ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

IV Младежки събор

2011-04-21T05:50:44Z

Sybilla: /* IV Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== IV Младежки събор ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjRhZjEzYTliYTk2NGJiODc IV Младежки събор - pdf за сравняване]

* [[Вътрешни и външни връзки]] - Учителя - (Мария)
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на ученика - К. Тулешков]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на окултния ученик - К. Паскалев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Будност - Хр. Койчев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Особеното място]] - Учителя готово
8 юли 1926 г.
*[[Идеалът на ученика]] готово
8 юли 1926 г.

*[[Общение на детето с живата природа - Б. Боев]] готово
8 юли 1926 г.

*[[Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев]] готово
8 юли 1926 г.

*[[За свободата на учителите - П. К. Пенков]] готово
8 юли 1926 г.

*[[Педагогически правила]] - Учителя (Zornica работи се)
9 юли 1926 г.

Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев

2011-04-21T05:50:18Z

Sybilla: /* Същност и задача на новото училище и учител */

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[IV Младежки събор]]

== Същност и задача на новото училище и учител ==

Ст. Русев

Съвременното училище мисли, че душата на детето е табула раза (бяла книга), на която училището може всичко да пише. Според това то реди своите програми и методи на преподаване и сериозно мисли, че учи и възпитава своите ученици. Но работата не отива гладко, защото нито душата на детето е табула-раза, нито пък всяко знание е за всички деца. И така има много конфликти. Често пъти известен брой ученици от класа или отделението съвършено не се интересуват от преподадения урок (независимо от подлога). А и онези ученици, които уж се интересуват, само паметно заучават уроците – голяма част от преподаденото им остава чуждо. За това по често излетява и става нужда за повторение, повторение и зубрене.

И, понеже съвременното училище учи, не каквото децата интересува, не и онова, за което са готови да възприемат, но онова, което известна програма предписва, аз бих нарекъл това учение, донекъде, насилническо. Децата не обичат съвременното учение. Те с радост започват първо отделение, но бързо се разочароват.

Новото училище трябва да се сложи върху базата, че детето иде на земята като в една специална лаборатория, за да провери знанията, които носи в себе си потенциално. Тогава едно тукашно училище ще бъде като едно справочно бюро, винаги готово с разполагаемите сведения, класифицирани и подредени по възходяща степен на всеки клон от науката.
Методите на новото училище, съобразно предназначението на училището, трябва да бъдат обяснителни.

Учениците ще питат за онова, което не знаят, а учителят ще обяснява. Учителят няма да говори предварително лекцията си, нито пък ще има слаби ученици. Всеки ученик ще знае всичко, което го интересува. (Да не се забравя, че аз говоря за едно по-далечно бъдеще.)

Обучението ще става всред природата, а за предмет на урока ще се взима всичко видно и чуто, всяко събитие, всяко явление, всяка случка, всеки предмет.
Учителят на едно отделени, или клас, трябва да има силна връзка с духовния свят, за да може да добива бързо и точно всички сведения по въпросите, които ще обяснява.
А директорът на училището непременно трябва да е френолог или ясновидец, за да разпределя децата в паралелки по степента на индивидуалното им развитие.

IV Младежки събор

2011-04-20T18:10:54Z

Sybilla: /* IV Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== IV Младежки събор ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjRhZjEzYTliYTk2NGJiODc IV Младежки събор - pdf за сравняване]

* [[Вътрешни и външни връзки]] - Учителя - (Мария)
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на ученика - К. Тулешков]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на окултния ученик - К. Паскалев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Будност - Хр. Койчев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Особеното място]] - Учителя готово
8 юли 1926 г.
*[[Идеалът на ученика]] готово
8 юли 1926 г.

*[[Общение на детето с живата природа - Б. Боев]] (Zornica работи)
8 юли 1926 г.

*[[Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев]][Emmy]
8 юли 1926 г.

*[[За свободата на учителите - П. К. Пенков]]
8 юли 1926 г.

*[[Педагогически правила]] - Учителя
9 юли 1926 г.

IV Младежки събор

2011-04-20T18:10:25Z

Sybilla: /* IV Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== IV Младежки събор ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjRhZjEzYTliYTk2NGJiODc IV Младежки събор - pdf за сравняване]

* [[Вътрешни и външни връзки]] - Учителя - (Мария)
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на ученика - К. Тулешков]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на окултния ученик - К. Паскалев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Будност - Хр. Койчев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Особеното място]] - Учителя готово
8 юли 1926 г.
*[[Идеалът на ученика]] готово
8 юли 1926 г.

*[[Общение на детето с живата природа - Б. Боев]] (Zornica работи)
8 юли 1926 г.

*[[Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев]]
8 юли 1926 г.

*[[За свободата на учителите - П. К. Пенков]]
8 юли 1926 г.

*[[Педагогически правила]] - Учителя
9 юли 1926 г.

IV Младежки събор

2011-04-20T18:09:50Z

Sybilla: /* IV Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== IV Младежки събор ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjRhZjEzYTliYTk2NGJiODc IV Младежки събор - pdf за сравняване]

* [[Вътрешни и външни връзки]] - Учителя - (Мария)
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на ученика - К. Тулешков]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на окултния ученик - К. Паскалев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Будност - Хр. Койчев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Особеното място]] - Учителя готово
8 юли 1926 г.
*[[Идеалът на ученика]]
8 юли 1926 г.

*[[Общение на детето с живата природа - Б. Боев]] (Zornica работи)
8 юли 1926 г.

*[[Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев]]
8 юли 1926 г.

*[[За свободата на учителите - П. К. Пенков]]
8 юли 1926 г.

*[[Педагогически правила]] - Учителя
9 юли 1926 г.

Особеното място

2011-04-20T18:09:05Z

Sybilla: /* Особеното място */

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[IV Младежки събор]]

== Особеното място ==

5 ч.с. четвъртък, 8 юли, Учителя

Размишление

За идване Царството Божие на земята.

Ще направя само няколко бележки за уяснение на една важна мисъл.

Всички онези, които пристъпват към изучаване на духовния живот, както и към изучаване на Божествения живот, всякога срещат една мъчнотия. Защо е така? Защото Божественият свят е грандиозен, велик. Там човек, като се сравни с окръжаващата го среда, започва да се чувства нищожен, малък и на първо време се обезсърчава. Има хора, които след като са се подвизавали цели 20 години в този живот, най-после казват: тази работа няма да я бъде, от мене нищо няма да стане, ами я да се върна назад! – Обезсърчават се. Обезсърчаването е физическа слабост.

Човек едновременно живее в три свята. С двата от тях е по-добре запознат, а именно с физическия и духовния, а с Божествения свят е малко запознат, понеже съзнанието му седи далеч от този свят. И трите свята, обаче, представляват едно цяло. Вие никога не трябва да обяснявате, какво нещо е Божественото. Божественото е същината на нещата. Щом човек влезе в областта на Божественото, под Неговот влияние вече той усеща едно успокояване, едно задоволство, едно разширение на душата. Колкото и да е уморен човек в съзнанието си, щом стъпи в Божествения свят, усеща едно такова успокояване, каквото усеща страдащият човек, като влезе в някой спасителен дом.
Сега, някои от вас трябва да се заемат да изучат качествата на духовния живот. Той е разумен живот. Вие не можете да влезете от физическия свят направо в Божествения свят, първо ще минете през духовния, понеже в развитието си, човек естествено минава от едно състояние в друго. При това, в Божествения живот, взет в своята целокупност, всеки човек има свое определено място и определено предназначение. Щом дойдете на земята, вие имате вече определено място, имате специална работа. Да допуснем, че у вас се зароди желание да станене първи министър в България. Това желание, да станете първи министър в България, не е вашата специфична работа, вашата специфична длъжност. Знаете ли тогава в какво положение ще се намерите? – Вие ще влезете в стълкновение със себе си и върху вас ще дойдат ред нещастия, падания, ставания, докато най-после съзнаете, че не е трябвало да ставате първи министър. В края на краищата ще се убедите, че вие не сте родени да ставате министър, а за вас, в духовния свят, в цялото битие има определена една специфична работа, която трябва да свършите. Свършите ли вашата специфична работа, както трябва, тя ще ви повдигне пред очите на ония разумни същества в невидимия свят, не само до положение на първи министър, но до положение на цар. Всеки е цар в своята област и за своята работа. Христос казва: „Какво се ползува човек, ако целия свят спечели, но изгуби душата си?“ И наистина, ако човек изгуби душата си, изгубва великото в живота си, изгубва благоприятните условия за своето развитие. Защото, при сегашното състояние, при което се намираме, ние имаме предвид целокупността на човешкото благо. Не е въпросът само, как аз днес живея. Важно е общото благо, което е благо и на всеки едного индивидуално. Например, какво е положението на мравката по отношение към нас, такова е нашето отношение към целокупността на Божествения свят – ние сме също такива малки буболечици.

