ПорталУики - Потребителски приноси [bg]

Педагогически правила

2011-05-11T05:12:38Z

Zornica:

== Педагогически правила ==

7 ч. с. петък, 9 юли. Учителя

В. И. Ч. Б. В. Б!

Размишление.

Да възстановим нашите вътрешни връзки с Истината.
Има един закон в света, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се определя и не може да се определи. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане в даден случай. За да може да се постигне всичко това, изискват се малко по-будни умове. Да кажем, че имаме в пространството математическата точка А, която се явява като силов център. Питам: тази точка отде изникна в пространството? Вие не знаете това, но факт е, че точката А се проявява и действа. Представете си, че тази точка е някой извор, който извира някъде из земята. Вие ще си зададете въпроса: отде иде тази точка, как се проявява тя? Сама ли е в пространството? Сега ще вземете да философствате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знаете, защото вашата философия е такъв един аршин, с който природата не мери. Вашите философски възгледи не важат за природата и за природните явления. Те важат само за вас. Но природата има други мерки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи с разумни мерки, начини и методи. Как се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъл във вашия ум и да ви занимава. Отде е дошла, как се е появила и от кое място? - Не знаете. Казвате: имам една мисъл в главата си. На кое място в главата ви е тази мисъл? - Не знаете, не можете да определите. Дотогава, докато не можете да определите мястото на тази точка, или на тази мисъл, или на тази идея, тя е преходна, върху нея не можете да градите. Тя е самарът на живота ви. Точката А подразбира, че съществува друга една точка - В. Щом започнеш да мислиш, това показва, че друг някой преди тебе е мислил. Щом дадена мисъл съществува още, това показва, че някой преди тебе е мислил и твоята мисъл е отражение на неговата. Никоя мисъл не излиза самостойно. Ти не си някой гениален човек, който може да роди мисълта. Тази мисъл възниква от друг ум, а в твоя ум тя се явява само като отражение.

Аз искам сега да ви наведа на основния закон в педагогията. Какво значи, според педагогията да отхраниш един човек? Педагогът ще отговори: да отхраниш един човек, значи да му даваш достатъчно храна - нищо повече. Този човек, след като приеме храната си, организмът му е вече в състояние сам да определи, накъде да отправи храната, ти няма какво да се бъркаш във вътрешните процеси. По същия начин учителят е един готвач, който е длъжен да има само около десетина-двадесет тенджери, за да приготви храна за децата си. Той запитва децата си: "Какво искате да обядвате днес"? Те му казват, какво искат. Той им сготвя, сипва на всяко дете в паницата му и по-нататък не се бърка, оставя децата сами да се хранят. Това е педагогия!

Ще ви запитам: какви педагози имат рибите? Какви педагози имат вълците? Какви педагози имат овцете? Какви педагози имат щъркелите? Какви педагози имат орлите, гълъбите, кокошките? Какви педагози имат растенията? Гледаш, цяла гора от безброй дървета, заели грамадно пространство, развиват се, растат сами нагоре. Питам: кой педагог научи тия дървета, как да растат нагоре с върховете си и как да се посяват? Ние като се бъркаме в работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнем да се развиваме според методите на природата и току-виж, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Посадиш едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човeкът, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка от ябълка, или от дюля, иска да я присади върху една круша. Излeзе едно "бамбашка" дърво. Такова дърво сyществува ли в природата? Такива дървета съществуват, но по отделно, всяко за себе си, а не върху едно и също дърво. Ако върху едно и също дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човека, на педагога. Половината от това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодът на туй дърво ще бъде ли едновременно круша и ябълка? Плодът на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. Те ще си дойдат до старото положение.

И тъй, днешното възпитание, което педагозите прилагат, е присаждане, и след като човек умре, ни помен не остава от тази педагогика. Даже след всеки тежък изпит, който прекарваме в живота си, нашите възгледи, по някой път, претърпяват коренни преобразувания. И тогава вие казвате: аз не мисля вече, както по-рано. Казвам: де отидоха неговите по-раншни възгледи и мисли? Да кажем, някой мисли, че демокрацията ще оправи света. Обаче, хване го някоя тежка болест, или с други думи, хване го една философска, една органическа, физическа треска и след туй става монархист. Казва: демокрацията не може да оправи света, монархизмът ще го оправи. Значи, точката А е демокрацията, точката В е монархизмът. После пък става обратното. След това се явяват други проекции на точки, става превръщане на силите - нашите възгледи се превръщат. Днес можеш да бъдеш демократ, утре - монархист, и обратно. Днес можеш да вярваш в педагогиката, утре да кажеш: никаква педагогика не съществува. Не, това не значи, че педагогиката не съществува в света. Нещата в света, в живата природа са организирани, няма какво ти да ги възпитаваш. Ти трябва само да подпомагаш.

Според моите възгледи, или според възгледите на природата, всеки човек се ражда организиран вътре в себе си. Може ли един идеал, според всичкото изкуство на педагогиката да преобрази един вълк? Френолозите са доказали, че някои хора, колкото и да ги възпитаваш, каквато религия и да им проповядваш, както и да им говориш за Бога, щом ги оставите пред някоя каса, отварят касата и я обират, имат слабост към парите. В този случай, всички тия възгледи, които си им присадил, че има Бог, че има закон на възмездие - падат. Те не могат да се самовладат. Де отиде тяхната педагогика?
В какво седи първото правило на педагогиката? Първото правило на педагогиката е следното: бащата трябва да обича сина си, и майката требва да обича дъщеря си. Второто правило на педагогиката: синът трябва да обича баща си, и дъщерята трябва да обича майка си. Това е смяна на енергии. Син, който обича баща си, може да обича и майка си. Такъв е законът. Има синове, които са много привързани към бащите си, само за тях говорят. От гледището на педагогията, ако майката иска да привлече сина си на своя страна, трябва да разбира законите на природата за превръщането на силите. Син, който обича баща си, може да обича и майка си. Как действа законът за превръщането на силите? Ако синът обича баща си идейно, майката, за да привлече сина си към своя страна, и тя трябва да обича мъжа си. Не го ли обича, всичките и усилия са напразни. Тогава, освен че няма да го привлече, но в сина ще се зароди отвръщение към майката. Значи, начинът за превръщане на силите е следният: ако синът почувства, че майката обича бащата, както той го обича, ще обича и майка си. И обратното е вярно. Ако дъщерята обича майка си, а бащата ревнува, каквито усилия и да прави той, както и да и угажда, каквото и да и купува, освен че няма да я привлече, но ще я отчужди от себе си. Какво се изисква от него, щом иска да привлече дъщеря си? - Той трябва да обича жена си тъй, както дъщерята я обича. Обича ли я така, дъщерята може да даде от своите чувства и на бащата.

Сега, вие казвате, че ще възпитавате. Как ще възпитавате едно дете? Най-първо ще видите, дали туй дете ви обича. После ще наблюдавате, кого обича това дете. Някой път учителите си правят илюзии, че децата им ги обичат. Някой път любовта на децата е користолюбива. Те носят на учителите си цветя, подаръци, но това още не е истинска любов. Учителите трябва да знаят, че едно дете, колкото малко и да е, може да бъде една напреднала душа. Много деца са по-умни от учителите си. Много деца разбират закона на внушението, закона за трансформиране на енергиите по-добре от бащата и майката. Запример, често срещаме генерали на бойното поле или другаде някъде при изпълнение на своята длъжност, строги, неотстъпчиви, нищо не може да ги помести от тяхната позиция или от тяхното решение, никой не може да им повлияе. Но гледаш един от тия генерали, щом дойде при него детето му, поглади баща си по главата, по челото, целуне го, изведнъж бащата омекне, отстъпва. Каквото каже това малко дете, бащата слуша - сърцето му се отваря. Значи, детето разбира добре закона за трансформиране на енергиите и го прилага. То трансформира ония набрали се енергии в сърцето на бащата, и той е готов да изпълни неговото желание.

Та казвам: според мене, вие не можете да приложите никаква педагогика в свeта, ако нямате любов към Бога, ако не обичате Бога. Това е основният закон. Вие ще излезете с вашите възгледи и ще кажете: казано е в Писанието, че Бога никой никога не е видял. Значи, този Бог е някаква безименна точка. Той е непроявеният Бог. Той не иска да знае нищо за вас. Но проявеният Бог, Когото вие познавате, има връзка с непроявения. И ако вие не обичате и не познавате непроявения Бог, а обичате и познавате проявения Бог, то чрез Него ще се свържете с непроявения. Тогава и непроявеният ще ви познава. Сега, ще ви представя едно математическо противоречие. Проявеният Бог живее само в едного, а непроявеният живее във всички. Как ще разберете това нещо? - То е една велика математическа задача. Проявеният Бог живее само в едного, само на едно място. Той не е на много места. Непроявеният е на много места. Следователно, когато кажете, че Бог живее в нас и ние живеем и се движим в Него, това е начин за трансформиране на енергиите. Когато кажем, че всички трябва да обичаме Бога, това показва, че всички Го познаваме. Ако вие ми кажете, че не познавате Бога, не говорите Истината. Но щом вие кажете: знаете ли, че Бог живее в мене? - Това вече е проявлението на Бога във вас. Той се проявява.

Та когато казвате, че Бога никой никога не е видял, това е търговски израз, една търговска сделка. Защо казвате така? - Имам да взимам пари от вас. Идвам да си ги взема, но вие ми казвате: нито ви познавам, нито пет пари в джоба си имам. Да, ако кажете, че ме познавате, трябва да ми дадете парите, които ми дължите. Туй е вашето съображение, поради което не говорите Истината. Аз имам везни у дома си и ви казвам: ела у дома, аз ще ви претегля на везните и ще ви докажа, дали имате пари, или не. Претегля ви без дрехите, зная колко тежатат, отбележа си всичко това и виждам най-после, че остават още 10 грама. Това е теглото на парите във вас, т. е. на златото, което имате в себе си. Казвам ви тогава: вие имате 10 грама злато в себе си, извадете го навън!
Сега ще разгледаме другото положение, в което хората често изпадат. Те казват, че светът е неуреден. Това е тяхното субективно схващане. Те мязат на Настрадин-ходжа, който казвал, че когато умре жена му, половината свят ще се свърши, а когато умре той целият свят ще се свърши. Това е вътрешно, субективно схващане. Спечелиш малко пари, направиш си къща, сВетът, малко се е оправил. Изгубиш къщата си, изгубиш здравето си, уволнят те от служба, казваш: светът се е развалил. Действително, твоят субективен свят се е разстроил. Но тия промени, които може да станат в твоя субективен свят, външният свят даже не ги е почувствал.

Ние изпадаме в заблуждение, като искаме да възпитаваме хората. Не трябва да възпитаваме хората, а трябва да бждем съработници на Бога! Понеже Бог е най-стрият от всички, Той е имал време да изучи всички педагогически методи. Ако искаме да изучим и приложим някакъв педагогически метод, трябва да отидем при Бога. Той държи всички педагогически методи в своята архива. Най- старият педагог е Господ, при Него идете! Той има всички методи, ще ви каже, какъв метод е прилагал за всяка епоха. И за новата епоха има определен метод. Той ще ви каже: ето, този е педагогическият метод за новата епоха.
Сега ще ви приведа друга мисъ. Искам например, да се разговарям с една птица, или пък искам да се разговарям с една риба. Това са две разумни същества. Едното разумно същество живее във водата, другото - във въздуха. Какво трябва да направя, когато искам да се разговарям с рибата? Тя не може да дойде при мене, аз трябва да сляза при нея, във водата трябва да отида. За да отида във водата, трябва да снема дрехите си и да стана като нея, с люспи. Затова, аз ще си туря люспи като нейните и ще говоря на нейния език. След това искам да говоря с птицата. Какво трябва да направя? - Трябва да стана птица, да ми израснат криле, и да литна във въздуха, да хвърча като нея. По този начин и всеки човек трябва да се изучава специфично. Учителят има една от най-трудните задачи - да възпитава хората. Ако той има 30 деца в отделението или класа си, това са 30 свята, цели 30 микрокосмоси. Знаете ли защо е мъчно да се възпитават хората? Ще ви кажа. Във всяко дете има сто милиона слънчеви системи. Умножете сега 30 по сто милиона! Колко правят? - Три милиарда. Това е една грамадна енергия, с която вие трябва разумно да се справяте. Аз говоря за разумната енергия, която е скрита в душата на всяко дете, на всеки човек. Някои мислят, че децата са глупави. Не, детето още като го учиш, знае, разбира, говориш ли му истината, или не. Децата като излязат из училището, казват: нашият учител не изведе тази работа добре, т. е. не говори истината. И няма да се мине дълго време, те ще го накарат да лъже, те ще го опитат. Най-после ще кажат: както мислехме, точно тъй излезе, учителят ни не говори Истината.

Днес някои от учителите се заблуждават, мислят, че децата не разбират много неща и казват за тях: деца са те! Няма по-прозорливи същества от децата. Децата виждат и през стените, тъй ги познавам аз. Впрочем, аз не съм учил деца, и това, което говоря, то са мои математически изводи. Отде ги вадя? - От общите закони. Аз съм работил и работя с големите деца, тях см опитвал. Но и малките и големите деца са все деца. Това сжа само отношения, това са само различни семенца.
Всеки човек, всеки индивид можем да си представим като една точка, напр. точка А. Тази точка като расте, разширява своя обем, при което разширение тя увеличава и своята деятелност. Това обаче не са нови енергии, това са енергии, които и по-рано са съществували, само че сега са по-интензивни, имат по-голям кръг на дейност. Някой казва: аз сега съм по-възрастен, повече разбирам и повече неща мога да направя. Така е, но трябва да знаете, че туй, което сте носили в детинство, носите и сега, само че по-разшерено, по-разработено. Тъй че вие и сега, в това си положение, няма да се спрете. И за в бъдеще ще продължавате да се развивате, защото имате ред други сили в себе си, които чакат своето проявление.

За сега сте големи деца, а за в бъдеще ще станете стари, ще минавате за възрастни хора. Да кажем, че живеете хиляди години. Каква ще бъде опитността, която ще придобиете за това време? - Най- напред ще се разширявате, после ще настане едно вдетиняване, след това пак разширение и т. н. Какво значи вдетиняване? - То е процес на пресяване. Децата се спират само върху неща, които са необходими за тях, тене се занимават с ненужни работи.

Сега, аз няма да се спирам Върху думата "педагогика". Тя е външно нещо. Нека се занимават с нея тия, които имат достатъчно свободно време. Трябва да имате предвид следното правило: не можеш да приложиш успешно един метод върху другите, ако не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за послушание, за подчинение, но ако ти сам не слушаш, ако ти сам не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти сам нямаш трезва мисъл. Ако ти развиваш една тема, а сам не я разбираш, как ще я предадеш? Говориш за Истината, а сам не разбираш, какво нещо е Истината. Например, някой чел някаква книга по астрология и дойде при мене да ми разправя, че Юпитер бил такъв, че Сатурн бил такъв, но виждам, че той не разбира нищо от тази материя. Астрологията е отвлечена наука. Няма нито един астролог, който да разбира, какво нещо е астрологията в нейния дълбок смисъл. Астрологията не е нищо друго, освен физиология на душата. Когато говорим нещо по астрология, ние не разбираме влиянието на разните звезди и планети върху човешкото тяло, но подразбираме Влиянието им Върху човешката душа. Тя е цял космос, съвокупност от необятни сили, които действат и очакват своя момент за проявление. Един ден човешката душа, като дойде в своите условия, може да се прояви като един ангел. Всеки от вас може да стане ангел. Кога? - Като ви се дадат условия. На една буба са нужни 40 дена, за да се превърне в пеперуда. Тази пеперуда, в сравнение с първото си положение става ангел. Бубата трябва да стане човек, човкът - ангел.

Сега, изчислете, тия 40 дена, на колко години ще се равняват за човека, докато той стане ангел. Един ден е равен на 1,000 години. Значи, човекът, за да се превърне в ангел, за да добие известно съвършенство, нужни му са 40,000 години. Но трябва да знаете, че това голямо число години, това са само разумни точки, през които трябва да минавате в духовния свят всеки ден. Ден е само за този, у когото съзнанието извършва нещо. Ако съзнанието ви е будно, имаше ден; ако съзнанието ви не е будно, никакъв ден няма за вас, тъмнина е в духовния свят. Следователно, щом съзнанието ти в този свят не е будно, усещаш нощ; щом е будно съзнанието ти, усещаш ден. Ония хора пък, у които съзнанието е непреривно будно, имат постоянно ден. Вие можете да приложите този закон на земята. Ако искате да прогресирате, непременно трябва да имате в съзнанието си поне един непреривен ден. Значи, при каквито мъчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставят, вашето съзнание трябва да е винаги будно. Вие ще кажете: условията са тежки, не можем всякога да бъдем будни. Оставете това нещо! Когато говорим за условията, аз ще ви обясня, какво нещо са те. Условията на живота са продукт на нашия дух. Ние сами създаваме условията. Ние сме господари на тях, но сме забравили това нещо, и условията днес са ни станали господари.

Да Ви изясня мисълта си с един пример. Представете си, че 200 души градят един съвременен модерен параход с турбини, но пропуснали нещо при изчисленията, вследствие на което параходът се завършил с един малък, незабелязан дефект. Качват се на този параход и тръгват с него по великия океан. Дойдат до някое място, турбините не работят. Турят въглища, но не достига нещо, изчисленията излизат криви. Казват: условията са такива. Питам: коя е причината, че тия хора в парахода се намират в туй трудно положение? Природата ли създаде тези затруднения, или те сами си ги създадоха? - Те сами си ги създадоха. Следователно, сегашният ни живот, сегашните обстоятелства, в които живеем, не са творба на Бога. Аз не говоря за душата, за Божественото в човека, а за проявите на човешкия ум и човешкото сърце. Параходът, в който сме влезли, е наше произведение, следователно и условията на живота са от нас създадени.

Наредбата на нещата, законите, които създадоха учителите, всичко това сме ние. А сега, като не разбирате законите, казвате: да, но трябва да знаете, че Господ създаде този параход. Не, вие създадохте този параход. Защото, ако кажете, че Господ го е създал и пропуснал нещо в него, а при това подържате, че Бог е всемъдър, значи излиза, че и на Бога липсва нещо. Какво е тогава вашето мнение за Бога? Това, че някъде в природата се срещат някакви изключения, говори за някакво отклонение от разумните закони на природата. Дето има отклонения от природните закони, там Бог не е работил. Когато говорим за Бога, подразбираме ония отношения на душата, в които няма абсолютно никаква погрешка. Когато аз мисля правилно, когато мисълта ми е Божествена, не правя погрешки. Тогава в мене няма никаква алчност за пари, за богатство, за сила, за ядене и пиене. Когато казвам, че нямам нужда от тия неща, подразбирам, че имам всичко на разположение. Не мислете, че духовният човек няма нужда от храна и не трябва да се храни. В него процесът на храненето ще бъде непреривен. Аз разбирам яденето в широк смисъл на думата.

Вие сега сте в точка А, която представлява физическия живот, но когато влезете в точка В, т. е. в духовния живот, тогава яденето във вас ще бъде един непреривен процес. Това е дълбока мисъл, която не може да бъде напълно възприета и добре разбрана от вашите умове, защото днес органит на човешкия мозък не са в състояние да я възприемат. Защо? - Понеже всяка Божествена мисъл като дойде във физическия свят, изисква реализиране, а вие се страхувате. Страхувате се, защото нямате материал за реализирането и, и се уплашвате. Запример, идеите - да се самопожертваме, да живеем един за друг, да се обичаме, да се възпитаваме - това са все Божествени идеи, които остават неразрешени. Да възпитаваш човека, това значи да започнеш от себе си. Разбира се, тази опитност, която имат учителите, е полезна, тя е извлечена от природата. Туй което е вярно във възпитанието, което учените са придобили като резултат на своите опити, прилагайте и вие, служете си с него. Днес има много системи за обучение. Запример, по колко часа на ден трябва да се занимават децата в училището? С кой предмет трябва да започнат? Човек трябва да започне с обективния ум, с наблюдението. После, при втората фаза в развитието си, човек трябва да работи със субективния си ум. И най-после, от тези два метода той трябва да извлече третия - разумния метод, който ще го доведе до изводите на Божественото, т. е. до философския метод.
Значи, най-първо трябва да се започне с материалните, с видимите работи, всичко трябва да бъде обективно. Когато казвам, че трябва да се чистят изворите, това е символ. Аз няма сега да ви обясня този символ. Понеже децата са материалисти, разсъждават обективно, в тях не е развит още субективния ум, затова вие ще заведете детето при някой извор и ще му кажете: "Хубав ли е този извор"? - Хубав е. "Водата му чиста ли е?" - Чиста е. "Ти радваш ли се на този извор, като гледаш водата, как приятно, хубаво блика?" - Радвам се. "Хубаво, тогава очисти този извор!" Детето очиства извора от камъчета, клончета, листа и др. След това вие ще му кажете: "Виждаш ли, и твоето сърце трябва да е тъй чисто!" Ще започнеш да разправяш на детето, че в сърцето му не трябва да има никакви камъчета, никакви листа, клончета, които гният - изобщо никакви външни тела. И то трябва да очисти своя извор - сърцето. Това е един метод за възпитание. След туй, ще дадеш на това дете едно семенце и ще му кажеш: "Посей това семе в земята!" То ще го посее. "Полей го сега!" Полива го. След това ще му дадеш една ябълка или една круша да си хапне и ще започнеш да му разказваш, как в последствие от тази семка ще се развие също такъв плод. Ще ходиш често с детето заедно да наглеждаш, как расте и се развива дръвчето и по аналогия на неговото развитие, ще правиш изводи за някои процеси, които стават в душата на детето.

Най-първо учителят трябва да накара детето да мисли, и след туй трябва да започне възпитанието. При възпитанието учителят трябва да се постави на същото равнище, на което са и децата. Той не трябва да казва на децата: хайде да отидем на разходка, деца! Не, той трябва да влезе при децата и да каже: деца, аз искам да отида на разходка. Вие искате ли да отидем на разходка? Той като каже, че иска да отиде на разходка, тогава и децата ще пожелаят. Те обичат свобода в действията си, а не заповеди. При това, учителят трябва да спазва известна дистанция в отношенията си към децата. Ако той е истински педагог, няма да гали някое дете пред другите. Това ще внесе дисхармония между децата. Учителят трябва да се пази да не взема от децата никакво цвете, никаква круша, никаква слива, изобщо никакъв обективен предмет. Той трябва да каже на детето: ако ти ме обичаш, ще ме заведеш във вашата градина и от дървото, което ти си посадило и отгледало, ще ми предложиш един плод. Ще кажеш: Учителю, този плод съм определил за тебе. Тогава учителят ще каже: "Много ти благодаря, аз сам ще си откъсна този плод". Рече ли туй дете да ти даде в ръката този плод, това ще внесе съблазън. Ако аз имам градина и възпитавам едно дете, ще му кажа: ето, този плод е за тебе. Качи се на дървото да си го откъснеш сам! Това дете като се качи на дървото, в него ще има вече една идея, ще се зароди самостоятелност. Този е новият дух на възпитанието, свободен от всякакви предубеждения. Другояче, в учениците ще се зароди мисълъта, че учителят обича едни деца повече, а други по-малко. По този начин именно в детето ще има импулс. Този е Божествен метод.

По същия закон ние трябва да викаме Бога. Бог никога не иска да Му дадем нещо в ръка. Той все дава, но когато ти Му дадеш нещо, трябва да Го повикаш пред дървото на твоя живот, на твоето сърце и да му кажеш: Господи, аз съм предназначил този плод от толкоз векове само за Тебе, откъсни си го! Като го откъсне Господ от дървото ти, ще почувстваш една голяма радост. Туй е смисълът на живота.

Някой казва: как да познаем Бога? - Като живеем чист и свят живот. Тия думи, обаче, са неразбрани. Знаете ли какво значи да живееш чист и свят живот? Няма какво да ви казвам, всички знаете, но не искате да го живеете, или не искате да се проявите. Вие може да сте прави, може би условията, при които живеете, да са такива - то е друг въпрос. От чисто морално гледище може да имате свои съображения, разбирам и това. Вие не можете да се проявите във вашия свят тъй, както желаете, за което си има причини. Аз виждам причините. Вашите дрехи са кални, дъжд постоянно ви вали. Аз няма да ви питам, защо сте се окаляли така. Казвам: много добре постъпвате. Виждам друг някой, облечен много хубаво, със сухи дрехи, казвам му: много добре постъпвате, във вашия свят дъжд не вали, кал няма. Съберат се двамата и се разговарят. Единият казва: защо не си облечен с нови дрехи? Другият казва: какво си се облякъл цял в ново? Какво си се надул като някой пуяк? И двамата не разбират от езика си. Така е за всички хора. Нашите светове, в които живеем, са разумни. В туй отношение, всеки човек представлява особен свят.

Често аз ви наблюдавам като спорите. Всички разбирате, всички сте много умни. Няма какво да ви залъгвам, много сте умни. Защо сте умни? - Понеже Господ ви е родил. По някой път вие правите представление. Запример, някой от вас е виден професор в университета, но играе на сцената ролята на някой клоун. Играе той тази роля, криви се, превива се пред публиката. Казвате: този професор там какво се криви, с всичкия си ум ли е? "Какво да прави човекът? Такава му е ролята!" Авторът написал тази смешна роля, и той се мъчи да влезе в нея, да я представи добре, да схване мисълта на автора. Не, не трябва да казвате, че тази роля е смешна. Според нас, тя не е смешна. Някой мислят, че само у тях има съзнание за срам. Знаете ли, че и паунът се срамува когато опадат перата от опашката му? Минава, заминава, обръща главата си настрана, не иска да го вижда никой. Но когато перата му са на място, той като те види, разпери се, гордо върви. Тъй, вижте го, когато му израснат перата, как излиза! Върви, поглежда навсякъде, казва: "Аз съм героят на деня!"

Съвременните хора трябва да обръщат голямо внимание при възпитанието на децата върху техните желания - тях да направляват и канализират, понеже децата имат повече желания, отколкото трябва. В това има една опасност за децата, а именно: често ние поощряваме някои деца повече, отколкото са вложените дарби и способности в организма им. После, някой път вие казвате: не ме оставиха да се изкажа напълно, трябва да се доизкажа. В това нещо и съвременните учители бъркат. Те мислят, че добрият учител седи в това, да развие напълно, всестранно своята мисъл. Какво ще остане тогава за детето? Нали и неговият ум трябва да работи? Не, нещастие е, ако рече човек да се доизкаже напълно. Изворът, който тече, никога не може напълно да изтече. Не се доизказвайте! Радвайте се, че педагогиката не е установена наука. Тя е една гъвкава наука, която с хиляди години расте. Тя е девствена наука.

Някои казват: не може да се вярва на педагогиката, тя не е установена наука. Установените науки, това са баби. Математиката била установена наука. Математиката е вярна наука, но не и установена. То значи, че туй, което прилага в дадения случай е вярно. Като казвате, че математиката е установена наука, питам ви: какво разбират съвременните математици от онова живо приложение на математиката в живота си на земята? Айнщайн като развива своята теория, навлиза в нова област на математиката. Както виждате, има области в математиката, които едва сега се засягат. Как ще изясните един умствен процес математически? Как ще изясните един сърдечен процес математически? Тия процеси могат да се изяснят математически, понеже всяка душа се определя с известен род енергия. Трябва да знаете, например, какви елементи влизат при всяка една любов. Следователно, математически може да се изчисли при една приятелска любов, какви елементи влизат. Качествата на приятелската любов може да се разложат и от нея ще се получат около десетина елемента. Ако река да ви говоря за тия елементи, трябва дълго време да ви разправям, какви са тия елементи и какви елементи съдържа изобщо всяка любов. Любовта, който вид и да е, не е само един елемент, тя е сбор на сили, сбор на елементи. Значи, в химическо отношение, тя е сложно тяло или съединение. За да любиш някого, ти трябва с векове да събираш тази енергия. Идва някой при мене и ми казва: аз любя много. Аз започвам да изчислявам неговата любов и виждам, че тя ще изтрае едва една година. За толкоз време той има енергия. След година в него няма да остане ни помен от тази любов. Защо? - Толкова енергия има той, няма повече.

Любовта за да се прояви, изисква енергия. За всяко нещо се искат условия. Например: търговията става с пари; яденето става с храна. Ядене има, докато има какво да се яде; няма ли ядене, какво ще ядеш? Следователно, любовта е един сложен процес. Най- първо казвате: да има кого да обичам! У вас най-първо се заражда едно желание, един импулс да обичате. Такива желания са събрани на едно място, може би с милиони, докато най-после те се олицетворяват в твоя приятел, например. Ти вложиш в него своето чувство и казваш: аз се радвам, че мога да обичам, че си намерих един приятел. Това е израз на Божественото у вас. Но когато кажете, че обичате всички, това означава друго нещо вече, аз разбирам закона. Не искам да ви осмея, но казвам, че проявеният Бог се проявява в едного, а непроявеният - във всички. За нас, в дадения случай, реални са само тези неща, които имат отношение към абсолютното битие. За проявеното битие е важно само туй, което занимава съзнанието, защото около туй съзнание се събират всички наши чувства, идеи, убеждения, движения, всички общества и т. н.

Затуй, всеки от вас трябва да бъде педагог! Тук има богат материал за педагогиката. Ще се ползвате от светската педагогика, ще разучвате данните, фактите, които тя дава, ще ги преработвате, а същевременно ще внасяте и нещо ново в нея. Не мислете тясно, не бивайте тесногръди! И в светските хора Бог живее. И в нас Бог живее. Сега вие се делите и казвате: ние сме духовни, а те не са духовни. От гледището на непроявения Бог, всичко в света е духовно. Ако нещата нямаха място в живота, в природата, тогава нищо нямаше да съществува. Туй, което се проявява в даден случай, от него има нужда природата.
От това гледище, както и да се проявите, не считайте, че това е една слабост. То не е слабост, нито е погрешка. Ако във вас се появи енергия на гняв, не считайте, че този гняв не е на място. На място е. Яви се във вас някакво желание. Не считайте, че туй желание не е на място. На място е то, но дайте правилна насока на това ваше желание. Ако оставите вашето желание да се прояви свободно, то ще си намери път, вие не му туряйте гем. Оставете туй желание да си върви като река в това Божествено, безкрайно направление на Божествения свят. Не се подпушвайте! Често вие се подпушваше, като казвате: ние не разбираме този въпрос. То е подпушване. Аз и друг път съм обяснявал това. Ако имате светлина, въпросите ще се разбират; ако нямате светлина, не могат да се разбират. Щом кажете, че не разбирате даден въпрос, аз зная вече, че в съзнанието ви няма светлина. Казвам: ключът n6 е затворен, завъртете този ключ! Вие завъртите ключа. Питам ви след това: разбрахте ли този въпрос? - Разбрах го. Друг казва: аз не вярвам в Бога, не разбирам този въпрос. Казвам: ключът n7 е затворен, завърти го! Завъртиш ключа, казваш: разбирам сега. Не разбираш какъвто и да е въпрос. Защо? - Липсва ти светлина. Завърти ключа! Дойде ли светлина, всички хора вярват в Бога, всички хора могат да обичат, всички хора могат да се проявят. Така и всеки от вас може да стане човек, но то е само въпрос на време и съзнание. Аз съм ви казвал в една от лекциите, че във вечността се крият всичките възможности.

Да се върнем към сегашния ви живот. Щом се намерите в противоречие със себе си, това показва, че вие отричате нещо, някакъв факт. Неверието, запример, е резултат на отричането. Някои хора отричат Бога и вследствие на това се явява неверие. Неверието противоречи на факти, които съществуват в света. Следователно, всички онези, които не вярват, усещат, че са в стълкновение с нещо, тласка ги нещо. Какво ги тласка? - Този факт именно, който те отричат. Те са в противоречие с проявеното А. Този факт постоянно ги тласка към земята, към нейните влияния. Затова, всички хора, които не вярват, в пълната смисъл на думата, се разстройват, стават нервни, докато най-после или трябва да приемат този факт, или той сам ще ги пробие, ще излезе навън. Щом ви пробие, ще започнете нов живот. Затова, туй което иска във вас да се прояви, не му се противопоставяйте, не му се противете, не се борете с него! Христос казва: "Не противи се злому"! Веднъж установено нещо в живата природа, дайте му място, не се борете с него! Казва се в Писанието "Не давайте място на гнева, мое е отмъщението, аз ще уредя всички работи!" Думата "отмъщение" подразбира да отмъстиш нещо, да го разрешиш и да го оставиш по този начин настрана.

Сега, вие може да разисквате още върху онези въпроси, по които сте разисквали до сега. Казвате: ние не се доизказахме. Някои казват: да говорим още! Ако речете да говорите върху педагоиката, може да говорите и хиляда години, и пак няма да се изкажете. На вас трябват деца от разни възрасти, с които да работите и от тях да вадите своите изводи. Ако се явите след 100 години каква педагогика ще поставите за децата!

Та казвам: първото основно правило за учителите е да се установи връзка между учителите и учениците. Какви са отношенията между самите ученици? Ако в едно отделение има 30 деца, обичат ли се едно друго? Ако тези деца се разпределят на групички две по две, само тия, които се обичат, може да се изчисли, каква е обичта на едно дете към друго. Следователно, ако искате да окажете някакво влияние върху децата, или ако искате да привлечете децата към себе си, вие трябва да обичате тези деца, или тези хора, които те обичат. Не може да те обича едно дете, ако ти не обичаш майка му, баща му, неговите братя и сестри и други хора, които то обича. Обичаш ли ги, то ще има доверие в тебе. Ако ти се отнесеш с пренебрежение към тях, това дете не може да те обича. Задачата на учителя е много трудна. Той ще има работа не само с детето, но и с баща му, и с майка му, и с братята и сестрите му, и с неговите приятели - цяло общество има туй дете. Учителят трябва да разбира неговата вътрешна психология.

Сега и вие сте деца, и вие се възпитавате. По някой път гледам кой с кого се обича. Всеки от вас търси някой да го обича. Като се срещнат двама, които се обичат, имат какво да си говорят. Ако не се обичат и учени да са, няма какво да си говорят, няма въодушевление в работата им. Помнете следното: всички трябва да изучавате закона за трансформиране на енергиите. Някой път, след като сте слушали да говори някой дълго време, в мозъка ви настава една умора. Причината на това е, че вашите чувства са взели надмощие. Когато чувствата отслабнат, умът става много остър и човек няма вече търпение, иска изведнъж да разреши всички въпроси. Това е друга крайност. В туй отношение човек трябва да въздържа ума си, да въздържа своите прояви, защото, колкото и да бърза, той не ще може изведнъж да разреши всички въпроси. Ако аз кажа нещо, светът няма да се оправи от тази моя дума, понеже той си върви по определен път. Туй, което става отвън, е едно нещо, а това, което става в космическия, в Божествения свят е друго нещо - там нещата вървят по един строго определен път, те стават много разумно. Ако ние съзнаем този факт, трябва да дойдем до онова истинско вътрешно възпитание, иначе всяко друго възпитание ще стане дресиране. Възпитанието подразбира съзнание. И когато говорим за възпитание без съзнание, то е дресировка. Ти можеш да дресираш една маймуна, но като я пуснеш в гората, пак си е маймуна. В Америка има хора, които възпитават бълхи: нареждат ги във взводове, в полкове, карат ги да маршируват, заставят ги да влизат във войни, но щом ги пуснат на свобода, изгубват всичко това, което са придобили. Докато се намират под калпака, е едно нещо, като ги пуснат на свобода - е друго нещо. Туй е механическо възпитание. При съзнателното възпитание придобитите резултати не се губят; при механическото - всичко се губи. При механическото възпитание всичко е кратковременно, а при духовното, в което съзнанието взима участие, процесите минават и зад смъртта, или с други думи казано, те продължават да съществуват и зад промените. Затуй, педагогиката, възпитанието, като наука, не е нужна само за учителите, а за всички хора изобщо.

Аз взимам думата "възпитание" в най-широк смисъл. Всинца ние се възпитаваме. Аз виждам, че материалът, който ви е даден в школата, не е проучен. Време се изисква, за да се проучи, да се провери този материал на опит. Ако не се провери, как може да се вярва? Щом не искате да вярвате, трябва проверка. Какво сте придобили с малкото опити, които сте направили? За сега сте придобили малко, но за в бъдеще ще придобиете повече. Требва една вътрешна проверка.

И тъй, първото важно нещо при възпитанието: учителят трябва да обича своите ученици! Едного поне требва да обича. Като обича едного, ще има възможност да обича и останалите. Ако ти можеш да запалиш само едно дръвче със своята клечка, всичките останали дървета ще се запалят. Но ако не можеш да запалиш нито едно дърво, и другите не ще можеш да запалиш. Обичаш ли едного, всички може да обичаш; не обичаш ли поне едного, и останалите не можеш да обичаш. Някой казва: аз нямам приятели. Ако имаш поне един приятел, ти ще можеш да имаш и много приятели; но ако нямаш нито един приятел, ще бъдеш един нещастен човек. Единният, Абсолютният Господ трябва да се прояви в едного. И всеки требва да се прояви в някого; всеки трябва да обича. Туй, което обичаш, то е реалното. Този предмет, който може да те стимулира, трябва да е в състояние да събуди всичката ти любов. Дете, което може да събуди любов в майката, седи по-горе от майка си. И майка, която може да събуди любов в детето си, седи по-горе от него. Учител, който може да събуди любов в децата си, седи по-горе от тях. И деца, които могат да събудят любов в учителя си, седят по-горе от него. Това не говоря за унижение, това са факти. Когато някой човек може да възбуди любов в нас, това показва, според законите на природата, че той седи на една по-висока степен на развитие от нас, и ние трябва да се радваме, че ни се дават условия да създадем нещо по-хубаво в себе си. Вие ще кажете: аз не искам да зная нищо за неговата любов. Ти произнасяш своята смъртна присъда. Човек, който казва, че не може да обича, той е произнесъл своята смъртна присъда и него очаква смърт. И човек, който обича, също тъй произнася присъда, но на живот. Него живот го очаква.

Следователно, вие можете всеки момент да произнесете във вашето съзнание присъда или за смърт, или за живот. Това са факти, които всеки ден разтърсват съзнанието на всеки едного. Колко вечери вие не сте спали! Викате един лекар, викате друг лекар, правят ви една инжекция, че втора, че трета, но нещо отвътре ви лекува. Викат ме на едно място да лекувам една жена, около 35-годишна, неврастеничка била. Тази жена страда от това, че няма кого да обича. Казвам и: слушай, обикни някого и аз ще ти помогна. Лошо ли е това? - Аз постъпвам педагогически. Казвам и: аз мога да те излекувам изведнж, но при едно условие: понеже ти досега не си обичала никого, то ако не намериш кого да обичаш, осъдена си на смърт, в три месеца ще свършиш. Ако до три месеца намериш лице, което да обичаш, аз съм на разположение, ще те лекувам и от твоята болест нищо няма да остане. Тя казва: моля ви се, помогнете ми, ще обикна някого. И наистина, тя обикна, даде ход на своите чувства и оздравя.

Всеки човек трябва да обича поне едно лице. Това е един велик Божествен закон. Ние, по някой път, считаме, че обичта, любовта не са важни неща. Не, с голямо почитание трябва да обичате. В това седи животът. Когато обичаш, не трябва да съзнаваш това. Само тогава ще има връзка между Бога и тебе. Щом обичате, ще се образува връзка, не между вас и този, когото обичате, но между Бога и вас. Така се проектира този закон. Любовта се проявява в съзнанието. Ти ще обичаш, без обаче да сзнаваш това. Щом обичаш Бога на земята, в когото и да е, в твоя ум ще изпъкне мисълта, че обичаш и непроявения Бог. Само така ти ще имаш един възвишен идеал. Този предмет, който обичаш, те довежда в съприкосновение с Бога. Ти ще благодариш и ще кажеш: Господи, благодаря Ти за това, което си ми дал; благодаря Ти за тази точка, на която мога да се опра, за да Те позная.

Туй нещо всички можете да проверите. Правете опити! Онези от вас, които искат да бъдат учители на себе си, както и онези от вас, които искат да бъдат учители на другите, в каквото и да е направление, трябва да положите своя метод върху този закон. Вие имате достатчно знания, достатъчно сили, работете само! Като работите, и от земята ще дойдат да ви помогнат, и от небето ще дойдат да ви помогнат. И Господ ще ви помогне, и вие ще си помогнете. Така ще имате добри резултати. Затова, ще се стараете сега да бъдете верни на себе си. Всеки да работи според своето естество, според мястото, дето е достигнал, да се не пресиля, да не прави прекомерни усилия; да не прави големи крачки - малки, но последователни.

Сега, аз не засягам педагогиката, като вас. Това, което ви говоря, са основни принципи, върху които можете да разисквате. Ще кажете: много неща ни останаха тъмни. Аз се радвам за тия неща, които остават тъмни, понеже върху тях ще работите. Ще дойде ден, когато тия неща ще ви станат светли, ясни. По това ще позная, че сте работили.

IV Младежки събор

2011-05-11T05:08:47Z

Zornica: /* IV Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== IV Младежки събор ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjRhZjEzYTliYTk2NGJiODc IV Младежки събор - pdf за сравняване]

* [[Вътрешни и външни връзки]] - Учителя - готово
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на ученика - К. Тулешков]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на окултния ученик - К. Паскалев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Будност - Хр. Койчев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Особеното място]] - Учителя готово
8 юли 1926 г.
*[[Идеалът на ученика]] готово
8 юли 1926 г.

*[[Общение на детето с живата природа - Б. Боев]] готово
8 юли 1926 г.

*[[Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев]] готово
8 юли 1926 г.

*[[За свободата на учителите - П. К. Пенков]] готово
8 юли 1926 г.

*[[Педагогически правила]] - Учителя готово
9 юли 1926 г.

Педагогически правила

2011-05-11T05:07:29Z

Zornica:

== Педагогически правила ==

7 ч. с. петък, 9 юли. Учителя

В. И. Ч. Б. В. Б!

Размишление.

Да възстановим нашите вътрешни връзки с Истината.
Има един закон в света, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се определя и не може да се определи. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане в даден случай. За да може да се постигне всичко това, изискват се малко по-будни умове. Да кажем, че имаме в пространството математическата точка А, която се явява като силов център. Питам: тази точка отде изникна в пространството? Вие не знаете това, но факт е, че точката А се проявява и действа. Представете си, че тази точка е някой извор, който извира някъде из земята. Вие ще си зададете въпроса: отде иде тази точка, как се проявява тя? Сама ли е в пространството? Сега ще вземете да философствате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знаете, защото вашата философия е такъв един аршин, с който природата не мери. Вашите философски възгледи не важат за природата и за природните явления. Те важат само за вас. Но природата има други мерки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи с разумни мерки, начини и методи. Как се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъл във вашия ум и да ви занимава. Отде е дошла, как се е появила и от кое място? - Не знаете. Казвате: имам една мисъл в главата си. На кое място в главата ви е тази мисъл? - Не знаете, не можете да определите. Дотогава, докато не можете да определите мястото на тази точка, или на тази мисъл, или на тази идея, тя е преходна, върху нея не можете да градите. Тя е самарът на живота ви. Точката А подразбира, че съществува друга една точка - В. Щом започнеш да мислиш, това показва, че друг някой преди тебе е мислил. Щом дадена мисъл съществува още, това показва, че някой преди тебе е мислил и твоята мисъл е отражение на неговата. Никоя мисъл не излиза самостойно. Ти не си някой гениален човек, който може да роди мисълта. Тази мисъл възниква от друг ум, а в твоя ум тя се явява само като отражение.

Аз искам сега да ви наведа на основния закон в педагогията. Какво значи, според педагогията да отхраниш един човек? Педагогът ще отговори: да отхраниш един човек, значи да му даваш достатъчно храна - нищо повече. Този човек, след като приеме храната си, организмът му е вече в състояние сам да определи, накъде да отправи храната, ти няма какво да се бъркаш във вътрешните процеси. По същия начин учителят е един готвач, който е длъжен да има само около десетина-двадесет тенджери, за да приготви храна за децата си. Той запитва децата си: "Какво искате да обядвате днес"? Те му казват, какво искат. Той им сготвя, сипва на всяко дете в паницата му и по-нататък не се бърка, оставя децата сами да се хранят. Това е педагогия!

Ще ви запитам: какви педагози имат рибите? Какви педагози имат вълците? Какви педагози имат овцете? Какви педагози имат щъркелите? Какви педагози имат орлите, гълъбите, кокошките? Какви педагози имат растенията? Гледаш, цяла гора от безброй дървета, заели грамадно пространство, развиват се, растат сами нагоре. Питам: кой педагог научи тия дървета, как да растат нагоре с върховете си и как да се посяват? Ние като се бъркаме в работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнем да се развиваме според методите на природата и току-виж, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Посадиш едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човeкът, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка от ябълка, или от дюля, иска да я присади върху една круша. Излeзе едно "бамбашка" дърво. Такова дърво сyществува ли в природата? Такива дървета съществуват, но по отделно, всяко за себе си, а не върху едно и също дърво. Ако върху едно и също дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човека, на педагога. Половината от това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодът на туй дърво ще бъде ли едновременно круша и ябълка? Плодът на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. Те ще си дойдат до старото положение.

И тъй, днешното възпитание, което педагозите прилагат, е присаждане, и след като човек умре, ни помен не остава от тази педагогика. Даже след всеки тежък изпит, който прекарваме в живота си, нашите възгледи, по някой път, претърпяват коренни преобразувания. И тогава вие казвате: аз не мисля вече, както по-рано. Казвам: де отидоха неговите по-раншни възгледи и мисли? Да кажем, някой мисли, че демокрацията ще оправи света. Обаче, хване го някоя тежка болест, или с други думи, хване го една философска, една органическа, физическа треска и след туй става монархист. Казва: демокрацията не може да оправи света, монархизмът ще го оправи. Значи, точката А е демокрацията, точката В е монархизмът. После пък става обратното. След това се явяват други проекции на точки, става превръщане на силите - нашите възгледи се превръщат. Днес можеш да бъдеш демократ, утре - монархист, и обратно. Днес можеш да вярваш в педагогиката, утре да кажеш: никаква педагогика не съществува. Не, това не значи, че педагогиката не съществува в света. Нещата в света, в живата природа са организирани, няма какво ти да ги възпитаваш. Ти трябва само да подпомагаш.

Според моите възгледи, или според възгледите на природата, всеки човек се ражда организиран вътре в себе си. Може ли един идеал, според всичкото изкуство на педагогиката да преобрази един вълк? Френолозите са доказали, че някои хора, колкото и да ги възпитаваш, каквато религия и да им проповядваш, както и да им говориш за Бога, щом ги оставите пред някоя каса, отварят касата и я обират, имат слабост към парите. В този случай, всички тия възгледи, които си им присадил, че има Бог, че има закон на възмездие - падат. Те не могат да се самовладат. Де отиде тяхната педагогика?
В какво седи първото правило на педагогиката? Първото правило на педагогиката е следното: бащата трябва да обича сина си, и майката требва да обича дъщеря си. Второто правило на педагогиката: синът трябва да обича баща си, и дъщерята трябва да обича майка си. Това е смяна на енергии. Син, който обича баща си, може да обича и майка си. Такъв е законът. Има синове, които са много привързани към бащите си, само за тях говорят. От гледището на педагогията, ако майката иска да привлече сина си на своя страна, трябва да разбира законите на природата за превръщането на силите. Син, който обича баща си, може да обича и майка си. Как действа законът за превръщането на силите? Ако синът обича баща си идейно, майката, за да привлече сина си към своя страна, и тя трябва да обича мъжа си. Не го ли обича, всичките и усилия са напразни. Тогава, освен че няма да го привлече, но в сина ще се зароди отвръщение към майката. Значи, начинът за превръщане на силите е следният: ако синът почувства, че майката обича бащата, както той го обича, ще обича и майка си. И обратното е вярно. Ако дъщерята обича майка си, а бащата ревнува, каквито усилия и да прави той, както и да и угажда, каквото и да и купува, освен че няма да я привлече, но ще я отчужди от себе си. Какво се изисква от него, щом иска да привлече дъщеря си? - Той трябва да обича жена си тъй, както дъщерята я обича. Обича ли я така, дъщерята може да даде от своите чувства и на бащата.

Сега, вие казвате, че ще възпитавате. Как ще възпитавате едно дете? Най-първо ще видите, дали туй дете ви обича. После ще наблюдавате, кого обича това дете. Някой път учителите си правят илюзии, че децата им ги обичат. Някой път любовта на децата е користолюбива. Те носят на учителите си цветя, подаръци, но това още не е истинска любов. Учителите трябва да знаят, че едно дете, колкото малко и да е, може да бъде една напреднала душа. Много деца са по-умни от учителите си. Много деца разбират закона на внушението, закона за трансформиране на енергиите по-добре от бащата и майката. Запример, често срещаме генерали на бойното поле или другаде някъде при изпълнение на своята длъжност, строги, неотстъпчиви, нищо не може да ги помести от тяхната позиция или от тяхното решение, никой не може да им повлияе. Но гледаш един от тия генерали, щом дойде при него детето му, поглади баща си по главата, по челото, целуне го, изведнъж бащата омекне, отстъпва. Каквото каже това малко дете, бащата слуша - сърцето му се отваря. Значи, детето разбира добре закона за трансформиране на енергиите и го прилага. То трансформира ония набрали се енергии в сърцето на бащата, и той е готов да изпълни неговото желание.

Та казвам: според мене, вие не можете да приложите никаква педагогика в свeта, ако нямате любов към Бога, ако не обичате Бога. Това е основният закон. Вие ще излезете с вашите възгледи и ще кажете: казано е в Писанието, че Бога никой никога не е видял. Значи, този Бог е някаква безименна точка. Той е непроявеният Бог. Той не иска да знае нищо за вас. Но проявеният Бог, Когото вие познавате, има връзка с непроявения. И ако вие не обичате и не познавате непроявения Бог, а обичате и познавате проявения Бог, то чрез Него ще се свържете с непроявения. Тогава и непроявеният ще ви познава. Сега, ще ви представя едно математическо противоречие. Проявеният Бог живее само в едного, а непроявеният живее във всички. Как ще разберете това нещо? - То е една велика математическа задача. Проявеният Бог живее само в едного, само на едно място. Той не е на много места. Непроявеният е на много места. Следователно, когато кажете, че Бог живее в нас и ние живеем и се движим в Него, това е начин за трансформиране на енергиите. Когато кажем, че всички трябва да обичаме Бога, това показва, че всички Го познаваме. Ако вие ми кажете, че не познавате Бога, не говорите Истината. Но щом вие кажете: знаете ли, че Бог живее в мене? - Това вече е проявлението на Бога във вас. Той се проявява.

Та когато казвате, че Бога никой никога не е видял, това е търговски израз, една търговска сделка. Защо казвате така? - Имам да взимам пари от вас. Идвам да си ги взема, но вие ми казвате: нито ви познавам, нито пет пари в джоба си имам. Да, ако кажете, че ме познавате, трябва да ми дадете парите, които ми дължите. Туй е вашето съображение, поради което не говорите Истината. Аз имам везни у дома си и ви казвам: ела у дома, аз ще ви претегля на везните и ще ви докажа, дали имате пари, или не. Претегля ви без дрехите, зная колко тежатат, отбележа си всичко това и виждам най-после, че остават още 10 грама. Това е теглото на парите във вас, т. е. на златото, което имате в себе си. Казвам ви тогава: вие имате 10 грама злато в себе си, извадете го навън!
Сега ще разгледаме другото положение, в което хората често изпадат. Те казват, че светът е неуреден. Това е тяхното субективно схващане. Те мязат на Настрадин-ходжа, който казвал, че когато умре жена му, половината свят ще се свърши, а когато умре той целият свят ще се свърши. Това е вътрешно, субективно схващане. Спечелиш малко пари, направиш си къща, сВетът, малко се е оправил. Изгубиш къщата си, изгубиш здравето си, уволнят те от служба, казваш: светът се е развалил. Действително, твоят субективен свят се е разстроил. Но тия промени, които може да станат в твоя субективен свят, външният свят даже не ги е почувствал.

Ние изпадаме в заблуждение, като искаме да възпитаваме хората. Не трябва да възпитаваме хората, а трябва да бждем съработници на Бога! Понеже Бог е най-стрият от всички, Той е имал време да изучи всички педагогически методи. Ако искаме да изучим и приложим някакъв педагогически метод, трябва да отидем при Бога. Той държи всички педагогически методи в своята архива. Най- старият педагог е Господ, при Него идете! Той има всички методи, ще ви каже, какъв метод е прилагал за всяка епоха. И за новата епоха има определен метод. Той ще ви каже: ето, този е педагогическият метод за новата епоха.
Сега ще ви приведа друга мисъ. Искам например, да се разговарям с една птица, или пък искам да се разговарям с една риба. Това са две разумни същества. Едното разумно същество живее във водата, другото - във въздуха. Какво трябва да направя, когато искам да се разговарям с рибата? Тя не може да дойде при мене, аз трябва да сляза при нея, във водата трябва да отида. За да отида във водата, трябва да снема дрехите си и да стана като нея, с люспи. Затова, аз ще си туря люспи като нейните и ще говоря на нейния език. След това искам да говоря с птицата. Какво трябва да направя? - Трябва да стана птица, да ми израснат криле, и да литна във въздуха, да хвърча като нея. По този начин и всеки човек трябва да се изучава специфично. Учителят има една от най-трудните задачи - да възпитава хората. Ако той има 30 деца в отделението или класа си, това са 30 свята, цели 30 микрокосмоси. Знаете ли защо е мъчно да се възпитават хората? Ще ви кажа. Във всяко дете има сто милиона слънчеви системи. Умножете сега 30 по сто милиона! Колко правят? - Три милиарда. Това е една грамадна енергия, с която вие трябва разумно да се справяте. Аз говоря за разумната енергия, която е скрита в душата на всяко дете, на всеки човек. Някои мислят, че децата са глупави. Не, детето още като го учиш, знае, разбира, говориш ли му истината, или не. Децата като излязат из училището, казват: нашият учител не изведе тази работа добре, т. е. не говори истината. И няма да се мине дълго време, те ще го накарат да лъже, те ще го опитат. Най-после ще кажат: както мислехме, точно тъй излезе, учителят ни не говори Истината.

