http://www.beinsadouno.com/wiki/api.php?action=feedcontributions&user=%D0%90%D0%BD%D0%B8&feedformat=atomПорталУики - Потребителски приноси [bg]2024-03-19T10:34:06ZПотребителски приносиMediaWiki 1.25.1http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%98%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%B8_%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82&diff=43250Истина и Живот2014-02-20T07:40:16Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]<br />
<br />
[[Беседи]]<br />
<br />
[[Беседи пред сестрите]]<br />
<br />
== ИСТИНА И ЖИВОТ ==<br />
<br />
<br />
„Духът Божий”<br />
Тайна молитва<br />
<br />
Ще прочета 3-та глава от Посланието към Коринтяните, където апостол Павел се обръща към младите християни, наскоро тръгнали в Пътя.<br />
На всинца ви трябва едно ново разбиране, а сегашното ви разбиране го наричам разбиране на гъсениците. В него всички сте специалисти: дето и да ви тури човек, вие озобвате листата; на което и дърво да ви турят, по всички правила си вършите работата. Вярно е, че за да живее човек, той трябва да иззобва, но това е старият живот, животът на плътта. След такъв живот като погледнеш, листата ги няма. Но питам какво става с гъсениците, след като са яли. Има хора по-умни, които дават на гъсениците да ядат и след като станат какавиди, вземат ги, опарват ги, изваждат им нишките и си правят хубави копринени дрехи. За тези хора страдат гъсениците и дърветата, но те казват: „Нека страдат гъсениците, ние си направихме копринени дрехи!” Ще кажете: „Отвънка коприна, а отвътре коприва” – хубаво е външното, но трябва един вътрешен Живот. Външното има смисъл, когато има вътрешно съдържание. Ако в една малка къща живее един философ, тази къща придобива смисъл. Може някоя къща да е колиба, но ако светия живее вътре, колибата става светийска, пък може къщата да е църква, но ако разбойници живеят в нея, и църквата става разбойническа.<br />
Та сега и вие сте отворили едно заведение и искате да печелите, че като отидете на Небето да ви посрещнат като богаташи. Не казвайте: „Ние все се молим на Господа!” Не ви го казвам като упрек, но има една молитва, която не е за похвала, има една молитва, която нищо не върши. Някой казва: „Двадесет години съм се молил на Господа – „Господи, жена ми е болна, пари ми трябват!” Ако синът ви иде в странство и все иска от майка си, той прилича на светията, който двадесет години се е молил на Господа по три пъти на ден. Светията казва: „Аз живея за Господа, вярвам в Господа” и само се моли, а друг, който не се е молил, а е орал на нивата, каквото е спечелил, донася го и го туря в Божествената житница – и двамата придобиват диплом. Светията казва: „Двадесет години по три пъти на ден съм се молил”, а синът пише на баща си: „Татко, аз имам нужда от пари.” И бащата все праща по едно любовно писмо: слага хиляда лева, две, три, четири, пет хиляди лева, обуща изпраща – синът всяка сутрин иска и бащата все изпраща по нещо. Питам кой син, който обича баща си, иска толкова?<br />
<br />
Вие сега казвате, че много се молите. Аз ви похвалявам като се молите, но молите Бога все да ви изпрати по нещо. И някои казват: „Дотегна ми вече да се моля!” Действително, така не трябва да се молиш. Сега трябва да се научиш, когато не се молиш, какво да правиш. Защото този, който се моли по този начин, пак живее, но щастлив не може да бъде. Представи си, че отидеш при един банкер и той те кредитира – днес отидеш, утре отидеш и той все те кредитира по хиляда, две, три хиляди лева. Ако двадесет години ходиш всеки ден и той ти дава по хиляда лева, които през цялото време внасяш в банката, след двадесет години колко ще имаш? Досега вие все сте просили: „Добър е Господ!” – когато сте се молили, вие все сте искали нещо, но сега вече трябва нещо да внесете. Сега сам ще идеш на нивата да сееш, а след като роди нивата, ще дадеш всичко на света и ще задържиш само семето за себе си. Всичката печалба ще дадеш.<br />
<br />
На вас ви трябва едно ново разбиране. Всички казват: „Сега Господ да ни даде, пък на стари години, след като си наредим децата, ще работим за Господа с всичкото си сърце.” Отлична програма е тази, но аз не съм срещал нито един стар човек, който да е изпълнил своята програма. Щом дойдат стари години, човек казва: „Краката не държат. Господи, аз обещах, но не мога да изпълня обещанието си, не мога ли да отложа за друг живот?” Той и на млади години се е молил, и на стари години пак се моли, постоянно го кредитират и щом иде в онзи свят, му казват: „Този е от кредитираните.” Но в онзи свят нищо няма да му кажат, а ще го върнат назад.<br />
<br />
Превърнете сега правилото и когато ставате сутрин, приложете го върху себе си, за да го разберете. Ако имате син или дъщеря, които всяка година ви се молят по три пъти на ден и за всяка тяхна молитва вие трябва да плащате дневно по три хиляди лева, за цялата година триста шестдесет и пет хиляди лева трябва да дадете. Ако върви така, за двадесет години по триста шестдесет и пет хиляди, до края на живота ви ще отидат милиони и нагоре. При това положение ще бъдете ли доволни от вашия син или дъщеря, че са се молили по три пъти на ден? Но вие не мислите така и казвате: „Господ е богат, Той може да носи молби.” Той може да носи, но не по такъв начин, както вие искате. И затова Господ е дал страданията – страданията в света произтичат от неправилната молитва. Когато много се молим, ние винаги искаме Господ да ни даде нещо. Господ ни дава, но след това молитвата има друга реакция, защото като ходим при Него, седим повечко, отколкото трябва, и вземаме от времето на някой друг, който чака отвън. В такъв случай, когато ти излезеш навън с полученото от Бога, онзи, на когото си взел реда, те ограбва и казва: „Иди пак при Господа да си вземеш каквото ти трябва!” Това е резултат от кривото разбиране на Божията Любов. В Любовта има един закон: ако първия ден се молиш на Господа и вземеш три хиляди лева, втория ден трябва да внесеш три хиляди лева. На третия ден пак ще вземеш, но на четвъртия ден пак трябва да внесеш. Така е правилно, но десет пъти да вземаш и веднъж да внасяш, това Любовта не го допуска. Веднъж ще вземеш назаем и ще върнеш, после пак ще вземеш и пак ще върнеш.<br />
<br />
И казва Христос: „Събирайте си съкровища на Небето.” Ако вие не внасяте, какво ще правите, когато идете на Небето? Там никой няма да ви кредитира и ето какво ще стане с вас: понеже там можете да бъдете гост само един ден, на следващия ден ще вземете паспорта и ще слезете обратно – там и да гостувате не се позволява. При това, в Небето не можеш да кажеш, че си гладен, такова нещо там няма. Щом отивате на Небето, вие трябва да бъдете богати, трябва да имате събрано съкровище – трябва цялото Небе да ви кредитира, да сте внесли нещо. Само тогава ще бъдете радостни, понеже имате един съработник и горе, и долу. Писанието казва: „Да бъдем съработници на Бога” – не само да харчим, но и да вземаме, и да плащаме.<br />
<br />
Питам сега каква трябва да бъде вашата печалба в света? Вие трябва да печелите души! Който спечели една душа, той е спечелил нещо добро. Какво нещо е да спечелиш една душа? Да кажем, че някоя душа е запленена от някой лош дух, богатството й е заграбено и ако успееш да върнеш тази душа при Господа, ти вече имаш едно богатство. Когато срещнеш този лош дух – дявола, колкото и да е силен, спри го и гледай да освободиш душата. Сега се изисква най-първо да освободите себе си – учете се да освобождавате себе си! Гледайте да приспите дявола, който в много отношения не е приспан още у вас. Той не е приспан по единствената причина, че се съмняваш. Щом завиждаш, дяволът също не е приспан. Не че е лош дяволът, но той подушва и щом подуши, че отиваш при Бога, той ти предава завистта. После, като види, че вярата ти се усилва, той се уплашва и ти предава своя страх. Страхуваш ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи като наследство. Когато си замине от теб, тогава дохождат други да го търсят там, дето е квартирувал, и ти плащаш всичките разноски на дявола. Но къде ще го търсиш – всичко е изядено и изпито, оставаш само ти.<br />
<br />
Това е една алегория, от която да разберете вътрешния смисъл: човек може да се освободи и да стане силен не по един механически начин. Вие искате да бъдете щастливи, отвън да ви помагат, искате да грешите, а Господ да работи за вас. Ако другите работят, само те ще заякнат и прави ще станат, а от вас, които нищо не работите, нищо няма да стане. Който оре, богат става, а който става добър, живее, защото Животът е една велика работа. Някой седи и пита какво да прави, а друг казва: „Помоли се!” За какво трябва да се молиш? Най-първо ще се помолиш сутрин и ще попиташ: „Да работя ли тук?” Питай една станция, втора, трета – когато намериш работа, върви. Или идете в някоя дирекция и питайте: „Работа тук има ли?” Например вие отивате при един банкер и искате той да ви даде нещо, но Господ така е направил работата, че ако вие можете да го обърнете към Господа, той ще ви плати каквото искате, пък ако не можете да го обърнете, той казва: „Аз давам само на онзи, който може да ме освободи от ръцете на дявола – който не може, пет пари не му давам!” Мъжът казва: „Жена ми, децата ми не ме обичат; ако можете да ми помогнете, да ми покажете един изходен път, готов съм да ви дам половината от богатството си.” Вие отговаряте: „Добър е Господ!” Аз зная, че Господ е добър, но аз съм търговец и ми трябва черно на бяло.<br />
<br />
И тъй, по сегашния път, по който вървят, хората ще дойдат до едно място и ще кажат: „Когато бяхме млади, друго беше, но сега вярата ни отслабна.” Младият е по-работлив, старият е по-мързелив. Сега как ще си обясните защо старият става по-мързелив. Младият човек не разчита на никого, а понеже старият има синове, дъщери, приятели, този-онзи, той разчита на тях и казва: „Те ще ми помогнат.” Така той става мързелив и остарява, а младият работи сам и казва: „Нямам познати и трябва да се стегна!” Хубаво е понякога човек да е млад, да не разчита на хората. Аз считам хорската помощ за лъжливи обещания. Момъкът, който ще се жени за някоя мома, какво й говори? Вие тук сте женени и сега ще ви цитирам, за да видите дали е вярно това, което говоря. Младият момък увещава младата мома: „Аз съм в състояние да те гледам, баща ми е заможен, имам хубава къща, имам и хубави ниви, сестрите, братята ми са много умни, ти ще живееш много добре при мен, ще носиш хубави дрехи, ще ходиш като княгиня, хубави шапки ще носиш, лачени обуща, хубави ръкавици и пеш няма да ходиш, поне една талига ще имаш и т.н.” И момата, като дойде у тях, мисли, че така ще бъде. Обаче работите на мъжа й се позабъркат и той казва: „Аз така мислех, но тази година се позабърках, обаче за идната година всичко ще се оправи – имам един приятел, който ми каза, че идната година ще започнем едно предприятие и тогава ще имаш нов костюм.” Минава и следващата година и той пак казва: „Работата не провървя.” И така двадесет години: това било, онова било и жената все живее с тази измама.<br />
<br />
Такова е моето сравнение. Разправяха ми в Ямбол за един кон, пред когото на една площ поставят сено в чувал – площта се движи, а конят, като върви към сеното, върти дарак. Той все върви към сеното и най-после, когато извлачи вълната, на обед му дадат сенце и той казва: „Стигнах сенцето!” После пак върви, влачи вълната и вечерта отново казва: „Слава Богу, стигнах сенцето!” По същия начин и хората двадесет години наред гонят подобни вързопчета, въртят дарака и все не ги стигат. От такива обещания нищо не се постига – вълната е извлачена, но конят си остава кон.<br />
<br />
Това е старото учение, така не трябва да се залъгвате. Казва някой: „Аз ще подобря работата”, но работата не се подобрява. Ти, когато работиш за Господа, трябва да внасяш в Божията банка – само тогава работата ти ще се подобри. Казваш да се молим на Господа – ще се молиш, ще се извиниш и ще кажеш: „Господи, аз закъснях, не плащах, но сега внасям в Божията каса; ще ме извиниш, позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добра!” По този начин мъжът най-после вижда, че тази работа не върви – защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, малкият придатък в твоите мисли и чувства – това е важно. Не онова, което хората виждат, е същественото в нашата работа. В работата, която вършим за Бога, всякога трябва да има нещо, което да ни препоръчва пред онези, които са завършили този Път – работата ни трябва да е известна пред тях. А когато дойдем до тяхната висота, тогава ние трябва да бъдем идеал за онези, които идат отподир, трябва да вдигнем нашия фар и да ги насърчим. И като вървим така по Пътя, всеки да гледа този фар – няма какво да търсиш своето фенерче. Понякога мязаме на онези хора, които като Диоген денем запалват фенерчето си и вървят; питат Диоген какво търси, а той отговаря: „Хора търся.”<br />
<br />
Новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света. Богатите хора сами си услужват – те си намират един скъпоценен камък, от който си правят една огърлица или на пръста си го поставят. Хората на Новото учение трябва да бъдат като тези бижутери: те трябва да издирят къде има някоя грешна, паднала душа и трябва да купят не само нея, но и всички, които са около нея. След това трябва да ги поставят на огърлица или на пръстени. Бижутери трябва да бъдете!<br />
<br />
Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете!” – ние се молим само за обикновени работи. Ще бъде смешно, ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урок, отида на другия ден и се извиня, че не съм го научил; на следващия ден пак се извиня, на третия също. Ако цяла година се извинявам, че не зная урока си, какво ще мисли учителят за мен? През цялата година не трябва да имаш нито едно извинение и винаги трябва да отиваш на училище с научен урок. А пък ако си направил някоя погрешка, това е в реда на нещата – вторият път ще се изправиш, а третия път ще бъдеш с поправена погрешка. Така човек се повдига и мъчнотиите, които сега имате, са известни задачи.<br />
<br />
Някой казва: „Не може без страдания” – и те са известни погрешки. Ако в Живота си нямахте мъчнотии, нищо не бихте могли да научите. Ако на учениците в училище даваха само разрешени задачи, какво щяха да научат? Ако не им се даде някоя лекция да развият, някоя теза да разработят или да нарисуват нещо, какво могат да научат? Понякога ще работят, понякога ще пеят, но остане ли да не работят нищо, какъв ще бъде животът им? Такъв живот е безмислен, той е животът на светските хора. Светските хора само си въртят очите на една и на друга страна и казват: „Този е религиозен, онзи е богат, има голяма къща” и т.н. Сега и вие ще кажете: „Аз го зная този човек, добър е той.” С въртене на очите нищо не се придобива. Някоя си банка фалирала – какво от това? Ако имаш пари там, и ти ще плачеш с нея. Вложи парите си в държавната банка, защо ти трябва частна банка – нито пък ти трябва банката на сина ти, която също е частна банка! Вложи парите си в Божествената банка, дето никой не може да ти ги изяде. Спестените пари на много от банкерите в Америка бяха изядени. Хората все спестяват за черни дни, но черните дни отнесоха парите. Ако те бяха внесли парите си в Ангелската банка, парите им щяха да бъдат сигурни, но те ги внесоха в частни банки и парите отидоха. Така ще стане с всеки от вас, който влага парите си в една от тези съмнителни банки. Имайте предвид следното правило: внасяйте парите си в Божествената банка! Можеш във всяка банка да внесеш по сто лева, в стотина банки по сто лева – това са десет хиляди лева, които са достатъчно. Онзи капитал, който имаш, внеси там, където парите да са сигурни.<br />
<br />
Сега вие ще кажете: „Ние сме слушали това, Учителю!” Една майка преподавала на детето си уроци, като му казвала: „Не ме безпокой, ами си направи едно хвърчило.” Детето отива при стана на майка си, взема ножиците и започва да реже нишки, с които да си направи хвърчилото. То отрязало горните нишки и си направило хвърчилото. Майката, като дошла, останала изненадана – вижда нишките на платното отрязани и до кросното седи синът с хвърчило в ръка. Втори път майката не оставяла сина си край кросното, за да не отреже пак с ножици нишките на платното. Така и вие често режете нишките от Божественото кросно. Казвам: когато имате нещо за тъкане на стана, заключвайте вратата, за да не влезе някой и да развали цялата ви работа. Колко пъти вашите деца са отрязвали нишките от кросното ви!<br />
<br />
И тъй, хубаво е във вас да се роди желанието да бъдете ученици. Ученикът трябва да придобива Знания от детство до стара възраст. Той всякога трябва да добива Знания и да работи. Първо трябва да работи за Бога, после – за ближния си и за себе си. Ученикът трябва да работи за трима души: първо, за Бога; каквото остане, да го внесе в банката на ближния, а каквото още остане, да го внесе в своята банка. Това е сигурният Живот, който изисква умът на ученика да е спокоен, сърцето и душата му да са спокойни – този е Божественият път. И ако всички хора така живееха, нямаше да има никакви противоречия в света. Някой ще каже: „Ти не ми ли вярваш?” Вярвам ти, разбира се – аз вярвам, че си в състояние да не си изпълниш обещанието, както всички хора. Когато нямаш пари, какво ще правиш? Вярвам ти, как не – вземете статистически например колко хора, които са обещавали, не са изпълнили обещанията си. Тогава те как ще се извинят?...<br />
<br />
Сега не е въпрос какъв е бил човек в миналото – то е минало. В бъдеще какъв ще бъде е друг въпрос, но сега какъв може да бъде е важно. Казвате: „Как ще се живее?” Този е новият начин: чрез закона на страданията Бог иска да ни научи да бъдем благодарни от днешния живот. Като си извършил нещо, ти си го внесъл в Божествената банка и за утрешния ден не се грижи. Ти не мисли за мъжа си, но, когато станеш сутрин, благодари на Бога, че си здрава, благодари на Бога, че децата ти са здрави. И когато се разболеят, пак благодари на Бога – болестта е от теб, а здравето е от Бога. Синът или дъщеря ти може да са загубили нещо – благодари на Бога, че не са загубили всичко, това е тяхна работа. Ние казваме: „Защо Господ допусна това?” Идват при мен някои и се оплакват, че не им върви. Идва една мома и ми казва: „Не ми върви, десет пъти вече как се годявам и се разгодявам” – и почва да ми казва името на първия. Аз й отговарям: „Ако се беше оженила за него, той щеше десет пъти да ти снеме кожата от гърба; вторият щеше да те продаде като робиня; при третия щеше да бъдеш като една слугиня и сама щеше да искаш да избягаш; четвъртият щеше да те води по кръчмите да ядеш и да пиеш, а ти щеше да плащаш за него; петият щеше да те направи разбойник, да бъдеш съучастница на неговите престъпления; шестият на гърба ти щеше да напише всичките обявления и вечер щеше да ти се кара, че не си свършила толкова работа, колкото трябва. Провидението иска да те избави, не ти е определено да се жениш. Може и да се ожениш, но ще ти кажа, че ако направиш това, мъжът ти ще те бие по три пъти на ден.”<br />
<br />
Има нещо, което Бог не позволява, но, като настояваме много, Той казва: „Дайте му го!”, а то не ви е определено. Ще кажете: „Може ли човек да се не жени?” Никой не е останал неженен – още като дойдеш в света, ти се оженваш вече. И като обичаш, ти се свързваш с този, когото обичаш. Що е женитбата? Женитба без Любов не става. Винаги, когато има Обич между двама души, това е една връзка и тя е от Бога. Дето няма такава връзка, защо ще се лъжете? Два вола събират на едно място, впрягат ги и те се женят. Аз съм виждал, че и две крави женят, виждал съм друг път, че вол с биволица женят или вол с крава. Казвам: това е по-естествено, а има съчетания, съвсем не по Бога.<br />
Сега хората вървят по по-естествен път. Има вече трактори и добичетата няма да се впрягат, освобождават ги, защото те си имат друга работа. Волът достатъчно е служил, трябва да се освободи. Трябва вече и умът, и сърцето, и душата ни да се освободят от непоносимия труд. Ние понякога прекарваме целия си живот в терзания и след като минат двадесет, тридесет, четиридесет години, казваме: „Няма вече изходен път.” Има изходен Път в живота! Дойдеш до една задънена улица и не можеш да вървиш напред – ти трябва да се върнеш назад.<br />
<br />
Лесният път е Път на Божествената Любов. Когато работиш за Бога, ще станеш сутрин и ще кажеш: „Днес ще свърша една работа за Бога!” Най-малката работа – тя ще бъде за Бога. Някой ще каже как може така – може! Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя: като стана сутрин, ще напиша едно любовно писмо на една вдовица. „Сестро” ще я нарека, а тя ще се чуди от кого е това писмо. Ще напиша адреса, а пък после ще направя едно колетче от две симидчета. И това е нещо – на трите й деца ще изпратя по едно симидче. Това е Волята Божия. Ако съм на ваше място, ще й изпратя пакетче, в което ще туря едни чорапи или ръкавици. Изобщо, за да се върши Волята Божия, разни начини има. Или ще изпратя някоя хубава книжка – евтина, неголяма. Тъй бих правил всеки ден, ако бях на ваше място. А вие започвате да се колебаете: „С книжки не може и със симидчета не може, и с любовни писма не може...” Не, ще кажете, че можете и с малки работи! Хубаво е хората по този начин да си пишат любовни писма. И сега получавате често такива писма – какво насърчение са тези писма, бихте ли отпаднали духом при такива писма!<br />
<br />
Сега някой не е доволен от малкото, иска да му обещаят хиляда и петстотин лева за това, за онова. Този човек едва има за себе си двадесет лева и казва: „Много ще съм ти благодарен, ще се моля на Господа за теб!” За хиляда и петстотин лева ли ще се молиш? Че ти, ако дадеш на един свещеник десет лева, той ще се моли два пъти повече. Това е пътят на изключението: ако някой поиска от мен хиляда и петстотин лева, ще му изпратя петнадесет лева и ще кажа: „Десет лева ще потопиш във водата и те ще станат толкова, колкото ти искаш. Ако не станат, пиши ми, може да не знаеш какъв е начинът.” И ще му кажа да направи този опит сутрин, когато изгрее Слънцето. Друг път ще направи опита посред нощ, трети път ще ги потопи при облачно време и четвърти път – при звездно небе. Ако не успее, ще му кажа: „Много си невежа!” Сега вие ми се чудите и казвате: „Как може да бъде това нещо?” Ще ви направя мисълта си малко по-ясна: представете си, че ми искате хиляда и петстотин лева и аз ви пращам петнадесет житни зрънца и казвам: „Сега е есен, посадете ги според последната система, която съществува в Америка, и ви уверявам, че след пет години вие ще имате не хиляда и петстотин лева, но повече от двадесет хиляди лева печалба.” Трябва да знаете как да употребявате нещата. Ако някой би повярвал, когато тури тези пари десет пъти във водата, те ще станат повече, ще се умножат. Ако той има нужда от пари, те ще се умножат.<br />
<br />
Когато щяха да продадат като роб сина на онази бедна вдовица, тя отиде при Елисея и той й каза:<br />
<br />
– Имаш ли празни съдини?<br />
<br />
– Имам.<br />
<br />
– Друго нещо имаш ли?<br />
<br />
– Имам една стъкленица от масло.<br />
<br />
– Събери колкото можеш съдини от съседите си, затвори се и почни да преливаш стъкленицата с маслото в празните съдини!<br />
<br />
Като почнала да прелива, напълнила съдовете и казала:<br />
<br />
– Дайте още съдини!<br />
<br />
– Няма.<br />
<br />
Казва пророкът:<br />
<br />
– Иди сега, продай маслото и откупи сина си!<br />
<br />
Ако вие имате съществена нужда, маслото ще потече. Този закон е верен. Всяка една мисъл и всяко едно чувство в човека може да принесе своя плод.<br />
<br />
Та казвам: трябва да дойдете до положителната страна. Може някога работата да излезе несполучлива – погрешката е у вас. Направете втори, трети, четвърти, пети, шести опит, докато вашият метод се промени и вие придобиете съществено Знание и разберете мистичната, духовната страна на нещата, в която седи Силата на човека. И когато придобиете тази Сила, вие няма да я употребявате за себе си, а тя ще бъде благо за другите. Защото ако един човек направи една чешма, само той не пие от нея – когато се прочуе чешмата, всички ще пият от нея. Като си направил едно благо, то става достояние на всички, от това благо всички ще пият. Ти не можеш да затвориш чешмата с кранове; когато е готова чешмата, и животни, и хора – всички ще пият от нея и ще благодарят, че се е намерил един умен човек, който е разрешил един от важните въпроси.<br />
Сега мнозина от вас страдате, боледувате, в беднотия и немотия живеете, но това са задачи, които трябва да разрешите. Ако сами ги разрешите правилно, това е едно благо за вас, пък ако други ги разрешат, вие само ще се учите. Но има неща, които специално за вас са дадени и благодарете на Бога, че са дадени за вас. Ако носите една болка ден, два, три, накрая ще я оставите. Имаш ли някаква дисхармония на гърба си, тя е една неразрешена задача. Като дойде у вас ревматизмът и седи три дена, на четвъртия го изпратете; ако седи дълго време у вас, това показва, че вие не сте от много способните ученици. Така гледам аз; ако съм на ваше място, така ще гледам, а пък вие гледате малко по-другояче. Един ревматизъм, като го впрегнеш на работа, той оре като вол. Някой момък, като се влюби в някоя мома, най-първо той я хваща за ръката и не я пуща, но тя трябва да се отдръпне и да си отиде вкъщи. Та и вие някога трябва да се изтръгнете и да си отидете вкъщи. Това са все души, които нямат работа, ангажират те и казват: „Ти не разбираш, влез в положението ми.” Те те хващат и си създават частна собственост, заграждат се с тел, искат да си градят нещо. Ще им кажеш, че това място е тясно; изведи ги малко настрана, дай им мотиката и им кажи: „Аз имам по-широко място, а тук и за мен няма място.” Като им говориш така, те ще излязат и ще те напуснат. Това са резултати, които се дължат на известни мисли.<br />
<br />
Сега опасността е другаде. Ако разбирате вътрешния закон, вие ще се натъкнете на друго нещо. Защото главната цел на Живота е да живеем за Бога – понеже целият Живот е на Бога, за Него ще живеем. Той не е такъв, какъвто го описват другите хора. Ние трябва да мислим, че всички блага, всичко разумно е взето от Бога. За Този, който ни е дал Живота, за Него ще работим. Ще кажем: „Ние знаем Истината, както знаем водата, както знаем, че вятърът духа. Истина и Живот ние ги знаем – този Живот е дошъл от Бога!” Всички трябва да се въоръжите с мощна Сила и всеки ден да изпращате по нещо, ако искате да се осмисли Животът ви.<br />
Понякога гледам сегашните хора и правя своите наблюдения. Друг път съм занят с някоя хубава мисъл, но изведнъж нещо отвлича моята мисъл в миналото ми – разбирам, че тази мисъл е чужда, някой е намислил да ме посети. И наистина, не се минават един или два часа и идва някой да ме занимава със своя минал живот. Тази мисъл е чужда – този човек ме занимава с чужди работи. Ще му кажа: „Ти това не си направил, онова не си направил и вследствие на това имаш такива последствия. Ти трябва да измениш живота си, защото другояче няма да върви работата!...”<br />
<br />
Във Варна имаше един богат търговец, Янев, живееше на Балък-пазар. Един ден той стана евангелист, започна да чете Евангелието и работата му потръгна. Той казва: „Сега ще бъда добър бакалин!” По едно време почна да му върви назад. Той казва: „Аз употребявах по-рано всякакви лъжи пред онези турци, които идваха от Делиормана. Те ми искаха десет килограма захар, а аз им давах осем. Всичко, каквото спечелих тогава, сега го изгубих. Сега вече наново трябва да печеля – по Бога, по честен начин. Всичко, спечелено чрез неправда, ще си отиде по пътя, и всичко, спечелено по честен начин, ще остане. Животът, който съм живял с неправда, ще си отиде, няма благословение в този живот!”<br />
<br />
Сега ще започнете чистия, светия Живот, сега ще започнете Живота на Любовта. Аз, като живея по Любов, трябва така да продавам, че всички да живеем по Любов. Този свят не е само за мен, но той е Живот за всички хора – всички трябва да живеят добре. Светият Живот е добър Живот. Когато го живееш, в ума ти няма нищо, което да те безпокои и всякога си радостен.<br />
<br />
Сега искам всички да живеете по новия начин. Влезете ли в този Живот, когато продавате, всякога ще теглите с по десет грама повече от вас. Никакво подяждане! Когато говорите за някого, спрете се, защото вие понякога преувеличавате, тълкувате и критикувате неговите погрешки – ако купувате, вие ги увеличавате, за да платите по-малко пари. Когато ги прецениш без преувеличение, ще им сложиш по-голяма цена, ще видиш, че тази сестра не е толкова лоша, че е по-добра, отколкото я мислиш. Вие сте умната жена, а лошата се продава; ако кажете, че е много лоша, вие я обезценявате. Когато укоряват някой човек, продават го на пазар. Такова е било някога робството: когато продават някой роб, продават му злото – това било хилаво, онова било износено, всичко правят, за да дадат по-малко пари. По същия начин дяволът те изнася някъде, за да те продава – дяволът идва и като чуе, че укоряват някого, той го продава. И когато хвалят някого, пак го продават. При укоряването те го обезценяват, а когато го хвалят, те го надценяват, но и в двата случая той отива в робство. И след това за този човек казват: „Ти знаеш ли колко добре съм говорил за теб, и ти направи нещо за мен!” Той ще каже: „Ти знаеш ли колко зло си ми направил – аз ще ти отвърна със зло!” Затова когато дойде този брат, ти кажи: „Този още не е за продан, не си струва хич, не го купувайте!” Та когато казвам, че хората не трябва да се одумват, искам да се развали продажбата. Вие поопознаете малко този човек и втори път го изнасяте на пазара, така правите в продължение на няколко месеци или на една година. Някога човек е в робство, нещо го измъчва и той се чуди, страда – идват от Невидимия свят да го освободят и той казва: „Слава Богу!” След това го хвалят и пак го продават – това е пак измъчване.<br />
Един княз се оженил за своята възлюбена и трябвало да отидат на бал; той й казал: „Ти ще се облечеш според модата!” Тя не искала, но той настоявал да се облече според реда и порядъка на бала, за което я посмушкал – и тя се облякла. Но когато се върнали, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило на бала. Казвам: и когато се обличаш, ще те смушкат, и когато те хвалят, ще те смушкат – на бала има смушкване и в началото, и в края. При други случаи има други смушквания, които са от друг характер – това се отнася до вътрешната страна на Живота. Та когато дойдат тези мушкания, вие трябва да се повдигате духом, не се подавайте на слабостта да казвате: „Забравил ме е Господ” или “Трябва да си починем.” Почивката е един факт, почивката седи в добрата мисъл – ако мислим добре, ние си почиваме. Това е физиологически вярно – за да си починеш, ти напълно трябва да смениш мисълта си с една много приятна мисъл. Мисъл, която тежи, можеш да я смениш за пет минути и да си починеш, като си отвориш мисълта. Като дойдеш до една отрицателна мисъл, замени я и кажи: „В Бога промяна не може да има и измяна не може да има!” За Бога, който ти е дал всички блага, който ти е дал Живота и тялото, ти трябва да работиш заради Него. Колкото години имаш още, ще посветиш на Бога, защото като отидеш на Небето, големият Живот ще свидетелства за работата, която си свършил. Другите пък, които са гледали, също ще свидетелстват за твоя начин на работа – има други, които наблюдават твоя начин на работа. Нали в училище един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае. Когато съм ходил при разни учители, те посочват някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити”, а като посочат някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.” Ако си тъпак, всички знаят, че си такъв; ако си даровит, всички знаят, че си даровит. Законът е верен и в духовно отношение: ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш Волята Божия, пак ще те сочат с пръст, правилото не се мени.<br />
<br />
Та сега всички трябва да усвоите първото учение. Вие добре започнахте, но се спряхте на едно място. На един от най-добрите свещеници в България една съботна вечер му се явил неговият ръководител и го бутнал по окото като му казал:<br />
<br />
– Едното ти око е почнало по земята да гледа.<br />
<br />
Когато станал сутринта, там, дето го бутнал ръководителят му, било почерняло.<br />
<br />
– Не те харесвам, ударил си се – като че ли окото ти е ударено, къде се удари снощи?<br />
<br />
– Кадих тамян на Господа – свещеникът не казал причината, не признал, че бил предупреден да гледа нагоре, а не към земята.<br />
<br />
Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу към Земята, работата ще върви тежко. Всички трябва да бъдете работници – надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта – каквото и да се случва, нагоре ще гледаш! Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение! Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега. Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг. Трябва да се държи изпит, последният срок е вече наближил. Ако си поправите бележките, добре. Или ще си ги поправите, или ще си държите повторно изпита. Които си държат повторно изпита, те си знаят.<br />
<br />
Сега да остане у вас мисълта: „Ние сме съработници с Бога, да работим за Бога!” Тази е хубавата мисъл: „Да работим за Бога!” Това е хубаво нещо. Щом работим добре за Бога, ще работим добре и за ближните си, ще работим добре и за себе си. И тогава работата ни от сутрин до вечер ще бъде блажена и щастлива.<br />
<br />
Тайна молитва<br />
Добрата молитва<br />
17 март 1932 г., София, Изгрев</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B8%D1%82%D0%BE_%D0%B8_%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD&diff=43249Сито и дармон2014-01-16T14:33:20Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
<br />
==Сито и дармон ==<br />
<br />
Матея, 5 гл. <br />
<br />
<br />
В пета глава от Евангелието на Матея се говори за блаженствата, които имат отношение към онези хора, които възприемат и предават нещата добре. Който не възприема добре нещата, не може и да ги предава добре. Който не е изучавал музиката добре, не може и да я предаде добре. Който вижда добре, може да разбира добре, а понякога не разбира добре нещата. Обикновено за младия се казва, че вижда добре, но не всякога разбира това, което вижда. Младият има здрави очи, вижда ясно, каквото чете, но не всякога прониква в съдържанието и смисъла на прочетеното. Старият обратно: не вижда добре, но разбира това, което е прочел и чул. Понякога е за предпочитане човек да недовижда, но всичко да разбира, отколкото да вижда всичко и да не разбира. Добрият цигулар вижда нотите, разбира, как трябва да ги изпълни и не прави погрешки.. Той носи качествата на младия и на стария, т. е. той едновременно вижда и разбира. Всеки тон, който излиза от неговата цигулка, е сочен, пълен със съдържание и смисъл. <br />
<br />
Често се говори за любовта, мъдростта и истината като велики прояви на живота. Не е достатъчно да се говори за тях като научни понятия, но те трябва да се възприемат и предават правилно, в тяхната дълбочина и смисъл. Това е все едно да знаеш, какво нещо е светлината, с каква бързина се движи, колко трептения прави в секунда, без да я виждаш и разбираш. За предпочитане е, следователно, да възприемате и предавате правилно светлината и любовта, отколкото само да знаете, какво представят те, без да се ползвате от тях. Малцина знаят, какво представя любовта, но всички се стремят към нея. Любовта не е дреха за обличане, нито въздух за дишане, но е толкова необходима за човека, колкото са необходими светлината, въздухът, водата и хлябът. В който момент любовта напусне човека, той се вкисва, става недоволен, мрачен, песимист. Страшно е да се вкисне човек. Да си малко недоволен, това лесно се понася, но голямото недоволство руши и събаря. Слабото вкисване е поносимо, но крайното вкисване е разрушителен процес. <br />
<br />
Какво се иска от съвременния човек? Да възприема и предава нещата добре, това е задача и на учения, и на простия. Ученият се натоварил с много теории, които го спъват. Друг е въпросът, ако теориите му са приложими. Ако адвокатът знае всички закони, но не може да ги прилага на място, нищо не се ползва; ако съдията съди хората, и те са недоволни от него, нищо не се ползва. Понеже съдията съди лошите, престъпните хора, той нищо не придобива. Те се настройват срещу него, и той си създава лоши отношения с тях. Затова Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени !” Иде ден, когато съдиите ще съдят по друг начин: вместо смъртни присъди и затвор, ще дадат свобода на престъпниците. Ще ги поставят при условия да работят земята и сами да се ползват от придобивките си. Те ще бъдат далеч от добрите хора, но свободни да се радват на живота и на труда си. За предпочитане е да отговориш на злото с добро, отколкото със зло. Ако не правиш добро, губиш; ако правиш добро, печелиш. При злото резултатът е обратен: ако не правиш зло, печелиш; ако правиш зло, губиш. Разумният човек печели и от доброто, и от злото. – Как? – Като прави добро и не прави зло. Неразумният губи и от доброто, и от злото. – Как? – Като не прави добро и прави зло. <br />
<br />
Днес всеки се интересува, какво носи новата 1944 г. Тя носи новата мисъл, че който прави добро, всякога печели. Това се крие в едната четворка. Другата четворка подразбира: който не прави зло, всякога печели. Бог учи народите да правят добро и да не правят зло, за да печелят всякога. Сега народите се бият, не изпълняват Божия закон, поради което губят. Новата година казва на цялото човечество: Ако правите добро и не правите зло, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. – Вярно ли е това? – Вярно е 101%. Това е абсолютен закон, който всеки трябва да запише в ума, в сърцето и в душата си. За да изпълнят този закон, някои искат да премахнат злото от света. Това е невъзможно. Махне ли се злото, половината свят престава да съществува”. Злото е толкова необходимо, колкото и доброто. Следователно, не се стремете да унищожите злото, но бъдете будни да не правите зло. Това се постига с прилагане на доброто. Ще правите добро и ще работите за доброто. Ще се пазите да не правите зло и ще оставите злото да работи за вас. Досега хората са работили за злото, т. е. те са били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще обърнете нова страница на живота: ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Направете доброто господар и го оставете свободно; то знае, какво да прави. Ще кажете, че не знаете, как да направите доброто господар. Ако малкото пиленце, едва що излюпено, знае да яде, как да не знаете вие да работите с доброто? Малкото пиленце разбира езика на майка си, а вие не разбирате езика на вашата майка – любовта. Това е невъзможно. Когато малкото дете се опари от запалената свещ, достатъчно е майка му да каже „гъш”, и то веднага оттегля пръста си от пламъка. Колко пъти сте чували и вашата майка да казва „гъш”, да оттеглите пръста си от огъня на злото! Не трябва ли и вие да я слушате? – Това трябва да се докаже научно. Докато се докаже научно, пръстът ви ще изгори. <br />
<br />
Светът се нуждае от добри и здрави работници, със здрави очи, уши, нос, уста. Светът се нуждае от работници със здрави ръце и крака, със здрав мозък, със здрави дробове, със здрав стомах. Здравият има силен, жив косъм. Приятно е да гледаш косата на здравия човек. Какъв трябва да бъде цветът на космите? – Ако мъжът има черна коса, жената трябва да има бяла ; ако косата на жената е черна, на мъжа трябва да бъде бяла. Само така те ще се допълват. Черният цвят означава взимане, а белият – даване. Следователно, ако си с черна коса, трябва да знаеш, добре ли възприемаш; ако си с бели коси, трябва да знаеш, добре ли даваш. Сиромахът не се нуждае от бяла коса. Той няма какво да дава. Ако косата му е черна, тя е на мястото си. Той ще взима, докато забогатее и тогава ще дава. Значи, богатият трябва да има бяла коса, а бедният – черна. Побелее ли главата ви преждевременно, трябва да я боядисате, да стане черна. Това е символично изяснение, в което се крие дълбока истина. <br />
<br />
Какво представят космите?– Антени, чрез които човек се съобщава с невидимия свят. Който не може да възприема от разумния свят, той е прекъснал своята антена и трябва отново да я свърже. Това е невъзможно. – Невъзможните неща за човека са възможни за Бога. Когато се натъкне на невъзможни неща, човек създава различни теории и учения, с които прикрива нещата. Да носиш чадър лятно време при големи горещини, това е в реда на нещата. Обаче, защо ти е чадър зимно време, при голям студ? Всеки чадър, употребен не на място, носи големи нещастия за човечеството. Дето трябва, природата е турила чадър. Какъв по-добър чадър искате от косата? Тя пречупва светлината правилно и намалява така силата й, че се възприема безболезнено и безопасно. Носиш ли чадър не навреме, ти се лишаваш от благото, което слънчевата светлина носи. Ако носиш обуща на краката си, ще внимаваш да не бъдат тесни и островръхи, каквито модата препоръчва. Между обувката и кракът трябва да има поне половин милиметър празно пространство, та да се проветря кракът свободно. Които следват модата, носят обувки с високи токове, едва пристъпват. И това е неестествено. Хора, които носят високи токове, нямат възвишени мисли. Те искат по изкуствен начин да си предадат височина, но изкуствените неща нищо не предават. Ако е въпрос за мода, следвайте модата на природата, в която има нещо завършено и полезно. Всяка форма, чрез която се възприемат и предават Божиите блага, е на място, Всяка форма, която препятства на това възприемане и предаване, не е на мястото си. Същото се отнася и до мислите, чувствата и постъпките на хората. Стремете се към такива мисли, чувства и постъпки, които са добри проводници на Божественото. Те възприемат и предават правилно Божиите мисли и чувства. Следователно, докато косата на човека възприема и предава правилно слънчевата светлина и топлина, той е здрав и разумен. Наруши ли се това възприемане и предаване, човек заболява. Радвайте се, докато очите и ушите ви са здрави, да възприемат и предават добре слънчевата светлина и топлина. <br />
<br />
Помнете: Здравето зависи от правилното възприемане и предаване на нещата. Ще ядеш, т. е. ще възприемаш с мярка и ще даваш от себе си с мярка. Що се отнася до възприемане и предаване на енергията, ще спазвате същия закон. За всяко нещо ще възприемате и предавате толкова енергия, колкото е потребно. Така ще запазите хармонията на своя живот. Обаче, дойде ли до доброто, законът е друг: колкото повече правите добро, толкова по-голяма е хармонията в живота. Който не разбира тези закони, постъпва точно обратно: въздържа се от доброто и прави зло. Какво ще кажете за касапина, който коли десетки и стотици говеда , агнета и овце? След него иде гостилничарят, който кълца и реже на ситно месото, прави от него пържоли и кебапчета, да възбуди апетита на своите клиенти към виното и ракията. В бъдеще този занаят ще му причини хиляди нещастия и страдания, но днес той е далеч от истината, не може да разбере положението си. Когато започне да страда, най-малко сто души около него ще се ползват от страданието му. Ако той не страда, стотина души около него ще пострадат. Същото се отнася и до вас. Ако вие режете месото и не страдате, стотина души около вас ще страдат; започнете ли вие да страдате, те ще се радват, защото ще се ползват от вашите страдания. Ето защо, казвам да не режете месото, за да се ползвате и вие, и окръжаващите от съвета ми! Месото представя греха в живота. Пазете се от греха; да не правите от него нито пържоли, нито кебапчета. <br />
<br />
Мнозина ме запитват, защо говоря толкова за Божията Любов. Много просто, любовта е единствената мощна сила, която носи добро и за вас, и за онези, които идват след вас; тя носи добро и за настоящия, и за бъдещия век. Чрез любовта се постигат всички идеали на човешката душа. Ако искаш да имаш добър приятел, обичай Бога. Ако искаш да имаш добри деца, обичай Бога. Ако си търговец и търсиш добри клиенти, обичай Бога. Любовта трябва да има приложение навсякъде. Не се ли прилага, няма смисъл да се говори за нея. Като се възприема и прилага, тя носи благо за цялото човечество. Само един поглед на любовта е в състояние да спаси света. Една постъпка на любовта е в състояние да спаси света. Парче хляб, дадено в името на любовта, спасява света. Мощна, велика сила е любовта. Тя твори, пресъздава и организира нещата. Който иска да се увери в думите ми, нека приложи и опита силата на любовта. Любовта първо се прилага, а после се говори за нея. Не питай, дали те обичат хората и колко те обичат. Това зависи от тебе – шишето ти е малко. Малко шише, малко любов събира. Ако шишето ти е голямо, ще събере повече любов. Не се сърди на хората, че малко те обичат. Отвори шишето си, т. е. сърцето си, и любовта на хората ще се влее в тебе. Не са виновни те, че малко любов ти дават. Не е виновна за това и природата. Справедливи трябва да бъдете! Колкото повече сте се разширили, толкова повече любов ще получите. Това зависи от съдържанието на вашето сърце. <br />
<br />
И тъй, отворете ума, сърцето и душата си, да възприемате Божията Любов и светлина, Божията Мъдрост и Свобода. Закон е: Колкото възприема човек, толкова трябва да дава. На красивата мисъл отговаряйте също с красива. На възвишено и благородно чувство отговаряйте също с възвишено и благородно. На добра постъпка отговаряйте с добра. Мислите представят пари, а чувството – материал, срещу който се дават пари. За добър материал ще дадеш много пари, но няма да съжаляваш. Ако за прост материал дадеш много пари, ще съжаляваш, че си се излъгал. Мисли добре за онзи, който храни добри чувства към тебе. Храни добри чувства към онзи, който мисли добре за тебе. Това значи да цениш приятеля си, и той да те оценява. Между мислите и чувствата трябва да има пълна хармония. Един богат човек имал връзки с много хора, които му правели различни услуги, но той никога не благодарял. Той не познавал, какво нещо е благодарност. Никого не ценял и не зачитал; мислел, че с богатството си може да постигне, каквото желае. Един ден, като се връщал от търговия, паднал на пътя и си счупил крака. Понеже бил сам, нямало кой да го вдигне и да му помогне. Започнал да стене и да се оглежда, дано дойде от някъде човек да му помогне. В този момент той видял една млада жизнена мома, която веднага се затичала към него и го запитала, какво му е, защо лежи на пътя и стене. Той показал счупения си крак и поискал помощ. Момата веднага свалила кърпата от главата си и здраво превързала счупения му крак. Намерила кола, помогнала да го вдигнат и внимателно го придружила до дома му. Трогнат от грижите и милосърдието на момата към него, той за пръв път в живота си прошепнал думата „благодаря”. <br />
<br />
Да благодарим на всяко живо същество за най-малката услуга, която ни прави. Да благодарим на Бога за всички грижи, за всички блага, които отправя към нас. – Какво е Бог и къде е Той? – В душата на младата мома, която завързва счупения крак на богатия и го придружава до дома му. Тя става причина да се смекчи сърцето на този човек и да изкаже той благодарност за пръв път в живота си. Тъй щото, питате ли, къде е Бог, ще знаете, че Той е в любовта, в доброто, в разумността, в силата. –Какво представя човекът? – Този въпрос не е важен. Щом Бог се проявява в човек, това е човекът. Щом човек се проявява, това е Бог. Бог е голямата, велика любов, а човек – малката. Бог е голямото добро, а човек – малкото. В Бога е голямото изобилие, а в човека – малкото. Бог храни и големите, и малките, а човек – само малките. Остане ли на човека да храни големите животни, те ще умрат от глад. През ръката на Бога тече изобилно, както през дупката на дармона. Ако пресяваш жито през дармона, то ще мине през дупките, а на дармона ще останат сламките. През ситното сито се пресява брашното от триците. Обикновените хора са ситни сита. Ако дават нещо, пресяват го през ситно сито, малко да падне. Тази е причината, поради която те имат много трици, с години да ги продават. Когото срещнете днес, все за трици говори. Някой казва, че не го обичали, че работата му не вървяла добре, че ближните му пакостят и т. н. Това са все трици, които скъпо продават. Оставете настрана ситното сито и го заместете с дармона. Каквото и да правите, Божественото жито не се пресява със ситно сито. Както и да го пресяваш, през дармон или през ситно сито, то е едно и също. Поне не си губи времето със ситното сито. Мислиш ли, че като прекарваш нещата през ситното сито, ще се освободиш от злото? Божественото жито не търпи нито дармон, нито ситно сито. Както и да го пресяваш, от него трици не падат. Със ситното сито ще изгубиш времето си, и пак ще мине, каквото си го сипал. Чистото си е всякога чисто. <br />
<br />
Какво представят дармонът и какво ситното сито? – Божествена и човешка мярка за нещата. С дармона определям Божествените неща, а със ситото – човешките. Който иска да познае съдружника си, нека следи, как постъпва той. Ако в отношенията си със своите ближни прилага ситото, а към себе си дармона, откажи се от него. Ако към себе си прилага ситото, а към ближните си дармона, може да разчиташ на него. Ако трябва да делиш хляба с ближния си, и той вземе за себе си по-голямата част, не разчитай на него. Той мисли само за себе си. Който мисли само за себе си, работи със ситото. Който мисли повече за другите, а по-малко за себе си, той работи с дармона. Какво би станало с вас, ако Бог прилага за всяка ваша постъпка ситото, а не дармона? Какво би станало със света, ако Той правеше разлика между добрите и лошите хора? Благодарение, че Бог постъпва еднакво справедливо и към добрите, и към лошите хора, светът продължава да съществува и да се развива. Ето защо, при сегашните условия на живота, и ситото, и дармонът са на мястото си. <br />
<br />
Каква идея се крие в дармона и в ситото? Като Божествена мярка, дармонът представя условие за прокарване на най-хубавите работи в човешкия живот. Като употребявал дармона, българинът направил една погрешка – турил два пъти по-големи дупки, отколкото трябва! В желанието си да получи повече блага, той разширил дупките му. При това, той прилага дармона само за себе си, а не и за своите близки. Стане ли въпрос да дава нещо от себе си, той си служи със ситото. По направа, сегашното сито е по-близо до първичния дармон. Той се отклонил значително от своя първообраз. Едно се иска от сегашния човек: да употребява дармона и ситото на място. Като грешат близките му, той поставя за мярка ситото и тънко пресява нещата. Ако сам греши, служи си с дармона, да не вижда погрешките си. Значи, към себе си е крайно снизходителен и мек, а към окръжаващите – строг и безпощаден. Докато определяш нещата с две мерки, отношенията ти с хората не са прави. <br />
<br />
И тъй, от гледището на двете мерки, хората биват снизходителни или строги, скрити или потайни и искрени или открити. Който мисли за доброто, е открит, искрен човек. Който мисли за злото, е затворен, неискрен човек. В любовта всичко е отворено, светло и ясно. Достатъчно е да знае човек да чете, за да вижда всичко, което е написано там. Само така той ще разбере и оцени любовта. Виждане е необходимо на съвременните хора, а не гледане. Като вижда, той ще разбере и оцени грижите, вниманието и любовта, с които родителите му са го отгледали. Като вижда, той ще благодари на всеки, който го е обърнал към Бога и насочил в правия път. Всяко добро, направено от когото и да е, има голяма стойност. Оценявайте доброто и любовта, които хората отправят към вас. Любовта заставя светлите същества да слязат на земята и да помагат на хората. Любовта застави и Христа да се пожертвува за цялото човечество. Той беше богат, разполагаше с велики добродетели, но въпреки това, хората не Го оцениха и Го разпнаха. Трябва ли да постъпвате и вие така с хората, които ви обичат? Разумност се иска от всички, да знаете, как да постъпвате с онези, които ви любят. Новата година, която иде сега, не търпи неблагодарни хора. <br />
<br />
Днес всички хора очакват мира. Всички се питат, кога ще се сключи мир. Отговорът на този въпрос е в самите вас. От вас зависи, кога ще дойде мирът. Пита ме някой, ще се ожени ли или не. От тебе зависи. Семето пита: Ще изникна ли? – От тебе зависи. Семето носи възможностите за своето изникване и растене в себе си, а условията за това са вън от него. Бог ни дава условия да проявим доброто; от нас зависи, да го проявим, или не. Използвайте условията, и възможностите ще се проявят. Новата година свършва с две четворки – строги числа. Едната четворка подразбира Божествената мъдрост и знание, а втората – Божествената истина и свобода. Числото четири не търпи никаква лъжа. Затова годината ще бъде строга и взискателна. Тя изисква разумни и истинолюбиви хора. Четворката, квадратът е основа на нещата. Ако основата е здрава, и къщата ще бъде здрава. На здрава основа може да се построи цял град. Същевременно числото четири означава семейството: майката, бащата, братът и сестрата. Ако майката, бащата, синът и дъщерята са разумни, по-добро число от четворката няма. Ако не са разумни, по-лошо число от нея няма. Неразумният се страхува от числото четири; разумният не само че не се страхува, но работи съзнателно с него. Каже ли някой, че работите му не вървят добре, причината се крие в запушените дупки на дармона. Какво трябва да направите, за да се нареждат работите ви добре? – Да отпушите дупките на вашия дармон. Тази година трябва да се отпушат дупките на дармона, да потекат Божиите блага свободно. Дармонът е инструмент, на който хората не са се още научили да свирят. Запушат ли се дупките му, никакъв звук не излиза. Всеки музикален инструмент има дупки, през които звукът излиза свободно. Умът и сърцето са инструменти, с които човек трябва да свири. Благодарете на Бога за светлия ум, който ви е дал. Поддържайте го в изправност, за да може светлината свободно да минава през него. Благодарете на Бога за възвишеното сърце, което ви е дал. Поддържайте и него в изправност, да бъдат отдушниците му всякога отворени, за да става горенето пълно. Ако горенето в сърцето не е пълно, образуват се дим, сажди, и трябва да дойде някой отвън да изчисти комина, от дето влиза чистият въздух. Коминът на огнището трябва да бъде добре направен, че от дето и да духа вятър, да става пълно горене. И човек е подобен на огнище, в което трябва да става пълно горене. Това огнище е изложено на ветрове, които идат от четири посоки: източен вятър, от дето иде Божията Правда; северен вятър, свързан с Божествената истина; южен – свързан с Божественото Добро, и западен, който определя добрата и правилна обхода. <br />
<br />
И тъй, четирите посоки на света показват качествата, които трябва да придобие всеки човек. Изток е качество на справедливостта, запад - на добрата обхода, север – на истината и свободата, юг – на доброто, благото в света. Между правдата, добрата обхода, истината и свободата, както и благото, съществува вътрешна хармония, която едва сега хората започват да изучават. Правда без истина не може да се прояви; истина без добро не може да се прояви. Човек започва с правдата, т. е. с движението. В музиката движението се изразява с тона „ре”. Наистина, за да се прояви, за да възприема и предава нещата добре, човек трябва да има подтик. Ако не възприемаш светлина и въздух, колкото трябва, не,можеш да се ползваш от тях, не можеш да се ползваш от мисълта и чувствата си. Това е достояние само на онзи, у когото Божественото съзнание или свръхсъзнание е пробудено. Само той извлича живота от въздуха и светлината и се ползува от него. Той благодари и като възприема, и като предава въздуха и светлината, поради което се радва на добро здраве и добро разположение на духа. <br />
<br />
Съвременните хора страдат, понеже не знаят, кога и как да благодарят. Ще благодариш и когато възприемаш, и когато даваш. Първо ще възприемеш – ще благодариш; после ще дадеш – пак ще благодариш, че ти е дадена възможност да се проявиш. Хората не знаят още да благодарят, а се стремят да направят нещо особено. Какво особено ще направиш? Ако искаш да създадеш нов свят, ще потърсиш образец, по който ще се ръководиш. Какъв свят познаваш, освен този, който Бог е създал? Следователно, ще направиш свят, подобен на този, който виждаш. В края на краищата, ти ще копираш нещата, без да създадеш нещо ново. Оригиналът е един, и той принадлежи изключително на Бога. Ако отидеш в българско училище, ще учиш това, което българите са създали. Дето и да отидеш, ще изучаваш това, което до този момент е създадено, но ти не можеш да създадеш нищо ново. Човек е дошъл на земята да изучава това, което Бог е създал. Никой няма право да дава тон на нещата. Ще изучаваш нещата такива, каквито са създадени, без особено мнение. Твоето мнение ще бъде като мнението на Онзи, Който е създал нещата. Ще кажеш, че искаш да направиш хората щастливи. Как ще ги направиш щастливи, когато не знаеш нуждите им? Ти не знаеш, с какво се хранят, какви умствени и сърдечни нужди имат, а ще ги направиш щастливи. Това е невъзможно. <br />
<br />
Бъдете верни на Бога, на това, което е вложил Той във вас. Бъдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Разполагайте с онова, което носите в себе си, за да се ползвате от него и вие, и вашите ближни. Радвайте се за правата, които природата ви е дала. Радвайте се на всяка човешка проява, без да се критикувате. И млади, и стари, свирете, пейте и веселете се. Младият ще свири игриви песни, старият – класически, и двамата ще се допълват. Задачата на младия е да възприема, а на стария – да предава. Така те могат да се обменят. Обмяна трябва да става между ума и сърцето: когато умът възприема, сърцето трябва да предава; когато сърцето възприема, умът трябва да предава. Възприемането и предаването на ума и на сърцето трябва да става правилно. За това сте дошли на земята, да се учите да възприемате и предавате правилно. Някой мисли, че знае много, че няма какво повече да учи. Той едва е постъпил в забавачницата, не е започнал още да учи, а мисли, че знае много. Който мисли, че знае много, нека се опита да развие темата за любовта или за доброто, сам да види, колко знае. Като знае много, нека се опита да влезе между лоши хора и да ги превърне в свои приятели, без да се скара с някого. Ще кажете, че това е възможно. Опитайте се и вижте, колко ще издържите. <br />
<br />
<br />
Един американец се басирал, че може да се съблече гол и така да обиколи целия свет. Той се явил пред много хора, хвърлил се гол във водата, но след това, от никого незабелязан, облякъл се в тънки книжни дрехи и така тръгнал по света. Обиколил цяла Америка, дето разнасял фирми на различни фабрики и предприятия, за което му плащали скъпо. Така той разбогатял, купил си различни дрехи и с пълни куфари обиколил света. Наистина, той изпълнил обещанието си, че ще обиколи света, но не гол, а със скъпи дрехи. Не всичко, което човек мисли, че може да направи, му се подава. Не всичко, което е право за вас, е право и за другите. Някой обича червения цвят, друг – синия, трети – жълтия. Не казвай, че червеният, или зеленият, или друг някой цвят не е хубав. Нека всеки се облича, както желае. Нека всеки се проявява свободно. Днес младите се обличат в бели, в светли дрехи, а старите – в черни. От обикновено, човешко гледище, това е право, но от окултно гледище не е право. Белият цвят означава предаване, а черният – възприемане. Следователно, старият трябва да се облича в бели дрехи – да дава, а младият – в черни, да взима. Всеки цвят има известно значение. Червеният цвят има отношение към живота, синият към вярата, жълтият към ума, зеленият към материалните блага и т. н. Дали хората вярват или не вярват в значението на цветовете, това не е важно. Цветовете оказват влияние върху хората, без да съзнават това. Просветеният човек знае тези неща, а обикновеният не знае. Той трябва още много да учи, докато придобие истинското знание. Съзнанието на обикновения човек, който живее само за земята, не е пробудено още, поради което той бърза, иска да постигне всичко изведнъж. В това отношение той прилича на деца, които нямат търпение да дочакат опичането на питата и постоянно безпокоят майка си с въпроса: Мамо, опече ли се питата? Ако майката е разумна, трябва да приспи детето си и когато питата се опече, да го събуди. <br />
<br />
Мнозина нямат търпение да дочакат края на нещата и казват: Кога ще свърша работата си? Нетърпението е резултат на неестествения човешки живот. Всеки си поставя задача, какво трябва да спечели през годината. Ако не успее да придобие желаното, той се измъчва. За да не се измъчвате, казвам: Пожелайте през тази година да възприемете добре Божията Любов и да я предадете добре; да възприемете добре Божията Мъдрост и знание и да ги предадете добре; да възприемете добре Божията Истина и свобода и да ги предадете добре; да възприемете добре правилната обхода, справедливостта и доброто и да ги предадете добре. <br />
<br />
„Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Божие”, <br />
<br />
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята”. <br />
<br />
„Блажени миротворците, защото Синове Божии ще се нарекат”. <br />
<br />
Пожелавам ви да бъдете нищи духом и да влезете в Царството Божие. <br />
<br />
Пожелавам ви да бъдете кротки и да наследите земята. <br />
<br />
Пожелавам ви да бъдете миротворци и да станете Синове Божии. <br />
<br />
Благодарете за миналото, което сега се изявява. <br />
<br />
Благодарете за настоящето, което става всеки момент. <br />
<br />
Благодарете за бъдещето, което ще стане. <br />
<br />
20-та Беседа от Учителя, държана на 2 януари, 1944 г. 5. ч. с. София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82_2&diff=43248Проявеният живот 22014-01-16T14:33:09Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
<br />
==Проявеният живот==<br />
<br />
Послание към Евреите, 13:1 – 7 <br />
<br />
Няма по-велико нещо в света от проявения живот. В този живот се изявява любовта. Всички говорят за любовта, но малцина имат ясна представа за нея. Както и да се обяснява, още много време тя ще бъде неразбрана. Понякога разбраните неща причиняват големи нещастия и страдания на хората, а неразбраните – големи блага. В това отношение, за предпочитане е да не разбирате любовта и да благувате, отколкото да я разбирате и да бъдете нещастни. Неразбраното и неразумно използвано богатство причинява страдания и нещастия, а разбраното и разумно използвано причинява радост и веселие. Бедният е спокоен, не се страхува за живота си. Богатият, който неразумно използва богатството си, живее под постоянен страх да не го убият и отнемат живота и парите му. – Защо гонят, бият и преследват богатия? Защо удрят с чук и камъни замръзналия извор? – За да го пробият някъде и да изтече водата му навън. Ако богатият е замръзнал, нека направи усилие да се разтопи навреме и да се влее в сърцата на хората, да не става нужда да го удрят с камъни, да счупят леда, който го е сковал. Давайте изобилно от водата, която имате на разположение. Ако си богат, трябва да течеш, да даваш изобилно от себе си; не даваш ли, чукът ще играе върху тебе. Ако си сиромах, ще работиш усилено с мотиката, с ралото, с перото, с четката, с лъка; какъвто занаят имаш, ще работиш. Който не работи, няма да яде. <br />
<br />
Един турчин стоял пред дюкяна си и чукал кафе в една голяма чутура. Като вдигал и слагал чука в чутурата, от време на време той изпъшквал и издавал звука „хъ-хъ”. Минал край него един млад турчин, безделник, и се спрял да погледа, как чука кафето. Дошло му на ума да вземе участие в чукането на кафето и се обърнал към кафеджията с думите: Слушай, вместо да вършиш две работи, да чукаш и да казваш „хъ”, остави последната работа за мене, Ти чукай кафето, а аз ще казвам „хъ”, да те улесня. Съгласен ли си? – Съгласен съм – отговорил старият турчин. Той продължил чукането, а младият турчин стоял около кафеджията и при всяко вдигане и слагане на чука казвал „хъ”. Кафеджията очукал кафето си и влязъл в дюкяна да услужва на клиентите си. Като събирал празните чаши, той получавал от клиентите парите, които турял в една тенекиена кутия. Съдружникът му гледал, как кафеджията събирал парите и му казал: Защо ме забравяш? Нали заедно чукахме кафето? И аз имам право на половината от парите. Кафеджията го погледнал и нищо не му отговорил. Като видял, че няма да се споразумеят, младият турчин дал кафеджията под съд. Съдията извикал и двамата, изслушал ги и след това издал присъдата си в полза на кафеджията. На младия турчин казал: Когато кафеджията туря парите в тенекиената кутия и се чува звука „тин”, това ще бъде възнаграждението за твоята работа. Значи, парите били за онзи, който чукал кафето, а „тин” за онзи, който казвал „хъ”. <br />
<br />
И тъй, който не работи и не чука кафето в живота, постоянно се разочарова. Разумна и съзнателна работа се иска от всички хора. Който е дошъл на земята, трябва да работи. Земята заема важно място в слънчевата система. Много възвишени същества се стремят да дойдат на земята да следват земния университет. Прочут е този университет. Той се е прочул даже и на другите планети. Който иска да се научи на ред и порядък, слиза на земята да следва земния университет. Първоначално земята била неустроена и пуста, но Бог се заинтересувал от нея, работил шест деня усилено, създал нов ред и порядък, който нарекъл „ред на новия университет”. След това създал човека и го поставил в този университет да учи, да придобива знания и опитности, да развива и обработва своя ум. Без знание и опитности умът е празна каса или непосята нива. Нива, по която не са минали рало и мотика, е пълна с тръни и бодили. Мисълта прави ума ценен и богат. Умът се нуждае от светли и прави мисли. Те носят благословение за човешката душа. <br />
Радвайте се на благата, които носят умът и сърцето. Колкото малки и да са тези блага, те постепенно се увеличават. В разумния свят малките неща растат и се увеличават, а големите се смаляват. Ако си малък, ще се увеличиш; ако си голям, ще се смалиш. Когато се изявява на земята, Бог постоянно се смалява. Той е велик, не може повече да расте и да се увеличава. Ако се прояви в своето величие, Той ще бъде недостъпен за нас. Ето защо, Бог постоянно мисли, как да се изяви, да бъде разбран и достъпен за всички същества. Слънцето, което е 1 500 000 пъти по-голямо от земята, се вижда толкова малко, че и децата могат да го обхванат. Бог постави слънцето на голямо разстояние от земята, да бъде достъпно за човешкото съзнание, да го приеме човек в себе си и отдалеч да го изучава. Човешкото съзнание не е развито още, не може да се ползува от големите неща. Ако слънцето би се проявило в своята големина, нищо не би останало от човека и от живота на земята. Не е лесно да видите слънцето в истинската му големина. Даже земята, която е много по-малка от слънцето, е недостъпна още за човешкия ум. Често хората си служат за някого с израза: Земята носи на гърба си. С това те искат да покажат, колко силен и велик е известен човек. Невъзможно е човек да носи земята на гърба си. Преди всичко той е на земята, не може да я носи. Друг е въпросът, ако е някъде в пространството. Да носиш земята на гърба си, това значи да носиш греховете на човечеството. За Христа се казва, че понесе греховете на хората. Значи, той носеше земята на гърба си. Христос е необикновен човек и може да направи това, което обикновеният не може да направи. Някой казва, че като се помолил на Бога, завалял дъжд и напоил изсъхналата земя. Това е възможно, ако молитвата му е чиста и свята. Обаче, молитвата на обикновения човек остава като глас в пустинята. Много пророци са говорили и говорят от името на Бога, но малцина от тях Го познават. Те говорят за Бога и Го описват като човек. Тази е причината, дето вместо да повдигнат хората, те ги отдалечават от Бога. Затова казваме, че малките причини понякога произвеждат големи последствия. Например, не всякога водата замръзва през зимата. Вън е студено, температурата е под 0°, но водата още не е замръзнала. Достатъчно е да дойде отвън едно малко сътресение, за да замръзне водата веднага. Същото става и с дъжда. Въздухът е влажен, наситен с водни пари, но дъжд още не вали. Събере ли се достатъчно прах във въздуха, равновесието между водните пари се нарушава, и дъждът иде. <br />
<br />
Следователно, малки причини указват влияние и върху човешките чувства. Срещате един спокоен, кротък човек, с урегулирани чувства. Кажете ли нещо, което разтръсва съзнанието му, той веднага изгубва своя мир и започва да се безпокои. Докато се занимава с неща, които не влизат в живота му, човек винаги ще се смущава и нарушава вътрешното си равновесие. Всеки иска да знае своето бъдеще; всеки иска да знае, какво ще излезе от него. На всеки мога да кажа, какво ще излезе от него. Ако учи, ще свърши добре училището; ако не учи, нищо няма да постигне. И способният, и неспособният трябва да учат. Не е достатъчно да кажете, че спасението иде чрез Христовата кръв, но съзнателна работа се иска от човека. Спасението е съзнателен, разумен процес, а не механически. Спасението иде чрез любовта. Само любещият може да се спаси. Ако спасението беше механически процес, светът трябваше да е спасен досега. Наистина, днес светът е по-добър, отколкото в миналото, но хората трябва да работят още много, докато постигнат това, което желаят. В далечното минало родителите са изяждали децата си, но днес това се счита за голямо престъпление. Има остатъци и от миналите времена, но това е атавизъм, от който хората се пазят. Чувате някой да казва: Ще те изям от любов. Това е криво разбиране на любовта. И Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си”. В случая, под „плът и кръв” се разбира Словото Божие. Който не възприема Словото Божие, няма живот в себе си. Словото Божие представя още и плодовете на дървото на живота. С тези плодове трябва да се хранят всички хора, за да придобият вечния живот.<br />
<br />
И тъй, хранете се със светлите мисли и чувства на хората, за да се повдигате и да вървите напред. Какво изпитвате, когато четете книгите на великите писатели? Насърчавате се и сте готови на жертви и подвизи. Като четете някоя обикновена книга, вие се обезсърчавате и не очаквате нищо от живота. Колкото по-високо стои човек, толкова повече светлина излиза от него. Нещо меко, приятно изтича от него. За такъв човек се казва, че е магнетичен, действува добре върху ума и сърцето на окръжаващите. В негово присъствие и най-възбуденият и нервен човек се успокоява. Магнетизмът е течение, което изтича свободно и независимо от човека. Това течение не трябва да се прекъсва. – Кой може да прекъсне магнетичното течение в човека? – Лошият и зъл човек. Следователно, лош човек е онзи, който прекъсва магнетичното течение в своя ближен. Роденият от Бога никога не прави зло на ближния си. Красивата картина всякога си остава красива. Нищо не може да отнеме красотата ѝ. Божественото винаги си остава Божествено. Ще кажете, че грехът опетнява човека. Обаче, грехът е трън, който временно създава мъчнотии на човека. Щом го извади, мъчнотията изчезва. Грехът, смъртта са временни прояви в живота. Хората умират, ангелите падат, а Бог работи. Докато умираш, човек си, но смъртта ще те спаси. Докато падаш, ангел си; който пада, мъчно става и мъчно се спасява. Затова е казано в Писанието: „Пазете се да не паднете и да не можете да станете”. <br />
<br />
Какво представя смъртта? – Смъртта ограничава човека от благата на неговия ум, на неговото сърце, на неговата душа и на неговия дух. Страшно е положението на онзи, който се е ограничил от благата, които Бог му е дал. Той преживява състоянието на гладния, който се стреми към хляба, но хлябът бяга далеч от него. Той вижда пред себе си трапеза, пълна с вкусни ястия, но приближи ли се към нея, тя бързо се отдалечава. Дни и нощи той простира ръце към трапезата, но не може да се докосне до нея. Съвременният човек гони тази трапеза цял живот, без да я достигне. Днес иска да постигне нещо, утре – друго и, в края на краищата, обезсърчен, отчаян от живота, отпуща ръце и казва: Нищо не постигнах. Не търсете пищните трапези. Не се стремете към велики постижения. Малките постижения осмислят живота. Животът произлиза от малките семенца, които растат, развиват се и дават плод. <br />
<br />
Всички хора, всички живи същества искат да живеят. Какво представя животът? Животът не е комедия. – Защо? –Защото в комедията е представена смешната страна на нещата. Животът не е нито драма, нито трагедия. Драма е онова, което не те задоволява. Ти си очаквал нещо повече, а в последствие се разочароваш. Трагедията е възприемане на онова, което не те задоволява и в края го изхвърляш навън. Животът произтича от любовта. – Как се изявява любовта? Както изгряващото слънце. То изгрява всяка сутрин и изпраща своето благословение на цялата земя. Каже ли, че ще изгрее, изгрява; каже ли, че ще залезе, залязва. То никога не изменя на обещанието си. Достатъчно е да излезеш на време да го посрещнеш и изпратиш, за да се увериш в истинността на думите му. Бъдете верни на любовта, както е вярно слънцето на своя път. То следва своя път неуклонно и радва всичко живо на земята. Затова се казва, че всичко иде от слънцето. То праща радости и скърби. Докато изгрява и залязва, радостта посещава хората. Ако престане да изгрява и залязва, навсякъде ще настъпи мрак и тъмнина, смърт и ограничение. Слънцето се разговаря с хората чрез плодовете и благата, които те възприемат. То стои високо и далеч от тях и наблюдава, как те използват благата. Радвайте се, докато слънцето се разговаря с вас и ви изпраща своите блага. Стремете се към любовта като условие за живота. Мнозина се страхуват от нея. Те мислят, че любовта носи страдания. Дали живеете с любов или без любов, страданията са неизбежни. За предпочитане е тогава да живееш с любов, макар и да имаш страдания. И апостол Павел мислеше, че като проповядва Христовото учение, ще мине без страдания. Като го биха няколко пъти, разбра, че се е заблуждавал, и казваше: „Братя, за да влезем в Царството Божие, ще минем през големи страдания”. Сега и аз казвам: Който иска да придобие любовта на Христа, ще мине по Неговия път. Всеки ще мине през смъртта и през живота, да опита всички ограничения и страдания. След това ще каже като Павла: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят”. Зад всяко страдание се крие Божията Любов. Няма страдание в света, което в бъдеще Бог да не превърне в благо. Всички грешници, които приличат на черни въглени, ще станат в бъдеще диаманти, които царете ще носят на короните си. <br />
<br />
Новото време изисква нови хора, с нови разбирания и нови методи на работа. Човешкият ум се нуждае от изобилна светлина, с която да разрешава задачите на живота. Без светлина животът е тежък, ограничен и безсмислен. Пазете светлината на ума си да не загасне. Който е загасил свещта си, минава за лош човек. Той се движи в нощта на живота и, каквото намисли, добро или зло, скоро го реализира. Добър човек е онзи, който е запазил светлината на ума си и добре обмисля постъпките си. <br />
<br />
Преди години наблюдавах отношението на един баща, по характер философ, към децата му. Отворил една философска книга, той четеше нещо. В това време децата му се качваха по раменете, по главата, дърпаха го за косата, но той четеше, не им обръщаше внимание. От време на време хвърляше поглед към тях, усмихваше се и си казваше: Деца са, не разбират, какво правят. Когато пораснат, ще поумнеят, няма да постъпват по този начин. <br />
<br />
На какво може да се уподоби усмивката на любящите баща и майка? – На слънчевата усмивка. Като изгрява, слънцето се усмихва и изпраща поздрава си далеч по света. Защо и човек да не се усмихва като слънцето? Отде придоби той навика да се мръщи и навъсва? Нито луната и звездите, нито дърветата и растенията, нито камъните даже се мръщят. Ситият е всякога радостен и усмихнат. Той има вяра в доброто и в бъдещето. Гладният е мрачен. Той се е обезверил, изгубил е смисъла на живота. Вяра и безверие са състояния, които постоянно се сменят. Ситият вярва в живота, а гладният – в смъртта. И двамата трябва да уповават на Бога, както правят растенията, които с години стоят затворени в земята. Те вярват, че ще дойде ден, когато ще извадят главите си навън, ще видят светлината и ще се ползуват разумно от нея. Те очакват това време с търпение и дават изобилно плодове, с които хранят своите ближни. Те казват на човека: Вървете в пътя на светлината, и ние идем след вас. <br />
<br />
Съвременните хора живеят, работят, мислят, но постиженията им са слаби. Всеки носи известни дарби в себе си, които не може да развие. – Защо? – Не знае, как да ги прояви. Слушате някой музикант или певец на сцената, възхищавате се от него, но той не е доволен от себе си. Той разбира, че не се е проявил, както трябва, има още да постига. Той свири или пее и поглежда към публиката, оттам иска да почерпи сила. Публиката е сила, наистина, но ако всички го разбират и оценяват. Мнозина го слушат, но малцина го разбират. Ето защо, за да прояви своята дарба, музикантът или артистът трябва да отправи погледа си нагоре отдето идат силата и животът. Бог е живот и сила, следователно, Той иска и ние да живеем и да бъдем силни. Човек умира по единствената причина, че не поддържа връзката си с Бога и не отправя погледа си към Него. Бог подава ръката си на болния, иска да му помогне, но той отблъсква тази ръка, разчита на лекарствата. Бог отваря очите на невежия, иска да му покаже, как да учи и работи, но той се отказва от тази помощ, мисли, че сам може да постигне всичко. Човек сам се мъчи и труди, а не работи. Само просветеният и съзнателен човек работи. Той е свързан с Първата Причина на нещата и оттам черпи сила. При мъчението и труда човек изразходва много енергия, а при работата – малко енергия. И тогава, ако е цигулар, той свири и сам се въодушевява от свиренето; ако е художник, сам се въодушевява от картината си; ако е писател, сам се въодушевява от написаното. Някой пише писмо на ближния си и пропуща букви, задрасква цели думи и после се извинява, че бързал, нямал време да препише писмото. Ако няма време, по-добре да не пише, да отложи писмото си за друг ден, когато е свободен. Друг пък пише писмо и започва с едри, красиви букви. Колкото по-надолу отива, буквите стават ситни, едва се четат. И той се извинява, че бързал много. Той започва с Божественото, с щедростта, а свършва с човешкото. Това не е характер. Който иска да работи върху характера си, трябва да се стреми да пише красиво, чисто, сам да е доволен от написаното. Не свързвайте приятелство с човек, който започва добре, а свършва зле. На такъв човек ще кажеш: Когато писмата ти са добре започнати и добре завършени, тогава ще завържем приятелство. Ще кажете, че написването на едно писмо е дребна работа, не може да определи характера на човека. Не е така. В същност, малките работи определят човешкия характер, а не големите. <br />
<br />
И тъй, който се радва на малките блага, ще живее много години на земята. Който посреща страданието с радост и се учи от него, ще живее дълго време на земята. Момък, който остава верен на любовта си, също ще живее дълго време на земята. Раздвои ли се, той веднага заболява. Това е все едно да ядеш две яденета, които не се смилат в едно и също време. Който иска да бъде здрав, не трябва да смесва храните. Ще ядеш една храна, и като се смели, тогава ще приемеш втора. Същото се отнася до чувствата и мислите. Не смесвайте мислите и чувствата си. Само така ще поддържате хармонията между ума и сърцето си. В това отношение Соломон направи погрешка, взе 300 жени и 900 наложници, но, въпреки това, не можа да разреши задачата си. Той искаше да изучи женското сърце, но не можа. В края на краищата той каза: „Суета на суетите, всичко е суета”. Къде е погрешката: в Соломона или в жените? Когато една майка роди едно лошо дете, къде е вината: в майката или в детето? Вината може да бъде и в майката, и в детето, или само в единия от тях. Има случаи, когато присадката на дървото е доброкачествена, а самото дърво е диво. И обратно: дървото е благородно, питомно, а присадката – дивачка. Следователно, майката може да е дивачка, а присадката – детето – благородно; или майката може да е благородна, а детето – дивачка. Днес повечето хора са присадени, а малко от тях са родени от Бога. Ако се счупи присадката, човек се проявява такъв, какъвто е бил първоначално – дивак. Какво може да излезе от дивак или дивачка? <br />
<br />
И тъй, човек може да разчита само на три неща в живота, които никога не се изменят. Те са първичният подтик на любовта, първичният подтик на мъдростта и първичният подтик на истината. Дойдете ли до вторичния подтик, в тях се явява поляризиране, т. е. проява в две посоки. Едната посока се изявява чрез даване, а другата – чрез взимане. Това виждаме и в млекопитаещите. Онези от тях, които служеха на принципа на даването, станаха тревопасни; другите, които служеха на принципа на взимането, станаха хищници–месоядци. Те нападат тревопасните и ги изяждат. Банкер, който мисли само за забогатяване, носи хищнически характер. Защо му е голямо богатство? Всеки човек разполага с богатство, което никой не може да му отнеме. Той се ползва от светлината, от въздуха, от водата и от хляба, които природата изобилно дава. Да се ползват от тези четири елемента, това е право, дадено на всеки човек от Бога. Какво по-голямо благо може да се иска от това? Който носи светлината в себе си, всякога е весел, разположен; лицето му е светло, ясно, а очите – бистри, живи, подвижни. Щом изгуби светлината си, той става мрачен, сърдит; лицето му потъмнява, очите се замъгляват. Той става недоволен и подозрителен. Каквото и да му се говори, той мисли, че го лъжат. Как се познава, кога човек не говори истината? Който не говори истината, всякога бърза. Каквото и да прави, все бърза, да го не видят и разберат намеренията му. Ако е музикант, той преписва оттук-оттам цели пасажи от чужди произведения и ги представя за свои. Ако е писател, взема чужди мисли от произведенията на други писатели и ги представя за свои. Само онова е твое, което никой не може да ти отнеме. <br />
<br />
Един богат човек, но голям скъперник, заболял тежко и не могъл да се излекува. Смъртта го дебнела, но той не могъл да умре, мъчил се, пъшкал, все за парите си мислел. Най-после той поискал да му донесат две торби със злато, да ги види за последен път и да им се порадва. Взел торбите в ръцете си, подрънкал ги и спокойно си издъхнал. След това близките му извадили торбите със златото от ръцете му и, за спокойствие на душата му, турили при него две торби с фалшиви монети. Истинското злато задържали за себе си, а стареца погребали с фалшивите пари. <br />
<br />
Време е вече хората да се откажат от фалшивите пари. Задръжте за себе си красивите мисли, чувства и постъпки, които сами сте родили. Те са истинските златни пари, които никога не се изменят. Те са плод на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля. Те са резултат на съприкосновението между една възвишена душа и възвишен дух. Те ги създават, а умът, сърцето и волята ги възприемат и предават. Мислите и чувствата определят типа и характера на човека. Например, венериният тип е кръглолик, жизнерадостен, разположен. Сатурн новият тип има продълговато лице с тъмен цвят, хлътнали очи. Той е повече недоволен, песимист, не намира смисъл в живота. <br />
<br />
Един виден американски проповедник, поради често преяждане, разстроил стомаха си и заболял от диспепсия, т. е. запичане. Болестта се отразила върху характера му. Той започнал да гледа на живота песимистически, поради което и проповедите му имали такъв характер. Говорел на слушателите си за ада, за вечния огън, за Божието наказание. Те се изпоплашили и започнали да мислят, какво да правят със своя проповедник. Като разбрали, къде е причината, посъветвали проповедника си да иде в някоя болница да се лекува. Той приел съвета им и влязъл в една болница. Лекарите промили няколко пъти стомаха му, подложили го на диета, и след известно време той напуснал болницата здрав и разположен. Духът му се повдигнал, и той започнал да проповядва за добрия живот, за рая и за благата на живота. <br />
<br />
Какво се иска от човека? – Да яде умерено и на време; да ляга и да става на време; да върши работата си на време. Съвременните хора се отличават с краен безпорядък. Той е наследствен, придобит от деди и прадеди. Човек разполага с възможности и сили да се справи с този безпорядък, да хармонизира живота си. Който няма ред и порядък в себе си, извинява се, че не обръщал внимание е на дребните неща. Не е така. Той е лишен от чувството за ред и порядък в себе си. Според френолозите този център се намира някъде над веждата. Като работи върху себе си, човек може да развие този център. Дружете с хора, у които редът е силно развит. Ако искате да станете музиканти, да развиете музикалното си чувство, дружете с музикални хора. Светът се нуждае от добри, разумни, музикални хора. Ще кажете, че сте наследили тези си качества от дедите си. Това, което сте наследили, за времето си е било добро, но вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да развивате придобитите дарби и способности. Новото време изисква нови разбирания, нови дарби, нови способности. Всеки ден, всеки час носи нови условия и изисквания. Пропуснете ли ги, ще чакате дълго време, докато се повторят същите условия. Тренът върви в определен час. Не пропущайте този час, да не съжалявате за изгубените условия. <br />
<br />
Не пропущайте добрите условия, при които животът се развива. Ако днес намислиш да извършиш едно добро дело, не го отлагай за другия ден. Отложиш ли го, ти губиш добрите условия, които денят ти носи. Отлагането на добрите мисли, чувства и постъпки води към упадък и деградиране. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон”. Божият закон се проявява еднакво към големите и към малките неща. На друго място Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих”. – Как ни е възлюбил Бог? – Чрез грижите, които полага за нас, и чрез благата, които ни дава. Ние се радваме на благата, но забравяме, че във всяко благо се крие Бог. Ядем сладки плодове, без да подозираме, че в тяхната сладчина е Бог. Сладчината е Божествено качество. Светлината също е Божествена проява, безразлично от где иде – от слънцето, от електрическата машина или от запалената свещ. Отдето и да иде, светлината има Божествен произход. Тя се дължи на мисълта на възвишените същества, които живеят на слънцето. Ако и тяхната мисъл беше толкова егоистична, както на хората, светът щеше да тъне в мрак и тъмнина. Разумни и възвишени са жителите на слънцето. Те наблюдават живота на земята отдалеч и познават всички хора, знаят даже и имената им. Хората на земята не се познават по име, но жителите на слънцето ги познават по прояви, по характер и по възможностите, които се крият в тях. – Възможно ли е това? – Някога ще го проверите и ще се убедите в истинността на моите думи. Ако не можете да проверите това, което ви се казва,то остава недоказано. Всяко нещо, което не може да се докаже, не се приема. Ако не сте видели черен човек, как ще си го представите само по описание? Обаче, на земята съществуват бели и черни хора, както има бели и черни мисли. <br />
<br />
Какво става, когато съедините една бяла и една черна мисъл в ума си? Ще се роди или черна, или бяла мисъл – зависи от силата им. Ако бялата мисъл е по-интензивна от черната, от съчетанието ще се роди бяла мисъл. Ако черната мисъл е по-силна, в резултат ще се роди черна мисъл. Черно дете се ражда от черен баща и бяла майка или от бял баща и черна майка. Ако майката и бащата са бели, и децата им са бели; ако и двамата са черни, само черни деца се раждат! От бяла майка и черен баща или обратно раждат се и бели, и черни деца. <br />
<br />
Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави,” Като знаете това, съчетавайте в себе си възвишени и светли мисли с възвишени и светли чувства и постъпки. Стремете се към съчетанието на възвишената си душа с възвишен светъл дух. Само така ще се родят във вас светли и възвишени мисли, чувства и постъпки. Тогава животът ви ще се осмисли и подобри. Срещали ли сте човек с бяло светло лице, от когото да лъха любов и истина? В погледа на такъв човек се чете истина и вяра. Той има доверие във всички хора, а сам си служи с абсолютната истина. Вложете доверието си към всички хора, за да се ползвате и от тяхното доверие. Вярвайте на добрите хора – на бедни и богати, на прости и учени. Човек се определя по своя ум и сърце, т. е. по своите мисли и чувства. Човек се определя още и по своите възвишени постъпки, т. е. по проявите на своята душа и на своя дух. <br />
<br />
Днес мнозина очакват слизането на Христа на земята, Той да разреши въпросите на живота. Всеки ден, всеки момент Христос слиза на земята, но малцина съзнават това. Важно е, какво ще намери Христос между хората. Той носи блага на човечеството, но какво ще получи в замяна на това? Той носи свобода и мир, но как ще ги използуват хората? Преди да разберат и оценят свободата и мира, хората трябва да оценят светлината, въздуха, водата и хляба, които Христос изобилно дава. Оценявайте благата, които постоянно ви се дават. Бъдете будни, използвайте добрите условия без страх и отлагане. <br />
<br />
Какво представя страхът? – Той е животинско чувство, което трябва да се възпитава. Човек трябва да се страхува от злото, а не от доброто. Затова казвам: Бягай от злото, стой при доброто. Бягай от лъжата, стой при истината. Всеки ден прави по едно малко добро, да знаеш, че си направил нещо. Най-малкото добро повдига човешкия дух и душа. Ето защо, въоръжете се с доброто, любовта и истината, за да бъдете съработници на Бога. Кой може да бъде съработник на Бога? – Здравият, силният, разумният. За да бъде здрав, човек трябва да се отнася добре с външните и вътрешни органи и да благодари за всичко, което му е дадено. Засега хората са още наематели, нямат собствени тела. И като наематели, те трябва да се отнасят добре с телата си. Като живее добре, човек си създава собствено тяло, с което може да живее и на този, и на онзи свят. Не стана ли така и с Христа? Той лежа три деня в гроба, превърна смъртното си тяло в безсмъртно и възкръсна с него. Задачата на съвременния човек е да постигне безсмъртието и вечния живот. Това значи, да влезе той в правия път, да придобие вечния живот, за който е казано: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Казано е още: „Които чуят гласа ми в последния ден, ще оживеят и възкръснат”. <br />
<br />
Желая ви в последния ден, т. е. в сегашните времена, да чуете гласа на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина, да станете, да възкръснете и да започнете новата работа. <br />
<br />
Желая ви да облечете новата дреха, изтъкана от нишките на живота, на знанието и на свободата. <br />
<br />
19. Беседа от Учителя, държана на 3 октомври, 1943г., 10ч. пр. об. София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A7%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0&diff=43247Четирите правила2014-01-16T14:32:59Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
<br />
==Четирите правила==<br />
<br />
– Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. <br />
<br />
Кое е най-важното в живота? – Познаването. Без познаване на нещата животът не може да се прояви. Съвременните хора познават живота чрез раждането и чрез смъртта. Като процеси, първо се явило раждането, а после смъртта. Тя е резултат на човешките погрешки и престъпления. – Кога греши човек? – Когато не спазва известни правила и закони, установени от разумната, жива природа. Като не разбира законите на живота, човек се стреми към несъществени, непотребни неща. Той възприема такова верую, което всеки момент му изневерява. Това не е истинско верую. Вярваш в Бога на думи, но щом се натъкнеш на изпитание, веруюто не ти помага. Истинското верую е това, което има отношение не само към хората, но и към животните и растенията. В това верую човек живее и се движи, без да го съзнава. Единственото нещо, в което всички хора вярват, е светлината. Тя се възприема само чрез очите. Като влиза в очите му, тя милва и гали човешката душа. Няма друга сила в природата, която може да милва и гали, както светлината. Щом напусне човека, той изпада в тъмнина, и мъчнотиите го следват. Учените дават различни обяснения за светлината и топлината, както музикантите обясняват тоновете. Те определят трептенията на всеки тон, неговата височина, сила и мекота, без да подозират, че всеки тон има отношение към живота. Пеете гамата „до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до”, и не знаете, че „до” представя основния тон на живота и неговата първа проява. Посяването на семката в земята и изникването ѝ представя тона „до”. Докато поникне, семката минава през известни мъчнотии и борба. Затова се казва, че животът е борба, движение, подтик. <br />
<br />
И тъй, първото нещо, което се изисква от човека, е да познава законите на светлината, която носи мир и разширяване на човешката душа. Тя е първата храна, с която душата се заквасва. Когато престане да възприема тази храна, човек страда, обезсърчава се и се спъва в живота си. Всеки трябва да знае, как да възприема светлината и да я предава. Както светлината, така и музиката е храна за човешката душа. Кой не се е наслаждавал от хубавото свирене? Голяма е насладата, която човек получава от свиренето и слушането на цигулка. В ръцете на добрия музикант цигулката говори. Цигулката представя човешката душа, а лъкът – човешката воля. Всеки трябва да свири на своята цигулка, а не само да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, да разправя, как е направена, колко струва и т. н. Ти имаш цигулка и ще свириш на нея. Най-красивата мелодия и хармония, която излиза от цигулката, е животът. Ще държиш цигулката правилно, ще движиш лъка добре и ще напипваш местата на тоновете точно, всеки тон да бъде чист, ясен и мек. Ще работиш върху ухото си, да го развиваш. Казват за някого, че свири добре. Разумният свят не се задоволява само с един цигулар. Всички хора трябва да свирят добре. Който влезе в оркестъра, трябва да свири добре. Животът е велик симфоничен оркестър, в който всеки музикант трябва да бъде господар на своя инструмент. Ако умът, сърцето, волята, душата и духът на човека не са нагласени, както трябва, никакъв тон не могат да произведат. Всеки инструмент има свой основен тон. Следователно, умът, сърцето, волята, душата и духът също имат свой основен тон, който всеки трябва да знае. Това е необходимо за хармонията, както в целокупния живот, така и в индивидуалния. <br />
<br />
Това са философски въпроси, които заслужават вниманието на всеки човек. Ще кажете, че за това е нужно знание. Прави сте, знание е нужно на човека, но не само на теория. Теория без практика нищо не представя. Какъв смисъл имат научните теории за яденето, ако сам не ядеш и не опиташ яденето? Ще ти разказват, кои са органите на храносмилателната система, как се възприема храната, как се дъвче, гълта, смила в стомаха, всмуква в червата, а не ти дават да хапнеш нещо и да опиташ този процес в себе си? Който яде, той знае, какво означават думите „днес ядох сладко, с охота”. Който яде с охота и разположение, той е попаднал на основния тон на храненето. Той зависи от основния тон на светлината. Ако не вземете правилно основния тон на светлината, която слиза от Божествения свят, не можете да попаднете на останалите основни тонове в живота. Ако при дневната светлина се спъваш в работите си, този ден нищо не можеш да постигнеш. Ако цигуларят излезе на сцената и започне да напипва местата на тоновете, той не е добър цигулар. Гениалният цигулар има добре развита интуиция, знае точно местата на тоновете. По отношение на цигулката си той е ясновидец; вижда, къде се намира всеки тон и правилно го взима. Преди да стъпи кракът му на сцената, той е разполагал с инструмента си и го владеял. <br />
<br />
Помнете: Без светлина животът винаги остава неразбран. Светлината носи всички възможности и условия за развиване на човешкия ум, сърце, воля, душа и дух. Първият орган за възприемане на светлината е окото. Който не може да си служи с очите и да ги владее, не възприема правилно светлината и не може да се ползва от нея. Нощните и дневните животни се различават по начина, по който възприемат светлината. В първите очите са широко отворени, а във вторите не са толкова отворени. Съвременните хора не възприемат нужното количество светлина. Защо я икономисват, и те не знаят. Обаче, тази икономия се отразява върху здравето им, както и върху умствения и сърдечния им живот. Чувате някой да казва: Имам знание, но само за себе си. Това показва, че светлината на този човек е малка, колкото е светлината на една – две свещи. Той си служи със светлината на свещи, направени от хора, а не със светлината на Божественото Слънце. Това показва, че небето и земята на съвременните хора са създадени, но още не са устроени. Първо е създадено небето, затова трябва първо да се устрои. След това иде устройването на земята. – Трябва да живеем! – Това значи създаване на новите условия, устройване на вътрешния живот в човека. Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста”. <br />
<br />
Първият член на живота гласи: „Аз вярвам в светлината, която ни носи всичките възможности на живота”. Щом светлината ти носи всичките възможности, ти ще свършиш най-малката работа: ще отваряш и затваряш клепачите си на време. След това ще се оставиш на светлината да те гали свободно, както тя разбира. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че не се оставят на светлината, но искат те да я хванат и галят. Това е користолюбие. Не се опитвайте вие да хванете светлината, но застанете със свято почитание към нея и чакайте тя да ви хване и погали. Всеки, когото светлината погали, истински човек става. Всеки, когото светлината погали, гений, светия и ангел става. Когото светлината не погали, нищо от него не става. Някои ангели пожелаха да хванат и помилват светлината, но изгубиха своето знание и свобода. Оставете се свободно на лъчите на светлината, тя да ви гали и милва. Невъзможно е да обичаш, преди да си обичан. Единствен Бог е в състояние да накара човека да обича. Как ще обичаш, като не знаеш, какво нещо е обичта? Първо трябва да си опитал обичта и после да я проявиш навън. Като опитваш обичта, ти взимаш нещо от нея, оценяваш го и после го прилагаш към другите. Обичта иде от любовта, а казано е, че Бог е Любов. Когато Бог изпраща Любовта си към тебе, ти трябва да бъдеш тих и спокоен, да се отвориш за нея. Като възприемеш любовта, с нея заедно иде и светлината. <br />
<br />
И тъй, първата проява на любовта е светлината. Щом влезе в човека, светлината му донася знание и свобода. Затова се казва, че няма по-красиво, по-ценно нещо от светлината. Без светлината светът е затворен за нас. Щом дойде светлината, целият свят се разкрива пред нас, и ние го изучаваме. Както изучавате цветята по уханието им, плодовете по техния вкус, така и външният и вътрешният свят се разкриват за вас според степента на светлината на вашето съзнание. Колкото повече човек разтваря ума и сърцето си за светлината, толкова повече любов има в себе си. Любещият обича и цветята, и плодовете, и животните. Той разбира скрития смисъл в живота. Като влезе котка в неговия дом, той не я пъди, оставя я да донесе благословението, което е възприела отгоре. Какво прави котката, като влезе в един дом? Първо тя започва да се умилква около господаря, господарката, сина и дъщерята; после седне на полата на домакинята и, ако тя не я бутне, започва да преде. С това тя иска да каже: Чистота е нужна на хората! Каквато работа предприемат, да бъде всичко с любов и постоянство, с чистота и безкористие. Всяко животно има свой език, който трябва да се разбира. Като мърка, тя обръща вниманието на хората към себе си, с което ги учи на щедрост. Тя казва: Работникът трябва да бъде чист, любещ, щедър. Само така той може да приеме и предаде правилно Божието благословение. <br />
<br />
Вторият член от веруюто на живота гласи: Правилно възприемане и предаване на въздуха, т. е. правилно вдишване и издишване. Всеки да си каже: Вярвам във въздуха, който вдишвам и издишвам. Този процес е свързан с човешката мисъл. Не можеш да мислиш право, ако не дишаш правилно. Понеже мисълта е свързана със светлината, ти не можеш да възприемаш светлината правилно, ако не дишаш дълбоко. Човек е потопен в светлината и трябва да се ползва от реда и порядъка, който съществува в нея. Излагайте се на светлината, да гали и милва клетките на вашия организъм. Така ще дишате чистия и свеж въздух. Вслушвайте се в песента на светлината, за да се научите да пеете като нея. Няма по-красива песен от песента на светлината. Затова е казано, че Бог е Любов, Бог е Виделина, Бог е Светлина. <br />
<br />
Съвременните хора говорят за любовта, песни ѝ пеят, но, в края на краищата, се измъчват и страдат. – Защо страдат? – Гладни са. Гладът е на мястото си, когато човек започва да мисли за работа. Първата мисъл на гладния е да се нахрани. Щом се нахрани, той започва да работи. Самият процес на хранене, който се изразява в отваряне и затваряне на устата, е работа. Добре е човек да знае, колко пъти отваря и затваря устата си, докато се нахрани. Ще ядеш и ще броиш, колко хапки си изял. Ще дишаш и ще броиш, колко вдишки и издишки правиш в минута. Ако не дишаш правилно, и животът не се проявява правилно. Въздухът е носител на Божествената топлина, чрез която се изявява животът. Светлината и въздухът представят среда, опорни точки, върху които е съграден небесният живот. <br />
<br />
Третият член от веруюто на живота гласи: Вярвам във водата, носителка на живота. Водата е условие, а не среда, както светлината и въздухът. Било е време, когато човек е бил потопен във водата, но вече е излязъл от нея. И днес водата не е среда за него, но условие. Единственото нещо, което уталожва жаждата на човешката душа, е водата. Като се говори за водата, не разбираме морската, изворна и ръчна вода, но онази, която е в пространството, т. е. в невидимия, в етерния свят. На земята водата е повече в течно и твърдо състояние, а малко във въздухообразно състояние, във вид на пари. В каквото състояние и да се намира, тя е съставена от два обема водород, който гори и не поддържа горенето, и един обем кислород, който поддържа горенето, а сам не гори. Кислородът е мъжкият принцип, който дава част от любовта си. Като приема любовта на кислорода, водородът се запалва и гори. Значи, дето е любовта, там всякога има горене. Приятни са светлината, пламъкът и топлината на това горене. Понеже любовта ражда живота, затова и животът сам по себе си е горене. Ако в мислите и чувствата на човека няма Божествена топлина, водата не прониква в него. Топлината е влага, която прониква в Битието, а оттам и в живота на всички живи същества, с цел да ги научи, как да живеят. <br />
<br />
Мнозина казват, че знаят, как се пие вода, как се яде хляб. В същност, малцина знаят това. Изкуство е да знаеш, как да пиеш вода. Школа е нужна за това. Някой вдигне чашата с вода, приближи я до устата си и наведнъж я изпие. Така не се пие вода. Ще вземеш чашата с водата, ще я погледнеш, ще я приближиш до устните си и ще приемеш с устата си само една глътка. Докато я пиеш, ще мислиш само за нея. Само така водата пречиства организма. Само така тя внася Божественото благо в човека. Ще приемеш водата вътрешно, за пречистване. Съвременните хора правят водни бани външно, но резултатът им е слаб. Ако човек не прави редовно, всеки ден по три пъти – сутрин, на обед и вечер по една вътрешна баня с чиста вода, не може да разчита на никаква хигиена. Както възприемате водата, така ще възприемате светлината и въздуха. Това значи да бъдете здрави,, разположени, доволни. <br />
<br />
Четвъртият член на веруюто на живота гласи: Яж хляб с благодарност, дъвчи го добре и никога не преяждай. Само така ще бъдеш здрав и щастлив. Съвременните хора се стремят, именно, към това, да бъдат здрави, бодри, да живеят дълго време на земята. Това значи хармоничен живот. И сегашният живот на хората не е лош, но пътят, по който вървят, е удължен. Ако не бяха сгрешили, пътят им щеше да бъде по-къс и с по-малко мъчнотии и изпитания. Добре е да попадне човек в късия път, но той изисква усилена, съзнателна работа. Ако не работиш, ще пътуваш по-дълго време и, в края на краищата, пак ще свършиш университет. Ако не го свършиш за четири или пет години, ще свършиш за 50 години. <br />
<br />
Един млад момък прекарал младенческия си живот, както и годините на своята зрялост, във веселие, в ядене и пиене, в разходки с приятели и приятелки. Като станал на 70 години, опомнил се, видял, че изгубил годините за работа и учене, но не се отчаял. Макар и на тази възраст, той се записал в един от европейските университети и започнал усърдно да учи. На 120 годишната си възраст той свършил вече няколко факултета, и така завършил образованието си на земята. Той прекарал 50 години в университета, но учил с любов и придобил знание, което било подкрепено с опитностите на неговия живот. <br />
<br />
И тъй, има хора, които се домогват до истинското знание в срок от четири години; има хора, които придобиват това знание в продължение на 50 и повече години. От човека зависи да придобие знанието си в къс или дълъг период от време. Да придобиеш знание в четири години, това значи да свириш на четирите струни на цигулката като виден майстор цигулар. Много, работа, много упражнения, много свирене е нужно, докато станеш добър цигулар. Ще свириш най-малко по три часа на ден, да разработиш пръстите си, да придобиеш необходимата техника. Каквото изкуство и да искате да придобиете, трябва да работите съзнателно, да използвате външните и вътрешните условия и възможности. От човека се иска усилие, труд и работа. Само така той може да развие своите дарби и способности. Първо светлината му иде на помощ. Тя взима участие в обработване на инертната материя в неговия организъм. С други думи казано: светлината взима участие в преустройване на човешкия организъм. Както съществува твърда инертна материя, така има и въздухообразна инертна материя. Например, азотът е инертен газ, който трябва да се преработи. Окултната наука търси метод за превръщането на неактивния, инертен азот в активен. По своята инертност азотът минава за голям консерватор. На него се дължи падението на хората и на ангелите. За да се справим с него, трябва да познаваме свойствата му, да му се подчиняваме, без да се заробваме. Изисквате ли той да ви се подчинява, незабелязано ще попаднете под неговото влияние. Като пеете, вие ще се вслушвате в тоновете, а не те във вас. При това, ще се ползвате от тях и при лекуването си. Ако ви боли ръка, крак, не търсете лекар, но започнете да пеете на болката си. Можете ли да вземете тона „до” правилно, болката ще мине. – Защо иде болестта? – Да научи хората да работят. Понеже богатите малко работят, болестите идат върху тях като възпитателно средство – да станат работливи и щедри. Значи, болестта е за богатия, а здравето – за бедния. Щом заболееш, кажи: Аз съм беден, искам да работя, да бъда здрав. Като разбере, че няма какво да вземе от тебе, болестта ще те напусне и ще влезе в някой богат. За богатия болестта е подтик да отвори сърцето си, да стане щедър. Здравето е подтик за бедния да поддържа разположението му към работата. Първоначално богатият е бил беден; като работил, станал богат. Щом престанал да работи, започнал да боледува. Следователно, ако богатият не боледува, не е богат. Когато богатият е здрав, казваме, че се намира на крив път. Ако бедният е здрав, казваме, че е на прав път. Щом заболее, той е на крив път вече. Значи, болестта е процес на разтоваряне. Тя напада богатите, за да ги разтовари. Бедният трябва да бъде здрав, да работи, за да се натовари. Здравето е право на бедния, а болестта – право на богатия. Ако боледуваш и разбереш значението на болестта, ще раздадеш богатството си правилно и ще започнеш да работиш. Разумното разтоваряне и товарене представя истинското растене на човека. Богатството се втича и изтича, както водата. Използвайте и двата процеса разумно. <br />
<br />
Като се говори за болестите, ние нямаме пред вид статическите болести, които оставят утайки в човешкия организъм. Ние говорим за онези болести, които обновяват човека и внасят нови подтици в него. Толстой боледувал три-четири пъти през живота си и след всяко боледуване дохождал до ново прозрение, придобивал нови възгледи. Той беше богат човек, но доброволно раздаваше богатството си. Той пишеше, работеше за цялото човечество. – Защо хората не приеха неговите идеи? – Защото не бяха готови. Днес насилието работи в света, а не любовта. Обаче, всички се убеждават постепенно, че насилието не може да оправи света. Човек трябва да възприема нещата естествено, без насилие, както приема светлината, въздуха, водата и хляба. Всяко нещо, прието с любов, внася радост и разположение в човека. Приемайте всичко с любов и свобода. Предавайте всичко с любов и свобода. Това създава човека, който благодари за светлината, за въздуха, за водата и за хляба, които получава на всяко време и навсякъде. Така той уталожва и външната, и вътрешната си жажда. Някои утоляват жаждата си с вино или ракия. Вместо да я утолят, т я усилват. Жаждата се гаси с живата вода, с водата на любовта. Виното, в малко количество употребено, помага при храносмилането. То се препоръчва на слаби стомаси. На здравите хора обаче, препоръчват сладко, неферментирало вино. <br />
<br />
Запишете си четирите члена от веруюто на живота: Вярвам в силата на светлината, на въздуха, на водата и на хляба. Вярвам в първото Божие благо – светлината, чрез която е създаден светът. Вярвам във въздуха – проводник на живота, който обвива цялата земя. Вярвам във водата, която носи скритата топлина – условие за растене на човешката душа. Вярвам в хляба, който носи материал за съграждане на моята бъдеща сграда. Който не разбира смисъла на светлината, въздуха, водата и хляба, казва, че вярва в Христа. Той не подозира, че Христос е в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Христос сам казва за себе си: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си”. С други думи казано: Който яде живия хляб, той е умен, добър и силен. – Кой е умен човек? – Който може да управлява цялото човечество. – Кой е добър? – Който поддържа това управление. – Кой е силен? – Който поддържа реда и порядъка и на умните, и на добрите. Следователно, ако не си най-умен, най-добър и най-силен, ти не можеш да поддържаш Божествения ред на нещата. Бог разчита на светлината на нашия ум, на доброто в нашето сърце и на силата в нашата воля. Апостол Павел казва: „В моята слабост се проявява Божията сила”. По отношение на Божията сила, и най-силният е слаб. Обикновено Бог е на страната на слабия. – Какво се иска от човека? – Да използва благата на живота: светлината и топлината, въздуха, водата и хляба. Чрез тях той се домогва до истинското знание. Само така той може да бъде умен, добър и силен. Ако такъв човек заболее, няма да търси веднага лекар, но първо ще се помоли на Бога. Стане ли нужда за лекар, той ще се обърне към този, когото обича. Между лекаря и болния трябва да съществува взаимна любов. Ще кажете, че като платите на лекаря, той е длъжен да ви помага. Не може да ти помогне онзи, който не те обича. Ако те обича, и без пари ще ти помогне. Любовта определя отношенията между хората. Като знаете това, не свързвайте приятелство с хора, които не обичате. Приятелят ви трябва да носи светлина в своя ум. Дето няма светлина, топлина и сила, т. е. разумност, доброта и сила, хората се бият, карат се и постоянно воюват помежду си. <br />
<br />
Днес всички се питат, кога ще се свърши войната. Войната няма да се свърши никога. – Защо? – Защото причината за войната е в самия човек. Докато злото е господар на човека, той постоянно ще воюва. Във всеки дом има война: от една страна, мъжът и жената воюват помежду си; от друга страна, децата воюват. Двама млади се оженили по любов. От време на време мъжът си позволявал да удря на жена си по една – две плесници. Тя търпяла две години. Обаче, един ден решила да даде добър урок на мъжа. Тъкмо се готвел да я удари, тя го пресрещнала и му ударила една силна плесница. Той премълчал, не казал нищо, но не си позволил вече да вдигне ръка върху нея. Той разбрал, че с плесници работите не се нареждат. Една плесница може да се понесе, но повече не се позволяват. Ако плесниците могат да оправят света, пръв Бог би си послужил с тях в рая. Когато Адам и Ева сгрешиха, Бог не ги би, но ги търсеше цял ден и, след като намери Адама, запита го: Адаме, къде си? Защо се криеш? – Убоях се, Господи, от Тебе и се скрих. – Защо не изпълни волята ми? – Другарката, която ми даде, ме излъга и накара да ям от забранения плод. Бог нищо не отговори. После запита Ева: Защо яде от забранения плод? – Змията ме излъга. Аз мислех, че всичко, което Си създал, е чисто и си служи с истината. Бог изслуша и двамата и каза: Нали ви заповядах да не ядете от дървото за познаване на доброто и злото? Докато не обикнете това дърво, не трябва да ядете от плодовете му. В това се заключава вашата погрешка. Преди да изпълните съвета на змията, трябваше да изпълните моята заповед. Ако бяхте отишли двамата до забраненото дърво, нямаше да сгрешите. Ева отиде сама и се подаде на думите на змията. <br />
<br />
И тъй, всяко нещо, което правите, трябва да бъде проникнато от любов. За всяко нещо, което правите, трябва да се допитвате до Господа. Ако Той одобри желанието ви, можете да го реализирате. Не предприемайте нищо без съгласието на Бога. Ако обичате някого, ще отидете при Бога, да искате Неговото съгласие и съвет, Той да ви упъти, как да постъпите. Бог е любов, следователно, Той ще ви научи, как да обичате. Какво трябва да направите за онзи, когото обичате? Първо, ще внесете светлина в ума му, топлина в сърцето му и сила, т. е. живот в душата му. От светлината, топлината и живота ще създадете тялото, в което вашият възлюблен ще дойде да живее. Който няма поне една светла мисъл, едно светло чувство, една светла постъпка, които да му послужат за основа, той не може да разчита на живота. Само при това положение можете да разберете стиха: „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила и с всичката си душа”. Не можеш да възлюбиш Господа, ако не си възлюбил светлината, въздуха, водата и хляба. Без тях няма живот, без тях не може да се изяви любовта. Докато живееш на земята, ще възприемаш светлината и топлината на слънцето, ще възприемаш въздуха, водата и хляба. Щом напуснеш физическия свят и влезеш в духовния, пак ще възприемаш същите елементи, но в по-висока гама. В духовния свят човек диша етер, а не въздух. Той си изработва ново, етерно тяло, чрез което се приспособява към условията на духовния свят. Докато е на земята, човек диша с дробове, нагодени за въздуха. С физическите си дробове той не може да направи стъпка напред или нагоре към духовния свят. Съвременните учени говорят за луната, но и там човек не може да живее с физическото си тяло. Друго по-фино тяло е нужно за луната. <br />
<br />
„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка”. – Кога говори човек? –Когато има светлина. Значи, можеш да говориш само за това, което виждаш. Можеш да говориш, само когато възприемаш светлината, въздуха, водата и хляба. Не е достатъчно само да възприемаш тези елементи, но трябва да ги възлюбиш. Тогава една част от тях остава в организма ти като условие за развитието ти, а друга част излиза навън като условие за проява на любовта, която си приел. В заключение на това казвам: Приемай и предавай всичко с любов. Яж с любов, за да растеш и да се развиваш правилно. Ако не ядеш с любов, ти сам ще се отровиш. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. – Къде ще намерите този хляб? – Във всичко, което Бог е дал за храна на човека. Откъснеш един плод и веднага го изядеш. Защо не помислиш за светлината, топлината, въздуха и водата, които са го създали? Този плод е живият хляб за който Христос говори. Приеми го с благодарност и любов. Всеки плод носи живот в себе си. Благодари за живота, който си възприел. <br />
<br />
И тъй, приемайте благата с любов и предавайте ги с любов. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да приема и предава нещата без любов. Обичаш някого искаш да го целунеш, но нямаш любов в себе си. Не целувай без любов. Ако имаш любов, ще целуваш, както целуват светлината, въздухът, водата и хлябът. Като прониква светлината в мозъка, топлината в слънчевия възел, въздухът в дробовете и водата в стомаха, това е вътрешен, съзнателен процес на любовта. Приемайте светлината с любов, за да освободите ума си от ограниченията и тежестите на живота. Приемайте въздуха с любов, за да освободите сърцето си от горчивите и зли чувства. Приемайте водата с любов, за да се радвате на правилно кръвообращение. Приемайте хляба с любов, за да имате здрав стомах. Радвайте се, когато приемате и предавате нещата с любов. <br />
<br />
Време е вече да изучавате светлината, въздуха, водата и хляба музикално, да създадете песни за тях. Нещата стават ясни и разбрани, когато се възпеят. Докато не се научите да пеете и свирите на светлината, на въздуха, на водата и на хляба, не бихте могли нито да учите, нито да дишате, да пиете вода и да ядете хляб. Съвременните хора не са дошли още до истинското учене, дишане, ядене и пиене. Мнозина мислят, че като отидат на другия свят, всичко ще научат. Не е така. И да отидете на онзи свят, преди всичко, трябва да сте придобили изкуството да се ползвате от светлината и въздуха като превозни средства. Без превозни средства никъде не можеш да отидеш. Превозно средство за ангелския свят са светлината и въздухът; за разумния човешки свят превозно средство е водата, за доброто – хлябът. Къде ще отидеш без превозни средства? Къде ще отидеш без крака, без ръце, без очи, уши, уста и нос? Без очи не можеш да възприемаш светлината; без уши не можеш да възприемаш звука, без уста не можеш да говориш, без нос не можеш да възприемаш миризмите и вкуса на предметите. <br />
<br />
Какво представят светлината, въздухът, водата и хлябът? – Те са ръцете и краката на Бога. Светлината е дясната ръка на Бога, а въздухът – лявата. Водата е десният крак на Бога, а хлябът – левият. Любовта е главата на Бога. Щом познавате проявите на Божията глава, на Божиите ръце и крака, вие сте във връзка с Божествения организъм, на който представяте удове. Разчитайте на светлината, на въздуха, на водата и на хляба като прояви на Бога, за Когото е казано, че е Любов. Те носят живот, здраве и радост за всички живи същества. Кой не е опитал живата светлина, живия въздух, живата вода и живия хляб? Те носят Божието благословение. Дето присъства Бог, там няма противоречия, няма страдания, няма смърт. <br />
<br />
Днес небето е чисто, ясно, без облаци. Това показва, че трябва да живеете в любовта, проявена чрез светлината и въздуха; свържете приятелство с водата и хляба. Този е начинът, по който можете да прекарате поне един ден в любовта. Направете опит още днес да проявите любовта, както сте я възприели. Да живееш в светлината и въздуха и да се запознаеш с водата и с хляба, това значи да говориш с езика на любовта. Мъчно се разбира този език, но без него животът няма съдържание и смисъл. С други думи казано: Без светлина, без въздух, без вода и без хляб любовта не може да се разбере. Те са четири необходими елемента за растенето и развиването на всички живи същества. И най-малкото семе се нуждае от светлина, въздух, вода и почва. Дайте му тези елементи и не се грижете повече за него. То ще се храни от тях и ще израсте, ще цъфне и ще завърже. Нищо друго не ви остава, освен да благодарите за всичко, което ви е дадено. Благодарете за изобилния живот, за изобилната светлина и за изобилната сила, които ви са дадени. Те ще ви направят умни, добри и силни. <br />
<br />
И тъй, възприемайте светлината, въздуха, водата и хляба така, както приемате живота. Божественият живот нека тече във всяка ваша мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка. Това значи, да проявите Бога в себе си. Казано е в Писанието: „Да се весели Бог в нас и ние в Него”. Това подразбира стиха: „Възлюбил си истината в човека”. <br />
<br />
Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени!” Съдбата е в ръцете на Бога, а човек трябва да прощава на ближния си. Това е пътят към любовта. Задачата на човека е да прощава и да се изправя. Каквато погрешка да е направил с ръцете, краката, очите, ушит или устата си, той трябва да я изправи. Любовта е единственият път за изправяне на погрешките. Любовта е единственият път за освобождаване на човека от ограниченията и заблужденията. Само свободният може да се ползва разумно от светлината, от въздуха, от водата и от хляба. <br />
<br />
Работете съзнателно върху себе си и осветявайте името Божие чрез всяка своя мисъл, чувство и постъпка. Така ще придобиете вътрешен мир. Така ще се радвате на Божието благословение. <br />
<br />
18. Беседа от Учителя, държана на 3 октомври, 1943 г. 5. ч. с. София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0&diff=43246Новата присадка2014-01-16T14:32:31Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
<br />
==Новата присадка==<br />
<br />
Данаил, 3 гл.<br />
<br />
В живота на съвременните хора има една опасност: понякога те искат да изменят реда в природата, както и своя живот. В края на краищата, те се убеждават, че това не е по силата им. Колкото и да възпитавате вълка, все вълк си остава; мечката си остава мечка, рибата – риба, мъжът – мъж и жената – жена. <br />
<br />
Съществуват два порядъка в света: човешки и Божествен. В човешкия порядък нещата се изменят според волята на човека. В Божествения порядък нищо не се изменя по волята на човека. Човек може сам да си направи кола, и сам може да я развали, когато пожелае. Обаче, никой не може да измени състава и свойствата на въздуха, водата, светлината. Някой иска да стане духовен. Това не зависи от него. Преди всичко, за човека е важно да бъде истински човек. Няма по-велико нещо за човека от това, да бъде човек: да мисли, чувства и постъпва, както Бог е определил. Щом постигне това, лесно може да стане духовен. Това значи, да облече дрехата на духовността. Лесно се облича и съблича една дреха; мъчно е да станеш истински човек. Да завършиш университет, не значи, че си станал по-добър. Ученият се ражда учен, простият се ражда прост. Колкото и да се учи, простият си остава прост. Можете ли да промените характера на заека? Колкото и да го възпитавате, той си остава заек. <br />
