието?" Евангелието, тъй както е една книга, то е само една сянка. Но да се намериш във връзка с Духа, с оная разумна сила, която е писала тия неща! Ако ти можеш да влезнеш във връзка, много хиляди работи има, които не са писани в Евангелието. Трябва да имаш едно разяснение и като го имаш, ще знаеш толкова, колкото сега знаеш.

Сега аз говоря за едно състояние, което не го вземате отгоре. Сега да ви обясня каква е моята мисъл. Ако аз седя и дъжд е валяло, а аз оставя нивите си, ще кажа: „Все ще израсне нещо." Но не ги ора и не ги сея. Какво ще израсне? Все ще израснат бодили, тръне, цигански трън. И аз се чудя как не е израстнало друго нещо. Но ако аз тия ниви ги изора и ги посея с хубава пшеница или посадя царевица, бостан, круши, ябълки и прочие и ги обработя по всичките правила, тази нива ще има нещо, което аз искам.

Следователно всичкото наше богатство седи в нашия мозък. Мозъкът е същността, която аз имам, с която работим. Всичките ниви са мозъкът ти. Ти се безпокоиш, искаш да имаш хиляди декари, а пък Господ таквизи [...], тебе ти трябва едно кило или едно кило и половина материя. И всичкото богатство е там, на всичките хора, богати и сиромаси. Че някой е богат човек - мозъкът му тежи повече. И на един учен човек мозъкът тежи повече. Цитират, че на еди-кой си учен мозъкът му тежал 1800 грама. Че, какво са те? Много малка е разликата! Но даже на някои гениални хора по-лек е бил мозъкът, но хубаво обработен! От много малко се нуждае мозъкът, но трябва много хубаво обработване на нашия мозък! И даже, човешкият мозък след хиляди години, след 10 000 години, ще има работа за още 100 милиона години. Сегашният мозък има вътре още за 100 милиона години да се разработва. И след 100 милиона години човешкият мозък едва ли ще тежи два килограма. Но този динамичен мозък няма да бъде като сегашния. Той ще бъде почти безсмъртен мозък и няма да умира. Човек ще си пренася своето имане навсякъде. Два килограма да се носят не е тежка работа. А пък привлекателната сила на този мозък! - Ха да го турим след 1000 години; 100 милиона години и 1000 години са почти равносилни в ума ви. Да допуснем, след 1000 години вие ще имате един мозък от два килограма. Но този мозък, като проектираме неговата енергия, няма да има сегашната слабост, на старини да не виждате.

Преди няколко деня идва една сестра, плаче, че остаряла. Много, много остаряла - 65 години. Плаче, мисли, че няма кой да я гледа. Аз на себе си казвам, дошло е време сега тя сама да се гледа. Едно време тя е гледала хората, когато не й трябвало, тя гледала хората, а тогава трябваше тя себе си да гледа. А сега дошла на 60 години, иска хората да я гледат. Казвам: Ето тази старата сестра как се впрегнала, не се научила. Нямах време да й разправям на нея повече. Тя ме гледа и поплака. Казвам й: „Не бой се, ще се оправи тази работа." Тя казва: „Ще се оправи, ще се оправи." Пък аз виждам една мисъл. Казва: „Ще се оправи, като умра." Казвам: „Ни най-малко не искам да умреш, но искам да се подмладиш" - на себе си казвам, на нея казвам: „Ще се оправят работите!" А тя казва: „Ще се оправи, а очите ми не виждат. Искам да чета, пък очите ми са отслабнали." - „Ще се оправят работите!" И казва: „Е, Учителю, ти много лесно казваш ще се оправят, пък все остават неоправени."

По някой път аз гледам с тази лупа и казват: „И той без тази лупа не може да чете." Аз тази лупа тургам, за да ви позная вие какви сте. Като я туря нея, познавам всички какви сте. Но сега като знаете това, ще ми задигнете лупата. Не. Тук има един закон. Аз правя изчисления с тази лупа. Квадрата го вземам да правя изчисления. Под какъв ъгъл ще пада светлината и какви действия ще произведе. Като държа тази лупа, тургам тъй светлината как ще се пречупи, под какъв ъгъл ще пада и какво влияние ще упражни върху мене. Светлината упражнява едно грамадно влияние. В новото разбиране трябва винаги да знаете как да се поставяте, как да гледате, как да възприемате светлината. Някой тъй гледа накриво. Не. Ти трябва да си поставиш очите право. Трябва да ви покажа как да си поставяте очите, за да възприемете светлината. И да знаеш като дишаш, как да възприемаш светлината и като ядеш, как да възприемаш светлината.

Та, аз, ако искам новата култура, най-първо ще започна от хляба: как да се прави хлябът, как да се сложи и как да започнеш да ядеш. И колко трябва да ядеш. Умереност трябва да има в яденето. Умереност трябва да има в тази работа. Ще кажат някои: „Ти насила се наяж." Не, не, ти ще свършиш яденето по всичките правила. Като ядеш, ще учиш, че след като се наядеш, тъй ще поседиш малко и ще бъдеш весел и добре разположен. Понеже това е една приятна работа. Яденето е физическият труд. Това е във физическия свят, а пък в духовния свят то е най-мъчното нещо. За тях е оране, копане. Което за тях е най-трудно, за нас е най-лесно. Значи, тяхната трудна работа е наша лесна работа. И след туй - пиенето на вода. Цяла чаша вода изпие човекът и казва българинът: „урочасал". Задуха има каква. Като не знаеш как да го дишаш, простудиш се, ще умреш. От задуха, това-онова, ще се намали кръвообращението. И светлината, ако не знаеш как да я възприемаш... И тогава става едно главовъртение в ума ти. И работите ти отвънка не вървят. И казваш, че имаш лоша съдба. Индуските учени хора, които знаели това, всичките посветени най-първо започват с храната, водата, въздуха, светлината. В школите туй го държат като една непроницаема тайна и всичките свои ученици го учат там. Който може да го научи, той излиза учен, като един адепт. А който наполовина го научи, той минава за факир. Отвънка дава забавление на хората.

Мощна сила седи във възприемането на храната. Да знаеш каква сила се крие в храната! Ти никога не трябва да приемаш едно парче хляб или грозде от един престъпник. Ако си слаб човек, и да ви даде хляб, ти го хвърли на кучетата. Даде ти грозде - ти го хвърли, дай го на сиромасите или го хвърли, не го яж. Който разбира закона. Или един престъпник ще ти крои дреха - той ще те зарази. Онзи човек, който ще ти крои дрехи, трябва да бъде благороден. Ще кажете: „Това са празни суеверия!" Суеверието е друго. Ако във вас обонянието би било развито, ще видите какъв смрад, какъв мирис излиза от един лош човек! То е воня вътре, при която ти не можеш да седиш. И аз съм привеждал един пример за двама игумени: живели те в един монастир, та по-старият не си уредил сметките и умрял. И почнали да обвиняват младия, че той злоупотребил. Този игумен не бил много прав, бил много оцапан и отишъл в онзи свят. И той като се молил, молил дълго време, изпратили го в монастира да си оправи погрешката. И казал как седи работата. Но като стъпил в монастира, този монастир запустял - никой друг човек там не можел да работи. Оцапал го той.

Та, казвам: На сегашното човечество все са неоправени работите. Я влезнете в някой град, в някой дом - хората там постоянно се карат. Как ще се разбират хората? Трябва велика любов в човешката душа! Трябва велика светлина в човешкия ум! Те ще те гледат и някой ще те пита: „Откъде си? Ти българин ли си? Французин ли си?", това-онова, а не те питат ти човек ли си, за каква работа си дошъл. Във всичките въпроси влиза нещо материалистично. Ти си християнин. Вярваш ли в Исуса Христа? - „Вярвам." Е, как вярваш? - „Не зная."

Най-голямото страдание за Христа било, че Той не бил разбран. Онези, които сега живеят, не Го разбраха добре. Това са онези, които заминаха за другия свят. Които са сега, те Го разбраха. Да бъдем едно с Христа в разбиране и да вършим туй, което Той върши. Че, голямото ни нещастие е, че ние не можем да вършим туй, което Той е вършил. И казва Той: „Ще вършите по-големи чудеса, отколкото Аз които съм вършил. Бог във вас за в бъдеще ще върши по-големи чудеса, отколкото Аз които съм вършил. Бог във вас за в бъдеще ще върши по-големи чудеса." Чудеса трябва да се правят, да се обърне светът. Да докараме новото съзнание в света, че да се въдвори Любовта, че хората да могат да живеят взаимно, да се не изтрепват. Да идеш при един съдия, да кажем едно дело се води 10 години. Ще идеш ти при съдията, ще те пита: „Ти на този човек имаш ли да му дължиш 1000 лева? Дължиш ли му?" - „Дължа му." - „И колко лихва ти взема?" Законът на лихвата е 12, той турил 20, след 10 години има 100 000 лева да взема от този човек. А той имал да дава 1000 лева. Съдията трябва да внимава, да му каже: „Много си взел, отстъпи." - „100 000, 50 000." - „Много са."
- „25 000." - „Много са." И ще докара до 4% и 2%.

Има едно право в света. Че, ако един човек му е дал своята мисъл под наем, аренда и той потърси своята мисъл след 1000 години? Тогава, ако той му вземе по 10%? И през целия живот не може да му платите това! На всяка една добра мисъл той трябва да взема по половин стотинка на 100 години. Че тъй, разбира се! Казвате: „Че как ще забогатеем?" Чудни са хората! За братя минават, а парите си в лихва дават! Та всичко е на Бога! Какво ще вземеш? Когато Бог казва: „Даром сте взели, даром давайте!", сиромахът казва: „Богатият нека даде парите!" Така не се разсъждава! Сиромахът не трябва да каже: „Той трябва да даде!" И богатият не трябва да казва, че това е негово. И така не се разсъждава! Не е негово! Отношения между сиромаси и богати трябва да имаме идеални!

И ето какво трябва да бъде идеалното отношение между богатите и сиромасите: когато дойде един сиромах при богатия, богатият да каже: „Много, братко, те обичам. Я иди на моето място, пък аз ще взема твоето място." И той стане беден и тръгне по неговия път. А сиромахът иде на богатото място и разполага. И след време пак каже на богатия: „Мен ми дотегна това богатство, вземи си го!" И богатият напусне бедното място. Пак си разменят местата. Туй трябва да бъде идеалното положение между богати и сиромаси! Дойде ученият при невежия и каже: „Братко, дотегна ми моето." И той стане невежа, а невежият стане учен.

Че, сега много лесно човек може да стане учен. Аз сега всичко зная. Имам една енциклопедия, 2000 тома, и на всеки въпрос мога да ви отговоря. Много е учена енциклопедията! И вие може да дойдете, и вие може да бъдете учени хора. Това е отношение. Аз наричам: учен човек е, който има светлина; невежа човек е, който е в тъмнина. И следователно аз казвам: „Ела в моята светлина, живей, пък аз ще си почина в твоята тъмнина." Никой няма да ме вижда, ще седя в тъмнината и ще разсъждавам само за себе си. И като ми дотегне тъмнината, ще кажа: „Братко, я влез пак в туй положение, и аз пак в светлината!" Вие ще кажете: „Това са долапи /хитрина, интрига/." Та сега животът не е ли в долап?

За да правим добро, трябва да разбираме онзи, великия закон, иначе се отдалечаваме и животът изгубва своя смисъл. Да правим добро някому в света - нищо по-силно от това ти да обичаш в дадения случай живота. Да обичаш живота не само в себе си, но и в другите. Да обичаш живота и в най- малкото същество, не в този смисъл, както се проявява и функционира животът индивидуално, но животът както функционира в себе си. Аз съм наблюдавал една пеперуда, като кацне, в очите й. И тя ме гледа под око като някоя красива мома, казва: „Харесваш ли ме?" - „Харесвам те." И като речеш да си мръднеш ръката, тя се подигне. Казва, бутане няма, като си мръднеш ръката, тя подскочи. Интелигентни са. Тази интелигентност ме радва в това малко същество. И като му дадеш на туй, слабото, условие, един ден то може да се прояви както тебе. Ще кажеш: „Как може да стане това?" Аз не съм ви обяснил и може да ви кажа как може да стане това. То не се казва даже. Ако ви попита едно дете, не може да му обясните как се пали огън. Ти като го приготвиш и му кажеш: „Тури тази клечка!" и детето ще запали огъня, без то да знае как. И аз мога да ви наредя и да ви кажа: „Турете клечка да запалите огъня", без да знаете как се пали.

Но този огън, цяла наука е вътре, да знаеш как се приготовлява човешкото тяло, да знаеш как се е приготвило човешкото сърце, да знаеш как се приготвя човешкият ум, да знаеш как се е приготвила човешката душа. То е един свят красив! То се изисква след хиляди години да се разбере. И сега и за хиляди години ще има какво да учите! И това могат да ви бъдат задачи за в бъдеще. Сега ви падне един зъб. Сега хората са почнали да правят зъби. Тъй, идеш при един зъболекар, той ти тури механически зъби в устата. Един ден тези зъби ще ги култивират и те ще растат. Нивите ще се тургат (?) както на нивата бобът и царевицата растат и краставиците. Ще дойде този зъболекар, посадени са те, ще ги прегледа, ще избере от кой кехлибар са и ще каже като приготви всичко, ще изтегли зъбите и като ги тури вътре, веднага те ще израснат! Или извадили ти окото - ще има тук-там посадени очи. Ще извади едно око, тури ти го и ти прогледнеш. Че то е цяла наука! Пръстът ти изскочил - насадени пръсти има.

Сега вас ви се вижда туй малко странно. И за мене е малко странно. Но това са красивите неща! Ако е такъв животът, колко красиво щеше да бъде! Ще идеш при някой лекар по очи, сляп си. Извади човекът едно око, тури го. - „Благодаря!" Идеш при един зъболекар, натуря ти всички тия зъби! Излезнеш, гледаш: подмладил си се. Идеш, стар си - ще има лекар за старостта. Лекари ще има много тогава. Старият иска да стане млад, казва: „Дотегна ми старостта!" Ще иде при лекаря, той ще тури младата кожа, ще обере старата, ще я тури настрана, ще тури младата кожа отгоре посадена и ще я облечеш. И оттам насетне ти си млад, ще се върнеш на 21 години, всичките бръчки изчезнали. Че, това значи да си по-добре! Че да се махнат всичките нещастия, които сега висят в нас.

Сега скърби има и лицата ни потъмнели от какви ли не скърби. Много малко радости имат хората. Аз срещна някой така замислен, не виждам никаква философия в него. Казвам: „Какво има?" - „Бях търговец, изгубих два милиона!" Навел си главата! Срещам една млада жена, на 25-30 години, навела си главата. - „Какво има?" - „Ожених се, мъж ми ме напусна, търся друг някой." Срещна друг - учител, свършил няколко факултета, изпъдили го! Всичките все замислени. Аз не се смея, влизам в положението им. Казвам: „Братко, ела при мене, в моето училище, да се научиш как да бъдеш учител, да не те изпъдят. Ела при мене да се научиш да бъдеш търговец и да не те изпъдят старите и в бъдеще да не фалираш."

Сега, туй няма да го казвате на други хора, ще го държите за себе си. Ако можете да го употребите някъде - добре!

Но новото в нас ние трябва да го разпределим. Не месете новите неща със старите. Вие правите погрешка. Имайте едно определено място в мозъка си за новото! Пазете го чисто! Но казваш: „Неприложимо е!" Туй, хубавото, го дръж там и ще видиш приложимо ли е или не. Че къде ще туриш ти любовта? Като срещнеш един човек, който е готов да се жертвува за тебе, той те обича, желае ти доброто, ти почнеш да се съмняваш дали те обича или не. Ти на себе си тогава ще причиниш пакост. Ако той те обича, казвам: Тази обич не е негова, тази обич е на Бога. Бог те е погледнал през очите на този човек. Ти се съмняваш в любовта на Бога - тогава в кого можеш да вярваш ти? В дадения момент, когато един човек те обича, тази любов се дължи на Онзи, Който ти е дал живота. Казва: „Не бой се!" А щом се съмняваш и търсиш нещо да се подигнеш, как ще се подигнеш? И всичко, каквото си правил, нищо няма да остане. Ще остане всичката твоя немощ, а хубавото...

Ти като влезнеш в другия свят да носиш една мисъл със себе си, да знаеш, че ти си господар на своята съдба. Знаете ли какво значи господар на съдбата? Ти искаш да станеш гений - гений ще станеш! Искаш да станеш светия - светия ще станеш! Каквото пожелаеш, всичко можеш да станеш. Източните народи, като не са знаели това турците, турили така: ще туриш един кюляф /островърха шапка/ и като го туриш на главата си, каквото искаш, това ще станеш. Но кюляфа са го разбирали другояче. Казват: „Ще ти направи някой кюляф."/изигравам, мамя /

Има една свещена идея, която може да върши всичко в човешкия живот. Аз ви казвам сега, искам да ви го кажа, но не мога да ви го кажа. Чудни сте, във вашия съд не мога да го туря, вашите съдове не могат да го хващат. Не че нямам желанието, но това, което мога да ви го кажа, аз не искам да се изгуби. Вие, запример, ще кажете: „Ама той може ли да го направи това нещо или само ни залъгва?" Че, вие не разсъждавате както трябва! Ако аз ще ви залъгвам, всички трябва да ми платите. Трябва да ви взема пари. Залъгване без пари не става, с пари става, какво ще си губя времето аз! А понеже аз искам да имам с вас търговски операции на честни начала, мисля да ви кредитирам и ще си изплатите както трябва. Без да подписвате полици. Ще ви опитам на вашата честна дума. Туй, което ще ви дам, готови ли сте да го приложите? И ако ви го кажа, вие ще изнесете това нещо и почти ще се свърши работата. Както онзи цар, който искал да опита жените. Искали те власт. И казва: „Ще ви туря на власт, но да направим един малък опит." Той затворил нещо в една кутия и казал: „Този капак ще го държите затворен, няма да го отваряте. Ще го турите тъй, както е. И ще го пазите за 7 деня." Държали го те 6 деня и казват на седмия ден: „Да видим какво има вътре!" И като отворили, едно птиче изхвръкнало. Занесли го при царя и пита той: „Къде е птичето?" - „Излезе." - „Още не сте дорасли!"

Сега да преведа тази поговорка. Всяка една хубава мисъл, която не може да остане вътре в човешката душа и да прояви своята сила, тя е една изхвръкнала птица. Всяко едно желание, което не може да се изпълни вътре в човешкото сърце, това е една изхвръкнала птица навънка. Всяка една постъпка, която не може да се направи навреме, тя е една изхвръкнала птица. Хубавата мисъл ние трябва да я задържаме и силата на новите веяния на сегашния век седи в това. И вие трябва да видите, че онези хора, които водят съдбините на хората, се отличават с много голямо търпение! Колко трябва да се търпи, за да се постигнат някои работи!

Та, верующите в този век или хората, които вярват в благото на човечеството, онези, които поддържат тази идея, без разлика какви вярвания може да имат. Че новите времена идват сега. „Новите времена" подразбирам иде нещо в света, много хубаво. Такова хубаво никога не е идвало! И като дойде, ще го видите. Аз искам вие да го видите.

Казвам: Иде пролетта! И тази пролет е много хубава. Тъй щото, да бъдат книгите ви готови. И такава пролет не сте имали никога! - „Ама чакай да видим." - Няма какво да чакате, вие се пригответе, да бъдете готови всички! - „Ама ако не стане туй нещо?" Ще стане! Всичко туй ще стане! Именно то ще стане! Сега туй, което никога не е станало, сега ще стане! Да. И ничия власт в света не е в състояние да отмени това нещо!

За туй се изисква от всички ви не догматизъм, но какво? Аз съм казал, не е въпросът там. Онова, което аз ви казвам, то е истината. И тази истина ще дойде. Тогава ще проверите. Но тогава всеки въпрос, дали аз съм казал или друг го е казал, но онова, което съм казал, да е вярно, да е истина! И да съответствува на онази истина, която иде в света! И всички вие трябва да бъдете тъй истинни, за да бъдете изразители на туй Божественото във вас. И като Му служите, не че мен ме радва, че сте дошли при мен. Мене ме радва вашето присъствие дотолкова, доколкото вие сте изпратени от Бога да ме слушате. Аз се радвам на това. И за вас трябва да ви радва моето присъствие, доколкото аз съм пратен от Бога да ви кажа истината. И вие, и аз да изпълним волята на Онзи, Който е направил всичко. Тогава няма никакво различие, защото красиво е и да говориш. По-красиво е да слушаш. Защото, когато Господ говори, ние трябва да слушаме. И после трябва да приложим отвънка онова, което сме слушали. Защото ако е да се говори, то е друг въпрос. Изисква се да правим добро. Това значи да правим доброто, да бъдем готови да извършим онова, за което сме пратени на Земята, което ще внесе за нас новия живот. Туй ще донесе не по физически начин. Ние ще бъдем от тъй наречените щастливи хора. Всеки трябва да бъде щастлив.

И аз искам вие, като се срещнете, да се поздравлявате, да търсите щастливите. Да видите дали някой е станал щастлив и ако някой е нещастен, да кажете: „Още няколко деня и ще бъдеш щастлив!" На друг да кажете: „Тебе ти остава само още един ден! 20 години си лежал в затвора, след един ден ще бъдеш свободен!" На някои от лежалите им остават още 4-5 деня и ще излязат из затвора!
Мнозина сте лежали в този затвор. И сега се съмнявате, казвате: „Какво ли ще бъде нашето бъдеще?" Когато един цар има 10 души синове, трябва ли тия братя да се карат помежду си кой ще бъде наследникът? За тях да бъде безразлично това, всеки да каже: „Братко, ще остане столът свободен. Най-способният, най-добрият, най-умният, той ще управлява." И всички трябва да се радват - и онзи, който управлява, и онези, които са управлявани - всички да се радват! Управлението да бъде по един вътрешен принцип, да се управлява по един вътрешен закон, дето няма насилие. По любов трябва да се управлява - не външно, а вътрешно. И онзи, който те управлява, той от себе си трябва да дава, а управляваният трябва постоянно да взема. И като им дотегне, ще си сменят местата.

Сега, върху тази мисъл, вие я разработете. Разберете я. Аз ще се радвам, че вие не я разбрахте както трябва. Когато аз се учих, и за мене беше така. Туй, което не разбирате, то може да се осъществи. Което разбирате, то не се осъществява. Невъзможните неща в света са възможни! Невъзможното за човека е възможно за Бога, Който живее в човека! И невъзможното за човека отвънка е възможно за Бога отвътре, за Разумното в света. Аз го наричам в света Разумното - и вътре, и вънка, всичко е възможно! И желая туй, Разумното, да бъде с всинца ви!

„Благословен Господ Бог наш"

Тайна молитва

4-та неделна беседа, държана от Учителя на 22.Х. 1933 г.,10 ч сутринта, София - Изгрев.

Да правим добро

2011-06-15T18:15:06Z

Anika: /* ДА ПРАВИМ ДОБРО */

[[Неделни беседи]]

[[Постижимото (1933–1934) Том I]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[1933]]

== ДА ПРАВИМ ДОБРО ==

[http://www.janua-98.com/files/books/danov/Postizhimoto.pdf pdf на оригинала] - беседата се намира на стр. 60 от книгата

„Отче наш"

„Духът Божи"

Ще прочета 6-а глава от Посланието към Галатяни.

Ще взема само три думи от 6-и стих: „Да правим добро." Взимам тия думи не в този смисъл както хората разбират. Да се прави добро, то е цяло изкуство! Трябва да се разбере как. Да се учи музика, може да се каже как. С казване лесно става, но трябва учение. Ти може да знаеш да изпееш гамата напред и назад, но това още не е музика. Да се прави добро, за това има ред правила. Доброто си има ред закони, много правила, по които доброто може да се прави. И да знаеш във всяко време, на всеки даден случай какво добро да направиш и как да го направиш! Да има резултат.

М в доброто има това, че ти никога не можеш да направиш едно добро по един и същи начин. Ти едно добро, което си направил веднъж, втори път не можеш да го направиш вече. Тия условия никога няма да дойдат. Туй разположение, тия разбирания няма да имаш. Нито ще намериш този човек, на когото ти си направил добро. И той се е родил при специфични условия. Защото само един човек се е родил в такова време. И човек се различава по това, че двама души, като се родят по едно и също време, те ще си мязат, приличат, но има едно различие във времето на раждането. Има различие в техните майки, те не са на една и съща възраст; и бащите им не са на една и съща възраст; местността, в която са родени, не е една и съща; после, въздухът, който е дишал, не е един и същи; топлината не е една и съща. Казват за двама души: „Мязат си." Няма двама души, които да си мязат. Тъй че, има голямо различие. И красивото в света е, че човек не мяза на никого. Ти мязаш на себе си! Но туй мязане е едно звено, необходимо вътре в цялото. Понеже цялото има нужда от неговата индивидуалност. Всеки да си е на неговото място, че прилика да носи на цялото. Че да има хармония и пълнота в цялото.

Та, казвам: Кога се казва добро? Ти не можеш да се родиш добър. Нито може да се родиш лош. Може да се родиш с предразположения добри и може да се родиш с предразположения лоши. Но ти не си лош, нито добър. Ти отпосле може да станеш, като действуваш, като живееш, може да станеш добър или лош. То е един резултат вече. Тъй щото може да кажеш: „Не съм ли аз добър човек?" - „Не си." - „Ама не съм ли лош?" - „Не си." Е, какво си? Ти си човек, който си роден да станеш добър. Сега във вас виждам една такава статическа мисъл. Ти си роден да станеш музикант. Ти си роден с възможности на музикант, но не си. Отсега нататък трябва да станеш музикант. Като станеш музикант, ти ще знаеш да съчиняваш песни. Туй значи песен. Трябва да се работи. И добрият човек дълго време трябва да се учи, за да каже, че е добър. Сега родило се е едно дете и казват: „Добро дете." Та кога стана добро? Като занесли фонографа в Турция, та един като чул, че говори [, казва:] „Кога в Турция дойде, кога научи турски?" Смешни са хората. Едва се родило детето, като един фонограф, и казват: „Много добро дете е това дете!" Турчинът се чуди и казва: „Кога дойде и кога турски научи?"

Та, казавам: Новата философия на живота изисква нови разбирания! Всички хора днес умират от стари разбирания. Защото детето, ако не измени своите разбирания и като възрастно мисли детински, то ще се намери в едно трудно положение по единствената причина, че условията при детето са станали други. И в пълна възраст, и в старини условията са съвсем други. Всяка една възраст в живота си има своите особени условия. Следователно методите и начините, които имаме, които трябва да се употребят, се различават. Онези, които не разбират, казват: „Тази работа е много сериозна!" Нищо не е сериозно в света. Не е опасно. Животът, който живеем, представлява нещо много приятно за живеене. Той е най-хубавият тор, който можеш да имаш в света; то е едно увеселение от единия край до другия! Но ако не го разбереш, ще кажеш: „Само нещастие, не си струва да се живее." Щом кажеш „Не си струва да се живее", ето какво разбирам под тези думи. Някой музикант, който дава концерт и го осмеят там! Майстор трябва да бъде човек, че като излезе и изсвири нещо, та хората да кажат: „Дарба има в него!"

Та, казвам: В сегашното човечество ние имаме такива наследени качества, ние искаме да се представим такива, каквито не сме. Да имаме много. Ние казваме: „По образ и подобие е създаден човекът. По образ и подобие на Бога е създаден." Че, това са само възможности. Но какво си направил ти? Ако си по образ и подобие на Бога, ти размисли ли какво си направил? - „Е, нищо не съм направил." Тогава откъде знаеш, че по образ и подобие на Бога си направен?

Сега това аз не го турям като един клин, че не сме, че не можем да бъдем това. Има едно криво разбиране. И вследствие на това неразбиране идат всичките нещастия в света. В света страданията и греховете ние ги създаваме. И тогава търсим причината другаде. Причината седи във всеки един човек. Сега това няма какво да го доказвам. Някой път, когато съм по-свободен, но сега, понеже нямам никак време, не искам да го доказвам. Защото на мене е ясно. Пък аз да го доказвам, става ми скучно да доказвам неща, които аз зная!

Сега ще говоря за нещо, което и аз не зная, и вие не го знаете. Знайните неща са незнайни и незнайните неща са знайни. Постижимото е непостижимо, непостижимото е постижимо в света! Силното е слабо и слабото е силно. Трябват ред обяснения. Когато една граната излиза от дулото на една пушка, в началото е много силна, но колкото отива по-нататък, отслабва и най-после пада и се зарови в земята. Силният в началото може да стане слаб и се зарови в земята. Защо се заравя? Тази граната, ако нямаше никакво препятствие, тя щеше да се върне по един кръг от дулото, откъдето е излязла. Но понеже среща земята като препятствие, като се удари там, счупва се тази лента. И вследствие на този удар става сътресение и гранатата тъй е направена, че тя се пръска. Онези, които са ги направили, така са ги направили, че като се ударят от земята, тя се пръска, а някой път тя се пръска. Тя не се пръска на земята или върху неприятеля отгоре.

Сега, тези са външни съображения. Хората в света искат да станат силни по един механически начин. Силата не седи в механическия процес, а силата на човека седи в най-слабите подбуждения, които човек може да има. Силата на човека седи в неговата най-слаба мисъл, в неговото по възможност най-слабо чувство и силата му седи в неговата най-слаба постъпка. В туй седи великият закон! И ония същества, които са живели преди вас, които постигнаха една висша култура в света, която човешкият ум не може да обхване, те си го мислеха, че силата на човека седи в най-силното. И те съгрешиха. И сега минават за паднали духове, както и да обясняват. Но аз намирам причината, дето те помислиха, че силата седи в най-силното.

Сега, аз не искам да остане у вас мисълта, че в силното няма нищо. Силното е обратният процес сега. А онази граната, която е хвърлена от някой връх, тя като падне, най-първо ще се движи много полекичка, но колкото отива към долината, тя повече се усилва. Следователно нещата като слезнат, отначалото са слаби, а после стават силни. Това показва посока на движенията. Силните неща в света от Земята излизат и към Бога отиват. А слабите неша от Бога идат, към Земята отиват и стават силни и отиват към човека. Слабото излиза от Бога, а силното всякога излиза от човека. Следователно, ако вие възприемете силното, всякога от човека иде. Туй е новото разбиране! Една философия сега. Сега така като разбирате и почнете да градите живота. Вие сега го градите по методите на силата. Казват: човек трябва да бъде силен, учен трябва да бъде, това трябва да бъде, онова трябва да бъде и най-после човек умира. Вие ще ми кажете, че този човек бил велик, че бил гениален, че бил светия. Всичко може, приемам, че е така. И отивам и виждам, там, на гробищата, и виждам там написано: „Тук е един гениален човек!" Чудна работа. „Тук е един талантлив човек." Тук е един герой, който не си научил урока. Казвам: До туй положение дойде и цял един народ да не може да му помогне? Тъй се заробил за тях. Че, каква философия има в това? [...] да се подигне един човек?

„Ама ти не разбираш - казва някой - какво е съвременното разбиране." Че, какво е съвременното разбиране? - „Та, няма Господ" - казват. Пуйките отдавна знаеха това нещо. Като го знаят, те никаква традиция нямат. Те за Господа не мислят даже. Те казват: „Ние освен че не вярваме, и не мислим за Господа. И като ни дойде на ум за Бога да мислим, ние почваме да грачим." И пуйките грачат, понеже искат да кажат: „Оставете този въпрос неразрешен. Има ли Господ - нас не ни интересува този въпрос." Вие ще кажете: „Брей, тия невежи пуйки, как да не мислят за Господа!" Ама ние, които сме мислили за Бога, сега какво сме направили? Ако един момък от сутрин до вечер мисли за една мома и мисли да я оплете, какво добро той прави за нея? Ако мисли той да я залъгва, да я оплете, какво е направил? Че, тази мома толкова ли е глупава? Ние искаме да залъгваме Господа. Казваме: „Господи, ние вярваме в Тебе!" И Господ отдавна е казал: „Тия хора с устата си се приближават, но сърцето им е далеч от Мене." Или другояче казано: Тия хора говорят, но не разбират тази работа.

Сега аз не засягам вашите вярвания. Аз ви казвам, че в основата на вашите вярвания има нещо много криво според мене. Заради мене, едно мое мнение, не ваше мнение. Аз си казвам сега моето мнение; то не засяга вас, мене засяга. Ако е право, засяга мене. И ако не е право, пак засяга мене. Ако е право, похвално е за мене, пък ако е криво, не е добро за мене.

Сега, често ние се боим от известна болка, която може да ни се причини. Някои имат рани, които искат да му я изчистят. Той се бои да не би да му причинят вреда. Тази рана може да се превърне на жиница /язва, живеница /. Че има един гвоздей забит в ръката, казваш: „Теглете изведнъж!" Онзи, който ще тегли изведнъж, ще ти причини известна болка. Казва: „Няма нищо." Ти казваш: „На тебе е лесно да говориш така. И аз да съм като теб, и аз ще кажа като вас." Но казвам: В кого е гвоздеят? Вие трябва да се абстрахирате от вас. Вие си мислите, че сте това, което не сте. Вие мислите, че [сте] Иван, Драган, Стоян. Но това е една енциклопедия, един псевдоним. Кой ви тури това име? Ти казваш: „Аз съм Иван Стоянов." Един наш приятел, който много се интересувал от спиритически сеанси и една вечер, като правят сеанси, седи медиумът и една ясновидка, после идва духът, почва да говори и казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?" - „Е, зная разбира се. Ти си Иван Стоянов." - „Не. Ти си Стоян Станчев." - „Как смееш да казваш Стоян Станчев, аз съм еди-кой си." - „Не, ти си Стоян Станчев." Понеже стои при медиума, медиумът стана причина [духът] да проговори. - „Ти си Иван Стоянов, турих ти го като име дадено." И питам: Втори път като дойдеш на Земята, пак Иван Стоянов ли ще бъде твоето име? Твоето име за теб е толкова важно, колкото са важни и твоите дрехи. С какво име ще ги кръстиш тогава? Ако първите дрехи бяха синкави и ти ще се наречеш Синковец, а вторите са малко жълти и ще се наричаш Жълтурков.

Че тъй е, да бъдем последователни! Не седи в името. Ако ти разбираш силата на твоето име... Аз да ви определя какво нещо е име. Всяко име, което се опетнява с какъвто и да е порок, то се обезличава. Щом направиш грях, твоето име се обезличава. То е една от максимите. Туй е положението, което аз разбирам. Всяко име, което и да [е], се обезличава с грях.

Следователно аз поддържам: Име е само това, в което никакво прегрешение не е направено. То е твоето име! Име, с което като си облечен, да не се петни това име. То е един псевдоним, с който ти ходиш. И опетнява ли се туй име, да не ти е жалко - то не ти е име. Че, туй е вярно. Писанието казва: ще им се даде едно камъче, на което ще има написано името. И ти сам ще си го познаваш, името! Всеки един човек сам трябва да си познава своето име! Всеки да знае името си. Понеже силата на човека седи в неговото име. А името на човека е написано на най-слабото нещо. И то е невидимо, никой не може да го види. И ти чрез големи усилия може да видиш написаното си име.

Но сега да се повърнем към тази отвлечена мисъл. То, името, е силно дотолкова, доколкото едно име не се петни. Ти можеш да се извиняваш, да казваш: „Кой не върши прегрешения?" То е друг въпрос. Никой не може да ти забрани. Но с правенето на погрешки ти отслабваш и губиш своята сила. А с правенето на добро ти печелиш, защото си човекът, който искаш да станеш силен, непременно трябва да направиш добро! Понеже доброто е един проводник, един начин, един закон, с който ти ще добиеш силата, която ти е необходима за твоето повдигане. Ти трябва да се подигнеш. Но само със закона за правенето на доброто ти можеш да се подигнеш. И да разбираш смисъла на живота. Сега, туй е практическата страна. Не да кажеш на думи: „Ти трябва да бъдеш добър!" Аз нямам право. Туй всеки трябва да го съзнава. И той, ако иска, може да бъде такъв. Аз зная, той може да бъде или лош, или добър. Той индиферентен не може да бъде. Той трябва да [избере] един от двата пътя. Или пътя на доброто, да прави добро, или пътя на злото, да прави зло. Няма друг избор! Или нагоре трябва да вървиш, или надолу трябва да вървиш. Ако слизаш надолу, има едни резултати, ако се качваш нагоре, има други резултати. Сега тази мисъл трябва да я схванете добре. Не да турите в силен контраст и да се обезсърчите.

Новото в света ще използува всичко онова, което е ценно в старото. Но не всичко, което ние носим, е ценно. От много неща ние трябва да се освободим. Защото ако не се освободим, един ден то ще ни донесе най-голямото нещастие. За самите нас, не за другите. Ако искаме добри да бъдем в света.

Другото положение: често ние се занимаваме с въпроси, които не принадлежат на нас. Запример, ние искаме да знаем силен ли е човек. Българите мислят, че някой силен българин трябва да дойде, който да оправи България. Никой няма да дойде! Германците очакват, че Хитлер ще дойде да оправи света. Нито Хитлер, нито който и да е в света не може да оправи света! Силните хора са само проводници на една идея, която съществува в хората. Но те да оправят света, да турят ред и порядък? Не. Аз не зная хората как може да вярват в това. Може да вярват. Та нима Цезар не беше силен? Нима Александър Велики не беше силен? Та нима Карл Маркс не беше силен? И мога да ви приведа сега и ред други примери в света. Нас ни трябват слаби хора в света, не силни. Не слаби, болни хора, защото силните хора аз ги наричам болни хора в света. Аз бих искал да употребя едно чувство, но не искам силата.

По някой път силата е едно анормално състояние. Има луди хора, които показват сила. В Писанието има пример, дето един луд надвил над десет други хора. Десет души били, та те искали да изпъдят духа, че като станал този лудетина, та ги набил и десетте души. Силен е бил, ама луд. Туй може да се докаже. Защото тази сила, която само в един момент се проявява и изчезва, това не е сила на човека. Сила е само туй, което постепенно и с време, пропорционално се увеличава - и умствено, и духовно, и физически.

Ние сега сме свикнали, че един човек най-първо е слаб като дете, достигне до пълна възраст и добива своята сила и след туй на старини пак изгубва силата, пак отслабва. И казвате: „Такъв е законът." Но „Такъв е законът", това е едно неразбиране на живота. Та човек, който е станал силен, в последната си възраст на старини, той е станал слаб. И някои стари хора са умни, че умират; а някои стари хора са много глупави, че умират. И някои млади са много глупави, че умират; а някои млади са блажени, че умират. Защото, според мене, смъртта е един процес, който спира човека да се отдалечава от Бога. Като казвам, че един човек е умрял, разбирам: който умира, той е спрял да се отдалечава от Бога. Туй значи защо живее? Той се връща при Бога, по-далече не може да иде. И добре, че се е спрял. А една фаза, че е умрял. А смъртта винаги подразбира един нов живот обратен! Сега ние винаги казваме, че този човек не може да живее повече. Та той никога не е живял! Той сега почва да живее.

Вие мислите, че човек, който е на Земята, живее. Но човек, който е на Земята, той е на изпитание. Него само го изпитват може ли да живее. И след като го изпитат, ще го пратят на друго място. Има един друг свят, пак като Земята. И вие един ден ще се учудите, там пак ще намерите хората като Земята, пак ще живеете с тела облечени, пак ще ядете, пак ще пиете, само че няма да се карате. По братски ще живеете. И въздухът пак ще влиза вътре в устата ви, водата - също. Но няма да имате задуха, ревматизъм няма да има, очеболие, главоболие, инвалиди няма да има, защото гробища няма да има. Гладни няма да бъдете, ще имате най-хубавото! Изметено ще бъде в къщи, прах няма да има. И няма да има никакви метли!

Сега вие ми казвате: „Много хубаво говориш, но я ни го покажи този свят!" Мога да ви го покажа. Само ми трябва малко кал сега. Както Христос, като срещна един сляп, че викаше отподире Му. Пита го Христос: „Какво има?" - „Искам да ми отвориш очите." И той се наведе на земята, направи кал и му повърна зрението. Пита го: „Какво виждаш сега?" - „Виждам хората като дървета." Той побутна още малко очите и после казва му слепият: „Сега виждам, че се мърдат както са." - „Тогава хубаво, сега си върви по пътя." Аз казах туй, защото мисля, че вие виждате. Ако дойда да ви мажа с кал очите, цял скандал ще дигнете! Пък аз не съм от глупавите хора. Аз минавам от умните хора. Вие имате отвътре едно препятствие пред очите, имате едно карагьоз-перде / завеса на сцената на куклен театър / пред ума си. Туй карагьоз-перде трябва да се вдигне с машина и трябва да се види какво има на сцената.

Та, казвам: В новите вярвания не се изисква ние да отхърлим старото, нито да доказваме. Ние трябва да оставим света; и който вярва и който не вярва, и двамата са прави. Защото аз съдя за живота според както те са постигнали. Ако безверието има по-добри постижения, добре дошло! Ако вярата има добри постижения, добре дошла вярата! Но ако вярата няма добри постижения и безверието няма добри постижения, мене не ми трябват. Да ви обясня това. Едновремешните безбожници станаха безбожници и тогава светът се спаси. Че хората като престанаха да вярват в идолите... нали тогава, който не вярваше в идолите, се считаше за безверник. И най-после защо дойде едно учение? За да ги убеди, че тия идоли нищо не струват. Тогава имаше цял скандал за това. За [...] с гонението на християнството и какво не претърпя християнството от това?

Днес идоли не съществуват, но идолопоклонски теории съществуват, които ни държат далече да доловим онази Истина, която ще ни въздигне! Аз съм за онова знание, което отвътре е! Аз съм за онзи живот, който отвътре работи и може да ни въздигне, да ни помогне, че да бъдем ние щастливи на Земята, но не на тази Земя. Коя Земя? Не сегашната Земя. Тази Земя трябва да се промени малко. Защото тъй, както е тази Земя, има доста зараза, нечистотии и по един или друг начин трябва да се очисти, за да можем ние да живеем добре. И следователно, необходимо е цялото човечество, общо казано и частно казано, всеки един човек трябва да се издигне над себе си! Това е една от великите задачи. Ние не трябва да чакаме подобрението на цялото човечество, на целия свят, защото целият свят не е толкова лош. Аз разбирам, в света живеят много хора, които са много добри. Аз съм ги срещал.

Дали вие ще повярвате това, аз го оставям сега. Аз на вас ви давам правото да се съмнявате, но аз не се съмнявам, понеже аз го зная това. Вие не го знаете. Имате право да се съмнявате. И аз да съм на ваше място, и аз ще се съмнявам. Че, ако вие мислите, че светът е лош, в грях и във всичко, питам, откъде иде този чистият въздух, този чистият хляб, чистата вода? Тази чистата светлина? Ако всичко е в грях, то нашата работа е свършена. Не. Има един благороден свят. И той е разумният свят. Оттам иде чистият въздух. Този въздух през този свят минава. И като дойде до нас, се опетнява. Те го чистят, а ние го опетняваме. Но същевременно ние като опетним този въздух, който иде с нечистия, те го вземат! Че този свят съществува, се показва в това, [че] във всеки един от вас има борба. И когато ще направиш едно престъпление или едно добро, ти всякога преживяваш една борба. Бориш се. То е този свят, за който Господ говори. Те казват: „Ти не искаш да направиш едно добро, но чакай да ти кажем как да го направиш това добро." И ако ти си умен и го слушаш, те ще ти кажат кой е правилният път, по който трябва да направиш доброто. И ще ти покажат как да направиш доброто. Едно добро, то е за тебе. И злото, което ще направиш, не е заради вас, и то е за тебе.

Аз говоря за един свят, който вие имате в себе си. И можете да намерите посоката накъде се намира този свят. Аз разбирам, поне в предградието на този свят вие сте ходили. Някои от вас сте ходили вечерно време като спите. Имате такива сънища.

Но сега да се повърнем към практическата страна. Този живот, който вие имате на Земята засега, той е най-добрият живот, от който ние трябва да изтъчем своето бъдеще. Има хора, турени в България, които да оправят българския народ. Турени са те в едно управление, ние няма какво да се бъркаме с управлението. В една държава те са турени на власт. Твоята дума няма тежест, там има народно събрание - 200, 300, 400 души гласуват. Че, тия хора са турени там да оправят България. Ако народът ги намери, че не могат да оправят, снема ги и турят втори, трети, четвърти... Сега това е един начин за управление. В [учили]щето е същият метод. В дома дойде една майка, роди едно дете, тя [не] го е родила както трябва. Дойде втора, трета майка. Менят се майки.

Питам: Къде е разрешението на въпроса? По този начин, по който иск[ате] да се оправи светът, то е един механически начин. Ще умираш хиляди пъти - това нищо няма да ти помогне. Защото, ако ти в умирането не [се] върнеш в мястото, от където си излезнал, ако ти се губиш, ти не си [на]правил опит както трябва да се върнеш в дулото на пушката. Нашият живот трябва да се превърне. В умирането ти ще научиш този закон. Смъртта не е нищо друго освен един завършен кръг на Земята. Умният човек, като дойде до старостта, той се изгубва от зрението на хората и после пак дойде в същото пушкало. И питат: „Къде е старият човек?" Той е пак в майка си. Казват, че всичките деца са в онзи свят. Сега ще ме извините, то е моето вярване. Всяко разумно дете, което [се] е родило, и всеки разумен човек, все се връщат при майка си, родила ги. Раждат се да видят майка си. Умират, връщат се пак при майка си. И тогава ти ги търсиш горе в небето, при Бога били. Че, ако е при Бога твоето дете, защо се безпокоиш тогава? Ти се безпокоиш, когато това дете се връща при Бога. Питам тогава, понеже детето се връща, без работа е това дете, затова ви безпокои. Ако беше при Бога, то е едно щастие, то е придобивка. А тебе те безпокои, че твоето дете се върнало при вас. Казва: „Мамо, загазих, нищо не можах да добия, нищо не можах да науча от живота. Я ме хвърли от пушкалото навън." Върнеш го втори път, пак не падне в неприятелски стан, т.е. не се постига целта.

Сега аз обяснявам един закон. Аз прилагам закона както за хората, както за детето, то е същото и за нашите мисли и за нашите чувства. Ти проектираш една мисъл, тя се върне при тебе и нищо не ти е допринесла и ти се безпокоиш. Изпратиш едно чувство и то ходи в света, и то се върне при тебе без плод. Казваш: „Не ми върви!" И тогава как ще го направиш да върви? Когато някой наближи да умира, за да му върви... Много пъти сегашните лекари, които разглеждат как е устроен човешкият организъм, търсят да намерят кръв. И наскоро са направили една такава операция, мисля в Австрия било, дето за един човек трябвало да намерят кръв, но която да се схожда с неговата. И намерили кръв още топла, че я нацъркали в малко шишенце и спасили този човек и той наново проговаря. Че, ако твоята мисъл, която ти пращаш в света, ако не влезе в жилите на хората и не внесе живот, тази мисъл е мъртва, тя не е добра. Добри мисли са онези, които повишават тембъра или качеството на нашия живот. Ако една мисъл е влязла в тебе отвън и тя не е внесла живот, тази мисъл не е добра. Добрите мисли внасят живот в нас.

Е, в какво седи едно верую, да вярвам в Бога? Кое ме интересува, кое верую е право? Нито едно верую в света не е право! Нито една сянка не може да даде живот на хората. Заради /за / мене да се говори, заради християнството, тази мисъл теоретически да се говори за християнството, е една сянка, не е същината. Но същината, като говорим за Христа, който е един принцип вътре, който е вложен от Бога, то е друг въпрос. Но като кажем: „Ти чел ли си Евангелието?" Евангелието, тъй както е една книга, то е само една сянка. Но да се намериш във връзка с Духа, с оная разумна сила, която е писала тия неща! Ако ти можеш да влезнеш във връзка, много хиляди работи има, които не са писани в Евангелието. Трябва да имаш едно разяснение и като го имаш, ще знаеш толкова, колкото сега знаеш.

Сега аз говоря за едно състояние, което не го вземате отгоре. Сега да ви обясня каква е моята мисъл. Ако аз седя и дъжд е валяло, а аз оставя нивите си, ще кажа: „Все ще израсне нещо." Но не ги ора и не ги сея. Какво ще израсне? Все ще израснат бодили, тръне, цигански трън. И аз се чудя как не е израстнало друго нещо. Но ако аз тия ниви ги изора и ги посея с хубава пшеница или посадя царевица, бостан, круши, ябълки и прочие и ги обработя по всичките правила, тази нива ще има нещо, което аз искам.

Следователно всичкото наше богатство седи в нашия мозък. Мозъкът е същността, която аз имам, с която работим. Всичките ниви са мозъкът ти. Ти се безпокоиш, искаш да имаш хиляди декари, а пък Господ таквизи [...], тебе ти трябва едно кило или едно кило и половина материя. И всичкото богатство е там, на всичките хора, богати и сиромаси. Че някой е богат човек - мозъкът му тежи повече. И на един учен човек мозъкът тежи повече. Цитират, че на еди-кой си учен мозъкът му тежал 1800 грама. Че, какво са те? Много малка е разликата! Но даже на някои гениални хора по-лек е бил мозъкът, но хубаво обработен! От много малко се нуждае мозъкът, но трябва много хубаво обработване на нашия мозък! И даже, човешкият мозък след хиляди години, след 10 000 години, ще има работа за още 100 милиона години. Сегашният мозък има вътре още за 100 милиона години да се разработва. И след 100 милиона години човешкият мозък едва ли ще тежи два килограма. Но този динамичен мозък няма да бъде като сегашния. Той ще бъде почти безсмъртен мозък и няма да умира. Човек ще си пренася своето имане навсякъде. Два килограма да се носят не е тежка работа. А пък привлекателната сила на този мозък! - Ха да го турим след 1000 години; 100 милиона години и 1000 години са почти равносилни в ума ви. Да допуснем, след 1000 години вие ще имате един мозък от два килограма. Но този мозък, като проектираме неговата енергия, няма да има сегашната слабост, на старини да не виждате.

Преди няколко деня идва една сестра, плаче, че остаряла. Много, много остаряла - 65 години. Плаче, мисли, че няма кой да я гледа. Аз на себе си казвам, дошло е време сега тя сама да се гледа. Едно време тя е гледала хората, когато не й трябвало, тя гледала хората, а тогава трябваше тя себе си да гледа. А сега дошла на 60 години, иска хората да я гледат. Казвам: Ето тази старата сестра как се впрегнала, не се научила. Нямах време да й разправям на нея повече. Тя ме гледа и поплака. Казвам й: „Не бой се, ще се оправи тази работа." Тя казва: „Ще се оправи, ще се оправи." Пък аз виждам една мисъл. Казва: „Ще се оправи, като умра." Казвам: „Ни най-малко не искам да умреш, но искам да се подмладиш" - на себе си казвам, на нея казвам: „Ще се оправят работите!" А тя казва: „Ще се оправи, а очите ми не виждат. Искам да чета, пък очите ми са отслабнали." - „Ще се оправят работите!" И казва: „Е, Учителю, ти много лесно казваш ще се оправят, пък все остават неоправени."

По някой път аз гледам с тази лупа и казват: „И той без тази лупа не може да чете." Аз тази лупа тургам, за да ви позная вие какви сте. Като я туря нея, познавам всички какви сте. Но сега като знаете това, ще ми задигнете лупата. Не. Тук има един закон. Аз правя изчисления с тази лупа. Квадрата го вземам да правя изчисления. Под какъв ъгъл ще пада светлината и какви действия ще произведе. Като държа тази лупа, тургам тъй светлината как ще се пречупи, под какъв ъгъл ще пада и какво влияние ще упражни върху мене. Светлината упражнява едно грамадно влияние. В новото разбиране трябва винаги да знаете как да се поставяте, как да гледате, как да възприемате светлината. Някой тъй гледа накриво. Не. Ти трябва да си поставиш очите право. Трябва да ви покажа как да си поставяте очите, за да възприемете светлината. И да знаеш като дишаш, как да възприемаш светлината и като ядеш, как да възприемаш светлината.

Та, аз, ако искам новата култура, най-първо ще започна от хляба: как да се прави хлябът, как да се сложи и как да започнеш да ядеш. И колко трябва да ядеш. Умереност трябва да има в яденето. Умереност трябва да има в тази работа. Ще кажат някои: „Ти насила се наяж." Не, не, ти ще свършиш яденето по всичките правила. Като ядеш, ще учиш, че след като се наядеш, тъй ще поседиш малко и ще бъдеш весел и добре разположен. Понеже това е една приятна работа. Яденето е физическият труд. Това е във физическия свят, а пък в духовния свят то е най-мъчното нещо. За тях е оране, копане. Което за тях е най-трудно, за нас е най-лесно. Значи, тяхната трудна работа е наша лесна работа. И след туй - пиенето на вода. Цяла чаша вода изпие човекът и казва българинът: „урочасал". Задуха има каква. Като не знаеш как да го дишаш, простудиш се, ще умреш. От задуха, това-онова, ще се намали кръвообращението. И светлината, ако не знаеш как да я възприемаш... И тогава става едно главовъртение в ума ти. И работите ти отвънка не вървят. И казваш, че имаш лоша съдба. Индуските учени хора, които знаели това, всичките посветени най-първо започват с храната, водата, въздуха, светлината. В школите туй го държат като една непроницаема тайна и всичките свои ученици го учат там. Който може да го научи, той излиза учен, като един адепт. А който наполовина го научи, той минава за факир. Отвънка дава забавление на хората.

Мощна сила седи във възприемането на храната. Да знаеш каква сила се крие в храната! Ти никога не трябва да приемаш едно парче хляб или грозде от един престъпник. Ако си слаб човек, и да ви даде хляб, ти го хвърли на кучетата. Даде ти грозде - ти го хвърли, дай го на сиромасите или го хвърли, не го яж. Който разбира закона. Или един престъпник ще ти крои дреха - той ще те зарази. Онзи човек, който ще ти крои дрехи, трябва да бъде благороден. Ще кажете: „Това са празни суеверия!" Суеверието е друго. Ако във вас обонянието би било развито, ще видите какъв смрад, какъв мирис излиза от един лош човек! То е воня вътре, при която ти не можеш да седиш. И аз съм привеждал един пример за двама игумени: живели те в един монастир, та по-старият не си уредил сметките и умрял. И почнали да обвиняват младия, че той злоупотребил. Този игумен не бил много прав, бил много оцапан и отишъл в онзи свят. И той като се молил, молил дълго време, изпратили го в монастира да си оправи погрешката. И казал как седи работата. Но като стъпил в монастира, този монастир запустял - никой друг човек там не можел да работи. Оцапал го той.

Та, казвам: На сегашното човечество все са неоправени работите. Я влезнете в някой град, в някой дом - хората там постоянно се карат. Как ще се разбират хората? Трябва велика любов в човешката душа! Трябва велика светлина в човешкия ум! Те ще те гледат и някой ще те пита: „Откъде си? Ти българин ли си? Французин ли си?", това-онова, а не те питат ти човек ли си, за каква работа си дошъл. Във всичките въпроси влиза нещо материалистично. Ти си християнин. Вярваш ли в Исуса Христа? - „Вярвам." Е, как вярваш? - „Не зная."

Най-голямото страдание за Христа било, че Той не бил разбран. Онези, които сега живеят, не Го разбраха добре. Това са онези, които заминаха за другия свят. Които са сега, те Го разбраха. Да бъдем едно с Христа в разбиране и да вършим туй, което Той върши. Че, голямото ни нещастие е, че ние не можем да вършим туй, което Той е вършил. И казва Той: „Ще вършите по-големи чудеса, отколкото Аз които съм вършил. Бог във вас за в бъдеще ще върши по-големи чудеса, отколкото Аз които съм вършил. Бог във вас за в бъдеще ще върши по-големи чудеса." Чудеса трябва да се правят, да се обърне светът. Да докараме новото съзнание в света, че да се въдвори Любовта, че хората да могат да живеят взаимно, да се не изтрепват. Да идеш при един съдия, да кажем едно дело се води 10 години. Ще идеш ти при съдията, ще те пита: „Ти на този човек имаш ли да му дължиш 1000 лева? Дължиш ли му?" - „Дължа му." - „И колко лихва ти взема?" Законът на лихвата е 12, той турил 20, след 10 години има 100 000 лева да взема от този човек. А той имал да дава 1000 лева. Съдията трябва да внимава, да му каже: „Много си взел, отстъпи." - „100 000, 50 000." - „Много са."
- „25 000." - „Много са." И ще докара до 4% и 2%.

Има едно право в света. Че, ако един човек му е дал своята мисъл под наем, аренда и той потърси своята мисъл след 1000 години? Тогава, ако той му вземе по 10%? И през целия живот не може да му платите това! На всяка една добра мисъл той трябва да взема по половин стотинка на 100 години. Че тъй, разбира се! Казвате: „Че как ще забогатеем?" Чудни са хората! За братя минават, а парите си в лихва дават! Та всичко е на Бога! Какво ще вземеш? Когато Бог казва: „Даром сте взели, даром давайте!", сиромахът казва: „Богатият нека даде парите!" Така не се разсъждава! Сиромахът не трябва да каже: „Той трябва да даде!" И богатият не трябва да казва, че това е негово. И така не се разсъждава! Не е негово! Отношения между сиромаси и богати трябва да имаме идеални!

И ето какво трябва да бъде идеалното отношение между богатите и сиромасите: когато дойде един сиромах при богатия, богатият да каже: „Много, братко, те обичам. Я иди на моето място, пък аз ще взема твоето място." И той стане беден и тръгне по неговия път. А сиромахът иде на богатото място и разполага. И след време пак каже на богатия: „Мен ми дотегна това богатство, вземи си го!" И богатият напусне бедното място. Пак си разменят местата. Туй трябва да бъде идеалното положение между богати и сиромаси! Дойде ученият при невежия и каже: „Братко, дотегна ми моето." И той стане невежа, а невежият стане учен.

Че, сега много лесно човек може да стане учен. Аз сега всичко зная. Имам една енциклопедия, 2000 тома, и на всеки въпрос мога да ви отговоря. Много е учена енциклопедията! И вие може да дойдете, и вие може да бъдете учени хора. Това е отношение. Аз наричам: учен човек е, който има светлина; невежа човек е, който е в тъмнина. И следователно аз казвам: „Ела в моята светлина, живей, пък аз ще си почина в твоята тъмнина." Никой няма да ме вижда, ще седя в тъмнината и ще разсъждавам само за себе си. И като ми дотегне тъмнината, ще кажа: „Братко, я влез пак в туй положение, и аз пак в светлината!" Вие ще кажете: „Това са долапи /хитрина, интрига/." Та сега животът не е ли в долап?

За да правим добро, трябва да разбираме онзи, великия закон, иначе се отдалечаваме и животът изгубва своя смисъл. Да правим добро някому в света - нищо по-силно от това ти да обичаш в дадения случай живота. Да обичаш живота не само в себе си, но и в другите. Да обичаш живота и в най- малкото същество, не в този смисъл, както се проявява и функционира животът индивидуално, но животът както функционира в себе си. Аз съм наблюдавал една пеперуда, като кацне, в очите й. И тя ме гледа под око като някоя красива мома, казва: „Харесваш ли ме?" - „Харесвам те." И като речеш да си мръднеш ръката, тя се подигне. Казва, бутане няма, като си мръднеш ръката, тя подскочи. Интелигентни са. Тази интелигентност ме радва в това малко същество. И като му дадеш на туй, слабото, условие, един ден то може да се прояви както тебе. Ще кажеш: „Как може да стане това?" Аз не съм ви обяснил и може да ви кажа как може да стане това. То не се казва даже. Ако ви попита едно дете, не може да му обясните как се пали огън. Ти като го приготвиш и му кажеш: „Тури тази клечка!" и детето ще запали огъня, без то да знае как. И аз мога да ви наредя и да ви кажа: „Турете клечка да запалите огъня", без да знаете как се пали.

Но този огън, цяла наука е вътре, да знаеш как се приготовлява човешкото тяло, да знаеш как се е приготвило човешкото сърце, да знаеш как се приготвя човешкият ум, да знаеш как се е приготвила човешката душа. То е един свят красив! То се изисква след хиляди години да се разбере. И сега и за хиляди години ще има какво да учите! И това могат да ви бъдат задачи за в бъдеще. Сега ви падне един зъб. Сега хората са почнали да правят зъби. Тъй, идеш при един зъболекар, той ти тури механически зъби в устата. Един ден тези зъби ще ги култивират и те ще растат. Нивите ще се тургат (?) както на нивата бобът и царевицата растат и краставиците. Ще дойде този зъболекар, посадени са те, ще ги прегледа, ще избере от кой кехлибар са и ще каже като приготви всичко, ще изтегли зъбите и като ги тури вътре, веднага те ще израснат! Или извадили ти окото - ще има тук-там посадени очи. Ще извади едно око, тури ти го и ти прогледнеш. Че то е цяла наука! Пръстът ти изскочил - насадени пръсти има.

Сега вас ви се вижда туй малко странно. И за мене е малко странно. Но това са красивите неща! Ако е такъв животът, колко красиво щеше да бъде! Ще идеш при някой лекар по очи, сляп си. Извади човекът едно око, тури го. - „Благодаря!" Идеш при един зъболекар, натуря ти всички тия зъби! Излезнеш, гледаш: подмладил си се. Идеш, стар си - ще има лекар за старостта. Лекари ще има много тогава. Старият иска да стане млад, казва: „Дотегна ми старостта!" Ще иде при лекаря, той ще тури младата кожа, ще обере старата, ще я тури настрана, ще тури младата кожа отгоре посадена и ще я облечеш. И оттам насетне ти си млад, ще се върнеш на 21 години, всичките бръчки изчезнали. Че, това значи да си по-добре! Че да се махнат всичките нещастия, които сега висят в нас.

Сега скърби има и лицата ни потъмнели от какви ли не скърби. Много малко радости имат хората. Аз срещна някой така замислен, не виждам никаква философия в него. Казвам: „Какво има?" - „Бях търговец, изгубих два милиона!" Навел си главата! Срещам една млада жена, на 25-30 години, навела си главата. - „Какво има?" - „Ожених се, мъж ми ме напусна, търся друг някой." Срещна друг - учител, свършил няколко факултета, изпъдили го! Всичките все замислени. Аз не се смея, влизам в положението им. Казвам: „Братко, ела при мене, в моето училище, да се научиш как да бъдеш учител, да не те изпъдят. Ела при мене да се научиш да бъдеш търговец и да не те изпъдят старите и в бъдеще да не фалираш."

Сега, туй няма да го казвате на други хора, ще го държите за себе си. Ако можете да го употребите някъде - добре!

Но новото в нас ние трябва да го разпределим. Не месете новите неща със старите. Вие правите погрешка. Имайте едно определено място в мозъка си за новото! Пазете го чисто! Но казваш: „Неприложимо е!" Туй, хубавото, го дръж там и ще видиш приложимо ли е или не. Че къде ще туриш ти любовта? Като срещнеш един човек, който е готов да се жертвува за тебе, той те обича, желае ти доброто, ти почнеш да се съмняваш дали те обича или не. Ти на себе си тогава ще причиниш пакост. Ако той те обича, казвам: Тази обич не е негова, тази обич е на Бога. Бог те е погледнал през очите на този човек. Ти се съмняваш в любовта на Бога - тогава в кого можеш да вярваш ти? В дадения момент, когато един човек те обича, тази любов се дължи на Онзи, Който ти е дал живота. Казва: „Не бой се!" А щом се съмняваш и търсиш нещо да се подигнеш, как ще се подигнеш? И всичко, каквото си правил, нищо няма да остане. Ще остане всичката твоя немощ, а хубавото...

Ти като влезнеш в другия свят да носиш една мисъл със себе си, да знаеш, че ти си господар на своята съдба. Знаете ли какво значи господар на съдбата? Ти искаш да станеш гений - гений ще станеш! Искаш да станеш светия - светия ще станеш! Каквото пожелаеш, всичко можеш да станеш. Източните народи, като не са знаели това турците, турили така: ще туриш един кюляф /островърха шапка/ и като го туриш на главата си, каквото искаш, това ще станеш. Но кюляфа са го разбирали другояче. Казват: „Ще ти направи някой кюляф."/изигравам, мамя /

Има една свещена идея, която може да върши всичко в човешкия живот. Аз ви казвам сега, искам да ви го кажа, но не мога да ви го кажа. Чудни сте, във вашия съд не мога да го туря, вашите съдове не могат да го хващат. Не че нямам желанието, но това, което мога да ви го кажа, аз не искам да се изгуби. Вие, запример, ще кажете: „Ама той може ли да го направи това нещо или само ни залъгва?" Че, вие не разсъждавате както трябва! Ако аз ще ви залъгвам, всички трябва да ми платите. Трябва да ви взема пари. Залъгване без пари не става, с пари става, какво ще си губя времето аз! А понеже аз искам да имам с вас търговски операции на честни начала, мисля да ви кредитирам и ще си изплатите както трябва. Без да подписвате полици. Ще ви опитам на вашата честна дума. Туй, което ще ви дам, готови ли сте да го приложите? И ако ви го кажа, вие ще изнесете това нещо и почти ще се свърши работата. Както онзи цар, който искал да опита жените. Искали те власт. И казва: „Ще ви туря на власт, но да направим един малък опит." Той затворил нещо в една кутия и казал: „Този капак ще го държите затворен, няма да го отваряте. Ще го турите тъй, както е. И ще го пазите за 7 деня." Държали го те 6 деня и казват на седмия ден: „Да видим какво има вътре!" И като отворили, едно птиче изхвръкнало. Занесли го при царя и пита той: „Къде е птичето?" - „Излезе." - „Още не сте дорасли!"

Сега да преведа тази поговорка. Всяка една хубава мисъл, която не може да остане вътре в човешката душа и да прояви своята сила, тя е една изхвръкнала птица. Всяко едно желание, което не може да се изпълни вътре в човешкото сърце, това е една изхвръкнала птица навънка. Всяка една постъпка, която не може да се направи навреме, тя е една изхвръкнала птица. Хубавата мисъл ние трябва да я задържаме и силата на новите веяния на сегашния век седи в това. И вие трябва да видите, че онези хора, които водят съдбините на хората, се отличават с много голямо търпение! Колко трябва да се търпи, за да се постигнат някои работи!

Та, верующите в този век или хората, които вярват в благото на човечеството, онези, които поддържат тази идея, без разлика какви вярвания може да имат. Че новите времена идват сега. „Новите времена" подразбирам иде нещо в света, много хубаво. Такова хубаво никога не е идвало! И като дойде, ще го видите. Аз искам вие да го видите.

Казвам: Иде пролетта! И тази пролет е много хубава. Тъй щото, да бъдат книгите ви готови. И такава пролет не сте имали никога! - „Ама чакай да видим." - Няма какво да чакате, вие се пригответе, да бъдете готови всички! - „Ама ако не стане туй нещо?" Ще стане! Всичко туй ще стане! Именно то ще стане! Сега туй, което никога не е станало, сега ще стане! Да. И ничия власт в света не е в състояние да отмени това нещо!

За туй се изисква от всички ви не догматизъм, но какво? Аз съм казал, не е въпросът там. Онова, което аз ви казвам, то е истината. И тази истина ще дойде. Тогава ще проверите. Но тогава всеки въпрос, дали аз съм казал или друг го е казал, но онова, което съм казал, да е вярно, да е истина! И да съответствува на онази истина, която иде в света! И всички вие трябва да бъдете тъй истинни, за да бъдете изразители на туй Божественото във вас. И като Му служите, не че мен ме радва, че сте дошли при мен. Мене ме радва вашето присъствие дотолкова, доколкото вие сте изпратени от Бога да ме слушате. Аз се радвам на това. И за вас трябва да ви радва моето присъствие, доколкото аз съм пратен от Бога да ви кажа истината. И вие, и аз да изпълним волята на Онзи, Който е направил всичко. Тогава няма никакво различие, защото красиво е и да говориш. По-красиво е да слушаш. Защото, когато Господ говори, ние трябва да слушаме. И после трябва да приложим отвънка онова, което сме слушали. Защото ако е да се говори, то е друг въпрос. Изисква се да правим добро. Това значи да правим доброто, да бъдем готови да извършим онова, за което сме пратени на Земята, което ще внесе за нас новия живот. Туй ще донесе не по физически начин. Ние ще бъдем от тъй наречените щастливи хора. Всеки трябва да бъде щастлив.

И аз искам вие, като се срещнете, да се поздравлявате, да търсите щастливите. Да видите дали някой е станал щастлив и ако някой е нещастен, да кажете: „Още няколко деня и ще бъдеш щастлив!" На друг да кажете: „Тебе ти остава само още един ден! 20 години си лежал в затвора, след един ден ще бъдеш свободен!" На някои от лежалите им остават още 4-5 деня и ще излязат из затвора!
Мнозина сте лежали в този затвор. И сега се съмнявате, казвате: „Какво ли ще бъде нашето бъдеще?" Когато един цар има 10 души синове, трябва ли тия братя да се карат помежду си кой ще бъде наследникът? За тях да бъде безразлично това, всеки да каже: „Братко, ще остане столът свободен. Най-способният, най-добрият, най-умният, той ще управлява." И всички трябва да се радват - и онзи, който управлява, и онези, които са управлявани - всички да се радват! Управлението да бъде по един вътрешен принцип, да се управлява по един вътрешен закон, дето няма насилие. По любов трябва да се управлява - не външно, а вътрешно. И онзи, който те управлява, той от себе си трябва да дава, а управляваният трябва постоянно да взема. И като им дотегне, ще си сменят местата.

Сега, върху тази мисъл, вие я разработете. Разберете я. Аз ще се радвам, че вие не я разбрахте както трябва. Когато аз се учих, и за мене беше така. Туй, което не разбирате, то може да се осъществи. Което разбирате, то не се осъществява. Невъзможните неща в света са възможни! Невъзможното за човека е възможно за Бога, Който живее в човека! И невъзможното за човека отвънка е възможно за Бога отвътре, за Разумното в света. Аз го наричам в света Разумното - и вътре, и вънка, всичко е възможно! И желая туй, Разумното, да бъде с всинца ви!

„Благословен Господ Бог наш"

Тайна молитва

4-та неделна беседа, държана от Учителя на 22.Х. 1933 г.,10 ч сутринта, София - Изгрев.

Да правим добро

2011-06-15T17:38:36Z

Anika: /* ДА ПРАВИМ ДОБРО */

[[Неделни беседи]]

[[Постижимото (1933–1934) Том I]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[1933]]

== ДА ПРАВИМ ДОБРО ==

[http://www.janua-98.com/files/books/danov/Postizhimoto.pdf pdf на оригинала] - беседата се намира на стр. 60 от книгата

„Отче наш"

„Духът Божи"

Ще прочета 6-а глава от Посланието към Галатяни.

Ще взема само три думи от 6-и стих: „Да правим добро." Взимам тия думи не в този смисъл както хората разбират. Да се прави добро, то е цяло изкуство! Трябва да се разбере как. Да се учи музика, може да се каже как. С казване лесно става, но трябва учение. Ти може да знаеш да изпееш гамата напред и назад, но това още не е музика. Да се прави добро, за това има ред правила. Доброто си има ред закони, много правила, по които доброто може да се прави. И да знаеш във всяко време, на всеки даден случай какво добро да направиш и как да го направиш! Да има резултат.

М в доброто има това, че ти никога не можеш да направиш едно добро по един и същи начин. Ти едно добро, което си направил веднъж, втори път не можеш да го направиш вече. Тия условия никога няма да дойдат. Туй разположение, тия разбирания няма да имаш. Нито ще намериш този човек, на когото ти си направил добро. И той се е родил при специфични условия. Защото само един човек се е родил в такова време. И човек се различава по това, че двама души, като се родят по едно и също време, те ще си мязат, приличат, но има едно различие във времето на раждането. Има различие в техните майки, те не са на една и съща възраст; и бащите им не са на една и съща възраст; местността, в която са родени, не е една и съща; после, въздухът, който е дишал, не е един и същи; топлината не е една и съща. Казват за двама души: „Мязат си." Няма двама души, които да си мязат. Тъй че, има голямо различие. И красивото в света е, че човек не мяза на никого. Ти мязаш на себе си! Но туй мязане е едно звено, необходимо вътре в цялото. Понеже цялото има нужда от неговата индивидуалност. Всеки да си е на неговото място, че прилика да носи на цялото. Че да има хармония и пълнота в цялото.

Та, казвам: Кога се казва добро? Ти не можеш да се родиш добър. Нито може да се родиш лош. Може да се родиш с предразположения добри и може да се родиш с предразположения лоши. Но ти не си лош, нито добър. Ти отпосле може да станеш, като действуваш, като живееш, може да станеш добър или лош. То е един резултат вече. Тъй щото може да кажеш: „Не съм ли аз добър човек?" - „Не си." - „Ама не съм ли лош?" - „Не си." Е, какво си? Ти си човек, който си роден да станеш добър. Сега във вас виждам една такава статическа мисъл. Ти си роден да станеш музикант. Ти си роден с възможности на музикант, но не си. Отсега нататък трябва да станеш музикант. Като станеш музикант, ти ще знаеш да съчиняваш песни. Туй значи песен. Трябва да се работи. И добрият човек дълго време трябва да се учи, за да каже, че е добър. Сега родило се е едно дете и казват: „Добро дете." Та кога стана добро? Като занесли фонографа* в Турция, та един като чул, че говори [, казва:] „Кога в Турция дойде, кога научи турски?" Смешни са хората. Едва се родило детето, като един фонограф, и казват: „Много добро дете е това дете!" Турчинът се чуди и казва: „Кога дойде и кога турски научи?"

Та, казавам: Новата философия на живота изисква нови разбирания! Всички хора днес умират от стари разбирания. Защото детето, ако не измени своите разбирания и като възрастно мисли детински, то ще се намери в едно трудно положение по единствената причина, че условията при детето са станали други. И в пълна възраст, и в старини условията са съвсем други. Всяка една възраст в живота си има своите особени условия. Следователно методите и начините, които имаме, които трябва да се употребят, се различават. Онези, които не разбират, казват: „Тази работа е много сериозна!" Нищо не е сериозно в света. Не е опасно. Животът, който живеем, представлява нещо много приятно за живеене. Той е най-хубавият тор, който можеш да имаш в света; то е едно увеселение от единия край до другия! Но ако не го разбереш, ще кажеш: „Само нещастие, не си струва да се живее." Щом кажеш „Не си струва да се живее", ето какво разбирам под тези думи. Някой музикант, който дава концерт и го осмеят там! Майстор трябва да бъде човек, че като излезе и изсвири нещо, та хората да кажат: „Дарба има в него!"

Та, казвам: В сегашното човечество ние имаме такива наследени качества, ние искаме да се представим такива, каквито не сме. Да имаме много. Ние казваме: „По образ и подобие е създаден човекът. По образ и подобие на Бога е създаден." Че, това са само възможности. Но какво си направил ти? Ако си по образ и подобие на Бога, ти размисли ли какво си направил? - „Е, нищо не съм направил." Тогава откъде знаеш, че по образ и подобие на Бога си направен?

Сега това аз не го турям като един клин, че не сме, че не можем да бъдем това. Има едно криво разбиране. И вследствие на това неразбиране идат всичките нещастия в света. В света страданията и греховете ние ги създаваме. И тогава търсим причината другаде. Причината седи във всеки един човек. Сега това няма какво да го доказвам. Някой път, когато съм по-свободен, но сега, понеже нямам никак време, не искам да го доказвам. Защото на мене е ясно. Пък аз да го доказвам, става ми скучно да доказвам неща, които аз зная!

Сега ще говоря за нещо, което и аз не зная, и вие не го знаете. Знайните неща са незнайни и незнайните неща са знайни. Постижимото е непостижимо, непостижимото е постижимо в света! Силното е слабо и слабото е силно. Трябват ред обяснения. Когато една граната излиза от дулото на една пушка, в началото е много силна, но колкото отива по-нататък, отслабва и най-после пада и се зарови в земята. Силният в началото може да стане слаб и се зарови в земята. Защо се заравя? Тази граната, ако нямаше никакво препятствие, тя щеше да се върне по един кръг от дулото, откъдето е излязла. Но понеже среща земята като препятствие, като се удари там, счупва се тази лента. И вследствие на този удар става сътресение и гранатата тъй е направена, че тя се пръска. Онези, които са ги направили, така са ги направили, че като се ударят от земята, тя се пръска, а някой път тя се пръска. Тя не се пръска на земята или върху неприятеля отгоре.

Сега, тези са външни съображения. Хората в света искат да станат силни по един механически начин. Силата не седи в механическия процес, а силата на човека седи в най-слабите подбуждения, които човек може да има. Силата на човека седи в неговата най-слаба мисъл, в неговото по възможност най-слабо чувство и силата му седи в неговата най-слаба постъпка. В туй седи великият закон! И ония същества, които са живели преди вас, които постигнаха една висша култура в света, която човешкият ум не може да обхване, те си го мислеха, че силата на човека седи в най-силното. И те съгрешиха. И сега минават за паднали духове, както и да обясняват. Но аз намирам причината, дето те помислиха, че силата седи в най-силното.

Сега, аз не искам да остане у вас мисълта, че в силното няма нищо. Силното е обратният процес сега. А онази граната, която е хвърлена от някой връх, тя като падне, най-първо ще се движи много полекичка, но колкото отива към долината, тя повече се усилва. Следователно нещата като слезнат, отначалото са слаби, а после стават силни. Това показва посока на движенията. Силните неща в света от Земята излизат и към Бога отиват. А слабите неша от Бога идат, към Земята отиват и стават силни и отиват към човека. Слабото излиза от Бога, а силното всякога излиза от човека. Следователно, ако вие възприемете силното, всякога от човека иде. Туй е новото разбиране! Една философия сега. Сега така като разбирате и почнете да градите живота. Вие сега го градите по методите на силата. Казват: човек трябва да бъде силен, учен трябва да бъде, това трябва да бъде, онова трябва да бъде и най-после човек умира. Вие ще ми кажете, че този човек бил велик, че бил гениален, че бил светия. Всичко може, приемам, че е така. И отивам и виждам, там, на гробищата, и виждам там написано: „Тук е един гениален човек!" Чудна работа. „Тук е един талантлив човек." Тук е един герой, който не си научил урока. Казвам: До туй положение дойде и цял един народ да не може да му помогне? Тъй се заробил за тях. Че, каква философия има в това? [...] да се подигне един човек?

„Ама ти не разбираш - казва някой - какво е съвременното разбиране." Че, какво е съвременното разбиране? - „Та, няма Господ" - казват. Пуйките отдавна знаеха това нещо. Като го знаят, те никаква традиция нямат. Те за Господа не мислят даже. Те казват: „Ние освен че не вярваме, и не мислим за Господа. И като ни дойде на ум за Бога да мислим, ние почваме да грачим." И пуйките грачат, понеже искат да кажат: „Оставете този въпрос неразрешен. Има ли Господ - нас не ни интересува този въпрос." Вие ще кажете: „Брей, тия невежи пуйки, как да не мислят за Господа!" Ама ние, които сме мислили за Бога, сега какво сме направили? Ако един момък от сутрин до вечер мисли за една мома и мисли да я оплете, какво добро той прави за нея? Ако мисли той да я залъгва, да я оплете, какво е направил? Че, тази мома толкова ли е глупава? Ние искаме да залъгваме Господа. Казваме: „Господи, ние вярваме в Тебе!" И Господ отдавна е казал: „Тия хора с устата си се приближават, но сърцето им е далеч от Мене." Или другояче казано: Тия хора говорят, но не разбират тази работа.

Сега аз не засягам вашите вярвания. Аз ви казвам, че в основата на вашите вярвания има нещо много криво според мене. Заради мене, едно мое мнение, не ваше мнение. Аз си казвам сега моето мнение; то не засяга вас, мене засяга. Ако е право, засяга мене. И ако не е право, пак засяга мене. Ако е право, похвално е за мене, пък ако е криво, не е добро за мене.

Сега, често ние се боим от известна болка, която може да ни се причини. Някои имат рани, които искат да му я изчистят. Той се бои да не би да му причинят вреда. Тази рана може да се превърне на жиница /язва, живеница /. Че има един гвоздей забит в ръката, казваш: „Теглете изведнъж!" Онзи, който ще тегли изведнъж, ще ти причини известна болка. Казва: „Няма нищо." Ти казваш: „На тебе е лесно да говориш така. И аз да съм като теб, и аз ще кажа като вас." Но казвам: В кого е гвоздеят? Вие трябва да се абстрахирате от вас. Вие си мислите, че сте това, което не сте. Вие мислите, че [сте] Иван, Драган, Стоян. Но това е една енциклопедия, един псевдоним. Кой ви тури това име? Ти казваш: „Аз съм Иван Стоянов." Един наш приятел, който много се интересувал от спиритически сеанси и една вечер, като правят сеанси, седи медиумът и една ясновидка, после идва духът, почва да говори и казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?" - „Е, зная разбира се. Ти си Иван Стоянов." - „Не. Ти си Стоян Станчев." - „Как смееш да казваш Стоян Станчев, аз съм еди-кой си." - „Не, ти си Стоян Станчев." Понеже стои при медиума, медиумът стана причина [духът] да проговори. - „Ти си Иван Стоянов, турих ти го като име дадено." И питам: Втори път като дойдеш на Земята, пак Иван Стоянов ли ще бъде твоето име? Твоето име за теб е толкова важно, колкото са важни и твоите дрехи. С какво име ще ги кръстиш тогава? Ако първите дрехи бяха синкави и ти ще се наречеш Синковец, а вторите са малко жълти и ще се наричаш Жълтурков.

Че тъй е, да бъдем последователни! Не седи в името. Ако ти разбираш силата на твоето име... Аз да ви определя какво нещо е име. Всяко име, което се опетнява с какъвто и да е порок, то се обезличава. Щом направиш грях, твоето име се обезличава. То е една от максимите. Туй е положението, което аз разбирам. Всяко име, което и да [е], се обезличава с грях.

Следователно аз поддържам: Име е само това, в което никакво прегрешение не е направено. То е твоето име! Име, с което като си облечен, да не се петни това име. То е един псевдоним, с който ти ходиш. И опетнява ли се туй име, да не ти е жалко - то не ти е име. Че, туй е вярно. Писанието казва: ще им се даде едно камъче, на което ще има написано името. И ти сам ще си го познаваш, името! Всеки един човек сам трябва да си познава своето име! Всеки да знае името си. Понеже силата на човека седи в неговото име. А името на човека е написано на най-слабото нещо. И то е невидимо, никой не може да го види. И ти чрез големи усилия може да видиш написаното си име.

Но сега да се повърнем към тази отвлечена мисъл. То, името, е силно дотолкова, доколкото едно име не се петни. Ти можеш да се извиняваш, да казваш: „Кой не върши прегрешения?" То е друг въпрос. Никой не може да ти забрани. Но с правенето на погрешки ти отслабваш и губиш своята сила. А с правенето на добро ти печелиш, защото си човекът, който искаш да станеш силен, непременно трябва да направиш добро! Понеже доброто е един проводник, един начин, един закон, с който ти ще добиеш силата, която ти е необходима за твоето повдигане. Ти трябва да се подигнеш. Но само със закона за правенето на доброто ти можеш да се подигнеш. И да разбираш смисъла на живота. Сега, туй е практическата страна. Не да кажеш на думи: „Ти трябва да бъдеш добър!" Аз нямам право. Туй всеки трябва да го съзнава. И той, ако иска, може да бъде такъв. Аз зная, той може да бъде или лош, или добър. Той индиферентен не може да бъде. Той трябва да [избере] един от двата пътя. Или пътя на доброто, да прави добро, или пътя на злото, да прави зло. Няма друг избор! Или нагоре трябва да вървиш, или надолу трябва да вървиш. Ако слизаш надолу, има едни резултати, ако се качваш нагоре, има други резултати. Сега тази мисъл трябва да я схванете добре. Не да турите в силен контраст и да се обезсърчите.

Новото в света ще използува всичко онова, което е ценно в старото. Но не всичко, което ние носим, е ценно. От много неща ние трябва да се освободим. Защото ако не се освободим, един ден то ще ни донесе най-голямото нещастие. За самите нас, не за другите. Ако искаме добри да бъдем в света.

Другото положение: често ние се занимаваме с въпроси, които не принадлежат на нас. Запример, ние искаме да знаем силен ли е човек. Българите мислят, че някой силен българин трябва да дойде, който да оправи България. Никой няма да дойде! Германците очакват, че Хитлер ще дойде да оправи света. Нито Хитлер, нито който и да е в света не може да оправи света! Силните хора са само проводници на една идея, която съществува в хората. Но те да оправят света, да турят ред и порядък? Не. Аз не зная хората как може да вярват в това. Може да вярват. Та нима Цезар не беше силен? Нима Александър Велики не беше силен? Та нима Карл Маркс не беше силен? И мога да ви приведа сега и ред други примери в света. Нас ни трябват слаби хора в света, не силни. Не слаби, болни хора, защото силните хора аз ги наричам болни хора в света. Аз бих искал да употребя едно чувство, но не искам силата.

По някой път силата е едно анормално състояние. Има луди хора, които показват сила. В Писанието има пример, дето един луд надвил над десет други хора. Десет души били, та те искали да изпъдят духа, че като станал този лудетина, та ги набил и десетте души. Силен е бил, ама луд. Туй може да се докаже. Защото тази сила, която само в един момент се проявява и изчезва, това не е сила на човека. Сила е само туй, което постепенно и с време, пропорционално се увеличава - и умствено, и духовно, и физически.

Ние сега сме свикнали, че един човек най-първо е слаб като дете, достигне до пълна възраст и добива своята сила и след туй на старини пак изгубва силата, пак отслабва. И каз¬вате: „Такъв е законът." Но „Такъв е законът", това е едно неразбиране на живота. Та човек, който е станал силен, в последната си възраст на старини, той е станал слаб. И някои стари хора са умни, че умират; а някои стари хора са много глупави, че умират. И някои млади са много глупави, че умират; а някои млади са блажени, че умират. Защото, според мене, смъртта е един процес, който спира човека да се отдалечава от Бога. Като казвам, че един човек е умрял, разбирам: който умира, той е спрял да се отдалечава от Бога. Туй значи защо живее? Той се връща при Бога, по-далече не може да иде. И добре, че се е спрял. А една фаза, че е умрял. А смъртта винаги подразбира един нов живот обратен! Сега ние винаги казваме, че този човек не може да живее повече. Та той никога не е живял! Той сега почва да живее.

Вие мислите, че човек, който е на Земята, живее. Но човек, който е на Земята, той е на изпитание. Него само го изпитват може ли да живее. И след като го изпитат, ще го пратят на друго място. Има един друг свят, пак като Земята. И вие един ден ще се учудите, там пак ще намерите хората като Земята, пак ще живеете с тела облечени, пак ще ядете, пак ще пиете, само че няма да се карате. По братски ще живеете. И въздухът пак ще влиза вътре в устата ви, водата - също. Но няма да имате задуха, ревматизъм няма да има, очеболие, главоболие, инвалиди няма да има, защото гробища няма да има. Гладни няма да бъдете, ще имате най-хубавото! Изметено ще бъде в къщи, прах няма да има. И няма да има никакви метли!

Сега вие ми казвате: „Много хубаво говориш, но я ни го покажи този свят!" Мога да ви го покажа. Само ми трябва малко кал сега. Както Христос, като срещна един сляп, че викаше отподире Му. Пита го Христос: „Какво има?" - „Искам да ми отвориш очите." И той се наведе на земята, направи кал и му повърна зрението. Пита го: „Какво виждаш сега?" - „Виждам хората като дървета." Той побутна още малко очите и после казва му слепият: „Сега виждам, че се мърдат както са." - „Тогава хубаво, сега си върви по пътя." Аз казах туй, защото мисля, че вие виждате. Ако дойда да ви мажа с кал очите, цял скандал ще дигнете! Пък аз не съм от глупавите хора. Аз минавам от умните хора. Вие имате отвътре едно препятствие пред очите, имате едно карагьоз-перде / завеса на сцената на куклен театър / пред ума си. Туй карагьоз-перде трябва да се вдигне с машина и трябва да се види какво има на сцената.

Та, казвам: В новите вярвания не се изисква ние да отхърлим старото, нито да доказваме. Ние трябва да оставим света; и който вярва и който не вярва, и двамата са прави. Защото аз съдя за живота според както те са постигнали. Ако безверието има по-добри постижения, добре дошло! Ако вярата има добри постижения, добре дошла вярата! Но ако вярата няма добри постижения и безверието няма добри постижения, мене не ми трябват. Да ви обясня това. Едновремешните безбожници станаха безбожници и тогава светът се спаси. Че хората като престанаха да вярват в идолите... нали тогава, който не вярваше в идолите, се считаше за безверник. И най-после защо дойде едно учение? За да ги убеди, че тия идоли нищо не струват. Тогава имаше цял скандал за това. За [...] с гонението на християнството и какво не претърпя християнството от това?

Днес идоли не съществуват, но идолопоклонски теории съществуват, които ни държат далече да доловим онази Истина, която ще ни въздигне! Аз съм за онова знание, което отвътре е! Аз съм за онзи живот, който отвътре работи и може да ни въздигне, да ни помогне, че да бъдем ние щастливи на Земята, но не на тази Земя. Коя Земя? Не сегашната Земя. Тази Земя трябва да се промени малко. Защото тъй, както е тази Земя, има доста зараза, нечистотии и по един или друг начин трябва да се очисти, за да можем ние да живеем добре. И следователно, необходимо е цялото човечество, общо казано и частно казано, всеки един човек трябва да се издигне над себе си! Това е една от великите задачи. Ние не трябва да чакаме подобрението на цялото човечество, на целия свят, защото целият свят не е толкова лош. Аз разбирам, в света живеят много хора, които са много добри. Аз съм ги срещал.

Дали вие ще повярвате това, аз го оставям сега. Аз на вас ви давам правото да се съмнявате, но аз не се съмнявам, понеже аз го зная това. Вие не го знаете. Имате право да се съмнявате. И аз да съм на ваше място, и аз ще се съмнявам. Че, ако вие мислите, че светът е лош, в грях и във всичко, питам, откъде иде този чистият въздух, този чистият хляб, чистата вода? Тази чистата светлина? Ако всичко е в грях, то нашата работа е свършена. Не. Има един благороден свят. И той е разумният свят. Оттам иде чистият въздух. Този въздух през този свят минава. И като дойде до нас, се опетнява. Те го чистят, а ние го опетняваме. Но същевременно ние като опетним този въздух, който иде с нечистия, те го вземат! Че този свят съществува, се показва в това, [че] във всеки един от вас има борба. И когато ще направиш едно престъпление или едно добро, ти всякога преживяваш една борба. Бориш се. То е този свят, за който Господ говори. Те казват: „Ти не искаш да направиш едно добро, но чакай да ти кажем как да го направиш това добро." И ако ти си умен и го слушаш, те ще ти кажат кой е правилният път, по който трябва да направиш доброто. И ще ти покажат как да направиш доброто. Едно добро, то е за тебе. И злото, което ще направиш, не е заради вас, и то е за тебе.

Аз говоря за един свят, който вие имате в себе си. И можете да намерите посоката накъде се намира този свят. Аз разбирам, поне в предградието на този свят вие сте ходили. Някои от вас сте ходили вечерно време като спите. Имате такива сънища.

Но сега да се повърнем към практическата страна. Този живот, който вие имате на Земята засега, той е най-добрият живот, от който ние трябва да изтъчем своето бъдеще. Има хора, турени в България, които да оправят българския народ. Турени са те в едно управление, ние няма какво да се бъркаме с управлението. В една държава те са турени на власт. Твоята дума няма тежест, там има народно събрание - 200, 300, 400 души гласуват. Че, тия хора са турени там да оправят България. Ако народът ги намери, че не могат да оправят, снема ги и турят втори, трети, четвърти... Сега това е един начин за управление. В [учили]щето е същият метод. В дома дойде една майка, роди едно дете, тя [не] го е родила както трябва. Дойде втора, трета майка. Менят се майки.

Питам: Къде е разрешението на въпроса? По този начин, по който иск[ате] да се оправи светът, то е един механически начин. Ще умираш хиляди пъти - това нищо няма да ти помогне. Защото, ако ти в умирането не [се] върнеш в мястото, от където си излезнал, ако ти се губиш, ти не си [на]правил опит както трябва да се върнеш в дулото на пушката. Нашият живот трябва да се превърне. В умирането ти ще научиш този закон. Смъртта не е нищо друго освен един завършен кръг на Земята. Умният човек, като дойде до старостта, той се изгубва от зрението на хората и после пак дойде в същото пушкало. И питат: „Къде е старият човек?" Той е пак в майка си. Казват, че всичките деца са в онзи свят. Сега ще ме извините, то е моето вярване. Всяко разумно дете, което [се] е родило, и всеки разумен човек, все се връщат при майка си, родила ги. Раждат се да видят майка си. Умират, връщат се пак при майка си. И тогава ти ги търсиш горе в небето, при Бога били. Че, ако е при Бога твоето дете, защо се безпокоиш тогава? Ти се безпокоиш, когато това дете се връща при Бога. Питам тогава, понеже детето се връща, без работа е това дете, затова ви безпокои. Ако беше при Бога, то е едно щастие, то е придобивка. А тебе те безпокои, че твоето дете се върнало при вас. Казва: „Мамо, загазих, нищо не можах да добия, нищо не можах да науча от живота. Я ме хвърли от пушкалото навън." Върнеш го втори път, пак не падне в неприятелски стан, т.е. не се постига целта.

Сега аз обяснявам един закон. Аз прилагам закона както за хората, както за детето, то е същото и за нашите мисли и за нашите чувства. Ти проектираш една мисъл, тя се върне при тебе и нищо не ти е допринесла и ти се безпокоиш. Изпратиш едно чувство и то ходи в света, и то се върне при тебе без плод. Казва[ш]: „Не ми върви!" И тогава как ще го направиш да върви? Когато някой наближи да умира, за да му върви... Много пъти сегашните лекари, които разглеждат как е устроен човешкият организъм, търсят да намерят кръв. И наскоро са направили една такава операция, мисля в Австрия било, дето за един човек трябвало да намерят кръв, но която да се схожда с неговата. И намерили кръв още топла, че я нацъркали в малко шишенце и спасили този човек и той наново проговаря. Че, ако твоята мисъл, която ти пращаш в света, ако не влезе в жилите на хората и не внесе живот, тази мисъл е мъртва, тя не е добра. Добри мисли са онези, които повишават тембъра или качеството на нашия живот. Ако една мисъл е влязла в тебе отвън и тя не е внесла живот, тази мисъл не е добра. Добрите мисли внасят живот в нас.

Е, в какво седи едно верую, да вярвам в Бога? Кое ме интересува, кое верую е право? Нито едно верую в света не е право! Нито една сянка не може да даде живот на хората. Заради /за / мене да се говори, заради християнството, тази мисъл теоретически да се говори за християнството, е една сянка, не е същината. Но същината, като говорим за Христа, който е един принцип вътре, който е вложен от Бога, то е друг въпрос. Но като кажем: „Ти чел ли си Евангелието?" Евангелието, тъй както е една книга, то е само една сянка. Но да се намериш във връзка с Духа, с оная разумна сила, която е писала тия неща! Ако ти можеш да влезнеш във връзка, много хиляди работи има, които не са писани в Евангелието. Трябва да имаш едно разяснение и като го имаш, ще знаеш толкова, колкото сега знаеш.

Сега аз говоря за едно състояние, което не го вземате отгоре. Сега да ви обясня каква е моята мисъл. Ако аз седя и дъжд е валяло, а аз оставя нивите си, ще кажа: „Все ще израсне нещо." Но не ги ора и не ги сея. Какво ще израсне? Все ще израснат бодили, тръне, цигански трън. И аз се чудя как не е израстнало друго нещо. Но ако аз тия ниви ги изора и ги посея с хубава пшеница или посадя царевица, бостан, круши, ябълки и прочие и ги обработя по всичките правила, тази нива ще има нещо, което аз искам.

Следователно всичкото наше богатство седи в нашия мозък. Мозъкът е същността, която аз имам, с която работим. Всичките ниви са мозъкът ти. Ти се безпокоиш, искаш да имаш хиляди декари, а пък Господ таквизи [...], тебе ти трябва едно кило или едно кило и половина материя. И всичкото богатство е там, на всичките хора, богати и сиромаси. Че някой е богат човек - мозъкът му тежи повече. И на един учен човек мозъкът тежи повече. Цитират, че на еди-кой си учен мозъкът му тежал 1800 грама. Че, какво са те? Много малка е разликата! Но даже на някои гениални хора по-лек е бил мозъкът, но хубаво обработен! От много малко се нуждае мозъкът, но трябва много хубаво обработване на нашия мозък! И даже, човешкият мозък след хиляди години, след 10 000 години, ще има работа за още 100 милиона години. Сегашният мозък има вътре още за 100 милиона години да се разработва. И след 100 милиона години човешкият мозък едва ли ще тежи два килограма. Но този динамичен мозък няма да бъде като сегашния. Той ще бъде почти безсмъртен мозък и няма да умира. Човек ще си пренася своето имане навсякъде. Два килограма да се носят не е тежка работа. А пък привлекателната сила на този мозък! - Ха да го турим след 1000 години; 100 милиона години и 1000 години са почти равносилни в ума ви. Да допуснем, след 1000 години вие ще имате един мозък от два килограма. Но този мозък, като проектираме неговата енергия, няма да има сегашната слабост, на старини да не виждате.

Преди няколко деня идва една сестра, плаче, че остаряла. Много, много остаряла - 65 години. Плаче, мисли, че няма кой да я гледа. Аз на себе си казвам, дошло е време сега тя сама да се гледа. Едно време тя е гледала хората, когато не й трябвало, тя гледала хората, а тогава трябваше тя себе си да гледа. А сега дошла на 60 години, иска хората да я гледат. Казвам: Ето тази старата сестра как се впрегнала, не се научила. Нямах време да й разправям на нея повече. Тя ме гледа и поплака. Казвам й: „Не бой се, ще се оправи тази работа." Тя казва: „Ще се оправи, ще се оправи." Пък аз виждам една мисъл. Казва: „Ще се оправи, като умра." Казвам: „Ни най-малко не искам да умреш, но искам да се подмладиш" - на себе си казвам, на нея казвам: „Ще се оправят работите!" А тя казва: „Ще се оправи, а очите ми не виждат. Искам да чета, пък очите ми са отслабнали." - „Ще се оправят работите!" И казва: „Е, Учителю, ти много лесно казваш ще се оправят, пък все остават неоправени."

По някой път аз гледам с тази лупа и казват: „И той без тази лупа не може да чете." Аз тази лупа тургам, за да ви позная вие какви сте. Като я туря нея, познавам всички какви сте. Но сега като знаете това, ще ми задигнете лупата. Не. Тук има един закон. Аз правя изчисления с тази лупа. Квадрата го вземам да правя изчисления. Под какъв ъгъл ще пада светлината и какви действия ще произведе. Като държа тази лупа, тургам тъй светлината как ще се пречупи, под какъв ъгъл ще пада и какво влияние ще упражни върху мене. Светлината упражнява едно грамадно влияние. В новото разбиране трябва винаги да знаете как да се поставяте, как да гледате, как да възприемате светлината. Някой тъй гледа накриво. Не. Ти трябва да си поставиш очите право. Трябва да ви покажа как да си поставяте очите, за да възприемете светлината. И да знаеш като дишаш, как [да] възприемаш светлината и като ядеш, как да възприемаш светлината.

Та, аз, ако искам новата култура, най-първо ще започна от хляба: как да се прави хлябът, как да се сложи и как да започнеш да ядеш. И колко трябва да ядеш. Умереност трябва да има в яденето. Умереност трябва да има в тази работа. Ще кажат някои: „Ти насила се наяж." Не, не, ти ще свършиш яденето по всичките правила. Като ядеш, ще учиш, че след като се наядеш, тъй ще поседиш малко и ще бъдеш весел и добре разположен. Понеже това е една приятна работа. Яденето е физическият труд. Това е във физическия свят, а пък в духовния свят то е най-мъчното нещо. За тях е оране, копане. Което за тях е най-трудно, за нас е най-лесно. Значи, тяхната трудна работа е наша лесна работа. И след туй - пиенето на вода. Цяла чаша вода изпие човекът и казва българинът: „урочасал". Задуха има каква. Като не знаеш как да го дишаш, простудиш се, ще умреш. От задуха, това-онова, ще се намали кръвообращението. И светлината, ако не знаеш как да я възприемаш... И тогава става едно главовъртение в ума ти. И работите ти отвънка не вървят. И казваш, че имаш лоша съдба. Индуските учени хора, които знаели това, всичките посветени най-първо започват с храната, водата, въздуха, светлината. В школите туй го държат като една непроницаема тайна и всичките свои ученици го учат там. Който може да го научи, той излиза учен, като един адепт. А който наполовина го научи, той минава за факир. Отвънка дава забавление на хората.

Мощна сила седи във възприемането на храната. Да знаеш каква сила се крие в храната! Ти никога не трябва да приемаш едно парче хляб или грозде от един престъпник. Ако си слаб човек, и да ви даде хляб, ти го хвърли на кучетата. Даде ти грозде - ти го хвърли, дай го на сиромасите или го хвърли, не го яж. Който разбира закона. Или един престъпник ще ти крои дреха - той ще те зарази. Онзи човек, който ще ти крои дрехи, трябва да бъде благороден. Ще кажете: „Това са празни суеверия!" Суеверието е друго. Ако във вас обонянието би било развито, ще видите какъв смрад, какъв мирис излиза от един лош човек! То е воня вътре, при която ти не можеш да седиш. И аз съм привеждал един пример за двама игумени: живели те в един монастир, та по-старият не си уредил сметките и умрял. И почнали да обвиняват младия, че той злоупотребил. Този игумен не бил много прав, бил много оцапан и отишъл в онзи свят. И той като се молил, молил дълго време, изпратили го в монастира да си оправи погрешката. И казал как седи работата. Но като стъпил в монастира, този монастир запустял - никой друг човек там не можел да работи. Оцапал го той.

Та, казвам: На сегашното човечество все са неоправени работите. Я влезнете в някой град, в някой дом - хората там постоянно се карат. Как ще се разбират хората? Трябва велика любов в човешката душа! Трябва велика светлина в човешкия ум! Те ще те гледат и някой ще те пита: „Откъде си? Ти българин ли си? Французин ли си?", това-онова, а не те питат ти човек ли си, за каква работа си дошъл. Във всичките въпроси влиза нещо материалистично. Ти си християнин. Вярваш ли в Исуса Христа? - „Вярвам." Е, как вярваш? - „Не зная."

Най-голямото страдание за Христа било, че Той не бил разбран. Онези, които сега живеят, не Го разбраха добре. Това са онези, които заминаха за другия свят. Които са сега, те Го разбраха. Да бъдем едно с Христа в разбиране и да вършим туй, което Той върши. Че, голямото ни нещастие е, че ние не можем да вършим туй, което Той е вършил. И казва Той: „Ще вършите по-големи чудеса, отколкото Аз които съм вършил. Бог във вас за в бъдеще ще върши по-големи чудеса, отколкото Аз които съм вършил. Бог във вас за в бъдеще ще върши по-големи чудеса." Чудеса трябва да се правят, да се обърне светът. Да докараме новото съзнание в света, че да се въдвори Любовта, че хората да могат да живеят взаимно, да се не изтрепват. Да идеш при един съдия, да кажем едно дело се води 10 години. Ще идеш ти при съдията, ще те пита: „Ти на този човек имаш ли да му дължиш 1000 лева? Дължиш ли му?" - „Дължа му." - „И колко лихва ти взема?" Законът на лихвата е 12, той турил 20, след 10 години има 100 000 лева да взема от този човек. А той имал да дава 1000 лева. Съдията трябва да внимава, да му каже: „Много си взел, отстъпи." - „100 000, 50 000." - „Много са."
- „25 000." - „Много са." И ще докара до 4% и 2%.

Има едно право в света. Че, ако един човек му е дал своята мисъл под наем, аренда и той потърси своята мисъл след 1000 години? Тогава, ако той му вземе по 10%? И през целия живот не може да му платите това! На всяка една добра мисъл той трябва да взема по половин стотинка на 100 години. Че тъй, разбира се! Казвате: „Че как ще забогатеем?" Чудни са хората! За братя минават, а парите си в лихва дават! Та всичко е на Бога! Какво ще вземеш? Когато Бог казва: „Даром сте взели, даром давайте!", сиромахът казва: „Богатият нека даде парите!" Така не се разсъждава! Сиромахът не трябва да каже: „Той трябва да даде!" И богатият не трябва да казва, че това е негово. И така не се разсъждава! Не е негово! Отношения между сиромаси и богати трябва да имаме идеални!

И ето какво трябва да бъде идеалното отношение между богатите и сиромасите: когато дойде един сиромах при богатия, богатият да каже: „Много, братко, те обичам. Я иди на моето място, пък аз ще взема твоето място." И той стане беден и тръгне по неговия път. А сиромахът иде на богатото място и разполага. И след време пак каже на богатия: „Мен ми дотегна това богатство, вземи си го!" И богатият напусне бедното място. Пак си разменят местата. Туй трябва да бъде идеалното положение между богати и сиромаси! Дойде ученият при невежия и каже: „Братко, дотегна ми моето." И той стане невежа, а невежият стане учен.

Че, сега много лесно човек може да стане учен. Аз сега всичко зная. Имам една енциклопедия, 2000 тома, и на всеки въпрос мога да ви отговоря. Много е учена енциклопедията! И вие може да дойдете, и вие може да бъдете учени хора. Това е отношение. Аз наричам: учен човек е, който има светлина; невежа човек е, който е в тъмнина. И следователно аз казвам: „Ела в моята светлина, живей, пък аз ще си почина в твоята тъмнина." Никой няма да ме вижда, ще седя в тъмнината и ще разсъждавам само за себе си. И като ми дотегне тъмнината, ще кажа: „Братко, я влез пак в туй положение, и аз пак в светлината!" Вие ще кажете: „Това са долапи /хитрина, интрига/." Та сега животът не е ли в долап?

За да правим добро, трябва да разбираме онзи, великия закон, иначе се отдалечаваме и животът изгубва своя смисъл. Да правим добро някому в света - нищо по-силно от това ти да обичаш в дадения случай живота. Да обичаш живота не само в себе си, [но] и в другите. Да обичаш живота и в най- малкото същество, не в този смисъл, както се проявява и функционира животът индивидуално, но животът както функционира в себе си. Аз съм наблюдавал една пеперуда, като кацне, в очите й. И тя ме гледа под око като някоя красива мома, казва: „Харесваш ли ме?" - „Харесвам те." И като речеш да си мръднеш ръката, тя се подигне. Казва, бутане няма, като си мръднеш ръката, тя подскочи. Интелигентни са. Тази интелигентност ме радва в това малко същество. И като му дадеш на туй, слабото, условие, един ден то може да се прояви както тебе. Ще кажеш: „Как може да стане това?" Аз не съм ви обяснил и може да ви кажа как може да стане това. То не се казва даже. Ако ви попита едно дете, не може да му обясните как се пали огън. Ти като го приготвиш и му кажеш: „Тури тази клечка!" и детето ще запали огъня, без то да знае как. И аз мога да ви наредя и да ви кажа: „Турете клечка да запалите огъня", без да знаете как се пали.

Но този огън, цяла наука е вътре, да знаеш как се приготовлява човешкото тяло, да знаеш как се е приготвило човешкото сърце, да знаеш как се приготвя човешкият ум, да знаеш как се е приготвила човешката душа. То е един свят красив! То се изисква след хиляди години да се разбере. И сега и за хиляди години ще има какво да учите! И това могат да ви бъдат задачи за в бъдеще. Сега ви падне един зъб. Сега хората са почнали да правят зъби. Тъй, идеш при един зъболекар, той ти тури механически зъби в устата. Един ден тези зъби ще [ги] култивират и те ще растат. Нивите ще се тургат (?) както на нивата бобът и царевицата растат и краставиците. Ще дойде този зъболекар, посадени са те, ще ги прегледа, ще избере от кой кехлибар са и ще каже като приготви всичко, ще изтегли зъбите и като ги тури вътре, веднага те ще израснат! Или извадили ти окото - ще има тук-там посадени очи. Ще извади едно око, тури ти го и ти прогледнеш. Че то е цяла наука! Пръстът ти изскочил - насадени пръсти има.

Сега вас ви се вижда туй малко странно. И за мене е малко странно. Но това са красивите неща! Ако е такъв животът, колко красиво щеше да бъде! Ще идеш при някой лекар по очи, сляп си. Извади човекът едно око, тури го. - „Благодаря!" Идеш при един зъболекар, натуря ти всички тия зъби! Излезнеш, гледаш: подмладил си се. Идеш, стар си - ще има лекар за старостта. Лекари ще има много тогава. Старият иска да стане млад, казва: „Дотегна ми старостта!" Ще иде при лекаря, той ще тури младата кожа, ще обере старата, ще я тури настрана, ще тури младата кожа отгоре посадена и ще я облечеш. И оттам насетне ти си млад, ще се върнеш на 21 години, всичките бръчки изчезнали. Че, това значи да си по-добре! Че да се махнат всичките нещастия, които сега висят в нас.

Сега скърби има и лицата ни потъмнели от какви ли не скърби. Много малко радости имат хората. Аз срещна някой така замислен, не виждам никаква философия в него. Казвам: „Какво има?" - „Бях търговец, изгубих два милиона!" Навел си главата! Срещам една млада жена, на 25-30 години, навела си главата. - „Какво има?" - „Ожених се, мъж ми ме напусна, търся друг някой." Срещна друг - учител, свършил няколко факултета, изпъдили го! Всичките все замислени. Аз не се смея, влизам в положението им. Казвам: „Братко, ела при мене, в моето училище, да се научиш как да бъдеш учител, да не те изпъдят. Ела при мене да се научиш да бъдеш търговец и да не те изпъдят старите и в бъдеще да не фалираш."

Сега, туй няма да го казвате на други хора, ще го държите за себе си. Ако можете да го употребите някъде - добре!

Но новото в нас ние трябва да го разпределим. Не месете новите неща със старите. Вие правите погрешка. Имайте едно определено място в мозъка си за новото! Пазете го чисто! Но казваш: „Неприложимо е!" Туй, хубавото, го дръж там и ще видиш приложимо ли е или не. Че къде ще туриш ти любовта? Като срещнеш един човек, който е готов да се жертвува за тебе, той те обича, желае ти доброто, ти почнеш да се съмняваш дали те обича или не. Ти на себе си тогава ще причиниш пакост. Ако той те обича, казвам: Тази обич не е негова, тази обич е на Бога. Бог те е погледнал през очите на този човек. Ти се съмняваш в любовта на Бога - тогава в кого можеш да вярваш ти? В дадения момент, когато един човек те обича, тази любов се дължи на Онзи, Който ти е дал живота. Казва: „Не бой се!" А щом се съмняваш и търсиш нещо да се подигнеш, как ще се подигнеш? И всичко, каквото си правил, нищо няма да остане. Ще остане всичката твоя немощ, а хубавото...

Ти като влезнеш в другия свят да носиш една мисъл със себе си, да знаеш, че ти си господар на своята съдба. Знаете ли какво значи господар на съдбата? Ти искаш да станеш гений - гений ще станеш! Искаш да станеш светия - светия ще станеш! Каквото пожелаеш, всичко можеш да станеш. Източните народи, като не са знаели това турците, турили така: ще туриш един кюляф /островърха шапка/ и като го туриш на главата си, каквото искаш, това ще станеш. Но кюляфа са го разбирали другояче. Казват: „Ще ти направи някой кюляф."/изигравам, мамя /

Има една свещена идея, която може да върши всичко в човешкия живот. Аз ви казвам сега, искам да ви го кажа, но не мога да ви го кажа. Чудни сте, във вашия съд не мога да го туря, вашите съдове не могат да го хващат. Не че нямам желанието, но това, което мога да ви го кажа, аз не искам да се изгуби. Вие, запример, ще кажете: „Ама той може ли да го направи това нещо или само ни залъгва?" Че, вие не разсъждавате както трябва! Ако аз ще ви залъгвам, всички трябва да ми платите. Трябва да ви взема пари. Залъгване без пари не става, с пари става, какво ще си губя времето аз! А понеже аз искам да имам с вас търговски операции на честни начала, мисля да ви кредитирам и ще си изплатите както трябва. Без да подписвате полици. Ще ви опитам на вашата честна дума. Туй, което ще ви дам, готови ли сте да го приложите? И ако ви го кажа, вие ще изнесете това нещо и почти ще се свърши работата. Както онзи цар, който искал да опита жените. Искали те власт. И казва: „Ще ви туря на власт, но да направим един малък опит." Той затворил нещо в една кутия и казал: „Този капак ще го държите затворен, няма да го отваряте. Ще го турите тъй, както е. И ще го пазите за 7 деня." Държали го те 6 деня и казват на седмия ден: „Да видим какво има вътре!" И като отворили, едно птиче изхвръкнало. Занесли го при царя и пита той: „Къде е птичето?" - „Излезе." - „Още не сте дорасли!"

Сега да преведа тази поговорка. Всяка една хубава мисъл, която не може да остане вътре в човешката душа и да прояви своята сила, тя е една изхвръкнала птица. Всяко едно желание, което не може да се изпълни вътре в човешкото сърце, това е една изхвръкнала птица навънка. Всяка една постъпка, която не може да се направи навреме, тя е една изхвръкнала птица. Хубавата мисъл ние трябва да я задържаме и силата на новите веяния на сегашния век седи в това. И вие трябва да видите, че онези хора, които водят съдбините на хората, се отличават с много голямо търпение! Колко трябва да се търпи, за да се постигнат някои работи!

Та, верующите в този век или хората, които вярват в благото на човечеството, онези, които поддържат тази идея, без разлика какви вярвания може да имат. Че новите времена идват сега. „Новите времена" подразбирам иде нещо в света, много хубаво. Такова хубаво никога не е идвало! И като дойде, ще го видите. Аз искам вие да го видите.

Казвам: Иде пролетта! И тази пролет е много хубава. Тъй щото, да бъдат книгите ви готови. И такава пролет не сте имали никога! - „Ама чакай да видим." - Няма какво да чакате, вие се пригответе, да бъдете готови всички! - „Ама ако не стане туй нещо?" Ще стане! Всичко туй ще стане! Именно то ще стане! Сега туй, което никога не е станало, сега ще стане! Да. И ничия власт в света не е в състояние да отмени това нещо!

За туй се изисква от всички ви не догматизъм, но какво? Аз съм казал, не е въпросът там. Онова, което аз ви казвам, то е истината. И тази истина ще дойде. Тогава ще проверите. Но тогава всеки въпрос, дали аз съм казал или друг го е казал, но онова, което съм казал, да е вярно, да е истина! И да съответствува на онази истина, която иде в света! И всички вие трябва да бъдете тъй истинни, за да бъдете изразители на туй Божественото във вас. И като Му служите, не че мен ме радва, че [сте] дошли при мен. Мене ме радва вашето присъствие дотолкова, доколкото вие сте изпратени от Бога да ме слушате. Аз се радвам на това. И за вас трябва да ви радва моето присъствие, доколкото аз съм пратен от Бога да ви кажа истината. И вие, и аз да изпълним волята на Онзи, Който е направил всичко. Тогава няма никакво различие, защото красиво е и да говориш. По-красиво е да слушаш. Защото, когато Господ говори, ние трябва да слушаме. И после трябва да приложим отвънка онова, което сме слушали. Защото ако е да се говори, то е друг въпрос. Изисква се да правим добро. Това значи да правим доброто, да бъдем готови да извършим онова, за което сме пратени на Земята, което ще внесе за нас новия живот. Туй ще донесе не по физически начин. Ние ще бъдем от тъй наречените щастливи хора. Всеки трябва да бъде щастлив.

И аз искам вие, като се срещнете, да се поздравлявате, да търсите щастливите. Да видите дали някой е станал щастлив и ако някой е нещастен, да кажете: „Още няколко деня и ще бъдеш щастлив!" На друг да кажете: „Тебе ти остава само още един ден! 20 години си лежал в затвора, след един ден ще бъдеш свободен!" На някои от лежалите им остават още 4-5 деня и ще излязат из затвора!
Мнозина сте лежали в този затвор. И сега се съмнявате, казвате: „Какво ли ще бъде нашето бъдеще?" Когато един цар има 10 души синове, трябва ли тия братя да се карат помежду си кой ще бъде наследникът? За тях да бъде безразлично това, всеки да каже: „Братко, ще остане столът свободен. Най-способният, най-добрият, най-умният, той ще управлява." И всички трябва да се радват - и онзи, който управлява, и онези, които са управлявани - всички да се радват! Управлението да бъде по един вътрешен принцип, да се управлява по един вътрешен закон, дето няма насилие. По любов трябва да се управлява - не външно, а вътрешно. И онзи, който те управлява, той от себе си трябва да дава, а управляваният трябва постоянно да взема. И като им дотегне, ще си сменят местата.

Сега, върху тази мисъл, вие я разработете. Разберете я. Аз ще се радвам, че вие не я разбрахте както трябва. Когато аз се учих, и за мене беше така. Туй, което не разбирате, то може да се осъществи. Което разбирате, то не се осъществява. Невъзможните неща в света са възможни! Невъзможното за човека е възможно за Бога, Който живее в човека! И невъзможното за човека отвънка е възможно за Бога отвътре, за Разумното в света. Аз го наричам в света Разумното - и вътре, и вънка, всичко е възможно! И желая туй, Разумното, да бъде с всинца ви!

„Благословен Господ Бог наш"

Тайна молитва

4-та неделна беседа, държана от Учителя на 22.Х. 1933 г.,10 ч сутринта, София - Изгрев.

Да правим добро

2011-06-15T15:45:18Z

Anika: /* ДА ПРАВИМ ДОБРО */

[[Неделни беседи]]

[[Постижимото (1933–1934) Том I]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[1933]]

== ДА ПРАВИМ ДОБРО ==

[http://www.janua-98.com/files/books/danov/Postizhimoto.pdf pdf на оригинала] - беседата се намира на стр. 60 от книгата

„Отче наш"

„Духът Божи"

Ще прочета 6-а глава от Посланието към Галатяни.

Ще взема само три думи от 6-и стих: „Да правим добро." Взимам тия думи не в този смисъл както хората разбират. Да се прави добро, то е цяло изкуство! Трябва да се разбере как. Да се учи музика, може да се каже как. С казване лесно става, но трябва учение. Ти може да знаеш да изпееш гамата напред и назад, но това още не е музика. Да се прави добро, за това има ред правила. Доброто си има ред закони, много правила, по които доброто може да се прави. И да знаеш във всяко време, на всеки даден случай какво добро да направиш и как да го направиш! Да има резултат.

М в доброто има това, че ти никога не можеш да направиш едно добро по един и същи начин. Ти едно добро, което си направил веднъж, втори път не можеш да го направиш вече. Тия условия никога няма да дойдат. Туй разположение, тия разбирания няма да имаш. Нито ще намериш този човек, на когото ти си направил добро. И той се е родил при специфични условия. Защото само един човек се е родил в такова време. И човек се различава по това, че двама души, като се родят по едно и също време, те ще си мязат, приличат, но има едно различие във времето на раждането. Има различие в техните майки, те не са на една и съща възраст; и бащите им не са на една и съща възраст; местността, в която са родени, не е една и съща; после, въздухът, който е дишал, не е един и същи; топлината не е една и съща. Казват за двама души: „Мязат си." Няма двама души, които да си мязат. Тъй че, има голямо различие. И красивото в света е, че човек не мяза на никого. Ти мязаш на себе си! Но туй мязане е едно звено, необходимо вътре в цялото. Понеже цялото има нужда от неговата индивидуалност. Всеки да си е на неговото място, че прилика да носи на цялото. Че да има хармония и пълнота в цялото.

