ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

КНИГА: Посока и растене - Жануа

2009-02-17T11:31:19Z

LoveJoy: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-06-1-J.pdf PDF с оригинален текст]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Посока и растене]] (найден) '''(готово)'''
* 2. [[Облагородяване на сърцето]](ssstanchev123)('''готово''')
* 3. [[Внушението]] (найден) '''(готово)'''
* 4. [[Двата метода. Любовта и вярата]] (Ани) ('''готово''')
* 5. [[Зората]](НадяД)(работи се)
* 6. [[Път към свобода]](Моника13)(работи се)
* 7. [[Придобиване на търпение]] (Ани) (работи се)
* 8. [[Поглед и движения]]
* 9. [[Освобождаване 2]]
* 10. [[Различаване]]
* 11. [[Веждите – пулсът – дишането]]
* 12. [[Малките мъчнотии]]
* 13. [[Изпитите. Духовна връзка и помагане]]
* 14. [[Живот, сила, интелигентност]]
* 15. [[Малката мисия]]
* 16. [[Представа за трите свята]] (mvm) (работи се)
* 17. [[Справяне с мъчнотиите]]
* 18. [[Слънцето]] (mvm) '''(готово)'''
* 19. [[Меки и твърди вещества]]
* 20. [[Святото място]]
* 21. [[Трите зрънца]]
* 22. [[Здрави връзки]]
* 23. [[Мислете за слънцето!]]
* 24. [[Щастието]]
* 25. [[Двете страни]]
* 26. [[Планетни влияния]]
* 27. [[Скрити сили]]
* 28. [[Образи на реалността]]
* 29. [[Справяне]]
* 30. [[Великденският подарък]]
* 31. [[Координация на силите]]
* 32. [[Светлият кръг]]
* 33. [[Седмият кръг на живота]] (mvm) (работи се)
* 34. [[Хармонични положения]]
* 35. [[Трениране]]
* 36. [[Типове и образи]]
* 37. [[Три посоки]]

Внушението

2009-02-17T11:00:55Z

LoveJoy: /* ВНУШЕНИЕТО */

==ВНУШЕНИЕТО==

VI година (1926-1927)

3-та лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя в София на 10.Х.1926 г.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

(Размишление.)

(Чете се резюме на темите: „Ролята на поезията, музиката и религията”. Прочетоха се темите: „Най-важната работа след яденето”.)

Сега, вашите наблюдения, опитът, който имахте върху звездите? Луната никой не видя – беше облачно. – Марс? -Сряда, Меркурий никой не го видя. Кой от вас видя Юпитер? И каква хубава мисъл му дойде? – Венера? Сатурн? Ами Слънцето?

Изобщо всички занятия са от характер да предизвикат ред енергии във вас – четене на темите, наблюдения, ядене, молене. Три области, три свята има във вас и всякога трябва да се предизвикат известни енергии в ума; не само това, но и в сърцето; и природата си служи с много методи.

Мнозина от вас по някой път ходите, като че никаква идея няма в ума ви. Така е в едно полуспящо състояние - така, само си мечтаете. Когато човек мечтае, къде се намира? Астралният свят реален ли е? Астралният свят е толкова реален, колкото са реални у нас представленията* [* представление – остар. представа]. Той е един свят само на представления. Преживяване на минали съществувания, то е астралният свят. Аз уподобявам астралния свят на живота на рибите – когато дърветата са се освободили от това ограничено състояние, извадили са главите си от земята, влезнали във водата, почнали да ходят без къща, казват: „Нас не ни трябва никакво строение* [* строение – рус. постройка, сграда; строеж, структура], ние трябва да бъдем свободни.” В астралния свят всички същества къщи [да] строят няма, те са като рибите. И дълго време не може да се живее в този свят.

Сега, според вас кога известна идея е реална? Ние сега няма да определяме абсолютната истина. Ако някой би ви запитал кога известна идея е реална? (- Която е най-трайна! – Която дава импулс за работа! – Която е вечна! – Която внася в нас светлина.) Вие трябва да използвате положението.

Сегашната култура се занимава изключително с човешкия мозък, развиване на мозъка, неговите гънки, центрове, способности, събиране енергии за бъдеща една култура. Защо? Един професор, който е иждивил* [* иждивявам – диал. изразходвам] 40-50 години и е придобил знание, след като умре, какво е придобил за себе си? Този професор, след като се яви в някое друго прераждане, по закона той пак започва наново. Мнозина от вас сте били много видни професори, имали сте по няколко доктората, титли, били сте знаменити математици, физици, а сега - обикновени.

Представете си, че имате една гумена играчка, направена от ластик. Представете си, че този ластик има такова свойство да се разширява, да взема милиони километри, като го надуваш, отвътре да се разшири. Представете си сега тази малка точица и всички хора, поставени като малки точици, нали ще съставят едно ядро? Добре, ако дойде едно голямо същество и почне да надува този мехур, какво ще стане с тези същества? Ще се отдалечават, ще се отдалечават. Тези същества на повърхността на тази гума как щяха да си обяснят това отдалечаване? По какъв научен начин щяха да си обяснят това явление? Например в съвременната наука вие може да извадите психологически закон за себе си. Ако аз бих ви задал една задача... Каква опитност бихте извадили, как жените изчистват кирливите ризи? (- С топла вода и сапун.)

Превърнете сега, водата на какво ще превърнете? Чистата дреха е един резултат на водата, сапуна и огъня. Мнозина от вас как ще се очисти ризата знаете, но за себе си какъв метод ще имате, да очистите? Представете си, че животът в света тече така, както водата. Животът постоянно в нас се влива, ние съзнаваме, че в нас нещо влиза, влива се и изтича, минава и заминава, има едно постоянно движение. Не може да се определи, но това е животът, чувстваме радости и скърби, това е течение. Някой път впечатленията са ясни, някой път предметите са ясни, някой път са неопределени. Някой път се чувствате свежи, млади, енергични; друг път вие се чувствате слаб. Защо? Някой път вие се чувствате свеж, намерили сте някой приятел, който да ви слуша, дал е внимание – или някой професор пред студенти, които го слушат с интерес, но сложете го при някои заспали слушатели – той няма да има това разположение. Значи обмяна става: дал и дали са му – един съзнателен живот.

Първият закон: Щом станете, всеки един [от вас], той трябва да отвори крановете на живота, не всички кранове. Тогава, как[то] ви казах тази сутрин – във вашето подсъзнание, сутрин и вечер, вечер, когато си лягате, понеже сте в едно пасивно състояние, ще кажете: „Желая да имам това и това”, но така ще го оставите, ще го посадите. Всяка една мисъл може да посадите в своето подсъзнание. Не да го пожелаеш, не казвай: „Аз го искам непременно”, но кажи: „Бих желал да го имам” – посади в подсъзнанието, забрави го. Няма да се мине месец-два, година, то ще изпъкне. Сутрин, като станете, като погледнете на вашето подсъзнание, кажете: „Аз се радвам, че виждам моето подсъзнание”, да се зарадвате; и пак ще вложите, какво ще вложите сутрин? Тогава ще кажете: „Това, което вложих, то ще израсне, то ще бъде някога”, пак го забравете.

Тогава започни с твоето съзнание. Всичките ни безпокойства започват със съзнанието. Ти съзнаваш някой път твоите преимущества, някой път съзнаваш своите слабости. Един ученик, един студент съзнава, че другите са по-способни, това почва да го нервира; съзнава, че има по-богати, по-силни.

Питам: Как определяме ние силата на хората? По тяхната издръжливост. Допуснете, един човек е толкова издръжлив, тялото му е толкова еластично, един го бие, друг го бие, най-после се умори и другият, а гърбът му не усеща. Той седи, онзи. Сега, кой от двамата е по-силен? В психологическия свят съществува такова едно положение. Един човек, който издържа страданията в света, и един, който строи къщи и мостове – този, който издържа страданията, е по-силен от този, който строи мостове. Питам сега: От римско време колко мостове има в България останали? От всичката египетска култура са останали само паметници, грамадни сгради, пирамидите са останали. Какво се крие в тези пирамиди, кой разбира? Има нещо скрито в пирамидите.

Природата на всеки един от вас е дала път и методи и начини, тя е вложила. Ако вие бихте изучавали тази дълбока наука – сега няма да ви разправям, – само като станеш сутрин, като си погледнеш ръката, ти ще намериш един метод, един начин да работиш, ще знаеш каква работа да започнеш днес. (- Всеки ден различна ли е ръката?) Разбира се. Ако вие измервате вашите пръсти, ще видите, че се менят, става постоянно един прилив и отлив на ръката ви. Тази ръка за какво е дадена? За работа. Че, то е великото, работата е нещо разумно. Вие не сте си давали труд да извадите вашата ръка пред лицето си. Сега, да видите какво може да почувствате. Какво се крие в нея? Вие извадите я и я скриете, пъхнете я в джоба или отзад и пак гледате насам-нататък. Разсъждавайте! Тук, върху ръката, ще се спреш, ще хванеш пръстите. Ще хванеш първия пръст, ще го поразгледаш, ще минеш всички пръсти на лявата и на дясната и веднага ще се промени твоето състояние. Веднага ще придобиеш известно вдъхновение. Писанието казва, че всички хора Господ ги държи написани на ръката Си. Господ, като погледне на ръката Си, вижда, че някой има нужда. Питам: ако Господ има написани хората на ръката Си, като погледне, знае какво трябва да се прави. Вие, като погледнете на вашата ръка, какво ще прочетете? Като погледнете на ръката си, трябва да видите какво има написано; всяка сутрин има нещо ново написано на ръката ви. Има нещо постоянно, което са написали, но има и нещо, което се пише и се разписва. То не се изтрива, но са листа. Мислили ли сте какви са ръцете на математиците? По какво се отличават математиците – математически ръце има.

В един окултен клас със закона на внушението ще си служите като един метод. Не прилагате ли закона на внушението, ще ви се случат работи нежелателни. Постепенно, не изведнъж, може да усилвате вашата памет, вашите способности. Мързелив си, сутрин не искаш да станеш, обръщаш се на една, на друга страна, може да си казваш, че си завършил своята еволюция – човек сам ще си определи какво трябва да работи.

Една птица за пример може ли да копае? Птиците не копаят, но прозореца пробиват. Къртът какво прави? Цял ден ходи той, рови. Видях на Витоша кърт – голям куп е направил. Как я изхвърля, тази пръст? Половин метър има. Наблюдавали ли сте кърта как изхвърля пръстта?

Вие ще кажете, че не трябва да се занимавате с кърта. То е закон на внушение – този кърт, като стане сутрин, казва: „Трябва да работя.” Пчелата сутрин си внушава – сутрин, щом лъхне този дъх на цветята, веднага. Животните всичките си служат с внушението. Те внушението го знаят.

Вземете котките, те си внушават. Една котка, за да внуши на друга, най-първо ще направи едно движение, ще се обтегне; ще направи една крива линия, когато иска да внушава, че е някой герой: (фиг. 3.1), а другата, която се подчинява, тя казва така: (фиг. 3.2), огъва се. И тогава ще подвие опашката си отзад и ще клекне, а другата ще вдигне опашката си така, нагоре, и ще мине така около нея и малко така, на лявата страна ще наведе главата си, ще я погледне накриво, после от другата страна така ще мине, пак ще повдигне опашката си. Съзнателно ли е това движение или не? Това го има и при хората. Във всички ви го има, то е един навик. Че какво има, аз кажа така: Спри се тих и спокоен, наблюдавай, не се изисква много време. На камерата колко време се изисква да наблюдава? В една секунда – и се свърши.

Сега, ако вие развивате вашето съзнание, щом видите един човек, нека се отпечата този образ, а няма сега да го фиксирате. Сега, ще наблюдавате дълго време човека, наведете се – това са състояния още на млекопитаещите. В това няма култура. Всички тези състояния, ние трябва да ги владеем. Когато ходи човек, за пример някой казва така -някой от вас като върви, като си удря краката, изстъргали се крачолите му. Гащите му там са все съдрани. (- Какво показва това?) Този човек, като си дере отвътре гащите, много е стиснат, все прибран в себе си, не може да върви така прав, страх го е да си разкрачи краката, да върви така, паралелно.

И така, за да дойде до [...]* [* В оригинала има стенографски знаци]

Сега, казвам изводите. За пример изучавате физика: не само нейното приложение – как се строят къщи, но тази физика има приложение в психологическия свят. Изучавате химия, но химията има приложение вътре в чувствата, има приложение вътре и в ума. За пример, ако ви запитат: маслото по-леко ли е от водата? Дървеното масло по-леко е. Какво е атомното тегло? Питам тогава: водните капки по-леки ли са от въздуха? По-тежки. Как тогава облаците стоят горе? След време може да изучавате вътрешното движение, което става в йоните и молекулите, те имат обратни движения. Когато атомите се движат в едно направление, молекулите се движат в обратното – две противоположни течения. Водните капки се увличат от течението на електричеството. Кръвообращението вътре в човешкия организъм става не от сърцето, а от това електричество. В света има едно живо електричество, което пулсира. Дотогава, докато сърцето е в това течение, то се свива постоянно; излезе ли от това течение, веднага спира. Съпротивлението в артериите и вените е грамадно, откъде ще придобие сърцето тази енергия, да кара кръвта? То са течения. Здравословността на вашето сърце зависи от вашия мозък – в какво състояние имате електричеството там. И после, стомашният мозък, който е свързан с магнетизма – от това ще зависи сърцето ви какво ще бъде.

Кои положения трябва да има? Ума си не трябва да го поставяте в известни противоречия. Ще се пазите да имате известна положителна идея, с която мислите ви да се урегулират. Ще дойдат отвън противоречията. Да допуснем сега следния опит. Допуснете, че някой от вас е попаднал в ръцете на разбойници. Кой метод ще употребите вие, за да се освободите? Един ще се моли. Но ако вие разбирате законите, ще си служите с внушението: когато спят тези разбойници, или трябва да ги преспите всички, или да им внушите да ви пуснат те. Да създадете в тях едно сънно състояние, да спят, и вие като си заминете, да се събудят; или чрез закона на внушението – да ви пуснат; или, най-после, като не може и с единия, и с другия – да платите, да ви пуснат. То е пак внушение – като платите 5-10 000 лева, пак ще ви пуснат.

Зная следния пример: Минават през едно място търговци и други хора, спират ги разбойници и ги обират. Минава един добър човек, хващат го, казват: „Ти си добър човек, на ти 25 лева, върви си.” Разбойниците съзнават, че този човек носи нещо в себе си и казват: „Добър човек е. А от тези можем да вземем нещо, тях можем да ги обираме, но на теб данък плащаме.”

Сега, в школата не само да добивате знание. Ако вие добивате само знание, може да ви даде простор, ширина, но ако имате една широка земя, ненасадена с плодни дървета, няма извори, ще бъде само една пустиня, която вдига само пясък – знанието, ако няма своето приложение в живота. Всякога трябва да учите. Отсега и докато заминете, на 120 години като си, така, над книгата, като някой млад. На 120 години като си, пак решаваш великите задачи на живота. Сега като гледам, някои от вас още отсега сте остарели. Погледнете се, казвате: „Стар съм!” Старостта е една илюзия на живота. Лежиш 3-4 месеца, не можеш да станеш – остарял си; счупят ти краката – остарял си. Оздравя ти кракът - здрав си. И мозъкът някой път – остарял, стои, не може да мисли. По някой път се спират тези токове на мисълта. Когато човек прекарва силни пертурбации – аз го наричам де-магнитизиране; когато човек води малко нередовен живот, човек престава да мисли, разсейва се.

Първото нещо: Вие сте дошли на Земята, значи имате известна мисия. Капитала, който ви е даден, не само да го заровите в земята, но да припечелите нещо. Да стане човек добър, то е един плюс в капитала, който ни е даден в живота. Всеки един от вас трябва да има желание да се прояви, в каквото и да е направление: или с мотиката, или с перото си, или да измисли нещо, с музиката. В каквото да е направление, все трябва приложение, известно усилие – то е една работа, която трябва да се извърши. Не това, което отвън сме изработили, но онова, което сме придобили. Аз наричам работа това, което човек придобие в себе си. Не колко книги е прочел. Ако десет пъти си прочел Библията и ти дойде една малка неприятност и не можеш да я издържиш, Библията ще те ползва ли? Като ти дойде едно нещастие, ти ще цитираш един стих, втори, трети, шести; всяка една книга си има своя смисъл.

Добре, ако два елемента се съединяват и образуват водата – водородът и кислородът, но водата съдържа и един трети елемент, това, което химиците не познават. Това, което отличава водата – тази вода не мяза нито на водорода, нито на кислорода. Защо именно и двата елемента в газообразно състояние поддържат горенето и горят, а като се съединят, не горят? Има трети един елемент, той е водата; водата тогава е символ на живота. Тогава, колко елемента влизат в живота? Кои са елементите на живота, два елемента, кои са те? Огънят и водата. Тогава, това изречение казва: „Ако се не родите от вода и Дух” (Духът е силата, огънят) – животът с това започва. В органическия свят присъствието на живота с какво се отличава? Забелязва се известна мекота. Там, където има живот, има мекота. Направете едно наблюдение, влезте в едно общество, където има съзнание, където хората живеят – ще забележите една вътрешна мекота. Някой път може да направите опит с вашите приятели – забелязва се една мекота там, където животът е по-изобилен. А там, където животът е по-малко, забелязва се всякога една студенина – хладина. Казват, тези хора малко живот имат. Животът всякога носи нещо приятно сам по себе си. Животът е израз на Божественото, доколкото ние разтворим душата си. С Божественото проявява се животът.

Сега, въпросът е, ще си служим с внушението. Вие, вместо да внушавате на себе си, старайте се да внушавате на другите. Вие сте способни да внушите на другите да направят много работи, но на себе си не можете да внушите. Някой казва: „Не се обиждай, не се докачай, ти ще издържиш изпита си.” Хубаво, но онзи, който насърчава, като дойде в същото положение, не се сеща сам да си внуши. То е хубаво, когато имаш един добър приятел, който да ти внуши. Но когато нямаш кой да ти внуши, трябва да можеш и сам да си свършиш работата. Ще си служиш със закона на внушението за доброто. В целия свят внушението навсякъде го употребяват – и военните, и разбойниците, котките, мечките, всички животни употребяват внушението. Сега, ако те го употребяват, ще го употребявате и вие, ще учите; може да го употребявате за лекуване, за подкрепване на вашата памет; във време на скръб, на страдание, ще си внушавате. Ще ви дадем ред формули. Аз не искам да ви дам, някои ще ви станат известна спънка. Може да ви се дадат известни формули и по тях ще си създадете други. Или известни принципи, които може да ги прилагате. То е едно оръжие, вие сте сега в ада. Хора, които живеят за себе си, те живеят в ада.

Аз тази сутрин говорих за съзнание и подсъзнание – те са за един земен живот. А когато дойдете до самосъзнанието и свръхсъзнанието – то е вече Небето. После ще се занимавате с тях, ще съедините тези два живота и ще определите посоката на сегашния живот, как трябва да се движите, в какво направление. Всички имате условия за работа, да опитате един Божествен закон, да добиете онази самоувереност, както един химик, който прави своите опити в лабораторията. Не само един опит, но 99 опита, да бъдеш уверен сто на сто.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

Посока и растене

2009-02-16T16:32:04Z

LoveJoy: /* ПОСОКА И РАСТЕНЕ */

==ПОСОКА И РАСТЕНЕ==

VI година (1926-1927)

1-ва лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя в София на 26.IХ.1926 г.

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

(Размишление.)

I тема: „Ролята на поезията, музиката и религията в света”

II тема: „Най-важната работа след яденето”

III тема: „Най-малкият подтик в света”

През тази година желая вие да проявите по-голямо творчество. Творчество в даден кръг, не да преобразите света. Сега, да допуснем, у вас се заражда известна идея, искате да създадете нещо, но срещате големи мъчнотии. Как ще се справите на първо време? Вземете например как се справя едно дърво, семето – посажда се и започва животът. Как се справя семето? Най-първо, като инженерите, отправя своята посока. „Паднало съм тук, да викам – няма да ме чуят, да роптая – безполезно, да се съмнявам в себе си – безрезултатно.” И започва да мисли това семе, определя посоката на своето движение. Има два изхода: нагоре и надолу; и се запретва на работа, повиква своя гений, своя ум, и започва. Най-първо – надолу; нагоре – започва работа.

Сега, често слушам, някои от вас казват: „Ама аз не зная какво да правя.” Чудна работа, растенията знаят какво да правят, а той не знае! Надолу и нагоре! Като го попиташ, ще ти каже. На човешки език: надолу и нагоре за растенията. В две посоки се движат, в две измерения – значи работа. Вас като ви питат вие какво ще правите – и вие сте едно семе, паднало в земята, заровен сте и вие; откъде сте дошли и как, не знаете. Нито един от вас не знае по кой път е дошъл. Какво ще правите сега? Мислите ли сега, че ако дойде при семето някоя буболечка и си предлага услугите да го пренесе на по-удобно място, и почне през дупки да го носи, мислите ли, че ще му направи някоя услуга?

Сега съвременните хора, като се посеят, търсят дупки - тази дупка, онази дупка. Търсят по-благоприятни условия. Там, където си попаднал, разреши този въпрос – накъде трябва да се движиш. Вие сте ученици, посадени сте, като ученици какво трябва да правите? Да учите книги – не, но да се учите, то е растеж в растенията.

Какво трябва да научи ученикът, сега? Вземете пак растението. Растението не взема предвид кой го е посял, кой го е поставил в земята, но растението си задава задача да намери слънцето, да използва енергиите на слънцето, да използва светлината, топлината, да използва и влагата, изучава елементите на почвата, изучава живота на самата Земя, живота на Слънцето, и нито най-малко не разисква философията на човека. Какви са били намеренията на човека, който го е посял, растението не пита. Сега, няма ли вие да направите погрешка, ако баща ви [ви] е пратил на училище, а вие искате да вникнете в намеренията му, защо ви е пратил на училище? Не разисквайте този въпрос.

Много философи разрешават [въпроса] защо е дошъл човек на Земята. Този въпрос нито сега ще се разреши, нито след хиляди години. Той ще се разреши, когато хората завършат своето развитие на Земята. Рибата, докато е във водата, не може да знае, че е риба. Когато излезе из водата, тогава може да знае, че е риба. И сегашният човек, понеже живее още във физическа форма, като животно живее. Като почнат да мислят като хора, излязат из това животинско състояние, погледнат и съзнаят себе си като хора. Веднага сегашните нрави и обичаи съвсем ще се изменят.

Всеки един от вас със своето съзнание трябва да излезе от средата, в която живее. Една неблагоприятна среда - всеки от вас може да излезе. Една неблагоприятна среда - тя е в неговия ум. Така, много маниаци има – става сутрин, мисли, че ще го убият някъде, ходи и тази форма седи в ума му. Ако във вашия ум влезе известна идея, че някой ви възпрепятства, вие се спъвате. Вие отхвърлете всичко това! Ще кажете на себе си: „Няма никакви спънки!” Вие сте чудни. Свържете едно дърво с едно въже. Това въже може ли да държи дървото? До колко години може да го държи? Малкото дърво като го свържеш, какво ще стане с въжето? В края на краищата, дървото ще скъса въжето. И не само това – има растения, които, ако ги вържеш с желязна тел, те разбират химия, постепенно почнат да разлагат тази тел, ще я скъсат и не може да се вдълбае.

Онези лоши условия, в които вие сте поставени... Има сили, положени във вашия ум, [за] да преодолеете мъчнотиите, които ви заобикалят; но когато, както растенията, когато познавате почвата, когато познавате топлината, светлината и влагата – условия, при които растението расте и знае посоката на растенето надолу и нагоре. Вие ще приложите това правило в живота. При сегашните условия трябва да бъдете герои, да изпъплите. Един човек, който побеждава известни мъчнотии, това са условия отгоре. То са условия отгоре, това е едно наслояване, затрупване отгоре – да излезеш над тях. И всякога, когато човек надделее над мъчнотиите, той се усеща силен.

Сега, има някои смешни поговорки: Един млад студент се отчаял, неспособен, казвал: „Не ми остава нищо друго, освен да се удавя.” Тръгнал, но като дошъл до реката: „Няма ли някой да ми каже да не се давя?” Обръща се надясно, наляво – той иска да не се дави, иска сега един да потвърди неговото желание. На вас сега трябва да ви каже само някой да не се давите. Това е вярно, много пъти ние седим край реката и се давим. Психологически много пъти се дави човек. Някой път човек каже: „Тя се свърши вече, работата.” Но после се обърне и казва: „Няма ли някой да ми каже? Кажи ми начин да изпъпля из тези мъчнотии!” И като му кажеш, просветне лицето му. Казва: „Аз ще плувам сега.”

Аз бих желал някои от класа да изберат някои видни писатели, поети, учени хора, които може да се четат. От окултно гледище вие трябва да знаете, че всеки учен човек влага в съчинението си негативната страна на учението си. Всяка една философия има две лица. За пример вземете една песимистична философия. Това е завист на живота, това е старина. Шопенхауер казва: животът няма смисъл, един стар човек, едно сухо дърво трябва да се изкорени, но законът е верен – на мястото на изкорененото трябва да се посади новото. В сегашните младежи има едно безразборно четене на писатели, което психологически се отразява зле. За пример вземете съвременните писатели, някой романист, той развива до известна степен само чувствата. Когато превърнеш целия свят само на една астрална каша... Всички романисти боравят само с мамалига* [* мамалига (рум.) – качамак]. Астрална каша, на чувствата, я наричам аз. Няма нищо съществено. Най-първо, онзи герой, какъвто ни представя – има герои, не е герой той, фиктивен герой е той. Този герой, който виждате сега, утре за героинята ще убие някого. Че какво геройство е това? Без да го убиеш, да го стиснеш тъй малко за гръцмула. Това е едно тяхно схващане, това е завист. Представете си, минавате през някоя местност, където върлуват разбойници, ала всички те са заспали, вземаш им пушките, оръжието, занасяш го някъде. Те стават, но нямат оръжие. Какво ще правят? Я ми кажете, какво биха направили с мен?

През тази година трябва да създадете нещо по-хубаво. Да кажем, вие четете някой път, изучавате астрология и знаете съдбата на някой човек каква е, а вашата съдба не знаете. Разказват, във Варненско, още в турско време, преди Освобождението, се явява една гадателка циганка, която гадаела с един голям охлюв океански. Хората с хиляди се събирали около нея. Не се минава много, след десетина дена, тръгнала тя да пътува нанякъде, из пътя нападат я и я обират. Тя от охлюва не могла да разбере, че ще я оберат. Ако един човек се учи като студент, учен човек, и най-големият обирач – смъртта, те обере, [а ти] не можеш да предвидиш, какъв учен си ти? „Ама, казва някой, като идем в другия свят.” Че откъде знаеш, че ще имаш условия? То не е съмнение, но откъде знаеш? Ако не можеш да използваш условията на Земята, как ще използваш другите условия? Ти не си готов. Толстой загатва за смъртта, аз съм съгласен – човек трябва да има смъртта като един стимул. Трябва да знае, че този разбойник ще го срещне, той ще има разправия с него. Задача му е, като срещне смъртта, да може да се разправи с нея. Смъртта като го нагълта, той да не може да се смели в стомаха ѝ, и [тя] да го изплюе навън. Както китът изплю Йона. Три дена се моли вътре, и го изхвърли навън. Мислите ли, че един човек, който е заровен жив в гроба и се моли, усърдно се моли, мислите ли, че ще остане вътре? Е-хей! Гробът ще се разпука. Не е този човек за това място. Ще идеш да работиш.

Сега, желая през тази година да направите една скица, един план, и аз ще ви дам известни упътвания, за една по-плодотворна и приятна работа, между другото.

Всички трябва да се наредите в класа съобразно със законите на небесните тела. Другояче, не може да живеете в хармония. Всеки един от вас трябва да дойде на мястото си. Ако си някъде някоя земя или някое слънце, или сателит, ще си вземеш мястото. Всеки ще определи мястото си. В дадения случай един свят ще управляваш, ще развиваш онова, което е вложено вътре. То е един самостоятелен свят. Никой не може да те извади от твоята орбита.

Мнозина от вас се страхуват, че ще им повлияе някой. Никой не може да ти повлияе. А и да ти влияе – какво лошо има в това? И Месецът влияе, и Земята, и Слънцето влияе. Вие не поставяйте влияенето като една спънка. „Влияе ми, казва, със своята мисъл.” И ти му влияй! Ти не си мъртъв, ти си жив човек. Вие свързвате влиянието с това, че той те владее. Какво ще те владее – Земята владее ли Месеца? Слънцето денем изпраща своята светлина и я осветява; какво дава Земята на Слънцето, че я осветява? Слънцето влияе, но с това влияние ѝ изпраща нещо. Питам тогава: Земята влияе ли на Слънцето? Влияе. Вие трябва да благодарите на това влияние. Влиянието, то е свещен закон. Когато хората взаимно си влияят, духовете отгоре, ангелите – всеки на своето място. Влиянието е един свещен закон. Аз искам да избия от ума ви един клин. Казва: „Влияе ми от толкова години, аз не искам да бъда под негово влияние.” Ами под кое? „Под Божието.” Че, Господ влияе най-напред чрез Слънцето. После, ако искате да сформирате своето тяло, ще искате чрез Земята, ще сложите корените. Бихте ли могли да станете голямо дърво, ако нямате твърда почва? Влиянието използвайте. Влиянието е едни свещен закон. Няма нищо лошо във влиянието. Някой казва: „Аз да съм по-далеч от него.” Ти си на такова разстояние, на колкото ти е определено. Нито си по-далеч, нито си по-близко.

Един ден, когато изучавате вие динамиката на човешкото тяло, трябва да знаете, че има известни атоми, които са дошли от слънцето Сириус – те са свързани със Сириус, известни материи, едно течение. Представете си, че някой човек иска да ви вземе, да ви откъсне. Той най-първо има едно голямо слънце против себе си. Интелигентните същества на Сириус, на които интелигентността е по-голяма, отколкото на тези на Слънчевата система, те ще се застъпят. Значи зависи от вас. Колкото повече благородна материя има във вашето тяло, толкова животът ви седи на една по-висока степен. Материята е, която обуславя живота. Животът се проявява чрез тази материя. Затова, когато вашето съзнание почне да се оформя, почвате да мислите за разните звезди. Защото със звездите е вложено по нещо за сегашния живот и когато използвате всичко, което космосът е вложил в тези всички слънца, то човек ще бъде почти съвършен.

Сега сте на Земята, ще използвате влиянието на Луната, на Слънцето, на планетите в Слънчевата система и влиянието на звездите. И те упражняват влияние върху нашето съзнание, но хората едва се досещат; даже за някои планети едва се досещат. За пример какво влияние упражнява Сатурн? (- Лошо влияние.) Ама защо? Защото хората се борят със Сатурн. Сатурн казва: „Слушай, ти трябва да бъдеш справедлив. Ти като не искаш да слушаш.” [Тогава казват: „Знаеш ли, той е в лоши условия, под влиянието на Сатурн.”]* [* В оригинала изречението е поставено в квадратни скоби.] Казваш: „Аз твоя съвет не искам, аз сам ще си устроя съдбата.” – „Слушай, ще ти пати главата.” – „Аз не искам да зная.” – „Ще видиш.” Явява се Юпитер, казва: „Ти си на Земята, тебе ти трябва култура, трябва да мислиш, благороден, доблестен, щедър, великодушен трябва да бъдеш.” Ти казваш: „Не е твоя работа.” Изваждаш ножа, ще се разправяш. Но Юпитер казва: „Знаеш ли, ти ще повдигнеш една война, но можеш ли да я отстоиш?” Често ние, малките хора на Земята, не трябва да водим никаква война. „Не се противи на злото.”

А какво нещо е зло? Всички онези същества, които работят в света без закон. Следователно не се противете на съществата без закон, защото няма какво да ги съдите. Те ще бъдат безпощадни. В тази смисъл* [* тази смисъл – диал. употреба на думата „смисъл” в ж. род.] злото, това са същества, които творят. Този човек троши камъни в планината с динамит, не минавай през неговата кариера, остави го да чупи камъните, пък ти си върви по своя път. Някой казва – съдбата. Не се противи на своята съдба. По-далечко малко – изучавай законите на съдбата, ако има някакъв закон.

Разбира се, някои от тези въпроси вие ще ги срещнете в живота си може би след 10, след 1000 [години], а някои може да използвате сега. Вие сте млади, живели сте много пъти на Земята, но сега наскоро трябва да разрешите някои въпроси. Някой казва: „Като остареем.” Като остареете, нищо не може да разрешите. В младини човек може да извърши повече, отколкото в старини. Младият трябва да работи, а старият – да се разкайва. Ако вие ме питате каква е службата на старите хора – разкаяние. А каква е службата на младите хора? – Работа. Но когато младият седне и почне да се разкайва, той остарява. Погрешките ще изправяш, мъчнотиите ще преодоляваш, няма да се разкайваш, няма да се обезверяваш. „Ще работя задачата, която ми е дадена. Ще я разреша. Никакви мъчнотии няма да ме спрат.” – То е доблест, то значи да имаш Юпитер. „Ще разреша тази задача – дадена дума!”