<br />
Задачата на съвременния човек не се заключава в опити – да изменя характера на хората и на животните, но да разбере, какво е неговото предназначение и да го изпълни. Който не разбира своето предназначение, иска да стане философ, поет, учен, музикант, но нищо не постига. Ако не е роден за философ, не може да стане такъв; ако не е роден за поет, учен или музикант, не може да стане такъв. Кой за каквото е роден, такъв става. Земята не прави ябълката ябълка, крушата – круша, сливата – слива. Земята дава само условия за проява на семената, без да ги създава. Всяко семе проявява естеството си, независимо почвата, в която е поставено. Всеки човек, дошъл на земята, се проявява такъв, какъвто си е. Каже ли някой, че е станал лош, той не говори истината. Лошият е роден лош, добрият е роден добър. Ако направиш една погрешка, това не значи, че си лош. Окаляната златна монета не губи цената си. През каквито нечистотии да мине, тя си остава златна. Както златото никога не се изменя, така и добрият човек винаги си остава добър. Ако позлатиш медната монета, тя си остава пак медна. Пазете се от позлатяването в живота. Двама войника се карат, но щом видят полковника, веднага застават мирно, тихо, като че нищо не е било. Външната им обхода е добра, но вътрешно не си хармонират. Докато полковникът е с тях, те са послушни. Каквото им заповяда той, всичко изпълняват; където ги прати, веднага отиват. Щом се отдалечи полковникът, те отново започват да се карат. Той мисли, че те са изправни, но се лъже. Достатъчно е да погледне лицата им, за да разбере, че те не си хармонират. Трябва да различавате външните прояви от вътрешните. <br />
<br />
През руско-турската война един руски войник се напил толкова много, че едва се движел. Това се случило в Добрич. Полковникът му го срещнал, спрял го и му казал: Войник, ти си пиян. – Не съм пиян, ваше високоблагородие. Понеже предварително се наял с чесън, той казал на полковника: Ето, помиришете ме, да видите, че не мириша на ракия. Чесън съм ял, затова мириша на чесън. Полковникът се засмял и го подложил на следното изпитание: Мини по тази дъска, да докажеш, че не си пиян. Войникът погледнал към дъската, която била поставена за мост и си казал: Не мога да пазя равновесие. Ако вървя само на една дъска, ще падна. Веднага той съобразил, какво да направи. Турил още една дъска до първата и бавно, съсредоточено започнал да мести краката си. Първо турил десния си крак на едната дъска и казал: За славата и величието на Русия! После стъпил с левия си крак на втората дъска и казал: За славата и величието на моя полковник! Като видял неговата духовитост, полковникът се усмихнал и казал: Скоро ще изтрезнееш. Ти си умен и досетлив войник. <br />
<br />
И така, ако правите погрешки, не се извинявайте с майка си и баща си. Не казвайте, че сте направили грешка за някого от ближните си. Ако правите добро, пак не казвайте, че сте го направили за някого. Правете добро за самото добро. Черешата ражда череши. За никого тя не би родила друг плод, освен череши. Благодари за това, което си днес. – Какъв ще бъда в следното прераждане? – Точно такъв, какъвто си днес. Ако днес си министър, в следното прераждане ще заемеш или по-долно положение, или по-горно – зависи от живота ти. Ако си управлявал зле, на онзи свят положението ти ще бъде по-лошо; ако си управлявал добре, положението ти ще бъде по-добро. Който живее зле, ще прегледат сметките му и ще го поставят в затвор. Трябва ли да питаш, защо си в затвор? Много просто, не си изпълнил задълженията си, както трябва. Следователно, който изпълнява Божията воля, в следното прераждане ще заеме висок пост; който не изпълнява Божията воля, в затвор ще го поставят. Не мислете, че можете да правите грешки и да минавате безнаказано. По закона за наследствеността всеки жъне това, което е сял; всеки жъне плодовете на своите мисли, чувства и постъпки. Бог дава свобода на човека и го оставя да изпита нещата. Каквото желаеш за себе си, прави същото и на другите. Затова е казано: "Да възлюбиш ближния си като себе си”. Всеки разбира какво значи да обичаш себе си. Всеки трябва да живее според възрастта и службата, която му е дадена. Като не спазват това, хората се натъкват на страдания. Тази е причината, че детето е недоволно от положението си; то иска да бъде голям човек, като дядо си или баба си. Момченцето иска да бъде като дядо си, а момиченцето – като баба си. Те виждат, че им липсва нещо, не са като дядо си и баба си, но не знаят, че и на дядото, и на бабата липсва нещо. Дядото и бабата не могат да се хранят добре, не спят добре, не могат сами да си услужват, зависими са от близките си. Детето свободно се качва по дърветата и си бере плодове. Дядото и бабата не могат да се качват по дърветата; те търсят услугата на децата, да се качат на дървото и да им откъснат няколко круши или ябълки. Въпреки това, младите обичат да подражават на старите, поради което преждевременно остаряват. Те искат да станат учени хора, да ги почитат и уважават. <br />
<br />
Мнозина спират вниманието си на учените хора, на пророците, на Великите Учители и казват: Христос направи това и онова. Павел каза това и онова. Исай остави нещо ценно след себе си и т.н. Добре е това, великите учени и философи са казали ценни неща, но и до днес още те говорят на човечеството. Важно е, какво сте направили вие и какво ще направите в бъдеще. Ще кажете, че искате да придобиете изкуството да лекувате различни болести, да пъдите духове. Защо ви е това изкуство? Ако придобиете едно от висшите изкуства, сами ще се натъкнете на големи изпитания, страдания и противоречия. <br />
<br />
В древността живял един адепт, който имал способността да лекува различни болести. При него идели глухи, слепи и неми, и той ги лекувал. Какво било учудването му, когато, вместо благодарност, те му отговаряли с жестокост и недоволство. Едни го гонели, други – ругаели и обиждали. Той се обърнал към Бога с думите: Господи, коя е причината, че тези хора ме преследват? Отворих очите и ушите им да виждат и чуват; отключих устата им да проговорят, и след всичко това не намирам спокойствие от тях. Бог му отговорил: Аз затворих очите, ушите и устата им, защото сърцата им бяха жестоки. За да не грешат повече, лиших ги от благата на външния свят. Ти се намеси в моя план без позволение, затова ще носиш последствията на своята постъпка. Има смисъл да отваряш очите и ушите на слепи и на глухи, ако те са готови да служат на Бог. Не са ли готови, по-добре да бъдат глухи и слепи, за да не грешат. И богатството има смисъл, ако си готов да го вложиш в служене на Бог. Не си ли готов да направиш това, по-добре да си беден, да не грешиш. Богатство, което се внася на разположение в банките, нищо не ползва. Това е човешки порядък. <br />
<br />
И така, не се смущавайте от болестите и недъзите в света. Не се безпокойте за света, нито за себе си. Какво ще стане със света, или с вас, не е ваша работа. Има кой да се грижи за това. Който е създал света, Той се грижи за него. И най-голямото зло отстъпва пред любовта. Преди години бях във Варна. Понеже не беше много студено, отоплявах се с мангал. Често внасях мангала в стаята си, не добре разгорял, но не се страхувах от газовете, които се отделяха при горенето. Приятелите, които ме посещаваха, се бояха от неразгорелия мангал и веднага си отиваха. Аз оставах сам и спокойно си работех, от никого не смущаван. Като виждах колко са страхливи хората, дойдох до заключението: Когато се смущаваш и безпокоиш от нещо, тури неразгорелия мангал пред себе си. Това, което те безпокои, ще се уплаши от мангала и ще излезе навън. Когато злото влезе във вас и усети миризмата на газовете от неразгорелия мангал, веднага ще излезе навън. Злото не устоява на отровните и задушливи газове. Доброто обаче, не само че устоява пред тях, но повече се стабилизира. Любовта парализира действието на всички отрови. Обичай, люби и не се страхувай от нищо! Няма сила в света, която може да се противопостави на Любовта. Няма противоречие, което може да устои на Любовта. Тя е лек срещу всички болести, броня срещу всички отрови и злини. – Не може ли без противоречия, мъчнотии и злини в света? – Не може. Това е свят, през който неизбежно трябва да минете. Колкото по-смели и решителни сте, толкова по-добре за вас. Смелост е нужна на съвременните хора. <br />
<br />
Един човек решил да опита смелостта си, като се изложил на голям риск. Той направил три опита, които излезли сполучливи. При първия опит той минал по въже над Ниагарския водопад, с върлина в ръка. Въжето било опънато от единия до другия край на водопада. Отдолу се чувал ревът и бушуването на водата, но той минал спокойно по въжето. При втория опит той пак минал по въжето, но вече без върлина. Най-после той минал по въжето, с друг човек на гърба си. Пита се, кой от двамата бил по-смел: който бил на гърба на акробата, или самият акробат? По-смел е онзи, който се доверил на акробата. И двамата рискуват, но рискът на първия е по-голям. Той вярвал, че ще мине благополучно водопада, макар и да е на гърба на акробата. <br />
<br />
Каква е вярата на съвременните хора, ако не вложат като този човек, упованието си в Божия Промисъл? Защо и при най-лошите условия да не вярвате, че Провидението ще ви пренесе на гърба си безопасно от единия свят до другия? В Божествения Промисъл няма никаква измяна. Ще кажете, че не разчитате на физическия свят. Това е неразбиране на живота. Физическият свят е отражение на Божествения. Докато си на физическия свят, ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще работиш и за всичко ще благодариш. Яденето и пиенето е за земята, а благодарността – за небето. Яж, без да преяждаш, и благодари. Пий, но не вино, което опива. Пий чиста вода и сладко вино, за да не се опиваш. Яж и пий всякога с любов, за да бъдеш здрав. Много хора страдат от опивателни средства: от вино, ракия, тютюн и др. И в психическия свят има опивателни неща. Някои мисли и чувства опиват, както алкохола. Който не ги познава, възприема ги и после страда, боледува, мъчи се, докато се освободи от тях. <br />
<br />
Коя е причината за болестите? – Отсъствието на известен цвят в човека. Ако му липсва червения цвят на любовта, жълтия цвят на мъдростта или синия цвят на истината, той непременно ще боледува. Ето защо, за да не боледувате, трябва да внесете тези цветове, както в организма си, така и в своята психика, т.е. в чувствения и в умствения си живот. "Проверявайте състоянието на организма си, както писателят и поетът проверяват произведенията си. Каквото напишат, те го преглеждат от към правопис, стил и тогава го пускат в света. Някой казва, че не прави поправки в произведенията си. Както му диктували духовете, така пишел. Ако разчиташ на диктовката на духовете, ще направиш най-големите грешки в живота си. Не разчитай на водата в шишето, но на живия Божествен извор, който дава изобилно и доброволно. Разчитай на онези мисли, чувства и постъпки, които минават през твоя ум, твоето сърце и твоята воля. Разчитай на тях, защото те ще ти донесат нужната опитност. <br />
<br />
Като се говори на хората, как трябва да живеят, те мислят, че е нужно да минават през опитността на миналите поколения. Това е невъзможно. Нещата не се повтарят. Преди две хиляди години Христос дойде на земята, избра 12 апостоли, които изпрати по света да проповядват. Мислите ли, че и днес ще стане същото? Днес Христос не търси 12-те апостоли, но казва на всички хора да изучават светлината, въздуха, водата и хляба. Стани рано, да посрещнеш изгрева на слънцето, и за нищо не се безпокой. Като приемеш енергия от него, иди да работиш, да свършиш някаква работа. Всяка работа, свършена с любов и спокойствие, носи благословение за човека. Всяка работа, свършена чрез насилие и безпокойство, носи ограничение и заробване. Мнозина работят, но желанието им е да станат богати, или да ги хвалят хората. Напишеш нещо и тръгнеш по познати и приятели да го четеш, за да чуеш някаква похвала от тях. Прочети го на един свой приятел, който разбира произведението ти, и се върни у дома си, да напишеш нещо ново. Няма защо да повтаряш една работа много пъти. Една преценка на опитен човек е достатъчна. Уповавай първо на Бог, а после на себе си и на ближния си. Който вярва на Божественото, работите му се свършват добре и с успех. <br />
<br />
Вяра е нужна на съвременните хора. Дойдете ли до Божиите работи, никакъв спор не се позволява. Щом мине една Божествена мисъл през ума ви, приемете я веднага. Като даде плод, тогава разсъждавайте върху нея. Що се отнася до човешките мисли, там първо мислете, после действайте. По отношение на Божествените мисли е обратно: първо ще действате, а после ще мислите. Човешките работи се проверяват в началото, а Божествените – на края. Това е естественият ред на нещата. За да се развивате правилно, всеки трябва да намери поне една добра черта в себе си, да не се критикува. Ти поглеждаш пръстите на ръцете си и казваш: Не са хубави пръстите ми. - Защо не са хубави? Сравняваш ги с пръстите на друг някой и намираш, че твоите не са хубави. Не разбираш нещата. Дядо ти е бил философ и предал тази черта и на тебе. Твоите пръсти са философски. Има ли нещо лошо в това? Радвай се на пръстите на своя познат, но се радвай и на своите. Благодари за всичко, което ти е дадено. Изучавай пръстите, ръката, лицето, главата си, за да научиш, какво е вложил Бог в тебе и върху какво трябва да работиш най-много. Някой иска средният му пръст да бъде заострен. Това е голямо нещастие. Средният пръст трябва да бъде тъп. Изобщо, първият пръст, показалецът, може да бъде заострен; това е добре, но останалите пръсти не трябва да бъдат заострени. Приемете нещата такива, както са дадени. На всеки човек са дадени такива очи и уши, нос, уста, пръсти, каквито са нужни за неговото развитие. На всеки човек е определено, с какви хора да се среща. <br />
<br />
Благодарете за всичко. – Дотегна ми да живея! – Че ти още не си живял както трябва. Ти само си морализирал хората, но и тебе са морализирали. Дето се обърнеш, постоянно слушаш: Това не прави, онова не прави. Не яж много, или повече яж. В края на краищата, ти не знаеш, какво да правиш. Ще ядеш, колкото трябва, и ще постиш, когато трябва. Ако си в общество, между много хора, ще ядеш; ако си сам, ще постиш. Когато отиваш на работа, ще ядеш; когато почиваш, ще постиш. – Колко да ядем? – Ще ядеш като човек, а не като микроба. Докато си в света, между хората, ще ядеш като човек. Щом отидеш при Бог, ще ядеш малко, като микроба. В Божествения свят не се яде, както на земята. Там душите се хранят само от миризмите на плодовете, но знаят отношението на храните към своите удове. Те четат написаното върху плодовете. Вземеш една ябълка и веднага я захапваш, без да прочетеш, какво е писано върху нея. Ти не знаеш отношението ѝ към тебе. Ябълката има отношение към човешкото сърце, на което постоянно говори. Крушата има отношение към човешкия ум. Яжте плодове и ги изучавайте. Четете написаното върху тях. Четете написаното и върху хората, да се познаете и възлюбите. <br />
<br />
Помнете: Всеки човек, всяко животно, всяко растение са написани книги, по които може да се чете. Виждате, една котка върви след господаря си. Къде отива, защо върви подир него? Обикновено кучето върви след господаря си, а не котката. Може да дадете различни тълкувания, защо котката върви подир господаря си. Ще кажете, че го пази, да не му се случи някакво зло. Дом, в който има котка, добре е. Напусне ли котката дома, ще се случи нещо лошо. Това не е суеверие, но факт. Защо е така, това е друг въпрос. Ако искате да знаете, ще се случи ли някакво нещастие през деня, наблюдавайте, какво правят котката и кучето. Те се скриват още преди нещастието и катастрофата. Някога се случва обратното: хората се страхуват, очакват някакво нещастие, катастрофа или бомбардировка, а в това време кучето и котката си играят спокойно. По инстинкт те предчувстват, че днес няма да се случи нищо лошо. – Какво представлява животното? – Малка, скромна къщичка, в която понякога влиза човешка душа, да поживее временно. Каквото е планинската хижа за туристите, такова нещо е животното за заминалите човешки души. Ще кажете, че не е възможно човешка душа да влезе в някое куче например, или в някоя котка. Това е неразбиране на Божествения порядък. Има кучета, които проявяват голямо благородство и безкористие. Санбернардското куче се хвърля смело във водата, да спаси давещия се. То не мисли за себе си, жертва се за човека. Куче ли е това? В къщичката на това куче може да живее временно човешка душа и да се проявява. <br />
<br />
Това са въпроси, които днес не ни интересуват. Сега от човека се иска да приложи волята си, да свърши добре работата, която му е дадена. Досега човек е поливал чуждите цветя, а не своите. Време е вече да полива своите цветя. Като полее своите цветя и му остане свободно време, тогава да полива чуждите. Ще кажете, че човек прави това от човеколюбие. Вярно е това, но никой не може да обича ближния повече от себе си. Колкото обичаш себе си, толкова най-много може да обичаш ближния си. Любовта към себе си е мярка на нещата. Затова, работете върху ума си, да възприемате светлите Божествени мисли. Освободете се от безпокойството, за да възприемате правилно Божествените мисли и чувства. Безпокойството е пръчка, която трябва да се премахне. Защо ще се смущаваш от проявите на хората? Че някой бил груб, невъзпитан, това е негова работа. Той пречи на себе си. Ти ще го търпиш такъв, какъвто е. Бог търпи всички и никого не съди. Той търпи и вълците, и мечките, и тигрите. Не само ги търпи, но им помага. Наблюдавал съм, какво правят чайките. Някоя чайка се спуска към водата да хване риба, но тя се изплъзва от погледа ѝ. Десетки пъти се спуска, дано хване една риба, но все не успява. Най-после тя отправя погледа си нагоре, да ѝ помогне Бог. След това пак се спуска към водата, и този път опитът ѝ излиза сполучлив. Ако това става с чайката, колко повече Бог помага на човека, който има съзнателно отношение към Него. И човек трябва да търпи, да се моли и да очаква помощ. <br />
<br />
Молете се постоянно, без да се безпокоите. Чрезмерното безпокойство протрива кожата на човека. Ако триеш само отвън кожата си, тя няма да стане толкова чиста, колкото ти искаш. Добрият живот чисти кожата и отвън, и отвътре. Ще каже някой, че уповава на своя ум и сърце. Няма защо да уповавате на ума и на сърцето си, но оставете ума си на влиянието на Божията Мъдрост и светлина, сърцето си на влиянието на Божията Любов и топлина и волята си – на Божията Сила. Не се занимавайте със света и със светските хора. Те вървят по своя път и работят добре и с търпение. <br />
<br />
Преди години срещнах един светски човек, който разказваше, че изгубил всичкото си богатство, но вярва, че пак ще се съвземе. Каквото спечелил на младини, всичко изгубил. – Добър е Господ! – казваше той. - Ще работя, ще подобря положението си. Той минаваше за светски човек, но се оставя на действието на Божествените условия и върви напред, не се безпокои. <br />
<br />
Сега и на вас казвам: Не се безпокойте ! Поставете ума си под действието на Божествената светлина, и сърцето – под влиянието на Божествената топлина. И тогава, благодарете за всичко. Ако годината е неплодородна, благодарете и за това. Не казвайте, че следната година ще бъде плодородна. Всяка година носи своето благо, колкото и да е малко, или голямо то. Ако заболеете, не тичайте веднага при лекар. Спрете се в себе си и започнете да се разговаряте със заболелия орган. Ако ви боли крак, ръка, глава или стомах, поговорете си с него. Първо му се извинете, че никога не сте се занимавали с него, не сте влизали в положението му. Кой човек е спазил досега нужната обхода към тялото си, както и към отделните удове? Кой е благодарил на клетките за работата, която ежеминутно вършат в неговия организъм? Клетките са разумни душички, със специална работа. Благодарете за работата, която те вършат. Виждате едно дърво, заровило главата си в земята и с години стои на едно място и работи, без роптаене и недоволство. Ако дървото е благодарно, защо човек да не благодари за всичко, което му е дадено? Лоши били условията днес. Утре лошите условия ще се заместят с добри. Днес хората воюват, но утре войната ще се свърши. Човек отваря войни, а Бог носи мир. Злото се измества с добро, а не със зло. И злото има нужда от добро. И най-опасният звяр става тих и спокоен, като се нахрани. В случая, храната е доброто, което укротява злото в звяра. <br />
<br />
Сега е краят на века, ликвидация със сметките на миналото. За да ликвидира правилно, човек трябва да има вяра и упование, първо на Бог, а после на хората. Вярата в хората почива на користолюбие. Вярваш в богатия, защото може да ти даде пари, да подобриш положението си. Ако нищо не ти дава, вярата ти към него ще отслабне. Истинската вяра се проявява, преди да си получил нещо от човека. И най-свирепото животно, като го храниш, вярва в тебе. Щом престанеш да го храниш, вярата му изчезва. Ние търсим хора с абсолютна вяра и любов, да знаят как да обичат. Все трябва да се намери учител, да покаже на хората как да обичат. Любовта се предава чрез учител. Христос дойде на земята да научи хората да любят. <br />
<br />
"Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие”. Изучавайте проявите на децата. Изучавайте проявите на слугите и на господарите. Изучавайте радостта и скръбта. Като знаете, какво представлява скръбта и какво – радостта, ще разбирате хората и няма да се чудите, защо някога са весели, а някога – сериозни и замислени. Натовареният е винаги замислен и съсредоточен, а разтовареният – безгрижен и весел. Човек трябва да бъде умен, да може сам да се товари и разтоварва. Ако тръгваш на екскурзия, не вземай на гърба си повече товар, отколкото можеш да носиш. Важно е да носиш любовта в себе си. Тогава, и с малко хляб да тръгнеш, няма да останеш гладен. Съществата, които служат на Бог, отдалеч още предвиждат нуждите ти и се притичат на помощ. Който носи Любовта в душата си, той се съобщава с разумните същества чрез радио, по вътрешен път. Днес параходите се съобщават със сушата и с други параходи чрез радио, телефони и други съобщителни средства. В миналото не съществуваха такива средства, поради което много параходи пострадаха при катастрофи. Никаква външна помощ не можеше да стигне до тях. Дето е Любовта, там помощта иде; дето няма Любов, няма и помощ. Докато работите ви не вървят, ще знаете, че действа законът на безлюбието. Щом работите ви започнат да се оправят, тогава действа законът на Любовта. <br />
<br />
И тъй, разчитайте на Любовта, която действа вече в света. Тя помага на хората, освобождава ги от противоречия, мъчнотии и заблуждения. Всички питат кога ще се свърши войната. Днес не мога да ви отговоря на този въпрос. Ако бяхте ме запитали преди 20 години, щях да ви отговоря точно. Сега всеки от вас е заинтересуван, поддържа известна страна. Може да се предсказва само на хора, които не са заинтересувани. Има един Божествен закон, който определя точно нещата. Който живее по този закон, може да определи точно, колко души ще бъдат убити в една война, колко ще бъдат ранени и колко ще се върнат здрави и живи. Ако всеки куршум падаше на целта си, жив човек нямаше да остане на земята. <br />
<br />
Сега аз не се интересувам кога ще се свърши войната, но искам да зная, кога ще престанат войните; кога хората ще се разбират по мирен начин. Какво се ползвате, ако знаете кога ще се свърши войната? Важно е, какво става днес на земята. От невидимия свят идат възвишени същества на земята, големи майстори, които знаят добре да присаждат. Всички хора ще бъдат присадени с новата присадка на Любовта, поради което в бъдеще няма да се бият помежду си. Присадката на Любовта ще тури край на войната. От вас се иска внимание, да не пречупите присадката, да не израсте отново дивачка. Радвайте се, че светът ще бъде присаден с присадката на Любовта. – Вярно ли е това? – Вярно е сто и едно на стоте. Дето се запази присадката, там ще се прояви доброто; счупи ли се присадката, човек си остава такъв, какъвто е бил по-рано. Новата присадка ще внесе истинското подобрение в живота. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре ще бъде за цялото човечество. Присаждането е започнало вече. Днес присаждат Русия, Англия, Америка, Германия, Франция, Италия, Япония, България, Сърбия, Гърция и др. Когато присадят всички народи и всички хора, войната окончателно ще престане. Тогава ще дойде вечният мир на земята. <br />
<br />
Т. м. <br />
<br />
12. Беседа от Учителя, държана на 5-ти септември, 1943 г., 10 ч. с., София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5&diff=43245Възприемане и предаване2014-01-16T14:32:27Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
<br />
==Възприемане и предаване==<br />
<br />
Съвременните хора искат да имат добро разположение, да имат светъл ум и права мисъл, а също така добри чувства и постъпки. Въпреки това, или малко успяват в желанието си, или почти нищо не постигат. – Защо? – Защото не спазват известни правила, не внимават, когато работят. Ако шивачът шие невнимателно, може да убоде един от пръстите си с иглата и да причини инфекция на ръката си. Малкото бодване нарушава равновесието в целия организъм. Следователно, за да бъде разположен и да мисли право, човек не трябва да си причинява никаква инфекция нито в ума, нито в сърцето, нито в душата. Пазете ума, сърцето и душата си чисти, неопетнени. – Искам да опитам нещата. – Не можеш да опитваш всичко. Как ще опиташ вкуса на захар, залята с азотна киселина? Докоснеш ли езика си до парченце от тази захар, ще си причиниш болка. Всеки опит трябва да бъде разумен и на място. Допускате ли неверни, криви мисли и чувства в ума и сърцето си, сами се отравяте. Неверните мисли и чувства, както и кривите постъпки, съдържат отрова в себе си. <br />
<br />
Хората не успяват в живота си, защото нямат ясна представа за себе си. Мнозина мислят, че могат да направят, каквото желаят. Нека попълнят една полица, сами да се подпишат и да отидат в някоя банка, да получат срещу нея известна сума. Така ще разберат, могат ли да постигнат желанието си. Още на първата врата ще им откажат. Нека се опитат да кажат на един от чиновниците стиха от Евангелието "Бог е Любов" и да получат срещу това желаната сума. За да опита силата си, човек трябва да направи опит. Без опити нищо не се постига. Ще кажете: Ние можем да постигнем всичко. Кои са тези "ние"? При това, не е достатъчно само да кажете нещо, но трябва да опитате силата на думите, с които си служите. Кажете, например, че ще се подмладите и наистина, да се подмладите. Спрегнете глагола "подмладявам се" във всички лица и станете млади. Кажете: "Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, той ще се подмлади. Ние, които следваме пътя на доброто, ще се подмладим. Вие, които следвате пътя на доброто, ще се подмладите. Те, които следват пътя на доброто, ще се подмладят”. Следвайте пътя на доброто, за да се подмладите. Не вървите ли в този път непременно ще остареете. Има смисъл да остарееш, но да станеш мъдър и разумен. Обаче, страшно е да остарееш и да обезумееш. Страшно е и да бъдеш млад, но пълен със слабости и недъзи. Такава старост и младост не са Божествени. <br />
<br />
Какво представляват младият момък и младата мома? – Те са търговци, които купуват и продават на едро. Щом видят някоя хубава къща или нива, веднага пожелават да я купят. Младата мома купува момъка, а момъкът – младата мома. Има нещо в младите, което може да се купи; това е стоката, която се продава и купува. Обаче, самата мома и момъка никой не може да купи. Погрешката на момъка се заключава в това, че като купува стоката на момата, той мисли, че купува и момата. И момата се заблуждава в същото. Тя може да купи стоката на момъка, но момъка никога не може да купи. Това е все едно да мислиш, че като купуваш дърва на пазара, с тях заедно купуваш и магарето. <br />
<br />
Един човек отива на пазара да си купи дърва. Вижда едно магаре, добре натоварено, и пита селянина: Колко продаваш магарето? Селянинът казал цената. Купувачът вади пари и плаща. Тръгва да си отива и потегля магарето със себе си. – Стой, къде водиш магарето? – Купих го, затова го водя у дома си. – Лъжеш се, приятелю, аз ти продадох товара дърва, който магарето носеше, но не и самото магаре. Дървата ще вземеш, а магарето ще оставиш на господаря му. Не е позволено да мислиш криво и да правиш подобни погрешки. Животът налага известни правила на човека, които трябва да спазва. Иначе, сам ще си създаде страдания. Ако си цигулар, преди всичко, ще държиш цигулката правилно, ще управляваш лъка добре и след това ще свириш пред публика. Не спазваш ли нужните правила, каквито усилия да правиш, никой няма да те хареса. Публиката ще те освирка и ще те застави да напуснеш сцената. <br />
<br />
Сега аз искам да ви дам такова знание, което да осмисли живота ви и да ви направи щастливи. Това не значи, че трябва да се откажете от старото си знание. Ако знанието, което имате, ви задоволява, дръжте го; ако не ви задоволява и ви прави нещастни, турете го настрана. Знаеш нещо, но не си сигурен в знанието си, не си го проверил. Откажи се от това знание. Според едни учени, разстоянието от земята до слънцето е 92 милиона мили, а според други – 93 милиона. Кое от двете изчисления е вярно? Ще кажете, че един милион мили не е голяма разлика. Не е така. Какво ще бъде положението ти, ако тръгнеш за слънцето според изчисленията на първите учени? Като извървиш това разстояние, ще се окаже, че трябва да пътуваш още един милион мили. Ти не си готов, ще увиснеш в пространството и ще пропаднеш. Друг е въпросът, ако разликата е половин метър – ще прескочиш. Даже един метър да е, пак не е страшно – ще скочиш. Ако е десет метра – загубен си. Ако е един милион мили? Всяка невярна мисъл внася тъмнина в ума; всяко невярно чувство внася студ в сърцето, и всяка невярна постъпка внася безсилие във волята. Това значи загуба. Всяка вярна мисъл внася светлина в ума; всяко вярно чувство внася топлина в сърцето; всяка вярна постъпка внася сила във волята. Това значи печалба, придобивка. Ето защо, ако искаме да бъдем умни, мислите ни трябва да бъдат верни; ако искаме да бъдем добри, чувствата ни трябва да бъдат верни; ако искаме да бъдем силни, постъпките ни трябва да бъдат верни. <br />
<br />
И тъй, не е достатъчно да се стремиш към силата, но трябва да имаш предвид условието, за да бъдеш силен. Сам по себе си човек не може да бъде силен. Ако не е с Бог, и Бог – с него, не може да бъде силен. Ако човек не пребъдва в Бог, и Бог – в човека, той не може да разчита на никаква сила. В обективен смисъл, ти не можеш да бъдеш силен, ако въздухът не влиза и излиза от тебе, т.е. ако не вдишаш въздуха и не го издишаш. Да вдишаме въздух, това значи, въздухът да пребъдва в нас; да издишаме въздух, това значи, ние да пребъдваме в него. Ако не можеш да вдишваш дълбоко въздух и да го издишаш, не можеш да бъдеш силен. Като вдишаш и издишаш въздух, ти любиш, т.е. приемаш и предаваш Любовта. Любовта иде от Бог и влиза в нас. След това ние я предаваме на ближните си. Като вдишаш, ти приемаш Любовта. Като издишаш, ти я предаваш на ближните си. Приемането и предаването на Любовта не е нищо друго, освен вдишка и издишка. Това прави човека силен. – Защо трябва да обичам? Защо трябва да възприемам Божията Любов? – За да възприемеш живота. Ако не проявиш любов към ближния си, животът не може да дойде. <br />
<br />
Като се говори за връзката между Любовта и живота, някои запитват: Вярно ли е това? – Може да опитате. Как познавате, дали водата, която ви предлагат, е чиста? – Като се пие. Ще вземете чаша вода и ще я изпиете. Ако усещате приятност, лекота на стомаха си, водата е хубава; ако усещате тежест на стомаха си, тя не е добра за пиене. Така проверявате и качеството на хляба. Доброкачественият хляб се отразява добре на стомаха. Добрата и светла мисъл се отразява добре върху ума; лошата мисъл причинява тъмнина в ума. Доброто чувство произвежда лекота и приятност на сърцето; лошото чувство причинява мъка и неразположение на сърцето. Добрата постъпка внася сила във волята; лошата постъпка разслабва волята. Три неща са в състояние да нарушат равновесието на човека: когато не възприема, както трябва, светлината, топлината и силата. Щом ги възприема правилно, равновесието му се възстановява. <br />
<br />
Често чувате да се говори: Да се обичаме! – Как ще познае човек, че го обичате? – От вашия поглед. Ако го погледнете, и погледът ви внесе нещо в него, вие го обичате. Погледнеш ли го един път с любов, престани да го гледаш. Ако продължаваш дълго време да го гледаш и все му даваш нещо, той ще затвори очите си и ще каже: Достатъчно е това, преядох, не мога повече да нося. Видиш ли, че някой затваря очите си пред тебе, не питай, защо ги затваря, но отстрани погледа си от него. Много си му дал. Ако ти затвориш очите си, това показва, че не искаш да му дадеш много. Тогава той ще продължава да те гледа, иска да му дадеш още. Някой път, който взема си затваря очите, а някога – който дава. Който дава малко, затваря очите си. Който взема много, също си затваря очите. Трябва да бъдете внимателни, да знаете, колко да давате и колко да взимате. <br />
<br />
Друга погрешка, която правят хората, е отлагането. Те отлагат работата си за онзи свят и казват: Като заминем за другия свят, тогава ще се проявим, ще направим това, което тук не сме могли. Значи, в къщи не можеш да пееш, но като излезеш на сцената, ще пееш. Ако в къщи не можеш да пееш, на сцената съвсем ще пропаднеш. Ако на земята не живееш добре, на небето ще живееш още по-лошо. Който отива на онзи свят, трябва да е свършил земните науки. Ти си свършил само първи клас и мислиш, че като отидеш на небето, ще постъпиш в университет. Това е невъзможно. Там живеят възвишени същества, с висока наука. Не се живее лесно между тях. Те говорят на висок език, занимават се с висока наука, а ти за нищо не си готов. Слушаш, без да разбираш; гледаш, без да виждаш. Първото нещо, което се изисква от човека, е да възприема Любовта. Дали е на земята, или на небето, това се иска от него. – Как да възприема Любовта, като съм тъжен, огорчен и обиден? – Отвори капаците на прозорците си, да влезе светлината през тях. Излез рано сутринта навън и посрещни слънцето. Каквото ти даде то, приеми го с благодарност. Така скръбта ти ще се превърне в радост. Отваряш една книга, искаш да четеш – не можеш. Вечер е, тъмнина е навсякъде. Почакай малко, докато слънцето изгрее. Отвори тогава прозорците си и чети. Ти си отворил книгата, но не навреме. Бъди буден, когато слънцето изгрява, за да възприемеш Божествената светлина и топлина. Любовта ни дава възможност да четем; мъдростта ни дава възможност да разбираме, а истината – да прилагаме. Любовта носи семената на живота, мъдростта – условията за тяхното посаждане, а истината – условия за възрастването им. Ако нямаш семе, не можеш да садиш; ако не си го посял, не може да израсте. Който само говори за садене, без да сади, той живее с теория без практика. Такъв живот остава безрезултатен. <br />
<br />
Изпейте песента: "Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, той ще се подмлади". Ще кажете, че това е детинска песен. Детинските работи носят живот. Те обработват почвата и посаждат семената. Щом семето е посято в добра почва, скоро израства. – Трябва ли семето да се посади в земята? – Това е неизбежен път. Един трябва да замине за онзи свят, за да се роди друг. Щом се роди един, друг трябва да замине. Един слиза, друг се качва. И обратно: един се качва, друг слиза. Между този и онзи свят трябва да става обмяна. – Какво става, когато въжето на кофата, с която вадят вода, се скъса? – Веднага спускат кука в кладенеца, за да извадят кофата. Слизането и възлизането са естествени процеси в Божествения свят. И като слиза, и като възлиза, човек трябва да носи нещо със себе си. Ако нищо не носи, той нарушава равновесието в Божествения свят. Христос казва: "Събирайте съкровища”. Не можеш да слезеш на земята, нито да възлезеш на онзи свят, ако не носиш поне едно съкровище със себе си. Носи поне една идея, че Бог те обича, и ти Го обичаш. Така ти ще приемеш Неговата Любов и ще предадеш своята. Не приемеш ли Любовта и не я ли предадеш на другите, не можеш да отидеш на онзи свят, не можеш да познаеш Бог. Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. Не можеш да познаеш Бог, ако нищо не си приел от Него и нищо не си дал от себе си. Даване, жертва са нужни в света. Бог дава и жертва всичко, и ти ще следваш Неговия пример. Без даване и без жертва няма условия за познаване. <br />
<br />
Какво представя Любовта?<br />
<br />
[[Картинка:jov.1.jpg]]<br />
<br />
– Условие за равновесие в живота. Тя е перпендикулярът на живота – ОВ. Другите линии са отклонения от перпендикуляра. Те представят мъдростта и истината. От пресичането на тези линии се образува буквата Ж. Горната част на буквата представя закон на възприемане, а долната – закон на предаване. Двата закона заедно представят жертвата, която влиза в живота. Живот без жертва не съществува. От това гледище, казвам: Животът представлява съвкупност от два процеса – от възприемане и предаване. Следователно, който иска да живее, трябва да възприема от Бог и да предава на ближния си. Не можеш ли да спазиш двата процеса, не можеш да живееш. Ако искаш да придобиеш истинския живот, няма само да теоретизираш, но ще вземеш семето, ще го посадиш и ще чакаш плод. По плода ще познаеш, как си възприемал и предавал. Ако плодът е кисел, вие сте чрезмерно активен. Ако плодът е много сладък, вие сте чрезмерно добър. Ако плодът е стипчив, още не сте изработили това, което се иска от вас. <br />
<br />
Мнозина се питат, ще се познаят ли на онзи свят. – Ако се обичат, ще се познаят. Познаването има отношение към Любовта. Ако обичаш човека, ще познаеш, колко е добър, учен или силен. – Кой човек е силен? – Който прави добро, който възприема и предава нещата правилно. Той прилага всичко, което говори. За силния, теорията и практиката са така свързани, както за химика теорията и опита. Не е химик този, който говори за кислорода, водорода, азота и въглерода, без да ги познава. Като говори за тях, той ги вижда, познава свойствата им и ги различава. Кислородът поддържа горенето, активен е, но сам той не гори; водородът гори, но не поддържа горенето; азотът нито гори, нито поддържа горенето – той е голям консерватор. На земята азотът задушава, пречи на живота и на горенето, но в духовния свят има голямо значение. Там той не позволява на злото да се шири. Щом срещне на пътя си злото, лошите мисли и желания, веднага ги задушава. Който иска да се справи с азота на земята, трябва да има Любов. Само Любовта и доброто парализират свойствата на азота. Първоначално апостол Павел се оплаквал, че, въпреки желанието си да прави добро, не успява. – Защо? – Азотът му препятствал. Обаче, когато възприел Божията Любов, никаква сила не могла да му се противопостави. Той казва: "Нищо не е в състояние да ме отдели от Христа, от Неговата любов”. <br />
<br />
Като пеете песента "Аз ще се подмладя", ще разберете смисъла на подмладяването. Няма по-голямо благо за човека, да се подмлади в Любовта и да придобие живота. Няма по-голямо благо за човека, да се подмлади в мъдростта и да придобие знанието и светлината. Няма по-голямо благо за човека, да се подмлади в истината и да придобие свободата. Младите придобиват живот, знание и свобода, но трябва да ги проявят. Да се подмладиш, това значи, правилно да възприемаш и предаваш, правилно да вдишваш и издишваш. Приемеш ли нещо с любов, благодари за него. Предадеш ли нещо с любов, пак благодари. Няма по-голямо благо за човека от това, да възприема и предава нещата с любов и свобода. Това значи, да живееш за Бог. <br />
<br />
Дръжте се за перпендикуляра на живота, т.е. за Любовта. Казва се, че Бог е неизменен. – Защо? – Защото е перпендикуляр, основа, мярка на живота. Няма сила в света, която може да измести перпендикуляра на живота. Един е перпендикулярът, но проявите му са много. Затова казваме, че Любовта се проявява като живот, знание, светлина, свобода, сила, движение, учение и работа. Различавайте проявите на Любовта и вървете напред. – Защо някои хора не се обичат? – Защото не дават това, което възприемат, нито възприемат това, което им се дава. Щом възприемането и предаването не става правилно, и Любовта не се проявява. Хората се обичат, когато обмяната между тях е правилна. – Къде е мястото на перпендикуляра в човешкото лице? – На носа. Носът е самият перпендикуляр. Линиите, теглени от основата на носа към очите, представят мъдростта и истината. Значи, Любовта е в носа, а мъдростта и истината – в очите. Чрез едното око се проявява знанието, а чрез другото – свободата. Следователно, ти можеш да обичаш човека, ако имаш знание и свобода. Който възприема и предава Любовта, той е свободен човек, той има знание. Казваме, че децата са свободни. – Защо са свободни? – Защото възприемат правилно и предават правилно майчината любов. Възрастните не са свободни, защото, когато възприемат и предават любовта, мислят. Те казват: Този не заслужава моята любов, онзи не я заслужава. Какво щеше да стане с хората, ако и слънцето разсъждаваше като тях? То щеше да мисли, на кого да изпраща светлината си и на кого да не я изпраща. И, в края на краищата, светът щеше да потъне в мрак. Днес, когато хората воюват, когато се бият и унищожават, слънцето грее еднакво и навсякъде изпраща своята светлина и топлина. <br />
<br />
Днес българският народ плаче за своя цар. – Кога плаче човек? – Когато настане суша. Сушата втвърдява земята; каквото посееш, не расте. Сълзите обаче, ще полеят земята, и житото ще израсте. След това иде ред на житото, и то започва да плаче. През големи страдания минава житото, но то израства отново и дава плод. Затова е казано, че ако семето не падне на земята и не изгние, не може да израсте и да даде плод. Следователно, нека плачат българите, да полеят сухата земя. Нека плачат българите, да израсте житото им. След това ще се радват на плодородието, на новия живот. Българският цар и сега живее. Той дава доклад пред Господ за българите, за техните нужди. Плачете за изгубените възможности. Радвайте се, ако сте приложили Любовта. – Кога губи човек възможностите си? – Когато не прилага Любовта. Прилагайте Любовта и не се страхувайте. Някой говори за Любовта, но прави разлика между хората. Той намира, че не всеки човек заслужава любовта му. Това е криво разбиране. Любовта чисти всичко. Тъй щото и грешният, и нечистият стават чисти от Любовта. Когато отива при Бог, човек се очиства. Когато се отдалечава от Него, отново става нечист. Каже ли някой, че е нечист, това показва, че има малко любов в себе си. Каже ли, че е чист, любовта му е по-голяма. Дръжте прозорците си всякога отворени за да не губите любовта си, да възприемате Божията Любов и да я предавате. Без Любовта няма никакъв подтик в живота. Любовта към Бог е първият подтик в живота. Любовта към ближния е вторият подтик, а любовта към себе си е третият подтик. С други думи казано: Първият подтик на Любовта иде от бащата, вторият подтик иде от майката, а третият – от детето. Трябва да възприемем Любовта, както бащата я дава. Да предадем Любовта, както майката я предава. Детето пък да предава любовта си към майка си и баща си, както я приема от тях. <br />
<br />
И тъй, искате ли да знаете, какво представя Любовта и как може да се възприеме и предаде, обърнете внимание на възприемането и предаването на своите мисли и чувства. Ако не можете да възприемете и предадете правилно една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка, вие не разбирате Любовта. Който възприема и предава правилно мислите, чувствата и постъпките си, той се намира под влиянието на Любовта, като основа на живота му; на мъдростта, като знание и светлина, и на истината, като условие за съграждане на неговата външна форма – черупката на неговия живот. Това е влиянието на Духа върху човешката душа. За Него е казано, че оживява и възкресява. За да оживеете, ставайте рано сутрин, да възприемате слънчевите лъчи. Отворете широко очите и ушите си да виждате Онзи, Който ви говори, и да слушате думите Му. Не пропускайте моментите. Един момент от Божието време струва милиарди. С нищо не може да се плати един такъв момент. <br />
<br />
Като слушат да им се говори така, мнозина казват: Остаряхме вече, защо не знаехме това по-рано, когато бяхме млади? – Ако бях дошъл по-рано, нищо нямаше да се постигне. Тогава бяхте търговци, занимавахте се с купуване и продаване на стоки. Тогава мислехте само за пари, да спечелите, колкото може повече. Каквото и да ви говорех, щяхте да кажете: Остави ни свободни, сега имаме търговски предприятия, които не можем да напуснем. Едно време сте били видни търговци, общественици, талантливи и гениални хора. Днес всичко сте изгубили и сте станали обикновени хора. Човек губи лесно онова, което е спечелил лесно. Не е лошо, че сте били видни хора и сте слезли до положението на обикновени хора. Човек се учи и при двете положения. Като виден човек, той възприема; като обикновен, дава нещо от себе си. По-рано носил високи титли, а сега е обикновен човек, от когото всички искат да даде нещо. Който го срещне, казва му: Хайде, дай нещо от това, което си възприел от Господа. <br />
<br />
Закон е: който живее в Божествения свят, трябва да дава изобилно. Не питай, дали някой заслужава твоята любов, или не я заслужава. Давай изобилно от любовта. Тя е извор, който постоянно тече и пои всичко, каквото срещне на пътя си. Всеки, който се е разколебал в даването и се е опитал да ограничи Любовта, се е отклонил от правия път на живота. Слушай гласа на Любовта. Адам чу гласа на Бог, но не повярва на думите Му. Бог ясно и категорично му каза: "От всички плодове на Рая ще ядеш; няма да ядеш само от дървото за познаване на доброто и злото”. Въпреки това, той яде, и сам се осъди на страдания и смърт. Ще кажете, че може да не е разбрал думите на Господ. – Разбрал ги е, но проявил непослушание. Друг е въпросът, ако Бог му беше казал да яде само от едно дърво, а от всички останали да не яде. Адам трябваше да не яде само от едно дърво, но той не послуша Господ. <br />
<br />
Помни: Никога не излизай от фокуса, в който Бог те е поставил. Никога не пожелавай, като човек, да изпиташ положението на животното. Никога не пожелавай, като човек, да опиташ положението, в което се намира ангелът. Не се връщай назад, нито преждевременно отивай напред. И при единия, и при другия случай ти ще спреш развитието си. Не излизай преждевременно от формата, в която си поставен. Какво ще стане с овцата, ако пожелае да види, как живее вълкът? Тя ще плати с живота си. Следователно, нито овцата трябва да посещава вълка, нито вълкът да посещава овцата. Вечер вълкът се опитва да прескочи плета, да посети овцете, но често плаща с живота си. <br />
<br />
Откажете се от стария навик да прескачате плета на съседите си. Откажете се от стария навик да преяждате. Ще ядете един път сутрин, после на обяд, и вечер. Сутрин и вечер ще ядете по-малко, а на обяд ще се нахраните добре, без да преяждате. Новият живот изисква ново разбиране – разбирането на Любовта. Само Любовта е в състояние да ви освободи от всички противоречия, от всички мъчнотии и заблуждения. <br />
<br />
Какво е нужно на съвременните хора? – Прилагане. Знание имат, но то трябва да се приложи. В каквото положение да се намираш, каквато работа да изпълняваш, навсякъде и във всичко прилагай Любовта. Ако си търговец и на вратата си написал: "днес с пари, утре без пари", махни този надпис и напиши: "Днес с любов, и утре с любов". Спазвайте правилото: Колкото си приел от Бог, толкова и ти ще дадеш. Ако приемеш повече, отколкото трябва, и дадеш повече, отколкото трябва, и в двата случая нарушаваш равновесието в Божествения свят. Спазвате ли закона за приемането и даването, светът ще се оправи магически. Двама души не се разбират, защото не възприемат и не предават Любовта правилно. Чуете ли, че мъж и жена, майка и дъщеря, баща и син, учител и ученик не се разбират, ще знаете, коя е причината. И двамата не възприемат еднакво Любовта. Учител, който не обича учениците си, не може да преподава добре. Ученик, който не обича учителите си, не възприема добре преподаденото. Ако не обичате Бог, Той не може да се прояви чрез вас. Хората страдат, мъчат се, боледуват, умират. – Защо? – Това е последствие на тяхното безлюбие. Който не обича Бог с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила, за да се прояви Той чрез него, не може да влезе в Царството Божие. <br />
<br />
Ставайте рано сутрин, да възприемате слънчевите лъчи. Слънцето изгрява, денят е ясен, излезте навън да се порадвате на Божия ден. Когато слънцето изгрява, Любовта се проявява в нашата душа. Да възприемем енергията, която Любовта ни дава. Постоянно да възприемаме и постоянно да предаваме Любовта. Не се отказвайте от светлината и топлината на Любовта, от чистия планински въздух, от свежата и чиста вода, от пресния и доброкачествен хляб. Това предлагат днес на всички хора по лицето на земята. <br />
<br />
13. Беседа от Учителя, държана на 8-ми септември, 1943 г., 5 ч. с., София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0&diff=43244Хармония в живота2014-01-16T14:32:24Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
<br />
==Хармония в живота==<br />
<br />
На какво се дължат погрешките в живота?– На отсъствието на светлина, топлина и сила. Когато се движи в тъмнина, човек непременно ще направи някаква погрешка. Когато вън е студено и трябва да работи, човек се отпуща, става ленив и недеятелен. Така той ще пропусне нещо от работата си и ще сгреши. Когато изгуби силата си, той пак прави погрешки. Ако на гърба на слабия турите товар от 50 кг., той не може да издържи тази тежест. Насред пътя ще падне, и товарът ще пострада. Какво ще стане, ако той носи на гърба си сандък със стъклени предмети? Докато живеете в човешкия порядък, все ще направите някаква погрешка. Влезете ли в Божествения порядък, там не съществуват погрешки. <br />
<br />
Като се говори за живот без погрешки, съвременните хора казват, че е невъзможно човек да не греши, не може без погрешки. Ние се интересуваме, от къде е дошла частицата „не", от къде е произлязла отрицателната форма на глагола „мога". Каже ли някой „не мога да направя това или онова", той живее в човешкия порядък. Този порядък е създал отрицателната частица „не". Затова е казано, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за човешкия порядък е възможно за Божествения. С други думи казано: Невъзможното в тъмнината е възможно в светлината; невъзможното в студа е възможно в топлината; невъзможното в безсилието е възможно в силата. Докато не разбирате условията на живота, всякога ще бъдете в противоречия. Виждате, например, че някой бърза, и се чудите, коя е причината за това. Много естествено, той слиза от планината, дето наклонът е голям и без да иска, бърза. Друг някой върви бавно, навежда се, върти се надясно-наляво, обикаля. Чудите се, защо върви така. Няма нищо чудно. Той се качва по планината, пътят е стръмен, не може да ходи прав, без огъване. Ето защо, за да не изпадате в противоречия, във всяка проява на човека трябва да виждате присъствието или отсъствието на светлина, топлина и сила. Щом някой не иска да работи, това показва, че, или е тъмно около него, или е студено. Как се работи в тъмнина и в студ? Ако те бият, и ти се обезсилиш, как ще работиш? Светлината, топлината и силата са стимули в човешкия живот. Няма ли тези импулси, човек очаква да му се плати. Той работи за пари. При това, колкото повече му се плаща, толкова по-голям импулс придобива и по-добре работи. Турете мързеливия човек на едното блюдо на везните и наблюдавайте, какво става. В първо време той е толкова тежък, че везните не се мръдват. Започвате да туряте пари на другото блюдо. Туряте сто лева, първото блюдо не се мърда; туряте двеста, едва се поклаща. Постепенно увеличавате парите, дохождате до хиляда, две хиляди, три хиляди лева, най-после второто блюдо се повдига и уравновесява с първото. Тогава човекът казва: Готов съм вече да работя. <br />
<br />
Често чувате да се говори: Трябва да живеем добре. Повече идеализъм е нужен в живота. Друг порядък трябва да се създаде. Питам: Какъв порядък ще създадат съвременните хора? Какъв идеал ще внесат в живота? Ще кажете, че правото трябва да се постави като идеал в живота. Добре е това, но, преди всичко, трябва да се започне от най-малките прояви в живота. За какво право ще говориш, ако не си дал еднакво право на буквите, с които си служиш? Напишеш една дума от пет букви, и всичките букви са различни по големина. Напишеш едно писмо, което едва се чете. Една буква голяма, втората малка, третата още по-малка, а последните даже недописани. На края на писмото се извиняваш, че си бързал много. Защо бързаш толкова? Нали говориш за право в света? Защо не отдадеш нужното право и на буквите? Ще кажете, че „ъ" и „ь" на края на думите не са важни, нямат голямо значение за смисъла на думата. Какво ще правите, ако пишете писмо на английски език, дето има думи, на които се пишат няколко букви без да се четат? – Защо са нужди и тези букви? – Не може без тях. Една от причините за вмъкването на тези букви представлява борба срещу леността в човека. Те служат като стражари, които заставят човека да бъде работлив, дееспособен. Мързи те, или не, бързаш, или не бързаш, ще ги напишеш. Днес хората са работливи, и без стражари вършат работата си, но, въпреки това, стражарите си остават. Всеки човек е обиколен от един или двама стражари, които следят, как върши работата си. Без стражари не може. Те следят, какво прави човек – добро или зло, какви мисли и чувства го вълнуват и т. н. <br />
<br />
Един българин отишъл на гости у кума си, който бил шеговит човек. Изобщо, българинът е духовит, обича хумора. Кумът решил да устрои една шега на кумеца си. Жена му приготвила обед и, както било горещо яденето, сипали го в чинии. Кумецът, бърз, енергичен човек, веднага започнал да яде, но изгорил устата си. Понеже не искал да изплюе яденето, той започнал да го обръща на една и на друга страна в устата си, докато изстине. За да не го забележи кумът, той погледнал нагоре и запитал: От къде взехте, куме, тези греди? Кумът отговорил: От Лаком дол. Кумецът искал да скрие погрешката си, затова гледал нагоре. Така постъпват мнозина. Някой цигулар свири пред публика. Ако изпусне една нота или изпълни невярно някои тактове, публиката може да не забележи това – зависи от нейното ухо. Музикалната публика схваща и най-малките погрешки на цигуларя. Тя е страж, който го дебне. Ако публиката не е музикална, погрешките остават незабелязани. Обаче, погрешките на цигуларя се отразяват върху живота му. Музикантът, изобщо, трябва да бъде точен и изпълнителен. Ако изпуска някои тонове, той става скъперник, отнема се нещо от характера му. Музикантът трябва да дава от себе си, да проявява щедрост. Той се нуждае от точност и щедрост в изпълнението. Това се иска от всички хора. Ако пишеш писмо на приятеля си, не бъди скъперник, да напишеш две-три думи. Напиши му едно светло, топло, силно писмо, да го зарадваш. Ще кажете, че има лаконическа реч. Тя се употребява в редки, важни случаи. Цезар, римски пълководец, казал: „Дойдох, видях и победих!" <br />
Помнете: Както външните, така и вътрешните прояви на човека определят неговия характер. Същото се отнася до удовете на човешкия организъм, до тяхната форма и големина. Например, човек с къси пръсти обобщава нещата. Много неща вижда той, но веднага ги обобщава. Той се движи по периферията на кръга, интересува се от неговата големина. Той мечтае за големи работи. Човек с дълги пръсти има отношение повече към единичните неща, до подробностите. Той влиза в центъра на кръга, от дето тегли радиуси и върви по тях. Колко е голям кръгът, това не го интересува. Той се интересува от съдържанието. Достатъчно е да погледнете пръстите на човека, за да познаете, как е работил в миналото и как работи сега. Природата е написала всичко върху човека. Като го погледнете, познавате, кои неща спъват развитието му и кои благоприятстват. <br />
<br />
Три неща препятстват на човека: алчността, тщеславието и гордостта. Това са недъзи, които съществуват в целия органически свят. Гордостта се проявява, когато нещата се изнасят, каквито не са в действителност. Кокошката, която има пиленца, срещне на пътя си вол и се ежи, иска да го уплаши, да му покаже, че е голяма, силна. Каква е нейната сила пред тази на вола? И котката, като срещне някаква опасност, настръхва, иска да плаши големите. И човекът често се представя по-силен, по-голям, отколкото е в действителност. Това е все гордост. Един турчин се хвалел, че, като бил в Багдат, прескачал големи трапове, дълбоки 20 метра. – Прескочи и тука такъв трап. – Не мога, условията в България са особени, не са както в Багдат. Един цигулар дава концерт, всички вестници пишат за него. Обаче, концертът не излиза, както очакват. Цигуларят се извинява с публиката: не била много музикална, или салонът не бил добре отоплен. В същност, вината е в него: не си е доял, или преял; проявил е тщеславието и гордостта си. Ще ядеш умерено, без да преяждаш; ще свириш умерено, да не се уморяваш. Пази нервната си система, да не се претоваря. Така ще изпълниш задачата си добре и на време. <br />
<br />
Хората се питат, какъв ще бъде животът им, какво ги очаква в бъдеще. Бъдещето на човека зависи от хармоничния живот. Ако между мислите, чувствата и постъпките му има хармония, светло бъдеще го очаква. Ако рибата ме пита, какво я очаква в бъдеще, казвам: Скара те очаква. Ако водата ме пита, какво я очаква, казвам: Очаква те и добро, и зло. Докато водата е далеч от човека, добро я очаква. Влезе ли в човешкия живот, и добро, и зло я очаква. Хората ще я турят на работа, дето тя не иска. Така тя ще изгуби чистотата си. След това ще я изхвърлят навън, като непотребна, и ще търсят чиста вода. В човешкия живот водата минава през чисти места, но и през нечисти. След това хората се стремят към идеален, чист живот. На земята е невъзможно да живееш в абсолютна чистота. – Защо? – Защото приемаш чист въздух, задържаш го известно време в себе си и го изхвърляш навън нечист. Приемаш чиста вода, която след време изхвърляш нечиста. <br />
<br />
Хората искат да бъдат търпеливи, но и това още не е възможно. Докато правиш 10 вдишки и 10 издишки в минута, ти не можеш да бъдеш търпелив. За търпеливия човек е нормално да прави три вдишки и три издишки на минута. За Бога е казано, че е дълготърпелив. Той прави само една вдишка и една издишка през цялата вечност. Съвременната наука счита нормално дишане, да поемаш десет пъти въздух в минута и десет пъти да издишаш, десет вдишки и десет издишки. Нервните хора дишат бързо, слабогръдите – също. При нормалното дишане, което става тихо, спокойно, без шум, човек изпитва приятност и разположение. Като спи, здравият човек диша толкова тихо, че не се чува, не можеш да разбереш жив ли е, или не. Някой, като спи, хърка. Това показва, че дишането му не е правилно. Трябва да се обръща внимание на дишането, понеже е свързано с мисълта. Който не диша правилно, той не може да мисли добре. За такъв човек се казва, че липсва светлина в мислите му, топлина в чувствата му или сила в душата му. Умът е мярка, която определя характера, количеството и светлината на мислите, сърцето е мярка за чувствата, а волята – мярка за силата на постъпките. Силна воля има онзи, на когото постъпките са възвишени и благородни. <br />
<br />
Светъл ум, топло сърце и силна воля са нужни на човека, за да изправя погрешките си. Иначе, той ще греши, без да признава и съзнава погрешките си. Защо да не признаеш погрешката си? Ще кажеш, че, с признаване на погрешката си, ще понижиш достойнството си. Не е така. Като грешиш, ти понижаваш достойнството си. Като изправяш погрешките си, ти се повдигаш пред себе си и пред хората. Кой печели повече: който греши, или който изправя погрешката си; който учи, или който не учи; който работи, или който не работи? <br />
<br />
Като е дошъл на земята, човек ще учи, ще работи, за да се усъвършенства. През много фази и състояния ще мине той, докато научи уроците си. Така той дохожда до положение да разбира смисъла на противоречията, да цени и добрите, и лошите условия. Сам ли живее, или в общество на хора, все ще придобие нещо ценно в характера си. Има животни, които живеят сами, но първоначално са живели в стада. Изобщо, за животните стадното състояние е по-естествено от единичния живот. Овцете и до днес се движат на стада: едни от тях вървят напред, а други – назад. – Какво печелят първите и какво – последните? – Първите ядат най-чистата храна. Понеже преди тях не са минали други животни, храната е запазила чистотата си. Последните са принудени да ядат отъпкана и нечиста храна. Ако са умни и внимателни, те стъпват предпазливо и избират неутъпканата и чиста храна. Оттук вадим заключението: срещнете ли човек, който е невнимателен и бърз, ще знаете, че той е заемал първо място и нямал никакви препятствия. Който е внимателен, предпазлив и взискателен, както в храната си, така и в отношенията си, той е заемал последното място в обществото. Способните ученици, които заемат първите места, развиват гордост и самоуважение към себе си. Да имаш самоуважение, това е естествено качество; да бъдеш горд, това е неестествена проява на човека. Гордостта представя натегнато състояние на струните, а самоуважението и достойнството – нормално състояние на струните. Ако обтегнеш струните на цигулката повече, отколкото трябва, те непременно ще се скъсат. Ако ги обтегнеш, колкото трябва, ще свириш добре и с разположение. <br />
<br />
Като ученици, вие трябва да работите върху самовъзпитанието си. Да се самовъзпитаваш, това значи, да знаеш, отде да започнеш. Ще работиш върху очите, ушите и устата си. Очите са свързани с ума и светлината, която излиза от него; ушит са свързани със сърцето и топлината, която излиза от него; устата е свързана с душата и силата, която излиза от нея. Зъбите представят волята, чрез която се изявява силата. Езикът прави преглед на храната, обработва я и я изпраща в стомаха. Като говори, човек пак си служи с езика. Значи, той предава думите, които се отличават една от друга по съдържание и смисъл. <br />
<br />
Трояка е службата на езика: опитва храната, обработва я в устата и предава думите, т. е., човешката реч. Езикът играе важна роля при възпитанието на човека. Казват за някого, че има невъзпитан, т. е. невъздържан език. За друг казват, че езикът му е възпитан. Животните се поздравяват с езика си. И змията, като срещне човек, вади езика си. Това не означава, че иска да хапе. Тя се радва на човека, а той, като не разбира проявите й, взима камък и я убива. Когато хората се срещат, поздравяват се с кимане на глава и се усмихват, Езикът диктува положението. Ако си доволен от някого, усмихваш му се; ако си недоволен, ставаш строг и сериозен. Понеже езикът е свързан с вкуса, казваме, че вкусът определя разположението или неразположението на човека. Ако си ял лоша храна, ти си неразположен и сърдит; ако си ял вкусна, чиста храна, ти си разположен, весел. Когато човек се усмихва, устните му се повдигат; когато има песимистично разположение, устните падат надолу. За да въздействате на песимистичното си състояние, трябва да се наблюдавате, да не падат устните ви. Ъглите на устата трябва да се повдигат нагоре. Пазете се от обезсърчаването, което води към песимизъм. Когато се обезсърчите или когато осиромашеете, поглеждайте нагоре, към небето, а не към земята. Всичко светло и красиво иде от небето. <br />
<br />
Желая ви да бъдете разумни, да употребявате светлината, топлината и силата на място. Аз не говоря за грубата светлина, която ослепява очите; не говоря за грубата топлина, която изгаря; не говоря и за грубата физическа сила, която се превръща в насилие, Не говоря и за грубите мисли, чувства и постъпки, които се борят помежду си. Щом забележите, че две мисли, чувства и постъпки се борят, веднага ги примирете. Не допускайте никаква борба в себе си. Вътрешната борба уморява човека и преждевременно го състарява. Примирявай страните, които се борят в тебе, без да взимаш страна. Щом вземеш страна, ти пречиш на възпитанието си. <br />
<br />
Задачата на човека е да постави в хармония светлите човешки мисли, чувства и постъпки. Само така той ще се домогне до Божествената светлина, топлина и сила, които правят живота му хармоничен. <br />
<br />
Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. <br />
<br />
14. Беседа от Учителя, държана на 10 септември, 1943 г. 5. ч. с., София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%8A%D1%82%D1%8F%D1%82_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA&diff=43243Пътят към изток2014-01-16T14:32:20Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
<br />
==Пътят към изток==<br />
<br />
Една от класическите глави на Посланията, това е 13 гл. от I. Послание към Коринтяните <br />
<br />
„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка”. (1 ст.). Значи, ще бъдеш празно шише, без съдържание. Ако говорът не е посолен с любов, от човешки и от ангелски език да излиза, пак ще бъде без съдържание. Какъв човек си, ако нямаш любов? Ще приличаш на кимвал, що дрънка. Казвате, че човек трябва да бъде красноречив. Любовта прави хората красноречиви. – Дотегна ни да слушаме все за любовта. – Това, което дотяга на човека, не е любов. Любовта осмисля всички отношения между хората. Тя осмисля всички прояви на ума, на сърцето и на волята. Тя осмисля всички мисли, чувства и постъпки. Мисълта е сложен процес. С любовта, обаче, и мисълта става лек процес. Затова е казано, че само онзи мисли, който люби. Любовта и обичта също така са сложни процеси. Разумните същества, ангелите, които стоят толкова високо, гледат на любовта като на нещо недосегаемо, а хората си играят с нея. – Защо? – Защото не я разбират. Момък обича една мома и влиза в дома ѝ с обуща, кален, нечист, както иде отвън. Той не разбира любовта, не може да я оцени, поради което гледа на нея като на нещо обикновено. Ако момъкът разбира и цени любовта, преди да влезе в дома на своята възлюбена, ще измие лицето, ръцете, краката си десет пъти с чиста вода и тогава ще се реши да влезе. За предпочитане е да влезе бос, гологлав, но с чисто лице, с чисти ръце и крака, отколкото да бъде облечен, обут и без любов в сърцето си. Който има любов в себе си, той е всякога чист, измит и облечен. <br />
<br />
Мнозина си въобразяват, че знаят всичко, че носят любовта, но се заблуждават. Те мислят, че са голямо величие, от висок произход. Прави са, те са от високо произхождение, дошли от различни планети на слънчевата система, но не са издържали изпита си. Бог ги създал по образ и подобие свое, изпратил ги е на земята да се учат, но не им се учи. Те говорят за своето минало, когато са били големи величини. Ако питат мене, ще им кажа, че в миналото са заемали по-ниско положение от сегашното. В миналото някой е бил пчела, която жилела, или кобра, която хапвала и тровела хората, или тигър, или крокодил, който гълтал жертвите си цели. Това ви се вижда чудно, не ви се иска да го приемете и казвате, че човек е излязъл от Бога. Излизането от Бога подразбира познаване на любовта. <br />
<br />
Който познава любовта, говори за величието на Бога, а не за своето. Да говориш за величието на Бога, без да познаваш любовта, това значи да си в положението на дете, което има цигулка, но не знае да свири. Майката изважда детето на сцената, дава му цигулката да свири и се хвали, че детето й е гениално. Обаче от него нищо не излиза. Лесно се купува цигулка, но мъчно се свири на нея. Лесно се говори за пение, но, да станеш певец, много работа се иска. Всеки трябва да отговаря на мнението, което има за себе си. Погледнеш се в огледалото и мислиш, че си много красив. В какво се заключава красотата на лицето ти? В очите, ушите, носа, устата или в брадата ти? Красотата има отношение към добротата. Следователно, пипни космите на главата или на брадата си и сам ще разбереш доколко си добър. Ако космите ти са твърди, ти не си мек по характер, нито си много добър. Виж каква миризма излиза от тебе, да разбереш, дали си добър или не. От добрия човек излиза приятно ухание. Добре, че обонянието на съвременните хора не е толкова силно, да усещат лошота миризма, която излиза от лошия човек. Влизате в някой дом, дето мъжът е крайно ревнив. Той пази жена си, да не я погледне друг. Той не усеща каква лоша миризма излиза от нея и я пази като някаква светиня. <br />
<br />
Страшно е положението на човек, който не разбира живота и отношенията между живите същества. Някой нарисувал една икона на Христа преди 45 – 50 г. и мисли, че прилича на Него. Всъщност, никаква прилика не съществува. Христос е живял преди две хиляди години, образът му е бил съвършено различен от нарисувания. Въпреки това, хората благоговеят пред рисувания образ, пред иконата на Христа. На иконата се кланят, почитат я и уважават, но щом стане въпрос за някой жив човек, малцина искат да знаят нещо за него. Иконата след време се изтрива, а споменът за живия човек остава. Има моми, които постоянно носят портрета на своя възлюбен в себе си и дето седнат и станат, вадят го и го целуват. Това отношение е нереално, но когато придобие истинския, реален образ, тогава, на общо основание, той се налага на човека. <br />
<br />
И тъй, който няма правилно отношение към хората, не може да има правилно отношение към духа, душата, ума и сърцето си. Често той се отнася грубо и към своите удове, към ръцете и краката си. Ръцете и краката са група от разумни същества, които имат своя мисъл, свои намерения. Човек поглежда ръката си, но не вижда какво е вложено в нея. Той не може да си представи каква енергия от Божествения свят е вложена в ръцете, краката и цялото тяло. Благодарение на тази енергия ръката е толкова пластична, че еднакво може да върши и добри, и лоши дела. Работѝ, докато си още на земята. – Какво положение ще заема на онзи свят? Какъв ще бъда там? – Какъвто си бил на земята. Ако глухият и слепият отидат на онзи свят, нищо няма да видят; и там ще бъдат слепи и глухи, както били на земята. В духовния свят цари вечно мълчание. В музиката също има мълчание, както в природата. В музиката мълчанието се означава с пауза. Паузата подразбира отдалечаване от музикалния център, поради което не чуваш ясно. Като настройва ухото си, човек започва постепенно да чува и най-отдалечените тонове. Тогава паузата се прекратява. Говорът, пението са написани ноти на петолинието, по които човек чете и разбира живота. <br />
<br />
„И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм”. (2 ст.). Някой мисли, че има големи знания, че може да прави чудеса. Питам: Имаш ли любов? Ако нямаш любов, знанието ти нищо не представя. – Мога да лекувам болни. – Имаш ли любов? Ако нямаш любов, изкуството да лекуваш болни пропада. Да лекуваш болни, това значи да сваляш раницата от гърбовете им. Голямо изкуство ли е това? Понякога е добре да боледува човек. Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на големи нещастия. Толстой, който боледувал четири–пет пъти в живота си, казва, че след всяко боледуване пред него се откривал нов свят. Въпреки това, всеки иска да бъде здрав. Ако заболее някой, веднага търси лекар. Каже ли му нещо за болестта, той се изплашва, вместо да си помогне и положението му се влошава. Никой не може да избегне страданието, което природата му изпраща. Ако избегне едно страдание, ще го сполетят две, три и повече. Природата е строга и взискателна. Най-многото, което може да направи, е да смекчи страданието му, да го предаде в музикална гама. С музиката нещата се понасят по-лесно. Страданията имат за цел да калят човека, да го направят силен, подобен на Бога. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога”. – Кой човек е създаден по образ и подобие? – Роденият от Бога. Ако не си роден от Бога, не можеш да бъдеш подобен на Него. Казано е още, че роденият от Бога грях не прави. Следователно, ако искате да проявите подобието си с Бога, трябва да се родите от Него. <br />
<br />
„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам”. (3 ст.). Някой мисли, че като умре, ще бъде посрещнат на онзи свят със слава и почести. Важно е как е умрял: с любов или без любов. Ако е умрял без любов, нищо не се ползва. Човек влиза в по-страшен затвор. Може да влезе във водата и да попадне в устата на крокодил или на кит. <br />
<br />
„Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее”. (4 ст.). <br />
<br />
„Любовта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло”. (5 ст.). – Това са трудни, неразбрани неща. – Какво значи да бъдеш търпелив? – Като видиш един красив и един грозен човек, еднакво да ги понасяш, да имаш еднакво разположение към тях. Кое е ценното в човека? Ако срещнеш красив човек, ти изпитваш приятност. Какво ще стане с твоето разположение към красивия, ако той те обере? Какво ще кажеш за грозния, който ти се притича веднага на помощ? Ти си счупил крака си, а той намества счупената кост, превързва крака ти и те занася у дома си. Значи, красивият има вяра в себе си, знае, че ще те предразположи с красотата си, ще спечели доверието ти. Той те пленил с думите си, както и с красотата си. Ти се поддаваш на неговото обаяние и той те обира. Пазете се от хора, които могат да ви оберат и убият. Те са крадци и разбойници. <br />
<br />
В Америка някъде имало един толкова красноречив проповедник, че който го слушал, захласвал се, забравял всичко, което по-рано го вълнувало. Един голям апаш чул за този проповедник и си казал: И аз ще отида да го послушам. Той е много удобен за мене. Като проповядва, хората ще се захласнат и пренесат на онзи свят. Аз ще използвам тяхното състояние и ще ги обера. Един неделен ден той отишъл на проповедта и започнал да слуша. Увлечен в думите на проповедника, той не усетил как се захласнал и забравил защо дошъл. Недоволен от себе си, той посетил събранието още няколко пъти, с надежда да бъде буден, да не се увлича от проповедта. Обаче всякога оставал изненадан: захласвал се и не могъл да приложи занаята си. Най-после той си казал: Ако посещавам тези проповеди, в края на краищата ще забравя занаята си. Опасно нещо е този проповедник, няма повече да го посещавам. <br />
<br />
Коя е причината за захласването на хората? Достатъчно е да събудиш интерес в човека към нещо, за да се захласне той моментално. Кажи на някого, че на еди-кое си място има заровени пари и виж как ще се захласне. Той забравя всичките си работи и мисли само за едно: да намери посоченото място и да извади оттам парите. Често се говорят отвлечени неща на хората и те или забравят какво трябва да правят, или си въобразяват, че знаят всичко. Казва се, че трябва да бъдем добри, умни, справедливи и т.н. Доброто, разумността, справедливостта са отвлечени понятия. Въпреки това, мнозина казват, че разбират тези неща, че са добри, разумни и справедливи. <br />
<br />
Един виден пианист отишъл в Америка да дава концерти. Случило се, че един от големите американски милиардери не могъл да присъства на концерта. Затова той поканил пианиста у дома си, да му посвири. Пианистът отишъл в определения час в дома на милиардера, дето очаквал да види много хора – познати и приятели на милиардера. Каква била изненадата му, когато видял, че милиардерът бил сам с кученцето си. Пианистът започнал да свири и така се увлякъл в свиренето и не забелязал, че кученцето залаяло. Тогава милиардерът казал: Достатъчно, спри вече! Дал му хиляда долара и благодарил за свиренето. Значи, кученцето определя свиренето на пианиста. Ако не беше залаяло, трябвало да свири още. Наистина, кучето познава някои работи, но мъчно може да определи доброто свирене. То познава дали някой човек е добър. На добрия човек то не лае. Срещне ли лош човек, хвърля се върху него и го лае. <br />
<br />
Защо кучетата хапят някои хора, а други не хапят? Има обяснение за това, но няма защо да се спираме на причините. Важно е, че кучетата могат да се укротяват. Двама англичани се разговаряли за кучета. Единият казал, че не го хапят кучета. Другият настоявал, че може да насъска кучетата си срещу него и да го ухапят. Хванали се на бас кой от двамата ще излезе прав в твърдението си. Първият начертал една голяма окръжност и влязъл в центъра. Вторият взел своите 40 кучета, порода булдог и ги насъскал срещу другаря си. Кучетата започнали да лаят и да се хвърлят към непознатия, но не могли да минат окръжността и да се приближат към човека. Той стоял в центъра и обикалял около него. В момента, когато кучетата били най-разярени, той свирнал с уста и те моментално млъкнали, подвили опашка и се отдалечили. Така той спечелил баса. <br />
<br />
„Любовта не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло” (5 ст.). <br />
<br />
„На неправдата се не радва, а сърадва се на истината”. (6 ст.). <br />
<br />
„Всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи”. (7 ст.). <br />
<br />
„Любовта никога не отпада”. (8 ст.). – Същественото качество на любовта е, че в нея не става никаква промяна. Единствената сила, която не губи равновесието си, е любовта. Единствената сила, която разрешава противоречията и внася мир и хармония в живота, е любовта. Противоречията, злините в областта на любовта се превръщат в симфония. <br />
<br />
„Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне”. (8 ст.). <br />
<br />
„Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме”. (9 ст.). – Пророчество без любов не е истинско. Говор без любов не е истински. Всяко нещо, направено без любов, няма съдържание и смисъл. За такова нещо се казва, че е мед, що звънти и кимвал, що дрънка. <br />
<br />
„Но когато дойде съвършеното, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати”. (10 ст.). <br />
<br />
„Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но откак станах мъж, напуснах, което е младенческо”. (11 ст.). <br />
<br />
„Защото сега видим мрачкаво, както през огледало, а тогава ще гледаме лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная, както съм и познат”. (12 ст.). <br />
<br />
„А сега остават тези трите – вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта”. (13 ст.). Павел написа най-хубавата глава за любовта, но не беше човек на любовта. Първоначално той поддържаше стария закон, поради което гонеше християните. Той се запитваше: Как смеят те да нарушават Мойсеевия закон? Обаче, като разбра смисъла на любовта, той каза: Всичко считам за измет, за да придобия любовта”. Като не разбират смисъла на любовта във всичките ѝ прояви, хората я делят на нисша и висша. Любовта е единна и неделима. Тя е сила, която поглъща всичко: и чувствата, и мислите, и постъпките. Турена на едното блюдо на везните, тя се уравновесява с всички сили на света. Има ли нещо лошо в това, което е силно? Има ли нещо лошо във водопада, който бучи отдалеч? Лошото е в неразбирането на нещата. Разумният може да използва енергията, която се развива в бушуващата вода. Ако американците могат да използват всичката енергия на Ниагарския водопад, ще залеят с нея цяла Америка, а излишъка ще изпратят в Европа. Засега те са използвали само част от енергията на водопада за осветление. <br />
<br />
Всеки човек има по един водопад в себе си. Ако може да използва енергията му, богат става; ако не може да я използва, ще се удави във водата му, както е станало с много американци. Двама млади американци се разхождали с лодка по горното течение на Ниагарския водопад. При едно несполучливо обръщане на лодката, те се намерили в буйните, течащи води на водопада. Единият от тях се удавил, а другият, след усилена борба, успял да се залови за една голяма скала и останал там, докато го спасят. Водата бушувала, ревала под него, а той стоял и чакал спасение. Тогава нямало аероплани, да му подадат въже отгоре, да се хване за него. Параход там не върви, лодка също не може да отиде до скалата. Стоят американци на брега и мислят, как да го спасят. Най-после той бил спасен по някакъв начин. <br />
<br />
Кой човек се спасява? – Грешният. – Кой може да спаси човека от греха? – Любовта. Затова се казва, че Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха. Само Христос можа да понесе тази тежка задача и да я изпълни. Той беше свързан с Бога, с Неговата Любов, която му помагаше. Ще кажете, че хората грешат от любов и заради любовта. Щом любовта е причина за греха, тя ще освободи човечеството от греха. Тя иде в света, да извади навън греха и да спаси хората от него. Изопачената любов е внесла злото в света, а правата, добре разбрана любов е внесла доброто. Това са двете майки и двамата бащи, които раждат доброто и злото в човека. Как ще си обясните факта, че една и съща майка ражда две деца – едното добро и благородно, а другото – лошо, престъпно? Коя е причината, че в един и същ човек се раждат две чувства или две мисли – едната светла и възвишена, а другата – престъпна? Доброто в човека е родено от добрия баща и добрата майка, а злото – от лошия баща и лошата майка. Значи, човек се намира под влиянието па две различни начала: на доброто и на злото. Следователно, той трябва да различава двете влияния в себе си, да знае кой му говори. Някой казва, че Господ му говори, а същевременно прави зло. Той се самозаблуждава. Дето е Бог, там е доброто, там е любовта. Днес любовта иде в света да помогне на хората, да ги извади от невежеството, от заблужденията, от противоречията, в които сами са изпаднали. <br />
<br />
Животът на съвременните хора е изопачен. – Кой го изопачи? – Падналите ангели и хората. Ангелите започнаха да го изопачават, а хората завършиха този процес. Бог е решил да изправи света, да го изчисти, затова допуща страданията, като процес на чистене. Пречистването става чрез тялото, чрез ума и чрез сърцето. Страданията на тялото са най-големи, на сърцето – по-малки, а на ума – най-малки. Когато страданията са много големи, човек изгубва съзнанието си. Така страданията се прекратяват. Не се страхувайте от страданията, но радвайте се на всичко, което иде да ви изчисти. Някой иска да обработи земята си, но, по нямане на инструмент, той рови с ръцете си, като къртица. Защо ще осакатява ръцете си? Защо ще си причинява излишни страдания? Някога е било необходимо къртицата да се зарови в земята и с яките си крака да си пробива път и да си търси храната. Тогава условията на живота са били много лоши. Днес условията са по-добри, но къртицата още не може да се убеди да напусне стария живот и да излезе вън. Сега условията на живота са по-добри и за хората, но и те мъчно се убеждават да напуснат стария живот и да влязат в новия – в живота на любовта. И в любовта има страдания, но лесно се носят. В безлюбието страданията осакатяват, съсипват човека. Любовта иде да освободи човека от ненужните страдания, от сиромашията, от болестите и противоречията. Тя може да направи за човека всичко, каквото той пожелае. И, въпреки това, човек ходи тук-там да се моли да му помогнат. Пише любовни писма на един, на друг, но не получава отговор на писмата си. – Защо? – Моли се без любов. Молитва без любов не се приема. Работа без любов не е производителна. Мисъл без любов не дава плодове. <br />
<br />
Всяко нещо, направено без любов, изчезва. Къде са Асирийското и Вавилонското царство? Къде е великата Римска империя? Всяка държава, която не е основана на любовта, ще изчезне. Днес насилието господства навсякъде: и във войните, и в обикновения, привидно тих и спокоен, живот на хората. Те мислят, че победата ще донесе мир и свобода. Не е така. Никоя война досега не е донесла мир и няма да го донесе. <br />
<br />
Любовта ще донесе мира и свободата. Тя ще освободи хората от заблужденията им и ще ги задоволи. Светът ще се оправи, когато слънцето на човешката душа изгрее. Днес има условия за това. Няма по-лесно нещо за човека от това, да намери любовта в себе си и да я прояви. Но и по-мъчно нещо от това няма. За знаещия нещата лесно се постигат, за невежия – мъчно. Тръгнал си да копаеш злато в земята, но объркаш посоката. Вместо на изток, ти отиваш па запад и се отдалечаваш от мястото, Обърни се, направи ъгъл от 180° и ще намериш мястото, дето е заровено златото. Ти се отдалечаваш от любовта, а при това искаш да реализираш желанието си. Обърни се, направи ъгъл от 180° и ще намериш мястото, което търсиш. Знанието, богатството, любовта, които търсиш, са на изток, дето изгрява слънцето на живота. <br />
<br />
Мнозина питат, къде е любовта и как ще я намерят. Обърнете се на изток. Там е любовта, там е Бог. Обърнете ли се на запад, всичко ще изгубите. Който отива на изток, печели; който отива на запад, губи. Ангелите, които напуснаха небето, за да търсят съкровища, изгубиха и това, което имаха. И хората, които напуснаха рая, за да търсят знание, богатство и слава, изгубиха всичко, което им беше дадено. Така сгрешиха и първите човеци. Всички хора са малджии, всички търсят богатство, заровено в земята. Кой човек не е желал да бъде богат, учен, силен, да има къщи, ниви, имоти, да се разхожда с файтон и с автомобил, да посещава концерти и театри? Не са лоши тези желания, но нищо не допринасят. В края на краищата, светът се е превърнал в голяма гробница, дето лежат костите на млади моми и момци, на майки и бащи, учители и ученици, свещеници и проповедници, управляващи, управляеми и т. н. Казвате: Красив е светът. – Кой свят е красив? Ако говорите За Божия свят, прави сте, красив е този свят. Но ако говорите за човешкия свят, дето се чуват пъшкания и вопли, мъчения и страдания, насилие и ужас – нищо красиво няма в него. Човешкият свят не може да ни радва. Човешкият свят не е нищо друго, освен драма, комедия или трагедия, в която сами себе си измъчват и убиват, сами себе си осмиват. Какво красиво има в такава драма или комедия? Откажете се от вашия свят, обърнете се на изток и влезте в Божия свят, в света на любовта, на вечния мир и радост, на вечния живот. <br />
<br />
Често хората си въобразяват, че могат да постигнат много неща, да станат велики. Човек може да постигне нещо, докато се качва по планината, да стигне най-високия връх. Това е изкачване нагоре, до пълна възраст. Дойде ли до тази точка, повече не може да се повдига. Той е стигнал върха. Оттам няма изход: или в пропастта ще падне, или ще се върне назад. Връщането е за предпочитане пред падането в пропастта. Да се обърнеш в друга посока е за предпочитане пред връщането. Щом дойдеш до крайната посока, ще се обърнеш към Изток, към Извора на живота. Ще вървиш напред и ще слушаш гласа на Разумното Начало в себе си. Ако не слушаш този глас, ще паднеш в пропастта. <br />
<br />
Един беден, но разумен човек, минавал през една гора и видял на пътя си голяма пропаст. Понеже през този път минавали много пътници, той се спрял за малко, да предупреди някои от тях, да не паднат в пропастта. По едно време той видял, че наближава един пътник, богат търговец, замислен в своите работи. Бедният се изпречил на пътя му и казал: Приятелю, отбий се надясно, да не пострадаш. – С какво право се изпречваш на пътя ми? Аз зная, къде вървя, не ми препятствай! Махнал с ръка и продължил пътя си. Едва изминал стотина метра и се чул вик. Богатият паднал в пропастта и започнал да вика за помощ: Братко, помогни ми да изляза от тази дупка. Бедният се приближил, хвърлил едно въже и му помогнал да излезе. След това казал: Нали те предупредих, че има опасност на пътя ти? Защо не ме послуша? – Ще слушам вече. Бързах, не исках да ме спират в пътя. <br />
<br />
Следователно, когато Разумността ви говори, трябва да слушате. Не питайте, какво право имат да ви спират на пътя; не питайте, защо този простак ви дава съвет. Щом Разумността говори, слушайте я. Дали говори чрез дете или чрез възрастен, слушайте гласа ѝ. Дали прост или учен ви говори, щом съветът му е разумен, слушайте го. Прост човек е онзи, който говори без любов. Който говори с любов, е разумен. Слушайте гласа на Разумността в себе си. Този глас е гласът на любовта, която говори изключително истината. Следвайте гласа на любовта, погледа на любовта и нейните движения. Тя показва посоката, към която човек трябва да се движи. Изменете посоката па движението си, която води към стария живот и следвайте новата посока на любовта. Тя е път към Изток, дето цари абсолютна чистота. Ще кажете, че човек трябва да се чисти, да придобие поне частична чистота. Не частична чистота, но абсолютна чистота е нужна на хората. В новия път на живота ще има и драма, и комедия, и трагедия, но не като тези на стария живот. Трагедията на старозаветния се заключава в това, че отнели ябълката му и я дали на друг. Той плаче, страда, че отнели нещо от живота му. Трагедията на праведния се заключава в същото, но той не страда. Той се радва и казва: Все едно е, дали аз ще изям ябълката или моят ближен. Значи, ако ти изядеш ябълката, това не е драма; ако ближният ти я изяде, това е вече драма. Аз поддържам онази драма или трагедия, когато ябълката минава от тебе в твоя ближен. Нека драмата влезе в тебе, а не само отвън да я изучаваш. Досега хората са страдали фиктивно. Когато страданието проникне дълбоко в душите им, светът ще се оправи. Съвременните хора не познават още истинските страдания. Те се мъчат, страдат, но душите им още не са засегнати. За да спечели човешките души, Христос дойде на земята и пострада. Така Той показа пътя на човечеството към спасение. Единствената сила в света, която желае доброто и щастието на човечеството, е любовта. <br />
<br />
И тъй, върнете се от пътя, по който досега сте вървели. Престанете да тъпчете надясно и наляво, на запад и на изток. Една посока трябва да държите – нагоре, към любовта – перпендикулярът на живота. Като хванете тази посока, мислите, чувствата и по-стъпките ви ще станат светли. Щом светлината се яви, денят настъпва. Колкото повече се намалява светлината, топлината и силата, толкова денят се намалява и настава нощ. На старите казвам: Обърнете се под ъгъл 180°, дето младите вървят. Младите и старите трябва да се срещнат, а те се разминават. Тази е причината, дето и едните, и другите не успяват. Младите тръгват към изток, да търсят богатство. Като дойдат до известно място, те се разколебават и казват: Не е този пътят, ще вървим по пътя на нашите деди и прадеди. Пътят на старите е към запад. Не ходете по този път. Обърнете се и следвайте новия път – към Изток. Не търсете любовта там, дето дядо ти я търсил. Единственият път, по който можем да намерим любовта, е Христовият път – пътят към Бога. Като дойде голямото страдание, Христос каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша”. Най-после Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си”. Какво изгуби Христос, като се пожертва? Не само, че нищо не изгуби, но се прослави, велик човек стана. Докато човек държи духа си в своите ръце, обикновен ще си остане. В който момент предаде духа си в ръцете на Бога, велик ще стане. Това значи, да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила и да станеш служител на любовта. <br />
<br />
Помни: Следвай пътя към Изток. Това се постига чрез любовта. Люби Бога, люби ближния си, люби и себе си, за да намериш пътя, който води към Изток. Колкото повече се отваряш за любовта, толкова повече се приближаваш към Бога. Затова е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, душа и сила и ближния като себе си”. <br />
<br />
15. Беседа от Учителя, държана на 12 септември 1943 г., 5 ч. с., София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%98%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80_%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0&diff=43242Извор на любовта2014-01-16T14:32:16Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
<br />
==Извор на любовта==<br />
<br />
I. Послание Петрово, 4 гл. <br />
<br />
Често хората се запитват, защо са дошли на земята. – Много просто – да страдат. Това не трябва да ги плаши. Страданието има своята добра страна. Причината за някои страдания е доброто. Ще кажете, че злото произвежда страдания. Злото причинява мъчение, а доброто – страдание. Следователно, на първо място, човек е пратен на земята да страда; на второ място – да се учи и на трето място – да помага. Който не разбира своето предназначение, често се натъква на противоречия. Като не разбира своето предназначение, той иска да стане божество, да постигне всичко, каквото желае. Обаче, трябва да знаете, че великите неща мъчно се постигат. Лесно можеш да пренесеш прашецът от едно място на друго, но мъчно се пренася голям товар, мъчно се пренася една планина. <br />
<br />
Един виден руски цигулар слушал друг цигулар да свири. Понеже последният бил по-голям майстор от него, той се обезсърчил и, като се върнал у дома си се самоубил. Той се отчаял, че никога няма да постигне изкуството на своя колега-цигулар. Самоубийството е резултат на чрезмерно честолюбие в човека. Не е геройство да се самоубиеш; геройство е да се справиш със страданието. <br />
<br />
И тъй, ще знаете, че човек страда, когато е лишен от доброто, от хубавите неща в живота. Обере те някой, страдаш; умре детето ти, страдаш; изгубиш възлюбления си, страдаш; изгубиш службата си, страдаш. Значи, страданието се причинява от загубата на нещо, което си обичал и ценил. За да не страдаш, трябва да разполагаш с много блага и ценности. Ако вземат жената на някого, какво ще прави той? – Никой не може да открадне жена. Тя не е предмет, който може да се краде. Който се опита да открадне жена, той пада в бездънна пропаст. <br />
<br />
Жената е най-голямата сила в света. Под „жена” разбирам живота. Кой може да открадне живота? Велика сила е животът. Формите на живота се разрушават, но самият живот – никога. Щом се разруши една форма, създава се втора, трета и т.н. Може ли водата в природата да се изгуби? От едно място ще се изгуби, на друго ще отиде. От едно място ще изчезне, на друго ще се яви. Може ли някой да открадне слънцето? Може ли да открадне земята? И земята, и слънцето вървят по свой път, никой не може да ги отклони от пътя им, нито да ги открадне. Дръжте в ума си мисълта: има неща, които никой не може да открадне. Има неща, които могат да се крадат. Радвайте се, че са ви взели това, което може да се отнема. Ако си болен и ти вземат обущата, радвай се. Вън е топло, слънцето грее. За предпочитане е тогава да ходиш бос, да възприемаш енергията на земята, отколкото да бъдеш обут. Така ще се излекуваш. Щом дойде лятото, събуйте се боси; свалете ръкавиците от ръцете си, булата от лицата си и се изложете на слънчевите лъчи. Свалете всички физически, сърдечни и умствени була от себе си, за да се ползвате от слънчевата светлина и топлина. Сега срещате богати, образовани хора без чорапи, с една подложка на крака и едно ремъче. Това са техните обувки. Те възприемат енергията на земята направо чрез кожата си и така се лекуват. Зимно време въпросът е поставен другояче. Не можеш без обувки. Условията са сурови, следователно, човек не трябва да се излага. <br />
<br />
Сега, да дойдем до същественото: да различаваме проявите на хората и да знаем техните причини. Някои хора са мрачни, песимисти. Причината на техния песимизъм се крие в миналото, в живота на дедите и прадедите им. Песимистът е крайно страхлив, със слаба вяра и надежда. Някои хора са весели, жизнерадостни. И те са наследили тази черта от своите деди и прадеди. Вярата и надеждата в тях са силно развити. Заекът, макар и страхлив, има силно развита надежда. Той е весел. Това се дължи на кръглата форма на лицето му. Като го подгони хрътката, той хуква да бяга и си мисли: Благодаря на хрътката, че стана причина да удължа задните си крака, да бягам бързо. Нагоре заекът бяга силно, затова обича баирите. Обаче, бяга ли надолу, от време на време се спъва, преобръща се и забавя движението си. Тогава хрътката лесно може да го стигне. <br />
<br />
Изучавайте себе си, изучавайте хората, животните и растенията, за да дойдете до понятието „космичен човек”. В това понятие се включва цялата вселена. Космичният човек представя Божествения организъм, на Който ние сме удове. Голям, необятен е космичният човек, поради което виждаме само отделните му части, разхвърляни из цялата вселена. Виждаш един човек, втори, трети, като отделни единици. В същност, между всички хора, животни и растения има тясна връзка, както между удовете на един и същ организъм! Ще дойде ден, когато хората ще виждат тази връзка и ще се ползуват от нея. Това показва, че съвременните хора има още много да учат, докато дойдат до истинското познаване на нещата. <br />
<br />
Днес всички говорят за душата и духа, без да знаят, къде е тяхното седалище. То се намира някъде в мозъка, отдето те наблюдават живота на човека и го направляват. Къде точно е мястото им, малцина знаят. Не е важно да знаете мястото на душата и на духа; важно е да им давате възможност да се проявяват. Хранете душата си с любовта, а духа си – с мъдростта. Колкото повече хора обичате, толкова по-широка и необятна става душата ви; колкото по-малко хора обичате, толкова повече душата се затваря. Всички сетива са в услуга на душата. Също така умът, сърцето и волята са в услуга на душата. Ето защо, дръжте в изправност сетивата си. Дръжте в изправност мозъка и сърцето си, да изпълняват службата си правилно. Само така хората могат да бъдат щастливи. Докато не направят връзка с духовния свят, с всички разумни същества, те ще останат далеч от истината, от знанието и любовта. <br />
<br />
Мнозина казват, че разбират живота, а се отнасят с пренебрежение към камъните, даже към растенията и животните. Щом пренебрегват камъните, разбирането им за живота е ограничено. Според някои учени, камъните са спящи същества, които един ден ще се пробудят. Който гледа на тях като на живи същества, не си позволява да ги удря, чука или мести без нужда. Много хора са пострадали от тях, когато ги удрят с чук. От камъните се отчупват малки парченца, които влизат в очите им и ги ослепяват. Има камъни, които по никой начин не трябва да местите, нито да удряте. Който се осмели да направи това без позволение, скъпо плаща. Макар и спящи същества, камъните оказват влияние върху хората. Ако може да се говори за влияние на камъните, колко повече хората си влияят едни на други! Първото влияние на човека иде от майката и бащата. Майката влияе на детето си, докато е още в утробата ѝ, чрез своите мисли, чувства и постъпки. Не по-малко влияние върху развитието на детето оказва храната на бременната жена, както и тази, която дава на детето си след раждането му. От духовния живот на майката зависи, какво ще бъде детето. Майката може да роди обикновен човек, талантлив, гениален или светия. От нейния сърдечен и умствен живот зависи бъдещето на детето. Майка, която не носи отговорност за своя живот, има пред вид само сегашните условия. Тя не мисли за бъдещето, за целокупния живот. В това отношение тя прилича на Настрадин Ходжа, който казва: „Когато умре жена ми, половината свят се свършва за мене. Когато умра аз, целият свят се свършва”. Обаче, и след смъртта на Настрадин Ходжа светът продължава да съществува. <br />
<br />
Човек дохожда много пъти на земята, а не само един път. – Колко пъти дохожда? – Колкото пъти иска – от него зависи. Обикновеният човек се преражда на всеки 45 години. Ако той слиза на земята да се учи, разумните същества му определят, в кое семейство ще се роди. Той няма свободен избор. Ако човек идва на земята съзнателно, да помага на хората, той има свободен избор, да се роди, дето иска. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на земята. Гениалните хора и светиите идат рядко на земята, когато човечеството отбелязва епоха в своя живот. Великите Учители пък идат на земята през всеки две хиляди години. Те внасят голямо преобразование в човешкия живот. <br />
<br />
Време е вече хората да изучават светлината в качествено и количествено отношение. Така те ще разберат, че светлината се различава по качество от посоката и ъгъла на падането ѝ. Не е все едно, дали светлината пада перпендикулярно или под наклон. Изучавайте светлината, въздуха, водата и хляба, за да разберете същественото в живота. За мнозина това не са интересни неща. Те се интересуват от духовни въпроси. Изучават Библията като свещена книга, в която мислят, че ще намерят всичко, което ги интересува. <br />
<br />
Свещена книга е Библията, но друг е истинският оригинал. Това е Библията на Божествения свят, в която е изразен целокупният живот. От нея излизат и духовната, и физическата Библии като копия, т. е. отражения на живота. Божествената Библия се чете само от гениални хора и светии. Те правят преводи от нея и ги дават на хората, да се учат от тях. Всяка мисъл, свалена от Божествения свят, претърпява две пречупвания: първо, минава през ангелския свят, а после, през човешкия свят. Тази е причината, поради която Божествените идеи понякога се изопачават. Колкото по високо е организиран човешкият ум, толкова по-вярно схваща идеите, които слизат от Божествения свят. Какво, в същност, представя Божественият свят? Той е толкова красив, че с никакво перо не може да се опише. Само за миг се отваря той за обикновения човек и пак се затваря. Може ли за толкова малко време да се изучи и познае? <br />
<br />
В древността един ученик на окултна школа помолил учителя си да го заведе в Божествения свят; само да го зърне, и пак да се върне назад. Най-после учителят изпълнил желанието му. Поставил го в магнетичен сън и го завел в Божествения свят. Като се намерил в този красив свят, ученикът започнал с жадност да хвърля погледи навсякъде. Учителят се въоръжил с търпение, да го чака. Като видял, че той няма намерение да се връща, казал му: Хайде да слизаме. – Почакай малко, едва съм дошъл. Нищо не съм видял още. Учителят му отговорил: Ти пожела да дойдеш само за един момент тука, а се изминаха вече 250 години. Какво показва това? – Че за красивите неща няма време. За красивите неща времето се съкращава, а за лошите и грозните – се удължава. <br />
<br />
Съвременните хора не разбират дълбокия смисъл на живота, нито законите, които го управляват, затова критикуват нещата. С критика нищо не се постига. – Защо идат страданията? Защо моите страдания са толкова големи? Все на моята глава ли трябва да се сипят? – Това е криво мислене. Ти живееш себично, не се вглеждаш в живота на окръжаващите, да разбереш, че и те страдат, дори повече от тебе. Един човек постоянно се оплаквал от страданията си. Той мислел, че кръстът, който му е даден да носи, не е по силите му. Един ангел го чул и дошъл при него, да му помогне. – Какво искаш? – запитал го ангелът. – Искам да се намалят страданията ми, да ми се даде по-малък кръст. – Желанието ти може да се задоволи. Върви след мене. Ангелът го завел в една голяма стая, дето се намирали кръстовете на всички хора, и го оставил свободен, сам да си избере кръст. Човекът разгледал всички кръстове, вдигал ги, слагал ги, да опита тежестта им, и най-после видял, настрана някъде, едно малко, леко кръстче. – Ето, това кръстче искам. – Това е твоят кръст, който ти беше даден да носиш и от който постоянно се оплакваше. Той взел кръста си и, засрамен, излязъл вън. <br />
<br />
Много хора мислят като този човек. Те приличат на деца, които се оплакват, че майка им не ги обича. – Защо не ги обича? – Защото им дала малка ябълка, защото тънко им намазала хляба с масло. Ако им беше дала голяма ябълка или дебело намазано парче хляб с масло, ще кажат, че ги обича. Така не се разсъждава. <br />
<br />
Всички хора – учени и прости, богати и бедни – са поставени на изпит. На едного Провидението дава голяма ябълка, на друг – малка ябълка и наблюдава, как ще я приемат. На едного сипва ядене с голяма лъжица, на друг – с малка лъжица и пак наблюдава. Ако гледате към голямата ябълка или голямата лъжица на съседа си и се сърдите, не сте издържали изпита си. Ако се радвате, че неговата ябълка е по-голяма, вие сте издържали изпита си. Тогава Провидението пише: Това дете ще стане велик човек. <br />
<br />
Ползвайте се от опитностите на миналото. Не мислете, че в миналото не са живели културни хора. В миналото са живели по-културни хора от сегашните, но и по-некултурни е имало. Съвременните хора разполагат с по-добри и богати условия от миналите, но малцина ги използват, както трябва. Едно време хората не са разполагали с радио, със самолети, както сегашните хора. Когато се яви идеята за самолет, хората очакваха той да им донесе щастие. Днес, обаче, самолетът носи нещастие на човечеството. Той снася своите разрушителни яйца навсякъде, дето трябва и не трябва, като причинява големи пакости и злини. Тези яйца разделят хората, смразяват ги и ги отдалечават едни от други. Такива яйца срещаме и в отношенията на хората. <br />
<br />
Двама приятели се обичат, често се срещат, разговарят се братски и взаимно си помагат. Един ден те срещат млада, красива мома, която поглежда към тях, усмихва им се и си отминава. Тя е хвърлила вече яйцето на раздора помежду им. В първо време те само се произнасят за нея, че е красива мома. Като я срещнат втори път, момата спира вниманието си повече върху единия от тях. Този поглед е второто яйце, което ги разделя. Те се настройват един против друг и се скарват. Коя е причината, че момата спряла погледа си повече върху единия? Ако погледът ѝ е Божествен лъч, естествено е тя да отправи погледа си върху онзи, който е по-студен. – Кой се грее повече на слънце? – Който е по-измръзнал. Който е по-топъл, по-малко се грее на слънцето. На какво се дължи разположението на момата към единия от приятелите? Двамата приятели са два извора, които минават през различни земни пластове. От кой извор ще пие момата? Ако е разумна и слуша интуицията си, тя ще пие от онзи извор, който минава през по-чисти земни пластове. Тя казва: Искам да пия чиста вода, да бъда здрава и да не страдам. Ако пия от нечистата вода, ще попадна в човешкия порядък и ще страдам. Ще кажете, че нечистата вода може да се пречисти, да се маскира нечистотата ѝ. Ще ѝ турят малко сироп, ще се оцвети и ще стане приятна за пиене. И това е възможно. Окото и вкусът могат да се залъжат, но стомахът – никога. Щом влезе нечиста вода или храна в него, той започва да протестира. <br />
<br />
Помнете: Любовта е извор. Дето мине, тя напоява, оросява, освежава. Който е пил от извора на любовта, и болен да е, оздравява; отчаян и обезсърчен да е, насърчава се. Един княжески син се влюбил в една красива мома, която не отговаряла на чувствата му. Той се отчаял толкова много, че решил да се самоубие. Момата го срещнала, спряла го и му казала две думи. Лицето му светнало от радост, той веднага се усмихнал и се отказал от намерението да се самоубие. Интересно е, какви са двете думи. Това не е важно; важно е, че след тези думи младият княз казал: Има смисъл животът. Заслужава човек да се жертвува за любовта. Когато момъкът обича една мома, тя трябва да знае, че Бог я обича чрез него. И когато момата обича момъка, пак Бог го обича чрез нея. Радвайте се на любовта, която се проявява чрез хората. Любовта иде от Бога но чрез хората. Когато слушате музика на радиото, от него ли иде тя? Радиото само предава музиката, без да я произвежда. На същото основание, бъдете и вие проводници на Божията Любов. Колкото по-добре я предавате, толкова по-голямо е Божието благословение върху вас. <br />
<br />
Съвременните хора се нуждаят от вяра и любов. Проявете вярата, за да се справите със съмнението. Приложете любовта, за да видите плодовете на живота. Ако имате едно семенце, не питайте, може ли да стане от него голямо дърво, но го посейте в земята, да се укрепи вярата ви. Като го поливате и окопавате с любов, семенцето ще се превърне на голямо дърво, което ще дава сладки плодове. Това правят вярата и любовта. Христос казва: „Ако имаш вяра като синапово зърно, и кажеш на планината да се помести, тя ще се помести”. Какво подразбира думата „планина”? Може ли човек да мести планината? Този стих има вътрешен, скрит смисъл. Планината подразбира скръб, беднотия, болести, мъчнотии и др. Който има вяра, може да премества скърбите си, да се освобождава от тях. Скръбта може да бъде голяма като планина, но вярващият лесно се справя с нея. Той казва на скръбта: Премести се, да дойде радостта. На бедността казва: Дай мястото си на богатството. На невежеството казва: Дай мястото си на знанието. Вярващият постига всичко. – Кой вярващ? – Който приема нещата по дух, а не по буква. <br />
<br />
Радвайте се на онези дарби, на онова богатство и знание, зад които стои Бог. Никоя сила в света не е в състояние да отнеме тези дарби, това богатство и знание. Радвайте се на всички хора – учени и прости, бедни и богати, умни и глупави, здрави и болни. Ще кажете, че не можете да се радвате на глупавия, на болния, на бедния. Радвайте се и на тях, за да подобрите положението им. Да се радвате на всички хора, това значи, да виждате в тях доброто, а не слабостите и недъзите им. Преди години, когато правех своите научни изследвания в България, навсякъде си пробивах път, защото търсех само добродетелите на хората. Казвах им, че се интересувам от добродетелите, а не от недъзите им. Те познават недъзите си по-добре от мене, но не познават добродетелите си. За тях, именно, им говорех. Като изнасях добрите черти на хората, не срещнах никакви противоречия. Казвал съм понякога недъзите и отрицателните черти, но само когато могат да ги изправят. Иначе, няма смисъл да се занимавам с отрицателните сили в природата. <br />
<br />
Използвайте условията в сегашния живот, за да развивате дарбите и способностите си. Ако искаш да станеш певец, посещавай добри певци, да те импулсират; ако искаш да проявиш доброто в себе си, дружи с добри хора – те са проводници на Божественото. Свързвай се с разумни и възвишени същества, да възприемеш нещо от тях. На по-нискостоящите от тебе ти ще дадеш нещо. Това значи правилна обмяна между хората. Отгоре ще приемаш, надолу ще даваш. Докато хората не отправят ума си към Божествения свят, отдето ще възприемат, те не могат да разчитат на никаква култура. Културата се предава от висшия към нисшия свят и от нисшия към по-нисшия. Умът, сърцето и душата са проводници на благата, дарбите и способностите, които идат от възвишения свят. Умът отделно представя мъжа, а сърцето – жената. Умът и сърцето заедно представят целокупния човек, в когото влизат 60 милиарда душички: 30 милиарда мъжки и 30 милиарда женски. Приблизително толкова души съществуват и на земята. Това твърди окултната наука. За да се развива правилно детето, трябва да мине от любовта към мъдростта. Детето представя истината. Христос казва: „Ако не станеш като малките деца, не можеш да влезеш в Царството Божие”. С други думи казано: Ако не възприемеш любовта, мъдростта и истината, не можеш да влезеш в Царството Божие. Ако не минеш през формата на жената и на мъжа, не можеш да влезеш в Царството Божие. Какво представя мъжът? – Същество, което влиза в царството на любовта. – Какво е жената? – Същество, което влиза в царството на мъдростта. – Какво е детето? – Същество, което влиза в царството на истината. Мъжът въвежда жената в царството на любовта; жената въвежда мъжа в царството на мъдростта, а детето въвежда майката и бащата в царството на истината. Тази е връзката, която съществува между бащата, майката и детето. При това положение, животът се осмисля. Като знаете това, отнасяйте се с почит и уважение един към друг, за да използвате разумно великите Божествени блага и да направите живота си приятен и щастлив. Много хора живеят в голямо изобилие, но не знаят, как да го използват. Имаш четири – пет деца, но не разполагаш със средства, да им дадеш нужното образование. Две деца са нужни на човека: едно момче и едно момиче. Децата са богатство. Стремете се към това богатство, без да бъдете алчни. Малко деца – малко желания. Важно е, човек да реализира желанията си, а не да ги трупа. Защо ще се обременяваш с богатство, от което не можеш да се ползваш? Много злато има заровено в земята, но то се разкрива само на онзи, който е развил обонянието си, отдалеч да го помирисва. Щом го намери, той ще си вземе толкова, колкото му е потребно. Ще каже някой, че не се интересува от златото. Ще се интересуваш от златото като средство в живота ти, а не като цел. В този смисъл, ще се интересуваш от всичко, което помага за твоето развитие. Така ще се интересуваш и от мъжа, и от жената, и от детето. <br />
<br />
Да се радваме на всичко, което ни обикаля. Да се радваме на светлината и топлината, на въздуха, на водата и на хляба. Да се радваме, че живеем в един век, когато можем да се опознаем помежду си; да познаем мъжа, жената и детето. Това е една от великите задачи, която ще решим в бъдеще. <br />
<br />
16. Беседа от Учителя, държана на 12 септември, 1943г. 10 ч. с., София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0&diff=43241Блаженствата2014-01-16T14:31:04Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
<br />
==Блаженствата==<br />
<br />
Матея 5 гл.<br />
<br />
В пета глава от Евангелието на Матея се говори за блаженстватa. Тя представлява само част от това, което Христос е говорил. Добре щеше да бъде, ако имахме цялата беседа на Христос. Като се говори за блаженствата, някои ги разбират буквално. В същност, те крият в себе си вътрешен, духовен смисъл. Който разглежда нещата материално, казва: Човек може да прави добро с пари. Не е така. Доброто не е материално. Да мислите, че доброто се крие в материалното, това е все едно, да мислите, че в буквите се крие силата на словото. Много неща определят силата на словото, не само буквите. Буквите са външен израз на словото. Както словото не е в буквите, така и доброто не се изразява в даване на пари. Парите са азбука, външни знаци, чрез които се изразява само едната страна на нещата. Често се говори за сетивата, като средство за запознаване с външния свят. Значи, и сетивата са особен род азбука. Пет сетива имаме, значи, разполагаме с пет метода, чрез които се домогваме до пет различни свята. Зрението ни запознава със светлината, слухът – със звука, обонянието – с миризмите, носът – с вкуса, осезанието – с различните промени на температурата. Всяко сетиво е на мястото си. Следователно, страшно е, когато едно от сетивата се развали. Обаче, от всички сетива най-нужен за физическия свят е вкусът. Когато вкусът се изгуби, човек престава да яде, а с това заедно и животът му се прекратява. Ако човек изгуби зрението или слуха си, все още може да живее. Изгуби ли вкуса, и животът му се изгубва. <br />
<br />
Много от съвременните хора се занимават с несъществени работи, а пренебрегват същественото. Те разрешават въпроса за яденето – какво да ядат и как да изкарат прехраната си, без да се интересуват за същественото в живота. Животните са разрешили по-добре въпроса за храната от хората. Месоядните се хранят с месо, тревопасните – с трева, птиците – със зърна, с мушици. Само човекът се блъска около въпроса за храната и се чуди, какво да предпочете – месо, растителна храна или плодове. Тази е причината, дето хората постоянно се тревожат. Ако хлябът им е недостатъчен, или ако няма мазнини, захар, те се безпокоят, стават недоволни и нещастни. Наистина, днес липсват много неща – война има. Преди войната всичко беше в изобилие, хората бяха задоволени. Въпреки това, бяха ли по-добри, отколкото са днес? Ако задоволите всички нужди на човека, ще стане ли толкова добър, колкото трябва? Вярно е, че храната прави човека добър, но не само физическата храна. Под „храна" разбираме онова, което човек възприема чрез ума, сърцето и стомаха си. За ума е нужна умствена храна, за сърцето – сърдечна, а за стомаха–физическа, материална. Следователно, който храни ума, сърцето и тялото си с чиста, доброкачествена храна, той става добър, разумен човек. <br />
<br />
Казва се в Писанието, че когато Мойсей извел евреите от Египет, трябвало дълго време да се хранят с манна – друга храна нямало в пустинята. Те събирали всеки ден манна, колкото за деня; само в петък събирали за два дена, и за събота, защото съботата беше определен ден за Бога. Но, за да се осигурят, и през другите дни те събирали повече храна, отколкото им трябвало за деня. За неизпълнение на наредбите, трябвало Мойсей да ги наказва. Те често роптаели против манната и съжалявали за вкусната и разнообразна храна, която имали в Египет. Не само евреите, но всички хора разбраха, че осигуряването не помага. Ще вземеш хляб повече, отколкото трябва, но ще го хвърлиш. Ако го оставиш на влажно място, той мухлясва. Ще кажете, че опитахте вече, какво значи да живееш с 250 - 300 гр. хляб, и то не чисто пшеничен, но смес от ръж, царевица, соя и др. Сега разбрахте цената на хляба. Мнозина разстроиха стомаха си, разболяха се, изгубиха охота към ядене. Ще кажете, че е опасно да ядете хляб, направен от различни брашна. Опасен и вреден е, наистина, такъв хляб, но не по-малко опасности си причиняват хората, когато внасят в своето верую различни качества брашно. При това, едното качество е вгорчено, другото не е доброкачествено и т. н. Какво ще правите с такова верую? Или ще се откажете от него, или ще се принудите да го приемете. В края на краищата, стомахът ви ще се разстрои. И физическата, и духовната, и умствената храна трябва да бъде чиста, доброкачествена и прясна. <br />
<br />
И тъй, давайте съответна храна на удовете си, за да се развиват правилно. Очите ще храните с мека и приятна светлина. Учете се да разлагате светлината и да се ползвате от различните цветове, както това правят и растенията. В това отношение, растенията знаят по-добре изкуството да разлагат светлината и да се ползват от цветовете ѝ. Едни растения си правят червена дреха, други – жълта, трети – синя и т. н. Ако в човешкия живот преобладаваше червената светлина, хората щяха да бъдат войнствени. Ако преобладаваше портокаления цвят, всички щяха да бъдат крайни индивидуалисти; всеки ще мисли, че светът е създаден само за него. Ако преобладаваше жълтият цвят умът щеше да бъде крайно развит. Дето умът на човека е много развит, страданията му са големи. Ако преобладаваше синият цвят, човек щеше да се отличава с чрезмерно развито религиозно чувство. Той щеше да бъде голям догматик: каквото каже той, или в каквото вярва, думата му трябва да се изпълни. Неговото верую е истинно и право. <br />
Какво се иска от човека? – Да си изработи правилен възглед за живота и за природата. Това се придобива чрез опитностите в живота. Той учи, прилага и така придобива светско и религиозно знание. Като четете Библията, и вие се учите от опитностите на миналите векове. Така се запознавате с живота на древността и дохождате до сегашните времена. Съвременният човек се интересува от всичко, но най-много от това, което лично го засяга. Той се интересува главно от хляба, от жилището, от облеклото си и най-после от знанието. Той иска да знае езици, за да се съобщава с различните народи. Добре е да знаеш езици, да се запознаеш с добродетелите на всеки народ. Но наред с техните добродетели ти ще изучаваш и техните слабости и недъзи. Ако не знаеш френски, или друг чужд език, каквото и да ти се говори, добро или лошо, нищо няма да разбереш. Каквито обидни думи и да ти казват, ти ще гледаш спокойно, като че не се отнася до тебе. Езикът на съвременните хора не е още пречистен. Много думи имат лошо значение. Те не отговарят още на името „културни", което се дава на някои народи. Както източните, така и западните народи трябва да работят върху езика си, да го пречистят. <br />
<br />
Доказано е, че съвременните хора се спъват от външни неща. Тази е причината, дето дават криви тълкувания на думите и ги изопачават. Те говорят за ада и влагат в това понятие нечувани неща. Кой е бил в ада и се върнал оттам, за да знае, дали е истина това, което се говори? Какъв е огънят в ада, за който се казва, че който попадне в него, вечно гори? В обикновения огън нещата се запалват и изгарят, а в огъня на ада вечно горят. Казва се още, че в ада ще има вечно скърцане със зъби. Един свещеник често казвал на слугата си: Стояне, вечен огън и мъчение, вечно скърцане със зъби ни чака в ада. Слугата погледнал спокойно господаря си и казал: Аз трябва да мисля за това, дядо попе. Ти нямаш зъби, няма защо да се безпокоиш. За тебе не е страшно, ти няма с какво да скърцаш. Страшен е адът за онзи, който живее в безлюбието. Който живее в любовта, не се страхува от ада и от вечния огън. <br />
<br />
Човек се нуждае от светлина, която постоянно се усилва, но не от обикновената, механическа светлина. Като попадне в червения цвят на живата светлина, човек става активен. Тя е носителка на живота. Докато е под влиянието на тази светлина, той се радва на здраве и живот. Щом светлината го напусне, той започва да боледува и губи силата си. Колкото повече се намалява влиянието на червения цвят в човека, толкова повече се увеличават болестите в него. Жълтият цвят на светлината оказва влияние върху човешкия ум. Намаляването на този цвят предизвиква тъмнина в ума, неразбиране на нещата и противоречия. Синият цвят влияе върху духовното начало в човека. Той събужда в него любов към Бога и определя отношенията му към Божествените прояви. Следователно, без червения цвят човек не може да придобие живота; без жълтия цвят не може да бъде умен; без синия цвят не може да бъде религиозен или духовен. Всяка дума носи известен цвят. Кажеш ли на болния една дума, която съдържа червения цвят, той ще оздравее; кажеш ли на глупавия дума, която съдържа жълтия цвят, той ще поумнее; кажеш ли на нерелигиозния дума със син цвят, той ще стане религиозен. Често чувате да се говори, че трябва да живеете добре, да бъдете умни, да вярвате в Бога, но нито животът ви става по-добър, нито разумността ви се увеличава, нито ставате вярващи. – Защо нищо не постигате? – Защото думите, които изговаряте, не съдържат съответните цветове. <br />
<br />
Какво правят религиозните хора? Те четат Библията, Евангелието, без да разбират дълбокия им смисъл. Те не могат да възприемат цветовете на думите, които четат. Щом не възприемат цветовете им, думите остават неразбрани. Сега и вие четете пета глава от Матея за блаженствате, без да възприемате светлината, която те съдържат. Деветте блаженства представят девет метода за възприемане на Божествената светлина, която повдига човешкия ум, сърцето и душата. Говори се за нищия духом. Какво може да постигне нищият духом? Той е в състояние да превърне нисшата, необработена материя във висша. Дайте на нищия духом непрана вълна, той ще я изпере, изпреде, изтъче и ще даде на хората готов плат да си шият дрехи. <br />
<br />
