ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

Работна среда на електронния архив

2011-04-21T18:10:24Z

Ruana: /* В момента се работи по корекцията на */

<big>'''Работна Виртуална Среда за Проекта'''</big>

Разгледайте [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9D%D0%B0%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA ръководството на български] (макар и за друг проект) за подробна информация относно използването на уики софтуера.

Ако искате да тествате функциите на Уики, влезте в специално направената за целта [[Тестова страница]].

Описание на параметрите на каталога тук: [[Каталог - спецификация]] 
Обсъждането във форума беше започнато [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5927 тук]

== Основи на Проекта ==

* [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5674 Цели и задачи]
* [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5787 Отговорници]
* [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5786 Условия за участие]

== Как да се включите ==
Ако вече сте се запознали с начина на работа с тази виртуална среда и сте приели основите на проекта, можете лесно да се включите с помощ. За целта щракнете върху линка на текста, по който искате да работите в секцията "В момента се работи по корекцията на" или в секцията "Книги за сверяване" и можете веднага да започнете да работите. Вижте преди това [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5856 инструкциите за работа].

== В момента се работи по корекцията на ==

*[[КНИГА: Четирите кръга]] - Общ окултен клас. Година VI (1926–1927). Том IV. София, 1934.
*[[IV Младежки събор]] - за корекция
*[[Изгревите на слънцето]] - 22 март 1928 г. - Извънредна беседа - за корекция (R)'''готово'''
*[[Първите стъпки]] - 7 Младежки събор - 1929 г. '''работи се'''

== Готови книги ==

* [[Готови книги]] - тук са книгите на български, които вече са обработени в тази виртуална среда
* [[Готови книги 2]] - тук са книгите, обработени в предходни братски проекти

== Kниги на други езици==
[https://sites.google.com/site/naukataivzpitanieto/ Науката и възпитанието - руски език]

== Състояние на електронния архив до момента ==
* [[Електронен архив]] към януари 2010

Изгревите на слънцето

2011-04-21T18:08:20Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? По аналогия на това, понякога от невидимия свят ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма с какво да ги гостите. Някога вие ги каните да ви посетят, а те все отказват.

Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме онези наши приятели от невидимия свят, коиго са дошли да ни посетят. Под думата „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко друго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, ти знаеш, какви са неговите очи, уши, знаеш, с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво.

Същият закон е верен и по отношение любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрите ви, и след като поседят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо.

Сега, може би, вие се смущавате, че физическото слънце изгря, но аз ви говоря още, понеже духовното слънце не е изгряло. Всички вие трябва да се стремите да имате вътрешно разположение да наблюдавате изгряването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите с любов. Любовта е закон, който съществува между частите и цялото. Бог е Любов, т.е. Той е цялото, затова се проявява между ангелите и между хората, като части на цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката любов, той не може да разбере ангелската. Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа да се развива. Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят.

Любовта има мнго форми, чрез които може да се проявява, но кой където е дошъл в Любовта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото в себе си. Само така ще се избавите от много неприятности, от много болести. Причините на болестите у хората се дължат на подпушване в чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта.
Всички болести в света, като ревматизъм, ишиас, главоболие и ред други, са резултат на подпушване в чувствата. Дайте ход на Любовта! Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъв начин да я пуснем? - По най-правилен начин, по Божествен начин. Ако пуснете Любовта да тече през вас, ще направите по-малко погрешки, отколкото ако я спрете в нейния път. Не пуснем ли Любовта да тече пръз нас, ще се родят болести, нещастия, които Бог после ще изправя чрез ред страдания. Затова казвам: дайте ход на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само свободният човек може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен човек е само онзи, който е намерил Истината. Такъв човек проявява Любовта разумно. Няма ли свобода в Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмяна на енергиите. Аз подразбирам - разумна обмяна на енергиите на Любовта. Питам: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях? Като се срещнат двама души и си разменят разумни погледи, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях?

Та казвам: всички трябва да се стремите да се избавите от ония криви разбирания, които са наслоени във вас от миналото. Те ще дойдат, но аз не искам да говоря за тях, нито пък вие да се спирате върху тях, не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте само като един естествоизпитател и кажете: тези неща не са мои, те са останали от някого. Аз зная, че в Божествения живот, в който живея, Любовта се проявява навсякъде, във всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си към близките ваши приятели. После разширявайте любовта си повече, но никога не изнасилвайте себе си.

Вие казвате: как да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте как постъпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характер. Питам: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгрее сутрин слънцето, започва да раздава навсякъде и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се нуждаят от мене! Какво мислят хората за него, то не се интересува, понеже не очаква да му дадат нещо, а само дава. Така се проявява Божественото - дава и заминава. На другия ден, като изгрее, постъпва по същия начин. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осветявам, платете си данъка! Обаче, хората продават, използват енергията на слънцето. Как? Например, дървата, въглищата съдържат слънчева енергия, и хората скъпо я продават. Отивате при дърваря и му казвате: дай ми от благословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, де се проявява човешкото. И вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метър дърва, а 600-700 лева за тон въглища. За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това, колко души ще могат да се стоплят, ако се наредят около една камина?

Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов, или черната любов от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, светват, стоплят за малко време и после изгасват. Искате ли да поддържате тази любов, наново ще купувате дърва и въглища. Ако мислите да прекарате живота си с тази любов, ще има пушек, сажди, кюнците ще се запушват, ще дими и често ще трябва да ги чистите. Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма да има, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма да остава, и кюнците на печките няма да се запушват.

Аз желая на всинца ви да няма дим и пушек из стаите ви, стените ви да бъдат чисти, кюнците ви отпушени и горението в печките да бъде пълно. В бъдеще, когато науката дойде до положението да превръща непълното горение в пълно, без никакъв дим и пепел, животът на хората ще се подобри. Днес всички анормалности в света произтичат от дима. Като наблюдавате човека с неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.

Слънцето вече изгря! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепел. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през вас. По този начин всички ще бъдете здрави. Днес не може да се помогне на някои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човек, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне. Как може да му се помогне? - Чрез вярата. Тя е велик Божествен закон. Любовта започва с вярата. Началото на Любовта, т.е. първата бръмка, с която тя започва, това е вярата. Тя е първата бримка и на човешката интелигентност, и на човешките разбирания. От вярата вървите към Любовта. Ако искате да прогресирате и в този, и в бъдещия свят, и в живот, и в смърт, трябва да любите. Когато смъртта дойде при някой човек и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. ''Човек, който люби, не умира.'' Хората умират от безлюбие. Ако няма кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.

Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвам, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена - Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие имате и сила, но силата ви трябва да стане още по-голяма. В Писанието се казва: "Трябва да растем от слава в слава, от сила в сила, от любов в любов." Това е велик закон за развитието на Божественото у човека.

Като ви говоря така, вие казвате: тия неща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не са със средствата и с възможностите, с които вие разполагате. Например, вие не можете да съберете водата на морето в един малък съд. Можете ли да съберете всичката вода от един извор в чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере вашата чаша. Оттук казвам: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вил задачата си научно. Ние сме дошли в света само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и веднъж, и дваж, и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пъти. Като казвам, че ще опитаме Любовта безконечно пъти, вие се плашите. Не се плашете от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита във всичката своя пълнота, във всичката й цялост, както Бог се проявява. Един ден, като завършите своята работа на земята, ще чувствате, както Бог чувства; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате: какво да правя сега, след като свърших своята работа на земята? - Щом сте опитали Любовта във всичките й проявления, ще правите слънчеви системи. Като отидете в другия свят, Господ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействате на всички ония по-малки същества от вас, които Той е създал.

Сега вие седите вкъщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мъжът ме е вързал. И мъжът казва: много съм скован, жената ме е вързала. Казвам: щом опиташ Любовта във всичките й проявления, жената ще ти даде свободен билет, ще пътуваш навсякъде, дето искаш, ще извървиш милиони километри. По същия начин и мъжът ще ти даде свободен билет за пътуване.

И тъй, сега поздравявам всички ви с новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не след като излезете оттук, да изгубите радостта си. Бъдете всякога радостни! Стремете се да придобиете такава радост и такова веселие, които никой да не е в състояние да ги отнеме.

(Беседа, държана от Учителя на 22 март, 1928 г, 6 ч. с. „на Изгрева" - София.)

ИЗГРЕВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
Беседа от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-21T17:55:05Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? По аналогия на това, понякога от невидимия свят ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма с какво да ги гостите. Някога вие ги каните да ви посетят, а те все отказват.

Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме онези наши приятели от невидимия свят, коиго са дошли да ни посетят. Под думата „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко друго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, ти знаеш, какви са неговите очи, уши, знаеш, с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво.

Същият закон е верен и по отношение любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрите ви, и след като поседят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо.

Сега, може би, вие се смущавате, че физическото слънце изгря, но аз ви говоря още, понеже духовното слънце не е изгряло. Всички вие трябва да се стремите да имате вътрешно разположение да наблюдавате изгряването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите с любов. Любовта е закон, който съществува между частите и цялото. Бог е Любов, т.е. Той е цялото, затова се проявява между ангелите и между хората, като части на цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката любов, той не може да разбере ангелската. Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа да се развива. Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят.

Любовта има мнго форми, чрез които може да се проявява, но кой където е дошъл в Любовта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото в себе си. Само така ще се избавите от много неприятности, от много болести. Причините на болестите у хората се дължат на подпушване в чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта.
Всички болести в света, като ревматизъм, ишиас, главоболие и ред други, са резултат на подпушване в чувствата. Дайте ход на Любовта! Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъв начин да я пуснем? - По най-правилен начин, по Божествен начин. Ако пуснете Любовта да тече през вас, ще направите по-малко погрешки, отколкото ако я спрете в нейния път. Не пуснем ли Любовта да тече пръз нас, ще се родят болести, нещастия, които Бог после ще изправя чрез ред страдания. Затова казвам: дайте ход на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само свободният човек може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен човек е само онзи, който е намерил Истината. Такъв човек проявява Любовта разумно. Няма ли свобода в Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмяна на енергиите. Аз подразбирам - разумна обмяна на енергиите на Любовта. Питам: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях? Като се срещнат двама души и си разменят разумни погледи, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях?

Та казвам: всички трябва да се стремите да се избавите от ония криви разбирания, които са наслоени във вас от миналото. Те ще дойдат, но аз не искам да говоря за тях, нито пък вие да се спирате върху тях, не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте само като един естествоизпитател и кажете: тези неща не са мои, те са останали от някого. Аз зная, че в Божествения живот, в който живея, Любовта се проявява навсякъде, във всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си към близките ваши приятели. После разширявайте любовта си повече, но никога не изнасилвайте себе си.

Вие казвате: как да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте как постъпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характер. Питам: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгрее сутрин слънцето, започва да раздава навсякъде и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се нуждаят от мене! Какво мислят хората за него, то не се интересува, понеже не очаква да му дадат нещо, а само дава. Така се проявява Божественото - дава и заминава. На другия ден, като изгрее, постъпва по същия начин. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осветявам, платете си данъка! Обаче, хората продават, използват енергията на слънцето. Как? Например, дървата, въглищата съдържат слънчева енергия, и хората скъпо я продават. Отивате при дърваря и му казвате: дай ми от благословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, де се проявява човешкото. И вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метър дърва, а 600-700 лева за тон въглища. За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това, колко души ще могат да се стоплят, ако се наредят около една камина?

Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов, или черната любов от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, светват, стоплят за малко време и после изгасват. Искате ли да поддържате тази любов, наново ще купувате дърва и въглища. Ако мислите да прекарате живота си с тази любов, ще има пушек, сажди, кюнците ще се запушват, ще дими и често ще трябва да ги чистите. Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма да има, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма да остава, и кюнците на печките няма да се запушват.

Аз желая на всинца ви да няма дим и пушек из стаите ви, стените ви да бъдат чисти, кюнците ви отпушени и горението в печките да бъде пълно. В бъдеще, когато науката дойде до положението да превръща непълното горение в пълно, без никакъв дим и пепел, животът на хората ще се подобри. Днес всички анормалности в света произтичат от дима. Като наблюдавате човека с неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.

Слънцето вече изгря! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепел. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през вас. По този начин всички ще бъдете здрави. Днес не може да се помогне на някои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човек, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне. Как може да му се помогне? - Чрез вярата. Тя е велик Божествен закон. Любовта започва с вярата. Началото на Любовта, т.е. първата бръмка, с която тя започва, това е вярата. Тя е първата бримка и на човешката интелигентност, и на човешките разбирания. От вярата вървите към Любовта. Ако искате да прогресирате и в този, и в бъдещия свят, и в живот, и в смърт, трябва да любите. Когато смъртта дойде при някой човек и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. ''Човек, който люби, не умира.'' Хората умират от безлюбие. Ако няма кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.

Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвам, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена - Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие имате и сила, но силата ви трябва да стане още по-голяма. В Писанието се казва: "Трябва да растем от слава в слава, от сила в сила, от любов в любов." Това е велик закон за развитието на Божественото у човека.

== Заглавие на раздел ==

Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-21T17:54:35Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? По аналогия на това, понякога от невидимия свят ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма с какво да ги гостите. Някога вие ги каните да ви посетят, а те все отказват.

Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме онези наши приятели от невидимия свят, коиго са дошли да ни посетят. Под думата „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко друго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, ти знаеш, какви са неговите очи, уши, знаеш, с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво.

Същият закон е верен и по отношение любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрите ви, и след като поседят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо.

Сега, може би, вие се смущавате, че физическото слънце изгря, но аз ви говоря още, понеже духовното слънце не е изгряло. Всички вие трябва да се стремите да имате вътрешно разположение да наблюдавате изгряването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите с любов. Любовта е закон, който съществува между частите и цялото. Бог е Любов, т.е. Той е цялото, затова се проявява между ангелите и между хората, като части на цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката любов, той не може да разбере ангелската. Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа да се развива. Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят.

Любовта има мнго форми, чрез които може да се проявява, но кой където е дошъл в Любовта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото в себе си. Само така ще се избавите от много неприятности, от много болести. Причините на болестите у хората се дължат на подпушване в чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта.
Всички болести в света, като ревматизъм, ишиас, главоболие и ред други, са резултат на подпушване в чувствата. Дайте ход на Любовта! Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъв начин да я пуснем? - По най-правилен начин, по Божествен начин. Ако пуснете Любовта да тече през вас, ще направите по-малко погрешки, отколкото ако я спрете в нейния път. Не пуснем ли Любовта да тече пръз нас, ще се родят болести, нещастия, които Бог после ще изправя чрез ред страдания. Затова казвам: дайте ход на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само свободният човек може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен човек е само онзи, който е намерил Истината. Такъв човек проявява Любовта разумно. Няма ли свобода в Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмяна на енергиите. Аз подразбирам - разумна обмяна на енергиите на Любовта. Питам: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях? Като се срещнат двама души и си разменят разумни погледи, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях?

Та казвам: всички трябва да се стремите да се избавите от ония криви разбирания, които са наслоени във вас от миналото. Те ще дойдат, но аз не искам да говоря за тях, нито пък вие да се спирате върху тях, не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте само като един естествоизпитател и кажете: тези неща не са мои, те са останали от някого. Аз зная, че в Божествения живот, в който живея, Любовта се проявява навсякъде, във всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си към близките ваши приятели. После разширявайте любовта си повече, но никога не изнасилвайте себе си.

Вие казвате: как да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте как постъпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характер. Питам: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгрее сутрин слънцето, започва да раздава навсякъде и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се нуждаят от мене! Какво мислят хората за него, то не се интересува, понеже не очаква да му дадат нещо, а само дава. Така се проявява Божественото - дава и заминава. На другия ден, като изгрее, постъпва по същия начин. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осветявам, платете си данъка! Обаче, хората продават, използват енергията на слънцето. Как? Например, дървата, въглищата съдържат слънчева енергия, и хората скъпо я продават. Отивате при дърваря и му казвате: дай ми от благословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, де се проявява човешкото. И вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метър дърва, а 600-700 лева за тон въглища. За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това, колко души ще могат да се стоплят, ако се наредят около една камина?

== Заглавие на раздел ==

Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов, или черната любов от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, светват, стоплят за малко време и после изгасват. Искате ли да поддържате тази любов, наново ще купувате дърва и въглища. Ако мислите да прекарате живота си с тази любов, ще има пушек, сажди, кюнците ще се запушват, ще дими и често ще трябва да ги чистите. Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма да има, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма да остава, и кюнците на печките няма да се запушват.

Аз желая на всинца ви да няма дим и пушек из стаите ви, стените ви да бъдат чисти, кюнците ви отпушени и горението в печките да бъде пълно. В бъдеще, когато науката дойде до положението да превръща непълното горение в пълно, без никакъв дим и пепел, животът на хората ще се подобри. Днес всички анормалности в света произтичат от дима. Като наблюдавате човека с неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.

Слънцето вече изгря! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепел. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през вас. По този начин всички ще бъдете здрави. Днес не може да се помогне на някои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човек, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне. Как може да му се помогне? - Чрез вярата. Тя е велик Божествен закон. Любовта започва с вярата. Началото на Любовта, т.е. първата бръмка, с която тя започва, това е вярата. Тя е първата бримка и на човешката интелигентност, и на човешките разбирания. От вярата вървите към Любовта. Ако искате да прогресирате и в този, и в бъдещия свят, и в живот, и в смърт, трябва да любите. Когато смъртта дойде при някой човек и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. ''Човек, който люби, не умира.'' Хората умират от безлюбие. Ако няма кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.

Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвам, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена - Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие имате и сила, но силата ви трябва да стане още по-голяма. В Писанието се казва: "Трябва да растем от слава в слава, от сила в сила, от любов в любов." Това е велик закон за развитието на Божественото у човека.
== Заглавие на раздел ==

Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T13:34:24Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? По аналогия на това, понякога от невидимия свят ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма с какво да ги гостите. Някога вие ги каните да ви посетят, а те все отказват.

Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме онези наши приятели от невидимия свят, коиго са дошли да ни посетят. Под думата „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко друго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, ти знаеш, какви са неговите очи, уши, знаеш, с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво.

Същият закон е верен и по отношение любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрите ви, и след като поседят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо.

Сега, може би, вие се смущавате, че физическото слънце изгря, но аз ви говоря още, понеже духовното слънце не е изгряло. Всички вие трябва да се стремите да имате вътрешно разположение да наблюдавате изгряването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите с любов. Любовта е закон, който съществува между частите и цялото. Бог е Любов, т.е. Той е цялото, затова се проявява между ангелите и между хората, като части на цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката любов, той не може да разбере ангелската. Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа да се развива. Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят.

Любовта има мнго форми, чрез които може да се проявява, но кой където е дошъл в Любовта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото в себе си. Само така ще се избавите от много неприятности, от много болести. Причините на болестите у хората се дължат на подпушване в чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта.
Всички болести в света, като ревматизъм, ишиас, главоболие и ред други, са резултат на подпушване в чувствата. Дайте ход на Любовта! Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъв начин да я пуснем? - По най-правилен начин, по Божествен начин. Ако пуснете Любовта да тече през вас, ще направите по-малко погрешки, отколкото ако я спрете в нейния път. Не пуснем ли Любовта да тече пръз нас, ще се родят болести, нещастия, които Бог после ще изправя чрез ред страдания. Затова казвам: дайте ход на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само свободният човек може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен човек е само онзи, който е намерил Истината. Такъв човек проявява Любовта разумно. Няма ли свобода в Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмяна на енергиите. Аз подразбирам - разумна обмяна на енергиите на Любовта. Питам: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях? Като се срещнат двама души и си разменят разумни погледи, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях?

Та казвам: всички трябва да се стремите да се избавите от ония криви разбирания, които са наслоени във вас от миналото. Те ще дойдат, но аз не искам да говоря за тях, нито пък вие да се спирате върху тях, не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте само като един естествоизпитател и кажете: тези неща не са мои, те са останали от някого. Аз зная, че в Божествения живот, в който живея, Любовта се проявява навсякъде, във всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си към близките ваши приятели. После разширявайте любовта си повече, но никога не изнасилвайте себе си.

Вие казвате: как да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте как постъпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характер. Питам: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгрее сутрин слънцето, започва да раздава навсякъде и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се нуждаят от мене! Какво мислят хората за него, то не се интересува, понеже не очаква да му дадат нещо, а само дава. Така се проявява Божественото - дава и заминава. На другия ден, като изгрее, постъпва по същия начин. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осветявам, платете си данъка! Обаче, хората продават, използват енергията на слънцето. Как? Например, дървата, въглищата съдържат слънчева енергия, и хората скъпо я продават. Отивате при дърваря и му казвате: дай ми от благословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, де се проявява човешкото. И вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метър дърва, а 600-700 лева за тон въглища. За колко време ще ви послужат тия дърва или въглища? При това, колко души ще могат да се стоплят, ако се наредят около една камина?

== Заглавие на раздел ==

Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T13:26:15Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? По аналогия на това, понякога от невидимия свят ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма с какво да ги гостите. Някога вие ги каните да ви посетят, а те все отказват.

Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме онези наши приятели от невидимия свят, коиго са дошли да ни посетят. Под думата „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко друго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, ти знаеш, какви са неговите очи, уши, знаеш, с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво.

Същият закон е верен и по отношение любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрите ви, и след като поседят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо.

Сега, може би, вие се смущавате, че физическото слънце изгря, но аз ви говоря още, понеже духовното слънце не е изгряло. Всички вие трябва да се стремите да имате вътрешно разположение да наблюдавате изгряването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите с любов. Любовта е закон, който съществува между частите и цялото. Бог е Любов, т.е. Той е цялото, затова се проявява между ангелите и между хората, като части на цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката любов, той не може да разбере ангелската. Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа да се развива. Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят.

Любовта има мнго форми, чрез които може да се проявява, но кой където е дошъл в Любовта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото в себе си. Само така ще се избавите от много неприятности, от много болести. Причините на болестите у хората се дължат на подпушване в чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта.
Всички болести в света, като ревматизъм, ишиас, главоболие и ред други, са резултат на подпушване в чувствата. Дайте ход на Любовта! Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъв начин да я пуснем? - По най-правилен начин, по Божествен начин. Ако пуснете Любовта да тече през вас, ще направите по-малко погрешки, отколкото ако я спрете в нейния път. Не пуснем ли Любовта да тече пръз нас, ще се родят болести, нещастия, които Бог после ще изправя чрез ред страдания. Затова казвам: дайте ход на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само свободният човек може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен човек е само онзи, който е намерил Истината. Такъв човек проявява Любовта разумно. Няма ли свобода в Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмяна на енергиите. Аз подразбирам - разумна обмяна на енергиите на Любовта. Питам: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях? Като се срещнат двама души и си разменят разумни погледи, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях?

Та казвам: всички трябва да се стремите да се избавите от ония криви разбирания, които са наслоени във вас от миналото. Те ще дойдат, но аз не искам да говоря за тях, нито пък вие да се спирате върху тях, не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте само като един естествоизпитател и кажете: тези неща не са мои, те са останали от някого. Аз зная, че в Божествения живот, в който живея, Любовта се проявява навсякъде, във всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си към близките ваши приятели. После разширявайте любовта си повече, но никога не изнасилвайте себе си.

== Заглавие на раздел ==

Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина?
Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T13:25:43Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? По аналогия на това, понякога от невидимия свят ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма с какво да ги гостите. Някога вие ги каните да ви посетят, а те все отказват.

Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме онези наши приятели от невидимия свят, коиго са дошли да ни посетят. Под думата „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко друго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, ти знаеш, какви са неговите очи, уши, знаеш, с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво.

Същият закон е верен и по отношение любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрите ви, и след като поседят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо.

Сега, може би, вие се смущавате, че физическото слънце изгря, но аз ви говоря още, понеже духовното слънце не е изгряло. Всички вие трябва да се стремите да имате вътрешно разположение да наблюдавате изгряването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите с любов. Любовта е закон, който съществува между частите и цялото. Бог е Любов, т.е. Той е цялото, затова се проявява между ангелите и между хората, като части на цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката любов, той не може да разбере ангелската. Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа да се развива. Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят.

== Заглавие на раздел ==

Любовта има мнго форми, чрез които може да се проявява, но кой където е дошъл в Любовта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото в себе си. Само така ще се избавите от много неприятности, от много болести. Причините на болестите у хората се дължат на подпушване в чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта.
Всички болести в света, като ревматизъм, ишиас, главоболие и ред други, са резултат на подпушване в чувствата. Дайте ход на Любовта! Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъв начин да я пуснем? - По най-правилен начин, по Божествен начин. Ако пуснете Любовта да тече през вас, ще направите по-малко погрешки, отколкото ако я спрете в нейния път. Не пуснем ли Любовта да тече пръз нас, ще се родят болести, нещастия, които Бог после ще изправя чрез ред страдания. Затова казвам: дайте ход на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само свободният човек може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен човек е само онзи, който е намерил Истината. Такъв човек проявява Любовта разумно. Няма ли свобода в Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмяна на енергиите. Аз подразбирам - разумна обмяна на енергиите на Любовта. Питам: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях? Като се срещнат двама души и си разменят разумни погледи, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях?

Та казвам: всички трябва да се стремите да се избавите от ония криви разбирания, които са наслоени във вас от миналото. Те ще дойдат, но аз не искам да говоря за тях, нито пък вие да се спирате върху тях, не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте само като един естествоизпитател и кажете: тези неща не са мои, те са останали от някого. Аз зная, че в Божествения живот, в който живея, Любовта се проявява навсякъде, във всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си към близките ваши приятели. После разширявайте любовта си повече, но никога не изнасилвайте себе си.
== Заглавие на раздел ==

Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина?
Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T13:11:53Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? По аналогия на това, понякога от невидимия свят ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма с какво да ги гостите. Някога вие ги каните да ви посетят, а те все отказват.

Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме онези наши приятели от невидимия свят, коиго са дошли да ни посетят. Под думата „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко друго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, ти знаеш, какви са неговите очи, уши, знаеш, с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво.

Същият закон е верен и по отношение любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрите ви, и след като поседят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо.

Сега, може би, вие се смущавате, че физическото слънце изгря, но аз ви говоря още, понеже духовното слънце не е изгряло. Всички вие трябва да се стремите да имате вътрешно разположение да наблюдавате изгряването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите с любов. Любовта е закон, който съществува между частите и цялото. Бог е Любов, т.е. Той е цялото, затова се проявява между ангелите и между хората, като части на цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката любов, той не може да разбере ангелската. Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа да се развива. Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят.

== Заглавие на раздел ==

Любовта има мнго форми, чръз които може да се проявява, но кой кждъто е дошълъ въ Лю¬бовта. да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите от много неприят¬ности, от много болести. Причинит на болестит у хората се дължат на подпушване въ чувствала, йа въздържане въ проявлението на Любовта.
Всички болести въ свъта, като ревматизъмъ, иши-асъ. главоболие и редъ други, са резултат на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовта?' Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начин да я пуснемъ? - По най-прави-лен начинъ, по Божествен начинъ. Ако пуснете-Любовта да тече пръз васъ, ще направите по-малко погръшки, отколкото ако я спрете въ ней¬ния пжть. Не пуснем ли Любовта да тече пръз ' насъ, ше се родят болести, нещастия, които Бог-послъ ще изправя чръз редъ страдания. Затова-казвамъ: дайте ходъ на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само» свободният човъкъ може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен чо¬въкъ е само онзи, който е намърилъ Истината» • Такъвъ човъкъ проявява Любовта разумно. Нъма ли свобода въ Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмъна на енергиитъ. гАз подразбирам разумна обмвна на енергиит на Любовта. Питамъ: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмъна на разумното у тъхъ? Като се срещнат двама душ» и си размънят разумни погледи, това не е ли» любовна обмъна на разумното у тъхъ?
Та казвамъ: всички трябва да се стремите да се избавите от ония крив"и разбирания, които са наслоени въ васъ от миналото- Т ще дойдатъ, но аз не искам да говоря за тъхъ, нито пъкъ» вие да се спирате върху твхърне ги разказвайте зникому, но ги разглеждайте само като един естет--ствоизпитатель и кажете: твзи Н"вща не са мои, тб са останали от никого. г\з зная, че въ Бо¬жествения животъ, въ който живъя, Любовта се яроявява навсъкждъ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си •към близкигв ваши приятели. Послъ разширя¬вайте любовта си повече, но никога не изнасил-,вайте себе си.
Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина?
Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T13:11:19Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

== Заглавие на раздел ==

Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? По аналогия на това, понякога от невидимия свят ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма с какво да ги гостите. Някога вие ги каните да ви посетят, а те все отказват.

Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме онези наши приятели от невидимия свят, коиго са дошли да ни посетят. Под думата „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко друго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, ти знаеш, какви са неговите очи, уши, знаеш, с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво.

Същият закон е верен и по отношение любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започват да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрите ви, и след като поседят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо.

Сега, може би, вие се смущавате, че физическото слънце изгря, но аз ви говоря още, понеже духовното слънце не е изгряло. Всички вие трябва да се стремите да имате вътрешно разположение да наблюдавате изгряването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите с любов. Любовта е закон, който съществува между частите и цялото. Бог е Любов, т.е. Той е цялото, затова се проявява между ангелите и между хората, като части на цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не започва с човешката любов, той не може да разбере ангелската. Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа да се развива. Този е естественият път, по който може да се върви в Божествения свят.

== Заглавие на раздел ==

Любовта има мнго форми, чръз които може да се проявява, но кой кждъто е дошълъ въ Лю¬бовта. да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите от много неприят¬ности, от много болести. Причинит на болестит у хората се дължат на подпушване въ чувствала, йа въздържане въ проявлението на Любовта.
Всички болести въ свъта, като ревматизъмъ, иши-асъ. главоболие и редъ други, са резултат на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовта?' Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начин да я пуснемъ? - По най-прави-лен начинъ, по Божествен начинъ. Ако пуснете-Любовта да тече пръз васъ, ще направите по-малко погръшки, отколкото ако я спрете въ ней¬ния пжть. Не пуснем ли Любовта да тече пръз ' насъ, ше се родят болести, нещастия, които Бог-послъ ще изправя чръз редъ страдания. Затова-казвамъ: дайте ходъ на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само» свободният човъкъ може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен чо¬въкъ е само онзи, който е намърилъ Истината» • Такъвъ човъкъ проявява Любовта разумно. Нъма ли свобода въ Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмъна на енергиитъ. гАз подразбирам разумна обмвна на енергиит на Любовта. Питамъ: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмъна на разумното у тъхъ? Като се срещнат двама душ» и си размънят разумни погледи, това не е ли» любовна обмъна на разумното у тъхъ?
Та казвамъ: всички трябва да се стремите да се избавите от ония крив"и разбирания, които са наслоени въ васъ от миналото- Т ще дойдатъ, но аз не искам да говоря за тъхъ, нито пъкъ» вие да се спирате върху твхърне ги разказвайте зникому, но ги разглеждайте само като един естет--ствоизпитатель и кажете: твзи Н"вща не са мои, тб са останали от никого. г\з зная, че въ Бо¬жествения животъ, въ който живъя, Любовта се яроявява навсъкждъ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си •към близкигв ваши приятели. Послъ разширя¬вайте любовта си повече, но никога не изнасил-,вайте себе си.
Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина?
Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T11:13:19Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

== Заглавие на раздел ==

Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? По аналогия на това, понякога от невидимия свят ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма с какво да ги гостите. Някога вие ги каните да ви посетят, а гъ¬се отказватъ.

Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всъкога под¬разбираме онъзи наши приятели от невидимия свътъ, коиго са дошли да ни посбтятъ. Подь ду¬мата „невидим свътъ", »е трябва да подразбира¬те св-вт без никаква реалность. Този св+зт е десеть пжти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашит приятели от невидимия свЪтъ, които ни посЪща-ват въ известна епоха на нашия живот повече, отколкото въ всЬко друго врЪме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при насъ, т"Б носят съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие въ всички наши нужди и ни дават най-възвишени упжтвания. Вие има¬те крива представа за ангелит-в, за светиит-в, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че т са заети само съ възвишени работи и не се интере-суват от човека, не се занимават съ дребни работи. Не, дойде ли един ангелъ при тебе, той се интересува и от дребнитъ- н"Бща на твоя жи¬вотъ. Когато обмчаш нъкого, ти знаеш, какви са неговит очи, уши, знаеш, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко въ него е красиво.

Сжщият закон е върен и по отношение любовта на нашитъ- приятели от невидимия свътъ. Когато един твой приятель от невиди¬мия свът ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия прия¬тели идват при васъ, гб водят съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влЪзат въ двора ви, гб започват да разтовар-ват камилигв, свалят от тъхъ куфарит и ги внасят въ дома ви. Там отварят куфаригв и започват да раздават подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрит ви, и слЪдъ като поседят 5 - б дни у Еасъ на гости, всичкигЪ ви работи се уреждатъ. Вие тръбг ва само да чакате и да не се безпокоите- Яко ня¬мате съ какво да ги угостите, т ще извадят от куфарит си всичко, което е необходимо.

Сега, може-би, вие се смущавате, че физи ческото слънце изгр-в, но аз ви говоря още, по¬неже 'духовното слънце не е изгръло. Всички вие трябва да се стремите да имате вжтръшно разпо¬ложение да наблюдавате изгръването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите съ любов. Любовта е законъ, който сжществува между ча-стигб и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е ця¬лото, затова се проявява между ангелигв и между хората, като части на цълото. Любовта започва съ хората. Въ това отношение хората са началото, а ангелигв са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не за¬почва съ човъшката любов, той не може да раз¬бере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всъко благородно чувство въ човъшката душа да се развива. Този еестеетвеният пжть, по който може да се върви въ Божествения свътъ.
Любовта има мнго форми, чръз които може да се проявява, но кой кждъто е дошълъ въ Лю¬бовта. да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите от много неприят¬ности, от много болести. Причинит на болестит у хората се дължат на подпушване въ чувствала, йа въздържане въ проявлението на Любовта.
Всички болести въ свъта, като ревматизъмъ, иши-асъ. главоболие и редъ други, са резултат на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовта?' Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начин да я пуснемъ? - По най-прави-лен начинъ, по Божествен начинъ. Ако пуснете-Любовта да тече пръз васъ, ще направите по-малко погръшки, отколкото ако я спрете въ ней¬ния пжть. Не пуснем ли Любовта да тече пръз ' насъ, ше се родят болести, нещастия, които Бог-послъ ще изправя чръз редъ страдания. Затова-казвамъ: дайте ходъ на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само» свободният човъкъ може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен чо¬въкъ е само онзи, който е намърилъ Истината» • Такъвъ човъкъ проявява Любовта разумно. Нъма ли свобода въ Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмъна на енергиитъ. гАз подразбирам разумна обмвна на енергиит на Любовта. Питамъ: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмъна на разумното у тъхъ? Като се срещнат двама душ» и си размънят разумни погледи, това не е ли» любовна обмъна на разумното у тъхъ?
Та казвамъ: всички трябва да се стремите да се избавите от ония крив"и разбирания, които са наслоени въ васъ от миналото- Т ще дойдатъ, но аз не искам да говоря за тъхъ, нито пъкъ» вие да се спирате върху твхърне ги разказвайте зникому, но ги разглеждайте само като един естет--ствоизпитатель и кажете: твзи Н"вща не са мои, тб са останали от никого. г\з зная, че въ Бо¬жествения животъ, въ който живъя, Любовта се яроявява навсъкждъ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си •към близкигв ваши приятели. Послъ разширя¬вайте любовта си повече, но никога не изнасил-,вайте себе си.
Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина?
Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T11:08:44Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

== Заглавие на раздел ==

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

== Заглавие на раздел ==

Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? По аналогия на това, понякога от невидимия свят ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма с какво да ги гостите. Някога вие ги каните да ви посетят, а гъ¬се отказватъ.

Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всъкога под¬разбираме онъзи наши приятели от невидимия свътъ, коиго са дошли да ни посбтятъ. Подь ду¬мата „невидим свътъ", »е трябва да подразбира¬те св-вт без никаква реалность. Този св+зт е десеть пжти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашит приятели от невидимия свЪтъ, които ни посЪща-ват въ известна епоха на нашия живот повече, отколкото въ всЬко друго врЪме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при насъ, т"Б носят съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие въ всички наши нужди и ни дават най-възвишени упжтвания. Вие има¬те крива представа за ангелит-в, за светиит-в, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че т са заети само съ възвишени работи и не се интере-суват от човека, не се занимават съ дребни работи. Не, дойде ли един ангелъ при тебе, той се интересува и от дребнитъ- н"Бща на твоя жи¬вотъ. Когато обмчаш нъкого, ти знаеш, какви са неговит очи, уши, знаеш, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко въ него е красиво.

Сжщият закон е върен и по отношение любовта на нашитъ- приятели от невидимия свътъ. Когато един твой приятель от невиди¬мия свът ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия прия¬тели идват при васъ, гб водят съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влЪзат въ двора ви, гб започват да разтовар-ват камилигв, свалят от тъхъ куфарит и ги внасят въ дома ви. Там отварят куфаригв и започват да раздават подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрит ви, и слЪдъ като поседят 5 - б дни у Еасъ на гости, всичкигЪ ви работи се уреждатъ. Вие тръбг ва само да чакате и да не се безпокоите- Яко ня¬мате съ какво да ги угостите, т ще извадят от куфарит си всичко, което е необходимо.

Сега, може-би, вие се смущавате, че физи ческото слънце изгр-в, но аз ви говоря още, по¬неже 'духовното слънце не е изгръло. Всички вие трябва да се стремите да имате вжтръшно разпо¬ложение да наблюдавате изгръването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите съ любов. Любовта е законъ, който сжществува между ча-стигб и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е ця¬лото, затова се проявява между ангелигв и между хората, като части на цълото. Любовта започва съ хората. Въ това отношение хората са началото, а ангелигв са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не за¬почва съ човъшката любов, той не може да раз¬бере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всъко благородно чувство въ човъшката душа да се развива. Този еестеетвеният пжть, по който може да се върви въ Божествения свътъ.
Любовта има мнго форми, чръз които може да се проявява, но кой кждъто е дошълъ въ Лю¬бовта. да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите от много неприят¬ности, от много болести. Причинит на болестит у хората се дължат на подпушване въ чувствала, йа въздържане въ проявлението на Любовта.
Всички болести въ свъта, като ревматизъмъ, иши-асъ. главоболие и редъ други, са резултат на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовта?' Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начин да я пуснемъ? - По най-прави-лен начинъ, по Божествен начинъ. Ако пуснете-Любовта да тече пръз васъ, ще направите по-малко погръшки, отколкото ако я спрете въ ней¬ния пжть. Не пуснем ли Любовта да тече пръз ' насъ, ше се родят болести, нещастия, които Бог-послъ ще изправя чръз редъ страдания. Затова-казвамъ: дайте ходъ на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само» свободният човъкъ може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен чо¬въкъ е само онзи, който е намърилъ Истината» • Такъвъ човъкъ проявява Любовта разумно. Нъма ли свобода въ Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмъна на енергиитъ. гАз подразбирам разумна обмвна на енергиит на Любовта. Питамъ: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмъна на разумното у тъхъ? Като се срещнат двама душ» и си размънят разумни погледи, това не е ли» любовна обмъна на разумното у тъхъ?
Та казвамъ: всички трябва да се стремите да се избавите от ония крив"и разбирания, които са наслоени въ васъ от миналото- Т ще дойдатъ, но аз не искам да говоря за тъхъ, нито пъкъ» вие да се спирате върху твхърне ги разказвайте зникому, но ги разглеждайте само като един естет--ствоизпитатель и кажете: твзи Н"вща не са мои, тб са останали от никого. г\з зная, че въ Бо¬жествения животъ, въ който живъя, Любовта се яроявява навсъкждъ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си •към близкигв ваши приятели. Послъ разширя¬вайте любовта си повече, но никога не изнасил-,вайте себе си.
Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина?
Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T10:48:42Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

== Заглавие на раздел ==

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

== Заглавие на раздел ==

Днесъ, понеже хората са дъца на земята, тъ¬не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърдча-ватъ. Но трябва да знаете, че при вевко ваше обезсърдчение, по-напръдналит ви братя са съ васъ. Това показва, че имате високъ гост у до¬ма си. Когато имате такива високи гости, а няма¬те достатъчно хлъбъ, н-вмате нъкоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намъри връме този гост да ни поевти? Не можа ли да дойде или прЪз прол-втта, или прЪз лв-тото, ами дойде пръз зимата? По аналогия на това, понЪкога от невидимия свът ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги кани¬те. Вие се стеснявате, че нъма съ какво да ги го¬стите. НЪкога вие ги каните да ви посбтятъ, а гъ¬се отказватъ.
Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всъкога под¬разбираме онъзи наши приятели от невидимия свътъ, коиго са дошли да ни посбтятъ. Подь ду¬мата „невидим свътъ", »е трябва да подразбира¬те св-вт без никаква реалность. Този св+зт е десеть пжти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашит приятели от невидимия свЪтъ, които ни посЪща-ват въ известна епоха на нашия живот повече, отколкото въ всЬко друго врЪме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при насъ, т"Б носят съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие въ всички наши нужди и ни дават най-възвишени упжтвания. Вие има¬те крива представа за ангелит-в, за светиит-в, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че т са заети само съ възвишени работи и не се интере-суват от човека, не се занимават съ дребни работи. Не, дойде ли един ангелъ при тебе, той се интересува и от дребнитъ- н"Бща на твоя жи¬вотъ. Когато обмчаш нъкого, ти знаеш, какви са неговит очи, уши, знаеш, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко въ него е красиво.
Сжщият закон е върен и по отношение любовта на нашитъ- приятели от невидимия свътъ. Когато един твой приятель от невиди¬мия свът ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия прия¬тели идват при васъ, гб водят съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влЪзат въ двора ви, гб започват да разтовар-ват камилигв, свалят от тъхъ куфарит и ги внасят въ дома ви. Там отварят куфаригв и започват да раздават подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрит ви, и слЪдъ като поседят 5 - б дни у Еасъ на гости, всичкигЪ ви работи се уреждатъ. Вие тръбг ва само да чакате и да не се безпокоите- Яко ня¬мате съ какво да ги угостите, т ще извадят от куфарит си всичко, което е необходимо.
Сега, може-би, вие се смущавате, че физи ческото слънце изгр-в, но аз ви говоря още, по¬неже 'духовното слънце не е изгръло. Всички вие трябва да се стремите да имате вжтръшно разпо¬ложение да наблюдавате изгръването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите съ любов. Любовта е законъ, който сжществува между ча-стигб и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е ця¬лото, затова се проявява между ангелигв и между хората, като части на цълото. Любовта започва съ хората. Въ това отношение хората са началото, а ангелигв са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не за¬почва съ човъшката любов, той не може да раз¬бере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всъко благородно чувство въ човъшката душа да се развива. Този еестеетвеният пжть, по който може да се върви въ Божествения свътъ.
Любовта има мнго форми, чръз които може да се проявява, но кой кждъто е дошълъ въ Лю¬бовта. да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите от много неприят¬ности, от много болести. Причинит на болестит у хората се дължат на подпушване въ чувствала, йа въздържане въ проявлението на Любовта.
Всички болести въ свъта, като ревматизъмъ, иши-асъ. главоболие и редъ други, са резултат на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовта?' Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начин да я пуснемъ? - По най-прави-лен начинъ, по Божествен начинъ. Ако пуснете-Любовта да тече пръз васъ, ще направите по-малко погръшки, отколкото ако я спрете въ ней¬ния пжть. Не пуснем ли Любовта да тече пръз ' насъ, ше се родят болести, нещастия, които Бог-послъ ще изправя чръз редъ страдания. Затова-казвамъ: дайте ходъ на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само» свободният човъкъ може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен чо¬въкъ е само онзи, който е намърилъ Истината» • Такъвъ човъкъ проявява Любовта разумно. Нъма ли свобода въ Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмъна на енергиитъ. гАз подразбирам разумна обмвна на енергиит на Любовта. Питамъ: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмъна на разумното у тъхъ? Като се срещнат двама душ» и си размънят разумни погледи, това не е ли» любовна обмъна на разумното у тъхъ?
Та казвамъ: всички трябва да се стремите да се избавите от ония крив"и разбирания, които са наслоени въ васъ от миналото- Т ще дойдатъ, но аз не искам да говоря за тъхъ, нито пъкъ» вие да се спирате върху твхърне ги разказвайте зникому, но ги разглеждайте само като един естет--ствоизпитатель и кажете: твзи Н"вща не са мои, тб са останали от никого. г\з зная, че въ Бо¬жествения животъ, въ който живъя, Любовта се яроявява навсъкждъ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си •към близкигв ваши приятели. Послъ разширя¬вайте любовта си повече, но никога не изнасил-,вайте себе си.
Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина?
Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T10:48:06Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

== Заглавие на раздел ==

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

== Заглавие на раздел ==

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

== Заглавие на раздел ==

Днесъ, понеже хората са дъца на земята, тъ¬не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърдча-ватъ. Но трябва да знаете, че при вевко ваше обезсърдчение, по-напръдналит ви братя са съ васъ. Това показва, че имате високъ гост у до¬ма си. Когато имате такива високи гости, а няма¬те достатъчно хлъбъ, н-вмате нъкоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намъри връме този гост да ни поевти? Не можа ли да дойде или прЪз прол-втта, или прЪз лв-тото, ами дойде пръз зимата? По аналогия на това, понЪкога от невидимия свът ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги кани¬те. Вие се стеснявате, че нъма съ какво да ги го¬стите. НЪкога вие ги каните да ви посбтятъ, а гъ¬се отказватъ.
Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всъкога под¬разбираме онъзи наши приятели от невидимия свътъ, коиго са дошли да ни посбтятъ. Подь ду¬мата „невидим свътъ", »е трябва да подразбира¬те св-вт без никаква реалность. Този св+зт е десеть пжти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашит приятели от невидимия свЪтъ, които ни посЪща-ват въ известна епоха на нашия живот повече, отколкото въ всЬко друго врЪме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при насъ, т"Б носят съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие въ всички наши нужди и ни дават най-възвишени упжтвания. Вие има¬те крива представа за ангелит-в, за светиит-в, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че т са заети само съ възвишени работи и не се интере-суват от човека, не се занимават съ дребни работи. Не, дойде ли един ангелъ при тебе, той се интересува и от дребнитъ- н"Бща на твоя жи¬вотъ. Когато обмчаш нъкого, ти знаеш, какви са неговит очи, уши, знаеш, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко въ него е красиво.
Сжщият закон е върен и по отношение любовта на нашитъ- приятели от невидимия свътъ. Когато един твой приятель от невиди¬мия свът ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия прия¬тели идват при васъ, гб водят съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влЪзат въ двора ви, гб започват да разтовар-ват камилигв, свалят от тъхъ куфарит и ги внасят въ дома ви. Там отварят куфаригв и започват да раздават подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрит ви, и слЪдъ като поседят 5 - б дни у Еасъ на гости, всичкигЪ ви работи се уреждатъ. Вие тръбг ва само да чакате и да не се безпокоите- Яко ня¬мате съ какво да ги угостите, т ще извадят от куфарит си всичко, което е необходимо.
Сега, може-би, вие се смущавате, че физи ческото слънце изгр-в, но аз ви говоря още, по¬неже 'духовното слънце не е изгръло. Всички вие трябва да се стремите да имате вжтръшно разпо¬ложение да наблюдавате изгръването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите съ любов. Любовта е законъ, който сжществува между ча-стигб и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е ця¬лото, затова се проявява между ангелигв и между хората, като части на цълото. Любовта започва съ хората. Въ това отношение хората са началото, а ангелигв са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не за¬почва съ човъшката любов, той не може да раз¬бере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всъко благородно чувство въ човъшката душа да се развива. Този еестеетвеният пжть, по който може да се върви въ Божествения свътъ.
Любовта има мнго форми, чръз които може да се проявява, но кой кждъто е дошълъ въ Лю¬бовта. да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите от много неприят¬ности, от много болести. Причинит на болестит у хората се дължат на подпушване въ чувствала, йа въздържане въ проявлението на Любовта.
Всички болести въ свъта, като ревматизъмъ, иши-асъ. главоболие и редъ други, са резултат на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовта?' Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начин да я пуснемъ? - По най-прави-лен начинъ, по Божествен начинъ. Ако пуснете-Любовта да тече пръз васъ, ще направите по-малко погръшки, отколкото ако я спрете въ ней¬ния пжть. Не пуснем ли Любовта да тече пръз ' насъ, ше се родят болести, нещастия, които Бог-послъ ще изправя чръз редъ страдания. Затова-казвамъ: дайте ходъ на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само» свободният човъкъ може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен чо¬въкъ е само онзи, който е намърилъ Истината» • Такъвъ човъкъ проявява Любовта разумно. Нъма ли свобода въ Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмъна на енергиитъ. гАз подразбирам разумна обмвна на енергиит на Любовта. Питамъ: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмъна на разумното у тъхъ? Като се срещнат двама душ» и си размънят разумни погледи, това не е ли» любовна обмъна на разумното у тъхъ?
Та казвамъ: всички трябва да се стремите да се избавите от ония крив"и разбирания, които са наслоени въ васъ от миналото- Т ще дойдатъ, но аз не искам да говоря за тъхъ, нито пъкъ» вие да се спирате върху твхърне ги разказвайте зникому, но ги разглеждайте само като един естет--ствоизпитатель и кажете: твзи Н"вща не са мои, тб са останали от никого. г\з зная, че въ Бо¬жествения животъ, въ който живъя, Любовта се яроявява навсъкждъ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си •към близкигв ваши приятели. Послъ разширя¬вайте любовта си повече, но никога не изнасил-,вайте себе си.
Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина?
Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T10:47:37Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

== Заглавие на раздел ==

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

== Заглавие на раздел ==

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40-50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4-5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

== Заглавие на раздел ==

Днесъ, понеже хората са дъца на земята, тъ¬не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърдча-ватъ. Но трябва да знаете, че при вевко ваше обезсърдчение, по-напръдналит ви братя са съ васъ. Това показва, че имате високъ гост у до¬ма си. Когато имате такива високи гости, а няма¬те достатъчно хлъбъ, н-вмате нъкоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намъри връме този гост да ни поевти? Не можа ли да дойде или прЪз прол-втта, или прЪз лв-тото, ами дойде пръз зимата? По аналогия на това, понЪкога от невидимия свът ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги кани¬те. Вие се стеснявате, че нъма съ какво да ги го¬стите. НЪкога вие ги каните да ви посбтятъ, а гъ¬се отказватъ.
Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всъкога под¬разбираме онъзи наши приятели от невидимия свътъ, коиго са дошли да ни посбтятъ. Подь ду¬мата „невидим свътъ", »е трябва да подразбира¬те св-вт без никаква реалность. Този св+зт е десеть пжти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашит приятели от невидимия свЪтъ, които ни посЪща-ват въ известна епоха на нашия живот повече, отколкото въ всЬко друго врЪме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при насъ, т"Б носят съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие въ всички наши нужди и ни дават най-възвишени упжтвания. Вие има¬те крива представа за ангелит-в, за светиит-в, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че т са заети само съ възвишени работи и не се интере-суват от човека, не се занимават съ дребни работи. Не, дойде ли един ангелъ при тебе, той се интересува и от дребнитъ- н"Бща на твоя жи¬вотъ. Когато обмчаш нъкого, ти знаеш, какви са неговит очи, уши, знаеш, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко въ него е красиво.
Сжщият закон е върен и по отношение любовта на нашитъ- приятели от невидимия свътъ. Когато един твой приятель от невиди¬мия свът ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия прия¬тели идват при васъ, гб водят съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влЪзат въ двора ви, гб започват да разтовар-ват камилигв, свалят от тъхъ куфарит и ги внасят въ дома ви. Там отварят куфаригв и започват да раздават подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрит ви, и слЪдъ като поседят 5 - б дни у Еасъ на гости, всичкигЪ ви работи се уреждатъ. Вие тръбг ва само да чакате и да не се безпокоите- Яко ня¬мате съ какво да ги угостите, т ще извадят от куфарит си всичко, което е необходимо.
Сега, може-би, вие се смущавате, че физи ческото слънце изгр-в, но аз ви говоря още, по¬неже 'духовното слънце не е изгръло. Всички вие трябва да се стремите да имате вжтръшно разпо¬ложение да наблюдавате изгръването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите съ любов. Любовта е законъ, който сжществува между ча-стигб и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е ця¬лото, затова се проявява между ангелигв и между хората, като части на цълото. Любовта започва съ хората. Въ това отношение хората са началото, а ангелигв са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не за¬почва съ човъшката любов, той не може да раз¬бере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всъко благородно чувство въ човъшката душа да се развива. Този еестеетвеният пжть, по който може да се върви въ Божествения свътъ.
Любовта има мнго форми, чръз които може да се проявява, но кой кждъто е дошълъ въ Лю¬бовта. да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите от много неприят¬ности, от много болести. Причинит на болестит у хората се дължат на подпушване въ чувствала, йа въздържане въ проявлението на Любовта.
Всички болести въ свъта, като ревматизъмъ, иши-асъ. главоболие и редъ други, са резултат на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовта?' Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начин да я пуснемъ? - По най-прави-лен начинъ, по Божествен начинъ. Ако пуснете-Любовта да тече пръз васъ, ще направите по-малко погръшки, отколкото ако я спрете въ ней¬ния пжть. Не пуснем ли Любовта да тече пръз ' насъ, ше се родят болести, нещастия, които Бог-послъ ще изправя чръз редъ страдания. Затова-казвамъ: дайте ходъ на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само» свободният човъкъ може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен чо¬въкъ е само онзи, който е намърилъ Истината» • Такъвъ човъкъ проявява Любовта разумно. Нъма ли свобода въ Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмъна на енергиитъ. гАз подразбирам разумна обмвна на енергиит на Любовта. Питамъ: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмъна на разумното у тъхъ? Като се срещнат двама душ» и си размънят разумни погледи, това не е ли» любовна обмъна на разумното у тъхъ?
Та казвамъ: всички трябва да се стремите да се избавите от ония крив"и разбирания, които са наслоени въ васъ от миналото- Т ще дойдатъ, но аз не искам да говоря за тъхъ, нито пъкъ» вие да се спирате върху твхърне ги разказвайте зникому, но ги разглеждайте само като един естет--ствоизпитатель и кажете: твзи Н"вща не са мои, тб са останали от никого. г\з зная, че въ Бо¬жествения животъ, въ който живъя, Любовта се яроявява навсъкждъ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си •към близкигв ваши приятели. Послъ разширя¬вайте любовта си повече, но никога не изнасил-,вайте себе си.
Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина?
Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T10:27:53Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

== Заглавие на раздел ==

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

== Заглавие на раздел ==

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залзълъ за физическия сввтъ, но е изгрвлъ за Божествения. Когато остарвеш, ти си Божествено двте. Когато си на 40 - 50 годишна възрасть, ти си двте въ ангелския сввтъ. Когато си на 4—5 години, ти си двте въ физическия сввтъ. Тъй трвбва да схващате различнитв възрасти въ ва¬шия животъ. Вървите ли по този естествен пжть, ще знаете, че до седма годишна възрасть вие сте двте на физическия сввтъ; от 7 - 14 години сте двте на ангелския сввтъ; от 14 - 21 години сте двте въ Божествения сввтъ. Ето защо, когато човвкъ стане на 21 годишна възрасть, всичко рв-шава лесно, много е смвлъ въ постжпкитв си —' Бог е съ него.

От 21 годишна възрасть нагорв тия пе¬риоди на живота се повтарят отново. От 21—28 годишна възрасть човвкъ се намира въ втората фаза на физическия си животъ. Той започва да мисли, какъ подобръ1 да нареди живота си: поже¬лава да се ожени, да си направи кжща. Намира жена, оженва се, раждагъ му се дъца и заживя¬ва физичзски животъ. Всички казват за него: този човъкъ стана материалистъ. От 28 - 35 годишна възрасть той започва да мисли и да жи-въе по-духовно. Казва: човъкъ не тръбеа да мис¬ли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпита-. ние на д-вцата. Сега той се намира въ втората -фаза на ангелския животъ- От 35 - 42 годишна възрасть, човъкъ навлиза въ втората фаза на Бо- , жествения животъ. Той вече се пр-вдава на истин-, ско служене на Бога.

От 42 годишна възрасть нагоръ, човЪкъ наново влиза въ физическия животъ, но вече въ третата фаза на този животъ, а именно - физи- ческия живот на Божествения св-бтъ. Този жи¬вот се продължава от 42 - 48 годишна въз¬расть. От 48 —• 55 годишна възрасть човъкъ се намира въ третата фаза на ангелския животъ. И най-псслъ, от 55 - 63 годишна възрасть той е въ третата фаза на Божествения животъ. И слъдъ тази възрасть пакъ се пръповтарят тия фази на живота, съ все по-нови и нови постижения и при¬добиване на познания.

Тази година аз искем всички да видите ; духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че втзтъръ ще има. Съ тази червенина природата казва: човЪкъ трябва да мисли! Червеният цвЪт е признакъ на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но кой¬то воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли въ време на воюването, той ще бъде битъ, ще го ранят и въ резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храбрость и ще го произ-ведат герой. Получи ли една-двъ- рани, този чо-в"бкъ започва да мисли. Питамъ: струва ли човЪкъ да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава чов-Ькъ да се бие; от последствия¬та на своите постжпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега. желая у всинца ви да се зароди пр-Ьз тази духовна година силно желание за вжтрешна светлина, съ която да работите непринудено. Фи¬зическите работи стават съ принуждение, духов¬ните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нъщо е абсолютната свобода? Господъ не обича да вижда своите деца залети въ сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които пла-чатъ. Когато човекъ плаче, то е все едно, че го заливат съ вода. Щом Бог те види съ сълзи на очите, Той се радва, че си се окжпалъ. Вие Ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - Въ Божествения свегь нема никакви символи, никакви фигури. Там едновревменно ще видим и формата, и съдържанието и смисълътъ. Ти виждаш тяхната форма, опит-ваш тяхното съдържание и използуваш техния смисълъ. Схванеш ли всички тия нъща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

== Заглавие на раздел ==

Днесъ, понеже хората са дъца на земята, тъ¬не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърдча-ватъ. Но трябва да знаете, че при вевко ваше обезсърдчение, по-напръдналит ви братя са съ васъ. Това показва, че имате високъ гост у до¬ма си. Когато имате такива високи гости, а няма¬те достатъчно хлъбъ, н-вмате нъкоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намъри връме този гост да ни поевти? Не можа ли да дойде или прЪз прол-втта, или прЪз лв-тото, ами дойде пръз зимата? По аналогия на това, понЪкога от невидимия свът ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги кани¬те. Вие се стеснявате, че нъма съ какво да ги го¬стите. НЪкога вие ги каните да ви посбтятъ, а гъ¬се отказватъ.
Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всъкога под¬разбираме онъзи наши приятели от невидимия свътъ, коиго са дошли да ни посбтятъ. Подь ду¬мата „невидим свътъ", »е трябва да подразбира¬те св-вт без никаква реалность. Този св+зт е десеть пжти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашит приятели от невидимия свЪтъ, които ни посЪща-ват въ известна епоха на нашия живот повече, отколкото въ всЬко друго врЪме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при насъ, т"Б носят съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие въ всички наши нужди и ни дават най-възвишени упжтвания. Вие има¬те крива представа за ангелит-в, за светиит-в, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че т са заети само съ възвишени работи и не се интере-суват от човека, не се занимават съ дребни работи. Не, дойде ли един ангелъ при тебе, той се интересува и от дребнитъ- н"Бща на твоя жи¬вотъ. Когато обмчаш нъкого, ти знаеш, какви са неговит очи, уши, знаеш, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко въ него е красиво.
Сжщият закон е върен и по отношение любовта на нашитъ- приятели от невидимия свътъ. Когато един твой приятель от невиди¬мия свът ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия прия¬тели идват при васъ, гб водят съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влЪзат въ двора ви, гб започват да разтовар-ват камилигв, свалят от тъхъ куфарит и ги внасят въ дома ви. Там отварят куфаригв и започват да раздават подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрит ви, и слЪдъ като поседят 5 - б дни у Еасъ на гости, всичкигЪ ви работи се уреждатъ. Вие тръбг ва само да чакате и да не се безпокоите- Яко ня¬мате съ какво да ги угостите, т ще извадят от куфарит си всичко, което е необходимо.
Сега, може-би, вие се смущавате, че физи ческото слънце изгр-в, но аз ви говоря още, по¬неже 'духовното слънце не е изгръло. Всички вие трябва да се стремите да имате вжтръшно разпо¬ложение да наблюдавате изгръването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите съ любов. Любовта е законъ, който сжществува между ча-стигб и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е ця¬лото, затова се проявява между ангелигв и между хората, като части на цълото. Любовта започва съ хората. Въ това отношение хората са началото, а ангелигв са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не за¬почва съ човъшката любов, той не може да раз¬бере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всъко благородно чувство въ човъшката душа да се развива. Този еестеетвеният пжть, по който може да се върви въ Божествения свътъ.
Любовта има мнго форми, чръз които може да се проявява, но кой кждъто е дошълъ въ Лю¬бовта. да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите от много неприят¬ности, от много болести. Причинит на болестит у хората се дължат на подпушване въ чувствала, йа въздържане въ проявлението на Любовта.
Всички болести въ свъта, като ревматизъмъ, иши-асъ. главоболие и редъ други, са резултат на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовта?' Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начин да я пуснемъ? - По най-прави-лен начинъ, по Божествен начинъ. Ако пуснете-Любовта да тече пръз васъ, ще направите по-малко погръшки, отколкото ако я спрете въ ней¬ния пжть. Не пуснем ли Любовта да тече пръз ' насъ, ше се родят болести, нещастия, които Бог-послъ ще изправя чръз редъ страдания. Затова-казвамъ: дайте ходъ на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само» свободният човъкъ може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен чо¬въкъ е само онзи, който е намърилъ Истината» • Такъвъ човъкъ проявява Любовта разумно. Нъма ли свобода въ Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмъна на енергиитъ. гАз подразбирам разумна обмвна на енергиит на Любовта. Питамъ: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмъна на разумното у тъхъ? Като се срещнат двама душ» и си размънят разумни погледи, това не е ли» любовна обмъна на разумното у тъхъ?
Та казвамъ: всички трябва да се стремите да се избавите от ония крив"и разбирания, които са наслоени въ васъ от миналото- Т ще дойдатъ, но аз не искам да говоря за тъхъ, нито пъкъ» вие да се спирате върху твхърне ги разказвайте зникому, но ги разглеждайте само като един естет--ствоизпитатель и кажете: твзи Н"вща не са мои, тб са останали от никого. г\з зная, че въ Бо¬жествения животъ, въ който живъя, Любовта се яроявява навсъкждъ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си •към близкигв ваши приятели. Послъ разширя¬вайте любовта си повече, но никога не изнасил-,вайте себе си.
Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина?
Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T10:13:12Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

== Заглавие на раздел ==

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

== Заглавие на раздел ==

Старитв хора, като не разбират този новъ животъ, казватъ: залвзе нашият животъ, залвзе нашата младость, старини дойдоха! Казвамъ: ста-рият човвкъ е двте на Божествения сввтъ. Той езалвзълъ за физическия сввтъ, но е изгрвлъ за Божествения. Когато остарвеш, ти си Божествено двте. Когато си на 40 - 50 годишна възрасть, ти си двте въ ангелския сввтъ. Когато си на 4—5 години, ти си двте въ физическия сввтъ. Тъй трвбва да схващате различнитв възрасти въ ва¬шия животъ. Вървите ли по този естествен пжть, ще знаете, че до седма годишна възрасть вие сте двте на физическия сввтъ; от 7 - 14 години сте двте на ангелския сввтъ; от 14 - 21 години сте двте въ Божествения сввтъ. Ето защо, когато човвкъ стане на 21 годишна възрасть, всичко рв-шава лесно, много е смвлъ въ постжпкитв си —' Бог е съ него.

От 21 годишна възрасть нагорв тия пе¬риоди на живота се повтарят отново. От 21—28 годишна възрасть човвкъ се намира въ втората фаза на физическия си животъ. Той започва да мисли, какъ подобръ1 да нареди живота си: поже¬лава да се ожени, да си направи кжща. Намира жена, оженва се, раждагъ му се дъца и заживя¬ва физичзски животъ. Всички казват за него: този човъкъ стана материалистъ. От 28 - 35 годишна възрасть той започва да мисли и да жи-въе по-духовно. Казва: човъкъ не тръбеа да мис¬ли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпита-. ние на д-вцата. Сега той се намира въ втората -фаза на ангелския животъ- От 35 - 42 годишна възрасть, човъкъ навлиза въ втората фаза на Бо- , жествения животъ. Той вече се пр-вдава на истин-, ско служене на Бога.

От 42 годишна възрасть нагоръ, човЪкъ наново влиза въ физическия животъ, но вече въ третата фаза на този животъ, а именно - физи- ческия живот на Божествения св-бтъ. Този жи¬вот се продължава от 42 - 48 годишна въз¬расть. От 48 —• 55 годишна възрасть човъкъ се намира въ третата фаза на ангелския животъ. И най-псслъ, от 55 - 63 годишна възрасть той е въ третата фаза на Божествения животъ. И слъдъ тази възрасть пакъ се пръповтарят тия фази на живота, съ все по-нови и нови постижения и при¬добиване на познания.

Тази година аз искем всички да видите ; духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че втзтъръ ще има. Съ тази червенина природата казва: човЪкъ трябва да мисли! Червеният цвЪт е признакъ на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но кой¬то воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли въ време на воюването, той ще бъде битъ, ще го ранят и въ резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храбрость и ще го произ-ведат герой. Получи ли една-двъ- рани, този чо-в"бкъ започва да мисли. Питамъ: струва ли човЪкъ да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава чов-Ькъ да се бие; от последствия¬та на своите постжпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега. желая у всинца ви да се зароди пр-Ьз тази духовна година силно желание за вжтрешна светлина, съ която да работите непринудено. Фи¬зическите работи стават съ принуждение, духов¬ните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нъщо е абсолютната свобода? Господъ не обича да вижда своите деца залети въ сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които пла-чатъ. Когато човекъ плаче, то е все едно, че го заливат съ вода. Щом Бог те види съ сълзи на очите, Той се радва, че си се окжпалъ. Вие Ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - Въ Божествения свегь нема никакви символи, никакви фигури. Там едновревменно ще видим и формата, и съдържанието и смисълътъ. Ти виждаш тяхната форма, опит-ваш тяхното съдържание и използуваш техния смисълъ. Схванеш ли всички тия нъща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

== Заглавие на раздел ==

Днесъ, понеже хората са дъца на земята, тъ¬не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърдча-ватъ. Но трябва да знаете, че при вевко ваше обезсърдчение, по-напръдналит ви братя са съ васъ. Това показва, че имате високъ гост у до¬ма си. Когато имате такива високи гости, а няма¬те достатъчно хлъбъ, н-вмате нъкоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намъри връме този гост да ни поевти? Не можа ли да дойде или прЪз прол-втта, или прЪз лв-тото, ами дойде пръз зимата? По аналогия на това, понЪкога от невидимия свът ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги кани¬те. Вие се стеснявате, че нъма съ какво да ги го¬стите. НЪкога вие ги каните да ви посбтятъ, а гъ¬се отказватъ.
Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всъкога под¬разбираме онъзи наши приятели от невидимия свътъ, коиго са дошли да ни посбтятъ. Подь ду¬мата „невидим свътъ", »е трябва да подразбира¬те св-вт без никаква реалность. Този св+зт е десеть пжти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашит приятели от невидимия свЪтъ, които ни посЪща-ват въ известна епоха на нашия живот повече, отколкото въ всЬко друго врЪме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при насъ, т"Б носят съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие въ всички наши нужди и ни дават най-възвишени упжтвания. Вие има¬те крива представа за ангелит-в, за светиит-в, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че т са заети само съ възвишени работи и не се интере-суват от човека, не се занимават съ дребни работи. Не, дойде ли един ангелъ при тебе, той се интересува и от дребнитъ- н"Бща на твоя жи¬вотъ. Когато обмчаш нъкого, ти знаеш, какви са неговит очи, уши, знаеш, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко въ него е красиво.
Сжщият закон е върен и по отношение любовта на нашитъ- приятели от невидимия свътъ. Когато един твой приятель от невиди¬мия свът ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия прия¬тели идват при васъ, гб водят съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влЪзат въ двора ви, гб започват да разтовар-ват камилигв, свалят от тъхъ куфарит и ги внасят въ дома ви. Там отварят куфаригв и започват да раздават подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрит ви, и слЪдъ като поседят 5 - б дни у Еасъ на гости, всичкигЪ ви работи се уреждатъ. Вие тръбг ва само да чакате и да не се безпокоите- Яко ня¬мате съ какво да ги угостите, т ще извадят от куфарит си всичко, което е необходимо.
Сега, може-би, вие се смущавате, че физи ческото слънце изгр-в, но аз ви говоря още, по¬неже 'духовното слънце не е изгръло. Всички вие трябва да се стремите да имате вжтръшно разпо¬ложение да наблюдавате изгръването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите съ любов. Любовта е законъ, който сжществува между ча-стигб и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е ця¬лото, затова се проявява между ангелигв и между хората, като части на цълото. Любовта започва съ хората. Въ това отношение хората са началото, а ангелигв са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не за¬почва съ човъшката любов, той не може да раз¬бере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всъко благородно чувство въ човъшката душа да се развива. Този еестеетвеният пжть, по който може да се върви въ Божествения свътъ.
Любовта има мнго форми, чръз които може да се проявява, но кой кждъто е дошълъ въ Лю¬бовта. да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите от много неприят¬ности, от много болести. Причинит на болестит у хората се дължат на подпушване въ чувствала, йа въздържане въ проявлението на Любовта.
Всички болести въ свъта, като ревматизъмъ, иши-асъ. главоболие и редъ други, са резултат на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовта?' Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начин да я пуснемъ? - По най-прави-лен начинъ, по Божествен начинъ. Ако пуснете-Любовта да тече пръз васъ, ще направите по-малко погръшки, отколкото ако я спрете въ ней¬ния пжть. Не пуснем ли Любовта да тече пръз ' насъ, ше се родят болести, нещастия, които Бог-послъ ще изправя чръз редъ страдания. Затова-казвамъ: дайте ходъ на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само» свободният човъкъ може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен чо¬въкъ е само онзи, който е намърилъ Истината» • Такъвъ човъкъ проявява Любовта разумно. Нъма ли свобода въ Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмъна на енергиитъ. гАз подразбирам разумна обмвна на енергиит на Любовта. Питамъ: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмъна на разумното у тъхъ? Като се срещнат двама душ» и си размънят разумни погледи, това не е ли» любовна обмъна на разумното у тъхъ?
Та казвамъ: всички трябва да се стремите да се избавите от ония крив"и разбирания, които са наслоени въ васъ от миналото- Т ще дойдатъ, но аз не искам да говоря за тъхъ, нито пъкъ» вие да се спирате върху твхърне ги разказвайте зникому, но ги разглеждайте само като един естет--ствоизпитатель и кажете: твзи Н"вща не са мои, тб са останали от никого. г\з зная, че въ Бо¬жествения животъ, въ който живъя, Любовта се яроявява навсъкждъ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си •към близкигв ваши приятели. Послъ разширя¬вайте любовта си повече, но никога не изнасил-,вайте себе си.
Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина?
Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T10:12:11Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

== Заглавие на раздел ==

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам:'' в света има три изгрева''. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

== Заглавие на раздел ==

Старитв хора, като не разбират този новъ животъ, казватъ: залвзе нашият животъ, залвзе нашата младость, старини дойдоха! Казвамъ: ста-рият човвкъ е двте на Божествения сввтъ. Той езалвзълъ за физическия сввтъ, но е изгрвлъ за Божествения. Когато остарвеш, ти си Божествено двте. Когато си на 40 - 50 годишна възрасть, ти си двте въ ангелския сввтъ. Когато си на 4—5 години, ти си двте въ физическия сввтъ. Тъй трвбва да схващате различнитв възрасти въ ва¬шия животъ. Вървите ли по този естествен пжть, ще знаете, че до седма годишна възрасть вие сте двте на физическия сввтъ; от 7 - 14 години сте двте на ангелския сввтъ; от 14 - 21 години сте двте въ Божествения сввтъ. Ето защо, когато човвкъ стане на 21 годишна възрасть, всичко рв-шава лесно, много е смвлъ въ постжпкитв си —' Бог е съ него.
От 21 годишна възрасть нагорв тия пе¬риоди на живота се повтарят отново. От 21—28 годишна възрасть човвкъ се намира въ втората фаза на физическия си животъ. Той започва да мисли, какъ подобръ1 да нареди живота си: поже¬лава да се ожени, да си направи кжща. Намира жена, оженва се, раждагъ му се дъца и заживя¬ва физичзски животъ. Всички казват за него: този човъкъ стана материалистъ. От 28 - 35 годишна възрасть той започва да мисли и да жи-въе по-духовно. Казва: човъкъ не тръбеа да мис¬ли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпита-. ние на д-вцата. Сега той се намира въ втората -фаза на ангелския животъ- От 35 - 42 годишна възрасть, човъкъ навлиза въ втората фаза на Бо- , жествения животъ. Той вече се пр-вдава на истин-, ско служене на Бога.
От 42 годишна възрасть нагоръ, човЪкъ наново влиза въ физическия животъ, но вече въ третата фаза на този животъ, а именно - физи- ческия живот на Божествения св-бтъ. Този жи¬вот се продължава от 42 - 48 годишна въз¬расть. От 48 —• 55 годишна възрасть човъкъ се намира въ третата фаза на ангелския животъ. И най-псслъ, от 55 - 63 годишна възрасть той е въ третата фаза на Божествения животъ. И слъдъ тази възрасть пакъ се пръповтарят тия фази на живота, съ все по-нови и нови постижения и при¬добиване на познания.
Тази година аз искем всички да видите ; духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че втзтъръ ще има. Съ тази червенина природата казва: човЪкъ трябва да мисли! Червеният цвЪт е признакъ на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но кой¬то воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли въ време на воюването, той ще бъде битъ, ще го ранят и въ резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храбрость и ще го произ-ведат герой. Получи ли една-двъ- рани, този чо-в"бкъ започва да мисли. Питамъ: струва ли човЪкъ да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава чов-Ькъ да се бие; от последствия¬та на своите постжпки той ще се научи да мисли правилно.
Сега. желая у всинца ви да се зароди пр-Ьз тази духовна година силно желание за вжтрешна светлина, съ която да работите непринудено. Фи¬зическите работи стават съ принуждение, духов¬ните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нъщо е абсолютната свобода? Господъ не обича да вижда своите деца залети въ сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които пла-чатъ. Когато човекъ плаче, то е все едно, че го заливат съ вода. Щом Бог те види съ сълзи на очите, Той се радва, че си се окжпалъ. Вие Ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - Въ Божествения свегь нема никакви символи, никакви фигури. Там едновревменно ще видим и формата, и съдържанието и смисълътъ. Ти виждаш тяхната форма, опит-ваш тяхното съдържание и използуваш техния смисълъ. Схванеш ли всички тия нъща, ще имаш и всичкото Божествено благо.
Днесъ, понеже хората са дъца на земята, тъ¬не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърдча-ватъ. Но трябва да знаете, че при вевко ваше обезсърдчение, по-напръдналит ви братя са съ васъ. Това показва, че имате високъ гост у до¬ма си. Когато имате такива високи гости, а няма¬те достатъчно хлъбъ, н-вмате нъкоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намъри връме този гост да ни поевти? Не можа ли да дойде или прЪз прол-втта, или прЪз лв-тото, ами дойде пръз зимата? По аналогия на това, понЪкога от невидимия свът ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги кани¬те. Вие се стеснявате, че нъма съ какво да ги го¬стите. НЪкога вие ги каните да ви посбтятъ, а гъ¬се отказватъ.
Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всъкога под¬разбираме онъзи наши приятели от невидимия свътъ, коиго са дошли да ни посбтятъ. Подь ду¬мата „невидим свътъ", »е трябва да подразбира¬те св-вт без никаква реалность. Този св+зт е десеть пжти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашит приятели от невидимия свЪтъ, които ни посЪща-ват въ известна епоха на нашия живот повече, отколкото въ всЬко друго врЪме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при насъ, т"Б носят съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие въ всички наши нужди и ни дават най-възвишени упжтвания. Вие има¬те крива представа за ангелит-в, за светиит-в, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че т са заети само съ възвишени работи и не се интере-суват от човека, не се занимават съ дребни работи. Не, дойде ли един ангелъ при тебе, той се интересува и от дребнитъ- н"Бща на твоя жи¬вотъ. Когато обмчаш нъкого, ти знаеш, какви са неговит очи, уши, знаеш, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко въ него е красиво.
Сжщият закон е върен и по отношение любовта на нашитъ- приятели от невидимия свътъ. Когато един твой приятель от невиди¬мия свът ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия прия¬тели идват при васъ, гб водят съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влЪзат въ двора ви, гб започват да разтовар-ват камилигв, свалят от тъхъ куфарит и ги внасят въ дома ви. Там отварят куфаригв и започват да раздават подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрит ви, и слЪдъ като поседят 5 - б дни у Еасъ на гости, всичкигЪ ви работи се уреждатъ. Вие тръбг ва само да чакате и да не се безпокоите- Яко ня¬мате съ какво да ги угостите, т ще извадят от куфарит си всичко, което е необходимо.
Сега, може-би, вие се смущавате, че физи ческото слънце изгр-в, но аз ви говоря още, по¬неже 'духовното слънце не е изгръло. Всички вие трябва да се стремите да имате вжтръшно разпо¬ложение да наблюдавате изгръването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите съ любов. Любовта е законъ, който сжществува между ча-стигб и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е ця¬лото, затова се проявява между ангелигв и между хората, като части на цълото. Любовта започва съ хората. Въ това отношение хората са началото, а ангелигв са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не за¬почва съ човъшката любов, той не може да раз¬бере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всъко благородно чувство въ човъшката душа да се развива. Този еестеетвеният пжть, по който може да се върви въ Божествения свътъ.
Любовта има мнго форми, чръз които може да се проявява, но кой кждъто е дошълъ въ Лю¬бовта. да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите от много неприят¬ности, от много болести. Причинит на болестит у хората се дължат на подпушване въ чувствала, йа въздържане въ проявлението на Любовта.
Всички болести въ свъта, като ревматизъмъ, иши-асъ. главоболие и редъ други, са резултат на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовта?' Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начин да я пуснемъ? - По най-прави-лен начинъ, по Божествен начинъ. Ако пуснете-Любовта да тече пръз васъ, ще направите по-малко погръшки, отколкото ако я спрете въ ней¬ния пжть. Не пуснем ли Любовта да тече пръз ' насъ, ше се родят болести, нещастия, които Бог-послъ ще изправя чръз редъ страдания. Затова-казвамъ: дайте ходъ на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само» свободният човъкъ може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен чо¬въкъ е само онзи, който е намърилъ Истината» • Такъвъ човъкъ проявява Любовта разумно. Нъма ли свобода въ Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмъна на енергиитъ. гАз подразбирам разумна обмвна на енергиит на Любовта. Питамъ: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмъна на разумното у тъхъ? Като се срещнат двама душ» и си размънят разумни погледи, това не е ли» любовна обмъна на разумното у тъхъ?
Та казвамъ: всички трябва да се стремите да се избавите от ония крив"и разбирания, които са наслоени въ васъ от миналото- Т ще дойдатъ, но аз не искам да говоря за тъхъ, нито пъкъ» вие да се спирате върху твхърне ги разказвайте зникому, но ги разглеждайте само като един естет--ствоизпитатель и кажете: твзи Н"вща не са мои, тб са останали от никого. г\з зная, че въ Бо¬жествения животъ, въ който живъя, Любовта се яроявява навсъкждъ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си •към близкигв ваши приятели. Послъ разширя¬вайте любовта си повече, но никога не изнасил-,вайте себе си.
Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина?
Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T09:51:01Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

== Заглавие на раздел ==

Въ духовния живот има три пжтя, по които човъкътъ, или неговит-Б енергии едновременно вървятъ: по пжтя на неговата воля, по пжтя на неговото сърце и по пжтя на неговия ум или ин-телигентность, или тъй наречения, пжть на чо-въшкия духъ- Това са три пжтя, три отдълни жи¬вота, чрЪз които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пжтя сега са необходими за васъ. Между тия пжтища има абсолютно съгласие. Хра¬ната, която възприемате по пжтя на вашия умъ, трябва да слъзе въ вашето сърце и послъ въ вашата воля. г\ко храната върви по пжтя на вашата воля, послъ трябва да се качи въ сърцето и от-там въ ума. Огдвто и да възприемате храната, два пжтя я чакатъ: тя ще върви или по низхо-дящъ или по възходящъ пжгь.