На Земята, в човешкия живот има гении, това са гении на Юпитер, те са същества, общество от същества, които са завършили своето развитие и те представляват Юпитер и влияят. Те ще те срещнат и ще ти кажат: „Ти не слушаш.” Същества има на Сатурн, тук, на Земята, завършили своето развитие, те ще те срещнат, ще ти кажат: „Слушай! Ти трябва да бъдеш справедлив.” Има на Меркурий, на Венера, на Месечината, те са все същества, групи същества. Те ще те срещнат на пътя, ще ти кажат: „Слушай, ние сме минали по този път, ще ти дадем нашите упътвания.” Искаш да бъдеш благороден човек, искаш да бъдеш философ – по еди-кой начин, ще ти разправят. Или искаш да имаш злато - ще ти разправят. Тогава ще те свържат с Юпитер, със Сатурн. Юпитер в дадения случай е банката. Онези, които са на Сатурн, ще кажат: „Ще отидеш в банката на Сатурн, на Месеца ще идеш, на Слънцето ще идеш.” Ако можеш да обикаляш където искаш, да вземаш каквото ти трябва, какъв ще бъдеш? Ученик ще бъдеш! Това е ученикът, който ходи по планетите. Няма да изучаваш на Земята астрология, каква съдба ще имаш, това не е голяма наука.

Тогава, носи един човек една стомна. Ще минава през пустинята. Казва: „Каква ще бъде моята съдба?” Ако стомната ти е здрава, гърлото ти няма да засъхне, но ако счупиш своята стомна, много ще страдаш. Ти вървиш в живота, изгубиш вярата си в Бога – казвам: ще побелее главата ти и не само ще побелее, ще оглупее; и не само ще оглупее, ще оголее, ще стане на прах и на дим, нищо няма да остане. Какво означава тази стомна? – Ще изгубиш вяра в Бога. Да вярваш в Бога, това е вечно начало. Да растеш, да се развиваш, това е зенитът, смисълът на живота. А да се обезвериш, това е западане. Никаква култура няма. Нищо няма. В умовете ви може да изпъкне отрицателна идея – това не е зло. (...) Провидението може да ви представи един човек, който е обезверен. То е факт, няма какво да съжалявате. Неговата глава е оголена, във вътрешен смисъл – отвътре е оголял, няма никакъв стремеж.

Първото нещо: човек трябва да има Бога в сърцето си, да усеща в ума си светлина, в сърцето си – Неговата топлина. То е достатъчно! Тогава той може да има едно правило: „Понеже аз мисля, Господ мисли за мен. Понеже аз чувствам, и Господ чувства и ме обича.” То е факт.

Сега, през тази година вас ви трябва творчество. Следващия път съставете един проект какво трябва да се твори и как трябва да се твори през тази година. Законът е такъв, че каквото намислите, ще го правите. Не да го прави други заради вас. „Аз, казва, да го намисля, а ти ще го направиш.” Каквото намисля, ще го направя. Може да ми приведете пример на музикант, който не знае да свири, но съчинява. Онзи, който съчинява, той трябва да знае да свири онова, което той е написал.

Първо, каквато идея се проектира във вашия ум, вие ще я реализирате в малък размер и тогава тази идея ще я пуснете и други да я опитат. Свещена идея. Тогава, ще сложите едно правило в живота си: Човек, който зачита своите идеи, той зачита идеите и на другите хора. То е свещеното правило. Всички идеи в света имат един произход, произтичат от един и същи източник.

Сложете палеца на пулса си! Бройте всички! (Учителя гледа часовника си 1 минута) Стига. Колко удара прочетохте? Най-високото число? (- 107 – сестра Дафинка) (- Обаждат се 63, 93, 86 и др.)

Упражнение: Лявата ръка на лявото рамо (извита така, че върхът на пръстите се допира до рамото) (фиг. 11) Дясната ръка извита над върха на главата, но не се докосва Отнасяме дясната ръка настрана хоризонтално, пак я прибираме (повтаря се три пъти) После същото упражнение, но дясната ръка – на дясното рамо, лявата – над главата. След това ръцете настрана, после – пред гърдите (пръстите едни срещу други). Задържаме това положение, концентрираме се. След това ръцете настрана – пак отпред (три пъти). Леко духване (три пъти). Какво разположение имате при това упражнение? Мъчно може да се определи.

Вие правите всевъзможни движения. Имат ли тези движения някакво значение? В подсъзнанието на човека се набира известна излишна енергия. Когато с дясната ръка кажем така (настрана), тя е като проводник, а с лявата ръка, някоя част на тялото има недоимък – те придават. Тези токове постоянно се менят. Някой път с дясната предаваме, някой път - с лявата. Затова са тези движения. Има известни движения, които са разумни, има движения, които са дисхармонични. Така за пример цигулката – дълго време отнема, докато ти се научиш да имаш хармонични движения на лъка. На художника дълго време отнема, докато придобие хармонични движения на четката. Или онзи, който мисли, дълго време трябва да прави своите упражнения. Когато човек мисли, стават известни конвулсии. Ако вие разглеждате човешкия мозък, когато човек мисли, много ясни танцувания стават. Колкото мисълта е по-интензивна, това издигане е по-високо и бързо спадане, постоянно. Затова именно мозъкът е стегнат в тази коруба. Ако пробиете дупка и почнете да мислите, мозъкът може да излезе до една педя, като някой рог. Като спре мисълта, ще се прибере. Движение навсякъде има. Щом има живот, има движение.

Затова не трябва да се страхувате. Той произвежда дисхармонични конвулсии на мозъка, на сърцето, на белите дробове. Ще обуздаеш страха. Уплашиш се, искаш да хукнеш да бягаш. Спри се, предизвикай вярата! Закон има в света не може да ми се случи нищо. Ако наблюдавате някоя опасност, поотмести се, наблюдавай, но никога не бягай. „Ама, някой казва, как да не бягам?” Представи си, че си в един кораб, паднеш във водата – къде ще бягаш? Ще ходите разумно, само ще направите крачките си по-големи, но няма да хукнете да бягате. Бягането е дисхармонично. Следователно движенията на мозъка ще бъдат дисхармонични. Всички емоции, които човек преживява, те произвеждат такива дисхармонични свивания на мускулите и покварява се човешката мисъл, покваряват се човешките чувства.

Човешкото лице представлява една морфология отвън на всичкия онзи бит на миналите култури – изчезнали култури, които са оставили отпечатък. Хиляди култури на кристалното царство, на рибите, на мекотелите, на птиците, на млекопитаещите – всички тези култури са оставили този отпечатък, после идва културата на човешките раси, и те са оставили, а същевременно с това са действали и културата на ангелите отгоре. Посрещане има. И сега има онези влияния на бъдещата култура, които сега идват. Че това, което сега преживявате: на страха, на отчаяние, не се плашете – стара култура. Сега, като дойде страхът, ще се молиш. Като вярваш в Бога, смъртта ще мине и ще замине, както Мойсей казва: „Ще поставите кръвта на агнето, като дойде ангелът пред този знак, ще замине дома ви, няма да направи поражение.” То е разумният принцип.

Сега, ако ви говоря повече, ще се преситите и тогава, като излезете, няма да разберете тези работи. Хубавото, разбраното и неразбраното, като се съберат, какво ще стане? Каша. Тогава, щом е нещо неразбрано, прибавете брашно, да стане като тесто, може да направите хляб, да може да разполагате. Това значи творчество. Ще твориш, докато извадиш нещо, и да си доволен. От тази каша да можеш да направиш нещо. Представете си, че направите циментова каша и си сложите крака, опитвате силата на тази каша. Какво ще стане? Мнозина от вас си направят циментова каша, сложат си вътре главата. Казват: „Замая ми се свят. Вързан съм.” Ама, така е. Цимент има ли, главата дръж навън и крака - навън! Друго сложи вътре в кашата! Това е то, истинската философия на живота. Щом някой направи някоя циментова каша и ти каже: „Я си сложи крака, да направим един отпечатък” – нека правят отпечатък на умрелите, но на един жив човек...

ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!

КНИГА: Посока и растене - Жануа

2009-02-16T16:16:23Z

LoveJoy: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-06-1-J.pdf PDF с оригинален текст]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Посока и растене]] (найден) (работи се)
* 2. [[Облагородяване на сърцето]](ssstanchev123)(работи се)
* 3. [[Внушението]] (найден) (работи се)
* 4. [[Двата метода. Любовта и вярата]]
* 5. [[Зората]]
* 6. [[Път към свобода]]
* 7. [[Придобиване на търпение]]
* 8. [[Поглед и движения]]
* 9. [[Освобождаване 2]]
* 10. [[Различаване]]
* 11. [[Веждите – пулсът – дишането]]
* 12. [[Малките мъчнотии]]
* 13. [[Изпитите. Духовна връзка и помагане]]
* 14. [[Живот, сила, интелигентност]]
* 15. [[Малката мисия]]
* 16. [[Представа за трите свята]] (mvm) (работи се)
* 17. [[Справяне с мъчнотиите]]
* 18. [[Слънцето]] (mvm) '''(готово)'''
* 19. [[Меки и твърди вещества]]
* 20. [[Святото място]]
* 21. [[Трите зрънца]]
* 22. [[Здрави връзки]]
* 23. [[Мислете за слънцето!]]
* 24. [[Щастието]]
* 25. [[Двете страни]]
* 26. [[Планетни влияния]]
* 27. [[Скрити сили]]
* 28. [[Образи на реалността]]
* 29. [[Справяне]]
* 30. [[Великденският подарък]]
* 31. [[Координация на силите]]
* 32. [[Светлият кръг]]
* 33. [[Седмият кръг на живота]] (mvm) (работи се)
* 34. [[Хармонични положения]]
* 35. [[Трениране]]
* 36. [[Типове и образи]]
* 37. [[Три посоки]]

КНИГА: Посока и растене - Жануа

2009-02-16T16:12:34Z

LoveJoy:

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-06-1-J.pdf PDF с оригинален текст]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Посока и растене]] (найден) (работи се)
* 2. [[Облагородяване на сърцето]](ssstanchev123)(работи се)
* 3. [[Внушението]]
* 4. [[Двата метода. Любовта и вярата]]
* 5. [[Зората]]
* 6. [[Път към свобода]]
* 7. [[Придобиване на търпение]]
* 8. [[Поглед и движения]]
* 9. [[Освобождаване 2]]
* 10. [[Различаване]]
* 11. [[Веждите – пулсът – дишането]]
* 12. [[Малките мъчнотии]]
* 13. [[Изпитите. Духовна връзка и помагане]]
* 14. [[Живот, сила, интелигентност]]
* 15. [[Малката мисия]]
* 16. [[Представа за трите свята]] (mvm) (работи се)
* 17. [[Справяне с мъчнотиите]]
* 18. [[Слънцето]] (mvm) '''(готово)'''
* 19. [[Меки и твърди вещества]]
* 20. [[Святото място]]
* 21. [[Трите зрънца]]
* 22. [[Здрави връзки]]
* 23. [[Мислете за слънцето!]]
* 24. [[Щастието]]
* 25. [[Двете страни]]
* 26. [[Планетни влияния]]
* 27. [[Скрити сили]]
* 28. [[Образи на реалността]]
* 29. [[Справяне]]
* 30. [[Великденският подарък]]
* 31. [[Координация на силите]]
* 32. [[Светлият кръг]]
* 33. [[Седмият кръг на живота]] (mvm) (работи се)
* 34. [[Хармонични положения]]
* 35. [[Трениране]]
* 36. [[Типове и образи]]
* 37. [[Три посоки]]

КНИГА: Посока и растене - Жануа

2009-02-16T12:31:19Z

LoveJoy: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-06-J.pdf PDF с оригинален текст]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Посока и растене]] (найден) (работи се)
* 2. [[Облагородяване на сърцето]]
* 3. [[Внушението]]
* 4. [[Двата метода. Любовта и вярата]]
* 5. [[Зората]]
* 6. [[Път към свобода]]
* 7. [[Придобиване на търпение]]
* 8. [[Поглед и движения]]
* 9. [[Освобождаване 2]]
* 10. [[Различаване]]
* 11. [[Веждите – пулсът – дишането]]
* 12. [[Малките мъчнотии]]
* 13. [[Изпитите. Духовна връзка и помагане]]
* 14. [[Живот, сила, интелигентност]]
* 15. [[Малката мисия]]
* 16. [[Представа за трите свята]]
* 17. [[Справяне с мъчнотиите]]
* 18. [[Слънцето]]
* 19. [[Меки и твърди вещества]]
* 20. [[Святото място]]
* 21. [[Трите зрънца]]
* 22. [[Здрави връзки]]
* 23. [[Мислете за слънцето!]]
* 24. [[Щастието]]
* 25. [[Двете страни]]
* 26. [[Планетни влияния]]
* 27. [[Скрити сили]]
* 28. [[Образи на реалността]]
* 29. [[Справяне]]
* 30. [[Великденският подарък]]
* 31. [[Координация на силите]]
* 32. [[Светлият кръг]]
* 33. [[Седмият кръг на живота]]
* 34. [[Хармонични положения]]
* 35. [[Трениране]]
* 36. [[Типове и образи]]
* 37. [[Три посоки]]

КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа

2009-02-16T09:09:26Z

LoveJoy: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-04-J.pdf PDF с оригинален текст]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Новите схващания на ученика ]] (найден) '''(готово)'''
* 2. [[Природа и геометрия ]] (Ваня Златева) (работи се)
* 3. [[Възпитателната сила на страданието]] (НадяД) '''(готово)'''
* 4. [[Условия, лежащи в триъгълника]] (Ани) '''(готово)'''
* 5. [[Каква роля играят противоречията в живота]] (ssstanchev123) '''(готово)'''
* 6. [[Светлина и знание 2]](Моника13)(работи се)
* 7. [[Съсредоточение]] (НадяД) '''(готово)'''
* 8. [[Великата погрешка]] (Хирон) '''(готово)'''
* 9. [[Що е единица]] (НадяД) '''(готово)'''
* 10. [[Божественото буталце]] (Назъров) (работи се)
* 11. [[Законът на внушението]] (Ани) '''(готово)'''
* 12. [[Насока и направление на енергията]] (найден) '''(готово)'''
* 13. [[Квадратурата на кръга]] (mvm) '''(готово)'''
* 14. [[Възможното у Бога, възможното у човека ]] (mvm) '''(готово)'''

Насока и направление на енергията

2009-02-16T09:07:28Z

LoveJoy: /* НАСОКА И НАПРАВЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯТА */

==НАСОКА И НАПРАВЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯТА==

8.15 часа вечерта.

Любовта ражда доброто.

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.

Размишление.

Прочете се резюмето „Ролята на свръхсъзнанието” и „Предназначението на гръбначния стълб”.

Прочетоха се темите „Защо се ражда и умира човек”.

Тема 11: „Какво зная аз?” Ще си зададете този въпрос на себе си и така, философски ще отговорите, в прикрита форма. Какво е казал Цезар? – „Дойдох, видях и победих”. Какво е писал на римския сенат? – Това, което той е знаел. Ще мислите върху тази тема: „Какво зная аз”. Същественото, което знаете, не какво сте учили и какво са ви казали и какво сте запомнили, а каквото вие знаете. Самата тема е дадена в най-добрата си форма.

Тема 12: „Трите стълба на знанието”.

[[Картинка:MOK-04J-12-1.gif|ляво]]Между тези числа има ли сходство или някакво съотношение? Едно на кое съответства? (– На 10.) Две на кое съответства? (– На 11.) Три? - На 12; Четири? – На 13. Добре. Да допуснем, че ви се дава избор на тези числа, кои ще изберете? Изборът е свободен, всеки може да си избере каквото иска. Обаче, има и друго нещо. От тези числа не може да изберете които искате. (– Защо?) Допуснете, че аз ви давам една малка игла, обикновена, с която шиете, и ви дам едно въже по-дебело от пръста и ви накарам да вденете това въже. Да кажем, то е дълго една педя. Може ли това въже да го вденете в иглата така, както си е? – Не. Значи, изисква се мисъл. Вие трябва да разберете вдяването на това въже. Как може да вденете това въже? Ще го разнищите на тънки нишки и така цялото въже може да го прекарате през иглата.

Тези числа съществуват в природата така наредени. Те се намират и в живота, но не всяко число вие може да изберете. Да допуснем, вие сте една положителна личност – плюс сте и избирате числото едно, ще ви ползва ли този избор? (– Не, защото числото 1 е положително.) Аз говоря за живите числа в природата. Вие като сте положителен и числото 1 е положително, то ще произведе у вас едно неприятно състояние. (– Ще изберем числото 13.) Още по-лошо: 1, 4, 10, 13 – все са положителни числа. Като дойдете до числото 2, то е със знака минус. Следователно в дадения случай, щом вие сте положителен, вие трябва да изберете числото 2; щом изберете числото 2, може да изберете числото 12. Вече в 12 вие имате закон на резултати. Как е създадено 12? Числото 12 показва как може една положителна енергия да се превърне в една отрицателна енергия. Това е закон – да знаеш как да превръщаш силите. Ние имаме 12 месеца, те показват един кръг. За да превърнеш една енергия и да я използваш във всички нейни проявления, ти трябва да направиш едно обръщение в 12 зодии. Вие може да изберете 2 и 12, но трябва да разбирате закона на 12-те, защото в 12 първата цифра 1 е положителна, вие ще се сблъскате с нея и трябва да прекарате тази енергия в числото 2, тогава 2-ката показва закона, метода и начина, с който трябва да действате.

Ако трябва да говорите, в дадения случай как трябва да говорите, кой говор е по-хубав: острият говор или мекият говор? (– Мекият говор.) Отблизо когато говориш, меко трябва да говориш, но когато трябва да говориш на един километър далеч, как трябва да говориш? (– Високо.) Така че, под силно и остро говорене всякога се разбира далечно говорене. И докато твоята реч пристигне на мястото, тези вълни на високото говорене отслабват и онзи там ги слуша много мекичко. Така че, някои хора ни се виждат много мекички, защото отдалече говорят, а колкото се приближавате към тях, гласът им става по-силен и вие казвате: „Грубо говори.” Рекох, тогава много наблизо сте дошли. Та и в природата често някои от нейните тонове, които тя издава, са силни, а други – слаби. Аз говоря за тоновете на природата. Някой път природата ни говори отдалеч. Тогава тя е много тиха, нежна се показва, но тогава ние не трябва да изменяме своята дистанция; а някои от нейните тонове, за да ги чуем, трябва да сме много близо до нея. Тогава тя ни се вижда странна. Та, рекох, има такива състояния и в природата.

Числото 1 е положително, показва насока, откъдето идват енергиите; двойката показва насока накъде отиват енергиите; а тройката какво показва? – Показва работата, която тези енергии са извършили в дадения случай. Как ги наричате вие тези числа, средните числа? (– Неутрални числа.) Да, числа, които не са нито на едната страна, нито на другата страна. Разбира се, само едно неутрално число можете да го сложите за дирек, за подпора, те не се местят. И всичките устои на живота са съградени все от тези числа – неутрални числа.

Във всяка една година знаете ли кои дни са положителни, кои дни – отрицателни и кои – неутрални дни? Онези от вас, които разбират астрология, трябва да прегледат малко колко дни има в годината положителни, колко отрицателни и колко неутрални. То е само една малка забава, едно упражнение, гимнастика на ума.

В окултната наука се изискват няколко условия (сили) от ученика. Първо, той трябва да има не само една силна воля, но благородна и устойчива и разумна воля. Само тогава може да се прояви волята му. Понеже, каквато и да е сила, с която ученикът работи в дадения случай, от него се изисква да има такава една воля. Тогава, той [е] като един чук, а знаете че всеки един чук само в една силна и разумна ръка, може да произведе приятен ефект. Иначе, този чук може някой да го вземе от ръката ти и да ти разбие главата, нищо повече. Чукът в слабата ръка или каквато и да е сила в ръката на един слаб човек е за него в ущърб.

Ние виждаме в съвременната култура мнозина, на които умовете са неприготвени. Като добият малко знания, това знание не ги ползва, то става за техен ущърб. Ще се стремите във вашето съзнание да се кали вашата воля, да бъде силна, разумна и устойчива. И след това ще прилагате при изправянето на някои ваши минали погрешки. Всички имате погрешки: лични и унаследени погрешки. Някои от тези погрешки се виждат, някои не се виждат. Някои се знаят, някои не се знаят.

Та, с волята си постоянно трябва да работите като един скулптор над себе си, понеже от тази работа ще зависи благото на вашия живот. За да може да прекарате един разумен живот на земята, да бъдете по възможност щастливи, непременно човек трябва да има силна воля. А силната воля е всякога разумната воля. В това отношение вие трябва да изучавате математиката. Всички трябва да бъдете не математици, но да мислите математически, то е нещо точно определено. Някой може да каже: „Може и по друг начин.” – Не. В математиката не могат да бъдат нещата и така и така. Единицата, така както е поставена, не може да я замените с друго число. Тя е единица, нищо повече. Може да сложите друг символ, но като количество, като сила, вие не можете да я замените с нищо друго в дадения случай. И след това трябва да си служите с геометрията. Всякога трябва да превръщате математическите величини в геометрически форми, в най-красивите геометрически форми. Без това вашата воля ще бъде всякога слаба.

Например как може да укрепиш волята си? Да кажем, страх те е от мечка. Ето един умствен начин за укрепване на волята: няма да отидеш в гората при мечката, че да изгубиш и ума и дума, но ще си представиш, че тя иде в къщата ти. Мислено това ще става. И ти ще се постараеш да я погладиш по главата. Това е вече един опит и този страх, който естествено те обладава, постепенно ще почне да се самовъзпитава. Или някой път те е страх от сиромашия. Представи си, че ти си богат човек, имаш 10 милиона, имаш замък, къща, градина, всичко това на твое разположение; после, представи си, че почнете да изгубвате това-онова, станете последен бедняк, нямате нито пет пари и се стремете да бъдете спокоен, като ходите при другите хора да не губите равновесието си. Всичко това мислено ще става. Това е едно хубаво упражнение на ума. Ако вие това мислено не можете да направите с пълно съзнание… Това са маневри в живота. Като дойде действителния живот, да не се уплашите тогава. Военните нали преди война правят такива маневри – приготвят се, че като стане война, да бъдат подготвени. И окултния ученик трябва да прави много маневри, за да може да кали своята воля. Това, от което най-много те е страх, правѝ маневри в ума си, за да регулираш този страх.

Например много се гневите. Представете си, че някой дойде и ви обиди и мислено се постарайте да не се разгневите, вижте какво ще изпитате; те са много приятни упражнения. Тези упражнения може да ги правите, когато няма с какво да се занимавате. Когато има да учите няма да правите тези упражнения, но след като се изморите, учили сте 2-3 часа наред, седнете тогава за половин час или за 20 минути и направете такова едно упражнение. След това вие ще се усетите освежен и при това ще придобиете нещо. На всички ви препоръчвам тия упражнения да ги правите, те са много ефикасни. И без това ще ви посрещнат много повече спънки в живота отколкото сега, така поне ще ги посрещате по-спокойно, щом разбирате закона. Сега, как разбрахте темата на разговора тази вечер? Кой от вас доброволно ще ми разправи със свои думи какво е разбрал?

Най-първо ще направите подготовката, а после опита ще дойде от само себе си. Да кажем, страх ви е от змия. Как да премахнете този страх? Ще хванете някоя умряла змия и като свикнете с нея, ще дойдете да опитате как може да хванете и живата змия. Така ще добиете известна опитност. (– Ако ни ухапе?) Вие ще вземете един чатал и с него ще я натиснете за главата и после пак ще я пуснете. Ще ѝ кажете: „Аз съм малко страхлива, затова правя този опит, искам да не се плаша.” Това е за ученичка, пък ако е ученик, и той може да каже същото, че е малко страхлив и иска да не се плаши. Но най-първо умствено ще направите този опит. Когато дойде човек да прави положителни опити, трябва да бъде много внимателен, защото някой път може да пострада. Змиите са много сръчни и там човек трябва да бъде много пъргав да се запази. Хитри са змиите, не са тъй както вие мислите.

Сега това е само за изяснение. Те са упражнения, които много добре действат, благотворно действат, при това служат за едно каляване на мисълта. Някой път се насъбират все отрицателни мисли, почнат да те безпокоят. Седни, направи опит да не те е страх. Например някои от вас ви е страх от паяк, други от жаба, от мишка, от пиявица, всеки човек все има нещо, от което се бои.

Сега, за говора от близо и говора от далече. Когато от близо иде гласът, той е от сърце, пък щом някой говори само за недостатъците на хората, той е от далеч. Но има и друг случай: вие сте банкер, давате пари на заем с лихва, който иска пари, говори тихичко, после може и банкерът да говори тихо: „Ти сметките направи ли?” Казваш: „Ще почакам малко, след неколко дена.” Той си има пари, но понеже не знае дали ще може да ви кредитира, казва: „След няколко дена”, а в същото време праща агенти да види имате ли имущество, за да се осигури. Това все тихо се говори. Това говорене не е от сърце. Това е говорене от далече. Хора, които говорят от далеч, те не са хора на сърцето. Щом един човек ти прави добро с някаква замисъл, той отдалеч ти говори. Пък, когато се прави едно добро, без ние да очакваме каквото и да е благо, а просто, че това е една Божествена постъпка, такъв човек от близо ти говори. В такъв случай ти правиш едно добро, вървиш и сам се радваш на постъпката, без да имаш в ума си някаква облага.

Трябва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, вашето аз. Защото в естеството на човека има много силни неорганизирания, т.е. много сили, които не зависят от вас. Има някои прояви, които са волеви – от вас зависят, а има известни действия във вашия организъм, които не са волеви движения – които не зависят от вас. Например биенето на сърцето не е един волеви акт. Как се наричат тези движения? (– Автономни.) Когато ние казваме, че някои неща можем да ги направим, подразбираме тези волеви движения, а има неща, които вие не може да направите. Например има неща, които ако изискват от вас, в дадения случай са невъзможни. Ако ви кажа да пренесете Витоша от едно място на друго, това е невъзможно сега за вас или да ви кажа да прехвръкнете от Земята на Месечината. Значи, изискват се неща невъзможни, а има неща възможни за вас в дадения случай.

При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни, волеви движения са те, пък има и един друг външен кръг на действие, те са условни засега, те не зависят от вас. Тъй щото, когато говорим за волеви неща, разбираме тия, които са под контрол на нашата воля. А другите неща са под волята на други същества, по-високи от нас сили, които не се подчиняват на нас, а се подчиняват на други същества. Така ангелите разбират законите на растителното царство, но ангелите не разбират живота на животинското царство. Един ангел не може да произведе живота на животинското царство, не може да направи една коза, например. Там архангелите, те владеят този закон. Тъй щото, всички същества според своята разумност и възможност. Ангелите и те си имат свой район на действие. Разбира се, в сравнение с човешкия, той е много по-обширен, но в сравнение с по-възвишените от тях същества и тяхната дейност е ограничена.

Следователно ние, като завладеем тези волеви действия, всичките сили, вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим към възможностите на този, външния кръг. В окултната наука съществуват и други методи, разумни методи разбира се, за проява на волевата сила.

Да направим едно упражнение: (Всички прави.)

Лявата ръка право надолу, дясната ръка настрани. Дясната ръка слиза върху китката на лявата ръка. Дясната ръка прави движение по лявата ръка нагоре, над главата, в дясно, настрани и надолу. Когато се прави това упражнение, произнася се следната формула: „Аз мога да направя всичко, което моят ум ми продиктува.”

Същото упражнение с движение на лявата ръка и следната формула: „Аз мога да направя всичко, което моето сърце ми продиктува.”

Това упражнение е приятно за концентриране. Формулките може да произнасяте и мислено. Тогава е за концентриране. А ако ги произнесете гласно – тогава е за усилване. Тези упражнения са необходими за владеенето на мускулите, при това с тези движения вие подобрявате вашето кръвообращение.

Това упражнение ще го употребявате за 10 дена. Но законът е следния: няма да употребявате двете едновременно. Щом сте паднал духом, тогава ще употребите първото упражнение (движение с дясната ръка). Понеже то е активно, ще превърне вашата пасивна енергия. Щом пък се усещате много енергичен, тогава ще употребите второто упражнение (с движение за лявата ръка). То ще урегулира вашите набрали енергии. Така че в разстояние на 10 дена всеки един, според състоянията си, ще употребява или едното или другото упражнение. Ще спазвате един закон. Тези упражнения ще ги правите докато ви е приятно, щом не ви се прави вече, спрете. Въобще движенията, които стават с дясната ръка, са по-ефикасни, помощни. А движенията с лявата ръка ние употребяваме само, за да възстановим едно равновесие.

Сега, друго едно упражнение: Прави. Ръцете хоризонтално настрани. Затворете очите си. Концентрирайте се нагоре. Така затворете ръцете си над главата като един триъгълник. Концентрирайте се. Разтворете ръцете си и ги дръжте малко хоризонтално. Снемете ръцете си долу.

Любовта ражда доброто!

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода.

IV година

12 школна лекция на

I младежки окултен клас

4.I.1925 година

Неделя 8 ч.в.

София

КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа

2009-02-15T13:27:05Z

LoveJoy: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-04-J.pdf PDF с оригинален текст]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Новите схващания на ученика ]] (найден) '''(готово)'''
* 2. [[Природа и геометрия ]] (Ваня Златева) (работи се)
* 3. [[Възпитателната сила на страданието]] (НадяД) '''(готово)'''
* 4. [[Условия, лежащи в триъгълника]] (Ани) ('''(готово)'''
* 5. [[Каква роля играят противоречията в живота]](ssstanchev123) '''(готово)'''
* 6. [[Светлина и знание 2]](Моника13)(работи се)
* 7. [[Съсредоточение]] (НадяД) '''(готово)'''
* 8. [[Великата погрешка]] (Хирон) '''(готово)'''
* 9. [[Що е единица]] (НадяД) (работи се)
* 10. [[Божественото буталце]] (Назъров) (работи се)
* 11. [[Законът на внушението]] (Ани) (работи се)
* 12. [[Насока и направление на енергията]] (найден) (работи се)
* 13. [[Квадратурата на кръга]]
* 14. [[Възможното у Бога, възможното у човека ]]
* 15. [[Изпитите на ученика]]
* 16. [[Чудните предположения]]
* 17. [[Новото възпитание и самовъзпитание]]
* 18. [[Високите места и чистият въздух]]
* 19. [[Най-важното]]
* 20. [[Честността]]
* 21. [[Равностранният триъгълник]]
* 22. [[Вдлъбната и изпъкнала лещи]]
* 23. [[Слънчевите трансформатори]]
* 24. [[Законът на внушението 2]]
* 25. [[Влияние на вътрешната светлина]]
* 26. [[Успоредните пътища]]
* 27. [[Проявленията на ума]]
* 28. [[Смяна на състоянията 2]]
* 29. [[Преходни състояния на съзнанието]]
* 30. [[Учтивият човек]]
* 31. [[Свободни движения]]

КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа

2009-02-14T11:25:05Z

LoveJoy: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-04-J.pdf PDF с оригинален текст]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Новите схващания на ученика ]] (найден) '''(готово)'''
* 2. [[Природа и геометрия ]] (Ваня Златева) (работи се)
* 3. [[Възпитателната сила на страданието]](НадяД)(работи се)
* 4. [[Условия, лежащи в триъгълника]] (Ани) (работи се)
* 5. [[Каква роля играят противоречията в живота]](ssstanchev123) '''(готово)'''
* 6. [[Светлина и знание 2]]
* 7. [[Съсредоточение]]
* 8. [[Великата погрешка]] (Хирон) '''(готово)'''
* 9. [[Що е единица]]
* 10. [[Божественото буталце]] (Назъров) (работи се)
* 11. [[Законът на внушението]]
* 12. [[Насока и направление на енергията]]
* 13. [[Квадратурата на кръга]]
* 14. [[Възможното у Бога, възможното у човека ]]
* 15. [[Изпитите на ученика]]
* 16. [[Чудните предположения]]
* 17. [[Новото възпитание и самовъзпитание]]
* 18. [[Високите места и чистият въздух]]
* 19. [[Най-важното]]
* 20. [[Честността]]
* 21. [[Равностранният триъгълник]]
* 22. [[Вдлъбната и изпъкнала лещи]]
* 23. [[Слънчевите трансформатори]]
* 24. [[Законът на внушението 2]]
* 25. [[Влияние на вътрешната светлина]]
* 26. [[Успоредните пътища]]
* 27. [[Проявленията на ума]]
* 28. [[Смяна на състоянията 2]]
* 29. [[Преходни състояния на съзнанието]]
* 30. [[Учтивият човек]]
* 31. [[Свободни движения]]

Новите схващания на ученика

2009-02-14T11:06:21Z

LoveJoy: /* НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА */

==НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА==

Кратко размишление

Тема I: „Отношение между психология, логика и етика.”

Аз ще ви задам един въпрос: коя е съществената отличителна черта, която отличава човека от животните? (– Неговата разумност. – Човек може да изрази това, което мисли. - Човекът има стремеж към нещо. – Човекът може да обича Бога. – Човекът има етика, естетика и логика. – Човекът има свободна воля. – Според философията на човека е присъщо изследването на нещата. А у животните тези неща се редуват без да се систематизират.)

Ще ви запитам друг въпрос: Каква е разликата между положителния и отрицателния полюс, между мъжкия и женския принцип? (– У жената се проявява сърдечният живот или принципите на любовта, а у мъжа – умственият или принципът на мъдростта. – Те се различават по своята пасивност и активност.)

В окултната наука под „женски принцип” ние разбираме, че пасивността е отвън, а активността – отвътре. А „мъжкият принцип” е активен отвън, а пасивен отвътре. Казват, че жената била пасивна. Ако тя е пасивна, как завладява ума на мъжа? Как може да го влада* [* владам – остар. притежавам; владея] изобщо? Ако на едно дете умът му стига, за да те замотае, то не е пасивно.