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята”. ( 5 ст.). Значи, за да наследи земята, човек трябва да бъде кротък. – Кой човек наричаме кротък? – Който има добра обхода със себе си и със своите ближни. Той не влиза в стълкновение с никого. Ще кажете, че кроткият човек не прави зло. Не е въпрос да не прави зло; важно е да прави добро. Много хора се въздържат от злото, но и добро не правят. Който не прави нито зло, нито добро, все едно, че нищо не прави. Казано е в Писанието, че Бог забрани на човека да яде от дървото за познаване на доброто и на злото, но той не послуша. Първите човеци ядоха от това дърво. И до днес още хората ядат от забраненото дърво и продължават да правят зло: крадат, убиват, лъжат. Ще откраднеш хляб или пари от касата и ще ги задържиш за себе си. Хлябът ще мухляса, парите ще останат без обръщение и, в края на краищата, ти си направил зло. Защо не опечеш хляб и, докато е пресен още, не дадеш на ближния си да хапне от него? Защо не извадиш пари от касата си и да дадеш на ближния си да си услужи с тях? Това е най-малкото добро, което можеш да направиш. <br />
<br />
„Познаване на доброто и на злото”. Думата „познаване" подразбира отношение. Да познаваш, какви са твоите права и задължения към къщата ти, това е закон за собственост. Имаш къща, която можеш да владееш само чрез крепостен акт. За да познаваш един език, трябва да го говориш. Като говориш френски или немски, например, ти познаваш едновременно и добрите, и лошите му качества. Всяко нещо има две страни: добра и лоша. Следователно, и съществата от духовния свят биват добри и лоши. Добрите същества правят добро на хората, а лошите им причиняват пакости. Добрите същества създадоха добрите мисли, чувства и постъпки; те създадоха добрите и полезни растения и животни, за да бъдат в услуга на човечеството. Лошите същества създадоха лошите мисли, чувства и постъпки. Те създадоха вредните растения и животни, да пакостят на хората. Това, което осакатява и изопачава човешкия ум, сърце и воля, е зло. Това, което подобрява състоянието на ума, сърцето и волята, е добро, Ако не можеш да различаваш доброто от злото, ти нямаш никакво знание. Отдалечаването на човека от Бога е зло. Приближаването му към Бога е добро. Това са два процеса, които се извършват постепенно, а не изведнъж. Можеш ли изведнъж да преместиш северния човек в тропическите места? Можеш ли изведнъж да преместиш човека от топлите места на северния полюс? И едното, и другото трябва да става постепенно. Стане ли изведнъж, и двамата ще умрат. Не е лесно да свикне човек на голяма горещина, или на голям студ. Не е лесно да стане човек духовен, умен или добър. Не е лесно да разбира, дали една мисъл е добра, или лоша. За да разбереш нещо, трябва да познаваш неговите качества. За да различаваш мислите, чувствата и постъпките, като добри или лоши, трябва да познаваш техните качества. <br />
<br />
„Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно". (3 ст.). Под „царство небесно“ се разбират всички благоприятни условия, при които човек може да постигне, каквото пожелае. В този смисъл, царете трябва да бъдат нищи духом, защото разполагат с благоприятни условия. Значи, тяхно е царството небесно. <br />
<br />
„Блажени нажалените, защото те ще се утешат”. (4 ст.). Който иска да се утеши, трябва да бъде нажален. Това е първото условие. Утехата е проява на Божията Любов. Следователно, не можеш да бъдеш утешен, докато не те обичат. Може ли да те утеши онзи, който не те обича? Страшно е положението на човека, когото не обичат. Той минава през големи страдания. Като обичате някого, давате му най-хубавите неща. Ако не го обичате, давате му най-лошите работи. На онзи, когото обичате, давате голямо угощение: печено агне, кокошка или прасенце. Добре е за него, че ще си хапне печено агне, но питайте агнето, какво ще каже. Колкото и да го залъгвате, положението му е тежко. Ще го убеждавате, че като влезе във вас, то се повдига: от четириного животно минава в двуного. С това искате да кажете, че давате сто на сто от себе си за агнето. В същност, агнето дава нещо от себе си, а не вие. <br />
<br />
Един турчин отишъл при един банкер да му иска 200 лири на заем. За да се домогне до заема, той казал на банкера: Готов съм да платя 100% лихва, само да ми услужиш. Банкерът се съгласил и дал 200 лири на турчина. След шест месеца длъжникът донесъл сто лири лихва на кредитора си и го запитал: Доволен ли си от мене? Доволен съм, но кога ще платиш майката на парите? – Остави тази работа. Вземи сега лихвите на парите, а за майката не мисли. След като дал сто лири срещу дълга си, той не се явил вече пред банкера. <br />
<br />
Мнозина постъпват като този турчин. Те се молят на Бога да им даде знание, мъдрост, за да дадат и те нещо на хората. Те искат да се покажат добри, но така не се прави добро. Да направиш добро на ближния си, това значи, да му дадеш нещо от себе си. Ако искаш да дадеш плод на човека, не купувай от пазара, но му откъсни от дървото, което сам си посадил. Давай от плодовете на своя труд, на своите добри мисли, чувства и постъпки. Ако искаш да утешиш нажаления, не му цитирай стихове.от Евангелието, но посади в земята мисълта, която искаш да му кажеш, и, когато порасте и даде плод, предложи му да си хапне. Това значи, да даваш на ближния си от доброто, което носиш в себе си. Как ще предадеш вяра на човека, ако сам я нямаш? Как ще направиш човека кротък, ако сам нямаш кротост? Как ще обясниш безкористието? Нищият духом е абсолютно безкористен. <br />
<br />
„Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат”. (7 ст.). Как ще проявиш милосърдието, ако сам не си милосърден? Милосърдният слиза до нивото, дето живеят обикновените хора. Ако търсите милостиви хора, ще ги намерите между бедните, страдащите, болните. Достатъчно е да отидете в един от крайните квартали на Лондон и Ню Йорк, да опитате, доколко сте милосърдни. Там ще срещнете множество момчета и момичета, които не знаят майка си и баща си; те се намират в крайна мизерия: боси, окъсани, гладни, бездомници. Ако тук не се трогне сърцето ви, ще знаете, че не сте милосърдни. За да минеш от единия край на този квартал до другия, трябва да има стражар да те пази. Жалко е положението на тези хора. Мизерията е изопачила човешкия образ в тях. <br />
<br />
Като изучава проявите си, човек дохожда до същите състояния, в които се намират жителите на крайните квартали в големите столици. Като не обичате някого, готови сте да се нахвърлите върху него, да го биете, да го задушите. Ако го обичате, готови сте да му дадете всичко, което имате: пари, дрехи, обуща и т. н. Коя е причината за крайностите, в които човек изпада? – Връзката му с два различни свята. Докато не познава и двата свята и не различава проявите им, човек всякога се натъква на различни влияния. Както не е все едно, дали химикът получава вода или някое експлозивно вещество, така не е все едно, с кой свят ще се свърже човек: с възвишения, или с нисшия. Някои думи, с които си служат хората, имат свойствата на водата – чистят, освежават, възрастват ; други думи са подобни на азотната киселина: дето паднат, всичко изгарят. За да не причинявате пакости на себе си, нито на своите ближни, служете си с думи, които приличат на водата, а не с такива, подобни на азотната киселина. Ако капне вода на дрехата ви, не причинява зло; капне ли азотна киселина, дрехата изгаря. <br />
<br />
Всяко нещо, което разваля добрите. мисли, чувства и постъпки, е азотна киселина. Под азотна киселина окултистите разбират човек, крайно самостоятелен, горд. Значи, гордостта се дължи на присъствието на азота в човешкия организъм. Като елемент, азотът е крайно инертен, неактивен, не влиза лесно в съединение с другите елементи. Обаче, съедини ли се с водорода и кислорода,той образува азотна киселина и става активен и опасен. Поотделно водородът и кислородът не са опасни елементи, но заедно с азота те образуват силната и разяждаща азотна киселина. Глицеринът е безвредно съединение. Внесе ли се в него азот, получава се нитроглицерин – силен експлозив. От него приготвят динамита. Първи, които откриха експлозивните вещества, са падналите ангели. Те живеят между хората, дето и до днес правят най-страшните експлозиви <br />
<br />
Често се проповядва на хората да приложат любовта, като цяр против експлозивите. Всички болести, недъзи, скърби се лекуват с любовта. Затова е казано, че знанието възгордява, а любовта – назидава. Знание без любов носи нещастие; знание с любов носи благословение. Живот, в който гордостта се проявява, носи нещастие; живот, роден от любовта, носи щастие. Който търси щастие без любов, той е на крив път. Не можеш да бъдеш щастлив, когато окръжаващите живеят в безлюбие. Не можеш да бъдеш щастлив, когато окръжаващите са нещастни. Ако не знаеш, как да възприемеш любовта и как да я предадеш, не можеш да бъдеш щастлив. Да възприемеш любовта за себе си и да я запазиш чиста, както излиза от Бога, това наричаме „любов". Да предадеш любовта на ближните си така чиста, както си я приел, това наричаме „обич". Ако при приемането и предаването на любовта внесеш известна нечистота в нея, ти се натъкваш на нещастия. Обаче, ако и в двата случая я запазиш чиста, както си я приел, ти се ползваш от Божието благословение. <br />
<br />
Днес всички хора очакват мира. Как ще дойде мирът? Защо се бият и карат хората? Защо водят войни? – За материални блага. Всички народи искат да спечелят повече земя, да станат богати. Вечният мир ще дойде, когато хората се научат да възприемат и предават любовта така чиста, както са я приели от Бога. Мирът ще дойде, когато слугите изпълняват заповедите на господаря си така, както са ги получили. Ако господарят даде на слугата си десет хиляди лева да ги разпредели между бедни, и слугата задържи половината от парите за себе си, мирът няма да дойде. Слугите трябва точно да изпълняват заповедите на господарите си. И господарите трябва точно да изпълняват волята на Бога, своя Отец. Тогава думите на Христа „Както ме е Отец научил, така говоря", придобиват смисъл. <br />
<br />
И тъй, изучавайте блаженствате, като вътрешни процеси. Чрез тях ще научите доброто, което се проявява вън от вас и вътре във вас. Чрез блаженствата човек се пречиства и подготвя за възприемане на любовта. Блажени сте, ако възприемате и предавате правилно любовта. Блажени сте, ако вършите Божията воля. Който върши Божията воля, той е жител на София, т. е. жител на света, дето царува мъдростта. София е място на мъдростта. Който не върши Божията воля, той е вън от София, вън от мъдростта, в провинцията. Напуснете провинцията и влезте в София, в света на мъдростта, да изпълните Божията воля с любов. Това значи, да бъде човек добър. Истински добър е онзи, който няма нито едно престъпление в миналия и сегашния си живот. Следователно, ако имаш само едно петно в миналото си, непременно трябва да го изчистиш. Като изправяш сегашния си живот, ти оправяш и миналия. Докато не изправиш миналия си живот, не можеш да бъдеш добър. Изправянето на живота ви има отношение към любовта. Само любовта е в сила да изправи погрешките на човека. Да вярваме в Бога, Който ни учи, как да изправяме погрешките на миналото и как да живеем в настоящето. <br />
<br />
11. Беседа от Учителя, държана на 5 септември, 1943 г., 5 ч. с. София – Изгрева.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B5%D0%BD&diff=43240Проявен и непроявен2014-01-16T14:31:00Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
<br />
==Проявен и непроявен==<br />
<br />
В съвременните училища по химия се изучават различни химически елементи, но не се запитват, как се отразява, например, на човешкия организъм присъствието на по-голямо или по-малко количество водород, кислород, азот и въглерод. Също така се изучават различни разтвори и смеси, Питам: Какъв е вкусът на смес от захар и сол? – Неприятен. Ако употребите някъде захар вместо сол и обратно, сол вместо захар, пак ще имате неприятен вкус. Например, не е приятно да пиете кафе със сол. Без да искате, ще се мръщите. <br />
<br />
Какво е действието на солта и на захарта върху телата? От една страна солта запича, сгъстява, втвърдява нещата, а от друга страна спира растенето им; захарта ги разширява. Има идеи, които действува върху човешкия ум или като солта, или като захарта. Първите сгъстяват, втвърдяват, запичат и ограничават процесите, а вторите ги разширяват. Това са. процеси, които стават в неорганическия, органическия и психическия свят. От гледище на трите свята различаваме три вида свойства на един и същ елемент. Например, водородът, който влиза в растенията, се различава от водорода в животните; водородът, който влиза в животинското царство, се различава от водорода в хората. Даже и в хората водородът се различава. Слаба, едва забележима е разликата, но за опитния наблюдател съществува тънко различие. Съвременната химия не се занимава с тези въпроси, но бъдещата ще ги изучава. Като се говори за солта, казваме, че и тя бива: неорганическа, която сгъстява, втвърдява, запича и ограничава нещата; органическа, която само осолява, и психическа, която се проявява главно в умствения и сърдечния свят – тя обединява мислите и чувствата. За тази сол е казано в Писанието: „Ако солта обезсолее, хвърля се навън”. Стремете се към психическата сол, която обединява нещата. <br />
<br />
Съвременните хора живеят в свят, дето нещата привидно са разхвърляни, както звездите и планетите в пространството. На пръв поглед изглежда, че между звездите, планетите, островите, хората има празни пространства, които ги отдалечават едни от други, правят ги независими, разхвърляни, чужди помежду си. В природата не съществуват празни пространства. Всичко е изпълнено с особена, рядка материя, невидима за обикновеното око. Небесните тела се движат в етера, който от гледище на духовния свят представя водна среда. От същото гледище светлината представя въздухообразна среда. И светлината минава през етера, както и твърдите тела. И хората са свързани помежду си с нещо невидимо, което оказва известно влияние върху тях. <br />
Тази е причината, дето хората, съзнателно или несъзнателно, си влияят. Разговаряш се с един човек, външно красив, добре облечен, но нещо неприятно излиза от него. Говориш с него, но искаш по-скоро да се отдалечиш. Слушаш един цигулар, който не ти е приятен. Цигулката му е хубава, добре свири, но, въпреки това, не ти се слуша, искаш да го напуснеш. – Защо? – Защото излъчва нещо неприятно от себе си. Някой е гневен, лесно се сърди. Който се приближи до него, възприема настроението му и започва да се сърди като него. Значи, човек излъчва особена, динамическа енергия, която се отразява и върху окръжаващите. Достатъчно е да се докоснете с трите си пръста до този център, за да успокоите разгневения. – Къде е този център? – Питайте децата. Когато майката се разгневи и се готви да бие детето си, то веднага я прегръща и започва да я глади по главата. Така детето трансформира гневната енергия на майка си, и тя се успокоява. Зад ушите на човека има един център, на който се събира повече енергия, отколкото трябва. Той започва да се дразни, сърди се, готов е да се кара с всички хора. Ако може да трансформира тази енергия, да я впрегне на работа, лесно се освобождава от гнева си. Тя е особен род електрическа енергия. Такова е състоянието и на мухите лятно време, когато в атмосферата има голямо количество електричество. То се събира на хоботчетата им, като на остриета, и ги дразни. Тогава мухите хапят много и се освобождават от излишното електричество, Между електричеството на човека и това на мухата става обмяна. Мухата се освобождава;. а човек започва да се дразни. За да не изпадате в състоянието на мухата, да се дразните, сърдите, да хапете, потърсете начин да се справите с излишната енергия около ушити си. Започнете да режете дърва с трион или брадва, или да копаете. Ако не можете да направите това, пипнете върха на носа си четири – пет пъти. Важно е да намерите начин да превърнете енергията на гнева в работа. <br />
<br />
Човек представя възел от различни сили, които произвеждат различни състояния и настроения в него. Тези сили причиняват известни движения. Тази е причината, дето човек не е спокоен. Виждате го някога да се почесва по главата, по ръката, по крака, по коляното. Като се почесва, той прави движения, които са осмислени. Ако го попитате, защо се почесва по ръката, и той може да не знае причината за това, но като се наблюдава съзнателно, ще намери причината за всяко свое действие. Всяко движение, всяко трепване на тялото, или на някой от неговите удове, представя азбука, с която човек си служи, съзнателно или несъзнателно. Без движения нищо не се постига, но те трябва да бъдат естествени. Какво движение ще направиш, когато искаш да откъснеш един плод? Първо ще се приближиш до дървото и ще проточиш ръката си. Ако си далеч от дървото и проточиш ръката си, движението ще бъде безсмислено. Приближи се към дървото, погледни нагоре и проточи ръката си. Това движение ще бъде на място. Когато давате нещо на човек, когото не обичате, правите такова движение, в което се чете небрежност. Ако го обичате, правите красиво, хармонично движение с ръката си. Човек е динамо, от което изтичат различни сили. При всяко огъване на ръката, на крака, силите, които изтичат, биват хармонични или нехармонични. Като знаете това, стремете се към хармонични движения. Те произтичат от любовта, която свива и разпуща правилно мускулите. Ако искате да си починете, отпуснете ръцете си настрана, в спокойно състояние на мускулите. Почивката подразбира временно прекратяване действието на динамото в човека. <br />
<br />
Сега всички хора се оплакват от нервност. Те не подозират, че тяхната нервност се дължи на невежеството им. Те не знаят, как да почиват. Някой седне на стол, наведе се надолу и мисли, че си почива. Друг ходи из стаята, нищо не мисли, нищо не работи и казва, че си почива. Нито едното е почивка, нито другото. Може да си починеш на стол, но трябва да отпуснеш всичките си мускули, да се облегнеш спокойно на стола. Може и с ходене да си починеш, но трябва да ходиш ритмично. Да си почиваш, това значи, да канализираш силите на своя организъм така, че да протичат хармонично, плавно, без насилие и напрежение. Така може да се възпитават и децата, и възрастните. Впрегни енергиите си на разумна, съзнателна работа. Така ще оправиш себе си. А що се отнася до оправяне на света, това не е твоя работа. Светът е оправен, няма защо човек да го оправя. Който е създал света, Той има грижа за него. Да мислите, че светът може да се оправи вън от хората, това е механическо разбиране на въпроса. Бог работи чрез разумното сърце на човека, чрез светлия му ум, чрез неговата съзнателна душа и възвишен дух. Щом е така, Той непрестанно оправя и повдига хората, а чрез тях преустройва и света. <br />
<br />
Някой иска да стане щедър, да се освободи от скъперничеството. Той търси начин да превърне скъперничеството в щедрост. – Как може да постигне това?–Чрез писане. Който е скъперник, да прави опити да пише едро. Всяка буква да бъде едро написана. Ако някой е крайно разточителен, да пише ситни букви. Така човек може да въздействува на характера си. От значение е буквите да бъдат свързани, а не разпилени. Който свързва буквите в думите, той има творчески характер; мислите му са непреривни, а не разхвърляни. Обръщайте внимание на почерка си, за да подобрите характера си. Почеркът оказва влияние върху възпитанието на детето. Ето защо, при новото възпитание трябва да се обръща голямо внимание на почерка. <br />
<br />
Мнозина страдат от еднообразие в живота, което има отношение към миналото. Разнообразието е в бъдещето. В миналото се крият погрешките на хората. Затова е казано, че историята е наука на миналото. Бъдещето крие условия и възможности за изправяне на погрешките. Като се говори за погрешки, имаме пред вид животинското естество на човека, което не мисли. Който не мисли, той греши. Следователно, човек изправя погрешките на животното; ангелите изправят погрешките на човека. Ако синът върви по линията на бащата, лесно изправя неговите погрешки. Понеже синът представя бъдещето, а бащата – миналото, казваме, че бъдещето изправя погрешките на миналото. <br />
<br />
Един младеж казвал: Аз не пия никакви спиртни питиета. Никой не ми е проповядвал върху въздържането, но сам се отказах да пия. – Защо? – Защото баща ми обичаше да пие. Колкото повече пиеше той, толкова повече растеше в мене отвращение към спиртните питиета. Това, което виждах от баща си, ме направи голям трезвеник и въздържател. Освен това, бездействието на баща ми внасяше в мене голямо желание за работа. Значи, слабостта на бащата направи сина работлив и способен. Затова, като се натъкнете на някаква погрешка в себе си, не се мъчете да я изправите, но турете я на работа. Как ще изправите кривата линия? Тя всякога ще си остане крива, но може да се тури някъде на работа, да се ползвате от нея. <br />
<br />
Пред един знаменит художник начертали няколко счупени, криви и прави линии, да видят, какво може да направи от тях. Той погледнал, усмихнал се и започнал да рисува. След няколко минути на хартията имало красива фигура, съставена от линиите, които му били дадени. Той поставил всяка линия на своето място така, че образувал красива, хармонична фигура. Майсторът знае къде да поставя линиите и как да ги съчетава. <br />
<br />
Какво представят кривите и счупените линии в живота? – Погрешките на хората. Следователно, всеки човек трябва да бъде художник, да знае, къде и как да поставя погрешките си, да изработи от тях нещо красиво и хармонично. Причината за някои погрешки се крие в налягането на въздуха; други погрешки се дължат на недостатъчното количество вода в организма. Липсата на вода в организма прави човека нервен, сух. Той започва да се дразни, става рязък и готов да се сърди и кара с всички. Така той нарушава своя вътрешен мир и прави погрешки. – Как може да се въздействува на нервността? – Чрез гореща вода. Вземете чаша гореща, вряла вода и пийте лъжичка по лъжичка. През това време наблюдавайте, след коя лъжичка ще се успокоите. Можете да изпиете две-три лъжички, десетина или цялата чаша и след това да се смени състоянието ви. Ако нямате гореща вода, може да направите опита и със студена вода. Оставите ли се на течението на гнева, ще изразходвате напразно много енергия. Пестете енергията на организма си. Ако можете да я трансформирате в работа, вие сте спечелили нещо ценно. Не е лошо, че се гневи човек; лошо е, когато не използва енергията на гнева. Понякога, в гневно състояние, човек върши повече работа, отколкото в спокойно, тихо състояние. В първия случай, той е активен, има импулс за работа. Във втория случай, той е пасивен и няма разположение за работа. Активният е очарован от живота; пасивният е разочарован. Това е естествено положение на нещата. Когато един се очарова, друг непременно ще се разочарова. Двама студенти се явяват на конкурс за една и съща стипендия: единият получава стипендията и се очарова; другият нищо не получава и се разочарова. Първият печели – очарован е; вторият губи – разочарован е. При това, колкото по-голяма е загубата, толкова по-голямо е разочарованието; колкото по-голяма е печалбата, толкова по-голямо е очарованието. Децата се очароват от малко. Дайте един лев на детето, за да видите радостта и очарованието му. На възрастния трябва да дадете много пари, за да се очарова. За да не се разочаровате, дръжте в ума си мисълта, че сте богати. Богатството на цялата земя е ваше богатство. Защо да не мислите така? Богатството на всеки човек е заровено някъде в земята. Той трябва да знае, къде е богатството му, и да отиде сам да го разкопае. Някои благородни метали – злато, сребро, платина са заровени в човека; много въглища, руди има в неговата почва; ценни сили и енергии се крият в дълбочината на неговата душа. Той трябва да намери това богатство, да го изрови и обработи. <br />
<br />
Един американец, земеделец, намерил една голяма плоча в една от своите ниви. Като обработвал нивата си, решил да махне плочата, защото заемала голямо пространство. Като я вдигнал, оказало се, че под нея почвата била най-добра и богата. – Какво показва това? – Че и под каменистата почва на вашето естество се крие нещо добро, благородно и богато. Вдигнете плочата и обработвайте доброто, което се крие под нея. Всеки човек носи в себе си условия и възможности за обработване на грубата почва. Например, някой се оплаква от свой колега, че го преследва. – Какво трябва да направи, за да смекчи лошото влияние на колегата си? – Да постави един свой приятел между себе си и него. Ако не успее, да постави двама, трима, най-много шест души с добри влияния. Те ще трансформират грубите трептения на неговия неприятел и ще настане примиряване. Ако колегата ви има продълговато лице и сухи, дълги пръсти, поставете между вас и него човек с кръгло лице и къси, въздебели пръсти. Сприхавите хора изразходват много енергия. Те са като попивателна хартия. Всичко възприемат, поради което лесно се цапат, и сами си отварят много работа. Когато трябва да проявите доброто, дружете със сприхави хора. Те са крайно енергични и експедитивни, нищо не отлагат. Когато предстои да кажете някоя обидна или груба дума, търсете спокойни, разположени натури, които отлагат нещата. Значи, дойдете ли до доброто, не отлагайте; дойдете ли до злото, отлагайте. Изучавайте проявите на хората и се ползвайте от доброто, което носят в себе си. От всеки човек можете да научите нещо. <br />
<br />
И тъй, ако сте учител, научете се да отлагате и да прилагате. Злото ще отлагате, доброто ще прилагате. Дойде при вас един ученик и се оплаква, че му взели един лев. Не бързайте да търсите виновника и да го наказвате, но кажете на пострадалия: Ето, аз ти давам един лев, който другарят ти взел. Този метод ще подействува добре върху онзи, който взел без позволение нещо от другаря си, и върху онзи, на когото е взето. Не губете напразно време и енергия. Тръгнете ли да търсите виновника и да го наказвате, вие губите енергия и време за дребни работи. Прилагайте новите методи при възпитанието и самовъзпитанието. Като срещнеш един човек, не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил доброто в себе си. И за себе си не казвай, че си лош, но кажи, че не си проявен. Ако си добър, кажи, че си проявен вече. Следователно, дойдете ли до злото, до лошите прояви, кажете, че не сте още проявени. Дойдете ли до доброто, проявени сте вече. Да останат в ума ви думите: „проявен" по отношение на доброто и „непроявен" по отношение на злото. Кога се проявяват нещата: през деня, или вечер? През деня, при дневната светлина. Всичко, което се проявява през деня, е добро. Слънцето грее през деня, растенията цъфтят, връзват плод, и плодът узрява пак през деня. Събраната енергия през деня се обработва вечер, а през деня се проявява. В заключение, казвам: Злото е непроявен процес, а доброто – проявен. <br />
<br />
Следователно, за да не си пакостите сами, служете си с думите „проявен и непроявен", вместо с думите „добър и лош". Не казвай, че си нервен, но кажи, че твоята нервна система не се е проявила още. Щом се успокоиш, кажи: Моята нервна система се прояви. Като направиш една погрешка, кажи: Натоварих се. Щом изправиш погрешката си, кажи: Разтоварих се. Не си служете с думи, които обременяват мозъчните центрове. Не мисли за доброто и злото, защото никога няма да ги разрешиш.– Какво представя злото? – Зелен, недозрял плод. – Доброто? – Зрял плод. Злото е горчивото в живота, а доброто – сладкото. Горчивото изсушава, сгъстява, ограничава човека, а сладкото го разширява и обновява. Горчивото съкращава човешкия живот, а сладкото го продължава. Ухапе ли ви комар, благодарете. Ако не беше ви ухапал комар, можеше змия да ви ухапе. Кое от двете е по-добро? <br />
<br />
Прилагайте новите методи в живота си, за да вървите в правия път. Това значи, да не мислите за лошото и злото в света, но да го превръщате в добро. Заместете злото с непроявените сили, а доброто – с проявените, и всякога ще следвате правия и красив път. <br />
<br />
10. Беседа от Учителя, държана на 3 септември, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%80_%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8&diff=43239Номер първи2014-01-16T14:30:48Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
<br />
==Номер първи==<br />
<br />
Съвременните хора изпадат в трудни положения на живота си и тогава не знаят, какво да правят. Например, като няма хляб, гладният не знае, какво да прави. Щом намери хляб, той знае вече, какво да прави. Като е жаден, човек пак не знае, какво да прави. Щом задоволи жаждата си, той знае вече, какво да прави. Това се отнася до светския и до религиозния човек. Каквито и да са убежденията на хората, в затруднения те си приличат. И едните, и другите говорят за реалността на нещата, без да я познават. Те я изучават чрез отражение, поради което имат малко опитности за нея. Красив и велик е реалният живот, но мъчно се дохожда до него. <br />
<br />
Представете си, че ви се дава случай да искате нещо съществено от разумната природа. Какво бихте поискали? Ако сте гладни, ще искате хляб, но вие сте сити; ако сте жадни, ще искате вода, но не сте жадни; ако сте болни, ще искате здраве, но не сте болни. Какво бихте искали тогава? Всеки се стреми към нещо, но какво, и той сам не знае. Ако си пъпка, ще желаеш да се разпукнеш; ако си разпукана пъпка, ще желаеш да цъфнеш; ако си цъфнал цвят, ще желаеш да вържеш, плод да станеш; ако си плод, ще желаеш да узрееш и да те сложат на трапезата на някой виден човек, той да те приеме на гости у себе си. Следователно, като ядете плодове, ябълки или круши, знайте, че всеки плод иска да го приемете добре. Ако го поглеждате с любов, ще го приемете с любов. По вашата обхода към него, плодът познава обичате ли го, или не. Мнозина ядат плодове, без да подозират, че и те чувствуват любовта. Ще кажете, че това не е вярно. Може да вярвате, може и да не вярвате. Важно е, че всички живи същества се стремят към любовта, поради което имат известно отношение към нея. Вълкът напада овцата и я изяжда. Овцата блее жално, иска да се освободи, страда, но вълкът не се интересува за нея. Той мисли, че овцата не страда и не чувствува никаква болка. Не е така. Тя не само чувства болки, но познава и любовта на всички, които се приближават към нея. Вълкът мисли само за себе си, затова не влиза в положението на овцата. Той си казва: За мене е важно аз да съм доволен; какво е положението на другите, не се интересувам. <br />
<br />
И хората биват доволни и недоволни от живота си. Ако са доволни, те не чувстват нужда да изкажат доволството си; ако са недоволни, търсят някого, да изкажат недоволството си, да се освободят от него. И да се освободиш от недоволството си, това е временно. На другия ден пак ще бъдеш недоволен от нещо. Искаш да отидеш на разходка, но времето е облачно, студено, не ти позволява да посетиш планината. Ти се сърдиш на времето, защото не е продължило още ден-два ясно, слънчево, да направиш разходката си. Защо си недоволен от облачното време, и ти не знаеш. Ако си дадеш отчет, ще разбереш, че причината на недоволството се крие в облаците. Като се наслояват на небето, те отнемат светлината и топлината, нужни за човешкия организъм. Отсъствието на топлината и на светлината, именно, създават голямото недоволство. Понякога човек е недоволен, че няма достатъчно храна, да задоволи глада си. Някога е недоволен, че преял. Изобщо, мъчно може да се угоди на човека, да бъде доволен. Недоволството, неразположението са. стари неща. Ние се занимаваме с новите, вечните истини, които никога не губят смисъла си. Например, вечна истина е, че една мисъл, едно чувство или една постъпка никога не се повтарят. Никога не може да се постъпи два пъти по един и същ начин. Каже ли някой, че много пъти е любил, той не говори истината. Само веднъж можеш да любиш. Това, което наричаш любов, в същност е чувстване, разположение, настроение и т. н. Дойдеш ли до любовта, тя се проявява само веднъж. При това, любовта е единна, цялостна и неделима. Великото, красивото се заключава в малките работи. Следователно, достатъчно е да хапнеш малко хляб, да пиеш две–три глътки вода, да кажеш две думи на някого, но всичко това да е проникнато от любов. Малки неща са те, но любовта взима участие в тях. Каквото направиш с любов, с години го помниш. Не само че го помниш, но приятно ти е да говориш за него. <br />
<br />
Често се говори за приятни и неприятни неща в живота. Кое е по-приятно на човека: Да печели, или да губи; да се качва на планината, или да слиза? Това зависи от състоянието, в което се намира човек. За онзи, който иска да се разхожда, е приятно да се качва на планината, да прави усилия, да преодолява известни мъчнотии. Така той разрешава определена задача. Обаче, ако има работа, която трябва да свърши в кратко време, за него е по-добре да слиза от планината. Той казва: Имам дългове, трябва да ги платя. Искам по-скоро да сляза, да намеря онзи, който ми обещал да ми помогне. Качи ли се на планината, той забравя дълговете си – Какво показва това? – Че човек сам усложнява положението си, сам се товари и обременява с дългове. Планината представя високо място, дето любовта царува. <br />
<br />
Следователно, който живее в любовта, той е свободен от дългове. Разумната природа, любовта, Бог, не държат човека отговорен за никакви дългове. Докато живее в любовта, в Бога, той е свободен от тях. Щом напусне това място, дълговете тръгват след него и не го оставят свободен нито за момент. Душата излиза от Бога чиста, непорочна. Щом влезе в света, тя се оплита и опетнява. След това човек казва, че светът е лош, условията тежки, хората жестоки. Наистина, има нещо лошо в мислите и чувствата на човека, но отде дойде то? Човек излиза от Бога с големи знания, но като дойде на земята и ги приложи, прави много погрешки. Той си спомня за светлината и топлината, но като дойде на земята, не може да си запали огъня, да поддържа възприетата светлина и топлина. Той туря дърва на огъня, запалва ги, духа, но те не могат да горят. Оказва се, че дървата са влажни. Като му дотегне да духа, разхвърля дървата и започва да се оплаква: Защо никой не ми помага? Не знаят ли, че имам нужда от огън? <br />
<br />
Често хората изискват от близките си да разберат нуждите им и да се притекат на помощ. Как могат да разберат нуждите им? Ако се гледа по израза на лицето, мъчно ще се познае, кой каква нужда има. Понякога една и съща нужда произвежда различни изрази на лицето. Някой се огъва, превива се. – Защо? – Корем го боли. Друг също се огъва. – Защо? – Боли го някъде: главата, гърдите, стомахът – и той сам не може да определи. Трети се върти на една, на друга страна, не може да разреши даден въпрос. Той вижда последствието, но причината не може да намери. Намира се в положението на човек, който знае, как се яде хляб, но не знае, как се прави. Докато има, кой да меси хляб, добре се живее. Какво ще правиш, обаче, ако няма кой да меси хляб? Щом няма кой да меси хляб, ти сам ще почнеш да месиш. Като си дошъл на земята, трябва да се интересуваш от всичко. Виждате райска птица и не се питате, защо е толкова красива, защо формата на тялото ѝ е такава, но казвате: Райска птица е това! – нищо повече. <br />
<br />
В последно време учените говорят за една муха, която се движи с бързина около 1300 километра в час. Тя надминава най-бързите съвременни аероплани, които се движат с бързина 700–800 км в час. Тази муха си изработила апарат, чрез който, с малко енергия, добива големи постижения. Хората не се интересуват от растенията, насекомите, животните, защото не разбират, какво представят те. Растенията и животните са произведения на разумните същества. Каквото изработят, те го изнасят на изложба, да учат от тях по-нисшите същества. Това се отнася и до човека, за когото е казано: „И направи Бог човека по образ и подобие свое”. Човек е изложение на Бога, Който и досега не е престанал да работи върху него и да го усъвършенства. Както аеропланът, инструментите, машините не могат сами да се усъвършенстват така и човек сам не може да постигне съвършенство. Все трябва да му помогне някой, поне да го стимулира, да го накара да учи. Ако майката и бащата са любознателни, и децата им ще бъдат такива. Следователно, не питайте, защо дъщерята или синът на някои родители не обичат да учат. Дъщерята не учи, защото майката не е любознателна. Синът не учи, защото бащата не е любознателен. <br />
<br />
Мнозина се оплакват от неуспех в живота си. Понеже се стремят към големи придобивки, те пренебрегват малките процеси. Това е неразбиране на нещата. Може ли в един ден детето да стане голям, възрастен човек? Ден след ден детето расте и се развива, докато на 21 година става пълнолетен младеж и се радва на сила, здраве и младост. До 21 годишна възраст то расте, след което растенето намалява. Радвайте се, докато мислите, чувствате и действате. – Защо? – Щом престанете да мислите, чувствате, действате, ще започнете да остарявате. Работете с ума, сърцето и волята си, да не загубите своята младост и жизненост. Щом изгуби младостта си, човек губи и живота си. За такъв човек се казва, че неговото сдружение пропада. <br />
<br />
Какво забелязваме между животните? — Самоизтребване. Едни други се нападат и изяждат. Вълкът напада овцата, а овцата — тревата. В случая, вълкът представя злото, а овцата – доброто. Ако от червата на вълка и на овцата направят струни и ги поставят на цигулката, вълчата струна ще скъса овчата. За да не става това, четирите струни на цигулката трябва да бъдат или от червата на вълка, или от овчи черва. Каквото е отношението между вълка и овцата, такова е някога отношението между мислите и чувствата на човека. Има мисли в човека, които не си хармонират. Например, една мисъл има вълчи произход, а друга – овчи. Вълчата изгонва овчата. Такова е понякога отношението между доброто и злото. Злото изгонва доброто, и в резултат на това се явяват страдания, нещастия и смърт. <br />
<br />
И тъй, когато хората питат, защо този момък или тази мома умряха толкова млади, казвам: Те бягат от мащеха си или от своя пастрок. Когато младата мома или младият момък напуща дома си, причината за това е мащехата или пастрокът, които не се отнасят добре със завареното дете. Коя дъщеря или кой син би избягал от собствената си майка и баща? От добро никой не бяга. Държиш животно в дома си. Докато го храниш, то остава в дома ти. Щом престанеш да го храниш, то отива на друго място. Тъй щото, умирането и напущането на дома, както и раждането, имат дълбок смисъл. Всяко нещо има своя дълбока, вътрешна причина. <br />
<br />
Какво представя раждането? – Съзнателен вътрешен процес. Не е достатъчно човек да се роди външно, той трябва да се роди и вътрешно. <br />
<br />
Какво представя раждането? – Придобиване на нещо ново. Както при физическото раждане, така и при духовното, човек все придобива нещо. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави”. Значи, роденият по плът греши. За да се освободи от погрешките си, човек трябва да се роди по дух, т. е. от Бога. Ще кажете, че начинът на раждането е важен. Това не зависи от човека. Цигуларят избира цигулката си, а не цигулката цигуларя. Добрият цигулар намира много цигулки, но ще избере само една, чрез която може да предаде най-добре изкуството си. Как ще я избере, това е негова работа. Той знае, коя цигулка е добра. И като засвири на нея, ще привлече вниманието на хората. Ако цигулката е система Страдивариус, той ще плати скъпо за нея, но лесно ще изкара парите си. Всеки човек има по една цигулка Страдивариус в себе си, която е захвърлил на тавана. Време е да я свали оттам, да я изчисти, нагласи и приложи на работа. Цигулката представя дарбата, дадена на човека. Обърнете внимание върху дарбата, която ви е дадена. Работете върху нея, за да я развиете, та един ден да се ползвате и вие, и вашите ближни. <br />
<br />
Съвременните хора се оплакват, че, въпреки усилията, които правят, работите им не вървят добре, нещо ги спъва. Какво те спъва? – Остарях вече, няма кой да ми помага. – Как ще ти се помогне? Ти си войник, но когато другарите ти заминали, ти си спал. След това се събуждаш от сън, но полкът заминал вече. Ти нямаш връзка с него, не знаеш, къде е отишъл. За да изпълните службата, която ви поверяват, вие трябва да бъдете на поста си, да не пропуснете нито едно от задълженията си. Какъв служител е онзи, който се успива? Някой иска да стане пръв министър в отечеството си, но не си задава въпрос, какво ново може да внесе за своите съграждани. Ако си министър, трябва да внесеш някакво преобразование, от което ще се ползват всички граждани. Например, ако в някои градове водата е в малко количество, ще потърсиш начин, да доставиш от друго място вода, да задоволиш нуждата на населението. Ако на някои места житото е слабо, ще ги снабдиш с доброкачествено жито, да бъдат доволни и земеделците, и купувачите. Като пръв министър, ще внесеш такъв закон, според който и жените, и мъжете да се женят само един път, т. е. един път да любят, Любовта е непреривен процес. Както слънцето изгрява един път и не залязва, така и човек един път люби. Ще кажете, че слънцето изгрява и залязва. Привидно е така, защото земята се върти около оста си и създава ден и нощ. В същност, слънцето свети постоянно, без да залязва. <br />
<br />
Същото се отнася и за любовта. Тя е Божествена, непреривна проява. Човешката душа възприема любовта направо от Бога, както земята възприема светлината от слънцето. Едно се иска от човека: когато слънцето изгрява, той да бъде на време там, да възприеме светлината му. С други думи казано: Когато Бог изявява Любовта си, човек трябва да бъде на време там, да възприеме Неговата Любов. Започнеш ли да се извиняваш, че си закъснял, понеже пътят бил трънлив и мъчно се върви, погрешката е в тебе. Ти трябваше да бъдеш предвидлив, да имаш обуща на краката си, а не да ходиш бос. Щом си бос, краката ти непременно ще се набият с тръни и трябва да спираш на много места, да ги вадиш. По трънливия път ще бъдете обути, а по гладкия и чист път можете да ходите боси. В това отношение, животните лесно се справят. И за тях тръните са мъчнотии, но те имат естествени дебели обуща, които ги предпазват от убождане. – Коя е причината за съществуването на трънливи пътища? – Не търсете причината, но търсете начин, как да се освободите от тях. <br />
<br />
Не питайте за причините на нещата, но търсете начин, как да се справяте с последствията на причините. Не питайте, къде е Бог, но изучавайте проявите Му. Бог живее в човешката душа и в човешкия дух, а се проектира и изявява чрез ума и сърцето му. Следователно, щом се натъкнете на известна мъчнотия, не очаквайте помощ отвън. Обърнете се към себе си, там да намерите помощ. Ако очаквате помощ от приятеля си, който живее далеч от вас, той не може да ви помогне. Вие ще викате за помощ, но той няма да ви чуе. Не остава нищо друго, освен да нагодите радиото си, да му предадете желанието си да ви помогне. Той ще чуе гласа ви и ще изпрати помощта си. Умът и сърцето са антените, а духът и душата – предавателите и възприемателите на човешкото радио. Ако сте отворили радиото си, ще ви чуят; ако не сте го отворили, никой не може да ви чуе. <br />
<br />
Сега всеки трябва да се запита, кой е номерът на неговото радио. Бог говори винаги на радио номер първи. Следователно, щом станеш сутрин от сън, ще знаеш, че първата мисъл, която мине през ума ти, е Божествена. Ако се намираш в опасност, и дойдат някакви мисли в ума ти, слушай първата мисъл, тя е Божествена. <br />
<br />
Един офицер разказваше една своя опитност от миналата война. – Излизам рано сутринта на една височина, да разгледам положението. Нещо отвътре ми казва: Махни се от това място, иди настрана. Оглеждам се, не виждам никакъв неприятел, всичко е тихо и спокойно. Мисля си: Защо трябва да се отстраня? Докато разсъждавах, нещо ме удари по пръста. Пак ми се казва: Иди настрана. Този път послушах гласа. Отместих се, и след малко на това място се изсипа град от куршуми. Казах си: Трябваше веднага да се вслушам в първия глас. Аз не виждах никаква опасност, но Божественото в мене вижда и разбира положението на нещата. <br />
<br />
Друг офицер предава своята опитност от войната през 1914 г. Един ден той заел с войниците си една позиция, която била на опасно място, но се оказала благоприятна за тях. Целият ден неприятелят ги обстрелвал, но нито един войник не пострадал. Гранатите падали пред тях и зад тях, но никого не улучили. На другия ден сражението продължило. Офицерът почувствал, че трябва да променят позицията, но войниците настоявали да останат на същото място. Понеже позицията им се оказала безопасна, те мислили, че и сега ще бъдат запазени. Офицерът настоявал да се преместят и тръгнал да избира ново място. В това време една граната паднала в окопа, дето били войниците, и ги избила. Само офицерът останал жив. Той извадил заключението: не мисли, че ако предния ден си бил в безопасност, и следния ден ще бъде същото. Всеки ден носи своето благо. Всеки ден има една безопасна зона, в която неприятелят не може да те засегне. Слушай гласа, който ти нашепва, къде да спреш. Той знае мястото на тази зона и там те насочва. <br />
<br />
Всеки иска да живее дълго време на земята, без да си задава въпрос, как трябва да живее. Ако живее и прави дългове, които не може да плаща, по-добре да си замине от този свят. Какъв смисъл има да живееш 120 години и да не служиш на Бога? Това е все едно, да чакаш на гарата 120 години, докато мине тренът да те вземе. Няма защо да чакаш. Вземи торбичката си и върви. Дето те застигне тренът, там ще се качиш. – Кой трен очаква човек? – Който иде от Божествения свят. Обаче, не чакайте той да спре пред вас и да ви вземе. Вървете вие към него. Трябва ли детето да чака учителите, да дойдат при него? То само ще отиде на училището, да слуша, как преподават учителите, и да се учи. Ако учи добре, учителите ще бъдат доволни от него. Като отиваш на училище, разчитай на любовта на своите учи[те]ли; разчитай на знанието, което ти дават; разчитай на истината, която те разкриват пред тебе. Така и ти ще се научиш да любиш и, когото срещнеш, ще го посъветваш, първо Бога да обича, а после хората. Някой дава на близките си различни свещени предмети, да ги носят в дрехите си, за да ги пазят от опасности и злини. Това е фетишизъм. Не разчитайте на нищо, освен на Божията Любов. Тя е в сила да избави човека от всички злини и нещастия. Носете в ума, в сърцето, в душата и в духа си идеята за Бога и на Него уповайте. Казано е в Писанието: „Ако ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите”. Не можете да намерите Бога без любов. Любовта е непреривна; тя свързва човешката душа с Бога и превръща страданията в радост. <br />
<br />
Като се натъкват на страдания, хората започват да се молят, да се освободят от тях. Молитвата има смисъл, но не само когато си в изпитания. Моли се преди да са дошли изпитанията. Един ден, като минавах през с. Гьозекен, срещнах един познат, на когото казах нещо от бъдещето. Обикновено не правя това, но така се нареди, че трябваше да го предупредя. Казах му да бъде внимателен, че след две години, на еди-кой си ден ще си счупи крака. – Отде знаеш? – веднага ме запита той. – Това не е важно за тебе. Запомни датата. Този ден не излизай никъде и се моли. – Не вярвам в това – Ще провериш, дали е вярно. След две години той ми пише: Стана така, както ми предсказа. Дойде денят, в който ми беше казал, че ще пострадам. Понеже не повярвах на предсказанието, бях го забравил. Денят беше дъждовен. Качих се на покрива да поправям нещо, но се подхлъзнах, паднах и си счупих крака. Едва тогава си спомних думите ти; спомних си, че беше определено да пострадам този ден. <br />
<br />
Вярвайте на любовта. Тя всякога си служи с истината. При това, тя е последователна: отначало до края тя е издържана. Това се отнася до Божията Любов. Обаче, човешката любов в началото се проявява по един начин, на края – по друг начин. Ако сте момък за женене, влезте в едно семейство, дето има няколко моми, да видите, как ще се отнесат с вас. Достатъчно е да проявите интерес към една от дъщерите, за да бъдете канен всеки ден на обяд, да ядете вкусни баници. Щом се ожените, вниманието постепенно намалява, баниците изчезват. Значи, началото е добро, краят – лош. <br />
<br />
Така постъпват и религиозните хора. Влизате в едно религиозно общество. Всички ви канят, гощават ви, хвалят ви. Щом се определите и станете член на това общество, веднага започват да търсят погрешките ви, изучават целия ви живот и ви критикуват. Защо още в началото, при запознаването си, не ви казаха, че обичат да критикуват и да търсят погрешките на хората? Търпение е нужно на човека. И който иде при вас, и вие, които го посрещате, трябва да бъдете търпеливи. Без търпение няма любов. Велика сила е любовта, но същевременно тя е своеобразна. От човешко гледище, няма по-своеобразна сила от любовта. Можеш да искаш нещо от нея, но ако тя намира, че не е време за него, по никой начин няма да задоволи желанието ти. Ако веднага задоволи желанието ти, на края ще ти даде такъв урок, който никога не ще забравиш. Любовта не търпи никакви погрешки, никакво насилие. <br />
<br />
Царски син се влюбил в една красива царска дъщеря и се оженил за нея. Тя била горда, своеобразна, но той бил готов на всякакви отстъпки, само да го вземе за съпруг. Една слабост имал той: обичал да яде чесън. Тъкмо това не могла да понася царската дъщеря. Един ден той хапнал малко чесън и след това отишъл при своята възлюбена. Като усетила миризмата на чесън, тя се възмутила толкова много, че заповядала да го изпъдят навън. <br />
<br />
Какво представя чесънът? – Погрешките и слабостите ни. Ако ядеш чесън, любовта ще те изпрати там, откъдето си дошъл. Ще кажете, че любовта прощава. Щом те изпрати навън, тя ти е простила вече, но ти си далеч от нея. Любовта не държи грешни хора при себе си. Тя даде нещо, колкото да задоволи глада им, и ги праща навън. Тя живее в абсолютна чистота и святост. Отдалеч още изхвърля навън всичките погрешки, слабости и престъпления на хората, Светлината и топлината на любовта са толкова големи, че, каквато отрицателна сила попадне в тях, напълно изгаря. Злобата, завистта, омразата, невежеството, подозрението, користолюбието изгарят в любовта. Докато си в любовта, отрицателните сили те напущат. Щом излезеш от любовта, всички отново тръгват след тебе. <br />
<br />
Защо трябва да се подозирате, да се съмнявате един в друг? Мъжът се съмнява в жена си, жената – в мъжа си. Те се обиждат, наскърбяват, а после плачат един за друг. Ако мъжът замине за онзи свят, жената плаче за него; ако жената замине по-рано, мъжът плаче. Кой е виновен за смъртта на мъжа или на жената? – И двамата. Понеже се обиждат, Бог заповядва на ангелите си да вземат единия от тях. Живейте добре, за да не заминете преждевременно за онзи свят. Живейте добре, за да запазите добри спомени един за друг. <br />
<br />
Един селянин обичал да яде печени яйца, но жена му не позволявала. Тя събирала яйцата за други нужди. Един ден жената заболяла и умряла. Като се върнал от гробищата, мъжът отишъл направо в курника, взел няколко яйца да ги опече. Той си казал: Сега поне ще си хапна спокойно яйцата, няма кой да ми се кара. Опекъл яйцата и, тъкмо се готвел да си хапне, вратата се отворила, и няколко съседки влезли в стаята, дошли да го утешават. За момент той забравил, че жена му умряла, и набързо турил яйцата в пазвата си. Горещите яйца така го парели, че сълзи му потекли от очите. Съседките му помислили, че плаче от скръб за жена си и започнали да го утешават: Голям е огънят ти, но ще мине. Времето лекува всички болести. – Прави сте, голям е външният огън, но още по-голям е този, който е в гърдите ми. <br />
<br />
Има два вида страдания: естествени и изкуствени. Естествените страдания облагородяват и повдигат човека, а изкуствените го ожесточават. Избягвайте неестествените страдания, които опетняват човешката душа. Защо ще мислиш за хората, че не живеят добре и правят погрешки? Защо трябва да се товариш напразно? Занимавай се със своите работи, а не с чуждите. Бъди благодарен на това, което имаш. <br />
<br />
Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени”. Само онзи не съди, който мисли право. Това се изисква днес от всички хора. Мислете право, за да бъдете всеки момент готови, когато ви повика Бог при себе си. Бог извиква при себе си и млади, и стари. Как ще отидете при Него: с огнена колесница, както Илия, или с колесницата на любовта? Илия замина за онзи свят с огнена колесница и остави кожуха си на Елисей, след което той стана пророк. Без този кожух, Елисей не би станал пророк. Облечете се и вие с кожуха на любовта, за да станете пророци. Чрез този кожух се проявява Божият Дух. Той говори на всеки човек, който има радио, и се съобщава с разумния свят. Колкото по-добри хора има в един народ, толкова по-голямо благословение му се дава. Добрият човек е същевременно и добър пророк. Радвайте се, ако между вас има много пророци. В това отношение, България е богата с пророци и ясновидци. В който град или село отидете, все ще намерите поне един ясновидец. В селата има баби-пророчици, които помагат на хората при мъчнотиите им. Достатъчно е някой селянин да изгуби кравата или вола си, за да му предскаже бабата, къде е отишъл. Ако ясновидецът предскаже нещо, което 100% е вярно, предсказването му е от Божествения свят. Ако предсказването му е от човешкия свят, истинността на думите му е 50%. И най-после, има случаи на предсказване, вярно само едно на сто. При такова предсказване човек трябва да приема нещата с голяма предпазливост. <br />
<br />
Едно време Кортеза се проявяваше като голяма ясновидка. Най-главната черта на характера ѝ беше справедливостта. Благодарение на това, тя всякога казваше истината. Ако не можеше да каже нещо на човека, тя го съветваше да дойде друг път. Най-важното, което се искаше от нея, беше да насочи хората към Бога. На първо място да проявят любов към Бога и да разберат, че любовта е единствената сила, която може да спаси човека. Любовта повдига и облагородява човека. Всичко, което желае да постигне, става с помощта на любовта. Сам човек нищо не може да постигне. Хиляди същества работят чрез неговия ум и неговото сърце. Те му нашепват, какво трябва да направи и как да го направи. Да остане на него, сам да направи нещо, ще излезе цяла каша. Следователно, слушайте, какво ви се говори отвън, но разчитайте на онова, което отвътре ви се тълкува. Ако не разбираш всичко, не трябва да се обезсърчаваш. Павел прие Христовото учение, без да го разбираше напълно. Когато гонеше християните, Христос го срещна възседнал на кон и му каза: „Савле, защо ме гониш? Ако мислиш, че с коня, който си възседнал, т. е. с човешкия ум можеш да оправиш света, ти си на крив път”. Павел видя голяма светлина и падна от коня си, след което стана ревностен последовател на Христа. Той отиде да проповядва любовта даже между езичниците. Той написа най-хубавото послание за любовта в 13 глава от I Послание към Коринтяните. Никой друг не е писал толкова хубаво за любовта, както Павел. В това отношение, той имаше голямо прозрение. <br />
<br />
И тъй, любете Бога във всички хора. Дето и да Го видите, възлюбете Го. Това е мъчна работа, но възможна. Когато Бог проектира светлината си чрез твоя ум, ти ставаш умен. Когато Бог проектира топлината си чрез твоето сърце, ти ставаш добър. Това означават думите: „Ако Словото ми пребъдва във вас, и вие в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас”. Без любов животът няма смисъл. В каквато форма и да се изявява любовта, животът е един и същ. В този смисъл, службата на министъра и на простия работник е една и съща. Не е важно, каква служба вършиш в обществото; важно е, как я изпълняваш. Работете всичко с любов. Пишеш писмо, напиши го с любов. Ако направиш погрешка в писмото си, не се извинявай, че си бързал. Любовта не позволява нито да се бърза много, нито да се закъснява. В любовта всяко нещо трябва да се прави точно на време и на място. Като дойде навреме и на място, тя ще направи това, което никой не може да свърши. Тогава всички ще бъдат здрави, разумни и силни. Любовта носи доволство и щастие. Любовта не се купува с пари. Както водата, въздухът и светлината не се купуват, така и любовта не може да се купи с нищо материално. Тя стои над всичко. <br />
<br />
Любовта е сила, която с думи не се описва. Който иска да я опита, трябва да стане дете. Затова е казано в Писанието, че който не стане като малките деца, не може да влезе в Царството Божие”. – Как може да стане това? – Не питай, как, но стани дете. Детето не пита, как се постигат нещата, но вярва в тяхното постигане. Вяра е нужна на човека. Кажат ли ти да обичаш Господа, обикни Го. Как ще Го обикнеш, не питай. Ще кажеш, че не си Го виждал. Това е невъзможно. Как не си Го виждал? Бог е навсякъде и във всичко. Достатъчно е да помислиш за Него с любов, за да Го видиш и познаеш. <br />
<br />
Сега и на вас казвам: Откажете се от недоволството и следвайте пътя на любовта. Щом я стигнете, откажете се от всичко старо и несъществено. Приемете същественото и вървете напред. Това изисква любовта. На онзи, който се е отрекъл от старото, любовта отваря големи възможности и постижения. Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го е привлякъл. Никой не може да отиде при Отца ми, ако Аз не му покажа пътя”. Следователно, ако някой дойде при вас, не го задържайте, но покажете му пътя. Затова е изпратен при вас. Задържате ли го за себе си, вие правите голяма грешка. Всеки търси любовта. Не спирайте никого в неговия път. Няма по-красив път от пътя на любовта. Няма по-звучна, по-красива песен от песента на любовта. <br />
<br />
Един поет пише: <br />
<br />
Аз няма сълзи да проливам, <br />
че дивна младост не видях, <br />
че мойте спомени са мрачни, <br />
че мойта песен не звънти. <br />
<br />
Аз няма сълзи да проливам <br />
за слънцето на моя ден, <br />
който облаци покриват, <br />
за моя светъл, ясен ден. <br />
<br />
Какви ли бури аз не срещнах? <br />
Разбит аз пея тиха песен <br />
и, вместо кървави сълзи, <br />
в мене песента звучи. <br />
<br />
<br />
Най-после поетът завършва с думите: <br />
Това е новото, което сега аз научих. <br />
<br />
9. Беседа от Учителя, държана на 1 септември, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0&diff=43238Единствената сила2014-01-16T14:30:44Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
<br />
==Единствената сила==<br />
<br />
Послание на Якова, 1 гл. 12 и 13 ст.<br />
<br />
Скръбта и радостта са две състояния, през които човек неизбежно минава. Следователно, той трябва да ги изучава. Скръбта може да се уподоби на залез в човешкия живот, а радостта – на изгрев. При скръбта човек е в тъмнина, нищо не вижда, нищо не го радва. При радостта той е в светлина, всичко вижда, на всичко се радва. Често хората смесват понятията „виждане и гледане", които, в същност, се различават. Виждането е свързано със знанието, което има отношение към живота. Да знаеш, това значи, да живееш. Да знаеш нещо, това значи, да имаш съзнание, да преживееш нещо и да придобиеш известна опитност. В съзнанието на човека влиза и мисъл, и чувство. Мисълта образува външната форма на нещата, чувствата – тяхното съдържание, а силата – волята, направлението им. <br />
<br />
Всички хора искат да знаят нещата, да ги разбират, за да подобрят живота си. Въпреки това, има нещо, което им препятства. – Кое препятства на човека да живее добре? – Недоволството. Един човек има жена, деца, къща, имот – доволен е от живота си. Друг изгубил жена си, няма деца, няма къща – недоволен е. Той казва: Нямам жена. Ако този човек разбира вътрешния смисъл на думата „жена", щеше да бъде доволен от положението си. Хората са изопачили понятията, поради което сами си създават страдания. Думата „жена" означава живот. Ако съзнаваш, какво представя животът, и да имаш, и да нямаш жена, ти ще бъдеш доволен, защото имаш най-важното – живота. <br />
<br />
Съвременните хора трябва да работят върху себе си, да очистят съзнанието си от всички криви и изопачени образи и понятия. Някой говори за вкусно, сладко ядене и подразбира печена кокошка, агънце или прасенце. Той казва: Вкусно нещо е кокошчицата, агънцето или прасенцето. Добре е, от време на време, да си хапваш от тяхното месце. За тебе е добре, но не и за тях. Питай агънцето или прасенцето, доволни ли са от тебе, като туряш ножа си на врата им. <br />
<br />
Ако след като ядеш кокошка, агънце или прасенце, можеш да влезеш в Царството Божие, яж, колкото искаш. Обаче, ако ядеш месото им и след това те изпъдят от Царството Божие, не се докосвай до тях. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, които изкарват човека вън от Царството Божие, не са на място. <br />
<br />
Под „Царство Божие" се разбират добрите условия, при които човек може да постигне всичко, каквото желае. Да влезеш в Царството Божие, това значи, да си в реалността на живота, дето няма смърт, дето нещата са непреривни. Излезе ли от това Царство, човек отново влиза в областта на смъртта, в най-грубата материя, дето животът изгубва всякакъв смисъл. Смъртта работи с изостаналата материя на миналото, от която никой не може да се ползва. Всички изостанали човешки и ангелски мисли и чувства представят материал, с който работи смъртта. Който попадне в тези остатъци, задушава се и умира. Затова се казва, че смъртта ограничава и задушава човека. Смъртта отнема всички сетива на човека, оголва го, и той остава само като съзнание, в което като през калейдоскоп, минава миналият му живот. Той съзнава, че някога е живял, работил, движил се, но е лишен вече от всякаква дейност. Спомня си, че имал баща, майка, но сега е сам, нищо не вижда, не чува. Иска да пипне нещо – ръце няма; да се подвижи – крака няма. Страшно е положението на човек, който е влязъл в областта на смъртта и не може да излезе оттам. <br />
<br />
Колкото и да се говори на хората за смъртта и за живота, за ада и за рая, те не могат да си ги представят ясно. Смъртта и адът са толкова далечни понятия за тях, колкото животът и раят. Всъщност, смъртта и животът, адът и раят са в самите тях. Който греши и не живее добре, той е мъртъв за всичко онова, към което душата му се стреми. Който не прилага любовта, той е в ада, в безлюбието. Следователно, ако приложиш любовта, ти влизаш вече в рая, в Божествения свят. От човека зависи да живее, или да умре, да влезе в рая, или в ада. Всичко е около него. Която врата отвори, в нея ще влезе. Ако се движиш с бързината на биволска кола, луната е далеч от тебе; ако се движиш с бързината на светлината, луната е близо. Един съвременен учен прави изчисления за бързината, с която се движи човешката мисъл и тази на светлината, и намира, че отношението между тяхната бързина е такова, каквото е отношението между бързината на биволската кола и на светлината. Той изчислил, че човешката мисъл се движи с бързина три квадрилиона и 600 билиона километра в секунда. Ако и човешкото съзнание се движи с такава бързина, всеки момент то ще присъства навсякъде във вселената. Тогава няма да има далечни и близки неща за човека. Това се отнася до интензивната човешка мисъл, в която се крият големи възможности. Това се отнася и до Божественото съзнание, т. е. до свръхсъзнанието, към което се стреми всеки човек. Задача на човека е да прояви своето свръхсъзнание, да прояви любовта, в която се крият всички възможности на живота. <br />
<br />
Велико нещо е Божията Любов, която ражда живота. Велико нещо е Божията Мъдрост, от която произлиза знанието и светлината. Велико нещо е Божията Истина, на която се дължи безграничната свобода. Знаете ли, какво грамадно пространство съществува от една звезда до друга, или от едно слънце до друго? В пространството от едно слънце до друго могат да се настанят около три хиляди слънчеви системи, като нашата. Можете да си представите, на какво разстояние се намират тези слънца едно от друго. Грамадните разстояния са причина за голямата свобода. Те се движат свободно, без опасност от стълкновение. <br />
<br />
Като не разбират закона на свободата, хората искат да се сближават. Не могат ли да постигнат това, те страдат. Чувате някой да се оплаква, че няма близки. Не съжалявайте, че нямате близки. Щом се сближите с хората, веднага ще се скарате. Близостта създава недоразумения. Хората имат велики идеи, а малки жилища, поради което стават сблъсквания и катастрофи в идеите им. Само в главата си човек има около три милиарда и 600 милиона разумни душички, които са принудени да живеят в такова тясно жилище. Като къща, главата, в която се помества мозъкът, е пространство от 19 см. дължина, 15 – 16 см. широчина и 15 – 16 см. височина. Колко разумни, интелигентни трябва да бъдат тези душички, за да живеят в пълна хармония, да пазят известен ред и порядък помежду си. И след всичко това, ще каже някой, че е самотен, че никой не го обича. Той не говори истината. Милиарди душички работят за него. Човек има една велика душа – царица на неговия живот, за която работят милиони и милиарди душички – работнички и работници. Всички говорят за царицата на кошера, но тя не може без работниците си. Така и човек говори за душата си, без да подозира, че нейната дейност се дължи на усилието, което правят множеството душички-работнички около нея. <br />
<br />
И тъй, като сравнявате човека с пчелния кошер, нещата стават ясни. Така си обяснявате, защо един човек, външно грозен, може да ви стане приятен и любим. – Кога? – Когато видите душата му, като светъл лъч, като изгряващо слънце. Каквото прави този човек, както и да ви говори, вие се възхищавате от него, радвате му се. Любовта е проникнала в душата му и го прави красив, светъл и любещ. <br />
<br />
Как се проявява любовта? Колко фази претърпява, докато слезе на земята? Първоначално, любовта се проявява на големи разстояния. Когато обичаш някого, ти си доволен само да мислиш за него, да го видиш от далеч. После започваш да желаеш по-голяма близост: да чуеш гласа му, да хванеш ръката му, да ти напише нещо. Той се приближава към тебе, и ти го наричаш гълъбче, пиленце. Това е втората фаза на любовта. Всяка фаза има определена граница, до която може да стигне. Минеш ли и втората граница, ти слизаш до третата фаза, дето близостта води към раздяла. Гълъбчето се превръща в кукумявка. Какъв символ е кукумявката? – Къща, над която кацне кукумявка, запустява. Такова предание съществува. Много естествено! Щом гълъбчето става кукумявка, раздялата между влюбените е неизбежна. Кукумявката е барометър на любовта. Тя предсказва или разваляне, или оправяне на времето. С други думи казано: кукумявката предсказва степента на любовта – дали се увеличава, или намалява. Вината не е в кукумявката. Тя само предсказва, какво ще стане с времето и с любовта, и заставя човека да вземе предпазителни мерки. Тя се отличава от гълъба по начина на храненето и живеенето. Гълъбът е вегетарианец, а кукумявката – месоядна птица. И при най-тежките условия на живота, гълъбът си остава вегетарианец. С това той поощрява хората към добър и чист живот. Защо и човек да не живее добре и при най-лошите условия? Гълъбът е дневна птица, а кукумявката – нощна. Те представят два различни живота. Следователно, който живее при условията на деня, се отличава с един характер; който живее при условията на нощта, се отличава с друг характер. Това се отразява и върху очите на хората. Който се родил вечер или сред нощ, има големи, широко отворени очи. Роденият през деня има малки очи; той възприема по-малко светлина. Колкото по-големи и ненаситни желания има човек, толкова по-големи и широко отворени са очите му за външния свят. Ненаситните желания са нощни птици. Користолюбието е също нощна птица Защо ти са много къщи, много книги, много пари? Човек има две очи, две уши, един нос, една уста – повече не му трябват. Ще каже някой, че с повече очи ще вижда всичко и навсякъде. Достатъчно ти са двете очи, които Бог ти е дал. <br />
<br />
Да се говори за много очи, подразбираме онези условия на миналото, когато човек виждал с цялото си тяло. Под „минало" разбираме времето преди грехопадането, когато човек е живял добре и спазвал Божиите закони. Съвременният човек вижда само с очите си, чува с ушите си, вкусва с езика си, опитва миризмата с носа си, поради което тялото му е още в тъмнина. Очите, ушите, носът изпълняват днес специфична служба, не си помагат взаимно. Ще дойде ден, когато очите, ушите, носът съзнателно ще помагат на ръцете и краката. Долната част на тялото, от кръста нататък, е в зависимост от главата и сетивата. Здравословното състояние на организма се определя от нормалното състояние на главата, на сетивата, както и на цялата нервна система. Очите имат отношение към истината, ушите – към мъдростта, устата – към любовта. Дръжте в изправност тези органи, за да бъдете във връзка с великите добродетели на живота. <br />
<br />
Какво представя любовта? – Строителната сила в живота и в целокупната природа. Когато любовта престане да строи, смъртта иде. Когато любовта престане да строи в човека, той умира. Който иска да живее, трябва да даде място на любовта в себе си, да се прояви тя като строителен процес. Да живееш, това значи, да те обичат и да обичаш. Следователно, живей и люби, за да преустроиш своя организъм, да станеш нов човек, годен за новите условия и за новия живот. Това са проповядвали всички Велики Учители на човечеството: Мойсей, Буда, Христос. – Кое учение е по-право? – Всяко учение, което носи любовта, има един и същ източник. Следователно, всяко учение на любовта е право и истинно. Последователите на различните религиозни учения са внесли заблуждения в тях, поради което възгледите на хората са разделени. Основата на всяко Божествено учение е любовта. Ако искаш да бъдеш здрав, силен и способен, ще любиш. Ще кажете, че любовта спъва развитието на човека. Не е вярно. Любовта е първият подтик на живота, мъдростта е вторият подтик, а истината – третият подтик. Всичко в света се движи благодарение на тези велики подтици. Земята, слънцето, звездите, хората, животните се движат по силата на любовта, мъдростта и истината. Те са неизменни центрове, около които всичко се върти. Слънцето се движи с бързина 250 км. в секунда, а земята – с бързина 29 км. в секунда. Както земята не може да съществува без слънцето, така и човек не може да съществува без любов към Бога. Земята не може да роди нищо без слънцето, но и човек не може да роди и да създаде нещо без Слънцето на живота. Помнете: Божественото учение се заключава в любов към Бога. – Как ще си обясним сегашния живот, в който съществуват убийства, престъпления и недоразумения? – Това е животът на безлюбието. Този живот не ни интересува. Ние се интересуваме от любовта, а не от безлюбието. Ако ядеш какъв и да е плод и не чувствуваш неговата любов, никъде няма да намериш любовта. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си”. Значи, като ядеш плода, ти придобиваш живот. Какво ще кажете за човека, когото не можете да ядете? Човека не можете да ядете, но плода му ще ядете. Кой е плодът на човека? – Неговото слово. Ако думите, които излизат от устата на човека, не внасят живот в близките му, те не са още узрели. Словото на човека трябва да бъде зрял плод, от който да се ползват всички. <br />
<br />
Мощна сила е човешката реч. – Кога? – Когато е изпълнена с любов. Христос взе петте хляба, преломи ги, благослови ги в името на любовта и с тях нахрани петхиляден народ. Словото, което Христос изрече, стана проводник на Божията Любов. Тя слезе от небето, оживи хляба и го умножи. Тъй щото, ако някой влезе в дома ти, и животът ти не се подобри, едно от двете е вярно: или той не те обича, или ти не го обичаш. Нещастието произтича от безлюбието. – Какво да правя, като не обичам даден човек? – Ще възприемеш любовта в себе си като творческа, строителна сила и ще го обикнеш. Бог го е създал, поставил го на някаква работа, а ти не го обичаш. Ако не беше нужен, нямаше да съществува. Всичко, което Бог е създал, е потребно и на мястото си. Бог казва: „Аз творя и доброто, и злото”. Да се радваме, че е така, защото Той знае, къде да приложи доброто и къде – злото, но човек не знае, къде и как да ги прилага. Затова, именно, когато си служи с едно и също вещество и за добро, и за зло, той често причинява нещастия. Например, човек използва азотната киселина в бояджийството, но я използва и за правене на експлозиви. Ако пие от нея, още повече ще пострада. Попадне ли в ръката ви елемент на злото, научете закона на превръщането. Превърнете злото в добро. <br />
<br />
Много думи, с които хората си служат, са подобни на азотната киселина. Дето паднат, причиняват изгаряне. Например, някой пише или казва, че няма разумност в света, че Бог не съществува. Това е азотна киселина, която изгаря кожата и причинява нещастия. Кой е опитал и проверил истинността на тези думи? Друг казва, че мрази някого. Знае ли той, какво означава думата „мразя"? Опитал ли е действието ѝ върху себе си? Да мразиш, това значи, да смразиш нещо, да намалиш топлината му, да се превърне в лед. Не употребявайте думи, на които не разбирате смисъла. Защо трябва да мразиш един човек? Искаш да го смразиш ли, да го превърнеш в лед? Природата е дала достатъчно количество лед, но зиме, когато е необходим. През лятото хората нямат нужда от лед. Потрябва ли им, например, те си служат с втечнен амоняк. Така те превръщат водата в лед. Това става с особени уреди. Трябва ли и ти да ставаш машина, да намаляваш топлината на ближния си, да го смразяваш? Не е изкуство да мразиш; изкуство е да любиш, да превърнеш омразата в любов. Да мразиш, това значи да пробиеш дупка в здраво шише. <br />
<br />
Един грънчар направил 10 хиляди грънци, от които само сто напълнил с масло и ги турил настрана. Като погледнал към грънците, той си казал: Благодаря на Бога, осигурих се. Като ги продам, ще си почивам, няма повече да упражнявам този занаят. Един ден паднал гръм на работилницата му и пробил празните грънци. Здрави останали само стоте, които напълнил с масло. <br />
<br />
Съвременните хора страдат от своите празни, пробити грънци. Само пълните с любов грънци остават здрави. На тях може да разчита човек. Любовта е основа на живота. – Първо, към кого трябва да прояви човек любовта си? – Към Бога, после към своя ближен и най-после към себе си. – Къде ще намерим Бога? – В меката и приятна светлина, в чистия въздух, в чистата вода и в доброкачествения хляб. Бог е в цялата природа, във всичко живо, което Той е създал и направил. Четеш, например, Евангелието и си доволен. – Защо си доволен? – Защото се разговаряш с Христа. Като четеш Неговите светли и възвишени Слова, намираш, че Той е говорил само през светли, слънчеви дни. Затова, именно, Словото на Христа наричаме Слово на деня, т. е. на светлината. Следователно, четете Свещените книги, Евангелието, за да се свържете с Христа, носителят на любовта. Без любов нищо не се постига. Ще каже някой, че чрез самообразованието ще постигне всичко. Той не знае, че за да постигне това, ползва се от труда, усилието и работата на хиляди интелигентни същества, живели преди него и работили с любов. Благодарете на всички, които са допринесли нещо за вашето развитие. Това значи, да цени човек малките работи и малките придобивки. <br />
<br />
Често децата играят с цветя, насекоми и постъпват лошо с тях. Някое дете хване една муха, откъсне главичката, крилцата ѝ и я захвърля. После отиде при някое красиво цвете, помирише го, хареса го и го откъсне. Поиграе си малко с него и го захвърля настрана. Не е позволено да измъчвате насекомите и да късате цветята. Колкото малко да е насекомото, като го измъчвате и отнемате живота му, с това прекъсвате един Божествен процес. Същото може да кажем и по отношение късането на цветята. Ще кажете, че вятърът и бурята късат цветята и листата на дърветата. Силният вятър и бурята се предизвикват от неестествения живот на хората. Лошият живот на хората разваля времето, а добрият живот го изправя. От 45 години небето в България постепенно се изяснява, може да се сравни с италианското. Това е добър признак. Изобщо, човешката мисъл оказва влияние върху подобрението или развалянето на времето, и небето става ту по светло, ту се замъглява. <br />
<br />
Преди години бях в Търново, дето правех научни изследвания. Един ден излязох в града и спрях погледа си на източната част, която водеше към едно близко село. Цялото небе беше мрачно, облачно. Селото беше също потънало в облаци. Само малка част от небето беше отворена и ясна. Казвам на приятеля си, който ме придружаваше: Погледни към селото, дето е светлата част на небето. Там живее един добър, праведен човек. – Познаваш ли го? – Не го познавам, но по светлината на небето съдя за неговата мисъл. Тя е пробила небето.– Наистина, има такъв човек в селото – отговори моят приятел. Цялото село го знае, обича и уважава. – Неговата мисъл е светла, затова си пробила път в облачното небе. Това показва, че той има връзка с разумния свят. <br />
<br />
Какво представят скръбта и страданието? Това са облаци, които правят небето мъгливо и мрачно. Скръбта поставя човека на изпит, да приложи любовта си, да разсее облаците на небето. Ако не може да направи това, той е слаб човек. Говори за любов към Бога, а не може да изчисти небето от облаците. Това не е любов. Любовта побеждава всички мъчнотии. Следователно, като се натъкнеш на мъчнотии, не питай защо идат, но приложи любовта. Любовта събужда Божественото Начало в човека. Той е готов вече да се жертвува за Бога и за ближния си. Събуди ли се Божественото в човека, не питай, обича ли те, или не. Той първо обиква Бога, а в тази любов се крие и любовта му към всички хора. Любовта събужда, оживява, възраства и възкресява всички живи същества. Виждате една малка, затворена, безжизнена пъпка. Погледне ли я слънцето, тя се разпуква, отваря, и от нея излиза красив, благоуханен цвят. След това цветът окапва, но завързва малък, горчив плод. Изложен на слънчевите лъчи, той постоянно приема любовта на слънцето и расте, зрее, докато стане красив, сладък плод. Това прави любовта и с човека. Първоначално той е малка, свита пъпчица. Щом я възлюби Бог, тя се разраства, пуква се и от нея излиза красив, ароматен цвят. След време от цвета се образува плод. Щом Бог го възлюби, той става голям, сладък и от всички желан. <br />
<br />
И тъй, обичайте, за да бъдете здрави, силни, умни, да заемете добро обществено положение. Обичайте, за да си отворите път в Царството Божие, да се движите свободно из вселената. Обичайте, за да ви обичат. Любещият е безсмъртен. За него се отнася стиха: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. За любещия и затворът се отваря, веригите от краката му падат, и той излиза на свобода. За човека на безлюбието животът е пълно ограничение. Той е лишен от светлината и топлината на слънцето. Следователно, отворете сърцата си за любовта, да дадете възможност на Бога да се прояви чрез вас. До отворим сърцата си за Божията Любов и да станем съработници с Него. Коя жена е обичала мъжа си, без да вижда погрешките му, без да му каже една горчива дума? Ако жената може да обича мъжа си така, тя би могла да го обърне към Бога. Ако мъжът може да обича жена си така, и той би я преобразил. Като не разбират любовта, хората живеят в заблуждения и мислят, че трябва да обичат само добрия, умния, богатия. Не е така. Обичай човека заради Божественото в него. Който люби, той е свободен човек. <br />
<br />
Казано е в Писанието: „Бог е Любов”. Той е дълготърпелив, милостив и любещ. Той е определил всички хора да влязат в Царството Божие. Колкото по-рано влезе човек, толкова по-добре за него; колкото по-късно влезе, толкова по-големи страдания го очакват. Защо не вярвате в ума, в сърцето и в душата си? Душата носи капитала, с който човек си служи, а умът и сърцето го обработват. Ако няма кой да обработва капитала на човешката душа, човек нищо не може да постигне. В душата се крият възвишените и благородни мисли и чувства, които минават през ума и сърцето. Възприемайте този капитал и се пазете от лошите мисли и чувства, които идат от чужд източник. Отправяйте погледа си към Онзи Източник, отдето иде животът, който възкресява, повдига и възраства. Любовта е единствената сила, която лекува болни, повдига паднали, съживява и възкресява мъртви. – Защо умрелият не може да възкръсне? – Не е обичан, както трябва. Достатъчно е да го любят близките му, както Бог люби, за да възкръсне той и да се върне от онзи свят. Това се отнася не само за отделните хора, но и за семействата, обществата и на-родите. – Кой народ носи в душата си Божията Любов? – Който обича своите управници и своите сънародници. Щом той обича, и него обичат. Като обича ближните си, той обича всички народи и заслужено носи името си „велик народ". Името му остава за вечни времена написано в книгата на великите народи. Всичко се дължи на любовта. Народ, който не обича сънародниците си, не може да обича и другите народи. Той е осъден на заличаване от книгата на великите народи. Всеки човек, всяко семейство, всяко общество, всеки народ, който люби, има бъдеще. Това е закон, който се проявява всеки ден в живота. Бог е създал света за проява на любовта. Който влиза в този свят, доброволно се подчинява на неговите закони. Не иска ли да се подчинява, ще го изпъдят навън. В света на любовта няма нищо отрицателно. Любещият и в огън да влезе, не изгаря; и диви зверове да го обикалят, няма да го нападат и разкъсат. Любещият знае, как и кога да иска; той знае, как и кога да дава. Ако има нещо, което трябва да даде на Бога, това е сърцето. Казано е: „Сине мой, дай ми сърцето си!". Като изчисти сърцето на човека, Бог иска ума му и най-после – душата му. Той ще ги очисти, повдигне, обогати и ще ги върне на човека стократно обогатени. Следователно, не се страхувайте от Бога, но уповавайте на Него и поверявайте Му се като на свой велик, любещ и благ Баща. <br />
<br />
Приложете вярата и любовта си към Бога, и животът ви ще се подобри. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите Словото ми. Ако Словото ми пребъдва във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя”. Когато Бог се изяви на хората, всички ще възкръснат и ще се познаят помежду си. – Кога ще стане това? – В последния ден. – Кой е по-следният ден? – В който Слънцето на Любовта изгрее и освети пътя на всички хора. Тогава навсякъде ще бъде светло, и всички ще се познават. Това значи, да заживеят хората братски помежду си, в мир и любов. Това очакват днес всички хора, всички народи на земята. <br />
<br />
Поставете любовта като броня против злините в света. Тя е единствената сила, която никакво оръдие не може да пробие. Тя е кораб в бурното море, който никаква сила не може да потопи. Тя е богатство, което никой не може да открадне. Тя е знание, което никога не се губи. Всичко възвишено и благородно произтича от любовта. Поверете съкровищата си на Бога на Любовта и от нищо не се страхувайте. <br />
<br />
Много цветя е посадил Бог в човешките души. Остава още едно цвете. Посадете и него в душата си. Дайте му условия да израсте, да цъфне и върже плод. То се нуждае от слънчевата светлина и топлина, то се нуждае от топлината на любовта, от светлината на мъдростта и от силата на истината. <br />
<br />
8. Беседа от Учителя, държана на 29 август, 1943 г. 10 ч. с. София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE&diff=43237Раждането2014-01-16T14:29:46Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
<br />
==Раждането==<br />
<br />
Иоан, 3 глава.<br />
<br />
Размишление. <br />
<br />
Зимата е приятел на леда. Докато зимата продължава, ледът е здрав, як, всеки може да минава по него. Пролетта и лятото са неприятели на леда. Щом дойде пролетта, ледът започва да се топи, омеква и губи своята самостоятелност. Ако искате да минете някоя река без мост, трябва да чакате зимата. Тогава и пешеходци, и коли минават по замръзналата река без мост. През пролетта и лятото, за да минете реката, трябва да потърсите мост. Дълбока е реката, не можете да я прегазите без мост. Често мостовете на хората се топят и преминаването от единия бряг на ръката до другия става невъзможно. – Защо се топят мостовете на хората? – Защото имат неприятели. Пролетта и лятото, които са неприятели на леда, на ледените мостове, са добри приятели на здравето, на плодородието, на житото, на водата, на въздуха. Значи, това, което подържа якостта на моста, става причина да треперят хората, да се свиват от студ. <br />
<br />
Мнозина имат криво разбиране за живота. Те се питат, защо се ражда човек. Това е все едно, да питате, защо изгрява слънцето. Слънцето изгрява, защото земята се върти около своята ос. Като се завърти един път около оста си, земята ражда слънчевите лъчи. Значи, роденият човек е лъч от слънцето на живота. – Какво представлява смъртта? – Събиране на слънчевите лъчи, или залязване на слънцето. В този смисъл, раждането означава излизане на слънчевите лъчи от слънцето на живота; умирането означава прибиране или скриване на слънчевите лъчи към центъра на самото слънце на живота. Смъртта е най-големият и страшен затвор, в който човек може да попадне. Страшен е този затвор, защото е лишен от всякаква светлина. Понякога смъртта е най-голямото зло, което може да сполети човека, но понякога е най-голямото добро. Това зависи от схващането и разбирането на човека. <br />
<br />
Съвременните учени разискват върху въпроса за създаването на земята, но и до днес още не са го разрешили. Много теории съществуват по този въпрос, но нито една от тях не се е домогнала до абсолютната истина. Всички деца питат майка си, кой е направил Бога, но никоя майка не може да отговори на този въпрос. Мъчно може да се даде положителен отговор на този въпрос, както е мъчно да се отговори абсолютно на въпроса, как е създадена земята. Всички знаят, че земята се движи около своята ос, около слънцето, но кой я кара да се движи, това е неразрешен въпрос. И тук се дават различни теории, но, доколко са верни те, и доколко отговарят на абсолютната истина, това е въпрос. Предположенията на учените не всякога са абсолютно истинни. Знаете, че зимата е приятел на леда, а пролетта и лятото – нейни неприятели, но защо е така, не можете да отговорите. Зимата е голям аристократ, обича да си почива, да стои на едно място. Като види скования лед около себе си, тя казва: Не се безпокой, почини си! Нека други работят вместо тебе. Като дойдат пролетта и лятото, тогава ще работиш. Тогава ще разбереш, че със седене на едно място нищо не се постига. Сега хората не се нуждаят от мостове. Трябва да се измениш, да станеш вода и да поливаш градините, тревите и дърветата; след това ще тръгнеш да търсиш морето, от което си излязъл. Ще се влееш в него и ще станеш съзнателна част от Цялото. <br />
<br />
Питате: Как да напусна мястото си? –Доброволно ще го напуснеш. Ако не, насила ще те заставят да го напуснеш. Слънцето заставя всички същества да се движат. То не се нуждае от мостове. То заставя съществата да се движат, да работят, да изкарват прехраната си и да почиват. Следователно, слънцето е причина за няколко хубави неща в света: да огладнееш, да се наядеш, да си починеш и след това да отидеш на работа. Ако си мост някъде, не питай, защо си мост. Ще изгрее слънцето, ще те стопи, ще започнеш да се движиш и да вършиш някаква работа. Не питай, защо вече не си мост, защо се движиш свободно от едно място на друго и вършиш някаква работа. Колкото и да търсиш причините на нещата, няма да ги намериш. – Кой е виновен за пропукването и стопяването на леда? – Слънцето. – Кой е виновен за замръзването на водата? – Пак слънцето. В първия случай слънцето изпраща лъчите си по цялата земя; във втория случай то ги събира към себе си. Слънцето ту дава кредит на съществата, ту го отнема. Защо дава кредита си и защо го отнема, това е негова работа. Няма защо да питаш. Понякога зимата дава кредит, понякога пролетта и лятото отнемат кредита. И обратно: понякога зимата отнема кредита, а пролетта и лятото го дават. Ще кажете, че това не е човещина. То е друг въпрос. Слънцето заповядва да се вдигнат мостовете, и реките да потекат. <br />
<br />
Много от съвременните хора имат разбиране подобно на това, което ледът има. Те се питат, кой ги заставя да се движат и къде трябва да вървят. Слънцето ги кара да се движат. Много естествено. Докато е зима, ще бъдеш мост и ще стоиш на едно място. Щом дойде пролетта, ще отстъпиш от своето положение, ще се превърнеш на вода и ще работиш. Какво е състоянието на р. Марица пролет и какво – през лятото? През пролетта тя е буйна, шуми, не може да се прегази. Затова пеят за нея: „Шуми Марица". През лятото тя става малка и навсякъде може да се прегази. – Кой е виновен за това? – Сушата. – Какво носи сушата? – Глад. – Защо хамбарите са пълни? – За да ядат хората. – Защо хамбарите са празни? – Защото ядат, гладни са хората. – Защо трябва да се изпразват хамбарите? – За да живеят хората. Ако не се изпразваха хамбарите, животът нямаше да съществува. Следователно, когато ледът се топи, хората оживяват; когато водата замръзва, хората умират, т. е. ограничават се. <br />
<br />
Зимата, пролетта, лятото и есента имат своето значение, но когато хората ги разбират. Ако не ги разбират, те се натъкват на противоречия, както пропадналият търговец. Той седи в магазина си, но няма стока, не дохождат клиенти, не знае, какво да прави. Такова е положението и на жадния пътник, който стои пред хубав планински извор, но му дават да пие вода от малко шишенце. Жаждата му е голяма. Той поглежда към чистия, кристален извор, но не му позволяват да пие вода от него.–Защо трябва човек да минава през противоречия?– За да стане смирен. Преди да слезе на земята, човек е смирен, обикаля ту тази, ту онази майка, ту този, или онзи баща, убеждава ги да го приемат, да стане тяхно дете. Той им говори: Приемете ме във вашия дом, готов съм на всичко. Ще порасна, ще се грижа за вас, ще ви помагам, ще видите, какво дете сте родили. Няма да съжалявате, че сте ме прибрали. Като се роди, всички обещания се забравят, и детето се проявява такова, каквото е: започва да плаче, да се сърди, да се налага – генерал става. То иска да го къпят, повиват, да го хранят със специална храна, приготвена от майката. Колкото повече расте, толкова по-самостоятелно става. И най-после, като стане 21 годишен момък или мома, проявява се като майка си и баща си, има особено мнение за всичко. Синът и дъщерята започват да търсят своите възлюбени. Щом ги намерят, искат да се отделят от родителите си. Те ги напущат и започват да живеят сами.<br />
<br />
Какво трябва да правят родителите, за да не страдат синовете и дъщерите им? Те трябва да следват примера на пчелите. Пчелите казват: Ние не позволяваме на нашата царица да ни напуща, освен когато кошерът се рои. И тогава, тя не излиза сама, но целият кошер върви заедно с нея. Следователно, който се осмели да изнесе вън от себе си една своя светла мисъл, или едно светло чувство на показ, пред хората, скъпо плаща. Дръжте своята свещена мисъл или идея в душата си, никой да не я вижда, никой да не знае, какво живее в духа или в душите ви. Работничките излизат от кошери и се връщат назад по няколко пъти на ден, да събират мед, но царицата седи в кошера, снася яйца и не излиза навън. Щом излезе, всички я последват. Тя излиза навън с голяма свита. Това наричат пчеларите „роене на кошера". Всяка пчела познава гласа на своята царица и ѝ се подчинява. Ако царицата изчезне, или сама напусне кошера, между пчелите настава голям смут. <br />
<br />
И тъй, докато Божествената царица живее във вашата душа, всичките ви работи се нареждат добре. Щом тази царица напусне душата ви, всичко тръгва назад. Мислите, чувствата и постъпките ви се объркват. При това положение, и животът изгубва смисъл за човека. Докато царицата е в кошера, пчелите работят, живот има между тях. Щом тя напусне кошера, между пчелите настава пълна дисхармония. За да се възстанови хармонията, пчелите започват да хранят нова царица, да заместят първата. Като порасне новата царица и започне да снася яйца, пчелите отново се развеселяват и започват усилена работа. Следователно, като се обезсърчите, ще знаете, че вашата царица е напуснала кошера. Останете ли сами, животът ви се обезсмисля и ще се питате, какво представя животът, кой го е създал, защо е създаден и т. н. На тези въпроси не може да се отговори. Животът е подобен на вода, която постоянно тече. Животът на различните същества се различава по бързината си. От наклона на водата зависи бързината на движението й. Същото се отнася и до живота. Колкото по-голяма е височината, от дето слиза животът, толкова по-интензивен е той. Височината на живота е толкова необходима, колкото е необходим наклонът на водата. В притчата за блудния син се говори за онзи живот, който се отличавал с голям наклон. Баща му бил в духовния свят. Там синът се молел на баща си да му даде здраво тяло, с което да слезе на земята между хората, да се учи и да придобива знания и опитности. Като слязъл на земята, той не изпълнил обещанието си. Вместо да учи, той се запознал с моми и момци, ял и пил с тях, черпил всички, защото бил богат. Като изял и изпил всичко, приятелите му го напуснали. Той останал сам, без никакви средства, и се принудил да стане свинар. Но и тук положението му било тежко. Той не можел да се храни даже с рожковите, които служели за храна на свинец. Разкаян и обезсърчен той се принудил да напусне свинарството и да се върне при баща си, да му се помоли да го приеме като последен слуга. Ще кажете, че синът не бил готов да се бори с живота. Няма защо да се бори с живота. Може ли комарът да се бори със слона? Комар с комар може да се бори, но излезе ли срещу него по-силно животно, комарът трябва да отстъпи. Следователно, животът е слон, с който никой не трябва да се бори. Животът трябва да се изучава, но никои няма право да се бори с него. <br />
<br />
Изобщо, всяка дума има смисъл, когато се употреби на своето място. Например, думите „боря, чупя" не са хубави, ако се употребяват безразборно. Това значи, да не разбираме техния произход и състав. Например, думата „чупя, чупи" е съставена от две срички: „чу" и „пи". Сричката „чу", отделно взета, представя глагола „чувам, слушам", а „пи" означава глагол „пия". Достатъчно е да чуваш правилно и да пиеш на време и на място, за да не чупиш главата си. Който не чува добре и не пие добре, лесна може да счупи главата си. Чупят се несъществените, нереални неща. Обаче, съществените неща никой не може да ги счупи. Кой ще счупи хляба, водата, въздуха и светлината? Никой не може да ги счупи. Ще кажете, че хлябът се чупи. Не е така, никой не може да счупи хляба. От хляба изтича животът, Понеже животът нито се чупи, нито се дели, затова казваме, че и хлябът, който носи живот в себе си, не се чупи. <br />
<br />
Често се казва, че човек умира. И това не е вярно. Човек не умира, но отива в света на мира, да се освободи от всички земни страдания. Умира, т. е. отива в друг свят, дето царува мир и спокойствие. Докато си на земята, ти постоянно излизаш на бойни полета, дето си изложен на куршуми. На земята всеки момент можеш да бъдеш ранен, осакатен или убит. Да умреш, това значи, да напуснеш бойното поле и да отидеш в друг свят, дето хората живеят братски. Има ли нещо страшно в смъртта? Въпреки това, хората питат, защо умира човек. Много просто, за да влезе в онзи свят, дето поправят всички счупени, развалени, изопачени неща. Ако кракът, ръката или главата ти е счупена на бойното поле, ще те изпратят на онзи свят, да наместят счупените кости. Ако си изопачил ума или сърцето си, пак ще те изпратят там, да ги изправят. След всичко това, стоиш и питаш, къде е Господ. Ако Го търсиш вън от себе си, никога няма да Го намериш. Бог е създал външния свят, но това не значи, че Той е само в този свят. Външният свят е отражение на вътрешния, на истинския свят, който считаме абсолютно реален. Значи, външният свят е отражение на реалния, на вътрешния, в който Бог се проявява. Че е така, познаваме по следния факт: човек счита света за реален, когато е в съзнание. Щом изгуби съзнанието си, и светът изчезва за него. Докато любовта присъства в човека, и светът съществува за него. Щом любовта го напусне, и светът престава да съществува за него. <br />
<br />
Всички хора четат молитвата „Отче наш". Там е казано: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Твое, да дойде Царството Твое"... Осветяването на Божието име има отношение към любовта. Не можеш да осветиш Божието име, ако нямаш любов. Който иска да освети Божието име, трябва да носи любовта в ума, в сърцето, в душата си, т. е. да бъде запален с любовта от всички страни. Когато се говори за Божието Царство и Божията Правда, имаме пред вид Божията Мъдрост. Без мъдростта, Божието Царство и Божията Правда нямат никакъв смисъл. Божията воля пък има отношение към Божията Истина. Следователно, никой не може да изпълни Божията воля, ако не носи истината в себе си. <br />
<br />
И тъй, ако в душата ни не царува любовта, ако в духа ни не царува мъдростта и ако във волята ни не царува истината, целият свят остава за нас неразбран. – Защо е недоволен човек? – Защото не носи любовта в душата си, мъдростта – в духа си, истината – във волята си. Любовта, мъдростта и истината са създали света като забава за всички живи същества. На всеки човек е дадено нещо специфично, с което да се занимава. Който не може да намери специфичното за себе си, той всякога е недоволен. Всеки търси нещо голямо: голямо добро, голяма сила, голяма любов. Никой не подозира, че зад големите неща се крие злото. Влезеш ли в света на злото, там ще търсиш голямото зло, за да намериш малкото добро. Грешката на хората се заключава в това, че те търсят голямото добро и малкото зло. Голямото добро изисква голяма жертва. Ако искаш да бъдеш добър, трябва да си голям, неизчерпаем извор. Докато работиш, докато имаш енергия, ти си в общение с хората, всички те търсят, всички разчитат на тебе. В този случай, ти си извор, при който идат жадни пътници да утолят жаждата си. Няма по-велико нещо за човека от това, да съзнава, че служи на любовта, на мъдростта и на истината. Няма по-голямо благо за човека от това, да търси Царството Божие и Неговата Правда. Няма по-голямо благо за човека от това, да съзнава, че служи на Бога и изпълнява Неговата воля.<br />
<br />
Как познавате, кое действие е съгласно с Божията воля и кое не е съгласно? Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие, изпълнени с любов, са в съгласие с Божията воля. Слушаш един добър певец или добър музикант. Щом свърши песента, ти му ръкопляскаш. Докато пее или свири, ти мълчиш. Щом свърши концерта, ти ръкопляскаш. Някои не ръкопляскат, мислят, че като не нарушават тишината, с това изказват възхищението си. Не е така. И който ръкопляска, също се възхищава, благодари и поощрява певеца. Мнозина ръкопляскат още преди започване на песента. Едва излезе певецът на сцената, те започват да му ръкопляскат. Следователно, всяко движение, направено с любов, е на място. Ръкопляскай с любов, мълчи и слушай пак с любов. Като ръкопляска, човек иска да каже: Приеми благословението на онова, което Бог е вложил в моите ръце. В този смисъл, ръкопляскането и ръкуването са на място. Слушаш някой да говори, да пее или да свири хубаво – ръкопляскай му. Срещнеш един добър човек,– ръкувай се с него. Хвани здраво ръката му и му предай сила от себе си. <br />
<br />
Като говоря за ръкопляскането, не го разглеждам само по форма. Аз не поддържам външните форми и движения, но казвам, че всяко движение има смисъл, когато е изпълнено с любов. Аз не ръкопляскам външно; другите правят това заради мене. Аз ръкопляскам вътрешно, по ум, по сърце и по душа. Същевременно ръкопляскам на ума, на сърцето, на душата и на духа на онзи, който свири или пее на сцената. Значи, ръкопляскането е и външен, и вътрешен процес. Допираш, приближаваш ръцете си и се обменяш. Като спасяваш давещия се, ти му ръкопляскаш: приближаваш ръцете си, прегръщаш го и го изваждаш от водата. Майката туря детето си в коритото и започва да го къпе – и това е особен род ръкопляскане. <br />
<br />
Ново разбиране е нужно на хората. Докато живеят със старите разбирания, те плачат, страдат, без да знаят причините на страданията си. Някой умрял, т. е. заминал за онзи свят, и близките му плачат. Днес целият български народ плаче за своя цар. – Какво означава смъртта? – Заминаване за онзи свят, дето всеки човек дава доклад за всичко, което е направил на земята. Българският цар е сега на доклад при Господа, т. е. при Любовта. Да царуваш, това значи, да оставиш Бог да царува в тебе. Така всеки човек може да царува, първо на себе си, на своята душа и дух, на своя ум и сърце; след това той царува и на другите. Докато любовта, мъдростта и истината царуват в човека, царуването е на място. Казвате: Кой ще ръководи сега българския народ? – Който го е ръководил досега. <br />
<br />
Бог ръководи всички народи. Който Го слуша, велик народ става; който не Го слуша, сам се осъжда на страдания. Кой ръководеше еврейския народ в миналото? Ще кажете, Давид, Соломон и други царе са го ръководили. Давид, Соломон са били проводници на Бога. В същност, Бог го е ръководил. И днес, когато евреите нямат цар, пак Той ги ръководи. За нас умрели хора не съществуват. Умрелите са толкова живи, колкото и живите, които виждате да се движат и говорят. Българският цар е жив: отиде при Господа да докладва, как вървят работите. на България. За известно време в България се налага траур, а християнската църква от две хиляди години е все в траур. С това показват, че Христос страдал за човечеството, след което бил разпнат. Наистина, Христос страда, разпнаха Го, но след това възкръсна. Време е вече да се свали траура. Всички свещеници и проповедници на Христовото учение трябва да се облекат в бели дрехи, да се радват, че Христос е възкръснал. Жив е Христос, и днес Той управлява света в името на Господа. Не се съмнявайте в това и не спорете, дали е възкръснал, или не. Възкръснал е Христос и живее между всички страдащи, нещастни, онеправдани. Той носи новото в света. Любовта Христова е навсякъде. С нея работи Христос и оправя обърканите работи на хората. <br />
<br />
Днес всички говорят за царя, за неговите добродетели. Той се отличаваше с голяма досетливост и отзивчивост към страданията на хората. Станеше ли някъде нещастие или катастрофа, той пръв биваше там. Знаеше, как да помогне и утеши пострадалите. Днес всички се питат, кой ще ръководи съдбините на България. – Който ръководи съдбините на всички народи, Той ще ръководи и българския народ. Всички хора са служители на Бога. Съзнателно или несъзнателно, те Му се подчиняват. Всички българи се молеха на Бога, да оздравее царят. Той и сега е жив. Важно е да се молят, докладът на царя да бъде добър, да се одобри, и българите да получат Божието благословение. Българите и всички останали народи трябва да се молят за идване на Царството Божие на земята. Това ще се ознаменува с велики и светли дни. Тогава няма да има бедни, болни, страдащи хора по лицето на земята. Нов порядък ще дойде на земята – порядъкът на любовта. <br />
<br />
И тъй, дали сте на земята, или я напущате, стремете се да попаднете в ръцете на любовта, тя да ви приеме в обятията си. Има ли дете в света, което да е родено с любов и да е умряло? Всички същества, родени с любов, са живи. И на този, и на онзи свят да са, те живеят. И обратно: всяко същество, родено без любов, е мъртво. И на земята да е, и на онзи свят, то е в положението на умрелия. То ходи, движи се, говори, но съзнанието му за живота е заспало. Щастие е за човека да се роди с любов и да умре с любов. Бъдещето се нуждае от работници на Бога, които да Го обичат и да оставят Той да царува в техните сърца, умове и души. <br />
<br />
Да пожелаем добър път на Българския цар, да следва пътя на Любовта, да носи мира и радостта. Ганди казва: „Когато умра аз, не само Индия ще бъде свободна, но целият свят ще се освободи от заблужденията и ограниченията”. Така трябва да каже всеки човек за себе си. Тогава и животът, и смъртта имат смисъл. Смърт, която не носи освобождаване, няма смисъл. Обаче, ако смъртта носи освобождаване, тя се осмисля. <br />
Тогава и тя е раждане. Значи, има два вида раждане: по плът и по дух. Когато слиза на земята, човек се ражда по плът; когато напуща земята и отива на онзи свят, той се ражда по дух. Затова, именно, Христос казва: „Ако се не родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие”. Човек трябва да се роди два пъти: по плът, т. е. по вода, и по дух, т. е. излизане от утробата на майка си и заминаване за онзи свят. <br />
<br />
Защо хората заминават за другия свят? – Да приложат любовта. Това, което човек не може да приложи на земята, ще го приложи на онзи свят. Следователно, и Българският цар сега ще бъде по-добър работник, ще приложи всичко онова, което не е могъл да приложи на земята. Когато хората дойдат до положение да се радват, и когато се раждат, и когато умират, светът ще се оправи. „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е. Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие”. <br />
<br />
„Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни”. – Кога човек е съвършен? – Когато се роди от любовта, от мъдростта и от истината. Това означава раждане от Духа. Който мине през трите процеса на раждането – през любовта, мъдростта и истината, той влиза в новия порядък на нещата и разбира дълбоките прояви на живота. Това значи роден от Бога. Казано е: „Роденият от Бога грях не прави. Истина, истина ви казвам: Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие”. <br />
<br />
Желая ви да се родите по закона на любовта, да умрете по закона на мъдростта и да станете съвършени, както е съвършен Отец наш Небесни, т. е. да се родим по закона на истината и да дадем своя доклад пред Господа, от който да се ползват всички хора на земята. <br />
<br />
7. Беседа от Учителя, държана на 29 август, 1943 г., 5 ч. с. София - Изгрв.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%96%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0&diff=43236Жилища на човешката душа2014-01-16T14:29:35Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
<br />
==Жилища на човешката душа==<br />
<br />
Всички хора говорят за непостигнатия си идеал, въпреки това се стремят към него. Детето ходи на училище, иска да се научи да чете и пише. То незабелязано минава от едно отделение в друго, от един клас в друг, докато стане момък и свърши университет. Чувате го да казва: Най-после постигнах идеала си, свърших университет. Какво постигнал? Научил азбуката и съчетаването на буквите в срички, думи и изречения. Ако младежът е свършил музикална академия, казва: Постигнах идеала си, научих се да пея и свиря. – Какво научил? – Нотите и тяхното съчетание. <br />
<br />
Нека всеки се запита: Какъв е идеалът на моя живот? Ако всички хора имат идеал, защо са недоволни? Някой е недоволен, че е нисък на ръст и поставя за идеал на живота си да стане висок. – Защо е нисък? – Малко ял. От една капка вода става ли река? С един конец прави ли се въже? Високият е недоволен, че е висок, иска да се смали. – Защо е висок? – Защото много ял. Кой е правил опит да знае от колко нишки на паяжината може да се направи едно обикновено дебело въже? И да постигне желанието си, да стане висок или нисък, човек пак ще бъде недоволен. <br />
<br />
Защо са недоволни хората? – Защото живеят в голямо еднообразие. Без да искат, те повтарят нещата и сами се отегчават. Природата не допуща никакво повтаряне. Колкото и да повтаряш една песен, не можеш да я изпееш два пъти по един и същ начин. – Защо? – Защото и ти си се изменил, и публиката се изменила, и обстановката е изменена. Като гладен, пееш по един начин; като сит, пееш по друг начин. Като млад, пееш по един начин; като възрастен, пееш по друг начин, а като стар – по трети начин. Добре, че има разнообразие в живота ви, иначе, щяхте преждевременно да умрете. Еднообразието умъртвява и състарява. То не носи живот. Само новото носи живот. <br />
<br />
Помнете: Докато е на земята, човек трябва да се движи по всички посоки: на изток, запад, север и юг. Ако строите къща, на коя страна ще турите лицето ѝ? Къща, която е изложена на север, се огрява отгоре, дето е слънцето; ако е изложена на юг, огрява се отдолу; ако е изложена на изток, пак се огрява отгоре; и най-после, ако е изложена на запад, пак се огрява отдолу. В източните къщи слънцето постоянно изгрява, а в западните – постоянно залязва. Кое предпочитате: слънцето да изгрява постоянно или да залязва? Ако има да взимате пари от някого, ще желаете слънцето да грее, за да намерите своя длъжник. Ако сте длъжни някому, ще желаете слънцето да залязва, за да не ви намери кредиторът. <br />
<br />
И тъй, когато се говори за четирите посоки на света, имаме предвид четири степени, т.е. четири точки на съзнанието. Коя точка ще избереш, това зависи от нуждата, която моментът диктува. Как ще определиш, кое благо искаш: хляб, вода, въздух или светлина? Ако си гладен, хляб ще искаш; ако си жаден, вода ще искаш; ако се задушаваш, въздух ще искаш; ако си в тъмнина, светлина ще искаш. От какво се нуждае пътникът в потъващия параход? – От спасителен пояс. – От какво се нуждае човек през зимата? – Ако трябва да излезе вън от къщата си, той се нуждае от топла дреха и здрави обуща. <br />
<br />
Каква е разликата между четирите посоки на света, или четирите точки на съзнанието? Изток подразбира добрите условия на живота. Там слънцето изгрява и носи живот. Запад подразбира нощ. Тогава луната свети. Изток означава слънчева къща, запад – лунна къща, север – къща, поставена на видно място, а юг – къща, поставена на път, дето хората най-много минават. Там всички се спират, ядат и пият; едни от тях плащат, а други нищо не плащат, поради което се явяват спорове и недоразумения. Значи, човек живее едновременно в четири къщи. Той живее в къщата на своя ум, на своето сърце, на душата и на духа си. Къщите на всички хора се различават. Ако си на физическия свят, ти живееш в тялото си. Щом влезеш в умствения свят, напущаш физическото си тяло и влизаш в умственото. Така човек се движи в четири тела: физическо, сърдечно или астрално, умствено и причинно, т.е. в ума и сърцето, в душата и духа. <br />
<br />
Четирите посоки на света представят четирите жилища, в които обитава човек. Като съединим четирите точки, образува се квадрат, който е в постоянно движение. При движението си, четирите точки образуват окръжност. Преместването на човека от едно жилище в друго е естествен процес. Ти не можеш да останеш завинаги на една точка, както не можеш да запазиш завинаги богатството си. Ще бъдеш ту богат, ту беден. Като минаваш през тези състояния, ти постоянно ще се огъваш и изправяш. Каже ли някой, че не иска да се огъва, това показва, че не разбира живота. Ако си беден, няколко деня не си ял и видиш на пътя си една златна монета, няма ли да се огънеш? Ще се наведеш, ще вземеш монетата и ще се изправиш. Следователно, навеждането, за да вземеш монетата от земята, е огъване. Навеждането има смисъл, но когато човек придобива нещо ценно. А тъй, да се огънеш за нищо и никакво, това е безпредметно. Какво щеше да стане, ако двама души едновременно намерят златната монета? И двамата ще се наведат: първият ще хване единия край на монетата, а вторият – другия край. Докато не са разделили монетата, те са близко един до друг. Щом разделят монетата помежду си, те се отдалечават: единият взима една посока, другият – втора и продължават пътя си. Значи, хората са близки, докато не са разделили благата, които животът им дава. Щом разделят благата си, те се отдалечават един от друг, и всеки поема своя път. <br />
<br />
Колко блага дава животът? – Главно четири: хляб, вода, въздух и светлина. Кое благо ще предпочете човек в даден момент? Ако е гладен, ще поиска хляб; ако е жаден, ще поиска вода; ако е лишен от въздух и се задушава, ще поиска въздух; ако е в тъмнина, ще поиска светлина. – Към кой уд от човешкото тяло има отношение храната? – Към устата, която е символ на разумното слово. Водата минава през устата и заедно с храната, с хляба отива в стомаха. Хлябът и водата отиват на едно и също място и взаимно си помагат. Въздухът има отношение към носа и дробовете. Той минава през носа и отива в дробовете. Светлината има отношение към очите. <br />
<br />
Често хората изпадат в мрачни състояния на духа, чувстват се неразположени и не знаят как да си помогнат. Те са обиколени с блага, които не знаят да използват. За такива случаи се отнася поговорката: "Вода гази, жаден ходи". Четири елемента са в състояние да сменят неразположението, да го превърнат от мрачно в светло. Те са светлината, въздухът, водата и хлябът. Като знаете причината на неразположението, ще приложите един от четирите елемента, който отговаря за дадения момент. Причината за неразположението на един и същ човек е различна. Тя може да се крие във физическия, сърдечния, умствения или причинния свят. <br />
<br />
Представете си, че срещате един учител от първоначалното училище. Разговаряте с него, но виждате, че е недоволен от нещо. – Коя е причината за недоволството му? – Иска да стане гимназиален учител, да заеме по-високо положение. Каква е разликата между един първоначален учител, един гимназиален и един професор? Според мене, в едно отношение положението на първоначалния учител е най-добро. – Защо? – Учениците му най-много вярват в него. Дойдат ли в прогимназията, вярата на учениците в учителите се разколебава малко. Гимназистите още по-малко вярват в учителите си, а студентите даже критикуват професорите си и спорят с тях. <br />
<br />
Какво представя критиката? – Търкане кожата па човека. Ако влезеш в банята да се къпеш, добре е да те критикува някой, да те изтърка, да махне кирта ти. Но ако излизаш вече от банята и си окъпан добре, критиката не е на място, ще ти причини голяма болка. И природата си служи с подобни разтривки, но знае кога и как да ги приложи. Като срещне някой нечист човек, тя изважда изтривалката си и казва: Ела при мене, мое дете, да те изчистя. Ти имаш нужда от чистене. Тя го разтрие добре, очисти го и го пуща на свобода. Следователно, има смисъл да те критикува умен, справедлив и любещ човек. <br />
<br />
Съвременните хора са недоволни от живота, че не могат да постигнат желанията си. Ако наистина не могат да постигнат желанията си, те трябва да се радват. – Защо?– Дава им се възможност да работят повече. Като работят, все ще постигнат нещо. Всъщност, хората са недоволни, когато не се повтарят хубавите неща. Това е невъзможно. Природата не обича еднообразието и повтарянето. Ти не можеш да изпееш една и съща песен два пъти, по един начин. Ако първия път си я изпял добре, втория път ще я изпееш или по-хубаво, или по-лошо – състоянието, моментът са различни. Например, ако имате брашно, вода и сол, ще направите хляб. Ако втори път ви дадат брашно, сирене, вода и сол, няма да направите пак хляб, но ще наточите баница. Ето как знаете да постъпвате. Сами избягвате повтарянето на нещата. Защо се сърдите на живота и на природата, когато не ви позволяват да повтаряте едни и същи неща? <br />
<br />
Ще кажете, че това са обикновени работи. Вие не страдате за хляб и за баница, но за това, че не сте постигнали никаква велика идея и възвишено желание. Например, някой е недоволен, че не е станал учен. В какво се заключава учеността? Учен човек ли е този, който носи голям товар в главата си? Той разказва как се създал светът, как се огъвали земните пластове, как произлязъл животът и т. н. Главата му е пълна с теории, но след него дохожда друг учен, който опровергава първите теории и създава нови. Кой от двамата е по-близо до истината? Истински учен е онзи, който носи абсолютното, неизменно знание. <br />
<br />
Двама учени често се разговаряли върху научни въпроси. Единият бил крайно честолюбив, не позволявал да му правят никакви забележки. Един ден, по невнимание, облякъл жилетката си наопаки. Среща го вторият учен и му казва: Колега, жилетката ти е наопаки. Понеже не обичал да му правят забележки, той не признал факта, но се погледнал и казал: Нарочно направих това. Досега всякога съм носил жилетката си на лице, днес я обърнах наопаки, да видя как ще изглеждам. Другарят му бил деликатен човек, не искал да спори повече и казал: Да, и това е някаква научна работа. Всъщност, ученият облякъл наопаки жилетката си от разсеяност. Понеже този ден имал да плаща една полица, той не мислил да прави научни опити, но търсил начин как да плати дълга си. <br />
<br />
В един американски университет имало един строг професор, на когото студентите често устройвали шеги, да го предизвикват. Един ден те разместили колелата на файтончето му: предните колела турили отзад, а задните – отпред. Като се качил на файтончето си, професорът видял, че нещо не е в ред, но не искал да се изложи пред студентите си и казал: Тези дни дадох файтончето си на поправка, майсторът е направил тази погрешка. Той знаел, че студентите му устроили тази шега, но не искал да признае това. <br />
<br />
Такива размествания стават в живота на всеки човек. Ако са на физическия свят, лесно се оправят. Обаче, мъчно се оправят и разбират разместванията в духовния свят. Тази е причината, дето хората страдат, мъчат се и не разрешават задачите си. Някой страда, че останал назад в развитието си, всички го изпреварили. Той не разбира закона. Ако 20 души юнаци излязат да се борят, кой ще бъде пръв? Пръв ще пуснат най-слабия, да се бори със слаб. После ще пуснат по-силните, а най-после ще пуснат най-силните. Значи, най-силните, героите, остават назад и последни. Истинският герой остава последен, да се види силата му. Така постъпва и природата. Първо, тя пуща слабите борци на сцената, а силните задържа за последния час. Тя не бърза, не дава нещата, когато човек ги желае. Силния оставя последен, на заден план. Като разбира закона, той чака търпеливо времето си. <br />
<br />
И тъй, като знаете това, не критикувайте природата. Каквото прави тя, всичко е за добро. Тя никого не повишава, нито понижава, но поставя всяко същество на своето място. Който я разбира, чака времето си и се радва на своите придобивки. Който не я разбира, страда, мъчи се. Природата го гледа и тихо му нашепва: Почакай още малко, твоят час не е дошъл. Когато майката храни децата си, на кое от тях дава първо храна? – На най-малкото. То се нуждае от малко храна. Достатъчно е да му дадеш малко млечице или хлебец, и то е доволно. Дойде ли ред до по-големите, работата е по-сложна: ще наредиш масата, ще сложиш чаши, чинии, ще нарежеш повече хляб, повече храна и т.н. Големият яде повече и е по-взискателен. Кое е по-добре: да ти сложат маса да се нахраниш или без маса, както на малкото дете и на пътника? Ако си на планината и огладнееш, ще търсиш ли маса? <br />
<br />
Човек е пътник, дошъл на земята да се учи. Ако съзнаваш това, не търси маса и тогава да ядеш. Не търси и първото място. При пътуване няма първи места. Едва си минал една стъпка и първото място става последно. Това, което е пред тебе, е първо място; което си изминал вече, е последно място. Радвай се, че си извървял известен път и си придобил една опитност. Не мисли, че мястото, на което стоиш, е лошо. То е само за момент. Щом мръднеш крака си, чака те ново, по-добро място. Бъдещето носи нещо по-добро, по-светло и величаво. Разбиране ти е нужно, за да виждаш доброто навсякъде в живота. Ако ти предстои дълъг път, за предпочитане е да носиш захарин в торбата си, вместо захар. Един килограм захарин се равнява на 500 кг захар. Обаче, захарта е по-хранителна от захарина. <br />
<br />
Често хората се стремят към изящните неща, към велики идеи, без да подозират, че това е захарин, а не захар. Хубава е копринената дреха, но тя не подхожда за зимата. Облечеш ли я през зимата, ще се простудиш. Хубави гънки образува тя, приляга на тялото, но за лятото. Дреха, която не може да запази топлината на тялото, не е хигиенична; дреха, която не може да запази светлината, не е хигиенична; ако не е чиста, тя пак не е хигиенична. Хигиенична дреха е тази, която има качествата на твърдата материя - плътност, качествата на водата, на въздуха и на светлината. На същото основание, казвам, че всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да съдържат четири качества: качеството на хляба – да задоволяват глада; качеството на водата – да утоляват жаждата; качеството на въздуха – да подобряват дишането и кръвообращението; качеството на светлината – да осветяват и най-скритите места в човешкия организъм, да отварят пътя му и да го освобождават от заблуждения и противоречия. Всяка храна, която не носи качествата на твърдата, течната, въздухообразната и светлинната материя, не е хигиенична. <br />
<br />
Стремете се към хигиенична храна, към хигиенични мисли, чувства и постъпки. <br />
<br />
Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. <br />
<br />
6. Беседа от Учителя, държана на 27 август 1943 г., 5 ч.с., София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%93%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0&diff=43235Гласът на душата2014-01-16T14:29:23Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
==Гласът на душата==<br />
<br />
Мнозина се оплакват от неуспех в живота си. – Защо не успяват? – Защото движенията им не са ритмични. Те са лишени от музикалност и хармония. Природата не търпи никаква дисхармония в царството си. Вън от нейното царство, вън от органическия свят може да съществува дисхармония, но в самата природа дисхармонията е изключена. Който няма хармонични движения, носи лошите последствия на дисхармонията в себе си. <br />
<br />