Днес някои от учителите се заблуждават, мислят, че децата не разбират много неща и казват за тях: деца са те! Няма по-прозорливи същества от децата. Децата виждат и през стените, тъй ги познавам аз. Впрочем, аз не съм учил деца, и това, което говоря, то са мои математически изводи. Отде ги вадя? - От общите закони. Аз съм работил и работя с големите деца, тях см опитвал. Но и малките и големите деца са все деца. Това сжа само отношения, това са само различни семенца.
Всеки човек, всеки индивид можем да си представим като една точка, напр. точка А. Тази точка като расте, разширява своя обем, при което разширение тя увеличава и своята деятелност. Това обаче не са нови енергии, това са енергии, които и по-рано са съществували, само че сега са по-интензивни, имат по-голям кръг на дейност. Някой казва: аз сега съм по-възрастен, повече разбирам и повече неща мога да направя. Така е, но трябва да знаете, че туй, което сте носили в детинство, носите и сега, само че по-разшерено, по-разработено. Тъй че вие и сега, в това си положение, няма да се спрете. И за в бъдеще ще продължавате да се развивате, защото имате ред други сили в себе си, които чакат своето проявление.

За сега сте големи деца, а за в бъдеще ще станете стари, ще минавате за възрастни хора. Да кажем, че живеете хиляди години. Каква ще бъде опитността, която ще придобиете за това време? - Най- напред ще се разширявате, после ще настане едно вдетиняване, след това пак разширение и т. н. Какво значи вдетиняване? - То е процес на пресяване. Децата се спират само върху неща, които са необходими за тях, тене се занимават с ненужни работи.

Сега, аз няма да се спирам Върху думата "педагогика". Тя е външно нещо. Нека се занимават с нея тия, които имат достатъчно свободно време. Трябва да имате предвид следното правило: не можеш да приложиш успешно един метод върху другите, ако не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за послушание, за подчинение, но ако ти сам не слушаш, ако ти сам не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти сам нямаш трезва мисъл. Ако ти развиваш една тема, а сам не я разбираш, как ще я предадеш? Говориш за Истината, а сам не разбираш, какво нещо е Истината. Например, някой чел някаква книга по астрология и дойде при мене да ми разправя, че Юпитер бил такъв, че Сатурн бил такъв, но виждам, че той не разбира нищо от тази материя. Астрологията е отвлечена наука. Няма нито един астролог, който да разбира, какво нещо е астрологията в нейния дълбок смисъл. Астрологията не е нищо друго, освен физиология на душата. Когато говорим нещо по астрология, ние не разбираме влиянието на разните звезди и планети върху човешкото тяло, но подразбираме Влиянието им Върху човешката душа. Тя е цял космос, съвокупност от необятни сили, които действат и очакват своя момент за проявление. Един ден човешката душа, като дойде в своите условия, може да се прояви като един ангел. Всеки от вас може да стане ангел. Кога? - Като ви се дадат условия. На една буба са нужни 40 дена, за да се превърне в пеперуда. Тази пеперуда, в сравнение с първото си положение става ангел. Бубата трябва да стане човек, човкът - ангел.

Сега, изчислете, тия 40 дена, на колко години ще се равняват за човека, докато той стане ангел. Един ден е равен на 1,000 години. Значи, човекът, за да се превърне в ангел, за да добие известно съвършенство, нужни му са 40,000 години. Но трябва да знаете, че това голямо число години, това са само разумни точки, през които трябва да минавате в духовния свят всеки ден. Ден е само за този, у когото съзнанието извършва нещо. Ако съзнанието ви е будно, имаше ден; ако съзнанието ви не е будно, никакъв ден няма за вас, тъмнина е в духовния свят. Следователно, щом съзнанието ти в този свят не е будно, усещаш нощ; щом е будно съзнанието ти, усещаш ден. Ония хора пък, у които съзнанието е непреривно будно, имат постоянно ден. Вие можете да приложите този закон на земята. Ако искате да прогресирате, непременно трябва да имате в съзнанието си поне един непреривен ден. Значи, при каквито мъчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставят, вашето съзнание трябва да е винаги будно. Вие ще кажете: условията са тежки, не можем всякога да бъдем будни. Оставете това нещо! Когато говорим за условията, аз ще ви обясня, какво нещо са те. Условията на живота са продукт на нашия дух. Ние сами създаваме условията. Ние сме господари на тях, но сме забравили това нещо, и условията днес са ни станали господари.

Да Ви изясня мисълта си с един пример. Представете си, че 200 души градят един съвременен модерен параход с турбини, но пропуснали нещо при изчисленията, вследствие на което параходът се завършил с един малък, незабелязан дефект. Качват се на този параход и тръгват с него по великия океан. Дойдат до някое място, турбините не работят. Турят въглища, но не достига нещо, изчисленията излизат криви. Казват: условията са такива. Питам: коя е причината, че тия хора в парахода се намират в туй трудно положение? Природата ли създаде тези затруднения, или те сами си ги създадоха? - Те сами си ги създадоха. Следователно, сегашният ни живот, сегашните обстоятелства, в които живеем, не са творба на Бога. Аз не говоря за душата, за Божественото в човека, а за проявите на човешкия ум и човешкото сърце. Параходът, в който сме влезли, е наше произведение, следователно и условията на живота са от нас създадени.

Наредбата на нещата, законите, които създадоха учителите, всичко това сме ние. А сега, като не разбирате законите, казвате: да, но трябва да знаете, че Господ създаде този параход. Не, вие създадохте този параход. Защото, ако кажете, че Господ го е създал и пропуснал нещо в него, а при това подържате, че Бог е всемъдър, значи излиза, че и на Бога липсва нещо. Какво е тогава вашето мнение за Бога? Това, че някъде в природата се срещат някакви изключения, говори за някакво отклонение от разумните закони на природата. Дето има отклонения от природните закони, там Бог не е работил. Когато говорим за Бога, подразбираме ония отношения на душата, в които няма абсолютно никаква погрешка. Когато аз мисля правилно, когато мисълта ми е Божествена, не правя погрешки. Тогава в мене няма никаква алчност за пари, за богатство, за сила, за ядене и пиене. Когато казвам, че нямам нужда от тия неща, подразбирам, че имам всичко на разположение. Не мислете, че духовният човек няма нужда от храна и не трябва да се храни. В него процесът на храненето ще бъде непреривен. Аз разбирам яденето в широк смисъл на думата.

Вие сега сте в точка А, която представлява физическия живот, но когато влезете в точка В, т. е. в духовния живот, тогава яденето във вас ще бъде един непреривен процес. Това е дълбока мисъл, която не може да бъде напълно възприета и добре разбрана от вашите умове, защото днес органит на човешкия мозък не са в състояние да я възприемат. Защо? - Понеже всяка Божествена мисъл като дойде във физическия свят, изисква реализиране, а вие се страхувате. Страхувате се, защото нямате материал за реализирането и, и се уплашвате. Запример, идеите - да се самопожертваме, да живеем един за друг, да се обичаме, да се възпитаваме - това са все Божествени идеи, които остават неразрешени. Да възпитаваш човека, това значи да започнеш от себе си. Разбира се, тази опитност, която имат учителите, е полезна, тя е извлечена от природата. Туй което е вярно във възпитанието, което учените са придобили като резултат на своите опити, прилагайте и вие, служете си с него. Днес има много системи за обучение. Запример, по колко часа на ден трябва да се занимават децата в училището? С кой предмет трябва да започнат? Човек трябва да започне с обективния ум, с наблюдението. После, при втората фаза в развитието си, човек трябва да работи със субективния си ум. И най-после, от тези два метода той трябва да извлече третия - разумния метод, който ще го доведе до изводите на Божественото, т. е. до философския метод.
Значи, най-първо трябва да се започне с материалните, с видимите работи, всичко трябва да бъде обективно. Когато казвам, че трябва да се чистят изворите, това е символ. Аз няма сега да ви обясня този символ. Понеже децата са материалисти, разсъждават обективно, в тях не е развит още субективния ум, затова вие ще заведете детето при някой извор и ще му кажете: "Хубав ли е този извор"? - Хубав е. "Водата му чиста ли е?" - Чиста е. "Ти радваш ли се на този извор, като гледаш водата, как приятно, хубаво блика?" - Радвам се. "Хубаво, тогава очисти този извор!" Детето очиства извора от камъчета, клончета, листа и др. След това вие ще му кажете: "Виждаш ли, и твоето сърце трябва да е тъй чисто!" Ще започнеш да разправяш на детето, че в сърцето му не трябва да има никакви камъчета, никакви листа, клончета, които гният - изобщо никакви външни тела. И то трябва да очисти своя извор - сърцето. Това е един метод за възпитание. След туй, ще дадеш на това дете едно семенце и ще му кажеш: "Посей това семе в земята!" То ще го посее. "Полей го сега!" Полива го. След това ще му дадеш една ябълка или една круша да си хапне и ще започнеш да му разказваш, как в последствие от тази семка ще се развие също такъв плод. Ще ходиш често с детето заедно да наглеждаш, как расте и се развива дръвчето и по аналогия на неговото развитие, ще правиш изводи за някои процеси, които стават в душата на детето.

Най-първо учителят трябва да накара детето да мисли, и след туй трябва да започне възпитанието. При възпитанието учителят трябва да се постави на същото равнище, на което са и децата. Той не трябва да казва на децата: хайде да отидем на разходка, деца! Не, той трябва да влезе при децата и да каже: деца, аз искам да отида на разходка. Вие искате ли да отидем на разходка? Той като каже, че иска да отиде на разходка, тогава и децата ще пожелаят. Те обичат свобода в действията си, а не заповеди. При това, учителят трябва да спазва известна дистанция в отношенията си към децата. Ако той е истински педагог, няма да гали някое дете пред другите. Това ще внесе дисхармония между децата. Учителят трябва да се пази да не взема от децата никакво цвете, никаква круша, никаква слива, изобщо никакъв обективен предмет. Той трябва да каже на детето: ако ти ме обичаш, ще ме заведеш във вашата градина и от дървото, което ти си посадило и отгледало, ще ми предложиш един плод. Ще кажеш: Учителю, този плод съм определил за тебе. Тогава учителят ще каже: "Много ти благодаря, аз сам ще си откъсна този плод". Рече ли туй дете да ти даде в ръката този плод, това ще внесе съблазън. Ако аз имам градина и възпитавам едно дете, ще му кажа: ето, този плод е за тебе. Качи се на дървото да си го откъснеш сам! Това дете като се качи на дървото, в него ще има вече една идея, ще се зароди самостоятелност. Този е новият дух на възпитанието, свободен от всякакви предубеждения. Другояче, в учениците ще се зароди мисълъта, че учителят обича едни деца повече, а други по-малко. По този начин именно в детето ще има импулс. Този е Божествен метод.

По същия закон ние трябва да викаме Бога. Бог никога не иска да Му дадем нещо в ръка. Той все дава, но когато ти Му дадеш нещо, трябва да Го повикаш пред дървото на твоя живот, на твоето сърце и да му кажеш: Господи, аз съм предназначил този плод от толкоз векове само за Тебе, откъсни си го! Като го откъсне Господ от дървото ти, ще почувстваш една голяма радост. Туй е смисълът на живота.

Някой казва: как да познаем Бога? - Като живеем чист и свят живот. Тия думи, обаче, са неразбрани. Знаете ли какво значи да живееш чист и свят живот? Няма какво да ви казвам, всички знаете, но не искате да го живеете, или не искате да се проявите. Вие може да сте прави, може би условията, при които живеете, да са такива - то е друг въпрос. От чисто морално гледище може да имате свои съображения, разбирам и това. Вие не можете да се проявите във вашия свят тъй, както желаете, за което си има причини. Аз виждам причините. Вашите дрехи са кални, дъжд постоянно ви вали. Аз няма да ви питам, защо сте се окаляли така. Казвам: много добре постъпвате. Виждам друг някой, облечен много хубаво, със сухи дрехи, казвам му: много добре постъпвате, във вашия свят дъжд не вали, кал няма. Съберат се двамата и се разговарят. Единият казва: защо не си облечен с нови дрехи? Другият казва: какво си се облякъл цял в ново? Какво си се надул като някой пуяк? И двамата не разбират от езика си. Така е за всички хора. Нашите светове, в които живеем, са разумни. В туй отношение, всеки човек представлява особен свят.

Често аз ви наблюдавам като спорите. Всички разбирате, всички сте много умни. Няма какво да ви залъгвам, много сте умни. Защо сте умни? - Понеже Господ ви е родил. По някой път вие правите представление. Запример, някой от вас е виден професор в университета, но играе на сцената ролята на някой клоун. Играе той тази роля, криви се, превива се пред публиката. Казвате: този професор там какво се криви, с всичкия си ум ли е? "Какво да прави човекът? Такава му е ролята!" Авторът написал тази смешна роля, и той се мъчи да влезе в нея, да я представи добре, да схване мисълта на автора. Не, не трябва да казвате, че тази роля е смешна. Според нас, тя не е смешна. Някой мислят, че само у тях има съзнание за срам. Знаете ли, че и паунът се срамува когато опадат перата от опашката му? Минава, заминава, обръща главата си настрана, не иска да го вижда никой. Но когато перата му са на място, той като те види, разпери се, гордо върви. Тъй, вижте го, когато му израснат перата, как излиза! Върви, поглежда навсякъде, казва: "Аз съм героят на деня!"

Съвременните хора трябва да обръщат голямо внимание при възпитанието на децата върху техните желания - тях да направляват и канализират, понеже децата имат повече желания, отколкото трябва. В това има една опасност за децата, а именно: често ние поощряваме някои деца повече, отколкото са вложените дарби и способности в организма им. После, някой път вие казвате: не ме оставиха да се изкажа напълно, трябва да се доизкажа. В това нещо и съвременните учители бъркат. Те мислят, че добрият учител седи в това, да развие напълно, всестранно своята мисъл. Какво ще остане тогава за детето? Нали и неговият ум трябва да работи? Не, нещастие е, ако рече човек да се доизкаже напълно. Изворът, който тече, никога не може напълно да изтече. Не се доизказвайте! Радвайте се, че педагогиката не е установена наука. Тя е една гъвкава наука, която с хиляди години расте. Тя е девствена наука.

Някои казват: не може да се вярва на педагогиката, тя не е установена наука. Установените науки, това са баби. Математиката била установена наука. Математиката е вярна наука, но не и установена. То значи, че туй, което прилага в дадения случай е вярно. Като казвате, че математиката е установена наука, питам ви: какво разбират съвременните математици от онова живо приложение на математиката в живота си на земята? Айнщайн като развива своята теория, навлиза в нова област на математиката. Както виждате, има области в математиката, които едва сега се засягат. Как ще изясните един умствен процес математически? Как ще изясните един сърдечен процес математически? Тия процеси могат да се изяснят математически, понеже всяка душа се определя с известен род енергия. Трябва да знаете, например, какви елементи влизат при всяка една любов. Следователно, математически може да се изчисли при една приятелска любов, какви елементи влизат. Качествата на приятелската любов може да се разложат и от нея ще се получат около десетина елемента. Ако река да ви говоря за тия елементи, трябва дълго време да ви разправям, какви са тия елементи и какви елементи съдържа изобщо всяка любов. Любовта, който вид и да е, не е само един елемент, тя е сбор на сили, сбор на елементи. Значи, в химическо отношение, тя е сложно тяло или съединение. За да любиш някого, ти трябва с векове да събираш тази енергия. Идва някой при мене и ми казва: аз любя много. Аз започвам да изчислявам неговата любов и виждам, че тя ще изтрае едва една година. За толкоз време той има енергия. След година в него няма да остане ни помен от тази любов. Защо? - Толкова енергия има той, няма повече.

Любовта за да се прояви, изисква енергия. За всяко нещо се искат условия. Например: търговията става с пари; яденето става с храна. Ядене има, докато има какво да се яде; няма ли ядене, какво ще ядеш? Следователно, любовта е един сложен процес. Най- първо казвате: да има кого да обичам! У вас най-първо се заражда едно желание, един импулс да обичате. Такива желания са събрани на едно място, може би с милиони, докато най-после те се олицетворяват в твоя приятел, например. Ти вложиш в него своето чувство и казваш: аз се радвам, че мога да обичам, че си намерих един приятел. Това е израз на Божественото у вас. Но когато кажете, че обичате всички, това означава друго нещо вече, аз разбирам закона. Не искам да ви осмея, но казвам, че проявеният Бог се проявява в едного, а непроявеният - във всички. За нас, в дадения случай, реални са само тези неща, които имат отношение към абсолютното битие. За проявеното битие е важно само туй, което занимава съзнанието, защото около туй съзнание се събират всички наши чувства, идеи, убеждения, движения, всички общества и т. н.

Затуй, всеки от вас трябва да бъде педагог! Тук има богат материал за педагогиката. Ще се ползвате от светската педагогика, ще разучвате данните, фактите, които тя дава, ще ги преработвате, а същевременно ще внасяте и нещо ново в нея. Не мислете тясно, не бивайте тесногръди! И в светските хора Бог живее. И в нас Бог живее. Сега вие се делите и казвате: ние сме духовни, а те не са духовни. От гледището на непроявения Бог, всичко в света е духовно. Ако нещата нямаха място в живота, в природата, тогава нищо нямаше да съществува. Туй, което се проявява в даден случай, от него има нужда природата.
От това гледище, както и да се проявите, не считайте, че това е една слабост. То не е слабост, нито е погрешка. Ако във вас се появи енергия на гняв, не считайте, че този гняв не е на място. На място е. Яви се във вас някакво желание. Не считайте, че туй желание не е на място. На място е то, но дайте правилна насока на това ваше желание. Ако оставите вашето желание да се прояви свободно, то ще си намери път, вие не му туряйте гем. Оставете туй желание да си върви като река в това Божествено, безкрайно направление на Божествения свят. Не се подпушвайте! Често вие се подпушваше, като казвате: ние не разбираме този въпрос. То е подпушване. Аз и друг път съм обяснявал това. Ако имате светлина, въпросите ще се разбират; ако нямате светлина, не могат да се разбират. Щом кажете, че не разбирате даден въпрос, аз зная вече, че в съзнанието ви няма светлина. Казвам: ключът п6 е затворен, завъртете този ключ! Вие завъртите ключа. Питам ви след това: разбрахте ли този въпрос? - Разбрах го. Друг казва: аз не вярвам в Бога, не разбирам този въпрос. Казвам: ключът п7 е затворен, завърти го! Завъртиш ключа, казваш: разбирам сега. Не разбираш какъвто и да е въпрос. Защо? - Липсва ти светлина. Завърти ключа! Дойде ли светлина, всички хора вярват в Бога, всички хора могат да обичат, всички хора могат да се проявят. Така и всеки от вас може да стане човек, но то е само въпрос на време и съзнание. Аз съм ви казвал в една от лекциите, че във вечността се крият всичките възможности.

Да се върнем към сегашния ви живот. Щом се намерите в противоречие със себе си, това показва, че вие отричате нещо, някакъв факт. Неверието, запример, е резултат на отричането. Някои хора отричат Бога и вследствие на това се явява неверие. Неверието противоречи на факти, които съществуват в света. Следователно, всички онези, които не вярват, усещат, че са в стълкновение съчнЬщо (с нещо?), тласка ги нещо. Какво ги тласка? - Този факт именно, който те отричат. Те са в противоречие с проявеното А. Този факт постоянно ги тласка към земята, към нейните влияния. Затова, всички хора, които не вярват, в пълната смисъл на думата, се разстройват, стават нервни, докато най-после или трябва да приемат този факт, или той сам ще ги пробие, ще излезе навън. Щом ви пробие, ще започнете нов живот. Затова, туй което иска във вас да се прояви, не му се противопоставяйте, не му се противете, не се борете с него! Христос казва: "Не противи се злому"! Веднъж установено нещо в живата природа, дайте му място, не се борете с него! Казва се в Писанието "Не давайте място на гнева, мое е отмъщението, аз ще уредя всички работи!" Думата "отмъщение" подразбира да отмъстиш нещо, да го разрешиш и да го оставиш по този начин настрана.

Сега, вие може да разисквате още върху онези въпроси, по които сте разисквали до сега. Казвате: ние не се доизказахме. Някои казват: да говорим още! Ако речете да говорите върху педагоиката, може да говорите и хиляда години, и пак няма да се изкажете. На вас трябват деца от разни възрасти, с които да работите и от тях да вадите своите изводи. Ако се явите след 100 години каква педагогика ще поставите за децата!

Та казвам: първото основно правило за учителите е да се установи връзка между учителите и учениците. Какви са отношенията между самите ученици? Ако в едно отделение има 30 деца, обичат ли се едно друго? Ако тези деца се разпределят на групички две по две, само тия, които се обичат, може да се изчисли, каква е обичта на едно дете към друго. Следователно, ако искате да окажете някакво влияние върху децата, или ако искате да привлечете децата към себе си, вие трябва да обичате тези деца, или тези хора, които те обичат. Не може да те обича едно дете, ако ти не обичаш майка му, баща му, неговите братя и сестри и други хора, които то обича. Обичаш ли ги, то ще има доверие в тебе. Ако ти се отнесеш с пренебрежение към тях, това дете не може да те обича. Задачата на учителя е много трудна. Той ще има работа не само с детето, но и с баща му, и с майка му, и с братята и сестрите му, и с неговите приятели - цяло общество има туй дете. Учителят трябва да разбира неговата вътрешна психология.

Сега и вие сте деца, и вие се възпитавате. По някой път гледам кой с кого се обича. Всеки от вас търси някой да го обича. Като се срещнат двама, които се обичат, имат какво да си говорят. Ако не се обичат и учени да са, няма какво да си говорят, няма въодушевление в работата им. Помнете следното: всички трябва да изучавате закона за трансформиране на енергиите. Някой път, след като сте слушали да говори някой дълго време, в мозъка ви настава една умора. Причината на това е, че вашите чувства са взели надмощие. Когато чувствата отслабнат, умът става много остър и човек няма вече търпение, иска изведнъж да разреши всички въпроси. Това е друга крайност. В туй отношение човек трябва да въздържа ума си, да въздържа своите прояви, защото, колкото и да бърза, той не ще може изведнъж да разреши всички въпроси. Ако аз кажа нещо, светът няма да се оправи от тази моя дума, понеже той си върви по определен път. Туй, което става отвън, е едно нещо, а това, което става в космическия, в Божествения свят е друго нещо - там нещата вървят по един строго определен път, те стават много разумно. Ако ние съзнаем този факт, трябва да дойдем до онова истинско вътрешно възпитание, иначе всяко друго възпитание ще стане дресиране. Възпитанието подразбира съзнание. И когато говорим за възпитание без съзнание, то е дресировка. Ти можеш да дресираш една маймуна, но като я пуснеш в гората, пак си е маймуна. В Америка има хора, които възпитават бълхи: нареждат ги във взводове, в полкове, карат ги да маршируват, заставят ги да влизат във войни, но щом ги пуснат на свобода, изгубват всичко това, което са придобили. Докато се намират под калпака, е едно нещо, като ги пуснат на свобода - е друго нещо. Туй е механическо възпитание. При съзнателното възпитание придобитите резултати не се губят; при механическото - всичко се губи. При механическото възпитание всичко е кратковременно, а при духовното, в което съзнанието взима участие, процесите минават и зад смъртта, или с други думи казано, те продължават да съществуват и зад промените. Затуй, педагогиката, възпитанието, като наука, не е нужна само за учителите, а за всички хора изобщо.

Аз взимам думата "възпитание" в най-широк смисъл. Всинца ние се възпитаваме. Аз виждам, че материалът, който ви е даден в школата, не е проучен. Време се изисква, за да се проучи, да се провери този материал на опит. Ако не се провери, как може да се вярва? Щом не искате да вярвате, трябва проверка. Какво сте придобили с малкото опити, които сте направили? За сега сте придобили малко, но за в бъдеще ще придобиете повече. Требва една вътрешна проверка.

И тъй, първото важно нещо при възпитанието: учителят трябва да обича своите ученици! Едного поне требва да обича. Като обича едного, ще има възможност да обича и останалите. Ако ти можеш да запалиш само едно дръвче със своята клечка, всичките останали дървета ще се запалят. Но ако не можеш да запалиш нито едно дърво, и другите не ще можеш да запалиш. Обичаш ли едного, всички може да обичаш; не обичаш ли поне едного, и останалите не можеш да обичаш. Някой казва: аз нямам приятели. Ако имаш поне един приятел, ти ще можеш да имаш и много приятели; но ако нямаш нито един приятел, ще бъдеш един нещастен човек. Единният, Абсолютният Господ трябва да се прояви в едного. И всеки требва да се прояви в някого; всеки трябва да обича. Туй, което обичаш, то е реалното. Този предмет, който може да те стимулира, трябва да е в състояние да събуди всичката ти любов. Дете, което може да събуди любов в майката, седи по-горе от майка си. И майка, която може да събуди любов в детето си, седи по-горе от него. Учител, който може да събуди любов в децата си, седи по-горе от тях. И деца, които могат да събудят любов в учителя си, седят по-горе от него. Това не говоря за унижение, това са факти. Когато някой човек може да възбуди любов в нас, това показва, според законите на природата, че той седи на една по-висока степен на развитие от нас, и ние трябва да се радваме, че ни се дават условия да създадем нещо по-хубаво в себе си. Вие ще кажете: аз не искам да зная нищо за неговата любов. Ти произнасяш своята смъртна присъда. Човек, който казва, че не може да обича, той е произнесъл своята смъртна присъда и него очаква смърт. И човек, който обича, също тъй произнася присъда, но на живот. Него живот го очаква.

Следователно, вие можете всеки момент да произнесете във вашето съзнание присъда или за смърт, или за живот. Това са факти, които всеки ден разтърсват съзнанието на всеки едного. Колко вечери вие не сте спали! Викате един лекар, викате друг лекар, правят ви една инжекция, че втора, че трета, но нещо отвътре ви лекува. Викат ме на едно място да лекувам една жена, около 35-годишна, неврастеничка била. Тази жена страда от това, че няма кого да обича. Казвам и: слушай, обикни някого и аз ще ти помогна. Лошо ли е това? - Аз постъпвам педагогически. Казвам и: аз мога да те излекувам изведнж, но при едно условие: понеже ти досега не си обичала никого, то ако не намериш кого да обичаш, осъдена си на смърт, в три месеца ще свършиш. Ако до три месеца намериш лице, което да обичаш, аз съм на разположение, ще те лекувам и от твоята болест нищо няма да остане. Тя казва: моля ви се, помогнете ми, ще обикна някого. И наистина, тя обикна, даде ход на своите чувства и оздравя.

Всеки човек трябва да обича поне едно лице. Това е един велик Божествен закон. Ние, по някой път, считаме, че обичта, любовта не са важни неща. Не, с голямо почитание трябва да обичате. В това седи животът. Когато обичаш, не трябва да съзнаваш това. Само тогава ще има връзка между Бога и тебе. Щом обичате, ще се образува връзка, не между вас и този, когото обичате, но между Бога и вас. Така се проектира този закон. Любовта се проявява в съзнанието. Ти ще обичаш, без обаче да сзнаваш това. Щом обичаш Бога на земята, в когото и да е, в твоя ум ще изпъкне мисълта, че обичаш и непроявения Бог. Само така ти ще имаш един възвишен идеал. Този предмет, който обичаш, те довежда в съприкосновение с Бога. Ти ще благодариш и ще кажеш: Господи, благодаря Ти за това, което си ми дал; благодаря Ти за тази точка, на която мога да се опра, за да Те позная.

Туй нещо всички можете да проверите. Правете опити! Онези от вас, които искат да бъдат учители на себе си, както и онези от вас, които искат да бъдат учители на другите, в каквото и да е направление, трябва да положите своя метод върху този закон. Вие имате достатчно знания, достатъчно сили, работете само! Като работите, и от земята ще дойдат да ви помогнат, и от небето ще дойдат да ви помогнат. И Господ ще ви помогне, и вие ще си помогнете. Така ще имате добри резултати. Затова, ще се стараете сега да бъдете верни на себе си. Всеки да работи според своето естество, според мястото, дето е достигнал, да се не пресиля, да не прави прекомерни усилия; да не прави големи крачки - малки, но последователни.

Сега, аз не засягам педагогиката, като вас. Това, което ви говоря, са основни принципи, върху които можете да разисквате. Ще кажете: много неща ни останаха тъмни. Аз се радвам за тия неща, които остават тъмни, понеже върху тях ще работите. Ще дойде ден, когато тия неща ще ви станат светли, ясни. По това ще позная, че сте работили.

Педагогически правила

2011-05-10T18:49:59Z

Zornica: /* Педагогически правила */

== Педагогически правила ==

7 ч. с. петък, 9 юли. Учителя

В. И. Ч. Б. В. Б!

Размишление.

Да възстановим нашите вътрешни връзки с Истината.
Има един закон в света, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се определя и не може да се определи. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане в даден случай. За да може да се постигне всичко това, изискват се малко по-будни умове. Да кажем, че имаме в пространството математическата точка А, която се явява като силов център. Питам: тази точка отде изникна в пространството? Вие не знаете това, но факт е, че точката А се проявява и действа. Представете си, че тази точка е някой извор, който извира някъде из земята. Вие ще си зададете въпроса: отде иде тази точка, как се проявява тя? Сама ли е в пространството? Сега ще вземете да философствате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знаете, защото вашата философия е такъв един аршин, с който природата не мери. Вашите философски възгледи не важат за природата и за природните явления. Те важат само за вас. Но природата има други мерки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи с разумни мерки, начини и методи. Как се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъл във вашия ум и да ви занимава. Отде е дошла, как се е появила и от кое място? - Не знаете. Казвате: имам една мисъл в главата си. На кое място в главата ви е тази мисъл? - Не знаете, не можете да определите. Дотогава, докато не можете да определите мястото на тази точка, или на тази мисъл, или на тази идея, тя е преходна, върху нея не можете да градите. Тя е самарът на живота ви. Точката А подразбира, че съществува друга една точка - В. Щом започнеш да мислиш, това показва, че друг някой преди тебе е мислил. Щом дадена мисъл съществува още, това показва, че някой преди тебе е мислил и твоята мисъл е отражение на неговата. Никоя мисъл не излиза самостойно. Ти не си някой гениален човек, който може да роди мисълта. Тази мисъл възниква от друг ум, а в твоя ум тя се явява само като отражение.

Аз искам сега да ви наведа на основния закон в педагогията. Какво значи, според педагогията да отхраниш един човек? Педагогът ще отговори: да отхраниш един човек, значи да му даваш достатъчно храна - нищо повече. Този човек, след като приеме храната си, организмът му е вече в състояние сам да определи, накъде да отправи храната, ти няма какво да се бъркаш във вътрешните процеси. По същия начин учителят е един готвач, който е длъжен да има само около десетина-двадесет тенджери, за да приготви храна за децата си. Той запитва децата си: "Какво искате да обядвате днес"? Те му казват, какво искат. Той им сготвя, сипва на всяко дете в паницата му и по-нататък не се бърка, оставя децата сами да се хранят. Това е педагогия!

Ще ви запитам: какви педагози имат рибите? Какви педагози имат вълците? Какви педагози имат овцете? Какви педагози имат щъркелите? Какви педагози имат орлите, гълъбите, кокошките? Какви педагози имат растенията? Гледаш, цяла гора от безброй дървета, заели грамадно пространство, развиват се, растат сами нагоре. Питам: кой педагог научи тия дървета, как да растат нагоре с върховете си и как да се посяват? Ние като се бъркаме в работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнем да се развиваме според методите на природата и току-виж, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Посадиш едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човeкът, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка от ябълка, или от дюля, иска да я присади върху една круша. Излeзе едно "бамбашка" дърво. Такова дърво сyществува ли в природата? Такива дървета съществуват, но по отделно, всяко за себе си, а не върху едно и също дърво. Ако върху едно и също дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човека, на педагога. Половината от това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодът на туй дърво ще бъде ли едновременно круша и ябълка? Плодът на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. Те ще си дойдат до старото положение.

И тъй, днешното възпитание, което педагозите прилагат, е присаждане, и след като човек умре, ни помен не остава от тази педагогика. Даже след всеки тежък изпит, който прекарваме в живота си, нашите възгледи, по някой път, претърпяват коренни преобразувания. И тогава вие казвате: аз не мисля вече, както по-рано. Казвам: де отидоха неговите по-раншни възгледи и мисли? Да кажем, някой мисли, че демокрацията ще оправи света. Обаче, хване го някоя тежка болест, или с други думи, хване го една философска, една органическа, физическа треска и след туй става монархист. Казва: демокрацията не може да оправи света, монархизмът ще го оправи. Значи, точката А е демокрацията, точката В е монархизмът. После пък става обратното. След това се явяват други проекции на точки, става превръщане на силите - нашите възгледи се превръщат. Днес можеш да бъдеш демократ, утре - монархист, и обратно. Днес можеш да вярваш в педагогиката, утре да кажеш: никаква педагогика не съществува. Не, това не значи, че педагогиката не съществува в света. Нещата в света, в живата природа са организирани, няма какво ти да ги възпитаваш. Ти трябва само да подпомагаш.

Според моите възгледи, или според възгледите на природата, всеки човек се ражда организиран вътре в себе си. Може ли един идеал, според всичкото изкуство на педагогиката да преобрази един вълк? Френолозите са доказали, че някои хора, колкото и да ги възпитаваш, каквато религия и да им проповядваш, както и да им говориш за Бога, щом ги оставите пред някоя каса, отварят касата и я обират, имат слабост към парите. В този случай, всички тия възгледи, които си им присадил, че има Бог, че има закон на възмездие - падат. Те не могат да се самовладат. Де отиде тяхната педагогика?
В какво седи първото правило на педагогиката? Първото правило на педагогиката е следното: бащата трябва да обича сина си, и майката требва да обича дъщеря си. Второто правило на педагогиката: синът трябва да обича баща си, и дъщерята трябва да обича майка си. Това е смяна на енергии. Син, който обича баща си, може да обича и майка си. Такъв е законът. Има синове, които са много привързани към бащите си, само за тях говорят. От гледището на педагогията, ако майката иска да привлече сина си на своя страна, трябва да разбира законите на природата за превръщането на силите. Син, който обича баща си, може да обича и майка си. Как действа законът за превръщането на силите? Ако синът обича баща си идейно, майката, за да привлече сина си към своя страна, и тя трябва да обича мъжа си. Не го ли обича, всичките и усилия са напразни. Тогава, освен че няма да го привлече, но в сина ще се зароди отвръщение към майката. Значи, начинът за превръщане на силите е следният: ако синът почувства, че майката обича бащата, както той го обича, ще обича и майка си. И обратното е вярно. Ако дъщерята обича майка си, а бащата ревнува, каквито усилия и да прави той, както и да и угажда, каквото и да и купува, освен че няма да я привлече, но ще я отчужди от себе си. Какво се изисква от него, щом иска да привлече дъщеря си? - Той трябва да обича жена си тъй, както дъщерята я обича. Обича ли я така, дъщерята може да даде от своите чувства и на бащата.

Сега, вие казвате, че ще възпитавате. Как ще възпитавате едно дете? Най-първо ще видите, дали туй дете ви обича. После ще наблюдавате, кого обича това дете. Някой път учителите си правят илюзии, че децата им ги обичат. Някой път любовта на децата е користолюбива. Те носят на учителите си цветя, подаръци, но това още не е истинска любов. Учителите трябва да знаят, че едно дете, колкото малко и да е, може да бъде една напреднала душа. Много деца са по-умни от учителите си. Много деца разбират закона на внушението, закона за трансформиране на енергиите по-добре от бащата и майката. Запример, често срещаме генерали на бойното поле или другаде някъде при изпълнение на своята длъжност, строги, неотстъпчиви, нищо не може да ги помести от тяхната позиция или от тяхното решение, никой не може да им повлияе. Но гледаш един от тия генерали, щом дойде при него детето му, поглади баща си по главата, по челото, целуне го, изведнъж бащата омекне, отстъпва. Каквото каже това малко дете, бащата слуша - сърцето му се отваря. Значи, детето разбира добре закона за трансформиране на енергиите и го прилага. То трансформира ония набрали се енергии в сърцето на бащата, и той е готов да изпълни неговото желание.

Та казвам: според мене, вие не можете да приложите никаква педагогика в свeта, ако нямате любов към Бога, ако не обичате Бога. Това е основният закон. Вие ще излезете с вашите възгледи и ще кажете: казано е в Писанието, че Бога никой никога не е видял. Значи, този Бог е някаква безименна точка. Той е непроявеният Бог. Той не иска да знае нищо за вас. Но проявеният Бог, Когото вие познавате, има връзка с непроявения. И ако вие не обичате и не познавате непроявения Бог, а обичате и познавате проявения Бог, то чрез Него ще се свържете с непроявения. Тогава и непроявеният ще ви познава. Сега, ще ви представя едно математическо противоречие. Проявеният Бог живее само в едного, а непроявеният живее във всички. Как ще разберете това нещо? - То е една велика математическа задача. Проявеният Бог живее само в едного, само на едно място. Той не е на много места. Непроявеният е на много места. Следователно, когато кажете, че Бог живее в нас и ние живеем и се движим в Него, това е начин за трансформиране на енергиите. Когато кажем, че всички трябва да обичаме Бога, това показва, че всички Го познаваме. Ако вие ми кажете, че не познавате Бога, не говорите Истината. Но щом вие кажете: знаете ли, че Бог живее в мене? - Това вече е проявлението на Бога във вас. Той се проявява.

Та когато казвате, че Бога никой никога не е видял, това е търговски израз, една търговска сделка. Защо казвате така? - Имам да взимам пари от вас. Идвам да си ги взема, но вие ми казвате: нито ви познавам, нито пет пари в джоба си имам. Да, ако кажете, че ме познавате, трябва да ми дадете парите, които ми дължите. Туй е вашето съображение, поради което не говорите Истината. Аз имам везни у дома си и ви казвам: ела у дома, аз ще ви претегля на везните и ще ви докажа, дали имате пари, или не. Претегля ви без дрехите, зная колко тежатат, отбележа си всичко това и виждам най-после, че остават още 10 грама. Това е теглото на парите във вас, т. е. на златото, което имате в себе си. Казвам ви тогава: вие имате 10 грама злато в себе си, извадете го навън!
Сега ще разгледаме другото положение, в което хората често изпадат. Те казват, че светът е неуреден. Това е тяхното субективно схващане. Те мязат на Настрадин-ходжа, който казвал, че когато умре жена му, половината свят ще се свърши, а когато умре той целият свят ще се свърши. Това е вътрешно, субективно схващане. Спечелиш малко пари, направиш си къща, сВетът, малко се е оправил. Изгубиш къщата си, изгубиш здравето си, уволнят те от служба, казваш: светът се е развалил. Действително, твоят субективен свят се е разстроил. Но тия промени, които може да станат в твоя субективен свят, външният свят даже не ги е почувствал.

Ние изпадаме в заблуждение, като искаме да възпитаваме хората. Не трябва да възпитаваме хората, а трябва да бждем съработници на Бога! Понеже Бог е най-стрият от всички, Той е имал време да изучи всички педагогически методи. Ако искаме да изучим и приложим някакъв педагогически метод, трябва да отидем при Бога. Той държи всички педагогически методи в своята архива. Най- старият педагог е Господ, при Него идете! Той има всички методи, ще ви каже, какъв метод е прилагал за всяка епоха. И за новата епоха има определен метод. Той ще ви каже: ето, този е педагогическият метод за новата епоха.
Сега ще ви приведа друга мисъь. Искам например, да се разговарям с една птица, или пък искам да се разговарям с една риба. Това са две разумни същества. Едното разумно същество живее във водата, другото - във въздуха. Какво трябва да направя, когато искам да се разговарям с рибата? Тя не може да дойде при мене, аз трябва да сляза при нея, във водата трябва да отида. За да отида във водата, трябва да снема дрехите си и да стана като нея, с люспи. Затова, аз ще си туря люспи като нейните и ще говоря на нейния език. След това искам да говоря с птицата. Какво трябва да направя? - Трябва да стана птица, да ми израснат криле, и да литна във въздуха, да хвърча като нея. По този начин и всеки човек трябва да се изучава специфично. Учителят има една от най-трудните задачи - да възпитава хората. Ако той има 30 деца в отделението или класа си, това са 30 свята, цели 30 микрокосмоси. Знаете ли защо е мъчно да се възпитават хората? Ще ви кажа. Във всяко дете има сто милиона слънчеви системи. Умножете сега 30 по сто милиона! Колко правят? - Три милиарда. Това е една грамадна енергия, с която вие трябва разумно да се справяте. Аз говоря за разумната енергия, която е скрита в душата на всяко дете, на всеки човек. Някои мислят, че децата са глупави. Не, детето още като го учиш, знае, разбира, говориш ли му истината, или не. Децата като излязат из училището, казват: нашият учител не изведе тази работа добре, т. е. не говори истината. И няма да се мине дълго време, те ще го накарат да лъже, те ще го опитат. Най-после ще кажат: както мислехме, точно тъй излезе, учителят ни не говори Истината.

Днес някои от учителите се заблуждават, мислят, че деЬцата не разбират много неща и казват за тях: деца са те! Няма по-прозорливи същества от децата. Децата виждат и през стените, тъй ги познавам аз. Впрочем, аз не съм учил деца, и това, което говоря, то са мои математически изводи. Отде ги вадя? - От общите закони. Аз съм работил и работя с големите деца, тях см опитвал. Но и малките и големите деца са все деца. Това сжа само отношения, това са само различни семенца.
Всеки човек, всеки индивид можем да си представим като една точка, напр. точка А. Тази точка като расте, разширява своя обем, при което разширение тя увеличава и своята деятелность. Това обаче не са нови енергии, това са енергии, които и по-рано са съществували, само че сега са по-интензивни, имат по-голям кръг на дейност. Някой казва: аз сега съм по-възрастен, повече разбирам и повече неща мога да направя. Така е, но трябва да знаете, че туй, което сте носили в детинство, носите и сега, само че по-разшерено, по-разработено. Тъй че вие и сега, в това си положение, няма да се спрете. И за в бъдеще ще продължавате да се развивате, защото имате ред други сили в себе си, които чакат своето проявление.

За сега сте големи деца, а за в бъдеще ще станете стари, ще минавате за възрастни хора. Да кажем, че живеете хиляди години. Каква ще бъде опитността, която ще придобиете за това време? - Най- напред ще се разширявате, после ще настане едно вдетиняване, след това пак разширение и т. н. Какво значи вдетиняване? - То е процес на пресяване. Децата се спират само върху неща, които са необходими за тях, тене се занимават с ненужни работи.

Сега, аз няма да се спирам Върху думата "педагогика". Тя е външно нещо. Нека се занимават с нея тия, които имат достатъчно свободно време. Трябва да имате предвид следното правило: не можеш да приложиш успешно един метод върху другите, ако не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за послушание, за подчинение, но ако ти сам не слушаш, ако ти сам не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти сам нямаш трезва мисъл. Ако ти развиваш една тема, а сам не я разбираш, как ще я предадеш? Говориш за Истината, а сам не разбираш, какво нещо е Истината. Например, някой чел някаква книга по астрология и дойде при мене да ми разправя, че Юпитер бил такъв, че Сатурн бил такъв, но виждам, че той не разбира нищо от тази материя. Астрологията е отвлечена наука. Няма нито един астролог, който да разбира, какво нещо е астрологията в нейния дълбок смисъл. Астрологията не е нищо друго, освен физиология на душата. Когато говорим нещо по астрология, ние не разбираме влиянието на разните звезди и планети върху човешкото тяло, но подразбираме Влиянието им Върху човешката душа. Тя е цял космос, съвокупност от необятни сили, които действат и очакват своя момент за проявление. Един ден човешката душа, като дойде в своите условия, може да се прояви като един ангел. Всеки от вас може да стане ангел. Кога? - Като ви се дадат условия. На една буба са нужни 40 дена, за да се превърне в пеперуда. Тази пеперуда, в сравнение с първото си положение става ангел. Бубата трябва да стане човек, човкът - ангел.

Сега, изчислете, тия 40 дена, на колко години ще се равняват за човека, докато той стане ангел. Един ден е равен на 1,000 години. Значи, човекът, за да се превърне в ангел, за да добие известно съвършенство, нужни му са 40,000 години. Но трябва да знаете, че това голямо число години, това са само разумни точки, през които трябва да минавате в духовния свят всеки ден. Ден е само за този, у когото съзнанието извършва нещо. Ако съзнанието ви е будно, имаше ден; ако съзнанието ви не е будно, никакъв день няма за вас, тъмнина е в духовния свят. Следователно, щом съзнанието ти в този свят не е будно, усещаш нощ; щом е будно съзнанието ти, усещаш ден. Ония хора пък, у които съзнанието е непреривно будно, имат постоянно ден. Вие можете да приложите този закон на земята. Ако искате да прогресирате, непременно трябва да имате в съзнанието си поне един непреривен ден. Значи, при каквито мъчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставят, вашето съзнание трябва да е винаги будно. Вие ще кажете: условията са тежки, не можем всякога да бъдем будни. Оставете това нещо! Когато говорим за условията, аз ще ви обясня, какво нещо са те. Условията на живота са продукт на нашия дух. Ние сами създаваме условията. Ние сме господари на тях, но сме забравили това нещо, и условията днес са ни станали господари.

Да Ви изясня мисълта си с един пример. Представете си, че 200 души градят един съвременен модерен параход с турбини, но пропуснали нещо при изчисленията, вследствие на което параходът се завършил с един малък, незабелязан дефект. Качват се на този параход и тръгват с него по великия океан. Дойдат до някое място, турбините не работят. Турят въглища, но не достига нещо, изчисленията излизат криви. Казват: условията са такива. Питам: коя е причината, че тия хора в парахода се намират в туй трудно положение? Природата ли създаде тези затруднения, или те сами си ги създадоха? - Те сами си ги създадоха. Следователно, сегашният ни живот, сегашните обстоятелства, в които живеем, не са творба на Бога. Аз не говоря за душата, за Божественото в човека, а за проявите на човешкия ум и човешкото сърце. Параходът, в който сме влезли, е наше произведение, следователно и условията на живота са от нас създадени.
Наредбата на нещата, законите, които създадоха учителите, всичко това сме ние. А сега, като не разбирате законите, казвате: да, но трябва да знаете, че Господ създаде този параход. Не, вие създадохте този параход. Защото, ако кажете, че Господ го е създал и пропуснал нещо в него, а при това подържате, че Бог е всемъдър, значи излиза, че и на Бога липсва нещо. Какво е тогава вашето мнение за Бога? Това, че някъде в природата се срещат някакви изключения, говори за някакво отклонение от разумните закони на природата. Дето има отклонения от природните закони, там Бог не е работил. Когато говорим за Бога, подразбираме ония отношения на душата, в които няма абсолютно никаква погрешка. Когато аз мисля правилно, когато мисълта ми е Божествена, не правя погрешки. Тогава в мене няма никаква алчност за пари, за богатство, за сила, за ядене и пиене. Когато казвам, че нямам нужда от тия неща, подразбирам, че имам всичко на разположение. Не мислете, че духовният човек няма нужда от храна и не трябва да се храни. В него процесът на храненето ще бъде непреривен. Аз разбирам яденето в широк смисъл на думата.
Вие сега сте в точка А, която представлява физическия живот, но когато влезете в точка В, т. е. в духовния живот, тогава яденето във вас ще бъде един непреривен процес. Това е дълбока мисъл, която не може да бъде напълно възприета и добре разбрана от вашите умове, защото днес органит на човешкия мозък не са в състояние да я възприемат. Защо? - Понеже всяка Божествена мисъл като дойде във физическия свят, изисква реализиране, а вие се страхувате. Страхувате се, защото нямате материал за реализирането и, и се уплашвате. Запример, идеите - да се самопожертваме, да живеем един за друг, да се обичаме, да се възпитаваме - това са все Божествени идеи, които остават неразрешени. Да възпитаваш човека, това значи да започнеш от себе си. Разбира се, тази опитност, която имат учителите, е полезна, тя е извлечена от природата. Туй което е вярно във възпитанието, което учените са придобили като резултат на своите опити, прилагайте и вие, служете си с него. Днес има много системи за обучение. Запример, по колко часа на ден трябва да се занимават децата в училището? С кой предмет трябва да започнат? Човек трябва да започне с обективния ум, с наблюдението. После, при втората фаза в развитието си, човек трябва да работи със субективния си ум. И най-после, от тези два метода той трябва да извлече третия - разумния метод, който ще го доведе до изводитЬ на Божественото, т. е. до философския метод.
Значи, най-първо трябва да се започне с материалните, с видимите работи, всичко трябва да бъде обективно. Когато казвам, че трябва да се чистят изворите, това е символ. Аз няма сега да ви обясня този символ. Понеже децата са материалисти, разсъждават обективно, в тях не е развит още субективния ум, затова вие ще заведете детето при някой извор и ще му кажете: "Хубав ли е този извор"? - Хубав е. "Водата му чиста ли е?" - Чиста е. "Ти радваш ли се на този извор, като гледаш водата, как приятно, хубаво блика?" - Радвам се. "Хубаво, тогава очисти този извор!" Детето очиства извора от камъчета, клончета, листа и др. След това вие ще му кажете: "Виждаш ли, и твоето сърце трябва да е тъй чисто!" Ще започнеш да разправяш на детето, че в сърцето му не трябва да има никакви камъчета, никакви листа, клончета, които гният - изобщо никакви външни тела. И то трябва да очисти своя извор - сърцето. Това е един метод за възпитание. След туй, ще дадеш на това дете едно семенце и ще му кажеш: "Посей това семе в земята!" То ще го посее. "Полей го сега!" Полива го. След това ще му дадеш една ябълка или една круша да си хапне и ще започнеш да му разказваш, как в последствие от тази семка ще се развие също такъв плод. Ще ходиш често с детето заедно да наглеждаш, как расте и се развива дръвчето и по аналогия на неговото развитие, ще правиш изводи за някои процеси, които стават в душата на детето.
Най-първо учителят трябва да накара детето да мисли, и след туй трябва да започне възпитанието. При възпитанието учителят трябва да се постави на същото равнище, на което са и децата. Той не трябва да казва на децата: хайде да отидем на разходка, деца! Не, той трябва да влезе при децата и да каже: деца, аз искам да отида на разходка. Вие искате ли да отидем на разходка? Той като каже, че иска да отиде на разходка, тогава и децата ще пожелаят. Те обичат свобода в действията си, а не заповеди. При това, учителят трябва да спазва известна дистанция в отношенията си към децата. Ако той е истински педагог, няма да гали някое дете пред другите. Това ще внесе дисхармония между децата. Учителят трябва да се пази да не взема от децата никакво цвете, никаква круша, никаква слива, изобщо никакъв обективен предмет. Той трябва да каже на детето: ако ти ме обичаш, ще ме заведеш във вашата градина и от дървото, което ти си посадило и отгледало, ще ми предложиш един плод. Ще кажеш: Учителю, този плод съм определил за тебе. Тогава учителят ще каже: "Много ти благодаря, аз сам ще си откъсна този плод". Рече ли туй дете да ти даде в ръката този плод, това ще внесе съблазън. Ако аз имам градина и възпитавам едно дете, ще му кажа: ето, този плод е за тебе. Качи се на дървото да си го откъснеш сам! Това дете като се качи на дървото, в него ще има вече една идея, ще се зароди самостоятелност. Този е новият дух на възпитанието, свободен от всякакви предубеждения. Другояче, в учениците ще се зароди мисълъта, че учителят обича едни деца повече, а други по-малко. По този начин именно в детето ще има импулс. Този е Божествен метод.