Аз искам да имате положителни схващания за някои основни идеи. Всяка основна идея трябва да е добре разграничена, за да можете правилно да я приложите. Щом кажеш, че си пасивен, то значи, че си активен отвътре, а пасивен отвън. А щом кажеш, че си активен, то значи, че си активен отвън, а пасивен отвътре. Вследствие на това се явяват и противоречията. Онзи, който е активен отвън, смущенията и противодействията ще му идват отвън, той отвътре е пасивен, незасегнат. У пасивния принцип, смущенията ще дойдат отвътре. Следователно умът има повече препятствия отвън, а сърцето има повече препятствия отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът е пасивен отвътре. Сърцето е активно отвътре, а умът е активен отвън. Следователно тия два принципа могат да си помагат. Когато умът се намери в противоречие в своята активност, то сърцето, понеже е активно отвътре, ще му дойде на помощ. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.

Този закон трябва да го разберете добре. Когато се намерите в смущение с вашия ум, трябва да търсите вашето спокойствие отвътре. А когато сърдечно сте неспокойни, трябва да търсите спокойствието в Божествения принцип на ума. Защото сърцето изисква винаги един принцип, на който може да разчита. Щом сърцето веднъж се излъже в него, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност. И безверието не започва от ума, а от сърцето. Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам „жената”, разбирам, че безверието се явява в сърцето. Разбира се, вие няма да вземете термините „мъж” и „жена”, че се отнасят до вас, но само ще боравите с принципите. Дева или девица изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние казваме дева, което значи „божествена”. А мъж или човек или манас, значи „син на мъдростта”. Той е израз на Божествената светлина или Божествената Мъдрост. Следователно у човека тия два принципа едновременно се допълват: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън. Единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре.

Сега разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя. Материята, от която животните с създадени, е по-гъста. Следователно в света на животните прониква по-малко светлина. Затова и техните разбирания за живота и нещата са неясни. Не са тъй ясни, както у човека. Окултистите считат, че животните са под 13-та сфера. Значи, има да чакат дълго време, докато се повдигнат. За тях сега няма условия да се повдигнат.

Ще ви запитам друг един въпрос: Защо природата е поставила скъпоценните камъни вътре в земята, там да се образуват? Мислите ли, че у кристалите има известна интелигентност? По какво съдим за интелигентността на едно същество? Като гледаме къщата на един човек, прозорците, стаята и всичко наоколо, по това съдим вече за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някой предмет или някоя статуя от някого, ние също съдим за степента на неговата интелигентност. Това е общо. Кристалите, които са се образували в земята, и те имат своя интелигентност. Те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането ѝ. Всеки един кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в земята тъй, както и плодовете. Но кристалите са много големи егоисти. Голямо тщеславие и гордост има в тях. И понеже са толкова горделиви, турени са на такава голяма дълбочина в материята, за да обуздава тяхната гордост. И виждате колко са твърди те. В тях няма мекота. Трябва дълго време да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане.

Бих желал някой от вас да опише краските на по-важните скъпоценни камъни. Някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. Не мислете, че кристалите са само в земята. Туй, което е в земята, е и у вас. Трябва да знаете: всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло. Всички растения, които съществуват по земята, всички буболечки – съществуват и в тялото ви. Някой вълк се изпречи във вашия ум и ви развали всичкото настроение, изяде ви някоя овца и ви създаде цяла катастрофа. Вие се занимавате с вълците на физическия свят, но със своите вълци не се занимавате. Щом един вълк изяде една овца в своя живот, ще почувствате една голяма болка в сърцето си. Ти мислиш за другите вълци, а за твоите вълци не искаш да направиш нищо. Друг път някоя мечка изяде една от твоите крави вътре в тебе, или някой паяк хване някоя муха вътре в тебе – всичко това трябва да го изучавате. Това е една ценна наука. Ще почнеш да обуздаваш всичките животни в себе си.

Това са символи, това са идеи, това са течения на онзи, Божествения живот, който иде от много направления. Човек е сглобен от множество отделни сили. Това са рекички, които са образували човека. Аз определям това нещо тъй: животните и растенията, които съществуват на земята, това представлява човекът, разложен на неговите части. Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада* [* монада – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; единица], която ги ръководи, това е човекът. Нали тази идея прокарва и Лайбниц? Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия монади не са на еднаква степен на развитие. Те са същества с голямо разнообразие в развитието си. Ония животни, които са свирепи, въобще се намират в една крайно гъста материя. От това се образува повече търкане, повече топлина, чиито закони те не са научили и вследствие на това изявяват своята грубост.

Аз мога да разгневя когото и да е от вас без думи. Представете си, че обещая на някого от вас едни хубави дрехи и кажа: след два месеца ще ги имате. Вие чакате, обаче дойде Коледа и аз още не ви давам дрехите. Вие веднага кипвате. Как тъй аз да не си седя на обещанието? Че как тъй! Обещанието не е нещо материално. Защо то да произведе във вас едно кипване? Следователно когато някой ви обещае нещо, вие считайте като че нищо не ви е обещавал, за да бъдете самостоятелни. Дали ще ви дадат или не – нека ви бъде безразлично. Като ви дадат дрехите да ги облечете, само тогава се зарадвайте малко. А това, че ви са обещали дрехи – не туряйте тази мисъл в ума си. Защото, ако вие мислите за обещанието, вие ще си създадете една пакост за душата. Този, който ви е обещавал, оставете той да мисли за обещанието, защото това е негова идея, която трябва да реализира. Оставете той сам да изработи своята идея. А вие се радвайте на онзи плод, който ще принесе. Не отивайте постоянно при него да го питате кога ще дойдат дрехите. От дрехите съвсем не трябва да се интересувате.

Друг пример за същата идея. Да допуснем, че някой ви каже, че ви обича. То е същото. Значи обещал ви е нещо. Праща ви рокля, шапка, обуща и ви казва: „Аз ви обичам.” Вие ги вземате и си казвате: „Е, той ме обича!” Не, забравете това! Тази мисъл е негова. Нека стои у него. Ако той ви обича, той се повдига с това, нищо повече! Вие се радвайте, че тази мисъл или това чувство работи у него. Когато някой ме обича, аз ще му се радвам тъй, както когато някой цигулар ми свири. Аз ще седна при него да го слушам и ще се радвам, че той ми свири. Значи той като свири, аз мога да се радвам на неговото свирене тъй, както той се радва. Чувството, което той има към мене, може да роди в мисълта ми някоя нова идея. Аз може да нямам тази техника при свиренето, но може да имам музикално схващане и ще мога да се ползвам само като слушам.

Сега, при вашите стари възгледи за живота, ще имате и тия нови схващания. Ще правите опити с тях. Първият опит, който трябва да направите тази година е опитът да контролирате известни ваши мисли, които могат да ви раздразнят. Да кажем, имате една мисъл, която може да ви напакости, да ви спре 10 години във вашето развитие. Е, хубаво, защо не спрете тази мисъл? Спри я, а не после да страдаш, да плачеш. (– Какви са тези мисли?) Друг път конкретно ще се спра да говоря върху тези мисли, които ни спъват. Сега разбирате ли това, което ви говоря тази вечер? То е нещо много деликатно. То е нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате. И не мислете, че то може да стане изведнъж. То е, както онзи цигулар, който сега учи. Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, че после упражнения, упражнения, упражнения. И след като изкара всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз. И тогава, като излезе пред публиката, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения.

Човек, който прави опити да се самовлада, това са все упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да може да ги изпълните! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг – не. И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват и той ги маха, маха. Мислите ли вие, че когато искате да се въздържате, че ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако кажете: „Аз от сега нататък няма да се гневя”, ще издържите ли? Кажеш ли така, утре ще се разгневиш четири пъти до обед, във вторник – седем пъти, а в сряда – десет пъти.

Аз гледах веднъж един господин иска да свири, но иска да снеме транспаранта. Сваля го, сваля го, не може да го свали. Догневя го, дръпна транспаранта и го хвърли на земята, обаче прозорецът си остана открит. Той се наведе, вдигна го и отново го постави на мястото. Този човек не е някой простак, учен човек е, но защо хвърли този транспарант? Той се разгневява: как така този транспарант да не извърши неговата воля! Транспарантът казва: „За мене е безразлично дали се гневиш или не?” И наистина, той вижда, че няма причини да се гневи и взема, та закачва транспаранта.

Този гняв може да се избегне. Причината на този гняв произтича от чувството скритост. Той иска като свири да бъде скрит в стаята си – да го не видят от вън. Ако той нямаше чувството на скритост, нямаше да има нужда от транспарант и щеше да избегне един случай на разгневяване.

Скритост съществува и вътре в природата. То е едно чувство, от което се зараждат идеите. Човек трябва да бъде скрит до известна степен, да крие известни чувства, защото в скритостта зреят тия чувства, които са необходими да се достигне съвършенство. Въобще, у страхливите хора скритостта е по-силна, а у смелите – по-слаба.

Сега, в дадения случай, вие трябва да се убедите в това, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Там съществуват те. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е на живата Природа или на Бога. Тъй както Слънцето иде и спомага на ония зародиши, които са в земята, да израснат, така и в човешката душа природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата среда около нас, другите същества и те са до известна степен помощници, тук или там и могат да ни помогнат. В някои случаи, обаче, не могат да ни помогнат. Например, колко души в живота ви могат да ви помогнат? Малцина са, които могат да ви помогнат. Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може да се роди във вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Законът е следващия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че си имат отражение във вас, но си имат и представители във вас. Всеки един човек, където и да е, има един жив представител вътре във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а търси малката игла на Витоша. Този, малкият човек, все ще го намериш някъде вътре в теб и с него ще разговаряш.

Тогава вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер се говори за някаква френска експедиция, която отива да изследва северния полюс с параход. Едно интелигентно същество решило по това време да изследва слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло и на Земята. То стъпило на нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един французин. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания. Така трябва да направите и вие. Ще хванете това малко същество, което е вътре във вас с щипците си и ще разговаряте с него. То е много умно. Волтер в този си разказ, в една хумористична форма предава една истина.

Първият закон е: няма да отричаш никой човек извън себе си. Вие казвате за някого: „Аз не искам да зная нищо за него.” Не, не казвай така! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек.” Аз ще намеря неговия другар, който живее вътре в мен в миниатюра и ще го питам какво има да ми разправя. Това, малкото същество ще ни разправи самата истина, когато външният човек няма тези условия. Този човек отвън и да иска да ми каже истината, не може. Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината. Малцина са тия хора, които могат да казват истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. За да изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому. В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както трябва. Втория е св. Августин. Има и други някои, но тия двамата са главните.

Всички вие трябва да бъдете чистосърдечни. Като дойде тази чистота, да можете в себе си да говорите истината, а не отвън. Толстой се изповяда не пред външния свят, а пред себе си, за да възстанови своя мир, за да възстанови връзката между Бога и своята душа. Тази негова изповед стана достояние и на целия свят, обаче, той се изповяда пред себе си.

Сега, като говорим за изповед, не разбирам изповед пред външните хора, а пред себе си, пред нашата душа, за да възстановим връзката между Бога и нас. За да се възстанови тази връзка, всичко трябва да бъде изложено на Божествената светлина. Е, кажете вие: защо да не изложите всичко пред Бога? Ако Бог е отворил вашите очи, имал е това доверие да ви покаже Небето и всичките тия възможности, които Той е създал за вас, всички ония блага, които ви очакват, всичката онази грижа, която има за вас, не заслужава ли и вие да бъдете спрямо Него така, както Той е спрямо вас? Защо не? Ще имаме към Бога същите отношения, каквито Той има към нас – нито повече, нито по-малко. Той има отношения към нас като Бог, а ние ще имаме отношения към Него като човеци. Моите отношения към Бога ще бъдат така прави, както моята душа може да ги определи. Това е възможно и то е красивото в света! Щом дойде до това положение, човек се усеща мощен, а преди това той е бил малодушен, страхлив, но реши ли веднъж да изправи отношенията си към Бога, той става герой, в неговия ум дойде светлина, в душата му настава един мир, той расте пред себе си и казва: „Всичко е възможно. Този човек е прозрял вече Божествената светлина, той е пред лицето ѝ.

Сега например, ако вие отидете в Германия, Англия или Америка, където хората са материалисти, и погледнете някого, ако той е германец, ще ви каже: „Господине, защо ме гледаш! Защо ме фиксираш?” Ако е англичанин, ще се дуелирате. Вие трябва да се пазите от такива хора. Съвременните хора са такива материалисти, че ги е страх да не би да проникнеш в тяхната душа. Какво ще проникнеш! Страх ги е да не проникнете в техните дребнавости, а всичките им дребнавости не струват нито една лула тютюн.

Вземете сега закона на обичта. Обичта има положителен полюс П.О. и отрицателен полюс От.О. Заражда се въпрос: защо човек трябва да обича? – За да се прояви.

Съществуванието, животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият акт на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. И следователно, първата стъпка на обичта е към един предмет. Намериш една ябълка, вземеш я, гледаш я, обичаш я. При отрицателния полюс пак има обич. Отрицателният полюс на живота винаги представлява областта, в която животът може да се прояви. Значи, за да се прояви животът, трябва да има кого да обичате. И най-първо човек обича себе си. Той не започва с другите, той обича себе си, тялото си: яде и пие. А след време той вече допуска да обича и другиго отвън. Значи, той може да обича още един. Той най-първо привлича всичко към себе си, само расте. Като се развие, като забогатее, тогава допуска, че може да обича още един вън от себе си. Това допускане е прокарано навсякъде във философията. Тогава човек се раздвоява.

Защо се раздвоява човек? Това е един философски въпрос. Думата „раздвоявам” в какъв смисъл я употребявате в езика си?

Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, мъжът не можал да го завладее, понеже този принцип е бил активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът – е бил пасивен отвътре, а активен отвън. Понеже човек по естество е двояк, то този принцип – вторият (женският) е прозрял и видял външните неща. Неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а на вътрешна пасивност. И вследствие на това, този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония. Между тях има вечно състезание. Дето казват, че любов не може да съществува между тях, вярно е. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отвън пасивен, а активен отвътре, да си вземе първото положение.

А сега и жената е активна и мъжът е активен. Затова, при сегашното състояние, не е възможно никакво възпитание и никаква култура. Сега това, което ви говоря, не се отнася до вас. Вие сте само проявление на принципа, а ние говорим за общия принцип. Туй, за което ви говоря, вие ще го намерите в себе си. Тогава може да кажете: „Мен не ми трябва мъж.” Не, противоречието ще дойде. Ти имаш сърце, имаш и ум, те са две различни състояния, затова не можеш да ги отречеш. Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то става активно. Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено. И онзи ум, който се интересува от външния живот, и той е изопачен ум. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги направляваш правилно, всеки да се занимава със своята работа.

Сега тези неща аз не искам да ги вземете като абсолютни истини. Това са разсъждения. Вие ще ги вземете и ще ги проверявате и когато дойдете да се уверите в тяхната истинност, ще работите с тях.

Тогава може да напишем така: Ще означим ума с 1-ца, а сърцето с 2-ка. Аз бих определил тъй: умът отвън е плюс, отвътре минус, а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, значи активно. Ще запомните следното: щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? Защото тази вещ вие не можете да я владеете – първото нещо. Ако сърцето ви обикне човек, и той ще иска да бъде самостоятелен, следователно и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, все искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сила и влияние, могло да привлича. Добре, вземете следния факт пред вид: известна комета приближава близо до Слънцето приближава се, приближава, но след това се завърти силно, отдръпне се и отиде в пространството. Питам: ако Слънцето тъй силно влияе, защо не я задържи или спре при себе си, ами тази комета си заминава в пространството? Значи, има и друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета е отивала към Слънцето, да кажем, има си други причини, не е Слънцето фактора. Има и други центрове, които действат невидимо. И ако ние в даден случай се приближаваме към някой човек, това показва, че той ни влияе, привлича ни. Ние ще дойдем около него много близко, може би той ще ни нагорещи, ще ни придаде от своята идея, но същевременно ние ще си очертаваме един свой път и ще се изгубим в пространството, т.е. няма да се изгубим в пространството, но ще продължим своя предначертан от Божествените сили път. Ти можеш да се влияеш от тук – от там, но винаги ще следваш своя път.

Значи, ние сме свободни в своя път. Всеки един от вас е свободен. Това да не ви плаши. Някой казва: „Ще падна.” – Не, нямайте никакъв страх! Колкото близо и да дойдете до Слънцето, то няма да ви задържи. Все таки, колкото по-близо се приближавате до Слънцето, толкова по-бързо ще се движите. После пак ще си вземете пътя и ще бъдете свободни. Други сили се грижат за вашия път. Следователно пътят, който ви е определен по този Божествен закон, никой не може да ви го измени. Може, като се приближавате при някое слънце или при някоя планета - Юпитер, Сатурн, те да ви поизместят пътя малко, но това са малки пертурбации* [* пертурбация – (лат.) изменение пътя на небесно тяло под влияние на други небесни тела]. В същност, никой не може да ви отклони от вашия път. Даже и в целия космос нямаме пример, където някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е обич – допълнят се. Един път една система ще влияе върху някоя, друг път – другата ще влияе. Това е стабилност. Значи пътят, по който вървите, по който растете, е определен, никой не може да ви измести из вашата орбита.

Но за да растете, ще имате разни влияния. Вземете например една планета указва влияние на Слънцето, но и Слънцето ѝ указва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, е получило своя тласък от някое по-висше същество, и то има своя точно определен път. В този си път това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, да приема даже известно влияние от тях, но не и да измени посоката си. То е получило тласък на движение не от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях.

Сега да се върнем към мисълта. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова външното няма да го обичаш като нещо свое. Туй, което имаш, то е у теб. Пък като се изгуби отвън, ще кажеш: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Отвън ти можеш само да му се радваш. Всичко това ние го допускаме само. Това са предположения, математически вероятности, но дали е така или не, това за вас още не е доказано. Ще знаете, че всяка една изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана вътре в самия човек.

Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например ако няма това бяло платно тук, онзи кинематограф може ли да отпечатва картините си? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасивно. Вие върху него ще проектирате любовта си, а то ще ви разправя за вашата любов. Аз, като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. Ама кой? – Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Защото той едновременно е и отвън и отвътре. В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете толкова тихи и спокойни, ще ви бъде безразлично дали той е при вас или ще замине в Америка.

Тия връзки се разтеглят. Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.

Аз ще ви приведа следващия пример, за да видите разликата между физическата и духовната любов. Майка, която обича детето си физически, ако рече то да иде на разходка, тя го държи при себе си, не го пуска, казва: „Не може, мама, може да ти стане нещо.” А онази майка, която обича детето си духовно, тя ще го пусне, ще му приготви раницата и целия ден ще се радва, че то отишло на екскурзия. Тя няма да мисли, че може да му стане нещо. Тази е разликата. Физическата любов все предполага някои пакости, все лоши работи и те се случват, а духовната любов ти носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества, а ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите качества, най-хубавите. Например физическата любов ще каже: „може да му стане нещо”, „може да излъже”. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, то ще стане, но, ако обичаш духовно, лошото няма да стане, ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази любов. Тя е от Божествено естество. И затова Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада”. И действително тъй е.

Сега аз ви моля да смените вашето платно, т.е. каквито образи имате сега, сложете ги на друго място, защото върху тях новото не може да действа. Извадете сега нови листове! Това, което аз ви казвам, не трябва да го напечатате на вашите стари листове. Ще извадите нови листове и там ще проверявате тези работи. Защото, ако запазите вашите стари изображения и върху тях сложите новите, ще стане цяла каша. Нека седят вашите образи от миналото, но един нов лист ще обърнете и върху него ще отпечатате вашите нови идеи. Върху него ще правите вашите опити.

Аз мисля да направим един микроскопически опит. Ще го направят двама ученици. Той е следващия: единият ученик ще забие в ръката на другия една игла на дълбочина 1 см. Той ще я забие хубаво, така че да усети болка и ще я извади. Другият ще му каже: „Още, още забивай!” Този, комуто забият иглата, ще гледа да забрави болката, да я превъзмогне. Той трябва да се чувства така, като че никаква игла не е забивана в него. В съзнанието си да не допуска никаква мисъл, че е станало нещо, а да бъде вътрешно тих и спокоен, като някой факир, и след време да счита, че това е било една малка игра.

При това, не само да забрави този опит, но като си спомни за него, да му е приятно, че са забили в ръката му игла на дълбочина 1 см. Това е един психологически опит. Разбира се, той ще стане по доброволен начин. Ще изберем двама от вас, които искат. Всички няма да правите този опит. Ще бъдете внимателни при забождането на иглата. Ще опитаме как работи законът. Малко кръв все ще излезе, но опитът трябва да се провери. Тази кръв ще я съберем на едно много чисто платънце, ще направим една много хубава кутийка и там ще го турим. После ще си отбележим датата и деня на опита. Това ще бъде първият опит върху великите идеи. Тази кутийка ще се пази от класа като свещена. Ако опитът излезе сполучлив, с тази кръв може да се направят и други опити, а ако опитът не излезе сполучлив, тогава и кръвта не ще е толкова ценна.

За сега аз ще свърша и друг път пак ще продължа върху този предмет. Искам да изясня някои въпроси, преди да пристъпим малко по-дълбоко да боравите с тези знания, които имате в живота. На теория вие знаете много работи, но ви е необходимо дълбоко, правилно разбиране на всички въпроси.

Сега си запишете следните три правила за приложение:

1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си да обхване и недостатъците на хората; и продължавайте свещения път на сърцето към Бога на Любовта, при най-големите несгоди.

2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-голямото противоречие.

3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро, удвои тогава радиуса на волята си. Приеми волята като дар от Бога и я посвети в служба Нему! Тъй продължавай мощния път на волята за проява на Божията Благост и през най-голямото зло!

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

Тя постоянно ни весели!

1 Лекция на

Младежкия Окултен Клас

19.Х.1924 година

София.

КНИГА: Новите схващания на ученика - Жануа

2009-02-13T18:31:55Z

LoveJoy: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/MOK-04-J.pdf PDF с оригинален текст]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Новите схващания на ученика ]] (найден) (работи се)
* 2. [[Природа и геометрия ]]
* 3. [[Възпитателната сила на страданието]]
* 4. [[Условия, лежащи в триъгълника]]
* 5. [[Каква роля играят противоречията в живота]]
* 6. [[Светлина и знание 2]]
* 7. [[Съсредоточение]]
* 8. [[Великата погрешка]]
* 9. [[Що е единица]]
* 10. [[Божественото буталце]]
* 11. [[Законът на внушението]]
* 12. [[Насока и направление на енергията]]
* 13. [[Квадратурата на кръга]]
* 14. [[Възможното у Бога, възможното у човека ]]
* 15. [[Изпитите на ученика]]
* 16. [[Чудните предположения]]
* 17. [[Новото възпитание и самовъзпитание]]
* 18. [[Високите места и чистият въздух]]
* 19. [[Най-важното]]
* 20. [[Честността]]
* 21. [[Равностранният триъгълник]]
* 22. [[Вдлъбната и изпъкнала лещи]]
* 23. [[Слънчевите трансформатори]]
* 24. [[Законът на внушението 2]]
* 25. [[Влияние на вътрешната светлина]]
* 26. [[Успоредните пътища]]
* 27. [[Проявленията на ума]]
* 28. [[Смяна на състоянията 2]]
* 29. [[Преходни състояния на съзнанието]]
* 30. [[Учтивият човек]]
* 31. [[Свободни движения]]

КНИГА: Влизане

2009-02-13T13:46:31Z

LoveJoy: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-09s-2.pdf PDF с оригинален текст]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Влизане]] (Ани) '''(готово)'''
* 2. [[Сам с ума си]] (mvm) '''(готово)'''
* 3. [[Едно стадо]] (найден) '''(готово)'''
* 4. [[Дело свършено]] (mvm) (работи се)
* 5. [[За тяхното неверство]] (Ани) '''(готово)'''
* 6. [[Новата земя]](Моника13)(работи се)

Едно стадо

2009-02-13T13:39:16Z

LoveJoy: /* Едно стадо */

==Едно стадо==

„И ще бъде едно стадо и един пастир”. (Йоан 10:16)

От памтивека още между всички органически същества се забелязва стремеж към обединение. Този стремеж отчасти може да се уподоби на групирането на овце в едно стадо. Овцете се намират в стадно състояние, но това още не определя стадото. Обаче, стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо? – Защото в стадно състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание. Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество. Всяко същество се стреми да се обедини, да се съсредоточи към нещо.

Казвам: ние говорим за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но къде е всъщност човекът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят. Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. Обаче, човек се проявява чрез своето тяло. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот”. Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се подават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Къде е човекът? Където има обич и умраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: аз обичам едикой си човек. – Кое, именно, обичате в него? – Ума. – Къде е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията. Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н. Обаче, важно е да се каже, кое място в нея представлява единството, единението. Единението, единството се намира вън от Библията, а не вътре в нея.

Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви реалността или разумността на живота. Къде се крие тази разумност: в самото пиано или някъде извън него? – Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвири едно парче и след това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното, разумното не е нито в пианото, нито в неговитe клавиши, а в натискане на клавишите от някое разумно същество. Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме: едикой си свири на пиано. Значи, звуците, които се предават чрез клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг някой свири – не ни харесва. Обикновено, когато обичаме нъякого, ние харесваме всичко, каквото той прави: пеее ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добро и хармонично. Закон е това! Обичаме ли някого, и глупостите му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи да върши, казваме: това нищо не струва. Следователно, разумните неща в света не се определят от техните външни качества, а от това, което е в нас, как ние гледаме на тези неща.

И така, каквото човек върши, трябва съзнателно да го проучва и наблюдава. За всяко нещо той трябва да си дава отчет. Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: къде ще бъда по време на съня? Къде отивам? Рече ли да говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъл започва разговора или речта си. В какво се проявява единството на вашите мисли, чувства и действия? Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: като отидем на онзи свят, тогава ще се занимаваме с тази работа. Сега ни занимават поялизки до нас въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище. Онзи свят, за който говорите, е този свят, в който сега живеете. Нещата трябва да се разберат по същина, а не само по външната форма или състояние. Например, казвате за някой човек, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали. В същност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило. Когато очите на човека изглеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах. Значи, има някаква връзка между вътрешните състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очите не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни. Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални. Музикалността им седи вън от тях, в лицето, което ще свири на пианото. Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишите. Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат известен род трептения, които идат от специална среда. Значи, музиката не се произвежда на физическия свят, а в един по-възвишен свят.

По същия начин, когато става въпрос за възприемане на известни образи и впечатления от външния свят, пак се извършва един скрит, вътрешен процес в нас, след което ние имаме представа за образа. Например вие виждате един човек и казвате: виждам един такъв и такъв човек и започвате да го описвате. Как става това виждане? Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, където се пречупва и после отразява. По този начин светлината се трансформира няколко пъти във вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и вече можете да го опишете с най-големи подробности. Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен процес със светлината, по механически начин вие не бихте могли да получавате никакви впечатления от външния свят. Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността. Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у тях. Някой човек страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае. Мине ли болестта, и връзките се прекъсват. Подобно нещо представлява и ревността в човека. Богатият човек ревнува. Защо? – Да не вземат къщата му. Ученият изобретател ревнува. Защо? – Да не открадне някой изобретението му. Религиозният ревнува. Защо? – Да не изгуби своето верую. Влюбеният ревнува. Защо? – Да не изгуби своята любов. Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят. Питам: каква реалност може да съществува там, където има страх? Какво е това богатство, или каква е тази вяра, любов, които могат да се изгубят? Това не е нито богатство, нито вяра, нито любов. Това са останки от архаическата епоха, а хората мислят, че имат любов, че имат вяра, или пък че разполагат с някакво богатство.

Питате: на какво се дължат тези големи страдания в света? – Страданията се дължат на голямата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека. Или с други думи казано: отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвеждат страданията. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата, и той започва да страда. Най-малкото съмнение също така създава страдания. Казвате: ние вярваме в Бога. Питам: истинска, положителна вяра ли е тази, която се пръкъсва от най-малкото съмнение? Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата. Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа. Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може да вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение. Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо. Всяко нещо, което се взема от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение? Съвременният свят е пълен със заблуждения. Има хора, които след десетгодишен религиозен живот стават безверници и казват: ние сме били заблудени досега. Добре, че се освободихме от тези заблуждения. Има случаи пък, когато хора, които са прекарали десет години, в голямо безверие, стават религиозни и казват: добре, че намерихме правия път. Питам: кои от двете категории хора са действително на правия път? – Нито едните, нито другите. Защо? – Защото религиозните хора са попаднали точно на мястото на безверниците, а безверниците са попаднали на мястото на религиозните, но и едните, и другите не са убедени в своите възгледи. Утре те пак ще изменят, ще излязат от това положение. Това е едно подхвърляне, подобно на онова, което учените правят в своята реч. Тези прехвърляния наричат вметнати изречения. Когато трябва да се говори Истината, в съвременните хора се забелязва вътрешен страх, да не изгубят живота си, да не се лишат от същността на нещата. Ако е въпрос за изгубване на живота, или от лишаване на същността в живота, всичко това е отдавна загубено - под думата „живот” се разбират самостоятелните, благоприятните условия, при които душата може да се развива; под „смърт” се разбира лишаване на душата от тия условия. Ако човек може да умре в затвора от глад, или ако могат да отнемат живота му, както соколът отнема живота на някоя птичка, или вълкът на някоя овца, какъв човек може да се нарече той? Обаче, трябва да се знае, че човек още не живее в реалността. Ако една негова мисъл или едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живее в полето на реалността. В реалния живот не стават такива резки промени. Този живот е живот на единство, живот на безсмъртие. Единството е раят за човешката душа. Това единство мечтае всеки човек и казва; след смъртта си ние ще отидем в рая.

Ще ви разкажа един анекдот за един свещеник и неговата несбъдната надежда да отиде след смъртта си в рая. Този свещеник казвал на своята попадия: „Ако се случи да умра по-рано от тебе, когато дойдеш и ти в другия свят, ще ме търсиш в рая, там ще бъда аз някъде из първите редове”. И наистина, първо той умрял, а тя – няколко години след него. Щом се видяла в другия свят, тя веднага тръгнала да търси попа. Първо отишла в рая, прегледала навсякъде, но не видяла никъде попа. Тя излязла оттам, и тръгнала да го търси на друго място. Най-после отишла в ада и там го намерила. Като разглеждат този анекдот, мнозина се спират върху факта, че свещеникът не могъл да влезе в рая; обаче, аз се спирам върху факта, защо попадията, като могла да влeзе веднъж в рая, трябвало да излезе оттам и да търси попа, когото най-после намърила в ада. Значи, раят за нея, е нейният свещеник. Тя си казала: щом моят поп не е в рая, и аз ще отида при него, макар и в ада.

Питам: какъв е този рай, в който хората запазват помежду си същите отношения, каквито са имали и на земята? Не е рай това място, което е пълно с майки, бащи, попове, владици, патриарси и др. Между съществата на рая няма помен от такива отношения, каквито ние познаваме на земята. Ако запитате някого от жителите на рая, какво нещо е майка, баща, поп, учител, цар или какво и да е друго титуловано лице, той нищо не може да ви каже, защото тамошните отношения се различават коренно от отношенията между хората на земята. Когато се каже думата „цар”, ние веднага си представяме лице с корона на главата, с особена мантия, а около него цяла свита от хора и войска. Когато се каже думата „владика”, ние веднага си представяме духовно лице, с корона на главата, с особена мантия, с кръст и с Евангелие в ръка. Обаче, във всички тия неща няма единство, вследствие на което цялото човечество живее в заблуждения: в науката, в литературата, в изкуството, във философията, в религията – навсякъде има заблуждения. Когато четем .някоя драма, или я гледаме представена на сцената, ние не се интересуваме толкова от актьорите, колкото от автора на тази драма. Драмата, която той е написал, определя неговата възраст, както и това, дали е женен, или не, при какви условия е живял и при какви условия е създал своето произведение. После разглеждаме главните действащи лица в драмата, главните герои и виждаме, как авторът ги поставя в трудни условия, които те не могат да издържат, и в края на краищата, се самоубиват. Тогава имаме вече трагедия. Кои са подбудителните причини, поради които героят трябва да умре? Казвате: такива са днешните условия на живота. Кое е по-добре: героят да умре, или да остане жив? Когато героят умира, с това авторът иска да произведе по-голям ефект върху чувствата на хората, за да им въздейства. Когато героят умира, това показва някаква слабост, някаква животинска черта в характера му. Със смъртта на героя, вместо да повдигне чувтсвата на хората, авторът ги развращава. Те привикват към убийства, към груби прояви, към насилие. Ако героят не би умрял, това ще подейства по-добре върху читателите на дадена драма или трагедия. Геройството на човека седи в понасяне на всички мъчнотии и страдания.

Друг автор пък ще вземе един от героите си и ще го постави в положението на крадец: ще открадне някаква голяма сума, за която ще го затворят, ще го оковат и така ще пролежи в някой затвор цели 20 – 30 години, след което ще излезе, без да се разкае. Пи-там: каква цел преследва авторът с тази своя идея? Той иска да изнесе пред света лошите последствия от престъпленията, но и с това нищо не се постига. След всичко това престъпленията се увеличават, убийствата също. На съвременния свят трябва да се изнесат контрастите на живота, т.е. това, което днес е, изгубено, което липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, както е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. В природата няма трагедия, няма и комедия. Комедията и трагедията са човешки измислици, човешки изобретения, резултат на изопачения съвременен живот. В природата има само драма и действия. Когато човек се намери в комично положение това значи, че той не е попаднал в целта си. Когато пък се намери в трагично положение това значи, че той не е предвидил нещата. Този човек се намира в положението на малкото дете, което иска да воюва със слон. Слонът сега приближава до него, хваща го с хобота си, повдига го из въздуха, пораздвижва го малко, после го сваля пак на земята, поглежда го снизходително и му казва: искаш ли да воюваш с мене? Слушай, втори път не се осмелявай да правиш този опит! Засега това е само драма, но ако втори път пристъпиш към мене със своите глупости, драмата ще се превърне в трагедия. Що е драма в живота? – Първият опит на малкото дете да се бори със слона, но се оттегля назад. Що е трагедия? – Резултат от настояването на малкото дете да се бори със слона.