Та, казвам: Кога се казва добро? Ти не можеш да се родиш добър. Нито може да се родиш лош. Може да се родиш с предразположения добри и може да се родиш с предразположения лоши. Но ти не си лош, нито добър. Ти отпосле може да станеш, като действуваш, като живееш, може да станеш добър или лош. То е един резултат вече. Тъй щото може да кажеш: „Не съм ли аз добър човек?" - „Не си." - „Ама не съм ли лош?" - „Не си." Е, какво си? Ти си човек, който си роден да станеш добър. Сега във вас виждам една такава статическа мисъл. Ти си роден да станеш музикант. Ти си роден с възможности на музикант, но не си. Отсега нататък трябва да станеш музикант. Като станеш музикант, ти ще знаеш да съчиняваш песни. Туй значи песен. Трябва да се работи. И добрият човек дълго време трябва да се учи, за да каже, че е добър. Сега родило се е едно дете и казват: „Добро дете." Та кога стана добро? Като занесли фонографа* в Турция, та един като чул, че говори [, казва:] „Кога в Турция дойде, кога научи турски?" Смешни са хората. Едва се родило детето, като един фонограф, и казват: „Много добро дете е това дете!" Турчинът се чуди и казва: „Кога дойде и кога турски научи?"

Та, казавам: Новата философия на живота изисква нови разбирания! Всички хора днес умират от стари разбирания. Защото детето, ако не измени своите разбирания и като възрастно мисли детински, то ще се намери в едно трудно положение по единствената причина, че условията при детето са станали други. И в пълна възраст, и в старини условията са съвсем други. Всяка една възраст в живота си има своите особени условия. Следователно методите и начините, които имаме, които трябва да се употребят, се различават. Онези, които не разбират, казват: „Тази работа е много сериозна!" Нищо не е сериозно в света. Не е опасно. Животът, който живеем, представлява нещо много приятно за живеене. Той е най-хубавият тор, който можеш да имаш в света; то е едно увеселение от единия край до другия! Но ако не го разбереш, ще кажеш: „Само нещастие, не си струва да се живее." Щом кажеш „Не си струва да се живее", ето какво разбирам под тези думи. Някой музикант, който дава концерт и го осмеят там! Майстор трябва да бъде човек, че като излезе и изсвири нещо, та хората да кажат: „Дарба има в него!"

Та, казвам: В сегашното човечество ние имаме такива наследени качества, ние искаме да се представим такива, каквито не сме. Да имаме много. Ние казваме: „По образ и подобие е създаден човекът. По образ и подобие на Бога е създаден." Че, това са само възможности. Но какво си направил ти? Ако си по образ и подобие на Бога, ти размисли ли какво си направил? - „Е, нищо не съм направил." Тогава откъде знаеш, че по образ и подобие на Бога си направен?

Сега това аз не го турям като един клин, че не сме, че не можем да бъдем това. Има едно криво разбиране. И вследствие на това неразбиране идат всичките нещастия в света. В света страданията и греховете ние ги създаваме. И тогава търсим причината другаде. Причината седи във всеки един човек. Сега това няма какво да го доказвам. Някой път, когато съм по-свободен, но сега, понеже нямам никак време, не искам да го доказвам. Защото на мене е ясно. Пък аз да го доказвам, става ми скучно да доказвам неща, които аз зная!

Сега ще говоря за нещо, което и аз не зная, и вие не го знаете. Знайните неща са незнайни и незнайните неща са знайни. Постижимото е непостижимо, непостижимото е постижимо в света! Силното е слабо и слабото е силно. Трябват ред обяснения. Когато една граната излиза от дулото на една пушка, в началото е много силна, но колкото отива по-нататък, отслабва и най-после пада и се зарови в земята. Силният в началото може да стане слаб и се зарови в земята. Защо се заравя? Тази граната, ако нямаше никакво препятствие, тя щеше да се върне по един кръг от дулото, откъдето е излязла. Но понеже среща земята като препятствие, като се удари там, счупва се тази лента. И вследствие на този удар става сътресение и гранатата тъй е направена, че тя се пръска. Онези, които са ги направили, така са ги направили, че като се ударят от земята, тя се пръска, а някой път тя се пръска. Тя не се пръска на земята или върху неприятеля отгоре.

Сега, тези са външни съображения. Хората в света искат да станат силни по един механически начин. Силата не седи в механическия процес, а силата на човека седи в най-слабите подбуждения, които човек може да има. Силата на човека седи в неговата най-слаба мисъл, в неговото по възможност най-слабо чувство и силата му седи в неговата най-слаба постъпка. В туй седи великият закон! И ония същества, които са живели преди вас, които постигнаха една висша култура в света, която човешкият ум не може да обхване, те си го мислеха, че силата на човека седи в най-силното. И те съгрешиха. И сега минават за паднали духове, както и да обясняват. Но аз намирам причината, дето те помислиха, че силата седи в най-силното.

Сега, аз не искам да остане у вас мисълта, че в силното няма нищо. Силното е обратният процес сега. А онази граната, която е хвърлена от някой връх, тя като падне, най-първо ще се движи много полекичка, но колкото отива към долината, тя повече се усилва. Следователно нещата като слезнат, отначалото са слаби, а после стават силни. Това показва посока на движенията. Силните неща в света от Земята излизат и към Бога отиват. А слабите неша от Бога идат, към Земята отиват и стават силни и отиват към човека. Слабото излиза от Бога, а силното всякога излиза от човека. Следователно, ако вие възприемете силното, всякога от човека иде. Туй е новото разбиране! Една философия сега. Сега така като разбирате и почнете да градите живота. Вие сега го градите по методите на силата. Казват: човек трябва да бъде силен, учен трябва да бъде, това трябва да бъде, онова трябва да бъде и най-после човек умира. Вие ще ми кажете, че този човек бил велик, че бил гениален, че бил светия. Всичко може, приемам, че е така. И отивам и виждам, там, на гробищата, и виждам там написано: „Тук е един гениален човек!" Чудна работа. „Тук е един талантлив човек." Тук е един герой, който не си научил урока. Казвам: До туй положение дойде и цял един народ да не може да му помогне? Тъй се заробил за тях. Че, каква философия има в това? [...] да се подигне един човек?

„Ама ти не разбираш - казва някой - какво е съвременното разбиране." Че, какво е съвременното разбиране? - „Та, няма Господ" - казват. Пуйките отдавна знаеха това нещо. Като го знаят, те никаква традиция нямат. Те за Господа не мислят даже. Те казват: „Ние освен че не вярваме, и не мислим за Господа. И като ни дойде на ум за Бога да мислим, ние почваме да грачим." И пуйките грачат, понеже искат да кажат: „Оставете този въпрос неразрешен. Има ли Господ - нас не ни интересува този въпрос." Вие ще кажете: „Брей, тия невежи пуйки, как да не мислят за Господа!" Ама ние, които сме мислили за Бога, сега какво сме направили? Ако един момък от сутрин до вечер мисли за една мома и мисли да я оплете, какво добро той прави за нея? Ако мисли той да я залъгва, да я оплете, какво е направил? Че, тази мома толкова ли е глупава? Ние искаме да залъгваме Господа. Казваме: „Господи, ние вярваме в Тебе!" И Господ отдавна е казал: „Тия хора с устата си се приближават, но сърцето им е далеч от Мене." Или другояче казано: Тия хора говорят, но не разбират тази работа.

Сега аз не засягам вашите вярвания. Аз ви казвам, че в основата на вашите вярвания има нещо много криво според мене. Заради* мене, едно мое мнение, не ваше мнение. Аз си казвам сега моето мнение; то не засяга вас, мене засяга. Ако е право, засяга мене. И ако не е право, пак засяга мене. Ако е право, похвално е за мене, пък ако е криво, не е добро за мене.

Сега, често ние се боим от известна болка, която може да ни се причини. Някои имат рани, които искат да му я изчистят. Той се бои да не би да му причинят вреда. Тази рана може да се превърне на жиница**. Че има един гвоздей забит в ръката, казваш: „Теглете изведнъж!" Онзи, който ще тегли изведнъж, ще ти причини известна болка. Казва: „Няма нищо." Ти казваш: „На тебе е лесно да говориш така. И аз да съм като теб, и аз ще кажа като вас." Но казвам: В кого е гвоздеят? Вие трябва да се абстрахирате от вас. Вие си мислите, че сте това, което не сте. Вие мислите, че [сте]
* заради - диал. за.
** жинйца - диал. язва, живеница.
64

Иван, Драган, Стоян. Но това е една енциклопедия, един псевдоним. Кой ви тури това име? Ти казваш: „Аз съм Иван Стоянов." Един наш приятел, който много се интересувал от спиритически сеанси и една вечер, като правят сеанси, седи медиумът и една ясновидка, после идва духът, почва да говори и казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?" - „Е, зная разбира се. Ти си Иван Стоянов." - „Не. Ти си Стоян Станчев." - „Как смееш да казваш Стоян Станчев, аз съм еди-кой си." - „Не, ти си Стоян Станчев." Понеже стои при медиума, медиу¬мът стана причина [духът] да проговори. - „Ти си Иван Стоя¬нов, турих ти го като име дадено." И питам: Втори път като дойдеш на Земята, пак Иван Стоянов ли ще бъде твоето име? Твоето име за теб е толкова важно, колкото са важни и твои¬те дрехи. С какво име ще ги кръстиш тогава? Ако първите дрехи бяха синкави и ти ще се наречеш Синковец, а вторите са малко жълти и ще се наричаш Жълтурков.
Че тъй е, да бъдем последователни! Не седи в името. Ако ти разбираш силата на твоето име... Аз да ви определя какво нещо е име. Всяко име, което се опетнява с какъвто и да е порок, то се обезличава. Щом направиш грях, твоето име се обезличава. То е една от максимите. Туй е положение¬то, което аз разбирам. Всяко име, което и да [е], се обезличава с грях.
Следователно аз поддържам: Име е само това, в което никакво прегрешение не е направено. То е твоето име! Име, с което като си облечен, да не се петни това име. То е един псевдоним, с който ти ходиш. И опетнява ли се туй име, да не ти е жалко - то не ти е име. Че, туй е вярно. Писанието казва: ще им се даде едно камъче, на което ще има написано името. И ти сам ще си го познаваш, името! Всеки един човек сам трябва да си познава своето име! Всеки да знае името си. Понеже силата на човека седи в неговото име. А името на човека е написано на най-слабото нещо. И то е невидимо, никой не може да го види. И ти чрез големи усилия може да видиш написаното си име.
Но сега да се повърнем към тази отвлечена мисъл. То, името, е силно дотолкова, доколкото едно име не се петни. Ти можеш да се извиняваш, да казваш: „Кой не върши пре¬грешения?" То е друг въпрос. Никой не може да ти забрани.
65

Но с правенето на погрешки ти отслабваш и губиш своята сила. А с правенето на добро ти печелиш, защото си човекът, който искаш да станеш силен, непременно трябва да напра¬виш добро! Понеже доброто е един проводник, един начин, един закон, с който ти ще добиеш силата, която ти е необхо¬дима за твоето повдигане. Ти трябва да се подигнеш. Но само със закона за правенето на доброто ти можеш да се подигнеш. И да разбираш смисъла на живота. Сега, туй е практическата страна. Не да кажеш на думи: „Ти трябва да бъдеш добър!" Аз нямам право. Туй всеки тря"бва да го съзна¬ва. И той, ако иска, може да бъде такъв. Аз зная, той може да бъде или лош, или добър. Той индиферентен не може да бъде. Той трябва да [избере] един от двата пътя. Или пътя на доброто, да прави добро, или пътя на злото, да прави зло. Няма друг избор! Или нагоре трябва да вървиш, или надолу трябва да вървиш. Ако слизаш надолу, има едни резултати, ако се качваш нагоре, има други резултати. Сега тази мисъл трябва да я схванете добре. Не да турите в силен контраст и да се обезсърчите.
Новото в света ще използува всичко онова, което е ценно в старото. Но не всичко, което ние носим, е ценно. От много неща ние трябва да се освободим. Защото ако не се освобо¬дим, един ден то ще ни донесе най-голямото нещастие. За самите нас, не за другите. Ако искаме добри да бъдем в света.
Другото положение: често ние се занимаваме с въпроси, които не принадлежат на нас. Запример, ние искаме да.знаем силен ли е човек. Българите мислят, че някой силен българин трябва да дойде, който да оправи България. Никой няма да дойде! Германците очакват, че Хитлер ще дойде да оправи света. Нито Хитлер, нито който и да е в света не може да оправи света! Силните хора са само проводници на една идея, която съществува в хората. Но те да оправят света, да турят ред и порядък? Не. Аз не зная хората как може да вярват в това. Може да вярват. Та нима Цезар не беше силен? Нима Александър Велики не беше силен? Та нима Карл Маркс не беше силен? И мога да ви приведа сега и ред други примери в света. Нас ни трябват слаби хора в света, не силни. Не слаби, болни хора, защото силните хора аз ги наричам болни
66

хора в света. Аз бих искал да употребя едно чувство, но не искам силата.
По някой път силата е едно анормално състояние. Има луди хора, които показват сила. В Писанието има пример, дето един луд надвил над десет други хора. Десет души били, та те искали да изпъдят духа, че като станал този лудетина, та ги набил и десетте души. Силен е бил, ама луд. Туй може да се докаже. Защото тази сила, която само в един момент се проявява и изчезва, това не е сила на човека. Сила е само туй, което постепенно и с време, пропорционално се увелича¬ва - и умствено, и духовно, и физически.
Ние сега сме свикнали, че един човек най-първо е слаб като дете, достигне до пълна възраст и добива своята сила и след туй на старини пак изгубва силата, пак отслабва. И каз¬вате: „Такъв е законът." Но „Такъв е законът", това е едно неразбиране на живота. Та човек, който е станал силен, в последната си възраст на старини, той е станал слаб. И някои стари хора са умни, че умират; а някои стари хора са много глупави, че умират. И някои млади са много глупави, че уми¬рат; а някои млади са блажени, че умират. Защото, според мене, смъртта е един процес, който спира човека да се отда-лечава от Бога. Като казвам, че един човек е умрял, разби¬рам: който умира, той е спрял да се отдалечава от Бога. Туй значи защо живее? Той се връща при Бога, по-далече не може да иде. И добре, че се е спрял. А една фаза, че е умрял. А смъртта винаги подразбира един нов живот обратен! Сега ние винаги казваме, че този човек не може да живее повече. Та той никога не е живял! Той сега почва да живее.
Вие мислите, че човек, който е на Земята, живее. Но човек, който е на Земята, той е на изпитание. Него само го изпитват може ли да живее. И след като го изпитат, ще го пратят на друго място. Има един друг свят, пак като Земята. И вие един ден ще се учудите, там пак ще намерите хората като Земята, пак ще живеете с тела облечени, пак ще ядете, пак ще пиете, само че няма да се карате. По братски ще живеете. И въздухът пак ще влиза вътре в устата ви, водата - също. Но няма да имате задуха, ревматизъм няма да има, очеболие, главоболие, инвалиди няма да има, защото гроби¬ща няма да има. Гладни няма да бъдете, ще имате най-
67

хубавото! Изметено ще бъде вкъщи, прах няма да има. И няма да има никакви метли!
Сега вие ми казвате: „Много хубаво говориш, но я ни го покажи този свят!" Мога да ви го покажа. Само ми трябва малко кал сега. Както Христос, като срещна един сляп, че викаше отподире Му. Пита го Христос: „Какво има?" - „Ис¬кам да ми отвориш очите." И той се наведе на земята, напра¬ви кал и му повърна зрението. Пита го: „Какво виждаш сега?" - „Виждам хората като дървета." Той побутна още малко очите и после казва му слепият: „Сега виждам, че се мърдат както са." - „Тогава хубаво, сега си върви по пътя." Аз казах туй, защото мисля, че вие виждате. Ако дойда да ви мажа с кал очите, цял скандал ще дигнете! Пък аз не съм от глупавите хора. Аз минавам от умните хора. Вие имате отвътре едно препятствие пред очите, имате едно карагьоз- перде* пред ума си. Туй карагьоз-перде трябва да се вдигне с машина и трябва да се види какво има на сцената.
Та, казвам: В новите вярвания не се изисква ние да отхърлим старото, нито да доказваме. Ние трябва да оставим света; и който вярва и който не вярва, и двамата са прави. Защото аз съдя за живота според както те са постигнали. Ако безверието има по-добри постижения, добре дошло! Ако вярата има добри постижения, добре дошла вярата! Но ако вярата няма добри постижения и безверието няма добри постижения, мене не ми трябват. Да ви обясня това. Едновре- мешните безбожници станаха безбожници и тогава светът се спаси. Че хората като престанаха да вярват в идолите... нали тогава, който не вярваше в идолите, се считаше за без- верник. И най-после защо дойде едно учение? За да ги убеди, че тия идоли нищо не струват. Тогава имаше цял скандал за това. За [...] с гонението на християнството и какво не претър¬пя християнството от това?
Днес идоли не съществуват, но идолопоклонски теории съществуват, които ни държат далече да доловим онази Истина, която ще ни въздигне! Аз съм за онова знание, което отвътре е! Аз съм за онзи живот, който отвътре работи и може да ни въздигне, да ни помогне, че да бъдем ние щастли
* карагьоз-перде - диал. остар. завеса на сцената на куклен театър.
68

ви на Земята, но не на тази Земя. Коя Земя? Не сегашната Земя. Тази Земя трябва да се промени малко. Защото тъй, както е тази Земя, има доста зараза, нечистотии и по един или друг начин трябва да се очисти, за да можем ние да живе¬ем добре. И следователно, необходимо е цялото човечество, общо казано и частно казано, всеки един човек трябва да се издигне над себе си! Това е една от великите задачи. Ние не трябва да чакаме подобрението на цялото човечество, на целия свят, защото целият свят не е толкова лош. Аз раз¬бирам, в света живеят много хора, които са много добри. Аз съм ги срещал.
Дали вие ще повярвате това, аз го оставям сега. Аз на вас ви давам правото да се съмнявате, но аз не се съмнявам, понеже аз го зная това. Вие не го знаете. Имате право да се съмнявате. И аз да съм на ваше място, и аз ще се съмнявам. Че, ако вие мислите, че светът е лош, в грях и във всичко, питам, откъде иде този чистият въздух, този чистият хляб, чистата вода? Тази чистата светлина? Ако всичко е в грях, то нашата работа е свършена. Не. Има един благороден свят. И той е разумният свят. Оттам иде чистият въздух. Този въздух през този свят минава. И като дойде до нас, се опетнява. Те го чистят, а ние го опетняваме. Но същевремен¬но ние като опетним този въздух, който иде с нечистия, те го вземат! Че този свят съществува, се показва в това, [че] във всеки един от вас има борба. И когато ще направиш едно престъпление или едно добро, ти всякога преживяваш една борба. Бориш се. То е този свят, за който Господ говори. Те казват: „Ти не искаш да направиш едно добро, но чакай да ти кажем как да го направиш това добро." И ако ти си умен и го слушаш, те ще ти кажат кой е правилният път, по който трябва да направиш доброто. И ще ти покажат как да направиш доброто. Едно добро, то е за тебе. И злото, което ще направиш, не е заради вас, и то е за тебе.
Аз говоря за един свят, който вие имате в себе си. И можете да намерите посоката накъде се намира този свят. Аз разбирам, поне в предградието на този свят вие сте ходи¬ли. Някои от вас сте ходили вечерно време като спите. Имате такива сънища.
69

Но сега да се повърнем към практическата страна. Този живот, който вие имате на Земята засега, той е най-добрият живот, от който ние трябва да изтъчем своето бъдеще. Има хора, турени в България, които да оправят българския народ. Турени са те в едно управление, ние няма какво да се бъркаме с управлението. В една държава те са турени на власт. Твоята дума няма тежест, там има народно събрание - 200, 300, 400 души гласуват. Че, тия хора са турени там да оправят Бълга¬рия. Ако народът ги намери, че не могат да оправят, снема ги и турят втори, трети, четвърти... Сега това е един начин за управление. В [учили]щето е същият метод. В дома дойде една майка, роди едно дете, тя [не] го е родила както трябва. Дойде втора, трета майка. Менят се майки.
Питам: Къде е разрешението на въпроса? По този начин, по който иск[ате] да се оправи светът, то е един механически начин. Ще умираш хиляди пъти - това нищо няма да ти по¬могне. Защото, ако ти в умирането не [се] върнеш в мястото, от където си излезнал, ако ти се губиш, ти не си [на]правил опит както трябва да се върнеш в дулото на пушката. Нашият живот трябва да се превърне. В умирането ти ще научиш този закон. Смъртта не е нищо друго освен един завършен кръг на Земята. Умният човек, като дойде до старостта, той се изгубва от зрението на хората и после пак дойде в същото пушкало. И питат: „Къде е старият човек?" Той е пак в майка си. Казват, че всичките деца са в онзи свят. Сега ще ме изви-ните, то е моето вярване. Всяко разумно дете, което [се] е родило, и всеки разумен човек, все се връщат при майка си, родила ги. Раждат се да видят майка си. Умират, връщат се пак при майка си. И тогава ти ги търсиш горе в небето, при Бога били. Че, ако е при Бога твоето дете, защо се безпокоиш тогава? Ти се безпокоиш, когато това дете се връща при Бога. Питам тогава, понеже детето се връща, без работа е това дете, затова ви безпокои. Ако беше при Бога, то е едно щастие, то е придобивка. А тебе те безпокои, че твоето дете се върнало при вас. Казва: „Мамо, загазих, нищо не можах да добия, нищо не можах да науча от живота. Я ме хвърли от пушкалото навън." Върнеш го втори път, пак не падне в неприятелски стан, т.е. не се постига целта.
70

Сега аз обяснявам един закон. Аз прилагам закона както за хората, както за детето, то е същото и за нашите мисли и за нашите чувства. Ти проектираш една мисъл, тя се върне при тебе и нищо не ти е допринесла и ти се безпокоиш. Изпратиш едно чувство и то ходи в света, и то се върне при тебе без плод. Казва[ш]: „Не ми върви!" И тогава как ще го направиш да върви? Когато някой наближи да умира, за да му върви... Много пъти сегашните лекари, които разглеждат как е устроен човешкият организъм, търсят да намерят кръв. И наскоро са направили една такава операция, мисля в Ав¬стрия било, дето за един човек трябвало да намерят кръв, но която да се схожда с неговата. И намерили кръв още топ¬ла, че я нацъркали в малко шишенце и спасили този човек и той наново проговаря. Че, ако твоята мисъл, която ти пра¬щаш в света, ако не влезе в жилите на хората и не внесе живот, тази мисъл е мъртва, тя не е добра. Добри мисли са онези, които повишават тембъра или качеството на нашия живот. Ако една мисъл е влязла в тебе отвън и тя не е внесла живот, тази мисъл не е добра. Добрите мисли внасят живот в нас.
Е, в какво седи едно верую, да вярвам в Бога? Кое ме интересува, кое верую е право? Нито едно верую в света не е право! Нито една сянка не може да даде живот на хората. Заради* мене да се говори, заради християнството, тази ми¬съл теоретически да се говори за християнството, е една сян¬ка, не е същината. Но същината, като говорим за Христа, който е един принцип вътре, който е вложен от Бога, то е друг въпрос. Но като кажем: „Ти чел ли си Евангелието?" Евангелието, тъй както е една книга, то е само една сянка. Но да се намериш във връзка с Духа, с оная разумна сила, която е писала тия неща! Ако ти можеш да влезнеш във връзка, много хиляди работи има, които не са писани в Еван-гелието. Трябва да имаш едно разяснение и като го имаш, ще знаеш толкова, колкото сега знаеш.
Сега аз говоря за едно състояние, което не го вземате отгоре. Сега да ви обясня каква е моята мисъл. Ако аз седя и дъжд е валяло, а аз оставя нивите си, ще кажа: „Все ще
* заради-диал. за.
71

израсне нещо." Но не ги ора и не ги сея. Какво ще израсне? Все ще израснат бодили, тръне, цигански трън. И аз се чудя как не е израстнало друго нещо. Но ако аз тия ниви ги изора и ги посея с хубава пшеница или посадя царевица, бостан, круши, ябълки и прочие и ги обработя по всичките правила, тази нива ще има нещо, което аз искам.
Следователно всичкото наше богатство седи в нашия мозък. Мозъкът е същността, която аз имам, с която рабо¬тим. Всичките ниви са мозъкът ти. Ти се безпокоиш, искаш да имаш хиляди декари, а пък Господ таквизи [...], тебе ти трябва едно кило или едно кило и половина материя. И всич¬кото богатство е там, на всичките хора, богати и сиромаси. Че някой е богат човек - мозъкът му тежи повече. И на един учен човек мозъкът тежи повече. Цитират, че на еди- кой си учен мозъкът му тежал 1800 грама. Че, какво са те? Много малка е разликата! Но даже на някои гениални хора по-лек е бил мозъкът, но хубаво обработен! От много малко се нуждае мозъкът, но трябва много хубаво обработване на нашия мозък! И даже, човешкият мозък след хиляди години, след 10 000 години, ще има работа за още 100 милиона годи¬ни. Сегашният мозък има вътре още за 100 милиона години да се разработва. И след 100 милиона години човешкият мо¬зък едва ли ще тежи два килограма. Но този динамичен мо¬зък няма да бъде като сегашния. Той ще бъде почти безсмър¬тен мозък и няма да умира. Човек ще си пренася своето имане навсякъде. Два килограма да се носят не е тежка рабо¬та. А пък привлекателната сила на този мозък! - Ха да го турим след 1000 години; 100 милиона години и 1000 години са почти равносилни в ума ви. Да допуснем, след 1000 години вие ще имате един мозък от два килограма. Но този мозък, като проектираме неговата енергия, няма да има сегашната слабост, на старини да не виждате.
Преди няколко деня идва една сестра, плаче, че остаряла. Много, много остаряла - 65 години. Плаче, мисли, че няма кой да я гледа. Аз на себе си казвам, дошло е време сега тя сама да се гледа. Едно време тя е гледала хората, когато не й трябвало, тя гледала хората, а тогава трябваше тя себе си да гледа. А сега дошла на 60 години, иска хората да я гледат. Казвам: Ето тази старата сестра как се впрегнала, не се
72

научила. Нямах време да й разправям на нея повече. Тя ме гледа и поплака. Казвам й: „Не бой се, ще се оправи тази работа." Тя казва: „Ще се оправи, ще се оправи." Пък аз виждам една мисъл. Казва: „Ще се оправи, като умра." Каз¬вам: „Ни най-малко не искам да умреш, но искам да се под¬младиш" - на себе си казвам, на нея казвам: „Ще се оправят работите!" А тя казва: „Ще се оправи, а очите ми не виждат. Искам да чета, пък очите ми са отслабнали." - „Ще се опра¬вят работите!" И казва: „Е, Учителю, ти много лесно казваш ще се оправят, пък все остават неоправени."
По някой път аз гледам с тази лупа и казват: „И той без тази лупа не може да чете." Аз тази лупа тургам, за да ви позная вие какви сте. Като я туря нея, познавам всички какви сте. Но сега като знаете това, ще ми задигнете лупата. Не. Тук има един закон. Аз правя изчисления с тази лупа. Квадра¬та го вземам да правя изчисления. Под какъв ъгъл ще пада светлината и какви действия ще произведе. Като държа тази лупа, тургам тъй светлината как ще се пречупи, под какъв ъгъл ще пада и какво влияние ще упражни върху мене. Свет¬лината упражнява едно грамадно влияние. В новото разбира¬не трябва винаги да знаете как да се поставяте, как да гледа¬те, как да възприемате светлината. Някой тъй гледа накриво. Не. Ти трябва да си поставиш очите право. Трябва да ви покажа как да си поставяте очите, за да възприемете светли¬ната. И да знаеш като дишаш, как [да] възприемаш светлина¬та и като ядеш, как да възприемаш светлината.
Та, аз, ако искам новата култура, най-първо ще започна от хляба: как да се прави хлябът, как да се сложи и как да започнеш да ядеш. И колко трябва да ядеш. Умереност тряб¬ва да има в яденето. Умереност трябва да има в тази работа. Ще кажат някои: „Ти насила се наяж." Не, не, ти ще свършиш яденето по всичките правила. Като ядеш, ще учиш, че след като се наядеш, тъй ще поседиш малко и ще бъдеш весел и добре разположен. Понеже това е една приятна работа. Яде¬нето е физическият труд. Това е във физическия свят, а пък в духовния свят то е най-мъчното нещо. За тях е оране, копа¬не. Което за тях е най-трудно, за нас е най-лесно. Значи, тях¬ната трудна работа е наша лесна работа. И след туй - пиенето на вода. Цяла чаша вода изпие човекът и казва българинът:
73

„урочасал". Задуха има каква. Като не знаеш как да го ди¬шаш, простудиш се, ще умреш. От задуха, това-онова, ще се намали кръвообращението. И светлината, ако не знаеш как да я възприемаш... И тогава става едно главовъртение в ума ти. И работите ти отвънка не вървят. И казваш, че имаш лоша съдба. Индуските учени хора, които знаели това, всич¬ките посветени най-първо започват с храната, водата, възду¬ха, светлината. В школите туй го държат като една непрони¬цаема тайна и всичките свои ученици го учат там. Който може да го научи, той излиза учен, като един адепт. А който наполовина го научи, той минава за факир. Отвънка дава забавление на хората.
Мощна сила седи във възприемането на храната. Да знаеш каква сила се крие в храната! Ти никога не трябва да приемаш едно парче хляб или грозде от един престъпник. Ако си слаб човек, и да ви даде хляб, ти го хвърли на кучетата. Даде ти грозде - ти го хвърли, дай го на сиромасите или го хвърли, не го яж. Който разбира закона. Или един престъп¬ник ще ти крои дреха - той ще те зарази. Онзи човек, който ще ти крои дрехи, трябва да бъде благороден. Ще кажете: „Това са празни суеверия!" Суеверието е друго. Ако във вас обонянието би било развито, ще видите какъв смрад, какъв мирис излиза от един лош човек! То е воня вътре, при която ти не можеш да седиш. И аз съм привеждал един пример за двама игумени: живели те в един монастир, та по-старият не си уредил сметките и умрял. И почнали да обвиняват мла¬дия, че той злоупотребил. Този игумен не бил много прав, бил много оцапан и отишъл в онзи свят. И той като се молил, молил дълго време, изпратили го в монастира да си оправи погрешката. И казал как седи работата. Но като стъпил в монастира, този монастир запустял - никой друг човек там не можел да работи. Оцапал го той.
Та, казвам: На сегашното човечество все са неоправени работите. Я влезнете в някой град, в някой дом - хората там постоянно се карат. Как ще се разбират хората? Трябва вели¬ка любов в човешката душа! Трябва велика светлина в чо¬вешкия ум! Те ще те гледат и някой ще те пита: „Откъде си? Ти българин ли си? французин ли си?", това-онова, а не те питат ти човек ли си, за каква работа си дошъл. Във всич¬
74

ките въпроси влиза нещо материалистично. Ти си христия¬нин. Вярваш ли в Исуса Христа? - „Вярвам." Е, как вярваш?
- „Не зная."
Най-голямото страдание за Христа било, че Той не бил разбран. Онези, които сега живеят, не Го разбраха добре. Това са онези, които заминаха за другия свят. Които са сега, те Го разбраха. Да бъдем едно с Христа в разбиране и да вършим туй, което Той върши. Че, голямото ни нещастие е, че ние не можем да вършим туй, което Той е вършил. И казва Той: „Ще вършите по-големи чудеса, отколкото Аз които съм вършил. Бог във вас за в бъдеще ще върши по- големи чудеса, отколкото Аз които съм вършил. Бог във вас за в бъдеще ще върши по-големи чудеса." Чудеса трябва да се правят, да се обърне светът. Да докараме новото съзна¬ние в света, че да се въдвори Любовта, че хората да могат да живеят взаимно, да се не изтрепват. Да идеш при един съдия, да кажем едно дело се води 10 години. Ще идеш ти при съдия¬та, ще те пита: „Ти на този човек имаш ли да му дължиш 1000 лева? Дължиш ли му?" - „Дължа му." - „И колко лихва ти взема?" Законът на лихвата е 12, той турил 20, след 10 години има 100 000 лева да взема от този човек. А той имал да дава 1000 лева. Съдията трябва да внимава, да му каже: „Много си взел, отстъпи." - „100 000, 50 000." - „Много са."
- „25 000." - „Много са." И ще докара до 4% и 2%.
Има едно право в света. Че, ако един човек му е дал своята мисъл под наем, аренда и той потърси своята мисъл след 1000 години? Тогава, ако той му вземе по 10%? И през целия живот не може да му платите това! На всяка една добра мисъл той трябва да взема по половин стотинка на 100 години. Че тъй, разбира се! Казвате: „Че как ще забога¬теем?" Чудни са хората! За братя минават, а парите си в лихва дават! Та всичко е на Бога! Какво ще вземеш? Когато Бог казва: „Даром сте взели, даром давайте!", сиромахът казва: „Богатият нека даде парите!" Така не се разсъждава! Сиромахът не трябва да каже: „Той трябва да даде!" И бога¬тият не трябва да казва, че това е негово. И така не се разсъж-дава! Не е негово! Отношения между сиромаси и богати тряб¬ва да имаме идеални!
75

И ето какво трябва да бъде идеалното отношение между богатите и сиромасите: когато дойде един сиромах при бога¬тия, богатият да каже: „Много, братко, те обичам. Я иди на моето място, пък аз ще взема твоето място." И той стане беден и тръгне по неговия път. А сиромахът иде на богатото място и разполага. И след време пак каже на богатия: „Мен ми дотегна това богатство, вземи си го!" И богатият напусне бедното място. Пак си разменят местата. Туй трябва да бъде идеалното положение между богати и сиромаси! Дойде уче¬ният при невежия и каже: „Братко, дотегна ми моето." И той стане невежа, а невежият стане учен.
Че, сега много лесно човек може да стане учен. Аз сега всичко зная. Имам една енциклопедия, 2000 тома, и на всеки въпрос мога да ви отговоря. Много е учена енциклопедията! И вие може да дойдете, и вие може да бъдете учени хора. Това е отношение. Аз наричам: учен човек е, който има свет¬лина; невежа човек е, който е в тъмнина. И следователно аз казвам: „Ела в моята светлина, живей, пък аз ще си почина в твоята тъмнина." Никой няма да ме вижда, ще седя в тъм¬нината и ще разсъждавам само за себе си. И като ми дотегне тъмнината, ще кажа: „Братко, я влез пак в туй положение, и аз пак в светлината!" Вие ще кажете: „Това са долапи*." Та сега животът не е ли в долап?
За да правим добро, трябва да разбираме онзи, великия закон, иначе се отдалечаваме и животът изгубва своя смисъл. Да правим добро някому в света - нищо по-силно от това ти да обичаш в дадения случай живота. Да обичаш живота не само в себе си, [но] и в другите. Да обичаш живота и в най- малкото същество, не в този смисъл, както се проявява и функционира животът индивидуално, но животът както фун¬кционира в себе си. Аз съм наблюдавал една пеперуда, като кацне, в очите й,. И тя ме гледа под око като някоя красива мома, казва: „Харесваш ли ме?" - „Харесвам те." И като речеш да си мръднеш ръката, тя се подигне. Казва, бутане няма, като си мръднеш ръката, тя подскочи. Интелигентни са. Тази интелигентност ме радва в това малко същество. И като му дадеш на туй, слабото, условие, един ден то може да
* долап (от тур.) - остар. хитрина, интрига.
76

се прояви както тебе. Ще кажеш: „Как може да стане това?" Аз не съм ви обяснил и може да ви кажа как може да стане това. То не се казва даже. Ако ви попита едно дете, не може да му обясните как се пали огън. Ти като го приготвиш и му кажеш: „Тури тази клечка!" и детето ще запали огъня, без то да знае как. И аз мога да ви наредя и да ви кажа: „Турете клечка да запалите огъня", без да знаете как се пали.
Но този огън, цяла наука е вътре, да знаеш как се приго¬товлява човешкото тяло, да знаеш как се е приготвило чо¬вешкото сърце, да знаеш как се приготвя човешкият ум, да знаеш как се е приготвила човешката душа. То е един свят красив! То се изисква след хиляди години да се разбере. И сега и за хиляди години ще има какво да учите! И това могат да ви бъдат задачи за в бъдеще. Сега ви падне един зъб. Сега хората са почнали да правят зъби. Тъй, идеш при един зъболекар, той ти тури механически зъби в устата. Един ден тези зъби ще [ги] култивират и те ще растат. Нивите ще се тургат (?) както на нивата бобът и царевицата растат и крас¬тавиците. Ще дойде този зъболекар, посадени са те, ще ги прегледа, ще избере от кой кехлибар са и ще каже като при¬готви всичко, ще изтегли зъбите и като ги тури вътре,-ведна¬га те ще израснат! Или извадили ти окото - ще има тук-там посадени очи. Ще извади едно око, тури ти го и ти проглед¬неш. Че то е цяла наука! Пръстът ти изскочил - насадени пръсти има.
Сега вас ви се вижда туй малко странно. И за мене е малко странно. Но това са красивите неща! Ако е такъв животът, колко красиво щеше да бъде! Ще идеш при някой лекар по очи, сляп си. Извади човекът едно око, тури го. - „Благодаря!" Идеш при един зъболекар, натуря ти всички тия зъби! Излезнеш, гледаш: подмладил си се. Идеш, стар си - ще има лекар за старостта. Лекари ще има много тогава. Старият иска да стане млад, казва: „Дотегна ми старостта!" Ще иде при лекаря, той ще тури младата кожа, ще обере старата, ще я тури настрана, ще тури младата кожа отгоре посадена и ще я облечеш. И оттам насетне ти си млад, ще се върнеш на 21 години, всичките бръчки изчезнали. Че, това значи да си по-добре! Че да се махнат всичките нещастия, които сега висят в нас.
77

Сега скърби има и лицата ни потъмнели от какви ли не скърби. Много малко радости имат хората. Аз срещна някой така замислен, не виждам никаква философия в него. Каз¬вам: „Какво има?" - „Бях търговец, изгубих два милиона!" Навел си главата! Срещам една млада жена, на 25-30 години, навела си главата. - „Какво има?" - „Ожених се, мъж ми ме напусна, търся друг някой." Срещна друг - учител, свършил няколко факултета, изпъдили го! Всичките все замислени. Аз не се смея, влизам в положението им. Казвам: „Братко, ела при мене, в моето училище, да се научиш как да бъдеш учител, да не те изпъдят. Ела при мене да се научиш да бъдеш търговец и да не те изпъдят старите и в бъдеще да не фали¬раш."
Сега, туй няма да го казвате на други хора, ще го дър¬жите за себе си. Ако можете да го употребите някъде - добре!
Но новото в нас ние трябва да го разпределим. Не месете новите неща със старите. Вие правите погрешка. Имайте едно определено място в мозъка си за новото! Пазете го чисто! Но казваш: „Неприложимо е!" Туй, хубавото, го дръж там и ще видиш приложимо ли е или не. Че къде ще туриш ти любовта? Като срещнеш един човек, който е готов да се жертвува за тебе, той те обича, желае ти доброто, ти почнеш да се съмняваш дали те обича или не. Ти на себе си тогава ще причиниш пакост. Ако той те обича, казвам: Тази обич не е негова, тази обич е на Бога. Бог те е погледнал през очите на този човек. Ти се съмняваш в любовта на Бога - тогава в кого можеш да вярваш ти? В дадения момент, кога¬то един човек те обича, тази любов се дължи на Онзи, Който ти е дал живота. Казва: „Не бой се!" А щом се съмняваш и търсиш нещо да се подигнеш, как ще се подигнеш? И всичко, каквото си правил, нищо няма да остане. Ще остане всичката твоя немощ, а хубавото...
Ти като влезнеш в другия свят да носиш една мисъл със себе си, да знаеш, че ти си господар на своята съдба. Знаете ли какво значи господар на съдбата? Ти искаш да станеш гений - гений ще станеш! Искаш да станеш светия - светия ще станеш! Каквото пожелаеш, всичко можеш да станеш. Източните народи, като не са знаели това турците, турили
78

така: ще туриш един кюляф* и като го туриш на главата си, каквото искаш, това ще станеш. Но кюляфа са го разбирали другояче. Казват: „Ще ти направи някой кюляф."
Има една свещена идея, която може да върши всичко в човешкия живот. Аз ви казвам сега, искам да ви го кажа, но не мога да ви го кажа. Чудни сте, във вашия съд не мога да го туря, вашите съдове не могат да го хващат. Не че нямам желанието, но това, което мога да ви го кажа, аз не искам да се изгуби. Вие, запример, ще кажете: „Ама той може ли да го направи това нещо или само ни залъгва?" Че, вие не разсъждавате както трябва! Ако аз ще ви залъгвам, всички трябва да ми платите. Трябва да ви взема пари. Залъгване без пари не става, с пари става, какво ще си губя времето аз! А понеже аз искам да имам с вас търговски операции на честни начала, мисля да ви кредитирам и ще си изплатите както трябва. Без да подписвате полици. Ще ви опитам на вашата честна дума. Туй, което ще ви дам, готови ли сте да го приложите? И ако ви го кажа, вие ще изнесете това нещо и почти ще се свърши работата. Както онзи цар, който искал да опита жените. Искали те власт. И казва: „Ще ви туря на власт, но да направим един малък опит." Той затворил нещо в една кутия и казал: „Този капак ще го държите затворен, няма да го отваряте. Ще го турите тъй, както е. И ще го пазите за 7 деня." Държали го те 6 деня и казват на седмия ден: „Да видим какво има вътре!" И като отворили, едно птиче изхвръкнало. Занесли го при царя и пита той: „Къде е птичето?" - „Излезе." - „Още не сте дорасли!"
Сега да преведа тази поговорка. Всяка една хубава ми¬съл, която не може да остане вътре в човешката душа и да прояви своята сила, тя е една изхвръкнала птица. Всяко едно желание, което не може да се изпълни вътре в човешкото сърце, това е една изхвръкнала птица навънка. Всяка една постъпка, която не може да се направи навреме, тя е една изхвръкнала птица. Хубавата мисъл ние трябва да я задър¬жаме и силата на новите веяния на сегашния век седи в това. И вие трябва да видите, че онези хора, които водят съдбините
* кюляф - остар. фуниевидна островърха шапка; кроя кюляф някому - изигравам, мамя.
79

на хората, се отличават с много голямо търпение! Колко трябва да се търпи, за да се постигнат някои работи!
Та, верующите в този век или хората, които вярват в благото на човечеството, онези, които поддържат тази идея, без разлика какви вярвания може да имат. Че новите времена идват сега. „Новите времена" подразбирам иде нещо в света, много хубаво. Такова хубаво никога не е идвало! И като дойде, ще го видите. Аз искам вие да го видите.
Казвам: Иде пролетта! И тази пролет е много хубава. Тъй щото, да'бъдат книгите ви готови. И такава пролет не сте имали никога! - „Ама чакай да видим." - Няма какво да чакате, вие се пригответе, да бъдете готови всички! - „Ама ако не стане туй нещо?" Ще стане! Всичко туй ще стане! Именно то ще стане! Сега туй, което никога не е станало, сега ще стане! Да. И ничия власт в света не е в състояние да отмени това нещо!
За туй се изисква от всички ви не догматизъм, но какво? Аз съм казал, не е въпросът там. Онова, което аз ви казвам, то е истината. И тази истина ще дойде. Тогава ще проверите. Но тогава всеки въпрос, дали аз съм казал или друг го е казал, но онова, което съм казал, да е вярно, да е истина! И да съответствува на онази истина, която иде в света! И всички вие трябва да бъдете тъй истинни, за да бъдете изразители на туй Божественото във вас. И като Му служите, не че мен ме радва, че [сте] дошли при мен. Мене ме радва вашето присъствие дотолкова, доколкото вие сте изпратени от Бога да ме слушате. Аз се радвам на това. И за вас трябва да ви радва моето присъствие, доколкото аз съм пратен от Бога да ви кажа истината. И вие, и аз да изпълним волята на Онзи, Който е направил всичко. Тогава няма никакво различие, защото красиво е и да говориш. По-красиво е да слушаш. Защото, когато Господ говори, ние трябва да слу¬шаме. И после трябва да приложим отвънка онова, което сме слушали. Защото ако е да се говори, то е друг въпрос. Изисква се да правим добро. Това значи да правим доброто, да бъдем готови да извършим онова, за което сме пратени на Земята, което ще внесе за нас новия живот. Туй ще донесе не по физически начин. Ние ще бъдем от тъй наречените щастливи хора. Всеки трябва да бъде щастлив.
80

И аз искам вие, като се срещнете, да се поздравлявате, да търсите щастливите. Да видите дали някой е станал щаст¬лив и ако някой е нещастен, да кажете: „Още няколко деня и ще бъдеш щастлив!" На друг да кажете: „Тебе ти остава само още един ден! 20 години си лежал в затвора, след един ден ще бъдеш свободен!" На някои от лежалите им остават още 4-5 деня и ще излязат из затвора!
Мнозина сте лежали в този затвор. И сега се съмнявате, казвате: „Какво ли ще бъде нашето бъдеще?" Когато един цар има 10 души синове, трябва ли тия братя да се карат помежду си кой ще бъде наследникът? За тях да бъде безраз¬лично това, всеки да каже: „Братко, ще остане столът свобо¬ден. Най-способният, най-добрият, най-умният, той ще управ¬лява." И всички трябва да се радват - и онзи, който управля¬ва, и онези, които са управлявани - всички да се радват! Управлението да бъде по един вътрешен принцип, да се управлява по един вътрешен закон, дето няма насилие. По любов трябва да се управлява - не външно, а вътрешно. И онзи, който те управлява, той от себе си трябва да дава, а управляваният трябва постоянно да взема. И като им дотег¬не, ще си сменят местата.
Сега, върху тази мисъл, вие я разработете. Разберете я. Аз ще се радвам, че вие не я разбрахте както трябва. Когато аз се учих, и за мене беше така. Туй, което не разбирате, то може да се осъществи. Което разбирате, то не се осъществя¬ва. Невъзможните неща в света са възможни! Невъзможното за човека е възможно за Бога, Който живее в човека! И невъзможното за човека отвънка е възможно за Бога отвът¬ре, за Разумното в света. Аз го наричам в света Разумното - и вътре, и вънка, всичко е възможно! И желая туй, Разум¬ното, да бъде с всинца ви!
„Благословен Господ Бог наш"
Тайна молитва
4-та неделна беседа, държана от Учителя на 22.Х. 1933 г.,10 ч сутринта, София - Изгрев.
81
* фонограф - първият създаден апарат за записване и възпроизвеж¬дане на звукове; създаден от Едисон.

Малкият брат

2011-06-10T13:41:52Z

Anika: /* Малкият брат */

[[Извънредни беседи]]

[[КНИГА: Големият брат]]

[[1939]]

== Малкият брат ==

Малкият брат

Съвременното човечество живее в една от най-важните епохи. Тази епоха е важна по своите последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровен в земята. Близките и роднините плачат над гроба му, той чува плача, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на този човек. Той мисли, че всичко, каквото е имал — знние, слава, богатство, е заровено с него заедно. Най-важното за него в този момент е да дойде някой отвън и да каже: Отворете този гроб! Чуе ли тези думи, това значи, че е дошъл часът на неговото спасение. Хората заравят своите умрели на доста голяма дълбочина, най-малко на един метър. Житното зърно, обаче, заравят на дълбочина един-два сантиметра. Ако биха го заровили на един метър дълбочина, по никой начин то не би могло да израсте.

Сега аз искам да обясня ценността на нещата, без да изнасям някакви нови хипотези или теории, нито да казвам, кое е право и кое — криво. Правите и кривите работи са все човешки. В човешките работи има права, а в Божествените — има ценности. Тъй щото, когато се говори за ценности на нещата, ние разбираме Божествени работи. Дойдете ли до правото или кривото на човека, там спирате. Никой не иска да отнеме неговото право или криво. Понякога и кривото е нужно. Запример, колелото, което се върти, е направено не само от прави линии, но и от криви. Само при това положение колелото се върти. В Божествения свят кривите работи въртят колелото. Тамъ те са поставени отвън, а правите — отвътре. Двете неща, събрани заедно, образуват динамо. Обаче, в човешкия свят не е така.

Като не разбират законите на живота, някои хора се смущават от закона на безлюбието, а други — от закона на любовта. — Защо? — Защото безлюбието отнема, а любовта — дава. Ако сиромахът се намери пред изобилието на живота, той се радва. Отнемат ли му това изобилие, той скърби. В Божествения свят е точно обратно. Когато лишават някое същество от изобилието, в което се е намирало, то се радва. Това виждаме и в живота на плодните дървета. Човек, с кошница в ръка, се приближава до някое плодно дърво, увиснало от плодове, и започва да бере един след другъ плодовете му. Той бере и разказва на дървото, че взема неговите деца да ги прати в земните училища и университети да се учат. Наистина, плодовете отиват на училище. За да ги запишат като редовни ученици, те трябва да държат приемен изпит по няколко предмети. Те влизат през вратата на първото училище — устата, дето ги посреща 32 професори. Тук им задават различни въпроси, докато комисията се произнесе, че са издържали изпита си успешно. Щом резултатът от изпита е добър, тогава се отваря друга врата, и те влизат в по-висок университет, дето ги очакват десет милиона учени, които ги приемат тържествено, с ура и с овации. Този университет е стомахът на човека.

Казват, че плодовете, т. е. децата на плодните дървета не отиват на училище, но на смърт. Какво представя смъртта? Смъртта представя стомаха на живота. Следователно, който иска да влезе в живота, той първо трябва да мине през стомаха на живота — през смъртта. Там ще го посрещнат 32 професори, облечени с бели дрехи. Те ще го турят на чин, като ученик, дето трябва да държи изпита си по всички правила на ученичеството. Ако не иска, могат да отложат изпита му, но временно. Кога да е, той трябва да мине през тази врата. Друг път за отиване на небето няма. Някои мислят, че могат да отидат на небето по друг път, да избегнат смъртта. Засега историята помни само два случая за специално възлизане на небето: единият случай е бил с Енох, а другият — с пророк Илия, кото се възнесе с огнена колесница. Обаче, Илия пак се върна на земята, и този път мина през същата врата, през която минават обикновените хора. Всеки човекъ може да бъде приет като слушател в някое училище, но иска ли да бъде редовен ученик, той непременно трябва да мине през изпит. Да замине човек за другия свят без изпит, с огнена колесница, това беше само едно изключение.

Сега, да дойдем до ценността на нещата. Три неща правят живота ценен и разбран: 'любовта, мъдростта и истината. С други думи казано: без живо, безъ знание и светлина, без свобода, без движения, без постижения животът всякога остава неразбран. Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в любовта, както плодът — в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината трябва да дойдат отвън, да действуват върху костилката. Хората отричат, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа — същината на нещата. Тя е стояла милиони години в Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе в живота, при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее.

Като говорим за любовта, за мъдростта и за истината, ние ги разбираме в техните динамически, а не статически прояви. Ако дойде в статическо положение, любовта се превръща в безлюбие. Безлюбието всякога отнема, а любовта всякога дава. Знанието внася светлина в човешкия ум, а невежеството — тъмнина. Светлината освобождава човека, а тъмнината го ограничава. Нещастията в света произтичат от тъмнината. В човека са вложени светлина, знание, любов. От него се иска само едно: да отвори прозорците на своя ум и на своето сърдце, да проникне в тях любовта, знанието и светлината. Човек трябва да тури в действие своя ум, да разреши всички трудни задачи в живота си. Умът може само да разреши задачите, но не и да ги изпълни. Духът е, който изпълнява и прилага нещата. Духът е великият изпълнител в човека. Дойдете ли до изпълнение на нещата, обърнете се към духа си. Чрез ума човек може да разреши една задача, да знае, какво нещо е любовта, запример, но това е само знание. Любовта трябва да се приложи. Човек може да пипне хляба, да го близне отвън, без да си хапне от него. Той има външно познаване за хляба, но не го е вкусил, не го е приложил. Следователно, докато работи само с ума си, човек има знания; щом духътъ започне да прилага тия знания в живота му, той придобива любов, светлина и свобода.

Съвременните хора се нуждаят от приложение. Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плол. Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла мисъл, мистълта — в доброкачествен плод, яденето няма смисъл. Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нешо, което човек не познава. В самия човек е скрито нещо, което той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава, когато той страда.

Съвременният човек не разбира, какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. То е признак на това, че човек е вън от лошите условия. Докато не е почнал да страда, човек се намира в робство. Почне ли да страда, той вижда вече светлината в себе си и вън от себе си. Щом почне да страда, човек иска да извади корените си от земята. Всяко растение се мъчи и страда, защото иска да извади главата си от почвата. Главата на растението е неговият корен. Същото се отнася и до човека. Главата, т. е. мисълта на човека е заровена в гъстата материя. Когато майката и бащата се оплакват, че децата им не ги обичат, това показва, че главата им е заровена в гъстата материя. Когато държавата се оплаква от гражданите си, че не се подчиняват на законите й, това показва, че главата й е заровена в земята. Човек трябва да освободи главата си от гъстата материя. По кой начии? Много начини има, по които човек може да се освободи. Първият начин за освобождаване на човека е любовта. Обаче, преди да разбере и приложи любовта, той трябва да опита безлюбието. За да разбере любовта, човек трябва да има широко схващане за живота, а не едностранчиво. Широта се иска от човека. Мислите ли, че положението на детето, което седи свито цели девет месеца в утробата на майката, е добро? Майка му казва: Ще стоиш вътре и ще мълчиш, дума няма да кажеш. Ако си позволиш да кажеш само една дума, веднага ще те изхвърля навън. Щом детето намисли да каже една дума само, т. е. да заплаче, майка му веднага го изхвърля навън. Това изхвърляне на детето вън от майчината утроба наричаме раждане. Ако детето се опита да се прояви на седмия месец, то пак се ражда. Ако се прояви по-рано от седмия месец, детето не може да се роди.

Днес всички хора бързат да се родят, вследствие на което са нещастни. Те казват: Трябва да се родим! Добре е човек да се роди, но на време. Велико нещо е раждането. Който прибърза с раждането си и се роди преди деветия месец, той не може да живее. Който се роди през 1939 година, на деветия месец, добре ще бъде за него. Роди ли се по-рано или по-късно, той ще мине през големи изпитания, Ако се родите тази година, бъдещето е ваше. По-добра година от тази не сте срещали досега в живота си. Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторят същите условия.

Сега, аз не искам да доказвам истинността на моите думи, защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време. За да даде един концерт, който трае най-много един час, цигуларят се упражнява усилено цяла година. Като свири един час пред хората, той доказва, че е свирил, че се е упражнявал дълго време. Всяко нещо, което се изсвири добре, показва, че музикантът се е упражнявал. Не се ли изсвири добре, това показва, че той не се е упражнявал. Като живее, човек ежедневно прави упражнения. В това отношение животът е музика. По-велика музика от живота не съществува. Да живееш, това значи да се упражняваш, да изучаваш законите на великите добродетели в света.

И тъй, любота е основният тон на живота — тонът до. Мъдростта е доминантата — сол. Истината, това е тонът си, който дава разрешение на нещата. Значи, имате три основни тонове в живота: до, сол, си. Щом дойдете до тона си, вие се намирате в положение на възлизане, т. е. минавате в по-висока октава на живота. Влзете ли в по-висока октава, редът на нещата започва да се изменя. В тона до на първата октава има известно напрежение, каквото забелязваме в размътеното яйце. Това яйце е стояло известно време под квачката и трябва да стои докрая, докато се измъти. Щом влезете в тона до на втората октава, няма да имате напрежение, но движение. Човек трябва да знае, какво може да извърши, като попадне в тона до, когато е в движение.

Следователно, когато човек се намира пред известни мъчнотии, казваме, че е в тона до на първата октава. Той се намира в основния тон на материалния живот. Дето има мъчнотии, разрешението им иде от физическия живот. Като се разрешат тия въпроси, човек влиза вече в духовния свят. Духовният свят се намира в динамическо, а не в статическо положение. Докато живее само на физическия свят, чове постоянно плаче, че няма дрехи, обуща, пари, къща и т. н. На физическия свят плачът е на място, но не в духовния и в умствения. Като дойде професорът, започваш да учиш другите тонове — ре, ми, фа, сол, ла, си и стигаш до горно до, т. е. влизаш в духовния свят, дето плачът не се позволява. Като дойдеш до тона до на горната октава, плачът се превръща в музика. Там нещата се разрешават. Като стигне до духовния свят, човек получава свободен билет, качва се на парахода и тръгва на път. Дето мине, той наблюдава всичко и си държи бележки. Като влезе в духовния свят, човек иска да има приятни чувства. Това е възможно, когато престане да се интересува от материалните работи. Може ли, като се мести човек от една държава в друга, да вземе със себе си къщата, имотите, мебелите си? Той ще продаде всичко, каквото има, ще го превърне в пари, в ценни книжа, които ще пренесе, запример, от българската банка в някоя чуждестранна. Ако заминава за Америка, той ще пренесе всичките си ценности там. Ако се мести от Америка в България, ще пренесе всичките си ценности тук.

И тъй, духовният живот не е нищо друго, освен специален път, който показва на човека, как може да пренесе ценностите си от земните в небесните банки. Който знае начин за пренасяне на своите ценности в духовния свят, той е умен човек. Този човек е добре приет в духовния свят. Същото става и на земята. Ако някой чужденец отиде в Америка, веднага ще го запитат: Имаш ли нещо в джоба си? За да живее добре в Америка, човек трябва да има в джоба си най-малко 500-1000 долари. Мнозина мислят, че Богъ е любов, благост, че Той ще ги посрещне добре на земята и на небето, независимо от това, дали имат някакви ценности или нямат. Това е невъзможно. Ако башата изпраща сина си в странство да учи, и всеки месец редовно му дава по пет хиляди лева, но през всичкото време той яде и пие, без да се учи, мислите ли, че бащата ще се радва на сина си? Той ще бъде недоволен и огорчен. Някои ще кажат, че след дълго скитане по света, блудният син се върнал при баща си, който го приел с радост. В негова честь той закла теле и даде угощение. Блудният син се върна при баша си, но след като свърши земния университет. Той яде и пи с приятели и с млади моми. изяде всичкото си богатство и, когато остана последен сиромах, без пет пари в джоба си, отиде да пасе свине. Той научи поне един занаят — да пасе свине. Като пасеше свинете, той наблюдаваше, какво правят те. Със зурлите си те разораваха земята, като посаждаха семената на дърветата. Като падало някое семе от дърветата, чрез зурлите си едни от свинете правели дупки в земята, а други — заравяли падналото семе.

Значи, дърветата израснаха благодарение на свинете. Ще кажете, че това е свинска работа. Наистина, свинска работа е да заровиш главата на едно растение, но по- добре е да е заровена, отколкото да не е заровена. Като се върнал при баща си, блудният син казал: Татко, аз не можах да свърша онзи университет, който ти искаше, но свърших земния университет. Сега разбрах, че не съм достигнал такъв чин, за да ме считаш свой син. Синът трябва да е учил много. Понеже не можах да уча много, аз идвамъ при тебе не като твой син,но като слуга. Моят диплом е за една от най-малките служби, каквито даваш на слугите си. Големите служби нека останат за други. Като слушал думите на сина си, бащата видял, че той е дошъл до дълбоко разбиране на живота, затова го прегърнал, целунал, турил му пръстен на ръката и заповядал на слугите си да заколят най-угоеното теле за него. Синът му се върнал от странство с отворени очи, готов да се учи при баща си. До това време той никога не виждал своя баща, нито го познавал такъв, какъвто сега го видял. Той не виждал друго лице в баща си, освен строго, навъсено, което само заповядвало: Това направи, онова направи! Като му дотегнало да гледа навъсеното лице на баща си, един ден той му казал: Татко, искам да отида в света да се уча. Дай ми, каквото ми се пада, искам да придобия знания вън от тебе. Обаче, сега той видял такава любов в баща си, каквато никога не е могъл да си представи. Бащата го прегърнал, целунал и заповядал в чест на неговото връщане да се устрои голямо угощение и веселие.

В това време другият син се връщал от нивата и като видял и чул веселби, движения на хора, той запитал: Какво става? Защо се прави това угошение? Бащата отговорил: Брат ти се върна от странство, дето е свършил земния университет. За неговото връщане се дава това угощение. Като чул тия думи, по-старият син се разгневил и казал: Толкова години вече, как ти работя, но ти досега не си дал за мене такова угощение. Този, който едва ли е научил нещо, ти го приемаш с толкова големи почести. На мене не си дал нито едно теле да заколя, да се повеселя с приятелите си, а за този, който изхарчи и изпи всичко, закла най-угоеното теле. Тогава и аз мога да отида в света да ям и да пия като него. Така говорел по-големият син на баща си. Баща му отговорил: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Сега брат ти ще те замести; той ще работи, а ти ще отидеш в света да учиш.

Това е психологическо тълкувание на състоянията на двамата синове и на бащата. Историята за блудния син и досега още се повтаря в света, вследствие на което хората са недоволни едни от други и се сърдят на Господа, на своя велик Баща, защо едни е облагодетелствувал за сметка на други, защо на едни е дал къща, пари, добри деца, а други е лишил от тия блага. Едни не се молят, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение. Други се молят, водят добър живот, а въпреки това са бедни, болни. Хората се натъкват на тия противоречия и не могат да ги разрешат. — Защо? — Те не са се домогнали до ценностите на нещата. В какво седи ценността на нещата? — В любовта. Бащата казва на по-големия син: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Аз не те лишавам от нищо Ти трябва още да учиш, да придобиеш онова смирение, което брат ти е придобил. Ти не си оше смирен. Казвам: Много блаючестиви хора има в света, но те нямат смирение. Дойде някой човек при мене и казва, че ме обича. —
— Много добре. Щом обичаш, ти вършиш една добра работа. Аз оценявам любовта ти. — Но аз искам и ти да ме обичаш. — Готов ли си тогава да оцениш моята любов? Като дойде при мене някой златар, аз ще извадя пред него своя скъпоценен камьк, защото той познава скъпоценните камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене човек, който не познава скъпоценните камъни, аз няма да извадя пред него своите ценни работи.

Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние. Един ден, край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка да им посвири. Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ. Туристьт нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал очуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили.

Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот. Какво повече можете да искате от това, да дойде в дома ви един виртуоз или учен и да ви научи да цените ума си, който Бог ви е дал, и да го употребявате на място? Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае, как да употребява сърцето си, да знае, как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея.

Мнозина казват, че душата е нешо отвлечено, невидимо, на което гласът не може да се чуе. Според мене, невидимите неща, именно, са реални, а видимите са сенки на реалността. Зад видимите неща седят невидимите, реалните. Следователно, реалността създава видимите неща. Реалноста, сама по себе си, не може да се въплъти в никаква форма и, след като създаде безброй видими форми, тя пак остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реалността не може да се прояви в своята пълнота. Тя всякога ще остане непроявена, все ще има още нещо непроявено от нея. Това може само да ви радва, защото пред вас се отварят бъдещи възможности. Ето, и човешкото сърдце не е проявено напълно. Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина. Мине ли тази граница, сърцето не издържа, и човек умира. Нормалната топлина на тялото е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържа напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човекъ иска да има повече любов, но не може да издържа високата температура на любовта. Също така човек не може да издържа и високата температура на знанието.

Много отъ новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което някои са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайна, запример, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура.Мнозина се стремят към духовен живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии. Те говорят за духовната любов, но не знаят каква сила крие тя в себе си. Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната. Един евангелски проповедник се молил дълго време на Бога да му даде възможност да опита духовната любов. След това той разказва своята опитност. Една вечер, както се молил, почувствувал, че нещо приятно, меко се влива в него и цял го обхваща. Това състояние било толкова силно, че той паднал с лице към земята и започнал да рита. Той пак продължилъ да се моли, но желанието му вече било да се прекрати това вътрешно напрежение, което едва издържал. Голямо е напрежението, което Духът създава в човека. Малцина издържат на това напрежение. Ако някой юнак иска да се прояви в материалната любов, той може да стисне човека така, че костите му да се строшат.

И тъй, числото девет в 1939 г. означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото три показва пътя, по който човек може да постигне резултата на числото девет. За да постигне резултата на числото три, човек трябва да работи с три велики сили; с живота, със знанието и със свободата. Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят. Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е нещо празно. Той е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Като изучавали живота, индусите са дошли до два важни процеса: процес на разрушаване и процес на съграждане. Според тези процеси те са разделили божествата си на две категории: едни, които работят с разрушителните процеси, а други — със съграждащите.

Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните — към вътрешна. Да бъде човек вътрешно красив, това значи да е ликвидирал със своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен. Когато работел в лабораторията си, дето правел своите опити, Едисон често цапал дрехите си. За да ги изчисти, той стъпвал на особен електрически диск и пущал ток върху дрехит си. В няколко минути дрехите му ставали съвършено чисти.

Слелователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас. Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете. Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им. Обаче, детето никога не може да каже, че майка му го е родила грешно и нечисто. Човек е създаден чист и без погрешки. Тъй щото, щом е създаден съвършен, той се ражда такъ. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божията Любов. Така той ше прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа. Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва. Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето. — Направете доброто, без да се вслушвате в този глас. Това е гласът на вашия съсед. За правене на добро няма определено време. Добро можете да правите всякога. Когато бащата прави добро на бедни деца, жена му и децата му веднага го заобикалят и започват да го съветват да не прави това. Те намират, че той не постъпва правилно. — Защо? — Интересите им се накърняват. Като прави добро вън от дома си, те се страхуват, че ще остане по-малко за тях, ще се лишат от известни блага. Затова, именно, Христос е казал: „Когато човек прави добро, лявата му ръка да не знае това, което дясната прави". Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг. Когато обичате някого, когато искате да бъдете свободни, само Бог трябва да знае това.

Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това не са свободни. Като разискват върху известни въпроси, хората намират, че са свободни да изказват мнението си. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата да си поръча едно или две яденета, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: Плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и, когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое — чуждо? Само Божественото е наще. Човешкото е чуждо. Божественото освобождава, а човешкото ограничава. Следователно, всяко нещо, което ограничава любовта, знанието и свободата в човека, е чуждо.

И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му път в себе си, вие всякога ще бъдете свободни. Тогава любовта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и светлина. Далеч е слънцето, но голяма е любовта му. Когото срещне на пътя си, слънцето го прегръща и целува със своите лъчи. Няма същество на земята, което да не е било прегръщано и целувано от слънцето. То намира и ония същества, които се крият в тъмнина. Любовта на слънцето прониква навсякъде. За слънцето няма нищо скрито-покрито. Всеки, който се лишава от светлината и топлината на слънцето, т. е. от неговата любов, той е осъден на смърт. Светлината и топлината, това е изявление на Божията Любов. Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движимъ в Бога". Това значи: ние живеем и се движим в светлината и топлината. Там е нашето място. От светлината произтича знанието. Няма ли светлина, няма и знание.

Сега, като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някои от тях мяза по лице на блудния синъ, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова, именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение Лицата на други мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство. Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в несправедливост. Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне?

Тази година изисква от всички хора да изправят мнението и възгледите си, които имат за Баща си. Не дръжте в ума си мслите на големия син, който не оценява живота, който се отегчава от работата си и казва, че животът му е дотегнал. Бъдете готови, като блудния син, да се разкаете и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лек, повърхностен животъ, отклонили сте се от правия път, от великия закон на любовта. Какво е научил той от жените? Не само че нищо не е научил, но даже е изгубил свободата си. Жената е чуждо същество за човека. Сестрата, обаче, това е Божественото, което човек трябва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Жената е слугиня, която е дошла на земята да свърши известна работа. Трябва ли да я спирате в работата й? Какво ще й допринесат вашите любовни писма? Тя работи, за да изкара прехраната си. С вашите любовни писма вие няма да й донесете нито хляб, нито вода, нито знание. Същото се отнася и до мъжа. И мъжът е слуга, дошъл на земята да работи, да свърши някаква работа, да изкара прехраната си. Трябва ли да го спирате от пътя му? Жената трябва да гледа на мъжа като на брат, а мъжът на жената — като на своя сестра, за да могат взаимно да работят, да свършат дадената им работа.

Съвременние хора не са дошли още до идеята на братство и сестринство, а се наричат ангели. Мъжът казва на жената, че е ангел, че не може да живее без нея. И жената казва на мъжа ангел, но докато се ожени за него. И мъжът, и жената са ангели без крила. Преди да се оженят, те са ангели един за друг. Щом се оженят, крилата им веднага падат. Има един начин, по който могат да израснат крила на човека за една година, даже и за девет месеца. Кой е този начин? Като приложат любовта, знанието и свободата в живота си. Знанието и свободата, това са двеге ръце на човека. Като погледне дясната си ръка, човек трябва да знае, че това е истината в него, която го прави свободен. Като поглене лявата си ръка, да съзнава, че разполага с известно знание. Това изисква съвременното възпитание — не да бъдеш господар на сьрдцето и на ума си, но да знаеш, как да се обхождаш с тях. Не казвайте, че сърд- цето ви е лошо, но се отнасяйте добре съ него. Не казвайте като Давида, че въ гр-бхъ ви е родила майка ви. Не, в любов ви роди майка ви, и ще живеете по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но затова се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен. Стремете се тази година към придобиване на Божествени неща, защото само те не произвеждат противоречия. Всяка Божествена идея носи светлина за човешкия ум и за човешкото съзнание. Ако идеята произлиза от земята, тя носи тъмнина за човешкия ум. Всеки глас, който иде от дълбочината на земята, носи тъмнина за човека. Всеки глас, който иде от центъра на слънцето, от Божественото, носи светлина за човешкия ум. Вие ще бъдете изпитани чрез светлината и тъмнината, в които се движите. Затова е казано в Писанието: „Изпитвайте духовете"! Когато гласът иде от тъмнина, изпитвай го; когато иде от светлина, възприемай го и прилагай! Някои казват, че човек трябва да се противи на дявола, т. е. на злото в света. Не, не се противете на злото, нито се борете с него, но извадете огледалото си и го накарайте да се огледа. Огледа ли се, злото веднага ще избяга. Следователно, щом дойде изкушението във вас, веднага извадете огледалото си и наблюдавайте, какво ще стане. Чудотворно е това огледало. Огледа ли се изкушението в огледалото ви, всичко се разрешава. Огледалото е светлината на живота. В тази светлина ние се оглеждаме. Дето е светлината, там е огледалото.
Бдете свободни да проявите любовта си тази година така, както никога не сте я проявявали. Това значи: проявете любовта си в Светлината на живота. Проявете мислите и постъпките си в светлината на живота. Проявете свободата си в светлината на живота. Радвайте се на всичко, което правите при тези условия, без да съжалявате някога. Каквото направите, знайте, че има Един, Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живее във вашия ум и във вашето сърце. Тои говори тихо на ухото ви, като ви показва начин, по който можете да изправете живота си. Ако Го слушате, животът ви ще бъде изправен, няма да има плач. Тази година не трябва да плачете. Който не се е доизплакалъ, той има право да плаче; който се е доизплакалъ, той требва да пее.
Желая ви, тази година да се подмладите. Любовта подмладява човека. Тя доставя необходимите вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовта е козметиката в живота. Знанието ще приложи красивото, а истината ще покаже това, което е изработено, за да може, който види, да каже: Ето човекът! С други думи казано: Облечете се с хубавата премяна на любовта, в красивия живот на мъдростта и в удобните кройки на истината. Само истината може да даде красиви линии на очите, на веждите, на носа, на устата на човека.

И тъй, понеже 1939 г. е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, същите условия ще дойдат пак, но в 1999 г. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно въру себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинностьта на думите ми. Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. През тази година не се позволяват никакви оплаквания.

Желая ви, тази година да се запалите със свещения огън на любовта. Желая ви, ако не можете изведнъж да реализирате стремежите на вашата душа, поне да ги посадите. Желая ви да посадите своите добри мисли, чувства и постъпки и, като ги поливате грижливо, да видите, че сте реализирали нещо. И тогава, като си замине тази година, да бъдете доволни отъ себе си, че сте постигнали нещо. За онези, които изпълняват изискванията на 39. година, тя ще се продължи и в следващата. За онези, които не изпълняват великите закони, ще дойде 1940 г., която завършва на края с нула, с яйце. Значи, през тази година човек трябва отново да мъти това яйце, докато се излюпи. За да реализира своите желания, той трябва да чака добри условия на живота, които ще дойдат едва през 1999 година. За онези, които слушат и изпълняват това, което им се говори, ще бъдат постоянно в 1939 г. За тях ще се заколи най-угоеното теле и ще им се даде угощение. Всички, които присъствуват на Божествената трапеза, ще бъдат благодарни за онова, което им е дадено.

Дръжте в ума си мисълта: Пътят на Божията Любов е осъя съ всички възможности и условия за постижение.

Беседа отъ Учителя, държана на 1 януарий. 1939 г., 10 ч. пр. об. София—Изгрев.

Големият брат

2011-06-09T17:39:34Z

Anika:

[[Извънредни беседи]]

[[КНИГА: Големият брат]]

[[1939]]

== Големият брат ==

Тази вечер сте се събрали да посрещнете новата 1939 година. Числото 39 е образувано от 3 и 9, които са резултати. Числото осем в 1938 г. представя старата майка, която лесно решава въпросите: който ще се ражда, да се ражда; който ще умира, да умира; който ще осиромашава или забогатява, да осиромашава и забогатява. Тя лесно реже конците, не мисли много. Обаче, новата година, която иде, е снизходителна към всички. Тя крие в себе си нещо велико и красиво. Изобщо, числата 3 и 9 съдържат трите велики добродетели — любовта, мъдростта и истината, а същевременно и живота, знанието и свободата. Числото девет представя още човешката глава, т. е. проявения човек, резултат на творческия принцип, чрез който се изявява Божията сила в света. Числото девет представя крайния резултат на всеки живот. Никой не може да отиде по-далеч от числото девет. Тъй щото, новата година отнема на човека всички възможности да проявява своите стари навици и погрешки. Който иска през тази година да продължава по стар обичай да греши, той ще фалира. Новата година носи всички условия за добър живот. Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това, именно, тази година. Който мисли да продължава своя стар живот, пълен с лоши мисли и желания, той ще се разтопи като лед и ще се изпари като вода.

Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено. През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Нивата представя човешката душа. Тази нива е светът, в който човек живее. Като уподобяваме душата на нива, ние имаме пред вид само външното й облекло. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него".— Кой свят възлюби Господ? — Светът, който е в човешката душа. Значи, Бог е възлюбил разумната душа, която се проявява. Казано е същевременно, че Бог е възлюбил истината в човека.— Къде е истината? — В човешката душа. Истината не може да се прояви вън от душата. Който търси истината, първо той трябва да намери душата, т. е. да съзнае, че има душа и живее в нея. Душата говори на човека чрез всичко, което го заобикаля. Слънцето, което грее; вятърът, който вее; реките, които текат; цветята, които растат, това е все говор на душата — великата майка на човечеството. Тя се грижи за него по различни начини. По нейна заповед слънцето грее, вятърът вее, изворите бликат, плодовете зреят. Душата е проявеният Бог в човека. Когато човек не слуша душата си, тя се оттегля от него, и той се стопява, както ледът — от слънчевите лъчи. Душата може да стопи човека на своя огън, както вие топите восъка. От стопения восък тя прави нови форми дотогава, докато ги хареса. Тази година ще бъдат излети много добри хора, т. е. добри хора ще се родят.

Като знаете това, бъдете готови тази година да ви стопят и отново да ви излеят. Това ще стане с мнозина, но не с всички. Нищо страшно няма в стопяването и изливането на новите форми. Това не означава умиране. Има нещо страшно в света, но то не е в умирането. Страшно е, когато човек влезе в противоречие със себе си. Има едно противоречие в света, което произлиза от яденето в широк смисъл на думата. Казано е, че Бог създаде света в шест деня, а в седмия си почина. За всички дни Той се произнесе, че това, което създаде, е добро. За втория ден, обаче, Бог не се изказа. Този ден има нещо общо с храненето. Ето защо, тази година си е поставила за задача да възпита човека в храненето. Тя съветва човека да не преяжда. Тя му казва да яде само ония храни, които обича, да се облича с такива дрехи, които обича; да чете книги, които обича; да дружи с хора, които обича. В храненето човек може да се поправи, само когато свърже устата си с ушите. С други думи казано: човек може да изправи живота си чрез словото. Каквото говори, той трябва да слуша. Вслушва ли се в думите си, преценява ли ги, той може да се поправи. Не се ли вслушва в думите си, не ги ли преценява, той не може да се поправи, не може правилно да се развива.

И тъй, тази година говорете само онова, което сте чули от себе си. Щом сте казали нещо, което е минало и през вашите уши, можете да го кажете на всеослушание, целият свят да го чуе. Не е ли минало през вашите уши, задръжте го в себе си. Новата година ще бъде една от добрите и плодородни години. Бъдете будни, да съберете храна в запас, да имате за другите години. Сега вие сте в Египет, когато Иосиф предсказа, че ще има седем плодородни и седем неплодородни години. За добрите хора тази година е една от плодородните. Те трябва да си съберат храна за неплодородните години, които ще дойдат. Не вземайте думите ми в буквален смисъл. Аз не говоря само за физическото плодородие.

Като се говори за глад, за сиромашия, за смърт, хората започват да се страхуват. Страшна е смъртта, но човек трябва да знае, за какво умира. Добре е понякога човек да умре, но за какво? За пиянството, за сиромашията, за лъжата, за невежеството. Добре е човек да живее и да възкръсне, но за какво? — За знанието, за светлината, за свободата, за живота, за любовта. Без любов животът няма смисъл. Без светлина и знание животът няма простор. Без свобода животът няма постижения. Да умре човек, това значи да се откаже от своите недъзи, от злото в света. У - мира, т. е. човек отива в света да учи. Да възкръсне човек, това значи да живее за доброто, за великото в света. Като прилага законите на доброто, човек трябва да посвети голяма част от живота си на любота, на мъдростта и на истината. Любовта ще му подари живота, мъдростта — знанието и светлината, а истината — свободата. Само при това положение човек ще се научи да обича Бога и хората, да разбира любовта.

Какво значи, човек да обича Бога? Да обича човек Бога, това значи, да Го вижда навсякъде. Търси ли Го вън от себе си, човек никога не може да Го види. Как може да Го види отвън, щом Той живее в него? Кой може да види лицето си? За да види лицето си, човек трябва да има огледало. Всички хора едни за други са огледала, в които могат да се оглеждат. Следователно, като обичате един човек, вие се оглеждате в него като в огледало. Пък и този, когото обичате, също се оглежда във вас. Като се види в някое огледало, човек се радва. — Защо? — Защото вижда Божественото в огледалото. Образът, който вижда в огледалото, е чист, неопетнен. — Защо? — Защото никой досега не е могъл нито да го пипне, нито да го прегърне. Кой човек е могъл да прегърне своя образ в огледалото? Вие може да си съставите понятие за Божественото като образ, който само се вижда, но не се пипа, не се хваща, не се прегръща, нито целува. Направите ли най-малкия опит да се докоснете до този образ, той моментално изчезва.

Сега, ако ви питат, защо трябва да обичате, ще отговорите: Човек трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не Го ли вижда, той няма живот в себе си. Без любов животът няма смисъл. Тази година трябва да дадете път на любовта в себе си, за да се влее струята на великия живот във вас. Мнозина се страхуват от любовта, наричат я огън всепояждащ. Не, огънят на любовта гори, без да изгаря. Като посветите живота си на любовта, ще разберете, че имате сила да носите мъчнотиите си. Като посветите живота си на мъдростта, ще разберете, че имате знание и светлина да виждате ясно нещата. Като посветите живота си на истината, ще разберете, че имате свобода. Силата дава възможност на човека да преодолява трудностите в живота. Знанието осветява пътя на човека. Свободата дава възможност на човека да се прояви. Някой казва, че е свободен да изкаже мнението си по някой спорен въпрос. Това не е никаква свобода. Свободно говори само онзи, който може да каже на умрелия да стане от гроба и да започне нов живот. Каже ли му да стане, а той продължава да лежи в гроба, това не е свободно говорене.

Сега, аз желая на всички присъствуващи да излезете от гробовете си. Не е въпрос телата ви да възкръснат. Не, душата ви трябва да възкръсне. Да възкръсне душата ви, това значи, да се прояви. Велико, красиво нещо е човешката душа. Да се прояви душата на човека, това значи да се дигне надгробната плоча, която я затискала от хиляди години, и да се събуди от дълбокия сън. Събудете се от тоя сън и не спете вече! Заспите ли, големи нешастия ще ви сполетят. Не заспивайте на места, дето минават крадци и разбойници. С други думи казано: никога не допущайте в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърдцето си нито едно отрицателно чувство, които от една страна обират хората, а от друга — обвиняват мирните пътници в кражба и злосторство. Искате ли да запазите съзнанието си будно, никога не допущайте крива мисъл по отношение на Божественото в света. Не питайте, защо са допуснати страданията и нещастията в живота. Не питайте, защо едни хора са създадени добри, а други — лоши. По естество човек е създаден добър. Когато се проявява някога лош, причината за това е той сам. Божията ръка не е взела и не взема никакво участие в страданията и нещастията на хората. Човек е създаден добър, но ако той доброволно не иска да се прояви такъв, насила никой няма да го застави да прояви своето естество. Да прояви доброто в себе си, това е право на човека. Ако не го прояви, той носи отговорността, че не се е проявил такъв, какъвто е създаден.

Следователно, новата година иска от всички да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто в себе си. Всеки трябва да прояви любовта на сърцето си без страх. Ще кажете, че хората не ви обичат. Не е въпрос в обичането. Днес от човека не се изисква толкова любов, колкото умение да преценява любовта. Ние сме в епоха, когато трябва да преценяваме любовта. Ще кажете, че трябва да се възлюбите едни-други. Не, докато не цени любовта, човек не може да люби. Невъзможно е да любиш човека, докато не цениш душата му. Любовта е възможна само тогава, когато се научите да цените човешката душа. Да ценим човешката душа, това значи, да познаем в нея Божия образ. Щом познаем образа на Божественото, ние ще почувстваме любовта Му. Няма по-велико нещо за човека от любовта. Запали ли се човек веднъж от любовта, повече не трябва да го палят. Ето и слънцето, веднъж запалено, никой повече не го пали. То е запалено от милиони години насам и постоянно гори. Същото се отнася и до човека. Той е запален с Божествената запалка на любовта още при създаването му, но и до днес продължава да гори. Никой не е в състояние да го изгаси. Дето и да го турят, той няма да изгасне. Топлината, която човек има, е в състояние да разтопи всички надгробни плочи, турени върху него.

Единствените неща, от които човек не трябва да се плаши, това са любовта, знанието и светлината и свободата. Единствените неща, от които човек трябва да се плаши, това са безлюбието, невежеството, робството и ограничението.

И тъй, числото 39 в новата 1939 г. представя двама братя: тройката е братът, който живее в Божествения свят; деветорката е големият брат, който живее на земята и ръководи цялото човечество. Този брат иде сега в света да помогне на всички страдащи.
Пригответе се да посрещнете този брат и да се запознаете с него. Идната година той ще си замине, а ще дойде баща му. Докато е още на земята, между вас, радвайте му се и го посрещайте добре. Вие трябва да го срещнете през тази година поне няколко пъти. Интересувайте се от неговата любов, от неговото знание и от неговата свобода. Щом придобиете това, вие ще разберете смисъла на стиха: „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен".

Сега, поздравявам ви с вашия голям брат и ви пожелавам да го посрещнете с любов, да му отидете на гости, а също така и той да ви посети. Да посрещнете своя голям брат, това значи да съедините на едно място физическия, духовния и Божествения свят.

Беседа от Учителя, държана на 31. XII. 1938 г. 12 ч. в София — Изгрев.

Големият брат

2011-06-09T16:32:45Z

Anika: /* Големият брат */

[[Извънредни беседи]]

[[КНИГА: Големият брат]]

[[1939]]

== Големият брат ==

Тази вечер сте се събрали да посрещнете новата 1939 година. Числото 39 е образувано от 3 и 9, които са резултати. Числото осем в 1938 г. представя старата майка, която лесно решава въпросите: който ще се ражда, да се ражда; който ще умира, да умира; който ще осиромашава или забогатява, да осиромашава и забогатява. Тя лесно реже конците, не мисли много. Обаче, новата година, която иде, е снизходителна към всички. Тя крие в себе си нещо велико и красиво. Изобщо, числата 3 и 9 съдържат трите велики добродетели — любовта, мъдростта и истината, а същевременно и живота, знанието и свободата. Числото девет представя още човешката глава, т. е. проявения човек, резултат на творческия принцип, чрез който се изявява Божията сила в света. Числото девет представя крайния резултат на всеки живот. Никой не може да отиде по-далеч от числото девет. Тъй щото, новата година отнема на човека всички възможности да проявява своите стари навици и погрешки. Който иска през тази година да продължава по стар обичай да греши, той ще фалира. Новата година носи всички условия за добър живот. Който иска да живее добре, да проявява своите добри мисли, чувства и постъпки, той ще намери благоприятни условия за това, именно, тази година. Който мисли да продължава своя стар живот, пълен с лоши мисли и желания, той ще се разтопи като лед и ще се изпари като вода.

Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено. През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Нивата представя човешката душа. Тази нива е светът, в който човек живее. Като уподобяваме душата на нива, ние имаме пред вид само външното й облекло. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороде Синъ в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него".— Кой свят възлюби Господ? — Светът, който е в човешката душа. Значи, Бог е възлюбил разумната душа, която се проявява. Казано е същевременно, че Бог е възлюбил истината в човека.— Къде е истината? — В човешката душа. Истината не може да се прояви вън от душата. Който търси истината, първо той трябва да намери душата, т. е. да съзнае, че има душа и живее в нея. Душата говори на човека чрез всичко, което го заобикаля. Слънцето, което грее; вятърът, който вее; реките, които текат; цветята, които растат, това е все говор на душата — великата майка на човечеството. Тя се грижи за него по различни начини. По нейна заповед слънцето грее, вятърът вее, изворите бликат, плодовете зреят. Душата е проявеният Бог в човека. Когато човек не слуша душата си, тя се оттегля от него, и той се стопява, както ледът — от слънчевите лъчи. Душата може да стопи човека на своя огън, както вие топите восъка. От стопения восък тя прави нови форми дотогава, докато ги хареса. Тази година ще бъдат излети много добри хора, т. е. добри хора ще се родят.

Като знаете това, бъдете готови тази година да ви стопят и отново да ви излеят. Това ще стане с мнозина, но не с всички. Нищо страшно няма в стопяването и изливането на новите форми. Това не означава умиране. Има нещо страшно в света, но то не е в умирането. Страшно е, когато човек влезе в противоречие със себе си. Има едно противоречие в света, което произлиза от яденето в широк смисъл на думата. Казано е, че Бог създаде света в шест деня, а в седмия си почина. За всички дни Той се произнесе, че това, което създаде, е добро. За втория ден, обаче, Бог не се изказа. Този ден има нещо общо с храненето. Ето защо, тази година си е поставила за задача да възпита човека в храненето. Тя съветва човека да не преяжда. Тя му казва да яде само ония храни, които обича, да се облича с такива дрехи, които обича; да чете книги, които обича; да дружи с хора, които обича. В храненето човек може да се поправи, само когато свърже устата си с ушите. С други думи казано: човек може да изправи живота си чрез словото. Каквото говори, той трябва да слуша. Вслушва ли се в думите си, преценява ли ги, той може да се поправи. Не се ли вслушва в думите си, не ги ли преценява, той не може да се поправи, не може правилно да се развива.

И тъй, тази година говорете само онова, което сте чули от себе си. Щом сте казали нещо, което е минало и през вашите уши, можете да го кажете на всеуслишание, целият свят да го чуе. Не е ли минало през вашите уши, задръжте го в себе си. Новата година ще бъде една от добрите и плодородни години. Бъдете будни, да съберете храна в запас, да имате за другите години. Сега вие сте в Египет, когато Иосиф предсказа, че ще има седем плодородни и седем неплодородни години. За добрите хора тази година е една от плодородните. Те трябва да си съберат храна за неплодородните години, които ще дойдат. Не вземайте думите ми в буквален смисъл. Аз не говоря само за физическото плодородие.

Като се говори за глад, за сиромашия, за смърт, хората започват да се страхуват. Страшна е смъртта, но човек трябва да знае, за какво умира. Добре е понякога човек да умре, но за какво? За пиянството, за сиромашията, за лъжата, за невежеството. Добре е човек да живее и да възкръсне, но за какво? — За знанието, за светлината, за свободата, за живота, за любовта. Без любов животът няма смисъл. Без светлина и знание животът няма простор. Без свобода животът няма постижения. Да умре човек, това значи да се откаже от своите недъзи, от злото в света. Умира, т. е. човек отива в света да учи. Да възкръсне човек, това значи да живее за доброто, за великото в света. Като прилага законите на доброто, човек трябва да посвети голяма част от живота си на любота, на мъдротта и на истината. Любовта ще му подари живота, мъдростта — знанието и светлината, а истината — свободата. Само при това положение човек ще се научи да обича Бога и хората, да разбира любовта.

Какво значи, човек да обича Бога? Да обича човек Бога, това значи, да Го вижда навсякъде. Търси ли Го вън от себе си, човек никога не може да Го види. Как може да Го види отвън, щом Той живее в него? Кой може да види лицето си? За да види лицето си, човек трябва да има огледало. Всички хора едни за други са огледала, в които могат да се оглеждат. Следователно, като обичате един човек, вие се оглеждате в него като в огледало. Пък и този, когото обичате, също се оглежда във вас. Като се види в някое огледало, човек се радва. — Защо? — Защото вижда Божественото в огледалото. Образът, който вижда в огледалото, е чист, неопетнен. — Защо? — Защото никой досега не е могъл нито да го пипне, нито да го прегърне. Кой човек е могъл да прегърне своя образ в огледалото? Вие може да си съставите понятие за Божественото като образ, който само се вижда, но не се пипа, не се хваща, не се прегръща, нито целува. Направите ли най- малкия опит да се докоснете до този образ, той моментално изчезва.

Сега, ако ви питат, защо трябва да обичате, ще отговорите: Човек трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не Го ли вижда, той няма живот в себе си. Без любов животът няма смисъл. Тази година трябва да дадете път на любовта в себе си, за да се влее струята на великия живот във вас. Мнозина се страхуват от любовта, наричат я огън всепояждащ. Не, огънят на любовта гори, без да изгаря. Като посветите живота си на любовта, ще разберете, че имате сила да носите мъчнотиите си. Като посветите живота си на мъдростта, ще разберете, че имате знание и светлина да виждате ясно нещата. Като посветите живота си на истината, ще разберете, че имате свобода. Силата дава възможност на човека да преодолява трудностите в живота. Знанието осветява пътя на човека. Свободата дава възможност на човека да се прояви. Някой казва, че е свободен да изкаже мнението си по някой спорен въпрос. Това не е никаква свобода. Свободно говори само онзи, който може да каже на умрелия да стане от гроба и да започне нов живот. Каже ли му да стане, а той продължава да лежи в гроба, това не е свободно говорене.

Сега, аз желая на всички присътствуващи да излезете от гробовете си. Не е въпрос телата ви да възкръснат. Не, душата ви трябва да възкръсне. Да възкръстне душата ви, това значи, да се прояви. Велико, красиво нещо е човешката душа. Да се прояви душата на човека, това значи да се дигне надгробната плоча, която я затискала от хиляди години, и да се събуди от дълбокия сън. Събудете се от тоя сън и не спете вече! Заспите ли, големи нешастия ще ви сполетят. Не заспивайте на места, дето минават крадци и разбойници. С други думи казано: никога не допущайте в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърдцето си нито едно отрицателно чувство, които от една страна обират хората, а от друга — обвиняват мирните пътници в кражба и злосторство. Искате ли да запазите съзнанието си будно, никога не допущайте крива мисъл по отношение на Божественото в света. Не питайте, защо са допуснати страданията и нещастията в живота. Не питайте, защо едни хора са създадени добри, а други — лоши. По естество човек е създаден добър. Когато се проявява някога лош, причината за това е той сам. Божията ръка не е взела и не взема никакво участие в страданията и нещастията на хората. Човек е създаден добър, но ако той доброволно не иска да се прояви такъв, насила никой няма да го застави да прояви своето естество. Да прояви доброто в себе си, това е право на човека. Ако не го прояви, той носи отговорността, че не се е проявил такъв, какъвто е създаден.

Следователно, новата година иска от всички да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто в себе си. Всеки трябва да прояви любовта на сърцето си без страх. Ще кажете, че хората не ви обичат. Не е въпрос в обичането. Днес от човека не се изисква толкова любов, колкото умение да преценява любовта. Ние сме в епоха, когато трябва да преценяваме любовта. Ще кажете, че трябва да се възлюбите едни-други. Не, докато не цени любовта, човек не може да люби. Невъзможно е да любиш човека, докато не цениш душата му. Любовта е възможна само тогава, когато се научите да цените човешката душа. Да ценим човешката душа, това значи, да познаем в нея Божия образ. Щом познаем образа на Божественото, ние ще почувстваме любовта Му. Няма по-велико нещо за човека от любовта. Запали ли се човек веднъж от любовта, повече не трябва да го палят. Ето и слънцето, веднъж запалено, никой повече не го пали. То е запалено от милиони години насам и постоянно гори. Същото се отнася и до човека. Той е запален с Божествената запалка на любовта още при създаването му, но и до днес продължава да гори. Никой не е в състояние да го изгаси. Дето и да го турят, той няма да изгасне. Топлината, която човек има, е в състояние да разтопи всички надгробни плочи, турени върху него.

Единствените неща, от които човек не трябва да се плаши, това са любовта, знанието и светлината и свободата. Единствените неща, от които човек трябва да се плаши, това са безлюбието, невежеството, робството и ограничението.

И тъй, числото 39 в новата 1939 г. представя двама братя: тройката е братът, който живее в Божествения свят; деветорката е големият брат, който живее на земята и ръководи цялото човечество. Този брат иде сега в света да помогне на всички страдащи.
Пригответе се да посрещнете този брат и да се запознаете с него. Идната година той ще си замине, а ще дойде баща му. Докато е още на земята, между вас, радвайте му се и го посрещайте добре. Вие трябва да го срещнете през тази година поне няколко пъти. Интересувайте се от неговата любов, от неговото знание и от неговата свобода. Щом придобиете това, вие ще разберете смисъла на стиха: „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него, но да има животъ вечен".

Сега, поздравявам ви с вашия голям брат и ви пожелавам да го посрещнете с любов, да му отидете на гости, а също така и той да ви посети. Да посрещнете своя голям брат, това значи да съедините на едно място физическия, духовния и Божествения свят.

Беседа от Учителя, държана на 31. XII. 1938 г. 12 ч. в София — Изгрев.

Връзка на съзнанието

2011-05-18T13:12:55Z

Anika: /* ВРЪЗКА НА СЪЗНАНИЕТО */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== ВРЪЗКА НА СЪЗНАНИЕТО ==

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

За следния път пишете върху темата : „Отличителните черти на Соломона, на Сократа и на Толстоя".

Животът е изкуство, вследствие на което трябва да се изучава като изкуство. Същевременно животът е и наука. Следователно, когато разглеждаме живота като изкуство, ние трябва да го поставим по отношение на вътрешното съзнание, което свързва всички факти на живота в едно цяло. При това, тия факти трябва да се тълкуват положително, всеки от който да се постави на своето място по отношение на целокупния живот, както и по отношение на всички живи същества. Това може да се постигне при положение, когато човек има частично, или индивидуално отношение към космоса. В този случай, аз разглеждам космоса като живо същество. Космическото съзнание има пред вид човека само тогава, когато неговото съзнание е будно и в четирите свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Днес хората се намират на повърхнината на космическото съзнание, тъй щото, каквото започват, от негово гледище, всичко свършват успешно.

Като говорят за живота, сегашните хора имат пред вид главно материалните работи, материалните интереси на хората. Обаче, материалните блага са последните блага в света. Когато от невидимия свят решат да уморят някого, да го лишат от живота, дават му материални блага. Например, достатъчно е да окачат на врата на някого торба със злато и да го пуснат в морето. Затова и мъдрецът е казал: Господи, не ми давай богатства, да не потъна на дъното на морето. Не ми давай и голяма сиромашия, да не олекна много, че вятърът да ме отнесе някъде. Тъй щото, ако човек е богат, има опасност да не потъне в морето; ако е сиромах, има опасност вятърът да не го отнесе. Значи, колкото е опасно голямото богатство за човека, толкова е опасна и голямата сиромашия.

Казано е в Евангелието: „Блажени нищите духом". Под „нищ духом" не се разбира сиромах човек. Някой може да е сиромах и да бъде горделив. Или, може да бъде богат и пак да е нищ духом. Когато постъпва в училище, ученикът не трябва да мисли за своя произход. Не бъдете като горделивите царски синове, които, като постъпват в училище, мислят, че много знаят. Те знаят толкова, колкото знаят и другите ученици. А това, че имали царска кръв, те трябва да знаят, че тази кръв е човешка, и като така, еднаква с кръвта на всички хора. Тъй щото, първата задача на ученика е да учи, да придобие достойнство от знанието, което всеки ден черпи от училището, а не да се гордее със своето произхождение и със своята кръв. Някой казва, че се обърнал вече към Бога. — Това още не е достатъчно. Да се обърне към Бога, това е в реда на нещата, но след като се обърне към Бога, той трябва да влезе в Царството Божие. На същото основание, казвам: ученикът не се нуждае само от знания, но той трябва да има и характер, с нищо да не се подкупва. Истински характер е този, който с нищо не се подкупва: и цялата земя да му дадат, той пак няма да се подкупи. Човек още не е минал през всички процеси на живота, да изпита характера си. Всичко, каквото животът и природата дават на човека, имат за цел да изпитат устойчивостта на неговия характер, като морално същество. И след като се изпита и познае, едва тогава човек може да говори за любов. Любовта се проявява само при морално стабилен човек. Когато човек изгуби своята морална стабилност, и любовта изчезва от него. Казвате: Какво правят тогава грешните хора без любов? Любовта се проявява и между грешните, но там тя произвежда големи страдания. Бог е и в ада, но там Той произвежда такъв огън, какъвто никой не би пожелал.

И тъй, щастието ви зависи от вашите разбирания, от това, което правите във време и пространство. В това отношение, всеки ден стават промени в човешката душа, както и в съзнанието му. Обаче, каквито и да са тези промени, мирът на човека не трябва да се нарушава. По повърхнината на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, както и на съзнанието му, могат да стават ред промени, обаче, дойде ли въпрос до вътрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяват. Каквито усилия да правите, през каквито изпитания да минавате, те са необходими за вашето развитие. От всичко трябва да се учите. Добрият човек може да бъде и богат, и сиромах — той от всичко се учи. Сиромашията и богатството са вътрешни, а не външни процеси. Когато човек раздаде богатството си на другите и остане сиромах, той е добър човек. И обратно: ако задържи всичкото си богатство само за себе си и не помисли за другите, той е лош човек.

Питам: какво разбирате под връзка на съзнанието? Под връзка на съзнанието се разбират правилни отношения към Първата Причина, или към Космоса, или към Бога. Като говорите за Бога, това още не означава, че Той живее във вас. В тялото на човека Бог не може да живее, но Той живее в неговата душа. Днес човешката душа не е напълно в тялото му. Човешкото тяло още не е устроено, както трябва, т. е. не е още добре организирано. Един ден, когато човешкото тяло се устрои добре, тогава душата му ще се въплъти напълно в него, и той ще стане безсмъртен. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие, но това още не е реализирано. Човек е създаден по образ и подобие Божие, но още не е направен така. И наистина, казвате, че Бог е всезнаещ, обаче, човек не е всезнаещ. Знае ли той, какво има на слънцето? Знае ли той, какво в същност е въздухът? Знае ли, на каква височина достига атмосферата около земята? Знае ли, какво има в дълбочината на океана? Знае ли, какво има в центъра на земята? Защо не знае всичко това? Нали е създаден по образ и подобие Божие? Само онзи може да знае тези неща, в когото космическото съзнание е пробудено. Той може да напуща тялото си и да обикаля цялата земя, да влиза във вътрешността й, да види, от каква материя е направена, от колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на слънцето. Много неща знае този човек, но нищо не съобщава за тях. Ако някой от вас на сън само отиде на слънцето, всички вестници ще пишат за него. Така постъпват децата. Те обичат да се хвалят.
Каквото чуят, или видят, веднага съобщават на всички. Обаче, който е развил в себе си космическото съзнание, той е разумен човек. Той знае, какви усилия, колко работа, колко енергия е иждивил, докато стигне до това положение. Той постъпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Големи препятствия е срещнал той в пътя си, докато развие своето космическо съзнание. Щом стигне до това положение, той счита понякога земното богатство за спънка, а земната сиромашия — за благословение.

Един богат американец вложил шест хиляди долара в една банка, да му послужат на стари години. От този ден той престанал да спи, престанал да се моли, все за банката мислил. Най-после той решил да се освободи от това тежко състояние: извадил парите си от банката, раздал ги на бедни и се успокоил, започнал да се моли на Бога усърдно. Значи, вярата му в шестте хиляди долара била спънка в неговия живот. Този пример не се отнася за бедните хора. Те ще си кажат: Като имаме тия пари, ние и спокойствие ще имаме. Този пример се отнася до вас, като ученици, които искате да направите връзка в съзнанието си, да дойдете до космическото съзнание. Докато това съзнание не се е пробудило във вас, вие можете да внасяте парите си в разни банки. Щом се пробуди, без да мислите много, ще извадите шесте хиляди долари от банката и ще ги раздадете на бедни. Докато сте обикновени хора, в реда на нещата е да внасяте парите си в банки. Щом станете необикновени, ще вършите необикновени работи. Христос е казал: „Не влагайте съкровищата си там, дето ръжда и молци ги изяждат, но вложете ги в небесните банки, дето нито молец, нито ръжда ще ги изядат!" Вие ходили ли сте в тия банки? Знаете ли, какъв е редът и порядъкът там? Вложите ли парите си в тия банки, и след хиляди години да отидете, ще си ги вземете, без да се е изгубила стотинка от тях. И най-малкият капитал да сте вложили, той ще ви се върне без никакви удържки, без никакво накърняване. Но и за най-малкия заем, който сте направили в една от Божествените банки, също така се държи сметка. Ще ви извикат и ще кажат: Платете си заема, който сте направили преди еди-колко си хиляди години! Там за всичко се държи сметка.

Сега, ще ви задам няколко въпроса: Защо, когато обичате някого, трябва да го питате, обича ли ви и той? И защо трябва да му кажете, че го обичате? Защо трябва да ви говоря днес? Вие сами не можете ли да се учите? Ще кажете, че ви говоря, защото служа на Бога. Да служите на Бога, подразбира да приложите Неговия закон на земята. По този начин само хората ще направляват своя живот. Ако хората живеят според свои закони, а говорят за Божествени, техният живот няма да устои. Може ли да устои връзката между две въжета, едното от които е здраво, а другото слабо? — Не може. Такова нещо представя връзката между Божествения и човешкия живот, ако човешкият живот не се ръководи от Божествения. Когато между съзнанията на двама души се прави връзка, и двете съзнания трябва да бъдат еднакво силни. Силен човек е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пък е това, в което няма никакво прекъсване. Греховете и страданията на хората се дължат на отклоненията, които стават в техните съзнания. Например, някой човек отваря Евангелието всеки ден, да прочете поне един стих от него. Една сутрин, обаче, казва: И без четене на стихове може. Щом каже така, в съзнанието му се вмъква нещо чуждо, което го отклонява, прекъсва връзката му. Когато съзнанието на човека се прекъсне, той не може вече да контролира своите мисли, чувства и постъпки. При теи прекъсвания на съзнанието, човек губи своя дух, губи смисъла на живота. Изпитанията, страданията, сиромашията стават причина да се прекъсва съзнанието на човека. Някои хора в сиромашията си са много ревностни към Бога. Те се молят, работят, подвизават се духовно. Щом забогатеят, забравят Бога. Не, човек трябва да тьрси Бога и като богат, и като сиромах, и като учен, и като прост.

Най-красивото нещо е човек да гледа на живота като на изкуство и като на наука. Чрез тази наука той ще създаде в себе си характер, чрез който ще моделира своя ум и своето сърце. Да моделира ума и сърцето си, това значи да моделира, да оформи, да организира мислите и чувствата си. Ако срещнете човек, в когото мислите и чувствата не са организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекъснато. И наистина, всяко прекъсване на съзнанието създава в човека известна аномалия. За такъв човек се казва, че е особен. Той се намира под чуждо влияние на безброй същества около него. Мускулите на ръцете и краката му треперят, цялата му нервна система е разклатена. Всичко в него е в дисхармония. Ако хванете ръката на този човек, тя е разслабена, мека, отпусната. Често развалените хора имат такива ръце. Развалени, значи развъртяни, развинтени. Развратен, развален човек е този, който не върви в Божия път. Той не може да задържа в себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, през която тя изтича. Като резултат на това изтичане, идат различните болести. Това изтичане на енергията от човека се нарича в науката демагнетизиране. Много от болестите на съвременните хора се дължат, именно, на това демагнетизиране. Главоболието, например, се дължи, или на натрупване излишък на енергия в стомаха, която не може да се пласира, или на недостиг на енергия в стомаха. Това показва, че между главата и стомаха има известна връзка.

Като се знае това, човек трябва да регулира силите в своя организъм. Това може да се постигне чрез връзка с Първата Причина, с космическото съзнание. Само по този начин човек може правилно да се лекува. Космическото съзнание е в сила да регулира енергиите в човешкия организъм, като ги насочва в права посока. Когато имате връзка с Божественото, или космическото съзнание, и започнете да изучавате някой предмет, то ще хвърли светлина във вашето съзнание, и вие лесно ще изучите този предмет. На това се дължи факта, дето едни хора разбират Библията правилно, по дух, по вътрешен смисъл, а други я взимат само в буквален смисъл. Пьрвите имат връзка с космическото съзнание, а вторите — нямат такава връзка. Да разбирате Библията правилно, това е изкуство и наука. Да разбирате вътрешната връзка на живота, това е изкуство и наука.

Като ученици на Великата Школа, вие се различавате помежду си по възраст, по опитности, по преживявания, вследствие на което едни от вас са стари души, а други — млади души. Като не знаете това, вие казвате: Защо тия млади момичета и момчета са влезли в Школата? — Вие не знаете още, дали те са млади, или не. Дали човек е млад, или стар, това зависи от възрастта на неговата душа. Някой може да е 15—20 годишен, но като душа да е стар; друг може да е 60—70 годишен, но като душа да е млад. Казвам: който не разбира живота като изкуство и като наука, той е млада душа, безразлично, на каква физическа възраст е на земята. В това отношение, всеки трябва да се стреми да разбира живота като изкуство и като наука. Като разберете живота така, ще видите, какво велико бъдеще се разкрива пред вас. И млади души да сте, пак е добре, но трябва да знаете положението и мястото си в природата. И млади, и стари души, всички трябва да работите, да развивате космическото съзнание в себе си. Ако с това съзнание започнете да изучавате астрологията, ще знаете, на кое място трябва да поставите всяка планета. Ако всяка планета поставите на мястото й, вие ще се домогнете до живота като изкуство и като наука. Тогава ще можете да гадаете върху събитията, които се случават в живота. Същевременно ще гадаете и върху събитията във вашия живот, ще знаете всяка година, какво ви предстои да минете. Само онзи може да гадае бъдещето си, в когото е пробудено вече космическото съзнание.

Във връзка с въпроса за предсказване бъдещето на човека, турците казват: Каква полза от гадането, когато никой не може да отмени това, което е писано на човека? — Вярно е, че има неща, които, веднъж определени, не могат да се отменят, но те могат да се отложат. Когато човек не е готов да посрещне нещо, било добро или зло, това нещо може да се отложи. Едно е важно за човека днес: той не трябва да мисли, как може да отмени лошите условия, които му се готвят, но да работи върху себе си съзнателно, с цел да приготви добри условия за своето бъдеще. Тези добри условия ще го поставят при същите условия и в невидимия свят. Ако води непорядъчен живот, без да иска, той си приготвя лоши бъдещи условия, които ще го заведат в ада, в тъй наречената „тринадесета сфера на земята". Подобното подобно привлича.

Ще ви дам едно правило за живота : всяка сутрин, преди да започнете работата си, отправете съзнанието си само за две минути към космическото съзнание, да се свържете с всички живи същества на земята. През тези две минути постарайте се абсолютно да се отделите от този свят, като че около вас нищо не съществува. Първи англичаните направиха този опит. След свършване на общоевропейската война, в цяла Англия се издаде заповед, на еди-кое си число, в точно определен час, за две минути да спре всякакво движение, всички фабрики, работилници, училища, всякакви заведения, и кой дето се намира, да отправи мисълта си към Бога, към невидимия свят, да се свърже с него. Красив момент е този! Две минути цял народ да посвети на Бога! Ако един ден се определят пет минути — още по-добре. Цяла Англия спря своя обикновен живот, своите ежедневни работи за две минути, за да се свърже с Бога. Какво би било, ако цялото човечество определи един такъв момент за връзка с невидимия свят! Мощна вълна би се разляла из целия свят!

Сега и на вас казвам: всяка сутрин, след ставане, ще определите две минути за връзка с невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват от човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към космическото, Божественото съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствувате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. И тогава ще отправите благодарността си към невидимия свят. Две минути са достатъчни за вас. Някои се оплакват, че нямат време за духовна работа. Не, само две минути са нужни на човека, за да се свърже с невидимия свят.

Като ученици, предстои ви вътрешна работа. Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувства и мисли правилно. Това значи да разбира човек живота като изкуство и като наука. Изкуство е да знае човек, как да услужва. Едно е нужно за това: сърцето му да е отворено, щедро. Щом сърцето на човека е отворено, хиляди начини има, чрез които той може да помага, да услужва на другите. Изкуство е, наука е да знае човек, как да взима и как да дава. Така трябва да искате, че да останат доволни от вас и да кажат: Дано този брат и друг път дойде да ми иска нещо. Така трябва да свирите, че да останат доволни от вас, да пожелаят и друг път да им свирите. Това значи да разбирате живота като изкуства и като наука. Това не може да се придобие в един ден, нито в една година — това е задача на вековете. Но работата в това направление донася всеки ден несметни богатства. В един ден човек милиардер не става, но като придобива всеки ден по няколко милиона, някога ще стане милиардер. Милиардерът не се задоволява с милиони. Обикновеният човек се задоволява с един милион даже. Ученият с малко знания не се задоволява, но обикновеният човек и на малко знания е доволен. Три категории знания има в света: едните знания са необходимост в живота; другите — са украшения в живота, а третите — са благословение в живота. Последните дават мощ, сила на човека. Следователно, човек трябва да се стреми към трите категории знания.

Сега, като ученици, пред вас седи великата задача — всяка сутрин да употребите две минути от времето си за връзка с великото космическо съзнание. Две минути през деня, използвани правилно, съставят истински ден. Като умножите 365 деня по две минути, ще получите 12 часа. Значи, истинската работа през годината се равнява на тия 12 часа, или половин ден. Този половин ден ще ви донесе големи богатства. Следователно, всички мъчнотии и страдания на човека не са нищо друго, освен приготовление за тия две минути. Англичаните са определили тия две минути за вътрешна, духовна работа, под ръководството на своя духовен ръководител. Техният ръководител е един от видните адепти. Благодарение на тези две минути, англичаните можаха да се спасят. Те благополучно минаха през мъчнотиите, които невидимият свят им беше определил. Голям беше кранът, през който благословението от невидимия свят тече през тези две минути. — Какво ще направим за две минути? За какво първо да мислим? — Първата минута ще мислите за любовта си към Бога, а втората минута - за любовта си към ближния. Няма по-велико нещо от това, да мислите за Бога и за ближния си.

Изпейте сега песента „Бог е Любов!"

В неделя, рано сутринта, преди да е изгряло слънцето, целият клас, без изключение, ще дойдете на „Изгрев" да приложим закона „за двете минути". Който е готов да изпълни този закон, той е ученик. Първата минута ще мислите върху първия закон: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила!" Втората минута ще мислите върху втория закон: „Да възлюбиш ближния си, както себе си!" Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само — нищо друго. Кашлици, смущения, болки — всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате — всичко трябва да спре. — Може ли да стане това? В Бога всичко е възможно. Когато Бог иска, и ние трябва да искаме. Когато ние искаме, и Бог иска. При тези условия всичко е възможно. Когато Бог ни покани да ни даде нещо, ние трябва да бъдем точно на определеното от Него време.

И тъй, по закона на любовта, всички ще бъдете на „Изгрев" на определеното време. Каквато спънка да ви се яви, ще дойдете на време. Всичко трябва да преодолеете пред мисълта за тия две минути. Че сте били болни — нищо от това — от леглото си ще станете и ще дойдете. Че майка ви или баща ви умрели — пак ще дойдете. Даже и вас на носилка да носят — пак ще дойдете. Ще спрете носилката, ще слезете от нея и на време ще дойдете. Ще постъпите по английски: точно на време, и то само за две минути. Целият ви живот се заключава само в тия две минути. — Не може ли да изпълни този закон всеки сам, в дома си? — Не, всички трябва да дойдете на „Изгрев", колективно да го изпълните. Там има достатъчно място. Ще се наредите пред и зад боровете, на метър, метър и половина разстояние един от друг, всички да бъдете свободни. Ако опитът излезе сполучлив, ще направим и втори, и трети опит. Тъй че и за онзи свят да заминавате, пак ще дойдете на „Изгрева". Докато не се изпълни закона за „двете минути", на никого не се позволява да замине за онзи свят.

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

38. Лекция от Учителя, държана на 15 юний, 1927 г. София.

Връзка на съзнанието

2011-05-18T12:52:26Z

Anika: /* ВРЪЗКА НА СЪЗНАНИЕТО */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== ВРЪЗКА НА СЪЗНАНИЕТО ==

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

За следния път пишете върху темата : „Отличителните черти на Соломона, на Сократа и на Толстоя".

Животът е изкуство, вследствие на което трябва да се изучава като изкуство. Същевременно животът е и наука. Следователно, когато разглеждаме живота като изкуство, ние трябва да го поставим по отношение на вътрешното съзнание, което свързва всички факти на живота в едно цяло. При това, тия факти трябва да се тълкуват положително, всеки от които да се постави на своето место по отношение на целокупния живот, както и по отношение на всички живи същества. Това може да се постигне при положение, когато човек има частично, или индивидуално отношение към космоса. В този случай, аз разглеждам космоса като живо същество. Космическото съзнание има пред вид човека само тогава, когато неговото съзнание е будно и в четирите свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Днес хората се намират на повърхнината на космическото съзнание, тъй щото, каквото започват, от негово гледище, всичко свършват успешно.

Като говорят за живота, сегашните хора имат пред вид главно материалните работи, материалните интереси на хората. Обаче, материалните блага са последните блага въсвета. Когато от невидимия свят решат да уморят някого, да го лишат от живота, дават му материални блага. Например, достатъчно е да окачат на врата на някого торба със злато и да го пуснат в морето. Затова и мъдрецът е казал: Господи, не ми давай богатства, да не потъна на дъното на морето. Не ми давай и голяма сиромашия, да не олекна много, че вятърът да ме отнесе някъде. Тъй щото, ако човек е богат, има опасност да не потъне в морето; ако е сиромах, има опасност вятърът да не го отнесе. Значи, колкото е опасно голямото богатство за човека, толкова е опасна и голямата сиромашия.

Казано е в Евангелието: „Блажени нищите духом". Под „ниш духом" не се разбира сиромах човек. Някой може да е сиромах и да бъде горделив. Или, може да бъде богат и пак да е нищ духом. Когато постъпва в училище, ученикът не трябва да мисли за своя произход. Не бъдете като горделивите царски синове, които, като постъпват в училище, мислят, че много знаят. Те знаят толкова, колкото знаят и другите ученици. А това, че имали царска кръв, те трябва да знаят, че тази кръв е човешка, и като така, еднаква с кръвта на всички хора. Тъй щото, първата задача на ученика е да учи, да придобие достойнство от знанието, което всеки ден черпи от училището, а не да се гордее със своето произхождение и със своята кръв. Някой казва, че се обърнал вече към Бога. — Това още не е достатъчно. Да се обърне към Бога, това е в реда на нещата, но след като се обърне към Бога, той трябва да влезе в Царството Божие. На същото основание, казвам: ученикът не се нуждае само от знания, но той трябва да има и характер, с нищо да не се подкупва. Истински характер е този, който с нищо не се подкупва: и цялата земя да му дадат, той пак няма да се подкупи. Човек още не е минал презъ всички процеси на живота, да изпита характера си. Всичко, каквото животът и природата дават на човека, имат за цел да изпитат устойчивостта на неговия характер, като морално същество. И след като се изпита и познае, едва тогава човек може да говори за любов. Любовта се проявява само при морално стабилен човек. Когато човек изгуби своята морална стабилност, и любовта изчезва от него. Казвате: Какво правят тогава грешните хора без любов? Любовта се проявява и между грешните, но там тя произвежда големи страдания. Бог е и в ада, но там Той произвежда такъв огън, какъвто никой не би пожелал.

И тъй, щастието ви зависи от вашитЪ разбирания, от това, което правите във време и пространство. В това отношение, всеки ден стават промени в човешката душа, както и в съзнанието му. Обаче, каквито и да са тези промени, мирът на човека не трябва да се нарушава. По повърхнината на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, както и на съзнанието му, могат да стават ред промени, обаче, дойде ли въпрос до вътрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяват. Каквито усилия да правите, през каквито изпитания да минавате, те са необходими за вашето развитие. От всичко трябва да се учите. Добрият човек може да бъде и богат, и сиромах — той от всичко се учи. Сиромашията и богатството са вътрешни, а не външни процеси. Когато човек раздаде богатството си на другите и остане сиромах, той е добър човек. И обратно: ако задържи всичкото си богатство само за себе си и не помисли за другите, той е лош човек.

Питам: какво разбирате под връзка на съзнанието? Под връзка на съзнанието се разбират правилни отношения към Първата Причина, или към Космоса, или към Бога. Като говорите за Бога, това още не означава, че Той живее във вас. В тялото на човека Бог не може да живее, но Той живее в неговата душа. Днес човешката душа не е напълно в тялото му. Човешкото тяло още не е устроено, както трябва, т. е. не е още добре организирано. Един ден, когато човешкото тяло се устрои добре, тогава душата му ще се въплъти напълно в него, и той ще стане безсмъртен. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие, но това още не е реализирано. Човек е създаден по образ и подобие Божие, но още не е направен така. И наистина, казвате, че Бог е всезнаещ, обаче, човек не е всезнаещ. Знае ли той, какво има на слънцето? Знае ли той, какво в същност е въздухът? Знае ли, на каква височина достига атмосферата около земята? Знае ли, какво има в дълбочината на океана? Знае ли, какво има в центъра на земята? Защо не знае всичко това? Нали е създаден по образ и подобие Божие? Само онзи може да знае тези нещз, в когото космическото съзнание е пробудено. Той може да напуща тялото си и да обикаля цялата земя, да влиза във вътрешността й, да види, от каква материя е направена, от колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на слънцето. Много неща знае този човек, но нищо не съобщава за тях. Ако някой от вас на сън само отиде на слънцето, всички вестници ще пишат за него. Така постъпват децата. Те обичатъ да се хвалят. Каквото чуят, или видят, веднага съобщават на всички. Обаче, който е развилъ в себе си космическото съзнание, той е разумен човек. Той знае, какви усилия, колко работа, колко енергия е иждивил, докато стигне до това положение. Той постъпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Големи препятствия е срещнал той в пътя си, докато развие своето космическо съзнание. Щом стигне до това положение, той счита понякога земното богатство за спънка, а земната сиромашия — за благословение.