Онова, което ще ви даде стабилност е да знаете, че вие имате една специфична работа, която трябва да свършите и да не казвате: аз не съм потребен никому. Вярно е, че ти не си потребен никому, но в какъв смисъл се разбират тия думи? Ако отидеш в Англия, кому си потребен? Ако отидеш в Лондон например, кой ще те посрещне, кой ще ти каже „добре дошъл“? Ако отидеш там със своя български костюм и със своя калпак, англичаните ще се спрат да те погледат малко, после ще си заминат и ще кажат „Българи!“ Колко души англичани ще те поканят в къщата си? – Ще спиш на улицата, а някой път може да намериш и участъците. Кому си потребен? Но щом сме дошли в света, ние сме потребни на Бога. Бог за нас всякога се интересува, понеже Той ни е дал специфична работа. Господ всяка сутрин поглежда към всеки едного и казва: „Еди-кой си в България има да извърши такава и такава работа, чакай да видя дали я върши!“ Казвате: ами как знае Господ всичко това? – Оставете тази философия! Господ всичко знае. Той в един миг поглежда навсякъде, вижда, дали сте на мястото си, вършите ли работата си и ви изпраща благословение, да започнете работата си. Мнозина от вас сте напуснали своето предназначение, отишли сте да ставате слуги там, дето Господ не ви е пратил.

И в страданията, в туй отношение, има едно противоречие. Всички страдания в този живот не са нищо друго, освен едно постоянно стълкновение с Божествения план. Ние като се отказваме да служим на Бога, страдаме. Страдаш, защото не служиш на Бога. Влез в съгласие с плана, който Бог е наредил за тебе, и ти ще почувстваш голяма радост. Небето ще се отвори за тебе, и ангелите ще ти заговорят, всички разумни същества ще ти заговорят. Но дойде ти друга някаква идея, ти искаш да я приложиш, и в веднага в ума ти настава тъмнина, животът ти се обезмисля, в душата ти се ражда недоволство. Защо? – Отделил си се от Божествения план. Казваш: имам добри желания, защо идват всички тия страдания? – Имаш добри желания, но не вървиш в правия път. Твоето желание не е в съгласие с Божествения план за душата ти. – Какво да правя тогава? – Спри се в себе си, помоли се на Господа да ти каже, да те научи, кое е твоето специфично място, коя е твоята специфична работа. Може да е наука, може да е изкуство, може да е музика. Казваш: аз да стана музикант, да ходя да свиря на едно, на друго място! – Не искам. Аз искам да бъда богат, да се возя в автомобил. Господ казва: „Няма да се возив с автомобил!“ Ти не Го послушаш, качиш се на автомобил, но из пътя автомобилът нещо се повреди, прекатури се, и ти падаш, счупваш си главата. Качваш се втори път. Друга някаква повреда става и пак се прекатурваш. Господ ти казва: „Ще вземеш цигулката и ще идеш в еди-кое си кафене и ще свириш! Целият ден ще свириш. Ако свириш, ще се благословиш, главата ти ще бъде здрава; ако не свириш, ще бъдеш с пукната глава.“

Ако вие схващате нещата правилно, страдания няма да имате. Питам ви: ако всички искате да бъдете величия, да станете първи министри, ще има ли места за всинца ви в този свят? Може ли при сегашния живот всички да бъдете богати, да имате приход от стотина хиляди лева месечно? – Не може. Някой ще има приход едва 200-300 лева месечно, а някой ще има хиляди, но важното е, че по един или друг начин, всеки има условие да живее на земята.

Важното за всинца ви е да дойдете до положението да образувате връзка с Бога. Тогава вече вие ще съзнаете, че имате една специфична работа, дадена ви от Бога. В тази работа е вашето достойнство. Подчиниш ли се на тази работа, ти си важен и нужен за Господа. Ангелите, като те погледнат, ще намерят, че си важен, и кой как мине покрай тебе, ще ти остави една хубава мисъл. Щом някой ангел те намери в автомобил, той носи една тояжка със себе си, ще те удари и шапката ти ще хвръкне, ще изкочиш из автомобила. Няма играчки в света! Невидимият свят никога не обича да дава играчки на хората, когато те са поставени на една важна работа. За пример, вие ставате тази сутрин, недоволни сте и казвате: ходих еди-къде си, не ме приеха добре, не се отнесоха братски спрямо мене. Разсъждаваш си така. Най-първо ти не си пратен на земята да те приемат добр, да те почитата и уважават хората. Питам: тази сутрин като стана, ти изпълни ли своята длъжност? За тази сутрин, например, беше определено да прочетете трета глава от Евангелието на Йоана и молитвата „хвалата“. Колцина от вас изпълнихте това? Вие сте чели много други молитви, та може случайно да сте попаднали и на тази молитва. Не бивайте недоволни, но обърнете се към Господа и кажете: „Господи, благодарим Ти за всичките благости, които Си ни дал през всичките векове. Господи, благослови ни да свършим работата си успешно!“ Като погледнете на живота си, пълен с толкоз добрини, трябва да се зарадвате.

Та, недоволството е за сега вашият спътник. Казвате: аз не съм тъй добър, тъй умен, като еди-кого си. Там е красивото, че не си като него. Ние никога не трябва да си мязаме. Трябва да бъдем подобни, но не трябва да си мязаме. Вземете за пример, два паяка, ще видите, че дори и между тях има различие. Например, краката им не са еднакво устроени. Някой от тях е сангвиник, весел, а друг някой е флегматик. После, всички паяци не изтъкават еднакво мрежите си: нишките не един от тях са тънки, а на друг – дебели. И хората се различават помежду си. Например, всички ние мисли, но не мислим еднакво. В чувствата, действията си, също тъй се различаваме. Някои от вас като четат молитвите, бързат, защото имат някоя много важна работа. Други пък питат: колко часа трябва да употребяваме за молитва? – Цял ден. Движиш се, работиш, готвиш, спиш – всякога се моли! Човек, който не знае да се моли като спи, той не се моли. И в другия свят като отиваш, трябва да се молиш. Чрез молитвата само ти ще научиш Божествения език на нещата. Щом научиш Божествения език, ние ще се разговаряме. Тежко ти е нещо на душата, ще се обърнеш към Господа, Той ще хвърли светлина в ума ти и ще ти олекне.

Вие казвате: да има някой да ни обича! Има кой да ви обича. Ще направите връзка с Господа, ще чуете Неговия глас и по този начин ще имате сила през целия ден. Умът ви ще бъде бодър, свеж и каквато и работа да започнете, ще я свършите на време. При сегашната стадия на развитие, всеки от вас трябва да чете. Има една опасност за вас, тя е, че ставате мързеливи, не четете, или ако четете, бързате. Вие трябва да имате едно дълбоко схващане за живота. Умът ви трябва да се обогатява със знания; като се обогати, трябва да се облагородил като се облагороди, трябва да се дисциплинира, да придобие самообладание. И умът, и сърцето, и волята постепенно трябва да се облагородяват, да добиете правилна обхода. Знаете ли на какво мязате, когато някой се яви с недоволно сърце пред Господа? Знаете ли как звучи тогава вашият глас? А Господ обича да говорим много хармонично, с най-приятен, с най-хубав език. Когато се приближаваме при Бога, трябва да употребяваме най-хубавите думи, затуй малко ще говорим, но ще намерим най-хубавия език. Може да кажем само 2-3 думи, но ще ги произнесем тъй хубаво, тъй сладко, че Господ като ни чуе, да каже: „Утре като дойда, да те намеря пак в това разположение на духа“. Когато отивате при Бога с недоволно сърце, вие не произнасяте хубави думи и Господ казва: „Не пущайте този воти път“! И тогава ще почувстваш, като че небето се е затворило – сърцето ти се свива болно. Защо ти е мъчно? – Господ не те приема и казва: „Няма да говориш сега!“
Важното нещо за вас е да знаете, че езикът на Господа, при всички случаи когато говори е толкова хубав, толкова красив! Господ като види, че направиш най-големия грях, дойде при тебе и ти казва: „Това нещо, което направи не е хубаво. То ще ти причини толкова голяма вреда, такова голямо страдание, гледай да не го повтаряш, аз ще го забравя“. Както Господ ни говори, така иска и ние да Му говорим. Но дълги години ще се минат докато научите Божествения език, докато придобиете един отзивчив ум, едно отзивчиво сърце и една благородна воля, за да изпълните Неговата воля.