Като се говори за хармония в движенията, имаме пред вид хармония в мислите, чувствата и постъпките. Похвалиш някого и мислиш, че си постъпил право. Правата постъпка се определя от последствията си. Ако човекът, когото похвалиш, е доволен, думите ти са хармонични. Ако не е доволен, думите ти са нехармонични. Като погалиш котката си, и тя може да бъде доволна, или недоволна от тебе. Можеш да я погладиш така, че да ѝ стане приятно; можеш и да прекалиш в милването си. Тогава тя започва да се дразни и може да те одращи. Ти си произвел в нея повече електричество, отколкото трябва. Някой ви погледне красиво, каже ви няколко сладки думи, но вие не сте доволни от него. – Защо? – Думите и погледът му са външно красиви, но са лишени от съдържание – движенията им не са хармонични. Значи, и думите имат движения. Казваш на някого: Аз те обичам. С какво движение ще изразиш любовта си? – Аз съм готов да се пожертвам за тебе. – С какво движение ще изразиш самопожертването си? Следователно, думите имат съдържание, смисъл и сила, когато отговарят на движенията, които ги придружават. Ако няма хармония между думите и движенията на човека, казваме, че той не говори истината. Как ще проявиш любовта и обичта си към някого, ако движенията, които правиш, не отговарят на думите и чувствата ти? Казваш, че обичаш, а сърцето ти се свива. Каква любов е тази, която свива човешкото сърце? Говорят за любов, а се страхуват от нея. Това е неразбиране на любовта. Говорят за любов, без да я изучават във всичките ѝ прояви, от нисшите до висшите. Поглеждате към два гълъба, които си гукат, но не обръщате внимание на тяхната любов. Казвате: Птича любов е това! Не заслужава да ѝ се обръща внимание. В същност, и в тяхната любов има нещо ценно. Наблюдавайте само да видите, какви красиви движения правят те, когато изразяват любовта си. Няма по-велико нещо от движението. Голяма красота се крие в движенията! Има велики цигулари, които движат ръката и пръстите си с голяма красота. При това, не всеки пръст може да взима четвърт тон. Това се поддава само на безименния пръст. Този тон дава насока на песента или на музиката. Дето участвува четвърт тон, там всички работи стават добре. Дето отсъства любовта, там всичко е лишено от съдържание и красота. Като свири четвъртини тонове, музикантът прави едва уловими движения, пълни с хармония и ритъм. Каквито са движенията на четвъртината тон, такива са движенията и на двата пръста, палецът и показалецът, допрени един до друг. Един е резултатът, когато се наведеш да вдигнеш нещо от земята с палеца и показалеца; съвсем друг е резултатът, когато вдигнеш нещо от земята с трите, четирите или петте си пръста. Чрез палеца и показалеца се излива благородството и Божественото естество на човека. Чрез петте пръста се излива човешкото и животинското му естество. Ето защо, за предпочитане е да хващаш само с двата си пръста, отколкото с всичките пръсти, или с цялата ръка. <br />
<br />
Хората обичат да се морализират, да проповядват едни на други, да се възпитават. Не е лошо това, но, преди да морализираш другите, виж, доколко ти си изправил живота си. Ще проповядваш на хората да бъдат спокойни, да имат самообладание, а ти сам не владееш удовете си. Говориш, а мигаш с очите си, или очите ти се движат нервно, неспокойно. Ако ти сам не обърнеш внимание на очите си, тази нервност ще причини разстройство на целия организъм: ще те заболи глава, гърди, стомах и др. Понякога нервността на човека се изразява в характера му. Той става сприхав, сърди се лесно, готов е да удари всекиго, който се изпречи на пътя му. Ако е волева натура, ще се въздържи. Не е въпрос във въздържането, но човек трябва да измени движенията си, да ги направи хармонични. Ако движението на ръката ти е насочено навън, измени посоката му, отправи го навътре, към себе си. Така може сам да си въздействаш. Ако плуваш в морето, естествено е да правиш движения навън, за да се движиш лесно. Понякога ще правиш движения и навътре, а някога ще плуваш на гръб. Така ще познаеш, доколко можеш да пазиш равновесие. Ще дишаш дълбоко, ще поемаш въздух и леко ще се носиш по вълните.<br />
<br />
Светът е море. Който влиза в него, трябва да знае да плува, да пази равновесие и да не се смущава. Какъв смисъл има да казваш, че Бог е всемъдър, всеблаг и вселюбящ, а да си в постоянен страх и безпокойство? Това значи отсъствие на единство и хармония между думите ти и живота ти. Казваш, че Бог е навсякъде, а сам не вярваш на думите си. Говориш с някого и си недоволен от него, че не се отнесъл с тебе, както трябва, и го критикуваш. Божият глас отвътре ти казва: Не си прав, не мислиш добре. Ти чуваш гласа на Бога, но продължаваш да критикуваш ближния си. Защо не се вслушваш в думите на Онзи, Когото наричаш свой Баща и Учител? Това е неразбиране на живота, на словото, което ти се проповядва. След всичко това очакваш да отидеш на онзи свят, да те приемат с музика и песни, като герой от фронта. Други се питат, какво ще правят, като отидат на онзи свят. Наистина, не е лесно да отговорите на този въпрос. Това е все едно, гъсеницата да пита, какво ще прави, като се превърне на пеперуда. Тя знае един път на живота: да пълзи и да яде листата на дърветата. Как ще живее като пеперудата, не може да си представи. И човекът, който е живял само за земята, не може да си представи, какъв е небесният живот. Той пита: Има ли ядене и пиене на небето? Има ли разходки, обличане на нови дрехи, игри и забави? Има ли музика и песни, както на земята? Каквото и да му говорите, той не може да има ясна представа за небето. Като не може да разбере небесния живот, най-после човек казва: Нищо не ме интересува вече! Така казва и старият човек. <br />
<br />
И тъй, докато е млад, човек се интересува от всичко. Щом остарее, интересът му към живота постепенно намалява, докато се ограничи в нещо дребно, малко. За такъв човек казват, че издребнял. Такова е положението и на онези търговци, които постепенно губят. Запример, някой книжар първоначално доставя различни пособия и книги – научни, литературни. Каквато книга потърсят, доставя я. Обаче, работата му постепенно намалява. Дойде някой, иска една книга, няма я; иска втора, трета книга, и нея няма. Най-после, като се изредят всички книги, които по-рано имал, а днес ги няма, питат го: Какво продавате? – Календарчета. И това не е лошо; в календарчето са написани годишните времена, месеците, седмиците, дните присъствените и неприсъствени. Важно е, като продаваш календарчета, да знаеш, какво е предназначението на всеки месец, на всяка седмица и на всеки ден от годината. Не знаеш ли това, ти издребняваш и преждевременно остаряваш. Трябва да знаеш предназначението на всичко, което имаш в себе си и вън от себе си. Казваш, че имаш глава, сърце, но трябва да знаеш тяхното предназначение. – За какво е предназначена главата? – Да мисли. – Сърцето? – Да чувства. – Волята? – Да работи. Ако размесите дейността на различните органи в тялото си, животът ви се свършва. Не може главата да чувства, сърцето да мисли, волята да мисли, или да чувства. Всеки орган, външен или вътрешен, има точно определено предназначение. <br />
<br />
Миналите поколения забъркаха една каша, от която сегашните хора не са доволни. Те изтъкаха такива платове, от които сегашното поколение не е доволно. Ние носим дрехи, изтъкани преди хиляди векове. Днес те не ни харесват, не прилягат на тялото ни, но нямаме още нови, да ги изместим. Миналите поколения развалиха стомаха на съвременния човек. Понеже не е доволен от стомаха си, той го нарича търбух и казва, че в бъдеще търбухът ще се унищожи. Стомах и търбух са две различни състояния, през които човек минава. Стомахът е свързан с естественото желание на човека да яде, да поддържа организма си. Търбухът е свързан с неестественото желание на човека да преяжда, да се удоволствува, поради което е разстроил стомаха си. Който ял умерено, светия станал; който преяждал и се удоволствувал, станал чревоугодник. И в едното, и в другото състояние се явява нещо ненормално. Като яде малко и лишава стомаха си от необходимата храна, човек печели на негова сметка и го изтощава. Предвидено е, например, сто лева дневно за стомаха. Той му дава 20 - 30 лв., а останалите спестява. Така изтощава стомаха си. Друг го претоваря; вместо сто лева, определя му 200 – 300 лв. Това е разточителност. Природата не търпи крайности. Тя не позволява нито много да постиш, нито да преяждаш. Постът се позволява само като почивка, като метод за каляване на волята, а не за въздържане. Който има здрав стомах, е магнетичен, разположен човек. Симпатичната нервна система у него е в хармония с мозъчната система. Човек се храни не само с хляб и вода, но още с въздух и светлина. Ето защо, за да бъде напълно здрав, стомахът, дробовете и нервната му система трябва да бъдат в изправност. Ако една от системите не е в изправност, това се проявява в характера му. Той става недоволен, лесно се сърди. Каквото и да му дават, каквато услуга и да му направят, все е недоволен, все ще намери нещо, за което да се сърди. Такъв човек е подозрителен, във всичко се съмнява. Той се съмнява, че ще го оберат, ще вземат парите му и се безпокои. Има неща, които са свързани с човека, но има неща, които стоят вън от него. Не е позволено да вземеш на човека това, което е свързано с него. Парите не са свързани с човека, те са вън от него. Следователно, не губи присъствие на духа си от това, че някой те обрал. Обаче, не е позволено да отнемеш ума или сърцето на човека. Те са неразривно свързани с него. Не е позволено да отнемеш душата на човека. Всяко нещо, вложено в нея, принадлежи на самия човек. Има цигулари, които, при повреда на цигулката си, припадат и боледуват. Те са вложили нещо от душата си в своята цигулка. Това показва, че душата принадлежи на самия човек, като неин собственик.<br />
<br />
Стремете се към хармонични движения на очите, на ръцете, на цялото тяло. Пазете се от дисхармоничните движения, като неестествени, чужди. Пазете се от подражания. Не всяко движение, което прави човек, е хармонично. Добрите и праведни хора се отличават с правилни движения. Децата, докато са още малки, свободни от чужди влияния, имат хармонични движения. Когато малкото дете гледа, първо то отправя погледа си нагоре, после погледне към човека, който го забавлява. С това то иска да каже: Трябва да се живее така, както Бог изисква, а не както хората учат. Дисхармоничните движения разстройват организма, както лошата и развалена храна. Наблюдавайте движенията си, както и тези на своите близки, за да се предпазвате от неправилните и неестествени. Казвате за някого, че е ангел. Защо го наричате така? Защото всичко в него е красиво и хармонично: думите, движенията, постъпките му. Как трябва да посрещнеш човека? – Както посрещаш слънцето. – Как трябва да гледаш човека? – Както гледаш изгряващото слънце. Излез рано сутрин преди изгрев на слънцето, и почакай да видиш първите лъчи. Погледай най-много десет секунди и се прибери в стаята си. Ако останеш още една-две минути, ще изгубиш хубавото, което си придобил. Видиш ли нещо красиво, хвърли бързо поглед към него и отправи погледа си на друга страна. Не е позволено да задържаш погледа си с часове върху красивите неща. Във всеки човек има нещо красиво. За да го намериш, погледни набързо челото, носа, брадата му; след това спри погледа си на очите, на ушите, на веждите му и благодари, че си възприел нещо хубаво от него. Даже и да не знаеш, откъде излиза красивото, не е важно; важно е, че всеки човек излъчва нещо светло от себе си. Ако гледаш някого дълго време, за да откриеш нещо лошо в него, той ще се затвори, ще се вкамени, и ти ще се уплашиш. – Трябва ли човек да се затваря, да се крие от хората? – Човек е подобен на цветята. Когато слънцето изгрява, цветята се разтварят и растат. Щом залезе слънцето, те се затварят и скриват. Следователно, ако си лъч от изгряващото слънце, хората ще се отварят за тебе и ще ти се радват; ако си лъч от залязващото слънце, всички ще се крият от тебе. <br />
<br />
В света съществуват три закона, към които се стремят всички хора, съзнателно или несъзнателно. Първият закон има отношение към здравословното състояние на човека. Той е законът на любовта. В любовта не съществуват болести. Любещият е здрав, силен, мощен човек. <br />
<br />
Вторият закон е на мъдростта, който изключва тъмнината и невежеството. Да живееш в закона на мъдростта, това значи, да бъдеш вън от всякакви заблуждения и противоречия. <br />
<br />
<br />
Третият закон е на истината, който изключва ограниченията и робството. Не можеш да бъдеш свободен от ограничението, ако не познаваш закона на истината. <br />
<br />
Какво нещо е любовта? – Това, което носи живот и здраве на всички живи същества. – Какво нещо е мъдростта? – Това, което премахва противоречията и тъмнината в живота. – Какво нещо е истината? – Това, което премахва робството и ограничението. — Към какво трябва да се стреми човек? — Към идеалното, към реалното, което никога не се изменя. Хората, животните, растенията са подложени на постоянни промени. Това, което се изменя в тях, е нереално; обаче, има нещо неизменно и в човека, и в животното, и в растението. Хармонията, както и хармоничните движения, са неизменни. В тях всичко е на мястото си. Всяка храна, всеки плод, приети с любов, отиват на мястото си; всяка вдишка, направена с любов, отива на мястото си. Всяка мисъл и всяко чувство, приети с любов, са хармонични и лесно се реализират. Ако търсите хармонични движения, ще ги намерите и в детето, което пълзи по земята, и във възрастния, и в стария човек. Който разбира тези движения, в тях се вижда таланта на човека. Ще кажете, че крадецът и апашът нямат хармонични движения. Ако са опитни, и в тях има нещо хармонично, обаче, низходящо. Човекът на хармонията знае, как да постъпва и с апаша, и с добродетелните хора. <br />
<br />
Един добър, разумен човек усетил, че апаш бърка в джоба му. Той не се възмутил, но спокойно му хванал ръката, усмихнал се и казал: Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джоба си; ще ти дам повече, отколкото ти можеш да вземеш с твоята ръка. Не бъркайте в чуждите джобове. Не късайте плодове от чуждите градини. Някои деца късат плодове от дърветата и, като видят, че не са още зрели, хвърлят ги на земята. Други късат зрели плодове, турят ги в джобовете си и отминават спокойно. Те не знаят, че всяка кражба, всяка лъжа носи своите последствия даже в далечното бъдеще. Ще дойде ден, когато нещастията ще се сипят върху тях. Те са резултат на кражби, лъжи и престъпления в далечното минало. <br />
<br />
Следователно, който иска да се освободи от последствията на миналото, трябва да прилага любовта, мъдростта и истината. Каквото правиш, да е проникнато от любовта, мъдростта и истината. Любовта включва живота, мъдростта - знанието, а истината - свободата. Каквото правиш мисли за любовта, която носи живота; мисли за мъдростта, която носи знанието; мисли за истината, която носи свободата. Някой мисли, че, като отиде на онзи свят, ще научи всичко, Той и сега живее в онзи свят, няма защо да отлага нещата. Този и онзи свят са. на едно и също място. Човек изучава земния живот с помощта на пет сетива. С тези сетива той си служи и в музиката. Там те са наречени петолиние. На всяко сетиво отговаря по една линия. <br />
<br />
И тъй, изучавайте живота, но изучавайте и музиката, като спомагателно средство на живота. Първата работа на ученика по музика е да се запознае с петолинието, на което се пишат нотите. Има разлика между нотите, които се пишат на линиите и на междулинията, както и между тези, които се пишат на прибавените ноти под и над петолинието. Основният тон на първата гама е „до", който се пише на първата прибавена линия под петолинието. Този тон е положителен, дава нещо от себе си. Изобщо, всички ноти, които се пишат на линиите, дават нещо от себе си. Тонът „ре" означава движение напред, за да постигнеш нещо. Можеш да постигнеш нещо, ако си поставил основа. Без основа никакво постижение не можеш да имаш. Може ли да се движи локомотивът, ако няма дърва и въглища? Тонът, „ми" подразбира целта, към която се движиш. Значи, при „до" човек се ражда, при „ре" започва да се движи, при „ми" отива на училище. Тонът „фа" е първоначалното училище; тонът „сол" – прогимназията, „ла" – гимназията, а „си" – университетът. Докато изпееш цялата гама, ти си се родил, подвижил напред, влязъл в училище, свършил си курса на науките и влизаш в живота, да приложиш наученото. <br />
<br />
Сега, като изучавате музиката, ще спрете вниманието си върху значението на тоновете, с които си служите. Не е достатъчно само да пееш нотите „до, ре, ми, фа" и т. н., но трябва да знаеш, отде излизаш и накъде отиваш. Ако не излизаш, подтикнат от любовта, ако нямаш подтика на мъдростта и не отиваш към подтика на истината, не можеш да имаш идеал в живота си. Като се движи, човек трябва да знае, че е здрав, че може да махне противоречията от пътя си и да се освободи от ограниченията. Ще бъдеш здрав, ще вървиш напред и ще изучаваш и прилагаш музиката, която си служи и с диези, и с бемоли. Диезът има отношение към ума, а бемолът – към сърцето. Така е в органическата музика. Всяко страдание е музикална пиеса, която се дава на човека да я изпълни по всички правила на музиката. Страданието трябва да се превърне в радост. Затова е казано в Писанието: „Жена, кога ражда, в скръб е, но като роди дете, забравя страданието си, и скръбта ѝ се превръща в радост". – Докога ще страда човек? – Докато роди нещо, и скръбта му се превърне в радост. С други думи казано: Страданието се превръща в музика и песен. Музикалният човек има красиви, хармонични движения. <br />
<br />
Гледате един човек и казвате, че е красив. – Къде се крие красотата му? – В челото, носа и брадата му. Това не е достатъчно. Между челото, носа и брадата на човека трябва да има известно съотношение. Няма ли съотношение между удовете на лицето, човек не е красив и в движенията му няма хармония. Красотата е свързана с хармонията, която изразява вътрешно, душевно спокойствие. Не можеш да бъдеш красив, ако умът, сърцето, душата и духът ти не са будни. Щастие е да срещнеш такъв човек. На него можеш да разчиташ. Казвате: Отзивчив е този човек. – Защо е отзивчив? – Защото душата му е отворена за страданията и радостите на хората. Тъй щото, ако питате, какво нещо е душата, ще знаете, че тя е единствената сила в човека, която никога не се отказва от доброто, никога не греши и не прави престъпления. Душата запазва завинаги своята чистота. Тя не може да се петни, понеже не греши. Грехът и престъпленията са достояние на ума и на сърцето, но никога на душата. Умът е изврътлив, хитър, а сърцето – доверчиво и лесно се поддава на съблазни и изкушения. Душата не греши и не познава съблазните. <br />
<br />
Мнозина минават за учени, за философи, но лесно могат да се излъжат. Обаче, има неща в човека, които никога не се лъжат. Например, душата не се лъже. Стомахът също не се лъже. Езикът и устата се лъжат, те лесно се подкупват. Достатъчно е да поставите нещо близо до очите, устата и езика, за да го пожелаят, без да мислят, че могат да се излъжат. Устата и езикът приемат всякаква храна, но щом влезе в стомаха, ако не е чиста и здравословна, последният казва: Вън! Скоро на двора! Храната не е добра, трябва да се изхвърли. Сърцето и умът могат да допуснат нещо нечисто и нездравословно в себе си, но душата – никога. Влезе ли нещо нечисто в нея, тя казва: Скоро навън! Значи, три неща в човека не се лъжат: стомахът, душата и духът, който го ръководи. Радвайте се и благодарете, че има във вас трима, които следят, какво възприемате и, ако не го одобрят, изхвърлят го навън.<br />
<br />
Ще кажете, че знаете всичко, което ви се говори. Не е въпрос за знанието, но за прилагането. Щом имате знания, приложете ги. Ако знаеш да се молиш, трябва да получиш отговор на молитвата си. Ти се молиш за хляб, но не го получаваш, – не знаеш да се молиш. Не говори много на Господа, но кажи само две думи: Господи, гладен съм. Бог разбира нуждите на човека и му се притича на помощ. Кой човек досега се обърнал към Бога с молба, да му даде сила и условия да помага на своите по-слаби братя? Колко души могат да се изпратят днес между страдащите да им помагат безкористно за Господа? Ще кажете, че сте готови за тази работа. Не само на думи да сте готови, но на дело. Лесно се говори, мъчно се изпълнява. Хората се нуждаят от истински морал, който е един и за земята, и за небето. Молиш се на Бога, а същевременно отправяш лоши мисли и чувства към ближния си. Ти не виждаш това, не искаш да го признаеш, но разумните същества правят снимки на твоите външни и вътрешни прояви. Затова е казано, че няма нищо скрито – покрито в света. Един ден, като напуснеш земята, ще отидеш при разумните същества, и те ще ти покажат фотографии от живота ти на земята. Трябва ли да се извинявате, че и хората се отнасяли зле с вас? Нищо не ви извинява. Двама стражари ще ви водят в затвора, ще ви ругаят, ще ви бият, но вие ще се разговаряте с Бога и ще вървите напред. – Как е възможно това? Да ме бият, без да кажа дума, без да се защитя! – За силния е възможно всичко. Той разрешава мъчнотиите си при всички условия на живота. Слабият не може да ги решава даже и при добри условия. Следователно, признайте, че сте слаби, и не се извинявайте. Не мислете за лошите работи в живота; не мислете за болести и страдания. За какво трябва да мислите? Като станете сутрин от сън, не мислете, че ви боли нещо, или че имате да плащате, но помислете за най-добрия си приятел, за най-доброто си дете. После можете да мислите и за лошия си приятел, за лошото си дете, но първата ви мисъл трябва да бъде светла. Даже и да не е живо доброто ви дете, пак помислете за него. Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Умрелите са живи. Като изядете един орех, умира ли той? Орехът не умира, но влиза в стомаха на богат, виден човек. Той е на по-добро място, отколкото е бил по-рано. Следователно, като умира, и човек отива на по-добро място. Хората не вярват в това и се страхуват; не знаят, къде ще отидат след смъртта си. <br />
Често се запитвате, какво трябва да правите през живота си, за да се справяте с мъчнотиите си. – Слушайте гласа на душата си, която никога не се лъже. Ако си в противоречие и не знаеш, как да постъпиш, спри се за момент в себе си и драсни кибрит, да запалиш огъня на своя олтар. Огънят ще се запали, светлина ще се яви, и ти ще чуеш гласа на душата, който ще те упъти. Чуеш ли този глас, ти ще разрешиш противоречието си. Преди да чуеш гласа на душата си, не говори нищо. Ако бързаш да се произнесеш за нещо, думите ти ще бъдат груби, нехармонични. Докато не чуеш свещения глас на душата си, не трябва и да пееш. Песента трябва да минава по естествен път от една гама в друга. Едва сега намерих пътя за прекарване на българските песни от човешката в Божествената гама от обикновената хармония във възвишената, духовна хармония. Обикновената хармония предава на българските песни нещо затворено, твърдо. Влязат ли в Божествената хармония, те се отварят и смекчават. Едва сега открих причината за противоречието, в което живее българинът. То се крие в затворените интервали на неговата музика. Българинът е преживял нещо, поради което изгубил религиозното си чувство. <br />
<br />
Българинът има добри черти; справедлив, съвестен, твърд е той – славянин по душа. Едно важно чувство му липсва – любов към Бога. Мястото на това чувство е на горната част на главата. Там трябва да работи българинът, да развие това чувство. Славянинът е съвестен, затова не допуща лъжата. Ако запали плевника на съседа си, едва се отдалечи няколко крачки от плевника, обърне се, погледне към него и казва; Аз, Стоян, запалих плевника на съседа си. Той признава погрешката си. Съседът може да го чуе и да разбере, кой извършил пожара. Това е обща черта, от която страдат всички хора, не само славянинът. Всички хора правят погрешки, но не знаят, как да ги изправят. Школа е нужна за това. Изправяйте погрешките си, докато сте още на земята. Тук погрешките се изправят по-лесно, отколкото в духовния свят. <br />
<br />
Един английски мисионер отишъл в Африка да проповядва на туземното население. Една вечер, както почивал в стаята си, пред него застанал един стар човек и му казал: Братко, аз съм от невидимия свят. Живях преди 200 години на земята, в Англия, в еди–кой си град; проповядвах на хората, но направих много погрешки, които и до днес не мога да изправя. Проповядвай и на мене, да просветне съзнанието ми, да си пробия път нагоре. Проповедникът влязъл в положението му и започнал да му говори. На другата вечер дошъл още един човек от невидимия свят със същата молба. Всяка вечер броят на заминалите се увеличавал и в продължение на един месец стаята се изпълнила със слушатели от невидимия свят. Той се уморил толкова много, че не могъл да продължи работата си. Трябвало да се върне в Англия, да възстанови силите си. Тук той проверил данните, които някои от заминалите му изнесли, и се уверил, че наистина такива хора са живели преди 200 и повече години. Следователно, изправяйте погрешките си още на земята. Тук една погрешка може да се изправи най-много за 40 години, а на онзи свят и за 200 години не може. Ползвайте се от условията на земята, за да изправите живота си. <br />
<br />
Слушайте гласа на душата си, която никога не се лъже и не лъже. <br />
<br />
Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. <br />
<br />
5. Беседа от Учителя, държана на 23 август, 1943 г., 5 ч. с. София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B2_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0_2&diff=43234Новото в живота 22014-01-16T14:29:00Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
==Новото в живота==<br />
<br />
Първо Послание на Йоана. <br />
<br />
Често хората се запитват, защо остаряват, но не могат да си отговорят на този въпрос. Какво ще правите, ако се създаде закон, според който, всеки преждевременно остарял, да се накаже. <br />
<br />
В едно предание се казва, че в древността, когато бащата доживявал до 120 години, синът го турял в кош и занасял в гората, там да умре. Един син изпълнил този обичай: турил баща си в кош и го занесъл в гората. Със сина заедно тръгнало и малкото му момченце, да изпрати дядо си. Като се връщали, детето запитало баща си: Татко, защо остави коша в гората? Да се върнем назад да го вземем. – Защо ти трябва коша? – За да има с какво и аз един ден да те занеса в гората. Бащата се засрамил от думите на детето си, върнал се в гората и завел баща си обратно в дома си, дето спокойно умрял. <br />
<br />
Няма по голямо благо за човека от това, да бъде млад и постоянно да се подмладява. Който говори за старост, той не разбира законите на живота. Някой е на 45 – 50 години и вече мисли, че е стар, че разбира нещата и може да съветва младите, как да живеят. Ако е въпрос за старост, за мъдрост, идете при Господа. Той е най-мъдрият, и може да учи всички хора. Колко стар е 120 годишният човек? Една слънчева година е равна на 200 милиона земни години. Значи, да се обърне слънцето един път около своята ос, нужни му са 200 милиона земни години. Изчислете тогава, каква част от времето представят 120 човешки години по отношение на една слънчева година. Като знаете това, не говорете за старост. Щеславие е да мислиш, че си стар. Само боговете са стари. Като ви е пратил на земята, Бог имал пред вид да научите закона за подмладяването. Досега сте изучавали закона за остаряването; отсега нататък ще изучавате закона за подмладяването. Затова Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие". <br />
<br />
Влизането в Царството Божие подразбира новите условия на живота. Ако не си здрав, ако нямаш светли мисли, топли чувства и възвишени постъпки, не можеш да използваш новите условия. Какъв смисъл ще имат за тебе хубавата храна, чистия въздух, чистата вода и приятната светлина? Ядеш, но тежко ти става на стомаха и на главата. Дишаш чистия въздух, но дробовете ти са слаби, задушаваш се. Пиеш чиста вода, но стомахът ти не я понася. Светлината влиза в очите ти, но бързо ги затваряш, слаби са, не можеш да се ползваш и от светлината. Викаш лекар да ти помогне. Туря те на легло, прави ти инжекции, но и това не помага. Казваш: Наказах се, остарях вече, няма спасение. Вината не е само у вас. Много условия, външни и вътрешни, са причинили преждевременното остаряване. Погрешката е в лековерието на човека. Той повярвал, че друго същество, а не Бог, може да му донесе благото на живота. Във всички вярвал, на всички се надявал, но не и на Бога. Какво ще бъде положението ви, ако ви съблекат гол и намажат тялото ви с мед? Пчелите ще ви накацат и ще ви жилят безпощадно. Виновни ли са пчелите? Те кацат върху вас за меда, ни най-малко не мислят, че ви е неприятно кацането и жиленето им. Вината е в онзи, който ви е съблякъл гол и оставил на пчелите да събират мед от вас. Вината е у вас, че сте повярвали на този човек. Той ви казал, че ще станете щастливи, и вие сте повярвали. <br />
<br />
Един французин описва една от своите опитности в топлите страни. Като обикалял забележителните места на тропическите области, той получил слънчев удар и паднал на земята полумъртъв, но вътрешно запазил съзнанието си. В това време една кобра легнала върху него, като върху неодушевен предмет, и спокойно очаквала някаква жертва. Ужас го обхванал. Тон си помислил: Едно малко помръдване от моя страна, и аз съм в устата на кобрата. Не стига това, но той почувствувал, че небето се заоблачава, става тъмно, всеки момент ще завали. Какво да прави при това положение? Той лежал в долина, а дъждът носил големи порои, които могат да го залеят отгоре и удавят. Намирал се между две големи опасности: кобрата и страшния порой. Помолил се вътрешно, повдигнал съзнанието си към Бога. Какво усетил? Една лекота. Кобрата се мръднала, отдалечила се от него, и съзнанието му постепенно се възвърнало. Станал на крака и бавно поел пътя си. След десетина минути дъждът завалял. Пороят се спуснал към долината, но той бил вече вън от опасността. Никога в живота си той не е изпитвал такова напрежение и такъв ужас. <br />
<br />
Не ходете без любовта на опасни места. Не правете големи усилия, за да не изразходвате излишна енергия. Едни хора остаряват от безразборно изразходване на жизнена енергия. Други пък остаряват от безработене. Едни много работят, други – малко; едни много ядат и преяждат, други малко ядат и повече гладуват. Това са крайности в живота, които са причина за преждевременното остаряване. Балансирайте крайностите, и вие ще се подмладите. Съберете на едно място онези, които не работят и които много работят. Съберете на едно място богатите и бедните, и те взаимно ще си помогнат. Богатият ще даде част от яденето си на бедния; бедният пък ще предаде част от работната си енергия на богатия и в края на краищата, двамата ще бъдат здрави и ще се подмладят. <br />
<br />
Съвременните хора се нуждаят от естествени, разумни движения. Докато е малко, детето живее естествено, движенията му са свободни. Колкото повече расте, животът му се изопачава, става неестествен. – Защо? – Защото се намира под влиянието на много учители. Един го учи по един начин, друг – по друг начин. Един му казва: Това не прави. Друг казва: Това прави. Най-после човек дохожда до положение да не знае, какво да прави и какво да не прави. Седнеш, не знаеш, как да поставиш краката си. Туряш десния крак върху левия, левия върху десния, но пак не си доволен. Почешеш се отгоре на главата, почешеш се зад тила, но не си доволен и казваш, че животът ти дотегнал. Започваш да се молиш на Господа, но не знаеш, как да се молиш. Представи си, че слънцето е Бог. Как ще се молиш тогава? Ще излезеш вън, на открито, и ще започнеш да гледаш към него. Ако слънцето грее силно, ще затвориш очите си и тихо ще се помолиш. След това ще обърнеш гърба си към него да възприемеш лъчите му. Бог не иска да му се говори много. Ако си гладен, ще кажеш: Господи, гладен съм. Ако си беден, ще се помолиш да ти помогне. Някой се моли и разправя цялата си история, че баща му и майка му умрели. В същност, това не е истина. Нито баща му е умрял, нито майка му. Те са забегнали някъде, скрили се от сина си, който не работи и очаква всичко наготово. Бащата заминава за онзи свят, когато синът е ленив и не иска да работи. Като остане сам, синът се принуждава да работи, да изкарва прехраната си. <br />
<br />
Едно се иска от човека: да дойде до положителното. В какво се заключава положителното? – В любовта. Няма по-велико нещо за човека от това, да люби и да обича. Всеки се стреми към това, но не знае, как да обича и да люби. Как ще обичаш едно цвете, една птица или едно животно? Като обичаш човека, целуваш го, милваш го, прегръщаш го. Как ще целунеш цветето? Как ще прегърнеш птицата? Ако целуваш и прегръщаш цветята, ще ги развалиш. Достатъчно е да благодариш за уханието на цветята. Тяхното ухание е целувка. Щом изпращат своите целувки, ти ще им благодариш. Ще кажете, че целувките и прегръдките са приети в сегашния порядък на нещата. <br />
<br />
Време е да напуснете стария порядък. Той е отживял вече времето си. Той представя нещо архаично, каквото представят днес допотопните животни. Какъв смисъл има днес съществуването на мамонта? За да се изхрани, нужни са му хиляди килограма храна. И до днес има остатъци от мамонтите. Това са ненаситните човешки желания. Някой има пълни хамбари с жито, но и те не му стигат, още повече иска. Както са изчезнали големите, допотопни животни, така ще изчезнат ненаситните човешки желания. Някой иска да стане виден човек, светия, всички да му се кланят. Какво значи, да бъдеш светия? Аз уподобявам светията на златно перо, с което можеш да напишеш едно любовно писмо, което внася светлина в човешкия ум и топлина в човешкото сърце. Любовта на светията минава през перото, с което пише. Не е светия онзи, който не свети и не разнася благословението си навсякъде. Добре е да се стремиш към светийство, да те посрещат навсякъде с радост, но трябва да отговаряш на известни изисквания. Светията е узрял, сладък плод, който всички желаят. <br />
<br />
Какво правите, ако ви дадат кисел, недозрял плод? Вкусвате го и веднага го хвърляте на земята. Светията е доволен от положението си. Следователно, ти не можеш да бъдеш светия, ако си недоволен. Бедният е недоволен, че няма пари, къщи, имоти. Болният е недоволен, че не е здрав. Всеки се стреми към това, което му липсва. Какво се иска от човека, за да превърне недоволството в доволство? – Да работи, да придобие онова, което му е нужно. <br />
<br />
Кой човек е здрав? – На когото и майка му, и баща му са здрави. Децата не могат да бъдат здрави, ако родителите не са здрави. Ако бащата е здрав, и децата, които вървят по бащина линия, са здрави, със здрави зъби. И обратното е вярно: ако бащата не е здрав, и децата, които вървят по негова линия, не са здрави. Същото се отнася и до майката. Това е закон, който постоянно се проверява в живота. От какво се развалят зъбите? – От рязката температура. Не е позволено да пиеш студена вода след горещо кафе или чай. В това отношение, американците живеят неестествено. След горещо кафе те ядат сладолед. Тази е причината, дето зъбите на повечето американци са развалени. Те страдат и от разстройство на стомаха. Любовта не търпи резки промени. Омразата е ледено течение на човешкото сърце, а любовта – топло течение. Затова, именно, любовта изключва омразата. Какво ще стане с човека, ако се движи между едно топло и едно студено течение? Няма да се мине много време, и той ще започне да страда от разстройство на стомаха и болки в зъбите. <br />
<br />
Мнозина се запитват, защо нямат успех в живота си. Много просто, те се занимават с чужди работи; занимават се с реформи на чуждия живот. Те искат да преобразят живота на другите хора и ги критикуват. Чувате, например, да се говори, че някой мъж бил воден за носа от жената, или мъжът водел жена си за носа. Носът е символ на човешкия ум. Какво лошо има в това, ако една умна жена води мъжа си, или един умен мъж води жена си? Разумният мъж или разумната жена има предимство в живота. По-добре ли е да се качите на кола, карана от луд, необуздан кон? Той рита, изправя се на краката, не иска да върви. Ако се оставите на такъв кон, той ще ви хвърли в пропастта. <br />
<br />
Като изучавате човешката глава, ще видите, че в мозъка има различни центрове, които се отразяват различно върху неговия характер. Ако бутнете задната част на главата, в тила, ще предизвикате един род енергии; ако бутнете предната част на главата, ще предизвикате друг род енергии ; ако бутнете главата отстрана, ще предизвикате трети вид енергии. Хора с широки глави са крайно издръжливи. И 20 години да го обсаждаш, той може да издържи. Хора с дълги глави са кавалеристи или летци. Те постоянно нападат. Вечер, когато не ги очакваш, те идат с аеропланите си и хвърлят бомби от различен калибър. Сегашните хора се възмущават от бомбите, без да подозират, че те си служат с думи, които имат разрушително действие, както бомбите. Една силна дума – например, „мразя те", след четири поколения ще произведе големи разрушения. Защо да не кажеш на ближния си „обичам те", и да се ползваш от благото на любовта? След четири поколения тази дума ще донесе голямо благословение. – Как да му кажа, че го обичам, когато не заслужава моята любов? – Ти заслужаваш ли любовта на Бога? Ти по-красиво и по благоуханно цвете ли си от ближния си? Малко хора съм срещал, от които да се разнася благоухание, подобно на карамфил, теменуга, роза и др. Повечето хора разнасят лоша, неприятна миризма. Как ги търпят възвишените същества, а те не могат да търпят никого! <br />
<br />
Хората се нуждаят от знания, които да ги въведат в новия живот. Не е достатъчно да слушаш, какво ти се говори, и да кажеш, че разбираш всичко. Не е достатъчно да кажеш, че си слушал хубава музика, но и ти трябва да свириш. Прилагайте музиката на всяка стъпка в живота си. Без музика няма успех. И земеделецът трябва да си служи с музиката. Правил съм опит с музика при посаждане на житото и зная, как расте при различните гами. Прилагайте музиката като метод за лекуване. Например, заболее някой религиозен и очаква да дойде ангел да го излекува; ако е безбожник, търси лекар. Защо и двамата да не изпеят една песен на Господа, като молитва или хваление? Нека болният се обърне към Бога и мислено или гласно да изпее песента: „Обичам те, Господи. Обичам Твоите дръвчета и тревици, Твоите извори и реки, Твоите долини и планини. Обичам, Господи, всичко, което си създал”. Жената е недоволна от мъжа си и постоянно се оплаква, че Господ ѝ изпратил толкова лош човек, цял живот да се разправя с него. Защо обвинявате Господа? Вие сами намерихте този мъж. На всичко отгоре му дадохте 200-300 хиляди лева. Вие сами си купихте този мъж, а търсите вината отвън. Сърдите се, че той изял парите ви. Не се сърдете на никого, но благодарете, че сте се свързали с човек, от когото можете да научите нещо. Велика е науката за живота. Скъпо струва тя. <br />
<br />
Един американец се оженил за една богата арменка. Той обичал да разполага с пари, и всеки ден изразходвал големи суми. Дошъл денят, когато употребил и последната пара. Като видял, че няма вече нито стотинка, той се обърнал към жена си с думите: – Дай ми пари! – Нямам нищо, ти ги изразходва. – Иди при баща си, той има средства, длъжен е да ти даде. Тя отишла при баща си, но повече не се върнала. Не злоупотребявайте с любовта. Не злоупотребявайте с доверието на своя ближен. С други думи казано: Не злоупотребявайте с ума и сърцето си, нито с ума и сърцето на своя ближен. Само така ще бъдете свободни. <br />
<br />
Човек е дошъл на земята като пътник, който трябва да извърви известен път. Той трябва да бъде свободен, сам да туря и сваля раницата си. Ако знаеш само да се товариш, а не знаеш да се разтоварваш, ти разбираш живота наполовина. Ако знаеш само да се разтоварваш, а не знаеш да се товариш, ти разбираш живота наполовина. Трябва да знаеш и да се товариш, и да се разтоварваш. Това значи пълно разбиране и познаване на живота. Някой иска да стане богат и търси начин за леко забогатяване. Купува лотарийни билети, но милионът не иде. Защо да не развиеш обонянието си и да намериш златото по миризмата му? Златото има особена миризма. Който има развито обоняние, лесно може да открие златото в природата. В земята има заровено злато на много места и в голямо количество. Хората го търсят под един или друг камък, наречени „камъни на щастието", но то не може лесно да се намери. Който има обич към златото, по-лесно ще го намери, отколкото да очаква на лотария. При лотарията взима участие математиката. Трябва да изучавате висшата, духовна математика и тогава да знаете, кой билет печели. По-лесно е да придобиете обич към златото, отколкото да станете математик, който се ползва от законите на висшата математика. Ако спрете вниманието си на номерата от три последователни печалби на милиона, ще можете с една малка погрешка, най-много до единица, да намерите номера на следващата печалба. <br />
<br />
Ще кажете, че печалбите, щастието са случайни неща. Не е така. Нищо в природата не с случайно. В разумната природа няма случайности и произволи. За да спечели някой на лотария, трябва да гласуват за него. Колкото повече същества от невидимия свят гласуват за него, толкова по-голяма е вероятността да спечели той. Мнозина искат да спечелят, но малцина имат това щастие. Някои идат при мене да ме питат, кой билет печели милиона. И обещават, ако спечелят, да дадат голяма сума на братството. Това не може да ме подкупи. Ако е за богатство, аз зная, къде колко скъпоценни камъни, злато и лечебни билки има в природата. Ако е въпрос за богатство, достатъчно е да излекувам един богат човек, за да получа голямо възнаграждение. Обаче, аз никога не злоупотребявам с доверието, което ми е дадено. Всеки сам може да се лекува. Най-силното и сигурно лекарство срещу всички болести е любовта. Всеки може да направи опит с любовта и да се увери в нейната сила. Като заболее някой, нека напълни една чаша с чиста, планинска вода и накара един добър, любещ човек да потопи пръстите си във водата два-три пъти. След това нека изпие водата и следи, какъв резултат ще има. <br />
<br />
На какво се дължат болестите в човешкия живот? – На известен недоимък в организма. Например, малокръвието е резултат на недостатъчно количество червени кръвни телца в кръвта. Колкото по-голям е броят на червените кръвни телца, толкова повече жизнена енергия има човек. Червеният цвят има отношение към живота. Жълтият цвят е храна за ума, синият – за душата. Светлината и топлината са условия за смекчаване на сърцето. Дето са светлината и топлината, там е любовта. Значи, само любовта е в състояние да смекчи сърцето. – Кого да любя? – Ще любиш Този, Който те е създал. Ще Го слушаш, ще учиш и ще изпълняваш Неговата воля. Ако чуеш гласа Му рано сутринта, не се обръщай на едната или на другата страна да си доспиш, но стани веднага. Колкото и да е рано, не се колебай. Стани веднага и започни своята работа: ако си художник, вземи четката, платното и боите си, да нарисуваш нещо; ако си писател, вземи перото и напиши нещо хубаво; ако си занаятчия, направи нещо от занаята си. <br />
<br />
В турско време, във Варна, живял един обущар, когото всички наричали „щастливият обущар". – Защо го наричали така? – Защото всяка сутрин, като отивал в дюкяна си, намирал по един чифт готови обуща. Чудел се, кой влизал в дюкяна му и ушивал по един чифт обуща. Той не подозирал, че причината за това се крие в него. Понеже бил сомнамбул, всяка вечер той ставал от леглото си, отивал в дюкяна и ушивал по един чифт обуща. След това отново лягал да спи. На сутринта пак отивал в дюкяна си и се чудел, кой влизал вътре и оставял новите обуща. Макар и сомнамбул, той прилагал закона, да не отлага реализирането на Божествените мисли. Като ги отлага, човек си създава лоши навици, от които мъчно се освобождава. Лошите навици са парчета от счупени шишета, изхвърлени по улиците. Който мине бос по тях, наранява се и страда. Като се натъква на такива пътища, човек започва да ги избягва. Хубавите улици и шосета са станали недостъпни, именно, поради нахвърляните по тях стъкла. Изчистете пътищата, по които вървите, да не си причинявате сами страдания. <br />
<br />
Внимание се изисква от човека, да знае, как да върви и сам да избира пътя си. Ето защо, като вървите по пътищата, никога не оставяйте своите лоши мисли, чувства и постъпки разхвърляни по тях. Щом се натъкнете на лоши мисли и чувства на пътя си, върнете се обратно, да освободите ума и сърцето си от погрешките на миналото. Така, именно, вие ще се радвате на това, което сте направили, и ще възлюбите Бога. Когато се обърнаха към Христа с думите „Учителю благи", Той отговори: „Защо ме наричате благ? Благ е само Бог. Ние живеем в Бога, Който е благ". Следователно, щом Бог е благ, и ние трябва да бъдем благи. Това не се постига чрез насилие. Обаче, човек не може да бъде благ, ако не прилага това, което му е дадено и вложено в него. Не можеш да бъдеш добър, ако не си хранен с доброкачествена храна. Не можеш да се движиш свободно по пътя, ако нямаш достатъчно светлина. <br />
<br />
Казано е в Писанието, че един ден земята ще се запали и всичко, което се намира на нея, ще изгори. Това се отнася за дните на безлюбието. Който живее в любовта, не може да изгори. – Защо? – Той е облечен в дрехата на любовта, която не гори. Тя е подобна на азбест. И сега хората любят, но сами не са доволни от любовта си. Ще дойде ден, когато те ще придобият новата любов. Те се приготвят за нея чрез сегашната любов. Колкото и да е несъвършена любовта на съвременните хора, все пак тя е приготовление за бъдещата. Без сегашната любов бъдещата остава неразбрана. Човек трябва да работи върху себе си, да се освободи от желанието си да обсебва. Като обикне някого, той пожелава да го задържи само за себе си и с това разваля любовта. Щом си намерил хубав извор, ще го оставиш на разположение на всички хора. И те имат право да пият от тази вода. Те ще пият от водата, която е определена за тях, а ти – от своята вода. Следователно, никой не може да отнеме твоята любов. Ти не можеш да пиеш от всеки извор. Определено е на човека, от кой извор да пие, колко вода да пие и по кое време. Не е позволено на човека да пие вода по всяко време. Отидеш ли при един извор, първо ще го изчистиш. После ще измиеш лицето, ръцете и краката си, ще благодариш, че си го намерил, и след това ще гребнеш няколко пъти с ръцете си и ще задоволиш жаждата си. Учете се да благодарите за всичко, което ви се дава. При най-малкия неуспех хората са готови да се оплакват. И като млади, и като стари, те постоянно се оплакват. Някой се оплаква, че баща му, или майка му го били. – Кога бият човека? – Когато не работи. <br />
<br />
Един албанец, 60 годишен човек, се оплакал на пашата, че баща му го бил. Това било във времето на Херцеговинското въстание. Пашата се заинтересувал да види този баща, който бие 60 годишния си син. Завеждат го при един стогодишен старец, здрав, снажен човек. Пашата го запитал: Защо биеш сина си? – Защото не работи. И моят баща има право да ме бие, ако не работя. Той завел пашата при своя баща, 140 годишен старец. Значи, и 60, и 100 годишен да си, ако не работиш, ще те бият. <br />
<br />
Пазете се от много говорене. Работи, без да казваш, какво правиш или какво си направил. Говориш ли много за работата си, всичко ще развалиш. Оставете работата да говори сама за себе си. – Кога ще говори? – Когато, освен вас, могат да се ползуват от нея и други хора. Всеки ден присаждай по едно дръвче, от диво да го превърнеш в питомно. Ще дойде ден, когато и ти, и твоите близки ще се ползуват от твоя труд. Това значи работа. Който мине покрай дръвчетата, ще си откъсне един плод, ще накваси гърлото си и ще те благослови. Който може да присажда дивите дръвчета и да ги облагородява, ще облагородява и своите чувства. Това значи, да превърнеш ада в рай, грозотата в красота. И тогава, естествено, човек се стреми към красотата. – Какво допринася красотата? – Тя храни света. Тази е причината, дето всички хора се кланят на красотата. Човешката душа е красива. Когато се проявява, тя предава на лицето светлина, подвижност и чистота. Ценете тази красота. Отворете сърцето си, да приемете светлината и топлината на живота, да дадете възможност на душата си да се прояви. Някой затворил ума и сърцето си за благата на живота и казва, че никой не го обича. Той не говори истината. Светлината, въздухът, водата и хлябът го обичат, милват го, галят го, задоволяват жаждата и глада му, и след това той казва, че не го обича никой. Не говорете неверни неща. Бъдете искрени и чистосърдечни, да се научите да виждате нещата в тяхната истинска проява. <br />
<br />
Мнозина са ми разказвали за онзи свят, но сведенията им се различават. Едни са по-близо до истината, а други са далеч. Един познат ми казваше, че ходил на онзи свят и видял там своите близки покойници, заедно с други покойници, наредени около маси, върху които имало чинии, приготвени за ядене. Всички седели и мълчали, никой нищо не говорел. Друг един ми разказваше за онзи свят, но неговите сведения бяха по-верни. В края на живота си той постъпил калугер в един манастир да служи на Бога. Един ден той получил нови цървули. Старите, скъсани цървули дал на един от другарите си, беден калугер. Една вечер сънувал, че се преселил на онзи свят и разказал на близките си, какво видял там. На една голяма маса били сложени чинии за ядене. Около масата били наредени всички покойници. Всеки очаквал да му се даде ядене. И моят познат бил на масата, но пред него нямало чиния. Вместо чиния, той видял своите скъсани цървули. Дошъл един от прислужниците и започнал да сипва на всички ядене в чиниите им. Като дошъл до него, взел скъсаните цървули, да му сипе ядене. – Моля ти се, не бързай да ми сипваш. Аз не ям от скъсани цървули. Отде сте взели тези цървули? – Това са цървулите, които си подарил на своя ближен. С тях си искал да направиш едно добро, но то не се приема горе. Каквото си правил на земята, това ще намериш на небето. <br />
<br />
Изобщо, земният живот е отражение на небесния и обратно: небесният е отражение на земния. Важно е човек да разбира нещата и правилно да ги превежда. Затова е казано: „Каквото вържеш на земята, вързано ще бъде на небето. И каквото развържеш на земята, развързано ще бъде на небето". Ще кажете, че не ви интересува онзи свят, не искате да знаете, ще ви посрещне ли там някой, или не. Не е така. И там ще те посрещнат същества, както и на земята са те посрещнали. Когато малкото дете слезе на земята, първо го посрещат майка му и баща му. Ако има по-големи братя и сестри, и те го посрещат. Всички му се радват, галят го, песни му пеят. Всеки трябва да се запита: Кой ще ме посрещне на онзи свят? Каквито са законите на земята, такива са и на онзи свят. Любовта, великият закон на живота, действува и на земята, и на небето. Колкото по-отзивчив и отворен е човек за любовта, толкова повече се изявява тя към него. Земята може да стане рай. Това зависи от хората, от техните мисли, чувства и постъпки. Ако има нещо криво и изопачено на земята, това се дължи на лошите мисли, чувства и постъпки на хората. Лошият живот разстройва нервната им система, дробовете, стомаха. За да се подобри живота на хората, както и здравословното им състояние, на всички се препоръчва външна и вътрешна чистота. Чистотата е в състояние да закрепи здравето на човека, да запази енергията и да продължи живота му. <br />
<br />
Съвременните хора боледуват, защото не знаят, как да се хранят, кога да лягат и да стават от сън. Мнозина стават сутрин в 4 часа. Този час принадлежи на земята, затова не е удобен. Ако ставате в два часа, това време е на луната, пак не е удобно. Добри часове са 12 ч. сред полунощ, един часа, три, пет и шест часа. Повечето хора стават в шест часа. Някои спят късно, до девет или десет часа – това е крайно нехигиенично време. Добре е да се образува една група от десет души, които да приложат Божествените закони и да видят техните резултати. Нека направят опит поне за една година, да не се интересуват от живота на хората. Че двама души се карали и били, това да не ги интересува. Ако вълкът яде овца, паякът смуче кръвта на мухите, вятърът брули листата на дърветата – и това да не ги интересува. Кой каквото прави, добро или зло, това е негова работа. Ти, като човек, си решил да направиш един опит и ще го направиш. Всеки е свободен да прави, каквото иска, но, в края на краищата, ще носи последствията на своята свобода. Паякът смуче кръвта на мухите, за което сам ще носи отговорността. Друг е въпросът, ако той е благороден и може да послуша съвета ви. Казвате му да не напада мухите, но той може да ви послуша, може и да влезе в спор с вас. Има упорити паяци, които ще ви запитат, на какво основание се месите в тяхната работа. Един ден, когато съзнанието на паяка се пробуди, той ще разбере мисълта ви и ще ви слуша. Тогава няма да напада мухите. Вие гледате на мухите, на паяците с пренебрежение, като на дребни същества. Малки са те, но разумни. И в тях работи известна интелигентност. Който може да слезе до нивото на мухата, ще разбере живота ѝ. Той ще знае, че зад нея, както зад аероплана, автомобила, колата се крие разумно същество, което ги управлява. В този смисъл, мухата, мравката, паякът са превозни средства, чрез които се пренасят някои неща. Така те възприемат нещо ново от външния свят. Мухите обичат да се шегуват и закачат с хората. Едва изгониш мухата от носа си, тя кацне на ухото; оттам я изгониш, тя кацне на челото. <br />
<br />
Сега, като се върнете по домовете си, забравете на колко години сте и се върнете назад, до 12 годишна възраст. Това може да стане в съзнанието ви. Ще си представите, че тежите малко, колкото тежи едно 12 годишно дете, на което материята е чиста, свободна от мазнини. Възрастният човек има много мазнини, които са причина на различни болести. Болестите се причиняват от наслояванията в човешкия организъм. Мазнините трябва да изгорят, да стане коренно пречистване на организма. Затова пречистване се говори в Писанието. Казва Бог: Ще създам ново небе и нова земя". Старата материя трябва да се обработи и пречисти. Остане ли човек със старата материя в себе си, тя ще го отнесе на онзи свят. – Възможно ли е това? – Ще опитате. Обаче, не чакайте да дойде огънят, че тогава да се очистите. <br />
<br />
При един български чорбаджия дошли турци, да му искат пари. Това било в турско време. Първоначално той не искал да каже, къде са парите му, но като видял нажежените вериги, казал: Ето парите! Всичко оставям на ваше разположение. Радвам се, че ми се дава възможност да кажа истината. Те взели парите му, но след време ги върнали и казали: Понеже каза истината, вземи си парите. Ние обираме само онези, които не говорят истината. <br />
<br />
Мнозина чакат да турят веригата на врата им и тогава да кажат истината. Говорете истината, преди да е дошъл ножът на врата ви. Всички очакват някаква победа. Ако чакате победа, нека бъде тя победа на любовта. Нека се обикнат всички мъже и жени, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици. Нека се обикнат всички народи. Нека навсякъде цари обичта и любовта. – Кога ще стане това? – В нашите времена. В сегашните времена ще стане такова чудо, каквото никога в света не е ставало. Които имат очи, ще го видят. Които нямат очи, ще напуснат този свят и ще си отидат там, отдето са дошли. <br />
<br />
Казано е в Писанието: „Написал е Бог името ти върху дланта си”. – За кого се отнася този стих? – За онзи, който следва Божия път и изпълнява Неговата воля. Желая ви да бъдете верни на Господа, да изпълнявате волята Му, за да напише имената ви върху своята длан. Бъдете смели и решителни. Каквото и да се случи в живота ви, вървете напред. Щом вървите в правия път, не се обиждайте от думите на хората. Че някой ви казал обидна дума, това не е още истината. Хората лесно се обиждат и са готови да отмъщават. Те не познават още обидата, не знаят, какво значат хули и огорчения. Не зная, дали има човек в България, който да е получил толкова хули и обиди, колкото мене. Каквото престъпление да стане, все мене търсят виновен. Някой умрял, аз съм виновен; някой полудял, аз съм виновен; някой напуснал жена си, аз съм виновен; някой не искал да плати дълговете си, аз съм виновен; двама души се били, аз съм виновен; някой се съдят, пак аз съм виновен. Понеже за всичко съм виновен, реших да оправя света, да изправя живота на всички хора, на всички майки и бащи, на всички съдии и управници, да не оставя човек на земята да прави погрешки и престъпления. Който ме слуша, ще придобие любовта, и лицето му ще светне. Който не ме слуша, остен ще играе по него. Като слушам постоянните оплаквания и неблагодарности на хората, казвам: Господи, прости им. Те не знаят, какво правят. Те ядат, пият и не благодарят. И като имат, и като нямат, едно и също казват: Дай, Господи! И след това, каквото лошо става в света, все Ти си виновен за всичко. <br />
<br />
Сега, да не се занимаваме със света. Ако е въпрос за светските хора, често те проявяват по-голяма вяра от религиозните. Ако поискаш пари на заем от религиозния, ще ти каже, че няма, не може да ти услужи. Питам го, внушавам ли му доверие, като ме гледа. Той ми казва, че няма пари. Обръщам се към светския човек за пари, той веднага бръква в касата и ми дава. – Да дам полица. – Няма нужда, ти ми внушаваш доверие. Не мислете, че вярващите хора са само в религиозните общества. Те са пръснати навсякъде по света и слушат моите проповеди. Те имат радио, с което си служат. Бог е навсякъде. Следователно, Той е прекрасна виделина, топлина и сила, с които храни цялото човечество. Човек се храни със светлина, топлина и сила. Човек се храни от изобилието на любовта, на мъдростта и на истината. Тази храна носи свободата, знанието и живота. Стремете се към нея, за да бъдете всякога здрави, любещи и красиви. <br />
<br />
Днес ме слушат и стари, и млади. Старите казват: – Нашата работа се свърши вече, да му мислят младите, пред които е бъдещето. – Какво пречи на старите да бъдат млади? Забравете, че сте стари, изменете възгледите си за живота и ще се подмладите. Не гледайте подозрително на хората. Дойде някой при вас, говори ви, а вие се съмнявате в него, искате да знаете, какво му е намерението. Много просто. Ако е със стремежа на паяка, ще изсмуче кръвта ви. Ако е добър човек, намерението му е да ви даде нещо. Ако е любещ, намерението му е да ви даде от своя живот. Ако е човек на обичта, намерението му е да ви оцени, да ви даде заслуженото място. Той оценява нещата. Това са неща строго определени. Защо се страхувате от онези, които ви обичат? Вие живеете и се радвате благодарение на техните подтици. Съвременният човек още не вижда онези, които го любят. Той минава край тях и не спира вниманието си да приеме тяхната любов. Безброй цветя цъфтят заради него, изпращат му своята любов, но той не я разбира. Мине край едно цвете, помирише го и казва: Цвете е това! Той ще го откъсне, или ще го стъпче. Той не подозира, че благоуханието на цветето е любовта му към човека. Плодовете се жертвуват за човека пак от любов; изворите, вятърът, светлината всички се жертвуват от любов за човека и му предлагат своите блага. Защо да не благодарим за всичко това? Защо да не превърнем неблагодарността в благодарност? Неблагодарността осакатява и преждевременно състарява човека, а благодарността оживява, възрастява и подмладява. <br />
<br />
Защо боледуват хората? – Защото са неблагодарни. – Какво да правим, за да се излекуваме? – Приложете благодарността в живота. Бъдете благодарни за най-малкото благо, което ви се дава. То е скрито от погледа на обикновения човек, затова не може да се оцени. Разумният и просветен човек вижда и най-малкото благо, оценява го и му се радва. <br />
<br />
Съвременните хора разполагат с големи знания и богатства, но пак са недоволни, искат нещо повече. Ще бъдат ли доволни, ако имат свободен билет за Луната? Като отидат на Луната, ще разберат, вярно ли е това, което учените пишат за нея. Това което пишат за Луната, е отчасти вярно. Те виждат само външната ѝ страна, не могат да проникнат в вътрешността ѝ. Едно време турците носеха часовници, затворени в няколко капака. Външно часовникът беше голям като костенурка. Когато искаше да види, колко е часът, турчинът изваждаше часовника от джоба си и започваше да отваря капаците. Като отвори пет капака, в последния се виждаше едно малко часовниче. Погледне, колко е часът, и след това затваря последователно всичките капаци. Същественото е часовничето, а капаците са ценни като сребро. Много от сегашните хора са затворени в такива капаци, които са безпредметни. Един капак е достатъчен. Останалите раздайте на бедните. Задръжте за себе си часовника и един капак, а с четирите направете едно добро. Знаете ли, кой час от деня е определен за правене на добро? Кой час е определен за милосърдие, за възприемане и предаване на светли мисли и чувства? Кой час е определен за справедливи постъпки? За всяко нещо има точно определено време, както в музиката. Който спазва времето, свири добре; който не го спазва, не е добър музикант.<br />
<br />
Служете на вашите светли мисли и чувства. Служете на вашите благородни и справедливи постъпки. Те са красиви цветя в градината на вашата душа. Който иска да бъде здрав, да не страда, нека отглежда цветя. Те лекуват, съживяват и подмладяват човека. Отворете сърцата и умовете си едни за други, както цветята се отварят за светлината. Като срещнеш един човек, погледни го спокойно в очите, поздрави го мислено и му предай поздрав от неговите ближни. Вие не знаете, как да се обхождате с близките си, които са между вас, а очаквате съобщение от заминалите за онзи свят. Невидимият свят е пълен с писма, които не отиват на местоназначението си. – Защо? – Не са написани с любов. Там се приемат само писма, написани с перото на любовта. Ако нямате любов към онези, с които се срещате всеки ден, не можете да имате любов и към покойниците си. Ще напишеш едно писмо по задължение. Това не е любов. Ще направиш молитва по задължение, но няма да получиш отговор. Трябва да се молиш от сърце. Няма по-велико нещо за човека, да отправи ума и сърцето си към Бога с любов. Тази молитва действува успокоително. Това е все едно, да станеш сутрин рано и да отидеш на планината, при един чист, планински извор, който постоянно блика. Отдалеч още виждаш, че ще утолиш жаждата си. Дето е Бог, там всички същества живеят в любов и са готови на услуги. Достатъчно е Бог да отправи мисълта си към някое страдащо същество, за да я възприемат всички и да изявят желание да отидат и му помогнат. Надпреварване има между тях, кой по-бързо да изпълни Божията воля. В това се заключава новото. <br />
<br />
Чувате някой да казва: Моля ти се, направи ми една услуга за Господа, да ти провърви. Няма защо да убеждавате човека така. И без това му върви. Човек е милиардер, разполага с грамадно богатство. Само мозъкът му струва десет милиарда злато. Ще кажете, че като умре, човек ще остави това богатство на земята. Физическият мозък ще остане, но ще вземе на онзи свят духовния си мозък, в който е написана цялата история на неговия живот. В мозъка са складирани знанията, които човек носи от векове. Нищо в природата не се губи. Тялото на човека струва около 500 милиарда злато. В бъдеще ще струва още повече. Който не разбира това, мисли, че нищо не струва. Радвай се на тялото си. Радвай се на ръката си, на пръстите си. Всеки пръст е свързан с един разумен свят, от който изтичат жизнени енергии. Малкият пръст е свързан с Меркурий, отдето черпи своите сили и възможности. Безименният пръст е свързан със Слънцето, отдето се ползува от живота, от изкуството и музиката. Средният пръст е свързан със Сатурн, със света на справедливостта. Показалецът е свързан с Юпитер, със света на благородството. Палецът е свързан с Божествения свят. Ако искаш да намериш Бога, хвани палеца си, помилвай го и ще получиш отговор на въпроса, който те интересува. Вие хващате пръстите си грубо, чупите ги, дърпате ги. Това не се позволява. Ще милваш пръстите си, ще се отнасяш с тях нежно и с любов. Ако готвиш ядене, няма да бъркаш с пръстите си направо в тенджерата; няма да пържиш лука и да гориш ръцете си. Който иска да бъде здрав, ще яде непържен лук. Само болният от гръдна болест може да яде пражен лук, като лекарство. <br />
<br />
Който иска да бъде здрав, да яде готвено от човек, който го обича. Който иска да придобива знание, да намери учител, който го обича. Същото се отнася и до шиене на дрехи, на обуща и др. Обръщайте се за услуга само към онзи, който ви обича. Любовта трябва да се постави за основа на всички ваши предприятия във физическия, духовния и умствения свят. Това е новото в живота. Помнете: Всеки човек е проводник на Божественото. Във всеки човек има желание да изпълнява Божията воля. Затова казвам: Не се връщайте към миналото, но вървете напред, в настоящето и бъдещето, в които е скрит Божественият живот. Подмладяването и успехът зависят от новото, което иде вече в света. Ако вярвате, работите ще се наредят добре; ако не вярвате, пак ще успеете, но ще минете през големи мъчнотии. За да използувате условията на живота, трябва да бъдете разумни. <br />
<br />
Един опитен апаш в Англия попаднал в затвора, дето вързали ръцете и краката му с въжета. В бързината си, надзирателят забравил в стаята на апаша запалена свещ. Апашът се огледал на тук-натам, проучил обстановката и се домъкнал до свещта. Турил въжето, с което били вързани ръцете му на свещта, и то прегоряло. След това вдигнал краката си към свещта да прегори второто въже, и така освободил и краката си. След това взел чаршафа от леглото си, накъсал го на дълги парчета, които вързал здраво едно за друго, да му послужат за въже. Тихо отворил прозореца на стаята, закачил въжето на дръжката и се спуснал по него. Така той се освободил от ръцете на английските полицаи. – Какво показва това? – Че колкото и да е хитър дяволът, все ще остави една свещ, която, ако си умен, можеш да използваш. Следователно, щом те затворят, използвай свещта, която някой по-умен от тебе е забравил. Умният може да те затвори, но същевременно той оставя една свещ да ти свети, да опита ума ти. <br />
<br />
И тъй, прилагайте любовта във всички области на живота си, и тя ще ви освободи. Прилагайте любовта, без да говорите за своите постижения. Ще се хвали някой, че ходил на Слънцето, на Сириус, на всички планети. Не трябва само да се говори, доказателства са нужни. Как ще докаже, че ходил на Слънцето? Друг ще каже, че има любов в душата си. Как ще докаже това? Че Слънцето има любов към нас, виждаме по благата, които ни дава: ябълки, круши, череши, сливи, жито и др. Онези същества, които живеят на Слънцето, изпращат чрез него благата си, обичат ви и мислят добре за вас. На Слънцето има няколко депутати българи и няколко депутатки българки, които представят България. На Слънцето има и няколко българи студенти и студентки, изпратени там да се учат. – Кои са те? – Това е духовна тайна. Благодарете, че сте влезли вече в Божествения свят, който постепенно се открива пред вас, Ако бъдете верни на любовта, в този и в бъдещия живот, ще се ползувате от всички блага, които тя носи; ще се ползвате от условията и възможностите, които тя разкрива пред вас. На ум не е дохождало на човека за това, което бъдещето му носи. Голяма тайна е скрита в Божията Любов. <br />
<br />
Желая ви да приемете Божията Любов и да пътувате с нея във всички светове. Само така ще разберете, какво значи радост, веселие, братство, равенство и любов. Тогава всеки ще каже: – Заслужава си да страда човек, за да придобие Божията Любов. Днешните страдания не могат да се сравнят с радостта и славата, които ни очакват в бъдеще на земята, на слънцето и на звездите. <br />
<br />
Турете любовта за основа на живота си. В нея се крият условията и възможностите за здраве, щастие и успех. <br />
<br />
Тайна молитва.<br />
<br />
4. Беседа от Учителя, държана на 22 август, 1943 г. 10 ч. с. София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0&diff=43233Ден на любовта2014-01-16T14:28:23Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
==Ден на любовта==<br />
<br />
Казано е в Писанието, че знанието възгордява. – Кое знание прави човека горделив? – Обикновеното, човешкото знание. Който е придобил Божественото знание, той е скромен и смирен. Обаче, не всеки учен е горделив. Има прости и неучени хора, които са крайно горделиви. Обикновено, младите моми са горделиви. За тях гордостта е като червилото и белилото, с които мажат лицата си. Както се белосват къщите отвън и отвътре, така момите се белосват и червисват отвън, а отвътре внасят гордостта. В този смисъл, гордостта е вътрешна мазилка. Както дъждът и вятърът развалят мазилката на къщата, така и вътрешните и външни условия на живота разтърсват съзнанието на човека и постепенно го освобождават от гордостта. Остане ли гордостта за дълго време в човека, той постепенно се смалява, докато най-после се прегърби и остарее. <br />
<br />
Старият казва, че животът няма смисъл и започва да слиза надолу. Слизането подразбира остаряване, а качването – подмладяване. Слизането е свързано с по-малко опасности от качването. Като слиза, човек отива в долината на живота, дето има ядене и пиене. Ленивият се стреми към долината и равнината, защото там условията за живота са по-леки. – Какъв е произходът на леността? Кой я роди? – Гордостта. Горделивият е подобен на фар, който осветява пътя на параходите. Значи, горделивият стои на едно място и свети на хората. Той мисли, че е разрешил всички въпроси, за което хората трябва да му се кланят. Обаче, всеки фар услужва само на едно пристанище, а не на всички. Тъй щото, каквато и да е светлината на горделивия, тя свети само до известно място. Минеш ли тази граница, светлината на горделивия не може да се използва. Даже и нашето слънце, което свети на цялата слънчева система, не може да изисква всички системи да отправят погледа си към него. Всяка система от планети си има свое слънце, към което нейните планети отправят погледа и вниманието си. Трябва ли малкото дете, като се види в огледалото и се хареса, да пожелае да остане завинаги същото? Колкото и да си красив на известна възраст, не пожелавай да останеш завинаги със същата красота и развитие. Хората остаряват по единствената причина, че не познават себе си. Да познаваш себе си, това значи, да любиш себе си, т. е. да любиш Бога в себе си. Без любов и без обич никакво познаване не съществува. Познаването е резултат на любовта, а любовта е процес на съграждане. Който не гради, той престава да живее. Който не люби Господа, лесно се поддава на изкушения. Разправяха ми за една от опитностите на един богат и добродетелен човек. Често го посещавали бедни, нуждаещи се, да му искат помощ. Между тях било и едно десетгодишно момиченце, което от време на време носело писмо от майка си. В писмото майката описвала положението си и определяла от каква сума се нуждае. Сумата се движела от 300 – 1000 лв. Момиченцето било чисто, добре облечено и се държало доста кокетно. Докато чакало отговор на писмото, то се разхождало из градината и си откъсвало по един плод. Особено му харесвали лешниците, откъсвало си по няколко да си хапне, а някога туряло в джоба си за своята майка. Един ден го запитали: Защо береш лешници без позволение? То отговорило надменно: Колкото съм взела, ще ги платя. Така отговаря гордият човек. Това момиченце иска помощ от богаташа, а казва, че ще плати лешниците. Не е въпрос за плащането. Важно е, че човек няма право да бере плодове или къса цветя без позволението на господаря. В случая, господарят е богатият човек, а Господар на целокупната природа е Бог. Той помага и благославя онези, които Го любят, които изпълняват Неговата воля. Следователно, ти можеш да очакваш на помощта на онзи, с когото си свързан. Две души, които любят Бога, взаимно си помагат. <br />
<br />
Една красива мома среща млад момък и в нея се явява желание да го вземе за себе си. Момата представя малкото момиченце, което вижда лешниците и пожелава да вземе няколко за себе си и няколко за майка си. Не може ли красивата мома да види младия момък, без да го пожелае за себе си? Нека се радва, че всички могат да гледат момъка, да се възхищават от него, без да принадлежи на някого. Красивата мома и красивият момък принадлежат на Бога. Той има право да се разпорежда с тях, но, въпреки това, оставя ги свободни. Ето защо, красивата мома трябва да иска позволение от Бога, да вземе ли момъка за себе си. Така трябва да постъпва и красивият момък, по отношение на момата. Красивата мома и красивият момък са лешници, които никой няма право да задържа за себе си, или да ги носи на майка си, без позволението на Онзи, Който ги е създал. Който пожелава красивите неща за себе си, без позволението на техния Създател, върши престъпление. Красивите неща са достояние на всички. Красотата е израз на истината. <br />
<br />
Истината освобождава човека, знанието и мъдростта го правят силен, а любовта му дава живот. – Защо трябва да любя? – За да живееш.– Защо трябва да придобивам знание? – За да бъдеш силен. – Защо трябва да обичам истината? – За да бъдеш свободен. Значи, ако не си свободен, не обичаш истината; ако си слаб, невежа, нямаш отношение към знанието и мъдростта; ако нямаш живот в себе си, ти си далеч от любовта. Щом изгубиш любовта, ставаш недоволен. Ако знаеш причината на недоволството, можеш да подобриш живота си; ако не я знаеш, страдаш, мъчиш се, докато нещата изгубят смисъл за тебе. <br />
<br />
И тъй, щом сте недоволни, търсете причината за недоволството в отсъствието на любовта в живота ви. Кога сте изгубили любовта си, не знаете. Затова казваме, че недоволството не е ваше. Вие го носите в себе си, но сте го наследили от вашите деди и баби, които са живели хиляди години преди вас. В който момент ви посети недоволството, спри се и си кажи: Какво искам от живота? Защо съм недоволен? Слънцето ме грее, праща своята светлина и топлина; вятърът ме милва, водата ме разхлажда, хлябът задоволява глада ми. Какво повече искам? Ще кажете, че се нуждаете от любовта на хората. Ако е за любов, търсете любовта на Бога. Търсите ли любовта на хората, вие се намирате в кръчмата на живота. Кръчмарят налива своето вино, упоява ви, развеселява ви, но това веселие продължава кратко време. Стремете се към вечните неща, към любовта на Бога. Казано е: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. Познаването на Бога има отношение към любовта. Ще познаеш Бога и ще Го възлюбиш. Щом възлюбиш Бога, ще възлюбиш и ближния си, и себе си. <br />
<br />
В природата съществува разумен порядък, който не трябва да се нарушава. Злото не е в това, че момиченцето изяло няколко лешника, но в незачитане порядъка на природата. И Ева изяде един плод от забраненото дърво и даде от него на другаря си, но за този плод ги изпъдиха от рая. Понякога малките погрешки носят лоши последствия. Кибритената клечка е малка, но ако запалите с нея сламата в плевника на земеделеца, нищо няма да остане от сламата и от плевника; ако я запалите и поставите между взривни вещества, те ще произведат катастрофа. В човека има слама, която може да се запали, и взривни вещества, които могат да експлодират. Достатъчно е да драснете една кибритена клечка, за да създаде нещастия и страдания на човека. В човека има различни бомби, останали от миналото, които всякога могат да го изненадат. Едни от бомбите са избухнали вече, и вие носите последствията от тяхното разрушително действие. Има бомби, които още не са избухнали, те са със закъснително действие. Когато най-малко очаквате, тогава ще избухнат и ще причинят големи пакости и нещастия. Изправяйте разрушението на избухналите вече бомби. Пазете се от тези, които в бъдеще ще избухнат. Някой иска да стане цар, или пръв министър в отечеството си, или поне владика. Това са все големи желания, които един ден ще избухнат и ще причинят катастрофи. Какво ще направи човек, ако стане цар? Много царе са съществували, много министри са управлявали своите държави, много владици са повдигали глас към народа си, но светът още не е изправен. Светът е пълен с министри, учени, философи, майки и бащи, проповедници и свещеници, но и те още правят погрешки. <br />
<br />
Преди години обикалях България, правех научни измервания на човешките глави и черепи. Мнозина ме питаха, дали виждам погрешките им и защо правя тези измервания. – Погрешките на хората не ме интересуват. Виждам ги и чрез тях уча себе си. Правя научни измервания, за да намеря добрите черти на хората. Като намеря нещо добро, веднага го купувам и турям в торбата си. При това, радвам се, когато срещна млада мома и млад момък, които имат чисти, възвишени желания. Те могат да се обичат, но не им е позволено да желаят да ги носят на ръце или на гръб. Младата мома, която е здрава и силна няма право да желае да се качи на гърба на момъка, да я носи. Това желание е неестествено. Майката и бащата носят на ръцете или на гърба си малкото си дете, което още не може да ходи, Това е в реда на нещата. Обаче, не е позволено на пълнолетния вече син или пълнолетната дъщеря да се качват на гърба на родителите си, да ги носят. Това желание е неестествено. Ще кажете, че родителите носят децата си на ръце от любов. Любовта е ценна дотогава, докато проявите ѝ са естествени. Щом се яви една неестествена проява, или едно неестествено желание, любовта изгубва своята цена и смисъл. Такова нещо е и яденето. Всяко ядене, което се отразява на стомаха добре, е приготвено с любов. Ако стомахът се разстрои, яденето е приготвено без любов. Пазете се от мисли, чувства и постъпки, които разстройват организма. Пазете се от храна, която разстройва стомаха. <br />
<br />
Едно се иска от човека: да мисли,чувства и постъпва правилно; да пее и свири хубаво; да се храни с чиста и здравословна храна. Ако пееш и свириш, ще пееш така, че болният да оздравее, а умрелият да възкръсне. Това значи да прилагаш новата музика. Ако пееш или свириш и възвърнеш живота на изсъхналото цвете, ти прилагаш новата музика. Ако пееш и свириш на цвете, което цъфти и се радва на живота, и скоро след това изсъхне, ти прилагаш старата музика. <br />
<br />
Време е вече хората да се освободят от старите форми. Откажете се от всички мисли и постъпки, които не се импулсират от любовта. Любовта се изявява чрез даването. Само здравият може да дава. Като дава, човек се радва, защото е послужил на Божествения подтик в себе си. Божественото се изявява чрез даване, чрез пеене и свирене, чрез прави мисли и чувства. То прави човека красив. Външно може да не е толкова красив, но вътрешно е красив: лицето му е озарено, засмяно, отворено за доброто и красивото в живота. Често външно красивите са вътрешно грозни и обратно: външно грозните са вътрешно красиви. Външно красивият човек представя хубаво шише, пълно с вода. Щом се изпразни шишето, човек обеднява и погрознява. Вътрешно красивият е езеро, което постоянно се пълни от притоците си. Той пои градините и ливадите, и всичко около него се радва на живот. <br />
<br />
Какво представя красотата? – Това е въпрос, на който мъчно може да се отговори. Гледайте известно време един красив човек, за да намерите на лицето му такава основна черта, която при всички условия на живота остава неизменна. Линиите на лицето в красивия човек са постоянни и неизменни. Кое е красивото в човека? Ще кажете, че очите са красиви. Очите без лицето са страшни. Клепачите правят очите красиви. Според някои, красотата на човека се крие в лицето. Обаче, само, лицето не е красиво. Очите, носа, устата, брадата правят лицето красиво. Ако устните увиснат, характерът на човека се изопачава. В мъжете това се скрива под мустаците, а в жените – с белилото и червилото. Момците казват: Ние ще вървим нагоре, а вие – надолу и така ще оправим живота си. Добрият живот подразбира добро свирене. Не е достатъчно да имаш хубава цигулка и лък, но трябва да свириш на нея. Красотата трябва да се тури на работа. Музикантът трябва да свири, певецът – да пее, но да не бъдат кранове, които всеки може да отваря и затваря. Ще свириш и пееш на време и на място. <br />
<br />
Често хората затварят умовете и сърцата си и казват, че са остарели. Те постоянно говорят за младините си, когато са. любили. Те мислят, че са познали истинската любов, но са я изгубили. В същност, хората са минавали и минават през човешката любов. Малцина са познали любовта като неизменна, вечна и могъща сила. Любов, която се изменя, не е истинска. Тя води към разочарования и смърт. Един млад, красив французин често се подигравал с една стара баба. Тя решила да му отмъсти и да му даде добър урок в живота. За тази цел тя се дегизирала така, че никой не могъл да я познае. Представила се като млада, енергична, пъргава мома. Понеже била опитна, тя успяла да увлече младия момък. Той се влюбил в нея и се оженил. Още първата вечер тя започнала да сваля маската на заблуждението: извадила изкуствените си зъби и перуката си; след това измила лицето си от червилото и белилото и му се представила в истинския си вид. Като я видял, той се ужасил и избягал, излъган и разочарован. Грозна е бабата, защото изгубила силата, свободата, вътрешната си красота. Старата баба означава изгубване на истинската любов. Няма по-велико нещо за човека от това, да възприеме живота, който иде от Бога. – Кога ще стане това? – Когато дойде редът ти. – Много време чакам, но нищо не получавам – Зависи, кога си подал молбата. Ти не си единственият. Милиони хора чакат реда си, и ти ще чакаш. Докато сте на земята, вие трябва да дадете възможност на Бога да се прояви чрез вас. Като отидете на онзи свят, Той ще ви даде възможност да се проявите, както знаете. <br />
<br />
Кое е правото: ние да се проявим, или Бог да се прояви? Кое, в същност, наричаме право? Правото участва в онези постъпки, които се диктуват от любовта, мъдростта и истината. Истината носи свобода, мъдростта – знание, знанието – сила, любовта живот, – а животът – движение. Ако не се радваш на живота, не се движиш и не си полезен на ближния си, ти не разбираш любовта. Единственото нещо, от което хората не се отегчават, е любовта. Щом се отегчавате, щом животът ви се обезсмисля, вие сте далеч от любовта. Който остарява преждевременно, той е вън от любовта. – Защо остаряваш? – Защото носиш тежък товар на гърба си. Снеми тежката си раница и тури по-лека, която можеш да носиш без прегърбване. За да не влезете преждевременно в старостта, вие трябва да се пазите от изкушения и съблазни. Иначе, ще внесете всичкото си доверие в хората, а после ще се отдръпнете. – Защо? – Някаква реакция е станала във вас. В това отношение, ние приличаме на Настрадин Ходжа, който минал през един мост и си казал: Ако някой остави на моста 99 лири, няма да ги взема, ако не са сто. Чул го един турски бей и решил да го изпита. Турил на моста 99 лири, когато Настрадин Ходжа минавал по този път. Като видял парите, Ходжата бързо се навел да ги вземе. В това време богатият го запитал: Ходжа, защо взе парите? Нали каза, че ако не са сто лири, няма да ги вземеш? Една лира да е по-малко, ще се откажеш от тях. Ходжата отговорил: Който е дал 99 лири, ще даде още една, да станат сто. Значи, не можеш да не вземеш 99-те лири, защото ще се намери някой да ги открадне. Обаче, едната лира никой не може да открадне. Тя е фиктивна, нереална. Истинските неща всеки може да краде, а нереалните – никой. <br />
<br />
Днес всички се питат, кога ще дойде мирът и кой ще го донесе. Трябва да се знае, че хората могат да правят войни, но никога не могат да донесат мир. Мирът иде от възвишения свят, от Бога. – Кога ще дойде мирът? – Когато любовта влезе между хората. Тъй щото, очаквайте мира от Бога. Мнозина се разочароват, не вярват в любовта. Как ще вярват в любовта, когато не отварят сърцата си за нея? Те никога не са обичали, а говорят за любовта. Това е все едно да рисуваш карикатури и да казваш, че си добър художник. Само онзи има право да говори за любовта, който е любил. А само онзи люби истински, който произвежда радост в душите на окръжаващите. Любов, на която целият свят се радва, е истинска. Ако никой не се радва на моята любов, тя не е истинска. Когато яде овце, вълкът се радва, но куршум го очаква. Ще кажете, че той обича овцете. Обича ги, но тази любов носи нещастието му. <br />
<br />
Отворете сърцата си за Божията Любов и бъдете доволни от това, което имате. Радвайте се на всеки човек, като на себе си. Знайте, че той живее във вас, и вие в него. Ако той е красив, красотата е и ваша; ако е грозен, и грозотата му е ваша. Каквото виждате в природата, знайте, че е заради вас. Слънцето изгрява, растенията и дърветата цъфтят, реките, текат заради вас. – Възможно ли е това? – Ако се радвате на слънцето, ще знаете, че то изгрява за вас. Ако се радвате на дърветата, те растат и цъфтят за вас. Ако се радвате на реките, и те текат за вас. – Това е невъзможно? – Там е погрешката на съвременните хора. Те не вярват, че Бог живее в тях. Щом повярват, че Бог живее в тях, ще разберат, че всичко, което става в природата, има отношение към своя Създател. Значи, слънцето изгрява, ветровете духат, реките текат, растенията растат и цъфтят, птичките пеят, животните играят, хората мислят и чувстват все заради Господа, за Онзи, Който ги е създал. В който момент Бог напусне човека, цялата природа спира движението си. Тогава човек казва, че животът е изгубил смисъла си за него, че му е притъмняло пред очите и т. н. Докато държи в ума си идеята за Бога, като за нещо красиво, възвишено, мощно, човек е радостен и весел. Щом изгуби тази идея, радостта го напуща. Достатъчно е да зърнеш крайчеца на дрехата на Господа, за да бъдеш щастлив през целия си живот. Мойсей видя само края на дрехата Му и се зарадва, придоби такава сила, че можа да изпълни задачата, която му беше дадена. <br />
<br />
И тъй, бъдете благодарни за всичко, което ви е дадено. Бъдете благодарни, че слънцето изгрява за вас и се ползвате от светлината му. Бъдете благодарни за свежия въздух, който дишате. Бъдете благодарни за водата, която пиете. Бъдете благодарни за хляба, който ядете всеки ден. Какво по-голямо благо може да искате от това? Светлината сама влиза в очите ви, въздухът сам влиза в дробовете ви, водата лесно влиза в организма ви и хляба с радост приемате в устата си. – Защо трябва да обичам? – За да възприемеш живота на съществата, които обичаш. Дали обичаш човек, животно или растение, ти черпиш нещо от него. Ако четеш книга, и от нея черпиш нещо. Обичайте, за да ви обичат. Изядеш един плод – посей семето му. Така ще познаеш любовта. Възприемеш една Божествена мисъл – приложи я. Вземете ножиците и прережете всички връзки„ с които сте свързали и оплели Господа в себе си. Вие Го държите само за себе си и след това искате да ви помага. Искате невъзможното. Махнете плочата, която сте турили върху Господа. Сами сте я турили, сами ще я вдигнете. Само така ще възкръсне Бог във вас. Възкресението е новият живот. <br />
<br />
Възлюбете Господа в себе си, да оживее и възкръсне Той. Бог ви е възлюбил, но вие не сте доволни от Неговата Любов и търсите човешката. Какво представя човешката любов? – Блато, пълно с миазми, или мочури, в които само се каляте. Божията Любов е дълбока вода: бистра, чиста, в която плуват само героите и онези, които любят Бога. Бъдете и вие дълбоки води, да влизат във вас само добрите плувци. Който не може да плува, да не влиза там. Бъдете дълбоки води, най-малко девет километра дълбочина. Приемете любовта в себе си, за да ви помогне Бог. Ще кажете, че любовта е недостъпна за вас. Най-достъпното нещо е любовта, но за онзи, който я търси искрено. Щом влезе в човека, тя го подмладява и повдига. От тебе зависи да се подмладиш. Като станеш сутрин от сън, погледни се в огледалото и кажи: Днес съм по-млад от вчера, Нещо вътре в тебе ще ти каже: Остарял си вече. Кажи: Не се преструвай. Снеми маската от лицето си и ще видиш, че си млад и красив. <br />
<br />
Помнете: Бог е велик, милосърден, всеблаг. Той няма да остави страдание, което да не превърне в радост. Вие си причинявате едни на други страдания, но Той не търпи това. Взима четката и ги заличава. Той не позволява да разваляте Неговите картини. Не разваляйте Божествените картини. Не бутайте Божествените работи в себе си. – Лош човек съм. – Не говори така. По отношение на Бога ти си добър, но не си работил достатъчно, да проявиш доброто в себе си. Работи, не стой на едно място, да не станеш инвалид. – Лоши са условията на живота: нямаме пари, нямаме къщи, боледуваме, убиват ни и т. н. Какво да правим? Казвам: Днес целият свят страда, пъшка, мъчи се, вика за помощ. Светът е бурно море, можете да се удавите. Ако не знаете да плувате, не влизайте сам в морето. Обърнете се към Бога, Той да бъде с вас, при всички случаи на живота ви. Без Него вие сте загубени. <br />
Преди години бях във Варна. Един ден стоя на брега на морето и размишлявам. След малко дойде от близките лозя един едър, снажен човек и веднага се хвърли в морето, да се къпе. Поглеждам към него, виждам, че се дави и вика за помощ. Отправих погледа си към Бога, съсредоточих мисълта си към давещия и гледам, той изплува над водата. После пак потъна. Отново съсредоточавам мисълта си, и той пак изплува. Тази борба се продължи два–три пъти, докато изплува над водата и излезе на брега. Защо се дави този човек? Бил изпотен, а водата – студена и станало бързо свиване на кръвоносните съдове. Като излезе на брега, казах му: Втори път да не влизаш изпотен в морето, че можеш да се удавиш. Благодари на Бога, че бях на брега и видях, как се давиш, та можах да ти помогна. <br />
Днес любовта казва и на вас: Не влизайте в морето сами. Докато любовта е с вас, вие сте в безопасност. Щом ви напусне, ще се удавите. Любовта носи новото в света. Потърсете я, и тя ще ви обнови. Това се отнася до Божията Любов, а не до човешката. Ако разчитате на човешката любов, загубени сте. Ето защо, каже ли някой, че ви обича, поставете го на известно разстояние от вас и оттам гледайте. Попадне ли на вашия фокус, и той ще ви бъде приятен, и вие на него. Тогава и грозният, и красивият ще ви бъдат приятни. Иначе, ще делите хората на добри и лоши, на красиви и грозни. Следователно, всички неща, поставени на своя фокус, са красиви. Всички неща, поставени вън от своя фокус, са грозни. Ако искате да бъдете добри и красиви, не търсете любовта, но фокуса на любовта, и там застанете. Изместите ли се с един милиметър от фокуса на любовта, вие губите добротата и красотата си. <br />
<br />
Христос казва: „Вие сте солта на земята, и ако солта обезсолее, с какво ще се осоли?" Солта представя здравословното състояние на човешкия ум и на човешкото сърце. Тя представя фокуса на любовта. Който попадне в този фокус, той познава Бога и себе си. Той не пита, как е обичал в миналото, но как обича днес. Всички познават миналата любов, която е внесла страданията и разочарованията в живота, затова се стремят към новата любов, към любовта на настоящето, чрез която Бог се изявява. В миналата любов си давал на ближния си да пие вода от шишето, но днес го завеждаш при извора с чиста кристална вода и казваш: Пий, колкото искаш. Гребни вода от извора, иди да си измиеш лицето, ръцете и краката си. Тази вода ще те очисти и освежи; тя ще внесе вътрешен мир и спокойствие в тебе. Водата символизира живота. Колкото е по-чиста и от по-високо място иде тя, толкова животът е по-възвишен и чист. Този живот прави човека доволен. <br />
<br />
Съвременните хора не са доволни, всеки иска нещо повече от това, което му е дадено. Ако е чиновник или учител в някой град или село, търси по-хубаво място. Това е неразбиране на нещата. Хубаво е мястото, дето човек е намерил Бога. Следователно, дето и да сте, търсете Бога. Между бедните, страдащите и нещастните има добри условия да намерите Бога и да им помогнете. Този е пътя, по който можете да проявите силата си. Като работи за другите, човек закрепва, става силен. Тъй щото, работете за ближните си, помагайте им, за да помагат и на вас. Всеки ден влагайте по една нова мисъл в ума си и по едно ново чувство в сърцето си. Можете ли да направите това, вие влизате в деня на любовта, в който се изграждат красивите, мощните и сладките неща. <br />
<br />
Желая ви тази година, ако не всеки ден, поне един ден да живеете в любовта. Прекарате ли такъв ден, няма да се страхувате от бомби, от болести и страдания. Като се намери пред някаква мъчнотия, българинът казва: „Мечка страх, мене не ме е страх". Щом каже така, той се качва на крушата и отвисоко гледа на мъчнотията. Като слезе от крушата, той не казва, че бягал от мечката, но казва, че се качил на дървото, да гледа отвисоко мечката. <br />
<br />
„Блажени кротките, защото те ще наследят земята”. <br />
<br />
Желая да бъдете от кротките хора, от хората на любовта, да наследите земята. <br />
<br />
Да служим поне един ден на любовта, както Бог изисква. <br />
<br />
3. Беседа от Учителя, държана на 22 август, 1943 г. 5 ч. с. София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5&diff=43232Добри плодове2014-01-16T14:27:38Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
[[КНИГА: Вечното благо]]<br />
<br />
==Добри плодове==<br />
<br />
На какво се дължат мъчнотиите в живота? – На еднообразните и обикновени човешки работи. Какво ще придобие човек, ако цял живот мисли само за обуща? Днес мисли за модата на обувките във Франция, утре – за обувките в Англия, на третия ден – за американските модни обувки, на четвъртия ден – за германските модни обуща и т. н. Това е еднообразие, което уморява човека и създава ред мъчнотии в живота му. За много неща мисли човек и то все еднообразни, обаче, за едно не мисли – за главата си. Ако запитате учените, как е създадена човешката глава, и те не могат да отговорят. И хората, и ангелите, и Бог е работил върху създаването на човешката глава и на човешкото лице, но единствен Бог знае, как ги е създал. Хората не знаят нищо по този въпрос. Те виждат само, че има нещо, което не им харесва. Някой не харесва формата на главата си, друг – носа си, трети – брадата, ушите, очите си и т. н. Това показва, че главата още не е завършена. Следователно, не можете да се произнасяте върху незавършените процеси. Човек сам е изопачил челото, носа, устата, брадата, очите, ушите си, и сам трябва да ги изправи. <br />
<br />
И тъй, всеки недостатък на човека показва, че му липсва известен център в мозъка, т. е. не е още развит. Чувате някой да казва, че не се интересува от музика, от религия, от красиви неща и т. н. Това показва, че музикалният, религиозният или друг някой център не е развит в него. Невъзможно е да бъдеш религиозен, музикален или учен човек, ако това не е написано на главата или на лицето ти. Ние не вярваме в богатството на човека, ако той няма поне десет милиона златни лева в някоя банка. Ще кажете, че някой има десет милиона книжни пари. Ние не вярваме в книжните пари. Самата наука не ги признава. Някой художник ще нарисува един портрет и ще го продаде за 30 – 40 хиляди лева. Ако по този портрет не можеш да прочетеш целия живот на човека, той може да се купи с книжни пари, но не с златни. На портрета трябва да се виждат всичките бои. Черната боя представя сенките в човешкия живот; светлата боя представя планинските върхове, които се огряват от слънцето. Ако в природата не съществуваха светлини и сенки, нямаше да има никакви картини. <br />
<br />
Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И Дух Божи се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина! И стана виделина”. (1 – 3 ст.). Виделината представя Разумното начало в света. Щом дойде разумността, истинската работа започва. Светлината само изявява виделината. Чрез светлината предметите се проектират както върху платно. Казвате, че знаете, какво представят светлината и виделината. Вашето знание е само теория. Знаеш, предполагаш, че си добър, но не си опитал добротата си. Мислиш, че можеш да пееш, но не си проверил това. Слушаш, как пеят хората, добрите певци и мислиш, че и ти можеш да пееш. Излез на сцената и се опитай да видиш, как ще пееш. Вземи един чист, ясен, мек тон и виж, ще задоволиш ли публиката. Гласните струни се нуждаят от любов, от мекота, от нежност. Ако нямаш любов, ако езикът ти е невъзпитан, гласът ти ще бъде груб, тоновете ще бъдат нечисти, неясни. Това не е пение. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка се отразяват върху специални места в човека. Мисълта се отпечатва на челото, чувствата – на носа, а постъпките – на брадата. Значи, работата на ума създава челото, работата на сърцето създава носа, а работата на волята – брадата. Ако умът, сърцето и волята не са активни на земята, и на небето ще бъдат такива. Развитието на човека зависи от неговия ум, сърце и воля, както и от неговото тяло, душа и дух. <br />
<br />
Какво представя развитието? – Процес на проявяване. Търговецът снема топовете с платове и постепенно ги развива. На този продаде пет метра, на онзи десет, докато се свърши. Той развива топ след топ, и търговията му се развива. Бог е създал човека. Бог е съвършен, следователно, и човек е съвършен. Човек е подобен на топ плат, който постепенно се развива. Докато не се продаде, т. е. напълно прояви, той не се е развил още, не е проявил съвършенството си. Ето защо, трябва да се минат милиарди години и векове, за да се прояви съвършенството, което Бог е вложил в света, в човека и във всичко, което Той е създал. След милиарди векове ние ще видим Божествения план проявен и реализиран. Това не трябва да ви обезсърчава, но да знаете, кое е съществено в живота, и кое не е съществено. Каква мисъл е тази, която не се отпечатва върху челото ви? Какво чувство е това, което не се отпечатва на носа ви? Каква постъпка е тази, която не се отпечатва на брадата ви? За такава мисъл, такова чувство и такава постъпка казваме, че са преходни и несъществени. При това положение, хората мислят за вас, че сте велик, гениален човек – това нищо не значи. Важно е, какво вие мислите за себе си. Всеки си остава с онова величие, което носи в себе си. Колкото и да е голям слонът, пак си остава слон. Каквото и да мислят хората за тебе, тяхната мисъл не може да те направи нито по-велик, нито да те унижи. Преди да те нарисува художникът хубаво, ти сам трябва да си се нарисувал. Ако художникът вложи в твоя портрет нещо хубаво, което ти не си изработил още, този портрет не отговаря на действителността. Добрият и гениален художник схваща онези черти на човека, които никога не се изменят. Ако предаде само един момент от неговия вътрешен живот – тъгата, радостта и разположението, гнева му, той е представил едно статическо състояние на човека. Следващия момент човек има вече друго състояние, което не може да се предаде. <br />
<br />
Не е лесно да бъдеш художник. Какво изражение имал Христос на лицето си, когато изгонил с камшик търговците от храма? Обаче, не смесвайте образа на Христа като Божество, като Син Божи, с образа му като човек. Дошъл на земята, облечен в човешка форма, Христос понесе страданията на хората. Той трябваше сам да носи своя кръст. Носи го до едно място и после го захвърли, остави го на хората да го носят. Това беше естествено. Христос пое кръста на човешките страдания, показа им, как се носи, но не ги освободи абсолютно от страданията им. И те трябва да понесат част от страданията си, да имат дял в Христовата Любов. – Как умря Христос: като човек, или като Син Божи? – Като син человечески. Той напусна видимата човешка форма и възкръсна. Оттогава пак живее между хората, но невидим. <br />
<br />
И днес Христос е между хората, наблюдава, как живеят. Двама души се карат, ругаят се, без да подозират, че Христос ги слуша и запитва: Съгласен ли е вашият живот с Евангелието? Хората се наричат едни други с думите говедо, животно и др. Кой тури тези думи в речника им? – Те сами ги измислиха. Първоначално говедата не са били като сегашните. След грехопадането, и те слезли по-долу, отколкото са били някога. Хората заели техните места, а те слезли още по-надолу. Задачата на хората е да се повдигнат, да заемат първоначалните си места. Така те ще дадат възможност и на говедата да заемат местата си, определени първоначално от Бога. Тогава ще разберете, какво представя говедото. Днес езикът на хората не е такъв, какъвто е бил първоначално. Понеже са взели мястото на говедото, и езикът им е такъв. Щом се повдигнат, ще заговорят на онзи език, който някога са знаели. <br />
<br />
Какво означава думата „говедо”? – Частицата „го” означава ходя, отивам, а „ведо, веди” – знание, учение. Значи, който отива да се учи, е говедо. Мнозина мислят, че животните са глупави. В същност, животните не са глупави. Паякът, който минава за неразумно същество, прави такава фина мрежа, каквато човек не може да направи. Осата си създала такова устойчиво жило, каквото човек не може да направи. Един ден наблюдавах, как една оса смучеше мед от една чинийка. В това време до нея се приближи един голям бръмбар, който искаше да хапне от меда. Имаше място и за него на чинийката, но той започна да дразни осата, да я предизвиква, понеже се чувствуваше по-голям и по-силен от нея. Той не преценяваше неприятеля си, не знаеше, че осата е по-добре въоръжена от него. Осата извади жилото си и го ужили. След това откъсна главата му и я захвърли настрана. Сега и на вас казвам: Не предизвиквайте осата. Тя е добре въоръжена, не можете да се борите с нея. За да се справите с неприятеля си, не трябва да го подценявате. Изучавайте възможностите и условията, с които разполагате. Изучавайте условията и възможностите и на своите ближни. Всеки трябва да знае, какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, какви сили се крият в неговия ум. Колкото по-добре е развит умът му, толкова по-чувствителен е той. Чувствителността му помага да открива златото в земята. Той схваща теченията в природата и по тях се ориентира. Без да е геолог, той открива земните богатства. Това се дължи на известна дарба, върху която е работил в миналия си живот. Такива хора минават за набожни. <br />
<br />
Кои са качествата на набожния човек? Той има устойчив характер, никаква сила не е в състояние да го изкара от равновесието му. Той не губи разположението на духа си. Той е едно с Бога. Набожният има висок морал. Той може да се огъва на една или на друга страна, но никога не пада. Само онзи пада, който няма любов в себе си. Обичайте всичко, което Бог е създал. Изгубите ли любовта си, вие сте изложени на падане. Любовта има отношение към равновесието. Кажеш ли, че имаш любов, а не можеш да пазиш равновесие, твоята любов не е истинска. <br />
<br />
Някои казват, че любовта прави човека въртоглав. Не е така. Само онзи става въртоглав, който няма любов в себе си. Опитайте се да завъртите главата на праведния, да видите, дали ще успеете. Не само, че няма да успеете, но скъпо ще платите за своя опит. Евреите се опитаха да омотаят и завъртят главата на Христа, но не успяха. И до днес още те носят последствията на своя опит. Който се отказал от Божествените мисли, чувства и постъпки, той се натъква на лошите последствия на своя неразумен живот. Ще се пазите да не постъпвате като евреите, които не са вън от вас, а вътре във вас. Опасността, на която човек се натъква, е в самия него, а не отвън. Следователно, пазете се от това, което е във вас и може да ви спъне. Там са слабите страни на човека. Една от неговите слаби страни е отлагането. <br />
<br />
Често се говори за оправяне на света. Никой не може да оправи света, докато не оправи себе си. Как ще оправиш хората, ако не можеш да оцениш своите мисли, чувства и постъпки и да ги поставиш на мястото им? Как ще събудиш религиозното чувство в човека, ако ти сам не си религиозен? Няма да го направиш религиозен, но ще го накараш да се преструва и да лицемери. В едно семейство сложили на обяд печена кокошка. Това било на великия петък. Случило се, че по това време им дошъл гост. Домакинята веднага скрила печената кокошка и сложила на масата чиния с готвена коприва. Гостът имал добре развито обоняние и усетил миризмата на печената кокошка, но нищо не казал. Поканили го да обядва заедно с тях. Той започнал да яде от копривата и казал: Вкусна е копривата, мазничка, напомня печена кокошка. Така той изобличил домакините в преструвка и лицемерие. Има нещо ценно в човека, което трябва да се запази. Почитат и уважават човека за ценното в него. Какво ще стане с градината, ако изгубите вадичката, от която я поливате? Водата повдига цената на градината. Без нея, тя нищо не струва. На същото основание, казвам: Ценните мисли, чувства и постъпки са вадички, които поливат душата на човека, т. е. неговата градина, и дават условия за узряването на добри и сладки плодове. <br />
<br />
Какво представя душата? – Райска градина, пълна със зрели, сладки плодове, с цветя и птички, с бистри извори и поточета. Тя символизира онзи свят, който се отличава с голяма красота. – Ще отидем ли там? – Ако имате любов, ще отидете и всичко ще видите. Ако нямате любов, и да отидете на онзи свят, нищо няма да видите и да разберете. Любовта създава песента и музиката. Щом любовта отсъства, навсякъде цари мълчание. Любовта носи радост, мир, светлина в човешката душа. Тя ражда живота. Изгуби ли любовта, човек губи живота, светлината, мира и радостта си. Като знаете това, не питайте, защо човек се убива, или защо другите го убиват. Който изгуби своята светла мисъл, светло чувство и светла постъпка, той е изложен на опасност, лесно могат да го убият. И обратно: не могат да убият човека, който пази своите светли мисли, чувства и постъпки. Само при това положение ще запазите живота си, ще помагате и на близките си. Един ден хората ще ви признаят за герой. Но, докато дойде този ден, ще минете през страдания, през хули и гонения. Най-после, ще понесете кръста си и ще тръгнете за Голгота. Ако не минете през Христовите страдания, не можете да станете герой, не можете да оправите света. <br />
<br />
Съвременните хора минават за герои, но не са от безсмъртните герои. Те не са дошли още до положението да носят кръста си и да бъдат разпнати. Те не знаят още, какво нещо е молитвата, как трябва да се моли човек. Ще се молиш не само за себе си, но за целия народ, между който живееш. Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот. Сега трябва да излязат от този път и да се обърнат към Бога. Егоистичната любов води към запад, а любовта към Бога – към изток. Който отива към Бога, трябва да проявява първо любов към Него, после към ближния си и най-после към себе си. Този човек може да бъде истински творец. Любовта към Бога е единствената мощна сила, която може да повдигне човека над животните. Животните имат любов само към себе си. Ако и човек поддържа тази любов, какво ще бъде? Човек се отличава от животното по това, именно, че се изправил на краката си и главата му е нагоре, по перпендикуляра на живота, т. е. към Бога. Защо тогава да не Го слуша? – Бог сам ще оправи работите. – Така не се говори. Това е особено разбиране, като че Бог е вън от човека. В същност, Той е в човека вътре и чрез него работи. Слушайте Го, за да учите и придобивате знания. Кое дете става учено и разумно: което по цял ден пасе говедата, или което отива на училище и свършва целия курс на образованието? Човек се отличава от животното по своята разумност. Тя му дава подтик да учи, да люби, да прави добро. Учи, без да мислиш само за себе си, как да подобриш живота си, на тебе само да е добре. Ще учиш за благото на ближните си, а после и за себе си. <br />
<br />
Сега не е въпрос за критика. От всеки се иска да направи това, което може. Паякът може ли да пише като човека? Той може само да прави паяжина, в която да лови жертвата си. Какво може да направи користолюбивият? – Той може да направи хубава къща, да изоре нивите си, да обработи лозето си, но това е само за него. Хубавите къщи не подобряват човешкия живот. Онова, което подобрява живота, иде отвътре. Творчество е нужно за живота. Външно къщата може да е много хубава, но вътрешно не е добре наредена. Така, гледате някой човек външно красив, угледен, но вътрешно е затворен, нищо не можете да прочетете в него. Жалко, ако по лицето на човека не можеш да прочетеш нищо или да видиш в него проява на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Лицето на човека е книга, която трябва да бъде отворена, да се чете по нея. <br />
<br />
Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята, а земята беше неустроена и пуста”. Често хората цитират стиха: „Бог направи човека по образ и подобие свое”. Стихът е верен, но къде остана този човек? Под „образ и подобие” разбираме, умът, сърцето и волята на човека да са като Божиите. Светлината на ума, топлината на сърцето и силата на душата му да са като Божиите. На Божествената светлина, топлина и сила всичко расте, развива се и зрее. Става ли същото и на човешката светлина, топлина и сила? Ако на мястото на Божията светлина не поставите знанието, на мястото на Божията топлина не поставите своите добри и възвишени чувства и на местото на Божията сила не поставите добрите и благородните си постъпки, нищо не можете да постигнете. Единствената сила, която пречиства и облагородява нещата, е любовта. Знание, което не е минало през огъня на любовта, не е истинско. Всяко нещо, което е минало през вратата на любовта, мъдростта и истината, е придобило безсмъртие. – Да следваме Христа! – казват религиозните. – Да следваш Христа, това значи, Неговата Любов да пребъдва в тебе, и твоята любов в Него; Неговото знание да пребъдва в тебе, и твоето – в Него; Неговата сила да пребъдва в тебе, и твоята – в Него. С други думи казано: Когато учителят преподава, ученикът слуша и учи уроците Си. Ако не учи, ще получи слаби бележки – единица, двойка и тройка. <br />
<br />
Какво представят числата едно, две и три? Единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. В Божествения свят единицата е бащата, любовта; двойката е майката – мъдростта, а тройката – детето, истината. Едно и три дават четири – число на бащата; две и три дават пет – число на майката; едно, две и три дават шест – число на детето, двойна тройка. Бащата и майката обичат детето си, защото в него са вложили своя капитал. Казано е в Писанието: „Бог възлюби истината в човека”. Значи, и Бог обича в човека това, което Той сам е вложил в него – истината. Всеки трябва да възлюби истината. Обичайте, любете всичко, което Бог е създал, и се пазете от корекция и критика на Божественото. Човешкото можеш да критикуваш, но Божественото – никога. На човешкото можеш да се гневиш, но на Божественото – никога. Дойдеш ли до изопачените човешки работи, ще се молиш да се изправят. Постоянно се молете. И като ядеш, и като ходиш, и като работиш, и като спиш – постоянно ще се молиш. <br />
<br />
Един наш познат разправяше своята опитност по отношение на молитвата. Той имал обичай всяка сутрин да се моли – никога не пропущал молитвата си. Една сутрин трябвало да замине за някъде и бързал да стигне на време на гарата, поради което забравил да се помоли. Отишъл на гарата, качил се на трена и заминал. Вечерта, когато се върнал у дома си, съобщили му неприятната вест, че едно от децата му като играло през деня, пострадало – извадили му окото. Един път пропуснал да се помоли на Бога, и нещастието се вмъкнало в дома му. Следователно, нещастието иде, когато човек прекъсва връзката си с любовта, с мъдростта и с истината. Не търсете причината за нещастията вън от себе си. Който не служи на Бога, сам си причинява нещастия. <br />
<br />
И тъй, дайте ход на любовта в себе си, да търпите всички хора. Каквито и да са убежденията и вярванията им, ще ги търпите, както и вас търпят. Какъвто и да е животът им, ще ги търпите. Че някой бил пияница, това не се отнася до вас. Достатъчно е страданието му. Той пие, но от време на време съзнава положението си и сам се критикува. И той не е доволен от себе си, но не може изведнъж да се изправи. Дойде ли някой при вас, приемете го. Не питайте, какви са убежденията му. Ако го приемете с любов, и вашите работи ще се оправят. <br />
<br />
Мнозина казват, че Бог живее в човека, но малцина вярват в това. Не е важно, какво казваш; важно е да проявиш Божественото в себе си. Не говори на човека, че Бог живее в него, че Христос се пожертвал за хората, но разбери, от какво има нужда и му помогни. Ако има нужда да му полееш малко водица, направи го. Той ще ти благодари. Като постъпваш добре с хората, те ще ти благодарят. И животните разбират от добра обхода. Когато и да е, макар и в далечното бъдеще, те ще се отблагодарят за доброто, което сте им направили. Рано или късно доброто ще допринесе своя плод. Следователно, не се отказвайте от Божията Любов, от Божията Мъдрост и от Божията Истина. Проявете тези добродетели. Ако не ги проявите, напразно сте дошли на земята. Пожертвайте най-малкото и свободно време за служене на Бога. Това ще бъде светла нишка във вашия живот. Любовта отваря пътя към Великото и Безгранично Начало. Затова е казано: „Ако праведният напусне своя живот, правдата му не се вменява. И ако грешникът напусне своя живот, грехът му ще се заличи”. Затова, по-добре е да напуснете стария живот и да влезете в новия, отколкото да напуснете новия живот и да влезете в стария. <br />
<br />
Какво се иска от съвременния човек? – Съзнателна и разумна работа. Ако е беден, ще работи повече, без да разчита на касата на богатия. Какво ще ти даде богатият? И той не е сигурен в богатството си. И бедният, и богатият трябва да работят, да поставят за основа на живота си Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Това е говорил Христос на времето си, това говори и днес. Много пророци се явиха днес, и всички говорят в името на Христа. Слушайте, какво говорят, и проверявайте думите им. Ще кажете, че те говорят върху ценните неща на живота. – Кои са ценните неща? – Любовта, Мъдростта и Истината. Ценното, което носи любовта, е животът. Ценното, което носи мъдростта, е знанието. Ценното, което носи истината, е свободата. Който не е опитал живота, знанието и свободата, той не е разбрал любовта, мъдростта и истината. Който ги е разбрал, той е щастлив. <br />
<br />
Тъй щото, ако ви пита някой, какво представя страданието, ще знаете, че то е неразбраната страна на любовта, на знанието и на свободата. – Какво представя радостта? – Разбраната страна на любовта, на знанието и на свободата. – За коя любов, за кое знание и за коя свобода се говори? Ние говорим за онази любов, за онова знание и за онази свобода, които имаме днес. Човек може да разчита на настоящето, а не на миналото или на бъдещето. Той може да разчита на отношението, което днес има към Бога, а не на това, което имал в миналото и което ще има в бъдеще. И тогава, кажете на ближните си, както Христос е казал: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. Няма по-лесен път в света от пътя на любовта. Следвайте този път, да станете истински човеци и да помагате на всички. Така ще дойде радостта у вас и ще ви направи щастливи. Любовта носи живота, знанието и свободата. Който иска да придобие безсмъртието, да влезе в любовта. <br />
<br />
Казано е в Писанието: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите”. И аз ви казвам: Бог не е Бог на безлюбието, но на любовта. Бог не е Бог на невежеството, но на знанието. Бог не е Бог на ограничението, но на свободата. Следователно, животът, знанието и свободата са човешки права, дадени от Бога. Те трябва да се използват, за да направят човека радостен и щастлив. Затова приемайте и предавайте правилно живота, знанието и свободата. Това определя, какво благословение ще получите от Бога. <br />
<br />
Какво ви говорих днес? Казах ли ви да направите нещо невъзможно за вас? Не ви казах да дадете по десет милиона лева. Не ви казах да вдигнете земята на гърба си. Не ви казах да нахраните всички хора. Казах ви да цените живота, знанието и свободата, които Бог е вложил във вас. Това е най-малкото, което трябва да направите, Ако не можете да го направите, не може да се разчита на вас. Като цените своя живот, своето знание и своята свобода, ще цените живота, знанието и свободата на другите. Това е най-лесното правило. Ако го приложите, светло бъдеще ви чака. Ако не го приложите, ще останете в своето минало, в стария живот. <br />
<br />
Желая ви да станете добри, разумни и справедливи. Желая ви да проявите това” което Бог е вложил у вас. Както от семката на ябълката израства голямо дърво, което дава сладки, вкусни плодове, така и Божественото у вас да се прояви, да възрасне и да даде добри плодове. <br />
<br />
17. Беседа от Учителя, държана на 15 септември, 1943г. София – Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE&diff=43231КНИГА: Вечното благо2014-01-16T14:21:58Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Беседи]]<br />
<br />
[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
<br />
== Вечното благо ==<br />
<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1943-Vechnoto_blago.pdf PDF с оригинален текст]<br />
<br />
* 1. [[Вечното благо]] <br />
15 август 1943 г.<br />
<br />
* 2. [[Същественото в живота]]<br />
15 август 1943 г.<br />
<br />
* 3. [[Ден на любовта]] <br />
22 август 1943 г.<br />
<br />
* 4. [[Новото в живота 2]] <br />
22 август 1943 г.<br />
<br />
* 5. [[Гласът на душата]] <br />
23 август 1943 г.<br />
<br />
* 6. [[Жилища на човешката душа]] <br />
27 август 1943 г.<br />
<br />
* 7. [[Раждането]] <br />
29 август 1943 г.<br />
<br />
* 8. [[Единствената сила]] <br />
29 август 1943 г.<br />
<br />
* 9. [[Номер първи]]<br />
1 септември 1943 г.<br />
<br />
* 10. [[Проявен и непроявен]]<br />
3 септември 1943 г.<br />
<br />
* 11. [[Блаженствата]] <br />
5 септември 1943 г.<br />
<br />
* 12. [[Новата присадка]] <br />
5 септември 1943 г.<br />
<br />
* 13. [[Възприемане и предаване]] <br />
8 септември 1943 г.<br />
<br />
* 14. [[Хармония в живота]]<br />
10 септември 1943 г.<br />
<br />
* 15. [[Пътят към изток]] <br />
12 септември 1943 г.<br />
<br />
* 16. [[Извор на любовта]] <br />
12 септември 1943 г.<br />
<br />
* 17. [[Добри плодове]] <br />
15 септември 1943 г.<br />
<br />
* 18. [[Четирите правила]] <br />
3 октомври 1943 г.<br />
<br />
* 19. [[Проявеният живот 2]] <br />
3 октомври 1943 г.<br />
<br />
* 20. [[Сито и дармон]]<br />
2 януари 1944 г.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%9D%D0%98%D0%93%D0%90:_%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE&diff=43230КНИГА: Вечното благо2014-01-16T14:21:35Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Беседи]]<br />
<br />
[[Съборно слово]] - [[1943]] г.<br />
<br />
<br />
== Вечното благо ==<br />
<br />
* [http://www.bialobratstvo.info/dmdocuments/SB-1943-Vechnoto_blago.pdf PDF с оригинален текст]<br />
<br />
* 1. [[Вечното благо]] <br />
15 август 1943 г.<br />
<br />
* 2. [[Същественото в живота]]<br />
15 август 1943 г.<br />
<br />
* 3. [[Ден на любовта]] <br />
22 август 1943 г.<br />
<br />
* 4. [[Новото в живота 2]] <br />
22 август 1943 г.<br />
<br />
* 5. [[Гласът на душата]] <br />
23 август 1943 г.<br />
<br />
* 6. [[Жилища на човешката душа]] <br />
27 август 1943 г.<br />
<br />
* 7. [[Раждането]] <br />
29 август 1943 г.<br />
<br />
* 8. [[Единствената сила]] <br />
29 август 1943 г.<br />
<br />
* 9. [[Номер първи]]<br />
1 септември 1943 г.<br />
<br />
* 10. [[Проявен и непроявен]]<br />
3 септември 1943 г.<br />
<br />
* 11. [[Блаженствата]] <br />
5 септември 1943 г.<br />
<br />
* 12. [[Новата присадка]] <br />
5 септември 1943 г.<br />
<br />
* 13. [[Възприемане и предаване]] <br />
8 септември 1943 г.<br />
<br />
* 14. [[Хармония в живота]]<br />
10 септември 1943 г.<br />
<br />
* 15. [[Пътят към изток]] <br />
12 септември 1943 г.<br />
<br />
* 16. [[Извор на любовта]] <br />
12 септември 1943 г.<br />
<br />
* 17. [[Добри плодове]] <br />
15 септември 1943 г.<br />
<br />
* 18. [[Четирите правила]] <br />
3 октомври 1943 г.<br />
<br />
* 19. [[Проявеният живот2]] <br />
3 октомври 1943 г.<br />
<br />
* 20. [[Сито и дармон]]<br />
2 януари 1944 г.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D0%A0%D0%9E%D0%A2%D0%9E%D0%9A%D0%9E%D0%9B%D0%98_%D0%9E%D0%A2_%D0%93%D0%9E%D0%94%D0%98%D0%A8%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%90_%D0%A1%D0%A0%D0%95%D0%A9%D0%90_%D0%9D%D0%90_%D0%92%D0%95%D0%A0%D0%98%D0%93%D0%90%D0%A2%D0%90&diff=43229ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА2014-01-06T20:16:55Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>''[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]''<br />
<br />
'''ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА - 1915'''<br />
<br />
И тазгодишната среща стана в Търново. Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, където трябва да сме за 4-ти август, вторник. Но на жените, участващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2-ри август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 часа, около гара Червен бряг, започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3-ти и 4-ти август зароси дъждец.<br />
<br />
Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче, като че ли очакващи нещо да стане – умислени. Защо? И сами те не могат ни обяснят. Пението и песните на събралите се бяха голяма рядкост – веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. <br />
<br />
== 4 АВГУСТ, ВТОРНИК ==<br />
<br />
Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля. Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.<br />
<br />
В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр. Ив.Дойнов, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др. Всички един подир друг влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него – картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краски. На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска.<br />
<br />
След като прочете 12-та глава от Евангелието от Йоана, молихме се с Добрата молитва и "Отче наш" и изпяхме тихо "Благословен Господ Бог наш на всите векове", Г-н Дънов каза:<br />
<br />
– Аз ви приветствуем в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля. <br />
<br />
(Обаждат се: Благодарим).<br />
<br />
Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя земята и Небето, можем да кажем, заради нас; дали тази дума ще вземете колективно или единично, эаконът е верен. Верен е, понеже духът, който живее в един човек и в множеството, е един по отношение на човешките души.<br />
<br />
В свръзка с това ще взема 28 стих: "Отче, прослави Името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя".<br />
<br />
За да може едно същество да се прослави, или да стане името мy известно, трябва да бъде съвършено. Думата „съвършено" вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога. Когато художникът изработи една картина и я завърши и счете, че няма никакъв недостатък, излага се на показ. Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред разумните същества. Да се прослави Името Божие, а Името Божие е турено върху нас – ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря – неговите слуги, на царя – неговите поданици, разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности. Най-почтената длъжност, която Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на земята.<br />
<br />