По сжидия законъ ние трЬбва да викаме Бога. Богъ никога не иска да Му дадемъ нЬщо въ ржка. Той все дава, но когато ти Му дадешъ нЬщо, трЬбва да Го повикашъ прЬдъ дървото на твоя животъ, на твоето сърдце и да му кажешъ: Господи, азъ съмъ прЬдназначилъ този плодъ отъ толкозъ вЬкове само за Тебе, откжсни си го! Като го откжсне Господь отъ дървото ти, ще почувствувашъ една голЬма радость. Туй е смисълътъ на живота.
НЬкой казва: какъ да познаемъ Бога? - Като живЬемъ чистъ и святъ животъ. Тия думи, обаче, сж неразбрани. Знаете ли какво значи да живЬешъ чистъ и святъ животъ? НЬма какво да ви казвамъ, всички знаете, но не искате да го живЬете, или не искате да се проявите. Вие може да сте прави, може би условията, при които живЬете, да сж такива - то е другъ въпросъ. Отъ чисто морално гледище може да имате свои съображения, разбирамъ и това. Вие не можете да се проявите въ вашия свЬтъ тъй, както желаете, за което си има причини. Азъ виждамъ причинитЬ. ВашитЬ дрехи сж кални, дъждъ постоянно ви вали. Азъ нЬма да ви питамъ, защо сте се окаляли така. Казвамъ: много добрЬ постжпвате. Виждамъ другъ нЬкой, облЬченъ много хубаво, съ сухи дрехи, казвамъ му: много добре постжпвате, въ вашия свЬтъ дъждъ не вали, каль нЬма. Събератъ се двамата и се разговарятъ. Единиятъ казва: защо не си облЬченъ $ъ нови дрехи? Другиятъ казва: какво си се облЬкълъ цЬлъ въ ново? Какво си се надулъ като нЬкой пуякъ? И двамата не разбиратъ отъ езика си. Така е за всички хора. НашитЬ свЬтове, въ които живЬемъ, сж разумни. Въ туй отношение, всЬки човЬкъ прЬдставлява особенъ свЬтъ.
Често азъ ви наблюдавамъ като спорите. Всички разбирате, всички сте много умни. НЬма какво да ви залъгвамъ, много сте умни. Защо сте умни? - Понеже Господь ви е родилъ. По нЬкой пжть вие правите прЬдставление. ЗапримЬръ, нЬкой отъ васъ е виденъ професоръ въ университета, но играе на сцената ролята на нЬкой клоунъ. Играе той тази роль, криви се, прЬвива се прЬдъ публиката. Казвате: този професоръ тамъ какво се криви, съ всичкия си умъ ли е? "Какво да прави човЬкътъ? Такава му е ролята!" Авторътъ написалъ тази смЬшна роля, и той се мжчи да влЬзе въ нея, да я прЬдстави добрЬ, да схване мисъльта на автора. Не, не трЬбва да казвате, че тази роль е смЬшна. Споредъ насъ, тя не е смЬшна. НЬкой мислятъ, че само у тЬхъ има съзнание за срамъ. Знаете ли, че и паунътъ се срамува когато опадатъ перата отъ опашката му? Минава, заминава, обръща главата си настрана, не иска да го вижда никой. Но когато перата му сж на мЬсто, той като те види, разпери се, гордо върви. Тъй, вижте го, когато му израснатъ перата, какъ излиза! Върви, поглежда навсЬкждЬ, казва: "Азъ съмъ героятъ на деня!"
СъврЬменнитЬ хора трЬбва да обръщатъ голЬмо внимание при възпитанието на дЬцата върху тЬхнитЬ желания - тЬхъ да направля- ватъ и канализиратъ, понеже дЬцата иматъ повече желания, откол¬кото трЬбва. Въ това има една опасность за дЬцата, а именно: често ние поощряваме нЬкои дЬца повече, отколкото сж вложенитЬ дарби и способности въ организма имъ. ПослЬ, нЬкой пжть вие казвате: не ме оставиха да се изкажа напълно, трЬбва да се доизкажа. Въ това нЬщо и съврЬменнитЬ учители бъркатъ. ТЬ мислятъ, че добриятъ учитель седи въ това, да развие напълно, всестранно своята мисъль. Какво ще остане тогава за дЬтето? Нали и неговиятъ умъ трЬбва да работи? Не, нещастие е, ако рече човЬкъ да се доизкаже напълно. Изво- рътъ, който тече, никога не може напълно да изтече. Не се доизказвай¬те! Радвайте се, че педагогиката не е установена наука. Тя е една гъвкава наука, която съ хиляди години расте. Тя е дЬвствена наука.
НЬкои казватъ: не може да се вЬрва на педагогиката, тя не е установена наука. УстановенитЬ науки, това сж баби. Математиката била установена наука. Математиката е вЬрна наука, но не и устано-вена. То значи, че туй, което прилага въ дадения случай е вЬрно. Като казвате, че математиката е установена наука, питамъ ви: какво разбиратъ съврЬменнитЬ математици отъ онова живо приложение на математиката въ живота си на земята? Айнщайнъ като развива своята теория, навлиза въ нова область на математиката. Както виждате, има области въ математиката, които едва сега се засЬгатъ. Какъ ще изясните единъ умственъ процесъ математически? Какъ ще изясните единъ сърдеченъ процесъ математически? Тия процеси могатъ да се изяснятъ математически, понеже всЬка душа се опрЬдЬля съ извЬстенъ родъ енергия. ТрЬбва да знаете, напримЬръ, какви елементи влизатъ при всЬка една любовь. СлЬдователно, математи-чески може да се изчисли при една приятелска любовь, какви елементи влизатъ. Качествата на приятелската любовь може да се разложатъ и отъ нея ще се получатъ около десетина елемента. Ако река да ви говоря за тия елементи, трЬбва дълго врЬме да ви разправямъ, какви сж тия елементи и какви елементи съдържа изобщо всЬка любовь. Аюбовьта, който видъ и да е, не е само единъ елементъ, тя е сборъ на сили, сборъ на елементи. Значи, въ химическо отношение, тя е сложно тЬло или съединение. За да любишъ нЬкого, ти трЬбва съ вЬкове да събирашъ тази енергия. Идва нЬкой при мене и ми казва: азъ любя много. Азъ започвамъ да изчислявамъ неговата любовь и виждамъ, че тя ще изтрае едва една година. За толкозъ врЬме той има енергия. СлЬдъ година въ него нЬма да остане ни поменъ отъ тази любовь. Защо? - Толкова енергия има той, нЬма повече.
Любовьта за да се прояви, изисква енергия. За всЬко нЬщо се искатъ условия. НапримЬръ: търговията става съ пари; яденето става съ храна. Ядене има, докато има какво да се яде; нЬма ли ядене, какво ще ядешъ? СлЬдователно, любовьта е единъ сложенъ процесъ. Най- първо казвате: да има кого да обичамъ! У васъ най-първо се заражда едно желание, единъ импулсъ да обичате. Такива желания сж събрани на едно мЬсто, може би съ милиони, докато най-послЬ тЬ се олицет- воряватъ въ твоя приятель, напримЬръ. Ти вложишъ въ него своето чувство и казвашъ: азъ се радвамъ, че мога да обичамъ, че си намЬрихъ единъ приятель. Това е изразъ на Божественото у васъ. Но когато кажете, че обичате всички, това означава друго нЬщо вече, азъ разбирамъ закона. Не искамъ да ви осмЬя, но казвамъ, че проявениятъ Богъ се проявява въ едного, а непроявениятъ - въ всички. За насъ, въ дадения случай, реални сж само тЬзи нЬща, които иматъ отношение къмъ абсолютното битие. За проявеното битие е важно само туй, което занимава съзнанието, защото около туй съзнание се събиратъ всички наши чувства, идеи, убЬждения, движения, всички общества и т. н.
Затуй, всЬки отъ васъ трЬбва да бжде педагогъ! Тукъ има богатъ материалъ за педагогиката. Ще се ползувате отъ свЬтската педагогика, ще разучвате даннитЬ, фактитЬ, които тя дава, ще ги прЬработвате, а сжщеврЬменно ще внасяте и нЬщо ново въ нея. Не мислете тЬсно, не бивайте тЬсногржди! И въ свЬтскитЬ хора Богъ живЬе. И въ насъ Богъ живЬе. Сега вие се дЬлите и казвате: ние сме духовни, а тЬ не сж духовни. Отъ гледището на непроявения Богъ, всичко въ свЬта е духовно. Ако нЬщата нЬмаха мЬсто въ живота, въ природата, тогава нищо нЬмаше да сжществува. Туй, което се проявява въ даденъ случай, отъ него има нужда природата.
Отъ това гледище, както и да се проявите, не считайте, че това е една слабость. То не е слабость, нито е погрЬшка. Ако въ васъ се появи енергия на гнЬвъ, не считайте, че този гнЬвъ не е на мЬсто. На мЬсто е. Яви се въ васъ нЬкакво желание. Не считайте, че туй желание не е на мЬсто. На мЬсто е то, но дайте правилна насока на това ваше желание. Ако оставите вашето желание да се прояви свободно, то ще си намЬри пжть, вие не му туряйте гемъ. Оставете туй желание да си върви като рЬка въ това Божествено, безкрайно направление на Божествения свЬтъ. Не се подпушвайте! Често вие се подпушваше, като казвате: ние не разбираме този въпросъ. То е подпуидване. Азъ и другъ пжть съмъ обяснявалъ това. Ако имате свЬтлина, въпроситЬ ще се разбиратъ; ако нЬмате свЬтлина, не мо-гатъ да се разбиратъ. Щомъ кажете, че не разбирате даденъ въпросъ, азъ зная вече, че въ съзнанието ви нЬма свЬтлина. Казвамъ: ключътъ п6 е затворенъ, завъртете този ключъ! Вие завъртите ключа. Питамъ ви слЬдъ това: разбрахте ли този въпросъ? - Разбрахъ го. Другъ казва: азъ не вЬрвамъ въ Бога, не разбирамъ този въпросъ. Казвамъ: ключътъ п7 е затворенъ, завърти го! Завъртишъ ключа, казвашъ: разбирамъ сега. Не разбирашъ какъвто и да е въпросъ. Защо? - Липсва ти свЬтлина. Завърти ключа! Дойде ли свЬтлина, всички хора вЬрватъ въ Бога, всички хора могатъ да обичатъ, всички хора могатъ да се проявятъ. Така и всЬки отъ васъ може да стане човЬкъ, но то е само въпросъ на врЬме и съзнание. Азъ съмъ ви казвалъ въ една отъ лек- циитЬ, че въ вЬчностьта се криятъ всичкитЬ възможности.
Да се върнемъ къмъ сегашния ви животъ. Щомъ се намЬрите въ противорЬчие съ себе си, това показва, че вие отричате нЬщо, нЬкакъвъ фактъ. НевЬрието, запримЬръ, е резултатъ на отричането. НЬкои хора отричатъ Бога и вслЬдствие на това се явява невЬрие. НевЬрието противорЬчи на факти, които сжществуватъ въ свЬта. СлЬдователно, всички онЬзи, които не вЬрватъ, усЬщатъ, че сж въ стълкновение съчнЬщо, тласка ги нЬщо. Какво ги тласка? - Този фактъ именно, който тЬ отричатъ. ТЬ сж въ противорЬчие съ проявеното А. Този фактъ постоянно ги тласка къмъ земята, къмъ нейнитЬ влияния. Затова, всички хора, които не вЬрватъ, въ пълната смисълъ на думата, се разстройватъ, ставатъ нервни, докато най-послЬ или трЬбва да приематъ този фактъ, или той самъ ще ги пробие, ще излЬзе навънъ. Щомъ ви пробие, ще започнете новъ животъ. Затова, туй което иска въ васъ да се прояви, не му се противопоставяйте, не му се противете, не се борете съ него! Христосъ казва: "Не противи се злому"! Веднъжъ установено нЬщо въ живата природа, дайте му мЬсто, не се борете съ него! Казва се въ Писанието "Не давайте мЬсто на гнЬва, мое е отмъщението, азъ ще уредя всички работи!" Думата "отмъщение" подразбира да отмЬстишъ нЬщо, да го разрЬшишъ и да го оставишъ по този начинъ настрана.
Сега, вие може да разисквате още върху онЬзи въпроси, по които сте разисквали до сега. Казвате: ние не се доизказахме. НЬкои казватъ: да говоримъ още! Ако речете да говорите върху педаго-гиката, може да говорите и хиляда години, и пакъ нЬма да се изкажете. На васъ трЬбватъ дЬца отъ разни възрасти, съ които да работите и отъ тЬхъ да вадите своитЬ изводи. Ако се явите слЬдъ 100 години каква педагогика ще поставите за дЬцата!
Та казвамъ: първото основно правило за учителитЬ е да се установи връзка между учителитЬ и ученицитЬ. Какви сж отноше-нията мужду самитЬ ученици? Ако въ едно отдЬление има 30 дЬца, обичатъ ли се едно друго? Ако тЬзи дЬца се разпрЬдЬлятъ на групички двЬ по двЬ, само тия, които се обичатъ, може да се изчисли, каква е обичьта на едно дЬте къмъ друго. СлЬдователно, ако искате да укажете нЬкакво влияние върху дЬцата, или ако искате да привлЬчете дЬцата къмъ себе си, вие трЬбва да обичате тЬзи дЬца, или тЬзи хора, които тЬ обичатъ. Не може да те обича едно дЬте, ако ти не обичашъ майка му, баща му, неговитЬ братя и сестри и други хора, които то обича. Обичашъ ли ги, то ще има довЬрие въ тебе. Ако ти се отнесешь съ прЬнебрЬжение къмъ тЬхъ, това дЬте не може да те обича. Задачата на учителя е много трудна. Той ще има работа не само съ дЬтето, но и съ баща му, и съ майка му, и съ братята и сестритЬ му, и съ неговитЬ приятели - цЬло общество има туй дЬте. Учительтъ трЬбва да разби¬ра неговата вжтрЬшна психология.
Сега и вие сте дЬца, и вие се възпитавате. По нЬкой пжть гледамъ кой съ кого се обича. ВсЬки отъ васъ търси нЬкой да го обича. Като се срещнатъ двама, които се обичатъ, имагръ какво да си говорятъ. Ако не се обичатъ и учени да сж, нЬма какво да си говорятъ, нЬма въодушевление въ работата имъ. Помнете слЬдното: всички трЬбва да изучавате закона за трансформиране на енергиитЬ. НЬкой пжть, слЬдъ като сте слушали да говори нЬкой дълго врЬме, въ мозъка ви настава една умора. Причината на това е, че вашитЬ чувства сж взели надмощие. Когато чувствата отслабнатъ, умътъ става много остъръ и човЬкъ нЬма вече търпЬние, иска изведнъжъ да разрЬши всички въпроси. Това е друга крайность. Въ туй отношение човЬкъ трЬбва да въздържа ума си, да въздържа своитЬ прояви, защото, колкото и да бърза, той не ще може изведнъжъ да разрЬши всички въпроси. Ако азъ кажа нЬщо, свЬтътъ нЬма да се оправи отъ тази моя дума, понеже той си върви по опрЬдЬленъ пжть. Туй, което става отвънъ, е едно нЬщо, а това, което става въ козмическия, въ Божест¬вения свЬтъ е друго нЬщо - тамъ нЬщата вървятъ по единъ строго опрЬдЬленъ пжть, тЬ ставатъ много разумно. Ако ние съзнаемъ този фактъ, трЬбва да дойдемъ до онова истинско вжтрЬшно възпитание, иначе всЬко друго възпитание ще стане дресиране. Възпитанието подразбира съзнание. И когато говоримъ за възпитание безъ съзнание, то е дресировка. Ти можешъ да дресирашъ една маймуна, но като я пуснешъ въ гората, пакъ си е маймуна. Въ Америка има хора, които възпитаватъ бълхи: нареждатъ ги въ взводове, въ полкове, каратъ ги да маршируватъ, заставятъ ги да влизатъ въ войни, но щомъ ги пуснатъ на свобода, изгубватъ всичко това, което сж придобили. Докато се намиратъ подъ калпака, е едно нЬщо, като ги пуснатъ на свобода - е друго нЬщо. Туй е механическо възпитание. При съзнател¬ното възпитание придобитите резултати не се губятъ; при механи¬ческото - всичко се губи. При механическото възпитание всичко е кратковременно, а при духовното, въ което съзнанието взима учас¬тие, процесите минаватъ и задъ смъртьта, или съ други думи казано, те продължаватъ да сжществуватъ и задъ промените. Затуй, педагогиката, възпитанието, като наука, не е нужна само за учители¬те, а за всички хора изобщо.
Азъ взимамъ думата "възпитание" въ най-широкъ смисълъ. Всинца ние се възпитаваме. Азъ виждамъ, че материалътъ, който ви е даденъ въ школата, не е проученъ. Време се изисква, за да се проучи, да се провери този материалъ на опить. Ако не се провери, какъ може да се верва? Щомъ не искате да вервате, требва проверка. Какво сте придобили съ малкото опити, които сте направили? За сега сте придобили малко, но за въ бждеще ще придобиете повече. Требва една вжтрешна проверка.
И тъй, първото важно нещо при възпитанието: учителътъ требва да обича своите ученици! Едного поне требва да обича. Като обича едного, ще има възможность да обича и останалите. Ако ти можешъ да запалишъ само едно дръвче съ своята клечка, всичките останали дървета ще се запалятъ. Но ако не можешъ да запалишъ нито едно дърво, и другите не ще можешъ да запалишъ. Обичашъ ли едного, всички може да обичашъ; не обичашъ ли поне едного, и оста-налите не можешъ да обичашъ. Некой казва: азъ немамъ приятели. Ако имашъ поне единъ приятель, ти ще можешъ да имашъ и много приятели; но ако немашъ нито единъ приятель, ще бждешъ единъ нещастенъ човекъ. Единниятъ, Абсолютниятъ Господь требва да се прояви въ едного. И всеки требва да се прояви въ некого; всеки требва да обича. Туй, което обичашъ, то е реалното. Този прЬдметъ, който може да те стимулира, требва да е въ състояние да събуди всичката ти любовь. Дете, което може да събуди любовь въ майката, седи по- горе отъ майка си. И майка, която може да събуди любовь въ дЬтето си, седи по-горЬ отъ него. Учитель, който може да събуди любовь въ дЬцата си, седи по-горЬ отъ тЬхъ. И дЬца, които могатъ да събудятъ любовь въ учителя си, седятъ по-горЬ отъ него. Това не говоря за унижение, това сж факти. Когато нЬкой човЬкъ може дъ възбуди любовь въ насъ, това показва, споредъ законитЬ на природата, че той седи на една по-висока степень на развитие отъ насъ, и ние трЬбва да се радваме, че ни се даватъ условия да създадемъ нЬщо по-хубаво въ себе си. Вие ще кажете: азъ не искамъ да зная нищо за неговата любовь. Ти произнасяшъ своята смъртна присжда. ЧовЬкъ, който казва, че не може да обича, той е произнесълъ своята смъртна присжда и него очаква смърть. И човЬкъ, който обича, сжщо тъй произнася присжда, но на животъ. Него животъ го очаква.
СлЬдователно, вие можете всЬки моментъ да произнесете въ вашето съзнание присжда или за смърть, или за животъ. Това сж факти, които всЬки день разтърсватъ съзнанието на всЬки едного. Колко вечери вие не сте спали! Викате единъ лЬкарь, викате другъ лЬкарь, правятъ ви една инжекция, че втора, че трета, но нЬщо отвжтрЬ ви лЬкува. Викатъ ме на едно мЬсто да лЬкувамъ една жена, около 35 годишна, неврастеничка била. Тази жена страда отъ това, че нЬма кого да обича. Казвамъ и: слушай, обикни нЬкого и азъ ще ти помогна. Лошо ли е това? - Азъ постжпвамъ педагогически. Казвамъ и: азъ мога да те излЬкувамъ изведнъжъ, но при едно условие: понеже ти до сега не си обичала никого, то ако не намЬришъ кого да обичашъ, осждена си на смърть, въ три мЬсеца ще свършишъ. Ако до три мЬсеца намЬришъ лице, което да обичашъ, азъ съмъ на разположение, ще те лЬкувамъ и отъ твоята болесть нищо нЬма да остане. Тя казва: моля ви се, помогнете ми, ще обикна нЬкого. И наистина, тя обикна, даде ходъ на своитЬ чувства и оздравЬ.
ВсЬки човЬкъ трЬбва да обича поне едно лице. Това е единъ великъ Божественъ законъ. Ние, по нЬкой пжть, считаме, че обичьта, любовьта не сж важни нЬща. Не, съ голЬмо почитание трЬбва да обичате. Въ това седи животътъ. Когато обичашъ, не трЬбва да съзнавашъ това. Само тогава ще има връзка между Бога и тебе. Щомъ обичате, ще се образува връзка, не между васъ и този, когото обичате, но между Бога и васъ. Така се проектира този законъ. Любовьта се проявява въ съзнанието. Ти ще обичашъ, безъ обаче да съзнавашъ това. Щомъ обичашъ Бога на земята, въ когото и да е, въ твоя умъ ще изпжкне мисъльта, че обичашъ и непроявения Богъ. Само така ти ще имашъ единъ възвишенъ идеалъ. Този прЬдметъ, който обичашъ, те довежда въ съприкосновение съ Бога. Ти ще благодаришъ и ще кажешъ: Господи, благодаря Ти за това, което си ми далъ; благодаря Ти за тази точка, на която мога да се опра, за да Те позная.
Туй нЬщо всички можете да провЬрите. Правете опити! ОнЬзи отъ Васъ, които искатъ да бждатъ учители на себе си, както и онЬзи отъ Васъ, които искатъ да бждатъ учители на другитЬ, Въ каквото и да е направление, трЬбва да положите своя методъ Върху този законъ. Вие имате достатъчно знания, достатъчно сили, работете само! Като работите, и отъ земята ще дойдатъ да ви помогнатъ, и отъ небето ще дойдатъ да Ви помогнатъ. И Господь ще Ви помогне, и Вие ще си помогнете. Така ще имате добри резултати. ЗатоВа, ще се стараете сега да бждете вЬрни на себе си. ВсЬки да работи спорЬдъ своето естество, споредъ мЬстото, дЬто е достигналъ, да се не прЬсиля, да не прави прЬкомЬрни усилия; да не прави голЬми крачки - малки, но послЬдователни.
Сега, азъ не засЬгамъ педагогиката, като васъ. Това, което ви говоря, сж основни принципи, върху които можете да разисквате. Ще кажете: много нЬща ни останаха тъмни. Азъ се радвамъ за тия нЬща, които оставатъ тъмни, понеже върху тЬхъ ще работите. Ще дойде день, когато тия нЬща ще ви станатъ свЬтли, ясни. По това ще позная, че сте работили.

Педагогически правила

2011-05-10T18:30:49Z

Zornica:

== Педагогически правила ==

7 ч. с. петък, 9 юли. Учителя

В. И. Ч. Б. В. Б!

Размишление.

Да възстановим нашите вътрешни връзки с Истината.
Има един закон в света, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се определя и не може да се определи. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане в даден случай. За да може да се постигне всичко това, изискват се малко по-будни умове. Да кажем, че имаме в пространството математическата точка А, която се явява като силов център. Питам: тази точка отде изникна в пространството? Вие не знаете това, но факт е, че точката А се проявява и действа. Представете си, че тази точка е някой извор, който извира някъде из земята. Вие ще си зададете въпроса: отде иде тази точка, как се проявява тя? Сама ли е в пространството? Сега ще вземете да философствате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знаете, защото вашата философия е такъв един аршин, с който природата не мери. Вашите философски възгледи не важат за природата и за природните явления. Те важат само за вас. Но природата има други мерки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи с разумни мерки, начини и методи. Как се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъл във вашия ум и да ви занимава. Отде е дошла, как се е появила и от кое място? - Не знаете. Казвате: имам една мисъл в главата си. На кое място в главата ви е тази мисъл? - Не знаете, не можете да определите. Дотогава, докато не можете да определите мястото на тази точка, или на тази мисъл, или на тази идея, тя е преходна, върху нея не можете да градите. Тя е самарът на живота ви. Точката А подразбира, че съществува друга една точка - В. Щом започнеш да мислиш, това показва, че друг някой преди тебе е мислил. Щом дадена мисъл съществува още, това показва, че някой преди тебе е мислил и твоята мисъл е отражение на неговата. Никоя мисъл не излиза самостойно. Ти не си някой гениален човек, който може да роди мисълта. Тази мисъл възниква от друг ум, а в твоя ум тя се явява само като отражение.

Аз искам сега да ви наведа на основния закон в педагогията. Какво значи, според педагогията да отхраниш един човек? Педагогът ще отговори: да отхраниш един човек, значи да му даваш достатъчно храна - нищо повече. Този човек, след като приеме храната си, организмът му е вече в състояние сам да определи, накъде да отправи храната, ти няма какво да се бъркаш във вътрешните процеси. По същия начин учителят е един готвач, който е длъжен да има само около десетина-двадесет тенджери, за да приготви храна за децата си. Той запитва децата си: "Какво искате да обядвате днес"? Те му казват, какво искат. Той им сготвя, сипва на всяко дете в паницата му и по-нататък не се бърка, оставя децата сами да се хранят. Това е педагогия!

Ще ви запитам: какви педагози имат рибите? Какви педагози имат вълците? Какви педагози имат овцете? Какви педагози имат щъркелите? Какви педагози имат орлите, гълъбите, кокошките? Какви педагози имат растенията? Гледаш, цяла гора от безброй дървета, заели грамадно пространство, развиват се, растат сами нагоре. Питам: кой педагог научи тия дървета, как да растат нагоре с върховете си и как да се посяват? Ние като се бъркаме в работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнем да се развиваме според методите на природата и току-виж, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Посадиш едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човeкът, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка от ябълка, или от дюля, иска да я присади върху една круша. Излeзе едно "бамбашка" дърво. Такова дърво сyществува ли в природата? Такива дървета съществуват, но по отделно, всяко за себе си, а не върху едно и също дърво. Ако върху едно и също дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човека, на педагога. Половината от това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодът на туй дърво ще бъде ли едновременно круша и ябълка? Плодът на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. Те ще си дойдат до старото положение.

И тъй, днешното възпитание, което педагозите прилагат, е присаждане, и след като човек умре, ни помен не остава от тази педагогика. Даже след всеки тежък изпит, който прекарваме в живота си, нашите възгледи, по някой път, претърпяват коренни преобразувания. И тогава вие казвате: аз не мисля вече, както по-рано. Казвам: де отидоха неговите по-раншни възгледи и мисли? Да кажем, някой мисли, че демокрацията ще оправи света. Обаче, хване го някоя тежка болест, или с други думи, хване го една философска, една органическа, физическа треска и след туй става монархист. Казва: демокрацията не може да оправи света, монархизмът ще го оправи. Значи, точката А е демокрацията, точката В е монархизмът. После пък става обратното. След това се явяват други проекции на точки, става превръщане на силите - нашите възгледи се превръщат. Днес можеш да бъдеш демократ, утре - монархист, и обратно. Днес можеш да вярваш в педагогиката, утре да кажеш: никаква педагогика не съществува. Не, това не значи, че педагогиката не съществува в света. Нещата в света, в живата природа са организирани, няма какво ти да ги възпитаваш. Ти трябва само да подпомагаш.

Според моите възгледи, или според възгледите на природата, всеки човек се ражда организиран вътре в себе си. Може ли един идеал, според всичкото изкуство на педагогиката да преобрази един вълк? Френолозите са доказали, че някои хора, колкото и да ги възпитаваш, каквато религия и да им проповядваш, както и да им говориш за Бога, щом ги оставите пред някоя каса, отварят касата и я обират, имат слабост към парите. В този случай, всички тия възгледи, които си им присадил, че има Бог, че има закон на възмездие - падат. Те не могат да се самовладат. Де отиде тяхната педагогика?
В какво седи първото правило на педагогиката? Първото правило на педагогиката е следното: бащата трябва да обича сина си, и майката требва да обича дъщеря си. Второто правило на педагогиката: синът трябва да обича баща си, и дъщерята трябва да обича майка си. Това е смяна на енергии. Син, който обича баща си, може да обича и майка си. Такъв е законът. Има синове, които са много привързани към бащите си, само за тях говорят. От гледището на педагогията, ако майката иска да привлече сина си на своя страна, трябва да разбира законите на природата за превръщането на силите. Син, който обича баща си, може да обича и майка си. Как действа законът за превръщането на силите? Ако синът обича баща си идейно, майката, за да привлече сина си към своя страна, и тя трябва да обича мъжа си. Не го ли обича, всичките и усилия са напразни. Тогава, освен че няма да го привлече, но в сина ще се зароди отвръщение към майката. Значи, начинът за превръщане на силите е следният: ако синът почувства, че майката обича бащата, както той го обича, ще обича и майка си. И обратното е вярно. Ако дъщерята обича майка си, а бащата ревнува, каквито усилия и да прави той, както и да и угажда, каквото и да и купува, освен че няма да я привлече, но ще я отчужди от себе си. Какво се изисква от него, щом иска да привлече дъщеря си? - Той трябва да обича жена си тъй, както дъщерята я обича. Обича ли я така, дъщерята може да даде от своите чувства и на бащата.

Сега, вие казвате, че ще възпитавате. Как ще възпитавате едно дете? Най-първо ще видите, дали туй дете ви обича. После ще наблюдавате, кого обича това дете. Някой път учителите си правят илюзии, че децата им ги обичат. Някой път любовта на децата е користолюбива. Те носят на учителите си цветя, подаръци, но това още не е истинска любов. Учителите трябва да знаят, че едно дете, колкото малко и да е, може да бъде една напреднала душа. Много деца са по-умни от учителите си. Много деца разбират закона на внушението, закона за трансформиране на енергиите по-добре от бащата и майката. Запример, често срещаме генерали на бойното поле или другаде някъде при изпълнение на своята длъжност, строги, неотстъпчиви, нищо не може да ги помести от тяхната позиция или от тяхното решение, никой не може да им повлияе. Но гледаш един от тия генерали, щом дойде при него детето му, поглади баща си по главата, по челото, целуне го, изведнъж бащата омекне, отстъпва. Каквото каже това малко дете, бащата слуша - сърцето му се отваря. Значи, детето разбира добре закона за трансформиране на енергиите и го прилага. То трансформира ония набрали се енергии в сърцето на бащата, и той е готов да изпълни неговото желание.

Та казвам: според мене, вие не можете да приложите никаква педагогика в свeта, ако нямате любов към Бога, ако не обичате Бога. Това е основният закон. Вие ще излезете с вашите възгледи и ще кажете: казано е в Писанието, че Бога никой никога не е видял. Значи, този Бог е някаква безименна точка. Той е непроявеният Бог. Той не иска да знае нищо за вас. Но проявеният Бог, Когото вие познавате, има връзка с непроявения. И ако вие не обичате и не познавате непроявения Бог, а обичате и познавате проявения Бог, то чрез Него ще се свържете с непроявения. Тогава и непроявеният ще ви познава. Сега, ще ви представя едно математическо противоречие. Проявеният Бог живее само в едного, а непроявеният живее във всички. Как ще разберете това нещо? - То е една велика математическа задача. Проявеният Бог живее само в едного, само на едно място. Той не е на много места. Непроявеният е на много места. Следователно, когато кажете, че Бог живее в нас и ние живеем и се движим в Него, това е начин за трансформиране на енергиите. Когато кажем, че всички трябва да обичаме Бога, това показва, че всички Го познаваме. Ако вие ми кажете, че не познавате Бога, не говорите Истината. Но щом вие кажете: знаете ли, че Бог живее в мене? - Това вече е проявлението на Бога във вас. Той се проявява.

Та когато казвате, че Бога никой никога не е видял, това е търговски израз, една търговска сделка. Защо казвате така? - Имам да взимам пари от вас. Идвам да си ги взема, но вие ми казвате: нито ви познавам, нито пет пари в джоба си имам. Да, ако кажете, че ме познавате, трябва да ми дадете парите, които ми дължите. Туй е вашето съображение, поради което не говорите Истината. Аз имам везни у дома си и ви казвам: ела у дома, аз ще ви претегля на везните и ще ви докажа, дали имате пари, или не. Претегля ви без дрехите, зная колко тежатат, отбележа си всичко това и виждам най-после, че остават още 10 грама. Това е теглото на парите във вас, т. е. на златото, което имате в себе си. Казвам ви тогава: вие имате 10 грама злато в себе си, извадете го навън!
Сега ще разгледаме другото положение, в което хората често изпадат. Те казват, че светът е неуреден. Това е тяхното субективно схващане. Те мязат на Настрадин-ходжа, който казвал, че когато умре жена му, половината свят ще се свърши, а когато умре той целият свят ще се свърши. Това е вътрешно, субективно схващане. Спечелиш малко пари, направиш си къща, сВетът, малко се е оправил. Изгубиш къщата си, изгубиш здравето си, уволнят те от служба, казваш: светът се е развалил. Действително, твоят субективен свят се е разстроил. Но тия промени, които може да станат в твоя субективен свят, външният свят даже не ги е почувствал.

Ние изпадаме в заблуждение, като искаме да възпитаваме хората. Не трябва да възпитаваме хората, а трябва да бждем съработници на Бога! Понеже Бог е най-стрият от всички, Той е имал време да изучи всички педагогически методи. Ако искаме да изучим и приложим някакъв педагогически метод, трябва да отидем при Бога. Той държи всички педагогически методи в своята архива. Най- старият педагог е Господ, при Него идете! Той има всички методи, ще ви каже, какъв метод е прилагал за всяка епоха. И за новата епоха има определен метод. Той ще ви каже: ето, този е педагогическият метод за новата епоха.
Сега ще ви приведа друга мисъь. Искам например, да се разговарям с една птица, или пък искам да се разговарям с една риба. Това са две разумни същества. Едното разумно същество живее във водата, другото - във въздуха. Какво трябва да направя, когато искам да се разговарям с рибата? Тя не може да дойде при мене, аз трябва да сляза при нея, във водата трябва да отида. За да отида във водата, трябва да снема дрехите си и да стана като нея, с люспи. Затова, аз ще си туря люспи като нейните и ще говоря на нейния език. След това искам да говоря с птицата. Какво трябва да направя? - Трябва да стана птица, да ми израснат криле, и да литна във въздуха, да хвърча като нея. По този начин и всеки човек трябва да се изучава специфично. Учителят има една от най-трудните задачи - да възпитава хората. Ако той има 30 деца в отделението или класа си, това са 30 свята, цели 30 микрокосмоси. Знаете ли защо е мъчно да се възпитават хората? Ще ви кажа. Във всяко дете има сто милиона слънчеви системи. Умножете сега 30 по сто милиона! Колко правят? - Три милиарда. Това е една грамадна енергия, с която вие трябва разумно да се справяте. Аз говоря за разумната енергия, която е скрита в душата на всяко дете, на всеки човек. Някои мислят, че децата са глупави. Не, детето още като го учиш, знае, разбира, говориш ли му истината, или не. Децата като излязат из училището, казват: нашият учител не изведе тази работа добре, т. е. не говори истината. И няма да се мине дълго време, те ще го накарат да лъже, те ще го опитат. Най-после ще кажат: както мислехме, точно тъй излезе, учителят ни не говори Истината.

Днес някои от учителите се заблуждават, мислят, че деЬцата не разбират много неща и казват за тях: деца са те! Няма по-прозорливи същества от децата. Децата виждат и през стените, тъй ги познавам аз. Впрочем, аз не съм учил деца, и това, което говоря, то са мои математически изводи. Отде ги вадя? - От общите закони. Аз съм работил и работя с големите деца, тях см опитвал. Но и малките и големите деца са все деца. Това сжа само отношения, това са само различни семенца.
Всеки човек, всеки индивид можем да си представим като една точка, напр. точка А. Тази точка като расте, разширява своя обем, при което разширение тя увеличава и своята деятелность. Това обаче не са нови енергии, това са енергии, които и по-рано са съществували, само че сега са по-интензивни, имат по-голям кръг на дейност. Някой казва: аз сега съм по-възрастен, повече разбирам и повече неща мога да направя. Така е, но трябва да знаете, че туй, което сте носили в детинство, носите и сега, само че по-разшерено, по-разработено. Тъй че вие и сега, в това си положение, няма да се спрете. И за в бъдеще ще продължавате да се развивате, защото имате ред други сили в себе си, които чакат своето проявление.

За сега сте големи деца, а за в бъдеще ще станете стари, ще минавате за възрастни хора. Да кажем, че живеете хиляди години. Каква ще бъде опитността, която ще придобиете за това време? - Най- напред ще се разширявате, после ще настане едно вдетиняване, след това пак разширение и т. н. Какво значи вдетиняване? - То е процес на пресяване. Децата се спират само върху неща, които са необходими за тях, тене се занимават с ненужни работи.

Сега, аз няма да се спирам Върху думата "педагогика". Тя е външно нещо. Нека се занимават с нея тия, които имат достатъчно свободно време. Трябва да имате предвид следното правило: не можеш да приложиш успешно един метод върху другите, ако не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за послушание, за подчинение, но ако ти сам не слушаш, ако ти сам не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти сам нямаш трезва мисъл. Ако ти развиваш една тема, а сам не я разбираш, как ще я предадеш? Говориш за Истината, а сам не разбираш, какво нещо е Истината. Например, някой чел някаква книга по астрология и дойде при мене да ми разправя, че Юпитер бил такъв, че Сатурн бил такъв, но виждам, че той не разбира нищо от тази материя. Астрологията е отвлечена наука. Няма нито един астролог, който да разбира, какво нещо е астрологията в нейния дълбок смисъл. Астрологията не е нищо друго, освен физиология на душата. Когато говорим нещо по астрология, ние не разбираме влиянието на разните звезди и планети върху човешкото тяло, но подразбираме Влиянието им Върху човешката душа. Тя е цял космос, съвокупност от необятни сили, които действат и очакват своя момент за проявление. Един ден човешката душа, като дойде в своите условия, може да се прояви като един ангел. Всеки от вас може да стане ангел. Кога? - Като ви се дадат условия. На една буба са нужни 40 дена, за да се превърне в пеперуда. Тази пеперуда, в сравнение с първото си положение става ангел. Бубата трябва да стане човек, човкът - ангел.

Сега, изчислете, тия 40 дена, на колко години ще се равняват за човека, докато той стане ангел. Един ден е равен на 1,000 години. Значи, човекът, за да се превърне в ангел, за да добие известно съвършенство, нужни му са 40,000 години. Но трябва да знаете, че това голямо число години, това са само разумни точки, през които трябва да минавате в духовния свят всеки ден. Ден е само за този, у когото съзнанието извършва нещо. Ако съзнанието ви е будно, имаше ден; ако съзнанието ви не е будно, никакъв день няма за вас, тъмнина е в духовния свят. Следователно, щом съзнанието ти в този свят не е будно, усещаш нощ; щом е будно съзнанието ти, усещаш ден. Ония хора пък, у които съзнанието е непреривно будно, имат постоянно ден. Вие можете да приложите този закон на земята. Ако искате да прогресирате, непременно трябва да имате в съзнанието си поне един непреривен ден. Значи, при каквито мъчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставят, вашето съзнание трябва да е винаги будно. Вие ще кажете: условията са тежки, не можем всякога да бъдем будни. Оставете това нещо! Когато говорим за условията, аз ще ви обясня, какво нещо са те. Условията на живота са продукт на нашия дух. Ние сами създаваме условията. Ние сме господари на тях, но сме забравили това нещо, и условията днес са ни станали господари.

Да Ви изясня мисъльта си съ единъ примеръ. Представете си, че 200 души градятъ единъ съвремененъ модеренъ параходъ съ турбини, но пропуснали нещо при изчисленията, Вследствие на което парахо- дътъ се завършилъ съ единъ малъкъ, незабЬлЬзанъ дефектъ. Качватъ се на този параходъ и тръгватъ съ него по Великия океанъ. Дойдатъ до нЬкое мЬсто, турбинитЬ не работятъ. Турятъ вжглища, но не достига нЬщо, изчисленията излизатъ криви. Казватъ: условията сж такива.-Питамъ: коя е причината, че тия хора въ парахода се нами- ратъ въ туй трудно положение? Природата ли създаде тЬзи затруд¬нения, или тЬ сами си ги създадоха? - ТЬ сами си ги създадоха. СлЬдова- телно, сегашниятъ ни животъ, сегашнитЬ обстоятелства, въ които живЬемъ, не сж творба на Бога. Азъ не говоря за душата, за Божестве¬ното въ човЬка, а за проявитЬ на човЬшкия умъ и човЬшкото сърдце. Параходътъ, въ който сме влЬзли, е наше произведение, слЬдователно и условията на живота сж отъ насъ създадени. Наредбата на нЬщата, законитЬ, които създадоха учителитЬ, всичко това сме ние. А сега, като не разбирате законитЬ, казвате: да, но трЬбва да знаете, че Господь създаде този параходъ. Не, вие създадохте този параходъ. Защото, ако кажете, че Господь го е създалъ и пропусналъ нЬщо въ него, а при това подържате, че Богъ е всЬмждъръ, значи излиза, че и на Бога липсва нЬщо. Какво е тогава вашето мнЬние за Бога? Това, че нЬкждЬ въ природата се срЬщатъ нЬкакви изключения, говори за нЬкакво отклонение отъ разумнитЬ закони на природата. ДЬто има отклонения отъ природнитЬ закони, тамъ Богъ не е работилъ. Когато говоримъ за Бога, подразбираме ония отношения на душата, въ които нЬма абсолютно никаква погрЬшка. Когато азъ мисля правилно, когато мисъльша ми е Божествена, не правя погрЬшки. Тогава въ мене нЬма никаква алчность за пари, за богатство, за сила, за ядене и пиене. Когато казвамъ, че нЬмамъ нужда отъ тия нЬща, подразбирамъ, че имамъ всичко на разположение. Не мислете, че духовниятъ човЬкъ нЬма нужда отъ храна и не трЬбва да се храни. Въ него процесътъ на храненето ще бжде непрЬривенъ. Азъ разбирамъ яденето въ широкъ смисълъ на думата.
Вие сега сте въ точка А, която прЬдставлява физическия животъ, но когато влЬзете въ точка В, т. е. въ духовния животъ, тогава яденето въ васъ ще бжде единъ непрЬривенъ процесъ. Това е дълбока мисъль, която не може да бжде напълно възприета и добрЬ разбрана отъ вашитЬ умове, защото днесъ органитЬ на човЬшкия мозъкъ не сж въ състояние да я възприематъ. Защо? - Понеже всЬка Божествена мисъль като дойде въ физическия свЬтъ, изисква реализи¬ране, а вие се страхувате. Страхувате се, защото нЬмате материалъ за реализирането и, и се уплашвате. ЗапримЬръ, идеитЬ - да се самопо¬жертвуваме, да живЬемъ единъ за другъ, да се обичаме, да се възпита¬ваме - това сж все Божествени идеи, които оставатъ неразрЬшени. Да възпитавашъ човЬка, това значи да започнешъ отъ себе си. Разбира се, тази опитность, която иматъ учителитЬ, е полезна, тя е извлЬчена отъ природата. Туй което е вЬрно въ възпитанието, което ученитЬ сж придобили като резултатъ на своитЬ опитц, прилагайте и вие, служете си съ него. Днесъ има много системи за обучение. ЗапримЬръ, по колко часа на день трЬбва да се занимаватъ дЬцата въ училището? Съ кой прЬдметъ трЬбва да започнатъ? ЧовЬкъ трЬбва да започне съ обективния умъ, съ наблюдението. ПослЬ, при втората фаза въ разви¬тието си, човЬкъ трЬбва да работи съ субективния си умъ. И най- послЬ, отъ тЬзи два метода той трЬбва да извлЬче третия - разумния методъ, който ще го доведе до изводитЬ на Божественото, т. е. до философския методъ.
Значи, най-първо трЬбва да се започне съ материалнитЬ, съ видимитЬ работи, всичко трЬбва да бжде обективно. Когато казвамъ, че трЬбва да се чистятъ изворитЬ, това е символъ. Азъ нЬма сега да ви обясня този символъ. Понеже дЬцата сж материалисти, разсжжда- ватъ обективно, въ тЬхъ не е развитъ още субективния умъ, затова вие ще заведете дЬтето при нЬкой изворъ и ще му кажете: "Хубавъ лис този изворъ"? - Хубавъ е. "Водата му чиста ли е?" - Чиста е. "Ти радвашъ ли се на този изворъ, като гледашъ водата, какъ приятно, хубаво блика?" - Радвамъ се. "Хубаво, тогава очисти този изворъ!" ДЬтето очиства извора отъ камъчета, клончета, листа и др. СлЬдъ това вие ще му кажете: "Виждашъ ли, и твоето сърдце трЬбва да е тъй чисто!" Ще започнешъ да разправяшъ на дЬтето, че въ сърдцето му не трЬбва да има никакви камъчета, никакви листа, клончета, които гниятъ - изобщо никакви външни тЬла. И то трЬбва да очисти своя изворъ - сърдцето. Това е единъ методъ за възпитание. СлЬдъ туй, ще дадешъ на това дЬте едно сЬменце и ще му кажешъ: "ПосЬй това сЬме въ земята!" То ще го посЬе. "ПолЬй го сега!" Полива го. СлЬдъ това ще му дадешъ една ябълка или една круша да си хапне и ще започнешъ да му разказвашъ, какъ въ послЬдствие отъ тази сЬмка ще се развие сжщо такъвъ плодъ. Ще ходишъ често съ дЬтето заедно да наглеждашъ, какъ расте и се развива дръвчето и по аналогия на неговото развитие, ще правишъ изводи за нЬкои процеси, които ставатъ въ душата на дЬтето.
Най-първо учителътъ трЬбва да накара дЬтето да мисли, и слЬдъ туй трЬбва да започне възпитанието. При възпитанието учителътъ трЬбва да се постави на сжщото равнище, на което сж и дЬцата. Той не трЬбва да казва на дЬцата: хайде да отидемъ на разходка, дЬца! Не, той трЬбва да влЬзе при дЬцата и да каже: дЬца, азъ искамъ да отида на разходка. Вие искате ли да отидемъ на разход-ка? Той като каже, че иска да отиде на разходка, тогава и дЬцата ще пожелаятъ. ТЬ обичатъ свобода въ дЬйствията си, а не заповЬди. При това, учителътъ трЬбва да спазва извЬстна дистанция въ отноше¬нията си къмъ дЬцата. Ако той е истински педагогъ, нЬма да гали нЬкое дЬте прЬдъ другитЬ. Това ще внесе дисхармония между дЬцата. Учителътъ трЬбва да се пази да не взема отъ дЬцата никакво цвЬте, никаква круша, никаква слива, изобщо никакъвъ обективенъ прЬдметъ. Той трЬбва да каже на дЬтето: ако ти ме обичашъ, ще ме заведешъ въ вашата градина и отъ дървото, което ти си посадило и отгледало, ще ми прЬдложишъ единъ плодъ. Ще кажешъ: Учителю, този плодъ съмъ опрЬдЬлилъ за тебе. Тогава учителътъ ще каже: "Много ти благодаря, азъ самъ ще си откжсна този плодъ". Рече ли туй дЬте да ти даде въ ржката този плодъ, това ще внесе съблазънъ. Ако азъ имамъ градина и възпитавамъ едно дЬте, ще му кажа: ето, този плодъ е за тебе. Качи се на дървото да си го откжснешъ самъ! ТоВа дЬте като се качи на дървото, въ него ще има вече една идея, ще се зароди самостоятелность. Този е новиятъ духъ на възпитанието, свободенъ отъ всЬкакви прЬдубЬждения. Другояче, въ ученицитЬ ще се зароди мисълъта, че учителътъ обича едни дЬца повече, а други по-малко. По този начинъ именно въ дЬтето ще има импулсъ. Този е Божествень методъ.
По сжидия законъ ние трЬбва да викаме Бога. Богъ никога не иска да Му дадемъ нЬщо въ ржка. Той все дава, но когато ти Му дадешъ нЬщо, трЬбва да Го повикашъ прЬдъ дървото на твоя животъ, на твоето сърдце и да му кажешъ: Господи, азъ съмъ прЬдназначилъ този плодъ отъ толкозъ вЬкове само за Тебе, откжсни си го! Като го откжсне Господь отъ дървото ти, ще почувствувашъ една голЬма радость. Туй е смисълътъ на живота.
НЬкой казва: какъ да познаемъ Бога? - Като живЬемъ чистъ и святъ животъ. Тия думи, обаче, сж неразбрани. Знаете ли какво значи да живЬешъ чистъ и святъ животъ? НЬма какво да ви казвамъ, всички знаете, но не искате да го живЬете, или не искате да се проявите. Вие може да сте прави, може би условията, при които живЬете, да сж такива - то е другъ въпросъ. Отъ чисто морално гледище може да имате свои съображения, разбирамъ и това. Вие не можете да се проявите въ вашия свЬтъ тъй, както желаете, за което си има причини. Азъ виждамъ причинитЬ. ВашитЬ дрехи сж кални, дъждъ постоянно ви вали. Азъ нЬма да ви питамъ, защо сте се окаляли така. Казвамъ: много добрЬ постжпвате. Виждамъ другъ нЬкой, облЬченъ много хубаво, съ сухи дрехи, казвамъ му: много добре постжпвате, въ вашия свЬтъ дъждъ не вали, каль нЬма. Събератъ се двамата и се разговарятъ. Единиятъ казва: защо не си облЬченъ $ъ нови дрехи? Другиятъ казва: какво си се облЬкълъ цЬлъ въ ново? Какво си се надулъ като нЬкой пуякъ? И двамата не разбиратъ отъ езика си. Така е за всички хора. НашитЬ свЬтове, въ които живЬемъ, сж разумни. Въ туй отношение, всЬки човЬкъ прЬдставлява особенъ свЬтъ.
Често азъ ви наблюдавамъ като спорите. Всички разбирате, всички сте много умни. НЬма какво да ви залъгвамъ, много сте умни. Защо сте умни? - Понеже Господь ви е родилъ. По нЬкой пжть вие правите прЬдставление. ЗапримЬръ, нЬкой отъ васъ е виденъ професоръ въ университета, но играе на сцената ролята на нЬкой клоунъ. Играе той тази роль, криви се, прЬвива се прЬдъ публиката. Казвате: този професоръ тамъ какво се криви, съ всичкия си умъ ли е? "Какво да прави човЬкътъ? Такава му е ролята!" Авторътъ написалъ тази смЬшна роля, и той се мжчи да влЬзе въ нея, да я прЬдстави добрЬ, да схване мисъльта на автора. Не, не трЬбва да казвате, че тази роль е смЬшна. Споредъ насъ, тя не е смЬшна. НЬкой мислятъ, че само у тЬхъ има съзнание за срамъ. Знаете ли, че и паунътъ се срамува когато опадатъ перата отъ опашката му? Минава, заминава, обръща главата си настрана, не иска да го вижда никой. Но когато перата му сж на мЬсто, той като те види, разпери се, гордо върви. Тъй, вижте го, когато му израснатъ перата, какъ излиза! Върви, поглежда навсЬкждЬ, казва: "Азъ съмъ героятъ на деня!"
СъврЬменнитЬ хора трЬбва да обръщатъ голЬмо внимание при възпитанието на дЬцата върху тЬхнитЬ желания - тЬхъ да направля- ватъ и канализиратъ, понеже дЬцата иматъ повече желания, откол¬кото трЬбва. Въ това има една опасность за дЬцата, а именно: често ние поощряваме нЬкои дЬца повече, отколкото сж вложенитЬ дарби и способности въ организма имъ. ПослЬ, нЬкой пжть вие казвате: не ме оставиха да се изкажа напълно, трЬбва да се доизкажа. Въ това нЬщо и съврЬменнитЬ учители бъркатъ. ТЬ мислятъ, че добриятъ учитель седи въ това, да развие напълно, всестранно своята мисъль. Какво ще остане тогава за дЬтето? Нали и неговиятъ умъ трЬбва да работи? Не, нещастие е, ако рече човЬкъ да се доизкаже напълно. Изво- рътъ, който тече, никога не може напълно да изтече. Не се доизказвай¬те! Радвайте се, че педагогиката не е установена наука. Тя е една гъвкава наука, която съ хиляди години расте. Тя е дЬвствена наука.
НЬкои казватъ: не може да се вЬрва на педагогиката, тя не е установена наука. УстановенитЬ науки, това сж баби. Математиката била установена наука. Математиката е вЬрна наука, но не и устано-вена. То значи, че туй, което прилага въ дадения случай е вЬрно. Като казвате, че математиката е установена наука, питамъ ви: какво разбиратъ съврЬменнитЬ математици отъ онова живо приложение на математиката въ живота си на земята? Айнщайнъ като развива своята теория, навлиза въ нова область на математиката. Както виждате, има области въ математиката, които едва сега се засЬгатъ. Какъ ще изясните единъ умственъ процесъ математически? Какъ ще изясните единъ сърдеченъ процесъ математически? Тия процеси могатъ да се изяснятъ математически, понеже всЬка душа се опрЬдЬля съ извЬстенъ родъ енергия. ТрЬбва да знаете, напримЬръ, какви елементи влизатъ при всЬка една любовь. СлЬдователно, математи-чески може да се изчисли при една приятелска любовь, какви елементи влизатъ. Качествата на приятелската любовь може да се разложатъ и отъ нея ще се получатъ около десетина елемента. Ако река да ви говоря за тия елементи, трЬбва дълго врЬме да ви разправямъ, какви сж тия елементи и какви елементи съдържа изобщо всЬка любовь. Аюбовьта, който видъ и да е, не е само единъ елементъ, тя е сборъ на сили, сборъ на елементи. Значи, въ химическо отношение, тя е сложно тЬло или съединение. За да любишъ нЬкого, ти трЬбва съ вЬкове да събирашъ тази енергия. Идва нЬкой при мене и ми казва: азъ любя много. Азъ започвамъ да изчислявамъ неговата любовь и виждамъ, че тя ще изтрае едва една година. За толкозъ врЬме той има енергия. СлЬдъ година въ него нЬма да остане ни поменъ отъ тази любовь. Защо? - Толкова енергия има той, нЬма повече.
Любовьта за да се прояви, изисква енергия. За всЬко нЬщо се искатъ условия. НапримЬръ: търговията става съ пари; яденето става съ храна. Ядене има, докато има какво да се яде; нЬма ли ядене, какво ще ядешъ? СлЬдователно, любовьта е единъ сложенъ процесъ. Най- първо казвате: да има кого да обичамъ! У васъ най-първо се заражда едно желание, единъ импулсъ да обичате. Такива желания сж събрани на едно мЬсто, може би съ милиони, докато най-послЬ тЬ се олицет- воряватъ въ твоя приятель, напримЬръ. Ти вложишъ въ него своето чувство и казвашъ: азъ се радвамъ, че мога да обичамъ, че си намЬрихъ единъ приятель. Това е изразъ на Божественото у васъ. Но когато кажете, че обичате всички, това означава друго нЬщо вече, азъ разбирамъ закона. Не искамъ да ви осмЬя, но казвамъ, че проявениятъ Богъ се проявява въ едного, а непроявениятъ - въ всички. За насъ, въ дадения случай, реални сж само тЬзи нЬща, които иматъ отношение къмъ абсолютното битие. За проявеното битие е важно само туй, което занимава съзнанието, защото около туй съзнание се събиратъ всички наши чувства, идеи, убЬждения, движения, всички общества и т. н.
Затуй, всЬки отъ васъ трЬбва да бжде педагогъ! Тукъ има богатъ материалъ за педагогиката. Ще се ползувате отъ свЬтската педагогика, ще разучвате даннитЬ, фактитЬ, които тя дава, ще ги прЬработвате, а сжщеврЬменно ще внасяте и нЬщо ново въ нея. Не мислете тЬсно, не бивайте тЬсногржди! И въ свЬтскитЬ хора Богъ живЬе. И въ насъ Богъ живЬе. Сега вие се дЬлите и казвате: ние сме духовни, а тЬ не сж духовни. Отъ гледището на непроявения Богъ, всичко въ свЬта е духовно. Ако нЬщата нЬмаха мЬсто въ живота, въ природата, тогава нищо нЬмаше да сжществува. Туй, което се проявява въ даденъ случай, отъ него има нужда природата.
Отъ това гледище, както и да се проявите, не считайте, че това е една слабость. То не е слабость, нито е погрЬшка. Ако въ васъ се появи енергия на гнЬвъ, не считайте, че този гнЬвъ не е на мЬсто. На мЬсто е. Яви се въ васъ нЬкакво желание. Не считайте, че туй желание не е на мЬсто. На мЬсто е то, но дайте правилна насока на това ваше желание. Ако оставите вашето желание да се прояви свободно, то ще си намЬри пжть, вие не му туряйте гемъ. Оставете туй желание да си върви като рЬка въ това Божествено, безкрайно направление на Божествения свЬтъ. Не се подпушвайте! Често вие се подпушваше, като казвате: ние не разбираме този въпросъ. То е подпуидване. Азъ и другъ пжть съмъ обяснявалъ това. Ако имате свЬтлина, въпроситЬ ще се разбиратъ; ако нЬмате свЬтлина, не мо-гатъ да се разбиратъ. Щомъ кажете, че не разбирате даденъ въпросъ, азъ зная вече, че въ съзнанието ви нЬма свЬтлина. Казвамъ: ключътъ п6 е затворенъ, завъртете този ключъ! Вие завъртите ключа. Питамъ ви слЬдъ това: разбрахте ли този въпросъ? - Разбрахъ го. Другъ казва: азъ не вЬрвамъ въ Бога, не разбирамъ този въпросъ. Казвамъ: ключътъ п7 е затворенъ, завърти го! Завъртишъ ключа, казвашъ: разбирамъ сега. Не разбирашъ какъвто и да е въпросъ. Защо? - Липсва ти свЬтлина. Завърти ключа! Дойде ли свЬтлина, всички хора вЬрватъ въ Бога, всички хора могатъ да обичатъ, всички хора могатъ да се проявятъ. Така и всЬки отъ васъ може да стане човЬкъ, но то е само въпросъ на врЬме и съзнание. Азъ съмъ ви казвалъ въ една отъ лек- циитЬ, че въ вЬчностьта се криятъ всичкитЬ възможности.
Да се върнемъ къмъ сегашния ви животъ. Щомъ се намЬрите въ противорЬчие съ себе си, това показва, че вие отричате нЬщо, нЬкакъвъ фактъ. НевЬрието, запримЬръ, е резултатъ на отричането. НЬкои хора отричатъ Бога и вслЬдствие на това се явява невЬрие. НевЬрието противорЬчи на факти, които сжществуватъ въ свЬта. СлЬдователно, всички онЬзи, които не вЬрватъ, усЬщатъ, че сж въ стълкновение съчнЬщо, тласка ги нЬщо. Какво ги тласка? - Този фактъ именно, който тЬ отричатъ. ТЬ сж въ противорЬчие съ проявеното А. Този фактъ постоянно ги тласка къмъ земята, къмъ нейнитЬ влияния. Затова, всички хора, които не вЬрватъ, въ пълната смисълъ на думата, се разстройватъ, ставатъ нервни, докато най-послЬ или трЬбва да приематъ този фактъ, или той самъ ще ги пробие, ще излЬзе навънъ. Щомъ ви пробие, ще започнете новъ животъ. Затова, туй което иска въ васъ да се прояви, не му се противопоставяйте, не му се противете, не се борете съ него! Христосъ казва: "Не противи се злому"! Веднъжъ установено нЬщо въ живата природа, дайте му мЬсто, не се борете съ него! Казва се въ Писанието "Не давайте мЬсто на гнЬва, мое е отмъщението, азъ ще уредя всички работи!" Думата "отмъщение" подразбира да отмЬстишъ нЬщо, да го разрЬшишъ и да го оставишъ по този начинъ настрана.
Сега, вие може да разисквате още върху онЬзи въпроси, по които сте разисквали до сега. Казвате: ние не се доизказахме. НЬкои казватъ: да говоримъ още! Ако речете да говорите върху педаго-гиката, може да говорите и хиляда години, и пакъ нЬма да се изкажете. На васъ трЬбватъ дЬца отъ разни възрасти, съ които да работите и отъ тЬхъ да вадите своитЬ изводи. Ако се явите слЬдъ 100 години каква педагогика ще поставите за дЬцата!
Та казвамъ: първото основно правило за учителитЬ е да се установи връзка между учителитЬ и ученицитЬ. Какви сж отноше-нията мужду самитЬ ученици? Ако въ едно отдЬление има 30 дЬца, обичатъ ли се едно друго? Ако тЬзи дЬца се разпрЬдЬлятъ на групички двЬ по двЬ, само тия, които се обичатъ, може да се изчисли, каква е обичьта на едно дЬте къмъ друго. СлЬдователно, ако искате да укажете нЬкакво влияние върху дЬцата, или ако искате да привлЬчете дЬцата къмъ себе си, вие трЬбва да обичате тЬзи дЬца, или тЬзи хора, които тЬ обичатъ. Не може да те обича едно дЬте, ако ти не обичашъ майка му, баща му, неговитЬ братя и сестри и други хора, които то обича. Обичашъ ли ги, то ще има довЬрие въ тебе. Ако ти се отнесешь съ прЬнебрЬжение къмъ тЬхъ, това дЬте не може да те обича. Задачата на учителя е много трудна. Той ще има работа не само съ дЬтето, но и съ баща му, и съ майка му, и съ братята и сестритЬ му, и съ неговитЬ приятели - цЬло общество има туй дЬте. Учительтъ трЬбва да разби¬ра неговата вжтрЬшна психология.
Сега и вие сте дЬца, и вие се възпитавате. По нЬкой пжть гледамъ кой съ кого се обича. ВсЬки отъ васъ търси нЬкой да го обича. Като се срещнатъ двама, които се обичатъ, имагръ какво да си говорятъ. Ако не се обичатъ и учени да сж, нЬма какво да си говорятъ, нЬма въодушевление въ работата имъ. Помнете слЬдното: всички трЬбва да изучавате закона за трансформиране на енергиитЬ. НЬкой пжть, слЬдъ като сте слушали да говори нЬкой дълго врЬме, въ мозъка ви настава една умора. Причината на това е, че вашитЬ чувства сж взели надмощие. Когато чувствата отслабнатъ, умътъ става много остъръ и човЬкъ нЬма вече търпЬние, иска изведнъжъ да разрЬши всички въпроси. Това е друга крайность. Въ туй отношение човЬкъ трЬбва да въздържа ума си, да въздържа своитЬ прояви, защото, колкото и да бърза, той не ще може изведнъжъ да разрЬши всички въпроси. Ако азъ кажа нЬщо, свЬтътъ нЬма да се оправи отъ тази моя дума, понеже той си върви по опрЬдЬленъ пжть. Туй, което става отвънъ, е едно нЬщо, а това, което става въ козмическия, въ Божест¬вения свЬтъ е друго нЬщо - тамъ нЬщата вървятъ по единъ строго опрЬдЬленъ пжть, тЬ ставатъ много разумно. Ако ние съзнаемъ този фактъ, трЬбва да дойдемъ до онова истинско вжтрЬшно възпитание, иначе всЬко друго възпитание ще стане дресиране. Възпитанието подразбира съзнание. И когато говоримъ за възпитание безъ съзнание, то е дресировка. Ти можешъ да дресирашъ една маймуна, но като я пуснешъ въ гората, пакъ си е маймуна. Въ Америка има хора, които възпитаватъ бълхи: нареждатъ ги въ взводове, въ полкове, каратъ ги да маршируватъ, заставятъ ги да влизатъ въ войни, но щомъ ги пуснатъ на свобода, изгубватъ всичко това, което сж придобили. Докато се намиратъ подъ калпака, е едно нЬщо, като ги пуснатъ на свобода - е друго нЬщо. Туй е механическо възпитание. При съзнател¬ното възпитание придобитите резултати не се губятъ; при механи¬ческото - всичко се губи. При механическото възпитание всичко е кратковременно, а при духовното, въ което съзнанието взима учас¬тие, процесите минаватъ и задъ смъртьта, или съ други думи казано, те продължаватъ да сжществуватъ и задъ промените. Затуй, педагогиката, възпитанието, като наука, не е нужна само за учители¬те, а за всички хора изобщо.
Азъ взимамъ думата "възпитание" въ най-широкъ смисълъ. Всинца ние се възпитаваме. Азъ виждамъ, че материалътъ, който ви е даденъ въ школата, не е проученъ. Време се изисква, за да се проучи, да се провери този материалъ на опить. Ако не се провери, какъ може да се верва? Щомъ не искате да вервате, требва проверка. Какво сте придобили съ малкото опити, които сте направили? За сега сте придобили малко, но за въ бждеще ще придобиете повече. Требва една вжтрешна проверка.
И тъй, първото важно нещо при възпитанието: учителътъ требва да обича своите ученици! Едного поне требва да обича. Като обича едного, ще има възможность да обича и останалите. Ако ти можешъ да запалишъ само едно дръвче съ своята клечка, всичките останали дървета ще се запалятъ. Но ако не можешъ да запалишъ нито едно дърво, и другите не ще можешъ да запалишъ. Обичашъ ли едного, всички може да обичашъ; не обичашъ ли поне едного, и оста-налите не можешъ да обичашъ. Некой казва: азъ немамъ приятели. Ако имашъ поне единъ приятель, ти ще можешъ да имашъ и много приятели; но ако немашъ нито единъ приятель, ще бждешъ единъ нещастенъ човекъ. Единниятъ, Абсолютниятъ Господь требва да се прояви въ едного. И всеки требва да се прояви въ некого; всеки требва да обича. Туй, което обичашъ, то е реалното. Този прЬдметъ, който може да те стимулира, требва да е въ състояние да събуди всичката ти любовь. Дете, което може да събуди любовь въ майката, седи по- горе отъ майка си. И майка, която може да събуди любовь въ дЬтето си, седи по-горЬ отъ него. Учитель, който може да събуди любовь въ дЬцата си, седи по-горЬ отъ тЬхъ. И дЬца, които могатъ да събудятъ любовь въ учителя си, седятъ по-горЬ отъ него. Това не говоря за унижение, това сж факти. Когато нЬкой човЬкъ може дъ възбуди любовь въ насъ, това показва, споредъ законитЬ на природата, че той седи на една по-висока степень на развитие отъ насъ, и ние трЬбва да се радваме, че ни се даватъ условия да създадемъ нЬщо по-хубаво въ себе си. Вие ще кажете: азъ не искамъ да зная нищо за неговата любовь. Ти произнасяшъ своята смъртна присжда. ЧовЬкъ, който казва, че не може да обича, той е произнесълъ своята смъртна присжда и него очаква смърть. И човЬкъ, който обича, сжщо тъй произнася присжда, но на животъ. Него животъ го очаква.
СлЬдователно, вие можете всЬки моментъ да произнесете въ вашето съзнание присжда или за смърть, или за животъ. Това сж факти, които всЬки день разтърсватъ съзнанието на всЬки едного. Колко вечери вие не сте спали! Викате единъ лЬкарь, викате другъ лЬкарь, правятъ ви една инжекция, че втора, че трета, но нЬщо отвжтрЬ ви лЬкува. Викатъ ме на едно мЬсто да лЬкувамъ една жена, около 35 годишна, неврастеничка била. Тази жена страда отъ това, че нЬма кого да обича. Казвамъ и: слушай, обикни нЬкого и азъ ще ти помогна. Лошо ли е това? - Азъ постжпвамъ педагогически. Казвамъ и: азъ мога да те излЬкувамъ изведнъжъ, но при едно условие: понеже ти до сега не си обичала никого, то ако не намЬришъ кого да обичашъ, осждена си на смърть, въ три мЬсеца ще свършишъ. Ако до три мЬсеца намЬришъ лице, което да обичашъ, азъ съмъ на разположение, ще те лЬкувамъ и отъ твоята болесть нищо нЬма да остане. Тя казва: моля ви се, помогнете ми, ще обикна нЬкого. И наистина, тя обикна, даде ходъ на своитЬ чувства и оздравЬ.
ВсЬки човЬкъ трЬбва да обича поне едно лице. Това е единъ великъ Божественъ законъ. Ние, по нЬкой пжть, считаме, че обичьта, любовьта не сж важни нЬща. Не, съ голЬмо почитание трЬбва да обичате. Въ това седи животътъ. Когато обичашъ, не трЬбва да съзнавашъ това. Само тогава ще има връзка между Бога и тебе. Щомъ обичате, ще се образува връзка, не между васъ и този, когото обичате, но между Бога и васъ. Така се проектира този законъ. Любовьта се проявява въ съзнанието. Ти ще обичашъ, безъ обаче да съзнавашъ това. Щомъ обичашъ Бога на земята, въ когото и да е, въ твоя умъ ще изпжкне мисъльта, че обичашъ и непроявения Богъ. Само така ти ще имашъ единъ възвишенъ идеалъ. Този прЬдметъ, който обичашъ, те довежда въ съприкосновение съ Бога. Ти ще благодаришъ и ще кажешъ: Господи, благодаря Ти за това, което си ми далъ; благодаря Ти за тази точка, на която мога да се опра, за да Те позная.
Туй нЬщо всички можете да провЬрите. Правете опити! ОнЬзи отъ Васъ, които искатъ да бждатъ учители на себе си, както и онЬзи отъ Васъ, които искатъ да бждатъ учители на другитЬ, Въ каквото и да е направление, трЬбва да положите своя методъ Върху този законъ. Вие имате достатъчно знания, достатъчно сили, работете само! Като работите, и отъ земята ще дойдатъ да ви помогнатъ, и отъ небето ще дойдатъ да Ви помогнатъ. И Господь ще Ви помогне, и Вие ще си помогнете. Така ще имате добри резултати. ЗатоВа, ще се стараете сега да бждете вЬрни на себе си. ВсЬки да работи спорЬдъ своето естество, споредъ мЬстото, дЬто е достигналъ, да се не прЬсиля, да не прави прЬкомЬрни усилия; да не прави голЬми крачки - малки, но послЬдователни.
Сега, азъ не засЬгамъ педагогиката, като васъ. Това, което ви говоря, сж основни принципи, върху които можете да разисквате. Ще кажете: много нЬща ни останаха тъмни. Азъ се радвамъ за тия нЬща, които оставатъ тъмни, понеже върху тЬхъ ще работите. Ще дойде день, когато тия нЬща ще ви станатъ свЬтли, ясни. По това ще позная, че сте работили.