Когато говорим за Божествената мисъль, подразбираме човвшката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човъкъ, т. е. законитъ, които сжществуват въ физическия свътъ. Ние не можем да измъним тия закони. Когато хората казватъ, че физическият живот е несъвмъстим съ духовния, това е тъхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свът нъма раз¬единение, тв са въ абсолютно съгласие. Когато казватъ, че между физическия и духовния живот «ьма нищо общо, това говори за погрвшнит схващания на хората, които са резултат на из» въстни натрупвания от миналото въ мисъльта. И днгсъ човъчеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от твзи криви разбирания. Жи-вотът на плътта, материалният животъ, както днесъ го схващат хората, наистина, нвма нищо общо съ духовния животъ. Но ако разберем ма¬териалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красивъ животъ. Божествено разбиране трвбва да имаме за материалния животъ-'

Та казвамъ: въ свъта има три изгрева», Първият изгрввъ е изгрвванетс на физическото слънце. Това слънце всички посрЪщатъ: и хора, и животни, и растения. Няма живо сжщество по ли¬цето на земята, което да не посръща физическото» изгр-вване на слънцето.

Вторият изгртзвъ е духовният - изгревтъ, на слънцето въ духовния свбтъ. Той е въ момента,, когато нашето слънце е въ зенита. Често запит-ватъ: защо хората жив-вят повече физически, ма-териален животъ, отколкото духовенъ? Причи¬ната за това е, че тогава чов%къ се намира въ. тази фаза на своя животъ, когато слънцето на физическия сввт е въ своя зенитъ, въ най-голЪ-мата си сила. Тогава той е богатъ, щастливъ, на¬мира се окржжен от слава и величие. Той е силенъ, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залъз на това слънце. Въ този мо-мент на живота му изгр-вва духовното слънце, но> ярка е светлината на физическото слънце, засле¬пява човека, и той не може ца види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния животъ.

Третият изгрев е Божественият - из-гръвът на слънцето въ Божествения свътъ. Това е моментътъ, когато физическото слънце залъзва.. Днесъ хората, които не са разбрали още физи¬ческия изгрев на слънцето, отиват да наблю-дават зал-вза, т. е. Божествения изгр-ввъ, но не го виждатъ, не го възприематъ, и каватъ: залъже слънцето! Не, тъ- още не са готови ца разбератъ,. какво значи залЪз на слънцето. ЗалЪзът на физического слънце подразбира изгрввъ на Боже¬ственото. Залвзе ли слънцето, хората трвбва да се радватъ. че Божественото слънце изгрвва. Обаче, тв, като не рззбират това нвщо, Казватъ: залвзе нашето слънце! Не, не е залвзло слънцето, но е изгрвло въ Божествения сввтъ. Това значи: човвкътъ, който се е намиралъ въ своята слава и величие, слиза от това мвсто и започва да» възлиза към Божествения сввтъ.

== Заглавие на раздел ==

Старитв хора, като не разбират този новъ животъ, казватъ: залвзе нашият животъ, залвзе нашата младость, старини дойдоха! Казвамъ: ста-рият човвкъ е двте на Божествения сввтъ. Той езалвзълъ за физическия сввтъ, но е изгрвлъ за Божествения. Когато остарвеш, ти си Божествено двте. Когато си на 40 - 50 годишна възрасть, ти си двте въ ангелския сввтъ. Когато си на 4—5 години, ти си двте въ физическия сввтъ. Тъй трвбва да схващате различнитв възрасти въ ва¬шия животъ. Вървите ли по този естествен пжть, ще знаете, че до седма годишна възрасть вие сте двте на физическия сввтъ; от 7 - 14 години сте двте на ангелския сввтъ; от 14 - 21 години сте двте въ Божествения сввтъ. Ето защо, когато човвкъ стане на 21 годишна възрасть, всичко рв-шава лесно, много е смвлъ въ постжпкитв си —' Бог е съ него.
От 21 годишна възрасть нагорв тия пе¬риоди на живота се повтарят отново. От 21—28 годишна възрасть човвкъ се намира въ втората фаза на физическия си животъ. Той започва да мисли, какъ подобръ1 да нареди живота си: поже¬лава да се ожени, да си направи кжща. Намира жена, оженва се, раждагъ му се дъца и заживя¬ва физичзски животъ. Всички казват за него: този човъкъ стана материалистъ. От 28 - 35 годишна възрасть той започва да мисли и да жи-въе по-духовно. Казва: човъкъ не тръбеа да мис¬ли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпита-. ние на д-вцата. Сега той се намира въ втората -фаза на ангелския животъ- От 35 - 42 годишна възрасть, човъкъ навлиза въ втората фаза на Бо- , жествения животъ. Той вече се пр-вдава на истин-, ско служене на Бога.
От 42 годишна възрасть нагоръ, човЪкъ наново влиза въ физическия животъ, но вече въ третата фаза на този животъ, а именно - физи- ческия живот на Божествения св-бтъ. Този жи¬вот се продължава от 42 - 48 годишна въз¬расть. От 48 —• 55 годишна възрасть човъкъ се намира въ третата фаза на ангелския животъ. И най-псслъ, от 55 - 63 годишна възрасть той е въ третата фаза на Божествения животъ. И слъдъ тази възрасть пакъ се пръповтарят тия фази на живота, съ все по-нови и нови постижения и при¬добиване на познания.
Тази година аз искем всички да видите ; духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че втзтъръ ще има. Съ тази червенина природата казва: човЪкъ трябва да мисли! Червеният цвЪт е признакъ на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но кой¬то воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли въ време на воюването, той ще бъде битъ, ще го ранят и въ резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храбрость и ще го произ-ведат герой. Получи ли една-двъ- рани, този чо-в"бкъ започва да мисли. Питамъ: струва ли човЪкъ да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава чов-Ькъ да се бие; от последствия¬та на своите постжпки той ще се научи да мисли правилно.
Сега. желая у всинца ви да се зароди пр-Ьз тази духовна година силно желание за вжтрешна светлина, съ която да работите непринудено. Фи¬зическите работи стават съ принуждение, духов¬ните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нъщо е абсолютната свобода? Господъ не обича да вижда своите деца залети въ сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които пла-чатъ. Когато човекъ плаче, то е все едно, че го заливат съ вода. Щом Бог те види съ сълзи на очите, Той се радва, че си се окжпалъ. Вие Ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - Въ Божествения свегь нема никакви символи, никакви фигури. Там едновревменно ще видим и формата, и съдържанието и смисълътъ. Ти виждаш тяхната форма, опит-ваш тяхното съдържание и използуваш техния смисълъ. Схванеш ли всички тия нъща, ще имаш и всичкото Божествено благо.
Днесъ, понеже хората са дъца на земята, тъ¬не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърдча-ватъ. Но трябва да знаете, че при вевко ваше обезсърдчение, по-напръдналит ви братя са съ васъ. Това показва, че имате високъ гост у до¬ма си. Когато имате такива високи гости, а няма¬те достатъчно хлъбъ, н-вмате нъкоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намъри връме този гост да ни поевти? Не можа ли да дойде или прЪз прол-втта, или прЪз лв-тото, ами дойде пръз зимата? По аналогия на това, понЪкога от невидимия свът ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги кани¬те. Вие се стеснявате, че нъма съ какво да ги го¬стите. НЪкога вие ги каните да ви посбтятъ, а гъ¬се отказватъ.
Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всъкога под¬разбираме онъзи наши приятели от невидимия свътъ, коиго са дошли да ни посбтятъ. Подь ду¬мата „невидим свътъ", »е трябва да подразбира¬те св-вт без никаква реалность. Този св+зт е десеть пжти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашит приятели от невидимия свЪтъ, които ни посЪща-ват въ известна епоха на нашия живот повече, отколкото въ всЬко друго врЪме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при насъ, т"Б носят съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие въ всички наши нужди и ни дават най-възвишени упжтвания. Вие има¬те крива представа за ангелит-в, за светиит-в, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че т са заети само съ възвишени работи и не се интере-суват от човека, не се занимават съ дребни работи. Не, дойде ли един ангелъ при тебе, той се интересува и от дребнитъ- н"Бща на твоя жи¬вотъ. Когато обмчаш нъкого, ти знаеш, какви са неговит очи, уши, знаеш, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко въ него е красиво.
Сжщият закон е върен и по отношение любовта на нашитъ- приятели от невидимия свътъ. Когато един твой приятель от невиди¬мия свът ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия прия¬тели идват при васъ, гб водят съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влЪзат въ двора ви, гб започват да разтовар-ват камилигв, свалят от тъхъ куфарит и ги внасят въ дома ви. Там отварят куфаригв и започват да раздават подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрит ви, и слЪдъ като поседят 5 - б дни у Еасъ на гости, всичкигЪ ви работи се уреждатъ. Вие тръбг ва само да чакате и да не се безпокоите- Яко ня¬мате съ какво да ги угостите, т ще извадят от куфарит си всичко, което е необходимо.
Сега, може-би, вие се смущавате, че физи ческото слънце изгр-в, но аз ви говоря още, по¬неже 'духовното слънце не е изгръло. Всички вие трябва да се стремите да имате вжтръшно разпо¬ложение да наблюдавате изгръването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите съ любов. Любовта е законъ, който сжществува между ча-стигб и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е ця¬лото, затова се проявява между ангелигв и между хората, като части на цълото. Любовта започва съ хората. Въ това отношение хората са началото, а ангелигв са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не за¬почва съ човъшката любов, той не може да раз¬бере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всъко благородно чувство въ човъшката душа да се развива. Този еестеетвеният пжть, по който може да се върви въ Божествения свътъ.
Любовта има мнго форми, чръз които може да се проявява, но кой кждъто е дошълъ въ Лю¬бовта. да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите от много неприят¬ности, от много болести. Причинит на болестит у хората се дължат на подпушване въ чувствала, йа въздържане въ проявлението на Любовта.
Всички болести въ свъта, като ревматизъмъ, иши-асъ. главоболие и редъ други, са резултат на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовта?' Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начин да я пуснемъ? - По най-прави-лен начинъ, по Божествен начинъ. Ако пуснете-Любовта да тече пръз васъ, ще направите по-малко погръшки, отколкото ако я спрете въ ней¬ния пжть. Не пуснем ли Любовта да тече пръз ' насъ, ше се родят болести, нещастия, които Бог-послъ ще изправя чръз редъ страдания. Затова-казвамъ: дайте ходъ на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само» свободният човъкъ може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен чо¬въкъ е само онзи, който е намърилъ Истината» • Такъвъ човъкъ проявява Любовта разумно. Нъма ли свобода въ Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмъна на енергиитъ. гАз подразбирам разумна обмвна на енергиит на Любовта. Питамъ: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмъна на разумното у тъхъ? Като се срещнат двама душ» и си размънят разумни погледи, това не е ли» любовна обмъна на разумното у тъхъ?
Та казвамъ: всички трябва да се стремите да се избавите от ония крив"и разбирания, които са наслоени въ васъ от миналото- Т ще дойдатъ, но аз не искам да говоря за тъхъ, нито пъкъ» вие да се спирате върху твхърне ги разказвайте зникому, но ги разглеждайте само като един естет--ствоизпитатель и кажете: твзи Н"вща не са мои, тб са останали от никого. г\з зная, че въ Бо¬жествения животъ, въ който живъя, Любовта се яроявява навсъкждъ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си •към близкигв ваши приятели. Послъ разширя¬вайте любовта си повече, но никога не изнасил-,вайте себе си.
Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина?
Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T09:49:33Z

Ruana: /* Изгревите на слънцето */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

== Заглавие на раздел ==

Въ духовния живот има три пжтя, по които човъкътъ, или неговит-Б енергии едновременно вървятъ: по пжтя на неговата воля, по пжтя на неговото сърце и по пжтя на неговия ум или ин-телигентность, или тъй наречения, пжть на чо-въшкия духъ- Това са три пжтя, три отдълни жи¬вота, чрЪз които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пжтя сега са необходими за васъ. Между тия пжтища има абсолютно съгласие. Хра¬ната, която възприемате по пжтя на вашия умъ, трябва да слъзе въ вашето сърце и послъ въ вашата воля. г\ко храната върви по пжтя на вашата воля, послъ трябва да се качи въ сърцето и от-там въ ума. Огдвто и да възприемате храната, два пжтя я чакатъ: тя ще върви или по низхо-дящъ или по възходящъ пжгь.
Когато говорим за Божествената мисъль, подразбираме човвшката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човъкъ, т. е. законитъ, които сжществуват въ физическия свътъ. Ние не можем да измъним тия закони. Когато хората казватъ, че физическият живот е несъвмъстим съ духовния, това е тъхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свът нъма раз¬единение, тв са въ абсолютно съгласие. Когато казватъ, че между физическия и духовния живот «ьма нищо общо, това говори за погрвшнит схващания на хората, които са резултат на из» въстни натрупвания от миналото въ мисъльта. И днгсъ човъчеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от твзи криви разбирания. Жи-вотът на плътта, материалният животъ, както днесъ го схващат хората, наистина, нвма нищо общо съ духовния животъ. Но ако разберем ма¬териалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красивъ животъ. Божествено разбиране трвбва да имаме за материалния животъ-'
Та казвамъ: въ свъта има три изгрева», Първият изгрввъ е изгрвванетс на физическото слънце. Това слънце всички посрЪщатъ: и хора, и животни, и растения. Няма живо сжщество по ли¬цето на земята, което да не посръща физическото» изгр-вване на слънцето.
Вторият изгртзвъ е духовният - изгревтъ, на слънцето въ духовния свбтъ. Той е въ момента,, когато нашето слънце е въ зенита. Често запит-ватъ: защо хората жив-вят повече физически, ма-териален животъ, отколкото духовенъ? Причи¬ната за това е, че тогава чов%къ се намира въ. тази фаза на своя животъ, когато слънцето на физическия сввт е въ своя зенитъ, въ най-голЪ-мата си сила. Тогава той е богатъ, щастливъ, на¬мира се окржжен от слава и величие. Той е силенъ, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залъз на това слънце. Въ този мо-мент на живота му изгр-вва духовното слънце, но> ярка е светлината на физическото слънце, засле¬пява човека, и той не може ца види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния животъ.
Третият изгрев е Божественият - из-гръвът на слънцето въ Божествения свътъ. Това е моментътъ, когато физическото слънце залъзва.. Днесъ хората, които не са разбрали още физи¬ческия изгрев на слънцето, отиват да наблю-дават зал-вза, т. е. Божествения изгр-ввъ, но не го виждатъ, не го възприематъ, и каватъ: залъже слънцето! Не, тъ- още не са готови ца разбератъ,. какво значи залЪз на слънцето. ЗалЪзът на физического слънце подразбира изгрввъ на Боже¬ственото. Залвзе ли слънцето, хората трвбва да се радватъ. че Божественото слънце изгрвва. Обаче, тв, като не рззбират това нвщо, Казватъ: залвзе нашето слънце! Не, не е залвзло слънцето, но е изгрвло въ Божествения сввтъ. Това значи: човвкътъ, който се е намиралъ въ своята слава и величие, слиза от това мвсто и започва да» възлиза към Божествения сввтъ.
Старитв хора, като не разбират този новъ животъ, казватъ: залвзе нашият животъ, залвзе нашата младость, старини дойдоха! Казвамъ: ста-рият човвкъ е двте на Божествения сввтъ. Той езалвзълъ за физическия сввтъ, но е изгрвлъ за Божествения. Когато остарвеш, ти си Божествено двте. Когато си на 40 - 50 годишна възрасть, ти си двте въ ангелския сввтъ. Когато си на 4—5 години, ти си двте въ физическия сввтъ. Тъй трвбва да схващате различнитв възрасти въ ва¬шия животъ. Вървите ли по този естествен пжть, ще знаете, че до седма годишна възрасть вие сте двте на физическия сввтъ; от 7 - 14 години сте двте на ангелския сввтъ; от 14 - 21 години сте двте въ Божествения сввтъ. Ето защо, когато човвкъ стане на 21 годишна възрасть, всичко рв-шава лесно, много е смвлъ въ постжпкитв си —' Бог е съ него.
От 21 годишна възрасть нагорв тия пе¬риоди на живота се повтарят отново. От 21—28 годишна възрасть човвкъ се намира въ втората фаза на физическия си животъ. Той започва да мисли, какъ подобръ1 да нареди живота си: поже¬лава да се ожени, да си направи кжща. Намира жена, оженва се, раждагъ му се дъца и заживя¬ва физичзски животъ. Всички казват за него: този човъкъ стана материалистъ. От 28 - 35 годишна възрасть той започва да мисли и да жи-въе по-духовно. Казва: човъкъ не тръбеа да мис¬ли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпита-. ние на д-вцата. Сега той се намира въ втората -фаза на ангелския животъ- От 35 - 42 годишна възрасть, човъкъ навлиза въ втората фаза на Бо- , жествения животъ. Той вече се пр-вдава на истин-, ско служене на Бога.
От 42 годишна възрасть нагоръ, човЪкъ наново влиза въ физическия животъ, но вече въ третата фаза на този животъ, а именно - физи- ческия живот на Божествения св-бтъ. Този жи¬вот се продължава от 42 - 48 годишна въз¬расть. От 48 —• 55 годишна възрасть човъкъ се намира въ третата фаза на ангелския животъ. И най-псслъ, от 55 - 63 годишна възрасть той е въ третата фаза на Божествения животъ. И слъдъ тази възрасть пакъ се пръповтарят тия фази на живота, съ все по-нови и нови постижения и при¬добиване на познания.
Тази година аз искем всички да видите ; духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че втзтъръ ще има. Съ тази червенина природата казва: човЪкъ трябва да мисли! Червеният цвЪт е признакъ на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но кой¬то воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли въ време на воюването, той ще бъде битъ, ще го ранят и въ резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храбрость и ще го произ-ведат герой. Получи ли една-двъ- рани, този чо-в"бкъ започва да мисли. Питамъ: струва ли човЪкъ да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава чов-Ькъ да се бие; от последствия¬та на своите постжпки той ще се научи да мисли правилно.
Сега. желая у всинца ви да се зароди пр-Ьз тази духовна година силно желание за вжтрешна светлина, съ която да работите непринудено. Фи¬зическите работи стават съ принуждение, духов¬ните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нъщо е абсолютната свобода? Господъ не обича да вижда своите деца залети въ сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които пла-чатъ. Когато човекъ плаче, то е все едно, че го заливат съ вода. Щом Бог те види съ сълзи на очите, Той се радва, че си се окжпалъ. Вие Ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - Въ Божествения свегь нема никакви символи, никакви фигури. Там едновревменно ще видим и формата, и съдържанието и смисълътъ. Ти виждаш тяхната форма, опит-ваш тяхното съдържание и използуваш техния смисълъ. Схванеш ли всички тия нъща, ще имаш и всичкото Божествено благо.
Днесъ, понеже хората са дъца на земята, тъ¬не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърдча-ватъ. Но трябва да знаете, че при вевко ваше обезсърдчение, по-напръдналит ви братя са съ васъ. Това показва, че имате високъ гост у до¬ма си. Когато имате такива високи гости, а няма¬те достатъчно хлъбъ, н-вмате нъкоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намъри връме този гост да ни поевти? Не можа ли да дойде или прЪз прол-втта, или прЪз лв-тото, ами дойде пръз зимата? По аналогия на това, понЪкога от невидимия свът ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги кани¬те. Вие се стеснявате, че нъма съ какво да ги го¬стите. НЪкога вие ги каните да ви посбтятъ, а гъ¬се отказватъ.
Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всъкога под¬разбираме онъзи наши приятели от невидимия свътъ, коиго са дошли да ни посбтятъ. Подь ду¬мата „невидим свътъ", »е трябва да подразбира¬те св-вт без никаква реалность. Този св+зт е десеть пжти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашит приятели от невидимия свЪтъ, които ни посЪща-ват въ известна епоха на нашия живот повече, отколкото въ всЬко друго врЪме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при насъ, т"Б носят съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие въ всички наши нужди и ни дават най-възвишени упжтвания. Вие има¬те крива представа за ангелит-в, за светиит-в, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че т са заети само съ възвишени работи и не се интере-суват от човека, не се занимават съ дребни работи. Не, дойде ли един ангелъ при тебе, той се интересува и от дребнитъ- н"Бща на твоя жи¬вотъ. Когато обмчаш нъкого, ти знаеш, какви са неговит очи, уши, знаеш, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко въ него е красиво.
Сжщият закон е върен и по отношение любовта на нашитъ- приятели от невидимия свътъ. Когато един твой приятель от невиди¬мия свът ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия прия¬тели идват при васъ, гб водят съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влЪзат въ двора ви, гб започват да разтовар-ват камилигв, свалят от тъхъ куфарит и ги внасят въ дома ви. Там отварят куфаригв и започват да раздават подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрит ви, и слЪдъ като поседят 5 - б дни у Еасъ на гости, всичкигЪ ви работи се уреждатъ. Вие тръбг ва само да чакате и да не се безпокоите- Яко ня¬мате съ какво да ги угостите, т ще извадят от куфарит си всичко, което е необходимо.
Сега, може-би, вие се смущавате, че физи ческото слънце изгр-в, но аз ви говоря още, по¬неже 'духовното слънце не е изгръло. Всички вие трябва да се стремите да имате вжтръшно разпо¬ложение да наблюдавате изгръването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите съ любов. Любовта е законъ, който сжществува между ча-стигб и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е ця¬лото, затова се проявява между ангелигв и между хората, като части на цълото. Любовта започва съ хората. Въ това отношение хората са началото, а ангелигв са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не за¬почва съ човъшката любов, той не може да раз¬бере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всъко благородно чувство въ човъшката душа да се развива. Този еестеетвеният пжть, по който може да се върви въ Божествения свътъ.
Любовта има мнго форми, чръз които може да се проявява, но кой кждъто е дошълъ въ Лю¬бовта. да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите от много неприят¬ности, от много болести. Причинит на болестит у хората се дължат на подпушване въ чувствала, йа въздържане въ проявлението на Любовта.
Всички болести въ свъта, като ревматизъмъ, иши-асъ. главоболие и редъ други, са резултат на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовта?' Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начин да я пуснемъ? - По най-прави-лен начинъ, по Божествен начинъ. Ако пуснете-Любовта да тече пръз васъ, ще направите по-малко погръшки, отколкото ако я спрете въ ней¬ния пжть. Не пуснем ли Любовта да тече пръз ' насъ, ше се родят болести, нещастия, които Бог-послъ ще изправя чръз редъ страдания. Затова-казвамъ: дайте ходъ на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само» свободният човъкъ може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен чо¬въкъ е само онзи, който е намърилъ Истината» • Такъвъ човъкъ проявява Любовта разумно. Нъма ли свобода въ Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмъна на енергиитъ. гАз подразбирам разумна обмвна на енергиит на Любовта. Питамъ: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмъна на разумното у тъхъ? Като се срещнат двама душ» и си размънят разумни погледи, това не е ли» любовна обмъна на разумното у тъхъ?
Та казвамъ: всички трябва да се стремите да се избавите от ония крив"и разбирания, които са наслоени въ васъ от миналото- Т ще дойдатъ, но аз не искам да говоря за тъхъ, нито пъкъ» вие да се спирате върху твхърне ги разказвайте зникому, но ги разглеждайте само като един естет--ствоизпитатель и кажете: твзи Н"вща не са мои, тб са останали от никого. г\з зная, че въ Бо¬жествения животъ, въ който живъя, Любовта се яроявява навсъкждъ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си •към близкигв ваши приятели. Послъ разширя¬вайте любовта си повече, но никога не изнасил-,вайте себе си.
Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина?
Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Изгревите на слънцето

2011-04-19T09:39:11Z

Ruana: /* Изгревите на слънцето */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== Изгревите на слънцето ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjIxYWI0OTFmMjRmMmE2OQ Изгревите на слънцето - оригинал]

22 март [[1928]] г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо еправилното разбиране на из¬вестна Божествена идея? За да дойдете до Боже¬ствените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто фи¬зическите работи. Забележете, напримеръ, при процеса на яденето, храната, която слиза въ сто¬маха, върви по свой опрЪдЪлен пжть, но при движението си надолу, тя сръща и един кръсто-пжть. Пръди да слезе храната въ стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне тамъ, последствията ще бткдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният пжть въ движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и въ неговия живот има две разклонения: едното води към физическия светъ, а другото - към духовния, към невиди¬мия светъ. Затова, следъ като се приеме храната по физически начин правилно, настава другъ процесъ: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човЪкъ да изпитва от това голъма приятность. СлЪдъ туй трябва да стане процесъ на раздъляне: чистата храна, пръвърната въ кръв, да се изпрати на ц-б-лото тъло, да разнася живота, а нечистата хрзна, т. е. часть от храната, която не се съгласява съ човъка, да се изхвърли навънъ. Тази часть от материята казва: ,,Аз съм на особено мнъние, аз мисля друго-яче, не като васъ". И тогава, човъкътъ, по един деликатен начинъ, й казва: ,,Щом сте на особено мнъние, свободни сте да вървате, въ каквото искате, да живъете споредъ вашето мнъние: ето, вратата е отворена, заповъ-дайте навънъ!" Онази часть от храната, която е съгласна съ човъка, минава въ бълит дробове, оттам въ мозъка и образува мисъльта. Значи, до извъстно мъсто и двата вида материя - и тази, която се съгласява съ човъка, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после сераздълятъ.

== Заглавие на раздел ==

Въ духовния живот има три пжтя, по които човъкътъ, или неговит-Б енергии едновременно вървятъ: по пжтя на неговата воля, по пжтя на неговото сърце и по пжтя на неговия ум или ин-телигентность, или тъй наречения, пжть на чо-въшкия духъ- Това са три пжтя, три отдълни жи¬вота, чрЪз които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пжтя сега са необходими за васъ. Между тия пжтища има абсолютно съгласие. Хра¬ната, която възприемате по пжтя на вашия умъ, трябва да слъзе въ вашето сърце и послъ въ вашата воля. г\ко храната върви по пжтя на вашата воля, послъ трябва да се качи въ сърцето и от-там въ ума. Огдвто и да възприемате храната, два пжтя я чакатъ: тя ще върви или по низхо-дящъ или по възходящъ пжгь.
Когато говорим за Божествената мисъль, подразбираме човвшката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човъкъ, т. е. законитъ, които сжществуват въ физическия свътъ. Ние не можем да измъним тия закони. Когато хората казватъ, че физическият живот е несъвмъстим съ духовния, това е тъхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свът нъма раз¬единение, тв са въ абсолютно съгласие. Когато казватъ, че между физическия и духовния живот «ьма нищо общо, това говори за погрвшнит схващания на хората, които са резултат на из» въстни натрупвания от миналото въ мисъльта. И днгсъ човъчеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от твзи криви разбирания. Жи-вотът на плътта, материалният животъ, както днесъ го схващат хората, наистина, нвма нищо общо съ духовния животъ. Но ако разберем ма¬териалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красивъ животъ. Божествено разбиране трвбва да имаме за материалния животъ-'
Та казвамъ: въ свъта има три изгрева», Първият изгрввъ е изгрвванетс на физическото слънце. Това слънце всички посрЪщатъ: и хора, и животни, и растения. Няма живо сжщество по ли¬цето на земята, което да не посръща физическото» изгр-вване на слънцето.
Вторият изгртзвъ е духовният - изгревтъ, на слънцето въ духовния свбтъ. Той е въ момента,, когато нашето слънце е въ зенита. Често запит-ватъ: защо хората жив-вят повече физически, ма-териален животъ, отколкото духовенъ? Причи¬ната за това е, че тогава чов%къ се намира въ. тази фаза на своя животъ, когато слънцето на физическия сввт е въ своя зенитъ, въ най-голЪ-мата си сила. Тогава той е богатъ, щастливъ, на¬мира се окржжен от слава и величие. Той е силенъ, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залъз на това слънце. Въ този мо-мент на живота му изгр-вва духовното слънце, но> ярка е светлината на физическото слънце, засле¬пява човека, и той не може ца види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния животъ.
Третият изгрев е Божественият - из-гръвът на слънцето въ Божествения свътъ. Това е моментътъ, когато физическото слънце залъзва.. Днесъ хората, които не са разбрали още физи¬ческия изгрев на слънцето, отиват да наблю-дават зал-вза, т. е. Божествения изгр-ввъ, но не го виждатъ, не го възприематъ, и каватъ: залъже слънцето! Не, тъ- още не са готови ца разбератъ,. какво значи залЪз на слънцето. ЗалЪзът на физического слънце подразбира изгрввъ на Боже¬ственото. Залвзе ли слънцето, хората трвбва да се радватъ. че Божественото слънце изгрвва. Обаче, тв, като не рззбират това нвщо, Казватъ: залвзе нашето слънце! Не, не е залвзло слънцето, но е изгрвло въ Божествения сввтъ. Това значи: човвкътъ, който се е намиралъ въ своята слава и величие, слиза от това мвсто и започва да» възлиза към Божествения сввтъ.
Старитв хора, като не разбират този новъ животъ, казватъ: залвзе нашият животъ, залвзе нашата младость, старини дойдоха! Казвамъ: ста-рият човвкъ е двте на Божествения сввтъ. Той езалвзълъ за физическия сввтъ, но е изгрвлъ за Божествения. Когато остарвеш, ти си Божествено двте. Когато си на 40 - 50 годишна възрасть, ти си двте въ ангелския сввтъ. Когато си на 4—5 години, ти си двте въ физическия сввтъ. Тъй трвбва да схващате различнитв възрасти въ ва¬шия животъ. Вървите ли по този естествен пжть, ще знаете, че до седма годишна възрасть вие сте двте на физическия сввтъ; от 7 - 14 години сте двте на ангелския сввтъ; от 14 - 21 години сте двте въ Божествения сввтъ. Ето защо, когато човвкъ стане на 21 годишна възрасть, всичко рв-шава лесно, много е смвлъ въ постжпкитв си —' Бог е съ него.
От 21 годишна възрасть нагорв тия пе¬риоди на живота се повтарят отново. От 21—28 годишна възрасть човвкъ се намира въ втората фаза на физическия си животъ. Той започва да мисли, какъ подобръ1 да нареди живота си: поже¬лава да се ожени, да си направи кжща. Намира жена, оженва се, раждагъ му се дъца и заживя¬ва физичзски животъ. Всички казват за него: този човъкъ стана материалистъ. От 28 - 35 годишна възрасть той започва да мисли и да жи-въе по-духовно. Казва: човъкъ не тръбеа да мис¬ли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпита-. ние на д-вцата. Сега той се намира въ втората -фаза на ангелския животъ- От 35 - 42 годишна възрасть, човъкъ навлиза въ втората фаза на Бо- , жествения животъ. Той вече се пр-вдава на истин-, ско служене на Бога.
От 42 годишна възрасть нагоръ, човЪкъ наново влиза въ физическия животъ, но вече въ третата фаза на този животъ, а именно - физи- ческия живот на Божествения св-бтъ. Този жи¬вот се продължава от 42 - 48 годишна въз¬расть. От 48 —• 55 годишна възрасть човъкъ се намира въ третата фаза на ангелския животъ. И най-псслъ, от 55 - 63 годишна възрасть той е въ третата фаза на Божествения животъ. И слъдъ тази възрасть пакъ се пръповтарят тия фази на живота, съ все по-нови и нови постижения и при¬добиване на познания.
Тази година аз искем всички да видите ; духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че втзтъръ ще има. Съ тази червенина природата казва: човЪкъ трябва да мисли! Червеният цвЪт е признакъ на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но кой¬то воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли въ време на воюването, той ще бъде битъ, ще го ранят и въ резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храбрость и ще го произ-ведат герой. Получи ли една-двъ- рани, този чо-в"бкъ започва да мисли. Питамъ: струва ли човЪкъ да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава чов-Ькъ да се бие; от последствия¬та на своите постжпки той ще се научи да мисли правилно.
Сега. желая у всинца ви да се зароди пр-Ьз тази духовна година силно желание за вжтрешна светлина, съ която да работите непринудено. Фи¬зическите работи стават съ принуждение, духов¬ните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нъщо е абсолютната свобода? Господъ не обича да вижда своите деца залети въ сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които пла-чатъ. Когато човекъ плаче, то е все едно, че го заливат съ вода. Щом Бог те види съ сълзи на очите, Той се радва, че си се окжпалъ. Вие Ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - Въ Божествения свегь нема никакви символи, никакви фигури. Там едновревменно ще видим и формата, и съдържанието и смисълътъ. Ти виждаш тяхната форма, опит-ваш тяхното съдържание и използуваш техния смисълъ. Схванеш ли всички тия нъща, ще имаш и всичкото Божествено благо.
Днесъ, понеже хората са дъца на земята, тъ¬не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърдча-ватъ. Но трябва да знаете, че при вевко ваше обезсърдчение, по-напръдналит ви братя са съ васъ. Това показва, че имате високъ гост у до¬ма си. Когато имате такива високи гости, а няма¬те достатъчно хлъбъ, н-вмате нъкоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намъри връме този гост да ни поевти? Не можа ли да дойде или прЪз прол-втта, или прЪз лв-тото, ами дойде пръз зимата? По аналогия на това, понЪкога от невидимия свът ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги кани¬те. Вие се стеснявате, че нъма съ какво да ги го¬стите. НЪкога вие ги каните да ви посбтятъ, а гъ¬се отказватъ.
Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всъкога под¬разбираме онъзи наши приятели от невидимия свътъ, коиго са дошли да ни посбтятъ. Подь ду¬мата „невидим свътъ", »е трябва да подразбира¬те св-вт без никаква реалность. Този св+зт е десеть пжти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашит приятели от невидимия свЪтъ, които ни посЪща-ват въ известна епоха на нашия живот повече, отколкото въ всЬко друго врЪме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при насъ, т"Б носят съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие въ всички наши нужди и ни дават най-възвишени упжтвания. Вие има¬те крива представа за ангелит-в, за светиит-в, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че т са заети само съ възвишени работи и не се интере-суват от човека, не се занимават съ дребни работи. Не, дойде ли един ангелъ при тебе, той се интересува и от дребнитъ- н"Бща на твоя жи¬вотъ. Когато обмчаш нъкого, ти знаеш, какви са неговит очи, уши, знаеш, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко въ него е красиво.
Сжщият закон е върен и по отношение любовта на нашитъ- приятели от невидимия свътъ. Когато един твой приятель от невиди¬мия свът ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия прия¬тели идват при васъ, гб водят съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влЪзат въ двора ви, гб започват да разтовар-ват камилигв, свалят от тъхъ куфарит и ги внасят въ дома ви. Там отварят куфаригв и започват да раздават подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрит ви, и слЪдъ като поседят 5 - б дни у Еасъ на гости, всичкигЪ ви работи се уреждатъ. Вие тръбг ва само да чакате и да не се безпокоите- Яко ня¬мате съ какво да ги угостите, т ще извадят от куфарит си всичко, което е необходимо.
Сега, може-би, вие се смущавате, че физи ческото слънце изгр-в, но аз ви говоря още, по¬неже 'духовното слънце не е изгръло. Всички вие трябва да се стремите да имате вжтръшно разпо¬ложение да наблюдавате изгръването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите съ любов. Любовта е законъ, който сжществува между ча-стигб и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е ця¬лото, затова се проявява между ангелигв и между хората, като части на цълото. Любовта започва съ хората. Въ това отношение хората са началото, а ангелигв са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не за¬почва съ човъшката любов, той не може да раз¬бере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всъко благородно чувство въ човъшката душа да се развива. Този еестеетвеният пжть, по който може да се върви въ Божествения свътъ.
Любовта има мнго форми, чръз които може да се проявява, но кой кждъто е дошълъ въ Лю¬бовта. да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите от много неприят¬ности, от много болести. Причинит на болестит у хората се дължат на подпушване въ чувствала, йа въздържане въ проявлението на Любовта.
Всички болести въ свъта, като ревматизъмъ, иши-асъ. главоболие и редъ други, са резултат на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовта?' Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начин да я пуснемъ? - По най-прави-лен начинъ, по Божествен начинъ. Ако пуснете-Любовта да тече пръз васъ, ще направите по-малко погръшки, отколкото ако я спрете въ ней¬ния пжть. Не пуснем ли Любовта да тече пръз ' насъ, ше се родят болести, нещастия, които Бог-послъ ще изправя чръз редъ страдания. Затова-казвамъ: дайте ходъ на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само» свободният човъкъ може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен чо¬въкъ е само онзи, който е намърилъ Истината» • Такъвъ човъкъ проявява Любовта разумно. Нъма ли свобода въ Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмъна на енергиитъ. гАз подразбирам разумна обмвна на енергиит на Любовта. Питамъ: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмъна на разумното у тъхъ? Като се срещнат двама душ» и си размънят разумни погледи, това не е ли» любовна обмъна на разумното у тъхъ?
Та казвамъ: всички трябва да се стремите да се избавите от ония крив"и разбирания, които са наслоени въ васъ от миналото- Т ще дойдатъ, но аз не искам да говоря за тъхъ, нито пъкъ» вие да се спирате върху твхърне ги разказвайте зникому, но ги разглеждайте само като един естет--ствоизпитатель и кажете: твзи Н"вща не са мои, тб са останали от никого. г\з зная, че въ Бо¬жествения животъ, въ който живъя, Любовта се яроявява навсъкждъ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си •към близкигв ваши приятели. Послъ разширя¬вайте любовта си повече, но никога не изнасил-,вайте себе си.
Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина?
Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ.
Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори.
Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка.
Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ.
Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме.
(Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев
- София.)

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО
БесЬда от Учителя
СОФИЯ 1928

Работна среда на електронния архив

2011-04-19T09:30:19Z

Ruana: /* В момента се работи по корекцията на */

<big>'''Работна Виртуална Среда за Проекта'''</big>

Разгледайте [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9D%D0%B0%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA ръководството на български] (макар и за друг проект) за подробна информация относно използването на уики софтуера.

Ако искате да тествате функциите на Уики, влезте в специално направената за целта [[Тестова страница]].

Описание на параметрите на каталога тук: [[Каталог - спецификация]] 
Обсъждането във форума беше започнато [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5927 тук]

== Основи на Проекта ==

* [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5674 Цели и задачи]
* [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5787 Отговорници]
* [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5786 Условия за участие]

== Как да се включите ==
Ако вече сте се запознали с начина на работа с тази виртуална среда и сте приели основите на проекта, можете лесно да се включите с помощ. За целта щракнете върху линка на текста, по който искате да работите в секцията "В момента се работи по корекцията на" или в секцията "Книги за сверяване" и можете веднага да започнете да работите. Вижте преди това [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5856 инструкциите за работа].

== В момента се работи по корекцията на ==

*[[КНИГА: Четирите кръга]] - Общ окултен клас. Година VI (1926–1927). Том IV. София, 1934.
*[[IV Младежки събор]] - за корекция
*[[Изгревите на слънцето]] - 22 март 1928 г. - Извънредна беседа - за корекция(Ruana)(работи)
*[[Първите стъпки]] - 7 Младежки събор - 1929 г. '''работи се'''

== Готови книги ==

* [[Готови книги]] - тук са книгите на български, които вече са обработени в тази виртуална среда
* [[Готови книги 2]] - тук са книгите, обработени в предходни братски проекти

== Kниги на други езици==
[https://sites.google.com/site/naukataivzpitanieto/ Науката и възпитанието - руски език]

== Състояние на електронния архив до момента ==
* [[Електронен архив]] към януари 2010

Утринна беседа. Преображение

2011-03-16T11:25:57Z

Ruana: /* Утринна беседа. Преображение */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1921]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - Съборни беседи (1921)]]

== Утринна беседа. Преображение ==
19 август 1921 г., 5 ч., Преображение

Утринна молитва

1. Няма Любов като Божията Любов – само Божията Любов е Любов. (три пъти)

2. Добрата молитва.

Следващите три стиха всеки ще прочете сам по един път, а след това ще ги прочетат всички заедно на глас три пъти:

3. „И ходете в Любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе си за нас като принос и жертва на Бога в благовонно ухание.“ (Послание към ефесяните 5:2)

4. „А за братолюбието нямате нужда да ви пиша, защото вие сами сте научени от Бога да имате Любов един към друг.“ (Първо послание към солуняните 4:9)

5. „Защото в Исуса Христа нито обрязването, нито необрязването има някаква сила, а вярата, която действа с Любов.“ (Послание към галатяните 5:6)

Постарайте се да възприемете тази мисъл в себе си, защото ние се намираме пред един жив свят и действаме не само по форма, но и по съдържание и по смисъл.

6. Ние ще призовем сега нашата втора формула, която ще произнесем три пъти: Няма Мъдрост като Божията Мъдрост – само Божията Мъдрост е Мъдрост. Гледайте да произнесете тази формула колкото е възможно по-хармонично, за да се оживи.

7. Благославяй, душе моя, Господа!

8. Ще коленичим с дясното си коляно на земята, а лявото ще издигнем нагоре, към Бога, и ще отправим тайна благодарствена молитва към Господа на Любовта, Който досега не е призоваван и Който иде да поправи света. Бог да пребъдва през цялата следваща година в нас и да ни се изяви, на стари и млади; да ни помогне да разрешим всички обществени и духовни въпроси. Сам Господ на Любовта да се всели в нас. Любовта е, която създава хармонията в света, Любовта е, която създава Живота, Любовта е, която създава всички блага. Доброто иде от Бога, злото – от нас. Когато Господ не е в нас, злото се ражда, а когато Господ е в нас, Доброто се ражда.
Сега да отворим сърцата си за Господа и Той да преустрои всичко според Своята Любов.

9. Благословен Бог наш! (три пъти)

10. „Отче наш“.

Сега ви приветствам всички с добре дошли в името на Любовта!

Приветствам всички ви с добре дошли в Името на Господа, Който е между нас!

Приветствам ви в името на всички наши братя, които присъстват тук по дух, по душа и по тяло! Аз употребявам думата "тяло" в смисъл на Разумното, Което ни ръководи. В този смисъл тялото е израз на Божията воля – там, където има тяло, има и воля.

И тъй, приветствам ви с добре дошли да възприемете Любовта, за да имате свободата. Напуснете сега всякакъв критически дух във вас. Оставете навън цялата ваша стара философия - дали това е право, или не. Един от старите пророци е казал за Господа: „Опитайте Ме, че съм Благ!“. А ние можем да опитаме Бога само в Любовта – всяка молитва може да действа в нас, само ако е придружена с Любов, защото човек не може да произнесе молитва, ако Духът не е изпълнил сърцето му, защото Божественият Дух е, Който произнася молитвата. И всяка молитва е творчески акт – тя създава условия за растенето на душата. Ако някой ме пита защо трябва да се молим, отговарям: защото молитвата е една необходимост за нашето растене. Всеки, който иска правилно да расте и да се развива, трябва да има Любов.

И тъй, Духът казва: „Където е Любовта, там е и свободата и там няма страх. Където не е Любовта, там няма свобода.“ Следователно, за да бъдем всички ние свободни, трябва да имаме Господа в себе си. И тогава върху нас ще дойде едно ново откровение; това откровение ще бъде придружено с новата светлина, която иде.
Туй небе, което виждате днес, какво ви говори? Господ говори така: „От едната ни страна е Месечината, която е пълна – тя е емблема на Христа; а от изток изгрява Слънцето, което е емблема на Божествения Дух, Който раздвижва света.“ Значи имаме две условия – Месечина и Слънце, които се гледат, т.е. Христос в материалния свят и Духът в ангелския свят. И двамата работят за създаване на човечеството. Господ казва, че ако го слушаме, в този свят няма да има нищо невъзможно за нас. Тогава думите на апостол Павел са верни: „Всичко мога чрез Христа“. Но чрез кой Христос? Чрез онзи Христос, който е изявление на Божията Любов. И тъй, в тази Любов сега ние ще се постараем да обгърнем всички Божии чада по цялото земно кълбо, ще се постараем да чувстваме нещата тъй, както Бог ги чувства, т.е. ще се постараем да почнем да Го разбираме. Тогава всички киселини, които имате в организма си, ще изчезнат. Неврастенията, неразположението на ума и на сърцето, сърцебиенето, ревматизмът, болките в краката – всичко ще изчезне и всички ще бъдете здрави, ще заиграете като васански телци. А знаете ли какво означава телец? Това е човек, който е победил всички трудности с търпението си. В тази Велика Свобода, в тази Велика Любов ще оставим Господ да действа върху всички наши братя и през цялото време, докато трае нашата среща, ще бъдем радостни и весели. Искам мислите, които ще размените помежду си, да бъдат естествени, братски – никакви официалности, всичко да бъде естествено, както Господ го е създал. Нека всяко движение на ръцете ни, всяко движение на очите ни, да бъде съобразено с първоначалната Божествена Хармония. Тъй като мислим и чувстваме, всички ще бъдем радостни, всички ангели ще действат с нас и с нашите братя. Тогава Господ ще живее в нас и тогава ще ни се отворят очите. Казвате: „Да се отворят очите ни!“ Само който люби, има отворени очи, само Любовта отваря очите. Когато допуснем Господ да дойде в нас, тогава ние ще Го виждаме. Сега ви поздравявам с добре дошли в Името на Божията Любов, в Името на нашия Господ, Който е Цар на целия свят.
Сега ще направим нашите нови упражнения за проявяване на волята ни. Когато правим тези упражнения, да имате в ума си мисълта, че проявявате волята си.
Реда си няма да изменяте, само ще се обърнете с лице към юг.

Преображение

2011-03-16T11:19:30Z

Ruana: /* Преображение */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - Съборни беседи (1922)]]

== Преображение ==

'''Единственото начало'''

Добрата молитва.

Благословен Господ Бог наш (песен).

Формули:
Любовта е свръзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка.
Да Го познаем, както Той ни познава.
Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна.
Да ни съблече Господ от стария живот, да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината.
Да чуем Неговия сладък глас, Който носи мир и преизобилен живот на утрудените души.
Бог е Любов и нашата Любов да бъде като Божията Любов.

Ние ще направим един опит за цяла една година, доброволно и по Любов. Той ще бъде следният: ще се задължите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменя Волята Божия в нещо. Който от вас е готов.
Искам един опит да направим, без лъжа. Опита всеки един от вас ще направи вътре в себе си, ще го направи и ще знае, че Бог е вътре в сърцето му, в душата му, в ума и в духа му и наблюдава, претегля всички наши помисли, желания и действия.
Нашият девиз е вече: ние ще служим на Бога! Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край, то е всякога начало. Единственото Начало, това е Любовта!
Всички неща, които имат край, това са неща без Любов. Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без Любов. Живот, който започва и свършва, е живот без Любов. Работа, която започва и свършва, е работа без Любов. Ние отричаме всички неща, които се свършват.
И тъй, ние ще мислим за Вечното начало. Това начало е Любовта, която никога не се мени: нито се променя, нито се изменя.
Бог е Любов и тази Любов носи светлина за душата, и в тази светлина зреят всичките плодове на живота.
Сега ние ще коленичим в размишление и всеки един от вас да обмисли готов ли е да направи малкия опит за една година, да извърши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него, и всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по Любов – за една година отсега. Тази година ще има задачи, които всеки един от вас трябва да разреши. Тия задачи ще бъдат дадени съобразно развитието на всеки едного. Няма да питате мога ли, или не мога. През цялата година няма да мислим, а само ще работим, само ще действаме. Ще действаме тъй, както по закона на яденето: когато човек е гладен, не говори, а яде. Ще говориш, когато се наядеш. „Ама кога?“ – Сега ще ядеш. „Кога ще говоря?“ – След като се наядеш. Това е мисълта.
Сега ще коленичим и ще отправим ума си към този Господ на Любовта и ще Му кажем: „Господи, ние сме готови да изпълним Твоята свята воля абсолютно, без никакви изменения. И всичката ни радост ще бъде да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Искаме да Те познаем като Любов вътре в нази и вънка от нази. Да бъдеш Ти все и всьо във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот. Началото на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения, начало на Истината и край на лъжата, начало на Мъдростта и край на глупостта, начало на силата и край на насилието. Да бъдеш Ти Новото начало, което е без начало и без край! Началото на Новата светлина, на Новия живот, който сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш, ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Тебе, както Ти си един в изявената тази Светлина. От сега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни. Ние начеваме новия живот. Слез при нас и ние ще дойдем при Тебе. Слез при душите ни, внеси Светлината Си на новия живот. Озари новите ни сърца, които си ни дал. Изпълни умовете ни със Светлината Си, която Си внесъл в духовете ни. Благослови ни и ние ще носим Твоето благословение.“
Туй ще го вземат само онези, които ще дадат обещание. Няма да преписвате, докато не дадете обещание. Ще коленичим, ще се молим и ще решим безвъзвратно, за една година само, а не през целия си живот. Ще опитаме. Ще коленичим в размишление и онова обещание, което ще дадете в сърцето си, ще го направим гласно пред всички. Ще направим един опит тази година, но опит без двоумение. Ще опитаме Истината и тя ще ни опита. Един Божествен опит ще направим. Като казвам ще коленичим, разбирам, че ще коленичим не с тия колене, ще коленичим с душата си, ще вдигнем ръцете на своя дух и ще призовем Господа. Ще го призовем в Неговата милост и Той ще ни отговори.
Сега у всички, които ме слушате, да не дойде у вас мисълта:“Аз съм млад“, „Аз съм стар“. Не, млади, стари няма. Има само живи души. Тия души вечно са съществували и вечно ще съществуват, вечно са били и вечно ще бъдат, вечно са се проявявали и вечно ще се проявяват, вечно са се учили и вечно ще учат. Тия души са любени от Бога и сега те ще любят Бога.
Сега ние сме при онзи стих на Писанието, дето се казва: „Ето, хлопам на сърцата ви и ако някой отвори, ще влезна.“ Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне Новото начало на Любовта. Тогава ще имате такъв изгрев като сегашния (посочва назад и нагоре): изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Този Изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човека наум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в себе си. Той е Изгрев на вечното веселие и вечната радост. Тази радост и това веселие се носи като едно леко шумолене в Божествения свят. В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват – и запяват новата песен на живота.
Само едната проявена Божия Любов е Любов и няма друга Любов, проявена като Божията Любов. И тъй, нашият девиз е: Страх отвънка, Любов отвътре; тъмнина отвънка, а светлина отвътре. С Любов и със светлина! Ние сме душите на Любовта и на Светлината.
Сега ще коленичим и ще дадем в себе си онова тържествено обещание за една година. Аз ще ви разправя какво подразбирам под една година. Една година, която няма да ви ограничи. Тази една година ще бъде година само на чистене: да смъкнете всички ваши недъзи от умовете си, от сърцата си, от душите си, от духовете си, от телата си, и след една година ще се намерите обновени.
Сега тайно ще призовем Господа като Любов, като проявена Любов, която няма начало, която няма и край.
Коленичене на дясно коляно в размишление и в същото положение се прочита Отче наш.
На всички онези от вас, които дадохте това тържествено обещание, Христос, изявената Божия Любов, изпраща на всички ви по един лъч от тази Светлина – поздрав личен на всеки едного от вас, като души. Поздрав! Днес започваме с проявената Любов, а утре сутринта ще започнем с Любовта, която трябва да се осъществи.
Сега ще започнем със своите упражнения. Ще започнем със старите упражнения и ще реализираме новите. Всички ще броите заедно, ще броите ритмично.
Гимнастически упражнения. Малка почивка.
Сега аз ви приветствам от името на всички наши братя, не на ония, които са сега на Земята, а които са в Невидимия свят. В тяхно име ви поздравявам като добре дошли! Те изпращат своите любовни поздрави на всинца ви. Като казвам за тия братя, да не мислите, че те са далече – те присъстват при нас. Само по отношение на нашето съзнание ние сме далече от тях.
Сега първото нещо, което ще почувствате от поздрава на Белите братя тази година, ще бъде, че онези, които вярно изпълнят обещанието, което са дали, ще почувстват в душата си небивал мир, мир, който ще бъде като творческа енергия вътре в душите им, мир на ума, сила на сърцето и на волята. Воля в какво? Воля на Любов ще имате, воля да любите. Човек, който люби, той има воля. Който не люби, няма воля. Само чрез Любовта се проявява силата на човешката воля. И в този акт на волята вие ще почувствате две състояния, две противоположни течения: едното – от периферията към центъра, когато спуснем ръцете си надолу към земята, а другото – от центъра към периферията, когато се издигаме нагоре.
Най-първо ще напуснеш светлото си място при Бога, при ангелите, и ще отидеш при падналите, ще ги повдигнеш и пак ще се качиш при Бога. Това е един акт на Любов. Следователно в акта на Любовта има едно слизане и едно качване. Няма ли ги тези два акта, няма Любов. И онези от вас, които искат да бъдат само щастливи, не разбират закона. Щастлив е онзи, който слиза долу и се окалва. Като се окаляш, няма да гледаш на окаляните си гащи. Като излезеш навън, ще се преоблечеш. Това е вече акт на действие на Любовта. Сега вие търсите само издигането нагоре. Първо е слизането надолу. И слабата ви страна, която аз забелязвам, е, че като накараш някого да слезе, казва: „Аз ще се окалям.“ Без окалване няма качване, работа не става. Сега като сте с вашите бели дрехи и ви накарам да измажете нещо, няма ли да падне нещо върху им, да се изцапат? – Ще падне. Тия братя с тия чисти дрехи, ако ги накарам да изметат двора, няма ли да се изпрашат? – Ще се изпрашат. Сега ние имаме една положителна философия, абсолютна философия, която ще приложим на опит. Тази философия е вярна и в най-малките неща. Истината седи в малките неща, не в големите. В тази философия, да кажем, че двама души слизат от горе на долу, за да спасят един паднал брат: слязат и двамата, но единият, вместо да хване падналия брат, хваща другаря си и казва: „Ти обичаш ли ме?“, и започват и двамата да се дърпат. Окалват се и двамата и казват: „Господи, ние тази работа не я разбираме, и двамата се окаляхме.“ Няма какво да се обичат. Обичта не е за тях, а е за падналите. Пита: „Обичаш ли ме?“ Няма какво да се обичате: вие сте излезли от Любовта, имате достатъчно Любов – ще хванете падналия, ще издигнете ръцете си нагоре и като се качите при Бога, тогава ще разберете. В туй е недоразумението.
Вие сега казвате: „Този брат не ме обича, онзи не ме обича.“ Туй е положителна философия. При тия упражнения ще седиш долу, ще размислиш, ще кажеш: „Слязох да помогна, а извършената работа – плода, го вземам и го занасям горе.“ Направете този опит. Седиш, недоволен си: слез още по-надолу. Недоволен си, нали? Изгубил си хиляда лева. Аз ще ви дам един цяр: хиляда лева си изгубил и се тревожиш, но имаш хиляда лева в касата си – раздай ги на бедните, нищо да не ти остане, и ще изчезне всичката ти тревога. Докато човек не изгуби всичко, Бог нищо не му дава. Изгубиш хиляда лева, раздай и другите: и без пари може. Този опит ще направи онзи, който е дал обещание. Онзи, който не е дал обещание, да не го прави. Като го направи, ще види верността на закона, защото ние мислим, че нещата, които притежаваме, са наши: не, нашите неща са скрити в Бога, нашето щастие лежи в Бога, нашето богатство е Той – Мъдростта, Истината, всичко е Той. В Него живеем и се движим. В какво? Движим се във всички тия добродетели, които сега бликат в цялото човечество по един или по друг начин. И тъй, аз ви казвам сега: да бъде благословен нашият Господ, Той е бил и ще бъде през всичките векове. Нашият живот е Негов живот, нашите мисли са Негови мисли, нашата Любов е Негова Любов, нашата воля е Негова воля. Да бъде благословен Господ Бог сега и всякога за през всичките векове. Да се слави Името на Сина Божий, Сина на Любовта, Който изявява нашия Баща, нашия Отец, Който е начало на всяко благо.
Моето благословение на всички ви.
Сега със закуска или без закуска? Какво ще решите? Туй, което решите, то е желанието на Духа. Всички решават: без закуска. Казано и свършено – без закуска. Ще се приготвим за една усилена работа. На обед няма да ядете много, ще останете малко гладни. Ще има упражнения и за децата, ще бъдем всинца заняти. Ще направим доста опити. Като започнете опитите отсега, през цялата година ще имате опити. И мисля, че до идущата година ще останете доволни. Сега, братя и сестри, ще се приготвите за ходене. Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидете? Питам всички братя: как ще кажете? Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение.
Реплика: С белите дрехи.
Това е пак обществено мнение.
Въпросът можем да приложим по принцип. Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи. Пък ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. Ако имате страх – с белите си дрехи; ако имате Любов – с обикновените си дрехи. Ако имате страх, идете с белите дрехи и страхът ще изчезне. Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата.
Реплика: Каквото Вие кажете.
Е, тогава всички, които искат да имат Любов, нека останат с белите си дрехи; които не са готови за тази Любов, да си облекат обикновените дрехи.
Формула: Благодарим Ти, Господи, за великото благо, което си ни дал. Ти си нашата проявена Любов.
С ръце, вдигнати нагоре в полегато положение, изпяхме песента Благославяй, душе моя, Господа (един път).
С ръце, поставени на гърдите (втори път).
С ръце, изопнати напред (трети път).
С ръце, поставени на темето (четвърти път).
Коленичили на дясното коляно и с ръце, поставени на коленете (пети път).
Изправени, с ръце, превити върху раменете (шести път).
С ръцете в хоризонтално положение с дланите нагоре (седми път).
В същото положение с дланите надолу (осми път).
Ръцете на тила (девети път).
Снемане на ръцете отпред надолу (десети път).

Гимнастически упражнения
1. Старите упражнения.
2. Новите упражнения (шест).
I. а) Издигане на ръцете отстрани над главата с допрени пръсти.
б) Десният крак напред.
в) Приклякване и сваляне на ръцете покрай тялото надолу и допиране до пръстите на краката.
г) Изправяне на тялото и движение на ръцете напред в полукръг до над главата.
Левият крак напред.
Точките в и г се повтарят.
Десният крак напред.
Точките в и г се повтарят.
Десният крак назад.
Точките в и г се повтарят.
Левият крак назад.
Точките в и г се повтарят.
Десният крак назад.
Точките в и г се повтарят.
Десният крак при левия.
Ръцете се свалят покрай тялото надолу.
II. а) Издигане на ръцете отстрани нагоре над главата с допрени пръсти.
б) Десният крак напред.
в) Навеждане на тялото с ръцете напред и приклякване до опиране на ръцете до пръстите на краката.
г) Изправяне и движение на ръцете покрай тялото до над главата.
Левият крак напред.
Точките в и г се повтарят.
Десният крак напред.
Точките в и г се повтарят.
Десният крак назад.
Точките в и г се повтарят.
Левият крак назад.
Точките в и г се повтарят.
Десният крак назад.
Точките в и г се повтарят.
Десният крак при левия.
Ръцете се свалят покрай тялото надолу.
III. а) Дясната ръка описва полукръг, назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред.
б) Десният крак напред.
в) Приклякване на лявото коляно и поставяне на дясната ръка върху дясното коляно.
г) Изправяне на тялото.
д) Лявата ръка описва полукръг назад, нагоре до отвесно положение с дланта напред.
е) Левият крак напред.
ж) Приклякване на дясното коляно и поставяне на лявата ръка на лявото коляно.
з) Изправяне на тялото.
Точките а, б, в, г се повтарят.
Лявата ръка описва полукръг (виж точка д).
Десният крак назад.
Точки ж и з се повтарят.
Точка а се повтаря.
Левият крак назад.
Точки в и г се повтарят.
Точка д се повтаря.
Десният крак назад.
Точки ж и з се повтарят.
Прибиране на десния крак при левия.
IV. а) Двете ръце се изнасят надясно успоредно (на височината на раменете).
б) Десният крак напред.
в) Коситба наляво, приклякване на лявото коляно, изправяне на тялото, при което ръцете заемат успоредно положение наляво (на височина на раменете).
г) Левият крак напред.
д) Коситба надясно, приклякване на дясното коляно, изправяне на тялото, ръцете в положение на точка а.
Точка б се повтаря.
Точка в се повтаря.
е) Десният крак назад.
Точка д се повтаря.
ж) Левият крак назад.
Точка в се повтаря.
Точка е се повтаря.
Точка д се повтаря.
з) Прибиране на десния крак при левия.
и) Ръцете се изнасят напред хоризонтално.
к) Ръцете се разтварят хоризонтално на дължината на раменете.
л) Сваляне на ръцете.
V. а) Изнасяне на ръцете настрани, прегъване и слагане на пръстите върху раменете.
б) Десният крак напред, без да се слага на земята.
в) Движение на същия крак наляво.
г) Движение на същия крак надясно.
д) Движение наляво.
е) Движение надясно.
ж) Движение наляво.
з) Десният крак напред, допрян на земята.
и) Приклякване на лявото коляно.
к) Изправяне на тялото.
л) Левият крак напред, без да се слага на земята.
м) Движение на същия крак надясно, наляво, последователно по три пъти.
н) Левият крак напред, допрян до земята.
о) Приклякване на дясното коляно.
п) Изправяне на тялото.
Точки б, в, г, д, е, ж, и, к, л се повтарят.
р) Десният крак назад, без допиране до земята.
Точки в, г, д, е, ж се повтарят.
с) Десният крак назад, допрян до земята.
т) Приклякване на дясното коляно.
у) Изправяне на тялото.
ф) Левият крак назад, без допиране до земята.
Точки г, д, е, ж, г се повтарят.
х) Левият крак назад, допрян до земята.
Точки и, к се повтарят.
Точки р, в, г, д, е, ж, с, т, у се повтарят.
ц) Прибиране на десния крак при левия.
ч) Поставяне на ръцете настрани (на дължина на раменете).
ш) Сваляне на ръцете надолу.
VI. а) Ръцете назад и нагоре в полукръг до отвесно положение.
б) Десният крак напред.
в) Приклякване на лявото коляно и снемане на ръцете напред в хоризонтално положение.
г) Прибиране на ръцете назад и поставяне на дланите отстрани на гърдите и едновременно с това вдишване.
д) Изнасяне на ръцете напред хоризонтално и издишване през устата (във вид на струя).
Точки г, д се изпълняват по шест пъти.
е) Разтваряне на ръцете настрани хоризонтално.
ж) Поставяне на ръцете с дланите навътре пред устата с допрени пръсти и вдишване.
з) Обръщане на дланите навън, разтваряне на ръцете настрани и издишване леко, тихо.
Точки ж, з се изпълняват по шест пъти.
и) Изправяне на тялото.
к) Прибиране на десния крак при левия.
л) Сваляне на ръцете надолу.
Забележка: При изпълнението на всяка точка от упражнението се брои до шест.
19 август, събота, Преображение Господне, 5 ч.

Работна среда на електронния архив

2011-03-16T11:17:28Z

Ruana: /* В момента се работи върху сравняването, публикуването и оформянето на */

<big>'''Работна Виртуална Среда за Проекта'''</big>

Разгледайте [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F:%D0%9D%D0%B0%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA ръководството на български] (макар и за друг проект) за подробна информация относно използването на уики софтуера.

Ако искате да тествате функциите на Уики, влезте в специално направената за целта [[Тестова страница]].

Описание на параметрите на каталога тук: [[Каталог - спецификация]] 
Обсъждането във форума беше започнато [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5927 тук]

== Основи на Проекта ==

* [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5674 Цели и задачи]
* [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5787 Отговорници]
* [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5786 Условия за участие]

== Как да се включите ==
Ако вече сте се запознали с начина на работа с тази виртуална среда и сте приели основите на проекта, можете лесно да се включите с помощ. За целта щракнете върху линка на текста, по който искате да работите в секцията "В момента се работи по корекцията на" или в секцията "Книги за сверяване" и можете веднага да започнете да работите. Вижте преди това [http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=5856 инструкциите за работа].

== В момента се работи по корекцията на ==

*[[КНИГА: Четирите кръга]] - Общ окултен клас. Година VI (1926–1927). Том IV. София, 1934.
*[[Клас на Добродетелите]]

== В момента се работи върху сравняването, публикуването и оформянето на ==

Текстовете на беседите са коригирани, но е нужно абзаците да бъдат разделени с интервал от един свободен ред и да бъдат отстранени номера на страници и други излишни за уики знаци, останали от уърд формата на текста.

Благодарим ви за помощта!

*[[Аз съм истинската лоза]] - Съборни беседи 1922 г.готово
*[[Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - Съборни беседи (1922)]]
*[[Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - Съборни беседи (1921)]]
*[[Беседи пред сестрите]]
*[[Ще ви въздигна]]
*[[Спаси ни]]
*[[Двата пътя, том 1]]
*[[Противоречия в живота, том 2]]
*[[Вас ви нарекох приятели - 1935-1936]]
*[[Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г.]]

== Готови книги ==

* [[Готови книги]] - тук са книгите на български, които вече са обработени в тази виртуална среда
* [[Готови книги 2]] - тук са книгите, обработени в предходни братски проекти

== Kниги на други езици==
[https://sites.google.com/site/naukataivzpitanieto/ Науката и възпитанието - руски език]

== Състояние на електронния архив до момента ==
* [[Електронен архив]] към януари 2010

Аз съм истинската лоза

2011-03-16T11:17:02Z

Ruana: /* Аз съм истинската лоза */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[1922]]

Текстовете на беседите са копирани без свободни редове между абзаците. Моля докато разделяте текста на абзаци, да проверявате и за печатни, правописни и други грешки.

== Аз съм истинската лоза ==

Съборни беседи 1922 г.

*[[Беседа за младите]](R)готово
25 август 1922 г.

*[[Новият и старият живот]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Изтълкувай ни тази притча]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Правила и мерки за избягване на всички погрешки]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Истинната лоза 2]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика]](R)готово
30 август 1922 г.

*[[Съвети и наставления за Учениците]] (mvm)(готово)
3 септември 1922 г.

*[[Аз съм вратата на овцете]] (mvm)(готово)
10 септември 1922 г.

*[[Празникът на труда]]готово
22 септември 1922 г.

Празникът на труда

2011-03-16T11:16:26Z

Ruana: /* ПРАЗНИКЪТ НА ТРУДА */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Книги с беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[КНИГА: Кротките]]

== '''ПРАЗНИКЪТ НА ТРУДА''' ==

Тази година всеки наряд изисква по-голямо съзнание. Вие както през всичките години, тъй и сега се спъвате в буквата на нещата, и затова не може да се ползвате. Всички тези думи, които са дадени, вие трябва да ги посадите, да станат живи дървета. Изречението там (от наряда): "да сме чисти като живата вода и като светлината" трябва да се постараете да разберете смисъла, който Духът крие в него. После, изисква се малко повече труд, да заучите движенията и да ги усвоите.