Та казвам: Бог ви е правил на земята, призвал ви е на една специфична работа, за която ви е дал толкова дарби, толкова сили. Ето защо, още в този живот вие трябва да направите нещо. Някой от вас чакат, като отидат в другия свят, тогава да се проявят. Представете си, че някои от вас умрат 20 години по-рано, отколкото им е определено. Знаете ли тогава какво ще правите там? – Ще ви дадат работа, за която трябва да сте готови. Допуснете, че някъде в България има някой отчаян човек, който не иска да живее, иска да се хвърли в някоя река, или да се хвърли от някоя скала, или да се отрови, да се самоубие и т.н. Господ ще ви повика и ще ви каже: „Една твоя сестра, или един твой брат иска да се удави. Иди при нея като таен работник и започни да внушават, че не е хубаво да се самоубива, че трябва да живее и т.н.“ Тя ще ти каже: „Махни се от тука!“ Ти ще продължаваш да и говориш, трябва да я убедиш! Ако можеш да я убедиш да не се хвърля в реката, спечелил си, но ако не можеш, Господ ще тури нейните грехове на гърба ти. Знаете ли какво нещо е това? Понеже ти нямаш тяло, няма да грешиш в другия свят, но ще носиш тежестта, среховете на този човек, като те считат отговорен за неговия живот. Ако го обърнеш към Бога, греховете ти ще се простят, но ако не успееш и той сгреши, ти ще носиш греховете му. Та за това, във всички случаи вие трябва да бъдете готови за работа, която ще ви се определи, било тука на земята, било в другия свят. Всеки ден ще ви праща Господ да спасявате някоя душа, но не такава, която е обърната към Господа, а някоя отчаяна. И след като прекарате цели 20 години такъв живот, няма да искате втори път да се хвърляте в кладенец, да се самоубивате или самоотравяте. Друг някой иска да убива сина си или дъщеря си; трети иска да направи някое голямо престъпление и т.н. Ще ви прати Господ да убедите този човек да не извършва това нещо. Туй ще бъде задачата ви в другия свят. Готови ли сте за нея?

Та казвам: всеки от вас трябва да знае, че е пратен на земята да учи себе си. Знайте, че Господ живее във вас, затова, всяка сутрин като ставате, започнете да изхвърляте вашето недоволство! Като станете сутрин, кажете: Господи, ще разработвам в себе си благото, което си ми дал.

И тъй, нека тази мисъл седи в ума ви, да знаете, че всеки има свое специфично място и своя специфична работа. Ще проверите, ще опитате това нещо. Господ казва: Опитайте ме и вижте, че аз съм благ!“ Ако днес, например, отпаднете духов, ако умът ви е слаб, ако сърцето ви е слабо, ако и волята ви е слаба, обърнете се към Бога, приближете се при Него и вие ще укрепнете духом. Културата, която иматр, трябва да пулсира на великата идея – да направите една хубава, здрава връзка с Бога. Три връзки трябва да направите, и ако ги направите, всичко друго ще можете. Писанието казва: „Молете се един за друг!“ Но ние не можем да се молим за човек, който няма връзка с Бога. Докато ръката ми е свързана с тялото, то се грижи за нея; не е ли свързана с тялото, не се грижи.

Когато се свържем с Бога, Бог се грижи за нас.

Значи, всеки от вас има свое специфично място, което никой не може да го вземе. Ако напуснете това място, остава една празнина. Твоите братя ще чувстват тази празнина и ще ти кажат „Ти остави едно много важно място, с което си направи една много голяма пакост.“ Затуй, нека се приближим вътрешно към Бога, за да изпълним своето предназначение, което Той ни е дал. Това е най-хубавото в живота.

Особеното място

2011-04-20T18:08:42Z

Sybilla: /* Особеното място */

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[IV Младежки събор]]

== Особеното място ==

5 ч.с. четвъртък, 8 юли

Размишление

За идване Царството Божие на земята.

Ще направя само няколко бележки за уяснение на една важна мисъл.

Всички онези, които пристъпват към изучаване на духовния живот, както и към изучаване на Божествения живот, всякога срещат една мъчнотия. Защо е така? Защото Божественият свят е грандиозен, велик. Там човек, като се сравни с окръжаващата го среда, започва да се чувства нищожен, малък и на първо време се обезсърчава. Има хора, които след като са се подвизавали цели 20 години в този живот, най-после казват: тази работа няма да я бъде, от мене нищо няма да стане, ами я да се върна назад! – Обезсърчават се. Обезсърчаването е физическа слабост.

Човек едновременно живее в три свята. С двата от тях е по-добре запознат, а именно с физическия и духовния, а с Божествения свят е малко запознат, понеже съзнанието му седи далеч от този свят. И трите свята, обаче, представляват едно цяло. Вие никога не трябва да обяснявате, какво нещо е Божественото. Божественото е същината на нещата. Щом човек влезе в областта на Божественото, под Неговот влияние вече той усеща едно успокояване, едно задоволство, едно разширение на душата. Колкото и да е уморен човек в съзнанието си, щом стъпи в Божествения свят, усеща едно такова успокояване, каквото усеща страдащият човек, като влезе в някой спасителен дом.
Сега, някои от вас трябва да се заемат да изучат качествата на духовния живот. Той е разумен живот. Вие не можете да влезете от физическия свят направо в Божествения свят, първо ще минете през духовния, понеже в развитието си, човек естествено минава от едно състояние в друго. При това, в Божествения живот, взет в своята целокупност, всеки човек има свое определено място и определено предназначение. Щом дойдете на земята, вие имате вече определено място, имате специална работа. Да допуснем, че у вас се зароди желание да станене първи министър в България. Това желание, да станете първи министър в България, не е вашата специфична работа, вашата специфична длъжност. Знаете ли тогава в какво положение ще се намерите? – Вие ще влезете в стълкновение със себе си и върху вас ще дойдат ред нещастия, падания, ставания, докато най-после съзнаете, че не е трябвало да ставате първи министър. В края на краищата ще се убедите, че вие не сте родени да ставате министър, а за вас, в духовния свят, в цялото битие има определена една специфична работа, която трябва да свършите. Свършите ли вашата специфична работа, както трябва, тя ще ви повдигне пред очите на ония разумни същества в невидимия свят, не само до положение на първи министър, но до положение на цар. Всеки е цар в своята област и за своята работа. Христос казва: „Какво се ползува човек, ако целия свят спечели, но изгуби душата си?“ И наистина, ако човек изгуби душата си, изгубва великото в живота си, изгубва благоприятните условия за своето развитие. Защото, при сегашното състояние, при което се намираме, ние имаме предвид целокупността на човешкото благо. Не е въпросът само, как аз днес живея. Важно е общото благо, което е благо и на всеки едного индивидуално. Например, какво е положението на мравката по отношение към нас, такова е нашето отношение към целокупността на Божествения свят – ние сме също такива малки буболечици.

Онова, което ще ви даде стабилност е да знаете, че вие имате една специфична работа, която трябва да свършите и да не казвате: аз не съм потребен никому. Вярно е, че ти не си потребен никому, но в какъв смисъл се разбират тия думи? Ако отидеш в Англия, кому си потребен? Ако отидеш в Лондон например, кой ще те посрещне, кой ще ти каже „добре дошъл“? Ако отидеш там със своя български костюм и със своя калпак, англичаните ще се спрат да те погледат малко, после ще си заминат и ще кажат „Българи!“ Колко души англичани ще те поканят в къщата си? – Ще спиш на улицата, а някой път може да намериш и участъците. Кому си потребен? Но щом сме дошли в света, ние сме потребни на Бога. Бог за нас всякога се интересува, понеже Той ни е дал специфична работа. Господ всяка сутрин поглежда към всеки едного и казва: „Еди-кой си в България има да извърши такава и такава работа, чакай да видя дали я върши!“ Казвате: ами как знае Господ всичко това? – Оставете тази философия! Господ всичко знае. Той в един миг поглежда навсякъде, вижда, дали сте на мястото си, вършите ли работата си и ви изпраща благословение, да започнете работата си. Мнозина от вас сте напуснали своето предназначение, отишли сте да ставате слуги там, дето Господ не ви е пратил.