Един богат американец вложил шесь хиляди долари в една банка, да му послужат на стари години. Отътози день той престанал да спи, престанал да се моли, все за банката мислил. Най-после той решил да се освободи от това тежко състояние: извадил парите си от банката, раздал ги на бедни и се успокоил, започнал да се моли на Бога усърдно. Значи, вярата му в шестте хиляди долара била спънка в неговия живот. Този пример не се отнася за бедните хора. Те ще си кажат: Като имаме тия пари, ние и спокойствие ще имаме. Този пример се отнася до вас, като ученици, които искате да направите връзка в съзнанието си, да дойдете до космическото съзнание. Докато това съзнание не се е пробудило във вас, вие можете да внасяте парите си в разни банки. Щом се пробуди, без да мислите много, ще извадите шесте хиляди долари от банката и ще ги раздадете на бедни. Докато сте обикновени хора, в реда на нещата е да внасяте парите си в банки. Щом станете необикновени, ще вършите необикновени работи. Христос е казал: „Не влагайте съкровищата си там, дето ръжда и молци ги изяждат, но вложете ги в небесните банки, дето нито молец, нито ръжда ще ги изядат!" Вие ходили ли сте в тия банки? Знаете ли, какъв е редът и порядъкът там? Вложите ли парите си в тия банки, и след хиляди години да отидете, ще си ги вземете, без да се е изгубила стотинка от тях. И най-малкият капитал да сте вложили, той ще ви се върне без никакви удържки, без никакво накърняване. Но и за най-малкия заем, който сте направили в една от Божествените банки, също така се държи сметка. Ще ви извикат и ще кажат: Платете си заема, който сте направили преди еди-колко си хиляди години! Там за всичко се държи сметка.

Сега, ще ви задам няколко въпроса: Защо, когато обичате някого, трябва да го питат, обича ли ви и той? И защо трябва да му кажете, че го обичате? Защо трябва да ви говоря днес? Вие сами не можете ли да се учите? Ще кажете, че ви говоря, защото служа на Бога. Да служите на Бога, подразбира да приложите Неговия закон на земята. По този начин само хората ще направляват своя живот. Ако хората живеят според свои закони, а говорят за Божествени, техният живот няма да устои. Може ли да устои връзката между две въжета, едното от които е здраво, а другото слабо? — Не може. Такова нещо представя връзката между Божествения и човешкия живот, ако човешкият живот не се ръководи от Божествения. Когато между съзнанията на двама души се прави връзка, и двете съзнания трябва да бъдат еднакво силни. Силен човек е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пък е това, в което няма никакво прекъсване. Греховете и страданията на хората се дължат на отклоненията, които стават в техните съзнания. Например, някой човек отваря Евангелието всеки ден, да прочете поне един стих от него. Една сутрин, обаче, казва: И безъчетене на стихове може. Щом каже така, в съзнанието му се вмъква нещо чуждо, което го отклонява, прекъсва връзката му. Когато съзнанието на човйеа се прекъсне, той не може вече да контролира своите мисли, чувства и постъпки. При теи прекъсвания на съзнанието, човек губи своя дух, губи смисъла на живота. Изпитанията, страданията, сиромашията стават причина да се прекъсва съзнанието на човека. Някои хора в сиромашията си са много ревностни към Бога. Те се молят, работят, подвизават се духовно. Щом забогатеят, забравят Бога. Не, човек трябва да тьрси Бога и като богат, и като сиромах, и като учен, и като прост.

Най-красивото нещо е човек да гледа на живота като на изкуство и като на наука. Чрез тази наука той ще създаде в себе си характер, чрез който ще моделира своя ум и своето сърце. Да моделира ума и сърцето си, това значи да моделира, да оформи, да организира мислите и чувствата си. Ако срещнете човек, в когото мислите и чувствата не са организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекъснато. И наистина, всяко прекъсване на съзнанието създава в човека известна аномалия. За такъв човек се казва, че е особен. Той се намира под чуждо влияние на безброй същества около него. Мускулите на ръцете и краката му треперят, цялата му нервна система е разклатена. Всичко в него е в дисхармония. Ако хванете ръката на този човек, тя е разслабена, мека, отпусната. Често развалените хора имат такива ръце. Развалени, значи развъртяни, развинтени. Развратен, развален човек е този, който не върви в Божия път. Той не може да задържа в себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, през която тя изтича. Като резултат на това изтичане, идат различните болести. Това изтичане на енергията от човека се нарича в науката демагнетизиране. Много от болестите на съвременните хора се дължат, именно, на това демагнетизиране. Главоболието, например, се дължи, или на натрупване излишък на енергия в стомаха, която не може да се пласира, или на недостиг на енергия в стомаха. Това показва, че между главата и стомаха има известна връзка.

Като се знае това, човек трябва да регулира силите в своя организъм. Това може да се постигне чрез връзка с Първата Причина, с космическото съзнание. Само по този начин човек може правилно да се лекува. Космическото съзнание е в сила да регулира енергиите в човешкия организъм, като ги насочва в права посока. Когато имате връзка с Божественото, или космическото съзнание, и започнете да изучавате някой предмет, то ще хвърли светлина във вашето съзнание, и вие лесно ще изучите този предмет. На това се дължи факта, дето едни хора разбират Библията правилно, по дух, по вътрешен смисъл, а други я взимат само в буквален смисъл. Пьрвите имат връзка с космическото съзнание, а вторите — нямат такава връзка. Да разбирате Библията правилно, това е изкуство и наука. Да разбирате вътрешната връзка на живота, това е изкуство и наука.

Като ученици на Великата Школа, вие се различавате помежду си по възраст, по опитности, по преживявания, вследствие на което едни от вас са стари души, а други — млади души. Като не знаете това, вие казвате: Защо тия млади момичета и момчета са влезли в Школата? — Вие не знаете още, дали те сж млади, или не. Дали човек е млад, или стар, това зависи от възрастта на неговата душа. Някой може да е 15—20 годишен, но като душа да е стар; друг може да е 60—70 годишен, но като душа да е млад. Казвам: който не разбира живота като изкуство и като наука, той е млада душа, безразлично, на каква физическа възраст е на земята. В това отношение, всеки трябва да се стреми да разбира живота като изкуство и като наука. Като разберете живота така, ще видите, какво велико бъдеще се разкрива пред вас. И млади души да сте, пак е добре, но трябва да знаете положението и мястото си в природата. И млади, и стари души, всички трябва да работите, да развивате космическото съзнание в себе си. Ако с това съзнание започнете да изучавате астрологията, ще знаете, на кое място трябва да поставите всяка планета. Ако всяка планета поставите на мястото й, вие ще се домогнете до живота като изкуство и като наука. Тогава ще можете да гадаете върху събитията, които се случават в живота. Същевременно ще гадаете и върху събитията във вашия живот, ще знаете всяка година, какво ви предстои да минете. Само онзи може да гадае бъдещето си, в когото е пробудено вече космическото съзнание.

Във връзка с въпроса за предсказване бъдещето на човека, турците казват: Каква полза от гадането, когато никой не може да отмени това, което е писано на човека? — Вярно е, че има неща, които, веднъж определени, не могат да се отменят, но те могат да се отложат. Когато човек не е готов да посрещне нещо, било добро или зло, това нещо може да се отложи. Едно е важно за човека днес: той не трябва да мисли, как може да отмени лошите условия, които му се готвят, но да работи върху себе си съзнателно, с цел да приготви добри условия за своето бъдеще. Тези добри условия ще го поставят при същите условия и в невидимия свят. Ако води непорядъчен живот, без да иска, той си приготвя лоши бъдещи условия, които ще го заведат в ада, в тъй наречената „тринадесета сфера на земята". Подобното подобно привлича.

Ще ви дам едно правило за живота : всяка сутрин, преди да започнете работата си, отправете съзнанието си само за две минути към космическото съзнание, да се свържете с всички живи същества на земята. Презъ тези две минути постарайте се абсолютно да се отелите от този свят, като че около вас нищо не съществува. Първи англичаните направиха този опит. След свършване на общоевропейската война, в цяла Англия се издаде заповед, на еди-кое си число, в точно определен час, за две минути да спре всякакво движение, всички фабрики, работилници, училища, всякакви заведения, и кой дето се намира, да отправи мисълта си към Бога, към невидимия свят, да се свърже с него. Красив момент е този! Две минути цял народ да посвети на Бога! Ако един ден се определят пет минути — още по-добре. Цяла Англия спря своя обикновен живот, своите ежедневни работи за две минути, за да се свърже с Бога. Какво би било, ако цялото човечество определи един такъв момент за връзка с невидимия святъ! Мощна вълна би се разляла из целия свят!

Сега и на вас казвам: всяка сутрин, след ставане, ще определите две минути за връзка с невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с невидимия свят. Всички, които са завършили своето развитие и се интересуват от човечеството, имат тази опитност. За вас е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си към космическото, Божественото съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствувате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. И тогава ще отправите благодарността си към невидимия свят. Две минути са достатъчни за вас. Някои се оплакват, че нямат време за духовна работа. Не, само две минути са нужни на човека, за да се свърже с невидимия свят.

Като ученици, предстои ви вътрешна работа. Способният ученик пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувства и мисли правилно. Това значи да разбира човек живота като изкуство и като наука. Изкуство е да знае човек, как да услужва. Едно е нужно за това: сърцето му да е отворено, щедро. Щом сърцето на човека е отворено, хиляди начини има, чрез които той може да помага, да услужва на другите. Изкуство е, наука е да знае човек, как да взима и как да дава. Така трябва да искате, че да останат доволни от вас и да кажаъ: Дано този брат и друг път дойде да ми иска нещо. Така трябва да свирите, че да останат доволни от вас, да пожелаят и друг път да им свирите. Това значи да разбирате живота като изкуства и като наука. Това не може да се придобие в един ден, нито в една година — това е задача на вековете. Но работата в това направление донася всеки ден несметни богатства. В един ден човек милиардер не става, но като придобива всеки ден по няколко милиона, някога ще стане милиардер. Милиардерът не се задоволява с милиони. Обикновеният човек се задоволява с един милион даже. Ученият с малко знания не се задоволява, но обикновеният човек и на малко знания е доволен. Три категории знания има в света: едните знания са необходимост в живота; другите — са украшения в живота, а третите — са благословение в живота. Последните дават мощ, сила на човека. Следователно, човек трябва да се стреми към трите категории знания.

Сега, като ученици, пред вас седи великата задача — всяка сутрин да употребите две минути от времето си за връзка с великото космическо съзнание. Две минути през деня, използувани правилно, съставят истински деь. Като умножите 365 деня по две минути, ще получите 12 часа. Значи, истинската работа през годината се равнява на тия 12 часа, или половин ден. Този половин ден ще ви донесе големи богатства. Следователно, всички мъчнотии и страдания на човека не са нищо друго, освен приготовление за тия две минути. Англичаните са определили тия две минути за вътрешна, духовна работа, под ржководството на своя духовен ръководител. Техният ръководител е един от видните адепти. Благодарение на тези две минути, англичаните можаха да се спасят. Те благополучно минаха през мъчнотиите, които невидимият свят им беше определил. Голям беше кранът, през който благословението от невидимия свят тече през тези две минути. — Какво ще направим за две минути? За какво първо да мислим? — Първата минута ще мислите за любовта си към Бога, а втората минута - за любовта си към ближния. Няма по-велико нещо от това, да мислите за Бога и за ближния си.

Изпейте сега песента „Бог е Любов!"

В неделя, рано сутринта, преди да е изгряло слънцето, целият клас, без изключение, ще дойдете на „Изгрев" да приложим закона „за двете минути". Който е готов да изпълни този закон, той е ученик. Първата минута ще мислите върху първия закон: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила!" Втората минута ще мислите върху втория закон: „Да възлюбиш ближния си, както себе си!" Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само — нищо друго. Кашлици, смущения, болки — всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате — всичко трябва да спре. — Може ли да стане това? В Бога всичко е възможно. Когато Бог иска, и ние трябва да искаме. Когато ние искаме, и Бог иска. При тези условия всичко е възможно. Когато Бог ни покани да ни даде нещо, ние трябва да бжъем точно на определеното от Него време.

И тъй, по закона на любовта, всички ще бъдете на „Изгрев" на определеното време. Каквато спънка да ви се яви, ще дойдете на време. Всичко трябва да преодолеете пред мисълта за тия две минути. Че сте били болни — нищо от това — от леглото си ще станете и ще дойдете. Че майка ви или баща ви умрели — пак ще дойдете. Даже и вас на носилка да носят — пак ще дойдете. Ще спрете носилката, ще слезете от нея и на време ще дойдете. Ще постъпите по английски: точно на време, и то само за две минути. Целият ви живот се заключава само в тия две минути. — Не може ли да изпълни този закон всеки сам, в дома си? — Не, всички трябва да дойдете на „Изгрев", колективно да го изпълните. Там има достатъчно място. Ще се наредите пред и зад боровете, на метър, метър и половина разстояние един от друг, всички да бъдете свободни. Ако опитът излезе сполучлив, ще направим и втори, и трети опит. Тъй че и за онзи свят да заминавате, пак ще дойдете на „Изгрева". Докато не се изпълни закона за „двете минути", на никого не се позволява да замине за онзи свят.

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

38. Лекция от Учителя, държана на 15 юний, 1927 г. София.

Връзка на съзнанието

2011-05-17T16:15:24Z

Anika: /* ВРЪЗКА НА СЪЗНАНИЕТО */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== ВРЪЗКА НА СЪЗНАНИЕТО ==

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

За следния път пишете върху темата : „Отличителните черти на Соломона, на Сократа и на Толстоя".

Животът е изкуство, вследствие на което трябва да се изучава като изкуство. Същевременно животът е и наука. Следователно, когато разглеждаме живота като изкуство, ние трябва да го поставим по отношение на вътрешното съзнание, което свързва всички факти на живота в едно цяло. При това, тия факти трябва да се тълкуват положително, всеки от които да се постави на своето место по отношение на целокупния живот, както и по отношение на всички живи същества. Това може да се постигне при положение, когато човек има частично, или индивидуално отношение към космоса. В този случай, аз разглеждам космоса като живо същество. Космическото съзнание има пред вид човека само тогава, когато неговото съзнание е будно и в четирите свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Днес хората се намират на повърхнината на космическото съзнание, тъй щото, каквото започват, от негово гледище, всичко свършват успешно.

Като говорят за живота, сегашните хора имат пред вид главно материалните работи, материалните интереси на хората. Обаче, материалните блага са последните блага въсвета. Когато от невидимия свят решат да уморят някого, да го лишат от живота, дават му материални блага. Например, достатъчно е да окачат на врата на някого торба със злато и да го пуснат в морето. Затова и мъдрецът е казал: Господи, не ми давай богатства, да не потъна на дъното на морето. Не ми давай и голяма сиромашия, да не олекна много, че вятърът да ме отнесе някъде. Тъй щото, ако човек е богат, има опасност да не потъне в морето; ако е сиромах, има опасност вятърът да не го отнесе. Значи, колкото е опасно голямото богатство за човека, толкова е опасна и голямата сиромашия.

Казано е в Евангелието: „Блажени нищите духом". Под „ниш духом" не се разбира сиромах човек. Някой може да е сиромах и да бъде горделив. Или, може да бъде богат и пак да е нищ духом. Когато постъпва в училище, ученикът не трябва да мисли за своя произход. Не бъдете като горделивите царски синове, които, като постъпват в училище, мислят, че много знаят. Те знаят толкова, колкото знаят и другите ученици. А това, че имали царска кръв, те трябва да знаят, че тази кръв е човешка, и като така, еднаква с кръвта на всички хора. Тъй щото, първата задача на ученика е да учи, да придобие достойнство от знанието, което всеки ден черпи от училището, а не да се гордее със своето произхождение и със своята кръв. Някой казва, че се обърнал вече към Бога. — Това още не е достатъчно. Да се обърне към Бога, това е в реда на нещата, но след като се обърне към Бога, той трябва да влезе в Царството Божие. На същото основание, казвам: ученикът не се нуждае само от знания, но той трябва да има и характер, с нищо да не се подкупва. Истински характер е този, който с нищо не се подкупва: и цялата земя да му дадат, той пак няма да се подкупи. Човек още не е минал презъ всички процеси на живота, да изпита характера си. Всичко, каквото животът и природата дават на човека, имат за цел да изпитат устойчивостта на неговия характер, като морално същество. И след като се изпита и познае, едва тогава човек може да говори за любов. Любовта се проявява само при морално стабилен човек. Когато човек изгуби своята морална стабилност, и любовта изчезва от него. Казвате: Какво правят тогава грешните хора без любов? Любовта се проявява и между грешните, но там тя произвежда големи страдания. Бог е и в ада, но там Той произвежда такъв огън, какъвто никой не би пожелал.

И тъй, щастието ви зависи от вашитЪ разбирания, от това, което правите във време и пространство. В това отношение, всеки ден стават промени в човешката душа, както и в съзнанието му. Обаче, каквито и да са тези промени, мирът на човека не трябва да се нарушава. По повърхнината на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, както и на съзнанието му, могат да стават ред промени, обаче, дойде ли въпрос до вътрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволяват. Каквито усилия да правите, през каквито изпитания да минавате, те са необходими за вашето развитие. От всичко трябва да се учите. Добрият човек може да бъде и богат, и сиромах — той от всичко се учи. Сиромашията и богатството са вътрешни, а не външни процеси. Когато човек раздаде богатството си на другите и остане сиромах, той е добър човек. И обратно: ако задържи всичкото си богатство само за себе си и не помисли за другите, той е лош човек.

Питам: какво разбирате под връзка на съзнанието? Под връзка на съзнанието се разбират правилни отношения към Първата Причина, или към Космоса, или към Бога. Като говорите за Бога, това още не означава, че Той живее във вас. В тялото на човека Бог не може да живее, но Той живее в неговата душа. Днес човешката душа не е напълно в тялото му. Човешкото тяло още не е устроено, както трябва, т. е. не е още добре организирано. Един ден, когато човешкото тяло се устрои добре, тогава душата му ще се въплъти напълно в него, и той ще стане безсмъртен. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие, но това още не е реализирано. Човек е създаден по образ и подобие Божие, но още не е направен така. И наистина, казвате, че Бог е всезнаещ, обаче, човек не е всезнаещ. Знае ли той, какво има на слънцето? Знае ли той, какво в същност е въздухът? Знае ли, на каква височина достига атмосферата около земята? Знае ли, какво има в дълбочината на океана? Знае ли, какво има в центъра на земята? Защо не знае всичко това? Нали е създаден по образ и подобие Божие? Само онзи може да знае тези нещз, в когото космическото съзнание е пробудено. Той може да напуща тялото си и да обикаля цялата земя, да влиза във вътрешността й, да види, от каква материя е направена, от колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на слънцето. Много неща знае този човек, но нищо не съобщава за тях. Ако някой от вас на сън само отиде на слънцето, всички вестници ще пишат за него. Така постъпват децата. Те обичатъ да се хвалят. Каквото чуят, или видят, веднага съобщават на всички. Обаче, който е развилъ в себе си космическото съзнание, той е разумен човек. Той знае, какви усилия, колко работа, колко енергия е иждивил, докато стигне до това положение. Той постъпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Големи препятствия е срещнал той в пътя си, докато развие своето космическо съзнание. Щом стигне до това положение, той счита понякога земното богатство за спънка, а земната сиромашия — за благословение.

Един богат американец вложил шесь хиляди долари в една банка, да му послужат на стари години. Отътози день той престанал да спи, престанал да се моли, все за банката мислил. Най-после той решил да се освободи от това тежко състояние: извадил парите си от банката, раздал ги на бедни и се успокоил, започнал да се моли на Бога усърдно. Значи, вярата му в шестте хиляди долара била спънка в неговия живот. Този пример не се отнася за бедните хора. Те ще си кажат: Като имаме тия пари, ние и спокойствие ще имаме. Този пример се отнася до вас, като ученици, които искате да направите връзка в съзнанието си, да дойдете до космическото съзнание. Докато това съзнание не се е пробудило във вас, вие можете да внасяте парите си в разни банки. Щом се пробуди, без да мислите много, ще извадите шесте хиляди долари от банката и ще ги раздадете на бедни. Докато сте обикновени хора, в реда на нещата е да внасяте парите си в банки. Щом станете необикновени, ще вършите необикновени работи. Христос е казал: „Не влагайте съкровищата си там, дето ръжда и молци ги изяждат, но вложете ги в небесните банки, дето нито молец, нито ръжда ще ги изядат!" Вие ходили ли сте в тия банки? Знаете ли, какъв е редът и порядъкът там? Вложите ли парите си в тия банки, и след хиляди години да отидете, ще си ги вземете, без да се е изгубила стотинка от тях. И най-малкият капитал да сте вложили, той ще ви се върне без никакви удържки, без никакво накърняване. Но и за най-малкия заем, който сте направили в една от Божествените банки, също така се държи сметка. Ще ви извикат и ще кажат: Платете си заема, който сте направили преди еди-колко си хиляди години! Там за всичко се държи сметка.

Сега, ще ви задам няколко въпроса: Защо, когато обичате някого, трябва да го питат, обича ли ви и той? И защо трябва да му кажете, че го обичате? Защо трябва да ви говоря днес? Вие сами не можете ли да се учите? Ще кажете, че ви говоря, защото служа на Бога. Да служите на Бога, подразбира да приложите Неговия закон на земята. По този начин само хората ще направляват своя живот. Ако хората живеят според свои закони, а говорят за Божествени, техният живот няма да устои. Може ли да устои връзката между две въжета, едното от които е здраво, а другото слабо? — Не може. Такова нещо представя връзката между Божествения и човешкия живот, ако човешкият живот не се ръководи от Божествения. Когато между съзнанията на двама души се прави връзка, и двете съзнания трябва да бъдат еднакво силни. Силен човек е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пък е това, в което няма никакво прекъсване. Греховете и страданията на хората се дължат на отклоненията, които стават в техните съзнания. Например, някой човек отваря Евангелието всеки ден, да прочете поне един стих от него. Една сутрин, обаче, казва: И безъчетене на стихове може. Щом каже така, в съзнанието му се вмъква нещо чуждо, което го отклонява, прекъсва връзката му. Когато съзнанието на човйеа се прекъсне, той не може вече да контролира своите мисли, чувства и постъпки. При теи прекъсвания на съзнанието, човек губи своя дух, губи смисъла на живота. Изпитанията, страданията, сиромашията стават причина да се прекъсва съзнанието на човека. Някои хора в сиромашията си са много ревностни към Бога. Те се молят, работят, подвизават се духовно. Щом забогатеят, забравят Бога. Не, човек трябва да тьрси Бога и като богат, и като сиромах, и като учен, и като прост.

Най-красивото нещо е човек да гледа на живота като на изкуство и като на наука. Чрез тази наука той ще създаде в себе си характер, чрез който ще моделира своя ум и своето сърце. Да моделира ума и сърцето си, това значи да моделира, да оформи, да организира мислите и чувствата си. Ако срещнете човек, в когото мислите и чувствата не са организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекъснато. И наистина, всяко прекъсване на съзнанието създава в човека известна аномалия. За такъв човек се казва, че е особен. Той се намира под чуждо влияние на безброй същества около него. Мускулите на ръцете и краката му треперят, цялата му нервна система е разклатена. Всичко в него е в дисхармония. Ако хванете ръката на този човек, тя е разслабена, мека, отпусната. Често развалените хора имат такива ръце. Развалени, значи развъртяни, развинтени. Развратен, развален човек е този, който не върви в Божия път. Той не може да задържа в себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, през която тя изтича. Като резултат на това изтичане, идат различните болести. Това изтичане на енергията от човека се нарича в науката демагнетизиране. Много от болестите на съвременните хора се дължат, именно, на това демагнетизиране. Главоболието, например, се дължи, или на натрупване излишък на енергия в стомаха, която не може да се пласира, или на недостиг на енергия в стомаха. Това показва, че между главата и стомаха има известна връзка.

Като се знае това, човекъ требва да регулира силигЬ въ своя организъмъ. Това може да се постигне чрезъ връзка съ Първата Причина, съ козмическото съзнание. Само по този начинъ човЪкъ може правилно да се лекува. Козмическото съзнание е въ сила да регулира енергиитЪ въ човешкия организъмъ, като ги насочва въ права посока. Когато имате връзка съ Божественото, или козмиче-

140'
ското съзнание, и започнете да изучавате н"Ь- кой предметъ, то ще хвърли светлина въ вашето съзнание, и вие лесно ще изучите този предметъ На това се дължи факта, дето едни хора разбиратъ Библията правилно, по духъ, по вжтрешенъ смисълъ, а други я взи- матъ само въ букваленъ смисълъ. ГТьрвигЪ иматъ връзка съ козмическото съзнание, а вторигЬ — н-Ьматъ такава връзка. Да разбирате Библията правилно, това е изкуство и наука. Да разбирате вжтрешната връзка на живота, това е изкуство и наука.
Като ученици на Великата Школа, вие се различавате помежду си по възрасть, по опитности, по преживявания, вследствие на което едни отъ васъ сж стари души, а други — млади души. Като не знаете това, вие казвате: Защо тия млади момичета и момчета сж влезли въ Школата? — Вие не знаете още, дали гЬ сж млади, или не. Дали чо- вЪкъ е младъ, или старъ, това зависи отъ възрастьта на неговата душа. Н^кой може да е 15—20 годишенъ, но като душа да е старъ; другъ може да е 60—70 годишенъ, но като душа да е младъ. Казвамъ: който не разбира живота като изкуство и като наука, той е млада душа, безразлично, на каква физическа възрасть е на земята. Въ това отношение, всЬки требва да се стреми да разбира живота като изкуство и като наука. Като разберете живота така, ще видите, какво веллко бждеще се разкрива предъ васъ. И млади души да сте, пакъ е добре, но тр-Ьбва да знаете положението и мЪстото си ^

141'
въ природата. И млади, и стари души, всички трЪбва да работите, да развивате козмическото съзнание въ себе си. Лко съ това съзнание започнете да изучавате астрологията, ще знаете, на кое м"Ьсто требва да поставите всЬка планета. Лко всЪка планета поставите на местото й, вие ще се до- могнете до живота като изкуство и като наука. Тогава ще можете да гадаете върху събитията, които се случаватъ въ живота. Сжще- временно ще гадаете и върху събитията въ вашия животъ, ще знаете всЬка година, какво ви предстои да минете. Само онзи може да гадае бждещето си, въ когото е пробудено вече козмическото съзнание.
Въ връзка съ въпроса за предсказване бждещето на чов-Ька, турцит% казватъ: Каква полза отъ гадането, когато никой не може да отмени това, което е писано на човека? — ВЪрно е, че има н^ща, които, веднъжъ определени, не могатъ да се отм^нятъ, но гЬ могатъ да се отложатъ. Когато чов-Ькъ не е готовъ да посрещне нЪщо, било добро или зло, това н-Ьщо може да се отложи. Едно е важно за човека днесъ: той не требва да мисли, какъ може да отмЪни лошигЬ условия, които му се готвятъ, но да работи върху себе си съзнателно, съ цель да приготви добри условия за своето бждеще. ТЬзи добри условия ще го поставятъ при сжщитЪ условия и въ невидимия свЪтъ. Лко води непорядъ- ченъ животъ, безъ да иска, той си приготвя лоши бждещи условия, които ще го заведатъ

142'
въ ада, въ тъй наречената „тринадесета сфера на земята". Подобното подобно привлича.
Ще ви дамъ едно правило за живота : вейка сутринь, преди да започнете работата си, отправете съзнанието си само за две минути къмъ козмическото съзнание, да се свържете съ всички живи сжщества на земята. Презъ гйзи две минути постарайте се абсолютно да се отдйлите отъ този свйтъ, като че около васъ нищо не сжществува. Първи англичанитй направиха този опитъ. Следъ свършване на общоевропейската война, въ цйла Англия се издаде заповйдь. на еди-кое си число, въ точно опредйленъ часъ, за две минути да спре вейкакво движение, всички фабрики, работилници, училища, вейкакви заведения, и кой дето се намйри, да отправи мисъльта си къмъ Бога, къмъ невидимия свйтъ, да се свърже съ него. Красивъ мо- ментъ е този! Две минути цйлъ народъ да посвети на Бога! Ако единъ день се опре- дйлятъ петь минути — още по-добре. Цйла Англия спрй своя обикновенъ животъ, своитй ежедневни работи за две минути, за да се свърже съ Бога Какво би било, ако цйлото човечество опредйли единъ такъвъ моментъ за връзка съ невидимия свйтъ! Мощна вълна би се разлйла изъ цйлия свйтъ!
Сега и на васъ казвамъ: вейка сутринь, следъ ставане, ще опредйлите две минути за връзка съ невидимия св-йтъ. Силата на човйка седи въ връзката му съ невидимия свйтъ. Всички, които сж завъ ршили своето развитие и се интересуватъ отъ човйчеството, иматъ тази

143'
опитность. За васъ е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си къмъ козмическото, Божественото съзнание, за да се свържете съ напредналитЪ сжщества и да опитате силата, която гЬ упражняватъ върху васъ. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия презъ съзнанието ви, за да можете презъ цЪлия день да се чувствувате силни, мощни по мисъль, по чувства, по духъ, да свършите успешно работата си презъ деня. И тогава ще отправите благодарностьта си къмъ невидимия св^тъ. Две минути сж достатъчни за васъ. Н^кои се оплакватъ, че нЪ- матъ време за духовна работа. Не, само две минути сж нужни на чов-Ька, за да се свърже съ невидимия свЪтъ.
Като ученици, предстои ви вжтрешна работа. Способниятъ ученикъ пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувствува и мисли правилно. Това значи да разбира човЪкъ живота като изкуство и като наука. Изкуство е да знае човекъ, какъ да услужва. Едно е нужно за това: сърцето му да е отворено, щедро. Щомъ сърцето на човека е отворено, хиляди начини има, чрезъ които той може да помага, да услужва на другитЪ. Изкуство е, наука е да знае човЪкъ, какъ да взима и какъ да дава. Така тр-Ьбва да искате, че да останатъ доволни отъ васъ и да кажатъ: Дано този братъ и другъ пжть дойде да ми иска нЪщо. Така трЪбва да свирите, че да останатъ доволни отъ васъ, да пожелаятъ и другъ пжть да имъ свирите. То

144'
ва значи да разбирате живота като изкуства и като наука. Това не може да се придобие въ единъ день, нито въ една година — това е задача на вЪковетЪ. Но работата въ това направление донася всЬки день несметни богатства. Въ единъ день човЪкъ милиардеръ не става, но като придобива всЬки день по няколко милиона, никога ще стане милиардеръ. Милиардерътъ не се задоволява съ милиони. Обикновениятъ човЪкъ се задоволява съ единъ милионъ даже. Учениятъ съ малко знания не се задоволява, но обикновениятъ чов-Ькъ и на малко знания е доволенъ. Три категории знания има въ св-кга : еднигЪ знания сж необходимость въ живота; другигЬ — сж украшения въ живота, а третигЪ — сж благословение въ живота. ПоследнигЪ даватъ мощь, сила на човека. Следователно, човекъ тр-Ьбва да се стреми къмъ тригЬ категории знания.
Сега, като ученици, предъ васъ седи великата задача — всЬка сутринь да употребите две минути отъ времето си за връзка съ великото козмическо съзнание. Две минути презъ деня, използувани правилно, съставятъ истински день. Като умножите 365 деня по две минути, ще получите 12 часа. Значи, истинската работа презъ годината се равнява на тия 12 часа, или половинъ день. Този половинъ день ще ви донесе големи богатства. Следователно, всички мжчнотии и страдания на чов-Ька не сж нищо друго, освенъ приготовление за тия две минути. ДнгличанитЬ сж определили тия две минути за вжтрешна,

145
духовна работа, подъ ржководството на своя духовенъ ржководитель. Тйхниятъ ржководи- тель е единъ отъ виднитй адепти. Благодарение на тйзи две минути, англичанитй можаха да се спасятъ. Тй благополучно минаха презъ мжчнотиитй, които невидимиятъ свйтъ имъ бйше опредйлилъ. Голймъ бйше кра- нътъ, презъ който благословението отъ невидимия свйтъ тече презъ гйзи две минути. — Какво ще налравимъ за две минути? За какво първо да мислимъ? — Първата минута ще мислите за любовьта си къмъ Бога, а втората минута - за любовьта си къмъ ближния. Нйма по-велико нйщо отъ това, да мислите за Бога и за ближния си.
Изпййте сега пйсеньта „Богъ е Любовь'"
Въ недйля, рано сутриньта, преди да е изгрйло слънцето, цйлиятъ класъ, безъ изключение, ще дойдете на „Изгрйвъ" да при- ложимъ закона „за двегй минути". Който е готовъ да изпълни този законъ, той е ученикъ. Първата минута ще мислите върху първия законъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила!" Втората минута ще мислите върху втория законъ: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си!" Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само — нищо друго» Кашлици, смущения, болки — всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате —
10

146'
всичко требва да спре. — Може ли да стане това? Въ Бога всичко е възможно. Когато Богъ иска, и ние требва да искаме. Когато ние искаме, и Богъ иска. При гЪзи условия всичко е възможно. Когато Богъ ни покани да ни даде нещо, ние требва да бждемъ точно на определеното отъ Него време.
И тъй, по закона на любовьта, всички ще бждете на „ИзгрЬвъ" на определеното време. Каквато спънка да ви се яви, ще дойдете на време. Всичко требва да преодолеете предъ мисъльта за тия две минути. Че сте били болни — нищо отъ това — отъ леглото си ще станете и ще дойдете. Че майка ви или баща ви умрели — пакъ ще дойдете. Даже и васъ на носилка да носятъ
— пакъ ще дойдете. Ще спрете носилката, ще слезете отъ нея и на време ще дойдете. Ще посгжпите по английски: точно на време, и то само за две минути. Целиятъ ви животъ се заключава само въ тия две минути.
— Не може ли да изпълни този законъ всеки самъ, въ дома си? — Не, всички требва да дойдете на „Изгревъ", колективно да го изпълните. Тамъ има достатъчно место. Ще се наредите предъ и задъ боровете, на метъръ, метъръ и половина разстояние единъ отъ другъ, всички да бждете свободни. Лко опи- тътъ излезе сполучливъ, ще направимъ и втори, и трети опитъ. Тъй че и за онзи светъ да заминавате, пакъ ще дойдете на „Изгрева". Докато не се изпълни закона за „двете мину-

147'
1ги", на никого пе се позволява да замине за фнзи свйтъ.
„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
*
38. Лекция отъ Учителя, държана на 15 юний, 1927 г. София.

Основни мисли

2011-05-17T15:38:01Z

Anika: /* ОСНОВНИ МИСЛИ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== ОСНОВНИ МИСЛИ ==

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

Чете се темата : „Най-лесният въпрос".

Питам: кой е най-лесният въпрос? Най-лесният въпрос, който болният може да зададе, е кой, как и кога може да му помогне да възстанови здравето си. Кой е най-лесният въпрос за ученика? — Ще свърши ли училището успешно? — Кой е най-лесният въпрос за гладния? — Въпросът за хляба. — Кой е най-лесният въпрос за бедния? — Въпросът за парите. Значи, лесните въпроси са от различни категории. Ученикът лесно може да запита, ще свърши ли училището успешно, но той сам не може да си отговори. Обикновено един запитва, друг отговаря. Запитването и отговорът са две различни неща. Който запитва, той не е длъжен да отговаря. Освен това, ако някой зададе въпрос, това не значи, че веднага трябва да му се отговори. Тъй щото, както въпросите биват различни, така и отговорите могат да бъдат различни.

За следния път пишете върху темата : „Категории на лесните въпроси".

Както виждате, мъчно е да се отговаря на лесни въпроси. Често елементарните работи объркват човека. Затова, именно, човек трябва да започне с разбиране на елементарните неща. Ето, вижте в музиката, например: можете ли да разместите тоновете без ущърб на хармонията? Можете ли в някоя гама да вземете тона '''до''' вместо тона '''ре'''? Не може. Значи, съществува един велик закон, който регулира всички неща. Ако един тон в някое музикално парче се повиши, тогава всички останали тонове, които са свързани с него, се изменят. За да не се изменят, и те трябва да се повишат с толкова, с колкото се е повишил първият тон. Същият закон се отнася и до обществата. Когато хората в едно общество са наредени по известна гама, щом стане промяна с основния тон на тази гама, изменят се и всички останали тонове. Такъв е законът на хармонията. Някой казва, че не се интересува от този закон. Да каже някой, че не се интересува от този закон, това е равносилно тонът '''до''', например, да каже, че не се интересува от другите тонове. Тонът '''до''' не може да не се интересува от останалите, защото най-малката промяна с него нарушава цялата хармония. Важността на някои тонове се определя от други, от които те се намират в зависимост. С един тон музика не става. В този случай българите казват: „С един камък къща не става". С една мисъл човек учен не става. С едно добро желание човек добър не става. Следователно, когато говорим за основни мисли или желания, разбираме основните тонове, от които започват промените на всички останали тонове.

Сега, като говоря за хармония в музиката, имам пред вид същия закон и при самовъзпитанието на хората. Нова наука, нова философия е нужна при самовъзпитанието. В първо време майката възпитава детето си, но дохожда момент в неговия живот, когато това възпитание спира, и детето започва само да се възпитава. Самовъзпитанието започва през такава фаза, която се налага на всички хора. Тази фаза представя физическата страна на духовния живот. След тази фаза идат другите страни на духовния живот. Да се самовъзпитава, да се самооблагородява човек, това е велика наука. В първо време майката възпитава, облагородява детето си, но после то започва само да се облагородява. Ако майката и бащата са внесли в детето си елемент на благородство, неговата работа е по-лека. То пак ще работи за своето облагородяване и ще постигне по-големи резултати. Обаче, ако родителите не са внесли в детето си благородство, на него предстои тежка задача, само да се справя с мъчнотиите на живота. Това не трябва да ви обезсърдчава. На каквито мъчнотии да се натъквате, с усилие на волята си, с разумна работа ще можете да ги преодолеете. Когато благородството отсъства от характера на човека, това показва, че неговите деди и прадеди не са работили в това направление, и днес на него е предоставена тази задача — да работи за развиване на благородството в себе си. Когато математиката не се подава на някого, причината затова е същата: неговите деди и прадеди са работили с всичко друго, но не и с математика; всички центрове, всички способности са развили в себе си, но този център специално не са развили. Когато музикалното чувство в някого не е добре развито, това показва, че ред поколения преди него не са работили в областта на музиката. Всяка способност, всяко чувство, които човек има в себе си, говорят за една предварителна работа. Нищо не се дава на готово. Всичко се придобива с работа, с труд, с усилие на волята.

Чувството любов към Бога не е дадено на готово, но постепенно се придобива. Това чувство подразбира отношение на душата към Бога. Когато се говори за любов към хората, това подразбира пак първото чувство на човека — любов към Бога. Има случаи, когато при първа среща с човека, вие го обиквате, без да знаете, защо и за какво. Обаче, има случаи, когато, едва след дълга дружба с някой човек, вие го обиквате. И в първия, и във втория случай се създава връзка, но втората връзка е по-трайна, по-устойчива. Може да обичате човека само тогава, когато в ума ви никога не е прониквало съмнение или недоверие към него, нито в сърцето ви някакво лошо чувство. Това значи идейна любов. Такава е любовта на Бога към нас. Каквото да правиме, Бог никога не е допуснал една лоша мисъл, или едно лошо чувство по отношение на нас. Такава трябва да бъде и вашата любов. Ако не спазите този свещен закон на Любовта, страданията неизбежно ще ви следват. Човек може да избегне страданията, както и болестите, само ако знае техните причини. Ако рече да се самоосъжда, това не разрешава въпросите. — Ама аз съм грешен човек. — Този човек не знае, че грехът може да не е негов. Много са причините за греховните състояния на хората. Запример, някой ляга вечер разположен, доволен, като че е на седмото небе, но сутринта става убит духом, изгубил всякакво разположение, чувства, като че в ада е слязъл. Отде дойде това състояние? Негово ли е? Колкото беше негово доброто разположение, толкова е негово и лошото. Лошото състояние показва, че колелото на неговия живот се е завъртяло тогава, когато съзнанието му не е било будно, вследствие на което той е попаднал в един дисхармоничен живот. Той трябва да знае, че това неразположение, това лошо състояние е чуждо. И обратното се случава: някой ляга вечер с тежко, мрачно разположение, а става добре разположен, доволен, щастлив. Това са промени в състоянията, които се отразяват и върху съзнанието на човека.

Всички се стремят къмъ благодатта — към състоянията на благодатта, които, обаче, имат две противоположни посоки. Например, благодат е за човека да му се изтъкнат погрешките, с цел да се поправи; благодат е за човека да му се каже нещо хубаво, да се изрази известно разположение към него. Нима учителят не може да каже погрешките на своя ученик? Ако не каже погрешките му, той го излага на голяма опасност. Учителят ще каже на ученика си приятелски, че тонът, с който си служи, не е верен, че мислите и постъпките му не са прави. Ученикът трябва да знае, че от учителя си, който го обича, може да получи най-добър съвет. Любовта никога не оскърбява. Любовта рани никога не отваря. Мнозина казват, че любовта отваряла рани. Това не е вярно. Онази сила, която отваря рани, не е любовта. Според мене, по мека ръка от ръката на любовта не съществува. Който се оплаква от ръката на любовта, той няма нищо благородно в себе си, той не е разбрал живота. Казвате: Защо страдаме тогава? — Щом искате да разберете този въпрос, ще повикате всички хора, с които сте свързани, и заедно с тях ще разрешите въпроса. Сам никой не може да разреши въпроса за страданията. Когато едно дружество, съставено от стотина души, иска да ликвидира, всички тия сто души трябва да се съберат на едно място и заедно да решат въпроса, трябва ли дружеството да ликвидира, или не. Следователно, има закон в природата, който определя отношенията между хората, и според него, човек сам нито страда, нито се радва. Когато се казва, че човек трябва да живее за себе си, т. е. за Божественото в себе си, това подразбира, че той трябва да е минал вече фазата на самовъзпитанието и да е дошъл до положение, на жертвата. От това, доколко човек е стигнал в самовъзпитанието, зависят и неговите прояви като истински човек.

Когато познава законите и силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота. Ето, сега, например, минава кола по улицата, дрънка, дига шум, пречи на вниманието ви. Как мислите, тази кола нарочно ли минава? Коларят знае ли, че ви смущава? Коларят нищо не знае, но зад него седят същества от низка култура, с низък морал, които специално устройват тази работа. Те имат за цел да внесат смут в душите ви, да пречат на вашата работа. В случая, колата е изкушение за вас. Обаче, вие трябва да знаете, че изкушенията ви не се създават сега. Те са предвидени от черната ложа от преди няколко стотици години. Вие мислите, че изкушенията ви датират от вчера, от днес. Не, голямо изкуство, голяма дипломация се крие в начина, по който изкушенията ви се дават. Те са замислени отдалеч, с известен план, та като се натъквате на тях, да изглеждат тъй естествени, като че са в реда на нещата. Това, което днес вършите, е замислено отдавна, а днес само се реализира. И затова, когато казваме, че някой неща са неизбежни, това значи, че те са замислени преди хиляди години. Как ще спрете водата от планинския връх? Слънцето силно грее, снеговете се топят, и водата неизбежно тече надолу, нищо не може да я подпуши. Никакъв морал не може да й се чете, че тя няма право да слиза надолу, когато вие сте се разположили на почивка. Водата казва : Аз не искам да зная, че вие сте се разположили тук, и трябва да мина покрай вас. Моят път е оттук, даден ми е наклон и направление, което по никой начин не мога да изменя. По-рано бях тиха, спокойна вода, седях на едно място, но днес искам да сляза долу.

Вие трябва да знаете, че нищо в живота не е случайно. Това, че салонът ни е поставен на улицата, дето се вдига голям шум, е отдавна предвидено. Също така отдавна е предвидено нещо по-добро, и по-хубаво, което в бъдеще ще ви се даде. Прозорците на този салон са обърнати на север — към истината. Отгоре има един тавански прозорец, който показва, че имате врата и към Божествения свят. На запад и на юг няма никакви прозорци. Юг е свързан с доброто, но и с гъстата материя. Който обича юга, той е мързелив човек; той обича широкия живот, с удобства. Който обича запада, той върши работите си вечер. Той взима, но не дава; говори, без да мисли много. Като каже нещо, след това вижда, че е сбъркал и казва: Не трябваше да казвам това нещо. Той сам си пакости. Тръгне на път и току виж, спънал се, паднал някъде. Защо? Не вижда човекът, вечер пътува. Велика наука е да познава човек силите на своя организъм и да се справя с тях. В това отношение, окултната наука иде да улесни човечеството в неговия път. Астрологията, например, показва гамата, в която човек се движи, както и нейният основен тон. Това значи: астрологията изучава планетите, които влияят върху човека. Казано е в Писанието, че Бог създал слънцето да управлява деня, а луната — да управлява нощта. Астрологията казва, че слънцето, луната и останалите планети указват влияние върху човека. И наистина, ще срещнете хора, на които луната силно действа. Тези хора имат особени прояви. Такива хора се наричат лунатици. Въображението в тях е силно развито, вследствие на което те преувеличават нещата. Турците обичат да преувеличават. Те казват, че султанът имал на разположение безброй милиони хора. Като ги слуша някой българин, той ги пита : Де ще се събере този народ? Орехи да са, земята не би могла да ги побере. Хора, които се намират под влиянието на слънцето, са жизнерадостни, весели, не отпадат духом. Животът в тях тече като извор. Те са щедри, обичат музиката, поезията, изкуството. Луната е майката на идеите, те в нея зачеват и се развиват, докато един ден се родят. Луната се е създала в четвъртия ден, когато на земята е съществувала вече известна култура. Ако слънцето не беше се създало, и луната нямаше да се създаде. И преди тях е съществувал животът, и преди тях е живял човек, но при много трудни условия. Докато човек не се е нуждаел от слънце и от луна, те не съществували. В който момент, обаче, човек е почувствал нужда от слънцето и от луната, Бог ги е създал да бъдат в негова помощ. И наистина, когато културата, при дадените за нея условия, се затрудни и не може повече да прогресира, Бог веднага изпраща нови условия, да продължи развитието й. В бъдеще слънцето няма да задоволява човечеството, и то ще изчезне. Тогава пък сам Бог ще бъде Слънцето на живота.

Следователно, човек трябва да схваща правилно нещата, да знае, че всичко в света предстои на промяна. Тъй както виждаме днес света, той не е абсолютен, не е неизменен. Божественият Дух постоянно работи и пресъздава нещата. Това е неизбежен закон.

И тъй, вие трябва да изучавате планетите и техните влияния върху човека. Това трябва да става от любов. Човек трябва да обича слънцето, луната и звездите, за да ги изучава. Има хора, върху които луната указва лошо влияние, особено вечер, когато спят. Затова те затварят прозорците, пущат пердетата и така се запазват от нея. Луната изсмуква силите на човека. Има племена в Индия, които толкова се плашат от луната, че не смеят да я гледат. Луната има свойството да изтегля, да изсмуква лошите, нечистите влияния. Обаче, като изсмуква лошите влияния, с тях заедно изсмуква и добрите. Затова човек трябва да бъде буден. Който е неразположен духом, добре е да се разхожда вечер, на лунно осветление, но трябва да пази съзнанието си будно. Правете опити, да видите, какво влияние указва луната върху вас при пълненето й, при пълнолуние, както и при изпразване. Тези опити са необходими, за да се усили вярата ви, да видите, че наистина планетите влияят върху човека. Правете същите опити и със слънцето, да видите влиянието му върху човека. Има хора, които не могат да издържат силното слънце. Други пък обичат изгряващото слънце. Всичко това говори за любовта и разположението на човека към слънцето.

Като изучавате науката за небесните светила, с нея заедно ще изучавате и свещените книги, които представят бъдещата култура на човечеството. Засега свещените книги са затворени за хората. Няма да мине много време и, тайните, които те крият в себе си, ще излязат на яве, ще станат достъпни, ако не за всички хора, поне за тези, които искрено се стремят към тях. За тази цел вие трябва да се приготвите, да разбирате тези тайни. Ако не можете да се ползувате от знанията, които днес имате бъдещите знания ще представят нещо по-мъчнодостъпно за умовете ви. Днес всички хора говорят за внушението, едни го препорчват, други го отричат. Това показва, че като сила, като закон, хората още не го познават и не могат разумно да си служат с него. Прави са хората, когато се боят от внушението. Те са забелязали неговото вредно действие върху човека, но не знаят, как да приложат този закон. Значи, има дни и часове, когато внушението се отразява вредно върху човека. Тогава нито той трябва да внушава на другите, нито другите — на него. В такива моменти човек трябва да се огражда от внушението така, както военните, с ред крепости, се ограждат от своите неприятели. Както виждате, законът на внушението е съвременен въпрос, и въпреки това, хората не са се научили още да си служат с него. Питам: ако те не могат да се ползват от днешното знание, как ще се ползват от бъдещето ? Ако не се ползват от днешното знание, те ще изпадат в илюзии, в заблуждения, в преувеличаване на нещата.

Съвременните хора преувеличават нещата, вследствие на което създават помежду си големи неприятности и страдания. Като знаете това, бъдете внимателни, първо проверявайте, каквото ще говорите, и после говорете. Не бързайте да съобщавате неща, които не сте проверили. С бързане работа не става. Важните въпроси с бързане не се решават. Помнете следното нещо: каквото и да става в живота ви, то е необходимо за вашето самовъзпитание. За всички случаи, които се представят в живота ви, трябва да се радвате, защото в тях се крие нещо дълбоко, нещо смислено. Това, именно, показва, че разумните същества от невидимия свят се интересуват от вас и се радват, когато вие правилно използвате случаите, които ви се дават в живота за работа. Те се радват така, както вие се радвате, когато имате в градината си някоя хубава ябълка или круша, която дава сладки, вкусни плодове. Вие се радвате на вашата ябълка или круша, и дето отидете, все за нея разправяте. Такова нещо представяте и вие за разумните същества от невидимия свят. За тях вие сте една хубава ябълка, круша, или доброкачествена лоза, и дето отидат, все за вас разправят. Радвайте се, че има кой да се интересува за вас. Никой не живее за себе си, никой не е сам в света.

Мнозина мислят, че са изоставени, че никой не се интересува от тях. Обаче, ако те разбираха отношенията, които съществуват между всички живи същества, в душата им щеше да цари пълен мир и хармония. Отношенията, вътрешните връзки между съществата са такива, че и за най-малките, и за най-ненапредналите е дадена поне една малка благодат, която да ги тегли нагоре. Бог никого не изоставя. И при най-лошите условия на живота, за всяко същество Той е предвидил един план, който хората не знаят. Добре, че те не знаят плана, който Бог е определил за всички живи същества. Те трябва само едно нещо да знаят, а именно: Всичко, което Бог е намислил, е добро. Какви са Божиите мисли, как ще се реализират, това ще остане тайна за всички времена и епохи. Бог е предвидил условията за вашето сърдечно, умствено и духовно развитие, но въпреки това е оставил един специфичен кръг на деятелност, изключително за вас, в който Той никога не се намесва. Когато вие работите в този кръг, Той поглежда отдалеч, какво правите, и веднага след това се оттегля. Това е областта, в която човек е свободен да прави, каквото иска. Вън от този кръг, човек не е свободен. Щом излезе от този кръг и влезе в друг някой, той се усеща вече ограничен. Дойде ли до кръга на великия живот, там Бог поставя граница и казва на човека: Оттук нататък не можеш да мръднеш. Морето, това е великият живот, пред който Бог поставя граница на човека и казва: Само до брега можеш да дойдеш, по-нататък не е позволено. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да плачеш, да викаш — всичко ще остане глас в пустиня. Щом дойдеш до брега, ще се върнеш назад. Това, което днес ви е дадено в живота, е достатъчно. За друг живот други работи ще се разкрият пред вас. Много неща предстоят за работа. Съвременните хора се занимават с чужди работи, а своите изоставят.

Например, върви пътник с колата си, но по едно време колата му се счупва, и той остава сред пътя. Събират се около него 10—15 души и започват да разискват върху въпроса, защо се е счупила колата на този човек, и какво трябва да се направи, за да се поправи. Говорят, окайват го, но нито колата поправят, нито своята работа вършат. Щом дойде някой, който разбира от тази работа, веднага разпръсва събралите се около колата хора и казва: Моля, нека останат тук само онези, които могат да помогнат, а останалите да се разотидат. Също така и вие се събирате около счупената кола, но приказвате само, без да вършите работа. Обаче, когато майсторът дойде, той веднага се заема да изправи колата. Първо разпръсва тълпата, а после започва да работи. У мнозина се заражда желание да не се разотиват, да седят около колата, макар и без работа. Не, свободните, които нямат работа, нека вървят напред, и то на такова разстояние един от друг, да не вдигат никакъв прах. Колкото разстоянието между един човек и друг, както и между една кола и друга, е по-голямо, толкова по-добре.

Като ученици на окултна школа, вие сте минали и през други училища — отделения, прогимназия, гимназия, висше училище, дето сте изучавали числата и различните действия с тях. Щом е така, вие познавате дробите, знаете, какво нещо е числител и какво — знаменател. Например, в дробите 1/2, 2/3, 3/4, 4/5 и 5/6, числителите показват, какъв е капиталът, с който се работи. Представете си, че тия числители 1, 2, 3, 4, 5 са скачени съдове. Скачените съдове пък представят пътя, по който идеите вървят и се развиват. И наистина, шом една идея мине през ума на човека, след нея иде втора, трета, четвърта, докато се прояви едно хармонично цяло. Хармоничните идеи имат един и същ знаменател. Всяка идея съдържа в себе си сила, която дава потик на душата. Силата, която идеята съдържа, още не е самата идея, както и любовното чувство не е още любов. Всяко любовно чувство е признак, че любовта иде, но самата любов е далеч някъде, тя още не е дошла. Следователно, когато казвате, че обичате някого, това още не е любов. Колкото любовта е по-далеч от формите на нещата, толкова тя е по-чиста, по-неопетнена. Например, имате приятел, когото обичате. Обаче, един ден приятелят ви умира. Сега вие обиквате приятеля си повече. Колкото повече времето минава, толкова и любовта към приятеля ви се увеличава. Вие започвате да виждате неговите добри черти — нещо, което по-рано не сте забелязвали. Вашият приятел може да бъде мъж или жена — безразлично. В дадения случай, формата не указва влияние за накърняване чистотата на любовта. Тази любов е идейна. Когато духовното в човека преодолява, той и на земята може да обича идейно, без да опорочи с нещо любовта. Там, додето съвременният човек е достигнал, любовта не може за дълго време да се запази в своята чистота. Не че той не желае това, но условия за тази любов в самия него още не съществуват. Един ден, когато тия условия се подобрят, и любовта ще се прояви във всичката си чистота.

Днес всички хора плачат за изгубената си любов. Питам: любовта може ли да се изгуби? Любовта никога не се губи, но токът на любовта, който минава през човека, може да се прекъсне. Който разбира законите на любовта, той може да възстанови своите първи отношения към любовта, и по този начин отново да я придобие. Който не разбира законите на любовта, той ще съжалява, че я изгубил, и ще казва: Едно време, като млад, имах любов, но сега остарях и изгубих любовта си. Питам: когато Яков обикна сина си Йосифа, млад ли беше? Защо го обичаше повече от другите? Казва се, че Яков направил на Йосифа пъстра дрешка, с която той и външно го отличил от братята му. Казват, че Яков имал слабост към Йосифа. Според мене, слабостта на Якова не беше в любовта му към Йосифа, но в това, че изказа любовта си към него външно, пред другите. Яков не трябваше да прояви любовта си към Йосифа пред братята му; те не трябваше да знаят за неговата любов. В това, именно, се заключаваше неговата грешка. Братята на Йосифа не можаха да разберат, защо баща им го обича повече от другите си синове. Причината, задето Яков обичаше Йосифа повече от другите си синове, се дължи на любовта му към Рахила. Той обичаше Рахила, и в лицето на Йосифа виждаше нея. Яков обичаше Рахила, но Лаван му даде за жена първо Лия, по-голямата си дъщеря, а после Рахил. Това показваше, че Йосиф, когото Рахил роди, ще преживее нещо особено.

И тъй, от единия до другия край, животът на съвременните хора представя скачени съдове. Ето защо, те трябва да изучават законите за скачените съдове, да знаят, какви трябва да бъдат техните отношения. Сегашният живот не трябва да се отрича, но към него трябва да се приложи нещо ново, да се подобри, както земеделецът подобрява почвата на своята нива, дава й условия да изкарва по-доброкачествено жито. Това подобряване става чрез наторяване. Ще кажете: земеделецът лесно може да подобри нивата си: ще вземе тор и ще го нахвърля отгоре. Но ние как можем да подобрим живота си? И най-бедният живот може да се натори. С какво? Със знания. Човек трябва да знае, как да постъпва, как да се справя с всички условия на живота. Какво струва на човека да бъде любезен, да има широко сърце? Някой казва: днес не съм разположен, никой да не ме докосва. — Какво от това, че не си разположен? Твоето неразположение не е нищо друго, освен барометър, който показва, че времето се е развалило малко. Какво от това, че времето се е развалило? Трябва ли да считаме, че времето е виновно в нещо, или че барометърът е виновен, задето показва лошо време? Нито времето, нито барометърът са в състояние да изменят естеството на човека. Утре времето ще се подобри, и барометърът ще се повдигне. Значи, при промяна на времето, барометърът трябва да се повдига и спада, но човек трябва да знае, че при всички тия промени на неговия барометър, естеството му остава неизменно. На неизменното в себе си, именно, той трябва да разчита. Ако барометърът на някой човек показва само лошото време, той не е здрав човек. Барометърът на здравия човек показва и добро, и лошо време. Ако барометърът ви показва само лошото време, вие мязате на часовник, който има един-два счупени зъбци, вследствие на което цъка, но стрелките не се движат, не показват времето. Този часовник трябва да се поправи, да показва точно времето.

Едно се изисква от вас: да бъдете толкова чувствителни, че да схващате и добрите, и лошите влияния и промени, които стават във вас. Вие нямате право да се оплаквате, че бял ден не сте видели в живота си. Ако сте видели черни дни, видели сте и бели дни. На човека са определени толкова страдания, колкото и радости. Когато някой казва, че не е видял бял ден в живота си, това показва, че той е бил по-чувствителен, по-отзивчив към скърбите и страданията, вследствие на което радостите са минали незабелязано покрай него, без да ги е използвал, както трябва. За тази цел, човек трябва да има будно съзнание, да схваща еднакво и радостите, и скърбите. Тъй щото, мрачните състояния на човека говорят за низходящите промени на неговия барометър. При всяко подобно положение, умът на човека трябва да бъде буден, да схваща и възходящите състояния на своя барометър. Който приема радостите в живота, той трябва да приема и скърбите.

Животът се движи между контрасти. Затова, онези, които изучават астрологията, виждат, какво голямо влияние указват слънцето, луната и другите планети върху човешките темпераменти. Следователно, човек трябва да познава своя темперамент, свойствата на своя организъм, а оттам и влиянието на планетите върху себе си. Ако организмът на някой човек е доброкачествен, слънцето ще му влияе по един начин. Ако организмът е долнокачествен, слънцето ще му влияе по друг начин. От качеството на организма зависи и влиянието на планетите върху него. В това отношение, задачата на човека е да си изтъче един доброкачествен организъм. Това означават думите, че човек е творец на своята съдба. От него зависи бъдещето му. Бъдещето на човека пък зависи от това, какъв организъм той ще си изработи, и какво самият организъм ще изработи.

Днес всички хора говорят за подобряване на своя организъм, на своето тяло. Прави са те, защото тялото не е нищо друго, освен организирана материя. Организирането на тази материя се постига с ред усилия, със съзнателна и непреривна работа от страна на човека. Апостол Павел казва : „Има тяло естествено, има тяло духовно". Естественото тяло е не организираното, неоформеното още тяло, в което съзнанието не взима участие. Духовното тяло е организираното тяло, в което съзнанието на човека взима участие и го прави буден за всичко онова, което го заобикаля. Такъв човек се радва и на радостите, и на скърбите, които невидимият свят му изпраща. Той се радва и на благата, и на лишенията, в които е поставен.

Изпейте упражнението „Изгрява слънцето".

Когато се говори за новата философия на живота, аз имам пред вид онова съзнание, което показва на човека миналото и бъдещето му. Той трябва да знае своето минало, за да изправи настоящето си. Той трябва да изправи настоящето си, за да приготви своето добро бъдеще. Това нещо може да се познае по пръстите на човека. Някой от пръстите показват миналото на човека; други показват настоящето, а трети — неговото бъдеще. Тия неща не могат да се обясняват, защото ще уплашат човека. Понякога хората се плашат от големите благословения. На един турчин, от Цариград, му се паднал на лотария един голям английски параход. Като го въвели в парахода и му казали, че е негов, от радост той полудял.

Следователно, човек трябва да бъде готов да се ползува разумно от благата, които природата му е определила. Ако не е готов да се ползва от тях, те ще бъдат тежест за него. Затова, именно, много от своите блага природата е скрила от ония, които не са готови; за готовите тя всеки ден разкрива своите тайни. В природата лицеприятие няма. Готов ли си, тя вдига завесата пред тебе и открива онова, което ти е нужно. Не си ли готов, тя всичко затваря пред тебе с девет ключа. Ето защо, който иска да се домогне до великата Истина, той трябва да се приготовлява за това. Иначе, не работи ли съзнателно върху себе си, човек изпада в еднообразие, което го довежда до сънно състояние. Ако човек мисли върху едно и също нещо по един и същи начин, най-после той дохожда до хипнотично състояние и заспива. Ако седите близо до някой водопад и се вслушвате в монотонното падане на водните капки, вие можете да заспите. Също така човек може да заспи и под монотонното удряне на някой чук. Еднообразието обикновено докарва човека в сънно състояние.

Един баща често водил детето си на воденицата и забелезал, че под звуковете и шума на воденицата, детето много лесно заспивало. Като се връщал у дома си, детето не могло да спи, и постоянно плачело. Като търсил причината за безсънието на детето, бащата разбрал, че това се дължи на отсътствието на воденичния шум. Детето заспивало на воденицата лесно, под влиянието на монотонните звукове на воденичното колело. За да го приспи, майката взела една тенекия и почнала да дрънка на нея. Щом чувало дрънкането, детето заспивало. Значи, равномерните, еднообразни и монотонни звукове и движения успиват човека. Понякога те са потребни, но щом дойде въпрос до мисъл, до облагородяване, до работа върху себе си, тези движения не са потребни. Напротив, те са опасни и трябва да се избягват. Те са потребни, само когато човек трябва да заспи. Вън от това положение, те са вредни. Когато искате лесно да заспите, четете някоя неинтересна книга. Само че в това време около вас трябва да се навърта някой, да изгаси свещта, да не стане някаква пакост, някакво нещастие. Индусите имат разни методи за заспиване, но тези методи на запад са неприложими. Достатъчно е човек да концентрира мисълта си, като гледа на края на носа си, за да заспи лесно. Обаче, западният човек по този начин не може да заспи. Хората на запад имат съвсем други методи за заспиване от тези на индусите.

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

37. Лекция от Учителя, държана на 8 юний 1927 г. София.

Основни мисли

2011-05-17T09:55:54Z

Anika: /* ОСНОВНИ МИСЛИ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== ОСНОВНИ МИСЛИ ==

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

Чете се темата : „Най-лесният въпрос".

Питам: кой е най-лесният въпрос? Най-лесният въпрос, който болният може да зададе, е кой, как и кога може да му помогне да възстанови здравето си. Кой е най-лесният въпрос за ученика? — Ще свърши ли училището успешно? — Кой е най-лесният въпрос за гладния? — Въпросът за хляба. — Кой е най-лесният въпрос за бедния? — Въпросът за парите. Значи, лесните въпроси са от различни категории. Ученикът лесно може да запита, ще свърши ли училището успешно, но той сам не може да си отговори. Обикновено един запитва, друг отговаря. Запитването и отговорът са две различни неща. Който запитва, той не е длъжен да отговаря. Освен това, ако някой зададе въпрос, това не значи, че веднага трябва да му се отговори. Тъй щото, както въпросите биват различни, така и отговорите могат да бъдат различни.

За следния път пишете върху темата : „Категории на лесните въпроси".

Както виждате, мъчно е да се отговаря на лесни въпроси. Често елементарните работи объркват човека. Затова, именно, човек трябва да започне с разбиране на елементарните неща. Ето, вижте в музиката, например: можете ли да разместите тоновете без ущърб на хармонията? Можете ли в някоя гама да вземете тона '''до''' вместо тона '''ре'''? Не може. Значи, съществува един велик закон, който регулира всички неща. Ако един тон в някое музикално парче се повиши, тогава всички останали тонове, които са свързани с него, се изменят. За да не се изменят, и те трябва да се повишат с толкова, с колкото се е повишил първият тон. Същият закон се отнася и до обществата. Когато хората в едно общество са наредени по известна гама, щом стане промяна с основния тон на тази гама, изменят се и всички останали тонове. Такъв е законът на хармонията. Някой казва, че не се интересува от този закон. Да каже някой, че не се интересува от този закон, това е равносилно тонът '''до''', например, да каже, че не се интересува от другите тонове. Тонътъ '''до''' не може да не се интересува от останалите, защото най-малката промяна с него нарушава цялата хармония. Важността на някой тонове се определя от други, от които те се намират въ зависимост. С един тон музика не става. В този случай българите казват: „С един камък къща не става". С една мисъл човек учен не става. С едно добро желание човек добър не става. Следователно, когато говорим за основни мисли или желания, разбираме основните тонове, от които започват промените на всички останали тонове.

Сега, като говоря за хармония в музиката, имам пред вид същия закон и при самовъзпитанието на хората. Нова наука, нова философия е нужна при самовъзпитанието. В първо време майката възпитава детето си, но дохожда момент в неговия живот, когато това възпитание спира, и детето започва само да се възпитава. Самовъзпитанието започва през такава фаза, която се налага на всички хора. Тази фаза представя физическата страна на духовния живот. След тази фаза идат другите страни на духовния живот. Да се самовъзпитава, да се самооблагородява човек, това е велика наука. В първо време майката възпитава, облагородява детето си, но после то започва само да се облагородява. Ако майката и бащата са внесли в детето си елемент на благородство, неговата работа е по-лека. То пак ще работи за своето облагородяване и ще постигне по-големи резултати. Обаче, ако родителите не са внесли в детето си благородство, на него предстои тежка задача, само да се справя с мъчнотиите на живота. Това не трябва да ви обезсърдчава. На каквито мъчнотии да се натъквате, с усилие на волята си, с разумна работа ще можете да ги преодолеете. Когато благородството отсътствува от характера на човека, това показва, че неговите деди и прадеди не са работили в това направление, и днес на него е предоставена тази задача — да работи за развиване на благородството в себе си. Когато математиката не се подава на някого, причината затова е същата: неговите деди и прадеди са работили с всичко друго, но не и с математика; всички центрове, всички способности са развили в себе си, но този център специално не са развили. Когато музикалното чувство в някого не е добре развито, това показва, че ред поколения преди него не са работили в областьта на музиката. Всяка способност, всяко чувство, които човек има в себе си, говорят за една предварителна работа. Нищо не се дава на готово. Всичко се придобива с работа, с труд, с усилие на волята.

Чувството любо къмъ Бога не е дадено на готово, но постепенно се придобива. Това чувство подразбира отношение на душата към Бога. Когато се говори за любов къмъ хората, това подразбира пак първото чувство на човека — любов към Бога. Има случаи, когато при първа среща с човека, вие го обиквате, без да знаете, защо и за какво. Обаче, има случаи, когато, едва след дълга дружба с някой човек, вие го обиквате. И в първия, и във втория случай се създава връзка, но втората връзка е по-трайна, по-устойчива. Може да обичате човека само тогава, когато в ума ви никога не е прониквало съмнение или недоверие към него, нито в сърцето ви някакво лошо чувство. Това значи идейна любов. Такава е любовта на Бога към нас. Каквото да правиме, Бог никога не е допуснал една лоша мисъл, или едно лошо чувство по отношение на нас. Такава трябва да бъде и вашата любов. Ако не спазите този свещен закон на Любовта, страданията неизбежно ще ви следват. Човек може да избегне страданията, както и болестите, само ако знае техните причини. Ако рече да се самоосъжда, това не разрешава въпросите. — Ама аз съм грешен човек. — Този човек не знае, че грехът може да не е негов. Много са причините за греховните състояния на хората. Запример, някой ляга вечер разположен, доволен, като че е на седмото небе, но сутринта става убит духом, изгубил всякакво разположение, чувства, като че в ада е слязъл. Отде дойде това състояние? Негово ли е? Колкото беше негово доброто разположение, толкова е негово и лошото. Лошото състояние показва, че колелото на неговия живот се завъртяло тогава, когато съзнанието му не е било будно, вследствие на което той е попаднал в един дисхармоничен живот. Той трябва да знае, че това неразположение, това лошо състояние е чуждо. И обратното се случава: някой ляга вечер с тежко, мрачно разположение, а става добре разположен, доволен, щастлив. Това са промени в състоянията, които се отразяват и върху съзнанието на човека.

Всички се стремят къмъ благодатта — към състоянията на благодатта, които, обаче, имат две противоположни посоки. Например, благодат е за човека да му се изтъкнат погрешките, с цел да се поправи; благодат е за човека да му се каже нещо хубаво, да се изрази известно разположение към него. Нима учительт не може да каже погрешките на своя ученик? Ако не каже погрешките му, той го излага на голяма опасност. Учительт ще каже на ученика си приятелски, че тонът, с който си служи, не е верен, че мислите и постъпките му не са прави. Ученикът трябва да знае, че от учителя си, който го обича, може да получи най-добър съвет. Любовта никога не оскърбява. Любовта рани никога не отваря. Мнозина казват, че любовта отваряла рани. Това не е вярно. Онази сила, която отваря рани, не е любовта. Според мене, по мека ръка от ръката на любовта не съществува. Който се оплаква от ръката на любовта, той няма нищо благородно в себе си, той не е разбрал живота. Казвате: Защо страдаме тогава? — Щом искате да разберете този въпрос, ще повикате всички хора, с които сте свързани, и заедно с тях ще разрешите въпроса. Сам никой не може да разреши въпроса за страданията. Когато едно дружество, съставено от стотина души, иска да ликвидира, всички тия сто души трябва да се съберат на едно място и заедно да решат въпроса, трябва ли дружеството да ликвидира, или не. Следователно, има законъ в природата, който определя отношенията между хората, и според него, човек самъ нито страда, нито се радва. Когато се казва, че човек трябва да живее за себе си, т. е. за Божественото в себе си, това подразбира, че той трябва да е минал вече фазата на самовъзпитанието и да е дошъл до положение, на жертвата. От това, доколко човек е стигнал в самовъзпитанието, зависят и неговите прояви като истински човек.

Когато познава законите и силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота. Ето, сега, например, минава кола по улицата, дрънка, дига шум, пречи на вниманието ви. Как мислите, тази кола нарочно ли минава? Коларят знае ли, че ви смущава? Коларт нищо не знае, но зад него седят същества от низка култура, с низък морал, които специално устройват тази работа. Те имат за цел да внесат смут в душите ви, да пречат на вашата работа. В случая, колата е изкушение за вас. Обаче, вие трябва да знаете, че изкушенията ви не се създава сега. Те са предвидени от черната ложа от преди няколко стотици години. Вие мислите, че изкушенията ви датират от вчера, от днес. Не, голямо изкуство, голяма дипломация се крие в начина, по който изкушенията ви се дават. Те са замислени отдалеч, с известен план, та като се натъквате на тях, да изглеждат тъй естествени, като че са в реда на нещата. Това, което днес вършите, е замислено отдавна, а днес само се реализира. И затова, когато казваме, че някой неща са неизбежни, това значи, че те са замислени преди хиляди години. Как ще спрете водата от планинския връх? Слънцето силно грее, снеговете се топят, и водата неизбежно тече надолу, нищо не може да я подпуши. Никакъв морал не може да й се чете, че тя няма право да слиза надолу, когато вие сте се разположили на почивка. Водата казва : Аз не искам да зная, че вие сте се разположили тук, и трябва да мина покрай вас. Моят път е оттук, даден ми е наклон и направление, което по никой начин не мога да изменя. По-рано бях тиха, спокойна вода, седях на едно място, но днес искам да сляза долу.

Вие трябва да знаете, че нищо в живота не е случайно. Това, че салонът ни е поставен на улицата, дето се вдига голям шум, е отдавна предвидено. Също така отдавна е предвидено нещо по-добро, и по-хубаво, което в бъдеще ще ви се даде. Прозорците на този салон са обърнати на север — към истината. Отгоре има един тавански прозорец, който показва, че имате врата и към Божествения свят. На запад и на юг няма никакви прозорци. Юг е свързан с доброто, но и с гъстата материя. Който обича юга, той е мързелив човек; той обича широкия живот, с удобства. Който обича запада, той върши работите си вечер. Той взима, но не дава; говори, без да мисли много. Като каже нещо, след това вижда, че е сбъркал и казва: Не трябваше да казвам това нещо. Той сам си пакости. Тръгне на път и току виж, спънал се, паднал някъде. Защо? Не вижда човекът, вечер пътува. Велика наука е да познава човек силите на своя организъм и да се справя с тях. В това отношение, окултната наука иде да улесни човечеството вънеговия път. Астрологията, например, показва гамата, в която човек се движи, както и нейният основен тон. Това значи: астрологията изучава планетите, които влияят върху човека. Казано е в Писанието, че Бог създал слънцето да управлява деня, а луната — да управлява нощта. Астрологията казва, че слънцето, луната и останалите планети указват влияние върху човека. И наистина, ще срещнете хора, на които луната силно действува. Тези хора имат особени прояви. Такива хора се наричат лунатици. Въображението в тях е силно развито, вследствие на което те преувеличават нещата. Турците обичат да преувеличават. Те казват, че султанът имал на разположение безброй милиони хора. Като ги слуша някой българин, той ги пита : Де ще се събере този народ? Орехи да са, земята не би могла да ги побере. Хора, които се намират под влиянието на слънцето, са жизнерадостни, весели, не отпадат духом. Животът в тях тече като извор. Те са щедри, обичат музиката, поезията, изкуството. Луната е майката на идеите, те в нея зачеват и се развиват, докато един ден се родят. Луната се е създала в четвъртия ден, когато на земята е съществувала вече известна култура. Ако слънцето не беше се създало, и луната нямаше да се създаде. И преди тях е съществувал животът, и преди тях е живял човек, но при много трудни условия. Докато човек не се е нуждаел от слънце и от луна, те не съществували. В който момент, обаче, човек е почувствувал нужда от слънцето и от луната, Бог ги е създал да бъдат в негова помощ. И наистина, когато културата, при дадените за нея условия, се затрудни и не може повече да прогресира, Бог веднага изпраща нови условия, да продължи развитието й. В бъдеще слънцето няма да задоволява човечеството, и то ще изчезне. Тогава пък сам Бог ще бъде Слънцето на живота.

Следователно, човек трябва да схваща правилно нещата, да знае, че всичко в света предстои на промяна. Тъй както виждаме днес света, той не е абсолютен, не е неизменен. Божественият Дух постоянно работи и пресъздава нещата. Това е неизбежен закон.

И тъй, вие трябва да изучавате планетите и техните влияния върху човека. Това трябва да става от любов. Човек трябва да обича слънцето, луната и звездите, за да ги изучава. Има хора, върху които луната указва лошо влияние, особено вечер, когато спят. Затова те затварят прозорците, пущат пердетата и така се запазват от нея. Луната изсмуква силите на човека. Има племена в Индия, които толкова се плашат от луната, че не смеят да я гледат. Луната има свойството да изтегля, да изсмуква лошите, нечистите влияния. Обаче, като изсмуква лошите влияния, с тях заедно изсмуква и добрите. Затова човек трябва да бъде буден. Който е неразположен духом, добре е да се разхожда вечер, на лунно осветление, но трябва да пази съзнанието си будно. Правете опити, да видите, какво влияние указва луната върху вас при пълненето й, при пълнолуние, както и при изпразване. Тези опити са необходими, за да се усили вярата ви, да видите, че наистина планетите влияят върху човека. Правете същите опити и със слънцето, да видите влиянието му върху човека. Има хора, които не могат да издържат силното слънце. Други пък обичат изгряващото слънце. Всичко това говори за любовта и разположението на човека към слънцето.

Като изучавате науката за небесните светила, с нея заедно ще изучавате и свещените книги, които представят бъдещата култура на човечеството. Засега свещените книги са затворени за хората. Няма да мине много време и, тайните, които те крият в себе си, ще излязат на яве, ще станат достъпни, ако не за всички хора, поне за тези, които искрено се стремят към тях. За тази цел вие трябва да се приготвите, да разбирате тези тайни. Ако не можете да се ползувате от знанията, които днес имате бъдещите знания ще представят нещо по-мъчнодостъпно за умовете ви. Днес всички хора говорят за внушението, едни го препорчват, други го отричат. Това показва, че като сила, като закон, хората още не го познават и не могат разумно да си служат с него. Прави са хората, когато се боят от внушението. Те са забелязали неговото вредно действие върху човека, но не знаят, как да приложат този закон. Значи, има дни и часове, когато внушението се отразява вредно върху човека. Тогава нито той трябва да внушава на другите, нито другите — на него. В такива моменти човек трябва да се огражда от внушението така, както военните, с ред крепости, се ограждат от своите неприятели. Както виждате, законът на внушението е съвременен въпрос, и въпреки това, хората не са се научили още да си служат с него. Питам: ако те не могат да се ползват от днешното знание, как ще се ползват от бъдещето ? Ако не се ползват от днешното знание, те ще изпадат в илюзии, в заблуждения, в преувеличаване на нещата.

Съвременните хора преувеличават нещата, вследствие на което създават помежду си големи неприятности и страдания. Като знаете това, бъдете внимателни, първо проверявайте, каквото ще говорите, и после говорете. Не бързайте да съобщавате неща, които не сте проверили. С бързане работа не става. Важните въпроси с бързане не се решават. Помнете следното нещо: каквото и да става в живота ви, то е необходимо за вашето самовъзпитание. За всички случаи, които се представят в живота ви, трябва да се радвате, защото в тях се крие нещо дълбоко, нещо смислено. Това, именно, показва, че разумните същества от невидимия свят се интересуват от вас и се радват, когато вие правилно използвате случаите, които ви се дават в живота за работа. Те се радват така, както вие се радвате, когато имате в градината си някоя хубава ябълка или круша, която дава сладки, вкусни плодове. Вие се радвате на вашата ябълка или круша, и дето отидете, все за нея разправяте. Такова нещо представяте и вие за разумните същества от невидимия свят. За тях вие сте една хубава ябълка, круша, или доброкачествена лоза, и дето отидат, все за вас разправят. Радвайте се, че има кой да се интересува за вас. Никой не живее за себе си, никой не е сам в света.

Мнозина мислят, че са изоставени, че никой не се интересува от тях. Обаче, ако те разбираха отношенията, които съществуват между всички живи същества, в душата им щеше да цари пълен мир и хармония. Отношенията, вътрешните връзки между съществата са такива, че и за най-малките, и за най-ненапредналите е дадена поне една малка благодат, която да ги тегли нагоре. Бог никого не изоставя. И при най-лошите условия на живота, за всяко същество Той е предвидил един план, който хората не знаят. Добре, че те не знаят плана, който Бог е определил за всички живи същества. Те трябва само едно нещо да знаят, а именно: Всичко, което Бог е намислил, е добро. Какви са Божиите мисли, как ще се реализират, това ще остане тайна за всички времена и епохи. Бог е предвидил условията за вашето сърдечно, умствено и духовно развитие, но въпреки това е оставил един специфичен кръг на деятелност, изключително за вас, в който Той никога не се намесва. Когато вие работите в този кръг, Той поглежда отдалеч, какво правите, и веднага след това се отегля. Това е областта, в която човек е свободен да прави, каквото иска. Вън от този кръг, човек не е свободен. Щом излезе от този кръг и влезе в друг някой, той се усеща вече ограничен. Дойде ли до кръга на великия живот, там Бог поставя граница и казва на човека: Оттук нататък не можеш да мръднеш. Морето, това е великият живот, пред който Бог поставя граница на човека и казва: Само до брега можеш да дойдеш, по-нататък не е позволено. Можеш да философстваш, колкото искаш; можеш да плачеш, да викаш — всичко ще остане глас в пустиня. Щом дойдеш до брега, ще се върнеш назад. Това, което днес ви е дадено в живота, е достатъчно. За друг живот други работи ще се разкрият пред вас. Много неща предстоят за работа. Съвременните хора се занимават с чужди работи, а своите изоставят.

Например, върви пътник с колата си, но по едно време колата му се счупва, и той остава сред пътя. Събират се около него 10—15 души и започват да разискват върху въпроса, защо се е счупила колата на този човек, и какво трябва да се направи, за да се поправи. Говорят, окайват го, но нито колата поправят, нито своята работа вършат. Щом дойде някой, който разбира от тази работа, веднага разпръсва събралите се около колата хора и казва: Моля, нека останат тук само онези, които могат да помогнат, а останалите да се разотидат. Също така и вие се събирате около счупената кола, но приказвате само, без да вършите работа. Обаче, когато майсторът дойде, той веднага се заема да изправи колата. Първо разпръсва тълпата, а после започва да работи. У мнозина се заражда желание да не се разотиват, да седят около колата, макар и без работа. Не, свободните, които нямат работа, нека вървят напред, и то на такова разстояние един от друг, да не вдигат никакъв прах. Колкото разстоянието между един човек и друг, както и между една кола и друга, е по-голямо, толкова по-добре.

Като ученици на окултна школа, вие сте минали и през други училища — отделения, прогимназия, гимназия, висше училище, дето сте изучавали числата и различните действия с тях. Щом е така, вие познавате дробите, знаете, какво нещо е числител и какво — знаменател. Например, в дробите 1/2, 2/3, 3/4, 4/5 и 5/6, числителите показват, какъв е капиталът, с който се работи. Представете си, че тия числители 1, 2, 3, 4, 5 са скачени съдове. Скачените съдове пък представят пътя, по който идеите вървят и се развиват. И наистина, шомъ една идея мине презъ ума на човека, следъ нея иде втора, трета, четвърта, докато се прояви едно хармонично ц"кпо. Хармоничните идеи имат един и същ знаменател. Всяка идея съдържа в себе си сила, която дава потик на душата. Силата, която идеята съдържа, още не е самата идея, както и любовното чувство не е още любов. Всяко любовно чувство е признак, че любовта иде, но самата любов е далеч някъде, тя още не е дошла. Следователно, когато казвате, че обичате някого, това още не е любов. Колкото любовта е по-далеч от формите на нещата, толкова тя е по-чиста, по-неопетнена. Например, имате приятел, когото обичате. Обаче, един ден приятелят ви умира. Сега вие обиквате приятеля си повече. Колкото повече времето минава, толкова и любовта към приятеля ви се увеличава. Вие започвате да виждате неговите добри черти — нещо, което по-рано не сте забелязвали. Вашият приятел може да бъде мъж или жена — безразлично. В дадения случай, формата не указва влияние за накърняване чистотата на любовта. Тази любов е идейна. Когато духовното в човека преодолява, той и на земята може да обича идейно, без да опорочи с нещо любовта. Там, додето съвременният човек е достигнал, любовта не може за дълго време да се запази в своята чистота. Не че той не желае това, но условия за тази любов в самия него още не съществуват. Един ден, когато тия условия се подобрят, и любовта ще се прояви във всичката си чистота.

Днес всички хора плачат за изгубената си любов. Питам: любовта може ли да се изгуби? Любовта никога не се губи, но токът на любовта, който минава през човека, може да се прекъсне. Който разбира законите на любовта, той може да възстанови своите първи отношения към любовта, и по този начин отново да я придобие. Който не разбира законите на любовта, той ще съжалява, че я изгубил, и ще казва: Едно време, като млад, имах любов, но сега остарях и изгубих любовта си. Питам: когато Яков обикна сина си Иосифа, млад ли беше? Защо го обичаше повече от другите? Казва се, че Яков направилъ на Йосифа пъстра дрешка, с която той и външно го отличил от братята му. Казват, че Яков имал слабост към Йосифа. Според мене, слабостта на Якова не беше в любовта му към Йосифа, но в това, че изказа любовта си към него външно, пред другите. Яков не трябваше да прояви любовта си към Йосифа пред братята му; те не трябваше да знаят за неговата любов. В това, именно, се заключаваше неговата грешка. Братята на Йосифа не можаха да разберат, защо баща им го обича повече от другите си синове. Причината, задето Яков обичаше Йосифа повече от другите си синове, се дължи на любовта му към Рахила. Той обичаше Рахила, и в лицето на Йосифа виждаше нея. Яков обичаше Рахила, но Лаван му даде за жена първо Лия, по-голямата си дъщеря, а после Рахил. Това показваше, че Йосиф, когото Рахил роди, ще преживее нещо особено.

И тъй, от единия до другия край, животът на съвременните хора представя скачени съдове. Ето защо, те трябва да изучават законите за скачените съдове, да знаят, какви трябва да бъдат техните отношения. Сегашният живот не трябва да се отрича, но към него трябва да се приложи нещо ново, да се подобри, както земеделецът подобрява почвата на своята нива, дава й условия да изкарва по-доброкачествено жито. Това подобряване става чрез наторяване. Ще кажете: земеделецът лесно може да подобри нивата си: ще вземе тор и ще го нахвърля отгоре. Но ние как можем да подобрим живота си? И най-бедният живот може да се натори. С какво? Със знания. Човек трябва да знае, как да постъпва, как да се справя с всички условия на живота. Какво струва на човека да бъде любезен, да има широко сърце? Някой казва: днес не съм разположен, никой да не ме докосва. — Какво от това, че не си разположен? Твоето неразположение не е нищо друго, освен барометър, който показва, че времето се е развалило малко. Какво от това, че времето се е развалило ? Трябва ли да считаме, че времето е виновно в нещо, или че барометърът е виновен, задето показва лошо време? Нито времето, нито барометърътъ са в състояние да изменят естеството на човека. Утре времето ще се подобри, и барометърът ще се повдигне. Значи, при промяна на времето, барометърът трябва да се повдига и спада, но човек трябва да знае, че при всички тия промени на неговия барометър, естеството му остава неизменно. На неизменното в себе си, именно, той трябва да разчита. Ако барометърът на някой човек показва само лошото време, той не е здрав човек. Барометърът на здравия човек показва и добро, и лошо време. Ако барометърът ви показва само лошото време, вие мязате на часовник, който има един-два счупени зъбци, вследствие на което цъка, но стрелките не се движат, не показват времето. Този часовник трябва да се поправи, да показва точно времето.

Едно се изисква от вас: да бъдете толкова чувствителни, че да схващате и добрите, и лошите влияния и промени, които стават във вас. Вие нямате право да се оплаквате, че бял ден не сте видели в живота си. Ако сте видели черни дни, видели сте и бели дни. На човека са определени толкова страдания, колкото и радости. Когато някой казва, че не е видел бял ден в живота си, това показва, че той е бил по-чувствителен, по-отзивчив към скърбите и страданията, вследствие на което радостите са минали незабелязано покрай него, без да ги използвал, както трябва. За тази цел, човек трябва да има будно съзнание, да схваща еднакво и радостите, и скърбите. Тъй щото, мрачните състояния на човека говорят за низходящите промени на неговия барометър. При всяко подобно положение, умът на човека трябва да бъде буден, да схваща и възходящите състояния на своя барометър. Който приема радостите в живота, той трябва да приема и скърбите.

Животът се движи между контрасти. Затова, онези, които изучават астрологията, виждат, какво голямо влияние указват слънцето, луната и другите планети върху човешките темпераменти. Следователно, човек трябва да познава своя темперамент, свойствата на своя организъм, а оттам и влиянието на планетите върху себе си. Ако организъмът на някой човек е доброкачествен, слънцето ще му влияе по един начин. Ако организъмът е долнокачествен, слънцето ще му влияе по друг начин. От качеството на организма зависи и влиянието на планетите върху него. Въ това отношение, задачата на човека е да си изтъче единъ доброкачественъ организъмъ. Това означаватъ думите, че човек е творец на своята съдба. От него зависи бъдещето му. Бъдещето на човека пък зависи от това, какъв организъм той ще си изработи, и какво самият организъмъ ще изработи.

Днес всички хора говорят за подобряване на своя организъм, на своето тяло. Прави са те, защото тялото не е нищо друго, освен организирана материя. Организирането на тази материя се постига с ред усилия, със съзнателна и непреривна работа от страна на човека. Апостол Павел казва : „Има тяло естествено, има тяло духовно". Естественото тяло е не организираното, неоформеното още тяло, в което съзнанието не взима участие. Духовното тяло е организираното тяло, в което съзнанието на човека взима участие и го прави буден за всичко онова, което го заобикаля. Такъв човек се радва и на радостите, и на скърбите, които невидимият свят му изпраща. Той се радва и на благата, и на лишенията, в които е поставен.

Изпейте упражнението „Изгрява слънцето".

Когато се говори за новата философия на живота, аз имам пред вид онова съзнание, което показва на човека миналото и бъдещето му. Той трябва да знае своето минало, за да изправи настоящето си. Той трябва да изправи настоящето си, за да приготви своето добро бъдеще. Това нещо може да се познае по пръстите на човека. Някой от пръстите показват миналото на човека; други показват настоящето, а трети — неговото бъдеще. Тия неща не могат да се обясняват, защото ще уплашат човека. Понякога хората се плашат от големите благословения. На един турчин, от Цариград, му се паднал на лотария един голям английски параход. Като го въвели в парахода и му казали, че е негов, от радост той полудял.

Следователно, човек трябва да бъде готов да се ползува разумно от благата, които природата му е определила. Ако не е готов да се ползува от тях, те ще бъдат тежест за него. Затова, именно, много от своите блага природата е скрила от ония, които не са готови; за готовите тя всеки ден разкрива своите тайни. В природата лицеприятие няма. Готов ли си, тя вдига завесата пред тебе и открива онова, което ти е нужно. Не си ли готов, тя всичко затваря пред тебе с девет ключа. Ето защо, който иска да се домогне до великата Истина, той трябва да се приготовлява за това. Иначе, не работи ли съзнателно върху себе си, човек изпада в еднообразие, което го довежда до сънно състояние. Ако човек мисли върху едно и също нещо по един и същи начин, най-после той дохожда до хипнотично състояние и заспива. Ако седите близо до някой водопад и се вслушвате в монотонното падане на водните капки, вие можете да заспите. Също така човек може да заспи и под монотонното удряне на някой чук. Еднообразието обикновено докарва човека в сънно състояние.

Един баща често водил детето си на воденицата и забелезал, че под звуковете и шума на воденицата, детето много лесно заспивало. Като се връщал у дома си, детето не могло да спи, и постоянно плачело. Като търсил причината за безсънието на детето, бащата разбрал, че това се дължи на отсътствието на воденичния шум. Детето заспивало на воденицата лесно, под влиянието на монотонните звукове на воденичното колело. За да го приспи, майката взела една тенекия и почнала да дрънка на нея. Щом чувало дрънкането, детето заспивало. Значи, равномерните, еднообразни и монотонни звукове и движения успиват човека. Понякога те са потребни, но щом дойде въпрос до мисъл, до облагородяване, до работа върху себе си, тези движения не са потребни. Напротив, те са опасни и трябва да се избягват. Те са потребни, само когато човек трябва да заспи. Вън от това положение, те са вредни. Когато искате лесно да заспите, четете някоя неинтересна книга. Само че в това време около вас трябва да се навърта някой, да изгаси свещта, да не стане някаква пакост, някакво нещастие. Индусите имат разни методи за заспиване, но тези методи на запад са неприложими. Достатъчно е човек да концентрира мисълта си, като гледа на края на носа си, за да заспи лесно. Обаче, западният човекъ по този начин не може да заспи. Хората на запад имат съвсем други методи за заспиване от тези на индусите.

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

37. Лекция от Учителя, държана на 8 юний 1927 г. София.

Постъпки

2011-05-16T09:15:18Z

Anika: /* Постъпки */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== Постъпки ==

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

Прочете се резюме от 34 лекция.

Сега ще ви задам един странен въпрос : Срещали ли сте някъде статистически данни, след колко яденета човек умира? При това, важно е да се знае, дали това число е чифт, или тек. Знаете ли, при какви условия се раждат чифтните числа, двойката например, и при какви — текните, като тройка, петорка и т. н.? Единицата не се ражда. Двойката, тройката и другите числа се раждат. Те се раждат от единицата, и то, двойката — направо от единицата, а тройката — от двойката. Знаете ли, какви условия са нужни, за да се роди едно число? Голяма философия, голяма наука се изисква, за да отговорите на този въпрос. Щом не можете да отговорите, това показва, че вие се занимавате с обикновени работи в живота. Хората умират от обикновените, от лесните работи. Например, когато видя плода на забраненото дърво, Ева намери, че е много лесно да откъсне този плод и да си хапне от него. Каква философия има в опитване плода на едно дърво? При това, какви последствия може да носи след себе си този опит? Това дърво не беше външно, то съществуваше главно в първите човеци, а после вече имаше отражение и на физическия свят. Дървото на желанията се крие в самия човек. Когато еврейският език се изучава кабалистически, какво означава думата „пожелание" в този език? Мойсей казва: „Не пожелай!" — Какво да не желаеш? — Не желай това, което причинява смърт.

Някой казва: Аз искам да умра. — Много лесно. Яж от забранения плод и ще умреш. Когато някой казва, че иска да умре, аз подразбирам, че той има желание да яде от забранения плод. Той седи при това дърво и се разговаря с черния адепт, който го уговаря да яде от плода на забраненото дърво, за да стане велик като Бога. Същият човек казва: Аз не съзнавам всичко това, не подозирам даже, че такава мисъл се крие в мене. — Да, ти не съзнаваш, но вътре в тебе се крие един, който всичко съзнава. Той е твой господар, а ти — негов слуга. Змията, която караше Ева да яде от плода на забраненото дърво, предварително знаеше, какво ще стане. Ева, обаче, в първо време нищо не знаеше, но като излезе от рая, тогава научи, каква грешка е направила. Като съзна грешката си, Ева изпадна в голямо противоречие и започна да страда. Змията казваше на Ева : „Бог знае, че ако ядете от плодовете на това дърво, ще бъдете подобни на Него, затова забранява да ядете от него". Думите на змията внесоха в ума на Ева голямо противоречие. На човешки език казано: съзнанието на Ева се раздвои. Когато при една добра мисъл в човешкия ум се вмъкне и една лоша, последната създава в съзнанието му раздвояване. При това положение, човек започва да се бори, след което една от двете мисли издържа борбата: ако лошата мисъл е надвила, добрата отстъпва ; ако добрата мисъл е надвила, лошата отстъпва. Силата на човека се заключава в това, именно, да даде място на добрата мисъл в себе си да живее.

Например, една добра мисъл, която всички хранят в себе си, е мисълта за красивото, за красотата. Всички хора искат да бъдат красиви. Как се създава красотата? Може ли злото да създаде красотата ? Не може. Злото създава грозотата в живота. Въпреки това, ще забележите, че най-лошите, най-злите хора най-много говорят за красотата. Лошият човек никога не може да бъде красив. Външно той може да тури някаква красива маска, но тази маска всякога може да падне от лицето му. Какво представя красотата? Нека някой от вас прочете по-важните произведения на известни писатели върху красотата и извади от тях основните мисли. Този, който е сьбрал мнението на някой видни писатели за красотата, нека напише тези мнения на четири-пет страници, и следният път ги прочете в класа, всички да чуят, какво е писано по този въпрос. След това той може да напише и своето мнение за красотата. Ако иска, първо може да напише своето мнение, а после това на великите, на видните хора. Правилно е, обаче, първо да се пише или изкаже мнението на великите хора, а после — това на обикновените. Такъв е порядъкът в природата. Красотата е привлекателна сила. Тя е уловка, за която всички се залепват. Красотата привлича и мъже, и жени. Ако жена види красива жена, в нея се поражда завист. Обаче, ако тя види красив мъж, веднага пожелава да го владее. Ако мъж види красив мъж, той му завижда. Види ли красива жена, той пожелава да я обсеби. Това са положения, които всички познавате. В случая, важно е, кои са подбудителиите причини, които пораждат в мъжа или в жената желание за владане, за обсебване. Не е лошо това, но питам: законно ли е туй желание, или не? Преди всичко, никъде в Писанието не се казва, че красотата трябва да се обича. В „Песен на песните", един от най- мъдрите израилски царе, като говори за красотата, туря в устата на възлюбената думите, че нейният възлюбен, по красота, личи между десетки хиляди хора. Тук се говори за външна красота. Но трябва да се знае, че красота без съзнание не съществува. Без мъдрост, без съзнание, красотата може да се вкисне, да се превърне в оцет. Когато тази киселина влезе в организъма, тя изсушава. Ако пък красотата е образувала вино, всички знаят, какво е действието на виното върху организма. То опиянява, огрубява човека. Това, което става с организъма, става и със съзнанието на човека. И тогава, щом попадне под влиянието на тази красота, човек губи съзнание, опива се и не може вече да разсъждава правилно. Тази красота е опасна област за човека. И в Писанието е казано: „Не любете света, защото неговата красота е опасна". Затова, именно, Христос е слязъл на земята, с милион ангели около себе си, които да учат, да направляват човечеството в Божествения път. Казва се по-нататък, че като видели красивите дъщери на човеците, ангелите се влюбили в тях, оженили се и останали на земята да живеят. Синът Божи трябвало сам да завърши своята мисия. Тия ангели и до днес още са затворени в плътта и не могат да се върнат назад в небето. Това е едно окултно предание за слизането на Сина Божи на земята. Мислите ли, че вие ще излезете по-силни от тия ангели? Щом влезете в света, и вие, като тях, ще си изберете по една възлюбена, за която ще се ожените, ще си родите три-четири деца, ще си направите къща и ще кажете, като някой от индуските философи: И тук се живее добре.

Като се натъкват на известни факти, хората искат да ги тълкуват, да се доберат чрез тях до истината. Обаче, както и да се тълкуват, фактите не представят още самата истина. Когато някой казва, че говори истината, това показва, че той сам не знае, какво нещо е истината. В прав, в абсолютен смисъл на думата, само онзи може да говори истината, който е съвършено чист, свят, добър и любящ човек. Вън от това положение, всеки обикновен човек говори факти, но не истината. Някой казва: Аз изнасям голата истина по еди-кой си въпрос. Апостол Павел пък казва: „Да се не намерим голи". Това значи: на небето трябва да бъдем облечени". Който говори голата истина, той говори факти на истината. Някой казва, че говори истината, а при това се смущава. Който говори истината, той по никой начин не може да се смущава. Ако музикантът владее своя инструмент и излива от него меки, фини тонове, може ли да дразни ухото на слушателя си? Обаче, ако взима тоновете фалшиво, дрезгаво, той ще дразни ухото на своя слушател. Дето има дразнене на ухото, там истината не съществува. Който говори истината, тоновете на неговия глас са чисти, меки, музикални, и той нито другите смущава, нито сам се смущава. Докато в мисълта, или в чувствата на човека съществува най-малкия дефект, това показва, че той още не може да говори истината. Това не трябва да го обезсърдчава, но той трябва да работи, да се повдигне, да преодолее всички спънки в своя живот. Ако един напреднал, в духовно отношение, човек, какъвто беше Апостол Павел, който имаше наука, опитности, преживявания, видения, можа да каже в края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобил, туй показва, че има възможности човек да изгуби всичко. Кога може човек да изгуби придобитото? Когато не спазва великите закони на живота и на природата. Най-после той казва, че всичко превъзмогнал, остава му само да разбере смисъла на живота.

Сега, ще напиша на дъската смесената дроб 1 1/24. Какво означава тази дроб? Тя е ребус за разгадаване. (- Дробта 1 1/24 означава едно денонощие и един час). — Възможно е да е така. Изобщо, на физическия свят рационалните числа показват един завършен кръг на движение. Какво число е нулата? (— Рационално, реално число). Ако отделим 1/24 част от даден кръг, какво показва това? Ако една стрелка обикаля даден кръг, както стрелката в часовника, при едно пълно обикаляне на кръга, тя ще образува едно рационално число. Ирационалните числа пък означават незавършени, духовни движения. Физическият свят се отличава от духовния по това, че в него всички движения, всички прояви са завършени, когато в духовния свтят са незавършени, т. е. имат начало, нямат край. Следователно, когато някой ви пита, какво нещо е физическият свят, кажете: Всяко нещо, което има начало и край, спада в областта на физическия свят. А всяко нещо, което има начало, няма край, спада в областта на духовния свят. Когато състоянията на човека се менят бързо, от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той живее на физическия свят. Когато състоянията на човека не се менят рязко, т. е. не минават от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той се намира в духовния свят.

Значи, духовният свят се характеризира с това, че става намаляване в състоянията, които човек преживява. Например, ако той изпитва голяма радост, постепенно се забелязва намаляване на тази радост. Или, ако човек изпитва скръб, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръб. Физическият свят е отличителен с резките смени: току що човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението, и той се обезсърчава, губи вярата си. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да превърне това състояние в положително, за която цел е необходимо да мине от физическия в духовния свят. Този е правият път на човешкото развитие. Иначе, скокове в развитието на човека не се допущат. Като казвам, че физическият свят се отличава с резки промени в състоянията на човека, искам да обърна вниманието ви на факта, че много от скърбите и радостите, които преживявате, не са ваши. Например, някога вие скърбите, без да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате някаква придобивка, но не знаете, защо се радвате. Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае, защо скърби, или защо се радва. Скърбите и радостите в живота на човека имат смисъл, само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие, човек да съзнава, защо скърби и защо, се радва.

Коя е причината, задето някой от скърбите и радостите ви не са ваши? Причината за това се дължи на факта, че всеки човек участва в цялото, като във велик, общ организъм. Какво лошо има в това? Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в радостите и скърбите и на другите същества. Същият закон се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взимат участие в неговите скърби и радости. Когато взимате участие в скръбта на някой човек, вие влизате в неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начин имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието им не се пробуди, сами да разберат техния смисъл, те всякога ще търсят радостите, а ще искат да се освободят от скърбите. Щом разбере смисъла на страданията, човек ще дойде до положение сам да се освобождава и справя с тях.

Представете си, че по невнимание, върху ръката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намери майка си, на ръката му ще се образува малка раничка от азотната киселина. Ако върху кожата на някоя жаба капнете малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си към болното място и ще премахне киселината. Тя не чака да дойде майка й на помощ, нито очаква други някои да й помогнат отвън, но бързо действа, сама да си помогне. Учени физиолози, естественици са правили ред опити с жабите и са дошли до заключение, че жабите, както и всички останали животни, сами си помагат при случай на страдания. Например, ако на лявата страна на гърба на жабата сипят малко азотна киселина, а същевременно прережат двигателните нерви на левия й крак, тя с десния крак ще изчисти киселината от гърба си. Как ще си обясните този факт? Защо детето, което е по-умно от жабата, не може само да си помогне, а жабата, която нито е толкова умна, нито съзнателна, сама си помага? Ако ризката на някое дете се запали, то веднага бяга при майка си, да я изгаси, но докато стигне дотам, ризката му изгаря, а то се поопърля.

Казвате: Чудно нещо, как да не се сеща това дете, какво да направи, ами трябва да бяга при майка си, тя да му помогне? — В духовно отношение, и вие сте такива деца, и постъпвате по същия начин, като тях. Като сипят една капка духовна азотна киселина върху ръката ви, вие бягате ужасени, и дето когото срещнете, оплаквате се и питате, какво да правите, за да се премахне болката ви. И най-после, намирате един умен човек, който взима малко памук и изтрива киселината от ръката ви. Тия хора, като познават законите, всякога влизат в света с ръкавици, да не сипват по ръцете им азотна киселина. И в невидимия свят съществата турят на ръцете си бели, хубави ръкавици, да се предпазват от азотната киселина. Там състезанията са по-големи от тия на физическия свят. Значи, жабата по-лесно се освобождава от азотната киселина, отколкото детето, което е по-разумно от нея. Жабата повдигне крачето си и изчиства азотната киселина от кожата си. Детето пък, докато няма опитност, само не може да си помогне. Един ден, когато мине през тази опитност, само ще може да си помага.

Сега, като ученици, вие трябва да изучавате законите, сами да си помагате. За тази цел, ученикът, както и духовният човек, трябва да започнат от най-близките неща в живота си. Ученикьт трябва да знае, например, кога да ляга и да става, как да се храни и т. н. Някой ляга рано, в осем или девет часа, и след един или два часа се събужда. Това не е правилен, не е здрав сън. Когато спи, човек трябва да изкара съня си без пробуждане, непреривно. Като легне и заспи веднъж, да се събуди след като се е наспал добре и повече да не заспива. Ако се събужда няколко пъти през нощта, това показва, че или в кръвообръщението на човека има някаква неправилност, или стомахът му е разстроен, или страда от главоболие. Изобщо, безсънието се дължи на някаква дисхармония в организма. Когато не спи добре, човек сънува тежки сънища, което показва известна възбуденост в нервната система. Сънищата се подчиняват на известен закон. Изобщо, за всяко нещо има точно определено време. Разумният се съобразява с това време, а неразумният не признава този закон и нарежда работите си по свои разбирания. В това отношение, природата постъпва по два различни начина: онези, които не изпълняват законите й, тя ги оставя свободни, да правят, каквото искат, но затова и тя постъпва, както намира за добре. Към онези, които изпълняват законите й, тя има съвсем други отношения. Тя ги пита, какво мислят да правят, но когато намисли да върши нещо, тя им казва: Аз съм решила да направя еди-какво си, затова вземете предпазителни мерки. Казано е в Писанието: „Бог открива своите тайни на онези, които Го любят".

Следователно, човек може да живее по два начина: да върши всичко по своя воля, без да взима във внимание законите на природата; вторият начин е да живее според законите на природата и да бъде в пълно съгласие с нея. Каквото намисли да прави, той запитва природата. Тогава, нейните разумни същества ще му кажат, трябва ли да направи това нещо, или не трябва. На разумния човек тя казва: Начинът, по който искаш да постъпиш, не е правилен. Тя ще корегира начина му, ще му даде упътвания, както добрият учител постъпва със своите ученици. Когато природата дава съвет и на вас, вие трябва да бъдете готови, да корегирате мисьлта си, да пречистите желанията си, и тогава да пристъпите към реализиране на идеята си. За реализиране на идеите, първо се иска любов, а после страхът може да дойде. В някой хора става обратното: първо иде страхът, а после — любовта. Същото нещо се забелязва и по отношение на мъдростта: в едни хора първо иде мъростта, а после глупостта; в други пък е точно обратно: първо иде глупостта, а после мъдростта. Това са контрасти в живота, между които човек неизбежно се движи. Някой направи една голяма глупост в живота си, но после става разумен и разбира, че не е трябвало да направи такава глупост.

Сега, като ученици на тази Школа, мнозина намират, че много години вече, как следват в нея и нямат големи постижения. Какво искат да постигнат те? Знаят ли, колко години се изискват от окултния ученик, за да завърши той образованието си? Като ученик на земята, нужни му са 16—18 години учение, за да завърши образованието си. Тогава, колко години трябва да учи окултният ученик? Ако живеете на земята 80 години, почти една четвърт от живота ви отива за учение. Значи, за 80 години живот, прекаран на земята, една четвърт от него употребявате в учение; ако пък, като духовно същество, живеете 25 000 години, колко време трябва да прекарате в учение? Пропорционално на първото отношение, в духовния свят се изискват шест хиляди години учение. Значи, колкото повече човек се повдига, толкова повече времето за учение се продължава. По това се познава, че човек прогресира. Колкото човек слиза по-надолу към физическия свят, толкова повече времето за неговото образование се съкращава. Щом времето за образованието ви се съкращава, ще знаете, че вие не сте от напредналите ученици. Който иска в кратко време да завърши образованието си, той е подобен на плод, който скоро узрява.

Един ученик отишъл при един знаменит германски професор, с желание да следва неговите курсове и казал: Господин професоре, моля да ми предадете вашия курс в няколко месеца само; искам в скоро време да свърша. Има ли такъв курс? Професорът му отговорил: Когато Бог създал тиквата, определил за развитието й всичко шест месеца. Когато създал дъба, определил сто години за развитието му. Тъй щото, ако искаш дъб да бъдеш, трябва да следваш най-малко сто години, за да свършиш курса на моите науки. Ако пък искаш да станеш тиква, ще учиш само шест месеца. — Такъв е законът в природата. Който иска да стане чист и свят човек, той трябва да употреби дълъг период от време за изучаване на великите Божии закони. За тази цел, човек трябва да се домогне до великата Божия програма
и да я изучава от любов, а не от страх. Не мислете, че Божествената програма нарушава програмата на земята. Ще кажете, че нямате време да изучите Божията наука. Не, и затова има време. Човек може да учи и когато спи. Това може да се потвърди с ред примери от живота. Например, някой ученик решава една задача, но не може да я реши. Опитва се веднъж, два, три пъти и не може да я реши. Вечета, като си легне, без да съзнава, той става, решава задачата си и пак си ляга. Като стане сутринта, вижда на масата си задачата решена. Чуди се, кой е могъл да реши задачата му. Значи, когато е бил в будно състояние, той не е могъл да реши задачата си, а в съня си я решил. Това показва, че и в сън човек работи.

Странни и чудни са законите на природата! Някой желае да стане богат, учен, силен човек, но колкото повече желае това, толкова по-големи спънки и препятствия среща. Най-после, той се уморява да се бори, да преодолява и се отказва от всичко: Не искам вече нито богатство, нито ученост, нито сила — да става, каквото ще. Щом се откаже от желанията си, щом се примири с положението си, всичко, каквото е желал, започва едно след друго да се реализира : богат става, учен става, силен става. Той се чуди, защо тия неща идат сега, когато вече се е отказал от тях.

Ще ви обясня, защо природата работи по този начин. Да желае човек нещо, това значи да събира материал за изработването на това свое желание. Той събира материал, а природата го взима. Когато събере достатъчно материал, природата ще го изпъди вън, ще затвори вратата след него и ще започне да работи година, две, три или повече, според желанието, което е проектирано от човека, и като свърши работата си, предлага я на онзи, който е доставил нужния материал. Като не знае този закон, човек казва: Природата ме забрави. Не, природата не те е забравила, но трябва да имаш търпение да чакаш. Като свърши работата си, тя казва: Ето твоето желание се реализира. Тъй щото, пожелайте нещо и го забравете. Ако с вашите желания постоянно хлопате на вратата на природата, тя няма да ви отвори. Тези желания ще се реализират в други съществувания. Срещате някой човек, който ви обича, а вие се чудите, защо ви обича. Някога вие сте пожелали този човек да ви обича и сега, когато сте забравили това свое желание, той ви среща и ви обиква. Неизповедими са Божиитте пътища.

Сега, от всички се изисква работа, четене и учение. Не е достатъчно само да четете онова, което великите хора са писали, но трябва да изучавате законите, по които те са работили. Като изучавате един писател, трябва да видите, отде е черпил той своето знание. И като вървите от един писател към друг, ще дойдете най-после до онзи, който е черпил направо от Първоизточника на нещата. Всички велики хора са работили и работят в същото направление. Те коментират една и съща идея по различни начини, вследствие на което я правят достъпна за вашия ум. В това отношение, всички велики хора имат своето място. Важно е всеки да знае мястото, което трябва да заеме в живота.

Много от религиозните хора се стремят към видения, искат да видят нещо. — Ако е въпрос за физически видения, всякога можете да имате такива. Достатъчно е да отидете един път на кинематограф, за да се върнете обогатени от видения. Там ще видите, колкото щете фантазии. Смисълът не е в тези видения. Привилегия за човека е да види онази безкрайна лента на Битието, която датира от създаването му до днес. Това е достъпно само за високо напредналите ученици. Останалите могат да философствуват, колкото искат, защо светът е създаден така, а не иначе. Който иска точно да знае, как е създаден светът, той трябва да се върне по лентата на създаването на света и да дойде до първия момент на това създаване; оттук, по същата лента ще върви напред, като минава през векове и епохи, докато дойде до настоящия момент. Само по този начин той ще има пълна и ясна картина за цялото Битие.

Като говорим за създаването на света, имаме пред вид неговата физическа страна. Физическият свят е подобен на дреха, която всеки ден събличаме, за да се облечем на другия ден в нова, по-хубава, по-устойчива. Новата дреха, в която се обличаме, е дрехата на духовния свят. Като съблечем нея, ще облечем още по-хубава — дрехата на Божествения свят. По същия начин и светът се създава. При всеки нов свят, видим или невидим, се създават нови дрехи, нови облекла, нови форми, в които създаденото се облича. Като наблюдава различните форми в света, човек с пробудено съзнание трябва да внимава, да различава тия, които са създадени от човека, от ония, създадени от Първата Причина. Според това, той трябва да знае, как да постъпва с едните и как — с другите.

Преди няколко деня показвам на учениците си едно малко дръвче и казвам: Ще внимавате, никой да не бута това дръвче; искам да направя с него един опит. След няколко деня, две сестри седели при това дръвче и се разговаряли помежду си. Дошъл при тях един брат, и като видял дръвчето, извадил ножчето си и започнал да го окастря, според своите знания по градинарство. Сестрите не му казали нищо. Те мислили, че той разбира от тази работа, затова така смело се заема да кастри дръвчето. Като видях дръвчето така окастрено, попитах брата, защо е направил това без позволение. Преди всичко, той още не е завършил науките си в тази област. Не се режат дръвчетата така. Сегашното градинарство е изопачаване на природата. Природата на много дръвчета е изнудена, те на сила са станали високи. После, градинарите отрязват върховете на тия дървета, за да върнат енергиите им надолу, да ги направят по-дебели. Значи, енергиите на дърветата се препращат по изкуствен начин ту нагоре, ту надолу. Дърветата трябва да се развиват естествено. По същия начин и вие кастрите своя живот. Дойде някой със своето ножче, направи една или друга операция. Като види, че някой е понадебелял малко, отправя енергиите му нагоре, като казва: Нагоре трябва да вървиш! Като тръгне много нагоре, обръща енергиите му надолу, към корените. При това положение, и той сам не знае, накъде да върви, в какво да вярва. Човек трябва да вярва в онова, което е дълбоко вложено в него: първо, той има стомах — реалист ще бъде; после, той има дробове — духовен ще бъде; най-после, той има глава — Божествен ще бъде. В това отношение, човек е подобен на дървото, което има корен, стъбло и клонища. Значи, той ще се развива по начин, по който дървото се развива. Това показва, че само във физическия свят има кастрене, но не и в Божествения.
Кастренето е закон на кармата. Присаждането е също така кармически закон. В любовта няма абсолютно никакво кастрене, никакво присаждане. В Божествения свят нещата се развиват правилно, естествено, без никакво давление отвън.

Като наблюдавате развиването на вашия живот, забелязвате две течения: едното е под влиянието на кармическия закон, а другото, — под влияние на Божествения закон или закона на Любовта, на дихармата. Ако работите едновременно с двата закона,, ще се намерите в противоречие със себе си, с окръжаващата среда и с Божествения свят. От вас зависи, как да живеете. Ако живеете по първия закон — кармическия, ще ви кълцат. Ще се намерят много градинари, които ще ви кастрят и присаждат. Ще дойде един градинар, ще отправи соковете ви нагоре; ще дойде друг, ще отправи соковете ви надолу. В края на краищата, от вас нищо няма да излезе.

Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша". Това значи: който има желание да учи, той може да се учи. За да се учи и да постигне това, което желае, човек трябва да има търпение. Без търпение нищо не се постига. Казвате: Как да придобием търпение? — Търпението се регулира чрез дишането. Колкото по-дълго време човек може да задържа дишането си, толкова по-голямо е търпението му; колкото по-малко време задържа дишането си, толкова по-малко е търпението му. Който иска да развива търпението си, той трябва да започне да задържа дишането си, в първо време десет секунди, после — петнадесет, двадесет, половин минута, една минута и т. н. Това не може да се постигне изведнъж, но след много упражнения. Като стигне до една минута, пак ще увеличава постепенно, докато стигне две, три и повече минути. Ако някой стигне до десет или повече минути, той минава за голям адепт. Години работа се изисква, за да достигне човек това нещо. Някои, като задържат дишането си няколко секунди, започват да се страхуват, да не се пръсне сърцето им, или да не се скъса нещо в дробовете им. Като правят тия упражнения за дишане, те трябва да бъдат тихи и спокойни, с будно съзнание в себе си. Дишането е най-добрият начин за развиване на търпение. При това, дишането трябва да става така, че никой да не забелязва, че дишате.

Сега, изпейте гамата, от долно '''до''' до горно '''до''' с движения на ръцете, както беше дадена в миналата лекция.

„Бог царува на небето, Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

35. Лекция от Учителя, държана на 20 май, 1927 г. София.

Постъпки

2011-05-13T12:33:20Z

Anika: /* Постъпки */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== Постъпки ==

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

Прочете се резюме от 34 лекция.

Сега ще ви задам един странен въпрос : Срещали ли сте някъде статистически данни, след колко яденета човек умира? При това, важно е да се знае, дали това число е чифт, или тек. Знаете ли, при какви условия се раждат чифтните числа, двойката например, и при какви — текните, като тройка, петорка и т. н.? Единицата не се ражда. Двойката, тройката и другите числа се раждат. Те се раждат от единицата, и то, двойката — направо от единицата, а тройката — от двойката. Знаете ли, какви условия са нужни, за да се роди едно число? Голяма философия, голяма наука се изисква, за да отговорите на този въпрос. Щом не можете да отговорите, това показва, че вие се занимавате с обикновени работи в живота. Хората умират от обикновените, от лесните работи. Например, когато видя плода на забраненото дърво, Ева намери, че е много лесно да откъсне този птод и да си хапне от него. Каква философия има ъ опитване плода на едно дърво? При това, какви последствия може да носи след себе си този опит? Това дърво не беше външно, то съществуваще главно в първите човеци, а после вече имаше отражение и на физическия свят. Дървото на желанията се крие в самия човек. Когато еврейският език се изучава кабалистически, какво означава думата „пожелание" в този език? Мойсей казва: „Не пожелай!" — Какво да не желаеш? — Не желай това, което причинява смърт.

Някой казва: Аз искам да умра. — Много лесно. Яж от забранения плод и ще умреш. Когато някой казва, че иска да умре, аз подразбирам, че той има желание да яде от забранения плод. Той седи при това дърво и се разговаря с черния адепт, който го уговаря да яде от плода на забраненото дърво, за да стане велик като Бога. Същият човек казва: Аз не съзнавам всичко това, не подозирам даже, че такава мисъл се крие в мене. — Да, ти не съзнаваш, но вътре в тебе се крие един, който всичко съзнава. Той е твой господар, а ти — негов слуга. Змията, която караше Ева да яде от плода на забраненото дърво, предварително знаеше, какво ще стане. Ева, обаче, в първо време нищо не знаеше, но като излезе от рая, тогава научи, каква грешка е направила. Като съзна грешката си, Ева изпадна в голямо противоречие и започна да страда. Змията казваше на Ева : „Бог знае, че ако ядете от плодовете на това дърво, ще бъдете подобни на Него, затова забранява да ядете от него". Думите на змията внесоха в ума на Ева голямо противоречие. На човешки език казано: съзнанието на Ева се раздвои. Когато при една добра мисъл в човешкия ум се вмъкне и една лоша, последната създава в съзнанието му раздвояване. При това положение, човек започва да се бори, след което една от двете мисли издържа борбата: ако лошата мисъл е надвила, добрата отстъпва ; ако добрата мисъл е надвила, лошата отстъпва. Силата на човека се заключава в това, именно, да даде място на добрата мисъл в себе си да живее.