В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнообразни несбъднали се мисли и желания, и от хиляди работи, които сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас: Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, Който слиза отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този Дух работи сега между нас и трябва сърцето и умът ни да бъдат отзивчиви. И ако досега Бог не ни се е открил, то е, защото сме същества недоволни и неблагодарни. Всеки ден, час след час, Бог ни праща Своите благословения, но ние сутрин, като ставаме, не My благодарим за благостта, която ни е показал в миналото. И се питаме често защо не успяваме. Ние приличаме на плувец, който се е натоварил с голяма тежина. Как ще може той да плава, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гърба си – ето първото нещо, което трябва да направите.<br />
<br />
Когато Христос се обръща в прочетената глава "Отче, прослави Името Твое", тогаз дойде глас от небето: "И прославих, и пак ще прославя". Всякого, когото Господ прославя, трябва да страда: прославлението се предшества от страдание. Да познаеш славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот. Значи, всички тия черти у нас да изявят Славата Божия, тя да се почувствува. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаете през какви страдания имаше да мине, каза: "Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти". Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, които съединяват човешките души.<br />
Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния живот. А "духовен живот" разбира хора живи, не хора мъртви. Колкото е пo-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до славата Божия.<br />
<br />
Сега, необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици –кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съзерцавали и са се чудили. Например Любовта: обичате човека, но щом му се изкаже, изгубва своята сила.<br />
<br />
Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: "Аз те обичам", но думите му не могат да произведат ефект. По това може да съдим и за интензивността на нашия живот, доколко може да облагодетелствува хората. Искате ли да знаете дали имате силен живот, приближете се при страдащ човек и произнесете думи – вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква любов; вие тогава ще забележите, че имате сила. Ако те не произведат ефект, тогава това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествена Любов. Че в нас Любовта не се проявява, това няма какво да го доказвам: ежедневното наше обхождение с хората показва доколко имаме Любов и сме готови да прославим Бога на земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всеки един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си, или да остави Господа да работи върху него.<br />
<br />
В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват на този свят. Защо ни сполитат? Те са един отзив на нашето минало, на нашето настояще, на нашата настояща душа – как тя се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувстваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла. И Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата груба душа. И тъй, половината от вашия живот е изработен, но половината не е, половината – одялан, половината – не; и лош, и добър. Доброто в човека е одяланата страна, злото – неодяланата.<br />
<br />
Ние казваме, че искаме да работим за Славата Божия. Как ще работим? Първо трябва да бъдем благодарни на Господа. Всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господа, връща ни ги Господ назад и падат върху нас. Всеки ден има такива повръщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, тези наши лоши желания, не ги праща според окултния закон одесеторено, а ги смекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполуки в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа – това са все резултати на отношения, които имаме към Господа. И за да проверите известни ваши отношения към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзнанието, и поставете задачата – да поправи вашите обноски. Ще забележите каква магическа сила ще се прояви. От моята опитност, пo-мощен и no-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи и енергия, най-евтин метод, който ще ви коства най-малко. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствал у нас като музика, поезия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме мислите на ангелите, на великите хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на земята ще се определят. Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанията си да ги определим, ние ги забъркваме.<br />
<br />
Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем 10-15 минути и да видим, какви мисли е вложил Господ в душата ни.<br />
<br />
Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата "живот" – под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в цялостта. Вибрациите на думата "цялост" на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но цялостта има най-дълбока мисъл. Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума "индивидуализиране", значи, душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъствие на духа, сила, младост и растене. В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В Истината влизат следующите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае Истината, не може без тия помагала. Сега, да вземем думата „вярност"; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие; тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя.<br />
<br />
Освен тия думи, може да намерите и други в българския език, с които може да правите известни упражнения. Защото, когато искате да изработите една черта, във вас трябва да имате една дума – тя ще бъде методът, начинът, оръдието, чрез което ще приложите силата й. Искате да бъдете мек и благ; първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете нежен. Когато други хора са спрямо нас нежни, нежните хора са много пластични; нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаем, че едно от качествата на Святия Дух е нежността. Писанието казва: „Не огорчавай Божествения Дух". Ние може да Го огорчаваме с много дребни работи; тогава ще дойдат при нас духове на този същия уровен, на който бяхме ние. Господ ще прати духове груби, приблизително като нас, и други по-напреднали; и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една-две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова, именно, процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас.<br />
<br />
В Любовта трябва да има утеха. Не си нежен – утеши се; ще дойде Божественият Дух, ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи, или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност. И особено, когато се намираме в едно общество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: „Този човек ни разбира". Защо? Той в душата и сърцето е в съгласие с вас. Земете една майка; защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкоз нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца". Всинца имате деца: ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат: „татко", „мамо". Казвате: „Колко е приятен днешният ден". То са децата, които Бог е пратил да ви зарадват. Вие сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат. То е закон, две мнения по него не може да има. Ако искате да бъдете видим, децата трябва да бъдат горе на Небето и обратно: ако искате да бъдете невидим, вие трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Един ден ще дойде някой отгоре да ви освободи; вие не може да напуснете поста си, докогато не дойде дежурният да ви замести. Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят.<br />
<br />
Преди някой ден една жена ми разправи следния случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му. Сестрата заминала нанякъде, та останала друга жена да шета при бащата. Той казал на дъщеря си: "Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва". Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години. Той й говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: "Никога не съм го казвал това". Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината.<br />
<br />
Друг един случай преди петнадесет години: един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден, около 4 часа след обед, валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг. Викат момичетата:<br />
<br />
– Я гледайте!<br />
<br />
Този човек какво вижда? Попитали го какво вижда, той отговорил:<br />
<br />
– Буквата X <br />
<br />
– Какво казва този знак? – попитали го.<br />
<br />
– Христос казва: "Или на Мене гледайте, или сте изгубени".<br />
<br />
И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек за това сега, ще ви каже: "Не помня". Всеки има такива посещения на Божествения Дух, само че някой ги чувства по-осезателно, а други не са толкоз чувствителни. Колкото повече нашето подсъзнание е будно и ние придобиваме един подем на духа, Господ се приближава и ни дава знак за Своето прославление. И какво казва Господ: „Готов ли си днес да направиш нещо? Има там много хора, които страдат. Готов ли си да отидеш да им помогнеш?" Някой отговаря: "Сега имам работа, извинявай, нямам време". Господ ще наобиколи всички, един по един, докато намери онзи, който е готов да бъде носител на Неговите мисли, готов да изпълнява Неговата Воля.<br />
<br />
И сега Христос, като казва в прочетения стих: "Прослави Името Си", на друго място казва: "Не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Отца Ми; каквото ми е казал, това и върша". Сега ние всинца можем ли да изпълним тази Негова Воля? Някои от нас за петдесет, за хиляда години? Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. Исайя има един стих: "Словото Ми не ще се върне празно". (Ис.55:11). И бъдете уверени, че Славата Божия няма да се върне без плод. Той е днес между нас, да насади най-добрите работи за Живота. Не само у нaс, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена.<br />
<br />
Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и безсъзнателни, еднакво се ползват от Божествената Благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата "нежност", не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път. Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-низши и огрубели хора; понеже, като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния. Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога. Оттам може да се молим и да действаме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си. И всеки един, който иска да прослави Името Божие, трябва да влезе в своя кръг; а то значи, да не бъдем хора да служим на човеците, а на Бога.<br />
<br />
Някой от нас казва: "Аз не искам да слугувам на еди-кого"; но и при това, ние слугуваме. Тъй че, слугуването не е за наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитства. В духовния свят, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразити; те все очакват. Едно дете може да чака в майка си 3-9 месеца, но не 24 години. Малкото, то е паразит; първата или втора година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото. Трудолюбие се изисква от нас. И когато работим по този път, трябва да се приближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да не бързаме. Във всяко бързане напакостяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в които сега живеете, вие всички, които присъствате тук, сте изложени на много опасности. Често гледаме религиозни хора, изложени на големи опасности и призовават Божието Име. Успокойте най-първо себе си, докато Духът заработи и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора, при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите; това няма да им помогне да ги послуша Господ. Но ако рекат: „Господи, Ти Си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си", Господ ще послуша и ще помогне.<br />
<br />
Ще направя още някои бележки и ще сключа тази обща беседа. Най-елементарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци – не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа. Господ казва: "Аз зная, че е груб, но Аз работя върху него". Стойте малко далече, ако някой е много груб. Не сте длъжен да отивате да го облагородявате. Турете между него и себе си едного, двама, трима, десет, двайсет души, не се приближавайте. И тогава нека търсим тия учтивости в хората, макар от света. Аз съм срещал светски жени, много учтиви в своите обноски. Прекрасно качество! А у нас, като влезем в християнството, мислим, че трябва да бъдем прямолинейни, откровени. Господ всеки ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка реч, която не е турена в твоите уста от Бога, Господ ще те държи отговорен. А колко думи трябва да казваме? Да намерим това – тия думи, които Господ е казал. Нищо повече. И ако държим този начин, досега щяхме да сме много високо. Ние някой път говорим много малко, но някой път говорим повече, отколкото Господ е казал. През тази година да говорим толкоз, колкото Господ иска. Десет или петнайсет хиляди думи – кажи ги и не бой се. Някой иска да държи проповед; то значи Господ ти е турил много думи. Турил ти е, да кажем, десет думи, но ако ги кажеш, както Господ ги е турил, животът ти ще разбере много повече.<br />
<br />
И тъй, да почнем от учтивостта един към други. Ще ви кажа: нашите приятели в невидимия свят ни считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, които присъстват сега, считат ви "малко неучтиви". Така минаваме ние, българите, на Небето – за неучтив народ. И всеки българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина, между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи.<br />
<br />
Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение; да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде, вместо във вашите чували, в други, защото други чакат.<br />
<br />
Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепяването на ума, сърцето и душата. Ще работите изключително за себе си, в най-благородния смисъл. И затуй събратята ще се разделят на две категории: жените ще се събират отделно, мъжете също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделя на още две; ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените – вечер.<br />
И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото учение. Доста философия! Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философията. И ви сърадвам. Но в едно куцате всички – практически не знаете колкото мене. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: "След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." Като казвам "повече от мене", то е превод в четвърта степен. Намерете оригинала. Христос казва: "Ученикът да бъде както Учителя си". Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: "Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е пo-горен от Учителя си, има по-голяма философия; в този смисъл ви казвам. Ние казваме: "това не е така", "онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора; тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега пострадат и лошите. Ще ги турим да бъдат дежурни. Виждали ли сте някой луд кон? За него трябва хомот и здрав кол, и ще видите как ще земе ешкина* си. То е превод, вие ще намерите оригинала. Всякой от вас ще търси оригинала. Искам през тази година да се занимавате и разсъждавате, и Господ ще навее много мисли в ума ви, не се съмнявам. Които присъстват сега между нас, ще внесат много мисли.<br />
<br />
Сега всички наши приятели по целия свят, и видими, и невидими, ви поздравляват. (''Обаждат се:'' ''Благодарим!)'' Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват; туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искам и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние, но и ние може да се радваме, в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъстват (имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, ваши приятели отпреди три-четири хиляди години запознати) искат да се запознаят с вас. Забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма эащо да ви кажа имената им, те сами ще ви ги кажат – тайната е там. Всинца имате приятели, нито един от вас не може да се оплаче, че няма; всинца имате и то много добри приятели от миналото. И тия ваши приятели са работници с Христа и имат всички добри желания за вас. Сега те ви поздравляват пак. (''Обаждат се: Благодарим''!) Някои от тях са били наскоро на земята, но някои от тях от хиляди години не са се прераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част от тях не са идвали. И понеже настава ден, зърнали са ви и са ви намерили. В астралния свят сега има ден, слънцето е изгряло, вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят. (''Обаждат се: Амин''.)Тяхната сила ще започне малко да се намалява.(''Обаждат се: Амин.)'' И туй ще бъде прославление Името Божие тия години (''Обаждат се: Амин.)'' И чрез тях Господ ще се прослави. През цялата година ще ви говори Господ.<br />
<br />
Да не мислите, че всичко ви казах; казах само началото на първата буква. Ако през цялата година ви разкрия три-четири букви, то ще бъде много казано върху този въпрос. Аз пък лично ви поздравлявам и желая да бъдете всички радостни! (''Обаждат се: Амин''.) И весели да можем да прекараме този събор!<br />
<br />
Сега ще отидем на ядене долу, ще сложим голямата трапеза, да угостим нашите приятели; приготвено е угощение за тях. Да имате благословението на Господа! (''Обаждат се всички: Амин.)''<br />
<br />
В часа 1.30 се свърши събранието. А и подиробед, от 5 часа насетне, ходихме по 9 души в група на съзерцание в преподавателния салон.<br />
<br />
----<br />
<br />
<sup>*</sup>екшин(тур.)- Вървеж, ход на кон (бел. ред.)<br />
<br />
== 5 АВГУСТ, СРЯДА ==<br />
<br />
Времето днес: сутринта при разсъмване – облачно навсякъде, но тихо. Така беше на обяд. От обяд слънцето започна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен ветрец. До към 5 часа времето беше облачно, но слънцето грееше през облаците добре, а от 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на слънцето се тъй изясни, щото настъпи след това лунна тиха нощ.<br />
<br />
От 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание в групите по 9 души. А в 9.30 часа се събрахме само мъжете в преподавателния салон, гдето Г-н Дънов пред всички каза:<br />
<br />
Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религия, това е наука за формите; като говорим за физическото поле, това е наука за формите на това поле. Всякой човешки прогрес в цялата Природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява, именно, в изменение на формите. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкози тя е по-силна.<br />
<br />
Доброто и злото, или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каква да е мисъл, какво да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъж, някои даже възрастни; ще говоря по-прямо как влияят формите. Земете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена, той ще се съблазни. Представете на един човек формата на злато, той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод, ще се съблазни. Тия форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борим със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерството дава идеята, как може да се отбие известно течение – правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известни форми. Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи. Вземете творението на един ваятел: хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл, или едно наше желание.<br />
<br />
Сега, вие ще се занимавате с изменението на тия форми. Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически – чрез силна воля и съзнателно – чрез силна Любов. Имате на физическото поле един неприятел; среща ви на път, премахвате го. На физическото поле вие се освободите от него, но на астралното поле не сте, той ви преследва там. Престъпниците, като влязат в астралния свят, създават нещастия за другите – съвременните войски са, именно, такива нещастия, създадени, именно, в хиляди форми. То е един закон, който действа едновременно механически и съзнателно. Но дадени форми вие може да измените чрез силна Любов, може да я стопите както метал, поставен на огън. Понеже формата е съчетание на известна материя в известно сцепление, за да може тази форма да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации. Безпокои ви известна мисъл; колкото и да е отвлечена, тя има някъде своята форма; намерете тази форма в себе си, видоизменете я, или на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби е, че при създаването на формите, да се спазват известни закони в ума. Щом се изгуби формата, предметът ще се обезцени деветдесет и девет процента от своята стойност, ще остане само едно на сто от вътрешното влияние на вибрациите. И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми. И всички религии, като ги изучавате, може да съдите по техния култ, по формите, които имат, какво съчетание има между тия форми. Опасната страна на религията е, че понеже е наука на формите, човек може да се хипнотизира от известни форми. Не можете да се избавите от туй тяхно влияние сега, то е най-благотворното, което може да ви подейства. С тази форма, искам да изчезнат вашите рабски мисли. Като земете да мислите постоянно за тази валчеста топка (''посочва една стъклена топка в ръцете си''), течението върви постоянно в тази страна (''посочва).'' Кубът е четвърто измерение. Тук пък имате един конус, перспектива, турена на физическото поле. Разбира се, върху човешкия ум влияят едновременно и цветовете, и външните форми.<br />
<br />
И тъй, когато се казва, че „Главата на Твоето Слово е Истината", под думата „глава" разбираме известни форми и човека, ценим за неговата глава, за неговото лице. Колкото по-правилни черти можем да турим на лицето, ще влияе. Тази Истина, като я турим в работа, ще създаде прогрес и издигане на света, тя влияе върху него; разбирам думата „влияние" малко едностранчиво. Който разбира Духа така: другите да му се подчиняват, а той да бъде господар, той не разбира закона. Когато едно дете проектира, желае една круша, чрез тази форма то заставя Господа да му я достави. От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена правилно, толкова Бог се влияе от тях; следователно, за да бъдем чути, трябва формата на нашите мисли да бъдат правилни. Понеже двете Братства, Черното и Бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които развращават умовете и сърцата ни. В Черното братство те най-първо си служат, като ви представят нещо красиво и постепенно, от ден на ден, изменяват формите и един ден, например, една красива мома я преобръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва Истината, която е глава на Славата Божия, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник. И Бялото Братство си служи с примамка на човека, но туря добри форми, защото лошите форми оттласкват хората. В Африка жената, която е по-черна, толкоз е по-красива, а у нас е обратното – колкото е по-бяла, толкоз е по-красива. Следователно, мерки за формите едното и другото Братства имат много.<br />
<br />
И тъй, религията е една от най-старите науки, която облагородява човечеството. Ние не можем да повлияем на съвременното общество, ако не знаем как да изменяме формите. Социалистите, без да знаят, са дошли до някои важни форми: най-първо, да се даде еднакъв хляб. И беднякът работи за тази форма, той поддържа социализма под формата на евтин хляб. После, обещават му, че няма да работи дванадесет часа, а само осем, а тия форми са приемливи. Светските хора по се приближават към изучаването на формите, отколкото ние, които философстваме.<br />
<br />
За да научим този вътрешен мир, трябва да се избавим от много предубеждения. Не трябва да си служим с формите на автори. Четете един автор; доколкото неговата форма благоприятства за вас, възприемете я. Но ще каже някой: „Господ ще ме избави". Това, от което вие може да се избавите, не чакайте Той да ви избави. Не чакайте да влезете в кладенеца и Той да ви избави.<br />
<br />
Сега, за създаването на формите: те съществуват в Природата, само че трябва да ги търсим. Да допуснем следующето изяснение: вие сте сърдечно неразположен, а законът на религията обяснява, че във вашия свят има безформени форми, които ви причиняват неприятности. Понеже душата, по естеството си, обича хубавото и красивото, то когато в света има нещо непорядъчно, красивото причинява известно болезнено състояние и става в човека едно неразположение. Намират се хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни. Този човек е откровен, но философства. Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва. Нито е богат, нито е учен, залюбен е от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми. Но има хора, които може да ви оберат тия форми, тъй както някой може да ви задигне кесията от джоба. По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте; дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате „Обра ме".<br />
<br />
Има хора, които за богатствата си имат железни каси със скрити ключове. Направете си и вие един скрит джоб, да не бъркат хората да ви вземат богатството. То е богатство за вас, тия форми не се създават така лесно, не мислете, че е лесна работа да създадете една форма. Аз съм работил само за една форма двадесет години и още не съм я създал. Вие може да мислите, че е лесно изкуство и както един художник може да работите най-бързо. Не че не е лесно да се прави, но не всякога има благоприятни условия. За да можем да изработим една форма, трябва да ни съдейства духовният свят, трябва да има откъде да вземем тази форма, т.е. да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв субект да ни позира. Тъй както художниците използват плодовете от природата, така трябва да възприемаме и ние от невидимия свят.<br />
<br />
И сега, започнете с Добродетелта. Бих желал да ми определите каква е формата на Добродетелта. Кой не може да знае, какво нещо е Добродетел? Апостол Павел казва: „Първо видимо и после невидимо"; а ако не разберете първо видимото, как ще разберете невидимото? Видите едно нещо и не можете да го разберете. Онуй ли, което не сте видели, ще разберете?<br />
<br />
Някога, когато искаме да си дадем отчет какво знаем, виждаме, че нищо не е останало в нашия ум. Всяка истина трябва да има известна форма, която, като хванете, да съдържа тази истина в своята видима черупка. Запример, ние дигаме ръцете си нагоре, според някой, механически. За много хора е механически, но то показва процеса на растенето – казваме на Господа, че искаме да растем, да се стремим нагоре. Турим ли си ръцете тъй (''изправени над главата с длани,'' ''обърнати нагоре''), това показва цъфтене; след туй съединим ли ги тъй (''допрени'' ''пръсти над главата''), показва завръзване. Някой казва: „Това е глупава работа"; щом казвате, че е глупаво, вие създавате лоша форма, която ще ви опропасти. Кажете тогава, кое е умно? Да клекнем – глупаво, да си вдигнем ръцете – глупаво, кое е умното? Коя форма тогава изразява истината? Тези неща са много умни. Вие трябва да развиете тази форма (''събира си ръцете''), вие трябва да я развиете и да разбирате вътрешния й смисъл. Има и други форми. Зададат на човека една задача и той не може да я разреши, и почне да се чеше с показалеца си отзад; а с това той казва: „Аз съм още млад, трябва да се уча, и понеже тук е енергията, ако я прекарам в челото си, ще намеря отговора на този въпрос, тази сила трябва да излезе напред". После полага пръста си на челото и казва: „Дойде ми на ума". Най-първо се чеше отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чешем по стотина пъти, без да знаем защо. Не е глупаво да се чешем, то има смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието пo-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание.<br />
<br />
Да се молим Богу било глупаво. Кое е умно тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то вече е глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука за формите, за Бога, трябва някой писател да създаде подтик в неговите ум и сърце и тогава ще каже „разбирам". Ако ви зададях този въпрос: „Какъв е Бог вън", какво ще ми отговорите? Как се Той проявява, каква форма има? Търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите, тя е скрита в главата потайно, вие веднага ще се повдигнете. И религията е, именно, наука да разклати тия гънки на мозъка. Това, което тя прави, е разкопки. Божествените форми са във вас. От тези форми ще почнете да работите. Всякой един от вас може да влияе по този закон.<br />
<br />
Сега, да дойдем до думата „Добродетел" – каква форма има, какъв цвят има? Доброто е бял цвят. И затуй всичко тук, на тази маса, е бяло. Добродетелта, при това, е не само бяла, но и чиста. Тя е чиста, доколкото можем да си я представим на физическото поле с този кристален куб(''показва го''). Но формата на Добродетелта е още и обла (''показва една стъклена обла топка''–''сфера''). Че е обла, показват и всичките плодове: те също представляват Добродетелта. Нашата глава, и тя е валчеста. То е външното изявление на Добродетелта. Сферата показва пластичност на елементите. Където се появява счупена линия, тя преплита енергията, когато има хармония във физическия свят. Ако гледате себе си, правите една счупена линия. И хората познават, че сте изменили своята форма, казват: „Едно време беше пo-набожен, сега се изменил". И вашето лице в известно време изменява своята форма.<br />
<br />
Някои искат да видят хората на оня свят какви са. Всякой час проявяването на вашата душа показва, какво е религиозното ви настроение. Тази сутрин дойде един господин, толкоз развълнуван, че лицето му имаше черен цвят, беше почти обезформено, съвършено изменено и почна да мени цвета и мускулите на лицето, които почнаха да взимат друга форма. Всяка мисъл, която влезе в човека, е като чук, който работи. Не трябва да оставяте форми лоши, а добрите. Даже и дяволът, ако ви даде добра форма, вземете я; но той е скъперник антикаджия*, та никога няма да ви даде добра форма. Например, земете куба, или такава топка от книжарницата; много обикновено нещо, с него си играят децата, но трябва да почнем и ние да се занимаваме с тях. От дълго време и аз се занимавам с тях. Някои казват: „Наивно е да се занимава с такива работи". Кои са добрите форми, набръчканите ни лица ли, развалените ни стомаси и дробове, разнебитените ни мисли ли? Долу такива старости! Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец старец?". На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромаси хора. Някои казват: „Помагайте на бедните!". Но хора, които отиват да крадат из джобовете, аз не ги ща. Да крадеш, то е изкуство, само че то не е наука. Джебчията, то е сръчност. Може и да дадеш на човека едно опивателно питие, или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат образ и подобие. Знаете ли колко хиляди години е работил Господ над тия форми, преди да каже: "Да направим човека по наш образ и подобие"? Като ги даде на Адам, тоя последният ги предаде само за един плод. И ангелът ги изпъди навън от Рая да отидат да ги търсят. И ние търсим изгубения този безпаричник, който ни е ограбил. „Намерете го, казва Господ, и тогава ще ви прибера". И затуй казва Христос: „Онази жена изгуби една драхма**, остави 99-те и отиде да търси едната". Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в тоя живот. Причината, че не може да ги създадем е, че нямаме първоначалните образи, двата модела, които Господ ни беше дал и не можахме да задържим. Даже не остана и копие от този образ и подобие.<br />
<br />
Когато дойдем до Истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление? Външното изявление на Истината е красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга. Знаете ли мъжете защо засукват мустаците? Защото искат жени – със засуканите си мустаци мъжът пуска котва и иска да развъжда. И не е смешно това. Човекът си казва истината. Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: "Аз за жена не мисля". Не лъжете, обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжем, а трябва да говорим истината. На главата на твоята слава е Истината. Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас. Пуснал мустаци, проточил лице; това е фарисейство, това не е наука, това е изкуство за дегизиране. Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания. Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца като се ожениш; Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността. На запад сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за друга, ще работим, ще живеем за себе си". Камшик за ония, които си бръснат мустаците! Някой пусне дълга коса: дългата коса показва подчинение, като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че си страхлив. И косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби, да ме извините; не ви осъждам, но ви казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? „Всинца, казвате, добри сме". Тук всичко решавате, но в реалност, когато дойде работата, не сте умни.<br />
<br />
За да бъдем смели, решителни, трябва Истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преравя дън земя и не може да се качи горе на Небето, а не може да слезе и долу. И Господ иска да влезе в земята, там, където са заровени тия богатства; там са скритите красиви форми на развитието, на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина, горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята. Имате един ръководител, приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът; на спиритически език казано, един дух, или на теософски – учител, все едно и също, да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия. Тя ще се излее като извор и ще прояви известна форма. Желанието е растителност на астралния свят. Когато кажете: „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са им окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще започнат да се съграждат.<br />
<br />
Сега ще ви задам един въпрос: в тази стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми на вас най-вече апелира? Искам да кажете истината.<br />
<br />
(''П. Ковачев: Розовата линия на прозореца – формата й, както е направена'').<br />
<br />
И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а апелира към вас.<br />
<br />
И тъй, за да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. Христос е разбирал именно тия вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение. Старите мехове е Черното Братство, новите мехове е Бялото Братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото Братство в меховете на старото Братство. Вие можете да си послужите, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне. Тъй щото, и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми, Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви; ще се върна към стария живот". Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например, някой станал набожен, казва: „Ще се моля три пъти на ден", но в какво седи формата? Обърнете внимание, дали това не е едно външно изявление, дали сте станали по-снизходителни, по-учтиви. То е формата, в която трябва да проявите тази истина. Ако не я проявите, хората ще кажат, че това е лицемерие. И ако ни го кажат, когато го заслужаваме, аз казвам: „Браво, благодаря, че ми казваш истината в очи". Всякога трябва да обичаме хората, които ни казват истината.<br />
<br />
Някой път някои лъжат. Черното Братство употребява магията по два начина, то се разделя на две категории: един играе роля на истината, дигизира се, облича се в светли дрехи, в хубава премяна и казва, че е служител на Господа и иска да те тури в известен път; други дойде да ви плаши и в края на краищата, ще ви изиграе. Те ще ви похвалят, че напредвате, но един ден, като се вдигнат, вас ще ви пуснат. Трябва да разбирате, когато дойде Духът, или някой Учител – Ръководител, да не е от Черното Братство и да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но насред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, вярно е и вътре във вас. Имаме известен проект и мислим, като го приложим, че ще се обогатим. Но, освен че не успяваме, но и парите изгубваме. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя.<br />
<br />
Виждам, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа. Аз съм давал пример с онзи грънчарин за „Ху"-то, гдето трябвало в опечените гърнета да се духа, за да не се пукнат. Има го в друга една беседа, четете го. „Ху"-то показва усилията на човешката воля, участието, което взима тази последната в нашите идеи. Не може да оцелее вашата форма, докато не вложите диханието на вашата душа. И във всяка мисъл и всяко желание трябва да се вложи тази форма. В духовния свят то е един закон. Най-простият начин, за да създадете една добра форма е, когато ви дойде една мисъл, спрете се за 1-2-3 деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете; имайте предвид само едно нещо – да намерите красива форма, без да мислите колко време ще ви вземе – 10-20-100 години, може би. Имате известно смущение; може би вкъщи – от жена, деца. Знайте, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог и направете един кръг, кажете, че днес ще работите в Името Божие и влезте умствено в този кръг. Ама никога не влизайте в такъв кръг, ако не сте чист. В магията има два процеса; ако един маг направи кръг и излезе половина сантиметър, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма.<br />
<br />
Формата трябва да съответства на Реалността. Трябва да се научите да не лъжете. Истината трябва да бъде най-главна и за всяко нещо да се допитвате до нея. Питаме мозъка какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим. Когато се спрем и проектираме своя разум към Истината и чакаме за действията й, тя ще каже как да настроим ума си. Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо Истината, която е глава в нашия живот. Спри се за час, ден, месец и възприеми тия форми, с които можеш да работиш.<br />
<br />
Когато вие искате искрено да изпълните вашата задача както трябва, непременно след ден-два ще ви се даде формата, начинът, по който трябва да действате. Когато кажем „без смущение", казваме вътре, в дълбочината на вашата душа, дълбочината на вашия дух да бъде тих, а не вън, където може да има бури.<br />
<br />
Може би в следующата беседа ще ви говоря за великия закон за формите, за великия закон, който твори тези форми. Всичко, което сме припечелили, не може да се разруши. Първата мисъл е да измените вашите форми и след туй да създадете в себе си добри желания, да имате лица по-красиви, да проектирате тези мисли върху вас. „Ама – ще кажете – това тяло е изгнило". То ще трябва за в бъдеще. Вие сега създайте това тяло и следователно, всички тия добри мисли и желания трябва да ги пращате във форми.<br />
<br />
Ако се събираме веднъж в годината, то е просто да ни се даде известен подтик. Да не мислите, че тази сила произтича от мене, тя произтича от Бога, от невидимия свят. Искам да нахвърля тия мисли върху вас, аз съм длъжен да сторя това по една необходимост, по един дълг за мене. И ако не дам изпит за тия форми, ще се деградирам. Това не е похвално за мене, а един дълг: трябва да бъда верен на този Божествен закон. Ако хората не се ползват, поне да се ползва Бог и аз. И то е една печалба. Трябва да работим за Славата Божия, за добрите наши ближни и за нашата душа. Ако нашите ближни не желаят да възприемат, то ще бъде полезно за мене.<br />
<br />
Значи, законът е, че когато се хвърли една добра мисъл, една добра форма в света, тя непременно след ден, година, две, след век ще произведе своя ефект. То е дело на Бога. И ние, от невидимия свят, ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в духовния свят. Тогава ще направим отчет, как трябва да работим за в бъдеще.<br />
<br />
И тъй, новата религия, или Учение на Христа на физическото поле, е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията. В поезията това е ритъм, в музиката това е съзвучие, а в чисто физическия свят това е външна красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяване на красивите форми, изваждане на религиозни идеи. Трябва да се повърнем към чистото Христово Учение.<br />
<br />
Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. С тях Той подразбира известен начин, метод, който дава на света. Понеже хората на Неговото време не бяха готови, даде на света тоя образ, за да се запази за нашето време. Ако Христос дойде сега, няма да се занимава с тях и с това, Той ще говори по други работи. Ония, които преди две хиляди години не са Го разбрали, ние трябва да Го разберем. Тогавашното Учение на Христа е основа на сегашното, което се говори на света. И затуй именно, тези форми, които са на работа в нашия мозък, ще претърпят известни промени: кръвоносните съдове, дихателната система, стомахът, всички клетки ще претърпят изменение; енергията от физическото поле трябва да се трансформира в духовния свят. Ние черпим енергия, за да работим горе. Това тяло е вътре в нас. Като казвам „в нас", то е тук (''показва гърдите''). Главата е Небето. Бог живее в главата, но ангелите живеят в дробовете. Нашата глава е свързана с Божествения свят и ако не можем една енергия да прокараме от дробовете в главата, не можем да намерил Небето. Някои хора се молят жумешката. Трябва да търсим Господа нагоре, в главата, и пътят, по който трябва да минем, не е прав; той е така замотан, щото трябва много вещина. Пътят не е спирален по подобие слизането на орел. Първото нещо за човека е да влезе вътре в главата, да разбере своя смисъл, т.е. мисълта, която има да му стане ясна и отчетлива.<br />
<br />
Аз ви говоря на един език обезформен и вие почвате, гледам, да задрямвате; ако взема да ви нахвърлям живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая, ще заспи; турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих това. Като ви преведох една Божествена форма, всинца казват: „Разбираме на какъв език говорите". Пиленце опечено, чашка винце, има и потропване – Божествени неща. „Онзи свят без пиленце, без чашка е пустота" – ще кажете. Знаете ли на какво мязате? Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от много буболечки крилца и крака, съчленили ги и го попитали: "Молим, кажете ни към кой вид спада"? Той им отговорил: Това е hum bug (хъмбъг), ваше изобретение." И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и мислим, че това е религия. Господ казва: "Това е буболечица". И учители, и проповедници, и книжници си носят този hum bug и с него нищо не могат да направят. Намерете не крилца, а живи, живи бръмбари и пеперуди. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите.<br />
<br />
Красивите форми са сила, с която може да се действа. Противодействайте на лошите форми с красивите, изместете лошите форми с красиви, или ги турете под заслон, да се не виждат. Всякога красивата форма има по-голяма сила да привлича. Например, прелъстява ви една жена (някои имат такава слабост); представете си още по-красива от нея жена, добродетелна и устойчива по характер, и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата. Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлече и ще извършите престъпление и нищо, дори бягането не може да ви спаси. Законът за формите е закон херметически. Както една птица – върти се, върти, влезе в устата на змията. И вие обикаляте пътя и казвате: „През него ще мина, туй трябва да е пътят", и хоп – в ръцете на дявола. Йона влезе тъй в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше да го изкара китът и през задницата си. Ако бягате в морето, ще влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е пo-силен, тогава гледайте на дявола.<br />
<br />
Имаше един старец, който влизаше в Сливен вечерно време. Като го питах: „Защо влизаш вечерно време?", отговаряше: „За да не ме види змеят", а пък аз тълкувах – за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезна". Ама ще платиш. Денем малцина влизат – само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влизат. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя".<br />
<br />
Мислете върху стиха „Главата на Твоята Слава е Истината". Истината за в бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого; това ще рече, че искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече в коприна и венец ще й купи, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма. Трябва й красива къща; ще й направи. Това е закон. Аз ви проповядвам истинска наука. А скъсаните дрехи – долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново! Дрехите трябва да имат красива форма, да прилягат, да ви правят ефект, да ги обичате. И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да повдига ума и душата. И тази стая е много семпло мебелирана, но като влезете вътре, чувствате известно разположение, прави известен ефект, който действа на ума. Запример, този портрет там горе има красива форма; долната картина – също. То е закон за симетрия, за хармония. Не искам да станете роби на формата, не, но на закона – трябва да имате малко, но красиви форми, които да ви въздействат. Само тогава ще имаме религия, която може да ни заведе при красиви хора.<br />
<br />
Бих желал да ми зададете някои въпроси.<br />
<br />
(''Т.Бъчваров): Накитът на жените?''<br />
<br />
(Учителя): То е завист. Високо духовните хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят; може да е много пo-добра от религиозните.<br />
<br />
(''В.Граблашев): Вие казвате, да си направи човек един магически кръг около известна цел и че не може да излезе вън от него, без да пострада. Също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли. Въпросът е, може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен, да направи този кръг, когато Господ го е свързал? В какъв смисъл разбирате да е добър?''<br />
<br />
(Учителя): Разбирам в относителен смисъл.<br />
<br />
(''В.Граблашев): Умствено ли трябва да направи кръга?''<br />
<br />
(Учителя): Най-напред трябва да направи около себе си кръг с тебешир, да започне от видимото и след туй да прекара умствено. Да каже: „Днес ще работя в Името Божие." И духовете, които знаят това Име, ще му помогнат. Ако не сте искрени, то е друго. Когато Господ ще ни помогне, щом призовем Неговото Име, ще го направи. Той е готов да съдейства на всяко наше желание, на всяка добра мисъл, която се заражда у нас; готов е да се притече да ни помогне. Няма същество толкова внимателно към нас, както е Господ. Няма никакво изключение. То е абсолютна Истина. Затуй не трябва да се тревожим. Външно може да се тревожим, но вътрешно не трябва да се тревожим, не трябва да се съмняваме в Господа. „Дали Господ ме послуша?" Не се съмнявайте. Такава мисъл е дяволска мисъл. Да питате „Как мога да бъда спасен?" е друго, но да питате „Дали ще бъда спасен?" – то вече не е Божествена мисъл.<br />
<br />
''(Граблашев): Какво трябва да направим, за да достигнем скоро практически резултат, да избегнем лошата мисъл?''<br />
<br />
(Учителя): Съобщете я на някой добър ваш приятел – изповядайте се. Затуй е установено изповядването. Ако не ви помогне, съобщете я на двама, трима, ще се освободите. Обсебила ви е лоша мисъл; непременно трябва да намерите човек, който стои високо, ще изповядате тази мисъл и ще ви помогне. Не на някой лош човек, но винаги на добър.<br />
<br />
''(Дядо Тихчев): Ама някой не усети, че е лоша и след като яде от плода, казва: „Какво направих?"''<br />
<br />
(''П.Киров): Ами формата на дрехите?''<br />
<br />
(Учителя): Дрехите красиви трябва да бъдат.<br />
<br />
''(Я.Янев): Ами оголването на жените?''<br />
<br />
(Учителя): Тази форма съществува. Тялото как е направено? Туй тяло не е направено от Бога, но от друго същество, малко обезформено. Говоря за вътрешната форма на дрехата.<br />
<br />
''(П.Киров): С дреха, с която иска да изпъкват нейни членове?''<br />
<br />
(Учителя): "Господ праща тези учени, да изпитват учениците му. (''Смях'')<br />
<br />
''(П.Киров): Един баща има син и гледа как го измамва друг; как ще му бъде положението?''<br />
<br />
(Учителя): Не може да избави син си, ако се е заловил за някоя мома.<br />
<br />
''(П.Киров): Учиш го''.<br />
<br />
(Учителя): Ще млъкнеш и се мъчиш да се скарат.<br />
<br />
''(П.Киров): С кого?''<br />
<br />
(Учителя): С развратницата.<br />
<br />
''(П.Киров): Ще падне, доде се скарат.''<br />
<br />
(Учителя): Да не падне още по-надолу. Може да падне повече стъпала. Жените са обявление на Черното Братство, те носят написано обявление.<br />
<br />
''(П.Киров): Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа, че в едни облеклото е израз на душевна чистота, а в други – като примамка.''<br />
<br />
(Учителя): Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъжете, имат начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмически движения, фиксират духът и те хипнотизирва, ти вървиш след нея.<br />
<br />
(''П.Киров): Някому пък е болезнено като гледа това.''<br />
<br />
(Учителя): За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (''Смях)''<br />
<br />
''(П.Киров): Това неестествено носене предизвиква просто отвращение''.<br />
<br />
(Учителя): Не можем да изменим света, светът върви по своето, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време.<br />
<br />
''(Зах.Желев): Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена; може ли да си служим с магическа формула да ги скараме?''<br />
<br />
(Учителя): Ами че туй изкуство знаят всички българи.<br />
<br />
''(Зах.Желев): Не е ли грешно?''<br />
<br />
(Учителя): По-малкият грях се предпочита пред по-големия. Не можем да приложим Христовото учение максимално.<br />
<br />
''(3.Желев): Като направим такова нещо, няма ли да побъркаме на неговата карма? По-добре е да го оставим, да прави каквото ще.''<br />
<br />
(Учителя): Ако вашата душа има голямо желание и той иска вашата помощ, помогнете му. Ако сам не иска, остави го. Вашата мисъл попада към първата категория, когато лошата мисъл е облечена в красива форма. Трябва първо да разчепкаме, да видим дали е тъй, или не. За формата трябва да бъдем много критици. Трябва да опитаме плода дали е хубав. Ако не е, ще го хвърлим. Светските хора много добре постъпват.<br />
<br />
''(Т.Бъчваров): Грапавините, кривините не можем да видим и идеализираме формата. Като се гледа жената с крадлив поглед, ще бъде идеализирана с всички недостатъци. Там е казано: „Който гледа една жена".''<br />
<br />
(Учителя): Има хора религиозни, благочестиви, много скромни, все към земята гледат; такива хора са опасни. А който гледа прямо, казват „безочлив"! Аз предпочитам безочливия. Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената. Но не трябва да бъдем и нахални в погледа си.<br />
<br />
(''Г.Давидов): За греха...''<br />
<br />
(Учителя): Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човек. После, поливането вода някога, то е пак кръг. Да не мислите, че тези неща са прости – колко учени са те! Мене са учудили със своята философия.<br />
<br />
''(П.Ковачев): За кръга, който дадохте, най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане на центъра и ще се направи кръг?''<br />
<br />
(Учителя): Като се прави във физическото поле, едновременно се прави и в ума.<br />
<br />
''(П.Ковачев): Но най-напред ще се направи ли кръгът, и после ще се влезе''?<br />
<br />
(Учителя): Когато се бориш с лоши хора, ще направите кръга и ще влезете в него.<br />
<br />
(''Ил.Стойчев): Ще опишем ли кръга и после ще влезем?''<br />
<br />
(Учителя): Законът за кръга не е толкоз важен, аз сега говоря за формата. Сега, същата форма, създадена в кръговете, това са въжа, с които трябва да се опакова вашето богатство. Красивите форми са силата, затуй трябва да съставяме добри мисли, добри желания. Това можем. Две форми като имаме в себе си, те са велика сила.<br />
<br />
''(Някой): Формите, който има църквата, четенето на разни молитви, ако се преведат на български, ще имат ли сила?''<br />
<br />
(Учителя): Ритмувани са на славянски. Добрата наша молитва е ритмувана по същия закон. Ако я преведем на славянски, ще изгуби смисъла.<br />
<br />
''(Същият): Значи, по-хубаво е да научим славянски''.<br />
<br />
(Учителя): Ново трябва да създадем. Истината никога не може да бъде стара. Тя не е нито стара, нито млада, тя е вън от този прочее. Тя създава форми с всички изменения, но сама не се изменява. Казва се „стара истина"; ако се разбира едната форма, под която се появява, разбирам.<br />
<br />
(''Някой): Иска да каже „вечна".''<br />
<br />
(Учителя): „Вечна" е по-силна дума. Но като кажеш думата Истина, ако можеш да я разбереш сама по себе си, без тия прибавки, тя е по-силна, отколкото с тях. При думата Истина като се тури друга дума, обезсилва се. Тя сама съдържа всичко. Всякога едното е най-силно. Бог е Един. Някой път правите проверка на известен закон: туряте една дума, туряте друга и я произнасяте; веднага се добива една реакция, отзад ли да я турите или отпред. Когато разберете вътрешно закона, ще видите, че не са допълнителните думи, които ще дадат сила. Другите форми ще се наберат. От какво произлиза думата Истина?<br />
<br />
''(Някой): Значи същина''.<br />
<br />
(Учителя): Ако промените ударението – истина? „Из" значи квас, нещо, което заквасва. Значи, истината е сила, която прави формите на тесто. Туй, което прави същината на нещата, то е формата.<br />
<br />
Изстудяване. Всяко нещо, когато го правите, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо. Можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми, или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината, когато прави формата, влиза във времето и пространството; тя не се ограничава от времето и пространството.<br />
<br />
''(П.Чорбаджиев): И времето е форма.''<br />
<br />
(Учителя): И времето, и пространството е форма.<br />
<br />
Беседата се завърши в 11.30 часа преди обед.<br />
<br />
В 5.30 часа след пладне се събраха в преподавателния салон само жените, та и на тях Г-н Дънов говори отделно от мъжете.<br />
<br />
----<br />
<br />
<sup>*</sup> антикаджия(диал.) - Вехтошар, aнтиквap (бел. ред.)<br />
<br />
<sup>**</sup> Драхма (гр.)- гръцка монета (бел. peд.)<br />
<br />
== 6 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК ==<br />
<br />
Времето днес: сутринта – облачно, а към 11 часа – дъжд и студено. След обед времето се оправи, стоя оправено до вечерта, откогато започна тиха, ясна и лунна нощ.<br />
<br />
Сутринта се повикаха мъжете в салона, но само тези мъже, които са викани до тази година. Тазгодишните мъже, членове на Веригата и гостите, не се допуснаха. На събраните Г-н Дънов говори, но не позволи да се бележи нещо от онуй, което говори, а ни каза, че говореното трябва да се стараем да запазим в сърцата си. Нито една жена не присъства в това събрание.<br />
<br />
Подиробед към 4-5 часа се повикаха в преподавателния салон пък жените, които са викани до тази година. Тазгодишните жени, членове на Веригата, както и гостите, не се допуснаха. Нито един мъж не се допусна в туй женско събрание.<br />
<br />
Вечерта към 9 часа всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха под ред в салона за десетминутно съзерцание. А през това време старите членове – мъже и жени – стояха околовръст на зданието, гдето първите съзерцаваха. Това се свърши в 10 часа вечерта, след което се всинца разотидохме.<br />
<br />
== 7 АВГУСТ, ПЕТЪК ==<br />
<br />
Времето: сутринта, при изгрев на слънцето – мъгла. Като се показа слънцето, вижда се цялото му кълбо, първом оранжево, после се измени в багрено, а след туй се менява ту в светлооранжево, ту лимонено, докато към 9 часа изгрея много добре и грея чак до вечерта, но само че е ветровито, омарливо, нещо като нито облачно, нито ясно. Но слънцето грея все добре.<br />
<br />
В 5 часа заранта – съзерцание; сега пък старите мъже и жени влязоха за по 10 минути в салона, а тазгодишните членове и гостите стояха вън, заобиколили зданието. Като излязоха старите, заместиха ги новите.<br />
<br />
В 10 часа Г-н Дънов държа на отворено беседа пред всички в двора на Бостанджиевата колиба, гдето присъстваха и стари, и нови членове на Веригата, всички мъже и жени, и деца. Тази беседа се държа на мястото на трапезарията, под дърветата и на покривки. Така, на открито, Г-н Дънов каза:<br />
<br />
Ще прочета 3-та глава от Йоана (''прочита я''). Ще взема най-маловажните стихове от прочетената глава – 20-ти и 21-ви: „Понеже всякой, който прави зло, мрази виделината и не иде към виделината, да не би да се докажат неговите дела, че са зли. Но който прави истината, иде към виделината, за да се явят делата му, че са по Бога направени".<br />
<br />
Злото, казват, е принцип, начало и прочее. То, разбира се, не е мъртво, то е нещо живо, което живее в някои хора; то се развива, както се развиват хората, и в него има растеж. Злото и доброто в света са еднакви по своя растеж, различават се само по това, че злото е безплодно, а доброто е плодовито. Злото се развива, но е безплодно, няма плод в себе си. А защо злото е зло? Ще ви кажа. Понеже по своето естество то няма възможност да ражда; за да расте, то трябва да краде от друго място. Мързеливият човек, който не работи, ще краде готови пари. Не можете да научите крадеца да не краде, докато не го научите на работа.<br />
<br />
Защо, именно, злите хора не обичат виделината? Злото действа върху тях по един умъртвителен начин. Има известни микроби, които се движат в мрачните и влажни места. Когато такава микроба влезе в тебе, грехът ще те държи и ще каже: „Аз тук мога да съществувам и ти няма да излезеш във виделина, защото ще умреш". Тогава казваме: „Нека седи в тази тъмна изба, защото там е спасението". Има хора, затворени в своята черупка; ако излязат от старите мехове навън, мислят, че смърт има. Лъжат. В който ден излязат навън, старите мехове ще се пукнат. Следователно, искам вие да излезете из вашите изби и старите мехове да се пукнат. (''Обаждат'' ''се: "Амин".)'' Ако старите мехове искат да останат в избите, нека останат, но нас да оставят свободни. Ако не искат, ще ги износим. Осем хиляди години сме живели в тия стари мехове и все чорлави излизаме из тях. Какво можете да намерите в един стар, от осем хиляди години, вмирисан мех? Микроби, извержения от буболечки, паяци и глисти. Кой от вас би замазал къщата си с човешки лайна? Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите, да станат чисти и бели.<br />
<br />
Често се заражда въпрос – какъв трябва да бъде нашият обход към хората. Ние сме турили известни правила – толкоз, колкото са космите на моята глава – за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците. Дъщерята е развита, майката и бащата й турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех, тя става нещастна. Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл. Не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е. Я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а в горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът да расте, да се развива. Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да седите в един стар мех хиляди години и никога да не израстете. Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки дроб, човешки нерв. Следователно, Светлината е за нас необходима.<br />
<br />
Често, когато се проповядва ново учение, в хората се заражда страх – да не би да се излъжат. Но кален човек, който седи в блато, бои ли се да не би да го турят в кално място? Ами че ти си окалян. Ами че ти си починал, като седиш в това блато. „Да не ме доведе в пъкъла". Ами че ти, като стар мех, си вече в пъкъла. Никога не допущай в ума си отрицателни мисли, накарайте ума си да излезе към Виделина, към Бога и не се бойте за плътта. А че щял да се пукне вашият мех, нека се пукне; и колкото по-скоро се пукне, толкоз по-добре ще бъде за вас. И трябва да благодарите Богу, че са се пукнали. И колкото повече пукнатини има, толкоз за вас е добре. Ами ако не бяха се пукнали вашите очи, уши, уста, нос, какво щеше да бъде с вас? Това са стари мехове, които не са се пукнали и трябва да се радваме, че са се пукнали. Виждате глистите –нямат очи, уши, уста като нас. Едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем; нашият мозък ни дава указание, как практически да намерим път.<br />
<br />
Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство.<br />
<br />
Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби". Ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстяющи, едните удове, членове, с които си служи. Ако някой иска да ви помилува леко, вие ще ли да дадете? Какво бихме казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце? Това Любов ли е? Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън. Оженили се и след една-две години един на друг си свалят маските и останат празни мехове. Оставете този стар дяволски мех, турете го на огъня, пукнете го и като се обърне на вар, замажете къщата си. Една жена уморила един мъж, уморила втори, трети и пак все мъже търсила. Тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете. Тя е слугиня на дявола, който я е натоварил с разрушаване на човечеството. За Любов говори, но няма Любов. Любовта подразбира всякога да се стремим да излезем към Виделината и да дадем плод. Онзи, който люби, съдейства на растенето. Уважавам тия майки и бащи, които работят за възрастяването.<br />
<br />
Ние много се грижим за физическото тяло. Съвременните бащи и майки в едно отношение аз ги уважавам, защото искат да издигнат телата на синовете и дъщерите си, правят им добри къщи и дрехи, все тялото възпитават, но най-малко от тях се грижат за душите на своите деца. Христос изисква да намерим душите на своите синове и дъщери, а те – на своя баща и майка, и да постъпим както трябва. Как ще стане това? Трябва всички да излязат из старите мехове, из своите изби.<br />
<br />
Сега, като ме слушате, зная, казвате си: "Тежко учение, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки". Мързеливите нека седят. Но трудолюбивите трябва вече да излязат навън. И когато Христос казва да се отречеш от себе си, подразбира – да излезеш из избата на своето Аз, да умориш този микроб и като го умориш и оставиш да излезе из избата нагоре, ще се освободиш от неговото влияние. И тогава ще дойде един добър микроб да се засели в тебе, и понеже обича Виделината, той ще те изведе към нея и ще родиш добър плод. Не си туряй илюзията, че някой може да те научи на това. Христос спасява. Но за да те спаси, трябва първо да пукнеш своя стар мех. Христос, когато хване, все стари мехове хваща. Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата". Но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с тебе, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар". Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думите „бяла вар" подразбираме – да дадем отражение на Божественото – бялата краска дава най-силното отражение.<br />
<br />
Сега, за приложението му в живота: вие страдате в живота – как можете да приложите закона? Два метода са, които действат. Имате известни спънки, недоразумения; кажете си най-първо: „Аз съм долу, в избата" и да се роди във вас желание да излезете на Виделина. И когато излезете на Виделина, не се плашете за плътта, защото Господ ще ви намери и ще ви приеме в Себе Си. Искам да бъдете спокойни, вашият дух да се не плаши вече. Казвате често: „Нашата работа е сигурна, надушиха ни вече". И се чудите каква хитрост да употребите. Не хитростта, а Виделината е необходима за вас, не злото, а доброто. Кое е добро? Което дава плод. Кое е зло? Което не дава плод. Това е дефиницията. Всяко нещо, което расте, е добро, а което разрушава, е зло. Всяко нещо, което дава подем на мисълта, е добро, а това, което стеснява мисълта, е зло. Всяко нещо, което разширява нашите чувства към добро, е добро и обратното. Усещате стеснение, във вас има зло; извадете микроба и го опечете, той не служи на плода. Осем хиляди години ние плакахме за този живот-кърлеж, нека сега той плаче. Ще го турим да се пече и ще кажем: „Ти, като се опечеш, ще станеш добър и ще се радваме". Това е, което иска да каже Христос, а това е то дълбокото учение – да дадем простор на нашата мисъл. Стиска те мозъкът, зло има в него; излез към Виделината, нека се пукне злото. Глава те притиска; излез към Виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мех, нов веднага ще се образува. Когато варта се опече, образуват се новите форми, клетките, атомите вземат вече друго подреждане.<br />
<br />
И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате стремеж да излезете към Виделината. Не обръщайте внимание, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Бога, а трябва да го съсредоточат към Него, към Виделината; Той е, Който ще ви изведе към Виделината. Някой казва: „Аз не искам да правя добро". Ако не искаш да правиш добро, винаги ще бъдеш долу в избата, в стария мех. В който ден влезеш в него, ще се зароди борба. Онзи, който иска да се отърве, ще трябва да каже: „Мене ми трябва вар; понеже строя голяма къща, трябват и такива камъни за печене". Кажете си, че вашият мъж е благороден, пълен с Любов, с Мъдрост, Истина, нежен, великодушен, герой, винаги готов да се жертва за вас, но че тоя, който ви бие два-три пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж. Някой казва: „Аман от моята жена". Тя не ти е жена, тя ти е слугиня; твоята жена е благородна, от царско произхождение; нейната душа е пълна с Любов, готова да се жертва за тебе; тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини! Нека мъжете и жените раждат деца; сега все слуги и слугини раждат, децата на тях мязат. Когато дойде онзи царски син и царска дъщеря, тогава децата им ще бъдат благородни. Това е Христовото учение.<br />
<br />
Сега ние сме пуснали тия дяволски микроби у нас, които всякой ден внасят нещо лошо в нашите изби и без да се сещаме, казваме, че мъжът бил лош, жената била лоша. В Индия има известна секта, последователите на която не се женят, и за да продължат своята секта, крадат чуждите деца и вербуват по този начин свои адепти. Злото осем хиляди години е вербувало своите адепти от нас. Хората са роби, крадени деца, те имат майки и бащи, които осем хиляди години ги търсят от Небето. Защо е тази война? Да се освободят заробените деца. Избите на досегашния международен порядък се събарят. Долу тия изби, в които обществото седи осем хиляди години! Нов ред и порядък, нови международни права ще еманципират мъжа и жената. Слугинята е хванала мъжа и казва: "Ти нямаш право с други жени да се съобщаваш; как можеш да любиш друга". Той никога не е любил, неговото сърце копнее, търси. Щом го жената зърне като дойде вечер, взема камшика: „Ти ще любиш ли?" Не е любил той, осем хиляди години е бил слуга на тази слугиня. Да любиш, това е Живот, въздигане, разширение на човешката душа, на човешкия ум, на човешкия дух. Това е Любов, това е да бъде Христос в нас. Тогава ще бъдем силни. Сега всички се плашат: „Чакай мъж ми да не залюби друга". Микроб лош е влязъл в нея. Това не е Любов. Долу тия изтезания! Това е лъжливо схващане на живота. Само в истинската Любов, във Виделината ще има разбиране между мъжа и жената. Жените трябва да знаят да казват: „Като моят мъж няма друг мъж"; и мъжът да казва същото за жената си. То е правилното схващане.<br />
<br />
Когато излезем към Виделината и говорим Истината, то е нашата невяста, която ни чака, която осем хиляди години проповядва: „Излезте из избите и ме възлюбете". И не само проповядва, но и разчепква тия въжа досегашни, които са вече на скъсване. Всички питат: „Какво ще стане"? Ще събори старата къща и ще съгради нова. „А, ама това е трудна работа, иска много жертви". Ще ги дадем. Досега има шест милиона убити; за какво? За тия стари идеи. И докато се свърши войната, може да отидат още шест милиона, та и дванадесет милиона. Историята не помни толкова жертви във война. Колко души ще останат сакати!<br />
<br />
Сега, идва Господ да преобрази тия страдания в добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си. Като се разрушат всички изби на земята, няма да има място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир". Зло няма да има, защото няма да има изби; тъмнотата живее само в избите – четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби. Има писатели, напишат една книга така, че не можеш да видиш на нея прозорец – така пишат материалистите. Обаче, дойде новото спиритическо учение и казва, че има и друг свят. Пробий прозорците! Какво ще направят старите мехове? Разбира се, ще се пукнат. Тия, които са тук, ще видят, че има и друг свят. „Има духове, ама лоши са, пазете се". Лошите духове са долу, където живеем; вън, във Виделината, са добри. „Ама вярвате ли в духове, вие сте лош". А вие не вярвате, които живеете между тия микроби. Вярваме в духовете на Виделината, които работят, които изработват нашата свобода, които просвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца – в тях ние вярваме. Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него – и практично, и целесъобразно. Така цялата земя ще се преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни. Тия, именно, лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби. Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби; тях Господ ли ти ги създаде? Като влезе човек в избата, нарушава закона и почне да яде месо. Разбирам месоядене не само във физическото поле, а и в широк смисъл, защото има такива и в умствения, и в духовния свят. Долу всички тия месоядци! Казвате: „Ама как ще живеем без месо?" Ще се научите; в ума си няма да ядете месо, в сърцето си – също. Поне от тия два порока трябва да се откажете. На физическото поле най-сетне може да ядете, но горе, на духовното, не трябва да ядете. Месото е синоним на греха. То значи да унищожиш един живот, който е Божествен. Затова Бог ни държи отговорни.<br />
<br />
Затова излезте към Виделината. Онези вече от вас, които са намерили своя идеал, хванете се и потърсете да извадите и други долу от избата. За Христос казват, че отишъл в ада да проповядва на духовете; знаете ли защо слезе долу? Пукна старите мехове и извади всички нагоре. Казват, че само Христос може да направи това. Знаете ли каква е тази лъжа? Знаете ли колко има затворени у вас? Как се казват тия, които вардят затворените? Ключари. Той плаща на ключарите, за да вардят мнозина дяволи, които е затворил. И вие държите ключове, ама не на Рая. Знаете ли какъв дълбок смисъл има в това? И защо Христос заключи дявола? Да го не лъже. Христос държи ключовете на Рая и сега идва да ви ги даде. Казва: „Пазете ги, да не ви оберат". Не вас, а Него – ще задигнат от Него всички богатства. И Писанието казва: „Ще извадя скрити съкровища"; то подразбира тези богатства.<br />
<br />
В днешната беседа искам от вас стремеж към Виделината. Имате желание, направете го. Някой ще каже: „Направи го лицемерно". От сърце или не от сърце, направете добро, то ще ви спаси. Днес едно, утре друго, други ден трето, като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни. В съвременната наука, религия и разбиране има голяма игра на думи. Лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни вържат. Навън вече тия лъжи! Религията е наука на Любовта, наука на доброто. Да бъдем религиозни, това значи да правим добро във всякой момент, колкото ще и да е малко това добро, и да не мислим за плътта. Туй добро ще ни изведе към Виделина, то ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас, чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън.<br />
<br />
Това проповядва Христос на Своите слушатели. Тогавашните ключари казваха: „Турете го в затвора"; обаче сегашните условия са такива, че затворите ще бъдат пукнати; сега Христос не може да бъде разпнат. Знаете ли защо? В 24 часа два отлива не може да станат. Може да стане един отлив и след туй ще настъпи прилив. Ние си имаме вече един отлив и сега по необходимостта на закона имаме прилив. Няма някоя сила, която да може да реагира против света. Това, което идва, е прилив, който ще завлече всичко и ще тури нов ред и порядък в нещата, и в умовете и сърцата; и сърцата на всички хора ще преобрази. Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която, като тури малко вода, ще замаже къщата. Сега-засега се образува тази каша от вар, сега растат плодовете на дърветата. Този чернозем и тази борба в духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слегне и ще се посее Божествен зародиш за нова култура.<br />
<br />
Резултатите от сегашното положение ще бъдат велики; не може да си въобразите какъв ред и порядък може да настане в света. Ще бъдете живи да видите туй (''Обаждат се всички: „Амин''"), ще го видите, дали в този свят, или в онзи. (''Смях'') Светът е един. Не се лъжете, вън ще излезете. Но не в тия условия, в които сега живеете; те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата Светлина. Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива чудни работи и ум. Ще приличате на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно. Тези окови вече падат, по този необходим закон – че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднаж е разпънат и сега идва в Своята Слава и Победа. Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар да ни слугуват – но око за око, зъб за зъб. За тях е туй, за нас е друг закон – любов за любов. Кармата, техните действия ще се върнат върху тях и те трябва да си научат урока. Някои ще попитат: „Като умра, дали ще ме турят в пъкъла?" Кажете: „Ще те турят, а мене – на друго място". Кажете му истината. „Ама ние ще живеем в избата". То е цяла измама: в тази изба няма живот.<br />
<br />
Това са двата принципа: всякой, който прави зло, значи, който обича злото, мрази Виделината и ще стой вързан, а онзи, който прави добро, отива към Виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят. То е закон много добре обоснован. Това е Учението, което ви праща днес Христос, да излезете към Него. Той вика пред вашите изби. Направил е стълба, отворил е вратата и вика: „Излезте навън". (''Обаждат се: „Амин".)'' Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор, като излезем, ще ни се повредят очите". Няма да им се повредят очите. „Да ни турят превръзки". Никакви превръзки не ви трябват. Ще излезете всинца пред Христовата Виделина и ще разберете дълбокия смисъл на Любовта.<br />
<br />
Сега, научете закона на Божествената Любов, научете се как да любите. Трябва да станете много деликатни, ръцете ви и езикът ви трябва да се облагородят, защото сърцата ви са огрубели. И като излезете на дневната Виделина, колко хубави работа има да видите. И там ще учите закона как да се обичате. Като излезете извън своя затвор, ще научите закона за Любовта и в новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове.<br />
<br />
След беседата Учителя покани, който има да зададе някои въпроси.<br />
<br />
''Г.: На какво се дължи тази дисхармония между много семейства: мъж и жена не могат да се търпят; и какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастие?''<br />
<br />
Уч.: Бих желал да кажат някои мнението си, какви факти имат.<br />
<br />
''Г.: Аз да кажа. На първо място, редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй-онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизирват, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всякой има недостатъци. И като гледат философски на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да гледат само добрите страни, като съзнаят, че във всякого едного има добродетели, които трябва да се ценят. И по такъв начин може да се балансират отношенията и да има хармония между две същества.''<br />
<br />
Уч.: Ще отговоря с един въпрос. Когато дойде някой гостенин във вашата къща и поиска гостоприемство, какво трябва да правите? Най-напред ще му приготвите баня да се измие и вчеше, че тогава го турвате вкъщи. Така и един мъж: когато иска да се ожени, трябва първо да направи баня, да се измие и вчеше, и като купи рокля на момата, ще го приемат вкъщи. Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа, мисли се за много умна да направи това. Никога.<br />
<br />
''Н.: „Нацапана кукла отгоре, панукла <sup>1</sup> отдолу", дето се казва, по какво може да е позната?''<br />
<br />
Уч.: По миризмата.<br />
<br />
''Я.: Често пъти грубиян – да ме извинят мъжете...''<br />
<br />
Уч.: Но той ли е маскиран, или нейните очи?<br />
<br />
''Б.: Върху тази поетическа фигура на царската дъщеря и царския син, който, като дойде, ще нареди света по другояче; хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря.''<br />
<br />
Уч.: То е много важен въпрос, който изисква цяла беседа. Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря?<br />
<br />
''Гр.: И жените.''<br />
<br />
''Н.: Явява се един момък и иска да се ожени за едно момиче; кой е модусът<sup>2</sup>, по който може да се разберат. Мисля, че е полезно да направят това предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг.''<br />
<br />
Уч.: Вие имате известно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение.<br />
<br />
''В.: Види се, дълго време са царували слуги и на царските тронове са седели слугини; и така ще върви доста дълго време, докогато видим истински наследник. Както в притчата за лозарите: когато дойде Господарят, ще върже слугините и ще вземе лозето.''<br />
<br />
Уч.: Ако вземете втората част от притчата, Христос дава разгадката какво ще направи. Щом е разпнат царският син, Господ идва и ще даде лозето на други. То значи – ще ви даде друго тяло, а това ще изхвърли навън и ще се свърши работата. Като дойде царският син, ще го посрещнете.<br />
<br />
''И.: Г-н Г. направи бележка, че най-напред между младите последва хипнотизацията. Какво да се направи да се разгледа въпросът по-напред философски?''<br />
<br />
Уч.: Практически ще кажа: с жена, която има сплескан нос, не трябва да се жени, защото непременно ще има бой и плач. (''Смях'') Ако носът на вашия мъж е сплескан, стойте настрана. Знаете ли защо? Понеже дихателната система съответства на сърцето, на чувствата, на любовта; колкото повече тя е развита и възприема повече въздух, има повече чувства. Ако дихателната система не е развита, носът показва, че той е сиромах в това отношение. После, ако момата има много тънки вежди като ибришим<sup>3</sup>, не се женете за нея.<br />
<br />
''Я.: Защо?''<br />
<br />
Уч.: Защото ще ви изостави насред път.<br />
<br />
''Я.: Няма ли модус за познаване?''<br />
<br />
Уч.: Трябва да снемете старите мехове. Ние носим маски, трябва да снемем тия маски.<br />
<br />
''П.: Ама кой тогаз гледа веждите, Г-н С-ов гледа парата! (Смях'')<br />
<br />
''Н.: Пак не можах да разбера, Г-н Д-ов. От десет кандидата, мъже или жени, кого трябва да избере? Модус за това.''<br />
<br />
Уч.: Най-напред, дали вашата дъщеря или вашият син са ангели. Тогава въпросът лесно ще бъде разрешен. Защото, ако двамата са ангели, те ще се слушат, ако не са, няма да се слушат.<br />
<br />
''Я.: Дъщеря си горе-долу разбирам, но десет души кандидати как да ги разбера? Трябва да бъда физиономист.''<br />
<br />
Уч.: Лафатер<sup>4</sup> е дал такъв закон, който можете да употребите. Ще ви кажа какъв е законът и правилата, с които можете да си служите и които можете да проверите. Той казва така: когато искаш да имаш приятел и срещнеш някого, и забележиш, че между неговия ум и твоя има хармония, вие сте един за друг; също и когато в сърцата има хармония. И колкото по-дълго време живеете, ще имате убеждение един за друг.<br />
<br />
''Я.: Това е хубав модус''.<br />
<br />
Уч.: Да няма нещо да ви стиска. Щом сърцето и умът ви са свободни, вие сте свободни.<br />
<br />
''В.: Това е отлично.''<br />
<br />
''Пр.: Дали няма някакво предопределение в женитбата? Даже някои казват, че преди да стане тук женитбата, става горе в астрала.''<br />
<br />
Уч.: То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого ще се ожени, но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я и казва: „Аз съм твоят възлюблен."<br />
<br />
''Пр.: Някои казват, че контрастите се дължат на това, че стават горе...''<br />
<br />
Уч.: Едната душа може да бъде в невидимия свят, а другата – в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слугиня на земята и както Сара позволи на Агар, тя ще ожени мъжа си и когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята.<br />
<br />
''Гр.: В Русия има предание между простолюдието, както и из средата на аристократите: в Бъдни вечер мома влиза в стаята и се оглежда, и на огледалото й се показва образът на лицето, за което ще се омъжи. Една българка от Варна ми разправяше, че е имала подобен опит в Одеса, където е учила: видяла един образ и след шест месеца я срещнали в България с момъка и се омъжила. Има ли нещо вярно в това?''<br />
<br />
''И.: Беше една моя другарка и прави същия опит, когато е била в Русия. Тя е била ученичка и й се явява в огледалото образът на един приличен човек, съвършено непознат ней. Човекът я изгледал много внимателно. И като се върнала в България, минава през Русе. Там, казва тя, един човек ме гледа и аз го гледам. И подир два месеца се сгодяват. Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лош живот.''<br />
<br />
Уч.: Това е кармично свързване, то не е женитба. Под думата „женитба" трябва да се разбира среща на две еднакви души.<br />
<br />
В 5 часа подиробед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в салона десет минути. Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: "Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи."<br />
<br />
----<br />
<br />
<sup>1</sup> Панукла (гр.) - чума (бел. peg.)<br />
<br />
<sup>2</sup> Модус (лат.) - начин, метод, способ (бел. ред.)<br />
<br />
<sup>3</sup> Ибрчшим (тур.) - тънък конец за шиене (бел.ред.)<br />
<br />
<sup>4</sup> Лафатер (Йохан-Гаспар) - швейцарски протестански богослов, философ и поет, създател на физиогномията (1741 - 1801) (бел.ред.)<br />
<br />
== 8 АВГУСТ, СЪБОТА ==<br />
<br />
''Времето през този ден беше ясно, тихо и топло''.<br />
<br />
''Сутринта, преди обяд към 10 часа, всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година. Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след Него излязоха и трима от братята – Д-р Хр.Дуков, Д.Голов и В.Граблашев. Подир тяхното излизане, г-н Пеньо Киров, по поръка от Учителя, обяви, че всички вече можем да излезем. Какво, обаче, узнахме? Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания в роде нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор; та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в Комендантството, да изучат работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят. ''Те<br />
се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да се разотидем, защото иначе ще ни арестуват всички. И подиробед приятелите започнаха да напущат Търново.''''<br />
<br />
''Вечерта, колкото бяха останали, вечеряха эаедно на общата трапеза, като у есички се бе сложила мисълта, че не е по волята на Комендантството, даже и за ядене, да се събираме повече от 5-6 души. Към 9 часа вечерта Учителя, эаедно с други от приятелите, си тръгнал към града. Посред пътя Учителя се връща назад, без да каже някому нещо. Той отива на мястото на събранията и там заварва патрули военни с един офицер. След като прегледал офицерът навсякъде, повел Учителя и го отвел в Комендантството, отгдето го освободили към 12.30 часа през нощта.''<br />
<br />
''На другия ден, 9 август, било съобщено - Учителя непременно да напусне Търново. Така и стана: в неделя, 9 август 1915 г. подиробяд, Учителя напусна Търново, като отпътува за Казанлък.''<br />
<br />
''В същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново и всички почти лица, участвующи на тазгодишната среща на Веригата.''<br />
<br />
'''Край на годишната среща през 1915 година'''</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&diff=43228Причини за страданията2014-01-04T12:03:42Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Утринни слова]] - Пета година ([[1935]] -[[ 1936]])<br />
<br />
<br />
[[Трите родословия, том 1]] <br />
<br />
== [[Причини за страданията]] ==<br />
Често се говори за ангелите, за небесния живот. Какви качества има ангелът? Той се отличава с любов, интелигентност, доброта и разумност. Тези качества представляват основа на небесния живот. Без тях не можеш да се повдигнеш в по-висок свят от физическия. Има вярващи, които мислят, че и без знания може да се отиде на небето. Те разчитат изключително на вярата и на любовта. Обаче, истинската вяра и любов се основават на разумността, знанието, интелигентността и доброто. Без тези качества, ти ще вярваш, но вярата ти ще бъде сляпа. Ученият постепенно придобива знания, които почиват на опита. Като опитва нещата, вярата и знанията му се увеличават.<br />
<br />
Човек се ражда с условия и възможности да бъде учен, но ако не работи, не развива ума си, той остава невежа. Той придобива знания всеки момент; от сутрин до вечер той складира микроскопически опити и знания в съзнанието си. Яде ли, спи ли, разговаря ли се, той все придобива нещо. Започне ли да мисли за миналото си, той спира развитието си. Миналото е зад гърба ви. Щом сте тръгнали на път, не се обръщайте назад, да видите какъв път сте изминали. Отправяйте вниманието си към това, какво сте срещнали на пътя си и какво сте научили, а не колко и какъв път сте извървели. Някои религиозни хора се спират върху въпроса, какво е направил Христос за човечеството. Те си казват: „Христос дойде на земята, пожертва се за човечеството и изкупи греховете му. Ние сме вече спасени, няма защо да се безпокоим и да работим“. Това е криво разбиране. Отсега нататък ще работиш и то повече, отколкото по-рано, преди да си съзнал това.<br />
<br />
Следователно човек трябва да работи с постоянство и любов, без да морализира другите да правят това, което и той прави. Ти работи, без да мислиш какво трябва да правят твоите ближни. Един американец-милионер разполагал с фабрики, кантори, работилници, поради което имал възможност да дава работа на мнозина. Който се осмелявал да му поиска някаква помощ, той веднага му отговарял: „Мога да ти дам някаква работа, да свършиш нещо, но пари без труд не давам. Който иска да яде, трябва да работи“. Така посрещал той всички хора, които се обръщали към него за помощ. Един ден, като отивал на работа, последвала го една бедна вдовица, с молба да ѝ даде някаква помощ. – „Не давам пари напразно. Работи нещо, да си изкараш прехраната.“ – „Болна, немощна жена съм. Имам и малки деца у дома, няма на кого да ги оставя.“ Най-после, отегчен от нея, той ѝ подхвърлил един долар и казал: „Вземи тези пари и ме освободи!“ Дошъл краят на неговия живот. Той заминал за другия свят и се явил при св. Петър с надежда, че ще бъде приет в рая. – „Не бързай! – му казал св. Петър. – Къде отиваш?“ – „В рая.“ – „Какви добрини си направил?“ – „Цял живот подкрепвах бедните.“ – „Как?“ – „Давах им работа, да работят и да се прехранват.“ – „Но ти се ползваше от техния труд – спокойно възразил св. Петър. – Посочи ми едно добро дело, срещу което не си получил нищо.“ Американецът мислил много и най-после си спомнил, че някога бедна вдовица му искала помощ и като му дотегнала, той ѝ подхвърлил един долар, срещу което не получил нищо от нея. – „Виж, този случай е особен, ще го разкажа на Господа и ще чакам отговор“ – казал св. Петър. Като се върнал при американеца, св. Петър предал думите на Господа: „Дайте на американеца два долара за доброто, което направил на вдовицата, и го изпратете на земята, там да научи уроците на живота“. И тъй, който живее като американеца, ще отиде на онзи свят, откъдето ще го върнат на земята само с два долара. Кривите разбирания водят към страдания. Някои майки работят по цели дни, но щом стане нужда дъщерята да направи нещо, веднага ѝ забраняват. Майката мисли, че ако дъщерята работи, ръцете ѝ ще огрубеят. Тя иска ръцете на дъщерята да бъдат меки, нежни, да я харесват момците. Така ще я продадат по-скъпо. Това е криво разбиране, което ще донесе страдания и на майката, и на дъщерята. И в религиозния живот има подобно нещо. Както майката пази дъщеря си като писано яйце, така и някои проповедници пазят своите пасоми от работа на ума, за да не се натъкват на противоречиви идеи. Има ли нещо лошо, опасно в това, че мозъкът на човека работи? Колкото повече работи, толкова по-добре за него. Всеки човек трябва да работи за съществени, а не за несъществени и преходни неща. Щом яде, човек трябва да работи, да мисли, да чувства, да учи и т.н. Всичко това, в широк смисъл, наричаме работа. Като работи, човек развива ума и сърцето си. Следователно прилагайте любовта за развиване на сърцето, разумността – за ума. Прилагайте доброто за развиване на сърцето, а истината – за ума. Любовта, разумността, доброто и истината са качества на Божественото, което е вложено в човека. Който не прилага Божественото, сам се спъва и излага на страдания. Често хората се запитват защо страдат. Една от причините на страданията им се дължи на факта, че те не прилагат Божественото. Малцина прилагат онова, което Бог е вложил в тях. И животното страда, но причината за страданието му е друга. И да иска, то не може да приложи това, което човек прилага. Много естествено, животното е лишено от това, което е дадено на човека. Като се чувства ограничено, то страда и се мъчи. Следователно каже ли някой, че е лишен от разумност, това показва, че не говори истината. Само животното няма разумност. По естество човек е разумен, но понякога не прилага разумността си. Щом не я прилага, страданията естествено го следват. И Христос страдаше за хората, за това, че не приложиха своята разумност.<br />
<br />
Учителите страдат по същата причина. Те преподават на учениците си, напътват ги, наставляват ги, но повечето от тях не прилагат това, което им се преподава. Който не прилага любовта, разумността, добродетелта и истината, неизбежно страда. Който ги прилага, той е щастлив. Ще кажете, че някога, в бъдещето, все ще ги приложите. Няма защо да отлагате нещата за бъдещето. Каквото имаш, приложи го още днес. – „Беден съм, нямам възможност да прилагам. Като забогатея, тогава ще приложа Божественото и ще изпълня Божията воля.“ – Не е така. Човек трябва да съзнава, че е богат, че разполага с големи възможности да прояви своите добродетели. Ако не ги проявява, това показва, че той е скъперник, не иска да дава. Ако не дава и не прилага, богатият ще страда и ще се чуди защо идат страданията. Жалко е, когато богатият страда. Друг е въпросът, ако си беден и лишен от добродетели. Обаче невъзможно е човек да е лишен от добродетели. Само животните са лишени от добродетели. Те не могат да се проявяват съзнателно. Ето защо, докато сте човеци, използвайте всичко добро и възвишено, което е вложено във вас. Не го ли използвате, вие изоставате назад в развитието си. Ако животното прояви доброто в себе си, и то се издига по-високо от положението, в което се намира. Ще кажете, че тези неща се нуждаят от доказателство.<br />
<br />
Доказателство се дава на умния, на добрия, на онзи, който вижда и чува. Ако затваряш очите и ушите си, никакво доказателство не може да ти се даде. Следователно не затваряй съзнателно очите и ушите си, за да виждаш и чуваш ясно, без никакви доказвания. Освободете се от заблужденията, които носите от далечното минало. Само така ще виждате и чувате ясно. Защо трябва да си представяш нещата такива, каквито не са? Защо ще мислиш за себе си това, което не е? Искаш да си направиш голяма къща, с много етажи. Не е лошо това желание, но трябва да съградиш къщата си толкова здраво, че да не се събори и те затисне. Не е лошо желанието на човека да бъде богат, да има жена или мъж, да има деца, но трябва да знае как да се справя с всичко това. Мъжът трябва да знае какви отношения да има към жена си, жената – към мъжа си. Всичко, което човек има, е за добро, когато знае как да се справя с него. Не знае ли, то се превръща на зло. И ангелът му рече: „Твоите молитви и твоите милостини възлязоха на помен пред Бога.“ (– 4-ти стих.) – Този човек, на когото се яви ангел Господен, беше Корнилий. Ако на съвременния човек се яви ангел, той ще се усъмни и ще си каже, че имал някаква халюцинация. И каквото му каже ангелът, няма да го изпълни. На един свещеник се явил един белобрад, благочестив старец, който му казал: „Съветвам те да не колиш кокошки и агнета, и без тях можеш да живееш. Ако ядеш месо, ще страдаш“. Той се замислил и казал на жена си: „Не зная, истинско видение ли беше или някаква халюцинация, но видях като насън белобрад старец, който ми каза да не коля вече агнета и кокошки. Трябва да е нещо като сън. Може ли да ми се забранява да ям кокошка и агне, когато аз трябва да осветя това месо. Нали селяните си правят курбан? Кой ще чете и благослови курбана им? Като го осветя, все ще си хапна от него“. Така разсъждавал той и забравил думите, които старецът му казал. Обаче видението се повторило. Същият старец му се явил и му забранил строго да не яде месо. Явява се въпрос: Има ли нещо лошо в яденето на месо? Да се задава този въпрос, това е все едно да се пита защо човек не трябва да краде и лъже. Да отнемеш насилствено живота на кокошката, на агнето или на свинята, то е все едно, че лъжеш и крадеш. Кой е придобил нещо добро от кражбата и лъжата? Лошо нещо е лъжата. Тя е отрова, която руши организма. Ще излъжеш, а след това ще търсиш начин да се извиняваш. Погрешката си е погрешка, няма защо да се извиняваш. Човек прави погрешки и сам ще ги изправя. Що се отнася до изправяне на греховете, това е работа на Бога. Той е в състояние да помогне на човека и да заличи греховете му. – „Не мога да не правя погрешки.“ – Ако не можеш без погрешки, можеш поне да ги изправяш. Злото се заключава в неизправяне на погрешките. Защо ти е даден ум, ако не можеш да работиш с него? Сложи ума си на работа, да изправиш погрешките си. Който иска да не греши, нека прилага любовта, разумността, добродетелта и истината. И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте в изобилието на живота. Човек страда от изобилие и пресищане, а животното – от лишения и глад. Какво прави котката? – Дебне мишките. Като хване някоя мишка, цяла я гълта. След това се чисти, грее се на слънце, но все котка си остава и в края на краищата ще умре от глад и лишения. – Защо? – Липсва – същественото – проява на добродетелите. Истински човек е онзи, който проявява любовта, разумността, истината и добродетелта. Този е пътят, по който човек може да стане ангел. Ако питате какви са отличителните качества на ангела, ще знаете, че той се отличава по това, че проявява великите добродетели. Той знае как и кога да ги употребява.<br />
<br />
Ангелът е следвал Великата школа на живота и успешно я свършил. Като наблюдавам съвременните хора, по лицата им се чете тъга, недоволство. Всички се запитват: „Какво ще се прави в този свят? Болести, нещастия, беднотия ни налегнаха. Където се обърнеш, всеки иска да те обере. Не можеш да разчиташ нито на брат, нито на сестра“. Съвременният човек се намира в положението на фалирал търговец. Когато е бил богат, постоянно отварял тефтерите си и мислел кой има да му дава. Щом намирал имената на длъжниците си, казвал: „Този ще хвана, ще го дам под съд, онзи ще осъдя и т.н.“ Като обеднял, той роптаел, недоволен бил от живота, от хората и техните отношения. Не бъди жесток, за да не постъпват и с тебе жестоко. Защо, когато си бил богат, да не простиш дълга на своя ближен? Той е беден, нещастен, няма защо да го съдиш. Ако го съдиш, освен че нищо няма да получиш, отгоре на това ще плащаш разноските по делото. Твоята задача като човек не се заключава в това, да съдиш своите ближни, но да изправяш погрешките си. Написал си едно писмо. Провери, да видиш какви грешки си направил. Изправи погрешките си и върви напред. Постави всяка дума и всеки препинателен знак на мястото им. Така и ти ще бъдеш доволен от писмото си, както и онзи, който го получи. Кога се поставят запетая, двоеточие, точка, удивителен и въпросителен знак? Запетая се поставя при малки мъчнотии; двоеточие, точка и запетая – при средни мъчнотии, а точка – при най-големи мъчнотии. Когато искаш да кажеш на някого обидна дума, постави запетая, т.е. спри се за малко и помисли, да кажеш ли думата или да не я кажеш. Удивителен знак се слага, когато срещаш нещо, което те учудва. За да изразиш състоянието си, ти поставяш удивителен знак. Който поставя препинателните знакове на място, лесно нарежда работите си. Всеки народ, който се съобразява с тези знаци, има бъдеще. Каже ли някой, че не признава препинателните знаци, той е твърдоглав, упорит човек. Главата му ще страда много, докато узрее. Докато сте на земята, препинателните знакове са необходими. Всеки език се нуждае от такива знаци. Единственият език, който не се нуждае от препинателни знакове, е Божественият. Той е напълно оформен. Всички езици, с които си служат хората, имат нужда от оформяване и усъвършенстване. Затова в помощ им идат препинателните знаци. Ако мисълта ти е права, няма да се спираш, няма да слагаш никаква запетая или точка. Щом не мислиш право, ще се спреш, т.е. ще сложиш някакъв знак и ще почнеш да мислиш. Ако не се спреш и не мислиш право, непременно ще грешиш. След това ще започнеш да се оплакваш, да страдаш. Някой пише и често изпуща известни букви. Какво означава това? Този човек отвреме-навреме задържа парите на онези, на които дължи. Ако е господар, ще плати на слугата си, но все ще му задържи нещо. Не задържай на човека нито една стотинка! Колкото дължиш, дай му всичките пари. Ще кажеш, че „Ъ“ и „Ь“ нямат значение на края на думите. Значи един лев повече или по-малко няма никакво значение. Не е така. Вие знаете пословицата: „Капка по капка вир става“. Този вир може да те удави, но може и градината да ти напои. Ако искаш да бъдеш добър господар, плати на слугата си, колкото му дължиш. Не го заставяй да те търси, да ти напомня, че му дължиш. Който иска да върви в правия път, трябва да бъде справедлив. Като се говори на хората за добър живот, някой се противопостави и казва: „Не ме интересува този живот, няма да стана светия“. Какво означават тези думи? Ако не иска да стане светия, какъв ще стане? Хората имат крива представа за светийството. Те мислят, че за да станеш светия, трябва да се откажеш от живота, от яденето, от обличането с хубави дрехи. Значи светията трябва да ходи бос и окъсан, да не си дояжда, да живее като аскет, да гледа постоянно към земята, да не се изкуси от някоя жена. Това не е светия.<br />
<br />
Светията има право да се храни и облича добре, да има жена и деца. Не е забранено и на светията да се жени. Лошото не е в женитбата, но в скритите, потайни желания. Моисей беше светия, но въпреки това – женен. Аврам, Яков също бяха свети хора, но женени. Не може да се определи дали жененият или нежененият ще влезе в рая. Това се определя от живота на човека. Който прилага любовта, разумността, истината и доброто, независимо това, дали е женен или неженен, той е в рая. Който не прилага тези добродетели, той е в ада. Добрият живот определя мястото на човека, а не положението му като женен и неженен. Много неженени са в ада, и много женени – в рая. И обратно: има женени в ада и неженени в рая. И тъй, новото учение изисква от всички да прилагат любовта, разумността, истината и добродетелта, и като женени, и като неженени. Ако жената се омъжи и мъжът ѝ пречи да изпълнява Божията воля, по-добре да остане сама, неженена. Ако мъжът се ожени и жена му пречи да следва Божия път, по-добре да остане сам, неженен. Ако нежененият, мъж или жена, не може сам да изпълнява Божията воля, по-добре да се ожени и двамата заедно да служат на Бога.<br />
<br />
Изучавайте нещата от гледището на възвишения живот, на живота на Духа, а не от физическо гледище, от гледището на плътта. Новото учение изисква свободни хора, служители на възвишеното. Следователно, който се ограничава, смущава и безпокои, не е ученик на новото учение. Който има мир в душата си, светлина в ума си и топлина в сърцето си, той е ученик на новото учение. Той лесно се учи и възприема, лесно придобива знания. Много езици, много науки знае той, но крайната цел на учението му е познаване на Божествения език. Знае ли този език, той знае всички земни езици. Ще кажете, че не е нужно да знаете светските езици.<br />
<br />
Първо ще изучавате човешките езици, а после – Божествения език. Какво ще правите на земята без знанието на езици? Ще срещнете на пътя си дявола, който знае 12 езика. Как ще се справите с него? За да издържите на изкушенията, на които той ви поставя, трябва да знаете поне два езика повече от него. Колкото повече знания имате, толкова по-лесно ще се справите с него, лесно ще издържите на този двубой.<br />
<br />
Като се говори за изучаване на езиците, мнозина ще се обезсърчат, като не могат да научат 12 езика. От човека зависи за колко време може да научи един език. Някой може да научи 12 езика за 12 часа, друг – за 12 дена, трети – за 12 седмици, четвърти – за 12 месеца, за 12 години, за 12 века и т.н. Има хора със силна памет, които бързо учат и схващат. Разказват за едного, че могъл да запомни 35 хиляди думи, прочетени една след друга, без никаква последователност и връзка между тях. Той ги възприемал веднага и ги повтарял в прав и обратен ред. Ако един светски човек има толкова силна памет и може да запомни много думи без смисъл и значение, защо духовният човек да не изучи няколко езика? Защо да не усили паметта си повече от светския човек? Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, а не може да запомни какво е чел или чул. Това не е духовен човек. Светът е създаден за човека, да изучава природата, живота и техните прояви. Който не разбира предназначението си, очаква да слезе Духът върху него, както някога върху апостолите, и да го научи на всичко. Духът слиза само върху онзи, който учи, работи и прилага наученото. Духът слиза само върху онзи, който прилага любовта, разумността, истината и добродетелта. Не ги ли прилага, Духът остава далеч от него. Като се говори много на хората, те мислят, че нищо не знаят, и се обезсърчават. – Какво им е нужно, за да не се обезсърчават? – Да пречистят библиотеките на своя мозък и да сложат потребното на едно място, а непотребното – на друго. Те се нуждаят от съществено знание, а не от несъществено. Последното трябва постепенно да се изхвърля, да не се товари мозъка напразно. Ще кажете, че страдате от непознаване на хората, поради което влагате в човека повече, отколкото трябва, и се натъквате на противоречия. Лесно се познава човек. Достатъчно е да видите гори ли в него свещеният огън или не. Ако гори, той е човек, който проявява великите добродетели. Ако не гори, той е жив-умрял, той е изгасил Божественото в себе си. Работете върху добродетелите в себе си, да оживеете. Иначе ще бъдете човек с прояви на животинското начало в себе си. Това не значи, че сте животни, но животинското ще се проявява често и ще бъде в борба с човешкото и Божественото. Ето защо, който работи върху себе си, той дава предимство на Божественото начало, което лесно разрешава въпросите. Изучавайте себе си, изучавайте растенията и животните като символи в живота. Те представляват азбука на природата. Разумният човек изучава тази азбука и по нея чете законите, с които живата природа си служи. Всичко, което ви обикаля, е книгата на Божията Мъдрост. Разтворете тази книга и четете това, което Бог е написал в нея. Много хора четат книгата на Мъдростта, но малцина я разбират. Каква е разликата между онзи, който разбира и свободно чете книгата на Мъдростта, и онзи, който я чете и не разбира? Първият се ползва от всичко, което го обикаля, влиза в общение с живата природа, а вторият остава беден и невежа. Той вижда някое животно и казва: „Животно е това!“ Каже и отмине, без да му обърне внимание. Обаче първият влиза в разговор с всичко живо и обогатява речта си. За него всяко животно, мушица, растение е буква от свещената азбука на Мъдростта. Чрез тази азбука той осмисля живота си. Без нея всичко се обезсмисля. И тъй, свързвайте се с разумната природа, за да разширявате своя поглед върху живота и да се освободите от наследствените заблуждения. Злото, лошото в човека се крие в наследените неща, а доброто се явява като дарба. Божи дар, Божие благословение. Забележете, когато се говори за лошите прояви на човека, имаме пред вид онова, което е наследил той от майка и баща, от дядо и баба. Стане ли въпрос за доброто в човека, имаме предвид онова, с което Бог го надарил. Каже ли някой, че не може да обича всички хора, това подразбира прояви на ограниченото човешко естество.<br />
<br />
По плът човек е ограничен, не може да обича всички. По дух, обаче, той има възможност да обича всички. Възможностите на плътта са ограничени, а на духа – неограничени. И тъй, обичайте всички хора в ума, в сърцето, в душата и в духа си, без да се спирате върху въпроса, кой е праведен и кой – не; заслужава ли да бъде обичан или не. Казано е в Писанието: „Бог дава своето благословение и на добрите, и на злите“. Ако Бог търпи лошите хора и им помага, колко повече ние трябва да ги търпим. Бог търпи и вълка, който дави овцете, но не го освобождава от последствията на постъпките му. И лошият човек е свободен в действията си, но не е свободен от последствията. Ще каже някой, че не трябва да бъде добър с хората. – Защо да не е добър? – Да го не тъпчат. Който не иска да го тъпчат, трябва да прояви любовта, разумността, истината и добродетелта. Той е човек, който мисли право. Такъв човек никой не го тъпче, той е силен и свободен. Щом не мисли право, всички го тъпчат. Така постъпват и с животните, които не мислят и не проявяват любов. И животните понякога обичат, но главно своите малки или подобните от своя род. Котката обича другите котки, не ги предизвиква и мъчи, но не обича мишката, птичката и др. Ако кажем, че котката обича мишката, подразбираме, че обича да яде мишка. Щом я изяжда от любов, това не е истинска любов. Така тя обича и птичката. Да се върнем към основната мисъл – причини за страданията. Помнете: човек страда от изобилие, защото не проявява онова, което му е дадено. Животното страда от недоимък. Казвате: „Какво ще стане с нас, ако раздаваме всичко, което ни е дадено? Къде ще му отиде краят?“ Не мислете за края на нещата. Мислете за началото на нещата. Бъдете като изворите, които постоянно дават. Давайте от себе си и не се страхувайте. При това увеличавайте възможностите си поне мислено. Ако можеш да дадеш днес един лев, мисли, че утре ще дадеш десет лева, на другия ден – сто, после – хиляда и т.н. Така постъпва Бог. Щом и ти постъпваш така, ще се ползваш от Божието благословение. Бъдете щедри в даването. „Даром сте взели, даром давайте!“ „Давайте, за да ви се даде!“ Бог е дал хиляди блага на разположение на човека, но той ги е скрил, че нито сам се ползва, както трябва, нито на другите дава. Не бъдете като ленивия слуга, който заровил таланта в земята, да го върне на господаря си. Той не познавал господаря си, мислел, че е скъперник. Но като се върнал, господарят му казал: „Рабе лениви и лукави, като си мислел, че жъна там, където не съм сял, защо не даде поне таланта под лихва, да придобиеш нещо?“ Сега аз ви говоря, без да ви съдя. Съдят ли някого, той не може да учи. Искам да ви кажа, че не могат да ви обичат, ако и вие не обичате. Не можете да бъдете разумни, ако не мислите право; не можете да бъдете свободни, ако не обичате истината; не можете да очаквате добро, без да приложите добродетелта. Давайте от себе си, прилагайте добродетелите си, за да не ви заставят насила да давате. Вятърът, дъждът и слънцето се разговаряли кой от тях може да свали кожуха на овчаря. Вятърът казал: „Достатъчно е да духна, за да го накарам да свали кожуха си“. Засвирил, задухал вятърът, но овчарят все по-добре се загъвал. Не успял вятърът да свали кожуха на овчаря. Дошъл дъждът, придружен със студ, и безмилостно зашибал по лицето и тялото овчаря, дано му свали кожуха. Колкото повече шибал, толкова по-плътно овчарят затягал кожуха си. Дошъл редът на слънцето. То се усмихнало и кротко казало: „Ще се опитам и аз, да видя какво мога да направя“. Тихо и спокойно се показало то на хоризонта и постепенно се издигало все по-нагоре. Колкото повече се издигало, толкова по-горещо ставало. Овчарят не могъл вече да понася горещината му и се принудил да свали кожуха си.<br />
<br />
И тъй, когато Божията Любов напече човека, той непременно ще свали кожуха от гърба си. Вложете любовта в душата си, разумността в ума си, доброто в сърцето си и вървете напред. Само така ще постигнете всичко, което желаете. И царе може да станете – царе на себе си, на своята вътрешна държава. Който може да се управлява, той е цар на себе си. Той отваря вратите на затворите и пуща затворниците си на свобода. Той е дал ход на Божественото Начало в своя живот. За него се казва, че не умира и вечно живее. Животинското, животното в човека умира, а той постоянно и вечно живее. Той минава от смърт в живот. Който е повярвал в Бога, вечно живее. Усъмни ли се в Него, смъртта неизбежно го следва. Казано е за Бога, че не гледа на лице, а на сърце. Той не се спира върху вашето минало, но гледа ставате ли по-красиви, по-богати, по-добри и по-разумни. Ако съзнанието ви постепенно се пробужда, казвам ви: Откажете се от свинете, вземете торбичките си и се върнете при своя Баща. Кажете му: „Отче, съгрешихме пред Тебе, съгрешихме на небето и на земята. Приеми ни като Твои слуги. Ние сме готови за приложим Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта и да Ти служим с радост“. Това изисква новият живот от вас.<br />
<br />
Това значи да бъдете ученици на новото учение.<br />
<br />
БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.<br />
<br />
Утринно Слово от Учителя, държано на 29 декември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8&diff=43227Трите книги2014-01-04T11:41:47Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Утринни слова]] - Пета година ([[1935]] -[[ 1936]])<br />
<br />
<br />
[[Трите родословия, том 1]] <br />
<br />
<br />
== [[Трите книги]] ==<br />
<br />
В 10-та глава от Евангелието на Йоана се изнася спорът между учените Юдеи и Христа. Спорът се отнася до произхождението на Христа, дали е от Бога или не.<br />
<br />
Чудно е как тези учени, които вярваха в пророците, в Бога, не можаха да се проникнат от светлината, която Христос носеше, да разберат Словото Божие. Каквото е било положението на тогавашните учени, такова е положението и на сегашните хора. И те спорят върху религиозни и духовни въпроси, като считат своето верую за най-право. Всички вярват в известна идея, но има нещо неясно в тяхното верую. Ако днес подложат хората на изпит за тяхното верую, малцина ще издържат.<br />
<br />
Например, някой минава за търпелив, но ако дойде при него сто пъти наред един и същ просяк, той ще се разгневи и ще го изгони. Къде остана търпението му? За свое оправдание той казва: „Да ме безпокои този просяк 10–15 дни наред, може да се понесе това, но сто пъти да ми се явява пред лицето, това е непоносимо“. Казва се в Писанието, че Бог е дълготърпелив. – Какво представлява търпението? Защо Бог трябва да търпи? – Защото без търпение нищо не се постига. Почти 99% от работите в живота изискват търпение. Какъв е поводът за търпението? Има външен и вътрешен повод. Търпение, което се дължи на някакъв външен повод, е неволя. Например, гладен си, искаш хляб, но трябва да търпиш. – Житото още не е смляно. Ще чакате, докато се смели житото, докато хлябът се омеси и опече. Щеш, не щеш, ще търпиш. – „Не мога да търпя.“ – Както ти не можеш да търпиш, така и тебе не могат да търпят. Дал ти е някой работа, която трябва да свършиш в определен срок. Ако не я свършиш навреме, ще стоят над главата ти, ще чакат час по-скоро да я предадеш. Който ти е дал работата, не може да търпи, но и ти, който си я взел, губиш търпение. И двамата са нетърпеливи. Има случаи, когато някой търпи по отношение на положителните прояви на хората; друг търпи по отношение на отрицателните прояви.<br />
<br />
Слугата, например, може да търпи положителните прояви на господаря си, а може да търпи и отрицателните му прояви. Положителна проява на човека е точността, но тя не е всякога в интерес на слугата. Обаче той търпи. Неточността е отрицателна проява, но слугата и нея търпи. За такъв слуга се казва, че е търпелив. Значи случва се, че слугата е търпелив, а господарят – сприхав. И обратно: господарят е търпелив, слугата – сприхав. Добре е, когато и господарят, и слугата са търпеливи. Какво е нужно на човека, за да търпи? – Правилно разбиране на живота. Който разбира добре законите на живота, той е търпелив. Той не се спира върху временните неща. Той знае, че те носят временни блага, които са подобни на позлатени предмети. Те са ценни, но мине ли известно време, те се изтриват, губят стойността си. Вечните неща са Божествени и, като такива, никога не губят цената си. Като се говори за вечни и временни неща, хората се спират върху мисълта за този и за онзи свят. За тях този свят е временен, а онзи – вечен. Представят си онзи свят като земния: и там има ядене и пиене, жилища, църкви и др. Според тях всичко, каквото има на земята, има го и на онзи свят. Хората подържат тази мисъл с думите, изказани в Господната молитва: „Както на небето, така и на земята“. Обаче, като се говори за животните, казват: „Животно е това!“ Те искат да кажат, че животното няма съзнание. Не е така. Животното има съзнание, което е на по-низка степен на развитие от човешкото. Божественото Начало в животното още не е пробудено, както в човека, но все пак съществува. Животното е животно, човек е животно и човек, ангелът е човек и Бог едновременно. Животинското, човешкото и Божественото естество в човека говорят за различните степени на съзнанието. Човек, като съзнание, средно по степен, заема средно положение между животното и ангела. Тази е причината, поради която той притежава и животински, и човешки, и ангелски качества. Гневът, нетърпението, безправието са животински качества. Някой се хвали със силата си и казва: „Каквото пожелая, мога да го направя“. Така постъпва и животното. В животинското царство правото е на страната на силния. В човешкото и ангелското не е така. Докато е малко, детето се подчинява на майка си и на баща си. Като порасне, стане момък, не се подчинява вече. – Защо? – Защото е силен. Силата на големия, на възрастния човек не показва още, че правото е на негова страна. Той е силен само на физическия свят, но не е силен в духовния и в умствения. Ето защо, като се говори за истинския човек, трябва да знаете какви са неговите качества, които го определят като човек. И тъй, не всякога физически силният има всички права в живота и не всякога слабият е на последно място. Големият чук може да смаже гвоздея, но има малки и яки гвоздеи, които се противопоставят на чука. Това зависи от качеството на метала, от който е направен гвоздеят. Богатият е силен, но не всякога. Ако е тщеславен, той ще направи много пакости и ще изгуби силата си. Богатият и разумен човек ще направи такива добрини, от които ще се ползват много хора. Той има дълбоко разбиране за живота и за природата; той е в правилни отношения с всички добри хора, с разумните същества, с цялата природа. За него всичко окръжаващо е живо; камъните, водата, въздухът са живи. Следователно всичко, което Бог е създал, е живо и се движи. Затова учените казват, че животът е движение. Вярно е, където има живот, има и движение. Според едни животът произвежда движението, а според други движението произвежда живота. Излиза, че животът е резултат на движението. Значи движението е причина, а животът – резултат. Всъщност животът не може да се разглежда като резултат. И низшите същества смятат всичко, което се движи, за живо. Например, ако кучето стои при кола̀, която не е в движение, то не лае. Щом колата потегли, кучето започва да лае. То мисли, че тя е жива, и тича след нея. Много хора постъпват несъзнателно като кучето. Като видят, че някоя кола или колело в живота се движи, те хукват след него и се чудят защо Господ е позволил на това колело да се движи. Много естествено. Колелото се движи, понеже някое разумно същество го управлява. Следователно стане ли нещо особено в твоя живот, не питай защо Господ позволил да стане това нещо. Причината се крие в някое разумно същество. Ако обидиш някой силен човек, мислиш ли, че той ще ти прости? Ще ти удари една–две плесници и ще те повали на земята. Ще питаш ли след това защо Господ позволил на този човек да те бие? И той ще пита защо позволил на тебе да го обиждаш. Ако е позволено на тебе да обиждаш, и на друг се позволява да ти удари една–две плесници. Ако искаш да не те бият, кажи на човека нещо хубаво. Кажи му, че е силен, добър, разумен.<br />
<br />
Пожелай да ти каже как е работил, че придобил такива добри резултати. Така ще видиш, че той започнал от прости упражнения, от малкото, и постепенно дошъл до голямото. Дъбът израства от жълъд, а не от голямо дърво. Яйцето се снася и от него се излюпва пиле. И човек постепенно израства. От малко дете той става юноша, възрастен и най-после остарява.<br />
<br />
Растенето е процес, при който нещата постепенно се увеличават, както във физическия, така и в духовния свят. И в доброто, и в знанието, и в богатството човек постепенно расте. Той не може да бъде изведнъж много добър. Като не разбират проявите на живота, някои се чудят защо бащата оставя на малкия си син повече пари, отколкото на големия. Малкият е по-добър, по-разумен от големия, затова бащата му оставя повече средства. Ще кажете, че бащата е несправедлив. Не е така. Какво ще направите, ако ви дадат да напълните два чувала с жито? Единият чувал е здрав, а другият има на средата две дупки. Разумният земеделец ще напълни здравия чувал догоре, а скъсания – само до половина, където са дупките. Ще кажете, че малкият син заслужава повече внимание, отколкото големият. Не е въпрос за заслуги, въпросът е до възможностите, които се крият в човека. Малкият син има по-големи възможности да възприема и обработва нещата. Ето защо, преди да се произнесете за нещо, първо мислете, а после говорете. Не се сравнявайте с онези, които имат къщи, дрехи, пари и др. Ако искате да имате всичко, каквото другите имат, трябва да отидете при тях, при условията, в които те живеят. Трябва ли ученикът да желае това, което имат възрастните? Ученикът е влязъл в училището да учи. Трябва ли вярващият да иска за себе си това, което има безверникът? Вярващият има отношение към духовния живот, когато безверникът се интересува само от физическия живот. Сега и вие се интересувате от духовния свят, искате да знаете какво представлява той. Чудно нещо! Вие сте излезли от духовния свят, слезли сте на земята и всичко сте забравили. Мислите, че каквито сте на земята, такива ще бъдете и на онзи свят. Това е все едно да мислиш, че както влизаш с водолаз в морето, ще може със същото облекло да влезеш и в обществото. Това е невъзможно. Във водолаза ще бъдеш със специални дрехи, но отидеш ли между хората, ще бъдеш облечен тъй, че да приличаш на тях. Иначе ще ги изплашиш.<br />
<br />
Следователно дрехата, с която е облечен човек на земята – физическото тяло – не представлява истинския човек. Влезе ли с тази дреха в духовния свят, той ще изплаши съществата там. Ще съблечеш земната си дреха, ще я оставиш тук, а с духовната ще отидеш на онзи свят. Каква е разликата между духовния и светския човек? Ще кажете, че духовният човек е вярващ, а светският – безверник. Това не е съществено различие, защото и духовният, и светският вярват, но в различни неща. Светският е привидно безверник, но всъщност и той вярва в нещо. И какво виждаме в края на краищата? Безверникът си направил къща, децата му са здрави, добре възпитани. Вярващият няма къща, децата му боледуват, не се учат добре. Следователно, когато правите разлика между две неща, трябва да изтъквате някое съществено качество. Например, ако правите разлика между желязото и златото, няма да изтъкнете различието в твърдостта им, а ще спрете вниманието си на действието на кислорода върху тях; желязото се окислява, а златото не се окислява. Въз основа на това свойство желязото се счита за неблагороден метал, а златото – за благороден. И хората, като металите, се делят на добри и лоши, на благородни и неблагородни. Добрият човек дели хапката си със своя ближен; лошият взима хапката от устата на ближния си. Добрият е щедър, раздава от благата си на всички; лошият е алчен, с ненаситно око. Тъй щото, когато се изучавате, наблюдавайте се, да видите какви чувства ви владеят: егоистични или хуманни. Ще кажете, че сте културни, образовани хора. Оставете културата и образованието настрана. Съвременната култура не е нищо друго, освен позлатяване или посребряване на предметите. Някой бил в странство, свършил някаква наука и мисли, че е образован и културен човек. Каква култура е тази, която изменя естеството на човека и го заставя да изопачава нещата? Истинска култура, истинско знание е онова, което буди човешкото съзнание и му дава условия да се прояви така, както Бог го е създал първоначално. Какво мислиш за себе си, това не е важно. Че си свободен, че си свършил един–два факултета, това не показва още, че си културен, че си истински човек.<br />
<br />
Отличителното качество на човека е мисълта. Като мисли, той прави разлика между добро и зло, между бяло и черно. В противен случай той е сляп, нищо не вижда. Ето защо, казва се, че изпитанията и страданията дойдоха, за да заставят човека да мисли, да развива ума си, да различава противоположностите в живота. Когато яде овца, вълкът се радва, че има какво да си хапне. Но същевременно той се готви да нападне друга овца. Това показва, че той не мисли. Вълкът има ум, но не мисли. Обаче истинският човек не постъпва така. Съзнанието на много хора не се различава от това на вълка. Някой минава за религиозен или духовен, но без колебание взима ножа и отива в курника да заколи една кокошка. След това жената изчиства кокошката и я сготвя добре. Като се нахранят, и двамата благодарят на Бога, че промислил за тях. На другия ден ще заколят агне, ще одерат кожата му и ще го опекат. Ако вълкът си позволи да нападне една овца и да я изяде, считат, че това е престъпление. Тогава всеки има право да го убие. Защо човек има право да коли кокошки, агнета и да ги яде, а вълкът няма право? Ще кажете, че вълкът постъпва по-жестоко с тях. Не е така. От гледище на Божественото съзнание, на висшия морал, и в двата случая престъплението е еднакво. Затова казваме, че бъдещето на вълците не е добро. Те ще бъдат изтребени от лицето на земята. Всички месоядни животни ще бъдат унищожени, няма да станат наследници на земята.<br />
<br />