И в страданията, в туй отношение, има едно противоречие. Всички страдания в този живот не са нищо друго, освен едно постоянно стълкновение с Божествения план. Ние като се отказваме да служим на Бога, страдаме. Страдаш, защото не служиш на Бога. Влез в съгласие с плана, който Бог е наредил за тебе, и ти ще почувстваш голяма радост. Небето ще се отвори за тебе, и ангелите ще ти заговорят, всички разумни същества ще ти заговорят. Но дойде ти друга някаква идея, ти искаш да я приложиш, и в веднага в ума ти настава тъмнина, животът ти се обезмисля, в душата ти се ражда недоволство. Защо? – Отделил си се от Божествения план. Казваш: имам добри желания, защо идват всички тия страдания? – Имаш добри желания, но не вървиш в правия път. Твоето желание не е в съгласие с Божествения план за душата ти. – Какво да правя тогава? – Спри се в себе си, помоли се на Господа да ти каже, да те научи, кое е твоето специфично място, коя е твоята специфична работа. Може да е наука, може да е изкуство, може да е музика. Казваш: аз да стана музикант, да ходя да свиря на едно, на друго място! – Не искам. Аз искам да бъда богат, да се возя в автомобил. Господ казва: „Няма да се возив с автомобил!“ Ти не Го послушаш, качиш се на автомобил, но из пътя автомобилът нещо се повреди, прекатури се, и ти падаш, счупваш си главата. Качваш се втори път. Друга някаква повреда става и пак се прекатурваш. Господ ти казва: „Ще вземеш цигулката и ще идеш в еди-кое си кафене и ще свириш! Целият ден ще свириш. Ако свириш, ще се благословиш, главата ти ще бъде здрава; ако не свириш, ще бъдеш с пукната глава.“

Ако вие схващате нещата правилно, страдания няма да имате. Питам ви: ако всички искате да бъдете величия, да станете първи министри, ще има ли места за всинца ви в този свят? Може ли при сегашния живот всички да бъдете богати, да имате приход от стотина хиляди лева месечно? – Не може. Някой ще има приход едва 200-300 лева месечно, а някой ще има хиляди, но важното е, че по един или друг начин, всеки има условие да живее на земята.

Важното за всинца ви е да дойдете до положението да образувате връзка с Бога. Тогава вече вие ще съзнаете, че имате една специфична работа, дадена ви от Бога. В тази работа е вашето достойнство. Подчиниш ли се на тази работа, ти си важен и нужен за Господа. Ангелите, като те погледнат, ще намерят, че си важен, и кой как мине покрай тебе, ще ти остави една хубава мисъл. Щом някой ангел те намери в автомобил, той носи една тояжка със себе си, ще те удари и шапката ти ще хвръкне, ще изкочиш из автомобила. Няма играчки в света! Невидимият свят никога не обича да дава играчки на хората, когато те са поставени на една важна работа. За пример, вие ставате тази сутрин, недоволни сте и казвате: ходих еди-къде си, не ме приеха добре, не се отнесоха братски спрямо мене. Разсъждаваш си така. Най-първо ти не си пратен на земята да те приемат добр, да те почитата и уважават хората. Питам: тази сутрин като стана, ти изпълни ли своята длъжност? За тази сутрин, например, беше определено да прочетете трета глава от Евангелието на Йоана и молитвата „хвалата“. Колцина от вас изпълнихте това? Вие сте чели много други молитви, та може случайно да сте попаднали и на тази молитва. Не бивайте недоволни, но обърнете се към Господа и кажете: „Господи, благодарим Ти за всичките благости, които Си ни дал през всичките векове. Господи, благослови ни да свършим работата си успешно!“ Като погледнете на живота си, пълен с толкоз добрини, трябва да се зарадвате.

Та, недоволството е за сега вашият спътник. Казвате: аз не съм тъй добър, тъй умен, като еди-кого си. Там е красивото, че не си като него. Ние никога не трябва да си мязаме. Трябва да бъдем подобни, но не трябва да си мязаме. Вземете за пример, два паяка, ще видите, че дори и между тях има различие. Например, краката им не са еднакво устроени. Някой от тях е сангвиник, весел, а друг някой е флегматик. После, всички паяци не изтъкават еднакво мрежите си: нишките не един от тях са тънки, а на друг – дебели. И хората се различават помежду си. Например, всички ние мисли, но не мислим еднакво. В чувствата, действията си, също тъй се различаваме. Някои от вас като четат молитвите, бързат, защото имат някоя много важна работа. Други пък питат: колко часа трябва да употребяваме за молитва? – Цял ден. Движиш се, работиш, готвиш, спиш – всякога се моли! Човек, който не знае да се моли като спи, той не се моли. И в другия свят като отиваш, трябва да се молиш. Чрез молитвата само ти ще научиш Божествения език на нещата. Щом научиш Божествения език, ние ще се разговаряме. Тежко ти е нещо на душата, ще се обърнеш към Господа, Той ще хвърли светлина в ума ти и ще ти олекне.

Вие казвате: да има някой да ни обича! Има кой да ви обича. Ще направите връзка с Господа, ще чуете Неговия глас и по този начин ще имате сила през целия ден. Умът ви ще бъде бодър, свеж и каквато и работа да започнете, ще я свършите на време. При сегашната стадия на развитие, всеки от вас трябва да чете. Има една опасност за вас, тя е, че ставате мързеливи, не четете, или ако четете, бързате. Вие трябва да имате едно дълбоко схващане за живота. Умът ви трябва да се обогатява със знания; като се обогати, трябва да се облагородил като се облагороди, трябва да се дисциплинира, да придобие самообладание. И умът, и сърцето, и волята постепенно трябва да се облагородяват, да добиете правилна обхода. Знаете ли на какво мязате, когато някой се яви с недоволно сърце пред Господа? Знаете ли как звучи тогава вашият глас? А Господ обича да говорим много хармонично, с най-приятен, с най-хубав език. Когато се приближаваме при Бога, трябва да употребяваме най-хубавите думи, затуй малко ще говорим, но ще намерим най-хубавия език. Може да кажем само 2-3 думи, но ще ги произнесем тъй хубаво, тъй сладко, че Господ като ни чуе, да каже: „Утре като дойда, да те намеря пак в това разположение на духа“. Когато отивате при Бога с недоволно сърце, вие не произнасяте хубави думи и Господ казва: „Не пущайте този воти път“! И тогава ще почувстваш, като че небето се е затворило – сърцето ти се свива болно. Защо ти е мъчно? – Господ не те приема и казва: „Няма да говориш сега!“
Важното нещо за вас е да знаете, че езикът на Господа, при всички случаи когато говори е толкова хубав, толкова красив! Господ като види, че направиш най-големия грях, дойде при тебе и ти казва: „Това нещо, което направи не е хубаво. То ще ти причини толкова голяма вреда, такова голямо страдание, гледай да не го повтаряш, аз ще го забравя“. Както Господ ни говори, така иска и ние да Му говорим. Но дълги години ще се минат докато научите Божествения език, докато придобиете един отзивчив ум, едно отзивчиво сърце и една благородна воля, за да изпълните Неговата воля.

Та казвам: Бог ви е правил на земята, призвал ви е на една специфична работа, за която ви е дал толкова дарби, толкова сили. Ето защо, още в този живот вие трябва да направите нещо. Някой от вас чакат, като отидат в другия свят, тогава да се проявят. Представете си, че някои от вас умрат 20 години по-рано, отколкото им е определено. Знаете ли тогава какво ще правите там? – Ще ви дадат работа, за която трябва да сте готови. Допуснете, че някъде в България има някой отчаян човек, който не иска да живее, иска да се хвърли в някоя река, или да се хвърли от някоя скала, или да се отрови, да се самоубие и т.н. Господ ще ви повика и ще ви каже: „Една твоя сестра, или един твой брат иска да се удави. Иди при нея като таен работник и започни да внушават, че не е хубаво да се самоубива, че трябва да живее и т.н.“ Тя ще ти каже: „Махни се от тука!“ Ти ще продължаваш да и говориш, трябва да я убедиш! Ако можеш да я убедиш да не се хвърля в реката, спечелил си, но ако не можеш, Господ ще тури нейните грехове на гърба ти. Знаете ли какво нещо е това? Понеже ти нямаш тяло, няма да грешиш в другия свят, но ще носиш тежестта, среховете на този човек, като те считат отговорен за неговия живот. Ако го обърнеш към Бога, греховете ти ще се простят, но ако не успееш и той сгреши, ти ще носиш греховете му. Та за това, във всички случаи вие трябва да бъдете готови за работа, която ще ви се определи, било тука на земята, било в другия свят. Всеки ден ще ви праща Господ да спасявате някоя душа, но не такава, която е обърната към Господа, а някоя отчаяна. И след като прекарате цели 20 години такъв живот, няма да искате втори път да се хвърляте в кладенец, да се самоубивате или самоотравяте. Друг някой иска да убива сина си или дъщеря си; трети иска да направи някое голямо престъпление и т.н. Ще ви прати Господ да убедите този човек да не извършва това нещо. Туй ще бъде задачата ви в другия свят. Готови ли сте за нея?