Например, една добра мисъл, която всички хранят в себе си, е мисълта за красивото, за красотата. Всички хора искат да бъдат красиви. Как се създава красотата? Може ли злото да създаде красотата ? Не може. Злото създава грозотата в живота. Въпреки това, ще забележите, че най-лошите, най-злите хора най-много говорят за красотата. Лошият човекъ никога не може да бъде красив. Външно той може да тури някаква красива маска, но тази маска всякога може да падне от лицето му. Какво представя красотата? Нека някой от вас прочете по-важните произведения на известни писатели върху красотата и извади от тях основните мисли. Този, който е сьбрал мнението на някой видни писатели за красотата, нека напише тези мнения на четири-пет страници, и следният път ги прочете в класа, всички да чуят, какво е писано по този въпрос. Следъ това той може да напише и своето мнение за красотата. Ако иска, първо може да напише своето мнение, а после това на великите, на видните хора. Правилно е, обаче, първо да се пише или изкаже мнението на великите хора, а после — това на обикновените. Такъв е порядъкът в природата. Красотата е привлекателна сила. Тя е уловка, за която всички се залепват. Красотата привлича и мъже, и жени. Ако жена види красива жена, в нея се поражда завист. Обаче, ако тя види красив мъжъ, веднага пожелава да го владее. Ако мъж види красив мъж, той му завижда. Види ли красива жена, той пожелава да я обсеби. Това са положения, които всички познавате. В случая, важно е, кои са подбудителиите причини, които пораждат в мъжа или в жената желание за владане, за обсебване. Не е лошо това, но питам: законно ли е туй желание, или не? Преди всичко, никъде в Писанието не се казва, че красотата трябва да се обича. В „Песен на песните", един от най- мъдрите израилски царе, като говори за красотата, туря в устата на възлюбената думите, че нейният възлюбен, по красота, личи между десетки хиляди хора. Тук се говори за външна красота. Но трябва да се знае, че красота без съзнание не съществува. Без мъдрост, без съзнание, красотата може да се вкисне, да се превърне в оцет. Когато тази киселина влезе в организъма, тя изсушава. Ако пък красотата е образувала вино, всички знаят, какво е действието на виното върху организма. То опиянява, огрубява човека. Това, което става с организъма, става и със съзнанието на човека. И тогава, щом попадне под влиянието на тази красота, човек губи съзнание, опива се и не може вече да разсъждава правилно. Тази красота е опасна област за човека. И в Писанието е казано: „Не любете света, защото неговата красота е опасна". Затова, именно, Христос е слязъл на земята, с милион ангели около себе си, които да учат, да направляват човечеството в Божествения път. Казва се по-нататък, че като видели красивите дъщери на човеците, ангелите се влюбили въ тях, оженили се и останали на земята да живеят. Синът Божи трябвало сам да завърши своята мисия. Тия ангели и до днес още са затворени в плътта и не могат да се върнат назад в небето. Това е едно окултно предание за слизането на Сина Божи на земята. Мислите ли, че вие ще излезете по-силни от тия ангели? Щом влезете в света, и вие, като тях, ще си изберете по една възлюбена, за която ще се ожените, ще си родите три-четири деца, ще си направите къща и ще кажете, като някой от индуските философи: И тук се живее добре.

Като се натъкват на известни факти, хората искат да ги тълкуват, да се доберат чрез тях до истината. Обаче, както и да се тълкуват, фактите не представят още самата истина. Когато някой казва, че говори истината, това показва, че той сам не знае, какво нещо е истината. В прав, в абсолютен смисъл на думата, само онзи може да говори истината, който е съвършено чист, свят, добър и любящ човек. Вън от това положение, всеки обикновен човек говори факти, но не истината. Някой казва: Аз изнасям голата истина по еди-кой си въпрос. Апостол Павел пък казва: „Да се не намерим голи". Това значи: на небето трябва да бъдем облечени". Който говори голата истина, той говори факти на истината. Някой казва, че говори истината, а при това се смущава. Който говори истината, той по никой начин не може да се смущава. Ако музикантът владее своя инструмент и излива от него меки, фини тонове, може ли да дразни ухото на слушателя си? Обаче, ако взима тоновете фалшиво, дрезгаво, той ще дразни ухото на своя слушател. Дето има дразнене на ухото, там истината не съществува. Който говори истината, тоновете на неговия глас са чисти, меки, музикални, и той нито другите смущава, нито сам се смущава. Докато в мисълта, или в чувствата на човека съществува най-малкия дефект, това показва, че той още не може да говори истината. Това не трябва да го обезсърдчава, но той трябва да работи, да се повдигне, да преодолее всички спънки своя животъ. Ако един напреднал, в духовно отношение, човек, какъвто беше Апостол Павел, който имаше наука, опитности, преживявания, видения, можа да каже в края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобил, туй показва, че има възможности човек да изгуби всичко. Кога може човек да изгуби придобитото? Когато не спазва великите закони на живота и на природата. Най-после той казва, че всичко превъзмогнал, остава му само да разбере смисъла на живота.

Сега, ще напиша на дъската смесената дроб 1 1/24. Какво означава тази дроб? Тя е ребус за разгадаване. (-Дробта 1 1/24 означава едно денонощие и един час). — Възможно е да е така. Изобщо, на физическия свят рационалните числа показват един завършен кръг на движение. Какво число е нулата? (— Рационално, реално число). Ако отделим 1/24 част от даден кръг, какво показва това? Ако една стрелка обикаля даден кръг, както стрелката в часовника, при едно пълно обикаляне на кръга, тя ще образува едно рационално число. Ирационалните числа пък означават незавършени, духовни движения. Физическият свят се отличава от духовния по това, че в него всички движения, всички прояви са завършени, когато в духовния свтят са незавършени, т. е. имат начало, нямат край. Следователно, когато някой ви пита, какво нещо е физическият свят, кажете: Всяко нещо, което има начало и край, спада в областта на физическия свят. А всяко нещо, което има начало, няма край, спада в областта на духовния свят. Когато състоянията на човека се меня бързо, отъ радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той живее на физическия свят. Когато състоянията на човека не се менят рязко, т. е. не минават от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той се намира в духовния свят.

Значи, духовният свят се характеризира с това, че става намаляване в състоянията, които човек преживява. Например, ако той изпитва голяма радост, постепенно се забелязва намаляване на тази радост. Или, ако човек изпитва скръб, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръб. Физическият свят е отличителен с резките смени: току що човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението, и той се обезсърчава, губи вярата си. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да превърне това състояние в положително, за която цел е необходимо да мине от физическия в духовния свят. Този е правият път на човешкото развитие. Иначе, скокове в развитието на човека не се допущат. Като казвам, че физическият свят се отличава с резки промени в състоянията на човека, искам да обърна вниманието ви на факта, че много от скърбите и радостит, които преживявате, не са ваши. Например, някога вие скърбите, без да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате някаква придобивка, но не знаете, защо се радвате. Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае, защо скърби, или защо се радва. Скърбите и радостите в живота на човека имат смисъл, само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие, човек да съзнава, защо скърби и защо, се радва.

Коя е причината, задето някой от скърбите и радостите ви не са ваши? Причината за това се дължи на факта, че всеки човек участвува в цялото, като във велик, общ организъм. Какво лошо има в това? Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в радостите и скърбите и на другите същества. Същият закон се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взимат участие в неговите скърби и радости. Когато взимате участие в скръбта на някой човек, вие влизате в неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начин имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието им не се пробуди, сами да разберат техния смисъл, те всякога ще търсят радостите, а ще искат да се освободят от скърбите. Щом разбере смисъла на страданията, човек ще дойде до положение сам да се освобождава и справя с тях.

Представете си, че по невнимание, върху ръката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намери майка си, на ръката му ще се образува малка раничка от азотната киселина. Ако върху кожата на някоя жаба капнете малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си към болното място и ще премахне киселината. Тя не чака да дойде майка й на помощ, нито очаква други някои да й помогнат отвън, но бързо действа, сама да си помогне. Учени физиолози, естественици са правили ред опити с жабите и са дошли до заключение, че жабите, както и всички останали животни, сами си помагат при случай на страдания. Например, ако на лявата страна на гърба на жабата сипят малко азотна киселина, а същевременно прережат двигателните нерви на левия й крак, тя с десния крак ще изчисти киселината от гърба си. Как ще си обясните този факт? Защо детето, което е по-умно от жабата, не може само да си помогне, а жабата, която нито е толкова умна, нито съзнателна, сама си помага? Ако ризката на някое дете се запали, то веднага бяга при майка си, да я изгаси, но докато стигне дотам, ризката му изгаря, а то се поопърля.

Казвате: Чудно нещо, как да не се сеща това дете, какво да направи, ами трябва да бяга при майка си, тя да му помогне? — В духовно отношение, и вие сте такива деца, и постъпвате по същия начин, като тях. Като сипят една капка духовна азотна киселина върху ръката ви, вие бягате ужасени, и дето когото срещнете, оплаквате се и питате, какво да правите, за да се премахне болката ви. И най-после, намирате един умен човек, който взима малко памук и изтрива киселината от ръката ви. Тия хора, като познават законите, всякога влизат в света с ръкавици, да не сипват по ръцете им азотна киселина. И в невидимия свят съществата турят на ръцете си бели, хубави ръкавици, да се предпазват от азотната киселина. Там състезанията са по-големи от тия на физическия свят. Значи, жабата по-лесно се освобождава от азотната киселина, отколкото детето, което е по-разумно от нея. Жабата повдигне крачето си и изчиства азотната киселина от кожата си. Детето пък, докато няма опитност, само не може да си помогне. Един ден, когато мине през тази опитност, само ще може да си помага.

Сега, като ученици, вие трябва да изучавате законите, сами да си помагате. За тази цел, ученикът, както и духовният човек, трябва да започнат от най-близките неща в живота си. Ученикьт трябва да знае, например, кога да ляга и да става, как да се храни и т. н. Някой ляга рано, в осем или девет часа, и след един или два часа се събужда. Това не е правилен, не е здрав сън. Когато спи, човек трябва да изкара съня си без пробуждане, непреривно. Като легне и заспи веднъж, да се събуди след като се е наспал добре и повече да не заспива. Ако се събужда няколко пъти през нощьта, това показва, че или в кръвообръщението на човека има някаква неправилност, или стомахът му е разстроен, или страда от главоболие. Изобщо, безсънието се дължи на някаква дисхармония в организма. Когато не спи добре, човек сънува тежки сънища, което показва известна възбуденост в нервната система. Сънищата се подчиняват на известен закон. Изобщо, за всяко нещо има точно определено време. Разумният се съобразява с това време, а неразумният не признава този закон и нарежда работите си по свои разбирания. В това отношение, природата постъпва по два различни начина: онези, които не изпълняват законите й, тя ги оставя свободни, да правят, каквото искат, но затова и тя постъпва, както намира за добре. Към онези, които изпълняват законите й, тя има съвсем други отношения. Тя ги пита, какво мислят да правят, но когато намисли да върши нещо, тя им казва: Аз съм решила да направя еди-какво си, затова вземете предпазителни мерки. Казано е в Писанието: „Бог открива своите тайни на онези, които Го любят".

Следователно, човек може да живее по два начина: да върши всичко по своя воля, без да взима във внимание законите на природата; вторият начин е да живее според законите на природата и да бъде в пълно съгласие с нея. Каквото намисли да прави, той запитва природата. Тогава, нейните разумни същества ще му кажат, трябва ли да направи това нещо, или не трябва. На разумния човек тя казва: Начинът, по който искаш да постъпиш, не е правилен. Тя ще корегира начина му, ще му даде упътвания, както добрият учител постъпва със своите ученици. Когато природата дава съвет и на вас, вие трябва да бъдете готови, да корегирате мисьлта си, да пречистите желанията си, и тогава да пристъпите към реализиране на идеята си. За реализиране на идеите, първо се иска любов, а после страхът може да дойде. В някой хора става обратното: първо иде страхът, а после — любовта. Същото нещо се забелязва и по отношение на мъдростта: в едни хора първо иде мъростта, а после глупостта; в други пък е точно обратно: първо иде глупостта, а после мъдростта. Това с контрасти в живота, между които човек неизбежно се движи. Някой направи една голяма глупост в живота си, но после става разумен и разбира, че не е трябвало да направи такава глупост.

Сега, като ученици на тази Школа, мнозина намират, че много години вече, как следват нея и нямат големи постижения. Какво иска да постигнатъ те? Знаят ли, колко години се изискват от окултния ученик, за да завърши той образованието си? Като ученик на земята, нужни му са 16—18 години учение, за да завърши образованието си. Тогава, колко години трябва да учи окултният ученик? Ако живеете на земята 80 години, почти една четвърт от живота ви отива за учение. Значи, за 80 години живот, прекаран на земята, една четвърт от него употребявате в учение; ако пък, като духовно същество, живеете 25 000 години, колко време трябва да прекарате в учение? Пропорционално на първото отношение, в духовния свят се изискват шест хиляди години учение. Значи, колкото повече човек се повдига, толкова повече времето за учение се продължава. По това се познава, че човек прогресира. Колкото човек слиза по-надолу към физическия свят, толкова повече времето за неговото образование се съкращава. Щом времето за образованието ви се съкращава, ще знаете, че вие не сте отъ напредналите ученици. Който иска в кратко време да завърши образованието си, той е подобен на плод, който скоро узрява.

Един ученик отишъл при един знаменит германски професор, с желание да следва неговите курсове и казал: Господин професоре, моля да ми предадете вашия курс в няколко месеца само; искам в скоро време да свърша. Има ли такъв курс? Професорът му отговорил: Когато Бог създалъ тиквата, определил за развитието й всичко шест месеца. Когато създал дъба, определил сто години за развитието му. Тъй щото, ако искаш дъб да бъдеш, трябва да следваш най-малко сто години, за да свършиш курса на моите науки. Ако пък искаш да станеш тиква, ще учиш само шест месеца. — Такъв е законът в природата. Който иска да стане чист и свят човек, той трябва да употреби дълъг период от време за изучаване на великите Божии закони. За тази цел, човек трябва да се домогне до великата Божия програма
и да я изучава от любов, а не от сграх. Не мислете, че Божествената програма нарушава програмата на земята. Ще кажете, че нямате време да изучите Божията наука. Не, и затова има време. Човек може да учи и когато спи. Това може да се потвърди с ред примери от живота. Например, някой ученик решава една задача, но не може да я реши. Опитва се веднъж, два, три пъти и не може да я реши. Вечета, като си легне, безъ да съзнава, той става, решава задачата си и пак си ляга. Като стане сутринта, вижда на масата си задачата решена. Чуди се, кой е могъл да реши задачата му. Значи, когато е бил в будно състояние, той не е могъл да реши задачата си, а в съня си я решил. Това показва, че и в сън човек работи.

Странни и чудни са законите на природата! Някой желае да стане богат, учен, силен човек, но колкото повече желае това, толкова по-големи спънки и препятствия среща. Най-после, той се уморява да се бори, да преодолява и се отказва от всичко: Не искам вече нито богатство, нито ученост, нито сила — да става, каквото ще. Щом се откаже от желанията си, щом се примири с положението си, всичко, каквото е желал, започва едно след друго да се реализира : богат става, ученъ става, силен става. Той се чуди, защо тия неща идат сега, когато вече се е отказал от тях.

Ще ви обясня, защо природата работи по този начин. Да желае човек нещо, това значи да събира материал за изработването на това свое желание. Той събира материал, а природата го взима. Когато събере достатъчно материал, природата ще го изпъди вън, ще затвори вратата след него и ще започне да работи година, две, три или повече, според желанието, което е проектирано от човека, и като свърши работата си, предлага я на онзи, който е доставил нужния материал. Като не знае този законъ, човек казва: Природата ме забрави. Не, природата не те е забравила, но трябва да имаш търпение да чакаш. Като свърши работата си, тя казва: Ето твоето желание се реализира. Тъй щото, пожелайте нещо и го забравете. Ако с вашите желания постоянно хлопате на вратата на природата, тя няма да ви отвори. Тези желания ще се реализират в други съществувания. Срещате някой човек, който ви обича, а вие се чудите, защо ви обича. Някога вие сте пожелали този човек да ви обича и сега, когато сте забравили това свое желание, той ви среща и ви обиква. Неизповедими са Божиитте пътища.

Сега, от всички се изисква работа, четене и учение. Не е достатъчно само да четете онова, което великите хора са писали, но трябва да изучавате законите, по които те са работили. Като изучавате един писател, трябва да видите, отде е черпил той своето знание. И като вървите от един писател към друг, ще дойдете най-после до онзи, който е черпил направо от Първоизточника на нещата. Всички велики хора са работили и работят в същото направление. Те коментират една и съща идея по различни начини, вследствие на което я правят достъпна за вашия ум. В това отношение, всички велики хора имат своето място. Важно е всеки да знае мястото, което трябва да заеме в живота.

Много отъ религиозните хора се стремят към видения, искат да видят нещо. — Ако е въпрос за физически видения, всякога можете да имате такива. Достатъчно е да отидете един път на кинематограф, за да се върнете обогатен от видения. Там ще видите, колкото щете фантазии. Смисълът не е в тези видения. Привилегия за човека е да види онази безкрайна лента на Битието, която датира от създаването му до днес. Това е достъпно само за високо напредналите ученици. Останалите могат да философствуват, колкото искат, защо светът е създаден така, а не иначе. Който иска точно да знае, как е създаден светът, той трябва да се върне по лентата на създаването на света и да дойде до първия момент на това създаване; оттук, по същата лента ще върви напред, като минава през векове и епохи, докато дойде до настоящия момент. Само по този начин той ще има пълна и ясна картина за цялото Битие.

Като говорим за създаването на света, имаме пред вид неговата физическа страна. Физическият свят е подобен на дреха, която всеки ден събличаме, за да се облечем на другия ден в нова, по-хубава, по-устойчива. Новата дреха, в която се обличаме, е дрехата на духовния свят. Като съблечем нея, ще облечем още по-хубава — дрехата на Божествения свят. По същия начин и светът се създава. При всеки нов свят, видим или невидим, се създават нови дрехи, нови облекла, нови форми, в които създаденото се облича. Като наблюдава различните форми в света, човек с пробудено съзнание трябва да внимава, да различава тия, които са създадени от човека, от ония, създадени от Първата Причина. Според това, той трябва да знае, как да постъпва с едните и как — с другите.

Преди няколко деня показвам на учениците си едно малко дръвче и казвам: Ще внимавате, никой да не бута това дръвче; искам да направя с него един опит. След няколко деня, две сестри седели при това дръвче и се разговаряли помежду си. Дошъл при тях един брат, и като видял дръвчето, извадил ножчето си и започнал да го окастря, според своите знания по градинарство. Сестрите не му казали нищо. Те мислили, че той разбира от тази работа, затова така смело се заема да кастри дръвчето. Като видях дръвчето така окастрено, попитах брата, защо е направил това без позволение. Преди всичко, той още не е завършил науките си в тази област. Не се режат дръвчетата така. Сегашното градинарство е изопачаване на природата. Природата на много дръвчета е изнудена, те на сила са станали високи. После, градинарите отрязват върховете на тия дървета, за да върнат енергиите им надолу, да ги направят по-дебели. Значи, енергиите на дърветата се препращат по изкуствен начин ту нагоре, ту надолу. Дърветата трябва да се развиват естествено. По същия начин и вие кастрите своя живот. Дойде някой със своето ножче, направи една или друга операция. Като види, че някой е понадебелял малко, отправя енергиите му нагоре, като казва: Нагоре трябва да вървиш! Като тръгне много нагоре, обръща енергиите му надолу, към корените. При това положение, и той сам не знае, накъде да върви, в какво да вярва. Човек трябва да вярва в онова, което е дълбоко вложено в него: първо, той има стомах — реалист ще бъде; после, той има дробове — духовен ще бъде; най-после, той има глава — Божествен ще бъде. В това отношение, човек е подобен на дървото, което има корен, стъбло и клонища. Значи, той ще се развива по начин, по който дървото се развива. Това показва, че само във физическия свят има кастрене, но не и в Божествения.
Кастренето е закон на кармата. Присаждането е също така кармически закон. В любовта няма абсолютно никакво кастрене, никакво присаждане. В Божествения свят нещата се развиват правилно, естествено, без никакво давление отвън.

Като наблюдавате развиването на вашия живот, забелязвате две течения: едното е под влиянието на кармическия закон, а другото, — под влияние на Божествения закон или закона на Любовта, на дихармата. Ако работите едновременно с двата закона,, ще се намерите в противоречие със себе си, с окръжаващата среда и с Божествения свят. От вас зависи, как да живеете. Ако живеете по първия законъ — кармическия, ще ви кълцат. Ще се намерят много градинари, които ще ви кастрят и присаждат. Ще дойде един градинар, ще отправи соковете ви нагоре; ще дойде друг, ще отправи соковете ви надолу. В края на краищата, от вас нищо няма да излезе.

Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша". Това значи: който има желание да учи, той може да се учи. За да се учи и да постигне това, което желае, човек трябва да има търпение. Без търпение нищо не се постига. Казвате: Как да придобием търпение? — Търпението се регулира чрез дишането. Колкото по-дълго време човек може да задържа дишането си, толкова по-голямо е търпението му; колкото по-малко време задържа дишането си, толкова по-малко е търпението му. Който иска да развива търпението си, той трябва да започне да задържа дишането си, в първо време десет секунди, после — петнадесет, двадесет, половин минута, една минута и т. н. Това не може да се постигне изведнъж, но след много упражнения. Като стигне до една минута, пак ще увеличава постепенно, докато стигне две, три и повече минути. Ако някой стигне до десет или повече минути, той минава за голям адепт. Години работа се изисква, за да достигне човек това нещо. Някои, като задържат дишането си няколко секунди, започват да се страхуват, да не се пръсне сърцето им, или да не се скъса нещо в дробовете им. Като правят тия упражнения за дишане, те трябва да бъдат тихи и спокойни, с будно съзнание в себе си. Дишането е най-добрият начин за развиване на търпение. При това, дишането трябва да става така, че никой да не забелязва, че дишате.

Сега, изпейте гамата, от долно '''до''' до горно '''до''' с движения на ръцете, както беше дадена в миналата лекция.

„Бог царува на небето, Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

35. Лекция от Учителя, държана на 20 май, 1927 г. София.

Постъпки

2011-05-13T08:50:28Z

Anika: /* Постъпки */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== Постъпки ==

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

Прочете се резюме от 34 лекция.

Сега ще ви задам един странен въпрос : Срещали ли сте някъде статистически данни, след колко яденета човек умира? При това, важно е да се знае, дали това число е чифт, или тек. Знаете ли, при какви условия се раждат чифтните числа, двойката например, и при какви — текните, като тройка, петорка и т. н.? Единицата не се ражда. Двойката, тройката и другите числа се раждат. Те се раждат от единицата, и то, двойката — направо от единицата, а тройката — от двойката. Знаете ли, какви условия са нужни, за да се роди едно число? Голяма философия, голяма наука се изисква, за да отговорите на този въпрос. Щом не можете да отговорите, това показва, че вие се занимавате с обикновени работи в живота. Хората умират от обикновените, от лесните работи. Например, когато видя плода на забраненото дърво, Ева намери, че е много лесно да откъсне този птод и да си хапне от него. Каква философия има ъ опитване плода на едно дърво? При това, какви последствия може да носи след себе си този опит? Това дърво не беше външно, то съществуваще главно в първите човеци, а после вече имаше отражение и на физическия свят. Дървото на желанията се крие в самия човек. Когато еврейският език се изучава кабалистически, какво означава думата „пожелание" в този език? Мойсей казва: „Не пожелай!" — Какво да не желаеш? — Не желай това, което причинява смърт.

Някой казва: Аз искам да умра. — Много лесно. Яж от забранения плод и ще умреш. Когато някой казва, че иска да умре, аз подразбирам, че той има желание да яде от забранения плод. Той седи при това дърво и се разговаря с черния адепт, който го уговаря да яде от плода на забраненото дърво, за да стане велик като Бога. Същият човек казва: Аз не съзнавам всичко това, не подозирам даже, че такава мисъл се крие в мене. — Да, ти не съзнаваш, но вътре в тебе се крие един, който всичко съзнава. Той е твой господар, а ти — негов слуга. Змията, която караше Ева да яде от плода на забраненото дърво, предварително знаеше, какво ще стане. Ева, обаче, в първо време нищо не знаеше, но като излезе от рая, тогава научи, каква грешка е направила. Като съзна грешката си, Ева изпадна в голямо противоречие и започна да страда. Змията казваше на Ева : „Бог знае, че ако ядете от плодовете на това дърво, ще бъдете подобни на Него, затова забранява да ядете от него". Думите на змията внесоха в ума на Ева голямо противоречие. На човешки език казано: съзнанието на Ева се раздвои. Когато при една добра мисъл в човешкия ум се вмъкне и една лоша, последната създава в съзнанието му раздвояване. При това положение, човек започва да се бори, след което една от двете мисли издържа борбата: ако лошата мисъл е надвила, добрата отстъпва ; ако добрата мисъл е надвила, лошата отстъпва. Силата на човека се заключава в това, именно, да даде място на добрата мисъл в себе си да живее.

Например, една добра мисъл, която всички хранят в себе си, е мисълта за красивото, за красотата. Всички хора искат да бъдат красиви. Как се създава красотата? Може ли злото да създаде красотата ? Не може. Злото създава грозотата в живота. Въпреки това, ще забележите, че най-лошите, най-злите хора най-много говорят за красотата. Лошият човекъ никога не може да бъде красив. Външно той може да тури някаква красива маска, но тази маска всякога може да падне от лицето му. Какво представя красотата? Нека някой от вас прочете по-важните произведения на известни писатели върху красотата и извади от тях основните мисли. Този, който е сьбрал мнението на някой видни писатели за красотата, нека напише тези мнения на четири-пет страници, и следният път ги прочете в класа, всички да чуят, какво е писано по този въпрос. Следъ това той може да напише и своето мнение за красотата. Ако иска, първо може да напише своето мнение, а после това на великите, на видните хора. Правилно е, обаче, първо да се пише или изкаже мнението на великите хора, а после — това на обикновените. Такъв е порядъкът в природата. Красотата е привлекателна сила. Тя е уловка, за която всички се залепват. Красотата привлича и мъже, и жени. Ако жена види красива жена, в нея се поражда завист. Обаче, ако тя види красив мъжъ, веднага пожелава да го владее. Ако мъж види красив мъж, той му завижда. Види ли красива жена, той пожелава да я обсеби. Това са положения, които всички познавате. В случая, важно е, кои са подбудителиите причини, които пораждат в мъжа или в жената желание за владане, за обсебване. Не е лошо това, но питам: законно ли е туй желание, или не? Преди всичко, никъде в Писанието не се казва, че красотата трябва да се обича. В „Песен на песните", един от най- мъдрите израилски царе, като говори за красотата, туря в устата на възлюбената думите, че нейният възлюбен, по красота, личи между десетки хиляди хора. Тук се говори за външна красота. Но трябва да се знае, че красота без съзнание не съществува. Без мъдрост, без съзнание, красотата може да се вкисне, да се превърне в оцет. Когато тази киселина влезе в организъма, тя изсушава. Ако пък красотата е образувала вино, всички знаят, какво е действието на виното върху организма. То опиянява, огрубява човека. Това, което става с организъма, става и със съзнанието на човека. И тогава, щом попадне под влиянието на тази красота, човек губи съзнание, опива се и не може вече да разсъждава правилно. Тази красота е опасна област за човека. И в Писанието е казано: „Не любете света, защото неговата красота е опасна". Затова, именно, Христос е слязъл на земята, с милион ангели около себе си, които да учат, да направляват човечеството в Божествения път. Казва се по-нататък, че като видели красивите дъщери на човеците, ангелите се влюбили въ тях, оженили се и останали на земята да живеят. Синът Божи трябвало сам да завърши своята мисия. Тия ангели и до днес още са затворени в плътта и не могат да се върнат назад в небето. Това е едно окултно предание за слизането на Сина Божи на земята. Мислите ли, че вие ще излезете по-силни от тия ангели? Щом влезете в света, и вие, като тях, ще си изберете по една възлюбена, за която ще се ожените, ще си родите три-четири деца, ще си направите къща и ще кажете, като някой от индуските философи: И тук се живее добре.
Като се натъкват на известни факти, хората искат да ги тълкуват, да се доберат чрез тях до истината. Обаче, както и да се тълкуват, фактите не представят още самата истина. Когато някой казва, че говори истината, това показва, че той сам не знае, какво нещо е истината. В прав, в абсолютен смисъл на думата, само онзи може да говори истината, който е съвършено чист, свят, добър и любящ човек. Вън от това положение, всеки обикновен човек говори факти, но не истината. Някой казва: Аз изнасям голата истина по еди-кой си въпрос. Апостол Павел пък казва: „Да се не намерим голи". Това значи: на небето трябва да бъдем облечени". Който говори голата истина, той говори факти на истината. Някой казва, че говори истината, а при това се смущава. Който говори истината, той по никой начин не може да се смущава. Ако музикантът владее своя инструмент и излива от него меки, фини тонове, може ли да дразни ухото на слушателя си? Обаче, ако взима тоновете фалшиво, дрезгаво, той ще дразни ухото на своя слушател. Дето има дразнене на ухото, там истината не съществува. Който говори истината, тоновете на неговия глас са чисти, меки, музикални, и той нито другите смущава, нито сам се смущава. Докато в мисълта, или в чувствата на човека съществува най-малкия дефект, това показва, че той още не може да говори истината. Това не трябва да го обезсърдчава, но той трябва да работи, да се повдигне, да преодолее всички спънки своя животъ. Ако един напреднал, в духовно отношение, човек, какъвто беше Апостол Павел, който имаше наука, опитности, преживявания, видения, можа да каже в края на живота си, че се страхува да не изгуби това, което е придобил, туй показва, че има възможности човек да изгуби всичко. Кога може човек да изгуби придобитото? Когато не спазва великите закони на живота и на природата. Най-после той казва, че всичко превъзмогнал, остава му само да разбере смисъла на живота.

Сега, ще напиша на дъската смесената дроб 1 1/24. Какво означава тази дроб? Тя е ребус за разгадаване. (-Дробта 1 1/24 означава едно денонощие и един час). — Възможно е да е така. Изобщо, на физическия свят рационалните числа показват един завършен кръг на движение. Какво число е нулата? (— Рационално, реално число). Ако отделим 1/24 част от даден кръг, какво показва това? Ако една стрелка обикаля даден кръг, както стрелката в часовника, при едно пълно обикаляне на кръга, тя ще образува едно рационално число. Ирационалните числа пък означават незавършени, духовни движения. Физическият свят се отличава от духовния по това, че в него всички движения, всички прояви са завършени, когато в духовния свтят са незавършени, т. е. имат начало, нямат край. Следователно, когато някой ви пита, какво нещо е физическият свят, кажете: Всяко нещо, което има начало и край, спада в областта на физическия свят. А всяко нещо, което има начало, няма край, спада в областта на духовния свят. Когато състоянията на човека се меня бързо, отъ радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той живее на физическия свят. Когато състоянията на човека не се менят рязко, т. е. не минават от радост в скръб, и от скръб в радост, това показва, че той се намира в духовния свят.

Значи, духовният свят се характеризира с това, че става намаляване в състоянията, които човек преживява. Например, ако той изпитва голяма радост, постепенно се забелязва намаляване на тази радост. Или, ако човек изпитва скръб, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръб. Физическият свят е отличителен с резките смени: току що човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението, и той се обезсърчава, губи вярата си. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да превърне това състояние в положително, за която цел е необходимо да мине от физическия в духовния свят. Този е правият път на човешкото развитие. Иначе, скокове в развитието на човека не се допущат. Като казвам, че физическият свят се отличава с резки промени в състоянията на човека, искам да обърна вниманието ви на факта, че много от скърбите и радостит, които преживявате, не са ваши. Например, някога вие скърбите, без да знаете, защо скърбите. Радвате се, като че имате някаква придобивка, но не знаете, защо се радвате. Наука се изисква, за да може човек да различава своите скърби и радости от чуждите, както и да знае, защо скърби, или защо се радва. Скърбите и радостите в живота на човека имат смисъл, само когато донасят някакви придобивки. А това е възможно при условие, човек да съзнава, защо скърби и защо, се радва.

Коя е причината, задето некой отъ скърбите и радостите ви не сж ваши? Причината за това се дължи на факта, че всеки човекъ участвува въ целото, като въ великъ, общъ организъмъ. Какво лошо има въ това? Привилегия е за човека да взима участие въ общото съзнание, да взима делъ въ радостите и скърбите и на другите сжщества. Сжщиятъ законъ се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взиматъ участие въ неговите скърби и радости. Когато взимате участие въ скръбьта на некой човекъ, вие влизате въ неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начинъ имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието имъ не се пробуди, сами да разбератъ техния смисълъ, те всекога ще търсятъ радостите, а ще ис- катъ да се освободятъ отъ скърбите. Щомъ разбере смисъла на страданията, човекъ ще дойде до положение самъ да се освобождава и справя съ техъ.
Представете си, че по невнимание, върху ржката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намери майка си, на ржката му ще се образува малка раничка отъ азотната киселина. Ако върху кожата на некоя жаба капнете

69
малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си къмъ болното мйсто и ще премахне киселината. Тя не чака да дойде майка й на помощь, нито очаква други нЪкои да й помогнатъ отвънъ, но бързо действува, сама да си помогне. Учени физиолози, естественици сж правили редъ опити съ жабигЬ и сж дошли до заключение, ще жабигЪ, както и всички останали животни, сами си по- магатъ при случай на страдания. НапримЪръ, ако на лйвата страна на гърба на жабата си- пятъ малко азотна киселина, а сжщевремен- но прерЪжатъ двигателните нерви на лйвия й кракъ, тя съ десния кракъ ще изчисти киселината отъ гърба си. Какъ ще си обясните този фактъ? Защо детето, което е по-умно отъ жабата, не може само да си помогне, а жабата, която нито е толкова умна, нито съзнателна, сама си помага ? Ако ризката на нйкое дете се запали, то веднага бЪга при майка си, да я изгаси, но докато стигне до- тамъ, ризката му изгаря, а то се поопърля.
Казвате: Чудно нйщо, какъ да не се сйща това дете, какво да направи, ами требва да бЪга при майка си, тя да му помогне? — Въ духовно отношение, и вие сте такива деца, и постжпвате по сжщия начинъ, като тЪхъ. Като сипятъ една капка духовна азотна киселина върху ржката ви, вие бЪгате ужасени, и дето когото срещнете, оплаквате се и питате, какво да правите, за да се премахне болката ви. И най-после, намирате единъ уменъ чов-Ькъ, който взима малко памукъ и истрива киселината отъ ржката ви. Тия хора,

72
като познаватъ законите, всякога влизатъ въ св^та съ ржкавици, да не сипватъ по ржцете имъ азотна киселина. И въ невидимия светъ сжществата турятъ на ржцете си бели, хубави ржкавици, да се предпазватъ отъ азотната киселина. Тамъ състезанията сж по-големи отъ тия на физическия светъ. Значи, жабата по-лесно се освобождава отъ азотната киселина, отколкото детето, което е по-разумно отъ нея. Жабата повдигне крачето си и изчиства азотната киселина отъ кожата си. Детето пъкъ, докато нема опитность, само не може да си помогне. Единъ день, когато мине презъ тази опитность, само ще може да си помага.
Сега, като ученици, вие требва да изучавате законите, сами да си помагате. За тази цель, ученикътъ, както и духовниятъ човекъ, требва да започнатъ отъ най-близките неща въ живота си. Ученик ьтъ требва да знае, напримеръ, кога да ляга и да става, какъ да се храни и т. н. Некой ляга рано, въ осемь или деветь часа, и следъ единъ или два часа се събужда. Това не е правиленъ, не е здравъ сънь. Когато спи, човекъ требва да изкара съня си безъ пробуждане, непре- ривно. Като легне и заспи веднъжъ, да се събуди следъ като се е наспалъ добре и повече да не заспива. Ако се събужда неколко пжти презъ нощьта, това показва, че или въ кръвообръщението на човЪка има нЬкаква неправилность, или стомахътъ му е разстроенъ, или страда отъ главоболие. Изобщо, безсънието се дължи на некаква дисхармония

73
въ организъма. Когато не спи добре, човекъ сънува тежки сънища, което показва известна възбуденость въ нервната система. Сънищата се подчиняватъ на известенъ законъ. Изобщо, за всЪко нйщо има точно определено време. Разумниятъ се съобразява съ това време, а неразумниятъ не признава този законъ и нарежда работите си по свои разбирания. Въ това отношение, природата постжпва по два различни начина: онези, които не изпълняватъ законите й, тя ги оставя свободни, да правятъ, каквото искатъ, но затова и тя постжпва, както намира за добре. Къмъ онези, които изпълняватъ законите й, тя има съвсемъ други отношения. Тя ги пита, какво мислятъ да правятъ, но когато намисли да върши нещо, тя имъ казва: Азъ съмъ решила да направя еди-какво си, затова вземете предпазителни мерки. Казано е въ Писанието: „Богъ открива своите тайни на онези, които Го любятъ".
Следователно, човекъ може да живее по два начина: да върши всичко по своя воля, безъ да взима въ внимание законите на природата; вториятъ начинъ е да живее споредъ законите на природата и да бжде въ пълно съгласие съ нея. Каквото намисли да прави, той запитва природата. Тогава, нейните разумни сжщества ще му кажатъ, требва ли да направи това нещо, или не требва. На разумния човекъ тя казва: Начинътъ, по който искашъ да постжпишъ, не е правиленъ. Тя ще корегира начина му, ще му даде упжт- вания, както добриятъ учитель постжпва съ

74
своитй ученици. Когато природата дава сь- ветъ и на васъ, вие требва да бждете готови, да корегирате мисьльта си, да пречистите желанията си, и тогава да пристжпите къмъ реализиране на идеята си. За реализиране на идеите, първо се иска любовь, а после стра- хътъ може да дойде. Въ некой хора става обратното: първо иде страхътъ, а после — любовьта. Сжщото нещо се забелязва и по отношение на мждростьта: въ едни хора първо иде мждростьта, а после глупостьта; въ други пъкъ е точно обратно: първо иде глупостьта, а после мждростьта. Това сж контрасти въ живота, между които човекъ неизбежно се движи. Некой направи една голема глупость въ живота си, но после става разуменъ и разбира, че не е требвало да направи такава глупость.
Сега, като ученици на тази Школа, мнозина намиратъ. че много години вече, какъ следватъ въ нея и нематъ големи постижения. Какво искатъ да постигнатъ те? Знаятъ ли, колко години се изискватъ отъ окултния ученикъ, за да завърши той образованието си? Като ученикъ на земята, нужни му сж 16—18 години учение, за да завърши образованието си. Тогава, колко години требва да учи окултниятъ ученикъ? Ако живеете на земята 80 години, почти една четвъртъ отъ живота ви отива за учение. Значи, за 80 години животъ, прекаранъ на земята, една четвъртъ отъ него употребявате въ учение; ако пъкъ, като духовно сжщество, живеете 25,000 години, колко време требва да прекарате въ

75
учение? Пропорционално на първото отношение, въ духовния светъ се изискватъ шесть хиляди години учение. Значи, колкото повече човекъ се повдига, толкова повече времето за учение се продължава. По това се познава, че човекъ прогресира. Колкото човекъ слиза по-надолу къмъ физическия светъ, толкова повече времето за неговото образование се съкращава. Щомъ времето за образованието ви се съкрашава, ще знаете, че вие не сте отъ напредналите ученици. Който иска въ кратко време да завърши образованието си, той е подобенъ на плодъ, който скоро узрява.
Единъ ученикъ отишълъ при единъ зна- менитъ германски професоръ, съ желание да следва неговите курсове и казалъ: Господинъ професоре, моля да ми предадете вашия курсъ въ няколко месеца само; искамъ въ скоро време да свърша. Има ли такъвъ курсъ? Професорътъ му отговорилъ: Когато Богъ създалъ тиквата, определилъ за развитието й всичко шесть месеца. Когато създаль джба, опредЬлилъ сто години за развитието му. Тъй щото, ако искашъ джбъ да бждешъ, требва да следвашъ най-малко сто години, за да свършишъ курса на моите науки. Яко пъкъ искашъ да станешъ тиква, ще учишъ само шесть месеца.—Такъвъ е законътъ въ природата. Който иска да стане чистъ и светъ човекъ, той требва да употреби дълъгъ пе- риодъ отъ време за изучаване на великите Божии закони. За тази цель, човекъ требва да се домогне до великата Божия програма

76
и да я изучава отъ любовь, а не огъ сграхъ. Не мислете, че Божествената програма нарушава програмата на земята. Ще кажете, че нймате време да изучите Божията наука. Не, и затова има време. ЧовЪкъ може да учи и когато спи. Това може да се потвърди съ редъ примери отъ живота. Напримйръ, н"Ь- кой ученикъ решава една задача, но не може да я реши. Опитва се веднъжъ, два, три пжти и не може да я реши. Вечерьта, като си легне, безъ да съзнава, той става, решава задачата си и пакъ си ляга. Като стане сут- риньта, вижда на масата си задачата решена. Чуди се, кой е могълъ да реши задачата му. Значи, когато е билъ въ будно състояние, той не е могълъ да реши задачата си, а въ съня си я решилъ. Това показва, че и въ сънь човЪкъ работи.
Странни и чудни сж законитЪ на природата ! Нокой желае да стане богатъ, ученъ, силенъ чов"Ькъ, но колкото повече желае това, толкова по-голЬми спънки и препятствия срЪ- ща. Най-после, той се уморява да се бори, да преодолява и се отказва отъ всичко: Не искамъ вече нито богатство, нито ученость, нито сила — да става, каквото ще. Щомъ се откаже отъ желанията си, щомъ се примири съ положението си, всичко, каквото е желалъ, започва едно следъ друго да се реализира : богатъ става, ученъ става, силенъ става. Той се чуди, защо тия нйща идатъ сега, когато вече се е отказалъ отъ гЬхъ.
Ще ви обясня, защо природата работи по този начинъ. Да желае човЪкъ нйщо, то

77
ва значи да събира материалъ за изработването на това свое желание. Той събира материалъ, а природата го взима. Когато събере достатъчно материалъ, природата ще го из- пжди вънъ, ще затвори вратата следъ него и ще започне да работи година, две, три или повече, споредъ желанието, което е проектирано отъ човека, и като свърши работата си, предлага я на онзи, който е доставилъ нужния материалъ. Като не знае този законъ, човЪкъ казва: Природата ме забрави. Не, природата не те е забравила, но тр-Ьбва да имашъ търпение да чакашъ. Като свърши работата си, тя казва: Ето твоето желание се реализира. Тъй щото, пожелайте н^що и го забравете. Лко съ вашигЬ желания постоянно хлопате на вратата на природата, тя нЪма да ви отвори. Т-Ьзи желания ще се реализиратъ въ други сжществувания. Срещате н^кой човекъ, който ви обича, а вие се чудите, защо ви обича. НЪкога вие сте пожелали този човекъ да ви обича и сега, когато сте забравили това свое желание, той ви срЪща и ви обиква. НеизповЪдими сж БожииттЬ пжтища
Сега, отъ всички се изисква работа, четене и учение. Не е достатъчно само да четете онова, което великигЬ хора сж писали, но требва да изучавате законигЪ, по които тЪ сж работили. Като изучавате единъ писатель, трЪбва да видите, отде е черпилъ той своето знание. И като вървите отъ единъ писатель къмъ другъ, ще дойдете най-после до онзи, който е черпилъ направо отъ Първоизточника на н-Ьщата. Всички велики хора сж работили

78
и работятъ въ сжщото направление. Тй кс- ментиратъ една и сжща идея по различни начини, вследствие на което я правятъ достжп- на за вашия умъ. Въ това отношение, всички велики хора иматъ своето мйсто. Важно е вейки да знае мйстото, което трйбва да заеме въ живота.
Много отъ религиознитй хора се стре- мятъ къмъ видения, искатъ да видятъ нйщо. — Ако е въпросъ за физически видения, вей- кога можете да имате такива. Достатъчно е да отидете единъ пжть на кинематографъ, за да се върнете обогатенъ отъ видения. Тамъ ще видите, колкото щете фантазии. Смисъ- лътъ не е въ тйзи видения. Привилегия за човйка е да види онази безкрайна лента на Битието, която датира отъ създаването му до днесъ. Това е достжпно само за високо напредналитй ученици. Останалитй могатъ да философствуватъ, колкото искатъ, защо свйтъгь е създаденъ така, а не иначе. Който иска точно да знае, какъ е създаденъ свй- тътъ, той трйбва да се върне по лентата на създаването на свйта и да дойде до първия моментъ на това създаване; оттукъ, по сж- щата лента ще върви напредъ, като минава презъ вйкове и епохи, докато дойде до настоящия моментъ. Само по този начинъ той ще има пълна и ясна картина за цйлото Битие.
Като говоримъ за създаването на свйта, имаме предъ видъ неговата физическа страна. Физическиятъ свйтъ е подобенъ на дреха, която вейки день събличаме, за да се облй-

79
чемъ на другия день въ нова, по-хубава, по- устойчива. Новата дреха, въ която се обличаме, е дрехата на духовния светъ. Като съ- бл-Ьчемъ нея, ще обл^чемъ още по хубава — дрехата на Божествения светъ. По сжщия на- чинъ и свЪтътъ се създава. При вейки новъ светъ, видимъ или невидимъ, се създаватъ нови дрехи, нови облекла, нови форми, въ които създаденото се облича. Като наблюдава различните форми въ св^та, човекъ съ пробудено съзнание требва да внимава, да различава тия, които сж създадени отъ човека, отъ ония, създадени отъ Първата Причина. Споредъ това, той требва да знае, какъ да постжпва съ едните и какъ — съ другите.
Преди няколко деня показвамъ на учениците си едно малко дръвче и казвамъ: Ще внимавате, никой да не бута това дръвче ; искамъ да направя съ него единъ опитъ. Следъ н-Ьколко деня, две сестри седели при това дръвче и се разговаряли помежду си. Дошълъ при т1зхъ единъ братъ, и като ви- д-Ьлъ дръвчето, извадилъ ножчето си и за- почналъ да го окастрюва, споредъ своите знания по градинарство. Сестрите не му казали нищо. Те мислили, че той разбира отъ тази работа, затова така смело се заема да кастри дръвчето. Като видехъ дръвчето така окастрено, попитахъ брата, защо е направилъ това безъ позволение. Преди всичко, той още не е завършилъ науките си въ тази область. Не се режатъ дръвчетата така. Сегашното градинарство е изопачаване на природата. Природата на много дръвчета

80
е изнудена, тй на сила сж станали високи. После, градинаритй отрйзватъ върховетй на тия дървета, за да върнатъ енергиитй имъ надолу, да ги направятъ по-дебели. Значи, енергиитй на дърветата се препращатъ по изкуственъ начинъ ту нагоре, ту надолу. Дърветата трйбва да се развиватъ естествено. По сжщия начинъ и вие кастрите своя животъ. Дойде нйкой съ своето ножче, направи една или друга операция. Като види, че нй- кой е понадебелйлъ малко, отправя енергиитй му нагоре, като казва: Нагоре трйбва да вървишъ! Като тръгне много нагоре, обръща енергиитй му надолу, къмъ коренитй. При това положение, и той самъ не знае, накжде да върви, въ какво да вйрва. Чо- вйкъ трйбва да вйрва въ онова, което е дълбоко вложено въ него: първо, той има сто- махъ — реалистъ ще бжде; после, той има дробове — духовенъ ще бжде; най-после, той има глава — Божественъ ще бжде. Въ това отношение, човйкъ е подобенъ на дървото, което има коренъ, стъбло и клонища. Значи, той ще се развива по начинъ, по който дървото се развива. Това показва, че само въ физическия свйтъ има кастрене, но не и въ Божествения. Кастренето е законъ на кармата. Присаждането е сжщо така кармически законъ. Въ любовьта нйма абсолютно никакво кастрене, никакво присаждане. Въ Божествения свйтъ нйщата се развиватъ правилно, естествено, безъ никакво давление отвънъ.

81
Като наблюдавате развиването на вашия животъ, забелязвате две течения: едното е подъ влиянието на кармическия законъ, а другото, — подъ влияние на Божествения законъ или закона на Любовьта, на дихармата. Лко работите едновременно съ двата закона,, ще се намерите въ противоречие съ себе си, съ окржжаващата срйда и съ Божествения свйтъ. Отъ васъ зависи, какъ да живйе- те. Лко живйете по първия законъ — кармическия, ще ви кълцатъ. Ще се намйрятъ много градинари, които ще ви кастрятъ и при- саждатъ. Ще дойде единъ градинарь, ще отправи соковетй ви нагоре; ще дойде другъ, ще отправи соковетй ви надолу. Въ края нз краищата, отъ васъ нищо нйма да излйзе.
Христосъ казва: „Който има уши да слуша, нека слуша". Това значи: който има желание да учи, той може да се учи. За да се учи и да постигне това, което желае, чо- вйкъ трйбва да има търпение. Безъ търпение нищо не се постига. Казвате: Какъ да при- добиемъ търпение? — Търпението се регулира чрезъ дишането. Колкото по-дълго време човйкъ може да задържа дишането си, толкова по-голймо е търпението му; колкото по-малко време задържа дишането си, толкова по-малко е търпението му. Който иска да развива търпението си, той трйбва да започне да задържа дишането си, въ първо време десеть секунди, после — петнадесеть, двадесеть, половинъ минута, една минута и т. н. Това не може да се постигне изведнъжъ,
6

82
но следъ много упражнения. Като стигне до една минута, пакъ ще увеличава постепенно, докато стигне две, три и повече минути. Ако некой стигне до десеть или повече минути, той минава за голймъ адептъ. Години работа се изисква, за да достигне човекъ това нещо. НЯкои, като задържатъ дишането си няколко секунди, започватъ да се страхуватъ, да не се пръсне сърцето имъ, или да не се скжса н-Ьщо въ дробовете имъ. Като правятъ тия упражнения за дишане, те требва да бждатъ тихи и спокойни, съ будно съзнание въ себе си. Дишането е най-добриятъ начинъ за развиване на търпение. При това, дишането требва да става така, че никой да не забелязва, че дишате.
Сега, изпЬйте гамата, отъ долно до до горно до съ движения на ржцете, както беше дадена въ миналата лекция.
„Богъ царува на небето, Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
*
35. Лекция отъ Учителя, държана на 20 май, 1927 г. София.

Четирите кръга

2011-05-13T08:11:11Z

Anika: /* ЧЕТИРИТЕ КРЪГА */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== ЧЕТИРИТЕ КРЪГА ==

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

Колкото високо да е минарето, ходжата все една и съща молитва чете.

Сега, ще начертая четири кръга с различни големини.

фигура 1

Защо тия четири кръга А, В, С и Д, или 1, 2, 3 и 4 са различно големи, а при това постепенно се увеличават? Те растат и се увеличават според закона

га, но самъ не вЪрва въ силата на своята молитва, а при това очаква да получи отго- воръ, да бжде молитвата му чута. Съ това не искамъ да кажа, че сегашнигЪ хора нЪ- матъ вЪра; хората иматъ вЪра, но въ съзнанието имъ има малки пропуквания, отдето часть отъ енергията имъ изтича навънъ. Вследствие на това изтичане на енергията, чо- вЪкъ се демагнетизира. Това показва, че силата на човека може да изтича така, както изтича водата отъ шишетата.
Сега, ще се върна къмъ четиригЪ кржга. Еднакви сили ли сж образували тия кржгове? СилигЪ, които сж образували тия кржгове, сж различни. Даже и при начъртаването на тия кржгове е употребено различно количество енергия. Не е' лесно човЪкъ да начър- тае единъ кржгъ. Защо не е лесно? Защото, при начъртаването на кржга, човЪкъ тр-Ьбва да измЪни положението и състоянието си, да мине въ нова область, въ новъ св-Ьтъ. Крж- гътъ представя свЪтъ, съвършено различенъ отъ физическия. Значи, силата, която тече презъ ржката на човека, за да начъртае кржгъ, е особена. Тя не се получава лесно. За да се добие, човЪкъ требва да се свърже съ съответни сили въ природата, и така да ги проектира навънъ. Когато пое- тътъ и писательтъ пишатъ хубави нЪща, това се дължи на енергията, която изтича отъ тЪхъ. ВсЬки може да пише, но за да съчетае буквигЬ, слоговегЪ, думигЪ, мислигЬ така, че да изразяватъ нЪщо хубаво, нЪщо разумно, човЪкъ трЪбва да съгласи своята енер

8
гия съ тази разумната природа. Само разумната природа е въ сила да потикне човека къмъ великото, къмъ възвишеното въ живота. Какво ще напише, или какво ще направи чов^кь, това зависи отъ количеството на енергията, която разумната природа дава всЪки день. ЧовЪкъ не се ражда раз- уменъ. Той има въ себе си условия да бж- де, или да не бжде разуменъ, но природата всЪки день му дава известно количество разумна енергия, която той може да използува правилно, а може и да не я използува, както требва. Отъ него зависи, какво ще направи съ тази енергия. Който не разбира силата на тази енергия, той казва: Какво ме ползува тази енергия ? Щомъ каже така, енергията се разпръсва.
Така постжпва всЬки, който не разбира законигЬ. Той начъртава единъ кржгъ, погледне го съ пренебрежение и казва: Какво има въ този кржгъ? Който разбира силата на кржга, той ще го използува за лекуване: напримЪръ, ще начъртае този кржгъ около брадавицата на своя пръстъ, ще отдалечи ржката си и следъ половинъ часъ най-много брадавицата ще изчезне. Имате цирей на врата си. Начъртайте около цирея единъ кржгъ и концентрирайте мисъльта си върху цирея. СилитЪ на кржга ще започнатъ да действуватъ върху цирея, и следъ известно време цире- ятъ ще се пробие и изчезне. По този начинъ вие ще опитате силата на вашата мисъль, силата на вашата вЪра. Яко казвате, че имате вЪра, а не можете да лекувате най-малкигЬ

9
болести, вЪрата ви не е силна. Тя е въ заро- дишъ само. Имате никаква малка пжпчица на ржката си. Направете опитъ да я махнете съ силата на вашата мисъль, съ силата на вашата ^оля. Направете единъ малъкъ кржгъ около пжпчицата си и концентрирайте ми- съльта си къмъ нея Яко пжпчицата не се махне, направете втори, по-гол-Ьмъ кржгъ. Яко не успеете, направете трети, четвърти кржго- ве, по-гол-Ъми отъ първитЪ. Яко и при това положение не успеете, причината е или въ мислитЪ, или въ чувствата, или въ волята ви. Потърсете причината и я отстранете. Понякога причината може да се крие и въ окрж- щаващага ср1зда. На другия день повторете опита. Докато не махнете пжпчицата огъ рж- ката си, не се отказвайте отъ този опить. Така ще усилите волята си, така ще усилите мисъльта и вйрата си. НЪкой има затвърдяване на ставит-Ь си. Нека направи сжщия опитъ, да види силата си.
Казвате: Кой ще си играе съ такива опити? Питамъ- ако лЪкарьтъ ви даде никаква мась, да се мажете, това не е ли пакъ игра? За предпочитане е да направите ецинъ кржгъ около болното мЪсто на организъма си, отколкото да се мажете съ различни маста. Правете опити и не се страхувайте. Яко носътъ ви боли и направите на болното мЬ- сто единъ кржгъ, и се случи, че болката се усили, вмЪсто да се намали, това е добъръ признакъ. Продължавайте опита безъ страхъ. Съ това се изпитва и вярата ви. Колкото и да се увеличава болката, продължавайте опи

10
та. НЪкой започва да се лЪкува, и като дойде до четвъртия день, до четвъртия кржгъ, уплашва се и спира. Не, щомъ е дошълъ да това м-Ъсто, нека продължава. На четвъртия день положението ще се подобри. Правете тЬзи упражнения, да се развивате. Добре е понякога да се лЪк^чте едни-други. НЪко» .сестра ще се заеме да лъкува друга; братътъ пъкъ ще лекува другъ братъ. Така ще изпитвате силитЪ си и взаимно ще си помагате. ВЪрата не може да се реализира, докато чо- вЪкъ не приложи съответна на нея сила. За това пъкъ се изискватъ опити.
Мнозина мислятъ, че ако не могатъ сега да направятъ нЪщо, ще постигнатъ това въ другъ животъ, като се родятъ отново, като млади, способни за работа. Не, каквито сте сега, такива ще бждете и въ другъ животъ. Яко сега не работите, ако сега не правите усилия, и въ другия си животъ ще бждете сж- щитк За хора, които не спазватъ БожиигЪ закони и не работятъ, и природата е еднообразна. Въ какво седи това еднообразие ? Въ смърть- та. Еднообразието носи смърть, а разнообразието — животъ. НЪкой се оплаква, че не може да събере двата края на нЪщата. Питамъ: какъ се събиратъ две н1зща на едно мЪсто? Какъвъ процесъ е събирането: колективенъ, или единиченъ? Събирането е колективенъ процесъ. На физическия свЪтъ, събирането е механически, несъзнателенъ процесъ. Събиратъ се само такива нЪща, на които съзнанието не е пробудено. Умножението, обаче, е духовенъ процесъ. То е процесъ, въ който*

11
взиматъ участие сжщества, съ пробудено съзнание. Следователно, неразумните неща се събиратъ, а разумните се умножаватъ. Изваждането е сжщо така физически процесъ. Когато изучаваме биологически развитието на клетките, виждаме, че тЪ се размножаватъ чрезъ деление. Това деление е разуменъ, съзнателенъ процесъ. И сега, като знаете тия неща, вие можете да употребявате събирането и изваждането за лекуване на единъ родъ болести, а умножението и делението за лекуване на другъ родъ болести. Сжщо така, известни сили въ нашия организъмъ могатъ да се събудятъ по законите на събирането и изваждането, а други — по законите на умножението и делението.
Сега, като говоря за събирането, имамъ предъ видъ приложението на това действие навсекжде въ живота. Напримеръ, то има приложение и въ физическото развитие на човека. За да се развие физически, чо- векъ прибегва до разни методи и системи. Некои системи препоржчватъ, всеки день да се вдигатъ топки отъ различни тежести: за- почватъ отъ единъ килограмъ и постепенно увеличаватъ. като достигатъ до 50 и повече килограма. И наистина, въ продължение на неколко месеца, човекъ може така да развие мускулите си, че да вдига големи тежести. Значи, за да развива мускулите си, човекъ требва да прави упражнения, които да му указватъ известно съпротивление. Безъ съпротивление, мускулната система на човека не може да се развива. Безъ съпротивление.

12
ржцете му винаги ще останатъ слаби, пасивни.
Сжщиятъ законъ се отнася и до развиването на човешката мисъль. Казвате: Защо сж мжчнотиите и страданията въ живота? Безъ мжчнотии и страдания, чов^къ ще мяза на морска гжба, или на морска медуза. Значи, мжчнотиите и страд. -мята сж съпротивление, което развива човешката мисъль. Безъ съпротивления мисъльта не може да се развива. Който иска да стане разуменъ, той требва да има мжчнотии, страдания. Мето- дътъ на Д-ръ Мюлеръ, който препоржчва дигане на тежести за физическо усилване на мускулите, има приложение и по отношение умственото развитие на човека. Днесъ ще дигнешъ умствено единъ килограмъ тежесть; утре — два килограма; на третия день—три, и така, постепенно ще увеличавашъ, докато дойдешъ до положение да дигашъ тежести по-големи и отъ физическите. По сжщия на- чинъ идатъ и мжчнотиите на човека: днесъ ■мжчнотията му тежи единъ килограмъ, утре — два килограма, после — три килограма и т. н. Съ усилие, съ постоянство той ще дига мжчнотиите една следъ друга, докато единъ день се засили умствено и стане великъ чо- векъ. Великъ ще бжде, защото ще може лесно да се справя съ своите мжчнотии и страдания.
И тъй, когато пожелаете да реализирате една своя мисъль, разумната природа непременно ще ви постави некакво препятствие, «екакво съпротивление. Тя казва: Вие ще реализирате своята мисъль, само ако можете

13
да преодолеете препятствието, което е поставено на нейния пжть. Забележете, когато чо- вЯкъ пожелае да направи едно добро, веднага ще се изпрЪчатъ на пжтя му редъ препятствия. Ако е слабъ, той ще отстжпи, ще се откаже отъ доброто, което е намислилъ и ще се оправдава, че се явили пречки, нещастия, които му отнели възможностьта да направи доброто. Въ това, именно, седи красотата на живота. Спънките, противодействията сж сили, които заставатъ на пжтя на човешките мисли, чувства и желания и го ка- ратъ да се бори съ гЬхъ, да ги преодолява, а съ това заедно и да се развива. Който успее да преодолее тия спънки, той ще може да използува гЬхнигЬ сили за реализиране на мислите, чувствата и желанията си. И затова, знайте, че всЪко противодействие е сила, която можете да използувате за вашето ра- стене и повдигане.
Ще ви приведа единъ примЪръ за изяснение ролята на отрицателните мисли, които понякога нападатъ човека. Въ топлите страни, а сжщо така и въ България, има особенъ родъ оси, които правятъ жилищата си отъ каль. ТЯ хващатъ 10—20 паяци, надупчватъ телата имъ и ги поставятъ въ жилището си, дето сж гЬхнигЬ личинки. Следъ време, като се развиятъ личинките имъ и превърнатъ въ оси, тЯ намиратъ вече готова храна. Следователно, паяците, въ случая лошите мисли, служатъ за храна на малките оси. Добрите мисли сж семенцата, зрънцата, които се по- саждатъ въ земята. Лошите, отрицателните

14
мисли сж торъ, отъ който ще се ползуватъ добрите мисли. Като проследите този законъ, ще видите, че той е вЪренъ при всички случаи на живота. Добрите мисли се хранятъ отъ лошите. Ако около една добра мисъль нема неколко лоши, които да й послужатъ за храна, тя не може да се реализира. Права ли е тази теория ? Права е. За васъ може да е теория, но за мене е природенъ законъ. Щомъ е природенъ законъ, той е реал- ность. Ще кажете, че това е игра на природата. Не, природата никога не си играе; тя се занимава, тя работи.
Тъй щото, на каквито противоречия да се натъквате, радвайте се. Тези противоречия сж условия за вашето развитие. Колкото по- големи сж противоречията, толкова по-големи сж възможностите ви да станете гениални, велики, добри хора. Казано е въ Писанието : „Дето грехътъ се увеличава, тамъ и благодар и расте". Значи, грехътъ е условие да се увеличава благодатьта. Може ли човекъ да живее на земята, безъ да се оцапа ? Щомъ е дошълъ на земята, той непременно ще се оцапа, но важното е, че природата дава методи за чистене. Нечистотиите не могатъ да се за- държатъ на телото, но въ самия човекъ требва да има желание всеки моментъ да се чисти. Възгледите на съвременните хора сж толкова ограничени, че отъ най-малката мжчнотия, която иде за техното развитие, те се обез- сърдчаватъ и казватъ: Не струва да се живее! Тогава, какво остава на човека? Отъ гениаленъ човекъ, какъвто е определенъ да

15
стане, ще слезе въ положението на обикно- венъ човекъ, т. е. ще деградира. Такъвъ е законътъ въ природата. Който не използува добрит"Ь, благоприятните условия на живота за своето развитие, той ще слезе въ по-низко положение. Който не желае доброволно, по закона на жертвата да даде това, което Богъ изисква отъ него, той пакъ ще го даде, но вече чрезъ насилие. Когато слезе въ положението на обикновенъ човекъ, той ще даде десеть пжти повече, отколкото като гениаленъ. Въ този смисълъ, гениалниятъ дава по-малко, а обикновениятъ — повече. Казвате: Да жи- веемъ добре! — Само разумниятъ човекъ, който разбира законите на живота и на природата, може да живее добре. Но докато дойде до това положение, човекъ ще мине презъ различни състояния, презъ разни фази на живота. Той ще скърби и ще се радва, ще плаче и ще се смее. Напримеръ, следъ плача иде успокояването; следъ успокояването — смеха, а следъ смеха — заспиването.
Сега, да се върнемъ пакъ къмъ кржго- вете. Защо кржгътъ А е най-малъкъ? Случайно ли е начъртанъ най-малъкъ, или има некаква причина за това ? Този кржгъ се среща и въ природата и символизира нещо. Той е форма, която изразява нещо живо. Сравнете, напримеръ, кржга около окото на бивола съ кржга около окото на мухата. Какво забелязвате? Между окото на бивола и това на мухата има голема разлика, не само по форма и големина, но и по строежъ. Яко наблюдавате окото на нЯкое млекопитаеще

16
и това на човека, пакъ ще намерите грамадна разлика и по форма, и по големина, и по строежъ. Колкото е по-гол-Ьма зеницата,, на окото на дадено животно, толкова по-" малка е светлината на неговото съзнание. Щомъ зеницата се намалява, светлината на съзнанието се увеличава. Сжщото може да се каже и за хората: колкото по-интелиген- тенъ е човекъ, толкова и зеницата му е по- * малка. И обра!но: колкото по-неинтелигентенъ е човекъ, толкова и зеницата му е по-голяма. Тъй щото, намаляването на кржга перспективно показва усилване, увеличаване на нещо. Щомъ знаете това, ще кажете, че за четвъртия кржгъ е платено повече, въ сми- сълъ, че повече енергия е изразходвана. Обаче, ако тази големина се отнася до зеницата на не сое око, този кржгъ има по-малко цена. Яко ) >кото на нЯкой човекъ по големина отговар < на четвъртия кржгъ, този човекъ е въ категорията на по-низкокултурните, по- низко интелигентните хора, защото нема достатъчно стЬтлина въ съзнанието си, която да помага за неговото развиване. Той живее въ гжста среда, вследствие на което нема условия да се проявява. Напримеръ, некой иска да бжде уменъ, но условия нема за това. Ето, и животните сж въ сжщата среда, въ която и хората живеятъ, но нематъ условия да се проявятъ. Има редъ причини, които ограничаватъ техната природа.
Сега, ще ви наведа на друга аналогия. Когато презъ ума ви мине никаква малка мисъль, вие сте недоволни отъ нея и казвате:

17
Защо ми е тази малка идея? Споредъ мене, малките мисли, малките идеи сж човешки, а големите мисли и идеи спадатъ къмъ животинското царство. И наистина, колкото по-нагоре се качва човекъ, въ ангелските светове, толкова по-добре разбира, де се крие силата на идеите. Тамъ идеите сж по-малки отъ физическите, отъ идеите на хората. Ашелските идеи сж по-малки, но по- силни, по-интенсивни. Защо сж по-силни? Защото малките идеи проникватъ навсекжде. Представете си, че единъ виденъ поетъ взима вашия албумъ и пише: Светлината е всичко. Следъ това дсйде единъ милиардеръ, взима албума ви и пише: Подарявамъ два милиона долари на своя добъръ приятель. Коя мисъль е по-силна : на поета, или тази на милиадера ? По големината на кржговете вие ще познаете, кои идеи сж по-големи, и кои — по-силни. Физическите, материалните идеи сж по-големи, но по-слаби. Ангелските, Божествените идеи сж по-малки, но по-силни. Първите идатъ отъ по-близъкъ до насъ светъ, и затова из- глеждатъ по големи, но нЯматъ голема сила въ себе си. Вторите идеи, ангелските и Божествените, сж по-малки, но по-силни. Физическите ицеи указватъ влияние върху брадата на човека ; брадата му се разширява съ около два милиметра. Духовните и Божествените идеи указватъ влияние върху врата на човека. Напримеръ, ако некоя майка изгуби детето си и после го намери, радостьта
2

18
й се отразява върху врата. Вратътъ й се разширява съ единъ-два милиметра.
Питамъ: какво показва това? Това показва, че за всЬка функция, за всЪка проява въ живота на човека има специаленъ органъ. Тия органи вжтрешно сж малки, но изпълня- в^тъ своигЬ служби. Като говоря за органи съ специални функции, дохождамъ и до гимнастиката, въ която взиматъ участие само известенъ родъ мускули, а другитЪ оставатъ неразвити. Когато работи съзнателно върху себе си, чо- вЪкъ развива всички органи на т-Ьлото си, вследствие на което то става подвижно. Всички течения, всички трептени/ на тялото сж хармонични. Такъвъ човЪкъ е въ пълно съгласие съ силитЪ на природата. Щомъ не е въ съгласие съ силигЬ на природата, човекъ се усЪща старъ, неразположенъ, безъ идеи и Т. н. Това е лъжливо положение. Човекъ не требва да се подава на такива отрицателни състояния, но да работи върху себе си, да ВладЪе силигЬ си. Срещате нЪкой човЪкъ, който заема видно обществено положение, било като директоръ на банка, или министъръ, и гледате, какъ върви. Взелъ бастона си, върти го над-Ьсно-налЪво, за нищо не мисли; утре го уволнятъ отъ служба, срещате го пакъ, но вече сгушенъ, свитъ, никого не см^е да погледне. Защо и въ този случай не е сжщо тъй изправенъ, гордъ? Така и въ скръбьта си човЪкъ се свива, а въ радостьта си се изправя, пъчи се, всички да го видятъ. Защо не прави обратното: при радостьта да се свива, а при скръбьта, при страданието

19
да се разширява? Има хора, даже свЪтски, които се държатъ точно така : при радостьта се свиватъ, а при скръбьта се разширяватъ. Срещате такъвъ човЪкъ, съ букаи на ржцетЪ и краката, дрънкатъ тия железа, но върви той, см-Ъло пристжпва. Този човекъ е нев-Ьр- ващъ, но има нЪкаква идея въ себе си и отъ никого не се смущава. Кое положение е по- добро : да се свивате при СкърбитЪ, или да се разширявате?
Питамъ: Какво нЪщо сж страданията? Страданията сж тритЪ топки отъ различни тежести, кои го постепенно требва да вдигате. Има страдания, които не сж по силитЪ на хората. Яка се опитатъ да ги дигатъ, ще стане разривъ на сърцето имъ, или пукане на кръвоносни сждове. Ето защо, човекъ требва да се кали, за да може да носи страданията, безъ никакви катастрофи за неговия органи- зъмъ. За тази цель, той трЪбва да страда разумно и да знае, че страданията сж неизбежни. Можете да плачете, да се молите, но ще знаете, че страданията не могатъ да се избегнатъ. ТЬ водять въ единъ пжть, отъ който н^ма връщане. Страданията сж живо нЪщо, а не мър- тве. ТЪ седятъ на пжтя, по който хората вър- вятъ, и ги чакатъ. Като минете покрай гЪхъ, ще се спрете, ще се запознаете, ще се разговорите и ще научите езика имъ. Пжтьтъ на страданията е пжть, който води къмъ Бога. Въ този пжтъ има страдания, но има и радости. ТЪ вървятъ паралелно.
НЪкой казва : Какъ се случи, че се срещ- нахъ съ този човЪкъ, да преживея толкова

20
страдания? — Това не е нЪкаква случай- ность, това е въ реда на нещата. Хората се натъкватъ и на редъ органически противоречия въ своя животъ, отъ които сжщо тъй страдатъ, както и отъ ония страдания, които естествено ги следватъ въ пжтя имъ. И следъ всичко това, хората казватъ, че страданията сж необходими, за да стане прими- ряване между хората. Не, Господъ не се нуждае отъ никакво примиряване, отъ никакво оправдание. Праведниятъ нЪма какво да се оправдава. Той самъ за себе си е оправданъ. Кой се оправдава ? Който може да се опере, само той се оправдава. Кой може да се опере? Който има вода. Който нЪма вода, той никога не може да се опере. Нито пъкъ богатиятъ може да стане сиромахъ. Какво ще кажете за това твърдение? Когато казваме, че чов-Ькъ може да стане богатъ, може да стане и сиромахъ, ние имаме предъ видъ физическия животъ. Само тамъ могать да ставатъ смЪни въ състоянията на човека. Турете на гърба на нЪкое магаре 80 клгр. злато, и то ще стане богато. Яко господарьтъ изгуби това магаре, всички ще го посрЪщатъ съ радость. Въ който домъ влЪзе, ще му отворятъ вратата, ще го насганятъ въ дама, ще го нахра- нятъ добре и после ще го пуснатъ да си отиде, облекчено отъ товара, който носЪше на гърба си. Богатство, което може да се сваля отъ гърба на човЪка и отново да се туря, е физическо богатство. Ние не говоримъ за такова богатство. Когато казваме, че богатиятъ не може да стане сиромахъ, и сирома-

21
хътъ не може да стане богатъ, имаме предъ видъ духовното богатство, което никога не се губи. Духовното богатство представя сжщность- та на нЪщата. Въ този смисълъ, добриятъ човЪкъ не може да стане лошъ, нито лоши- ятъ може да стане добъръ. Добриятъ може да огЬзе въ противоречията на живота, но съзнанието му никога не може да се измени. Любовьта не може да се превърне въ умраза, нито умразата може да се превърне въ лю- бовь. Злото въ добро не може да се превърне, нито доброто може да се превърне въ зло. Външно човЪкъ може да се излъже, но вжтрешно нещата оставатъ такива, каквито сж били първоначално.
За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примЪръ. Единъ день дяво- лътъ се преобразилъ на единъ тихъ, безпо- мощенъ старецъ и се явилъ при единъ светия, съ молба да се помоли за него предъ Бога, да му помогне, по-леко да прекара ста- ринитЪ си. Светията го съжалилъ и се помо- лилъ на Бога за този старецъ, да улесни нЪ- какъ живота му. Обаче, вместо отговоръ на молитвата си, той чулъ отгоре следнитЪ думи": Твоята молитва не може да се приеме, понеже ти се молишъ за дявола. Затова, като дойде дяволътъ при тебе, ще му кажешъ, че ще изпълнишъ молбата му съ едно условие само, ако той се съгласи да се качи на нЪ- коя планина и тамъ да се помоли на Господа да премахне гр^ха отъ свЪта. Тогава ста- рецътъ казалъ на светията: Това нЪщо по никой начинъ не мога да направя! Азъ, който

22
заповЪдвамъ на грЪха, да се моля сега то» да се махне отъ свЪта! Това е невъзможно! Тогава светията си казалъ: Старата злоба не може да бжде нова добродетель.
Следователно, когато казваме, че хората тр-Ьбва да се примирятъ, ние имаме предъ видъ добригЬ, разумнигЬ хора, чадата Божии, които искатъ да служатъ на Бога, като на свой баща- Какъ можете да се примирите съ лошитЪ хора, съ враговетЬ си ? За враговет-Ь ви Христосъ е казалъ: „Любете враговетЪ си!" Какво значи да любите враговете си? Представете си, че нЪкой чогЬкъ е обралъ паритЪ на другт?- По- следниятъ му става врагъ. Какъ може сега този човекъ да обикне онзи, когото е обралъ ? За да го обикне, той требва да му върне паригЪ и да му каже: Съзнателно, или несъзнателно, азъ те обрахъ- Ето, връщамъ ти сега парит-Ь. — По този начинъ ти показвашъ, че си обикналъ врага си. Това, именно, подразбира идеята, че само разумнигЪ, добригЬ хора могатъ да се обичатъ, да се примиря- ватъ. Що се отнася до отношенията ви къмъ лощигЬ хора, требва да спаззате следнигЬ правилна: Когато искашъ да бутащъ огъня, вземи мавда, дилафъ. Когато искашъ да чер- пищъ вода отъ кладенеца, не влизай самъ въ него, но пусни кофа съ вжже и така извади, колкото вода ти е нужна. Ако искащъ да забиешъ нЪкжде гвоздей, не си служи съ ржката, но вземи чукъ и съ него удряй главата на гвоздея. — Не е ли грешно да се забива гвоздея съ чукъ? ~ Ако е грешно, не си правете вдтои. Гвоздеятъ требва да се-

23
начука добре, докато вдЪзе въ гредата. Въ това ьИзма никакъвъ грЪхъ. По сжщия начинъ ще постжпвате и съ вашитЪ непотребни мисли. Щомъ видите две или повече непотребни, блуждаещи мисли въ ума си, вземете чука и ги забийте въ гредигЪ, нека върщатъ никаква работа. Лко не ги забиете въ кжщата си, да свършатъ н-Ькакра работа, тЪ ще се набиятъ въ краката ви и ще ви създадатъ голЪ^и болки и неприятности.
Сега, азъ не говоря за формигЪ на нещата, но за силиНз, за енергиигЪ, които дей» ствуватъ въ т-Ьхъ и се отразяватъ върху съзнанието на човека. Като знае това н^Ьщо, когато изпадне въ неразположение на духа, въ гжста материя, човекъ ще вземе м^рки да се издигне надъ тази материя, да мине въ по.- р-Ьдка срЪда, дето условията сж по-благоприятни. Това показва, че човекъ често минава отъ гжста въ рЪдка срЪда. Гжстата срЪда създава противоречия въ живота му; рЪдката срЪда помага за разрешаване на тия проти* воречия. Каквото и да прави, той не може да избегне противоречията, обаче, може да работи, да прилага разни методи за тюсното разрешаване.
И тъй, когато кржгътъ на зеницата въ човешкото око се увеличава, това е лошъ признркъ. Това показва, че този човекъ с§ товари. Щомъ почне да се разтоваря, крж* гътъ на зеницата му се намалява, а това е добъръ признакъ. Да грЪшишъ, значи да се товарищъ. Да си праведенъ човекъ, това значи да се разтоваряшъ. На това основание,

24
казвамъ: невежиятъ се товари, учениятъ се разтоваря. Само разумниятъ човекъ може съзнателно да се товари и разтоваря. Човекъ требва да се разтоваря, да освобождава ума, сърцето и волята си отъ непотребния товаръ, Съ който се е нагърбилъ. ВсЬка мисъль, всЪко чувство и всЬка постжпка иматъ своя определена тежесть, които се отразяватъ и върху съзнанието на човека. Следователно, колкото мислите, чувствата и постжпките на човека сж по-низки, толкова и тежестьта имъ е по- голЯма. Ако претеглите нЪкоя възвишена мисъль, ще видите, че тя е почти безъ тегло. Значи, има чувствителни везни, съ които ме- рятъ и най-възвишените и светли мисли.
Сега, какъвъ изводъ може да се направи отъ тази лекция ? Едно важно нещо отъ тази лекция за приложение е въпросътъ за лошитЯ мисли. Ако не можете да премахнете лошите мисли, да ги отстраните отъ себе си, те ще ви осакатятъ. Вие се молите на Бога, казвате, че требва да вервате въ Него, че требва да имате любовь къмъ Него, но всичко това сж обикновени методи, които не пома- гатъ. Който иска да се освободи отъ лошите мисли, които минаватъ презъ ума му, нека се заеме съ четенето и изучаването на Библията отъ любовь, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква въ съзнанието му, и единъ день всички светли и възвишени мисли изникнатъ отъ него, като хубави, доброкачествени семена. Напримеръ, спрете се върху живота на Аврама, на Дави- да, на Апостолите, на Христа, да видите, ка-

25
къвъ е билъ т^хниятъ животъ, какво сж оставили за човечеството и т. н. Христосъ каза на болния отъ 38 години: „Стани, вземи одъра си и тръгни." И вие можете да кажете сж- щигЬ думи на нЪкой боленъ, но той нЪма да стане. Защо ? Казвате: Христосъ е билъ гова, а нЛ не сме като Него. — Христосъ абсолютно е познавалъ и прилагалъ Божиите закони, Божията воля, безъ никакво съмнение и колебание, било въ сърцето, било въ ума си. При това, Христосъ никога не се е заемалъ да лекува безверници, или хора убийци и пРе- стжпници. За такива хора изцерение нЯма. Много религиозни искатъ да лекуватъ болни, безъ разлика на това, верватъ или не верватъ въ Бога. Божието Слово не се отнася до хора грешни, безверници, убийци. Докато лю- бовьта не влезе въ човека, колкото и да му се говори, всички думи ще отидатъ напразно. Мнозина се чудятъ, защо нашите хора, които сж толкова добри, не помагатъ на своите ближни. Новото учение не е болница. Наистина, го включва въ себе си взаимопо- мощьта, като средство за лекуване, но при този методъ любовьта по никой начинъ не требва да се изопачава. Човекъ първо требва да разбира любовьта, като принципъ, а после да се справя съ малките работи. Не- кой казва, че ако не се помага на бедните хора, не може да се говори за доброта. Азъ пъкъ казвамъ, че ако съ помагането на бедните, можемъ да станемъ добри, заслужава тогава да имъ дадемъ всичкото си богатство. Обаче, съ раздаване на богатството си на си-

26
ромаситЬ, човЪкъ не само че не става по-до- бъръ, но става даже по-лоилъ.
Казвамъ: споредъ мене, този въпросъ седи малко по-другояче. Представете си, че азъ имамъ една крина жито, приготвено за поса- ждане на нивата. Въ това време дохожда при мене единъ разбойникъ и ме моли да му дамъ малко жито, или хлЪбъ, да се нахрани, че умира отъ гладъ. Ако му дамъ житото, той ще го смели или ще го свари и ще се нахрани. Като се нахрани, ще излЪзе на пжтя, или ще отиде навжтре въ гората, да пресреща пжтници да ги обира. Ще срещне н-Ь- кой праведенъ човекъ и ще го убие. Въ та- къвъ случай, азъ нЪма да дамъ крината съ житото на този разбойникъ, но ще го остава гладенъ, да не може да върши поестжпления. Ще посадя житото на свещената нива, да даде плодъ. Казвате: Да дадемъ житото на то* зи гр^шникъ, дано по този начинъ да се обърне къмъ Бога. Не, Богъ знае своята работа. Той е опредЪлилъ това жито за с&ене, а не за разбойника. Щомъ това жито е определено за сЪене, и десеть разбойника да изт л^затъ срещу мене, см^ло ще защищавамъ житото. Яма щ1зли да ме заплашватъ съ убийство. При това положение, азъ не се страху- вамъ отъ никакво убийство.
Сега, по този въпросъ нЪма какво повече да се говори. Въ известни случаи, многото говорене не ползува чов-Ъка. Които слушатъ и нищо не знаятъ, тЪ требва да учатъ. ТЬ не требва да изпадатъ въ положението на ония, които, едва свършили два-три класа»

27
казватъ на тЬзи, които сж свършили универ- ситетъ, че нищо не знаятъ. Не, човекъ требва да бжде скроменъ. Има нЪкои, които сж свърщили университетъ, но още не разби- ратъ, какво нещо е координатна система. Подъ думата „координация ИЛИ съгласуване" се разбира физически или механически процесъ, който се извършва съзнанието на човека. Само въ съзнанието силите могатъ да се координиратъ. Координацията е законъ въ висшата математика и се разбира само отъ онези, които могатъ да четатъ по него. Който иска да се запознае съ този законъ, той требва да започне съ изучаването на небето: първо ще изучава планетите Юпитеръ, Са- турнъ, Уранъ, Нептунъ, а после ше дойде до Слънцето, Оттам ь ще отиде къмь Венера, Марсъ, Меркури, Земя и т. н. Следъ това ще премине и къмъ други слънчеви системи. Това значи координация. Само така човекъ ще разбере, че между всички планети, между всички слънца има пълна координация. Значи, между всички небесни тела има пълна координация, пълно съотношение. Отъ координацията на небето, човекъ ще разбере и координацията, която сжществува на земята. Ако н^кой житель отъ земята отиде на небето, на Венера, напримеръ, той требва коренно да се измени- Най-малкото той ще забележи, че пулсътъ на неговото сърце се е изменилъ.
Питамъ: колко пжти въ минугата бие вашето сърце? Сърцето на човека бие 72 пжти на минутата. Обаче, ако отидете на.

28
Венера, тамъ сърцето ви ще бие два пжти по-бързо. Тамъ пулсътъ е по-ускоренъ. По пулса на човека, особено на младия, можете да разберете, какво е положението на неговото сърце, дали е влюбенъ, или не. Яко имате 16 годишна дъщеря, вие можете да разберете положението й по пулса на сърцето. Вечерь, когато спи, опитайте пулса й: ако бие нормално, 72 пжти въ минута, тя води редовенъ животъ; ако пулсътъ й е ускоренъ, бие отъ 72—85 пжти въ минута, тя е влюбена въ нЪкой непорядъченъ момъкъ. При туй положение, мнозина ще мислятъ, че това се дължи на никаква болесть и ще кажатъ, че тази мома има огънь, температура. Да, все нЪ- Какъвъ огънь е причинилъ усилване на пулса й, но този огънь е нареченъ „огънь на любовьта". Когато човекъ изгуби любовьта си, пулсътъ му се намалява, и гой слиза въ по-гжста материя. Това сж елементарни работи, но за онЪзи, които не ги разбиратъ, тЪ предста- вятъ ц-Ьла наука. НапримЪръ, требва да се знае още, че между мисъльта на човЪка и пулса на сърцето има известно съотношение. ЧовЪкъ требва да наблюдава, какви вълни се образуватъ при биенето на сърцето въ зависимость отъ неговитЪ мисли. Той тр-Ьбва да наблюдава, какво въздействие указватъ върху сърцето свЪтлигЪ, възвишените мисли и какво — низшигк Пулсътъ, изразенъ графически на фиг. 2 представя отклонение на мисъльта отъ правата й посока. ВсЪко отклонение на мисъльта отъ правата й посока пред

29
извиква известно отклонение и въ движе-
нието на сърцето.
Когато мисьльта на човека срещне го-
лямо противодействие, това противодействие
се отразява и на сърцето: като че н"Ькакъвъ
ножъ прерязва сърцето, или като че нЪкаква
оловена топка пада
върху него, и този
човекъ моментално
припада. За да не
ставатъ тия припа-
дъци, съзнанието на
фиг_ 2. човека требва ца
бжде будно, да е
свързано съ разумния св^тъ, съ Бога. Като
работятъ хармонично, тия разумни сжщества
създаватъ около другите хора животъ на пъ-
ленъ редъ и порядъкъ. Това значи да живее
човекъ въ пълна координация съ Бога. Като
говоря за гжстата материя, мога да ви дамъ
признаците на слизането въ гжстата материя,
но съмъ решилъ да не изнасямъ тия неща.
Защо? Защото не можете още да манипули-
рате съ тези знания и де кого срещнете, ще
гледате, дали има такъвъ признакъ. Като сре-
щнете човекъ съ такъвъ признакъ, ще каже-
те: Азъ зная, какъвъ признакъ имашъ ти. Ко-
гато имате предъ себе си знаковете плюсъ
или минусъ, това показва, че сжщевременно
вие имате напредъкъ. Понекога човекъ се
усеща толкова отпадналъ духомъ, че не знае,
какъ да се повдигне. За да се повдигне духа
на човека, изисква се малко усилие отъ не-

30
гова страна. Това малко усилие е въ състояние да даде добри резултати.
И тъй, като говоря тази вечерь, да не мислите, че искамъ да се примирите. Азъ из- ключвамъ примирението. Да се примирява чо- вЪкъ, това значи да губи времето си. СвЪ- тътъ нека се примирява. — Да подобримъ отношенията си. — НЪма какво да подобрявате отношенията си. — Да се учимъ тогава. — Никакво учение не ви тръбва. Какво разбирате като казвамъ, че не ви трЬбва никаква наука ? Защо не требва да се говори за учение? Защото, желанието на чов-Ька да учи идва още съ раждането му. Требва Ли следъ това да казва, че иска да учи? Въ този смисъль, азъ изключвамъ отъ васъ идеята да учите. Тазй идея требва да се постави другояче въ васъ: днесъ вие требва да търсите светлина, която да ви покаже красивигЬ, хубавитЪ нЪща въ свЪта. Ще изясня мисъльта си съ следния примЪръ. Представете си, че вие сте ученъ човЪкъ, искате да издирите нови н-Ьща, да направите никакви открития, но се намирате въ тъмна стая, безъ никаква св-Ьтлина. Азъ влизамъ въ стаята при васъ, запалвамъ св-Ьщьта си и започ- вамъ да ви развеждамъ: азъ вървя напредъ, вие — следъ мене. Въ случая, вие сте уче- никъ, азъ — професоръ. Обикаляме цЪлата стая и ви показва мъ хубави книги, скжпоцен- ни камъни и други забележителни нЪща. Вие гледате всичко това и се учите. Най-после, като разгледате всичко, каквото има въ стаята, излизаме вънъ. Вие сте доволни, и азъ

31
|,мъ доволенъ: вие сте доволни, че сте научили н-Ъщо; азъ съмъ доволенъ, че моята свЪщь е могла да услужи на единъ човЪкъ.
Сега, тази вечерь азъ ви разхождамъ изъ стаята, св^тя ви съ моята свЪщь и ви моказвамъ ония нЪща, които могатъ да ви ползуватъ. Яко н-Ьмахъ свЪщь, съ която да осветя стаята, вие щ^хте да се лутате, да падате, да ставате, и въ края на краищата, единъ щ-Ьше да излезе вънъ съ пукната глава, цругъ — съ счупенъ кракъ, или съ счупена ржка и т. н. Когато нЪкои искатъ да придо- биятъ знания, казватъ: Искаме да напълните, да натъпчете главигЬ ни. — Язъ пъкъ на никого не искамъ да тъпча главата, нито да го уча. Язъ искамъ да растете. За тази цель, вие се нуждаете отъ почва, вода, въздухъ, светлина и топлина. Почвата ви е нужна, за да указва съпротивление на външната сила, а съ това и вие да закрепнете. Водата е нужна, за да усили движението ви. Възду- хътъ е нуженъ, за да раздухва огъня. Огъньтъ пъкъ е необходимъ, за да даде светлина и топлина на вашия животъ
Питамъ: разбрахте ли значението на тЪ- зи кржгове? Яко сте уменъ човЪкъ, лесно ще ги разберете; ако сте глупавъ, нищо нЪ- ма да разберете. Каква е разликата между умния и глупавия чов-Ькъ? Умниятъ всЪкога се разтоваря, а глупавиятъ се товари. Единъ глупавъ човЪкъ пжтува презъ пустинята и води следъ себе си камила, натоварена съ голЪмъ багажъ — всичкото богатство на глупавия човекъ. Той срЪща единъ мждрецъ»

32
спира го и пита: Можешъ ли да ми кажешъ, колко години ще живЪе моята камила? — Яко я товаришъ малко, може да жив^е още 20 години Обаче, тъй както си я натоварилъ, ако туришъ на гърба и още една малка те- жесть, тя едва ли ще те изведе изъ пустинята Глупавиятъ човекъ продължава пжтя си и вижда на земята никаква ценна вещь, паднала отъ нЯкоя друга камила. Той взима тази вешь, туря я на гърба на камилата си и продължава да върви Едва направила няколко крачки, камилата се спънала и паднала мъртва на земята. Питамъ : имаше ли нужда да туря тази вещь на гърба на камилата ? Значи, последното ви желание може да счупи гърба на вашата камила. Щомъ счупи гърба на вашата камила, всичкото ви богатство остава въ пустинята.
Това е една притча, а всички притчи сж ценни за чов-Ька, защото иматъ отношение до неговото съзнание. Не е въпросътъ, тр-Ьбва ли да бжде чов4,къ богатъ, или не тр-Ьбва. Добриятъ човекъ не може да бжде сиромахъ. Учениятъ човекъ не може да бжде невежа. Глупавиятъ човекъ е увеличилъ кржговет-Ь въ своя животъ до безконечность. Той има единъ милионъ лева и казва: Искамъ да имамъ два милиона. Има два милиона, иска да има три, четири, петь и повече милиона. Какво сж спечелили богаташите въ св-Ь- та ? Когато нЪкой желае големи богатства, каз- вамъ: не увеличавай желанията си! Който има много желания, или много неразрешени въпроси, той мяза на американски милиар-

33
деръ. Не е леко положението на тези милиардери. Защо? Защото на тЪхъ не може да се помага. Никжде въ Писанието не е казано да се помага на богатите, на грЪшнигЬ хора. Обаче, казано е да се помага на сиромасите, на праведните Грешните, богатите хора не сж за съжаление. Въ материално отношение гЬ сж умни хора, но вървятъ въ кривъ пжть. БогатитЪ хора служатъ за изкушение на бедните. Некой беденъ човекъ поглежда къмъ богатия и си мисли: Чудно нещо, този човекъ въ Бога не верва, никому добро не прави, а при това е богатъ! — Не правете сравнение помежду си. Щомъ намирате, че положението на богатия е завидно, станете като него. Колкото и да е слабъ, колкото и да нема мазнини, светията никога не би желалъ да смени положението си съ единъ угоенъ бан- керъ. Затова и на васъ казвамъ: Не се сравнявайте съ другите хора! Защо? Съ каквито се сравнявате, такива ставате. Когато правимъ аналогии, сравнения, ние имаме предъ видъ не- какъвъ образъ, отъ който може да се извлече известна поука. И Христосъ си е служилъ съ аналогии, съ сравнения, за да изрази не- каква идея. Напримеръ, Той казва : „Азъ съмъ лозата, вие — пржчките". Лозата подразбира възвишеното, благородното въ човека. Лозата символизира още законъ за самопожерт- вуване. Волътъ пъкъ символизира търпение. Търпението е качество на ангелите. Тъй щото, когато се говори за търпението на вола, подразбираме една чърта на ангелъ, и зато-
3

34
ва се отнасяме съ благоговение къмъ това негово качество. Дойдемъ ли до отрицателните прояви на вола, напримЪръ, мушкането, ние имаме предъ видъ низшето проявление на вола.
Сега, коя е основната мисъль въ лекцията ? За следния пжть направете резюме върху това, което говорихъ тази вечерь, като извадите всички нови идеи, всички контрастни положения, които изнесохъ въ лекцията. Отъ това, което говорихъ, намирамъ, че сме стигнали до върха, повече не може да се пжту- ва. Яко речемъ да насилимъ положението, да туримъ още една скжпоценность на камилата, гърбътъ й ще се счупи. И затова, като се върнете дома си, разтоварете камилитЪ си, дайте имъ хубава храна, чиста вода, за да благодарятъ и да кажатъ: Слава Богу, че на- шигЬ господари ни нахраниха и напоиха до бре. Казвамъ: лайте почивка на камилитЪ си, отъ дългия пжть въ пустинята, поне за няколко деня, а следъ това пакъ ги натоварете.
*
„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
*
33. Лекция отъ Учителя, държана на 11 май, 1927 г. София.

Съзвучно движение

2011-05-12T16:18:25Z

Anika: /* СЪЗВУЧНО ДВИЖЕНИЕ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== СЪЗВУЧНО ДВИЖЕНИЕ ==

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

За следния път пишете върху темата : „Най-лесният въпрос в живота".

Изпейте упражненията: „Духът Божи" и „Блага дума на устата".

Сега ще ви задам въпроса: С какво е по-важно да се занимава човек — със себе си, или с хората? Със себе си. Някой хора се занимават само с единия си пръст. Единият пръст още не представя целия човек. Други пък се занимават само с ухото си, или с окото си, или с ръката си, или с врата си и т. н. Всичко това са само части от цялото, но не и целия човек. Да се занимаваш със себе си, аз разбирам да се занимаваш с целокупния човек.

Като наблюдавате проявите в природата, виждате, че прави линии в нея не съществуват. В природата съществуват главно криви и счупени линии. Тъй както хората си представят правата линия, такава права линия в природата не съществува, обаче, тя е основа на всички останали линии. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Следователно, тя е невидима, и с най-силен микроскоп не може да се види. Пътят, разстоянието между два атома, или между два йона е толкова малко, че е равно почти на точка. Някои си го представят като малка, светла, права линийка.

Съвременната физика се занимава със светлината, с топлината и с ред още отдели. Как се образува топлината? — Чрез триене на телата. — Как се образува светлината? — При горене на телата. Ако за образуването на топлината е нужно две тела да се трият, или да се търкат, защо тогава казвате, че е лошо, когато двама души на физическия или на духовния свят се търкат в отношенията си? Какво лошо има в търкането? Когато два предмета се търкат и между тях се образува топлина, това показва, че между тях по-рано е съществувал студ. Щом се образува топлина, всички се радват. Както се радвате за образуваната топлина при търкането на два предмета, така трябва да се радвате и за търкането между двама души. Не е лошо, че двама души се търкат, но лошо е, когато при това търкане не се образува топлина и светлина. Всяко търкане, което произвежда топлина и светлина, е добро. В природата съществува постоянно търкане. В български език е станало смешение между думите търкане и триене. Търкането е процес, който не произвежда нито топлина, нито светлина. В този смисъл, търкането е произволен процес. Триенето, обаче, произвежда и топлина, и светлина. И наистина, когото търкат, боледува; когото трият, оздравява.

Представете си, че правата линия АВ изразява известно ваше състояние. В тази линия се съдържат условия за проява на вашето състояние. От средата на тази линия надолу слиза перпендикуляр, който се опира в точка С, която представя дадено желание. Това желание указва известен напор, или налягане върху състоянието, изразено с правата АВ. Търкане ли предизвиква това напрежение, или триене?

фигура 1

Когато напрежението е нагоре, както става в природата, например, при образуване на топлината, имаме процес на триене, т. е. на сближаване между две тела. Триенето може да става между две, три, четири и повече частици, но важното е, че тези частици се движат в успоредни посоки, но в две противоположни направления. Това движение е правилно, и при него еднакво се засягат всички частици на движещите се тела. Триенето между частиците на телата става постепенно, при което образуваната топлина толкова се увеличава, че телата, или едното от тях, което е способно да гори, се запалва. При това положение имаме процес горене. Триене се извършва и между клетките на растенията. Те трябва много пъти да се трият, докато се образува между тях нужната топлина. Триенето трябва да става деликатно, внимателно, и то така, че да не става претриване. Претриването подразбира търкане, а триенето е правилен, съзнателен процес, който върви в паралел с растенето.

Тъй щото, дойдете ли до понятията, вие трябва да ги различавате в психическо отношение, според резултатите, които те произвеждат. И думите в речта се подчиняват на известни психологически закони. Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна с Божествените закони, тя е в състояние да наруши мира на човека, вследствие на което той изгубва своята топлина и светлина. Всяка дума, която не е съгласна с Божествените закони, произвежда мрак, тъмнина в съзнанието на човека.

Сега, аз говоря върху практически въпроси, които всеки момент можете да опитате. Всички сте забелязали, например, какви пресичания стават в мисълта на човека. Започвате да говорите нещо, но без да мислите много, кажете някоя дума не на място, и веднага мисълта ви се прекъсва. Защо? Станало е някакво нарушаване в Божествения свят. Когато съзнанието на човека е будно, той всякога ще нарежда своята мисъл, своята реч според Божествените закони. Тогава, нито мисълта му ще се прекъсва, нито говорът му ше бъде дисхармоничен. При това положение, човек може да изпадне в друга крайност и да каже: С чужди мисли не искам да се занимавам, даже и да са Божествени. И това е добре. Какво по-хубаво от това, да бъде човек самостоятелен, т. е. да бъде свободен? Но той трябва да знае, кои мисли са чужди, и кои — негови. Всички мисли, които произвеждат търкане, са чужди. Всички ония мисли, които произвеждат в човека светлина и топлина, са Божествени, т. е. негови. Като казвам, че са негови имам пред вид Божественото в човека. Топлината пък трябва да се превърне в светлина. Светлината трябва да се превърне в чувство, а чувството — в мисъл. Това показва, че триенето трябва постепенно да се усилва, за да се превръща във все по-високи процеси: триенето произвежда топлина ; топлината — светлина ; светлината - чувствуване, а чувствуването — мислене. След мисълта има още по-високи прояви. Важно е, че процесите трябва да бъдат непреривни. Всеки процес приготвя материали, с които, човек може да работи.

И тъй, ще знаете, че топлината, светлината, чувствата, мислите са условия, материали, с които човек трябва да работи, както алхимикът работи в своята лаборатория, а домакинята — в своята кухня. Според мене, и домакинята е ученичка. В това отношение, домът е научна лаборатория. Мъжът и жената са студенти, които следват висша наука в домашната лаборатория, т. е. в дома. Като стане от леглото си, първата работа на жената е да запали огъня в камината и да тури на него тенджера с вода, т. е. колба или реторта, в която последователно ще прибавя елементите, нужни за известна реакция. Елементите, с които извършва алхимическите процеси са: лук, чесън, сол, черен и червен пипер, боб, картофи, домати и т. н. Тя нарязва лука на дребно, туря го в тенджерата, прибавя към него една-две лъжици масло и започва да мери, да размерва, колко вода трябва, колко зеленчук и т. н. После, следи за огъня, като ту го усилва, ту го отслабва. След два-три часа реакцията е свършена, и домакинята си въздъхва спокойно, като казва : Приготвих обеда!

Като говоря по този начин, вие се смеете. Няма нищо смешно в това. Днес жените готвят механически, не знаят, колко сериозна и важна работа е готвенето. Те не са изучили още свойствата на лука, не знаят, защо го турят в яденето. Ако запитате съвременната домакиня, защо туря лук в яденето, тя ще каже, че го туря за вкус. Това не е наука. Лукът има съвсем друго предназначение; той е елемент с определени свойства, необходими за организъма. Маслото също така има своето предназначение в готвенето, а не само затова, че яденето трябвало да бъде мазничко. И водата има свое дълбоко предназначение в готвенето, което всяка домакиня трябва да изучи. Ако разбирахте свойствата на водата, вие бихте могли да лекувате с нея всички болести. Има болести, които могат да се лекуват само с една капка вода, други — с две капки, трети — с три или с повече капки. Ако вземете десет капки вода, те произвеждат съвсем друг резултат. Всичко това е строго определено в природата, но човек трябва да познава тази наука. Водата, с която ще се лекувате, трябва да бъде абсолютно чиста. Това може да се изпита с езика. Значи, езикът на човека трябва да бъде толкова чувствителен, че да различава качествата на водата. За тази цел, човек трябва да прави опити, да ходи по планините, да пие вода от чисти извори и после да сравнява различните води, да изработи тънък усет на различаване. Човек не трябва да се обленява, но да прави опити, изследвания. Той трябва винаги да пие чиста вода. Ако пие нечиста вода, той греши против себе си. Ако днес, утре пие нечиста вода, няма да забележи, как ще поквари съзнанието си. Не, чистота се изисква от човека. Той трябва да търси начини за пречистване на водата. Дали ще я прецежда през камък, дали ще я пречиства със стипца, или по друг някакъв начин, не е важно, но нечиста вода по никой начин не трябва да пие. Това значи умен човек.

Казвате: Нали Бог всичко може да направи? И да пиеме нечиста вода, Той пак може да ни запази от болести. Казано е в Писанието: „Не изкушавайте Господа!'" Защо трябва да пиете нечиста вода, когато Бог е изпратил на земята чиста вода, като я прекарал през ред дезинфектори ? Водата, която иде от далечни места на пространството, минава през светлина, през топлина, през електричество, като същевременно се озонира и магнетизира; след това тя минава през ред земни пластове, дето се филтрира, и тъй пречистена, дохожда до човека. След всичко това, трябва ли човек да пие нечиста вода? Не, той трябва да пие само такава вода, каквато природата му е предложила, със свойства, каквито тя й е създала. Не пие ли такава вода, той непременно ще боледува. Казвате: Де ще намерим такава вода? Ние нямаме време да търсим, нямаме благоприятни условия. — За окултния ученик всякога има време, всякога условията са благоприятни. Щом тръгне за вода, той трябва да знае, де има вода и след колко време може да намери. В движението си, водата се подчинява на известни природни закони, тя не тече произволно: някога се управлява от електричеството, някога — от магнетизъма. И ще видите, че на места водата отива на големи дълбочини, а някъде тече на плитки места. С мисълта си, човек може да намери, де има чиста вода и да я изтегли на повърхнината. Искате да направя този опит. Не, за другите не правя опити. За себе си правя опита, когато пожелая, но щом съм с други, и жаден да съм, нося жаждата, но опитът не показвам. Защо? Всеки сам трябва да дойде до това положение. Ако някой успее да ме види сам, когато правя този опит, то е друг въпрос, той печели, но иначе, съзнателно никога няма да направя този опит пред хората. Той е духовен опит, който изисква специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онзи, който искрено е доказал, че обича това изкуство и е готов с любов и безкористие да му служи. Ако дойда при вас да ме научите да готвя боб, вие трябва да предадете изкуството си, само след като се уверите, че наистина аз обичам боба. Готвачът може да предаде изкуството си само на онзи, който истински го цени. Музикантът има особени парчета, които свири само за себе си и на никого не ги съобщава. Художникът рисува особени картини само за себе си, които на никого не показва. Няма човек в света, който да не е скрил от другите нещо красиво в себе си. И така трябва да бъде! В красивото, което човек понякога крие и от себе си, се съдържат всички възможности за постижения.

И тъй, когато казвате, че Бог всичко може да направи, това е вярно. Въпросът е, обаче, какво вие можете да направите. — Ама заради мене Бог всичко може да направи. — Това е тщестлавие, с което искате да покажете, че Бог особено благоволи към вас и е готов специално да ви слугува. Не, в мене този въпрос е поставен другояче. Аз си казвам: Слушай, приятелю, ти трябва да се впрегнеш на работа и да спужиш на Бога! Аз зная, какво Бог, моят Баща, може да направи за мене, но важно е да се изпитам сам, да видя, какво аз мога да направя за Господа. Бог всичко ми е дал даром, но важно е, какво аз мога да направя за Него.

И тъй, търкането трябва да се превърне в триене. В какво трябва да се превърне топлината? В приятно, красиво чувство. В какво трябва да се превърне светлината? В светла, красива мисъл. Като знаете това, при всяка среща с човека, вие трябва да си зададете въпроса, защо сте се срещнали, какво трябва да дадете на този човек, и какво той трябза да ви даде. Иначе, тази среща би била безпредметна. Всяка среща с човека предвижда известни допирни точки с него. Представете си, че вие следвате в странство, и по един специален куриер получавате от баща си писмо. Този човек дохожда при вас и ви пита, вие ли сте сина на еди-кого си. Вие го посрещате любезно, разговаряте се с него, и между вас се създава връзка. Тогава вие написвате на баща си писмо и го изпращате по същия куриер. Чрез тези писма, между сина и бащата, се образуват отношения на триене: двете писма са в успередна посока, противоположни едно на друго, но хармонични. Тези отношения вървят по един вътрешен закон на съзнанието. Ако човек знае, на кое място в съзнанието е поставена всяка негова мисъл, или всяка негова проява, той се е домогнал до известна философия. Например, можете ли да кажете, на кое място в съзнанието седи доброто? Ако е за теория, много нещо можете да кажете, но важно е да кажете това, което сте опитали. Добрият човек има един белег на устните си, по който се познава неговата добрина. Също такъв белег има и в съзнанието си, но трябва да се знае мястото на този белег. У някои хора този белег на устните отсъства.

Сега, ако продължавам да говоря по този въпрос, ще се объркате, защото вие слагате всичко на лична почва. Личното пък представя физическата страна на въпроса. Докато живеете по физически начин, постъпките ви никога няма да бъдат свързани. Също така и мислите, и чувствата ви няма да бъдат свързани. Въпреки това, вие се стремите към съвършенство. Има хора, обаче, в мислите, в чувствата и в постъпките на които има единство, те са свързани в нещо цяло, стройно и хармонично. Движенията им също така са пластични, хармонични. Това говори за здрав човек. Само здравият се отличава с такава пластичност и хармония в движенията. Всички кости, всички мускули в него са в движение. В това движение има красота. И наистина, красотата се проявява чрез движения. Който иска да бъде външно красив, той ще изгуби и тази красота, която има. Красотата се създава сама по себе си, по известни вътрешни закони, а не по желанията на човека. Колкото и да желае да стане красив, ако не работи върху себе си, човек никоги няма да стане красив. Колкото повече мислите и се безпокоите за някои неща, толкова по-лесно ще ги изгубите. Например, научите едно стихотворение наизуст, но веднага ви мине мисълта: ами, ако го забравя? Щом се усъмните в паметта си, ще забравите стихотворението. Вие не трябва да се съмнявате в паметта си, ако не искате да я губите. Паметливият човек никога не се съмнява в паметта си. Напротив, той всякога уповава на нея.

От толкова години насам вие следвате Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, което ви се предава, трябва да се подложи на опит, ако искате да се ползвате от него. Иначе, ше слушате, без да разбирате. Да се утешава само човек, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравее, без да се забелязва някакво подобрение, това са празни думи само, които не помагат. Като отида при болния, няма да говоря нищо за болестта му, но ще извадя от джоба си едно малко шишенце с течност, ще взема от нея с върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарам да глътне тази малка капчица от течността. На втория ден ще топна два пъти с иглата в същата течност и ще я мазна на езика на болния. На третия ден ще топна иглата три пъти в течността, и така ще правя в продължение на десет деня. На десетия ден болният ще стане от леглото си и ще бъде напълно здрав. До това време няма да го слушам да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лекува болният по вътрешен път, а не външно, като му се говори, или като се утешава.

Като слушате, че ви се говори така, мислите, че всичко сте разбрали. Ако сте разбрали всичко, тогава трябва да знаете, защо човек в раменете и в бедрата, т. е. в таза е по-широк, отколкото в кръста? Отдавна е трябвало да си отговорите на този въпрос. Ако досега не сте си отговорили, много сте закъснели. Ако речете да се справяте по този въпрос със сегашната анатомия, тя няма да ви задоволи. Тя е останала назад от новите обяснения по този въпрос. Затова, ако искате да се домогнете до положителни знания, вие трябва да потърсите нови начини за изучаване на себе си, на своя организъм. Ако искате да си отговорите положително на този въпрос, ще наблюдавате хора с различни рамене, ще изучавате характера им и, след дълги наблюдения, ще извадите известни научни заключения.

Например, първо ще изучавате характера на около сто души, които имат рамене, с форма А; после ще изучавате характера на други сто души, които имат рамене с форма В и най-после — още на сто души, които имат рамене, с форма С.

фигура 2

Правете тези наблюдения през свободното си време, когато нямате работа. Вместо да се търкате помежду си, по-добре правете научни наблюдения. Има случаи, когато човек трябва да е с широки рамене. Широки рамене имат повече мъжете, отколкото жените. Жените имат кръгли рамене. Мъжът е широк в раменете, тесен в бедрата, а жената — обратно - тясна в раменете, широка в бедрата. Оттук вадим следния закон: мъжът е силен в духовния свят, а жената — във физическия. И наистина, ако дадете на мъжа много работа в духовния свят, той ще издържи; ако същата работа дадете на жената, тя няма да издържи. Обратно: ако на жената дадете много работа на физическия свят, тя ще издържи; ако същата работа дадете на мъжа, той няма да издържи. Аз вадя това заключение от формата на раменете и бедрата на човека, без да взимам във внимание, какво знаете по този въпрос. Според вас е точно обратно: мъжът е силен на физическия свят, а жената — в духовния. Защо вашите знания и моите изводи не се съвпадат, върху това няма да се спирам.

Представете си, че главата на един човек е дълга от 17 — 21 см., а мозъкът му има 15 см. широчина и 17 см. височина. Какво показва това? Колкото по-широк е мозъкът на човека, толкова по-голяма е неговата издържливост на физическия свят. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата в жената Дължината на мозъка отговаря на раменете в мъжа. Значи, мъжете са дългоглави, а жените — широкоглави. Хора с широки рамене са мъже, безразлично дали са в женска, или в мъжка форма. Жена с широки рамене е повече мъж, отколкото жена. Мъж с широки бедра е повече жена, отколкото мъж. Така седи въпросът, когато се произнасяме за него според законите на природата, а не според формата на нещата. Това е наука. Природните закони ще ни служат за мярка на нещата, и всяко нещо, което е вън от тази мярка, е отклонение от нея. По степента на отклонението ще съдим и за причините на това отклонение от закона.

Вие трябва да изучавате и носа си. Например, някои хора имат малка гърбавина на носа си. Коя е причината за тази гърбавина? Като изучава характера си, човек ще се домогне до причината на тази малка гърбавина върху носа. Всяка форма на носа, всяко най-малко отклонение от нормата, указва влияние върху характера на човека. Нос, който е малко увиснал надолу, говори за човек с песимистичен характер. Този човек не се интересува от онова, което става около него. Кой какво казал, какво направил, това той не чува и не вижда. Нос, който е малко вирнат нагоре, говори за любопитен човек. Този човек иска да знае всичко, каквото става около него. Всичко външно привлича вниманието му. Неговите прозорци са отворени, и той приема много впечатления отвън. Когато ноздрите на носа у някой човек са много отворени, той е особено чувствителен към любовта. Щом стане дума за любов, ноздрите му започват да трептят. Когато ноздрите са стеснени, този човек не чува даже, че около него се говори за любов. Всички хора наоколо му горят от любов, а той не иска да знае даже. Когато носът при гърбавината е широк, такъв човек има хубави възприятия. Не е лошо човек да възприема отвън впечатления. Добре би било, ако всяка частица от тялото на човека бъде тъй чувствителна, че да възприема красиви впечатления от небето, от земята, от растенията, от животните и т. н. Човек трябва да бъде проводник на Божиите блага, безразлично отде идат те, дали от небето, или от земята. Каквото минава през пространството, трябва да се предава чрез човека. Той ще задържа за себе си онова, което е нужно за него, и след като си услужи, ще го пусне пак да тече. Не може и не трябва да се спира Божествената енергия. Тя непрестанно трябва да тече. Така става със здравия човек. Здрав човек е онзи, през когото Божествените енергии текат правилно.

Да се върнем към въпроса за търкането и триенето. Търкането трябва да се превърне в триене. За да се преустанови триенето, то трябва да се превърне в топлина. Ако искате да получите светлина, трябва да продължавате триенето дотогава, докато образуваната топлина стане толкова голяма, че едно от телата се запалва и почва да свети. Горенето, светлината създава разположение на духа. Ако тази светлина продължава да се развива, тя създава приятни чувства; значи, чувствуване се явява. Когато горенето е пълно, светлината е приятна, и в този род чувства няма дим, няма пушек. И най-после, приятните, красивите чувства трябва да се превърнат в мисъл. Щом мисълта дойде, явява се истинският човек, който разполага с условията на живота и може вече да гради. Този човек може да се нарече алхимик, защото знае, де се намира елексира на живота, може да го получи и да се ползва от него. Той знае, колко капки са нужни на човека от този елексир, за да добие безсмъртието.

От Божествено гледище, каквото човек преживява в съзнанието си, било колебания, съмнения, мрак, всичко това са уроци за него, предвидени от невидимия свят; всички изпитания и страдания, които човек минава, също така са неизбежни уроци за него. Всяка грешка, която човек прави, се дължи на неправилни възприятия. Ако възприятията в него са правилни, щом се натъкне на някакво отрицателно състояние, той веднага ще влезе в своята лаборатория, ще капне няколко капчици върху състоянието си, и то веднага ще се измени. Някой се оплаква, че е сиромах, че сиромашията го нападнала. Що е сиромашията? Сиромашията не е нищо друго, освен положение, в което човек желае това-онова, и ако в даден момент не може да го постигне, той започва да мисли, че е сиромах. Хората мислят, че нямат условия да учат, да се развиват, че нямат пари, че не са здрави и т. н. Като мислят по този начин, те започват да вярват, че е така, и казват, че са сиромаси. Всички хора трябва да разберат, че причината за сиромашията се крие в тяхното съзнание. Елементите, които им са нужни в дадения момент, отсъстват от тяхното съзнание, т. е. от лабораторията на тяхното съзнание. Какво трябва да направят тогава? Те трябва да заемат тези елементи от лабораторията на друго съзнание и, като си свършат работата с тях, да ги върнат назад. Човек трябва да знае, че не е роден нито сиромах, нито богат. Човек се ражда с всички възможности в себе си да бъде богат. Това не се отнася за обикновения човек. Обикновеният човек не се ражда с всички възможности на гения, но той се ражда с такива възможности, с които, при формата, която му е дадена, може правилно да расте и да се развива. В съзнанието на обикновения човек има ред възможности и условия, при които той може да прогресира.

В този смисъл, питам: какво нещо е водата? — Условие. — За какво ? — За разтварянето на твърдите тела, и по този начин да ги прави годни за възприемане. — Какво нещо е въздухът? — Условие. — За какво? — За горенето, за подържане на живота. Без въздух нито горенето може да става, нито животът може да се подържа. И тогава, вие можете да направите аналогия между водата и чувствата от една страна, и между въздуха и мислите на човека от друга страна, и по този начин да се домогнете до един алхимически начин на работа. Някой заболява от ревматизъм и започва да търси лекари да го лекуват. И това е добре, но преди да се обърне към лекарите, нека се върне към миналото на своя живот и проследи причините на заболяването си. Той ще види, че когато дядо му бил на 60 години, заболял от ревматизъм ; после, ще види, че когато баба му била на 50 години, и тя заболяла от същия ревматизъм. И най-после, знае, че и майка му, когато била на 45 години, заболяла от същата болест. И днес, според линията, по която той върви, мъжка или женска, на същата възраст наследява същата болест. Като намерите причината на вашия ревматизъм, по обратен път ще се върнете към онова време, когато баба ви, например, е заболяла, и ще търсите причината за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие в някакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрез внушение, да отстраните от вашето подсъзнание. Щом се освободите от тия мисли и чувства, и ревматизмът ще изчезне.

Когато се лекувате, вие трябва да употребявате някой магически формули, и то през времето, когато луната се празни. Например, някой страда от ставен ревматизъм. Нека направи следния опит: да вземе половин килограм сол, на бучки, морска или каменна, и в един съд с чиста изворна вода да туря всеки ден по една бучка от тази сол. Ще стане рано, преди изгрева на слънцето, ще тури бучката сол във водата и ще каже: Както солта се разтопява във водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставен ревматизъм. Ако не мине веднага, ще прави този опит цели две седмици, докато луната се празни. Ако и след това ревматизмът не си отиде, нека направи същия опит при залязване на слънцето, или вечер при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи резултат. Някой може да употреби четвърт килограм сол, и болестта му да мине; друг може да употреби половин килограм; трети — един или два килограма. Важно е човек да постоянства, докато оздравее.

Ще кажете, че това са заблуждения, суеверия. Питам: когато лекарят прегледа болния и му препоръча да употребява на всеки два часа, например, по пет капки от някакво лекарство, това не е ли суеверие? Болният вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка в лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лекарства, болният свещенодейства, а когато му се препоръчва един окултен метод, това било заблуждение или суеверие. Не е заблуждение това, но този метод е мъчен за приложение. Знаете ли, каква точност, какво постоянство се изисква от болния, за да приложи този метод? Знаете ли, как се топи един килограм сол? Вяра, усилие се иска за това. Ако човек един път закъснее с една минута от определеното време, опитът му пропада, и отново трябва да го започне.

Същият метод се отнася и до развиване на известни добродетели в човека. Да живееш добре, това е цяла алхимия. Колко години трябва да работи човек върху себе си, за да развие някой добри качества! Богатство са добрите качества, т. е. добродетелите в човека, заради които заслужава да работи. Какво по-хубаво от това, да бъде човек милосърден, добър, кротък, въздържан? Милостивият човек не може да бъде сиромах. Въздържаният човек не може да бъде слаб. Казват за някого, че е нетърпелив човек. — Как познавате търпеливия и как — нетърпеливия човек? Ако някой, като гледа, как убиват човека, може да издържа, търпение ли е това? Ако някой гледа пред очите му да убиват човека, и той се застъпва за него, нетърпение ли е това? Търпеливият човек се познава в моменти когато му взимат онова, което той обича и за което се е приготвил. Например, някой човек работил цял ден, уморил се и, като се върнал дома си, навечерял се и легнал да спи. Тъкмо заспива, дохожда един негов приятел, сяда до леглото му и започва да му разправя някаква дълга история. Ако може да го изслуша, без да се раздразни, този човек е търпелив. Или, представете си, че някой е гладен и сяда да яде; в това време отвън дохожда един негов познат и започва да яде от яденето му. Ако първият остане спокоен и отстъпи яденето си на своя познат, той е търпелив човек.