Педагогически правила

2011-05-09T10:22:22Z

Zornica:

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[IV Младежки събор]]

== Педагогически правила ==

7 ч. с. петък, 9 юли. Учителя

В. И. Ч. Б. В. Б!

Размишление.

Да възстановим нашите вътрешни връзки с Истината.
Има един закон в света, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се определя и не може да се определи. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане в даден случай. За да може да се постигне всичко това, изискват се малко по-будни умове. Да кажем, че имаме в пространството математическата точка А, която се явява като силов център. Питам: тази точка отде изникна в пространството? Вие не знаете това, но факт е, че точката А се проявява и действа. Представете си, че тази точка е някой извор, който извира някъде из земята. Вие ще си зададете въпроса: отде иде тази точка, как се проявява тя? Сама ли е в пространството? Сега ще вземете да философствате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знаете, защото вашата философия е такъв един аршин, с който природата не мери. Вашите философски възгледи не важат за природата и за природните явления. Те важат само за вас. Но природата има други мерки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи с разумни мерки, начини и методи. Как се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъл във вашия ум и да ви занимава. Отде е дошла, как се е появила и от кое място? - Не знаете. Казвате: имам една мисъл в главата си. На кое място в главата ви е тази мисъл? - Не знаете, не можете да определите. Дотогава, докато не можете да определите мястото на тази точка, или на тази мисъл, или на тази идея, тя е преходна, върху нея не можете да градите. Тя е самарът на живота ви. Точката А подразбира, че сжществува друга една точка - В. Щом започнеш да мислиш, това показва, че другъ някой преди тебе е мислил. Щом дадена мисъл съществува още, това показва, че някой преди тебе е мислил и твоята мисъл е отражение на неговата. Никоя мисъл не излиза самостойно. Ти не си някой гениален човек, който може да роди мисълт. Тази мисъл възниква от друг ум, а в твоя ум тя се явява само като отражение.

Аз искам сега да ви наведа на основния закон в педагогията. Какво значи, според педагогията да отхраниш един човек? Педагогът ще отговори: да отхраниш един човек, значи да му даваш достатъчно храна - нищо повече. Този човек, след като приеме храната си, организмът му е вече в състояние сам да определи, накъд да отправи храната, ти няма какво да се бъркаш във вътрешните процеси. По същия начин учителят е един готвач, който е длъжен да има само около десетина-двадесет тенджери, за да приготви храна за децата си. Той запитва децата си: "Какво искате да обядвате днес"? Те му казватъ, какво искатъ. Той им сготвя, сипва на всяко дете в паницата му и по-нататък не се бърка, оставя децата сами да се хранят. Това е педагогия!

Ще ви запитам: какви педагози имат рибите? Какви педагози имат вълците? Какви педагози имат овцете? Какви педагози имат щъркелите? Какви педагози иматъ орлите, гълъбите, кокошките? Какви педагози имат растенията? Гледаш, цяла гора от безброй дървета, заели грамадно пространство, развиват се, растат сами нагоре. Питам: кой педагог научи тия дървета, как да растат нагоре с върховете си и как да се посяват? Ние като се бъркаме в работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнем да се развиваме според методите на природата и току-виж, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Посадишъ едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човЬкътъ, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка отъ ябълка, или отъ дюля, иска да я присади върху една круша. ИзлЬзе едно "бамбашка" дърво. Такова дърво сжществува ли въ природата? Такива дървета сжществуватъ, но по отдЬлно, всЬко за себе си, а не върху едно и сжщо дърво. Ако върху едно и сжщо дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човЬка, на педагога. Половината отъ това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодътъ на туй дърво ще бжде ли едноврЬменно круша и ябълка? Плодътъ на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. ТЬ ще си дойдатъ до старото поло¬жение.
И тъй, днешното възпитание, което педагозитЬ прилагатъ, е присаждане, и слЬдъ като човЬкъ умрЬ, ни поменъ не остава отъ тази педагогика. Даже слЬдъ всЬки тежъкъ изпитъ, който прЬкарваме въ живота си, нашитЬ възгледи, по нЬкой пжть, прЬтърпЬватъ коренни прЬобразования. И тогава вие казвате: азъ не мисля вече, както по- рано. Казвамъ: дЬ отидоха неговитЬ по-раншни възгледи и мисли? Да кажемъ, нЬкой мисли, че демокрацията ще оправи свЬта. Обаче, хване го нЬкоя тежка болесть, или съ други думи, хване го една философска, една органическа, физическа треска и слЬдъ туй става монархистъ. Казва: демокрацията не може да оправи свЬта, монархизмътъ ще го оправи. Значи, точката А е демокрацията, точката В е монархиз- мътъ. ПослЬ пъкъ става обратното. СлЬдъ това се явяватъ други проекции на точки, става превръщане на силите - нашитЬ възгледи се превръщатъ. Днесъ можешъ да бждешъ демократъ, утре - монар- хистъ, и обратно. Днесъ можешъ да вервашъ въ педагогиката, утре да кажешъ: никаква педагогика не сжществува. Не, това не значи, че педагогиката не сжществува въ свЬта. НЬидата въ свЬта, въ живата природа сж организирани, нЬма какво ти да ги възпитавашъ. Ти трЬбва само да подпомагашъ.
Споредъ моитЬ възгледи, или споредъ възгледите на приро-дата, всеки човекъ се ражда организиранъ вжтре въ себе си. Може ли единъ идеалъ, споредъ всичкото изкуство на педагогиката да преоб-рази единъ вълкъ? френолозите сж доказали, че некои хора, колкото и да ги възпитавашъ, каквато религия и да имъ проповедвашъ, както и да имъ говоришъ за Бога, щомъ ги оставите предъ некоя каса, отварятъ касата и я обиратъ, иматъ слабость къмъ парите. Въ този случай, всички тия възгледи, които си имъ присадилъ, че има Богъ, че има законъ на възмездие - падатъ. Те не могатъ да се самовладатъ. Де отиде техната педагогика?
Въ какво седи първото правило на педагогиката? Първото правило на педагогиката е следното: бащата требва да обича сина си, и майката требва да обича дъщеря си. Второто правило на педаго-гиката: синътъ требва да обича баща си, и дъщерята требва да обича майка си. Това е смена на енергии. Синъ, който обича баща си, може да обича и майка си. Такъвъ е законътъ. Има синове, които сж много привързани къмъ бащите си, само за техъ говорятъ. Отъ гледището на педагогията, ако майката иска да привлече сина си на своя страна, требва да разбира законите на природата за превръщането на силите. Синъ, който обича баща си, може да обича и майка си. Какъ действува законътъ за превръщането на силите? Ако синътъ обича баща си идейно, майката, за да привлече сина си къмъ своя страна, и тя требва да обича мжжа си. Не го ли обича, всичките и усилия сж напразни. Тогава, освенъ че нема да го привлЬче, но въ сина ще се зароди отвръще- ние къмъ майката. Значи, начинътъ за прЬвръщане на силитЬ е слЬдниятъ: ако синътъ почувствува, че майката обича бащата, както той го обича, ще обича и майка си. И обратното е вЬрно. Ако дъщерята обича майка си, а бащата ревнува, каквито усилия и да прави той, както и да и угажда, каквото и да и купува, освЬнъ че нЬма да я привлЬче, но ще я отчужди отъ себе си. Какво се изисква отъ него, щомъ иска да привлЬче дъщеря си? - Той требва да обича жена си тъй, както дъщерята я обича. Обича ли я така, дъщерята може да даде отъ своитЬ чувства и на бащата.
Сега, вие казвате, че ще възпитавате. Какъ ще възпитавате едно дЬте? Най-първо ще видите, дали туй дЬте ви обича. ПослЬ ще наблюдавате, кого обича това дЬте. НЬкой пжть учителитЬ си правятъ илюзии, че дЬцата имъ ги обичатъ. НЬкой пжть любовьта на дЬцата е користолюбива. ТЬ носятъ на учителитЬ си цвЬтя, подаръци, но това още не е истинска любовь. УчителитЬ трЬбва да знаятъ, че едно дЬте, колкото малко и да е, може да бжде една напрЬд- нала душа. Много дЬца сж по-умни отъ учителитЬ си. Много дЬца раз- биратъ закона на внушението, закона за трансформиране на енергишпЬ по-добрЬ отъ бащата и майката. ЗапримЬр, често срЬщаме генерали на бойното поле или другадЬ нЬкждЬ при изпълнение на своята длъжность, строги, неотстжпчиви, нищо не може да ги помЬсти отъ тЬхната позиция или отъ тЬхното рЬшение, никой не може да имъ повлияе. Но гледашъ единъ отъ тия генерали, щомъ дойде при него дЬтето му, поглади баща си по главата, по челото, цЬлуне го, изведнъжъ бащата омекне, отстжпва. Каквото каже това малко дЬте, бащата слуша - сърдцето му се отваря. Значи, дЬтето разбира добрЬ закона за трансформиране на енергиитЬ и го прилага. То трансформира ония набрали се енергии въ сърдцето на бащата, и той е готовъда изпълни неговото желание.
Та казвамъ: споредъ мене, вие не можете да приложите никаква педагогика въ свЬта, ако нЬмате любовь къмъ Бога, ако не обичате Бога. Това е основниятъ законъ. Вие ще излЬзете съ вашитЬ възгледи и ще кажете: казано е въ Писанието, че Бога никой никога не е видЬлъ. Значи, този Богъ е нЬкаква безименна точка. Той е непроявениятъ Богъ. Той не иска да знае нищо за васъ. Но проявениятъ Богъ, Когото вие познавате, има връзка съ непроявения. И ако вие не обичате и не познавате непроявения Богъ, а обичате и познавате проявения Богъ, то чрЬзъ Него ще се свържете съ непроявения. Тогава и непроявениятъ ще ви познава. Сега, ще ви прЬдставя едно математическо проти- ворЬчие. Проявениятъ Богъ живЬе само въ едного, а непроявениятъ живЬе въ всички. Какъ ще разберете това нЬщо? - То е една велика математическа задача. Проявениятъ Богъ живЬе само въ едного, само на едно мЬсто. Той не е на много мЬста. Непроявениятъ е на много мЬста. СлЬдователно, когато кажете, че Богъ живЬе въ насъ и ние живЬемъ и се движимъ въ Него, това е начинъ за трансформиране на енергиитЬ. Когато кажемъ, че всички трЬбва да обичаме Бога, това показва, че всички Го познаваме. Ако вие ми кажете, че не познавате
Бога, не говорите Истината. Но щомъ вие кажете: знаете ли, че Богъ живЬе въ мене? - Това вече е проявлението на Бога въ васъ. Той се проявява.
Та когато казвате, че Бога никой никога не е видЬлъ, това е търговски изразъ, една търговска сдЬлка. Защо казвате така? - Имамъ да взимамъ пари отъ васъ. Идвамъ да си ги взема, но вие ми казвате: нито ви познавамъ, нито петь пари въ джоба си имамъ. Да, ако кажете, че ме познавате, трЬбва да ми дадете паритЬ, които ми дължите. Туй е вашето съображение, поради което не говорите Истината. Азъ имамъ вЬзни у дома си и ви казвамъ: ела у дома, азъ ще ви прЬтегля на вЬзнитЬ и ще ви докажа, дали имате пари, или не. ПрЬтегля ви безъ дрехитЬ, зная колко тежатъ тЬ, отбЬлЬжа си всичко това и виждамъ най-послЬ, че оставатъ още 10 грама. Това е теглото на паритЬ въ васъ, т. е. на златото, което имате въ себе си. Казвамъ ви тогава: вие имате 10 грама злато въ себе си, извадете го навънъ!
Сега ще разгледаме другото положение, въ което хората често изпадатъ. ТЬ казватъ, че свЬтътъ е неуреденъ. Това е тЬхното субек-тивно схващане. ТЬ мязатъ на Настрадинъ-ходжа, който казвалъ, че когато умрЬ жена му, половината свЬтъ ще се свърши, а когато умрЬ той цЬлиятъ свЬтъ ще се свърши. Това е вжтрЬшно, субективно схва-щане. Спечелишъ малко пари, направишъ си кжща, сВЬтътъ, малко се е оправилъ. Изгубишъ кжщата си, изгубишъ здравето си, уволнятъ те отъ служба, казвашъ: свЬтътъ се е развалилъ. ДЬйствително, твоятъ субективенъ свЬтъ се е разстроилъ. Но тия промЬни, които може да станатъ въ твоя субективенъ свЬтъ, външниятъ свЬтъ даже не ги е почувствувалъ.
Ние изпадаме въ заблуждение, като искаме да възпитаваме хората. Не трЬбва да възпитаваме хората, а трЬбва да бждемъ съра- ботници на Бога! Понеже Богъ е най-стриятъ отъ всички, Той е ималъ врЬме да изучи всички педагогически методи. Ако искаме да изучимъ и приложимъ нЬкакъвъ педагогически методъ, трЬбва да отидемъ при Бога. Той държи всички педагогически методи въ своята архива. Най- стариятъ педагогъ е Господь, при Него идете! Той има всички методи, ще ви каже, какъвъ методъ е прилагалъ за всЬка епоха. И за новата епоха има опрЬдЬленъ методъ. Той ще ви каже: ето, този е педагоги- ческиятъ методъ за новата епоха.
Сега ще ви приведа друга мисъль. Искамъ напримЬръ, да се разговарямъ съ една птица, или пъкъ искамъ да се разговарямъ съ една риба. Това сж двЬ разумни сжщества. Едното разумно сжщество живЬе въ водата, другото - въ въздуха. Какво трЬбва да направя, когато искамъ да се разговарямъ съ рибата? Тя не може да дойде при мене, азъ трЬбва да слЬза при нея, въ водата трЬбва да отида. За да отида въ водата, трЬбва да снема дрехитЬ си и да стана като нея, съ люспи. Затова, азъ ще си туря люспи като нейнитЬ и ще говоря на нейния езикъ. СлЬдъ това искамъ да говоря съ птицата. Какво трЬбва да направя? - ТрЬбва да стана птица, да ми израснатъ крилЬ, и да литна въ въздуха, да хвърча като нея. По този начинъ и всЬки човЬкъ трЬбва да се изучава специфично. Учителътъ има една отъ най-труднитЬ задачи - да възпитава хората. Ако той има 30 дЬца въ отдЬлението или класа си, това сж 30 свЬта, цЬли 30 микрокозмоси. Знаете ли защо е мжчно да се възпитаватъ хората? Ще ви кажа. Въ всЬко дЬте има сто милиона слънчеви системи. Умножете сега 30 по сто милиона! Колко правятъ? - Три милиарда. Това е една грамадна енергия, съ която вие трЬбва разумно да се справяте. Азъ говоря за разумната енергия, която е скрита въ душата на всЬко дЬте, на всЬки човЬкъ. НЬкои мислятъ, че дЬцата сж глупави. Не, дЬтето още като го учишъ, знае, разбира, говоришъ ли му истината, или не. ДЬцата като излЬзатъ изъ училището, казватъ: нашиятъ учитель не изведе тази работа добрЬ, т. е. не говори истината. И нЬма да се мине дълго врЬме, тЬ ще го накаратъ да лъже, тЬ ще го опитатъ. Най-послЬ ще кажатъ: както мислЬхме, точно тъй излЬзе, учительтъ ни не говори Истината.
Днесъ нЬкои отъ учителитЬ се заблуждаватъ, мислятъ, че дЬцата не разбиратъ много нЬща и казватъ за тЬхъ: дЬца сж тЬ! НЬма по-прозорливи сжщества отъ дЬцата. ДЬцата виждатъ и прЬзъ стЬни- тЬ, тъй ги познавамъ азъ. Впрочемъ, азъ не съмъ училъ дЬца, и това, което говоря, то сж мои математически изводи. ОтдЬ ги вадя? - Отъ общитЬ закони. Азъ съмъ работилъ и работя съ голЬмитЬ дЬца, тЬхъ съмъ опитвалъ. Но и малкитЬ и големитЬ дЬца сж все дЬца. Това сж само отношения, това сж само различни сЬменца.
ВсЬки човЬкъ, всЬки индивидъ можемъ да си прЬдставимъ като една точка, напр. точка А. Тази точка като расте, разширява своя обемъ, при което разширение тя увеличава и своята дЬятелность. Това обаче не сж нови енергии, това сж енергии, които и по-рано сж сжществували, само че сега сж по-интенсивни, иматъ по-голЬмъ кржгъ на дЬйность. НЬкой казва: азъ сега съмъ по-възрастенъ, повече разби- рамъ и повече нЬща мога да направя. Така е, но трЬбва да знаете, че туй, което сте носили въ дЬтинство, носите и сега, само че по-разши- рено, по разработено. Тъй че вие и сега, въ това си положение, нЬма да се спрете. И за въ бждеще ще продължавате да се развивате, защо¬то имате редъ други сили въ себе си, които чакатъ своето проявление.
За сега сше голЬми дЬца, а за Въ бждеще ще станете стари, ще мина-вате за възрастни хора. Да кажемъ, че жиВЬете хиляди години. Каква ще бжде опитностьта, която ще придобиете за това ВрЬме? - Най- напрЬдъ ще се разширявате, послЬ ще настане едно вдЬтиняване, слЬдъ това пакъ разширение и т. н. Какво значи вдЬтиняване? - То е процесъ на прЬсяване. ДЬцата се спиратъ само върху нЬща, които сж необходими за тЬхъ, тЬ не се занимаватъ съ ненужни работи.
Сега, азъ нЬма да се спирамъ Върху думата "педагогика". Тя е външно нЬщо. Нека се занимаватъ съ нея тия, които иматъ доста-тъчно свободно врЬме. ТрЬбва да имате прЬдвидъ слЬдното правило: не можешъ да приложишъ успЬшно единъ методъ върху другитЬ, ако не си го приложилъ върху себе си. Говоришъ на едно дЬте за послушание, за подчинение, но ако ти самъ не слушашъ, ако ти самъ не се подчи- нявашъ, не можешъ да имашъ никакъвъ резултатъ. Говоришъ на едно дЬте за трЬзва мисъль, а ти самъ нЬмашъ трЬзва мисъль. Ако ти развивашъ една тема, а самъ не я разбирашъ, какъ ще я прЬдадешъ? Говоришъ за Истината, а самъ не разбирашъ, какВо нЬщо е Истината. НапримЬръ, нЬкой чель нЬкаква книга по астрология и дойде при мене да ми разправя, че Юпитеръ билъ такъвъ, че Сатурнъ билъ такъВъ, но Виждамъ, че той не разбира нищо отъ тази материя. Астрологията е отвлЬчена наука. НЬма нито единъ астрологъ, който да разбира, какво нЬщо е астрологията Въ нейния дълбокъ смисълъ. Астрологията не е нищо друго, освЬнъ физиология на душата. Когато говоримъ нЬщо по астрология, ние не разбираме влиянието на разнитЬ звЬзди и планети върху човЬшкото тЬло, но подразбираме Влиянието имъ Върху човЬшката душа. Тя е цЬль козмосъ, съвокупность отъ необятни сили, които дЬйствуватъ и очакватъ своя моментъ за проявление. Единъ день човЬшката душа, като дойде въ своитЬ услоВия, може да се прояви като единъ ангелъ. ВсЬки отъ васъ може да стане ангелъ. Кога? - Като Ви се дадатъ услоВия. На една буба сж нужни 40 деня, за да се прЬВърне въ пеперуда. Тази пеперуда, въ сравнение съ първото си положение стаВа ангелъ. Бубата трЬбВа да стане човЬкъ, човЬкътъ - ангелъ.
Сега, изчислете, тия 40 деня, на колко години ще се равняватъ за чоВЬка, докато той стане ангелъ. Единъ день е раВенъ на 1,000 години. Значи, човЬкътъ, за да се прЬВърне въ ангелъ, за да добие извЬстно съвършенство, нужни му сж 40,000 години. Но трЬбва да знаете, че това голЬмо число години, това сж само разумни точки, прЬзъ които трЬбва да минавате въ духовния свЬтъ всЬки день. День е само за този, у когото съзнанието извършва нЬщо. Ако съзнанието
Ви е будно, имаше день; ако съзнанието Ви не е будно, никакъВъ день нЬма за Васъ, тъмнина е Въ духовния сВЬтъ. Следователно, щомъ съзнанието ти Въ този свЬтъ не е будно, усЬщашъ нощь; щомъ е будно съзнанието ти, усЬщашъ день. Ония хора пъкъ, у които съзнанието е непрЬривно будно, иматъ постоянно день. Вие можете да приложите този законъ на земята. Ако искате да прогресирате, непременно требва да имате въ съзнанието си поне единъ непреривенъ день. Значи, при каквито мжчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставятъ, Вашето съзнание требва да е винаги будно. Вие ще кажете: условията сж тежки, не можемъ всЬкога да бждемъ будни. Оставете това нещо! Когато говоримъ за условията, азъ ще Ви обя¬сня, какво нещо сж те. Условията на живота сж продуктъ на нашия духъ. Ние сами създаваме условията. Ние сме господари на техъ, но сме забравили тоВа нещо, и условията днесъ сж ни станали господари.
Да Ви изясня мисъльта си съ единъ примеръ. Представете си, че 200 души градятъ единъ съвремененъ модеренъ параходъ съ турбини, но пропуснали нещо при изчисленията, Вследствие на което парахо- дътъ се завършилъ съ единъ малъкъ, незабЬлЬзанъ дефектъ. Качватъ се на този параходъ и тръгватъ съ него по Великия океанъ. Дойдатъ до нЬкое мЬсто, турбинитЬ не работятъ. Турятъ вжглища, но не достига нЬщо, изчисленията излизатъ криви. Казватъ: условията сж такива.-Питамъ: коя е причината, че тия хора въ парахода се нами- ратъ въ туй трудно положение? Природата ли създаде тЬзи затруд¬нения, или тЬ сами си ги създадоха? - ТЬ сами си ги създадоха. СлЬдова- телно, сегашниятъ ни животъ, сегашнитЬ обстоятелства, въ които живЬемъ, не сж творба на Бога. Азъ не говоря за душата, за Божестве¬ното въ човЬка, а за проявитЬ на човЬшкия умъ и човЬшкото сърдце. Параходътъ, въ който сме влЬзли, е наше произведение, слЬдователно и условията на живота сж отъ насъ създадени. Наредбата на нЬщата, законитЬ, които създадоха учителитЬ, всичко това сме ние. А сега, като не разбирате законитЬ, казвате: да, но трЬбва да знаете, че Господь създаде този параходъ. Не, вие създадохте този параходъ. Защото, ако кажете, че Господь го е създалъ и пропусналъ нЬщо въ него, а при това подържате, че Богъ е всЬмждъръ, значи излиза, че и на Бога липсва нЬщо. Какво е тогава вашето мнЬние за Бога? Това, че нЬкждЬ въ природата се срЬщатъ нЬкакви изключения, говори за нЬкакво отклонение отъ разумнитЬ закони на природата. ДЬто има отклонения отъ природнитЬ закони, тамъ Богъ не е работилъ. Когато говоримъ за Бога, подразбираме ония отношения на душата, въ които нЬма абсолютно никаква погрЬшка. Когато азъ мисля правилно, когато мисъльша ми е Божествена, не правя погрЬшки. Тогава въ мене нЬма никаква алчность за пари, за богатство, за сила, за ядене и пиене. Когато казвамъ, че нЬмамъ нужда отъ тия нЬща, подразбирамъ, че имамъ всичко на разположение. Не мислете, че духовниятъ човЬкъ нЬма нужда отъ храна и не трЬбва да се храни. Въ него процесътъ на храненето ще бжде непрЬривенъ. Азъ разбирамъ яденето въ широкъ смисълъ на думата.
Вие сега сте въ точка А, която прЬдставлява физическия животъ, но когато влЬзете въ точка В, т. е. въ духовния животъ, тогава яденето въ васъ ще бжде единъ непрЬривенъ процесъ. Това е дълбока мисъль, която не може да бжде напълно възприета и добрЬ разбрана отъ вашитЬ умове, защото днесъ органитЬ на човЬшкия мозъкъ не сж въ състояние да я възприематъ. Защо? - Понеже всЬка Божествена мисъль като дойде въ физическия свЬтъ, изисква реализи¬ране, а вие се страхувате. Страхувате се, защото нЬмате материалъ за реализирането и, и се уплашвате. ЗапримЬръ, идеитЬ - да се самопо¬жертвуваме, да живЬемъ единъ за другъ, да се обичаме, да се възпита¬ваме - това сж все Божествени идеи, които оставатъ неразрЬшени. Да възпитавашъ човЬка, това значи да започнешъ отъ себе си. Разбира се, тази опитность, която иматъ учителитЬ, е полезна, тя е извлЬчена отъ природата. Туй което е вЬрно въ възпитанието, което ученитЬ сж придобили като резултатъ на своитЬ опитц, прилагайте и вие, служете си съ него. Днесъ има много системи за обучение. ЗапримЬръ, по колко часа на день трЬбва да се занимаватъ дЬцата въ училището? Съ кой прЬдметъ трЬбва да започнатъ? ЧовЬкъ трЬбва да започне съ обективния умъ, съ наблюдението. ПослЬ, при втората фаза въ разви¬тието си, човЬкъ трЬбва да работи съ субективния си умъ. И най- послЬ, отъ тЬзи два метода той трЬбва да извлЬче третия - разумния методъ, който ще го доведе до изводитЬ на Божественото, т. е. до философския методъ.
Значи, най-първо трЬбва да се започне съ материалнитЬ, съ видимитЬ работи, всичко трЬбва да бжде обективно. Когато казвамъ, че трЬбва да се чистятъ изворитЬ, това е символъ. Азъ нЬма сега да ви обясня този символъ. Понеже дЬцата сж материалисти, разсжжда- ватъ обективно, въ тЬхъ не е развитъ още субективния умъ, затова вие ще заведете дЬтето при нЬкой изворъ и ще му кажете: "Хубавъ лис този изворъ"? - Хубавъ е. "Водата му чиста ли е?" - Чиста е. "Ти радвашъ ли се на този изворъ, като гледашъ водата, какъ приятно, хубаво блика?" - Радвамъ се. "Хубаво, тогава очисти този изворъ!" ДЬтето очиства извора отъ камъчета, клончета, листа и др. СлЬдъ това вие ще му кажете: "Виждашъ ли, и твоето сърдце трЬбва да е тъй чисто!" Ще започнешъ да разправяшъ на дЬтето, че въ сърдцето му не трЬбва да има никакви камъчета, никакви листа, клончета, които гниятъ - изобщо никакви външни тЬла. И то трЬбва да очисти своя изворъ - сърдцето. Това е единъ методъ за възпитание. СлЬдъ туй, ще дадешъ на това дЬте едно сЬменце и ще му кажешъ: "ПосЬй това сЬме въ земята!" То ще го посЬе. "ПолЬй го сега!" Полива го. СлЬдъ това ще му дадешъ една ябълка или една круша да си хапне и ще започнешъ да му разказвашъ, какъ въ послЬдствие отъ тази сЬмка ще се развие сжщо такъвъ плодъ. Ще ходишъ често съ дЬтето заедно да наглеждашъ, какъ расте и се развива дръвчето и по аналогия на неговото развитие, ще правишъ изводи за нЬкои процеси, които ставатъ въ душата на дЬтето.
Най-първо учителътъ трЬбва да накара дЬтето да мисли, и слЬдъ туй трЬбва да започне възпитанието. При възпитанието учителътъ трЬбва да се постави на сжщото равнище, на което сж и дЬцата. Той не трЬбва да казва на дЬцата: хайде да отидемъ на разходка, дЬца! Не, той трЬбва да влЬзе при дЬцата и да каже: дЬца, азъ искамъ да отида на разходка. Вие искате ли да отидемъ на разход-ка? Той като каже, че иска да отиде на разходка, тогава и дЬцата ще пожелаятъ. ТЬ обичатъ свобода въ дЬйствията си, а не заповЬди. При това, учителътъ трЬбва да спазва извЬстна дистанция въ отноше¬нията си къмъ дЬцата. Ако той е истински педагогъ, нЬма да гали нЬкое дЬте прЬдъ другитЬ. Това ще внесе дисхармония между дЬцата. Учителътъ трЬбва да се пази да не взема отъ дЬцата никакво цвЬте, никаква круша, никаква слива, изобщо никакъвъ обективенъ прЬдметъ. Той трЬбва да каже на дЬтето: ако ти ме обичашъ, ще ме заведешъ въ вашата градина и отъ дървото, което ти си посадило и отгледало, ще ми прЬдложишъ единъ плодъ. Ще кажешъ: Учителю, този плодъ съмъ опрЬдЬлилъ за тебе. Тогава учителътъ ще каже: "Много ти благодаря, азъ самъ ще си откжсна този плодъ". Рече ли туй дЬте да ти даде въ ржката този плодъ, това ще внесе съблазънъ. Ако азъ имамъ градина и възпитавамъ едно дЬте, ще му кажа: ето, този плодъ е за тебе. Качи се на дървото да си го откжснешъ самъ! ТоВа дЬте като се качи на дървото, въ него ще има вече една идея, ще се зароди самостоятелность. Този е новиятъ духъ на възпитанието, свободенъ отъ всЬкакви прЬдубЬждения. Другояче, въ ученицитЬ ще се зароди мисълъта, че учителътъ обича едни дЬца повече, а други по-малко. По този начинъ именно въ дЬтето ще има импулсъ. Този е Божествень методъ.
По сжидия законъ ние трЬбва да викаме Бога. Богъ никога не иска да Му дадемъ нЬщо въ ржка. Той все дава, но когато ти Му дадешъ нЬщо, трЬбва да Го повикашъ прЬдъ дървото на твоя животъ, на твоето сърдце и да му кажешъ: Господи, азъ съмъ прЬдназначилъ този плодъ отъ толкозъ вЬкове само за Тебе, откжсни си го! Като го откжсне Господь отъ дървото ти, ще почувствувашъ една голЬма радость. Туй е смисълътъ на живота.
НЬкой казва: какъ да познаемъ Бога? - Като живЬемъ чистъ и святъ животъ. Тия думи, обаче, сж неразбрани. Знаете ли какво значи да живЬешъ чистъ и святъ животъ? НЬма какво да ви казвамъ, всички знаете, но не искате да го живЬете, или не искате да се проявите. Вие може да сте прави, може би условията, при които живЬете, да сж такива - то е другъ въпросъ. Отъ чисто морално гледище може да имате свои съображения, разбирамъ и това. Вие не можете да се проявите въ вашия свЬтъ тъй, както желаете, за което си има причини. Азъ виждамъ причинитЬ. ВашитЬ дрехи сж кални, дъждъ постоянно ви вали. Азъ нЬма да ви питамъ, защо сте се окаляли така. Казвамъ: много добрЬ постжпвате. Виждамъ другъ нЬкой, облЬченъ много хубаво, съ сухи дрехи, казвамъ му: много добре постжпвате, въ вашия свЬтъ дъждъ не вали, каль нЬма. Събератъ се двамата и се разговарятъ. Единиятъ казва: защо не си облЬченъ $ъ нови дрехи? Другиятъ казва: какво си се облЬкълъ цЬлъ въ ново? Какво си се надулъ като нЬкой пуякъ? И двамата не разбиратъ отъ езика си. Така е за всички хора. НашитЬ свЬтове, въ които живЬемъ, сж разумни. Въ туй отношение, всЬки човЬкъ прЬдставлява особенъ свЬтъ.
Често азъ ви наблюдавамъ като спорите. Всички разбирате, всички сте много умни. НЬма какво да ви залъгвамъ, много сте умни. Защо сте умни? - Понеже Господь ви е родилъ. По нЬкой пжть вие правите прЬдставление. ЗапримЬръ, нЬкой отъ васъ е виденъ професоръ въ университета, но играе на сцената ролята на нЬкой клоунъ. Играе той тази роль, криви се, прЬвива се прЬдъ публиката. Казвате: този професоръ тамъ какво се криви, съ всичкия си умъ ли е? "Какво да прави човЬкътъ? Такава му е ролята!" Авторътъ написалъ тази смЬшна роля, и той се мжчи да влЬзе въ нея, да я прЬдстави добрЬ, да схване мисъльта на автора. Не, не трЬбва да казвате, че тази роль е смЬшна. Споредъ насъ, тя не е смЬшна. НЬкой мислятъ, че само у тЬхъ има съзнание за срамъ. Знаете ли, че и паунътъ се срамува когато опадатъ перата отъ опашката му? Минава, заминава, обръща главата си настрана, не иска да го вижда никой. Но когато перата му сж на мЬсто, той като те види, разпери се, гордо върви. Тъй, вижте го, когато му израснатъ перата, какъ излиза! Върви, поглежда навсЬкждЬ, казва: "Азъ съмъ героятъ на деня!"
СъврЬменнитЬ хора трЬбва да обръщатъ голЬмо внимание при възпитанието на дЬцата върху тЬхнитЬ желания - тЬхъ да направля- ватъ и канализиратъ, понеже дЬцата иматъ повече желания, откол¬кото трЬбва. Въ това има една опасность за дЬцата, а именно: често ние поощряваме нЬкои дЬца повече, отколкото сж вложенитЬ дарби и способности въ организма имъ. ПослЬ, нЬкой пжть вие казвате: не ме оставиха да се изкажа напълно, трЬбва да се доизкажа. Въ това нЬщо и съврЬменнитЬ учители бъркатъ. ТЬ мислятъ, че добриятъ учитель седи въ това, да развие напълно, всестранно своята мисъль. Какво ще остане тогава за дЬтето? Нали и неговиятъ умъ трЬбва да работи? Не, нещастие е, ако рече човЬкъ да се доизкаже напълно. Изво- рътъ, който тече, никога не може напълно да изтече. Не се доизказвай¬те! Радвайте се, че педагогиката не е установена наука. Тя е една гъвкава наука, която съ хиляди години расте. Тя е дЬвствена наука.
НЬкои казватъ: не може да се вЬрва на педагогиката, тя не е установена наука. УстановенитЬ науки, това сж баби. Математиката била установена наука. Математиката е вЬрна наука, но не и устано-вена. То значи, че туй, което прилага въ дадения случай е вЬрно. Като казвате, че математиката е установена наука, питамъ ви: какво разбиратъ съврЬменнитЬ математици отъ онова живо приложение на математиката въ живота си на земята? Айнщайнъ като развива своята теория, навлиза въ нова область на математиката. Както виждате, има области въ математиката, които едва сега се засЬгатъ. Какъ ще изясните единъ умственъ процесъ математически? Какъ ще изясните единъ сърдеченъ процесъ математически? Тия процеси могатъ да се изяснятъ математически, понеже всЬка душа се опрЬдЬля съ извЬстенъ родъ енергия. ТрЬбва да знаете, напримЬръ, какви елементи влизатъ при всЬка една любовь. СлЬдователно, математи-чески може да се изчисли при една приятелска любовь, какви елементи влизатъ. Качествата на приятелската любовь може да се разложатъ и отъ нея ще се получатъ около десетина елемента. Ако река да ви говоря за тия елементи, трЬбва дълго врЬме да ви разправямъ, какви сж тия елементи и какви елементи съдържа изобщо всЬка любовь. Аюбовьта, който видъ и да е, не е само единъ елементъ, тя е сборъ на сили, сборъ на елементи. Значи, въ химическо отношение, тя е сложно тЬло или съединение. За да любишъ нЬкого, ти трЬбва съ вЬкове да събирашъ тази енергия. Идва нЬкой при мене и ми казва: азъ любя много. Азъ започвамъ да изчислявамъ неговата любовь и виждамъ, че тя ще изтрае едва една година. За толкозъ врЬме той има енергия. СлЬдъ година въ него нЬма да остане ни поменъ отъ тази любовь. Защо? - Толкова енергия има той, нЬма повече.
Любовьта за да се прояви, изисква енергия. За всЬко нЬщо се искатъ условия. НапримЬръ: търговията става съ пари; яденето става съ храна. Ядене има, докато има какво да се яде; нЬма ли ядене, какво ще ядешъ? СлЬдователно, любовьта е единъ сложенъ процесъ. Най- първо казвате: да има кого да обичамъ! У васъ най-първо се заражда едно желание, единъ импулсъ да обичате. Такива желания сж събрани на едно мЬсто, може би съ милиони, докато най-послЬ тЬ се олицет- воряватъ въ твоя приятель, напримЬръ. Ти вложишъ въ него своето чувство и казвашъ: азъ се радвамъ, че мога да обичамъ, че си намЬрихъ единъ приятель. Това е изразъ на Божественото у васъ. Но когато кажете, че обичате всички, това означава друго нЬщо вече, азъ разбирамъ закона. Не искамъ да ви осмЬя, но казвамъ, че проявениятъ Богъ се проявява въ едного, а непроявениятъ - въ всички. За насъ, въ дадения случай, реални сж само тЬзи нЬща, които иматъ отношение къмъ абсолютното битие. За проявеното битие е важно само туй, което занимава съзнанието, защото около туй съзнание се събиратъ всички наши чувства, идеи, убЬждения, движения, всички общества и т. н.
Затуй, всЬки отъ васъ трЬбва да бжде педагогъ! Тукъ има богатъ материалъ за педагогиката. Ще се ползувате отъ свЬтската педагогика, ще разучвате даннитЬ, фактитЬ, които тя дава, ще ги прЬработвате, а сжщеврЬменно ще внасяте и нЬщо ново въ нея. Не мислете тЬсно, не бивайте тЬсногржди! И въ свЬтскитЬ хора Богъ живЬе. И въ насъ Богъ живЬе. Сега вие се дЬлите и казвате: ние сме духовни, а тЬ не сж духовни. Отъ гледището на непроявения Богъ, всичко въ свЬта е духовно. Ако нЬщата нЬмаха мЬсто въ живота, въ природата, тогава нищо нЬмаше да сжществува. Туй, което се проявява въ даденъ случай, отъ него има нужда природата.
Отъ това гледище, както и да се проявите, не считайте, че това е една слабость. То не е слабость, нито е погрЬшка. Ако въ васъ се появи енергия на гнЬвъ, не считайте, че този гнЬвъ не е на мЬсто. На мЬсто е. Яви се въ васъ нЬкакво желание. Не считайте, че туй желание не е на мЬсто. На мЬсто е то, но дайте правилна насока на това ваше желание. Ако оставите вашето желание да се прояви свободно, то ще си намЬри пжть, вие не му туряйте гемъ. Оставете туй желание да си върви като рЬка въ това Божествено, безкрайно направление на Божествения свЬтъ. Не се подпушвайте! Често вие се подпушваше, като казвате: ние не разбираме този въпросъ. То е подпуидване. Азъ и другъ пжть съмъ обяснявалъ това. Ако имате свЬтлина, въпроситЬ ще се разбиратъ; ако нЬмате свЬтлина, не мо-гатъ да се разбиратъ. Щомъ кажете, че не разбирате даденъ въпросъ, азъ зная вече, че въ съзнанието ви нЬма свЬтлина. Казвамъ: ключътъ п6 е затворенъ, завъртете този ключъ! Вие завъртите ключа. Питамъ ви слЬдъ това: разбрахте ли този въпросъ? - Разбрахъ го. Другъ казва: азъ не вЬрвамъ въ Бога, не разбирамъ този въпросъ. Казвамъ: ключътъ п7 е затворенъ, завърти го! Завъртишъ ключа, казвашъ: разбирамъ сега. Не разбирашъ какъвто и да е въпросъ. Защо? - Липсва ти свЬтлина. Завърти ключа! Дойде ли свЬтлина, всички хора вЬрватъ въ Бога, всички хора могатъ да обичатъ, всички хора могатъ да се проявятъ. Така и всЬки отъ васъ може да стане човЬкъ, но то е само въпросъ на врЬме и съзнание. Азъ съмъ ви казвалъ въ една отъ лек- циитЬ, че въ вЬчностьта се криятъ всичкитЬ възможности.
Да се върнемъ къмъ сегашния ви животъ. Щомъ се намЬрите въ противорЬчие съ себе си, това показва, че вие отричате нЬщо, нЬкакъвъ фактъ. НевЬрието, запримЬръ, е резултатъ на отричането. НЬкои хора отричатъ Бога и вслЬдствие на това се явява невЬрие. НевЬрието противорЬчи на факти, които сжществуватъ въ свЬта. СлЬдователно, всички онЬзи, които не вЬрватъ, усЬщатъ, че сж въ стълкновение съчнЬщо, тласка ги нЬщо. Какво ги тласка? - Този фактъ именно, който тЬ отричатъ. ТЬ сж въ противорЬчие съ проявеното А. Този фактъ постоянно ги тласка къмъ земята, къмъ нейнитЬ влияния. Затова, всички хора, които не вЬрватъ, въ пълната смисълъ на думата, се разстройватъ, ставатъ нервни, докато най-послЬ или трЬбва да приематъ този фактъ, или той самъ ще ги пробие, ще излЬзе навънъ. Щомъ ви пробие, ще започнете новъ животъ. Затова, туй което иска въ васъ да се прояви, не му се противопоставяйте, не му се противете, не се борете съ него! Христосъ казва: "Не противи се злому"! Веднъжъ установено нЬщо въ живата природа, дайте му мЬсто, не се борете съ него! Казва се въ Писанието "Не давайте мЬсто на гнЬва, мое е отмъщението, азъ ще уредя всички работи!" Думата "отмъщение" подразбира да отмЬстишъ нЬщо, да го разрЬшишъ и да го оставишъ по този начинъ настрана.
Сега, вие може да разисквате още върху онЬзи въпроси, по които сте разисквали до сега. Казвате: ние не се доизказахме. НЬкои казватъ: да говоримъ още! Ако речете да говорите върху педаго-гиката, може да говорите и хиляда години, и пакъ нЬма да се изкажете. На васъ трЬбватъ дЬца отъ разни възрасти, съ които да работите и отъ тЬхъ да вадите своитЬ изводи. Ако се явите слЬдъ 100 години каква педагогика ще поставите за дЬцата!
Та казвамъ: първото основно правило за учителитЬ е да се установи връзка между учителитЬ и ученицитЬ. Какви сж отноше-нията мужду самитЬ ученици? Ако въ едно отдЬление има 30 дЬца, обичатъ ли се едно друго? Ако тЬзи дЬца се разпрЬдЬлятъ на групички двЬ по двЬ, само тия, които се обичатъ, може да се изчисли, каква е обичьта на едно дЬте къмъ друго. СлЬдователно, ако искате да укажете нЬкакво влияние върху дЬцата, или ако искате да привлЬчете дЬцата къмъ себе си, вие трЬбва да обичате тЬзи дЬца, или тЬзи хора, които тЬ обичатъ. Не може да те обича едно дЬте, ако ти не обичашъ майка му, баща му, неговитЬ братя и сестри и други хора, които то обича. Обичашъ ли ги, то ще има довЬрие въ тебе. Ако ти се отнесешь съ прЬнебрЬжение къмъ тЬхъ, това дЬте не може да те обича. Задачата на учителя е много трудна. Той ще има работа не само съ дЬтето, но и съ баща му, и съ майка му, и съ братята и сестритЬ му, и съ неговитЬ приятели - цЬло общество има туй дЬте. Учительтъ трЬбва да разби¬ра неговата вжтрЬшна психология.
Сега и вие сте дЬца, и вие се възпитавате. По нЬкой пжть гледамъ кой съ кого се обича. ВсЬки отъ васъ търси нЬкой да го обича. Като се срещнатъ двама, които се обичатъ, имагръ какво да си говорятъ. Ако не се обичатъ и учени да сж, нЬма какво да си говорятъ, нЬма въодушевление въ работата имъ. Помнете слЬдното: всички трЬбва да изучавате закона за трансформиране на енергиитЬ. НЬкой пжть, слЬдъ като сте слушали да говори нЬкой дълго врЬме, въ мозъка ви настава една умора. Причината на това е, че вашитЬ чувства сж взели надмощие. Когато чувствата отслабнатъ, умътъ става много остъръ и човЬкъ нЬма вече търпЬние, иска изведнъжъ да разрЬши всички въпроси. Това е друга крайность. Въ туй отношение човЬкъ трЬбва да въздържа ума си, да въздържа своитЬ прояви, защото, колкото и да бърза, той не ще може изведнъжъ да разрЬши всички въпроси. Ако азъ кажа нЬщо, свЬтътъ нЬма да се оправи отъ тази моя дума, понеже той си върви по опрЬдЬленъ пжть. Туй, което става отвънъ, е едно нЬщо, а това, което става въ козмическия, въ Божест¬вения свЬтъ е друго нЬщо - тамъ нЬщата вървятъ по единъ строго опрЬдЬленъ пжть, тЬ ставатъ много разумно. Ако ние съзнаемъ този фактъ, трЬбва да дойдемъ до онова истинско вжтрЬшно възпитание, иначе всЬко друго възпитание ще стане дресиране. Възпитанието подразбира съзнание. И когато говоримъ за възпитание безъ съзнание, то е дресировка. Ти можешъ да дресирашъ една маймуна, но като я пуснешъ въ гората, пакъ си е маймуна. Въ Америка има хора, които възпитаватъ бълхи: нареждатъ ги въ взводове, въ полкове, каратъ ги да маршируватъ, заставятъ ги да влизатъ въ войни, но щомъ ги пуснатъ на свобода, изгубватъ всичко това, което сж придобили. Докато се намиратъ подъ калпака, е едно нЬщо, като ги пуснатъ на свобода - е друго нЬщо. Туй е механическо възпитание. При съзнател¬ното възпитание придобитите резултати не се губятъ; при механи¬ческото - всичко се губи. При механическото възпитание всичко е кратковременно, а при духовното, въ което съзнанието взима учас¬тие, процесите минаватъ и задъ смъртьта, или съ други думи казано, те продължаватъ да сжществуватъ и задъ промените. Затуй, педагогиката, възпитанието, като наука, не е нужна само за учители¬те, а за всички хора изобщо.
Азъ взимамъ думата "възпитание" въ най-широкъ смисълъ. Всинца ние се възпитаваме. Азъ виждамъ, че материалътъ, който ви е даденъ въ школата, не е проученъ. Време се изисква, за да се проучи, да се провери този материалъ на опить. Ако не се провери, какъ може да се верва? Щомъ не искате да вервате, требва проверка. Какво сте придобили съ малкото опити, които сте направили? За сега сте придобили малко, но за въ бждеще ще придобиете повече. Требва една вжтрешна проверка.
И тъй, първото важно нещо при възпитанието: учителътъ требва да обича своите ученици! Едного поне требва да обича. Като обича едного, ще има възможность да обича и останалите. Ако ти можешъ да запалишъ само едно дръвче съ своята клечка, всичките останали дървета ще се запалятъ. Но ако не можешъ да запалишъ нито едно дърво, и другите не ще можешъ да запалишъ. Обичашъ ли едного, всички може да обичашъ; не обичашъ ли поне едного, и оста-налите не можешъ да обичашъ. Некой казва: азъ немамъ приятели. Ако имашъ поне единъ приятель, ти ще можешъ да имашъ и много приятели; но ако немашъ нито единъ приятель, ще бждешъ единъ нещастенъ човекъ. Единниятъ, Абсолютниятъ Господь требва да се прояви въ едного. И всеки требва да се прояви въ некого; всеки требва да обича. Туй, което обичашъ, то е реалното. Този прЬдметъ, който може да те стимулира, требва да е въ състояние да събуди всичката ти любовь. Дете, което може да събуди любовь въ майката, седи по- горе отъ майка си. И майка, която може да събуди любовь въ дЬтето си, седи по-горЬ отъ него. Учитель, който може да събуди любовь въ дЬцата си, седи по-горЬ отъ тЬхъ. И дЬца, които могатъ да събудятъ любовь въ учителя си, седятъ по-горЬ отъ него. Това не говоря за унижение, това сж факти. Когато нЬкой човЬкъ може дъ възбуди любовь въ насъ, това показва, споредъ законитЬ на природата, че той седи на една по-висока степень на развитие отъ насъ, и ние трЬбва да се радваме, че ни се даватъ условия да създадемъ нЬщо по-хубаво въ себе си. Вие ще кажете: азъ не искамъ да зная нищо за неговата любовь. Ти произнасяшъ своята смъртна присжда. ЧовЬкъ, който казва, че не може да обича, той е произнесълъ своята смъртна присжда и него очаква смърть. И човЬкъ, който обича, сжщо тъй произнася присжда, но на животъ. Него животъ го очаква.
СлЬдователно, вие можете всЬки моментъ да произнесете въ вашето съзнание присжда или за смърть, или за животъ. Това сж факти, които всЬки день разтърсватъ съзнанието на всЬки едного. Колко вечери вие не сте спали! Викате единъ лЬкарь, викате другъ лЬкарь, правятъ ви една инжекция, че втора, че трета, но нЬщо отвжтрЬ ви лЬкува. Викатъ ме на едно мЬсто да лЬкувамъ една жена, около 35 годишна, неврастеничка била. Тази жена страда отъ това, че нЬма кого да обича. Казвамъ и: слушай, обикни нЬкого и азъ ще ти помогна. Лошо ли е това? - Азъ постжпвамъ педагогически. Казвамъ и: азъ мога да те излЬкувамъ изведнъжъ, но при едно условие: понеже ти до сега не си обичала никого, то ако не намЬришъ кого да обичашъ, осждена си на смърть, въ три мЬсеца ще свършишъ. Ако до три мЬсеца намЬришъ лице, което да обичашъ, азъ съмъ на разположение, ще те лЬкувамъ и отъ твоята болесть нищо нЬма да остане. Тя казва: моля ви се, помогнете ми, ще обикна нЬкого. И наистина, тя обикна, даде ходъ на своитЬ чувства и оздравЬ.
ВсЬки човЬкъ трЬбва да обича поне едно лице. Това е единъ великъ Божественъ законъ. Ние, по нЬкой пжть, считаме, че обичьта, любовьта не сж важни нЬща. Не, съ голЬмо почитание трЬбва да обичате. Въ това седи животътъ. Когато обичашъ, не трЬбва да съзнавашъ това. Само тогава ще има връзка между Бога и тебе. Щомъ обичате, ще се образува връзка, не между васъ и този, когото обичате, но между Бога и васъ. Така се проектира този законъ. Любовьта се проявява въ съзнанието. Ти ще обичашъ, безъ обаче да съзнавашъ това. Щомъ обичашъ Бога на земята, въ когото и да е, въ твоя умъ ще изпжкне мисъльта, че обичашъ и непроявения Богъ. Само така ти ще имашъ единъ възвишенъ идеалъ. Този прЬдметъ, който обичашъ, те довежда въ съприкосновение съ Бога. Ти ще благодаришъ и ще кажешъ: Господи, благодаря Ти за това, което си ми далъ; благодаря Ти за тази точка, на която мога да се опра, за да Те позная.
Туй нЬщо всички можете да провЬрите. Правете опити! ОнЬзи отъ Васъ, които искатъ да бждатъ учители на себе си, както и онЬзи отъ Васъ, които искатъ да бждатъ учители на другитЬ, Въ каквото и да е направление, трЬбва да положите своя методъ Върху този законъ. Вие имате достатъчно знания, достатъчно сили, работете само! Като работите, и отъ земята ще дойдатъ да ви помогнатъ, и отъ небето ще дойдатъ да Ви помогнатъ. И Господь ще Ви помогне, и Вие ще си помогнете. Така ще имате добри резултати. ЗатоВа, ще се стараете сега да бждете вЬрни на себе си. ВсЬки да работи спорЬдъ своето естество, споредъ мЬстото, дЬто е достигналъ, да се не прЬсиля, да не прави прЬкомЬрни усилия; да не прави голЬми крачки - малки, но послЬдователни.
Сега, азъ не засЬгамъ педагогиката, като васъ. Това, което ви говоря, сж основни принципи, върху които можете да разисквате. Ще кажете: много нЬща ни останаха тъмни. Азъ се радвамъ за тия нЬща, които оставатъ тъмни, понеже върху тЬхъ ще работите. Ще дойде день, когато тия нЬща ще ви станатъ свЬтли, ясни. По това ще позная, че сте работили.