Сега вие всички сте заети със своите работи и с дребни работи, които за в бъдеще нищо няма да ви ползват. Питам ви, когато едно малко момиченце се занимава със своите кукли 7-8 години, повива ги, развива ги, какво се ползва? - Куклите няма да израснат и няма да оживеят. Питам сега: Каква е задачата на куклите? - То е просто едно упражнение. Всичките ви работи на Земята, те са едно упражнение, т.е. те не съставляват нещо съществено. Животът иде от друго място. Животът иде от Бога! Вие мислите, че животът иде от храната, но храната е само един проводник. Ще дойде време, когато Господ ще ви даде тази сила, че и по друг начин да я имате. Следователно вие сте свикнали да мислите, че същественото седи на друго място. Искате да се осигурите на Земята. Но единственото осигуряване седи само в Божията Любов. Може ли да имате любовта, всички други работи могат да се извършат отлично. Но тази любов в какво седи? - Вие още, досега не разбирате любовта, вие виждате погрешките на хората, вие лесно се съблазнявате във всичко. То не е любов. Любовта премахва всичките недоразумения, погрешки. Гневите се, злопаметни сте, някои мислят, че сте праведни, но злопаметни сте, вие не можете да си простите, не можете да забравите старите си врагове и при това идете на събор. Този наряд не може да изпълните. Вие не служите на хората, на Бога служите. Щом дойдем до Бога, няма какво да се плашим, Нему дължим всичко. И трябва да бъдем съзнателни, като извършим един наряд, да бъдем доволни. Питам: Днешния наряд като извършите, какво ще се ползвате? Разбирате ли думите? Вие, които желаете да се приближите при този камък на любовта, разбирате ли какво е то? -"Отхвърлете всяка злоба, всяка мъст, лицемерие, завист и всяко одумване." - Направихте ли го? - Вярвам да сте го направили. И ако не го направите, Господ ще го направи заради вас. Ако мислите да служите на вашето тяло, Той знае какво да прави. Вижте какво прави Господ на тези, които служат на тялото си. Като заровят някой човек, голи кости остават след една година само. Мислите ли, че Господ с вас ще направи изключение?

'''''"Отхвърлете всяка злоба, всяка мъст, лицемерие, завист и всяко одумване."'''''

'''''"Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко,'''''

Тази година от днес трябва да турите точка на старото. Досега можеше, но от сега като ученици на окултната школа не се позволява абсолютно никакво одумване, Ще кажете: "Може ли?" - Може. Един човек, който е живял като едно прасе в кочината и е грухтял, невъзможно е да скача като едно теле при чистите извори. Ако е бил на кочината зает, не може да иде по далеч. Аз питам, защо да не можем да живеем един чист и свят живот? - Туй е едно заблуждение, че ако почнем да живеем по Бога, нашите работи за в бъдеще ще се развалят. - Не, именно с неживеенето ви по Бога вашите работи се развалят, неразположен сте, обезсърчен сте. "Това няма да го бъде." - Какво няма да го бъде? - "Ами мен не ме обичат" - Не е въпросът тебе да обичат, ами ти да обичаш. Като си болен, не е въпросът, че хората ходят. Другите може да ходят, вас това не ви ползва. Чуждите добрини вас няма да ви ползват. Другите хора може да са добри, туй, което вас ще ви ползва, то е вие да се учите, вие да бъдете добри. Да се учите, и туй е необходимо за вашето бъдеще, нищо повече! Не ви учим едно учение на калугерски живот, но това е като един занаят, като един колар, абаджия, гайдарин, цигулар - туй, което знаеш, да го знаеш добре.

'''''"Понеже вкусихте, че Господ е благ, при Него идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен."'''''

Значи хората отхвърлят това учение, те са го отхвърлили. Вижте на 17-ти септември, и как добре се уреждат работите. Сега, ако и вие не приемете любовта, същото ще стане. Защото една горчива дума, която може да се каже, да разбие сърцето, то е все едно да се пукне главата. И в духовния свят, и там има счупване на глави.* (* На 17-ти септември 1922 г. щяло да има конгрес на десните партии - радикали, либерали, демократи и пр. във В. Търново. Земеделците на Александър Стамболийски от цяла България се стичат в този ден със сопи, тояги (затова после ги наричат сопаджии), за да не позволят на десните да правят конгрес. Пресрещат ги, свалят ги от файтоните и почват да ги бият, да им скубят брадите и т.н. В Търново настъпва хаос. Съборът на общество "Бяло Братство" е забранен поради тези събития, но всичко се е оправило според беседата на Учителя.)

'''''"И вие, като живи камъни, съзиждайте се на дом духовен, на свещено свято място, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу, чрез Исуса Христа на Любовта."'''''

Мислете как ще дойде тази любов във вас. Аз пък ще ви питам: Онази, младата мома как ще привлече своя възлюбен? Най-първо нейното сърце се запали, разгорещи се. Как очаква майката своя син, който отишъл да работи вън? - Тя запалва огъня и с туптящо сърце го очаква. Духовните хора сега седят със скръстени ръце. Вкъщи непометено, наглеждат и чакат възлюбеният да дойде, той да нареди всичко и мязат на онази българка: валяло дъжд, та не отишла за вода, а чакала мъжът й да дойде, понеже бил мокър, той да иде за вода. Това е учението на евангелистите, които казват: "Неговата крава всичко ще оправи. Баща ми като умре, той ще ме остави наследник." Такъв волски живот не искаме ние. В Божията книга е писано: "Всичките Божии синове ще работят на общо основание, и без пари ще работят." Който иска да бъде син на баща, ще работи и пет пари няма да взема. И ще благодариш на Бога, че ти е дал живот и здраве да бъдеш днес в Неговото Царство. Сега, да допуснем, че вие виждате погрешките на другите, какво ще ви ползва? - Вие гледайте своите си погрешки.

Сега аз в символи ще приведа ред правила, няма да говоря за греховете, понеже в окултната наука не се позволява да се говори за отрицателни работи. Да допуснем, че вие виждате, че някой ваш другар има въшка на главата си, ухилвате се, казвате: "Въшки го нападнали." Излизате вън, казвате: "Знаете ли, въшки го нападнали." Тръгват сега и всички казват: "Въшки има - и се оттеглят - гледайте от неговите въшки да не ви нападнат!" И като дойдете вкъщи, казвате: "Колко е хубаво!" Питам: Вие как изчиствате вашите въшки? - Ще му кажеш: "Братко, едно време аз имах въшки, ела, с този гребен вземи, вчеши се и кажи: "Моята глава не е място за въшки", ти ще ги снемеш в шишенце, ще ги пренесеш на тревата и ще кажеш: "Тук ще пасете!" Сега вашите погрешки са все такива. Наместо една въшка в главата не е ли по-добре една овца да блее в двора ти, или пчели в кошера ти? Наместо въшки и гниди да вземем всички полезни животни. Като вземем всички лоши мисли, това са същества живи, защо е дошла една лоша мисъл? - Тя е дошла отнякъде, привлякла се е.

Та при тазгодишния наряд вие ще проверите колко воля имате. Нали аз казах, че всички ще имате диамантена воля, и какво трябва да направите сега? Аз съм ви дал формула, с която да започвате деня.

'''"Благословен е Той."'''

Значи ще започнете днешния ден с благославяне: "Бог е Любов и Той е, Който ни благославя." Само Онзи може да благославя, Който е Любов.

'''"Бог на Любовта.'''

'''Благословен е Той."'''

Защо издигате вашите ръце? Досега вашите ръце тъй пуснати са седели. Не се позволява молитва със скръстени ръце: "Господи, ние сме много грешници. Господи, Господи, Господи, молим Ти се." Ти само клякаш, ставаш, не е туй клякане. Аз да ви кажа: Клякане е - брат ти там страда, иди клекни при него, снеми му обущата, измети му, а онуй, то е попско клякане, византийско клякане. Господ не се нуждае от нашето клякане и ставане. И тия наши ръце, които ни ги Господ дава, като ги издигнем, ще кажем: "Благословен е Той." Както птицата ще хвръкне, да си намери храната, тъй и вашите ръце да са готови за работа. Като ученици ви казвам: Вие може да имате ваши стари възгледи, нищо няма да придобиете от тях. Старото ще напуснете тъй, както напускате вашата стара дреха. Някоя булчинска дреха може да е много хубава, баба ви се е венчала с нея, майка ви, най-после и вие, тя се е скъсала на 99 места, и мислите и вашата дъщеря, и тя да се ожени с нея. Не, не, на дъщеря ви ще скроите нов плат, разбирате ли? И за живота, който искаме да посветим на Бога, няма да се облечем с тия скъсани дрехи вярвания! Не, не, ние ще се върнем при Него и какво ще Му кажем? - Татко! - Как ще се явим пред лицето Му? - Като влезнеш в клас при Учителя си, какво ще му кажеш? Някой благочестив седне тъй, въздиша: "Господи, Господи, помилуй", и ръцете на гърдите. Ама в училището не минават "Господи, помилуй!" Учителят ще каже: 'Иване, я стани, кажи урока си!" - "Господи, помилуй!" - "Я кажи урока, какво казах миналия път?" - Ако кажеш, изважда тефтерчето, записва, ако не, туря ти единица. - "Седни!" - Не "Господи, помилуй", но ще учиш. Не да помилва Господ, а ще станеш, ще си кажеш урока и няма да се извиняваш. А ако не си знаеш урока, ще кажеш точно причините, защо не си го научил. Ходил си, играл си някъде и искаш да излъжеш учителя и казваш: "Господи, ние сме все грешни." Господ ни е дал живота, да се учим. За да живее човек цял живот, трябва да учи. И който се учи, той може да живее. Например ние вземаме храна. Тази храна има живот. Ако имаме любов, тази храна ще привлече всички Божествени елементи за съграждане на нашия нов живот. Хората не могат да разберат защо трябва да любим. Без любов идва смъртта. Само с любовта идва животът. Туй трябва да го знаете! С любовта за човека идва животът. И онзи, който казва, че не може да люби, ще му кажа: Ти постепенно ще почнеш да умираш. Върху тебе ще дойдат всички неописуеми страдания. - "Защо?" - Защото не приемаш любовта. Какво мъчно има? Да кажем, баща ти е дал да пренесеш сто килограма. Тия сто килограма ти не може да изнесеш, той ти е казал: "Разпредели стоте килограма, в един час или сто минути ти трябва да ги пренесеш." То е трудно сто килограма изведнъж. Ти почни, вземи десет кила, след туй други десет кила и т.н., и ще пренесеш тия сто кила, тъй както ти е казал баща ти. Сега по този начин вие ще се обновите, а другояче вие ще мислите, че сте стари. Е, хубаво, небето стари хора не иска, небето иска все млади. И Христос е казал: "Ако не станете като малките деца, няма да наследите Царството Божие." Стар човек не може да влезе а Царството Божие. С вашите стари възгледи, тъй както сега мислите, не може. Законът е закон!

А млад е само онзи, който люби! Туй ще го знаете, няма изключение. Любиш ли, ще придобиеш вечния живот, не любиш ли, смъртта ще дойде, а в къщата ти болести ще дойдат. Туй е необходимо за вас. И като ученици сега ще се махнат всички недоразумения. Аз ще нарека моите ученици "ученици на любовта", на тях ще отправим тези работи. Сега ще имаме: едни, които прилагат любовта - учениците; други, които се стремят към любовта - оглашени; трети, които мислят за любовта; и четвърти, които казват: "Е, за в бъдеще можем да приложим любовта!"

Сега аз бих желал вие да сте ученици на любовта. Имаме стремеж, мислим за любовта, не е лошо, и то е хубаво. И ще я придобием. Не го говорете, няма да ви ползва. Вие досега сте служили на всички тия, сега остава да бъдете всички вие ученици на любовта. И тази любов, като казвам тази любов, тя няма да дойде, нека се разберем. Вземете, когато човек яде, първата хапка, тя ти причинява известна радост, ти я глътнеш, пак не се уталожи гладът, пак сдъвчеш друга хапка, пак ти е приятно, но ще дойде до известно място, ще спреш, за идущия ден пак, ти няма да кажеш: "Яж, да ям, че да се свърши работата за през целия живот." Питам сега защо са тия хапки? Един ден, като влезете по-дълбоко да разбирате какво нещо е яденето, в школата като почнете да учите лекциите, които аз съм говорил, ще се хвърли светлина върху това, какво предназначение има яденето, пиенето. Това са процеси вътре. Онези от вас, които искат да бъдат ученици, ще се учите. И аз съм казал на учениците си: Искам само един час на ден работа за Бога, не целия ви живот. Един час, който да се посвети. Както честният търговец, като вземеш пари на заем, да имаш на ума да ги платиш. Вие като влезете, ще кажете: "Я учим, я не учим." Не, не, аз искам, като влезнете в Школата, да кажете: "Ние ще свършим." Не да кажете: "Може да свършим добре, може и да не свършим." Не, вие сами себе си лъжете.

И започва нарядът така:

'''Благословен е Той.'''

Човек трябва да благославя. Сега, първото нещо - да сме благи.

Ами кои неща ядете вие, нали все благите? Плод, грозде! И като не е благо, ние го хвърляме настрана. В света същият закон е. Като някой се приближава при вас, той е толкова приятен, доколкото е благ. И при Бога като се приближаваме, дотолкова сме благоприятни, доколкото сме благи. Ако имаме благост, ние сме добре дошли. Ако нямаме благост, идват страдания - Защо са страданията? - Един процес да внасят тази благост.

'''Благи, благи, после да сме силни.'''

Второто нещо след благостта, човек трябва да бъде силен, той да издържа. Като работник ръцете ти трябва да бъдат крепки - силен трябва да бъдеш. Като идеш на лозето, да можеш да вдигнеш мотиката. И животът е една Божествена градина, където трябва да копаем.

'''После да сме крепки.'''

Не само силни, но да бъдем крепки, да има у нас издръжливост.

'''Да сме твърди.'''

Като се забие на едно място, да бъде като кол, нищо да не го разклати. Дървото наше е твърдо, измести ли се веднъж, смърт го очаква. И вие в убежденията си ще гледате да бъдете твърди, корените да бъдат дълбоко. Разклатят ли се корените, вашият въпрос е решен.

'''Твърди като диамант.'''

Т.е. нищо да не може да ви надраска. Вие да се врязвате, без нещата да се врязват във вас.

'''Да сме чисти.'''

Три неща иска тази чистота: да сме чисти като водата, като светлината и като любовта. И после се казва:

'''Нашият закон е Любовта.'''

Този е великият закон на Любовта. Това е пътят, който регулира всичко.

'''Нашият път е чистата светлина.'''

'''Нашето слово е Мъдростта.'''

Значи само Божественото Слово говори правото.

'''Ние сме всички крепки в Бога на Любовта.'''

'''В Него ние победихме света.'''

'''В Неговата Любов ние добихме своята свобода.'''

'''Ние сме вече свободни от закона на смъртта.'''

'''Необятната Любов ни въздигна.'''

'''Безпределната Мъдрост ни оживи'''

'''и едната неизказана Истина ни възкреси.'''

И сега, когато една душа е работила, въздига очите си и казва:

'''Свети Отче на небето, ние осветихме името Ти,'''

'''ние свършихме делото Ти'''

'''и въдворихме Твоето Царство.'''

'''Благословен си Ти отсега за през всичките векове. Амин.'''

Т.е. всяка една душа, която е завършила живота си, като напуща земята, тази е последната молитва, която тя чете: "Отче, аз свърших работата си, сега се връщам при Тебе, да ми дадеш туй, което Ти благоволяваш. Амин."

И сега като ученици ще бъдете бодри и весели. Ученикът като си вземе торбичката, тури си книжките, ще учи и ще знае, че баща му е приготвил и храна, и дрехи, а той трябва да учи. И туй, което вас ще ви спаси, туй, което вас ще ви въздигне, то е самото учение. Сега трябва да имате търпение. Не мислете, че знаете. Знанието идва постепенно и любовта ще се прояви постепенно, тази Божествена Любов. При сегашното ви състояние, ако Божествената Любов се прояви, вашият организъм ще бъде стопен. Та постепенно телата ви, умовете ви ще се приспособят към любовта. Вие не може да издържите един момент на интензивна любов, защото любовта заедно с доброто носи и огън със себе си. Може да имате още някои мисли, които ви спъват. Този въпрос ще се разреши през цялата година, като работите. Идущата година аз ще ви дам нещо по-хубаво. Ще работите, ще проучвате всичкия наряд, ще садите и върху туй, което е казано, ще мислите и ще размишлявате. И вън от живота, каквото ви се случи, ще проучвате. Вие искате да се осигурите на земята, но може Господ да похлопа, да каже: "Повикайте едно от Моите деца, да се върне от пансиона." Но ако не сте свършили учението, бащата ще каже: "Не го въвеждайте вкъщи!" И ще ви прати в друг пансион. Там се оплакват от вас, ще ви пратят в друго училище, защото Господ има много училища. Ако се учите, Господ ще ви прати в ново училище, ако не се учите. Господ ще ви прати в по-долен клас, във великото училище. Аз през целия събор съм следил и съм забелязал: в училището някой ученик не може да отговори, а другите другари се кискат. Но учителят вика този, който се смее: "Петко Стоянов на урок!" И той не може да отговори, другарите се кискат. Всички се смеят и всички не си знаят уроците. Не е ли същото: един каже, че някой има погрешки. Аз питам учениците, които нямат погрешки, даже и най-способните ученици от класа, ако учителят им зададе една задача по-трудна, те не ще могат да я решат. Те може да решават лесно другите задачи, но има задачи в математиката, дето и те ще кажат: "Не знаем." Много неща има, които не знаят и най-учените хора. Тъй, не знаят, туй да ви не смущава. Но урок, зададен правилно и навреме, всеки ученик може да го знае.

Сега, този наряд, той ви е даден като едно упътване. И цяла година ако вие работите съзнателно, ще ви дойде светлина. Аз искам вие да имате едно ваше преживяване. Някой казва: "Хрумна ми една мисъл", някой дух му казал. Нямам нищо против, светът е пълен с духове. Ако дойдат тия духове от Бялата школа и ви дадат нещо, разбирам, но има духове вън от школата, които ви занимават с празни работи. Аз гледам във вестника пише: еди-кой си бил бит, Блока ги били, те се оплакват, но като дойдат, и те ще постъпят същото. И едните бият, и другите бият. Сега вие, които сте вътре в школата, мислите ли, че ние трябва да постъпваме тъй в училището на Бялото Братство? Там абсолютно са изключени всичките погрешки. Не се позволява на един ученик да влезе в клас с ненаучен урок. Ще кажете: "Аз съм жена, деца имам, мъж." Женени хора в клас не се приемат. - "Ама работа имам." - Една от най-важните работи е да бъдеш ученик. Първостепенна работа е да се учиш. То е, което ще те ползва, а не другите работи. След като си научил уроците, тогава ще излезеш да си играеш, но удари ли звънецът, остави всичко, жена и деца, това е едно забавление. За тебе удари ли Божият звънец - в клас, ще учиш! На един мой приятел в София му казвам: Довечера ще дойдеш на събрание. - "Ще видя, имам работа." Казвам: Представи си, че тази вечер Господ те повика, нали ще напуснеш работата си? Ти ще кажеш: "Аз ще дойда на събрание, ако си уредя работите." - Е, хубаво, ако Господ те повика, няма ли да напуснеш наполовина работите си? Щом дойде час за училището, всичко ще напуснеш. Същият закон е: не направиш ли това, ще дойдат, ще те вземат по същия начин. Та вие ще знаете, че законите в Бялото Братство са закони без изключение. Влезнете ли вътре, ще учите. "Ако е толкова строго, да не влизам в училището?" Ако останете вънка от училището, ще бъде десет пъти по-лошо за вас. Ако влезете в школата, то е добре, но ако не влезете, ще ви побелеят главите десет пъти, по-лошо е. И ще кажете: "Де да бяхме влезли вътре!" Сега искам вие да влезете.

Христос е казал преди години: "Моето иго е леко." Той е казал и друго нещо: "И Моето учение е приятно." Глава на туй учение е Христос. Истината е: всеки, който се е учил там, в това учение, той е придобил знания. Който е последвал Христа, той е придобил живот вечен, той е придобил любовта. Придобил е всички Божии добродетели. Сега по какво ще се отличаваме ние? По какво ще се отличавате вие в новото учение? Ако ти, който си се разсърдил с някого... аз от няколко време правя опит, имам един клас в София и правя опит върху смяната на енергиите. Например взема един ученик и му казвам: Ти си най-голям вагабонтин, негодяй. Той ме погледне. Казвам: Превърни тази енергия! - Той се обиди. Ха да видим туй чувство на обида в колко минути може да го превърнеш! Да го забравиш! Ти си най-големият вагабонтин, от тебе по-голям вагабонтин няма. - "Как, Учителю, аз съм живял добър живот." - Добър живот? Никакъв добър живот! Ти си най-големият негодяй. И след туй му казвам. Ха превърни тази дума. Сега аз те обиждам, а утре ще дойде друг да ти каже същото. Може да мине ден-два-три, ще зависи, додето той превърне всичко това. Има хора, които десет години не могат да превърнат тази дума. И от вас искам вие да превърнете тия думи. Теб ти казали "вагабонтин". Ще кажеш: "Господи, аз ще превърна всичко." - Как ще превърнеш? Той ти е казал "мерзавец". Аз да ви изтълкувам думата "мерзавец". Братко, ти най-първо ще слезнеш в долината, там ще ореш, сееш, там има условия. И после главата ти трябва да бъде свързана с небето, а краката със земята. С главата при Бога, а с краката на земята. И после, ти като си свиеш ръката, докато не свършиш работата, да не я напущаш. И после, зло на хората да не правиш, да се качваш и слизаш от небето. Това значи мерзавец. А който не разбира, казва: "Аз мерзавец?!" За учениците всяка дума има друго значение. - "Лъжец си ти." - Като го изтълкуваш, ти ще вземеш думата, ще я превърнеш. Сега ще кажеш; "Кой е лъжец? Той ми каза "лъжец." - Някой като ти каже "лъжец", може ли да станеш? - Не може. Някой като ти каже, че си много добър, може ли добър да станеш? - Може. Ти ще вземаш едната и другата дума, това са енергии в света. И Христос казва: "Радвайте се и веселете се, когато кажат върху вас всяка зла реч." Не казва: "Радвайте се, когато ви кажат много хубави работи, когато ви похвалят, добре посрещнат", но казва: "Радвайте се, когато върху вас рекат всяка зла реч, защото е голяма заплатата ваша на небето." То е един вътрешен велик окултен закон. Следователно вие не се плашете, че ще ви кажат "вагабонтин". Каквото и да ви кажат, вие ще имате Бога пред себе си, ще кажете: "Аз живея в любовта!" Живеете ли в любовта, никой не може да ви оцапа. Кажете: "Аз живея в светлината." Живеете ли в светлината, никой не може да ви заблуди. Кажете: "Аз живея в истината." Живеете ли в истината, никой зло не може да ви направи.

"Да сме чисти като живата вода!" - Ако някой неприятел те гони и ти влезеш във водата стотина метра, той ще те гони, ще погледа, погледа и ще се върне назад.

Второто беше: "Да сме чисти като светлината." Е, хубаво, онзи, който те гони, в тъмнина те гони, но като изгрее слънцето, той казва: "А, ще ме видят" - и върне се назад. Ако те гони на светлина, то е огън и той ще каже: "А, на скара не се пека!" И ще те остави.

"Чисти като водата, като светлината и като любовта." Това са три велики сили, начини и методи, чрез които учениците на Бялото Братство се пазят от своите грехове. И ви казвам: Вие трябва да учите сега, не само да ходите, някои идват при мене, да се афектират. Не, афектации няма! Туй, което чувстваме, туй, което вярваме, ние трябва да знаем точно, както един търговец: "Този плат ленен ли е?" - "Ленен." - "Памучен ли е?" - "Памучен." И в нашето учение всеки един от вас трябва да знае в кой клас е сега.

Ако искате тази година да предадете наряда някому, ще го предадете в 7 дена наред. То не става в един час, трябват 7 дена. Тук едва го научихте, а той в един ден иска да го предаде. 7 дена ще повтаряш, докато той научи наряда като тебе. Както виждам, вие сте заспали, а заспали ученици не искам. Всеки, който идва в нашия клас, искам да бъде спретнат, буден. Ще каже някой: "Аз съм на 50 години." Ама ако аз те сравня с Матусал, който е живял 969 години, я сметни? - Ти на 50 години си едно бебенце. Ти си едно момченце на 10 години и едва сега започваш живота. - "Побеляла ми е главата!" - Опитен си. То е хубаво, като е побеляла главата ти, то е за оране. Ще кажете: "Каква стана главата ми!" - Ще впрегнете воловете и ще орете. Главата е място за оране. Щом е побеляла, дошла е светлината, това показва, че трябва да се учиш. - "Немога да изпълнявам, остарях." - А голата глава трябва да иде на работа. - "От мене нищо няма да остане, остарях, какво да се прави, като се иде на онзи свят?" В онзи свят стари хора не искат, казано е там: "Ако не станете като малките деца, няма да видите Бога." Значи ще се повърнеш, ще станеш дете. Ти няма да мислиш, че си стар. Ще кажеш: "Тази гола глава не е гола глава, има ниви за оране." Имаш побеляла глава. Ще вземеш книгата, ще кажеш: "Време е да се учи." - Тъй се тълкуват тия работи. Като ви виждам сега някои с глави побелели, на тях казвам: Торбите, и на училище! И нека се приготовляват.

Та сега, ще бъдете бодри, свежи! Какво да се прави? - Няма какво да се прави. От сега нататък, като излезете отвънка, няма да му мислите много. Ученикът ще е добре облечен, изчистен, ще започне работата с пеене. Няма да [му] мисли. Като си поплаче малко, ще каже: "Поливам си градината, да се изчисти." То е потребно. И определям тогава какво нещо е. Всеки, който няма любов, скърби. Който не приема любовта, Господ му дава скръб; който не приема скръбта, Господ му дава злото; който и злото не признава, Господ му дава разрушението. И тогава като ученици, ако искаме да се освободим от злото, ето дълбоката философия. Дойде ли скръбта, ще кажем: "Аз ще повикам любовта!" Скръбта е един прекрасен дух, тя има една много добра сестра в небето, тя плаче, казва: "Аз скърбя." Кажете й: "Моля ти се, скръб, иди повикай сестра си." И тя ще повика сестра си - любовта. А като дойде любовта във вас, тогава тя казва: "Аз имам една сестра - скръбта, тя е много добра. Как облагородява, дето влезе, хората се смекчават."

Злото, то е закон, тъй ще учите в окултизма законите. Досега сте учили много работи, те са стари работи. Аз искам всички вие да се подмладите. Вие седите, казвате: "Ние остаряхме." Десет години какво сме учили? Дойдете, изправите се, бързате да прочетете наряда и после - дюкянът да се отвори. - "Дълъг е нарядът!" - Като че за мене е. За вас е. Ти след като си изкараш хубаво наряда, работата ще върви много по-добре. Ако дойде любовта с тебе, то е благословение. Знаете ли какво нещо е любовта? - Като дойде някой търговец да купува платове от дюкяна ви, тази любов ще отвори сърцето му. Без любов той ще вземе за 1-2 лева стока или ще каже: "Я смени този плат!" И най-после ще вземе само един метър. Ти си се мъчил да снемаш половин час платове! Ако е пък любовта, той ще вземе за 10 хиляди лева. Ще вземе всичката стока! Ама туй любовта го прави! И той му каже: "Аз ще взема всичката стока, тук е място на любовта." Ще взема и ще прокопса човек. С любовта всичко върви. Пък няма ли любовта, ще имате загуба.

Сега, това за днес.

Да излезем да направим упражненията си.

Та казвам, сега, като ученици на школата ще се справите. Аз не искам изведнъж да станете съвършени, но цел ще имате да сте съвършени. И всяко препятствие дошло на пътя, то е едно велико условие да се прояви характерът ви. Ами във всичките мъчнотии аз искам да видя колко воля имате. Диамантена воля се иска!

Аз ви давам пример, толкова години поповете вдигат шум. Ако аз бях като тях, да се плаща... Аз им дадох тук първия урок. Аз им казах какво мога да направя, не го приеха, нали? Но дойде дървото на 17-ти септември. Аз им казах кое учение е хубаво. Искате ли вие дървото? - Набиха ви. Ето старото учение и целият град Търново можеше да хвръкне. Ако приемехте любовта, на 17-ти септември нямаше да има тия работи. Сега и вие ако не приложите учението на любовта, дърво ще има, пукнати глави ще има. И за вас е същият закон. И ако приемете любовта, всичкото благословение ще дойде от Бога. Защото всичко в света само Бог е. Като говоря за любовта, разбирам, че Бог ще дойде и ще оправи живота, но когато Бог дойде, ние трябва да бъдем готови да Го приемем. Тази любов като дойде, няма да се съмняваме. Сега аз вярвам, вие всички постъпвате като ученици и не се съмнявате. Абсолютно се изключва всяко съмнение в школата. То ще дойде, не го приемайте, изпитвайте нещата 99 пъти. Защото законът е: който се съмнява, той прави пакост на себе си. Ако Господ е допуснал греха, то си има причина, злото не е зло, то е една необходимост за живота. Греховете на хората, това е едно благословение за тях. Тъй гледаме ние. Направил той погрешки, нима онзи ученик, който е направил погрешка, трябва да остави цигулката и да каже: "Учителю, прости ми..." Учителят ще каже: "Дръж цигулката, гледай как аз свиря, пущай цигулката си, спри се, слушай сега." И той взема тона с лъка ясно, "Ха сега ти го направи веднъж-два-три пъти!" А ние оставим цигулката, клекнем: "Господи, помилуй!" - Не, не "Господи, помилуй!" Ще изправиш погрешката и ще учиш. Учиш ли, то е "Господи, помилуй", не учиш ли, то е заблуждение. Сега, в окултната школа туй заблуждение не се допуска. Не мислете, че имате погрешки! То е естествено. Ще си признаете погрешката и нито ще я увеличавате, нито ще я намалявате. В школата не се допуска лъжа! - Увеличиш ли - лъжа е, намалиш ли - пак е лъжа. Ще кажеш: "Не взех този тон вярно." Ще го вземеш втори път, не може; трети път, четвърти, докато този тон се научиш да го вземаш вярно. И по този начин вие като ученици ще може да изправите живота си. Да ходите свежо и бодро, да имате един правилен възглед за нещата, защото няма по-лошо нещо от самоосъждането. Сега всички може да бъдете млади, всички може да бъдете добри ученици. Някои казват: "Аз съм неспособен." Така се самозаблуждавате. Питат някои: "Кои ученици може да влязат в школата?" - Които се учат, които успяват, които се научат. - "Към кои Учителят ще благоволява?" - Пак към тези, които се учат! Учителят никога не се заблуждава! В света някой ученик напарфюмирал се, богат е, но не си знае урока. Казвам: Тук дрехи и цветя не минават. Учение трябва! А който се учи, дрехите му са скромни, но любим е на учителя си. Ние може сто пъти на ден да се молим, да казваме най-хубавите думи, но учителят като каже: "Стани, знаеш ли урока си?" - едно "Господи, помилуй" минава, но не го ли знаеш, и 10 хиляди "Господи, помилуй" не минават. И сега Търново е един стар град, който мисли, че не му трябва ново знание. Той живее със своето минало. Казва: "От едно време са останали все богаташи. Търновци са осигурени." Доколко са осигурени? - Ние сме сигурни само когато учим. Някои ще кажат: "Ама няма кой да работи!" Има Един, с Когото може да работите. Господ е дошъл, може ли да работите с Него?

През тази година Господ да ви помогне, да ви даде наставление. Ще учите, Той няма да говори. Нали с факти ще учите? Рано ще ставате, ще учите и ще ви научи. Но не учите ли, не може да научите нищо. И търновци трябва да се подмладят!

Ха да слезем сега долу!

22 септември 1922 г., петък, 6 ч.

В. Търново, в горницата.

Аз съм истинската лоза

2011-03-16T11:13:32Z

Ruana: /* Аз съм истинската лоза */

Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика

2011-03-15T14:30:47Z

Ruana: /* Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика ==

За да се изпълни и осмисли нарядът, аз ще направя едно кратко пояснение. Вие всички встъпвате в областта на външното изпълнение, която обхваща видимия свят. Но днешният наряд се отнася до пробуждане на съзнанието. Във всичко, което ще произнесете, трябва да се обърне внимание на три неща: влияние на Божествената Любов в сърцето ни, влияние на Божествената Мъдрост в умовете ни и влияние на Божествената Истина в душите ни. Сега ще запитате как се усеща това влияние. Ако почувствате Чистота в сърцето си, Божията Любов се е проявила. Ако умът ви добие Светлина, Божествената Мъдрост е упражнила влияние. И ако усетите духа си свободен, Божията Истина се е вселила в душата ви. В противен случай само външното изпълнение на наряда няма да бъде нищо друго, освен един обичай или религиозна форма. Когато се проучват нещата по буквата, всякога се поражда едно отвращение, съмнение, недоволство. Вашето съзнание трябва да схване, да се отвори за Божествената Светлина, след което ще се яви това хубаво ухание, както се явява у цветята. Всички възвишени души ще дойдат да вземат от този нектар, който се крие у човека. Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите онези, които са поели задължението да живеят абсолютно без никаква лъжа. Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени! Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане! Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. И никога не прави опит да излъжеш себе си, или окръжаващите. А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен. Само тогава ще има растене, това ще бъде едно благословение.

Божият Дух вече работи. Само едно се изисква от вас: всяко нещо да го правите умно. След това идва абсолютната Божествена Мъдрост. Ще вложите най-доброто усилие на вашия ум. Ще изпълнявате тази служба с всички най-добри и най-разумни сили, с които умът разполага. След това ще дойдете до Любовта. Ще гледате да я възприемете с всичката й пълнота. Така че няма да разсъждавате, а ще прилагате три неща: съвършена пълна Любов, съвършена пълна Мъдрост, съвършена пълна Истина! Тези неща ще ги помните – едно е правилото за всинца ви! По такъв начин този наряд ще има сила за вас. Ако пък отсъстват тези принципи във вас, вие само ще гледате тези думи, но те ще бъдат мъртви. И хората четат с години Библията, но един ден, когато проработи Духът, виждат, че има нещо скрито в нея. Сега ние сме дошли до Духа и този Дух, за да проработи, три неща са необходими: Истина, Мъдрост и Любов.

Сега у вас отново могат да се появят старите възгледи, че сега не му е времето, че умът ви не е достатъчно пораснал. Това са заблуждения на Черната ложа. Ако мислите, че времето не е дошло, лъжете се – някои дори сте го пресрочили. Времето е сега! И ако някой дойде и ви каже, че умът ви не е още узрял, знайте, че вашият ум е точно на място. Той е в състояние да разбере Божията Мъдрост и да я възприеме право. Така че първото условие е да кажете в себе си Абсолютната Истина. Нито бели, нито черни лъжи! Сега аз говоря не за вашите отношения към света, а за отношенията ви към Белите братя, към Бога, към самите вас. Ще бъдете абсолютно верни на себе си! Никакво съмнение няма да допускате! В Любовта няма какво да се съмнявате! Няма да повдигате въпрос дали еди-кой си ви обича, или не. Ако аз имам Божествената Любов в себе си, как могат да ме смущават работите на хората? Ако аз имам Божествената Мъдрост в себе си, какво ще ме смущава това, че някой бил глупав? Ако аз имам в себе си пълната Божествена Истина, какво ще ме смущава човешката лъжа? Сега ние се спираме върху качествата на хората и питаме: защо по такъв начин разсъждават те. Нещата са вътре в нас. Разглеждате ли по този вътрешен начин въпроса, вие ще го разрешите кардинално.

Разговарях с един брат, чиято жена постоянно го подозирала, че крие нещо. Според нея мъжът всичко трябвало да казва на жената. Но мъжът не може всичко да каже на жена си, понеже той пред себе си още не е казал всичко, а как ще го каже на жена си, която е отвънка. Знайте, че на Земята женитбата не е морален акт. Женените имат отношение и задължение един към друг само докато са живи, след което са свободни. Това, което смъртта може да раздели и разедини, не съдържа в себе си Божественото. И Павел казва, че ако връзката им е духовна, когато замине мъжът за другия свят, жената няма право да се ожени; но ако бракът е държавен, това е друго нещо. Жената иска да влезе между Бога и Божествения Дух, да влезе между душата на своя мъж и Бога – в такъв случай тя дава място на злото. Между Бога, Божествения Дух и душата никой не може да влезе – това трябва да го знаете! Нито мъж, нито жена могат да влязат. Те тук, на Земята, са мъж и жена, но на Небето мъж и жена няма. И когато някой пожелае да му кажеш тайните на сърцето си, той много иска. Тайните на сърцето само Бог може да ги знае. Може ли някой да замени мястото на Бога в мен? Затова сега ще спазвате следното правило: когато пристъпвате да служите на Бога, мъж и жена да няма! Жената трябва да остави мъжа и да му каже: „Върви по Пътя!“ Ако е жена, която обича своя мъж, трябва да му каже да върви в този Път и да не го спъва. А мъжът трябва да каже на жена си: „Върви в този Път, търси Бога и ще имаш цялото мое съдействие! Ти може да се заблуждаваш, но една душа, ако пожелае да търси Бога, тя върви напред.“ Сега и ние сме дошли до това положение – всеки един от нас ще върви. Самото желание да намерим Бога показва, че Божественото се е пробудило у нас. Това – Божественото, трябва да го оставим самостоятелно да разработи начините и методите. Оставете Божественото вътре във вас и то ще си намери пътя. То е като птица – пусни я и не се бой!...

Думите и движенията на наряда, който тази сутрин ви дадох, имат значение само за онези, на които съзнанието се е пробудило. А онези, на които съзнанието не е пробудено, нищо няма да разберат. Докато сме на физическото поле, ние сме в движение. Някой път, извършвайки тези движения, ще достигнете до онзи повратен момент, в който ще ги изоставите и ще излезете от физическото в астралното си тяло – и с него ще служите на Бога в Дух и Истина. Докато човек е във физическия свят, ще извършва движения, но щом дойде до областта, където съзнанието му се повдига, движението на Земята престава. Някой ще запита - може ли без движение. Може, но когато излезеш от тялото си, защото тук животът по друг начин не може да се изрази. Сега ще постъпвате съзнателно и всеки според степента на съзнанието си ще изпълнява. Тази година мнозина ще срещнат много мъчнотии. Някои от нарядите са лесни, но някои – не.

Днешният ден е ден на ума. Умът ви трябва да вземе участие и сърцето ви трябва да вземе участие. Ако умът ви не вземе участие, много мъчно може да разберете задачата. Забележете сега едно съвпадение: миналата сряда времето беше отлично – и днес е отлично.

Бог се весели, ние се радваме, а светът се смее.

Ако правите гимнастическите упражнения с присъствие на ума, много нещо ще постигнете.

Последното упражнение ще наречем очистително упражнение.

Отличен светъл ден!

3 септември, неделя

Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика

2011-03-15T14:29:40Z

Ruana: /* Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика ==

За да се изпълни и осмисли нарядът, аз ще направя едно кратко пояснение. Вие всички встъпвате в областта на външното изпълнение, която обхваща видимия свят. Но днешният наряд се отнася до пробуждане на съзнанието. Във всичко, което ще произнесете, трябва да се обърне внимание на три неща: влияние на Божествената Любов в сърцето ни, влияние на Божествената Мъдрост в умовете ни и влияние на Божествената Истина в душите ни. Сега ще запитате как се усеща това влияние. Ако почувствате Чистота в сърцето си, Божията Любов се е проявила. Ако умът ви добие Светлина, Божествената Мъдрост е упражнила влияние. И ако усетите духа си свободен, Божията Истина се е вселила в душата ви. В противен случай само външното изпълнение на наряда няма да бъде нищо друго, освен един обичай или религиозна форма. Когато се проучват нещата по буквата, всякога се поражда едно отвращение, съмнение, недоволство. Вашето съзнание трябва да схване, да се отвори за Божествената Светлина, след което ще се яви това хубаво ухание, както се явява у цветята. Всички възвишени души ще дойдат да вземат от този нектар, който се крие у човека. Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите онези, които са поели задължението да живеят абсолютно без никаква лъжа. Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени! Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане! Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. И никога не прави опит да излъжеш себе си, или окръжаващите. А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен. Само тогава ще има растене, това ще бъде едно благословение.

Божият Дух вече работи. Само едно се изисква от вас: всяко нещо да го правите умно. След това идва абсолютната Божествена Мъдрост. Ще вложите най-доброто усилие на вашия ум. Ще изпълнявате тази служба с всички най-добри и най-разумни сили, с които умът разполага. След това ще дойдете до Любовта. Ще гледате да я възприемете с всичката й пълнота. Така че няма да разсъждавате, а ще прилагате три неща: съвършена пълна Любов, съвършена пълна Мъдрост, съвършена пълна Истина! Тези неща ще ги помните – едно е правилото за всинца ви! По такъв начин този наряд ще има сила за вас. Ако пък отсъстват тези принципи във вас, вие само ще гледате тези думи, но те ще бъдат мъртви. И хората четат с години Библията, но един ден, когато проработи Духът, виждат, че има нещо скрито в нея. Сега ние сме дошли до Духа и този Дух, за да проработи, три неща са необходими: Истина, Мъдрост и Любов.

Сега у вас отново могат да се появят старите възгледи, че сега не му е времето, че умът ви не е достатъчно пораснал. Това са заблуждения на Черната ложа. Ако мислите, че времето не е дошло, лъжете се – някои дори сте го пресрочили. Времето е сега! И ако някой дойде и ви каже, че умът ви не е още узрял, знайте, че вашият ум е точно на място. Той е в състояние да разбере Божията Мъдрост и да я възприеме право. Така че първото условие е да кажете в себе си Абсолютната Истина. Нито бели, нито черни лъжи! Сега аз говоря не за вашите отношения към света, а за отношенията ви към Белите братя, към Бога, към самите вас. Ще бъдете абсолютно верни на себе си! Никакво съмнение няма да допускате! В Любовта няма какво да се съмнявате! Няма да повдигате въпрос дали еди-кой си ви обича, или не. Ако аз имам Божествената Любов в себе си, как могат да ме смущават работите на хората? Ако аз имам Божествената Мъдрост в себе си, какво ще ме смущава това, че някой бил глупав? Ако аз имам в себе си пълната Божествена Истина, какво ще ме смущава човешката лъжа? Сега ние се спираме върху качествата на хората и питаме: защо по такъв начин разсъждават те. Нещата са вътре в нас. Разглеждате ли по този вътрешен начин въпроса, вие ще го разрешите кардинално.

Разговарях с един брат, чиято жена постоянно го подозирала, че крие нещо. Според нея мъжът всичко трябвало да казва на жената. Но мъжът не може всичко да каже на жена си, понеже той пред себе си още не е казал всичко, а как ще го каже на жена си, която е отвънка. Знайте, че на Земята женитбата не е морален акт. Женените имат отношение и задължение един към друг само докато са живи, след което са свободни. Това, което смъртта може да раздели и разедини, не съдържа в себе си Божественото. И Павел казва, че ако връзката им е духовна, когато замине мъжът за другия свят, жената няма право да се ожени; но ако бракът е държавен, това е друго нещо. Жената иска да влезе между Бога и Божествения Дух, да влезе между душата на своя мъж и Бога – в такъв случай тя дава място на злото. Между Бога, Божествения Дух и душата никой не може да влезе – това трябва да го знаете! Нито мъж, нито жена могат да влязат. Те тук, на Земята, са мъж и жена, но на Небето мъж и жена няма. И когато някой пожелае да му кажеш тайните на сърцето си, той много иска. Тайните на сърцето само Бог може да ги знае. Може ли някой да замени мястото на Бога в мен? Затова сега ще спазвате следното правило: когато пристъпвате да служите на Бога, мъж и жена да няма! Жената трябва да остави мъжа и да му каже: „Върви по Пътя!“ Ако е жена, която обича своя мъж, трябва да му каже да върви в този Път и да не го спъва. А мъжът трябва да каже на жена си: „Върви в този Път, търси Бога и ще имаш цялото мое съдействие! Ти може да се заблуждаваш, но една душа, ако пожелае да търси Бога, тя върви напред.“ Сега и ние сме дошли до това положение – всеки един от нас ще върви. Самото желание да намерим Бога показва, че Божественото се е пробудило у нас. Това – Божественото, трябва да го оставим самостоятелно да разработи начините и методите. Оставете Божественото вътре във вас и то ще си намери пътя. То е като птица – пусни я и не се бой!...

Думите и движенията на наряда, който тази сутрин ви дадох, имат значение само за онези, на които съзнанието се е пробудило. А онези, на които съзнанието не е пробудено, нищо няма да разберат. Докато сме на физическото поле, ние сме в движение. Някой път, извършвайки тези движения, ще достигнете до онзи повратен момент, в който ще ги изоставите и ще излезете от физическото в астралното си тяло – и с него ще служите на Бога в Дух и Истина. Докато човек е във физическия свят, ще извършва движения, но щом дойде до областта, където съзнанието му се повдига, движението на Земята престава. Някой ще запита - може ли без движение. Може, но когато излезеш от тялото си, защото тук животът по друг начин не може да се изрази. Сега ще постъпвате съзнателно и всеки според степента на съзнанието си ще изпълнява. Тази година мнозина ще срещнат много мъчнотии. Някои от нарядите са лесни, но някои – не.

Днешният ден е ден на ума. Умът ви трябва да вземе участие и сърцето ви трябва да вземе участие. Ако умът ви не вземе участие, много мъчно може да разберете задачата. Забележете сега едно съвпадение: миналата сряда времето беше отлично – и днес е отлично.

Бог се весели, ние се радваме, а светът се смее.

Ако правите гимнастическите упражнения с присъствие на ума, много нещо ще постигнете. Последното упражнение ще наречем очистително упражнение.
Отличен светъл ден!

3 септември, неделя

Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика

2011-03-15T09:51:21Z

Ruana: /* Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика ==

За да се изпълни и осмисли нарядът, аз ще направя едно кратко пояснение. Вие всички встъпвате в областта на външното изпълнение, която обхваща видимия свят. Но днешният наряд се отнася до пробуждане на съзнанието. Във всичко, което ще произнесете, трябва да се обърне внимание на три неща: влияние на Божествената Любов в сърцето ни, влияние на Божествената Мъдрост в умовете ни и влияние на Божествената Истина в душите ни. Сега ще запитате как се усеща това влияние. Ако почувствате Чистота в сърцето си, Божията Любов се е проявила. Ако умът ви добие Светлина, Божествената Мъдрост е упражнила влияние. И ако усетите духа си свободен, Божията Истина се е вселила в душата ви. В противен случай само външното изпълнение на наряда няма да бъде нищо друго освен един обичай или религиозна форма. Когато се проучват нещата по буквата, всякога се поражда едно отвращение, съмнение, недоволство. Вашето съзнание трябва да схване, да се отвори за Божествената Светлина, след което ще се яви това хубаво ухание, както се явява у цветята. Всички възвишени души ще дойдат да вземат от този нектар, който се крие у човека. Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите онези, които са поели задължението да живеят абсолютно без никаква лъжа. Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени! Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане! Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко. И никога не прави опит да излъжеш себе си или окръжаващите. А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен. Само тогава ще има растене, това ще бъде едно благословение.

Божият Дух вече работи. Само едно се изисква от вас: всяко нещо да го правите умно. След това идва абсолютната Божествена Мъдрост. Ще вложите най-доброто усилие на вашия ум. Ще изпълнявате тази служба с всички най-добри и най-разумни сили, с които умът разполага. След това ще дойдете до Любовта. Ще гледате да я възприемете с всичката ѝ пълнота. Така че няма да разсъждавате, а ще прилагате три неща: съвършена пълна Любов, съвършена пълна Мъдрост, съвършена пълна Истина! Тези неща ще ги помните – едно е правилото за всинца ви! По такъв начин този наряд ще има сила за вас. Ако пък отсъстват тези принципи във вас, вие само ще гледате тези думи, но те ще бъдат мъртви. И хората четат с години Библията, но един ден, когато проработи Духът, виждат, че има нещо скрито в нея. Сега ние сме дошли до Духа и този Дух, за да проработи, три неща са необходими: Истина, Мъдрост и Любов.
Сега у вас отново могат да се появят старите възгледи, че сега не му е времето, че умът ви не е достатъчно пораснал. Това са заблуждения на Черната ложа. Ако мислите, че времето не е дошло, лъжете се – някои дори сте го пресрочили. Времето е сега! И ако някой дойде и ви каже, че умът ви не е още узрял, знайте, че вашият ум е точно на място. Той е в състояние да разбере Божията Мъдрост и да я възприеме право. Така че първото условие е да кажете в себе си Абсолютната Истина. Нито бели, нито черни лъжи! Сега аз говоря не за вашите отношения към света, а за отношенията ви към Белите братя, към Бога, към самите вас. Ще бъдете абсолютно верни на себе си! Никакво съмнение няма да допускате! В Любовта няма какво да се съмнявате! Няма да повдигате въпрос дали еди-кой си ви обича, или не. Ако аз имам Божествената Любов в себе си, как могат да ме смущават работите на хората? Ако аз имам Божествената Мъдрост в себе си, какво ще ме смущава това, че някой бил глупав? Ако аз имам в себе си пълната Божествена Истина, какво ще ме смущава човешката лъжа? Сега ние се спираме върху качествата на хората и питаме защо по такъв начин разсъждават те. Нещата са вътре в нас. Разглеждате ли по този вътрешен начин въпроса, вие ще го разрешите кардинално.
Разговарях с един брат, чиято жена постоянно го подозирала, че крие нещо. Според нея мъжът всичко трябвало да казва на жената. Но мъжът не може всичко да каже на жена си, понеже той пред себе си още не е казал всичко, а как ще го каже на жена си, която е отвънка. Знайте, че на Земята женитбата не е морален акт. Женените имат отношение и задължение един към друг само докато са живи, след което са свободни. Това, което смъртта може да раздели и разедини, не съдържа в себе си Божественото. И Павел казва, че ако връзката им е духовна, когато замине мъжът за другия свят, жената няма право да се ожени; но ако бракът е държавен, това е друго нещо. Жената иска да влезе между Бога и Божествения Дух, да влезе между душата на своя мъж и Бога – в такъв случай тя дава място на злото. Между Бога, Божествения Дух и душата никой не може да влезе – това трябва да го знаете! Нито мъж, нито жена могат да влязат. Те тук, на Земята, са мъж и жена, но на Небето мъж и жена няма. И когато някой пожелае да му кажеш тайните на сърцето си, той много иска. Тайните на сърцето само Бог може да ги знае. Може ли някой да замени мястото на Бога в мен? Затова сега ще спазвате следното правило: когато пристъпвате да служите на Бога, мъж и жена да няма! Жената трябва да остави мъжа и да му каже: „Върви по Пътя!“ Ако е жена, която обича своя мъж, трябва да му каже да върви в този Път и да не го спъва. А мъжът трябва да каже на жена си: „Върви в този Път, търси Бога и ще имаш цялото мое съдействие! Ти може да се заблуждаваш, но една душа, ако пожелае да търси Бога, тя върви напред.“ Сега и ние сме дошли до това положение – всеки един от нас ще върви. Самото желание да намерим Бога показва, че Божественото се е пробудило у нас. Това – Божественото, трябва да го оставим самостоятелно да разработи начините и методите. Оставете Божественото вътре във вас и то ще си намери пътя. То е като птица – пусни я и не се бой!...
Думите и движенията на наряда, който тази сутрин ви дадох, имат значение само за онези, на които съзнанието се е пробудило. А онези, на които съзнанието не е пробудено, нищо няма да разберат. Докато сме на физическото поле, ние сме в движение. Някой път, извършвайки тези движения, ще достигнете до онзи повратен момент, в който ще ги изоставите и ще излезете от физическото в астралното си тяло – и с него ще служите на Бога в Дух и Истина. Докато човек е във физическия свят, ще извършва движения, но щом дойде до областта, където съзнанието му се повдига, движението на Земята престава. Някой ще запита може ли без движение. Може, но когато излезеш от тялото си, защото тук животът по друг начин не може да се изрази. Сега ще постъпвате съзнателно и всеки според степента на съзнанието си ще изпълнява. Тази година мнозина ще срещнат много мъчнотии. Някои от нарядите са лесни, но някои – не.
Днешният ден е ден на ума. Умът ви трябва да вземе участие и сърцето ви трябва да вземе участие. Ако умът ви не вземе участие, много мъчно може да разберете задачата. Забележете сега едно съвпадение: миналата сряда времето беше отлично – и днес е отлично.
Бог се весели, ние се радваме, а светът се смее.
Ако правите гимнастическите упражнения с присъствие на ума, много нещо ще постигнете. Последното упражнение ще наречем очистително упражнение.
Отличен светъл ден!

3 септември, неделя

Аз съм истинската лоза

2011-03-15T09:50:12Z

Ruana: /* Аз съм истинската лоза */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[1922]]

Текстовете на беседите са копирани без свободни редове между абзаците. Моля докато разделяте текста на абзаци, да проверявате и за печатни, правописни и други грешки.

== Аз съм истинската лоза ==

Съборни беседи 1922 г.

*[[Беседа за младите]](R)готово
25 август 1922 г.

*[[Новият и старият живот]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Изтълкувай ни тази притча]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Правила и мерки за избягване на всички погрешки]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Истинната лоза 2]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика]](R)
30 август 1922 г.

*[[Съвети и наставления за Учениците]]
3 септември 1922 г.

*[[Аз съм вратата на овцете]]
10 септември 1922 г.

*[[Празникът на труда]]
22 септември 1922 г.

Аз съм истинската лоза

2011-03-15T09:49:39Z

Ruana: /* Аз съм истинската лоза */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[1922]]

Текстовете на беседите са копирани без свободни редове между абзаците. Моля докато разделяте текста на абзаци, да проверявате и за печатни, правописни и други грешки.

== Аз съм истинската лоза ==

Съборни беседи 1922 г.

*[[Беседа за младите]](R)готово
25 август 1922 г.

*[[Новият и старият живот]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Изтълкувай ни тази притча]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Правила и мерки за избягване на всички погрешки]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Истинната лоза 2]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика]]
30 август 1922 г.

*[[Съвети и наставления за Учениците]]
3 септември 1922 г.

*[[Аз съм вратата на овцете]]
10 септември 1922 г.

*[[Празникът на труда]]
22 септември 1922 г.

Истинната лоза 2

2011-03-15T09:48:41Z

Ruana: /* 8. Истинната лоза */

[[Неделни беседи]]

[[Неделни беседи - 1922 г.]]

[[Ще управлява всички народи (1920-1922)]]

==8. Истинната лоза==

''Беседа от Учителя, държана на 27 август, [[1922]] г., гр. Търново.''

Ще прочета 16 гл. от Евангелието на Йоана. Тази глава е за учениците, а не за обикновените хора.

Първите стихове от тази глава се отнасят до пръчките. Има една аналогия между развитието на пръчките и изявяване Царството Божие на земята.

„Вие сега сте чисти заради Словото, което ви говоря" (– 3 ст.). Както пръчката черпи сокове от лозата, така и ученикът, в развитието си, черпи сокове от своя учител.

"Отец ми е земеделецът." Значи, каквото е земеделецът за лозата, това е Отец за ученика. Както земеделецът знае закона на присаждането, така и ученикът трябва да го знае. Мислите ли, че ако се отклонявате от правия път, може да бъдете присадени, дето и да е? Не, има известно отношение между присаждането на дърветата и присаждането в психичния живот на ученика.

„Ако пребъдвате и мене, и думите ми пребъдват във вас, каквото искате, ще просите, и ще ви бъде." (– 7 ст.). – Този стих засяга умствения свят.

„Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много." (– 5 ст.).

,,В това се прославя Отец ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете мои ученици." (– 8 ст.). – Това са условия, за да бъдете ученици. Казват: Да бъда ученик! – Прочети 15 гл., да видиш, какви са условията за това. Само при тези условия можеш да бъдеш ученик. След това се явява въпросът, какво ще се случи с тебе, като станеш ученик. На онзи, който влезе в училището, се казва: „Както Отец възлюби мене, и аз възлюбих вас: пребъдете в моята любов." (– 9 ст.). Да пребъдваш в Божията Любов, това е особено посвещение.

„Ако държите моите заповеди, ще пребъдете в любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца ми и пребъдвам в Неговата Любов." (– 10 ст.). – Вие искате да ви обичат, но не пребъдвате в любовта. Кой от вас пребъдва в любовта? Де е вашата любов? Христос доказа, че пребъдва в любовта. Като Го поставиха на кръста, Той се моли на Господа и смирено понесе всичко. Това значи пребъдване в любовта. Ако пребъдвате в любовта, и вие трябва да докажете това. Дали си ученик, или учител, трябва да докажеш любовта си. Тази година искам да докажете любовта си. Как ще я докажете? Ако е на думи, празните думи нищо не означават ; ако е на обещания, и те не важат за мене. Това е само цвят. Дайте плода на този цвят. Искате да се отвори небето, да ви направят силни. Бог да направи за вас всичко, а вие нищо да не дадете. Като ви наблюдавам, учениците в България искат много неща. Това е невъзможно. За учениците от всички времена и епохи, от всички народи и племена, правилата са едни и същи, с нищо не са се изменили и никога няма да се изменят.

Сега и вие търсите Христа, за Него говорите, искате да Го познаете и мислите, че Го познавате. – Може да Го познавате, без да пребъдвате в любовта Му.

„Това ви говорих, за да пребъде моята радост във вас, и вашата радост да бъде изпълнена." (- 11 ст.).

„Тази е моята заповед, да имате любов помежду си, както ви аз възлюбих." (- 12 ст.). – Между учениците трябва да има такава любов, каквато между ученика и Учителя.

„Никой няма но-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." (- 18 ст.).

„Вие сте ми приятели, ако правите това, което ви аз заповядвам." (- 14 ст.).

„Не ви наричам вече роби, защото робът не знае, що прави господарят му, а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца, явих ви го." (- 15 ст.).

„Не избрахте вие мене, но аз вас избрах, и поставих ви да идете вие и да принесете плод, и плодът ви да пребъде; щото, каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде." (– 16 ст.).

„Това ви заповядвам, да имате любов един към друг".(- 17 ст.).

„Светът ако ви ненавиди, знайте, че мене но-напред от вас възненавидя." (– 18 ст.).

„Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, затова светът ви ненавиди." (– 19 ст.).

Под „светът" Христос подразбира черното братство, черната ложа. Светът се управлява от черната ложа. Тя не може да ви обича. Всичките закони, наредби и форми на държавата се приготват и изработват от света. Всичко това действа на хората.

Помнете Словото, което ви аз рекох: „Не е рабът по-голям от господаря си. Мене ако изгониха, и вас ще изгонят; ако са държали Словото ми, и вашето ще държат." (– 20 ст.).

„Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; сега, обаче, за греховете си извинение нямат." (- 22 ст.).

„Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали, но сега видяха и възневидяха и мене, и Отца." (– 24 ст.).

„Но и вие свидетелствувате, защото отначало сте с мене."(– 26 ст.).

Казвам: Четете и препрочитайте тази глава много пъти; размишлявайте върху нея. Тя съдържа ценни мисли и упражнения за ученика.

Сега, във всички ви е влязла мисълта, че когато ученикът тръгне в духовния път, трябва да се откаже от материалния си живот. Това е криво схващане. Както духът и материята живеят заедно, макар и в противоположни посоки, така и човек се нуждае и от материалния, и от духовния свят. Щом влезеш в света, ще работиш там, докато свършиш работата си, т.е. докато победиш света. Ако не победиш света, не можеш да бъдеш добър ученик. Ще победиш света и ще разполагаш с това, което си спечелил в него. И Христос казва: „Аз победих света." Ако Учителят победи света; и ученикът трябва да го победи.

Сега и вие имате желание да отидете в света и да го победите. Обаче, вместо да го победите, вие се подчинявате на неговия ред, на неговите закони, на неговите мисли, желания и действия. Вие мислите, че всичко, каквото става в света, е идеално. Мнозина искат да отидат в света, да видят, как играят видните актьори на сцената. Питам: Каква по-хубава сцена търсите от действителния живот? Какво по-хубаво представление от живота? Актьорът се гърчи на сцената, играе ролята на болен; някой болен в живота се гърчи на леглото си. Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си. Убиват някого на сцената; убиват някого в живота. Кой от двамата е по-добър актьор? – Който играе по-добре ролята си. Наблюдавайте живота! Там ще срещнете най-добрите актьори, които играят роли от различен характер. Там ще се натъкнете и на комедия, и на драма, и на трагедия. Казвате: Да отидем на театър! Който няма възможност да си купи билет за театър, се счита се нещастен. Питате ме: Ходихте ли на еди-коя си драма? Много хубава беше. – Аз съм виждал по-хубава драма от нея. Наистина, този автор е направил хубав превод на тази драма, но чели ли сте оригинала й? Той е много по-хубав от превода.

И тъй, има художници, които копират от живата природа; има музиканти, които копират от живата природа. Но научите ли езика на природата, тогава ще се ползувате от същността на нещата, ще си изработите верни схващания за живота и за природата. Сега слухът ви не е толкова развит. Вие мислите, че природата не говори. Не, тя говори много красноречиво. В известни дни през годината, Учителят на Бялото Братство слиза космически в природата. Има моменти, когато небето се отваря. Тогава хората казват, че видели нещо особено. Има епохи в живота на човечеството, когато Учителят слиза на земята. Който попадне в тази епоха, може да види Великото в природата. Бог някога мълчи, някога говори. Той мълчи, когато е зает с някаква велика мисъл. Тогава Той създава нов свят. В тия творчески моменти на Бога, на земята стават най-големи престъпления. Тогава Той не се занимава с глупостите ка хората. Те казват: Докато Бог мълчи, ние да наредим своите работи. Сега му е времето. Щом свърши работата си, Бог веднага обръща погледа си към хората: разглежда работите им, разчиства техните сметки. Нищо не избягва от Неговия поглед. Той никого не забравя, за всичко е буден. Казва се, че Бог никога не спи. И като те види, Той се представи, че не те е видял. Ти мислиш, че не вижда, какво правиш, и се успокояваш. Бог всичко вижда, но работи в абсолютно мълчание.

И тъй, за да се домогнете до любовта, трябва да бъдете ученици. За да бъде обичано от майка си, детето трябва да бъде дете. Ако не се проявява като дете, не може да спечели любовта на майка си. Искаш ли да те обичат, стани като детето. За да бъде обичан, и ученикът трябва да се постави в положението на ученик. Ако искате да опитате любовта, трябва да се поставите в положението на дете или на ученик. Ако искате да опитате любовта, трябва да слезете на земята, да се ограничите, да определите отношенията си към Бога. Щом се смирите и станете като Бога, ще живеете в Него, няма защо да Го търсите отвън. Щом се ограничите и започнете да работите за Бога, Той ще ви се изяви в своята любов. За да живеете в Божията Любов, тялото ви трябва да бъде хармонично. Това значи, да имате сърце, направено от фина материя; ум, направен от организираните сили на природата: душа, произлязла от субстанцията на Бога, т.е. от Неговата същина и дух, подобен на Божествен лъч, който оживява всичко. Когато тези елементи се съчетаят хармонично, човек дохожда до съзнанието, че живее едновременно във всички светове – на физическия, в астралния, менталния, причинния и Божествения.

Сега, като казвам да бъдете ученици, не значи, че не сте такива, но бъдете трудолюбиви и способни ученици, за да разрешавате лесно мъчнотиите си. Ако държите дъщеря си постоянно затворена, и не я пущате в света, разбира се, че тя ще бъде чиста. Изкуство е да живее тя сред света, при изпитания и изкушения, и пак да остане чиста. Да бъдеш чист при благоприятни условия, това е в реда на нещата; да бъдеш чист при неблагоприятни условия, това е изкуство. Който е минал през нечистотиите и съблазните на живота и запазил чистотата си, той може да се нарече ученик. Някои искат да бъдат ученици, но да се затворят в замък, да бъдат далеч от изкушенията, за да запазят чистотата си. Тогава няма защо да бъдат ученици. Това е лесно. Ученикът трябва да мине през света, да мине през съблазните и изкушенията. И ако издържи на всичко, той е ученик. И вие, като влезете в духовния път, казвате: Дано мина без изкушения и изпитания, с малко мъчнотии. Помнете: На всеки човек са дадени толкова изпитания, колкото са необходими за развитието му. Вижте, как е наредена програмата на различните училища и класове. За всеки клас е предвидена програма, съответна на развитието на учениците. Ако хората могат да си нареждат работите толкова умно, какво остава за Бога, Който знае всичко и има пред вид всички. Вие сте влезли вече в пътя и казвате: Господи, не ни пращай изпитания, които ще ни сломят. Това значи, да нямаш вяра в Господа. Като ученик, ти трябва да кажеш: Господи, готов съм да изпълня програмата Ти тъй, както си я наредил. Да бъде Твоята воля!

Днес аз говоря на онези от вас, които се готвят за ученици, които са пред вратата на ученичеството. Казвате: Ние сме ученици. – Разбира се, че сте ученици. Важно е, в кой клас сте. Има ученици от отделенията, от прогимназията и гимназията. При това, от един ученик до друг има разлика. Има ученици от университета, има и окултни ученици. Значи, има ученици от различни категории. Като казвам, че още не сте ученици, имам пред вид, че не сте достигнали до истинското понятие „ученик". Вие сте ученици в прогимназията, но не и в гимназията. Може да сте ученици в гимназията, но не и в университети. Така ли е? Питам тогава: Какви са качествата на окултния ученик? Качествата на окултния ученик са строго определени. Който има желание, може да бъде окултен ученик, но трябва да притежава неговите качества. Всеки човек има определена цел в живота си, която може да постигне. Целта на търговеца е да стане богат; целта на военния е да спечели сражението; целта на гладния е да се нахрани, на жадния – да задоволи жаждата си, на ученика - да учи.

И тъй, нашата цел през цялата година е да се научим да любим и да обичаме. Второто нещо: да намерим начин да изявим тази любов. Трето: да знаем, при какви условия да изявим любовта си. За да те обичат, трябва да имаш нещо в себе си. Ако обичаш музиката и свириш добре, ще те обичат; ако си добър художник и рисуваш, ще те обичат; ако си милосърден и помагаш на страдащите, ще те обичат. За да те обичат, трябва да проявиш Божественото в себе си. Ако майката възпитава детето си добре, то ще я обича. И окръжаващите ще кажат за нея: Ето една добра майка! Майка, която не възпитава добре децата си, оставя ги свободно да растат, а сама мисли за разходки и удоволствия, не може да бъде обичана. Тя не дава добър пример на децата си. Като пораснат, те ще кажат: Много неща знае майка ми, само едно нещо не знае – да възпитава. И вие може да знаете много неща, но само едно не знаете – да служите на Христа, на вашия Учител. Не знаете, как да приложите Неговото учение. Ако запитам днес, кой и да е човек, приложимо ли е Христовото учение, ще каже, че не е приложимо, не е съвместимо с човешкия живот.

Ще кажете, че Христос говори за чист живот, а вие не можете да спазите тази чистота. Ще кажете, че женените не могат да бъдат чисти. – Не е така. Колкото нежененият може да бъде чист, толкова и жененият. И обратно: колкото жененият може да бъде нечист, толкова и нежененият. Жената представя стъкленица, в която затваря мъжа, да не се каля. – Кога се цапат мъжът и жената? - Когато окото им гледа само навън. Мъжът ходи натук-натам, но окото му все навън гледа. И жената прави същото. При това положение, те неизбежно ще се оцапат. Щом човек престане да гледа Бога в себе си и не се вдъхновява от Неговата Любов, той се увлякъл във външния свят. Той вече е готов на всякакви престъпления –- всеки може да го подкупи. Той се увлича от черните очи на жената, от нейния гръцки нос, от червените й бузи. А жената се подкупва от богатството на мъжа: от нивите, къщите, парите му. Това не е любов. Писанието гледа на това като на място за престъпления. Ако се подкупвате от знанието на своя учител, и вие сте на опасен път. Знанието не е цел. Любовта носи знанието в себе си. Не можеш да имаш знания, преди да си придобил любовта.

И тъй, който придобие любовта в нейната пълнота, само той може да има истинското знание. Не мислете, че без любов може да бъдете силни. Нямате ли любов, вашата сила е фиктивна. Казваш: И без любов мога да постигна желанията си. – Нищо не можеш да постигнеш. Потърсете в историята, да видите, има ли поне един реформатор или велик учител, който да е постигнал нещо без любов. Временно може да има някакъв успех, но всичко това ще се разруши, няма да остане спомен от него. Всяка сила, проявена без любов, е осъдена на разрушение. – Тогава, защо влязохме в този път? – Да, без любов няма успех. Аз ви изнасям истината така, както никой досега не ви е говорил. Без любов никой нищо не може да направи. Ще ти каже някой, първо да придобиеш знание, а после ще се стремиш към любовта. Не е така. Без любов не може да се придобие истинското знание. Това е правило без изключение. Аз съм правил много опити, търсил Съм различни пътища и най-после дойдох до заключението, че без любов няма успех. Казваш: Сърцето ми е студено. – Да, студено е, защото нямаш любов. – Отде да я намеря? – На този въпрос вие сами ще си отговорите.

Помнете: Всичко се постига само чрез любовта, която носи в себе си мъдростта и истината. Като възприемете Тази мисъл, вие ще усетите нов подтик в себе си, нова светлина, която ще ви помогне да гледате на човешката душа по нов начин. Така всички същества ще ви станат приятни. И влечугите, и жабите, на които гледате с отвращение, ще ви станат приятни. По-право ще гледате на тях със съжаление, отколкото с отвращение. Като срещнеш костенурка, жаба или змия, ще знаеш причината, защо костенурката носи тази коруба на себе си, защо змията се влече, защо жабата е студенокръвно животно. А сега, като срещнеш своя ближен, първо виждаш отрицателното в него и казваш: Голям лицемер си ти, искаш да ме излъжеш, но аз не се лъжа. Имам ум, разбирам хората. Според мене, ти отдавна си се излъгал, няма защо да те лъжат хората. По-добре потърси причината, защо твоят ближен се проявява неправилно. Влез в неговото положение и кажи: Моят брат решава една трудна задача. Преди да се произнасяш за нещо, трябва да знаеш причината, защо става така, а не иначе.

Сега ще си послужа е примери от комуналния живот на някои наши братя. Идат при мене няколко братя от Стара Загора и ми казват: Решихме да образуваме една комуна, да покажем на хората, как се живее комунално. Нашата комуна ще служи за светило. Ще напуснем службата си и ще влезем да работим в комуната. Казвам на тези комунари: Слушайте, преди да разрушите старата къща; съградете нова. Ако я разрушите, де ще живеете? Следователно, не напущайте старата си служба, докато не сте постигнали новото.

Преди няколко дни дойде при мене един брат от София, който ми каза, че решил да образува една комуна, която да храни 40 - 50 души. Той тръгнал да държи сказки върху комуните и си мислел, че намерил разковничето на живота. Обаче, след четири-пет месеца комуната се разтури. Не е лесно да храниш 40 – 50 души! Любов се иска за това! Комунарите се скараха и се разделиха. След това ме питат, защо аз не оправя тази работа. - Не я оправям, защото те сами могат да я оправят. След това, друг брат от същите комунари образува втора комуна. Всички казаха: Тази комуна ще върви добре, защото братът е земеделец. И тази комуна се разтури по простата причина, че на всички липсва любов. Всеки иска да се осигури, да вземе повече от другите. Така не се решават въпросите. Тук се искат дела, проникнати от любов. Този е начинът за резрешаване на всички въпроси.

Много от вас искат да бъдат мои ученици, за да се осигурят. – Аз не осигурявам никого. И вие ще работите, както и аз работя. Аз никъде не съм осигурен. – Какво ще правиш, като остарееш? Кой ще те гледа? – Като остарея и няма какво да ям, ще погладувам малко. Ще се помъча малко, ще прекарам около 40 деня гладен, ще поритам. – Ако умреш? – Аз мога да умра и като ям, и като не ям. За мене е безразлично, дали в изобилие ще умра, или в немотия. Този въпрос не ме интересува. Не че абсолютно не се интересувам, но погледна тук, погледна там, виждам рана и казвам: Ще я превържа. Превързвам раната и продължавам работата си.

Първото нещо, което се изисква от учениците, за да се образува една комуна, е високо съзнание. Събират се заедно, за да си помагат взаимно. В много комуни, старите взимат инициатива за всичко. Те искат да заповядват на младите и то, в името на Бога. Всеки иска да прокара свои възгледи, да се наложи на останалите. Той твърди, че Духът му казал така. Други говорят от мое име и казват: Учителят каза така. Като ги слушат, някои възразяват: Чудно нещо, Учителят казва на тях едно, иа вас – друго. Какъв Учител е този? Питам: Защо не проверите това с мене, да чуете, какво съм казал и какво не съм казал? Сега съм на земята, между вас, лесно можете да проверите всичко. Друго нещо е, ако съм на онзи свят. Ще кажете, че се разговаряте с духовете.

– И аз се разговарям с тях. При това, аз не се нуждая от медиуми, направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете, всичко казано е повече от чиста монета. – Те не подозират, че и в другия свят има толкова нечистотии и зло, колкото и на земята. И там има лъжи и заблуждения, както и тук. Там можеш да се оплетеш много лесно. За да се справиш с тия лъжи и примки, трябва да имаш прозорлив, схватлив ум. Като влезеш в духовния свят, между лъжливите духове, ще те преоблекат и нахранят, ще те заведат на разходка, на техните ливади, между безброй цветя, които упояват. Там ще се упоиш и заспиш и, като се събудиш, ще се чудиш, де се намираш. Те започват добре, свършват зле. За да не се оплетеш, ще държиш съзнанието си будно, да не заспиваш. – Тогава по-добре да не се занимаваме с духовния свят. – Ще се занимавате, но ще бъдете разумни. Ще знаете, че и духовете са като вас, но с по-фини тела; те разполагат с по-големи възможности от тия, с които вие разполагате. Като се отегчат от нещо, те започват да се занимават с хората на земята, шегуват се с тях, разказват им различни измислици – подиграват се с тях.