Казвам: в живота има само трагедия и комедия, а в природата – само драма. Истинската драма, трагедия и комедия се извършва в самия човек. Той се блъска натук-натам в живота и като се намери пред някакъв голям крах, замисля се и се произнася: това е крайна несправедливост. Защо? – Защото той или издига своя герой на положение, което не заслужава, или пък за известна грешка или престъпление го осжъда на смърт. Той отива от една крайност в друга. И като цзлезе тази драма или трагедия на бял свят, ще се представя няколко пъти на сцената. Питам: какво допринесоха всички тия драми и трагедии за човечеството? Животът на съвременните хора не представлява ли действителни драми, трагедии и комедии? Техните герои не играят ли по-добре от актьорите на сцената? Къде ще намерите по-жива сцена и по-велики актьори от тези в действителния живот? Излезте на разходка по улиците на някой голям европейски град, и на всяка стъпка ще се натъкнете на актьори от разни драми, трагедии и комедии. Обаче, за в бъдеще, когато дойдат новите автори, които ще живеят в закона на единството, понеже те ще разбират връзката между явленията в целокупния живот, техните герои никога няма да умират; те няма да ги поставят пред тежки изпити, за които не са готови. Новият драматург няма да си поставя за цел да показва на хората, че животът е тежък , че в света съществува несправедливост и т.н. Преди всичко тежестта на живота, несправедливостта и ред отрицателни прояви в него, са резултат от неразбиране на живота. Новият писател няма да поставя своя герой или своята героиня на колене пред някоя жена или някой мъж, да плачат, да им се молят за спасение, за милост. Не е било и няма да бъде това – един обикновен мъж да спаси някоя жена, или една обикновена жена да спаси някой мъж. Защо трябва, един момък да пада на колене пред някоя мома и да я счита негова спасителка? Или, защо трябва, една мома да очаква някой момък да я спаси? Възможно ли е това? Докато момата е срещнала този момък, той може би най-малко десет пъти е окървавил ръцете си със свои жертви. Ще кажете: това е било някога, преди да се срещнат този момък и тази мома. Не, писателите трябва да изнасят на сцената само това, което съществува в действителност. Никой никого не може да спаси, освен Бог.

Казано е в Писанието, че Бог направи човека по образ и подобие свое. Значи, той е душа излязла от Бога. Щом е така, тази душа не може да коленичи пред една мома или пред един момък и да очакват един от друг спасението си. Бог спасява душите. Той пръв поръчва на хората да живеят в абсолютна чистота, за което е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога”. Когато Давид искаше да съгради храм на Бога, Бог му каза: „Ти не можеш да ми направиш храм. Твоите ръце са опръскани с кръвта на толкова жертви! Твоят син, Соломон, ще ми съгради храм”. При това Давид беше приятел на Бога! Също така и Мойсей, такъв голям законодател, и той не можа да влезе в обетованата земя. Днес всички писатели, проповедници, учители, философи, на общо основание, все учат хората и търсят начини, как да ги спасят. Всеки автор в края на книгата си ще спаси поне един човек. Казвам: който се наема да спасява, той трябва всички да спаси. Това значи истинско спасение. Във великата книга на природата е писано: „Само Бог може да спасява”. И при най-големите страдания и падения, и при най-страшните грехове и престъпления, които човек можа да извърши, Божественото в него – великият драматург, който живее в душата му, казва: „Не бой се, ще изплуваш от това състояние”. Божественият глас казва на светиите, на праведниците: „Работете, помагайте на страдащите, на слабите!” Същевременно този глас говори и на грешниците: „Пъплете нагоре!”

Казвам: всеки от вас трябва да има такова верую, което да го изведе на спасителния бряг. В какво вярвате, това е безразлично, стига вашето верую да ви изведе на спасителния бряг и да ви крепи в живота. Ние вземаме думата „верую” в най-широк смисъл. Казвате: веднъж съм дошъл на земята, няма какво да правя, ще живея. – Добре, ако можеш да живееш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самозалъгваш. – Нищо от това, ще замина за другия свят. Ходил ли си друг път на онзи свят? – Не съм ходил, но сега мисля да отида. – Ти никога не можеш да отидеш там, където не си ходил. Христос казва: „Излязох от Отца си и при Него се връщам”. Той не отива на някое непознато място, но отива там, откъдето е дошъл. Някой казва: аз ще отида в рая. – Ходил ли си там? – Не съм ходил. – Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш. Други пък казват за себе си: аз съм грешник, или аз съм праведник. Питам: кога и как научихте, че сте грешници? Или, кога и как научихте, че сте праведни? Да мислите така, това са човешки заблуждения, човешки изобретения. Ние наричаме грешник този човек, който не върши волята Божия; праведник наричаме този, който изпълнява волята Божия. Думите „праведник и грешник” изразяват състояния, но не и качества на човешката душа. Когато хората казват за някого, че е праведен, с това те искат да представят, че в кръвта на този човек прониква това състояние, а не че той изпълнява волята Божия.

За друг някой казвате: този човек е много добър. Как проверихте това? Добротата не е нещо материално. Във великото единство на живота добродетелта не може да се ограничи само в един акт. Казвате: този човек е добър, защото ми даде пари. – Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда. Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме. Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане. Раждането подразбира идея, която може да расте. В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил. Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави”. Хората пък казват: роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове. Например защо сгреши Адам? – Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога. Когато Бог го постави в рая, запита го: Как искаш да живееш – като животните, или като мене? Адам погледна Бога, погледна животните и каза: някак ми допада повече да живея като животните. По този начин той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него. Така се яви Ева на света.

И тъй, заключението, което може да се извади от тази мисъл, е следното: всяко нещо мяза на себе си. Всеки, който обича Бога и Го познава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отделя от Него и казва: знаете ли, какво аз мога да направя? Кажеш ли, че ти сам можеш да направиш нещо, ти си заченал Ева. Това е начало на злото. Когато дойде изкусителят – змията – пред Ева, тя не отиде при Адам, да се посъветва с него, как да постъпят, но сама реши въпроса, като каза: аз мога да разполагам със себе си, както искам. Адам, от своя страна, си каза: мене жена ми трябва. Ева пък каза: мене учител ми трябва. Тя взе от плода, който ѝ предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Адам да го опита. И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха. По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз решавам сега и двамата заедно да излязат от рая”. Това е станало не само във времето на Адам и Ева, но и днес, всеки момент става. Всеки човек е поставен на първо време в рая, където Господ го пита: „Като мене ли искаш да живееш, или като животните?” Той отговаря: аз не мога да живея още в новия живот. Как може да се живее без ядене, без пиене? Аз не съм готов още за духовен живот. Казвам: яденето, мисълта, работата не е нещо материално. Днес хората умират, защото ядат по физически начин. Ако приемаха храната си по духовен начин, т щяха да живеят в закона на безсмъртието. Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява. Така приета водата от организма, тя представлява жива вода, която иде от извора на Вечния Живот. – Как ще се постигне това? – Чрез положителна, силна вяра. Някои казват: ако вършим постоянно волята Божия и раздадем всичко на бедните, какво ще стане с нас? Как ще се справим с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нещо? Питам: как се справя касиерът на банката с хората, които идват при него за пари? Той дава пари само на онези от тях, които имат някакъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката. На онези, които нямат никакъв документ, касиерът казва: за вас няма пари. – Ама как така? За Бога дайте нещо! – Дайте си чека! – Нямаме чек. И без чек може да ни дадете нещо, толкова пари имате. – Наистина, имам много пари, но те са на банката: аз разполагам с тях, но и отговарям за тях. Смисълът на живота не седи само в това, да правим добрини. Някой казва: човек трябва да бъде добър. Главната задача в живота не седи в това, да бъде човек добър, но да изпълнява волята Божия. Задачата на човека не е да бъде той учен, но да се стреми към истинското знание, да разбира разумните закони на живата природа и да ги прилага правилно в живота си. Човек може да знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината. Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата. Казвам: светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта. Вследствие на това някой казва: аз не мога да любя всякога. – Че ти никога не си любил и не можеш да любиш. Човек, сам по себе си, не може да люби. Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта. Това, което днес хората наричат любов, то е сянка, отражение на Любовта. Ама слънцето ни грее! Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания. Някой казва; горя от любов! – Щом гориш от любов, ти не живееш в Божията Любов. Ти си изпаднал в областта на вечния огън, за който се говори в Писанието. Казано е там: „Ще ги изпратя във вечния огън”. Това се отнася за онези хора, които не вършат волята Божия. Те сами определят своето бъдеще.

Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина. И затова някой казва: тъмнина е в ума ми! След известно време казва: светна ми, светлина имам! Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична. Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си, рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се владее. Казвам: има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро. Кой е този начин? – Начинът на Любовта. Сега ние седим и размишляваме: ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас? – Ние, жадните, ще отидем при извора. Достатъчно е само да ни покажат мястото на този извор. – Ние ли ще отидем при хляба, или той ще дойде пои нас? – Ако сте гладни, вие ще отидете пои хляба. – Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас? – Ако сте слепи, вие ще отидете при светлината. Слепият има нужда от светлина. Следователно, ние, разумните хора, трябва да отидем при Любовта, а не тя да дойде при нас. Не чакайте Господ да дойде при вас, но вие идете при Него. Мнозина очакват да слезе Господ на земята, както някога е слизал, затова Го търсят в Ерусалим, или другаде някъде, ходят по стъпките Му, дано намерят нещо от Него, но всичко отива напразно. Казвам: ако Бог е слизал на земята, грехът не би съществувал. Там, където Божият крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се извърши. Ще кажете: писано е например, че Бог се яви на Мойсей в Синайската гора и там му говори. Когато Бог говори с Мойсей, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфера. Тези и много неща още не са писани в Библията, вследствие на което хората я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения. Някои казват, че някогашният рай бил накъде в Мала-Азия, дето текли четири реки. Кои са тези реки? За двете от тях предполагат да са Тигър и Ефрат. Ами другите две реки кои са? Обаче, тия четири реки съществуват в човешката душа. Там съществува и раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно вътрешно единство в себе си. Дойде ли до това положение, всякакъв страх, всякакво безпокойство ще изчезнат от него. Казвате: тогава в какво трябва да вярва човек? – Че когато той се домогне до науката на вечния вътрешен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрешат.
Когато на съвременните хора се говори за Божията Истина, те казват: какво ще стане с нашата търговия, наука, религия, както и с нашите закони? – Всичко това ще се стопи, както снегът се топи от слънчевата светлина. Снегът е потребен за житното зърно само през зимата, като временна горна риза, да го предпази от студа, да не замръзне. Дойде ли, обаче, пролетта, земята трябва да се освободи от снега и да каже: Господи, благодаря Ти за услугата, която ми направи досега с тази бяла дреха. От днес нататък нека слънчевите лъчи действат върху мене, да поникне новият живот, който си скрил в недрата ми. Мислите ли, че човек може да влезе в Царството Божие със своите заблуждения? Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят и да остане само чистото семе, което е вложено в човешката душа. Само по този начин човек може да бъде свободен. Казвате: как трябва да живеем тогава? Какво ще стане с нашия живот? – Досега ние още не сме живели, както трябва. Ние се движим още в рамките на робския живот, Човек сам е изковал веригите, оковите на своя живот, и той сам трябва да се освободи от тях.

Вървя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях върви напред, едва влачи краката си, окован в тежки вериги; оковите дрънкат, и той си мисли: няма какво, ще страдам за правото! Не страда за правото този човек. Когато апостол Петър беше окован във вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: „Стани и излез вън!” Така става с всеки, който страда за Правдата, за Божията Истина. Другият млад човек върви назад, с пушка в ръка, пази първия, да не избяга. И той върви и си мисли: какво да правя? Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжността ми. Все по някакъв начин трябва да се прехранвам. Питам: как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовта? Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: предпочитам да нося пушка, отколкото да вярвам в такива глупави идеи. Вторият казва: предпочитам да нося тези тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своите идеи. Всеки човек, който иска да властва над другите, той създава окови за тях, но няма да се мине дълго време, утре той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите. Светът е колело: днес си свободен, утре ще те ограничат. И обратно: днес ограничават идейните хора, утре ще ги освободят. Обаче, това освобождение е временно. Един ден пак ще им турят букаите, да не бягат.

Казвам: по този начин светът не може да се поправи. Изисква се да стане коренно, вътрешно преобразуване в разбиранията на хората. Яко отидете при някой съвременен свещеник, или проповедник, или учител и говорите с тях за страданията, за мъчнотиите в живота, те ще ви кажат: такава е волята Божия! – Не, волята Божия не е да страдат хората. Това е резултат на тяхната воля. Казвате: волята Божия е българският народ да воюва. – Не, Бог желае, българският народ да расте и да се развива, а не да се убива. Кой даде душата на българския народ? От кога българите се нарекоха българи? По какво се отличава българинът, например, от англичанина? Има нещо, по което се различават. Както българинът, така и англичанинът, така и всеки индивид, всяко семейство, всяко общество и всеки народ изпълнява волята Божия по свой специфичен начин. Всеки народ ще има Божието благословение дотолкова, доколкото той върши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. Нещастието му ще представлява нещо подобно на епидемия за народа: ще се разпространява от човек на човек, докато целият народ се намери под неговия натиск. Страшна ли е тази епидемия? Днес хората се плашат от всяка епидемическа болест, а не се плашат от греховете и престъпленията, които са причина за тези болести. Когато някой човек заболее от инфлуенца или от друга епидемическа болест, той вика десет души доктори да го лекуват, а когато върши някакво престъпление, не вика нито един лекар. Когато някой човек замисли да върши престъпление, нека предварително повика при себе си десетина души, било лекари, свещеници или свои близки и приятели, и да им каже: слушайте, аз съм намислил да извърша едно престъпление. Какъв съвет ще ми дадете: трябва ли да го направя, или не? Ако трябва да го направя, какви мотиви ще ми представите; ако не трябва да го направя, също искам да обосновете мнението си. Сега като се яви инфлуенца, всички стават на крак: репортерите пишат във вестниците, лекарите обсъждат въпроса в заседания, че се явила особен род инфлуенца, с много смъртни случаи и т.н. Казвам: инфлуенцата иде с цел да отнеме излишния баласт от човешките умове и сърца. Тя представлява ангел-хранител за страдащите души, иде да отнеме част от непосилния за тях товар.

„Едно стадо, един пастир”. Сега управниците казват на своя народ: вие ще бъдете стадото, ние – пастирът. Питам: какъв е този пастир, който сам дере кожите на овцете си? За такъв род хора Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби”. Как е възможно, добрият пастир да поставя своите овце, своите герои в драматично и трагично положение, да умират? Хората, като гледат отвън тези сцени, разчувстват се, извадят кърпичките си и плачат. Интересно е, наистина, когато хората отиват в театър, плачат; когато гледат, как техни братя и сестри страдат в живота, за тях никой не плаче. Казвам: това, което става на сцената, много лесно може да се измени. От автора на драмата зависи, какъв ще бъде краят на неговите герои. От него зависи да подпише или да отмени смъртната присъда на героите си. Реши ли да прости на своя герой, да отмени смъртната му присада, той превръща своята трагедия в драма, без да знае някой за това негово решение. Най-напред героят се осъжда на смърт, но после иде заповед от царя, да спрат изпълнението на присъдата и да ревизират делото. След ревизия на делото, осъдените на смърт се амнистират, и публиката тържествува, ръкопляска и си отива по домовете доволна и облекчена.

Питам: когато Господ ви е поставял пред известни мъчнотии и изпитания в живота, вие изигравали ли сте ролите си, както трябва? Господ ви е поставял пред най-малки изпитания, но вие и тогава сте отстъпвали. Може ли да минавате за герои при такива положения? Обаче, срещате десетки, стотици и хиляди такива хора, които носят кръст за храброст на гърдите си и вървят, надуват се, минават за герои. Истински герой е само онзи, който никога не се подкупва, никога не се съблазнява. Изпитания, съблазни ще дойдат, но героят нито се подкупва, нито се съблазнява, нито се съкрушава. Някой казва: влязох в еди-кое си общество, но никой не ме почита. Ако очаквате почит от хората, вие се лъжете. Проследете цялата история и вижте, кой министър, кой държавник е бил докрай почитан и уважаван от своя народ. И най-добрият човек да стане министър, веднага ще почнат да го подозират, да се съмняват в него, и той няма да издържи, ще се подхлъзне и ще върши работи, каквито никога не е мислил. За кратко време той ще измени своя характер. Религиозните хора пък, свещениците и проповедниците от своя страна, като гледат, какво се върши в обществения и частния живот на хората, казват: ние се занимаваме с небесни, с духовни работи, а хората на земята да живеят, както намират за добре. Не, земният живот е Божествен, и никой няма право да живее, както той намира за добре. На човека е дадено право да върши волята Божия, да работи за освобождение от смъртта, от ред нещастия и мъчения. Това е задачата на всеки човек, който е дошъл на земята, и той трябва правилно да я реши. В живота на съвременните хора срещаме страдания, заболявания от различни болести, и какво ли не още, но малцина се спират върху причините за тези аномалии в живота. И затова, от кого срещнете, ще чуете да казва: аз пиша нова драма; или аз съчинявам ново музикално произведение. Казвам: задачата на новата драма е да не поставя своите герои в положение да умират. При това героят на новата драма трябва да представлява идеален тип: човек със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където влезе, все добро да прави.

Мнозина мислят, че Христос бил беден, нямал къде глава да подслони. Това е, защото хората не Го оставяли на мира. Ще кажете, че Христос нямал къща, - Защо Му е къща? Може ли да бъде беден този човек, който е в състояние да нахрани 5,000 души с пет хляба и две риби? Може ли такъв човек да няма подслон? Христос в лодката спа много добре. Той нямаше нужда от пружина. Само болните хора се нуждаят от пружина на леглото си, меко да им е, Започнат ли да ви завиват с много меки, топли юргани и да ви поставят на пружина, да знаете, че сте тежко болни и ви чака и нещо по-лошо. Казвам: във всеки човек трябва да се роди една свещена идея за Бога, та каквото намисли да върши, да се запита, какво мисли Бог, за тази работа, дали е добра, или не. Днес всеки мисли, какво ще кажат хората за него, а не какво Бог ще каже. Срещне ви някой и казва: ти си глупав човек, за нищо не си способен. Вие започвате да се безпокоите, да се тревожите. Не се тревожете, но вие пък запитайте този човек: ако аз, според теб, съм глупав човек, ти как ще докажеш своята разумност? Можеш ли да нахраниш 5,000 души с пет хляба, както направи това Христос? Не е разумен човек този, който има богатства и къщи, а мисли, че се е осигурил; разумен е само онзи човек, който може да прави делата на Христа: да лекува болни, да възкресява мъртви, да отваря очи на слепи. Срещам някои беден човек, който се оплаква, че нямал никакви приходи в живота си. Казвам: твоите приходи са вложени в живота, който Господ ти е дал. Ти трябва да вярваш в този жив Господ, и всякога да говориш Истината. – Не мога да говоря Истината. – Не можеш да говориш Истината, защото не искаш. Човек, който търси Истината, той може да се освободи от заблужденията в своя живот. Той трябва да съзнае в себе си, че в света съществува само един велик Учител, който посочва на всички хора пътя на Истината. Думите на този Учител са сила и мощ. Съзнае ли човек, че само една Истина съществува в света, после той ще съзнае, че има само една Мъдрост, една Любов, една Правда, една Добродетел и един Живот. Съзнае ли това, той ще бъде в сила да се освободи и от всички заблуждения. Някой ще каже: ами ако се разболея? - Болести не съществуват във великия живот. Те са човешки изобретения. Този живот е един и същ във всички свои прояви и се явява като условие за развитието на човека, докато той намери истинската среда, в която животът не се променя. Тази разумна среда е Любовта. И когато Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”, Той подразбира онази среда, в която човек може да намери своя възлюбен. Дойде ли човек до това положение, всичко в него оживява: той болести не познава, външните условия не го възпрепятстват, мъчнотиите не го спъват, страданията не го обезсърчават, на всички услужва без възнаграждение, затова нито се пазари, нито се цани. Такъв човек мяза на онзи японски принц, за когото ще ви приведа следния пример.

- Един японски принц се заинтересувал от живота на американците и силно пожелал в себе си да го изучи отблизо. Как ще му се отдаде такъв случай, не знаел, защото между американците и японците не съществували приятелски отношения. Най-после той се натъкнал на мисълта да стане слуга в някое американско семейство, за което Провидението му помогнало. И наистина, той станал слуга в едно американско семейство, където изпълнявал работата си отлично: каквото му заповядвала госпожата, или другите членове от семейството, той всичко изпълнявал точно, на време и безукорно. В свободното си време той отварял Евангелието и четял. Госпожата забелязвала това и казвала на домашните си: нашият слуга често отваря една малка книжка и чете от нея, но нищо от това, защото като работник, като слуга той е незаменим. В края на месеца госпожата пожелала да му плати, обаче той ѝ казал: много Ви благодаря, аз не искам пари. Това, което научих тук, ми е достатъчно възнаграждение. Едва сега госпожата разбрала, че техният слуга е човек от високо произхождение, дошъл между тях с цел да придобие известна опитност. С това искал да каже: аз не се нуждая от пари; те са само за дребнави хора, за хора без убеждения. Някой става министър, или учител, или чиновник, за да му платят. Царският син, обаче, като душа, която съзнава единството си с Бога, не се нуждае от пари. Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека работят, както разбират. Аз не говоря за буквата на нещата. Когато извършиш някаква работа, или някаква услуга идейно, и ти платят затова, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа, да нямаш нито в душата си, нито в ума или в сърцето си някаква мисъл или някакво желание да ти платят. Върши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат, да си готов, да не се смути духът ти.

Казвам: идейната, безкористната работа с нищо не се изплаща. Как ще се изплати българският народ за моята 20 годишна работа сред него? Цели да се продадат българите пак не могат да ми се изплатят. Пък и аз не искам нищо за своята работа. Единственото нещо, което бих желал от българите е, да се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината. Могат ли да направят това, и аз ще бъда радостен, че след като съм проповядвал толкова години Истината, българите са ме разбрали. Що се отнася до въпроса, как ще се прехранвам и какво ще ям, това е най-лесната работа. Аз не се нуждая от много храна. Щом искам да хапна нещо, ще отида при едно орехово или, ябълково дърво и ще го попитам: позволяваш ли да си избера няколко от твоите плодове? Щом ми позволят, ще си избера два-три ореха, или две-три ябълки и то най-хубавите от цялото дърво. Аз не ям всичко: малко ям и то най-хубавото, най-чистото. Казвате, че някоя ябълка или круша, например, е родила много плодове. Плодовете може да са много, но всички не носят благословение. Има известни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те родят, плодовете им носят благословение; има моменти пък, когато плодовете на дърветата носят смърт за човека. Само безсмъртният човек разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно. Човек, на когото очите светят, като види месо, той не може да намери Бога. Този човек няма съзнание за нещо високо, за нещо идеално в живота си. Мнозина мислят, че и да ядат месо, пак могат да бъдат духовни, морални и добри хора. Ако е така, тогава и вълкът може да каже: аз ще ям овце, и пак ще бъда добър. Това не е философия. Разумните хора казват: великата философия на живота седи в единението. Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром. Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно. Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот. Някой ми работи даром. Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот. Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бъдете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои. Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дойдат в живота ви, вие ще кажете: не се плаша от тия неща. Някой казва: аз не съм ял цели три дена. – Само три дена ли не си ял? То е малко; до 40 дена колко още остават? Когато човек пости 40 деня, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера. Щом се издигне в тази сфера, и хлябът ще дойде. Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, където враните му носеха храна. Реши ли човек да изпълни волята Божия, той ще има една Велика опитност, да провери Божия Закон, като реалност в света. Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трябва ли чешмата да разправя на хората, къде са нейните извори? Какви са изворите й, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство. Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае. Какви са съвременните хора? – И учени, и прости, всички се плашат, казват: някаква особена инфлуенца се явила! Какво от това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! Благодарете, че е дошла тази инфлуенца. Тя е дошла и ще си замине. Ама сиромашията дошла. Какво по-хубаво нещо от сиромашията? – Ама богат да съм. – По-тежък товар от богатството има ли? Всичко в света е хубаво, но за разумния човек. За глупавия човек всичко е спънка.

„И ще бъде едно стадо и един пастир”. Това значи: всеки човек трябва да има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече! Има ли единство в душата си, той ще намери, къде живее човекът. Някога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо? – Защото хората се заблуждават едни други. Обаче, човек трябва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот! Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов”. Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят. Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му. Обаче, ако след прочитането на стихотворението, този човек се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своите братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение му е дало светлина, отворило е очите му. Защо всички хора да не проповядват, да не възпяват тази велика Истина?

Питам: къде са онези българи, които са живели от преди хиляди години? И какво ще стане със сегашните българи, например, след сто години? Казано е в Писанието, Само онзи човек, онзи дом, онова общество и онзи народ ще влязат в Царството Божие, които познават Бога и Му служат. Царството Божие не е извън вас, то е вътре във вас.

И тъй, изпитанията, страданията, мъчнотиите и съблазните ще дойдат в света, но праведният човек не се смущава от това. Този човек мяза на кораб всред океана, блъскан от хиляди и милиони вълни, но в края на краищата той ще пристигне благополучно на своето пристанище. Блъскането, клатушкането, което съвременните хора изпитваме, се дължи на това, че ние минаваме със своите кораби през една водна зона на живота. Няма да се мине дълго време, и нашите кораби ще спрат на пристанището, където ще кажат на всички пътници: хайде, излезте вече вън от парахода! Като стъпим на сушата, ще вземат билетите ни и ще ги проверят. Щом видят, че някой човек не е разбрал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го изпратят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине през океана. После пак ще спре на някое пристанище, където повторно ще прегледат билета му. Докато човек не възприеме идеята, че има само Един Бог и Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване. Няма по-велико нещо от това, да намери човек свещеното място на своята душа, да знае, къде се намира той и къде живее. Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинският човек. Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви. Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък. Това са илюзии. Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момент, именно, ви говоря аз, като велика реалност в живота. И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери”. Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствате като отделени от майка си и от баща си. Това са илюзии на живота.

Казвам: съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята душа. Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога. Само по този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагедии. В новия живот няма драми и трагедии. Трагедията е резултат на греха; драмата – избавяне от греха, а комедията е смешната страна в живота на онези хора, които наново грешат. Последните са „санчо-пансовците” в света.

„И ще бъде едно стадо и един пастир”. Пожелавам на всички да намерите вашия Учител. Един е Учителят, който носи истинското знание! Той има много проявления в света, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намери и себе си. Закон е: като намериш Бога, ще намериш и себе си; като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обратно: като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да видиш Бога, да видиш и себе си, – този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент, именно, човек живее.

И тъй, поздравявам всички, които са видели вече Бога и себе си! Поздравявам и онези, които скоро ще видят Бога и себе си! На ония, на които предстои в далечното бъдеще да видят Бога и себе си, пожелавам с търпение да дочакат този момент! Затова и в Писанието е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога.”

Беседа от Учителя, държана на 23 януари 1927 година в гр. София.

Едно стадо

2009-02-12T12:59:20Z

LoveJoy: /* Едно стадо */

==Едно стадо==

„И ще бъде едно стадо и един пастир". (Йоан 10:16)

От памтивека още между всички органически същества се забелязва стремеж към обединение. Този стремеж отчасти може да се уподоби на групирането на овце в едно стадо. Овцете се намират в стадно състояние, но това още не определя стадото. Обаче, стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо? – Защото в стадно състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание. Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество. Всяко същество се стреми да се обедини, да се съсредоточи към нещо.

Казвам: ние говорим за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но къде е всъщност човекът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят. Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. Обаче, човек се проявява чрез своето тяло. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот". Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се подават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Къде е човекът? Където има обич и умраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: аз обичам едикой си човек. – Кое, именно, обичате в него? – Ума. – Къде е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията. Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н. Обаче, важно е да се каже, кое място в нея представлява единството, единението. Единението, единството се намира вън от Библията, а не вътре в нея.

Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви реалността или разумността на живота. Къде се крие тази разумност: в самото пиано или някъде извън него? – Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвириг едно парче и след това ще се оттегли настрана,, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното». разумното не е нито в пианото, нито в неговитъ" клавиши, а в натискане на клавишите от нъкое разумно същество Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме/ еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковет, които се пр-в-дават чръз клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг н-бкой свири – не ни харесва.. ; Обикновено, когато обичаме нъкого, ние харесва- ; ме всичко, каквото той прави: п-ве ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добоо и хармонично. Закон е това! Обичаме ли некого, и глупостит му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи да верши, казваме: това нт^що не струва. Следователно, разумнит нъща в света не се опредъпят от тяхнит външни качества, но от това, което ^в нас, как ние гледаме на тези нъща.

И тъй, каквото човек верши, трябва съзнателно да го проучва и наблюдава. За всяко нещо той тр-Ьбва да си дава отчет. Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: д ще 6жда> пр-вз време на съня? Д отивам? Рече ли да.г говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъд започва разговора или р"вчьта си. В какво се проявява единството на вашит мисли, чувства и д-бйствия? Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: като отидем на онзи свет, тогава ще се занимаваме с тази работа. Сега ни зани-мават по-близки до нас въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище „ Онзи свет, за който говорите, е този св-вт, а . който сега живеете. Нъщата трябва да се разб- ^ – -

65

рата по същина, а не само по външната форма или състояние. Например, казвате за някой чо-вЪк, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали. В същност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило. Когато очите на човека из-глеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах. Значи, има никаква връзка между вътръшнитъ-състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очитъ1 не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни. Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални. Музикалнесть-та им седи вън от т-бх, в лицето, което ще свири на пианото. Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишит-^. Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат извъттен род трептения» които идат от специална среда. Значи, музиката не се произвежда на физическия свет, а в един по-възвишен свет.

По същия начин, когато става въпрос за възприемане на известни образи и впечатления от външния свет, пак се извершва един скрит, вътр-Ьшен процес в нас, сл^д което ние имаме представа за обгаза. Напримеръ^ вие виждате един човек и казвате: виждам един такъв и такъв човек и запсчЕате да го описвате. Кгк става това виждане? Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, Д"Б-то се пречупва и после отразява. По този начин светлината се трансформира няколко пъти в вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и Еече можете да го опишете с най-големи подробности. Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен проиес с светлината, по механически начин вие не бихте когли да получавате никакви впечатления отъ

66

външния св-Ьт. Влезете ли в интимна вътрЪшна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се сверзвате с него, създавате истинско, трайно приятелство в вЪч-ността. Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у гЪх. Някой чо-вЪк страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае. Мине ли болестта, и връзките се прЪкъсват. Подобно н^що представлява и ревността в човека. Бо-гатият човек ревнува. Защо? – Да не вземат къщата му. Ученият изобретател ревнува. Защо? – Да не открадне някой изобретението му. Религиозният ревнува. Защо? – Да не изгуби своето верую. Влюбеният ревнува. Защо? – Да не изгуби' своята любов. Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят. Питам: каква реалност може да . съществува там, дето има страх? Какво е това богатство, или каква е тази вера, любов, които могат да се изгубят? Това не е нито богатство, нито вера, нито любов. Това са останки от архаическата епоха, а хората мислят, че имат любов, че имат вера, или пък че разполагат с никакво богатство.

Питате: на какво се дължат тези големи страдания в света? – Страданията се дължат на големата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека. Или с други думи казано: отежтетвието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произ-веждат страданията. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекжеване на неговите мисли, те пък произвеждаг прекжеване в чувствата, и той започва да страда. Най-малкото съмнение също та-

67

Ш1 тсъ~здав гтрадания. Казвате: ние верваме в Бога. Питам: истинска, положителна в-Ьра ли е тази, която се пръкъсва от най-малкото съмнъ-;ние? Всичко, което иде отвън и пръкъсва връзката в нашит мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме .дошли до същността на нъщата. Дойдем ли до същността на нъщата, и ние другояче ще действуваме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа. Когато Жзистос казва: „Овцит, които Отец ми е далъ> никой не може да вземе от ръката ми", Той е <подразбирал, именно, вътръшното единство, вът-рЪшното единение. Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе верата, или любовьта ни, или друго нещо. Всяко нещо, което се взима от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от «едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение? Съвременният свет е пълен с заблуждения. Яма хора, които след десетгодишен религио-зен живот стават безверници и казват: ние «сме били заблудени досега. Добр-е, че се освободихме от тези заблуждения. Има случаи пък, ^когато хооа, които са прекарали десет години ,в голямо безверие, стават религиозни и каз-чват: добр*е, че намерихме правия път. Питам: .кои от двЪт категории хора са действително на шоавия път? – Нито еднит, нито другит. Защо? – Защото религиозните хора са попаднали точно та мъстотона безвернициг, а безверницит са попаднали на мъстото на религиознит, но и еднит, <и другит не са убъдени в своит възгледи. ~Утр т пак ще измънят, ще излъзат от това положение. Това е едно подхверляне, подобно та онова, което ученитъ^ правят в своята р^ч. Тези лръхверляния наричат вметнати изречения. Когато трябва да се говори Истината, в съ-?зръменнит хора се забълъзва вътрЪшен страх, д*а не изгубят живота си, да не се лишат отъ

68

същността на нещата. Яко е въпрос зае изгубване на живота, или от лишаване на същность-та в живота, всичко това е отдавна запубено-Под думата „животъ" се разбират самостоятелните, благоприятните условия, при които душата* може да се развива; под „смърть" се разбира лишаване на душата от тия условия. Яко чов-вк може да умре в затвора от глад, или ако мо~ гат да отнемат живота му, както соколът от-нима живота на някоя птичка, или вълкът на н"Б-коя овца, какъв човек може да се нарече той? Обаче, трябва да се знае, че човек сще не жи-в*Ье в реалността. Яко една негова мисъл или-едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живъе в полето на реалността. В реалния живот не стават такива р-взки промени. Този живот е живот на единство, живот на безсмъртие, Единството е раят за човешката душа. 3:. това единство мечтае вейки човек и казва1; след смъртта си ние ще отидем в рая.