Само умният човек може да бъде търпелив. Той е над обикновените условия в живота. Много са случаите в ежедневния живот, при които може да се изпита търпението на човека. Търпеливият е предвидлив. Когато иска да се освободи от слушането на някаква дълга история, от казано-речено, от оплаквания, той излиза няколко минути по-рано от времето, когато гостът ще дойде, и отива да се разходи. Търпеливият човек е способен на жертви. При такъв човек се готви да дойде един негов познат, с цел да го подкупи с нещо. Първият знае, че тази среща ще бъде в 10 ч. в. За да не се натъква на неприятности, предпочита да харчи средства, да замине някъде, но да се освободи от предстоящата среща. Той си купува билет и заминава за странство. Оттук вадя заключение: хора, които обичат да пътуват често, бягат от своите познати, не искат да се срещнат с тях, да не би да ги подкупят. Който не пътува често в странство, той е свободен вече от тези изкушения, няма защо да го подкупват.

Окултният ученик трябва да работи, да размишлява, да развива в себе си ония качества, с които да решава задачите на своя живот. Дойде му едно страдание — той трябва да мисли върху него ден, два, три, докато се свърже с невидимия свят и се справи с това страдание. Иначе, той ще събира една след друга неразрешени задачи, и животът му ще свърши пак с неразрешени задачи. Не, има задачи в живота на ученика, които той непременно трябва да реши. Ама не съм търпелив. — Ще решиш задачата на търпението. — Не съм милосърден. — Ще развиеш милосърдието си. — Нямам любов. — Ще работиш, докато развиеш любовта в себе си. Това са задачи, които ученикът непременно трябва да разреши. Щом ги разреши, той ще се домогне до онези принципи, до онези сили, които действат в духовния свят, както и в човешкото съзнание.

Като ученици, вие навлизате в област, в която мъчно се работи, но достатъчно е да имате желание да постигнете нещо, за да преодолеете всички мъчнотии. При това, всяко желание е постижимо, ако се прилагат за него Божествени методи. Човек може да има много желания, не само едно, но тия желания са свързани едно за друго, като халки на някоя верига. Така са свързани и удовете в човешкия организъм. Първата халка в човешия организъм е главата. Следователно, за да реализира едно свое желание, или една своя мисъл, човек трябва да прекара през ума, или през сърцето си всички мисли и желания, свързани с главната мисъл, която предстои за реализиране. Всяка мисъл представя кръг от възможности. Тия кръгове трябва да се свържат в едно цяло с кръга на главната мисъл. И когато между всички кръгове има единство, тогава само главната мисъл ще може да се реализира. Тъй щото, реализирането на една мисъл, или на едно желание, представя от себе си дълъг процес на свързване. Какво се свързва при този процес? Кръгове се свързват.

И тъй, не се обезсърдчавайте, когато не можете да постигнете някое свое желание. Могат да минат две, три, пет, десет години, вие постоянствайте. Някога може да мине цял живот, и пак да не реализирате желанието си. Едно трябва да знаете: кога и да е желанията ви ще се реализират. Ако по един начин не успеете, опитайте втори, трети и т. н. За реализиране на мислите, съществува следния закон: в десет години дадена мисъл се реализира в положителна степен, т. е. тогава тя се посажда, израства и приема известна форма. През другите десет години тя се реализира в отрицателна степен, т. е. дава плод. Следните десет години отново се посажда, после пак дава плод и т. н. Ние казваме, че мисълта се е реализирала, само след като видим нейния плод. Обаче, плодове дават само положителните мисли. Затова, именно, в Писанието е казано, че човек трябва да расте и да се развива правилно, да приеме Божествена форма и тогава да даде плодове, които да отговарят на Божествения свят. Това значи Божественият Дух да работи в човека, за да даде условия на „дървото на живота" да расте и да се развива в него, да даде своите плодове.

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

36. Лекция от Учителя, държана на

1 юний, 1927 г. София.

Съзвучно движение

2011-05-12T15:34:42Z

Anika: /* СЪЗВУЧНО ДВИЖЕНИЕ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== СЪЗВУЧНО ДВИЖЕНИЕ ==

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

За следния път пишете върху темата : „Най-лесният въпрос в живота".

Изпейте упражненията: „Духът Божи" и „Блага дума на устата".

Сега ще ви задам въпроса: С какво е по-важно да се занимава човек — със себе си, или с хората? Със себе си. Някой хора се занимават само с единия си пръст. Единият пръст още не представя целия човек. Други пъ се занимаватъ само с ухото си, или с окото си, или с ръката си, или с врата си и т. н. Всичко това са само части от цялото, но не и целия човек. Да се занимаваш със себе си, аз разбирам да се занимаваш с целокупния човек.

Като наблюдавате проявите в природата, виждате, че прави линии в нея не съществуват. В природата съществуват главно криви и счупени линии. Тъй както хората си представят правата линия, такава права линия в природата не съществува, обаче, тя е основа на всички останали линии. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Следователно, тя е невидима, и с най-силен микроскоп не може да се види. Пътят, разстоянието между два атома, или между два йона е толкова малко, че е равно почти на точка. Някои си го представят като малка, светла, права линийка.

Съвременната физика се занимава със светлината, с топлината и с ред още отдели. Как се образува топлината? — Чрез триене на телата. — Как се образува светлината? — При горене на телата. Ако за образуването на топлината е нужно две тела да се трият, или да се търкат, защо тогава казвате, че е лошо, когато двама души на физическия или на духовния свят се търкат в отношенията си? Какво лошо има в търкането? Когато два предмета се търкат и между тях се образува топлина, това показва, че между тях по-рано е съществувал студ. Щом се образува топлина, всички се радват. Както се радвате за образуваната топлина при търкането на два предмета, така трябва да се радвате и за търкането между двама души. Не е лошо, че двама души се търкат, но лошо е, когато при това търкане не се образува топлина и светлина. Всяко търкане, което произвежда топлина и светлина, е добро. В природата съществува постоянно търкане. В български език е станало смешение между думите търкане и триене. Търкането е процес, който не произвежда нито топлина, нито светлина. В този смисъл, търкането е произволен процес. Триенето, обаче, произвежда и топлина, и светлина. И наистина, когото търкат, боледува; когото трият, оздравява.

Представете си, че правата линия АВ изразява известно ваше състояние. Вътази линия се съдържат условия за проява на вашето състояние. От средата на тази линия надолу слиза перпендикуляр, който се опира въ точка С, която представя дадено желание. Това желание указва известен напор, или налагане върху състоянието, изразено с правата АВ. Търкане ли предизвиква това напрежение, или триене?

фигура 1

Когато напрежението е нагоре, както става в природата, например, при образуване на топлината, имаме процес на триене, т. е. на сближаване между две тела. Триенето може да става между две, три, четири и повече частици, но важното е, че тези частици се движат в успоредни посоки, но в две противоположни направления. Това движение е правилно, и при него еднакво се засягат всички частици на движещите се тела. Триенето между частиците на телата става постепенно, при което образуваната топлина толкова се увеличава, че телата, или едното от тях, което е способно да гори, се запалва. При това положение имаме процес горене. Триене се извършва и между клетките на растенията. Те трябва много пъти да се трият, докато се образува между тях нужната топлина. Триенето трябва да става деликатно, внимателно, и то така, че да не става претриване. Претриването подразбира търкане, а триенето е правилен, съзнателен процес, който върви в паралел с растенето.

Тъй щото, дойдете ли до понятията, вие трябва да ги различавате в психическо отношение, според резултатите, които те произвеждат. И думите в речта се подчиняват на известни психологически закони. Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна с Божествените закони, тя е в състояние да наруши мира на човека, вследствие на което той изгубва своята топлина и светлина. Всяка дума, която не е съгласна с Божествените закони, произвежда мрак, тъмнина в съзнанието на човека.

Сега, аз говоря върху практически въпроси, които всеки момент можете да опитате. Всички сте забелязали, например, какви пресичания стават в мисълта на човека. Започвате да говорите нещо, но без да мислите много, кажете някоя дума не на място, и веднага мисълта ви се прекъсва. Защо? Станало е някакво нарушаване в Божествения свят. Когато съзнанието на човека е будно, той всякога ще нарежда своята мисъл, своята реч според Божествените закони. Тогава, нито мисълта му ще се прекъсва, нито говорът му ше бъде дисхармоничен. При това положение, човек може да изпадне в друга крайност и да каже: С чужди мисли не искам да се занимавам, даже и да са Божествени. И това е добре. Какво по-хубаво от това, да бъде човек самостоятелен, т. е. да бъде свободен? Но той трябва да знае, кои мисли са чужди, и кои — негови. Всички мисли, които произвеждат търкане, са чужди. Всички ония мисли, които произвеждат в човека светлина и топлина, са Божествени, т. е. негови. Като казвам, че са негови имам пред вид Божественото в човека. Топлината пък трябва да се превърне в светлина. Светлината трябва да се превърне в чувство, а чувството — в мисъл. Това показва, че триенето трябва постепенно да се усилва, за да се превръща във все по-високи процеси: триенето произвежда топлина ; топлината — светлина ; светлината - чувствуване, а чувствуването — мислене. След мисълта има още по-високи прояви. Важно е, че процесите трябва да бъдат непреривни. Всеки процес приготвя материали, с които, човек може да работи.

И тъй, ще знаете, че топлината, светлината, чувствата, мислите са условия, материали, с които човек трйбва да работи, както алхимикът работи в своята лаборатория, а домакинята — в своята кухня. Според мене, и домакинята е ученичка. В това отношение, домът е научна лаборатория. Мъжът и жената са студенти, които следват висша наука в домашната лаборатория, т. е. в дома. Като стане от леглото си, първата работа на жената е да запали огъня в камината и да тури на него тенджера с вода, т. е. колба или реторта, в която последователно ще прибавя елементите, нужни за известна реакция. Елементите, с които извършва алхимическите процеси са: лук, чесън, сол, черен и червен пипер, боб, картофи, домати и т. н. Тя нарязва лука на дребно, туря го в тенджерата, прибавя към него една-две лъжици масло и започва да мери, да размерва, колко вода трябва, колко зеленчук и т. н. После, следи за огъня, като ту го усилва, ту го отслабва. След два-три часа реакцията е свършена, и домакинята си въздъхва спокойно, като казва : Приготвих обеда!

Като говоря по този начин, вие се смеете. Няма нищо смешно в това. Днес жените готвят механически, не знаят, колко сериозна и важна работа е готвенето. Те не са изучили още свойствата на лука, не знаят, защо го турят в яденето. Ако запитате съвременната домакиня, защо туря лук в яденето, тя ще каже, че го туря за вкус. Това не е наука. Лукът има съвсем друго предназначение; той е елемент с определени свойства, необходими за организъма. Маслото също така има своето предназначение в готвенето, а не само затова, че яденето трябвало да бъде мазничко. И водата мма свое дълбоко предназначение в готвенето, което всяка домакиня трябва да изучи. Ако разбирахте свойствата на водата, вие бихте могли да лекувате с нея всички болести. Има болести, които могат да се лекуват само с една капка вода, други — с две капки, трети — с три или с повече капки. Ако вземете десет капки вода, те произвеждат съвсем друг резултат. Всичко това е строго определено в природата, но човек трябва да познава тази наука. Водата, с която ще се лекувате, трябва да бъде абсолютно чиста. Това може да се изпита с езика. Значи, езикът на човека трябва да бъде толкова чувствителен, че да различава качествата на водата. За тази цел, човек трябва да прави опити, да ходи по планините, да пие вода от чисти извори и после да сравнява различните води, да изработи тънък усет на различаване. Човек не трябва да се обленява, но да прави опити, изследвания. Той трябва винаги да пие чиста вода. Ако пие нечиста вода, той греши против себе си. Ако днес, утре пие нечиста вода, няма да забележи, как ще поквари съзнанието си. Не, чистота се изисква от човека. Той трябва да търси начини за пречистване на водата. Дали ще я прецежда през камък, дали ще я пречиства със стипца, или по друг някакъв начин, не е важно, но нечиста вода по никой начин не трябва да пие. Това значи умен човек.

Казвате: Нали Бог всичко може да направи? И да пиеме нечиста вода, Той пак може да ни запази от болести. Казано е в Писанието: „Не изкушавайте Господа!'" Защо трябва да пиете нечиста вода, когато Бог е изпратил на земята чиста вода, като я прекарал през ред дезинфектори ? Водата, която иде отъ далечни места на пространството, минава през светлина, през топлина, през електричество, като същевременно се озонира и магнетизира; след това тя минава през ред земни пластове, дето се филтрира, и тъй пречистена, дохожда до човека. След всичко това, трябва ли човек да пие нечиста вода? Не, той трябва да пие само такава вода, каквато природата му е предложила, със свойства, каквито тя й е създала. Не пие ли такава вода, той непременно ще боледува. Казвате: Де ще намерим такава вода? Ние нямаме време да търсим, нямаме благоприятни условия. — За окултния ученик всякога има време, всякога условията са благоприятни. Щом тръгне за вода, той трябва да знае, де има вода и след колко време може да намери. В движението си, водата се подчинява на известни природни закони, тя не тече произволно: някога се управлява от електричеството, някога — от магнетизъма. И ще видите, че на места водата отива на големи дълбочини, а някъде тече на плитки места. С мисълта си, човек може да намери, де има чиста вода и да я изтегли на повърхнината. Искате да направя този опит. Не, за другите не правя опити. За себе си правя опита, когато пожелая, но щом съм с други, и жаден да съм, нося жаждата, но опитът не показвам. Защо? Всеки сам трябва да дойде до това положение. Ако някой успее да ме види сам, когато правя този опит, то е друг въпрос, той печели, но иначе, съзнателно никога няма да направя този опит пред хората. Той е духовенъ опит, който изисква специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онзи, който искрено е доказал, че обича това изкуство и е готов с любов и безкористие да му служи. Ако дойда при вас да ме научите да готвя боб, вие трябва да предадете изкуството си, само след като се уверите, че наистина аз обичам боба. Готвачът може да предаде изкуството си само на онзи, който истински го цени. Музикантът има особени парчета, които свири само за себе си и на никого не ги съобщава. Художникът рисува особени картини само за себе си, които на никого не показва. Няма човек в света, който да не е скрил от другите нещо красиво в себе си. И така трябва да бъде! В красивото, което човеъ понякога крие и от себе си, се съдържат всички възможности за постижения.

И тъй, когато казвате, че Бог всичко може да направи, това е вярно. Въпросът е, обаче, какво вие можете да направите. — Ама заради мене Бог всичко може да направи. — Това е щестлавие, с което искате да покажете, че Бог особено благоволи към вас и е готов специално да ви слугува. Не, в мене този въпрос е поставен другояче. Аз си казвам: Слушай, приятелю, ти трябва да се впрегнеш на работа и да спужиш на Бога! Аз зная, какво Бог, моят Баща, може да направи за мене, но важно е да се изпитам сам, да видя, какво аз мога да направя за Господа. Бог всичко ми е дал даром, но важно е, какво аз мога да направя за Него.

И тъй, търкането трябва да се превърне в триене. В какво трябва да се превърне топлината? В приятно, красиво чувство. В какво трябва да се превърне светлината? В светла, красива мисъл. Като знаете това, при всяка среща с човека, вие трябва да си зададете въпроса, защо сте се срещнали, какво трябва да дадете на този човек, и какво той трябза да ви даде. Иначе, тази среща би била безпредметна. Всяка среща с човека предвижда известни допирни точки с него. Представете си, че вие следвате в странство, и по един специален куриер получавате от баща си писмо. Този човек дохожда при вас и ви пита, вие ли сте сина на еди-кого си. Вие го посрещате любезно, разговаряте се с него, и между вас се създава връзка. Тогава вие написвате на баща си писмо и го изпращате по същия куриер. Чрез тези писма, между сина и бащата, се образуват отношения на триене: двете писма са в успередна посока, противоположни едно на друго, но хармонични. Тези отношения вървят по един вътрешен закон на съзнанието. Ако човек знае, на кое място в съзнанието е поставена всяка негова мисъь, или всяка негова проява, той се е домогнал до известна философия. Например, можете ли да кажете, на кое място в съзнанието седи доброто? Ако е за теория, много нещо можете да кажете, но важно е да кажете това, което сте опитали. Добрият човек има един белег на устните си, по който се познава неговата добрина. Също такъв белег има и в съзнанието си, но трябва да се знае мястото на този белег. У някои хора този белег на устните отсъства.

Сега, ако продължавам да говоря по този въпрос, ще се объркате, защото вие слагате всичко на лична почва. Личното пък представя физическата страна на въпроса. Докато живеете по физически начинъ, постъпките ви никога нъма да бъдат свързани. Също така и мислит, и чувствата ви няма да бъдат свързани. Въпреки това, вие се стремите към съвършенство. Има хора, обаче, в мислите, в чувствата и в постъпките на които има единство, те са свързани в нещо цяло, стройно и хармонично. Движенията им също така са пластични, хармонични. Това говори за здрав човек. Само здравият се отличава с такава пластичност и хармония в движенията. Всички кости, всички мускули в него са в движение. В това движение има красота. И наистина, красотата се проявява чрез движения. Който иска да бъде външно красив, той ще изгуби и тази красота, която има. Красотата се създава сама по себе си, по известни вътрешни закони, а не по желанията на човека. Колкото и да желае да стане красив, ако не работи върху себе си, човек никоги няма да стане красив. Колкото повече мислите и се безпокоите за някои неща, толкова по-лесно ще ги изгубите. Например, научите едно стихотворение наизуст, но веднага ви мине мисълта: ами, ако го забравя? Щом се усъмните в паметта си, ще забравите стихотворението. Вие не трябва да се съмнявате в паметта си, ако не искате да я губите Паметливият човек никога не се съмнява в паметта си. Напротив, той всякога уповава на нея.

От толкова години насам вие следвате Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, коего ви се предава, трябва да се подложи на опит, ако искате да се ползувате от него. Иначе, ше слушате, без да разбирате. Да се утешава само човек, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравее, без да се забелязва някакво подобрение, това са празни думи само, които не помагат. Като отида при болния, няма да говоря нищо за болестта му, но ще извадя от джоба си едно малко шишенце с течност, ще взема от нея с върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарам да глътне тази малка капчица от течността. На втория ден ще топна два пъти с иглата в същата течност и ще я мазна на езика на болния. На третия ден ще топна иглата три пъти в течността, и така ще правя в продължение на десет деня. На десетия ден болният ще стане от леглото си и ще бъде напълно здрав. До това време няма да го слушам да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лекува болният по вътрешен път, а не външно, като му се говори, или като се утешава.

Като слушате, че ви се говори така, мислите, че всичко сте разбрали. Ако сте разбрали всичко, тогава трябва да знаете, защо човек в раменете и в бедрата, т. е. в таза е по-широк, отколкото в кръста? Отдавна е трябвало да си отговорите на този въпрос. Ако досега не сте си отговорили, много сте закъснели. Ако речете да се справяте по този въпрос със сегашната анатомия, тя няма да ви задоволи. Тя е останала назад от новите обяснения по този въпрос. Затова, ако искате да се домогнете до положителни знания, вие трябва да потърсите нови начини за изучаване на себе си, на своя организъм. Ако искате да си отговорите положително на този въпрос, ще наблюдавате хора с различни рамене, ще изучавате характера им и, след дълги наблюдения, ще извадите известни научни заключения.

Например, първо ще изучавате характера на около сто души, които имат рамене, с форма А; после ще изучавате характера на други сто души, които имат рамене с форма В и най-после — още на сто души, които иматъ рамене, с форма С.

фигура 2

Правете тези наблюдения през свободното си време, когато нямате работа. Вместо да се търкате помежду си, по-добре правете научни наблюдения. Има случаи, когато човек трябва да е с широки рамене. Широки рамене иматъ повече мъжете, отколкото жените. Жените имат кръгли рамене. Мъжътъ е широк в раменете, тесен в бедрата, а жената — обратно - тясна в раменете, широка в бедрата. Оттук вадим следния закон: мъжът е силен в духовния свят, а жената — във физическия. И наистина, ако дадете на мъжа много работа в духовния свят, той ще издържи; ако същата работа дадете на жената, тя няма да издържи. Обратно: ако на жената дадете много работа на физическия свят, тя ще издържи; ако същата работа дадете на мъжа, той няма да издържи. Аз вадя това заключение от формата на раменете и бедрата на човека, без да взимам във внимание, какво знаете по този въпрос. Според вас е точно обратно: мъжът е силен на физическия свят, а жената — в духовния Защо вашите знания и моите изводи не се съвпадат, върху това няма да се спирам.

Представете си, че главата на един човек е дълга от 17 — 21 см., а мозъкът му има 15 см. широчина и 17 см. височина. Какво показва това? Колкото по-широк е мозъкът на човека, толкова по-голяма е неговата издържливост на физическия свят. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата в жената Дължината на мозъка отговаря на раменете в мъжа. Значи, мъжете са дългоглави, а жените — широкоглави. Хора с широки рамене са мъже, безразлично дали са в женска, или в мъжка форма. Жена с широки рамене е повече мъж, отколкото жена. Мъж с широки бедра е повече жена, отколкото мъж. Така седи въпросът, когато се произнасяме за него според законите на природата, а не според формата на нещата. Това е наука. Природните закони ще ни служат за мярка на нещата, и всяко нещо, което е вън от тази мярка, е отклонение от нея. По степента на отклонението ще съдим и за причините на това отклонение от закона.

Вие трябва да изучавате и носа си. Например, някои хора имат малка гърбавина на носа си. Коя е причината за тази гърбавина? Като изучава характера си, човек ще се домогне до причината на тази малка гърбавина върху носа. Всяка форма на носа, всяко най-малко отклонение от нормата, указва влияние върху характера на човека. Нос, който е малко увиснал надолу, говори за човек с песимистичен характер. Този човек не се интересува от онова, което става около него. Кой какво казал, какво направил, това той не чува и не вижда. Нос, който е малко вирна нагоре, говори за любопитенъ човек. Този човек иска да знае всичко, каквото става около него. Всичко външно привлича вниманието му. Неговите прозорци са отворени, и той приема много впечатления отвън. Когато ноздрите на носа у някой човек са много отворени, той е особено чувствителен към любовта. Щом стане дума за любов, ноздрите му започват да трептят. Когато ноздрите са стеснени, този човек не чува даже, че около него се говори за любов. Всички хора наоколо му горят от любов, а той не иска да знае даже. Когато носът при гърбавината е широк, такъв човек има хубави възприятия. Не е лошо човек да възприема отвън впечатления. Добре би било, ако всяка частица от тялото на човека бъде тъй чувствителна, че да възприема красиви впечатления от небето, от земята, от растенията, от животните и т. н. Човек трябва да бъде проводник на Божиите блага, безразлично отде идат те, дали от небето, или от земята. Каквото минава през пространството, трябва да се предава чрез човека. Той ще задържа за себе си онова, което е нужно за него, и след като си услужи, ще го пусне пак да тече. Не може и не трябва да се спира Божествената енергия. Тя непрестанно трябва да тече. Така става със здравия човек. Здрав човек е онзи, през когото Божествените енергии текат правилно.

Да се върнем към въпроса за търкането и триенето. Търкането трябва да се превърне в триене. За да се преустанови триенето, то трябва да се превърне в топлина. Ако искате да получите светлина, трябва да продължавате триенето дотогава, докато образуваната топлина стане толкова голяма, че едно отъ телата се запалва и почва да свети. Горенето, светлината създава разположение на духа. Ако тази светлина продължава да се развива, тя създава приятни чувства; значи, чувствуване се явява. Когато горенето е пълно, светлината е приятна, и в този род чувства няма дим, няма пушек. И най-после, приятните, красивите чувства трябва да се превърнат в мисъл. Щом мисълта дойде, явява се истинският човек, който разполага с условията на живота и може вече да гради. Този човек може да се нарече алхимик, защото знае, де се намира елексира на живота, може да го получи и да се ползва от него. Той знае, колко капки са нужни на човека от този елексир, за да добие безсмъртието.

От Божествено гледище, каквото човек преживява в съзнанието си, било колебания, съмнения, мрак, всичко това са уроци за него, предвидени от невидимия свят; всички изпитания и страдания, които човек минава, също така са неизбежни уроци за него. Всяка грешка, която човек прави, се дължи на неправилни възприятия. Ако възприятията в него са правилни, щом се натъкне на някакво отрицателно състояние, той веднага ще влезе в своята лаборатория, ще капне няколко капчици върху състоянието си, и то веднага ще се измени. Някой се оплаква, че е сиромах, че сиромашията го нападнала. Що е сиромашията? Сиромашията не е нищо друго, освен положение, в което човек желае това-онова, и ако в даден момент не може да го постигне, той започва да мисли, че е сиромах. Хората мислят, че нямат условия да учат, да се развиват, че нямат пари, че не са зцрави и т. н. Като мислят по този начинъ, те започват да вярват, че е така, и казват, че са сиромаси. Всички хора трябва да разберат, че причината за сиромашията се крие в тяхното съзнание. Елементите, които им са нужни в дадения момент, отсъстват от тяхното съзнание, т. е. от лабораторията на тяхното съзнание. Какво трябва да направя тогава? Те трябва да заемат тези елементи от лабораторията на друго съзнание и, като си свършат работата с тях, да ги върнаг назад. Човек трябва да знае, че не е роден нито сиромах, нито богат. Човек се ражда с всички възможности в себе си да бъде богат. Това не се отнася за обикновения човек. Обикновеният човек не се ражда с всички възможности на гения, но той се ражда с такива възможности, с които, при формата, която му е дадена, може правилно да расте и да се развива. В съзнанието на обикновения човек има ред възможности и условия, при които той може да прогресира.

В този смисъл, питам: какво нещо е водата? — Условие. — За какво ? — За разтварянето на твърдите тела, и по този начин да ги прави годни за възприемане. — Какво нещо е въздухът? — Условие. — За какво? — За горенето, за подържане на живота. Без въздух нито горенето може да става, нито животът може да се подържа. И тогава, вие можете да направите аналогия между водата и чувствата от една страна, и между въздуха и мислите на човека от друга страна, и по този начин да се домогнете до един алхимически начин на работа. Някой заболява от ревматизъм и започва да търси лекари да го лекуват. И това е добре, но преди да се обърне към лекарите, нека се върне към миналото на своя живот и проследи причините на заболяването си. Той ще види, че когато дядо му билъ на 60 години, заболял от ревматизъм ; после, ще види, че когато баба му била на 50 години, и тя заболяла от същия ревматизъм. И най-после, знае, че и майка му, когато била на 45 години, заболяла от същата болест. И днес, споредъ линията, по която той върви, мъжка или женска, на същата възраст наследява същата болест. Като намерите причината на вашия ревматизъм, по обратен път ще се върнете към онова време, когато баба ви, например, е заболяла, и ще търсите причината за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие в някакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрез внушение, да отстраните от вашето подсъзнание. Щом се освободите от тия мисли и чувства, и ревматизмът ще изчезне.

Когато се лекувате, вие трябва да употребявате някой магически формули, и то през времето, когато луната се празни. Например, някой страда от ставенъ ревматизъм. Нека направи следния опит: да вземе половин килограм сол, на бучки, морска или каменна, и в един съд с чиста изворна вода да туря всеки ден по една бучка от тази сол. Ще стане рано, преди изгрева на слънцето, ще тури бучката сол във водата и ще каже: Както солта се разтопява във водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставен ревматизъм. Ако не мине веднага, ще прави този опит цели две седмици, докато луната се празни. Ако и след това ревматизмът не си отиде, нека направи същия опит при залязване на слънцето, или вечер при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи резултат. Някой може да употреби четвърт килограм сол, и болестта му да мине; друг може да употреби половин килограм; трети — един или два килограма. Важно е човек да постоянствува, докато оздравее.

Ще кажете, че това са заблуждения, суеверия. Питам: когато лекарят прегледа болния и му препоръча да употребява на всеки два часа, например, по пет капки от някакво лекарство, това не е ли суеверие? Болният вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка в лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лекарства, болният свещенодействува, а когато му се препоръчва един окултен метод, това било заблуждение или суеверие. Не е заблуждение това, но този метод е мъчен за приложение. Знаете ли, каква точност, какво постоянство се изисква от болния, за да приложи този метод? Знаете ли, как се топи един килограм сол? Вяра, усилие се иска за това. Ако чове единъ път закъснее с една минута от определеното време, опитът му пропада, и отново трябва да го започне.

Същият метод се отнася и до развиване на известни добродетели в човека. Да живееш добре, това е цяла алхимия. Колко години трябва да работи човек върху себе си, за да развие някой добри качества! Богатство са добрите качества, т. е. добродетелите в човека, заради които заслужава да работи. Какво по-хубаво от това, да бъде човек милосърден, добър, кротък, въздържан? Милостивият човек не може да бъде сиромах. Въздържаният човек не може да бъде слаб. Казват за някого, че е нетърпелив човек. — Как познавате търпеливия и как — нетърпеливия човек? Ако някой, като гледа, как убиват човека, може да издържа, търпение ли е това ? Ако някой гледа пред очите му да убиват човека, и той се застъпва за него, нетърпение ли е това? Търпеливият човек се познава в моменти когато му взимат онова, което той обича и за което се е приготвил. Например, някой човек работил цял ден, уморил се и, като се върнал дома си, навечерял се и легнал да спи. Тъкмо заспива, дохожда един негов приятел, сяда до леглото му и започва да му разправя някаква дълга история. Ако може да го изслуша, без да се раздразни, този човек е търпелив. Или, представете си, че някой е гладен и сяда да яде; в това време отвън дохожда един негов познат и започва да яде от яденето му. Ако първият остане спокоен и отстъпи яденето си на своя познат, той е търпелив човек.

Само умният човек може да бъде търпелив. Той е над обикновените условия в живота. Много са случаите в ежедневния живот, при които може да се изпита търпението на човека. Търпеливият е предвидлив. Когато иска да се освободи от слушането на някаква дълга история, от казано-речено, от оплаквания, той излиза няколко минути по-рано от времето, когато гостът ще дойде, и отива да се разходи. Търпеливият човек е способен на жертви. При такъв човек се готви да дойде един неговъ познат, с цел да го подкупи с нещо. Първият знае, че тази среща ще бъде в 10 ч. в. За да не се натъква на неприятности, предпочита да харчи средства, да замине някъде, но да се освободи от предстоящата среща. Той си купува билет и заминава за странство. Оттук вадя заключение: хора, които обичат да пътуват често, бягат отъ своите познати, не искат да се срещнат с тях, да не би да ги подкупят. Който не пътува често в странство, той е свободен вече от тези изкушения, няма защо да го подкупват.

Окултният ученик трябва да работи, да размишлява, да развива в себе си ония качества, с които да решава задачите на своя живот. Дойде му едно страдание — той трябва да мисли върху него ден, два, три, докато се свърже с невидимия свят и се справи с това страдание. Иначе, той ще събира една след друга неразрешени задачи, и животът му ще свърши пак с неразрешени задачи. Не, има задачи в живота на ученика, които той непременно трябва да реши. Ама не съм търпелив. — Ще решиш задачата на търпението. — Не съм милосърден. — Ще развиеш милосърдието си. — Нямам любов. — Ще работиш, докато развиеш любовта в себе си. Това са задачи, които ученикът непременно трябва да разреши. Щом ги разреши, той ще се домогне до онези принципи, до онези сили, които действат в духовния свят, както и в човешкото съзнание.

Като ученици, вие навлизате в облас, въ която мъчно се работи, но достатъчно е да имате желание да постигнете нещо, за да преодолеете всички мъчнотии. При това, всяко желание е постижимо, ако се прилагат за него Божествени методи. Човек може да има много желания, не само едно, но тия желания са свързани едно за друго, като халки на някоя верига. Така са свързани и удовете в човешкия организъм. Първата халка в човешия организъм е главата. Следователно, за да реализира едно свое желание, или една своя мисъл, човек трябва да прекара през ума, или през сърцето си всички мисли и желания, свързани с главната мисъл, която предстои за реализиране. Всяка мисъл представя кръг от възможности. Тия кръгове трябва да се свържат в едно цяло с кръга на главната мисъл. И когато между всички кръгове има единство, тогава само главната мисъл ще може да се реализира. Тъй щото, реализирането на една мисъл, или на едно желание, представя от себе си дълъг процес на свързване. Какво се свързва при този процес? Кръгове се свързват.

И тъй, не се обезсърдчавайте, когато не можете да постигнете някое свое желание. Могат да минат две, три, пет, десет години, вие постоянствайте. Някога може да мине цял живот, и пак да не реализирате желанието си. Едно трябва да знаете: кога и да е желанията ви ще се реализират. Ако по един начин не успеете, опитайте втори, трети и т. н. За реализиране на мислите, съществува следния закон: в десет години дадена мисъл се реализира в положителна степен, т. е. тогава тя се посажда, израства и приема известна форма. През другите десет години тя се реализира в отрицателна степен, т. е. дава плод. Следните десет години отново се посажда, после пак дава плод и т. н. Ние казваме, че мисълта се е реализирала, само след като видим нейния плод. Обаче, плодове дават само положителните мисли. Затова, именно, в Писанието е казано, че човек трябва да расте и да се развива правилно, да приеме Божествена форма и тогава да даде плодове, които да отговарят на Божествения свят. Това значи Божественият Дух да работи в човека, за да даде условия на „дървото на живота" да расте и да се развива в него, да даде своите плодове.

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

36. Лекция от Учителя, държана на

1 юний, 1927 г. София.

Съзвучно движение

2011-05-11T14:49:50Z

Anika: /* СЪЗВУЧНО ДВИЖЕНИЕ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== СЪЗВУЧНО ДВИЖЕНИЕ ==

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

Размишление.

За следния път пишете върху темата : „Най-лесният въпрос в живота".

Изпейте упражненията: „Духът Божи" и „Блага дума на устата".

Сега ще ви задам въпроса: С какво е по-важно да се занимава човек — със себе си, или с хората? Със себе си. Някой хора се занимават само с единия си пръст. Единият пръст още не представя целия човек. Други пъ се занимаватъ само с ухото си, или с окото си, или с ръката си, или с врата си и т. н. Всичко това са само части от цялото, но не и целия човек. Да се занимаваш със себе си, аз разбирам да се занимаваш с целокупния човек.

Като наблюдавате проявите в природата, виждате, че прави линии в нея не съществуват. В природата съществуват главно криви и счупени линии. Тъй както хората си представят правата линия, такава права линия в природата не съществува, обаче, тя е основа на всички останали линии. Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Следователно, тя е невидима, и с най-силен микроскоп не може да се види. Пътят, разстоянието между два атома, или между два йона е толкова малко, че е равно почти на точка. Някои си го представят като малка, светла, права линийка.

Съвременната физика се занимава със светлината, с топлината и с ред още отдели. Как се образува топлината? — Чрез триене на телата. — Как се образува светлината? — При горене на телата. Ако за образуването на топлината е нужно две тела да се трият, или да се търкат, защо тогава казвате, че е лошо, когато двама души на физическия или на духовния свят се търкат в отношенията си? Какво лошо има в търкането? Когато два предмета се търкат и между тях се образува топлина, това показва, че между тях по-рано е съществувал студ. Щом се образува топлина, всички се радват. Както се радвате за образуваната топлина при търкането на два предмета, така трябва да се радвате и за търкането между двама души. Не е лошо, че двама души се търкат, но лошо е, когато при това търкане не се образува топлина и светлина. Всяко търкане, което произвежда топлина и светлина, е добро. В природата съществува постоянно търкане. В български език е станало смешение между думите търкане и триене. Търкането е процес, който не произвежда нито топлина, нито светлина. В този смисъл, търкането е произволен процес. Триенето, обаче, произвежда и топлина, и светлина. И наистина, когото търкат, боледува; когото трият, оздравява.

Представете си, че правата линия АВ изразява известно ваше състояние. Вътази линия се съдържат условия за проява на вашето състояние. От средата на тази линия надолу слиза перпендикуляр, който се опира въ точка С, която представя дадено желание. Това желание указва известен напор, или налагане върху състоянието, изразено с правата АВ. Търкане ли предизвиква това напрежение, или триене? Когато напрежението е нагоре, както става въ природата, например, при образуване на топлината, имаме процес на триене, т. е. на сближаване между две тела. Триенето може да става между две, три, четири и повече частици, но важното е, че тези частици се движат в успоредни посоки, но в две противоположни направления. Това движение е правилно, и при него еднакво се засягат всички частици на движещите се тела. Триенето между частиците на ткпата става постепенно, при което образуваната топлина толкова се увеличава, че телата, или едното от тях, което е способно да гори, се запалва. При това положение имаме процесъгорене. Триене се извършва и между клетките на растенията. Те трябва много пъти да се трият, докато се образува между тях нужната топлина. Триенето трябва да става деликатно, внимателно, и то така, че да не става претриване. Претриването подразбира търкане, а триенето е правилен, съзнателен процес, който върви в паралелъ с растенето.

Тъй щото, дойдете ли до понятията, вие трябва да ги различавате в психическо отношение, според резултатите, които те произвеждат. И думите в речта се подчиняват на известни психологически закони. Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна с Божествените закони, тя е в състояние да наруши мира на човека, вследствие на което той изгубва своята топлина и светлина. Всяка дума, която не е съгласна с Божествените закони, произвежда мрак, тъмнина в съзнанието на човека.

Сега, аз говоря върху практически въпроси, които всеки момент можете да опитате. Всички сте забелязали, например, какви пресичания стават в мисълта на човека. Започвате да говорите нещо, но без да мислите много, кажете някоя дума не на място, и веднага мисълта ви се прекъсва. Защо? Станало е някакво нарушаване в Божествения свят. Когато съзнанието на човека е будно, той всякога ще нарежда своята мисъл, своята реч според Божествените закони. Тогава, нито мисълта му ще се прекъсва, нито говорът му ше бъде дисхармоничен. При това положение, човек може да изпадне в друга крайност и да каже: С чужди мисли не искам да се занимавам, даже и да са Божествени. И това е добре. Какво по-хубаво от това, да бъде човек самостоятелен, т. е. да бъде свободен? Но той трябва да знае, кои мисли са чужди, и кои — негови. Всички мисли, които произвеждат търкане, са чужди. Всички ония мисли, които произвеждат в човека светлина и топлина, са Божествени, т. е. негови. Като казвам, че са негови имам пред вид Божественото в човека. Топлината пък трябва да се превърне в светлина. Светлината трябва да се превърне в чувство, а чувството — в мисъл. Това показва, че триенето трябва постепенно да се усилва, за да се превръща във все по-високи процеси: триенето произвежда, шина ; топлината — светлина ; светлината - чувствуване, а чувствуването — мислене. След мисълта има още по-високи прояви. Важно е, че процесите трябва да бъдат непреривни. Всеки процес приготвя материали, с които, човек може да работи.

И тъй, ще знаете, че топлината, свйтлината, чувствата, мислитй сж условия, материали, съ които човйкъ трйбва да работи, както алхимикътъ работи въ своята лаборатория, а домакинята — въ своята кухня. Спо- редъ мене, и домакинята е ученичка. Въ това отношение, домътъ е научна лаборатория.

86
Мжжътъ и жената сж студенти, които след- ватъ висша наука въ домашната лаборатория, т. е. въ дома. Като стане отъ леглото си, първата работа на жената е да запали огъня въ камината и да тури на него тенджера съ вода, т. е. колба или реторта, въ която последователно ще прибавя елементите, нужни за известна реакция. Елементите, съ които извършва алхимическите процеси сж: лукъ, чесънъ, соль, черенъ и червенъ пиперъ, бобъ, картофи, домати и т. н. Тя нарязва лу- ка на дребно, туря го въ тенджерата, прибавя къмъ него една-две лъжици масло и започва да мери, да разм^рва, колко вода требва, колко зеленчукъ и т. н. После, следи за огъня, като ту го усилва, ту го отслабва. Следъ два-три часа реакцията е свършена, и домакинята си въздъхва спокойно, като казва : Приготвихъ обеда !
Като говоря по този начинъ, вие се смеете. Нема нищо смешно въ това. Днесъ жените готвятъ механически, не знаятъ, колко сериозна и важна работа е готвенето. Те не сж изучили още свойствата на лука, не знаятъ, защо го турятъ въ яденето. Яко запитате съвременната домакиня, защо туря лукъ въ яденето, тя ще каже, че го туря за вкусъ. Това не е наука. Лукътъ има съв- семъ друго предназначение; той е елементъ съ определени свойства, необходими за организъма. Маслото сжщо така има своето предназначение въ готвенето, а не само затова, че яденето требвало да бжде мазничко. И водата мма свое дълбоко предназначение въ готве

89
нето, което всЬка домакиня требва да изучи. Яко разбирахте свойствата на водата, вие бихте могли да лекувате съ нея всички болести. Има болести, които могатъ да се лЪ- куватъ само съ една капка вода, други — съ две капки, трети — съ три или съ повече капки. Яко вземете десеть капки вода, тЬ произвеждатъ съвсемъ другъ резултатъ. Всичко това е строго определено въ природата, но човекъ требва да познава тази наука. Водата, съ която ще се лекувате, требва да бжде абсолютно чиста. Това може да се изпита съ езика. Значи, езикътъ на човека требва да бжде толкова чувствителенъ, че да различава качествата на водата. За тази цель, човекъ требва да прави опити, да ходи по планините, да пие вода отъ чисти извори и после да сравнява различните води, да изработи тънъкъ усетъ на различаване. Човекъ не требва да се обленява, но да прави опити, изследвания. Той требва винаги да пие чиста вода. Яко пие нечиста вода, той греши противъ себе си. Яко днесъ, утре пие нечиста вода, нема да забележи, какъ ще поквари съзнанието си. Не, чистота се изисква отъ човека. Той требва да търси начини за пречистване на водата. Дали ще я прецежда презъ камъкъ, дали ще я пречиства съ стипца, или по другъ некакъвъ начинъ, не е важно, но нечиста вода по никой начинъ не требва да пие. Това значи уменъ човекъ.
Казвате: Нали Богъ всичко може да направи? И да пиеме нечиста вода, Той пакъ може да ни запази отъ болести. Казано

90
е въ Писанието: „Не изкушавайте Господа!'" Защо трйбва да пиете нечиста вода, когато Богъ е изпратилъ на земята чиста вода, като я прекаралъ презъ редъ дезинфектори ? Водата, която иде отъ далечни мйста на пространството, минава презъ свйтлина, презъ топлина, презъ електричество, като сжщевременно се озонира и магнетизира; следъ това тя минава презъ редъ земни пластове, дето се филтрира, и тъй пречистена, дохожда до човйка. Следъ всичко това, трйбва ли човйкъ да пие нечиста вода? Не, той трйбва да пие само такава вода, каквато природата му е предложила, съ свойства, каквито тя й е създала. Не пие ли такава вода, той непременно ще боледува. Казвате: Де ще намеримъ такава вода? Ние нй- маме време да търсимъ, нймаме благоприятни условия. — За окултния ученикъ всйкога има време, всйкога условията сж благоприятни. Щомъ тръгне за вода, той трйбва да знае, де има вода и следъ колко време може да намйри. Въ движението си, водата се подчинява на известни природни закони, тя не тече произволно: нйкога се управлява отъ електричеството, нйкога — отъ магнетизъма. И ще видите, че на мйста водага отива на голйми дълбочини, а нйкжде тече на ПЛИТКИ мйста. Съ мисъльта си, човйкъ може да намйри, де има чиста вода и да я изтегли на повърхнината. Искате да направя този опитъ. Не, за другитй не правя ОПИТИ. За себе си правя опита, когато пожелая, но щомъ съмъ съ други, и жаденъ да съмъ, нося жаждата, но опитътъ не показвамъ. Защо? Вейки самъ

91
требва да дойде до това положение. Яко нЪ- кой успЪе да ме види самъ, когато правя този опитъ, то е другъ въпросъ, той печели, но иначе, съзнателно никога нЪма да направя този опитъ предъ хората. Той е духовенъ опитъ, който изисква специални условия. Това е наука, това е изкуство, което може да се предаде само на онзи, който искрено е до- казалъ, че обича това изкуство и е готовъ съ любовь и безкористие да му служи. Яко дойда при васъ да ме научите да готвя бобъ, вие трЪбва да предадете изкуството си, само следь като се уверите, че наистина азъ оби- чамъ боба. Готвачътъ може да предаде изкуството си само на онз^, който истински го цени. Музикантътъ има особени парчета, които свири само за себе си и на никого не ги съобщава. Художникътъ рисува особени картини само за себе си, които на никого не показва. НЪма човЬкъ въ свЪта, който да не е скрилъ отъ другитЬ нЪщо красиво въ себе си. И така требва да бжде! Въ красивото, което човекъ понякога крие и отъ себе си, се съдържатъ всички възможности за постижения.
И тъй, когато казвате, че Богъ всичко може да направи, това е вЪрно. Въпросътъ е, обаче, какво вие можете да направите. — Яма заради мене Богъ всичко може да направи. — Това е щестлавие, съ което искате да покажете, че Богъ особено благоволи къмъ васъ и е готовъ специално да ви слугува. Не, въ мене този въпросъ е поставенъ другояче. Язъ си казвамъ: Слушай, прияте

'92
лю, ти трйбва да се впрегнешъ на работа и да спужишъ на Бога! Язъ зная, какво Богъ, моятъ Баща, може да направи за мене, но важно е да се изпитамъ самъ, да видя, какво азъ мога да направя за Господа. Богъ всичко ми е далъ даромъ, но важно е, какво азъ мога да направя за Него.
И тъй, търкането требва да се превърне въ триене. Въ какво требва да се превърне топлината? Въ приятно, красиво чувство. Въ какво требва да се превърне светлината ? Въ светла, красива мисъль. Като знаете това, при вейка среща съ човека, вие трйбва да си зададете въпроса, защо сте се срещнали, какво требва да дадете на този човйкъ, и какво той трйбза да ви даде. Иначе, тази среща би била безпредметна. Вейка среща съ човйка предвижда известни допирни точки съ него. Представете си, че вие следвате въ странство, и по единъ спе- циаленъ куриеръ получавате отъ баща си писмо. Този човекъ дохожда при васъ и ви пита, вие ли сте сина на еди-кого си Вие го посрйщате любезно, разговаряте се съ него, и между васъ се създава връзка. Тогава вие написвате на баща си писмо и го изпращате по сжщия куриеръ. Чрезъ тези писма, между сина и бащата, се образуватъ отношения на триене: двеге писма сж въ успередна посока, противоположни едно на друго, но хармонични. Тези отношения вървятъ по единъ вж- трешенъ законъ на съзнанието. Яко човекъ знае, на кое место въ съзнанието е поставена вейка негова мисъль, или всека негова проява,

^ 93
той се е домогналъ до известна философия. На- примЪръ, можете ли да кажете, на кое мЪ- сто въ съзнанието седи доброто? Ако е за теория, много нЪщо можете да кажете, но важно е да кажете това, което сте опитали. Добриятъ човекъ има единъ белегъ на уст- нитЬ си, по който се познава неговата добрина. Сжщо такъвъ белегъ има и въ съзнанието си, но требва да се знае м-Ьстото на този белегъ. У нЪкои хора този белегъ на ;устнитЪ отсжтствува.
Сега, ако продължавамъ да говоря по този въпросъ, ще се объркате, защото вие слагате всичко на лична почва. Личното пъкъ представя физическата страна на въпроса. Докато живеете по физически начинъ, по- стжпкитЪ ви никога нъма да бждатъ свързани. Сжщо така и мислитЪ, и чувствата ви н-Ь- ма да бждатъ свързани. Въпр-Ьки това, вие се стремите къмъ съвършенство. Има хора, обаче, въ мислигЬ, въ чувствата и въ постжпкигЪ на които има единство, тй сж свързани въ нйщо цЪло, стройно и хармонично. Движенията имъ сжщо така сж пластични, хармонични. Това говори за здравъ човЪкъ. Само здра- виятъ се отличава съ такава пластичность и хармония въ движенията. Всички кости, всички мускули въ него сж въ движение. Въ това движение има красота. И наистина, красотата се проявява чрезъ движения. Който иска да бжде външно красивъ, той ще изгуби и тази красота, която има. Красотата се създава сама по себе си, по известни вж- трешни закони, а не по желанията на човека.

94
Колкото и да желае да стане красивъ, ако не работи върху себе си, човйкъ никоги нйма да стане красивъ Колкото повече ма елите и се безпокоите за нйкои нйща, толкова по-лесно ще ги изгубите Напримйръ, научите едно стихотворение наизустъ, но веднага ви мине мисъльта . ами, ако го забравя 3 Щомъ се усъмните въ паметьта си, ще забравите стихотворението. Вие не трйбва да се съмнявате въ паметьта си, ако не искате да я губите Паметливиятъ човйкъ никога не се съмнчва въ паметьта си Напротивъ, той всйкога уповава на нея.
Отъ толкова ГОДИНИ насамъ вие следва те Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, коего ви се предава, трйбва да се подложи на опитъ, ако искате да се ползувате отъ него. Иначе, ше слушате, безъ да разбирате. Да се утешава само човйкъ, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравйе, безъ да се забелйзва нйкакво подобрение, това сж празни думи само, които не помагатъ. Като отида при болния, нйма да говоря нищо за болестьта му, но ще извадя отъ джоба си едно малко шишенце съ течность, ще взема отъ нея съ върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарамъ да глътне тази малка капчица отъ течностьта. На втория день ще топна два пж- ти съ иглата въ сжщата течность и ще я мазна на езика на болния. На третия день ще топна иглата три пжти въ течностьта, и така ще правя въ продължение на десеть

95
деня. На десетия день болниятъ ще стане отъ леглото си и ще бжде напълно здравъ. До това време нйма да го слушамъ да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лйкува болниятъ по вжтрешенъ пжть, а не външно, като му се говори, или като се утешава.
Като слушате, че ви се говори така, мислите, че всичко сте разбрали. Яко сте разбрали всичко, тогава трйбва да знаете, защо човйкъ въ раменетй и въ бедрата, т. е. въ таза е по-широкъ, отколкото въ кръста? Отдавна е трйбвало да си отговорите на този въпросъ Яко досега не сте си отговорили, много сте закъснйли. Яко речете да се справяте по този въпросъ съ сегашната анатомия, тя нйма да ви задоволи. Тя е останала назадъ отъ новитй обяснения по този въпросъ. Затова, ако искате да се до- мо[ нете до положителни знания, вие трйбва да потърсите нови начини за изучаване на себе си, на своя организъмъ. Яко искате да си отговорите положително на този въпросъ, ще наблюдавате хора съ различни рамене, ще изучавате характера имъ и, следъ дълги наблюдения, ще извадите известни научни заключения.
Напримйръ, първо ще изучавате характера на около сто души, които иматъ рамене, съ форма А; после ще изучавате характера на други сто души, които иматъ рамене съ форма В и най-после — още на сто души, които иматъ рамене, съ форма С. (стр. 96) Правете тйзи наблюдения презъ свободното си вре

96
ме, когато нЪмате работа. Вместо да се търкате помежду си, по-добре правете научни наблюдения. Има случаи, когато чов-Ькъ требва да е съ широки рамене. Широки рамене иматъ повече мжжетЬ, отколкото женитЪ. Женит-Ь иматъ кржгли рамене. Мжжътъ е широкъ въ раменетЪ, т-Ьсенъ въ бедрата, а жената — обратно ■ гЪсна въ раменет-Ь, широка въ бедрата. Оттукъ вадимъ следния законъ: мжжътъ е силенъ въ духовния свЪтъ, а жената — въ физическия. И наистина, ако дадете на мжжа много работа въ духовния св^тъ, той
ще издържи; ако сжщата работа дадете на жената, тя нЪма да издържи. Обратно: ако на жената дадете много работа на физическия свйтъ, тя ще издържи; ако сжщата работа дадете на мжжа, той нйма да издържи. Азъ вадя това заключение отъ формата на раменет-^ и бедрата на човЪка, безъ да взи- мамъ въ внимание, какво знаете по този въпросъ. Споредъ васъ е точно обратно: мжжътъ е силенъ на физическия свЪтъ, а жената — въ духовния Защо вашитЪ знания и

97
моитй изводи не се съвпадатъ, върху това нйма да се спирамъ.
Представете си, че главата на единъ човйкъ е дълга отъ 17 — 21 см., а мозъкътъ му има 15 см. широчина и 17 см. височина. Какво показва това? Колкото по-широкъ е мозъкътъ на човйка, толкова по-голйма е неговата издържливость на физическия свйтъ. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата въ жената Дължината на мозъка отговаря на раменетй въ мжжа. Значи, мжжетй сж дългоглави, а женитй — ши- рокоглави. Хора съ широки рамене сж мж- же, безразлично дали сж въ женска, или въ мжжка форма. Жена съ широки рамене е повече мжжъ, отколкото жена. Мжжъ съ широки бедра е повече жена, отколкото мжжъ. Така седи въпросътъ, когато се произнасяме за него споредъ законитй на природата, а не споредъ формата на нйщата. Това е наука. Природнитй закони ще ни служатъ за мйрка на нйщата, и всйко нйщо, което е вънъ отъ тачи мйрка, е отклонение отъ нея. По степень' а на отклонението ще сждимъ и за причинитй на това отклонение отъ закона.
Бие трйбва да изучавате и носа си. Напримйръ, нйкои хора иматъ малка гърбави- на на носа си. Коя е причината за тази гър- бавина ? Като изучава характера си, човйкъ ще се домогне до причината на тази малка гърбавина върху носа. Вейка форма на носа, всйко най-малко отклонение отъ нормата, указва влияние върху характера на човйка,
7

98
Носъ, който е малко увисналъ надолу, говори за човйкъ съ песимистиченъ характеръ. Този човйкъ не се интересува отъ онова, което става около него. Кой какво казалъ, какво направилъ, това той не чува и не вижда. Носъ, който е малко вирнатъ нагоре, говори за любопитенъ човйкъ. Този човйкъ иска да знае всичко, каквото става около него. Всичко външно привлича вниманието му. Негови- тй прозорци сж отворени, и той приема много впечатления отвънъ. Когато ноздритй на носа у нйкой човйкъ сж много отворени, той е особено чувствителенъ къмъ любовьта. Щомъ стане дума за любовь, ноздритй му за- почватъ да трептятъ. Когато ноздритй сж стйснени, този човйкъ не чува даже, че около него се говори за любовь. Всички хора наоколо му горятъ отъ любовь, а той не иска да знае даже. Когато носътъ при гърбавината е широкъ, такъвъ човйкъ има хубави възприятия. Не е лошо човйкъ да възприема отвънъ впечатления. Добре би било, ако вейка частица отъ тйлото на човйка бжде тъй чувствителна, че да възприема красиви впечатления отъ небето, отъ земяга, отъ растенията, отъ жи- вотнитй и т. н. Човйкъ трйбва да бжде про- водникъ на Божиитй блага, безразлично отде идатъ тй, дали отъ небето, или отъ земята. Каквото минава презъ пространството, трйбва да се предава чрезъ човйка. Той ще задържа зе себе си онова, което е нужно за него, и следъ като си услужи, ще го пусне пакъ да тече. Не може и не трйбва да се спира Божествената енергия. Тя непре-

99
сганно требва да тече. Така става съ здравия човекъ. Здравъ човекъ е онзи, презъ когото Божествените енергии текатъ правилно.
Да се върнемъ къмъ въпроса за търкането и триенето. Търкането требва да се превърне въ триене. За да се преустанови триенето, то требва да се превърне въ топлина. Яко искате да получите светлина, требва да продължавате триенето дотогава, докато образуваната топлина стане толкова голяма, че едно отъ тела!а се запалва и почва да све- ти. Горението, светлината създава разположение на духа. Яко тази светлина продължава да се развива, тя създава приятни чувства; значи, чуаствуване се явява. Когато горението е пълно, светлината е приятна, и въ този родъ чувства нема димъ, нема пушекъ И най-после, приятните, красивите чувства требва да се превърнатъ въ мисъль. Щомъ мисъльта дойде, явява се истинскиятъ човекъ, който разполага съ условията на живота и може вече да гради. Този човекъ може да се нарече алхимикъ, защото знае, де се намира елексира на живота, може да го получи и да се ползува отъ него. Той знае, колко капки сж нужни на човъка отъ този еле- ксиръ, за да добие безсмъртието.
Отъ Божествено гледище, каквото човекъ преживява въ съзнанието си, било колебания, съмнения, мракъ, всичко това сж уроци за него, предвидени отъ невидимия светъ; всички изпитания и страдания, които човекъ минава, сжщо така сж неизбежни уроци за него. Всека грешка, която човекъ

100
прави, се дължи на неправилни възприятия. Ако възприятията въ него сж правилни, щомъ се натъкне на нйкакво отрицателно състояние, той веднага ще влйзе въ своята лаборатория, ще капне нЪколко капчици върху състоянието си, и то веднага ще се измЪни. НЪкой се оплаква, че е сиромахъ, че сиромашията го нападнала. Що е сиромашията? Сиромашията не е нищо друго, освенъ положение, въ което човекъ желае това-онова, и ако въ даденъ моментъ не може да го постигне, той започва да мисли, че е сиромахъ. Хората мислятъ, че н-Ьматъ условия да учатъ, да се развиватъ, че шЬматъ пари, че не сж зцрави и т. н. Като мислятъ по този начинъ, т-Ь започватъ да верватъ, че е така, и каз- ватъ, че сж сиромаси. Всички хора трЪбва да разбератъ, че причината за сиромашията се крие въ гЬхното съзнание. Елементит-Ь, които имъ сж нужни въ дадения моментъ, отстжтствуватъ отъ т-Ьхното съзнание, т. е. отъ лабораторията на тяхното съзнание. Какво требва да направятъ тогава? "ГЬ требва да заематъ тЬзи елементи отъ лабораторията на друго съзнание и, като си свършатъ работата съ гЬхъ, да ги върнагъ назадъ. Човекъ требва да знае, че не е роденъ нито сиромахъ, нито богатъ. Човекъ се ражда съ всички възможности въ себе си да бжде богатъ. Това не се отнася за обикновения човекъ. Обикновениятъ човЪкъ не се ражда съ всички възможности на гения, но той се ражда съ такива възможности, съ които, при формата, която му е дадена, може правилно да

101
расте и да се развива. Въ съзнанието на обикновения човекъ има редъ възможности и условия, при които той може да прогресира.
Въ този смисълъ, питамъ: какво нЪщо е водата ? — Условие. — За какво ? — За разтварянето на твърдитк гкпа, и по този начинъ да ги прави годни за възприемане. — Какво н-Ъщо е въздухътъ ? — Условие. — За какво? — За горението, за подържане на живота. Безъ въздухъ нито горението може да става, нито животътъ може да се подържа. И тогава, вие можете да направите аналогия между водата и чувствата отъ една страна, и между въздуха и мислитк на човека отъ друга страна, и по този начинъ да се домогнете до единъ алхимически начинъ на работа. Н"Ькой заболява отъ ревматизъмъ и започва да търси лЪкари да го лЪкуватъ. И това е добре, но преди да се обърне къмъ лекарите, нека се върне къмъ миналото на своя животъ и проследи причините на заболяването си. Той ще види, че когато дЬдо му билъ на 60 години, заболЪлъ отъ ревматизъмъ ; после, ще види, че когато баба му била на 50 години, и тя заболяла отъ сж- щия ревматизъмъ. И най-после, знае, че и майка му, когато била на 45 години, заболЪ- ла отъ сжщата болесть. И днесъ, споредъ линията, по която той върви, мжжка или женска, на сжщата възрасть наследява сжщата болесть. Като намЪрите причината на вашия ревматизъмъ, по обратенъ пжть ще се върнете къмъ онова време, когато баба ви, на- (ПримЪръ, е заболяла, и ще търсите причи

102
ната за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие въ нЪкакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрезъ внушение, да отстраните отъ вашето подсъзнание. Щомъ се освободите отъ тия мисли и чувства, и ревматизъмътъ ще изчезне.
Когато се лекувате, вие требва да употребявате некой магически формули, и то презъ времето, когато луната се празни. Напримеръ, н^кой страда отъ ставенъ ревма- тизъмъ. Нека направи следния опитъ: да вземе половинъ килограмъ соль, на бучки, морска или каменна, и въ единъ сждъ съ чиста изворна вода да туря всеки день по една бучка отъ тази соль. Ще стане рано, преди изгревъ на слънцето, ще тури бучката соль въ водата и ще каже: Както сольта се разтопява въ водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставенъ ревматизъмъ. Лко не мине веднага, ще прави този опитъ цели две седмици, докато луната се празни. Ако и следъ това ревматизъмътъ не си отиде, нека направи сжщия опитъ при залезване на слънцето, или вечерь при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи ре- зултатъ. Некой може да употреби четвъртъ килограмъ соль, и болестьта му да мине; другъ може да употреби половинъ килограмъ; трети — единъ или два килограма. Важно е човекъ да постоянствува, докато оздравее.
Ще кажете, че това сж заблуждения, суеверия. Питамъ: когато лекарьтъ прегледа болния и му препоржча да употребява на

103
всЬки два часа, напримеръ, по петь капки отъ никакво лекарство, това не е ли суеверие? Болниятъ вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка въ лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лекарства, болниятъ свещенодействува, а когато му се препоржчва единъ окултенъ ме- тодъ, това било заблуждение или суеверие. Не е заблуждение това, но този методъ е мж- ченъ за приложение. Знаете ли, каква то- чность, какво постоянство се изисква отъ болния, за да приложи този методъ? Знаете ли, какъ се топи единъ килограмъ ссль? Вера, усилие се иска за това. Лко човекъ единъ пжть закъснее съ една минута отъ определеното време, опитътъ му пропада, и отново требва да го започне.
Сжщиятъ методъ се отнася и до развиване на известни добродетели въ човека. Да живеешъ добре, това е цела алхимия. Колко години требва да работи човекъ върху себе си, за да развие некой добри качества! Богатство сж добрите качества, т. е. добродетелите въ човека, заради които заслужава да работи Какво по-хубаво отъ това, да бжде човекъ милосърденъ. добъръ, кротъкъ, въздър- жанъ? Милостивиятъ човекъ не може да бжде сиромахъ. Въздържаниятъ човекъ не може да бжде слабъ. Казватъ за некого, че е нетърпеливъ човекъ. — Какъ познавате търпеливия и какъ — нетърпеливия човекъ? Лко некой, като гледа, какъ убиватъ човека, може да издържа, търпение ли е това ? Лко некой гледа предъ очите му да убиватъ чо-

102
ната за нейното заболяване. Ще видите, че причината се крие въ нЪкакви неправилни мисли или чувства, които ще гледате, чрезъ внушение, да отстраните отъ вашето подсъзнание. Щомъ се освободите отъ тия мисли и чувства, и ревматизъмътъ ще изчезне.
Когато се лекувате, вие требва да употребявате н^кои магически формули, и то презъ времето, когато луната се празни. На- примеръ, некой страда отъ ставенъ ревматизъмъ. Нека направи следния опитъ: да вземе половинъ килограмъ соль, на бучки, морска или каменна, и въ единъ сждъ съ чиста изворна вода да туря всеки день по една бучка отъ тази соль. Ще стане рано, преди изгревъ на слънцето, ще тури бучката соль въ водата и ще каже: Както сольта се разтопява въ водата, така да се разтопи, т. е. да изчезне моя ставенъ ревматизъмъ. Яко не мине веднага, ще прави този опитъ цели две седмици, докато луната се празни. Яко и следъ това ревматизъмътъ не си отиде, нека направи сжщия опитъ при залезване на слънцето, или вечерь при луна. Като прави опита, ще гледа никой да го не вижда и на никого да не разправя, докато не получи ре- зултатъ. Некой може да употреби четвъртъ килограмъ соль, и болестьта му да мине; доугъ може да употреби половинъ килограмъ; трети — единъ или два килограма. Важно е човекъ да постоянствува, докато оздравее.
Ще кажете, че това сж заблуждения, суеверия. Питамъ: когато лекарьтъ прегледа болния и му препоржча да употребява на

103
всЪки два часа, напримеръ, по петь капки отъ никакво лекарство, това не е ли суеверие? Болниятъ вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка въ лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лекарства, болниятъ свещенодействува, а когато му се препоржчва единъ окултенъ методъ, това било заблуждение или суеверие. Не е заблуждение това, но този методъ е мж- ченъ за приложение. Знаете ли, каква то- чность, какво постоянство се изисква отъ болния, за да приложи този методъ ? Знаете ли, какъ се топи единъ килограмъ соль? Вера, усилие се иска за това. Лко човекъ единъ пжть закъснее съ една минута отъ определеното време, опитътъ му пропада, и отново требва да го започне.
Сжщиятъ методъ се отнася и до развиване на известни добродетели въ човека. Да живеешъ добре, това е цела алхимия. Колко години требва да работи човекъ върху себе си, за да развие некой добри качества! Богатство сж добрите качества, т. е. добродетелите въ човека, заради които заслужава да работи Какво по-хубаво отъ това, да бжде човекъ милосърденъ. добъръ, кротъкъ, въздър- жанъ? Милостивиятъ човекъ не може да бжде сиромахъ. Въздържаниятъ човекъ не може да бжде слабъ. Казватъ за некого, че е нетърпеливъ човекъ. — Какъ познавате търпеливия и какъ — нетърпеливия човекъ? Лко некой, като гледа, какъ убиватъ човека, може да издържа, търпение ли е това ? Лко некой гледа предъ очите му да убиватъ чо-

104
вйкъ, и той се застжпва за него, нетърпение ли е това ? Търпеливкятъ човекъ се познава въ моменти, когато му взиматъ онова, което той обича, или за което се е приготвилъ. На- примЪръ, некой човекъ работилъ ц"Ьлъ день, уморилъ се и, като се върналь дома си, на- вечерялъ се и легналъ да спи. Тъкмо заспива, дохожда единъ ьеговъ приятель, сЪда до леглото му и започва да му разправя н1зка- ква дълга история. Ако може да го изслуша, безъ да се раздразни, този човекъ е търпе- ливъ. Или, представете си, че некой е гладенъ и сЪда да яде; въ това време отвънъ дохожда единъ неговъ познатъ и започва да яде отъ яденето му. Ако първиятъ остане спокоенъ и отстжпи яденето си на своя познатъ, той е търпеливъ човекъ.
Само умниятъ човекъ може да бжде търпеливъ. Той е надъ обикновените условия въ живота. Много сж случаите въ ежедневния живогъ, при които може да се изпита търпението на човека. Търпеливиятъ е предвидливъ. Когато иска да се освободи отъ слушането на некаква дълга история, отъ казано-речено, отъ оплаквания, той излиза неколко минути по-рано отъ времето, когато гостътъ ще дойде, и отива да се разходи. Търпеливиятъ човекъ е спо- собенъ на жертви. При такъвъ човекъ се готви да дойде единъ неговъ познатъ, съ цель да го подкупи съ нещо. Първиятъ знае, че тази среща ще бжде въ 10 ч. в. За да не се натъква на неприятности, предпочита да харчи средства, да замине некжде, но да

105
се освободи отъ предстоящата ср^ща. Той си купува билетъ и заминава за странство. От- тукъ вадя заключение- хора, които обичатъ да пжтуватъ често, бЪгать отъ своитЪ познати, не искатъ да се срещнатъ съ гйхъ, да не би да ги подкупятъ Който не пжтува често въ странство, той е свободенъ вече отъ т~Ьзи изкушения, н-Ьма защо да го подкупватъ.
Окултниятъ ученикъ требва да работи, да размишлява, да развива въ себе си ония качества, съ които да решава задачитЪ на своя животь. Дойде му едно страдание — той требва да мисли върху него день, два, три, докато се свърже съ невидимия св^тъ и се справи съ това страдание. Иначе, той ще събира една следъ друга неразрешени задачи, и животътъ му ще свърши пакъ съ неразрешени задачи. Не, има задачи въ живота на ученика, които той непременно требва да реши. — Яма не съмъ търпеливъ. — Ще ре- шишъ задачата на търпението. — Не съмъ милосърденъ. — Ще развиешъ милосърдието си. — Н^мамъ любовь — Ще работишъ, докато развиешъ любовьта въ себе си Това сж задачи, които ученикътъ непременно требва да разреши. Щомъ ги разреши, той ще се домогне до он^зи принципи, до он"Ьзи сили, които действуватъ въ духовния свЪтъ, както и въ човешкото съзнание.
Като ученици, вие навлизате въ область, въ която мжчно се работи, но достатъчно е да имате желание да постигнете нЪщо, за да преодолеете всички мжчнотии. При това, всЪ- ко желание е постижимо, ако се прилагатъ

106
за него Божествени методи. Човекъ може да има много желания, не само едно, но тия желания сж свързани едно за друго, като халки на н^коя верига. Така сж свързани и удовегЪ въ човешкия организъмъ. Първата халка въ човешия организъмъ е главата. Следователно, за да реализира едно свое желание, или една своя мисъль, човекъ требва да прекара презъ ума, или презъ сърцето си всички мисли и желания, свързани съ главната мисъль, която предстои на реализиране. ВсЬка мисъль представя кржгъ отъ възможности. Тия кржгове требва да се свържатъ въ едно ц-кпо съ кржга на главната мисъль. И когато между всички кржгове има единство, тогава само главната мисъль ще може да се реализира. Тъй щото, реализирането на една мисъль, или на едно желание, представя отъ себе си дълъгъ процесъ на свързване. Какво се свързва при този процесъ? Кржгове се свързватъ.
И тъй, не се обезсърдчавайте, когато не можете да постигнете н"Ькое свое желание. Могатъ да минатъ две, три, петь, десеть години, вие псстоянствувайте. Некота може да мине цйлъ животъ, и пакъ да не реализирате желанието си. Едно требва да знаете: кога и да е желанията ви ще се реализиратъ. Яко по единъ начинъ не успеете, опитайте втори, трети и т. н. За реализиране на мислите, сжществува следния законъ: въ десеть години дадена мисъль се реализира въ положителна степень, т. е. тогава тя се посажда, израства и приема известна форма. Презъ другите десеть години тя се реализира въ от

107
рицателна степень, т. е. дава плодъ. Следните лесеть години отново се посажда, после пакъ дава плодъ и т. н. Ние казваме, че мисъльта се е реализирала, само следъ като видимъ нейния плодъ. Обаче, плодове даватъ само положителните мисли. Затова, именно, въ Писанието е казано, че човекъ требва да расте и да се развива правилно, да приеме Божествена форма и тогава да даде плодове, които да отговарятъ на Божествения светъ. Това значи Божествениятъ Духъ да работи въ човека, за да даде условия на „дървото на живота" да расте и да се развива въ него, да даде своите плодове.
„Богъ царувв на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
*
36. Лекция отъ Учителя, държана на
1 юний, 1927 г. София.

Общи упътвания

2011-05-09T10:00:14Z

Anika: /* ОБЩИ УПЪТВАНИЯ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== ОБЩИ УПЪТВАНИЯ ==

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му."

Размишление.

Сега ще обърна вниманието ви на следното нещо : когато идвате в клас, умът ви трябва да бъде съсредоточен към работата. Когато ви се преподават лекции, никакви странични въпроси не трябва да ви занимават. Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения. Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава. Освен това, някои дохождат тук и заспиват. С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите. С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито сьс закона на свободата. Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност. Който греши против любовта, той мъчно може да създаде хармония в себе си.

Като ви наблюдавам, виждам, че имате желания, които искате да постигнете. Щом не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се. Има желания общи за всички, които трябва да се задоволят. Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н. Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества. Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно. В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони. Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите. Неразумната критика нищо не допринася. Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал. Когато влизате в клас, десет минути преди започване, трябва да прекарате в размишление. Малки или големи, прости или учени, всички трябва да пазите това правило. Големите, учените ще бъдат образец; те трябва да дадат пример на малките.

Сега ще ви дам една задача, която трябва правилно да решите. На фигура 1. стр. 37, са представени два кръга А и В, а между тях, кръгът Д, който служи за основа на конуса С. Тези три кръга се движат в три различни, т. е. в три противоположни посоки. Те представят три системи, с различни посоки на движение. Такова нещо представят трите свята: физически, духовен и Божествен.

Физическият свят, в който човек е поставен, е свят на промени. Затова, именно, физическото съзнание на човека е кратковременно и интензивно. Забелязано е, че желанията на физическия човек са кратковременни, вследствие на което, щом се задоволят, и животът временно спира. Трябва да дойдат нови желания, за да го продължат. Когато някой живее само с физически желания, животът му издребнява, придобива само материален характер.

фигура 1

Съзнанието на този човек е прекъснато, вследствие на което той не може да мисли. Докато има потици, стимули в живота си, човек може да мисли, а оттам и да се развива.

След физическия живот иде духовният, или сърдечният и интелектуалният, в който съзнанието е по-будно, по-дълготрайно.
Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, в което влизат първите две съзнания. Физическото съзнание се предизвиква от външни, физически причини. Достатъчно е да кажете на физическия човек една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира. По същия начин реагират и животните. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас. Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота.

Фигура 1 представя човешкото лице. Кръговете А и В — очите, точка С — горната част на носа; двете страни на триъгълника показват разширението на носа при основата. Тази широчина пък говори за желанията в човека. Елипсата Д — представя човешката уста. Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста има кита, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов. Той говори за любовта, а не живее според нея. Каква полза от това? Друг някой говори за истината, а не живее според нея. В такъв случай, колкото по малко се говори за любовта, за истината, а се живее според тях, толкова по-добре.

Когато наблюдавате носа на човека, можете да извадите ред научни заключения. Например, ако носът горе се стеснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стеснява, има друго значение. Когато носът е нормален, между широчината и дължината му има строго определено съотношение. Широкият нос говори за силно развити чувства в човека. Този нос е същевременно научен. Защото, когато чувства, в същото време човек учи. Страданията пък са във връзка с чувствата. Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи. Значи, страданията учат човека. В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина. Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността. В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот. Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи. Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната. Ако тези органи отсъстват, тогава силите мъчно ще указват влияние на организмите. Колкото по-добре се възприемат и правилно използват тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно. Будното съзнание пък помага за правилния живот на хората.

Защо трябва хората да живеят правилно? Този живот е за самите тях. Ако живеят добре, правилно, те ще се ползват от този живот; ако живея добре, аз ще се ползвам от този живот. Добрият живот подразбира правилни отношения с външния свят, т. е. с Божествения свят. Затова пък се изисква добре развити органи, външни и вътрешни. Колкото е по-добре устроена ръката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бъде по-чувствителна към външни възприятия. Тогава, достатъчно е човек да постави ръката си върху главата на някого, за да познае, дали той е добър, или лош. От потта на хората учените познават, кой човек е добър, и кой — лош, или кой човек е учен и кой — прост. Потта на различните хора съдържа в състава си различни елементи, и по тях се съди за степента на тяхната доброта, интелигентност и т. н. И по слюнката на човека може да се познае, дали той е добър, или лош. Днес хората съдят за своята доброта по думите си: в думите на добрия човек се забелязва известна пълнота, а в думите на лошия човек тази пълнота отсътства.

Човек може да бъде добър, само когато има правилни отношения към Първичната Причина. Тогава и отношенията на хората към него ще бъдат правилни. При това положение само човек може да се учи. Знанието, което той ще възприема, е знание от Бога. В което училище да постъпи, каквито учители да има, знанието, което му се предава, ще бъде знание от Бога. Всички учители, професори предават наука, която са възприели от други учени. Те сами не са я създали. Другите учени също така са възприели тази наука от свои предшественици. Анатомията, физиологията, която съвременните учени преподават, е взета от самия човек. В това отношение, човек съдържа в себе си и физиология, и анатомия, и химия, и физика — всички науки. Без съществуването на човека, никаква наука не би имало в света. Без човека, никаква наука „психология" не би съществувала. Сама по себе си, душата съществува, а хората изучават законите на душата; умът съществува, а хората изучават законите на ума; речта съществува, а хората изучават законите на речта. Забележете, музиката се движи около седем тона, с техните повишавания и понижавания. Значи, музиката си служи със седем тона, математиката — с десет числа, а речта — с 22 букви най-малко. Кое от трите изкуства е най-богато? Най-богата е речта. Колкото повече пособия са в услуга на едно изкуство, толкова и то ще бъде по-богато. В това отношение, музиката седи по- долу и от математиката. Още три тона са нужни на музиката, за да се изравни с математиката. Тия три тона съществуват, но хората не са в състояние още да ги възпроизведат. Един ден, когато се развият повече, те ще си служат с десет тона. Ето, виждаме животни, които си служат само с два тона. Затова и Апостол Павел е казал; „Докато сме младенци, ние отчасти знаем, отчасти разбираме, отчасти мъдруваме." Както сме устроени днес, доколкото е развит нашият организъм, толкова най-много можем да постигнем.

Сега, като ученици на Великата Школа, вие имате за задача, не само знания да придобивате, но да развивате нови органи, които се намират в зародишно състояние във вас. Без тия нови органи, вие не можете да отидете напред. Тази задача е трудна, но без нея не може. Да развиете един от тия нови органи, това значи да научите изкуството да плавате, да можете при всички трудни условия на житейското море да се държите на повърхността на водата, да не потънете долу. Когато бурята отвън бушува, вълните на морето се повдигат и слагат, опитният плувец лесно се справя с тия вълни: щом дойде една вълна, той се гмурне във водата и после пак излезе. Обаче, неопитният плувец се блъска от една вълна в друга, докато изгуби силите си. Какъвто е животът в моретата и океаните, такъв е животът и на сушата. Изобщо, животът не е равна повърхност; седиш тих и спокоен, размишляваш върху нещо, докато дойде една вълна и те блъсне. Едва се справиш с нея, дойде втора, трета, и т. н. Това става всеки ден. Кой човек не е губил равновесието си? Някой излиза от дома си добре разположен и, докато измине два-три километра път, състоянието му се изменя. Защо? Една вълна го е срещнала и го блъснала в някоя канара. Човек всеки ден е изложен на ударите на тия вълни. Дали сте в клас, или у дома си, все ще изпитате тия удари. Защо идат вълните в класа? Защото не сте наредени според законите на хармонията. Вие сте насядали положителни енергии до положителни и отрицателни до отрицателни, вследствие на което става взаимно отблъскване. Освен това, разстоянието от един до друг трябва да бъде най малко половин метър.

Казвате: Тези неща не ни интересуват, те са обикновени работи. Наистина, в обикновения живот няма нищо интересно, обаче, човек трябва да знае, кое е обикновено и кое — не. Например, някой ученик страда, било душевно или физически. Дойде в клас, слуша лекцията и казва: Нищо интересно няма в тази лекция. — Защо няма нищо интересно в лекцията? — Защото тя не засяга неговото страдание, не дава никакъв лек за него. А в това време ученикът мисли само за болката си. При това положение, наистина, нищо интересно няма в тази лекция. Кога лекцията ще бъде интересна за този ученик? Когато болката му премине. Следователно, учениците на окултната школа не трябва да боледуват, не трябва да имат никакви болки. Ученикът сам трябва да си прави психологически превръзки. Ако един ученик обиди друг, последният не трябва да постъпва като светските хора, да се прави, че не е обиден, а същевременно, дето отиде, когото срещне, все да се оплаква, че еди-кой си го обидил. Не, обиди ли се един ученик, той трябва да каже на онзи, който го е обидил: Братко, ти ме обиди. В името на Бога, вземи думите си назад, ако искаш да възстановим хармонията помежду си. Така трябва да постъпва ученикът. Иначе, кракът му няма да стъпи в небето.

Сега, като ученици, вие трябва да знаете, че ви предстоят ред задачи за решаване, както и ред упражнения. Каквото ви се дава, трябва точно да изпълнявате, ако искате да се ползувате. Ще кажете, може би, че гимнастически упражнения са дадени от много автори. Това е вярно, но има разлика между техните упражнения и тези, които са копирани от живата природа, каквито ние правим. Едните и другите упражнения се различават по резултатите си. Ако резултатите, последствията не са важни, тогава и вие можете да си съставяте упражнения. Мислите ли, че природата ще санкционира вашите упражнения? Тя ще ги санкционира дотолкова, доколкото държавата ще санкционира парите, които някой частен гражданин си е отпечатал. Какво ще направи държавата с този фалшификатор? Ще го тури в затвора. Вашите упражнения са за вас само, но не и за всички хора. Вашите лични разбирания за живота, за света са само за вашата глава, те не могат да бъда общи за всички глави. Всеки за себе си може да се занимава със свои мисли, но дойде ли до окръжаващата среда, там се изисква приложение на Божествените мисли, защото те са общи за всички живи същества. Божественото важи еднакво за всички. То е общо за всички, както езикът на един народ е общ за неговите поданици. Ако някой създаде свои думи, никой няма да го разбере, какво говори. Следователно, дръжте се за Божественото, което е общо и достъпно за всички хора, за всички живи същества, за всички времена и епохи.

И тъй, щом дойдете до вашите лични възгледи, ще ги държите за себе си. Вие трябва да си създадете нови възгледи, според природата. Само тия възгледи правят човека вътрешно свободен. Няма по-красиво нещо от свободата. Затова всички трябва да работите, да придобиете свобода в движенията, в мислите, в чувствата си. Засега вие още не сте свободни. Защо? Защото сте ограничени от миналото, с него още не сте ликвидирали. Материята, от която сте направени, ви ограничава. Докато не бяхте слезли в материята, вие бяхте големи идеалисти, стремихте се към любовта, но щом слязохте на физическия свят и се облякохте в материя, тя ви ограничи. Докато сте в духовния свят, вие сте готови всичко да пожертвате за Христа, но като слезете на физическия свят, започвате да казвате: Дали съм в правия път? Ами като раздам всичко, какво ще остане за мене? — Не е въпросът в даването, нито в многото говорене. И като даваш много, няма да станеш по-добър; и като говоря много, пак няма да ви направя по-добри. При това, между едно и друго говорене, има разлика. Някой път, като говори повече, човек обижда слушателите си, а някога — не ги обижда. Значи, много внимателен трябва да бъде човек, като говори. Той трябва да избира думите си, да бъдат меки, безобидни.

Сега, вие искате да бъдете бодри, весели, умни, здрави, лесно да разрешавате задачите си. Преди всичко, вие трябва да изучавате естеството си, да знаете, с какъв материал и с какви сили разполагате. Това нещо сами трябва да разберете. Ако аз ви кажа някои признаци, които се отнасят до здравето ви, ще се уплашите: ще погледнете само на отрицателната страна на тия признаци и ще извадите криво заключение. Например, казано е, че който има малки очи, той е лош човек; който има големи очи, той е лаком човек. Обаче, в абсолютен смисъл на думата, нито едното е вярно, нито другото. Същото нещо се отнася и до четенето на Писанието: ако приемете нещата буквално, те носят смърт; ако ги приемете по дух, те носят живот. Има неща, обаче, които могат да се вземат в буквален смисъл, но повечето трябва да се разбират по дух. Прочетете, например, първа глава от Битието и размишлявайте върху нея, да видите, какво ще разберете. В първите няколко стиха на тази глава е казано: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. . . И нарече Бог виделината ден, и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро — ден първи".

Първият ден подразбира цяла епоха, цяла култура, работа на хиляди напреднали, разумни същества, които изпълнили Божията дума — разделили тъмнината от светлината. Тъй щото, светлината, от която ние днес се ползваме, е резултат на работата, на усилията на безброй разумни същества, които са прилагали ред методи, закони, докато я произведат. До това време светлината е съществувала само в духовния свят, но не и на физическия. За да се създаде светлина и на физическия свят, трябвало да минат хиляди и милиони години. Като се говори за светлината, наред с нея изпъква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. Има известна част от материята, или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива, и затова очаква някаква бъдеща еволюция. Всеки живот, който е произлязъл от светлината, има условия да се развива. Този живот, който ние прекарваме на земята, е живот на светлината. Ако разумните, напредналите същества не бяха създали светлината, и ние нямаше да се радваме на сегашната култура, нямаше да разбираме, какво значи ден, а още повече, какво означават думите „ден първи на Битието".

Следователно, същото може да се каже и за вас: и вие, в първия ден на вашия живот, създадохте светлината. Първият ден на живота подразбира деня на светлината, а той — възможности, условия за работа. Светлината разрешава всички тъмни въпроси. Някой изгубил богатството си и започва да чупи ръцете си, да скубе косите си. Каквото и да прави вече, това нищо не помага. Сега не остава друго, освен да концентрира мисълта си, по обратен път да се върне в съзнанието си, да си спомни, де и как е загуби парите. Преди години, когато правих научни изследвания, трябваше да се кача на един плет, оттам да наблюдавам обстановката. В това време, като съм се навеждал, без да забележа, лупата паднала от джоба ми. Връщам се дома си, търся лупата — няма я. Пипам в джобовете — няма я. Да я откраднал някой — не е възможно. Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет. Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори. Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате. А вие какво правите? Цяла наука е, да може човек да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно. Какво ще ви говоря аз, или друг някой, това зависи от вас.

И тъй, първо човек трябва да изучава себе си. Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава. Човек се учи и от книгите, т. е. от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си. Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови. Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива. Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им. Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо. Какво може да стане от вас? От вас могат да излязат учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н. Едно е важно: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо.

Сега, желая всички да бъдете сръчни, не само външно, както сте сега, но и вътрешно, като ученици на окултна школа. Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества. Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е. вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония. Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония. Най-малко по двама заедно трябва да работите. Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват. След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма. Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души. После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си. По тоя начин целият клас ще бъде в хармония. Този закон на групиране съществува и в самата природа. Когато между учениците възникне някой въпрос на разглеждане, те могат да разискват върху него, да го обясняват от разни страни, но спорът трябва да се избягва.

Като разглеждате носа в чертеж 1., как мислите, може ли да съществува толкова широк нос? Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в речта. Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне". Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум". Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума. Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новите неща. Новите неща са подобни на високите тонове в музиката. Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява. Числото пет, например, представя самия човек. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човек представя пентаграм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори. Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм. Най-главната част на този пентаграм е главата. Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратът представя човек без глава, т. е. главата му е в квадрата някъде; тук тя не управлява, както в пентаграма. Квадратът представя мярка за измерване на нещата.

Като говориме за човека, можете ли да кажете, коя е най-важната черта, която го определя като човек? Какво мислят учените по този въпрос? Какво е вашето лично мнение? Какво са мислили по това старите гръцки философи? Какво мислят новите, модерните философи? Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието. Обаче, всички не са съгласни с това. Значи, различни са мненията по този вьпрос. И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг. Значи, неговата отличителна черта е в усмивката. На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа. Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч. Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл. Някой има нещо хубаво, поетично в себе си. Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер. За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят. Когато всички красиви, благородни черти в характера на хората се съединят в едно, те ще образуват едно хармонично цяло. Това хармонично цяло може да се уподоби на поема, съставена от сто различни думи, изговорени от сто малки деца. При изговарянето на всяка дума, стоте деца ще внесат нещо хубаво, красиво, специфично за всяко дете.

И в човека има сто различни способности, които още не са известни на учените. Те познават само някои от тия способности, а останалите ще ги изучават в бъдеще. Тия сто способности в човека могат да се уподобят на сто деца, с различни характерни черти. Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището. Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят. Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат. Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир. Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят. При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават. По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят. Човек заспива вечер, за да престане временно да се занимава с материални работи. Тогава, светлите и възвишените същества ще го посещават, ще го поучават. Той се събужда сутрин, и през целия ден е буден, за да се срещне с добри хора и да се разговаря с тях.

Следователно, вечер човек слуша и възприема от светлите същества, а денем се разговаря с добрите хора на земята. Добрите хора са само на земята, а светлите същества — на небето. На небето добри хора не съществуват. Това показва, че Божиите блага са разпределени между небето и земята: небето има едни преимущества, земята — други. Въпреки това, между небето и земята има вътрешна връзка. Корените на дърветата и растенията имат едни преимущества, а клоните — други преимущества, но и между корените и клоните пак съществува вътрешна връзка.

Сега, във връзка с тези мисли, изпейте песента: „Стани, Господ ще те оживи !"

Казвате: Защо трябва да пее човек? Пеенето е необходимо като средство за трансформиране на енергиите в човека. Окултната наука препоръчва пеенето, като метод за превръщане на отрицателните енергии в положителни. Светът е пълен с отрицателни мисли и чувства, които непременно трябва да се трансформират. Цялата съвременна култура се занимава повече с отрицателното, отколкото с положителното. Много философи, учени, писатели, поети пишат повече за отрицателните прояви в живота, отколкото за положителните. Питам: какво печели човек, ако се занимава с отрицателните прояви на живота, или ако се занимава със своите недостатъци? Едно трябва да знаете: бъдещият живот, бъдещата култура зависи от мислите, които се поставят за основа. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни: мислите ви трябва да бъдат светли, възвишени. Те ще послужат като материал за съграждане на бъдещата култура.
Като казвам, че хората не трябва да се занимават нито със своите, нито с чуждите недостатъци, имам пред вид лошото въздействие, което те указват върху човека. Само онзи има право да се спира върху недостатъците, който може да ги изправя. Този човек ще вземе четката си и като художник, тук ще драсне, там ще заличи и ще ги изправи. Иначе, гледате картината на някой художник, виждате недостатъците й, но не можете да ги изправите. Казвате на художника, че картината му има недостатъци, които и той сам вижда, но нито той, нито вие можете да ги изправите. Понякога дефектът на някоя картина е много малък, почти микроскопически. Ако знае, как да го изправи, човек ще тегли една линия, и цялата картина ще се изправи. Обаче, като не знае, как да я изправи, цели седмици и месеци минават, и картината остава недовършена. Някой човек съзнава, че има някаква погрешка в себе си, но не знае, конкретно, де е тази погрешка. Щом я намери, работата се урежда: взима четката, тегли една малка линийка на някое специфично място, и картината добива своята цена. Това е истинско знание. А тъй, да разправяте, че имате грехове, и да не можете да ги поправите, това не е знание. Някой казва: Много съм грешен човек. — Не, картината ти е хубава. Имаш само един малък дефект, който трябва да знаеш, как да изправиш. Най-мъчното нещо за художниците е да представят лъча на светлината, който излиза от очите. Някой иска да бъде мек, но не знае, как да постигне това. Той казва: Да съм метал, лесна работа, ще вляза в огъня, ще се стопя, ще омекна. Казвам му: дружи с добри, с меки хора. — И това не помага. Докато съм между меки, между добри хора, и аз съм мек. Щом се отделя от тях, ставам пак такъв, какъвто съм бил по-рано.

Казвам: за да постигнете онова, което желаете, започнете да работите с мисълта си. Като ставате, всяка сутрин размишлявайте около 5—10 минути. Научете се да мислите право, конкретно, без излишни думи. И когато се молите, не говорете излишни думи. Молитвата ви трябва да бъде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Какво ще говорите на Бога, че е милостив, добър, любящ? Или, какво ще Му разправяте за греховете си? Кажете Му: Господи, имам един трън в себе си, който разваля всичките ми работи. Каквото добро направя, щом дойда до този трън, развалям го. Тъкмо съм сварил, приготвил млякото, но щом дойда до този трън, ритна с крака си, и млякото се разлива. Не искам да ритам, а все ритам. От толкова години насам, все разливам млякото. А това е загуба! Вече 45 години наред, все решавам да не ритам, и все ритам. Колко мляко съм разлял досега! Ако още 15 години отидат в ритане и разливане на млякото, не зная, кога ще работя и какво ще постигна. Моля Ти се, Господи, като дойде момента, когато трябва да ритам, прати при мене някой ангел да ме въздържа. Нека той бъде спирачка в моя живот! Щом чуе молитвата ви, Бог непременно ще ви изпрати един ангел на помощ. Когато дойдете до мястото, дето трябва да ритате, ангелът ще ви представи много хубави и красиви неща, и вие ще забравите да ритате. Като мине опасността, ангелът пак ще се върне на небето. Значи, молитвата на човека трябва да бъде конкретна, да съдържа онова, от което той се нуждае. Виждате някой справедлив човек — зарадвайте се. После, обърнете се към Бога и се помолете - Господи, помогни ми и аз да стана справедлив, да не ритам, да не разливам млякото си. Ако човек е искрен спремо себе си, и всеки ден се справя с някой свой малък дефект, за сметка на който прилага някоя добра черта, той лесно ще се справи с мъчнотиите и трудностите на своя характер. Сега хората казват: Да ни пази Господ от злото! — и с това свършват молитвата си. Не, конкретно ще говорите с Бога.

Един български поет ми разправяше един ден: Има нещо фатално в моя живот. Току що съм направил едно малко добро и съм се зарадвал, ще дойде дяволът, ще каже една незначителна дума, с която ще плюе на работата ми, и всичко ще се развали. Не зная, какво да правя. — Дръж гърнето си всякога затворено, да не може дяволът да плюва в него. Казвам: трудна работа е да се справи човек с изкушението. Като наблюдавам съзнанията на хората, както и техните мисли, виждам, че върху тях влияят ред същества, светли и тъмни. Те трябва да имат светлина, разбиране, за да се справят с тия странични влияния. Едни им влияят отляво, други отдясно, и те не знаят, кого да слушат, как да се справят. Едни от тия същества са красиви, други — грозни. Със своите добри или лоши влияния, те хвърлят отражение и върху лицето на човека, което някога е тъмно, а някога светло. Тия същества се борят в човека, защото всяко от тях иска да има надмощие върху неговия мозък. Онзи, който е чувствителен, той сам различава влиянието на тия два вида същества върху себе си: отляво той усеща особена пихтиеста материя, която се стреми да проникне в него и го безпокои; отдясно пък забелязва някаква приятна светлина, която му създава радост. И наистина, ако има някаква чувствителна фотография, тя би могла да фотографира тия същества.

Сега, като говоря за тия същества, не искам да се плашите, но да различавате доброто от злото. Доброто и светлината идат отгоре и отдясно, а злото и тъмнината идат отдолу и отляво. Някои се оплакват, че сърцето им започнало да изстива, или че мозъкът им започнал да се помрачава. Казвам: когато сърцето ви, или пръстите на ръцете и краката ви започнат да изстиват, правете упражнения, молете се, за да се възстанови изгубената топлина на организма ви. Когато умът ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената в него светлина. Най-малката загуба в топлината на вашите чувства и в светлината на вашите мисли ви налага работа, без никакво отлагане. Окултният ученик трябва да постоянства. Той трябва да се моли, да размишлява, докато светлите духове му дойдат на помощ. Тогава той ще почувства лекота, като че голям товар са свалили от гърба му. Като мине всичко, ще кажете, че това са били някакви халюцинации. Не, никакви халюцинации не са това. Окултният ученик непременно трябва да мине през тази област. Не само окултните ученици, но всички хора трябва да минат през тази област. Това е неизбежен път за всички хора на земята.

Сега, да направим следното упражненение: ръцете се поставят на гърдите, с допрени пръсти (с дланите навътре), като пеете тона '''до''' (долно); разтваряне ръцете настрана — пеене тона '''ре'''; ръцете горе, със събрани пръсти при върха — пеене тона '''ми'''; ръцете напред — '''фа;''' ръцете долу — '''сол'''; ръцете нагоре — '''ла'''; ръцете — настрана — '''си'''; ръцете горе, с допрени върхове на пръстите —''' до''' (горно).

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

34 Лекция от Учителя, държана на 18 май, 1927 г. София.

Общи упътвания

2011-05-08T19:06:26Z

Anika:

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== ОБЩИ УПЪТВАНИЯ ==

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му."

Размишление.

Сега ще обърна вниманието ви на следното нещо : когато идвате в клас, умът ви трябва да бъде съсредоточен към работата. Когато ви се преподават лекции, никакви странични въпроси не трябва да ви занимават. Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава. Освен това, някои дохождат тук и заспиват. С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите. С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито сьс закона на свободата. Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност. Който греши против любовта, той мъчно може да създаде хармония в себе си.

Като ви наблюдавам, виждам, че имате желания, които искате да постигнете. Щом не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се. Има желания общи за всички, които трябва да се задоволят. Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н. Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества. Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно. В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони. Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите. Неразумната критика нищо не допринася. Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал. Когато влизате в клас, десет минути преди започване, трябва да прекарате в размишление. Малки или големи, прости или учени, всички трябва да пазите това правило. Големите, учените ще бъдат образец; те трябва да дадат пример на малките.

Сега ще ви дам една задача, която трябва правилно да решите. На фигура 1. стр. 37, са представени два кръга А и В, а между тях, кръгът Д, който служи за основа на конуса С. Тези три кръга се движат в три различни, т. е. в три противоположни посоки. Те представят три системи, с различни посоки на движение. Такова нещо представят трите свята: физически, духовен и Божествен.

Физическият свят, в който човек е поставен, е свят на промени. Затова, именно, физическото съзнание на човека е кратковременно и интензивно. Забелязано е, че желанията на физическия човек са кратковременни, вследствие на което, щом се задоволят, и животът временно спира. Трябва да дойдат нови желания, за да го продължат. Когато някой живее само с физически желания, животът му издребнява, придобива само материален характер.

фигура 1

Съзнанието на този човек е прекъснато, вследствие на което той не може да мисли. Докато има потици, стимули в живота си, човек може да мисли, а оттам и да се развива.

След физическия живот иде духовният, или сърдечният и интелектуалният, в който съзнанието е по-будно, по-дълготрайно.
Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, в което влизат първите две съзнания. Физическото съзнание се предизвиква от външни, физически причини. Достатъчно е да кажете на физическия човек една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира. По същия начин реагират и животните. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас. Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота.

Фигура 1 представя човешкото лице. Кръговете А и В — очите, точка С — горната част на носа; двете страни на триъгълника показват разширението на носа при основата. Тази широчина пък говори за желанията в човека. Елипсата Д — представя човешката уста. Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста има кита, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов. Той говори за любовта, а не живее според нея. Каква полза от това? Друг някой говори за истината, а не живее според нея. В такъв случай, колкото по малко се говори за любовта, за истината, а се живее според тях, толкова по-добре.

Когато наблюдавате носа на човека, можете да извадите ред научни заключения. Например, ако носът горе се стеснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стеснява, има друго значение. Когато носът е нормален, между широчината и дължината му има строго определено съотношение. Широкият нос говори за силно развити чувства в човека. Този нос е същевременно научен. Защото, когато чувства, в същото време човек учи. Страданията пък са във връзка с чувствата. Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи. Значи, страданията учат човека. В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина. Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността. В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот. Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи. Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната. Ако тези органи отсъстват, тогава силите мъчно ще указват влияние на организмите. Колкото по-добре се възприемат и правилно използват тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно. Будното съзнание пък помага за правилния живот на хората.

Защо трябва хората да живеят правилно? Този живот е за самите тях. Ако живеят добре, правилно, те ще се ползват от този живот; ако живея добре, аз ще се ползвам от този живот. Добрият живот подразбира правилни отношения с външния свят, т. е. с Божествения свят. Затова пък се изисква добре развити органи, външни и вътрешни. Колкото е по-добре устроена ръката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бъде по-чувствителна към външни възприятия. Тогава, достатъчно е човек да постави ръката си върху главата на някого, за да познае, дали той е добър, или лош. От потта на хората учените познават, кой човек е добър, и кой — лош, или кой човек е учен и кой — прост. Потта на различните хора съдържа в състава си различни елементи, и по тях се съди за степента на тяхната доброта, интелигентност и т. н. И по слюнката на човека може да се познае, дали той е добър, или лош. Днес хората съдят за своята доброта по думите си: в думите на добрия човек се забелязва известна пълнота, а в думите на лошия човек тази пълнота отсътства.

Човек може да бъде добър, само когато има правилни отношения към Първичната Причина. Тогава и отношенията на хората към него ще бъдат правилни. При това положение само човек може да се учи. Знанието, което той ще възприема, е знание от Бога. В което училище да постъпи, каквито учители да има, знанието, което му се предава, ще бъде знание от Бога. Всички учители, професори предават наука, която са възприели от други учени. Те сами не са я създали. Другите учени също така са възприели тази наука от свои предшественици. Анатомията, физиологията, която съвременните учени преподават, е взета от самия човек. В това отношение, човек съдържа в себе си и физиология, и анатомия, и химия, и физика — всички науки. Без съществуването на човека, никаква наука не би имало в света. Без човека, никаква наука „психология" не би съществувала. Сама по себе си, душата съществува, а хората изучават законите на душата; умът съществува, а хората изучават законите на ума; речта съществува, а хората изучават законите на речта. Забележете, музиката се движи около седем тона, с техните повишавания и понижавания. Значи, музиката си служи със седем тона, математиката — с десет числа, а речта — с 22 букви най-малко. Кое от трите изкуства е най-богато? Най-богата е речта. Колкото повече пособия са в услуга на едно изкуство, толкова и то ще бъде по-богато. В това отношение, музиката седи по- долу и от математиката. Още три тона са нужни на музиката, за да се изравни с математиката. Тия три тона съществуват, но хората не са в състояние още да ги възпроизведат. Един ден, когато се развият повече, те ще си служат с десет тона. Ето, виждаме животни, които си служат само с два тона. Затова и Апостол Павел е казал; „Докато сме младенци, ние отчасти знаем, отчасти разбираме, отчасти мъдруваме." Както сме устроени днес, доколкото е развит нашият организъм, толкова най-много можем да постигнем.

Сега, като ученици на Великата Школа, вие имате за задача, не само знания да придобивате, но да развивате нови органи, които се намират в зародишно състояние във вас. Без тия нови органи, вие не можете да отидете напред. Тази задача е трудна, но без нея не може. Да развиете един от тия нови органи, това значи да научите изкуството да плавате, да можете при всички трудни условия на житейското море да се държите на повърхността на водата, да не потънете долу. Когато бурята отвън бушува, вълните на морето се повдигат и слагат, опитният плувец лесно се справя с тия вълни: щом дойде една вълна, той се гмурне във водата и после пак излезе. Обаче, неопитният плувец се блъска от една вълна в друга, докато изгуби силите си. Какъвто е животът в моретата и океаните, такъв е животът и на сушата. Изобщо, животът не е равна повърхност; седиш тих и спокоен, размишляваш върху нещо, докато дойде една вълна и те блъсне. Едва се справиш с нея, дойде втора, трета, и т. н. Това става всеки ден. Кой човек не е губил равновесието си? Някой излиза от дома си добре разположен и, докато измине два-три километра път, състоянието му се изменя. Защо? Една вълна го е срещнала и го блъснала в някоя канара. Човек всеки ден е изложен на ударите на тия вълни. Дали сте в клас, или у дома си, все ще изпитате тия удари. Защо идат вълните в класа? Защото не сте наредени според законите на хармонията. Вие сте насядали положителни енергии до положителни и отрицателни до отрицателни, вследствие на което става взаимно отблъскване. Освен това, разстоянието от един до друг трябва да бъде най малко половин метър.

Казвате: Тези неща не ни интересуват, те са обикновени работи. Наистина, в обикновения живот няма нищо интересно, обаче, човек трябва да знае, кое е обикновено и кое — не. Например, някой ученик страда, било душевно или физически. Дойде в клас, слуша лекцията и казва: Нищо интересно няма в тази лекция. — Защо няма нищо интересно в лекцията? — Защото тя не засяга неговото страдание, не дава никакъв лек за него. А в това време ученикът мисли само за болката си. При това положение, наистина, нищо интересно няма в тази лекция. Кога лекцията ще бъде интересна за този ученик? Когато болката му премине. Следователно, учениците на окултната школа не трябва да боледуват, не трябва да имат никакви болки. Ученикът сам трябва да си прави психологически превръзки. Ако един ученик обиди друг, последният не трябва да постъпва като светските хора, да се прави, че не е обиден, а същевременно, дето отиде, когото срещне, все да се оплаква, че еди-кой си го обидил. Не, обиди ли се един ученик, той трябва да каже на онзи, който го е обидил: Братко, ти ме обиди. В името на Бога, вземи думите си назад, ако искаш да възстановим хармонията помежду си. Така трябва да постъпва ученикът. Иначе, кракът му няма да стъпи в небето.

Сега, като ученици, вие трябва да знаете, че ви предстоят ред задачи за решаване, както и ред упражнения. Каквото ви се дава, трябва точно да изпълнявате, ако искате да се ползувате. Ще кажете, може би, че гимнастически упражнения са дадени от много автори. Това е вярно, но има разлика между техните упражнения и тези, които са копирани от живата природа, каквито ние правим. Едните и другите упражнения се различават по резултатите си. Ако резултатите, последствията не са важни, тогава и вие можете да си съставяте упражнения. Мислите ли, че природата ще санкционира вашите упражнения? Тя ще ги санкционира дотолкова, доколкото държавата ще санкционира парите, които някой частен гражданин си е отпечатал. Какво ще направи държавата с този фалшификатор? Ще го тури в затвора. Вашите упражнения са за вас само, но не и за всички хора. Вашите лични разбирания за живота, за света са само за вашата глава, те не могат да бъда общи за всички глави. Всеки за себе си може да се занимава със свои мисли, но дойде ли до окръжаващата среда, там се изисква приложение на Божествените мисли, защото те са общи за всички живи същества. Божественото важи еднакво за всички. То е общо за всички, както езикът на един народ е общ за неговите поданици. Ако някой създаде свои думи, никой няма да го разбере, какво говори. Следователно, дръжте се за Божественото, което е общо и достъпно за всички хора, за всички живи същества, за всички времена и епохи.

И тъй, щом дойдете до вашите лични възгледи, ще ги държите за себе си. Вие трябва да си създадете нови възгледи, според природата. Само тия възгледи правят човека вътрешно свободен. Няма по-красиво нещо от свободата. Затова всички трябва да работите, да придобиете свобода в движенията, в мислите, в чувствата си. Засега вие още не сте свободни. Защо? Защото сте ограничени от миналото, с него още не сте ликвидирали. Материята, от която сте направени, ви ограничава. Докато не бяхте слезли в материята, вие бяхте големи идеалисти, стремихте се към любовта, но щом слязохте на физическия свят и се облякохте в материя, тя ви ограничи. Докато сте в духовния свят, вие сте готови всичко да пожертвате за Христа, но като слезете на физическия свят, започвате да казвате: Дали съм в правия път? Ами като раздам всичко, какво ще остане за мене? — Не е въпросът в даването, нито в многото говорене. И като даваш много, няма да станеш по-добър; и като говоря много, пак няма да ви направя по-добри. При това, между едно и друго говорене, има разлика. Някой път, като говори повече, човек обижда слушателите си, а някога — не ги обижда. Значи, много внимателен трябва да бъде човек, като говори. Той трябва да избира думите си, да бъдат меки, безобидни.

Сега, вие искате да бъдете бодри, весели, умни, здрави, лесно да разрешавате задачите си. Преди всичко, вие трябва да изучавате естеството си, да знаете, с какъв материал и с какви сили разполагате. Това нещо сами трябва да разберете. Ако аз ви кажа някои признаци, които се отнасят до здравето ви, ще се уплашите: ще погледнете само на отрицателната страна на тия признаци и ще извадите криво заключение. Например, казано е, че който има малки очи, той е лош човек; който има големи очи, той е лаком човек. Обаче, в абсолютен смисъл на думата, нито едното е вярно, нито другото. Същото нещо се отнася и до четенето на Писанието: ако приемете нещата буквално, те носят смърт; ако ги приемете по дух, те носят живот. Има неща, обаче, които могат да се вземат в буквален смисъл, но повечето трябва да се разбират по дух. Прочетете, например, първа глава от Битието и размишлявайте върху нея, да видите, какво ще разберете. В първите няколко стиха на тази глава е казано: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. . . И нарече Бог виделината ден, и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро — ден първи".

Първият ден подразбира цяла епоха, цяла култура, работа на хиляди напреднали, разумни същества, които изпълнили Божията дума — разделили тъмнината от светлината. Тъй щото, светлината, от която ние днес се ползваме, е резултат на работата, на усилията на безброй разумни същества, които са прилагали ред методи, закони, докато я произведат. До това време светлината е съществувала само в духовния свт, но не и на физическия. За да се създаде светлина и на физическия свет, трябвало да минат хиляди и милиони години. Като се говори за светлината, наред с нея изпъква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. Има известна част от материята, или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива, и затова очаква някаква бъдеща еволюция. Всеки живот, който е произлязъл от светлината, има условия да се развива. Този живот, който ние прекарваме на земята, е живот на светлината. Ако разумните, напредналите същества не бяха създали светлината, и ние нямаше да се радваме на сегашната култура, нямаше да разбираме, какво значи ден, а още повече, какво означаватъ думите „ден първи на Битието".

Следователно, същото може да се каже и за вас: и вие, в първия ден на вашия живот, създадохте светлината. Първият ден на живота подразбира деня на светлината, а той — възможности, условия за работа. Светлината разрешава всички тъмни въпроси. Някой изгубил богатството си и започва да чупи ръцете си, да скубе косите си. Каквото и да прави вече, това нищо не помага. Сега не остава друго, освен да концентрира мисълта си, по обратен път да се върне в съзнанието си, да си спомни, де и как е загуби парите. Преди години, когато правих научни изследвания, трябваше да се кача на един плет, оттам да наблюдавам обстановката. В това време, като съм се навеждал, без да забележа, лупата паднала от джоба ми. Връщам се дома си, търся лупата — няма я. Пипам в джобовете — няма я. Да я откраднал някой — не е възможно. Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет. Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори. Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате. А вие какво правите? Цяла наука е, да може човек да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно. Какво ще ви говоря аз, или друг някой, това зависи от вас.

И тъй, първо човек трябва да изучава себе си. Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава. Човек се учи и от книгите, т. е. от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си. Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си ? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови. Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива. Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им. Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо. Какво може да стане от вас? От вас могат да излязат учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н. Едно е важно: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо.

Сега, желая всички да бъдете сръчни, не само външно, както сте сега, но и вътрешно, като ученици на окултна школа. Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества. Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е. вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония. Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония. Най-малко по двама заедно трябва да работите. Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват. След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма. Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души. После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си. По тоя начин целият клас ще бъде в хармония. Този закон на групиране съществува и в самата природа. Когато между учениците възникне някой въпрос на разглеждане, те могат да разискват върху него, да го обясняват от разни страни, но спорът трябва да се избягва.

Като разглеждате носа в чертеж 1., как мислите, може ли да съществува толкова широк нос? Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в речта. Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне". Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум". Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума. Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новите неща. Новите неща са подобни на високите тонове в музиката. Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява. Числото пет, например, представя самия човек. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човек представя пентограм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори. Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм. Най-главната част на този пентаграм е главата. Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратът представя човек без глава, т. е. главата му е в квадрата някъде; тук тя не управлява, както в пентаграма. Квадратът представя мярка за измерване на нещата.

Като говориме за човека, можете ли да кажете, коя е най-важната черта, която го определя като човек? Какво мислят учените по този въпрос? Какво е вашето лично мнение? Какво са мислили по това старите гръцки философи? Какво мислят новите, модерните философи? Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието. Обаче, всички не са съгласни с това. Значи, различни са мненията по този вьпрос. И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг. Значи, неговата отличителна черта е в усмивката. На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа. Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч. Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл. Някой има нещо хубаво, поетично в себе си. Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер. За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят. Когато всички красиви, благородни черти в характера на хората се съединят в едно, те ще образуват едно хармонично цяло. Това хармонично цяло може да се уподоби на поема, съставена от сто различни думи, изговорени от сто малки деца. При изговарянето на всяка дума, стоте деца ще внесат нещо хубаво, красиво, специфично за всяко дете.

И в човека има сто различни способности, които още не са известни на учените. Те познават само някои от тия способности, а останалите ще ги изучават в бъдеще. Тия сто способности в човека могат да се уподобят на сто деца, с различни характерни черти. Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището. Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят. Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат. Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир. Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят. При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават. По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят. Човек заспива вечер, за да престане временно да се занимава с материални работи. Тогава, светлите и възвишените същества ще го посещават, ще го поучават. Той се събужда сутрин, и през целия ден е буден, за да се срещне с добри хора и да се разговаря с тях.

Следователно, вечер човек слуша и възприема от светлите същества, а денем се разговаря с добрите хора на земята. Добрите хора са само на земята, а светлите същества — на небето. На небето добри хора не съществуват. Това показва, че Божиите блага са разпределени между небето и земята : небето има едни преимущества, земята — други. Въпреки това, между небето и земята има вътрешна връзка. Корените на дърветата и растенията имат едни преимущества, а клоните — други преимущества, но и между корените и клоните пак съществува вътрешна връзка.

Сега, във връзка с тези мисли, изпейте песента: „Стани, Господ ще те оживи !"

Казвате: Защо трябва да пее човек? Пеенето е необходимо като средство за трансформиране на енергиите в човека. Окултната наука препоръчва пеенето, като метод за превръщане на отрицателните енергии в положителни. Светът е пълен с отрицателни мисли и чувства, които непременно трябва да се трансформират. Цялата съвременна култура се занимава повече с отрицателното, отколкото с положителното. Много философи, учени, писатели, поети пишат повече за отрицателните прояви в живота, отколкото за положителните. Питам: какво печели човек, ако се занимава с отрицателните прояви на живота, или ако се занимава със своите недостатъци? Едно трябва да знаете: бъдещият живот, бъдещата култура зависи от мислите, които се поставят за основа. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни: мислите ви трябва да бъдат светли, възвишени. Те ще послужат като материал за съграждане на бъдещата култура.
Като казвам, че хората не трябва да се занимават нито със своите, нито с чуждите недостатъци, имам пред вид лошото въздействие, което те указват върху човека. Само онзи има право да се спира върху недостатъците, който може да ги изправя. Този човек ще вземе четката си и като художник, тук ще драсне, там ще заличи и ще ги изправи. Иначе, гледате картината на някой художник, виждате недостатъците й, но не можете да ги изправите. Казвате на художника, че картината му има недостатъци, които и той сам вижда, но нито той, нито вие можете да ги изправите. Понякога дефектът на някоя картина е много малък, почти микроскопически. Ако знае, как да го изправи, човек ще тегли една линия, и цялата картина ще се изправи. Обаче, като не знае, как да я изправи, цели седмици и месеци минават, и картината остава недовършена. Някой човек съзнава, че има някаква погрешка в себе си, но не знае, конкретно, де е тази погрешка. Щом я намери, работата се урежда: взима четката, тегли една малка линийка на някое специфично място, и картината добива своята цена. Това е истинско знание. А тъй, да разправяте, че имате грехове, и да не можете да ги поправите, това не е знание. Някой казва: Много съм грешен човек. — Не, картината ти е хубава. Имаш само един малък дефект, който трябва да знаеш, как да изправиш. Най-мъчното нещо за художниците е да представят лъча на светлината, който излиза от очите. Някой иска да бъде мек, но не знае, как да постигне това. Той казва: Да съм метал, лесна работа, ще вляза в огъня, ще се стопя, ще омекна. Казвам му: дружи с добри, с меки хора. — И това не помага. Докато съм между меки, между добри хора, и аз съм мек. Щом се отделя от тях, ставам пак такъв, какъвто съм бил по-рано.

Казвам: за да постигнете онова, което желаете, започнете да работите с мисълта си. Като ставате, всяка сутрин размишлявайте около 5—10 минути. Научете се да мислите право, конкретно, без излишни думи. И когато се молите, не говорете излишни думи. Молитвата ви трябва да бъде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Какво ще говорите на Бога, че е милостив, добър, любящ? Или, какво ще Му разправяте за греховете си? Кажете Му: Господи, имам един трън в себе си, който разваля всичките ми работи. Каквото добро направя, щом дойда до този трън, развалям го. Тъкмо съм сварил, приготвил млякото, но щом дойда до този трън, ритна с крака си, и млякото се разлива. Не искам да ритам, а все ритам. От толкова години насам, все разливам млякото. А това е загуба! Вече 45 години наред, все решавам да не ритам, и все ритам. Колко мляко съм разлял досега! Ако още 15 години отидат в ритане и разливане на млякото, не зная, кога ще работя и какво ще постигна. Моля Ти се, Господи, като дойде момента, когато трябва да ритам, прати при мене някой ангел да ме въздържа. Нека той бъде спирачка в моя живот! Щом чуе молитвата ви, Бог непременно ще ви изпрати един ангел на помощ. Когато дойдете до мястото, дето трябва да ритате, ангелът ще ви представи много хубави и красиви неща, и вие ще забравите да ритате. Като мине опасността, ангелът пак ще се върне на небето. Значи, молитвата на човека трябва да бъде конкретна, да съдържа онова, от което той се нуждае. Виждате някой справедлив човек — зарадвайте се. После, обърнете се към Бога и се помолете - Господи, помогни ми и аз да стана справедлив, да не ритам, да не разливам млякото си. Ако човек е искрен спремо себе си, и всеки ден се справя с някой свой малък дефект, за сметка на който прилага някоя добра черта, той лесно ще се справи с мъчнотиите и трудностите на своя характер. Сега хората казват: Да ни пази Господ от злото! — и с това свършват молитвата си. Не, конкретно ще говорите с Бога.

Един български поет ми разправяше един ден: Има нещо фатално в моя живот. Току що съм направил едно малко добро и съм се зарадвал, ще дойде дяволът, ще каже една незначителна дума, с която ще плюе на работата ми, и всичко ще се развали. Не зная, какво да правя. — Дръж гърнето си всякога затворено, да не може дяволът да плюва в него. Казвам: трудна работа е да се справи човек с изкушението. Като наблюдавам съзнанията на хората, както и техните мисли, виждам, че върху тях влияят ред същества, светли и тъмни. Те трябва да имат светлина, разбиране, за да се справят с тия странични влияния. Едни им влияят отляво, други отдясно, и те не знаят, кого да слушат, как да се справят. Едни от тия същества са красиви, други — грозни. Със своите добри или лоши влияния, те хвърлят отражение и върху лицето на човека, което някога е тъмно, а някога светло. Тия същества се борят в човека, защото всяко от тях иска да има надмощие върху неговия мозък. Онзи, който е чувствителен, той сам различава влиянието на тия два вида същества върху себе си: отляво той усеща особена пихтиеста материя, която се стреми да проникне в него и го безпокои; отдясно пък забелязва някаква приятна светлина, която му създава радост. И наистина, ако има някаква чувствителна фотография, тя би могла да фотографира тия същества.

Сега, като говоря за тия същества, не искам да се плашите, но да различавате доброто от злото. Доброто и светлината идат отгоре и отдясно, а злото и тъмнината идат отдолу и отляво. Някои се оплакват, че сърцето им започнало да изстива, или че мозъкът им започнал да се помрачава. Казвам: когато сърцето ви, или пръстите на ръцете и краката ви започнат да изстиват, правете упражнения, молете се, за да се възстанови изгубената топлина на организма ви. Когато умът ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената в него светлина. Най-малката загуба в топлината на вашите чувства и в светлината на вашите мисли ви налага работа, без никакво отлагане. Окултният ученик трябва да постоянства. Той трябва да се моли, да размишлява, докато светлите духове му дойдат на помощ. Тогава той ще почувства лекота, като че голям товар са свалили от гърба му. Като мине всичко, ще кажете, че това са били някакви халюцинации. Не, никакви халюцинации не са това. Окултният ученик непременно трябва да мине през тази област. Не само окултните ученици, но всички хора трябва да минат през тази област. Това е неизбежен път за всички хора на земята.

Сега, да направим следното упражненение: ръцете се поставят на гърдите, с допрени пръсти (с дланите навътре), като пеете тона '''до''' (долно); разтваряне ръцете настрана — пеене тона '''ре'''; ръцете горе, със събрани пръсти при върха — пеене тона '''ми'''; ръцете напред — '''фа;''' ръцете долу — '''сол'''; ръцете нагоре — '''ла'''; ръцете — настрана — '''си'''; ръцете горе, с допрени върхове на пръстите —''' до''' (горно).

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

34 Лекция от Учителя, държана на 18 май, 1927 г. София.

Единният живот

2011-05-08T19:04:11Z

Anika: /* Единният живот */

[[Извънредни беседи]]

[[1932]] г.

[[КНИГА: Майката на времето]]

== Единният живот ==

Сега ще говоря върху абсолютното или положителното в живота.

Когато човек тръгва на път за него не е необходимо да вижда края на пътя.Той трябва да познава началото на своя път, а кога ще стигне края, това може и да не знае. Следователно, човек трябва да знае само началото на посоките, в които се движи, но не и техния край. Който се интересува само от резултатите на нещата, той изпада в заблуждение. Тъй щото, иска ли човек да схване нещата изцяло, той ще се намери в механическите процеси на живота. Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере. За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола. Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник. Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва да се занимава. Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото. Само същественото носи радостите в живота. Въпреки всичко, както човек работи с временните, преходни или относителни величини, така трябва да работи и с абсолютното, с Божественото.