Един познат ми разказваше своя опитност, как един дух се подиграл с него. Това се случило в Плевен. Един дух му нашепнал: Вземи довечера една свещ и едно огледало. Като дойде 12 ч. вечерта, запали свещта и започни да гледаш в огледалото. Ще ти се явя в такъв вид, какъвто никога не си очаквал. Той запалил свещта и започнал да гледа в огледалото. Дълго време гледал, но нищо не видял. Най-после чул глас: Какво виждаш?

– Нищо не виждам. – Не виждаш ли едно магаре?

Това се отнасяло за самия него – значи, духът искал да се подиграе с него, нарекъл го магаре. Това не трябва да ви обезсърчава, но учете се. Ако знаете законите, няма да гледате духовете в огледалото. Ако искате да влезете във връзка с тях, трябва да събудите своите духовни чувства. Духовете не се виждат с физическите очи, нито се възприемат с физически сетива. Духовният свят се възприема с духовни чувства.

И тъй, задачата на ученика е да се запознае със своя Учител. Де е неговият учител? - На небето. По форма,Учителят може да е на земята, във физичеко тяло облечен, но по същество, Той не живее на земята. Вашата първа работа през тази година е да спечелите любовта на вашия Учител. Дето и да ходите, каквото и да правите, стремете се да придобиете тази любов. Преди няколко години дойде при мене една млада мома, много интелигентна, която ми разказа, как гледа на хората. На всички хора гледала добре, с разположение, но първата й работа била да намери във всеки човек една добра черта. Щом я намери, хваща се за нея и след това, каквото лошо види, забравя го. Като държи в ума си добрата черта на човека, и той се отваря към нея. Така се създават добри отношения между нея и човека, когото среща. Това е светска мома, която мисли и постъпва правилно. Тя е дошла до едно духовно прозрение и решила правилно въпроса за отношенията между хората. И вие трябва да се ползувате от това разрешение. Сега и на вас казвам: Като срещнете един човек, потърсете първо една добра черта в нето. И после, каквато слабост да видите в него, турете я настрана, тя е нещо второстепенно. Докато се спирате на отрицателните черти в човека, вие всякога ще бъдете далеч от истината. За да имате успех в живота си, дръжте се за доброто в човека. Това не става насила. Правете опити, както младата мома е правила ред опити, докато придобие това изкуство. Щом един човек може да постигне нещо, всички хора могат да го постигнат.

Христос казва: „Аз съм истинната лоза". Представете си, че и вие сте пръчка на тази лоза, т.е. присадка. Следователно, не търсете Христа вън от себе си, но считайте, че сте присадени на Христа, както пръчките на лозата, и се стремете да научите Неговия език. Ученикът трябва да научи езика на своя Учител, а не Учителят на ученика. Щом научите езика на Христа, ще се разбирате с Него. И тогава, каквото поискате в Негово име, ще ви се даде. Това означава стихът: „Просете, и ще получите ; хлопайте, и ще ви се отвори; искайте, и ще ви се даде." Ако не знаете езика на Христа, колкото и да Му говорите, няма да получите отговор. Кажете ли една дума на Неговия език, веднага ще ви се отговори. Тази година искам да се заемете с изучаването на Христовия език. Първата дума на този език е любовта. Ако тази дума ви се вижда мъчна, започнете с обичта, макар че не е първа дума. Думата „любов" трябва да се очисти, понеже хората са я оцапали. В думата „обич" се крият по-фини чувства от тези в любовта. Един ден, когато тази дума се очисти, ще видите, каква мощ, каква сила и красота се крият в нея. Нека всеки си зададе въпроса: Обичам ли Христа, любя ли Го? И, като отговор на зададения въпрос, да си каже: Възлюбих Христа. Частичката „въз" усилва значението на думата любя. Възлюбен е силна дума. Можете ли да изпеете думата „възлюбих"? Ако имате любов в себе си, веднага ще намерите мелодия на тази дума. Тя ще бъде най-хубавата мелодия, която, някога сте пели и слушали да пеят. Ще кажете: Учителю, изпей ни тази дума. Ето какво ще ви кажа: Възлюбеният пее на възлюбената си, само когато тя искрено го е възлюбила. Ако тя не го е възлюбила, както трябва, той мълчи. Сега Христос още мълчи за вас, не може да ви пее. Ако е въпрос за пеене, аз ви пях. Какво ви пях вчера? Пях ви „Благославяй и не забравяй." Това можах да ви изпея. Пях ви и „ Фир – фюр - фен". Значи, за незнайното може да се пее, но за знайното - не може. Вие трябва да обработите сърцата си, да станат отзивчиви и към най-фините и нежни чувства. Има духовни чувства, които се крият дълбоко в човешката душа. Те нямат външен израз, не се чуват никакви въздишки. Те не се изразяват с „ах и ох". Чуете ли някъде въздишки, ах и ох, ще знаете, че това не е много дълбока скръб. Дълбоките духовни скърби се схващат само чрез душата. Само душата познава тази скръб. На онзи, който е минал през такава скръб, дрехите стават бели, и той сам става чист и бял. Обаче, белината не е всичко. Тя трябва да се превърне на светлина. Светлината пък трябва да мине през живота, да принесе своите плодове в Божествения свят. Значи, белината трябва да се превърне на светлина, а светлината – в движение, да излезе в съзнателния живот, дето да принесе своите плодове. – Де зреят тези плодове? - На дървото на живота. Който вкуси от тези плодове, той ще почувствува присъствието на Бога във всичката му пълнота. С други думи казано: Който вкуси от мощното и красиво Слово на Великия Учител, той ще разбере Неговия дълбок смисъл.

Тази година на всички се дават възможности и условия да научат езика па своя Учител. Мнозина казват, че са видели Христа на сън. Питам: Каза ли ти нещо Христос? - Нищо не ми каза. Много естествено, как ще ти говори, щом не знаете езика Му. Ако знаете езика на Христа, Той непременно ще ви каже нещо. Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми – земеделецът. Който пребъдва в мене, и аз ще пребъда в него." Разбирате ли този език на Христа?

Сега, мнозина от вас ще заминат. Да не мислите, че ще заминете за другия свят. Не, вие ще отидете в света, да се учите. Там ще се натъкнете на мъчнотии, недоразумения, спънки, съмнения. Те могат да се разрешат само по пътя на любовта. Достатъчно с да знаете езика на Христа, да се разговаряте с Него. Той ще ви даде упътвания, как да се справите с мъчнотиите си. Само така, хората ще се разбират, ще влизат в положението си. На кого разчита болният? На лекаря. Като го види, той казва: Господин докторе, ти си за мене Бог, майка, баща, помогни ми. Болният знае, че само лекарят ще влезе в положението му и ще го разбере. И лекарят, като види; че болният уповава на него, проявява готовност да употреби всичкото си знание, да му помогне. Обаче, каже ли болният, че лекарят е длъжен да го лекува, защото му се плаща, вместо да спечели разположението на лекаря, ще го настрои против себе си. Щом искаш да ти се помогне, ще се молиш. Някой казва: Ако Бог иска, ще ме излекува. – Няма защо Бог да иска, ти ще искаш. Ще приложиш всичко: ще се молиш, ще плачеш, и най-после ще кажеш: Господи, бий ме, мачкай ме, само да ме излекуваш. В отговор на твоята молба Бог започва да те лекува. Ти си готов вече да се обърнеш към Него.

При мене идват мнозина, да се съветват за нещо, да ги упътя в живота. Едни се чувствуват свободни, а други се смущават, не смеят да ме запитват за това, което ги интересува. Те казват: Не искаме да безпокоим Учителя, да отнемаме времето Му. Ние сме благородни хора, не искаме да се натрапваме като другите. Те не знаят, че ме безпокоят повече от другите. Вместо да разрешат този въпрос на време, те пропуснали условията и го усложнили. Някой има да решава важен въпрос, но не иска да ме безпокои, да се посъветва с мене. Предпочитам да ме безпокои, но да разреши въпроса по закона на любовта, отколкото да го разреши неправилно. Аз приемам всеки, който се намира в някакво затруднение. Дойде ли при мене човек, чието сърце е в голяма мъка, веднага го приемам и му давам съвет. Няма случай в живота ми, когато е дошъл при мене човек с някаква мъка на сърцето, в ума или волята си, и аз да не съм му помогнал. Дойде ли при мене човек с желязна, силна воля, който може сам да реши задачите си, свободен съм да не го приема. Аз говоря от името на Бога и на Христа. Бог казва: Откак светът съществува, няма случай, да не съм помагал да страдащите. Колкото и да е зает Бог със своите работи, похлопа ли на вратата Му една страдаща душа, Той оставя всичко, за да й помогне. Бог помага на всеки човек, на когото умът е смутен, сърцето угнетено и волята му заробена.

Днес, всеки иска да бъде ученик, да се върне в своите ученически години. Наистина, няма по-голямо желание за човека от това, да бъде ученик. Същото се отнася и за окултния ученик. Няма но-красиво желание за човека от това, да бъде ученик на окултната школа.

Сега, на всички, като на ученици, ви пожелавам добър път. Добър път към любовта! Добър път към мъдростта! Добър път към истината!

Желая ви, да се запознаете с езика на любовта, с нейната граматика, да знаете, де да поставите частите на изречението, както и препинателните знаци.

Желая ви, да научите езика на мъдростта и езика иа истината. И като дойдете следната година при мене, да ми говорите: вече с езика на мъдростта и истината. Отличен е този език!

Снощи дойде при мене една ученичка, която ми говори с езика на истината. Тя ми каза: Учителю, ще Ви кажа една горчива истина за себе си. Не можах да издържа на любовта. Казах й:Аз те похвалявам за смелостта. Ти започна вече да говорни с езика на истината. Тя продължи: Трябваше по-рано да направя това, но волята ми беше слаба. Отсега нататък, ще говоря истината и ще я прилагам, както никога досега. Искам да живея в чистота. Ето един идеален пример. Аз похвалявам тази ученичка и желая, всички да бъдат като нея. Много ученички не са по-добри от нея, но минават за добри. Трябва да бъдете смели и решителни пред Господа, да изповядвате греховете си. Всички трябва да отворите сърцата си, да изхвърлите всичко нечисто вън. Всички трябва да се изповядвате. Ще застанете пред своя Учител в душата си и ще кажете: Учителю, досега не съм приложил Твоята Любов, не съм приложил Твоята чистота, но отсега нататък ще приложа всичко. Ще приложа Любовта ти в нейната пълнота. След това ще дойде изкушението, което ще ти нашепва: Не обещавай още; знаеш ли, дали можеш да изпълниш всичко? Казваш: Мога. След това, пак иде изкушението и те пита: Можеш ли да издържиш на Божествената чистота? - Мога. Наистина, щом придобиеш любовта, ще придобиеш и чистотата. Дето е Любовта, там е и чистотата.

Като слушате да говоря така, казвате: Учителят иска да ни направи светии, да ни лиши от благата на света. -Питам: Ако любя Господа, ще мога ли да се откажа от света? – Какво ще остане за нас, ако се откажем от света? – И жабата мисли, че, като напусне блатото, животът се свършва. Не, вън от блатото има по-хубав живот. Животът на музиканта не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува със своята четка, не седи ли по-високо от жабата? Онзи, който чете свещените книги и ги прилага, не стои ли по-високо от жабата? Един ден, когато напуснете земния живот, пред вас ще се отворят такива перспективи, които ще бъдат хиляди пъти по-велики, по-славни от сегашния ви живот. Днес се срещат майка и дъщеря. Майката целува дъщеря си, но после дъщерята се отърси малко и казва: Студена е твоята целувка. Защо е недоволна тя? – Липсва нещо на целувката. – Трептенията й не са възвишени. Първо, душата трябва да трепти, да внесе трептенията си в целувката. Майката мисли, че е просто нещо да даде една целувка. И дъщерята целува майка си, но и тя остава недоволна, чувствува, че дъщерята обича някого повече от нея и му дава по-гореща целувка. Майката въздъхва, и казва: Затова ли я родих? После казва:Дъщеря ми дава брашното на друг, а на мене - триците. Това са последните целувки. Мислите ли, че може да излъжете човека с последните целувки? Аз не давам на никого последни целувки и не приемам такива. Аз говоря в името на Господа: Той нито дава, нито приема последни целувки. Целуне ли те Господ, ти ще станеш, ще оживееш и ще възкръснеш. Ще станеш чист като ангел. Под „девствен" разбирам целувката на Бога, целувката на Христа.

Желая в бъдеще всички да имате тази целувка, да станете, да оживеете, Да възкръснете и да кажете: Сега познавам необятната Любов на Бога, на Христа, на нашия Учител, за когото толкова години се е говорило. Вие сте Го търсили в миналото, търсите Го и сега, да Го намерите! Това е пътят. Друг път няма.

И тъй, ходете в света, работете сред него, но умът ви да бъде зает с три неща:.

Всичко в света се осмисля само при Любовта.

Всичко в света се огражда само с Мъдростта.

Всичко в света се запазва само чрез Истината.

Като ученици, каквато работа и да започнете – дали комуна ще образувате, или друго нещо, приложете трите принципа – любовта, мъдростта и истината. Всички, които взимат участие в комуната, да се проникнат от съзнание за работата, която започват и ще видят, как ще се развива комуната. Всичко ще върви добре. Дето и да приложите новото учение, всичко ще се развила правилно. В новото учение, т. е. в учението на любовта няма изключения.

Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките". Ето защо, като образувате комуна, обърнете се към Христа и кажете: Господи,ние искаме да влезеш в нашата комуна, да вземеш дял в нея. Ние започваме в Твое име и ще работим с Твоята Любов, Твоята Мъдрост и Твоята Истина. Не мислете, че ще образувате комуна за десетина души. Не, ще отворите широко вратата на комуната за целия Божи свят. Вашата комуна трябва да бъде образец на света – израз на истината. Това е целта на комуните.

Сега ние отваряме школа. Вие мислите, че в тази школа ще влязат само избраните. Звани н незвани, ще влязат всички без изключение. Който може да люби, който може да мисли, който може да говори истината, той е добре дошъл, той се приема за ученик в тази школа. Малък или голям, който желае, може да влезе в школата.

За следната година искам да развиете три теми, най-много по десетина листа. Първата тема ще бъде за любовта. Ще я пишете в проза или поезия, както желаете. Всяка дума да има точно определено значение, да бъде естествена, да изтича от дълбочината на душата.

Втората тема ще бъде върху мъдростта, а третата тема – върху истината. Това е работа за способните ученици. За всяка тема ще напишете най-много по десет страници. Листовете няма да бъдат големи, цели коли, но четвърт лист от колата. Ще пишете от едната страна на листа, другата ще бъде празна. По-малко от десет листа може да напишете, но в никой случай повече. Някой може в десет реда или с десет думи да каже нещо за любовта. И това е добре. Изкуство е, с малко думи да кажеш много нещо.

Сега, да свърша беседата, да не натегне много. Някои се намират в положението на обръчите на кацата. Кацарят ги стяга, да не остане празнина, през която да тече водата. След това, той налива вода и гледа, дала не тече отнякъде. Ако забележи, че кацата сълзи някъде, веднага излива водата, изважда обръчите и рендосва дъските, които не прилепват добре. Пак стегне обръчите, пак налива вода и гледа да не тече отнякъде. Най-после кацата казва: Стига вече! Докога ще продължава това? – Докато водата изтича от нея. Щом се приготви, затваря я. Следната година пак проверява да не се е разсъхнала.

И тъй, като ви говоря за обръчите на кацата, искам да бъдете свободни от закона на кацата, Това не значи, че като се освободите, да кажете: Хайде да си вървим! Не, може да останете още няколко дни, според работата ви. Аз разрешавам най-много до десет деня. От десет деня нататък имат думата търновци. Те могат да кажат: Докога ще седят тия гости? Все с тях ли ще се занимава Учителят? Аз не вярвам, че могат да кажат така, но всичко е възможно. Ако решавам въпроса от гледището на любовта, може да останете, колкото време искате. В името на любовта, всички сте добре дошли! Яжте и пийте, колкото искате, няма да давате сметка на никого, нито аз ви искам сметка. Но, като излезете оттук, идете вън в света, там да платите дълга си. Идете вън, между хората, и дайте им такъв прием, какъвто ние ви дадохме тук.

''8. Беседа от Учителя, държана на 27 август, [[1922]] г., гр. Търново.''

Аз съм истинската лоза

2011-03-15T09:37:04Z

Ruana: /* Аз съм истинската лоза */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[1922]]

Текстовете на беседите са копирани без свободни редове между абзаците. Моля докато разделяте текста на абзаци, да проверявате и за печатни, правописни и други грешки.

== Аз съм истинската лоза ==

Съборни беседи 1922 г.

*[[Беседа за младите]](R)готово
25 август 1922 г.

*[[Новият и старият живот]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Изтълкувай ни тази притча]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Правила и мерки за избягване на всички погрешки]](R)готово
27 август 1922 г.

*[[Истинната лоза 2]](R)
27 август 1922 г.

*[[Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика]]
30 август 1922 г.

*[[Съвети и наставления за Учениците]]
3 септември 1922 г.

*[[Аз съм вратата на овцете]]
10 септември 1922 г.

*[[Празникът на труда]]
22 септември 1922 г.

Правила и мерки за избягване на всички погрешки

2011-03-15T09:35:57Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Правила и мерки за избягване на всички погрешки ==

Ще ви прочета 14-а глава от Йоана. Тази глава ще я приложите към днешния наряд. Да се прочете цялата глава.

Ще ви дам някои пояснения за живота на ученика. Ученикът, който и да е той, в каквото и положение да е, от каквото и да е поле, каквито и знания да има, прост ли да е, или учен, щом като влезе в Пътя на ученичеството в окултната наука, в него всякога се повдига една вътрешна борба. А борбата е едно вътрешно съпротивление, което е напълно естествено. Тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи той, толкова по-голямо е съпротивлението. Също и параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го преодолее. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в Пътя, т.е. движите се. Ако няма съпротивление, това означава, че стоите на едно място. Следователно всички изпитания, които могат да дойдат в живота ви, показват, че вие се движите.

Сега тези съпротивления са от различен характер. Най-първо в ума ви ще се роди едно съмнение дали сте на правия Път, дали е този Пътят, по който сте тръгнали, или има някой друг. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос, но щом влезете в този Път, ще започнете да мислите - дали този е Пътят, или не е. След това, щом като решите, че този е Пътят, ще се роди една друга мисъл: дали този е най-краткият Път, или не. Когато разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да извървите този Път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили Пътя, че той е най-добрият, ще ви дойде желанието да се спрете, да се разположите и да си похапнете малко. И така може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по Пътя, не му се позволява да заспи. На ученика не се позволява да заспи на Пътя! Добре ще схванете това, а не буквално. Ще запитате - без спане може ли. Може, разбира се. Без спане означава съзнанието ви да е будно. Мислите ли, че животът на спането е необятен? Не, при тези условия, при които живеем, спане има на Земята, но в Пътя, по който вървим, не трябва да се спи. Там например "спане" се нарича състоянието, когато твоят ум се отвлече назад. Спомниш си своето минало, благата, които си преживял, и у теб се поражда едно желание пак да заспиш. Когато преживявате вашето минало, това е едно заспиване. Ще ми кажете: „Какво лошо има в това човек да преживее своето минало?“ – Няма лошо, но нищо няма да научите.

Представете си, че след като сте завършили университет, пожелаете да преживеете един ден от вашето детинство. Вземате буквара и го четете отначало, четете го един, два пъти. Какво разбрахте от всичко, щом като през това време можехте да прочетете някоя съдържателна книга, а вие четете буквара. Ще кажете: „Едно време по този начин четох от буквара.“ Оставете вашия буквар в наследство на други да го четат и когато те го четат, вие се радвайте. Стар буквар не ви трябва. Когато човек преживява своето минало, това е приготовление за съвършения Живот.

Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание къде - кого види и срещне от своите другари ученици да ги пита, какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по пътя, не ме смущавай!“ Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат.“ В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години, докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогнат. А вие започвате един друг да се учите. Така ще изкривите Божието Слово. Кой кого учи? – Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение.

Имате някакъв недъг – в Пътя, в който влизате, не се позволява на никого никакъв недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост! После, не считайте тези недъзи за ваши. Когато ученикът влезе в училището, ще му припомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово. И много пъти в него ще се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате! Може някой път да ви дойде мисълта, че сега не е време, или да си кажете, че сте имали някаква слабост някога. Това е едно внушение и щом го приемеш, ти ще се спънеш. Трябва да кажеш: „Едно време беше така, но сега не е така.“ Аз поддържам сегашното време. Ако вашата дреха е чиста и дойде някой и ви оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Или дойде друг и ви каже: „Защо се оцапа, не знаеш ли, че тук не се позволява да има оцапани хора? Излез вън от Пътя и се очисти!“ Излезеш ли, ти ще се спънеш, а това им е целта. Такова очистване е фиктивно. Ще вървиш по Пътя напред! Няма да се спираш да чистиш петната на другите. Ще кажеш: „Който ме е оцапал, той да ме очисти.“ Това е правило за учениците. А вие ще се спирате на Пътя да се чистите: тук ще се спрете, там ще се спрете и Пътят ще остане неизходен. Право към целта – нищо повече! Ще вложите Любовта като закон и ще ходите по всичките нейни правила! Ясно е това, нали? После, в Пътя не се позволява да се говорят отрицателни неща. Ако си в приятно настроение, мисли за Бога, за вечния Живот! Ще дойде някой да ви разправя небивалици: „Знаеш ли какво нещо се случи в нашето братство – опекли са едно яйце и са го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца.“ За никакви печени яйца няма да говорите. Кой е опекъл яйцето и кой го е изял, това не е ваша работа. Това са изкушения за учениците. Може през тази година някои да ви говорят за печено яйце, внимавайте! Вие ще се молите за Любовта, за нейното приложение.

През тази година вие ще имате и други някои изкушения. Ще започнеш да се питаш, след като си тръгнал по този Път, осмислил ли си тази работа: ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение – първо си уреди живота, още не му е времето – почакай още една година, а на следващата ще се приготвиш по-добре... А следващата година никога няма да настъпи. После ще ти дойде и изкушението, че си млад. Млад ли си, стар ли си – ти ще тръгнеш и ще вървиш по Пътя: ще вървиш, ако не искаш да се спъваш!
Душата ви ще бъде обгърната с Божията Любов! И тогава може на физическия свят да вършите, каквото искате, без да се спъвате. Мислиш ли например, че ако хванеш някого и го затвориш в затвор, си затворил и душата му? Не! Например някой има желание еди-кой си брат да върви с нас в Пътя. В Пътя си тръгнал ти и не мисли за никой друг! Ти върви в Пътя и не мисли за другия, дали е в Пътя, или не. Не се спирай да каниш и не се спирай да казваш: „Мъжът и децата ми останаха вкъщи, да се върна да ги поканя.“ – Не се връщай назад! Защото, ако мислите, че имате деца вкъщи, вие имате едно от големите заблуждения в света. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Някоя майка ще каже: „Аз имам едно дете.“ – Като имаш дете, какво си спечелила? – „Аз имам син.“ – Какво си спечелила от твоя син? – „Той ще ме гледа на стари години.“ – Друго заблуждение! Ако тебе Господ не те гледа, че синът ти ли ще те гледа? Може най-после да се опиташ да разрешиш въпроса за своята същност, като кажеш в душата си: „Аз съм му майка.“ – Друго заблуждение! Никаква майка не си ти, нито пък той ти е син, а просто вие на Земята си припомняте отношенията, които имате към Бога. Следователно, когато кажеш, че някой ти е син, това означава, че твоите отношения към Бога са синовни. А когато кажеш: „Аз съм майка“, се подразбира Божественият Дух, който те е родил. Това са отношения към Бога, а не към хората. Така трябва да мисли ученикът, ако иска да върви. Някой казва: „Аз оставих баща си.“ Къде е баща ти? Ти още не си Го намерил. Баща ти не е на Земята и братята ти не са на Земята. Ако твоят брат след десет години умре, ще питаш тогава къде е отишъл. Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете.

Сега мнозина представят този Път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, колкото някои го представят. Христос казва: „Вземете Моето иго, защото е леко.“ А игото на света е много тежко. Пътят на света е много тежък. Там хората какви ли не страдания преживяват, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдание, светът познава по-големи страдания. Има хора, които страдат повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум – свършва се с него, счупят му крака, осакати се. А тези, които са в Истината, се страхуват и казват: „Ако ми стане нещо?“ Ако си в Пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нищо? Пак ще ти стане. Въпреки всичко това този Път е лек и приятен. Сега в четиринадесета глава от Йоана са представени мъчнотиите, които ще се родят: този ли е Христос, друг ли е; вън ли е Той, или вътре? Никъде няма да Го търсите. Любовта – това е Христос. Имате ли Любовта – това е Христос. Нямате ли Любовта – нямате Христос. Кардинално така е решен въпросът. Къде е Той: в България ли, в Германия ли? Христос е Любовта – имате ли тази Любов, въпросът е решен. Но търсите ли Любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли Любовта, и там не е Христос.

Любовта не се търси. Когато изгрее Слънцето, ние търсим ли го? Щом изгрее, то ще ви обгърне със своята светлина и топлина и няма защо да го търсим. Сега вие по буква ще ме разберете да не търсите никого. Ще кажете: „И аз няма да търся никого.“ У българите думата търся има две значения: търсиш някого в някаква посока или изтърсваш някаква дреха, с което вдигаш само прах. Вие, когато търсите, само прах вдигате. Това казвам за онзи, който е ученик, за да разбере какви трябва да бъдат неговите отношения. Павел дава един стих: „Който стои, да гледа да не падне.“ У вас може да се роди мисълта: „Дали аз не съм паднал?“ В какво седи падането на човека? Ти си тръгнал в Божия Път на Любовта да живееш с Господа, а идва някой и ти казва: „Слушай, ти нали знаеш, че съботата трябва да се празнува.“ Друг ти казва: „В този Път, докато не се кръстиш с вода, не можеш да ходиш.“ Това са въпроси, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота, никакво кръщение! Кръщението е за некръстените. Като ученик той ще върви право към целта. Бог е Любов, а Любовта включва всички. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на целия закон. Срещнете ли Любовта, вие няма да се спъвате, защото имате целия закон.

На ученика не се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена? Когато бягаха, беше им казано да не се обръщат назад, а тя се обърна и стана на сол. Така някой от учениците се спира, въздъхва и казва: „Оставих баща си и майка си, горките, починаха.“ Но щом се обърне този ученик, на сол ще стане. Баща ти, майка ти, братята ти – щом се запали градът, щом се опарят, и те ще дойдат след тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад! Абсолютно никакво обръщане назад! Право към целта! Тогава пък може да дойде друг, за да ви говори друго някое изкушение: „Ти такъв егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни им малко.“ – На Пътя никому не се помага! Ето къде е мъчнотията. Ще бъде смешно в един оркестър, където са се събрали най-добрите музиканти, да започнат да си поправят погрешките един на друг. При най-малкото спиране ще се развали цялото свирене. При тези музиканти не се допускат никакви погрешки. Щом като си в Пътя, няма какво да помагаш. Започне ли да се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя.

Неизбежно у вас ще се роди въпросът - как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже – вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи животът на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан, и ви казва: „Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга – да ми закопчаеш ремъка.“ Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчай си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето!“ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?“ – Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“ – „Бързам, нямам време да се спирам.“ Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! Ще ти кажат: „Ти не си учтив.“ – Напред! – ”У тебе човещина няма ли?“ – Напред! – ”Защо не ни разправиш нещо?“ – Напред! – ”Какво мислиш?“ – Напред! – ”Ама и ние ще тръгнем!“ – Напред! Не се спирай – нищо повече! Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: „Чакай, и ние ще дойдем.“ – Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват... Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика.

Аз изпитвам онези, които постъпват като ученици: например дали ще изпълнят една заповед относно някаква тайна. В действителност няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: „Каквото видяхте, няма да го казвате!“ После наблюдавам дали ще изпълнят това, което заповядах. Те отиват при една сестра и разправят какво са видели. Бяха обещали едно, а направиха обратното – и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи... Нищо не са видели. Аз искам да видите Любовта и да я възприемете. И ви казвам, че у вас има една слабост – на самохвалство. Ученикът няма какво сам да се хвали: „Аз това видях, онова видях.“ Ще помните, че щом ви се каже за нещо, не трябва да го разправяте. Не говорете, мълчете! Аз много съжалявам за този голям недостатък у вас, специално у софиянци. Те са готови да окрякат орталъка като кокошка за едно яйце. И най-малкото яйце така ще го разправят! А когато го одумат, ще се съберат и ще кажат: „Да мълчим вече, да не го казваме.“ – Не, не бива така. Не говори, това е изпит! Ако има нещо за казване, това е моя привилегия. Вие нямате право да казвате, защото разваляте всички работи. Работата, която трябваше аз да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще я направи! Вие се месите за работи, които нито в клин влизат, нито в ръкав. Когато трябва, аз ще ви повикам и ще ви кажа. Аз всичко съм взел предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката. Нищо не е видял! На мене ще казва, че духом го е видял! Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди. Когато ви въведат в тази скришна стаичка, трябва да разберете нещо, разбиране трябва там. Ако е нужно да се залъгваме, това е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубави картини всяка сутрин. Един ден някои от вас ще отидат в Европа. Там някой известен художник е нарисувал хубава картина, хубав пейзаж, поставил го е в рамка и хората с години гледат тази картина. Казвам: „Елате, аз ще ви покажа оригинала, няма да ви коства много!“ Ако вие излезете половин час преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е хиляди пъти по-хубав, по-красив.

Вие трябва да бъдете послушни, това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието: вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може.“ – Не знаете ли, че вашата граматика на Земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата любов, но така, че хората да разберат какво нещо е Любовта. Сега, като кажеш "любов", трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?...

И така, трябва послушание! Казвате: „Духът ми каза днес да постя.“ Онзи, комуто е казал Духът да пости, разбира поста в първа степен, на физическото поле – седне и не яде цял ден. Защо не яде? Духът му казал. Той пости, но работата е, че цял ден гледа, наблюдава другите и им казва: „Ти защо не постиш, не знаеш ли, че е голям грях? Аз от тази сутрин съм запостил.“ Започва да наобикаля и заприличва на турците-рамазанлии. Един рамазанлия турчин от Варна минава покрай един извор, сяда, измива си краката, за да вземе абдест. Идва един българин, отваря си торбата с баница и започва да яде. Изведнъж турчинът скача: „А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанлия?“ Че бой!... Ако ти постиш, не ядеш, това още не е събитие. Никой не трябва да знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно отношение. И по време на поста ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще извиняваш погрешките на другите хора и ще се радваш, че другите ядат. Ще кажеш: „Братко, аз много се радвам, че ядеш. Моят стомах е развален и съм на диета, но се радвам, че ти ядеш сладко.“ Измий си лицето, за да не те познаят, че постиш, и бъди радостен и весел!

Сега всички слабости се дължат все на такива „прави пътища.“ Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма.“ При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя.“ И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци – да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте. Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си.“ Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности.

Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спреш ли се на Пътя в какъвто и да е смисъл, неприятностите ще дойдат. Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. Не се разправяй, разправии не се позволяват! Ти бързаш да вземеш последния трен, някой те среща и ти казва, че си последен вагабонтин. Ти се спираш и се възмущаваш: „Как, аз вагабонтин?!“ Изгубваш минутата и изпускаш трена. Не, няма да се спираш! И учениците, когато тръгнат по Пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да се слага восък в ушите, за да не се слуша. Когато се качиш на трена, тогава може онзи, който седи в него, да говори, колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате! Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ – Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. Всякога ще мислите, че сте богати.

Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. Той трябва да мисли, че всичко има и че трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде. Това е първото правило – положителен трябва да бъде! В този Път са тръгнали хиляда ученици. Да речем, че някой от тях е беден, а другите са богати. Нима тези хиляда души, които са решили да вървят в Пътя и да изпълнят Волята на Бога, няма да си услужат един на друг? Ще си услужат. Ще кажат: „Братко, вземи, каквото ти трябва, всичко е на твое разположение.“ Нима сто души, които носят своите торби, няма да ти услужат? Това е закон. В Пътя всичко е предвидено и то трябва да се реализира абсолютно точно, както е предопределено по Божия закон. Често, когато говоря, някои си мислят: „Дали Учителя говори за мене?“ – Не се спъвайте. Щом мислите, че когато говоря, имам някого предвид, вие се спъвате. По Пътя се говорят само положителни работи. Щом аз говоря за отрицателни работи, разбирам, че някой от учениците се е спрял някъде, и казвам: никой ученик не трябва да се спира, той трябва да върви. Учителят никога не може да говори отрицателни неща, не може да седне на Пътя и да морализира своите ученици. Той ще им каже: „Напред ще вървите, с Любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате, Истината ще поддържате!“ Така е. Ученикът, който е тръгнал в този Път, трябва да се прости с всички свои недъзи. В своя ум, в своята душа той трябва да се е простил с тях.

Сега някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния. Само ако влезе един трън в крака ви, можете да станете нервни. Тази нервност се дължи единствено на тръна: извадете го и това състояние ще мине. Например стоите и се молите, искате да знаете дали сте концентрирани, но някой идва и ви прошепва: „Днес имате да плащате полица от сто хиляди лева. Ако не я платите, отивате на смърт!“ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя?“ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате. Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар да имате сто такива полици. Това е едно изпитание за вас. Ще ви кажа защо не трябва да се занимавате с тази полица: допуснете, че вашият крак е счупен и е дошъл лекар да го намести. Тъкмо той ви намества крака, пристига някой и ви казва: „Знаеш ли, че имаш да ми изплащаш полица от двадесет хиляди лева? Ела на банката, нали си честен човек.“ И ти понечваш да станеш. Трябва ли да ставаш? Не, ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен, трябва да изчака да оздравееш. Не изчака ли, неговата цел е задна. Ти ще стоиш и ще внимаваш какво ти е казал този човек, няма да мърдаш. Това е послушание! А всичките полици ще платиш, когато оздравееш. Някой ще попита: „Не трябва ли да отида?“ Преди да си тръгнал в Пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си и ще приключиш с въпроса. Ако някои сметки останат неочистени, те не са твои, а чужди: не ги разчиствай. Нека всеки изчисти своите сметки.

Сега тези са мъчнотиите, които ще срещнете през годината. Вие сте ги срещали преди и тази година отново ще ги срещнете. Не се спъвайте. Важното за вас е знанието, не се спъвайте! Ние ще вървим и ще изпълним Волята Божия така, както е писано. Когато вървим из Пътя, може да се разговаряме за важни работи, а маловажните ще оставим за другите. „Сега ли му е времето, или идущата година – да не сме закъснели?“ – Да, сега му е времето! – „Дали е този правият Път; дали всички, които са тръгнали, са готови?“ – Всички са готови! – „Този брат не ми се харесва.“ – Не е ваша работа! – „Защо са го допуснали в този клас?“ – Не е ваша работа, абсолютно нямате право да питате защо е влязъл. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще питаме ли Бога защо е допуснал тези бръмбари? Допуснал ги е – това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в това Божествено училище, а че е допуснал бръмбари, мушички – това е Негова работа. Ние само ще констатираме всичко това.

Не се занимавайте с Божествените работи и не ги коригирайте. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават, че трябвало да бъдат малко по-богати или по-умни. По-голямата ученост е богатство. Не можеш ли да го употребиш, какво ще правиш с него? Друг иска да бъде малко по-силен. Ти малките сили не можеш да употребиш, а как ще употребиш големите? Има друго едно състояние, което учениците могат да усетят. Може да се намерите в положението на Диоген, при когото към края на живота му идвали мнозина да го питат по различни въпроси. Един ден той казал: „Днес искам да си почина, не желая да имам с никого вземане-даване.“ Отдалечил се извън града под една круша да размишлява. До обед вървяло добре, но по обед, тъкмо в най-спокойното време, един човек идва да го пита за нещо. Диоген се усмихнал иронично и нищо не му отговорил... Ами че този човек откъде да знае, че днес не си разположен или че не искаш да приемаш никого? Нима искаш с тази си постъпка в края на живота си да фалираш? По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. Не трябва да ви спъва въпросът защо е дошъл. Дошъл е: ще свършиш работата си с него и ще вървиш напред.

Не искам да останете с погрешно впечатление и да кажете: „Пак ни наряза Учителя.“ Никого не съм нарязвал, но вие не сте на Пътя. Когато вървите в Пътя, с греха няма да се занимавате. Правилото е ученикът да не се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, изпълнението – Божията Мъдрост, а приложението – Божията Истина. С тях ще се занимавате! Ако на теб ти е добре, ще бъде добре и на всички около тебе.

Има и друго положение, при което някои казват, че не се обичаме, че Учителя обича някого по-малко. Това е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее Слънце, а във Варна има облаци, варненци могат да кажат: „Днес Слънцето не ни обича, има малко облаци, Слънцето е неразположено.“ – Не че Слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и предавате вашия недостатък на Слънцето. Други казват: „При нас е много хубаво времето, отличен ден е.“ А трети уточняват: „У нас каква буря, гръмотевици, какъв град имаше!“ – Не, не е криво Слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако има недоразумения, това не е недостатък на Бога, а е ваш недостатък. Ако ние се караме, това са наши, а не Божии работи. В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща, Той е всякога благ. И тогава вие – учениците, се намирате в положението на циганката, която се оженила за царския син, но хлябът не й бил сладък, та взела скришно брашно в една паница и го изсипала на купчинка, за да си омеси пита. Това е навик от миналото. Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сме бедни? – Не, вие сте в миналото си състояние – преди да се ожените за царския син. В Пътя на ученика няма никаква беднотия! Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик. Хлябът и всичко друго му е предоставено. Той трябва да напусне тези дисаги и това брашно.

Понеже сте тръгнали, аз ви казвам какво може да се случи на Пътя и да ви спъне. Някои ще се запитат - дали не са се спрели. Не сте спрели, тръгнали сте, но ви казвам какво може да стане. То може да стане, може и да не стане, но съществува като възможност. И когато стане, никакво ухо не му давайте и не се спирайте. Света няма да оправяте. Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото една минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате: някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви. Нищо повече! Забелязал съм, че има два вида деца: лошите деца, когато хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я да се върне вкъщи. А добрите деца, когато видят майка си, тичат с нея и не плачат, а казват: „Аз ще дойда с тебе.“ Вървете си напред; ако вашето детенце иска да върви, вземете го. Ако отивате на гости и то не плаче – вземете го: иска ли да върви с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли – оставете го. Нищо повече! Рязко и положително! Не се спирайте да му разправяте това-онова. На никого не обяснявай нищо по Пътя – право към целта! Пътят, който ще изходите, е приятен. Някъде има много неприятни места, но това е в реда на нещата; има и много приятни места.

Учениците могат да направят една друга погрешка – и за нея искам да ви предупредя. Да допуснем, че сте ученик в училището, и главното нещо за вас е да си знаете уроците, и то хубаво да ги знаете, да разбирате предмета. Обаче вие не учите, а започвате да се обличате много хубаво. Отивате на училище, но урокът ви не е научен. Искате да привлечете вниманието на учителя с дрехите си и казвате: „Учителю, ние извършихме едно нещо!“ – Нищо не сте извършили: важен е урокът, а не дрехата. Вие казвате, че трябва да бъдете морални и добри. Това са вашите връзки и вашите чепичета. Нам морал не ни трябва. Обикновени, прости дрехите ни трябва да бъдат – може да са и малко скъсани, но ако знаеш урока си добре, учителят ще бъде доволен. Той ще те извини за дрехите, че са малко скъсани. А може да имате и най-красивите дрехи, часовник и прочее, но да казват за вас: „Хубаво е облечен, но не учи.“ Любовта трябва да влезе в сърцето ви! За нас е важно какво е сърцето, а не какви дрехи има отвънка! Ние не сме за външния морал: него ние наричаме "прическа", обличане. И той е хубав, но е за свободното време. А щом си на Пътя – върви: главното там е учението! Трябва да знаеш закъде отиваш. – „Отивам в училището.“ – Знаеш ли уроците? – „Зная ги.“ – Щом дойдеш, ще те изслушаме. Христос ще ти зададе първия въпрос: „Разреши задачата за милосърдието! Излез на дъската, сам разрешавай! Много добре, седни; върви сега и прилагай тази задача!“ На другиго учителят казва: „Разреши задачата на търпението!“ И всеки ученик разрешава експедитивно и всичко върви. Учителят оценява: „Много добре, върви и започни с втория урок!“ През тази година ще решавате задачата на милосърдието – първата задача, която дават на всички.
Реплика: Може ли да се каже някому: „Ти не можеш да си ми приятел, защото си приятел на неприятеля ми?“

Ако някой отговаря по този начин, той не е ученик. Вие решавате каква е задачата на ученичеството – да различавате приятелството. Всеки ученик, който добре се учи, е ваш приятел. А всеки ученик - ленивец е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг: неговият ум е зает с други работи. Ако някой ученик каже, че не може да живее добър живот, това означава, че умът му е зает с други неща. И така, на ученика казвам: всеки, който добре се учи, ми е приятел. Тези неща са казани преди хиляди години. Това е метод.

Мисля, че и в Писанието е казано: „Враговете наши са и ваши врагове.“

Няколко въпроса ще решавате тази година.

Първо: Истината в душата.

Мъдростта в ума.

Любовта в сърцето.

Това са важните въпроси, които всеки един ще реши по всички правила.

Второто нещо, което ще решавате, е:

Свобода в душата.

Светлина в ума.

Чистота в сърцето.

Третото нещо е:

Плодът в душата.

Знанието в ума.

Силата в сърцето.

Това е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление.

Какво беше времето миналата неделя? – Много облачно. И днес е облачно, следователно има подобие. Сега да направим упражненията.

27 август, неделя, 6 ч.

Правила и мерки за избягване на всички погрешки

2011-03-15T09:16:38Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Правила и мерки за избягване на всички погрешки ==

Ще ви прочета 14-а глава от Йоана. Тази глава ще я приложите към днешния наряд. Да се прочете цялата глава.

Ще ви дам някои пояснения за живота на ученика. Ученикът, който и да е той, в каквото и положение да е, от каквото и да е поле, каквито и знания да има, прост ли да е, или учен, щом като влезе в Пътя на ученичеството в окултната наука, в него всякога се повдига една вътрешна борба. А борбата е едно вътрешно съпротивление, което е напълно естествено. Тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи той, толкова по-голямо е съпротивлението. Също и параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го преодолее. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в Пътя, т.е. движите се. Ако няма съпротивление, това означава, че стоите на едно място. Следователно всички изпитания, които могат да дойдат в живота ви, показват, че вие се движите.

Сега тези съпротивления са от различен характер. Най-първо в ума ви ще се роди едно съмнение дали сте на правия Път, дали е този Пътят, по който сте тръгнали, или има някой друг. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос, но щом влезете в този Път, ще започнете да мислите - дали този е Пътят, или не е. След това, щом като решите, че този е Пътят, ще се роди една друга мисъл: дали този е най-краткият Път, или не. Когато разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да извървите този Път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили Пътя, че той е най-добрият, ще ви дойде желанието да се спрете, да се разположите и да си похапнете малко. И така може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по Пътя, не му се позволява да заспи. На ученика не се позволява да заспи на Пътя! Добре ще схванете това, а не буквално. Ще запитате - без спане може ли. Може, разбира се. Без спане означава съзнанието ви да е будно. Мислите ли, че животът на спането е необятен? Не, при тези условия, при които живеем, спане има на Земята, но в Пътя, по който вървим, не трябва да се спи. Там например "спане" се нарича състоянието, когато твоят ум се отвлече назад. Спомниш си своето минало, благата, които си преживял, и у теб се поражда едно желание пак да заспиш. Когато преживявате вашето минало, това е едно заспиване. Ще ми кажете: „Какво лошо има в това човек да преживее своето минало?“ – Няма лошо, но нищо няма да научите.

Представете си, че след като сте завършили университет, пожелаете да преживеете един ден от вашето детинство. Вземате буквара и го четете отначало, четете го един, два пъти. Какво разбрахте от всичко, щом като през това време можехте да прочетете някоя съдържателна книга, а вие четете буквара. Ще кажете: „Едно време по този начин четох от буквара.“ Оставете вашия буквар в наследство на други да го четат и когато те го четат, вие се радвайте. Стар буквар не ви трябва. Когато човек преживява своето минало, това е приготовление за съвършения Живот.

Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание къде - кого види и срещне от своите другари ученици да ги пита, какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по пътя, не ме смущавай!“ Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат.“ В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години, докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогнат. А вие започвате един друг да се учите. Така ще изкривите Божието Слово. Кой кого учи? – Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение.

Имате някакъв недъг – в Пътя, в който влизате, не се позволява на никого никакъв недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост! После, не считайте тези недъзи за ваши. Когато ученикът влезе в училището, ще му припомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово. И много пъти в него ще се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате! Може някой път да ви дойде мисълта, че сега не е време, или да си кажете, че сте имали някаква слабост някога. Това е едно внушение и щом го приемеш, ти ще се спънеш. Трябва да кажеш: „Едно време беше така, но сега не е така.“ Аз поддържам сегашното време. Ако вашата дреха е чиста и дойде някой и ви оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Или дойде друг и ви каже: „Защо се оцапа, не знаеш ли, че тук не се позволява да има оцапани хора? Излез вън от Пътя и се очисти!“ Излезеш ли, ти ще се спънеш, а това им е целта. Такова очистване е фиктивно. Ще вървиш по Пътя напред! Няма да се спираш да чистиш петната на другите. Ще кажеш: „Който ме е оцапал, той да ме очисти.“ Това е правило за учениците. А вие ще се спирате на Пътя да се чистите: тук ще се спрете, там ще се спрете и Пътят ще остане неизходен. Право към целта – нищо повече! Ще вложите Любовта като закон и ще ходите по всичките нейни правила! Ясно е това, нали? После, в Пътя не се позволява да се говорят отрицателни неща. Ако си в приятно настроение, мисли за Бога, за вечния Живот! Ще дойде някой да ви разправя небивалици: „Знаеш ли какво нещо се случи в нашето братство – опекли са едно яйце и са го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца.“ За никакви печени яйца няма да говорите. Кой е опекъл яйцето и кой го е изял, това не е ваша работа. Това са изкушения за учениците. Може през тази година някои да ви говорят за печено яйце, внимавайте! Вие ще се молите за Любовта, за нейното приложение.

През тази година вие ще имате и други някои изкушения. Ще започнеш да се питаш, след като си тръгнал по този Път, осмислил ли си тази работа: ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение – първо си уреди живота, още не му е времето – почакай още една година, а на следващата ще се приготвиш по-добре... А следващата година никога няма да настъпи. После ще ти дойде и изкушението, че си млад. Млад ли си, стар ли си – ти ще тръгнеш и ще вървиш по Пътя: ще вървиш, ако не искаш да се спъваш!
Душата ви ще бъде обгърната с Божията Любов! И тогава може на физическия свят да вършите, каквото искате, без да се спъвате. Мислиш ли например, че ако хванеш някого и го затвориш в затвор, си затворил и душата му? Не! Например някой има желание еди-кой си брат да върви с нас в Пътя. В Пътя си тръгнал ти и не мисли за никой друг! Ти върви в Пътя и не мисли за другия, дали е в Пътя, или не. Не се спирай да каниш и не се спирай да казваш: „Мъжът и децата ми останаха вкъщи, да се върна да ги поканя.“ – Не се връщай назад! Защото, ако мислите, че имате деца вкъщи, вие имате едно от големите заблуждения в света. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Някоя майка ще каже: „Аз имам едно дете.“ – Като имаш дете, какво си спечелила? – „Аз имам син.“ – Какво си спечелила от твоя син? – „Той ще ме гледа на стари години.“ – Друго заблуждение! Ако тебе Господ не те гледа, че синът ти ли ще те гледа? Може най-после да се опиташ да разрешиш въпроса за своята същност, като кажеш в душата си: „Аз съм му майка.“ – Друго заблуждение! Никаква майка не си ти, нито пък той ти е син, а просто вие на Земята си припомняте отношенията, които имате към Бога. Следователно, когато кажеш, че някой ти е син, това означава, че твоите отношения към Бога са синовни. А когато кажеш: „Аз съм майка“, се подразбира Божественият Дух, който те е родил. Това са отношения към Бога, а не към хората. Така трябва да мисли ученикът, ако иска да върви. Някой казва: „Аз оставих баща си.“ Къде е баща ти? Ти още не си Го намерил. Баща ти не е на Земята и братята ти не са на Земята. Ако твоят брат след десет години умре, ще питаш тогава къде е отишъл. Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете.

Сега мнозина представят този Път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, колкото някои го представят. Христос казва: „Вземете Моето иго, защото е леко.“ А игото на света е много тежко. Пътят на света е много тежък. Там хората какви ли не страдания преживяват, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдание, светът познава по-големи страдания. Има хора, които страдат повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум – свършва се с него, счупят му крака, осакати се. А тези, които са в Истината, се страхуват и казват: „Ако ми стане нещо?“ Ако си в Пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нищо? Пак ще ти стане. Въпреки всичко това този Път е лек и приятен. Сега в четиринадесета глава от Йоана са представени мъчнотиите, които ще се родят: този ли е Христос, друг ли е; вън ли е Той, или вътре? Никъде няма да Го търсите. Любовта – това е Христос. Имате ли Любовта – това е Христос. Нямате ли Любовта – нямате Христос. Кардинално така е решен въпросът. Къде е Той: в България ли, в Германия ли? Христос е Любовта – имате ли тази Любов, въпросът е решен. Но търсите ли Любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли Любовта, и там не е Христос.

Любовта не се търси. Когато изгрее Слънцето, ние търсим ли го? Щом изгрее, то ще ви обгърне със своята светлина и топлина и няма защо да го търсим. Сега вие по буква ще ме разберете да не търсите никого. Ще кажете: „И аз няма да търся никого.“ У българите думата търся има две значения: търсиш някого в някаква посока или изтърсваш някаква дреха, с което вдигаш само прах. Вие, когато търсите, само прах вдигате. Това казвам за онзи, който е ученик, за да разбере какви трябва да бъдат неговите отношения. Павел дава един стих: „Който стои, да гледа да не падне.“ У вас може да се роди мисълта: „Дали аз не съм паднал?“ В какво седи падането на човека? Ти си тръгнал в Божия Път на Любовта да живееш с Господа, а идва някой и ти казва: „Слушай, ти нали знаеш, че съботата трябва да се празнува.“ Друг ти казва: „В този Път, докато не се кръстиш с вода, не можеш да ходиш.“ Това са въпроси, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота, никакво кръщение! Кръщението е за некръстените. Като ученик той ще върви право към целта. Бог е Любов, а Любовта включва всички. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на целия закон. Срещнете ли Любовта, вие няма да се спъвате, защото имате целия закон.

На ученика не се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена? Когато бягаха, беше им казано да не се обръщат назад, а тя се обърна и стана на сол. Така някой от учениците се спира, въздъхва и казва: „Оставих баща си и майка си, горките, починаха.“ Но щом се обърне този ученик, на сол ще стане. Баща ти, майка ти, братята ти – щом се запали градът, щом се опарят, и те ще дойдат след тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад! Абсолютно никакво обръщане назад! Право към целта! Тогава пък може да дойде друг, за да ви говори друго някое изкушение: „Ти такъв егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни им малко.“ – На Пътя никому не се помага! Ето къде е мъчнотията. Ще бъде смешно в един оркестър, където са се събрали най-добрите музиканти, да започнат да си поправят погрешките един на друг. При най-малкото спиране ще се развали цялото свирене. При тези музиканти не се допускат никакви погрешки. Щом като си в Пътя, няма какво да помагаш. Започне ли да се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя.

Неизбежно у вас ще се роди въпросът - как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже – вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи животът на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан, и ви казва: „Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга – да ми закопчаеш ремъка.“ Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчай си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето!“ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?“ – Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“ – „Бързам, нямам време да се спирам.“ Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! Ще ти кажат: „Ти не си учтив.“ – Напред! – ”У тебе човещина няма ли?“ – Напред! – ”Защо не ни разправиш нещо?“ – Напред! – ”Какво мислиш?“ – Напред! – ”Ама и ние ще тръгнем!“ – Напред! Не се спирай – нищо повече! Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: „Чакай, и ние ще дойдем.“ – Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват... Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика.

Аз изпитвам онези, които постъпват като ученици: например дали ще изпълнят една заповед относно някаква тайна. В действителност няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: „Каквото видяхте, няма да го казвате!“ После наблюдавам дали ще изпълнят това, което заповядах. Те отиват при една сестра и разправят какво са видели. Бяха обещали едно, а направиха обратното – и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи... Нищо не са видели. Аз искам да видите Любовта и да я възприемете. И ви казвам, че у вас има една слабост – на самохвалство. Ученикът няма какво сам да се хвали: „Аз това видях, онова видях.“ Ще помните, че щом ви се каже за нещо, не трябва да го разправяте. Не говорете, мълчете! Аз много съжалявам за този голям недостатък у вас, специално у софиянци. Те са готови да окрякат орталъка като кокошка за едно яйце. И най-малкото яйце така ще го разправят! А когато го одумат, ще се съберат и ще кажат: „Да мълчим вече, да не го казваме.“ – Не, не бива така. Не говори, това е изпит! Ако има нещо за казване, това е моя привилегия. Вие нямате право да казвате, защото разваляте всички работи. Работата, която трябваше аз да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще я направи! Вие се месите за работи, които нито в клин влизат, нито в ръкав. Когато трябва, аз ще ви повикам и ще ви кажа. Аз всичко съм взел предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката. Нищо не е видял! На мене ще казва, че духом го е видял! Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди. Когато ви въведат в тази скришна стаичка, трябва да разберете нещо, разбиране трябва там. Ако е нужно да се залъгваме, това е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубави картини всяка сутрин. Един ден някои от вас ще отидат в Европа. Там някой известен художник е нарисувал хубава картина, хубав пейзаж, поставил го е в рамка и хората с години гледат тази картина. Казвам: „Елате, аз ще ви покажа оригинала, няма да ви коства много!“ Ако вие излезете половин час преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е хиляди пъти по-хубав, по-красив.

Вие трябва да бъдете послушни, това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието: вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може.“ – Не знаете ли, че вашата граматика на Земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата любов, но така, че хората да разберат какво нещо е Любовта. Сега, като кажеш "любов", трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?...

И така, трябва послушание! Казвате: „Духът ми каза днес да постя.“ Онзи, комуто е казал Духът да пости, разбира поста в първа степен, на физическото поле – седне и не яде цял ден. Защо не яде? Духът му казал. Той пости, но работата е, че цял ден гледа, наблюдава другите и им казва: „Ти защо не постиш, не знаеш ли, че е голям грях? Аз от тази сутрин съм запостил.“ Започва да наобикаля и заприличва на турците-рамазанлии. Един рамазанлия турчин от Варна минава покрай един извор, сяда, измива си краката, за да вземе абдест. Идва един българин, отваря си торбата с баница и започва да яде. Изведнъж турчинът скача: „А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанлия?“ Че бой!... Ако ти постиш, не ядеш, това още не е събитие. Никой не трябва да знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно отношение. И по време на поста ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще извиняваш погрешките на другите хора и ще се радваш, че другите ядат. Ще кажеш: „Братко, аз много се радвам, че ядеш. Моят стомах е развален и съм на диета, но се радвам, че ти ядеш сладко.“ Измий си лицето, за да не те познаят, че постиш, и бъди радостен и весел!

Сега всички слабости се дължат все на такива „прави пътища.“ Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма.“ При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя.“ И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци – да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте. Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си.“ Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности.

Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спреш ли се на Пътя в какъвто и да е смисъл, неприятностите ще дойдат. Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. Не се разправяй, разправии не се позволяват! Ти бързаш да вземеш последния трен, някой те среща и ти казва, че си последен вагабонтин. Ти се спираш и се възмущаваш: „Как, аз вагабонтин?!“ Изгубваш минутата и изпускаш трена. Не, няма да се спираш! И учениците, когато тръгнат по Пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да се слага восък в ушите, за да не се слуша. Когато се качиш на трена, тогава може онзи, който седи в него, да говори, колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате! Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ – Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. Всякога ще мислите, че сте богати.

Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. Той трябва да мисли, че всичко има и че трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде. Това е първото правило – положителен трябва да бъде! В този Път са тръгнали хиляда ученици. Да речем, че някой от тях е беден, а другите са богати. Нима тези хиляда души, които са решили да вървят в Пътя и да изпълнят Волята на Бога, няма да си услужат един на друг? Ще си услужат. Ще кажат: „Братко, вземи, каквото ти трябва, всичко е на твое разположение.“ Нима сто души, които носят своите торби, няма да ти услужат? Това е закон. В Пътя всичко е предвидено и то трябва да се реализира абсолютно точно, както е предопределено по Божия закон. Често, когато говоря, някои си мислят: „Дали Учителя говори за мене?“ – Не се спъвайте. Щом мислите, че когато говоря, имам някого предвид, вие се спъвате. По Пътя се говорят само положителни работи. Щом аз говоря за отрицателни работи, разбирам, че някой от учениците се е спрял някъде, и казвам: никой ученик не трябва да се спира, той трябва да върви. Учителят никога не може да говори отрицателни неща, не може да седне на Пътя и да морализира своите ученици. Той ще им каже: „Напред ще вървите, с Любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате, Истината ще поддържате!“ Така е. Ученикът, който е тръгнал в този Път, трябва да се прости с всички свои недъзи. В своя ум, в своята душа той трябва да се е простил с тях.

Сега някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния. Само ако влезе един трън в крака ви, можете да станете нервни. Тази нервност се дължи единствено на тръна: извадете го и това състояние ще мине. Например стоите и се молите, искате да знаете дали сте концентрирани, но някой идва и ви прошепва: „Днес имате да плащате полица от сто хиляди лева. Ако не я платите, отивате на смърт!“ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя?“ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате. Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар да имате сто такива полици. Това е едно изпитание за вас. Ще ви кажа защо не трябва да се занимавате с тази полица: допуснете, че вашият крак е счупен и е дошъл лекар да го намести. Тъкмо той ви намества крака, пристига някой и ви казва: „Знаеш ли, че имаш да ми изплащаш полица от двадесет хиляди лева? Ела на банката, нали си честен човек.“ И ти понечваш да станеш. Трябва ли да ставаш? Не, ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен, трябва да изчака да оздравееш. Не изчака ли, неговата цел е задна. Ти ще стоиш и ще внимаваш какво ти е казал този човек, няма да мърдаш. Това е послушание! А всичките полици ще платиш, когато оздравееш. Някой ще попита: „Не трябва ли да отида?“ Преди да си тръгнал в Пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си и ще приключиш с въпроса. Ако някои сметки останат неочистени, те не са твои, а чужди: не ги разчиствай. Нека всеки изчисти своите сметки.

== Заглавие на раздел ==

Сега тези са мъчнотиите, които ще срещнете през годината. Вие сте ги срещали преди и тази година отново ще ги срещнете. Не се спъвайте. Важното за вас е знанието, не се спъвайте! Ние ще вървим и ще изпълним Волята Божия така, както е писано. Когато вървим из Пътя, може да се разговаряме за важни работи, а маловажните ще оставим за другите. „Сега ли му е времето, или идущата година – да не сме закъснели?“ – Да, сега му е времето! – „Дали е този правият Път; дали всички, които са тръгнали, са готови?“ – Всички са готови! – „Този брат не ми се харесва.“ – Не е ваша работа! – „Защо са го допуснали в този клас?“ – Не е ваша работа, абсолютно нямате право да питате защо е влязъл. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще питаме ли Бога защо е допуснал тези бръмбари? Допуснал ги е – това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в това Божествено училище, а че е допуснал бръмбари, мушички – това е Негова работа. Ние само ще констатираме всичко това.

Не се занимавайте с Божествените работи и не ги коригирайте. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават, че трябвало да бъдат малко по-богати или по-умни. По-голямата ученост е богатство. Не можеш ли да го употребиш, какво ще правиш с него? Друг иска да бъде малко по-силен. Ти малките сили не можеш да употребиш, а как ще употребиш големите? Има друго едно състояние, което учениците могат да усетят. Може да се намерите в положението на Диоген, при когото към края на живота му идвали мнозина да го питат по различни въпроси. Един ден той казал: „Днес искам да си почина, не желая да имам с никого вземане-даване.“ Отдалечил се извън града под една круша да размишлява. До обед вървяло добре, но по обед, тъкмо в най-спокойното време, един човек идва да го пита за нещо. Диоген се усмихнал иронично и нищо не му отговорил... Ами че този човек откъде да знае, че днес не си разположен или че не искаш да приемаш никого? Нима искаш с тази си постъпка в края на живота си да фалираш? По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. Не трябва да ви спъва въпросът защо е дошъл. Дошъл е: ще свършиш работата си с него и ще вървиш напред.

Не искам да останете с погрешно впечатление и да кажете: „Пак ни наряза Учителя.“ Никого не съм нарязвал, но вие не сте на Пътя. Когато вървите в Пътя, с греха няма да се занимавате. Правилото е ученикът да не се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, изпълнението – Божията Мъдрост, а приложението – Божията Истина. С тях ще се занимавате! Ако на теб ти е добре, ще бъде добре и на всички около тебе.

Има и друго положение, при което някои казват, че не се обичаме, че Учителя обича някого по-малко. Това е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее Слънце, а във Варна има облаци, варненци могат да кажат: „Днес Слънцето не ни обича, има малко облаци, Слънцето е неразположено.“ – Не че Слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и предавате вашия недостатък на Слънцето. Други казват: „При нас е много хубаво времето, отличен ден е.“ А трети уточняват: „У нас каква буря, гръмотевици, какъв град имаше!“ – Не, не е криво Слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако има недоразумения, това не е недостатък на Бога, а е ваш недостатък. Ако ние се караме, това са наши, а не Божии работи. В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща, Той е всякога благ. И тогава вие – учениците, се намирате в положението на циганката, която се оженила за царския син, но хлябът не ѝ бил сладък, та взела скришно брашно в една паница и го изсипала на купчинка, за да си омеси пита. Това е навик от миналото. Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сме бедни? – Не, вие сте в миналото си състояние – преди да се ожените за царския син. В Пътя на ученика няма никаква беднотия! Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик. Хлябът и всичко друго му е предоставено. Той трябва да напусне тези дисаги и това брашно.
Понеже сте тръгнали, аз ви казвам какво може да се случи на Пътя и да ви спъне. Някои ще се запитат дали не са се спрели. Не сте спрели, тръгнали сте, но ви казвам какво може да стане. То може да стане, може и да не стане, но съществува като възможност. И когато стане, никакво ухо не му давайте и не се спирайте. Света няма да оправяте. Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото една минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате: някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви. Нищо повече! Забелязал съм, че има два вида деца: лошите деца, когато хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я да се върне вкъщи. А добрите деца, когато видят майка си, тичат с нея и не плачат, а казват: „Аз ще дойда с тебе.“ Вървете си напред; ако вашето детенце иска да върви, вземете го. Ако отивате на гости и то не плаче – вземете го: иска ли да върви с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли – оставете го. Нищо повече! Рязко и положително! Не се спирайте да му разправяте това-онова. На никого не обяснявай нищо по Пътя – право към целта! Пътят, който ще изходите, е приятен. Някъде има много неприятни места, но това е в реда на нещата; има и много приятни места.
Учениците могат да направят една друга погрешка – и за нея искам да ви предупредя. Да допуснем, че сте ученик в училището, и главното нещо за вас е да си знаете уроците, и то хубаво да ги знаете, да разбирате предмета. Обаче вие не учите, а започвате да се обличате много хубаво. Отивате на училище, но урокът ви не е научен. Искате да привлечете вниманието на учителя с дрехите си и казвате: „Учителю, ние извършихме едно нещо!“ – Нищо не сте извършили: важен е урокът, а не дрехата. Вие казвате, че трябва да бъдете морални и добри. Това са вашите връзки и вашите чепичета. Нам морал не ни трябва. Обикновени, прости дрехите ни трябва да бъдат – може да са и малко скъсани, но ако знаеш урока си добре, учителят ще бъде доволен. Той ще те извини за дрехите, че са малко скъсани. А може да имате и най-красивите дрехи, часовник и прочее, но да казват за вас: „Хубаво е облечен, но не учи.“ Любовта трябва да влезе в сърцето ви! За нас е важно какво е сърцето, а не какви дрехи има отвънка! Ние не сме за външния морал: него ние наричаме прическа, обличане. И той е хубав, но е за свободното време. А щом си на Пътя – върви: главното там е учението! Трябва да знаеш закъде отиваш. – „Отивам в училището.“ – Знаеш ли уроците? – „Зная ги.“ – Щом дойдеш, ще те изслушаме. Христос ще ти зададе първия въпрос: „Разреши задачата за милосърдието! Излез на дъската, сам разрешавай! Много добре, седни; върви сега и прилагай тази задача!“ На другиго учителят казва: „Разреши задачата на търпението!“ И всеки ученик разрешава експедитивно и всичко върви. Учителят оценява: „Много добре, върви и започни с втория урок!“ През тази година ще решавате задачата на милосърдието – първата задача, която дават на всички.
Реплика: Може ли да се каже някому: „Ти не можеш да си ми приятел, защото си приятел на неприятеля ми?“
Ако някой отговаря по този начин, той не е ученик. Вие решавате каква е задачата на ученичеството – да различавате приятелството. Всеки ученик, който добре се учи, е ваш приятел. А всеки ученик ленивец е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг: неговият ум е зает с други работи. Ако някой ученик каже, че не може да живее добър живот, това означава, че умът му е зает с други неща. И така, на ученика казвам: всеки, който добре се учи, ми е приятел. Тези неща са казани преди хиляди години. Това е метод. Мисля, че и в Писанието е казано: „Враговете наши са и ваши врагове.“
Няколко въпроса ще решавате тази година.
Първо: Истината в душата.
Мъдростта в ума.
Любовта в сърцето.
Това са важните въпроси, които всеки един ще реши по всички правила.
Второто нещо, което ще решавате, е:
Свобода в душата.
Светлина в ума.
Чистота в сърцето.
Третото нещо е:
Плодът в душата.
Знанието в ума.
Силата в сърцето.
Това е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление.
Какво беше времето миналата неделя? – Много облачно. И днес е облачно, следователно има подобие. Сега да направим упражненията.

27 август, неделя, 6 ч.

Правила и мерки за избягване на всички погрешки

2011-03-15T09:02:23Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Правила и мерки за избягване на всички погрешки ==

Ще ви прочета 14-а глава от Йоана. Тази глава ще я приложите към днешния наряд. Да се прочете цялата глава.

Ще ви дам някои пояснения за живота на ученика. Ученикът, който и да е той, в каквото и положение да е, от каквото и да е поле, каквито и знания да има, прост ли да е, или учен, щом като влезе в Пътя на ученичеството в окултната наука, в него всякога се повдига една вътрешна борба. А борбата е едно вътрешно съпротивление, което е напълно естествено. Тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи той, толкова по-голямо е съпротивлението. Също и параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го преодолее. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в Пътя, т.е. движите се. Ако няма съпротивление, това означава, че стоите на едно място. Следователно всички изпитания, които могат да дойдат в живота ви, показват, че вие се движите.

Сега тези съпротивления са от различен характер. Най-първо в ума ви ще се роди едно съмнение дали сте на правия Път, дали е този Пътят, по който сте тръгнали, или има някой друг. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос, но щом влезете в този Път, ще започнете да мислите - дали този е Пътят, или не е. След това, щом като решите, че този е Пътят, ще се роди една друга мисъл: дали този е най-краткият Път, или не. Когато разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да извървите този Път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили Пътя, че той е най-добрият, ще ви дойде желанието да се спрете, да се разположите и да си похапнете малко. И така може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по Пътя, не му се позволява да заспи. На ученика не се позволява да заспи на Пътя! Добре ще схванете това, а не буквално. Ще запитате - без спане може ли. Може, разбира се. Без спане означава съзнанието ви да е будно. Мислите ли, че животът на спането е необятен? Не, при тези условия, при които живеем, спане има на Земята, но в Пътя, по който вървим, не трябва да се спи. Там например "спане" се нарича състоянието, когато твоят ум се отвлече назад. Спомниш си своето минало, благата, които си преживял, и у теб се поражда едно желание пак да заспиш. Когато преживявате вашето минало, това е едно заспиване. Ще ми кажете: „Какво лошо има в това човек да преживее своето минало?“ – Няма лошо, но нищо няма да научите.

Представете си, че след като сте завършили университет, пожелаете да преживеете един ден от вашето детинство. Вземате буквара и го четете отначало, четете го един, два пъти. Какво разбрахте от всичко, щом като през това време можехте да прочетете някоя съдържателна книга, а вие четете буквара. Ще кажете: „Едно време по този начин четох от буквара.“ Оставете вашия буквар в наследство на други да го четат и когато те го четат, вие се радвайте. Стар буквар не ви трябва. Когато човек преживява своето минало, това е приготовление за съвършения Живот.

Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание къде - кого види и срещне от своите другари ученици да ги пита, какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по пътя, не ме смущавай!“ Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат.“ В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години, докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогнат. А вие започвате един друг да се учите. Така ще изкривите Божието Слово. Кой кого учи? – Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение.

Имате някакъв недъг – в Пътя, в който влизате, не се позволява на никого никакъв недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост! После, не считайте тези недъзи за ваши. Когато ученикът влезе в училището, ще му припомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово. И много пъти в него ще се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате! Може някой път да ви дойде мисълта, че сега не е време, или да си кажете, че сте имали някаква слабост някога. Това е едно внушение и щом го приемеш, ти ще се спънеш. Трябва да кажеш: „Едно време беше така, но сега не е така.“ Аз поддържам сегашното време. Ако вашата дреха е чиста и дойде някой и ви оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Или дойде друг и ви каже: „Защо се оцапа, не знаеш ли, че тук не се позволява да има оцапани хора? Излез вън от Пътя и се очисти!“ Излезеш ли, ти ще се спънеш, а това им е целта. Такова очистване е фиктивно. Ще вървиш по Пътя напред! Няма да се спираш да чистиш петната на другите. Ще кажеш: „Който ме е оцапал, той да ме очисти.“ Това е правило за учениците. А вие ще се спирате на Пътя да се чистите: тук ще се спрете, там ще се спрете и Пътят ще остане неизходен. Право към целта – нищо повече! Ще вложите Любовта като закон и ще ходите по всичките нейни правила! Ясно е това, нали? После, в Пътя не се позволява да се говорят отрицателни неща. Ако си в приятно настроение, мисли за Бога, за вечния Живот! Ще дойде някой да ви разправя небивалици: „Знаеш ли какво нещо се случи в нашето братство – опекли са едно яйце и са го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца.“ За никакви печени яйца няма да говорите. Кой е опекъл яйцето и кой го е изял, това не е ваша работа. Това са изкушения за учениците. Може през тази година някои да ви говорят за печено яйце, внимавайте! Вие ще се молите за Любовта, за нейното приложение.

През тази година вие ще имате и други някои изкушения. Ще започнеш да се питаш, след като си тръгнал по този Път, осмислил ли си тази работа: ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение – първо си уреди живота, още не му е времето – почакай още една година, а на следващата ще се приготвиш по-добре... А следващата година никога няма да настъпи. После ще ти дойде и изкушението, че си млад. Млад ли си, стар ли си – ти ще тръгнеш и ще вървиш по Пътя: ще вървиш, ако не искаш да се спъваш!
Душата ви ще бъде обгърната с Божията Любов! И тогава може на физическия свят да вършите, каквото искате, без да се спъвате. Мислиш ли например, че ако хванеш някого и го затвориш в затвор, си затворил и душата му? Не! Например някой има желание еди-кой си брат да върви с нас в Пътя. В Пътя си тръгнал ти и не мисли за никой друг! Ти върви в Пътя и не мисли за другия, дали е в Пътя, или не. Не се спирай да каниш и не се спирай да казваш: „Мъжът и децата ми останаха вкъщи, да се върна да ги поканя.“ – Не се връщай назад! Защото, ако мислите, че имате деца вкъщи, вие имате едно от големите заблуждения в света. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Някоя майка ще каже: „Аз имам едно дете.“ – Като имаш дете, какво си спечелила? – „Аз имам син.“ – Какво си спечелила от твоя син? – „Той ще ме гледа на стари години.“ – Друго заблуждение! Ако тебе Господ не те гледа, че синът ти ли ще те гледа? Може най-после да се опиташ да разрешиш въпроса за своята същност, като кажеш в душата си: „Аз съм му майка.“ – Друго заблуждение! Никаква майка не си ти, нито пък той ти е син, а просто вие на Земята си припомняте отношенията, които имате към Бога. Следователно, когато кажеш, че някой ти е син, това означава, че твоите отношения към Бога са синовни. А когато кажеш: „Аз съм майка“, се подразбира Божественият Дух, който те е родил. Това са отношения към Бога, а не към хората. Така трябва да мисли ученикът, ако иска да върви. Някой казва: „Аз оставих баща си.“ Къде е баща ти? Ти още не си Го намерил. Баща ти не е на Земята и братята ти не са на Земята. Ако твоят брат след десет години умре, ще питаш тогава къде е отишъл. Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете.

Сега мнозина представят този Път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, колкото някои го представят. Христос казва: „Вземете Моето иго, защото е леко.“ А игото на света е много тежко. Пътят на света е много тежък. Там хората какви ли не страдания преживяват, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдание, светът познава по-големи страдания. Има хора, които страдат повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум – свършва се с него, счупят му крака, осакати се. А тези, които са в Истината, се страхуват и казват: „Ако ми стане нещо?“ Ако си в Пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нищо? Пак ще ти стане. Въпреки всичко това този Път е лек и приятен. Сега в четиринадесета глава от Йоана са представени мъчнотиите, които ще се родят: този ли е Христос, друг ли е; вън ли е Той, или вътре? Никъде няма да Го търсите. Любовта – това е Христос. Имате ли Любовта – това е Христос. Нямате ли Любовта – нямате Христос. Кардинално така е решен въпросът. Къде е Той: в България ли, в Германия ли? Христос е Любовта – имате ли тази Любов, въпросът е решен. Но търсите ли Любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли Любовта, и там не е Христос.