Ще ви разкажа един анекдот за единъ-свещеник и неговата несбъдната надежда да отиде след смъртта си в рая. Този свещеник казвал на своята попадия: „Яко се случи да умра по-рано от тебе, когато дойдеш и ти вг другия свет, ще ме търсиш в рая, там ще бъда азъг н^къд з първитъ1 редове". И наистина, първо-той умръл, а тя – няколко години след него. Щом се видела в другия свет, тя веднага тръгнала да търси попа. Първо отишла в рая, прегледала назсъкъд, но не видъчпа никъд попа. Тя излязла оттам, и тръгнала да го търси на друго място. Най-после отишла в ада и там го намърила. Като разглеждат този анекдот, мнозина се спират върху факта, че свещеникът не могъл да влъзе в рая; обаче, аз се спирам върху факта, защо попадията, като могла да влЪ-зе веднъж в рая, трябвало да излезе оттам и да търси попа, когото най-посл намърила в ада. Значи, ^аят за нея, е нейният свещеникъ".

Тя си казаа: щом .моят попг не_ е в рая, иазп ще отида при него, макар и в ада.

Иитам; какъв е този рай, в който хората ззпазват помежду си същите отношения, какви-* хо са имали и на, земята? Не е рай това место» което е пълнос майки, бащи, попове, владици» патриарси и др* Между съществата на рая няма «« помен от такива отношения, каквито ние -познаваме на земята. Ако запитате никого от жителите на рая, какво н*Ъщо е майка, баща, поп, учител, *цар или какво и да е друго .титуловано лице, той нищо не може да ви каже, защото тамошните отношения се различават ко-тренно от отношенията между хората на земята. Когато се каже думата „царь", ние веднага си представяме лице с. корона на главата, с особена ^мантия, а около него ц4ла свита от хора и вой^ ска. Когато се каже думата „владика", ние веднага си представяме духовно лице, с корона на главата, с особена мантия, с кръст и с Еван* гелие в ръка. Обаче, в всички тия неща н-^ма-^единство, вследствие на което цялото човечество живее в заблуждения: в науката, в литературата, в изкуството, в философията, в религията – навсекъде има заблуждения. Когато чегем .«екоя драма, или я гледаме представена на сцената, ние не се интересуваме толкова от актьорите, колкото от автора на тази драма. Драмата, която той е написал, определя неговата въз-раст, както и това, дали е женен, или не, при какви условия е жив^Ьл и при какви условия -е създал своето произведение. После разглеждаме главните действуващи лица в драмата, тлавните герои и виждаме, как авторът ги поставя в трудни условия, които те не могат да издържат, и в края на краищата, се са-яяоубиват. Тогава имаме вече трагедия. Кол са подбудителните причини, зарад които героят тр"Ь-*6ва да умре? Казвате: такива са днешните условия ма живота. Кое е пс-добре: героят да умре, или да

70

остане жив? Когато героят умира; с; тава ав-торът иска да произведе по-голям ефект върху чувствата на хората, за да им възд-ьйствува.-Когато героят умира, това показва никаква слат-бост, н-Ькаква животинска чърта в характера му.. С смъртта на героя, вмъхто да повдигне чувтсва-та на хората, авторът ги развращава. Т при-викват към убийства, към груби прояви, към насилие. Дко героят не би умръчп, това ще пс-д-Ьйствува по-добре върху читателите на дадена. драма или трагедия. Геройството на човека седи в. понасяне на всички мъчнотии и страдания.

Друг автор пък ще вземе един от ге-роигБ си и ще го постави в положението на кра-дец: ще открадне никаква голема сума, за която ще го затворят, ще го оковат и така ще пролежи в нт5кой затвор цъли 20 – 30 години^. след което ще излъзе, без да се разкае. Пи-там: каква цт^л пръхлъ\цва авторът с тази своя идея? Той иска да изнесе пръ\д св-вта лошитъ% последствия от престъпленията, но. и«с това н№-що не се постига. След всичко това пръхтъп-ленията се увеличават, убийствата – също. На. съвременния свет требва да се изнесат контрастите на живота, т. е. тоЕа, което днес е, из^ губено, което липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, както е бил първоначална^ създаден, в своята първична честота и светосгьг а не в неговия изопачен вид. В природата^-няма трагедия, н-Ъма и комедия. Комедията- и трагедията СЖ ЧОВТ5ШКИ ИЗМИСЛИЦИ, ЧОВЕШКИ ИЗОбр-Б-

тения, резултат на изопачения съвременен жи-вот. В природата има само драма и действия-Когато чов-бк се намъ-ри в комично положение^ това значи, че той не е попаднал в ц-вльта си. Когато пък се намери в трагично положение».* това значи, че той не е предвидил н"Бщата*Тозь& чов-Ък се намира в положението на малкото д-Ь-те, което иска да воюва с с.~он. Слонът сег поиближа вз до него, хвзщз го с хобота си,, поу-

71

вдига го из възцуха, пораздвижва го малко, после го сваля пак на земята, поглежда го снизходително и му казва: иска-ш ли да воюваш с мене? Слушай, втори път не се осмелявай да пра-виш този опит! Засега това е само драма, но ако втори път пристъпиш към мене с своите глу* пости, драмата ще се преверне в трагедия. Що е драма в живота? – Първият опит на малкото дете да се бори с слона, но се оттегля назадъ* Що е трагедия? – Резултат от настояването на малкото д-Ьте да се брои с слона.

Казвам: в живота има само трагедия и комедия, а в природата – само лрама. Истинската драма, трагедия и комедия се извершва в самия чов-Ьк. Той се блъска натукъ-натам в живота и като се намери пред н^какъв голям крах, замисля се и се произнася: това е крайна несправедливости Защо? – Защото той или издига своя герой на положение, което не заслужава, или пък за известна грешка или пръстъпление го осжжда на смърт. Той отива от една крайност в друга. И като цзлЪзе тази драма или трагедия на бъ\л свет, \це се представя н-Ъколко пъти на сцената. Питам: какво допринесоха всички тия драми и трагедии за човечеството? Животът на съвременните хора не представлява ли действителни драми, трагедии и комедии? Техните герои не играят ли по-добре от актьорите на сцената? Де ще намерите по-жива сцена и по-велики актьори от тези в действителния живот? Излезте на разходка по улиците на някой голям европейски град, и на всека стъпка ще се натъкнете на актьори от разни драми, трагедии и комедии* Обаче, за в бъдеще, когато дойдат новите автори, които ще живеят в закона на единството, понеже те ще разбират връзката между явленията в целокупния живот, техните герои никога нема да умират; те нема ла ги поставят пред тежки изпити, за които не са готови. Новият драматург нема да си поставя

72

за ц~бл да показва на хората, че животът е тежък , че в саЪта съществува несправедливост и т. н. Преди всичко тежестта на живота, неспра-ведливостта и ред отрицателни прояви в него, с^ч резултаг от неразбиране на живота. Новият писател няма да поставя своя герой или своята героиня на колЪн-в пр-ьд някоя жена или н-бкой мъж, да плачат, да им се молят за спасение, за милост. Не е било и няма да бъде това – един обикновен м^ж да спаси някоя жена, или една обикновена жена да спаси н-бкой мъж. Защо трябва, един момък да пада на колЪн пред н-бкоя мома и да я счита негова спасителка? Или, защо тр"вбва,една мома да очаква н-бкой момък да я спаси? Възможно ли е това? Докато момата е срещнала този момък, той може-би най-малко десет пъти е окървавил ръцЪг си с сзоиг жертви. Ще кажете: това е било някога, преди да се соещнат този момък и тази мома. Не, писа-телите трябва да изнасят на сцената само това, което съществува в д-вйствителност. Никой никого не може да спаси, освЪн Бог.

Казано е в Писанието, че Бог направи човека по образ и подобие свое. Значи, той е душа излязла от Бога. Щом е така, тази душа не може да колъничи пр"вд една мома или пред един момък и да очакват един от доуг спасението си. Бог спасява душит. Той пр^впо- ' ржчва на хората да жив^ят в абсолютна чистота, за което е казано: „Само чистигб по сърце ще видят Бога". Когато Давид искаше да съгради храм на Бзга, Бог му каза: „Ти не можеш да ми направиш храм. Твоит ръц са опръскани с кръзьта на толкова жертви! Твоят син, Со-ломон, ще ми съгради храмъ". При това Давид бьше приятел на Бога! Също така и Мойсей, та-къв голям законодател, и той не можа да вл"б-зе в обетованата земя. Днес всички писатели, пролов-Бдници, учители, философи, на общо основание, все учаг хората и търсяг начинл, какъ

7*

да ги спасят. ВсЬки аатор в края на книгата си ще спаси поне един човек. Казвам: който се наема да спасява, той трябва всички да спаси-Това значи истинско спасение. В великата книга на природата е писано: „Само Бог може да спасява". И при най-голямитъ* страдания и падения, и при най-страшниге грЬхове и пръхгжпления, които чоз^к можа да извъошл, Божественото в него – великияг доаматург, който живЪе в душата му, казва: „Не бой се, ще изплуваш от това състояние". Божественият глас казва на светиитЪ» на праведницит: „Работете, помагайте на страдащите, на слабит!" Същевременно този глас говори и на гръгиницит: „Пъплете нагор-!"

Казвам: вс*Ьки от вас трябва да има тц^ коза вт^оую, което да го изведе на спасителния брът. В какво вервате, това е безразлично, стига вашето в-врую да ви изведе на спасителния брът и да ви кр-Ьпи в живота. Ние взимаме ду-;мата „верую" в най-широк смисъл. Казвате: веднъж съм дошъл на земята, няма какво да правя, ще живЕя. – Добр-, ако можеш да живе-еш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самоизлътеаш. – Нищо от това, ще замина за другия свет. Ходил ли си друг път на онзи свет? – Не съм ходилъ» но сега мисля да отида. – Ти никога не можеш да отидеш там, дето не си ходил. Христос казва: „Излъзох от Отца си и при Него се връ-щамъ". Той не отива на нъкое непознато място, но отива там, огдъто е дошъл. Нъжой казва: аз ще отида в рая. – Ходил ли си там? – Не съм ходил. – Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш. Доуги пък казват за себе си: аз съм грЪшник, или аз съм праведник. Питам: кога и как научихте, че сге грешници? Или, кога и как научихте, че сте праведни? Да мислите така, това са чов-Ьшки заблуждения, човешки изобоътения. Ние наричаме гръшник този човеж, който не верши волята Божия; правед-

74

ник наричаме този, който изпълнява волята Божия. Думите „праведник и гръшникъ" изразяватъ* състояния, но не и качества на човешката душа-Когато хората казват за никого, че е праведенъ». с това г искат да представят, че в кръвьта на този човек прониква това състояние, а не че той изпълнява волята Божия.

За друг някой казвате; този чов"бк е много добър. Как проверихте това? Добротата не е н*бщо материално. В великото единство на живота добродЪтельта не може да се ограничи само в един акт. Казвате: този човек е добъръ„ защото ми даде пари. – Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда-Вие разбирате думата „раждане" в букваленъ-смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш. д-вте, което никой не може да го отнеме. Могат. ли да вземат детето ти, това значи „добиване,,,. а не раждане. Раждането подразбира идея, която-може да расте. В която ръка, глава или душа влЪзе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни* какво е направил.' Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави". Хората пък. казват: роди ли се човек на земята, все ще направи никакви гр-Ьхове. НапримЪръ^защо сгръши* йдам? – Той сгреши, понеже сам прЪкъсна връзката си с Бога. Когато Бог го постави в. рая, запита го: Как искаш да жив-веш – като* живогнигб, или като мене? Ддам погледна Бога* погледна животните и каза: н*Ъкак ми попада повече да живея като животнит. По този начинъ* той сам се отдали в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него*. Така се яви Ева на света.

И тъй, заключението, което може да се извади от тази мисъл, е следното: всбко н*бщо мя-за на себе си. Всбки, който обича Бога и Го поа-

75

лава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отд-бля от Него и казва: знаете ли, какво аз мога да направя? Кажеш ли, че ти сам можеш да напра-виш нъчдо, ти си заченал Ева. Това е* начало на злото. Когато дойде изкусительт – змията – пръ\д Ева, тя не отиде при Адама, да се посъветва с него, какъ>да постъпят, но сама рт^ши въпроса, като каза: аз мога да разполагам с себе си, както искам. Адам, от своя страна, си каза: мене жена ми трябва. Ева пък каза: мене учител ми требва* Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Лдама да го опита. И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха. По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз рЪшавам сега и двамата заедно да излезат от рая". Това е станало не само в връ-мето на Адама и Ева, но и днес, всЬки момент става. Всеки чов*бк е поставен първо врт^ме в рая, д+5то Господ го пита: „Като мене ли искаш да живЪеш, или като животнит?" Той отговаря: аз не мога да живЕя още в новия живот. Как може да се живЪе без ядене, без пиене? Азъ-не съм готов още за духовен живот. Казвамъг яденето, мисълта, работата не е нъчцо материално. Днес хората умират, защото ядат по физически начин. Ако приемаха храната си по духовен начин, т щ-вха да живеят в закона на.: безсмъртието. Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява. Така приета водата от организма, тя поъдставлява жива; вода, която иде от извора на Въчния Живот. – Как ще се постигне това? – Чръз положителна, силна вгзра. Некои казват: ако вершим постоянно волята Божия и раздадем всичко на беднит, какво ще стане с нас? Как ще се справим. с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нътщо? Питам: как се справя-касиерът на банката с хората, които идват пот

76

л*его за пари? Той дава пари само на онези от тях, които имат н^какъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката. На онези,

.които нямат никакъв документ, касиерът казва: за вас н^ма пари. – Ама как така? За Бога дайте нещо! – Дайте си чека! – НЪмзме чек. И без чек може да ни дадете нещо, толкова пари имате. – Наистина, имам много пари, но г са н^

^банката: аз разполагам с тях, но и отгова-рям за гЬх. Смясълът на живота не седи сама в това, да правим добрини.

Някой казва: чов^к трябва да бъде добър. Главната задача в живота не седи в това, да бъде човек дзбър, но да изпълнява волята Божия. Задачата на човека не е да бъде той учен, но да се стреми към истинското знание, да разбира разумните закони на живата природа и да ги прилага правилно в живота си. Човек може да знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината. Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува из-вестен брой трептения в секундата. Казвам: светлината не се образува сега, тя вечно сж-щестеува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее в вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и «а предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любозьта. Вследствие на това някой казва: аз не мога да любя всекога. – Че ти никога * не си любил и не можеш да любиш. Човек,

-сам по себе си, не може да люби. Люби ли той,

-.това се дължи на вътрешного единство, което са-

77:

ществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрЪшно единение, само тогава ние ще почувствуваме, какво нещо е Любовьта. Това, което днес хората наричат любов, то е сЪнка, отражение на Любовьта. Яма слънцето ни грее! Там, д-Ьто ви грЪе това слънце, то е место на страдания. Някой казва; горя от любов! – Щом го-риш от любов, ти не жив^еш в Божията Любов. Ти си изпаднал в областта на вечния огън, за който се говори в Писанието. Казано > е там: „Ще ги изпратя в вечния огънь". Това се отнася за онези хора, които не вершат волята Божия. Те сами опред^лят своето бъдеще.

Съвременният свет е пълен с заблуждения, с противоречия, вследствие на което в се ~ знанието на хората често се явява голяма тъмнина. И затова някой казва: тъмнина е в ума ми! След известно време казва: светна ми, светлина имам! Когато тъмнината и светлината се смЪнят лесно в мозъка на човека, това показва, че ми-съльта му не е хармонична. Ако човек, подт> влиянието на н^кое тъмно състояние в мисълта -си, рече да отмъсти никому, това показва, че той не може да се влада. Казвам: има един прави-лен, разумен начин, по който човек може да отмъсти никому, или да му направи добро. Кой е този начин? – Начинът на Любовьта. Сега ние седим и размишляваме: ние ли трябва да оти-дем при иззорат или той трябва да дойде при нас? – Ние, жадните, ще отидем при извора. Достатъчно е само да ни покажат местото на този извор. – Ние ли ще отидем при хлеба, или той ще дойде пои нас? – Яко сте гладни, вие ще отидете пои хлеба. – Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас? – Ако сте слепи,* вие ще отидете при светлината. Слепият има нужда от светлина. Следователно, ние, разумните хора, тоебва да отидем при Любовьта, а не тя дз дойде при нас. Не чакайте Господ да дой-

78

де при вас, но вие идете при Него. Мнозина оча* кват да слЪзе Господ на земята, както никога е слизал, затоаа Го търсят в Ерусалим, или другаде нЪкъд%, ходят по стъпкиг Му, дано вамЪрят нещо от Него, но всичко отива напразно. Казвам: ако Бог е слизал на земята, грЪхът не би съществувал. Там, д-бто Божи-ят крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се изверши, Ще кажете: писано е напри-мЪр, че Бог се яви на Мойсея в Синайската гора и там му говори. Когато Бог говори с Мойсея, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфеоа. Тези и много нъчда още не са писани в Библията, вследствие на което хооата я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения. Някои казват, че нЪко-ташният рай бил накъде в Мала-Азия, дето текли четири рЪки. Кои с т"Ьзи рЪки? За двЪтъ1 от т*Ьх пр*Ьдполагат да с Тигър и Ефрат. Лми другите дв% рЪки кои с? Обаче, тия четири ръки съществуват в човешката душа. Там съществува и раят, но за да влЪзе чов-Ък в него, той тр-Ьбва да дойае до пълно вътръчино единство в себе си. Дойде ли до това положение, всЪкакъв страх, всякакво безпокойство ще из-чезнат от него. Казвате: тогава в какво трябва да верва човек? – Че когато той се домогне до науката на вЪчния вътрЪшен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрЪ-шат.

Когато на съзрЪменнит хора се говори за Божията Истина, т казват: какво ще стане с нашата търговия, наука, религия, както и с на-шите закони? – Всичко това ще се стопи, както енътът се топи от слънчевата светлина. СнЪ-тът е потръбен за житното зърно само през зимата, като временна горна риза. да го предпази от студа, да не замръзне. Дойде ли, ебаче, про-лътта, земята трябва да се освободи от енъта м да ка*е: Господи, благодаря Ти за услугата, ко-

79

жто ми направи досега с тази бЪла дреха. От .днес нататък нека слънчевите лъчи действу-еат върху мене, да поникне новият животъ» който си скрил в н-Ьдрата ми. Мислите ли, че ^овЪк може да влЪзе в Царството Божие с <воите заблуждения? Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят т да остане само чистото сЬме, което е вложено в човешката душа. Само по този начин човек може да бъде свободен. Казвате: как тр-Ьбва да живЪем тогава? Какво ще стане с нашия .живот? – Досега ние още не сме живели, както трябва. Ние се движим още в рамкитъ" на робския живот, Човек сам е изковал веригит, оковите на своя живот, и той сам трябва да се освободи от тях.

Вервя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях верви напред, едва влачи коаката си, окован в тежки вериги; оковите дрънкат, и той си мисли: н-Ьма какво, ще страдам за правото! Не страда за правото този човек. Когато апостол Пе-тър 6Ъше окован в вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: „Стани и излЪз вън!" Така става с вскки, който страда за Правдата, за Божията Истина. Другият млад чов^к верви назад, с шушка в ръка, пази първия, да не избъта. И той верви и си мисли: какво да правя? Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжносгьта ми. Все по нЪкзкъв начин трябва да се прЪхран-вам. Питам: как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовьта? Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: пр*Ьдпочитам да но* ся пушка, отколкото да вервам в такива глупави идеи. Вторият казва: предпочитам да нося *тЬзи тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своиг идеи. ВсЬки човек, който иска да властвува над другит, той създава окови

80

за т%х, но н*Ьма да се мине дълго време, утръ% той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите. Светът е колело: днес. си свободен, утре ще те ограничат. И обратно: днес ограничават идейните хора, утре ще ги освободят. Обаче, това освобождение е временно. Един ден пак ще им турят букаите, да не бегат.

Казвам: по този начин светът не може да се поправи. Изисква се да стане коренно, вж-тръчино преобразуване в разбиранията на хората. Яко отидете при н^кой съвременен свеще-ник, или пропов-Ьдник, или учител и говорите с гЬх за страданията, за мъчнотиите в живота, тт^ ще ви кажат: такава е волята Божия! – Не„ волята Божия не е да страдат хората. Това е ре-зултат на тяхната воля. Казвате: волята Божия е - – българският народ да воюва. – Не, Бог желае, българският народ да расте и да се развива, а не да се убива. Кой даде душата на българския народ? От кога българите се нарекоха българи? По какво се отличава българинът, на-пример, от англичанина? Има нещо, по което се различават. Както българинът, така и англи-чанинът, така и всеки индивид, всеко семейство, всеко общество и всеки народ изпълнява волята Божия по сеой специфичен начин. Всеки; народ ще има Божието благословение дотолкова,. доколкото той верши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. Нещастието му ще представлява нещо подобно на епидемия за народа: ще се разпространява от човек на човек, докато цЬ-лият народ се намери под неговия натиск. Страшна ли е тази епидемия? Днес хората се плашат от всека епидемическа болест, а не се плашат от греховете и престъпленията, които са причина за тези болести. Когато някой човек заболее от инфлуенция или от друга

81

епидемическа болест, той вика десет души доктори да го лЪкуват, а когато верши никакво прЪ-стъпление, не вика нито един л^кар. Когато не-кой човек замисли да верши престъпление, нека предварително повика при себе си десетина души, било лекари, свещеници или свои близки и приятели, и да им каже: слушайте, аз съм намис-лил да изверша едно престъпление. Какъв съ-вЪт ще ми дадете: трябва ли да го направя, или не? Ако трябва да го направя, какви мотиви ще ми представите; ако не трябва да го направя, сж-що искам да обосновете мнението си. Сега като се яви инфлуенция, всички стават на крак: ра-портьорите пишат в вестниците, лекарите об-сжждат въпроса в заседания, че се явила осо-бен род инфлуенция, с много смъртни случаи и т. н. Казвам: инфлуенцията иде с цЪл да отнеме излишк.;я баласт от човешките умове и сърца. Тя представлява ангелъ-хранител за страдащите души, иде да отнеме част от непосилния за тех товар.

„Едно стадо, един пастиръ". Сега управниците казват на своя народ: вие ще бъдете стадото, ние – пастирът. Питам: какъв е този пастир, който сам д^ре кожите на овците си? Зз такъв род хог * Христос казва: „Крадецът не иде, освен г'+ открадне, заколи и погуби". Какъ-е възможна, добрият пастир да поставя своите овци, своите герои в драматично и трагично положение, да умират? Хората, като гледат от-вън тези сцени, разчувствуват се, иадят кърпичките си и плачат. Интересно е, наистина, когато хората отиват в театър, плачат; когато гледат, как техни братя и сестри страдат в живота, за т-Ьх никой не плаче. Казвам: това, което става на сцената, много лесно може да се измени. От автора на драмата зависи, какъв ще бъде краят на неговите герои. От него зависи да подпише или да отмени смъртната присъда на героите си. Реши ли да прссти на своя герсй, да

82

отмени смъртната му присада, той превръща своята трагедия в драма, без да знае н-Ькой за това негово решение. Най-напр-Ьд героят се осжж-да на смърт, но после иде запов^д от царя, да спрат изпълнението на присъдата и да реви-зират д-блото. Сл-бд ревизия на делото, осъдените на смърт се амнистират, и публиката тържествува, ръкопл"вска и си отива по домовете доволна и облекчена.

Питам: когато Господ ви е поставял пр"вд известни мъчнотии и изпитания в живота, вие изигравали ли сте ролите си, както трябва? Господ ви е поставял пр-вд най малки изпитания, но вие и тогава сте отсгжпвали. Може ли да минавате за герои при такива положения? Обаче, срещате десятки, стотици и хиляди такива хора, които носят кръст за храброст на гърдите си и вервят, на-дуват се, минават за герои. Истински герой е само онзи, който никога не се подкупва, никога не се съблазнява. Изпитания, съблазни ще дой-дат, но героят нито се подкупва, нито се съблазнява, нито се съкрушава. Някой казва: влЪ-зох в еди-кое си общество, но никой не ме почита. Яко очаквате почит от хората, вие се лъжете. Проследете ц-влата история и вижте, кой министър, кой държавник е би,л докгай почи-тан и уважаван от своя народ. И най-добри-ят чов-ьк да стане министър, веднага ше поч-нат да го подозират, да се съмняват в него, и той н-вма да издържи, ще се подхлъзне и ще въошн работи, каквито никога не е мислил. В късо вр-вме той ще измени своя характер. Религиозните хора пък, свещениците и пропозъ\ц-ницитъ\ от своя страна, като гледат, какво се верши в обществения и частния живот на хората, казват: ние се занимаваме с лебесни, с духовни работи, а хората на земята да живЕят, както намиоат за добре. Не, земният живот е Бо-жествен, и никой няма право да живве, както той намира за добре. На човека е дадено право

83

:да верши волята Божия, да работи за освобождение от хмъртта, от ред нещастия и мъчения. Това е задачата на г-обки човек, който е до-шъл на земята, и той трябва правилно да я ре-ши. В живота на съвременнит^ хора ср-вщаме страдания, заболявания от различни болести, и какво ли не още, но малцина се спират върху причините на гЪзи аномалии в живота. И затова, д-б кого срещнете, ще чуе;е да казва: аз пиша .нова драма; или. аз съчинявам ново музикално произведение. Казвам: задачата на новата драма е да не поставя своит герои в положение да умират. При това героят на новата драма трябва да представлява идеален тип: човек с •свещена глава, с добръ1 развити гърди, с хармонично тьло, с правилни движения и без да е богат, дето влъзе, все добро да прави.

Мнозина мислят, че Христос бил беден, н-ъмал д% глава да подслони. Това е, зашо го хората не Го оставяли на мира. Ще кажете, че Христос н-ьмал къща,- Защо Му е къща? Може ли да бжце бЪден този чов^к, който е в състояние да нахрани 5,000 души с пет хлЪба и дв риби? Може ли такъв чов-Ьк да нема подслон? Хоистос к в лодката спа много добре. Той нямаше нужда от пружина. Само болнит хора се нужцаят от пружина на леглото си, меко да им е, Започнат ли да зи завиват с много меки, топли юогани и да ви поставят на пружина, да знаете, че сте тежко болни и ви чака и н"бщо по-лошо. Казвам: в вст^ки чов1ьк трябва да се роди една свещена идея за Бога, та каквото на-амисли да възши, да се запита, какво мисли Бог, за тази работа, дали е доб^а, или не. Днес всЪ-ки мисли, какво ще кажат хората за него, а не какво Бог ще каже. Ое'"не вл н*Ькой и казва: ти си глупав чов^к, за нищо не си способен. Вие започвате да се безпокоите, ла се тревожите. Не се тревожете, но вие пък запитайте този човек: ако аз, спорач тебе, съм глупав човек, ти

84

как ще докажеш своята разумност? Можвшъ*
ли да нахраниш 5,000 души с пет хл-Ьба, как
то направи това Христос? Не е разумен човекъ
този, който има богатства и кжиди, а мисли, че се е>
осигурил; разумен е само онзи човт$к, койтс*
може да прави д-Ьлата на Христа: да лекува бол
ни, да възкресява мъртви, да отваря очи на слЪли*
Срътцам някои бЪден човек, който се
оплакза, че немал никакви приходи в живота
си. Казвам: твоитт приходи са вложени в жи^
вота, който Господ ти е дал. Ти трябва да в*б-
рваш в този жив Господ, и всъкога да гово-
риш Истината. – Не мога да говоря Истината. –
Не можеш да говориш Истината, защото не ис*
каш. Човек, който търси Истината, той може
да се освободи от заблужденията в своя жи-
вот. Той трябва да съзнае в себе си, че въ
света съществува ^змо един велик Учительг
който посочва на всички хора пътя на Истината.
Думите на този Учител са сила и мощ. Съзнае
ли човек, че само една Истини съществува въ
св-ьта, посл той ще съзнае, че има само една
Мъдрост, една Любов, една Правда, една До*
бродътел и един Живот. Съзнае ли това, той
ще бъде в сила да се ос.,ободи и от всички за
блуждения. Някой ще к~-.же: ами ако се разболея?
– Болести не същес^уват в великия живот.
Т са човеш орътения. Този живот е единъ

и същ в всички свои прояви и се явява като условие за развитието на човека, докато той намери истинската среда, в която животът не се промъня. Тази разумна среда е Любовьта. И когато Христос казва: „йз съм Пътт, Истината и Животътъ", Той подразбира онази среда, въкся> то чов-бк може да намътли своя възлюбен. Дойде ли човек до това положение, всичко в него оживява: той болести не познава, външнитъ1 усло* вия не му пр^пятствуват, мъчногиите не го спъ-ват, страданията не го обезсърдчават, на всички услужва без възнаграждение, затова нито се

85

пазарява, нито се ценява. Такъв човек мяза на онзи японски принц, за когото ще ви приведа следния пример.

"" Един японски принц се заинтересувал от живота на американците и силно пожелал в себе си да го изучи отблизо. Как ще му се отдаде такъв случай, не знаел, защото между американците и японците не съществували приятелски отношения. Най-лосле той се натъкнал на ми-съльта да хтане слуга в н^кое американско семейство, за което Провидението му помогнало. И наистина, той станал слуга в едно американско семейство, дето изпълнявал работата си отлично: каквото му заповедвала госпожата, или другите членове от семейството, той всичко изпълнявал точно, на време и безукоризнено. В свободното си време той отварял Евангелието и че-тел. Госпожата забелезвала това и казвала на домашните си: нашият слуга често отваря една малка книжка и чете от нея, но нищо от това, защото като работник, като слуга той е незаменим. В края на месеца госпожата пожелала да му плати, обаче той й казал: много Ви благодаря, аз не искам пари. Това, което нау-чих тук, ми е достатъчно възнаграждение- Едва сега госпожата разбрала, че техният слуга е чо-вЬк от високо произхождение, дошъл между тех с цел да придобие известна опитност. С това искал да каже: аз не се нуждая от пари; те са само за дребнави хора» за хора без убеждения. Някой става министър, или учител, или чиновник, за да му платят. Царският син, обаче, като душа, която съзнава единството си с Бога, не се нуждае от пари. Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека рабо-гят, както разбират. Дз не говоря за буквата на нещата. Когато извершиш некаква работа, или некаква услуга идейно, и ти платят затова, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като верлшш тази работа, да немаш нито в ду-

86

шата си, нито в ума или в сърцето си нжканва мисъл или никакво желание да ти платят. Верши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат, да сигоюв,. да не се смути духът ти,

у Казвам: идейната, безкористната работа с нищо не се изплаща. Как ще се изплати бъл-гарският народ за моята 20 годишна работа сръ\ц него? Цели да се продадат българитъу пак не могат да ми се изплатят. Пък и аз не искам нищо за своята работа. Единственото нещо, което бих желал от българите е, да. се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината. Могат ли да направят това, и аз ще бъда ра-достен, че след като съм пропов^двал толкова години Истината, българите са ме разбрали. Що се отнася до въпроса, как ще се прЪхра-нвам и какво ще ям, това е най-лесната работа.. Яз не се нуждая от много храна. Щом искам да хапна нъчцо, ще отида при едно ор-ьхово или, ябълково дърво и ще го попитам: позволяваш ли да си избера неколко от твоите плодове? Щом ми позволят, ще си избера два-три ор-вха, или дв-в-три ябълки и то най-хубавите оч цялото дърво. Лз не ям всичко: малко ям и то* най-хубавото, най-чистото. Казвате, че някоя ябълка или круша, наприм-Ър, е родила мнего плодове. Плодоветъ" може да са много, но всички не носят благословение. Има извъхтни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те ро-дят, плодовете им носят благословение; има* моменти пък, когато плодоветъ" на дърветата носят смърт за човека. Само безсмъртният чо-в*Ък разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно-Човек, на когото очите еветят, като види месо», той не може да намери Бога. Този човек няма съзнание за нъчцо високо, за нещо идеално въ-живота сип Мнозина мислят, че и да ядат месо,. пак могат да бъдат духовни, морални и добри

87

хора. Яко е така, тогава и вълкът може да каже: аз ще ям овци, и пак ще бъда добъръ» Това не е философия. Разумните хора казват: великата философия на живота седи в единението. Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром. Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно. Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот. Н-бкой ми работи даром. Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот. Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бедете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои. Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дсйдат в живота ви, вие ще кажете: не се плаша от тия н-Ъща.* Някой казва: аз не съм ял ц-бли три деня. – Само три деня ли не си ял? То е малко; до 40 деня колко още ост^ват? Когато чов^к пости 40 деня, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера. Щом се издигне в тази сфера, и хл*вбът ще дойде. Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, д*бто враните му носеха храна. Реши ли чов^к да изпълни волята Божия, тсй ще има една Еели-ка опитност, да пгов-ври Божия Закон, като ре-алност в света. Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трвбва ли чешмата да разправя на хоната, де са нейните извори? Какви са изворите й, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство. Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае. Какви са съсре-

88

меннит хора? – И учени, и прости, всички се пла-шат, казват: никаква особена |инфлуенция се явила! Какво от това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! Благодарете, че е дошла тази инфлуенция. Тя е дошла и ще си замине. Ама сиромашията дошла. Какво по-хубаво нещо ог сиромашията? – Ама богат да съм. – По-тежък товар от богатството има ли? Всичко в света е хубаво, но за разумния човек. За глупавия човек всичко е спънка.