Та казвам: всеки от вас трябва да знае, че е пратен на земята да учи себе си. Знайте, че Господ живее във вас, затова, всяка сутрин като ставате, започнете да изхвърляте вашето недоволство! Като станете сутрин, кажете: Господи, ще разработвам в себе си благото, което си ми дал.

И тъй, нека тази мисъл седи в ума ви, да знаете, че всеки има свое специфично място и своя специфична работа. Ще проверите, ще опитате това нещо. Господ казва: Опитайте ме и вижте, че аз съм благ!“ Ако днес, например, отпаднете духов, ако умът ви е слаб, ако сърцето ви е слабо, ако и волята ви е слаба, обърнете се към Бога, приближете се при Него и вие ще укрепнете духом. Културата, която иматр, трябва да пулсира на великата идея – да направите една хубава, здрава връзка с Бога. Три връзки трябва да направите, и ако ги направите, всичко друго ще можете. Писанието казва: „Молете се един за друг!“ Но ние не можем да се молим за човек, който няма връзка с Бога. Докато ръката ми е свързана с тялото, то се грижи за нея; не е ли свързана с тялото, не се грижи.

Когато се свържем с Бога, Бог се грижи за нас.

Значи, всеки от вас има свое специфично място, което никой не може да го вземе. Ако напуснете това място, остава една празнина. Твоите братя ще чувстват тази празнина и ще ти кажат „Ти остави едно много важно място, с което си направи една много голяма пакост.“ Затуй, нека се приближим вътрешно към Бога, за да изпълним своето предназначение, което Той ни е дал. Това е най-хубавото в живота.

IV Младежки събор

2011-04-18T19:02:55Z

Sybilla: /* IV Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== IV Младежки събор ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjRhZjEzYTliYTk2NGJiODc IV Младежки събор - pdf за сравняване]

* [[Вътрешни и външни връзки]] - Учителя - (Мария)
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на ученика - К. Тулешков]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на окултния ученик - К. Паскалев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Будност - Хр. Койчев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Особеното място]] - Учителя [Emmy]
8 юли 1926 г.
*[[Идеалът на ученика]]
8 юли 1926 г.

*[[Общение на детето с живата природа - Б. Боев]]
8 юли 1926 г.

*[[Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев]]
8 юли 1926 г.

*[[За свободата на учителите - П. К. Пенков]]
8 юли 1926 г.

*[[Педагогически правила]] - Учителя
9 юли 1926 г.

IV Младежки събор

2011-04-18T19:01:21Z

Sybilla: /* IV Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== IV Младежки събор ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjRhZjEzYTliYTk2NGJiODc IV Младежки събор - pdf за сравняване]

* [[Вътрешни и външни връзки]] - Учителя - (Мария)
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на ученика - К. Тулешков]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на окултния ученик - К. Паскалев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Будност - Хр. Койчев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Особеното място]] - Учителя
8 юли 1926 г.
*[[Идеалът на ученика]]
8 юли 1926 г.

*[[Общение на детето с живата природа - Б. Боев]]
8 юли 1926 г.

*[[Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев]]
8 юли 1926 г.

*[[За свободата на учителите - П. К. Пенков]]
8 юли 1926 г.

*[[Педагогически правила]] - Учителя
9 юли 1926 г.

Будност - Хр. Койчев

2011-04-18T19:01:00Z

Sybilla: /* Будност */

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[IV Младежки събор]]

== Будност ==

10 ч. с., Хр. Койчев

Нашият събор е един тих залив, където могат за малко да спрат и отдъхнат корабите, зареяни по разни посоки в окена на живота. Или по-право, той е гостоприемен дом, всред обширен лес, където пътникът спира, за да отпочине, да смени мисъл и където неволно всички стават близки един на друг.

През цялата година ние сме живели с красиви желание, с благородни стремежи, с искрени разбирания, и ние трябва да даде пълен израз на всичко това. Още смелост, още увереност в себе си ни липсва, за да изявим онова, което ни движи, сплотява, ръководи. Изразът, това е едно изкуство, той е едно вълшебство, което знаят само тия, които владеят идеите с всичките им възможности на съчетание и познават множеството на формите. Той най-после е резултат от дълго разучаване при едни – несъзнателно свързване със същността на нещата, при други – съзнателно. Твърд съзерцателен, твърд внедрен в себе си трябва да бъде човек, за да разбира този чар. И тайната на всичко онова, което привлича човешния ум, човешкото сърце, е онова несъзнателно или полусъзнателно показване вътрешната същина на нещата.

Виртуозността на музиканта открива една тайна, една същност на човешката душа! Също тъй лиричният дар на поета, или гениалността на мъдростта на човека, който изразява Истината.

Един от най-големите съвременни виртуози, след като се проявил като твърд способен и обещаващ музикант, отива при един учител, за да придобие при него пълното разбиране и съвършенство. И колко бил той разочарован, когато трябвало от сутрин до вечер непрекъснато да свири най-елементарни упражнения, давани на начинаещи ученици. В края на първия месец, той се считал напълно за пропаднал, а мислил се вече и за настоящи идиот. И що? – На първия концерт след своето обучение, той добил всичката известност и слава, която вече никой не му отрекъл. Нещо съвсем малко е липсвало в неговата музика, което той по такъв необикновен начин придобил – то било изразът.

Може би на нас именно, предстои тази опитност: идеите, които ни вълнуват, са ясни за нас, ние имаме убеждение, но дълга и упорита работа е нужна, за да оживеят и дадат израз.

В сегашния, тъй усложнен живот, нашите разбирания, нашите методи, нашите сили отиват противовес на общото течение на мисълта, на методите на заобикалящото ни общество. Тъкмо за туй ние можем да различим, да съпоставим и да видим най-после, че външното благополучие никак не отговаря на вътрешното такова, че външната начетеност не означава още духовност или дълбочина на ума, нито пък общественото положение дава право да се заключи за проявени дарби и добродетели.

За това, когато нещата и отношенията в живота са тъй противоречиви, ученикът трябва да има една скала, у която да се разбиват несъобразностите.

Потребен е един метод, проверен и абсолютен. Тайната на едно ученичество е тайна на един такъв метод.

В света са дадени различни методи, обаче опората, стимулът на всички без изключение е една – това е буднността. За всички ученици будността е начало, задача, цел, а в последствие, тя става път. Будността е дете на времето. Може би тя е най-красивото качество на Сатурна. Будността борави с най-малките математически величини; в една милиардна част от секундата се решава съдбата на цял човешки живот, на цял народ, на цяла раса, а и на цялото човечество.

За това будни, всеки при светилника си! (един девиз, повтарян от хиляди години).

На Изток, чували сме, че има школи, които, чрез магичността на думите и силата на желанието препоръчват на своите ученици постижението на задачите и идеалите си. Ако за една цел, едно духовно томление се оживи, като една вътрешна нужда, то тя възпламенена би се осветила пътят към себе си.

И тъй, ако в скръбта и в радостта, в отчаяние, както и в благополучие, желаем, търсим и изговаряме будността, тя ще ни покаже метод към себе си.

Така ще притежаваме тайната на ученичеството.

Тъй ще изразим живота в Любовта.

Тъй ще изразим пътя в Мъдростта.

Тъй ще се внедрим в Истината, която е Красота.

Да изразим Будността!

IV Младежки събор

2011-04-18T07:05:47Z

Sybilla: /* IV Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== IV Младежки събор ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjRhZjEzYTliYTk2NGJiODc IV Младежки събор - pdf за сравняване]

* [[Вътрешни и външни връзки]] - Учителя - (Мария)
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на ученика - К. Тулешков]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на окултния ученик - К. Паскалев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Будност - Хр. Койчев]]
7 юли 1926 г.

*[[Особеното място]] - Учителя
8 юли 1926 г.
*[[Идеалът на ученика]]
8 юли 1926 г.

*[[Общение на детето с живата природа - Б. Боев]]
8 юли 1926 г.

*[[Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев]]
8 юли 1926 г.

*[[За свободата на учителите - П. К. Пенков]]
8 юли 1926 г.

*[[Педагогически правила]] - Учителя
9 юли 1926 г.

Идеалът на окултния ученик - К. Паскалев

2011-04-18T07:05:21Z

Sybilla: /* Идеалът на окултния ученик */

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[IV Младежки събор]]

== Идеалът на окултния ученик ==

К. Паскалев, 9 ч. с.