Педагогически правила

2011-05-08T11:28:00Z

Zornica:

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[IV Младежки събор]]

== Педагогически правила ==

7 ч. с. петък, 9 юли. Учителя

В. И. Ч. Б. В. Б!

Размишление.

Да възстановим нашите вътрешни връзки с Истината.
Има един закон в света, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се определя и не може да се определи. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане в даден случай. За да може да се постигне всичко това, изискват се малко по-будни умове. Да кажем, че имаме в пространството математическата точка А, която се явява като силов център. Питам: тази точка отде изникна в пространството? Вие не знаете това, но факт е, че точката А се проявява и действа. Представете си, че тази точка е някой извор, който извира някъде из земята. Вие ще си зададете въпроса: отде иде тази точка, как се проявява тя? Сама ли е в пространството? Сега ще вземете да философствате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знаете, защото вашата философия е такъв един аршин, с който природата не мери. ВашитЬ философски възгледи не важатъ за природата и за природнитЬ явления. ТЬ важатъ само за васъ. Но природата има други мЬрки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи съ разумни мЬрки, начини и методи. Какъ се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъль въ вашия умъ и да ви занимава. ОтдЬ е дошла, какъ се е появила и отъ кое мЬсто? - Не знаете. Казва¬те: имамъ една мисъль въ главата си. На кое мЬсто въ главата ви е тази мисъль? - Не знаете, не можете да опрЬдЬлите. Дотогава, дока¬то не можете да опрЬдЬлите мЬстото на тази точка, или на тази мисъль, или на тази идея, тя е прЬходна, върху нея не можете да гради¬те. Тя е самарьтъ на живота ви. Точката А подразбира, че сжществу- ва друга една точка - В. Щомъ започнешъ да мислишъ, това показва, че другъ нЬкой прЬди тебе е мислилъ. Щомъ дадена мисъль сжществува още, това показва, че нЬкой прЬди тебе е мислилъ и твоята мисъль е отражение на неговата. Никоя мисъль не излиза самостойно. Ти не си нЬкой гениаленъ човЬкъ, който може да роди мисъльта. Тази мисъль възниква отъ другъ умъ, а въ твоя умъ тя се явява само като отраже-ние.
Азъ искамъ сега да ви наведа на основния законъ въ педаго- гията. Какво значи, споредъ педагогията да отхранишъ единъ човЬкъ? Педагогътъ ще отговори: да отхранишъ единъ човЬкъ, значи да му давашъ достатъчно храна - нищо повече. Този човЬкъ, слЬдъ като приеме храната си, организмътъ му е вече въ състояние самъ да опрЬ- дЬли, накждЬ да отправи храната, ти нЬма какво да се бъркашъ въ вжтрЬшнитЬ процеси. По сжщия начинъ учительтъ е единъ готвачъ, който е длъженъ да има само около десетина-двадесетъ тенджери, за да приготви храна за дЬцата си. Той запитва дЬцата си: "Какво искате да обЬдвате днесъ"? ТЬ му казватъ, какво искатъ. Той имъ сготвя, сипва на всЬко дЬте въ паницата му и по-нататъкъ не се бърка, оставя дЬцата сами да се хранятъ. Това е педагогия!
Ще ви запитамъ: какви педагози иматъ рибитЬ? Какви педагози иматъ вълцитЬ? Какви педагози иматъ овцетЬ? Какви педагози иматъ щъркелитЬ? Какви педагози иматъ орлитЬ, гължбитЬ, кокошкитЬ? Какви педагози иматъ растенията? Гледашъ, цЬла гора отъ безброй дървета, заели грамадно пространство, развиватъ се, растатъ сами нагорЬ. Питамъ: кой педагогъ научи тия дървета, какъ да растатъ нагорЬ съ върховетЬ си и какъ да се посЬватъ? Ние като се бъркаме въ работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнемъ да се развиваме споредъ методитЬ на природата и току- вижъ, дойде педагогътъ и започне да дЬйствува споредъ своитЬ правила и методи. Посадишъ едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човЬкътъ, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка отъ ябълка, или отъ дюля, иска да я присади върху една круша. ИзлЬзе едно "бамбашка" дърво. Такова дърво сжществува ли въ природата? Такива дървета сжществуватъ, но по отдЬлно, всЬко за себе си, а не върху едно и сжщо дърво. Ако върху едно и сжщо дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човЬка, на педагога. Половината отъ това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодътъ на туй дърво ще бжде ли едноврЬменно круша и ябълка? Плодътъ на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. ТЬ ще си дойдатъ до старото поло¬жение.
И тъй, днешното възпитание, което педагозитЬ прилагатъ, е присаждане, и слЬдъ като човЬкъ умрЬ, ни поменъ не остава отъ тази педагогика. Даже слЬдъ всЬки тежъкъ изпитъ, който прЬкарваме въ живота си, нашитЬ възгледи, по нЬкой пжть, прЬтърпЬватъ коренни прЬобразования. И тогава вие казвате: азъ не мисля вече, както по- рано. Казвамъ: дЬ отидоха неговитЬ по-раншни възгледи и мисли? Да кажемъ, нЬкой мисли, че демокрацията ще оправи свЬта. Обаче, хване го нЬкоя тежка болесть, или съ други думи, хване го една философска, една органическа, физическа треска и слЬдъ туй става монархистъ. Казва: демокрацията не може да оправи свЬта, монархизмътъ ще го оправи. Значи, точката А е демокрацията, точката В е монархиз- мътъ. ПослЬ пъкъ става обратното. СлЬдъ това се явяватъ други проекции на точки, става превръщане на силите - нашитЬ възгледи се превръщатъ. Днесъ можешъ да бждешъ демократъ, утре - монар- хистъ, и обратно. Днесъ можешъ да вервашъ въ педагогиката, утре да кажешъ: никаква педагогика не сжществува. Не, това не значи, че педагогиката не сжществува въ свЬта. НЬидата въ свЬта, въ живата природа сж организирани, нЬма какво ти да ги възпитавашъ. Ти трЬбва само да подпомагашъ.
Споредъ моитЬ възгледи, или споредъ възгледите на приро-дата, всеки човекъ се ражда организиранъ вжтре въ себе си. Може ли единъ идеалъ, споредъ всичкото изкуство на педагогиката да преоб-рази единъ вълкъ? френолозите сж доказали, че некои хора, колкото и да ги възпитавашъ, каквато религия и да имъ проповедвашъ, както и да имъ говоришъ за Бога, щомъ ги оставите предъ некоя каса, отварятъ касата и я обиратъ, иматъ слабость къмъ парите. Въ този случай, всички тия възгледи, които си имъ присадилъ, че има Богъ, че има законъ на възмездие - падатъ. Те не могатъ да се самовладатъ. Де отиде техната педагогика?
Въ какво седи първото правило на педагогиката? Първото правило на педагогиката е следното: бащата требва да обича сина си, и майката требва да обича дъщеря си. Второто правило на педаго-гиката: синътъ требва да обича баща си, и дъщерята требва да обича майка си. Това е смена на енергии. Синъ, който обича баща си, може да обича и майка си. Такъвъ е законътъ. Има синове, които сж много привързани къмъ бащите си, само за техъ говорятъ. Отъ гледището на педагогията, ако майката иска да привлече сина си на своя страна, требва да разбира законите на природата за превръщането на силите. Синъ, който обича баща си, може да обича и майка си. Какъ действува законътъ за превръщането на силите? Ако синътъ обича баща си идейно, майката, за да привлече сина си къмъ своя страна, и тя требва да обича мжжа си. Не го ли обича, всичките и усилия сж напразни. Тогава, освенъ че нема да го привлЬче, но въ сина ще се зароди отвръще- ние къмъ майката. Значи, начинътъ за прЬвръщане на силитЬ е слЬдниятъ: ако синътъ почувствува, че майката обича бащата, както той го обича, ще обича и майка си. И обратното е вЬрно. Ако дъщерята обича майка си, а бащата ревнува, каквито усилия и да прави той, както и да и угажда, каквото и да и купува, освЬнъ че нЬма да я привлЬче, но ще я отчужди отъ себе си. Какво се изисква отъ него, щомъ иска да привлЬче дъщеря си? - Той требва да обича жена си тъй, както дъщерята я обича. Обича ли я така, дъщерята може да даде отъ своитЬ чувства и на бащата.
Сега, вие казвате, че ще възпитавате. Какъ ще възпитавате едно дЬте? Най-първо ще видите, дали туй дЬте ви обича. ПослЬ ще наблюдавате, кого обича това дЬте. НЬкой пжть учителитЬ си правятъ илюзии, че дЬцата имъ ги обичатъ. НЬкой пжть любовьта на дЬцата е користолюбива. ТЬ носятъ на учителитЬ си цвЬтя, подаръци, но това още не е истинска любовь. УчителитЬ трЬбва да знаятъ, че едно дЬте, колкото малко и да е, може да бжде една напрЬд- нала душа. Много дЬца сж по-умни отъ учителитЬ си. Много дЬца раз- биратъ закона на внушението, закона за трансформиране на енергишпЬ по-добрЬ отъ бащата и майката. ЗапримЬр, често срЬщаме генерали на бойното поле или другадЬ нЬкждЬ при изпълнение на своята длъжность, строги, неотстжпчиви, нищо не може да ги помЬсти отъ тЬхната позиция или отъ тЬхното рЬшение, никой не може да имъ повлияе. Но гледашъ единъ отъ тия генерали, щомъ дойде при него дЬтето му, поглади баща си по главата, по челото, цЬлуне го, изведнъжъ бащата омекне, отстжпва. Каквото каже това малко дЬте, бащата слуша - сърдцето му се отваря. Значи, дЬтето разбира добрЬ закона за трансформиране на енергиитЬ и го прилага. То трансформира ония набрали се енергии въ сърдцето на бащата, и той е готовъда изпълни неговото желание.
Та казвамъ: споредъ мене, вие не можете да приложите никаква педагогика въ свЬта, ако нЬмате любовь къмъ Бога, ако не обичате Бога. Това е основниятъ законъ. Вие ще излЬзете съ вашитЬ възгледи и ще кажете: казано е въ Писанието, че Бога никой никога не е видЬлъ. Значи, този Богъ е нЬкаква безименна точка. Той е непроявениятъ Богъ. Той не иска да знае нищо за васъ. Но проявениятъ Богъ, Когото вие познавате, има връзка съ непроявения. И ако вие не обичате и не познавате непроявения Богъ, а обичате и познавате проявения Богъ, то чрЬзъ Него ще се свържете съ непроявения. Тогава и непроявениятъ ще ви познава. Сега, ще ви прЬдставя едно математическо проти- ворЬчие. Проявениятъ Богъ живЬе само въ едного, а непроявениятъ живЬе въ всички. Какъ ще разберете това нЬщо? - То е една велика математическа задача. Проявениятъ Богъ живЬе само въ едного, само на едно мЬсто. Той не е на много мЬста. Непроявениятъ е на много мЬста. СлЬдователно, когато кажете, че Богъ живЬе въ насъ и ние живЬемъ и се движимъ въ Него, това е начинъ за трансформиране на енергиитЬ. Когато кажемъ, че всички трЬбва да обичаме Бога, това показва, че всички Го познаваме. Ако вие ми кажете, че не познавате
Бога, не говорите Истината. Но щомъ вие кажете: знаете ли, че Богъ живЬе въ мене? - Това вече е проявлението на Бога въ васъ. Той се проявява.
Та когато казвате, че Бога никой никога не е видЬлъ, това е търговски изразъ, една търговска сдЬлка. Защо казвате така? - Имамъ да взимамъ пари отъ васъ. Идвамъ да си ги взема, но вие ми казвате: нито ви познавамъ, нито петь пари въ джоба си имамъ. Да, ако кажете, че ме познавате, трЬбва да ми дадете паритЬ, които ми дължите. Туй е вашето съображение, поради което не говорите Истината. Азъ имамъ вЬзни у дома си и ви казвамъ: ела у дома, азъ ще ви прЬтегля на вЬзнитЬ и ще ви докажа, дали имате пари, или не. ПрЬтегля ви безъ дрехитЬ, зная колко тежатъ тЬ, отбЬлЬжа си всичко това и виждамъ най-послЬ, че оставатъ още 10 грама. Това е теглото на паритЬ въ васъ, т. е. на златото, което имате въ себе си. Казвамъ ви тогава: вие имате 10 грама злато въ себе си, извадете го навънъ!
Сега ще разгледаме другото положение, въ което хората често изпадатъ. ТЬ казватъ, че свЬтътъ е неуреденъ. Това е тЬхното субек-тивно схващане. ТЬ мязатъ на Настрадинъ-ходжа, който казвалъ, че когато умрЬ жена му, половината свЬтъ ще се свърши, а когато умрЬ той цЬлиятъ свЬтъ ще се свърши. Това е вжтрЬшно, субективно схва-щане. Спечелишъ малко пари, направишъ си кжща, сВЬтътъ, малко се е оправилъ. Изгубишъ кжщата си, изгубишъ здравето си, уволнятъ те отъ служба, казвашъ: свЬтътъ се е развалилъ. ДЬйствително, твоятъ субективенъ свЬтъ се е разстроилъ. Но тия промЬни, които може да станатъ въ твоя субективенъ свЬтъ, външниятъ свЬтъ даже не ги е почувствувалъ.
Ние изпадаме въ заблуждение, като искаме да възпитаваме хората. Не трЬбва да възпитаваме хората, а трЬбва да бждемъ съра- ботници на Бога! Понеже Богъ е най-стриятъ отъ всички, Той е ималъ врЬме да изучи всички педагогически методи. Ако искаме да изучимъ и приложимъ нЬкакъвъ педагогически методъ, трЬбва да отидемъ при Бога. Той държи всички педагогически методи въ своята архива. Най- стариятъ педагогъ е Господь, при Него идете! Той има всички методи, ще ви каже, какъвъ методъ е прилагалъ за всЬка епоха. И за новата епоха има опрЬдЬленъ методъ. Той ще ви каже: ето, този е педагоги- ческиятъ методъ за новата епоха.
Сега ще ви приведа друга мисъль. Искамъ напримЬръ, да се разговарямъ съ една птица, или пъкъ искамъ да се разговарямъ съ една риба. Това сж двЬ разумни сжщества. Едното разумно сжщество живЬе въ водата, другото - въ въздуха. Какво трЬбва да направя, когато искамъ да се разговарямъ съ рибата? Тя не може да дойде при мене, азъ трЬбва да слЬза при нея, въ водата трЬбва да отида. За да отида въ водата, трЬбва да снема дрехитЬ си и да стана като нея, съ люспи. Затова, азъ ще си туря люспи като нейнитЬ и ще говоря на нейния езикъ. СлЬдъ това искамъ да говоря съ птицата. Какво трЬбва да направя? - ТрЬбва да стана птица, да ми израснатъ крилЬ, и да литна въ въздуха, да хвърча като нея. По този начинъ и всЬки човЬкъ трЬбва да се изучава специфично. Учителътъ има една отъ най-труднитЬ задачи - да възпитава хората. Ако той има 30 дЬца въ отдЬлението или класа си, това сж 30 свЬта, цЬли 30 микрокозмоси. Знаете ли защо е мжчно да се възпитаватъ хората? Ще ви кажа. Въ всЬко дЬте има сто милиона слънчеви системи. Умножете сега 30 по сто милиона! Колко правятъ? - Три милиарда. Това е една грамадна енергия, съ която вие трЬбва разумно да се справяте. Азъ говоря за разумната енергия, която е скрита въ душата на всЬко дЬте, на всЬки човЬкъ. НЬкои мислятъ, че дЬцата сж глупави. Не, дЬтето още като го учишъ, знае, разбира, говоришъ ли му истината, или не. ДЬцата като излЬзатъ изъ училището, казватъ: нашиятъ учитель не изведе тази работа добрЬ, т. е. не говори истината. И нЬма да се мине дълго врЬме, тЬ ще го накаратъ да лъже, тЬ ще го опитатъ. Най-послЬ ще кажатъ: както мислЬхме, точно тъй излЬзе, учительтъ ни не говори Истината.
Днесъ нЬкои отъ учителитЬ се заблуждаватъ, мислятъ, че дЬцата не разбиратъ много нЬща и казватъ за тЬхъ: дЬца сж тЬ! НЬма по-прозорливи сжщества отъ дЬцата. ДЬцата виждатъ и прЬзъ стЬни- тЬ, тъй ги познавамъ азъ. Впрочемъ, азъ не съмъ училъ дЬца, и това, което говоря, то сж мои математически изводи. ОтдЬ ги вадя? - Отъ общитЬ закони. Азъ съмъ работилъ и работя съ голЬмитЬ дЬца, тЬхъ съмъ опитвалъ. Но и малкитЬ и големитЬ дЬца сж все дЬца. Това сж само отношения, това сж само различни сЬменца.
ВсЬки човЬкъ, всЬки индивидъ можемъ да си прЬдставимъ като една точка, напр. точка А. Тази точка като расте, разширява своя обемъ, при което разширение тя увеличава и своята дЬятелность. Това обаче не сж нови енергии, това сж енергии, които и по-рано сж сжществували, само че сега сж по-интенсивни, иматъ по-голЬмъ кржгъ на дЬйность. НЬкой казва: азъ сега съмъ по-възрастенъ, повече разби- рамъ и повече нЬща мога да направя. Така е, но трЬбва да знаете, че туй, което сте носили въ дЬтинство, носите и сега, само че по-разши- рено, по разработено. Тъй че вие и сега, въ това си положение, нЬма да се спрете. И за въ бждеще ще продължавате да се развивате, защо¬то имате редъ други сили въ себе си, които чакатъ своето проявление.
За сега сше голЬми дЬца, а за Въ бждеще ще станете стари, ще мина-вате за възрастни хора. Да кажемъ, че жиВЬете хиляди години. Каква ще бжде опитностьта, която ще придобиете за това ВрЬме? - Най- напрЬдъ ще се разширявате, послЬ ще настане едно вдЬтиняване, слЬдъ това пакъ разширение и т. н. Какво значи вдЬтиняване? - То е процесъ на прЬсяване. ДЬцата се спиратъ само върху нЬща, които сж необходими за тЬхъ, тЬ не се занимаватъ съ ненужни работи.
Сега, азъ нЬма да се спирамъ Върху думата "педагогика". Тя е външно нЬщо. Нека се занимаватъ съ нея тия, които иматъ доста-тъчно свободно врЬме. ТрЬбва да имате прЬдвидъ слЬдното правило: не можешъ да приложишъ успЬшно единъ методъ върху другитЬ, ако не си го приложилъ върху себе си. Говоришъ на едно дЬте за послушание, за подчинение, но ако ти самъ не слушашъ, ако ти самъ не се подчи- нявашъ, не можешъ да имашъ никакъвъ резултатъ. Говоришъ на едно дЬте за трЬзва мисъль, а ти самъ нЬмашъ трЬзва мисъль. Ако ти развивашъ една тема, а самъ не я разбирашъ, какъ ще я прЬдадешъ? Говоришъ за Истината, а самъ не разбирашъ, какВо нЬщо е Истината. НапримЬръ, нЬкой чель нЬкаква книга по астрология и дойде при мене да ми разправя, че Юпитеръ билъ такъвъ, че Сатурнъ билъ такъВъ, но Виждамъ, че той не разбира нищо отъ тази материя. Астрологията е отвлЬчена наука. НЬма нито единъ астрологъ, който да разбира, какво нЬщо е астрологията Въ нейния дълбокъ смисълъ. Астрологията не е нищо друго, освЬнъ физиология на душата. Когато говоримъ нЬщо по астрология, ние не разбираме влиянието на разнитЬ звЬзди и планети върху човЬшкото тЬло, но подразбираме Влиянието имъ Върху човЬшката душа. Тя е цЬль козмосъ, съвокупность отъ необятни сили, които дЬйствуватъ и очакватъ своя моментъ за проявление. Единъ день човЬшката душа, като дойде въ своитЬ услоВия, може да се прояви като единъ ангелъ. ВсЬки отъ васъ може да стане ангелъ. Кога? - Като Ви се дадатъ услоВия. На една буба сж нужни 40 деня, за да се прЬВърне въ пеперуда. Тази пеперуда, въ сравнение съ първото си положение стаВа ангелъ. Бубата трЬбВа да стане човЬкъ, човЬкътъ - ангелъ.
Сега, изчислете, тия 40 деня, на колко години ще се равняватъ за чоВЬка, докато той стане ангелъ. Единъ день е раВенъ на 1,000 години. Значи, човЬкътъ, за да се прЬВърне въ ангелъ, за да добие извЬстно съвършенство, нужни му сж 40,000 години. Но трЬбва да знаете, че това голЬмо число години, това сж само разумни точки, прЬзъ които трЬбва да минавате въ духовния свЬтъ всЬки день. День е само за този, у когото съзнанието извършва нЬщо. Ако съзнанието
Ви е будно, имаше день; ако съзнанието Ви не е будно, никакъВъ день нЬма за Васъ, тъмнина е Въ духовния сВЬтъ. Следователно, щомъ съзнанието ти Въ този свЬтъ не е будно, усЬщашъ нощь; щомъ е будно съзнанието ти, усЬщашъ день. Ония хора пъкъ, у които съзнанието е непрЬривно будно, иматъ постоянно день. Вие можете да приложите този законъ на земята. Ако искате да прогресирате, непременно требва да имате въ съзнанието си поне единъ непреривенъ день. Значи, при каквито мжчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставятъ, Вашето съзнание требва да е винаги будно. Вие ще кажете: условията сж тежки, не можемъ всЬкога да бждемъ будни. Оставете това нещо! Когато говоримъ за условията, азъ ще Ви обя¬сня, какво нещо сж те. Условията на живота сж продуктъ на нашия духъ. Ние сами създаваме условията. Ние сме господари на техъ, но сме забравили тоВа нещо, и условията днесъ сж ни станали господари.
Да Ви изясня мисъльта си съ единъ примеръ. Представете си, че 200 души градятъ единъ съвремененъ модеренъ параходъ съ турбини, но пропуснали нещо при изчисленията, Вследствие на което парахо- дътъ се завършилъ съ единъ малъкъ, незабЬлЬзанъ дефектъ. Качватъ се на този параходъ и тръгватъ съ него по Великия океанъ. Дойдатъ до нЬкое мЬсто, турбинитЬ не работятъ. Турятъ вжглища, но не достига нЬщо, изчисленията излизатъ криви. Казватъ: условията сж такива.-Питамъ: коя е причината, че тия хора въ парахода се нами- ратъ въ туй трудно положение? Природата ли създаде тЬзи затруд¬нения, или тЬ сами си ги създадоха? - ТЬ сами си ги създадоха. СлЬдова- телно, сегашниятъ ни животъ, сегашнитЬ обстоятелства, въ които живЬемъ, не сж творба на Бога. Азъ не говоря за душата, за Божестве¬ното въ човЬка, а за проявитЬ на човЬшкия умъ и човЬшкото сърдце. Параходътъ, въ който сме влЬзли, е наше произведение, слЬдователно и условията на живота сж отъ насъ създадени. Наредбата на нЬщата, законитЬ, които създадоха учителитЬ, всичко това сме ние. А сега, като не разбирате законитЬ, казвате: да, но трЬбва да знаете, че Господь създаде този параходъ. Не, вие създадохте този параходъ. Защото, ако кажете, че Господь го е създалъ и пропусналъ нЬщо въ него, а при това подържате, че Богъ е всЬмждъръ, значи излиза, че и на Бога липсва нЬщо. Какво е тогава вашето мнЬние за Бога? Това, че нЬкждЬ въ природата се срЬщатъ нЬкакви изключения, говори за нЬкакво отклонение отъ разумнитЬ закони на природата. ДЬто има отклонения отъ природнитЬ закони, тамъ Богъ не е работилъ. Когато говоримъ за Бога, подразбираме ония отношения на душата, въ които нЬма абсолютно никаква погрЬшка. Когато азъ мисля правилно, когато мисъльша ми е Божествена, не правя погрЬшки. Тогава въ мене нЬма никаква алчность за пари, за богатство, за сила, за ядене и пиене. Когато казвамъ, че нЬмамъ нужда отъ тия нЬща, подразбирамъ, че имамъ всичко на разположение. Не мислете, че духовниятъ човЬкъ нЬма нужда отъ храна и не трЬбва да се храни. Въ него процесътъ на храненето ще бжде непрЬривенъ. Азъ разбирамъ яденето въ широкъ смисълъ на думата.
Вие сега сте въ точка А, която прЬдставлява физическия животъ, но когато влЬзете въ точка В, т. е. въ духовния животъ, тогава яденето въ васъ ще бжде единъ непрЬривенъ процесъ. Това е дълбока мисъль, която не може да бжде напълно възприета и добрЬ разбрана отъ вашитЬ умове, защото днесъ органитЬ на човЬшкия мозъкъ не сж въ състояние да я възприематъ. Защо? - Понеже всЬка Божествена мисъль като дойде въ физическия свЬтъ, изисква реализи¬ране, а вие се страхувате. Страхувате се, защото нЬмате материалъ за реализирането и, и се уплашвате. ЗапримЬръ, идеитЬ - да се самопо¬жертвуваме, да живЬемъ единъ за другъ, да се обичаме, да се възпита¬ваме - това сж все Божествени идеи, които оставатъ неразрЬшени. Да възпитавашъ човЬка, това значи да започнешъ отъ себе си. Разбира се, тази опитность, която иматъ учителитЬ, е полезна, тя е извлЬчена отъ природата. Туй което е вЬрно въ възпитанието, което ученитЬ сж придобили като резултатъ на своитЬ опитц, прилагайте и вие, служете си съ него. Днесъ има много системи за обучение. ЗапримЬръ, по колко часа на день трЬбва да се занимаватъ дЬцата въ училището? Съ кой прЬдметъ трЬбва да започнатъ? ЧовЬкъ трЬбва да започне съ обективния умъ, съ наблюдението. ПослЬ, при втората фаза въ разви¬тието си, човЬкъ трЬбва да работи съ субективния си умъ. И най- послЬ, отъ тЬзи два метода той трЬбва да извлЬче третия - разумния методъ, който ще го доведе до изводитЬ на Божественото, т. е. до философския методъ.
Значи, най-първо трЬбва да се започне съ материалнитЬ, съ видимитЬ работи, всичко трЬбва да бжде обективно. Когато казвамъ, че трЬбва да се чистятъ изворитЬ, това е символъ. Азъ нЬма сега да ви обясня този символъ. Понеже дЬцата сж материалисти, разсжжда- ватъ обективно, въ тЬхъ не е развитъ още субективния умъ, затова вие ще заведете дЬтето при нЬкой изворъ и ще му кажете: "Хубавъ лис този изворъ"? - Хубавъ е. "Водата му чиста ли е?" - Чиста е. "Ти радвашъ ли се на този изворъ, като гледашъ водата, какъ приятно, хубаво блика?" - Радвамъ се. "Хубаво, тогава очисти този изворъ!" ДЬтето очиства извора отъ камъчета, клончета, листа и др. СлЬдъ това вие ще му кажете: "Виждашъ ли, и твоето сърдце трЬбва да е тъй чисто!" Ще започнешъ да разправяшъ на дЬтето, че въ сърдцето му не трЬбва да има никакви камъчета, никакви листа, клончета, които гниятъ - изобщо никакви външни тЬла. И то трЬбва да очисти своя изворъ - сърдцето. Това е единъ методъ за възпитание. СлЬдъ туй, ще дадешъ на това дЬте едно сЬменце и ще му кажешъ: "ПосЬй това сЬме въ земята!" То ще го посЬе. "ПолЬй го сега!" Полива го. СлЬдъ това ще му дадешъ една ябълка или една круша да си хапне и ще започнешъ да му разказвашъ, какъ въ послЬдствие отъ тази сЬмка ще се развие сжщо такъвъ плодъ. Ще ходишъ често съ дЬтето заедно да наглеждашъ, какъ расте и се развива дръвчето и по аналогия на неговото развитие, ще правишъ изводи за нЬкои процеси, които ставатъ въ душата на дЬтето.
Най-първо учителътъ трЬбва да накара дЬтето да мисли, и слЬдъ туй трЬбва да започне възпитанието. При възпитанието учителътъ трЬбва да се постави на сжщото равнище, на което сж и дЬцата. Той не трЬбва да казва на дЬцата: хайде да отидемъ на разходка, дЬца! Не, той трЬбва да влЬзе при дЬцата и да каже: дЬца, азъ искамъ да отида на разходка. Вие искате ли да отидемъ на разход-ка? Той като каже, че иска да отиде на разходка, тогава и дЬцата ще пожелаятъ. ТЬ обичатъ свобода въ дЬйствията си, а не заповЬди. При това, учителътъ трЬбва да спазва извЬстна дистанция въ отноше¬нията си къмъ дЬцата. Ако той е истински педагогъ, нЬма да гали нЬкое дЬте прЬдъ другитЬ. Това ще внесе дисхармония между дЬцата. Учителътъ трЬбва да се пази да не взема отъ дЬцата никакво цвЬте, никаква круша, никаква слива, изобщо никакъвъ обективенъ прЬдметъ. Той трЬбва да каже на дЬтето: ако ти ме обичашъ, ще ме заведешъ въ вашата градина и отъ дървото, което ти си посадило и отгледало, ще ми прЬдложишъ единъ плодъ. Ще кажешъ: Учителю, този плодъ съмъ опрЬдЬлилъ за тебе. Тогава учителътъ ще каже: "Много ти благодаря, азъ самъ ще си откжсна този плодъ". Рече ли туй дЬте да ти даде въ ржката този плодъ, това ще внесе съблазънъ. Ако азъ имамъ градина и възпитавамъ едно дЬте, ще му кажа: ето, този плодъ е за тебе. Качи се на дървото да си го откжснешъ самъ! ТоВа дЬте като се качи на дървото, въ него ще има вече една идея, ще се зароди самостоятелность. Този е новиятъ духъ на възпитанието, свободенъ отъ всЬкакви прЬдубЬждения. Другояче, въ ученицитЬ ще се зароди мисълъта, че учителътъ обича едни дЬца повече, а други по-малко. По този начинъ именно въ дЬтето ще има импулсъ. Този е Божествень методъ.
По сжидия законъ ние трЬбва да викаме Бога. Богъ никога не иска да Му дадемъ нЬщо въ ржка. Той все дава, но когато ти Му дадешъ нЬщо, трЬбва да Го повикашъ прЬдъ дървото на твоя животъ, на твоето сърдце и да му кажешъ: Господи, азъ съмъ прЬдназначилъ този плодъ отъ толкозъ вЬкове само за Тебе, откжсни си го! Като го откжсне Господь отъ дървото ти, ще почувствувашъ една голЬма радость. Туй е смисълътъ на живота.
НЬкой казва: какъ да познаемъ Бога? - Като живЬемъ чистъ и святъ животъ. Тия думи, обаче, сж неразбрани. Знаете ли какво значи да живЬешъ чистъ и святъ животъ? НЬма какво да ви казвамъ, всички знаете, но не искате да го живЬете, или не искате да се проявите. Вие може да сте прави, може би условията, при които живЬете, да сж такива - то е другъ въпросъ. Отъ чисто морално гледище може да имате свои съображения, разбирамъ и това. Вие не можете да се проявите въ вашия свЬтъ тъй, както желаете, за което си има причини. Азъ виждамъ причинитЬ. ВашитЬ дрехи сж кални, дъждъ постоянно ви вали. Азъ нЬма да ви питамъ, защо сте се окаляли така. Казвамъ: много добрЬ постжпвате. Виждамъ другъ нЬкой, облЬченъ много хубаво, съ сухи дрехи, казвамъ му: много добре постжпвате, въ вашия свЬтъ дъждъ не вали, каль нЬма. Събератъ се двамата и се разговарятъ. Единиятъ казва: защо не си облЬченъ $ъ нови дрехи? Другиятъ казва: какво си се облЬкълъ цЬлъ въ ново? Какво си се надулъ като нЬкой пуякъ? И двамата не разбиратъ отъ езика си. Така е за всички хора. НашитЬ свЬтове, въ които живЬемъ, сж разумни. Въ туй отношение, всЬки човЬкъ прЬдставлява особенъ свЬтъ.
Често азъ ви наблюдавамъ като спорите. Всички разбирате, всички сте много умни. НЬма какво да ви залъгвамъ, много сте умни. Защо сте умни? - Понеже Господь ви е родилъ. По нЬкой пжть вие правите прЬдставление. ЗапримЬръ, нЬкой отъ васъ е виденъ професоръ въ университета, но играе на сцената ролята на нЬкой клоунъ. Играе той тази роль, криви се, прЬвива се прЬдъ публиката. Казвате: този професоръ тамъ какво се криви, съ всичкия си умъ ли е? "Какво да прави човЬкътъ? Такава му е ролята!" Авторътъ написалъ тази смЬшна роля, и той се мжчи да влЬзе въ нея, да я прЬдстави добрЬ, да схване мисъльта на автора. Не, не трЬбва да казвате, че тази роль е смЬшна. Споредъ насъ, тя не е смЬшна. НЬкой мислятъ, че само у тЬхъ има съзнание за срамъ. Знаете ли, че и паунътъ се срамува когато опадатъ перата отъ опашката му? Минава, заминава, обръща главата си настрана, не иска да го вижда никой. Но когато перата му сж на мЬсто, той като те види, разпери се, гордо върви. Тъй, вижте го, когато му израснатъ перата, какъ излиза! Върви, поглежда навсЬкждЬ, казва: "Азъ съмъ героятъ на деня!"
СъврЬменнитЬ хора трЬбва да обръщатъ голЬмо внимание при възпитанието на дЬцата върху тЬхнитЬ желания - тЬхъ да направля- ватъ и канализиратъ, понеже дЬцата иматъ повече желания, откол¬кото трЬбва. Въ това има една опасность за дЬцата, а именно: често ние поощряваме нЬкои дЬца повече, отколкото сж вложенитЬ дарби и способности въ организма имъ. ПослЬ, нЬкой пжть вие казвате: не ме оставиха да се изкажа напълно, трЬбва да се доизкажа. Въ това нЬщо и съврЬменнитЬ учители бъркатъ. ТЬ мислятъ, че добриятъ учитель седи въ това, да развие напълно, всестранно своята мисъль. Какво ще остане тогава за дЬтето? Нали и неговиятъ умъ трЬбва да работи? Не, нещастие е, ако рече човЬкъ да се доизкаже напълно. Изво- рътъ, който тече, никога не може напълно да изтече. Не се доизказвай¬те! Радвайте се, че педагогиката не е установена наука. Тя е една гъвкава наука, която съ хиляди години расте. Тя е дЬвствена наука.
НЬкои казватъ: не може да се вЬрва на педагогиката, тя не е установена наука. УстановенитЬ науки, това сж баби. Математиката била установена наука. Математиката е вЬрна наука, но не и устано-вена. То значи, че туй, което прилага въ дадения случай е вЬрно. Като казвате, че математиката е установена наука, питамъ ви: какво разбиратъ съврЬменнитЬ математици отъ онова живо приложение на математиката въ живота си на земята? Айнщайнъ като развива своята теория, навлиза въ нова область на математиката. Както виждате, има области въ математиката, които едва сега се засЬгатъ. Какъ ще изясните единъ умственъ процесъ математически? Какъ ще изясните единъ сърдеченъ процесъ математически? Тия процеси могатъ да се изяснятъ математически, понеже всЬка душа се опрЬдЬля съ извЬстенъ родъ енергия. ТрЬбва да знаете, напримЬръ, какви елементи влизатъ при всЬка една любовь. СлЬдователно, математи-чески може да се изчисли при една приятелска любовь, какви елементи влизатъ. Качествата на приятелската любовь може да се разложатъ и отъ нея ще се получатъ около десетина елемента. Ако река да ви говоря за тия елементи, трЬбва дълго врЬме да ви разправямъ, какви сж тия елементи и какви елементи съдържа изобщо всЬка любовь. Аюбовьта, който видъ и да е, не е само единъ елементъ, тя е сборъ на сили, сборъ на елементи. Значи, въ химическо отношение, тя е сложно тЬло или съединение. За да любишъ нЬкого, ти трЬбва съ вЬкове да събирашъ тази енергия. Идва нЬкой при мене и ми казва: азъ любя много. Азъ започвамъ да изчислявамъ неговата любовь и виждамъ, че тя ще изтрае едва една година. За толкозъ врЬме той има енергия. СлЬдъ година въ него нЬма да остане ни поменъ отъ тази любовь. Защо? - Толкова енергия има той, нЬма повече.
Любовьта за да се прояви, изисква енергия. За всЬко нЬщо се искатъ условия. НапримЬръ: търговията става съ пари; яденето става съ храна. Ядене има, докато има какво да се яде; нЬма ли ядене, какво ще ядешъ? СлЬдователно, любовьта е единъ сложенъ процесъ. Най- първо казвате: да има кого да обичамъ! У васъ най-първо се заражда едно желание, единъ импулсъ да обичате. Такива желания сж събрани на едно мЬсто, може би съ милиони, докато най-послЬ тЬ се олицет- воряватъ въ твоя приятель, напримЬръ. Ти вложишъ въ него своето чувство и казвашъ: азъ се радвамъ, че мога да обичамъ, че си намЬрихъ единъ приятель. Това е изразъ на Божественото у васъ. Но когато кажете, че обичате всички, това означава друго нЬщо вече, азъ разбирамъ закона. Не искамъ да ви осмЬя, но казвамъ, че проявениятъ Богъ се проявява въ едного, а непроявениятъ - въ всички. За насъ, въ дадения случай, реални сж само тЬзи нЬща, които иматъ отношение къмъ абсолютното битие. За проявеното битие е важно само туй, което занимава съзнанието, защото около туй съзнание се събиратъ всички наши чувства, идеи, убЬждения, движения, всички общества и т. н.
Затуй, всЬки отъ васъ трЬбва да бжде педагогъ! Тукъ има богатъ материалъ за педагогиката. Ще се ползувате отъ свЬтската педагогика, ще разучвате даннитЬ, фактитЬ, които тя дава, ще ги прЬработвате, а сжщеврЬменно ще внасяте и нЬщо ново въ нея. Не мислете тЬсно, не бивайте тЬсногржди! И въ свЬтскитЬ хора Богъ живЬе. И въ насъ Богъ живЬе. Сега вие се дЬлите и казвате: ние сме духовни, а тЬ не сж духовни. Отъ гледището на непроявения Богъ, всичко въ свЬта е духовно. Ако нЬщата нЬмаха мЬсто въ живота, въ природата, тогава нищо нЬмаше да сжществува. Туй, което се проявява въ даденъ случай, отъ него има нужда природата.
Отъ това гледище, както и да се проявите, не считайте, че това е една слабость. То не е слабость, нито е погрЬшка. Ако въ васъ се появи енергия на гнЬвъ, не считайте, че този гнЬвъ не е на мЬсто. На мЬсто е. Яви се въ васъ нЬкакво желание. Не считайте, че туй желание не е на мЬсто. На мЬсто е то, но дайте правилна насока на това ваше желание. Ако оставите вашето желание да се прояви свободно, то ще си намЬри пжть, вие не му туряйте гемъ. Оставете туй желание да си върви като рЬка въ това Божествено, безкрайно направление на Божествения свЬтъ. Не се подпушвайте! Често вие се подпушваше, като казвате: ние не разбираме този въпросъ. То е подпуидване. Азъ и другъ пжть съмъ обяснявалъ това. Ако имате свЬтлина, въпроситЬ ще се разбиратъ; ако нЬмате свЬтлина, не мо-гатъ да се разбиратъ. Щомъ кажете, че не разбирате даденъ въпросъ, азъ зная вече, че въ съзнанието ви нЬма свЬтлина. Казвамъ: ключътъ п6 е затворенъ, завъртете този ключъ! Вие завъртите ключа. Питамъ ви слЬдъ това: разбрахте ли този въпросъ? - Разбрахъ го. Другъ казва: азъ не вЬрвамъ въ Бога, не разбирамъ този въпросъ. Казвамъ: ключътъ п7 е затворенъ, завърти го! Завъртишъ ключа, казвашъ: разбирамъ сега. Не разбирашъ какъвто и да е въпросъ. Защо? - Липсва ти свЬтлина. Завърти ключа! Дойде ли свЬтлина, всички хора вЬрватъ въ Бога, всички хора могатъ да обичатъ, всички хора могатъ да се проявятъ. Така и всЬки отъ васъ може да стане човЬкъ, но то е само въпросъ на врЬме и съзнание. Азъ съмъ ви казвалъ въ една отъ лек- циитЬ, че въ вЬчностьта се криятъ всичкитЬ възможности.
Да се върнемъ къмъ сегашния ви животъ. Щомъ се намЬрите въ противорЬчие съ себе си, това показва, че вие отричате нЬщо, нЬкакъвъ фактъ. НевЬрието, запримЬръ, е резултатъ на отричането. НЬкои хора отричатъ Бога и вслЬдствие на това се явява невЬрие. НевЬрието противорЬчи на факти, които сжществуватъ въ свЬта. СлЬдователно, всички онЬзи, които не вЬрватъ, усЬщатъ, че сж въ стълкновение съчнЬщо, тласка ги нЬщо. Какво ги тласка? - Този фактъ именно, който тЬ отричатъ. ТЬ сж въ противорЬчие съ проявеното А. Този фактъ постоянно ги тласка къмъ земята, къмъ нейнитЬ влияния. Затова, всички хора, които не вЬрватъ, въ пълната смисълъ на думата, се разстройватъ, ставатъ нервни, докато най-послЬ или трЬбва да приематъ този фактъ, или той самъ ще ги пробие, ще излЬзе навънъ. Щомъ ви пробие, ще започнете новъ животъ. Затова, туй което иска въ васъ да се прояви, не му се противопоставяйте, не му се противете, не се борете съ него! Христосъ казва: "Не противи се злому"! Веднъжъ установено нЬщо въ живата природа, дайте му мЬсто, не се борете съ него! Казва се въ Писанието "Не давайте мЬсто на гнЬва, мое е отмъщението, азъ ще уредя всички работи!" Думата "отмъщение" подразбира да отмЬстишъ нЬщо, да го разрЬшишъ и да го оставишъ по този начинъ настрана.
Сега, вие може да разисквате още върху онЬзи въпроси, по които сте разисквали до сега. Казвате: ние не се доизказахме. НЬкои казватъ: да говоримъ още! Ако речете да говорите върху педаго-гиката, може да говорите и хиляда години, и пакъ нЬма да се изкажете. На васъ трЬбватъ дЬца отъ разни възрасти, съ които да работите и отъ тЬхъ да вадите своитЬ изводи. Ако се явите слЬдъ 100 години каква педагогика ще поставите за дЬцата!
Та казвамъ: първото основно правило за учителитЬ е да се установи връзка между учителитЬ и ученицитЬ. Какви сж отноше-нията мужду самитЬ ученици? Ако въ едно отдЬление има 30 дЬца, обичатъ ли се едно друго? Ако тЬзи дЬца се разпрЬдЬлятъ на групички двЬ по двЬ, само тия, които се обичатъ, може да се изчисли, каква е обичьта на едно дЬте къмъ друго. СлЬдователно, ако искате да укажете нЬкакво влияние върху дЬцата, или ако искате да привлЬчете дЬцата къмъ себе си, вие трЬбва да обичате тЬзи дЬца, или тЬзи хора, които тЬ обичатъ. Не може да те обича едно дЬте, ако ти не обичашъ майка му, баща му, неговитЬ братя и сестри и други хора, които то обича. Обичашъ ли ги, то ще има довЬрие въ тебе. Ако ти се отнесешь съ прЬнебрЬжение къмъ тЬхъ, това дЬте не може да те обича. Задачата на учителя е много трудна. Той ще има работа не само съ дЬтето, но и съ баща му, и съ майка му, и съ братята и сестритЬ му, и съ неговитЬ приятели - цЬло общество има туй дЬте. Учительтъ трЬбва да разби¬ра неговата вжтрЬшна психология.
Сега и вие сте дЬца, и вие се възпитавате. По нЬкой пжть гледамъ кой съ кого се обича. ВсЬки отъ васъ търси нЬкой да го обича. Като се срещнатъ двама, които се обичатъ, имагръ какво да си говорятъ. Ако не се обичатъ и учени да сж, нЬма какво да си говорятъ, нЬма въодушевление въ работата имъ. Помнете слЬдното: всички трЬбва да изучавате закона за трансформиране на енергиитЬ. НЬкой пжть, слЬдъ като сте слушали да говори нЬкой дълго врЬме, въ мозъка ви настава една умора. Причината на това е, че вашитЬ чувства сж взели надмощие. Когато чувствата отслабнатъ, умътъ става много остъръ и човЬкъ нЬма вече търпЬние, иска изведнъжъ да разрЬши всички въпроси. Това е друга крайность. Въ туй отношение човЬкъ трЬбва да въздържа ума си, да въздържа своитЬ прояви, защото, колкото и да бърза, той не ще може изведнъжъ да разрЬши всички въпроси. Ако азъ кажа нЬщо, свЬтътъ нЬма да се оправи отъ тази моя дума, понеже той си върви по опрЬдЬленъ пжть. Туй, което става отвънъ, е едно нЬщо, а това, което става въ козмическия, въ Божест¬вения свЬтъ е друго нЬщо - тамъ нЬщата вървятъ по единъ строго опрЬдЬленъ пжть, тЬ ставатъ много разумно. Ако ние съзнаемъ този фактъ, трЬбва да дойдемъ до онова истинско вжтрЬшно възпитание, иначе всЬко друго възпитание ще стане дресиране. Възпитанието подразбира съзнание. И когато говоримъ за възпитание безъ съзнание, то е дресировка. Ти можешъ да дресирашъ една маймуна, но като я пуснешъ въ гората, пакъ си е маймуна. Въ Америка има хора, които възпитаватъ бълхи: нареждатъ ги въ взводове, въ полкове, каратъ ги да маршируватъ, заставятъ ги да влизатъ въ войни, но щомъ ги пуснатъ на свобода, изгубватъ всичко това, което сж придобили. Докато се намиратъ подъ калпака, е едно нЬщо, като ги пуснатъ на свобода - е друго нЬщо. Туй е механическо възпитание. При съзнател¬ното възпитание придобитите резултати не се губятъ; при механи¬ческото - всичко се губи. При механическото възпитание всичко е кратковременно, а при духовното, въ което съзнанието взима учас¬тие, процесите минаватъ и задъ смъртьта, или съ други думи казано, те продължаватъ да сжществуватъ и задъ промените. Затуй, педагогиката, възпитанието, като наука, не е нужна само за учители¬те, а за всички хора изобщо.
Азъ взимамъ думата "възпитание" въ най-широкъ смисълъ. Всинца ние се възпитаваме. Азъ виждамъ, че материалътъ, който ви е даденъ въ школата, не е проученъ. Време се изисква, за да се проучи, да се провери този материалъ на опить. Ако не се провери, какъ може да се верва? Щомъ не искате да вервате, требва проверка. Какво сте придобили съ малкото опити, които сте направили? За сега сте придобили малко, но за въ бждеще ще придобиете повече. Требва една вжтрешна проверка.
И тъй, първото важно нещо при възпитанието: учителътъ требва да обича своите ученици! Едного поне требва да обича. Като обича едного, ще има възможность да обича и останалите. Ако ти можешъ да запалишъ само едно дръвче съ своята клечка, всичките останали дървета ще се запалятъ. Но ако не можешъ да запалишъ нито едно дърво, и другите не ще можешъ да запалишъ. Обичашъ ли едного, всички може да обичашъ; не обичашъ ли поне едного, и оста-налите не можешъ да обичашъ. Некой казва: азъ немамъ приятели. Ако имашъ поне единъ приятель, ти ще можешъ да имашъ и много приятели; но ако немашъ нито единъ приятель, ще бждешъ единъ нещастенъ човекъ. Единниятъ, Абсолютниятъ Господь требва да се прояви въ едного. И всеки требва да се прояви въ некого; всеки требва да обича. Туй, което обичашъ, то е реалното. Този прЬдметъ, който може да те стимулира, требва да е въ състояние да събуди всичката ти любовь. Дете, което може да събуди любовь въ майката, седи по- горе отъ майка си. И майка, която може да събуди любовь въ дЬтето си, седи по-горЬ отъ него. Учитель, който може да събуди любовь въ дЬцата си, седи по-горЬ отъ тЬхъ. И дЬца, които могатъ да събудятъ любовь въ учителя си, седятъ по-горЬ отъ него. Това не говоря за унижение, това сж факти. Когато нЬкой човЬкъ може дъ възбуди любовь въ насъ, това показва, споредъ законитЬ на природата, че той седи на една по-висока степень на развитие отъ насъ, и ние трЬбва да се радваме, че ни се даватъ условия да създадемъ нЬщо по-хубаво въ себе си. Вие ще кажете: азъ не искамъ да зная нищо за неговата любовь. Ти произнасяшъ своята смъртна присжда. ЧовЬкъ, който казва, че не може да обича, той е произнесълъ своята смъртна присжда и него очаква смърть. И човЬкъ, който обича, сжщо тъй произнася присжда, но на животъ. Него животъ го очаква.
СлЬдователно, вие можете всЬки моментъ да произнесете въ вашето съзнание присжда или за смърть, или за животъ. Това сж факти, които всЬки день разтърсватъ съзнанието на всЬки едного. Колко вечери вие не сте спали! Викате единъ лЬкарь, викате другъ лЬкарь, правятъ ви една инжекция, че втора, че трета, но нЬщо отвжтрЬ ви лЬкува. Викатъ ме на едно мЬсто да лЬкувамъ една жена, около 35 годишна, неврастеничка била. Тази жена страда отъ това, че нЬма кого да обича. Казвамъ и: слушай, обикни нЬкого и азъ ще ти помогна. Лошо ли е това? - Азъ постжпвамъ педагогически. Казвамъ и: азъ мога да те излЬкувамъ изведнъжъ, но при едно условие: понеже ти до сега не си обичала никого, то ако не намЬришъ кого да обичашъ, осждена си на смърть, въ три мЬсеца ще свършишъ. Ако до три мЬсеца намЬришъ лице, което да обичашъ, азъ съмъ на разположение, ще те лЬкувамъ и отъ твоята болесть нищо нЬма да остане. Тя казва: моля ви се, помогнете ми, ще обикна нЬкого. И наистина, тя обикна, даде ходъ на своитЬ чувства и оздравЬ.
ВсЬки човЬкъ трЬбва да обича поне едно лице. Това е единъ великъ Божественъ законъ. Ние, по нЬкой пжть, считаме, че обичьта, любовьта не сж важни нЬща. Не, съ голЬмо почитание трЬбва да обичате. Въ това седи животътъ. Когато обичашъ, не трЬбва да съзнавашъ това. Само тогава ще има връзка между Бога и тебе. Щомъ обичате, ще се образува връзка, не между васъ и този, когото обичате, но между Бога и васъ. Така се проектира този законъ. Любовьта се проявява въ съзнанието. Ти ще обичашъ, безъ обаче да съзнавашъ това. Щомъ обичашъ Бога на земята, въ когото и да е, въ твоя умъ ще изпжкне мисъльта, че обичашъ и непроявения Богъ. Само така ти ще имашъ единъ възвишенъ идеалъ. Този прЬдметъ, който обичашъ, те довежда въ съприкосновение съ Бога. Ти ще благодаришъ и ще кажешъ: Господи, благодаря Ти за това, което си ми далъ; благодаря Ти за тази точка, на която мога да се опра, за да Те позная.
Туй нЬщо всички можете да провЬрите. Правете опити! ОнЬзи отъ Васъ, които искатъ да бждатъ учители на себе си, както и онЬзи отъ Васъ, които искатъ да бждатъ учители на другитЬ, Въ каквото и да е направление, трЬбва да положите своя методъ Върху този законъ. Вие имате достатъчно знания, достатъчно сили, работете само! Като работите, и отъ земята ще дойдатъ да ви помогнатъ, и отъ небето ще дойдатъ да Ви помогнатъ. И Господь ще Ви помогне, и Вие ще си помогнете. Така ще имате добри резултати. ЗатоВа, ще се стараете сега да бждете вЬрни на себе си. ВсЬки да работи спорЬдъ своето естество, споредъ мЬстото, дЬто е достигналъ, да се не прЬсиля, да не прави прЬкомЬрни усилия; да не прави голЬми крачки - малки, но послЬдователни.
Сега, азъ не засЬгамъ педагогиката, като васъ. Това, което ви говоря, сж основни принципи, върху които можете да разисквате. Ще кажете: много нЬща ни останаха тъмни. Азъ се радвамъ за тия нЬща, които оставатъ тъмни, понеже върху тЬхъ ще работите. Ще дойде день, когато тия нЬща ще ви станатъ свЬтли, ясни. По това ще позная, че сте работили.