„И ще бъде едно стадо и един пастиръ". Това значи: всеки човек тоЪбва да има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече! Има ли единство в душата си, той ще намъри, де жив-ве чов-вкът. Никога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо? – Защото хората се заблуждават едни други. Обаче, човек тр-Ьбва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъде-щитъ1 писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елеменг въсвоит произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той верви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хооата, дали го харесват, или не, но ще извика един слъп човек и ще му каже: ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добро-д-втел, един Живот! Само проявената всеобе-маща Любов в живота е Божията Любсвь". Щом слъпият чуе тази поезия, очитт^ му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременнит-к поети четат своит произведения на слт^пит-, но очит им не се отварят. Ако поатът прочете едно

89

свое стихотворение на никого, и слъ\ц това той вземе пуш <ата си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му. Обаче, ако сл*бд .прочитането на стихотворението, този чов*бк се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на <воит"Б братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение .му е дало светлина, отворило е очите му. Защо всички хора да не пропов-ьдват, да не възпЪват тази велика Истина?

Питам: д са онъзи българи, които са живели от пр-ьди хиляди години? И какво ще ста-*не с сегашнит^ българи, например, сл"бд сто тодини? Казано е в Писаниет»* ,Само онзи чо-вт^к, онзи дом, онова общество и онзи народ ще влезат в Царството Божие, които познават 'Бога и Му служат. Царството Божие не е извън вас, то е вътрв в вас.

И тъй, изпитанията, страданията, мъчнотиит !И съблазниг ще дойдат в света, но праведни-ят човек не се смущава от това. Този чов-бк мяза на кораб всред океана, блъскан от хиляди и милиони вълни, но в края на креищата той ще пристигне благополучно на своето пристанище. Блъскането, клатушкането, което съвр^-меннит-в хора изпитваме, се дължи на това, че ние минаваме с своит кораби през една водна зона на живота. Н-вма да се мине дълго време, и нашити кораби ще спрат на пристанището, дето ще кажат на всички пътници: хайде, излезте вече таън от парахода! Като стъпим на сушата, ще вземат билетит*в ни и ще ги поовъ^ят. Щом видят, че н-бкой чов"бк не е разбзал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го гизпоатят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине прт^з океана. Послъ1 пак ще спре на нЪкое пристанище, д-бто повторно яде прътледат билета му. Докато чов-бк не

90

възприеме идеята, че има само Един Бог де Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване. Н-вма по-велико нещо от това, да намери човект* свещеното място на своята душа, да знае, д*б се намира той и де жив^е. Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да. се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа* лицето си, но това не сте вие; това не е истин-ският чов^к. Никога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви. Некога очите ви са светли; това пък зависи ог състоянието на вашия мозък. Това са илюзии. Сама един езещен момент има в живота на човека* когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момен., именно,. ви говоря аз, като велика реалност в живота* И в Писанието е казано: „Чов-вк трябва да потърси себе си и да се намери". Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина,. Която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това* вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствувате като отделени от майка си у от баща си. Това са илюзии на живота.

Казвам: съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да нам-Ьои себе си, своята душа. Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога. Само па този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще-започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагепии. В новия живот нима дргми и трагедии. Трагедията е резул-

91

тат на гр-Ъха; драмае – избавяне от гр-ьха, а комедията е смешната страна в живота на онЪзиь' хора, които наново грЪшат. Последниг сж „сан-чо-пансовцитъ" в св*вта.

„И ще бъде едно стадо и един пастиръ". Пожелавам на всички да намерите вашия Учк--тел. Един е Учительт, който носи истинското знание! Той има много проявления в свт^та, но по същина е само един. Намери ли чов-бк един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намъри и себе си. Закон е: като намЪриш Бога, ще нам*вриш и себе си;' като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обоат-но: като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да-г видиш Бога, да видиш и себе си, – този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент, именно, чов-бк жив-ве.

И тъй, поздравлявам всички, които са ви--д-вли вече Бога и себе си! Поздравлявам и онЪ-зи, които скоро ще видят Бога и себе си! На ония, на които пр-вдетои в далечното бъдеще да* видят Бога и себе си, пожелавам с търпение да дочакат този момент! Затова и в Писанието* е казано: „Само чистит-в по сърце ще видят Бога.*"1

БесЪда от Учителя, държана на 23 януарий 1927 година в гр. София.

Едно стадо

2009-02-11T11:07:31Z

LoveJoy: /* Едно стадо */

==Едно стадо==

„И ще бъде едно стадо и един пастир". (Йоан 10:16)

От памтивека още между всички органически същества се забелязва стремеж към обединение. Този стремеж отчасти може да се уподоби на групирането на овце в едно стадо. Овцете се намират в стадно състояние, но това още не определя стадото. Обаче, стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо? – Защото в стадно състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание. Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество. Всяко същество се стреми да се обедини, да се съсредоточи към нещо.

Казвам: ние говорим за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но къде е всъщност човекът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят. Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализира, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. Обаче, човек се проявява чрез своето тяло. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния живот". Който знае това място, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи във вътрешното единение, вътрешното единство, до което той е достигнал. Това място в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се подават на външните промени: срещате един човек весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека, не може да има единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно, като се разболее – мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Къде е човекът? Където има обич и умраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има деятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: аз обичам едикой си човек. – Кое, именно, обичате в него? – Ума. – Къде е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията. Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н. Обаче, важно е да се каже, кое място в нея представлява единството, единението. Единението, единството се намира вън от Библията, а не вътре в нея.

Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез не-о може да се ппояви реалността или пазумность-^ а на живота. Де се коие тази оазумност: в сакото пиано или некъде извън него? – °азумность-

64

та ще се прояви чръз онзи пианист и изпълни-тел, който ще седне пред пианото, ще изсвириг едно парче и след това ще се оттегли настрана,, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното». разумното не е нито в пианото, нито в неговитъ" клавиши, а в натискане на клавишите от нъкое разумно същество Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме/ еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковет, които се пр-в-дават чръз клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг н-бкой свири – не ни харесва.. ; Обикновено, когато обичаме нъкого, ние харесва- ; ме всичко, каквото той прави: п-ве ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добоо и хармонично. Закон е това! Обичаме ли некого, и глупостит му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи да верши, казваме: това нт^що не струва. Следователно, разумнит нъща в света не се опредъпят от тяхнит външни качества, но от това, което ^в нас, как ние гледаме на тези нъща.

И тъй, каквото човек верши, трябва съзнателно да го проучва и наблюдава. За всяко нещо той тр-Ьбва да си дава отчет. Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: д ще 6жда> пр-вз време на съня? Д отивам? Рече ли да.г говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъд започва разговора или р"вчьта си. В какво се проявява единството на вашит мисли, чувства и д-бйствия? Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: като отидем на онзи свет, тогава ще се занимаваме с тази работа. Сега ни зани-мават по-близки до нас въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище „ Онзи свет, за който говорите, е този св-вт, а . който сега живеете. Нъщата трябва да се разб- ^ – -

65

рата по същина, а не само по външната форма или състояние. Например, казвате за някой чо-вЪк, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали. В същност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило. Когато очите на човека из-глеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах. Значи, има никаква връзка между вътръшнитъ-състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очитъ1 не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни. Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални. Музикалнесть-та им седи вън от т-бх, в лицето, което ще свири на пианото. Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишит-^. Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат извъттен род трептения» които идат от специална среда. Значи, музиката не се произвежда на физическия свет, а в един по-възвишен свет.

По същия начин, когато става въпрос за възприемане на известни образи и впечатления от външния свет, пак се извершва един скрит, вътр-Ьшен процес в нас, сл^д което ние имаме представа за обгаза. Напримеръ^ вие виждате един човек и казвате: виждам един такъв и такъв човек и запсчЕате да го описвате. Кгк става това виждане? Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, Д"Б-то се пречупва и после отразява. По този начин светлината се трансформира няколко пъти в вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и Еече можете да го опишете с най-големи подробности. Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен проиес с светлината, по механически начин вие не бихте когли да получавате никакви впечатления отъ

66

външния св-Ьт. Влезете ли в интимна вътрЪшна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се сверзвате с него, създавате истинско, трайно приятелство в вЪч-ността. Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у гЪх. Някой чо-вЪк страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае. Мине ли болестта, и връзките се прЪкъсват. Подобно н^що представлява и ревността в човека. Бо-гатият човек ревнува. Защо? – Да не вземат къщата му. Ученият изобретател ревнува. Защо? – Да не открадне някой изобретението му. Религиозният ревнува. Защо? – Да не изгуби своето верую. Влюбеният ревнува. Защо? – Да не изгуби' своята любов. Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят. Питам: каква реалност може да . съществува там, дето има страх? Какво е това богатство, или каква е тази вера, любов, които могат да се изгубят? Това не е нито богатство, нито вера, нито любов. Това са останки от архаическата епоха, а хората мислят, че имат любов, че имат вера, или пък че разполагат с никакво богатство.

Питате: на какво се дължат тези големи страдания в света? – Страданията се дължат на големата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека. Или с други думи казано: отежтетвието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произ-веждат страданията. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекжеване на неговите мисли, те пък произвеждаг прекжеване в чувствата, и той започва да страда. Най-малкото съмнение също та-

67

Ш1 тсъ~здав гтрадания. Казвате: ние верваме в Бога. Питам: истинска, положителна в-Ьра ли е тази, която се пръкъсва от най-малкото съмнъ-;ние? Всичко, което иде отвън и пръкъсва връзката в нашит мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме .дошли до същността на нъщата. Дойдем ли до същността на нъщата, и ние другояче ще действуваме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа. Когато Жзистос казва: „Овцит, които Отец ми е далъ> никой не може да вземе от ръката ми", Той е <подразбирал, именно, вътръшното единство, вът-рЪшното единение. Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе верата, или любовьта ни, или друго нещо. Всяко нещо, което се взима от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от «едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение? Съвременният свет е пълен с заблуждения. Яма хора, които след десетгодишен религио-зен живот стават безверници и казват: ние «сме били заблудени досега. Добр-е, че се освободихме от тези заблуждения. Има случаи пък, ^когато хооа, които са прекарали десет години ,в голямо безверие, стават религиозни и каз-чват: добр*е, че намерихме правия път. Питам: .кои от двЪт категории хора са действително на шоавия път? – Нито еднит, нито другит. Защо? – Защото религиозните хора са попаднали точно та мъстотона безвернициг, а безверницит са попаднали на мъстото на религиознит, но и еднит, <и другит не са убъдени в своит възгледи. ~Утр т пак ще измънят, ще излъзат от това положение. Това е едно подхверляне, подобно та онова, което ученитъ^ правят в своята р^ч. Тези лръхверляния наричат вметнати изречения. Когато трябва да се говори Истината, в съ-?зръменнит хора се забълъзва вътрЪшен страх, д*а не изгубят живота си, да не се лишат отъ

68

същността на нещата. Яко е въпрос зае изгубване на живота, или от лишаване на същность-та в живота, всичко това е отдавна запубено-Под думата „животъ" се разбират самостоятелните, благоприятните условия, при които душата* може да се развива; под „смърть" се разбира лишаване на душата от тия условия. Яко чов-вк може да умре в затвора от глад, или ако мо~ гат да отнемат живота му, както соколът от-нима живота на някоя птичка, или вълкът на н"Б-коя овца, какъв човек може да се нарече той? Обаче, трябва да се знае, че човек сще не жи-в*Ье в реалността. Яко една негова мисъл или-едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живъе в полето на реалността. В реалния живот не стават такива р-взки промени. Този живот е живот на единство, живот на безсмъртие, Единството е раят за човешката душа. 3:. това единство мечтае вейки човек и казва1; след смъртта си ние ще отидем в рая.

Ще ви разкажа един анекдот за единъ-свещеник и неговата несбъдната надежда да отиде след смъртта си в рая. Този свещеник казвал на своята попадия: „Яко се случи да умра по-рано от тебе, когато дойдеш и ти вг другия свет, ще ме търсиш в рая, там ще бъда азъг н^къд з първитъ1 редове". И наистина, първо-той умръл, а тя – няколко години след него. Щом се видела в другия свет, тя веднага тръгнала да търси попа. Първо отишла в рая, прегледала назсъкъд, но не видъчпа никъд попа. Тя излязла оттам, и тръгнала да го търси на друго място. Най-после отишла в ада и там го намърила. Като разглеждат този анекдот, мнозина се спират върху факта, че свещеникът не могъл да влъзе в рая; обаче, аз се спирам върху факта, защо попадията, като могла да влЪ-зе веднъж в рая, трябвало да излезе оттам и да търси попа, когото най-посл намърила в ада. Значи, ^аят за нея, е нейният свещеникъ".

Тя си казаа: щом .моят попг не_ е в рая, иазп ще отида при него, макар и в ада.

Иитам; какъв е този рай, в който хората ззпазват помежду си същите отношения, какви-* хо са имали и на, земята? Не е рай това место» което е пълнос майки, бащи, попове, владици» патриарси и др* Между съществата на рая няма «« помен от такива отношения, каквито ние -познаваме на земята. Ако запитате никого от жителите на рая, какво н*Ъщо е майка, баща, поп, учител, *цар или какво и да е друго .титуловано лице, той нищо не може да ви каже, защото тамошните отношения се различават ко-тренно от отношенията между хората на земята. Когато се каже думата „царь", ние веднага си представяме лице с. корона на главата, с особена ^мантия, а около него ц4ла свита от хора и вой^ ска. Когато се каже думата „владика", ние веднага си представяме духовно лице, с корона на главата, с особена мантия, с кръст и с Еван* гелие в ръка. Обаче, в всички тия неща н-^ма-^единство, вследствие на което цялото човечество живее в заблуждения: в науката, в литературата, в изкуството, в философията, в религията – навсекъде има заблуждения. Когато чегем .«екоя драма, или я гледаме представена на сцената, ние не се интересуваме толкова от актьорите, колкото от автора на тази драма. Драмата, която той е написал, определя неговата въз-раст, както и това, дали е женен, или не, при какви условия е жив^Ьл и при какви условия -е създал своето произведение. После разглеждаме главните действуващи лица в драмата, тлавните герои и виждаме, как авторът ги поставя в трудни условия, които те не могат да издържат, и в края на краищата, се са-яяоубиват. Тогава имаме вече трагедия. Кол са подбудителните причини, зарад които героят тр"Ь-*6ва да умре? Казвате: такива са днешните условия ма живота. Кое е пс-добре: героят да умре, или да

70

остане жив? Когато героят умира; с; тава ав-торът иска да произведе по-голям ефект върху чувствата на хората, за да им възд-ьйствува.-Когато героят умира, това показва никаква слат-бост, н-Ькаква животинска чърта в характера му.. С смъртта на героя, вмъхто да повдигне чувтсва-та на хората, авторът ги развращава. Т при-викват към убийства, към груби прояви, към насилие. Дко героят не би умръчп, това ще пс-д-Ьйствува по-добре върху читателите на дадена. драма или трагедия. Геройството на човека седи в. понасяне на всички мъчнотии и страдания.

Друг автор пък ще вземе един от ге-роигБ си и ще го постави в положението на кра-дец: ще открадне никаква голема сума, за която ще го затворят, ще го оковат и така ще пролежи в нт5кой затвор цъли 20 – 30 години^. след което ще излъзе, без да се разкае. Пи-там: каква цт^л пръхлъ\цва авторът с тази своя идея? Той иска да изнесе пръ\д св-вта лошитъ% последствия от престъпленията, но. и«с това н№-що не се постига. След всичко това пръхтъп-ленията се увеличават, убийствата – също. На. съвременния свет требва да се изнесат контрастите на живота, т. е. тоЕа, което днес е, из^ губено, което липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, както е бил първоначална^ създаден, в своята първична честота и светосгьг а не в неговия изопачен вид. В природата^-няма трагедия, н-Ъма и комедия. Комедията- и трагедията СЖ ЧОВТ5ШКИ ИЗМИСЛИЦИ, ЧОВЕШКИ ИЗОбр-Б-

тения, резултат на изопачения съвременен жи-вот. В природата има само драма и действия-Когато чов-бк се намъ-ри в комично положение^ това значи, че той не е попаднал в ц-вльта си. Когато пък се намери в трагично положение».* това значи, че той не е предвидил н"Бщата*Тозь& чов-Ък се намира в положението на малкото д-Ь-те, което иска да воюва с с.~он. Слонът сег поиближа вз до него, хвзщз го с хобота си,, поу-

71

вдига го из възцуха, пораздвижва го малко, после го сваля пак на земята, поглежда го снизходително и му казва: иска-ш ли да воюваш с мене? Слушай, втори път не се осмелявай да пра-виш този опит! Засега това е само драма, но ако втори път пристъпиш към мене с своите глу* пости, драмата ще се преверне в трагедия. Що е драма в живота? – Първият опит на малкото дете да се бори с слона, но се оттегля назадъ* Що е трагедия? – Резултат от настояването на малкото д-Ьте да се брои с слона.

Казвам: в живота има само трагедия и комедия, а в природата – само лрама. Истинската драма, трагедия и комедия се извершва в самия чов-Ьк. Той се блъска натукъ-натам в живота и като се намери пред н^какъв голям крах, замисля се и се произнася: това е крайна несправедливости Защо? – Защото той или издига своя герой на положение, което не заслужава, или пък за известна грешка или пръстъпление го осжжда на смърт. Той отива от една крайност в друга. И като цзлЪзе тази драма или трагедия на бъ\л свет, \це се представя н-Ъколко пъти на сцената. Питам: какво допринесоха всички тия драми и трагедии за човечеството? Животът на съвременните хора не представлява ли действителни драми, трагедии и комедии? Техните герои не играят ли по-добре от актьорите на сцената? Де ще намерите по-жива сцена и по-велики актьори от тези в действителния живот? Излезте на разходка по улиците на някой голям европейски град, и на всека стъпка ще се натъкнете на актьори от разни драми, трагедии и комедии* Обаче, за в бъдеще, когато дойдат новите автори, които ще живеят в закона на единството, понеже те ще разбират връзката между явленията в целокупния живот, техните герои никога нема да умират; те нема ла ги поставят пред тежки изпити, за които не са готови. Новият драматург нема да си поставя

72

за ц~бл да показва на хората, че животът е тежък , че в саЪта съществува несправедливост и т. н. Преди всичко тежестта на живота, неспра-ведливостта и ред отрицателни прояви в него, с^ч резултаг от неразбиране на живота. Новият писател няма да поставя своя герой или своята героиня на колЪн-в пр-ьд някоя жена или н-бкой мъж, да плачат, да им се молят за спасение, за милост. Не е било и няма да бъде това – един обикновен м^ж да спаси някоя жена, или една обикновена жена да спаси н-бкой мъж. Защо трябва, един момък да пада на колЪн пред н-бкоя мома и да я счита негова спасителка? Или, защо тр"вбва,една мома да очаква н-бкой момък да я спаси? Възможно ли е това? Докато момата е срещнала този момък, той може-би най-малко десет пъти е окървавил ръцЪг си с сзоиг жертви. Ще кажете: това е било някога, преди да се соещнат този момък и тази мома. Не, писа-телите трябва да изнасят на сцената само това, което съществува в д-вйствителност. Никой никого не може да спаси, освЪн Бог.

Казано е в Писанието, че Бог направи човека по образ и подобие свое. Значи, той е душа излязла от Бога. Щом е така, тази душа не може да колъничи пр"вд една мома или пред един момък и да очакват един от доуг спасението си. Бог спасява душит. Той пр^впо- ' ржчва на хората да жив^ят в абсолютна чистота, за което е казано: „Само чистигб по сърце ще видят Бога". Когато Давид искаше да съгради храм на Бзга, Бог му каза: „Ти не можеш да ми направиш храм. Твоит ръц са опръскани с кръзьта на толкова жертви! Твоят син, Со-ломон, ще ми съгради храмъ". При това Давид бьше приятел на Бога! Също така и Мойсей, та-къв голям законодател, и той не можа да вл"б-зе в обетованата земя. Днес всички писатели, пролов-Бдници, учители, философи, на общо основание, все учаг хората и търсяг начинл, какъ

7*

да ги спасят. ВсЬки аатор в края на книгата си ще спаси поне един човек. Казвам: който се наема да спасява, той трябва всички да спаси-Това значи истинско спасение. В великата книга на природата е писано: „Само Бог може да спасява". И при най-голямитъ* страдания и падения, и при най-страшниге грЬхове и пръхгжпления, които чоз^к можа да извъошл, Божественото в него – великияг доаматург, който живЪе в душата му, казва: „Не бой се, ще изплуваш от това състояние". Божественият глас казва на светиитЪ» на праведницит: „Работете, помагайте на страдащите, на слабит!" Същевременно този глас говори и на гръгиницит: „Пъплете нагор-!"

Казвам: вс*Ьки от вас трябва да има тц^ коза вт^оую, което да го изведе на спасителния брът. В какво вервате, това е безразлично, стига вашето в-врую да ви изведе на спасителния брът и да ви кр-Ьпи в живота. Ние взимаме ду-;мата „верую" в най-широк смисъл. Казвате: веднъж съм дошъл на земята, няма какво да правя, ще живЕя. – Добр-, ако можеш да живе-еш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самоизлътеаш. – Нищо от това, ще замина за другия свет. Ходил ли си друг път на онзи свет? – Не съм ходилъ» но сега мисля да отида. – Ти никога не можеш да отидеш там, дето не си ходил. Христос казва: „Излъзох от Отца си и при Него се връ-щамъ". Той не отива на нъкое непознато място, но отива там, огдъто е дошъл. Нъжой казва: аз ще отида в рая. – Ходил ли си там? – Не съм ходил. – Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш. Доуги пък казват за себе си: аз съм грЪшник, или аз съм праведник. Питам: кога и как научихте, че сге грешници? Или, кога и как научихте, че сте праведни? Да мислите така, това са чов-Ьшки заблуждения, човешки изобоътения. Ние наричаме гръшник този човеж, който не верши волята Божия; правед-

74

ник наричаме този, който изпълнява волята Божия. Думите „праведник и гръшникъ" изразяватъ* състояния, но не и качества на човешката душа-Когато хората казват за никого, че е праведенъ». с това г искат да представят, че в кръвьта на този човек прониква това състояние, а не че той изпълнява волята Божия.

За друг някой казвате; този чов"бк е много добър. Как проверихте това? Добротата не е н*бщо материално. В великото единство на живота добродЪтельта не може да се ограничи само в един акт. Казвате: този човек е добъръ„ защото ми даде пари. – Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда-Вие разбирате думата „раждане" в букваленъ-смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш. д-вте, което никой не може да го отнеме. Могат. ли да вземат детето ти, това значи „добиване,,,. а не раждане. Раждането подразбира идея, която-може да расте. В която ръка, глава или душа влЪзе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни* какво е направил.' Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави". Хората пък. казват: роди ли се човек на земята, все ще направи никакви гр-Ьхове. НапримЪръ^защо сгръши* йдам? – Той сгреши, понеже сам прЪкъсна връзката си с Бога. Когато Бог го постави в. рая, запита го: Как искаш да жив-веш – като* живогнигб, или като мене? Ддам погледна Бога* погледна животните и каза: н*Ъкак ми попада повече да живея като животнит. По този начинъ* той сам се отдали в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него*. Така се яви Ева на света.

И тъй, заключението, което може да се извади от тази мисъл, е следното: всбко н*бщо мя-за на себе си. Всбки, който обича Бога и Го поа-

75

лава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отд-бля от Него и казва: знаете ли, какво аз мога да направя? Кажеш ли, че ти сам можеш да напра-виш нъчдо, ти си заченал Ева. Това е* начало на злото. Когато дойде изкусительт – змията – пръ\д Ева, тя не отиде при Адама, да се посъветва с него, какъ>да постъпят, но сама рт^ши въпроса, като каза: аз мога да разполагам с себе си, както искам. Адам, от своя страна, си каза: мене жена ми трябва. Ева пък каза: мене учител ми требва* Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Лдама да го опита. И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха. По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз рЪшавам сега и двамата заедно да излезат от рая". Това е станало не само в връ-мето на Адама и Ева, но и днес, всЬки момент става. Всеки чов*бк е поставен първо врт^ме в рая, д+5то Господ го пита: „Като мене ли искаш да живЪеш, или като животнит?" Той отговаря: аз не мога да живЕя още в новия живот. Как може да се живЪе без ядене, без пиене? Азъ-не съм готов още за духовен живот. Казвамъг яденето, мисълта, работата не е нъчцо материално. Днес хората умират, защото ядат по физически начин. Ако приемаха храната си по духовен начин, т щ-вха да живеят в закона на.: безсмъртието. Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява. Така приета водата от организма, тя поъдставлява жива; вода, която иде от извора на Въчния Живот. – Как ще се постигне това? – Чръз положителна, силна вгзра. Некои казват: ако вершим постоянно волята Божия и раздадем всичко на беднит, какво ще стане с нас? Как ще се справим. с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нътщо? Питам: как се справя-касиерът на банката с хората, които идват пот

76

л*его за пари? Той дава пари само на онези от тях, които имат н^какъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката. На онези,

.които нямат никакъв документ, касиерът казва: за вас н^ма пари. – Ама как така? За Бога дайте нещо! – Дайте си чека! – НЪмзме чек. И без чек може да ни дадете нещо, толкова пари имате. – Наистина, имам много пари, но г са н^

^банката: аз разполагам с тях, но и отгова-рям за гЬх. Смясълът на живота не седи сама в това, да правим добрини.

Някой казва: чов^к трябва да бъде добър. Главната задача в живота не седи в това, да бъде човек дзбър, но да изпълнява волята Божия. Задачата на човека не е да бъде той учен, но да се стреми към истинското знание, да разбира разумните закони на живата природа и да ги прилага правилно в живота си. Човек може да знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината. Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува из-вестен брой трептения в секундата. Казвам: светлината не се образува сега, тя вечно сж-щестеува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее в вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и «а предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любозьта. Вследствие на това някой казва: аз не мога да любя всекога. – Че ти никога * не си любил и не можеш да любиш. Човек,

-сам по себе си, не може да люби. Люби ли той,

-.това се дължи на вътрешного единство, което са-

77:

ществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрЪшно единение, само тогава ние ще почувствуваме, какво нещо е Любовьта. Това, което днес хората наричат любов, то е сЪнка, отражение на Любовьта. Яма слънцето ни грее! Там, д-Ьто ви грЪе това слънце, то е место на страдания. Някой казва; горя от любов! – Щом го-риш от любов, ти не жив^еш в Божията Любов. Ти си изпаднал в областта на вечния огън, за който се говори в Писанието. Казано > е там: „Ще ги изпратя в вечния огънь". Това се отнася за онези хора, които не вершат волята Божия. Те сами опред^лят своето бъдеще.

Съвременният свет е пълен с заблуждения, с противоречия, вследствие на което в се ~ знанието на хората често се явява голяма тъмнина. И затова някой казва: тъмнина е в ума ми! След известно време казва: светна ми, светлина имам! Когато тъмнината и светлината се смЪнят лесно в мозъка на човека, това показва, че ми-съльта му не е хармонична. Ако човек, подт> влиянието на н^кое тъмно състояние в мисълта -си, рече да отмъсти никому, това показва, че той не може да се влада. Казвам: има един прави-лен, разумен начин, по който човек може да отмъсти никому, или да му направи добро. Кой е този начин? – Начинът на Любовьта. Сега ние седим и размишляваме: ние ли трябва да оти-дем при иззорат или той трябва да дойде при нас? – Ние, жадните, ще отидем при извора. Достатъчно е само да ни покажат местото на този извор. – Ние ли ще отидем при хлеба, или той ще дойде пои нас? – Яко сте гладни, вие ще отидете пои хлеба. – Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас? – Ако сте слепи,* вие ще отидете при светлината. Слепият има нужда от светлина. Следователно, ние, разумните хора, тоебва да отидем при Любовьта, а не тя дз дойде при нас. Не чакайте Господ да дой-

78

де при вас, но вие идете при Него. Мнозина оча* кват да слЪзе Господ на земята, както никога е слизал, затоаа Го търсят в Ерусалим, или другаде нЪкъд%, ходят по стъпкиг Му, дано вамЪрят нещо от Него, но всичко отива напразно. Казвам: ако Бог е слизал на земята, грЪхът не би съществувал. Там, д-бто Божи-ят крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се изверши, Ще кажете: писано е напри-мЪр, че Бог се яви на Мойсея в Синайската гора и там му говори. Когато Бог говори с Мойсея, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфеоа. Тези и много нъчда още не са писани в Библията, вследствие на което хооата я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения. Някои казват, че нЪко-ташният рай бил накъде в Мала-Азия, дето текли четири рЪки. Кои с т"Ьзи рЪки? За двЪтъ1 от т*Ьх пр*Ьдполагат да с Тигър и Ефрат. Лми другите дв% рЪки кои с? Обаче, тия четири ръки съществуват в човешката душа. Там съществува и раят, но за да влЪзе чов-Ък в него, той тр-Ьбва да дойае до пълно вътръчино единство в себе си. Дойде ли до това положение, всЪкакъв страх, всякакво безпокойство ще из-чезнат от него. Казвате: тогава в какво трябва да верва човек? – Че когато той се домогне до науката на вЪчния вътрЪшен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрЪ-шат.

Когато на съзрЪменнит хора се говори за Божията Истина, т казват: какво ще стане с нашата търговия, наука, религия, както и с на-шите закони? – Всичко това ще се стопи, както енътът се топи от слънчевата светлина. СнЪ-тът е потръбен за житното зърно само през зимата, като временна горна риза. да го предпази от студа, да не замръзне. Дойде ли, ебаче, про-лътта, земята трябва да се освободи от енъта м да ка*е: Господи, благодаря Ти за услугата, ко-

79

жто ми направи досега с тази бЪла дреха. От .днес нататък нека слънчевите лъчи действу-еат върху мене, да поникне новият животъ» който си скрил в н-Ьдрата ми. Мислите ли, че ^овЪк може да влЪзе в Царството Божие с <воите заблуждения? Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят т да остане само чистото сЬме, което е вложено в човешката душа. Само по този начин човек може да бъде свободен. Казвате: как тр-Ьбва да живЪем тогава? Какво ще стане с нашия .живот? – Досега ние още не сме живели, както трябва. Ние се движим още в рамкитъ" на робския живот, Човек сам е изковал веригит, оковите на своя живот, и той сам трябва да се освободи от тях.

Вервя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях верви напред, едва влачи коаката си, окован в тежки вериги; оковите дрънкат, и той си мисли: н-Ьма какво, ще страдам за правото! Не страда за правото този човек. Когато апостол Пе-тър 6Ъше окован в вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: „Стани и излЪз вън!" Така става с вскки, който страда за Правдата, за Божията Истина. Другият млад чов^к верви назад, с шушка в ръка, пази първия, да не избъта. И той верви и си мисли: какво да правя? Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжносгьта ми. Все по нЪкзкъв начин трябва да се прЪхран-вам. Питам: как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовьта? Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: пр*Ьдпочитам да но* ся пушка, отколкото да вервам в такива глупави идеи. Вторият казва: предпочитам да нося *тЬзи тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своиг идеи. ВсЬки човек, който иска да властвува над другит, той създава окови

80

за т%х, но н*Ьма да се мине дълго време, утръ% той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите. Светът е колело: днес. си свободен, утре ще те ограничат. И обратно: днес ограничават идейните хора, утре ще ги освободят. Обаче, това освобождение е временно. Един ден пак ще им турят букаите, да не бегат.

Казвам: по този начин светът не може да се поправи. Изисква се да стане коренно, вж-тръчино преобразуване в разбиранията на хората. Яко отидете при н^кой съвременен свеще-ник, или пропов-Ьдник, или учител и говорите с гЬх за страданията, за мъчнотиите в живота, тт^ ще ви кажат: такава е волята Божия! – Не„ волята Божия не е да страдат хората. Това е ре-зултат на тяхната воля. Казвате: волята Божия е - – българският народ да воюва. – Не, Бог желае, българският народ да расте и да се развива, а не да се убива. Кой даде душата на българския народ? От кога българите се нарекоха българи? По какво се отличава българинът, на-пример, от англичанина? Има нещо, по което се различават. Както българинът, така и англи-чанинът, така и всеки индивид, всеко семейство, всеко общество и всеки народ изпълнява волята Божия по сеой специфичен начин. Всеки; народ ще има Божието благословение дотолкова,. доколкото той верши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. Нещастието му ще представлява нещо подобно на епидемия за народа: ще се разпространява от човек на човек, докато цЬ-лият народ се намери под неговия натиск. Страшна ли е тази епидемия? Днес хората се плашат от всека епидемическа болест, а не се плашат от греховете и престъпленията, които са причина за тези болести. Когато някой човек заболее от инфлуенция или от друга

81

епидемическа болест, той вика десет души доктори да го лЪкуват, а когато верши никакво прЪ-стъпление, не вика нито един л^кар. Когато не-кой човек замисли да верши престъпление, нека предварително повика при себе си десетина души, било лекари, свещеници или свои близки и приятели, и да им каже: слушайте, аз съм намис-лил да изверша едно престъпление. Какъв съ-вЪт ще ми дадете: трябва ли да го направя, или не? Ако трябва да го направя, какви мотиви ще ми представите; ако не трябва да го направя, сж-що искам да обосновете мнението си. Сега като се яви инфлуенция, всички стават на крак: ра-портьорите пишат в вестниците, лекарите об-сжждат въпроса в заседания, че се явила осо-бен род инфлуенция, с много смъртни случаи и т. н. Казвам: инфлуенцията иде с цЪл да отнеме излишк.;я баласт от човешките умове и сърца. Тя представлява ангелъ-хранител за страдащите души, иде да отнеме част от непосилния за тех товар.