Любовта не се търси. Когато изгрее Слънцето, ние търсим ли го? Щом изгрее, то ще ви обгърне със своята светлина и топлина и няма защо да го търсим. Сега вие по буква ще ме разберете да не търсите никого. Ще кажете: „И аз няма да търся никого.“ У българите думата търся има две значения: търсиш някого в някаква посока или изтърсваш някаква дреха, с което вдигаш само прах. Вие, когато търсите, само прах вдигате. Това казвам за онзи, който е ученик, за да разбере какви трябва да бъдат неговите отношения. Павел дава един стих: „Който стои, да гледа да не падне.“ У вас може да се роди мисълта: „Дали аз не съм паднал?“ В какво седи падането на човека? Ти си тръгнал в Божия Път на Любовта да живееш с Господа, а идва някой и ти казва: „Слушай, ти нали знаеш, че съботата трябва да се празнува.“ Друг ти казва: „В този Път, докато не се кръстиш с вода, не можеш да ходиш.“ Това са въпроси, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота, никакво кръщение! Кръщението е за некръстените. Като ученик той ще върви право към целта. Бог е Любов, а Любовта включва всички. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на целия закон. Срещнете ли Любовта, вие няма да се спъвате, защото имате целия закон.

На ученика не се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена? Когато бягаха, беше им казано да не се обръщат назад, а тя се обърна и стана на сол. Така някой от учениците се спира, въздъхва и казва: „Оставих баща си и майка си, горките, починаха.“ Но щом се обърне този ученик, на сол ще стане. Баща ти, майка ти, братята ти – щом се запали градът, щом се опарят, и те ще дойдат след тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад! Абсолютно никакво обръщане назад! Право към целта! Тогава пък може да дойде друг, за да ви говори друго някое изкушение: „Ти такъв егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни им малко.“ – На Пътя никому не се помага! Ето къде е мъчнотията. Ще бъде смешно в един оркестър, където са се събрали най-добрите музиканти, да започнат да си поправят погрешките един на друг. При най-малкото спиране ще се развали цялото свирене. При тези музиканти не се допускат никакви погрешки. Щом като си в Пътя, няма какво да помагаш. Започне ли да се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя.

Неизбежно у вас ще се роди въпросът - как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже – вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи животът на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан, и ви казва: „Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга – да ми закопчаеш ремъка.“ Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчай си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето!“ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?“ – Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“ – „Бързам, нямам време да се спирам.“ Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! Ще ти кажат: „Ти не си учтив.“ – Напред! – ”У тебе човещина няма ли?“ – Напред! – ”Защо не ни разправиш нещо?“ – Напред! – ”Какво мислиш?“ – Напред! – ”Ама и ние ще тръгнем!“ – Напред! Не се спирай – нищо повече! Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: „Чакай, и ние ще дойдем.“ – Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват... Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика.

Аз изпитвам онези, които постъпват като ученици: например дали ще изпълнят една заповед относно някаква тайна. В действителност няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: „Каквото видяхте, няма да го казвате!“ После наблюдавам дали ще изпълнят това, което заповядах. Те отиват при една сестра и разправят какво са видели. Бяха обещали едно, а направиха обратното – и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи... Нищо не са видели. Аз искам да видите Любовта и да я възприемете. И ви казвам, че у вас има една слабост – на самохвалство. Ученикът няма какво сам да се хвали: „Аз това видях, онова видях.“ Ще помните, че щом ви се каже за нещо, не трябва да го разправяте. Не говорете, мълчете! Аз много съжалявам за този голям недостатък у вас, специално у софиянци. Те са готови да окрякат орталъка като кокошка за едно яйце. И най-малкото яйце така ще го разправят! А когато го одумат, ще се съберат и ще кажат: „Да мълчим вече, да не го казваме.“ – Не, не бива така. Не говори, това е изпит! Ако има нещо за казване, това е моя привилегия. Вие нямате право да казвате, защото разваляте всички работи. Работата, която трябваше аз да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще я направи! Вие се месите за работи, които нито в клин влизат, нито в ръкав. Когато трябва, аз ще ви повикам и ще ви кажа. Аз всичко съм взел предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката. Нищо не е видял! На мене ще казва, че духом го е видял! Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди. Когато ви въведат в тази скришна стаичка, трябва да разберете нещо, разбиране трябва там. Ако е нужно да се залъгваме, това е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубави картини всяка сутрин. Един ден някои от вас ще отидат в Европа. Там някой известен художник е нарисувал хубава картина, хубав пейзаж, поставил го е в рамка и хората с години гледат тази картина. Казвам: „Елате, аз ще ви покажа оригинала, няма да ви коства много!“ Ако вие излезете половин час преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е хиляди пъти по-хубав, по-красив.

Вие трябва да бъдете послушни, това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието: вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може.“ – Не знаете ли, че вашата граматика на Земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата любов, но така, че хората да разберат какво нещо е Любовта. Сега, като кажеш "любов", трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?...

И така, трябва послушание! Казвате: „Духът ми каза днес да постя.“ Онзи, комуто е казал Духът да пости, разбира поста в първа степен, на физическото поле – седне и не яде цял ден. Защо не яде? Духът му казал. Той пости, но работата е, че цял ден гледа, наблюдава другите и им казва: „Ти защо не постиш, не знаеш ли, че е голям грях? Аз от тази сутрин съм запостил.“ Започва да наобикаля и заприличва на турците-рамазанлии. Един рамазанлия турчин от Варна минава покрай един извор, сяда, измива си краката, за да вземе абдест. Идва един българин, отваря си торбата с баница и започва да яде. Изведнъж турчинът скача: „А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанлия?“ Че бой!... Ако ти постиш, не ядеш, това още не е събитие. Никой не трябва да знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно отношение. И по време на поста ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще извиняваш погрешките на другите хора и ще се радваш, че другите ядат. Ще кажеш: „Братко, аз много се радвам, че ядеш. Моят стомах е развален и съм на диета, но се радвам, че ти ядеш сладко.“ Измий си лицето, за да не те познаят, че постиш, и бъди радостен и весел!

Сега всички слабости се дължат все на такива „прави пътища.“ Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма.“ При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя.“ И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци – да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте. Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си.“ Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности.

Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спреш ли се на Пътя в какъвто и да е смисъл, неприятностите ще дойдат. Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. Не се разправяй, разправии не се позволяват! Ти бързаш да вземеш последния трен, някой те среща и ти казва, че си последен вагабонтин. Ти се спираш и се възмущаваш: „Как, аз вагабонтин?!“ Изгубваш минутата и изпускаш трена. Не, няма да се спираш! И учениците, когато тръгнат по Пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да се слага восък в ушите, за да не се слуша. Когато се качиш на трена, тогава може онзи, който седи в него, да говори, колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате! Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ – Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. Всякога ще мислите, че сте богати.

Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. Той трябва да мисли, че всичко има и че трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде. Това е първото правило – положителен трябва да бъде! В този Път са тръгнали хиляда ученици. Да речем, че някой от тях е беден, а другите са богати. Нима тези хиляда души, които са решили да вървят в Пътя и да изпълнят Волята на Бога, няма да си услужат един на друг? Ще си услужат. Ще кажат: „Братко, вземи, каквото ти трябва, всичко е на твое разположение.“ Нима сто души, които носят своите торби, няма да ти услужат? Това е закон. В Пътя всичко е предвидено и то трябва да се реализира абсолютно точно, както е предопределено по Божия закон. Често, когато говоря, някои си мислят: „Дали Учителя говори за мене?“ – Не се спъвайте. Щом мислите, че когато говоря, имам някого предвид, вие се спъвате. По Пътя се говорят само положителни работи. Щом аз говоря за отрицателни работи, разбирам, че някой от учениците се е спрял някъде, и казвам: никой ученик не трябва да се спира, той трябва да върви. Учителят никога не може да говори отрицателни неща, не може да седне на Пътя и да морализира своите ученици. Той ще им каже: „Напред ще вървите, с Любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате, Истината ще поддържате!“ Така е. Ученикът, който е тръгнал в този Път, трябва да се прости с всички свои недъзи. В своя ум, в своята душа той трябва да се е простил с тях.

Сега някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния. Само ако влезе един трън в крака ви, можете да станете нервни. Тази нервност се дължи единствено на тръна: извадете го и това състояние ще мине. Например стоите и се молите, искате да знаете дали сте концентрирани, но някой идва и ви прошепва: „Днес имате да плащате полица от сто хиляди лева. Ако не я платите, отивате на смърт!“ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя?“ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате. Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар да имате сто такива полици. Това е едно изпитание за вас. Ще ви кажа защо не трябва да се занимавате с тази полица: допуснете, че вашият крак е счупен и е дошъл лекар да го намести. Тъкмо той ви намества крака, пристига някой и ви казва: „Знаеш ли, че имаш да ми изплащаш полица от двадесет хиляди лева? Ела на банката, нали си честен човек.“ И ти понечваш да станеш. Трябва ли да ставаш? Не, ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен, трябва да изчака да оздравееш. Не изчака ли, неговата цел е задна. Ти ще стоиш и ще внимаваш какво ти е казал този човек, няма да мърдаш. Това е послушание! А всичките полици ще платиш, когато оздравееш. Някой ще попита: „Не трябва ли да отида?“ Преди да си тръгнал в Пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си и ще приключиш с въпроса. Ако някои сметки останат неочистени, те не са твои, а чужди: не ги разчиствай. Нека всеки изчисти своите сметки.

== Заглавие на раздел ==

Сега тези са мъчнотиите, които ще срещнете през годината. Вие сте ги срещали преди и тази година отново ще ги срещнете. Не се спъвайте. Важното за вас е знанието, не се спъвайте! Ние ще вървим и ще изпълним Волята Божия така, както е писано. Когато вървим из Пътя, може да се разговаряме за важни работи, а маловажните ще оставим за другите. „Сега ли му е времето, или идущата година – да не сме закъснели?“ – Да, сега му е времето! – „Дали е този правият Път; дали всички, които са тръгнали, са готови?“ – Всички са готови! – „Този брат не ми се харесва.“ – Не е ваша работа! – „Защо са го допуснали в този клас?“ – Не е ваша работа, абсолютно нямате право да питате защо е влязъл. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще питаме ли Бога защо е допуснал тези бръмбари? Допуснал ги е – това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в това Божествено училище, а че е допуснал бръмбари, мушички – това е Негова работа. Ние само ще констатираме всичко това.

Не се занимавайте с Божествените работи и не ги коригирайте. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават, че трябвало да бъдат малко по-богати или по-умни. По-голямата ученост е богатство. Не можеш ли да го употребиш, какво ще правиш с него? Друг иска да бъде малко по-силен. Ти малките сили не можеш да употребиш, а как ще употребиш големите? Има друго едно състояние, което учениците могат да усетят. Може да се намерите в положението на Диоген16, при когото към края на живота му идвали мнозина да го питат по различни въпроси. Един ден той казал: „Днес искам да си почина, не желая да имам с никого вземане-даване.“ Отдалечил се извън града под една круша да размишлява. До обед вървяло добре, но по обед, тъкмо в най-спокойното време, един човек идва да го пита за нещо. Диоген се усмихнал иронично и нищо не му отговорил... Ами че този човек откъде да знае, че днес не си разположен или че не искаш да приемаш никого? Нима искаш с тази си постъпка в края на живота си да фалираш? По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. Не трябва да ви спъва въпросът защо е дошъл. Дошъл е: ще свършиш работата си с него и ще вървиш напред.

Не искам да останете с погрешно впечатление и да кажете: „Пак ни наряза Учителя.“ Никого не съм нарязвал, но вие не сте на Пътя. Когато вървите в Пътя, с греха няма да се занимавате. Правилото е ученикът да не се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, изпълнението – Божията Мъдрост, а приложението – Божията Истина. С тях ще се занимавате! Ако на теб ти е добре, ще бъде добре и на всички около тебе.

Има и друго положение, при което някои казват, че не се обичаме, че Учителя обича някого по-малко. Това е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее Слънце, а във Варна има облаци, варненци могат да кажат: „Днес Слънцето не ни обича, има малко облаци, Слънцето е неразположено.“ – Не че Слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и предавате вашия недостатък на Слънцето. Други казват: „При нас е много хубаво времето, отличен ден е.“ А трети уточняват: „У нас каква буря, гръмотевици, какъв град имаше!“ – Не, не е криво Слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако има недоразумения, това не е недостатък на Бога, а е ваш недостатък. Ако ние се караме, това са наши, а не Божии работи. В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща, Той е всякога благ. И тогава вие – учениците, се намирате в положението на циганката, която се оженила за царския син, но хлябът не ѝ бил сладък, та взела скришно брашно в една паница и го изсипала на купчинка, за да си омеси пита. Това е навик от миналото. Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сме бедни? – Не, вие сте в миналото си състояние – преди да се ожените за царския син. В Пътя на ученика няма никаква беднотия! Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик. Хлябът и всичко друго му е предоставено. Той трябва да напусне тези дисаги и това брашно.
Понеже сте тръгнали, аз ви казвам какво може да се случи на Пътя и да ви спъне. Някои ще се запитат дали не са се спрели. Не сте спрели, тръгнали сте, но ви казвам какво може да стане. То може да стане, може и да не стане, но съществува като възможност. И когато стане, никакво ухо не му давайте и не се спирайте. Света няма да оправяте. Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото една минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате: някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви. Нищо повече! Забелязал съм, че има два вида деца: лошите деца, когато хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я да се върне вкъщи. А добрите деца, когато видят майка си, тичат с нея и не плачат, а казват: „Аз ще дойда с тебе.“ Вървете си напред; ако вашето детенце иска да върви, вземете го. Ако отивате на гости и то не плаче – вземете го: иска ли да върви с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли – оставете го. Нищо повече! Рязко и положително! Не се спирайте да му разправяте това-онова. На никого не обяснявай нищо по Пътя – право към целта! Пътят, който ще изходите, е приятен. Някъде има много неприятни места, но това е в реда на нещата; има и много приятни места.
Учениците могат да направят една друга погрешка – и за нея искам да ви предупредя. Да допуснем, че сте ученик в училището, и главното нещо за вас е да си знаете уроците, и то хубаво да ги знаете, да разбирате предмета. Обаче вие не учите, а започвате да се обличате много хубаво. Отивате на училище, но урокът ви не е научен. Искате да привлечете вниманието на учителя с дрехите си и казвате: „Учителю, ние извършихме едно нещо!“ – Нищо не сте извършили: важен е урокът, а не дрехата. Вие казвате, че трябва да бъдете морални и добри. Това са вашите връзки и вашите чепичета. Нам морал не ни трябва. Обикновени, прости дрехите ни трябва да бъдат – може да са и малко скъсани, но ако знаеш урока си добре, учителят ще бъде доволен. Той ще те извини за дрехите, че са малко скъсани. А може да имате и най-красивите дрехи, часовник и прочее, но да казват за вас: „Хубаво е облечен, но не учи.“ Любовта трябва да влезе в сърцето ви! За нас е важно какво е сърцето, а не какви дрехи има отвънка! Ние не сме за външния морал: него ние наричаме прическа, обличане. И той е хубав, но е за свободното време. А щом си на Пътя – върви: главното там е учението! Трябва да знаеш закъде отиваш. – „Отивам в училището.“ – Знаеш ли уроците? – „Зная ги.“ – Щом дойдеш, ще те изслушаме. Христос ще ти зададе първия въпрос: „Разреши задачата за милосърдието! Излез на дъската, сам разрешавай! Много добре, седни; върви сега и прилагай тази задача!“ На другиго учителят казва: „Разреши задачата на търпението!“ И всеки ученик разрешава експедитивно и всичко върви. Учителят оценява: „Много добре, върви и започни с втория урок!“ През тази година ще решавате задачата на милосърдието – първата задача, която дават на всички.
Реплика: Може ли да се каже някому: „Ти не можеш да си ми приятел, защото си приятел на неприятеля ми?“
Ако някой отговаря по този начин, той не е ученик. Вие решавате каква е задачата на ученичеството – да различавате приятелството. Всеки ученик, който добре се учи, е ваш приятел. А всеки ученик ленивец е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг: неговият ум е зает с други работи. Ако някой ученик каже, че не може да живее добър живот, това означава, че умът му е зает с други неща. И така, на ученика казвам: всеки, който добре се учи, ми е приятел. Тези неща са казани преди хиляди години. Това е метод. Мисля, че и в Писанието е казано: „Враговете наши са и ваши врагове.“
Няколко въпроса ще решавате тази година.
Първо: Истината в душата.
Мъдростта в ума.
Любовта в сърцето.
Това са важните въпроси, които всеки един ще реши по всички правила.
Второто нещо, което ще решавате, е:
Свобода в душата.
Светлина в ума.
Чистота в сърцето.
Третото нещо е:
Плодът в душата.
Знанието в ума.
Силата в сърцето.
Това е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление.
Какво беше времето миналата неделя? – Много облачно. И днес е облачно, следователно има подобие. Сега да направим упражненията.

27 август, неделя, 6 ч.

Правила и мерки за избягване на всички погрешки

2011-03-14T15:04:20Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Правила и мерки за избягване на всички погрешки ==

Ще ви прочета 14-а глава от Йоана. Тази глава ще я приложите към днешния наряд. Да се прочете цялата глава.

Ще ви дам някои пояснения за живота на ученика. Ученикът, който и да е той, в каквото и положение да е, от каквото и да е поле, каквито и знания да има, прост ли да е, или учен, щом като влезе в Пътя на ученичеството в окултната наука, в него всякога се повдига една вътрешна борба. А борбата е едно вътрешно съпротивление, което е напълно естествено. Тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи той, толкова по-голямо е съпротивлението. Също и параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го преодолее. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в Пътя, т.е. движите се. Ако няма съпротивление, това означава, че стоите на едно място. Следователно всички изпитания, които могат да дойдат в живота ви, показват, че вие се движите.

Сега тези съпротивления са от различен характер. Най-първо в ума ви ще се роди едно съмнение дали сте на правия Път, дали е този Пътят, по който сте тръгнали, или има някой друг. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос, но щом влезете в този Път, ще започнете да мислите - дали този е Пътят, или не е. След това, щом като решите, че този е Пътят, ще се роди една друга мисъл: дали този е най-краткият Път, или не. Когато разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да извървите този Път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили Пътя, че той е най-добрият, ще ви дойде желанието да се спрете, да се разположите и да си похапнете малко. И така може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по Пътя, не му се позволява да заспи. На ученика не се позволява да заспи на Пътя! Добре ще схванете това, а не буквално. Ще запитате - без спане може ли. Може, разбира се. Без спане означава съзнанието ви да е будно. Мислите ли, че животът на спането е необятен? Не, при тези условия, при които живеем, спане има на Земята, но в Пътя, по който вървим, не трябва да се спи. Там например "спане" се нарича състоянието, когато твоят ум се отвлече назад. Спомниш си своето минало, благата, които си преживял, и у теб се поражда едно желание пак да заспиш. Когато преживявате вашето минало, това е едно заспиване. Ще ми кажете: „Какво лошо има в това човек да преживее своето минало?“ – Няма лошо, но нищо няма да научите.

Представете си, че след като сте завършили университет, пожелаете да преживеете един ден от вашето детинство. Вземате буквара и го четете отначало, четете го един, два пъти. Какво разбрахте от всичко, щом като през това време можехте да прочетете някоя съдържателна книга, а вие четете буквара. Ще кажете: „Едно време по този начин четох от буквара.“ Оставете вашия буквар в наследство на други да го четат и когато те го четат, вие се радвайте. Стар буквар не ви трябва. Когато човек преживява своето минало, това е приготовление за съвършения Живот.

Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание къде - кого види и срещне от своите другари ученици да ги пита, какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по пътя, не ме смущавай!“ Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат.“ В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години, докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогнат. А вие започвате един друг да се учите. Така ще изкривите Божието Слово. Кой кого учи? – Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение.

Имате някакъв недъг – в Пътя, в който влизате, не се позволява на никого никакъв недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост! После, не считайте тези недъзи за ваши. Когато ученикът влезе в училището, ще му припомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово. И много пъти в него ще се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате! Може някой път да ви дойде мисълта, че сега не е време, или да си кажете, че сте имали някаква слабост някога. Това е едно внушение и щом го приемеш, ти ще се спънеш. Трябва да кажеш: „Едно време беше така, но сега не е така.“ Аз поддържам сегашното време. Ако вашата дреха е чиста и дойде някой и ви оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Или дойде друг и ви каже: „Защо се оцапа, не знаеш ли, че тук не се позволява да има оцапани хора? Излез вън от Пътя и се очисти!“ Излезеш ли, ти ще се спънеш, а това им е целта. Такова очистване е фиктивно. Ще вървиш по Пътя напред! Няма да се спираш да чистиш петната на другите. Ще кажеш: „Който ме е оцапал, той да ме очисти.“ Това е правило за учениците. А вие ще се спирате на Пътя да се чистите: тук ще се спрете, там ще се спрете и Пътят ще остане неизходен. Право към целта – нищо повече! Ще вложите Любовта като закон и ще ходите по всичките нейни правила! Ясно е това, нали? После, в Пътя не се позволява да се говорят отрицателни неща. Ако си в приятно настроение, мисли за Бога, за вечния Живот! Ще дойде някой да ви разправя небивалици: „Знаеш ли какво нещо се случи в нашето братство – опекли са едно яйце и са го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца.“ За никакви печени яйца няма да говорите. Кой е опекъл яйцето и кой го е изял, това не е ваша работа. Това са изкушения за учениците. Може през тази година някои да ви говорят за печено яйце, внимавайте! Вие ще се молите за Любовта, за нейното приложение.

През тази година вие ще имате и други някои изкушения. Ще започнеш да се питаш, след като си тръгнал по този Път, осмислил ли си тази работа: ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение – първо си уреди живота, още не му е времето – почакай още една година, а на следващата ще се приготвиш по-добре... А следващата година никога няма да настъпи. После ще ти дойде и изкушението, че си млад. Млад ли си, стар ли си – ти ще тръгнеш и ще вървиш по Пътя: ще вървиш, ако не искаш да се спъваш!
Душата ви ще бъде обгърната с Божията Любов! И тогава може на физическия свят да вършите, каквото искате, без да се спъвате. Мислиш ли например, че ако хванеш някого и го затвориш в затвор, си затворил и душата му? Не! Например някой има желание еди-кой си брат да върви с нас в Пътя. В Пътя си тръгнал ти и не мисли за никой друг! Ти върви в Пътя и не мисли за другия, дали е в Пътя, или не. Не се спирай да каниш и не се спирай да казваш: „Мъжът и децата ми останаха вкъщи, да се върна да ги поканя.“ – Не се връщай назад! Защото, ако мислите, че имате деца вкъщи, вие имате едно от големите заблуждения в света. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Някоя майка ще каже: „Аз имам едно дете.“ – Като имаш дете, какво си спечелила? – „Аз имам син.“ – Какво си спечелила от твоя син? – „Той ще ме гледа на стари години.“ – Друго заблуждение! Ако тебе Господ не те гледа, че синът ти ли ще те гледа? Може най-после да се опиташ да разрешиш въпроса за своята същност, като кажеш в душата си: „Аз съм му майка.“ – Друго заблуждение! Никаква майка не си ти, нито пък той ти е син, а просто вие на Земята си припомняте отношенията, които имате към Бога. Следователно, когато кажеш, че някой ти е син, това означава, че твоите отношения към Бога са синовни. А когато кажеш: „Аз съм майка“, се подразбира Божественият Дух, който те е родил. Това са отношения към Бога, а не към хората. Така трябва да мисли ученикът, ако иска да върви. Някой казва: „Аз оставих баща си.“ Къде е баща ти? Ти още не си Го намерил. Баща ти не е на Земята и братята ти не са на Земята. Ако твоят брат след десет години умре, ще питаш тогава къде е отишъл. Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете.

Сега мнозина представят този Път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, колкото някои го представят. Христос казва: „Вземете Моето иго, защото е леко.“ А игото на света е много тежко. Пътят на света е много тежък. Там хората какви ли не страдания преживяват, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдание, светът познава по-големи страдания. Има хора, които страдат повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум – свършва се с него, счупят му крака, осакати се. А тези, които са в Истината, се страхуват и казват: „Ако ми стане нещо?“ Ако си в Пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нищо? Пак ще ти стане. Въпреки всичко това този Път е лек и приятен. Сега в четиринадесета глава от Йоана са представени мъчнотиите, които ще се родят: този ли е Христос, друг ли е; вън ли е Той, или вътре? Никъде няма да Го търсите. Любовта – това е Христос. Имате ли Любовта – това е Христос. Нямате ли Любовта – нямате Христос. Кардинално така е решен въпросът. Къде е Той: в България ли, в Германия ли? Христос е Любовта – имате ли тази Любов, въпросът е решен. Но търсите ли Любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли Любовта, и там не е Христос.

Любовта не се търси. Когато изгрее Слънцето, ние търсим ли го? Щом изгрее, то ще ви обгърне със своята светлина и топлина и няма защо да го търсим. Сега вие по буква ще ме разберете да не търсите никого. Ще кажете: „И аз няма да търся никого.“ У българите думата търся има две значения: търсиш някого в някаква посока или изтърсваш някаква дреха, с което вдигаш само прах. Вие, когато търсите, само прах вдигате. Това казвам за онзи, който е ученик, за да разбере какви трябва да бъдат неговите отношения. Павел дава един стих: „Който стои, да гледа да не падне.“ У вас може да се роди мисълта: „Дали аз не съм паднал?“ В какво седи падането на човека? Ти си тръгнал в Божия Път на Любовта да живееш с Господа, а идва някой и ти казва: „Слушай, ти нали знаеш, че съботата трябва да се празнува.“ Друг ти казва: „В този Път, докато не се кръстиш с вода, не можеш да ходиш.“ Това са въпроси, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота, никакво кръщение! Кръщението е за некръстените. Като ученик той ще върви право към целта. Бог е Любов, а Любовта включва всички. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на целия закон. Срещнете ли Любовта, вие няма да се спъвате, защото имате целия закон.

На ученика не се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена? Когато бягаха, беше им казано да не се обръщат назад, а тя се обърна и стана на сол. Така някой от учениците се спира, въздъхва и казва: „Оставих баща си и майка си, горките, починаха.“ Но щом се обърне този ученик, на сол ще стане. Баща ти, майка ти, братята ти – щом се запали градът, щом се опарят, и те ще дойдат след тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад! Абсолютно никакво обръщане назад! Право към целта! Тогава пък може да дойде друг, за да ви говори друго някое изкушение: „Ти такъв егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни им малко.“ – На Пътя никому не се помага! Ето къде е мъчнотията. Ще бъде смешно в един оркестър, където са се събрали най-добрите музиканти, да започнат да си поправят погрешките един на друг. При най-малкото спиране ще се развали цялото свирене. При тези музиканти не се допускат никакви погрешки. Щом като си в Пътя, няма какво да помагаш. Започне ли да се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя.

Неизбежно у вас ще се роди въпросът - как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже – вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи животът на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан, и ви казва: „Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга – да ми закопчаеш ремъка.“ Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчай си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето!“ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?“ – Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“ – „Бързам, нямам време да се спирам.“ Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! Ще ти кажат: „Ти не си учтив.“ – Напред! – ”У тебе човещина няма ли?“ – Напред! – ”Защо не ни разправиш нещо?“ – Напред! – ”Какво мислиш?“ – Напред! – ”Ама и ние ще тръгнем!“ – Напред! Не се спирай – нищо повече! Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: „Чакай, и ние ще дойдем.“ – Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват... Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика.

Аз изпитвам онези, които постъпват като ученици: например дали ще изпълнят една заповед относно някаква тайна. В действителност няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: „Каквото видяхте, няма да го казвате!“ После наблюдавам дали ще изпълнят това, което заповядах. Те отиват при една сестра и разправят какво са видели. Бяха обещали едно, а направиха обратното – и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи... Нищо не са видели. Аз искам да видите Любовта и да я възприемете. И ви казвам, че у вас има една слабост – на самохвалство. Ученикът няма какво сам да се хвали: „Аз това видях, онова видях.“ Ще помните, че щом ви се каже за нещо, не трябва да го разправяте. Не говорете, мълчете! Аз много съжалявам за този голям недостатък у вас, специално у софиянци. Те са готови да окрякат орталъка като кокошка за едно яйце. И най-малкото яйце така ще го разправят! А когато го одумат, ще се съберат и ще кажат: „Да мълчим вече, да не го казваме.“ – Не, не бива така. Не говори, това е изпит! Ако има нещо за казване, това е моя привилегия. Вие нямате право да казвате, защото разваляте всички работи. Работата, която трябваше аз да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще я направи! Вие се месите за работи, които нито в клин влизат, нито в ръкав. Когато трябва, аз ще ви повикам и ще ви кажа. Аз всичко съм взел предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката. Нищо не е видял! На мене ще казва, че духом го е видял! Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди. Когато ви въведат в тази скришна стаичка, трябва да разберете нещо, разбиране трябва там. Ако е нужно да се залъгваме, това е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубави картини всяка сутрин. Един ден някои от вас ще отидат в Европа. Там някой известен художник е нарисувал хубава картина, хубав пейзаж, поставил го е в рамка и хората с години гледат тази картина. Казвам: „Елате, аз ще ви покажа оригинала, няма да ви коства много!“ Ако вие излезете половин час преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е хиляди пъти по-хубав, по-красив.

Вие трябва да бъдете послушни, това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието: вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може.“ – Не знаете ли, че вашата граматика на Земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата любов, но така, че хората да разберат какво нещо е Любовта. Сега, като кажеш "любов", трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?...

И така, трябва послушание! Казвате: „Духът ми каза днес да постя.“ Онзи, комуто е казал Духът да пости, разбира поста в първа степен, на физическото поле – седне и не яде цял ден. Защо не яде? Духът му казал. Той пости, но работата е, че цял ден гледа, наблюдава другите и им казва: „Ти защо не постиш, не знаеш ли, че е голям грях? Аз от тази сутрин съм запостил.“ Започва да наобикаля и заприличва на турците-рамазанлии. Един рамазанлия турчин от Варна минава покрай един извор, сяда, измива си краката, за да вземе абдест. Идва един българин, отваря си торбата с баница и започва да яде. Изведнъж турчинът скача: „А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанлия?“ Че бой!... Ако ти постиш, не ядеш, това още не е събитие. Никой не трябва да знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно отношение. И по време на поста ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще извиняваш погрешките на другите хора и ще се радваш, че другите ядат. Ще кажеш: „Братко, аз много се радвам, че ядеш. Моят стомах е развален и съм на диета, но се радвам, че ти ядеш сладко.“ Измий си лицето, за да не те познаят, че постиш, и бъди радостен и весел!

Сега всички слабости се дължат все на такива „прави пътища.“ Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма.“ При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя.“ И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци – да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте. Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си.“ Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности.

Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спреш ли се на Пътя в какъвто и да е смисъл, неприятностите ще дойдат. Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. Не се разправяй, разправии не се позволяват! Ти бързаш да вземеш последния трен, някой те среща и ти казва, че си последен вагабонтин. Ти се спираш и се възмущаваш: „Как, аз вагабонтин?!“ Изгубваш минутата и изпускаш трена. Не, няма да се спираш! И учениците, когато тръгнат по Пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да се слага восък в ушите, за да не се слуша. Когато се качиш на трена, тогава може онзи, който седи в него, да говори, колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате! Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ – Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. Всякога ще мислите, че сте богати.

Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. Той трябва да мисли, че всичко има и че трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде. Това е първото правило – положителен трябва да бъде! В този Път са тръгнали хиляда ученици. Да речем, че някой от тях е беден, а другите са богати. Нима тези хиляда души, които са решили да вървят в Пътя и да изпълнят Волята на Бога, няма да си услужат един на друг? Ще си услужат. Ще кажат: „Братко, вземи, каквото ти трябва, всичко е на твое разположение.“ Нима сто души, които носят своите торби, няма да ти услужат? Това е закон. В Пътя всичко е предвидено и то трябва да се реализира абсолютно точно, както е предопределено по Божия закон. Често, когато говоря, някои си мислят: „Дали Учителя говори за мене?“ – Не се спъвайте. Щом мислите, че когато говоря, имам някого предвид, вие се спъвате. По Пътя се говорят само положителни работи. Щом аз говоря за отрицателни работи, разбирам, че някой от учениците се е спрял някъде, и казвам: никой ученик не трябва да се спира, той трябва да върви. Учителят никога не може да говори отрицателни неща, не може да седне на Пътя и да морализира своите ученици. Той ще им каже: „Напред ще вървите, с Любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате, Истината ще поддържате!“ Така е. Ученикът, който е тръгнал в този Път, трябва да се прости с всички свои недъзи. В своя ум, в своята душа той трябва да се е простил с тях.

Сега някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния. Само ако влезе един трън в крака ви, можете да станете нервни. Тази нервност се дължи единствено на тръна: извадете го и това състояние ще мине. Например стоите и се молите, искате да знаете дали сте концентрирани, но някой идва и ви прошепва: „Днес имате да плащате полица от сто хиляди лева. Ако не я платите, отивате на смърт!“ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя?“ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате. Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар да имате сто такива полици. Това е едно изпитание за вас. Ще ви кажа защо не трябва да се занимавате с тази полица: допуснете, че вашият крак е счупен и е дошъл лекар да го намести. Тъкмо той ви намества крака, пристига някой и ви казва: „Знаеш ли, че имаш да ми изплащаш полица от двадесет хиляди лева? Ела на банката, нали си честен човек.“ И ти понечваш да станеш. Трябва ли да ставаш? Не, ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен, трябва да изчака да оздравееш. Не изчака ли, неговата цел е задна. Ти ще стоиш и ще внимаваш какво ти е казал този човек, няма да мърдаш. Това е послушание! А всичките полици ще платиш, когато оздравееш. Някой ще попита: „Не трябва ли да отида?“ Преди да си тръгнал в Пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си и ще приключиш с въпроса. Ако някои сметки останат неочистени, те не са твои, а чужди: не ги разчиствай. Нека всеки изчисти своите сметки.

== Заглавие на раздел ==

Сега тези са мъчнотиите, които ще срещнете през годината. Вие сте ги срещали преди и тази година отново ще ги срещнете. Не се спъвайте. Важното за вас е знанието, не се спъвайте! Ние ще вървим и ще изпълним Волята Божия така, както е писано. Когато вървим из Пътя, може да се разговаряме за важни работи, а маловажните ще оставим за другите. „Сега ли му е времето, или идущата година – да не сме закъснели?“ – Да, сега му е времето! – „Дали е този правият Път; дали всички, които са тръгнали, са готови?“ – Всички са готови! – „Този брат не ми се харесва.“ – Не е ваша работа! – „Защо са го допуснали в този клас?“ – Не е ваша работа, абсолютно нямате право да питате защо е влязъл. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще питаме ли Бога защо е допуснал тези бръмбари? Допуснал ги е – това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в това Божествено училище, а че е допуснал бръмбари, мушички – това е Негова работа. Ние само ще констатираме всичко това.
Не се занимавайте с Божествените работи и не ги коригирайте. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават, че трябвало да бъдат малко по-богати или по-умни. По-голямата ученост е богатство. Не можеш ли да го употребиш, какво ще правиш с него? Друг иска да бъде малко по-силен. Ти малките сили не можеш да употребиш, а как ще употребиш големите? Има друго едно състояние, което учениците могат да усетят. Може да се намерите в положението на Диоген16, при когото към края на живота му идвали мнозина да го питат по различни въпроси. Един ден той казал: „Днес искам да си почина, не желая да имам с никого вземане-даване.“ Отдалечил се извън града под една круша да размишлява. До обед вървяло добре, но по обед, тъкмо в най-спокойното време, един човек идва да го пита за нещо. Диоген се усмихнал иронично и нищо не му отговорил... Ами че този човек откъде да знае, че днес не си разположен или че не искаш да приемаш никого? Нима искаш с тази си постъпка в края на живота си да фалираш? По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. Не трябва да ви спъва въпросът защо е дошъл. Дошъл е: ще свършиш работата си с него и ще вървиш напред.
Не искам да останете с погрешно впечатление и да кажете: „Пак ни наряза Учителя.“ Никого не съм нарязвал, но вие не сте на Пътя. Когато вървите в Пътя, с греха няма да се занимавате. Правилото е ученикът да не се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, изпълнението – Божията Мъдрост, а приложението – Божията Истина. С тях ще се занимавате! Ако на теб ти е добре, ще бъде добре и на всички около тебе.
Има и друго положение, при което някои казват, че не се обичаме, че Учителя обича някого по-малко. Това е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее Слънце, а във Варна има облаци, варненци могат да кажат: „Днес Слънцето не ни обича, има малко облаци, Слънцето е неразположено.“ – Не че Слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и предавате вашия недостатък на Слънцето. Други казват: „При нас е много хубаво времето, отличен ден е.“ А трети уточняват: „У нас каква буря, гръмотевици, какъв град имаше!“ – Не, не е криво Слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако има недоразумения, това не е недостатък на Бога, а е ваш недостатък. Ако ние се караме, това са наши, а не Божии работи. В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща, Той е всякога благ. И тогава вие – учениците, се намирате в положението на циганката, която се оженила за царския син, но хлябът не ѝ бил сладък, та взела скришно брашно в една паница и го изсипала на купчинка, за да си омеси пита. Това е навик от миналото. Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сме бедни? – Не, вие сте в миналото си състояние – преди да се ожените за царския син. В Пътя на ученика няма никаква беднотия! Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик. Хлябът и всичко друго му е предоставено. Той трябва да напусне тези дисаги и това брашно.
Понеже сте тръгнали, аз ви казвам какво може да се случи на Пътя и да ви спъне. Някои ще се запитат дали не са се спрели. Не сте спрели, тръгнали сте, но ви казвам какво може да стане. То може да стане, може и да не стане, но съществува като възможност. И когато стане, никакво ухо не му давайте и не се спирайте. Света няма да оправяте. Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото една минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате: някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви. Нищо повече! Забелязал съм, че има два вида деца: лошите деца, когато хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я да се върне вкъщи. А добрите деца, когато видят майка си, тичат с нея и не плачат, а казват: „Аз ще дойда с тебе.“ Вървете си напред; ако вашето детенце иска да върви, вземете го. Ако отивате на гости и то не плаче – вземете го: иска ли да върви с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли – оставете го. Нищо повече! Рязко и положително! Не се спирайте да му разправяте това-онова. На никого не обяснявай нищо по Пътя – право към целта! Пътят, който ще изходите, е приятен. Някъде има много неприятни места, но това е в реда на нещата; има и много приятни места.
Учениците могат да направят една друга погрешка – и за нея искам да ви предупредя. Да допуснем, че сте ученик в училището, и главното нещо за вас е да си знаете уроците, и то хубаво да ги знаете, да разбирате предмета. Обаче вие не учите, а започвате да се обличате много хубаво. Отивате на училище, но урокът ви не е научен. Искате да привлечете вниманието на учителя с дрехите си и казвате: „Учителю, ние извършихме едно нещо!“ – Нищо не сте извършили: важен е урокът, а не дрехата. Вие казвате, че трябва да бъдете морални и добри. Това са вашите връзки и вашите чепичета. Нам морал не ни трябва. Обикновени, прости дрехите ни трябва да бъдат – може да са и малко скъсани, но ако знаеш урока си добре, учителят ще бъде доволен. Той ще те извини за дрехите, че са малко скъсани. А може да имате и най-красивите дрехи, часовник и прочее, но да казват за вас: „Хубаво е облечен, но не учи.“ Любовта трябва да влезе в сърцето ви! За нас е важно какво е сърцето, а не какви дрехи има отвънка! Ние не сме за външния морал: него ние наричаме прическа, обличане. И той е хубав, но е за свободното време. А щом си на Пътя – върви: главното там е учението! Трябва да знаеш закъде отиваш. – „Отивам в училището.“ – Знаеш ли уроците? – „Зная ги.“ – Щом дойдеш, ще те изслушаме. Христос ще ти зададе първия въпрос: „Разреши задачата за милосърдието! Излез на дъската, сам разрешавай! Много добре, седни; върви сега и прилагай тази задача!“ На другиго учителят казва: „Разреши задачата на търпението!“ И всеки ученик разрешава експедитивно и всичко върви. Учителят оценява: „Много добре, върви и започни с втория урок!“ През тази година ще решавате задачата на милосърдието – първата задача, която дават на всички.
Реплика: Може ли да се каже някому: „Ти не можеш да си ми приятел, защото си приятел на неприятеля ми?“
Ако някой отговаря по този начин, той не е ученик. Вие решавате каква е задачата на ученичеството – да различавате приятелството. Всеки ученик, който добре се учи, е ваш приятел. А всеки ученик ленивец е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг: неговият ум е зает с други работи. Ако някой ученик каже, че не може да живее добър живот, това означава, че умът му е зает с други неща. И така, на ученика казвам: всеки, който добре се учи, ми е приятел. Тези неща са казани преди хиляди години. Това е метод. Мисля, че и в Писанието е казано: „Враговете наши са и ваши врагове.“
Няколко въпроса ще решавате тази година.
Първо: Истината в душата.
Мъдростта в ума.
Любовта в сърцето.
Това са важните въпроси, които всеки един ще реши по всички правила.
Второто нещо, което ще решавате, е:
Свобода в душата.
Светлина в ума.
Чистота в сърцето.
Третото нещо е:
Плодът в душата.
Знанието в ума.
Силата в сърцето.
Това е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление.
Какво беше времето миналата неделя? – Много облачно. И днес е облачно, следователно има подобие. Сега да направим упражненията.

27 август, неделя, 6 ч.

Правила и мерки за избягване на всички погрешки

2011-03-14T15:04:03Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Правила и мерки за избягване на всички погрешки ==

Ще ви прочета 14-а глава от Йоана. Тази глава ще я приложите към днешния наряд. Да се прочете цялата глава.

Ще ви дам някои пояснения за живота на ученика. Ученикът, който и да е той, в каквото и положение да е, от каквото и да е поле, каквито и знания да има, прост ли да е, или учен, щом като влезе в Пътя на ученичеството в окултната наука, в него всякога се повдига една вътрешна борба. А борбата е едно вътрешно съпротивление, което е напълно естествено. Тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи той, толкова по-голямо е съпротивлението. Също и параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го преодолее. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в Пътя, т.е. движите се. Ако няма съпротивление, това означава, че стоите на едно място. Следователно всички изпитания, които могат да дойдат в живота ви, показват, че вие се движите.

Сега тези съпротивления са от различен характер. Най-първо в ума ви ще се роди едно съмнение дали сте на правия Път, дали е този Пътят, по който сте тръгнали, или има някой друг. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос, но щом влезете в този Път, ще започнете да мислите - дали този е Пътят, или не е. След това, щом като решите, че този е Пътят, ще се роди една друга мисъл: дали този е най-краткият Път, или не. Когато разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да извървите този Път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили Пътя, че той е най-добрият, ще ви дойде желанието да се спрете, да се разположите и да си похапнете малко. И така може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по Пътя, не му се позволява да заспи. На ученика не се позволява да заспи на Пътя! Добре ще схванете това, а не буквално. Ще запитате - без спане може ли. Може, разбира се. Без спане означава съзнанието ви да е будно. Мислите ли, че животът на спането е необятен? Не, при тези условия, при които живеем, спане има на Земята, но в Пътя, по който вървим, не трябва да се спи. Там например "спане" се нарича състоянието, когато твоят ум се отвлече назад. Спомниш си своето минало, благата, които си преживял, и у теб се поражда едно желание пак да заспиш. Когато преживявате вашето минало, това е едно заспиване. Ще ми кажете: „Какво лошо има в това човек да преживее своето минало?“ – Няма лошо, но нищо няма да научите.

Представете си, че след като сте завършили университет, пожелаете да преживеете един ден от вашето детинство. Вземате буквара и го четете отначало, четете го един, два пъти. Какво разбрахте от всичко, щом като през това време можехте да прочетете някоя съдържателна книга, а вие четете буквара. Ще кажете: „Едно време по този начин четох от буквара.“ Оставете вашия буквар в наследство на други да го четат и когато те го четат, вие се радвайте. Стар буквар не ви трябва. Когато човек преживява своето минало, това е приготовление за съвършения Живот.

Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание къде - кого види и срещне от своите другари ученици да ги пита, какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по пътя, не ме смущавай!“ Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат.“ В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години, докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогнат. А вие започвате един друг да се учите. Така ще изкривите Божието Слово. Кой кого учи? – Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение.

Имате някакъв недъг – в Пътя, в който влизате, не се позволява на никого никакъв недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост! После, не считайте тези недъзи за ваши. Когато ученикът влезе в училището, ще му припомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово. И много пъти в него ще се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате! Може някой път да ви дойде мисълта, че сега не е време, или да си кажете, че сте имали някаква слабост някога. Това е едно внушение и щом го приемеш, ти ще се спънеш. Трябва да кажеш: „Едно време беше така, но сега не е така.“ Аз поддържам сегашното време. Ако вашата дреха е чиста и дойде някой и ви оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Или дойде друг и ви каже: „Защо се оцапа, не знаеш ли, че тук не се позволява да има оцапани хора? Излез вън от Пътя и се очисти!“ Излезеш ли, ти ще се спънеш, а това им е целта. Такова очистване е фиктивно. Ще вървиш по Пътя напред! Няма да се спираш да чистиш петната на другите. Ще кажеш: „Който ме е оцапал, той да ме очисти.“ Това е правило за учениците. А вие ще се спирате на Пътя да се чистите: тук ще се спрете, там ще се спрете и Пътят ще остане неизходен. Право към целта – нищо повече! Ще вложите Любовта като закон и ще ходите по всичките нейни правила! Ясно е това, нали? После, в Пътя не се позволява да се говорят отрицателни неща. Ако си в приятно настроение, мисли за Бога, за вечния Живот! Ще дойде някой да ви разправя небивалици: „Знаеш ли какво нещо се случи в нашето братство – опекли са едно яйце и са го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца.“ За никакви печени яйца няма да говорите. Кой е опекъл яйцето и кой го е изял, това не е ваша работа. Това са изкушения за учениците. Може през тази година някои да ви говорят за печено яйце, внимавайте! Вие ще се молите за Любовта, за нейното приложение.

През тази година вие ще имате и други някои изкушения. Ще започнеш да се питаш, след като си тръгнал по този Път, осмислил ли си тази работа: ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение – първо си уреди живота, още не му е времето – почакай още една година, а на следващата ще се приготвиш по-добре... А следващата година никога няма да настъпи. После ще ти дойде и изкушението, че си млад. Млад ли си, стар ли си – ти ще тръгнеш и ще вървиш по Пътя: ще вървиш, ако не искаш да се спъваш!
Душата ви ще бъде обгърната с Божията Любов! И тогава може на физическия свят да вършите, каквото искате, без да се спъвате. Мислиш ли например, че ако хванеш някого и го затвориш в затвор, си затворил и душата му? Не! Например някой има желание еди-кой си брат да върви с нас в Пътя. В Пътя си тръгнал ти и не мисли за никой друг! Ти върви в Пътя и не мисли за другия, дали е в Пътя, или не. Не се спирай да каниш и не се спирай да казваш: „Мъжът и децата ми останаха вкъщи, да се върна да ги поканя.“ – Не се връщай назад! Защото, ако мислите, че имате деца вкъщи, вие имате едно от големите заблуждения в света. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Някоя майка ще каже: „Аз имам едно дете.“ – Като имаш дете, какво си спечелила? – „Аз имам син.“ – Какво си спечелила от твоя син? – „Той ще ме гледа на стари години.“ – Друго заблуждение! Ако тебе Господ не те гледа, че синът ти ли ще те гледа? Може най-после да се опиташ да разрешиш въпроса за своята същност, като кажеш в душата си: „Аз съм му майка.“ – Друго заблуждение! Никаква майка не си ти, нито пък той ти е син, а просто вие на Земята си припомняте отношенията, които имате към Бога. Следователно, когато кажеш, че някой ти е син, това означава, че твоите отношения към Бога са синовни. А когато кажеш: „Аз съм майка“, се подразбира Божественият Дух, който те е родил. Това са отношения към Бога, а не към хората. Така трябва да мисли ученикът, ако иска да върви. Някой казва: „Аз оставих баща си.“ Къде е баща ти? Ти още не си Го намерил. Баща ти не е на Земята и братята ти не са на Земята. Ако твоят брат след десет години умре, ще питаш тогава къде е отишъл. Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете.

Сега мнозина представят този Път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, колкото някои го представят. Христос казва: „Вземете Моето иго, защото е леко.“ А игото на света е много тежко. Пътят на света е много тежък. Там хората какви ли не страдания преживяват, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдание, светът познава по-големи страдания. Има хора, които страдат повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум – свършва се с него, счупят му крака, осакати се. А тези, които са в Истината, се страхуват и казват: „Ако ми стане нещо?“ Ако си в Пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нищо? Пак ще ти стане. Въпреки всичко това този Път е лек и приятен. Сега в четиринадесета глава от Йоана са представени мъчнотиите, които ще се родят: този ли е Христос, друг ли е; вън ли е Той, или вътре? Никъде няма да Го търсите. Любовта – това е Христос. Имате ли Любовта – това е Христос. Нямате ли Любовта – нямате Христос. Кардинално така е решен въпросът. Къде е Той: в България ли, в Германия ли? Христос е Любовта – имате ли тази Любов, въпросът е решен. Но търсите ли Любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли Любовта, и там не е Христос.

Любовта не се търси. Когато изгрее Слънцето, ние търсим ли го? Щом изгрее, то ще ви обгърне със своята светлина и топлина и няма защо да го търсим. Сега вие по буква ще ме разберете да не търсите никого. Ще кажете: „И аз няма да търся никого.“ У българите думата търся има две значения: търсиш някого в някаква посока или изтърсваш някаква дреха, с което вдигаш само прах. Вие, когато търсите, само прах вдигате. Това казвам за онзи, който е ученик, за да разбере какви трябва да бъдат неговите отношения. Павел дава един стих: „Който стои, да гледа да не падне.“ У вас може да се роди мисълта: „Дали аз не съм паднал?“ В какво седи падането на човека? Ти си тръгнал в Божия Път на Любовта да живееш с Господа, а идва някой и ти казва: „Слушай, ти нали знаеш, че съботата трябва да се празнува.“ Друг ти казва: „В този Път, докато не се кръстиш с вода, не можеш да ходиш.“ Това са въпроси, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота, никакво кръщение! Кръщението е за некръстените. Като ученик той ще върви право към целта. Бог е Любов, а Любовта включва всички. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на целия закон. Срещнете ли Любовта, вие няма да се спъвате, защото имате целия закон.

На ученика не се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена? Когато бягаха, беше им казано да не се обръщат назад, а тя се обърна и стана на сол. Така някой от учениците се спира, въздъхва и казва: „Оставих баща си и майка си, горките, починаха.“ Но щом се обърне този ученик, на сол ще стане. Баща ти, майка ти, братята ти – щом се запали градът, щом се опарят, и те ще дойдат след тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад! Абсолютно никакво обръщане назад! Право към целта! Тогава пък може да дойде друг, за да ви говори друго някое изкушение: „Ти такъв егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни им малко.“ – На Пътя никому не се помага! Ето къде е мъчнотията. Ще бъде смешно в един оркестър, където са се събрали най-добрите музиканти, да започнат да си поправят погрешките един на друг. При най-малкото спиране ще се развали цялото свирене. При тези музиканти не се допускат никакви погрешки. Щом като си в Пътя, няма какво да помагаш. Започне ли да се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя.

Неизбежно у вас ще се роди въпросът - как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже – вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи животът на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан, и ви казва: „Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга – да ми закопчаеш ремъка.“ Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчай си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето!“ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?“ – Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“ – „Бързам, нямам време да се спирам.“ Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! Ще ти кажат: „Ти не си учтив.“ – Напред! – ”У тебе човещина няма ли?“ – Напред! – ”Защо не ни разправиш нещо?“ – Напред! – ”Какво мислиш?“ – Напред! – ”Ама и ние ще тръгнем!“ – Напред! Не се спирай – нищо повече! Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: „Чакай, и ние ще дойдем.“ – Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват... Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика.

Аз изпитвам онези, които постъпват като ученици: например дали ще изпълнят една заповед относно някаква тайна. В действителност няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: „Каквото видяхте, няма да го казвате!“ После наблюдавам дали ще изпълнят това, което заповядах. Те отиват при една сестра и разправят какво са видели. Бяха обещали едно, а направиха обратното – и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи... Нищо не са видели. Аз искам да видите Любовта и да я възприемете. И ви казвам, че у вас има една слабост – на самохвалство. Ученикът няма какво сам да се хвали: „Аз това видях, онова видях.“ Ще помните, че щом ви се каже за нещо, не трябва да го разправяте. Не говорете, мълчете! Аз много съжалявам за този голям недостатък у вас, специално у софиянци. Те са готови да окрякат орталъка като кокошка за едно яйце. И най-малкото яйце така ще го разправят! А когато го одумат, ще се съберат и ще кажат: „Да мълчим вече, да не го казваме.“ – Не, не бива така. Не говори, това е изпит! Ако има нещо за казване, това е моя привилегия. Вие нямате право да казвате, защото разваляте всички работи. Работата, която трябваше аз да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще я направи! Вие се месите за работи, които нито в клин влизат, нито в ръкав. Когато трябва, аз ще ви повикам и ще ви кажа. Аз всичко съм взел предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката. Нищо не е видял! На мене ще казва, че духом го е видял! Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди. Когато ви въведат в тази скришна стаичка, трябва да разберете нещо, разбиране трябва там. Ако е нужно да се залъгваме, това е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубави картини всяка сутрин. Един ден някои от вас ще отидат в Европа. Там някой известен художник е нарисувал хубава картина, хубав пейзаж, поставил го е в рамка и хората с години гледат тази картина. Казвам: „Елате, аз ще ви покажа оригинала, няма да ви коства много!“ Ако вие излезете половин час преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е хиляди пъти по-хубав, по-красив.

Вие трябва да бъдете послушни, това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието: вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може.“ – Не знаете ли, че вашата граматика на Земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата любов, но така, че хората да разберат какво нещо е Любовта. Сега, като кажеш "любов", трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?...

И така, трябва послушание! Казвате: „Духът ми каза днес да постя.“ Онзи, комуто е казал Духът да пости, разбира поста в първа степен, на физическото поле – седне и не яде цял ден. Защо не яде? Духът му казал. Той пости, но работата е, че цял ден гледа, наблюдава другите и им казва: „Ти защо не постиш, не знаеш ли, че е голям грях? Аз от тази сутрин съм запостил.“ Започва да наобикаля и заприличва на турците-рамазанлии. Един рамазанлия турчин от Варна минава покрай един извор, сяда, измива си краката, за да вземе абдест. Идва един българин, отваря си торбата с баница и започва да яде. Изведнъж турчинът скача: „А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанлия?“ Че бой!... Ако ти постиш, не ядеш, това още не е събитие. Никой не трябва да знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно отношение. И по време на поста ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще извиняваш погрешките на другите хора и ще се радваш, че другите ядат. Ще кажеш: „Братко, аз много се радвам, че ядеш. Моят стомах е развален и съм на диета, но се радвам, че ти ядеш сладко.“ Измий си лицето, за да не те познаят, че постиш, и бъди радостен и весел!

== Заглавие на раздел ==

Сега всички слабости се дължат все на такива „прави пътища.“ Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма.“ При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя.“ И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци – да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте. Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си.“ Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности.

Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спреш ли се на Пътя в какъвто и да е смисъл, неприятностите ще дойдат. Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. Не се разправяй, разправии не се позволяват! Ти бързаш да вземеш последния трен, някой те среща и ти казва, че си последен вагабонтин. Ти се спираш и се възмущаваш: „Как, аз вагабонтин?!“ Изгубваш минутата и изпускаш трена. Не, няма да се спираш! И учениците, когато тръгнат по Пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да се слага восък в ушите, за да не се слуша. Когато се качиш на трена, тогава може онзи, който седи в него, да говори, колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате! Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ – Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. Всякога ще мислите, че сте богати.

Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. Той трябва да мисли, че всичко има и че трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде. Това е първото правило – положителен трябва да бъде! В този Път са тръгнали хиляда ученици. Да речем, че някой от тях е беден, а другите са богати. Нима тези хиляда души, които са решили да вървят в Пътя и да изпълнят Волята на Бога, няма да си услужат един на друг? Ще си услужат. Ще кажат: „Братко, вземи, каквото ти трябва, всичко е на твое разположение.“ Нима сто души, които носят своите торби, няма да ти услужат? Това е закон. В Пътя всичко е предвидено и то трябва да се реализира абсолютно точно, както е предопределено по Божия закон. Често, когато говоря, някои си мислят: „Дали Учителя говори за мене?“ – Не се спъвайте. Щом мислите, че когато говоря, имам някого предвид, вие се спъвате. По Пътя се говорят само положителни работи. Щом аз говоря за отрицателни работи, разбирам, че някой от учениците се е спрял някъде, и казвам: никой ученик не трябва да се спира, той трябва да върви. Учителят никога не може да говори отрицателни неща, не може да седне на Пътя и да морализира своите ученици. Той ще им каже: „Напред ще вървите, с Любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате, Истината ще поддържате!“ Така е. Ученикът, който е тръгнал в този Път, трябва да се прости с всички свои недъзи. В своя ум, в своята душа той трябва да се е простил с тях.

Сега някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния. Само ако влезе един трън в крака ви, можете да станете нервни. Тази нервност се дължи единствено на тръна: извадете го и това състояние ще мине. Например стоите и се молите, искате да знаете дали сте концентрирани, но някой идва и ви прошепва: „Днес имате да плащате полица от сто хиляди лева. Ако не я платите, отивате на смърт!“ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя?“ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате. Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар да имате сто такива полици. Това е едно изпитание за вас. Ще ви кажа защо не трябва да се занимавате с тази полица: допуснете, че вашият крак е счупен и е дошъл лекар да го намести. Тъкмо той ви намества крака, пристига някой и ви казва: „Знаеш ли, че имаш да ми изплащаш полица от двадесет хиляди лева? Ела на банката, нали си честен човек.“ И ти понечваш да станеш. Трябва ли да ставаш? Не, ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен, трябва да изчака да оздравееш. Не изчака ли, неговата цел е задна. Ти ще стоиш и ще внимаваш какво ти е казал този човек, няма да мърдаш. Това е послушание! А всичките полици ще платиш, когато оздравееш. Някой ще попита: „Не трябва ли да отида?“ Преди да си тръгнал в Пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си и ще приключиш с въпроса. Ако някои сметки останат неочистени, те не са твои, а чужди: не ги разчиствай. Нека всеки изчисти своите сметки.

== Заглавие на раздел ==

Сега тези са мъчнотиите, които ще срещнете през годината. Вие сте ги срещали преди и тази година отново ще ги срещнете. Не се спъвайте. Важното за вас е знанието, не се спъвайте! Ние ще вървим и ще изпълним Волята Божия така, както е писано. Когато вървим из Пътя, може да се разговаряме за важни работи, а маловажните ще оставим за другите. „Сега ли му е времето, или идущата година – да не сме закъснели?“ – Да, сега му е времето! – „Дали е този правият Път; дали всички, които са тръгнали, са готови?“ – Всички са готови! – „Този брат не ми се харесва.“ – Не е ваша работа! – „Защо са го допуснали в този клас?“ – Не е ваша работа, абсолютно нямате право да питате защо е влязъл. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще питаме ли Бога защо е допуснал тези бръмбари? Допуснал ги е – това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в това Божествено училище, а че е допуснал бръмбари, мушички – това е Негова работа. Ние само ще констатираме всичко това.
Не се занимавайте с Божествените работи и не ги коригирайте. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават, че трябвало да бъдат малко по-богати или по-умни. По-голямата ученост е богатство. Не можеш ли да го употребиш, какво ще правиш с него? Друг иска да бъде малко по-силен. Ти малките сили не можеш да употребиш, а как ще употребиш големите? Има друго едно състояние, което учениците могат да усетят. Може да се намерите в положението на Диоген16, при когото към края на живота му идвали мнозина да го питат по различни въпроси. Един ден той казал: „Днес искам да си почина, не желая да имам с никого вземане-даване.“ Отдалечил се извън града под една круша да размишлява. До обед вървяло добре, но по обед, тъкмо в най-спокойното време, един човек идва да го пита за нещо. Диоген се усмихнал иронично и нищо не му отговорил... Ами че този човек откъде да знае, че днес не си разположен или че не искаш да приемаш никого? Нима искаш с тази си постъпка в края на живота си да фалираш? По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. Не трябва да ви спъва въпросът защо е дошъл. Дошъл е: ще свършиш работата си с него и ще вървиш напред.
Не искам да останете с погрешно впечатление и да кажете: „Пак ни наряза Учителя.“ Никого не съм нарязвал, но вие не сте на Пътя. Когато вървите в Пътя, с греха няма да се занимавате. Правилото е ученикът да не се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, изпълнението – Божията Мъдрост, а приложението – Божията Истина. С тях ще се занимавате! Ако на теб ти е добре, ще бъде добре и на всички около тебе.
Има и друго положение, при което някои казват, че не се обичаме, че Учителя обича някого по-малко. Това е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее Слънце, а във Варна има облаци, варненци могат да кажат: „Днес Слънцето не ни обича, има малко облаци, Слънцето е неразположено.“ – Не че Слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и предавате вашия недостатък на Слънцето. Други казват: „При нас е много хубаво времето, отличен ден е.“ А трети уточняват: „У нас каква буря, гръмотевици, какъв град имаше!“ – Не, не е криво Слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако има недоразумения, това не е недостатък на Бога, а е ваш недостатък. Ако ние се караме, това са наши, а не Божии работи. В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща, Той е всякога благ. И тогава вие – учениците, се намирате в положението на циганката, която се оженила за царския син, но хлябът не ѝ бил сладък, та взела скришно брашно в една паница и го изсипала на купчинка, за да си омеси пита. Това е навик от миналото. Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сме бедни? – Не, вие сте в миналото си състояние – преди да се ожените за царския син. В Пътя на ученика няма никаква беднотия! Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик. Хлябът и всичко друго му е предоставено. Той трябва да напусне тези дисаги и това брашно.
Понеже сте тръгнали, аз ви казвам какво може да се случи на Пътя и да ви спъне. Някои ще се запитат дали не са се спрели. Не сте спрели, тръгнали сте, но ви казвам какво може да стане. То може да стане, може и да не стане, но съществува като възможност. И когато стане, никакво ухо не му давайте и не се спирайте. Света няма да оправяте. Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото една минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате: някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви. Нищо повече! Забелязал съм, че има два вида деца: лошите деца, когато хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я да се върне вкъщи. А добрите деца, когато видят майка си, тичат с нея и не плачат, а казват: „Аз ще дойда с тебе.“ Вървете си напред; ако вашето детенце иска да върви, вземете го. Ако отивате на гости и то не плаче – вземете го: иска ли да върви с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли – оставете го. Нищо повече! Рязко и положително! Не се спирайте да му разправяте това-онова. На никого не обяснявай нищо по Пътя – право към целта! Пътят, който ще изходите, е приятен. Някъде има много неприятни места, но това е в реда на нещата; има и много приятни места.
Учениците могат да направят една друга погрешка – и за нея искам да ви предупредя. Да допуснем, че сте ученик в училището, и главното нещо за вас е да си знаете уроците, и то хубаво да ги знаете, да разбирате предмета. Обаче вие не учите, а започвате да се обличате много хубаво. Отивате на училище, но урокът ви не е научен. Искате да привлечете вниманието на учителя с дрехите си и казвате: „Учителю, ние извършихме едно нещо!“ – Нищо не сте извършили: важен е урокът, а не дрехата. Вие казвате, че трябва да бъдете морални и добри. Това са вашите връзки и вашите чепичета. Нам морал не ни трябва. Обикновени, прости дрехите ни трябва да бъдат – може да са и малко скъсани, но ако знаеш урока си добре, учителят ще бъде доволен. Той ще те извини за дрехите, че са малко скъсани. А може да имате и най-красивите дрехи, часовник и прочее, но да казват за вас: „Хубаво е облечен, но не учи.“ Любовта трябва да влезе в сърцето ви! За нас е важно какво е сърцето, а не какви дрехи има отвънка! Ние не сме за външния морал: него ние наричаме прическа, обличане. И той е хубав, но е за свободното време. А щом си на Пътя – върви: главното там е учението! Трябва да знаеш закъде отиваш. – „Отивам в училището.“ – Знаеш ли уроците? – „Зная ги.“ – Щом дойдеш, ще те изслушаме. Христос ще ти зададе първия въпрос: „Разреши задачата за милосърдието! Излез на дъската, сам разрешавай! Много добре, седни; върви сега и прилагай тази задача!“ На другиго учителят казва: „Разреши задачата на търпението!“ И всеки ученик разрешава експедитивно и всичко върви. Учителят оценява: „Много добре, върви и започни с втория урок!“ През тази година ще решавате задачата на милосърдието – първата задача, която дават на всички.
Реплика: Може ли да се каже някому: „Ти не можеш да си ми приятел, защото си приятел на неприятеля ми?“
Ако някой отговаря по този начин, той не е ученик. Вие решавате каква е задачата на ученичеството – да различавате приятелството. Всеки ученик, който добре се учи, е ваш приятел. А всеки ученик ленивец е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг: неговият ум е зает с други работи. Ако някой ученик каже, че не може да живее добър живот, това означава, че умът му е зает с други неща. И така, на ученика казвам: всеки, който добре се учи, ми е приятел. Тези неща са казани преди хиляди години. Това е метод. Мисля, че и в Писанието е казано: „Враговете наши са и ваши врагове.“
Няколко въпроса ще решавате тази година.
Първо: Истината в душата.
Мъдростта в ума.
Любовта в сърцето.
Това са важните въпроси, които всеки един ще реши по всички правила.
Второто нещо, което ще решавате, е:
Свобода в душата.
Светлина в ума.
Чистота в сърцето.
Третото нещо е:
Плодът в душата.
Знанието в ума.
Силата в сърцето.
Това е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление.
Какво беше времето миналата неделя? – Много облачно. И днес е облачно, следователно има подобие. Сега да направим упражненията.

27 август, неделя, 6 ч.

Правила и мерки за избягване на всички погрешки

2011-03-14T14:49:15Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Правила и мерки за избягване на всички погрешки ==

Ще ви прочета 14-а глава от Йоана. Тази глава ще я приложите към днешния наряд. Да се прочете цялата глава.

Ще ви дам някои пояснения за живота на ученика. Ученикът, който и да е той, в каквото и положение да е, от каквото и да е поле, каквито и знания да има, прост ли да е, или учен, щом като влезе в Пътя на ученичеството в окултната наука, в него всякога се повдига една вътрешна борба. А борбата е едно вътрешно съпротивление, което е напълно естествено. Тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи той, толкова по-голямо е съпротивлението. Също и параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го преодолее. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в Пътя, т.е. движите се. Ако няма съпротивление, това означава, че стоите на едно място. Следователно всички изпитания, които могат да дойдат в живота ви, показват, че вие се движите.

Сега тези съпротивления са от различен характер. Най-първо в ума ви ще се роди едно съмнение дали сте на правия Път, дали е този Пътят, по който сте тръгнали, или има някой друг. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос, но щом влезете в този Път, ще започнете да мислите - дали този е Пътят, или не е. След това, щом като решите, че този е Пътят, ще се роди една друга мисъл: дали този е най-краткият Път, или не. Когато разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да извървите този Път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили Пътя, че той е най-добрият, ще ви дойде желанието да се спрете, да се разположите и да си похапнете малко. И така може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по Пътя, не му се позволява да заспи. На ученика не се позволява да заспи на Пътя! Добре ще схванете това, а не буквално. Ще запитате - без спане може ли. Може, разбира се. Без спане означава съзнанието ви да е будно. Мислите ли, че животът на спането е необятен? Не, при тези условия, при които живеем, спане има на Земята, но в Пътя, по който вървим, не трябва да се спи. Там например "спане" се нарича състоянието, когато твоят ум се отвлече назад. Спомниш си своето минало, благата, които си преживял, и у теб се поражда едно желание пак да заспиш. Когато преживявате вашето минало, това е едно заспиване. Ще ми кажете: „Какво лошо има в това човек да преживее своето минало?“ – Няма лошо, но нищо няма да научите.

Представете си, че след като сте завършили университет, пожелаете да преживеете един ден от вашето детинство. Вземате буквара и го четете отначало, четете го един, два пъти. Какво разбрахте от всичко, щом като през това време можехте да прочетете някоя съдържателна книга, а вие четете буквара. Ще кажете: „Едно време по този начин четох от буквара.“ Оставете вашия буквар в наследство на други да го четат и когато те го четат, вие се радвайте. Стар буквар не ви трябва. Когато човек преживява своето минало, това е приготовление за съвършения Живот.

Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание къде - кого види и срещне от своите другари ученици да ги пита, какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по пътя, не ме смущавай!“ Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат.“ В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години, докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогнат. А вие започвате един друг да се учите. Така ще изкривите Божието Слово. Кой кого учи? – Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение.

Имате някакъв недъг – в Пътя, в който влизате, не се позволява на никого никакъв недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост! После, не считайте тези недъзи за ваши. Когато ученикът влезе в училището, ще му припомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово. И много пъти в него ще се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате! Може някой път да ви дойде мисълта, че сега не е време, или да си кажете, че сте имали някаква слабост някога. Това е едно внушение и щом го приемеш, ти ще се спънеш. Трябва да кажеш: „Едно време беше така, но сега не е така.“ Аз поддържам сегашното време. Ако вашата дреха е чиста и дойде някой и ви оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Или дойде друг и ви каже: „Защо се оцапа, не знаеш ли, че тук не се позволява да има оцапани хора? Излез вън от Пътя и се очисти!“ Излезеш ли, ти ще се спънеш, а това им е целта. Такова очистване е фиктивно. Ще вървиш по Пътя напред! Няма да се спираш да чистиш петната на другите. Ще кажеш: „Който ме е оцапал, той да ме очисти.“ Това е правило за учениците. А вие ще се спирате на Пътя да се чистите: тук ще се спрете, там ще се спрете и Пътят ще остане неизходен. Право към целта – нищо повече! Ще вложите Любовта като закон и ще ходите по всичките нейни правила! Ясно е това, нали? После, в Пътя не се позволява да се говорят отрицателни неща. Ако си в приятно настроение, мисли за Бога, за вечния Живот! Ще дойде някой да ви разправя небивалици: „Знаеш ли какво нещо се случи в нашето братство – опекли са едно яйце и са го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца.“ За никакви печени яйца няма да говорите. Кой е опекъл яйцето и кой го е изял, това не е ваша работа. Това са изкушения за учениците. Може през тази година някои да ви говорят за печено яйце, внимавайте! Вие ще се молите за Любовта, за нейното приложение.

През тази година вие ще имате и други някои изкушения. Ще започнеш да се питаш, след като си тръгнал по този Път, осмислил ли си тази работа: ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение – първо си уреди живота, още не му е времето – почакай още една година, а на следващата ще се приготвиш по-добре... А следващата година никога няма да настъпи. После ще ти дойде и изкушението, че си млад. Млад ли си, стар ли си – ти ще тръгнеш и ще вървиш по Пътя: ще вървиш, ако не искаш да се спъваш!
Душата ви ще бъде обгърната с Божията Любов! И тогава може на физическия свят да вършите, каквото искате, без да се спъвате. Мислиш ли например, че ако хванеш някого и го затвориш в затвор, си затворил и душата му? Не! Например някой има желание еди-кой си брат да върви с нас в Пътя. В Пътя си тръгнал ти и не мисли за никой друг! Ти върви в Пътя и не мисли за другия, дали е в Пътя, или не. Не се спирай да каниш и не се спирай да казваш: „Мъжът и децата ми останаха вкъщи, да се върна да ги поканя.“ – Не се връщай назад! Защото, ако мислите, че имате деца вкъщи, вие имате едно от големите заблуждения в света. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Някоя майка ще каже: „Аз имам едно дете.“ – Като имаш дете, какво си спечелила? – „Аз имам син.“ – Какво си спечелила от твоя син? – „Той ще ме гледа на стари години.“ – Друго заблуждение! Ако тебе Господ не те гледа, че синът ти ли ще те гледа? Може най-после да се опиташ да разрешиш въпроса за своята същност, като кажеш в душата си: „Аз съм му майка.“ – Друго заблуждение! Никаква майка не си ти, нито пък той ти е син, а просто вие на Земята си припомняте отношенията, които имате към Бога. Следователно, когато кажеш, че някой ти е син, това означава, че твоите отношения към Бога са синовни. А когато кажеш: „Аз съм майка“, се подразбира Божественият Дух, който те е родил. Това са отношения към Бога, а не към хората. Така трябва да мисли ученикът, ако иска да върви. Някой казва: „Аз оставих баща си.“ Къде е баща ти? Ти още не си Го намерил. Баща ти не е на Земята и братята ти не са на Земята. Ако твоят брат след десет години умре, ще питаш тогава къде е отишъл. Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете.