Казвам: тази мисъл трябва да бъде ясна в умовете на хората, за да не се спъват в пътя си. Запример, срещате някой човек радостен, весел; не се минава много време, състоянието му се изменя. Защо? Той предчувства, че ще му дойдат някакви страдания: условията на живота му ще се изменят, ще станат по-лоши от тези, в които сега се намира. Млад е този човек, но дойде му мисълта, че ще остарее и няма кой да го гледа; здрав е, но се безпокои, че ще се разболее и ще умре; после започва да мисли, как ще замине за онзи свят, кой ще го приеме там, какви ще бъдат отношенията на тамошните същества към него и т. н. Ако е женен, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновник някъде, ще работи, ще гледа да не го уволнят, да не останат жената и децата му на пътя. Такива и ред подобни мисли могат да минат през ума на човека, обаче, те не са абсолютни, не са положителни. Тия положения представят временна обстановка на нещата.

Мнозина питат: кои са временни и кои абсолютни неща и как се различават? Запример, да вземем следното положение, което хората считат за положително: всеки човек има майка и баща. До кога човек има майка и баща? До известно време само. Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е. без майка и без баща. Значи, и това положение е временно. Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън. Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността. Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца. Майката заспи и не мисли вече за децата си. Бащата заспи и не мисли за децата си. Питам: де отиват бащата и майката, като заспят? Следователно, всеки човек, сам за себе си, е отражение на нещо. И всичко, което човек има вън от себе си, е сянка, нещо нереално. Защо? — Защото тия неща изчезват. Всяко нещо, което изчезва, не е реално; всяко нещо, което не изчезва, е реално.

И тъй, относителните неща изчезват, а положителните, абсолютните — никога не изчезват. С други думи казано: относителните неща не са реални, а положителните, абсолютните — са реални. Запример, човек живее известно време на земята, но един ден му казват, че трябва да напусне тялото си и да замине за другия свят. Той се намира в противоречие, чуди се, де ще отиде. Учените, философите наричат живота на земята временен, или живот на относителната реалност. Аз наричам този живот сянка на живота, или най-малката проекция на целокупния живот; той е вода, която изтича от някоя чешма. Наистина, този живот е временен, но той е свързан с непреривното, което постоянно изтича. Следователно, ако мислим, че в изтеклата вода е всичко, ние не познаваме целокупния живот, който всеки момент носи нещо ново. Някой погледне към водата на една чешма, от която някога е пил, и казва : аз познавам тази вода. Не, ти не познаваш водата, която в дадения момент изтича, защото всеки момент тя се различава по качество и по количество. Напрежението, налягането на тази вода днес не е такова, каквото е било някога. То всеки момент е различно. Този закон е верен и по отношение на нашите мисли и чувства. Всеки момент те имат различно напрежение, различна сила. Понякога мислите и чувствата на човека едва текат, а понякога те представят велика, мощна сила. Когато мислите и чувствата на човека са мощни, велики, той си представя, че е по-велик, отколкото в друго време, но това са външни положения. Когато човек има светлина, той добре разбира нещата; когато няма светлина, той слабо разбира нещата. Всичко зависи от светлината на съзнанието. Когато човек греши, или върши някакво престъпление и му кажат, че не трябва много да мисли, с това искат да му обърнат внимание, че в случая трябва да мисли онзи, който го е накарал да направи престъплението. Кой е той? — Лукавият. Следователно, лукавият мисли преди да е направил престъплението, а човек мисли, когато извърши престъплението.

Питам: кое наричаме права мисъл? Права, истинска мисъл е тази, която е свободна от тревоги, смущения, съмнения и т. н. Не може да се нарече права мисъл онази, която е пълна с тревоги, безпокойства и съмнения. Мисли само онзи, който може да даде ход на красивото, на възвишеното в себе си да изтече навън. То е Божественото в човека, то е животът, който непременно трябва да мине през него и да изтече навън. Животът трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън, той не може да спре. Това е Божественото, което аз наричам абсолютното множество. То трябва да мине през всеки човек, за да го свърже с окръжаващите. Ако животът не изтича вън от човека, той не може да се свърже с окръжаващите.

Същият закон е верен и по отношение на Бога. Ако от Бога не изтича нещо, което да се влее в нас, ние не бихме имали отношения към Него. Ако Бог се уедини и живее само за себе си, ние не бихме имали връзка с Него. Обаче, свържем ли се с Бога, ние ще мислим, ще чувстваме и ще действаме като Него. Ако животът, който изтича от Бога, не се влива в нас, ние ще живеем в относителната реалност, в която мнозина от съвременните хора живеят. Всеки човек има свои специфични мисли, чувства и желания, но понеже излиза от Бога, понякога той се заблуждава и мисли, че е едно с Него. За подкрепа на това свое заблуждение, човек казва, че както малкият портрет прилича на големия човек, така и човек е подобен на Бога. Вярно е, че на физическия свят човек може да се фотографира по-малък и по-голям, отколкото е в същност, но самият човек не е фотография на Бога. В Божествения свят, обаче, човек не може да се представи по-голям, отколкото е в действителност. Речете ли да фотографирате, или да нарисувате Бога, вие не можете да Го нарисувате нито по-голям, нито такъв, какъвто е в същност. Вие всякога ще Го нарисувате по-малък, отколкото е в действителност.

Казвате: какво нещо е абсолютното и какво — относителното в живота? — Всяко нещо, което може да се нарисува по-малко, отколкото е в действителност, наричам абсолютно. Всяко нещо, което може да се нарисува по-голямо, отколкото е в действителност, наричам относително. Тъй щото, когато човек се мисли по-голям, отколкото е в същност, той се намира в относителната реалност на живота. Понякога човек се мисли по-голям, отколкото е в същност. И едното, и другото положение са вътрешни състояния у човека, т. е. два полюса на временния живот.

Днес мнозина се смущават от мисълта за своето бъдеще. Обаче, само онзи човек се безпокои за своето бъдеще, който не разбира правилно живота. Лесно може да се предскаже бъдещето на човека. Ето, как бих предсказал бъдещето на човека: човек млад ще бъде и ще остарее; богат ще бъде и ще осиромашее; учен ще бъде и ще оглупее; силен ще бъде и ще се обезсили; здрав ще бъде и ще изгуби здравето си; после, ще обича, ще мрази, ще се бие с хората, ще лъже, ще краде, ще губи и ще печели, ще прави къщи, ще ги продава и т. н. Най-после ще се разкае, ще започне да прави добро, да се изправя. След всичко това ще умре, ще го заровят в земята, или ще изгорят тялото му, а прахът ще поставят в някое гърне, което ще се пази за дълги времена. Над гроба му ще пишат: тук почива един необикновен, гениален човек. Такова е бъдещето на всеки човек при сегашния живот. Който иска да оправи света, в края на краищата, той ще влезе като прах в едно от тия свещени гърнета. Който иска да си поживее, и той ще влезе като прах в едно от тия свещени гърнета.

Съврменните хора турят костите на майка си и на баща си в една торба и казват: тук почиват костите на нашите майки и бащи. Верую е това! Има нещо скрито в костите на вашите майки и бащи, но изкуството седи в това, човек да извади своята майка и своя баща от техните кости. Реалността на живота не се крие в костите. Да мисли човек, че в костите има някаква реалност, това е заблуждение, това е мая. Човек трябва да се освободи от това заблуждение. Ако мисли по този начин, животът му всякога ще бъде празен. Това показва, че съвременните хора нямат ясна представа нито за живота, нито за Бога. Който разбира реалността на живота, той ще може да възкреси човека, който се е превърнал на прах. Как ще го възкреси? Той ще извади от джоба си едно шишенце, пълно с елексира на живота, и ще капне няколко капчици върху свещения прах на майката или на бащата. След това ще разбърка този прах и от него ще образува една кашица. Той ще започне да меси тази кашица, да я прави на тесто и ще я остави да седи няколко часа на спокойствие. Тестото постепенно ще набъбва, ще изпълва гърнето, и след 24 часа от него ще излезе цял човек, жив, подвижен, готов за работа. Той ще се поразтърси малко и ще каже: много съм спал! Де съм бил досега, не зная. Този човек е бащата, който преди няколко години беше заминал за онзи свят. Всички в къщи се радват, че бащата се върнал. Обаче, само магът може да възкресява мъртвите. Само магът може да оживява праха на мъртвите. Той има знания, с които може да прави чудеса. Това знание се крие в Словото, за което Христос е казал: „Които чуят гласа Му, те ще оживеят". Може ли мъртвият да оживее, ако не познава Словото Божие? То трябва да стане плът и кръв за него, за да бъде в сила да го възкреси. Следователно, ако реалността дойде в съприкосновение с най-малката частица на човешкия живот, тя ще разшири съзнанието му, ще доведе човека до безсмъртие. Това значи възкресение, връщане от смърт към живот.

Казвате: какво нещо е смъртта? Смъртта е процес на връщане. Казано е в Писанието, че човек ще живее и пак ще се превърне в първоначалната пръст, от която някога е бил направен. С други думи казано: човек е съгрешил, понеже не е разбрал реалността на живота. И сега, за да разбере тази реалност, той трябва отново да се върне в нея. Това връщане в реалността подразбира повторение на класа. Ако един ученик не разбере материала от даден клас, той ще остане да повтаря класа, не може да мине в по-горен. В този смисъл, смъртта подразбира връщане в реалността, от която човек е излязъл, за да научи началото на Битието, началото на тази реалност. Някой казва: защо трябва да повтарям класа? — Защото не сте изучили, не сте усвоили материята, която се преподава в този клас. Ако ученикът минава от клас в клас, без да е усвоил материала на по-долния клас, той не може да постигне нищо в живота си. Той ще остане първокласен невежа. Както в съвременните училища, така и в живота на хората, съществува строго определена програма, според която никой човек не може да мине в по-горен клас, или на по-горно стъпало, ако не е разбрал, изучил и приложил материята на по-долните класове. Материята в горните класове е тясно свързана с тази от долните. Ако съществува такава връзка в материала, който се изучава в училищата, толкова повече тя съществува в живота.

Този закон има приложение и в любовта. Не е любов това, да се свързват отношения само. Любовта е велика наука, която трябва да се изучава. Казвате: да се обичаме! Какво разбирате от тези думи? Да се обичаме, това значи да се изучаваме. Ако не можете да влезете в положението на човека, ако не можете да изучите и разберете живота му, вие не разбирате любовта и не можете да се обичате. Да обичаш, да любиш човека, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш. Не можеш ли да четеш от книгата на неговия живот, ти не разбираш езика на любовта. Тъй щото, не може ли някой човек да прелиства книгата на вашия живот и да я изучава, между вас не могат да съществуват никакви отношения. Дето няма любов, животът е неразбран. И ако човек сам може да чете от книгата на своя живот, той ще има правилни отношения към Бога, към себе си и към своя ближен. Ще отворите тази книга, ще четете от нея, ще я изучавате, ще размишлявате върху съдържанието й и ще гледате на нея, като на свещена книга. Колкото повече четете тази книга, толкова повече ще я разбирате. Всеки ден ще намирате в нея нещо ново, нещо свещено. Ако не можете да четете тази книга, това показва, че вие не знаете нейната азбука. Всички хора са книги, написани на различни езици, които трябва да се изучават. Това не трябва да ви смущава, но да се заемете за работа, да учите.

И тъй, искате ли да обичате един човек, вие трябва да разбирате езика, на който е написана книгата на неговия живот. Разбирате ли този език, сърцето ви ще се запали и ще гори. Този е свещеният огън, за който се говори в Писанието. Благословение е за човека, сърцето му да се запали. Всяко сърце не може да гори. Щом не може да гори, то само дими, отделя дим, сажди. Това горение наричам любовен кадеж. Дето има такъв кадеж, там вече не може да се седи, непременно трябва да се излезе вън от къщата. Тогава хората започват да казват, че в този дом е станало нещо особено. Любовният кадеж се обяснява научно с това, че хората в този дом не могат да четат книгата на живота на своя ближен. Изобщо, дето има любовен кадеж, това показва, че тия хора не разбират нито своята книга, нито тази на своите ближни. Щом се натъкнат на такъв кадеж, хората казват: ние не се разбираме, защото възгледите на живота ни са различни. И след всичко това тия хора очакват да отидат на небето, между ангелите. Казвам: отидете ли между ангелите, вие трябва да знаете техния език. В онзи свят има девет ангелски йерархии, които си служат с девет различни езика. Вие знаете ли тези езици? При това, тези езици са извънредно богати; те разполагат с грамаден речник от думи, а не с няколко хиляди само, каквито са езиците, с които хората си служат. Научите ли тези езици, ще дойдете и до Божествения език.

Мнозина искат да знаят нещо за Господа, да Го познават? Човек може да познава Бога, само ако знае Неговия език. Когато някой твърди съществуването на Бога, това показва, че този човек разбира езика Му. Когато някой отрича съществуването на Бога, това показва, че той не знае и не разбира Божествения език. В този смисъл, единствената причина за безверието на хората се дължи на неразбирането на Божествения език. Например, в духането на вятъра, в течението на водите се крие езика на Бога. Във вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота аз слушам такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивия оратор в света. В най-големите бури аз слушам речите на видни оратори. Понякога техните речи са така силни, съдържателни и красноречиви, че са в състояние да задигнат и дрехите, и шапките, и керемидите от къщите на хората. Вие казвате: вятър, буря има вън, страшно е времето! — и гледате час по-скоро да се скриете вътре. Обаче, аз с удоволствие настройвам ухото си, да чуя говора на този вятър, или на тази буря. Като види някой, че се излагам на бурята, казва: защо си изложил ушите си на тази буря? Не знаеш ли, че ще се простудиш? Казвам: който не разбира Божествения език, той се простудява; който разбира Божествения език, той никога не се простудява. Реалността на живота е скрита в бурите, във ветровете, в моретата, в слънцето, в луната, във всички планети, които изразяват великата Истина на живота.

Казвате: какво нешо е ралността? Всичко, в което човек вярва, е реалност. Това, в което човек не вярва и постоянно се съмнява, то не може да бъде реалност. Реалността произтича от любовта в човека. Дето има любов, има и реалност; дето няма любов, никаква реалност не съществува. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина; дето няма любов, реалността не се проявява в своята светлина. Дето има свобода, там и реалността се проявява; няма ли свобода, никаква реалност не съществува. Следователно, дето има любов, там ще намерите свобода, светлина и истина; дето няма любов, там няма никаква свобода, светлина и истина. Светлина, свобода и истина са трите най-важни неща, с които трябва да започнете своя живот. Те произтичат от любовта. Затова, започнете първо с любовта, научете нейния език, защото от нея излиза живота; започнете с мъдростта, научете нейния език, защото от нея излиза светлината; започнете с истината, научете езика й, защото от нея излиза свободата. Казвате: как да разберем тези неща — буквално или преносно? Разберете ги и в буквален, и в преносен смисъл. Вие трябва да изучите езика на любовта, на мъдростта и на истината и да ги различавате. Езикът на любовта не е такъв, какъвто е езикът на мъдростта; езикът на мъдростта не е такъв, какъвто е езикът на истината. Също така се различават езика на живота, на светлината и на свободата.

И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те представят форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате. Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете. Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие. За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки. Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувам, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждам, пак нищо няма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика. Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират. Защо е така? Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо. Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата си. В какво седи нейната сила? В съдържанието й, в това, което е написано. В нея е вложено нещо особено, което и досега още не е изчерпано. В думите на Библията се крие реалността на нещата.

Казвате: ние сме чели по няколко пъти Библията, но още не сме я разбрали. Че не сте я разбрали, това зависи от начина, по който четете. Правилно четене е, когато човек може да се свърже със съзнанието на този, който е писал книгата. Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното. В туй отношение, езикът на Библията и Евангелието се отличават по това, че като четете тези книги с разбиране, вие ще се свържете със съзнанието на пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат: какво обичате? С какво можем да ви бъдем полезни? Вие се съмнявате, дали това е възможно. Възможно е, разбира се. Ако знаете, отде да започнете и как да четете Словото на Христа, Той непременно ще се яви пред вас, ще свърже съзнанието си с вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате.

Обаче, за това се изисква ключ на разбиране. Този ключ седи в следното : да започнете оттам, отдето Христос е започнал. Започнете ли оттам, дето Христос е свършил, Той няма да ви се яви. Някой проповедник казва: ние трябва да започнем оттам, дето Христос е свършил. Не, това не е правилно. Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал. В това седи реалността на нещата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършил. По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора. Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо? Има причини за това. Ако Христос дойде днес между хората, в един момент Той може да премахне причините за дразненето и да ги направи ангели, с крила и с корони на главите. Те ще бъдат ангели, докато Христос е между тях. Отдели ли се за минута само, те пак ще бъдат такива, каквито и по-рано са били. Това показва, че има неща в човека, които той сам трябва да направи.

Съвременните хора имат криви разбирания за проявите на живота, както и за самия живот. Запример, докато майката е между децата си, те са чисто облечени, със здрави дрешки и обуща. Обаче, ако майката напусне къщата, децата веднага се разпиляват и тръгват по улиците окъсани, необлечени, рошави. За такива деца хората казват : горките деца, нямат майка, няма кой да ги облече, няма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съвременните християни. Христос е заминал някъде, оставил ги е сами. И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече. Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме? Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят. Това може да се постигне само, когато хората започнат оттам, отдето и Христос е започнал. Когато Христос дойде между хората, в един неразбран свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше. Когато се изчерпваше, Той съсредоточаваше ума си към по-висок свят, дето прекарваше дълго време в молитва и размишление. Щом дойде в плът облечен, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше от невидимия свят. Голяма разлика има между човека в плът и човека като дух.

Някои казват : не знаем, какво става с нас. Едно време бяхме по-добри, а сега сме по-лоши. Не, и сега сте добри, но пари нямате в джоба си. Какво трябва да направите? Да отидете в някоя банка и оттам да извадите известна сума. Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете. Казвате: малко плащат хората. Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се определя от любовта. Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия. През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела. Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре! Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа. На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му. От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва. Доволен от работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев. Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н. Вечерта, когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придал на красивата мома 20 лева ? — Защото тя работила с любов, поглеждала го красиво, мило и на всеки нейн поглед сърцето му трепвало радостно. Сърцето му се отворило толкова много, че той бил готов да даде повече, отколкото трябва. След това той казал на красивата мома: утре пак елате на работа при мен; аз съм доволен от вас.

Питам: по какъв начин трябва да се отворят сърцата на хората? Мнозина мислят, че като им се говори за Господа, за светиите, за доброто в света, сърцата им ще се отворят. Не, това са човешки работи. Реалността на живота не се изразява с думи, с говорене. Тя не е някакво външно верую Да се говори на човека, без да има той примери, образци, това е външно забавление. При това положение, животът на хората ще бъде такъв, какъвто е днес. Някой ще каже, че светските хора живеят по-добре от религиозните. Дали хората са светски, или религиозни, ако нямат в себе си абсолютна вяра, те ще живеят по един и същ начин.

Сега, като говоря за красивата и за грозната мома, аз взимам красивата като образец на правилен живот. Достатътъчно е само красивата мома да погледне към богатия чифликчия, за да е доволен той от нея и да е готов да й придаде повече, отколкото трябва. Сърцето на този човек се отваря не само за нея, но за всички хора. В този смисъл, любовта към едного е любов към всички. Който обича едного, сърцето му се отваря за всички. Който не обича нито един, сърцето му не може да се отвори и за другите. И след това този човек ще каже - изядоха ме, злоупотребиха с мене! Дето има любов към едного, там никакво злоупотребление не може да стане; дето няма любов към едного, там ред злоупотребления могат да се извършат. Чифликчията дал на красивата мома 20 лева повече, отколкото се е пазарил с нея, защото с любовта, която има в себе си, красивата мома му е дала хиляди левове. Тя внесла нещо ново в ума и в сърцето му. От момента, когато чифликчията видял красивата мома, с него станал голям, вътрешен преврат, и той казал в себе си: човек трябва да дава! Според морала на съвременните хора някои ще кажат: този чифликчия е готов да даде повече на красивата мома заради красотата й. Не е така. Той дава повече заради любовта. На любовта всеки дава.

Сега, ще ви дам един пример за изяснение на тази идея. Представете си, че една дружина от 20 жътварки, от различни възрасти, 30—35—40—50—60 годишни, се условят да работят при един богат земледелец. Само една от тях е 21-годишна; при това, тя е красива, стройна мома. Като го погледне тя, сърцето му трепва и си казва: красива е тази мома! Бог да я благослови! Коя ли майка я раждала? Щом погледне към нея, той поглежда мило и към другите свои работнички. Обаче, като не разбират закона, те казват: отде се взе тази мома? Тя завъртя ума на господаря, и според нея, той ще изпъди нас. Между тях се поражда завист, която създава ред интриги. Всички са неразположени към нея, искат да я изпъдят. Обаче, един ден тя сама взима сърпа си и заминава, напуща този земледелец. Като види, че красивата мома напуща работата, земледелецът казва: хайде сега и вие да си вървите! Никой не ми трябва вече!

Казвам: Бог постъпва с хората по същия начин, когато иска да ги извади от по-низко положение и да ги постави в по-високо. Само по този начин може да се разбере смисъла на живота. Смисълът на живота не седи в неговата външна страна. Ако е въпрос за външна красота, човек лесно може да стане красив. Майката и бащата могат да родят какъвто син, или каквато дъщеря искат. В това няма никаква мъчнотия. Мъчно е, когато ние изискваме от хората да направят това, което те не могат. Запример, часовникът може само да показва времето, но не и да говори. Човек не може да се разговаря с часовника. Иска ли човек да направи нещо повече от това, което се крие в неговите възможности, той трябва да бъде едно с Бога и да вярва в Него. Да бъдете едно с Бога и да вярвате в Него, това подразбира да се запишете за ученик в Неговото училище и свещено да държите Неговите закони. За да дойдете до това положение, Бог ще ви прекара през хиляди изпитания, и ако можете да издържите, само тогава Той ще ви повери едно малко знание. Който достигне това знание, той ще може да възкресява мъртвите. Достатъчно е само да дигне ръката си пред тях, да им каже три свещени думи, за да оживеят. Щом оживеят, те ще го запитат: какво заповядвате?

Днес всички искат да знаят, какво ги очаква. Казвам: ако не любите Бога, гърне ви очаква — нищо повече. Ако любите Бога, ще станете ангели, с крила и с корони на главите. В това положение ще видите Божиите чудеса и ще изучавате закона на единството. И тогава, от любовта към Бога ще дойдете до любовта към хората и всички същества под тях. Тъй щото, красивата мома представя доброто между хората, което постоянно работи. Грозната мома представя злото. Чифликчията представя самия човек, а жътварките на разните възрасти представят хората, които човек трябва да обича. Когато човек обича Бога, той ще се научи да обича и вечното множество в света. Който обича Бога, невъзможно е да не обича хората. В любовта си към Единния, той ще обича всички. В тази любов не трябва да влиза никаква ревност, никакво подозрение, никакво маловерие. Онзи, когото обичате, той всякога седи по-високо от вас. Не можете да обичате някой човек, ако той не седи по-високо от вас. Тъй щото, ако обичате Бога, обичате Го, защото Той седи по-високо от вас. Понеже Бог е над всички същества, затова и Той обича тия малките под Него. В това седи идейната любов: всеки човек може да обича същество, което седи по-високо от него. Не мислите ли, че съществото, което обичате, седи по-високо от вас, като погледнете на него, ще кажете: какво особено има в това същество, или в този човек, за което заслужава да се обича ? Питам: какво познахте в този човек?

Казвам: никой не може да разбере човека. Човек се намира зад очите, зад ума, зад сърцето и т. н. Всички тия неща представят обвивки на човека, но не и самия човек. Умът, сърцето на човека са сили, които действат в него. Ако в сърцето, в ума, в душата и в духа на човека, както и в техните проявления, не виждате Бога, вие не познавате реалността, от която произлизат всички неща. Умът, сърцето, духът и душата на човека се включват във великото, в Божественото. Схващате ли нещата по този начин, вие ще имате велик импулс в себе си. Имате ли този импулс, ако сте богат човек и ви откраднат една сума от 100 000 лева, или един милион, вие няма да се смутите. Обаче, ако нямате този импулс в себе си, и сте беден човек, който завързва парите си в девет възела, един лев да ви вземат, вие ще окрякате света.

Аз взимам думата „крякане" в добър смисъл. Когато кокошката снесе яйце, тя започва да кряка, с което иска да каже на господаря си: много се измъчих, докато снеса това яйце. Гледай, поне ти да го, вземеш, а не някоя сврака! Човек трябва да разбира смисъла на крякането, както и смисъла на излюпването на яйцата. Вие казвате: тези яйца трябва да се излюпят. Не е достатъчно човек да казва само това, но той трябва да разбира, как става излюпването на яйцата. Човек е още в яйцето си, затова нека се скрие под крилата на някоя квачка и да седи там, докато се излюпи. Когато казвам, че човек е още яйце, което се търкаля, това подразбира, че трябва да се постави при добри условия, да се излюпи. Докато човек е в яйцето, той е изложен на по-голяма опасност, отколкото вън от яйцето. Когато някой се оплаква, че сърцето му е счупено, това показва, че той е слаб, като яйце, черупката му лесно се чупи. Кой е изходният път от това положение? Това яйце трябва да се постави под крилата на някоя квачка, да се превърне на пиле. Затова, именно, е казано в 91 Псалом: „Който живее под покрива, т. е. под крилата на Всевишния, ще пребивае под сянката на Всемогъщия". Ето защо, човек всеки ден трябва да влиза под крилата на тази квачка. Който седи под крилата на тази квачка, в края на краищата, той ще се излюпи не само като пиленце, но и като мислещо същество. Аз взимам думата „квачка" в нейния широк смисъл.

Сега, аз говоря върху този предмет, защото последната цифра от 1932 година е двойка. Числото две представя света на майката, света на любовта. Ако не разберете любовта, няма да разберете и майката. Любовта е майката в света. Следователно, без майка нищо не може да стане. Всеки трябва да има майка. Някой казва: защо трябва да любя? Ти трябва да любиш, за да дойде майката, да те роди. Ако нямаш майка, няма кой да те роди. Ето защо, съзнанието на хората трябва да се пробуди, да схващат тези неща правилно. За да се пробуди съзнанието, с което да разбират любовта, те трябва да имат майката в себе си, а същевременно и те да живеят в майката. Любовта е велик закон. Без любов нищо не се постига. Без любов човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах и влезе в гърнето. Той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: празен е животът! Нищо не разбрах от него. Този човек ще влезе в гърнето, дето ще прекара дълъг сън. Тук майката ще го люлее, като в люлка, ще мисли, какво да направи с това неразбрано дете. След това ще дойде бащата, и върху този прах ще капне няколко капчици от елексира на живота, докато съживи детето. Щом го съживи, отново ще го изпрати в живота. Това е закон на прераждане. По този начин човек ще се преражда, докато разбере, че цета на Бога е да го научи, че без любов животът няма смисъл. С други думи казано: без любов, т. е. без реалността на живота, всичко е страдание и нещастие.

Питам: какво струва на човека да люби? Едно липсва на съвременните хора: любов. Когато младият човек дойде при Христа и Го запита, какво да направи, за да наследи вечен живот, Христос му каза: „Иди, продай имането си и го раздай на сиромасите!" Аз пък казвам: едно ви недостига — любов! Всички сте богати, но любов нямате. Казвате: защо трябва да продадем богатството си? Продажбата е първото условие, да турите любовта си в ход. Щом раздадете богатството си и останете последен бедняк, който ви срещне, ще разбере положението ви и ще каже: вие сте гол и бос. Елате при мене, аз имам хубави обуща и дрехи, ще ви ги продам евтино. После, пак погледне и казва: аз мога да ви дам и на кредит, с условие, че ще ми платите. Казвам: сега и аз съм готов да давам на кредит, но не без пари. Когато се казва, че любовта дава даром, без пари, това е символ. Наистина, парите тичат, търкалят се подир любовта, т. е. подир онзи, който има любов в себе си.

И тъй, който погледне красивата мома, той тича подир нея, предлага й услугите си и я пита: моля, какво обичате? Ако някой банкер я срещне, и той й предлага касата си. Банкерите седят с отворени каси пред нея и я питат: какво обичате? Те се чудят на силата, която се крие в тази мома. Да, магическа сила е любовта. Казвате: ами ние какво трябва да правим? Търсете любовта, а не парите. Ако вие търсите парите, работата ви е свършена. Парите трябва да ви търсят! Ако търсите знанието, работата ви е свършена. Знанието трябва да ви търси! Ако търсите силата, работата ви е свършена. Силата трябва да ви търси! Който има любов, и парите го търсят, и знанието го търси, и силата го търси; и светлината, и въздухът, и водата го търсят — всичко го търси. Достатъчно е да отвори очите си, и светлината влиза през тях. Достатъчно е да настрои ушите си, и звукът влиза през тях. Всичко става доброволно, непринудено, без той да очаква нещо. Защо? — Защото в него живее любовта — магическата пръчица на живота. На любовта всички услужват: и светлината, и въздухът, и водата, и растенията, и животните, и хората. Верни са думите на Бога: „Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът — в любовта е всичко."

Сега, и на вас казвам: понеже имате любов, излезте вън от гърнето! Как? Бащата ще дойде при вас, ще капне няколко капчици от елексира на живота, ще замеси този прах и след 24 часа ще оживеете. Който знае това изкуство, лесно може да възкресява. Това подразбира стиха: „Които чуят гласа Му, ще оживеят". Всички хора трябва да оживеят! Мнозина очакват идването на Христа, за да оживеят. Отде очакват Хиста? От небето ли? От това небе, което виждате вие? Небето, което виждате, е отражение на друго небе. Казвате може ли всеки да оживи праха в гърнето? Който знае, как да отвори гърнето, да замеси праха и да духне върху него, той ще може да го оживи. Знание се изисква! Запример, имате торба със злато. Кой може да извади златото от нея? Онзи, който знае, как да отвори торбата, той ще може да извади златото от нея. Не знае ли да отвори торбата, и златото ще остане неизползвано. Тази торба не се пробива, тя е херметически затворена; вие трябва да знаете, отде да я бутнете, за да се отвори.

Съвременните хора се интересуват от небето и затова го изучават. Според мен, небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключа за отварянето му. Ключът за небето е любовта. Имат ли този ключ, ще се ползуват от Божието благословение. Това значи да имате любов към Бога. Някой казва: какво нещо е любовта ? Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Следователно, живот вечен е да познавате любовта. Ако някой ви пита, какво нещо е любовта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея. Човек трябва да познава любовта, да познава благото, което тя носи за всички същества. Достатъчно е човек да знае, че любовта носи благо за всички същества, а какво е тя, не трябва да определя. Любовта е свещено място, на което ничий крак досега не е стъпвал.

Някой казва: какво нещо е Господ? Какво нещо е Господ, също не може да се определи. Който иска да познае Бога, ще му кажа, как може да Го познае, но по въпроса, какво нещо е Бог, не мога да отговоря. За Бога не мога да се произнасям, нито мога да Го определям. Мойсей, който е разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие напразно!" Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта. Някой казва: защо Бог ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина в живота. Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете. Тези две неща трябва добре да се помнят. Защо е така, не питайте. Този въпрос не трябва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере. Това са злото и доброто. В тях са скрити тайните на живота. Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е. любовта, която всеки ден трябва да се разширява. За тази цел всеки трябва да обича едного, който да седи по-високо от него. Мнозина се колебаят. Бога ли да обичат, или друг някой. При това, те се запитват: ние ли трябва да обичаме Бога, или Той трябва да ни обича?

Казвам: дали Бог ви обича, това не е ваша работа. Онова, което трябва да знаете, то е, дали вие обичате Бога. Дали Бог ме обича, това е Негова работа. Той трябва да знае това. Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва да зная. Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не. И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовта познава себе си във всички прояви. Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм. Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос. Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие святост и чистота, това е друг въпрос. Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот. Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него. Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал. Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл. И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение. Каква полза, ако в този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към тази светлина и топлина? Каква полза от благата, ако той няма отношения към живота ? Той ще има само едно голо съзнание, че съществува — нищо повече. Животът е непреривен. Така трябва да го разбират хората.

Обаче, някои философи казват, че животът се явявал и изчезвал. Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всеки зъбец от едно назъбено колело изчезва, щом свърши работата си. Не, зъбецът, който е свършил работата си, не изчезва; няма да мине много време, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа. Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, без да се е изгубил. Това са временни състояния. И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно. Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде. Това е закон на прераждане. Според този закон, човек не може да изчезне. Той е поставен в система, която не може да изчезне. Човек не изчезва, както и слънцето не залязва. Човек си въобразява само, че слънцето изгрява и залязва. Привидно слънцето изгрява и залязва, но в тия смени то изминава свой определен път. И звездите, като слънцето, привидно изгряват, но в същност те непрекъснато вървят по своя начертан път и вършат известна работа.

И тъй, вие сте поставени на едно реално място в дадена система. Който ви е поставил на това място, той изисква от вас само едно нещо: да познаете любовта. Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас реален. Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея? Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добре, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека. И човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна представа за себе си. Иска ли човек да се разбере, той трябва да заеме положението на ангел, или на някое същество с по-светъл ум и с по-възвишено сърце от неговото. Само по този начин той ще си състави ясна представа за човека и за това, което той сам е в същност.

Мисълта, която сега ви казвам, е отвлечена, но аз се радвам, че е отвлечена. За едни тази мисъл може да е неразбрана; аз се радвам, че е неразбрана. За други тя може да е неопределена.; аз се радвам, че е неопределена. Ако разполагах с повече време, щях да ви поговоря, да направя неопределените неща определени, а ясните да затворя херметически, да не изгубят своето значение. Искате ли нещата да запазят своя смисъл, те трябва да се предават на свещен език. Този език има свое особено произношение и смисъл. Той не е като български език, или като европейските езици, на които едно се говори, друго се разбира. Като се говори истината на съвременните хора, те не се вслушват в смисъла на думите, но гледат, дали запетаята и другите препинателни знаци са употребени на място. Какво показва запетаята? Запетаята показва, че когато човек дойде до известен пункт, той трябва дз спре малко и да помисли. Дето има запетая, човек ще спре движението си за малко време и ще се огъне наляво. Запетаята е живот на съображения. При точката и запетаята човек се натъква на един център, от който трябва да излезе по пътя на радиуса. Двоеточието пък показва, че след него се цитират чужди думи, които често се затварят в кавички. Значи, минавате ли от човешкия към Божествения живот, вие ще турите двоеточие и ще кажете: тъй рече Бог! След кавичките можете да продължите речта си, да я завършите по човешки. След всяка отделна мисъл поставяте точка. Това е значението на знаците в земните езици.

Създаването на земните езици е коствало големи усилия на възвишени, на разумни същества. Те са работили много, докато създадат всички форми и правила в съвременните езици. Граматиката на земните езици е пренесена на земята от невидимия свят. Тя е изработена по правилата на Божествения език. Върху българския език отсега нататък трябва да се работи, докато стане свещен език. Когато един език стане свещен, любовта в него се усилва, и хората започват да се разбират. Днес, обаче, срещнат ли се двама души, те непременно ще се скарат. Когато хората се разговарят на свещения език, те никога не се карат. Когато момата обича някой момък, тя казва: колко мил, смислен поглед има този момък! Когато не го обича, тя казва - лош поглед има този момък! Защо не харесва погледа му? — Защото езикът, на който се разговарят, не е свещен. Езикът, на който се разговарят, не съдържа нужния пламък, вследствие на което и любовта между тях не може да се прояви.

И тъй, тази година за пръв път искам от вас, да се запознаете с езика на любовта. Най-първо започнете със съюзите и мислете върху тях. Срещал съм млади хора, които говорят за любовта и се оплакват, че сърцата им изгорели от любов. Това, което изгаря сърцата на хората, не е любов. То са пушила на човешките сърца. Минете ли покрай тия пушила, навсякъде ще видите дим, сажди. Дето огънят на любовта е запален, там всеки обича да се топли, защото изпитва приятно чувство. Не е въпросът огънят да бъде голям, но да гори хубаво, горението да е пълно, без дим, със силна светлина. Вие трябва да разбирате любовта правилно, да не я изопачавате. Сърцето на човека трябва да бъде огнище, на което постоянно да гори огън. Човек не трябва да се плаши от любовта, но да изпитва свещен трепет към нея. Любовта на съвременните хора е толкова малка, че едва мухите могат да се топлят на нея.

Изобщо, мухите обичат да кацат на човешките глави. Под думата „муха" разбирам малки, дребни мисли и чувства, с които хората често се задоволяват. Като направят нещо малко, те мислят, че много нещо са свършили. И малките неща се ценят, но законът на любовта изисква големи работи. Малко хора има днес, които могат да вършат големи работи. Ако един съвременен човек влезе в някоя богата къща, парите се скриват от него. Отиде при някой банкер, касата на банкера веднага се затваря. Защо? — Любов няма този човек. Отиде ли красивата мома в кантората на банкера, той отваря касата си за нея. Защо? — Любов има тази мома. Тя внася нещо от себе си в душата на банкера, за което и той е готов да дава. Вие мислите, че той се е влюбил в тази мома. Не, банкерът не се е влюбил в момата, но той е познал любота, и затова е готов да разтвори сърцето си и за нея, и за другите хора.

Сега, с един образ ще ви представя, какво нещо е любовта. Влиза един човек в къщата на едного и казва: тази къща е моя, не мърдам оттук. Никой не може да ме застави да изляза вън от тази къща! — Не, има нещо, което може да те застави да излезеш вън. — С камъни да ме бият, няма да се мръдна от мястото си. — Тъй ли, ще видим. Човекът, чиято е къщата, подпалва я и наблюдава, какво ще върши другият. Той веднага хуква да бяга. - Защо бягаш? Нали каза, че нищо не е в състояние да те накара да бягаш? — Как да не бягам? Къщата гори! Ако остана вътре, и аз ще изгоря. — Лъжеш се, няма да изгориш. — Как да не изгоря ? — Сега ще видиш. Той маха с пръчицата си из въздуха, и огънят престава. — Как направи това нещо? Защо ме заблуди? Казвам: същото нещо става, когато любовта дойде в човека. Той се запалва, гори и непременно трябва да излезе вън от къщата си. Не излезе ли, това показва, че е инвалид. Когато любовта дойде, всяко нещо трябва да падне от ръката на човека. Богатство, слава, величие, всичко това трбва да излезе вън от къщата на човека, да се раздаде на сиромасите. Това подразбира „даром си взел, даром ще даваш." Материалното трябва да се раздаде на сиромасите Когато любовта дойде, ние ще бъдем носители на Божиите блага, на новото. Щом човек стане носител на новото, той става извор, който постоянно блика, тече, без да пресъхва.

Време е вече да се простите със старото! Обаче, докато новото не дойде, старото не пущайте. И мухлясал хляб да имате, не го хвърляйте, докато не пристигне новия, направен от прясно, хубаво брашно. Казвате: какво да правим със стария хляб? За него вече не мислете. Турете пресния хляб в торбата! Метнете торбата на гърба си и тръгнете напред!

Сега, от всички искам да имате абсолютна вяра в Божественото. То носи живот, мисъл, сила, щастие, радост и т. н. Придобиете ли тази вяра, вие ще разберете великата Истина, която разкрива смисъла на живота. Който ви говори от гледището на великата Истина, дръжте се за него. Те могат да бъдат един, двама, трима, четирма или повече, обаче, всички ще се обединят в името на тази Истина. Когато Божесвеното заговори в сърцата на хората, всички ще се обичат и разбират. Дето е Божественото, там е Любовта, там е Мъдростта, там е Истината.

Беседа от Учителя, държана на 22 март, 1932 г., 5 ч. с.

Изгрев.

Общи упътвания

2011-05-08T18:22:51Z

Anika:

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== ОБЩИ УПЪТВАНИЯ == Аника

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му."

Размишление.

Сега ще обърна вниманието ви на следното нещо : когато идвате в клас, умът ви трябва да бъде съсредоточен към работата. Когато ви се преподават лекции, никакви странични въпроси не трябва да ви занимават. Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава. Освен това, някои дохождат тук и заспиват. С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите. С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито сьс закона на свободата. Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност. Който греши против любовта, той мъчно може да създаде хармония в себе си.

Като ви наблюдавам, виждам, че имате желания, които искате да постигнете. Щом не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се. Има желания общи за всички, които трябва да се задоволят. Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н. Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества. Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно. В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони. Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите. Неразумната критика нищо не допринася. Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал. Когато влизате в клас, десет минути преди започване, трябва да прекарате в размишление. Малки или големи, прости или учени, всички трябва да пазите това правило. Големите, учените ще бъдат образец; те трябва да дадат пример на малките.

Сега ще ви дам една задача, която трябва правилно да решите. На фигура 1. стр. 37, са представени два кръга А и В, а между тях, кръгът Д, който служи за основа на конуса С. Тези три кръга се движат в три различни, т. е. в три противоположни посоки. Те представят три системи, с различни посоки на движение. Такова нещо представят трите свята: физически, духовен и Божествен.

Физическият свят, в който човек е поставен, е свят на промени. Затова, именно, физическото съзнание на човека е кратковременно и интензивно. Забелязано е, че желанията на физическия човек са кратковременни, вследствие на което, щом се задоволят, и животът временно спира. Трябва да дойдат нови желания, за да го продължат. Когато някой живее само с физически желания, животът му издребнява, придобива само материален характер.

фигура 1

Съзнанието на този човек е прекъснато, вследствие на което той не може да мисли. Докато има потици, стимули в живота си, човек може да мисли, а оттам и да се развива.

След физическия живот иде духовният, или сърдечният и интелектуалният, в който съзнанието е по-будно, по-дълготрайно.
Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, в което влизат първите две съзнания. Физическото съзнание се предизвиква от външни, физически причини. Достатъчно е да кажете на физическия човек една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира. По същия начин реагират и животните. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас. Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота.

Фигура 1 представя човешкото лице. Кръговете А и В — очите, точка С — горната част на носа; двете страни на триъгълника показват разширението на носа при основата. Тази широчина пък говори за желанията в човека. Елипсата Д — представя човешката уста. Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста има кита, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов. Той говори за любовта, а не живее според нея. Каква полза от това? Друг някой говори за истината, а не живее според нея. В такъв случай, колкото по малко се говори за любовта, за истината, а се живее според тях, толкова по-добре.

Когато наблюдавате носа на човека, можете да извадите ред научни заключения. Например, ако носът горе се стеснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стеснява, има друго значение. Когато носът е нормален, между широчината и дължината му има строго определено съотношение. Широкият нос говори за силно развити чувства в човека. Този нос е същевременно научен. Защото, когато чувства, в същото време човек учи. Страданията пък са във връзка с чувствата. Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи. Значи, страданията учат човека. В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина. Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността. В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот. Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи. Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната. Ако тези органи отсъстват, тогава силите мъчно ще указват влияние на организмите. Колкото по-добре се възприемат и правилно използват тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно. Будното съзнание пък помага за правилния живот на хората.

Защо трябва хората да живеят правилно? Този живот е за самите тях. Ако живеят добре, правилно, те ще се ползват от този живот; ако живея добре, аз ще се ползвам от този живот. Добрият живот подразбира правилни отношения с външния свят, т. е. с Божествения свят. Затова пък се изисква добре развити органи, външни и вътрешни. Колкото е по-добре устроена ръката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бъде по-чувствителна към външни възприятия. Тогава, достатъчно е човек да постави ръката си върху главата на някого, за да познае, дали той е добър, или лош. От потта на хората учените познават, кой човек е добър, и кой — лош, или кой човек е учен и кой — прост. Потта на различните хора съдържа в състава си различни елементи, и по тях се съди за степента на тяхната доброта, интелигентност и т. н. И по слюнката на човека може да се познае, дали той е добър, или лош. Днес хората съдят за своята доброта по думите си: в думите на добрия човек се забелязва известна пълнота, а в думите на лошия човек тази пълнота отсътства.

Човек може да бъде добър, само когато има правилни отношения към Първичната Причина. Тогава и отношенията на хората към него ще бъдат правилни. При това положение само човек може да се учи. Знанието, което той ще възприема, е знание от Бога. В което училище да постъпи, каквито учители да има, знанието, което му се предава, ще бъде знание от Бога. Всички учители, професори предават наука, която са възприели от други учени. Те сами не са я създали. Другите учени също така са възприели тази наука от свои предшественици. Анатомията, физиологията, която съвременните учени преподават, е взета от самия човек. В това отношение, човек съдържа в себе си и физиология, и анатомия, и химия, и физика — всички науки. Без съществуването на човека, никаква наука не би имало в света. Без човека, никаква наука „психология" не би съществувала. Сама по себе си, душата съществува, а хората изучават законите на душата; умът съществува, а хората изучават законите на ума; речта съществува, а хората изучават законите на речта. Забележете, музиката се движи около седем тона, с техните повишавания и понижавания. Значи, музиката си служи със седем тона, математиката — с десет числа, а речта — с 22 букви най-малко. Кое от трите изкуства е най-богато? Най-богата е речта. Колкото повече пособия са в услуга на едно изкуство, толкова и то ще бъде по-богато. В това отношение, музиката седи по- долу и от математиката. Още три тона са нужни на музиката, за да се изравни с математиката. Тия три тона съществуват, но хората не са в състояние още да ги възпроизведат. Един ден, когато се развият повече, те ще си служат с десет тона. Ето, виждаме животни, които си служат само с два тона. Затова и Апостол Павел е казал; „Докато сме младенци, ние отчасти знаем, отчасти разбираме, отчасти мъдруваме." Както сме устроени днес, доколкото е развит нашият организъм, толкова най-много можем да постигнем.

Сега, като ученици на Великата Школа, вие имате за задача, не само знания да придобивате, но да развивате нови органи, които се намират в зародишно състояние във вас. Без тия нови органи, вие не можете да отидете напред. Тази задача е трудна, но без нея не може. Да развиете един от тия нови органи, това значи да научите изкуството да плавате, да можете при всички трудни условия на житейското море да се държите на повърхността на водата, да не потънете долу. Когато бурята отвън бушува, вълните на морето се повдигат и слагат, опитният плувец лесно се справя с тия вълни: щом дойде една вълна, той се гмурне във водата и после пак излезе. Обаче, неопитният плувец се блъска от една вълна в друга, докато изгуби силите си. Какъвто е животът в моретата и океаните, такъв е животът и на сушата. Изобщо, животът не е равна повърхност; седиш тих и спокоен, размишляваш върху нещо, докато дойде една вълна и те блъсне. Едва се справиш с нея, дойде втора, трета, и т. н. Това става всеки ден. Кой човек не е губил равновесието си? Някой излиза от дома си добре разположен и, докато измине два-три километра път, състоянието му се изменя. Защо? Една вълна го е срещнала и го блъснала в някоя канара. Човек всеки ден е изложен на ударите на тия вълни. Дали сте в клас, или у дома си, все ще изпитате тия удари. Защо идат вълните в класа? Защото не сте наредени според законите на хармонията. Вие сте насядали положителни енергии до положителни и отрицателни до отрицателни, вследствие на което става взаимно отблъскване. Освен това, разстоянието от един до друг трябва да бъде най малко половин метър.

Казвате: Тези неща не ни интересуват, те са обикновени работи. Наистина, в обикновения живот няма нищо интересно, обаче, човек трябва да знае, кое е обикновено и кое — не. Например, някой ученик страда, било душевно или физически. Дойде в клас, слуша лекцията и казва: Нищо интересно няма в тази лекция. — Защо няма нищо интересно в лекцията? — Защото тя не засяга неговото страдание, не дава никакъв лек за него. А в това време ученикът мисли само за болката си. При това положение, наистина, нищо интересно няма в тази лекция. Кога лекцията ще бъде интересна за този ученик? Когато болката му премине. Следователно, учениците на окултната школа не трябва да боледуват, не трябва да имат никакви болки. Ученикът сам трябва да си прави психологически превръзки. Ако един ученик обиди друг, последният не трябва да постъпва като светските хора, да се прави, че не е обиден, а същевременно, дето отиде, когото срещне, все да се оплаква, че еди-кой си го обидил. Не, обиди ли се един ученик, той трябва да каже на онзи, който го е обидил: Братко, ти ме обиди. В името на Бога, вземи думите си назад, ако искаш да възстановим хармонията помежду си. Така трябва да постъпва ученикът. Иначе, кракът му няма да стъпи в небето.

Сега, като ученици, вие трябва да знаете, че ви предстоят ред задачи за решаване, както и ред упражнения. Каквото ви се дава, трябва точно да изпълнявате, ако искате да се ползувате. Ще кажете, може би, че гимнастически упражнения са дадени от много автори. Това е вярно, но има разлика между техните упражнения и тези, които са копирани от живата природа, каквито ние правим. Едните и другите упражнения се различават по резултатите си. Ако резултатите, последствията не са важни, тогава и вие можете да си съставяте упражнения. Мислите ли, че природата ще санкционира вашите упражнения? Тя ще ги санкционира дотолкова, доколкото държавата ще санкционира парите, които някой частен гражданин си е отпечатал. Какво ще направи държавата с този фалшификатор? Ще го тури в затвора. Вашите упражнения са за вас само, но не и за всички хора. Вашите лични разбирания за живота, за света са само за вашата глава, те не могат да бъда общи за всички глави. Всеки за себе си може да се занимава със свои мисли, но дойде ли до окръжаващата среда, там се изисква приложение на Божествените мисли, защото те са общи за всички живи същества. Божественото важи еднакво за всички. То е общо за всички, както езикът на един народ е общ за неговите поданици. Ако някой създаде свои думи, никой няма да го разбере, какво говори. Следователно, дръжте се за Божественото, което е общо и достъпно за всички хора, за всички живи същества, за всички времена и епохи.

И тъй, щом дойдете до вашите лични възгледи, ще ги държите за себе си. Вие трябва да си създадете нови възгледи, според природата. Само тия възгледи правят човека вътрешно свободен. Няма по-красиво нещо от свободата. Затова всички трябва да работите, да придобиете свобода в движенията, в мислите, в чувствата си. Засега вие още не сте свободни. Защо? Защото сте ограничени от миналото, с него още не сте ликвидирали. Материята, от която сте направени, ви ограничава. Докато не бяхте слезли в материята, вие бяхте големи идеалисти, стремихте се към любовта, но щом слязохте на физическия свят и се облякохте в материя, тя ви ограничи. Докато сте в духовния свят, вие сте готови всичко да пожертвате за Христа, но като слезете на физическия свят, започвате да казвате: Дали съм в правия път? Ами като раздам всичко, какво ще остане за мене? — Не е въпросът в даването, нито в многото говорене. И като даваш много, няма да станеш по-добър; и като говоря много, пак няма да ви направя по-добри. При това, между едно и друго говорене, има разлика. Някой път, като говори повече, човек обижда слушателите си, а някога — не ги обижда. Значи, много внимателен трябва да бъде човек, като говори. Той трябва да избира думите си, да бъдат меки, безобидни.

Сега, вие искате да бъдете бодри, весели, умни, здрави, лесно да разрешавате задачите си. Преди всичко, вие трябва да изучавате естеството си, да знаете, с какъв материал и с какви сили разполагате. Това нещо сами трябва да разберете. Ако аз ви кажа някои признаци, които се отнасят до здравето ви, ще се уплашите: ще погледнете само на отрицателната страна на тия признаци и ще извадите криво заключение. Например, казано е, че който има малки очи, той е лош човек; който има големи очи, той е лаком човек. Обаче, в абсолютен смисъл на думата, нито едното е вярно, нито другото. Същото нещо се отнася и до четенето на Писанието: ако приемете нещата буквално, те носят смърт; ако ги приемете по дух, те носят живот. Има неща, обаче, които могат да се вземат в буквален смисъл, но повечето трябва да се разбират по дух. Прочетете, например, първа глава от Битието и размишлявайте върху нея, да видите, какво ще разберете. В първите няколко стиха на тази глава е казано: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. . . И нарече Бог виделината ден, и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро — ден първи".

Първият ден подразбира цяла епоха, цяла култура, работа на хиляди напреднали, разумни същества, които изпълнили Божията дума — разделили тъмнината от светлината. Тъй щото, светлината, от която ние днес се ползваме, е резултат на работата, на усилията на безброй разумни същества, които са прилагали ред методи, закони, докато я произведат. До това време светлината е съществувала само в духовния свт, но не и на физическия. За да се създаде светлина и на физическия свет, трябвало да минат хиляди и милиони години. Като се говори за светлината, наред с нея изпъква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. Има известна част от материята, или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива, и затова очаква някаква бъдеща еволюция. Всеки живот, който е произлязъл от светлината, има условия да се развива. Този живот, който ние прекарваме на земята, е живот на светлината. Ако разумните, напредналите същества не бяха създали светлината, и ние нямаше да се радваме на сегашната култура, нямаше да разбираме, какво значи ден, а още повече, какво означаватъ думите „ден първи на Битието".

Следователно, същото може да се каже и за вас: и вие, в първия ден на вашия живот, създадохте светлината. Първият ден на живота подразбира деня на светлината, а той — възможности, условия за работа. Светлината разрешава всички тъмни въпроси. Някой изгубил богатството си и започва да чупи ръцете си, да скубе косите си. Каквото и да прави вече, това нищо не помага. Сега не остава друго, освен да концентрира мисълта си, по обратен път да се върне в съзнанието си, да си спомни, де и как е загуби парите. Преди години, когато правих научни изследвания, трябваше да се кача на един плет, оттам да наблюдавам обстановката. В това време, като съм се навеждал, без да забележа, лупата паднала от джоба ми. Връщам се дома си, търся лупата — няма я. Пипам в джобовете — няма я. Да я откраднал някой — не е възможно. Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет. Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори. Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате. А вие какво правите? Цяла наука е, да може човек да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно. Какво ще ви говоря аз, или друг някой, това зависи от вас.

И тъй, първо човек трябва да изучава себе си. Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава. Човек се учи и от книгите, т. е. от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си. Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си ? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови. Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива. Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им. Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо. Какво може да стане от вас? От вас могат да излязат учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н. Едно е важно: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо.

Сега, желая всички да бъдете сръчни, не само външно, както сте сега, но и вътрешно, като ученици на окултна школа. Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества. Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е. вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония. Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония. Най-малко по двама заедно трябва да работите. Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват. След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма. Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души. После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си. По тоя начин целият клас ще бъде в хармония. Този закон на групиране съществува и в самата природа. Когато между учениците възникне някой въпрос на разглеждане, те могат да разискват върху него, да го обясняват от разни страни, но спорът трябва да се избягва.

Като разглеждате носа в чертеж 1., как мислите, може ли да съществува толкова широк нос? Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в речта. Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне". Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум". Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума. Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новите неща. Новите неща са подобни на високите тонове в музиката. Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява. Числото пет, например, представя самия човек. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човек представя пентограм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори. Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм. Най-главната част на този пентаграм е главата. Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратът представя човек без глава, т. е. главата му е в квадрата някъде; тук тя не управлява, както в пентаграма. Квадратът представя мярка за измерване на нещата.

Като говориме за човека, можете ли да кажете, коя е най-важната черта, която го определя като човек? Какво мислят учените по този въпрос? Какво е вашето лично мнение? Какво са мислили по това старите гръцки философи? Какво мислят новите, модерните философи? Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието. Обаче, всички не са съгласни с това. Значи, различни са мненията по този вьпрос. И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг. Значи, неговата отличителна черта е в усмивката. На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа. Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч. Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл. Някой има нещо хубаво, поетично в себе си. Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер. За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят. Когато всички красиви, благородни черти в характера на хората се съединят в едно, те ще образуват едно хармонично цяло. Това хармонично цяло може да се уподоби на поема, съставена от сто различни думи, изговорени от сто малки деца. При изговарянето на всяка дума, стоте деца ще внесат нещо хубаво, красиво, специфично за всяко дете.

И в човека има сто различни способности, които още не са известни на учените. Те познават само някои от тия способности, а останалите ще ги изучават в бъдеще. Тия сто способности в човека могат да се уподобят на сто деца, с различни характерни черти. Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището. Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят. Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат. Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир. Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят. При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават. По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят. Човек заспива вечер, за да престане временно да се занимава с материални работи. Тогава, светлите и възвишените същества ще го посещават, ще го поучават. Той се събужда сутрин, и през целия ден е буден, за да се срещне с добри хора и да се разговаря с тях.

Следователно, вечер човек слуша и възприема от светлите същества, а денем се разговаря с добрите хора на земята. Добрите хора са само на земята, а светлите същества — на небето. На небето добри хора не съществуват. Това показва, че Божиите блага са разпределени между небето и земята : небето има едни преимущества, земята — други. Въпреки това, между небето и земята има вътрешна връзка. Корените на дърветата и растенията имат едни преимущества, а клоните — други преимущества, но и между корените и клоните пак съществува вътрешна връзка.

Сега, във връзка с тези мисли, изпейте песента: „Стани, Господ ще те оживи !"

Казвате: Защо трябва да пее човек? Пеенето е необходимо като средство за трансформиране на енергиите в човека. Окултната наука препоръчва пеенето, като метод за превръщане на отрицателните енергии в положителни. Светът е пълен с отрицателни мисли и чувства, които непременно трябва да се трансформират. Цялата съвременна култура се занимава повече с отрицателното, отколкото с положителното. Много философи, учени, писатели, поети пишат повече за отрицателните прояви в живота, отколкото за положителните. Питам: какво печели човек, ако се занимава с отрицателните прояви на живота, или ако се занимава със своите недостатъци? Едно трябва да знаете: бъдещият живот, бъдещата култура зависи от мислите, които се поставят за основа. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни: мислите ви трябва да бъдат светли, възвишени. Те ще послужат като материал за съграждане на бъдещата култура.
Като казвам, че хората не трябва да се занимават нито със своите, нито с чуждите недостатъци, имам пред вид лошото въздействие, което те указват върху човека. Само онзи има право да се спира върху недостатъците, който може да ги изправя. Този човек ще вземе четката си и като художник, тук ще драсне, там ще заличи и ще ги изправи. Иначе, гледате картината на някой художник, виждате недостатъците й, но не можете да ги изправите. Казвате на художника, че картината му има недостатъци, които и той сам вижда, но нито той, нито вие можете да ги изправите. Понякога дефектът на някоя картина е много малък, почти микроскопически. Ако знае, как да го изправи, човек ще тегли една линия, и цялата картина ще се изправи. Обаче, като не знае, как да я изправи, цели седмици и месеци минават, и картината остава недовършена. Някой човек съзнава, че има някаква погрешка в себе си, но не знае, конкретно, де е тази погрешка. Щом я намери, работата се урежда: взима четката, тегли една малка линийка на някое специфично място, и картината добива своята цена. Това е истинско знание. А тъй, да разправяте, че имате грехове, и да не можете да ги поправите, това не е знание. Някой казва: Много съм грешен човек. — Не, картината ти е хубава. Имаш само един малък дефект, който трябва да знаеш, как да изправиш. Най-мъчното нещо за художниците е да представят лъча на светлината, който излиза от очите. Някой иска да бъде мек, но не знае, как да постигне това. Той казва: Да съм метал, лесна работа, ще вляза в огъня, ще се стопя, ще омекна. Казвам му: дружи с добри, с меки хора. — И това не помага. Докато съм между меки, между добри хора, и аз съм мек. Щом се отделя от тях, ставам пак такъв, какъвто съм бил по-рано.

Казвам: за да постигнете онова, което желаете, започнете да работите с мисълта си. Като ставате, всяка сутрин размишлявайте около 5—10 минути. Научете се да мислите право, конкретно, без излишни думи. И когато се молите, не говорете излишни думи. Молитвата ви трябва да бъде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Какво ще говорите на Бога, че е милостив, добър, любящ? Или, какво ще Му разправяте за греховете си? Кажете Му: Господи, имам един трън в себе си, който разваля всичките ми работи. Каквото добро направя, щом дойда до този трън, развалям го. Тъкмо съм сварил, приготвил млякото, но щом дойда до този трън, ритна с крака си, и млякото се разлива. Не искам да ритам, а все ритам. От толкова години насам, все разливам млякото. А това е загуба! Вече 45 години наред, все решавам да не ритам, и все ритам. Колко мляко съм разлял досега! Ако още 15 години отидат в ритане и разливане на млякото, не зная, кога ще работя и какво ще постигна. Моля Ти се, Господи, като дойде момента, когато трябва да ритам, прати при мене някой ангел да ме въздържа. Нека той бъде спирачка в моя живот! Щом чуе молитвата ви, Бог непременно ще ви изпрати един ангел на помощ. Когато дойдете до мястото, дето трябва да ритате, ангелът ще ви представи много хубави и красиви неща, и вие ще забравите да ритате. Като мине опасността, ангелът пак ще се върне на небето. Значи, молитвата на човека трябва да бъде конкретна, да съдържа онова, от което той се нуждае. Виждате някой справедлив човек — зарадвайте се. После, обърнете се към Бога и се помолете - Господи, помогни ми и аз да стана справедлив, да не ритам, да не разливам млякото си. Ако човек е искрен спремо себе си, и всеки ден се справя с някой свой малък дефект, за сметка на който прилага някоя добра черта, той лесно ще се справи с мъчнотиите и трудностите на своя характер. Сега хората казват: Да ни пази Господ от злото! — и с това свършват молитвата си. Не, конкретно ще говорите с Бога.

Един български поет ми разправяше един ден: Има нещо фатално в моя живот. Току що съм направил едно малко добро и съм се зарадвал, ще дойде дяволът, ще каже една незначителна дума, с която ще плюе на работата ми, и всичко ще се развали. Не зная, какво да правя. — Дръж гърнето си всякога затворено, да не може дяволът да плюва в него. Казвам: трудна работа е да се справи човек с изкушението. Като наблюдавам съзнанията на хората, както и техните мисли, виждам, че върху тях влияят ред същества, светли и тъмни. Те трябва да имат светлина, разбиране, за да се справят с тия странични влияния. Едни им влияят отляво, други отдясно, и те не знаят, кого да слушат, как да се справят. Едни от тия същества са красиви, други — грозни. Със своите добри или лоши влияния, те хвърлят отражение и върху лицето на човека, което някога е тъмно, а някога светло. Тия същества се борят в човека, защото всяко от тях иска да има надмощие върху неговия мозък. Онзи, който е чувствителен, той сам различава влиянието на тия два вида същества върху себе си: отляво той усеща особена пихтиеста материя, която се стреми да проникне в него и го безпокои; отдясно пък забелязва някаква приятна светлина, която му създава радост. И наистина, ако има някаква чувствителна фотография, тя би могла да фотографира тия същества.

Сега, като говоря за тия същества, не искам да се плашите, но да различавате доброто от злото. Доброто и светлината идат отгоре и отдясно, а злото и тъмнината идат отдолу и отляво. Някои се оплакват, че сърцето им започнало да изстива, или че мозъкът им започнал да се помрачава. Казвам: когато сърцето ви, или пръстите на ръцете и краката ви започнат да изстиват, правете упражнения, молете се, за да се възстанови изгубената топлина на организма ви. Когато умът ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената в него светлина. Най-малката загуба в топлината на вашите чувства и в светлината на вашите мисли ви налага работа, без никакво отлагане. Окултният ученик трябва да постоянства. Той трябва да се моли, да размишлява, докато светлите духове му дойдат на помощ. Тогава той ще почувства лекота, като че голям товар са свалили от гърба му. Като мине всичко, ще кажете, че това са били някакви халюцинации. Не, никакви халюцинации не са това. Окултният ученик непременно трябва да мине през тази област. Не само окултните ученици, но всички хора трябва да минат през тази област. Това е неизбежен път за всички хора на земята.

Сега, да направим следното упражненение: ръцете се поставят на гърдите, с допрени пръсти (с дланите навътре), като пеете тона '''до''' (долно); разтваряне ръцете настрана — пеене тона '''ре'''; ръцете горе, със събрани пръсти при върха — пеене тона '''ми'''; ръцете напред — '''фа;''' ръцете долу — '''сол'''; ръцете нагоре — '''ла'''; ръцете — настрана — '''си'''; ръцете горе, с допрени върхове на пръстите —''' до''' (горно).

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

34 Лекция от Учителя, държана на 18 май, 1927 г. София.

Общи упътвания

2011-05-08T17:02:26Z

Anika: /* ОБЩИ УПЪТВАНИЯ */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Общ Окултен Клас]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[КНИГА: Четирите кръга]]

== ОБЩИ УПЪТВАНИЯ == Аника

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му."

Размишление.

Сега ще обърна вниманието ви на следното нещо : когато идвате в клас, умът ви трябва да бъде съсредоточен към работата. Когато ви се преподават лекции,никакви странични въпроси не трябва да ви занимават. Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава. Освен това, някои дохождат тук и заспиват. С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите. С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито сьс закона на свободата. Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност. Който греши против любовта, той мъчно може да създаде хармония в себе си.

Като ви наблюдавам, виждам, че имате желания, които искате да постигнете. Щом не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се. Има желания общи за всички, които трябва да се задоволят. Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н. Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества. Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно. В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони. Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите. Неразумната критика нищо не допринася. Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал. Когато влизате в клас, десеть минути преди започване, трябва да прекарате в размишление. Малки или големи, прости или учени, всички трябва да пазите това правило. Големите, учените ще бъдат образец; те трябва да дадат пример на малките.

Сега ще ви дам една задача, която трябва правилно да решите. На фигура 1. стр. 37, са представени два кръга А и В, а между тя, кръгът Д, който служи за основа на конуса С. Тези три кръга се движат в три различни, т. е. в три противоположни посоки. Те представят три системи, с различни посоки на движение. Такова нещо представят трите свята: физически, духовен и Божествен.

Физическият свят, в който човек е поставен, е свят на промени. Затова, именно, физическото съзнание на човека е кратковременно и интензивно. Забелязано е, че желанията на физическия човек са кратковременни, вследствие на което, щом се задоволят, и животът временно спира. Трябва да дойдат нови желания, за да го продължат. Когато някой живее само с физически желания, животът му издребнява, придобива само материален характер.

[[Файл:Пример.jpg]] фигура 1

Съзнанието на този човек е прекъснато, вследствие на което той не може да мисли. Докато има потици, стимули в живота си, човек може да мисли, а оттам и да се развива.

След физическия живот иде духовният, или сърдечният и интелектуалният, в който съзнанието е по-будно, по-дълготрайно.
Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, в което влизат първите две съзнания. Физическото съзнание се предизвиква от външни, физически причини. Достатъчно е да кажете на физическия човек една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира. По същия начин реагират и животните. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас. Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота.

Фигура 1 представя човешкото лице. Кръговете А и В — очите, точка С — горната част на носа; двете страни на триъгълника показват разширението на носа при основата. Тази широчина пък говори за желанията в човека. Елипсата Д — представя човешката уста. Когато кажем, че устата на някой човекъ е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста има кита, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов. Той говори за любовта, а не живее според нея. Каква полза от това? Друг някой говори за истината, а не живее според нея. В такъв случай, колкото по малко се говори за любовта, за истината, а се живее според тях, толкова по-добре.

Когато наблюдавате носа на човека, можете да извадите ред научни заключения. Например, ако носът горе се стеснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стеснява, има друго значение. Когато носът е нормален, между широчината и дължината му има строго определено съотношение. Широкият нос говори за силно развити чувства в човека. Този нос е същевременно научен. Защото, когато чувствува, в същото време човек учи. Страданията пък са във връзка с чувствата. Колкото повече страда човек, толкова повече чувствува, а щом чувствува, той се учи. Значи, страданията учат човека. В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина. Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността. В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот. Това показва, че съзнанието е в зависимости от развиването на външните органи. Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната. Ако тези органи отсъстват, тогава силите мъчно ще указват влияние на организмите. Колкото по-добре се възприемат и правилно използват тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно. Будното съзнание пък помага за правилния живот на хората.

Защо трябва хората да живеят правилно? Този живот е за самите тях. Ако живеят добре, правилно, те ще се ползват от този живот; ако живея добре, аз ще се ползвам от този живот. Добрият живот подразбира правилни отношения с външния свят, т. е. с Божествения свят. Затова пъкъ се изисква добре развити органи, външни и вътрешни. Колкото е по-добре устроена ръката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бъде по-чувствителна към външни възприятия. Тогава, достатъчно е човек да постави ръката си върху главата на някого, за да познае, дали той е добър, или лош. От потта на хората учените познават, кой човек е добър, и кой — лош, или кой човек е учен и кой — прост. Потта на различните хора съдържа в състава си различни елементи, и по тях се съди за степента на тяхната доброта, интелигентност и т. н. И по слюнката на човека може да се познае, дали той е добър, или лош. Днес хората съдят за своята доброта по думите си: в думите на добрия човек се забелязва известна пълнота, а в думите на лошия човек тази пълнота отсътства.

Човек може да бъде добър, само когато има правилни отношения към Първичната Причина. Тогава и отношенията на хората към него ще бъдат правилни. При това положение само човек може да се учи. Знанието, което той ще възприема, е знание от Бога. В което училище да постъпи, каквито учители да има, знанието, което му се предава, ще бъде знание от Бога. Всички учители, професори предават наука, която са възприели от други учени. Те сами не са я създали. Другите учени също така са възприели тази наука от свои предшественици. Анатомията, физиологията, която съвременните учени преподават, е взета от самия човек. В това отношение, човек съдържа в себе си и физиология, и анатомия, и химия, и физика — всички науки. Без съществуването на човека, никаква наука не би имало в света. Без човека, никаква наука „психология" не би съществувала. Сама по себе си, душата съществува, а хората изучават законите на душата; умът съществува, а хората изучават законите на ума; речта съществува, а хората изучават законите на речта. Забележете, музиката се движи около седем тона, с техните повишавания и понижавания. Значи, музиката си служи със седем тона, математиката — с десет числа, а речта — с 22 букви най-малко. Кое от трите изкуства е най-богато? Най-богата е речта. Колкото повече пособия са в услуга на едно изкуство, толкова и то ще бъде по-богато. В това отношение, музиката седи по- долу и от математиката. Още три тона са нужни на музиката, за да се изравни с математиката. Тия три тона съществуват, но хората не са в състояние още да ги възпроизведат. Един ден, когато се развият повече, те ще си служат с десет тона. Ето, виждаме животни, които си служат само с два тона. Затова и Апостол Павел е казал; „Докато сме младенци, ние отчасти знаем, отчасти разбираме, отчасти мъдруваме." Както сме устроени днес, доколкото е развит нашият организъм, толкова най-много можем да постигнем.

Сега, като ученици на Великата Школа, вие имате за задача, не само знания да придобивате, но да развивате нови органи, които се намират в зародишно състояние във вас. Без тия нови органи, вие не можете да отидете напред. Тази задача е трудна, но без нея не може. Да развиете един от тия нови органи, това значи да научите изкуството да плавате, да можете при всички трудни условия на житейското море да се държите на повърхността на водата, да не потънете долу. Когато бурята отвън бушува, вълните на морето се повдигат и слагат, опитният плувец лесно се справя с тия вълни: щом дойде една вълна, той се гмурне във водата и после пак излезе. Обаче, неопитният плувец се блъска от една вълна в друга, докато изгуби силите си. Какъвто е животът в моретата и океаните, такъв е животът и на сушата. Изобщо, животьт не е равна повърхност; седиш тих и спокоен, размишляваш върху нещо, докато дойде една вълна и те блъсне. Едва се справиш с нея, дойде втора, трета, и т. н. Това става всеки ден. Кой човек не е губил равновесието си? Някой излиза от дома си добре разположен и, докато измине два-три километра път, състоянието му се изменя. Защо? Една вълна го е срещнала и го блъснала в някоя канара. Човек всеки ден е изложен на ударите на тия вълни. Дали сте в клас, или у дома си, все ще изпитате тия удари. Защо идат вълните в класа? Защото не сте наредени според законите на хармонията. Вие сте насядали положителни енергии до положителни и отрицателни до отрицателни, вследствие на което става взаимно отблъскване. Освен това, разстоянието от един до друг трябва да бъде най малко половин метър.

Казвате: Тези неща не ни интересуват, те са обикновени работи. Наистина, в обикновения живот няма нищо интересно, обаче, човек трябва да знае, кое е обикновено и кое — не. Например, някой ученик страда, било душевно или физически. Дойде в клас, слуша лекцията и казва: Нищо интересно няма в тази лекция. — Защо няма нищо интересно в лекцията? — Защото тя не засяга неговото страдание, не дава никакъв лек за него. А в това време ученикът мисли само за болката си. При това положение, наистина, нищо интересно няма в тази лекция. Кога лекцията ще бъде интересна за този ученик? Когато болката му премине. Следователно, учениците на окултната школа не трябва да боледуват, не трябва да имат никакви болки. Ученикът сам трябва да си прави психологически превръзки. Ако един ученик обиди друг, последниятъ не трябва да постъпва като светските хора, да се прави, че не е обиден, а същевременно, дето отиде, когото срещне, все да се оплаква, че еди-кой си го обидил. Не, обиди ли се един ученик, той трябва да каже на онзи, който го е обидил: Братко, ти ме обиди. В името на Бога, вземи думите си назад, ако искаш да възстановим хармонията помежду си. Така трябва да постъпва ученикът. Иначе, кракът му няма да стъпи в небето.

Сега, като ученици, вие трябва да знаете, че ви предстоят ред задачи за решаване, както и ред упражнения. Каквото ви се дава, трябва точно да изпълнявате, ако искате да се ползувате. Ще кажете, може би, че гимнастически упражнения са дадени от много автори. Това е вярно, но има разлика между техните упражнения и тези, които са копирани от живата природа, каквито ние правим. Едните и другит упражнения се различават по резултатите си. Ако резултатите, последствията не са важни, тогава и вие можете да си съставяте упражнения. Мислите ли, че природата ще санкционира вашите упражнения? Тя ще ги санкционира дотолкова, доколкото държавата ще санкционира парите, които някой частен гражданин си е отпечатал. Какво ще направи държавата с този фалшификатор? Ще го тури в затвора. Вашите упражнения са за вас само, но не и за всички хора. Вашите лични разбирания за живота, за света са само за вашата глава, те не могат да бъда общи за всички глави. Всеки за себе си може да се занимава със свои мисли, но дойде ли до окръжаващата среда, там се изисква приложение на Божествените мисли, защото те са общи за всички живи същества. Божественото важи еднакво за всички. То е общо за всички, както езикът на един народ е общ за неговит поданици. Ако някой създаде свои думи, никой няма да го разбере, какво говори. Следователно, дръжте се за Божественото, което е общо и достъпно за всички хора, за всички живи същества, за всички времена и епохи.

И тъй, щом дойдете до вашите лични възгледи, ще ги държите за себе си. Вие трябва да си създадете нови възгледи, според природата. Само тия възгледи правят човека вътрешно свободен. Няма по-красиво нещо от свободата. Затова всички трябва да работите, да придобиете свобода в движенията, в мислите, в чувствата си. Засега вие още не сте свободни. Защо? Защото сте ограничени от миналото, с него още не сте ликвидирали. Материята, от която сте направени, ви ограничава. Докато не бяхте слезли в материята, вие бяхте големи идеалисти, стремихте се към любовта, но щом слязохте на физическия свят и се облякохте в материя, тя ви ограничи. Докато сте в духовния свят, вие сте готови всичко да пожертвувате за Христа, но като слезете на физическия свят, започвате да казвате: Дали съм в правия път? Ами като раздам всичко, какво ще остане за мене? — Не е въпросът в даването, нито в многото говорене. И като даваш много, няма да станеш по-добър; и като говоря много, пак няма да ви направя по-добри. При това, между едно и друго говорене, има разлика. Някой път, като говори повече, човек обижда слушателите си, а някога — не ги обижда. Значи, много внимателен трябва да бъде човек, като говори. Той трябва да избира думите си, да бъдат меки, безобидни.

Сега, вие искате да бъдете бодри, весели, умни, здрави, лесно да разрешавате задачите си. Преди всичко, вие трябва да изучавате естеството си, да знаете, с какъв материал и с какви сили разполагате. Това нещо сами трябва да разберете. Ако аз ви кажа някои признаци, които се отнасят до здравето ви, ще се уплашите: ще погледнете само на отрицателната страна на тия признаци и ще извадите криво заключение. Например, казано е, че който има малки очи, той е лош човекъ; който има големи очи, той е лаком човек. Обаче, в абсолютен смисъл на думата, нито едното е вярно, нито другото. Същото нещо се отнася и до четенето на Писанието: ако приемете нещата буквално, те носят смърт; ако ги приемете по дух, те носятъ живот. Има неща, обаче, които могат да се вземат в буквален смисъл, но повечето трябва да се разбират по дух. Прочетете, например, първа глава от Битието и размишлвайте върху нея, да видите, какво ще разберете. В първите няколко стиха на тази глава е казано: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. . . И нарече Бог виделината ден, и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро — ден първи".

Първият ден подразбира цяла епоха, цяла култура, работа на хиляди напреднали, разумни същества, които изпълнили Божията дума — разделили тъмнината от светлината. Тъй щото, светлината, от която ние днес се ползуваме, е резултат на работата, на усилията на безброй разумни същества, които са прилагали ред методи, закони, докато я произведат. До това време светлината е съществувала само в духовния свт, но не и на физическия. За да се създаде светлина и на физическия свет, трябвало да минат хиляди и милиони години. Като се говори за светлината, наред с нея изпъква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. Има известна част от материята, или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива, и затова очаква някаква бъдеща еволюция. Всеки живот, който е произлязъл от светлината, има условия да се развива. Този живот, който ние прекарваме на земята, е живот на светлината. Ако разумните, напредналите същества не бяха създали светлината, и ние нямаше да се радваме на сегашната култура, нямаше да разбираме, какво значи ден, а още повече, какво означаватъ думите „ден първи на Битието".

Следователно, същото може да се каже и за вас: и вие, в първия ден на вашия живот, създадохте светлината. Първият ден на живота подразбира деня на светлината, а той — възможности, условия за работа. Светлината разрешава всички тъмни въпроси. Някой изгубил богатството си и започва да чупи ръцете си, да скубе косите си. Каквото и да прави вече, това нищо не помага. Сега не остава друго, освен да концентрира мисълта си, по обратен път да се върне в съзнанието си, да си спомни, де и как е загуби парите. Преди години, когато правих научни изследвания, трябваше да се кача на един плет, оттам да наблюдавам обстановката. В това време, като съм се навеждал, без да забележа, лупата паднала от джоба ми. Връщам се дома си, търся лупата — няма я. Пипам в джобовете — няма я. Да я откраднал някой — не е възможно. Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет. Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на яесто да говори. Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате. А вие какво правите? Цяла наука е, да може човек да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно. Какво ще ви говоря аз, или друг някой, това зависи от вас.

И тъй, първо човек трябва да изучава себе си. Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава. Човек се учи и от книгите, т. е. от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си. Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си ? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови. Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива. Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им. Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо. Какво може да стане от вас? От вас могат да излязат учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н. Едно е важно: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо.

Сега, желая всички да бъдете сръчни, не само външно, както сте сега, но и вътрешно, като ученици на окултна школа. Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества. Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е. вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония. Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония. Най-малко по двама заедно трябва да работите. Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват. След това две двойки ще се съединят заедно, ще станатъ четирма. Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души. После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си. По тоя начин целият клас ще бъде в хармония. Този закон на групиране съществува и в самата природа. Когато между учениците възникне някой въпрос на разглеждане, те могат да разискват върху него, да го обясняват от разни страни, но спорът трябва да се избягва.

Като разглеждате носа в чертеж 1., как мислите, може ли да съществува толкова широк нос? Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в речта. Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне". Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум". Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума. Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новите неща. Новите неща са подобни на високите тонове в музиката. Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява. Числото пет, например, представя самия човек. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човек представя пентограм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори. Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентограм. Най-главната част на този пентограм е главата. Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратът представя човек без глава, т. е. главата му е в квадрата някъде; тук тя не управлява, както в пентограма. Квадратът представя мярка за измерване на нещата.

Като говориме за човека, можете ли да кажете, коя е най-важната черта, която го определя като човек? Какво мислят учените по този въпрос? Какво е вашето лично мнение? Какво са мислили по това старите гръцки философи? Какво мислят новите, модерните философи? Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието. Обаче, всички не са съгласни с това. Значи, различни с мненията по този вьпрос. И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг. Значи, неговата отличителна черта е в усмивката. На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа. Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч. Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъль. Някой има нещо хубаво, поетично в себе си. Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер. За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят. Когато всички красиви, благородни черти в характера на хората се съединят в едно, те ще образуват едно хармонично цяло. Това хармонично цяло може да се уподоби на поема, съставена от сто различни думи, изговорени от сто малки деца. При изговарянето на всяка дума, стоте деца ще внесат нещо хубаво, красиво, специфично за всяко дете.

И в човека има сто различни способности, които още не са известни на учените. Те познават само неякой от тия способности, а останалите ще ги изучават в бъдеще. Тия сто способности в човека могат да се уподобят на сто деца, с различни характерни черти. Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището. Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят. Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат. Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен ми. Щомъ придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят. При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават. По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят. Човек заспива вечер, за да престане временно да се занимава с материални работи. Тоава, светлите и възвишените същества ще го посещават, ще го поучават. Той се събужда сутрин, и през целия ден е буден, за да се срещне с добри хора и да се разговаря с тях.

Следователно, вечер човек слуша и възприема от светлите същества, а денем се разговаря с добрите хора на земята. Добрите хора са само на земята, а светлите същества — на небето. На небето добри хора не съществуват. Това показва, че Божиите блага са разпределени между небето и земята : небето има едни преимущества, земята — други. Въпреки това, между небето и земята има вътрешна връзка. Корените на дърветата и растенията имат едни преимущества, а клоните — други преимущества, но и между корените и клоните пак съществува вътрешна връзка.

Сега, във връзка с тези мисли, изпейте песента: „Стани, Господ ще те оживи !"

Казвате: Защо трябва да пее човек? Пеенето е необходимо като средство за трансформиране на енергиите в човека. Окултната наука препоръчва пеенето, като метод за превръщане на отрицателните енергии в положителни. Светът е пълен с отрицателни мисли и чувства, които непременно трябва да се трансформират. Цялата съвременна култура се занимава повече с отрицателното, отколкото с положителното. Много философи, учени, писатели, поети пишат повече за отрицателните прояви в живота, отколкото за положителните. Питам: какво печели човек, ако се занимава с отрицателните прояви на живота, или ако се занимава със своите недостатъци? Едно трябва да знаете: бъдещият живот, бъдещата култура зависи от мислите, които се поставят за основа. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни: мислите ви трябва да бъдат светли, възвишени. Те ще послужат като материал за съграждане на бъдещата култура.
Като казвам, че хората не трябва да се занимават нито със своите, нито с чуждите недостатъци, имам пред вид лошото въздействие, което те указват върху човека. Само онзи има право да се спира върху недостатъците, който може да ги изправя. Този човек ще вземе четката си и като художник, тук ще драсне, там ще заличи и ще ги изправи. Иначе, гледате картината на някой художник, виждате недостатъците й, но не можете да ги изправите. Казвате на художника, че картината му има недостатъци, които и той сам вижда, но нито той, нито вие можете да ги изправите. Понякога дефектът на някоя картина е много малък, почти микроскопически. Ако знае, как да го изправи, човек ще тегли една линия, и цялата картина ще се изправи. Обаче, като не знае, как да я изправи, цели седмици и месеци минават, и картината остава недовършена. Някой човек съзнава, че има някаква погрешка в себе си, но не знае, конкретно, де е тази погрешка. Щом я намери, работата се урежда: взима четката, тегли една малка линийка на някое специфично място, и картината добива своята цена. Това е истинско знание. А тъй, да разправяте, че имате грехове, и да не можете да ги поправите, това не е знание. Някой казва: Много съм грешен човек. — Не, картината ти е хубава. Имаш само един малък дефект, който трябва да знаеш, как да изправиш. Най-мъчното нещо за художниците е да представят лъча на светлината, който излиза от очите. Някой иска да бъде мек, но не знае, как да постигне това. Той казва: Да съм метал, лесна работа, ще вляза в огъня, ще се стопя, ще омекна. Казвам му: дружи с добри, с меки хора. — И това не помага. Докато съм между меки, между добри хора, и аз съм мек. Щом се отделя от тях, ставам пак такъв, какъвто съм бил по-рано.

Казвам: за да постигнете онова, което желаете, започнете да работите с мисълта си. Като ставате, всяка сутрин размишлявайте около 5—10 минути. Научете се да мислите право, конкретно, без излишни думи. И когато се молите, не говорете излишни думи. Молитвата ви трябва да бъде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Какво ще говорите на Бога, че е милостив, добър, любящ? Или, какво ще Му разправяте за греховете си? Кажете Му: Господи, имам един трън в себе си, който разваля всичките ми работи. Каквото добро направя, щом дойда до този трън, развалям го. Тъкмо съм сварил, приготвил млякото, но щом дойда до този трън, ритна с крака си, и млякото се разлива. Не искам да ритам, а все ритам. От толкова години насам, все разливам млякото. А това е загуба! Вече 45 години наред, все решавам да не ритам, и все ритам. Колко мляко съм разлял досега! Ако още 15 години отидат в ритане и разливане на млякото, не зная, кога ще работя и какво ще постигна. Моля Ти се, Господи, като дойде момента, когато трябва да ритам, прати при мене някой ангел да ме въздържа. Нека той бъде спирачка в моя живот! Щом чуе молитвата ви, Бог непременно ще ви изпрати един ангел на помощ. Когато дойдете до мястото, дето трябва да ритате, ангелът ще ви представи много хубави и красиви неща, и вие ще забравите да ритате. Като мине опасността, ангелът пак ще се върне на небето. Значи, молитвата на човека трябва да бъде конкретна, да съдържа онова, от което той се нуждае. Виждате някой справедлив човек — зарадвайте се. После, обърнете се към Бога и се помолете - Господи, помогни ми и аз да стана справедлив, да не ритам, да не разливам млякото си. Ако човек е искрен спремо себе си, и всеки ден се справя с някой свой малък дефект, за сметка на който прилага някоя добра черта, той лесно ще се справи с мъчнотиите и трудностите на своя характер. Сега хората казват: Да ни пази Господ от злото! — и с това свършват молитвата си. Не, конкретно ще говорите с Бога.

Един български поет ми разправяше един ден: Има нещо фатално в моя живот. Току що съмъ направил едно малко добро и съм се зарадвал, ще дойде дяволът, ще каже една незначителна дума, с която ще плюе на работата ми, и всичко ще се развали. Не зная, какво да правя. — Дръжъ гърнето си всякога затворено, да не може дяволът да плюва в него. Казвам: трудна работа е да се справи човек с изкушението. Като наблюдавам съзнанията на хората, както и техните мисли, виждам, че върху тях влияят ред същества, светли и тъмни. Те трябва да имат светлина, разбиране, за да се справят с тия странични влияния. Едни им влияят отляво, други отдясно, и те не знаят, кого да слушат, как да се справят. Едни от тия същества са красиви, други — грозни. Със своите добри или лоши влияния, те хвърлят отражение и върху лицето на човека, което някога е тъмно, а някога светло. Тия същества се борят в човека, защото всяко от тях иска да има надмощие върху неговия мозък. Онзи, който е чувствителен, той сам различава влиянието на тия два вида същества върху себе си: отляво той усеща особена пихтиеста материя, която се стреми да проникне въ него и го безпокои; отдясно пък забелязва някаква приятна светлина, която му създава радост. И наистина, ако има някаква чувствителна фотография, тя би могла да фотографира тия същества.

Сега, като говоря за тия същества, не искам да се плашите, но да различавате доброто от злото. Доброто и светлината идат отгоре и отдясно, а злото и тъмнината идат отдолу и отляво. Някои се оплакват, че сърцето им започнало да изстива, или че мозъкът им започнал да се помрачава. Казвам: когато сърцето ви, или пръстите на ръцете и краката ви започнат да изстиват, правете упражнения, молете се, за да се възстанови изгубената топлина на организъма ви. Когато умът ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената в него светлина. Най-малката загуба в топлината на вашите чувства и в светлината на вашите мисли ви налага работа, без никакво отлагане. Окултният ученик трябва да постоянства. Той трябва да се моли, да размишлява, докато светлите духове му дойдат на помощ. Тогава той ще почувства лекота, като че голям товар са свалили от гърба му. Като мине всичко, ще кажете, че това са били някакви халюцинации. Не, никакви халюцинации не са това. Окултният ученик непременно трябва да мине през тази област. Не само окултните ученици, но всички хора трябва да минат през тази област. Това е неизбежен път за всички хора на земята.

Сега, да направимъ следното упражненение: ръцете се поставят на гърдите, с допрени пръсти (с дланите навътре), като пеете тона до (долно); разтваряне ръцете настрана — пеене тона ре; ръцете горе, със събрани пръсти при върха — пеене тона ми; ръцете напред — фа; ръцете долу — сол; ръцете нагоре — ла; ръцете — настрана — си; ръцете горе, с допрени върхове на пръстите — до (горно).
„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

34 Лекция от Учителя, държана на 18 май, 1927 г. София.

Единният живот

2011-05-08T08:30:26Z

Anika: /* Единният живот */

[[Извънредни беседи]]

[[1932]] г.

[[КНИГА: Майката на времето]]

== Единният живот ==

Сега ще говоря върху абсолютното или положителното в живота.

Когато човек тръгва на път за него не е необходимо да вижда края на пътя.Той трябва да познава началото на своя път, а кога ще стигне края, това може и да не знае. Следователно, човек трябва да знае само началото на посоките, в които се движи, но не и техния край. Който се интересува само от резултатите на нещата, той изпада в заблуждение. Тъй щото, иска ли човек да схване нещата изцяло, той ще се намери в механическите процеси на живота. Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере. За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола. Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник. Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва да се занимава. Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото. Само същественото носи радостите в живота. Въпреки всичко, както човек работи с временните, преходни или относителни величини, така трябва да работи и с абсолютното, с Божественото.

Казвам: тази мисъл трябва да бъде ясна в умовете на хората, за да не се спъват в пътя си. Запример, срещате някой човек радостен, весел; не се минава много време, състоянието му се изменя. Защо? Той предчувствува, че ще му дойдат някакви страдания: условията на живота му ще се изменят, ще станат по-лоши от тези, в които сега се намира. Млад е този човек, но дойде му мисълта, че ще остарее и няма кой да го гледа; здрав е, но се безпокои, че ще се разболее и ще умре; после започва да мисли, как ще замине за онзи свят, кой ще го приеме там, какви ще бъдат отношенията на тамошните същества към него и т. н. Ако е женен, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновник някъде, ще работи, ще гледа да не го уволнят, да не останат жената и децата му на пътя. Такива и ред подобни мисли могат да минат през ума на човека, обаче, те не са абсолютни, не са положителни. Тия положения представят временна обстановка на нещата.

Мнозина питат: кои са временни и кои абсолютни неща и как се различават? Запример, да вземем следното положение, което хората считат за положително: всеки човек има майка и баща. До кога човек има майка и баща? До известно време само. Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е. без майка и без баща. Значи, и това положение е временно. Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън. Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността. Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца. Майката заспи и не мисли вече за децата си. Бащата заспи и не мисли за децата си. Питам: де отиват бащата и майката, като заспят? Следователно, всеки човек, сам за себе си, е отражение на нещо. И всичко, което човек има вън от себе си, е сянка, нещо нереално. Защо? — Защото тия неща изчезват. Всяко нещо, което изчезва, не е реално; всяко нещо, което не изчезва, е реално.

И тъй, относителните неща изчезват, а положителните, абсолютните — никога не изчезват. С други думи казано: относителните неща не са реални, а положителните, абсолютните — са реални. Запример, човек живее известно време на земята, но един ден му казват, че трябва да напусне тялото си и да замине за другия свят. Той се намира в противоречие, чуди се, де ще отиде. Учените, философите наричат живота на земята временен, или живот на относителната реалност. Аз наричам този живот сянка на живота, или най-малката проекция на целокупния живот; той е вода, която изтича от някоя чешма. Наистина, този живот е временен, но той е свързан с непреривното, което постоянно изтича. Следователно, ако мислим, че в изтеклата вода е всичко, ние не познаваме целокупния живот, който всеки момент носи нещо ново. Някой погледне към водата на една чешма, от която някога е пил, и казва : аз познавам тази вода. Не, ти не познаваш водата, която в дадения момент изтича, защото всеки момент тя се различава по качество и по количество. Напрежението, налягането на тази вода днес не е такова, каквото е било някога. То всеки момент е различно. Този закон е верен и по отношение на нашите мисли и чувства. Всеки момент те имат различно напрежение, различна сила. Понякога мислите и чувствата на човека едва текат, а понякога те представят велика, мощна сила. Когато мислите и чувствата на човека са мощни, велики, той си представя, че е по-велик, отколкото в друго време, но това са външни положения. Когато човек има светлина, той добре разбира нещата; когато няма светлина, той слабо разбира нещата. Всичко зависи от светлината на съзнанието. Когато човек греши, или върши някакво престъпление и му кажат, че не трябва много да мисли, с това искат да му обърнат внимание, че в случая трябва да мисли онзи, който го е накарал да направи престъплението. Кой е той? — Лукавият. Следователно, лукавият мисли преди да е направил престъплението, а човек мисли, когато извърши престъплението.

Питам: кое наричаме права мисъл? Права, истинска мисъл е тази, която е свободна от тревоги, смущения, съмнения и т. н. Не може да се нарече права мисъл онази, която е пълна с тревоги, безпокойства и съмнения. Мисли само онзи, който може да даде ход на красивото, на възвишеното в себе си да изтече навън. То е Божественото в човека, то е животът, който непременно трябва да мине през него и да изтече навън. Животът трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън, той не може да спре. Това е Божественото, което аз наричам абсолютното множество. То трябва да мине през всеки човек, за да го свърже с окръжаващите. Ако животът не изтича вън от човека, той не може да се свърже с окръжаващите.

Същият закон е верен и по отношение на Бога. Ако от Бога не изтича нещо, което да се влее в нас, ние не бихме имали отношения към Него. Ако Бог се уедини и живее само за себе си, ние не бихме имали връзка с Него. Обаче, свържем ли се с Бога, ние ще мислим, ще чувствуваме и ще действуваме като Него. Ако животът, който изтича от Бога, не се влива в нас, ние ще живеем в относителната реалност, в която мнозина от съвременните хора живеят. Всеки човек има свои специфични мисли, чувства и желания, но понеже излиза от Бога, понякога той се заблуждава и мисли, че е едно с Него. За подкрепа на това свое заблуждение, човек казва, че както малкият портрет прилича на големия човек, така и човек е подобен на Бога. Вярно е, че на физическия свят човек може да се фотографира по-малък и по-голям, отколкото е в същност, но самият човек не е фотография на Бога. В Божествения свят, обаче, човек не може да се представи по-голям, отколкото е в действителност. Речете ли да фотографирате, или да нарисувате Бога, вие не можете да Го нарисувате нито по-голям, нито такъв, какъвто е в същност. Вие всякога ще Го нарисувате по-малък, отколкото е в действителност.

Казвате: какво нещо е абсолютното и какво — относителното в живота? — Всяко нещо, което може да се нарисува по-малко, отколкото е в действителност, наричам абсолютно. Всяко нещо, което може да се нарисува по-голямо, отколкото е в действителност, наричам относително. Тъй щото, когато човек се мисли по-голям, отколкото е в същност, той се намира в относителната реалност на живота. Понякога човек се мисли по-голям, отколкото е в същност. И едното, и другото положение са вътрешни състояния у човека, т. е. два полюса на временния живот.

Днес мнозина се смущават от мисълта за своето бъдеще. Обаче, само онзи човек се безпокои за своето бъдеще, който не разбира правилно живота. Лесно може да се предскаже бъдещето на човека. Ето, как бих предсказал бъдещето на човека: човек млад ще бъде и ще остарее; богат ще бъде и ще осиромашее; учен ще бъде и ще оглупее; силен ще бъде и ще се обезсили; здрав ще бъде и ще изгуби здравето си; после, ще обича, ще мрази, ще се бие с хората, ще лъже, ще краде, ще губи и ще печели, ще прави къщи, ще ги продава и т. н. Най-после ще се разкае, ще започне да прави добро, да се изправя. След всичко това ще умре, ще го заровят в земята, или ще изгорят тялото му, а прахът ще поставят в някое гърне, което ще се пази за дълги времена. Над гроба му ще пишат: тук почива един необикновен, гениален човек. Такова е бъдещето на всеки човек при сегашния живот. Който иска да оправи света, в края на краищата, той ще влезе като прах в едно от тия свещени гърнета. Който иска да си поживее, и той ще влезе като прах в едно от тия свещени гърнета.

Съврменните хора турят костите на майка си и на баща си в една торба и казват: тук почиват костите на нашите майки и бащи. Верую е това! Има нещо скрито в костите на вашите майки и бащи, но изкуството седи в това, човек да извади своята майка и своя баща от техните кости. Реалността на живота не се крие в костите. Да мисли човек, че в костите има някаква реалност, това е заблуждение, това е мая. Човек трябва да се освободи от това заблуждение. Ако мисли по този начин, животът му всякога ще бъде празен. Това показва, че съвременните хора нямат ясна представа нито за живота, нито за Бога. Който разбира реалността на живота, той ще може да възкреси човека, който се е превърнал на прах. Как ще го възкреси? Той ще извади от джоба си едно шишенце, пълно с елексира на живота, и ще капне няколко капчици върху свещения прах на майката или на бащата. След това ще разбърка този прах и от него ще образува една кашица. Той ще започне да меси тази кашица, да я прави на тесто и ще я остави да седи няколко часа на спокойствие. Тестото постепенно ще набъбва, ще изпълва гърнето, и след 24 часа от него ще излезе цял човек, жив, подвижен, готов за работа. Той ще се поразтърси малко и ще каже: много съм спал! Де съм бил досега, не зная. Този човек е бащата, който преди няколко години беше заминал за онзи свят. Всички в къщи се радват, че бащата се върнал. Обаче, само магът може да възкресява мъртвите. Само магът може да оживява праха на мъртвите. Той има знания, с които може да прави чудеса. Това знание се крие в Словото, за което Христос е казал: „Които чуят гласа Му, те ще оживеят". Може ли мъртвият да оживее, ако не познава Словото Божие? То трябва да стане плът и кръв за него, за да бъде в сила да го възкреси. Следователно, ако реалността дойде в съприкосновение с най-малката частица на човешкия живот, тя ще разшири съзнанието му, ще доведе човека до безсмъртие. Това значи възкресение, връщане от смърт към живот.

Казвате: какво нещо е смъртта? Смъртта е процес на връщане. Казано е в Писанието, че човек ще живее и пак ще се превърне в първоначалната пръст, от която някога е бил направен. С други думи казано: човек е съгрешил, понеже не е разбрал реалността на живота. И сега, за да разбере тази реалност, той трябва отново да се върне в нея. Това връщане в реалността подразбира повторение на класа. Ако един ученик не разбере материала от даден клас, той ще остане да повтаря класа, не може да мине в по-горен. В този смисъл, смъртта подразбира връщане в реалността, от която човек е излязъл, за да научи началото на Битието, началото на тази реалност. Някой казва: защо трябва да повтарям класа? — Защото не сте изучили, не сте усвоили материята, която се преподава в този клас. Ако ученикът минава от клас в клас, без да е усвоил материала на по-долния клас, той не може да постигне нищо в живота си. Той ще остане първокласен невежа. Както в съвременните училища, така и в живота на хората, съществува строго определена програма, според която никой човек не може да мине в по-горен клас, или на по-горно стъпало, ако не е разбрал, изучил и приложил материята на по-долните класове. Материята в горните класове е тясно свързана с тази от долните. Ако съществува такава връзка в материала, който се изучава в училищата, толкова повече тя съществува в живота.

Този закон има приложение и в любовта. Не е любов това, да се свързват отношения само. Любовта е велика наука, която трябва да се изучава. Казвате: да се обичаме! Какво разбирате от тези думи? Да се обичаме, това значи да се изучаваме. Ако не можете да влезете в положението на човека, ако не можете да изучите и разберете живота му, вие не разбирате любовта и не можете да се обичате. Да обичаш, да любиш човека, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш. Не можеш ли да четеш от книгата на неговия живот, ти не разбираш езика на любовта. Тъй щото, не може ли някой човек да прелиства книгата на вашия живот и да я изучава, между вас не могат да съществуват никакви отношения. Дето няма любов, животът е неразбран. И ако човек сам може да чете от книгата на своя живот, той ще има правилни отношения към Бога, към себе си и към своя ближен. Ще отворите тази книга, ще четете от нея, ще я изучавате, ще размишлявате върху съдържанието й и ще гледате на нея, като на свещена книга. Колкото повече четете тази книга, толкова повече ще я разбирате. Всеки ден ще намирате в нея нещо ново, нещо свещено. Ако не можете да четете тази книга, това показва, че вие не знаете нейната азбука. Всички хора са книги, написани на различни езици, които трябва да се изучават. Това не трябва да ви смущава, но да се заемете за работа, да учите.

И тъй, искате ли да обичате един човек, вие трябва да разбирате езика, на който е написана книгата на неговия живот. Разбирате ли този език, сърцето ви ще се запали и ще гори. Този е свещеният огън, за който се говори в Писанието. Благословение е за човека, сърцето му да се запали. Всяко сърце не може да гори. Щом не може да гори, то само дими, отделя дим, сажди. Това горение наричам любовен кадеж. Дето има такъв кадеж, там вече не може да се седи, непременно трябва да се излезе вън от къщата. Тогава хората започват да казват, че в този дом е станало нещо особено. Любовният кадеж се обяснява научно с това, че хората в този дом не могат да четат книгата на живота на своя ближен. Изобщо, дето има любовен кадеж, това показва, че тия хора не разбират нито своята книга, нито тази на своите ближни. Щом се натъкнат на такъв кадеж, хората казват: ние не се разбираме, защото възгледите на живота ни са различни. И след всичко това тия хора очакват да отидат на небето, между ангелите. Казвам: отидете ли между ангелите, вие трябва да знаете техния език. В онзи свят има девет ангелски йерархии, които си служат с девет различни езика. Вие знаете ли тези езици? При това, тези езици са извънредно богати; те разполагат с грамаден речник от думи, а не с няколко хиляди само, каквито са езиците, с които хората си служат. Научите ли тези езици, ще дойдете и до Божествения език.

Мнозина искат да знаят нещо за Господа, да Го познават? Човек може да познава Бога, само ако знае Неговия език. Когато някой твърди съществуването на Бога, това показва, че този човек разбира езика Му. Когато някой отрича съществуването на Бога, това показва, че той не знае и не разбира Божествения език. В този смисъл, единствената причина за безверието на хората се дължи на неразбирането на Божествения език. Например, в духането на вятъра, в течението на водите се крие езика на Бога. Във вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота аз слушам такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивия оратор в света. В най-големите бури аз слушам речите на видни оратори. Понякога техните речи са така силни, съдържателни и красноречиви, че са в състояние да задигнат и дрехите, и шапките, и керемидите от къщите на хората. Вие казвате: вятър, буря има вън, страшно е времето! — и гледате час по-скоро да се скриете вътре. Обаче, аз с удоволствие настройвам ухото си, да чуя говора на този вятър, или на тази буря. Като види някой, че се излагам на бурята, казва: защо си изложил ушите си на тази буря? Не знаеш ли, че ще се простудиш? Казвам: който не разбира Божествения език, той се простудява; който разбира Божествения език, той никога не се простудява. Реалността на живота е скрита в бурите, във ветровете, в моретата, в слънцето, в луната, във всички планети, които изразяват великата Истина на живота.

Казвате: какво нешо е ралността? Всичко, в което човек вярва, е реалност. Това, в което човек не вярва и постоянно се съмнява, то не може да бъде реалност. Реалността произтича от любовта в човека. Дето има любов, има и реалност; дето няма любов, никаква реалност не съществува. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина; дето няма любов, реалността не се проявява в своята светлина. Дето има свобода, там и реалността се проявява; няма ли свобода, никаква реалност не съществува. Следователно, дето има любов, там ще намерите свобода, светлина и истина; дето няма любов, там няма никаква свобода, светлина и истина. Светлина, свобода и истина са трите най-важни неща, с които трябва да започнете своя живот. Те произтичат от любовта. Затова, започнете първо с любовта, научете нейния език, защото от нея излиза живота; започнете с мъдростта, научете нейния език, защото от нея излиза светлината; започнете с истината, научете езика й, защото от нея излиза свободата. Казвате: как да разберем тези неща — буквално или преносно? Разберете ги и в буквален, и в преносен смисъл. Вие трябва да изучите езика на любовта, на мъдростта и на истината и да ги различавате. Езикът на любовта не е такъв, какъвто е езикът на мъдростта; езикът на мъдростта не е такъв, какъвто е езикът на истината. Също така се различават езика на живота, на светлината и на свободата.

И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те представят форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате. Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете. Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие. За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки. Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувам, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждам, пак нищо няма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика. Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират. Защо е така? Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо. Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата си. В какво седи нейната сила? В съдържанието й, в това, което е написано. В нея е вложено нещо особено, което и досега още не е изчерпано. В думите на Библията се крие реалността на нещата.

Казвате: ние сме чели по няколко пъти Библията, но още не сме я разбрали. Че не сте я разбрали, това зависи от начина, по който четете. Правилно четене е, когато човек може да се свърже със съзнанието на този, който е писал книгата. Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното. В туй отношение, езикът на Библията и Евангелието се отличават по това, че като четете тези книги с разбиране, вие ще се свържете със съзнанието на пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат: какво обичате? С какво можем да ви бъдем полезни? Вие се съмнявате, дали това е възможно. Възможно е, разбира се. Ако знаете, отде да започнете и как да четете Словото на Христа, Той непременно ще се яви пред вас, ще свърже съзнанието си с вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате.

Обаче, за това се изисква ключ на разбиране. Този ключ седи в следното : да започнете оттам, отдето Христос е започнал. Започнете ли оттам, дето Христос е свършил, Той няма да ви се яви. Някой проповедник казва: ние трябва да започнем оттам, дето Христос е свъшил. Не, това не е правилно. Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал. В това седи реалността на нещата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършил. По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора. Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо? Има причини за това. Ако Христос дойде днес между хората, в един момент Той може да премахне причините за дразненето и да ги направи ангели, с крила и с корони на главите. Те ще бъдат ангели, докато Христос е между тях. Отдели ли се за минута само, те пак ще бъдат такива, каквито и по-рано са били. Това показва, че има неща в човека, които той сам трябва да направи.

Съвременните хора имат криви разбирания за проявите на живота, както и за самия живот. Запример, докато майката е между децата си, те са чисто облечени, със здрави дрешки и обуща. Обаче, ако майката напусне къщата, децата веднага се разпиляват и тръгват по улиците окъсани, необлечени, рошави. За такива деца хората казват : горките деца, нямат майка, няма кой да ги облече, няма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съвременните християни. Христос е заминал някъде, оставил ги е сами. И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече. Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме? Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят. Това може да се постигне само, когато хората започнат оттам, отдето и Христос е започнал. Когато Христос дойде между хората, в един неразбран свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше. Когато се изчерпваше, Той съсредоточаваше ума си към по-висок свят, дето прекарваше дълго време в молитва и размишление. Щом дойде в плът облечен, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше от невидимия свят. Голяма разлика има между човека в плът и човека като дух.

Някои казват : не знаем, какво става с нас. Едно време бяхме по-добри, а сега сме по-лоши. Не, и сега сте добри, но пари нямате в джоба си. Какво трябва да направите? Да отидете в някоя банка и оттам да извадите известна сума. Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете. Казвате: малко плащат хората. Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се определя от любовта. Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия. През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела. Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре! Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа. На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му. От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва. Доволен от работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев. Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н. Вечерта, когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придал на красивата мома 20 лева ? — Защото тя работила с любов, поглеждала го красиво, мило и на всеки нейн поглед сърцето му трепвало радостно. Сърцето му се отворило толкова много, че той бил готов да даде повече, отколкото трябва. След това той казал на красивата мома: утре пак елате на работа при мен; аз съм доволен от вас.

Питам: по какъв начин трябва да се отворят сърцата на хората? Мнозина мислят, че като им се говори за Господа, за светиите, за доброто в света, сърцата им ще се отворят. Не, това са човешки работи. Реалността на живота не се изразява с думи, с говорене. Тя не е някакво външно верую Да се говори на човека, без да има той примери, образци, това е външно забавление. При това положение, животът на хората ще бъде такъв, какъвто е днес. Някой ще каже, че светските хора живеят по-добре от религиозните. Дали хората са светски, или религиозни, ако нямат в себе си абсолютна вяра, те ще живеят по един и същ начин.

Сега, като говоря за красивата и за грозната мома, аз взимам красивата като образец на правилен живот. Достатътъчно е само красивата мома да погледне към богатия чифликчия, за да е доволен той от нея и да е готов да й придаде повече, отколкото трябва. Сърцето на този човек се отваря не само за нея, но за всички хора. В този смисъл, любовта към едного е любов към всички. Който обича едного, сърцето му се отваря за всички. Който не обича нито един, сърцето му не може да се отвори и за другите. И след това този човек ще каже - изядоха ме, злоупотребиха с мене! Дето има любов към едного, там никакво злоупотребление не може да стане; дето няма любов към едного, там ред злоупотребления могат да се извършат. Чифликчията дал на красивата мома 20 лева повече, отколкото се е пазарил с нея, защото с любовта, която има в себе си, красивата мома му е дала хиляди левове. Тя внесла нещо ново в ума и в сърцето му. От момента, когато чифликчията видял красивата мома, с него станал голям, вътрешен преврат, и той казал в себе си: човек трябва да дава! Според морала на съвременните хора някои ще кажат: този чифликчия е готов да даде повече на красивата мома заради красотата й. Не е така. Той дава повече заради любовта. На любовта всеки дава.

Сега, ще ви дам един пример за изяснение на тази идея. Представете си, че една дружина от 20 жътварки, от различни възрасти, 30—35—40—50—60 годишни, се условят да работят при един богат земледелец. Само една от тях е 21-годишна; при това, тя е красива, стройна мома. Като го погледне тя, сърцето му трепва и си казва: красива е тази мома! Бог да я благослови! Коя ли майка я раждала? Щом погледне към нея, той поглежда мило и към другите свои работнички. Обаче, като не разбират закона, те казват: отде се взе тази мома? Тя завъртя ума на господаря, и според нея, той ще изпъди нас. Между тях се поражда завист, която създава ред интриги. Всички са неразположени към нея, искат да я изпъдят. Обаче, един ден тя сама взима сърпа си и заминава, напуща този земледелец. Като види, че красивата мома напуща работата, земледелецът казва: хайде сега и вие да си вървите! Никой не ми трябва вече!

Казвам: Бог постъпва с хората по същия начин, когато иска да ги извади от по-низко положение и да ги постави в по-високо. Само по този начин може да се разбере смисъла на живота. Смисълът на живота не седи в неговата външна страна. Ако е въпрос за външна красота, човек лесно може да стане красив. Майката и бащата могат да родят какъвто син, или каквато дъщеря искат. В това няма никаква мъчнотия. Мъчно е, когато ние изискваме от хората да направят това, което те не могат. Запример, часовникът може само да показва времето, но не и да говори. Човек не може да се разговаря с часовника. Иска ли човек да направи нещо повече от това, което се крие в неговите възможности, той трябва да бъде едно с Бога и да вярва в Него. Да бъдете едно с Бога и да вярвате в Него, това подразбира да се запишете за ученик в Неговото училище и свещено да държите Неговите закони. За да дойдете до това положение, Бог ще ви прекара през хиляди изпитания, и ако можете да издържите, само тогава Той ще ви повери едно малко знание. Който достигне това знание, той ще може да възкресява мъртвите. Достатъчно е само да дигне ръката си пред тях, да им каже три свещени думи, за да оживеят. Щом оживеят, те ще го запитат: какво заповядвате?

Днес всички искат да знаят, какво ги очаква. Казвам: ако не любите Бога, гърне ви очаква — нищо повече. Ако любите Бога, ще станете ангели, с крила и с корони на главите. В това положение ще видите Божиите чудеса и ще изучавате закона на единството. И тогава, от любовта към Бога ще дойдете до любовта към хората и всички същества под тях. Тъй щото, красивата мома представя доброто между хората, което постоянно работи. Грозната мома представя злото. Чифликчията представя самия човек, а жътварките на разните възрасти представят хората, които човек трябва да обича. Когато човек обича Бога, той ще се научи да обича и вечното множество в света. Който обича Бога, невъзможно е да не обича хората. В любовта си към Единния, той ще обича всички. В тази любов не трябва да влиза никаква ревност, никакво подозрение, никакво маловерие. Онзи, когото обичате, той всякога седи по-високо от вас. Не можете да обичате някой човек, ако той не седи по-високо от вас. Тъй щото, ако обичате Бога, обичате Го, защото Той седи по-високо от вас. Понеже Бог е над всички същества, затова и Той обича тия малките под Него. В това седи идейната любов: всеки човек може да обича същество, което седи по-високо от него. Не мислите ли, че съществото, което обичате, седи по-високо от вас, като погледнете на него, ще кажете: какво особено има в това същество, или в този човек, за което заслужава да се обича ? Питам: какво познахте в този човек?

Казвам: никой не може да разбере човека. Човек се намира зад очите, зад ума, зад сърцето и т. н. Всички тия неща представят обвивки на човека, но не и самия човек. Умът, сърцето на човека са сили, които действат в него. Ако в сърцето, в ума, в душата и в духа на човека, както и в техните проявления, не виждате Бога, вие не познавате реалността, от която произлизат всички неща. Умът, сърцето, духът и душата на човека се включват във великото, в Божественото. Схващате ли нещата по този начин, вие ще имате велик импулс в себе си. Имате ли този импулс, ако сте богат човек и ви откраднат една сума от 100 000 лева, или един милион, вие няма да се смутите. Обаче, ако нямате този импулс в себе си, и сте беден човек, който завързва парите си в девет възела, един лев да ви вземат, вие ще окрякате света.

Аз взимам думата „крякане" в добър смисъл. Когато кокошката снесе яйце, тя започва да кряка, с което иска да каже на господаря си: много се измъчих, докато снеса това яйце. Гледай, поне ти да го, вземеш, а не някоя сврака! Човек трябва да разбира смисъла на крякането, както и смисъла на излюпването на яйцата. Вие казвате: тези яйца трябва да се излюпят. Не е достатъчно човек да казва само това, но той трябва да разбира, как става излюпването на яйцата. Човек е още в яйцето си, затова нека се скрие под крилата на някоя квачка и да седи там, докато се излюпи. Когато казвам, че човек е още яйце, което се търкаля, това подразбира, че трябва да се постави при добри условия, да се излюпи. Докато човек е в яйцето, той е изложен на по-голяма опасност, отколкото вън от яйцето. Когато някой се оплаква, че сърцето му е счупено, това показва, че той е слаб, като яйце, черупката му лесно се чупи. Кой е изходният път от това положение? Това яйце трябва да се постави под крилата на някоя квачка, да се превърне на пиле. Затова, именно, е казано в 91 Псалом: „Който живее под покрива, т. е. под крилата на Всевишния, ще пребивае под сянката на Всемогъщия". Ето защо, човек всеки ден трябва да влиза под крилата на тази квачка. Който седи под крилата на тази квачка, в края на краищата, той ще се излюпи не само като пиленце, но и като мислещо същество. Аз взимам думата „квачка" в нейния широк смисъл.

Сега, аз говоря върху този предмет, защото последната цифра от 1932 година е двойка. Числото две представя света на майката, света на любовта. Ако не разберете любовта, няма да разберете и майката. Любовта е майката в света. Следователно, без майка нищо не може да стане. Всеки трябва да има майка. Някой казва: защо трябва да любя? Ти трябва да любиш, за да дойде майката, да те роди. Ако нямаш майка, няма кой да те роди. Ето защо, съзнанието на хората трябва да се пробуди, да схващат тези неща правилно. За да се пробуди съзнанието, с което да разбират любовта, те трябва да имат майката в себе си, а същевременно и те да живеят в майката. Любовта е велик закон. Без любов нищо не се постига. Без любов човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах и влезе в гърнето. Той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: празен е животът! Нищо не разбрах от него. Този човек ще влезе в гърнето, дето ще прекара дълъг сън. Тук майката ще го люлее, като в люлка, ще мисли, какво да направи с това неразбрано дете. След това ще дойде бащата, и върху този прах ще капне няколко капчици от елексира на живота, докато съживи детето. Щом го съживи, отново ще го изпрати в живота. Това е закон на прераждане. По този начин човек ще се преражда, докато разбере, че цета на Бога е да го научи, че без любов животът няма смисъл. С други думи казано: без любов, т. е. без реалността на живота, всичко е страдание и нещастие.

Питам: какво струва на човека да люби? Едно липсва на съвременните хора: любов. Когато младият човек дойде при Христа и Го запита, какво да направи, за да наследи вечен живот, Христос му каза: „Иди, продай имането си и го раздай на сиромасите!" Аз пък казвам: едно ви недостига — любов! Всички сте богати, но любов нямате. Казвате: защо трябва да продадем богатството си? Продажбата е първото условие, да турите любовта си в ход. Щом раздадете богатството си и останете последен бедняк, който ви срещне, ще разбере положението ви и ще каже: вие сте гол и бос. Елате при мене, аз имам хубави обуща и дрехи, ще ви ги продам евтино. После, пак погледне и казва: аз мога да ви дам и на кредит, с условие, че ще ми платите. Казвам: сега и аз съм готов да давам на кредит, но не без пари. Когато се казва, че любовта дава даром, без пари, това е символ. Наистина, парите тичат, търкалят се подир любовта, т. е. подир онзи, който има любов в себе си.

И тъй, който погледне красивата мома, той тича подир нея, предлага й услугите си и я пита: моля, какво обичате? Ако някой банкер я срещне, и той й предлага касата си. Банкерите седят с отворени каси пред нея и я питат: какво обичате? Те се чудят на силата, която се крие в тази мома. Да, магическа сила е любовта. Казвате: ами ние какво трябва да правим? Търсете любовта, а не парите. Ако вие търсите парите, работата ви е свършена. Парите трябва да ви търсят! ако търсите знанието, работата ви е свършена. Знанието трябва да ви търси! Ако търсите силата, работата ви е свършена. Силата трябва да ви търси! Който има любов, и парите го търсят, и знанието го търси, и силата го търси; и светлината, и въздухът, и водата го търсят — всичко го търси. Достатъчно е да отвори очите си, и светлината влиза през тях. Достатъчно е да настрои ушите си, и звукът влиза през тях. Всичко става доброволно, непринудено, без той да очаква нещо. Защо? — Защото в него живее любовта — магическата пръчица на живота. На любовта всички услужват: и светлината, и въздухът, и водата, и растенията, и животните, и хората. Верни са думите на Бога: „Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът — в любовта е всичко."

Сега, и на вас казвам: понеже имате любов, излезте вън от гърнето! Как? Бащата ще дойде при вас, ще капне няколко капчици от елексира на живота, ще замеси този прах и след 24 часа ще оживеете. Който знае това изкуство, лесно може да възкресява. Това подразбира стиха: „Които чуят гласа Му, ще оживеят". Всички хора трябва да оживеят! Мнозина очакват идването на Христа, за да оживеят. Отде очакват Хиста? От небето ли? От това небе, което виждате вие? Небето, което виждате, е отражение на друго небе. Казвате може ли всеки да оживи праха в гърнето? Който знае, как да отвори гърнето, да замеси праха и да духне върку него, той ще може да го оживи. Знание се изисква! Запример, имате торба със злато. Кой може да извади златото от нея? Онзи, който знае, как да отвори торбата, той ще може да извади златото от нея. Не знае ли да отвари торбата, и златото ще остане неизползвано. Тази торба не се пробива, тя е херметически затворена; вие трябва да знаете, отде да я бутнете, за да се отвори.