Животът на един окултен ученик може да бъде разгледан от две страни: външна и вътрешна. Ученикът, както и всеки човек, живее в едно общество. Той има известни връзки с членовете на това общество, и при различни условия на своя живот се проявява по един или друг начин. Всички тия отношения, постъпки, действия и т.н. съставят външната страна на неговия живот. Този живот е явен, той може да бъде описан от всекиго. В това отношение в окултната литература има изнесени много разкази за окултни ученици в различните епохи, с цел да се даде един образец за подражание. Такива срещаме и в Библията.

Но в живота на окултния ученик има и една вътрешна страна, която никой не познава, за която никой не е писал. Нея познава само той. Това е неговият вътрешен живот, това са всички ония вътрешни преживявания, чувства, мисли, идеи и т.н., които той преминава през периода на ученичеството. Тая страна остава винаги скрита за чуждия поглед. В тоя момента мен ме интересува именно тая страна, тъй като това е областта, в която ученикът твори, в която съгражда новото в себе си. И всяка негова постъпка не е нищо друго, освен един резултат на това, което е съградил там.

Като окултни ученици, в съзнанието на всеки едного от нас се пораждат ред въпроси от различен характер: религиозен, научен, практичен и т.н. Всички те дирят своето разрешение. Обаче, има един въпрос, който често остава на заден план, но разрешението на който обуслава разрешението на останалите, а именно: какъв е идеалът на окултния ученик? Към какво се той стреми?

Разбира се, че всеки човек си има свои идеали, които го вдъхновяват, дават му импулс за работа в живота. Ако оставим за момент окултния ученик и разгледаме обикновения ученик, ще видим, че в неговото съзнание стои един ясно очертан идеал – да изучи науката в различните си отрасли, да се запознае със законите на природата и т.н. Явява се въпросът: какъв конкретно очертан идеал стои в съзнанието на окултния ученик? Да допуснем, че желае да изучи природата с нейните закони. Но подобен идеал имат и съвременните учени: естественици, химици и пр. Тогава, кое е специфично за окултния ученик? Когато той изучава природата, по какво се отличава от един учен? Да кажем, че изучава окултните закони. Но тук думата „окултен“ не е сполучлива. Тя няма едно определено съдържание. Какво значи окултен? – Скрит, таен, неизвестен. Но и за един учен, който не познава един закон и желае да го открие, тоя закон е скрит, таен, окултен.

Да разгледаме друг идеал: да се освободи от своите недостатъци, погрешки. Но състоянието на недостатъци е едно болезнено състояние в живота на ученика и то е временно, както е временна и една болест. Действително, за болния човек здравето става идеал, но оздравее ли – тоя идеал изчезва. Никой здрав човек не си поставя за идеал здравето.

Или пък желае да добие известни способности. Но способността за един ученик е само едно условие за постигане на по-високи идеали, тя не може да бъде негова крайна цел.
Или желае да заработи между хората и да създаде едно идеално общество. Но идеалното общество е само една благоприятна среда за неговото развитие, но не крайния идеал.
Ако погледнем на въпроса от чисто практично гледище, трябва да признаем, че в първите фази в своето развитие, ученикът навлиза в един свят крайно неустойчив, свят на постоянни промени. В неговото съзнание започват да изникват редица идеали. В някои минути той започва да мисли, че му предстои една голяма мисия: да се издигне, да заработи и повдигне цялото човечество и пр. В други случаи се заражда обратния идеал: той замечтава за един тих и спокоен живот – живот на постоянно размишление и съзерцание. В някои случаи той изпада в едно крайно религиозно настроение: започва да гледа и на най-дребната случка в своя живот, като едно откровение на невидимия мир. Има, разбира се, и противоположни моменти, в които идеалът на ученика слиза на земята, той започва да се съмнява, явява се безверие, разочарование и т.н. Така постоянно се редят все нови и нови идеали, един от друг по-хубави, но все непостоянни, променчиви.

Ученикът не трябва да се спира на временния идеал. Той трябва да потърси вечния идеал – тоя, който се реализира през цяла вечност. А кой е той? – Ученикът трябва преди всичко да потърси Бога. Да потърси Оня, Който през всички векове на неговия живот е бдял над неговите съдбини, Който в най-трудните минути на отчаяние и страдание го е подкрепял, вдъхвал му е вяра и упование, Който във всички минути на тъмнина му е осветявал пътя, Който винаги го е напътвал към добро, светлина, истина. Само Нему ученикът може напълно да уповае, че ни при един момент, при каквито и да е условия на живота, не ще измени своите отношения към него.
Това е идеалът, който е стоял като нещо най-свещено във всички велики души, който ги е вдъхновявал през целия им живот, карал ги е да понасят с едно безгранично търпение всички страдания на живота и когато ставало нужда, да се жертват за него.

Веднага, обаче, възниква въпроса: как може човек да се свърже с Бога? – На пръв поглед, най-напред би трябвало да Го опознае и след това да се свърже с Него. Това наистина е логично, но не е правдоподобно. Може ли ограниченото, чийто възможности за познание са толкова бедни да опознае Безграничносто, Абсолютното? Безспорно, че не. Единственият метод – това е Любовта към Бога. Само тя единствена е в състояние да го свърже с Него. Съвременният човек, обаче, в своето развитие е достигнал до такава степен, че той е изгубил всякаква опитност за Него, а е останало само едно понятие. И кога се каже Любов към Бога, тия думи прозвучават без едно определено съдържание. Обаче, окултният ученик трябва да надживее това състояние, т.е. да навлезе в една нова област, която съставя мистичната страна на ученичеството. Тая област не подлежи на опиасание, тя само се живее. Само ония ученици, които са навлизали в нея, знаят, че да обича човек Бога, това значи да се свърже с един вечен и неизчерпаем източник на живот, светлина, на всичко най-възвишено и най-благородно. Всички те знаят, че любовта към Бога за тях е тъй необходима, както е необходимо дишането за техния организъм. И както без въздух биха се задушили, така и без нея биха се задушили вред ония крайно неблагоприятни условия, в които обикновено са поставени да се развиват.

В това отношение, ако проследим живота на всички окултни ученици, ще видим, че пробният камък, с който се е познавала тяхната сила, е когато са били поставени в състояние да видят разрушени всичките си обикновени идеали, всичко онова, което им е давало някаква подкрепа и е оставала само връзката с Бога. Ако са могли да я запазят – те са издържали своя изпит; ако ли не – пропадали са. Живи примери в това отношение ние виждаме в Стария Завет в лицето на Йова, Давида, Данаила и т.н.
В окултната литература има изтъкнат един закон, който определя отношението на всички същества в битието. Според него, всяко същество се намира в отношение на пасивност (възприемчивост) спрямо по-визвишените от него, а в отношение на активност спрямо по-нисшите. От тоя закон може да се направи една аналогия по отношение дейността на ученика. Връзката му с Бога и по-напредналите същества съставя пасивната страна на неговата дейност. Тук думата пасивен употребявам в смисъл възприемателен. Любовта към Бога дава на ученика всички условия, за да се прояви, но самото проявление е вече негово лично дело. И в това отношение той трябва да влезе в контакт с два свята – единият – неговият собствен вътрешен свят, другият – външният свят. Тук трябва да признаем, че колкото Любовта към Бога го свързва с един съвършен свят на вечна хармония, мир и блаженство, толкова неговото творчество го свързва с два свята крайно дисхармонични, пълни с противоречия и противодействия.
Да разгледаме, например, вътрешния свят. При известни условия ученикът пожелава да свърши едно дело. Веднага се появяват две противоречиви мисли. Нещо го съветва да постъпи по един начин, друго го съветва да постъпи тъкмо по противоположния. Кого да послуша? Кой е добрият глас? Ето един от важните въпроси, с които още в началото се сблъсква. От друга страна, той попада под силното действие на закона на смените на настроението. В известен момент чувства себе си мощен, изпълнен с творчески енергии, струва му се, че е в състояние да преустрои целия свят. В друг случай настава тъкмо противоположносто състояние: чувства се слаб, немощен. При това, всяко преминаване от едно състояние в друго е съпроводено с големи страдания.

Както е дисхармоничен вътрешния свят, така е дисхармоничен и външния. Ученикът е поставен да се развива в крайно материалистична среда, изпълнена само с противоречия. Той вижда, че навсякъде цари една жестока борба за съществуване, в която силният изнасилва слабия и живее за негова сметка. Постоянно в своя живот той среща само крайно егоистични хора. В обществото вижда от една страна хора, крайно обременени, потънали в нещастия, а от друга – хора пренатоварени в излишества. Веднага в неговото съзнание възниква идеята за нарушение Правдата в света, и той се залавя да е възстанови. Но скоро се убеждава, че за това е необходимо не само желание, но и методи, които той не притежава.