IV Младежки събор

2011-04-20T19:11:44Z

Zornica: /* IV Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== IV Младежки събор ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjRhZjEzYTliYTk2NGJiODc IV Младежки събор - pdf за сравняване]

* [[Вътрешни и външни връзки]] - Учителя - (Мария)
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на ученика - К. Тулешков]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на окултния ученик - К. Паскалев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Будност - Хр. Койчев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Особеното място]] - Учителя готово
8 юли 1926 г.
*[[Идеалът на ученика]] готово
8 юли 1926 г.

*[[Общение на детето с живата природа - Б. Боев]] готово
8 юли 1926 г.

*[[Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев]][Emmy]
8 юли 1926 г.

*[[За свободата на учителите - П. К. Пенков]]
8 юли 1926 г.

*[[Педагогически правила]] - Учителя (Zornica работи се)
9 юли 1926 г.

IV Младежки събор

2011-04-20T19:09:39Z

Zornica: /* IV Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== IV Младежки събор ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjRhZjEzYTliYTk2NGJiODc IV Младежки събор - pdf за сравняване]

* [[Вътрешни и външни връзки]] - Учителя - (Мария)
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на ученика - К. Тулешков]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на окултния ученик - К. Паскалев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Будност - Хр. Койчев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Особеното място]] - Учителя готово
8 юли 1926 г.
*[[Идеалът на ученика]] готово
8 юли 1926 г.

*[[Общение на детето с живата природа - Б. Боев]] готово
8 юли 1926 г.

*[[Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев]][Emmy]
8 юли 1926 г.

*[[За свободата на учителите - П. К. Пенков]]
8 юли 1926 г.

*[[Педагогически правила]] - Учителя
9 юли 1926 г.

Общение на детето с живата природа - Б. Боев

2011-04-20T19:08:50Z

Zornica:

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[IV Младежки събор]]

Общение на детето с живата природа

Б. Боев

Както във всички области на живота новото учение носи нещо ново, така то носи ново и в областта на възпитанието. Ще говоря само за един конкретен въпрос от тая област, именно за общението на детето с живата природа. През Втория възпитателен период (от 7-14 г. възраст) свързването със силите на живата природа, трябва да стане изходна точка на цялото обучение. За това има следните основания:

1. При възпитанието на детето трябва да се излиза от физичното. То е по-достъпно за него. И след това, от физичното можем да се издигнем до по-висшите истини.

2. Вторият период се характеризира с предимното развитие на етерното тяло, което съдържа строителните, жизнените сили на организма. То организира физичното тяло. За да е в съгласие възпитанието през този период с детската природа, детето трябва да се занимава само с това, в което има движение, живот. Ето защо, през този период то трябва да има работа с цвтя, треви, дървета, извори и пр.

3. Този начин на обучение е в съгласие със законите на общочовешкото развитие. Биогенетичният закон гласи: "Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото". От окултизма се знае, че човек в миналото е имал по-близки връзки с цялата природа. За него разстянието е било нещо повече от това, което то представлява за днешния човек. Той е бил в общение с по-дълбоките сили, които работят в цветята, дърветата, планините, изворите, минералите и пр. По-после, с потъването на човешкото съзнание в материята, той е изгубил тази способност.

4. Днес у човека се събуждат нови сили, спящи досега. И чрез тяхното събуждане той ще влезе в по-близък контакт с живата природа. Ето защо този начин на обучение е в съгласие и с посоката, по която върви човечеството в своето развитие.

5. Работата сред природата укрепява физически и духовно. Ученикът вместо да живее в прашни стаи, неподвижен, ще бъде на чист въздух и слънце, ще упражнява своите сетива, мускули, бял дроб и пр.
Що е "жива природа"? За материалиста природата е един сляп механизъм, но за окултиста тя е жива. Това не е само един поетически образ, но една действителност. Окултистът под "жива природа" разбира съвкупността от разумните същества, които стоят зад видимата природа. Последната е само израз на тяхната дейност. Така човек може да се свърже с духовните сили, които работят в природата. Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в душата светлина, висши идеи, хармония?

6. Чрез този начин на обучение ще се развие и естетичният вкус на детето, понеже то ще живее постоянно в един мир на красота, хармония, разумност, които проникват цялата природа. А всичко това може да събуди велики идеи и чувства в човешката душа.

Детето няма само да наблюдава природата, но и ще работи. Работата му именно сред нея ще бъде изходна точка на цялото обучение. И тая дейност от начало ще бъде средна между игра и работа и постепенно ще преминава към работа. Тя може да бъде разнообразна:

1. Чистене на пътищата от клечки, камъчета и пр.

2. Чистене на извори.

3. Садене на цветя, зеленчуци, плодни дръвчета, правене на лехи и пр.
И тук то ще проявява творчество: в избора на цветята, в тяхното съчетание, във фигурите, образувани от тях, във формата на лехите и пр. Тая дейност ще развие волята му, творческите му сили, а живите сили на природата пък ще се преливат в него.
От друга страна, всеки вид дейност сред живата природа, като чистене извори, садене цветя, и др., преведени на друг език, са символи на известни духовни процеси. Всеки вид такава дейност ще се превежда от детето. В това отношение, всички тези дейности могат да имат важен възпитателен характер. Един пример: както детето чисти пътя в гората от камъчета, клечки и пр., така у него ще се яви стремеж да чисти своите мисли и чувства. Така всеки вид дейност сред живата природа ще събужда съответните стремежи и импулси в душата му. И ако този начин на възпитание се въведе в училищата, какво би станало с България за няколко години само? Като знаем, че в България има повече от 700,000 ученици, можем да си представим, в колко скоро време голите склонове и върхове ще бъдат покрити с овощни дръвчета, и при това, всичко благородно у децата ще бъде събудено.

Окултизмът е за трудовото училище, но на горепосочените основи. Днес от мнозина криво се разбира трудовият принцип. Напр. Кершенщайнер говори повече за занаятчийски (ръчен) труд. Той, разбира се, стреми се да запази общообразователния характер на училището, колкото може, но за изходна точка взима ръчния труд в работилницата. А Дюи, покрай ръчния труд, дава голямо място и на индустриалния (машинния) труд. Изобщо, трудовият принцип: - "Обучение чрез дейност" е добър, но приложението му не е в съгласие с детската природа. Даже някои искат да направят детето "малък индустриалец". С машини, изобщо с мъртви предмети, детето не трябва да работи или да се занимава до 14-тата си година.

Физичният труд трябва да бъде по 1-2 часа на ден. А другото време ще се употреби за обработка на придобитото, преживяното. Обучението по разните предмети може да става, като се изхожда от полската работа. Това е очевидно, преди всичко за естествознанието. Детето ще може да го изучава паралелно със своята работа. И колко дълбоко ще вникне то във всички факти, понеже това ще бъде във връзка с дейността му! Също така красиво ще могат да се свържат смятането и геометрията с работата му сред природата. То ще брои лехите, дръвчетата в редовете, венечните листа в цвета, зърната в царевичния кочан и пр. Чрез тези наблюдения то ще вниква в известни страни на природата. Ще изучава формата на листата, на цветовете, на лехите и пр. По този начин ще се запознае с всевъзможни фигури. Това има и друго значение: красивите форми, които то е наблюдавало в природата, или е добило чрез собствено творчество, ще будят у него известни духовни сили. Окултизмът изтъква вътрешната връзка между известни фигури и известни сили на душата. Също така и за география, история, езиците, музика и пр., работата му сред природата може да стане изходна точка. Напр. музиката: в песните ще се говори за слънчевия лъч, за извора, за цветята, за тревицата и пр., и всичко това след туй може да се смята като дълбока алегория, явления из вътрешния живот, като алегория за висши духовни истини и закони. От друга страна, всички тези картини, като се свържат с музика, ще бъдат преживени по-дълбоко. И гимнастическите упражнения могат да се свържат с работата сред природата и да послужат като средство за влизане в контакт със силите на живата природа. Същото се отнася и за рисуването. Трябва да се имат предвид Висшите разумни сили, които работят в природата. Изхождайки от формите на прирдата, детето може да твори нови форми: тук има безкрайно поле на творчество. Има някой опитни училища, в които е приложен земледелския труд, но днес се чуват гласове на разочарование от тях. Защо? Защото в тях е липсвал духовният елемент.
Не е достатъчно детето само да работи сред природата, но този елемент трябва да прониква цялата му работа. Неговата работа не трябва да е механична. Духовният елемент ще внесе идея в работата му:

1. Преди всичко трябва да чувства любов към цветята, дърветата, тревите и пр. То ще ги счита за живи същества, у които намира отзвук любовта му към тях. Малкото дете чувства цялата природа одушевена, но после фалшивото възпитание я превръща в мъртва за него. Чрез подходящо отнасяне към природата, детето ще знае, че и най-малката тревица, дърво, цвете, мушичка, бръмбар и пр., имат съзнание, разумност, както и то, само че на друга степен в развитието си. И тогаз детето ще има съвсем друго отношение към природата. Тогаз то няма да иска вече на връщане от екскурзия да къса цветята за букети. Това има и важно възпитателно значение. То ще се отрази и върху отношенията му към хората. По-горе се каза, че става преливане на живот от живата природа в нас. Само когато чувстваме разумността, която прониква цялата природа и имаме правилни отношения към разумните сили, които работят в нея, можем да се свържем с тях.

2. Друг случай от проникване духовния елемент в дейността на ученика е следният: всички явления в природата ще се разглеждат като символи, алегории, притчи, загатвания за закони от вътрешния живот. Този символизъм ще внесе поезия, художествен елемент в детския живот, понеже символизмът винаги е важен източник на красота. Този символизъм ще събуди художествените дарби у детето. От друга страна, той ще представи на детето в достъпни форми висши духовни истини и закони, които направо то не би могло да усвои, понеже логичното мислене у него не е достатъчно развито. Слънчевият изгрев, поникването на житното зърно, избирането на водата, посяването и поливането на едно цвете или дръвче, всичко това в живата природа може да се вземе като символ. Тогаз, колко разбираеми стават великите истини за детето! И в каква красива форма облечени то ще ги изучава!

3. Има и друг случай за проникване на духовния елемент в детската дейност. Детето ще съзнава, че работи, за да причини радост на
другите. Неговата работа при подходящо възпитание ще представя служене на другите. И това ще става по вътрешен импулс, а не чрез натрапване отвън. В "служене" детето може да се възпита още от малко: още от 3-4-годишно, то може да храни птички, да спасява мравки и пр. Така то постепенно ще се учи, че служенето на другите е източник на висша радост. Така то постепенно ще дойде до разбиране, че най-висшето осмисляне на човешкия живот, е когато той представлява служене на Бога. И тогаз, всяка работа, проникната от такова съзнание, става свещенодействие. Във връзка с работата си всред живата природа, детето ще изучи постепенно и методите на природосъобразния живот: разумно ползване от слънцето, от планините, от изворите, от реките; после, то ще изучи постепенно разумните методи на хранене, дишане, спане, докато най-после дойде до методите за разумното нареждане на живота в хармония с по-дълбоките духовни закони на живата природа. При правилно отношение към природата, зад всички нейни явления, ще виждаме разумни сили, ще чувстваме единството си с всички същества и ще бъдем свързани с тях с връзките на Любовта.

Общение на детето с живата природа - Б. Боев

2011-04-20T19:05:55Z

Zornica: /* Общение на детето с живата природа */

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[IV Младежки събор]]

Общение на детето с живата природа
Б. Боев
Както във всички области на живота новото учение носи нещо ново, така то носи ново и в областта на възпитанието. Ще говоря само за един конкретен въпрос от тая област, именно за общението на детето с живата природа. През Втория възпитателен период (от 7-14 г. възраст) свързването със силите на живата природа, трябва да стане изходна точка на цялото обучение. За това има следните основания:
1. При възпитанието на детето трябва да се излиза от физичното. То е по-достъпно за него. И след това, от физичното можем да се издигнем до по-висшите истини.
2. Вторият период се характеризира с предимното развитие на етерното тяло, което съдържа строителните, жизнените сили на организма. То организира физичното тяло. За да е в съгласие възпитанието през този период с детската природа, детето трябва да се занимава само с това, в което има движение, живот. Ето защо, през този период то трябва да има работа с цвтя, треви, дървета, извори и пр.
3. Този начин на обучение е в съгласие със законите на общочовешкото развитие. Биогенетичният закон гласи: "Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото". От окултизма се знае, че човек в миналото е имал по-близки връзки с цялата природа. За него разстянието е било нещо повече от това, което то представлява за днешния човек. Той е бил в общение с по-дълбоките сили, които работят в цветята, дърветата, планините, изворите, минералите и пр. По-после, с потъването на човешкото съзнание в материята, той е изгубил тази способност.
4. Днес у човека се събуждат нови сили, спящи досега. И чрез тяхното събуждане той ще влезе в по-близък контакт с живата природа. Ето защо този начин на обучение е в съгласие и с посоката, по която върви човечеството в своето развитие.
5. Работата сред природата укрепява физически и духовно. Ученикът вместо да живее в прашни стаи, неподвижен, ще бъде на чист въздух и слънце, ще упражнява своите сетива, мускули, бял дроб и пр.
Що е "жива природа"? За материалиста природата е един сляп механизъм, но за окултиста тя е жива. Това не е само един поетически образ, но една действителност. Окултистът под "жива природа" разбира съвкупността от разумните същества, които стоят зад видимата природа. Последната е само израз на тяхната дейност. Така човек може да се свърже с духовните сили, които работят в природата. Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в душата светлина, висши идеи, хармония?
6. Чрез този начин на обучение ще се развие и естетичният вкус на детето, понеже то ще живее постоянно в един мир на красота, хармония, разумност, които проникват цялата природа. А всичко това може да събуди велики идеи и чувства в човешката душа. Детето няма само да наблюдава природата, но и ще работи. Работата му именно сред нея ще бъде изходна точка на цялото обучение. И тая дейност от начало ще бъде средна между игра и работа и постепенно ще преминава към работа. Тя може да бъде разнообразна:
1. Чистене на пътищата от клечки, камъчета и пр.
2. Чистене на извори.
3. Садене на цветя, зеленчуци, плодни дръвчета, правене на лехи и пр.
И тук то ще проявява творчество: в избора на цветята, в тяхното съчетание, във фигурите, образувани от тях, във формата на лехите и пр. Тая дейност ще развие волята му, творческите му сили, а живите сили на природата пък ще се преливат в него.
От друга страна, всеки вид дейност сред живата природа, като чистене извори, садене цветя, и др., преведени на друг език, са символи на известни духовни процеси. Всеки вид такава дейност ще се превежда от детето. В това отношение, всички тези дейности могат да имат важен възпитателен характер. Един пример: както детето чисти пътя в гората от камъчета, клечки и пр., така у него ще се яви стремеж да чисти своите мисли и чувства. Така всеки вид дейност сред живата природа ще събужда съответните стремежи и импулси в душата му. И ако този начин на възпитание се въведе в училищата, какво би станало с България за няколко години само? Като знаем, че в България има повече от 700,000 ученици, можем да си представим, в колко скоро време голите склонове и върхове ще бъдат покрити с овощни дръвчета, и при това, всичко благородно у децата ще бъде събудено.
Окултизмът е за трудовото училище, но на горепосочените основи. Днес от мнозина криво се разбира трудовият принцип. Напр. Кершенщайнер говори повече за занаятчийски (ръчен) труд. Той, разбира се, стреми се да запази общообразователния характер на училището, колкото може, но за изходна точка взима ръчния труд в работилницата. А Дюи, покрай ръчния труд, дава голямо място и на индустриалния (машинния) труд. Изобщо, трудовият принцип: - "Обучение чрез дейност" е добър, но приложението му не е в съгласие с детската природа. Даже някои искат да направят детето "малък индустриалец". С машини, изобщо с мъртви предмети, детето не трябва да работи или да се занимава до 14-тата си година.
Физичният труд трябва да бъде по 1-2 часа на ден. А другото време ще се употреби за обработка на придобитото, преживяното. Обучението по разните предмети може да става, като се изхожда от полската работа. Това е очевидно, преди всичко за естествознанието. Детето ще може да го изучава паралелно със своята работа. И колко дълбоко ще вникне то във всички факти, понеже това ще бъде във връзка с дейността му! Също така красиво ще могат да се свържат смятането и геометрията с работата му сред природата. То ще брои лехите, дръвчетата в редовете, венечните листа в цвета, зърната в царевичния кочан и пр. Чрез тези наблюдения то ще вниква в известни страни на природата. Ще изучава формата на листата, на цветовете, на лехите и пр. По този начин ще се запознае с всевъзможни фигури. Това има и друго значение: красивите форми, които то е наблюдавало в природата, или е добило чрез собствено творчество, ще будят у него известни духовни сили. Окултизмът изтъква вътрешната връзка между известни фигури и известни сили на душата. Също така и за география, история, езиците, музика и пр., работата му сред природата може да стане изходна точка. Напр. музиката: в песните ще се говори за слънчевия лъч, за извора, за цветята, за тревицата и пр., и всичко това след туй може да се смята като дълбока алегория, явления из вътрешния живот, като алегория за висши духовни истини и закони. От друга страна, всички тези картини, като се свържат с музика, ще бъдат преживени по-дълбоко. И гимнастическите упражнения могат да се свържат с работата сред природата и да послужат като средство за влизане в контакт със силите на живата природа. Същото се отнася и за рисуването. Трябва да се имат предвид Висшите разумни сили, които работят в природата. Изхождайки от формите на прирдата, детето може да твори нови форми: тук има безкрайно поле на творчество. Има някой опитни училища, в които е приложен земледелския труд, но днес се чуват гласове на разочарование от тях. Защо? Защото в тях е липсвал духовният елемент. Не е достатъчно детето само да работи сред природата, но този елемент трябва да прониква цялата му работа. Неговата работа не трябва да е механична. Духовният елемент ще внесе идея в работата му:
1. Преди всичко трябва да чувства любов към цветята, дърветата, тревите и пр. То ще ги счита за живи същества, у които намира отзвук любовта му към тях. Малкото дете чувства цялата природа одушевена, но после фалшивото възпитание я превръща в мъртва за него. Чрез подходящо отнасяне към природата, детето ще знае, че и най-малката тревица, дърво, цвете, мушичка, бръмбар и пр., имат съзнание, разумност, както и то, само че на друга степен в развитието си. И тогаз детето ще има съвсем друго отношение към природата. Тогаз то няма да иска вече на връщане от екскурзия да къса цветята за букети. Това има и важно възпитателно значение. То ще се отрази и върху отношенията му към хората. По-горе се каза, че става преливане на живот от живата природа в нас. Само когато чувстваме разумността, която прониква цялата природа и имаме правилни отношения към разумните сили, които работят в нея, можем да се свържем с тях.
2. Друг случай от проникване духовния елемент в дейността на ученика е следният: всички явления в природата ще се разглеждат като символи, алегории, притчи, загатвания за закони от вътрешния живот. Този символизъм ще внесе поезия, художествен елемент в детския живот, понеже символизмът винаги е важен източник на красота. Този символизъм ще събуди художествените дарби у детето. От друга страна, той ще представи на детето в достъпни форми висши духовни истини и закони, които направо то не би могло да усвои, понеже логичното мислене у него не е достатъчно развито. Слънчевият изгрев, поникването на житното зърно, избирането на водата, посяването и поливането на едно цвете или дръвче, всичко това в живата природа може да се вземе като символ. Тогаз, колко разбираеми стават великите истини за детето! И в каква красива форма облечени то ще ги изучава!
3. Има и друг случай за проникване на духовния елемент в детската дейност. Детето ще съзнава, че работи, за да причини радост на другите. Неговата работа при подходящо възпитание ще представя служене на другите. И това ще става по вътрешен импулс, а не чрез натрапване отвън. В "служене" детето може да се възпита още от малко: още от 3-4-годишно, то може да храни птички, да спасява мравки и пр. Така то постепенно ще се учи, че служенето на другите е източник на висша радост. Така то постепенно ще дойде до разбиране, че най-висшето осмисляне на човешкия живот, е когато той представлява служене на Бога. И тогаз, всяка работа, проникната от такова съзнание, става свещенодействие. Във връзка с работата си всред живата природа, детето ще изучи постепенно и методите на природосъобразния живот: разумно ползване от слънцето, от планините, от изворите, от реките; после, то ще изучи постепенно разумните методи на хранене, дишане, спане, докато най-после дойде до методите за разумното нареждане на живота в хармония с по-дълбоките духовни закони на живата природа. При правилно отношение към природата, зад всички нейни явления, ще виждаме разумни сили, ще чувстваме единството си с всички същества и ще бъдем свързани с тях с връзките на Любовта.

IV Младежки събор

2011-04-19T13:05:09Z

Zornica: /* IV Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1926]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== IV Младежки събор ==

[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlsaW90ZWthfGd4OjRhZjEzYTliYTk2NGJiODc IV Младежки събор - pdf за сравняване]

* [[Вътрешни и външни връзки]] - Учителя - (Мария)
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на ученика - К. Тулешков]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Идеалът на окултния ученик - К. Паскалев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Будност - Хр. Койчев]] готово
7 юли 1926 г.

*[[Особеното място]] - Учителя [Emmy]
8 юли 1926 г.
*[[Идеалът на ученика]]
8 юли 1926 г.

*[[Общение на детето с живата природа - Б. Боев]] (Zornica работи)
8 юли 1926 г.

*[[Същност и задача на новото училище и учител - Ст. Русев]]
8 юли 1926 г.

*[[За свободата на учителите - П. К. Пенков]]
8 юли 1926 г.

*[[Педагогически правила]] - Учителя
9 юли 1926 г.

III Младежки събор

2011-02-06T15:19:32Z

Zornica: /* III Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1925]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== III Младежки събор ==
[https://sites.google.com/site/slovouchitelya/naukata-i-vzpitanieto pdf за изтегляне и сверяване]

*[[И обхождаше Исус всичка Галилея]] - готова
5 юли 1925 г.

*[[Вътрешна връзка - MC]]
6 юли 1925 г.

*[[К. Паскалев - Основни въпроси на ученичеството]]
6 юли 1925 г.

*[[О. Славчева - Мисли за ученика]]
6 юли 1925 г.

*[[К. Вл. Кузманов - Окултното ученичество в нашето време]]
6 юли 1925 г.

*[[Двадесет правила от Учителя към ученика]] (Зорница)(готово)
7 юли 1925 г.

*[[Методът на светлината]]
7 юли 1925 г.

*[[Дванадесет положения – съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика]]
7 юли 1925 г.

*[[Общи въпроси - 07.07.1925]]

*[[Закриване на събора - 08.07.1925]]

Двадесет правила от Учителя към ученика

2011-02-06T15:18:51Z

Zornica: /* Двадесет правила от Учителя към ученика */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1925]]

[[III Младежки събор]]

== Двадесет правила от Учителя към ученика ==
7 юли, 6 ч. с.

1. Пътят на ученика е път на зазоряване. Той е път на вечната светлина, носителка на Любовта.

2. Ученикът трябва да има винаги една права стойка на тялото си, която държи будно неговото съзнание и дава разположение на духа му за работа.

3. Ученикът има винаги възможност да прави добро. Доброто е цел в неговия живот.

4. Ученикът ще бъде поставен пред изкушението, за да се изпитат убежденията му.

5. Ученикът бива поставян на силни преживявания, за да се кали в издръжливост и будност на съзнанието. Живот без преживявания е живот на спящи души.

6. Ученикът не трябва да се смущава от формите, а да гледа духа на нещата.

7. Ученикът се моли сам. Той трябва да е съсредоточен в молитвата си и да преживява думите и.

8. На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се справи със себе си.

9. На ученика е потребно малко уединение, за да уякне вътрешно.

10. Няма по-хубаво нещо за ученика от чистотата! Ученикът като люби, трябва да придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата.

11. Когато бъдеш свързан с Бога, няма да има съблазън за тебе.

12. Ученикът на окултната школа не бива да допуща никакво съмнение в Божествения Промисъл. Той знае, че пътят, в който е влязъл, е прав.

13. Съмнението е една задача за ученика, която той трябва да разреши правилно.

14. По закона на Любовта, щом повярваш, всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в полето на Любовьта - там съмнение няма. Усъмниш ли се, това показва, че Любовта я няма. В Любовта няма съмнение.

15. Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. Затуй той сам трябва да прекара нощта на съмнението, и сам да го победи.

16. Ученикът трябва да мине през съмнението. То е една област, която той трябва да мине и да премине до край. Там той ще се намери в една северо-полярна нощ - шест месеца нощ, но той трябва да разбира закона. Той трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден и да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, на вътрешно затъмнение, ще дойде прозрението, ще дойде светлия ден, ще дойде Посвещението.

17. Ученикът трябва да вижда доброто навсякъде и у всекиго. Вижда ли той все пръстъпления, пороци и недостатъци, това е проказа в неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в сърцето си!

18. Докато ученикът намира светлина в света, нищо не може да му се говори за Бога. Трябва да се яви отвън тъмнина, за да стане в душата светло. Само при вътрешната светлина се ражда Любовта към Великото. Ученикът не трябва да се спира на светлината в света, а да гледа светлината в душата си и нея да пази.

19. Ученикът не може да има приятелство и със света, и с Бога. Ако ученикът люби Бога, светът ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намери в един друг свят на светлина, мир и радост, и там ще чуе Учителя си.

20. Приятен е пътят на ученика във всичките му мъчнотии, защото е път на възлизане!

Двадесет правила от Учителя към ученика

2011-02-06T15:15:54Z

Zornica: /* Двадесет правила от Учителя към ученика */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1925]]

[[III Младежки събор]]

== Двадесет правила от Учителя към ученика ==
7 юли, 6 ч. с.

1. Пътят на ученика е път на зазоряване. Той е път на вечната светлина, носителка на Любовта.

2. Ученикът трябва да има винаги една права стойка на тялото си, която държи будно неговото съзнание и дава разположение на духа му за работа.

3. Ученикът има винаги възможност да прави добро. Доброто е цел в неговия живот.

4. Ученикът ще бъде поставен пред изкушението, за да се изпитат убежденията му.

5. Ученикът бива поставян на силни преживявания, за да се кали в издръжливост и будност на съзнанието. Живот без преживявания е живот на спящи души.

6. Ученикът не трябва да се смущава от формите, а да гледа духа на нещата.

7. Ученикът се моли сам. Той трябва да е съсредоточен в молитвата си и да преживява думите и.

8. На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се справи със себе си.

9. На ученика е потребно малко уединение, за да уякне вътрешно.

10. Няма по-хубаво нещо за ученика от чистотата! Ученикът като люби, трябва да придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата.

11. Когато бъдеш свързан с Бога, няма да има съблазън за тебе.

12. Ученикът на окултната школа не бива да допуща никакво съмнение в Божествения Промисъл. Той знае, че пътят, в който е влязъл, е прав.

13. Съмнението е една задача за ученика, която той трябва да разреши правилно.

14. По закона на Любовта, щом повярваш, всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в полето на Любовьта - там съмнение няма. Усъмниш ли се, това показва, че Любовьта я няма. В Любовта няма съмнение.

15. Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. Затуй той сам трябва да прекара нощта на съмнението, и сам да го победи.

16. Ученикът трябва да мине през съмнението. То е една област, която той трябва да мине и да премине до край. Там той ще се намери в една северо-полярна нощ - шест месеца нощ, но той трябва да разбира закона. Той трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден и да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, на вътрешно затъмнение, ще дойде прозрението, ще дойде светлия ден, ще дойде Посвещението.

17. Ученикът трябва да вижда доброто навсякъде и у всекиго. Вижда ли той все пръстжпления, пороци и недостатъци, това е проказа в неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в сърцето си!

18. Докато ученикът намира светлина въ света, нищо не може да му се говори за Бога. Трябва да се яви отвън тъмнина, за да стане в душата светло. Само при вътрешната светлина се ражда Любовта към Великото. Ученикът не трябва да се спира на светлината въ света, а да гледа светлината в душата си и нея да пази.

19. Ученикът не може да има приятелство и със света, и с Бога. Ако ученикът люби Бога, светът ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намери в един друг свят на светлина, мир и радост, и там ще чуе Учителя си.

20. Приятен е пътят на ученика във всичките му мъчнотии, защото е пъть на възлизане!

III Младежки събор

2011-02-06T15:03:19Z

Zornica: /* III Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[1925]]

[[Работна среда на електронния архив]]

== III Младежки събор ==
[https://sites.google.com/site/slovouchitelya/naukata-i-vzpitanieto pdf за изтегляне и сверяване]

*[[И обхождаше Исус всичка Галилея]] - готова
5 юли 1925 г.

*[[Вътрешна връзка - MC]]
6 юли 1925 г.

*[[К. Паскалев - Основни въпроси на ученичеството]]
6 юли 1925 г.

*[[О. Славчева - Мисли за ученика]]
6 юли 1925 г.

*[[К. Вл. Кузманов - Окултното ученичество в нашето време]]
6 юли 1925 г.

*[[Двадесет правила от Учителя към ученика]] (Зорница)(работи)
7 юли 1925 г.

*[[Методът на светлината]]
7 юли 1925 г.

*[[Дванадесет положения – съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика]]
7 юли 1925 г.

*[[Общи въпроси - 07.07.1925]]

*[[Закриване на събора - 08.07.1925]]

I Младежки събор

2011-02-03T21:41:26Z

Zornica: /* I Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[http://www.uchitelia.com/Mladejki_sabori_1.pdf pdf за сверяване]

== I Младежки събор ==
2 юли, 1923 г. 7:00
*[[Разцъфтяване на човешката душа]](готово)
*[[Ученичество (Д. Гарвалов)]](R)(готово)
*[[Братско общежитие (Г. Радев)]](Моника13)(готово)
*[[Разисквания върху рефератите 02.07.1923 11:00]](Моника13)(готово)
*[[Анархизмът и новото учение (М. Константинов)]](R)(готово)
*[[Теософията и Толстой, предвестници на новото учение (П. Пампоров)]](R)(готово)
*[[Разисквания върху рефератите 02.07.1923 17:00]](R)(готово)
*[[Две думи!]] 18:45 (Зорница) (готово)

3 юли, 1923 г. 7:00
*[[Окултизъм и наука (Б. Боев)]] (Зорница) (готово)
*[[Окултни науки (К. Кузманов)]] (R)(готово)
*[[Новото учение или великата лаборатория на живата природа (П. Теодорова)]](R)(работи)
*[[Свободни училища, основани на окултната педагогика (Б. Боев)]] (Зорница) (готово)

*[[Общи въпроси 02.07.1923 17:00]]
*[[Първото правило]] - 18:00

4 юли, 1923 г. Екскурзия за цял ден, за всички млади, братя и сестри, по Витоша.

5 юли, 1923 г. 7:00
*[[Общи въпроси 05.07.1923 07:00]]

4 - 6 ч. сл. об.
Концерт

Прочете се "Добрата молитва."

Съборът се закри, в присъствието на Учителя и на всички млади братя и сестри.

Свободни училища, основани на окултната педагогика (Б. Боев)

2011-02-03T21:40:42Z

Zornica:

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[СЪБОРНО СЛОВО]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[I Младежки събор]]

4 ч. сл. об.

Свободни училища, основани на окултната падагогика

(Б. Боев)

Как гледа окултизмът на днешното училище? Днешното училище е една "педагогическа трагедия", както казва Д-р Ерих Швебш в предговора си към едно педагогическо съчинение на Д-р Щайнер. Той казва още, че днешното училище е една трагедия на незнанието и неможенето. Днешното училище е изживяло своето време. То може да се сравни със затвора. В затвор са не само учениците, но и самите учители. Те са в зависимост от законите и правилниците, от програмите и окръжните на министерството. Учителят е ограничен, той няма свободни ръце да твори. Това ще става, докато училището се намира в ръцете на държавата. И тъй, първото нещо, което иска окултизмът, то е, да освободи училището от опеката на държавата. Тя иска чрез училището да насажда своите принципи, своя ред на нещата.

В новото училище, учителят ще бъде напълно свободен, няма да висят над него закони, правилници, окръжни, външни предписания и др. както казва Д-р Щайнер, ще му се даде възможност да действа съгласно своите познания върху човешката природа. Така е във Валдорфското свободно училище в Щутгарт.

Като казваме "свободно училище", разбираме две неща: 1) Свободно от опеката на държавата, 2) Зачитане свободата на детската индивидуалност. В новото училище няма да има бележки и наказания. Истинската педагогика трябва да гради с положителни, а не с отрицателни средства. Всяко наказание, макар и най-малкото, издига стена между сърцето на ученика и това на учителя, и тогава, всяко възпитателно въздействие става невъзможно. Любовта трябва да бъде атмосферата, в която да живее цялото училище! Тя е главният фактор в училището. От днешното училице вее студъ. Днес има грамадни, дебели стени между учителя и ученика, когато между тях трябва да има само приятелски връзки. За лошите резултати от днешното училище не трябва да се обвинява нито учителя, нито ученика. Виновна е системата.
Понеже днешното училище е невъзможно, трябва да създадем навсякъде из България нови училища, подобни на Валдорфското в Германия, дето се прилагат принципите на окултната педагогика.
Но ние не требва да бъдем слепи копирани на това училище. Може да заемем много нещо от там, но трябва да сътворим нещо ново, съобразно местните условия.
Само окултната педагогика е в състояние да даде едно възпитание съобразно детската природа, понеже се основава на ясновидското изследване на детето през разните периоди на развитието му, и затова изхожда от дълбокото познаване законите на детското развитие.

Свободни училища, основани на окултната педагогика (Б. Боев)

2011-02-03T21:36:34Z

Zornica: /* Свободни училища, основани на окултната падагогика. */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[СЪБОРНО СЛОВО]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[I Младежки събор]]

4 ч. сл. об.

Свободни училища, основани на окултната падагогика

(Б. Боев)

Как гледа окултизмът на днешното училище? Днешното училище е една "педагогическа трагедия", както казва Д-р Ерих Швебш в предговора си към едно педагогическо съчинение на Д-р Щайнер. Той казва още, че днешното училище е една трагедия на незнанието и неможенето. Днешното училище е изживяло своето време. То може да се сравни със затвора. В затвор са не само учениците, но и самите учители. Те са в зависимост от законите и правилниците, от програмите и окръжните на министерството. Учительт е ограничен, той няма свободни ръце да твори. Това ще става, докато училището се намира в ръцете на държавата. И тъй, първото нещо, което иска окултизмът, то е, да освободи училището от опеката на държавата. Тя иска чрез училището да насажда своите принципи, своя редъ на нещата.

В новото училище, учителят ще бъде напълно свободен, няма да висят над него закони, правилници, окръжни, външни предписания и др. както казва Д-р Щайнер, ще му се даде възможност да действа съгласно своите познания върху човешката природа. Така е във Валдорфското свободно училище в Щутгарт.

Като казваме "свободно училище", разбираме две неща: 1) Свободно от опеката на държавата, 2) Зачитане свободата на детската индивидуалност. В новото училище няма да има бележки и наказания. Истинската педагогика трябва да гради с положителни, а не с отрицателни средства. Всяко наказание, макар и най-малкото, издига стена между сърцето на ученика и това на учителя, и тогава, всяко възпитателно въздействие става невъзможно. Любовта трябва да бъде атмосферата, в която да живее цялото училище! Тя е главният фактор в училището. От днешното училице вее студъ. Днес има грамадни, дебели стени между учителя и ученика, когато между тях трябва да има само приятелски връзки. За лошите резултати от днешното училище не трябва да се обвинява нито учителя, нито ученика. Виновна е системата.
Понеже днешното училище е невъзможно, трябва да създадем навсякъде из България нови училища, подобни на Валдорфското в Германия, дето се прилагат принципите на окултната педагогика.
Но ние не требва да бъдем слепи копирани на това училище. Може да заемем много нещо от там, но трябва да сътворим нещо ново, съобразно местните условия.
Само окултната педагогика е в състояние да даде едно възпитание съобразно детската природа, понеже се основава на ясновидското изследване на детето през разните периоди на развитието му, и затова изхожда от дълбокото познаване законите на детското развитие.

I Младежки събор

2011-02-03T21:26:29Z

Zornica: /* I Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[http://www.uchitelia.com/Mladejki_sabori_1.pdf pdf за сверяване]

== I Младежки събор ==
2 юли, 1923 г. 7:00
*[[Разцъфтяване на човешката душа]](готово)
*[[Ученичество (Д. Гарвалов)]](R)(готово)
*[[Братско общежитие (Г. Радев)]](Моника13)(готово)
*[[Разисквания върху рефератите 02.07.1923 11:00]](Моника13)(готово)
*[[Анархизмът и новото учение (М. Константинов)]](R)(готово)
*[[Теософията и Толстой, предвестници на новото учение (П. Пампоров)]](R)(готово)
*[[Разисквания върху рефератите 02.07.1923 17:00]](R)(готово)
*[[Две думи!]] 18:45 (Зорница) (готово)

3 юли, 1923 г. 7:00
*[[Окултизъм и наука (Б. Боев)]] (Зорница) (готово)
*[[Окултни науки (К. Кузманов)]] (R)(готово)
*[[Новото учение или великата лаборатория на живата природа (П. Теодорова)]](R)(работи)
*[[Свободни училища, основани на окултната педагогика (Б. Боев)]]
*[[Общи въпроси 02.07.1923 17:00]]
*[[Първото правило]] - 18:00

4 юли, 1923 г. Екскурзия за цял ден, за всички млади, братя и сестри, по Витоша.

5 юли, 1923 г. 7:00
*[[Общи въпроси 05.07.1923 07:00]]

4 - 6 ч. сл. об.
Концерт

Прочете се "Добрата молитва."

Съборът се закри, в присъствието на Учителя и на всички млади братя и сестри.

Окултизъм и наука (Б. Боев)

2011-02-03T21:25:37Z

Zornica:

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[СЪБОРНО СЛОВО]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[I Младежки събор]]

7 ч. с. 3 юли.

Окултизъм и наука

(Б. Боев)

Окултният ученик трябва да изучава днешните официални науки. Те са науки предимно за физическия свят, а последният не е ли Божествен, като невидимия свят? За да разберем окултизма, най-доброто и необходимо подготовление е изучаване науките, отнасящи се до физическия свят.
Днешната духовна криза е двойна: в ума и в сърцето. Тази криза в ума е изразена, като борба между науката и религията, а в сърцето - като откъсване на човека, изгубване връзките му с цялото. Само окултизмът днес е в състояние да хвърли мост между науката и религията, и по този начин да спомогне за възтържествуването на религиозното животоразбиране.
Окултизмът е естествознание. Той представя продължение на естествознанието в невидимата област. Окултизмът не е основан нито на сляпа вяра, нито на философски спекулации. Методите му са: опит и наблюдение.

Когато човешкият ум стана по-самостоен в епохата на хуманизма, възбуди се интерес към изучаване на природата. След откритието на Коперник, след създаването Кант-Лапласовата теория за произхода на слънчевата система, и особено след еволюционната теория на Ламарк и Дарвин, още по-ясно се изтъкна, че тези три учения противоречат на Библията. С развитието на психофизиологията се откри голяма зависимост между нервната система и душевния живот. Следователно, можеше да се предположи, че душевните способности имат корена си в мозъка. Намериха се и други противоречия, напр. чудесата на Ветхия и Новия Завет, който днешната наука смята за нарушение на природните закони. Но, всички тези противоречия са само привидни. Теорията на Коперника не представлява никакво противоречие. Къде в религиозните книги е писано, че слънцето се върти около земята? Също и Кант-Лапласовата теория не противоречи на спиритуалистичния мироглед. Даже в индийските религиозни книги се говори за манвантарите, които са прераждания на слънчевата система. Окултистите не само са знаели за произхода на слънчевата система от мъглявина, но са знаели какво е имало и преди тая мъглявина. Също е и с еволюционната теория. И психофизиологията също не може да противоречи. Нервната система е инструмент за проява на известни сили на съзнанието във физическия свят.

Разказът за сътворението на Адам е абсурден само на пръв поглед, но той става твърде дълбок, като се разгледа от окултно гледище. Същото е и с разказите на Ной и Йон.

Ако разгледаме отношението между окултизма и разните науки, ще видим, че няма никакво противоречие. Нещо повече: проблемите в разните науки могат да намерят своето истинско разрешение само в окултизма. Напр. днешната биология не може да обясни наследствеността. Има няколко теории за това, но всяка от тях противоречи на фактите. Само окултизмът може да обясни наследяването на придобитите признаци, но не е тук мястото да се спирам на този въпрос. Днешната биология чрез много факти идва до приемане на етерното тяло (опитите на Харрисън, Колиско и др.)

Сега, нещо за еволюционните фактори. Окултизмът дава известно значение на подбора и на взаимопомощта, като фактори на еволюцията, но главно място дава на вътрешния фактор, което се доказва, между другото, напр. с опитите на Волф върху окото на тритона.
Спаредъ най-последните данни на физиката, материята е кондензирана енергия, и това пак потвърждава една отдавна известна окултна истина.

Отношението на окултизма към психологията. Нито психо-аналитичната теория на Фройд, нито други психологични теории могат да обяснят известни психични явления. Нещо повече: известни области на психологията направо водят към окултизма. Напр. хипнотизмът, особено в своите дълбоки фази, доказва известни окултни истини: съществуването на аурата, реалността на ясновидството и пр. В тази област най-много са работили Дьо Роша и Дюрвил, френски изследователи.
Окултизмът хвърля светлина още и върху следните науки: геологията, филологията, етиката, историята, социологията и другите науки. Във всички науки се влива една нова, духовна струя. Същото става и с изкуствата. Всичко това доказва, че наближава епохата на една духовна култура, на едно велико духовно събуждане на човечеството.

Две думи!

2011-02-03T08:25:06Z

Zornica:

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[СЪБОРНО СЛОВО]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[I Младежки събор]]

Две думи!

(Учителя)

Тия въпроси, които искате да разрешавате, не са мъчни. Те са много лесни за разрешаване. Нали, ако не се намажат колелата, много мъчно се въртят. Сега, много винтове са ръждясали, и вие трябва да ги намажете с масълце. И социалните въпроси, които вие ще разрешавате, лесно ще се разрешат, защото ключовете са у вас самите. Ами няма какво да увещавате богатия човек да разтвори касата си, да даде имането си. Ключовете са у вас, ще завъртите ключовете, и ще отворите касата. Ако царството Божие е във вас, то ще намерите тия ключове, ще отворите касите, и всички хора ще почнат да мислят, като вас. Нищо повече! Сега, на тия богати хора, вън в света, им трябват забавления. Не разрушавайте техните илюзии! Богатите хора, те са деца на куклите. И, ако вие бутнете техните кукли, те, като нямат с какво да се занимават, ще се нахвърлят върху вас. Нека те се занимават със социалните работи, а вие ще се занимавате с вашите работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, после ще им се даде от това готовото. Не мислете, че хората много страдат. Не страдат много, не се заблуждавайте! Какви са страданията им? Че майката изгубила детето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дете? Чудно ще бъде, ако някой добър човек ми даде един скъпоценен камък, и след време си го вземе, а мене ми потекат четири реда сълзи, че съм изгубил камъка! От где накъде е мой? Или, една душа дошла от Бога, въплътила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си изменила формата? Ами, ако едно семе е паднало в земята и израснало в едно великолепно дърво, ще плачем ли за него? Сега, вие не плачете за старото, не отричайте старото! Няма какво да го отричаме, но няма защо и да им доказваме новото. Този въпрос, че отричаме стария живот, ще го оставим на втори план. Ние приемаме новия живот, нищо повече! В новия живот има всичкото богатство, а всички тия хора около нас са все бедняци. Ние ще им дадем от нашето богатство, и въпросът ще се свърши. Новият живот носи всичко в себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи и условия за калене на волята. Един анархист няма диамантна воля. Един човек, който се кръщава с думата анархист, не е анархист; един християнин, който се кръщава с думата християнин, не е християнин; и даже един, който се кръщава с думата Любов, той не е познал още Любовта. Та, ако не възприемеш, и ако не проявиш тази Любов, как ще носиш новия живот? Само онзи, който прояви светлината, който светне, само той носи името на светлината. Щом не свети може ли да се кръсти с името на светлината? И любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното, като за нещо минало, като за нещо бъдеще. Божествената реалност е всякога реалност. А по отношение на нашите сегашни разбирания, туй е като един научен метод, то е право, но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като действителност, ще разбирате нещата добре. Не мислете, че сте баби. Ами че всекиго едного от вас сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желязо до няколко хиляди градуса, с това желязо няма ли да ви докарам до положение да си пробиете път навсякъде? Та, казвам: вашите мозъци трябва да ги нагорещим, има особени пещи в природата, и тогава, от дето минете, ще топите хората. Нищо повече! Няма да им казвате нищо. Нима, като дойде слънцето казва нещо? То като пекне, снегът трябва да се стопи. Съвременният свят няма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи света. Всички хора, които са направени от лед, ще се стопят, на вода ще станат, нищо повече. Извори ще станат; пък от тия извори ще потекат рекички; водата от рекичките ще превърнем на пара, а парата на електричество, в смисъл на Любов. Що от това че някой е преминал от едно състояние в друго?

После, вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви представя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук? - Около 200 души. Значи, всеки един от вас, не може ли да спести по 300 лв. през годината? - Може. Тъй, 200 души по 300 лв. равно на 60,000 лв. За една година - 60,000 лв., в 10 години 600,000 лв. След това, всеки един от вас може да убеди поне още по трима души, и те да дадат по 300 лв. тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света, няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна, и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ за комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон, по великия Божествен закон на Любовта, на по-ниско стоящите братя от нас, ние ще дадем по-голяма почест, понеже върху тях ще легне по-голям товар. Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова, вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием, и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство. Те казват: "Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали". И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност, както краката. Понеже Господ ни погали със своята Любов, ние може да пренесем още хиляди страдания, и ще кажем: "Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим, и ще работим заради Него".

И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка. Разбира се, онзи, който го е страх от мечката, няма да го пратиш веднага при нея. Ще го накараш най-първо да се приближи към нея на пет крачки, после на четири, на три, на две, и най-после ще го накараш да я бутне с единия си пръст, после да я хване за ушите, да я поглади и най-после да се разговори с нея. Това са ред опити, които ще минете. Ще турите туй, великото в себе си, и само тогава ще бъдете много смели. А пък иначе, ползвайте се от всичко.

Сега, като свършите събора, може би аз ще хвърля една малка светлинка, как трябва да гледате на нещата, понеже искате да станете по-смели. Има една смелост в света, и тя седи в следующето: виждаш, че някой човек се пъне, не може да развинти някой винт. Да му помогнеш, това е благородно! Един човек се отчаял, има дългове, намислил да се самоубие. Да му покажеш истинския път, по който той ще може да плати своя дълг, това е благородно! Кажи на този човек: "Аз ще ти платя дълговете", и той ще се засмее. Ще ги платиш, защо не? Богатите хора може да платят дълговете на своите братя. В природата има единъ закон за тази компенсация. И, ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, те ще изникнат, като гъби. Но, трябва да знаете, първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм, е взел връх над всичко. Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради, за да можем свободно да преминаваме, и като дойдеш до твоя съсед, да няма преграда. Ще попиташ: "Мога ли да прекрача в твоето място по закона на Любовта?" - Можеш.

Трябва да бъдете крайно учтиви. Аз бих желал всички вие да бъдете, във всичките си разисквания, крайно деликатни. Сега, като ви слушам, някъде може да дойдете до стълкновение. Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят са разрешени, вие ще влезете, просто, като работници да реализирате тези планове. Ще ви се дадат идеи за реализиране на тия планове, тия идеи ще дойдат във вашите умове, чувствата - в сърцата ви, енергиите - във волята. Вие ще влезете, като работници, ще бъдете носители на новите идеи. Сега, няма какво да се плашим вътре в себе си. Ние ще положим великия Божествен закон на Любовта, и ще знаем, че Бог може да ни каже Истината. Бог е изменил своето мнение заради нас. Знаете ли в какво отношение? Понеже греховете на хората са били пред Неговото лице, като сянка, и Той, като ги е слушал, слушал, отхвърлил греховете им настрана, погледнал ги в лицето, и ги попитал: "Какво искате, за какво плачете? Искайте същественото, и ще ви се даде". Следователно, на всинца ще се даде, каквото искате, но нищо излишно. Искайте същественото, което трябва за вашето развитие, и ще видите, че Господ другояче гледа. Бог е премахнал всичките онези препятствия, които са ни държали далеч от Него. Ние ще се обърнем към Него, ще използваме Неговата светлина, Неговата Мъдрост, Любов, и Истина, и ще работим с тях. Бог изпраща своите синове, те носят плановете. И в туй отношение, вие може да бъдете напълно спокойни. Само гледайте да бъдете готови ученици, та, туй, което възприемете да не го изпуснете. Ще внесете този новия елемент в живота си. Аз искам, като си заминете по домовете, да бъдете всички обновени.
Трябва да знаете едно нещо: вие мислите, че анархистите работят повече от вас? Не. Вие мислите, че толстоистите са по-чисти от вас? Не. Ние имаме съвсем друга норма за чистотата на един човек. Да се не заблуждавате с толстоистите, с анархистите и пр. Те са наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени, аз ги уподобявам на следующето, ще ви приведа следующия пример: едно време, когато 12-те еврейски племена пътуваха в пустинята, всяко племе носеше една част от скинията. Когато ги питаха: какво носите? - Скинията. Едни носеха покрива, други кадилниците, трети тамяна, четвърти - попските одежди, пети - ковчега и т. н., но, щом пристигнеха някъде, всичките колена донасяха частите на тази скиния, събираха я, и там се покланяха. Сега, тия Бели Братя, като дойдат, и като дойде Божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички. Тия носители на скинията ще кажат на Всички: "Донесете частите", и ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото, от всички учения, каквито има по света, всеки ще донесе частта на този новия Храм, всеки ще внесе своя си дар. Тъй ще гледате на нещата, няма да давате предимство никому. Всички учения са на място. Материалистите ще ги турим на работа, те носят пода, блоковете за темелите. Ще им кажем: "Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа. Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане. Толстоистите носят хубави дрехи, премени за преобличане - и те трябват. Търговците насъбрали хлебец, житце, брашънце. Ние ще огладнеем, и те ще отворят хамбарите. Тъй щото, ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място.

Сега, ще се приготвите за утрешния ден, да бъдете бодри, ще завъртите нов ключ. Втората сутрин събранието трябва да стане по друг начин. Трябва да разсъждавате. Не че ще бъдем без инициатива, не, аз искам всички да бъдете с инициатива, затова се събирате, сега младите. Не мислите, че старите са в бездействие. Не, старите сега са обули нови потури. Знаете ли, и те са наострили ножовете си, и казват: "И ние подир младите!" Готови са на нови жертви. Мъчно е да се трансформира човек. Мъчно е, но не е невъзможно. Във всинца ви виждам, че става един вътрешен процес, всинца сте заети с една велика мисъл. Вие всинца желаете Любовта, Мъдростта, всички искате Истината, нали? Истината кали волята, Мъдростта кали ума, а Любовта кали сърцето. Следователно, вие ще работите с Истината, и ще бъдете готови. Сега, щом някой е чист, той е толстоист. Щом е извадил ножа, той е анархист, отговаря на съпротива със съпротива. А новото учение ще го уподобя тъй: новото учение плаща дълговете на всичките хора, нищо повече! Пуща всички свои братя от затворите, разрушава затвори, болници, и на местата им съгражда жилища. На всички казва: "Слънцето, всичко е създадено за вас, всички вие сте братя, всички ще работим, всички ще се учим, всички ще пеем, всички ще свирим, всички ще почиваме". Това е то новото учение! Ние започваме с пеене, с молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи с молитвата, той не може да работи на земята. Религиозните хора пък ще работят за подкрепа на религиозните чувства. Тъй щото, всичко, което е хубаво в света, ние ще го вземем, и ще влезем, като ученици на новото, без насилие. Всички ще турите надписа: Без насилие!
Никакво насилие, и ще си отстъпвате взаимно.

Днес, аз ви слушах през целия ден, от сутринта, и си мислех да не присъствам, но казах: ще им покажа един пример, ще ги изслушам. И мен ми беше приятно да ви слушам. Казвам: много хубаво е. Сега, на всинца ви трябва приложение! Малкият приход, който имате може ли да го заложите? Може, как не. Умът, който имате, можете ли да го посветите за Любовта? Можете. Сърцето, можете ли да го посветите за Любовта? - Можете. Волята, може ли да я посветите? - Можете. Щом всичко посветим, ние сме силни. Е ли Любовта в нас, ние разполагаме с най-голямата сила в света, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава с нея. В Америка поставили на едно място два хубаво намагнетисани топа. Отива един богаташ, хубаво облечен, но обущата му били подковани, и като приближил до топовете, те тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали от краката. Та, Божествената Любов така ще привлече богатите хора, че ще им се отнемат не само обущата, но и кесиите, и всичко. И тогава, за да се освободят богатите хора, те ще дадат всичко. Старите възгледи, това са натрупано богатство. Това богатство трябва да остане във вас, като една утайка отдолу, и да се повдигне нагоре, към Бога, да се занимавате с новия свят, с новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживяно от други, и ние ще го приложим по същия начин, по какъвто те са го приложили преди нас. Туй, което наричаме ново, за някои е старо, но за нас, на земята, е ново. Бялото Братство от хиляди години живее в този живот. Те са го прилагали, затова ние ще вземем техния живот, ще го приложим с всичките техни начини и методи, с всичките техни разбирания.

Искам да бъдете бодри и весели. Песимизмът, който до сега е царял ние ще го пенсионираме, защото този песимизъм беше у нас на гости. Отчаянието, и него ще пенсионираме; скърбта и омразата, и тях, ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще им дадем един банкет, и ще им кажем: "Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради нас, и сега може да живеете между нас!" И тогава, в лицето на една скърб и омраза, вие ще видите лицето на една ваша сестра.
Тъй ще гледате на нещата, само когато Божествената Любов проникне, обхване и изпълни вашите сърца!

"Изгрява вече ден тържествен!"

7 ч. в. "Ще се развеселя."

Вторник.

Две думи!

2011-02-03T08:21:54Z

Zornica:

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[СЪБОРНО СЛОВО]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[I Младежки събор]]

Две думи!

(Учителя)

Тия въпроси, които искате да разрешавате, не са мъчни. Те са много лесни за разрешаване. Нали, ако не се намажат колелата, много мъчно се въртят. Сега, много винтове са ръждясали, и вие трябва да ги намажете с масълце. И социалните въпроси, които вие ще разрешавате, лесно ще се разрешат, защото ключовете са у вас самите. Ами няма какво да увещавате богатия човек да разтвори касата си, да даде имането си. Ключовете са у вас, ще завъртите ключовете, и ще отворите касата. Ако царството Божие е във вас, то ще намерите тия ключове, ще отворите касите, и всички хора ще почнат да мислят, като вас. Нищо повече! Сега, на тия богати хора, вън в света, им трябват забавления. Не разрушавайте техните илюзии! Богатите хора, те са деца на куклите. И, ако вие бутнете техните кукли, те, като нямат с какво да се занимават, ще се нахвърлят върху вас. Нека те се занимават със социалните работи, а вие ще се занимавате с вашите работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, после ще им се даде от това готовото. Не мислете, че хората много страдат. Не страдат много, не се заблуждавайте! Какви са страданията им? Че майката изгубила детето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дете? Чудно ще бъде, ако някой добър човек ми даде един скъпоценен камък, и след време си го вземе, а мене ми потекат четири реда сълзи, че съм изгубил камъка! От где накъде е мой? Или, една душа дошла от Бога, въплътила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си изменила формата? Ами, ако едно семе е паднало в земята и израснало в едно великолепно дърво, ще плачем ли за него? Сега, вие не плачете за старото, не отричайте старото! Няма какво да го отричаме, но няма защо и да им доказваме новото. Този въпрос, че отричаме стария живот, ще го оставим на втори план. Ние приемаме новия живот, нищо повече! В новия живот има всичкото богатство, а всички тия хора около нас са все бедняци. Ние ще им дадем от нашето богатство, и въпросът ще се свърши. Новият живот носи всичко в себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи и условия за калене на волята. Един анархист няма диамантна воля. Един човек, който се кръщава с думата анархист, не е анархист; един християнин, който се кръщава с думата християнин, не е християнин; и даже един, който се кръщава с думата Любов, той не е познал още Любовта. Та, ако не възприемеш, и ако не проявиш тази Любов, как ще носиш новия живот? Само онзи, който прояви светлината, който светне, само той носи името на светлината. Щом не свети може ли да се кръсти с името на светлината? И любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното, като за нещо минало, като за нещо бъдеще. Божествената реалност е всякога реалност. А по отношение на нашите сегашни разбирания, туй е като един научен метод, то е право, но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като действителност, ще разбирате нещата добре. Не мислете, че сте баби. Ами че всекиго едного от вас сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желязо до няколко хиляди градуса, с това желязо няма ли да ви докарам до положение да си пробиете път навсякъде? Та, казвам: вашите мозъци трябва да ги нагорещим, има особени пещи в природата, и тогава, от дето минете, ще топите хората. Нищо повече! Няма да им казвате нищо. Нима, като дойде слънцето казва нещо? То като пекне, снегът трябва да се стопи. Съвременният свят няма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи света. Всички хора, които са направени от лед, ще се стопят, на вода ще станат, нищо повече. Извори ще станат; пък от тия извори ще потекат рекички; водата от рекичките ще превърнем на пара, а парата на електричество, в смисъл на Любов. Що от това че някой е преминал от едно състояние в друго?

После, вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви представя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук? - Около 200 души. Значи, всеки един от вас, не може ли да спести по 300 лв. през годината? - Може. Тъй, 200 души по 300 лв. равно на 60,000 лв. За една година - 60,000 лв., в 10 години 600,000 лв. След това, всеки един от вас може да убеди поне още по трима души, и те да дадат по 300 лв. тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света, няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна, и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ за комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон, по великия Божествен закон на Любовта, на по-ниско стоящите братя от нас, ние ще дадем по-голяма почест, понеже върху тях ще легне по-голям товар. Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова, вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием, и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство. Те казват: "Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали". И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност, както краката. Понеже Господ ни погали със своята Любов, ние може да пренесем още хиляди страдания, и ще кажем: "Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим, и ще работим заради Него".

И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка. Разбира се, онзи, който го е страх от мечката, няма да го пратиш веднага при нея. Ще го накараш най-първо да се приближи към нея на пет крачки, после на четири, на три, на две, и най-после ще го накараш да я бутне с единия си пръст, после да я хване за ушите, да я поглади и най-после да се разговори с нея. Това са ред опити, които ще минете. Ще турите туй, великото в себе си, и само тогава ще бъдете много смели. А пък иначе, ползвайте се от всичко.

Сега, като свършите събора, може би аз ще хвърля една малка светлинка, как трябва да гледате на нещата, понеже искате да станете по-смели. Има една смелост в света, и тя седи в следующето: виждаш, че някой човек се пъне, не може да развинти някой винт. Да му помогнеш, това е благородно! Един човек се отчаял, има дългове, намислил да се самоубие. Да му покажеш истинския път, по който той ще може да плати своя дълг, това е благородно! Кажи на този човек: "Аз ще ти платя дълговете", и той ще се засмее. Ще ги платиш, защо не? Богатите хора може да платят дълговете на своите братя. В природата има единъ закон за тази компенсация. И, ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, те ще изникнат, като гъби. Но, трябва да знаете, първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм, е взел връх над всичко. Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради, за да можем свободно да преминаваме, и като дойдеш до твоя съсед, да няма преграда. Ще попиташ: "Мога ли да прекрача в твоето място по закона на Любовта?" - Можеш.

Трябва да бъдете крайно учтиви. Аз бих желал всички вие да бъдете, във всичките си разисквания, крайно деликатни. Сега, като ви слушам, някъде може да дойдете до стълкновение. Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят са разрешени, вие ще влезете, просто, като работници да реализирате тези планове. Ще ви се дадат идеи за реализиране на тия планове, тия идеи ще дойдат във вашите умове, чувствата - в сърцата ви, енергиите - във волята. Вие ще влезете, като работници, ще бъдете носители на новите идеи. Сега, няма какво да се плашим вътре в себе си. Ние ще положим великия Божествен закон на Любовта, и ще знаем, че Бог може да ни каже Истината. Бог е изменил своето мнение заради нас. Знаете ли в какво отношение? Понеже греховете на хората са били пред Неговото лице, като сянка, и Той, като ги е слушал, слушал, отхвърлил греховете им настрана, погледнал ги в лицето, и ги попитал: "Какво искате, за какво плачете? Искайте същественото, и ще ви се даде". Следователно, на всинца ще се даде, каквото искате, но нищо излишно. Искайте същественото, което трябва за вашето развитие, и ще видите, че Господ другояче гледа. Бог е премахнал всичките онези препятствия, които са ни държали далеч от Него. Ние ще се обърнем към Него, ще използваме Неговата светлина, Неговата Мъдрост, Любов, и Истина, и ще работим с тях. Бог изпраща своите синове, те носят плановете. И в туй отношение, вие може да бъдете напълно спокойни. Само гледайте да бъдете готови ученици, та, туй, което възприемете да не го изпуснете. Ще внесете този новия елемент в живота си. Аз искам, като си заминете по домовете, да бъдете всички обновени.
Трябва да знаете едно нещо: вие мислите, че анархистите работят повече от вас? Не. Вие мислите, че толстоистите са по-чисти от вас? Не. Ние имаме съвсем друга норма за чистотата на един човек. Да се не заблуждавате с толстоистите, с анархистите и пр. Те са наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени, аз ги уподобявам на следующето, ще ви приведа следующия пример: едно време, когато 12-те еврейски племена пътуваха в пустинята, всяко племе носеше една част от скинията. Когато ги питаха: какво носите? - Скинията. Едни носеха покрива, други кадилниците, трети тамяна, четвърти - попските одежди, пети - ковчега и т. н., но, щом пристигнеха някъде, всичките колена донасяха частите на тази скиния, събираха я, и там се покланяха. Сега, тия Бели Братя, като дойдат, и като дойде Божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички. Тия носители на скинията ще кажат на Всички: "Донесете частите", и ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото, от всички учения, каквито има по света, всеки ще донесе частта на този новия Храм, всеки ще внесе своя си дар. Тъй ще гледате на нещата, няма да давате предимство никому. Всички учения са на място. Материалистите ще ги турим на работа, те носят пода, блоковете за темелите. Ще им кажем: "Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа. Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане. Толстоистите носят хубави дрехи, премени за преобличане - и те трябват. Търговците насъбрали хлебец, житце, брашънце. Ние ще огладнеем, и те ще отворят хамбарите. Тъй щото, ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място.

Сега, ще се приготвите за утрешния ден, да бъдете бодри, ще завъртите нов ключ. Втората сутрин събранието трябва да стане по друг начин. Трябва да разсъждавате. Не че ще бъдем без инициатива, не, аз искам всички да бъдете с инициатива, затова се събирате, сега младите. Не мислите, че старите са в бездействие. Не, старите сега са обули нови потури. Знаете ли, и те са наострили ножовете си, и казват: "И ние подир младите!" Готови са на нови жертви. Мъчно е да се трансформира човек. Мъчно е, но не е невъзможно. Във всинца ви виждам, че става един вътрешен процес, всинца сте заети с една велика мисъл. Вие всинца желаете Любовта, Мъдростта, всички искате Истината, нали? Истината кали волята, Мъдростта кали ума, а Любовта кали сърцето. Следователно, вие ще работите с Истината, и ще бъдете готови. Сега, щом някой е чист, той е толстоист. Щом е извадил ножа, той е анархист, отговаря на съпротива със съпротива. А новото учение ще го уподобя тъй: новото учение плаща дълговете на всичките хора, нищо повече! Пуща всички свои братя от затворите, разрушава затвори, болници, и на местата им съгражда жилища. На всички казва: "Слънцето, всичко е създадено за вас, всички вие сте братя, всички ще работим, всички ще се учим, всички ще пеем, всички ще свирим, всички ще почиваме". Това е то новото учение! Ние започваме с пеене, с молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи с молитвата, той не може да работи на земята. Религиозните хора пък ще работят за подкрепа на религиозните чувства. Тъй щото, всичко, което е хубаво в света, ние ще го вземем, и ще влезем, като ученици на новото, без насилие. Всички ще турите надписа: Без насилие!
Никакво насилие, и ще си отстъпвате взаимно.

Днес, аз ви слушах през целия ден, от сутринта, и си мислех да не присъствам, но казах: ще им покажа един пример, ще ги изслушам. И мен ми беше приятно да ви слушам. Казвам: много хубаво е. Сега, на всинца ви трябва приложение! Малкият приход, който имате може ли да го заложите? Може, как не. Умът, който имате, можете ли да го посветите за Любовта? Можете. Сърцето, можете ли да го посветите за Любовта? - Можете. Волята, може ли да я посветите? - Можете. Щом всичко посветим, ние сме силни. Е ли Любовта в нас, ние разполагаме с най-голямата сила в света, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава с нея. В Америка поставили на едно място два хубаво намагнетисани топа. Отива един богаташ, хубаво облечен, но обущата му били подковани, и като приближил до топовете, те тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали от краката. Та, Божествената Любов така ще привлече богатите хора, че ще им се отнемат не само обущата, но и кесиите, и всичко. И тогава, за да се освободят богатите хора, те ще дадат всичко. Старите възгледи, това са натрупано богатство. Това богатство трябва да остане във вас, като една утайка отдолу, и да се повдигне нагоре, към Бога, да се занимавате с новия свят, с новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживяно от други, и ние ще го приложим по същия начин, по какъвто те са го приложили преди нас. Туй, което наричаме ново, за някои е старо, но за нас, на земята, е ново. Бялото Братство от хиляди години живее в този живот. Те са го прилагали, затова ние ще вземем техния живот, ще го приложим с всичките техни начини и методи, с всичките техни разбирания.

Искам да бъдете бодри и весели. Песимизмът, който до сега е царял ние ще го пенсионираме, защото този песимизъм беше у нас на гости. Отчаянието, и него ще пенсионираме; скърбта и омразата, и тях, ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще им дадем един банкет, и ще им кажем: "Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради нас, и сега може да живеете между нас!" И тогава, в лицето на една скърб и омраза, вие ще видите лицето на една ваша сестра.
Тъй ще гледате на нещата, само когато Божествената Любов проникне, обхване и изпълни вашите сърца!
"Изгрява вече ден тържествен!"
7 ч. в. "Ще се развеселя."
Вторник.

I Младежки събор

2011-02-03T08:19:11Z

Zornica: /* I Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[http://www.uchitelia.com/Mladejki_sabori_1.pdf pdf за сверяване]

== I Младежки събор ==
2 юли, 1923 г. 7:00
*[[Разцъфтяване на човешката душа]](готово)
*[[Ученичество (Д. Гарвалов)]](R)(готово)
*[[Братско общежитие (Г. Радев)]](Моника13)(готово)
*[[Разисквания върху рефератите 02.07.1923 11:00]](Моника13)(готово)
*[[Анархизмът и новото учение (М. Константинов)]](R)(готово)
*[[Теософията и Толстой, предвестници на новото учение (П. Пампоров)]](R)(готово)
*[[Разисквания върху рефератите 02.07.1923 17:00]](R)(работи)
*[[Две думи! 18:45]] (Зорница) (готово)

3 юли, 1923 г. 7:00
*[[Окултизъм и наука (Б. Боев)]] (Зорница) (работи)
*[[Окултни науки (К. Кузманов)]]
*[[Новото учение или великата лаборатория на живата природа (П. Теодорова)]]
*[[Свободни училища, основани на окултната педагогика (Б. Боев)]]
*[[Общи въпроси 02.07.1923 17:00]]
*[[Първото правило]] - 18:00

4 юли, 1923 г. Екскурзия за цял ден, за всички млади, братя и сестри, по Витоша.

5 юли, 1923 г. 7:00
*[[Общи въпроси 05.07.1923 07:00]]

4 - 6 ч. сл. об.
Концерт

Прочете се "Добрата молитва."

Съборът се закри, в присъствието на Учителя и на всички млади братя и сестри.

I Младежки събор

2011-02-03T08:18:06Z

Zornica: /* I Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[http://www.uchitelia.com/Mladejki_sabori_1.pdf pdf за сверяване]

== I Младежки събор ==
2 юли, 1923 г. 7:00
*[[Разцъфтяване на човешката душа]](готово)
*[[Ученичество (Д. Гарвалов)]](R)(готово)
*[[Братско общежитие (Г. Радев)]](Моника13)(готово)
*[[Разисквания върху рефератите 02.07.1923 11:00]](Моника13)(готово)
*[[Анархизмът и новото учение (М. Константинов)]](R)(готово)
*[[Теософията и Толстой, предвестници на новото учение (П. Пампоров)]](R)(готово)
*[[Разисквания върху рефератите 02.07.1923 17:00]](R)(работи)
*[[Две думи! 18:45]] (Зорница) (готово)

3 юли, 1923 г. 7:00
*[[Окултизъм и наука (Б. Боев)]]
*[[Окултни науки (К. Кузманов)]]
*[[Новото учение или великата лаборатория на живата природа (П. Теодорова)]]
*[[Свободни училища, основани на окултната педагогика (Б. Боев)]]
*[[Общи въпроси 02.07.1923 17:00]]
*[[Първото правило]] - 18:00

4 юли, 1923 г. Екскурзия за цял ден, за всички млади, братя и сестри, по Витоша.

5 юли, 1923 г. 7:00
*[[Общи въпроси 05.07.1923 07:00]]

4 - 6 ч. сл. об.
Концерт

Прочете се "Добрата молитва."

Съборът се закри, в присъствието на Учителя и на всички млади братя и сестри.

Две думи!

2011-02-03T08:15:51Z

Zornica:

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[СЪБОРНО СЛОВО]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[I Младежки събор]]

Две думи

(Учителя)

Тия въпроси, които искате да разрешавате, не са мъчни. Те са много лесни за разрешаване. Нали, ако не се намажат колелата, много мъчно се въртят. Сега, много винтове са ръждясали, и вие трябва да ги намажете с масълце. И социалните въпроси, които вие ще разрешавате, лесно ще се разрешат, защото ключовете са у вас самите. Ами няма какво да увещавате богатия човек да разтвори касата си, да даде имането си. Ключовете са у вас, ще завъртите ключовете, и ще отворите касата. Ако царството Божие е във вас, то ще намерите тия ключове, ще отворите касите, и всички хора ще почнат да мислят, като вас. Нищо повече! Сега, на тия богати хора, вън в света, им трябват забавления. Не разрушавайте техните илюзии! Богатите хора, те са деца на куклите. И, ако вие бутнете техните кукли, те, като нямат с какво да се занимават, ще се нахвърлят върху вас. Нека те се занимават със социалните работи, а вие ще се занимавате с вашите работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, после ще им се даде от това готовото. Не мислете, че хората много страдат. Не страдат много, не се заблуждавайте! Какви са страданията им? Че майката изгубила детето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дете? Чудно ще бъде, ако някой добър човек ми даде един скъпоценен камък, и след време си го вземе, а мене ми потекат четири реда сълзи, че съм изгубил камъка! От где накъде е мой? Или, една душа дошла от Бога, въплътила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си изменила формата? Ами, ако едно семе е паднало в земята и израснало в едно великолепно дърво, ще плачем ли за него? Сега, вие не плачете за старото, не отричайте старото! Няма какво да го отричаме, но няма защо и да им доказваме новото. Този въпрос, че отричаме стария живот, ще го оставим на втори план. Ние приемаме новия живот, нищо повече! В новия живот има всичкото богатство, а всички тия хора около нас са все бедняци. Ние ще им дадем от нашето богатство, и въпросът ще се свърши. Новият живот носи всичко в себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи и условия за калене на волята. Един анархист няма диамантна воля. Един човек, който се кръщава с думата анархист, не е анархист; един християнин, който се кръщава с думата християнин, не е християнин; и даже един, който се кръщава с думата Любов, той не е познал още Любовта. Та, ако не възприемеш, и ако не проявиш тази Любов, как ще носиш новия живот? Само онзи, който прояви светлината, който светне, само той носи името на светлината. Щом не свети може ли да се кръсти с името на светлината? И любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното, като за нещо минало, като за нещо бъдеще. Божествената реалност е всякога реалност. А по отношение на нашите сегашни разбирания, туй е като един научен метод, то е право, но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като действителност, ще разбирате нещата добре. Не мислете, че сте баби. Ами че всекиго едного от вас сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желязо до няколко хиляди градуса, с това желязо няма ли да ви докарам до положение да си пробиете път навсякъде? Та, казвам: вашите мозъци трябва да ги нагорещим, има особени пещи в природата, и тогава, от дето минете, ще топите хората. Нищо повече! Няма да им казвате нищо. Нима, като дойде слънцето казва нещо? То като пекне, снегът трябва да се стопи. Съвременният свят няма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи света. Всички хора, които са направени от лед, ще се стопят, на вода ще станат, нищо повече. Извори ще станат; пък от тия извори ще потекат рекички; водата от рекичките ще превърнем на пара, а парата на електричество, в смисъл на Любов. Що от това че някой е преминал от едно състояние в друго?

После, вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви представя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук? - Около 200 души. Значи, всеки един от вас, не може ли да спести по 300 лв. през годината? - Може. Тъй, 200 души по 300 лв. равно на 60,000 лв. За една година - 60,000 лв., в 10 години 600,000 лв. След това, всеки един от вас може да убеди поне още по трима души, и те да дадат по 300 лв. тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света, няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна, и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ за комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон, по великия Божествен закон на Любовта, на по-ниско стоящите братя от нас, ние ще дадем по-голяма почест, понеже върху тях ще легне по-голям товар. Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова, вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием, и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство. Те казват: "Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали". И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност, както краката. Понеже Господ ни погали със своята Любов, ние може да пренесем още хиляди страдания, и ще кажем: "Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим, и ще работим заради Него".

И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка. Разбира се, онзи, който го е страх от мечката, няма да го пратиш веднага при нея. Ще го накараш най-първо да се приближи към нея на пет крачки, после на четири, на три, на две, и най-после ще го накараш да я бутне с единия си пръст, после да я хване за ушите, да я поглади и най-после да се разговори с нея. Това са ред опити, които ще минете. Ще турите туй, великото в себе си, и само тогава ще бъдете много смели. А пък иначе, ползвайте се от всичко.

Сега, като свършите събора, може би аз ще хвърля една малка светлинка, как трябва да гледате на нещата, понеже искате да станете по-смели. Има една смелост в света, и тя седи в следующето: виждаш, че някой човек се пъне, не може да развинти някой винт. Да му помогнеш, това е благородно! Един човек се отчаял, има дългове, намислил да се самоубие. Да му покажеш истинския път, по който той ще може да плати своя дълг, това е благородно! Кажи на този човек: "Аз ще ти платя дълговете", и той ще се засмее. Ще ги платиш, защо не? Богатите хора може да платят дълговете на своите братя. В природата има единъ закон за тази компенсация. И, ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, те ще изникнат, като гъби. Но, трябва да знаете, първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм, е взел връх над всичко. Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради, за да можем свободно да преминаваме, и като дойдеш до твоя съсед, да няма преграда. Ще попиташ: "Мога ли да прекрача в твоето място по закона на Любовта?" - Можеш.

Трябва да бъдете крайно учтиви. Аз бих желал всички вие да бъдете, във всичките си разисквания, крайно деликатни. Сега, като ви слушам, някъде може да дойдете до стълкновение. Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят са разрешени, вие ще влезете, просто, като работници да реализирате тези планове. Ще ви се дадат идеи за реализиране на тия планове, тия идеи ще дойдат във вашите умове, чувствата - в сърцата ви, енергиите - във волята. Вие ще влезете, като работници, ще бъдете носители на новите идеи. Сега, няма какво да се плашим вътре в себе си. Ние ще положим великия Божествен закон на Любовта, и ще знаем, че Бог може да ни каже Истината. Бог е изменил своето мнение заради нас. Знаете ли в какво отношение? Понеже греховете на хората са били пред Неговото лице, като сянка, и Той, като ги е слушал, слушал, отхвърлил греховете им настрана, погледнал ги в лицето, и ги попитал: "Какво искате, за какво плачете? Искайте същественото, и ще ви се даде". Следователно, на всинца ще се даде, каквото искате, но нищо излишно. Искайте същественото, което трябва за вашето развитие, и ще видите, че Господ другояче гледа. Бог е премахнал всичките онези препятствия, които са ни държали далеч от Него. Ние ще се обърнем към Него, ще използваме Неговата светлина, Неговата Мъдрост, Любов, и Истина, и ще работим с тях. Бог изпраща своите синове, те носят плановете. И в туй отношение, вие може да бъдете напълно спокойни. Само гледайте да бъдете готови ученици, та, туй, което възприемете да не го изпуснете. Ще внесете този новия елемент в живота си. Аз искам, като си заминете по домовете, да бъдете всички обновени.
Трябва да знаете едно нещо: вие мислите, че анархистите работят повече от вас? Не. Вие мислите, че толстоистите са по-чисти от вас? Не. Ние имаме съвсем друга норма за чистотата на един човек. Да се не заблуждавате с толстоистите, с анархистите и пр. Те са наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени, аз ги уподобявам на следующето, ще ви приведа следующия пример: едно време, когато 12-те еврейски племена пътуваха в пустинята, всяко племе носеше една част от скинията. Когато ги питаха: какво носите? - Скинията. Едни носеха покрива, други кадилниците, трети тамяна, четвърти - попските одежди, пети - ковчега и т. н., но, щом пристигнеха някъде, всичките колена донасяха частите на тази скиния, събираха я, и там се покланяха. Сега, тия Бели Братя, като дойдат, и като дойде Божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички. Тия носители на скинията ще кажат на Всички: "Донесете частите", и ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото, от всички учения, каквито има по света, всеки ще донесе частта на този новия Храм, всеки ще внесе своя си дар. Тъй ще гледате на нещата, няма да давате предимство никому. Всички учения са на място. Материалистите ще ги турим на работа, те носят пода, блоковете за темелите. Ще им кажем: "Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа. Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане. Толстоистите носят хубави дрехи, премени за преобличане - и те трябват. Търговците насъбрали хлебец, житце, брашънце. Ние ще огладнеем, и те ще отворят хамбарите. Тъй щото, ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място.

Сега, ще се приготвите за утрешния ден, да бъдете бодри, ще завъртите нов ключ. Втората сутрин събранието трябва да стане по друг начин. Трябва да разсъждавате. Не че ще бъдем без инициатива, не, аз искам всички да бъдете с инициатива, затова се събирате, сега младите. Не мислите, че старите са в бездействие. Не, старите сега са обули нови потури. Знаете ли, и те са наострили ножовете си, и казват: "И ние подир младите!" Готови са на нови жертви. Мъчно е да се трансформира човек. Мъчно е, но не е невъзможно. Във всинца ви виждам, че става един вътрешен процес, всинца сте заети с една велика мисъл. Вие всинца желаете Любовта, Мъдростта, всички искате Истината, нали? Истината кали волята, Мъдростта кали ума, а Любовта кали сърцето. Следователно, вие ще работите с Истината, и ще бъдете готови. Сега, щом някой е чист, той е толстоист. Щом е извадил ножа, той е анархист, отговаря на съпротива със съпротива. А новото учение ще го уподобя тъй: новото учение плаща дълговете на всичките хора, нищо повече! Пуща всички свои братя от затворите, разрушава затвори, болници, и на местата им съгражда жилища. На всички казва: "Слънцето, всичко е създадено за вас, всички вие сте братя, всички ще работим, всички ще се учим, всички ще пеем, всички ще свирим, всички ще почиваме". Това е то новото учение! Ние започваме с пеене, с молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи с молитвата, той не може да работи на земята. Религиозните хора пък ще работят за подкрепа на религиозните чувства. Тъй щото, всичко, което е хубаво в света, ние ще го вземем, и ще влезем, като ученици на новото, без насилие. Всички ще турите надписа: Без насилие!
Никакво насилие, и ще си отстъпвате взаимно.

Днес, аз ви слушах през целия ден, от сутринта, и си мислех да не присъствам, но казах: ще им покажа един пример, ще ги изслушам. И мен ми беше приятно да ви слушам. Казвам: много хубаво е. Сега, на всинца ви трябва приложение! Малкият приход, който имате може ли да го заложите? Може, как не. Умът, който имате, можете ли да го посветите за Любовта? Можете. Сърцето, можете ли да го посветите за Любовта? - Можете. Волята, може ли да я посветите? - Можете. Щом всичко посветим, ние сме силни. Е ли Любовта в нас, ние разполагаме с най-голямата сила в света, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава с нея. В Америка поставили на едно място два хубаво намагнетисани топа. Отива един богаташ, хубаво облечен, но обущата му били подковани, и като приближил до топовете, те тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали от краката. Та, Божествената Любов така ще привлече богатите хора, че ще им се отнемат не само обущата, но и кесиите, и всичко. И тогава, за да се освободят богатите хора, те ще дадат всичко. Старите възгледи, това са натрупано богатство. Това богатство трябва да остане във вас, като една утайка отдолу, и да се повдигне нагоре, към Бога, да се занимавате с новия свят, с новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживяно от други, и ние ще го приложим по същия начин, по какъвто те са го приложили преди нас. Туй, което наричаме ново, за някои е старо, но за нас, на земята, е ново. Бялото Братство от хиляди години живее в този живот. Те са го прилагали, затова ние ще вземем техния живот, ще го приложим с всичките техни начини и методи, с всичките техни разбирания.

Искам да бъдете бодри и весели. Песимизмът, който до сега е царял ние ще го пенсионираме, защото този песимизъм беше у нас на гости. Отчаянието, и него ще пенсионираме; скърбта и омразата, и тях, ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще им дадем един банкет, и ще им кажем: "Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради нас, и сега може да живеете между нас!" И тогава, в лицето на една скърб и омраза, вие ще видите лицето на една ваша сестра.
Тъй ще гледате на нещата, само когато Божествената Любов проникне, обхване и изпълни вашите сърца!
"Изгрява вече ден тържествен!"
7 ч. в. "Ще се развеселя."
Вторник.

I Младежки събор

2011-02-03T07:55:16Z

Zornica: /* I Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[http://www.uchitelia.com/Mladejki_sabori_1.pdf pdf за сверяване]

== I Младежки събор ==
2 юли, 1923 г. 7:00
*[[Разцъфтяване на човешката душа]](готово)
*[[Ученичество (Д. Гарвалов)]](R)(готово)
*[[Братско общежитие (Г. Радев)]](Моника13)(готово)
*[[Разисквания върху рефератите 02.07.1923 11:00]](Моника13)(готово)
*[[Анархизмът и новото учение (М. Константинов)]](R)(готово)
*[[Теософията и Толстой, предвестници на новото учение (П. Пампоров)]](R)(готово)
*[[Разисквания върху рефератите 02.07.1923 17:00]](R)(работи)
*[[Две думи!]] (Зорница) (работи)- 18:45

3 юли, 1923 г. 7:00
*[[Окултизъм и наука (Б. Боев)]]
*[[Окултни науки (К. Кузманов)]]
*[[Новото учение или великата лаборатория на живата природа (П. Теодорова)]]
*[[Свободни училища, основани на окултната педагогика (Б. Боев)]]
*[[Общи въпроси 02.07.1923 17:00]]
*[[Първото правило]] - 18:00

4 юли, 1923 г. Екскурзия за цял ден, за всички млади, братя и сестри, по Витоша.

5 юли, 1923 г. 7:00
*[[Общи въпроси 05.07.1923 07:00]]

4 - 6 ч. сл. об.
Концерт

Прочете се "Добрата молитва."

Съборът се закри, в присъствието на Учителя и на всички млади братя и сестри.

I Младежки събор

2011-02-03T07:54:16Z

Zornica: /* I Младежки събор */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[Съборно слово]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[http://www.uchitelia.com/Mladejki_sabori_1.pdf pdf за сверяване]

== I Младежки събор ==
2 юли, 1923 г. 7:00
*[[Разцъфтяване на човешката душа]](готово)
*[[Ученичество (Д. Гарвалов)]](R)(готово)
*[[Братско общежитие (Г. Радев)]](Моника13)(готово)
*[[Разисквания върху рефератите 02.07.1923 11:00]](Моника13)(готово)
*[[Анархизмът и новото учение (М. Константинов)]](R)(готово)
*[[Теософията и Толстой, предвестници на новото учение (П. Пампоров)]](R)(готово)
*[[Разисквания върху рефератите 02.07.1923 17:00]](R)(работи)
*[[Две думи!]] (Зорница) (готово)- 18:45

3 юли, 1923 г. 7:00
*[[Окултизъм и наука (Б. Боев)]]
*[[Окултни науки (К. Кузманов)]]
*[[Новото учение или великата лаборатория на живата природа (П. Теодорова)]]
*[[Свободни училища, основани на окултната педагогика (Б. Боев)]]
*[[Общи въпроси 02.07.1923 17:00]]
*[[Първото правило]] - 18:00

4 юли, 1923 г. Екскурзия за цял ден, за всички млади, братя и сестри, по Витоша.

5 юли, 1923 г. 7:00
*[[Общи въпроси 05.07.1923 07:00]]

4 - 6 ч. сл. об.
Концерт

Прочете се "Добрата молитва."

Съборът се закри, в присъствието на Учителя и на всички млади братя и сестри.

Две думи!

2011-02-03T07:53:27Z

Zornica:

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[СЪБОРНО СЛОВО]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[I Младежки събор]]

Две думи

(Учителя)

Тия въпроси, които искате да разрешавате, не са мъчни. Те са много лесни за разрешаване. Нали, ако не се намажат колелата, много мъчно се въртят. Сега, много винтове са ръждясали, и вие трябва да ги намажете с масълце. И социалните въпроси, които вие ще разрешавате, лесно ще се разрешат, защото ключовете са у васъ самите. Ами няма какво да увещавате богатия човек да разтвори касата си, да даде имането си. Ключовете са у вас, ще завъртите ключовете, и ще отворите касата. Ако царството Божие е във вас, то ще намерите тия ключове, ще отворите касите, и всички хора ще почнат да мислят, като вас. Нищо повече! Сега, на тия богати хора, вън в света, им трябват забавления. Не разрушавайте техните илюзии! Богатите хора, те са деца на куклите. И, ако вие бутните техните кукли, те, като нямат с какво да се занимават, ще се нахвърлят върху вас. Нека те се занимаватъ със социалните работи, а вие ще се занимавате с вашите работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, после ще им се даде от това готовото. Не мислете, че хората много страдат. Не страдат много, не се заблуждавайте! Какви са страданията им? Че майката изгубила детето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дете? Чудно ще бъде, ако някой добър човек ми даде един скъпоценен камък, и след време си го вземе, а мене ми потекат четири реда сълзи, че съм изгубил камъка! От где накъде е мой? Или, една душа дошла отъ Бога, въплътила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си изменила формата? Ами, ако едно семе е паднало в земята и израснало в едно великолепно дърво, ще плачем ли за него? Сега, вие не плачете за старото, не отричайте старото! Няма какво да го отричаме, но няма защо и да им доказваме новото. Този въпрос, че отричаме стария живот, ще го оставим на втори план. Ние приемаме новия живот, нищо повече! В новия живот има всичкото богатство, а всички тия хора около нас са все бедняци. Ние ще им дадем от нашето богатство, и въпросът ще се свърши. Новият живот носи всичко в себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи и условия за калене на волята. Един анархист няма диамантна воля. Един човек, който се кръщава с думата анархист, не е анархист; единъ християнин, който се кръщава с думата християнин, не е християнин; и даже един, който се кръщава с думата Любов, той не е познал още Любовта. Та, ако не възприемеш, и ако не проявиш тази Любов, как ще носиш новия живот? Само онзи, който прояви светлината, който светне, само той носи името на светлината. Щом не свети може ли да се кръсти с името на светлината? И любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното, като за нещо минало, като за нещо бъдеще. Божествената реалност е всякога реалност. А по отношение на нашите сегашни разбирания, туй е като един научен метод, то е право, но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като действителност, ще разбирате нещата добре. Не мислете, че сте баби. Ами че всекиго едного от вас сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желязо до няколко хиляди градуса, с това желязо няма ли да ви докарам до положение да си пробиете път навсякъде? Та, казвам: вашите мозъци трябва да ги нагорещим, има особени пещи в природата, и тогава, от дето минете, ще топите хората. Нищо повече! Няма да им казвате нищо. Нима, като дойде слънцето казва нещо? То като пекне, снегът трябва да се стопи. Съвременният свят няма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи света. Всички хора, които са направени от лед, ще се стопят, на вода ще станат, нищо повече. Извори ще станат; пък от тия извори ще потекат рекички; водата от рекичките ще превърнем на пара, а парата на електричество, в смисъл на Любов. Що от това че някой е преминал от едно състояние в друго?

После, вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви представя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук? - Около 200 души. Значи, всеки един от вас, не може ли да спести по 300 лв. през годината? - Може. Тъй, 200 души по 300 лв. равно на 60,000 лв. За една година - 60,000 лв., в 10 години 600,000 лв. След това, всеки един от вас може да убеди поне още по трима души, и те да дадат по 300 лв. тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света, няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна, и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ за комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон, по великия Божествен закон на Любовта, на по-низко стоящите братя от нас, ние ще дадем по-голяма почест, понеже върху тях ще легне по-голям товар. Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова, вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием, и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство. Те казват: "Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали". И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност, както краката. Понеже Господ ни погали със своята Любов, ние може да пренесем още хиляди страдания, и ще кажем: "Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим, и ще работим заради Него".

И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка. Разбира се, онзи, който го е страх от мечката, няма да го пратиш веднага при нея. Ще го накараш най-първо да се приближи към нея на пет крачки, после на четири, на три, на две, и най-после ще го накараш да я бутне с единия си пръст, после да я хване за ушите, да я поглади и най-после да се разговори с нея. Това са ред опити, които ще минете. Ще турите туй, великото в себе си, и само тогава ще бъдете много смели. А пък иначе, ползвайте се от всичко.

Сега, като свършите събора, може би аз ще хвърля една малка светлинка, как трябва да гледате на нещата, понеже искате да станете по-смели. Има една смелост в света, и тя седи в следующето: виждаш, че някой човек се пъне, не може да развинти някой винтъ. Да му помогнеш, това е благородно! Един човек се отчаял, има дългове, намислил да се самоубие. Да му покажеш истинския път, по който той ще може да плати своя дълг, това е благородно! Кажи на този човек: "Аз ще ти платя дълговете", и той ще се засмее. Ще ги платиш, защо не? Богатите хора може да платят дълговете на своите братя. В природата има единъ закон за тази компенсация. И, ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, те ще изникнат, като гъби. Но, трябва да знаете, първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм, е взел връх над всичко. Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради, за да можем свободно да преминаваме, и като дойдеш до твоя съсед, да няма преграда. Ще попиташ: "Мога ли да прекрача в твоето място по закона на Любовта?" - Можеш.

Трябва да бъдете крайно учтиви. Аз бих желал всички вие да бъдете, във всичките си разисквания, крайно деликатни. Сега, като ви слушам, някъде може да дойдете до стълкновение. Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят са разрешени, вие ще влезете, просто, като работници да реализирате тези планове. Ще ви се дадат идеи за реализиране на тия планове, тия идеи ще дойдат във вашите умове, чувствата - в сърцата ви, енергиите - във волята. Вие ще влезете, като работници, ще бъдете носители на новите идеи. Сега, няма какво да се плашим вътре във себе си. Ние ще положим великия Божествен закон на Любовта, и ще знаем, че Бог може да ни каже Истината. Бог е изменил своето мнение заради нас. Знаете ли в какво отношение? Понеже греховете на хората са били пред Неговото лице, като сянка, и Той, като ги е слушал, слушал, отхвърлил греховете им настрана, погледнал ги в лицето, и ги попитал: "Какво искате, за какво плачете? Искайте същественото, и ще ви се даде". Следователно, на всинца ще се даде, каквото искате, но нищо излишно. Искайте същественото, което трябва за вашето развитие, и ще видите, че Господ другояче гледа. Бог е премахнал всичките онези препятствия, които са ни държали далеч от Него. Ние ще се обърнем към Него, ще използваме Неговата светлина, Неговата Мъдрост, Любов, и Истина, и ще работим с тях. Бог изпраща своите синове, те носят плановете. И в туй отношение, вие може да бъдете напълно спокойни. Само гледайте да бъдете готови ученици, та, туй, което възприемете да не го изпуснете. Ще внесете този новия елемент в живота си. Аз искам, като си заминете по домовете, да бъдете всички обновени.
Трябва да знаете едно нещо: вие мислите, че анархистите работят повече от вас? Не. Вие мислите, че толстоистите са по-чисти от вас? Не. Ние имаме съвсем друга норма за чистотата на един човек. Да се не заблуждавате с толстоистите, с анархистите и пр. Те са наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени, аз ги уподобявам на следующето, ще ви приведа следующия пример: едно време, когато 12-те еврейски племена пятуваха в пустинята, всяко племе носеше една част от скинията. Когато ги питаха: какво носите? - Скинията. Едни носеха покрива, други кадилниците, трети темяна, четвърти - попските одежди, пети - ковчега и т. н., но, щом пристигнеха някъде, всичките колена донасяха частите на тази скиния, събираха я, и там се покланяха. Сега, тия Бели Братя, като дойдат, и като дойде Божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички. Тия носители на скинията ще кажат на Всички: "Донесете частите", и ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото, от всички учения, каквито има по света, всеки ще донесе частта на този новия Храм, всеки ще внесе своя си дар. Тъй ще гледате на нещата, няма да давате предимство никому. Всички учения са на място. Материалистите ще ги турим на работа, те носятъ пода, блоковете за темелите. Ще им кажем: "Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа. Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане. Толстоистите носят хубави дрехи, премени за преобличане - и те трябват. Търговцит насъбрали хлебец, житце, брашънце. Ние ще огладнеем, и те ще отворят хамбарите. Тъй щото, ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място.

Сега, ще се приготвите за утрешния ден, да бъдете бодри, ще завъртите нов ключ. Втората сутрин събранието трябва да стане по друг начин. Трябва да разсъждавате. Не че ще бъдемъ без инициатива, не, аз искам всички да бъдете с инициатива, затова се събирате, сега младите. Не мислите, че старите са в бездействие. Не, старите сега са обули нови потури. Знаете ли, и те са наострили ножовете си, и казватъ: "И ние подир младите!" Готови са на нови жертви. Мъчно е да се трансформира човек. Мъчно е, но не е невъзможно. Във всинца ви виждам, че става един вжтрешен процес, всинца сте заети с една велика мисъл. Вие всинца желаете Любовта, Мъдростта, всички искате Истината, нали? Истината кали волята, Мъдростта кали ума, а Любовта кали сърцето. Следователно, вие ще работите с Истината, и ще бъдете готови. Сега, щомъ някой е чист, той е толстоист. Щом е извадил ножа, той е анархист, отговаря на съпротива със съпротива. А новото учение ще го уподобя тъй: новото учение плаща дълговете на всичките хора, нищо повече! Пуща всички свои братя от затворите, разрушава затвори, болници, и на местата им съгражда жилища. На всички казва: "Слънцето, всичко е създадено за вас, всички вие сте братя, всички ще работим, всички ще се учим, всички ще пеем, всички ще свирим, всички ще почиваме". Това е то новото учение! Ние започваме с пеене, с молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи с молитвата, той не може да работи на земята. Религиозните хора пък ще работят за подкрепа на религиозните чувства. Тъй щото, всичко, което е хубаво в света, ние ще го вземем, и ще влезем, като ученици на новото, без насилие. Всички ще турите надписа: Без насилие!
Никакво насилие, и ще си отстъпвате взаимно.

Днес, аз ви слушах през целия ден, от сутринта, и си мислех да не присъствам, но казах: ще им покажа един пример, ще ги изслушам. И мен ми беше приятно да ви слушам. Казвам: много хубаво е. Сега, на всинца ви трябва приложение! Малкият приход, който имате може ли да го заложите? Може, как не. Умът, който имате, можете ли да го посветите за Любовта? Можете. Сърцето, можете ли да го посветите за Любовта? - Можете. Волята, може ли да я посветите? - Можете. Щом всичко посветим, ние сме силни. Е ли Любовта в нас, ние разполагаме с най-голямата сила в света, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава с нея. В Америка поставили на едно място два хубаво намагнетисани топа. Отива един богаташ, хубаво облечен, но обущата му били подковани, и като приближилъ до топовете, те тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали отъ краката. Та, Божествената Любов така ще привлече богатите хора, че ще им се отнемат не само обущата, но и кесиите, и всичко. И тогава, за да се освободят богатите хора, те ще дадат всичко. Старите възгледи, това са натрупано богатство. Това богатство трябва да остане във васъ, като една утайка отдолу, и да се повдигне нагоре, към Бога, да се занимавате с новия святъ, с новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживяно от други, и ние ще го приложим по сящия начин, по какъвто те са го приложили преди нас. Туй, което наричаме ново, за някои е старо, но за нас, на земята, е ново. Бялото Братство от хиляди години живее в този живот. Те са го прилагали, затова ние ще вземем техния животъ, ще го приложим с всичките техни начини и методи, съ всичките техни разбирания.