Сега мнозина представят този Път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, колкото някои го представят. Христос казва: „Вземете Моето иго, защото е леко.“ А игото на света е много тежко. Пътят на света е много тежък. Там хората какви ли не страдания преживяват, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдание, светът познава по-големи страдания. Има хора, които страдат повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум – свършва се с него, счупят му крака, осакати се. А тези, които са в Истината, се страхуват и казват: „Ако ми стане нещо?“ Ако си в Пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нищо? Пак ще ти стане. Въпреки всичко това този Път е лек и приятен. Сега в четиринадесета глава от Йоана са представени мъчнотиите, които ще се родят: този ли е Христос, друг ли е; вън ли е Той, или вътре? Никъде няма да Го търсите. Любовта – това е Христос. Имате ли Любовта – това е Христос. Нямате ли Любовта – нямате Христос. Кардинално така е решен въпросът. Къде е Той: в България ли, в Германия ли? Христос е Любовта – имате ли тази Любов, въпросът е решен. Но търсите ли Любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли Любовта, и там не е Христос.

Любовта не се търси. Когато изгрее Слънцето, ние търсим ли го? Щом изгрее, то ще ви обгърне със своята светлина и топлина и няма защо да го търсим. Сега вие по буква ще ме разберете да не търсите никого. Ще кажете: „И аз няма да търся никого.“ У българите думата търся има две значения: търсиш някого в някаква посока или изтърсваш някаква дреха, с което вдигаш само прах. Вие, когато търсите, само прах вдигате. Това казвам за онзи, който е ученик, за да разбере какви трябва да бъдат неговите отношения. Павел дава един стих: „Който стои, да гледа да не падне.“ У вас може да се роди мисълта: „Дали аз не съм паднал?“ В какво седи падането на човека? Ти си тръгнал в Божия Път на Любовта да живееш с Господа, а идва някой и ти казва: „Слушай, ти нали знаеш, че съботата трябва да се празнува.“ Друг ти казва: „В този Път, докато не се кръстиш с вода, не можеш да ходиш.“ Това са въпроси, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота, никакво кръщение! Кръщението е за некръстените. Като ученик той ще върви право към целта. Бог е Любов, а Любовта включва всички. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на целия закон. Срещнете ли Любовта, вие няма да се спъвате, защото имате целия закон.

На ученика не се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена? Когато бягаха, беше им казано да не се обръщат назад, а тя се обърна и стана на сол. Така някой от учениците се спира, въздъхва и казва: „Оставих баща си и майка си, горките, починаха.“ Но щом се обърне този ученик, на сол ще стане. Баща ти, майка ти, братята ти – щом се запали градът, щом се опарят, и те ще дойдат след тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад! Абсолютно никакво обръщане назад! Право към целта! Тогава пък може да дойде друг, за да ви говори друго някое изкушение: „Ти такъв егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни им малко.“ – На Пътя никому не се помага! Ето къде е мъчнотията. Ще бъде смешно в един оркестър, където са се събрали най-добрите музиканти, да започнат да си поправят погрешките един на друг. При най-малкото спиране ще се развали цялото свирене. При тези музиканти не се допускат никакви погрешки. Щом като си в Пътя, няма какво да помагаш. Започне ли да се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя.

Неизбежно у вас ще се роди въпросът - как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже – вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи животът на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан, и ви казва: „Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга – да ми закопчаеш ремъка.“ Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчай си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето!“ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?“ – Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“ – „Бързам, нямам време да се спирам.“ Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! Ще ти кажат: „Ти не си учтив.“ – Напред! – ”У тебе човещина няма ли?“ – Напред! – ”Защо не ни разправиш нещо?“ – Напред! – ”Какво мислиш?“ – Напред! – ”Ама и ние ще тръгнем!“ – Напред! Не се спирай – нищо повече! Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: „Чакай, и ние ще дойдем.“ – Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват... Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика.

Аз изпитвам онези, които постъпват като ученици: например дали ще изпълнят една заповед относно някаква тайна. В действителност няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: „Каквото видяхте, няма да го казвате!“ После наблюдавам дали ще изпълнят това, което заповядах. Те отиват при една сестра и разправят какво са видели. Бяха обещали едно, а направиха обратното – и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи... Нищо не са видели. Аз искам да видите Любовта и да я възприемете. И ви казвам, че у вас има една слабост – на самохвалство. Ученикът няма какво сам да се хвали: „Аз това видях, онова видях.“ Ще помните, че щом ви се каже за нещо, не трябва да го разправяте. Не говорете, мълчете! Аз много съжалявам за този голям недостатък у вас, специално у софиянци. Те са готови да окрякат орталъка като кокошка за едно яйце. И най-малкото яйце така ще го разправят! А когато го одумат, ще се съберат и ще кажат: „Да мълчим вече, да не го казваме.“ – Не, не бива така. Не говори, това е изпит! Ако има нещо за казване, това е моя привилегия. Вие нямате право да казвате, защото разваляте всички работи. Работата, която трябваше аз да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще я направи! Вие се месите за работи, които нито в клин влизат, нито в ръкав. Когато трябва, аз ще ви повикам и ще ви кажа. Аз всичко съм взел предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката. Нищо не е видял! На мене ще казва, че духом го е видял! Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди. Когато ви въведат в тази скришна стаичка, трябва да разберете нещо, разбиране трябва там. Ако е нужно да се залъгваме, това е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубави картини всяка сутрин. Един ден някои от вас ще отидат в Европа. Там някой известен художник е нарисувал хубава картина, хубав пейзаж, поставил го е в рамка и хората с години гледат тази картина. Казвам: „Елате, аз ще ви покажа оригинала, няма да ви коства много!“ Ако вие излезете половин час преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е хиляди пъти по-хубав, по-красив.

Вие трябва да бъдете послушни, това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието: вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може.“ – Не знаете ли, че вашата граматика на Земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата любов, но така, че хората да разберат какво нещо е Любовта. Сега, като кажеш "любов", трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?...

И така, трябва послушание! Казвате: „Духът ми каза днес да постя.“ Онзи, комуто е казал Духът да пости, разбира поста в първа степен, на физическото поле – седне и не яде цял ден. Защо не яде? Духът му казал. Той пости, но работата е, че цял ден гледа, наблюдава другите и им казва: „Ти защо не постиш, не знаеш ли, че е голям грях? Аз от тази сутрин съм запостил.“ Започва да наобикаля и заприличва на турците-рамазанлии. Един рамазанлия турчин от Варна минава покрай един извор, сяда, измива си краката, за да вземе абдест. Идва един българин, отваря си торбата с баница и започва да яде. Изведнъж турчинът скача: „А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанлия?“ Че бой!... Ако ти постиш, не ядеш, това още не е събитие. Никой не трябва да знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно отношение. И по време на поста ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще извиняваш погрешките на другите хора и ще се радваш, че другите ядат. Ще кажеш: „Братко, аз много се радвам, че ядеш. Моят стомах е развален и съм на диета, но се радвам, че ти ядеш сладко.“ Измий си лицето, за да не те познаят, че постиш, и бъди радостен и весел!

== Заглавие на раздел ==

Сега всички слабости се дължат все на такива „прави пътища.“ Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма.“ При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя.“ И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци – да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте. Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си.“ Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности.
Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спреш ли се на Пътя в какъвто и да е смисъл, неприятностите ще дойдат. Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. Не се разправяй, разправии не се позволяват! Ти бързаш да вземеш последния трен, някой те среща и ти казва, че си последен вагабонтин. Ти се спираш и се възмущаваш: „Как, аз вагабонтин?!“ Изгубваш минутата и изпускаш трена. Не, няма да се спираш! И учениците, когато тръгнат по Пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да се слага восък в ушите, за да не се слуша. Когато се качиш на трена, тогава може онзи, който седи в него, да говори, колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате! Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ – Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. Всякога ще мислите, че сте богати.
Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. Той трябва да мисли, че всичко има и че трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде. Това е първото правило – положителен трябва да бъде! В този Път са тръгнали хиляда ученици. Да речем, че някой от тях е беден, а другите са богати. Нима тези хиляда души, които са решили да вървят в Пътя и да изпълнят Волята на Бога, няма да си услужат един на друг? Ще си услужат. Ще кажат: „Братко, вземи, каквото ти трябва, всичко е на твое разположение.“ Нима сто души, които носят своите торби, няма да ти услужат? Това е закон. В Пътя всичко е предвидено и то трябва да се реализира абсолютно точно, както е предопределено по Божия закон. Често, когато говоря, някои си мислят: „Дали Учителя говори за мене?“ – Не се спъвайте. Щом мислите, че когато говоря, имам някого предвид, вие се спъвате. По Пътя се говорят само положителни работи. Щом аз говоря за отрицателни работи, разбирам, че някой от учениците се е спрял някъде, и казвам: никой ученик не трябва да се спира, той трябва да върви. Учителят никога не може да говори отрицателни неща, не може да седне на Пътя и да морализира своите ученици. Той ще им каже: „Напред ще вървите, с Любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате, Истината ще поддържате!“ Така е. Ученикът, който е тръгнал в този Път, трябва да се прости с всички свои недъзи. В своя ум, в своята душа той трябва да се е простил с тях.
Сега някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния. Само ако влезе един трън в крака ви, можете да станете нервни. Тази нервност се дължи единствено на тръна: извадете го и това състояние ще мине. Например стоите и се молите, искате да знаете дали сте концентрирани, но някой идва и ви прошепва: „Днес имате да плащате полица от сто хиляди лева. Ако не я платите, отивате на смърт!“ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя?“ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате. Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар да имате сто такива полици. Това е едно изпитание за вас. Ще ви кажа защо не трябва да се занимавате с тази полица: допуснете, че вашият крак е счупен и е дошъл лекар да го намести. Тъкмо той ви намества крака, пристига някой и ви казва: „Знаеш ли, че имаш да ми изплащаш полица от двадесет хиляди лева? Ела на банката, нали си честен човек.“ И ти понечваш да станеш. Трябва ли да ставаш? Не, ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен, трябва да изчака да оздравееш. Не изчака ли, неговата цел е задна. Ти ще стоиш и ще внимаваш какво ти е казал този човек, няма да мърдаш. Това е послушание! А всичките полици ще платиш, когато оздравееш. Някой ще попита: „Не трябва ли да отида?“ Преди да си тръгнал в Пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си и ще приключиш с въпроса. Ако някои сметки останат неочистени, те не са твои, а чужди: не ги разчиствай. Нека всеки изчисти своите сметки.
Сега тези са мъчнотиите, които ще срещнете през годината. Вие сте ги срещали преди и тази година отново ще ги срещнете. Не се спъвайте. Важното за вас е знанието, не се спъвайте! Ние ще вървим и ще изпълним Волята Божия така, както е писано. Когато вървим из Пътя, може да се разговаряме за важни работи, а маловажните ще оставим за другите. „Сега ли му е времето, или идущата година – да не сме закъснели?“ – Да, сега му е времето! – „Дали е този правият Път; дали всички, които са тръгнали, са готови?“ – Всички са готови! – „Този брат не ми се харесва.“ – Не е ваша работа! – „Защо са го допуснали в този клас?“ – Не е ваша работа, абсолютно нямате право да питате защо е влязъл. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще питаме ли Бога защо е допуснал тези бръмбари? Допуснал ги е – това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в това Божествено училище, а че е допуснал бръмбари, мушички – това е Негова работа. Ние само ще констатираме всичко това.
Не се занимавайте с Божествените работи и не ги коригирайте. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават, че трябвало да бъдат малко по-богати или по-умни. По-голямата ученост е богатство. Не можеш ли да го употребиш, какво ще правиш с него? Друг иска да бъде малко по-силен. Ти малките сили не можеш да употребиш, а как ще употребиш големите? Има друго едно състояние, което учениците могат да усетят. Може да се намерите в положението на Диоген16, при когото към края на живота му идвали мнозина да го питат по различни въпроси. Един ден той казал: „Днес искам да си почина, не желая да имам с никого вземане-даване.“ Отдалечил се извън града под една круша да размишлява. До обед вървяло добре, но по обед, тъкмо в най-спокойното време, един човек идва да го пита за нещо. Диоген се усмихнал иронично и нищо не му отговорил... Ами че този човек откъде да знае, че днес не си разположен или че не искаш да приемаш никого? Нима искаш с тази си постъпка в края на живота си да фалираш? По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. Не трябва да ви спъва въпросът защо е дошъл. Дошъл е: ще свършиш работата си с него и ще вървиш напред.
Не искам да останете с погрешно впечатление и да кажете: „Пак ни наряза Учителя.“ Никого не съм нарязвал, но вие не сте на Пътя. Когато вървите в Пътя, с греха няма да се занимавате. Правилото е ученикът да не се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, изпълнението – Божията Мъдрост, а приложението – Божията Истина. С тях ще се занимавате! Ако на теб ти е добре, ще бъде добре и на всички около тебе.
Има и друго положение, при което някои казват, че не се обичаме, че Учителя обича някого по-малко. Това е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее Слънце, а във Варна има облаци, варненци могат да кажат: „Днес Слънцето не ни обича, има малко облаци, Слънцето е неразположено.“ – Не че Слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и предавате вашия недостатък на Слънцето. Други казват: „При нас е много хубаво времето, отличен ден е.“ А трети уточняват: „У нас каква буря, гръмотевици, какъв град имаше!“ – Не, не е криво Слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако има недоразумения, това не е недостатък на Бога, а е ваш недостатък. Ако ние се караме, това са наши, а не Божии работи. В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща, Той е всякога благ. И тогава вие – учениците, се намирате в положението на циганката, която се оженила за царския син, но хлябът не ѝ бил сладък, та взела скришно брашно в една паница и го изсипала на купчинка, за да си омеси пита. Това е навик от миналото. Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сме бедни? – Не, вие сте в миналото си състояние – преди да се ожените за царския син. В Пътя на ученика няма никаква беднотия! Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик. Хлябът и всичко друго му е предоставено. Той трябва да напусне тези дисаги и това брашно.
Понеже сте тръгнали, аз ви казвам какво може да се случи на Пътя и да ви спъне. Някои ще се запитат дали не са се спрели. Не сте спрели, тръгнали сте, но ви казвам какво може да стане. То може да стане, може и да не стане, но съществува като възможност. И когато стане, никакво ухо не му давайте и не се спирайте. Света няма да оправяте. Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото една минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате: някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви. Нищо повече! Забелязал съм, че има два вида деца: лошите деца, когато хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я да се върне вкъщи. А добрите деца, когато видят майка си, тичат с нея и не плачат, а казват: „Аз ще дойда с тебе.“ Вървете си напред; ако вашето детенце иска да върви, вземете го. Ако отивате на гости и то не плаче – вземете го: иска ли да върви с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли – оставете го. Нищо повече! Рязко и положително! Не се спирайте да му разправяте това-онова. На никого не обяснявай нищо по Пътя – право към целта! Пътят, който ще изходите, е приятен. Някъде има много неприятни места, но това е в реда на нещата; има и много приятни места.
Учениците могат да направят една друга погрешка – и за нея искам да ви предупредя. Да допуснем, че сте ученик в училището, и главното нещо за вас е да си знаете уроците, и то хубаво да ги знаете, да разбирате предмета. Обаче вие не учите, а започвате да се обличате много хубаво. Отивате на училище, но урокът ви не е научен. Искате да привлечете вниманието на учителя с дрехите си и казвате: „Учителю, ние извършихме едно нещо!“ – Нищо не сте извършили: важен е урокът, а не дрехата. Вие казвате, че трябва да бъдете морални и добри. Това са вашите връзки и вашите чепичета. Нам морал не ни трябва. Обикновени, прости дрехите ни трябва да бъдат – може да са и малко скъсани, но ако знаеш урока си добре, учителят ще бъде доволен. Той ще те извини за дрехите, че са малко скъсани. А може да имате и най-красивите дрехи, часовник и прочее, но да казват за вас: „Хубаво е облечен, но не учи.“ Любовта трябва да влезе в сърцето ви! За нас е важно какво е сърцето, а не какви дрехи има отвънка! Ние не сме за външния морал: него ние наричаме прическа, обличане. И той е хубав, но е за свободното време. А щом си на Пътя – върви: главното там е учението! Трябва да знаеш закъде отиваш. – „Отивам в училището.“ – Знаеш ли уроците? – „Зная ги.“ – Щом дойдеш, ще те изслушаме. Христос ще ти зададе първия въпрос: „Разреши задачата за милосърдието! Излез на дъската, сам разрешавай! Много добре, седни; върви сега и прилагай тази задача!“ На другиго учителят казва: „Разреши задачата на търпението!“ И всеки ученик разрешава експедитивно и всичко върви. Учителят оценява: „Много добре, върви и започни с втория урок!“ През тази година ще решавате задачата на милосърдието – първата задача, която дават на всички.
Реплика: Може ли да се каже някому: „Ти не можеш да си ми приятел, защото си приятел на неприятеля ми?“
Ако някой отговаря по този начин, той не е ученик. Вие решавате каква е задачата на ученичеството – да различавате приятелството. Всеки ученик, който добре се учи, е ваш приятел. А всеки ученик ленивец е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг: неговият ум е зает с други работи. Ако някой ученик каже, че не може да живее добър живот, това означава, че умът му е зает с други неща. И така, на ученика казвам: всеки, който добре се учи, ми е приятел. Тези неща са казани преди хиляди години. Това е метод. Мисля, че и в Писанието е казано: „Враговете наши са и ваши врагове.“
Няколко въпроса ще решавате тази година.
Първо: Истината в душата.
Мъдростта в ума.
Любовта в сърцето.
Това са важните въпроси, които всеки един ще реши по всички правила.
Второто нещо, което ще решавате, е:
Свобода в душата.
Светлина в ума.
Чистота в сърцето.
Третото нещо е:
Плодът в душата.
Знанието в ума.
Силата в сърцето.
Това е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление.
Какво беше времето миналата неделя? – Много облачно. И днес е облачно, следователно има подобие. Сега да направим упражненията.

27 август, неделя, 6 ч.

Правила и мерки за избягване на всички погрешки

2011-03-14T12:05:11Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Правила и мерки за избягване на всички погрешки ==

Ще ви прочета 14-а глава от Йоана. Тази глава ще я приложите към днешния наряд. Да се прочете цялата глава.

Ще ви дам някои пояснения за живота на ученика. Ученикът, който и да е той, в каквото и положение да е, от каквото и да е поле, каквито и знания да има, прост ли да е, или учен, щом като влезе в Пътя на ученичеството в окултната наука, в него всякога се повдига една вътрешна борба. А борбата е едно вътрешно съпротивление, което е напълно естествено. Тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи той, толкова по-голямо е съпротивлението. Също и параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го преодолее. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в Пътя, т.е. движите се. Ако няма съпротивление, това означава, че стоите на едно място. Следователно всички изпитания, които могат да дойдат в живота ви, показват, че вие се движите.

Сега тези съпротивления са от различен характер. Най-първо в ума ви ще се роди едно съмнение дали сте на правия Път, дали е този Пътят, по който сте тръгнали, или има някой друг. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос, но щом влезете в този Път, ще започнете да мислите - дали този е Пътят, или не е. След това, щом като решите, че този е Пътят, ще се роди една друга мисъл: дали този е най-краткият Път, или не. Когато разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да извървите този Път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили Пътя, че той е най-добрият, ще ви дойде желанието да се спрете, да се разположите и да си похапнете малко. И така може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по Пътя, не му се позволява да заспи. На ученика не се позволява да заспи на Пътя! Добре ще схванете това, а не буквално. Ще запитате - без спане може ли. Може, разбира се. Без спане означава съзнанието ви да е будно. Мислите ли, че животът на спането е необятен? Не, при тези условия, при които живеем, спане има на Земята, но в Пътя, по който вървим, не трябва да се спи. Там например "спане" се нарича състоянието, когато твоят ум се отвлече назад. Спомниш си своето минало, благата, които си преживял, и у теб се поражда едно желание пак да заспиш. Когато преживявате вашето минало, това е едно заспиване. Ще ми кажете: „Какво лошо има в това човек да преживее своето минало?“ – Няма лошо, но нищо няма да научите.

Представете си, че след като сте завършили университет, пожелаете да преживеете един ден от вашето детинство. Вземате буквара и го четете отначало, четете го един, два пъти. Какво разбрахте от всичко, щом като през това време можехте да прочетете някоя съдържателна книга, а вие четете буквара. Ще кажете: „Едно време по този начин четох от буквара.“ Оставете вашия буквар в наследство на други да го четат и когато те го четат, вие се радвайте. Стар буквар не ви трябва. Когато човек преживява своето минало, това е приготовление за съвършения Живот.

Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание къде - кого види и срещне от своите другари ученици да ги пита, какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по пътя, не ме смущавай!“ Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат.“ В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години, докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогнат. А вие започвате един друг да се учите. Така ще изкривите Божието Слово. Кой кого учи? – Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение.

Имате някакъв недъг – в Пътя, в който влизате, не се позволява на никого никакъв недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост! После, не считайте тези недъзи за ваши. Когато ученикът влезе в училището, ще му припомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово. И много пъти в него ще се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате! Може някой път да ви дойде мисълта, че сега не е време, или да си кажете, че сте имали някаква слабост някога. Това е едно внушение и щом го приемеш, ти ще се спънеш. Трябва да кажеш: „Едно време беше така, но сега не е така.“ Аз поддържам сегашното време. Ако вашата дреха е чиста и дойде някой и ви оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Или дойде друг и ви каже: „Защо се оцапа, не знаеш ли, че тук не се позволява да има оцапани хора? Излез вън от Пътя и се очисти!“ Излезеш ли, ти ще се спънеш, а това им е целта. Такова очистване е фиктивно. Ще вървиш по Пътя напред! Няма да се спираш да чистиш петната на другите. Ще кажеш: „Който ме е оцапал, той да ме очисти.“ Това е правило за учениците. А вие ще се спирате на Пътя да се чистите: тук ще се спрете, там ще се спрете и Пътят ще остане неизходен. Право към целта – нищо повече! Ще вложите Любовта като закон и ще ходите по всичките нейни правила! Ясно е това, нали? После, в Пътя не се позволява да се говорят отрицателни неща. Ако си в приятно настроение, мисли за Бога, за вечния Живот! Ще дойде някой да ви разправя небивалици: „Знаеш ли какво нещо се случи в нашето братство – опекли са едно яйце и са го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца.“ За никакви печени яйца няма да говорите. Кой е опекъл яйцето и кой го е изял, това не е ваша работа. Това са изкушения за учениците. Може през тази година някои да ви говорят за печено яйце, внимавайте! Вие ще се молите за Любовта, за нейното приложение.

През тази година вие ще имате и други някои изкушения. Ще започнеш да се питаш, след като си тръгнал по този Път, осмислил ли си тази работа: ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение – първо си уреди живота, още не му е времето – почакай още една година, а на следващата ще се приготвиш по-добре... А следващата година никога няма да настъпи. После ще ти дойде и изкушението, че си млад. Млад ли си, стар ли си – ти ще тръгнеш и ще вървиш по Пътя: ще вървиш, ако не искаш да се спъваш!
== Заглавие на раздел ==

Душата ви ще бъде обгърната с Божията Любов! И тогава може на физическия свят да вършите, каквото искате, без да се спъвате. Мислиш ли например, че ако хванеш някого и го затвориш в затвор, си затворил и душата му? Не! Например някой има желание еди-кой си брат да върви с нас в Пътя. В Пътя си тръгнал ти и не мисли за никой друг! Ти върви в Пътя и не мисли за другия, дали е в Пътя, или не. Не се спирай да каниш и не се спирай да казваш: „Мъжът и децата ми останаха вкъщи, да се върна да ги поканя.“ – Не се връщай назад! Защото, ако мислите, че имате деца вкъщи, вие имате едно от големите заблуждения в света. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Някоя майка ще каже: „Аз имам едно дете.“ – Като имаш дете, какво си спечелила? – „Аз имам син.“ – Какво си спечелила от твоя син? – „Той ще ме гледа на стари години.“ – Друго заблуждение! Ако тебе Господ не те гледа, че синът ти ли ще те гледа? Може най-после да се опиташ да разрешиш въпроса за своята същност, като кажеш в душата си: „Аз съм му майка.“ – Друго заблуждение! Никаква майка не си ти, нито пък той ти е син, а просто вие на Земята си припомняте отношенията, които имате към Бога. Следователно, когато кажеш, че някой ти е син, това означава, че твоите отношения към Бога са синовни. А когато кажеш: „Аз съм майка“, се подразбира Божественият Дух, който те е родил. Това са отношения към Бога, а не към хората. Така трябва да мисли ученикът, ако иска да върви. Някой казва: „Аз оставих баща си.“ Къде е баща ти? Ти още не си Го намерил. Баща ти не е на Земята и братята ти не са на Земята. Ако твоят брат след десет години умре, ще питаш тогава къде е отишъл. Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете.

Сега мнозина представят този Път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, колкото някои го представят. Христос казва: „Вземете Моето иго, защото е леко.“ А игото на света е много тежко. Пътят на света е много тежък. Там хората какви ли не страдания преживяват, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдание, светът познава по-големи страдания. Има хора, които страдат повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум – свършва се с него, счупят му крака, осакати се. А тези, които са в Истината, се страхуват и казват: „Ако ми стане нещо?“ Ако си в Пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нищо? Пак ще ти стане. Въпреки всичко това този Път е лек и приятен. Сега в четиринадесета глава от Йоана са представени мъчнотиите, които ще се родят: този ли е Христос, друг ли е; вън ли е Той, или вътре? Никъде няма да Го търсите. Любовта – това е Христос. Имате ли Любовта – това е Христос. Нямате ли Любовта – нямате Христос. Кардинално така е решен въпросът. Къде е Той: в България ли, в Германия ли? Христос е Любовта – имате ли тази Любов, въпросът е решен. Но търсите ли Любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли Любовта, и там не е Христос.

Любовта не се търси. Когато изгрее Слънцето, ние търсим ли го? Щом изгрее, то ще ви обгърне със своята светлина и топлина и няма защо да го търсим. Сега вие по буква ще ме разберете да не търсите никого. Ще кажете: „И аз няма да търся никого.“ У българите думата търся има две значения: търсиш някого в някаква посока или изтърсваш някаква дреха, с което вдигаш само прах. Вие, когато търсите, само прах вдигате. Това казвам за онзи, който е ученик, за да разбере какви трябва да бъдат неговите отношения. Павел дава един стих: „Който стои, да гледа да не падне.“ У вас може да се роди мисълта: „Дали аз не съм паднал?“ В какво седи падането на човека? Ти си тръгнал в Божия Път на Любовта да живееш с Господа, а идва някой и ти казва: „Слушай, ти нали знаеш, че съботата трябва да се празнува.“ Друг ти казва: „В този Път, докато не се кръстиш с вода, не можеш да ходиш.“ Това са въпроси, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота, никакво кръщение! Кръщението е за некръстените. Като ученик той ще върви право към целта. Бог е Любов, а Любовта включва всички. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на целия закон. Срещнете ли Любовта, вие няма да се спъвате, защото имате целия закон.

На ученика не се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена? Когато бягаха, беше им казано да не се обръщат назад, а тя се обърна и стана на сол. Така някой от учениците се спира, въздъхва и казва: „Оставих баща си и майка си, горките, починаха.“ Но щом се обърне този ученик, на сол ще стане. Баща ти, майка ти, братята ти – щом се запали градът, щом се опарят, и те ще дойдат след тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад! Абсолютно никакво обръщане назад! Право към целта! Тогава пък може да дойде друг, за да ви говори друго някое изкушение: „Ти такъв егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни им малко.“ – На Пътя никому не се помага! Ето къде е мъчнотията. Ще бъде смешно в един оркестър, където са се събрали най-добрите музиканти, да започнат да си поправят погрешките един на друг. При най-малкото спиране ще се развали цялото свирене. При тези музиканти не се допускат никакви погрешки. Щом като си в Пътя, няма какво да помагаш. Започне ли да се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя.

Неизбежно у вас ще се роди въпросът как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже – вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи животът на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан, и ви казва: „Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга – да ми закопчаеш ремъка.“ Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчай си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето!“ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?“ – Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“ – „Бързам, нямам време да се спирам.“ Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! Ще ти кажат: „Ти не си учтив.“ – Напред! – ”У тебе човещина няма ли?“ – Напред! – ”Защо не ни разправиш нещо?“ – Напред! – ”Какво мислиш?“ – Напред! – ”Ама и ние ще тръгнем!“ – Напред! Не се спирай – нищо повече! Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: „Чакай, и ние ще дойдем.“ – Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват... Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика.
Аз изпитвам онези, които постъпват като ученици: например дали ще изпълнят една заповед относно някаква тайна. В действителност няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: „Каквото видяхте, няма да го казвате!“ После наблюдавам дали ще изпълнят това, което заповядах. Те отиват при една сестра и разправят какво са видели. Бяха обещали едно, а направиха обратното – и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи... Нищо не са видели. Аз искам да видите Любовта и да я възприемете. И ви казвам, че у вас има една слабост – на самохвалство. Ученикът няма какво сам да се хвали: „Аз това видях, онова видях.“ Ще помните, че щом ви се каже за нещо, не трябва да го разправяте. Не говорете, мълчете! Аз много съжалявам за този голям недостатък у вас, специално у софиянци. Те са готови да окрякат орталъка като кокошка за едно яйце. И най-малкото яйце така ще го разправят! А когато го одумат, ще се съберат и ще кажат: „Да мълчим вече, да не го казваме.“ – Не, не бива така. Не говорª, това е изпит! Ако има нещо за казване, това е моя привилегия. Вие нямате право да казвате, защото разваляте всички работи. Работата, която трябваше аз да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще я направи! Вие се месите за работи, които нито в клин влизат, нито в ръкав. Когато трябва, аз ще ви повикам и ще ви кажа. Аз всичко съм взел предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката. Нищо не е видял! На мене ще казва, че духом го е видял! Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди. Когато ви въведат в тази скришна стаичка, трябва да разберете нещо, разбиране трябва там. Ако е нужно да се залъгваме, това е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубави картини всяка сутрин. Един ден някои от вас ще отидат в Европа. Там някой известен художник е нарисувал хубава картина, хубав пейзаж, поставил го е в рамка и хората с години гледат тази картина. Казвам: „Елате, аз ще ви покажа оригинала, няма да ви коства много!“ Ако вие излезете половин час преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е хиляди пъти по-хубав, по-красив.
Вие трябва да бъдете послушни, това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието: вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може.“ – Не знаете ли, че вашата граматика на Земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата любов, но така, че хората да разберат какво нещо е Любовта. Сега, като кажеш любов, трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?...
И така, трябва послушание! Казвате: „Духът ми каза днес да постя.“ Онзи, комуто е казал Духът да пости, разбира поста в първа степен, на физическото поле – седне и не яде цял ден. Защо не яде? Духът му казал. Той пости, но работата е, че цял ден гледа, наблюдава другите и им казва: „Ти защо не постиш, не знаеш ли, че е голям грях? Аз от тази сутрин съм запостил.“ Започва да наобикаля и заприличва на турците-рамазанлии15. Един рамазанлия турчин от Варна минава покрай един извор, сяда, измива си краката, за да вземе абдест. Идва един българин, отваря си торбата с баница и започва да яде. Изведнъж турчинът скача: „А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанлия?“ Че бой!... Ако ти постиш, не ядеш, това още не е събитие. Никой не трябва да знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно отношение. И по време на поста ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще извиняваш погрешките на другите хора и ще се радваш, че другите ядат. Ще кажеш: „Братко, аз много се радвам, че ядеш. Моят стомах е развален и съм на диета, но се радвам, че ти ядеш сладко.“ Измий си лицето, за да не те познаят, че постиш, и бъди радостен и весел!
Сега всички слабости се дължат все на такива „прави пътища.“ Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма.“ При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя.“ И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци – да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте. Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си.“ Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности.
Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спреш ли се на Пътя в какъвто и да е смисъл, неприятностите ще дойдат. Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. Не се разправяй, разправии не се позволяват! Ти бързаш да вземеш последния трен, някой те среща и ти казва, че си последен вагабонтин. Ти се спираш и се възмущаваш: „Как, аз вагабонтин?!“ Изгубваш минутата и изпускаш трена. Не, няма да се спираш! И учениците, когато тръгнат по Пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да се слага восък в ушите, за да не се слуша. Когато се качиш на трена, тогава може онзи, който седи в него, да говори, колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате! Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ – Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. Всякога ще мислите, че сте богати.
Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. Той трябва да мисли, че всичко има и че трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде. Това е първото правило – положителен трябва да бъде! В този Път са тръгнали хиляда ученици. Да речем, че някой от тях е беден, а другите са богати. Нима тези хиляда души, които са решили да вървят в Пътя и да изпълнят Волята на Бога, няма да си услужат един на друг? Ще си услужат. Ще кажат: „Братко, вземи, каквото ти трябва, всичко е на твое разположение.“ Нима сто души, които носят своите торби, няма да ти услужат? Това е закон. В Пътя всичко е предвидено и то трябва да се реализира абсолютно точно, както е предопределено по Божия закон. Често, когато говоря, някои си мислят: „Дали Учителя говори за мене?“ – Не се спъвайте. Щом мислите, че когато говоря, имам някого предвид, вие се спъвате. По Пътя се говорят само положителни работи. Щом аз говоря за отрицателни работи, разбирам, че някой от учениците се е спрял някъде, и казвам: никой ученик не трябва да се спира, той трябва да върви. Учителят никога не може да говори отрицателни неща, не може да седне на Пътя и да морализира своите ученици. Той ще им каже: „Напред ще вървите, с Любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате, Истината ще поддържате!“ Така е. Ученикът, който е тръгнал в този Път, трябва да се прости с всички свои недъзи. В своя ум, в своята душа той трябва да се е простил с тях.
Сега някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния. Само ако влезе един трън в крака ви, можете да станете нервни. Тази нервност се дължи единствено на тръна: извадете го и това състояние ще мине. Например стоите и се молите, искате да знаете дали сте концентрирани, но някой идва и ви прошепва: „Днес имате да плащате полица от сто хиляди лева. Ако не я платите, отивате на смърт!“ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя?“ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате. Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар да имате сто такива полици. Това е едно изпитание за вас. Ще ви кажа защо не трябва да се занимавате с тази полица: допуснете, че вашият крак е счупен и е дошъл лекар да го намести. Тъкмо той ви намества крака, пристига някой и ви казва: „Знаеш ли, че имаш да ми изплащаш полица от двадесет хиляди лева? Ела на банката, нали си честен човек.“ И ти понечваш да станеш. Трябва ли да ставаш? Не, ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен, трябва да изчака да оздравееш. Не изчака ли, неговата цел е задна. Ти ще стоиш и ще внимаваш какво ти е казал този човек, няма да мърдаш. Това е послушание! А всичките полици ще платиш, когато оздравееш. Някой ще попита: „Не трябва ли да отида?“ Преди да си тръгнал в Пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си и ще приключиш с въпроса. Ако някои сметки останат неочистени, те не са твои, а чужди: не ги разчиствай. Нека всеки изчисти своите сметки.
Сега тези са мъчнотиите, които ще срещнете през годината. Вие сте ги срещали преди и тази година отново ще ги срещнете. Не се спъвайте. Важното за вас е знанието, не се спъвайте! Ние ще вървим и ще изпълним Волята Божия така, както е писано. Когато вървим из Пътя, може да се разговаряме за важни работи, а маловажните ще оставим за другите. „Сега ли му е времето, или идущата година – да не сме закъснели?“ – Да, сега му е времето! – „Дали е този правият Път; дали всички, които са тръгнали, са готови?“ – Всички са готови! – „Този брат не ми се харесва.“ – Не е ваша работа! – „Защо са го допуснали в този клас?“ – Не е ваша работа, абсолютно нямате право да питате защо е влязъл. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще питаме ли Бога защо е допуснал тези бръмбари? Допуснал ги е – това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в това Божествено училище, а че е допуснал бръмбари, мушички – това е Негова работа. Ние само ще констатираме всичко това.
Не се занимавайте с Божествените работи и не ги коригирайте. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават, че трябвало да бъдат малко по-богати или по-умни. По-голямата ученост е богатство. Не можеш ли да го употребиш, какво ще правиш с него? Друг иска да бъде малко по-силен. Ти малките сили не можеш да употребиш, а как ще употребиш големите? Има друго едно състояние, което учениците могат да усетят. Може да се намерите в положението на Диоген16, при когото към края на живота му идвали мнозина да го питат по различни въпроси. Един ден той казал: „Днес искам да си почина, не желая да имам с никого вземане-даване.“ Отдалечил се извън града под една круша да размишлява. До обед вървяло добре, но по обед, тъкмо в най-спокойното време, един човек идва да го пита за нещо. Диоген се усмихнал иронично и нищо не му отговорил... Ами че този човек откъде да знае, че днес не си разположен или че не искаш да приемаш никого? Нима искаш с тази си постъпка в края на живота си да фалираш? По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. Не трябва да ви спъва въпросът защо е дошъл. Дошъл е: ще свършиш работата си с него и ще вървиш напред.
Не искам да останете с погрешно впечатление и да кажете: „Пак ни наряза Учителя.“ Никого не съм нарязвал, но вие не сте на Пътя. Когато вървите в Пътя, с греха няма да се занимавате. Правилото е ученикът да не се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, изпълнението – Божията Мъдрост, а приложението – Божията Истина. С тях ще се занимавате! Ако на теб ти е добре, ще бъде добре и на всички около тебе.
Има и друго положение, при което някои казват, че не се обичаме, че Учителя обича някого по-малко. Това е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее Слънце, а във Варна има облаци, варненци могат да кажат: „Днес Слънцето не ни обича, има малко облаци, Слънцето е неразположено.“ – Не че Слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и предавате вашия недостатък на Слънцето. Други казват: „При нас е много хубаво времето, отличен ден е.“ А трети уточняват: „У нас каква буря, гръмотевици, какъв град имаше!“ – Не, не е криво Слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако има недоразумения, това не е недостатък на Бога, а е ваш недостатък. Ако ние се караме, това са наши, а не Божии работи. В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща, Той е всякога благ. И тогава вие – учениците, се намирате в положението на циганката, която се оженила за царския син, но хлябът не ѝ бил сладък, та взела скришно брашно в една паница и го изсипала на купчинка, за да си омеси пита. Това е навик от миналото. Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сме бедни? – Не, вие сте в миналото си състояние – преди да се ожените за царския син. В Пътя на ученика няма никаква беднотия! Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик. Хлябът и всичко друго му е предоставено. Той трябва да напусне тези дисаги и това брашно.
Понеже сте тръгнали, аз ви казвам какво може да се случи на Пътя и да ви спъне. Някои ще се запитат дали не са се спрели. Не сте спрели, тръгнали сте, но ви казвам какво може да стане. То може да стане, може и да не стане, но съществува като възможност. И когато стане, никакво ухо не му давайте и не се спирайте. Света няма да оправяте. Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото една минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате: някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви. Нищо повече! Забелязал съм, че има два вида деца: лошите деца, когато хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я да се върне вкъщи. А добрите деца, когато видят майка си, тичат с нея и не плачат, а казват: „Аз ще дойда с тебе.“ Вървете си напред; ако вашето детенце иска да върви, вземете го. Ако отивате на гости и то не плаче – вземете го: иска ли да върви с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли – оставете го. Нищо повече! Рязко и положително! Не се спирайте да му разправяте това-онова. На никого не обяснявай нищо по Пътя – право към целта! Пътят, който ще изходите, е приятен. Някъде има много неприятни места, но това е в реда на нещата; има и много приятни места.
Учениците могат да направят една друга погрешка – и за нея искам да ви предупредя. Да допуснем, че сте ученик в училището, и главното нещо за вас е да си знаете уроците, и то хубаво да ги знаете, да разбирате предмета. Обаче вие не учите, а започвате да се обличате много хубаво. Отивате на училище, но урокът ви не е научен. Искате да привлечете вниманието на учителя с дрехите си и казвате: „Учителю, ние извършихме едно нещо!“ – Нищо не сте извършили: важен е урокът, а не дрехата. Вие казвате, че трябва да бъдете морални и добри. Това са вашите връзки и вашите чепичета. Нам морал не ни трябва. Обикновени, прости дрехите ни трябва да бъдат – може да са и малко скъсани, но ако знаеш урока си добре, учителят ще бъде доволен. Той ще те извини за дрехите, че са малко скъсани. А може да имате и най-красивите дрехи, часовник и прочее, но да казват за вас: „Хубаво е облечен, но не учи.“ Любовта трябва да влезе в сърцето ви! За нас е важно какво е сърцето, а не какви дрехи има отвънка! Ние не сме за външния морал: него ние наричаме прическа, обличане. И той е хубав, но е за свободното време. А щом си на Пътя – върви: главното там е учението! Трябва да знаеш закъде отиваш. – „Отивам в училището.“ – Знаеш ли уроците? – „Зная ги.“ – Щом дойдеш, ще те изслушаме. Христос ще ти зададе първия въпрос: „Разреши задачата за милосърдието! Излез на дъската, сам разрешавай! Много добре, седни; върви сега и прилагай тази задача!“ На другиго учителят казва: „Разреши задачата на търпението!“ И всеки ученик разрешава експедитивно и всичко върви. Учителят оценява: „Много добре, върви и започни с втория урок!“ През тази година ще решавате задачата на милосърдието – първата задача, която дават на всички.
Реплика: Може ли да се каже някому: „Ти не можеш да си ми приятел, защото си приятел на неприятеля ми?“
Ако някой отговаря по този начин, той не е ученик. Вие решавате каква е задачата на ученичеството – да различавате приятелството. Всеки ученик, който добре се учи, е ваш приятел. А всеки ученик ленивец е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг: неговият ум е зает с други работи. Ако някой ученик каже, че не може да живее добър живот, това означава, че умът му е зает с други неща. И така, на ученика казвам: всеки, който добре се учи, ми е приятел. Тези неща са казани преди хиляди години. Това е метод. Мисля, че и в Писанието е казано: „Враговете наши са и ваши врагове.“
Няколко въпроса ще решавате тази година.
Първо: Истината в душата.
Мъдростта в ума.
Любовта в сърцето.
Това са важните въпроси, които всеки един ще реши по всички правила.
Второто нещо, което ще решавате, е:
Свобода в душата.
Светлина в ума.
Чистота в сърцето.
Третото нещо е:
Плодът в душата.
Знанието в ума.
Силата в сърцето.
Това е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление.
Какво беше времето миналата неделя? – Много облачно. И днес е облачно, следователно има подобие. Сега да направим упражненията.

27 август, неделя, 6 ч.

Правила и мерки за избягване на всички погрешки

2011-03-14T12:00:42Z

Ruana: /* Правила и мерки за избягване на всички погрешки */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Правила и мерки за избягване на всички погрешки ==

Ще ви прочета 14-а глава от Йоана. Тази глава ще я приложите към днешния наряд. Да се прочете цялата глава.

Ще ви дам някои пояснения за живота на ученика. Ученикът, който и да е той, в каквото и положение да е, от каквото и да е поле, каквито и знания да има, прост ли да е, или учен, щом като влезе в Пътя на ученичеството в окултната наука, в него всякога се повдига една вътрешна борба. А борбата е едно вътрешно съпротивление, което е напълно естествено. Тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи той, толкова по-голямо е съпротивлението. Също и параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го преодолее. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в Пътя, т.е. движите се. Ако няма съпротивление, това означава, че стоите на едно място. Следователно всички изпитания, които могат да дойдат в живота ви, показват, че вие се движите.

Сега тези съпротивления са от различен характер. Най-първо в ума ви ще се роди едно съмнение дали сте на правия Път, дали е този Пътят, по който сте тръгнали, или има някой друг. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос, но щом влезете в този Път, ще започнете да мислите - дали този е Пътят, или не е. След това, щом като решите, че този е Пътят, ще се роди една друга мисъл: дали този е най-краткият Път, или не. Когато разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да извървите този Път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили Пътя, че той е най-добрият, ще ви дойде желанието да се спрете, да се разположите и да си похапнете малко. И така може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по Пътя, не му се позволява да заспи. На ученика не се позволява да заспи на Пътя! Добре ще схванете това, а не буквално. Ще запитате - без спане може ли. Може, разбира се. Без спане означава съзнанието ви да е будно. Мислите ли, че животът на спането е необятен? Не, при тези условия, при които живеем, спане има на Земята, но в Пътя, по който вървим, не трябва да се спи. Там например "спане" се нарича състоянието, когато твоят ум се отвлече назад. Спомниш си своето минало, благата, които си преживял, и у теб се поражда едно желание пак да заспиш. Когато преживявате вашето минало, това е едно заспиване. Ще ми кажете: „Какво лошо има в това човек да преживее своето минало?“ – Няма лошо, но нищо няма да научите.

Представете си, че след като сте завършили университет, пожелаете да преживеете един ден от вашето детинство. Вземате буквара и го четете отначало, четете го един, два пъти. Какво разбрахте от всичко, щом като през това време можехте да прочетете някоя съдържателна книга, а вие четете буквара. Ще кажете: „Едно време по този начин четох от буквара.“ Оставете вашия буквар в наследство на други да го четат и когато те го четат, вие се радвайте. Стар буквар не ви трябва. Когато човек преживява своето минало, това е приготовление за съвършения Живот.

Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание къде - кого види и срещне от своите другари ученици да ги пита, какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по пътя, не ме смущавай!“ Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат.“ В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години, докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогнат. А вие започвате един друг да се учите. Така ще изкривите Божието Слово. Кой кого учи? – Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение.

Имате някакъв недъг – в Пътя, в който влизате, не се позволява на никого никакъв недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост! После, не считайте тези недъзи за ваши. Когато ученикът влезе в училището, ще му припомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово. И много пъти в него ще се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате! Може някой път да ви дойде мисълта, че сега не е време, или да си кажете, че сте имали някаква слабост някога. Това е едно внушение и щом го приемеш, ти ще се спънеш. Трябва да кажеш: „Едно време беше така, но сега не е така.“ Аз поддържам сегашното време. Ако вашата дреха е чиста и дойде някой и ви оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Или дойде друг и ви каже: „Защо се оцапа, не знаеш ли, че тук не се позволява да има оцапани хора? Излез вън от Пътя и се очисти!“ Излезеш ли, ти ще се спънеш, а това им е целта. Такова очистване е фиктивно. Ще вървиш по Пътя напред! Няма да се спираш да чистиш петната на другите. Ще кажеш: „Който ме е оцапал, той да ме очисти.“ Това е правило за учениците. А вие ще се спирате на Пътя да се чистите: тук ще се спрете, там ще се спрете и Пътят ще остане неизходен. Право към целта – нищо повече! Ще вложите Любовта като закон и ще ходите по всичките нейни правила! Ясно е това, нали? После, в Пътя не се позволява да се говорят отрицателни неща. Ако си в приятно настроение, мисли за Бога, за вечния Живот! Ще дойде някой да ви разправя небивалици: „Знаеш ли какво нещо се случи в нашето братство – опекли са едно яйце и са го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца.“ За никакви печени яйца няма да говорите. Кой е опекъл яйцето и кой го е изял, това не е ваша работа. Това са изкушения за учениците. Може през тази година някои да ви говорят за печено яйце, внимавайте! Вие ще се молите за Любовта, за нейното приложение.

През тази година вие ще имате и други някои изкушения. Ще започнеш да се питаш, след като си тръгнал по този Път, осмислил ли си тази работа: ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение – първо си уреди живота, още не му е времето – почакай още една година, а на следващата ще се приготвиш по-добре... А следващата година никога няма да настъпи. После ще ти дойде и изкушението, че си млад. Млад ли си, стар ли си – ти ще тръгнеш и ще вървиш по Пътя: ще вървиш, ако не искаш да се спъваш!
== Заглавие на раздел ==

Душата ви ще бъде обгърната с Божията Любов! И тогава може на физическия свят да вършите, каквото искате, без да се спъвате. Мислиш ли например, че ако хванеш някого и го затвориш в затвор, си затворил и душата му? Не! Например някой има желание еди-кой си брат да върви с нас в Пътя. В Пътя си тръгнал ти и не мисли за никой друг! Ти върви в Пътя и не мисли за другия дали е в Пътя, или не. Не се спирай да каниш и не се спирай да казваш: „Мъжът и децата ми останаха вкъщи, да се върна да ги поканя.“ – Не се връщай назад! Защото ако мислите, че имате деца вкъщи, вие имате едно от големите заблуждения в света. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Някоя майка ще каже: „Аз имам едно дете.“ – Като имаш дете, какво си спечелила? – „Аз имам син.“ – Какво си спечелила от твоя син? – „Той ще ме гледа на стари години.“ – Друго заблуждение! Ако тебе Господ не те гледа, че синът ти ли ще те гледа? Може най-после да се опиташ да разрешиш въпроса за своята същност, като кажеш в душата си: „Аз съм му майка.“ – Друго заблуждение! Никаква майка не си ти, нито пък той ти е син, а просто вие на Земята си припомняте отношенията, които имате към Бога. Следователно, когато кажеш, че някой ти е син, това означава, че твоите отношения към Бога са синовни. А когато кажеш: „Аз съм майка“, се подразбира Божественият Дух, който те е родил. Това са отношения към Бога, а не към хората. Така трябва да мисли ученикът, ако иска да върви. Някой казва: „Аз оставих баща си.“ Къде е баща ти? Ти още не си Го намерил. Баща ти не е на Земята и братята ти не са на Земята. Ако твоят брат след десет години умре, ще питаш тогава къде е отишъл. Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете.
Сега мнозина представят този Път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, колкото някои го представят. Христос казва: „Вземете Моето иго, защото е леко.“ А игото на света е много тежко. Пътят на света е много тежък. Там хората какви ли не страдания преживяват, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдание, светът познава по-големи страдания. Има хора, които страдат повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум – свършва се с него, счупят му крака, осакати се. А тези, които са в Истината, се страхуват и казват: „Ако ми стане нещо?“ Ако си в Пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нищо? Пак ще ти стане. Въпреки всичко това този Път е лек и приятен. Сега в четиринадесета глава от Йоана са представени мъчнотиите, които ще се родят: този ли е Христос, друг ли е; вън ли е Той, или вътре? Никъде няма да Го търсите. Любовта – това е Христос. Имате ли Любовта – това е Христос. Нямате ли Любовта – нямате Христос. Кардинално така е решен въпросът. Къде е Той: в България ли, в Германия ли? Христос е Любовта – имате ли тази Любов, въпросът е решен. Но търсите ли Любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли Любовта, и там не е Христос.
Любовта не се търси. Когато изгрее Слънцето, ние търсим ли го? Щом изгрее, то ще ви обгърне със своята светлина и топлина и няма защо да го търсим. Сега вие по буква ще ме разберете да не търсите никого. Ще кажете: „И аз няма да търся никого.“ У българите думата търся има две значения: търсиш някого в някаква посока или изтърсваш някаква дреха, с което вдигаш само прах. Вие, когато търсите, само прах вдигате. Това казвам за онзи, който е ученик, за да разбере какви трябва да бъдат неговите отношения. Павел дава един стих: „Който стои, да гледа да не падне.“ У вас може да се роди мисълта: „Дали аз не съм паднал?“ В какво седи падането на човека? Ти си тръгнал в Божия Път на Любовта да живееш с Господа, а идва някой и ти казва: „Слушай, ти нали знаеш, че съботата трябва да се празнува.“ Друг ти казва: „В този Път, докато не се кръстиш с вода, не можеш да ходиш.“ Това са въпроси, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота, никакво кръщение! Кръщението е за некръстените. Като ученик той ще върви право към целта. Бог е Любов, а Любовта включва всички. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на целия закон. Срещнете ли Любовта, вие няма да се спъвате, защото имате целия закон.
На ученика не се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена? Когато бягаха, беше им казано да не се обръщат назад, а тя се обърна и стана на сол. Така някой от учениците се спира, въздъхва и казва: „Оставих баща си и майка си, горките, починаха.“ Но щом се обърне този ученик, на сол ще стане. Баща ти, майка ти, братята ти – щом се запали градът, щом се опарят, и те ще дойдат след тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад! Абсолютно никакво обръщане назад! Право към целта! Тогава пък може да дойде друг, за да ви говори друго някое изкушение: „Ти такъв егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни им малко.“ – На Пътя никому не се помага! Ето къде е мъчнотията. Ще бъде смешно в един оркестър, където са се събрали най-добрите музиканти, да започнат да си поправят погрешките един на друг. При най-малкото спиране ще се развали цялото свирене. При тези музиканти не се допускат никакви погрешки. Щом като си в Пътя, няма какво да помагаш. Започне ли да се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя.
Неизбежно у вас ще се роди въпросът как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже – вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи животът на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан, и ви казва: „Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга – да ми закопчаеш ремъка.“ Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчай си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето!“ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?“ – Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“ – „Бързам, нямам време да се спирам.“ Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! Ще ти кажат: „Ти не си учтив.“ – Напред! – ”У тебе човещина няма ли?“ – Напред! – ”Защо не ни разправиш нещо?“ – Напред! – ”Какво мислиш?“ – Напред! – ”Ама и ние ще тръгнем!“ – Напред! Не се спирай – нищо повече! Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: „Чакай, и ние ще дойдем.“ – Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват... Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика.
Аз изпитвам онези, които постъпват като ученици: например дали ще изпълнят една заповед относно някаква тайна. В действителност няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: „Каквото видяхте, няма да го казвате!“ После наблюдавам дали ще изпълнят това, което заповядах. Те отиват при една сестра и разправят какво са видели. Бяха обещали едно, а направиха обратното – и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи... Нищо не са видели. Аз искам да видите Любовта и да я възприемете. И ви казвам, че у вас има една слабост – на самохвалство. Ученикът няма какво сам да се хвали: „Аз това видях, онова видях.“ Ще помните, че щом ви се каже за нещо, не трябва да го разправяте. Не говорете, мълчете! Аз много съжалявам за този голям недостатък у вас, специално у софиянци. Те са готови да окрякат орталъка като кокошка за едно яйце. И най-малкото яйце така ще го разправят! А когато го одумат, ще се съберат и ще кажат: „Да мълчим вече, да не го казваме.“ – Не, не бива така. Не говорª, това е изпит! Ако има нещо за казване, това е моя привилегия. Вие нямате право да казвате, защото разваляте всички работи. Работата, която трябваше аз да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще я направи! Вие се месите за работи, които нито в клин влизат, нито в ръкав. Когато трябва, аз ще ви повикам и ще ви кажа. Аз всичко съм взел предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката. Нищо не е видял! На мене ще казва, че духом го е видял! Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди. Когато ви въведат в тази скришна стаичка, трябва да разберете нещо, разбиране трябва там. Ако е нужно да се залъгваме, това е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубави картини всяка сутрин. Един ден някои от вас ще отидат в Европа. Там някой известен художник е нарисувал хубава картина, хубав пейзаж, поставил го е в рамка и хората с години гледат тази картина. Казвам: „Елате, аз ще ви покажа оригинала, няма да ви коства много!“ Ако вие излезете половин час преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е хиляди пъти по-хубав, по-красив.
Вие трябва да бъдете послушни, това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието: вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може.“ – Не знаете ли, че вашата граматика на Земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата любов, но така, че хората да разберат какво нещо е Любовта. Сега, като кажеш любов, трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?...
И така, трябва послушание! Казвате: „Духът ми каза днес да постя.“ Онзи, комуто е казал Духът да пости, разбира поста в първа степен, на физическото поле – седне и не яде цял ден. Защо не яде? Духът му казал. Той пости, но работата е, че цял ден гледа, наблюдава другите и им казва: „Ти защо не постиш, не знаеш ли, че е голям грях? Аз от тази сутрин съм запостил.“ Започва да наобикаля и заприличва на турците-рамазанлии15. Един рамазанлия турчин от Варна минава покрай един извор, сяда, измива си краката, за да вземе абдест. Идва един българин, отваря си торбата с баница и започва да яде. Изведнъж турчинът скача: „А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанлия?“ Че бой!... Ако ти постиш, не ядеш, това още не е събитие. Никой не трябва да знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно отношение. И по време на поста ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще извиняваш погрешките на другите хора и ще се радваш, че другите ядат. Ще кажеш: „Братко, аз много се радвам, че ядеш. Моят стомах е развален и съм на диета, но се радвам, че ти ядеш сладко.“ Измий си лицето, за да не те познаят, че постиш, и бъди радостен и весел!
Сега всички слабости се дължат все на такива „прави пътища.“ Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма.“ При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя.“ И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци – да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте. Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си.“ Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности.
Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спреш ли се на Пътя в какъвто и да е смисъл, неприятностите ще дойдат. Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. Не се разправяй, разправии не се позволяват! Ти бързаш да вземеш последния трен, някой те среща и ти казва, че си последен вагабонтин. Ти се спираш и се възмущаваш: „Как, аз вагабонтин?!“ Изгубваш минутата и изпускаш трена. Не, няма да се спираш! И учениците, когато тръгнат по Пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да се слага восък в ушите, за да не се слуша. Когато се качиш на трена, тогава може онзи, който седи в него, да говори, колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате! Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ – Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. Всякога ще мислите, че сте богати.
Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. Той трябва да мисли, че всичко има и че трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде. Това е първото правило – положителен трябва да бъде! В този Път са тръгнали хиляда ученици. Да речем, че някой от тях е беден, а другите са богати. Нима тези хиляда души, които са решили да вървят в Пътя и да изпълнят Волята на Бога, няма да си услужат един на друг? Ще си услужат. Ще кажат: „Братко, вземи, каквото ти трябва, всичко е на твое разположение.“ Нима сто души, които носят своите торби, няма да ти услужат? Това е закон. В Пътя всичко е предвидено и то трябва да се реализира абсолютно точно, както е предопределено по Божия закон. Често, когато говоря, някои си мислят: „Дали Учителя говори за мене?“ – Не се спъвайте. Щом мислите, че когато говоря, имам някого предвид, вие се спъвате. По Пътя се говорят само положителни работи. Щом аз говоря за отрицателни работи, разбирам, че някой от учениците се е спрял някъде, и казвам: никой ученик не трябва да се спира, той трябва да върви. Учителят никога не може да говори отрицателни неща, не може да седне на Пътя и да морализира своите ученици. Той ще им каже: „Напред ще вървите, с Любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате, Истината ще поддържате!“ Така е. Ученикът, който е тръгнал в този Път, трябва да се прости с всички свои недъзи. В своя ум, в своята душа той трябва да се е простил с тях.
Сега някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния. Само ако влезе един трън в крака ви, можете да станете нервни. Тази нервност се дължи единствено на тръна: извадете го и това състояние ще мине. Например стоите и се молите, искате да знаете дали сте концентрирани, но някой идва и ви прошепва: „Днес имате да плащате полица от сто хиляди лева. Ако не я платите, отивате на смърт!“ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя?“ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате. Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар да имате сто такива полици. Това е едно изпитание за вас. Ще ви кажа защо не трябва да се занимавате с тази полица: допуснете, че вашият крак е счупен и е дошъл лекар да го намести. Тъкмо той ви намества крака, пристига някой и ви казва: „Знаеш ли, че имаш да ми изплащаш полица от двадесет хиляди лева? Ела на банката, нали си честен човек.“ И ти понечваш да станеш. Трябва ли да ставаш? Не, ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен, трябва да изчака да оздравееш. Не изчака ли, неговата цел е задна. Ти ще стоиш и ще внимаваш какво ти е казал този човек, няма да мърдаш. Това е послушание! А всичките полици ще платиш, когато оздравееш. Някой ще попита: „Не трябва ли да отида?“ Преди да си тръгнал в Пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си и ще приключиш с въпроса. Ако някои сметки останат неочистени, те не са твои, а чужди: не ги разчиствай. Нека всеки изчисти своите сметки.
Сега тези са мъчнотиите, които ще срещнете през годината. Вие сте ги срещали преди и тази година отново ще ги срещнете. Не се спъвайте. Важното за вас е знанието, не се спъвайте! Ние ще вървим и ще изпълним Волята Божия така, както е писано. Когато вървим из Пътя, може да се разговаряме за важни работи, а маловажните ще оставим за другите. „Сега ли му е времето, или идущата година – да не сме закъснели?“ – Да, сега му е времето! – „Дали е този правият Път; дали всички, които са тръгнали, са готови?“ – Всички са готови! – „Този брат не ми се харесва.“ – Не е ваша работа! – „Защо са го допуснали в този клас?“ – Не е ваша работа, абсолютно нямате право да питате защо е влязъл. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще питаме ли Бога защо е допуснал тези бръмбари? Допуснал ги е – това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в това Божествено училище, а че е допуснал бръмбари, мушички – това е Негова работа. Ние само ще констатираме всичко това.
Не се занимавайте с Божествените работи и не ги коригирайте. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават, че трябвало да бъдат малко по-богати или по-умни. По-голямата ученост е богатство. Не можеш ли да го употребиш, какво ще правиш с него? Друг иска да бъде малко по-силен. Ти малките сили не можеш да употребиш, а как ще употребиш големите? Има друго едно състояние, което учениците могат да усетят. Може да се намерите в положението на Диоген16, при когото към края на живота му идвали мнозина да го питат по различни въпроси. Един ден той казал: „Днес искам да си почина, не желая да имам с никого вземане-даване.“ Отдалечил се извън града под една круша да размишлява. До обед вървяло добре, но по обед, тъкмо в най-спокойното време, един човек идва да го пита за нещо. Диоген се усмихнал иронично и нищо не му отговорил... Ами че този човек откъде да знае, че днес не си разположен или че не искаш да приемаш никого? Нима искаш с тази си постъпка в края на живота си да фалираш? По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. Не трябва да ви спъва въпросът защо е дошъл. Дошъл е: ще свършиш работата си с него и ще вървиш напред.
Не искам да останете с погрешно впечатление и да кажете: „Пак ни наряза Учителя.“ Никого не съм нарязвал, но вие не сте на Пътя. Когато вървите в Пътя, с греха няма да се занимавате. Правилото е ученикът да не се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, изпълнението – Божията Мъдрост, а приложението – Божията Истина. С тях ще се занимавате! Ако на теб ти е добре, ще бъде добре и на всички около тебе.
Има и друго положение, при което някои казват, че не се обичаме, че Учителя обича някого по-малко. Това е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее Слънце, а във Варна има облаци, варненци могат да кажат: „Днес Слънцето не ни обича, има малко облаци, Слънцето е неразположено.“ – Не че Слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и предавате вашия недостатък на Слънцето. Други казват: „При нас е много хубаво времето, отличен ден е.“ А трети уточняват: „У нас каква буря, гръмотевици, какъв град имаше!“ – Не, не е криво Слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако има недоразумения, това не е недостатък на Бога, а е ваш недостатък. Ако ние се караме, това са наши, а не Божии работи. В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща, Той е всякога благ. И тогава вие – учениците, се намирате в положението на циганката, която се оженила за царския син, но хлябът не ѝ бил сладък, та взела скришно брашно в една паница и го изсипала на купчинка, за да си омеси пита. Това е навик от миналото. Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сме бедни? – Не, вие сте в миналото си състояние – преди да се ожените за царския син. В Пътя на ученика няма никаква беднотия! Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик. Хлябът и всичко друго му е предоставено. Той трябва да напусне тези дисаги и това брашно.
Понеже сте тръгнали, аз ви казвам какво може да се случи на Пътя и да ви спъне. Някои ще се запитат дали не са се спрели. Не сте спрели, тръгнали сте, но ви казвам какво може да стане. То може да стане, може и да не стане, но съществува като възможност. И когато стане, никакво ухо не му давайте и не се спирайте. Света няма да оправяте. Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото една минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате: някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви. Нищо повече! Забелязал съм, че има два вида деца: лошите деца, когато хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я да се върне вкъщи. А добрите деца, когато видят майка си, тичат с нея и не плачат, а казват: „Аз ще дойда с тебе.“ Вървете си напред; ако вашето детенце иска да върви, вземете го. Ако отивате на гости и то не плаче – вземете го: иска ли да върви с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли – оставете го. Нищо повече! Рязко и положително! Не се спирайте да му разправяте това-онова. На никого не обяснявай нищо по Пътя – право към целта! Пътят, който ще изходите, е приятен. Някъде има много неприятни места, но това е в реда на нещата; има и много приятни места.
Учениците могат да направят една друга погрешка – и за нея искам да ви предупредя. Да допуснем, че сте ученик в училището, и главното нещо за вас е да си знаете уроците, и то хубаво да ги знаете, да разбирате предмета. Обаче вие не учите, а започвате да се обличате много хубаво. Отивате на училище, но урокът ви не е научен. Искате да привлечете вниманието на учителя с дрехите си и казвате: „Учителю, ние извършихме едно нещо!“ – Нищо не сте извършили: важен е урокът, а не дрехата. Вие казвате, че трябва да бъдете морални и добри. Това са вашите връзки и вашите чепичета. Нам морал не ни трябва. Обикновени, прости дрехите ни трябва да бъдат – може да са и малко скъсани, но ако знаеш урока си добре, учителят ще бъде доволен. Той ще те извини за дрехите, че са малко скъсани. А може да имате и най-красивите дрехи, часовник и прочее, но да казват за вас: „Хубаво е облечен, но не учи.“ Любовта трябва да влезе в сърцето ви! За нас е важно какво е сърцето, а не какви дрехи има отвънка! Ние не сме за външния морал: него ние наричаме прическа, обличане. И той е хубав, но е за свободното време. А щом си на Пътя – върви: главното там е учението! Трябва да знаеш закъде отиваш. – „Отивам в училището.“ – Знаеш ли уроците? – „Зная ги.“ – Щом дойдеш, ще те изслушаме. Христос ще ти зададе първия въпрос: „Разреши задачата за милосърдието! Излез на дъската, сам разрешавай! Много добре, седни; върви сега и прилагай тази задача!“ На другиго учителят казва: „Разреши задачата на търпението!“ И всеки ученик разрешава експедитивно и всичко върви. Учителят оценява: „Много добре, върви и започни с втория урок!“ През тази година ще решавате задачата на милосърдието – първата задача, която дават на всички.
Реплика: Може ли да се каже някому: „Ти не можеш да си ми приятел, защото си приятел на неприятеля ми?“
Ако някой отговаря по този начин, той не е ученик. Вие решавате каква е задачата на ученичеството – да различавате приятелството. Всеки ученик, който добре се учи, е ваш приятел. А всеки ученик ленивец е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг: неговият ум е зает с други работи. Ако някой ученик каже, че не може да живее добър живот, това означава, че умът му е зает с други неща. И така, на ученика казвам: всеки, който добре се учи, ми е приятел. Тези неща са казани преди хиляди години. Това е метод. Мисля, че и в Писанието е казано: „Враговете наши са и ваши врагове.“
Няколко въпроса ще решавате тази година.
Първо: Истината в душата.
Мъдростта в ума.
Любовта в сърцето.
Това са важните въпроси, които всеки един ще реши по всички правила.
Второто нещо, което ще решавате, е:
Свобода в душата.
Светлина в ума.
Чистота в сърцето.
Третото нещо е:
Плодът в душата.
Знанието в ума.
Силата в сърцето.
Това е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление.
Какво беше времето миналата неделя? – Много облачно. И днес е облачно, следователно има подобие. Сега да направим упражненията.

27 август, неделя, 6 ч.

Правила и мерки за избягване на всички погрешки

2011-03-14T12:00:00Z

Ruana: /* Правила и мерки за избягване на всички погрешки */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Правила и мерки за избягване на всички погрешки ==

Ще ви прочета 14-а глава от Йоана. Тази глава ще я приложите към днешния наряд. Да се прочете цялата глава.

Ще ви дам някои пояснения за живота на ученика. Ученикът, който и да е той, в каквото и положение да е, от каквото и да е поле, каквито и знания да има, прост ли да е, или учен, щом като влезе в Пътя на ученичеството в окултната наука, в него всякога се повдига една вътрешна борба. А борбата е едно вътрешно съпротивление, което е напълно естествено. Тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи той, толкова по-голямо е съпротивлението. Също и параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го преодолее. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в Пътя, т.е. движите се. Ако няма съпротивление, това означава, че стоите на едно място. Следователно всички изпитания, които могат да дойдат в живота ви, показват, че вие се движите.

Сега тези съпротивления са от различен характер. Най-първо в ума ви ще се роди едно съмнение дали сте на правия Път, дали е този Пътят, по който сте тръгнали, или има някой друг. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос, но щом влезете в този Път, ще започнете да мислите - дали този е Пътят, или не е. След това, щом като решите, че този е Пътят, ще се роди една друга мисъл: дали този е най-краткият Път, или не. Когато разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да извървите този Път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили Пътя, че той е най-добрият, ще ви дойде желанието да се спрете, да се разположите и да си похапнете малко. И така може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по Пътя, не му се позволява да заспи. На ученика не се позволява да заспи на Пътя! Добре ще схванете това, а не буквално. Ще запитате - без спане може ли. Може, разбира се. Без спане означава съзнанието ви да е будно. Мислите ли, че животът на спането е необятен? Не, при тези условия, при които живеем, спане има на Земята, но в Пътя, по който вървим, не трябва да се спи. Там например "спане" се нарича състоянието, когато твоят ум се отвлече назад. Спомниш си своето минало, благата, които си преживял, и у теб се поражда едно желание пак да заспиш. Когато преживявате вашето минало, това е едно заспиване. Ще ми кажете: „Какво лошо има в това човек да преживее своето минало?“ – Няма лошо, но нищо няма да научите.

Представете си, че след като сте завършили университет, пожелаете да преживеете един ден от вашето детинство. Вземате буквара и го четете отначало, четете го един, два пъти. Какво разбрахте от всичко, щом като през това време можехте да прочетете някоя съдържателна книга, а вие четете буквара. Ще кажете: „Едно време по този начин четох от буквара.“ Оставете вашия буквар в наследство на други да го четат и когато те го четат, вие се радвайте. Стар буквар не ви трябва. Когато човек преживява своето минало, това е приготовление за съвършения Живот.

Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание къде - кого види и срещне от своите другари ученици да ги пита, какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по пътя, не ме смущавай!“ Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат.“ В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години, докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогнат. А вие започвате един друг да се учите. Така ще изкривите Божието Слово. Кой кого учи? – Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение.

Имате някакъв недъг – в Пътя, в който влизате, не се позволява на никого никакъв недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост! После, не считайте тези недъзи за ваши. Когато ученикът влезе в училището, ще му припомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово. И много пъти в него ще се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате! Може някой път да ви дойде мисълта, че сега не е време, или да си кажете, че сте имали някаква слабост някога. Това е едно внушение и щом го приемеш, ти ще се спънеш. Трябва да кажеш: „Едно време беше така, но сега не е така.“ Аз поддържам сегашното време. Ако вашата дреха е чиста и дойде някой и ви оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Или дойде друг и ви каже: „Защо се оцапа, не знаеш ли, че тук не се позволява да има оцапани хора? Излез вън от Пътя и се очисти!“ Излезеш ли, ти ще се спънеш, а това им е целта. Такова очистване е фиктивно. Ще вървиш по Пътя напред! Няма да се спираш да чистиш петната на другите. Ще кажеш: „Който ме е оцапал, той да ме очисти.“ Това е правило за учениците. А вие ще се спирате на Пътя да се чистите: тук ще се спрете, там ще се спрете и Пътят ще остане неизходен. Право към целта – нищо повече! Ще вложите Любовта като закон и ще ходите по всичките нейни правила! Ясно е това, нали? После, в Пътя не се позволява да се говорят отрицателни неща. Ако си в приятно настроение, мисли за Бога, за вечния Живот! Ще дойде някой да ви разправя небивалици: „Знаеш ли какво нещо се случи в нашето братство – опекли са едно яйце и са го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца.“ За никакви печени яйца няма да говорите. Кой е опекъл яйцето и кой го е изял, това не е ваша работа. Това са изкушения за учениците. Може през тази година някои да ви говорят за печено яйце, внимавайте! Вие ще се молите за Любовта, за нейното приложение.

През тази година вие ще имате и други някои изкушения. Ще започнеш да се питаш, след като си тръгнал по този Път, осмислил ли си тази работа: ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение – първо си уреди живота, още не му е времето – почакай още една година, а на следващата ще се приготвиш по-добре... А следващата година никога няма да настъпи. После ще ти дойде и изкушението, че си млад. Млад ли си, стар ли си – ти ще тръгнеш и ще вървиш по Пътя: ще вървиш, ако не искаш да се спъваш!