От друга страна, в отношенията си с хората, постоянно се натъква на много противоречия. Той знае, че всички хора са братя по между си, и че към всички трябва да се отнася с еднаква обич. Но в действителност, по някога среща хора, към които без никакъв повод чувствува едно отблъскване, една антипатия.
Как да примири това противоречие?

От всичко се вижда, че в първите фази на своето развитие, ученикът се натъква на ред противоречия, както вътре в себе си, така и извън себе си. Пред него се изправя една много сериозна задача, разрешението на която се изкупва с цената на много страдания. И ние виждаме, там дето някои ученици от миналото заговарят по тоя въпрос, от техните думи лъха една голяма болка, една голяма скръб.

Това е тясният път, за който говорят всички свещени книги, за който споменава и Христос – път труден, мъчителен, но той трябва да се измине. Така е наредила Природата. Разбира се, че за изминаването му са необходими ред качества: преди всичко едно будно съзнание, едно абсолютно безкористие, смелост и т.н.
Мнозина, които четат окултната литература, често срещат описания за разни изпити на ученици из миналото, и в тях се заражда идеята да чакат също такива специални условия с една рядкост. За да се появят, необходими са известни изработени вече качества, плод на личните усилия на ученика. Нека напр. Разгледаме живота на един ученик от дълбоката древност – Йов. Той живее един добър, богоугоден живот, но за да мине в една по-висока фаза на развитие, трябва да бъде подложен на един изпит. Както навсякъде, така и тук, подлага се на изпитание неговата вяра в Бога. Почва изпитът: отнемат му се богатства, синове, дъщери, здраве и остава без всякаква подкрепа, отдето и да било, остава му само едно – врата в Бога. Но въпреки всичко това устоява и ние виждаме, как всичко изгубено му се връща в двойна степен. Веднага тук възниква въпроса: възможно ли е една такава вяра да бъде едно случайно явление в Йов? Възможно ли е до тогава да е водил един обикновен, дребнав живот и изведнъж да прояви една такава силна вяра? – Безспорно не. За да се създаде в човека една такава вяра, необходими са дълги усилия, много работа.
Един тъкмо противоположен тип в по-нови времена представлява Фауст. Между тия два типа аз виждам една аналогия. Йов върви по пасивния път – пътят на вяра и преданост към Бога. Фауст върви по активния път – пътят на личното творчество. И дватата биват подложени на изпит. Изпитът на Йова върви по низходящ път – от него се отнема, а на Фауст – по възходящ – дава му се. Първият – побеждава, вторият пропада. Защо пропада Фауст? В него липсва живата вяра в Бога, а вместо нея съмнението е започнало да засънява неговия ум.

Но да се върнем към идеала на окултния ученик. При неговото реализиране, почти във всички ученици се забелязва едно голямо нетърпение, едно желание, колкото е възможно по-скоро да се реализира. И всяко забавяне и свързано с тревоги и безпокойства. Това е едно неправилно схващане на въпроса. За реализирането на тоя идеал, ученикът не единствен фактор. Тук работи и природата, а ние знаем, че тя твори много бавно.

Ето защо, в реализирането на своя идеал, ученикът трябва да вложи една голяма ширина. Да работи с един абсолютно безкористие и преданост. Да върви непрестанно по стоя свещен път, и той ще го заведе при неговия Идеал – при Бога.

IV Младежки събор

2011-04-17T20:56:29Z

Sybilla: /* IV Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== IV Младежки събор ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjRhZjEzYTliYTk2NGJiODc IV Младежки събор - pdf за сравняване]

* [[Вътрешни и външни връзки]] - Учителя - (Мария)
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на ученика - К. Тулешков]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на окултния ученик - К. Паскалев]] (Emmy)
7 юли 1926 г.

*[[Будност - Хр. Койчев]]
7 юли 1926 г.

*[[Особеното място]] - Учителя
8 юли 1926 г.
*[[Идеалът на ученика]]
8 юли 1926 г.

*[[Общение на детето с живата природа - Б. Боев]]
8 юли 1926 г.

*[[Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев]]
8 юли 1926 г.

*[[За свободата на учителите - П. К. Пенков]]
8 юли 1926 г.

*[[Педагогически правила]] - Учителя
9 юли 1926 г.

Идеалът на ученика - К. Тулешков

2011-04-14T21:00:24Z

Sybilla: /* Идеалът на ученика */

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[IV Младежки събор]]

== Идеалът на ученика ==

7 ч. с. К. Тулешков

Природата обича само ония, които иматъ високъ идеалъ.
Смъртьта е нещастието на хората безъ идеалъ, а възкресени¬ето е излизането съ високъ идеалъ изъ дълбокитЬ изби на материалния свЬтъ. (Високия Идеалъ)
Душата на всЬки едного съдържа Божественото въ потенция. Проявяването на тази Божественость, чрЬзъ подчиняване на вжтрЬ- шната и външна природа, е цЬлъта на живота. Постигнете го чрЬзъ работа, чрЬзъ молитва, чрЬзъ психическо подчинение, чрЬзъ философия само чрЬзъ единъ, чрЬзъ нЬколко, или чрЬзъ всички тия методи, и бждете свободни! 8. V.
Безъ идеалъ, животътъ, поне въ този видъ, въ който ние го познаваме, като проявяващъ се въ извЬстни форми, е невъзможенъ. Защо? Защото всЬка форма, независимо отъ какво естество е тя, прЬдставлява отъ себе си постигната цЬль - идеалъ, къмъ който се е стремило едно по-малко, или повече будно съзнание.
Безъ идеалъ еволюция е невъзможна. Идеалътъ е основниятъ потикъ за проява на живота, затова животъ безъ идеалъ е невъзмо-женъ. Ако си прЬдставимъ единъ максималенъ песимизъмъ, който да изключва всЬка вЬра въ възможноститЬ за постигане «а нЬщо, ние ще имаме резултатъ, равносиленъ на смърть.
Еволюцията прЬдставлява само стремежъ на будно съзнание къмъ реализиране на постоянно смЬняващи се идеали - цЬли. Това сж факти. Тъй мислятъ всички.
Явно е, сжществата - хора, или си създаватъ идеали, или тЬ имъ биватъ налагани отъ природата (защото тя има срЬдства за създаване идеали, дори и у най-пасивния, като засЬга мислитЬ и чув-ствата му, или като дЬйствува чрЬзъ инстинкта). Въ този именно пунктъ се отличава ученикътъ отъ неученика, въ тЬсенъ смисълъ ка-зано.
Въ широкъ смисълъ взето, всички сжщества сж ученици на единъ учителъ - скритиятъ безкрайно разуменъ животъ.
ИдеалитЬ на не ученика сж наложени отъ външнитЬ условия, които въздЬйствуватъ на неговитЬ инстинкти и чувства. ТЬзи идеали непрЬстанно се мЬнятъ, а често си противорЬчатъ, поради което обстоятелство животътъ на този човЬкъ прави впечатление на не- ориентиранъ, хаотиченъ.
Идеалътъ на ученика е единъ и вЬченъ. Той самъ по себе си никога не уголЬмява величината си; остава винаги задъ границитЬ на личното домогване. Той расте по сила не Вънъ, а ВжтрЬ. Гоненъ непрЬ- станно Вънъ, Въ външните обекти, той се реализира равномерно Въ всичките си посоки, но вжтрЬ. ВсЬка създадена форма се стреми да го реализира поне отъ части, но Въпреки това, никоя създадена или създа¬ваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа въ себе си. Той е тъй обширенъ, че може да се съзре прЬзъ всичко сжществуващо, задъ всичко сжщестВуВащо, но не и Въ всичко сжщестВуВащо. Той може да се съзре и задъ целата природа. Идеалътъ на ученика е идеалъ на приро¬дата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми въ некое отделно свое творение, или чрезъ всичките купно, да долови и предаде неговия образъ. Образите се менятъ. Следователно, и приро¬дата като човекъ - ученикъ, само съзерцава върховния идеалъ, а той остава все извънъ границите на нейните постижения.
Тъй изнесенъ този Идеалъ е едВа ли не недейсгпвителенъ, зато¬ва обикновено е пренебрегнатъ. Нема по-действителенъ идеалъ отъ него.
Този идеалъ е поставенъ отъ началото на битието и ще свети надъ небосклоните на Всички сжщества и на целата природа до сконча- нието на вековете. Ще се въплощава въ разни форми, били те физичес¬ки или умствени, ще кърми Велики идеи. Но всички тези, зараждайки се по силата на неговата творческа Воля, ще изчезнатъ съ Времето, а той ще наджувЬе и Времето и вечностьта дори.
Къмъ него се стреми всичко живо, абсолютно всичко, защото къмъ него води единствения пжть, по който тече Великия животъ.
Ученикътъ тъй схВаща идеала, тъй живее съ него.
Само при едно такова положение можемъ да кажемъ, че учени¬кътъ и идеалътъ сж едно, но не по сжщина, а въ непреривния процесъ на реализиране на идеала Въ ученика презъ Вечностьта.
Какъ ще бждатъ разрешени ония Въпроси, които се слагатъ за разрешение предъ стжпките на ученика и които иматъ капитално значение въ неговия пжть? Тия въпроси сж много, ще взема два-три. - 1. Дейность или бездействие. Дейностьта, движението, смената на постигнатото съ непостигнатото, по-съвършено обуслаВятъ еволюцията. Несполучливите опити въ живота каляватъ воля, харак- теръ и мисъль и създаватъ условия за по-сполучливъ опитъ. Но дей-ностьта създава плодове, които обвързватъ дееца. Отъ това се раждатъ всички страдания. Какъ ще се примирятъ тия две положения? Само вещия, прозиращиятъ презъ всичко, но невъплотениятъ въ нищо Идеалъ може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дейностьта съ огледъ на резултатите и ще я превърне въ дейность - непрЬривно вЬчно реализирване на вЬчностьта въ всЬки насшоящъ мигъ.
Подъ такава свЬтлина практическитЬ въпроси и задачи ста- ватъ пакъ практически, но отъ единъ по-вжтрЬшенъ характеръ.
За ученика сжществата изобщо и хората въ частность сж едно нЬщо, а именно частично реализиранъ и непрЬкжснато реализи- ращъ се вЬченъ идеалъ. Какъ би се чувствувалъ ученика въ общест-вото? Какъ би се поставилъ тамъ? - Много ясно става отъ горЬ- казаното.
Тъй разрЬшава ученикътъ всички въпроси. А за него собствено сжществува само единъ въпросъ: "дали всЬки мигъ той реализирва въ себе си поне една безкрайно малка часть отъ вЬчния идеалъ?"
Идеалътъ на ученика е вЬченъ.
Той никога се не мЬни по сжщина.
ПрЬслЬдванъ вънъ, той непрЬстанно се реализира вжтрЬ.
Той непрЬстанно се въплощава въ мислови и физически форми, непрЬстанно заражда и кърми велики идеи. Но всичкитЬ тЬ, появили се по силата на творческата му воля, изчезватъ въ всепоглъщащата пасть на врЬмето, а той ще надживЬе врЬмето и вЬчностьта дори.
Къмъ него се стреми всичко живо, защото къмъ него води единствениятъ пжть, по който тече великия животъ.