Искам да бъдете бодри и весели. Песимизмът, който до сега е царял ние ще го пенсионираме, защото този песимизъм беше у нас на гости. Отчаянието, и него ще пенсионираме; скърбта и омразата, и тях, ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще им дадем един банкет, и ще им кажем: "Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради нас, и сега може да живеете между нас!" И тогава, в лицето на една скърб и омраза, вие ще видите лицето на една ваша сестра.
Тъй ще гледате на нещата, само когато Божествената Любов проникне, обхване и изпълни вашите сърца!
"Изгрява вече ден тържествен!"
7 ч. в. "Ще се развеселя."
Вторник.

Две думи!

2011-02-03T07:50:27Z

Zornica:

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[СЪБОРНО СЛОВО]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[I Младежки събор]]

Две думи (Zornica)(готово)

(Учителя)

Тия въпроси, които искате да разрешавате, не са мъчни. Те са много лесни за разрешаване. Нали, ако не се намажат колелата, много мъчно се въртят. Сега, много винтове са ръждясали, и вие трябва да ги намажете с масълце. И социалните въпроси, които вие ще разрешавате, лесно ще се разрешат, защото ключовете са у васъ самите. Ами няма какво да увещавате богатия човек да разтвори касата си, да даде имането си. Ключовете са у вас, ще завъртите ключовете, и ще отворите касата. Ако царството Божие е във вас, то ще намерите тия ключове, ще отворите касите, и всички хора ще почнат да мислят, като вас. Нищо повече! Сега, на тия богати хора, вън в света, им трябват забавления. Не разрушавайте техните илюзии! Богатите хора, те са деца на куклите. И, ако вие бутните техните кукли, те, като нямат с какво да се занимават, ще се нахвърлят върху вас. Нека те се занимаватъ със социалните работи, а вие ще се занимавате с вашите работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, после ще им се даде от това готовото. Не мислете, че хората много страдат. Не страдат много, не се заблуждавайте! Какви са страданията им? Че майката изгубила детето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дете? Чудно ще бъде, ако някой добър човек ми даде един скъпоценен камък, и след време си го вземе, а мене ми потекат четири реда сълзи, че съм изгубил камъка! От где накъде е мой? Или, една душа дошла отъ Бога, въплътила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си изменила формата? Ами, ако едно семе е паднало в земята и израснало в едно великолепно дърво, ще плачем ли за него? Сега, вие не плачете за старото, не отричайте старото! Няма какво да го отричаме, но няма защо и да им доказваме новото. Този въпрос, че отричаме стария живот, ще го оставим на втори план. Ние приемаме новия живот, нищо повече! В новия живот има всичкото богатство, а всички тия хора около нас са все бедняци. Ние ще им дадем от нашето богатство, и въпросът ще се свърши. Новият живот носи всичко в себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи и условия за калене на волята. Един анархист няма диамантна воля. Един човек, който се кръщава с думата анархист, не е анархист; единъ християнин, който се кръщава с думата християнин, не е християнин; и даже един, който се кръщава с думата Любов, той не е познал още Любовта. Та, ако не възприемеш, и ако не проявиш тази Любов, как ще носиш новия живот? Само онзи, който прояви светлината, който светне, само той носи името на светлината. Щом не свети може ли да се кръсти с името на светлината? И любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното, като за нещо минало, като за нещо бъдеще. Божествената реалност е всякога реалност. А по отношение на нашите сегашни разбирания, туй е като един научен метод, то е право, но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като действителност, ще разбирате нещата добре. Не мислете, че сте баби. Ами че всекиго едного от вас сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желязо до няколко хиляди градуса, с това желязо няма ли да ви докарам до положение да си пробиете път навсякъде? Та, казвам: вашите мозъци трябва да ги нагорещим, има особени пещи в природата, и тогава, от дето минете, ще топите хората. Нищо повече! Няма да им казвате нищо. Нима, като дойде слънцето казва нещо? То като пекне, снегът трябва да се стопи. Съвременният свят няма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи света. Всички хора, които са направени от лед, ще се стопят, на вода ще станат, нищо повече. Извори ще станат; пък от тия извори ще потекат рекички; водата от рекичките ще превърнем на пара, а парата на електричество, в смисъл на Любов. Що от това че някой е преминал от едно състояние в друго?

После, вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви представя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук? - Около 200 души. Значи, всеки един от вас, не може ли да спести по 300 лв. през годината? - Може. Тъй, 200 души по 300 лв. равно на 60,000 лв. За една година - 60,000 лв., в 10 години 600,000 лв. След това, всеки един от вас може да убеди поне още по трима души, и те да дадат по 300 лв. тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света, няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна, и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ за комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон, по великия Божествен закон на Любовта, на по-низко стоящите братя от нас, ние ще дадем по-голяма почест, понеже върху тях ще легне по-голям товар. Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова, вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием, и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство. Те казват: "Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали". И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност, както краката. Понеже Господ ни погали със своята Любов, ние може да пренесем още хиляди страдания, и ще кажем: "Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим, и ще работим заради Него".

И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка. Разбира се, онзи, който го е страх от мечката, няма да го пратиш веднага при нея. Ще го накараш най-първо да се приближи към нея на пет крачки, после на четири, на три, на две, и най-после ще го накараш да я бутне с единия си пръст, после да я хване за ушите, да я поглади и най-после да се разговори с нея. Това са ред опити, които ще минете. Ще турите туй, великото в себе си, и само тогава ще бъдете много смели. А пък иначе, ползвайте се от всичко.

Сега, като свършите събора, може би аз ще хвърля една малка светлинка, как трябва да гледате на нещата, понеже искате да станете по-смели. Има една смелост в света, и тя седи в следующето: виждаш, че някой човек се пъне, не може да развинти някой винтъ. Да му помогнеш, това е благородно! Един човек се отчаял, има дългове, намислил да се самоубие. Да му покажеш истинския път, по който той ще може да плати своя дълг, това е благородно! Кажи на този човек: "Аз ще ти платя дълговете", и той ще се засмее. Ще ги платиш, защо не? Богатите хора може да платят дълговете на своите братя. В природата има единъ закон за тази компенсация. И, ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, те ще изникнат, като гъби. Но, трябва да знаете, първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм, е взел връх над всичко. Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради, за да можем свободно да преминаваме, и като дойдеш до твоя съсед, да няма преграда. Ще попиташ: "Мога ли да прекрача в твоето място по закона на Любовта?" - Можеш.

Трябва да бъдете крайно учтиви. Аз бих желал всички вие да бъдете, във всичките си разисквания, крайно деликатни. Сега, като ви слушам, някъде може да дойдете до стълкновение. Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят са разрешени, вие ще влезете, просто, като работници да реализирате тези планове. Ще ви се дадат идеи за реализиране на тия планове, тия идеи ще дойдат във вашите умове, чувствата - в сърцата ви, енергиите - във волята. Вие ще влезете, като работници, ще бъдете носители на новите идеи. Сега, няма какво да се плашим вътре във себе си. Ние ще положим великия Божествен закон на Любовта, и ще знаем, че Бог може да ни каже Истината. Бог е изменил своето мнение заради нас. Знаете ли в какво отношение? Понеже греховете на хората са били пред Неговото лице, като сянка, и Той, като ги е слушал, слушал, отхвърлил греховете им настрана, погледнал ги в лицето, и ги попитал: "Какво искате, за какво плачете? Искайте същественото, и ще ви се даде". Следователно, на всинца ще се даде, каквото искате, но нищо излишно. Искайте същественото, което трябва за вашето развитие, и ще видите, че Господ другояче гледа. Бог е премахнал всичките онези препятствия, които са ни държали далеч от Него. Ние ще се обърнем към Него, ще използваме Неговата светлина, Неговата Мъдрост, Любов, и Истина, и ще работим с тях. Бог изпраща своите синове, те носят плановете. И в туй отношение, вие може да бъдете напълно спокойни. Само гледайте да бъдете готови ученици, та, туй, което възприемете да не го изпуснете. Ще внесете този новия елемент в живота си. Аз искам, като си заминете по домовете, да бъдете всички обновени.
Трябва да знаете едно нещо: вие мислите, че анархистите работят повече от вас? Не. Вие мислите, че толстоистите са по-чисти от вас? Не. Ние имаме съвсем друга норма за чистотата на един човек. Да се не заблуждавате с толстоистите, с анархистите и пр. Те са наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени, аз ги уподобявам на следующето, ще ви приведа следующия пример: едно време, когато 12-те еврейски племена пятуваха в пустинята, всяко племе носеше една част от скинията. Когато ги питаха: какво носите? - Скинията. Едни носеха покрива, други кадилниците, трети темяна, четвърти - попските одежди, пети - ковчега и т. н., но, щом пристигнеха някъде, всичките колена донасяха частите на тази скиния, събираха я, и там се покланяха. Сега, тия Бели Братя, като дойдат, и като дойде Божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички. Тия носители на скинията ще кажат на Всички: "Донесете частите", и ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото, от всички учения, каквито има по света, всеки ще донесе частта на този новия Храм, всеки ще внесе своя си дар. Тъй ще гледате на нещата, няма да давате предимство никому. Всички учения са на място. Материалистите ще ги турим на работа, те носятъ пода, блоковете за темелите. Ще им кажем: "Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа. Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане. Толстоистите носят хубави дрехи, премени за преобличане - и те трябват. Търговцит насъбрали хлебец, житце, брашънце. Ние ще огладнеем, и те ще отворят хамбарите. Тъй щото, ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място.

Сега, ще се приготвите за утрешния ден, да бъдете бодри, ще завъртите нов ключ. Втората сутрин събранието трябва да стане по друг начин. Трябва да разсъждавате. Не че ще бъдемъ без инициатива, не, аз искам всички да бъдете с инициатива, затова се събирате, сега младите. Не мислите, че старите са в бездействие. Не, старите сега са обули нови потури. Знаете ли, и те са наострили ножовете си, и казватъ: "И ние подир младите!" Готови са на нови жертви. Мъчно е да се трансформира човек. Мъчно е, но не е невъзможно. Във всинца ви виждам, че става един вжтрешен процес, всинца сте заети с една велика мисъл. Вие всинца желаете Любовта, Мъдростта, всички искате Истината, нали? Истината кали волята, Мъдростта кали ума, а Любовта кали сърцето. Следователно, вие ще работите с Истината, и ще бъдете готови. Сега, щомъ някой е чист, той е толстоист. Щом е извадил ножа, той е анархист, отговаря на съпротива със съпротива. А новото учение ще го уподобя тъй: новото учение плаща дълговете на всичките хора, нищо повече! Пуща всички свои братя от затворите, разрушава затвори, болници, и на местата им съгражда жилища. На всички казва: "Слънцето, всичко е създадено за вас, всички вие сте братя, всички ще работим, всички ще се учим, всички ще пеем, всички ще свирим, всички ще почиваме". Това е то новото учение! Ние започваме с пеене, с молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи с молитвата, той не може да работи на земята. Религиозните хора пък ще работят за подкрепа на религиозните чувства. Тъй щото, всичко, което е хубаво в света, ние ще го вземем, и ще влезем, като ученици на новото, без насилие. Всички ще турите надписа: Без насилие!
Никакво насилие, и ще си отстъпвате взаимно.

Днес, аз ви слушах през целия ден, от сутринта, и си мислех да не присъствам, но казах: ще им покажа един пример, ще ги изслушам. И мен ми беше приятно да ви слушам. Казвам: много хубаво е. Сега, на всинца ви трябва приложение! Малкият приход, който имате може ли да го заложите? Може, как не. Умът, който имате, можете ли да го посветите за Любовта? Можете. Сърцето, можете ли да го посветите за Любовта? - Можете. Волята, може ли да я посветите? - Можете. Щом всичко посветим, ние сме силни. Е ли Любовта в нас, ние разполагаме с най-голямата сила в света, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава с нея. В Америка поставили на едно място два хубаво намагнетисани топа. Отива един богаташ, хубаво облечен, но обущата му били подковани, и като приближилъ до топовете, те тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали отъ краката. Та, Божествената Любов така ще привлече богатите хора, че ще им се отнемат не само обущата, но и кесиите, и всичко. И тогава, за да се освободят богатите хора, те ще дадат всичко. Старите възгледи, това са натрупано богатство. Това богатство трябва да остане във васъ, като една утайка отдолу, и да се повдигне нагоре, към Бога, да се занимавате с новия святъ, с новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживяно от други, и ние ще го приложим по сящия начин, по какъвто те са го приложили преди нас. Туй, което наричаме ново, за някои е старо, но за нас, на земята, е ново. Бялото Братство от хиляди години живее в този живот. Те са го прилагали, затова ние ще вземем техния животъ, ще го приложим с всичките техни начини и методи, съ всичките техни разбирания.

Искам да бъдете бодри и весели. Песимизмът, който до сега е царял ние ще го пенсионираме, защото този песимизъм беше у нас на гости. Отчаянието, и него ще пенсионираме; скърбта и омразата, и тях, ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще им дадем един банкет, и ще им кажем: "Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради нас, и сега може да живеете между нас!" И тогава, в лицето на една скърб и омраза, вие ще видите лицето на една ваша сестра.
Тъй ще гледате на нещата, само когато Божествената Любов проникне, обхване и изпълни вашите сърца!
"Изгрява вече ден тържествен!"
7 ч. в. "Ще се развеселя."
Вторник.

Две думи!

2011-02-03T07:43:11Z

Zornica:

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[СЪБОРНО СЛОВО]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[I Младежки събор]]

Две думи

(Учителя)

Тия въпроси, които искате да разрешавате, не са мъчни. Те са много лесни за разрешаване. Нали, ако не се намажат колелата, много мъчно се въртят. Сега, много винтове са ръждясали, и вие трябва да ги намажете с масълце. И социалните въпроси, които вие ще разрешавате, лесно ще се разрешат, защото ключовете са у васъ самите. Ами няма какво да увещавате богатия човек да разтвори касата си, да даде имането си. Ключовете са у вас, ще завъртите ключовете, и ще отворите касата. Ако царството Божие е във вас, то ще намерите тия ключове, ще отворите касите, и всички хора ще почнат да мислят, като вас. Нищо повече! Сега, на тия богати хора, вън в света, им трябват забавления. Не разрушавайте техните илюзии! Богатите хора, те са деца на куклите. И, ако вие бутните техните кукли, те, като нямат с какво да се занимават, ще се нахвърлят върху вас. Нека те се занимаватъ със социалните работи, а вие ще се занимавате с вашите работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, после ще им се даде от това готовото. Не мислете, че хората много страдат. Не страдат много, не се заблуждавайте! Какви са страданията им? Че майката изгубила детето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дете? Чудно ще бъде, ако някой добър човек ми даде един скъпоценен камък, и след време си го вземе, а мене ми потекат четири реда сълзи, че съм изгубил камъка! От где накъде е мой? Или, една душа дошла отъ Бога, въплътила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си изменила формата? Ами, ако едно семе е паднало в земята и израснало в едно великолепно дърво, ще плачем ли за него? Сега, вие не плачете за старото, не отричайте старото! Няма какво да го отричаме, но няма защо и да им доказваме новото. Този въпрос, че отричаме стария живот, ще го оставим на втори план. Ние приемаме новия живот, нищо повече! В новия живот има всичкото богатство, а всички тия хора около нас са все бедняци. Ние ще им дадем от нашето богатство, и въпросът ще се свърши. Новият живот носи всичко в себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи и условия за калене на волята. Един анархист няма диамантна воля. Един човек, който се кръщава с думата анархист, не е анархист; единъ християнин, който се кръщава с думата християнин, не е християнин; и даже един, който се кръщава с думата Любов, той не е познал още Любовта. Та, ако не възприемеш, и ако не проявиш тази Любов, как ще носиш новия живот? Само онзи, който прояви светлината, който светне, само той носи името на светлината. Щом не свети може ли да се кръсти с името на светлината? И любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното, като за нещо минало, като за нещо бъдеще. Божествената реалност е всякога реалност. А по отношение на нашите сегашни разбирания, туй е като един научен метод, то е право, но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като действителност, ще разбирате нещата добре. Не мислете, че сте баби. Ами че всекиго едного от вас сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желязо до няколко хиляди градуса, с това желязо няма ли да ви докарам до положение да си пробиете път навсякъде? Та, казвам: вашите мозъци трябва да ги нагорещим, има особени пещи в природата, и тогава, от дето минете, ще топите хората. Нищо повече! Няма да им казвате нищо. Нима, като дойде слънцето казва нещо? То като пекне, снегът трябва да се стопи. Съвременният свят няма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи света. Всички хора, които са направени от лед, ще се стопят, на вода ще станат, нищо повече. Извори ще станат; пък от тия извори ще потекат рекички; водата от рекичките ще превърнем на пара, а парата на електричество, в смисъл на Любов. Що от това че някой е преминал от едно състояние в друго?

После, вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви представя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук? - Около 200 души. Значи, всеки един от вас, не може ли да спести по 300 лв. през годината? - Може. Тъй, 200 души по 300 лв. равно на 60,000 лв. За една година - 60,000 лв., в 10 години 600,000 лв. След това, всеки един от вас може да убеди поне още по трима души, и те да дадат по 300 лв. тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света, няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна, и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ за комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон, по великия Божествен закон на Любовта, на по-низко стоящите братя от нас, ние ще дадем по-голяма почест, понеже върху тях ще легне по-голям товар. Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова, вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием, и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство. Те казват: "Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали". И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност, както краката. Понеже Господ ни погали със своята Любов, ние може да пренесем още хиляди страдания, и ще кажем: "Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим, и ще работим заради Него".

И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка. Разбира се, онзи, който го е страх от мечката, няма да го пратиш веднага при нея. Ще го накараш най-първо да се приближи към нея на пет крачки, после на четири, на три, на две, и най-после ще го накараш да я бутне с единия си пръст, после да я хване за ушите, да я поглади и най-после да се разговори с нея. Това са ред опити, които ще минете. Ще турите туй, великото в себе си, и само тогава ще бъдете много смели. А пък иначе, ползвайте се от всичко.

Сега, като свършите събора, може би аз ще хвърля една малка светлинка, как трябва да гледате на нещата, понеже искате да станете по-смели. Има една смелост в света, и тя седи в следующето: виждаш, че някой човек се пъне, не може да развинти някой винтъ. Да му помогнеш, това е благородно! Един човек се отчаял, има дългове, намислил да се самоубие. Да му покажеш истинския път, по който той ще може да плати своя дълг, това е благородно! Кажи на този човек: "Аз ще ти платя дълговете", и той ще се засмее. Ще ги платиш, защо не? Богатите хора може да платят дълговете на своите братя. В природата има единъ закон за тази компенсация. И, ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, те ще изникнат, като гъби. Но, трябва да знаете, първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм, е взел връх над всичко. Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради, за да можем свободно да преминаваме, и като дойдеш до твоя съсед, да няма преграда. Ще попиташ: "Мога ли да прекрача в твоето място по закона на Любовта?" - Можеш.

Трябва да бъдете крайно учтиви. Аз бих желал всички вие да бъдете, във всичките си разисквания, крайно деликатни. Сега, като ви слушам, някъде може да дойдете до стълкновение. Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят са разрешени, вие ще влезете, просто, като работници да реализирате тези планове. Ще ви се дадат идеи за реализиране на тия планове, тия идеи ще дойдат във вашите умове, чувствата - в сърцата ви, енергиите - във волята. Вие ще влезете, като работници, ще бъдете носители на новите идеи. Сега, няма какво да се плашим вътре във себе си. Ние ще положим великия Божествен закон на Любовта, и ще знаем, че Бог може да ни каже Истината. Бог е изменил своето мнение заради нас. Знаете ли в какво отношение? Понеже греховете на хората са били пред Неговото лице, като сянка, и Той, като ги е слушал, слушал, отхвърлил греховете им настрана, погледнал ги в лицето, и ги попитал: "Какво искате, за какво плачете? Искайте същественото, и ще ви се даде". Следователно, на всинца ще се даде, каквото искате, но нищо излишно. Искайте същественото, което трябва за вашето развитие, и ще видите, че Господ другояче гледа. Бог е премахнал всичките онези препятствия, които са ни държали далеч от Него. Ние ще се обърнем към Него, ще използваме Неговата светлина, Неговата Мъдрост, Любов, и Истина, и ще работим с тях. Бог изпраща своите синове, те носят плановете. И в туй отношение, вие може да бъдете напълно спокойни. Само гледайте да бъдете готови ученици, та, туй, което възприемете да не го изпуснете. Ще внесете този новия елемент в живота си. Аз искам, като си заминете по домовете, да бъдете всички обновени.
Трябва да знаете едно нещо: вие мислите, че анархистите работят повече от вас? Не. Вие мислите, че толстоистите са по-чисти от вас? Не. Ние имаме съвсем друга норма за чистотата на един човек. Да се не заблуждавате с толстоистите, с анархистите и пр. Те са наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени, аз ги уподобявам на следующето, ще ви приведа следующия пример: едно време, когато 12-те еврейски племена пятуваха в пустинята, всяко племе носеше една част от скинията. Когато ги питаха: какво носите? - Скинията. Едни носеха покрива, други кадилниците, трети темяна, четвърти - попските одежди, пети - ковчега и т. н., но, щом пристигнеха някъде, всичките колена донасяха частите на тази скиния, събираха я, и там се покланяха. Сега, тия Бели Братя, като дойдат, и като дойде Божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички. Тия носители на скинията ще кажат на Всички: "Донесете частите", и ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото, от всички учения, каквито има по света, всеки ще донесе частта на този новия Храм, всеки ще внесе своя си дар. Тъй ще гледате на нещата, няма да давате предимство никому. Всички учения са на място. Материалистите ще ги турим на работа, те носятъ пода, блоковете за темелите. Ще им кажем: "Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа. Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане. Толстоистите носят хубави дрехи, премени за преобличане - и те трябват. Търговцит насъбрали хлебец, житце, брашънце. Ние ще огладнеем, и те ще отворят хамбарите. Тъй щото, ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място.

Сега, ще се приготвите за утрешния ден, да бъдете бодри, ще завъртите нов ключ. Втората сутрин събранието трябва да стане по друг начин. Трябва да разсъждавате. Не че ще бъдемъ без инициатива, не, аз искам всички да бъдете с инициатива, затова се събирате, сега младите. Не мислите, че старите са в бездействие. Не, старите сега са обули нови потури. Знаете ли, и те са наострили ножовете си, и казватъ: "И ние подир младите!" Готови са на нови жертви. Мъчно е да се трансформира човек. Мъчно е, но не е невъзможно. Във всинца ви виждам, че става един вжтрешен процес, всинца сте заети с една велика мисъл. Вие всинца желаете Любовта, Мъдростта, всички искате Истината, нали? Истината кали волята, Мъдростта кали ума, а Любовта кали сърцето. Следователно, вие ще работите с Истината, и ще бъдете готови. Сега, щомъ някой е чист, той е толстоист. Щом е извадил ножа, той е анархист, отговаря на съпротива със съпротива. А новото учение ще го уподобя тъй: новото учение плаща дълговете на всичките хора, нищо повече! Пуща всички свои братя от затворите, разрушава затвори, болници, и на местата им съгражда жилища. На всички казва: "Слънцето, всичко е създадено за вас, всички вие сте братя, всички ще работим, всички ще се учим, всички ще пеем, всички ще свирим, всички ще почиваме". Това е то новото учение! Ние започваме с пеене, с молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи с молитвата, той не може да работи на земята. Религиозните хора пък ще работят за подкрепа на религиозните чувства. Тъй щото, всичко, което е хубаво в света, ние ще го вземем, и ще влезем, като ученици на новото, без насилие. Всички ще турите надписа: Без насилие!
Никакво насилие, и ще си отстъпвате взаимно.

Днес, аз ви слушах през целия ден, от сутринта, и си мислех да не присъствам, но казах: ще им покажа един пример, ще ги изслушам. И мен ми беше приятно да ви слушам. Казвам: много хубаво е. Сега, на всинца ви трябва приложение! Малкият приход, който имате може ли да го заложите? Може, как не. Умът, който имате, можете ли да го посветите за Любовта? Можете. Сърцето, можете ли да го посветите за Любовта? - Можете. Волята, може ли да я посветите? - Можете. Щом всичко посветим, ние сме силни. Е ли Любовта в нас, ние разполагаме с най-голямата сила в света, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава с нея. В Америка поставили на едно място два хубаво намагнетисани топа. Отива един богаташ, хубаво облечен, но обущата му били подковани, и като приближилъ до топовете, те тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали отъ краката. Та, Божествената Любов така ще привлече богатите хора, че ще им се отнемат не само обущата, но и кесиите, и всичко. И тогава, за да се освободят богатите хора, те ще дадат всичко. Старите възгледи, това са натрупано богатство. Това богатство трябва да остане във васъ, като една утайка отдолу, и да се повдигне нагоре, към Бога, да се занимавате с новия святъ, с новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживяно от други, и ние ще го приложим по сящия начин, по какъвто те са го приложили преди нас. Туй, което наричаме ново, за някои е старо, но за нас, на земята, е ново. Бялото Братство от хиляди години живее в този живот. Те са го прилагали, затова ние ще вземем техния животъ, ще го приложим с всичките техни начини и методи, съ всичките техни разбирания.

Искам да бъдете бодри и весели. Песимизмът, който до сега е царял ние ще го пенсионираме, защото този песимизъм беше у нас на гости. Отчаянието, и него ще пенсионираме; скърбта и омразата, и тях, ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще им дадем един банкет, и ще им кажем: "Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради нас, и сега може да живеете между нас!" И тогава, в лицето на една скърб и омраза, вие ще видите лицето на една ваша сестра.
Тъй ще гледате на нещата, само когато Божествената Любов проникне, обхване и изпълни вашите сърца!
"Изгрява вече ден тържествен!"
7 ч. в. "Ще се развеселя."
Вторник.

Две думи!

2011-02-03T07:41:11Z

Zornica:

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[СЪБОРНО СЛОВО]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[I Младежки събор]]

Две думи

(Учителя)

Тия въпроси, които искате да разрешавате, не са мъчни. Те са много лесни за разрешаване. Нали, ако не се намажат колелата, много мъчно се въртят. Сега, много винтове са ръждясали, и вие трябва да ги намажете с масълце. И социалните въпроси, които вие ще разрешавате, лесно ще се разрешат, защото ключовете са у васъ самите. Ами няма какво да увещавате богатия човек да разтвори касата си, да даде имането си. Ключовете са у вас, ще завъртите ключовете, и ще отворите касата. Ако царството Божие е във вас, то ще намерите тия ключове, ще отворите касите, и всички хора ще почнат да мислят, като вас. Нищо повече! Сега, на тия богати хора, вън в света, им трябват забавления. Не разрушавайте техните илюзии! Богатите хора, те са деца на куклите. И, ако вие бутните техните кукли, те, като нямат с какво да се занимават, ще се нахвърлят върху вас. Нека те се занимаватъ със социалните работи, а вие ще се занимавате с вашите работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, после ще им се даде от това готовото. Не мислете, че хората много страдат. Не страдат много, не се заблуждавайте! Какви са страданията им? Че майката изгубила детето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дете? Чудно ще бъде, ако някой добър човек ми даде един скъпоценен камък, и след време си го вземе, а мене ми потекат четири реда сълзи, че съм изгубил камъка! От где накъде е мой? Или, една душа дошла отъ Бога, въплътила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си изменила формата? Ами, ако едно семе е паднало в земята и израснало в едно великолепно дърво, ще плачем ли за него? Сега, вие не плачете за старото, не отричайте старото! Няма какво да го отричаме, но няма защо и да им доказваме новото. Този въпрос, че отричаме стария живот, ще го оставим на втори план. Ние приемаме новия живот, нищо повече! В новия живот има всичкото богатство, а всички тия хора около нас са все бедняци. Ние ще им дадем от нашето богатство, и въпросът ще се свърши. Новият живот носи всичко в себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи и условия за калене на волята. Един анархист нема диамантна воля. Един човек, който се кръщава с думата анархист, не е анархист; единъ християнин, който се кръщава с думата християнин, не е християнин; и даже един, който се кръщава с думата Любов, той не е познал още Любовта. Та, ако не възприемеш, и ако не проявиш тази Любов, как ще носиш новия живот? Само онзи, който прояви светлината, който светне, само той носи името на светлината. Щом не свети може ли да се кръсти с името на светлината? И любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното, като за нещо минало, като за нещо бъдеще. Божествената реалност е всякога реалност. А по отношение на нашите сегашни разбирания, туй е като един научен метод, то е право, но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като действителност, ще разбирате нещата добре. Не мислете, че сте баби. Ами че всекиго едного от вас сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желязо до няколко хиляди градуса, с това желязо няма ли да ви докарам до положение да си пробиете път навсякъде? Та, казвам: вашите мозъци трябва да ги нагорещим, има особени пещи в природата, и тогава, от дето минете, ще топите хората. Нищо повече! Няма да им казвате нищо. Нима, като дойде слънцето казва нещо? То като пекне, снегът трябва да се стопи. Съвременният свят няма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи света. Всички хора, които са направени от лед, ще се стопят, на вода ще станат, нищо повече. Извори ще станат; пък от тия извори ще потекат рекички; водата от рекичките ще превърнем на пара, а парата на електричество, в смисъл на Любов. Що от това че някой е преминал от едно състояние в друго?
После, вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви представя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук? - Около 200 души. Значи, всеки един от вас, не може ли да спести по 300 лв. през годината? - Може. Тъй, 200 души по 300 лв. равно на 60,000 лв. За една година - 60,000 лв., в 10 години 600,000 лв. След това, всеки един от вас може да убеди поне още по трима души, и те да дадат по 300 лв. тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света, няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна, и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ за комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон, по великия Божествен закон на Любовта, на по-низко стоящите братя от нас, ние ще дадем по-голяма почест, понеже върху тях ще легне по-голям товар. Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова, вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием, и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство. Те казват: "Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали". И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност, както краката. Понеже Господ ни погали със своята Любов, ние може да пренесем още хиляди страдания, и ще кажем: "Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим, и ще работим заради Него".
И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка. Разбира се, онзи, който го е страх от мечката, няма да го пратиш веднага при нея. Ще го накараш най-първо да се приближи към нея на пет крачки, после на четири, на три, на две, и най-после ще го накараш да я бутне с единия си пръст, после да я хване за ушите, да я поглади и най-после да се разговори с нея. Това са ред опити, които ще минете. Ще турите туй, великото в себе си, и само тогава ще бъдете много смели. А пък иначе, ползвайте се от всичко.

Сега, като свършите събора, може би аз ще хвърля една малка светлинка, как трябва да гледате на нещата, понеже искате да станете по-смели. Има една смелост в света, и тя седи в следующето: виждаш, че някой човек се пъне, не може да развинти някой винтъ. Да му помогнеш, това е благородно! Един човек се отчаял, има дългове, намислил да се самоубие. Да му покажеш истинския път, по който той ще може да плати своя дълг, това е благородно! Кажи на този човек: "Аз ще ти платя дълговете", и той ще се засмее. Ще ги платиш, защо не? Богатите хора може да платят дълговете на своите братя. В природата има единъ закон за тази компенсация. И, ако вие вярвате в комуните, ще ги устроите, те ще изникнат, като гъби. Но, трябва да знаете, първото нещо: много са дебели стените между хората, понеже човешкият егоизъм, е взел връх над всичко. Дебелите стени трябва да изчезнат, да останат много тънки прегради, за да можем свободно да преминаваме, и като дойдеш до твоя съсед, да няма преграда. Ще попиташ: "Мога ли да прекрача в твоето място по закона на Любовта?" - Можеш.
Трябва да бъдете крайно учтиви. Аз бих желал всички вие да бъдете, във всичките си разисквания, крайно деликатни. Сега, като ви слушам, някъде може да дойдете до стълкновение. Ние не разрешаваме въпросите на света. Въпросите на новия свят са разрешени, вие ще влезете, просто, като работници да реализирате тези планове. Ще ви се дадат идеи за реализиране на тия планове, тия идеи ще дойдат във вашите умове, чувствата - в сърцата ви, енергиите - във волята. Вие ще влезете, като работници, ще бъдете носители на новите идеи. Сега, няма какво да се плашим вътре във себе си. Ние ще положим великия Божествен закон на Любовта, и ще знаем, че Бог може да ни каже Истината. Бог е изменил своето мнение заради нас. Знаете ли в какво отношение? Понеже греховете на хората са били пред Неговото лице, като сянка, и Той, като ги е слушал, слушал, отхвърлил греховете им настрана, погледнал ги в лицето, и ги попитал: "Какво искате, за какво плачете? Искайте същественото, и ще ви се даде". Следователно, на всинца ще се даде, каквото искате, но нищо излишно. Искайте същественото, което трябва за вашето развитие, и ще видите, че Господ другояче гледа. Бог е премахнал всичките онези препятствия, които са ни държали далеч от Него. Ние ще се обърнем към Него, ще използваме Неговата светлина, Неговата Мъдрост, Любов, и Истина, и ще работим с тях. Бог изпраща своите синове, те носят плановете. И в туй отношение, вие може да бъдете напълно спокойни. Само гледайте да бъдете готови ученици, та, туй, което възприемете да не го изпуснете. Ще внесете този новия елемент в живота си. Аз искам, като си заминете по домовете, да бъдете всички обновени.
Трябва да знаете едно нещо: вие мислите, че анархистите работят повече от вас? Не. Вие мислите, че толстоистите са по-чисти от вас? Не. Ние имаме съвсем друга норма за чистотата на един човек. Да се не заблуждавате с толстоистите, с анархистите и пр. Те са наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени, аз ги уподобявам на следующето, ще ви приведа следующия пример: едно време, когато 12-те еврейски племена пятуваха в пустинята, всяко племе носеше една част от скинията. Когато ги питаха: какво носите? - Скинията. Едни носеха покрива, други кадилниците, трети темяна, четвърти - попските одежди, пети - ковчега и т. н., но, щом пристигнеха някъде, всичките колена донасяха частите на тази скиния, събираха я, и там се покланяха. Сега, тия Бели Братя, като дойдат, и като дойде Божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички. Тия носители на скинията ще кажат на Всички: "Донесете частите", и ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото, от всички учения, каквито има по света, всеки ще донесе частта на този новия Храм, всеки ще внесе своя си дар. Тъй ще гледате на нещата, няма да давате предимство никому. Всички учения са на място. Материалистите ще ги турим на работа, те носятъ пода, блоковете за темелите. Ще им кажем: "Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа. Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане. Толстоистите носят хубави дрехи, премени за преобличане - и те трябват. Търговцит насъбрали хлебец, житце, брашънце. Ние ще огладнеем, и те ще отворят хамбарите. Тъй щото, ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място.
Сега, ще се приготвите за утрешния ден, да бъдете бодри, ще завъртите нов ключ. Втората сутрин събранието трябва да стане по друг начин. Трябва да разсъждавате. Не че ще бъдемъ без инициатива, не, аз искам всички да бъдете с инициатива, затова се събирате, сега младите. Не мислите, че старите са в бездействие. Не, старите сега са обули нови потури. Знаете ли, и те са наострили ножовете си, и казватъ: "И ние подир младите!" Готови са на нови жертви. Мъчно е да се трансформира човек. Мъчно е, но не е невъзможно. Във всинца ви виждам, че става един вжтрешен процес, всинца сте заети с една велика мисъл. Вие всинца желаете Любовта, Мъдростта, всички искате Истината, нали? Истината кали волята, Мъдростта кали ума, а Любовта кали сърцето. Следователно, вие ще работите с Истината, и ще бъдете готови. Сега, щомъ някой е чист, той е толстоист. Щом е извадил ножа, той е анархист, отговаря на съпротива със съпротива. А новото учение ще го уподобя тъй: новото учение плаща дълговете на всичките хора, нищо повече! Пуща всички свои братя от затворите, разрушава затвори, болници, и на местата им съгражда жилища. На всички казва: "Слънцето, всичко е създадено за вас, всички вие сте братя, всички ще работим, всички ще се учим, всички ще пеем, всички ще свирим, всички ще почиваме". Това е то новото учение! Ние започваме с пеене, с молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи с молитвата, той не може да работи на земята. Религиозните хора пък ще работят за подкрепа на религиозните чувства. Тъй щото, всичко, което е хубаво в света, ние ще го вземем, и ще влезем, като ученици на новото, без насилие. Всички ще турите надписа: Без насилие!
Никакво насилие, и ще си отстъпвате взаимно.
Днес, аз ви слушах през целия ден, от сутринта, и си мислех да не присъствам, но казах: ще им покажа един пример, ще ги изслушам. И мен ми беше приятно да ви слушам. Казвам: много хубаво е. Сега, на всинца ви трябва приложение! Малкият приход, който имате може ли да го заложите? Може, как не. Умът, който имате, можете ли да го посветите за Любовта? Можете. Сърцето, можете ли да го посветите за Любовта? - Можете. Волята, може ли да я посветите? - Можете. Щом всичко посветим, ние сме силни. Е ли Любовта в нас, ние разполагаме с най-голямата сила в света, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава с нея. В Америка поставили на едно място два хубаво намагнетисани топа. Отива един богаташ, хубаво облечен, но обущата му били подковани, и като приближилъ до топовете, те тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали отъ краката. Та, Божествената Любов така ще привлече богатите хора, че ще им се отнемат не само обущата, но и кесиите, и всичко. И тогава, за да се освободят богатите хора, те ще дадат всичко. Старите възгледи, това са натрупано богатство. Това богатство трябва да остане във васъ, като една утайка отдолу, и да се повдигне нагоре, към Бога, да се занимавате с новия святъ, с новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживяно от други, и ние ще го приложим по сящия начин, по какъвто те са го приложили преди нас. Туй, което наричаме ново, за някои е старо, но за нас, на земята, е ново. Бялото Братство от хиляди години живее в този живот. Те са го прилагали, затова ние ще вземем техния животъ, ще го приложим с всичките техни начини и методи, съ всичките техни разбирания.
Искам да бъдете бодри и весели. Песимизмът, който до сега е царял ние ще го пенсионираме, защото този песимизъм беше у нас на гости. Отчаянието, и него ще пенсионираме; скърбта и омразата, и тях, ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще им дадем един банкет, и ще им кажем: "Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради нас, и сега може да живеете между нас!" И тогава, в лицето на една скърб и омраза, вие ще видите лицето на една ваша сестра.
Тъй ще гледате на нещата, само когато Божествената Любов проникне, обхване и изпълни вашите сърца!
"Изгрява вече ден тържествен!"
7 ч. в. "Ще се развеселя."
Вторник.

Две думи!

2011-02-03T07:06:16Z

Zornica: /* ДВЬ думи! */

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[СЪБОРНО СЛОВО]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[I Младежки събор]]

Две думи!

(Учителя)

Тия въпроси, които искате да разрешавате, не са мъчни. Те са много лесни за разрешаване. Нали, ако не се намажат колелата, много мъчно се въртят. Сега, много винтове са ръждясали, и вие трябва да ги намажете с масълце. И социалните въпроси, които вие ще разрешавате, лесно ще се разрешат, защото ключовете са у васъ самите. Ами няма какво да увещавате богатия човек да разтвори касата си, да даде имането си. Ключовете са у вас, ще завъртите ключовете, и ще отворите касата. Ако царството Божие е във вас, то ще намерите тия ключове, ще отворите касите, и всички хора ще почнат да мислят, като вас. Нищо повече! Сега, на тия богати хора, вън в света, им трябват забавления. Не разрушавайте техните илюзии! Богатите хора, те са деца на куклите. И, ако вие бутните техните кукли, те, като нямат с какво да се занимават, ще се нахвърлят върху вас. Нека те се занимаватъ със социалните работи, а вие ще се занимавате с вашите работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, после ще им се даде от това готовото. Не мислете, че хората много страдат. Не страдат много, не се заблуждавайте! Какви са страданията им? Че майката изгубила детето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дете? Чудно ще бъде, ако някой добър човек ми даде един скъпоценен камък, и след време си го вземе, а мене ми потекат четири реда сълзи, че съм изгубил камъка! От где накъде е мой? Или, една душа дошла отъ Бога, въплътила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си изменила формата? Ами, ако едно семе е паднало в земята и израснало в едно великолепно дърво, ще плачем ли за него? Сега, вие не плачете за старото, не отричайте старото! Няма какво да го отричаме, но няма защо и да им доказваме новото. Този въпрос, че отричаме стария живот, ще го оставим на втори план. Ние приемаме новия живот, нищо повече! В новия живот има всичкото богатство, а всички тия хора около нас са все бедняци. Ние ще им дадем от нашето богатство, и въпросът ще се свърши. Новият живот носи всичко в себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи и условия за калене на волята. Един анархист нема диамантна воля. Един човек, който се кръщава с думата анархист, не е анархист; единъ християнин, който се кръщава с думата християнин, не е християнин; и даже един, който се кръщава с думата Любов, той не е познал още Любовта. Та, ако не възприемеш, и ако не проявиш тази Любов, как ще носиш новия живот? Само онзи, който прояви светлината, който светне, само той носи името на светлината. Щом не свети може ли да се кръсти с името на светлината? И любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното, като за нещо минало, като за нещо бъдеще. Божествената реалност е всякога реалност. А по отношение на нашите сегашни разбирания, туй е като един научен метод, то е право, но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като действителност, ще разбирате нещата добре. Не мислете, че сте баби. Ами че всекиго едного от вас сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желязо до няколко хиляди градуса, с това желязо няма ли да ви докарам до положение да си пробиете път навсякъде? Та, казвам: вашите мозъци трябва да ги нагорещим, има особени пещи в природата, и тогава, от дето минете, ще топите хората. Нищо повече! Няма да им казвате нищо. Нима, като дойде слънцето казва нещо? То като пекне, снегът трябва да се стопи. Съвременният свят няма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи света. Всички хора, които са направени от лед, ще се стопят, на вода ще станат, нищо повече. Извори ще станат; пък от тия извори ще потекат рекички; водата от рекичките ще превърнем на пара, а парата на електричество, в смисъл на Любов. Що от това че някой е преминал от едно състояние в друго?
После, вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че няма средства. Вие може да образувате комуни, а аз ще ви представя един начин за образуване на сигурен фонд. Колко души сте тук? - Около 200 души. Значи, всеки един от вас, не може ли да спести по 300 лв. през годината? - Може. Тъй, 200 души по 300 лв. равно на 60,000 лв. За една година - 60,000 лв., в 10 години 600,000 лв. След това, всеки един от вас може да убеди поне още по трима души, и те да дадат по 300 лв. тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света, няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна, и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят. Няма друг образ за комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон, по великия Божествен закон на Любовта, на по-низко стоящите братя от нас, ние ще дадем по-голяма почест, понеже върху тях ще легне по-голям товар. Върху краката ни няма ли по-голям товар? Но пък затова, вечерно време ще вземем, ще ги поразтрием, ще ги помилваме, ще ги измием, и краката усещат в това една компенсация, едно морално задоволство. Те казват: "Заради Любовта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали". И ние, хората, ще носим мъчнотиите с благодарност, както краката. Понеже Господ ни погали със своята Любов, ние може да пренесем още хиляди страдания, и ще кажем: "Заради Любовта и светлината, която Господ ни даде, ние ще Му благодарим, и ще работим заради Него".
И тъй, ние ще бъдем герои в страданията. Ами че днешните страдания трябва да бъдат заради вас една играчка! В ума ви те трябва да бъдат като играчка. Разбира се, онзи, който го е страх от мечката, няма да го пратиш веднага при нея. Ще го накараш най-първо да се приближи към нея на пет крачки, после на четири, на три, на две, и най-после ще го накараш да я бутне с единия си пръст, после да я хване за ушите, да я поглади и най-после да се разговори с нея. Това са ред опити, които ще минете. Ще турите туй, великото в себе си, и само тогава ще бъдете много смели. А пък иначе, ползвайте се от всичко.

Сега, като свършитЬ събора, може би азъ ще хвърля една малка свЬтлинка, какъ трЬбва да гледате на нЬщата, понеже искате да станете по-смЬли. Има една смЬлость въ свЬта, и тя седи въ слЬду- ющето: виждашъ, че нЬкой човЬкъ се пъне, не може да развинти нЬкой винтъ. Да му помогнешъ, това е благородно! Единъ човЬкъ се отчаялъ, има дългове, намислилъ да се самоубие. Да му покажешъ истинския пжть, по който той ще може да плати своя дългъ, това е благородно! Кажи на този човЬкъ: "Азъ ще ти платя дълговетЬ", и той ще се засмЬе. Ще ги платишъ, защо не? БогатитЬ хора може да платятъ дълговетЬ на своитЬ братя. Въ природата има единъ законъ за тази компенсация. И, ако вие вЬрвате въ комунитЬ, ще ги устроите, тЬ ще изникнатъ, като гжби. Но, трЬбва да знаете, първото нЬщо: много сж дебели стЬнитЬ между хората, понеже човЬшкиятъ егоизъмъ, е взелъ върхъ надъ всичко. ДебелитЬ стЬни трЬбва да изчезнатъ, да останатъ много тънки прЬгради, за да можемъ свободно да прЬми- наваме, и като дойдешъ до твоя съседъ, да нЬма прЬграда. Ще попи- ташъ: "Мога ли да прЬкрача въ твоето мЬсто по закона на Любовь¬та?" - Можешъ.
ТрЬбва да бждете крайно учтиви. Азъ бихъ желалъ всички вие да бждете, въ всичките си разисквания, крайно деликатни. Сега, като ви слушамъ, нЬкждЬ може да дойдете до стълкновение. Ние не разре-шаваме въпроситЬ на света. Въпросите на новия светъ сж разрешени, вие ще влезете, просто, като работници да реализирате тези планове. Ще ви се дадатъ идеи за реализиране на тия планове, тия идеи ще дойдатъ въ вашите умове, чувствата - въ сърдцата ви, енергиите - въ волята. Вие ще влезете, като работници, ще бждете носители на новите идеи. Сега, не ма какво да се плашимъ вжтре въ себе си. Ние ще положимъ великия Божественъ законъ на Любовьта, и ще знаемъ, че Богъ може да ни каже Истината. Богъ е изменилъ своето мнение заради насъ. Знаете ли въ какво отношение? Понеже греховете на хората сж били предъ Неговото лице, като сенка, и Той, като ги е слушалъ, слушалъ, отхвърлилъ греховете имъ настрана, погледналъ ги въ лицето, и ги попиталъ: "Какво искате, за какво плачете? Искайте сжщественото, и ще ви се даде". Следователно, на всинца ще се даде, каквото искате, но нищо излишно. Искайте сжществе¬ното, което требва за вашето развитие, и ще видите, че Господь друго-яче гледа. Богъ е премахналъ всичките онези препятствия, които сж ни държали далечъ отъ Него. Ние ще се обърнемъ къмъ Него, ще използуваме Неговата светлина, Неговата Мждрость, Любовь, и Истина, и ще работимъ съ тЬхъ. Богъ изпраща своите синове, те носятъ плановете. И въ туй отношение, вие може да бждете напълно спокойни. Само гледайте да бждете готови ученици, та, туй, което възприемете да не го изпуснете. Ще внесете този новия елементъ въ живота си. Азъ искамъ, като си заминете по домовете, да бждете всички обновени.
Требва да знаете едно нещо: вие мислите, че анархистите работятъ повече отъ васъ? Не. Вие мислите, че толстоистите сж по-чисти отъ васъ? Не. Ние имаме съвсемъ друга норма за чистотата на единъ човекъ. Да се не заблуждавате съ толстоистите, съ анархи¬стите и пр. Те сж наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени, азъ ги уподобявамъ на следующето, ще ви приведа слЬдующия примЬръ: едно време, когато 12-те еврейски племена пжтуваха въ пустинята, всеко племе носеше една часть отъ скинията. Когато ги питаха: какво носите? - Скинията. Едни носеха покрива, други кадилни¬ците, трети темяна, четвърти - попските одежди, пети - ковчега и т. н., но, щомъ пристигнеха некжде, всичките колена донасяха частите на тази скиния, събираха я, и тамъ се покланяха. Сега, тия Бели Братя, като дойдатъ, и като дойде Божествениятъ Духъ на светлината, Богъ ще се изяви чрезъ всички. Тия носители на скинията ще кажатъ на Всички: "Донесете частитЬ", и ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото, отъ всички учения, каквито има по свЬта, всЬки ще донесе частьта на този новия Храмъ, всЬки ще внесе своя си дарь. Тъй ще гледате на нЬидата, нЬма да давате прЬдимство никому. Всички учения сж на мЬсто. МатериалиститЬ ще ги туримъ на работа, тЬ носятъ пода, блоковетЬ за темелитЬ. Ще имъ кажемъ: "Дайте вашитЬ блокове, тЬ трЬбватъ за долу, дълбоко въ земята, за основа. Анар¬хистите, тЬ ще донесатъ ножове, чукове за дЬлане. ТолстоиститЬ носятъ хубави дрехи, прЬмЬни за прЬобличане - и тЬ трЬбватъ. ТърговцитЬ насъбрали хлЬбецъ, житце, брашанце. Ние ще огладнЬемъ, и тЬ ще отворятъ хамбаритЬ. Тъй щото, ние ще видимъ, че всички тия богатства, всички тия насъбрани нЬща, всЬко нЬщо, което сжще- ствува, то си има своето мЬсто.
Сега, ще се приготвите за утрЬшния денъ, да бждете бодри, ще завъртите новъ ключъ. Втората сутринь събранието трЬбва да стане по другъ начинъ. ТрЬбва да разсжждавате. Не че ще бждемъ безъ инициатива, не, азъ искамъ всички да бждете съ инициатива, затова се събирате, сега младитЬ. Не мислите, че старитЬ сж въ бездЬйствие. Не, старитЬ сега сж обули нови потури. Знаете ли, и тЬ сж наострили ножоветЬ си, и казватъ: "И ние подиръ младитЬ!" Готови сж на нови жертви. Мжчно е да се трансформира човЬкъ. Мжчно е, но не е невъзможно. Въ всинца ви виждамъ, че става единъ вжтрЬшенъ процесъ, всинца сте заети съ една велика мисъль. Вие Всинца желаете Любовьта, Мждростъта, всички искате Истината, нали? Истината кали волята, Мждростъта кали ума, а Любовьта кали сърдцето. СлЬдователно, вие ще работите съ Истината, и ще бждете готови. Сега, щомъ нЬкой е чистъ, той е толстоистъ. Щомъ е извадилъ ножа, той е анархистъ, отговаря на съпротива съ съпротива. А новото учение ще го уподобя тъй: новото учение плаща дълговетЬ на всичкитЬ хора, нищо повече! Пуща всички свои братя отъ затворитЬ, разрушава затвори, болници, и на мЬстата имъ съгражда жилища. На всички казва: "Слънцето, всичко е създадено за васъ, всички вие сте братя, всички ще работимъ, всички ще се учимъ, всички ще пЬемъ, всички ще свиримъ, всички ще почиваме". Това е то новото учение! Ние започваме съ пЬене, съ молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи съ молитвата, той не може да работи на земята. РелигиознитЬ хора пъкъ ще работятъ за подкрЬпа на религиознитЬ чувства. Тъй щото, всичко, което е хубаво въ свЬта, ние ще го вземемъ, и ще влЬземъ, като ученици на новото, безъ насилие. Всички ще турите надписа: Безъ насилие!
Никакво насилие, и ще си отстжпвате взаимно.
Днесъ, азъ ви слушахъ прЬзъ цЬлия денъ, отъ сутринъта, и си мислЬхъ да не присжтствувамъ, но казахъ: ще имъ покажа единъ примЬръ, ще ги изслушамъ. И менъ ми бЬше приятно да ви слушамъ. Казвамъ: много хубаво е. Сега, на всинца ви трЬбва приложение! Малки- ятъ приходъ, който имате може ли да го заложите? Може, какъ не. Умътъ, който имате, можете ли да го посвЬтите за Любовьта? Можете. Сърдцето, можете ли да го посвЬтите за Любовьта? - Можете. Волята, може ли да я посвЬтите? - Можете. Щомъ всичко посвЬтимъ, ние сме силни. Е ли Любовьта въ насъ, ние разполагаме съ най-голЬмата сила въ свЬта, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава съ нея. Въ Америка поставили на едно мЬсто два хубаво намагнетисани топа. Отива единъ богаташъ, хубаво облеченъ, но обущата му били подковани, и като приближилъ до топоветЬ, тЬ тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали отъ краката. Та, Божествената Любовь така ще привлече богатитЬ хора, че ще имъ се отнематъ не само обущата, но и кесиитЬ, и всичко. И тогава, за да се освободятъ богатитЬ хора, тЬ ще дадатъ всичко. СтаритЬ възгледи, това сж натрупано богатство. Това богатство трЬбва да остане въ васъ, като една утайка отдолу, и да се повдигне нагорЬ, къмъ Бога, да се занимавате съ новия свЬтъ, съ новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживЬно отъ други, и ние4 ще го приложимъ по сжщия начинъ, по какъвто тЬ сж го приложили прЬди насъ. Туй, което наричаме ново, за нЬкои е старо, но за насъ, на земята, е ново. БЬлото Братство отъ хиляди години живЬе въ този животъ. ТЬ сж го прилагали, затова ние ще вземемъ тЬхния животъ, ще го приложимъ съ всичкитЬ тЬхни начини и методи, съ всичкитЬ тЬхни разбирания.
Искамъ да бждете бодри и весели. Песимизъмътъ, който до сега е царЬлъ ние ще го пенсионираме, защото този песимизъмъ бЬше у насъ на гости. Отчаянието, и него ще пенсионираме; скърбьта и умразата, и тЬхъ, ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще имъ дадемъ единъ банкетъ, и ще имъ кажемъ: "Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради насъ, и сега може да живЬете между насъ!" И тогава, въ лицето на една скърбъ и умраза, вие ще видите лицето на една ваша сестра.
Тъй ще гледате на нЬщата, само когато Божествената Любовь проникне, обхване и изпълни вашитЬ сърдца!
"ИзгрЬва вече день тържественъ!"
7 ч. в. "Ще се развеселя."
Вторникъ.