„Едно стадо, един пастиръ". Сега управниците казват на своя народ: вие ще бъдете стадото, ние – пастирът. Питам: какъв е този пастир, който сам д^ре кожите на овците си? Зз такъв род хог * Христос казва: „Крадецът не иде, освен г'+ открадне, заколи и погуби". Какъ-е възможна, добрият пастир да поставя своите овци, своите герои в драматично и трагично положение, да умират? Хората, като гледат от-вън тези сцени, разчувствуват се, иадят кърпичките си и плачат. Интересно е, наистина, когато хората отиват в театър, плачат; когато гледат, как техни братя и сестри страдат в живота, за т-Ьх никой не плаче. Казвам: това, което става на сцената, много лесно може да се измени. От автора на драмата зависи, какъв ще бъде краят на неговите герои. От него зависи да подпише или да отмени смъртната присъда на героите си. Реши ли да прссти на своя герсй, да

82

отмени смъртната му присада, той превръща своята трагедия в драма, без да знае н-Ькой за това негово решение. Най-напр-Ьд героят се осжж-да на смърт, но после иде запов^д от царя, да спрат изпълнението на присъдата и да реви-зират д-блото. Сл-бд ревизия на делото, осъдените на смърт се амнистират, и публиката тържествува, ръкопл"вска и си отива по домовете доволна и облекчена.

Питам: когато Господ ви е поставял пр"вд известни мъчнотии и изпитания в живота, вие изигравали ли сте ролите си, както трябва? Господ ви е поставял пр-вд най малки изпитания, но вие и тогава сте отсгжпвали. Може ли да минавате за герои при такива положения? Обаче, срещате десятки, стотици и хиляди такива хора, които носят кръст за храброст на гърдите си и вервят, на-дуват се, минават за герои. Истински герой е само онзи, който никога не се подкупва, никога не се съблазнява. Изпитания, съблазни ще дой-дат, но героят нито се подкупва, нито се съблазнява, нито се съкрушава. Някой казва: влЪ-зох в еди-кое си общество, но никой не ме почита. Яко очаквате почит от хората, вие се лъжете. Проследете ц-влата история и вижте, кой министър, кой държавник е би,л докгай почи-тан и уважаван от своя народ. И най-добри-ят чов-ьк да стане министър, веднага ше поч-нат да го подозират, да се съмняват в него, и той н-вма да издържи, ще се подхлъзне и ще въошн работи, каквито никога не е мислил. В късо вр-вме той ще измени своя характер. Религиозните хора пък, свещениците и пропозъ\ц-ницитъ\ от своя страна, като гледат, какво се верши в обществения и частния живот на хората, казват: ние се занимаваме с лебесни, с духовни работи, а хората на земята да живЕят, както намиоат за добре. Не, земният живот е Бо-жествен, и никой няма право да живве, както той намира за добре. На човека е дадено право

83

:да верши волята Божия, да работи за освобождение от хмъртта, от ред нещастия и мъчения. Това е задачата на г-обки човек, който е до-шъл на земята, и той трябва правилно да я ре-ши. В живота на съвременнит^ хора ср-вщаме страдания, заболявания от различни болести, и какво ли не още, но малцина се спират върху причините на гЪзи аномалии в живота. И затова, д-б кого срещнете, ще чуе;е да казва: аз пиша .нова драма; или. аз съчинявам ново музикално произведение. Казвам: задачата на новата драма е да не поставя своит герои в положение да умират. При това героят на новата драма трябва да представлява идеален тип: човек с •свещена глава, с добръ1 развити гърди, с хармонично тьло, с правилни движения и без да е богат, дето влъзе, все добро да прави.

Мнозина мислят, че Христос бил беден, н-ъмал д% глава да подслони. Това е, зашо го хората не Го оставяли на мира. Ще кажете, че Христос н-ьмал къща,- Защо Му е къща? Може ли да бжце бЪден този чов^к, който е в състояние да нахрани 5,000 души с пет хлЪба и дв риби? Може ли такъв чов-Ьк да нема подслон? Хоистос к в лодката спа много добре. Той нямаше нужда от пружина. Само болнит хора се нужцаят от пружина на леглото си, меко да им е, Започнат ли да зи завиват с много меки, топли юогани и да ви поставят на пружина, да знаете, че сте тежко болни и ви чака и н"бщо по-лошо. Казвам: в вст^ки чов1ьк трябва да се роди една свещена идея за Бога, та каквото на-амисли да възши, да се запита, какво мисли Бог, за тази работа, дали е доб^а, или не. Днес всЪ-ки мисли, какво ще кажат хората за него, а не какво Бог ще каже. Ое'"не вл н*Ькой и казва: ти си глупав чов^к, за нищо не си способен. Вие започвате да се безпокоите, ла се тревожите. Не се тревожете, но вие пък запитайте този човек: ако аз, спорач тебе, съм глупав човек, ти

84

как ще докажеш своята разумност? Можвшъ*
ли да нахраниш 5,000 души с пет хл-Ьба, как
то направи това Христос? Не е разумен човекъ
този, който има богатства и кжиди, а мисли, че се е>
осигурил; разумен е само онзи човт$к, койтс*
може да прави д-Ьлата на Христа: да лекува бол
ни, да възкресява мъртви, да отваря очи на слЪли*
Срътцам някои бЪден човек, който се
оплакза, че немал никакви приходи в живота
си. Казвам: твоитт приходи са вложени в жи^
вота, който Господ ти е дал. Ти трябва да в*б-
рваш в този жив Господ, и всъкога да гово-
риш Истината. – Не мога да говоря Истината. –
Не можеш да говориш Истината, защото не ис*
каш. Човек, който търси Истината, той може
да се освободи от заблужденията в своя жи-
вот. Той трябва да съзнае в себе си, че въ
света съществува ^змо един велик Учительг
който посочва на всички хора пътя на Истината.
Думите на този Учител са сила и мощ. Съзнае
ли човек, че само една Истини съществува въ
св-ьта, посл той ще съзнае, че има само една
Мъдрост, една Любов, една Правда, една До*
бродътел и един Живот. Съзнае ли това, той
ще бъде в сила да се ос.,ободи и от всички за
блуждения. Някой ще к~-.же: ами ако се разболея?
– Болести не същес^уват в великия живот.
Т са човеш орътения. Този живот е единъ

и същ в всички свои прояви и се явява като условие за развитието на човека, докато той намери истинската среда, в която животът не се промъня. Тази разумна среда е Любовьта. И когато Христос казва: „йз съм Пътт, Истината и Животътъ", Той подразбира онази среда, въкся> то чов-бк може да намътли своя възлюбен. Дойде ли човек до това положение, всичко в него оживява: той болести не познава, външнитъ1 усло* вия не му пр^пятствуват, мъчногиите не го спъ-ват, страданията не го обезсърдчават, на всички услужва без възнаграждение, затова нито се

85

пазарява, нито се ценява. Такъв човек мяза на онзи японски принц, за когото ще ви приведа следния пример.

"" Един японски принц се заинтересувал от живота на американците и силно пожелал в себе си да го изучи отблизо. Как ще му се отдаде такъв случай, не знаел, защото между американците и японците не съществували приятелски отношения. Най-лосле той се натъкнал на ми-съльта да хтане слуга в н^кое американско семейство, за което Провидението му помогнало. И наистина, той станал слуга в едно американско семейство, дето изпълнявал работата си отлично: каквото му заповедвала госпожата, или другите членове от семейството, той всичко изпълнявал точно, на време и безукоризнено. В свободното си време той отварял Евангелието и че-тел. Госпожата забелезвала това и казвала на домашните си: нашият слуга често отваря една малка книжка и чете от нея, но нищо от това, защото като работник, като слуга той е незаменим. В края на месеца госпожата пожелала да му плати, обаче той й казал: много Ви благодаря, аз не искам пари. Това, което нау-чих тук, ми е достатъчно възнаграждение- Едва сега госпожата разбрала, че техният слуга е чо-вЬк от високо произхождение, дошъл между тех с цел да придобие известна опитност. С това искал да каже: аз не се нуждая от пари; те са само за дребнави хора» за хора без убеждения. Някой става министър, или учител, или чиновник, за да му платят. Царският син, обаче, като душа, която съзнава единството си с Бога, не се нуждае от пари. Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека рабо-гят, както разбират. Дз не говоря за буквата на нещата. Когато извершиш некаква работа, или некаква услуга идейно, и ти платят затова, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като верлшш тази работа, да немаш нито в ду-

86

шата си, нито в ума или в сърцето си нжканва мисъл или никакво желание да ти платят. Верши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат, да сигоюв,. да не се смути духът ти,

у Казвам: идейната, безкористната работа с нищо не се изплаща. Как ще се изплати бъл-гарският народ за моята 20 годишна работа сръ\ц него? Цели да се продадат българитъу пак не могат да ми се изплатят. Пък и аз не искам нищо за своята работа. Единственото нещо, което бих желал от българите е, да. се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината. Могат ли да направят това, и аз ще бъда ра-достен, че след като съм пропов^двал толкова години Истината, българите са ме разбрали. Що се отнася до въпроса, как ще се прЪхра-нвам и какво ще ям, това е най-лесната работа.. Яз не се нуждая от много храна. Щом искам да хапна нъчцо, ще отида при едно ор-ьхово или, ябълково дърво и ще го попитам: позволяваш ли да си избера неколко от твоите плодове? Щом ми позволят, ще си избера два-три ор-вха, или дв-в-три ябълки и то най-хубавите оч цялото дърво. Лз не ям всичко: малко ям и то* най-хубавото, най-чистото. Казвате, че някоя ябълка или круша, наприм-Ър, е родила мнего плодове. Плодоветъ" може да са много, но всички не носят благословение. Има извъхтни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те ро-дят, плодовете им носят благословение; има* моменти пък, когато плодоветъ" на дърветата носят смърт за човека. Само безсмъртният чо-в*Ък разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно-Човек, на когото очите еветят, като види месо», той не може да намери Бога. Този човек няма съзнание за нъчцо високо, за нещо идеално въ-живота сип Мнозина мислят, че и да ядат месо,. пак могат да бъдат духовни, морални и добри

87

хора. Яко е така, тогава и вълкът може да каже: аз ще ям овци, и пак ще бъда добъръ» Това не е философия. Разумните хора казват: великата философия на живота седи в единението. Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром. Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно. Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот. Н-бкой ми работи даром. Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот. Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бедете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои. Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дсйдат в живота ви, вие ще кажете: не се плаша от тия н-Ъща.* Някой казва: аз не съм ял ц-бли три деня. – Само три деня ли не си ял? То е малко; до 40 деня колко още ост^ват? Когато чов^к пости 40 деня, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера. Щом се издигне в тази сфера, и хл*вбът ще дойде. Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, д*бто враните му носеха храна. Реши ли чов^к да изпълни волята Божия, тсй ще има една Еели-ка опитност, да пгов-ври Божия Закон, като ре-алност в света. Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трвбва ли чешмата да разправя на хоната, де са нейните извори? Какви са изворите й, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство. Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае. Какви са съсре-

88

меннит хора? – И учени, и прости, всички се пла-шат, казват: никаква особена |инфлуенция се явила! Какво от това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! Благодарете, че е дошла тази инфлуенция. Тя е дошла и ще си замине. Ама сиромашията дошла. Какво по-хубаво нещо ог сиромашията? – Ама богат да съм. – По-тежък товар от богатството има ли? Всичко в света е хубаво, но за разумния човек. За глупавия човек всичко е спънка.

„И ще бъде едно стадо и един пастиръ". Това значи: всеки човек тоЪбва да има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече! Има ли единство в душата си, той ще намъри, де жив-ве чов-вкът. Никога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо? – Защото хората се заблуждават едни други. Обаче, човек тр-Ьбва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъде-щитъ1 писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елеменг въсвоит произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той верви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хооата, дали го харесват, или не, но ще извика един слъп човек и ще му каже: ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добро-д-втел, един Живот! Само проявената всеобе-маща Любов в живота е Божията Любсвь". Щом слъпият чуе тази поезия, очитт^ му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременнит-к поети четат своит произведения на слт^пит-, но очит им не се отварят. Ако поатът прочете едно

89

свое стихотворение на никого, и слъ\ц това той вземе пуш <ата си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му. Обаче, ако сл*бд .прочитането на стихотворението, този чов*бк се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на <воит"Б братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение .му е дало светлина, отворило е очите му. Защо всички хора да не пропов-ьдват, да не възпЪват тази велика Истина?

Питам: д са онъзи българи, които са живели от пр-ьди хиляди години? И какво ще ста-*не с сегашнит^ българи, например, сл"бд сто тодини? Казано е в Писаниет»* ,Само онзи чо-вт^к, онзи дом, онова общество и онзи народ ще влезат в Царството Божие, които познават 'Бога и Му служат. Царството Божие не е извън вас, то е вътрв в вас.

И тъй, изпитанията, страданията, мъчнотиит !И съблазниг ще дойдат в света, но праведни-ят човек не се смущава от това. Този чов-бк мяза на кораб всред океана, блъскан от хиляди и милиони вълни, но в края на креищата той ще пристигне благополучно на своето пристанище. Блъскането, клатушкането, което съвр^-меннит-в хора изпитваме, се дължи на това, че ние минаваме с своит кораби през една водна зона на живота. Н-вма да се мине дълго време, и нашити кораби ще спрат на пристанището, дето ще кажат на всички пътници: хайде, излезте вече таън от парахода! Като стъпим на сушата, ще вземат билетит*в ни и ще ги поовъ^ят. Щом видят, че н-бкой чов"бк не е разбзал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го гизпоатят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине прт^з океана. Послъ1 пак ще спре на нЪкое пристанище, д-бто повторно яде прътледат билета му. Докато чов-бк не

90

възприеме идеята, че има само Един Бог де Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване. Н-вма по-велико нещо от това, да намери човект* свещеното място на своята душа, да знае, д*б се намира той и де жив^е. Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да. се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа* лицето си, но това не сте вие; това не е истин-ският чов^к. Никога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви. Некога очите ви са светли; това пък зависи ог състоянието на вашия мозък. Това са илюзии. Сама един езещен момент има в живота на човека* когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момен., именно,. ви говоря аз, като велика реалност в живота* И в Писанието е казано: „Чов-вк трябва да потърси себе си и да се намери". Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина,. Която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това* вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствувате като отделени от майка си у от баща си. Това са илюзии на живота.

Казвам: съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да нам-Ьои себе си, своята душа. Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога. Само па този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще-започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагепии. В новия живот нима дргми и трагедии. Трагедията е резул-

91

тат на гр-Ъха; драмае – избавяне от гр-ьха, а комедията е смешната страна в живота на онЪзиь' хора, които наново грЪшат. Последниг сж „сан-чо-пансовцитъ" в св*вта.

„И ще бъде едно стадо и един пастиръ". Пожелавам на всички да намерите вашия Учк--тел. Един е Учительт, който носи истинското знание! Той има много проявления в свт^та, но по същина е само един. Намери ли чов-бк един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намъри и себе си. Закон е: като намЪриш Бога, ще нам*вриш и себе си;' като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обоат-но: като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да-г видиш Бога, да видиш и себе си, – този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент, именно, чов-бк жив-ве.

И тъй, поздравлявам всички, които са ви--д-вли вече Бога и себе си! Поздравлявам и онЪ-зи, които скоро ще видят Бога и себе си! На ония, на които пр-вдетои в далечното бъдеще да* видят Бога и себе си, пожелавам с търпение да дочакат този момент! Затова и в Писанието* е казано: „Само чистит-в по сърце ще видят Бога.*"1

БесЪда от Учителя, държана на 23 януарий 1927 година в гр. София.

Едно стадо

2009-02-11T10:26:39Z

LoveJoy: /* Едно стадо */

==Едно стадо==

„И ще бъде едно стадо и един пастир". (Йоан 10:16)

От памтивека още между всички органически същества се забелязва стремеж към обединение. Този стремеж отчасти може да се уподоби на групирането на овце в едно стадо. Овцете се намират в стадно състояние, но това още не определя стадото. Обаче, стадното състояние изключва всякакво съзнание. Защо? – Защото в стадно състояние може да се намират и пясъчните зрънца, които нямат съзнание. Но обединението, като съзнателен процес, представлява вътрешен стремеж във всяко живо същество. Всяко същество се стреми да се обедини, да се съсредоточи към нещо.

Казвам: ние говори м за ума, за сърцето, за волята, за душата и за духа на човека, но д е в същност чов-вкът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в т-ьлото си, неговото т-кло тр-вбва да бъде всякого бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако чов-бк се намира в очит си, т* никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очит се затварят. Яко чов-ьк е в ушитъ\ тъ* никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушит"Б. понякога оглушават. Р\ко човек жив"ве в мозъка, мозъкът никога не трябва да прЪкъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализир-ва, не може да мисли. Значи, в чов-бшкото тбло няма опртвдълено място, на което можем да по-сочим, че тук или там живт^е човекът. Обаче, човек се проявява чръз своето тъ\по. Всяко място, през което се проявява човекът, ние наричаме „същина на разумния животъ". Който знае това место, той е придобил закона на безсмъртието. Силата на човека седи в вътрЪшното единение, вътрешното единство, до което той е до-стигнал. Това место в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрЪ-шен мио, с големо равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят мира и равновесието на този човек. Днес всички хора се подават на външните промени: срещате един чов-бк весел, разположен, но елед няколко часа разположението му изчезва; срещате ДруГ Ч0ВТ5К ЗДраВ, боДЪр, СЛТбД НЯКОЛКО

•часа го виждате посърнал, болен. При'т*Ьзи промени в състоянието на човека, не може да има -единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли •едно, като се разболее – мисли друго. Когато оби-*ча, той мисли да направи едно; когато мрази, той /мисли да наарави друго. Де е човекът? Дето има обич и умраза, там истинският, разумният живот не се проявява. Там има дт^ятелност, има проява на човешкия живот, но смисълът на живота не е в контрастите. Казвате: аз оби-чам еди-кой си човек. – Кое, именно, обичате в «его? – Ума. – Де е умът на човека? То е все едно да ви запитат, кое е ценното в Библията, Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други н-бкои и т. н. Обаче, важно е да се каже, кое место в нея представлява единството, единението* Единението, единството се намира вън ог Библията, а не вътре в нея.

Сега, за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Представете си, че вие имате едно пиано, или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез не-о може да се ппояви реалността или пазумность-^ а на живота. Де се коие тази оазумност: в сакото пиано или некъде извън него? – °азумность-

64

та ще се прояви чръз онзи пианист и изпълни-тел, който ще седне пред пианото, ще изсвириг едно парче и след това ще се оттегли настрана,, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, реалното». разумното не е нито в пианото, нито в неговитъ" клавиши, а в натискане на клавишите от нъкое разумно същество Ще се разнасят хармонични звукове, а ние, които слушаме, казваме/ еди-кой си свири на пиано. Значи, звуковет, които се пр-в-дават чръз клавишите, са отглас на разумното в човека, който свири. Ето защо, когато някой свири на пиано, например, ние харесваме неговото свирене; друг н-бкой свири – не ни харесва.. ; Обикновено, когато обичаме нъкого, ние харесва- ; ме всичко, каквото той прави: п-ве ли, говори ли, свири ли – ние намираме, че всичко е добоо и хармонично. Закон е това! Обичаме ли некого, и глупостит му търпим; не го ли обичаме, и Божествени работи да верши, казваме: това нт^що не струва. Следователно, разумнит нъща в света не се опредъпят от тяхнит външни качества, но от това, което ^в нас, как ние гледаме на тези нъща.

И тъй, каквото човек верши, трябва съзнателно да го проучва и наблюдава. За всяко нещо той тр-Ьбва да си дава отчет. Легне ли вечер да спи, човек трябва да се запита: д ще 6жда> пр-вз време на съня? Д отивам? Рече ли да.г говори, нека проследи, с каква дума, с каква мисъд започва разговора или р"вчьта си. В какво се проявява единството на вашит мисли, чувства и д-бйствия? Мнозина остават разрешението на този въпрос в бъдещето и казват: като отидем на онзи свет, тогава ще се занимаваме с тази работа. Сега ни зани-мават по-близки до нас въпроси. Да се мисли така, това е чисто материалистическо гледище „ Онзи свет, за който говорите, е този св-вт, а . който сега живеете. Нъщата трябва да се разб- ^ – -

65

рата по същина, а не само по външната форма или състояние. Например, казвате за някой чо-вЪк, че лицето му се изменило, че очите му светнали, или пък загаснали. В същност, нито очите на този човек са светнали, нито лицето му се е изменило. Когато очите на човека из-глеждат по-светли, това показва състоянието на неговия ум; когато пък изглеждат по-тъмни, това показва състоянието на неговия стомах. Значи, има никаква връзка между вътръшнитъ-състояния на човека и външното изражение на неговите очи и лице, но сами по себе си очитъ1 не могат да станат нито по-светли, нито по-тъмни. Също така и клавишите на пианото сами по себе си не могат да бъдат музикални. Музикалнесть-та им седи вън от т-бх, в лицето, което ще свири на пианото. Обаче, все пак има известна връзка между пианиста и клавишит-^. Той удря на клавишите, които докосват известни струни; тези струни произвеждат извъттен род трептения» които идат от специална среда. Значи, музиката не се произвежда на физическия свет, а в един по-възвишен свет.

По същия начин, когато става въпрос за възприемане на известни образи и впечатления от външния свет, пак се извершва един скрит, вътр-Ьшен процес в нас, сл^д което ние имаме представа за обгаза. Напримеръ^ вие виждате един човек и казвате: виждам един такъв и такъв човек и запсчЕате да го описвате. Кгк става това виждане? Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, Д"Б-то се пречупва и после отразява. По този начин светлината се трансформира няколко пъти в вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и Еече можете да го опишете с най-големи подробности. Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен проиес с светлината, по механически начин вие не бихте когли да получавате никакви впечатления отъ

66

външния св-Ьт. Влезете ли в интимна вътрЪшна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се сверзвате с него, създавате истинско, трайно приятелство в вЪч-ността. Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у гЪх. Някой чо-вЪк страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае. Мине ли болестта, и връзките се прЪкъсват. Подобно н^що представлява и ревността в човека. Бо-гатият човек ревнува. Защо? – Да не вземат къщата му. Ученият изобретател ревнува. Защо? – Да не открадне някой изобретението му. Религиозният ревнува. Защо? – Да не изгуби своето верую. Влюбеният ревнува. Защо? – Да не изгуби' своята любов. Изобщо, всички съвременни хора се страхуват за нещо, да не го изгубят. Питам: каква реалност може да . съществува там, дето има страх? Какво е това богатство, или каква е тази вера, любов, които могат да се изгубят? Това не е нито богатство, нито вера, нито любов. Това са останки от архаическата епоха, а хората мислят, че имат любов, че имат вера, или пък че разполагат с никакво богатство.

Питате: на какво се дължат тези големи страдания в света? – Страданията се дължат на големата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека. Или с други думи казано: отежтетвието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произ-веждат страданията. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекжеване на неговите мисли, те пък произвеждаг прекжеване в чувствата, и той започва да страда. Най-малкото съмнение също та-

67

Ш1 тсъ~здав гтрадания. Казвате: ние верваме в Бога. Питам: истинска, положителна в-Ьра ли е тази, която се пръкъсва от най-малкото съмнъ-;ние? Всичко, което иде отвън и пръкъсва връзката в нашит мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме .дошли до същността на нъщата. Дойдем ли до същността на нъщата, и ние другояче ще действуваме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа. Когато Жзистос казва: „Овцит, които Отец ми е далъ> никой не може да вземе от ръката ми", Той е <подразбирал, именно, вътръшното единство, вът-рЪшното единение. Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе верата, или любовьта ни, или друго нещо. Всяко нещо, което се взима от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от «едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение? Съвременният свет е пълен с заблуждения. Яма хора, които след десетгодишен религио-зен живот стават безверници и казват: ние «сме били заблудени досега. Добр-е, че се освободихме от тези заблуждения. Има случаи пък, ^когато хооа, които са прекарали десет години ,в голямо безверие, стават религиозни и каз-чват: добр*е, че намерихме правия път. Питам: .кои от двЪт категории хора са действително на шоавия път? – Нито еднит, нито другит. Защо? – Защото религиозните хора са попаднали точно та мъстотона безвернициг, а безверницит са попаднали на мъстото на религиознит, но и еднит, <и другит не са убъдени в своит възгледи. ~Утр т пак ще измънят, ще излъзат от това положение. Това е едно подхверляне, подобно та онова, което ученитъ^ правят в своята р^ч. Тези лръхверляния наричат вметнати изречения. Когато трябва да се говори Истината, в съ-?зръменнит хора се забълъзва вътрЪшен страх, д*а не изгубят живота си, да не се лишат отъ

68

същността на нещата. Яко е въпрос зае изгубване на живота, или от лишаване на същность-та в живота, всичко това е отдавна запубено-Под думата „животъ" се разбират самостоятелните, благоприятните условия, при които душата* може да се развива; под „смърть" се разбира лишаване на душата от тия условия. Яко чов-вк може да умре в затвора от глад, или ако мо~ гат да отнемат живота му, както соколът от-нима живота на някоя птичка, или вълкът на н"Б-коя овца, какъв човек може да се нарече той? Обаче, трябва да се знае, че човек сще не жи-в*Ье в реалността. Яко една негова мисъл или-едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живъе в полето на реалността. В реалния живот не стават такива р-взки промени. Този живот е живот на единство, живот на безсмъртие, Единството е раят за човешката душа. 3:. това единство мечтае вейки човек и казва1; след смъртта си ние ще отидем в рая.

Ще ви разкажа един анекдот за единъ-свещеник и неговата несбъдната надежда да отиде след смъртта си в рая. Този свещеник казвал на своята попадия: „Яко се случи да умра по-рано от тебе, когато дойдеш и ти вг другия свет, ще ме търсиш в рая, там ще бъда азъг н^къд з първитъ1 редове". И наистина, първо-той умръл, а тя – няколко години след него. Щом се видела в другия свет, тя веднага тръгнала да търси попа. Първо отишла в рая, прегледала назсъкъд, но не видъчпа никъд попа. Тя излязла оттам, и тръгнала да го търси на друго място. Най-после отишла в ада и там го намърила. Като разглеждат този анекдот, мнозина се спират върху факта, че свещеникът не могъл да влъзе в рая; обаче, аз се спирам върху факта, защо попадията, като могла да влЪ-зе веднъж в рая, трябвало да излезе оттам и да търси попа, когото най-посл намърила в ада. Значи, ^аят за нея, е нейният свещеникъ".

Тя си казаа: щом .моят попг не_ е в рая, иазп ще отида при него, макар и в ада.

Иитам; какъв е този рай, в който хората ззпазват помежду си същите отношения, какви-* хо са имали и на, земята? Не е рай това место» което е пълнос майки, бащи, попове, владици» патриарси и др* Между съществата на рая няма «« помен от такива отношения, каквито ние -познаваме на земята. Ако запитате никого от жителите на рая, какво н*Ъщо е майка, баща, поп, учител, *цар или какво и да е друго .титуловано лице, той нищо не може да ви каже, защото тамошните отношения се различават ко-тренно от отношенията между хората на земята. Когато се каже думата „царь", ние веднага си представяме лице с. корона на главата, с особена ^мантия, а около него ц4ла свита от хора и вой^ ска. Когато се каже думата „владика", ние веднага си представяме духовно лице, с корона на главата, с особена мантия, с кръст и с Еван* гелие в ръка. Обаче, в всички тия неща н-^ма-^единство, вследствие на което цялото човечество живее в заблуждения: в науката, в литературата, в изкуството, в философията, в религията – навсекъде има заблуждения. Когато чегем .«екоя драма, или я гледаме представена на сцената, ние не се интересуваме толкова от актьорите, колкото от автора на тази драма. Драмата, която той е написал, определя неговата въз-раст, както и това, дали е женен, или не, при какви условия е жив^Ьл и при какви условия -е създал своето произведение. После разглеждаме главните действуващи лица в драмата, тлавните герои и виждаме, как авторът ги поставя в трудни условия, които те не могат да издържат, и в края на краищата, се са-яяоубиват. Тогава имаме вече трагедия. Кол са подбудителните причини, зарад които героят тр"Ь-*6ва да умре? Казвате: такива са днешните условия ма живота. Кое е пс-добре: героят да умре, или да

70

остане жив? Когато героят умира; с; тава ав-торът иска да произведе по-голям ефект върху чувствата на хората, за да им възд-ьйствува.-Когато героят умира, това показва никаква слат-бост, н-Ькаква животинска чърта в характера му.. С смъртта на героя, вмъхто да повдигне чувтсва-та на хората, авторът ги развращава. Т при-викват към убийства, към груби прояви, към насилие. Дко героят не би умръчп, това ще пс-д-Ьйствува по-добре върху читателите на дадена. драма или трагедия. Геройството на човека седи в. понасяне на всички мъчнотии и страдания.

Друг автор пък ще вземе един от ге-роигБ си и ще го постави в положението на кра-дец: ще открадне никаква голема сума, за която ще го затворят, ще го оковат и така ще пролежи в нт5кой затвор цъли 20 – 30 години^. след което ще излъзе, без да се разкае. Пи-там: каква цт^л пръхлъ\цва авторът с тази своя идея? Той иска да изнесе пръ\д св-вта лошитъ% последствия от престъпленията, но. и«с това н№-що не се постига. След всичко това пръхтъп-ленията се увеличават, убийствата – също. На. съвременния свет требва да се изнесат контрастите на живота, т. е. тоЕа, което днес е, из^ губено, което липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, както е бил първоначална^ създаден, в своята първична честота и светосгьг а не в неговия изопачен вид. В природата^-няма трагедия, н-Ъма и комедия. Комедията- и трагедията СЖ ЧОВТ5ШКИ ИЗМИСЛИЦИ, ЧОВЕШКИ ИЗОбр-Б-

тения, резултат на изопачения съвременен жи-вот. В природата има само драма и действия-Когато чов-бк се намъ-ри в комично положение^ това значи, че той не е попаднал в ц-вльта си. Когато пък се намери в трагично положение».* това значи, че той не е предвидил н"Бщата*Тозь& чов-Ък се намира в положението на малкото д-Ь-те, което иска да воюва с с.~он. Слонът сег поиближа вз до него, хвзщз го с хобота си,, поу-

71

вдига го из възцуха, пораздвижва го малко, после го сваля пак на земята, поглежда го снизходително и му казва: иска-ш ли да воюваш с мене? Слушай, втори път не се осмелявай да пра-виш този опит! Засега това е само драма, но ако втори път пристъпиш към мене с своите глу* пости, драмата ще се преверне в трагедия. Що е драма в живота? – Първият опит на малкото дете да се бори с слона, но се оттегля назадъ* Що е трагедия? – Резултат от настояването на малкото д-Ьте да се брои с слона.

Казвам: в живота има само трагедия и комедия, а в природата – само лрама. Истинската драма, трагедия и комедия се извершва в самия чов-Ьк. Той се блъска натукъ-натам в живота и като се намери пред н^какъв голям крах, замисля се и се произнася: това е крайна несправедливости Защо? – Защото той или издига своя герой на положение, което не заслужава, или пък за известна грешка или пръстъпление го осжжда на смърт. Той отива от една крайност в друга. И като цзлЪзе тази драма или трагедия на бъ\л свет, \це се представя н-Ъколко пъти на сцената. Питам: какво допринесоха всички тия драми и трагедии за човечеството? Животът на съвременните хора не представлява ли действителни драми, трагедии и комедии? Техните герои не играят ли по-добре от актьорите на сцената? Де ще намерите по-жива сцена и по-велики актьори от тези в действителния живот? Излезте на разходка по улиците на някой голям европейски град, и на всека стъпка ще се натъкнете на актьори от разни драми, трагедии и комедии* Обаче, за в бъдеще, когато дойдат новите автори, които ще живеят в закона на единството, понеже те ще разбират връзката между явленията в целокупния живот, техните герои никога нема да умират; те нема ла ги поставят пред тежки изпити, за които не са готови. Новият драматург нема да си поставя

72

за ц~бл да показва на хората, че животът е тежък , че в саЪта съществува несправедливост и т. н. Преди всичко тежестта на живота, неспра-ведливостта и ред отрицателни прояви в него, с^ч резултаг от неразбиране на живота. Новият писател няма да поставя своя герой или своята героиня на колЪн-в пр-ьд някоя жена или н-бкой мъж, да плачат, да им се молят за спасение, за милост. Не е било и няма да бъде това – един обикновен м^ж да спаси някоя жена, или една обикновена жена да спаси н-бкой мъж. Защо трябва, един момък да пада на колЪн пред н-бкоя мома и да я счита негова спасителка? Или, защо тр"вбва,една мома да очаква н-бкой момък да я спаси? Възможно ли е това? Докато момата е срещнала този момък, той може-би най-малко десет пъти е окървавил ръцЪг си с сзоиг жертви. Ще кажете: това е било някога, преди да се соещнат този момък и тази мома. Не, писа-телите трябва да изнасят на сцената само това, което съществува в д-вйствителност. Никой никого не може да спаси, освЪн Бог.