Законът е един и същ и за месоядните животни, както и за хората, които постъпват като тях. Първо ще изчезнат кръвожадните животни, а след тях лошите хора. Ще кажете, че това трябва да се докаже. Времето ще го докаже. Не всяко нещо, което се доказва, е вярно. Има неща, които не могат да се доказват, но времето ги хроникира. Който доживее това време, ще бъде свидетел на думите ми. Преди години присъствах като слушател на едно углавно дело. Обвиняемият имаше 20 души свидетели, а пострадалият – само един. Като наблюдавах свидетелите на обвиняемия, видях, че всичките приличаха на него. Единственият свидетел на противната страна, добър и честен човек, приличаше на пострадалия. Казах на приятеля си, който беше с мене, че правото е на страната на този, който има само един свидетел. И наистина, когато започна разпита на 20-те свидетели, те изпаднаха в противоречие. Даваха показания ту като очевидци, ту като такива, които чули само за престъплението, като забравяха какво са казали първия път. Лъжата им се хвана и в края на краищата съдията даде право на онзи, който имаше един свидетел, а обвиняемия осъди. Значи не всякога многото свидетели изнасят истината. И сто души свидетели да имате на ваша страна, ако не говорят истината, те не могат да изнесат правото. Може да имате един свидетел, но да говори истината. Тя не се нуждае от много доказателства. Човек трябва да работи върху себе си, да развива ума и сърцето си, да мисли и чувства правилно. Така той ще различава правото от кривото, доброто от злото, истината от лъжата. Като срещне човек, който не постъпва правилно, ще му каже истината, ще му помогне да види погрешките си. Кажете ли, че го обичате и не можете да му изнесете погрешките, вие сте на крив път. Според мене човек най-лесно говори истината на онзи, когото обича. Майката наказва детето си, посочва погрешките му, защото го обича. Наказание, наложено от Любов, е на място. Какво трябва да прави майката, когато види, че детето ѝ се надвесва над кладенеца? Ако започне да му се кара, може да го стресне и то да падне в кладенеца. Щом вижда опасността, тя веднага му удря една–две плесници и то пада настрана, далеч от кладенеца. Така тя го предпазва от нещастието, което може да му се случи. Като падне на земята, детето ще заплаче, но очите му ще се отворят.<br />
<br />
Следователно всяка плесница, която отваря очите на човека, е благословение. Не може ли да ги отвори, тя не е на място. Когато добрият човек бие, това е благословение. Чрез ръката той предава част от енергията си, която струва хиляди и милиони. Страшно е, ако лош човек ви удари плесница. Тя носи разрушение и загуба. Като знаете това, пазете се от лошите хора. Ако лошият бие добър, праведен човек, той ще вземе от неговите енергии и ще се нагърби с неговия кръст. Римските войници биха Христа, поругаха се с Него, но поеха част от страданията Му.<br />
<br />
Апостол Павел гонеше християните, взе участие в убиването на Стефана, но в края на краищата пое неговата работа. Сам той стана християнин и тръгна да проповядва Христовото учение. Сегашните хора се нуждаят от право разбиране на нещата, за да знаят, че постъпките им определят тяхното място в живота. Изобщо постъпките на човека показват радости ли ще има или скърби. – „Баща ми е добър, способен човек, знае да свири и пее добре. А щом баща ми е добър и способен, и аз съм такъв.“ – Баща ти не познавам, тебе познавам. Вземи тогава цигулката и започни да свириш и пееш. Ако свириш и пееш добре, ще разбера, че и баща ти е бил добър музикант. Колкото и да ми говори вълчето за баща си, аз познавам баща му. То ще каже, че баща му е добър, великодушен. Щом видя вълчето, аз зная вече какъв е баща му, няма защо да ми говори за него и да го препоръчва. Ще се хвали някой, че се движи в общество на учени, на просветени хора. – Това не ме интересува. За мене е важно какъв си и как постъпваш. Ако си разумен, и приятелите ти са разумни; ако не си разумен, и приятелите ти не са разумни. Подобното подобно привлича. Работете върху себе си, да различавате доброто от злото. Кажете ли, че не може без погрешки, без зло в живота, вие сте на крив път. Не може без външни погрешки, но не и без вътрешни. Външните погрешки лесно се изправят, а вътрешните – мъчно. Животът не търпи вътрешни погрешки. Те са опасни, водят към смърт. Адам и Ева направиха една външна погрешка, заради която ги изпъдиха от рая. Ако за една външна погрешка ги изпъдиха от рая, можете да си представите какво щеше да бъде положението на сегашното човечество, ако бяха направили вътрешна погрешка. Те ядоха от забранения плод, понеже не различаваха доброто от злото. Яденето е външен процес. Ще кажете, че първите човеци проявиха непослушание и ядоха от забранения плод. Наистина, Адам и Ева ядоха от забранения плод, но хората и до днес още не са престанали да ядат от този плод. Всяка крива присъда, всяка неестествена любов не са нищо друго, освен ядене от забранения плод. Ако разубедиш някого в неговата вяра, ти му даваш плод от забраненото дърво.<br />
<br />
След това този човек ще те пита в какво вярваш, за да вярва и той в същото. Какво ще му отговориш? За да му предадеш своето верую, покани го да живее при тебе една година и каквото правиш тия, и той ще го прави. От последствията на своя живот ще разбереш право ли е твоето верую или не е право. Искаш ли да разбереш какво е твоето верую, приложи го в живота си. Мнозина говорят за новите идеи, които ще преобразят света. По какво се познават тези идеи? Не е достатъчно само да се говори за нови идеи и да се очаква от тях нещо, без да се придобият някакви резултати. Не е нова тази идея, която не може да произведе преврат в човека. Не е чиста и здравословна онази храна, която не носи здраве и живот за човека. Не е чист онзи въздух, който не пречиства кръвта – от венозна да я превръща в артериална. Чистият въздух носи Божествено благо и прониква в кръвта, пречиства я и обновява човека. Чистият въздух играе роля на инспектор в човешкия организъм. Като влезе в дробовете, той пречиства кръвта и се подписва, че тази чиста, червена кръв може свободно да пътува по тялото. Така постъпват инспекторите на културните индустриални държави. Те преглеждат индустриалните произведения на своята държава и като ги одобрят, пущат ги из целия свят. Няма ли такива инспектори, индустриалните произведения минават от държава в държава, но зле препоръчват своите производители. И тъй, всяка нова идея, всяко ново учение или верую имат отличителни качества, по които се познават. Който има ново верую, той постъпва по нов начин, съвършено различен от старите. Ако си търговец, няма да говориш за стоката си, но тя сама ще говори за себе си. Ако си вярващ и духовен, няма да казваш на хората, че Бог те обича, но така ще се проявяваш, че хората ще те обикнат. Обичат ли те хората, това показва, че Бог те обича. Ако не те обичат, ти не вършиш волята Божия, не вървиш в правия път. Тогава нещастията и страданията ще те следват едно подир друго: болести, беднотия, нещастия, противоречия и др. Всички страдания, мъчнотии и противоречия не са нищо друго, освен методи за възпитание. Наложи ли ви се един от тези методи, не питайте кой е причината за това и не считайте окръжаващите виновници на вашите страдания. Всеки сам е виновен за страданията си. Страдаш, боледуваш, обедняваш – има причини за това. Няма нищо скрито-покрито в света. Който се е отклонил от правия път и не изпълнява Божията воля, неизбежно страда. Някой минава за учен човек, но въпреки това страда. Значи не е истински учен. Който постъпва по Божия закон, той е истински учен, той има положително знание. Ако не постъпваш по Божия закон, всичко ще изгубиш: и знание, и сила, и богатство, и младост, и щастие. Приложение, работа се иска от всички. Някои вярват в Христа, в Бога, но очакват всичко наготово. Те мислят, че на онзи свят ще ги посрещнат с колесница, с музика и песни. И това е възможно, обаче важно е как са живели на земята. Ако тук са прилагали Божия закон, добро ги очаква на онзи свят. Ако тук не са живели добре, и там няма да живеят добре. Ще кажете, че Бог е Любов. Любовта не търпи погрешки и престъпления. Тя мълчи; не съди никого, но чисти света. Тя е огън, който изгаря всичко нечисто. Вън от нея могат да се вършат престъпления, но вътре в нея никакво престъпление не се позволява. Казано е в Писанието, че Любовта е дълготърпелива. Вън от себе си тя всичко търпи, но вътре в себе си не допуща никаква нечистота и погрешка. Любовта изисква абсолютна чистота. Същото изисква и Мъдростта, и Истината. Вън от себе си Мъдростта търпи глупостите и невежеството на хората, но в себе си не ги допуща. Вън от себе си Истината допуща всякакво ограничение и робство, но в себе си не ги допуща. Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни“. Бог е съвършен в своята мисъл. Следователно и човек може да бъде съвършен в мисълта си. Външно може да допусне някаква погрешка, но дойде ли до вътрешния живот, до проявите на своята душа, там никакви погрешки не се допущат. Не можеш ли сам да се прецениш и дадеш отчет на своите мисли, чувства и прояви, други ще те преценят и осъдят. Външният свят е крайно справедлив отвън и крайно несправедлив отвътре.<br />
<br />
Духовният свят е крайно снизходителен отвън и крайно взискателен отвътре. За да се справя с външния и вътрешния си живот, човек трябва да има будно съзнание, да различава проявите си.<br />
<br />
Казано е в Писанието: „Да се облечем в Христа“. Обличането се предхожда от събличането. Значи човек трябва първо да се съблече, а после да се облече. Религиозните и духовните хора мислят, че са облечени вече с дрехата на Христа. Малцина, обаче, са облечени. Повечето християни още не са облечени в новата дреха. За да се облекат в новата дреха, те трябва първо да съблекат животинската си дреха. Новото е дрехата на Любовта. Който е облякъл тази дреха, той е намерил правия път на живота. Той живее в истинската светлина. Мнозина живеят в тъмнина, но се заблуждават, като мислят, че са придобили някаква светлина. Те гледат картините на различни художници, посещават кина и представления и мислят, че това е действителният живот. Всъщност истинската светлина не е нито на платното на киното, нито в театъра, нито в картините на художниците. На платното гледате хора, които говорят, движат се, плачат, но това не е действителност. Ако отидете зад платното, ще видите, че там има един апарат, в който се поставят картините, чието изображение се проектира върху платното. Така и духовният живот се проектира на земята в образи и картини, които се движат, говорят, смеят се и плачат. В този смисъл земният живот не е нищо друго, освен проекция на духовния.<br />
<br />
С други думи казано, земният живот е сянка на духовния. Духовният човек се отличава с мир, търпение и чистота. Неговите постъпки са проникнати от искреност и справедливост. Светският човек, обаче, не се е освободил от неправдата. Каквото предприеме, все ще наруши някой Божествен закон. Следователно от всички хора се изисква чиста мисъл, чисти чувства, чисти постъпки. Чистотата е качество на Божествения свят. Достатъчно е да ви посети една Божествена мисъл, за да се ползвате от благословението на Божествения свят. Той носи условия за растене и развиване на човека. Тъй щото, който иска да се развива правилно, трябва да подържа връзката си с Божествения свят. Помнете: Божественото повдига човека. Божествените мисли внасят светлина в ума. Божествените чувства внасят топлина в сърцето, а Божествените постъпки внасят сила в тялото. Мислите имат отношение към умствения свят, чувствата – към духовния свят, а постъпките – към физическия. Умственият, духовният и физическият свят откриват красотата на живота. Най-близо до нас е физическият свят, който ни запознава с Бога. За някои хора съществува само един свят – физическия, и в него вярват. Вън от този свят те нищо не виждат и не признават. Обаче Христос казва: „Ако не вярвате в мене, вярвайте в Онзи, Който ме изпратил“. Вярата има отношение към опита. Опитвайте думите, които Христос говори, за да Го познаете и повярвате в Него. Ще кажете, че не знаете къде е учил Христос. Това нищо не значи. Има хора без диплом, които знаят повече от онези, които са свършили университет и получили диплом. Първите лекуват болни, помагат на страдащи, носят доброто в себе си, а вторите не притежават тези качества. Добрият и свят човек се познава по благословението, което носи на хората. Влезе ли в някой дом, където има болни, нещастни, бедни, на всички помага. Той е скъпоценен камък, който отразява и пречупва добре слънчевата светлина. Той е цвят, който разнася благоуханието си надалеч. Всички трябва да бъдете такива скъпоценни камъни и цветя, за да се ползвате от знанието, което новите професори-адепти, ще ви преподават. Те ще насочат вниманието ви към неща, за които никога не сте мислили. Често хората говорят за любов, за обич, но още не могат да ги проявят правилно. Само да се говори за любов и за обич, без да се прилагат, това е теория, т.е. книжовно знание. Казвате, например, че обичате хляба. Мислите ли, че като ядете хляб, вие го обичате? Да обичаш нещо и да го изядеш, това още не е обич. Любовта се отличава с особено качество. Да любиш някого, това значи да виждаш Бога в него и да го обичаш заради Бога. Докато гледате на човека като на същество, в което Бог живее, вие можете да го любите. Той може да не съзнава това; важно е вие да го съзнавате и да виждате Божието присъствие в него. Само при това положение вие можете всякога да му правите добро. Любовта не прави разлика между хората. Тя не ги дели на бедни и богати, на учени и прости. Когато дава чаша вода на човека, не обръща внимание на външността му. Както и да е облечен, тя му подава вода с любов, с внимание. Откъде знаете какво се крие в бедния и в богатия? Външно бедният е скромно облечен, със стари, износени дрехи, но вътрешно е богат. Той може да е светия. Богатият, облечен с нови, скъпи дрехи, може вътрешно да е беден, или някой нехранимайко. Като постъпвате еднакво и с двамата, вие ги сближавате, правите ги приятели. Щом се сближат, те се обменят. Единият предава на другия това качество, което му липсва. След време и двамата се изравняват. Приятелство съществува при взаимна обмяна от двете страни. Само така хората се изравняват и уякчават връзките си. Ще кажете, че обичате и Господа, и хората. Щом говорите за любов, ще ви поставят на изпит. Момък обича една мома, но бащата на момата не е разположен към момъка. Това е първото изпитание, което той среща на пътя си. Вместо да търси начин да се помири с бащата, момъкът настройва и момата против баща ѝ. Той ѝ казва, че щом се оженят, ще се отделят, няма да останат в бащиния ѝ дом. Докато момъкът внася лоши чувства в момата, не може да се говори за Любов. Който люби, никога не изпитва лоши чувства към хората.<br />
<br />
Любовта примирява човека, както със самия него, така и с окръжаващите. Влезе ли лошо чувство в човешкото сърце, това показва, че дяволът се е настанил там. Страшно е да дадете място на дявола в сърцето си. Влезе ли дяволът в някоя къща, иде запустението. В един манастир умрял главният игумен и оставил сметките си неуредени. Заместникът му поел работата, но се видял в чудо, не могъл да оправи обърканите сметки на своя предшественик. За да се справи с новото си положение, той се молил дълго време на Бога да му се яви по някакъв начин старият игумен, да вземе участие в оправяне на сметките. Най-после молбата му била чута. Явил се старият игумен, но донесъл такава миризма в монастира, че всички трябвало да го напуснат. От този ден монастирът запустял. Страшно е положението на човека, който влиза в сдружение с дявола. Някои казват: „Стани съдружник с дявола, докато минеш моста“. По-добре да минеш моста сам, отколкото с дявола. Не правете връзка с дявола. Не заставяйте стария игумен да излиза от ада да оправя работите ви. Това значи: Не се връщайте към миналото си, чрез него да оправяте работите си. Миналото е изиграло ролята си. Дръжте се за настоящето, което подготвя условията за бъдещето.<br />
<br />
Мнозина искат да знаят какво е било миналото им, за да си обяснят причината на страданията. Не се ровете в миналото си. Спомнете си пословицата „Да спи зло под камък“ и вървете напред. Казано е в Писанието: „Ще залича греховете им и няма повече да ги споменавам“. Следователно не извиквайте в паметта си това, което Бог е хвърлил зад гърба си. Забравете старите си погрешки и не правете нови, да не би, Господ като види новите, да види и старите. Не заставяйте Господа да отваря книгата на старите възпоменания, да види какво е писано там. Тогава положението ви ще стане по-лошо, отколко е било първоначално. Ако Господ си спомни за вашето минало, и вие ще си спомните. Така ще дойде грехът. По-добре е Бог да отваря книгата на живота, да вижда доброто, което сте направили, и да си спомняте за него. Човек се радва, когато Бог отваря книгата на живота и преглежда добрините, които е направил. Той страда и скърби, когато Бог преглежда погрешките и престъпленията, които човекът е направил. Като знаете това, не питайте защо идат радостите и скърбите. Не заставяйте Бога да отваря книгата на миналото. Нека отваря книгата на живота, на настоящето, в което се пише красивото и доброто. И тъй, Бог пише в три книги: в едната записва погрешките на хората, във втората – добрите им дела, а в третата – възнаграждението, което се определя за добрите постъпки.<br />
<br />
Доброто е общо за всички хора, за всички живи същества. Доброто за едного трябва да бъде добро за всички. Злото за едного трябва да бъде зло за всички. В целия свят добрите хора си приличат. Те са от една школа. Също така и лошите хора си приличат. Добрият човек навсякъде е добър, лошият навсякъде е лош, геният навсякъде е гений, светията навсякъде е светия. Каквото и да се говори на хората, те свеждат всичко към страданията и питат защо страда човек. Страданията идат за изправяне на погрешките. Мъчно се носят страданията, но без тях животът щеше да бъде два пъти по-лош. Със страдания е лош, но без страдания е два пъти по-лошо. Ако страданията не вкарат човека в пътя на доброто, не са на място; и ако доброто не му донесе благата на живота, и то не е на място. Тогава човек минава през трите книги, за да дойде до убеждението, че всичко, което се случва в живота му, е добро. Всичко, каквото прави човек, се пише; всичко, каквото е правил, е написано вече. Благодарение на това, което е написал и пише в първата и втората книга, се определя неговото бъдеще. Ако страдате, радвайте се, че отваряте книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се, че отваряте книгата на възпоменанията, да разберете защо не сте добри и да намерите причината на нещата. Любовта се проявява в книгата на миналото, когато човек е правил погрешки; Мъдростта се проявява във втората книга, когато се изправял и вършил добри дела, а Истината – в третата книга – книгата на възмездието, или на възнаграждението. Любовта показва пътя към доброто, а Мъдростта – пътя към Истината. Любовта изправя и повдига човека. Дойдете ли до Любовта, няма да се спрете там, ще продължите по-нататък, да намерите Мъдростта и Истината. Само така ще влезете в Божествения свят и ще се ползвате от Божиите блага. Сега аз искам да ви избавя от заблужденията, да извадя гвоздеите от главите ви, които ви смущават. Вие тъпчете само на едно място и мислите, че сте изгубили времето си напразно. Искате да оправите живота си, да подобрите положението си, но не знаете как. Ще оправите и живота си, и работите си, ако любите, ако сте разумни и истинолюбиви. При това положение не можете да се оплаквате от мъчнотии и страдания. Ще кажете, че Йов бил праведен човек, но въпреки това минал през големи страдания. – Йов беше голям адепт. Той мина през изпитания и страдания, за да се изпита любовта му. Той беше богат човек, имаше на разположение ниви, говеда, стада, добри синове и дъщери. Всичко това му се взе, но той пак остана верен на Бога. Христос мина през още по-големи страдания, но издържа докрай. Той увисна на кръста и каза: „Господи, да бъде Твоята воля. В Твоите ръце предавам духа си“. Той се моли да Го отмине чашата на страданията, но като не се отмени, прие я с Любов.<br />
<br />
Страданията, обаче, Го повдигнаха. Големи бяха противоречията на Христа, но Той не възропта. Пред Него се отвори третата книга и там се написа възнаграждението Му – възкресението. Ще кажете, че има добри хора на земята. Има хора външно добри, има и вътрешно добри. Ако човек е само външно добър, малцина ще го обичат; ако е вътрешно добър, повече ще го обичат; ако е и външно, и вътрешно добър, всички ще го обичат. Ето защо, човек трябва да бъде добър и в двата свята, във външния и във вътрешния. Във всичките си вземания и давания да бъде честен, изпълнителен, като търговец, който не взема и не дава полици, но не ощетява и не подяжда нито себе си, нито ближните си. Разумният свят обича точността. На земята ние разполагаме с Божествените енергии, но нямаме право да злоупотребяваме с тях. Никой няма право да изразходва повече енергия, отколкото е нужно. Човек не живее само за себе си. Следователно той трябва да се съобразява и с живота на другите. Благата са общи и трябва да се разпределят справедливо. Днес са нужни герои, образци, морални хора. Светът се нуждае от нещо ново. Старото минава, трябва да се замести с ново. Новият човек слиза на земята с радост, да свърши една полезна работа за всички. Като напусне този свят, той отива в другия свят с радост, че скоро ще се върне на земята, да продължи работата си. Някой мисли, че като замине за другия свят, няма да се върне на земята. Ако не е готов още за небето, доброволно или насила, пак ще слезе на земята. За предпочитане е да се върне доброволно, отколкото чрез насилие. Който не разбира този закон, скоро се обезсърчава, не му се живее, иска да сложи край на живота си, да замине за другия свят. На всеки, който иска да се самоубие, аз казвам: Изпълни ли обещанието си, което даде в разумния свят преди да слезеш на земята? Свърши ли възложената си работа? Изпълни ли Божията воля? Ето, ти си сложил подписа си, че ще свършиш известна работа на земята, а сега искаш да я напуснеш, да оставиш задачата си незавършена. Такива хора наричаме бегълци. Искаш ли и ти да бъдеш беглец? Ако си добросъвестен, ти ще останеш на земята до края на живота си, да свършиш работата си напълно. Всеки трябва да изпълни волята Божия, да освети името Божие и да въдвори царството Божие в душата си. В доброволното изпълнение на волята Божия, на обещанието, което си дал, се заключава смисъла на живота. Ще каже някой, че е болен, беден, слаб, не може да изпълни обещанието си. Това не може да го оправдае. Ще работиш при всички условия, без да очакваш на хората. Сам ще работиш и когато изпълниш обещанието си, ще придобиеш великите добродетели на живота. Задачата на всеки човек е да свърши работата, която Бог му е определил, и след това да мисли какво дължи на хората и какво те му дължат. За тази цел той ще отвори трите книги и ще записва. В първата книга ще пише обидите, хулите, които е получил. Те са резултат на миналото. Във втората книга ще пише доброто, което му е направено – резултат на настоящето, а в третата книга ще пише наградата, която трябва да отдаде на близките си. Пишете в книгите си всичко, което ви се случва, и веднага ги затваряйте. Защо става така или иначе, не питайте. „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни.“ „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно.“<br />
<br />
Носете Божествените мисли и чувства навсякъде! Носете Божествените блага като благоуханни цветя навсякъде! Който получи едно от тези блага, да каже: „Има хора в света, които изпълняват Божията воля, осветяват името Му и въдворяват царството Божие на земята“. Желая ви Бог да отвори третата книга и да напише какво възнаграждение да се даде за делата ви.<br />
<br />
БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.<br />
<br />
Утринно Слово от Учителя, държано на 8 декември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9E%D0%B3%D1%8A%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5&diff=43226Огън на пречистване2014-01-04T11:29:34Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Утринни слова]] - Пета година ([[1935]] -[[ 1936]])<br />
<br />
<br />
<br />
[[Трите родословия, том 1]] <br />
<br />
== [[Огън на пречистване]] ==<br />
<br />
Размишление<br />
<br />
Съвременните хора се оплакват от различни болести, особено от едно болезнено състояние, което лекарите наричат „мускулен ревматизъм“. Който страда от този ревматизъм, постоянно се криви, прави особен род движения, наречени класически. Рече да мръдне ръката си, заболи го, сваля я надолу; мръдне крака си, пак боли; мръдне врата си, боли. Като не може да се движи свободно, според желанието си, той следва съветите, които лекарите му дават. Целия ден прекарва в прилагане на лекарски съвети и правила. Всяко движение на болния се определя от ревматизма. – „Какво да правя, за да се освободя от ревматизма?“ – Ще се обърнеш към Бога. Ревматизмът, както всички болести, е създаден от човека, а здравето е дадено от Бога. Следователно, ако останеш в човешкия порядък, ще страдаш, ще се огъваш на леглото от различни болести; ако влезеш в Божествения порядък, ще бъдеш здрав, ще живееш с радост и веселие. И тъй, работете върху себе си, да се освободите от мускулния ревматизъм, наречен „ревматизъм на класическите движения“. Това се постига чрез правата мисъл, която е подобна на чистата, кристална вода. Където тече тази вода, тя чисти всичко.<br />
<br />
Следователно мисли право и чисто и не се страхувай. Говори Истината навсякъде, за да се освободиш от ограниченията. Където прониква Истината, всичко расте, цъфти и зрее. – „Какви ще бъдат последствията, като се прилага Истината?“ – Прилагай Истината и не мисли за последствията. Щом носиш Божественото в себе си, ти си на прав път. Напуснеш ли този път, ти влизаш в човешкия порядък, в областта на страданията, болестите и мъчнотиите. Човешкият порядък носи противоречия, които, неразрешени правилно, водят към престъпления. С това се обяснява защо човек краде, лъже, убива и т.н. Кога краде човек? Когато изгуби слънцето на своя живот. Буквата „К“ в думата кражба означава забулване на слънцето; сричката „ра“ е самото слънце. Щом е така, пазете се да не забулите слънцето си. Докато грее слънцето, докато е ден, човек вижда ясно и не се спъва. Скрие ли се слънцето, настава тъмнина и той не вижда къде ходи. Който живее в тъмнина, той страда, мъчи се, прави погрешки и престъпления. Като се натъкват на противоречия, хората се запитват: „Кое е право и кое е криво? Кой е на правата страна и кой на кривата?“ Онзи, на когото работите вървят добре, е на прав път; онзи, на когото работите са оплетени, е на крив път. Онзи, на когото умът и сърцето са свободни, е на прав път; онзи, на когото умът и сърцето са ограничени, е на крив път. Нещата се познават от последствията. Свободният се движи в правия път. А свободен е онзи, който мисли, чувства и постъпва право. Свободата се проявява извън триизмерния свят. Каже ли някой, че в миналото си е бил свободен, а сега е ограничен, той не мисли право. Каже ли, че ще прояви свободата в бъдеще, пак не мисли право. Свободата се проявява в настоящето; настоящето пък е извън триизмерния свят. Настоящето е вечността, т.е. безграничният свят. Днес всички се стремят към физическия свят с надежда да намерят в него живот, знание и свобода. Обаче на физическия свят няма нито живот, нито знание, нито свобода. Може ли да се нарече живот това, където има само състрадания, противоречия и спънки? Човек е дошъл на земята да реши мъчнотиите и противоречията. Те са задачи за разрешаване.<br />
<br />
Следователно не питайте защо идат противоречията, но ги решавайте правилно. Земята е велико училище, в което човек трябва да учи, да решава задачите си и да върви напред. Който мисли да почива и да се удоволства на земята, той е на крив път. Земята не е място за щастие. Който търси щастието на земята, ще намери нещастието. Човек е щастлив само тогава, когато намери това, което е изгубил. – Какво търси човек? – Ключът на живота. Големи са мъчнотиите и изпитанията на онзи, който е изгубил ключа на живота. Какво прави човек, когато изгуби ключа на къщата си? – Остава вън, докато направи нов ключ. За да не го губи, той трябва да го пази. Ако е опасно загубването на ключа от къщата, много по-опасно е да загубиш ключа на живота. Който е загубил този ключ и не може да го намери, смърт го очаква. Пазете ключа на живота, да не го загубите и да останете вън от него. Ще кажете, че близките ще ви помогнат отново да влезете в живота. И това може, но вашият ближен трябва да стои по-високо от вас във всяко отношение. Ако богатият разчита на бедния, той се самоизлъгва. Бедният не може да оправи работите на богатия. Болният не може да оправи работите на здравия. Невежият не може да оправи работите на учения. Ученият, здравият и богатият ще разчитат на себе си, ще се ръководят от своя ум, от своето сърце и от своята воля. Затова е казано в Писанието: „Не ходете по чужди пътища!“<br />
<br />
Следователно, който следва съветите на болни и невежи, той сам обърква пътя си. И след всичко това хората искат да бъдат обичани от Бога, да се ползват от Неговото благоволение. Бог не благоволи към грешния, безумния и болния. Той не се интересува от онези, които по цял ден ровят в праха. – Защо ровят? – Загубили са ключа на живота. Те приличат на кокошка, която цял ден рови. – Какво търси кокошката? – Семена, житни зрънца. Само онзи има право да рови, който някога е сял. Значи в далечното минало кокошката е посадила семенца и днес рови да ги намери. Колкото и да рови, нищо не може да придобие. Друг е въпросът, ако господарят ѝ подхвърли нещо. Същото се отнася и до човека, който очаква наготово, други да му подхвърлят нещо. Съвсем друго е, ако човек работи, учи и прилага наученото. Бог помага на такъв човек. Той благославя труда му и му създава добри условия за работа. Както ровенето на кокошката не допринася нищо особено за нея, така също има знания, които не ползват човека. Някой знае погрешките на хората, знае недостатъците им, но това знание не го ползва. За предпочитане е да знаеш как се изправят погрешките, отколкото да ги посочваш. За предпочитане е да рисуваш, отколкото да критикуваш картините на художника. Лесно е да кажеш, че художникът не е нарисувал добре портрета на някого, че линиите на носа и на устата не са правилни, но мъчно е да ги изправиш. Ще кажеш, че не си даровит. Щом си дошъл на земята, все имаш някаква дарба. Развий дарбата, която ти е дадена. Ако не можеш да рисуваш, ще признаеш в себе си, че не си работил, а не че не си даровит. Даровит си, но не си работил в това направление. Умен си, но не мислиш, затова не вършиш умни работи. Добър си, но не прилагаш добротата си. Като не можеш да прилагаш разумността и доброто, които са вложени в тебе, ти се извиняваш със своите наследени черти от баща и майка, от дядо и баба. Това не е извинение.<br />
<br />
Срещу всяка лоша черта, придобита по наследство, стои по една добра черта, която компенсира лошата. Приложи добрата черта, работи върху нея и ти лесно ще се справиш с лошото наследство. Който не работи и не изправя своите слабости, той не е разумен човек. Докато не изправи погрешките си, той остава техен роб. А всеки сам се освобождава от робството. Сам се е заробил, сам ще се освободи. Представете си, че сте вързали с въже едно куче и един кон. Кучето ще прегризе въжето и ще се освободи. То ще си каже: „Имам зъби, ще ги сложа на работа“. Конят, обаче, ще остане вързан. Той си казва: „Който ме е вързал, той ще ме освободи“. Постъпвайте и вие като кучето и коня. Ако сами сте се вързали, сами ще се развържете. Не чакайте да дойдат хора отвън да ви развързват. Ако други са ви вързали и вие не можете сами да се развържете, тогава приложете философията на коня. Ето защо, като изправяте погрешките си, не казвайте, че сте се уморили и не искате повече да се занимавате с тях. Ще изправите до последната си погрешка, няма да оставите нито една неизправена. – „Няма ли извинение за погрешките?“ – Извинението иде след изправянето на погрешките. Дойде ли преди изправянето, положението ви се влошава. Тогава вместо една погрешка ще направите още няколко. – „Какво да се прави, като имам слабости, останали от деди и прадеди?“ – Дядото може да се извини, защото го няма на земята, но ти не можеш да се извиниш. Ти си поставен на пост, трябва да изпълниш задължението си. Още със слизането на земята ти си обещал, че ще изправиш погрешките на своите деди и баби. Ще мислите върху обещанията и задълженията си. Щом имате ум, сърце и воля, можете да работите върху себе си, да развивате дарбите и способностите си и да се изправяте. И тъй, изправените погрешки определят вашите придобивки. Неизправените погрешки показват какви възможности се крият във вас. Зад всяка погрешка се крие една добродетел, която иде в помощ за изправянето ѝ. Като изправя погрешките си, човек развива ума, сърцето и волята си. – „Голямо е злото в света.“ – Колкото и да е голямо, злото е временно и ограничено. Доброто е вечно и неограничено. Злото отслабва, а доброто расте от сила в сила. Като прояви един път силата си, злото отслабва; а с доброто е точно обратно: като се прояви един път, силата му се увеличава.<br />
<br />
Същото се отнася и до лошите наследствени черти. Колкото повече време минава, толкова повече те отслабват. Добродетелите, обаче, растат и се развиват все повече и повече. Някога, в далечното минало, злото е било по-силно, отколкото днес. Доброто привидно е по-слабо, но колкото повече време минава, толкова по-силно става то. Вечността работи за доброто, а моментът – за злото. Доброто има два помощника: вечността и времето. Злото има само един помощник – времето. На хората се говори за добро и за зло, за да не се спъват, да знаят как да се справят със злото и как да усилват доброто. Временните неща не трябва да ви спъват. Защо не се спъвате от въпроса какво ще стане с вас, как ще се прехраните, откъде ще вземете пари и т.н. Яденето и парите са неща от временен характер. Всички временни неща носят известни опасности след себе си. Например, ако бърза и не яде внимателно, човек може да се задави. Ако е много гладен, може да открадне хляба на първия човек, когото срещне на пътя си. И за парите се вършат големи престъпления. Един англичанин пътувал със слугата си за Швейцария. Той носел в раницата си печено пиле и бутилка вино, а слугата – останалите провизии. Господарят мислел да изяде пилето, когато се качва по планинските върхове. Понеже имал слабо сърце, станало му лошо и той изгубил съзнание. Слугата се възползвал от това, отворил чантата на господаря си, извадил кокошката и виното и си хапнал и пийнал добре. Като се нахранил, обърнал се към господаря си и почнал да го разтрива. Като дошъл в съзнание, той погледнал към раницата си с желание да си хапне, да подкрепи силите си. В раницата нямало нито пилето, нито виното. Той се обърнал строго към слугата с думите: „Защо изяде пилето? С какво ще възстановя силите си?“ Слугата се сепнал от забележката на господаря си, припаднал и изгубил съзнание, но не могъл вече да дойде на себе си. Кой е слугата в дадения случай? – Злото в човека. – А господарят? – Доброто. Значи, когато доброто в човека се пробуди за живот, злото отстъпва мястото си и умира. Не плачете за злото, но поддържайте доброто в себе си. Давайте храна на доброто, да се усилва, да свърши определената работа. Злото трябва да стане ученик и слуга на доброто, за да изправи погрешките си. Само така човек ще се научи да живее правилно. Велико изкуство е да знае човек как да живее. Това се постига чрез правата мисъл, правите чувства и постъпки. Това е задачата, както на хората на земята, така и на съществата, които живеят на небето. От всички се иска права мисъл, право чувство, право действие.<br />
<br />
Това значи съзнателен живот. Ние трябва да живеем съзнателно, за да заслужим вниманието на съществата от разумния свят. Те се интересуват от нас, изучават ни, както ние изучаваме растенията и животните. Колкото по-добре се развива една дърво и колкото по-добри плодове дава, толкова повече ни интересува то. Така постъпват и възвишените същества с нас. Колкото по-добри плодове даваме, толкова по-голям интерес имат те към нас. Това са сравнения, чрез които човешкият ум се развива. Като прави сравнения и съпоставя фактите, човек започва да мисли правилно. Така той вижда разпределянето на службите на ума и на сърцето си. Ще кажете, че някой страда от неврастения, нервите му са разстроени. Първо, той трябва да благодари, че има нерви, и после, да пази нервите си, да не се разстройват. Правата мисъл никога не разстройва нервите. При това не трябва да смесвате функцията на мозъка с тази на сърцето. Задачата на сърцето е да изпраща нечистата кръв в дробовете да се пречисти и оттам, като артериална кръв, да се изпрати по цялото тяло. Значи дробовете представляват олтар, на който всеки ден се пренася жертва. На минута се изпращат 20 всесъжения, които стават жертва на този огън. Като се пречисти, жертвата се превръща в артериална кръв, която се разнася по тялото, да го храни. В този смисъл дълбокото дишане е необходимо за пречистване на жертвата, която влиза в олтара. В психическо отношение жертвата не е нищо друго, освен чувства. Благодарение на въздуха чувствата се пречистват и обновяват тялото. Който не разбира психическата функция на сърцето, гледа на него като на орган, който има само физиологическо значение. Както мозъкът, така сърцето и дробовете имат двояка функция: физиологическа и психическа. Като изучава физиологическата им функция, човек постепенно отива към психическата. Сърцето не пречиства само кръвта, но и чувствата.<br />
<br />
Дробовете не пречистват само въздуха, но те са олтар, на който се поставят мислите, чувствата и желанията на човека да се пречистят. Само така човек ще разбере функциите, които те изпълняват.<br />
<br />
На този олтар гори жертвеникът на свещения огън, който пречиства и калява нещата. Като се говори за двете функции на мозъка, на сърцето и на дробовете, виждаме, че човешкият организъм изпълнява сложни функции. Какво ще разберете, ако четете индуската философия, според която човек има седем тела? Всъщност всички говорят за физическото си тяло, само него познават.<br />
<br />
Апостолите и учениците на Христа говорят и за духовно тяло. Апостол Павел казва: „Имам тяло плътско, имам и тяло духовно“. Мъдреците и великите Учители говорят за седемте тела в себе си и живеят в тях. Съвременният човек започва да живее и в духовното си тяло. Това показва, че той работи вече върху духовното си развитие. Той е дошъл на земята като велико училище, да изучава първо себе си, а после своя ближен. Казано е в Писанието за човека, че е чудно и страшно създаден. Същият този човек, който е чудно и страшно създаден, след смъртта си изгнива, нищо не остава от него. Значи чудното и страшното не е в това, което гние и изчезва, а в онова, което вечно живее. Никоя сила в света не е в състояние да го разруши. „Който приема свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ (– 33-ти стих.) В Божията Истина се крие смисълът на живота. Който намери Истината, намира смисъла на живота и разбира, че той не е временен и преходен, но вечен. Опасно е да се говори на хората за вечния живот, за придобиване на добродетели. Те се обезсърчават, мислят, че нищо не са постигнали. Не е така. Животът се развива, човек върви напред, да постигне крайната цел на живота си. Важно е всякога да мисли право, да не се заблуждава. Някой писател се хвали със своя стил, говори за красива реч, без да прониква в същината на нещата. Той не знае, че красотата на стила и на речта се крие в Истината. Без Истината нещата имат само външна форма. Истината носи светлина и разкрива същината. Стремете се към Истината, за да осмислите живота си, да не се обезсърчавате. Който е изгубил Истината в себе си, той се обезсърчава. Той казва, че никой не го обича. Отчасти е прав. Кое обичате в човека? – Истината. Затова е казано: „Възлюбил си Истината в човека“. Щом намерите Истината и я приложите, всички ще ви обичат. Често хората се обезсърчават от живота, казват, че са остарели вече, нищо не ги подтиква, нищо не ги радва. С младите не се разбират, защото те вървят по своя път. На себе си не разчитат, защото са изгубили знанието и силата си. Какво са знаели? Да играят на хорото. Това е забавление, не е знание. Къде е силата им? В борбата с атлети. Това не е сила, но упражнение. Значи те съжаляват за забавите и упражненията си. Човек се нуждае от знание и сила, които никога не изчезват. Придобие ли това знание и тази сила, той не остарява. Разсъждавайте добре, за да не изпадате в заблуждение.<br />
<br />
Правете разлика между временните и вечните неща, да не изгубите времето си напразно. Ако придобивате знание, стремете се към положителното знание, което прави човека силен. Атлетите, борците са силни, но само физически. Те развиват мускулите си за сметка на ума и сърцето си, поради което се деформират. Наблюдавайте борците, да видите колко деформирани са носът, ушите, устата им. Вратът им е дебел, което показва, че ги очаква катастрофа. Ще кажете, че вратът и на вълка е дебел, защото сам си върши работата. Каква работа върши вълкът? Носи овцете на врата си. При това положение естествено е, че вратът му ще задебелее, но тежко на онзи човек, на когото вратът задебелее. Ако вратът на някого задебелее повече, отколкото трябва, животът му е изложен на опасност. Сега не е въпрос какъв трябва да бъде вратът на човека. Не е въпрос какъв трябва да бъде носът му. Ние не препоръчваме дебелите вратове и широките носове. Ние препоръчваме онзи ум, който може да разрешава трудните задачи; ние препоръчваме онова сърце, което разрешава големите мъчнотии; ние препоръчваме онази воля, която знае как да постъпва. Изкуство е да може човек да решава задачите на ума и на сърцето си правилно и да знае как да постъпва пред Бога, а не пред хората. Бог наблюдава движенията на човека, прониква в неговите мисли и чувства и предварително знае как ще се прояви. Той обича правилните линии, независимо от това, дали са прави или криви. Когато някой греши, Той не го съди, но му казва: „Виж картината, която си нарисувал, и сам дай мнението си, правилни ли са линиите или не“. Намериш ли някаква погрешка, изправи я. Ако не я изправиш, картината ти не може да се приеме в изложбата на разумния свят. Не се присмивай на погрешките си, нито на погрешките на своя ближен, но търси начин да ги изправиш. Срещаш едного, ранен в ръката, и кръвта му изобилно тече. Не питай защо е ранен, каква е погрешката му, но вземи мерки, веднага да го превържеш. Не му ли се притечеш на помощ, кръвта му ще изтече. Като превържеш ръката му, тогава мисли защо е ранен. Той е направил някаква погрешка: или е казал на някого обидна дума, или му препятствал в живота. Важно е пострадалият да изправи погрешката си, а ти, който му превърза раната, да вземеш поука от неговата погрешка. Каквото и да е страданието на човека, откъдето и да иде, все има някаква причина за това.<br />
<br />
Няма човек на земята, който може да избегне страданията. Днес всички хора страдат. Светията страда не за своите погрешки и престъпления, а за чужди. Обикновеният човек страда за своите грехове. Обаче и единият, и другият страдат за изкупване на погрешки и грехове. Когато страда, светията казва: „Такава е волята Божия“. Когато обикновеният човек страда, той се запитва постоянно защо Бог му изпратил толкова страдания. Чрез страданията човек върши някаква работа. Който се отнася съзнателно към страданията, свършва работата си според Божествения план. Който няма съзнателно отношение към страданията, в първо време роптае, възмущава се, докато най-после съзнае, че чрез страданията изкупва греховете си. Тогава се помирява с мъчнотиите си и започва да работи съзнателно върху себе си. Като плаща за греховете на хората, светията ще ги научи да живеят добре. Когато човек плаща за своите грехове, в края на краищата пак ще се научи да живее добре. Христос дойде на земята да понесе греховете на човечеството. Като дойде втори път на земята, Той няма да плаща дълговете на хората, но те ще минат през огън, за да се изчистят. Който е чисто злато, ще светне без да изгори; който не е чисто злато, ще изгори и на пепел ще се превърне. Сегашните хора се стремят към придобиване на блага, но смисълът на живота не е в благата. Можеш да имаш много блага, а да нямаш възможност да ги използваш. В една приказка се говори за катерицата и за лъва, царят на животните. Катерицата изпълнявала служба на пощаджия, за което лъвът я наградил щедро на старини. Дал ѝ на разположение голямо количество орехи. Катерицата погледнала със съжаление към орехите и въздъхнала. „Защо ми са тези орехи, когато нямам зъби, с които да ги чупя и да вадя ядките им?“ В същото положение се намират повечето хора днес. Те придобиват богатство, когато не могат да го използват. Защо им са благата на живота, когато зъбите им са опадали и не могат да ги използват? – Защо падат зъбите на катерицата? – Защото живее добре. – Защо падат зъбите на хората? – Защото не живеят добре. Където и да се обърнете, навсякъде виждате неправдата. Хората падат, стават и за всичките си погрешки приписват вината на Господа. Те са несправедливи и към себе си, и към своите ближни. Когато Адам яде от забранения плод, Бог го попита: „Защо наруши заповедта ми?“ Адам отговори: „Господи, жената, която ми даде, ме накара да ям от този плод. Аз мислех, че тя ще бъде умна, а не излезе така“. После Бог попита Ева защо яде тя от забранения плод. Тя отговори: „Змията ме изкуси“. Най-после Той попита змията защо е накарала първите човеци да ядат от забранения плод. И тя се оправда, като каза, че искала да ги направи учени. Тогава Бог прокле змията, от този ден да се влачи по корем и да се храни с пръст. На човека каза: „От пръст си направен, и в пръст ще се превърнеш“. Какво представлява пръстта? – Смъртта. Змията ще се храни с пръст, т.е. ще мине в смъртта. И хората изкарват храната си от пръстта.<br />
<br />
В широк смисъл на думата „пръст“ означава месоядството. То води към страдания, нещастия и болести. За да се излекува от тях, препоръчват на човека вегетарианска храна. Следователно вегетарианството не е нищо друго, освен метод за лекуване. Докато се излекуват, хората и народите трябва да се хранят с листа, т.е. с растителна храна. След това ще дойдат до истинската храна – плодоядството, което беше първата храна на човеците в рая. Другояче казано: Истинската храна на човека се заключава в светлите мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. Това са плодовете на живота, с които хората трябва да се хранят в бъдеще. Само така те ще разберат Словото Божие и ще се ползват от Него. Не се ли хранят с тези плодове, придобивките и успехът им ще бъдат временни. При това положение те ще бъдат като катерицата, която спечелила много орехи, но нямала вече зъби да ги яде. При временния успех все ще придобиеш някакво благо, но понеже нямаш вече зъби, други ще се ползват от твоето благо. „Който приема свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ Съзнаваш ли, че Бог е истинен, ти си придобил истинската свобода. Бог е образец на всичко, към което ние се стремим. Бог е идеалът на човешката душа. Ще кажете, че се стремите към съвършенството. Само Бог е съвършен. Следователно вие се стремите към Него. Не е важно дали всички съзнават това. Важно е, че съвършенството е идеал на човека. Той е недоволен, безпокои се постоянно, че не е дошъл до съвършенството, не е постигнал идеала си. Като се наблюдава, човек сам вижда за колко неща се безпокои и смущава. Той е подобен на онзи, който има лотариен билет и очаква тегленето на лотарията. Намира се още в положението на човек, канен на голямо угощение или на концерт, и очаква да види мястото, което му е определено. Всеки иска да бъде на първо място. Всъщност най-доброто място за концерта е трето място. Въпреки това, когато ходи на концерт, обикновено сядам на второ място. Това число, двойката, ми е дадена за работа. Аз работя с числото 29. Като събера цифрите 2+9=11. Като събера двете единици, получавам числото две. Това е най-недоволното число в живота. И досега още не съм му намерил мястото. Където и да го сложа, все не е доволно. То прилича на красива мома, която никой не може да задоволи. Единственото нещо, с което може да се задоволи, е женитбата. Затова съм решил да оженя двойката. Като се ожени и роди дете, тя ще се задоволи. Да се говори на хората за числата, за техния вътрешен смисъл, това е малко смешно и невероятно. – Кога се смее човек? – Когато нещата не могат да станат. Всяко нещо, което повидимому не може да стане, всъщност става.<br />
<br />
Когато ангелите казаха на Сара, че ще роди син, тя се засмя и си помисли: „На млади години не е станало, че сега ще стане“. Човек се смее пред реалността, която се проявява. Където не се смее, там загазва. Числото две показва, че човек трябва да мисли, чувства и действа правилно. Може ли да мисли, чувства и постъпва правилно, човек е доволен вече, решил е задачата на числото две – строгото и недоволно число в живота. Двойката е число на Сатурна. Само тройката е в състояние да го задоволи. Като види числото три – число на Венера, Сатурн се усмихва, става весел и доволен. Той е недоверчив, на никого не дава кредит. Види ли Венера, той отваря сърцето си за нея и казва: „Има едно добро в света“.<br />
<br />
Кое е доброто в света? – Любовта. Отворете сърцата си за това добро и работете с него. Желая всеки да даде път на Любовта в себе си и да я прилага навсякъде в живота. Любовта разрешава всички мъчнотии, всички противоречия и недоволства. Приложете Любовта и вървете напред.<br />
<br />
БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.<br />
<br />
Утринно Слово от Учителя, държано на 1 декември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE&diff=43225Доволството2014-01-04T11:27:02Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Утринни слова]] - Пета година ([[1935]] -[[ 1936]])<br />
<br />
<br />
[[Трите родословия, том 1]]<br />
<br />
== Доволството ==<br />
<br />
Размишление<br />
<br />
Има хора, които всякога са недоволни. Недоволството се дължи на глада, в широк смисъл. И нетърпението произлиза от глада. Гладният е крайно нетърпелив. Това не значи, че ситият е търпелив. Той не е търпелив, но крайно взискателен. Опитайте се да задоволите преситения. Каквото и да направите, каквото и да сте сготвили, той все недоволен остава. Това не било добре сготвено, онова не било добре наредено – все ще бъде недоволен от нещо. Значи недоволството се проявява и в гладния, и в сития, но по различни начини. Гладният изразява недоволството си чрез нетърпението, а ситият – чрез голямата си взискателност.<br />
<br />
И религиозните, и светските хора са недоволни. И тяхното недоволство се изразява чрез нетърпение. Религиозният поглежда натук-натам и казва, че не може да търпи този или онзи. – Защо не може да го търпи? – Защото не се проявявал, както трябва. Този не бил истински набожен, онзи не бил справедлив и т.н. Светският човек изразява недоволството си по отношение на материални работи: за ядене, за облекло, за наредбата в къщата и т.н. Какви са качествата на набожния човек? Едно от неговите качества се изразява чрез даването. Ако влезе в едно общество, той ще даде нещо от себе си. Ще каже нещо, с което да обърне внимание на хората, и те ще започнат да мислят. Той ще им помогне в разбирането. Ако преди него не са разбрали нещо, в негово присъствие ще го разберат. Ще каже някой, че преди да разбере нещо не може да го възприеме и приложи. Обаче има неща, които първо ще направиш, ще ги приемеш в себе си, а после ще ги разбереш. В това отношение светлината дава пример. Тя първо влиза в очите ви, в къщата ви, и след това ви дава възможност да я разберете. Речете ли първо да я разберете, а после да я възприемете, всичко е изгубено. Тя се движи с такава бързина, че не можете да я стигнете. Фотографът мисли, че хванал светлината с апарата си. Наистина, той е хванал нещо, но не светлината, а някой предмет: човек, дърво, планина и др. Светлината му е помогнала да отпечата нещо върху стъклото, но тя веднага си е заминала.<br />
<br />
Чувате някой да казва, че иска да разбере истината, да я схване. Истината е неуловима. Ти можеш да хванеш само последствията ѝ, както светлината оставя последствия върху светлочувствителното стъкло на апарата. Обаче нито светлината е уловена, нито истината. – „Искам да зная истината, да разбера здрав ли си или болен.“ – Това не се разбира. Ще наблюдаваш човека и ще изучаваш проявите му. Ако се движи, яде, работи, мисли, чувства и постъпва право, той е здрав. Ако лежи, не яде, не работи и не постъпва право, той е болен. Сегашните хора се делят на светски и на религиозни. Светският мисли за себе си, че е свободен, нищо не го ограничава, за нищо не се държи. Религиозният пък мисли, че е свързан с Бога и стои по-високо от другите хора. Наистина, той е свързан с някого, но не с Бога. И волът е вързан, но връзката, веригата, която го държи, не му дава свобода. Да бъдеш свързан с Бога, това значи да бъдеш свободен в мислите и в чувствата си. С каква връзка може да се похвали религиозният, щом не е свободен да ходи, където иска? Той не е свободен даже и в мисълта си. Където и да отиде, чувства, че нещо го държи, не е свободен да се прояви, както разбира. Истински религиозен или духовен човек е този, който няма юлар на главата си, нищо странично не го увлича, нищо не го смущава. Ето защо, за да се определи като духовен, човек трябва първо да си отговори на въпроса, свободен ли е или не. Хвърлете всички юлари, които са ви ограничавали! Откажете се от всички стари религии, т.е. връзки, които са ви държали пред ясли, пълни със слама, и сте разисквали върху качеството на сламата, върху оборите. Това е старата философия на живота, философията на юларите, яслите и оборите. Ние не се интересуваме от тях. Ще кажете, че имате говеда, трябва да се грижите и за тях. Който има говеда и ги е вързал, нека се грижи да им даде условия за живот. Ние не се интересуваме вече от говеда. – „Ела да ми помогнеш да очистим оборите.“ Това не е моя работа. Ако аз съм истински религиозен, никога няма да търся външна помощ, други да ме чистят. Ако някой ти донесе храна, добре ще бъде; ако никой не се погрижи за прехраната ти, сам ще си я намериш. Ти ще бъдеш свободен, сам ще се връзваш и развързваш, без да държиш някого отговорен за това. Докато държиш хората отговорни за това и за онова, ти никога не можеш да разрешиш противоречията в живота си.<br />
<br />
Запитаха Христа: „Да даваме ли дан на Кесаря или да не даваме?“ Това е все едно да питате: „Да се грижим ли за оборите си или да не се грижим?“ Ако имате обори, ще ги чистите; ако нямате, ще бъдете свободни. Това подразбира кесаревото да дадете на Кесаря, а Божието – Богу. Само така човек може да бъде свободен. Христос посочва на хората пътя към светлината и им показва как трябва да живеят. Ще живеете така, както Той е живял. – „Как живеем ние?“ – Няма защо да се говори как живеете. Достатъчно е да влезе човек в обора ви и да знае къде са погрешките ви. Ако воловете ви са чисти, и оборът е чист; ако воловете не са чисти, и оборът е нечист. Ако воловете са мършави, това показва, че не са добре хранени; ако са угоени, храната им е била добра. Често хората се обвиняват едни други в престъпления. Вързаният вол или кон може ли да прави престъпления? – Може, но по-малко от свободния. Вързаният кон може да рита, той само с краката си върши престъпления. Същото се отнася и до човека. Вързаният човек прави по-малко престъпления от свободния. Под „свободен човек“ разбираме разумния, добрия, справедливия. Той не може да върши престъпления. Обаче, който е свободен само физически, с развързани ръце и крака, той прави големи престъпления. В такъв случай и ограниченият прави престъпления. Например, заставят едного да се движи в ограничено място, между много хора. Без да иска той ще удари някого, ще удари другиго, ще ритне трети и т.н. Ако се движи на простор, нашироко, никого няма да засегне.<br />
<br />
Следователно, който прави много погрешки, движи се в ограничено пространство, между много хора. Който прави малко погрешки, движи се нашироко, далеч от хората. Той не засяга никого, не може да бутне никого. – Коя е причината за погрешките? – Чрезмерните желания в човека. Срещнеш една красива жена, искаш да се запознаеш с нея и сгрешиш. Видиш една хубава къща – сгрешиш. Отидеш на пазара, видиш тлъста кокошка, пожелаеш я – сгрешиш. Ако се движиш по полето, далеч от хората, не можеш да сгрешиш. Ще кажете, че човек не трябва да се съблазнява, да не пожелава нищо. Добре е това, но какво ще прави гладният, като види добре опечен хляб или добре опечена кокошка? Колкото и да се въздържа, все ще се съблазни. Ако гледаш добре опечен хляб, от чисто брашно, ти се съблазняваш. Да гледаш мухлясал хляб и да желаеш да си хапнеш от него, това е престъпление. – Защо? – Защото мухлясалият хляб ще разстрои организма ти. И при яденето на хубавия хляб има опасност. Ако ядеш бързо, можеш да се задавиш, затова когато ядеш хубав хляб, не яж бързо. Дъвчи хляба добре, бавно, да се ползваш от него. Дадат ли ти мухлясал хляб, спри се да го разгледаш. Като видиш мухъла, откажи се от този хляб. Хубавият хляб ще ядете спокойно, ще го дъвчете с любов, а мухлясалия ще разглеждате от всички страни и ще се откажете от него. Какво означава Любовта? Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си“. Значи Любовта е свързана с яденето. Щом обичаш някого, ще го приемеш в себе си, както детето слага ябълката в устата си и я изяжда. Христос казва още: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот в себе си“. Христос казва, че яденето е благо. Религиозният казва, че яденето е изкушение и човек трябва да се въздържа от него. Разумното ядене, т.е. яденето с любов, е благо, а без любов води към нещастие. Ако ядеш с любов, дълго време ще живееш; ако не ядеш с любов, преждевременно ще умреш. Кое е по-добре: да ядеш с любов, или без любов? Да бъдеш нахранен или да ходиш гладен? За предпочитане е човек да яде с любов, отколкото без любов. За предпочитане е да яде, отколкото гладен да ходи. Гладът ограничава човека, води го към смърт.<br />
<br />
Като се говори за смъртта, мнозина я свързват с онзи свят и се запитват какво има там. На онзи свят има някакви същества, има живот, но не е като този на земята. Докато сте на земята, сърдите се, огорчавате се и мислите, че същите отношения съществуват и на онзи свят. Майка и дъщеря, син и баща се карат, не се разбират, но като умре някой от тях, мислят, че ще се намерят на онзи свят. Там идеята за брат и сестра, за майка и баща е съвсем различна от тази, която хората разбират. Следователно, който отиде на онзи свят със сегашните си разбирания, никого няма да намери: нито баща си, нито майка си, нито брата си, нито сестра си. Отношенията между съществата на онзи свят се определят от Любовта. Когато се говори за Любовта, мнозина мислят, че тя няма отношения към тях, т.е. не могат да я прилагат. Значи да бъдат обичани, това е в реда на нещата; те да обичат, това е мъчна работа. Както искаш да те обичат, така и ти трябва да обичаш. Докато детето е малко, майката го храни, къпи, облича, носи го на ръце, проявява любовта си към него. Щом порасне, тя го пуща на земята, само̀ да ходи, само̀ да се храни и облича. Трябва ли младият момък и младата мома да изискват от майка си същите прояви на любов? Сега е ред на сина и дъщерята, те да проявят любовта си към родителите. Майката носи детето си, докато е леко и малко. Щом порасне и стане тежки, тя го оставя свободно, само̀ да ходи. Щастието на земята е временно. Ползвайте се от силите, които носи то, за да понасяте страданията, мъчнотиите и несгодите в живота. Само така ще имате трезво отнасяне към всичко, което ви се случва. Не е въпрос само да фантазирате и да си въобразявате, че можете да постигнете високи служби и да се прославите. И това е възможно, но работа се изисква от всички: съзнателна работа върху себе си, както и върху ближните. Какво е нужно на човека, за да подържа живота си? – От една страна той се нуждае от въздух, вода, светлина и храна, а от друга – от мисъл, чувства и действия. – „Трябва ли да ядем?“ – Ако искате да живеете, ще ядете; ако не ядете, ще умрете. За да живеете, все трябва някой да се пожертва за вас. Всяка жертва, направена съзнателно и с любов, се благославя. Днес и дърветата, и растенията, и животните се жертват за нас. „Какво трябва да правим тогава?“ – Да приемем жертвата им и да благодарим. Щом приемаме жертвата им с любов и благодарност, те се повдигат. Жертвата им не остава напразно.<br />
<br />
Запитаха Христа: „Трябва ли да се жени човек?“ Христос отговори: „Синовете на този век, които се раждат и умират, ще се женят. Обаче, които придобият вечния живот, нито се женят, нито за мъж отиват“. Значи в бъдещия век хората няма да се женят по този начин, както става сега. Днес момата умира за момъка, момъкът – за момата. Те се жертват един за друг. – Защо? – Мислят, че така ще влязат в Царството Божие. Всъщност, за да влезе в Царството Божие, човек трябва да стане като дете. Така е казал Христос. Не е казано, че възрастният или старият може да влезе в Царството Божие, но казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Влизането в Царството Божие подразбира освобождаване от смъртта. Само онзи влиза в Царството Божие, който носи Любовта в себе си, който не очаква на любовта на другите. Бъдещият свят е на Любовта. – „На коя любов?“ – На Любовта, която дава, без да взема. Казано е, че Бог е Любов. Ние живеем и се движим в тази Любов. Като ни люби, Бог ни учи как да живеем и да любим. – „Възможно ли е човек да обича като Бога?“ – Ти не можеш да обичаш целия свят; не можеш да обичаш голямото, цялото, но можеш да обичаш малкото, т.е. частите. Ти не можеш да носиш цял океан вода на гърба си, но можеш да носиш една капка. И тъй, непостижимите неща имат отношение към този свят, а постижимите – към онзи. На онзи свят лесно можеш да носиш океана: на този свят не можеш. Обаче тук можеш да носиш само една капка. Светът, в който нещата стават постижими, е реален; светът, в който нещата са непостижими, е нереален. От гледище на земния живот е обратно: непостижимото е реално, а постижимото – нереално. Човек вижда, че зад непостижимото има нещо разумно, което при други условия постига нещата. Например, на земята човек не може да носи океана, но той съзнава, че при други условия океанът може да се превърне на капка, която и детето може да носи. Другите условия са на небето. – „Къде е небето? Къде е онзи свят?“ – Където е този свят, там е и онзи. И двата свята са на земята. От съзнанието на човека зависи в кой свят живее. Има хора, които се съблазняват от парите, но има и такива, които не се съблазняват. Първите живеят в този свят, а вторите – на онзи свят. Едните имат отношение само към материалния свят, а другите – и към духовния. Как се разрешават спорните въпроси на земята? – Чрез светлината. Гвоздеят се оплаквал от чука и наковалнята, че го бият. Питали наковалнята защо постъпва така с гвоздея. Тя казала, че вината е в чука. Питали чука: „Защо биеш гвоздея?“ – „Вината е в гвоздея, който е застанал между мене и наковалнята.“ Може ли чукът да не бие гвоздея, а наковалнята да не го подържа? – Може само когато гвоздеят се превърне в светлина. Докато е от желязо, ще страда. Докато чукът и наковалнята са железни, ще бият. Стане ли човек на светлина всички въпроси се разрешават. Никой не може да хване светлината и да я сложи между чука и наковалнята. При сегашните разбирания на човека, както и условията, при които живее, страданията са неизбежни. Превърне ли се на светлина, страданията престават. Хората се страхуват да станат на светлина, да не изгубят живота си. Няма да изгубят живота си, но ще се освободят от страданията и противоречията. – „Къде ще бъдем тогава?“ – Навсякъде. В една секунда ще се намериш на 300,000 километра разстояние от своя възлюбен. Видиш ли, че възлюбеният ти иска да те изяде, бягай далеч от него. Сложи крилата на светлината и бързо се понеси в пространството. Ако си слаб, ще те изяде.<br />
<br />
Затова казваме, че слабият е кандидат за онзи свят, а силният – за този свят. Изкусителят дойде при Христа и му каза: „Направи тези камъни на хляб“. Христос му отговори: „Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“. Докато хората мислят, че само с хляб може да се живее, всякога ще се ядат едни други. Лесно е, когато ти ядеш хората; мъчно е, когато тебе изяждат. Чувате някой да се оплаква, че го подяли; друг се оплаква, че го ощетили. Приятелят подяжда, а неприятелят ощетява. Как става това? Представете си, че носите на гърба си сто килограма хляб и пъшкате под тежестта на този товар. Среща ви вашият приятел и тръгва с вас. Понеже не носи хляб, той взема от вас. Днес взема един–два хляба, на другия ден пак един–два хляба, докато товарът ви олекне. Той ви е подял, но същевременно ви освободил от голямата тежест.<br />
<br />
Срещне ли ви неприятел, той няма да ви подяде, но ще ви ощети, т.е. няма да ви освободи от товара, а ще ви натовари още повече. Ако се сдружите с него, той ще ви хвърли в някакво престъпление. Вместо него ще обвинят вас. Вие ще носите неговия грях. В този смисъл грехът не е нищо друго, освен ощетяване. Дяволът ощетява човека. Той влиза в него и започва да гледа чрез неговите очи. Направиш едно престъпление и веднага те хванат. Причината е дяволът, но ти си хотел, в който се настанил той. Тебе виждат, а не дявола. Когото хванат, него държат отговорен за престъплението. Дяволът те накара да откраднеш пари и ти го слушаш. Защо ти са чуждите пари? Искаш да си поживееш, да се удоволстваш. Тази мисъл води към смъртта. Ще кажете, че без пари не може да се живее. Освен парата има и друга разменна монета – приятелството, добродетелта, красотата. Отива един дядо да си купи захар. Бакалинът претегля едно кило и казва: „Дай парите!“ Той взема парите и дава захар. След малко дохожда млада, красива мома да си купи захар. Бакалинът поглежда към нея, претегля едно кило захар и казва: „Днес ще ти дам захар без пари“. Защо той дава на момата захар без пари. Защо той дава на момата захар без пари, а на дядото с пари? Момата носи Любовта, която разрешава всички въпроси. Тя отваря сърцата на всички хора. Без нея няма живот. Ще кажете, че и без Любов въпросите се разрешават. И това може, но при отсъствие на Любовта въпросите се разрешават временно. Любовта е непреривен процес. Сегашните хора мислят, че без Любов може да се живее, а без пари не може. Точно обратно: без пари може да се живее, а без Любов не може. Какво представляват парите? – Резултат на нещо. Ако под „пари“ разбирате златото, ще знаете, че те имат отношение към слънцето. Следователно човек не може да живее без слънце, но и без пари не може да живее. Доскоро учените казваха, че електричеството се пренася само по жици. Новите учени доказват, че и без жици може. Днес виждаме, че електричеството се пренася по въздуха без жици. Както жиците, така и въздухът са проводници на електричеството. Значи и златото е потребно на човека само като проводник на онзи живот, който иде от слънцето. За да възприеме този живот, човек се нуждае от злато. – В какво количество? – Колкото да мине през него космичният живот. Повече злато не ти е нужно. Имаш ли повече, отколкото трябва, ще носиш неговия товар. Тъй щото, когато се говори за златото, гледайте на него като проводник на живота, като на елемент, който не се окислява, не гние, не се разваля, на никого не причинява пакости.<br />
<br />
Красив е цветът на златото. Между златото в материалния живот и истината – в духовния има известна аналогия. Каквото е златото за материалиста, такава е Истината за духовния човек. Какво, всъщност, е Истината? Тя дава живот и свобода на всички същества. Никого не заробва, на никого не причинява пакости.<br />
<br />
Истината дава звание на човека. Тя внася светлина в неговото съзнание. Истината всякога дава нещо на човека. Тя го освобождава и от най-малките му ограничения. Не са страшни големите ограничения, а малките. Не са страшни големите желания, а малките. Не е страшно голямото зло, а малкото. Една българска поговорка казва: „Малкото камъче спъва колата“. Време е вече хората да оправят живота си. Как ще стане това? Някои разчитат на Христа, други – на себе си, трети – на обществото, на държавата и т.н. Какво искат сегашните хора от Христа? В миналото едни искаха изцеление, други – спасение на душите, трети – слава и т.н. Майката Заведеева дойде при Христа и Го молеше да нареди единият ѝ син да седне от лявата Му страна, а другият – отдясно. Тя не знаеше какво иска. Христос не искаше слава за себе си, още по-малко може да даде слава и почести на хората. Да искаш това, което не те ползва, това значи сам да си напакостиш. Да даваш съвет на хората без да разбираш законите на живота, това значи да копаеш яма сам на себе си. Вол и магаре живеели приятелски и често се разговаряли. Волът орал по цели дни на нивата и се връщал вечер уморен. Магарето ходело през деня на пазар с господаря си и след това се прибирало в обора заедно с вола. Волът се оплаквал от тежката работа и се чудел как да се освободи от господаря си. Магарето го слушало, влизало в положението му и най-после казало: „Да съм на твое място, ще се престоря на болен. Няма да ям два–три дена и господарят ни ще се принуди да ти даде почивка“. Волът харесал този съвет и го приложил. Обаче господарят разбирал езика на животните и чул разговора между вола и магарето. Слугата занесъл храна на животните в дома, но забелязал, че волът не яде. Той веднага отишъл при господаря и казал: „Господарю, волът е болен, не яде“. Господарят се усмихнал и казал: „Нека остане днес в дама, да си почине; не го изкарвай на нивата. Вместо вола вземи магарето със себе си, то да свърши неговата работа“. Магарето отишло на нивата, цял ден работило и се върнало крайно уморено. Като разбрало какво го очаква, то казало на вола: „Чух господарят да казва на слугата, че ако си все още болен, да те заведе на кланицата да те заколят“. Волът се уплашил и като му донесъл слугата храна, ял. Тогава магарето му казало: „Дадох ти един съвет, от който ти си почина, но не бих дал същия съвет на хората“. То научило, че ако един човек е свободен, друг ще бъде ограничен. Ако волът е свободен, магарето ще оре; ако волът оре, магарето ще бъде свободно. Всички същества не могат да бъдат свободни в едно и също време. Искате ли всички да бъдете свободни в един и същ момент, ще се натъкнете на противоречия, които не могат да се разрешат. Волът ще си оре на нивата, а магарето ще носи господаря си в града. Който иска да разреши правилно въпросите на живота, не трябва да бъде нито вол, нито магаре. За да бъдат волът и магарето това, което са сега, за това има ред причини.<br />
<br />
Ти трябва да се освободиш от големите противоречия на живота и да влезеш в света на Любовта. Не се занимавай с морализиране. Не питай защо чукът и наковалнята удрят гвоздея. И това си има причина. Мъж и жена спорели върху един въпроси. Спорът дошъл до бой. В това време край тях минал един свещеник и чул как се разправят. Той решил да ги помири и се обърнал към мъжа със строги думи. Жената веднага се нахвърлила заканително върху свещеника и му казала: „Веднага да си отиваш! Върви си по пътя! Нямаш право да се месиш в чужди работи. Че се караме и бием, това е наша работа. Както се бием, така ще се помирим. Кой ти даде право да говориш така на мъжа ми?“ Свещеникът разбрал погрешката си и продължил пътя си. Казвам: Въпросът между мъжа и жената ще се разреши тогава, когато се разреши въпросът между чука, наковалнята и гвоздея. Не е лесно да се помирят чукът и наковалнята. Чукът удря върху наковалнята без да мисли, че я измъчва. Наковалнята му противодейства, търси начин да отбие неговия удар. Обаче в удрянето на чука и в противодействието на наковалнята гвоздеят се оформява. В действието и противодействието се твори великото и красивото в света. Като се говори на хората, явява се въпросът, какво се постига с това. Все се постига нещо. Говоренето не е нищо друго, освен превозно средство, пренасяне на човешката мисъл от едно място на друго. Както човек се пренася с различни превозни средства, така и мисълта се пренася с биволска кола, с файтон, с автомобил, с параход, с влак, с аероплан и най-после с бързината на светлината. Кое от превозните средства е най-безопасно? – Биволската кола. Обаче да се возиш с биволска кола, трябва да имаш търпение. Ето защо, светлината, като превозно средство, е за предпочитане. Там няма никакви мъчнотии и противодействия.<br />
<br />
Мощна е мисълта, която се движи с бързината на светлината. Велико е чувството, което се движи с бързината на светлината. Мисли, чувства и постъпки, които се движат с бързината на светлината, произтичат от Божията Любов. При това положение човек се радва на свободата и на живота си. Той е доволен и от най-малките си придобивки. Изгуби ли светлината на мисълта си, той губи доволството си. Страшно е да изгубиш светлината си. Още по-страшно е да изгубиш Любовта, която разрешава всички мъчнотии, противоречия и несгоди. И тъй, докато сте на земята, не се мъчете да разрешавате противоречията. Каквито усилия да правите, те остават неразрешени. Чукът си остава чук, наковалнята – наковалня и гвоздеят – гвоздей. Каквито наставления да даваш на чука, той всякога ще прави това, което си знае. Колкото и да смекчаваш положението на гвоздея, той трябва да търпи. – Как търпи? – Какво ще прави? По неволя ще търпи. Какво прави онзи, на когото кракът е счупен? Плаче, вика, говори за счупения си крак, но търпи. Като дойде неволята, ще те научи да търпиш. Ако си гладен и няма какво да ядеш, ще търпиш. Яденето носи едновременно нещастия и блага за човека. За да се нахрани, човек ще заколи един ден кокошка, на другия ден – агънце и т.н. Много кокошки и агнета са станали жертва за човека; ако са изядени с Любов, и те се ползват.<br />
<br />
Когато низшето съзнателно се жертва за висшето, тогава и двата живота се развиват правилно. Законът е низшето да се жертва за висшето. Понякога законът действа обратно: висшето става жертва за низшето. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Под плът и кръв на Христа се разбира Словото Божие. Който иска да бъде ученик на Христа, трябва да се храни с Божието Слово. Значи Словото става жертва на човешката душа. Като влезе в човека, Словото оживява,започва да го учи как да се жертва за другите. Когато висшето се жертва, човек се освобождава. Жертвата има отношение към Любовта. Само любещият може да се жертва. Любовта предизвиква Любов. Ако Любовта не ражда Любов, тя не е истинска. Влезе ли Любовта в човека, той трябва да се изяви така, както Бог се проявява. Както Бог е милостив, дълготърпелив и щедър, такъв трябва да бъдеш и ти. Много е говорено за Любовта, но въпреки това хората се оплакват от живота си. Някой казва: „Лесно се говори, но никой не влиза в положението ми. Огън гори в къщата ми!“ – Има ли нещо лошо в огъня? Ако е зима и ти нямаш огън в печката, ще трепериш от студ. Огънят е на място, но димът е страшен. Той просълзява очите, препятства на дишането. Едно се иска от човека: права мисъл и прилагане на мисълта. Не е достатъчно само да мислиш право, но трябва и да прилагаш мисълта. Казват, че всяко същество употребява храна, съответна на устройството му. Мисълта е права, но ако накарате някого да покаже къде, именно, се вижда, че тази мисъл е права, нищо не може да ви каже. Достатъчно е да погледнете зъбите на едно същество, за да определите храната, която употребява. Например, у тревопасните са развити кътниците, с които стриват тревата, у месоядните – предните зъби и кучешките. Същевременно храната определя характера. Вълкът се храни с месо, следователно има един характер; овцата се храни с трева – има друг характер. Хора, които се хранят с обикновеното слово, имат един характер; които се хранят с Божественото Слово, имат друг характер. Ако се храниш с обикновеното слово, това значи, че ядеш хляба по обикновен начин. Храниш ли се с Божественото Слово, ти ядеш хляба по Божествен начин: с благодарност и любов. В първия случай ще имаш един резултат, във втория случай – друг. В първия случай и най-хубавата баница, и най-хубавият хляб ще дадат по-малък резултат от трошицата или парче хляб, приети с любов и благодарност. Бъди доволен и благодарен от малкото, което Бог ти дава. Ако страдаш малко, бъди доволен; ако страдаш много, пак бъди доволен. Ако изгубиш богатството си, бъди доволен и на това. Бъдете доволни и като губите, и като печелите. В каквото положение да се намирате, бъдете доволни. Ако искате да имате приятели, давайте от благата си на онези, които са лишени от тях.<br />
<br />
Богатият да дава от богатството си, ученият – от знанието си, добрият – от своето добро и т.н. Каквото благо имаш, сподели го със своя ближен. Не задържай светлината само за себе си. Христос казва: „Запалена свещ под шиник не стои“. Задачата на човека е да разреши правилно противоречията си. Това се постига с доволството. Ако си беден, бъди доволен от беднотията; богат си, бъди доволен от богатството си. Не се обезсърчавай! Всякога превръщай недоволството в доволство. Във всичко търси добрата страна. Че дрехите ти били скъсани, това да не те смущава. Намери добрата страна в скъсаните дрехи. Така ще става по-лесно проветряване, всякога ще имаш чист въздух.<br />
<br />
Нека остане в ума ви мисълта: Бъдете доволни от малкото, което денят ви носи. Не мислете за утрешния ден. Той сам ще помисли за себе си. Благодарността и доволството внасят радост и веселие в човешката душа. Само така човек ще стане като дете и ще влезе в новия живот, в Царството Божие. Само така той ще придобие светлина и мощ, ще влезе в Божествения живот, който носи условия за освобождаване на човека от робство.<br />
<br />
БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.<br />
<br />
Утринно Слово, държано от Учителя на 24 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE&diff=43224Доволството2014-01-04T11:26:35Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Утринни слова]] - Пета година ([[1935]] -[[ 1936]])<br />
<br />
<br />
[[Трите родословия, том 1]]<br />
<br />
== Доволството ==<br />
<br />
Размишление<br />
<br />
Има хора, които всякога са недоволни. Недоволството се дължи на глада, в широк смисъл. И нетърпението произлиза от глада. Гладният е крайно нетърпелив. Това не значи, че ситият е търпелив. Той не е търпелив, но крайно взискателен. Опитайте се да задоволите преситения. Каквото и да направите, каквото и да сте сготвили, той все недоволен остава. Това не било добре сготвено, онова не било добре наредено – все ще бъде недоволен от нещо. Значи недоволството се проявява и в гладния, и в сития, но по различни начини. Гладният изразява недоволството си чрез нетърпението, а ситият – чрез голямата си взискателност.<br />
<br />
И религиозните, и светските хора са недоволни. И тяхното недоволство се изразява чрез нетърпение. Религиозният поглежда натук-натам и казва, че не може да търпи този или онзи. – Защо не може да го търпи? – Защото не се проявявал, както трябва. Този не бил истински набожен, онзи не бил справедлив и т.н. Светският човек изразява недоволството си по отношение на материални работи: за ядене, за облекло, за наредбата в къщата и т.н. Какви са качествата на набожния човек? Едно от неговите качества се изразява чрез даването. Ако влезе в едно общество, той ще даде нещо от себе си. Ще каже нещо, с което да обърне внимание на хората, и те ще започнат да мислят. Той ще им помогне в разбирането. Ако преди него не са разбрали нещо, в негово присъствие ще го разберат. Ще каже някой, че преди да разбере нещо не може да го възприеме и приложи. Обаче има неща, които първо ще направиш, ще ги приемеш в себе си, а после ще ги разбереш. В това отношение светлината дава пример. Тя първо влиза в очите ви, в къщата ви, и след това ви дава възможност да я разберете. Речете ли първо да я разберете, а после да я възприемете, всичко е изгубено. Тя се движи с такава бързина, че не можете да я стигнете. Фотографът мисли, че хванал светлината с апарата си. Наистина, той е хванал нещо, но не светлината, а някой предмет: човек, дърво, планина и др. Светлината му е помогнала да отпечата нещо върху стъклото, но тя веднага си е заминала.<br />
<br />
Чувате някой да казва, че иска да разбере истината, да я схване. Истината е неуловима. Ти можеш да хванеш само последствията ѝ, както светлината оставя последствия върху светлочувствителното стъкло на апарата. Обаче нито светлината е уловена, нито истината. – „Искам да зная истината, да разбера здрав ли си или болен.“ – Това не се разбира. Ще наблюдаваш човека и ще изучаваш проявите му. Ако се движи, яде, работи, мисли, чувства и постъпва право, той е здрав. Ако лежи, не яде, не работи и не постъпва право, той е болен. Сегашните хора се делят на светски и на религиозни. Светският мисли за себе си, че е свободен, нищо не го ограничава, за нищо не се държи. Религиозният пък мисли, че е свързан с Бога и стои по-високо от другите хора. Наистина, той е свързан с някого, но не с Бога. И волът е вързан, но връзката, веригата, която го държи, не му дава свобода. Да бъдеш свързан с Бога, това значи да бъдеш свободен в мислите и в чувствата си. С каква връзка може да се похвали религиозният, щом не е свободен да ходи, където иска? Той не е свободен даже и в мисълта си. Където и да отиде, чувства, че нещо го държи, не е свободен да се прояви, както разбира. Истински религиозен или духовен човек е този, който няма юлар на главата си, нищо странично не го увлича, нищо не го смущава. Ето защо, за да се определи като духовен, човек трябва първо да си отговори на въпроса, свободен ли е или не. Хвърлете всички юлари, които са ви ограничавали! Откажете се от всички стари религии, т.е. връзки, които са ви държали пред ясли, пълни със слама, и сте разисквали върху качеството на сламата, върху оборите. Това е старата философия на живота, философията на юларите, яслите и оборите. Ние не се интересуваме от тях. Ще кажете, че имате говеда, трябва да се грижите и за тях. Който има говеда и ги е вързал, нека се грижи да им даде условия за живот. Ние не се интересуваме вече от говеда. – „Ела да ми помогнеш да очистим оборите.“ Това не е моя работа. Ако аз съм истински религиозен, никога няма да търся външна помощ, други да ме чистят. Ако някой ти донесе храна, добре ще бъде; ако никой не се погрижи за прехраната ти, сам ще си я намериш. Ти ще бъдеш свободен, сам ще се връзваш и развързваш, без да държиш някого отговорен за това. Докато държиш хората отговорни за това и за онова, ти никога не можеш да разрешиш противоречията в живота си.<br />
<br />
Запитаха Христа: „Да даваме ли дан на Кесаря или да не даваме?“ Това е все едно да питате: „Да се грижим ли за оборите си или да не се грижим?“ Ако имате обори, ще ги чистите; ако нямате, ще бъдете свободни. Това подразбира кесаревото да дадете на Кесаря, а Божието – Богу. Само така човек може да бъде свободен. Христос посочва на хората пътя към светлината и им показва как трябва да живеят. Ще живеете така, както Той е живял. – „Как живеем ние?“ – Няма защо да се говори как живеете. Достатъчно е да влезе човек в обора ви и да знае къде са погрешките ви. Ако воловете ви са чисти, и оборът е чист; ако воловете не са чисти, и оборът е нечист. Ако воловете са мършави, това показва, че не са добре хранени; ако са угоени, храната им е била добра. Често хората се обвиняват едни други в престъпления. Вързаният вол или кон може ли да прави престъпления? – Може, но по-малко от свободния. Вързаният кон може да рита, той само с краката си върши престъпления. Същото се отнася и до човека. Вързаният човек прави по-малко престъпления от свободния. Под „свободен човек“ разбираме разумния, добрия, справедливия. Той не може да върши престъпления. Обаче, който е свободен само физически, с развързани ръце и крака, той прави големи престъпления. В такъв случай и ограниченият прави престъпления. Например, заставят едного да се движи в ограничено място, между много хора. Без да иска той ще удари някого, ще удари другиго, ще ритне трети и т.н. Ако се движи на простор, нашироко, никого няма да засегне.<br />
<br />
Следователно, който прави много погрешки, движи се в ограничено пространство, между много хора. Който прави малко погрешки, движи се нашироко, далеч от хората. Той не засяга никого, не може да бутне никого. – Коя е причината за погрешките? – Чрезмерните желания в човека. Срещнеш една красива жена, искаш да се запознаеш с нея и сгрешиш. Видиш една хубава къща – сгрешиш. Отидеш на пазара, видиш тлъста кокошка, пожелаеш я – сгрешиш. Ако се движиш по полето, далеч от хората, не можеш да сгрешиш. Ще кажете, че човек не трябва да се съблазнява, да не пожелава нищо. Добре е това, но какво ще прави гладният, като види добре опечен хляб или добре опечена кокошка? Колкото и да се въздържа, все ще се съблазни. Ако гледаш добре опечен хляб, от чисто брашно, ти се съблазняваш. Да гледаш мухлясал хляб и да желаеш да си хапнеш от него, това е престъпление. – Защо? – Защото мухлясалият хляб ще разстрои организма ти. И при яденето на хубавия хляб има опасност. Ако ядеш бързо, можеш да се задавиш, затова когато ядеш хубав хляб, не яж бързо. Дъвчи хляба добре, бавно, да се ползваш от него. Дадат ли ти мухлясал хляб, спри се да го разгледаш. Като видиш мухъла, откажи се от този хляб. Хубавият хляб ще ядете спокойно, ще го дъвчете с любов, а мухлясалия ще разглеждате от всички страни и ще се откажете от него. Какво означава Любовта? Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си“. Значи Любовта е свързана с яденето. Щом обичаш някого, ще го приемеш в себе си, както детето слага ябълката в устата си и я изяжда. Христос казва още: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот в себе си“. Христос казва, че яденето е благо. Религиозният казва, че яденето е изкушение и човек трябва да се въздържа от него. Разумното ядене, т.е. яденето с любов, е благо, а без любов води към нещастие. Ако ядеш с любов, дълго време ще живееш; ако не ядеш с любов, преждевременно ще умреш. Кое е по-добре: да ядеш с любов, или без любов? Да бъдеш нахранен или да ходиш гладен? За предпочитане е човек да яде с любов, отколкото без любов. За предпочитане е да яде, отколкото гладен да ходи. Гладът ограничава човека, води го към смърт.<br />
<br />
Като се говори за смъртта, мнозина я свързват с онзи свят и се запитват какво има там. На онзи свят има някакви същества, има живот, но не е като този на земята. Докато сте на земята, сърдите се, огорчавате се и мислите, че същите отношения съществуват и на онзи свят. Майка и дъщеря, син и баща се карат, не се разбират, но като умре някой от тях, мислят, че ще се намерят на онзи свят. Там идеята за брат и сестра, за майка и баща е съвсем различна от тази, която хората разбират. Следователно, който отиде на онзи свят със сегашните си разбирания, никого няма да намери: нито баща си, нито майка си, нито брата си, нито сестра си. Отношенията между съществата на онзи свят се определят от Любовта. Когато се говори за Любовта, мнозина мислят, че тя няма отношения към тях, т.е. не могат да я прилагат. Значи да бъдат обичани, това е в реда на нещата; те да обичат, това е мъчна работа. Както искаш да те обичат, така и ти трябва да обичаш. Докато детето е малко, майката го храни, къпи, облича, носи го на ръце, проявява любовта си към него. Щом порасне, тя го пуща на земята, само̀ да ходи, само̀ да се храни и облича. Трябва ли младият момък и младата мома да изискват от майка си същите прояви на любов? Сега е ред на сина и дъщерята, те да проявят любовта си към родителите. Майката носи детето си, докато е леко и малко. Щом порасне и стане тежки, тя го оставя свободно, само̀ да ходи. Щастието на земята е временно. Ползвайте се от силите, които носи то, за да понасяте страданията, мъчнотиите и несгодите в живота. Само така ще имате трезво отнасяне към всичко, което ви се случва. Не е въпрос само да фантазирате и да си въобразявате, че можете да постигнете високи служби и да се прославите. И това е възможно, но работа се изисква от всички: съзнателна работа върху себе си, както и върху ближните. Какво е нужно на човека, за да подържа живота си? – От една страна той се нуждае от въздух, вода, светлина и храна, а от друга – от мисъл, чувства и действия. – „Трябва ли да ядем?“ – Ако искате да живеете, ще ядете; ако не ядете, ще умрете. За да живеете, все трябва някой да се пожертва за вас. Всяка жертва, направена съзнателно и с любов, се благославя. Днес и дърветата, и растенията, и животните се жертват за нас. „Какво трябва да правим тогава?“ – Да приемем жертвата им и да благодарим. Щом приемаме жертвата им с любов и благодарност, те се повдигат. Жертвата им не остава напразно.<br />
<br />
Запитаха Христа: „Трябва ли да се жени човек?“ Христос отговори: „Синовете на този век, които се раждат и умират, ще се женят. Обаче, които придобият вечния живот, нито се женят, нито за мъж отиват“. Значи в бъдещия век хората няма да се женят по този начин, както става сега. Днес момата умира за момъка, момъкът – за момата. Те се жертват един за друг. – Защо? – Мислят, че така ще влязат в Царството Божие. Всъщност, за да влезе в Царството Божие, човек трябва да стане като дете. Така е казал Христос. Не е казано, че възрастният или старият може да влезе в Царството Божие, но казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Влизането в Царството Божие подразбира освобождаване от смъртта. Само онзи влиза в Царството Божие, който носи Любовта в себе си, който не очаква на любовта на другите. Бъдещият свят е на Любовта. – „На коя любов?“ – На Любовта, която дава, без да взема. Казано е, че Бог е Любов. Ние живеем и се движим в тази Любов. Като ни люби, Бог ни учи как да живеем и да любим. – „Възможно ли е човек да обича като Бога?“ – Ти не можеш да обичаш целия свят; не можеш да обичаш голямото, цялото, но можеш да обичаш малкото, т.е. частите. Ти не можеш да носиш цял океан вода на гърба си, но можеш да носиш една капка. И тъй, непостижимите неща имат отношение към този свят, а постижимите – към онзи. На онзи свят лесно можеш да носиш океана: на този свят не можеш. Обаче тук можеш да носиш само една капка. Светът, в който нещата стават постижими, е реален; светът, в който нещата са непостижими, е нереален. От гледище на земния живот е обратно: непостижимото е реално, а постижимото – нереално. Човек вижда, че зад непостижимото има нещо разумно, което при други условия постига нещата. Например, на земята човек не може да носи океана, но той съзнава, че при други условия океанът може да се превърне на капка, която и детето може да носи. Другите условия са на небето. – „Къде е небето? Къде е онзи свят?“ – Където е този свят, там е и онзи. И двата свята са на земята. От съзнанието на човека зависи в кой свят живее. Има хора, които се съблазняват от парите, но има и такива, които не се съблазняват. Първите живеят в този свят, а вторите – на онзи свят. Едните имат отношение само към материалния свят, а другите – и към духовния. Как се разрешават спорните въпроси на земята? – Чрез светлината. Гвоздеят се оплаквал от чука и наковалнята, че го бият. Питали наковалнята защо постъпва така с гвоздея. Тя казала, че вината е в чука. Питали чука: „Защо биеш гвоздея?“ – „Вината е в гвоздея, който е застанал между мене и наковалнята.“ Може ли чукът да не бие гвоздея, а наковалнята да не го подържа? – Може само когато гвоздеят се превърне в светлина. Докато е от желязо, ще страда. Докато чукът и наковалнята са железни, ще бият. Стане ли човек на светлина всички въпроси се разрешават. Никой не може да хване светлината и да я сложи между чука и наковалнята. При сегашните разбирания на човека, както и условията, при които живее, страданията са неизбежни. Превърне ли се на светлина, страданията престават. Хората се страхуват да станат на светлина, да не изгубят живота си. Няма да изгубят живота си, но ще се освободят от страданията и противоречията. – „Къде ще бъдем тогава?“ – Навсякъде. В една секунда ще се намериш на 300,000 километра разстояние от своя възлюбен. Видиш ли, че възлюбеният ти иска да те изяде, бягай далеч от него. Сложи крилата на светлината и бързо се понеси в пространството. Ако си слаб, ще те изяде.<br />
<br />
Затова казваме, че слабият е кандидат за онзи свят, а силният – за този свят. Изкусителят дойде при Христа и му каза: „Направи тези камъни на хляб“. Христос му отговори: „Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“. Докато хората мислят, че само с хляб може да се живее, всякога ще се ядат едни други. Лесно е, когато ти ядеш хората; мъчно е, когато тебе изяждат. Чувате някой да се оплаква, че го подяли; друг се оплаква, че го ощетили. Приятелят подяжда, а неприятелят ощетява. Как става това? Представете си, че носите на гърба си сто килограма хляб и пъшкате под тежестта на този товар. Среща ви вашият приятел и тръгва с вас. Понеже не носи хляб, той взема от вас. Днес взема един–два хляба, на другия ден пак един–два хляба, докато товарът ви олекне. Той ви е подял, но същевременно ви освободил от голямата тежест.<br />
<br />
Срещне ли ви неприятел, той няма да ви подяде, но ще ви ощети, т.е. няма да ви освободи от товара, а ще ви натовари още повече. Ако се сдружите с него, той ще ви хвърли в някакво престъпление. Вместо него ще обвинят вас. Вие ще носите неговия грях. В този смисъл грехът не е нищо друго, освен ощетяване. Дяволът ощетява човека. Той влиза в него и започва да гледа чрез неговите очи. Направиш едно престъпление и веднага те хванат. Причината е дяволът, но ти си хотел, в който се настанил той. Тебе виждат, а не дявола. Когото хванат, него държат отговорен за престъплението. Дяволът те накара да откраднеш пари и ти го слушаш. Защо ти са чуждите пари? Искаш да си поживееш, да се удоволстваш. Тази мисъл води към смъртта. Ще кажете, че без пари не може да се живее. Освен парата има и друга разменна монета – приятелството, добродетелта, красотата. Отива един дядо да си купи захар. Бакалинът претегля едно кило и казва: „Дай парите!“ Той взема парите и дава захар. След малко дохожда млада, красива мома да си купи захар. Бакалинът поглежда към нея, претегля едно кило захар и казва: „Днес ще ти дам захар без пари“. Защо той дава на момата захар без пари. Защо той дава на момата захар без пари, а на дядото с пари? Момата носи Любовта, която разрешава всички въпроси. Тя отваря сърцата на всички хора. Без нея няма живот. Ще кажете, че и без Любов въпросите се разрешават. И това може, но при отсъствие на Любовта въпросите се разрешават временно. Любовта е непреривен процес. Сегашните хора мислят, че без Любов може да се живее, а без пари не може. Точно обратно: без пари може да се живее, а без Любов не може. Какво представляват парите? – Резултат на нещо. Ако под „пари“ разбирате златото, ще знаете, че те имат отношение към слънцето. Следователно човек не може да живее без слънце, но и без пари не може да живее. Доскоро учените казваха, че електричеството се пренася само по жици. Новите учени доказват, че и без жици може. Днес виждаме, че електричеството се пренася по въздуха без жици. Както жиците, така и въздухът са проводници на електричеството. Значи и златото е потребно на човека само като проводник на онзи живот, който иде от слънцето. За да възприеме този живот, човек се нуждае от злато. – В какво количество? – Колкото да мине през него космичният живот. Повече злато не ти е нужно. Имаш ли повече, отколкото трябва, ще носиш неговия товар. Тъй щото, когато се говори за златото, гледайте на него като проводник на живота, като на елемент, който не се окислява, не гние, не се разваля, на никого не причинява пакости.<br />
<br />
Красив е цветът на златото. Между златото в материалния живот и истината – в духовния има известна аналогия. Каквото е златото за материалиста, такава е Истината за духовния човек. Какво, всъщност, е Истината? Тя дава живот и свобода на всички същества. Никого не заробва, на никого не причинява пакости.<br />
<br />
Истината дава звание на човека. Тя внася светлина в неговото съзнание. Истината всякога дава нещо на човека. Тя го освобождава и от най-малките му ограничения. Не са страшни големите ограничения, а малките. Не са страшни големите желания, а малките. Не е страшно голямото зло, а малкото. Една българска поговорка казва: „Малкото камъче спъва колата“. Време е вече хората да оправят живота си. Как ще стане това? Някои разчитат на Христа, други – на себе си, трети – на обществото, на държавата и т.н. Какво искат сегашните хора от Христа? В миналото едни искаха изцеление, други – спасение на душите, трети – слава и т.н. Майката Заведеева дойде при Христа и Го молеше да нареди единият ѝ син да седне от лявата Му страна, а другият – отдясно. Тя не знаеше какво иска. Христос не искаше слава за себе си, още по-малко може да даде слава и почести на хората. Да искаш това, което не те ползва, това значи сам да си напакостиш. Да даваш съвет на хората без да разбираш законите на живота, това значи да копаеш яма сам на себе си. Вол и магаре живеели приятелски и често се разговаряли. Волът орал по цели дни на нивата и се връщал вечер уморен. Магарето ходело през деня на пазар с господаря си и след това се прибирало в обора заедно с вола. Волът се оплаквал от тежката работа и се чудел как да се освободи от господаря си. Магарето го слушало, влизало в положението му и най-после казало: „Да съм на твое място, ще се престоря на болен. Няма да ям два–три дена и господарят ни ще се принуди да ти даде почивка“. Волът харесал този съвет и го приложил. Обаче господарят разбирал езика на животните и чул разговора между вола и магарето. Слугата занесъл храна на животните в дома, но забелязал, че волът не яде. Той веднага отишъл при господаря и казал: „Господарю, волът е болен, не яде“. Господарят се усмихнал и казал: „Нека остане днес в дама, да си почине; не го изкарвай на нивата. Вместо вола вземи магарето със себе си, то да свърши неговата работа“. Магарето отишло на нивата, цял ден работило и се върнало крайно уморено. Като разбрало какво го очаква, то казало на вола: „Чух господарят да казва на слугата, че ако си все още болен, да те заведе на кланицата да те заколят“. Волът се уплашил и като му донесъл слугата храна, ял. Тогава магарето му казало: „Дадох ти един съвет, от който ти си почина, но не бих дал същия съвет на хората“. То научило, че ако един човек е свободен, друг ще бъде ограничен. Ако волът е свободен, магарето ще оре; ако волът оре, магарето ще бъде свободно. Всички същества не могат да бъдат свободни в едно и също време. Искате ли всички да бъдете свободни в един и същ момент, ще се натъкнете на противоречия, които не могат да се разрешат. Волът ще си оре на нивата, а магарето ще носи господаря си в града. Който иска да разреши правилно въпросите на живота, не трябва да бъде нито вол, нито магаре. За да бъдат волът и магарето това, което са сега, за това има ред причини.<br />
<br />
Ти трябва да се освободиш от големите противоречия на живота и да влезеш в света на Любовта. Не се занимавай с морализиране. Не питай защо чукът и наковалнята удрят гвоздея. И това си има причина. Мъж и жена спорели върху един въпроси. Спорът дошъл до бой. В това време край тях минал един свещеник и чул как се разправят. Той решил да ги помири и се обърнал към мъжа със строги думи. Жената веднага се нахвърлила заканително върху свещеника и му казала: „Веднага да си отиваш! Върви си по пътя! Нямаш право да се месиш в чужди работи. Че се караме и бием, това е наша работа. Както се бием, така ще се помирим. Кой ти даде право да говориш така на мъжа ми?“ Свещеникът разбрал погрешката си и продължил пътя си. Казвам: Въпросът между мъжа и жената ще се разреши тогава, когато се разреши въпросът между чука, наковалнята и гвоздея. Не е лесно да се помирят чукът и наковалнята. Чукът удря върху наковалнята без да мисли, че я измъчва. Наковалнята му противодейства, търси начин да отбие неговия удар. Обаче в удрянето на чука и в противодействието на наковалнята гвоздеят се оформява. В действието и противодействието се твори великото и красивото в света. Като се говори на хората, явява се въпросът, какво се постига с това. Все се постига нещо. Говоренето не е нищо друго, освен превозно средство, пренасяне на човешката мисъл от едно място на друго. Както човек се пренася с различни превозни средства, така и мисълта се пренася с биволска кола, с файтон, с автомобил, с параход, с влак, с аероплан и най-после с бързината на светлината. Кое от превозните средства е най-безопасно? – Биволската кола. Обаче да се возиш с биволска кола, трябва да имаш търпение. Ето защо, светлината, като превозно средство, е за предпочитане. Там няма никакви мъчнотии и противодействия.<br />
<br />
Мощна е мисълта, която се движи с бързината на светлината. Велико е чувството, което се движи с бързината на светлината. Мисли, чувства и постъпки, които се движат с бързината на светлината, произтичат от Божията Любов. При това положение човек се радва на свободата и на живота си. Той е доволен и от най-малките си придобивки. Изгуби ли светлината на мисълта си, той губи доволството си. Страшно е да изгубиш светлината си. Още по-страшно е да изгубиш Любовта, която разрешава всички мъчнотии, противоречия и несгоди. И тъй, докато сте на земята, не се мъчете да разрешавате противоречията. Каквито усилия да правите, те остават неразрешени. Чукът си остава чук, наковалнята – наковалня и гвоздеят – гвоздей. Каквито наставления да даваш на чука, той всякога ще прави това, което си знае. Колкото и да смекчаваш положението на гвоздея, той трябва да търпи. – Как търпи? – Какво ще прави? По неволя ще търпи. Какво прави онзи, на когото кракът е счупен? Плаче, вика, говори за счупения си крак, но търпи. Като дойде неволята, ще те научи да търпиш. Ако си гладен и няма какво да ядеш, ще търпиш. Яденето носи едновременно нещастия и блага за човека. За да се нахрани, човек ще заколи един ден кокошка, на другия ден – агънце и т.н. Много кокошки и агнета са станали жертва за човека; ако са изядени с Любов, и те се ползват.<br />
<br />
Когато низшето съзнателно се жертва за висшето, тогава и двата живота се развиват правилно. Законът е низшето да се жертва за висшето. Понякога законът действа обратно: висшето става жертва за низшето. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Под плът и кръв на Христа се разбира Словото Божие. Който иска да бъде ученик на Христа, трябва да се храни с Божието Слово. Значи Словото става жертва на човешката душа. Като влезе в човека, Словото оживява,започва да го учи как да се жертва за другите. Когато висшето се жертва, човек се освобождава. Жертвата има отношение към Любовта. Само любещият може да се жертва. Любовта предизвиква Любов. Ако Любовта не ражда Любов, тя не е истинска. Влезе ли Любовта в човека, той трябва да се изяви така, както Бог се проявява. Както Бог е милостив, дълготърпелив и щедър, такъв трябва да бъдеш и ти. Много е говорено за Любовта, но въпреки това хората се оплакват от живота си. Някой казва: „Лесно се говори, но никой не влиза в положението ми. Огън гори в къщата ми!“ – Има ли нещо лошо в огъня? Ако е зима и ти нямаш огън в печката, ще трепериш от студ. Огънят е на място, но димът е страшен. Той просълзява очите, препятства на дишането. Едно се иска от човека: права мисъл и прилагане на мисълта. Не е достатъчно само да мислиш право, но трябва и да прилагаш мисълта. Казват, че всяко същество употребява храна, съответна на устройството му. Мисълта е права, но ако накарате някого да покаже къде, именно, се вижда, че тази мисъл е права, нищо не може да ви каже. Достатъчно е да погледнете зъбите на едно същество, за да определите храната, която употребява. Например, у тревопасните са развити кътниците, с които стриват тревата, у месоядните – предните зъби и кучешките. Същевременно храната определя характера. Вълкът се храни с месо, следователно има един характер; овцата се храни с трева – има друг характер. Хора, които се хранят с обикновеното слово, имат един характер; които се хранят с Божественото Слово, имат друг характер. Ако се храниш с обикновеното слово, това значи, че ядеш хляба по обикновен начин. Храниш ли се с Божественото Слово, ти ядеш хляба по Божествен начин: с благодарност и любов. В първия случай ще имаш един резултат, във втория случай – друг. В първия случай и най-хубавата баница, и най-хубавият хляб ще дадат по-малък резултат от трошицата или парче хляб, приети с любов и благодарност. Бъди доволен и благодарен от малкото, което Бог ти дава. Ако страдаш малко, бъди доволен; ако страдаш много, пак бъди доволен. Ако изгубиш богатството си, бъди доволен и на това. Бъдете доволни и като губите, и като печелите. В каквото положение да се намирате, бъдете доволни. Ако искате да имате приятели, давайте от благата си на онези, които са лишени от тях.<br />
<br />
Богатият да дава от богатството си, ученият – от знанието си, добрият – от своето добро и т.н. Каквото благо имаш, сподели го със своя ближен. Не задържай светлината само за себе си. Христос казва: „Запалена свещ под шиник не стои“. Задачата на човека е да разреши правилно противоречията си. Това се постига с доволството. Ако си беден, бъди доволен от беднотията; богат си, бъди доволен от богатството си. Не се обезсърчавай! Всякога превръщай недоволството в доволство. Във всичко търси добрата страна. Че дрехите ти били скъсани, това да не те смущава. Намери добрата страна в скъсаните дрехи. Така ще става по-лесно проветряване, всякога ще имаш чист въздух.<br />
<br />
Нека остане в ума ви мисълта: Бъдете доволни от малкото, което денят ви носи. Не мислете за утрешния ден. Той сам ще помисли за себе си. Благодарността и доволството внасят радост и веселие в човешката душа. Само така човек ще стане като дете и ще влезе в новия живот, в Царството Божие. Само така той ще придобие светлина и мощ, ще влезе в Божествения живот, който носи условия за освобождаване на човека от робство.<br />
<br />
БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.<br />
<br />
Утринно Слово, държано от Учителя на 24 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE&diff=43223Доволството2014-01-04T11:26:17Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Утринни слова]] - Пета година ([[1935]] -[[ 1936]])<br />
<br />
<br />
[[Трите родословия, том 1]]<br />
<br />
<br />
== [[Доволството]] ==<br />
<br />
Размишление<br />
<br />
Има хора, които всякога са недоволни. Недоволството се дължи на глада, в широк смисъл. И нетърпението произлиза от глада. Гладният е крайно нетърпелив. Това не значи, че ситият е търпелив. Той не е търпелив, но крайно взискателен. Опитайте се да задоволите преситения. Каквото и да направите, каквото и да сте сготвили, той все недоволен остава. Това не било добре сготвено, онова не било добре наредено – все ще бъде недоволен от нещо. Значи недоволството се проявява и в гладния, и в сития, но по различни начини. Гладният изразява недоволството си чрез нетърпението, а ситият – чрез голямата си взискателност.<br />
<br />
И религиозните, и светските хора са недоволни. И тяхното недоволство се изразява чрез нетърпение. Религиозният поглежда натук-натам и казва, че не може да търпи този или онзи. – Защо не може да го търпи? – Защото не се проявявал, както трябва. Този не бил истински набожен, онзи не бил справедлив и т.н. Светският човек изразява недоволството си по отношение на материални работи: за ядене, за облекло, за наредбата в къщата и т.н. Какви са качествата на набожния човек? Едно от неговите качества се изразява чрез даването. Ако влезе в едно общество, той ще даде нещо от себе си. Ще каже нещо, с което да обърне внимание на хората, и те ще започнат да мислят. Той ще им помогне в разбирането. Ако преди него не са разбрали нещо, в негово присъствие ще го разберат. Ще каже някой, че преди да разбере нещо не може да го възприеме и приложи. Обаче има неща, които първо ще направиш, ще ги приемеш в себе си, а после ще ги разбереш. В това отношение светлината дава пример. Тя първо влиза в очите ви, в къщата ви, и след това ви дава възможност да я разберете. Речете ли първо да я разберете, а после да я възприемете, всичко е изгубено. Тя се движи с такава бързина, че не можете да я стигнете. Фотографът мисли, че хванал светлината с апарата си. Наистина, той е хванал нещо, но не светлината, а някой предмет: човек, дърво, планина и др. Светлината му е помогнала да отпечата нещо върху стъклото, но тя веднага си е заминала.<br />
<br />
Чувате някой да казва, че иска да разбере истината, да я схване. Истината е неуловима. Ти можеш да хванеш само последствията ѝ, както светлината оставя последствия върху светлочувствителното стъкло на апарата. Обаче нито светлината е уловена, нито истината. – „Искам да зная истината, да разбера здрав ли си или болен.“ – Това не се разбира. Ще наблюдаваш човека и ще изучаваш проявите му. Ако се движи, яде, работи, мисли, чувства и постъпва право, той е здрав. Ако лежи, не яде, не работи и не постъпва право, той е болен. Сегашните хора се делят на светски и на религиозни. Светският мисли за себе си, че е свободен, нищо не го ограничава, за нищо не се държи. Религиозният пък мисли, че е свързан с Бога и стои по-високо от другите хора. Наистина, той е свързан с някого, но не с Бога. И волът е вързан, но връзката, веригата, която го държи, не му дава свобода. Да бъдеш свързан с Бога, това значи да бъдеш свободен в мислите и в чувствата си. С каква връзка може да се похвали религиозният, щом не е свободен да ходи, където иска? Той не е свободен даже и в мисълта си. Където и да отиде, чувства, че нещо го държи, не е свободен да се прояви, както разбира. Истински религиозен или духовен човек е този, който няма юлар на главата си, нищо странично не го увлича, нищо не го смущава. Ето защо, за да се определи като духовен, човек трябва първо да си отговори на въпроса, свободен ли е или не. Хвърлете всички юлари, които са ви ограничавали! Откажете се от всички стари религии, т.е. връзки, които са ви държали пред ясли, пълни със слама, и сте разисквали върху качеството на сламата, върху оборите. Това е старата философия на живота, философията на юларите, яслите и оборите. Ние не се интересуваме от тях. Ще кажете, че имате говеда, трябва да се грижите и за тях. Който има говеда и ги е вързал, нека се грижи да им даде условия за живот. Ние не се интересуваме вече от говеда. – „Ела да ми помогнеш да очистим оборите.“ Това не е моя работа. Ако аз съм истински религиозен, никога няма да търся външна помощ, други да ме чистят. Ако някой ти донесе храна, добре ще бъде; ако никой не се погрижи за прехраната ти, сам ще си я намериш. Ти ще бъдеш свободен, сам ще се връзваш и развързваш, без да държиш някого отговорен за това. Докато държиш хората отговорни за това и за онова, ти никога не можеш да разрешиш противоречията в живота си.<br />
<br />
Запитаха Христа: „Да даваме ли дан на Кесаря или да не даваме?“ Това е все едно да питате: „Да се грижим ли за оборите си или да не се грижим?“ Ако имате обори, ще ги чистите; ако нямате, ще бъдете свободни. Това подразбира кесаревото да дадете на Кесаря, а Божието – Богу. Само така човек може да бъде свободен. Христос посочва на хората пътя към светлината и им показва как трябва да живеят. Ще живеете така, както Той е живял. – „Как живеем ние?“ – Няма защо да се говори как живеете. Достатъчно е да влезе човек в обора ви и да знае къде са погрешките ви. Ако воловете ви са чисти, и оборът е чист; ако воловете не са чисти, и оборът е нечист. Ако воловете са мършави, това показва, че не са добре хранени; ако са угоени, храната им е била добра. Често хората се обвиняват едни други в престъпления. Вързаният вол или кон може ли да прави престъпления? – Може, но по-малко от свободния. Вързаният кон може да рита, той само с краката си върши престъпления. Същото се отнася и до човека. Вързаният човек прави по-малко престъпления от свободния. Под „свободен човек“ разбираме разумния, добрия, справедливия. Той не може да върши престъпления. Обаче, който е свободен само физически, с развързани ръце и крака, той прави големи престъпления. В такъв случай и ограниченият прави престъпления. Например, заставят едного да се движи в ограничено място, между много хора. Без да иска той ще удари някого, ще удари другиго, ще ритне трети и т.н. Ако се движи на простор, нашироко, никого няма да засегне.<br />
<br />
Следователно, който прави много погрешки, движи се в ограничено пространство, между много хора. Който прави малко погрешки, движи се нашироко, далеч от хората. Той не засяга никого, не може да бутне никого. – Коя е причината за погрешките? – Чрезмерните желания в човека. Срещнеш една красива жена, искаш да се запознаеш с нея и сгрешиш. Видиш една хубава къща – сгрешиш. Отидеш на пазара, видиш тлъста кокошка, пожелаеш я – сгрешиш. Ако се движиш по полето, далеч от хората, не можеш да сгрешиш. Ще кажете, че човек не трябва да се съблазнява, да не пожелава нищо. Добре е това, но какво ще прави гладният, като види добре опечен хляб или добре опечена кокошка? Колкото и да се въздържа, все ще се съблазни. Ако гледаш добре опечен хляб, от чисто брашно, ти се съблазняваш. Да гледаш мухлясал хляб и да желаеш да си хапнеш от него, това е престъпление. – Защо? – Защото мухлясалият хляб ще разстрои организма ти. И при яденето на хубавия хляб има опасност. Ако ядеш бързо, можеш да се задавиш, затова когато ядеш хубав хляб, не яж бързо. Дъвчи хляба добре, бавно, да се ползваш от него. Дадат ли ти мухлясал хляб, спри се да го разгледаш. Като видиш мухъла, откажи се от този хляб. Хубавият хляб ще ядете спокойно, ще го дъвчете с любов, а мухлясалия ще разглеждате от всички страни и ще се откажете от него. Какво означава Любовта? Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си“. Значи Любовта е свързана с яденето. Щом обичаш някого, ще го приемеш в себе си, както детето слага ябълката в устата си и я изяжда. Христос казва още: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот в себе си“. Христос казва, че яденето е благо. Религиозният казва, че яденето е изкушение и човек трябва да се въздържа от него. Разумното ядене, т.е. яденето с любов, е благо, а без любов води към нещастие. Ако ядеш с любов, дълго време ще живееш; ако не ядеш с любов, преждевременно ще умреш. Кое е по-добре: да ядеш с любов, или без любов? Да бъдеш нахранен или да ходиш гладен? За предпочитане е човек да яде с любов, отколкото без любов. За предпочитане е да яде, отколкото гладен да ходи. Гладът ограничава човека, води го към смърт.<br />
<br />
Като се говори за смъртта, мнозина я свързват с онзи свят и се запитват какво има там. На онзи свят има някакви същества, има живот, но не е като този на земята. Докато сте на земята, сърдите се, огорчавате се и мислите, че същите отношения съществуват и на онзи свят. Майка и дъщеря, син и баща се карат, не се разбират, но като умре някой от тях, мислят, че ще се намерят на онзи свят. Там идеята за брат и сестра, за майка и баща е съвсем различна от тази, която хората разбират. Следователно, който отиде на онзи свят със сегашните си разбирания, никого няма да намери: нито баща си, нито майка си, нито брата си, нито сестра си. Отношенията между съществата на онзи свят се определят от Любовта. Когато се говори за Любовта, мнозина мислят, че тя няма отношения към тях, т.е. не могат да я прилагат. Значи да бъдат обичани, това е в реда на нещата; те да обичат, това е мъчна работа. Както искаш да те обичат, така и ти трябва да обичаш. Докато детето е малко, майката го храни, къпи, облича, носи го на ръце, проявява любовта си към него. Щом порасне, тя го пуща на земята, само̀ да ходи, само̀ да се храни и облича. Трябва ли младият момък и младата мома да изискват от майка си същите прояви на любов? Сега е ред на сина и дъщерята, те да проявят любовта си към родителите. Майката носи детето си, докато е леко и малко. Щом порасне и стане тежки, тя го оставя свободно, само̀ да ходи. Щастието на земята е временно. Ползвайте се от силите, които носи то, за да понасяте страданията, мъчнотиите и несгодите в живота. Само така ще имате трезво отнасяне към всичко, което ви се случва. Не е въпрос само да фантазирате и да си въобразявате, че можете да постигнете високи служби и да се прославите. И това е възможно, но работа се изисква от всички: съзнателна работа върху себе си, както и върху ближните. Какво е нужно на човека, за да подържа живота си? – От една страна той се нуждае от въздух, вода, светлина и храна, а от друга – от мисъл, чувства и действия. – „Трябва ли да ядем?“ – Ако искате да живеете, ще ядете; ако не ядете, ще умрете. За да живеете, все трябва някой да се пожертва за вас. Всяка жертва, направена съзнателно и с любов, се благославя. Днес и дърветата, и растенията, и животните се жертват за нас. „Какво трябва да правим тогава?“ – Да приемем жертвата им и да благодарим. Щом приемаме жертвата им с любов и благодарност, те се повдигат. Жертвата им не остава напразно.<br />
<br />
Запитаха Христа: „Трябва ли да се жени човек?“ Христос отговори: „Синовете на този век, които се раждат и умират, ще се женят. Обаче, които придобият вечния живот, нито се женят, нито за мъж отиват“. Значи в бъдещия век хората няма да се женят по този начин, както става сега. Днес момата умира за момъка, момъкът – за момата. Те се жертват един за друг. – Защо? – Мислят, че така ще влязат в Царството Божие. Всъщност, за да влезе в Царството Божие, човек трябва да стане като дете. Така е казал Христос. Не е казано, че възрастният или старият може да влезе в Царството Божие, но казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Влизането в Царството Божие подразбира освобождаване от смъртта. Само онзи влиза в Царството Божие, който носи Любовта в себе си, който не очаква на любовта на другите. Бъдещият свят е на Любовта. – „На коя любов?“ – На Любовта, която дава, без да взема. Казано е, че Бог е Любов. Ние живеем и се движим в тази Любов. Като ни люби, Бог ни учи как да живеем и да любим. – „Възможно ли е човек да обича като Бога?“ – Ти не можеш да обичаш целия свят; не можеш да обичаш голямото, цялото, но можеш да обичаш малкото, т.е. частите. Ти не можеш да носиш цял океан вода на гърба си, но можеш да носиш една капка. И тъй, непостижимите неща имат отношение към този свят, а постижимите – към онзи. На онзи свят лесно можеш да носиш океана: на този свят не можеш. Обаче тук можеш да носиш само една капка. Светът, в който нещата стават постижими, е реален; светът, в който нещата са непостижими, е нереален. От гледище на земния живот е обратно: непостижимото е реално, а постижимото – нереално. Човек вижда, че зад непостижимото има нещо разумно, което при други условия постига нещата. Например, на земята човек не може да носи океана, но той съзнава, че при други условия океанът може да се превърне на капка, която и детето може да носи. Другите условия са на небето. – „Къде е небето? Къде е онзи свят?“ – Където е този свят, там е и онзи. И двата свята са на земята. От съзнанието на човека зависи в кой свят живее. Има хора, които се съблазняват от парите, но има и такива, които не се съблазняват. Първите живеят в този свят, а вторите – на онзи свят. Едните имат отношение само към материалния свят, а другите – и към духовния. Как се разрешават спорните въпроси на земята? – Чрез светлината. Гвоздеят се оплаквал от чука и наковалнята, че го бият. Питали наковалнята защо постъпва така с гвоздея. Тя казала, че вината е в чука. Питали чука: „Защо биеш гвоздея?“ – „Вината е в гвоздея, който е застанал между мене и наковалнята.“ Може ли чукът да не бие гвоздея, а наковалнята да не го подържа? – Може само когато гвоздеят се превърне в светлина. Докато е от желязо, ще страда. Докато чукът и наковалнята са железни, ще бият. Стане ли човек на светлина всички въпроси се разрешават. Никой не може да хване светлината и да я сложи между чука и наковалнята. При сегашните разбирания на човека, както и условията, при които живее, страданията са неизбежни. Превърне ли се на светлина, страданията престават. Хората се страхуват да станат на светлина, да не изгубят живота си. Няма да изгубят живота си, но ще се освободят от страданията и противоречията. – „Къде ще бъдем тогава?“ – Навсякъде. В една секунда ще се намериш на 300,000 километра разстояние от своя възлюбен. Видиш ли, че възлюбеният ти иска да те изяде, бягай далеч от него. Сложи крилата на светлината и бързо се понеси в пространството. Ако си слаб, ще те изяде.<br />
<br />
Затова казваме, че слабият е кандидат за онзи свят, а силният – за този свят. Изкусителят дойде при Христа и му каза: „Направи тези камъни на хляб“. Христос му отговори: „Не само с хляб може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“. Докато хората мислят, че само с хляб може да се живее, всякога ще се ядат едни други. Лесно е, когато ти ядеш хората; мъчно е, когато тебе изяждат. Чувате някой да се оплаква, че го подяли; друг се оплаква, че го ощетили. Приятелят подяжда, а неприятелят ощетява. Как става това? Представете си, че носите на гърба си сто килограма хляб и пъшкате под тежестта на този товар. Среща ви вашият приятел и тръгва с вас. Понеже не носи хляб, той взема от вас. Днес взема един–два хляба, на другия ден пак един–два хляба, докато товарът ви олекне. Той ви е подял, но същевременно ви освободил от голямата тежест.<br />
<br />