Съвременните хора се интересуват от небето и затова го изучават. Според мен, небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключа за отварянето му. Ключът за небето е любовта. Имат ли този ключ, ще се ползуват от Божието благословение. Това значи да имате любов към Бога. Някой казва: какво нещо е любовта ? Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Следователно, живот вечен е да познавате любовта. Ако някой ви пита, какво нещо е любовта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея. Човек трябва да познава любовта, да познава благото, което тя носи за всички същества. Достатъчно е човек да знае, че любовта носи благо за всички същества, а какво е тя, не трябва да определя. Любовта е свещено място, на което ничий крак досега не е стъпвал.

Някой казва: какво нещо е Господ? Какво нещо е Господ, също не може да се определи. Който иска да познае Бога, ще му кажа, как може да Го познае, но по въпроса, какво нещо е Бог, не мога да отговоря. За Бога не мога да се произнасям, нито мога да Го определям. Мойсей, който е разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие напразно!" Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта. Някой казва: защо Бог ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина в живота. Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете. Тези две неща трябва добре да се помнят. Защо е така, не питайте. Този въпрос не трябва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере. Това са злото и доброто. В тях са скрити тайните на живота. Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е. любовта, която всеки ден трябва да се разширява. За тази цел всеки трябва да обича едного, който да седи по-високо от него. Мнозина се колебаят. Бога ли да обичат, или друг някой. При това, те се запитват: ние ли трябва да обичаме Бога, или Той трябва да ни обича?

Казвам: дали Бог ви обича, това не е ваша работа. Онова, което трябва да знаете, то е, дали вие обичате Бога. Дали Бог ме обича, това е Негова работа. Той трябва да знае това. Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва да зная. Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не. И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовта познава себе си във всички прояви. Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм. Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос. Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие святост и чистота, това е друг въпрос. Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот. Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него. Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал. Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл. И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение. Каква полза, ако в този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към тази светлина и топлина? Каква полза от благата, ако той няма отношения към живота ? Той ще има само едно голо съзнание, че съществува — нищо повече. Животът е непреривен. Така трябва да го разбират хората.

Обаче, някои философи казват, че животът се явявал и изчезвал. Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всеки зъбец от едно назъбено колело изчезва, щом свърши работата си. Не, зъбецът, който е свършил работата си, не изчезва; няма да мине много време, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа. Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, без да се е изгубил. Това са временни състояния. И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно. Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде. Това е закон на прераждане. Според този закон, човек не може да изчезне. Той е поставен в система, която не може да изчезне. Човек не изчезва, както и слънцето не залязва. Човек си въобразява само, че слънцето изгрява и залязва. Привидно слънцето изгрява и залязва, но в тия смени то изминава свой определен път. И звездите, като слънцето, привидно изгряват, но в същност те непрекъснато вървят по своя начертан път и вършат известна работа.

И тъй, вие сте поставени на едно реално място в дадена система. Който ви е поставил на това място, той изисква от вас само едно нещо: да познаете любовта. Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас реален. Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея? Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добре, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека. И човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна представа за себе си. Иска ли човек да се разбере, той трябва да заеме положението на ангел, или на някое същество с по-светъл ум и с по-възвишено сърце от неговото. Само по този начин той ще си състави ясна представа за човека и за това, което той сам е в същност.

Мисълта, която сега ви казвам, е отвлечена, но аз се радвам, че е отвлечена. За едни тази мисъл може да е неразбрана; аз се радвам, че е неразбрана. За други тя може да е неопределена.; аз се радвам, че е неопределена. Ако разполагах с повече време, щях да ви поговоря, да направя неопределените неща определени, а ясните да затворя херметически, да не изгубят своето значение. Искате ли нещата да запазят своя смисъл, те трябва да се предават на свещен език. Този език има свое особено произношение и смисъл. Той не е като български език, или като европейските езици, на които едно се говори, друго се разбира. Като се говори истината на съвременните хора, те не се вслушват в смисъла на думите, но гледат, дали запетаята и другите препинателни знаци са употребени на място. Какво показва запетаята? Запетаята показва, че когато човек дойде до известен пункт, той трябва дз спре малко и да помисли. Дето има запетая, човек ще спре движението си за малко време и ще се огъне наляво. Запетаята е живот на съображения. При точката и запетаята човек се натъква на един център, от който трябва да излезе по пътя на радиуса. Двоеточието пък показва, че след него се цитират чужди думи, които често се затварят в кавички. Значи, минавате ли от човешкия към Божествения живот, вие ще турите двоеточие и ще кажете: тъй рече Бог! След кавичките можете да продължите речта си, да я завършите по човешки. След всяка отделна мисъл поставяте точка. Това е значението на знаците в земните езици.

Създаването на земните езици е костувало големи усилия на възвишени, на разумни същества. Те са работили много, докато създадат всички форми и правила в съвременните езици. Граматиката на земните езици е пренесена на земята от невидимия свят. Тя е изработена по правилата на Божествения език. Върху българския език отсега нататък трябва да се работи, докато стане свещен език. Когато един език стане свещен, любовта в него се усилва, и хората започват да се разбират. Днес, обаче, срещнат ли се двама души, те непременно ще се скарат. Когато хората се разговарят на свещения език, те никога не се карат. Когато момата обича някой момък, тя казва: колко мил, смислен поглед има този момък! Когато не го обича, тя казва - лош поглед има този момък! Защо не харесва погледа му? — Защото езикът, на който се разговарят, не е свещен. Езикът, на който се разговарят, не съдържа нужния пламък, вследствие на което и любовта между тях не може да се прояви.

И тъй, тази година за пръв път искам от вас, да се запознаете с езика на любовта. Най-първо започнете със съюзите и мислете върху тях. Срещал съм млади хора, които говорят за любовта и се оплакват, че сърцата им изгорели от любов. Това, което изгаря сърцата на хората, не е любов. То са пушила на човешките сърца. Минете ли покрай тия пушила, навсякъде ще видите дим, сажди. Дето огънят на любовта е запален, там всеки обича да се топли, защото изпитва приятно чувство. Не е въпросът огънят да бъде голям, но да гори хубаво, горението да е пълно, без дим, със силна светлина. Вие трябва да разбирате любовта правилно, да не я изопачавате. Сърцето на човека трябва да бъде огнище, на което постоянно да гори огън. Човек не трябва да се плаши от любовта, но да изпитва свещен трепет към нея. Любовта на съвременните хора е толкова малка, че едва мухите могат да се топлят на нея.

Изобщо, мухите обичат да кацат на човешките глави. Под думата „муха" разбирам малки, дребни мисли и чувства, с които хората често се задоволяват. Като направят нещо малко, те мислят, че много нещо са свършили. И малките неща се ценят, но законът на любовта изисква големи работи. Малко хора има днес, които могат да вършат големи работи. Ако един съвременен човек влезе в някоя богата къща, парите се скриват от него. Отиде при някой банкер, касата на банкера веднага се затваря. Защо? — Любов няма този човек. Отиде ли красивата мома в кантората на банкера, той отваря касата си за нея. Защо? — Любов има тази мома. Тя внася нещо от себе си в душата на банкера, за което и той е готов да дава. Вие мислите, че той се е влюбил в тази мома. Не, банкерът не се е влюбил в момата, но той е познал любота, и затова е готов да разтвори сърцето си и за нея, и за другите хора.

Сега, с един образ ще ви представя, какво нещо е любовта. Влиза един човек в къщата на едного и казва: тази къща е моя, не мърдам оттук. Никой не може да ме застави да изляза вън от тази къща! — Не, има нещо, което може да те застави да излезеш вън. — С камъни да ме бият, няма да се мръдна от мястото си. — Тъй ли, ще видим. Човекът, чиято е къщата, подпалва я и наблюдава, какво ще върши другият. Той веднага хуква да бяга. - Защо бягаш? Нали каза, че нищо не е в състояние да те накара да бягаш? — Как да не бягам? Къщата гори! Ако остана вътре, и аз ще изгоря. — Лъжеш се, няма да изгориш. — Как да не изгоря ? — Сега ще видиш. Той маха с пръчицата си из въздуха, и огънят престава. — Как направи това нещо? Защо ме заблуди? Казвам: същото нещо става, когато любовта дойде в човека. Той се запалва, гори и непременно трябва да излезе вън от къщата си. Не излезе ли, това показва, че е инвалид. Когато любовта дойде, всяко нещо трябва да падне от ръката на човека. Богатство, слава, величие, всичко това трбва да излезе вън от къщата на човека, да се раздаде на сиромасите. Това подразбира „даром си взел, даром ще даваш." Материалното трябва да се раздаде на сиромасите Когато любовта дойде, ние ще бъдем носители на Божиите блага, на новото. Щом човек стане носител на новото, той става извор, който постоянно блика, тече, без да пресъхва.

Време е вече да се простите със старото! Обаче, докато новото не дойде, старото не пущайте. И мухлясал хляб да имате, не го хвърляйте, докато не пристигне новия, направен от прясно, хубаво брашно. Казвате: какво да правим със стария хляб? За него вече не мислете. Турете пресния хляб в торбата! Метнете торбата на гърба си и тръгнете напред!

Сега, от всички искам да имате абсолютна вяра в Божественото. То носи живот, мисъл, сила, щастие, радост и т. н. Придобиете ли тази вяра, вие ще разберете великата Истина, която разкрива смисъла на живота. Който ви говори от гледището на великата Истина, дръжте се за него. Те могат да бъдат един, двама, трима, четирма или повече, обаче, всички ще се обединят в името на тази Истина. Когато Божесвеното заговори в сърцата на хората, всички ще се обичат и разбират. Дето е Божественото, там е Любовта, там е Мъдростта, там е Истината.

Беседа от Учителя, държана на 22 март, 1932 г., 5 ч. с.

Изгрев.

Единният живот

2011-05-05T15:38:10Z

Anika: /* Единният живот */

[[Извънредни беседи]]

[[1932]] г.

[[КНИГА: Майката на времето]]

== Единният живот ==

Сега ще говоря върху абсолютното или -положителното в живота.

Когато човек тръгва на път за него не е необходимо да вижда края на пътя.Той трябва да познава началото на своя път, а кога ще стигне края, това може и да не знае. Следователно, човек трябва да знае само началото на посоките, в които се движи, но не и техния край. Който се интересува само от резултатите на нещата, той изпада в заблуждение. Тъй щото, иска ли човек да схване нещата изцяло, той ще се намери в механическите процеси на живота. Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере. За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола. Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник. Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва да се занимава. Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото. Само същественото носи радостите в живота. Въпреки всичко, както човек работи с временните, преходни или относителни величини, така трябва да работи и с абсолютното, с Божественото.

Казвам: тази мисъл трябва да бъде ясна в умовете на хората, за да не се спъват в пътя си. Запример, срещате някой човек радостен, весел; не се минава много време, състоянието му се изменя. Защо? Той предчувствува, че ще му дойдат някакви страдания: условията на живота му ще се изменят, ще станат по-лоши от тези, в които сега се намира. Млад е този човек, но дойде му мисълта, че ще остарее и няма кой да го гледа; здрав е, но се безпокои, че ще се разболее и ще умре; после започва да мисли, как ще замине за онзи свят, кой ще го приеме там, какви ще бъдат отношенията на тамошните същества към него и т. н. Ако е женен, той ще се страхува да не го напусне жена му; ако е чиновник някъде, ще работи, ще гледа да не го уволнят, да не останат жената и децата му на пътя. Такива и ред подобни мисли могат да минат през ума на човека, обаче, те не са абсолютни, не са положителни. Тия положения представят временна обстановка на нещата.

Мнозина питат: кои са временни и кои абсолютни неща и как се различават? Запример, да вземем следното положение, което хората считат за положително: всеки човек има майка и баща. До кога човек има майка и баща? До известно време само. Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е. без майка и без баща. Значи, и това положение е временно. Следователно, докато майката и бащата са отвън човека, той още не е разбрал, какво нещо е майката, и какво - бащата. Това, което наричаме майка и баща, са проекции на реалността, които се изразяват отвътре навън. Външно погледнато, майката и бащата са отражение на реалността. Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца. Майката заспи и не мисли вече за децата си. Бащата заспи и не мисли за децата си. Питам: де отиват бащата и майката, като заспят? Следователно, всеки човекъ, сам за себе си, е отражение на нещо. И всичко, което човек има вън отъ себе си, е сянка, нещо нереално. Защо? — Защото тия неща изчезват. Всяко нещо, което изчезва, не е реално; всяко нещо, което не изчезва, е реално.

И тъй, относителните неща изчезват, а положителните, абсолютните — никога не изчезват. С други думи казано: относителните неща не са реални, а положителните, абсолютните — са реални. Запример, човек живее известно време на земята, но един ден му казват, че трябва да напусне тялото си и да замине за другия свят. Той се намира в противоречие, чуди се, де ще отиде. Учените, философите наричат живота на земята временен, или живот на относителната реалност. Аз наричам този живот сянка на живота, или най-малката проекция на целокупния живот; той е вода, която изтича от някоя чешма. Наистина, този живот е временен, но той е свързан с непреривното, което постоянно изтича. Следователно, ако мислим, че в изтеклата вода е всичко, ние не познаваме целокупния живот, който всеки момент носи нещо ново. Някой погледне към водата на една чешма, от която някога е пил, и казва : аз познавам тази вода. Не, ти не познаваш водата, която в дадения момент изтича, защото всеки момент тя се различава по качество и по количество. Напрежението, налягането на тази вода днес не е такова, каквото е било някога. То всеки момент е различно. Този закон е верен и по отношение на нашите мисли и чувства. Всеки момент те имат различно напрежение, различна сила. Понякога мислите и чувствата на човека едва текат, а понякога те представят велика, мощна сила. Когато мислите и чувствата на човека са мощни, велики, той си представя, че е по-велик, отколкото в друго време, но това са външни положения. Когато човек има светлина, той добре разбира нещата; когато няма светлина, той слабо разбира нещата. Всичко зависи от светлината на съзнанието. Когато човек греши, или върши някакво престъпление и му кажат, че не трябва много да мисли, с това искат да му обърнат внимание, че в случая трябва да мисли онзи, който го е накарал да направи престъплението. Кой е той? — Лукавият. Следователно, лукавият мисли преди да е направил престъплението, а човек мисли, когато извърши престжплението.

Питам: кое наричаме права мисъл? Права, истинска мисъл е тази, която е свободна от тревоги, смущения, съмнения и т. н. Не може да се нарече права мисъл онази, която е пълна с тревоги, безпокойства и съмнения. Мисли само онзи, който може да даде ход на красивото, на възвишеното в себе си да изтече навън. То е Божественото в човека, то е животът, който непременно трябва да мине през него и да изтече навън. Животът трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън, той не може да спре. Това е Божественото, което аз наричам абсолютното множество. То трябва да мине през всеки човек, за да го свърже с окръжаващите. Ако животът не изтича вън от човека, той не може да се свърже с окръжаващите.

Същият закон е верен и по отношение на Бога. Ако от Бога не изтича нещо, което да се влее в нас, ние не бихме имали отношения към Него. Ако Бог се уедини и живее само за себе си, ние не бихме имали връзка с Него. Обаче, свържем ли се с Бога, ние ще мислим, ще чувствуваме и ще действуваме като Него. Ако животът, който изтича от Бога, не се влива в нас, ние ще живеемъ в относителната реалност, в която мнозина от съвременните хора живеят. Всеки човек има свои специфични мисли, чувства и желания, но понеже излиза от Бога, понякога той се заблуждава и мисли, че е едно с Него. За подкрепа на това свое заблуждение, човек казва, че както малкият портрет прилича на големия човек, така и човек е подобен на Бога. Вярно е, че на физическия свят човек може да се фотографира по-малък и по-голям, отколкото е в същност, но самият човек не е фотография на Бога. В Божествения свят, обаче, човек не може да се представи по-голям, отколкото е в действителност. Речете ли да фотографирате, или да нарисувате Бога, вие не можете да Го нарисувате нито по-голям, нито такъв, какъвто е в същност. Вие всякога ще Го нарисувате по-малък, отколкото е в действителност.

Казвате: какво нещо е абсолютното и какво — относителното в живота? — Всяко нещо, което може да се нарисува по-малко, отколкото е в действителност, наричам абсолютно. Всяко нещо, което може да се нарисува по-голямо, отколкото е в действителност, наричам относително. Тъй щото, когато човек се мисли по-голям, отколкото е в същност, той се намира в относителната реалност на живота. Понякога човек се мисли по-голям, отколкото е в същност. И едното, и другото положение са вътрешни състояния у човека, т. е. два полюса на временния живот.

Днес мнозина се смущават от мисълта за своето бъдеще. Обаче, само онзи човек се безпокои за своето бъдеще, който не разбира правилно живота. Лесно може да се предскаже бъдещето на човека. Ето, как бих предсказал бъдещето на човека: човек млад ще бъде и ще остарее; богат ще бъде и ще осиромашее; учен ще бъде и ще оглупее; силен ще бъде и ще се обезсили; здрав ще бъде и ще изгуби здравето си; после, ще обича, ще мрази, ще се бие с хората, ще лъже, ще краде, ще губи и ще печели, ще прави къщи, ще ги продава и т. н. Най-после ще се разкае, ще започне да прави добро, да се изправя. След всичко това ще умре, ще го заровят в земята, или ще изгорят тялото му, а прахът ще поставятъ в някое гърне, което ще се пази за дълги времена. Над гроба му ще пишат: тук почива един необикновен, гениален човек. Такова е бъдещето на всеки човек при сегашния живот. Който иска да оправи света, в края на краищата, той ще влезе като прах в едно от тия свещени гърнета. Който иска да си поживее, и той ще влезе като прах в едно от тия свещени гърнета.

Съврменните хора турят костите на майка си и на баща си в една торба и казват: тук почиват костит на нашите майки и бащи. Верую е това! Има нещо скрито в костите на вашите майки и бащи, но изкуството седи в това, човек да извади своята майка и своя баща от техните кости. Реалността на живота не се крие в костите. Да мисли човек, че в костите има някаква реалност, това е заблуждение, това е мая. Човек трябва да се освободи от това заблуждение. Ако мисли по този начин, животтъ му всякога ще бъде празен. Това показва, че съвременните хора нямат ясна представа нито за живота, нито за Бога. Който разбира реалността на живота, той ще може да възкреси човека, който се е превърнал на прах. Как ще го възкреси? Той ще извади от джоба си едно шишенце, пълно с елексира на живота, и ще капне няколко капчици върху свещения прах на майката или на бащата. След това ще разбърка този прах и от него ще образува една кашица. Той ще започне да меси тази кашица, да я прави на тесто и ще я остави да седи няколко часа на спокойствие. Тестото постепенно ще набъбва, ще изпълва гърнето, и след 24 часа от него ще излезе цял човек, жив, подвижен, готов за работа. Той ще се поразтърси малко и ще каже: много съм спал! Де съм бил досега, не зная. Този човек е бащата, който преди няколко години беше заминал за онзи свят. Всички в къщи се радват, че бащата се върнал. Обаче, само магът може да възкресява мъртвите. Само магът може да оживява праха на мъртвите. Той има знания, с които може да прави чудеса. Това знание се крие в Словото, за което Христос е казал: „Които чуят гласа Му, те ще оживеят". Може ли мъртвият да оживее, ако не познава Словото Божие? То трябва да стане плът и кръв за него, за да бъде в сила да го възкреси. Следователно, ако реалността дойде в съприкосновение с най-малката частица на човешкия живот, тя ще разшири съзнанието му, ще доведе човека до безсмъртие. Това значи възкресение, връщане от смърт към живот.

Казвате: какво нщо е смъртта? Смъртта е процес на връщане. Казано е в Писанието, че човек ще живее и пак ще се превърне в първоначалната пръст, от която някога е бил направеъ. С други думи казано: човек е съгрешил, понеже не е разбрал реалността на живота. И сега, за да разбере тази реалност, той трябва отново да се върне в нея. Това връщане в реалността подразбира повторение на класа. Ако един ученик не разбере материала от даден клас, той ще остане да повтаря класа, не може да мине в по-горен. В този смисъл, смъртта подразбира връщане в реалността, от която човек е излязъл, за да научи началото на Битието, началото на тази реалност. Някой казва: защо трябва да повтарям класа? — Защото не сте изучили, не сте усвоили материята, която се преподава в този клас. Ако ученикът минава от клас в клас, без да е усвоил материала на по-долния клас, той не може да постигне нищо в живота си. Той ще остане първокласен невежа. Както в съвременните училища, така и в живота на хората, съществува строго определена програма, според която никой човек не може да мине в по-горен клас, или на по-горно стъпало, ако не е разбрал, изучил и приложил материята на по-долните класове. Материята в горните класове е тясно свързана с тази от долните. Ако съществува такава връзка в материала, който се изучава в училищата, толкова повече тя съществува в живота.

Този закон има приложение и в любовта. Не е любов това, да се свързват отношения само. Любовта е велика наука, която трябва да се изучава. Казвате: да се обичаме! Какво разбирате от тези думи? Да се обичаме, това значи да се изучаваме. Ако не можете да влезете в положението на човека, ако не можете да изучите и разберете живота му, вие не разбирате любовта и не можете да се обичате. Да обичаш, да любиш човека, значи да четеш от книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш. Не можеш ли да четеш от книгата на неговия живот, ти не разбираш езика на любовта. Тъй щото, не може ли някой човек да прелиства книгата на вашия живот и да я изучава, между вас не могат да съществуват никакви отношения. Дето няма любов, животът е неразбран. И ако човек сам може да чете от книгата на своя живот, той ще има правилни отношения към Бога, към себе си и към своя ближен. Ще отворите тази книга, ще четете от нея, ще я изучавате, ще размишлявате върху съдържанието й и ще гледате на нея, като на свещена книга. Колкото повече четете тази книга, толкова повече ще я разбирате. Всеки ден ще намирате в нея нещо ново, нещо свещено. Ако не можете да четете тази книга, това показва, че вие не знаете нейната азбука. Всички хора са книги, написани на различни езици, които трябва да се изучават. Това не трябва да ви смущава, но да се заемете за работа, да учите.

И тъй, искате ли да обичате един човек, вие трябва да разбирате езика, на който е написана книгата на неговия живот. Разбирате ли този език, сърцето ви ще се запали и ще гори. Този е свещеният огън, за който се говори в Писанието. Благословение е за човека, сърцето му да се запали. Всяко сърце не може да гори. Щом не може да гори, то само дими, отделя дим, сажди. Това горение наричам любовен кадеж. Дето има такъв кадеж, таъ вече не може да се седи, непременно трябва да се излезе вън от къщата. Тогава хората започват да казват, че в този дом е станало нещо особено. Любовният кадеж се обяснява научно с това, че хората в този дом не могат да четат книгата на живота на своя ближен. Изобщо, дето има любовен кадеж, това показва, че тия хора не разбират нито своята книга, нито тази на своите ближни. Щом се натъкнат на такъв кадеж, хората казват: ние не се разбираме, защото възгледите на живота ни са различни. И след всичко това тия хора очакват да отидат на небето, между ангелите. Казвам: отидете ли между ангелите, вие трябва да знаете техния език. В онзи свят има девет ангелски йерархии, които си служат с девет различни езика. Вие знаете ли тези езици? При това, тези езици са извънредно богати; те разполагат с грамаден речник от думи, а не с няколко хиляди само, каквито са езиците, с които хората си служат. Научите ли тези езици, ще дойдете и до Божествения език.

Мнозина искат да знаят нещо за Господа, да Го познават? Човек може да познава Бога, само ако знае Неговия език. Когато някой твърди съществуването на Бога, това показва, че този човек разбира езика Му. Когато някой отрича съществуването на Бога, това показва, че той не знае и не разбира Божествения език. В този смисъл, единствената причина за безверието на хората се дължи на неразбирането на Божествения език. Например, в духането на вятъра, в течението на водите се крие езика на Бога. Във вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота аз слушам такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивия оратор в света. В най-големите бури аз слушам речите на видни оратори. Понякога техните речи са така силни, съдържателни и красноречиви, че са в състояние да задигнат и дрехите, и шапките, и керемидите от къщите на хората. Вие казвате: вятър, буря има вън, страшно е времето! — и гледате час по-скоро да се скриете вътре. Обаче, аз с удоволствие настройвам ухото си, да чуя говора на този вятър, или на тази буря. Като види някой, че се излагам на бурята, казва: защо си изложил ушите си на тази буря? Не знаеш ли, че ще се простудиш? Казвам: който не разбира Божествения език, той се простудява; който разбира Божествения език, той никога не се простудява. Реалността на живота е скрита в бурите, във ветровете, в моретата, в слънцето, в луната, във всички планети, които изразяват великата Истина на живота.

Казвате: какво нешо е ралността? Всичко, в което човек вярва, е реалност. Това, в което човек не вярва и постоянно се съмнява, то не може да бъде реалност. Реалността произтича от любовта в човека. Дето има любов, има и реалност; дето няма любов, никаква реалност не съществува. Дето има любов, реалността се разкрива във всичката си светлина; дето няма любов, реалността не се проявява в своята светлина. Дето има свобода, там и реалността се проявява; няма ли свобода, никаква реалност не съществува. Следователно, дето има любов, там ще намерите свобода, светлина и истина; дето няма любов, там няма никаква свобода, светлина и истина. Светлина, свобода и истина са трите най-важни неща, с които трябва да започнете своя живот. Те произтичат от любовта. Затова, започнете първо с любовта, научете нейния език, защото от нея излиза живота; започнете с мъдростта, научете нейния език, защото от нея излиза светлината; започнете с истината, научете езика й, защото от нея излиза свободата. Казвате: как да разберем тези неща — буквално или преносно? Разберете ги и в буквален, и в преносен смисъл. Вие трябва да изучите езика на любовта, на мъдростта и на истината и да ги различавате. Езикът на любовта не е такъв, какъвто е езикът на мъдростта; езикът на мъдростта не е такъв, какъвто е езикът на истината. Също така се различават езика на живота, на светлината и на свободата.

И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те представят форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате. Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава, в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете. Аз не искам да вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие. За да вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва да имате моите мисли, чувства и постъпки. Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и да турите окото си, ще виждате като мене; дето и да турите ухото си, ще чувате като мене. Обаче, ако нямате моята вяра, и да чувате това, което аз чувамъ, нищо няма да разберете; и ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма да разберете. Тогава, и вие можете да пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика. Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират. Защо е така? Защото едни поети са вложили едно нещо в своите съчинения, а други са вложили друго нещо. Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата си. В какво седи нейната сила? В съдържанието й, в това, което е написано. В нея е вложено нещо особено, което и досега още не е изчерпано. В думите на Библията се крие реалността на нещата.

Казвате: ние сме чели по няколко пъти Библията, но още не сме я разбрали. Че не сте я разбрали, това зависи от начина, по който четете. Правилно четене е, когато човек може да се свърже със съзнанието на този, който е писал книгата. Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното. В туй отношение, езикът на Библията и Евангелието се отличаватъ по това, че като четете гкзи книги съ разбира¬не, вие ще се свържете съ съзнанието на пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат: какво обичате? С какво можем да ви бъдем полезни? Вие се съмнявате, дали това е възможно. Възможно е, разбира се. Ако знаете, отде да започнете и как да четете Словото на Христа, Той непременно ще се яви пред вас, ще свърже съзнанието си с вашето, и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате.

Обаче, за това се изисква ключ на разбиране. Този ключ седи в следното : да започнете оттам, отдето Христос е започнал. Започнете ли оттам, дето Христос е свършил, Той няма да ви се яви. Някой проповедник казва: ние трябва да започнем оттам, дето Христос е свъшил. Не, това не е правилно. Ние трябва да започнем оттам, отдето и Христос е започнал. В това седи реалността на нещата. Тъй щото, искате ли да дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва да започнете оттам, отдето Христос е започнал и да свършите там, дето Христо е свършилъ. По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора. Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо? Има причини за това. Ако Христос дойде днес между хората, в един момент Той може да премахне причините за дразненето и да ги направи ангели, с крила и с корони на главите. Те ще бъдат ангели, докато Христос е между тях. Отдели ли се за минута само, те пак ще бъдат такива, каквито и по-рано са били. Това показва, че има неща в човека, които той сам трябва да направи.

Съвременните хора имат криви разбирания за проявите на живота, както и за самия живот. Запример, докато майката е между децата си, те са чисто облечени, със здрави дрешки и обуща. Обаче, ако майката напусне къщата, децата веднага се разпиляват и тръгват по улиците окъсани, необлечени, рошави. За такива деца хората казват : горките деца, нямат майка, няма кой да ги облече, няма кой да ги изчисти и нагледа. Такова е положението и на съвременните християни. Христос е заминал някъде, оставил ги е сами. И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой да ги нагледа, очисти и облече. Те казват: едно време, когато майка ни беше между нас, ние бяхме облечени и чисти, но сега на какво мязаме? Време е вече съвременните християни да се научат сами да се чистят. Това може да се постигне само, когато хората започнатъ оттам, отдето и Христос е започнал. Когато Христос дойде между хората, в един неразбран свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше. Когато се изчерпваше, Той съсредоточаваше ума си към по-висок свят, дето прекарваше дълго време в молитва и размишление. Щом дойде в плът облечен, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше от невидимия свят. Голяма разлика има между човека в плът и човека като дух.

НЪкои казват : не знаем, какво става с нас. Едно време бяхме по-добри, а сега сме по-лоши. Не, и сега сте добри, но пари нямате в джоба си. Какво трябва да направите? Да отидете в някоя банка и оттам да извадите известна сума. Ако нямате право да вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе да копаете. Казвате: малко плащат хората. Вие трябва да знаете, че малкото става много, и многото става малко. Това се определя от любовта. Ако работите на лозето, или на нивата на някой богат земледелец с любов, той ще ви плати повече, отколкото сте се пазарили. Една грозна мома отишла да работи на нивата на един чифликчия. През целия ден тя повече се разтакавала, отколкото работела. Като я гледал, чифликчията си казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре! Вечерта той й заплатил сумата, за която била пазарена, но повече не я повикал на работа. На другия ден пазарил една красива мома да работи на лозето му. От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва. Доволен отъ работата й, този чифликчия още първия час повишил условената цена с един лев. Втория час й прибавил още един лев; третият — още един лев и т. н. Вечерта, когато трябвало да й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева. Защо чифликчията придал на красивата мома 20 лева ? — Защото тя работила с любов, поглеждала го красиво, мило и на всеки нейн поглед сърцето му трепвало радостно. Сърцето му се отворило толкова много, че той бил готов да даде повече, отколкото трябва. След това той казал на красивата мома: утре пак елате на работа при меъ; аз съм доволен от вас.

Питам: по какъв начин трябва да се отворят сърцата на хората? Мнозина мислят, че като им се говори за Господа, за светиите, за доброто в света, сърцата им ще се отворят. Не, това са човешки работи. Реалността на живота не се изразява с думи, с говорене. Тя не е някакво външно верую Да се говори на човека, без да има той примери, образци, това е външно забавление. При това положение, животът на хората ще бъде такъв, какъвто е днес. Някой ще каже, че светските хора живеят по-добре от религиозните. Дали хората са светски, или религиозни, ако нямат в себе си абсолютна вяра, те ще живеят по един и същ начин.

Сега, като говоря за красивата и за грозната мома, аз взимам красивата като образец на правилен живот. Достатътъчно е само красивата мома да погледне към богатия чифликчия, за да е доволен той от нея и да е - готов да й придаде повече, отколкото трябва. Сърцето на този човекъ се отваря не само за нея, но за всички хора. Въ този смисълъ, любовьта къмъ едного е любовь къмъ всички. Който обича едного, сърцето му се отваря за всички. Който не обича нито един, сърцето му не може да се отвори и за другите. И след това този човек ще каже - изядоха ме, злоупотребиха с мене! Дето има любов към едного, там никакво злоупотребление не може да стане; дето няма любов към едного, там ред злоупотребления могат да се извършат. Чифликчията дал на красивата мома 20 лева повече, отколкото се е пазарил с нея, защото с любовьта, която има в себе си, красивата мома му е дала хиляди левове. Тя внесла нещо ново в ума и в сърцето му. От момента, когато чифликчията видял красивата мома, с него станал голям, вътрешен преврат, и той казал в себе си: човек трябва да дава! Според морала на съвременните хора някои ще кажат: този чифликчия е готов да даде повече на красивата мома заради красотата й. Не е така. Той дава повече заради любовта. На любовта всеки дава.

Сега, ще ви дамъ един пример за изяснение на тази идея. Представете си, че една дружина от 20 жътварки, от различни възрасти, 30—35—40—50—60 годишни, се условят да работят при един богат земледелец. Само една от тяхъ е 21-годишна; при това, тя е красива, стройна мома. Като го погледне тя, сърцето му трепва и си казва: красива е тази мом! Бог да я благослови! Коя ли майка я раждала? Щом погледне към нея, той поглежда мило и към другите свои работнички. Обаче, като не разбират закона, те казват: отде се взе тази мома? Тя завъртя ума на господаря, и според нея, той ще изпъди нас. Между тях се поражда завист, която създава ред интриги. Всички са неразположени към нея, искат да я изпъдят. Обаче, един ден тя сама взима сърпа си и заминава, напуща този земледелец. Като види, че красивата мома напуща работата, земледелецът казва: хайде сега и вие да си вървите! Никой не ми трябва вече!

Казвам: Бог постъпва с хората по същия начин, когато иска да ги извади от по-низко положение и да ги постави в по-високо. Само по този начин може да се разбере смисъла на живота. Смисълът на живота не седи в неговата външна страна. Ако е въпрос за външна красота, човек лесно може да стане красив. Майката и бащата могат да родят какъвто син, или каквато дъщеря искат. В това няма никаква мъчнотия. Мъчно е, когато ние изискваме от хората да направят това, което те не могат. Запример, часовникът може само да показва времето, но не и да говори. Човек не може да се разговаря с часовника. Иска ли човек да направи нещо повече от това, което се крие в неговите възможности, той трябва да бъде едно с Бога и да вярва в Него. Да бъдете едно с Бога и да вярвате в Него, това подразбира да се запишете за ученик в Неговото училище и свещено да държите Неговите закони. За да дойдете до това положение, Бог ще ви прекара през хиляди изпитания, и ако можете да издържите, само тогава Той ще ви повери едно малко знание. Който достигне това знание, той ще може да възкресява мъртвите. Достатъчно е само да дигне ръката си пред тях, да им каже три свещени думи, за да оживеят. Щом оживеят, те ще го запитат: какво заповядвате?

Днес всички искат да знаят, какво ги очаква. Казвам: ако не любите Бога, гърне ви очаква — нищо повече. Ако любите Бога, ще станете ангели, с крила и с корони на главите. В това положение ще видите Божиите чудеса и ще изучавате закона на единството. И тогава, от любовта към Бога ще дойдете до любовта към хората и всички същества под тях. Тъй щото, красивата мома представя доброто между хората, което постоянно работи. Грозната мома представя злото. Чифликчията представя самия човек, а жътварките на разните възрасти представят хората, които човек трябва да обича. Когато човек обича Бога, той ще се научи да обича и вечното множество в света. Който обича Бога, невъзможно е да не обича хората. В любовта си към Единния, той ще обича всички. В тази любов не трябва да влиза никаква ревност, никакво подозрение, никакво маловерие. Онзи, когото обичате, той всякога седи по-високо от вас. Не можете да обичате някой човек, ако той не седи по-високо от вас. Тъй щото, ако обичате Бога, обичате Го, защото Той седи по-високо от вас. Понеже Бог е над всички същества, затова и Той обича тия малките под Него. В това седи идейната любов: всеки човек може да обича същество, което седи по-високо от него. Не мислите ли, че съществото, което обичате, седи по-високо от вас, като погледнете на него, ще кажете: какво особено има в това сжщество, или в този човек, за което заслужава да се обича ? Питам: какво познахте в този човек?

Казвам: никой не може да разбере човека. Човек се намира зад очите, зад ума, зад сърцето и т. н. Всички тия неща представят обвивки на човека, но не и самия човек. Умът, сърцето на човека са сили, които действат в него. Ако в сърцето, в ума, в душата и в духа на човека, както и в техните проявления, не виждате Бога, вие не познавате реалността, от която произлизат всички неща. Умът, сърцето, духът и душата на човека се включват във великото, в Божественото. Схващате ли нещата по този начин, вие ще имате велик импулс в себе си. Имате ли този импулс, ако сте богат човек и ви откраднат една сума от 100 000 лева, или един милион, вие няма да се смутите. Обаче, ако нямате този импулс въ себе си, и сте беден човек, който завързва парите си в девет възела, един лев да ви вземат, вие ще окрякате света.

Аз взимам думата „крякане" в добър смисъл. Когато кокошката снесе яйце, тя започва да кряка, с което иска да каже на господаря си: много се измъчих, докато снеса това яйце. Гледай, поне ти да го, вземеш, а не някоя сврака! Човек трябва да разбира смисъла на крякането, както и смисъла на излюпването на яйцата. Вие казвате: тези яйца трябва да се излюпят. Не е достатъчно човек да казва само това, но той трябва да разбира, как става излюпването на яйцата. Човек е още в яйцето си, затова нека се скрие под крилата на някоя квачка и да седи там, докато се излюпи. Когато казвам, че човек е още яйце, което се търкаля, това подразбира, че трябва да се постави при добри условия, да се излюпи. Докато човек е в яйцето, той е изложен на по-голяма опасност, отколкото вън от яйцето. Когато някой се оплаква, че сърцето му е счупено, това показва, че той е слаб, като яйце, черупката му лесно се чупи. Кой е изходният път от това положение? Това яйце трябва да се постави под крилата на някоя квачка, да се превърне на пиле. Затова, именно, е казано в 91 Псалом: „Който живее под покрива, т. е. под крилата на Всевишния, ще пребивае под сянката на Всемогъщия". Ето защо, човек всеки ден трябва да влиза под крилата на тази квачка. Който седи под крилата на тази квачка, в края на краищата, той ще се излюпи не само като пиленце, но и като мислещо същество. Аз взимам думата „квачка" в нейния широк смисъл.

Сега, аз говоря върху този предмет, защото последната цифра от 1932 година е двойка. Числото две представя света на майката, света на любовта. Ако не разберете любовта, няма да разберете и майката. Любовта е майката в света. Следователно, без майка нищо не може да стане. Всеки трябва да има майка. Някой казва: защо трябва да любя? Ти трябва да любиш, за да дойде майката, да те роди. Ако нямаш майка, няма кой да те роди. Ето защо, съзнанието на хората трябва да се пробуди, да схващат тези неща правилно. За да се пробуди съзнанието, с което да разбират любовта, те трябва да имат майката в себе си, а същевременно и те да живеят в майката. Любовта е велик закон. Без любов нищо не се постига. Без любов човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах и влезе в гърнето. Той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: празен е животът! Нищо не разбрах от него. Този човек ще влезе в гърнето, дето ще прекара дълъг сън. Тук майката ще го люлее, като в люлка, ще мисли, какво да направи с това неразбрано дете. След това ще дойде б¬щата, и върху този прах ще капне няколко капчици от елексира на живота, докато съживи детето. Щом го съживи, отново ще го изпрати в живота. Това е закон на прераждане. По този начин човек ще се преражда, докато разбере, че цета на Бога е да го научи, че без любов животът няма смисъл. С други думи казано: без любов, т. е. без реалността на живота, всичко е страдание и нещастие.

Питам: какво струва на човека да люби? Едно липсва на съвременните хора: любов. Когато младият човек дойде при Христа и Го запита, какво да направи, за да наследи вечен живот, Христос му каза: „Иди, продай имането си и го раздай на сиромасите!" Аз пък казвам: едно ви недостига — любов! Всички сте богати, но любов нямате. Казвате: защо трябва да продадем богатството си? Продажбата е първото условие, да турите любовта си в ход. Щомъ раздадете богатството си и останете последен бедняк, който ви срещне, ще разбере положението ви и ще каже: вие сте гол и бос. Елате при мене, аз имам хубави обуща и дрехи, ще ви ги продам евтино. После, пак погледне и казва: аз мога да ви дам и на кредит, с условие, че ще ми платите. Казвам: сега и аз съм готов да давам на кредит, но не без пари. Когато се казва, че любовта дава даром, без пари, това е символ. Наистина, парите тичат, търкалят се подир любовта, т. е. подир онзи, който има любов в себе си.

И тъй, който погледне красивата мома, той тича подир нея, предлага й услугите си и я пита: моля, какво обичате? Ако някой банкер я срещне, и той й предлага касата си. Банкерите седят с отворени каси пред нея и я питат: какво обичате? Те се чудят на силата, която се крие в тази мома. Да, магическа сила е любовта. Казвате: ами ние какво трябва да правим? Търсете любовта, а не парите. Ако вие търсите парите, работата ви е свършена. Парите трябва да ви търсят! ако търсите знанието, работата ви е свършена. Знанието трябва да ви търси! Ако търсите силата, работата ви е свършена. Силата трябва да ви търси! Който има любов, и парите го търсят, и знанието го търси, и силата го търси; и светлината, и въздухът, и водата го търсят — всичко го търси. Достатъчно е да отвори очите си, и светлината влиза през тях. Достатъчно е да настрои ушите си, и звукът влиза през тях. Всичко става доброволно, непринудено, без той да очаква нещо. Защо? — Защото в него живее любовта — магическата пръчица на живота. На любовта всички услужват: и светлината, и въздухът, и водата, и растенията, и животните, и хората. Верни са думите на Бога: „Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът — в любовта е всичко."

Сега, и на вас казвам: понеже имате любоь, излезте вън от гърнето! Как? Бащата ще дойде при вас, ще капне няколко капчици от елексира на живота, ще замеси този прах и след 24 часа ще оживеете. Който знае това изкуство, лесно може да възкресява. Това подразбира стиха: „Които чуятъ гласа Му, ще оживеят". Всички хора трябва да оживеят! Мнозина очакват идването на Христа, за да оживеят. Отде очакват Хиста? От небето ли? От това небе, което виждате вие? Небето, което виждате, е отражение на друго небе. Казвате може ли всеки да оживи праха в гърнето? Който знае, как да отвори гърнето, да замеси праха и да духне върку него, той ще може да го оживи. Знание се изисква! Запример, имате торба със злато. Кой може да извади златото от нея? Онзи, който знае, как да отвори торбата, той ще може да извади златото от нея. Не знае ли да отвари торбата, и златото ще остане неизползвано. Тази торба не се пробива, тя е херметически затворена; вие трябва да знаете, отде да я бутнете, за да се отвори.

Съвременните хора се интересуват отъ небето и затова го изучават. Според мен, небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат ключа за отварянето му. Ключът за небето е любовта. Имат ли този ключ, ще се ползуват от Божието благословение. Това значи да имате любов към Бога. Някой казва: какво нещо е любовта ? Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея да я бутам. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Следователно, живот вечен е да познавате любовта. Ако някой ви пита, какво нещо е любовта, вие се усмихнете малко и нищо не говорете за нея. Човек трябва да познава любовта, да познава благото, което тя носи за всички същества. Достатъчно е човек да знае, че любовта носи благо за всички същества, а какво е тя, не трябва да определя. Любовта е свещено място, на което ничий крак досега не е стъпвал.

Някой казва: какво нещо е Господ? Какво нещо е Господ, също не може да се определи. Който иска да познае Бога, ще му кажа, как може да Го познае, но по въпроса, какво нещо е Бог, не мога да отговоря. За Бога не мога да се произнасям, нито мога да Го определям. Мойсей, който е разбирал това нещо, казал на евреите: „Не произнасяйте името Божие напразно!" Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат да знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта. Някой казва: защо Бог ни дава страдания? Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро. Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще си създаде ад. Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще си създаде рай. Тази е великата Истина в живота. Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете. Тези две неща трябва добре да се ломнят. Защо е така, не питайте. Този въпрос не трябва да се разисква. Той е изкушение. Ние не искаме да пипаме забраненото дърво. В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може да разбере. Това са злото и доброто. В тях са скрити тайните на живота. Едно само човек може да знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада. Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света. Да познавате дървото на живота, ще рече да познавате положителното в себе си, т. е. любовта, която всеки ден трябва да се разширява. За тази цел всеки трябва да обича едного, който да седи по-високо от него. Мнозина се колебаят. Бога ли да обичат, или друг някой. При това, те се запитват: ние ли трябва да обичаме Бога, или Той трябва да ни обича?

Казвамъ: дали Бог ви обича, това не е ваша работа. Онова, което трябва да знаете, то е, дали вие обичате Бога. Дали Бог ме обича, това е Негова работа. Той трябва да знае това. Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва да зная. Ако аз не обичам Бога, не мога да зная, дали и Той ме обича. Само любовта познава, кой я обича, и кой не. Това значи: ако някой ме обича, той ще познае, обичам ли го аз, или не. И ако аз обичам някого, ще позная, обича ли ме той, или не. Любовта познава себе си във всички прояви. Това са схващания за живота и за отношения, свободни от всякакъв егоизъм. Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за да разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос. Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел да придобие светост и чистота, това е друг въпрос. Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за да привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот. Изобщо, човек може да познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него. Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал. Който не обича Бога, той ще се движи като слепец в света, без направление и смисъл. И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение. Каква полза, ако в този свят има топлина, и светлина, а той няма никакво отношение към тази светлина и топлина? Каква полза от благата, ако той няма отношения към живота ? Той ще има само едно голо съзнание, че съществува — нищо повече. Животът е непреривен. Така трябва да го разбират хората.

Обаче, някои философи казват, че животът се явявал и изчезвал. Да се мисли така, то е все едно, да се казва, че всеки зъбец от едно назъбено колело изчезва, щом свърши работата си. Не, зъбецът, който е свършил работата си, не изчезва; няма да мине много време, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа. Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, без да се е изгубил. Това са временни състояния. И когато се казва, че някой човек е умрял, това не значи, че той е изчезнал някъде безвъзвратно. Той е зъбец на едно назъбено колело, временно е отишъл някъде, но пак ще дойде. Това е закон на прераждане. Според този закон, човек не може да изчезне. Той е постаен в система, която не може да изчезне. Човек не изчезва, както и слънцето не залязва. Човек си въобразява само, че слънцето изгрява и залязва. Привидно слънцето изгрява и залязва, но в тия смени то изминава свой определен път. И звездите, като слънцето, привидно изгряват, но в същност те непрекъснато вървят по своя нъчертан път и вършат известна работа.

И тъй, вие сте поставени на едно реално място в дадена система. Който ви е поставил на това място, той изисква от вас само едно нещо: да познаете любовта. Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас реален. Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея? Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека. И човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна представа за себе си. Иска ли човек да се разбере, той трябва да заеме положението на ангел, или на някое същество с по-светъл ум и с по-възвишено сърце от неговото. Само по този начин той ще си състави ясна представа за човека и за това, което той сам е в сжщност.

Мисълта, която сега ви казвам, е отвлечена, но аз се радвам, че е отвлечена. За едни тази мисъл може да е неразбрана; аз се радвам, че е неразбрана. За други тя може да е неопределена.; аз се радвамъ, че е неопределена. Ако разполагах с повече време, щях да ви поговоря, да направя неопределените неща определени, а ясните да затворя херметически, да не изгубят своето значение. Искате ли нещата да запазят своя смисъл, те трябва да се предават на свещен език. Този език има свое особено произношение и смисъл. Той не е като български език, или като европейските езици, на които едно се говори, друго се разбира. Като се говори истината на съвременните хора, те не се вслушват в смисъла на думите, но гледат, дали запетаята и другите препинателни знаци са употребени на място. Какво показва запетаята? Запетаята показва, че когато човек дойде до известен пункт, той трябва дз спре малко и да помисли. Дето има запетая, човек ще спре движението си за малко време и ще се огъне наляво. Запетаята е живот на съображения. При точката и запетаята човек се натъква на един център, от който трябва да излезе по пътя на радиуса. Двоеточието пък показва, че след него се цитират чужди думи, които често се затварят в кавички. Значи, минавате ли от човешкия към Божествения живот, вие ще турите двоеточие и ще кажете: тъй рече Бог! След кавичките можете да продължите речта си, да я завършите по човешки. След всяка отделна мисъл поставяте точка. Това е значението на знаците в земните езици.

Създаването на земните езици е костувало големи усилия на възвишени, на разумни същества. Те са работили много, докато създадат всички форми и правила в съвременните езици. Граматиката на земните езици е пренесена на земята отъ невидимия свят. Тя е изработена по правилата на Божествения език. Върху български език отсега нататък трябва да се работи, докато стане свещен език. Когато един език стане свещен, любовта в него се усилва, и хората започват да се разбират. Днес, обаче, срещнат ли се двама души, т непременно ще се скарат. Когато хората се разговарят на свещения език, те никога не се карат. Когато момата обича някой момък, тя казва: колко мил, смислен поглед има този момък! Когато не го обича, тя казва - лош поглед има този момъкъ! Защо не харесва погледа му? — Защото езикът, на който се разговарят, не е свещен. Езикът, на който се разговарят, не съдържа нужния пламък, вследствие на което и любовта между тях не може да се прояви.

И тъй, тази година за пръв път искам от вас, да се запознаете с езика на любовьта. Най-първо започнете със съюзите и мислете върху тях. Срещал съм млади хора, които говорят за любовта и се оплакват, че сърцата им изгорели отъ любов. Това, което изгаря сърцата на хората, не е любов. То са пушила на човешките сърца. Минете ли покрай тия пушила, навсякъде ще видите дим, сажди. Дето огъньт на любовта е запален, там всеки обича да се топли, защото изпитва приятно чувство. Не е въпросът огъньт да бъде голям, но да гори хубаво, горението да е пълно, без дим, със силна светлина. Вие трябва да разбирате любовта правилно, да не я изопачавате. Сърцето на човека трябва да бъде огнище, на което постоянно да гори огън. Човек не трябва да се плаши от любовта, но да изпитва свещен трепет към нея. Любовта на съвременните хора е толкова малка, че едва мухите могат да се топлят на нея.

Изобщо, мухите обичат да кацат на човешките глави. Под думата „муха" разбирам малки, дребни мисли и чувства, с които хората често се задоволяват. Като направят нещо малко, те мислят, че много нещо са свършили. И малките неща се ценят, но законът на любовьта изисква големи работи. Малко хора има днес, които могат да вършат големи работи. Ако един съвременен човек влезе в някоя богата къща, парите се скриват от него. Отиде при някой банкер, касата на банкера веднага се затваря. Защо? — Любов няма този човек. Отиде ли красивата мома в кантората на банкера, той отваря касата си за нея. Защо? — Любов има тази мома. Тя внася нещо от себе си в душата на банкера, за което и той е готов да дава. Вие мислите, че той се е влюбил в тази мома. Не, банкерът не се е влюбил в момата, но той е познал любота, и затова е готовъ да разтвори сърцето си и за нея, и за другите хора.

Сега, с един образ ще ви представя, какво нещо е любовта. Влиза един човек в къщата на едного и казва: тази къща е моя, не мърдам оттук. Никой не може да ме застави да изляза вън от тази къща! — Не, има нещо, което може да те застави да излезеш вън. — С камъни да ме бият, няма да се мръдна от мястото си. — Тъй ли, ще видим. Човекът, чиято е къщата, подпалва я и наблюдава, какво ще върши другият. Той веднага хуква да бяга. - Защо бягаш? Нали каза, че нищо не е в състояние да те накара да бягаш? — Как да не бягам? Къщата гори! Ако остана вътре, и аз ще изгоря. — Лъжеш се, няма да изгориш. — Как да не изгоря ? — Сега ще видиш. Той маха с пръчицата си из въздуха, и огънят престава. — Как направи това нещо? Защо ме заблуди? Казвам: същото нещо става, когато любовта дойде в човека. Той се запалва, гори и непременно трябва да излезе вън от къщата си. Не излезе ли, това показва, че е инвалид. Когато любовта дойде, всяко нещо трябва да падне от ръката на човека. Богатство, слава, величие, всичко това трбва да излезе вън от къщата на човека, да се раздаде на сиромасите. Това подразбира „даром си взел, даром ще даваш." Материалното трябва да се раздаде на сиромасите Когато любовта дойде, ние ще бъдемъ носители на Божиите блага, на новото. Щом човек стане носител на новото, той става извор, който постоянно блика, тече, без да пресъхва.

Време е вече да се простите със старото! Обаче, докато новото не дойде, старото не пущайте. И мухлясал хляб да имате, не го хвърляйте, докато не пристигне новия, направен от прясно, хубаво брашно. Казвате: какво да правим със стария хляб? За него вече не мислете. Турете пресния хляб в торбата! Метнете торбата на гърба си и тръгнете напред!

Сега, от всички искам да имате абсолютна вяра в Божественото. То носи живот, мисъл, сила, щастие, радост и т. н. Придобиете ли тази вяра, вие ще разберете великата Истина, която разкрива смисъла на живота. Който ви говори от гледището на великата Истина, дръжте се за него. Те могат да бъдат един, двама, трима, четирма или повече, обаче, всички ще се обединят в името на тази Истина. Когато Божесвеното заговори в сърцата на хората, всички ще се обичат и разбират. Дето е Божественото, там е Любовьта, там е Мъдростта, там е Истината.

Беседа от Учителя, държана на 22 март, 1932 г., 5 ч. с.

Изгрев.

Майката на времето

2011-05-05T09:24:08Z

Anika: /* Майката на времето */

[[Извънредни беседи]]

[[1932]] г.

[[КНИГА: Майката на времето]]

== Майката на времето ==

Нивата е ценна, когато е посята. Градината е ценна, когато дърветата в нея имат плод. Човек е добър, ценен, когато мисли.
Тази вечер вие сте се събрали да посрещнете заедно новата година. Новата година, която иде, може да бъде и щастлива, и нещастна. Тя е щастлива по единствената причина, че сега иде майката, която от дълго време не е слизала на земята. Тя е нещастна по единствената причина, че децата й са изхарчили всичко, което тя им оставила, направили са големи дългове, и днес трява да плащат.

Числата 9 и 3 в 1932 г. са дисхармонични. Сумата на тия числа е 12. Те символизират бащата и майката. Ако извадите тези числа от четирите цифри на новата 1932г., ще останат цифрите 1 и 2, които, написани една до друга, пак дават 12. Това са сметки, значения на числата за умните, но не и за глупавите хора.
Казвам: новата година е щастлива за умните, нещастна — за глупавите хора; тази година е щастлива за здравите, нещастна — за болните; тази година е щастлива за бедните, нещастна — за богатите; тази година е щастлива за младите, нещастна — за старите. Човек сам е причина за своето щастие или нещастие. Ако сте в пустинята и счупите шишето, в което има малко вода, вие ще бъдете нещастен; ако запазите шишето с водата, вие ще бъдете щастлив. Ако изгубите парите си, вие ще бъдете нещастен; ако запазите парите си, вие ще бъдете щастлив. Ако не използувате правилно знанието, което имате, вие ще бъдете нещастен ; ако използувате правилно знанието, вие ще бъдете щастлив. Щастието или нещастието в живота на човека зависи от това, доколко той спазва или не спазва законите на разумната природа. Човек трябва да знае, че нещата не стават произволно. В природата съществува голяма закономерност, голяма точност. Хората губят своето щастие по единствената причина, че не спазват законите на природата. Достатъчно е да се успи човек с една секунда повече от определеното време, за да изгуби щастието си. Казвате: колко е една секунда? Наистина, една секунда е малка част от времето, но за това време светлината изминава 300 000 клм. път. Питам: за колко години човек ще измине 300 000 километра път?

Следователно, ако човек изгуби само една секунда в годината, изискват се след това години, за да набави изгубеното. Правилното използване на една секунда от времето носи придобивките на цели векове. Единствената сила, която работи с абсолютна точност, е любовта. Който е изпълнен с Божията Любов, той става на време и ляга точно на време. Вън от любовта човек всякога закъснява. Колкото малко да е закъснението, то пак носи големи загуби. Ако светлината закъснее с една тристахилядна част от секундата, тя губи хиляда километра път.

Някой казва: защо трябва да любим ? — За да приемете Божието благословение точно на време. Нещастията на хората се дължат на това, че нищо в техния живот не става на определеното време. Това твърдят всички учени, разумни хора, които са минали по този път. Когато човек става и ляга точно на време, щастието върви след него. Закъснява ли само с една хилядна част от секундата в ставането и лягането си, нещастието го следва. Точно на време трябва да се става и да се ляга! Живот без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Който иска да се избави от страдания, той трябва да влезе в трена на любовта.

Мнозина мислят, че знанието, което имат, е в състояние да им помогне при всички положения в живота. Не, съвременното знание не е в сила да избави човека от всички мъчнотии и страдания. Нивата може да е наторена, слънцето може да свети и да изпраща топлина, влагата може да оросява земята, но ако тази нива не е посята, в нея могат само бодили да растат. Посятото на нивата, това е любовта. Когато любовта дойде в живота, само тя може да използва всички благоприятни условия — тор, светлина, топлина и влага. Вън от любовта човек е осъден на деформиране, на израждане, както нивата — на обрасване с плевели. Ако човек не разбере любовта, той не може да разбере живота; ако не разбере живота, той не може да разбере и времето; ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Този човек ще живее в дъното на ада, във вечни мъки и терзания. Може всички велики учители да дохождат на земята, да говорят на хората, но ако нито една дума от тяхното слово не падне точно на време и не поникне точно на време в сърцето на човека, това слово няма никакъв смисъл за него. Какво се ползува умиращият, ако му се говори за любовта? Любовта има смисъл за живите, но не и за мъртвите хора. И любовта не се нуждае от мъртвите.

И тъй, пригответе се да посрещнете тази година майка си! Официално новата година може да е влязла, но дали за вас е влязла, това е въпрос. Ако новата година ви донесе щастие, тя е влязла; ако не ви донесе щастие, тя не е влязла. Човек не трябва да се залъгва. Защо ? — Защото ново е само това, което любовта носи. Новата година е дошла само за онзи, който може да посрещне майка си точно на време. Посрещне ли майка си на време, от този момент всичко в него ще потече: нивите, хамбарите и сърцето му ще дават преизобилно, и в буквален, и в преносен смисъл.

Казвам: не се спирайте върху мисълта, как и кога може да се придобие любовта. Любовта може да се придобие всякога, когато човек дава ухо към волята Божия и я изпълнява. Казано е в Писанието: „Когато аз виках към вас, вие не чувахте; затова, когато вие викате, и аз ще мълча". Законът е такъв. Когато любовта вика към вас, и вие си правите оглушки, и тя ще ви отговори със същото, когато вие викате към нея. Затова е казано още: „Търсете ме, когато съм близо до вас!" Любовта не се връща назад. С други думи казано: изгубените условия на живота никога не се връщат. Старият, който в младини е прахосал всичките си сили и предава вече Богу Дух, колкото да плаче и тъжи, колкото да се разкайва, всичко е напразно. Това не показва, че животът му е изгубен, но той може да го поправи вече по друг начин. В живота на този човек през цялата вечност все ще остане малка празнина, една пауза, която той по някакъв начин трябва да запълни.

Сега, желая на всички да бъдете щастливи! За да бъдете щастливи, вие трябва да се примирите с Бога, със себе си и със своя ближен. Положителното, което трябва да направите: обикнете Бога, обикнете себе си, обикнете и ближния си, както никога досега не сте обичали! Ако посрещнете новата година с този дълбок стремеж в душата си, тя ще ви донесе несметни богатства. Придобиете ли това, ще разберете, че имате нова година, ще разберете, в какво седи истинското щастие.

Беседа от Учителя, държана на 1 януари, 1932 г., 1 ч. в

Учителю, да прогледам!

2011-05-04T17:32:15Z

Anika:

[[Беседи]]

[[Неделни беседи]]

[[1931]]

== Учителю, да прогледам! ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6YmUyZTUxMjdmNGZkY2Rk Учителю, да прогледам! - оригинален текст]

Учителю, да прогледам!

Отговори Исус и му рече: „Що искаш да ти сторя?" И слепият му рече: „Учителю, да прогледам!" / Марка, 10:51/

„Учителю, да прогледам!" Аз ще взема само следните три думи от прочетения стих „Учителю, да прогледам!" и ще им направя превод. Ако тия думи се вземат в буквален смисъл, те са обикновени думи. Обаче, разглеждат ли се в преносен смисъл, те имат дълбоко значение. Този слепец искал да каже: Учителю, освободи ме от ограниченията на мрака, дай ми свобода, защото условията, при които се намирам, правят живота ми несносен. Следователно, нещата могат да се разглеждат от много становища, но в дадения случай има едно становище, което е ясно и разбрано за хората, но не за всички едновременно. Това, което за едни хора е ясно, за други е тъмно. Това произтича от една вътрешна причина, която създава една или друга обстановка на нещата. Запример, всички хора знаят, че светлината на земята не е еднакво разпределена навсякъде: когато на едно място е светло, на друго място е тъмно. Това се обяснява с формата на земята. Земята е валчеста, във форма на кълбо, вследствие на което тя не може да се огрява едновременно във всичките си части.

Някои учени хора си задават въпроса, защо земята се върти. Същият въпрос може да се зададе и по отношение на колелото: Защо колелото на воденицата, например, се върти? Воденицата сама по себе си не се върти, но колелото, келевото на воденицата се върти. Защо? Някаква сила вън от него го заставя да се върти. Колелото само дори не подозира, че се върти. Както въртенето на земята има известно отношение към съзнанието на хората, така и въртенето на воденичното колело има отношение към всички онези, които взимат участие в меленето на житото. Защо? — Защото, ако колелото престане да се върти, и житото ще остане несмляно. Тогава всички хора ще съжаляват, че колелото не се върти.

И тъй, във великата наука на живота, човек трябва да разглежда нещата всестранно, според степента на своето развтитие. Ето защо, един говорител не може да говори на всички хора еднакво. Нито природата може да постъпва към всички хора еднакво. Вземете, например, въпроса за храненето. Природата има най-разнообразни методи, чрез които храни различните същества, като им слага различни трапези. В хиляди тенджери приготвя ядене, и всеки ще вземе от което ядене иска. Кой как дойде на нейните трапези, тя ще му сипе от това ядене, което той пожелае. И по отношение на модата, природата е също така разнообразна, както и по
отношение методите за хранене. Съвременната парижка мода нищо не струва в сравнение с модите в природата. Какво може да каже парижката мода за облеклото на райската птица? Облеклото на райската птица струва милиони. Когато природата облича някого, тя го облича, както трябва; когато го съблича, пак го съблича по всички правила. Когато го учи, тя ще го научи, както трябва; когаго го прави невежа, пак ще постъпи, както трябва — по всички правила. И в двете неща тя е майсторка. Някой казва: сила е нужна на човека! Казвам: да се даде сила на добрия човек, разбирам; да се даде знание на добрия човек, има смисъл. Обаче, да се даде сила и знание на лошия човек, или на онзи, който не може да ги употреби на място, няма смисъл. Даде ли се на такъв човек сила и знание, той ще ги употреби за извършване на някое престъпление.

И тъй, когато природата работи върху хората, с цел да ги възпита, тя се заема мъжки, при което едни хора въоръжава, а други разоръжава. На първите дава оръжие, а на вторите казва: долу оръжието! На едни хора дава богатства, на други — сиромашия; на едни дава здраве, на други — болести; едни разтоварва, други натоварва. Вследствие на това, като не разбират нейните замисли, нейните методи, хората се намират в противоречия и казват; защо светът е създаден така? Светът не е създаден, както хората мислят. Как е създаден светът, за това има разни мнения и възгледи, според развитието на човешкото съзнание. В природата не съществуват такива процеси, каквито ние й приписваме. Ние виждаме нещата наопаки, в техния обратен вид. Ако вземете една лупа и я насочите към слънцето така, щото слънчевите лъчи да минават през фокуса й, а после отправите този сноп лъчи към някой мравуняк, вие ще създадете цяла тревога между мравките. От тези лъчи мравунякът може да се запали. Съвременните хора са се научили само да пречупват лъчите. Те са големи майстори за пречупването на слънчевите лъчи.

Често хората говорят за организация, за образуване на общества. Казвам: най-опасното нещо днес е организирането на обществата. Когато някоя армия се организира с всички свои картечници, топове, пушки, с най-модерни аероплани, с милиони войници и ред още приспособления, питам: какво може да се очаква от такава организация? Ако една държава е така организирана, че не можеш да мръднеш от едно място на друго без паспорт, един на друг нямате доверие, каква държава е тази? Ако вестниците в една държава са така организирани, че никой не може да каже Истината - каква държава е тази? Ние благодарим за такава организация, от която всички хора патят. От такива организации ние не се нуждаем. Всички нещастия на съвременните хора произтичат от факта, че те искат съвършено да изменят реда на нещата и да създадат нов организъм, какъвто не може да съществува. Защо? — Защото светът е организиран вече. Сам по себе си човек е организиран. Той трябва само да даде ход на онова, което е в него. Хората се стремят тепърва да се организират. Те искат тепърва да създават ново учение и нова религия. В какво седи новото учение или новата религия? Каква нужда има това същество, което е създало цялата вселена, да му се молят хората? Това същество изисква от всички хора, които са членове на великото общество, да живеят според законите, които съществуват във вселената. Веднъж създаден човек, той трябва да диша по всички правила на дишането; веднъж създаден човек, той трябва да яде по всички правила на яденето. Дишането, яденето са процеси, които хората трябва ра разбират.

Съвременните хора, например, не разбират, какво нещо е яденето. Яденето доставя онези елементи, от които организмът на човека е лишен. И ако човек не знае правилно да яде, той ще си създаде най-големите нещастия. Гледането също така е важен процес. То представя събиране, възприемане на светлина чрез очите. Тъй щото, ако не знаете, как да гледате, няма да можете и правилно да мислите. Знаете ли как да гледате, ще можете и правилно да мислите. Правата мисъл има израз, както художникът копира това, което иска да рисува. По същия начин човек трябва да даде израз и на своя вътрешен живот.

Често хората говорят за доброто в света. Питам: какво нещо е доброто? Доброто е основа на Битието. Без добро животът не може да се прояви. После се задава друг въпрос: що е злото? Без зло животьт не може да се движи. Следователно, злото се явява, за да даде потик на живота. И, след като даде потик на живота, хората искат да го използуват. Няма защо да се използува злото, но то трябва да се остави, като сила, която да движи, да потиква живота напред. Злото е подобно на бутало, което влиза в живота и движи колелото напред. Щом свърши работата си, то трябва да млъкне, да кротува.

Някои казват: какъв е произхода на злото? — Аз не виждам никакъв произход на злото. Други казват: какъв е смисъла на доброто? — Аз не виждам никакъв смисъл на доброто. Доброто е основа на живота, за да може той да се прояви. Смисълът пък е самият живот. Като живееш добре, ще разбереш и смисъла на доброто. Ако животът ти е осмислен, и доброто има смисъл; ако животът ти не е осмислен, и доброто няма смисъл. Мнозина запитват: какъв е произхода на доброто? Казвам: произходът на доброто е Любовта. И доброто без Любовта не може да се прояви. Следователно, и доброто има отношение към живота, който ние живеем. Всеки човек иска да бъде добър, да има вътрешно разположение, да бъде щастлив. Обаче, на първо място, на физическия свят е необходимо да бъде човек здрав. Здраве, щастие и разумност вървят в един и същи път. Здравият човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде разумен. И обратният процес е верен: разумният човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде здрав. Здравето не е произволен процес.

Като се говори за щастие, питам: де седи щастието на съвременните хора? От обикновено гледище, де седи живота, как се проявява той? Щастието на съвременните хора седи в главата им. От това, как е устроен човешкия мозък, човешкия череп, зависи всичкото щастие на човека. Както е устроена главата на човека, такъв ще бъде и неговия живот. Това е конкретното, реалното в живота. Ще кажете, че има някаква невидима сила вън от човешкия мозък. Да, има някаква невидима сила вън от мозъка, но това, което става в мозъка, неговите прояви, са видими. Тялото на човека не е нищо друго, освен продукт на неговия мозък. Мозъкът от своя страна е единственото нещо в човека, което не се мени. Аз говоря за положението, до което сегашният човек е достигнал. Единственото вещество, единствената организация в човека, която не се променя, това е човешкият мозък. При някаква болест човек може да изгуби от теглото на тялото си и до 40-50 кгр., като от теглото на веществото на мозъка си едва ли може да изгуби десетина грама. И съвременните учени, както и мъдреците на древността, съзнават и са съзнавали това. Тъй щото, когато са казвали „познай себе си", те са имали пред вид необходимостта за човека да познава устройството на своя мозък, за да не го смущава с непотребни работи. Не смущавайте главата си! Смущавате ли главата си, вие ще нарушите хода на вашия живот, понеже главата е център, който е в съобщение с цялата природа. Смутиш ли главата си, ти трябва да оставиш външния разумен свят да реагира върху тебе правилно. Следователно, прекъснат ли се съобщенията с външния, с обективния свят на природата, веднага нещастията идат върху човека.

Сега, хората са допуснали съществуването на дявола в света. Всички хора вярват в дявола, проявен в различни форми: религиозните хора вярват в дявола; материалистите вярват в лошите условия; търговците вярват в безпаричието; военните вярват в силата на оръжието — всеки човек все вярва в нещо. Военните, например, казват: ако ние бяхме добре въоръжени, щяхме да спечелим войната. — Това е въпрос. Възможно е да се спечели войната, но възможно е и да се изгуби. Големият чук в ръката на един юнак е добро нещо, но същият чук в ръката на детето е нещастие за него. Парите в ръката на добрия човек са на мястото си, но в ръцете на неразумния човек, те са неговото нещастие. Знанието, светлината, както и благата, които ни се дават в живота, още не са изучени. Съвременните хора тепърва трябва да изучават силата на светлината. И когато Христос казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота", Той подразбирал светлината на света. Ако Христос би дошъл в съвременния свят да говори на хората за светлината, Той би говорил на научен език, би определил точно, какво нещо е светлината. Има извстен род слънчеви лъчи, свойствата на които учените тепърва започват да изучават. Ако човек би могъл да се свърже с този род лъчи, той щеше да използува тяхното лечебно действие. Запример, ако някой човек заболее от някаква неизлечима болест, като проказа, туберкулоза, разстройство на гръбначния стълб, или друга тежка болест, и успее да се свърже с тези лековити лъчи на слънцето, тогава всякаква болест, всякакъв недъг на тялото ще изчезне моментално. Като ме слушате, някой лекар може да каже: покажи ни един от тези методи, чрез които можем да използуваме, именно, тези лъчи на слънцето. — Защо му е този метод? — Защото парички ще дойдат чрез него. Не, хубавите работи с пари не се купуват, нито за пари се продават. Докато хората ценят нещата с пари, те са на крив път. Парите не с нито цел, нито смисъл на живота, те са само условие в живота на хората. Не е богатството,което подига човека и което може да му покаже, доколко той е благороден. Богатството е само условие, с което може да се провери, доколко човек е благороден. Когато се плаща на професора за лекциите, които чете, това не е лошо, но когато този професор се стреми да добие все повече и повече знания с цел да печели пари, той не е разбрал смисъла на знанието, а още повече и смисъла на живота. Ако един професор прекара цели 20-30 години в университета с цел да печели годишно по 100 000 германски марки или по 50 долара на ден, каквито професори рядко се срещат в Америка, този професор не е разбрал, защо живее. В Америка най-видните професори едва получават по 50 долара на ден, когато ще срещнете хора на изкуството, които получават 4-5 пъти повече от най-видните професори. Те нямат толкова знания, но изкуство имат.

Казвам: понеже при съвременното възпитание хората се движат повече в обективния свят, те имат повече желания, отколкото им са нужни. Запример, те мислят, че като придобият големи богатства, ще могат да направят много нещо. Ако е вярно това, че богатите хора ще оправят света, американските милиардери трябваше да го оправят досега. Действително, има едно богатство, което може да оправи света, но то не е богатството, на което съвременните хора разчитат. Истинското богатство, което може да оправи света, е Любовта. Когато Любовта влезе в света, ще дойде и изобилието. Освен Любовта, никоя друга сила не е в състояние да оправи света. Знанието може да подобри света, но не и да го оправи. Истината може да освободи хората, но не и да оправи света. Тъй щото, единствената сила, която се е заела да оправи света, тя е Любовта. И тя, наистина, ще оправи света. На това всички хора ще бъдат Свидетели. След като оправи света, тогава Любовта ще даде място на Мъдростта и Истината, и те да царуват в света. Мъдростта и Истината ще бъдат царят и царицата в света.

Сега, аз не искам да се афектирате от моите думи, но казвам, че тия неща ще се проверят за в бъдеще от самите вас. За мене всичко това е абсолютна Истина, без никакви противоречия. Един ден, когато и вие дойдете до тези въпроси, ще извадите същите заключения. Като говоря върху тия въпроси, искам да разбирате правилно, защото аз ги разглеждам от друго становище, не тъй, както вие ги знаете и разбирате. Ако оставите един човек да живее в стая със съвършено нечист въздух, а друг — в стая с чист, свеж въздух, в двата случая ще имате два различни резултата. Онзи, който диша в нечист въздух, ще има жълт цвят на лицето, очи мътни, уморени, тяло слабо, хилаво; вторият, който диша чист въздух, ще бъде постоянно свеж и бодър, жизнерадостен, ще има желание да учи и да се подига. Това, обаче, дали човек ще попадне в едното, или в другото условие, зависи напълно от него, от неговото вътрешно устройство. Това определя, дали човек ще се движи в по-гъста, или в по- рядка среда. И сега, за да се подобри положението на съвременната култура, хората трябва да се заемат основно с изучаването на човешката глава.

Съвременната наука изучава главно човешкия череп. Например, Ломброзо е изучавал черепа на човека и по него съдел за престъпността, дали даден човек проявява престъпни наклонности, или не. Американски френолози пък са изучили хиляди черепи, но главно от френологическо гледище. Много германски и други учени антрополози са изучили хиляди човешки черепи, но от антропологическа гледна точка. Всичко това не е достатъчно. Важно е да се проучи устройството на човешката глава външно и вътрешно, да се види, за какво може да се използува дадена човешка глава. Съвременните учени трябва да се ползуват от главите на гениалните хора, да измерят дебелината на техните черепи, както и устройството им; после, да ги съпоставят с черепите на обикновените хора и да правят сравнения. Черепът има известно съотношение към мозъка, а мозъкът, сам по себе си, има съотношение към цялото тяло. За да се развива правилно за всеки даден случай, човек трябва да вярва в нещо, което осмисля живота му, което го подига. Например, някой човек не вярва в Бога, не вярва в природата, но вярва в парите. Питам: какъв живот има в парите? Ще кажете, че хората се почитат и уважават за парите, за техните външни богатства. Обаче, щастието в парите е проблематично. Ако вземат парите на някого, де остава неговата сила? Няма ли пари, той няма на какво да се опре в живота си. Уповава ли човек на парите си, той още на другия ден може да ги изгуби, и тогава остава без основа. Рече ли човек да постави щастието върху силата на тялото си, и това щастие може да се изгуби. Достатъчно е да заболее от някаква тежка болест, и всичкото му щастие ще изчезне. Питам; ти, който разчиташе на силата на своето тяло, на кое място, именно, локализира тази сила?

Следователно, много от съвременните хора поставят нещата там, дето не трябва. Щастието на държавата зависи от нейния глава. Щастието на дома зависи от майката и бащата. Ако майката и бащата са разумни и здрави, и децата ще носят техните качества. Тогава в целия дом ще има щастие. Ако майката и бащата не са здрави и разумни, ако не знаят законите на великата природа и не постъпват съобразно тях, и децата им ще бъдат подобни на тях. Ако разгледаме цялата еволюция, от създаването на Света до днес, ще видим пътя, по който са минали майката и бащата, както и опитите, които са правени с тях. Ако разгледаме всички форми през които са преминали растенията, там, например, майката и бащата са поставени на сто или двеста километра разстояние един от друг. И на такова разстояние, те пак мислят един за друг, и без да им пее някой, без да ги венчават, те се съобщават, сами се венчават, деца раждат — изобщо, развиват се и растат. Сега, хората казват: да съединим тези млади хора, да ги венчаем, да заживеят заедно. Значи, хората трябва да се венчават,за да се грижат едни за други, а растенията, без да ги венчават, грижат се и мислят едни за други. Питам: кой научи растенията на този закон? Кой ги организира в общества? Това показва, че има един вътрешен закон, който регулира отношенията между всички живи същества. Съвременните хора не разбират този закон, който ги свързва. Значи, не са външните форми, които свързват човека.

„Учителю, да прогледам!" Аз ще извадя от този стих такива изводи, за които този слепец даже и не е помислял. Моите изводи ще бъдат като изводите на някой геолог по отношение на земните пластове. Като разглежда положението на земните пластове, геологът ги съпоставя винаги едни към други, изяснява причините на техните отклонения, на техните набраздявания и т.н. Обаче, самите пластове не знаят нищо по това, нито пък мислят нещо.
Геологът продължава своите изследвания по-нататьк: от положението на земните пластове той съди за животните и растенията, които са живели през тази епоха, но и от това пластовете нищо не знаят. Тъй щото, от съчетаване на фактите, геологът дохожда до съзнателните процеси в природата. И тогава ние казваме, че съзнателните процеси съществуват само у съзнателните, разумните същества. Запример, свещената книга, от която аз чета сега, сама по себе си, е несъзнателна, но ако вие я четете по такъв начин, че се свържете с тези, които са я писали, ще видите, че тя е жива книга и можете с нея да се разговаряте. Мнозина може да оспорват това, но всичко, което се оспорва, не е действителен факт. Това, което е факт за едного, не е факт за мене. Ако един факт ме ограничава, той не е факт за мене. За мене е факт само това, което ме освобождава. За мене сиромашията може да е факт, за вас богатството може да е факт. Питам: ако фактът на сиромашията ме освобождава, а фактът на богатството ме ограничава, кой факт е действителен? Казвате: науката доказва това. — Какво доказва науката? — Науката доказва, че животът е произлязъл от клетката. Животът въсъщност не е произлязъл от клетката, но е минал през клетката. Невъзможно е целият живот да се прояви чрез клетката. Той съществува извън всички форми в света. Хиляди и милиони са формите, в които животът досега се е проявил, но има и друг живот, непроявен, който ще се прояви в бъдеще. Този живот ще създаде хиляди и милиони нови форми. В новите форми се заключава бъдещето. Следователно, и ние няма да останем в тази форма, в която сме сега. Тъй щото, ако дойдете след 1000 години на земята, според индуското учение, вие сами ще проверите този факт.

Мнозина оспорват въпроса за прераждането и казват: възможно ли е човек да дойде втори път на земята? Този е един неразбран, но научен въпрос. Човек може да дойде на земята, колкото пъти иска. Как? — Ако има пари. Ако срещнете един милионер американец и ви каже, че може да дойде в България когато пожелае и колкото пъти пожелае, ще повярвате ли? Ще повярвате, защото този човек е богат,
има пари. Затова, когато някой каже, че веднъж да замине от земята, втори път няма да се върне, аз тълкувам неговите думи по следния начин: този човек е от бедните американци, който не разполага с пари. Друг казва: аз мога да дойда и втори, и трети път на земята, колкото пъти искам. Аз тълкувам: този е от богатите американци, който разполага с пари. И първият, и вторият говорят истината. Следователно, онези, които отричат закона на превъплътяването, те са слепи хора; онези пък, които подържат този закон, те са хора, които виждат нещата. Слепият човек всичко отрича. Той казва: нищо не съществува. Прав е този човек. Когато някои казват, че нещата съществуват, това не подразбира, че те ги създават в дадения случай. И като отричаме нещата, и като ги подържаме, те пак съществуват. С това ние нищо не можем да допринесем или да отнемем от природата. Истината нито може да се установи, нито може да се отрече. Обаче, ние можем да скъсаме отношенията си с Истината. Какъв живот ще имаме тогава? Живот на заробване. Ако направим връзка с Истината, животът ни ще бъде свободен; ако скъсаме връзката си с Истината ние ще се заробим. Ако скъсаме връзката си с Мъдростта веднага невежеството и глупостта ще дойдат; възстановим ли връзката си с Мъдростта, знанието и светлината ще дойдат. Скъсаме ли връзката си с Любовта, и животът си ще изгубим; възстановим ли връзката си с Любовта, веднага животът ще дойде.

И тъй, какво нещо е Любовта? — Връзка с живота. Който има връзка с живота, той има и Любовта в себе си. Скъса ли връзката си с живота, той изгубва Любовта, и смъртта дохожда. Какво нещо е Истината? Истината е освобождение от ограниченията на живота. Докато човек е свързан с Истината, той е свободен.
Скъса ли връзката си с Истината, той се заробва, ограничава. В това отношение Истината, сама за себе си, няма защо да се обяснява. Тя представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. Мъдростта, сама за себе си, представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. И Любовта също така представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. Сега, като говоря за Любовта, под думата любов хората разбират тъкмо това, което не е любов. Това, което съвременните хора наричат любов, ражда всички нещастия в света. Когато човек залюби кокошката, тя влиза в тенджерата; ако залюби агнето, и то влиза в тенджерата. Каквото залюби човек днес, все в тенджерата го туря. Мъж залюби жена, или жена залюби мъж, пак настава страшно положение: на всяка стъпка ще има стражари и дедективи.

Като говоря тия неща, аз нямам пред вид някого от вас. Ако трябва да се каже нещо за присъстващите, то ще бъде само нещо похвално, нещо много хубаво, но хората обикновено не вярват. Те и в такъв случай са склонни да мислят, че се подиграват с тях. Много от съвременните хора са дошли до положение да съзнават злото и да не го желаят, но въпреки това, злото върви подир тях така, както сянката на колелото след самото колело. Запример, някой не иска да ревнува, а въпреки това е ревнив. Някоя жена има добър мъж, благороден, професор в университета, преподава лекциите си на много студенти и студентки. Жена му го ревнува, но се бори в себе си, не иска да се интересува, какво прави той в университета, с кого се разговаря. Тя намира, че не е достойно, не е благородно да се съмнява в него и да го следи, но веднага ревността иде като сянка в нейния живот, помрачава съзнанието й, и тя започва да се интересува за него, да следи живота му в университета. Питам: какво лошо има в това, че някой млад професор се разговаря с една красива студентка? Той е в красиви, благородни отношения с нея, преподава й нещо от своите знания. Не мислете, че професорите се занимават само с красивите студентки. Те могат да се занимават и с котките си, да ги милват, да ги гладят. Има богати американци, които завещават имането си на котките. Човешкото сърце може да се привърже не само към някоя външно красива форма. Често красотата, която може да събуди известни чувства у човека, се крие някъде вътре в дадено живо същество. Човек може да обикне и някой кон. И тогава, докато този кон е с него, той е свободен, разположен. Отдели ли се конят от него, той губи вече своята свобода.

Казвам: един от важните въпроси, който заслужава нашето внимание, е въпросът за мозъка. Природата не обича дисхармония в нещата. Тя не обича да корегират нейните работи. Който се опита да я корегира, той ще понесе последствията от своята намеса. Аз не разглеждам природата в този смисъл, както хората я разбират. Днес много от учените хора, много от окултистите, както и някои от обикновените хора, гледат на природата от друго становище, не както ние я разглеждаме. Ние разглеждаме природата като израз на най-възвишеното, най-разумното и най-благородното, което съществува в света. Така определяме природата, защото, ако заменим думата природа с думата Бог, тази дума за съвременните хора е изгубила смисъл. Думата природа днес е още във възходяща степен. В понятието природа ние включваме всичко, което ни заобикаля: слънце, луна, звезди, въздух, вода, хора, животни, растения. Затова, именно, и думата природа има за нас дълбок смисъл. Тъй щото, висшето съзнание, което функционира в целокупната природа, не обича да го корегират. Който се осмели да корегира природата, той ще се натъкне на големи нещастия. Запример, докато природата създала човешката глава и мозък в нея, тя е употребила милиони години. С ред щателни изчисления тя е предвидила всички благоприятни и неблагоприятни условия за нейното създаване, като се старала едни да избегне, други да използува. И след всичко това, има ли право човек, само с един замах да измени тези условия? Измените ли условията, които природата е наредила, вие ще си създадете най-големите нещастия. В този смисъл природата не търпи никакви криви мисли, криви заключения. Запример, някой си внуши мисълта, че го преследват, че искат да го убият. Такива мисли в природата не съществуват, и тя не позволява никому да ги подхранва в своя мозък. Друг казва: дали моята жена ме обича? Природата казва: тази жена не е създадена да те обича. Нито жената е създадена за мъжа, нито мъжът е създаден за жената. Вие трябва право да разбирате.

Казвам: истинските отношения са отношения на работа. Това е закон на свободата. Любовта пък отпосле ще дойде. За да могат двама души да се обичат, те трябва да бъдат абсолютно свободни. И като дойдат свободните хора, те ще бъдат в сила да извършат нещо за самата природа. Свободният човек няма да търси щастието в света, защото той и без това е щастлив. Търси ли щастието, той ще изгуби и това, което има. Ние виждаме пример в това отношение от Адама. Когато Бог постави Адама в райската градина, в първо време той беше щастлив. Бог му даде работа, да изучава животните. Той беше добър естественик. Един ден Бог прекара всички животни пред него, като го застави да им тури съответни имена. Когато животните минаваха покрай Адама той видя, че всички бяха по две заедно, мъжко и женско беше създал Бог. Тогава Адам си каза: Господи, на всички животни си дал другар, само аз нямам другарка. Колкото и да съм учен, и аз имам нужда от другарка. Какво ще правя сам в райската градина? Значи, въз основа на зрението, на това, което видя, у него преждевременно се роди едно неестествено желание. Адам организира една работа преждевременно, вследствие на което Бог каза: Не е добре човек да бъде сам. Така е от гледището на човека, разбира се. Затова Той го постави в дълбок магнетичен сън и му извади едно ребро, от което направи жената, другарка на Адама. Тогава Адам рече: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми". Питам: какво разумно същество може да бъде това, което е плът от плътта му и кост от костта му? Адам не каза, че другарката му е есенция от неговата душа, или от неговия ум, или от неговото сърце, но каза, че тя е плът от плътта му и кост от костта му. Така е разбирал той, затова и така се е изказал.

Слепият се обърна към Христа с думите: „Учителю, да прогледам!" Христос му отговори: „Да бъде според вярата ти!" Той искаше светлина, която да го освободи от ограниченията в живота му. Някой може да проповядва някому и да му каже: Вярвай в Господа! — Това са много обикновени думи. Днес всеки се стреми към реалните работи. Дойде при мене някой сиромах, иска да му се помогне с нещо. Аз му давам 100 семенца от хубави плодни дървета и му казвам: ти имаш десет декара земя. Посей тези семенца и ще видиш, какво богатство ще имаш след десет години. В почвата се крие неговото щастие. В това отношение всеки трябва да разбира устройството на своя мозък, да знае, че в него се крие някакво реално богатство. Който разбира устройството на своята глава, той ще бъде щастлив човек, в широк смисъл на думата.

Днес всички учени започват да изучават човешката глава и човешкия мозък. Който разбира законите на човешкия мозък, ще може в бъдеще да помогне за развитието на хора, които не са даровити. От едно дете, което не е даровито, в продължение на няколко години, той ще може да изкара даровито дете. И обратното може да стане: той може да спъне даровитото дете в неговото развитие. При сегашното самовъзпитание се търси изходен път, чрез който хората да подобрят живота, както индивидуално, тъй и колективно за отделните народи и за цялото човечество.

Съвременните хора съзнават нуждата от възпитание и казват; трябва да се започне от възпитанието на младото поколение. Вярно е, че трябва да се започне от децата, но трябва да се знае, как да се започне. Френолозите, например, казват, че религиозното чувство у човека не е еднакво развито. Също така и интелигентността не е еднаква у всички хора. Френолозите измерват горната част на главата, после измерват челото и от големината на ъглите, които се образуват от носа до ухото и нагоре към главата, съдят за интелигентността на човека. Колкото по-голям, е ъгълът, толкова и човек е по-интелигентен. Следователно, има условия в живота на човека, при които този ъгъл може да се увеличава или намалява. Интелигентността зависи още и от моралния устой, както и от добродетелите на човека. Развитието на добродетелите зависи от устройството на задната част на мозъка. Запример, някой човек може да има добре развито религиозно чувство, но ако задната част на мозъка му не е добре устроена, тогава интелигентността и моралните му чувства не са добре развити. Учените са забелязали, че нишките, които излизат от мозъка, са в известно съотношение със сивото вещество на мозъка. Енергията, която излиза от мозъка, се намира навсякъде по земята. Обаче, висшата интелигентност, на която ние се подчиняваме, не се намира на същото равнище, на което ние живеем. Тя е над нас. За да влезем във връзка с тази интелигентност, зависи от височината, на която заставаме, както и от ъгъла, по който възприемаме енергиите на тази интелигентност. Ако отидете в един град, вие веднага ще се ориентирате, отде иде интелигентността. Ще влезете в университетите, ще се запознаете с професори, поети, философи, музиканти, художници и от отношенията, в които ще бъдете с тях, ще можете, от разумните им центрове, да възприемате техните мисли. Онези, които знаят този закон на възприемане, са забелязали, че интелигентността от висшите към низшите същества се предава под ъгъл 45°. Това е забелязано и в самата природа. Значи, разумната енергия на човека се възприема и предава под ъгъл 45°. Забележете, когато човек се вслушва да чуе, да възприеме нещо, той поставя ухото си под наклон на ъгъл от 45°.

И тъй, когато човек постави мозъка си във връзка със своя личен живот, той ще се натъкне на ред смущения, на ред фиктивни работи, които само ще го обременят и спънат в развитието му. Който иска разумно да прогресира, той трябва да освободи мозъка си от всички тежести, от всички спънки на личния живот. Трябва ли синът, който е отишъл в странство да се учи, да се смущава от това, дали баща му ще изпрати пари, или не? Той не трябва да се смущава, но смущенията ще дойдат в ума му поради невежеството, в което се намира.

Сега ще ви приведа един пример за невежеството на хората. Синът на един от древните египетски царе, Соломон — Ра, се влюбил в една от най-красивите египтянки, наречена Елтамар. Тя била от много бедно произхождение. Царският син решил да се ожени за нея. В деня, когато трябвало да се венчаят, разболял се египетският апис. Пред вид на това нещастно съвпадение, всички египтяни решили да се развали този брак. Те считали за несъвместимо венчаването на младата двойка да стане в този ден, когато свещеният апис се разболял, и затова развалили брака. От този ден, обаче, започнало падането на Египет. Какво представя този апис, че трябва да се къса връзката с възвишеното и красивото? И съвременните хора, като египтяните, се страхуват да се свържат с красивото, с възвишеното в живота. Аписът представя низшето начало у човека. Египтяните зачитаха аписа повече, отколкото възвишеното и благородното в живота. Питам: какво може да излезе от един народ, който се допитва до един апис? Тъй щото, египтяните пропаднаха, защото вярваха повече в аписа, отколкото в Божествената Истина, която освобождава човека. Не е лошо да бъде човек снизходителен към животните, но египтяните прекалиха със снизхождението си към аписа и към други животни, които считаха свещени.

Казвам: съвременните хора не вярват в аписа и в котките, но имат друга слабост, те вярват в парите. Американците вярват в долара и го наричат „всесилният долар". Един от българските поети е казал: „Парице, парице, всесилна царице!" Наполеон е казал : Пари, пари трябват на Франция! Мнозина му казвали, че Франция се нуждае от добри и разумни майки и бащи, но той настоявал, че Франция се нуждае от пари. Вярно е, че парите са сила, но хората вярват в тях повече, отколкото трябва. Там е тяхното заблуждение. Синът вярва повече в парите, които баща му праща отколкото в баща си. Дъщерята вярва повече в парите, които майка й праща, отколкото в
майка си.

Сега, като разглеждам този въпрос, не казвам, че хората са виновни за аномалиите в живота. Всички тия неща са последици от хиляди поколения; те са причина за отклоненията в съвременното човечество. Днес всички трябва съзнателно да работят, да се освободят от последствията на миналото, но не чрез закона на необходимостта, а чрез закона на Любовта. В природата съществува идеален ред на нещата, който всеки сам може да опита. И към този ред, именно, трябва да се стремим. Ако се съобразявате с реда на нещата, вие може да се намирате при най-неблагоприятни условия на живота, но в един ден ще можете да подобрите тези условия. Не се ли съобразявате с реда, който съществува в природата, и при най- благоприятни условия да се намирате, и в най- добре уредена държава да живеете, в един ден само можете да изгубите тези условия. Нима царят, който има всички външни благоприятни условия, не умира? Нима видният професор, който е свършил 2 — 3 факултета и разполага с много знания, не умира? Значи, причините, поради които хората изгубват добрите условия, щастието си, дори и самия живот, се дължат на неестественото положение, което те заемат по отношение на своя мозък. Вследствие на тази анормалност, днес умират повече хора, отколкото трябва. Умират повече, но и повече се раждат. Правилно е да не умират много хора, но и да не се раждат много. Ако хората живееха по 120 години, те щяха да бъдат по-добри, щяха да имат опитности. Днес какво става? Роди се едно дете, умре; роди се второ дете, умре; роди се трето, умре. Най-после се роди едно хилаво дете, за което майката цел живот плаче и се пита; защо Господ ми даде това хилаво дете? Преди всичко майката трябваше да разбира устройството на своя мозък. Тя трябваше да знае, кога да зачене това дете. Не само това, но ако човек разбира устройството на своя мозък, той ще знае, кога трябва да постъпи на училище. Човек не може да учи, когато иска, но ще учи, когато му е определено. Той не може да вярва в това, което иска, но ще вярва в това, което му е определено; той ще вярва в това, което съдържа в себе си Любов, Мъдрост и Истина. Ако това, в което вярва, не съдържа в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, това верую ще внесе отрова в неговия организъм. И тогава, колкото по-скоро се освободи човек от това верую, толкова по-добре за него.

Сега, аз не казвам, че съвременните хора са потънали в заблуждения, но обръщам внимание на това, че най-малкото съмнение, което може да се роди в ума им, води след себе си хиляди още съмнения, които са в състояние да разстроят организма на човека. Англичаните, например, които минаваха за трезв народ, и те изгубиха своето равновесие. Ако отидете днес в английския парламент, ще видите, че столовете там са завинтени с бурми. И в техния парламент ще видите стражари, които следят за реда, да не би депутатите да се сбият. Парламентът, който минава за свещено място, дето заседават най-отбрани хора, които създават закони, и той днес изгуби своята святост. Тези хора там не могат вече да служат за пример на своя народ.

Моята задача не е само, да изнасям факти, какво вършат управляващите, учените и т. н. Всички могат да ми възразят: наша работа е, какво ние вършим. Вярно, тяхна работа е, но питам: как ще се възпита младото поколение, отде ще дойде доброто в света? Може ли доброто да дойде от въздуха някъде? Едно нещо трябва да се има предвид: никой не може да предизвика или да събуди някакво чувство, някаква дарба или способност у човека, ако той я няма в себе си. Вие можете да предизвикате дадена добродетел у човека, само ако той я има в себе си; вие можете да предизвикате религиозното чувство у човека, ако той го има; вие можете да предизвикате музикалното чувство у човека, ако той го има; ако човек е честен, вие можете да събудите неговата честност. Обаче, невъзможно е да се предизвика у човека известно чувство, известна дарба или способност, ако те не са вложени в него. Мнозина казват за някого: виж, какви работи насажда този човек в главите на хората! Как ги заблуждава! Казвам: никой никого не може да заблуди. Всеки сам си носи заблужденията. Отвън могат само да се подхранят заблужденията на човека, но не и да се насадят. Всеки сам носи заблужденията в себе си. Нима онзи човек, който взима лотарийни билети и вярва, че ще спечели, не е заблуден? Кой го е заблудил? Никой не го е заблудил. Той носи заблуждението в себе си. Този човек в Бога не вярва, в лотарийните билети вярва. Чудно е, какъв е този закон, който действува върху хората така, че ги кара да вярват, че ще спечелят най-голямата печалба!

Сега, на всички присъствуващи тук казвам: всеки трябва да се проявява свободно. Духовният трябва да проявява духовното в себе си; професорът трябва да проявява своята наука; военният трябва да проявява военщината си и т. н. Обаче, същевременно всеки човек има специфична работа в живота, която той сам трябва да свърши. Аз говоря за специфичната работа, за която всеки е предназначен. Тя е най-важната работа. България, като държава, след хиляди години може да не съществува, тя може да се преобрази, но всеки човек, като душа ще преживее всички държави. Всички съвременни държави, както и много от миналите, са изчезнали и ще изчезнат един ден, но човек, като душа, няма да изчезне,той ще преживее всички времена и епохи. Държавата е форма, в която човешкото съзнание се проявява. Тя е създадена от разумните хора. Докато има разумни хора, ще съществуват и държави, но сами по себе си държавите не съществуват. Държавата е актив на човешкото съзнание. Докато човек съществува, и държавата ще съществува, но не може да се каже обратното, т. е. че докато държавата съществува, и човек ще съществува.

Ако ние сме хора на Любовта, на Мъдростта и хора, които обичат Истината, такава ще бъде и самата държава. Какъвто е човекът, такава е и държавата, такива са и съдиите, такива са майките, такива са бащите, такива са свещениците, такива са учените и т. н. Така трябва да се говори Истината.

Някой казва: ти какво мислиш? Мисля точно това, каквото и ти мислиш. — Ти вярваш ли в Бога? — Вярвам в тебе. Тебе виждам, в тебе вярвам. Няма какво да ме питаш, в какво вярвам. То е моя работа. Смешно е, като вървя с приятеля си, да ме пита, виждам ли, или не. Като вървя с него, нека ме гледа в краката. Ако вървя и изминавам 100—200 километра без да се спъна някъде, разбира се, че виждам. Ако мога да пиша и чета свободно, разбира се, че виждам. Ако отида в един дом, дето има слепи и хроми, и слепите проглеждат, и хромите проходват, има ли смисъл да ме питат, вярвам ли в Бога? Така могат да питат само слепите хора, но онези, които виждат, няма защо да питат. Който вижда, той е свободен. Засега няма нищо по-хубаво от свободата. Който има Истината в себе си, той е свободен.

„Учителю, да прогледам!" Това значи: Господи, освободи ме от всички заблуждения и ограничения, в които сьм сега. Христос отговори: „Да бъде според вярата ти!" Питам: какво са постигнали съвременните хора със своята вяра? Слепият със своята вяра прогледа. Ами съвременните хора прогледаха ли със своята вяра? Преди години дохожда при мене един мой познат и ми се оплаква, че силно се простудил, опасява се да не заболее от пневмония. Казвам му: ще пиеш гореща вода! — Пих гореща вода, но не ми помогна. — Как пи горещата вода? — В продължение на два часа изпих две-три чаши. — Не, така не се пие гореща вода. Ето, аз ще ти покажа, как трябва да пиеш гореща вода. Накарах го да донесе един самовар с вряла вода и после започнах да му давам да пие вода: в продължение на половин час той изпи пет-шест чаши гореща вода, след което се изпоти изобилно. От изпотяването настана бърза реакция в организма, и той веднага се почувствува добре. Тъй щото, който иска да пие гореща вода, за да се лекува, ще пие, както трябва. Някой се заеме да пие гореща вода, но едва я пие. Два начина има за лекуване с вода. Първият начин е чрез изпотяване, като се пие много гореща вода, по няколко чаши една след друга. Вторият начин е чрез абсолютно отказване от вода за няколко дни. През това време болният или простуденият ще пости пет-шест дни, без да приема абсолютно никак вода и храна. Тогава порите на организма силно се отварят и възприемат водата, която се намира в пространството, във въздуха.

Съвременните учени могат да оспорват тези методи на лечение, но що се отнася до мене, аз нямам никакво съмнение в тех. Това, което казвам, съм проверил и опитал не веднъж, но много пъти. Тъй щото, тези методи са абсолютно проверени. За мене вече не става въпрос, как да се лекуват хората, но аз повдигам въпроса за правилното мислене. Правата мисъл помага за преустройване на човешкия организъм. Запример, някой забелязва на лицето си известна несиметрия: устата, носът или друг някакъв орган е изкривен. Той трябва да работи за неговото изправяне. Друг се поглежда в огледалото и вижда, че е доста остарял, има бръчки на лицето си. Същевременно този човек минава за много учен, познава философията и ред още науки. Щом е така, нека премахне бръчките от лицето си. Това поне е лесна работа. Казвате: как може да премахнем бръчките си? Представете си, че сте малко дете, баща ви е княз, и вие разполагате с всичко, каквото пожелаете. Имате хубави дрехи, хубави къщи, всички ви обичат, донасят ви разни плодове, прислужват ви ред слуги и т. н. При това положение вие ще се чувствувате тих и спокоен. Няма да минат и десет години, ще видите, че бръчките на лицето ви се премахнали. Казвате: възможно ли е по този начин да се премахнат бръчките? — За онзи, който иска, възможно е; за онзи, който не иска, нищо не е възможно.

Казвам: това не са само думи, но има плеяда учени хора, и във Франция, и в Англия, и в Германия, по целия свят, които вече прилагат тия методи за лекуване. Обаче, както днес се прилагат тия методи, в тях има нещо търговско, вследствие на което болестта пак се връща. В лекуването се изисква пълно безкористие. Значи, за да се излекува човек, има и друг начин. Той се заключава в следното: човек трябва да освободи мозъка си от всички странични смущения и да се свърже с разумната природа. Само по този начин той може да бъде радостен и весел. И тогава, човек ще дойде до положението, щото успехът на другите хора да бъде и негов успех; щастието на другите хора да бъде и негово щастие. Този е начинът, по който човек може да пресъздаде лицето си, и ако е почнал да остарява, той може да се подмлади. А сега, колкото по-кисел става човек, толкова и лицето му става по-кисело. Ако устните на човека станат съвсем тънки, какво показва това? — Този човек е изгубил своята чувствителност. Ако пък устните станат съвършено дебели, това показва, че чувствата взимат надмощие в човека. Това, което съсипа черната раса, са техните дебели устни; това, което съсипа културата на жълтата раса, са техните скули и най-после, това, което съсипа бялата раса, е тяхното чело. Творчеството на бялата раса достига само дотам, да измислят неща, които водят след себе си големи разрушения. Техният стремеж се отнася главно до развитието на мозъка около слепите очи. Съвременната химия и физика свеждат своите изобретения само към една област, а всички други области на мозъка остават незасегнати. При такъв развой, каква култура може да се очаква? И при това съвременните държави защищават такъв род изобретения, като плащат скъпо на изобретателя им. Ако с откритието на задушливите газове може да се допринесе нещо за благото на човечеството, тяхното откритие има смисъл, но ако те носят разрушение, какво може да се очаква от такава култура? Светлина е нужна на съвременните хора!

Сега, като говоря на хората така, аз не подразбирам, че ние ще оправим света. Преди всичко аз вярвам, че светът е оправен. Онези, които ритат против светлината, те са хора, впрегнати в талига, които търсят начин да се освободят от талигата. Учените хора са турили такива здрави хомоти на конете, че и краката да си счупят, те пак няма да се освободят от талигата. Великият план, който Бог е препвидил, ще се реализира, и светът ще се оправи. Аномалията, която сега съществува в света, ще изчезне. Иде една велика вълна, която ще залее умовете на хората, и те ще се събудят. Кога ще стане това, не може да се каже, но скоро ще дойде тази вълна и ще подеме всички хора нагоре. Тогава хората ще подадат едни други ръка, ще отрезвеят, ще хвърлят оръжията настрана и в света ще се въведе ред и порядък. Сега не ви казвам, че трябва да вярвате. Когато дойде това време, ще проверите и ще повярвате. И тогава не само един човек, но целият свят ще прогледне.

И тъй, всички трябва да имаме онази абсолютна вяра, да знаем, че в света съществува великата Любов, която може да оправи света; в света съществува великата Мъдрост, която може да въздигне всички хора. И най-после, всички трябва да вярваме, че в света съществува живата Истина, която е в състояние да преобрази хората, да възкреси мъртвите. Онези, които не могат да изпълнят своите задължения към Бога и към своите ближни, те са мъртви. Живи хора са онези, които могат да изпълнят волята Божия.

Това е, което слепият човек искаше от Христа. Днес целият християнски свят има нужда да отвори очите си, да благодари на Господа за главата, за мозъка, който им е дал. Бог им е дал такъв мозък, какъвто нито черната, нито жълтата, нито червената раса имаха. И ако съвременните хора днес не прогледат, ще дойде друга раса, с други глави, но светът пак ще се поправи.

42 неделна беседа от Учителя, държана на 21 юний, 1931 г.

София — Изгрев.

Учителю, да прогледам!

2011-05-04T17:30:57Z

Anika: /* Учителю, да прогледам! */

[[Беседи]]

[[Неделни беседи]]

[[1931]]

== Учителю, да прогледам! == готово

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6YmUyZTUxMjdmNGZkY2Rk Учителю, да прогледам! - оригинален текст]

Учителю, да прогледам!

Отговори Исус и му рече: „Що искаш да ти сторя?" И слепият му рече: „Учителю, да прогледам!" / Марка, 10:51/

„Учителю, да прогледам!" Аз ще взема само следните три думи от прочетения стих „Учителю, да прогледам!" и ще им направя превод. Ако тия думи се вземат в буквален смисъл, те са обикновени думи. Обаче, разглеждат ли се в преносен смисъл, те имат дълбоко значение. Този слепец искал да каже: Учителю, освободи ме от ограниченията на мрака, дай ми свобода, защото условията, при които се намирам, правят живота ми несносен. Следователно, нещата могат да се разглеждат от много становища, но в дадения случай има едно становище, което е ясно и разбрано за хората, но не за всички едновременно. Това, което за едни хора е ясно, за други е тъмно. Това произтича от една вътрешна причина, която създава една или друга обстановка на нещата. Запример, всички хора знаят, че светлината на земята не е еднакво разпределена навсякъде: когато на едно място е светло, на друго място е тъмно. Това се обяснява с формата на земята. Земята е валчеста, във форма на кълбо, вследствие на което тя не може да се огрява едновременно във всичките си части.

Някои учени хора си задават въпроса, защо земята се върти. Същият въпрос може да се зададе и по отношение на колелото: Защо колелото на воденицата, например, се върти? Воденицата сама по себе си не се върти, но колелото, келевото на воденицата се върти. Защо? Някаква сила вън от него го заставя да се върти. Колелото само дори не подозира, че се върти. Както въртенето на земята има известно отношение към съзнанието на хората, така и въртенето на воденичното колело има отношение към всички онези, които взимат участие в меленето на житото. Защо? — Защото, ако колелото престане да се върти, и житото ще остане несмляно. Тогава всички хора ще съжаляват, че колелото не се върти.

И тъй, във великата наука на живота, човек трябва да разглежда нещата всестранно, според степента на своето развтитие. Ето защо, един говорител не може да говори на всички хора еднакво. Нито природата може да постъпва към всички хора еднакво. Вземете, например, въпроса за храненето. Природата има най-разнообразни методи, чрез които храни различните същества, като им слага различни трапези. В хиляди тенджери приготвя ядене, и всеки ще вземе от което ядене иска. Кой как дойде на нейните трапези, тя ще му сипе от това ядене, което той пожелае. И по отношение на модата, природата е също така разнообразна, както и по
отношение методите за хранене. Съвременната парижка мода нищо не струва в сравнение с модите в природата. Какво може да каже парижката мода за облеклото на райската птица? Облеклото на райската птица струва милиони. Когато природата облича някого, тя го облича, както трябва; когато го съблича, пак го съблича по всички правила. Когато го учи, тя ще го научи, както трябва; когаго го прави невежа, пак ще постъпи, както трябва — по всички правила. И в двете неща тя е майсторка. Някой казва: сила е нужна на човека! Казвам: да се даде сила на добрия човек, разбирам; да се даде знание на добрия човек, има смисъл. Обаче, да се даде сила и знание на лошия човек, или на онзи, който не може да ги употреби на място, няма смисъл. Даде ли се на такъв човек сила и знание, той ще ги употреби за извършване на някое престъпление.

И тъй, когато природата работи върху хората, с цел да ги възпита, тя се заема мъжки, при което едни хора въоръжава, а други разоръжава. На първите дава оръжие, а на вторите казва: долу оръжието! На едни хора дава богатства, на други — сиромашия; на едни дава здраве, на други — болести; едни разтоварва, други натоварва. Вследствие на това, като не разбират нейните замисли, нейните методи, хората се намират в противоречия и казват; защо светът е създаден така? Светът не е създаден, както хората мислят. Как е създаден светът, за това има разни мнения и възгледи, според развитието на човешкото съзнание. В природата не съществуват такива процеси, каквито ние й приписваме. Ние виждаме нещата наопаки, в техния обратен вид. Ако вземете една лупа и я насочите към слънцето така, щото слънчевите лъчи да минават през фокуса й, а после отправите този сноп лъчи към някой мравуняк, вие ще създадете цяла тревога между мравките. От тези лъчи мравунякът може да се запали. Съвременните хора са се научили само да пречупват лъчите. Те са големи майстори за пречупването на слънчевите лъчи.

Често хората говорят за организация, за образуване на общества. Казвам: най-опасното нещо днес е организирането на обществата. Когато някоя армия се организира с всички свои картечници, топове, пушки, с най-модерни аероплани, с милиони войници и ред още приспособления, питам: какво може да се очаква от такава организация? Ако една държава е така организирана, че не можеш да мръднеш от едно място на друго без паспорт, един на друг нямате доверие, каква държава е тази? Ако вестниците в една държава са така организирани, че никой не може да каже Истината - каква държава е тази? Ние благодарим за такава организация, от която всички хора патят. От такива организации ние не се нуждаем. Всички нещастия на съвременните хора произтичат от факта, че те искат съвършено да изменят реда на нещата и да създадат нов организъм, какъвто не може да съществува. Защо? — Защото светът е организиран вече. Сам по себе си човек е организиран. Той трябва само да даде ход на онова, което е в него. Хората се стремят тепърва да се организират. Те искат тепърва да създават ново учение и нова религия. В какво седи новото учение или новата религия? Каква нужда има това същество, което е създало цялата вселена, да му се молят хората? Това същество изисква от всички хора, които са членове на великото общество, да живеят според законите, които съществуват във вселената. Веднъж създаден човек, той трябва да диша по всички правила на дишането; веднъж създаден човек, той трябва да яде по всички правила на яденето. Дишането, яденето са процеси, които хората трябва ра разбират.

Съвременните хора, например, не разбират, какво нещо е яденето. Яденето доставя онези елементи, от които организмът на човека е лишен. И ако човек не знае правилно да яде, той ще си създаде най-големите нещастия. Гледането също така е важен процес. То представя събиране, възприемане на светлина чрез очите. Тъй щото, ако не знаете, как да гледате, няма да можете и правилно да мислите. Знаете ли как да гледате, ще можете и правилно да мислите. Правата мисъл има израз, както художникът копира това, което иска да рисува. По същия начин човек трябва да даде израз и на своя вътрешен живот.

Често хората говорят за доброто в света. Питам: какво нещо е доброто? Доброто е основа на Битието. Без добро животът не може да се прояви. После се задава друг въпрос: що е злото? Без зло животьт не може да се движи. Следователно, злото се явява, за да даде потик на живота. И, след като даде потик на живота, хората искат да го използуват. Няма защо да се използува злото, но то трябва да се остави, като сила, която да движи, да потиква живота напред. Злото е подобно на бутало, което влиза в живота и движи колелото напред. Щом свърши работата си, то трябва да млъкне, да кротува.

Някои казват: какъв е произхода на злото? — Аз не виждам никакъв произход на злото. Други казват: какъв е смисъла на доброто? — Аз не виждам никакъв смисъл на доброто. Доброто е основа на живота, за да може той да се прояви. Смисълът пък е самият живот. Като живееш добре, ще разбереш и смисъла на доброто. Ако животът ти е осмислен, и доброто има смисъл; ако животът ти не е осмислен, и доброто няма смисъл. Мнозина запитват: какъв е произхода на доброто? Казвам: произходът на доброто е Любовта. И доброто без Любовта не може да се прояви. Следователно, и доброто има отношение към живота, който ние живеем. Всеки човек иска да бъде добър, да има вътрешно разположение, да бъде щастлив. Обаче, на първо място, на физическия свят е необходимо да бъде човек здрав. Здраве, щастие и разумност вървят в един и същи път. Здравият човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде разумен. И обратният процес е верен: разумният човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде здрав. Здравето не е произволен процес.

Като се говори за щастие, питам: де седи щастието на съвременните хора? От обикновено гледище, де седи живота, как се проявява той? Щастието на съвременните хора седи в главата им. От това, как е устроен човешкия мозък, човешкия череп, зависи всичкото щастие на човека. Както е устроена главата на човека, такъв ще бъде и неговия живот. Това е конкретното, реалното в живота. Ще кажете, че има някаква невидима сила вън от човешкия мозък. Да, има някаква невидима сила вън от мозъка, но това, което става в мозъка, неговите прояви, са видими. Тялото на човека не е нищо друго, освен продукт на неговия мозък. Мозъкът от своя страна е единственото нещо в човека, което не се мени. Аз говоря за положението, до което сегашният човек е достигнал. Единственото вещество, единствената организация в човека, която не се променя, това е човешкият мозък. При някаква болест човек може да изгуби от теглото на тялото си и до 40-50 кгр., като от теглото на веществото на мозъка си едва ли може да изгуби десетина грама. И съвременните учени, както и мъдреците на древността, съзнават и са съзнавали това. Тъй щото, когато са казвали „познай себе си", те са имали пред вид необходимостта за човека да познава устройството на своя мозък, за да не го смущава с непотребни работи. Не смущавайте главата си! Смущавате ли главата си, вие ще нарушите хода на вашия живот, понеже главата е център, който е в съобщение с цялата природа. Смутиш ли главата си, ти трябва да оставиш външния разумен свят да реагира върху тебе правилно. Следователно, прекъснат ли се съобщенията с външния, с обективния свят на природата, веднага нещастията идат върху човека.

Сега, хората са допуснали съществуването на дявола в света. Всички хора вярват в дявола, проявен в различни форми: религиозните хора вярват в дявола; материалистите вярват в лошите условия; търговците вярват в безпаричието; военните вярват в силата на оръжието — всеки човек все вярва в нещо. Военните, например, казват: ако ние бяхме добре въоръжени, щяхме да спечелим войната. — Това е въпрос. Възможно е да се спечели войната, но възможно е и да се изгуби. Големият чук в ръката на един юнак е добро нещо, но същият чук в ръката на детето е нещастие за него. Парите в ръката на добрия човек са на мястото си, но в ръцете на неразумния човек, те са неговото нещастие. Знанието, светлината, както и благата, които ни се дават в живота, още не са изучени. Съвременните хора тепърва трябва да изучават силата на светлината. И когато Христос казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота", Той подразбирал светлината на света. Ако Христос би дошъл в съвременния свят да говори на хората за светлината, Той би говорил на научен език, би определил точно, какво нещо е светлината. Има извстен род слънчеви лъчи, свойствата на които учените тепърва започват да изучават. Ако човек би могъл да се свърже с този род лъчи, той щеше да използува тяхното лечебно действие. Запример, ако някой човек заболее от някаква неизлечима болест, като проказа, туберкулоза, разстройство на гръбначния стълб, или друга тежка болест, и успее да се свърже с тези лековити лъчи на слънцето, тогава всякаква болест, всякакъв недъг на тялото ще изчезне моментално. Като ме слушате, някой лекар може да каже: покажи ни един от тези методи, чрез които можем да използуваме, именно, тези лъчи на слънцето. — Защо му е този метод? — Защото парички ще дойдат чрез него. Не, хубавите работи с пари не се купуват, нито за пари се продават. Докато хората ценят нещата с пари, те са на крив път. Парите не с нито цел, нито смисъл на живота, те са само условие в живота на хората. Не е богатството,което подига човека и което може да му покаже, доколко той е благороден. Богатството е само условие, с което може да се провери, доколко човек е благороден. Когато се плаща на професора за лекциите, които чете, това не е лошо, но когато този професор се стреми да добие все повече и повече знания с цел да печели пари, той не е разбрал смисъла на знанието, а още повече и смисъла на живота. Ако един професор прекара цели 20-30 години в университета с цел да печели годишно по 100 000 германски марки или по 50 долара на ден, каквито професори рядко се срещат в Америка, този професор не е разбрал, защо живее. В Америка най-видните професори едва получават по 50 долара на ден, когато ще срещнете хора на изкуството, които получават 4-5 пъти повече от най-видните професори. Те нямат толкова знания, но изкуство имат.

Казвам: понеже при съвременното възпитание хората се движат повече в обективния свят, те имат повече желания, отколкото им са нужни. Запример, те мислят, че като придобият големи богатства, ще могат да направят много нещо. Ако е вярно това, че богатите хора ще оправят света, американските милиардери трябваше да го оправят досега. Действително, има едно богатство, което може да оправи света, но то не е богатството, на което съвременните хора разчитат. Истинското богатство, което може да оправи света, е Любовта. Когато Любовта влезе в света, ще дойде и изобилието. Освен Любовта, никоя друга сила не е в състояние да оправи света. Знанието може да подобри света, но не и да го оправи. Истината може да освободи хората, но не и да оправи света. Тъй щото, единствената сила, която се е заела да оправи света, тя е Любовта. И тя, наистина, ще оправи света. На това всички хора ще бъдат Свидетели. След като оправи света, тогава Любовта ще даде място на Мъдростта и Истината, и те да царуват в света. Мъдростта и Истината ще бъдат царят и царицата в света.

Сега, аз не искам да се афектирате от моите думи, но казвам, че тия неща ще се проверят за в бъдеще от самите вас. За мене всичко това е абсолютна Истина, без никакви противоречия. Един ден, когато и вие дойдете до тези въпроси, ще извадите същите заключения. Като говоря върху тия въпроси, искам да разбирате правилно, защото аз ги разглеждам от друго становище, не тъй, както вие ги знаете и разбирате. Ако оставите един човек да живее в стая със съвършено нечист въздух, а друг — в стая с чист, свеж въздух, в двата случая ще имате два различни резултата. Онзи, който диша в нечист въздух, ще има жълт цвят на лицето, очи мътни, уморени, тяло слабо, хилаво; вторият, който диша чист въздух, ще бъде постоянно свеж и бодър, жизнерадостен, ще има желание да учи и да се подига. Това, обаче, дали човек ще попадне в едното, или в другото условие, зависи напълно от него, от неговото вътрешно устройство. Това определя, дали човек ще се движи в по-гъста, или в по- рядка среда. И сега, за да се подобри положението на съвременната култура, хората трябва да се заемат основно с изучаването на човешката глава.

Съвременната наука изучава главно човешкия череп. Например, Ломброзо е изучавал черепа на човека и по него съдел за престъпността, дали даден човек проявява престъпни наклонности, или не. Американски френолози пък са изучили хиляди черепи, но главно от френологическо гледище. Много германски и други учени антрополози са изучили хиляди човешки черепи, но от антропологическа гледна точка. Всичко това не е достатъчно. Важно е да се проучи устройството на човешката глава външно и вътрешно, да се види, за какво може да се използува дадена човешка глава. Съвременните учени трябва да се ползуват от главите на гениалните хора, да измерят дебелината на техните черепи, както и устройството им; после, да ги съпоставят с черепите на обикновените хора и да правят сравнения. Черепът има известно съотношение към мозъка, а мозъкът, сам по себе си, има съотношение към цялото тяло. За да се развива правилно за всеки даден случай, човек трябва да вярва в нещо, което осмисля живота му, което го подига. Например, някой човек не вярва в Бога, не вярва в природата, но вярва в парите. Питам: какъв живот има в парите? Ще кажете, че хората се почитат и уважават за парите, за техните външни богатства. Обаче, щастието в парите е проблематично. Ако вземат парите на някого, де остава неговата сила? Няма ли пари, той няма на какво да се опре в живота си. Уповава ли човек на парите си, той още на другия ден може да ги изгуби, и тогава остава без основа. Рече ли човек да постави щастието върху силата на тялото си, и това щастие може да се изгуби. Достатъчно е да заболее от някаква тежка болест, и всичкото му щастие ще изчезне. Питам; ти, който разчиташе на силата на своето тяло, на кое място, именно, локализира тази сила?