Казано е в Писанието, че Бог направи човека по образ и подобие свое. Значи, той е душа излязла от Бога. Щом е така, тази душа не може да колъничи пр"вд една мома или пред един момък и да очакват един от доуг спасението си. Бог спасява душит. Той пр^впо- ' ржчва на хората да жив^ят в абсолютна чистота, за което е казано: „Само чистигб по сърце ще видят Бога". Когато Давид искаше да съгради храм на Бзга, Бог му каза: „Ти не можеш да ми направиш храм. Твоит ръц са опръскани с кръзьта на толкова жертви! Твоят син, Со-ломон, ще ми съгради храмъ". При това Давид бьше приятел на Бога! Също така и Мойсей, та-къв голям законодател, и той не можа да вл"б-зе в обетованата земя. Днес всички писатели, пролов-Бдници, учители, философи, на общо основание, все учаг хората и търсяг начинл, какъ

7*

да ги спасят. ВсЬки аатор в края на книгата си ще спаси поне един човек. Казвам: който се наема да спасява, той трябва всички да спаси-Това значи истинско спасение. В великата книга на природата е писано: „Само Бог може да спасява". И при най-голямитъ* страдания и падения, и при най-страшниге грЬхове и пръхгжпления, които чоз^к можа да извъошл, Божественото в него – великияг доаматург, който живЪе в душата му, казва: „Не бой се, ще изплуваш от това състояние". Божественият глас казва на светиитЪ» на праведницит: „Работете, помагайте на страдащите, на слабит!" Същевременно този глас говори и на гръгиницит: „Пъплете нагор-!"

Казвам: вс*Ьки от вас трябва да има тц^ коза вт^оую, което да го изведе на спасителния брът. В какво вервате, това е безразлично, стига вашето в-врую да ви изведе на спасителния брът и да ви кр-Ьпи в живота. Ние взимаме ду-;мата „верую" в най-широк смисъл. Казвате: веднъж съм дошъл на земята, няма какво да правя, ще живЕя. – Добр-, ако можеш да живе-еш, ти разбираш смисъла на живота; ако след 20 години умреш, ти се самоизлътеаш. – Нищо от това, ще замина за другия свет. Ходил ли си друг път на онзи свет? – Не съм ходилъ» но сега мисля да отида. – Ти никога не можеш да отидеш там, дето не си ходил. Христос казва: „Излъзох от Отца си и при Него се връ-щамъ". Той не отива на нъкое непознато място, но отива там, огдъто е дошъл. Нъжой казва: аз ще отида в рая. – Ходил ли си там? – Не съм ходил. – Щом не си ходил, и сега не можеш да отидеш. Доуги пък казват за себе си: аз съм грЪшник, или аз съм праведник. Питам: кога и как научихте, че сге грешници? Или, кога и как научихте, че сте праведни? Да мислите така, това са чов-Ьшки заблуждения, човешки изобоътения. Ние наричаме гръшник този човеж, който не верши волята Божия; правед-

74

ник наричаме този, който изпълнява волята Божия. Думите „праведник и гръшникъ" изразяватъ* състояния, но не и качества на човешката душа-Когато хората казват за никого, че е праведенъ». с това г искат да представят, че в кръвьта на този човек прониква това състояние, а не че той изпълнява волята Божия.

За друг някой казвате; този чов"бк е много добър. Как проверихте това? Добротата не е н*бщо материално. В великото единство на живота добродЪтельта не може да се ограничи само в един акт. Казвате: този човек е добъръ„ защото ми даде пари. – Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда-Вие разбирате думата „раждане" в букваленъ-смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш. д-вте, което никой не може да го отнеме. Могат. ли да вземат детето ти, това значи „добиване,,,. а не раждане. Раждането подразбира идея, която-може да расте. В която ръка, глава или душа влЪзе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни* какво е направил.' Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави". Хората пък. казват: роди ли се човек на земята, все ще направи никакви гр-Ьхове. НапримЪръ^защо сгръши* йдам? – Той сгреши, понеже сам прЪкъсна връзката си с Бога. Когато Бог го постави в. рая, запита го: Как искаш да жив-веш – като* живогнигб, или като мене? Ддам погледна Бога* погледна животните и каза: н*Ъкак ми попада повече да живея като животнит. По този начинъ* той сам се отдали в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него*. Така се яви Ева на света.

И тъй, заключението, което може да се извади от тази мисъл, е следното: всбко н*бщо мя-за на себе си. Всбки, който обича Бога и Го поа-

75

лава, той работи за Него; онзи, който не обича Бога и не Го познава, той сам се отд-бля от Него и казва: знаете ли, какво аз мога да направя? Кажеш ли, че ти сам можеш да напра-виш нъчдо, ти си заченал Ева. Това е* начало на злото. Когато дойде изкусительт – змията – пръ\д Ева, тя не отиде при Адама, да се посъветва с него, какъ>да постъпят, но сама рт^ши въпроса, като каза: аз мога да разполагам с себе си, както искам. Адам, от своя страна, си каза: мене жена ми трябва. Ева пък каза: мене учител ми требва* Тя взе от плода, който й предлагаше ученият човек, яде от него и даде на Лдама да го опита. И двамата ядоха от забранения плод и сгрешиха. По този начин те скъсаха връзката си с Бога, заради което Бог каза: „Аз рЪшавам сега и двамата заедно да излезат от рая". Това е станало не само в връ-мето на Адама и Ева, но и днес, всЬки момент става. Всеки чов*бк е поставен първо врт^ме в рая, д+5то Господ го пита: „Като мене ли искаш да живЪеш, или като животнит?" Той отговаря: аз не мога да живЕя още в новия живот. Как може да се живЪе без ядене, без пиене? Азъ-не съм готов още за духовен живот. Казвамъг яденето, мисълта, работата не е нъчцо материално. Днес хората умират, защото ядат по физически начин. Ако приемаха храната си по духовен начин, т щ-вха да живеят в закона на.: безсмъртието. Човек, който пие вода по духовен начин, той никога не ожаднява. Така приета водата от организма, тя поъдставлява жива; вода, която иде от извора на Въчния Живот. – Как ще се постигне това? – Чръз положителна, силна вгзра. Некои казват: ако вершим постоянно волята Божия и раздадем всичко на беднит, какво ще стане с нас? Как ще се справим. с всички хора, които ще се трупат около нас да им се дава нътщо? Питам: как се справя-касиерът на банката с хората, които идват пот

76

л*его за пари? Той дава пари само на онези от тях, които имат н^какъв документ – чек или полица, с който ще удостоверят, че имат право да получат пари от банката. На онези,

.които нямат никакъв документ, касиерът казва: за вас н^ма пари. – Ама как така? За Бога дайте нещо! – Дайте си чека! – НЪмзме чек. И без чек може да ни дадете нещо, толкова пари имате. – Наистина, имам много пари, но г са н^

^банката: аз разполагам с тях, но и отгова-рям за гЬх. Смясълът на живота не седи сама в това, да правим добрини.

Някой казва: чов^к трябва да бъде добър. Главната задача в живота не седи в това, да бъде човек дзбър, но да изпълнява волята Божия. Задачата на човека не е да бъде той учен, но да се стреми към истинското знание, да разбира разумните закони на живата природа и да ги прилага правилно в живота си. Човек може да знае много теории за светлината, но това още не значи, че той знае законите на светлината. Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува из-вестен брой трептения в секундата. Казвам: светлината не се образува сега, тя вечно сж-щестеува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее в вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и «а предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любозьта. Вследствие на това някой казва: аз не мога да любя всекога. – Че ти никога * не си любил и не можеш да любиш. Човек,

-сам по себе си, не може да люби. Люби ли той,

-.това се дължи на вътрешного единство, което са-

77:

ществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрЪшно единение, само тогава ние ще почувствуваме, какво нещо е Любовьта. Това, което днес хората наричат любов, то е сЪнка, отражение на Любовьта. Яма слънцето ни грее! Там, д-Ьто ви грЪе това слънце, то е место на страдания. Някой казва; горя от любов! – Щом го-риш от любов, ти не жив^еш в Божията Любов. Ти си изпаднал в областта на вечния огън, за който се говори в Писанието. Казано > е там: „Ще ги изпратя в вечния огънь". Това се отнася за онези хора, които не вершат волята Божия. Те сами опред^лят своето бъдеще.

Съвременният свет е пълен с заблуждения, с противоречия, вследствие на което в се ~ знанието на хората често се явява голяма тъмнина. И затова някой казва: тъмнина е в ума ми! След известно време казва: светна ми, светлина имам! Когато тъмнината и светлината се смЪнят лесно в мозъка на човека, това показва, че ми-съльта му не е хармонична. Ако човек, подт> влиянието на н^кое тъмно състояние в мисълта -си, рече да отмъсти никому, това показва, че той не може да се влада. Казвам: има един прави-лен, разумен начин, по който човек може да отмъсти никому, или да му направи добро. Кой е този начин? – Начинът на Любовьта. Сега ние седим и размишляваме: ние ли трябва да оти-дем при иззорат или той трябва да дойде при нас? – Ние, жадните, ще отидем при извора. Достатъчно е само да ни покажат местото на този извор. – Ние ли ще отидем при хлеба, или той ще дойде пои нас? – Яко сте гладни, вие ще отидете пои хлеба. – Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас? – Ако сте слепи,* вие ще отидете при светлината. Слепият има нужда от светлина. Следователно, ние, разумните хора, тоебва да отидем при Любовьта, а не тя дз дойде при нас. Не чакайте Господ да дой-

78

де при вас, но вие идете при Него. Мнозина оча* кват да слЪзе Господ на земята, както никога е слизал, затоаа Го търсят в Ерусалим, или другаде нЪкъд%, ходят по стъпкиг Му, дано вамЪрят нещо от Него, но всичко отива напразно. Казвам: ако Бог е слизал на земята, грЪхът не би съществувал. Там, д-бто Божи-ят крак е стъпвал, грях и престъпление не може да се изверши, Ще кажете: писано е напри-мЪр, че Бог се яви на Мойсея в Синайската гора и там му говори. Когато Бог говори с Мойсея, Мойсей не остана на Синайската гора, но се дигна в една по-висока сфеоа. Тези и много нъчда още не са писани в Библията, вследствие на което хооата я тълкуват буквално и изпадат в ред заблуждения. Някои казват, че нЪко-ташният рай бил накъде в Мала-Азия, дето текли четири рЪки. Кои с т"Ьзи рЪки? За двЪтъ1 от т*Ьх пр*Ьдполагат да с Тигър и Ефрат. Лми другите дв% рЪки кои с? Обаче, тия четири ръки съществуват в човешката душа. Там съществува и раят, но за да влЪзе чов-Ък в него, той тр-Ьбва да дойае до пълно вътръчино единство в себе си. Дойде ли до това положение, всЪкакъв страх, всякакво безпокойство ще из-чезнат от него. Казвате: тогава в какво трябва да верва човек? – Че когато той се домогне до науката на вЪчния вътрЪшен мир, всички въпроси, които днес го смущават, ще се разрЪ-шат.

Когато на съзрЪменнит хора се говори за Божията Истина, т казват: какво ще стане с нашата търговия, наука, религия, както и с на-шите закони? – Всичко това ще се стопи, както енътът се топи от слънчевата светлина. СнЪ-тът е потръбен за житното зърно само през зимата, като временна горна риза. да го предпази от студа, да не замръзне. Дойде ли, ебаче, про-лътта, земята трябва да се освободи от енъта м да ка*е: Господи, благодаря Ти за услугата, ко-

79

жто ми направи досега с тази бЪла дреха. От .днес нататък нека слънчевите лъчи действу-еат върху мене, да поникне новият животъ» който си скрил в н-Ьдрата ми. Мислите ли, че ^овЪк може да влЪзе в Царството Божие с <воите заблуждения? Не, всички заблуждения трябва да се стопят, всички нечистотии да изгорят т да остане само чистото сЬме, което е вложено в човешката душа. Само по този начин човек може да бъде свободен. Казвате: как тр-Ьбва да живЪем тогава? Какво ще стане с нашия .живот? – Досега ние още не сме живели, както трябва. Ние се движим още в рамкитъ" на робския живот, Човек сам е изковал веригит, оковите на своя живот, и той сам трябва да се освободи от тях.

Вервя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях верви напред, едва влачи коаката си, окован в тежки вериги; оковите дрънкат, и той си мисли: н-Ьма какво, ще страдам за правото! Не страда за правото този човек. Когато апостол Пе-тър 6Ъше окован в вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: „Стани и излЪз вън!" Така става с вскки, който страда за Правдата, за Божията Истина. Другият млад чов^к верви назад, с шушка в ръка, пази първия, да не избъта. И той верви и си мисли: какво да правя? Не ми е приятна тази работа, но такава е длъжносгьта ми. Все по нЪкзкъв начин трябва да се прЪхран-вам. Питам: как трябва да постъпват хората, ако се ръководят от закона на Любовьта? Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: пр*Ьдпочитам да но* ся пушка, отколкото да вервам в такива глупави идеи. Вторият казва: предпочитам да нося *тЬзи тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своиг идеи. ВсЬки човек, който иска да властвува над другит, той създава окови

80

за т%х, но н*Ьма да се мине дълго време, утръ% той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите. Светът е колело: днес. си свободен, утре ще те ограничат. И обратно: днес ограничават идейните хора, утре ще ги освободят. Обаче, това освобождение е временно. Един ден пак ще им турят букаите, да не бегат.

Казвам: по този начин светът не може да се поправи. Изисква се да стане коренно, вж-тръчино преобразуване в разбиранията на хората. Яко отидете при н^кой съвременен свеще-ник, или пропов-Ьдник, или учител и говорите с гЬх за страданията, за мъчнотиите в живота, тт^ ще ви кажат: такава е волята Божия! – Не„ волята Божия не е да страдат хората. Това е ре-зултат на тяхната воля. Казвате: волята Божия е - – българският народ да воюва. – Не, Бог желае, българският народ да расте и да се развива, а не да се убива. Кой даде душата на българския народ? От кога българите се нарекоха българи? По какво се отличава българинът, на-пример, от англичанина? Има нещо, по което се различават. Както българинът, така и англи-чанинът, така и всеки индивид, всеко семейство, всеко общество и всеки народ изпълнява волята Божия по сеой специфичен начин. Всеки; народ ще има Божието благословение дотолкова,. доколкото той верши волята Божия. Отклони ли се този народ от правия път и престане да изпълнява волята Божия, той започва вече да кове своето нещастие. Нещастието му ще представлява нещо подобно на епидемия за народа: ще се разпространява от човек на човек, докато цЬ-лият народ се намери под неговия натиск. Страшна ли е тази епидемия? Днес хората се плашат от всека епидемическа болест, а не се плашат от греховете и престъпленията, които са причина за тези болести. Когато някой човек заболее от инфлуенция или от друга

81

епидемическа болест, той вика десет души доктори да го лЪкуват, а когато верши никакво прЪ-стъпление, не вика нито един л^кар. Когато не-кой човек замисли да верши престъпление, нека предварително повика при себе си десетина души, било лекари, свещеници или свои близки и приятели, и да им каже: слушайте, аз съм намис-лил да изверша едно престъпление. Какъв съ-вЪт ще ми дадете: трябва ли да го направя, или не? Ако трябва да го направя, какви мотиви ще ми представите; ако не трябва да го направя, сж-що искам да обосновете мнението си. Сега като се яви инфлуенция, всички стават на крак: ра-портьорите пишат в вестниците, лекарите об-сжждат въпроса в заседания, че се явила осо-бен род инфлуенция, с много смъртни случаи и т. н. Казвам: инфлуенцията иде с цЪл да отнеме излишк.;я баласт от човешките умове и сърца. Тя представлява ангелъ-хранител за страдащите души, иде да отнеме част от непосилния за тех товар.

„Едно стадо, един пастиръ". Сега управниците казват на своя народ: вие ще бъдете стадото, ние – пастирът. Питам: какъв е този пастир, който сам д^ре кожите на овците си? Зз такъв род хог * Христос казва: „Крадецът не иде, освен г'+ открадне, заколи и погуби". Какъ-е възможна, добрият пастир да поставя своите овци, своите герои в драматично и трагично положение, да умират? Хората, като гледат от-вън тези сцени, разчувствуват се, иадят кърпичките си и плачат. Интересно е, наистина, когато хората отиват в театър, плачат; когато гледат, как техни братя и сестри страдат в живота, за т-Ьх никой не плаче. Казвам: това, което става на сцената, много лесно може да се измени. От автора на драмата зависи, какъв ще бъде краят на неговите герои. От него зависи да подпише или да отмени смъртната присъда на героите си. Реши ли да прссти на своя герсй, да

82

отмени смъртната му присада, той превръща своята трагедия в драма, без да знае н-Ькой за това негово решение. Най-напр-Ьд героят се осжж-да на смърт, но после иде запов^д от царя, да спрат изпълнението на присъдата и да реви-зират д-блото. Сл-бд ревизия на делото, осъдените на смърт се амнистират, и публиката тържествува, ръкопл"вска и си отива по домовете доволна и облекчена.

Питам: когато Господ ви е поставял пр"вд известни мъчнотии и изпитания в живота, вие изигравали ли сте ролите си, както трябва? Господ ви е поставял пр-вд най малки изпитания, но вие и тогава сте отсгжпвали. Може ли да минавате за герои при такива положения? Обаче, срещате десятки, стотици и хиляди такива хора, които носят кръст за храброст на гърдите си и вервят, на-дуват се, минават за герои. Истински герой е само онзи, който никога не се подкупва, никога не се съблазнява. Изпитания, съблазни ще дой-дат, но героят нито се подкупва, нито се съблазнява, нито се съкрушава. Някой казва: влЪ-зох в еди-кое си общество, но никой не ме почита. Яко очаквате почит от хората, вие се лъжете. Проследете ц-влата история и вижте, кой министър, кой държавник е би,л докгай почи-тан и уважаван от своя народ. И най-добри-ят чов-ьк да стане министър, веднага ше поч-нат да го подозират, да се съмняват в него, и той н-вма да издържи, ще се подхлъзне и ще въошн работи, каквито никога не е мислил. В късо вр-вме той ще измени своя характер. Религиозните хора пък, свещениците и пропозъ\ц-ницитъ\ от своя страна, като гледат, какво се верши в обществения и частния живот на хората, казват: ние се занимаваме с лебесни, с духовни работи, а хората на земята да живЕят, както намиоат за добре. Не, земният живот е Бо-жествен, и никой няма право да живве, както той намира за добре. На човека е дадено право

83

:да верши волята Божия, да работи за освобождение от хмъртта, от ред нещастия и мъчения. Това е задачата на г-обки човек, който е до-шъл на земята, и той трябва правилно да я ре-ши. В живота на съвременнит^ хора ср-вщаме страдания, заболявания от различни болести, и какво ли не още, но малцина се спират върху причините на гЪзи аномалии в живота. И затова, д-б кого срещнете, ще чуе;е да казва: аз пиша .нова драма; или. аз съчинявам ново музикално произведение. Казвам: задачата на новата драма е да не поставя своит герои в положение да умират. При това героят на новата драма трябва да представлява идеален тип: човек с •свещена глава, с добръ1 развити гърди, с хармонично тьло, с правилни движения и без да е богат, дето влъзе, все добро да прави.

Мнозина мислят, че Христос бил беден, н-ъмал д% глава да подслони. Това е, зашо го хората не Го оставяли на мира. Ще кажете, че Христос н-ьмал къща,- Защо Му е къща? Може ли да бжце бЪден този чов^к, който е в състояние да нахрани 5,000 души с пет хлЪба и дв риби? Може ли такъв чов-Ьк да нема подслон? Хоистос к в лодката спа много добре. Той нямаше нужда от пружина. Само болнит хора се нужцаят от пружина на леглото си, меко да им е, Започнат ли да зи завиват с много меки, топли юогани и да ви поставят на пружина, да знаете, че сте тежко болни и ви чака и н"бщо по-лошо. Казвам: в вст^ки чов1ьк трябва да се роди една свещена идея за Бога, та каквото на-амисли да възши, да се запита, какво мисли Бог, за тази работа, дали е доб^а, или не. Днес всЪ-ки мисли, какво ще кажат хората за него, а не какво Бог ще каже. Ое'"не вл н*Ькой и казва: ти си глупав чов^к, за нищо не си способен. Вие започвате да се безпокоите, ла се тревожите. Не се тревожете, но вие пък запитайте този човек: ако аз, спорач тебе, съм глупав човек, ти

84

как ще докажеш своята разумност? Можвшъ*
ли да нахраниш 5,000 души с пет хл-Ьба, как
то направи това Христос? Не е разумен човекъ
този, който има богатства и кжиди, а мисли, че се е>
осигурил; разумен е само онзи човт$к, койтс*
може да прави д-Ьлата на Христа: да лекува бол
ни, да възкресява мъртви, да отваря очи на слЪли*
Срътцам някои бЪден човек, който се
оплакза, че немал никакви приходи в живота
си. Казвам: твоитт приходи са вложени в жи^
вота, който Господ ти е дал. Ти трябва да в*б-
рваш в този жив Господ, и всъкога да гово-
риш Истината. – Не мога да говоря Истината. –
Не можеш да говориш Истината, защото не ис*
каш. Човек, който търси Истината, той може
да се освободи от заблужденията в своя жи-
вот. Той трябва да съзнае в себе си, че въ
света съществува ^змо един велик Учительг
който посочва на всички хора пътя на Истината.
Думите на този Учител са сила и мощ. Съзнае
ли човек, че само една Истини съществува въ
св-ьта, посл той ще съзнае, че има само една
Мъдрост, една Любов, една Правда, една До*
бродътел и един Живот. Съзнае ли това, той
ще бъде в сила да се ос.,ободи и от всички за
блуждения. Някой ще к~-.же: ами ако се разболея?
– Болести не същес^уват в великия живот.
Т са човеш орътения. Този живот е единъ

и същ в всички свои прояви и се явява като условие за развитието на човека, докато той намери истинската среда, в която животът не се промъня. Тази разумна среда е Любовьта. И когато Христос казва: „йз съм Пътт, Истината и Животътъ", Той подразбира онази среда, въкся> то чов-бк може да намътли своя възлюбен. Дойде ли човек до това положение, всичко в него оживява: той болести не познава, външнитъ1 усло* вия не му пр^пятствуват, мъчногиите не го спъ-ват, страданията не го обезсърдчават, на всички услужва без възнаграждение, затова нито се

85

пазарява, нито се ценява. Такъв човек мяза на онзи японски принц, за когото ще ви приведа следния пример.

"" Един японски принц се заинтересувал от живота на американците и силно пожелал в себе си да го изучи отблизо. Как ще му се отдаде такъв случай, не знаел, защото между американците и японците не съществували приятелски отношения. Най-лосле той се натъкнал на ми-съльта да хтане слуга в н^кое американско семейство, за което Провидението му помогнало. И наистина, той станал слуга в едно американско семейство, дето изпълнявал работата си отлично: каквото му заповедвала госпожата, или другите членове от семейството, той всичко изпълнявал точно, на време и безукоризнено. В свободното си време той отварял Евангелието и че-тел. Госпожата забелезвала това и казвала на домашните си: нашият слуга често отваря една малка книжка и чете от нея, но нищо от това, защото като работник, като слуга той е незаменим. В края на месеца госпожата пожелала да му плати, обаче той й казал: много Ви благодаря, аз не искам пари. Това, което нау-чих тук, ми е достатъчно възнаграждение- Едва сега госпожата разбрала, че техният слуга е чо-вЬк от високо произхождение, дошъл между тех с цел да придобие известна опитност. С това искал да каже: аз не се нуждая от пари; те са само за дребнави хора» за хора без убеждения. Някой става министър, или учител, или чиновник, за да му платят. Царският син, обаче, като душа, която съзнава единството си с Бога, не се нуждае от пари. Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека рабо-гят, както разбират. Дз не говоря за буквата на нещата. Когато извершиш некаква работа, или некаква услуга идейно, и ти платят затова, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като верлшш тази работа, да немаш нито в ду-

86

шата си, нито в ума или в сърцето си нжканва мисъл или никакво желание да ти платят. Верши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат, да сигоюв,. да не се смути духът ти,

у Казвам: идейната, безкористната работа с нищо не се изплаща. Как ще се изплати бъл-гарският народ за моята 20 годишна работа сръ\ц него? Цели да се продадат българитъу пак не могат да ми се изплатят. Пък и аз не искам нищо за своята работа. Единственото нещо, което бих желал от българите е, да. се научат да служат на Бога, да Го обичат, да бъдат разумни и да обикнат Истината. Могат ли да направят това, и аз ще бъда ра-достен, че след като съм пропов^двал толкова години Истината, българите са ме разбрали. Що се отнася до въпроса, как ще се прЪхра-нвам и какво ще ям, това е най-лесната работа.. Яз не се нуждая от много храна. Щом искам да хапна нъчцо, ще отида при едно ор-ьхово или, ябълково дърво и ще го попитам: позволяваш ли да си избера неколко от твоите плодове? Щом ми позволят, ще си избера два-три ор-вха, или дв-в-три ябълки и то най-хубавите оч цялото дърво. Лз не ям всичко: малко ям и то* най-хубавото, най-чистото. Казвате, че някоя ябълка или круша, наприм-Ър, е родила мнего плодове. Плодоветъ" може да са много, но всички не носят благословение. Има извъхтни моменти в живота на плодните дървета, когато, ако те ро-дят, плодовете им носят благословение; има* моменти пък, когато плодоветъ" на дърветата носят смърт за човека. Само безсмъртният чо-в*Ък разбира, кое е смъртно и кое безсмъртно-Човек, на когото очите еветят, като види месо», той не може да намери Бога. Този човек няма съзнание за нъчцо високо, за нещо идеално въ-живота сип Мнозина мислят, че и да ядат месо,. пак могат да бъдат духовни, морални и добри

87

хора. Яко е така, тогава и вълкът може да каже: аз ще ям овци, и пак ще бъда добъръ» Това не е философия. Разумните хора казват: великата философия на живота седи в единението. Който живее според тази философия, той трябва да служи на Бога даром. Да служиш даром, това не подразбира да служиш безплатно. Да ти се плаща, това подразбира смърт; даром да работиш, това подразбира живот, да получаваш нещо живо, което носи в себе си живот. Н-бкой ми работи даром. Това значи: той ми работи от любов, и аз му се отплащам с любов; той ми работи с живот, и аз му се изплащам с живот. Тази мисъл трябва да държите в умовете си, ако искате да бедете свободни, да имате подем в живота си и да станете герои. Щом постигнете това, каквито страдания и мъчнотии дсйдат в живота ви, вие ще кажете: не се плаша от тия н-Ъща.* Някой казва: аз не съм ял ц-бли три деня. – Само три деня ли не си ял? То е малко; до 40 деня колко още ост^ват? Когато чов^к пости 40 деня, той преодолява физическите условия, издига се в по-висока сфера. Щом се издигне в тази сфера, и хл*вбът ще дойде. Така беше и с пророк Илия, който прекара известно време при потока Херит, д*бто враните му носеха храна. Реши ли чов^к да изпълни волята Божия, тсй ще има една Еели-ка опитност, да пгов-ври Божия Закон, като ре-алност в света. Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трвбва ли чешмата да разправя на хоната, де са нейните извори? Какви са изворите й, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство. Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае. Какви са съсре-

88

меннит хора? – И учени, и прости, всички се пла-шат, казват: никаква особена |инфлуенция се явила! Какво от това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! Благодарете, че е дошла тази инфлуенция. Тя е дошла и ще си замине. Ама сиромашията дошла. Какво по-хубаво нещо ог сиромашията? – Ама богат да съм. – По-тежък товар от богатството има ли? Всичко в света е хубаво, но за разумния човек. За глупавия човек всичко е спънка.

„И ще бъде едно стадо и един пастиръ". Това значи: всеки човек тоЪбва да има само един Учител, само една свещена идея – нищо повече! Има ли единство в душата си, той ще намъри, де жив-ве чов-вкът. Никога човек намери Истината, и скоро след това се отдалечи от нея. Защо? – Защото хората се заблуждават едни други. Обаче, човек тр-Ьбва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъде-щитъ1 писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елеменг въсвоит произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той верви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова. Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хооата, дали го харесват, или не, но ще извика един слъп човек и ще му каже: ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добро-д-втел, един Живот! Само проявената всеобе-маща Любов в живота е Божията Любсвь". Щом слъпият чуе тази поезия, очитт^ му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременнит-к поети четат своит произведения на слт^пит-, но очит им не се отварят. Ако поатът прочете едно

89

свое стихотворение на никого, и слъ\ц това той вземе пуш <ата си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му. Обаче, ако сл*бд .прочитането на стихотворението, този чов*бк се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на <воит"Б братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение .му е дало светлина, отворило е очите му. Защо всички хора да не пропов-ьдват, да не възпЪват тази велика Истина?

Питам: д са онъзи българи, които са живели от пр-ьди хиляди години? И какво ще ста-*не с сегашнит^ българи, например, сл"бд сто тодини? Казано е в Писаниет»* ,Само онзи чо-вт^к, онзи дом, онова общество и онзи народ ще влезат в Царството Божие, които познават 'Бога и Му служат. Царството Божие не е извън вас, то е вътрв в вас.

И тъй, изпитанията, страданията, мъчнотиит !И съблазниг ще дойдат в света, но праведни-ят човек не се смущава от това. Този чов-бк мяза на кораб всред океана, блъскан от хиляди и милиони вълни, но в края на креищата той ще пристигне благополучно на своето пристанище. Блъскането, клатушкането, което съвр^-меннит-в хора изпитваме, се дължи на това, че ние минаваме с своит кораби през една водна зона на живота. Н-вма да се мине дълго време, и нашити кораби ще спрат на пристанището, дето ще кажат на всички пътници: хайде, излезте вече таън от парахода! Като стъпим на сушата, ще вземат билетит*в ни и ще ги поовъ^ят. Щом видят, че н-бкой чов"бк не е разбзал, какво има само Един Бог и Един Учител, ще го гизпоатят на друго пристанище, в друг кораб, отново да мине прт^з океана. Послъ1 пак ще спре на нЪкое пристанище, д-бто повторно яде прътледат билета му. Докато чов-бк не

90

възприеме идеята, че има само Един Бог де Един Учител в света, много люшкания, много повръщания ще има в неговото пътуване. Н-вма по-велико нещо от това, да намери човект* свещеното място на своята душа, да знае, д*б се намира той и де жив^е. Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да. се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа* лицето си, но това не сте вие; това не е истин-ският чов^к. Никога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви. Некога очите ви са светли; това пък зависи ог състоянието на вашия мозък. Това са илюзии. Сама един езещен момент има в живота на човека* когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момен., именно,. ви говоря аз, като велика реалност в живота* И в Писанието е казано: „Чов-вк трябва да потърси себе си и да се намери". Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина,. Която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това* вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствувате като отделени от майка си у от баща си. Това са илюзии на живота.

Казвам: съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да нам-Ьои себе си, своята душа. Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога. Само па този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще-започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагепии. В новия живот нима дргми и трагедии. Трагедията е резул-

91

тат на гр-Ъха; драмае – избавяне от гр-ьха, а комедията е смешната страна в живота на онЪзиь' хора, които наново грЪшат. Последниг сж „сан-чо-пансовцитъ" в св*вта.

„И ще бъде едно стадо и един пастиръ". Пожелавам на всички да намерите вашия Учк--тел. Един е Учительт, който носи истинското знание! Той има много проявления в свт^та, но по същина е само един. Намери ли чов-бк един от моментите на Неговото проявление, едновременно с това той ще намъри и себе си. Закон е: като намЪриш Бога, ще нам*вриш и себе си;' като видиш Бога, ще видиш и себе си. И обоат-но: като видиш себе си, ще видиш и Бога. Да-г видиш Бога, да видиш и себе си, – този е най-свещеният момент в живота на човека. За този момент, именно, чов-бк жив-ве.

И тъй, поздравлявам всички, които са ви--д-вли вече Бога и себе си! Поздравлявам и онЪ-зи, които скоро ще видят Бога и себе си! На ония, на които пр-вдетои в далечното бъдеще да* видят Бога и себе си, пожелавам с търпение да дочакат този момент! Затова и в Писанието* е казано: „Само чистит-в по сърце ще видят Бога.*"1

БесЪда от Учителя, държана на 23 януарий 1927 година в гр. София.

КНИГА: Влизане

2009-02-11T09:48:37Z

LoveJoy: /* Съдържание на ТОМЧЕТО */

Можете да изтеглите работните документи за този том по-долу:
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/NB-09s-2.pdf PDF с оригинален текст]

Ако искате да се включите по работа върху томчето, запишете името си до беседата, която сте започнали да работите. След като завършите работата по нея, изпишете текст ГОТОВО след името си.

'''''ВАЖНО''': Уверете се, че сте се запознали с [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?s=&showtopic=5856&view=findpost&p=77499 правилата за корекция] преди да започнете работа по избрания от вас текст.''

== Съдържание на ТОМЧЕТО ==
* 1. [[Влизане]] (Ани) (работи се, 10.02)
* 2. [[Сам с ума си]] (mvm) (работи се)
* 3. [[Едно стадо]] (Работи се, Найден)
* 4. [[Дело свършено]]
* 5. [[За тяхното неверство]]
* 6. [[Новата земя]]