Срещне ли ви неприятел, той няма да ви подяде, но ще ви ощети, т.е. няма да ви освободи от товара, а ще ви натовари още повече. Ако се сдружите с него, той ще ви хвърли в някакво престъпление. Вместо него ще обвинят вас. Вие ще носите неговия грях. В този смисъл грехът не е нищо друго, освен ощетяване. Дяволът ощетява човека. Той влиза в него и започва да гледа чрез неговите очи. Направиш едно престъпление и веднага те хванат. Причината е дяволът, но ти си хотел, в който се настанил той. Тебе виждат, а не дявола. Когото хванат, него държат отговорен за престъплението. Дяволът те накара да откраднеш пари и ти го слушаш. Защо ти са чуждите пари? Искаш да си поживееш, да се удоволстваш. Тази мисъл води към смъртта. Ще кажете, че без пари не може да се живее. Освен парата има и друга разменна монета – приятелството, добродетелта, красотата. Отива един дядо да си купи захар. Бакалинът претегля едно кило и казва: „Дай парите!“ Той взема парите и дава захар. След малко дохожда млада, красива мома да си купи захар. Бакалинът поглежда към нея, претегля едно кило захар и казва: „Днес ще ти дам захар без пари“. Защо той дава на момата захар без пари. Защо той дава на момата захар без пари, а на дядото с пари? Момата носи Любовта, която разрешава всички въпроси. Тя отваря сърцата на всички хора. Без нея няма живот. Ще кажете, че и без Любов въпросите се разрешават. И това може, но при отсъствие на Любовта въпросите се разрешават временно. Любовта е непреривен процес. Сегашните хора мислят, че без Любов може да се живее, а без пари не може. Точно обратно: без пари може да се живее, а без Любов не може. Какво представляват парите? – Резултат на нещо. Ако под „пари“ разбирате златото, ще знаете, че те имат отношение към слънцето. Следователно човек не може да живее без слънце, но и без пари не може да живее. Доскоро учените казваха, че електричеството се пренася само по жици. Новите учени доказват, че и без жици може. Днес виждаме, че електричеството се пренася по въздуха без жици. Както жиците, така и въздухът са проводници на електричеството. Значи и златото е потребно на човека само като проводник на онзи живот, който иде от слънцето. За да възприеме този живот, човек се нуждае от злато. – В какво количество? – Колкото да мине през него космичният живот. Повече злато не ти е нужно. Имаш ли повече, отколкото трябва, ще носиш неговия товар. Тъй щото, когато се говори за златото, гледайте на него като проводник на живота, като на елемент, който не се окислява, не гние, не се разваля, на никого не причинява пакости.<br />
<br />
Красив е цветът на златото. Между златото в материалния живот и истината – в духовния има известна аналогия. Каквото е златото за материалиста, такава е Истината за духовния човек. Какво, всъщност, е Истината? Тя дава живот и свобода на всички същества. Никого не заробва, на никого не причинява пакости.<br />
<br />
Истината дава звание на човека. Тя внася светлина в неговото съзнание. Истината всякога дава нещо на човека. Тя го освобождава и от най-малките му ограничения. Не са страшни големите ограничения, а малките. Не са страшни големите желания, а малките. Не е страшно голямото зло, а малкото. Една българска поговорка казва: „Малкото камъче спъва колата“. Време е вече хората да оправят живота си. Как ще стане това? Някои разчитат на Христа, други – на себе си, трети – на обществото, на държавата и т.н. Какво искат сегашните хора от Христа? В миналото едни искаха изцеление, други – спасение на душите, трети – слава и т.н. Майката Заведеева дойде при Христа и Го молеше да нареди единият ѝ син да седне от лявата Му страна, а другият – отдясно. Тя не знаеше какво иска. Христос не искаше слава за себе си, още по-малко може да даде слава и почести на хората. Да искаш това, което не те ползва, това значи сам да си напакостиш. Да даваш съвет на хората без да разбираш законите на живота, това значи да копаеш яма сам на себе си. Вол и магаре живеели приятелски и често се разговаряли. Волът орал по цели дни на нивата и се връщал вечер уморен. Магарето ходело през деня на пазар с господаря си и след това се прибирало в обора заедно с вола. Волът се оплаквал от тежката работа и се чудел как да се освободи от господаря си. Магарето го слушало, влизало в положението му и най-после казало: „Да съм на твое място, ще се престоря на болен. Няма да ям два–три дена и господарят ни ще се принуди да ти даде почивка“. Волът харесал този съвет и го приложил. Обаче господарят разбирал езика на животните и чул разговора между вола и магарето. Слугата занесъл храна на животните в дома, но забелязал, че волът не яде. Той веднага отишъл при господаря и казал: „Господарю, волът е болен, не яде“. Господарят се усмихнал и казал: „Нека остане днес в дама, да си почине; не го изкарвай на нивата. Вместо вола вземи магарето със себе си, то да свърши неговата работа“. Магарето отишло на нивата, цял ден работило и се върнало крайно уморено. Като разбрало какво го очаква, то казало на вола: „Чух господарят да казва на слугата, че ако си все още болен, да те заведе на кланицата да те заколят“. Волът се уплашил и като му донесъл слугата храна, ял. Тогава магарето му казало: „Дадох ти един съвет, от който ти си почина, но не бих дал същия съвет на хората“. То научило, че ако един човек е свободен, друг ще бъде ограничен. Ако волът е свободен, магарето ще оре; ако волът оре, магарето ще бъде свободно. Всички същества не могат да бъдат свободни в едно и също време. Искате ли всички да бъдете свободни в един и същ момент, ще се натъкнете на противоречия, които не могат да се разрешат. Волът ще си оре на нивата, а магарето ще носи господаря си в града. Който иска да разреши правилно въпросите на живота, не трябва да бъде нито вол, нито магаре. За да бъдат волът и магарето това, което са сега, за това има ред причини.<br />
<br />
Ти трябва да се освободиш от големите противоречия на живота и да влезеш в света на Любовта. Не се занимавай с морализиране. Не питай защо чукът и наковалнята удрят гвоздея. И това си има причина. Мъж и жена спорели върху един въпроси. Спорът дошъл до бой. В това време край тях минал един свещеник и чул как се разправят. Той решил да ги помири и се обърнал към мъжа със строги думи. Жената веднага се нахвърлила заканително върху свещеника и му казала: „Веднага да си отиваш! Върви си по пътя! Нямаш право да се месиш в чужди работи. Че се караме и бием, това е наша работа. Както се бием, така ще се помирим. Кой ти даде право да говориш така на мъжа ми?“ Свещеникът разбрал погрешката си и продължил пътя си. Казвам: Въпросът между мъжа и жената ще се разреши тогава, когато се разреши въпросът между чука, наковалнята и гвоздея. Не е лесно да се помирят чукът и наковалнята. Чукът удря върху наковалнята без да мисли, че я измъчва. Наковалнята му противодейства, търси начин да отбие неговия удар. Обаче в удрянето на чука и в противодействието на наковалнята гвоздеят се оформява. В действието и противодействието се твори великото и красивото в света. Като се говори на хората, явява се въпросът, какво се постига с това. Все се постига нещо. Говоренето не е нищо друго, освен превозно средство, пренасяне на човешката мисъл от едно място на друго. Както човек се пренася с различни превозни средства, така и мисълта се пренася с биволска кола, с файтон, с автомобил, с параход, с влак, с аероплан и най-после с бързината на светлината. Кое от превозните средства е най-безопасно? – Биволската кола. Обаче да се возиш с биволска кола, трябва да имаш търпение. Ето защо, светлината, като превозно средство, е за предпочитане. Там няма никакви мъчнотии и противодействия.<br />
<br />
Мощна е мисълта, която се движи с бързината на светлината. Велико е чувството, което се движи с бързината на светлината. Мисли, чувства и постъпки, които се движат с бързината на светлината, произтичат от Божията Любов. При това положение човек се радва на свободата и на живота си. Той е доволен и от най-малките си придобивки. Изгуби ли светлината на мисълта си, той губи доволството си. Страшно е да изгубиш светлината си. Още по-страшно е да изгубиш Любовта, която разрешава всички мъчнотии, противоречия и несгоди. И тъй, докато сте на земята, не се мъчете да разрешавате противоречията. Каквито усилия да правите, те остават неразрешени. Чукът си остава чук, наковалнята – наковалня и гвоздеят – гвоздей. Каквито наставления да даваш на чука, той всякога ще прави това, което си знае. Колкото и да смекчаваш положението на гвоздея, той трябва да търпи. – Как търпи? – Какво ще прави? По неволя ще търпи. Какво прави онзи, на когото кракът е счупен? Плаче, вика, говори за счупения си крак, но търпи. Като дойде неволята, ще те научи да търпиш. Ако си гладен и няма какво да ядеш, ще търпиш. Яденето носи едновременно нещастия и блага за човека. За да се нахрани, човек ще заколи един ден кокошка, на другия ден – агънце и т.н. Много кокошки и агнета са станали жертва за човека; ако са изядени с Любов, и те се ползват.<br />
<br />
Когато низшето съзнателно се жертва за висшето, тогава и двата живота се развиват правилно. Законът е низшето да се жертва за висшето. Понякога законът действа обратно: висшето става жертва за низшето. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Под плът и кръв на Христа се разбира Словото Божие. Който иска да бъде ученик на Христа, трябва да се храни с Божието Слово. Значи Словото става жертва на човешката душа. Като влезе в човека, Словото оживява,започва да го учи как да се жертва за другите. Когато висшето се жертва, човек се освобождава. Жертвата има отношение към Любовта. Само любещият може да се жертва. Любовта предизвиква Любов. Ако Любовта не ражда Любов, тя не е истинска. Влезе ли Любовта в човека, той трябва да се изяви така, както Бог се проявява. Както Бог е милостив, дълготърпелив и щедър, такъв трябва да бъдеш и ти. Много е говорено за Любовта, но въпреки това хората се оплакват от живота си. Някой казва: „Лесно се говори, но никой не влиза в положението ми. Огън гори в къщата ми!“ – Има ли нещо лошо в огъня? Ако е зима и ти нямаш огън в печката, ще трепериш от студ. Огънят е на място, но димът е страшен. Той просълзява очите, препятства на дишането. Едно се иска от човека: права мисъл и прилагане на мисълта. Не е достатъчно само да мислиш право, но трябва и да прилагаш мисълта. Казват, че всяко същество употребява храна, съответна на устройството му. Мисълта е права, но ако накарате някого да покаже къде, именно, се вижда, че тази мисъл е права, нищо не може да ви каже. Достатъчно е да погледнете зъбите на едно същество, за да определите храната, която употребява. Например, у тревопасните са развити кътниците, с които стриват тревата, у месоядните – предните зъби и кучешките. Същевременно храната определя характера. Вълкът се храни с месо, следователно има един характер; овцата се храни с трева – има друг характер. Хора, които се хранят с обикновеното слово, имат един характер; които се хранят с Божественото Слово, имат друг характер. Ако се храниш с обикновеното слово, това значи, че ядеш хляба по обикновен начин. Храниш ли се с Божественото Слово, ти ядеш хляба по Божествен начин: с благодарност и любов. В първия случай ще имаш един резултат, във втория случай – друг. В първия случай и най-хубавата баница, и най-хубавият хляб ще дадат по-малък резултат от трошицата или парче хляб, приети с любов и благодарност. Бъди доволен и благодарен от малкото, което Бог ти дава. Ако страдаш малко, бъди доволен; ако страдаш много, пак бъди доволен. Ако изгубиш богатството си, бъди доволен и на това. Бъдете доволни и като губите, и като печелите. В каквото положение да се намирате, бъдете доволни. Ако искате да имате приятели, давайте от благата си на онези, които са лишени от тях.<br />
<br />
Богатият да дава от богатството си, ученият – от знанието си, добрият – от своето добро и т.н. Каквото благо имаш, сподели го със своя ближен. Не задържай светлината само за себе си. Христос казва: „Запалена свещ под шиник не стои“. Задачата на човека е да разреши правилно противоречията си. Това се постига с доволството. Ако си беден, бъди доволен от беднотията; богат си, бъди доволен от богатството си. Не се обезсърчавай! Всякога превръщай недоволството в доволство. Във всичко търси добрата страна. Че дрехите ти били скъсани, това да не те смущава. Намери добрата страна в скъсаните дрехи. Така ще става по-лесно проветряване, всякога ще имаш чист въздух.<br />
<br />
Нека остане в ума ви мисълта: Бъдете доволни от малкото, което денят ви носи. Не мислете за утрешния ден. Той сам ще помисли за себе си. Благодарността и доволството внасят радост и веселие в човешката душа. Само така човек ще стане като дете и ще влезе в новия живот, в Царството Божие. Само така той ще придобие светлина и мощ, ще влезе в Божествения живот, който носи условия за освобождаване на човека от робство.<br />
<br />
БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.<br />
<br />
Утринно Слово, държано от Учителя на 24 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D1%82%D0%B8%D0%BA&diff=43208Божественият подтик2013-12-08T17:44:00Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Общ Окултен Клас ]]-ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]–[[1935]])<br />
<br />
[[КНИГА: Ако говоря, том ІІ]]<br />
<br />
==БОЖЕСТВЕНИЯТ ПОДТИК==<br />
<br />
<em>„Отче наш"</em><br />
<br />
<em>„Всичко в живота е постижимо"</em><br />
<br />
Ще прочета пета глава от Второто послание към коринтяните.<br />
<br />
Потребно е човек да има правилни възгледи. Човек не се ражда с правилни възгледи, но после ги придобива, после ги намира. Детето се ражда с известни възможности, но после добива, после се научава да говори, после се научава на какво и да е изкуство. Апостол Павел казва, че докато човек е в тялото, е далеч от Господа, понеже нуждите на тялото се различават, донякъде не съвпадат с ония стремежи, които човешката душа има.<br />
<br />
Човешката душа. Какво нещо е човек? Какво нещо е душата? Ние казваме „човешка душа", „животинска душа" - това са понятия неопределени. Ние казваме, че човек трябва да има добра къща, да си има известни постижения. Защо ви е една хубава къща? Ще бъдете по-здрав. Защо ви е добра храна? За да бъдете по-здрав. Здравата храна има отношение към тялото. Казваме: трябва да дишаме също, за да сме здрави. Казвам, ако имате една хубава къща, ще се ползвате. Зависи много в каква къща живеете, за да сте здрави. Ако живеете в една бедна къща с много малки прозорци, ще бъдете лишен от ония блага, които светът съдържа. В това тяло, в което човек се намира, няма всичките удобства, не е още съвършено, за да се ползва от всичките блага, които животът съдържа.<br />
<br />
Вие обичате да пеете. Казва ви някой: „Като знаеш да пееш, какво ще придобиеш?" Или можете да рисувате. Казват ви: „След като рисуваш, какво ще придобиеш?" Или като спиш, какво ще добиеш? Или като ходиш, какво ще добиеш? Или като говориш, какво ще добиеш? Или като ядеш, какво ще добиеш? На всички тия въпроси можете да дадете различни отговори. Питат ви: „Какъв е смисълът на живота?" Пръстът не може да задава въпроса: „Какъв е смисълът на живота?" Той никога не може да разреши въпроса, какъв е смисълът на живота. Какъв е смисълът на живота, това само Бог знае. Това е работа на Бога. Каквото и да мислим, тоя въпрос ще остане неразрешен. Вие ще си го разрешите по един начин, но каквото и разрешение да дадете в себе си, ще останете недоволен. Едно просто обяснение. Представете си, че един домакин има малко развалено брашно, от седем месеца е това брашно и се е развалило. Каквато и баница да направите от него, както и да я направите, все ще има един недостатък. Тая баница няма да бъде тъй хубава, каквато би била, ако е направена от прясно брашно.<br />
<br />
Вие поддържате известна теория за нещо, но някой ви казва: „Това е старо брашно." Преди няколко хиляди години е смляно брашното, и ти правиш баница сега от него. Какво е казал апостол Павел? „Живото учение се различава от мъртвото." Ако едно учение, което вие посаждате, не може да израсте вътре във вас, не може да даде плод и да смелиш от това жито брашно и да направиш хубав хляб от него, то каква ви е ползата? Житото от преди хиляди години е расло, то и сега расте. Преди хиляди години са употребявали житото. Сега откриват чрез изследвания, че едно време преди Христа, хората преди две-три хиляди години са правили баница от жито. Какви са били тогавашните баници? Питам: ако знаем какви са били тогавашните баници, какво ще ни ползва? Ние знаем какви са сегашните баници, можем да ги опитаме, а пък тогавашните баници са се харесвали на ония хора, които са живели в ония времена.<br />
<br />
Казвате: „Ако стана учен човек, какво ще добия?" Ако израстете, какво ще добиете? Ще ядете повече. Ако станете богат, какво ще добиете? Ще харчите повече. Ако осиромашеете. ще харчите по-малко. Ако сте учен човек, ще мислите повече, ако сте невежа, ще мислите по-малко. Какво искате да добиете вие? След като сте станали красив, какво искате да добиете повече? Да кажем, че имате най-голямата красота - като ангел сте красиви. Какво искате да добиете по-нататък? Да кажем, че сте толкова красиви, че повече от това не може да бъдете красиви. Какъв ще бъде тогава вашият стремеж? Да ви обичат хората.<br />
<br />
Пак ще дойдем до момата. Някой път, не че искам да говоря за красивата мома. но тя, както и други неща, това са пособия, които са потребни. Да кажем, че имате числата: 1. 2. 3, 4, 5, 6. 7, 8, 9, 10. Хващам едно от тях, вземам едно число. Например искам да изразя числото 20. Вземам цифрите 2 и 0. Има да ми дава някой трийсет лева. Хвана трите и после нулата. И казвам: „Мен ли намери?'' „Ами кого ще намеря?" „Мома", „жена", „дете", „мъж" - това са все числа, пособия. Това не сте вие.<br />
<br />
Когато говоря за човешкото тяло, подразбирам един автомобил, направен някъде, в който някой влиза и си живее, и се разхожда, но той не е направил тоя автомобил, той го е купил. И даже не разбира устройството на този автомобил. И някъде се заплеска автомобилът и не върви. Казва: „Аз се разболях." Не, той не се е разболял, а автомобилът. Някой винт се е развъртял или някое колело, някоя спица. Трябва да повикаш някой техник да поправи колелото. Днес поправиш, утре поправиш, и автомобилът все отказва да върви, и най-сетне кажеш на домашните си: „Тоя автомобил не е добър, остарял е. Ще го продадем и ще купим по-хубав, да не вдига много шум." Питаш сега така: „Като умре човек, къде ще иде?" За мен въпросът е: ти, като излезеш от автомобила си, къде ще идеш? Ще слезеш на земята и ще вървиш. Вместо автомобилът да върши работата за теб, ти ще я вършиш. Има и друг начин на разсъждение. Аз, който съм влязъл в автомобила, имам свойството и да хвъркам. След като изляза от автомобила си, ще хвръкна. Питам сега: с автомобил ли е по-хубаво човек да ходи, или да хвърка като птица? Разбира се, да хвърка е малко по-хубаво, отколкото с автомобил.<br />
<br />
Има нещо, което ни стяга, което нарушава нашия вътрешен мир. Например питаш какво нещо е доброто. Не можеш да го определиш. Питаш какво, нещо е злото, и него не можеш да определиш. Каква форма ще дадеш на злото? Как ще го представиш? Много форми има злото. Не можеш да го определиш. Но щом направиш едно добро, усещаш благата на доброто. Как ги усещаш? Разположен си, весел си. Щом направиш зло - не го знаеш какво нещо е, но ти е смутено сърцето, целия ден си недоволен. Значи има неща, които не ги разбираме, не ги знаем, а пък при това носим последствията им. Някой казва: „Ние трябва да знаем." Хубаво е, няма по-хубаво нещо от това да знаеш. Ако не знаеш, какво трябва да правиш? Искаш да бъдеш здрав, нали така? Майка ти, баща ти ти създадоха хубави зъби. Ти ще пазиш зъбите си.<br />
<br />
Ще започнеш от обикновените работи, за да изясниш духовните работи. Духовните работи се изясняват чрез физическите работи. Ако храната, която вземаш, не я сдъвчеш, то след една-две години ще страдаш. Ако храната я гълташ, като я попрехвърлиш само няколко пъти в устата си, ще страдаш. Има животни като боата, които, като хванат жертвата, гълтат я, без да я дъвчат. Една боа, като хване една коза, една овца или сърна, нагълта я цялата. И тогава именно убиват боата. Тя пет-шест дни не може да дойде на себе си. Инертна е, пет-шест дни трябва да минат, докато се смели тая храна. Някой път вие се усещате инертни, като че нищо не мислите. Погълнали се нещо, вие сте яли, както боата е яла. Захласнати сте. Нямате никаква охота, никакво желание. Искате да спите само, да бъдете на рахатлък [рахатлък <em>(тур.) </em>- спокойствие, безгрижие]. Това е змията, която е глътнала нещо и пет-шест дни трябва да го чака то да се смели. След като е ял човек, трябват четири-пет часа, докато се смели храната. А у змията не е така.<br />
<br />
Ако вие сега вземете известно учение, което сте го глътнали само, а не сте го сдъвкали, това учение ще ви смущава. Може би години трябва да минат, докато се поясни то. Допуснете, че някой ви проповядва: „Всичко е произволно, случайно е създаден светът, няма ред в света." И да кажем, че вие приемате това учение, и децата ви. Какви ще бъдат резултатите? Сега аз на това правя възражение с един пример. Връща се от странство един български студент, който свършил там математика. Бащата от голяма радост заклал две пилета, опекъл ги. Синът, след като ги погледнал, казал: „Аз ще докажа, че пилетата са три, а не две." „Три ли са?" „Доказва го нашият професор." „Може ли да бъде?" Започва да доказва, доказва. Бащата седи, не разбира добре. Доказва синът сега, че пилетата са три. Бащата казва: „Синко, да направим опит. Аз ще изям едната кокошка, другата майка ти, а пък третата, която ти доказваш, ще оставим на тебе." Вие искате да докажете нещо, което няма съществуване. Две кокошки са те. Двете кокошки три не могат да станат. Могат да станат при известни условия, но то е един друг процес. Но в дадения случай от две кокошки не можете да извадите три кокошки.<br />
<br />
Да кажем, че сега вие имате идеята да бъдете добър. Каква е идеята? Или пък че искате да обичате или да ви обичат. Каква е вашата идея? Да дойдем до реалните неща. Искам да ми дадат вода, това значи, че имам нужда от вода. И ако онзи човек ми даде вода, той задоволява моята вътрешна нужда и аз ще му благодаря. Вие искате да ви обичат. Това е една голяма вътрешна нужда. Аз не обяснявам какво нещо е любовта, какво нещо е животът. Само Господ, който е създал нещата, ги знае.<br />
<br />
Но в дадения случай, щом искате да ви обичат хората, това подразбира, че имате известна малка нужда, която трябва да се задоволи. За мен е безразлично как ще ви обичат. Как ще ви обичат? Искате този човек да ви обича, да ви даде чаша вода. Водата да е чиста и като я изпиете, да задоволите жаждата си. Да ви даде чаша вода, и да не разправя, че ви обича. Ако тая вода утоли жаждата ви, във вас се ражда едно живо чувство и казвате: ,.Много ви благодаря. че ми дадохте хубавата вода." Това е сега конкретно обяснение. Ние даваме на любовта съвсем друг характер. Този човек ще стане условие, средство, за да се задоволи една ваша нужда, колкото и да е малка. Вие не очаквайте през целия си живот да ви обича този човек. Вие сте чудни! Някой път искате цял живот да ви обича някой приятел. Искате цял живот да върви подире ви с ибрика [ибрик <em>(тур.) </em>- меден или глинен съд за поливане при миене] и да ви даде вода. Вие благодарете за водата, която в дадения случай е дал, за нуждата, която той е задоволил, за любовта, която в дадения случай е показал. Може да се минат години и вие да кажете: „Отидох на екскурзия и един човек ми даде чаша вода. Колко благодаря на тоя човек."<br />
<br />
Ние, съвременните хора, със своите неразбирания си създаваме нещастия. Вие казвате: „Ние не се обичаме." Какво значи това? Искате вода от мен - не ви давам. Искате хляб от мен - не ви давам. Ако всеки ден идвате да искате хляб от мен, питам, какви ще бъдат нашите отношения? При един хлебар всякога ще искате, но ще носите разменна монета, ще дадете и ще вземете.<br />
<br />
Сега аз ще представя въпроса по друг начин, за да обясня конкретно някои факти. Представете си, че аз вървя и съм жаден. Другият, когото срещам на пътя си, носи вода, а пък няма хляб. Аз нося хляб, но нямам вода. Той ми казва: „Нямате ли малко вода?" Аз казвам: „Нямате ли малко хляб?" Какво става тогава? Става една смяна на любовта. Изваждам аз своята торба и той своята манерка. Аз отварям торбата си, тия модерните раници, изваждам пресен сомун, отрязвам едно парче и му давам. Той ми дава една чаша вода. Ето, ние се обичаме двамата - той ми дава вода, аз му давам хляб. Образува се една вътрешна връзка, ние си услужваме. Това е любовта - чиста вода, за да задоволиш жаждата си от извора. И тоя хляб трябва да е пресен, от чиста пшеница. Вие ще кажете, че любовта трябва да бъде идеална, Божествена. Това са празни работи. Има една любов на книга: „Без тебе не мога да живея!" Бошлаф [бошлаф <em>(тур.) - </em>празни приказки]. Без нея не може да живее, а пък сега живее. „Без тебе животът ми е нещастен." Бошлаф. В какво седи нещастието? Че като срещна тоя пътник, виждам, че неговата манерка е пълна с вода. Аз съм жаден. Тогава аз ставам нещастен, понеже не ми дава от водата си. Той е гладен. Казва ми: ,,Дай хляб." Аз не му давам, казвам: „Иди във фурната да си вземеш." Той е нещастен.<br />
<br />
Сега аз, третият, срещам вас двамата, които казвате, че сте нещастни. Аз знам ясно работата. Единият е жаден, другият има вода, и не му дава. Но този последният е гладен, а първият има хляб, но не му дава. Единият жадува, а другият гладува. Срещам единия, той ми казва: „Тоя безобразник жаден ще ме умори." Срещам другия, той ми казва: „Тоя безобразник гладен ще ме умори. Нищо не дава."<br />
<br />
Представете си, че аз, третият човек, нося и вода, и хляб. Викам, двамата души и ги примирявам. Ще им тегля един морал. Ето аз как разбирам. Казвам на единия: „Ти от какво си недоволен?" „Щеше да ме умори този. Жаден съм." Отварям своята манерка и му наливам, и му казвам: „Заповядай." Той ми казва: „Много ти благодаря. В теб има човещина." На другия казвам: „Ти какво искаш?" Той пък няма хляб. Отварям торбата, развързвам я и му давам хляб. Те двамата се споглеждат и казват: „Това нещо, което тоя човек направи, и ние можехме да го направим. Аз имам изобилно хляб, ти имаш изобилно вода."<br />
<br />
Трябва едно вътрешно разбирателство да има, за да стане животът приятен. Но ние даваме друго обяснение. Казвате: „Така не може да се живее. Добро не може да се прави." Това са известни философски разсъждения, с които не може да се живее, които нямат приложение.<br />
<br />
Доброто всякога можете да приложите. Вие сте на извора. Имате чаша вода. Какво ви струва да му дадете чаша вода? Можете да му услужите. Вие казвате: ..Аз не искам да му дам моята чаша. Такива са моите възгледи. От моята чаша само аз мога да пия." И могат да се привеждат ред примери, защо всеки трябва да си има своя чаша. Но това не е абсолютно. Аз всякога нося две чаши - една за себе си и една за ближните. Когато ми се пие вода, пия с чашата си, а за ближните си давам с другата чаша, тъй че имам чаша, с която винаги мога да услужа, комуто и да е. Който не разбира, може да каже: „Всеки със своята чаша." Право е. Аз мога да ви докажа. Аз имам една уста, която е само за мене. Аз не мога да дам своята уста на заем. Това разбирам аз под думите „със своята чаша". И друг не може да даде своята уста в заем. Вие много буквално разбирате. Аз не мога да му заема моята уста, той няма нужда от това, но мога на тоя човек да му услужа - имам една чаша.<br />
<br />
Понякога мога да му услужа и с устата си. И с устата си мога да му дам. Мога да напълня устата си с вода и ще прилепя моята уста до неговата уста. и ще кажа: „Гълтай сега." И когато двама души се целуват, то това има съвсем друга философия. Казват, че двама души се много обичат. Единият е жаден, а пък другият го целува, туря му вода. Някой защо целува момата? Жадна е момата. Или защо момата целува момъка? Жаден е момъкът или е гладен. Дайте едно правилно изяснение на тези разсъждения. за да не се внесе съблазън, не внасяйте извратен метод за разбиране. Един хваща някого. Не туряй лошо обяснение. Ако не го хване, той ще падне и ще се убие, той ще изгуби живота си. Защо го хващам? За да го спася.<br />
<br />
На всинца ви казвам: не носете изопачени възгледи за живота. Вие например не знаете какво нещо е целувката. Аз обяснявам един начин на целувката.<br />
<br />
Вие не знаете какво нещо е доброто. В дадения случай една чаша вода е доброто, или малко хляб, или една дума. Един се е обезсърчил, иска да се самоубие, не иска да живее. Казвам му: „Твоите работи утре ще се оправят." Сега ще дойде другата философия: ами това, което аз казвам, ще стане ли? Всичко, което казвам, може да стане. Ще каже някой: „Как така?" Че аз съм един богат милионер. Срещам един човек, който се е обезсърчил. Казвам му: „Утре твоите работи ще се оправят. Господ ще ги оправи." На следния ден му подпиша един чек от десет хиляди лева и му пиша: „Господине, понеже виждам, че имате голяма нужда, пращам ви десет хиляди лева, за да си услужите. Ако искате, един ден ми ги върнете. Ако ли не, няма нищо." Всеки от вас може да оправи така Божиите работи. Вие сте касиери на Господа, а всеки от вас може да свърши една работа, не да чака други да я свършат. Че кой от вас, ако мине някой покрай къщата ви, не може да му даде една чаша вода или един самун хляб? Или кой от вас не може да му каже една добра дума или не може да му даде сто лева? Но вие разсъждавате: „На този сто лева, на онзи сто лева. Какво ще стане тогава с нас?" Сто ако дадеш, ще дойдат двеста, ще дойдат триста.<br />
<br />
В природата има едно Божествено Съзнание, което държи в сметка всички наши постъпки. Ако ти си верен, направи нещо и го забрави. Направи какво да е добро и ще видиш, че това добро ще се върне към тебе. Може да направиш опит. Не само за насърчение е това. Има едно съзнание, което всичко вижда. Ти си направил услуга на един царски син. Този цар не може да не благодари. Той ще изпита кой е направил доброто и оттогава всичките твои работи ще се оправят. Или другояче казано: в дадения случай, когато ти си извършил волята Божия, тъй както се изисква, то твоите работи ще се оправят. Сега някой път не се оправят работите. Вие можете да ги оправите, но ги оставяте друг да ги оправи. Господ е пратил при тебе един беден човек, за да се оправят твоите работи, а пък ти изпращаш този беден човек при друг човек, той да му направи добро. Ти казваш: „Днес съм крайно неразположен." И тогава работите на онзи, при когото го изпращаш, се оправят, а ти ще загазиш.<br />
<br />
Всеки случай за доброто: това е царският син, пратен в дома ти, за да се оправят твоите работи. Ако си нахранил или напоил един беден човек, някой ангел си нахранил, или някой ангел си напоил. Ангелите всичко знаят на небето, но ангелите, когато дойдат на земята в плът и кръв, съвсем я загазват и те. Вие не разбирате. Понеже те са същества крайно чисти и крайно благородни, те не обичат да правят никакво насилие. Той ще каже: „Услужи ми." Като не му помогнеш, той ще отиде на друго място. Ходи, ходи, изнемогва и казва този ангел: „Ще се мре." Капнал е някъде. Ти ще го намериш и ще му дадеш чаша вода, и той ще ти каже: „Един ден аз ще ти се отплатя за услугата, която ми направи. Аз съм ти много признателен." И някой път усещаш, когато си капнал, съсипан, отчаян, едва ли не си загубил съзнание, и дойде някой, каже ти сладка дума, каже ти: „Добър е Господ." И ти даде една чаша вода. И оттогава всичките ти работи тръгват. Питам: този човек по свой почин ли го е направил, или има някое подбуждение?<br />
<br />
Всяко добро, което ние извършваме, в дадения случай е един подтик на Великия, на Бога. Бог е в нас и иска да направи добро. Той е стремежът. И ако в дадения случай, когато Бог иска да направи добро, ти противодействаш, ти си създаваш лоша карма. Бог те опитва. Иска да се прояви чрез тебе. Но ако не Му дадеш място да се прояви, Той ще отиде на друго място, на трето място.<br />
<br />
Всякога подтикът да се прави добро, подтикът за любов, какъвто и да е подтик на доброто, тоя подтик иде от Бога. И ако го последваш, ще получиш Божието благословение. Ти казваш: „Ами какво ще кажат хората?" Кои са тия хора? Сега да ви кажа. С вашите възгледи някой път се смущавате. В древността един окултен учител изпратил един свой ученик на изпит. Той минал през едно място, дето хората били направени като живи, но от восък. Те са били маски. Там имало всичко за ядене и пиене. Като вижда той тия восъчни същества, че го гледат, той казал: „Тук не мога да бутам." Минава на друго място, дето нямало маски, и казал си: „Мога да бутам сега." Някой път ви е страх от восъчните фигури, защото във вас няма убеждение. А пък като няма [восъчни фигури], казващ: „Мога да бутам."<br />
<br />
Моралната страна ето коя е. Като минавам покрай тия хора, ще ги питам: „Мога ли да взема от това, което тук имате?" Носите една кошница. Аз питам: „Можете ли да ми услужите?" Ако вие сте царският син. може би ще кажете: „Ще ми падне достойнството, ако поискам. Срам ме е да поискам." Като види цяла кошница с плодове, кое е по-хубаво: сам ли да си вземе, или да му дадат? Опасно е да вземате сами. Всякога в природата е опасно да вземате без позволение. Виждаме, че когато човек взема без позволение, най-големите нещастия го сполетяват. Жената е взела без позволение един плод. Това беше една кошница. Нямаше никой, да пази. На онова дърво Бог не беше турил нито един ангел да го пази. Дойде един адепт и каза: „Добре е да вземем. Никой няма." И ядоха от тоя плод. Не, не е позволено да вземате оттам, откъдето не ви е дадено.<br />
<br />
Злото в света е забраненият плод. Доброто е позволеният плод. Но понеже на това дърво растат едновременно и доброто, и злото, ти трябва да знаеш да различаваш кой плод е добър, кой лош. Мога да ви го обясня, но ще го оставя засега необяснено.<br />
<br />
[[Картинка:OOK-14-2-26-1.GIF]]<br />
<br />
Представете си, че имате едно яйце. Казвам, от това яйце мога да изкарам едно пиле. Вие знаете, че едно яйце трябва да го мъти една кокошка. А пък аз казвам, и без да го мъти кокошка, мога да изкарам едно пиле. Няма да кажа: „Allez passez [Allez passez! <em>(фр.) </em>- Възглас на илюзионист, който прави номер, „фокус бокус!"], хоп!" Аз зная, че това яйце има всички възможности да развие едно пиле, като му се дадат всички условия.<br />
<br />
За ония блага, които са скрити във вас, трябва да изучавате условията. Вие искате да бъдете добри механически. Мислите да отидете на небето, да станете добри. В небето ще имате хубави условия, но трябва висока наука. Вие, като отидете на небето между ангелите, ще се намерите в чудо. Голяма разлика има между тяхното и вашето разбиране. Какво ще разберете от техния живот? Много хора са ходили на другия свят и след като поседят една-две години, казват: „Да се върнем на земята." Питам сега: един българин със своите потури, ако влезе в един модерен журфикс [журфикс <em>(от фр.) </em>- определен ден през седмицата за посрещане на гости] на някои посланици с фракове, цилиндри, ръкавици, този българин като поседи, поседи. ще каже: ,.Тая работа не е за мен."<br />
<br />
Вие си имате сега известна представа за ангелите. По някой път аз казвам, че ангелите са тук. на земята. Работните ангели са на земята, а пък ангелите, които празнуват, са на небето. Когато някой ангел иска да празнува, се качва на небето, а пък когато иска да работи, той идва на земята.<br />
<br />
Сега вие сте ангели, дошли сте на работа тук, но сте забравили, че сте ангели. Да ви обясня сега идеята, която е турена, в един пример. Само отчасти той обяснява тая идея. Това е един анекдот, един мит. Ной имал само една дъщеря. Явили се трима кандидати. Така се влюбили в нея, че всеки казвал: „Не мога да живея без нея, ще се самоубия." Ной се намерил в трудно положение. Мислил, мислил и най-после, за да ги избави, намислил следното: той имал една котка, имал и една магарица. Простира си ръцете и направил котката като дъщеря си красива, прилича на неговата дъщеря. И магарицата направил също на красива мома като дъщеря си. И тримата се оженили, и всички били щастливи. Той почнал да ги обикаля. И единият казал: „Много, много съм доволен от дъщеря ви. Отлична е, но някой път обича да дращи." Ной казал: „Родът й е такъв." Отишъл при другия. Той казал: „Много съм благодарен, но по някой път рита, но носи се." Ной казал: „Родът й е такъв." Най-после идва до същинската си дъщеря. Той казал: „Безпогрешна е. Ангел е." Ной казал: „Тя е същинската."<br />
<br />
Някой път вие сте оженени за някой котарак, за някоя котка. Не го вземайте буквално, но вашите идеи са така изопачени. Вашето разбиране не е още онова, чистото, Божественото, което носи живота в себе си, но има нещо хапливо. Хубаво е, но ще те одращи нещо. Липсва му нещо. Хубаво, хубаво, но все има един ритник. Дойдете най-после до третото положение, на същинския ангел, който нито дращи, нито рита. Истината сама по себе си нито дращи, нито рита. Божественото е абсолютно свободно от всички недостатъци. Тия недостатъци са свойствени на човешкия живот и на животинския живот. И ако някой път се явява у вас проблясък и казвате: „Направих аз погрешка, ожених се за оная дъщеря, която дращи", родът й е такъв. Някой път са ви ритнали, друг път вие ритате. Като не одобрявате някого, с езика си го ритате. Когато дойдете до онова състояние, когато нито ще ритате, нито ще дращите, нито вас ще ви ритат, тогава животът ще е друг.<br />
<br />
Чистата мисъл е, която носи живот. Аз не разбирам външния живот на човека. Всички вие сте добри. Добри сте само дотогава, докато ви задоволяват нуждите. В дадения случай, щом не ви задоволят нуждите, вие не можете да бъдете добър. Вървя аз по пътя. Вие сте човек с честолюбие. Още като ви видя отдалеч, аз виждам, че сте честолюбиви, високо мнение имате за себе си. Поздравявам ви внимателно. Ако не ви поздравя, ще предизвикам една реакция във вас. Всеки човек може да предизвика една реакция в честолюбивия. На честолюбивия не казвайте горчива дума, кажете му една сладка дума, защо ще му казвате горчива дума? Вие казвате: „Аз искам да го морализирам." Вие себе си не морализирате, а другите.<br />
<br />
Някой направи погрешка. Той ми казва: „Какво да правя?" Казвам му: „Поправи погрешката." „Как да я поправя?" „Този човек ти даде десет лева да му направиш малка услуга, а пък ти отказа. Отиде та се наяде с тия пари, похарчи ги. Връщаш се и се чудиш какво да кажеш, как да излъжеш. Ти казваш, че като си турил парите в джоба си, някой бръкнал и ги извадил. Ти скрояваш тая работа. Казвам ти, онзи човек те прати да му направиш едно добро, и ти не можа да му направиш доброто. На себе си направи доброто - изяде парите. И се чудиш после какво да кажеш, или казваш, че като си отишъл, бакалницата била затворена, и като си се връщал, бръкнал някой в джоба ти и взел парите. Правиш такъв долап [долап <em>(диал ) </em>- лъжа, хитрина, интрига]. Този човек аз го избавям от това изкушение. Казвам му: „Ето десет лева. Ще отидеш да си уравниш сметката." Това мога да го направя. Ако не го направя, ще го тикна в по-големи лъжи, и аз тогава нося половината отговорност. По-добре е аз да дам пари, отколкото да го накарам да лъже.<br />
<br />
Никога не си позволявайте никаква лъжа. Никаква - нито черна, нито бяла. Черната или бялата лъжа всякога скъпо излиза.<br />
<br />
Една ученичка ми разправяше една своя опитност и между другото каза: „Не е било случай в живота ми, когато да съм казала каквато и да е лъжа и да не ми дойде някое наказание: да падна или да се ударя. Та аз се наплаших, страх ме е да лъжа, защото, ако излъжа, ще ми се пукне главата или друго нещо ще стане." Ние мислим, че като кажем някой долап, някоя лъжа, някоя дипломатическа лъжа, сме спечелили нещо. Лъжата, и философска да е, и дипломатическа да е, и морална да е, все е лъжа. А пък доброто, с каквито и дрехи да го облечете, то все е добро, то не губи своята цена. Злото, с каквито и дрехи да го облечете, цената му не се повишава. Това са възгледи, които трябва да имате.<br />
<br />
Доброто е нещо конкретно. Всяка добра постъпка, която искате да направите, е един импулс на Бога във вас. Всички бъдете готови. Не чакайте Бог да ви се разкрие в Своята слава. Че Той ви се е разкрил.<br />
<br />
Идва един дядо при мен. Казвам му: „Не е хубаво човек да проси." Гледам, този старец е умен, вече не проси. Като дойде пак при мен, ще донесе седем-осем, десет яйца, които е турил в кошницата. Аз виждам колко му трябват сега, давам му пари. На друго място ще му платят по един-два лева на яйце, аз ги плащам по пет-шест лева. Той поглежда доволен, че скъпо си е продал яйцата. Търговска работа върши. Че какво ми коства да му дам по пет-шест лева на яйце. Аз мога да му кажа, че на друго място са по-евтини. Не, той се учи. Ще се учи. Даже и по десет лева му дай на яйце, няма да изгубиш. Който разбира - дава. Нито яйцата са негови, нито парите са мои. Аз разполагам с чужди пари, той разполага с чужди яйца. Кокошката е крякала и е снесла десет яйца. Но добра воля има той, иска да ме запознае с кокошките. Аз му благодаря. Вземам адресите на тия кокошки. Щом взема едно яйце, аз посетя кокошката. Не съм й взел нито едно яйце, без да посетя кокошката. За мен кокошката не е кокошка, то е фирма и крайно съм признателен за хубавата работа. На кокошката казвам: „Много хубави яйца снасяш." То е в преносен смисъл.<br />
<br />
Всичкият живот, в каквато и да е форма, произтича от Бога. Не гледайте на тоя живот с презрение. И всяко нещо, всяко благо, което излиза от живота, един плод, една ябълка, произтичат от Бога. Най-първо аз благодаря, че Бог се проявява чрез плода и същевременно аз задоволявам една своя нужда.<br />
<br />
Сега вие сте се събрали тук. Казвате: „Защо сме се събрали?" Да ви кажа защо. Половината от вас носите вода, а другата половина от вас носите хляб. Някои от вас сте хлебари, а пък другите сте градинари. Едни от вас сте гладни, а други сте жадни. Едни от вас правите обмяната правилно, а другите спорите и всеки държи хляба си и водата си.<br />
<br />
А пък трета категория има между вас, които действат примирително. Три категории сте. За да върви работата, водата трябва да минава, не трябва да застоява. Шишето, което съдържа всичката вода, не знае колко вода има. Яйцето, което си седи в черупката, не знае каква цена има. Но аз, човекът, имам това шише и това яйце, зная какво има в тях. Яйцето е за нас, водата е за нас, хлябът е за нас. А пък ония, които го носят, те са само носители на Божествения живот.<br />
<br />
Вие сте се събрали, за да опитате благата, които Бог ви е дал, за да обикнете тия блага. И ако тая обмяна стане правилно, вие ще опитате Божието благословение.<br />
<br />
Сега мога да ви кажа тъй: гледайте да изпълните волята Божия. Как ще изпълните волята Божия, ако не обичате? Вие, ако не обичате Бога, нищо няма да можете да направите в света. Вие казвате така: „Как мога да обичам това, което не виждам?" Питам ви тогава, въздуха виждате ли го? Но го обичате. Само малка частица виждате от светлината, но всичката светлина, която се разпространява в цялата вселена, не я виждате. Не е необходимо ние да знаем нещата. Ние можем да ги опитаме, можем да имаме контакт с тях. Малкият живот, който сега е вътре в нас, е един контакт с Божественото. Тоя малкият мир, който имате, малката мисъл, малкото чувство, малката радост, която имате, тоя малкият подтик, който имате, е от Бога. И всичко това е в съприкосновение с Бога. Бъдете благодарни от това малкото. Вие сте обградени с Бога. Ако искате повече, можете да вземете, обаче вие не считате, че то е от Бога, и търсите нещо друго. Казвате: „Като умрем, ще ни се разкрие." Това е вярно. Смъртта е преграда.<br />
<br />
Смъртта съществува сега, и ония материалистични схващания - също. Да кажем, че аз съм толкова голям егоист, че мисля само за себе си. Най-голямата преграда за Божественото е човешкият егоизъм.<br />
<br />
Ако аз мисля само за къщата, за тялото си, за материалните работи, утре аз ще напусна тоя автомобил. Като дойда до една глинеста местност, ще го напусна и ще изляза да вървя пеш. Като го имах, трябваше ми бензин, трябваше ми и шофьор, а сега оставям и шофьора, и бензина и тръгвам сам по планината нагоре. Казвам на шофьора: „Вземи тоя автомобил и го закарай назад. Аз отивам горе в планината."<br />
<br />
Вие казвате сега: ..Човек трябва да излезе от тялото си." Че мъчно ли е човек да излезе от тялото си? Каква мъчнотия има да излезе от автомобила си? Има ли някаква мъчнотия, освен ако е залостена вратата на автомобила и не можете да я отворите? Но ако не е залостена, ще отворите вратата и ще излезете навън, а пък на шофьора ще кажете: „На гаража!" И вие ще се качите на планината.<br />
<br />
Не е лошо човек да има автомобил, но не е лошо да ходи човек и пеш. Някъде ще бъдете с автомобил, в планината ще ходите пеш. С автомобил ще ходите, когато условията помагат. Ако условията помагат, можете да имате най-хубавия автомобил. Качете се и благодарете на Бога. А на планината ще слезете от него и ще бъдете благодарен. Вън от тялото си, вътре в тялото си и при каквито и да е условия, да можете да изпълните волята Божия във всичките ваши най-малки подбуждения, които Бог ви дава. Да изпълните волята Божия, това е важното.<br />
<br />
Аз ви говоря сега бегло, защото нямам време. Някой ден ще ви кажа един начин, как да се прави добро. Както има начин, правило, как да свирите, така има и начин за правене на добро.<br />
<br />
Самоук може да бъдете. Има хора, които свирят, без да са се учили някъде, но все пак онзи, който е учил да свири при учител, свири по-добре. Някой може да се учи сам да пише, без да го е учил някои как да пише. В началото буквите ги пише неправилно. Някой път четете, четете, и не можете да прочетете думата, която е написана - буквите са неясни.<br />
<br />
Някой ми казва: „Тия работи аз ги знам." Аз съм срещал много проповедници, цитират ми какво казал Христос, какво казал апостол Павел, какво е казал един писател. Всички тия автори след като ги процитира, аз му задавам въпроса: ,.Кажи ми как да направя най-малкото добро?" Той ми казва: .,Не го ли знаеш?" Казвам му после: „Как да направя най-голямото добро?'' Той ми казва: .,Че не го ли знаеш?" Казвам му: „Че каква нужда има да ми разправяте, да ми цитирате апостолите, Христа и други, ако не можете да ми кажете как да правя най-малкото и най-голямото добро? Щом аз зная как да правя най-малкото и най-голямото добро, тогава каква нужда има да ми цитираш това и това." Тогава става въпрос запример за най-малко добро. Аз се спирам и му казвам: „Слушай!" Ние се намираме да кажем в дадения случай някъде. Аз съм прям, казвам му: „Ние сме и двамата богати." Ти се спираш като проповедник на много автори и си учен, кесията ти е пълна с пари, богат си. И аз изваждам своята торба и започвам да ги броя - повече от две хиляди са парите. Всеки си взема торбата и тръгваме.<br />
<br />
Казвам му: ..Слушай, да направим ортаклък [ортаклък <em>(тур.) </em>- съдружничество]. Аз обичам ортаклъка. Ще срещаме хора с празни торби. Аз ще пусна една жълтица в торбата му, и ти - също. Срещаме втори човек, пак така ще направим. Най-сетне, като остане по една златна монета в торбите ни, ще кажем: „Стига вече!"<br />
<br />
,.Какъв е смисълът?" - ще питате. Смисълът е в това, че по-лека ще бъде торбата. А пък сега торбите ни са тежки. Ти и аз ще бъдем свободни.<br />
<br />
Та направете ортаклък. Съединете се вие, богатите, и тръгнете сега. Ти една златна монета, той една златна монета, ти една златна, той една златна, туряйте в торбите на хората. А пък като остане по една във вашата торба, идете си вкъщи и благодарете на Бога.<br />
<br />
<em>„Добрата молитва"</em><br />
<br />
<em>6.30 часа</em><br />
<br />
Двадесет и шеста лекция на Обшия окултен клас<br />
<br />
27 март 1935 г.. сряда, 5 часа<br />
<br />
София - Изгрев</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D1%82%D0%B8%D0%BA&diff=43207Божественият подтик2013-12-08T17:43:21Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Общ Окултен Клас ]]-ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]–[[1935]])<br />
<br />
[[КНИГА: Ако говоря, том ІІ]]<br />
<br />
==БОЖЕСТВЕНИЯТ ПОДТИК==<br />
<br />
<em>„Отче наш"</em><br />
<br />
<em>„Всичко в живота е постижимо"</em><br />
<br />
Ще прочета пета глава от Второто послание към коринтяните.<br />
<br />
Потребно е човек да има правилни възгледи. Човек не се ражда с правилни възгледи, но после ги придобива, после ги намира. Детето се ражда с известни възможности, но после добива, после се научава да говори, после се научава на какво и да е изкуство. Апостол Павел казва, че докато човек е в тялото, е далеч от Господа, понеже нуждите на тялото се различават, донякъде не съвпадат с ония стремежи, които човешката душа има.<br />
<br />
Човешката душа. Какво нещо е човек? Какво нещо е душата? Ние казваме „човешка душа", „животинска душа" - това са понятия неопределени. Ние казваме, че човек трябва да има добра къща, да си има известни постижения. Защо ви е една хубава къща? Ще бъдете по-здрав. Защо ви е добра храна? За да бъдете по-здрав. Здравата храна има отношение към тялото. Казваме: трябва да дишаме също, за да сме здрави. Казвам, ако имате една хубава къща, ще се ползвате. Зависи много в каква къща живеете, за да сте здрави. Ако живеете в една бедна къща с много малки прозорци, ще бъдете лишен от ония блага, които светът съдържа. В това тяло, в което човек се намира, няма всичките удобства, не е още съвършено, за да се ползва от всичките блага, които животът съдържа.<br />
<br />
Вие обичате да пеете. Казва ви някой: „Като знаеш да пееш, какво ще придобиеш?" Или можете да рисувате. Казват ви: „След като рисуваш, какво ще придобиеш?" Или като спиш, какво ще добиеш? Или като ходиш, какво ще добиеш? Или като говориш, какво ще добиеш? Или като ядеш, какво ще добиеш? На всички тия въпроси можете да дадете различни отговори. Питат ви: „Какъв е смисълът на живота?" Пръстът не може да задава въпроса: „Какъв е смисълът на живота?" Той никога не може да разреши въпроса, какъв е смисълът на живота. Какъв е смисълът на живота, това само Бог знае. Това е работа на Бога. Каквото и да мислим, тоя въпрос ще остане неразрешен. Вие ще си го разрешите по един начин, но каквото и разрешение да дадете в себе си, ще останете недоволен. Едно просто обяснение. Представете си, че един домакин има малко развалено брашно, от седем месеца е това брашно и се е развалило. Каквато и баница да направите от него, както и да я направите, все ще има един недостатък. Тая баница няма да бъде тъй хубава, каквато би била, ако е направена от прясно брашно.<br />
<br />
Вие поддържате известна теория за нещо, но някой ви казва: „Това е старо брашно." Преди няколко хиляди години е смляно брашното, и ти правиш баница сега от него. Какво е казал апостол Павел? „Живото учение се различава от мъртвото." Ако едно учение, което вие посаждате, не може да израсте вътре във вас, не може да даде плод и да смелиш от това жито брашно и да направиш хубав хляб от него, то каква ви е ползата? Житото от преди хиляди години е расло, то и сега расте. Преди хиляди години са употребявали житото. Сега откриват чрез изследвания, че едно време преди Христа, хората преди две-три хиляди години са правили баница от жито. Какви са били тогавашните баници? Питам: ако знаем какви са били тогавашните баници, какво ще ни ползва? Ние знаем какви са сегашните баници, можем да ги опитаме, а пък тогавашните баници са се харесвали на ония хора, които са живели в ония времена.<br />
<br />
Казвате: „Ако стана учен човек, какво ще добия?" Ако израстете, какво ще добиете? Ще ядете повече. Ако станете богат, какво ще добиете? Ще харчите повече. Ако осиромашеете. ще харчите по-малко. Ако сте учен човек, ще мислите повече, ако сте невежа, ще мислите по-малко. Какво искате да добиете вие? След като сте станали красив, какво искате да добиете повече? Да кажем, че имате най-голямата красота - като ангел сте красиви. Какво искате да добиете по-нататък? Да кажем, че сте толкова красиви, че повече от това не може да бъдете красиви. Какъв ще бъде тогава вашият стремеж? Да ви обичат хората.<br />
<br />
Пак ще дойдем до момата. Някой път, не че искам да говоря за красивата мома. но тя, както и други неща, това са пособия, които са потребни. Да кажем, че имате числата: 1. 2. 3, 4, 5, 6. 7, 8, 9, 10. Хващам едно от тях, вземам едно число. Например искам да изразя числото 20. Вземам цифрите 2 и 0. Има да ми дава някой трийсет лева. Хвана трите и после нулата. И казвам: „Мен ли намери?'' „Ами кого ще намеря?" „Мома", „жена", „дете", „мъж" - това са все числа, пособия. Това не сте вие.<br />
<br />
Когато говоря за човешкото тяло, подразбирам един автомобил, направен някъде, в който някой влиза и си живее, и се разхожда, но той не е направил тоя автомобил, той го е купил. И даже не разбира устройството на този автомобил. И някъде се заплеска автомобилът и не върви. Казва: „Аз се разболях." Не, той не се е разболял, а автомобилът. Някой винт се е развъртял или някое колело, някоя спица. Трябва да повикаш някой техник да поправи колелото. Днес поправиш, утре поправиш, и автомобилът все отказва да върви, и най-сетне кажеш на домашните си: „Тоя автомобил не е добър, остарял е. Ще го продадем и ще купим по-хубав, да не вдига много шум." Питаш сега така: „Като умре човек, къде ще иде?" За мен въпросът е: ти, като излезеш от автомобила си, къде ще идеш? Ще слезеш на земята и ще вървиш. Вместо автомобилът да върши работата за теб, ти ще я вършиш. Има и друг начин на разсъждение. Аз, който съм влязъл в автомобила, имам свойството и да хвъркам. След като изляза от автомобила си, ще хвръкна. Питам сега: с автомобил ли е по-хубаво човек да ходи, или да хвърка като птица? Разбира се, да хвърка е малко по-хубаво, отколкото с автомобил.<br />
<br />
Има нещо, което ни стяга, което нарушава нашия вътрешен мир. Например питаш какво нещо е доброто. Не можеш да го определиш. Питаш какво, нещо е злото, и него не можеш да определиш. Каква форма ще дадеш на злото? Как ще го представиш? Много форми има злото. Не можеш да го определиш. Но щом направиш едно добро, усещаш благата на доброто. Как ги усещаш? Разположен си, весел си. Щом направиш зло - не го знаеш какво нещо е, но ти е смутено сърцето, целия ден си недоволен. Значи има неща, които не ги разбираме, не ги знаем, а пък при това носим последствията им. Някой казва: „Ние трябва да знаем." Хубаво е, няма по-хубаво нещо от това да знаеш. Ако не знаеш, какво трябва да правиш? Искаш да бъдеш здрав, нали така? Майка ти, баща ти ти създадоха хубави зъби. Ти ще пазиш зъбите си.<br />
<br />
Ще започнеш от обикновените работи, за да изясниш духовните работи. Духовните работи се изясняват чрез физическите работи. Ако храната, която вземаш, не я сдъвчеш, то след една-две години ще страдаш. Ако храната я гълташ, като я попрехвърлиш само няколко пъти в устата си, ще страдаш. Има животни като боата, които, като хванат жертвата, гълтат я, без да я дъвчат. Една боа, като хване една коза, една овца или сърна, нагълта я цялата. И тогава именно убиват боата. Тя пет-шест дни не може да дойде на себе си. Инертна е, пет-шест дни трябва да минат, докато се смели тая храна. Някой път вие се усещате инертни, като че нищо не мислите. Погълнали се нещо, вие сте яли, както боата е яла. Захласнати сте. Нямате никаква охота, никакво желание. Искате да спите само, да бъдете на рахатлък [рахатлък <em>(тур.) </em>- спокойствие, безгрижие]. Това е змията, която е глътнала нещо и пет-шест дни трябва да го чака то да се смели. След като е ял човек, трябват четири-пет часа, докато се смели храната. А у змията не е така.<br />
<br />
Ако вие сега вземете известно учение, което сте го глътнали само, а не сте го сдъвкали, това учение ще ви смущава. Може би години трябва да минат, докато се поясни то. Допуснете, че някой ви проповядва: „Всичко е произволно, случайно е създаден светът, няма ред в света." И да кажем, че вие приемате това учение, и децата ви. Какви ще бъдат резултатите? Сега аз на това правя възражение с един пример. Връща се от странство един български студент, който свършил там математика. Бащата от голяма радост заклал две пилета, опекъл ги. Синът, след като ги погледнал, казал: „Аз ще докажа, че пилетата са три, а не две." „Три ли са?" „Доказва го нашият професор." „Може ли да бъде?" Започва да доказва, доказва. Бащата седи, не разбира добре. Доказва синът сега, че пилетата са три. Бащата казва: „Синко, да направим опит. Аз ще изям едната кокошка, другата майка ти, а пък третата, която ти доказваш, ще оставим на тебе." Вие искате да докажете нещо, което няма съществуване. Две кокошки са те. Двете кокошки три не могат да станат. Могат да станат при известни условия, но то е един друг процес. Но в дадения случай от две кокошки не можете да извадите три кокошки.<br />
<br />
Да кажем, че сега вие имате идеята да бъдете добър. Каква е идеята? Или пък че искате да обичате или да ви обичат. Каква е вашата идея? Да дойдем до реалните неща. Искам да ми дадат вода, това значи, че имам нужда от вода. И ако онзи човек ми даде вода, той задоволява моята вътрешна нужда и аз ще му благодаря. Вие искате да ви обичат. Това е една голяма вътрешна нужда. Аз не обяснявам какво нещо е любовта, какво нещо е животът. Само Господ, който е създал нещата, ги знае.<br />
<br />
Но в дадения случай, щом искате да ви обичат хората, това подразбира, че имате известна малка нужда, която трябва да се задоволи. За мен е безразлично как ще ви обичат. Как ще ви обичат? Искате този човек да ви обича, да ви даде чаша вода. Водата да е чиста и като я изпиете, да задоволите жаждата си. Да ви даде чаша вода, и да не разправя, че ви обича. Ако тая вода утоли жаждата ви, във вас се ражда едно живо чувство и казвате: ,.Много ви благодаря. че ми дадохте хубавата вода." Това е сега конкретно обяснение. Ние даваме на любовта съвсем друг характер. Този човек ще стане условие, средство, за да се задоволи една ваша нужда, колкото и да е малка. Вие не очаквайте през целия си живот да ви обича този човек. Вие сте чудни! Някой път искате цял живот да ви обича някой приятел. Искате цял живот да върви подире ви с ибрика [ибрик <em>(тур.) </em>- меден или глинен съд за поливане при миене] и да ви даде вода. Вие благодарете за водата, която в дадения случай е дал, за нуждата, която той е задоволил, за любовта, която в дадения случай е показал. Може да се минат години и вие да кажете: „Отидох на екскурзия и един човек ми даде чаша вода. Колко благодаря на тоя човек."<br />
<br />
Ние, съвременните хора, със своите неразбирания си създаваме нещастия. Вие казвате: „Ние не се обичаме." Какво значи това? Искате вода от мен - не ви давам. Искате хляб от мен - не ви давам. Ако всеки ден идвате да искате хляб от мен, питам, какви ще бъдат нашите отношения? При един хлебар всякога ще искате, но ще носите разменна монета, ще дадете и ще вземете.<br />
<br />
Сега аз ще представя въпроса по друг начин, за да обясня конкретно някои факти. Представете си, че аз вървя и съм жаден. Другият, когото срещам на пътя си, носи вода, а пък няма хляб. Аз нося хляб, но нямам вода. Той ми казва: „Нямате ли малко вода?" Аз казвам: „Нямате ли малко хляб?" Какво става тогава? Става една смяна на любовта. Изваждам аз своята торба и той своята манерка. Аз отварям торбата си, тия модерните раници, изваждам пресен сомун, отрязвам едно парче и му давам. Той ми дава една чаша вода. Ето, ние се обичаме двамата - той ми дава вода, аз му давам хляб. Образува се една вътрешна връзка, ние си услужваме. Това е любовта - чиста вода, за да задоволиш жаждата си от извора. И тоя хляб трябва да е пресен, от чиста пшеница. Вие ще кажете, че любовта трябва да бъде идеална, Божествена. Това са празни работи. Има една любов на книга: „Без тебе не мога да живея!" Бошлаф [бошлаф <em>(тур.) - </em>празни приказки]. Без нея не може да живее, а пък сега живее. „Без тебе животът ми е нещастен." Бошлаф. В какво седи нещастието? Че като срещна тоя пътник, виждам, че неговата манерка е пълна с вода. Аз съм жаден. Тогава аз ставам нещастен, понеже не ми дава от водата си. Той е гладен. Казва ми: ,,Дай хляб." Аз не му давам, казвам: „Иди във фурната да си вземеш." Той е нещастен.<br />
<br />
Сега аз, третият, срещам вас двамата, които казвате, че сте нещастни. Аз знам ясно работата. Единият е жаден, другият има вода, и не му дава. Но този последният е гладен, а първият има хляб, но не му дава. Единият жадува, а другият гладува. Срещам единия, той ми казва: „Тоя безобразник жаден ще ме умори." Срещам другия, той ми казва: „Тоя безобразник гладен ще ме умори. Нищо не дава."<br />
<br />
Представете си, че аз, третият човек, нося и вода, и хляб. Викам, двамата души и ги примирявам. Ще им тегля един морал. Ето аз как разбирам. Казвам на единия: „Ти от какво си недоволен?" „Щеше да ме умори този. Жаден съм." Отварям своята манерка и му наливам, и му казвам: „Заповядай." Той ми казва: „Много ти благодаря. В теб има човещина." На другия казвам: „Ти какво искаш?" Той пък няма хляб. Отварям торбата, развързвам я и му давам хляб. Те двамата се споглеждат и казват: „Това нещо, което тоя човек направи, и ние можехме да го направим. Аз имам изобилно хляб, ти имаш изобилно вода."<br />
<br />
Трябва едно вътрешно разбирателство да има, за да стане животът приятен. Но ние даваме друго обяснение. Казвате: „Така не може да се живее. Добро не може да се прави." Това са известни философски разсъждения, с които не може да се живее, които нямат приложение.<br />
<br />
Доброто всякога можете да приложите. Вие сте на извора. Имате чаша вода. Какво ви струва да му дадете чаша вода? Можете да му услужите. Вие казвате: ..Аз не искам да му дам моята чаша. Такива са моите възгледи. От моята чаша само аз мога да пия." И могат да се привеждат ред примери, защо всеки трябва да си има своя чаша. Но това не е абсолютно. Аз всякога нося две чаши - една за себе си и една за ближните. Когато ми се пие вода, пия с чашата си, а за ближните си давам с другата чаша, тъй че имам чаша, с която винаги мога да услужа, комуто и да е. Който не разбира, може да каже: „Всеки със своята чаша." Право е. Аз мога да ви докажа. Аз имам една уста, която е само за мене. Аз не мога да дам своята уста на заем. Това разбирам аз под думите „със своята чаша". И друг не може да даде своята уста в заем. Вие много буквално разбирате. Аз не мога да му заема моята уста, той няма нужда от това, но мога на тоя човек да му услужа - имам една чаша.<br />
<br />
Понякога мога да му услужа и с устата си. И с устата си мога да му дам. Мога да напълня устата си с вода и ще прилепя моята уста до неговата уста. и ще кажа: „Гълтай сега." И когато двама души се целуват, то това има съвсем друга философия. Казват, че двама души се много обичат. Единият е жаден, а пък другият го целува, туря му вода. Някой защо целува момата? Жадна е момата. Или защо момата целува момъка? Жаден е момъкът или е гладен. Дайте едно правилно изяснение на тези разсъждения. за да не се внесе съблазън, не внасяйте извратен метод за разбиране. Един хваща някого. Не туряй лошо обяснение. Ако не го хване, той ще падне и ще се убие, той ще изгуби живота си. Защо го хващам? За да го спася.<br />
<br />
На всинца ви казвам: не носете изопачени възгледи за живота. Вие например не знаете какво нещо е целувката. Аз обяснявам един начин на целувката.<br />
<br />
Вие не знаете какво нещо е доброто. В дадения случай една чаша вода е доброто, или малко хляб, или една дума. Един се е обезсърчил, иска да се самоубие, не иска да живее. Казвам му: „Твоите работи утре ще се оправят." Сега ще дойде другата философия: ами това, което аз казвам, ще стане ли? Всичко, което казвам, може да стане. Ще каже някой: „Как така?" Че аз съм един богат милионер. Срещам един човек, който се е обезсърчил. Казвам му: „Утре твоите работи ще се оправят. Господ ще ги оправи." На следния ден му подпиша един чек от десет хиляди лева и му пиша: „Господине, понеже виждам, че имате голяма нужда, пращам ви десет хиляди лева, за да си услужите. Ако искате, един ден ми ги върнете. Ако ли не, няма нищо." Всеки от вас може да оправи така Божиите работи. Вие сте касиери на Господа, а всеки от вас може да свърши една работа, не да чака други да я свършат. Че кой от вас, ако мине някой покрай къщата ви, не може да му даде една чаша вода или един самун хляб? Или кой от вас не може да му каже една добра дума или не може да му даде сто лева? Но вие разсъждавате: „На този сто лева, на онзи сто лева. Какво ще стане тогава с нас?" Сто ако дадеш, ще дойдат двеста, ще дойдат триста.<br />
<br />
В природата има едно Божествено Съзнание, което държи в сметка всички наши постъпки. Ако ти си верен, направи нещо и го забрави. Направи какво да е добро и ще видиш, че това добро ще се върне към тебе. Може да направиш опит. Не само за насърчение е това. Има едно съзнание, което всичко вижда. Ти си направил услуга на един царски син. Този цар не може да не благодари. Той ще изпита кой е направил доброто и оттогава всичките твои работи ще се оправят. Или другояче казано: в дадения случай, когато ти си извършил волята Божия, тъй както се изисква, то твоите работи ще се оправят. Сега някой път не се оправят работите. Вие можете да ги оправите, но ги оставяте друг да ги оправи. Господ е пратил при тебе един беден човек, за да се оправят твоите работи, а пък ти изпращаш този беден човек при друг човек, той да му направи добро. Ти казваш: „Днес съм крайно неразположен." И тогава работите на онзи, при когото го изпращаш, се оправят, а ти ще загазиш.<br />
<br />
Всеки случай за доброто: това е царският син, пратен в дома ти, за да се оправят твоите работи. Ако си нахранил или напоил един беден човек, някой ангел си нахранил, или някой ангел си напоил. Ангелите всичко знаят на небето, но ангелите, когато дойдат на земята в плът и кръв, съвсем я загазват и те. Вие не разбирате. Понеже те са същества крайно чисти и крайно благородни, те не обичат да правят никакво насилие. Той ще каже: „Услужи ми." Като не му помогнеш, той ще отиде на друго място. Ходи, ходи, изнемогва и казва този ангел: „Ще се мре." Капнал е някъде. Ти ще го намериш и ще му дадеш чаша вода, и той ще ти каже: „Един ден аз ще ти се отплатя за услугата, която ми направи. Аз съм ти много признателен." И някой път усещаш, когато си капнал, съсипан, отчаян, едва ли не си загубил съзнание, и дойде някой, каже ти сладка дума, каже ти: „Добър е Господ." И ти даде една чаша вода. И оттогава всичките ти работи тръгват. Питам: този човек по свой почин ли го е направил, или има някое подбуждение?<br />
<br />
Всяко добро, което ние извършваме, в дадения случай е един подтик на Великия, на Бога. Бог е в нас и иска да направи добро. Той е стремежът. И ако в дадения случай, когато Бог иска да направи добро, ти противодействаш, ти си създаваш лоша карма. Бог те опитва. Иска да се прояви чрез тебе. Но ако не Му дадеш място да се прояви, Той ще отиде на друго място, на трето място.<br />
<br />
Всякога подтикът да се прави добро, подтикът за любов, какъвто и да е подтик на доброто, тоя подтик иде от Бога. И ако го последваш, ще получиш Божието благословение. Ти казваш: „Ами какво ще кажат хората?" Кои са тия хора? Сега да ви кажа. С вашите възгледи някой път се смущавате. В древността един окултен учител изпратил един свой ученик на изпит. Той минал през едно място, дето хората били направени като живи, но от восък. Те са били маски. Там имало всичко за ядене и пиене. Като вижда той тия восъчни същества, че го гледат, той казал: „Тук не мога да бутам." Минава на друго място, дето нямало маски, и казал си: „Мога да бутам сега." Някой път ви е страх от восъчните фигури, защото във вас няма убеждение. А пък като няма [восъчни фигури], казващ: „Мога да бутам."<br />
<br />
Моралната страна ето коя е. Като минавам покрай тия хора, ще ги питам: „Мога ли да взема от това, което тук имате?" Носите една кошница. Аз питам: „Можете ли да ми услужите?" Ако вие сте царският син. може би ще кажете: „Ще ми падне достойнството, ако поискам. Срам ме е да поискам." Като види цяла кошница с плодове, кое е по-хубаво: сам ли да си вземе, или да му дадат? Опасно е да вземате сами. Всякога в природата е опасно да вземате без позволение. Виждаме, че когато човек взема без позволение, най-големите нещастия го сполетяват. Жената е взела без позволение един плод. Това беше една кошница. Нямаше никой, да пази. На онова дърво Бог не беше турил нито един ангел да го пази. Дойде един адепт и каза: „Добре е да вземем. Никой няма." И ядоха от тоя плод. Не, не е позволено да вземате оттам, откъдето не ви е дадено.<br />
<br />
Злото в света е забраненият плод. Доброто е позволеният плод. Но понеже на това дърво растат едновременно и доброто, и злото, ти трябва да знаеш да различаваш кой плод е добър, кой лош. Мога да ви го обясня, но ще го оставя засега необяснено.<br />
<br />
[[Картинка:OOK-14-2-28-1.GIF]]<br />
<br />
Представете си, че имате едно яйце. Казвам, от това яйце мога да изкарам едно пиле. Вие знаете, че едно яйце трябва да го мъти една кокошка. А пък аз казвам, и без да го мъти кокошка, мога да изкарам едно пиле. Няма да кажа: „Allez passez [Allez passez! <em>(фр.) </em>- Възглас на илюзионист, който прави номер, „фокус бокус!"], хоп!" Аз зная, че това яйце има всички възможности да развие едно пиле, като му се дадат всички условия.<br />
<br />
За ония блага, които са скрити във вас, трябва да изучавате условията. Вие искате да бъдете добри механически. Мислите да отидете на небето, да станете добри. В небето ще имате хубави условия, но трябва висока наука. Вие, като отидете на небето между ангелите, ще се намерите в чудо. Голяма разлика има между тяхното и вашето разбиране. Какво ще разберете от техния живот? Много хора са ходили на другия свят и след като поседят една-две години, казват: „Да се върнем на земята." Питам сега: един българин със своите потури, ако влезе в един модерен журфикс [журфикс <em>(от фр.) </em>- определен ден през седмицата за посрещане на гости] на някои посланици с фракове, цилиндри, ръкавици, този българин като поседи, поседи. ще каже: ,.Тая работа не е за мен."<br />
<br />
Вие си имате сега известна представа за ангелите. По някой път аз казвам, че ангелите са тук. на земята. Работните ангели са на земята, а пък ангелите, които празнуват, са на небето. Когато някой ангел иска да празнува, се качва на небето, а пък когато иска да работи, той идва на земята.<br />
<br />
Сега вие сте ангели, дошли сте на работа тук, но сте забравили, че сте ангели. Да ви обясня сега идеята, която е турена, в един пример. Само отчасти той обяснява тая идея. Това е един анекдот, един мит. Ной имал само една дъщеря. Явили се трима кандидати. Така се влюбили в нея, че всеки казвал: „Не мога да живея без нея, ще се самоубия." Ной се намерил в трудно положение. Мислил, мислил и най-после, за да ги избави, намислил следното: той имал една котка, имал и една магарица. Простира си ръцете и направил котката като дъщеря си красива, прилича на неговата дъщеря. И магарицата направил също на красива мома като дъщеря си. И тримата се оженили, и всички били щастливи. Той почнал да ги обикаля. И единият казал: „Много, много съм доволен от дъщеря ви. Отлична е, но някой път обича да дращи." Ной казал: „Родът й е такъв." Отишъл при другия. Той казал: „Много съм благодарен, но по някой път рита, но носи се." Ной казал: „Родът й е такъв." Най-после идва до същинската си дъщеря. Той казал: „Безпогрешна е. Ангел е." Ной казал: „Тя е същинската."<br />
<br />
Някой път вие сте оженени за някой котарак, за някоя котка. Не го вземайте буквално, но вашите идеи са така изопачени. Вашето разбиране не е още онова, чистото, Божественото, което носи живота в себе си, но има нещо хапливо. Хубаво е, но ще те одращи нещо. Липсва му нещо. Хубаво, хубаво, но все има един ритник. Дойдете най-после до третото положение, на същинския ангел, който нито дращи, нито рита. Истината сама по себе си нито дращи, нито рита. Божественото е абсолютно свободно от всички недостатъци. Тия недостатъци са свойствени на човешкия живот и на животинския живот. И ако някой път се явява у вас проблясък и казвате: „Направих аз погрешка, ожених се за оная дъщеря, която дращи", родът й е такъв. Някой път са ви ритнали, друг път вие ритате. Като не одобрявате някого, с езика си го ритате. Когато дойдете до онова състояние, когато нито ще ритате, нито ще дращите, нито вас ще ви ритат, тогава животът ще е друг.<br />
<br />
Чистата мисъл е, която носи живот. Аз не разбирам външния живот на човека. Всички вие сте добри. Добри сте само дотогава, докато ви задоволяват нуждите. В дадения случай, щом не ви задоволят нуждите, вие не можете да бъдете добър. Вървя аз по пътя. Вие сте човек с честолюбие. Още като ви видя отдалеч, аз виждам, че сте честолюбиви, високо мнение имате за себе си. Поздравявам ви внимателно. Ако не ви поздравя, ще предизвикам една реакция във вас. Всеки човек може да предизвика една реакция в честолюбивия. На честолюбивия не казвайте горчива дума, кажете му една сладка дума, защо ще му казвате горчива дума? Вие казвате: „Аз искам да го морализирам." Вие себе си не морализирате, а другите.<br />
<br />
Някой направи погрешка. Той ми казва: „Какво да правя?" Казвам му: „Поправи погрешката." „Как да я поправя?" „Този човек ти даде десет лева да му направиш малка услуга, а пък ти отказа. Отиде та се наяде с тия пари, похарчи ги. Връщаш се и се чудиш какво да кажеш, как да излъжеш. Ти казваш, че като си турил парите в джоба си, някой бръкнал и ги извадил. Ти скрояваш тая работа. Казвам ти, онзи човек те прати да му направиш едно добро, и ти не можа да му направиш доброто. На себе си направи доброто - изяде парите. И се чудиш после какво да кажеш, или казваш, че като си отишъл, бакалницата била затворена, и като си се връщал, бръкнал някой в джоба ти и взел парите. Правиш такъв долап [долап <em>(диал ) </em>- лъжа, хитрина, интрига]. Този човек аз го избавям от това изкушение. Казвам му: „Ето десет лева. Ще отидеш да си уравниш сметката." Това мога да го направя. Ако не го направя, ще го тикна в по-големи лъжи, и аз тогава нося половината отговорност. По-добре е аз да дам пари, отколкото да го накарам да лъже.<br />
<br />
Никога не си позволявайте никаква лъжа. Никаква - нито черна, нито бяла. Черната или бялата лъжа всякога скъпо излиза.<br />
<br />
Една ученичка ми разправяше една своя опитност и между другото каза: „Не е било случай в живота ми, когато да съм казала каквато и да е лъжа и да не ми дойде някое наказание: да падна или да се ударя. Та аз се наплаших, страх ме е да лъжа, защото, ако излъжа, ще ми се пукне главата или друго нещо ще стане." Ние мислим, че като кажем някой долап, някоя лъжа, някоя дипломатическа лъжа, сме спечелили нещо. Лъжата, и философска да е, и дипломатическа да е, и морална да е, все е лъжа. А пък доброто, с каквито и дрехи да го облечете, то все е добро, то не губи своята цена. Злото, с каквито и дрехи да го облечете, цената му не се повишава. Това са възгледи, които трябва да имате.<br />
<br />
Доброто е нещо конкретно. Всяка добра постъпка, която искате да направите, е един импулс на Бога във вас. Всички бъдете готови. Не чакайте Бог да ви се разкрие в Своята слава. Че Той ви се е разкрил.<br />
<br />
Идва един дядо при мен. Казвам му: „Не е хубаво човек да проси." Гледам, този старец е умен, вече не проси. Като дойде пак при мен, ще донесе седем-осем, десет яйца, които е турил в кошницата. Аз виждам колко му трябват сега, давам му пари. На друго място ще му платят по един-два лева на яйце, аз ги плащам по пет-шест лева. Той поглежда доволен, че скъпо си е продал яйцата. Търговска работа върши. Че какво ми коства да му дам по пет-шест лева на яйце. Аз мога да му кажа, че на друго място са по-евтини. Не, той се учи. Ще се учи. Даже и по десет лева му дай на яйце, няма да изгубиш. Който разбира - дава. Нито яйцата са негови, нито парите са мои. Аз разполагам с чужди пари, той разполага с чужди яйца. Кокошката е крякала и е снесла десет яйца. Но добра воля има той, иска да ме запознае с кокошките. Аз му благодаря. Вземам адресите на тия кокошки. Щом взема едно яйце, аз посетя кокошката. Не съм й взел нито едно яйце, без да посетя кокошката. За мен кокошката не е кокошка, то е фирма и крайно съм признателен за хубавата работа. На кокошката казвам: „Много хубави яйца снасяш." То е в преносен смисъл.<br />
<br />
Всичкият живот, в каквато и да е форма, произтича от Бога. Не гледайте на тоя живот с презрение. И всяко нещо, всяко благо, което излиза от живота, един плод, една ябълка, произтичат от Бога. Най-първо аз благодаря, че Бог се проявява чрез плода и същевременно аз задоволявам една своя нужда.<br />
<br />
Сега вие сте се събрали тук. Казвате: „Защо сме се събрали?" Да ви кажа защо. Половината от вас носите вода, а другата половина от вас носите хляб. Някои от вас сте хлебари, а пък другите сте градинари. Едни от вас сте гладни, а други сте жадни. Едни от вас правите обмяната правилно, а другите спорите и всеки държи хляба си и водата си.<br />
<br />
А пък трета категория има между вас, които действат примирително. Три категории сте. За да върви работата, водата трябва да минава, не трябва да застоява. Шишето, което съдържа всичката вода, не знае колко вода има. Яйцето, което си седи в черупката, не знае каква цена има. Но аз, човекът, имам това шише и това яйце, зная какво има в тях. Яйцето е за нас, водата е за нас, хлябът е за нас. А пък ония, които го носят, те са само носители на Божествения живот.<br />
<br />
Вие сте се събрали, за да опитате благата, които Бог ви е дал, за да обикнете тия блага. И ако тая обмяна стане правилно, вие ще опитате Божието благословение.<br />
<br />
Сега мога да ви кажа тъй: гледайте да изпълните волята Божия. Как ще изпълните волята Божия, ако не обичате? Вие, ако не обичате Бога, нищо няма да можете да направите в света. Вие казвате така: „Как мога да обичам това, което не виждам?" Питам ви тогава, въздуха виждате ли го? Но го обичате. Само малка частица виждате от светлината, но всичката светлина, която се разпространява в цялата вселена, не я виждате. Не е необходимо ние да знаем нещата. Ние можем да ги опитаме, можем да имаме контакт с тях. Малкият живот, който сега е вътре в нас, е един контакт с Божественото. Тоя малкият мир, който имате, малката мисъл, малкото чувство, малката радост, която имате, тоя малкият подтик, който имате, е от Бога. И всичко това е в съприкосновение с Бога. Бъдете благодарни от това малкото. Вие сте обградени с Бога. Ако искате повече, можете да вземете, обаче вие не считате, че то е от Бога, и търсите нещо друго. Казвате: „Като умрем, ще ни се разкрие." Това е вярно. Смъртта е преграда.<br />
<br />
Смъртта съществува сега, и ония материалистични схващания - също. Да кажем, че аз съм толкова голям егоист, че мисля само за себе си. Най-голямата преграда за Божественото е човешкият егоизъм.<br />
<br />
Ако аз мисля само за къщата, за тялото си, за материалните работи, утре аз ще напусна тоя автомобил. Като дойда до една глинеста местност, ще го напусна и ще изляза да вървя пеш. Като го имах, трябваше ми бензин, трябваше ми и шофьор, а сега оставям и шофьора, и бензина и тръгвам сам по планината нагоре. Казвам на шофьора: „Вземи тоя автомобил и го закарай назад. Аз отивам горе в планината."<br />
<br />
Вие казвате сега: ..Човек трябва да излезе от тялото си." Че мъчно ли е човек да излезе от тялото си? Каква мъчнотия има да излезе от автомобила си? Има ли някаква мъчнотия, освен ако е залостена вратата на автомобила и не можете да я отворите? Но ако не е залостена, ще отворите вратата и ще излезете навън, а пък на шофьора ще кажете: „На гаража!" И вие ще се качите на планината.<br />
<br />
Не е лошо човек да има автомобил, но не е лошо да ходи човек и пеш. Някъде ще бъдете с автомобил, в планината ще ходите пеш. С автомобил ще ходите, когато условията помагат. Ако условията помагат, можете да имате най-хубавия автомобил. Качете се и благодарете на Бога. А на планината ще слезете от него и ще бъдете благодарен. Вън от тялото си, вътре в тялото си и при каквито и да е условия, да можете да изпълните волята Божия във всичките ваши най-малки подбуждения, които Бог ви дава. Да изпълните волята Божия, това е важното.<br />
<br />
Аз ви говоря сега бегло, защото нямам време. Някой ден ще ви кажа един начин, как да се прави добро. Както има начин, правило, как да свирите, така има и начин за правене на добро.<br />
<br />
Самоук може да бъдете. Има хора, които свирят, без да са се учили някъде, но все пак онзи, който е учил да свири при учител, свири по-добре. Някой може да се учи сам да пише, без да го е учил някои как да пише. В началото буквите ги пише неправилно. Някой път четете, четете, и не можете да прочетете думата, която е написана - буквите са неясни.<br />
<br />
Някой ми казва: „Тия работи аз ги знам." Аз съм срещал много проповедници, цитират ми какво казал Христос, какво казал апостол Павел, какво е казал един писател. Всички тия автори след като ги процитира, аз му задавам въпроса: ,.Кажи ми как да направя най-малкото добро?" Той ми казва: .,Не го ли знаеш?" Казвам му после: „Как да направя най-голямото добро?'' Той ми казва: .,Че не го ли знаеш?" Казвам му: „Че каква нужда има да ми разправяте, да ми цитирате апостолите, Христа и други, ако не можете да ми кажете как да правя най-малкото и най-голямото добро? Щом аз зная как да правя най-малкото и най-голямото добро, тогава каква нужда има да ми цитираш това и това." Тогава става въпрос запример за най-малко добро. Аз се спирам и му казвам: „Слушай!" Ние се намираме да кажем в дадения случай някъде. Аз съм прям, казвам му: „Ние сме и двамата богати." Ти се спираш като проповедник на много автори и си учен, кесията ти е пълна с пари, богат си. И аз изваждам своята торба и започвам да ги броя - повече от две хиляди са парите. Всеки си взема торбата и тръгваме.<br />
<br />
Казвам му: ..Слушай, да направим ортаклък [ортаклък <em>(тур.) </em>- съдружничество]. Аз обичам ортаклъка. Ще срещаме хора с празни торби. Аз ще пусна една жълтица в торбата му, и ти - също. Срещаме втори човек, пак така ще направим. Най-сетне, като остане по една златна монета в торбите ни, ще кажем: „Стига вече!"<br />
<br />
,.Какъв е смисълът?" - ще питате. Смисълът е в това, че по-лека ще бъде торбата. А пък сега торбите ни са тежки. Ти и аз ще бъдем свободни.<br />
<br />
Та направете ортаклък. Съединете се вие, богатите, и тръгнете сега. Ти една златна монета, той една златна монета, ти една златна, той една златна, туряйте в торбите на хората. А пък като остане по една във вашата торба, идете си вкъщи и благодарете на Бога.<br />
<br />
<em>„Добрата молитва"</em><br />
<br />
<em>6.30 часа</em><br />
<br />
Двадесет и шеста лекция на Обшия окултен клас<br />
<br />
27 март 1935 г.. сряда, 5 часа<br />
<br />
София - Изгрев</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:OOK-14-2-26-1.GIF&diff=43206Файл:OOK-14-2-26-1.GIF2013-12-08T17:42:44Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div></div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&diff=43205Законът на свободата2013-12-08T17:19:20Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Общ Окултен Клас]]- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]–[[1935]])<br />
<br />
[[КНИГА: Ако говоря, том І]]<br />
<br />
== ЗАКОНЪТ НА СВОБОДАТА ==<br />
<br />
<br />
----<br />
<br />
"Отче наш"<br />
<br />
"В начало бе словото"<br />
<br />
Ще взема само три стиха от Евангелието на Йоана, глава 15, стихове 15-17.<br />
<br />
Вие сте чели може би двайсет пъти това място. Вие през целия си живот може да носите една сабя, без да сте герои. И някой може да носи цял живот някоя книга в торбата си, без да е учен човек. Хората чакат сега да дойдат богатствата. На богатствата, които носят в главата си и в сърцето си, те не обръщат внимание, а чакат да дойде това отнякъде. Това са лотарийните билети - желаят да спечелят. Лотарийните билети спадат към особен закон -при тях има извънредни случаи за спечелване.<br />
<br />
Някой път съществува едно еднообразие в живота, което спъва човека. Човек е по някой път лош по причина на еднообразието. Ако ядете цяла година най-хубавите неща, например ако ядете цяла година захар, от еднообразието ще ви се втръсне. Даже и на религиозните хора еднообразието се втръсва, и на тях става неприятно. То спъва човека. Може да констатирате, че сте болни, че не сте умни, че нямате това или онова, много такива работи може да констатирате. Може да констатирате, че сте лош. Какво от това? Може да констатирате, че сте добър. Има една доброта, която аз наричам отрицателна доброта, и която се втръсва. Някой път и лошото се втръсва на човека, когато няма сменяване. В живота трябва да има една промяна.<br />
<br />
Сега някои запитват, защо някои хора са невежи. Колко отговора може да се дадат? Може невежеството да бъде допуснато от първата причина, може да се допусне от последствията, може да се допусне от външната обстановка. На това трябва да се направи един превод. Казват, причината е, че Господ така го е създал. Апостол Павел казва, че някои съдове са направени за благородни работи, а някои – за долни работи. Светът е направен за нещо. Онзи, който не знае как да направи аналогията, той може да оправдае всички противоречия.<br />
<br />
Питам, ти можеш да оправдаеш една своя погрешка, но какво ще ти допринесе това? Например ти си се хвърлил от високо място, и си счупил крака си, и казваш, че си нямал лоши намерения. Каква полза има от това оправдание, кракът ти е счупен. Това оправдание не е философия. Младият очаква до известно време, и после иде старостта. До известно време очаква, въодушевява се от нещо. В пълната възраст става по-сериозен, а пък на старини животът му съвсем се обезсмисля и той умира. Много хора умират с идеята, че животът е празен, но резултатът на живота зависи от вас. Ако вие имате една градина и я садите само с едногодишни растения като пъпеш, дини и прочие, и не сте сели никакви плодни дървета, които траят двайсет, трийсет, петдесет, сто години, ще имате вече една обстановка на нещата. Колко време траят тези [дини]? Тези [дини] могат да ви бъдат полезни, но за зимата никаква полза няма от тях. Това са сега едни аналогии, които не могат да ви дадат утеха за сегашния живот.<br />
<br />
Има някои работи, които ви спъват. Например спъва ви облеклото. Как сте облечени? Човек на младини, като дете, се носи неглиже. Като стане на десет-петнайсет години, той е вече спретнат. У българите има един характер – младежи на двайсет и една години вече се опасват с пояс, туря си цървули, туря си чушири(*1). Като стане на четиридесет и пет години, вървите се развързват вече, поясът е малко разпасан, дрехите са тук-таме окаляни, и като го питате, той казва: „Грижи имам." Но грижите не разрешават въпроса. Всички хора имат грижи. И у млекопитаещите, и те седят някой път неразположени, и те имат неразположение на духа. Някой път седи навъсен и чака само някой да го бутне, и казва, че не е разположен. А някой път човек е весел – става, играе, и после пак дойде неразположение. Духом сте неразположени и казвате: „Тази работа не върви, крив е пътят." А пък вие в никакъв крив път не сте тръгнали, защото, ако ви прекарат през една канализация, там пътят е прав, но е тъмен.<br />
<br />
Сега да прокараме едно сравнение. Ние говорим за водата. Трябва да знаете какво отношение има водата към човека, трябва да знаете кога са се създали водата, въздухът и светлината и защо. Трябва да знаете какво е предназначението на светлината и какво е отношението на храната към човека сега.<br />
<br />
Духовните хора са се стремели да ядат по-малко. В историята има много примери. Някои с години са живели така – само по един обед са вземали през седмицата. В един живот от четиридесет-петдесет години по един обед в седмицата! Правили са опити. Какво ще спечели човек, ако взима само по един обед в седмицата? Ние сме дошли до ядене три пъти на ден. Сега в Европа и в Америка има една теория, че на двайсет и четири часа трябва да се взема един обяд. Всяко нещо трябва да се обоснове на един разумен закон. Не е лошото в яденето. Всичко онова, което става в човешката душа, трябва да се разбира. Трябва да има едно вътрешно разбиране и използване, защото между всичките явления има една тясна връзка. Вземете тези неща, които вие считате за обикновени. Вие вземате една монета и я хвърляте нагоре. Подхвърляте един български лев и той пада на земята. Как наричат децата двете страни на монетата? Лице и опаки. Всеки път, като подхвърляте тази монета, не зависи от вас как ще падне, не може да заповядате как да падне. И някой път лицето й пада отгоре, а някой път опакото. Но ако тази пара я подхвърлите сто пъти правилно, то ще видите, че петдесет пъти ще се обърне с лицето си и петдесет пъти с опакото. Има един закон, който го наричат случайност. Случайността има връзка със законите, които функционират, и чиито функции ние едва съзнаваме. Ние наричаме нещо, че е случайно, когато не познаваме законите му. Същото се отнася и за твоето неразположение. При сто твои състояния – петдесет неразположения ще ти донесат и петдесет радости. Колкото си бил по-неразположен, толкова ще станеш по-радостен. Колкото си бил по-радостен, толкова по-неразположен ще бъдеш. Колкото по-малко скръб имаш, толкова по-малко радости имаш. И тези, които са боледували, те са повече калени, техният организъм е по-развит. Вие не обръщате внимание на тази неща, понеже не минават през вашето съзнание. Вие обръщате внимание на външните неща.<br />
<br />
Тялото е облекло – костюм на душата и духа. Дрехите са външен резултат. По дрехата можеш да познаеш един човек какъв е. По дрехите можеш да познаеш една цял култура каква е. Изразява се. У турците гащите са завити и закопчани, а пък вътре са широки и дънести. Значи турчинът отвътре е щедър, а отдолу – малко пуща. У европейците крачолите са отворени отдолу, всичко тече. Ще кажеш: „Това е една мода." Но модата е обоснована пак на един закон. На български каква дума има за мода? Каква дума са употребявали старите българи, преди да са знаели думата „мода"? Момите шиеха нашарено по полите. Техните сукмани са с дипли, с по сто-двеста дипли, и ги турят сукманите окачени, с диплите. Това е външната страна.<br />
<br />
Децата разбират живота по един начин, а възрастните – по друг начин. Законът, който съществува, е следният. Еднообразието в живота всякога носи едно разочарование. В какво седи еднообразието? В еднообразието се ражда мързелът. Щом има еднообразие, човек е мързелив. Мързеливите хора са еднообразни. Мързеливият човек казва: „Не ми трябва." Той не туря всяко нещо намясто – туря нещата, гдето свари и казва: „Уморих се вече."<br />
<br />
Някой път има някои ваши мисли, които не са поставени намясто. Има някои ваши желания, ваши постъпки, които не са намясто. Натрупани са от сто, а може би и от хиляда поколения. И един ден във вашия организъм почват да се събуждат тези мисли. Тези мисли са от рода на тези мухи, които са снесли яйца, и сега се излюпват – те си носят своя зародиш. Това е само за обяснение. Ще кажете: „Как ще се освободим?" Няма да давате условия да се измътват, защото, ако яйцата не ги турите в хубава обстановка, те няма да се излюпят.<br />
<br />
Онова, което е полезно за вашето развитие, то е да се освободите от това еднообразие. Вие казвате и туряте в ума си мисълта: „В следващото прераждане." Младият казва: „Аз трябва да живея." Но колко време ще живее той като млад? До четиридесет и пет – шейсет години може, но след това и неговият пояс ще се влече. Най-първо го въодушевяват външни неща, но после – вече не. Всичко в света си има свой край. И на пияницата може да му се втръсне виното, и един ден той може да хвърли чашата и да казва: „Няма да пия." Има втръсване. Някой път на човека му се втръсне доброто или пеенето, или облеклото, или яденето и оттам насетне този човек не може да го излекуваш.<br />
<br />
Сега освободете се от еднообразието. Аз като ви говоря, вие винаги обръщате внимание на вашите дрехи. А пък дрехите отвън винаги трябва да съответстват на човека. Те трябва да бъдат един израз на човешкия ум и на човешкото сърце. Китайците правят на жените си стегнати малки обуща. Откъде е излязла тази мода? Една китайка, като върви, крета като малка птица. Те им турят краката в малък калъп. Попитали един китаец: „Защо правите така?" Той казал: „Да не ходят нашите жени да хойкат." Дали тази е причината, то е въпрос. Това е един повод. Китайците имат много лоши навици, имат и някои добри навици. Като ходеха там европейците със своите кученца, кученцата могат да изчезнат. Всичко ядат китайците – кученцето като агънце ще го опекат и ще го изядат. По тези въпроси ние се отвличаме. Нашето минало упражнява влияние. На китаеца е голямо удоволствие да заколи кучето и да го изяде. Ако ви накарат на това, вие ще се гнусите. Но колко мисли има, които приличат на кучешка храна! Също така и колко желания има, които приличат на неговата храна.<br />
<br />
В какво седи волята на човека? Вие искате един човек да изпълни вашата воля. Най-първо вие направете сами себе си да слушате. Човек съставлява едно двойно същество. Той е по създание единство, но е раздвоен. Две същества живеят в човека. И даже съвременните учени хора говорят за раздвояване на съзнанието. Но за съзнанието на човека има две страни. Някои го наричат нисш ум и висш ум. Не, но две разбирания има в човека за живота. Той е едно двойно същество. В него има едно същество, което обръща внимание на външния живот, и друго същество, което обръща внимание на вътрешния живот. И вие до известно време, като млади хора, обръщате внимание на външния живот, а като стари хора - на вътрешния живот. Младите хора казват: „Няма да живеем като онези стари хора." Младите хора искат да живеят вън. А пък като остарее човек, казва: „Няма да живея като онзи глупак отвън, а както старите." Кой е на правата страна?<br />
<br />
Да допуснем, че някой казва, че е намерил Бога и се моли на Бога три пъти на ден. Все се моли, и е недоволен, не е здрав и не му върви. Питам тогава, това негово верую реално ли е, или не? Как е възможно това? Бог е едно Същество съвършено, разумно, създал е света, и ти не вярваш в Него, и да бъдеш невежа. Възможно ли е ти да седиш при един богат човек, чиято трапеза и богата с ядене, и ти да гладуваш? Но може тези храни, които богатият употребява, да не подхождат на тебе. Една овца при един съвременен богат човек може да умре гладна. Богатият яде месна храна, а овцата не употребява месна храна. И един вълк може да умре гладен, ако този богатият човек яде само плодове. Вълкът иска само месце и ако този човек яде само плодна храна, какво ще бъде положението на вълка? Това са примери само за сравнение. Вълкът е особена форма, която съществува в природата, и трябва да знаем къде е станало отклонението, не една форма, която представлява обективния свят.<br />
<br />
Съществува един принцип в природата, който руши. Някой голям водопад пада отнякъде и руши канарите, земята и влече. Някой път вие казвате, че Бог е любов, но какво разбирате вие под думата „любов"? Любовта създава новото, а премахва старото. Тя не държи никога старите работи. Казвате: "Защо е създаден светът така?" Малко другояче трябва да разсъждавате. Ето къде е съвременното заблуждение. Ще ви дам един пример. Една сестра дава един килограм бяла вълна, а друга сестра е дала един килограм синя вълна. Смесва ги, и прави две фланели. Едната сестра не е опитна и не е доволна. Някой път изобщо ръкавите не са направени добре, а някой път цялата фланела, поради погрешки, трябва да се изплете наново и втори път трябва да се направи една отлична фланела. Какво ще се изгуби от това? Вълната ще се изгуби ли? Не, това е въпрос на формата. Съдържанието е същото, но формата трябва да се измени. Но ти казваш: "Време ще мине." Ние ще се радваме, че времето минава. Ако не мине времето, какво би станало? Някой път е хубаво да се изгуби времето и да се направи една хубава форма, отколкото да не се изгуби времето и да остане старата форма. Много неща има в нас, които са осакатени и които трябва да се поправят.<br />
<br />
Допуснете, че бащата казва на сина си: "Къде си ходил днес?" Или казва на жена си: "Къде си ходила днес?" Хубаво, но днес й казва: "Ти къде си ходила днес", утре ще каже така и тъй нататък. Представете си, че ти си онзи син, на когото бащата казва така. Ти трябва да внушиш на баща си как да казва. Аз бих казал на моя баща така: "Татко, днес аз ходих да видя едно семейство, дето бащата и всички други в семейството живеят много добре и си говорят много сладко. Ходих да слушам сладкото им говорене."<br />
<br />
Някой път гледам някоя сестра седи и си маха ръката. Казва: "Аз ще му дам да разбере." Окултистка, и си маха ръката така гневно. И после казва на котката или на кучето: "Пф!" Плаши ги. Най-първо, не се спирайте на такива дреболии. Не се спирайте никога да поправяте чуждите погрешки. Един съвет от мене: никога не се спирайте да поправяте една чужда погрешка. Детето счупило стомната, кажи: "Стомната е счупена. Това е една печалба за грънчаря." Не отивайте да лекувате счупената стомна, не поправяйте старите работи. И ако имаш нова стомна, дай на детето си. Някои имат обичай, като позакъсат малко, ще обърнат някое старо палто на другата страна и ще го носят. Не, не. Това са лоши навици. Светът не търпи старото. Една форма, която е употребена веднъж, тя трябва да се смени. Животът употребява само веднъж една форма и после трябва да се сменят формите. Не дръжте старите форми, тоест трябва да се сменяват. В това се състои прогресът.<br />
<br />
Ти ще растеш и ще учиш, ще разбираш законите на своята мисъл. Аз съм говорил за подмладяването, но вие не знаете още как се подмладява човек. Аз съм говорил как човек трябва да бъде добър, но вие не знаете законите, как да стане добър, как да стане учен, как да научи пеене.<br />
<br />
Има закони за пеенето. Вие сега се спирате и казвате: „Аз съм така научен." Че на какво се научи дядо ти? Свири криво. И ти свириш криво като него. Често изваждат оная поговорка за кривия рак. Анекдотът не е довършен. Малкият рак вървял като баща си. И всичкото им нещастие, дето ги вадят от дупките и ги пекат, то е защото вървят криво. И ако вървят право, няма да ги варят на огъня в тенджерата. Бащата казва: "За да не ти пати главата, право ще вървиш." А синът му казва: "Желая да се освободя и ще ми покажеш как да вървя." Бащата започва да ходи криво и синът казва: "Татко, и аз ходя така." Трябва да имаме образец на правото ходене. Ти казваш: "Трябва да се живее добре." Но трябва да имаме форма на правото ходене. Някой ходи с наведена глава и се прегърбва, и най-сетне остава прегърбен. Не си оставяте гърбицата. Поизправи се малко, не казвайте: "Остарях." Ти почнеш да чувстваш годините на гърба си. То е само външно, че имаш години на гърба си. Ти се самоизлъгваш.<br />
<br />
Ти казваш: "Аз съм остарял." То е твое безпокойствие. Ненужните безпокойства, които имаш, това е остаряването. Безпокоиш се за нищо и никакво. Ти седиш и се безпокоиш Бог какво мисли за тебе – дали ще те благослови, или не. Вие имате едно разсъждение чисто човешко, прикачвате на Бога качества, както и на хората. Казваш, че Бог днес е разположен към тебе, а друг ден не е разположен. Не! И казваш още: "Господ си прави, каквото иска." Това не е вярно. Ние тогава не разбираме света. Понеже всичко е вътре в Бога, всичко съставлява част от Него. Онова, което Бог е направил, Той иска всякога да функционира правилно, понеже това са части, чрез които Бог се проявява. Ти като мислиш и живееш добре, това е приятно на Бога. И като не мислиш добре, това е малък дефект и Господ иска да го поправи. Бог ти дава съвет да не правиш това и онова. Три пъти идва Бог и ти казва това, но ти не слушаш, и след това идва вече една реакция.<br />
<br />
[[Картинка:ЗАКОНЪТ НА СВОБОДАТА.GIF]]<br />
<br />
Три пъти като ти каже: "От А ще отидеш към В, и от В – към С, и от С – към А", след това какво ще стане? Ако вечно обикаляш този триъгълник, твоята енергия ще се изтощи, ти сега ще се изтощиш при обикалянето, ще изгубиш своите сили. Тогава ще почне да става едно намаление. Най-първо, този триъгълник си го обикалял много бързо, после – по-бавно, по-бавно, и най-после ще се спреш на едно място и ще кажеш: „Не се мърдам вече оттук."<br />
<br />
Ти казваш: "Толкова усилия съм направил. Двайсет години съм работил над себе си." Светът започва спирално, със спирални движения. Това е теория на съвременните учени хора. И някой път в спиритичния сеанс някой медиум си върти така ръката на колело. Често ме питаше доктор Миркович, защо правят така медиумите. Казвам: "Когато водата пада на едно келево (*2), цялата воденица се разтърсва, и когато се завърти келевото, няма никакво разтърсване."<br />
<br />
Казвам, когато дойде голямата сила в човека, той се разтърсва, и като тръгне водата после, утихне. Ти казваш: "Аз мисля." Какво разбираш в своето мислене? Или казваш: "Стремя се да постъпвам добре." Трябва да имате съгласие между мислите, чувствата и постъпките.<br />
<br />
Много от вас тук сте без бради и мустаци, а други сте с бради и с мустаци. Едни от вас сте с дълги коси, а други сте с къси коси. Едните, без мустаци, ги наричат жени. А другите, с мустаци и бради, ги наричат мъже Питам сега: по какво се отличават мъжът и жената? Това са два принципа в природата, които работят. Това са полюси вътре в живота. Единият полюс подразбира противоположния. Две еднакви неща ти не можеш да ги събереш на едно място. Ти не можеш да направиш целия свят само от върхове и не можеш да направиш целия свят само от долини. До най-високите планински върхове ще има съответни долини и после – пак планински върхове и пак долини и прочее. И от тези планински върхове някой може да е по-малък от друг връх. Същото е и с долините. Има едно съответствие. И ако се изравнят всичките върхове, тогава земята ще бъде валчеста като една билярдна топка. И ако светът би бил направен като билярдна топка, тогава какви условия ще имате? Някой път искате всичко да ви се уреди, както билярдна топка. Разбиране трябва за сегашния живот, който живеете.<br />
<br />
Гледам, че някой от вас по някой път си вдига веждите нагоре. Това е един навик. Това става неволно от вас. Не е господар човек на тези елементарни движения. Ние влизаме в една специална област на живота.<br />
<br />
Мисълта е един силен фактор. Ако вие не научите закона, как да мислите добре, това нещо остава сега. Чувствата, постъпките, всичко иде първо от тази област на човешката мисъл. И казвам, да мислим, както Бог мисли. И както светът е създаден разумно, така трябва да го разбираме. Да допуснем, че във вас се загнезди едно кисело чувство – като че нямате никакво отношение с хората и всички хора ви отстраняват, не искате да срещате никого и сте недоволен от себе си. Никого не искате да видите. Като че целият свят става чужд за вас. Някои от вас имате тази опитност или сте я имали. Какво правите тогава? Някой ще се затвори в неговите [стаи] или някой ще иде в гората някъде. Това отвратяване, това еднообразие – от какво става това? Това е неразбиране на живота. Сега чета във вестниците, че един американец е измислил един уред – хипнотик, който издава еднообразни звукове. И някои хора, които са много нервни, те не могат да заспят. Турят хипнотика в действие, и те ще заспят. Този апарат сега може да го имате. Старите хора, като почнат да остаряват, имат право вече на хипнотик. Старият човек почне да слуша еднообразен шум в ушите си. Старият най-първо се интересува от живота, хипнотикът го приспива и той казва: "Не ме интересува животът вече." Това не е негова мисъл. Той казва още: "Ще се мре вече." Този американец е намерил този хипнотик и младите им се приспива, ако са станали неврастеници. Индусите са били по-умни – ако не могат да заспят, те ще си концентрират съзнанието върху върха на носа и ще заспят.<br />
<br />
Ето няколко правила за правилно спане. Мисли правилно. Яж рано. Трябва да имаш едно определено време за ядене. И сдъвчи си много добре храната. И не оставяй в ума си никаква излишна мисъл. Като дойдат някои мисли отстрани, да не ги приемаш.<br />
<br />
Какво нещо е вярата? Един ще каже, че вярата е сила, която ни приближава към Бога. Друг ще каже, че чрез вярата се издига човек и тъй нататък. Може да вземете от Писанието стиха – Писанието казва: "Повярвай, и ще бъдеш спасен." Но вярата по каква линия трябва да дойде? Вярата е нещо, което сега трябва да се създаде. Тази вяра си има известен център. Вярата си има два центъра. Има една вяра, че като повярваш – жена ще станеш, мъж ще станеш, дете ще станеш. И като не знаеш как да помислиш, и станеш нещо, чиято форма не можеш да измениш. И всички хора днес страдат от вяра, която не е на мястото си.<br />
<br />
Някой казва: "Ще осиромашея." И става според вярата му. Ти казваш: "Ще се разболея." И става според вярата ти. Или казваш: "Струва ми се, че всички ще измрат." И така става. В каквото вярваш, става. Някой вярва, че може да напредне, и напредва. Друг вярва, че няма да напредне, и така става. Може да четете много книги, цели теории. Някои от тях са близо до истината, а някои от тях са далеч.<br />
<br />
Ще ви дам най-правото определение. Вярата е път, по който любовта се проявява, надеждата е път, по който любовта се реализира в света, а самата любов е плод на Божествения Дух.<br />
<br />
Добре, вие имате едно тъжно събрание. Седите и сте тъжни. Най-първо мислите, че никой не ви обича и нямате ясна представа, какво значи да ви обичат хората. Майката, като обича едно дете, ще го целуне, ще го стиска, ще му направи дрешки, ще му направи леглото и прочее. Това е външната страна. Вие казвате някой път: "Мен не ме обичат." Да те обича един човек, това значи да е толкова внимателен към тебе и да ти помага. Така се проявява любовта на Бога. Бог е, Който е предвидил всичко за хората, и във всеки един момент Той създава онези малки, дребни условия, при които ти можеш да реализираш своята мисъл. А ти туриш една своя философия и казваш: "Не може ли по този и този начин?" Така ти създаваш нови теории. Тогава работите не стават. Ако всичко става нормално, ти ще имаш един подтик. Ако с твоята вяра се подобрява тонът ти како певец, тогава върви добре. Но ако не се подобрява тонът ти с твоята вяра, тогава вярата ти не е правилна.<br />
<br />
Най-първо, трябва да имаш чисти мисли, иначе тези нежни гънки на ларинкса, които трептят, няма да произвеждат тези особени тонове и няма да ти предадат тази мекота, която е необходима.<br />
<br />
Допуснете сега, че аз ви говоря върху мисълта, и дойде друг – и той ви говори, и после трети дойде, и четвърти. Трябва да мислим право. При правото мислене силата на човека се увеличава пропорционално, съразмерно. Вие искате изведнъж да бъдете силни като Бога. Защо не се радвате, че е достатъчно да има Един, Който да е силен? Защо вие искате да бъдете втори силен като Бога? Тогава между вас и Бога ще се роди спор. Питам, ако вие бяхте на мястото на Бога, какво щяхте да направите? Питам едного: "Представете си, че ви дам сто милиона английски лири, какво ще направите с тях?" Той ми казва: "Аз ще си направя къща, ще си купя автомобил." Казвам му: "Това струва десет милиона, а другите за какво ще ги употребиш?" Той ми казва: "Ще ги дам под лихва."<br />
<br />
Някой казва: "Този човек не е толкова свят. Онзи е по-свят от него." По какво се отличава един светия от друг светия? Онзи светия, който има най-правилен възглед, той има приложение на своята мисъл, на своите чувства и на своите постъпки. Той е така внимателен, че иска всичко, което има в себе си, да го предаде хармонично на другите. Той е един от добрите светии. А пък светията, колкото по-малко разбира, толкова по-малко е светия. Светията трябва да има по-широка душа и по-светъл ум.<br />
<br />
Същото е по отношение на музиката. Ако аз бих ви преподавал по музика, щях да ви изнеса една съвсем друга теория. Не че тази теория не е вярна, но с тази теория се постигат основните работи. Но има една друга страна на музиката. Ако аз туря няколко тона в действие, те ще произведат един съвсем друг резултат, защото има тонове на живота – има в музиката тонове, които съответстват на любовта. Но вие не може да имате понятие за тази музика, докато вашата мисъл не е права. Докато не дойдете до правата мисъл, никаква висота на тоновете не можете да имате. Правата мисъл, това е най-чистият извор, който извира от умовете на онези същества, които някога във вечността са постигнали своето съвършенство. От тях излиза тяхната права мисъл, която изпращат към хората. Те казват: "Ползвайте се от нашата права мисъл." И като дойде тази мисъл, онзи, който не я разбира, той ще напусне дома си.<br />
<br />
Ако сега дойде Христос в света, какво ще направите? Всички мъже ще напуснат жените с и всички жени ще напуснат мъжете си. Хубаво. Тогава какво ще се постигне? Жените ще напуснат мъжете си и мъжете ще напуснат жените си и ще отидат след Христа. Какво ще се постигне с това? Идеята не е ясна в напускането. Ти можеш да напуснеш само това, което не е естествено. Как можеш да напуснеш нещо, което ти обичаш? Ако ти имаш един мъж, когото обичаш, тази любов от Бога ли е, или е от дявола? Като дойде Христос, защо ще напуснеш мъжа си? Не, не. Мъжът и жената ще се слеят в едно и ще отидат при Христа. Сливане ще стане, а не напущане. Ти казваш: "Като дойде Христос, ние ще напуснем телата си." Не, тези тела трябва да оживеят. И духът, и тялото са като полюси. Вие си държите възгледите си. Аз не искам да се занимавам с възгледите ви. Слабостите на хората аз ги познавам така добре, че някой път бих желал да не познавам хората. Аз искам да се освободя и да не познавам хората такива, каквито са, но не мога да се освободя. Това е единственото ми желание.<br />
<br />
Гледам, един човек идва при мене и се показва външно добър, но е раздвоен. Той ми казва: "Колко си добър. Трябват ми десет хиляди английски лири." Светията изважда и му дава една торба. Онзи взима сбогом и на тръгване казва: "Ще ме извиниш малко, мисля да си направя къща, ще се пооженя, и като си поуредя работите, пак мога да дойда." Светията пробил дупка в торбата на едно място и парите падат. Онзи се връща в дома, и в торбата има само две пари. Обаче още докато пътува пътникът, светията поправя изгорената торба и онзи човек се намира в чудо, че торбата е здрава, а пари няма в нея. И след една седмица се връща при светията и му казва: "Едно голямо нещастие ме сполетя. Обраха ме разбойници." Всеки ден стават такива обирания с вас. Вие имате едно щастие, което струва сто хиляди английски лири – като че сте в рая. Но виждам ви един ден променени, като че цялата вселена се е разрушила. И ти казваш: "Отиде всичкото." Обрани сте.<br />
<br />
Вие сте попаднали сега в закона на еднообразието. Престанете да желаете да станете светия, не желайте да станете и учени, и богати, и музиканти. А какво трябва да желаете? Желайте да пеете само. Не да станете музиканти специално, но желай да пееш. Най-лесната работа е да станеш музикант, но да пееш, и да пееш без да си музикант. Мен са ми казвали много музиканти сегашните теории за диезите и бемолите, за дългите времена и за късите времена, за алегро, за анданте и прочее. Музиката има дълги и къси интервали. Интервалът зависи от времето. Първоначално ритъмът започва полека, после стигне до върха на най-силното движение и после започва обратния ход. После пак може да се засили. Когато музиката стигне до върха на най-силното движение, може да се спре за малко. И в мисълта има такова вливане. Някой път казваш, че мисълта ти бързо тече.<br />
<br />
Някой път в тебе се заражда мисълта: "Кой ме е родил и защо?" Като си се родил, ти си се раздвоил на две страни. Имаш две очи – дясно и ляво. Едната ти страна е деликатно сложена, а другата – груба. Едната страна на лицето ти има мъжки черти, другата – женски криви, деликатни. Някой път лицето се изпъстря с начупени линии. Това показва, че сте минали един живот много бурен, разбъркан. Вашето тяло е една книга, на която е написан животът ви. Вие трябва да го четете, за да може да се справите. Това, което носите, то е само част от човека. Човек не е въплътен още напълно в тялото. Вие не сте още напълно въплътени и ще станете господари, когато пресъздадете тялото си. Сега вие се нуждаете от външна подкрепа.<br />
<br />
Първото нещо, което сега ви спъва, това са вашите мисли. Всички имате безброй желания и не знаете как да ги реализирате. Младият има желания, които не знае как да ги постигне. И старият също. Не можеш да постигнеш нещо, но го желаеш. Например някой път помислиш да бъдеш цар. Една жена си мие паниците в кухнята и си казва: "Да съм сега царица." Но тя не е царица. И като казва "Да съм царица", поусмихне се малко. Слугата казва: "Да съм някой цар сега." Той копае с търнокопа, позасмее се малко, въздъхне и казва: "Да съм цар."<br />
<br />
Питам сега, защо копаят хората и защо режат с трион? Германският император допреди десет години бил изрязал десет хиляди дървета. Всяка сутрин е правил гимнастически упражнения – вземе триона и реже с триона, защото тази енергия, която се ражда в неговия ум, трябва да я пласира някъде. И ако германският император беше рязал дърва преди да беше станала тази общоевропейска война, щеше да бъде по-добре. Трябва да режеш, преди да направиш нещо, а не след като направиш, инак ще заприличаш на този император.<br />
<br />
Един английски мисионер отива в Африка, мисля, че в Трансваал, в английските колонии. Една вечер, като си седи в стаята, вратата се отваря и влиза един старец с дълга бяла брада, седи на стола, поглежда го и му казва: "Ще ти кажа нещо, но да не се уплашиш. Аз не съм от живите хора, а от умрелите. Дошъл съм тук за помощ. Имам голяма нужда от твоята помощ. Аз съм един английски владика, който е живял преди двеста години в Англия и се казвам така и така." И той си казал името. "Запишете си тези работи." Мисионерът записал всичко и онзи продължил: "Аз не живях така, както трябва – не да живея по владишки, но живях по човешки, и опъвам сега каиша. Живях един живот, не както Бог искаше, и сега се намирам в трудно положение. И ти сега ще ми проповядваш, както проповядваш на живите хора, за да може да се обърне моето сърце и да променя живота си. Двеста години се скитам и не мога да си намеря мира."<br />
<br />
Мисионерът поглежда владиката. Той бил реален човек. Мисионерът му казал: "Хубаво, ще си помисля до утре вечер." Владиката казал: "Ще дойда утре вечер и ще довършиш с мене." На другата вечер идват двама, други хора. Мисионерът си отваря библията и им проповядва. И така те идват всяка вечер, но на третата вечер дошли трима, и после станали четирима, и след това – петима, шестима, седмина, осмина, стаята му се изпълнила със слушатели. И мисионерът почва да отслабва, лицето му хлътва и той взема отпуска да се поправи, но не казва кои са причините. Той отива и проверява в посочения английски град дали е живял такъв английски владика преди двеста години – и датите, и имената са били точно такива, каквито са му казали. Сега доколко е верен този пример, то е въпрос. Да допуснем, че е верен.<br />
<br />
Значи работите в онзи свят мъчно се поправят, а тук по-лесно се поправят. Тук е едно училище. Погрешката, направена на земята, тук се поправя. Там няма условие. Затова всички души искат да се въплътят на земята, за да си поправят погрешките.<br />
<br />
И на вас ви трябва пробуждане. Пробуждането се състои в следното – да мислите право. Ако следвате Божествените закони, може съвършено да измените вашата съдба. Да мислиш, както Бог мисли, или да следваш онези закони, които Бог е турил.<br />
<br />
Това, което Бог прави, вие не може да го направите. По някой път ние грешим. Ние искаме сърцето ни да бие, както Божието сърце. Не, то е голяма опасност, сърцето ни да бъде, както Божието сърце. Човек може да се възгордее тогава. Христос, като дойде в човешка форма. Той се смири. Ти казваш: "Аз съм чадо Божие." Чадо Божие си, но се намираш в една форма и със смирение ще се подчиниш. Устойчивостта не е страх, а едно благоразумие. Цяла хала иде, какво ще правиш? Ще отстъпиш – нека се мине халата. Тази мъдрост е една мисъл в тебе. Гладът е една хала. Ти казваш: "Така ще направя." Какво ще направиш? Ще викаш, ще викаш, и най-после ще кажеш: "Да си върви." Аз съм виждал стар дядо – той си върви. Децата обичат някои дядовци. Дядото, като минава, потупа детето, помилва го, а пък друг дядо минава намусен пред детето. Детето взема един камък и го удря по гърба му. Детето казва: "Аз ще ти кажа на тебе!" – казва детето, и си отива. Това е един лош атавизъм. Някой религиозен човек гледа нагоре с лъжливо смирение, това е един религиозен атавизъм.<br />
<br />
Ние имахме един приятел, който се казваше Арнаудов. Той беше обръщеник на един наш брат – Пеню Киров. Той беше особен екземпляр, между светски хора говори много умно, но щом дойде между религиозни, пъчи се. Иска да се покаже нещо в една област, която не познава. Пеню Киров си намери цяла беля с него. Онзи не вземаше от нищо. Той [отдаваше значение на] на външната страна на живота. Отвътре има една красива страна.<br />
<br />
Сега носим един живот, който е чужд. Ти носиш една дреха, която не е твоя, а чужда. Един ден ще ти я вземат. В Америка за бал вземат един костюм назаем, хиляда лева ще заплатят за една вечер. Ще облече той костюма и после ще го даде. Та вие носите един костюм благочестив, но за двайсет и четири часа. Оставете тези купешки костюми. По-добре е една твоя дреха, тя е за предпочитане, отколкото купешките. И ние всичките трябва да се освободим от старите дрехи, които дедите ни са оставили. Някой казва за някого: "Той носи характера на дядо си." Дядо му бил скъперник, разюздан, не обичал да услужва и сега всичко това трябва да изправиш. Най-първо трябва една трезва мисъл и любов. Всички хора ти все трябва да ги обичаш еднакво.<br />
<br />
Съществува един закон, той е следващият, той е окултен закон на древните учени хора. Колкото си по-близо до центъра, толкова си по-свободен, и колкото си по-далеч от центъра, толкова си по-ограничен. И тези, които са най-далеч от центъра, са най-ограничени. И трябва да дойдеш до такова състояние, че да имаш поне една относителна свобода. Как се добива сега относителната свобода? Ти ще намериш един човек, ще го потърсиш със свещ някъде, към когото да се зароди в теб едно чувство на обич. Поне един човек да има, който в даден случай да стане един противоположен полюс на твоя живот и ти да започнеш правилно да мислиш. Не намериш ли този човек, ти се въртиш в една спирала, без да разбираш живота – няма да има изтичане, няма да има никакъв смисъл в живота ти. Но след като намериш този човек, вие двамата ще намерите други още двама. Щом двама се обичат, не трябва да влезе трети между тях, и вие двамата ще намерите други двама, и четиримата ще станат едно. И те ще намерят други четирима. После осмината ще потърсят други осмина и така ще стане сливане.<br />
<br />
Една камбана, за да я разберат, тя трябва да дрънчи. Ако дава хубав тон, ние казваме: "Хубаво дрънка тази камбана."<br />
<br />
[[Картинка:OOK-14-1-13-2.gif]]<br />
<br />
Четири неща трябва да занимават ума ви. Първо – светлината. Винаги трябва да мислите, че чрез нея иде знанието. После – въздухът, от него иде силата на човека, като дишате. Трето – водата, от нея иде животът. И четвърто – храната. От нея иде доброто в живота. Следователно доброто в човека, това е последният резултат. Светлината и храната, това са двата полюса. Те се различават. Единият полюс е А, другият полюс е В. При А е светлината, а пък при В е храната, хлябът. От хляба по-далеч не може да отидете. След като ядеш, ще настане в тебе едно състояние да спиш, и след като се наспиш, ще се пренесеш през полюсите на светлината, през въздуха и водата и ще дойдеш до хляба.<br />
<br />
Чрез светлината ще мислиш право, чрез въздуха ще добиваш сила, чрез водата животът влиза в тебе, чувствата. Твоите чувства не могат да се облагородят, ако не знаеш законите на водата. А пък доброто, това, което става основа на живота, то е храната. Говоря сега обективно. Знанието и силата ако дойде на помощ на живота, и доброто даде материал, чрез който животът може да се прояви, тогава можем да напредваме. Вие мислите, като умрете, как ще ви посрещне Христос на онзи свят. Представяте си ангелите. Това може да е вярно, а може да не е вярно. Това, което ще срещнете, може да има известно подобие, но това, което ще срещнете, нито на ум не ви е идвало. Някой казва, че е видял ангели. Вие не знаете какво е един ангел, каква красота представлява. Не знаете какво лице е ангелското лице. Като те погледне, такъв мир настава в тебе – всичко в тебе се стопява, всички недоволства в тебе ще изчезнат и ще се възцари една нова светлина в тебе, и ще се зароди в тебе желание да бъдеш като него. И ти не можеш да се освободиш от него, и ти не можеш да се освободиш от тази форма. В ангелското лице няма нищо користолюбиво, то е един поглед на детство, един поглед така хубав, че ти от всичко се освобождаваш. У него умът, силата и животът така са съчетани, ти виждаш такава съразмерност в тялото и лицето.<br />
<br />
Някои казват, че са виждали ангели. Някои служебни ангели се явяват с голяма светлина. Ангелската светлина може да ослепи човека. Апостол Павел като отиваше за Дамаск, яви му се един ангел. Като му се яви Христос, апостол Павел ослепя, и трябваше да го лекуват хората, за да паднат люспите от очите му. И като се яви един ангел, може да ослепеете.<br />
<br />
Но някой може да види и тук на земята, защото има ангели на земята. И тук между вас има някои ангели. Кои са? Трябва да имате едно вътрешно прозрение на нещата. Вие казвате: "Сега нямаме ли прозрение?" Имате всичкото прозрение, но умът ви е отвлечен. Една слугиня прегорява яденето. Кои са причините, че прегорила яденето. Тя е млада, на деветнайсет години, тя не само веднъж ще прегори яденето, но много пъти ще го прегори. И тя е прегорила яденето по следната причина – един ден се разхождал по улицата ангел, и тя видяла много хубав костюм, и влиза вкъщи и си туря дрехата, шапката и се оглежда в огледалото. Тенджерата цъцри, и докато се облече, яденето прегорява. Един психолог ще обясни – яденето прегорява, понеже тя е видяла ангел и докато се облече и съблече, прегорява яденето. Друг психолог ще каже кои са били причините, че тя, като видяла ангела с тези дрехи, и тя искала да се облече със същите тези дрехи, тя е била поканена на един бал. Така че две причини има. Дрехите й трябват за бала. Но защо тя иска да отиде на бал? '''[Има някой си жени. ???????]''' Там половината са мъже и половината са жени, там си правят рандеву. Десет години не са се виждали и си казват: "Много се радваме, че се виждаме." И казват: "Да се сродим тогава."<br />
<br />
Сега разбирайте – за онзи, който разбира живота, всички прояви в живота са еднакво добри. А за онзи, който не разбира, някои неща са по-маловажни. Главата е по-важна, но важни са и краката, които носят тази глава. Важни са и ръцете, които помагат на тази глава. Важни са и ръцете, и мускулите, и малките влакънца. За онзи, който е пазил Божиите работи, всяка една малка нишка ако се поквари, е в положение да повреди на тялото. Това ще се отрази тогава и на цялото тяло.<br />