Душата ви ще бъде обгърната с Божията Любов! И тогава може на физическия свят да вършите, каквото искате, без да се спъвате. Мислиш ли например, че ако хванеш някого и го затвориш в затвор, си затворил и душата му? Не! Например някой има желание еди-кой си брат да върви с нас в Пътя. В Пътя си тръгнал ти и не мисли за никой друг! Ти върви в Пътя и не мисли за другия дали е в Пътя, или не. Не се спирай да каниш и не се спирай да казваш: „Мъжът и децата ми останаха вкъщи, да се върна да ги поканя.“ – Не се връщай назад! Защото ако мислите, че имате деца вкъщи, вие имате едно от големите заблуждения в света. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Някоя майка ще каже: „Аз имам едно дете.“ – Като имаш дете, какво си спечелила? – „Аз имам син.“ – Какво си спечелила от твоя син? – „Той ще ме гледа на стари години.“ – Друго заблуждение! Ако тебе Господ не те гледа, че синът ти ли ще те гледа? Може най-после да се опиташ да разрешиш въпроса за своята същност, като кажеш в душата си: „Аз съм му майка.“ – Друго заблуждение! Никаква майка не си ти, нито пък той ти е син, а просто вие на Земята си припомняте отношенията, които имате към Бога. Следователно, когато кажеш, че някой ти е син, това означава, че твоите отношения към Бога са синовни. А когато кажеш: „Аз съм майка“, се подразбира Божественият Дух, който те е родил. Това са отношения към Бога, а не към хората. Така трябва да мисли ученикът, ако иска да върви. Някой казва: „Аз оставих баща си.“ Къде е баща ти? Ти още не си Го намерил. Баща ти не е на Земята и братята ти не са на Земята. Ако твоят брат след десет години умре, ще питаш тогава къде е отишъл. Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете.
Сега мнозина представят този Път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, колкото някои го представят. Христос казва: „Вземете Моето иго, защото е леко.“ А игото на света е много тежко. Пътят на света е много тежък. Там хората какви ли не страдания преживяват, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдание, светът познава по-големи страдания. Има хора, които страдат повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум – свършва се с него, счупят му крака, осакати се. А тези, които са в Истината, се страхуват и казват: „Ако ми стане нещо?“ Ако си в Пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нищо? Пак ще ти стане. Въпреки всичко това този Път е лек и приятен. Сега в четиринадесета глава от Йоана са представени мъчнотиите, които ще се родят: този ли е Христос, друг ли е; вън ли е Той, или вътре? Никъде няма да Го търсите. Любовта – това е Христос. Имате ли Любовта – това е Христос. Нямате ли Любовта – нямате Христос. Кардинално така е решен въпросът. Къде е Той: в България ли, в Германия ли? Христос е Любовта – имате ли тази Любов, въпросът е решен. Но търсите ли Любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли Любовта, и там не е Христос.
Любовта не се търси. Когато изгрее Слънцето, ние търсим ли го? Щом изгрее, то ще ви обгърне със своята светлина и топлина и няма защо да го търсим. Сега вие по буква ще ме разберете да не търсите никого. Ще кажете: „И аз няма да търся никого.“ У българите думата търся има две значения: търсиш някого в някаква посока или изтърсваш някаква дреха, с което вдигаш само прах. Вие, когато търсите, само прах вдигате. Това казвам за онзи, който е ученик, за да разбере какви трябва да бъдат неговите отношения. Павел дава един стих: „Който стои, да гледа да не падне.“ У вас може да се роди мисълта: „Дали аз не съм паднал?“ В какво седи падането на човека? Ти си тръгнал в Божия Път на Любовта да живееш с Господа, а идва някой и ти казва: „Слушай, ти нали знаеш, че съботата трябва да се празнува.“ Друг ти казва: „В този Път, докато не се кръстиш с вода, не можеш да ходиш.“ Това са въпроси, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота, никакво кръщение! Кръщението е за некръстените. Като ученик той ще върви право към целта. Бог е Любов, а Любовта включва всички. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на целия закон. Срещнете ли Любовта, вие няма да се спъвате, защото имате целия закон.
На ученика не се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена? Когато бягаха, беше им казано да не се обръщат назад, а тя се обърна и стана на сол. Така някой от учениците се спира, въздъхва и казва: „Оставих баща си и майка си, горките, починаха.“ Но щом се обърне този ученик, на сол ще стане. Баща ти, майка ти, братята ти – щом се запали градът, щом се опарят, и те ще дойдат след тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад! Абсолютно никакво обръщане назад! Право към целта! Тогава пък може да дойде друг, за да ви говори друго някое изкушение: „Ти такъв егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни им малко.“ – На Пътя никому не се помага! Ето къде е мъчнотията. Ще бъде смешно в един оркестър, където са се събрали най-добрите музиканти, да започнат да си поправят погрешките един на друг. При най-малкото спиране ще се развали цялото свирене. При тези музиканти не се допускат никакви погрешки. Щом като си в Пътя, няма какво да помагаш. Започне ли да се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя.
Неизбежно у вас ще се роди въпросът как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже – вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи животът на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан, и ви казва: „Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга – да ми закопчаеш ремъка.“ Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчай си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето!“ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?“ – Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“ – „Бързам, нямам време да се спирам.“ Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! Ще ти кажат: „Ти не си учтив.“ – Напред! – ”У тебе човещина няма ли?“ – Напред! – ”Защо не ни разправиш нещо?“ – Напред! – ”Какво мислиш?“ – Напред! – ”Ама и ние ще тръгнем!“ – Напред! Не се спирай – нищо повече! Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: „Чакай, и ние ще дойдем.“ – Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват... Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика.
Аз изпитвам онези, които постъпват като ученици: например дали ще изпълнят една заповед относно някаква тайна. В действителност няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: „Каквото видяхте, няма да го казвате!“ После наблюдавам дали ще изпълнят това, което заповядах. Те отиват при една сестра и разправят какво са видели. Бяха обещали едно, а направиха обратното – и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи... Нищо не са видели. Аз искам да видите Любовта и да я възприемете. И ви казвам, че у вас има една слабост – на самохвалство. Ученикът няма какво сам да се хвали: „Аз това видях, онова видях.“ Ще помните, че щом ви се каже за нещо, не трябва да го разправяте. Не говорете, мълчете! Аз много съжалявам за този голям недостатък у вас, специално у софиянци. Те са готови да окрякат орталъка като кокошка за едно яйце. И най-малкото яйце така ще го разправят! А когато го одумат, ще се съберат и ще кажат: „Да мълчим вече, да не го казваме.“ – Не, не бива така. Не говорª, това е изпит! Ако има нещо за казване, това е моя привилегия. Вие нямате право да казвате, защото разваляте всички работи. Работата, която трябваше аз да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще я направи! Вие се месите за работи, които нито в клин влизат, нито в ръкав. Когато трябва, аз ще ви повикам и ще ви кажа. Аз всичко съм взел предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката. Нищо не е видял! На мене ще казва, че духом го е видял! Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди. Когато ви въведат в тази скришна стаичка, трябва да разберете нещо, разбиране трябва там. Ако е нужно да се залъгваме, това е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубави картини всяка сутрин. Един ден някои от вас ще отидат в Европа. Там някой известен художник е нарисувал хубава картина, хубав пейзаж, поставил го е в рамка и хората с години гледат тази картина. Казвам: „Елате, аз ще ви покажа оригинала, няма да ви коства много!“ Ако вие излезете половин час преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е хиляди пъти по-хубав, по-красив.
Вие трябва да бъдете послушни, това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието: вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може.“ – Не знаете ли, че вашата граматика на Земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата любов, но така, че хората да разберат какво нещо е Любовта. Сега, като кажеш любов, трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?...
И така, трябва послушание! Казвате: „Духът ми каза днес да постя.“ Онзи, комуто е казал Духът да пости, разбира поста в първа степен, на физическото поле – седне и не яде цял ден. Защо не яде? Духът му казал. Той пости, но работата е, че цял ден гледа, наблюдава другите и им казва: „Ти защо не постиш, не знаеш ли, че е голям грях? Аз от тази сутрин съм запостил.“ Започва да наобикаля и заприличва на турците-рамазанлии15. Един рамазанлия турчин от Варна минава покрай един извор, сяда, измива си краката, за да вземе абдест. Идва един българин, отваря си торбата с баница и започва да яде. Изведнъж турчинът скача: „А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанлия?“ Че бой!... Ако ти постиш, не ядеш, това още не е събитие. Никой не трябва да знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно отношение. И по време на поста ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще извиняваш погрешките на другите хора и ще се радваш, че другите ядат. Ще кажеш: „Братко, аз много се радвам, че ядеш. Моят стомах е развален и съм на диета, но се радвам, че ти ядеш сладко.“ Измий си лицето, за да не те познаят, че постиш, и бъди радостен и весел!
Сега всички слабости се дължат все на такива „прави пътища.“ Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма.“ При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя.“ И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци – да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте. Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си.“ Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности.
Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спреш ли се на Пътя в какъвто и да е смисъл, неприятностите ще дойдат. Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. Не се разправяй, разправии не се позволяват! Ти бързаш да вземеш последния трен, някой те среща и ти казва, че си последен вагабонтин. Ти се спираш и се възмущаваш: „Как, аз вагабонтин?!“ Изгубваш минутата и изпускаш трена. Не, няма да се спираш! И учениците, когато тръгнат по Пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да се слага восък в ушите, за да не се слуша. Когато се качиш на трена, тогава може онзи, който седи в него, да говори, колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате! Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ – Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. Всякога ще мислите, че сте богати.
Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. Той трябва да мисли, че всичко има и че трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде. Това е първото правило – положителен трябва да бъде! В този Път са тръгнали хиляда ученици. Да речем, че някой от тях е беден, а другите са богати. Нима тези хиляда души, които са решили да вървят в Пътя и да изпълнят Волята на Бога, няма да си услужат един на друг? Ще си услужат. Ще кажат: „Братко, вземи, каквото ти трябва, всичко е на твое разположение.“ Нима сто души, които носят своите торби, няма да ти услужат? Това е закон. В Пътя всичко е предвидено и то трябва да се реализира абсолютно точно, както е предопределено по Божия закон. Често, когато говоря, някои си мислят: „Дали Учителя говори за мене?“ – Не се спъвайте. Щом мислите, че когато говоря, имам някого предвид, вие се спъвате. По Пътя се говорят само положителни работи. Щом аз говоря за отрицателни работи, разбирам, че някой от учениците се е спрял някъде, и казвам: никой ученик не трябва да се спира, той трябва да върви. Учителят никога не може да говори отрицателни неща, не може да седне на Пътя и да морализира своите ученици. Той ще им каже: „Напред ще вървите, с Любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате, Истината ще поддържате!“ Така е. Ученикът, който е тръгнал в този Път, трябва да се прости с всички свои недъзи. В своя ум, в своята душа той трябва да се е простил с тях.
Сега някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния. Само ако влезе един трън в крака ви, можете да станете нервни. Тази нервност се дължи единствено на тръна: извадете го и това състояние ще мине. Например стоите и се молите, искате да знаете дали сте концентрирани, но някой идва и ви прошепва: „Днес имате да плащате полица от сто хиляди лева. Ако не я платите, отивате на смърт!“ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя?“ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате. Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар да имате сто такива полици. Това е едно изпитание за вас. Ще ви кажа защо не трябва да се занимавате с тази полица: допуснете, че вашият крак е счупен и е дошъл лекар да го намести. Тъкмо той ви намества крака, пристига някой и ви казва: „Знаеш ли, че имаш да ми изплащаш полица от двадесет хиляди лева? Ела на банката, нали си честен човек.“ И ти понечваш да станеш. Трябва ли да ставаш? Не, ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен, трябва да изчака да оздравееш. Не изчака ли, неговата цел е задна. Ти ще стоиш и ще внимаваш какво ти е казал този човек, няма да мърдаш. Това е послушание! А всичките полици ще платиш, когато оздравееш. Някой ще попита: „Не трябва ли да отида?“ Преди да си тръгнал в Пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си и ще приключиш с въпроса. Ако някои сметки останат неочистени, те не са твои, а чужди: не ги разчиствай. Нека всеки изчисти своите сметки.
Сега тези са мъчнотиите, които ще срещнете през годината. Вие сте ги срещали преди и тази година отново ще ги срещнете. Не се спъвайте. Важното за вас е знанието, не се спъвайте! Ние ще вървим и ще изпълним Волята Божия така, както е писано. Когато вървим из Пътя, може да се разговаряме за важни работи, а маловажните ще оставим за другите. „Сега ли му е времето, или идущата година – да не сме закъснели?“ – Да, сега му е времето! – „Дали е този правият Път; дали всички, които са тръгнали, са готови?“ – Всички са готови! – „Този брат не ми се харесва.“ – Не е ваша работа! – „Защо са го допуснали в този клас?“ – Не е ваша работа, абсолютно нямате право да питате защо е влязъл. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще питаме ли Бога защо е допуснал тези бръмбари? Допуснал ги е – това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в това Божествено училище, а че е допуснал бръмбари, мушички – това е Негова работа. Ние само ще констатираме всичко това.
Не се занимавайте с Божествените работи и не ги коригирайте. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават, че трябвало да бъдат малко по-богати или по-умни. По-голямата ученост е богатство. Не можеш ли да го употребиш, какво ще правиш с него? Друг иска да бъде малко по-силен. Ти малките сили не можеш да употребиш, а как ще употребиш големите? Има друго едно състояние, което учениците могат да усетят. Може да се намерите в положението на Диоген16, при когото към края на живота му идвали мнозина да го питат по различни въпроси. Един ден той казал: „Днес искам да си почина, не желая да имам с никого вземане-даване.“ Отдалечил се извън града под една круша да размишлява. До обед вървяло добре, но по обед, тъкмо в най-спокойното време, един човек идва да го пита за нещо. Диоген се усмихнал иронично и нищо не му отговорил... Ами че този човек откъде да знае, че днес не си разположен или че не искаш да приемаш никого? Нима искаш с тази си постъпка в края на живота си да фалираш? По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. Не трябва да ви спъва въпросът защо е дошъл. Дошъл е: ще свършиш работата си с него и ще вървиш напред.
Не искам да останете с погрешно впечатление и да кажете: „Пак ни наряза Учителя.“ Никого не съм нарязвал, но вие не сте на Пътя. Когато вървите в Пътя, с греха няма да се занимавате. Правилото е ученикът да не се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, изпълнението – Божията Мъдрост, а приложението – Божията Истина. С тях ще се занимавате! Ако на теб ти е добре, ще бъде добре и на всички около тебе.
Има и друго положение, при което някои казват, че не се обичаме, че Учителя обича някого по-малко. Това е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее Слънце, а във Варна има облаци, варненци могат да кажат: „Днес Слънцето не ни обича, има малко облаци, Слънцето е неразположено.“ – Не че Слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и предавате вашия недостатък на Слънцето. Други казват: „При нас е много хубаво времето, отличен ден е.“ А трети уточняват: „У нас каква буря, гръмотевици, какъв град имаше!“ – Не, не е криво Слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако има недоразумения, това не е недостатък на Бога, а е ваш недостатък. Ако ние се караме, това са наши, а не Божии работи. В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща, Той е всякога благ. И тогава вие – учениците, се намирате в положението на циганката, която се оженила за царския син, но хлябът не ѝ бил сладък, та взела скришно брашно в една паница и го изсипала на купчинка, за да си омеси пита. Това е навик от миналото. Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сме бедни? – Не, вие сте в миналото си състояние – преди да се ожените за царския син. В Пътя на ученика няма никаква беднотия! Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик. Хлябът и всичко друго му е предоставено. Той трябва да напусне тези дисаги и това брашно.
Понеже сте тръгнали, аз ви казвам какво може да се случи на Пътя и да ви спъне. Някои ще се запитат дали не са се спрели. Не сте спрели, тръгнали сте, но ви казвам какво може да стане. То може да стане, може и да не стане, но съществува като възможност. И когато стане, никакво ухо не му давайте и не се спирайте. Света няма да оправяте. Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото една минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате: някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви. Нищо повече! Забелязал съм, че има два вида деца: лошите деца, когато хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я да се върне вкъщи. А добрите деца, когато видят майка си, тичат с нея и не плачат, а казват: „Аз ще дойда с тебе.“ Вървете си напред; ако вашето детенце иска да върви, вземете го. Ако отивате на гости и то не плаче – вземете го: иска ли да върви с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли – оставете го. Нищо повече! Рязко и положително! Не се спирайте да му разправяте това-онова. На никого не обяснявай нищо по Пътя – право към целта! Пътят, който ще изходите, е приятен. Някъде има много неприятни места, но това е в реда на нещата; има и много приятни места.
Учениците могат да направят една друга погрешка – и за нея искам да ви предупредя. Да допуснем, че сте ученик в училището, и главното нещо за вас е да си знаете уроците, и то хубаво да ги знаете, да разбирате предмета. Обаче вие не учите, а започвате да се обличате много хубаво. Отивате на училище, но урокът ви не е научен. Искате да привлечете вниманието на учителя с дрехите си и казвате: „Учителю, ние извършихме едно нещо!“ – Нищо не сте извършили: важен е урокът, а не дрехата. Вие казвате, че трябва да бъдете морални и добри. Това са вашите връзки и вашите чепичета. Нам морал не ни трябва. Обикновени, прости дрехите ни трябва да бъдат – може да са и малко скъсани, но ако знаеш урока си добре, учителят ще бъде доволен. Той ще те извини за дрехите, че са малко скъсани. А може да имате и най-красивите дрехи, часовник и прочее, но да казват за вас: „Хубаво е облечен, но не учи.“ Любовта трябва да влезе в сърцето ви! За нас е важно какво е сърцето, а не какви дрехи има отвънка! Ние не сме за външния морал: него ние наричаме прическа, обличане. И той е хубав, но е за свободното време. А щом си на Пътя – върви: главното там е учението! Трябва да знаеш закъде отиваш. – „Отивам в училището.“ – Знаеш ли уроците? – „Зная ги.“ – Щом дойдеш, ще те изслушаме. Христос ще ти зададе първия въпрос: „Разреши задачата за милосърдието! Излез на дъската, сам разрешавай! Много добре, седни; върви сега и прилагай тази задача!“ На другиго учителят казва: „Разреши задачата на търпението!“ И всеки ученик разрешава експедитивно и всичко върви. Учителят оценява: „Много добре, върви и започни с втория урок!“ През тази година ще решавате задачата на милосърдието – първата задача, която дават на всички.
Реплика: Може ли да се каже някому: „Ти не можеш да си ми приятел, защото си приятел на неприятеля ми?“
Ако някой отговаря по този начин, той не е ученик. Вие решавате каква е задачата на ученичеството – да различавате приятелството. Всеки ученик, който добре се учи, е ваш приятел. А всеки ученик ленивец е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг: неговият ум е зает с други работи. Ако някой ученик каже, че не може да живее добър живот, това означава, че умът му е зает с други неща. И така, на ученика казвам: всеки, който добре се учи, ми е приятел. Тези неща са казани преди хиляди години. Това е метод. Мисля, че и в Писанието е казано: „Враговете наши са и ваши врагове.“
Няколко въпроса ще решавате тази година.
Първо: Истината в душата.
Мъдростта в ума.
Любовта в сърцето.
Това са важните въпроси, които всеки един ще реши по всички правила.
Второто нещо, което ще решавате, е:
Свобода в душата.
Светлина в ума.
Чистота в сърцето.
Третото нещо е:
Плодът в душата.
Знанието в ума.
Силата в сърцето.
Това е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление.
Какво беше времето миналата неделя? – Много облачно. И днес е облачно, следователно има подобие. Сега да направим упражненията.

27 август, неделя, 6 ч.

Правила и мерки за избягване на всички погрешки

2011-03-14T11:51:39Z

Ruana: /* Правила и мерки за избягване на всички погрешки */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Правила и мерки за избягване на всички погрешки ==

Ще ви прочета 14-а глава от Йоана. Тази глава ще я приложите към днешния наряд. Да се прочете цялата глава.

Ще ви дам някои пояснения за живота на ученика. Ученикът, който и да е той, в каквото и положение да е, от каквото и да е поле, каквито и знания да има, прост ли да е, или учен, щом като влезе в Пътя на ученичеството в окултната наука, в него всякога се повдига една вътрешна борба. А борбата е едно вътрешно съпротивление, което е напълно естествено. Тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи той, толкова по-голямо е съпротивлението. Също и параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го преодолее. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в Пътя, т. е. движите се. Ако няма съпротивление, това означава, че стоите на едно място. Следователно всички изпитания, които могат да дойдат в живота ви, показват, че вие се движите.
Сега тези съпротивления са от различен характер. Най-първо в ума ви ще се роди едно съмнение дали сте на правия Път, дали е този Пътят, по който сте тръгнали, или има някой друг. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос, но щом влезете в този Път, ще започнете да мислите дали този е Пътят, или не е. След това, щом като решите, че този е Пътят, ще се роди една друга мисъл: дали този е най-краткият Път, или не. Когато разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да извървите този Път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили Пътя, че той е най-добрият, ще ви дойде желанието да се спрете, да се разположите и да си похапнете малко. И така може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по Пътя, не му се позволява да заспи. На ученика не се позволява да заспи на Пътя! Добре ще схванете това, а не буквално. Ще запитате без спане може ли. Може, разбира се. Без спане означава съзнанието ви да е будно. Мислите ли, че животът на спането е необятен? Не, при тези условия, при които живеем, спане има на Земята, но в Пътя, по който вървим, не трябва да се спи. Там например спане се нарича състоянието, когато твоят ум се отвлече назад. Спомниш си своето минало, благата, които си преживял, и у теб се поражда едно желание пак да заспиш. Когато преживявате вашето минало, това е едно заспиване. Ще ми кажете: „Какво лошо има в това човек да преживее своето минало?“ – Няма лошо, но нищо няма да научите. Представете си, че след като сте завършили университет, пожелаете да преживеете един ден от вашето детинство. Вземате буквара и го четете отначало, четете го един, два пъти. Какво разбрахте от всичко, щом като през това време можехте да прочетете някоя съдържателна книга, а вие четете буквара. Ще кажете: „Едно време по този начин четох от буквара.“ Оставете вашия буквар в наследство на други да го четат и когато те го четат, вие се радвайте. Стар буквар не ви трябва. Когато човек преживява своето минало, това е приготовление за съвършения Живот.
Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание къде кого види и срещне от своите другари ученици да ги пита какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по пътя, не ме смущавай!“ Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат.“ В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години, докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогнат. А вие започвате един друг да се учите. Така ще изкривите Божието Слово. Кой кого учи? – Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение.
Имате някакъв недъг – в Пътя, в който влизате, не се позволява на никого никакъв недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост! После, не считайте тези недъзи за ваши. Когато ученикът влезе в училището, ще му припомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово. И много пъти в него ще се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате! Може някой път да ви дойде мисълта, че сега не е време, или да си кажете, че сте имали някаква слабост някога. Това е едно внушение и щом го приемеш, ти ще се спънеш. Трябва да кажеш: „Едно време беше така, но сега не е така.“ Аз поддържам сегашното време. Ако вашата дреха е чиста и дойде някой и ви оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Или дойде друг и ви каже: „Защо се оцапа, не знаеш ли, че тук не се позволява да има оцапани хора? Излез вън от Пътя и се очисти!“ Излезеш ли, ти ще се спънеш, а това им е целта. Такова очистване е фиктивно. Ще вървиш по Пътя напред! Няма да се спираш да чистиш петната на другите. Ще кажеш: „Който ме е оцапал, той да ме очисти.“ Това е правило за учениците. А вие ще се спирате на Пътя да се чистите: тук ще се спрете, там ще се спрете и Пътят ще остане неизходен. Право към целта – нищо повече! Ще вложите Любовта като закон и ще ходите по всичките нейни правила! Ясно е това, нали? После, в Пътя не се позволява да се говорят отрицателни неща. Ако си в приятно настроение, мисли за Бога, за вечния Живот! Ще дойде някой да ви разправя небивалици: „Знаеш ли какво нещо се случи в нашето братство – опекли са едно яйце и са го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца.“ За никакви печени яйца няма да говорите. Кой е опекъл яйцето и кой го е изял, това не е ваша работа. Това са изкушения за учениците. Може през тази година някои да ви говорят за печено яйце, внимавайте! Вие ще се молите за Любовта, за нейното приложение.
През тази година вие ще имате и други някои изкушения. Ще започнеш да се питаш, след като си тръгнал по този Път, осмислил ли си тази работа: ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение – първо си уреди живота, още не му е времето – почакай още една година, а на следващата ще се приготвиш по-добре... А следващата година никога няма да настъпи. После ще ти дойде и изкушението, че си млад. Млад ли си, стар ли си – ти ще тръгнеш и ще вървиш по Пътя: ще вървиш, ако не искаш да се спъваш!
Душата ви ще бъде обгърната с Божията Любов! И тогава може на физическия свят да вършите, каквото искате, без да се спъвате. Мислиш ли например, че ако хванеш някого и го затвориш в затвор, си затворил и душата му? Не! Например някой има желание еди-кой си брат да върви с нас в Пътя. В Пътя си тръгнал ти и не мисли за никой друг! Ти върви в Пътя и не мисли за другия дали е в Пътя, или не. Не се спирай да каниш и не се спирай да казваш: „Мъжът и децата ми останаха вкъщи, да се върна да ги поканя.“ – Не се връщай назад! Защото ако мислите, че имате деца вкъщи, вие имате едно от големите заблуждения в света. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Някоя майка ще каже: „Аз имам едно дете.“ – Като имаш дете, какво си спечелила? – „Аз имам син.“ – Какво си спечелила от твоя син? – „Той ще ме гледа на стари години.“ – Друго заблуждение! Ако тебе Господ не те гледа, че синът ти ли ще те гледа? Може най-после да се опиташ да разрешиш въпроса за своята същност, като кажеш в душата си: „Аз съм му майка.“ – Друго заблуждение! Никаква майка не си ти, нито пък той ти е син, а просто вие на Земята си припомняте отношенията, които имате към Бога. Следователно, когато кажеш, че някой ти е син, това означава, че твоите отношения към Бога са синовни. А когато кажеш: „Аз съм майка“, се подразбира Божественият Дух, който те е родил. Това са отношения към Бога, а не към хората. Така трябва да мисли ученикът, ако иска да върви. Някой казва: „Аз оставих баща си.“ Къде е баща ти? Ти още не си Го намерил. Баща ти не е на Земята и братята ти не са на Земята. Ако твоят брат след десет години умре, ще питаш тогава къде е отишъл. Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете.
Сега мнозина представят този Път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, колкото някои го представят. Христос казва: „Вземете Моето иго, защото е леко.“ А игото на света е много тежко. Пътят на света е много тежък. Там хората какви ли не страдания преживяват, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдание, светът познава по-големи страдания. Има хора, които страдат повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум – свършва се с него, счупят му крака, осакати се. А тези, които са в Истината, се страхуват и казват: „Ако ми стане нещо?“ Ако си в Пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нищо? Пак ще ти стане. Въпреки всичко това този Път е лек и приятен. Сега в четиринадесета глава от Йоана са представени мъчнотиите, които ще се родят: този ли е Христос, друг ли е; вън ли е Той, или вътре? Никъде няма да Го търсите. Любовта – това е Христос. Имате ли Любовта – това е Христос. Нямате ли Любовта – нямате Христос. Кардинално така е решен въпросът. Къде е Той: в България ли, в Германия ли? Христос е Любовта – имате ли тази Любов, въпросът е решен. Но търсите ли Любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли Любовта, и там не е Христос.
Любовта не се търси. Когато изгрее Слънцето, ние търсим ли го? Щом изгрее, то ще ви обгърне със своята светлина и топлина и няма защо да го търсим. Сега вие по буква ще ме разберете да не търсите никого. Ще кажете: „И аз няма да търся никого.“ У българите думата търся има две значения: търсиш някого в някаква посока или изтърсваш някаква дреха, с което вдигаш само прах. Вие, когато търсите, само прах вдигате. Това казвам за онзи, който е ученик, за да разбере какви трябва да бъдат неговите отношения. Павел дава един стих: „Който стои, да гледа да не падне.“ У вас може да се роди мисълта: „Дали аз не съм паднал?“ В какво седи падането на човека? Ти си тръгнал в Божия Път на Любовта да живееш с Господа, а идва някой и ти казва: „Слушай, ти нали знаеш, че съботата трябва да се празнува.“ Друг ти казва: „В този Път, докато не се кръстиш с вода, не можеш да ходиш.“ Това са въпроси, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота, никакво кръщение! Кръщението е за некръстените. Като ученик той ще върви право към целта. Бог е Любов, а Любовта включва всички. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на целия закон. Срещнете ли Любовта, вие няма да се спъвате, защото имате целия закон.
На ученика не се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена? Когато бягаха, беше им казано да не се обръщат назад, а тя се обърна и стана на сол. Така някой от учениците се спира, въздъхва и казва: „Оставих баща си и майка си, горките, починаха.“ Но щом се обърне този ученик, на сол ще стане. Баща ти, майка ти, братята ти – щом се запали градът, щом се опарят, и те ще дойдат след тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад! Абсолютно никакво обръщане назад! Право към целта! Тогава пък може да дойде друг, за да ви говори друго някое изкушение: „Ти такъв егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни им малко.“ – На Пътя никому не се помага! Ето къде е мъчнотията. Ще бъде смешно в един оркестър, където са се събрали най-добрите музиканти, да започнат да си поправят погрешките един на друг. При най-малкото спиране ще се развали цялото свирене. При тези музиканти не се допускат никакви погрешки. Щом като си в Пътя, няма какво да помагаш. Започне ли да се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя.
Неизбежно у вас ще се роди въпросът как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже – вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи животът на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан, и ви казва: „Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга – да ми закопчаеш ремъка.“ Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчай си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето!“ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?“ – Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“ – „Бързам, нямам време да се спирам.“ Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! Ще ти кажат: „Ти не си учтив.“ – Напред! – ”У тебе човещина няма ли?“ – Напред! – ”Защо не ни разправиш нещо?“ – Напред! – ”Какво мислиш?“ – Напред! – ”Ама и ние ще тръгнем!“ – Напред! Не се спирай – нищо повече! Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: „Чакай, и ние ще дойдем.“ – Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват... Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика.
Аз изпитвам онези, които постъпват като ученици: например дали ще изпълнят една заповед относно някаква тайна. В действителност няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: „Каквото видяхте, няма да го казвате!“ После наблюдавам дали ще изпълнят това, което заповядах. Те отиват при една сестра и разправят какво са видели. Бяха обещали едно, а направиха обратното – и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи... Нищо не са видели. Аз искам да видите Любовта и да я възприемете. И ви казвам, че у вас има една слабост – на самохвалство. Ученикът няма какво сам да се хвали: „Аз това видях, онова видях.“ Ще помните, че щом ви се каже за нещо, не трябва да го разправяте. Не говорете, мълчете! Аз много съжалявам за този голям недостатък у вас, специално у софиянци. Те са готови да окрякат орталъка като кокошка за едно яйце. И най-малкото яйце така ще го разправят! А когато го одумат, ще се съберат и ще кажат: „Да мълчим вече, да не го казваме.“ – Не, не бива така. Не говорª, това е изпит! Ако има нещо за казване, това е моя привилегия. Вие нямате право да казвате, защото разваляте всички работи. Работата, която трябваше аз да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще я направи! Вие се месите за работи, които нито в клин влизат, нито в ръкав. Когато трябва, аз ще ви повикам и ще ви кажа. Аз всичко съм взел предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката. Нищо не е видял! На мене ще казва, че духом го е видял! Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди. Когато ви въведат в тази скришна стаичка, трябва да разберете нещо, разбиране трябва там. Ако е нужно да се залъгваме, това е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубави картини всяка сутрин. Един ден някои от вас ще отидат в Европа. Там някой известен художник е нарисувал хубава картина, хубав пейзаж, поставил го е в рамка и хората с години гледат тази картина. Казвам: „Елате, аз ще ви покажа оригинала, няма да ви коства много!“ Ако вие излезете половин час преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е хиляди пъти по-хубав, по-красив.
Вие трябва да бъдете послушни, това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието: вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може.“ – Не знаете ли, че вашата граматика на Земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата любов, но така, че хората да разберат какво нещо е Любовта. Сега, като кажеш любов, трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?...
И така, трябва послушание! Казвате: „Духът ми каза днес да постя.“ Онзи, комуто е казал Духът да пости, разбира поста в първа степен, на физическото поле – седне и не яде цял ден. Защо не яде? Духът му казал. Той пости, но работата е, че цял ден гледа, наблюдава другите и им казва: „Ти защо не постиш, не знаеш ли, че е голям грях? Аз от тази сутрин съм запостил.“ Започва да наобикаля и заприличва на турците-рамазанлии15. Един рамазанлия турчин от Варна минава покрай един извор, сяда, измива си краката, за да вземе абдест. Идва един българин, отваря си торбата с баница и започва да яде. Изведнъж турчинът скача: „А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанлия?“ Че бой!... Ако ти постиш, не ядеш, това още не е събитие. Никой не трябва да знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно отношение. И по време на поста ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще извиняваш погрешките на другите хора и ще се радваш, че другите ядат. Ще кажеш: „Братко, аз много се радвам, че ядеш. Моят стомах е развален и съм на диета, но се радвам, че ти ядеш сладко.“ Измий си лицето, за да не те познаят, че постиш, и бъди радостен и весел!
Сега всички слабости се дължат все на такива „прави пътища.“ Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма.“ При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя.“ И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци – да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте. Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си.“ Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности.
Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спреш ли се на Пътя в какъвто и да е смисъл, неприятностите ще дойдат. Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. Не се разправяй, разправии не се позволяват! Ти бързаш да вземеш последния трен, някой те среща и ти казва, че си последен вагабонтин. Ти се спираш и се възмущаваш: „Как, аз вагабонтин?!“ Изгубваш минутата и изпускаш трена. Не, няма да се спираш! И учениците, когато тръгнат по Пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да се слага восък в ушите, за да не се слуша. Когато се качиш на трена, тогава може онзи, който седи в него, да говори, колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате! Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ – Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. Всякога ще мислите, че сте богати.
Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. Той трябва да мисли, че всичко има и че трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде. Това е първото правило – положителен трябва да бъде! В този Път са тръгнали хиляда ученици. Да речем, че някой от тях е беден, а другите са богати. Нима тези хиляда души, които са решили да вървят в Пътя и да изпълнят Волята на Бога, няма да си услужат един на друг? Ще си услужат. Ще кажат: „Братко, вземи, каквото ти трябва, всичко е на твое разположение.“ Нима сто души, които носят своите торби, няма да ти услужат? Това е закон. В Пътя всичко е предвидено и то трябва да се реализира абсолютно точно, както е предопределено по Божия закон. Често, когато говоря, някои си мислят: „Дали Учителя говори за мене?“ – Не се спъвайте. Щом мислите, че когато говоря, имам някого предвид, вие се спъвате. По Пътя се говорят само положителни работи. Щом аз говоря за отрицателни работи, разбирам, че някой от учениците се е спрял някъде, и казвам: никой ученик не трябва да се спира, той трябва да върви. Учителят никога не може да говори отрицателни неща, не може да седне на Пътя и да морализира своите ученици. Той ще им каже: „Напред ще вървите, с Любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате, Истината ще поддържате!“ Така е. Ученикът, който е тръгнал в този Път, трябва да се прости с всички свои недъзи. В своя ум, в своята душа той трябва да се е простил с тях.
Сега някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния. Само ако влезе един трън в крака ви, можете да станете нервни. Тази нервност се дължи единствено на тръна: извадете го и това състояние ще мине. Например стоите и се молите, искате да знаете дали сте концентрирани, но някой идва и ви прошепва: „Днес имате да плащате полица от сто хиляди лева. Ако не я платите, отивате на смърт!“ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя?“ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате. Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар да имате сто такива полици. Това е едно изпитание за вас. Ще ви кажа защо не трябва да се занимавате с тази полица: допуснете, че вашият крак е счупен и е дошъл лекар да го намести. Тъкмо той ви намества крака, пристига някой и ви казва: „Знаеш ли, че имаш да ми изплащаш полица от двадесет хиляди лева? Ела на банката, нали си честен човек.“ И ти понечваш да станеш. Трябва ли да ставаш? Не, ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен, трябва да изчака да оздравееш. Не изчака ли, неговата цел е задна. Ти ще стоиш и ще внимаваш какво ти е казал този човек, няма да мърдаш. Това е послушание! А всичките полици ще платиш, когато оздравееш. Някой ще попита: „Не трябва ли да отида?“ Преди да си тръгнал в Пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си и ще приключиш с въпроса. Ако някои сметки останат неочистени, те не са твои, а чужди: не ги разчиствай. Нека всеки изчисти своите сметки.
Сега тези са мъчнотиите, които ще срещнете през годината. Вие сте ги срещали преди и тази година отново ще ги срещнете. Не се спъвайте. Важното за вас е знанието, не се спъвайте! Ние ще вървим и ще изпълним Волята Божия така, както е писано. Когато вървим из Пътя, може да се разговаряме за важни работи, а маловажните ще оставим за другите. „Сега ли му е времето, или идущата година – да не сме закъснели?“ – Да, сега му е времето! – „Дали е този правият Път; дали всички, които са тръгнали, са готови?“ – Всички са готови! – „Този брат не ми се харесва.“ – Не е ваша работа! – „Защо са го допуснали в този клас?“ – Не е ваша работа, абсолютно нямате право да питате защо е влязъл. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще питаме ли Бога защо е допуснал тези бръмбари? Допуснал ги е – това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в това Божествено училище, а че е допуснал бръмбари, мушички – това е Негова работа. Ние само ще констатираме всичко това.
Не се занимавайте с Божествените работи и не ги коригирайте. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават, че трябвало да бъдат малко по-богати или по-умни. По-голямата ученост е богатство. Не можеш ли да го употребиш, какво ще правиш с него? Друг иска да бъде малко по-силен. Ти малките сили не можеш да употребиш, а как ще употребиш големите? Има друго едно състояние, което учениците могат да усетят. Може да се намерите в положението на Диоген16, при когото към края на живота му идвали мнозина да го питат по различни въпроси. Един ден той казал: „Днес искам да си почина, не желая да имам с никого вземане-даване.“ Отдалечил се извън града под една круша да размишлява. До обед вървяло добре, но по обед, тъкмо в най-спокойното време, един човек идва да го пита за нещо. Диоген се усмихнал иронично и нищо не му отговорил... Ами че този човек откъде да знае, че днес не си разположен или че не искаш да приемаш никого? Нима искаш с тази си постъпка в края на живота си да фалираш? По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. Не трябва да ви спъва въпросът защо е дошъл. Дошъл е: ще свършиш работата си с него и ще вървиш напред.
Не искам да останете с погрешно впечатление и да кажете: „Пак ни наряза Учителя.“ Никого не съм нарязвал, но вие не сте на Пътя. Когато вървите в Пътя, с греха няма да се занимавате. Правилото е ученикът да не се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, изпълнението – Божията Мъдрост, а приложението – Божията Истина. С тях ще се занимавате! Ако на теб ти е добре, ще бъде добре и на всички около тебе.
Има и друго положение, при което някои казват, че не се обичаме, че Учителя обича някого по-малко. Това е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее Слънце, а във Варна има облаци, варненци могат да кажат: „Днес Слънцето не ни обича, има малко облаци, Слънцето е неразположено.“ – Не че Слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и предавате вашия недостатък на Слънцето. Други казват: „При нас е много хубаво времето, отличен ден е.“ А трети уточняват: „У нас каква буря, гръмотевици, какъв град имаше!“ – Не, не е криво Слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако има недоразумения, това не е недостатък на Бога, а е ваш недостатък. Ако ние се караме, това са наши, а не Божии работи. В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща, Той е всякога благ. И тогава вие – учениците, се намирате в положението на циганката, която се оженила за царския син, но хлябът не ѝ бил сладък, та взела скришно брашно в една паница и го изсипала на купчинка, за да си омеси пита. Това е навик от миналото. Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сме бедни? – Не, вие сте в миналото си състояние – преди да се ожените за царския син. В Пътя на ученика няма никаква беднотия! Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик. Хлябът и всичко друго му е предоставено. Той трябва да напусне тези дисаги и това брашно.
Понеже сте тръгнали, аз ви казвам какво може да се случи на Пътя и да ви спъне. Някои ще се запитат дали не са се спрели. Не сте спрели, тръгнали сте, но ви казвам какво може да стане. То може да стане, може и да не стане, но съществува като възможност. И когато стане, никакво ухо не му давайте и не се спирайте. Света няма да оправяте. Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото една минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате: някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви. Нищо повече! Забелязал съм, че има два вида деца: лошите деца, когато хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я да се върне вкъщи. А добрите деца, когато видят майка си, тичат с нея и не плачат, а казват: „Аз ще дойда с тебе.“ Вървете си напред; ако вашето детенце иска да върви, вземете го. Ако отивате на гости и то не плаче – вземете го: иска ли да върви с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли – оставете го. Нищо повече! Рязко и положително! Не се спирайте да му разправяте това-онова. На никого не обяснявай нищо по Пътя – право към целта! Пътят, който ще изходите, е приятен. Някъде има много неприятни места, но това е в реда на нещата; има и много приятни места.
Учениците могат да направят една друга погрешка – и за нея искам да ви предупредя. Да допуснем, че сте ученик в училището, и главното нещо за вас е да си знаете уроците, и то хубаво да ги знаете, да разбирате предмета. Обаче вие не учите, а започвате да се обличате много хубаво. Отивате на училище, но урокът ви не е научен. Искате да привлечете вниманието на учителя с дрехите си и казвате: „Учителю, ние извършихме едно нещо!“ – Нищо не сте извършили: важен е урокът, а не дрехата. Вие казвате, че трябва да бъдете морални и добри. Това са вашите връзки и вашите чепичета. Нам морал не ни трябва. Обикновени, прости дрехите ни трябва да бъдат – може да са и малко скъсани, но ако знаеш урока си добре, учителят ще бъде доволен. Той ще те извини за дрехите, че са малко скъсани. А може да имате и най-красивите дрехи, часовник и прочее, но да казват за вас: „Хубаво е облечен, но не учи.“ Любовта трябва да влезе в сърцето ви! За нас е важно какво е сърцето, а не какви дрехи има отвънка! Ние не сме за външния морал: него ние наричаме прическа, обличане. И той е хубав, но е за свободното време. А щом си на Пътя – върви: главното там е учението! Трябва да знаеш закъде отиваш. – „Отивам в училището.“ – Знаеш ли уроците? – „Зная ги.“ – Щом дойдеш, ще те изслушаме. Христос ще ти зададе първия въпрос: „Разреши задачата за милосърдието! Излез на дъската, сам разрешавай! Много добре, седни; върви сега и прилагай тази задача!“ На другиго учителят казва: „Разреши задачата на търпението!“ И всеки ученик разрешава експедитивно и всичко върви. Учителят оценява: „Много добре, върви и започни с втория урок!“ През тази година ще решавате задачата на милосърдието – първата задача, която дават на всички.
Реплика: Може ли да се каже някому: „Ти не можеш да си ми приятел, защото си приятел на неприятеля ми?“
Ако някой отговаря по този начин, той не е ученик. Вие решавате каква е задачата на ученичеството – да различавате приятелството. Всеки ученик, който добре се учи, е ваш приятел. А всеки ученик ленивец е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг: неговият ум е зает с други работи. Ако някой ученик каже, че не може да живее добър живот, това означава, че умът му е зает с други неща. И така, на ученика казвам: всеки, който добре се учи, ми е приятел. Тези неща са казани преди хиляди години. Това е метод. Мисля, че и в Писанието е казано: „Враговете наши са и ваши врагове.“
Няколко въпроса ще решавате тази година.
Първо: Истината в душата.
Мъдростта в ума.
Любовта в сърцето.
Това са важните въпроси, които всеки един ще реши по всички правила.
Второто нещо, което ще решавате, е:
Свобода в душата.
Светлина в ума.
Чистота в сърцето.
Третото нещо е:
Плодът в душата.
Знанието в ума.
Силата в сърцето.
Това е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление.
Какво беше времето миналата неделя? – Много облачно. И днес е облачно, следователно има подобие. Сега да направим упражненията.

27 август, неделя, 6 ч.

Аз съм истинската лоза

2011-03-14T11:46:48Z

Ruana: /* Аз съм истинската лоза */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[1922]]

Текстовете на беседите са копирани без свободни редове между абзаците. Моля докато разделяте текста на абзаци, да проверявате и за печатни, правописни и други грешки.

== Аз съм истинската лоза ==

Съборни беседи 1922 г.

*[[Беседа за младите]](R)готово
25 август 1922 г.

*[[Новият и старият живот]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Изтълкувай ни тази притча]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Правила и мерки за избягване на всички погрешки]](R)
27 август 1922 г.

*[[Истинната лоза 2]]
27 август 1922 г.

*[[Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика]]
30 август 1922 г.

*[[Съвети и наставления за Учениците]]
3 септември 1922 г.

*[[Аз съм вратата на овцете]]
10 септември 1922 г.

*[[Празникът на труда]]
22 септември 1922 г.

Изтълкувай ни тази притча

2011-03-14T11:45:38Z

Ruana: /* ИЗТЪЛКУВАЙ НИ ТАЗИ ПРИТЧА */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Книги с беседи]]

[[Извънредни беседи]]

[[КНИГА: Кротките]]

==ИЗТЪЛКУВАЙ НИ ТАЗИ ПРИТЧА==

Да имаме най-първо едно упражнение по пеене. (Учителят сам пее:

"Бла-го-сла-вяй, ду-ше мо-я, Гос-по-да.

Благославяй и не забравяй!")

Всички не могат да схванат мелодията.

Не бойте се, това е новото пеене. Ние съчетаваме, композираме, ние искаме да схванем мелодията от горе. Музиката иде от горе, но докато се схване... (Пеене с движение на ръцете около главата.) Има малка дисхармония, но ние ще я оправим. (Движение на ръцете като хвъркане.) Когато дойде движението в хармония с музиката, ако продължаваме туй един час, всички вие ще хвръкнете, няма да остане нито един нетониран. За пример, дойде някой, неразположен е, веднага започнем ние с тия движения и всички се настройват добре. Това са окултни упражнения за тониране. Сега изпейте "Фир-фюр-фен Тао Би Аумен" на две половини. Тия думи упражняват отлично влияние. Сега изпейте "Благославяй" съвсем меко, с движения. Това значи човек да знае силата на движението, да отмерва всяко едно движение. Ние ще направим опит с тия песни. Някой път ще влезнем в хармония с разумните живи същества на природата. Има песни, с които може да се укроти една тълпа и не само че хората ще се укротят, но и ще почнат да движат ръцете си и да пеят. Движенията увличат, но трябва калена воля, диамантена воля. Щом човек се уплаши, не може да пее. Само смелият, решителният може да пее. На страхливия му се затегне гърлото – той не може да пее. Една пчела кацна на ръката ми, а след това на окото ми. Тази пчела казва: "Ако твоята воля е диамантена и окото ти е чисто, всичко става. Но, ако волята ти не е диамантена и окото ти не е чисто, нищо не става." Сега изпейте песента на буквите. Какво липсва на тази песен? Ритъмът на тази песен не е правилен. Изпейте сега "Благословен Господ Бог наш".

Аз ще взема 15:15 от Евангелието на Матея: "Отговори Петър и рече Му: Изтълкувай ни тази притча."

Музиката, това е притча, неразбрана притча и трябва да се изтълкува. И само онзи, който добре знае да пее, той може да изтълкува тази притча. И ще забележите, че всичките нещастия в сегашния обществен живот произтичат все от нашите думи, от нашия глас. Ако, за пример, произнесеш някоя дума малко натъртено, малко остро, ако гласът ти е малко дисхармоничен, веднага тонът на твоя глас ще произведе съответстващи вибрации. Затова, първото нещо на един ученик на окултизма е: той трябва да знае да пее. Не може ли да пее, той не може и да говори правилно. Защото красноречивото говорене е музика. Има някои хора, които четат като свещениците в църква – гръцко четене, всичко на една линия, няма слизане и качване, всичко туй върви по една плоскост. И тогава казват: "Какво четеш като отчаян поп?" Българинът разбира: когато се движиш в една плоскост, дето няма музика. Всяка дума има особена интонация. Всяка дума трябва да произнесеш по този музикален закон. За пример, като произнесете думата "обичам", къде трябва да се натърти? От началото ли, на края ли, или в средата? Колко слога има думата? – Три. Къде трябва да турим ударението? "Обичам" или ''обичам''? В триъгълник, или по една крива линия? – По една крива линия. Обичам, обичам, чиу, чиу, чиу, чиу. Когато птиченцето чурулика, то казва: "Обичаме, обичам – чиу, чиу." За да произнесеш една дума, която представлява сила, за да я изкажеш, твоят ум трябва да вземе участие при създаване формата на тази изказана дума. Твоята воля ще вземе участие при туряне ума да мисли, а при съдържанието на тази дума твоето сърце трябва да вземе участие.

Следователно, ще стане трето движение, в противоположна посока в тия трите свята. Да кажем, че ако ти пееш една любовна песен на един минорен или мажорен тон, какъв ще бъде ефектът на пеенето? Минорният тон ще покаже, че любовта, която си имал, се изгубила. Казваш: "Изгубих те, не знаех как да те ценя." Значи, има дълбочина, търсиш я долу, да я намериш. Като се намери, дойде мажорната гама и веднага излиза човек нагоре. И тъй, всичките минорни гами показват, че сме изгубили нещо и показват начина, по който трябва да го намерим. А мажорните гами показват, че ние посрещаме туй, което сме изгубили – намерили сме го. В сегашната музика много елементи липсват. За пример, аз виждам в сегашната музика постоянно да се изменят гамите; във всичките оперетки – постоянни разрушения и творения. В един момент композиторът съгражда, а в друг той разрушава. И виждам от един момент, че каквато е културата, такава е и музиката. Музикантът в един момент дойде в една силна страст, напише едно нещо, след туй дойде до едно отчаяние, разруши го, после пак съгражда. И тъй, няма завършена цел в музиката. Имате от единия край до другия разрушения и съграждания и най-после се завършва с разрушение. Такава е съвременната музика, новата музика, не класическата. Сега обаче, окултната музика и окултното пеене се различават, но и те започват с един момент на разрушение и чистене, а след туй съграждат и никога вече не рушат. Първоначално руши, после съгражда, а съгради ли веднъж, тя остава да цъфне. В музиката има живот. Окултната музика, чрез една песен може да превърне най-лошите настроения; в отчаяните може да възбуди едно прекрасно чувство и да им даде импулс за възвишен и благороден живот. Не само да имаш стремеж, но да прилагаш и да работиш. Най-възвишеното изкуство, най-възвишеното състояние на музиката, това е Любовта. Да любиш, то значи да пееш. И всички, които залюбват, започват да пеят. Даже и волът, когато започне да люби, той мучи. Няма животно, което да не изразява някакъв глас. Жабите, които са толкова хладнокръвни, като дойде пролет, като закрякат, че не млъкват. Туй е песен и като мине любовта, пак замлъкват. Когато престане да говори, почне да пее. Жабата е емблема на крайния материализъм. Следователно, щом започнеш да мислиш за къщи, щом се осигуряваш, ти забравяш пеенето. Ти казваш: "Музиката, това е последна работа" – и почваш да чуваш дрънкането на парите, а тази музика е еднообразна. В сегашните банкноти и музика няма, а само шумолене. Следователно, това материалистическо настроение измъчва мозъка. Щом се убие музиката, изгубва се смисълът на живота. И първото нещо, за да дадем смисъл на живота, ние трябва да възстановим музиката.

Единственото нещо, което спасява хората, е музиката, но не площадното, дисхармонично пеене. В старите песни има мотив, но пеенето не идва. А в новите песни гласът не всякога съответства на песента. Например, в песента "Цвете мило, цвете красно" и после евангелистките песни, гласът на песента не съответства на съдържанието. На всяка една песен, според съдържанието, трябва да й се даде съответствующ глас. Там е силата на песента. Великите творци на музиката разбират туй изкуство. Класическите творци на музиката са разбирали туй изкуство по-отблизо. Сега всеки един от вас може да пее и трябва да се стремите да пеете. Сега у българите има един обичай: докато момата е млада, всички я подканят да пее, но щом се ожени, вече казват: "Тебе не ти трябва пеене." И даже, щом започне някоя стара жена да пее, казват: "Какво си се разпяла, да не мислиш да се жениш?" Те свързват пеенето с женитбата. И българин в трезво състояние не пее. Срам го е да пее и следствие на това, той трябва да си сръбне половин килце ракийка, тогава се отваря и почва да пее. Българин, ако пее, без да пие вино, се чуди, как може да пее така, за нищо и никакво да пее. Това е извращение. Именно в трезво състояние човек трябва да пее! Защо не? В туй отношение пеенето може да се уподоби на един вид, като облагородяване. И майката е, която може да създаде музиката у детето. Майката, когато е бременна, постоянно трябва да пее, а майка, която е мълчалива във време на бременността, прави една голяма пакост на своето дете. И духовете, тия жилци на по-нисшите астралци, те създават тия условия, да няма музика, защото те знаят, че тя създава нещо хубаво. Свири ли и пее ли човек, той в лош път не е тръгнал, но затворете пътя на музиката, извадете центъра на музиката на човека, той може да направи всяко престъпление. И обратното е вярно. Статистиката показва, че между певците и музикантите убийци няма. Те може да пиянстват, но убийци няма между тях.

И тъй, между вас ония, които имат хубави гласове, млади и стари, ще пеете. Даже музиката може да се употреби против болестите. Ако един болен може да пее, лесно се лекува, а ако не пее, мъчно се лекува. Накарайте болния да пее. Нищо повече! Новата музика дава едно настроение, един подем, та болният се намагнетизирва. Без пеене хората се демагнетизират. Когато една армия отива на бойното поле, те не пеят, казват: "Бягайте", щом хората престанат да пеят, те правят отстъпление. Спрете тия хора, накарайте ги да пеят, веднага те ще се окуражат.

И тъй, не забравяйте да пеете! Знайте, че за да тонирате душата си, трябва да пеете. Най-първо ти започни мислено, т. е. мисли за музиката. Днес пей малко, утре пей и вечер като седнеш, кажи: "Моят глас ще бъде добър", пей, пей, пей, докато тази музика събуди душата ти. Събуди ли душата ти, ще дойде мисълта. Ако пък може да си направиш своя песен, направи. Един от най-добрите методи да премахнеш скуката, е музиката. Имаш скука, мъчи те нещо, не бой се! Като четете псалмите, ще намерите пеене. Там има хваление на Бога. То става все с песни. И всички религиозни обреди в старо време са ставали все с песни. Да кажем, вие имате едно неразположение на духа, нали? Вземете първата буква "а", пейте; после "о", "у", "ху-ху-хуу". Ти като му пееш по този начин, те ще кажат: "На този човек му е мръднала дъската." Не, именно по-рано му е мръднала дъската, а сега ще му се намести. Вие ще кажете: "Ще ли ми остане време, понеже мъчно се произнасят тези букви: "а", "о", "у". "А" означава съзнание на интелекта. "О" показва, че този живот трябва да се движи в кръг. "У" е обърнатият човек с главата надолу. Този човек, като го обърнеш в музикално отношение надолу, той почва да мисли. Щом пееш, добиваш едно приятно настроение. Тогава може да изпееш една песен. Вземи една дума, която обичаш, но дума, която има два или три слога гласни. Например, не започвайте с думата "милосърдие". Започнете с дума, която започва или с: а, б, в, г, д, е, и. За пример, вземете думата "дом". Може ли да изкарате една песен от думата "дом" – "дом, дом, дом", т.е. ще бъдеш весел, защото домът е място на веселие.

(Учителят пее "В зарите на живота" няколко пъти.) То е едно окултно упражнение. Сега, колкото схванахте от мелодията, печалбата е ваша.

26 август 1922 г., събота след обед, В. Търново

Аз съм истинската лоза

2011-03-14T11:36:31Z

Ruana: /* Аз съм истинската лоза */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[1922]]

Текстовете на беседите са копирани без свободни редове между абзаците. Моля докато разделяте текста на абзаци, да проверявате и за печатни, правописни и други грешки.

== Аз съм истинската лоза ==

Съборни беседи 1922 г.

*[[Беседа за младите]](R)готово
25 август 1922 г.

*[[Новият и старият живот]](R)готово
26 август 1922 г.

*[[Изтълкувай ни тази притча]](R)
26 август 1922 г.

*[[Правила и мерки за избягване на всички погрешки]]
27 август 1922 г.

*[[Истинната лоза 2]]
27 август 1922 г.

*[[Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика]]
30 август 1922 г.

*[[Съвети и наставления за Учениците]]
3 септември 1922 г.

*[[Аз съм вратата на овцете]]
10 септември 1922 г.

*[[Празникът на труда]]
22 септември 1922 г.

Новият и старият живот

2011-03-11T14:17:40Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Новият и старият живот ==

Новият и старият живот

Аз приветствам всички братя гости с добре дошли! Желая едно нещо от вас: всяко предубеждение и всяка измама да изчезнат. Хиляди години хората са живели в един лъжлив живот. Този живот никому нищо добро не е допринесъл – нито на държавите, нито на църквите, нито на домовете, нито на братята и сестрите, нито на майките. Това няма смисъл да ви го доказвам. Колко религии в света са дошли и са изчезнали! И сегашните религии ще изчезнат – те са като листата на дърветата. Всички тези форми ще изчезнат. Изисква се една религия, която да внесе единство. Тя е религията на Любовта, Мъдростта и Истината. Те са три велики принципа, които не можем да разделим. Дотогава, докато правите разлика между един и друг човек, между едно животно и друго, вие не можете да живеете по Бога. Всичко това Бог го е създал и в него съществува единство. Бог не може да се разделя. Не могат да се приравняват нашите мисли и желания с Неговите и нашите действия с Неговите действия.

Ако вие мислите, че когато дойде някой в България, трябва да говори Истината по български, че ако дойде някой в Англия, трябва да говори Истината по английски, че ако дойде някой в Германия, трябва да говори Истината по германски, вие няма да имате една Истина, а ще имате изопачена истина. Който и да дойде от Невидимия свят, ще говори тази Истина по един и същи начин. Няма да говори българска истина. На български език ще я изнесе, но ще говори тази Истина така, както Горе се говори. Когато дойде, тази Истина ще ви даде една Светлина, ще ви донесе Правда, ще ви отвори очите и ушите, ще ви развърже краката и ще ви направи здрави във всяко отношение. Някои питат - какво нещо е Истината. Нека ми кажат свещениците и учителите къде живее Истината. Ами че тя живее навсякъде! Трябва да знаем къде живее тя. Когато кажем, че еди-кой си професор в София еди-къде си живее, на еди-кое си място, на еди-коя си улица, или когато кажем, че еди-кой си учител еди-къде си проповядва, или че еди-кой си музикант еди-къде си свири и еди-как си свири, ние трябва точно да изразим самата Истина. Нашите принципи трябва да бъдат строго математически определени.

Истината живее само в човешката душа. Душата е толкова чиста и свята, че само тя е готова за Истината. Следователно, когато Истината слезе от Божествения свят, тя влиза в човешката душа – там е нейното място. С нея заедно слиза и Божествената Мъдрост. Това са три неразделни принципа. Питам - къде живее тогава Мъдростта. Мъдростта на Земята може да живее само в човешкия ум. Светлината носи знания, а знанията носят всички методи, чрез които можем да се освободим от своите страдания и недоразумения. Само който знае, той може да се освободи от страданията и недоразуменията. Невежият всякога ще страда. Страдаме, защото сме невежи. Светът е пълен с невежи, които са дошли да го поучават за Бога. Къде е този Бог? Вие сте дошли да говорите за Бога, а заедно с това убивате, крадете, мразите. Ако аз крада, ако окачвам на въже хората, на какъв Бог служа, в какъв Бог вярвам? На този Господ всички сега се кланят. Ние проповядваме не такъв Господ, какъвто хората желаят. Ние проповядваме такъв Господ, който е в състояние за един миг да очисти всичките ни грехове и недоразумения и да внесе братство и единство между хората – да могат всички да се разберат и веднага да се преобразят. Той може за един миг да стори това и ако не го прави, то е, защото ни чака да свършим с нашите глупости. Той е толкова великодушен към хората, че им дава време да вършат своите глупости и да се наситят. Той ни пита:

– Свършихте ли с вашите глупости?

– Не, чакай още малко, да направим опит.

Той пита всички християнски народи, всички европейски държави:

– Вие свършихте ли с вашите догми, с вашите учения?

– Не.

– Много добре!

Ние трябва да свършим вече!

Това, което съвременните религиозни хора проповядват, не е Истина. Ако беше Истина, те трябваше да внесат Свобода. Къде е Свободата, кой е свободният? Жената свободна ли е при мъжа си? Той се венчава в името на Любовта и казва: „Ти при мене ще живееш като в рая, като ангел.“ Докато я вземе, така говори, а после ѝ изменя. Господарят казва на слугата си: „При мене ще живееш като цар, ще ти плащам добре!“ Слугата влиза, а господарят му поставя юлар, боде го с остен и го принуждава да пъшка. Виждам, че всички хора пъшкат. Така и свещениците, когато влязат при владиците, последните им казват: „Ще живеем по Бога!“, но и те страдат и пъшкат. Намерете един свещеник, който да не пъшка. Защо да се лъжем?

Аз не обичам да лъжа. Единственото нещо, от което се отвращавам, което не обичам, това е лъжата. И няма да се поколебая да кажа на когото и да е в очите му, че не говори Истината. Пъшкаш ли – не говориш Истината, няма Истина у тебе. Сляп ли си – няма Истина в тебе; глух ли си – не говориш Истината; не живееш ли добре с жена си – не говориш Истината; не можеш ли да се споразумееш с брата си – не говориш Истината. А сега всички ние минаваме за патриоти и твърдим, че обичаме отечеството си. Ние обичаме отечеството си, но защо? Ако аз обичам моята крава, защо я обичам? Аз искам да я излъжа, да ѝ взема млякото и един ден да я заколя. Казвам ѝ: „Не бой се, не бой се, аз те обичам!“, а накрая я заколвам. Нея заколя, теленцето ѝ заколя, а един-други се убеждаваме, че Господ така е наредил. Млякото ѝ вземаме, а после и месцето ѝ. В кой кодекс на Божествената книга е писано, че трябва да пиеш млякото и да ядеш месото ѝ? Че колим кравата, това е факт, но че някой законодател е писал такова нещо, това е съвсем друг въпрос. А хората одобряват това пред Народното събрание и заявяват: „Така казва Господ.“ – Не, така казахте вие. Още преди повече от три хиляди години, Господ, чрез устата на един от еврейските пророци, е казал: „Онзи, който заколи вол, е като онзи, който коли човек.“ И казва още Господ: „Аз не благоволявам във вашите жертви. Не създадох тези животни, за да ги колите; Аз ги създадох да бъдат ваши помощници, да бъдат ваши по-малки братя. Аз ги пратих да ги учите.“

Сега аз не говоря за езическия свят, но за християнския свят говоря, за тези, които проповядват Христовата Любов. В Америка изколват за година около тридесет и пет милиона свини. И това е християнски свят! А колко милиона овце и говеда се изколват! При това, колко милиона хора стават жертва! И най-после какъв е резултатът от всичко това? Цялата Земя с тази нейна култура е пълна с гробове и кости, а ние чакаме светът да се оправи. Светът по този начин няма да се оправи. Той ще се оправи по друг начин. Господ му е сложил един голям кръст и ще го прекара през такъв силен огън, че всичко ще изгори, и което остане чисто, то ще живее на Земята. Ако лошите хора – хората, които обичат да лъжат, мислят, че имат култура в света, лъжат се. Не лъжете света! Доброто за вас се свършва, в това трябва да се убедите!

Отсега нататък, който мисли да живее без Истината, той няма бъдеще, свършено е с него. Той ще бъде последният човек в този свят и го очакват най-големите страдания. Всяко общество, всеки човек, който обича своето отечество, който търси култура, трябва да говори Великата Истина, в която няма никакво изключение. Такъв човек го очаква бъдеще. Ние не позволяваме никаква лъжа – нито повече, нито по-малко! Няма за нищо да изкривяваш душата си, защото вътре в Истината Бог живее. Да се изопачи Божията Истина и да се оскверни Божието Име – няма нищо по-лошо от този грях. Вие мислите, че ако не говорите Истината, ще спасите семейството си, ще подобрите положението му. Не, вие носите проклятие за вашето семейство. Ако спестявате Истината заради вашата жена, вие я погубвате. Ако жената спестява Истината заради своя мъж, тя го погубва. Ако братът спестява Истината заради своята сестра, той я погубва. Истината трябва да се каже така, както си е. Тя ще донесе Свобода.

Сега аз зная какво мислят търновци за нас. Те си казват: „Тези хора искат да съсипят България.“ Досега България толкова пъти е била съсипвана, че аз ли ще я съсипвам! Не, те искат да струпат греховете си върху мене, но аз ще им докажа, че техните грехове са си техни. Вашите грехове са си ваши. Аз не ги признавам за мои. И вие трябва да се изповядате! Всеки българин трябва да си каже Истината и да заяви: „Аз съм причината, а не друг.“ Това е достойнство. Аз считам за достойни хора и герои онези, които могат да кажат Истината, които могат да изповядат греховете си. А онзи, който крие греховете си, според мен е последен човек. Сега българското учителство и българското духовенство трябва да имат доблестта да си кажат греховете, да се изповядат. Нищо повече. Това не го искам аз, това го изисква онзи Велик и Единствен принцип. Ако те доброволно не изповядат греховете си, насила ще ги принудят. Идват разбойници в къщата ти, искат пари: ако им ги дадеш всичките, нищо няма да ти направят, няма да те бият. Ако ги скриеш, разбойниците са ясновидци – ще те повалят на земята, ще те налагат, ще те налагат и ще им издадеш едното гърне с жълтици. После отново ще те налагат, докато посочиш и второто гърне. Не, не, дай им и двете, дай им всичко и ще се освободиш. Христос казва: „Ако ти искат връхната дреха, дай и долната, за да се освободиш.“ Това е великият закон – така ще се спасиш. Единственото спасение сега за света и за вас е това.

Вие имате душа. За къде се готвите? Колкото и да ядете и да пиете, сегашният ви живот няма никакъв смисъл. Той има смисъл само по отношение на един бъдещ живот, който идва. Един велик Живот идва! За какво се готвите? Вие се заблуждавате с една лъжлива идея. Аз често уподобявам вашето състояние на следното: в Ямбол има една ахчийница, където е направена подвижна, лъжлива площадка, намираща се на известно разстояние от коня, който върти даракчийница. Върху тази площадка има сено и конят цял ден ходи в кръг, с надежда да го стигне. Всичката вълна се извлачва, но той не докосва сеното. Вечерта му дават храна и той мисли, че е успял.

Така и всички хора днес въртят все подобни дараци – цял живот обикалят, само за да хванат сеното. Това не е печалба. Ние не искаме само да влачим вълна. Във всички народи, във всички семейства, във всички домове – навсякъде има нещастия. Ние питаме как ще се уреди този въпрос. – Като внесем Любовта, Мъдростта и Истината! Като внесем Любовта в сърцата си, Мъдростта в умовете си и Истината в душата си, светът ще бъде оправен. Истината ще донесе Свобода, Мъдростта в умовете ще донесе Светлина и знания, а Любовта в сърцата ще донесе Чистота и Сила. Свободен ли е човек, той има Сила; има ли знание и Светлина, има Мъдрост; има ли Чистота и Сила в живота, има и Любов, защото силата на физическия живот зависи от Чистотата. Колкото храната е по-свежа и по-чиста, толкова животът е по-здравословен. Колкото въздухът е по-чист, толкова повече сила и енергия може да внесе в нас.

И така, аз ви приветствам! Вие, търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно. Аз сега чета техните анали и виждам, че са били много добри хора.

Казвам ви, че ако българите не възприемат това Учение, което ние проповядваме, от България нищо няма да остане, нито помен! Даже името на българите ще се зачеркне, знаете ли това? Ако възприемат това Божествено учение, тяхното име ще се запише със златни букви. Това да го знаете всички – запишете си го! Аз в 1913 г. казвах на свещениците да не ни гонят, но те се вдигнаха и предизвикаха един малък скандал. После дойде разривът и всички духовници ги изгониха от Македония. В 1915 г. ме арестуваха. Казах им: „Много скъпо ще платите!“ В 1918 г. ме взеха и ме изпратиха във Варна. Казах им: „Ще претърпите един голям крах, какъвто никога не сте виждали!“ Не стана ли така? Стана. Аз им казвам, че това Учение не е човешко, то е Божествено. Всеки народ, който е престъпил това Учение, добро не е видял. Евреите, които престъпиха това Учение, вече две хиляди години се измъчват. В Русия не послушаха Толстой, не послушаха Йоан Кронщадски и дойде сегашното пречистване там. В Русия сега Господ говори. Болшевиките – това са Божественият глас. Когато хората не послушат Божия глас, в света започват да работят противоположни сили, дохождат глад, мор, раздори. Православната църква в Русия трябваше да приложи Христовото Учение: „Не противи се злому.“ Нали Христос е казал: „Любете враговете си!“ Болшевиките са тези врагове. „Не противи се злому“ – така е казал нашият Учител. Не го казвам аз, това е казал Христос. Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост – молете се за тях. Да бъдем последователни в своите убеждения!
Питам сега: на Земята православната църква ли ще проповядваме, или Църквата Божия? Защо дойде Христос? Да учи света. Христос не дойде да създава нито православна църква, нито протестантска. Христос дойде да донесе Истина, да донесе Свобода, да донесе Любов и Мъдрост, да каже на хората как да живеят и да разберат, че всички са братя. Всички сте братя, чада сте на Един Баща и можете да живеете братски, без да се изтезавате един друг. Ще считате и всички по-долни животни за ваши близки, никога няма да ги изнасилвате. Това е учил Христос, но хората не можеха да търпят Неговото Учение и Го разпнаха на кръст. И тогава си написаха едно Евангелие, едно учение, каквото на Христа не Му е дохождало и наум. Мислите ли, че ако дойде днес Христос в църквата, ще го пуснат? Ще Му кажат, че Неговото Учение не е в съгласие с това на светите събори, не е съобразено със светиите. А Глава на Църквата е Христос, Глава на Христа е Бог. Е, питам ви: ако сега в България дойде Христос, какво ще проповядва? Дали ще проповядва, че трябва да се произвеждат много топове и най-модерни пушки, че ако някой ви удари по едната страна, и вие трябва да го ударите? Така ли ще ви учи? Не е учил такова учение Христос.

Ако Христос сега дойде на Земята, Той ще запита всекиго от вас: „Ти намери ли майка си? Коя е твоята майка?“ После Той ще поясни: „Твоята майка е Любовта. Кой е баща ти? Твоят баща е Мъдростта. Кой е твоят пръв брат? Това е Истината. Коя е твоята сестра? Тя е Милосърдието. Ето твоята фамилия.“ И тогава Христос ще те попита: „Кой беше Първият, който ги венча? Кой създаде този дом?“ – Великият, Безпределен Божи Дух, който е слязъл – Той е Първият, който създаде тази фамилия и показа начина, по който да се живее в нея! Казано е, че Любовта е плод на Духа, а Духът е, който създава. И този Велик Дух, който създава, сега идва в света. Той слиза периодически. И това слизане на Духа ще се прояви така, че ще се разбъркат умовете на хората и няма да се познават един с друг. Той ще ги разбърка, за да стане една каша, от която ще пресява, ще пресява и всичко онова, което е чисто, ще го извади, а останалото ще потъне долу. Точно това сега идва в света – Духът е започнал да пресява нещата.

Някои казват, че времето още не е дошло. Кое време още не е дошло? Времето за Любовта е дошло. Сега именно, в тези велики страдания, се нуждаем от Любов! Кога се нуждаем от Милосърдие? Нали когато кракът ми е счупен, нали когато съм гладен и бос! Когато съм богат, нямам нужда от Милосърдие. Сега именно, във времето на тези големи нещастия, трябва да покажем Милосърдие. Кога имаме нужда от Любов? – Сега. Кога имаме нужда от Мъдрост? – Сега. Кога имаме нужда от Истина? – Сега. Тази Истина трябва да ни покаже великия Път – този Път, за който се казва в Писанието: „Онзи, Който ни е привлякъл с нишките на Любовта Си.“

Сега вие всички искате живот в бъдеще, всички желаете доброто на вашите деца. Аз ви казвам, че вашите деца могат да живеят само ако дойдат Любовта, Мъдростта и Истината. Ако Любовта, Мъдростта и Истината дойдат и се заселят във вашия дом, вие сте осигурени. Само една осигуровка има в този свят! Не се ли осигурите при нашите банки, животът ви е свършен. Ние призоваваме сега целия свят да се осигури само в банката на Любовта, Мъдростта и Истината, да си принесе всичкия капитал там. Ще извадите капиталите си от другите банки! Не ги ли внесете в тази банка, всичко е свършено! Всички останали банки до една ще фалират. Няма да остане система, която да не фалира. Няма да остане църква, на която външната форма да не фалира. Ще остане само Един Велик принцип, само един Божествен Дух. Ще остане само Любовта, Мъдростта и Истината. Те са толкова красиви! Ще имаме един кристален свят и в него ще слизат други хора, каквито вие не сте виждали. И когато те дойдат на Земята, знаете ли какво ще стане с вас? Ще ви обхване такъв ужасен страх, че онези, които нямат Любовта в себе си, ще дирят дупки да се скрият, а онези, които търсят Любовта, ще кажат: „Ние сме ваши братя и много ви благодарим, че дойдохте да ни спасите!“ Онези, които ще спасят света, идват сега. Те не са един-двама: те са милиони, милиони, въоръжени с оръжие, срещу които никой не може да излезе, против които нищо в света не може да противостои. Те са в състояние да съсипят света за една минута и нищо да не остане от него. Те са в състояние да превърнат цялата Земя на прах и пепел. Толкова голяма е тяхната сила, че който им се противопостави, само за една минута от него нищо не остава. Това го усещате не само вие, но и всички лоши духове. Питам ви: ще се подчините ли, или не? Който каже да, прощават му се греховете; който каже не, свършена е работата му. Вие ще проверите това.

Когато дойде свещеникът, слагат те в ковчег и той започва с кандилницата си да ти тананика песента: „Аааа.“ Един православен гръцки свещеник носел един умрял и си пеел: „Мър-мър-мър-мър.“ Песен е това. На турски език "мър-мър" какво означава? Означава добре. Следователно свещеникът казвал: „За мене е много добре, мър-мър!“ Но за умрелия дали е добре? Попът може да каже: мър-мър, защото ще му платят сто-двеста лева, но за умрелия как е? Аз бих желал тези свещеници, когато заровят някого, да казват какво е състоянието му. В една английска църква се случило следното: на един богат англичанин умира дъщеря му. След време той слуша речта на един английски проповедник, който говори в църквата, че на Небето хората живеят добре. Бащата се обръща към него и му казва: „Дъщеря ми умря преди две седмици: моля, кажете ми какво е положението ѝ там?“ Проповедникът отговаря: „Не зная, само Господ знае какво е положението ѝ там.“ Тогава става един от слушателите, ясновидец, и обяснява: „Дъщеря ти не е на Небето, а е тук.“ После подробно описва каква е тя...