Следователно, много от съвременните хора поставят нещата там, дето не трябва. Щастието на държавата зависи от нейния глава. Щастието на дома зависи от майката и бащата. Ако майката и бащата са разумни и здрави, и децата ще носят техните качества. Тогава в целия дом ще има щастие. Ако майката и бащата не са здрави и разумни, ако не знаят законите на великата природа и не постъпват съобразно тях, и децата им ще бъдат подобни на тях. Ако разгледаме цялата еволюция, от създаването на Света до днес, ще видим пътя, по който са минали майката и бащата, както и опитите, които са правени с тях. Ако разгледаме всички форми през които са преминали растенията, там, например, майката и бащата са поставени на сто или двеста километра разстояние един от друг. И на такова разстояние, те пак мислят един за друг, и без да им пее някой, без да ги венчават, те се съобщават, сами се венчават, деца раждат — изобщо, развиват се и растат. Сега, хората казват: да съединим тези млади хора, да ги венчаем, да заживеят заедно. Значи, хората трябва да се венчават,за да се грижат едни за други, а растенията, без да ги венчават, грижат се и мислят едни за други. Питам: кой научи растенията на този закон? Кой ги организира в общества? Това показва, че има един вътрешен закон, който регулира отношенията между всички живи същества. Съвременните хора не разбират този закон, който ги свързва. Значи, не са външните форми, които свързват човека.

„Учителю, да прогледам!" Аз ще извадя от този стих такива изводи, за които този слепец даже и не е помислял. Моите изводи ще бъдат като изводите на някой геолог по отношение на земните пластове. Като разглежда положението на земните пластове, геологът ги съпоставя винаги едни към други, изяснява причините на техните отклонения, на техните набраздявания и т.н. Обаче, самите пластове не знаят нищо по това, нито пък мислят нещо.
Геологът продължава своите изследвания по-нататьк: от положението на земните пластове той съди за животните и растенията, които са живели през тази епоха, но и от това пластовете нищо не знаят. Тъй щото, от съчетаване на фактите, геологът дохожда до съзнателните процеси в природата. И тогава ние казваме, че съзнателните процеси съществуват само у съзнателните, разумните същества. Запример, свещената книга, от която аз чета сега, сама по себе си, е несъзнателна, но ако вие я четете по такъв начин, че се свържете с тези, които са я писали, ще видите, че тя е жива книга и можете с нея да се разговаряте. Мнозина може да оспорват това, но всичко, което се оспорва, не е действителен факт. Това, което е факт за едного, не е факт за мене. Ако един факт ме ограничава, той не е факт за мене. За мене е факт само това, което ме освобождава. За мене сиромашията може да е факт, за вас богатството може да е факт. Питам: ако фактът на сиромашията ме освобождава, а фактът на богатството ме ограничава, кой факт е действителен? Казвате: науката доказва това. — Какво доказва науката? — Науката доказва, че животът е произлязъл от клетката. Животът въсъщност не е произлязъл от клетката, но е минал през клетката. Невъзможно е целият живот да се прояви чрез клетката. Той съществува извън всички форми в света. Хиляди и милиони са формите, в които животът досега се е проявил, но има и друг живот, непроявен, който ще се прояви в бъдеще. Този живот ще създаде хиляди и милиони нови форми. В новите форми се заключава бъдещето. Следователно, и ние няма да останем в тази форма, в която сме сега. Тъй щото, ако дойдете след 1000 години на земята, според индуското учение, вие сами ще проверите този факт.

Мнозина оспорват въпроса за прераждането и казват: възможно ли е човек да дойде втори път на земята? Този е един неразбран, но научен въпрос. Човек може да дойде на земята, колкото пъти иска. Как? — Ако има пари. Ако срещнете един милионер американец и ви каже, че може да дойде в България когато пожелае и колкото пъти пожелае, ще повярвате ли? Ще повярвате, защото този човек е богат,
има пари. Затова, когато някой каже, че веднъж да замине от земята, втори път няма да се върне, аз тълкувам неговите думи по следния начин: този човек е от бедните американци, който не разполага с пари. Друг казва: аз мога да дойда и втори, и трети път на земята, колкото пъти искам. Аз тълкувам: този е от богатите американци, който разполага с пари. И първият, и вторият говорят истината. Следователно, онези, които отричат закона на превъплътяването, те са слепи хора; онези пък, които подържат този закон, те са хора, които виждат нещата. Слепият човек всичко отрича. Той казва: нищо не съществува. Прав е този човек. Когато някои казват, че нещата съществуват, това не подразбира, че те ги създават в дадения случай. И като отричаме нещата, и като ги подържаме, те пак съществуват. С това ние нищо не можем да допринесем или да отнемем от природата. Истината нито може да се установи, нито може да се отрече. Обаче, ние можем да скъсаме отношенията си с Истината. Какъв живот ще имаме тогава? Живот на заробване. Ако направим връзка с Истината, животът ни ще бъде свободен; ако скъсаме връзката си с Истината ние ще се заробим. Ако скъсаме връзката си с Мъдростта веднага невежеството и глупостта ще дойдат; възстановим ли връзката си с Мъдростта, знанието и светлината ще дойдат. Скъсаме ли връзката си с Любовта, и животът си ще изгубим; възстановим ли връзката си с Любовта, веднага животът ще дойде.

И тъй, какво нещо е Любовта? — Връзка с живота. Който има връзка с живота, той има и Любовта в себе си. Скъса ли връзката си с живота, той изгубва Любовта, и смъртта дохожда. Какво нещо е Истината? Истината е освобождение от ограниченията на живота. Докато човек е свързан с Истината, той е свободен.
Скъса ли връзката си с Истината, той се заробва, ограничава. В това отношение Истината, сама за себе си, няма защо да се обяснява. Тя представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. Мъдростта, сама за себе си, представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. И Любовта също така представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. Сега, като говоря за Любовта, под думата любов хората разбират тъкмо това, което не е любов. Това, което съвременните хора наричат любов, ражда всички нещастия в света. Когато човек залюби кокошката, тя влиза в тенджерата; ако залюби агнето, и то влиза в тенджерата. Каквото залюби човек днес, все в тенджерата го туря. Мъж залюби жена, или жена залюби мъж, пак настава страшно положение: на всяка стъпка ще има стражари и дедективи.

Като говоря тия неща, аз нямам пред вид някого от вас. Ако трябва да се каже нещо за присъстващите, то ще бъде само нещо похвално, нещо много хубаво, но хората обикновено не вярват. Те и в такъв случай са склонни да мислят, че се подиграват с тях. Много от съвременните хора са дошли до положение да съзнават злото и да не го желаят, но въпреки това, злото върви подир тях така, както сянката на колелото след самото колело. Запример, някой не иска да ревнува, а въпреки това е ревнив. Някоя жена има добър мъж, благороден, професор в университета, преподава лекциите си на много студенти и студентки. Жена му го ревнува, но се бори в себе си, не иска да се интересува, какво прави той в университета, с кого се разговаря. Тя намира, че не е достойно, не е благородно да се съмнява в него и да го следи, но веднага ревността иде като сянка в нейния живот, помрачава съзнанието й, и тя започва да се интересува за него, да следи живота му в университета. Питам: какво лошо има в това, че някой млад професор се разговаря с една красива студентка? Той е в красиви, благородни отношения с нея, преподава й нещо от своите знания. Не мислете, че професорите се занимават само с красивите студентки. Те могат да се занимават и с котките си, да ги милват, да ги гладят. Има богати американци, които завещават имането си на котките. Човешкото сърце може да се привърже не само към някоя външно красива форма. Често красотата, която може да събуди известни чувства у човека, се крие някъде вътре в дадено живо същество. Човек може да обикне и някой кон. И тогава, докато този кон е с него, той е свободен, разположен. Отдели ли се конят от него, той губи вече своята свобода.

Казвам: един от важните въпроси, който заслужава нашето внимание, е въпросът за мозъка. Природата не обича дисхармония в нещата. Тя не обича да корегират нейните работи. Който се опита да я корегира, той ще понесе последствията от своята намеса. Аз не разглеждам природата в този смисъл, както хората я разбират. Днес много от учените хора, много от окултистите, както и някои от обикновените хора, гледат на природата от друго становище, не както ние я разглеждаме. Ние разглеждаме природата като израз на най-възвишеното, най-разумното и най-благородното, което съществува в света. Така определяме природата, защото, ако заменим думата природа с думата Бог, тази дума за съвременните хора е изгубила смисъл. Думата природа днес е още във възходяща степен. В понятието природа ние включваме всичко, което ни заобикаля: слънце, луна, звезди, въздух, вода, хора, животни, растения. Затова, именно, и думата природа има за нас дълбок смисъл. Тъй щото, висшето съзнание, което функционира в целокупната природа, не обича да го корегират. Който се осмели да корегира природата, той ще се натъкне на големи нещастия. Запример, докато природата създала човешката глава и мозък в нея, тя е употребила милиони години. С ред щателни изчисления тя е предвидила всички благоприятни и неблагоприятни условия за нейното създаване, като се старала едни да избегне, други да използува. И след всичко това, има ли право човек, само с един замах да измени тези условия? Измените ли условията, които природата е наредила, вие ще си създадете най-големите нещастия. В този смисъл природата не търпи никакви криви мисли, криви заключения. Запример, някой си внуши мисълта, че го преследват, че искат да го убият. Такива мисли в природата не съществуват, и тя не позволява никому да ги подхранва в своя мозък. Друг казва: дали моята жена ме обича? Природата казва: тази жена не е създадена да те обича. Нито жената е създадена за мъжа, нито мъжът е създаден за жената. Вие трябва право да разбирате.

Казвам: истинските отношения са отношения на работа. Това е закон на свободата. Любовта пък отпосле ще дойде. За да могат двама души да се обичат, те трябва да бъдат абсолютно свободни. И като дойдат свободните хора, те ще бъдат в сила да извършат нещо за самата природа. Свободният човек няма да търси щастието в света, защото той и без това е щастлив. Търси ли щастието, той ще изгуби и това, което има. Ние виждаме пример в това отношение от Адама. Когато Бог постави Адама в райската градина, в първо време той беше щастлив. Бог му даде работа, да изучава животните. Той беше добър естественик. Един ден Бог прекара всички животни пред него, като го застави да им тури съответни имена. Когато животните минаваха покрай Адама той видя, че всички бяха по две заедно, мъжко и женско беше създал Бог. Тогава Адам си каза: Господи, на всички животни си дал другар, само аз нямам другарка. Колкото и да съм учен, и аз имам нужда от другарка. Какво ще правя сам в райската градина? Значи, въз основа на зрението, на това, което видя, у него преждевременно се роди едно неестествено желание. Адам организира една работа преждевременно, вследствие на което Бог каза: Не е добре човек да бъде сам. Така е от гледището на човека, разбира се. Затова Той го постави в дълбок магнетичен сън и му извади едно ребро, от което направи жената, другарка на Адама. Тогава Адам рече: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми". Питам: какво разумно същество може да бъде това, което е плът от плътта му и кост от костта му? Адам не каза, че другарката му е есенция от неговата душа, или от неговия ум, или от неговото сърце, но каза, че тя е плът от плътта му и кост от костта му. Така е разбирал той, затова и така се е изказал.

Слепият се обърна към Христа с думите: „Учителю, да прогледам!" Христос му отговори: „Да бъде според вярата ти!" Той искаше светлина, която да го освободи от ограниченията в живота му. Някой може да проповядва някому и да му каже: Вярвай в Господа! — Това са много обикновени думи. Днес всеки се стреми към реалните работи. Дойде при мене някой сиромах, иска да му се помогне с нещо. Аз му давам 100 семенца от хубави плодни дървета и му казвам: ти имаш десет декара земя. Посей тези семенца и ще видиш, какво богатство ще имаш след десет години. В почвата се крие неговото щастие. В това отношение всеки трябва да разбира устройството на своя мозък, да знае, че в него се крие някакво реално богатство. Който разбира устройството на своята глава, той ще бъде щастлив човек, в широк смисъл на думата.

Днес всички учени започват да изучават човешката глава и човешкия мозък. Който разбира законите на човешкия мозък, ще може в бъдеще да помогне за развитието на хора, които не са даровити. От едно дете, което не е даровито, в продължение на няколко години, той ще може да изкара даровито дете. И обратното може да стане: той може да спъне даровитото дете в неговото развитие. При сегашното самовъзпитание се търси изходен път, чрез който хората да подобрят живота, както индивидуално, тъй и колективно за отделните народи и за цялото човечество.

Съвременните хора съзнават нуждата от възпитание и казват; трябва да се започне от възпитанието на младото поколение. Вярно е, че трябва да се започне от децата, но трябва да се знае, как да се започне. Френолозите, например, казват, че религиозното чувство у човека не е еднакво развито. Също така и интелигентността не е еднаква у всички хора. Френолозите измерват горната част на главата, после измерват челото и от големината на ъглите, които се образуват от носа до ухото и нагоре към главата, съдят за интелигентността на човека. Колкото по-голям, е ъгълът, толкова и човек е по-интелигентен. Следователно, има условия в живота на човека, при които този ъгъл може да се увеличава или намалява. Интелигентността зависи още и от моралния устой, както и от добродетелите на човека. Развитието на добродетелите зависи от устройството на задната част на мозъка. Запример, някой човек може да има добре развито религиозно чувство, но ако задната част на мозъка му не е добре устроена, тогава интелигентността и моралните му чувства не са добре развити. Учените са забелязали, че нишките, които излизат от мозъка, са в известно съотношение със сивото вещество на мозъка. Енергията, която излиза от мозъка, се намира навсякъде по земята. Обаче, висшата интелигентност, на която ние се подчиняваме, не се намира на същото равнище, на което ние живеем. Тя е над нас. За да влезем във връзка с тази интелигентност, зависи от височината, на която заставаме, както и от ъгъла, по който възприемаме енергиите на тази интелигентност. Ако отидете в един град, вие веднага ще се ориентирате, отде иде интелигентността. Ще влезете в университетите, ще се запознаете с професори, поети, философи, музиканти, художници и от отношенията, в които ще бъдете с тях, ще можете, от разумните им центрове, да възприемате техните мисли. Онези, които знаят този закон на възприемане, са забелязали, че интелигентността от висшите към низшите същества се предава под ъгъл 45°. Това е забелязано и в самата природа. Значи, разумната енергия на човека се възприема и предава под ъгъл 45°. Забележете, когато човек се вслушва да чуе, да възприеме нещо, той поставя ухото си под наклон на ъгъл от 45°.

И тъй, когато човек постави мозъка си във връзка със своя личен живот, той ще се натъкне на ред смущения, на ред фиктивни работи, които само ще го обременят и спънат в развитието му. Който иска разумно да прогресира, той трябва да освободи мозъка си от всички тежести, от всички спънки на личния живот. Трябва ли синът, който е отишъл в странство да се учи, да се смущава от това, дали баща му ще изпрати пари, или не? Той не трябва да се смущава, но смущенията ще дойдат в ума му поради невежеството, в което се намира.

Сега ще ви приведа един пример за невежеството на хората. Синът на един от древните египетски царе, Соломон — Ра, се влюбил в една от най-красивите египтянки, наречена Елтамар. Тя била от много бедно произхождение. Царският син решил да се ожени за нея. В деня, когато трябвало да се венчаят, разболял се египетският апис. Пред вид на това нещастно съвпадение, всички египтяни решили да се развали този брак. Те считали за несъвместимо венчаването на младата двойка да стане в този ден, когато свещеният апис се разболял, и затова развалили брака. От този ден, обаче, започнало падането на Египет. Какво представя този апис, че трябва да се къса връзката с възвишеното и красивото? И съвременните хора, като египтяните, се страхуват да се свържат с красивото, с възвишеното в живота. Аписът представя низшето начало у човека. Египтяните зачитаха аписа повече, отколкото възвишеното и благородното в живота. Питам: какво може да излезе от един народ, който се допитва до един апис? Тъй щото, египтяните пропаднаха, защото вярваха повече в аписа, отколкото в Божествената Истина, която освобождава човека. Не е лошо да бъде човек снизходителен към животните, но египтяните прекалиха със снизхождението си към аписа и към други животни, които считаха свещени.

Казвам: съвременните хора не вярват в аписа и в котките, но имат друга слабост, те вярват в парите. Американците вярват в долара и го наричат „всесилният долар". Един от българските поети е казал: „Парице, парице, всесилна царице!" Наполеон е казал : Пари, пари трябват на Франция! Мнозина му казвали, че Франция се нуждае от добри и разумни майки и бащи, но той настоявал, че Франция се нуждае от пари. Вярно е, че парите са сила, но хората вярват в тях повече, отколкото трябва. Там е тяхното заблуждение. Синът вярва повече в парите, които баща му праща отколкото в баща си. Дъщерята вярва повече в парите, които майка й праща, отколкото в
майка си.

Сега, като разглеждам този въпрос, не казвам, че хората са виновни за аномалиите в живота. Всички тия неща са последици от хиляди поколения; те са причина за отклоненията в съвременното човечество. Днес всички трябва съзнателно да работят, да се освободят от последствията на миналото, но не чрез закона на необходимостта, а чрез закона на Любовта. В природата съществува идеален ред на нещата, който всеки сам може да опита. И към този ред, именно, трябва да се стремим. Ако се съобразявате с реда на нещата, вие може да се намирате при най-неблагоприятни условия на живота, но в един ден ще можете да подобрите тези условия. Не се ли съобразявате с реда, който съществува в природата, и при най- благоприятни условия да се намирате, и в най- добре уредена държава да живеете, в един ден само можете да изгубите тези условия. Нима царят, който има всички външни благоприятни условия, не умира? Нима видният професор, който е свършил 2 — 3 факултета и разполага с много знания, не умира? Значи, причините, поради които хората изгубват добрите условия, щастието си, дори и самия живот, се дължат на неестественото положение, което те заемат по отношение на своя мозък. Вследствие на тази анормалност, днес умират повече хора, отколкото трябва. Умират повече, но и повече се раждат. Правилно е да не умират много хора, но и да не се раждат много. Ако хората живееха по 120 години, те щяха да бъдат по-добри, щяха да имат опитности. Днес какво става? Роди се едно дете, умре; роди се второ дете, умре; роди се трето, умре. Най-после се роди едно хилаво дете, за което майката цел живот плаче и се пита; защо Господ ми даде това хилаво дете? Преди всичко майката трябваше да разбира устройството на своя мозък. Тя трябваше да знае, кога да зачене това дете. Не само това, но ако човек разбира устройството на своя мозък, той ще знае, кога трябва да постъпи на училище. Човек не може да учи, когато иска, но ще учи, когато му е определено. Той не може да вярва в това, което иска, но ще вярва в това, което му е определено; той ще вярва в това, което съдържа в себе си Любов, Мъдрост и Истина. Ако това, в което вярва, не съдържа в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, това верую ще внесе отрова в неговия организъм. И тогава, колкото по-скоро се освободи човек от това верую, толкова по-добре за него.

Сега, аз не казвам, че съвременните хора са потънали в заблуждения, но обръщам внимание на това, че най-малкото съмнение, което може да се роди в ума им, води след себе си хиляди още съмнения, които са в състояние да разстроят организма на човека. Англичаните, например, които минаваха за трезв народ, и те изгубиха своето равновесие. Ако отидете днес в английския парламент, ще видите, че столовете там са завинтени с бурми. И в техния парламент ще видите стражари, които следят за реда, да не би депутатите да се сбият. Парламентът, който минава за свещено място, дето заседават най-отбрани хора, които създават закони, и той днес изгуби своята святост. Тези хора там не могат вече да служат за пример на своя народ.

Моята задача не е само, да изнасям факти, какво вършат управляващите, учените и т. н. Всички могат да ми възразят: наша работа е, какво ние вършим. Вярно, тяхна работа е, но питам: как ще се възпита младото поколение, отде ще дойде доброто в света? Може ли доброто да дойде от въздуха някъде? Едно нещо трябва да се има предвид: никой не може да предизвика или да събуди някакво чувство, някаква дарба или способност у човека, ако той я няма в себе си. Вие можете да предизвикате дадена добродетел у човека, само ако той я има в себе си; вие можете да предизвикате религиозното чувство у човека, ако той го има; вие можете да предизвикате музикалното чувство у човека, ако той го има; ако човек е честен, вие можете да събудите неговата честност. Обаче, невъзможно е да се предизвика у човека известно чувство, известна дарба или способност, ако те не са вложени в него. Мнозина казват за някого: виж, какви работи насажда този човек в главите на хората! Как ги заблуждава! Казвам: никой никого не може да заблуди. Всеки сам си носи заблужденията. Отвън могат само да се подхранят заблужденията на човека, но не и да се насадят. Всеки сам носи заблужденията в себе си. Нима онзи човек, който взима лотарийни билети и вярва, че ще спечели, не е заблуден? Кой го е заблудил? Никой не го е заблудил. Той носи заблуждението в себе си. Този човек в Бога не вярва, в лотарийните билети вярва. Чудно е, какъв е този закон, който действува върху хората така, че ги кара да вярват, че ще спечелят най-голямата печалба!

Сега, на всички присъствуващи тук казвам: всеки трябва да се проявява свободно. Духовният трябва да проявява духовното в себе си; професорът трябва да проявява своята наука; военният трябва да проявява военщината си и т. н. Обаче, същевременно всеки човек има специфична работа в живота, която той сам трябва да свърши. Аз говоря за специфичната работа, за която всеки е предназначен. Тя е най-важната работа. България, като държава, след хиляди години може да не съществува, тя може да се преобрази, но всеки човек, като душа ще преживее всички държави. Всички съвременни държави, както и много от миналите, са изчезнали и ще изчезнат един ден, но човек, като душа, няма да изчезне,той ще преживее всички времена и епохи. Държавата е форма, в която човешкото съзнание се проявява. Тя е създадена от разумните хора. Докато има разумни хора, ще съществуват и държави, но сами по себе си държавите не съществуват. Държавата е актив на човешкото съзнание. Докато човек съществува, и държавата ще съществува, но не може да се каже обратното, т. е. че докато държавата съществува, и човек ще съществува.

Ако ние сме хора на Любовта, на Мъдростта и хора, които обичат Истината, такава ще бъде и самата държава. Какъвто е човекът, такава е и държавата, такива са и съдиите, такива са майките, такива са бащите, такива са свещениците, такива са учените и т. н. Така трябва да се говори Истината.

Някой казва: ти какво мислиш? Мисля точно това, каквото и ти мислиш. — Ти вярваш ли в Бога? — Вярвам в тебе. Тебе виждам, в тебе вярвам. Няма какво да ме питаш, в какво вярвам. То е моя работа. Смешно е, като вървя с приятеля си, да ме пита, виждам ли, или не. Като вървя с него, нека ме гледа в краката. Ако вървя и изминавам 100—200 километра без да се спъна някъде, разбира се, че виждам. Ако мога да пиша и чета свободно, разбира се, че виждам. Ако отида в един дом, дето има слепи и хроми, и слепите проглеждат, и хромите проходват, има ли смисъл да ме питат, вярвам ли в Бога? Така могат да питат само слепите хора, но онези, които виждат, няма защо да питат. Който вижда, той е свободен. Засега няма нищо по-хубаво от свободата. Който има Истината в себе си, той е свободен.

„Учителю, да прогледам!" Това значи: Господи, освободи ме от всички заблуждения и ограничения, в които сьм сега. Христос отговори: „Да бъде според вярата ти!" Питам: какво са постигнали съвременните хора със своята вяра? Слепият със своята вяра прогледа. Ами съвременните хора прогледаха ли със своята вяра? Преди години дохожда при мене един мой познат и ми се оплаква, че силно се простудил, опасява се да не заболее от пневмония. Казвам му: ще пиеш гореща вода! — Пих гореща вода, но не ми помогна. — Как пи горещата вода? — В продължение на два часа изпих две-три чаши. — Не, така не се пие гореща вода. Ето, аз ще ти покажа, как трябва да пиеш гореща вода. Накарах го да донесе един самовар с вряла вода и после започнах да му давам да пие вода: в продължение на половин час той изпи пет-шест чаши гореща вода, след което се изпоти изобилно. От изпотяването настана бърза реакция в организма, и той веднага се почувствува добре. Тъй щото, който иска да пие гореща вода, за да се лекува, ще пие, както трябва. Някой се заеме да пие гореща вода, но едва я пие. Два начина има за лекуване с вода. Първият начин е чрез изпотяване, като се пие много гореща вода, по няколко чаши една след друга. Вторият начин е чрез абсолютно отказване от вода за няколко дни. През това време болният или простуденият ще пости пет-шест дни, без да приема абсолютно никак вода и храна. Тогава порите на организма силно се отварят и възприемат водата, която се намира в пространството, във въздуха.

Съвременните учени могат да оспорват тези методи на лечение, но що се отнася до мене, аз нямам никакво съмнение в тех. Това, което казвам, съм проверил и опитал не веднъж, но много пъти. Тъй щото, тези методи са абсолютно проверени. За мене вече не става въпрос, как да се лекуват хората, но аз повдигам въпроса за правилното мислене. Правата мисъл помага за преустройване на човешкия организъм. Запример, някой забелязва на лицето си известна несиметрия: устата, носът или друг някакъв орган е изкривен. Той трябва да работи за неговото изправяне. Друг се поглежда в огледалото и вижда, че е доста остарял, има бръчки на лицето си. Същевременно този човек минава за много учен, познава философията и ред още науки. Щом е така, нека премахне бръчките от лицето си. Това поне е лесна работа. Казвате: как може да премахнем бръчките си? Представете си, че сте малко дете, баща ви е княз, и вие разполагате с всичко, каквото пожелаете. Имате хубави дрехи, хубави къщи, всички ви обичат, донасят ви разни плодове, прислужват ви ред слуги и т. н. При това положение вие ще се чувствувате тих и спокоен. Няма да минат и десет години, ще видите, че бръчките на лицето ви се премахнали. Казвате: възможно ли е по този начин да се премахнат бръчките? — За онзи, който иска, възможно е; за онзи, който не иска, нищо не е възможно.

Казвам: това не са само думи, но има плеяда учени хора, и във Франция, и в Англия, и в Германия, по целия свят, които вече прилагат тия методи за лекуване. Обаче, както днес се прилагат тия методи, в тях има нещо търговско, вследствие на което болестта пак се връща. В лекуването се изисква пълно безкористие. Значи, за да се излекува човек, има и друг начин. Той се заключава в следното: човек трябва да освободи мозъка си от всички странични смущения и да се свърже с разумната природа. Само по този начин той може да бъде радостен и весел. И тогава, човек ще дойде до положението, щото успехът на другите хора да бъде и негов успех; щастието на другите хора да бъде и негово щастие. Този е начинът, по който човек може да пресъздаде лицето си, и ако е почнал да остарява, той може да се подмлади. А сега, колкото по-кисел става човек, толкова и лицето му става по-кисело. Ако устните на човека станат съвсем тънки, какво показва това? — Този човек е изгубил своята чувствителност. Ако пък устните станат съвършено дебели, това показва, че чувствата взимат надмощие в човека. Това, което съсипа черната раса, са техните дебели устни; това, което съсипа културата на жълтата раса, са техните скули и най-после, това, което съсипа бялата раса, е тяхното чело. Творчеството на бялата раса достига само дотам, да измислят неща, които водят след себе си големи разрушения. Техният стремеж се отнася главно до развитието на мозъка около слепите очи. Съвременната химия и физика свеждат своите изобретения само към една област, а всички други области на мозъка остават незасегнати. При такъв развой, каква култура може да се очаква? И при това съвременните държави защищават такъв род изобретения, като плащат скъпо на изобретателя им. Ако с откритието на задушливите газове може да се допринесе нещо за благото на човечеството, тяхното откритие има смисъл, но ако те носят разрушение, какво може да се очаква от такава култура? Светлина е нужна на съвременните хора!

Сега, като говоря на хората така, аз не подразбирам, че ние ще оправим света. Преди всичко аз вярвам, че светът е оправен. Онези, които ритат против светлината, те са хора, впрегнати в талига, които търсят начин да се освободят от талигата. Учените хора са турили такива здрави хомоти на конете, че и краката да си счупят, те пак няма да се освободят от талигата. Великият план, който Бог е препвидил, ще се реализира, и светът ще се оправи. Аномалията, която сега съществува в света, ще изчезне. Иде една велика вълна, която ще залее умовете на хората, и те ще се събудят. Кога ще стане това, не може да се каже, но скоро ще дойде тази вълна и ще подеме всички хора нагоре. Тогава хората ще подадат едни други ръка, ще отрезвеят, ще хвърлят оръжията настрана и в света ще се въведе ред и порядък. Сега не ви казвам, че трябва да вярвате. Когато дойде това време, ще проверите и ще повярвате. И тогава не само един човек, но целият свят ще прогледне.

И тъй, всички трябва да имаме онази абсолютна вяра, да знаем, че в света съществува великата Любов, която може да оправи света; в света съществува великата Мъдрост, която може да въздигне всички хора. И най-после, всички трябва да вярваме, че в света съществува живата Истина, която е в състояние да преобрази хората, да възкреси мъртвите. Онези, които не могат да изпълнят своите задължения към Бога и към своите ближни, те са мъртви. Живи хора са онези, които могат да изпълнят волята Божия.

Това е, което слепият човек искаше от Христа. Днес целият християнски свят има нужда да отвори очите си, да благодари на Господа за главата, за мозъка, който им е дал. Бог им е дал такъв мозък, какъвто нито черната, нито жълтата, нито червената раса имаха. И ако съвременните хора днес не прогледат, ще дойде друга раса, с други глави, но светът пак ще се поправи.

42 неделна беседа от Учителя, държана на 21 юний, 1931 г.

София — Изгрев.

Учителю, да прогледам!

2011-05-03T09:33:10Z

Anika: /* Учителю, да прогледам! */

Учителю, да прогледам!

2011-05-03T09:17:44Z

Anika: /* Учителю, да прогледам! */

[[Беседи]]

[[Неделни беседи]]

[[1931]]

== Учителю, да прогледам! ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6YmUyZTUxMjdmNGZkY2Rk Учителю, да прогледам! - оригинален текст]

Учителю, да прогледам!

Отговори Исус и му рече: „Що искаш да ти сторя?" И слепият му рече: „Учителю, да прогледам!" / Марка, 10:51/

„Учителю, да прогледам!" Аз ще взема само следните три думи от прочетения стих „Учителю, да прогледам!" и ще им направя превод. Ако тия думи се вземат в буквален смисъл, те са обикновени думи. Обаче, разглеждат ли се в преносен смисъл, те имат дълбоко значение. Този слепец искал да каже: Учителю, освободи ме от ограниченията на мрака, дай ми свобода, защото условията, при които се намирам, правят живота ми несносен. Следователно, нещата могат да се разглеждат от много становища, но в дадения случай има едно становище, което е ясно и разбрано за хората, но не за всички едновременно. Това, което за едни хора е ясно, за други е тъмно. Това произтича от една вътрешна причина, която създава една или друга обстановка на нещата. Запример, всички хора знаят, че светлината на земята не е еднакво разпределена навсякъде: когато на едно място е светло, на друго място е тъмно. Това се обяснява с формата на земята. Земята е валчеста, във форма на кълбо, вследствие на което тя не може да се огрява едновременно във всичките си части.

Някои учени хора си задават въпроса, защо земята се върти. Същият въпрос може да се зададе и по отношение на колелото: Защо колелото на воденицата, например, се върти? Воденицата сама по себе си не се върти, но колелото, келевото на воденицата се върти. Защо? Някаква сила вън от него го заставя да се върти. Колелото само дори не подозира, че се върти. Както въртенето на земята има известно отношение към съзнанието на хората, така и въртенето на воденичното колело има отношение към всички онези, които взимат участие в меленето на житото. Защо? — Защото, ако колелото престане да се върти, и житото ще остане несмляно. Тогава всички хора ще съжаляват, че колелото не се върти.

И тъй, във великата наука на живота, човек трябва да разглежда нещата всестранно, според степента на своето развтитие. Ето защо, един говорител не може да говори на всички хора еднакво. Нито природата може да постъпва към всички хора еднакво. Вземете, например, въпроса за храненето. Природата има най-разнообразни методи, чрез които храни различните същества, като им слага различни трапези. В хиляди тенджери приготвя ядене, и всеки ще вземе от което ядене иска. Кой как дойде на нейните трапези, тя ще му сипе от това ядене, което той пожелае. И по отношение на модата, природата е също така разнообразна, както и по
отношение методите за хранене. Съвременната парижка мода нищо не струва в сравнение с модите в природата. Какво може да каже парижката мода за облеклото на райската птица? Облеклото на райската птица струва милиони. Когато природата облича някого, тя го облича, както трябва; когато го съблича, пак го съблича по всички правила. Когато го учи, тя ще го научи, както трябва; когаго го прави невежа, пак ще постъпи, както трябва — по всички правила. И в двете неща тя е майсторка. Някой казва: сила е нужна на човека! Казвам: да се даде сила на добрия човек, разбирам; да се даде знание на добрия човек, има смисъл. Обаче, да се даде сила и знание на лошия човек, или на онзи, който не може да ги употреби на място, няма смисъл. Даде ли се на такъв човек сила и знание, той ще ги употреби за извършване на някое престъпление.

И тъй, когато природата работи върху хората, с цел да ги възпита, тя се заема мъжки, при което едни хора въоръжава, а други разоръжава. На първите дава оръжие, а на вторите казва: долу оръжието! На едни хора дава богатства, на други — сиромашия; на едни дава здраве, на други — болести; едни разтоварва, други натоварва. Вследствие на това, като не разбират нейните замисли, нейните методи, хората се намират в противоречия и казват; защо светът е създаден така? Светът не е създаден, както хората мислят. Как е създаден светът, за това има разни мнения и възгледи, според развитието на човешкото съзнание. В природата не съществуват такива процеси, каквито ние й приписваме. Ние виждаме нещата наопаки, в техния обратен вид. Ако вземете една лупа и я насочите към слънцето така, щото слънчевите лъчи да минават през фокуса й, а после отправите този сноп лъчи към някой мравуняк, вие ще създадете цяла тревога между мравките. От тези лъчи мравунякът може да се запали. Съвременните хора са се научили само да пречупват лъчите. Те са големи майстори за пречупването на слънчевите лъчи.

Често хората говорят за организация, за образуване на общества. Казвам: най-опасното нещо днес е организирането на обществата. Когато някоя армия се организира с всички свои картечници, топове, пушки, с най-модерни аероплани, с милиони войници и ред още приспособления, питам: какво може да се очаква от такава организация? Ако една държава е така организирана, че не можеш да мръднеш от едно място на друго без паспорт, един на друг нямате доверие, каква държава е тази? Ако вестниците в една държава са така организирани, че никой не може да каже Истината - каква държава е тази? Ние благодарим за такава организация, от която всички хора патят. От такива организации ние не се нуждаем. Всички нещастия на съвременните хора произтичат от факта, че те искат съвършено да изменят реда на нещата и да създадат нов организъм, какъвто не може да съществува. Защо? — Защото светът е организиран вече. Сам по себе си човек е организиран. Той трябва само да даде ход на онова, което е в него. Хората се стремят тепърва да се организират. Те искат тепърва да създават ново учение и нова религия. В какво седи новото учение или новата религия? Каква нужда има това същество, което е създало цялата вселена, да му се молят хората? Това същество изисква от всички хора, които са членове на великото общество, да живеят според законите, които съществуват във вселената. Веднъж създаден човек, той трябва да диша по всички правила на дишането; веднъж създаден човек, той трябва да яде по всички правила на яденето. Дишането, яденето са процеси, които хората трябва ра разбират.

Съвременните хора, например, не разбират, какво нещо е яденето. Яденето доставя онези елементи, от които организмът на човека е лишен. И ако човек не знае правилно да яде, той ще си създаде най-големите нещастия. Гледането също така е важен процес. То представя събиране, възприемане на светлина чрез очите. Тъй щото, ако не знаете, как да гледате, няма да можете и правилно да мислите. Знаете ли как да гледате, ще можете и правилно да мислите. Правата мисъл има израз, както художникът копира това, което иска да рисува. По същия начин човек трябва да даде израз и на своя вътрешен живот.

Често хората говорят за доброто в света. Питам: какво нещо е доброто? Доброто е основа на Битието. Без добро животът не може да се прояви. После се задава друг въпрос: що е злото? Без зло животьт не може да се движи. Следователно, злото се явява, за да даде потик на живота. И, след като даде потик на живота, хората искат да го използуват. Няма защо да се използува злото, но то трябва да се остави, като сила, която да движи, да потиква живота напред. Злото е подобно на бутало, което влиза в живота и движи колелото напред. Щом свърши работата си, то трябва да млъкне, да кротува.

Някои казват: какъв е произхода на злото? — Аз не виждам никакъв произход на злото. Други казват: какъв е смисъла на доброто? — Аз не виждам никакъв смисъл на доброто. Доброто е основа на живота, за да може той да се прояви. Смисълът пък е самият живот. Като живееш добре, ще разбереш и смисъла на доброто. Ако животът ти е осмислен, и доброто има смисъл; ако животът ти не е осмислен, и доброто няма смисъл. Мнозина запитват: какъв е произхода на доброто? Казвам: произходът на доброто е Любовта. И доброто без Любовта не може да се прояви. Следователно, и доброто има отношение към живота, който ние живеем. Всеки човек иска да бъде добър, да има вътрешно разположение, да бъде щастлив. Обаче, на първо място, на физическия свят е необходимо да бъде човек здрав. Здраве, щастие и разумност вървят в един и същи път. Здравият човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде разумен. И обратният процес е верен: разумният човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде здрав. Здравето не е произволен процес.

Като се говори за щастие, питам: де седи щастието на съвременните хора? От обикновено гледище, де седи живота, как се проявява той? Щастието на съвременните хора седи в главата им. От това, как е устроен човешкия мозък, човешкия череп, зависи всичкото щастие на човека. Както е устроена главата на човека, такъв ще бъде и неговия живот. Това е конкретното, реалното в живота. Ще кажете, че има някаква невидима сила вън от човешкия мозък. Да, има някаква невидима сила вън от мозъка, но това, което става в мозъка, неговите прояви, са видими. Тялото на човека не е нищо друго, освен продукт на неговия мозък. Мозъкът от своя страна е единственото нещо в човека, което не се мени. Аз говоря за положението, до което сегашният човек е достигнал. Единственото вещество, единствената организация в човека, която не се променя, това е човешкият мозък. При някаква болест човек може да изгуби от теглото на тялото си и до 40-50 кгр., като от теглото на веществото на мозъка си едва ли може да изгуби десетина грама. И съвременните учени, както и мъдреците на древността, съзнават и са съзнавали това. Тъй щото, когато са казвали „познай себе си", те са имали пред вид необходимостта за човека да познава устройството на своя мозък, за да не го смущава с непотребни работи. Не смущавайте главата си! Смущавате ли главата си, вие ще нарушите хода на вашия живот, понеже главата е център, който е в съобщение с цялата природа. Смутиш ли главата си, ти трябва да оставиш външния разумен свят да реагира върху тебе правилно. Следователно, прекъснат ли се съобщенията с външния, с обективния свят на природата, веднага нещастията идат върху човека.

Сега, хората са допуснали съществуването на дявола в света. Всички хора вярват в дявола, проявен в различни форми: религиозните хора вярват в дявола; материалистите вярват в лошите условия; търговците вярват в безпаричието; военните вярват в силата на оръжието — всеки човек все вярва в нещо. Военните, например, казват: ако ние бяхме добре въоръжени, щяхме да спечелим войната. — Това е въпрос. Възможно е да се спечели войната, но възможно е и да се изгуби. Големият чук в ръката на един юнак е добро нещо, но същият чук в ръката на детето е нещастие за него. Парите в ръката на добрия човек са на мястото си, но в ръцете на неразумния човек, те са неговото нещастие. Знанието, светлината, както и благата, които ни се дават в живота, още не са изучени. Съвременните хора тепърва трябва да изучават силата на светлината. И когато Христос казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота", Той подразбирал светлината на света. Ако Христос би дошъл в съвременния свят да говори на хората за светлината, Той би говорил на научен език, би определил точно, какво нещо е светлината. Има извстен род слънчеви лъчи, свойствата на които учените тепърва започват да изучават. Ако човек би могъл да се свърже с този род лъчи, той щеше да използува тяхното лечебно действие. Запример, ако някой човек заболее от някаква неизлечима болест, като проказа, туберкулоза, разстройство на гръбначния стълб, или друга тежка болест, и успее да се свърже с тези лековити лъчи на слънцето, тогава всякаква болест, всякакъв недъг на тялото ще изчезне моментално. Като ме слушате, някой лекар може да каже: покажи ни един от тези методи, чрез които можем да използуваме, именно, тези лъчи на слънцето. — Защо му е този метод? — Защото парички ще дойдат чрез него. Не, хубавите работи с пари не се купуват, нито за пари се продават. Докато хората ценят нещата с пари, те са на крив път. Парите не с нито цел, нито смисъл на живота, те са само условие в живота на хората. Не е богатството,което подига човека и което може да му покаже, доколко той е благороден. Богатството е само условие, с което може да се провери, доколко човек е благороден. Когато се плаща на професора за лекциите, които чете, това не е лошо, но когато този професор се стреми да добие все повече и повече знания с цел да печели пари, той не е разбрал смисъла на знанието, а още повече и смисъла на живота. Ако един професор прекара цели 20-30 години в университета с цел да печели годишно по 100 000 германски марки или по 50 долара на ден, каквито професори рядко се срещат в Америка, този професор не е разбрал, защо живее. В Америка най-видните професори едва получават по 50 долара на ден, когато ще срещнете хора на изкуството, които получават 4-5 пъти повече от най-видните професори. Те нямат толкова знания, но изкуство имат.

Казвам: понеже при съвременното възпитание хората се движат повече в обективния свят, те имат повече желания, отколкото им са нужни. Запример, те мислят, че като придобият големи богатства, ще могат да направят много нещо. Ако е вярно това, че богатите хора ще оправят света, американските милиардери трябваше да го оправят досега. Действително, има едно богатство, което може да оправи света, но то не е богатството, на което съвременните хора разчитат. Истинското богатство, което може да оправи света, е Любовта. Когато Любовта влезе в света, ще дойде и изобилието. Освен Любовта, никоя друга сила не е в състояние да оправи света. Знанието може да подобри света, но не и да го оправи. Истината може да освободи хората, но не и да оправи света. Тъй щото, единствената сила, която се е заела да оправи света, тя е Любовта. И тя, наистина, ще оправи света. На това всички хора ще бъдат Свидетели. След като оправи света, тогава Любовта ще даде място на Мъдростта и Истината, и те да царуват в света. Мъдростта и Истината ще бъдат царят и царицата в света.

Сега, аз не искам да се афектирате от моите думи, но казвам, че тия неща ще се проверят за в бъдеще от самите вас. За мене всичко това е абсолютна Истина, без никакви противоречия. Един ден, когато и вие дойдете до тези въпроси, ще извадите същите заключения. Като говоря върху тия въпроси, искам да разбирате правилно, защото аз ги разглеждам от друго становище, не тъй, както вие ги знаете и разбирате. Ако оставите един човек да живее в стая със съвършено нечист въздух, а друг — в стая с чист, свеж въздух, в двата случая ще имате два различни резултата. Онзи, който диша в нечист въздух, ще има жълт цвят на лицето, очи мътни, уморени, тяло слабо, хилаво; вторият, който диша чист въздух, ще бъде постоянно свеж и бодър, жизнерадостен, ще има желание да учи и да се подига. Това, обаче, дали човек ще попадне в едното, или в другото условие, зависи напълно от него, от неговото вътрешно устройство. Това определя, дали човек ще се движи в по-гъста, или в по- рядка среда. И сега, за да се подобри положението на съвременната култура, хората трябва да се заемат основно с изучаването на човешката глава.

Съвременната наука изучава главно човешкия череп. Например, Ломброзо е изучавал черепа на човека и по него съдел за престъпността, дали даден човек проявява престъпни наклонности, или не. Американски френолози пък са изучили хиляди черепи, но главно от френологическо гледище. Много германски и други учени антрополози са изучили хиляди човешки черепи, но от антропологическа гледна точка. Всичко това не е достатъчно. Важно е да се проучи устройството на човешката глава външно и вътрешно, да се види, за какво може да се използува дадена човешка глава. Съвременните учени трябва да се ползуват от главите на гениалните хора, да измерят дебелината на техните черепи, както и устройството им; после, да ги съпоставят с черепите на обикновените хора и да правят сравнения. Черепът има известно съотношение към мозъка, а мозъкът, сам по себе си, има съотношение към цялото тяло. За да се развива правилно за всеки даден случай, човек трябва да вярва в нещо, което осмисля живота му, което го подига. Например, някой човек не вярва в Бога, не вярва в природата, но вярва в парите. Питам: какъв живот има в парите? Ще кажете, че хората се почитат и уважават за парите, за техните външни богатства. Обаче, щастието в парите е проблематично. Ако вземат парите на някого, де остава неговата сила? Няма ли пари, той няма на какво да се опре в живота си. Уповава ли човек на парите си, той още на другия ден може да ги изгуби, и тогава остава без основа. Рече ли човек да постави щастието върху силата на тялото си, и това щастие може да се изгуби. Достатъчно е да заболее от някаква тежка болест, и всичкото му щастие ще изчезне. Питам; ти, който разчиташе на силата на своето тяло, на кое място, именно, локализира тази сила?

Следователно, много от съвременните хора поставят нещата там, дето не трябва. Щастието на държавата зависи от нейния глава. Щастието на дома зависи от майката и бащата. Ако майката и бащата са разумни и здрави, и децата ще носят техните качества. Тогава в целия дом ще има щастие. Ако майката и бащата не са здрави и разумни, ако не знаят законите на великата природа и не постъпват съобразно тях, и децата им ще бъдат подобни на тях. Ако разгледаме цялата еволюция, от създаването на Света до днес, ще видим пътя, по който са минали майката и бащата, както и опитите, които са правени с тях. Ако разгледаме всички форми през които са преминали растенията, там, например, майката и бащата са поставени на сто или двеста километра разстояние един от друг. И на такова разстояние, те пак мислят един за друг, и без да им пее някой, без да ги венчават, те се съобщават, сами се венчават, деца раждат — изобщо, развиват се и растат. Сега, хората казват: да съединим тези млади хора, да ги венчаем, да заживеят заедно. Значи, хората трябва да се венчават,за да се грижат едни за други, а растенията, без да ги венчават, грижат се и мислят едни за други. Питам: кой научи растенията на този закон? Кой ги организира в общества? Това показва, че има един вътрешен закон, който регулира отношенията между всички живи същества. Съвременните хора не разбират този закон, който ги свързва. Значи, не са външните форми, които свързват човека.

„Учителю, да прогледам!" Аз ще извадя от този стих такива изводи, за които този слепец даже и не е помислял. Моите изводи ще бъдат като изводите на някой геолог по отношение на земните пластове. Като разглежда положението на земните пластове, геологът ги съпоставя винаги едни към други, изяснява причините на техните отклонения, на техните набраздявания и т.н. Обаче, самите пластове не знаят нищо по това, нито пък мислят нещо.
Геологът продължава своите изследвания по- нататьк: от положението на земните пластове той съди за животните и растенията, които са живели през тази епоха, но и от това пластовете нищо не знаят. Тъй щото, от съчетаване на фактите, геологът дохожда до съзнателните процеси в природата. И тогава ние казваме, че съзнателните процеси съществуват само у съзнателните, разумните същества. Запример, свещената книга, от която аз чета сега, сама по себе си, е несъзнателна, но ако вие я четете по такъв начин, че се свържете с тези, които са я писали, ще видите, че тя е жива книга и можете с нея да се разговаряте. Мнозина може да оспорват това, но всичко, което се оспорва, не е действителен факт. Това, което е факт за едного, не е факт за мене. Ако един факт ме ограничава, той не е факт за мене. За мене е факт само това, което ме освобождава. За мене сиромашията може да е факт, за вас богатството може да е факт. Питам: ако фактът на сиромашията ме освобождава, а фактът на богатството ме ограничава, кой факт е действителен? Казвате: науката доказва това. — Какво доказва науката? — Науката доказва, че животът е произлязъл от клетката. Животът въсъщност не е произлязъл от клетката, но е минал през клетката. Невъзможно е целият живот да се прояви чрез клетката. Той съществува извън всички форми в света. Хиляди и милиони са формите, в които животът досега се е проявил, но има и друг живот, непроявен, който ще се прояви в бъдеще. Този живот ще създаде хиляди и милиони нови форми. В новите форми се заключава бъдещето. Следователно, и ние няма да останем в тази форма, в която сме сега. Тъй щото, ако дойдете след 1000 години на земята, според индуското учение, вие сами ще проверите този факт.

Мнозина оспорват въпроса за прераждането и казват: възможно ли е човек да дойде втори път на земята? Този е един неразбран, но научен въпрос. Човек може да дойде на земята, колкото пъти иска. Как? — Ако има пари. Ако срещнете един милионер американец и ви каже, че може да дойде в България когато пожелае и колкото пъти пожелае, ще повярвате ли? Ще повярвате, защото този човек е богат,
има пари. Затова, когато някой каже, че веднъж да замине от земята, втори път няма да се върне, аз тълкувам неговите думи по следния начин: този човек е от бедните американци, който не разполага с пари. Друг казва: аз мога да дойда и втори, и трети път на земята, колкото пъти искам. Аз тълкувам: този е от богатите американци, който разполага с пари. И първият, и вторият говорят истината. Следователно, онези, които отричат закона на превъплътяването, те са слепи хора; онези пък, които подържат този закон, те са хора, които виждат нещата. Слепият човек всичко отрича. Той казва: нищо не съществува. Прав е този човек. Когато някои казват, че нещата съществуват, това не подразбира, че те ги създават в дадения случай. И като отричаме нещата, и като ги подържаме, те пак съществуват. С това ние нищо не можем да допринесем или да отнемем от природата. Истината нито може да се установи, нито може да се отрече. Обаче, ние можем да скъсаме отношенията си с Истината. Какъв живот ще имаме тогава? Живот на заробване. Ако направим връзка с Истината, животът ни ще бъде свободен; ако скъсаме връзката си с Истината ние ще се заробим. Ако скъсаме връзката си с Мъдростта веднага невежеството и глупостта ще дойдат; възстановим ли връзката си с Мъдростта, знанието и светлината ще дойдат. Скъсаме ли връзката си с Любовта, и животът си ще изгубим; възстановим ли връзката си с Любовта, веднага животът ще дойде.

И тъй, какво нещо е Любовта? — Връзка с живота. Който има връзка с живота, той има и Любовта в себе си. Скъса ли връзката си с живота, той изгубва Любовта, и смьртта дохожда. Какво нещо е Истината? Истината е освобождение от ограниченията на живота. Докато човек е свързан с Истината, той е свободен.
Скъса ли връзката си с Истината, той се заробва, ограничава. В това отношение Истината, сама за себе си, няма защо да се обяснява. Тя представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. Мъдростта, сама за себе си, представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. И Любовта също така представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. Сега, като говоря за Любовта, под думата любов хората разбират тъкмо това, което не е любов. Това, което съвременните хора наричат любов, ражда всички нещастия в света. Когато човек залюби кокошката, тя влиза в тенджерата; ако залюби агнето, и то влиза в тенджерата. Каквото залюби човек днес, все в тенджерата го туря. Мъж залюби жена, или жена залюби мъж, пак настава страшно положение: на всяка стъпка ще има стражари и дедективи.

Като говоря тия неща, аз нямам пред вид някого от вас. Ако трябва да се каже нещо за присъстващите, то ще бъде само нещо похвално, нещо много хубаво, но хората обикновено не вярват. Те и в такъв случай са склонни да мислят, че се подиграват с тях. Много от съвременните хора са дошли до положение да съзнават злото и да не го желаят, но въпреки това, злото върви подир тях така, както сянката на колелото след самото колело. Запример, някой не иска да ревнува, а въпреки това е ревнив. Някоя жена има добър мъж, благороден, професор в университета, преподава лекциите си на много студенти и студентки. Жена му го ревнува, но се бори в себе си, не иска да се интересува, какво прави той университета, с кого се разговаря. Тя намира, че не е достойно, не е благородно да се съмнява в него и да го следи, но веднага ревността иде като сянка в нейния живот, помрачава съзнанието й, и тя започва да се интересува за него, да следи живота му в университета. Питам: какво лошо има в това, че някой млад професор се разговаря с една красива студентка? Той е в красиви, благородни отношения с нея, преподава й нещо от своите знания. Не мислете, че професорите се занимават само с красивите студентки. Те могат да се занимават и с котките си, да ги милват, да ги гладят. Има богати американци, които завещават имането си на котките. Човешкото сърце може да се привърже не само към някоя външно красива форма. Често красотата, която може да събуди известни чувства у човека, се крие някъде вътре в дадено живо същество. Човек може да обикне и някой кон. И тогава, докато този кон е с него, той е свободен, разположен. Отдели ли се конят от него, той губи вече своята свобода.

Казвам: един от важните въпроси, който заслужава нашето внимание, е въпросът за мозъка. Природата не обича дисхармония в нещата. Тя не обича да корегират нейните работи. Който се опита да я корегира, той ще понесе последствията от своята намеса. Аз не разглеждам природата в този смисъл, както хората я разбират. Днес много от учените хора, много от окултистите, както и някои от обикновените хора, гледат на природата от друго становище, не както ние я разглеждаме. Ние разглеждаме природата като израз на най-възвишеното, най-разумното и най-благородното, което съществува в света. Така определяме природата, защото, ако заменим думата природа с думата Бог, тази дума за съвременните хора е изгубила смисъл. Думата природа днес е още във възходяща степен. В понятието природа ние включваме всичко, което ни заобикаля: слънце, луна, звезди, въздух, вода, хора, животни, растения. Затова, именно, и думата природа има за нас дълбок смисъл. Тъй щото, висшето съзнание, което функционира в целокупната природа, не обича да го корегират. Който се осмели да корегира природата, той ще се натъкне на големи нещастия. Запример, докато природата създала човешката глава и мозък в нея, тя е употребила милиони години. С ред щателни изчисления тя е предвидила всички благоприятни и неблагоприятни условия за нейното създаване, като се старала едни да избегне, други да използува. И след всичко това, има ли право човек, само с един замах да измени тези условия? Измените ли условията, които природата е наредила, вие ще си създадете най-големите нещастия. В този смисъл природата не търпи никакви криви мисли, криви заключения. Запример, някой си внуши мисълта, че го преследват, че искат да го убият. Такива мисли в природата не съществуват, и тя не позволява никому да ги подхранва в своя мозък. Друг казва: дали моята жена ме обича? Природата казва: тази жена не е създадена да те обича. Нито жената е създадена за мъжа, нито мъжът е създаден за жената. Вие трябва право да разбирате.

Казвам: истинските отношения са отношения на работа. Това е закон на свободата. Любовта пък отпосле ще дойде. За да могат двама души да се обичат, те трябва да бъдат абсолютно свободни. И като дойдат свободните хора, те ще бъдат в сила да извършат нещо за самата природа. Свободният човек няма да търси щастието в света, защото той и без това е щастлив. Търси ли щастието, той ще изгуби и това, което има. Ние виждаме пример в това отношение от Адама. Когато Бог постави Адама в райската градина, в първо време той беше щастлив. Бог му даде работа, да изучава животните. Той беше добър естественик. Един ден Бог прекара всички животни пред него, като го застави да им тури съответни имена. Когато животните минаваха покрай Адама той видя, че всички бяха по две заедно, мъжко и женско беше създал Бог. Тогава Адам си каза: Господи, на всички животни си дал другар, само аз нямам другарка. Колкото и да съм учен, и аз имам нужда от другарка. Какво ще правя сам в райската градина? Значи, въз основа на зрението, на това, което видя, у него преждевременно се роди едно неестествено желание. Адам организира една работа преждевременно, вследствие на което Бог каза: Не е добре човек да бъде сам. Така е от гледището на човека, разбира се. Затова Той го постави в дълбок магнетичен сън и му извади едно ребро, от което направи жената, другарка на Адама. Тогава Адам рече: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми". Питам: какво разумно същество може да бъде това, което е плът от плътта му и кост от костта му? Адам не каза, че другарката му е есенция от неговата душа, или от неговия ум, или от неговото сърце, но каза, че тя е плът от плътта му и кост от костта му. Така е разбирал той, затова и така се е изказал.

Слепият се обърна към Христа с думите: „Учителю, да прогледам!" Христос му отговори: „Да бъде според вярата ти!" Той искаше светлина, която да го освободи от ограниченията в живота му. Някой може да проповядва някому и да му каже: Вярвай в Господа! — Това са много обикновени думи. Днес всеки се стреми към реалните работи. Дойде при мене някой сиромах, иска да му се помогне с нещо. Аз му давам 100 семенца от хубави плодни дървета и му казвам: ти имаш десет декара земя. Посей тези семенца и ще видиш, какво богатство ще имаш след десет години. В почвата се крие неговото щастие. В това отношение всеки трябва да разбира устройството на своя мозък, да знае, че в него се крие някакво реално богатство. Който разбира устройството на своята глава, той ще бъде щастлив човек, в широк смисъл на думата.

Днес всички учени започват да изучават човешката глава и човешкия мозък. Който разбира законите на човешкия мозък, ще може в бъдеще да помогне за развитието на хора, които не са даровити. От едно дете, което не е даровито, в продължение на няколко години, той ще може да изкара даровито дете. И обратното може да стане: той може да спъне даровитото дете в неговото развитие. При сегашното самовъзпитание се търси изходен път, чрез който хората да подобрят живота, както индивидуално, тъй и колективно за отделните народи и за цялото човечество.

Съвременните хора съзнават нуждата от възпитание и казват; трябва да се започне от възпитанието на младото поколение. Вярно е, че трябва да се започне от децата, но трябва да се знае, как да се започне. Френолозите, например, казват, че религиозното чувство у човека не е еднакво развито. Също така и интелигентността не е еднаква у всички хора. Френолозите измерват горната част на главата, после измерват челото и от големината на ъглите, които се образуват от носа до ухото и нагоре към главата, съдят за интелигентността на човека. Колкото по-голям, е ъгълът, толкова и човек е по-интелигентен. Следователно, има условия в живота на човека, при които този ъгъл може да се увеличава или намалява. Интелигентността зависи още и от моралния устой, както и от добродетелите на човека. Развитието на добродетелите зависи от устройството на задната част на мозъка. Запример, някой човек може да има добре развито религиозно чувство, но ако задната част на мозъка му не е добре устроена, тогава интелигентността и моралните му чувства не са добре развити. Учените са забелязали, че нишките, които излизат от мозъка, са в известно съотношение със сивото вещество на мозъка. Енергията, която излиза от мозъка, се намира навсякъде по земята. Обаче, висшата интелигентност, на която ние се подчиняваме, не се намира на същото равнище, на което ние живеем. Тя е над нас. За да влезем във връзка с тази интелигентност, зависи от височината, на която заставаме, както и от ъгъла, по който възприемаме енергиите на тази интелигентност. Ако отидете в един град, вие веднага ще се ориентирате, отде иде интелигентността. Ще влезете в университетите, ще се запознаете с професори, поети, философи, музиканти, художници и от отношенията, в които ще бъдете с тях, ще можете, от разумните им центрове, да възприемате техните мисли. Онези, които знаят този закон на възприемане, са забелязали, че интелигентността от висшите към низшите същества се предава под ъгъл 45°. Това е забелязано и в самата природа. Значи, разумната енергия на човека се възприема и предава под ъгъл 45°. Забележете, когато човек се вслушва да чуе, да възприеме нещо, той поставя ухото си под наклон на ъгъл от 45°.

И тъй, когато човек постави мозъка си във връзка със своя личен живот, той ще се натъкне на ред смущения, на ред фиктивни работи, които само ще го обременят и спънат в развитието му. Който иска разумно да прогресира, той трябва да освободи мозъка си от всички тежести, от всички спънки на личния живот. Трябва ли синът, който е отишъл в странство да се учи, да се смущава от това, дали баща му ще изпрати пари, или не? Той не трябва да се смущава, но смущенията ще дойдат в ума му поради невежеството, в което се намира.

Сега ще ви приведа един пример за невежеството на хората. Синът на един от древните египетски царе, Соломон — Ра, се влюбил в една от най-красивите египтянки, наречена Елтамар. Тя била от много бедно произхождение. Царският син решил да се ожени за нея. В деня, когато трябвало да се венчаят, разболял се египетският апис. Пред вид на това нещастно съвпадение, всички египтяни решили да се развали този брак. Те считали за несъвместимо венчаването на младата двойка да стане в този ден, когато свещеният апис се разболял, и затова развалили брака. От този ден, обаче, започнало падането на Египет. Какво представя този апис, че трябва да се къса връзката с възвишеното и красивото? И съвременните хора, като египтяните, се страхуват да се свържат с красивото, с възвишеното в живота. Аписът представя низшето начало у човека. Египтяните зачитаха аписа повече, отколкото възвишеното и благородното в живота. Питам: какво може да излезе от един народ, който се допитва до един апис? Тъй щото, египтяните пропаднаха, защото вярваха повече в аписа, отколкото в Божествената Истина, която освобождава човека. Не е лошо да бъде човек снизходителен към животните, но египтяните прекалиха със снизхождението си към аписа и към други животни, които считаха свещени.

Казвам: съвременните хора не вярват в аписа и в котките, но имат друга слабост, те вярват в парите. Американците вярват в долара и го наричат „всесилният долар". Един от българските поети е казал: „Парице, парице, всесилна царице!" Наполеон е казал : Пари, пари трябват на Франция! Мнозина му казвали, че Франция се нуждае от добри и разумни майки и бащи, но той настоявал, че Франция се нуждае от пари. Вярно е, че парите са сила, но хората вярват в тях повече, отколкото трябва. Там е тяхното заблуждение. Синът вярва повече в парите, които баща му праща отколкото в баща си. Дъщерята вярва повече в парите, които майка й праща, отколкото в
майка си.

Сега, като разглеждам този въпрос, не казвам, че хората са виновни за аномалиите в живота. Всички тия неща са последици от хиляди поколения; те са причина за отклоненията в съвременното човечество. Днес всички трябва съзнателно да работят, да се освободят от последствията на миналото, но не чрез закона на необходимостта, а чрез закона на Любовта. В природата съществува идеален ред на нещата, който всеки сам може да опита. И към този ред, именно, трябва да се стремим. Ако се съобразявате с реда на нещата, вие може да се намирате при най-неблагоприятни условия на живота, но в един ден ще можете да подобрите тези условия. Не се ли съобразявате с реда, който съществува в природата, и при най- благоприятни условия да се намирате, и в най- добре уредена държава да живеете, в един ден само можете да изгубите тези условия. Нима царят, който има всички външни благоприятни условия, не умира? Нима видният професор, който е свършил 2 — 3 факултета и разполага с много знания, не умира? Значи, причините, поради които хората изгубват добрите условия, щастието си, дори и самия живот, се дължат на неестественото положение, което те заемат по отношение на своя мозък. Вследствие на тази анормалност, днес умират повече хора, отколкото трябва. Умират повече, но и повече се раждат. Правилно е да не умират много хора, но и да не се раждат много. Ако хората живееха по 120 години, те щяха да бъдат по-добри, щяха да имат опитности. Днес какво става? Роди се едно дете, умре; роди се второ дете, умре; роди се трето, умре. Най-после се роди едно хилаво дете, за което майката цел живот плаче и се пита; защо Господ ми даде това хилаво дете? Преди всичко майката трябваше да разбира устройството на своя мозък. Тя трябваше да знае, кога да зачене това дете. Не само това, но ако човек разбира устройството на своя мозък, той ще знае, кога трябва да постъпи на училище. Човек не може да учи, когато иска, но ще учи, когато му е определено. Той не може да вярва в това, което иска, но ще вярва в това, което му е определено; той ще вярва в това, което съдържа в себе си Любов, Мъдрост и Истина. Ако това, в което вярва, не съдържа в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, това верую ще внесе отрова в неговия организъм. И тогава, колкото по-скоро се освободи човек от това верую, толкова по-добре за него.

Сега, аз не казвам, че съвременните хора са потънали в заблуждения, но обръщам внимание на това, че най-малкото съмнение, което може да се роди в ума им, води след себе си хиляди още съмнения, които са в състояние да разстроят организма на човека. Англичаните, например, които минаваха за трезв народ, и те изгубиха своето равновесие. Ако отидете днес в английския парламент, ще видите, че столовете там са завинтени с бурми. И в техния парламент ще видите стражари, които следят за реда, да не би депутатите да се сбият. Парламентът, който минава за свещено място, дето заседават най-отбрани хора, които създават закони, и той днес изгуби своята святост. Тези хора там не могат вече да служат за пример на своя народ.

Моята задача не е само, да изнасям факти, какво вършат управляващите, учените и т. н. Всички могат да ми възразят: наша работа е, какво ние вършим. Вярно, тяхна работа е, но питам: как ще се възпита младото поколение, отде ще дойде доброто в света? Може ли доброто да дойде от въздуха някъде? Едно нещо трябва да се има предвид: никой не може да предизвика или да събуди някакво чувство, някаква дарба или способност у човека, ако той я няма в себе си. Вие можете да предизвикате дадена добродетел у човека, само ако той я има в себе си; вие можете да предизвикате религиозното чувство у човека, ако той го има; вие можете да предизвикате музикалното чувство у човека, ако той го има; ако човек е честен, вие можете да събудите неговата честност. Обаче, невъзможно е да се предизвика у човека известно чувство, известна дарба или способност, ако те не са вложени в него. Мнозина казват за някого: виж, какви работи насажда този човек в главите на хората! Как ги заблуждава! Казвам: никой никого не може да заблуди. Всеки сам си носи заблужденията. Отвън могат само да се подхранят заблужденията на човека, но не и да се насадят. Всеки сам носи заблужденията в себе си. Нима онзи човек, който взима лотарийни билети и вярва, че ще спечели, не е заблуден? Кой го е заблудил? Никой не го е заблудил. Той носи заблуждението в себе си. Този човек в Бога не вярва, в лотарийните билети вярва. Чудно е, какъв е този закон, който действува върху хората така, че ги кара да вярват, че ще спечелят най-голямата печалба!

Сега, на всички присъствуващи тук казвам: всеки трябва да се проявява свободно. Духовният трябва да проявява духовното в себе си; професорът трябва да проявява своята наука; военният трябва да проявява военщината си и т. н. Обаче, същевременно всеки човек има специфична работа в живота, която той сам трябва да свърши. Аз говоря за специфичната работа, за която всеки е предназначен. Тя е най-важната работа. България, като държава, след хиляди години може да не съществува, тя може да се преобрази, но всеки човек, като душа ще преживее всички държави. Всички съвременни държави, както и много от миналите, са изчезнали и ще изчезнат един ден, но човек, като душа, няма да изчезне,той ще преживее всички времена и епохи. Държавата е форма, в която човешкото съзнание се проявява. Тя е създадена от разумните хора. Докато има разумни хора, ще съществуват и държави, но сами по себе си държавите не съществуват. Държавата е актив на човешкото съзнание. Докато човек съществува, и държавата ще съществува, но не може да се каже обратното, т. е. че докато държавата съществува, и човек ще съществува.

Ако ние сме хора на Любовта, на Мъдростта и хора, които обичат Истината, такава ще бъде и самата държава. Какъвто е човекът, такава е и държавата, такива са и съдиите, такива са майките, такива са бащите, такива са свещениците, такива са учените и т. н. Така трябва да се говори Истината.

Някой казва: ти какво мислиш? Мисля точно това, каквото и ти мислиш. — Ти вярваш ли в Бога? — Вярвам в тебе. Тебе виждам, в тебе вярвам. Няма какво да ме питаш, в какво вярвам. То е моя работа. Смешно е, като вървя с приятеля си, да ме пита, виждам ли, или не. Като вървя с него, нека ме гледа в краката. Ако вървя и изминавам 100—200 километра без да се спъна някъде, разбира се, че виждам. Ако мога да пиша и чета свободно, разбира се, че виждам. Ако отида в един дом, дето има слепи и хроми, и слепите проглеждат, и хромите проходват, има ли смисъл да ме питат, вярвам ли в Бога? Така могат да питат само слепите хора, но онези, които виждат, няма защо да питат. Който вижда, той е свободен. Засега няма нищо по-хубаво от свободата. Който има Истината в себе си, той е свободен.

„Учителю, да прогледам!" Това значи: Господи, освободи ме от всички заблуждения и ограничения, в които сьм сега. Христос отговори: „Да бъде според вярата ти!" Питам: какво са постигнали съвременните хора със своята вяра? Слепият със своята вяра прогледа. Ами съвременните хора прогледаха ли със своята вяра? Преди години дохожда при мене един мой познат и ми се оплаква, че силно се простудил, опасява се да не заболее от пневмония. Казвам му: ще пиеш гореща вода! — Пих гореща вода, но не ми помогна. — Как пи горещата вода? — В продължение на два часа изпих две-три чаши. — Не, така не се пие гореща вода. Ето, аз ще ти покажа, как трябва да пиеш гореща вода. Накарах го да донесе един самовар с вряла вода и после започнах да му давам да пие вода: в продължение на половин час той изпи пет-шест чаши гореща вода, след което се изпоти изобилно. От изпотяването настана бърза реакция в организма, и той веднага се почувствува добре. Тъй щото, който иска да пие гореща вода, за да се лекува, ще пие, както трябва. Някой се заеме да пие гореща вода, но едва я пие. Два начина има за лекуване с вода. Първият начин е чрез изпотяване, като се пие много гореща вода, по няколко чаши една след друга. Вторият начин е чрез абсолютно отказване от вода за няколко дни. През това време болният или простуденият ще пости пет-шест дни, без да приема абсолютно никак вода и храна. Тогава порите на организма силно се отварят и възприемат водата, която се намира в пространството, във въздуха.

Съвременните учени могат да оспорват тези методи на лечение, но що се отнася до мене, аз нямам никакво съмнение в тех. Това, което казвам, съм проверил и опитал не веднъж, но много пъти. Тъй щото, тези методи са абсолютно проверени. За мене вече не става въпрос, как да се лекуват хората, но аз повдигам въпроса за правилното мислене. Правата мисъл помага за преустройване на човешкия организъм. Запример, някой забелязва на лицето си известна несиметрия: устата, носът или друг някакъв орган е изкривен. Той трябва да работи за неговото изправяне. Друг се поглежда в огледалото и вижда, че е доста остарял, има бръчки на лицето си. Същевременно този човек минава за много учен, познава философията и ред още науки. Щом е така, нека премахне бръчките от лицето си. Това поне е лесна работа. Казвате: как може да премахнем бръчките си? Представете си, че сте малко дете, баща ви е княз, и вие разполагате с всичко, каквото пожелаете. Имате хубави дрехи, хубави къщи, всички ви обичат, донасят ви разни плодове, прислужват ви ред слуги и т. н. При това положение вие ще се чувствувате тих и спокоен. Няма да минат и десет години, ще видите, че бръчките на лицето ви се премахнали. Казвате: възможно ли е по този начин да се премахнат бръчките? — За онзи, който иска, възможно е; за онзи, който не иска, нищо не е възможно.

Казвам: това не са само думи, но има плеяда учени хора, и във Франция, и в Англия, и в Германия, по целия свят, които вече прилагат тия методи за лекуване. Обаче, както днес се прилагат тия методи, в тях има нещо търговско, вследствие на което болестта пак се връща. В лекуването се изисква пълно безкористие. Значи, за да се излекува човек, има и друг начин. Той се заключава в следното: човек трябва да освободи мозъка си от всички странични смущения и да се свърже с разумната природа. Само по този начин той може да бъде радостен и весел. И тогава, човек ще дойде до положението, щото успехът на другите хора да бъде и негов успех; щастието на другите хора да бъде и негово щастие. Този е начинът, по който човек може да пресъздаде лицето си, и ако е почнал да остарява, той може да се подмлади. А сега, колкото по-кисел става човек, толкова и лицето му става по-кисело. Ако устните на човека станат съвсем тънки, какво показва това? — Този човек е изгубил своята чувствителност. Ако пък устните станат съвършено дебели, това показва, че чувствата взимат надмощие в човека. Това, което съсипа черната раса, са техните дебели устни; това, което съсипа културата на жълтата раса, са техните скули и най-после, това, което съсипа бялата раса, е тяхното чело. Творчеството на бялата раса достига само дотам, да измислят неща, които водят след себе си големи разрушения. Техният стремеж се отнася главно до развитието на мозъка около слепите очи. Съвременната химия и физика свеждат своите изобретения само към една област, а всички други области на мозъка остават незасегнати. При такъв развой, каква култура може да се очаква? И при това съвременните държави защищават такъв род изобретения, като плащат скъпо на изобретателя им. Ако с откритието на задушливите газове може да се допринесе нещо за благото на човечеството, тяхното откритие има смисъл, но ако те носят разрушение, какво може да се очаква от такава култура? Светлина е нужна на съвременните хора!

Сега, като говоря на хората така, аз не подразбирам, че ние ще оправим света. Преди всичко аз вярвам, че светът е оправен. Онези, които ритат против светлината, те са хора, впрегнати в талига, които търсят начин да се освободят от талигата. Учените хора са турили такива здрави хомоти на конете, че и краката да си счупят, те пак няма да се освободят от талигата. Великият план, който Бог е препвидил, ще се реализира, и светът ще се оправи. Аномалията, която сега съществува в света, ще изчезне. Иде една велика вълна, която ще залее умовете на хората, и те ще се събудят. Кога ще стане това, не може да се каже, но скоро ще дойде тази вълна и ще подеме всички хора нагоре. Тогава хората ще подадат едни други ръка, ще отрезвеят, ще хвърлят оръжията настрана и в света ще се въведе ред и порядък. Сега не ви казвам, че трябва да вярвате. Когато дойде това време, ще проверите и ще повярвате. И тогава не само един човек, но целият свят ще прогледне.

И тъй, всички трябва да имаме онази абсолютна вяра, да знаем, че в света съществува великата Любов, която може да оправи света; в света съществува великата Мъдрост, която може да въздигне всички хора. И най-после, всички трябва да вярваме, че в света съществува живата Истина, която е в състояние да преобрази хората, да възкреси мъртвите. Онези, които не могат да изпълнят своите задължения към Бога и към своите ближни, те са мъртви. Живи хора са онези, които могат да изпълнят волята Божия.

Това е, което слепият човек искаше от Христа. Днес целият християнски свят има нужда да отвори очите си, да благодари на Господа за главата, за мозъка, който им е дал. Бог им е дал такъв мозък, какъвто нито черната, нито жълтата, нито червената раса имаха. И ако съвременните хора днес не прогледат, ще дойде друга раса, с други глави, но светът пак ще се поправи.

42 неделна беседа от Учителя, държана на 21 юний, 1931 г.

София — Изгрев.

Учителю, да прогледам!

2011-05-03T09:12:38Z

Anika: /* Учителю, да прогледам! */

[[Беседи]]

[[Неделни беседи]]

[[1931]]

== Учителю, да прогледам! ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6YmUyZTUxMjdmNGZkY2Rk Учителю, да прогледам! - оригинален текст]

Учителю, да прогледам!

Отговори Исус и му рече: „Що искаш да ти сторя?" И слепият му рече: „Учителю, да прогледам!" / Марка, 10:51/

„Учителю, да прогледам!" Аз ще взема само следните три думи от прочетения стих „Учителю, да прогледам!" и ще им направя превод. Ако тия думи се вземат в буквален смисъл, те са обикновени думи. Обаче, разглеждат ли се в преносен смисъл, те имат дълбоко значение. Този слепец искал да каже: Учителю, освободи ме от ограниченията на мрака, дай ми свобода, защото условията, при които се намирам, правят живота ми несносен. Следователно, нещата могат да се разглеждат от много становища, но в дадения случай има едно становище, което е ясно и разбрано за хората, но не за всички едновременно. Това, което за едни хора е ясно, за други е тъмно. Това произтича от една вътрешна причина, която създава една или друга обстановка на нещата. Запример, всички хора знаят, че светлината на земята не е еднакво разпределена навсякъде: когато на едно място е светло, на друго място е тъмно. Това се обяснява с формата на земята. Земята е валчеста, във форма на кълбо, вследствие на което тя не може да се огрява едновременно във всичките си части.

Някои учени хора си задават въпроса, защо земята се върти. Същият въпрос може да се зададе и по отношение на колелото: Защо колелото на воденицата, например, се върти? Воденицата сама по себе си не се върти, но колелото, келевото на воденицата се върти. Защо? Някаква сила вън от него го заставя да се върти. Колелото само дори не подозира, че се върти. Както въртенето на земята има известно отношение към съзнанието на хората, така и въртенето на воденичното колело има отношение към всички онези, които взимат участие в меленето на житото. Защо? — Защото, ако колелото престане да се върти, и житото ще остане несмляно. Тогава всички хора ще съжаляват, че колелото не се върти.

И тъй, във великата наука на живота, човек трябва да разглежда нещата всестранно, според степента на своето развтитие. Ето защо, един говорител не може да говори на всички хора еднакво. Нито природата може да постъпва към всички хора еднакво. Вземете, например, въпроса за храненето. Природата има най-разнообразни методи, чрез които храни различните същества, като им слага различни трапези. В хиляди тенджери приготвя ядене, и всеки ще вземе от което ядене иска. Кой как дойде на нейните трапези, тя ще му сипе от това ядене, което той пожелае. И по отношение на модата, природата е също така разнообразна, както и по
отношение методите за хранене. Съвременната парижка мода нищо не струва в сравнение с модите в природата. Какво може да каже парижката мода за облеклото на райската птица? Облеклото на райската птица струва милиони. Когато природата облича някого, тя го облича, както трябва; когато го съблича, пак го съблича по всички правила. Когато го учи, тя ще го научи, както трябва; когаго го прави невежа, пак ще постъпи, както трябва — по всички правила. И в двете неща тя е майсторка. Някой казва: сила е нужна на човека! Казвам: да се даде сила на добрия човек, разбирам; да се даде знание на добрия човек, има смисъл. Обаче, да се даде сила и знание на лошия човек, или на онзи, който не може да ги употреби на място, няма смисъл. Даде ли се на такъв човек сила и знание, той ще ги употреби за извършване на някое престъпление.

И тъй, когато природата работи върху хората, с цел да ги възпита, тя се заема мъжки, при което едни хора въоръжава, а други разоръжава. На първите дава оръжие, а на вторите казва: долу оръжието! На едни хора дава богатства, на други — сиромашия; на едни дава здраве, на други — болести; едни разтоварва, други натоварва. Вследствие на това, като не разбират нейните замисли, нейните методи, хората се намират в противоречия и казват; защо светът е създаден така? Светът не е създаден, както хората мислят. Как е създаден светът, за това има разни мнения и възгледи, според развитието на човешкото съзнание. В природата не съществуват такива процеси, каквито ние й приписваме. Ние виждаме нещата наопаки, в техния обратен вид. Ако вземете една лупа и я насочите към слънцето така, щото слънчевите лъчи да минават през фокуса й, а после отправите този сноп лъчи към някой мравуняк, вие ще създадете цяла тревога между мравките. От тези лъчи мравунякът може да се запали. Съвременните хора са се научили само да пречупват лъчите. Те са големи майстори за пречупването на слънчевите лъчи.

Често хората говорят за организация, за образуване на общества. Казвам: най-опасното нещо днес е организирането на обществата. Когато някоя армия се организира с всички свои картечници, топове, пушки, с най-модерни аероплани, с милиони войници и ред още приспособления, питам: какво може да се очаква от такава организация? Ако една държава е така организирана, че не можеш да мръднеш от едно място на друго без паспорт, един на друг нямате доверие, каква държава е тази? Ако вестниците в една държава са така организирани, че никой не може да каже Истината - каква държава е тази? Ние благодарим за такава организация, от която всички хора патят. От такива организации ние не се нуждаем. Всички нещастия на съвременните хора произтичат от факта, че те искат съвършено да изменят реда на нещата и да създадат нов организъм, какъвто не може да съществува. Защо? — Защото светът е организиран вече. Сам по себе си човек е организиран. Той трябва само да даде ход на онова, което е в него. Хората се стремят тепърва да се организират. Те искат тепърва да създават ново учение и нова религия. В какво седи новото учение или новата религия? Каква нужда има това същество, което е създало цялата вселена, да му се молят хората? Това същество изисква от всички хора, които са членове на великото общество, да живеят според законите, които съществуват във вселената. Веднъж създаден човек, той трябва да диша по всички правила на дишането; веднъж създаден човек, той трябва да яде по всички правила на яденето. Дишането, яденето са процеси, които хората трябва ра разбират.

Съвременните хора, например, не разбират, какво нещо е яденето. Яденето доставя онези елементи, от които организмът на човека е лишен. И ако човек не знае правилно да яде, той ще си създаде най-големите нещастия. Гледането също така е важен процес. То представя събиране, възприемане на светлина чрез очите. Тъй щото, ако не знаете, как да гледате, няма да можете и правилно да мислите. Знаете ли как да гледате, ще можете и правилно да мислите. Правата мисъл има израз, както художникът копира това, което иска да рисува. По същия начин човек трябва да даде израз и на своя вътрешен живот.

Често хората говорят за доброто в света. Питам: какво нещо е доброто? Доброто е основа на Битието. Без добро животът не може да се прояви. После се задава друг въпрос: що е злото? Без зло животьт не може да се движи. Следователно, злото се явява, за да даде потик на живота. И, след като даде потик на живота, хората искат да го използуват. Няма защо да се използува злото, но то трябва да се остави, като сила, която да движи, да потиква живота напред. Злото е подобно на бутало, което влиза в живота и движи колелото напред. Щомъ свърши работата си, то трябва да млъкне, да кротува.

Някои казват: какъв е произхода на злото? — Аз не виждам никакъв произход на злото. Други казват: какъв е смисъла на доброто? — Аз не виждам никакъв смисъл на доброто. Доброто е основа на живота, за да може той да се прояви. Смисълът пък е самият живот. Като живееш добре, ще разбереш и смисъла на доброто. Ако животът ти е осмислен, и доброто има смисъл; ако животът ти не е осмислен, и доброто няма смисъл. Мнозина запитват: какъв е произхода на доброто? Казвам: произходът на доброто е Любовта. И доброто без Любовта не може да се прояви. Следователно, и доброто има отношение към живота, който ние живеем. Всеки човек иска да бъде добър, да има вътрешно разположение, да бъде щастлив. Обаче, на първо място, на физическия свят е необходимо да бъде човек здрав. Здраве, щастие и разумност вървят в един и същи път. Здравият човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде разумен. И обратният процес е верен: разумният човек може да бъде щастлив, и щастливият може да бъде здрав. Здравето не е произволен процес.

Като се говори за щастие, питам: де седи щастието на съвременните хора? От обикновено гледище, де седи живота, как се проявява той? Щастието на съвременните хора седи в главата им. От това, как е устроен човешкия мозък, човешкия череп, зависи всичкото щастие на човека. Както е устроена главата на човека, такъв ще бъде и неговия живот. Това е конкретното, реалното в живота. Ще кажете, че има някаква невидима сила вън от човешкия мозък. Да, има някаква невидима сила вън от мозъка, но това, което става в мозъка, неговите прояви, са видими. Тялото на човека не е нищо друго, освен продукт на неговия мозък. Мозъкът от своя страна е единственото нещо в човека, което не се мени. Аз говоря за положението, до което сегашният човек е достигнал. Единственото вещество, единствената организация в човека, която не се променя, това е човешкият мозък. При някаква болест човек може да изгуби от теглото на тялото си и до 40-50 кгр., като от теглото на веществото на мозъка си едва ли може да изгуби десетина грама. И съвременните учени, както и мъдреците на древността, съзнават и са съзнавали това. Тъй щото, когато са казвали „познай себе си", те са имали пред вид необходимостта за човека да познава устройството на своя мозък, за да не го смущава с непотребни работи. Не смущавайте главата си! Смущавате ли главата си, вие ще нарушите хода на вашия живот, понеже главата е център, който е в съобщение с цялата природа. Смутиш ли главата си, ти трябва да оставиш външния разумен свят да реагира върху тебе правилно. Следователно, прекъснат ли се съобщенията с външния, с обективния свят на природата, веднага нещастията идат върху човека.

Сега, хората са допуснали съществуването на дявола в света. Всички хора вярват в дявола, проявен в различни форми: религиозните хора вярват в дявола; материалистите вярват в лошите условия; търговците вярват в безпаричието; военните вярват в силата на оръжието — всеки човек все вярва в нещо. Военните, например, казват: ако ние бяхме добре въоръжени, щяхме да спечелим войната. — Това е въпрос. Възможно е да се спечели войната, но възможно е и да се изгуби. Големият чук в ръката на един юнак е добро нещо, но същият чук в ръката на детето е нещастие за него. Парите в ръката на добрия човек са на мястото си, но в ръцете на неразумния човек, те са неговото нещастие. Знанието, светлината, както и благата, които ни се дават в живота, още не са изучени. Съвременните хора тепърва трябва да изучават силата на светлината. И когато Христос казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота", Той подразбирал светлината на света. Ако Христос би дошъл в съвременния свят да говори на хората за светлината, Той би говорил на научен език, би определил точно, какво нещо е светлината. Има извстен род слънчеви лъчи, свойствата на които учените тепърва започват да изучават. Ако човек би могъл да се свърже с този род лъчи, той щеше да използува тяхното лечебно действие. Запример, ако някой човек заболее от някаква неизлечима болест, като проказа, туберкулоза, разстройство на гръбначния стълб, или друга тежка болест, и успее да се свърже с тези лековити лъчи на слънцето, тогава всякаква болест, всякакъв недъг на тялото ще изчезне моментално. Като ме слушате, някой лекар може да каже: покажи ни един от тези методи, чрез които можем да използуваме, именно, тези лъчи на слънцето. — Защо му е този метод? — Защото парички ще дойдат чрез него. Не, хубавите работи с пари не се купуват, нито за пари се продават. Докато хората ценят нещата с пари, те са на крив път. Парите не с нито цел, нито смисъл на живота, те са само условие в живота на хората. Не е богатството,което подига човека и което може да му покаже, доколко той е благороден. Богатството е само условие, с което може да се провери, доколко човек е благороден. Когато се плаща на професора за лекциите, които чете, това не е лошо, но когато този професор се стреми да добие все повече и повече знания с цел да печели пари, той не е разбрал смисъла на знанието, а още повече и смисъла на живота. Ако един професор прекара цели 20-30 години в университета с цел да печели годишно по 100 000 германски марки или по 50 долара на ден, каквито професори рядко се срещат в Америка, този професор не е разбрал, защо живее. В Америка най-видните професори едва получават по 50 долара на ден, когато ще срещнете хора на изкуството, които получават 4-5 пъти повече от най-видните професори. Те нямат толкова знания, но изкуство имат.

Казвам: понеже при съвременното възпитание хората се движат повече в обективния свят, те имат повече желания, отколкото им са нужни. Запример, те мислят, че като придобият големи богатства, ще могат да направят много нещо. Ако е вярно това, че богатите хора ще оправят света, американските милиардери трябваше да го оправят досега. Действително, има едно богатство, което може да оправи света, но то не е богатството, на което съвременните хора разчитат. Истинското богатство, което може да оправи света, е Любовта. Когато Любовта влезе в света, ще дойде и изобилието. Освен Любовта, никоя друга сила не е в състояние да оправи света. Знанието може да подобри света, но не и да го оправи. Истината може да освободи хората, но не и да оправи света. Тъй щото, единствената сила, която се е заела да оправи света, тя е Любовта. И тя, наистина, ще оправи света. На това всички хора ще бъдат Свидетели. След като оправи света, тогава Любовта ще даде място на Мъдростта и Истината, и те да царуват в света. Мъдростта и Истината ще бъдат царят и царицата в света.

Сега, аз не искам да се афектирате от моите думи, но казвам, че тия неща ще се проверят за в бъдеще от самите вас. За мене всичко това е абсолютна Истина, без никакви противоречия. Един ден, когато и вие дойдете до тези въпроси, ще извадите същите заключения. Като говоря върху тия въпроси, искам да разбирате правилно, защото аз ги разглеждам от друго становище, не тъй, както вие ги знаете и разбирате. Ако оставите един човек да живее в стая със съвършено нечист въздух, а друг — в стая с чист, свеж въздух, в двата случая ще имате два различни резултата. Онзи, който диша в нечист въздух, ще има жълт цвят на лицето, очи мътни, уморени, тяло слабо, хилаво; вторият, който диша чист въздух, ще бъде постоянно свеж и бодър, жизнерадостен, ще има желание да учи и да се подига. Това, обаче, дали човек ще попадне в едното, или в другото условие, зависи напълно от него, от неговото вътрешно устройство. Това определя, дали човек ще се движи в по-гъста, или в по- рядка среда. И сега, за да се подобри положението на съвременната култура, хората трябва да се заемат основно с изучаването на човешката глава.

Съвременната наука изучава главно човешкия череп. Например, Ломброзо е изучавал черепа на човека и по него съдел за престъпността, дали даден човек проявява престъпни наклонности, или не. Американски френолози пък са изучили хиляди черепи, но главно от френологическо гледище. Много германски и други учени антрополози са изучили хиляди човешки черепи, но от антропологическа гледна точка. Всичко това не е достатъчно. Важно е да се проучи устройството на човешката глава външно и вътрешно, да се види, за какво може да се използува дадена човешка глава. Съвременните учени трябва да се ползуват от главите на гениалните хора, да измерят дебелината на техните черепи, както и устройството им; после, да ги съпоставят с черепите на обикновените хора и да правят сравнения. Черепът има известно съотношение към мозъка, а мозъкът, сам по себе си, има съотношение към цялото тяло. За да се развива правилно за всеки даден случай, човек трябва да вярва в нещо, което осмисля живота му, което го подига. Например, някой човек не вярва в Бога, не вярва в природата, но вярва в парите. Питам: какъв живот има в парите? Ще кажете, че хората се почитат и уважават за парите, за техните външни богатства. Обаче, щастието в парите е проблематично. Ако вземат парите на някого, де остава неговата сила? Няма ли пари, той няма на какво да се опре в живота си. Уповава ли човек на парите си, той още на другия ден може да ги изгуби, и тогава остава без основа. Рече ли човек да постави щастието върху силата на тялото си, и това щастие може да се изгуби. Достатъчно е да заболее от някаква тежка болест, и всичкото му щастие ще изчезне. Питам; ти, който разчиташе на силата на своето тяло, на кое място, именно, локализира тази сила?

Следователно, много от съвременните хора поставят нещата там, дето не трябва. Щастието на държавата зависи от нейния глава. Щастието на дома зависи от майката и бащата. Ако майката и бащата са разумни и здрави, и децата ще носят техните качества. Тогава в целия дом ще има щастие. Ако майката и бащата не са здрави и разумни, ако не знаят законите на великата природа и не постъпват съобразно тях, и децата им ще бъдат подобни на тях. Ако разгледаме цялата еволюция, от създаването на Света до днес, ще видим пътя, по който са минали майката и бащата, както и опитите, които са правени с тях. Ако разгледаме всички форми през които са преминали растенията, там, например, майката и бащата са поставени на сто или двеста километра разстояние един от друг. И на такова разстояние, те пак мислят един за друг, и без да им пее някой, без да ги венчават, те се съобщават, сами се венчават, деца раждат — изобщо, развиват се и растат. Сега, хората казват: да съединим тези млади хора, да ги венчаем, да заживеят заедно. Значи, хората трябва да се венчават,за да се грижат едни за други, а растенията, без да ги венчават, грижат се и мислят едни за други. Питам: кой научи растенията на този закон? Кой ги организира в общества? Това показва, че има един вътрешен закон, който регулира отношенията между всички живи същества. Съвременните хора не разбират този закон, който ги свързва. Значи, не са външните форми, които свързват човека.

„Учителю, да прогледам!" Аз ще извадя от този стих такива изводи, за които този слепец даже и не е помислял. Моите изводи ще бъдат като изводите на някой геолог по отношение на земните пластове. Като разглежда положението на земните пластове, геологът ги съпоставя винаги едни към други, изяснява причините на техните отклонения, на техните набраздявания и т.н. Обаче, самите пластове не знаят нищо по това, нито пък мислят нещо.
Геологът продължава своите изследвания по- нататьк: от положението на земните пластове той съди за животните и растенията, които са живели през тази епоха, но и от това пластовете нищо не знаят. Тъй щото, от съчетаване на фактите, геологът дохожда до съзнателните процеси в природата. И тогава ние казваме, че съзнателните процеси съществуват само у съзнателните, разумните същества. Запример, свещената книга, от която аз чета сега, сама по себе си, е несъзнателна, но ако вие я четете по такъв начин, че се свържете с тези, които са я писали, ще видите, че тя е жива книга и можете с нея да се разговаряте. Мнозина може да оспорват това, но всичко, което се оспорва, не е действителен факт. Това, което е факт за едного, не е факт за мене. Ако един факт ме ограничава, той не е факт за мене. За мене е факт само това, което ме освобождава. За мене сиромашията може да е факт, за вас богатството може да е факт. Питам: ако фактът на сиромашията ме освобождава, а фактът на богатството ме ограничава, кой факт е действителен? Казвате: науката доказва това. — Какво доказва науката? — Науката доказва, че животът е произлязъл от клетката. Животът въсъщност не е произлязъл от клетката, но е минал през клетката. Невъзможно е целият живот да се прояви чрез клетката. Той съществува извън всички форми в света. Хиляди и милиони са формите, в които животът досега се е проявил, но има и друг живот, непроявен, който ще се прояви в бъдеще. Този живот ще създаде хиляди и милиони нови форми. В новите форми се заключава бъдещето. Следователно, и ние няма да останем в тази форма, в която сме сега. Тъй щото, ако дойдете след 1000 години на земята, според индуското учение, вие сами ще проверите този факт.

Мнозина оспорват въпроса за прераждането и казват: възможно ли е човек да дойде втори път на земята? Този е един неразбран, но научен въпрос. Човек може да дойде на земята, колкото пъти иска. Как? — Ако има пари. Ако срещнете един милионер американец и ви каже, че може да дойде в България когато пожелае и колкото пъти пожелае, ще повярвате ли? Ще повярвате, защото този човек е богат,
има пари. Затова, когато някой каже, че веднъж да замине от земята, втори път няма да се върне, аз тълкувам неговите думи по следния начин: този човек е от бедните американци, който не разполага с пари. Друг казва: аз мога да дойда и втори, и трети път на земята, колкото пъти искам. Аз тълкувам: този е от богатите американци, който разполага с пари. И първият, и вторият говорят истината. Следователно, онези, които отричат закона на превъплътяването, те са слепи хора; онези пък, които подържат този закон, те са хора, които виждат нещата. Слепият човек всичко отрича. Той казва: нищо не съществува. Прав е този човек. Когато някои казват, че нещата съществуват, това не подразбира, че те ги създават в дадения случай. И като отричаме нещата, и като ги подържаме, те пак съществуват. С това ние нищо не можем да допринесем или да отнемем от природата. Истината нито може да се установи, нито може да се отрече. Обаче, ние можем да скъсаме отношенията си с Истината. Какъв живот ще имаме тогава? Живот на заробване. Ако направим връзка с Истината, животът ни ще бъде свободен; ако скъсаме връзката си с Истината ние ще се заробим. Ако скъсаме връзката си с Мъдростта веднага невежеството и глупостта ще дойдат; възстановим ли връзката си с Мъдростта, знанието и светлината ще дойдат. Скъсаме ли връзката си с Любовта, и животът си ще изгубим; възстановим ли връзката си с Любовта, веднага животът ще дойде.

И тъй, какво нещо е Любовта? — Връзка с живота. Който има връзка с живота, той има и Любовта в себе си. Скъса ли връзката си с живота, той изгубва Любовта, и смьртта дохожда. Какво нещо е Истината? Истината е освобождение от ограниченията на живота. Докато човек е свързан с Истината, той е свободен.
Скъса ли връзката си с Истината, той се заробва, ограничава. В това отношение Истината, сама за себе си, няма защо да се обяснява. Тя представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. Мъдростта, сама за себе си, представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. И Любовта също така представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. Сега, като говоря за Любовта, под думата любов хората разбират тъкмо това, което не е любов. Това, което съвременните хора наричат любов, ражда всички нещастия в света. Когато човек залюби кокошката, тя влиза в тенджерата; ако залюби агнето, и то влиза в тенджерата. Каквото залюби човек днес, все в тенджерата го туря. Мъж залюби жена, или жена залюби мъж, пак настава страшно положение: на всяка стъпка ще има стражари и дедективи.

Като говоря тия неща, аз нямам пред вид някого от вас. Ако трябва да се каже нещо за присъстващите, то ще бъде само нещо похвално, нещо много хубаво, но хората обикновено не вярват. Те и в такъв случай са склонни да мислят, че се подиграват с тях. Много от съвременните хора са дошли до положение да съзнават злото и да не го желаят, но въпреки това, злото върви подир тях така, както сянката на колелото след самото колело. Запример, някой не иска да ревнува, а въпреки това е ревнив. Някоя жена има добър мъж, благороден, професор в университета, преподава лекциите си на много студенти и студентки. Жена му го ревнува, но се бори в себе си, не иска да се интересува, какво прави той университета, с кого се разговаря. Тя намира, че не е достойно, не е благородно да се съмнява в него и да го следи, но веднага ревността иде като сянка в нейния живот, помрачава съзнанието й, и тя започва да се интересува за него, да следи живота му в университета. Питам: какво лошо има в това, че някой млад професор се разговаря с една красива студентка? Той е в красиви, благородни отношения с нея, преподава й нещо от своите знания. Не мислете, че професорите се занимават само с красивите студентки. Те могат да се занимават и с котките си, да ги милват, да ги гладят. Има богати американци, които завещават имането си на котките. Човешкото сърце може да се привърже не само към някоя външно красива форма. Често красотата, която може да събуди известни чувства у човека, се крие някъде вътре в дадено живо същество. Човек може да обикне и някой кон. И тогава, докато този кон е с него, той е свободен, разположен. Отдели ли се конят от него, той губи вече своята свобода.

Казвам: един от важните въпроси, който заслужава нашето внимание, е въпросът за мозъка. Природата не обича дисхармония в нещата. Тя не обича да корегират нейните работи. Който се опита да я корегира, той ще понесе последствията от своята намеса. Аз не разглеждам природата в този смисъл, както хората я разбират. Днес много от учените хора, много от окултистите, както и някои от обикновените хора, гледат на природата от друго становище, не както ние я разглеждаме. Ние разглеждаме природата като израз на най-възвишеното, най-разумното и най-благородното, което съществува в света. Така определяме природата, защото, ако заменим думата природа с думата Бог, тази дума за съвременните хора е изгубила смисъл. Думата природа днес е още във възходяща степен. В понятието природа ние включваме всичко, което ни заобикаля: слънце, луна, звезди, въздух, вода, хора, животни, растения. Затова, именно, и думата природа има за нас дълбок смисъл. Тъй щото, висшето съзнание, което функционира в целокупната природа, не обича да го корегират. Който се осмели да корегира природата, той ще се натъкне на големи нещастия. Запример, докато природата създала човешката глава и мозък в нея, тя е употребила милиони години. С ред щателни изчисления тя е предвидила всички благоприятни и неблагоприятни условия за нейното създаване, като се старала едни да избегне, други да използува. И след всичко това, има ли право човек, само с един замах да измени тези условия? Измените ли условията, които природата е наредила, вие ще си създадете най-големите нещастия. В този смисъл природата не търпи никакви криви мисли, криви заключения. Запример, някой си внуши мисълта, че го преследват, че искат да го убият. Такива мисли в природата не съществуват, и тя не позволява никому да ги подхранва в своя мозък. Друг казва: дали моята жена ме обича? Природата казва: тази жена не е създадена да те обича. Нито жената е създадена за мъжа, нито мъжът е създаден за жената. Вие трябва право да разбирате.

Казвам: истинските отношения са отношения на работа. Това е закон на свободата. Любовта пък отпосле ще дойде. За да могат двама души да се обичат, те трябва да бъдат абсолютно свободни. И като дойдат свободните хора, те ще бъдат в сила да извършат нещо за самата природа. Свободният човек няма да търси щастието в света, защото той и без това е щастлив. Търси ли щастието, той ще изгуби и това, което има. Ние виждаме пример в това отношение от Адама. Когато Бог постави Адама в райската градина, в първо време той беше щастлив. Бог му даде работа, да изучава животните. Той беше добър естественик. Един ден Бог прекара всички животни пред него, като го застави да им тури съответни имена. Когато животните минаваха покрай Адама той видя, че всички бяха по две заедно, мъжко и женско беше създал Бог. Тогава Адам си каза: Господи, на всички животни си дал другар, само аз нямам другарка. Колкото и да съм учен, и аз имам нужда от другарка. Какво ще правя сам в райската градина? Значи, въз основа на зрението, на това, което видя, у него преждевременно се роди едно неестествено желание. Адам организира една работа преждевременно, вследствие на което Бог каза: Не е добре човек да бъде сам. Така е от гледището на човека, разбира се. Затова Той го постави в дълбок магнетичен сън и му извади едно ребро, от което направи жената, другарка на Адама. Тогава Адам рече: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми". Питам: какво разумно същество може да бъде това, което е плът от плътта му и кост от костта му? Адам не каза, че другарката му е есенция от неговата душа, или от неговия ум, или от неговото сърце, но каза, че тя е плът от плътта му и кост от костта му. Така е разбирал той, затова и така се е изказал.

Слепият се обърна към Христа с думите: „Учителю, да прогледам!" Христос му отговори: „Да бъде според вярата ти!" Той искаше светлина, която да го освободи от ограниченията в живота му. Някой може да проповядва някому и да му каже: Вярвай в Господа! — Това са много обикновени думи. Днес всеки се стреми към реалните работи. Дойде при мене някой сиромах, иска да му се помогне с нещо. Аз му давам 100 семенца от хубави плодни дървета и му казвам: ти имаш десет декара земя. Посей тези семенца и ще видиш, какво богатство ще имаш след десет години. В почвата се крие неговото щастие. В това отношение всеки трябва да разбира устройството на своя мозък, да знае, че в него се крие някакво реално богатство. Който разбира устройството на своята глава, той ще бъде щастлив човек, в широк смисъл на думата.

Днес всички учени започват да изучават човешката глава и човешкия мозък. Който разбира законите на човешкия мозък, ще може в бъдеще да помогне за развитието на хора, които не са даровити. От едно дете, което не е даровито, в продължение на няколко години, той ще може да изкара даровито дете. И обратното може да стане: той може да спъне даровитото дете в неговото развитие. При сегашното самовъзпитание се търси изходен път, чрез който хората да подобрят живота, както индивидуално, тъй и колективно за отделните народи и за цялото човечество.

Съвременните хора съзнават нуждата от възпитание и казват; трябва да се започне от възпитанието на младото поколение. Вярно е, че трябва да се започне от децата, но трябва да се знае, как да се започне. Френолозите, например, казват, че религиозното чувство у човека не е еднакво развито. Също така и интелигентността не е еднаква у всички хора. Френолозите измерват горната част на главата, после измерват челото и от големината на ъглите, които се образуват от носа до ухото и нагоре към главата, съдят за интелигентността на човека. Колкото по-голям, е ъгълът, толкова и човек е по-интелигентен. Следователно, има условия в живота на човека, при които този ъгъл може да се увеличава или намалява. Интелигентността зависи още и от моралния устой, както и от добродетелите на човека. Развитието на добродетелите зависи от устройството на задната част на мозъка. Запример, някой човек може да има добре развито религиозно чувство, но ако задната част на мозъка му не е добре устроена, тогава интелигентността и моралните му чувства не са добре развити. Учените са забелязали, че нишките, които излизат от мозъка, са в известно съотношение със сивото вещество на мозъка. Енергията, която излиза от мозъка, се намира навсякъде по земята. Обаче, висшата интелигентност, на която ние се подчиняваме, не се намира на същото равнище, на което ние живеем. Тя е над нас. За да влезем във връзка с тази интелигентност, зависи от височината, на която заставаме, както и от ъгъла, по който възприемаме енергиите на тази интелигентност. Ако отидете в един град, вие веднага ще се ориентирате, отде иде интелигентността. Ще влезете в университетите, ще се запознаете с професори, поети, философи, музиканти, художници и от отношенията, в които ще бъдете с тях, ще можете, от разумните им центрове, да възприемате техните мисли. Онези, които знаят този закон на възприемане, са забелязали, че интелигентността от висшите към низшите същества се предава под ъгъл 45°. Това е забелязано и в самата природа. Значи, разумната енергия на човека се възприема и предава под ъгъл 45°. Забележете, когато човек се вслушва да чуе, да възприеме нещо, той поставя ухото си под наклон на ъгъл от 45°.

И тъй, когато човек постави мозъка си във връзка със своя личен живот, той ще се натъкне на ред смущения, на ред фиктивни работи, които само ще го обременят и спънат в развитието му. Който иска разумно да прогресира, той трябва да освободи мозъка си от всички тежести, от всички спънки на личния живот. Трябва ли синът, който е отишъл в странство да се учи, да се смущава от това, дали баща му ще изпрати пари, или не? Той не трябва да се смущава, но смущенията ще дойдат в ума му поради невежеството, в което се намира.

Сега ще ви приведа един пример за невежеството на хората. Синът на един от древните египетски царе, Соломон — Ра, се влюбил в една от най-красивите египтянки, наречена Елтамар. Тя била от много бедно произхождение. Царският син решил да се ожени за нея. В деня, когато трябвало да се венчаят, разболял се египетският апис. Пред вид на това нещастно съвпадение, всички египтяни решили да се развали този брак. Те считали за несъвместимо венчаването на младата двойка да стане в този ден, когато свещеният апис се разболял, и затова развалили брака. От този ден, обаче, започнало падането на Египет. Какво представя този апис, че трябва да се къса връзката с възвишеното и красивото? И съвременните хора, като египтяните, се страхуват да се свържат с красивото, с възвишеното в живота. Аписът представя низшето начало у човека. Египтяните зачитаха аписа повече, отколкото възвишеното и благородното в живота. Питам: какво може да излезе от един народ, който се допитва до един апис? Тъй щото, египтяните пропаднаха, защото вярваха повече в аписа, отколкото в Божествената Истина, която освобождава човека. Не е лошо да бъде човек снизходителен към животните, но египтяните прекалиха със снизхождението си към аписа и към други животни, които считаха свещени.

Казвам: съвременните хора не вярват в аписа и в котките, но имат друга слабост, те вярват в парите. Американците вярват в долара и го наричат „всесилният долар". Един от българските поети е казал: „Парице, парице, всесилна царице!" Наполеон е казал : Пари, пари трябват на Франция! Мнозина му казвали, че Франция се нуждае от добри и разумни майки и бащи, но той настоявал, че Франция се нуждае от пари. Вярно е, че парите са сила, но хората вярват в тях повече, отколкото трябва. Там е тяхното заблуждение. Синът вярва повече в парите, които баща му праща отколкото в баща си. Дъщерята вярва повече в парите, които майка й праща, отколкото в
майка си.

Сега, като разглеждам този въпрос, не казвам, че хората са виновни за аномалиите в живота. Всички тия неща са последици от хиляди поколения; те са причина за отклоненията в съвременното човечество. Днес всички трябва съзнателно да работят, да се освободят от последствията на миналото, но не чрез закона на необходимостта, а чрез закона на Любовта. В природата съществува идеален ред на нещата, който всеки сам може да опита. И към този ред, именно, трябва да се стремим. Ако се съобразявате с реда на нещата, вие може да се намирате при най-неблагоприятни условия на живота, но в един ден ще можете да подобрите тези условия. Не се ли съобразявате с реда, който съществува в природата, и при най- благоприятни условия да се намирате, и в най- добре уредена държава да живеете, в един ден само можете да изгубите тези условия. Нима царят, който има всички външни благоприятни условия, не умира? Нима видният професор, който е свършил 2 — 3 факултета и разполага с много знания, не умира? Значи, причините, поради които хората изгубват добрите условия, щастието си, дори и самия живот, се дължат на неестественото положение, което те заемат по отношение на своя мозък. Вследствие на тази анормалност, днес умират повече хора, отколкото трябва. Умират повече, но и повече се раждат. Правилно е да не умират много хора, но и да не се раждат много. Ако хората живееха по 120 години, те щяха да бъдат по-добри, щяха да имат опитности. Днес какво става? Роди се едно дете, умре; роди се второ дете, умре; роди се трето, умре. Най-после се роди едно хилаво дете, за което майката цел живот плаче и се пита; защо Господ ми даде това хилаво дете? Преди всичко майката трябваше да разбира устройството на своя мозък. Тя трябваше да знае, кога да зачене това дете. Не само това, но ако човек разбира устройството на своя мозък, той ще знае, кога трябва да постъпи на училище. Човек не може да учи, когато иска, но ще учи, когато му е определено. Той не може да вярва в това, което иска, но ще вярва в това, което му е определено; той ще вярва в това, което съдържа в себе си Любов, Мъдрост и Истина. Ако това, в което вярва, не съдържа в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, това верую ще внесе отрова в неговия организъм. И тогава, колкото по-скоро се освободи човек от това верую, толкова по-добре за него.

Сега, аз не казвам, че съвременните хора са потънали в заблуждения, но обръщам внимание на това, че най-малкото съмнение, което може да се роди в ума им, води след себе си хиляди още съмнения, които са в състояние да разстроят организма на човека. Англичаните, например, които минаваха за трезв народ, и те изгубиха своето равновесие. Ако отидете днес в английския парламент, ще видите, че столовете там са завинтени с бурми. И в техния парламент ще видите стражари, които следят за реда, да не би депутатите да се сбият. Парламентът, който минава за свещено място, дето заседават най-отбрани хора, които създават закони, и той днес изгуби своята святост. Тези хора там не могат вече да служат за пример на своя народ.

Моята задача не е само, да изнасям факти, какво вършат управляващите, учените и т. н. Всички могат да ми възразят: наша работа е, какво ние вършим. Вярно, тяхна работа е, но питам: как ще се възпита младото поколение, отде ще дойде доброто в света? Може ли доброто да дойде от въздуха някъде? Едно нещо трябва да се има предвид: никой не може да предизвика или да събуди някакво чувство, някаква дарба или способност у човека, ако той я няма в себе си. Вие можете да предизвикате дадена добродетел у човека, само ако той я има в себе си; вие можете да предизвикате религиозното чувство у човека, ако той го има; вие можете да предизвикате музикалното чувство у човека, ако той го има; ако човек е честен, вие можете да събудите неговата честност. Обаче, невъзможно е да се предизвика у човека известно чувство, известна дарба или способност, ако те не са вложени в него. Мнозина казват за някого: виж, какви работи насажда този човек в главите на хората! Как ги заблуждава! Казвам: никой никого не може да заблуди. Всеки сам си носи заблужденията. Отвън могат само да се подхранят заблужденията на човека, но не и да се насадят. Всеки сам носи заблужденията в себе си. Нима онзи човек, който взима лотарийни билети и вярва, че ще спечели, не е заблуден? Кой го е заблудил? Никой не го е заблудил. Той носи заблуждението в себе си. Този човек в Бога не вярва, в лотарийните билети вярва. Чудно е, какъв е този закон, който действува върху хората така, че ги кара да вярват, че ще спечелят най-голямата печалба!

Сега, на всички присъствуващи тук казвам: всеки трябва да се проявява свободно. Духовният трябва да проявява духовното в себе си; професорът трябва да проявява своята наука; военният трябва да проявява военщината си и т. н. Обаче, същевременно всеки човек има специфична работа в живота, която той сам трябва да свърши. Аз говоря за специфичната работа, за която всеки е предназначен. Тя е най-важната работа. България, като държава, след хиляди години може да не съществува, тя може да се преобрази, но всеки човек, като душа ще преживее всички държави. Всички съвременни държави, както и много от миналите, са изчезнали и ще изчезнат един ден, но човек, като душа, няма да изчезне,той ще преживее всички времена и епохи. Държавата е форма, в която човешкото съзнание се проявява. Тя е създадена от разумните хора. Докато има разумни хора, ще съществуват и държави, но сами по себе си държавите не съществуват. Държавата е актив на човешкото съзнание. Докато човек съществува, и държавата ще съществува, но не може да се каже обратното, т. е. че докато държавата съществува, и човек ще съществува.

Ако ние сме хора на Любовта, на Мъдростта и хора, които обичат Истината, такава ще бъде и самата държава. Какъвто е човекът, такава е и държавата, такива са и съдиите, такива са майките, такива са бащите, такива са свещениците, такива са учените и т. н. Така трябва да се говори Истината.

Някой казва: ти какво мислиш? Мисля точно това, каквото и ти мислиш. — Ти вярваш ли в Бога? — Вярвам в тебе. Тебе виждам, в тебе вярвам. Няма какво да ме питаш, в какво вярвам. То е моя работа. Смешно е, като вървя с приятеля си, да ме пита, виждам ли, или не. Като вървя с него, нека ме гледа в краката. Ако вървя и изминавам 100—200 километра без да се спъна някъде, разбира се, че виждам. Ако мога да пиша и чета свободно, разбира се, че виждам. Ако отида в един дом, дето има слепи и хроми, и слепите проглеждат, и хромите проходват, има ли смисъл да ме питат, вярвам ли в Бога? Така могат да питат само слепите хора, но онези, които виждат, няма защо да питат. Който вижда, той е свободен. Засега няма нищо по-хубаво от свободата. Който има Истината в себе си, той е свободен.

„Учителю, да прогледам!" Това значи: Господи, освободи ме от всички заблуждения и ограничения, в които сьм сега. Христос отговори: „Да бъде според вярата ти!" Питам: какво са постигнали съвременните хора със своята вяра? Слепият със своята вяра прогледа. Ами съвременните хора прогледаха ли със своята вяра? Преди години дохожда при мене един мой познат и ми се оплаква, че силно се простудил, опасява се да не заболее от пневмония. Казвам му: ще пиеш гореща вода! — Пих гореща вода, но не ми помогна. — Как пи горещата вода? — В продължение на два часа изпих две-три чаши. — Не, така не се пие гореща вода. Ето, аз ще ти покажа, как трябва да пиеш гореща вода. Накарах го да донесе един самовар с вряла вода и после започнах да му давам да пие вода: в продължение на половин час той изпи пет-шест чаши гореща вода, след което се изпоти изобилно. От изпотяването настана бърза реакция в организма, и той веднага се почувствува добре. Тъй щото, който иска да пие гореща вода, за да се лекува, ще пие, както трябва. Някой се заеме да пие гореща вода, но едва я пие. Два начина има за лекуване с вода. Първият начин е чрез изпотяване, като се пие много гореща вода, по няколко чаши една след друга. Вторият начин е чрез абсолютно отказване от вода за няколко дни. През това време болният или простуденият ще пости пет-шест дни, без да приема абсолютно никак вода и храна. Тогава порите на организма силно се отварят и възприемат водата, която се намира в пространството, във въздуха.

Съвременните учени могат да оспорват тези методи на лечение, но що се отнася до мене, аз нямам никакво съмнение в тех. Това, което казвам, съм проверил и опитал не веднъж, но много пъти. Тъй щото, тези методи са абсолютно проверени. За мене вече не става въпрос, как да се лекуват хората, но аз повдигам въпроса за правилното мислене. Правата мисъл помага за преустройване на човешкия организъм. Запример, някой забелязва на лицето си известна несиметрия: устата, носът или друг някакъв орган е изкривен. Той трябва да работи за неговото изправяне. Друг се поглежда в огледалото и вижда, че е доста остарял, има бръчки на лицето си. Същевременно този човек минава за много учен, познава философията и ред още науки. Щом е така, нека премахне бръчките от лицето си. Това поне е лесна работа. Казвате: как може да премахнем бръчките си? Представете си, че сте малко дете, баща ви е княз, и вие разполагате с всичко, каквото пожелаете. Имате хубави дрехи, хубави къщи, всички ви обичат, донасят ви разни плодове, прислужват ви ред слуги и т. н. При това положение вие ще се чувствувате тих и спокоен. Няма да минат и десет години, ще видите, че бръчките на лицето ви се премахнали. Казвате: възможно ли е по този начин да се премахнат бръчките? — За онзи, който иска, възможно е; за онзи, който не иска, нищо не е възможно.

Казвам: това не са само думи, но има плеяда учени хора, и във Франция, и в Англия, и в Германия, по целия свят, които вече прилагат тия методи за лекуване. Обаче, както днес се прилагат тия методи, в тях има нещо търговско, вследствие на което болестта пак се връща. В лекуването се изисква пълно безкористие. Значи, за да се излекува човек, има и друг начин. Той се заключава в следното: човек трябва да освободи мозъка си от всички странични смущения и да се свърже с разумната природа. Само по този начин той може да бъде радостен и весел. И тогава, човек ще дойде до положението, щото успехът на другите хора да бъде и негов успех; щастието на другите хора да бъде и негово щастие. Този е начинът, по който човек може да пресъздаде лицето си, и ако е почнал да остарява, той може да се подмлади. А сега, колкото по-кисел става човек, толкова и лицето му става по-кисело. Ако устните на човека станат съвсем тънки, какво показва това? — Този човек е изгубил своята чувствителност. Ако пък устните станат съвършено дебели, това показва, че чувствата взимат надмощие в човека. Това, което съсипа черната раса, са техните дебели устни; това, което съсипа културата на жълтата раса, са техните скули и най-после, това, което съсипа бялата раса, е тяхното чело. Творчеството на бялата раса достига само дотам, да измислят неща, които водят след себе си големи разрушения. Техният стремеж се отнася главно до развитието на мозъка около слепите очи. Съвременната химия и физика свеждат своите изобретения само към една област, а всички други области на мозъка остават незасегнати. При такъв развой, каква култура може да се очаква? И при това съвременните държави защищават такъв род изобретения, като плащат скъпо на изобретателя им. Ако с откритието на задушливите газове може да се допринесе нещо за благото на човечеството, тяхното откритие има смисъл, но ако те носят разрушение, какво може да се очаква от такава култура? Светлина е нужна на съвременните хора!

Сега, като говоря на хората така, аз не подразбирам, че ние ще оправим света. Преди всичко аз вярвам, че светът е оправен. Онези, които ритат против светлината, те са хора, впрегнати в талига, които търсят начин да се освободят от талигата. Учените хора са турили такива здрави хомоти на конете, че и краката да си счупят, те пак няма да се освободят от талигата. Великият план, който Бог е препвидил, ще се реализира, и светът ще се оправи. Аномалията, която сега съществува в света, ще изчезне. Иде една велика вълна, която ще залее умовете на хората, и те ще се събудят. Кога ще стане това, не може да се каже, но скоро ще дойде тази вълна и ще подеме всички хора нагоре. Тогава хората ще подадат едни други ръка, ще отрезвеят, ще хвърлят оръжията настрана и в света ще се въведе ред и порядък. Сега не ви казвам, че трябва да вярвате. Когато дойде това време, ще проверите и ще повярвате. И тогава не само един човек, но целият свят ще прогледне.

И тъй, всички трябва да имаме онази абсолютна вяра, да знаем, че в света съществува великата Любов, която може да оправи света; в света съществува великата Мъдрост, която може да въздигне всички хора. И най-после, всички трябва да вярваме, че в света съществува живата Истина, която е в състояние да преобрази хората, да възкреси мъртвите. Онези, които не могат да изпълнят своите задължения към Бога и към своите ближни, те са мъртви. Живи хора са онези, които могат да изпълнят волята Божия.

Това е, което слепият човек искаше от Христа. Днес целият християнски свят има нужда да отвори очите си, да благодари на Господа за главата, за мозъка, който им е дал. Бог им е дал такъв мозък, какъвто нито черната, нито жълтата, нито червената раса имаха. И ако съвременните хора днес не прогледат, ще дойде друга раса, с други глави, но светът пак ще се поправи.

42 неделна беседа от Учителя, държана на 21 юний, 1931 г.

София — Изгрев.