7 ч., с. К. Тулешков

Природата обича само ония, които имат висок идеал. Смъртта е нещастието на хората без идеал, а възкресението е излизането с висок идеал от дълбоките изби на материалния свят. (Високият Идеал). Душата на всеки един съдържа Божественото в потенциал. Проявяването на тази Божественост чрез подчиняване на вътрешната и външна природа е целта на живота. Постигнете го чрез работа, чрез молитва, чрез психическо подчинение, чрез философия, само чрез един, чрез няколко, или чрез всички тия методи и бъдете свободни.

Без идеал, животът, поне в този вид, в който ние го познаваме, като проявяващ се в известни форми, е невъзможен. Защо? Защото всяка форма, независимо от какво естество е тя, представлява от себе си постигната цел – идеал, към който се е стремило едно по-малко, или повече будно съзнание. Без идеал еволюцията е невъзможна. Идеалът е основния подтик за проявана живота, за това живот без идеал е невъзможен. Ако си представим един максимален песимизъм, който да изключва всяка вяра във възможностите за постигане на нещо, ние ще имаме резултат равносилен на смърт. Еволюцията представлява само стремежа на будното съзнание към реализиране на постоянно сменяващи се идеали – цели. Това са факти. Тъй мислят всички. Явно е, съществата – хора, или си създават идеали, или те им биват налагани от природата (защото тя има средствата за създаване на идеали, дори и у най-пасивния, като засяга мислите и чувствата му, или като действа чрез инстинкта). В този пункт се отличава ученикът от неученикът, в тесен смисъл казано. В широк смисъл взето, всички същества са ученици на един учител – скрития безкрайно разумен живот.

Идеалите на неученика са наложени от външните условия, които въздействат на неговите инстинкти и чувства. Тези идеали непрестанно се менят, а често си противоречат, поради което обстоятелство животът на този човек прави впечатление на не-ориентиран, хаотичен. Идеалът на ученика е един и вечер. Той сам по себе си никога не уголемява величината си; остава винаги зад границите на личното домогване. Той расте по сила, не вън, а вътре. Гонен непрестанно Вън, във външните обекти, той се реализира равномерно във всичките си посоки, но вътре. Всяка създадена форма се стреми да го реализира поне от части, но въпреки това, никоя създадена или създаваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа в себе си. Той е тъй обширен, че може да съзре през всичко съществуващо, зад всичко съществуващо, но не и във всичко съществуващо. Той може да съзре и зад цялата природа. Идеалът на ученика е идеалът на природата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми в някое отделно свое творение, или чрез всичките на куп, да долови и предаде неговия образ. Образите се менят. Следователно, и природата като човек – ученик, само съзерцава върховния идеал, а той остава извън границите на нейните постижения. Тъй изнесен този Идеал е едва ли не недействителен, за това обикновено е пренебрегнат. Няма по-действителен идеал от него. Този идеал е поставен от началото на битието и ще свети над небосклоните на всички същества и на цялата природа до скончанието на вековете. Ще се въплащава в разни форми, били те физически или умствени, ще кърми велики идеи.Но всички тези, зараждайки се по силата на неговата творческа воля, ще изчезнат с времето, а той ще надживее и Времето и вечността дори. Към него се стреми всичко живо, абсолютно всичко, защото към него води единствения път, по който тече великия живот. Ученикът тъй схваща идеала, тъй живее с него. Само при едно такова положение можем да кажем, че ученикът и идеалът са едно, но не по същина, а в непреривния процес на реализиране на идеала в ученика през Вечността. Как ще бъдат разрешени ония Въпроси, които се слагат за разрешение пред стъпките на ученика и които имат капитално значение в неговия път? Тия въпроси са много, ще взема два-три.

1. Дейност или бездействие. Дейността, движението, смяната на постигнатото с непостигнатото, по-съвършено обуславят еволюцията. Несполучливите опити в живота каляват воля, характер и мисъл и създават условия за по-сполучлив опит. Но дейността създава плодове, които обвързват дееца. От това се раждат всички страдания. Как ще се примирят тия две положения? Само вещия, прозиращия през всичко, но невъплатения в нищо Идеал може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дейността с оглед на резултатите и ще я превърне в дейност – неприривно вечно реализиране на вечността във всеки настоящ миг. Под такава светлина практическите въпроси и задачи стават пак практически, но от един по-вътрешен характер. За ученика съществата и изобщо хората в частност са едно нищо, а именно частично реализиран и непрекъснато реализиращ се вечен идеал. Как би се чувствал ученикът в обществото? Как би се поставил там? Много ясно става от горе-казаното. Тъй разрешава ученикът всички въпроси. А за него собствено съществува само един въпрос: „дали всеки миг той реализира в себе си поне една безкрайно малка част от вечния идеал?“Идеалът на ученика е вечен. Той никога не се мени по същина. Преследван вън, той непрестанно се реализира вътре. Той непрестранно се въплъщава във мислови и физически форми, непрестанно заражда и кърми велики идеи. Но всичките те, появили се по силата на творческата му воля, изчезват във всепоглъщащата паст на времето, а той ще надживее времето и вечността дори. Към него се стреми всички живо, защото към него води единствения път, по който тече живота.

IV Младежки събор

2011-04-14T20:15:55Z

Sybilla: /* IV Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== IV Младежки събор ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjRhZjEzYTliYTk2NGJiODc IV Младежки събор - pdf за сравняване]

* [[Вътрешни и външни връзки]] - Учителя - (Мария)
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на ученика - К. Тулешков]] - (Еmmy)
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на окултния ученик - К. Паскалев]]
7 юли 1926 г.

*[[Будност - Хр. Койчев]]
7 юли 1926 г.

*[[Особеното място]] - Учителя
8 юли 1926 г.
*[[Идеалът на ученика]]
8 юли 1926 г.

*[[Общение на детето с живата природа - Б. Боев]]
8 юли 1926 г.

*[[Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев]]
8 юли 1926 г.

*[[За свободата на учителите - П. К. Пенков]]
8 юли 1926 г.

*[[Педагогически правила]] - Учителя
9 юли 1926 г.