Питам: кой казва истината – проповедникът или другият? Няма умрели хора. Според мен има два вида хора: едни, които са живи умрели, и други, които са умрели живи. Абсолютна смърт в света няма и ако мислите, че когато някой умре, отива горе на Небето, лъжете се. Тук са всички хора – на Земята. Това, че са тук, се познава по факта, че когато някой умре, не излиза от ума ти. Ти стоиш, постоянно плачеш, а Иван, заминалият, стои край тебе, и за да не го забравиш, оплаква ти се и казва: „Изгубих всички условия, не мога да работя, греховете ми ме мъчат – да мога да се върна назад!“ А ти плачеш, плачеш. Защо? За неговите грехове. Някоя жена казва: „Не мога да се утеша за мъжа си, много ми е тежко.“ Защо? Защото и той плаче. Той плаче и жена му плаче. „Лошо е – казва той, – лошо е положението ми: лъгал съм Бога, лъгал съм своите ближни – лошо е положението ми, молете се за мен!“ И тогава вие решавате да повикате свещеник, за да му прочете молитва. Каква молитва? – За успокоение, да го успокои Господ. Как, по какъв начин да го успокои? Ето как може да го успокоят и как може да му се помогне: ако е бил милионер и е оставил десет милиона лева, нека неговите наследници да вземат всичкото това имане, да го раздадат на бедните и да започнат да се молят за него. Ето как Господ ще му прости всичките грехове. Но понеже той завещава всичко на своите, Господ го пита: „Кой ти дава право да завещаваш това, което не е твое?“ Съвременният свят, съвременната култура са една лъжа, но ти казваш, че ще завещаеш нивите си и къщите си на еди-кого си. Нямаш право да ги завещаваш! Имаш право да работиш, а когато умреш, ще кажеш на синовете си: „Това е мое имущество, правете с него, каквото искате.“

В света има само владение, няма собственост. Собственик е само Бог – земята е негова, а не е наше достояние. А ние се делим взаимно, караме се за нея. Ние нямаме собственост, защото само Бог е собственик. Така стои Великата Истина: ние сме работници; дава ни се земя под наем, за да я работим за десет-двадесет години, след което ще я напуснем и ще отидем при Бога, за да дадем отчет. След това ще ни се даде друго владение, на друго място, в друг свят. Казват ни, че сме сектанти. Не, ние не сме сектанти, а сме хора, които носят Новия Живот, новите принципи. Ние отричаме стария живот. Какъвто и да е той, ние го отричаме. Защо? Нямаме нужда от него. Желая това и за всички вас! Желая го, защото и вие сте наши братя. На първо място аз ви считам за наши братя, а това, че сте българи, е съвсем друго нещо. Първото нещо е, че всички сме братя и имаме един ум, който еднакво мисли. Вашият ум и моят еднакво мислят. Вашето сърце и моето еднакво чувстват. Ако сте болни, ще почувствате болката така, както и аз. Ако ви дам една задача, ще я решите така, както и аз. Светлината приемаме еднакво.
Следователно ние мислим, чувстваме и действаме по еднакъв начин, а когато дойдем до нуждата от разбирателство, казвате, че мислим различно. Как така? – Искаме да се осигурим, повечко пари да имаме. В какво се състои сигурността? Сигурността в живота се заключава в това – да бъдем свързани с Бога. Това е сигурността – да бъдем свързани с Бога!

Сега ние всички трябва да проповядваме смело и решително това Учение. То е Божествено. Навсякъде да го разпръснем! Някои искат да го разпространяват чрез вестниците сред българския народ. Но аз ще направя опит и ще видя дали онези, които го слушат, ще успеят за десет години да изопачат Божията Истина, или ще съумеят да я внесат между българския народ. Гърците казват, че българите били много дебелоглави. Че то и гърците не бяха с много тънки глави: когато Сократ им проповядваше своето учение, и техните глави бяха тогава много дебели и те го отровиха. Аз бих желал главата на българина да бъде дебела за злото, а тънка за Истината. Аз мисля, че когато на българина му говорят за зло, той трябва да има дебела глава. И аз го похвалвам за това, че когато попът му говори, той си прави оглушки и казва: „Не слушай попа какво говори, гледай го какво върши.“ Това е философията на българския народ. Той си има една много здрава философия. Ако гърбът на българина е останал още здрав, то е благодарение на това, че не слуша своето духовенство. Ако българският народ беше слушал своето духовенство, сега най-малко на четири-пет места в България щеше да има огнища на неприязън към „новата ерес“.

Французите, след като избиха хугенотите, какво получиха? Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава? Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници, и да е спечелил нещо. Аз похвалвам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда само когато дойде Божественото благословение. Българинът се държи за Бога, а това негово духовенство трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината. Да не мислите, че аз искам да осъждам духовенството? Не, аз съм против онова духовенство, което не изпълнява Волята Божия; аз съм против всички онези лъжи, които се говорят в църквата. Аз съм за Царството Божие и за Неговата Правда. Аз казвам: „Търсете първом Царството Божие и Любовта, Мъдростта и Истината, които са дошли в Царството Божие, и всичко ще ви се приложи.“

Сега ние ви поканваме с добре дошли, за да ви угостим по братски! Искам на търновци да им се поразширят малко сърцата. Ако искат Търново да остане като град, на който името да се запише в историята, нека приемат Учението ни. Ако искат името му да се заличи от историята, нека правят, каквото си знаят. Сега ние ви говорим много ясно. Няма град в света, който да е прокопсал, след като е съгрешил против Истината. Аз бих желал не само търновци, но и духовенството им, и тукашният владика да се свестят. Миналата година един виден писател, минавайки през Търново, казал за нас: „Ще ги разпръсна аз тях!“ След това много писа против нас, но го повикаха горе, на онзи свят. Казвам, че няма да се мине година-две, и всички попове ще бъдат повикани да дадат отговор. Те ще заминат, това да го знаят! Няма нищо, което да съм казал и да не се е сбъднало. Кажете на българските владици и свещеници, че ако не се поправят, всички тези синодални старци ще бъдат повикани и ще ги питат: „Вие ли се намерихте да пишете против Божията Истина?“ Ще докажем, че това е така. Ние никому зло не мислим, но не искаме да се препятства на този народ. Те държат ключовете, но ние ще ги вземем. Ние не искаме българският народ да се спъне в своето развитие. Ние искаме Свобода за вашите души, Свобода за вашите сърца и за вашите умове. Ние искаме Светлина и знания да ви се дадат, ние искаме Светлина и Сила да ви се дадат! Зло ли е това? Няма да вземем и пет пари, ние искаме всичко това даром да направим. Даром ще ви го дадем и ще кажем: „Както даром го приехте от нас, така идете и даром го приложете за вашите братя!“ Между нас трябва да изчезнат вече недоразуменията. Те могат да изчезнат, защото нямаме какво да делим – земята е наша, светлината е наша, въздухът, водата също са наши и братски ще ги делим. Аз ви се радвам, че имате къщи, че имате жени, деца, братя, сестри – радвам се на това. И бих желал да бъдете още десет пъти по-щастливи, но за да бъдете такива, трябва да възприемете сегашното Учение. Тогава всички болести ще изчезнат в света и други ще бъдат отношенията между хората и условията на живота.

Ние проповядваме едно Учение не на теория, а на опит. Нека дойдат онези, които приемат нашите принципи, и ще ги подложим на опит. Вие говорите за онзи свят. Може да ви се отвори пътят за онзи свят – да отидете и да видите какъв е той. Питате дали може да се отиде на онзи свят. Да, много лесно: ще снемеш всичкия си багаж, ще се откажеш от баща си, от жена си, от децата си и когато станеш лек само тридесет и три грама, тогава ще те допуснат да се качиш на влака. После ще минаваш и през други станции, на всяка от които ще олекваш, и когато станеш един грам, ще стигнеш до вратата на Царството Божие. А когато останеш без всякакво тегло, тогава ще влезеш при Бога. Ще запитате как е възможно да си без тегло. Именно тогава ще съзнаваш, че без да имаш тежест, си човек; ще почувстваш, че целият свят е твой. Какво означава тежък човек? Тежък човек е само онзи, който няма Истината в себе си. Ще кажете, че още не е дошло време. – Дошло е времето! За умния човек има всякога определено време. Следователно това, за което говорим, ние го схващаме като едно положително Учение. Питат ме познавам ли онзи свят, виждал ли съм го. Зная го, аз живея едновременно и в този, и в онзи свят. Няма защо да ви разправям това-онова, аз говоря Истината. Питате има ли онзи свят. Има! Думата няма ние другояче я разбираме. Ако затвориш прозореца си и кажеш, че няма светлина, ти си прав. Да, в твоята къща няма, но в другите има. Аз ще ти докажа, че има светлина, когато отворя прозорците ти. Ти имаш един метод за доказване – като затваряш прозорците, а аз имам друг – като отварям прозорците. Казваш, че няма Господ – следователно ти си човекът, който се е научил да затваря прозорците. Аз казвам, че има Господ – следователно съм човекът, който се е научил да отваря прозорците. Така разликата между нас я поставям на философска основа: твърдението няма Господ означава, че ти имаш специалност само прозорци да затваряш. Тогава ще трябва да викаме друг, който има специалност да отваря прозорци. Когато твърдим, че има или няма Господ, не мислете, че Той само заради нас съществува или не съществува. Това е само игра на нашите мисли. Дали съществува, или не съществува Господ, това не зависи от нашите философски възгледи. Всичко, което съществува в света, е най-силното доказателство, че Той е. В това Бог най-ясно се проявява и няма защо ние да доказваме, дали Той съществува, или не.

Сега нашето желание е, когато питате има ли Господ, или не, аз да дойда и да отворя кепенците на вашите прозорци. Сега има ли Господ? – „Има.“ Ще отворя резетата на вашите очи: има ли Господ? – „Има.“ – Добре, радвайте се на този Господ, когото виждате! Също така, ако вашето сърце е студено, ще отворя и неговите кепенци. Какво чувствате? – „Топлина.“ Добре, можете ли да сготвите яденето си? – „Можем.“ Сгответе, яжте и благодарете на този Господ, който ви е пратил тази топлина! Това е приложението на Новото Учение, на Божественото Учение. Ще живеем в Мъдростта, ще живеем в Истината, ще се разбираме, ще слизаме и ще се качваме на онзи свят, ще пеем и ще изучаваме това, което Бог е създал. Всички ще славим и ще пеем Богу! Ще Му пеем, въпреки че българина много мъчно можеш да го накараш да пее. За да се научи да пее, трябва да му тегли половин килце вино, иначе той не може. Хората се чудят как ние без вино пеем. И ние с вино пеем. „Виждате ли ги – те пеят с шестгодишно вино!“ – Шестгодишно вино наричаме топлата вода. Когато пият топла вода, те са предпазени от всичко. Някои от тях не са пили топла вода, малко са пристъпили: пили са едногодишно вино – студена вода, затова някои са трескави. Шестгодишно вино трябва! Където сме ходили с него, никой не се е разболявал; където сме бивали без него, разболявали са се мнозина. Сега ще ви приведа едно сравнение: където влезе Любовта, там тя се превръща в най-хубавото вино. Това е вярно и буквално, и преносно: най-старото вино е тя! В което сърце влезе тази Любов, то заиграва и запява.

Аз желая всички ние да пеем и да славим Бога и да благодарим за Живота, който ни е дал! Сега аз ви приветствам като добре дошли! Идете и опитайте това Учение. Не казвам сега да го приемете. Подложете го на опит. Направете един, два и повече опита. Ако след деветдесет и девет опита пак не вярвате и се съмнявате, ние ще ви покажем Пътя. Един човек, който направи деветдесет и девет сполучливи опита и не вярва, с него е свършено. На стотния път трябва да влезеш и да служиш на Господа. Ще кажеш: „Има Един Господ, на Когото трябва да служа!“ Кой е този Господ? Той е Господ на Духа. Духът е свръзка с Любовта. Любовта създава Мъдростта и Истината. Това са велики принципи. Ние ще живеем съобразно тях и ще имаме Мир и Радост.

Сега аз бих желал днес, когато сложим нашата скромна трапеза, да ви приветствам в името на своята Любов – да си похапнете сладичко, та това ядене, с което ви нахраним, да ви държи топличко цяла година. В умовете ви да блика Светлина, в сърцата ви – Любов, а душите ви така да се разтворят, че да кажете: „Много сме доволни, че ни дадохте този обед!“

26 август, събота, 11.30 ч.

Новият и старият живот

2011-03-11T07:51:21Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Новият и старият живот ==

Новият и старият живот

Аз приветствам всички братя гости с добре дошли! Желая едно нещо от вас: всяко предубеждение и всяка измама да изчезнат. Хиляди години хората са живели в един лъжлив живот. Този живот никому нищо добро не е допринесъл – нито на държавите, нито на църквите, нито на домовете, нито на братята и сестрите, нито на майките. Това няма смисъл да ви го доказвам. Колко религии в света са дошли и са изчезнали! И сегашните религии ще изчезнат – те са като листата на дърветата. Всички тези форми ще изчезнат. Изисква се една религия, която да внесе единство. Тя е религията на Любовта, Мъдростта и Истината. Те са три велики принципа, които не можем да разделим. Дотогава, докато правите разлика между един и друг човек, между едно животно и друго, вие не можете да живеете по Бога. Всичко това Бог го е създал и в него съществува единство. Бог не може да се разделя. Не могат да се приравняват нашите мисли и желания с Неговите и нашите действия с Неговите действия.

Ако вие мислите, че когато дойде някой в България, трябва да говори Истината по български, че ако дойде някой в Англия, трябва да говори Истината по английски, че ако дойде някой в Германия, трябва да говори Истината по германски, вие няма да имате една Истина, а ще имате изопачена истина. Който и да дойде от Невидимия свят, ще говори тази Истина по един и същи начин. Няма да говори българска истина. На български език ще я изнесе, но ще говори тази Истина така, както Горе се говори. Когато дойде, тази Истина ще ви даде една Светлина, ще ви донесе Правда, ще ви отвори очите и ушите, ще ви развърже краката и ще ви направи здрави във всяко отношение. Някои питат - какво нещо е Истината. Нека ми кажат свещениците и учителите къде живее Истината. Ами че тя живее навсякъде! Трябва да знаем къде живее тя. Когато кажем, че еди-кой си професор в София еди-къде си живее, на еди-кое си място, на еди-коя си улица, или когато кажем, че еди-кой си учител еди-къде си проповядва, или че еди-кой си музикант еди-къде си свири и еди-как си свири, ние трябва точно да изразим самата Истина. Нашите принципи трябва да бъдат строго математически определени.

Истината живее само в човешката душа. Душата е толкова чиста и свята, че само тя е готова за Истината. Следователно, когато Истината слезе от Божествения свят, тя влиза в човешката душа – там е нейното място. С нея заедно слиза и Божествената Мъдрост. Това са три неразделни принципа. Питам - къде живее тогава Мъдростта. Мъдростта на Земята може да живее само в човешкия ум. Светлината носи знания, а знанията носят всички методи, чрез които можем да се освободим от своите страдания и недоразумения. Само който знае, той може да се освободи от страданията и недоразуменията. Невежият всякога ще страда. Страдаме, защото сме невежи. Светът е пълен с невежи, които са дошли да го поучават за Бога. Къде е този Бог? Вие сте дошли да говорите за Бога, а заедно с това убивате, крадете, мразите. Ако аз крада, ако окачвам на въже хората, на какъв Бог служа, в какъв Бог вярвам? На този Господ всички сега се кланят. Ние проповядваме не такъв Господ, какъвто хората желаят. Ние проповядваме такъв Господ, който е в състояние за един миг да очисти всичките ни грехове и недоразумения и да внесе братство и единство между хората – да могат всички да се разберат и веднага да се преобразят. Той може за един миг да стори това и ако не го прави, то е, защото ни чака да свършим с нашите глупости. Той е толкова великодушен към хората, че им дава време да вършат своите глупости и да се наситят. Той ни пита:

– Свършихте ли с вашите глупости?

– Не, чакай още малко, да направим опит.

Той пита всички християнски народи, всички европейски държави:

– Вие свършихте ли с вашите догми, с вашите учения?

– Не.

– Много добре!

Ние трябва да свършим вече!

Това, което съвременните религиозни хора проповядват, не е Истина. Ако беше Истина, те трябваше да внесат Свобода. Къде е Свободата, кой е свободният? Жената свободна ли е при мъжа си? Той се венчава в името на Любовта и казва: „Ти при мене ще живееш като в рая, като ангел.“ Докато я вземе, така говори, а после ѝ изменя. Господарят казва на слугата си: „При мене ще живееш като цар, ще ти плащам добре!“ Слугата влиза, а господарят му поставя юлар, боде го с остен и го принуждава да пъшка. Виждам, че всички хора пъшкат. Така и свещениците, когато влязат при владиците, последните им казват: „Ще живеем по Бога!“, но и те страдат и пъшкат. Намерете един свещеник, който да не пъшка. Защо да се лъжем?

Аз не обичам да лъжа. Единственото нещо, от което се отвращавам, което не обичам, това е лъжата. И няма да се поколебая да кажа на когото и да е в очите му, че не говори Истината. Пъшкаш ли – не говориш Истината, няма Истина у тебе. Сляп ли си – няма Истина в тебе; глух ли си – не говориш Истината; не живееш ли добре с жена си – не говориш Истината; не можеш ли да се споразумееш с брата си – не говориш Истината. А сега всички ние минаваме за патриоти и твърдим, че обичаме отечеството си. Ние обичаме отечеството си, но защо? Ако аз обичам моята крава, защо я обичам? Аз искам да я излъжа, да ѝ взема млякото и един ден да я заколя. Казвам ѝ: „Не бой се, не бой се, аз те обичам!“, а накрая я заколвам. Нея заколя, теленцето ѝ заколя, а един-други се убеждаваме, че Господ така е наредил. Млякото ѝ вземаме, а после и месцето ѝ. В кой кодекс на Божествената книга е писано, че трябва да пиеш млякото и да ядеш месото ѝ? Че колим кравата, това е факт, но че някой законодател е писал такова нещо, това е съвсем друг въпрос. А хората одобряват това пред Народното събрание и заявяват: „Така казва Господ.“ – Не, така казахте вие. Още преди повече от три хиляди години, Господ, чрез устата на един от еврейските пророци, е казал: „Онзи, който заколи вол, е като онзи, който коли човек.“ И казва още Господ: „Аз не благоволявам във вашите жертви. Не създадох тези животни, за да ги колите; Аз ги създадох да бъдат ваши помощници, да бъдат ваши по-малки братя. Аз ги пратих да ги учите.“

Сега аз не говоря за езическия свят, но за християнския свят говоря, за тези, които проповядват Христовата Любов. В Америка изколват за година около тридесет и пет милиона свини. И това е християнски свят! А колко милиона овце и говеда се изколват! При това, колко милиона хора стават жертва! И най-после какъв е резултатът от всичко това? Цялата Земя с тази нейна култура е пълна с гробове и кости, а ние чакаме светът да се оправи. Светът по този начин няма да се оправи. Той ще се оправи по друг начин. Господ му е сложил един голям кръст и ще го прекара през такъв силен огън, че всичко ще изгори, и което остане чисто, то ще живее на Земята. Ако лошите хора – хората, които обичат да лъжат, мислят, че имат култура в света, лъжат се. Не лъжете света! Доброто за вас се свършва, в това трябва да се убедите!

Отсега нататък, който мисли да живее без Истината, той няма бъдеще, свършено е с него. Той ще бъде последният човек в този свят и го очакват най-големите страдания. Всяко общество, всеки човек, който обича своето отечество, който търси култура, трябва да говори Великата Истина, в която няма никакво изключение. Такъв човек го очаква бъдеще. Ние не позволяваме никаква лъжа – нито повече, нито по-малко! Няма за нищо да изкривяваш душата си, защото вътре в Истината Бог живее. Да се изопачи Божията Истина и да се оскверни Божието Име – няма нищо по-лошо от този грях. Вие мислите, че ако не говорите Истината, ще спасите семейството си, ще подобрите положението му. Не, вие носите проклятие за вашето семейство. Ако спестявате Истината заради вашата жена, вие я погубвате. Ако жената спестява Истината заради своя мъж, тя го погубва. Ако братът спестява Истината заради своята сестра, той я погубва. Истината трябва да се каже така, както си е. Тя ще донесе Свобода.

Сега аз зная какво мислят търновци за нас. Те си казват: „Тези хора искат да съсипят България.“ Досега България толкова пъти е била съсипвана, че аз ли ще я съсипвам! Не, те искат да струпат греховете си върху мене, но аз ще им докажа, че техните грехове са си техни. Вашите грехове са си ваши. Аз не ги признавам за мои. И вие трябва да се изповядате! Всеки българин трябва да си каже Истината и да заяви: „Аз съм причината, а не друг.“ Това е достойнство. Аз считам за достойни хора и герои онези, които могат да кажат Истината, които могат да изповядат греховете си. А онзи, който крие греховете си, според мен е последен човек. Сега българското учителство и българското духовенство трябва да имат доблестта да си кажат греховете, да се изповядат. Нищо повече. Това не го искам аз, това го изисква онзи Велик и Единствен принцип. Ако те доброволно не изповядат греховете си, насила ще ги принудят. Идват разбойници в къщата ти, искат пари: ако им ги дадеш всичките, нищо няма да ти направят, няма да те бият. Ако ги скриеш, разбойниците са ясновидци – ще те повалят на земята, ще те налагат, ще те налагат и ще им издадеш едното гърне с жълтици. После отново ще те налагат, докато посочиш и второто гърне. Не, не, дай им и двете, дай им всичко и ще се освободиш. Христос казва: „Ако ти искат връхната дреха, дай и долната, за да се освободиш.“ Това е великият закон – така ще се спасиш. Единственото спасение сега за света и за вас е това.

Вие имате душа. За къде се готвите? Колкото и да ядете и да пиете, сегашният ви живот няма никакъв смисъл. Той има смисъл само по отношение на един бъдещ живот, който идва. Един велик Живот идва! За какво се готвите? Вие се заблуждавате с една лъжлива идея. Аз често уподобявам вашето състояние на следното: в Ямбол има една ахчийница, където е направена подвижна, лъжлива площадка, намираща се на известно разстояние от коня, който върти даракчийница. Върху тази площадка има сено и конят цял ден ходи в кръг, с надежда да го стигне. Всичката вълна се извлачва, но той не докосва сеното. Вечерта му дават храна и той мисли, че е успял.

== Заглавие на раздел ==

Така и всички хора днес въртят все подобни дараци – цял живот обикалят, само за да хванат сеното. Това не е печалба. Ние не искаме само да влачим вълна. Във всички народи, във всички семейства, във всички домове – навсякъде има нещастия. Ние питаме как ще се уреди този въпрос. – Като внесем Любовта, Мъдростта и Истината! Като внесем Любовта в сърцата си, Мъдростта в умовете си и Истината в душата си, светът ще бъде оправен. Истината ще донесе Свобода, Мъдростта в умовете ще донесе Светлина и знания, а Любовта в сърцата ще донесе Чистота и Сила. Свободен ли е човек, той има Сила; има ли знание и Светлина, има Мъдрост; има ли Чистота и Сила в живота, има и Любов, защото силата на физическия живот зависи от Чистотата. Колкото храната е по-свежа и по-чиста, толкова животът е по-здравословен. Колкото въздухът е по-чист, толкова повече сила и енергия може да внесе в нас.

И така, аз ви приветствам! Вие, търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно. Аз сега чета техните анали и виждам, че са били много добри хора.

Казвам ви, че ако българите не възприемат това Учение, което ние проповядваме, от България нищо няма да остане, нито помен! Даже името на българите ще се зачеркне, знаете ли това? Ако възприемат това Божествено учение, тяхното име ще се запише със златни букви. Това да го знаете всички – запишете си го! Аз в 1913 г. казвах на свещениците да не ни гонят, но те се вдигнаха и предизвикаха един малък скандал. После дойде разривът и всички духовници ги изгониха от Македония. В 1915 г. ме арестуваха. Казах им: „Много скъпо ще платите!“ В 1918 г. ме взеха и ме изпратиха във Варна. Казах им: „Ще претърпите един голям крах, какъвто никога не сте виждали!“ Не стана ли така? Стана. Аз им казвам, че това Учение не е човешко, то е Божествено. Всеки народ, който е престъпил това Учение, добро не е видял. Евреите, които престъпиха това Учение, вече две хиляди години се измъчват. В Русия не послушаха Толстой11, не послушаха Йоан Кронщадски12 и дойде сегашното пречистване там. В Русия сега Господ говори. Болшевиките – това са Божественият глас. Когато хората не послушат Божия глас, в света започват да работят противоположни сили, дохождат глад, мор, раздори. Православната църква в Русия трябваше да приложи Христовото Учение: „Не противи се злому.“ Нали Христос е казал: „Любете враговете си!“ Болшевиките са тези врагове. „Не противи се злому“ – така е казал нашият Учител. Не го казвам аз, това е казал Христос. Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост – молете се за тях. Да бъдем последователни в своите убеждения!
Питам сега: на Земята православната църква ли ще проповядваме, или Църквата Божия? Защо дойде Христос? Да учи света. Христос не дойде да създава нито православна църква, нито протестантска. Христос дойде да донесе Истина, да донесе Свобода, да донесе Любов и Мъдрост, да каже на хората как да живеят и да разберат, че всички са братя. Всички сте братя, чада сте на Един Баща и можете да живеете братски, без да се изтезавате един друг. Ще считате и всички по-долни животни за ваши близки, никога няма да ги изнасилвате. Това е учил Христос, но хората не можеха да търпят Неговото Учение и Го разпнаха на кръст. И тогава си написаха едно Евангелие, едно учение, каквото на Христа не Му е дохождало и наум. Мислите ли, че ако дойде днес Христос в църквата, ще го пуснат? Ще Му кажат, че Неговото Учение не е в съгласие с това на светите събори, не е съобразено със светиите. А Глава на Църквата е Христос, Глава на Христа е Бог. Е, питам ви: ако сега в България дойде Христос, какво ще проповядва? Дали ще проповядва, че трябва да се произвеждат много топове и най-модерни пушки, че ако някой ви удари по едната страна, и вие трябва да го ударите? Така ли ще ви учи? Не е учил такова учение Христос.
Ако Христос сега дойде на Земята, Той ще запита всекиго от вас: „Ти намери ли майка си? Коя е твоята майка?“ После Той ще поясни: „Твоята майка е Любовта. Кой е баща ти? Твоят баща е Мъдростта. Кой е твоят пръв брат? Това е Истината. Коя е твоята сестра? Тя е Милосърдието. Ето твоята фамилия.“ И тогава Христос ще те попита: „Кой беше Първият, който ги венча? Кой създаде този дом?“ – Великият, Безпределен Божи Дух, който е слязъл – Той е Първият, който създаде тази фамилия и показа начина, по който да се живее в нея! Казано е, че Любовта е плод на Духа, а Духът е, който създава. И този Велик Дух, който създава, сега идва в света. Той слиза периодически. И това слизане на Духа ще се прояви така, че ще се разбъркат умовете на хората и няма да се познават един с друг. Той ще ги разбърка, за да стане една каша, от която ще пресява, ще пресява и всичко онова, което е чисто, ще го извади, а останалото ще потъне долу. Точно това сега идва в света – Духът е започнал да пресява нещата.
Някои казват, че времето още не е дошло. Кое време още не е дошло? Времето за Любовта е дошло. Сега именно, в тези велики страдания, се нуждаем от Любов! Кога се нуждаем от Милосърдие? Нали когато кракът ми е счупен, нали когато съм гладен и бос! Когато съм богат, нямам нужда от Милосърдие. Сега именно, във времето на тези големи нещастия, трябва да покажем Милосърдие. Кога имаме нужда от Любов? – Сега. Кога имаме нужда от Мъдрост? – Сега. Кога имаме нужда от Истина? – Сега. Тази Истина трябва да ни покаже великия Път – този Път, за който се казва в Писанието: „Онзи, Който ни е привлякъл с нишките на Любовта Си.“
Сега вие всички искате живот в бъдеще, всички желаете доброто на вашите деца. Аз ви казвам, че вашите деца могат да живеят само ако дойдат Любовта, Мъдростта и Истината. Ако Любовта, Мъдростта и Истината дойдат и се заселят във вашия дом, вие сте осигурени. Само една осигуровка има в този свят! Не се ли осигурите при нашите банки, животът ви е свършен. Ние призоваваме сега целия свят да се осигури само в банката на Любовта, Мъдростта и Истината, да си принесе всичкия капитал там. Ще извадите капиталите си от другите банки! Не ги ли внесете в тази банка, всичко е свършено! Всички останали банки до една ще фалират. Няма да остане система, която да не фалира. Няма да остане църква, на която външната форма да не фалира. Ще остане само Един Велик принцип, само един Божествен Дух. Ще остане само Любовта, Мъдростта и Истината. Те са толкова красиви! Ще имаме един кристален свят и в него ще слизат други хора, каквито вие не сте виждали. И когато те дойдат на Земята, знаете ли какво ще стане с вас? Ще ви обхване такъв ужасен страх, че онези, които нямат Любовта в себе си, ще дирят дупки да се скрият, а онези, които търсят Любовта, ще кажат: „Ние сме ваши братя и много ви благодарим, че дойдохте да ни спасите!“ Онези, които ще спасят света, идват сега. Те не са един-двама: те са милиони, милиони, въоръжени с оръжие, срещу които никой не може да излезе, против които нищо в света не може да противостои. Те са в състояние да съсипят света за една минута и нищо да не остане от него. Те са в състояние да превърнат цялата Земя на прах и пепел. Толкова голяма е тяхната сила, че който им се противопостави, само за една минута от него нищо не остава. Това го усещате не само вие, но и всички лоши духове. Питам ви: ще се подчините ли, или не? Който каже да, прощават му се греховете; който каже не, свършена е работата му. Вие ще проверите това.
Когато дойде свещеникът, слагат те в ковчег и той започва с кандилницата си да ти тананика песента: „Аааа.“ Един православен гръцки свещеник носел един умрял и си пеел: „Мър-мър-мър-мър.“ Песен е това. На турски език мър-мър какво означава? Означава добре. Следователно свещеникът казвал: „За мене е много добре, мър-мър!“ Но за умрелия дали е добре? Попът може да каже мър-мър, защото ще му платят сто-двеста лева, но за умрелия как е? Аз бих желал тези свещеници, когато заровят някого, да казват какво е състоянието му. В една английска църква се случило следното: на един богат англичанин умира дъщеря му. След време той слуша речта на един английски проповедник, който говори в църквата, че на Небето хората живеят добре. Бащата се обръща към него и му казва: „Дъщеря ми умря преди две седмици: моля, кажете ми какво е положението ѝ там?“ Проповедникът отговаря: „Не зная, само Господ знае какво е положението ѝ там.“ Тогава става един от слушателите, ясновидец, и обяснява: „Дъщеря ти не е на Небето, а е тук.“ После подробно описва каква е тя...
Питам кой казва истината – проповедникът или другият? Няма умрели хора. Според мен има два вида хора: едни, които са живи умрели, и други, които са умрели живи. Абсолютна смърт в света няма и ако мислите, че когато някой умре, отива горе на Небето, лъжете се. Тук са всички хора – на Земята. Това, че са тук, се познава по факта, че когато някой умре, не излиза от ума ти. Ти стоиш, постоянно плачеш, а Иван, заминалият, стои край тебе, и за да не го забравиш, оплаква ти се и казва: „Изгубих всички условия, не мога да работя, греховете ми ме мъчат – да мога да се върна назад!“ А ти плачеш, плачеш. Защо? За неговите грехове. Някоя жена казва: „Не мога да се утеша за мъжа си, много ми е тежко.“ Защо? Защото и той плаче. Той плаче и жена му плаче. „Лошо е – казва той, – лошо е положението ми: лъгал съм Бога, лъгал съм своите ближни – лошо е положението ми, молете се за мен!“ И тогава вие решавате да повикате свещеник, за да му прочете молитва. Каква молитва? – За успокоение, да го успокои Господ. Как, по какъв начин да го успокои? Ето как може да го успокоят и как може да му се помогне: ако е бил милионер и е оставил десет милиона лева, нека неговите наследници да вземат всичкото това имане, да го раздадат на бедните и да започнат да се молят за него. Ето как Господ ще му прости всичките грехове. Но понеже той завещава всичко на своите, Господ го пита: „Кой ти дава право да завещаваш това, което не е твое?“ Съвременният свят, съвременната култура са една лъжа, но ти казваш, че ще завещаеш нивите си и къщите си на еди-кого си. Нямаш право да ги завещаваш! Имаш право да работиш, а когато умреш, ще кажеш на синовете си: „Това е мое имущество, правете с него, каквото искате.“
В света има само владение, няма собственост. Собственик е само Бог – земята е негова, а не е наше достояние. А ние се делим взаимно, караме се за нея. Ние нямаме собственост, защото само Бог е собственик. Така стои Великата Истина: ние сме работници; дава ни се земя под наем, за да я работим за десет-двадесет години, след което ще я напуснем и ще отидем при Бога, за да дадем отчет. След това ще ни се даде друго владение, на друго място, в друг свят. Казват ни, че сме сектанти. Не, ние не сме сектанти, а сме хора, които носят Новия Живот, новите принципи. Ние отричаме стария живот. Какъвто и да е той, ние го отричаме. Защо? Нямаме нужда от него. Желая това и за всички вас! Желая го, защото и вие сте наши братя. На първо място аз ви считам за наши братя, а това, че сте българи, е съвсем друго нещо. Първото нещо е, че всички сме братя и имаме един ум, който еднакво мисли. Вашият ум и моят еднакво мислят. Вашето сърце и моето еднакво чувстват. Ако сте болни, ще почувствате болката така, както и аз. Ако ви дам една задача, ще я решите така, както и аз. Светлината приемаме еднакво. Следователно ние мислим, чувстваме и действаме по еднакъв начин, а когато дойдем до нуждата от разбирателство, казвате, че мислим различно. Как така? – Искаме да се осигурим, повечко пари да имаме. В какво се състои сигурността? Сигурността в живота се заключава в това – да бъдем свързани с Бога. Това е сигурността – да бъдем свързани с Бога!
Сега ние всички трябва да проповядваме смело и решително това Учение. То е Божествено. Навсякъде да го разпръснем! Някои искат да го разпространяват чрез вестниците сред българския народ. Но аз ще направя опит и ще видя дали онези, които го слушат, ще успеят за десет години да изопачат Божията Истина, или ще съумеят да я внесат между българския народ. Гърците казват, че българите били много дебелоглави. Че то и гърците не бяха с много тънки глави: когато Сократ13 им проповядваше своето учение, и техните глави бяха тогава много дебели и те го отровиха. Аз бих желал главата на българина да бъде дебела за злото, а тънка за Истината. Аз мисля, че когато на българина му говорят за зло, той трябва да има дебела глава. И аз го похвалвам за това, че когато попът му говори, той си прави оглушки и казва: „Не слушай попа какво говори, гледай го какво върши.“ Това е философията на българския народ. Той си има една много здрава философия. Ако гърбът на българина е останал още здрав, то е благодарение на това, че не слуша своето духовенство. Ако българският народ беше слушал своето духовенство, сега най-малко на четири-пет места в България щеше да има огнища на неприязън към „новата ерес“.
Французите, след като избиха хугенотите14, какво получиха? Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава? Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници, и да е спечелил нещо. Аз похвалвам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда само когато дойде Божественото благословение. Българинът се държи за Бога, а това негово духовенство трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината. Да не мислите, че аз искам да осъждам духовенството? Не, аз съм против онова духовенство, което не изпълнява Волята Божия; аз съм против всички онези лъжи, които се говорят в църквата. Аз съм за Царството Божие и за Неговата Правда. Аз казвам: „Търсете първом Царството Божие и Любовта, Мъдростта и Истината, които са дошли в Царството Божие, и всичко ще ви се приложи.“
Сега ние ви поканваме с добре дошли, за да ви угостим по братски! Искам на търновци да им се поразширят малко сърцата. Ако искат Търново да остане като град, на който името да се запише в историята, нека приемат Учението ни. Ако искат името му да се заличи от историята, нека правят, каквото си знаят. Сега ние ви говорим много ясно. Няма град в света, който да е прокопсал, след като е съгрешил против Истината. Аз бих желал не само търновци, но и духовенството им, и тукашният владика да се свестят. Миналата година един виден писател, минавайки през Търново, казал за нас: „Ще ги разпръсна аз тях!“ След това много писа против нас, но го повикаха горе, на онзи свят. Казвам, че няма да се мине година-две, и всички попове ще бъдат повикани да дадат отговор. Те ще заминат, това да го знаят! Няма нищо, което да съм казал и да не се е сбъднало. Кажете на българските владици и свещеници, че ако не се поправят, всички тези синодални старци ще бъдат повикани и ще ги питат: „Вие ли се намерихте да пишете против Божията Истина?“ Ще докажем, че това е така. Ние никому зло не мислим, но не искаме да се препятства на този народ. Те държат ключовете, но ние ще ги вземем. Ние не искаме българският народ да се спъне в своето развитие. Ние искаме Свобода за вашите души, Свобода за вашите сърца и за вашите умове. Ние искаме Светлина и знания да ви се дадат, ние искаме Светлина и Сила да ви се дадат! Зло ли е това? Няма да вземем и пет пари, ние искаме всичко това даром да направим. Даром ще ви го дадем и ще кажем: „Както даром го приехте от нас, така идете и даром го приложете за вашите братя!“ Между нас трябва да изчезнат вече недоразуменията. Те могат да изчезнат, защото нямаме какво да делим – земята е наша, светлината е наша, въздухът, водата също са наши и братски ще ги делим. Аз ви се радвам, че имате къщи, че имате жени, деца, братя, сестри – радвам се на това. И бих желал да бъдете още десет пъти по-щастливи, но за да бъдете такива, трябва да възприемете сегашното Учение. Тогава всички болести ще изчезнат в света и други ще бъдат отношенията между хората и условията на живота.
Ние проповядваме едно Учение не на теория, а на опит. Нека дойдат онези, които приемат нашите принципи, и ще ги подложим на опит. Вие говорите за онзи свят. Може да ви се отвори пътят за онзи свят – да отидете и да видите какъв е той. Питате дали може да се отиде на онзи свят. Да, много лесно: ще снемеш всичкия си багаж, ще се откажеш от баща си, от жена си, от децата си и когато станеш лек само тридесет и три грама, тогава ще те допуснат да се качиш на влака. После ще минаваш и през други станции, на всяка от които ще олекваш, и когато станеш един грам, ще стигнеш до вратата на Царството Божие. А когато останеш без всякакво тегло, тогава ще влезеш при Бога. Ще запитате как е възможно да си без тегло. Именно тогава ще съзнаваш, че без да имаш тежест, си човек; ще почувстваш, че целият свят е твой. Какво означава тежък човек? Тежък човек е само онзи, който няма Истината в себе си. Ще кажете, че още не е дошло време. – Дошло е времето! За умния човек има всякога определено време. Следователно това, за което говорим, ние го схващаме като едно положително Учение. Питат ме познавам ли онзи свят, виждал ли съм го. Зная го, аз живея едновременно и в този, и в онзи свят. Няма защо да ви разправям това-онова, аз говоря Истината. Питате има ли онзи свят. Има! Думата няма ние другояче я разбираме. Ако затвориш прозореца си и кажеш, че няма светлина, ти си прав. Да, в твоята къща няма, но в другите има. Аз ще ти докажа, че има светлина, когато отворя прозорците ти. Ти имаш един метод за доказване – като затваряш прозорците, а аз имам друг – като отварям прозорците. Казваш, че няма Господ – следователно ти си човекът, който се е научил да затваря прозорците. Аз казвам, че има Господ – следователно съм човекът, който се е научил да отваря прозорците. Така разликата между нас я поставям на философска основа: твърдението няма Господ означава, че ти имаш специалност само прозорци да затваряш. Тогава ще трябва да викаме друг, който има специалност да отваря прозорци. Когато твърдим, че има или няма Господ, не мислете, че Той само заради нас съществува или не съществува. Това е само игра на нашите мисли. Дали съществува, или не съществува Господ, това не зависи от нашите философски възгледи. Всичко, което съществува в света, е най-силното доказателство, че Той е. В това Бог най-ясно се проявява и няма защо ние да доказваме дали Той съществува, или не.
Сега нашето желание е, когато питате има ли Господ, или не, аз да дойда и да отворя кепенците на вашите прозорци. Сега има ли Господ? – „Има.“ Ще отворя резетата на вашите очи: има ли Господ? – „Има.“ – Добре, радвайте се на този Господ, когото виждате! Също така, ако вашето сърце е студено, ще отворя и неговите кепенци. Какво чувствате? – „Топлина.“ Добре, можете ли да сготвите яденето си? – „Можем.“ Сгответе, яжте и благодарете на този Господ, който ви е пратил тази топлина! Това е приложението на Новото Учение, на Божественото Учение. Ще живеем в Мъдростта, ще живеем в Истината, ще се разбираме, ще слизаме и ще се качваме на онзи свят, ще пеем и ще изучаваме това, което Бог е създал. Всички ще славим и ще пеем Богу! Ще Му пеем, въпреки че българина много мъчно можеш да го накараш да пее. За да се научи да пее, трябва да му тегли половин килце вино, иначе той не може. Хората се чудят как ние без вино пеем. И ние с вино пеем. „Виждате ли ги – те пеят с шестгодишно вино!“ – Шестгодишно вино наричаме топлата вода. Когато пият топла вода, те са предпазени от всичко. Някои от тях не са пили топла вода, малко са пристъпили: пили са едногодишно вино – студена вода, затова някои са трескави. Шестгодишно вино трябва! Където сме ходили с него, никой не се е разболявал; където сме бивали без него, разболявали са се мнозина. Сега ще ви приведа едно сравнение: където влезе Любовта, там тя се превръща в най-хубавото вино. Това е вярно и буквално, и преносно: най-старото вино е тя! В което сърце влезе тази Любов, то заиграва и запява.
Аз желая всички ние да пеем и да славим Бога и да благодарим за Живота, който ни е дал! Сега аз ви приветствам като добре дошли! Идете и опитайте това Учение. Не казвам сега да го приемете. Подложете го на опит. Направете един, два и повече опита. Ако след деветдесет и девет опита пак не вярвате и се съмнявате, ние ще ви покажем Пътя. Един човек, който направи деветдесет и девет сполучливи опита и не вярва, с него е свършено. На стотния път трябва да влезеш и да служиш на Господа. Ще кажеш: „Има Един Господ, на Когото трябва да служа!“ Кой е този Господ? Той е Господ на Духа. Духът е свръзка с Любовта. Любовта създава Мъдростта и Истината. Това са велики принципи. Ние ще живеем съобразно тях и ще имаме Мир и Радост.
Сега аз бих желал днес, когато сложим нашата скромна трапеза, да ви приветствам в името на своята Любов – да си похапнете сладичко, та това ядене, с което ви нахраним, да ви държи топличко цяла година. В умовете ви да блика Светлина, в сърцата ви – Любов, а душите ви така да се разтворят, че да кажете: „Много сме доволни, че ни дадохте този обед!“

26 август, събота, 11.30 ч.

Новият и старият живот

2011-03-11T07:51:07Z

Ruana: /* Заглавие на раздел */

[[Съборно слово]]

[[1922]]

[[Аз съм истинската лоза]]

== Новият и старият живот ==

Новият и старият живот

Аз приветствам всички братя гости с добре дошли! Желая едно нещо от вас: всяко предубеждение и всяка измама да изчезнат. Хиляди години хората са живели в един лъжлив живот. Този живот никому нищо добро не е допринесъл – нито на държавите, нито на църквите, нито на домовете, нито на братята и сестрите, нито на майките. Това няма смисъл да ви го доказвам. Колко религии в света са дошли и са изчезнали! И сегашните религии ще изчезнат – те са като листата на дърветата. Всички тези форми ще изчезнат. Изисква се една религия, която да внесе единство. Тя е религията на Любовта, Мъдростта и Истината. Те са три велики принципа, които не можем да разделим. Дотогава, докато правите разлика между един и друг човек, между едно животно и друго, вие не можете да живеете по Бога. Всичко това Бог го е създал и в него съществува единство. Бог не може да се разделя. Не могат да се приравняват нашите мисли и желания с Неговите и нашите действия с Неговите действия.

Ако вие мислите, че когато дойде някой в България, трябва да говори Истината по български, че ако дойде някой в Англия, трябва да говори Истината по английски, че ако дойде някой в Германия, трябва да говори Истината по германски, вие няма да имате една Истина, а ще имате изопачена истина. Който и да дойде от Невидимия свят, ще говори тази Истина по един и същи начин. Няма да говори българска истина. На български език ще я изнесе, но ще говори тази Истина така, както Горе се говори. Когато дойде, тази Истина ще ви даде една Светлина, ще ви донесе Правда, ще ви отвори очите и ушите, ще ви развърже краката и ще ви направи здрави във всяко отношение. Някои питат - какво нещо е Истината. Нека ми кажат свещениците и учителите къде живее Истината. Ами че тя живее навсякъде! Трябва да знаем къде живее тя. Когато кажем, че еди-кой си професор в София еди-къде си живее, на еди-кое си място, на еди-коя си улица, или когато кажем, че еди-кой си учител еди-къде си проповядва, или че еди-кой си музикант еди-къде си свири и еди-как си свири, ние трябва точно да изразим самата Истина. Нашите принципи трябва да бъдат строго математически определени.

Истината живее само в човешката душа. Душата е толкова чиста и свята, че само тя е готова за Истината. Следователно, когато Истината слезе от Божествения свят, тя влиза в човешката душа – там е нейното място. С нея заедно слиза и Божествената Мъдрост. Това са три неразделни принципа. Питам - къде живее тогава Мъдростта. Мъдростта на Земята може да живее само в човешкия ум. Светлината носи знания, а знанията носят всички методи, чрез които можем да се освободим от своите страдания и недоразумения. Само който знае, той може да се освободи от страданията и недоразуменията. Невежият всякога ще страда. Страдаме, защото сме невежи. Светът е пълен с невежи, които са дошли да го поучават за Бога. Къде е този Бог? Вие сте дошли да говорите за Бога, а заедно с това убивате, крадете, мразите. Ако аз крада, ако окачвам на въже хората, на какъв Бог служа, в какъв Бог вярвам? На този Господ всички сега се кланят. Ние проповядваме не такъв Господ, какъвто хората желаят. Ние проповядваме такъв Господ, който е в състояние за един миг да очисти всичките ни грехове и недоразумения и да внесе братство и единство между хората – да могат всички да се разберат и веднага да се преобразят. Той може за един миг да стори това и ако не го прави, то е, защото ни чака да свършим с нашите глупости. Той е толкова великодушен към хората, че им дава време да вършат своите глупости и да се наситят. Той ни пита:

– Свършихте ли с вашите глупости?

– Не, чакай още малко, да направим опит.

Той пита всички християнски народи, всички европейски държави:

– Вие свършихте ли с вашите догми, с вашите учения?

– Не.

– Много добре!

Ние трябва да свършим вече!

Това, което съвременните религиозни хора проповядват, не е Истина. Ако беше Истина, те трябваше да внесат Свобода. Къде е Свободата, кой е свободният? Жената свободна ли е при мъжа си? Той се венчава в името на Любовта и казва: „Ти при мене ще живееш като в рая, като ангел.“ Докато я вземе, така говори, а после ѝ изменя. Господарят казва на слугата си: „При мене ще живееш като цар, ще ти плащам добре!“ Слугата влиза, а господарят му поставя юлар, боде го с остен и го принуждава да пъшка. Виждам, че всички хора пъшкат. Така и свещениците, когато влязат при владиците, последните им казват: „Ще живеем по Бога!“, но и те страдат и пъшкат. Намерете един свещеник, който да не пъшка. Защо да се лъжем?

Аз не обичам да лъжа. Единственото нещо, от което се отвращавам, което не обичам, това е лъжата. И няма да се поколебая да кажа на когото и да е в очите му, че не говори Истината. Пъшкаш ли – не говориш Истината, няма Истина у тебе. Сляп ли си – няма Истина в тебе; глух ли си – не говориш Истината; не живееш ли добре с жена си – не говориш Истината; не можеш ли да се споразумееш с брата си – не говориш Истината. А сега всички ние минаваме за патриоти и твърдим, че обичаме отечеството си. Ние обичаме отечеството си, но защо? Ако аз обичам моята крава, защо я обичам? Аз искам да я излъжа, да ѝ взема млякото и един ден да я заколя. Казвам ѝ: „Не бой се, не бой се, аз те обичам!“, а накрая я заколвам. Нея заколя, теленцето ѝ заколя, а един-други се убеждаваме, че Господ така е наредил. Млякото ѝ вземаме, а после и месцето ѝ. В кой кодекс на Божествената книга е писано, че трябва да пиеш млякото и да ядеш месото ѝ? Че колим кравата, това е факт, но че някой законодател е писал такова нещо, това е съвсем друг въпрос. А хората одобряват това пред Народното събрание и заявяват: „Така казва Господ.“ – Не, така казахте вие. Още преди повече от три хиляди години, Господ, чрез устата на един от еврейските пророци, е казал: „Онзи, който заколи вол, е като онзи, който коли човек.“ И казва още Господ: „Аз не благоволявам във вашите жертви. Не създадох тези животни, за да ги колите; Аз ги създадох да бъдат ваши помощници, да бъдат ваши по-малки братя. Аз ги пратих да ги учите.“

Сега аз не говоря за езическия свят, но за християнския свят говоря, за тези, които проповядват Христовата Любов. В Америка изколват за година около тридесет и пет милиона свини. И това е християнски свят! А колко милиона овце и говеда се изколват! При това, колко милиона хора стават жертва! И най-после какъв е резултатът от всичко това? Цялата Земя с тази нейна култура е пълна с гробове и кости, а ние чакаме светът да се оправи. Светът по този начин няма да се оправи. Той ще се оправи по друг начин. Господ му е сложил един голям кръст и ще го прекара през такъв силен огън, че всичко ще изгори, и което остане чисто, то ще живее на Земята. Ако лошите хора – хората, които обичат да лъжат, мислят, че имат култура в света, лъжат се. Не лъжете света! Доброто за вас се свършва, в това трябва да се убедите!

Отсега нататък, който мисли да живее без Истината, той няма бъдеще, свършено е с него. Той ще бъде последният човек в този свят и го очакват най-големите страдания. Всяко общество, всеки човек, който обича своето отечество, който търси култура, трябва да говори Великата Истина, в която няма никакво изключение. Такъв човек го очаква бъдеще. Ние не позволяваме никаква лъжа – нито повече, нито по-малко! Няма за нищо да изкривяваш душата си, защото вътре в Истината Бог живее. Да се изопачи Божията Истина и да се оскверни Божието Име – няма нищо по-лошо от този грях. Вие мислите, че ако не говорите Истината, ще спасите семейството си, ще подобрите положението му. Не, вие носите проклятие за вашето семейство. Ако спестявате Истината заради вашата жена, вие я погубвате. Ако жената спестява Истината заради своя мъж, тя го погубва. Ако братът спестява Истината заради своята сестра, той я погубва. Истината трябва да се каже така, както си е. Тя ще донесе Свобода.

== Заглавие на раздел ==

Сега аз зная какво мислят търновци за нас. Те си казват: „Тези хора искат да съсипят България.“ Досега България толкова пъти е била съсипвана, че аз ли ще я съсипвам! Не, те искат да струпат греховете си върху мене, но аз ще им докажа, че техните грехове са си техни. Вашите грехове са си ваши. Аз не ги признавам за мои. И вие трябва да се изповядате! Всеки българин трябва да си каже Истината и да заяви: „Аз съм причината, а не друг.“ Това е достойнство. Аз считам за достойни хора и герои онези, които могат да кажат Истината, които могат да изповядат греховете си. А онзи, който крие греховете си, според мен е последен човек. Сега българското учителство и българското духовенство трябва да имат доблестта да си кажат греховете, да се изповядат. Нищо повече. Това не го искам аз, това го изисква онзи Велик и Единствен принцип. Ако те доброволно не изповядат греховете си, насила ще ги принудят. Идват разбойници в къщата ти, искат пари: ако им ги дадеш всичките, нищо няма да ти направят, няма да те бият. Ако ги скриеш, разбойниците са ясновидци – ще те повалят на земята, ще те налагат, ще те налагат и ще им издадеш едното гърне с жълтици. После отново ще те налагат, докато посочиш и второто гърне. Не, не, дай им и двете, дай им всичко и ще се освободиш. Христос казва: „Ако ти искат връхната дреха, дай и долната, за да се освободиш.“ Това е великият закон – така ще се спасиш. Единственото спасение сега за света и за вас е това.

Вие имате душа. За къде се готвите? Колкото и да ядете и да пиете, сегашният ви живот няма никакъв смисъл. Той има смисъл само по отношение на един бъдещ живот, който идва. Един велик Живот идва! За какво се готвите? Вие се заблуждавате с една лъжлива идея. Аз често уподобявам вашето състояние на следното: в Ямбол има една ахчийница, където е направена подвижна, лъжлива площадка, намираща се на известно разстояние от коня, който върти даракчийница. Върху тази площадка има сено и конят цял ден ходи в кръг, с надежда да го стигне. Всичката вълна се извлачва, но той не докосва сеното. Вечерта му дават храна и той мисли, че е успял.

== Заглавие на раздел ==

Така и всички хора днес въртят все подобни дараци – цял живот обикалят, само за да хванат сеното. Това не е печалба. Ние не искаме само да влачим вълна. Във всички народи, във всички семейства, във всички домове – навсякъде има нещастия. Ние питаме как ще се уреди този въпрос. – Като внесем Любовта, Мъдростта и Истината! Като внесем Любовта в сърцата си, Мъдростта в умовете си и Истината в душата си, светът ще бъде оправен. Истината ще донесе Свобода, Мъдростта в умовете ще донесе Светлина и знания, а Любовта в сърцата ще донесе Чистота и Сила. Свободен ли е човек, той има Сила; има ли знание и Светлина, има Мъдрост; има ли Чистота и Сила в живота, има и Любов, защото силата на физическия живот зависи от Чистотата. Колкото храната е по-свежа и по-чиста, толкова животът е по-здравословен. Колкото въздухът е по-чист, толкова повече сила и енергия може да внесе в нас.

И така, аз ви приветствам! Вие, търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно. Аз сега чета техните анали и виждам, че са били много добри хора.

Казвам ви, че ако българите не възприемат това Учение, което ние проповядваме, от България нищо няма да остане, нито помен! Даже името на българите ще се зачеркне, знаете ли това? Ако възприемат това Божествено учение, тяхното име ще се запише със златни букви. Това да го знаете всички – запишете си го! Аз в 1913 г. казвах на свещениците да не ни гонят, но те се вдигнаха и предизвикаха един малък скандал. После дойде разривът и всички духовници ги изгониха от Македония. В 1915 г. ме арестуваха. Казах им: „Много скъпо ще платите!“ В 1918 г. ме взеха и ме изпратиха във Варна. Казах им: „Ще претърпите един голям крах, какъвто никога не сте виждали!“ Не стана ли така? Стана. Аз им казвам, че това Учение не е човешко, то е Божествено. Всеки народ, който е престъпил това Учение, добро не е видял. Евреите, които престъпиха това Учение, вече две хиляди години се измъчват. В Русия не послушаха Толстой11, не послушаха Йоан Кронщадски12 и дойде сегашното пречистване там. В Русия сега Господ говори. Болшевиките – това са Божественият глас. Когато хората не послушат Божия глас, в света започват да работят противоположни сили, дохождат глад, мор, раздори. Православната църква в Русия трябваше да приложи Христовото Учение: „Не противи се злому.“ Нали Христос е казал: „Любете враговете си!“ Болшевиките са тези врагове. „Не противи се злому“ – така е казал нашият Учител. Не го казвам аз, това е казал Христос. Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост – молете се за тях. Да бъдем последователни в своите убеждения!
Питам сега: на Земята православната църква ли ще проповядваме, или Църквата Божия? Защо дойде Христос? Да учи света. Христос не дойде да създава нито православна църква, нито протестантска. Христос дойде да донесе Истина, да донесе Свобода, да донесе Любов и Мъдрост, да каже на хората как да живеят и да разберат, че всички са братя. Всички сте братя, чада сте на Един Баща и можете да живеете братски, без да се изтезавате един друг. Ще считате и всички по-долни животни за ваши близки, никога няма да ги изнасилвате. Това е учил Христос, но хората не можеха да търпят Неговото Учение и Го разпнаха на кръст. И тогава си написаха едно Евангелие, едно учение, каквото на Христа не Му е дохождало и наум. Мислите ли, че ако дойде днес Христос в църквата, ще го пуснат? Ще Му кажат, че Неговото Учение не е в съгласие с това на светите събори, не е съобразено със светиите. А Глава на Църквата е Христос, Глава на Христа е Бог. Е, питам ви: ако сега в България дойде Христос, какво ще проповядва? Дали ще проповядва, че трябва да се произвеждат много топове и най-модерни пушки, че ако някой ви удари по едната страна, и вие трябва да го ударите? Така ли ще ви учи? Не е учил такова учение Христос.
Ако Христос сега дойде на Земята, Той ще запита всекиго от вас: „Ти намери ли майка си? Коя е твоята майка?“ После Той ще поясни: „Твоята майка е Любовта. Кой е баща ти? Твоят баща е Мъдростта. Кой е твоят пръв брат? Това е Истината. Коя е твоята сестра? Тя е Милосърдието. Ето твоята фамилия.“ И тогава Христос ще те попита: „Кой беше Първият, който ги венча? Кой създаде този дом?“ – Великият, Безпределен Божи Дух, който е слязъл – Той е Първият, който създаде тази фамилия и показа начина, по който да се живее в нея! Казано е, че Любовта е плод на Духа, а Духът е, който създава. И този Велик Дух, който създава, сега идва в света. Той слиза периодически. И това слизане на Духа ще се прояви така, че ще се разбъркат умовете на хората и няма да се познават един с друг. Той ще ги разбърка, за да стане една каша, от която ще пресява, ще пресява и всичко онова, което е чисто, ще го извади, а останалото ще потъне долу. Точно това сега идва в света – Духът е започнал да пресява нещата.
Някои казват, че времето още не е дошло. Кое време още не е дошло? Времето за Любовта е дошло. Сега именно, в тези велики страдания, се нуждаем от Любов! Кога се нуждаем от Милосърдие? Нали когато кракът ми е счупен, нали когато съм гладен и бос! Когато съм богат, нямам нужда от Милосърдие. Сега именно, във времето на тези големи нещастия, трябва да покажем Милосърдие. Кога имаме нужда от Любов? – Сега. Кога имаме нужда от Мъдрост? – Сега. Кога имаме нужда от Истина? – Сега. Тази Истина трябва да ни покаже великия Път – този Път, за който се казва в Писанието: „Онзи, Който ни е привлякъл с нишките на Любовта Си.“
Сега вие всички искате живот в бъдеще, всички желаете доброто на вашите деца. Аз ви казвам, че вашите деца могат да живеят само ако дойдат Любовта, Мъдростта и Истината. Ако Любовта, Мъдростта и Истината дойдат и се заселят във вашия дом, вие сте осигурени. Само една осигуровка има в този свят! Не се ли осигурите при нашите банки, животът ви е свършен. Ние призоваваме сега целия свят да се осигури само в банката на Любовта, Мъдростта и Истината, да си принесе всичкия капитал там. Ще извадите капиталите си от другите банки! Не ги ли внесете в тази банка, всичко е свършено! Всички останали банки до една ще фалират. Няма да остане система, която да не фалира. Няма да остане църква, на която външната форма да не фалира. Ще остане само Един Велик принцип, само един Божествен Дух. Ще остане само Любовта, Мъдростта и Истината. Те са толкова красиви! Ще имаме един кристален свят и в него ще слизат други хора, каквито вие не сте виждали. И когато те дойдат на Земята, знаете ли какво ще стане с вас? Ще ви обхване такъв ужасен страх, че онези, които нямат Любовта в себе си, ще дирят дупки да се скрият, а онези, които търсят Любовта, ще кажат: „Ние сме ваши братя и много ви благодарим, че дойдохте да ни спасите!“ Онези, които ще спасят света, идват сега. Те не са един-двама: те са милиони, милиони, въоръжени с оръжие, срещу които никой не може да излезе, против които нищо в света не може да противостои. Те са в състояние да съсипят света за една минута и нищо да не остане от него. Те са в състояние да превърнат цялата Земя на прах и пепел. Толкова голяма е тяхната сила, че който им се противопостави, само за една минута от него нищо не остава. Това го усещате не само вие, но и всички лоши духове. Питам ви: ще се подчините ли, или не? Който каже да, прощават му се греховете; който каже не, свършена е работата му. Вие ще проверите това.
Когато дойде свещеникът, слагат те в ковчег и той започва с кандилницата си да ти тананика песента: „Аааа.“ Един православен гръцки свещеник носел един умрял и си пеел: „Мър-мър-мър-мър.“ Песен е това. На турски език мър-мър какво означава? Означава добре. Следователно свещеникът казвал: „За мене е много добре, мър-мър!“ Но за умрелия дали е добре? Попът може да каже мър-мър, защото ще му платят сто-двеста лева, но за умрелия как е? Аз бих желал тези свещеници, когато заровят някого, да казват какво е състоянието му. В една английска църква се случило следното: на един богат англичанин умира дъщеря му. След време той слуша речта на един английски проповедник, който говори в църквата, че на Небето хората живеят добре. Бащата се обръща към него и му казва: „Дъщеря ми умря преди две седмици: моля, кажете ми какво е положението ѝ там?“ Проповедникът отговаря: „Не зная, само Господ знае какво е положението ѝ там.“ Тогава става един от слушателите, ясновидец, и обяснява: „Дъщеря ти не е на Небето, а е тук.“ После подробно описва каква е тя...
Питам кой казва истината – проповедникът или другият? Няма умрели хора. Според мен има два вида хора: едни, които са живи умрели, и други, които са умрели живи. Абсолютна смърт в света няма и ако мислите, че когато някой умре, отива горе на Небето, лъжете се. Тук са всички хора – на Земята. Това, че са тук, се познава по факта, че когато някой умре, не излиза от ума ти. Ти стоиш, постоянно плачеш, а Иван, заминалият, стои край тебе, и за да не го забравиш, оплаква ти се и казва: „Изгубих всички условия, не мога да работя, греховете ми ме мъчат – да мога да се върна назад!“ А ти плачеш, плачеш. Защо? За неговите грехове. Някоя жена казва: „Не мога да се утеша за мъжа си, много ми е тежко.“ Защо? Защото и той плаче. Той плаче и жена му плаче. „Лошо е – казва той, – лошо е положението ми: лъгал съм Бога, лъгал съм своите ближни – лошо е положението ми, молете се за мен!“ И тогава вие решавате да повикате свещеник, за да му прочете молитва. Каква молитва? – За успокоение, да го успокои Господ. Как, по какъв начин да го успокои? Ето как може да го успокоят и как може да му се помогне: ако е бил милионер и е оставил десет милиона лева, нека неговите наследници да вземат всичкото това имане, да го раздадат на бедните и да започнат да се молят за него. Ето как Господ ще му прости всичките грехове. Но понеже той завещава всичко на своите, Господ го пита: „Кой ти дава право да завещаваш това, което не е твое?“ Съвременният свят, съвременната култура са една лъжа, но ти казваш, че ще завещаеш нивите си и къщите си на еди-кого си. Нямаш право да ги завещаваш! Имаш право да работиш, а когато умреш, ще кажеш на синовете си: „Това е мое имущество, правете с него, каквото искате.“
В света има само владение, няма собственост. Собственик е само Бог – земята е негова, а не е наше достояние. А ние се делим взаимно, караме се за нея. Ние нямаме собственост, защото само Бог е собственик. Така стои Великата Истина: ние сме работници; дава ни се земя под наем, за да я работим за десет-двадесет години, след което ще я напуснем и ще отидем при Бога, за да дадем отчет. След това ще ни се даде друго владение, на друго място, в друг свят. Казват ни, че сме сектанти. Не, ние не сме сектанти, а сме хора, които носят Новия Живот, новите принципи. Ние отричаме стария живот. Какъвто и да е той, ние го отричаме. Защо? Нямаме нужда от него. Желая това и за всички вас! Желая го, защото и вие сте наши братя. На първо място аз ви считам за наши братя, а това, че сте българи, е съвсем друго нещо. Първото нещо е, че всички сме братя и имаме един ум, който еднакво мисли. Вашият ум и моят еднакво мислят. Вашето сърце и моето еднакво чувстват. Ако сте болни, ще почувствате болката така, както и аз. Ако ви дам една задача, ще я решите така, както и аз. Светлината приемаме еднакво. Следователно ние мислим, чувстваме и действаме по еднакъв начин, а когато дойдем до нуждата от разбирателство, казвате, че мислим различно. Как така? – Искаме да се осигурим, повечко пари да имаме. В какво се състои сигурността? Сигурността в живота се заключава в това – да бъдем свързани с Бога. Това е сигурността – да бъдем свързани с Бога!
Сега ние всички трябва да проповядваме смело и решително това Учение. То е Божествено. Навсякъде да го разпръснем! Някои искат да го разпространяват чрез вестниците сред българския народ. Но аз ще направя опит и ще видя дали онези, които го слушат, ще успеят за десет години да изопачат Божията Истина, или ще съумеят да я внесат между българския народ. Гърците казват, че българите били много дебелоглави. Че то и гърците не бяха с много тънки глави: когато Сократ13 им проповядваше своето учение, и техните глави бяха тогава много дебели и те го отровиха. Аз бих желал главата на българина да бъде дебела за злото, а тънка за Истината. Аз мисля, че когато на българина му говорят за зло, той трябва да има дебела глава. И аз го похвалвам за това, че когато попът му говори, той си прави оглушки и казва: „Не слушай попа какво говори, гледай го какво върши.“ Това е философията на българския народ. Той си има една много здрава философия. Ако гърбът на българина е останал още здрав, то е благодарение на това, че не слуша своето духовенство. Ако българският народ беше слушал своето духовенство, сега най-малко на четири-пет места в България щеше да има огнища на неприязън към „новата ерес“.
Французите, след като избиха хугенотите14, какво получиха? Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава? Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници, и да е спечелил нещо. Аз похвалвам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда само когато дойде Божественото благословение. Българинът се държи за Бога, а това негово духовенство трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината. Да не мислите, че аз искам да осъждам духовенството? Не, аз съм против онова духовенство, което не изпълнява Волята Божия; аз съм против всички онези лъжи, които се говорят в църквата. Аз съм за Царството Божие и за Неговата Правда. Аз казвам: „Търсете първом Царството Божие и Любовта, Мъдростта и Истината, които са дошли в Царството Божие, и всичко ще ви се приложи.“
Сега ние ви поканваме с добре дошли, за да ви угостим по братски! Искам на търновци да им се поразширят малко сърцата. Ако искат Търново да остане като град, на който името да се запише в историята, нека приемат Учението ни. Ако искат името му да се заличи от историята, нека правят, каквото си знаят. Сега ние ви говорим много ясно. Няма град в света, който да е прокопсал, след като е съгрешил против Истината. Аз бих желал не само търновци, но и духовенството им, и тукашният владика да се свестят. Миналата година един виден писател, минавайки през Търново, казал за нас: „Ще ги разпръсна аз тях!“ След това много писа против нас, но го повикаха горе, на онзи свят. Казвам, че няма да се мине година-две, и всички попове ще бъдат повикани да дадат отговор. Те ще заминат, това да го знаят! Няма нищо, което да съм казал и да не се е сбъднало. Кажете на българските владици и свещеници, че ако не се поправят, всички тези синодални старци ще бъдат повикани и ще ги питат: „Вие ли се намерихте да пишете против Божията Истина?“ Ще докажем, че това е така. Ние никому зло не мислим, но не искаме да се препятства на този народ. Те държат ключовете, но ние ще ги вземем. Ние не искаме българският народ да се спъне в своето развитие. Ние искаме Свобода за вашите души, Свобода за вашите сърца и за вашите умове. Ние искаме Светлина и знания да ви се дадат, ние искаме Светлина и Сила да ви се дадат! Зло ли е това? Няма да вземем и пет пари, ние искаме всичко това даром да направим. Даром ще ви го дадем и ще кажем: „Както даром го приехте от нас, така идете и даром го приложете за вашите братя!“ Между нас трябва да изчезнат вече недоразуменията. Те могат да изчезнат, защото нямаме какво да делим – земята е наша, светлината е наша, въздухът, водата също са наши и братски ще ги делим. Аз ви се радвам, че имате къщи, че имате жени, деца, братя, сестри – радвам се на това. И бих желал да бъдете още десет пъти по-щастливи, но за да бъдете такива, трябва да възприемете сегашното Учение. Тогава всички болести ще изчезнат в света и други ще бъдат отношенията между хората и условията на живота.
Ние проповядваме едно Учение не на теория, а на опит. Нека дойдат онези, които приемат нашите принципи, и ще ги подложим на опит. Вие говорите за онзи свят. Може да ви се отвори пътят за онзи свят – да отидете и да видите какъв е той. Питате дали може да се отиде на онзи свят. Да, много лесно: ще снемеш всичкия си багаж, ще се откажеш от баща си, от жена си, от децата си и когато станеш лек само тридесет и три грама, тогава ще те допуснат да се качиш на влака. После ще минаваш и през други станции, на всяка от които ще олекваш, и когато станеш един грам, ще стигнеш до вратата на Царството Божие. А когато останеш без всякакво тегло, тогава ще влезеш при Бога. Ще запитате как е възможно да си без тегло. Именно тогава ще съзнаваш, че без да имаш тежест, си човек; ще почувстваш, че целият свят е твой. Какво означава тежък човек? Тежък човек е само онзи, който няма Истината в себе си. Ще кажете, че още не е дошло време. – Дошло е времето! За умния човек има всякога определено време. Следователно това, за което говорим, ние го схващаме като едно положително Учение. Питат ме познавам ли онзи свят, виждал ли съм го. Зная го, аз живея едновременно и в този, и в онзи свят. Няма защо да ви разправям това-онова, аз говоря Истината. Питате има ли онзи свят. Има! Думата няма ние другояче я разбираме. Ако затвориш прозореца си и кажеш, че няма светлина, ти си прав. Да, в твоята къща няма, но в другите има. Аз ще ти докажа, че има светлина, когато отворя прозорците ти. Ти имаш един метод за доказване – като затваряш прозорците, а аз имам друг – като отварям прозорците. Казваш, че няма Господ – следователно ти си човекът, който се е научил да затваря прозорците. Аз казвам, че има Господ – следователно съм човекът, който се е научил да отваря прозорците. Така разликата между нас я поставям на философска основа: твърдението няма Господ означава, че ти имаш специалност само прозорци да затваряш. Тогава ще трябва да викаме друг, който има специалност да отваря прозорци. Когато твърдим, че има или няма Господ, не мислете, че Той само заради нас съществува или не съществува. Това е само игра на нашите мисли. Дали съществува, или не съществува Господ, това не зависи от нашите философски възгледи. Всичко, което съществува в света, е най-силното доказателство, че Той е. В това Бог най-ясно се проявява и няма защо ние да доказваме дали Той съществува, или не.
Сега нашето желание е, когато питате има ли Господ, или не, аз да дойда и да отворя кепенците на вашите прозорци. Сега има ли Господ? – „Има.“ Ще отворя резетата на вашите очи: има ли Господ? – „Има.“ – Добре, радвайте се на този Господ, когото виждате! Също така, ако вашето сърце е студено, ще отворя и неговите кепенци. Какво чувствате? – „Топлина.“ Добре, можете ли да сготвите яденето си? – „Можем.“ Сгответе, яжте и благодарете на този Господ, който ви е пратил тази топлина! Това е приложението на Новото Учение, на Божественото Учение. Ще живеем в Мъдростта, ще живеем в Истината, ще се разбираме, ще слизаме и ще се качваме на онзи свят, ще пеем и ще изучаваме това, което Бог е създал. Всички ще славим и ще пеем Богу! Ще Му пеем, въпреки че българина много мъчно можеш да го накараш да пее. За да се научи да пее, трябва да му тегли половин килце вино, иначе той не може. Хората се чудят как ние без вино пеем. И ние с вино пеем. „Виждате ли ги – те пеят с шестгодишно вино!“ – Шестгодишно вино наричаме топлата вода. Когато пият топла вода, те са предпазени от всичко. Някои от тях не са пили топла вода, малко са пристъпили: пили са едногодишно вино – студена вода, затова някои са трескави. Шестгодишно вино трябва! Където сме ходили с него, никой не се е разболявал; където сме бивали без него, разболявали са се мнозина. Сега ще ви приведа едно сравнение: където влезе Любовта, там тя се превръща в най-хубавото вино. Това е вярно и буквално, и преносно: най-старото вино е тя! В което сърце влезе тази Любов, то заиграва и запява.
Аз желая всички ние да пеем и да славим Бога и да благодарим за Живота, който ни е дал! Сега аз ви приветствам като добре дошли! Идете и опитайте това Учение. Не казвам сега да го приемете. Подложете го на опит. Направете един, два и повече опита. Ако след деветдесет и девет опита пак не вярвате и се съмнявате, ние ще ви покажем Пътя. Един човек, който направи деветдесет и девет сполучливи опита и не вярва, с него е свършено. На стотния път трябва да влезеш и да служиш на Господа. Ще кажеш: „Има Един Господ, на Когото трябва да служа!“ Кой е този Господ? Той е Господ на Духа. Духът е свръзка с Любовта. Любовта създава Мъдростта и Истината. Това са велики принципи. Ние ще живеем съобразно тях и ще имаме Мир и Радост.
Сега аз бих желал днес, когато сложим нашата скромна трапеза, да ви приветствам в името на своята Любов – да си похапнете сладичко, та това ядене, с което ви нахраним, да ви държи топличко цяла година. В умовете ви да блика Светлина, в сърцата ви – Любов, а душите ви така да се разтворят, че да кажете: „Много сме доволни, че ни дадохте този обед!“

26 август, събота, 11.30 ч.