<br />
Вие виждате един светски човек, но какво разбирате вие под думите "светски човек"? Българите са по някой път много философи, много трезви. Засвирят му и той казва: "Дайте ми сто грама винце." Държал си той шапката и я туря на масата, и пее една стара песен, как са живели един ден '''[някога]''' добре. Дядо му бил добър. Как са живели хората добре, а сега светът се е развалил. И иска да направи добро, и дойде му наум, като чува цигуларя като свири, да отиде да купи един чувал брашно на една вдовица. А пък на другия човек никога цигулар не му свири, и той никакво вино не пие, и си държи кесията стегната, и за Бога говори. Кой е на правата страна? Онзи, на когото свири цигуларят и му се отваря сърцето, и дава. А ако даде два чувала брашно, още по-добре.<br />
<br />
Апостол Павел беше напреднал в мистическия живот и казваше: "Когато искам да направя добро, злото идва." Много естествено е това. Тъкмо тръгнал бедният човек, иска да види дъщеря си, и той няма нищо. И вижда по пътя си една отворена кесия, и като видял кесията, забравил дъщеря си. Но след като взел кесията, после взел да мисли какво да купи за дъщеря си. Та какво лошо има, че той се спрял при кесията? Това е една мома, която го поглежда, и спира се той. Тя даде команда той да се облече хубаво, и той отива дома си, умива се, вчесва се хубаво и търси пак да я види. Той е войник. Вие ще кажете: "Това са детински работи." Това е един закон, който функционира вътре. И в младата мома, и в момъка ти трябва да виждаш закон, който функционира. Животът трябва да се прояви в правилна форма. И като се прояви, и ти, и окръжаващите са доволни. Христос казва: "Така да просветнат делата ви и умовете ви, и сърцата ви, че като видят тая светлина, да прославят Отца ви. Който е на небеса."<br />
<br />
Но това няма да стане в един ден, нито в една седмица. Но то може да стане и в един ден, не е мъчна работа. Не искам да се спирам върху това. Някои от вас слизате надолу. Но казвам ви, че следващия път ви предстои още по-висок връх и пак трябва да се качите. Вие сте се качили на този връх, който има най-малката височина, а пък следващият връх има по-голяма височина и по-големи възможности. Под "височина" подразбирам и придобивки вътре в живота, под думите "качване на един връх" не подразбирам само едно обикновено качване.<br />
<br />
За една седмица си задавайте въпроса, защо трябва да бъдем доволни. Дойде в тебе едно недоволство, попитай се кои са причините, защо си недоволен. Някой път и като си богат, пак си недоволен, и като си учен, пак си недоволен. Недоволството трябва да го обърнете в един стремеж за придобивки.<br />
<br />
Англичанинът казва: "I die." Това значи "аз умирам". А пък българинът казва: "Дай!" Когато англичанинът умира, българинът живее и казва: "Дай." Произнася по един и същ начин и в английски, и в български. В природата има еднакви звукове, които имат диаметрално противоположно значение. Това, което за англичаните означава смърт, за българина означава думата "дай". Ако кажете на български "шекер", има едно значение, а на еврейски тази дума означава "лъжа". Едно съвпадение. Лъжата произтича от факта, понеже искаме да сложим в основата на живота материята. Материята е само една възможност на Духа. Това са условията, при които Духът може да се прояви. В материалния живот вие не ще може да намерите смисъл – там ще намерите само външните условия. Ти ще се облечеш и тази форма ще зависи от Духа. Духът е използвал формите на материята. Допуснете сега, имате известно разногласие помежду си. Аз не искам да се примирите, но след като не се обичате, поне да сте толкова разположени. Вие се срещате и казвате: "Не искам да го поздравя." И той, като ви срещне, ще си обърне гърба и казва: "Не искам да го поздравя." Какво печелите двамата, като не се поздравявате? Какво печелите, като си обръщате гърба един на друг? Гърбът представлява егоистичния свят, а пък лицето представлява Божествения свят.<br />
<br />
Гърбът представлява ада, а лицето – рая. Обръщаш си лицето към един приятел – ти си в рая. А пък обръщаш си гърба към него – ти си в ада. И двамата сте в ада тогава. И [някой човек] обръща гърба си към тебе. Искаш да излезеш от ада, обърни си лицето към човека и му кажи: "Приятно ми е, че ви срещам. Макар и по-рано те срещах с гърба си, сега те срещам с лицето си." Но онзи ще каже: "Знаете ли, че вашите думи бяха тежки?" Вие ще му кажете: "Те бяха думи от ада, но сега думите ни излизат от рая. Приятно ми е, че ви срещам." В рая другояче живеят хората. В ада живеят тежко. Щом обръщат лицето си към човека, веднага ще се измени положението.<br />
<br />
И Бог казва: "Обърни се към Мен." Ти се молиш, но гърбът ти е обърнат към Бога. Ще си обърнеш лицето към Бога и ще Му кажеш следните думи: "Татко, досега аз не съм изпълнил закона Ти, но сега реших да изпълня закона Ти, както си наредил. Думите Ти няма да направя на две." Ще изпълниш волята Божия. По-рано ти искаше хората да се отбиват от пътя ти, а пък сега ти ще се отбиваш. По-рано си искал първото място, а пък сега ще дадеш на хората първото място.<br />
<br />
Сега тук любовта я няма още, понеже не си местите столовете. Сега тук седи квартирният въпрос. Сега на вас не говоря аз – всичко това се отнася до разбирането на вашия дядо и баба. Вие носите стари неща. Вие казвате: "Знаете ли как са живели нашият стар дядо и баба?" Аз казвам: "Много ми е приятно за това." Всичките ви книги съм ги чел и знам дядо ви и баба ви как са живели. Мога да ви чета и цели лекции по това, понеже тази литература я прочетох вече. И ще ми бъде крайно приятно да ми донесете други книги от друг характер. Сега ще ми донесете книги, как се развързват кесиите, как се прощава на приятелите и прочее. Сега от тези добри книги ще донесете.<br />
<br />
Сегашният ви живот е предисловие. Новите книги ще ви бъдат полезни. В новите книги, които ще донесете, има нещо, което е за вас и което ще използвате. А пък досегашните книги ще ги турите настрани, вие ги знаете. Тази книга, която донесохте, беше от дядо ви. Сега ще донесете от томовете на баба си. Още жените не са се проявили в света, понеже жените чакат дядовците да се проявяват. Те поне ще имат път оправен. Бабите ще дадат метод за прилагане.<br />
<br />
В България всички земеделци са произвели своите волове в доктори. Българите казват на воловете: "Ди, ди!" А пък в английски език на богословът, който има докторат, се казва DD(*3). Като впрегнете вашите мисли и думи, ще им кажете: "Ди, ди!", тоест: "На работа!" Ще им кажеш: "Ти си доктор по богословието, сега ще работите."<br />
<br />
Това знание, което имате, е полезно. То е само предисловие за знанието, което ще дойде. То е полезно за самовладеенето на нашите мисли. Аз, като минавам покрай хората, усещам едно ужасно дразнене. Чувам един шум. Малко като бутнеш човек, той е като кон, иска да те ритне. Волът като го бутнеш, иска да те бодне. Малко ще упражните самообладанието. Като дойде страданието, ще го вземеш със щипци и ще го огледаш. Ти казваш: "Аз страдам." Че вие още не знаете какво нещо е страданието. Трябва да разбирате как да се справяте с едно страдание. И ако дълго време гледате страданието във вас, ще се зароди едно ново чувство, и вие ще намерите в страданието една работа, през която ще ви дойде голямо благо. Отначало мислите, че страданието е затвор, но ако го огледате хубаво, ще видите една работа, чрез която ще дойде голямото щастие, което вие очаквате. Като страдате, не се обезсърчавайте.<br />
<br />
Някой път вие чувствате една голяма празнота. Радвайте се, [че] чувствате тази голяма празнота, понеже в празния съд се туря вода. Пълното сърце трябва да се изпразни, а празното – да се напълни. Това е закон на природата. Тези смени съществуват.<br />
<br />
Вие се дразните. Дразненето е едно неразбиране на известни закони. Например дразни ви, когато духа вятър и носи прах в очите ви, но после това ще се превърне в дъжд. Ще завали дъжд и ще напои тревите, житото и ще има плодородие. Така че не се дразнете от онова, което ви дразни, то е прах, и този прах после ще донесе своята полза. Та вашите страдания са тези, които носят благата.<br />
<br />
Единственото Същество в света, което страда, е само Бог. Другото страдание е само отчасти. Бог ви е дал свобода, и ти си злоупотребил с нея. Бог е в състояние да смаже тази форма, и Той се въздържа. Бог те оставя с векове ти да се разкаеш, и един ден ти да се поправиш. Не се противете на Божиите разпореждания. Не се противете на страданията. Познавайте страданията и не им се противете. Не се противете и на злото.<br />
<br />
От всички неща, които казах, кои неща запомнихте? Какво сте запомнили? Кое остана в ума ви? Коя мисъл е най-важна? (Сестра Радка Давидова: "Във всичкия си живот да гледаме да изпълним волята Божия.")<br />
<br />
От мое гледище аз се радвам, че сте недоволни, и като станете доволни, пак ще се радвам. Като сте недоволни, радвам се, че ще станете доволни, и като сте доволни, пак се радвам, че ще станете недоволни. Когато аз се радвам за доволството ви, аз съм мъж, а когато се радвам на недоволството ви, аз съм жена. Следователно радостта е за мъжа, а недоволството е за жената. Преведете го сега. Тогава казвам: работата и копането е за мъжа, а почивката е за жената. Мъжът, който се е радвал, ял и пил, той ще работи. А жената, която е недоволна, ще си почине.<br />
<br />
Когато ти си недоволен, ти си жена, защото недоволството произтича от чувството, а пък радостта произтича от ума. Случи се нещо, и ти не знаеш защо се е случило и си недоволен. Ти си в чувствата. Излез от областта на чувствата и намери ума. Искаш да направиш едно добро и като намериш форма, в която да направиш доброто, [ти ще бъдеш доволен,] и ако не можеш да намериш добра форма, ти ще бъдеш недоволен. Също така, ако си музикант, и не можеш да пееш, пак ще бъдеш недоволен. Ако не можеш да издържиш това, което чувстваш, то е недоволство.<br />
<br />
Кому принадлежи радостта? Умът е, който носи радост, а пък сърцето носи недоволство. Но сърцето носи условията, при които умът може да бъде радостен. И умът носи условията, при които сърцето може да разреши вечната задача на недоволството.<br />
<br />
Сега ще ви дам една задача за една седмица. Всеки ден отбелязвайте през деня колко пъти сте мъж, тоест колко пъти сте радостен, и колко пъти сте били недоволен. Отбелязвайте си това и отбелязвайте и времето, дали е облачно, дали е валяло дъжд, дали има вятър и прочее. Много е важно да се види и какво е времето – има едно съответствие.<br />
<br />
"Добрата молитва"<br />
<br />
07:40 часа<br />
<br />
Тринадесета лекция на Общия окултен клас 19 декември 1934 г., сряда, 5 часа София - Изгрев<br />
<br />
____________<br />
<br />
(*1) чушири (диал. от турски) – чешири, потури<br />
<br />
(*2) келево (от тур.) – дървен валяк на воденица, кладенец<br />
<br />
(*3) DD – Doctor of Divinity (англ.) – доктор по богословие</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&diff=43204Законът на свободата2013-12-08T17:12:36Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Общ Окултен Клас]]- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]–[[1935]])<br />
<br />
[[КНИГА: Ако говоря, том І]]<br />
<br />
== ЗАКОНЪТ НА СВОБОДАТА ==<br />
<br />
<br />
----<br />
<br />
"Отче наш"<br />
<br />
"В начало бе словото"<br />
<br />
Ще взема само три стиха от Евангелието на Йоана, глава 15, стихове 15-17.<br />
<br />
Вие сте чели може би двайсет пъти това място. Вие през целия си живот може да носите една сабя, без да сте герои. И някой може да носи цял живот някоя книга в торбата си, без да е учен човек. Хората чакат сега да дойдат богатствата. На богатствата, които носят в главата си и в сърцето си, те не обръщат внимание, а чакат да дойде това отнякъде. Това са лотарийните билети - желаят да спечелят. Лотарийните билети спадат към особен закон -при тях има извънредни случаи за спечелване.<br />
<br />
Някой път съществува едно еднообразие в живота, което спъва човека. Човек е по някой път лош по причина на еднообразието. Ако ядете цяла година най-хубавите неща, например ако ядете цяла година захар, от еднообразието ще ви се втръсне. Даже и на религиозните хора еднообразието се втръсва, и на тях става неприятно. То спъва човека. Може да констатирате, че сте болни, че не сте умни, че нямате това или онова, много такива работи може да констатирате. Може да констатирате, че сте лош. Какво от това? Може да констатирате, че сте добър. Има една доброта, която аз наричам отрицателна доброта, и която се втръсва. Някой път и лошото се втръсва на човека, когато няма сменяване. В живота трябва да има една промяна.<br />
<br />
Сега някои запитват, защо някои хора са невежи. Колко отговора може да се дадат? Може невежеството да бъде допуснато от първата причина, може да се допусне от последствията, може да се допусне от външната обстановка. На това трябва да се направи един превод. Казват, причината е, че Господ така го е създал. Апостол Павел казва, че някои съдове са направени за благородни работи, а някои – за долни работи. Светът е направен за нещо. Онзи, който не знае как да направи аналогията, той може да оправдае всички противоречия.<br />
<br />
Питам, ти можеш да оправдаеш една своя погрешка, но какво ще ти допринесе това? Например ти си се хвърлил от високо място, и си счупил крака си, и казваш, че си нямал лоши намерения. Каква полза има от това оправдание, кракът ти е счупен. Това оправдание не е философия. Младият очаква до известно време, и после иде старостта. До известно време очаква, въодушевява се от нещо. В пълната възраст става по-сериозен, а пък на старини животът му съвсем се обезсмисля и той умира. Много хора умират с идеята, че животът е празен, но резултатът на живота зависи от вас. Ако вие имате една градина и я садите само с едногодишни растения като пъпеш, дини и прочие, и не сте сели никакви плодни дървета, които траят двайсет, трийсет, петдесет, сто години, ще имате вече една обстановка на нещата. Колко време траят тези [дини]? Тези [дини] могат да ви бъдат полезни, но за зимата никаква полза няма от тях. Това са сега едни аналогии, които не могат да ви дадат утеха за сегашния живот.<br />
<br />
Има някои работи, които ви спъват. Например спъва ви облеклото. Как сте облечени? Човек на младини, като дете, се носи неглиже. Като стане на десет-петнайсет години, той е вече спретнат. У българите има един характер – младежи на двайсет и една години вече се опасват с пояс, туря си цървули, туря си чушири(*1). Като стане на четиридесет и пет години, вървите се развързват вече, поясът е малко разпасан, дрехите са тук-таме окаляни, и като го питате, той казва: „Грижи имам." Но грижите не разрешават въпроса. Всички хора имат грижи. И у млекопитаещите, и те седят някой път неразположени, и те имат неразположение на духа. Някой път седи навъсен и чака само някой да го бутне, и казва, че не е разположен. А някой път човек е весел – става, играе, и после пак дойде неразположение. Духом сте неразположени и казвате: „Тази работа не върви, крив е пътят." А пък вие в никакъв крив път не сте тръгнали, защото, ако ви прекарат през една канализация, там пътят е прав, но е тъмен.<br />
<br />
Сега да прокараме едно сравнение. Ние говорим за водата. Трябва да знаете какво отношение има водата към човека, трябва да знаете кога са се създали водата, въздухът и светлината и защо. Трябва да знаете какво е предназначението на светлината и какво е отношението на храната към човека сега.<br />
<br />
Духовните хора са се стремели да ядат по-малко. В историята има много примери. Някои с години са живели така – само по един обед са вземали през седмицата. В един живот от четиридесет-петдесет години по един обед в седмицата! Правили са опити. Какво ще спечели човек, ако взима само по един обед в седмицата? Ние сме дошли до ядене три пъти на ден. Сега в Европа и в Америка има една теория, че на двайсет и четири часа трябва да се взема един обяд. Всяко нещо трябва да се обоснове на един разумен закон. Не е лошото в яденето. Всичко онова, което става в човешката душа, трябва да се разбира. Трябва да има едно вътрешно разбиране и използване, защото между всичките явления има една тясна връзка. Вземете тези неща, които вие считате за обикновени. Вие вземате една монета и я хвърляте нагоре. Подхвърляте един български лев и той пада на земята. Как наричат децата двете страни на монетата? Лице и опаки. Всеки път, като подхвърляте тази монета, не зависи от вас как ще падне, не може да заповядате как да падне. И някой път лицето й пада отгоре, а някой път опакото. Но ако тази пара я подхвърлите сто пъти правилно, то ще видите, че петдесет пъти ще се обърне с лицето си и петдесет пъти с опакото. Има един закон, който го наричат случайност. Случайността има връзка със законите, които функционират, и чиито функции ние едва съзнаваме. Ние наричаме нещо, че е случайно, когато не познаваме законите му. Същото се отнася и за твоето неразположение. При сто твои състояния – петдесет неразположения ще ти донесат и петдесет радости. Колкото си бил по-неразположен, толкова ще станеш по-радостен. Колкото си бил по-радостен, толкова по-неразположен ще бъдеш. Колкото по-малко скръб имаш, толкова по-малко радости имаш. И тези, които са боледували, те са повече калени, техният организъм е по-развит. Вие не обръщате внимание на тази неща, понеже не минават през вашето съзнание. Вие обръщате внимание на външните неща.<br />
<br />
Тялото е облекло – костюм на душата и духа. Дрехите са външен резултат. По дрехата можеш да познаеш един човек какъв е. По дрехите можеш да познаеш една цял култура каква е. Изразява се. У турците гащите са завити и закопчани, а пък вътре са широки и дънести. Значи турчинът отвътре е щедър, а отдолу – малко пуща. У европейците крачолите са отворени отдолу, всичко тече. Ще кажеш: „Това е една мода." Но модата е обоснована пак на един закон. На български каква дума има за мода? Каква дума са употребявали старите българи, преди да са знаели думата „мода"? Момите шиеха нашарено по полите. Техните сукмани са с дипли, с по сто-двеста дипли, и ги турят сукманите окачени, с диплите. Това е външната страна.<br />
<br />
Децата разбират живота по един начин, а възрастните – по друг начин. Законът, който съществува, е следният. Еднообразието в живота всякога носи едно разочарование. В какво седи еднообразието? В еднообразието се ражда мързелът. Щом има еднообразие, човек е мързелив. Мързеливите хора са еднообразни. Мързеливият човек казва: „Не ми трябва." Той не туря всяко нещо намясто – туря нещата, гдето свари и казва: „Уморих се вече."<br />
<br />
Някой път има някои ваши мисли, които не са поставени намясто. Има някои ваши желания, ваши постъпки, които не са намясто. Натрупани са от сто, а може би и от хиляда поколения. И един ден във вашия организъм почват да се събуждат тези мисли. Тези мисли са от рода на тези мухи, които са снесли яйца, и сега се излюпват – те си носят своя зародиш. Това е само за обяснение. Ще кажете: „Как ще се освободим?" Няма да давате условия да се измътват, защото, ако яйцата не ги турите в хубава обстановка, те няма да се излюпят.<br />
<br />
Онова, което е полезно за вашето развитие, то е да се освободите от това еднообразие. Вие казвате и туряте в ума си мисълта: „В следващото прераждане." Младият казва: „Аз трябва да живея." Но колко време ще живее той като млад? До четиридесет и пет – шейсет години може, но след това и неговият пояс ще се влече. Най-първо го въодушевяват външни неща, но после – вече не. Всичко в света си има свой край. И на пияницата може да му се втръсне виното, и един ден той може да хвърли чашата и да казва: „Няма да пия." Има втръсване. Някой път на човека му се втръсне доброто или пеенето, или облеклото, или яденето и оттам насетне този човек не може да го излекуваш.<br />
<br />
Сега освободете се от еднообразието. Аз като ви говоря, вие винаги обръщате внимание на вашите дрехи. А пък дрехите отвън винаги трябва да съответстват на човека. Те трябва да бъдат един израз на човешкия ум и на човешкото сърце. Китайците правят на жените си стегнати малки обуща. Откъде е излязла тази мода? Една китайка, като върви, крета като малка птица. Те им турят краката в малък калъп. Попитали един китаец: „Защо правите така?" Той казал: „Да не ходят нашите жени да хойкат." Дали тази е причината, то е въпрос. Това е един повод. Китайците имат много лоши навици, имат и някои добри навици. Като ходеха там европейците със своите кученца, кученцата могат да изчезнат. Всичко ядат китайците – кученцето като агънце ще го опекат и ще го изядат. По тези въпроси ние се отвличаме. Нашето минало упражнява влияние. На китаеца е голямо удоволствие да заколи кучето и да го изяде. Ако ви накарат на това, вие ще се гнусите. Но колко мисли има, които приличат на кучешка храна! Също така и колко желания има, които приличат на неговата храна.<br />
<br />
В какво седи волята на човека? Вие искате един човек да изпълни вашата воля. Най-първо вие направете сами себе си да слушате. Човек съставлява едно двойно същество. Той е по създание единство, но е раздвоен. Две същества живеят в човека. И даже съвременните учени хора говорят за раздвояване на съзнанието. Но за съзнанието на човека има две страни. Някои го наричат нисш ум и висш ум. Не, но две разбирания има в човека за живота. Той е едно двойно същество. В него има едно същество, което обръща внимание на външния живот, и друго същество, което обръща внимание на вътрешния живот. И вие до известно време, като млади хора, обръщате внимание на външния живот, а като стари хора - на вътрешния живот. Младите хора казват: „Няма да живеем като онези стари хора." Младите хора искат да живеят вън. А пък като остарее човек, казва: „Няма да живея като онзи глупак отвън, а както старите." Кой е на правата страна?<br />
<br />
Да допуснем, че някой казва, че е намерил Бога и се моли на Бога три пъти на ден. Все се моли, и е недоволен, не е здрав и не му върви. Питам тогава, това негово верую реално ли е, или не? Как е възможно това? Бог е едно Същество съвършено, разумно, създал е света, и ти не вярваш в Него, и да бъдеш невежа. Възможно ли е ти да седиш при един богат човек, чиято трапеза и богата с ядене, и ти да гладуваш? Но може тези храни, които богатият употребява, да не подхождат на тебе. Една овца при един съвременен богат човек може да умре гладна. Богатият яде месна храна, а овцата не употребява месна храна. И един вълк може да умре гладен, ако този богатият човек яде само плодове. Вълкът иска само месце и ако този човек яде само плодна храна, какво ще бъде положението на вълка? Това са примери само за сравнение. Вълкът е особена форма, която съществува в природата, и трябва да знаем къде е станало отклонението, не една форма, която представлява обективния свят.<br />
<br />
Съществува един принцип в природата, който руши. Някой голям водопад пада отнякъде и руши канарите, земята и влече. Някой път вие казвате, че Бог е любов, но какво разбирате вие под думата „любов"? Любовта създава новото, а премахва старото. Тя не държи никога старите работи. Казвате: "Защо е създаден светът така?" Малко другояче трябва да разсъждавате. Ето къде е съвременното заблуждение. Ще ви дам един пример. Една сестра дава един килограм бяла вълна, а друга сестра е дала един килограм синя вълна. Смесва ги, и прави две фланели. Едната сестра не е опитна и не е доволна. Някой път изобщо ръкавите не са направени добре, а някой път цялата фланела, поради погрешки, трябва да се изплете наново и втори път трябва да се направи една отлична фланела. Какво ще се изгуби от това? Вълната ще се изгуби ли? Не, това е въпрос на формата. Съдържанието е същото, но формата трябва да се измени. Но ти казваш: "Време ще мине." Ние ще се радваме, че времето минава. Ако не мине времето, какво би станало? Някой път е хубаво да се изгуби времето и да се направи една хубава форма, отколкото да не се изгуби времето и да остане старата форма. Много неща има в нас, които са осакатени и които трябва да се поправят.<br />
<br />
Допуснете, че бащата казва на сина си: "Къде си ходил днес?" Или казва на жена си: "Къде си ходила днес?" Хубаво, но днес й казва: "Ти къде си ходила днес", утре ще каже така и тъй нататък. Представете си, че ти си онзи син, на когото бащата казва така. Ти трябва да внушиш на баща си как да казва. Аз бих казал на моя баща така: "Татко, днес аз ходих да видя едно семейство, дето бащата и всички други в семейството живеят много добре и си говорят много сладко. Ходих да слушам сладкото им говорене."<br />
<br />
Някой път гледам някоя сестра седи и си маха ръката. Казва: "Аз ще му дам да разбере." Окултистка, и си маха ръката така гневно. И после казва на котката или на кучето: "Пф!" Плаши ги. Най-първо, не се спирайте на такива дреболии. Не се спирайте никога да поправяте чуждите погрешки. Един съвет от мене: никога не се спирайте да поправяте една чужда погрешка. Детето счупило стомната, кажи: "Стомната е счупена. Това е една печалба за грънчаря." Не отивайте да лекувате счупената стомна, не поправяйте старите работи. И ако имаш нова стомна, дай на детето си. Някои имат обичай, като позакъсат малко, ще обърнат някое старо палто на другата страна и ще го носят. Не, не. Това са лоши навици. Светът не търпи старото. Една форма, която е употребена веднъж, тя трябва да се смени. Животът употребява само веднъж една форма и после трябва да се сменят формите. Не дръжте старите форми, тоест трябва да се сменяват. В това се състои прогресът.<br />
<br />
Ти ще растеш и ще учиш, ще разбираш законите на своята мисъл. Аз съм говорил за подмладяването, но вие не знаете още как се подмладява човек. Аз съм говорил как човек трябва да бъде добър, но вие не знаете законите, как да стане добър, как да стане учен, как да научи пеене.<br />
<br />
Има закони за пеенето. Вие сега се спирате и казвате: „Аз съм така научен." Че на какво се научи дядо ти? Свири криво. И ти свириш криво като него. Често изваждат оная поговорка за кривия рак. Анекдотът не е довършен. Малкият рак вървял като баща си. И всичкото им нещастие, дето ги вадят от дупките и ги пекат, то е защото вървят криво. И ако вървят право, няма да ги варят на огъня в тенджерата. Бащата казва: "За да не ти пати главата, право ще вървиш." А синът му казва: "Желая да се освободя и ще ми покажеш как да вървя." Бащата започва да ходи криво и синът казва: "Татко, и аз ходя така." Трябва да имаме образец на правото ходене. Ти казваш: "Трябва да се живее добре." Но трябва да имаме форма на правото ходене. Някой ходи с наведена глава и се прегърбва, и най-сетне остава прегърбен. Не си оставяте гърбицата. Поизправи се малко, не казвайте: "Остарях." Ти почнеш да чувстваш годините на гърба си. То е само външно, че имаш години на гърба си. Ти се самоизлъгваш.<br />
<br />
Ти казваш: "Аз съм остарял." То е твое безпокойствие. Ненужните безпокойства, които имаш, това е остаряването. Безпокоиш се за нищо и никакво. Ти седиш и се безпокоиш Бог какво мисли за тебе – дали ще те благослови, или не. Вие имате едно разсъждение чисто човешко, прикачвате на Бога качества, както и на хората. Казваш, че Бог днес е разположен към тебе, а друг ден не е разположен. Не! И казваш още: "Господ си прави, каквото иска." Това не е вярно. Ние тогава не разбираме света. Понеже всичко е вътре в Бога, всичко съставлява част от Него. Онова, което Бог е направил, Той иска всякога да функционира правилно, понеже това са части, чрез които Бог се проявява. Ти като мислиш и живееш добре, това е приятно на Бога. И като не мислиш добре, това е малък дефект и Господ иска да го поправи. Бог ти дава съвет да не правиш това и онова. Три пъти идва Бог и ти казва това, но ти не слушаш, и след това идва вече една реакция.<br />
<br />
[[Картинка:ЗАКОНЪТ НА СВОБОДАТА.GIF]]<br />
<br />
Три пъти като ти каже: "От А ще отидеш към В, и от В – към С, и от С – към А", след това какво ще стане? Ако вечно обикаляш този триъгълник, твоята енергия ще се изтощи, ти сега ще се изтощиш при обикалянето, ще изгубиш своите сили. Тогава ще почне да става едно намаление. Най-първо, този триъгълник си го обикалял много бързо, после – по-бавно, по-бавно, и най-после ще се спреш на едно място и ще кажеш: „Не се мърдам вече оттук."<br />
<br />
Ти казваш: "Толкова усилия съм направил. Двайсет години съм работил над себе си." Светът започва спирално, със спирални движения. Това е теория на съвременните учени хора. И някой път в спиритичния сеанс някой медиум си върти така ръката на колело. Често ме питаше доктор Миркович, защо правят така медиумите. Казвам: "Когато водата пада на едно келево (*2), цялата воденица се разтърсва, и когато се завърти келевото, няма никакво разтърсване."<br />
<br />
Казвам, когато дойде голямата сила в човека, той се разтърсва, и като тръгне водата после, утихне. Ти казваш: "Аз мисля." Какво разбираш в своето мислене? Или казваш: "Стремя се да постъпвам добре." Трябва да имате съгласие между мислите, чувствата и постъпките.<br />
<br />
Много от вас тук сте без бради и мустаци, а други сте с бради и с мустаци. Едни от вас сте с дълги коси, а други сте с къси коси. Едните, без мустаци, ги наричат жени. А другите, с мустаци и бради, ги наричат мъже Питам сега: по какво се отличават мъжът и жената? Това са два принципа в природата, които работят. Това са полюси вътре в живота. Единият полюс подразбира противоположния. Две еднакви неща ти не можеш да ги събереш на едно място. Ти не можеш да направиш целия свят само от върхове и не можеш да направиш целия свят само от долини. До най-високите планински върхове ще има съответни долини и после – пак планински върхове и пак долини и прочее. И от тези планински върхове някой може да е по-малък от друг връх. Същото е и с долините. Има едно съответствие. И ако се изравнят всичките върхове, тогава земята ще бъде валчеста като една билярдна топка. И ако светът би бил направен като билярдна топка, тогава какви условия ще имате? Някой път искате всичко да ви се уреди, както билярдна топка. Разбиране трябва за сегашния живот, който живеете.<br />
<br />
Гледам, че някой от вас по някой път си вдига веждите нагоре. Това е един навик. Това става неволно от вас. Не е господар човек на тези елементарни движения. Ние влизаме в една специална област на живота.<br />
<br />
Мисълта е един силен фактор. Ако вие не научите закона, как да мислите добре, това нещо остава сега. Чувствата, постъпките, всичко иде първо от тази област на човешката мисъл. И казвам, да мислим, както Бог мисли. И както светът е създаден разумно, така трябва да го разбираме. Да допуснем, че във вас се загнезди едно кисело чувство – като че нямате никакво отношение с хората и всички хора ви отстраняват, не искате да срещате никого и сте недоволен от себе си. Никого не искате да видите. Като че целият свят става чужд за вас. Някои от вас имате тази опитност или сте я имали. Какво правите тогава? Някой ще се затвори в неговите [стаи] или някой ще иде в гората някъде. Това отвратяване, това еднообразие – от какво става това? Това е неразбиране на живота. Сега чета във вестниците, че един американец е измислил един уред – хипнотик, който издава еднообразни звукове. И някои хора, които са много нервни, те не могат да заспят. Турят хипнотика в действие, и те ще заспят. Този апарат сега може да го имате. Старите хора, като почнат да остаряват, имат право вече на хипнотик. Старият човек почне да слуша еднообразен шум в ушите си. Старият най-първо се интересува от живота, хипнотикът го приспива и той казва: "Не ме интересува животът вече." Това не е негова мисъл. Той казва още: "Ще се мре вече." Този американец е намерил този хипнотик и младите им се приспива, ако са станали неврастеници. Индусите са били по-умни – ако не могат да заспят, те ще си концентрират съзнанието върху върха на носа и ще заспят.<br />
<br />
Ето няколко правила за правилно спане. Мисли правилно. Яж рано. Трябва да имаш едно определено време за ядене. И сдъвчи си много добре храната. И не оставяй в ума си никаква излишна мисъл. Като дойдат някои мисли отстрани, да не ги приемаш.<br />
<br />
Какво нещо е вярата? Един ще каже, че вярата е сила, която ни приближава към Бога. Друг ще каже, че чрез вярата се издига човек и тъй нататък. Може да вземете от Писанието стиха – Писанието казва: "Повярвай, и ще бъдеш спасен." Но вярата по каква линия трябва да дойде? Вярата е нещо, което сега трябва да се създаде. Тази вяра си има известен център. Вярата си има два центъра. Има една вяра, че като повярваш – жена ще станеш, мъж ще станеш, дете ще станеш. И като не знаеш как да помислиш, и станеш нещо, чиято форма не можеш да измениш. И всички хора днес страдат от вяра, която не е на мястото си.<br />
<br />
Някой казва: "Ще осиромашея." И става според вярата му. Ти казваш: "Ще се разболея." И става според вярата ти. Или казваш: "Струва ми се, че всички ще измрат." И така става. В каквото вярваш, става. Някой вярва, че може да напредне, и напредва. Друг вярва, че няма да напредне, и така става. Може да четете много книги, цели теории. Някои от тях са близо до истината, а някои от тях са далеч.<br />
<br />
Ще ви дам най-правото определение. Вярата е път, по който любовта се проявява, надеждата е път, по който любовта се реализира в света, а самата любов е плод на Божествения Дух.<br />
<br />
Добре, вие имате едно тъжно събрание. Седите и сте тъжни. Най-първо мислите, че никой не ви обича и нямате ясна представа, какво значи да ви обичат хората. Майката, като обича едно дете, ще го целуне, ще го стиска, ще му направи дрешки, ще му направи леглото и прочее. Това е външната страна. Вие казвате някой път: "Мен не ме обичат." Да те обича един човек, това значи да е толкова внимателен към тебе и да ти помага. Така се проявява любовта на Бога. Бог е, Който е предвидил всичко за хората, и във всеки един момент Той създава онези малки, дребни условия, при които ти можеш да реализираш своята мисъл. А ти туриш една своя философия и казваш: "Не може ли по този и този начин?" Така ти създаваш нови теории. Тогава работите не стават. Ако всичко става нормално, ти ще имаш един подтик. Ако с твоята вяра се подобрява тонът ти како певец, тогава върви добре. Но ако не се подобрява тонът ти с твоята вяра, тогава вярата ти не е правилна.<br />
<br />
Най-първо, трябва да имаш чисти мисли, иначе тези нежни гънки на ларинкса, които трептят, няма да произвеждат тези особени тонове и няма да ти предадат тази мекота, която е необходима.<br />
<br />
Допуснете сега, че аз ви говоря върху мисълта, и дойде друг – и той ви говори, и после трети дойде, и четвърти. Трябва да мислим право. При правото мислене силата на човека се увеличава пропорционално, съразмерно. Вие искате изведнъж да бъдете силни като Бога. Защо не се радвате, че е достатъчно да има Един, Който да е силен? Защо вие искате да бъдете втори силен като Бога? Тогава между вас и Бога ще се роди спор. Питам, ако вие бяхте на мястото на Бога, какво щяхте да направите? Питам едного: "Представете си, че ви дам сто милиона английски лири, какво ще направите с тях?" Той ми казва: "Аз ще си направя къща, ще си купя автомобил." Казвам му: "Това струва десет милиона, а другите за какво ще ги употребиш?" Той ми казва: "Ще ги дам под лихва."<br />
<br />
Някой казва: "Този човек не е толкова свят. Онзи е по-свят от него." По какво се отличава един светия от друг светия? Онзи светия, който има най-правилен възглед, той има приложение на своята мисъл, на своите чувства и на своите постъпки. Той е така внимателен, че иска всичко, което има в себе си, да го предаде хармонично на другите. Той е един от добрите светии. А пък светията, колкото по-малко разбира, толкова по-малко е светия. Светията трябва да има по-широка душа и по-светъл ум.<br />
<br />
Същото е по отношение на музиката. Ако аз бих ви преподавал по музика, щях да ви изнеса една съвсем друга теория. Не че тази теория не е вярна, но с тази теория се постигат основните работи. Но има една друга страна на музиката. Ако аз туря няколко тона в действие, те ще произведат един съвсем друг резултат, защото има тонове на живота – има в музиката тонове, които съответстват на любовта. Но вие не може да имате понятие за тази музика, докато вашата мисъл не е права. Докато не дойдете до правата мисъл, никаква висота на тоновете не можете да имате. Правата мисъл, това е най-чистият извор, който извира от умовете на онези същества, които някога във вечността са постигнали своето съвършенство. От тях излиза тяхната права мисъл, която изпращат към хората. Те казват: "Ползвайте се от нашата права мисъл." И като дойде тази мисъл, онзи, който не я разбира, той ще напусне дома си.<br />
<br />
Ако сега дойде Христос в света, какво ще направите? Всички мъже ще напуснат жените с и всички жени ще напуснат мъжете си. Хубаво. Тогава какво ще се постигне? Жените ще напуснат мъжете си и мъжете ще напуснат жените си и ще отидат след Христа. Какво ще се постигне с това? Идеята не е ясна в напускането. Ти можеш да напуснеш само това, което не е естествено. Как можеш да напуснеш нещо, което ти обичаш? Ако ти имаш един мъж, когото обичаш, тази любов от Бога ли е, или е от дявола? Като дойде Христос, защо ще напуснеш мъжа си? Не, не. Мъжът и жената ще се слеят в едно и ще отидат при Христа. Сливане ще стане, а не напущане. Ти казваш: "Като дойде Христос, ние ще напуснем телата си." Не, тези тела трябва да оживеят. И духът, и тялото са като полюси. Вие си държите възгледите си. Аз не искам да се занимавам с възгледите ви. Слабостите на хората аз ги познавам така добре, че някой път бих желал да не познавам хората. Аз искам да се освободя и да не познавам хората такива, каквито са, но не мога да се освободя. Това е единственото ми желание.<br />
<br />
Гледам, един човек идва при мене и се показва външно добър, но е раздвоен. Той ми казва: "Колко си добър. Трябват ми десет хиляди английски лири." Светията изважда и му дава една торба. Онзи взима сбогом и на тръгване казва: "Ще ме извиниш малко, мисля да си направя къща, ще се пооженя, и като си поуредя работите, пак мога да дойда." Светията пробил дупка в торбата на едно място и парите падат. Онзи се връща в дома, и в торбата има само две пари. Обаче още докато пътува пътникът, светията поправя изгорената торба и онзи човек се намира в чудо, че торбата е здрава, а пари няма в нея. И след една седмица се връща при светията и му казва: "Едно голямо нещастие ме сполетя. Обраха ме разбойници." Всеки ден стават такива обирания с вас. Вие имате едно щастие, което струва сто хиляди английски лири – като че сте в рая. Но виждам ви един ден променени, като че цялата вселена се е разрушила. И ти казваш: "Отиде всичкото." Обрани сте.<br />
<br />
Вие сте попаднали сега в закона на еднообразието. Престанете да желаете да станете светия, не желайте да станете и учени, и богати, и музиканти. А какво трябва да желаете? Желайте да пеете само. Не да станете музиканти специално, но желай да пееш. Най-лесната работа е да станеш музикант, но да пееш, и да пееш без да си музикант. Мен са ми казвали много музиканти сегашните теории за диезите и бемолите, за дългите времена и за късите времена, за алегро, за анданте и прочее. Музиката има дълги и къси интервали. Интервалът зависи от времето. Първоначално ритъмът започва полека, после стигне до върха на най-силното движение и после започва обратния ход. После пак може да се засили. Когато музиката стигне до върха на най-силното движение, може да се спре за малко. И в мисълта има такова вливане. Някой път казваш, че мисълта ти бързо тече.<br />
<br />
Някой път в тебе се заражда мисълта: "Кой ме е родил и защо?" Като си се родил, ти си се раздвоил на две страни. Имаш две очи – дясно и ляво. Едната ти страна е деликатно сложена, а другата – груба. Едната страна на лицето ти има мъжки черти, другата – женски криви, деликатни. Някой път лицето се изпъстря с начупени линии. Това показва, че сте минали един живот много бурен, разбъркан. Вашето тяло е една книга, на която е написан животът ви. Вие трябва да го четете, за да може да се справите. Това, което носите, то е само част от човека. Човек не е въплътен още напълно в тялото. Вие не сте още напълно въплътени и ще станете господари, когато пресъздадете тялото си. Сега вие се нуждаете от външна подкрепа.<br />
<br />
Първото нещо, което сега ви спъва, това са вашите мисли. Всички имате безброй желания и не знаете как да ги реализирате. Младият има желания, които не знае как да ги постигне. И старият също. Не можеш да постигнеш нещо, но го желаеш. Например някой път помислиш да бъдеш цар. Една жена си мие паниците в кухнята и си казва: "Да съм сега царица." Но тя не е царица. И като казва "Да съм царица", поусмихне се малко. Слугата казва: "Да съм някой цар сега." Той копае с търнокопа, позасмее се малко, въздъхне и казва: "Да съм цар."<br />
<br />
Питам сега, защо копаят хората и защо режат с трион? Германският император допреди десет години бил изрязал десет хиляди дървета. Всяка сутрин е правил гимнастически упражнения – вземе триона и реже с триона, защото тази енергия, която се ражда в неговия ум, трябва да я пласира някъде. И ако германският император беше рязал дърва преди да беше станала тази общоевропейска война, щеше да бъде по-добре. Трябва да режеш, преди да направиш нещо, а не след като направиш, инак ще заприличаш на този император.<br />
<br />
Един английски мисионер отива в Африка, мисля, че в Трансваал, в английските колонии. Една вечер, като си седи в стаята, вратата се отваря и влиза един старец с дълга бяла брада, седи на стола, поглежда го и му казва: "Ще ти кажа нещо, но да не се уплашиш. Аз не съм от живите хора, а от умрелите. Дошъл съм тук за помощ. Имам голяма нужда от твоята помощ. Аз съм един английски владика, който е живял преди двеста години в Англия и се казвам така и така." И той си казал името. "Запишете си тези работи." Мисионерът записал всичко и онзи продължил: "Аз не живях така, както трябва – не да живея по владишки, но живях по човешки, и опъвам сега каиша. Живях един живот, не както Бог искаше, и сега се намирам в трудно положение. И ти сега ще ми проповядваш, както проповядваш на живите хора, за да може да се обърне моето сърце и да променя живота си. Двеста години се скитам и не мога да си намеря мира."<br />
<br />
Мисионерът поглежда владиката. Той бил реален човек. Мисионерът му казал: "Хубаво, ще си помисля до утре вечер." Владиката казал: "Ще дойда утре вечер и ще довършиш с мене." На другата вечер идват двама, други хора. Мисионерът си отваря библията и им проповядва. И така те идват всяка вечер, но на третата вечер дошли трима, и после станали четирима, и след това – петима, шестима, седмина, осмина, стаята му се изпълнила със слушатели. И мисионерът почва да отслабва, лицето му хлътва и той взема отпуска да се поправи, но не казва кои са причините. Той отива и проверява в посочения английски град дали е живял такъв английски владика преди двеста години – и датите, и имената са били точно такива, каквито са му казали. Сега доколко е верен този пример, то е въпрос. Да допуснем, че е верен.<br />
<br />
Значи работите в онзи свят мъчно се поправят, а тук по-лесно се поправят. Тук е едно училище. Погрешката, направена на земята, тук се поправя. Там няма условие. Затова всички души искат да се въплътят на земята, за да си поправят погрешките.<br />
<br />
И на вас ви трябва пробуждане. Пробуждането се състои в следното – да мислите право. Ако следвате Божествените закони, може съвършено да измените вашата съдба. Да мислиш, както Бог мисли, или да следваш онези закони, които Бог е турил.<br />
<br />
Това, което Бог прави, вие не може да го направите. По някой път ние грешим. Ние искаме сърцето ни да бие, както Божието сърце. Не, то е голяма опасност, сърцето ни да бъде, както Божието сърце. Човек може да се възгордее тогава. Христос, като дойде в човешка форма. Той се смири. Ти казваш: "Аз съм чадо Божие." Чадо Божие си, но се намираш в една форма и със смирение ще се подчиниш. Устойчивостта не е страх, а едно благоразумие. Цяла хала иде, какво ще правиш? Ще отстъпиш – нека се мине халата. Тази мъдрост е една мисъл в тебе. Гладът е една хала. Ти казваш: "Така ще направя." Какво ще направиш? Ще викаш, ще викаш, и най-после ще кажеш: "Да си върви." Аз съм виждал стар дядо – той си върви. Децата обичат някои дядовци. Дядото, като минава, потупа детето, помилва го, а пък друг дядо минава намусен пред детето. Детето взема един камък и го удря по гърба му. Детето казва: "Аз ще ти кажа на тебе!" – казва детето, и си отива. Това е един лош атавизъм. Някой религиозен човек гледа нагоре с лъжливо смирение, това е един религиозен атавизъм.<br />
<br />
Ние имахме един приятел, който се казваше Арнаудов. Той беше обръщеник на един наш брат – Пеню Киров. Той беше особен екземпляр, между светски хора говори много умно, но щом дойде между религиозни, пъчи се. Иска да се покаже нещо в една област, която не познава. Пеню Киров си намери цяла беля с него. Онзи не вземаше от нищо. Той [отдаваше значение на] на външната страна на живота. Отвътре има една красива страна.<br />
<br />
Сега носим един живот, който е чужд. Ти носиш една дреха, която не е твоя, а чужда. Един ден ще ти я вземат. В Америка за бал вземат един костюм назаем, хиляда лева ще заплатят за една вечер. Ще облече той костюма и после ще го даде. Та вие носите един костюм благочестив, но за двайсет и четири часа. Оставете тези купешки костюми. По-добре е една твоя дреха, тя е за предпочитане, отколкото купешките. И ние всичките трябва да се освободим от старите дрехи, които дедите ни са оставили. Някой казва за някого: "Той носи характера на дядо си." Дядо му бил скъперник, разюздан, не обичал да услужва и сега всичко това трябва да изправиш. Най-първо трябва една трезва мисъл и любов. Всички хора ти все трябва да ги обичаш еднакво.<br />
<br />
Съществува един закон, той е следващият, той е окултен закон на древните учени хора. Колкото си по-близо до центъра, толкова си по-свободен, и колкото си по-далеч от центъра, толкова си по-ограничен. И тези, които са най-далеч от центъра, са най-ограничени. И трябва да дойдеш до такова състояние, че да имаш поне една относителна свобода. Как се добива сега относителната свобода? Ти ще намериш един човек, ще го потърсиш със свещ някъде, към когото да се зароди в теб едно чувство на обич. Поне един човек да има, който в даден случай да стане един противоположен полюс на твоя живот и ти да започнеш правилно да мислиш. Не намериш ли този човек, ти се въртиш в една спирала, без да разбираш живота – няма да има изтичане, няма да има никакъв смисъл в живота ти. Но след като намериш този човек, вие двамата ще намерите други още двама. Щом двама се обичат, не трябва да влезе трети между тях, и вие двамата ще намерите други двама, и четиримата ще станат едно. И те ще намерят други четирима. После осмината ще потърсят други осмина и така ще стане сливане.<br />
<br />
Една камбана, за да я разберат, тя трябва да дрънчи. Ако дава хубав тон, ние казваме: "Хубаво дрънка тази камбана."<br />
<br />
[[Картинка:OOK-14-1-13-2.GIF]]<br />
<br />
Четири неща трябва да занимават ума ви. Първо – светлината. Винаги трябва да мислите, че чрез нея иде знанието. После – въздухът, от него иде силата на човека, като дишате. Трето – водата, от нея иде животът. И четвърто – храната. От нея иде доброто в живота. Следователно доброто в човека, това е последният резултат. Светлината и храната, това са двата полюса. Те се различават. Единият полюс е А, другият полюс е В. При А е светлината, а пък при В е храната, хлябът. От хляба по-далеч не може да отидете. След като ядеш, ще настане в тебе едно състояние да спиш, и след като се наспиш, ще се пренесеш през полюсите на светлината, през въздуха и водата и ще дойдеш до хляба.<br />
<br />
Чрез светлината ще мислиш право, чрез въздуха ще добиваш сила, чрез водата животът влиза в тебе, чувствата. Твоите чувства не могат да се облагородят, ако не знаеш законите на водата. А пък доброто, това, което става основа на живота, то е храната. Говоря сега обективно. Знанието и силата ако дойде на помощ на живота, и доброто даде материал, чрез който животът може да се прояви, тогава можем да напредваме. Вие мислите, като умрете, как ще ви посрещне Христос на онзи свят. Представяте си ангелите. Това може да е вярно, а може да не е вярно. Това, което ще срещнете, може да има известно подобие, но това, което ще срещнете, нито на ум не ви е идвало. Някой казва, че е видял ангели. Вие не знаете какво е един ангел, каква красота представлява. Не знаете какво лице е ангелското лице. Като те погледне, такъв мир настава в тебе – всичко в тебе се стопява, всички недоволства в тебе ще изчезнат и ще се възцари една нова светлина в тебе, и ще се зароди в тебе желание да бъдеш като него. И ти не можеш да се освободиш от него, и ти не можеш да се освободиш от тази форма. В ангелското лице няма нищо користолюбиво, то е един поглед на детство, един поглед така хубав, че ти от всичко се освобождаваш. У него умът, силата и животът така са съчетани, ти виждаш такава съразмерност в тялото и лицето.<br />
<br />
Някои казват, че са виждали ангели. Някои служебни ангели се явяват с голяма светлина. Ангелската светлина може да ослепи човека. Апостол Павел като отиваше за Дамаск, яви му се един ангел. Като му се яви Христос, апостол Павел ослепя, и трябваше да го лекуват хората, за да паднат люспите от очите му. И като се яви един ангел, може да ослепеете.<br />
<br />
Но някой може да види и тук на земята, защото има ангели на земята. И тук между вас има някои ангели. Кои са? Трябва да имате едно вътрешно прозрение на нещата. Вие казвате: "Сега нямаме ли прозрение?" Имате всичкото прозрение, но умът ви е отвлечен. Една слугиня прегорява яденето. Кои са причините, че прегорила яденето. Тя е млада, на деветнайсет години, тя не само веднъж ще прегори яденето, но много пъти ще го прегори. И тя е прегорила яденето по следната причина – един ден се разхождал по улицата ангел, и тя видяла много хубав костюм, и влиза вкъщи и си туря дрехата, шапката и се оглежда в огледалото. Тенджерата цъцри, и докато се облече, яденето прегорява. Един психолог ще обясни – яденето прегорява, понеже тя е видяла ангел и докато се облече и съблече, прегорява яденето. Друг психолог ще каже кои са били причините, че тя, като видяла ангела с тези дрехи, и тя искала да се облече със същите тези дрехи, тя е била поканена на един бал. Така че две причини има. Дрехите й трябват за бала. Но защо тя иска да отиде на бал? '''[Има някой си жени. ???????]''' Там половината са мъже и половината са жени, там си правят рандеву. Десет години не са се виждали и си казват: "Много се радваме, че се виждаме." И казват: "Да се сродим тогава."<br />
<br />
Сега разбирайте – за онзи, който разбира живота, всички прояви в живота са еднакво добри. А за онзи, който не разбира, някои неща са по-маловажни. Главата е по-важна, но важни са и краката, които носят тази глава. Важни са и ръцете, които помагат на тази глава. Важни са и ръцете, и мускулите, и малките влакънца. За онзи, който е пазил Божиите работи, всяка една малка нишка ако се поквари, е в положение да повреди на тялото. Това ще се отрази тогава и на цялото тяло.<br />
<br />
Вие виждате един светски човек, но какво разбирате вие под думите "светски човек"? Българите са по някой път много философи, много трезви. Засвирят му и той казва: "Дайте ми сто грама винце." Държал си той шапката и я туря на масата, и пее една стара песен, как са живели един ден '''[някога]''' добре. Дядо му бил добър. Как са живели хората добре, а сега светът се е развалил. И иска да направи добро, и дойде му наум, като чува цигуларя като свири, да отиде да купи един чувал брашно на една вдовица. А пък на другия човек никога цигулар не му свири, и той никакво вино не пие, и си държи кесията стегната, и за Бога говори. Кой е на правата страна? Онзи, на когото свири цигуларят и му се отваря сърцето, и дава. А ако даде два чувала брашно, още по-добре.<br />
<br />
Апостол Павел беше напреднал в мистическия живот и казваше: "Когато искам да направя добро, злото идва." Много естествено е това. Тъкмо тръгнал бедният човек, иска да види дъщеря си, и той няма нищо. И вижда по пътя си една отворена кесия, и като видял кесията, забравил дъщеря си. Но след като взел кесията, после взел да мисли какво да купи за дъщеря си. Та какво лошо има, че той се спрял при кесията? Това е една мома, която го поглежда, и спира се той. Тя даде команда той да се облече хубаво, и той отива дома си, умива се, вчесва се хубаво и търси пак да я види. Той е войник. Вие ще кажете: "Това са детински работи." Това е един закон, който функционира вътре. И в младата мома, и в момъка ти трябва да виждаш закон, който функционира. Животът трябва да се прояви в правилна форма. И като се прояви, и ти, и окръжаващите са доволни. Христос казва: "Така да просветнат делата ви и умовете ви, и сърцата ви, че като видят тая светлина, да прославят Отца ви. Който е на небеса."<br />
<br />
Но това няма да стане в един ден, нито в една седмица. Но то може да стане и в един ден, не е мъчна работа. Не искам да се спирам върху това. Някои от вас слизате надолу. Но казвам ви, че следващия път ви предстои още по-висок връх и пак трябва да се качите. Вие сте се качили на този връх, който има най-малката височина, а пък следващият връх има по-голяма височина и по-големи възможности. Под "височина" подразбирам и придобивки вътре в живота, под думите "качване на един връх" не подразбирам само едно обикновено качване.<br />
<br />
За една седмица си задавайте въпроса, защо трябва да бъдем доволни. Дойде в тебе едно недоволство, попитай се кои са причините, защо си недоволен. Някой път и като си богат, пак си недоволен, и като си учен, пак си недоволен. Недоволството трябва да го обърнете в един стремеж за придобивки.<br />
<br />
Англичанинът казва: "I die." Това значи "аз умирам". А пък българинът казва: "Дай!" Когато англичанинът умира, българинът живее и казва: "Дай." Произнася по един и същ начин и в английски, и в български. В природата има еднакви звукове, които имат диаметрално противоположно значение. Това, което за англичаните означава смърт, за българина означава думата "дай". Ако кажете на български "шекер", има едно значение, а на еврейски тази дума означава "лъжа". Едно съвпадение. Лъжата произтича от факта, понеже искаме да сложим в основата на живота материята. Материята е само една възможност на Духа. Това са условията, при които Духът може да се прояви. В материалния живот вие не ще може да намерите смисъл – там ще намерите само външните условия. Ти ще се облечеш и тази форма ще зависи от Духа. Духът е използвал формите на материята. Допуснете сега, имате известно разногласие помежду си. Аз не искам да се примирите, но след като не се обичате, поне да сте толкова разположени. Вие се срещате и казвате: "Не искам да го поздравя." И той, като ви срещне, ще си обърне гърба и казва: "Не искам да го поздравя." Какво печелите двамата, като не се поздравявате? Какво печелите, като си обръщате гърба един на друг? Гърбът представлява егоистичния свят, а пък лицето представлява Божествения свят.<br />
<br />
Гърбът представлява ада, а лицето – рая. Обръщаш си лицето към един приятел – ти си в рая. А пък обръщаш си гърба към него – ти си в ада. И двамата сте в ада тогава. И [някой човек] обръща гърба си към тебе. Искаш да излезеш от ада, обърни си лицето към човека и му кажи: "Приятно ми е, че ви срещам. Макар и по-рано те срещах с гърба си, сега те срещам с лицето си." Но онзи ще каже: "Знаете ли, че вашите думи бяха тежки?" Вие ще му кажете: "Те бяха думи от ада, но сега думите ни излизат от рая. Приятно ми е, че ви срещам." В рая другояче живеят хората. В ада живеят тежко. Щом обръщат лицето си към човека, веднага ще се измени положението.<br />
<br />
И Бог казва: "Обърни се към Мен." Ти се молиш, но гърбът ти е обърнат към Бога. Ще си обърнеш лицето към Бога и ще Му кажеш следните думи: "Татко, досега аз не съм изпълнил закона Ти, но сега реших да изпълня закона Ти, както си наредил. Думите Ти няма да направя на две." Ще изпълниш волята Божия. По-рано ти искаше хората да се отбиват от пътя ти, а пък сега ти ще се отбиваш. По-рано си искал първото място, а пък сега ще дадеш на хората първото място.<br />
<br />
Сега тук любовта я няма още, понеже не си местите столовете. Сега тук седи квартирният въпрос. Сега на вас не говоря аз – всичко това се отнася до разбирането на вашия дядо и баба. Вие носите стари неща. Вие казвате: "Знаете ли как са живели нашият стар дядо и баба?" Аз казвам: "Много ми е приятно за това." Всичките ви книги съм ги чел и знам дядо ви и баба ви как са живели. Мога да ви чета и цели лекции по това, понеже тази литература я прочетох вече. И ще ми бъде крайно приятно да ми донесете други книги от друг характер. Сега ще ми донесете книги, как се развързват кесиите, как се прощава на приятелите и прочее. Сега от тези добри книги ще донесете.<br />
<br />
Сегашният ви живот е предисловие. Новите книги ще ви бъдат полезни. В новите книги, които ще донесете, има нещо, което е за вас и което ще използвате. А пък досегашните книги ще ги турите настрани, вие ги знаете. Тази книга, която донесохте, беше от дядо ви. Сега ще донесете от томовете на баба си. Още жените не са се проявили в света, понеже жените чакат дядовците да се проявяват. Те поне ще имат път оправен. Бабите ще дадат метод за прилагане.<br />
<br />
В България всички земеделци са произвели своите волове в доктори. Българите казват на воловете: "Ди, ди!" А пък в английски език на богословът, който има докторат, се казва DD(*3). Като впрегнете вашите мисли и думи, ще им кажете: "Ди, ди!", тоест: "На работа!" Ще им кажеш: "Ти си доктор по богословието, сега ще работите."<br />
<br />
Това знание, което имате, е полезно. То е само предисловие за знанието, което ще дойде. То е полезно за самовладеенето на нашите мисли. Аз, като минавам покрай хората, усещам едно ужасно дразнене. Чувам един шум. Малко като бутнеш човек, той е като кон, иска да те ритне. Волът като го бутнеш, иска да те бодне. Малко ще упражните самообладанието. Като дойде страданието, ще го вземеш със щипци и ще го огледаш. Ти казваш: "Аз страдам." Че вие още не знаете какво нещо е страданието. Трябва да разбирате как да се справяте с едно страдание. И ако дълго време гледате страданието във вас, ще се зароди едно ново чувство, и вие ще намерите в страданието една работа, през която ще ви дойде голямо благо. Отначало мислите, че страданието е затвор, но ако го огледате хубаво, ще видите една работа, чрез която ще дойде голямото щастие, което вие очаквате. Като страдате, не се обезсърчавайте.<br />
<br />
Някой път вие чувствате една голяма празнота. Радвайте се, [че] чувствате тази голяма празнота, понеже в празния съд се туря вода. Пълното сърце трябва да се изпразни, а празното – да се напълни. Това е закон на природата. Тези смени съществуват.<br />
<br />
Вие се дразните. Дразненето е едно неразбиране на известни закони. Например дразни ви, когато духа вятър и носи прах в очите ви, но после това ще се превърне в дъжд. Ще завали дъжд и ще напои тревите, житото и ще има плодородие. Така че не се дразнете от онова, което ви дразни, то е прах, и този прах после ще донесе своята полза. Та вашите страдания са тези, които носят благата.<br />
<br />
Единственото Същество в света, което страда, е само Бог. Другото страдание е само отчасти. Бог ви е дал свобода, и ти си злоупотребил с нея. Бог е в състояние да смаже тази форма, и Той се въздържа. Бог те оставя с векове ти да се разкаеш, и един ден ти да се поправиш. Не се противете на Божиите разпореждания. Не се противете на страданията. Познавайте страданията и не им се противете. Не се противете и на злото.<br />
<br />
От всички неща, които казах, кои неща запомнихте? Какво сте запомнили? Кое остана в ума ви? Коя мисъл е най-важна? (Сестра Радка Давидова: "Във всичкия си живот да гледаме да изпълним волята Божия.")<br />
<br />
От мое гледище аз се радвам, че сте недоволни, и като станете доволни, пак ще се радвам. Като сте недоволни, радвам се, че ще станете доволни, и като сте доволни, пак се радвам, че ще станете недоволни. Когато аз се радвам за доволството ви, аз съм мъж, а когато се радвам на недоволството ви, аз съм жена. Следователно радостта е за мъжа, а недоволството е за жената. Преведете го сега. Тогава казвам: работата и копането е за мъжа, а почивката е за жената. Мъжът, който се е радвал, ял и пил, той ще работи. А жената, която е недоволна, ще си почине.<br />
<br />
Когато ти си недоволен, ти си жена, защото недоволството произтича от чувството, а пък радостта произтича от ума. Случи се нещо, и ти не знаеш защо се е случило и си недоволен. Ти си в чувствата. Излез от областта на чувствата и намери ума. Искаш да направиш едно добро и като намериш форма, в която да направиш доброто, [ти ще бъдеш доволен,] и ако не можеш да намериш добра форма, ти ще бъдеш недоволен. Също така, ако си музикант, и не можеш да пееш, пак ще бъдеш недоволен. Ако не можеш да издържиш това, което чувстваш, то е недоволство.<br />
<br />
Кому принадлежи радостта? Умът е, който носи радост, а пък сърцето носи недоволство. Но сърцето носи условията, при които умът може да бъде радостен. И умът носи условията, при които сърцето може да разреши вечната задача на недоволството.<br />
<br />
Сега ще ви дам една задача за една седмица. Всеки ден отбелязвайте през деня колко пъти сте мъж, тоест колко пъти сте радостен, и колко пъти сте били недоволен. Отбелязвайте си това и отбелязвайте и времето, дали е облачно, дали е валяло дъжд, дали има вятър и прочее. Много е важно да се види и какво е времето – има едно съответствие.<br />
<br />
"Добрата молитва"<br />
<br />
07:40 часа<br />
<br />
Тринадесета лекция на Общия окултен клас 19 декември 1934 г., сряда, 5 часа София - Изгрев<br />
<br />
____________<br />
<br />
(*1) чушири (диал. от турски) – чешири, потури<br />
<br />
(*2) келево (от тур.) – дървен валяк на воденица, кладенец<br />
<br />
(*3) DD – Doctor of Divinity (англ.) – доктор по богословие</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:MOK-22-22-1.gif&diff=43203Файл:MOK-22-22-1.gif2013-12-03T14:35:15Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div></div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:MOK-15-1-05-5.gif&diff=43202Файл:MOK-15-1-05-5.gif2013-12-02T15:27:45Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div></div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8_%D0%B2_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0&diff=43190Живите символи в природата2013-09-25T18:09:30Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Беседи]]<br />
<br />
[[Младежки окултен клас]] - ПЕТА ГОДИНА ([[1925]]-[[1926]])<br />
<br />
[[КНИГА: Влияние на светлината и на тъмнината]]<br />
<br />
<br />
==ЖИВИТЕ СИМВОЛИ В ПРИРОДАТА==<br />
<br />
''„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"''<br />
<br />
''Размишление''<br />
<br />
''Продължи се четенето на темите „Най-любимата ми тема".''<br />
<br />
[[Картинка:MOK-05J-05-1.gif]] <br />
<br />
Кой знае да рисува добре? (''Излиза сестра Цветана''.) Нарисувай едно копие. Нарисувай един чук. Нарисувай чаша за пиене на вода. Нарисувай светилник със свещ. Нарисувай чешма (''извор'') с каменна курна. Нарисувай плодно дърво. Нарисувай книга. Направи ги сега с числа.<br />
<br />
''19.45 часа''<br />
<br />
Копието – 1, чукът – 2, чашата – 3, светилникът – 4, чешмата – 5, плодното дърво – 6, книгата – 7. Сега вие, астролозите, ги наместете. В кои планети могат да се наместят? Копието – на Марс, чукът – и той е Марс. (''Не, той е на съдбата – Сатурн''.) Хермес в гръцката митология е в близки отношения с Марс. Копието е направено за биене. Чукът е направен за строеж. Чукът е направен да троши камъни, може случайно да попадне и по главата на някой човек, но то случайно. Къде ще го турите? Светилника къде може да го турите? Чука, знайте, много мъчно може да го наместим. Противоречие голямо. Той две неща изпълнява. Значи има две служби той. Сега да дойдем до чашата, къде можем да я наместим? (''Луната – празни се и се пълни.'') А плодното дърво, ябълката – Венера. Книгата? (Свещта ние можем да я представим на Слънцето.) Да. (''А книгата – на Меркурий.'') Да. Чукът? С какво воюва Юпитер? (''Той мята стрели''.) Значи служи си той със стрели.<br />
<br />
Да допуснем, че вие имате едно желание. Числото две, да кажем, което е нито стрела, то ще е чук, желанието вътре. Как ще се справите с туй желание? Вие трябва да го класифицирате към някоя категория. Например и чукът, и стрелата едновременно се управляват от ръката, но центровете, събудени в мозъка, при чука са други. Други центрове действат. И при стрелата са други. Следователно не действат едни и същи центрове. При отваряне на книгата – също, при светилника, при чашата, при чешмата – не са същите центрове.<br />
<br />
Сега този чук къде ще го намерите в човешкия характер? Къде е човешкият чук? (''Юмрукът''.) Копието? (''Езикът''.) Светилникът? (''Мозъкът''.) А чашата? (''Сърцето''.) Чешмата? (''Сърцето''.) Че то е един начин на учене. Символистика в природата. Щом се намерите в дадена местност – да се ориентирате, да знаете какво положение да вземете в природата, да се нагласите спрямо всички нейни течения. Защото, ако чашата не я турите на мястото й, ще се образува едно криво течение. Ако тази чешма вие не можете да я турите на мястото, ще се измени вашата мисъл, ще стане една дифлексия.<br />
<br />
Сега например онези от вас, които изучават астрология, този закон трябва да спазвате спрямо звездите. Като погледнеш небето, изпъкват всевъзможни фигури: триъгълник, някой път петоъгълник, някой път квадрат. Веднага трябва да се ориентирате на какво съответства тази фигура, а може да има уподобление на някое животно, на някое копие.<br />
<br />
Задава се сега въпросът, каква е била целта на природата, когато тя е създала ябълките. Каква идея тя е вложила в ябълката. Разбира се, в нищо няма да бъдете виновни, понеже тя е една далечна идея, над която в миналото някога природата е работила. Сега човек трябва да се стреми да разкрие какво се крие в тази форма. Тъй както аз наредих тези символи, има известен план, известно съчетание. Значи най-първо, за да върнете своята свобода, вие трябва да имате копие. Трябва да знаете как да го употребявате. Но след като извоювате своята свобода, вие трябва да имате един чук, да знаете как да градите, да се оградите наоколо. Туй показва онази алхимическа сила, с която вие може да се справите, да наместите нещата на мястото. Тоест чукът е сила, която има да борави с неорганически и полуорганически вещества. А копието – с него вие ще боравите против живот, по-нисш от вашия, за да се браните.<br />
<br />
Питам сега, вие вашето копие можете ли да го употребявате против въшките? Защо например българинът взема въшката между двата си нокъта? Вследствие на това единият нокът е наковалнята, пък другият – чукът. Значи какво иска българинът да каже? Той казва на въшката тъй: ти не трябва да бъдеш паразитно същество, а трябва да вършиш някаква работа. Той разваля тази форма, спитява я, за да се освободите от едно паразитно състояние – философията е там. Туй паразитно състояние в себе си ще му дадете само едно измерение. Туй измерение да няма никаква дебелина. На паразитното състояние не трябва да му давате никаква възможност да расте у вас – туй значи, българинът, като приложи този закон. Ще я смачкаш. Един паразитен навик или една мисъл в себе си – ще я смачкаш, няма да я унищожиш, но да не й даваш възможност втори път да расте. Да си остане тъй, както си е.<br />
<br />
Защо едно паразитно състояние трябва да се избягва? Понеже паразитизмът, тези течения, които влизат в човешката душа, опорочават благородните чувства и способности в човека – спират всеки прогрес, щом се зароди каквото и да е желание да се ползвате от някого. Най-първо човек трябва да постави своите способности и чувства да работи: туй, което природата е дала на човека, трябва да го тури всичко в действие. И след туй ще дойдеш в съприкосновение с други разумни същества и ще кажат: дайте ход на тази енергия. Когато свърша една работа и дойда в контакт с други, вече могат да ми услужват. Тогаз услугата е разменяне, понеже между моята работа, която съм свършил, и тази работа, в която той ще ми помогне, има едно съответно съчетание.<br />
<br />
Учените хора от една професия идват във връзка. Един химик идва във връзка с друг химик, и двамата работят, разменят мисли, помагат си един друг. Тъй е с астрономите, математиците, всички работят и всеки може да подпомогне, тъй е и в духовния живот. Същият закон трябва да спазвате. Тогава ще дойде една обмяна: едновременно, да кажем, седем души сте, ако ви дам едно копие, веднага ще се роди един спор на кого да се падне. Трябва да хвърляте жребий. Но ако на едного дам светилника, на другиго – чука, на третия – чашата, на другия – книгата, копието, ще ли има спор?<br />
<br />
Следователно в дадения случай, ако имаш една идея, която не можеш да разрешиш, някой държи копието, ти ще хванеш чука. Когато някой държи книгата, ще хванеш светилника. Онзи с копието, като е воювал, ще дойде да помага. Между чашата и чешмата има ли съответствие? Единият отваря чучура, другият с чашата налива. И двамата могат да си помагат.<br />
<br />
Остава сега ябълката. В туй съответствие ще се стремите да опознавате човешките души. Например вие страдате, често имате някое неразположение на духа. Не можете да разрешите трудното положение, в което се намирате, но същевременно тези трудни задачи в живота у всички хора ги има. Тогава едновременно с мъчнотиите, които претърпявате, трябва да влизате в мъчнотиите на всички хора, да участвате. Човек, като разрешава своите мъчнотии, едновременно с тях разрешава мъчнотиите и на другите.<br />
<br />
Тъй и в науката е същият закон. Понеже има едно съответствие. И в науката, щом влезнете, и във всяка една област вие влизате вече във връзка с всички онези хора, които действат в тази посока. И като работите самостойно, вие във вашите допирни точки ще си помагате. Само при такова едно разбиране може да се роди вътрешното хармонично разбиране на великия закон, който съществува в органическия свят. И само по този начин човек може да пази енергиите си, да ги не изразходва напразно.<br />
<br />
Сегашните хора изгубват своите енергии. Защо? Те копие нямат. Ама един човек, който не знае как да употребява езика си, има ли копие? Сега някой казва: „Аз имам копие." Ако вие имате едно перо, с което не можете да пишете, перо ли е то? Ако имате копие, с което не можете да воювате, копие ли е това? Чук, с който не можете да трошите камъни, чук ли е това? Ако имате свещ, с която не може да си светите, свещ ли е това? Или книга, от която нищо не може да научите, книга ли е? Това е сега аналогия, това са символи. Ще приложите. Ако вие имате сега едно състояние, което мяза на книга, ако ти си една отворена книга, и хората нищо не могат да четат, книга ли си? Не си. Тя е някоя халваджийска книга, в която само халва може да се увива.<br />
<br />
Добре, ако вие сега сте светилник, и не светите. Ама аз имам ум, мога да мисля. И ако с вашия ум сте мислили двайсет години, и нищо не сте намислили, питам, какъв е вашият ум? И ако след двайсет години сте свършили един факултет, два факултета, нямате нищо, само преговаряте чуждите работи, питам, гори ли вашият светилник? Не, в природата всеки човек, който има ум, той си има специална работа и всеки един ум в природата е произлязъл да роди нещо ново. Не се стремете да родите нещо, както другите искат. Вие ще родите нещо специално, което ще ви радва. То ще бъде само за вас. Вие може да бъдете гениален само за себе си. Не и за хората. А гениалността, която хората признават, не се знае доколко е гениалност. Не се знае доколко хората могат да оценят дали някой човек е гениален. Как определят сегашните хора гениалността? В какво седи геният? Че той всичко твори, нали? (''Смята се, че геният е нещо вродено.'') Кой от вас знае гръцки? (''Гениус – раждане. Оттам произлиза „инженер".'') Гений – който постоянно ражда. Геният ражда, а инженерът обвива нещата, опакова ги.<br />
<br />
У всички ви трябва да се заражда едно желание, през празното време да се занимавате със символите на живата природа. Тези са едни съчетания, както съм ги извадил от живата природа. Ще се занимавате със символите на живата природа. Тези символи ще внесат винаги една нова струя в ума ви, ще ви дават обнова. Например вземете някой път – лекари лекуват някой болен, не дават никаква свещ да има, без светлина при нервните болести изобщо. А за някои случаи светлината е потребна за лекуване. При някои случаи, при известни болни лекарите забраняват да се отваря книга. Казват, не трябва да чете. А има болести, които могат да се лекуват чрез книгите. Има болести, които могат да се лекуват с чука, има болести, които могат да се лекуват с копие. Онзи болният човек е в едно пасивно състояние и ако в него ти можеш чрез копието да произведеш едно стряскване, понеже болните хора се съсредоточават, но като покажеш копието, този човек да се забрави, че е болен, този човек може да стане от леглото и да оздравее.<br />
<br />
Живата природа е създала всички свои символи, с които лекува хората. Апатичният човек, ако някой път изгубите смисъла в живота, че нищо не ви радва, нищо не ви интересува, ако ви заведат в някое планинско място, където скалите са отвесни – имат най-страшно положение, и ви поставят на някоя канара между чукари, веднага вие ще се стимулирате, ще почнете да мислите тъй хубаво, че като слезнете от тези два върха, ще се върнете при другарите си обновен. Защо? Вие сте се занимавали с разрешаване на една велика задача, как да слезнете от високия чукар долу. Питам, ако вие употребявате копието, тази енергия каква е? Когато онзи противник иска да порази своя противник, нагоре ли отива или надолу слиза? Надолу. Изобщо с изключение на свещника – само нейният пламък отива нагоре, всички други, изобщо чешмата, техните действия са все обратни.<br />
<br />
Тази вечер, ако туй е подарък, кое бихте си избрали? Защото копието може да го направите перо. В какво може да еволюира копието – в перо. То е живо копие, значи може да еволюира. Чукът в какво може да еволюира. Еволюция има във всички тези символи, може да се видоизменят. Туй в мъртвите копия не може да се измени, но в живите копия може. Значи военният може да стане учен, с копието си може да пише. А зидарят с чука си какво може да стане? В какво може да еволюира този чук? (''Скулптор''.) А чашата на какво може да се обърне? Ще ги оставим неразрешени, вие да ги разрешите.<br />
<br />
Сега кой е най-силният символ от всичките според вас? Най-изразителният кой е? (''Светилникът, книгата.'') Книгата още в какво може да еволюира тя? Нали в книгата се записват нещата. Човешката памет, това е книгата, в която се вписва. Книгата може да се превърне на памет. Значи, когато човешкият ум мисли, неговата мисъл може да се запечата върху книгата, върху паметта, а пък с копието може да воюваш, а може и да напишеш, то е перото. С копието на тази книга може да напишеш. А в този случай ябълката каква роля изпълнява? Тя придава жизнени енергии. Тогава чешмата, това е мастилото. А чашата, това е мастилницата, в която топваме и пишем на книгата. Те са хубави ребуси. Ще започнете с такива изкуствени, но със символите, които съществуват, ще ги превърнете. (''Една тема може да се направи от тях.'') Кой от вас би направил една тема? Само с чука е малко мъчно. Имате шест известни, остават две неизвестни. Направете един малък разказ. (''Георги Радев и сестра Гена''.) Най-приятно число е две, понеже, като се бият двама, показва, че е нещо реално. Не е фиктивно, понеже и единият налага, и другият налага. Това са все символи, криво разбрани символи. Когато хората се бият, това са символи. Един ден хората ще дойдат до едно споразумение, да знаят, че и без бой може. Може да се превърне боят в нещо по-красиво. Сега в съвременната наука ще създадете онези красиви символи, трябва да има нещо силно, което да стимулира човека. Трябва човек да има идеал, който да не се засяга, светът да не може да повлияе. Тези извори трябва да бъдат толкова високо и толкова дълбоки, никога да не се размъщат. Отвън може, като мине границите на извора, да се размъти. Но вътре изворът трябва да бъде чист. При това свещите ви трябва да бъдат такива, че никой да не може да ги изгаси. Щом се изгася свещта, слаба е тя, обикновената свещ се изгася. Значи обикновената мисъл всеки може да изгаси. Необикновената мисъл не се изгася.<br />
<br />
Добре, кое е сега първо чукът? Нали е човешката ръка. Ръката е чукът, тогава вашият чук никога не трябва да ходи в чужди хора. Живият чук в природата назаем не се дава. Той може да помага на другите хора. Чукът е символ на човешката воля. Щом имаме чука, това е волята на човека. Имаме числото две, това е човешката воля. Както виждате този чук, тъй както е направен, той става буквата „а". „А" е символ на онази първоначална творческа сила, с която човек започва. Желанието да се проявява. Всяко едно желание, то е вечно, произтича от един разумен принцип. Тъй щото имаме човешкия език, словото. Като се каже словото, чукът дойде да работи. Значи стрелата заповядва, езикът заповядва на чука, на ръката. Тогава по категория кой символ е най-близко до ябълката – чешмата. Подир чешмата? (''Чашата, светилникът.'') Сестра Цветка, можете ли да съпоставите тези символи в един кръг, да ги турите хармонично? Да видим как ще ги разпределите като художничка. Да кажем, направиш една декорация, как ще ги туриш вътре в кръга? Да бъде приятно, всеки, като ги види, да го привлече да купи картината. Тъй ще си представите, че изнасяте туй на изложба, за да се хареса. Ще ни представите една жива картина, ние ще се произнесем. Вие си ги запомнете тези чукове, цяла седмица ще мислите за тях.<br />
<br />
Мен ми трябват седем седмици по една лекция да държа върху копието, чука и т.н. – аз не искам толкова. Тази работа е за вас. Това са все ред сили в природата, които работят. Копието е сила, чукът, чашата, светилникът, всички. Това са символи, форми, начини, чрез които живата природа работи. На пръв поглед, ще каже човек, колко е просто – чук, чаша, просто. Като почне да вниква, да свързва, тези символи оживеят. Да ги съчетае в себе си, че тези сили са у него самия – веднага ще се отвори един широк свят. Картината, ако стане сполучлива, може да се направи хубаво, да се закачи. Чешмата може да се направи хубаво. Виждали ли сте български чешми? Стари български чешми. Идейни са те. Те не са толкова хубави, но са идейни.<br />
<br />
Сега аз ви правя по един подарък на всички ви – и копие ви давам, и чук, и свещ, и всичко. На всекиго давам но един комплект, и всеки ще си тури комплекта вътре в куфарчето. Ще си вземете комплекта и ще си идете дома. Ще работите с тези инструменти. За една седмица вие ги отваряйте и ги разглеждайте тези символи и вижте какви идеи, нови съчетания ще ви хрумват. Всеки ден като ги отваряте, какво съчетание, фантастични идеи ще ви хрумнат, каквото и да бъде – запишете го. Защото някой път, като напишете нещо, първоначално вижда ви се гениално. След един месец виждате го по-просто. След година - съвсем просто. А някой път, обратното. Напишеш, мислиш го съвсем просто, отворите го след една седмица -вижда ви се, че то не било тъй просто. Колкото време минава, това нещо става още по-красиво.<br />
<br />
Човек не може веднага да оцени хубавите неща. Хубавите неща само времето оценява. Колкото повече минава време, някои стават по-ценни, а някои се обезценяват. Сега тия са от скъпоценните, които минават времето. Тези чукове ще ги турите в ред и порядък. Сега ще забележите, ще намерите – тези символи съответстват на известни състояния на човешката душа.<br />
<br />
''Тайна молитва''<br />
<br />
''„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"''<br />
<br />
''Пета лекция'' <br />
<br />
''на Младежкия окултен клас''<br />
<br />
'' 13 декември 1925 г., неделя, 19.30 часа''<br />
<br />
''София – Изгрев''</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D1%8A%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5*&diff=43189Съсредоточение*2013-09-10T11:12:24Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Младежки окултен клас]] <br />
<br />
ЧЕТВЪРТА ГОДИНА ([[1924]]-[[1925]])<br />
<br />
[[Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки)]]<br />
<br />
<br />
== СЪСРЕДОТОЧЕНИЕ ==<br />
<br />
<br />
Седма лекция<br />
30 ноември 1924 г.<br />
<br />
<br />
<br />
– Любовта ражда Доброто.<br />
<br />
– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.<br />
<br />
Размишление<br />
<br />
Искам десет души от вас да се заемат да пишат върху темата Разлика между подсъзнателните, съзнателните и самосъзнателните действия. Или върху темата Хармоничните черти на подсъзнателните,съзнателните и самосъзнателните действия. Вие няма да философствате, но ще намерите примери от подсъзнателни, съзнателни и самосъзнателни действия в Природата. Като дойдете до свръхсъзнателните действия, тях ще оставите.<br />
<br />
Аз бих ви задал и друга тема: Отношението на растенията,животните и човека в техните движения. Каква е разликата в движенията им? Растенията се движат перпендикулярно надолу, животните се движат хоризонтално, а човек се движи перпендикулярно нагоре – това зависи от техните стремежи. И тогава ние правим следните изводи: растенията са същества, които се намират в своето слизане – техните идеи и мисли постоянно се ограничават; човекът постоянно се разширява в своите мисли и в движението, а животните заемат средно положение между човека и растенията. Защо ви привеждам тази мисъл? Когато ви навеждам на известна мисъл, аз имам предвид нейното най-широко приложение в живота. Сега много хора вегетират като растенията – слизат надолу: те са хора растения, понеже техните идеи стават постепенно все по-дребни, стесняват се – тези хора слизат перпендикулярно надолу като растенията. Де ще слязат най-долу? – В ада. Адът – това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените условия, дето човек не може да се развива. Светлината там е черна като катран – нищо повече. По-право там няма светлина, но по-напредналите същества между тях изваждат по малко от светлината си, защото я нямат в голямо количество, та не обичат да я изразходват: те пазят светлината си. Като я добият, пазят я, както ние пазим скъпоценните си камъни, или както се казва още: пазят я като зеницата на окото си, понеже им трябва за важни случаи. Като си свършат работата, те я затварят и пак живеят в мрачина.<br />
<br />
Сега да оставим това настрана, то е вметнато предложение в речта. Ще знаете, че човек, на когото идеите не се разширяват, е само едно растение. И той трябва да спре там, дето растенията спират – да не отива по-долу. Растенията се отличават с едно ценно качество, а именно – нямат омраза; те изкупват греховете си, като се самопожертват – дават плодовете си. У тях се забелязва още и голяма доверчивост, която не е достояние на човека. Растението ти дава първо заплатата, като казва: „Първо ме изяж, а после семето ми посей!“ А кой човек плаща днес, преди да си му свършил някаква работа? Когато растенията плащат, преди да се свърши работата им, тя или ще се свърши, или не. Хиляди и милиони плодове до днес са изядени, без да ги е посял някой. В света съществува следният закон: всяка круша, изядена от тебе, те ангажира да я посееш. Казваш: „Крушата е дадена даром.“ По отношение на растенията е тъй, но по отношение на тебе тя не е дадена даром. Щом веднъж си я изял, ти си длъжен да я посееш. Турците казват: „Бог дава всичко.“ Така е, но за всичко, което човек получава, има задължения, макар и микроскопически, които той трябва да изпълни.<br />
<br />
Та сега вие присъствате в Школата. Аз ви говоря, но въпрос е дали вашият ум присъства, или не. Всеки ученик, който присъства в класа, но умът му е раздвоен, той е наполовина ученик. И тогава може да се определи математически с колко от вашите способности вие присъствате в клас. Човек има около четиридесет чувства и способности. С колко от тях присъствате в клас? Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента. Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът!“ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности. Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом. Това не е завършване. Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението. То е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите. Днес се дава само знание, или по-право подтик за знание, но и то не е лошо.<br />
<br />
Сега нека излязат на дъската десет души един след друг и всеки да напише по една геометрическа форма.<br />
<br />
Уточнение: Начертаха се следните фигури:<br />
<br />
[[Файл:Clipboard03.gif]]<br />
<br />
Тази азбука има ли някакъв смисъл сега? Този, който начерта първата фигура, полукръга, каква мисъл имаше в себе си?<br />
<br />
Отговор: Мислех да начертая един полукръг.<br />
<br />
Значи тук е работило подсъзнанието. Този полукръг показва движение на нещо. Но какво е това движение? Може би движение на някое неорганическо тяло, а може би движение на някое разумно същество. Този ученик в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Полукръгът представлява челото. Значи Божественото у него казва: „Всеки човек трябва да има и благородни мисли и желания.“<br />
<br />
[[Файл:Clipboard04.gif]]<br />
<br />
Какво показва триъгълникът? Каква беше мисълта на този, който начерта триъгълника?<br />
<br />
Отговор: Стремеж нагоре.<br />
<br />
Тук свръхсъзнанието казва: „Човек трябва да има чисти чувства. От него се изисква Божествен ум, Божествено сърце и Божествена воля, които да са насочени нагоре.“<br />
<br />
[[Файл:Clipboard05.gif]]<br />
<br />
Третата фигура е знакът на Слънцето. Тя представлява нещо като лула, като духало. Тази лула, както е поставена във физическия свят, има един наклон нагоре, който показва, че Божествените неща трябва да се раздухват главно във физическия свят. Все трябва да има нещо във вас, което да ги раздухва. С какво става раздухването?<br />
<br />
Отговор: Със скърби.<br />
<br />
Скърбите и страданията са духалото. Скръбта е отгоре на тази лула, която гори; тя същевременно е и огнището. Значи третата фигура показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да започне възкачването си нагоре.<br />
<br />
[[Файл:Clipboard06.gif]]<br />
<br />
За какво мисли този ученик, който начерта четвъртата фигура?<br />
<br />
Отговор: Аз съм работил върху тази фигура, но още не съм дошъл до едно окончателно разрешение за нея.<br />
<br />
Тази фигура наподобява човешкото сърце.<br />
<br />
Реплика: Има нещо несъизмеримо в тази величина.<br />
<br />
Тази фигура е несъизмерима, защото в нея има една малка вдлъбнатина. На какво се дължи тази вдлъбнатина а? – Тя се дължи на известни сили, които са оттеглили правилното Ă движение навътре. Противоположното движение на тия сили ще бъде навън; то е обратното движение на тази вдлъбнатина, при което се образува издадената част б. Несъизмеримата част е тази, между а и б – туй движение не може да се измери. След колко милиона години движението а ще се обърне в б? Например ние имаме туй движение в човешката ръка от палеца и показалеца. След колко милиона години то ще се върне в другата ръка? И тук има същото нещо. Значи в света става едно преповторение на нещата, само че тогава човек няма да бъде същият, но обратното на това, каквото е бил. Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно?<br />
<br />
Отговор: Така се образува от окръжността.<br />
<br />
Тъй както тук е поставено сърцето, самото му положение разрешава въпроса: вдлъбнатината е към запад, а острата му част – към изток. Това показва, че стремежът на сърцето е към изток. Когато човек желае много материални работи на Земята, той става материалист и бедрата му започват да растат, да се разширяват. Когато материалното взема надмощие у човека, бедрата му стават широки; ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки; щом Божественото започва да преобладава в човека, главата му става правилна – такова е отношението на частите в тялото на човека. Когато измервам височината на човека, като средна величина вземам 165 сантиметра. При тази височина колко широки трябва да бъдат бедрата, раменете и главата? Тъй че тази фигура наподобява сърцето. Значи на човека е необходимо сърце, където да става обмяна на Божествената енергия. Сърце има и в Бога.<br />
<br />
[[Файл:Clipboard07.gif]]<br />
<br />
Какво означава тази крива линия? – Тя означава закона на Вечността. Всички неща могат да станат извън времето и пространството, т.е. само във Вечността. Там се извършват великите работи. Тази линия казва на човека: „Не се обезсърчавай, защото във Вечността има условия и възможности за всичко.“ Няма погрешка, която да не може да се поправи във Вечността. Туй, което е непостижимо във времето и пространството, е постижимо във Вечността. Затова не се обезсърчавайте в живота си!<br />
<br />
[[Файл:Clipboard08.gif]]<br />
<br />
Каква беше идеята на този, който нарисува везните? – Че в живота има равновесие, което обаче често се нарушава. В живота има ту радости, ту скърби, които се колебаят, както везните, докато се уравновесят. Кое в Природата мяза на везни?<br />
<br />
Отговор: Ръцете.<br />
<br />
В тази фигура имате три действащи сили в разни посоки. Как ще намерите тяхната равнодействаща? Има ли някой инженер от вас да направи изчислението?<br />
<br />
Отговор: Първо ще намерим равнодействащата сила на двете сили, после ще намерим равнодействащата на получената и на третата сила. Тази, която получим сега, тя ще бъде търсената равнодействаща сила.<br />
<br />
Значи шестата фигура показва, че силите у човека трябва да се уравновесят, т.е. човек трябва да има уравновесен, добър организъм.<br />
<br />
[[Файл:Clipboard09.gif]]<br />
<br />
Какво показва квадратът? – Той показва бойно поле, място на противодействащи сили. Човек трябва да бъде герой, за да издържа на това място. Ако те обстрелват от всяка точка, накъде трябва да се оттеглиш? Такова обстрелване може да стане и в психическия свят. И вие трябва да знаете закона: да намерите равнодействащата сила на квадрата – тогава вие можете да се избавите от мъчното положение, в което се намирате. Квадратът – това са мъчнотиите на физическия свят. Значи той представлява мъчнотии от материален характер. В Духовния свят квадрат няма, там квадратът е само една страна.<br />
<br />
[[Картинка:Clipboard10.gif ]]<br />
<br />
Какво тълкуване бихте дали на тия концентрични кръгове?<br />
<br />
Отговор: Понеже става дума за концентриране, това е знакът за концентрирането.<br />
<br />
Тия два кръга показват, че човек трябва да разбира законите, по които клетките се развиват; или трябва да разбира ембрионалното състояние на своите мисли и чувства. Това означават двата кръга.<br />
<br />
[[Картинка:Clipboard11.gif]]<br />
<br />
Какво означава триъгълник с точка? – Че силата на човека трябва да бъде в самия него.<br />
<br />
[[Картинка:Clipboard12.gif]] <br />
<br />
Тази фигура, която представлява нещо подобно на охлюв, показва, че човек от хаоса трябва да създаде хармония. Децата в своите игри правят такива спирални линии. Те имат прашки, в които турят камъче и после, като въртят прашката, образува се едно спирално движение. По този начин камъкът не може да излезе извън прашката. Единият край на прашката има една малка дупчица, в която е прокаран единият пръст, а другият край е свободен и когато прашката се завърти, той се отпуща. За да излезе този камък навън, единият край на прашката трябва да се отпусне. Кой е единият край? В живота си ти си хванал тия два края: единият край е краят на Небето, а другият край – този на Земята, и ги въртиш на пръста си. Казваш: „Какво да направя в туй безизходно положение?“ – Ще пуснеш края на Земята и ще отидеш на Небето – нищо повече. Значи ако известна идея те спъва и не знаеш как да я разрешиш, ще пуснеш единия Ă край, камъкът ще излезе, а другия Ă край ще държиш. Камъкът, това са твоите желания. Те трябва да отидат в някаква посока, а прашката трябва да седи в тебе. Тази връв ти е потребна. В този случай тя представлява твоя мозък, който е заченал известни мисли. Ти няма да изхвърлиш навън мозъка си, той ти е необходим, но мислите трябва да излязат навън.<br />
<br />
Тия фигури, които нарисувахте на дъската, бяха в подсъзнанието ви. Значи тия идеи не съществуват още в самите ви действия.<br />
<br />
За следния път ще ви дам да пишете върху тема №6: Защо Природата есъздала благоуханието у цветята? Или Каква роля играе благоуханието у цветята? А същите десет души, които нарисуваха десетте фигури на дъската, ще пишат и върху подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Като се говори за благоуханието на цветята, казвам: щом Природата е вложила туй благоухание у тях, тя има предвид известна своя задача. Естествениците ще кажат, че благоуханието у цветята е създадено, за да се привличат малките мушици. Не е само за това.<br />
<br />
Отговор: Благоуханието има и друго предназначение: то показва скръбта им.<br />
<br />
Да, така е, но същевременно благоуханието образува в цветята дреха, чрез която те се запазват от студ. И забелязано е, че сутрин и вечер през пролетта, когато е по-студено, цветята издават и по-силна миризма.<br />
<br />
И тъй, първото важно нещо за вас е да се учите на концентриране. Вие трябва да знаете, че туй, което учите в даден случай, дето и да сте, е най-важното. Не казвам, че трябва да пренебрегнете другите неща, но за всеки даден случай ще бъдете заети само с една идея. После, човек не може да концентрира за дълго време ума си върху едно и също нещо, защото тъй ще се хипнотизира. Но концентрираш ли в даден случай ума си в една посока, ти ще можеш да разрешиш задачата си по-лесно. Лесното и правилното решение на всяка задача зависи от концентрирането на ума. Ако можеш да концентрираш своите мисли и чувства всецяло в една посока, ти ще разрешиш скоро своята задача; ако не можеш да се концентрираш, в тебе ще има борба, колебание и ще мине дълго време, без да разрешиш нещо. Вие, като ученици, трябва да имате способността да се концентрирате. Ще започнете с малките неща: ще правите микроскопически опити. Има малки задачи за концентриране на ума – те играят важна роля в живота на ученика. Както военният без револвер, пушка или шашка не е военен, както химикът без лаборатория, без химикали и без уреди не е химик, както свещеникът без епитрахил, без одежди, без кандилце, без требник не е свещеник, така и ученикът без концентриране на ума не е ученик. Всеки човек, за да извърши някоя работа, трябва да има известни пособия. Концентрирането е необходимо за всинца ви.<br />
<br />
Първо, ще се стремите чрез концентриране да се справяте, да елиминирате, т.е. да отстранявате всички кармически недъзи от себе си. Когато човек изправи всичките си недъзи, неговата воля ще уякне. Затова именно му са дадени тези недъзи. Те са силови линии, дадени на човека за усилване на волята. Той трябва да постави всичко в себе си в хармония. Значи концентрирането на ума е потребно за всинца ви. Когато концентрирането е слабо, хората лесно заболяват, защото се плашат; когато пък концентрирането на ума е силно, страхът е изключен.<br />
<br />
Сега нека някой от вас, който има художнически способности, намести тия десет фигури тъй, че да образува от тях човек. Това е една по-сложна задача. Аз ще ви дам схема как може да се разработи идеята. <br />
<br />
[[Картинка:Clipboard13.gif]]<br />
<br />
Фигура I представлява схемата, по която ще се ръководите, за да нарисувате човека. Главата е горният триъгълник, гърдите – вторият триъгълник, а бедрата и краката – третият триъгълник. Фигура II представлява физическият човек. Духовният човек не е тук – той е на друго място. Понеже всички тези триъгълници са с върха надолу, затова представляват физическия човек. Де ще търсите духовния човек? Какви са признаците на духовния човек? Движението в духовния човек трябва да върви нагоре. В носа имате зародиш на духовност: там широчината е долу, а острата част е горе. Значи духовният човек е в носа – там движението е нагоре. Засега в тялото на човека, геометрически разгледано, само носът е широк долу, а горе е тесен. Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека. Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят. Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре. В Писанието не се казва, че Бог вдъхнал живот в устата на Адам, но се казва: „Бог вдъхна дихание на първия човек чрез ноздрите.“ Защо? Не можа ли да се вдъхне живот чрез устата? Значи носът е Божественото, духовното у човека. Оттам започва мисълта, оттам започва и духовният живот у човека. Тази малка част – носът – един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени.<br />
<br />
И тъй, вие имате сега схема за човека. По същия закон ще наредите и другите фигури. Това е задача, ребус, който трябва да изработите. Аз употребих първата фигура, направих от нея челото. На другите фигури вие сами намерете място. Де ще турите везните?<br />
<br />
Отговор: Вместо ръце.<br />
<br />
Тъй, човек трябва да има воля – това означават везните. Та ще се постараете да съчетаете тези части. Това ще бъде едно упражнение за вас – да се научите да уподобявате нещата. Ще почнете от външното уподобяване и тогава ще разглеждате вътрешния смисъл на всеки знак.<br />
<br />
<br />
<br />
– Любовта ражда Доброто!<br />
<br />
– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8&diff=43188Невидимите погрешки2013-09-08T18:30:59Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Общ Окултен Клас]] -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1940]]–[[1941]])<br />
<br />
[[КНИГА: Прав път]]<br />
<br />
==НЕВИДИМИТЕ ПОГРЕШКИ==<br />
<br />
Добрата молитва. Венир-Бенир.<br />
<br />
Противоречията, които съществуват в живота.<br />
<br />
Противоречията съществуват в един добре организиран свят. Противоречия в един неорганизиран свят не съществуват. В изкуството, в художеството съществуват противоречия. За най-малката погрешка, която ще направиш, веднага казват: „Главата не е направена добре или в лицето има погрешка, или в тялото, или в очите има погрешка или в ушите”. Погрешки съществуват и в музиката, в пеенето. В обикновения шум няма погрешки. Всичките хора са свикнали да живеят в един уреден живот. Виждат погрешката, но къде е погрешката – не знаят. Запример казвате, че някой човек е слаб. Какво подразбирате? Или казвате, че слаба му е паметта. В какво седи слабата памет? Как ще го обясните? Някой казва: „Аз много помнех, сега не помня”. Вие, които говорите, с колко думи говорите? Всичките списатели не употребяват еднакви думи. Шекспир е употребил около 12 хиляди, Милтон – около 8 хиляди. Когато четете Шекспир, трябва много думи да търсите в речника. Той употребява някои думи, на които вие не знаете значението.<br />
<br />
Да кажем вие имате едно болезнено състояние, не му знаете причината къде е. Болезненото състояние може да има два източника: може да произтича от нервната система на мозъка, може да произтича от симпатичната нервна система* на тялото. Центърът на симпатичната нервна система се намира над пъпа на човека отгоре. Той е стомашният мозък, който се занимава с нисшите функции на храносмилането. Аз го наричам това симпатичен център. Там се привличат нещата. Мозъчният център е динамичен. Сега казвате: „Симпатичен човек”. Какво значи “симпатия”? Симпатичният човек винаги привлича. Когато симпатичната нервна система е слабо развита, той е сприхав. Когато тя не е развита, когато не е в нормално състояние, човек постоянно се дразни за най-малките неща. Казва: „Не се дразня”. Влезе един трън в крака, ти ще стъпиш, чувствуваш болка, симпатичната нервна система ще чувствува, че болка имаш. Казва: „Не му мисли”. – „Как да не мисля?” Този трън трябва да извадиш из крака си. Докато ти свикнеш с него, ще ти направи пакост.<br />
<br />
Сега направите една погрешка. Има погрешки, малки като циганските тръне*, има погрешки като тия големите тръне глоговете. Това е само изяснение. Казвам: Когато хората дойдат в едно организирано общество, запример религиозният живот е високо организиран живот не тъй, както се проявява на земята. Защото в това отношение няма същество на земята, което да няма религиозно чувство, макар сегашните хора да разглеждат религията само в човека. Всичките същества имат религиозно чувство. Ти имаш баща и майка, ти имаш религиозно чувство към бащата и майката. Хората трябва да се обичат преди да са дошли на земята. Как ще го обичате? Как трябва да се обичате? Вие започнете с една неорганизирана работа. Щом дойде до обичта, какво трябва да бъде? Няма закон в света, който да ти покаже как трябва да обичаш. Вземете един музикант, казва: „Трябва да пееш добре”. Как трябва да пее – ухото ще разправя. Учителят казва, че ясно трябва да бъде. Ухото ще покаже ясното пеене. Но меко трябва да бъде. Пак ухото трябва да различи. Ако тази ципица не е правилно развита, много мъчно може да се справите с самия живот. Вие били ли сте някой път в положението да кажете, че не можете да търпите? Тук гледам – някои кипват. Ако ти си войник, каквато дисциплина имат военните, ти можеш ли да кипваш? Там може да ти теглят куршума. Тук няма куршум. Ще кажете: „По любов”. Че трябва да те обичат по любов. Каква любов е тази? Любовта е най-висшият организиран живот. Там ти сам се съдиш. Сам си закон. Под думата “любов” разбирам – аз съм сам закон, сам се съдя. Толкоз справедлив съм, че не позволявам ни то най-малка погрешка. Сега, като говорим за погрешките в живота, казвате: „Без погрешки не може ли?” Може без погрешки. Не можеш да бъдеш бояджия, докато не се оцапаш с боя. Даже художниците, които седят с своята мантия, с четките, колкото и да са внимателни – се ще се оцапат някъде, ще остане малко леке по дрехите им. Някои са внимателни. На някои постоянно виждаш по дрехите лекета. Други, без да са художници, виждаш дрехите им оцапани. Някои, като вървят, по гърба им има кал. Тази кал, която хората хвърлят, определя характера им какъв е. Аз съм срещал само един човек в България, който в кално време като ходи – кал да не падне по дрехите му и обущата му. В Шумен беше, когато правех своите изследвания, казват ми: „Този човек никога не се окалва, тъй внимателно ходи”. Но той като походи 4-5 крачки, извади си кърпата, очисти се. Тъй внимателно върви, стъпя по камъчетата, няма никаква кал по обущата. Други не съм виждал като него. На 10-15 крачки ще извади кърпичката си да си очисти обущата.<br />
<br />
В живота е потребна вътрешна хармония, която да имаме към Бога. Имате едно понятие за Бога: Бог е Любов. Повече е. Думата “любов” е опаковка. Две същества се обичат, започват да се извиняват. Като обичаш някого, каквато погрешка направиш – ти я заличаваш. Но туй заличаване не прави обикновеното същество, любовта ги заличава, но и погрешките започват да заличават любовта. Дойдете после до състояние, казвате: „Едно време го обичах, сега не го обичам”. Какво значи това? – “Едно време ясно четях, сега 50-60 години станах (и) недовиждам, турих очила”. Че едни очила, че двойни очила, пък очите отслабват и най-после и очилата не помагат. Когато очите отслабнат, кои са причините за отслабването на очите? Сега аз правя една аналогия, едно сравнение. За да знаем как да възпитаваме ума си, за да знаем как да възпитаваме сърцето си, умът и сърцето са два големи източника, които зависят до известна степен от нас. Има неща, които не зависят от нас. В малките проявления ние трябва да бъдем много внимателни. Когато очите не се употребяват – те отслабват. Ние, съвременните хора, си движим врата. Вратът е много уякнал, очите седят в едно статично положение. 20-30 години като искаш да видиш нещо, не си обръщаш очите, но обръщаш врата си. Очите отслабват. Някой дойде при мене и ми казва: „Отслабнаха очите ми”. Казвам: Ти движиш повече врата, отколкото очите. На очите ще дадеш работа. Не обръщай врата, но обърни очите си, за да видиш настрани. Обърни очите си без да обръщаш врата си. Някой ще каже: „Ишерет* дава”. Без да движиш очите си, не даваш ли ишерет? Ишеретът не е в очите, той е в човешкия ум. Когато мислиш едно и вършиш друго, това е ишерет. Ишеретът не е българска дума, но е съдържателна. После, щом отслабнат очите – недовиждаш, някъде ще се блъснеш по пътя. Вечерно време недовиждаш, днес се блъснеш, утре се блъснеш. Някой път може да създадеш много голяма злина на себе си. Всинца, като станете сутрин, затворете си очите без ишерет, без да знаете. Обърнете си очите нагоре, да вземете един ъгъл.<br />
<br />
Окото трябва да се обърне нагоре, или да обърнеш окото надолу, или като затвориш окото – да го обърнеш настрани. С затворени очи да се стараеш, да можеш да видиш нещо нагоре или в една, или в друга страна. Вие може да направите един малък опит. Някои очи са отслабнали. Правете малки упражнения, ще видите, че след един месец ще има едно малко подобрение. Защо на някои очите са съвсем осакатени? Някои трябва да правите упражнения. Сега това е физическа страна. Щом очите ти отслабнат, с този процес на отслабване на очите, ти започваш да не довиждаш. Направиш една погрешка, не я поправиш, започваш да осакатяваш онзи център. Наричат го Божествена справедливост, съвест го наричат. Направиш една погрешка, не я поправиш, този център отслабва. Направиш втора, трета, четвърта – свикваш, започваш да недовиждаш. Онези, които имат хубави очи, справедливи, веднага ще видят погрешката си. Обичаш някого, ти го извиняваш. Не го обичаш, не го извиняваш. Онзи, когото не обичаш, погрешката е много голяма. На какво основание? Онзи, когото обичаш, погрешката е малка. Аз съм привеждал примера. Някои хора има много справедливи.<br />
<br />
Един американски адвокат, на когото един негов приятел направил една погрешка, той трябвало да го съди. Осъжда го за погрешката на една доста голяма глоба, но понеже неговият приятел нямал пари, той му плаща глобата. Ако го извини по закона, ще се мъчи. Той като съдия го осъжда, но същевременно той му плаща глобата. Вие ще кажете: „Не е ли глупава тази работа?” Той за себе си го прави, защото ако не го осъди – ще се мъчи, че направил лицеприятие. Като изпълнил закона – той е доволен. Същевременно той плаща глобата. Казвам: Считам тази постъпка за хубава. Ти приятеля си по закон ще го осъдиш, същевременно ще платиш глобата. Да бъде доволен и приятелят ти, и ти. Като осъдиш приятеля си, той ще бъде малко недоволен от тебе, но като платиш глобата, той ще види, че в тебе има приятелство. Ако го осъждаш, казваш: „Мислех, че в него има приятелство”. Всичките хора другояче разсъждават: “Пък мене той ме осъди по най-голямата глоба”. Има малки глоби, има и големи глоби.<br />
<br />
Казвам: Започнете да изправяте погрешките си. Не изправяйте погрешките, които хората виждат. Изправяйте погрешките, които хората не виждат. Ако ти изправиш погрешките, които хората виждат, там законът ще те хване, ще те теглят през съда. Направиш една погрешка, която законът хваща – веднага в затвора. Какво ще се изправяш? Като направиш една погрешка по закон, ти може би 3-4 години ще лежиш в затвора. Вие не се занимавайте с тия погрешки. Вие изправяйте погрешките, които законът не хваща. Онези погрешки, които законът хваща и хората виждат, ти, искаш-не искаш, ще се изправиш.<br />
<br />
Казвам: Сега вие искате да угодите на Бога. Ако вие не изправите тия погрешки, които само вие виждате, вие не можете да угодите на Бога. Бог е още по-строг. От този, американския съдия, е още по-строг. Той прощава, но той ще ви наложи най-голямото наказание. За всека една погрешка ще ти наложи най-голямото наказание. Направиш една погрешка, никой не знае, законът не те хваща. От невидимия свят ще дойде някой, ще каже. Ти въздъхнеш, мъчи те нещо. Поправи погрешката. Казваш: „Никой не знае”. Поправи погрешката, защото ако хората знаят, ще влезеш в затвора. Сега от любов поправи погрешката. Поправи малката погрешка, докато е малка. Другояче ще дойде голямата. Като я поправиш, веднага утихне съзнанието, ти чувствуваш едно облекчение. Духовният свят е добър в това отношение, че като поправиш една погрешка, в невидимия свят има закон. Всеки, който поправя погрешката, има възнаграждение. Като поправя погрешката, тогава не го съдят. Не иска да поправи погрешката, искат да го пратят на земята, да го съдят. В другия свят погрешки няма. Пък и тук няма закон за доброто. Направиш някое добро, никой не обръща внимание. Направиш една погрешка, има закон. Ще кажеш на кое основание ти си направил една погрешка. В невидимия свят има закон за поправяне на погрешките. Щом поправиш погрешката, веднага ще почувствуваш една вътрешна радост.<br />
<br />
Та казвам: Каква е погрешката в един хор, че някой не взел фа-то, както трябва? Взел го половин тон по-надолу или половин тон по-нагоре. Намалил трептенията, раздвижил въздуха по особен начин и веднага капелмайсторът погледне го строго и каже: „Така не се взема фа”. Капелмайсторът или учител по музика, или някой диригент, колкото ухото е по-развито, толкова е по-строг. Пък има някои учители по музика, които вземат толкоз вярно, колкото и другите.<br />
<br />
Та казвам: Вътрешните погрешки трябва да се изпра-вят, за да може човешкият ум правилно да се развива и човешкото сърце да се развива правилно. Всички ние си пакостим. В съвременните вестници постоянно само за престъпления – това направил един престъпник, онова направил, този откраднал – все престъпления. Накъдето ходиш, слушаш само отрицателни работи. При това положение човек постоянно се енервира. Питате: „Как ще се оправи светът?” Никой не може да ви каже как ще се оправи светът. Днес какво ще бъде времето? Днес небето беше облачно, облаци има. Имаме ли власт да кажем: „Да се махнат тия облаци”? На червения цвят не можем да му кажем да се махне. Червеният цвят показва какъв ще бъде вятърът. Ако червеното е много силно, вятърът ще бъде силен. Ако червеното е по-слабо, вятърът ще бъде слаб. Казваш: „Какво ме интересува?” Ами ти си пътник, искаш да минеш през планината. При червения цвят няма да можеш да минеш, понеже вятърът може да те отбие. Когато небето е червено много, няма да минеш през планината. Когато небето е червено, ще минеш през гората, тя ще те защищава. Кога вятърът ви духа? Когато направиш погрешка, вятърът ви духа. Когато нямаш погрешка, вятърът не те духа. Сега трябва да се научите защо трябва да ви духа вятърът. Знаете какво благо донася вятърът на растенията, на растителното царство. Тия растения са много мързеливи, толкоз мързеливи, че едно растение като го посееш, за 100 години като се движи, едва изходва два метра място. Дървото в сто години два метра ще изходи. Ако един човек в сто години изминава два метра, как ще го видите? Той ще бъде на едно място, няма да видите никакво движение. Питам: Какво преобразувание ти правиш в себе си? То е преобразуванието, както дърветата. В сто години колко погрешки ще поправиш? Само две погрешки ще поправиш, а те са сто погрешки. Сто години, като живееш, и всяка година като поправяш по една погрешка, ще можеш да ги поправиш. Ако не я поправиш, тази погрешка си остава с тебе и в следното прераждане, като дойдеш на земята – не можеш да изправиш погрешката. Имаш да даваш някому, обещал си. Или обещал си някакво морално задължение. Представете си, че вие сте направили някакво престъпление, убили сте някого. Умираш, в оня свят отиваш. Казвате: „Ще го съдят”. В оня свят за престъпления не съдят. Ако си добър човек, ще идеш в оня свят. Ако си лош, ще останеш тук на земята. Та по някой път вие мислите за оня свят това, което не е. Когато една майка прати своя син Драганчо, Драган – каквото име и да взема, се може да засегна някого – праща своя Драганчо в странство. Майката много обичала своя син, че не могла да го прати. Бащата реши л да го прати, да се учи. Свършил гимназия, за да следва университета го пращат. Тя плаче и казва: „Драганчо, майка, как ще се разделим? Не мога, Драганчо”. И той обичал майка си, и нему не му се ходило в странство. Бащата искал да го прати. Отиват на гарата, майката прегръща сина си, казва: „Кога ще се видим?” Качва се на трена* синът. Обаче Драганчо слиза от трена и преди майката да се върне в къщи, той се връща. Като го вижда, майката казва: „Синко, свърши ли?” А той никак не е ходил. Вижда го в къщи, не иска да ходи да се учи в странство.<br />
<br />
Ако правим погрешки, които не можем да ги поправим, как ще се оправим? Аз говоря за невидимите погрешки. За тия, видимите, с закон ще ги оправим. Не говоря за погрешки, за които всеки може да ти напомни. Аз говоря за погрешки, за които никой не подозира. Тях като изправи човек, по-лесно ще изправи и другите. Големите погрешки се дължат на малките. Като изправим малките погрешки, които никой не вижда, и големите лесно се изправят. Когато не можем да изправим невидимите, дето никой не може да види, и другите по-мъчно ще изправим. На един светия му донасят малко хляб, една пита. Някой път на светиите носят хляб. Дойде някой и му иска хляб. Ако не иска да даде, то е погрешка. Не може да каже, че няма хляб – то е лъжа. Или пък като дойде да му иска, той ще му даде изгорялото, черния хляб. Това го считат за престъпление, мъчи се, че не дал хубав хляб. Може би цяла седмица да няма мир защо дал изгорялото на човека. Той цяла седмица не може да се освободи, че проявил егоизъм. Светията ще вземе най-хубавата страна на хляба и ще даде, а за себе си ще остави изгорялото, хубавото ще даде. Като даде хубавото, усеща се доволен. Някой път цяла пита може да даде.<br />
<br />
Та казвам: Едно голямо благо е човек да изправя малките си погрешки. Човек, който се занимава с изправянето на малките си погрешки, става здрав, очите му са здрави, ушите му са здрави, дишането му е здраво. Човек, който изправя всичките си погрешки, е здрав. Болестите се дължат на погрешките. Ако ти си деликатен човек, най-малкото полъхване на вятъра може да те простуди. Някой път аз се чудя, като привеждам някой пример – засягат се някои. В езика си ще употребиш една дума, от която хората се сърдят. Казвам: Дойде ти една дума на езика, като я кажеш – огрубяваш езика си. Кажеш една дума хубава, пък не е изразителна. Колко пъти в годината трябва да употребиш думата “смахнат” или думата “недодялан”? Колко пъти трябва да я употребиш? Ако употребиш думата “недодялан” за един камък – иди-дойди, но ако употребиш за едно дърво одялано – тогава вече кое е по-хубаво? Камъкът, като е одялан, е по-хубав. Но дървото, като е одялано, не е хубаво. Дървото е за предпочитане да е неодялано. За нас одяланото дърво е на място, но за самото дърво като го одялат хората – не му е така добре. Казвам: Не се стремете да одялате хората. В съзнанието ви трябва да има това. Оставете всеки човек сам да се оправя. Много лошо е, когато някой път искаме да изправим погрешките на някого. Аз като обичам един човек, като направи една погрешка, не може да му помогна. Направи той една погрешка, може да го обичам, но моята обич не може да премахне болката, която му се причинява в дадения случай. Да кажем изкълчен или счупен е кракът му. Може ли да му помогна? Може да му помогна, ако мога добре да му поправя кракът. Той направи една погрешка, няма закон, който да го съди, но болката, която чувствува, не може да се освободи. Казва: „Не ме ли обичаш?” – „Обичам те, но не мога да премахна болката ти”. Някои лекари се ухитряват, турят наркотични средства, ще направи операцията. Онзи няма да чувствува болката. След операцията болката се удвоява. Природата е толкоз умна, че наказанието, което иска да ни наложи за изправление на една погрешка, не може да го избегнем, понеже с туй наказание тя ни изправя. Когато аз страдам, подразбирам, че в нея има едно същество вън от мене. Казва: „Поправи тази погрешка”. Ако ти не искаш да я поправиш, аз ще я поправя.<br />
<br />
Казвам сега: Подчинявайте се на вътрешния закон да поправяте не вашите видими погрешки, но невидимите погрешки. Онзи човек, който знае да поправя своите невидими погрешки, той е силен човек. Преди няколко деня идат да ми разправят, че някой направил някаква погрешка. Казвам: Не ми казвайте, не може да се поправи тази погрешка. – „Защо?” Направена е погрешката. Някой ударил някого. Защо да го удари? Не можеш да го поправиш. Онзи, който е ударен, чувствува болка. Че аз може да не споделям това. Болката си е болка, тази погрешка не е добра, аз нямам един закон да съдя. Онзи, удареният, и онзи, който е ударил, да се съберат двамата, да се поправят. Питам: Ти защо го удари? – „Не съм”. Че аз по някой път, като хвана една муха, правя погрешка. Хвана някоя муха, не я обичам, из прозореца не я пущам, но като отворя прозореца я хвърлям навън. То е вече една вътрешна погрешка. Тя ще хвръкне, няма да падне, но в самото хвърляне има нещо, което не е хубаво. После свия вежди. Като хвръкне тази муха, кажи й: „Колко си хубава”. Разходи се навън. Тук, на ръката, трябва да я туря, да я погладя, да й кажа: „Хвърчи навън, да те видя как хвърчиш”. По някой път я хващам, не я турям на ръката, но я хвърлям навън. Никой не ме видял. То е една малка погрешка. Днес хвана една и я хвърля, утре друга, трета, четвърта. По някой път дрехата не е огладена, ти я теглиш. То е погрешка. Или пък дръпнеш нервно. И то е погрешка, нямаш търпение. Погледни на дрехата, считай, че е същество, което те слуша. Може да ти причини някаква болка, искам малко да те изтегля. Хванеш ръката, теглиш го. Няма никаква погрешка. Тогава какво трябва да се прави? Малка погрешка, изтеглиш дрехата, скъсаш дрехата, после започнеш да съдиш, че този дрехар не е направил дрехата хубаво. Скъсана е дрехата, не е хубаво ушита. Изгърбиш се, някоя дреха имаш, носиш 4-5 години, тогава си я правил, сега си се прегърбил. Причината не е в дрехата, но в тебе. Ами че забелязвам някои от вас много започнахте да се прегърбвате. Не се позволява духовният човек да бъде прегърбен. Нямаш никакъв товар и си се прегърбил. Не се позволява. Казват: „Старостта”. Не е старостта, (а) немарливостта. Станеш сутринта, казваш: „Бог е горе, Бог е долу”. На земята като стъпиш, няма да казваш: „Господ е горе, Господ е долу”. Дето стъпиш, краката ти трябва да бъдат чисти. Ако излезеш отвън да ходиш, ще си измиеш краката. Гледам някои от вас не си мият краката. Според този закон трябва да си умиеш краката и тогава да ходиш по тревата. Вие изувате обущата си и с нечисти крака ходите по тревата. Казвате: „Лечебно е”. Погрешка е това. Ще си измиеш краката хубаво. С много студена вода, ако умиеш краката си – пак е погрешка. Ако водата е много топла – пак е погрешка. Ще си умиеш краката с такава вода, че краката да са доволни. Ще идеш да се разходиш по тревата с чисти крака. Ти по тревата с нечисти крака няма да ходиш. Като ходиш с нечисти крака, гледаш – тревата пожълтяла.<br />
<br />
Сега някои казват, че имат морал. Стъпил съм на едно цвете. Погрешка е. Не съм внимателен. Туй цвете таман излязло да се покаже нещо и аз съм стъпил. По някой път подигна го и казвам: Ще ме извиниш. Стъпя отгоре на цветето, казвам: Много съм занят. Няма никаква философия в това. Каква философия има? Кой е създал света? Че каква философия има в това, кой е създал света? Да му мисли онзи, който го е създал. Аз, което съм създал, за него ще мисля. Ако искам да зная, ще ида да го питам, той ще ми каже кой го е създал.<br />
<br />
Казвам: Когато започнете да изправяте малките, невидимите погрешки, за които няма закон, тогава никаква карма* не се образува. От тия погрешки се образува кармата. И да ги поправяш, и да не ги поправяш – никой не те съди. Този, който не поправя своите невидими погрешки, пак го приемат в невидимия свят. Но като идете, онези, които нямат желание да поправят невидимите погрешки, като те видят, ще се усмихнат. Като се усмихнат, ще знаеш, че те казват: „Този не се е научил да поправя погрешките”. Те не говорят навъсено, но весело. Казваш: „Много весело ме приеха”. То е признак, че ти не искаш да поправяш погрешките си. Затуй в религията казват: „И прости, Господи, онова невидимото, което не го знае, и то е погрешка”. Стъпил съм на един цвят, изул съм обущата си и с нечисти крака ходя по тревата. После съм окалял краката си, пък не съм измил краката си. Накарал съм другите хора да ми мият краката. Разболял съм се и искам другите хора да ме лекуват. Че си се разболял, то е погрешка и ти очакваш другите да ти помагат. Сготвят ти хубаво ядене, разгневиш се, казваш: „Такова ядене!” Най-първо, като се разгневиш, ще кажеш: „Погрешката е моя”. Вие в болестта си, гледам, всички сте страхливи. Щом дойде болестта – тичате при лекар. Хубаво, нямам нищо против това, но ти ще идеш при един лекар, той не може да ти помогне. Ще викаш втори, трети, четвърти, пети лекар. Кой лекар може да ти помогне? Аз да ви дам правилото: Не отивай при лекар, когото не обичаш. Иди при някой лекар, когото обичаш. Да има нещо, което те привлича. Погледнеш – имаш доверие. В тебе да има една вътрешна връзка, симпатия. Този лекар, без да ти даде лекарство, ще ти помогне. Ако някой път се лекувате, идете при някой ваш приятел, който ви обича и когото вие обичате, всякога може да ви помогне. Любовта, в туй отношение, е най-добрият лекар. Идете между хора, които ви обичат. Дружете с хора, които ви обичат и ще бъдете здрави. Щом ходиш между хора, които не обичаш – ти губиш. Като излизаш – пак същото правило. Минавай по път, който обичаш – ти си свободен. Като минаваш по път, който не обичаш – правиш пакост на себе си. Тръгни, избери най-хубавият път, по който да минеш. Минаваш из една местност, избери най-хубавата местност. Когато си вътрешно свободен. Когато е по команда – то е друг въпрос. Но когато си свободен, не минавай отдето и да е. Не чети книга, която не обичаш. Не рисувай предмет, който не обичаш. Не пей песен, която не обичаш. Изучавай песен, която обичаш. Същевременно рисувай нещо, което обичаш. Никога не прави това, което не обичаш. Щом имаш малко неразположение<br />
<br />
не прави това. Когато искаш да миеш паницата си, не цапай ръката си. Не си осакатявай ръката си, не мий паницата си с ръка. Вие, когато се миете, вие сте много груби. То е престъпление. Вие, като се миете, търкате очите си. Тъй не се чисти. Двете очи за тебе ще бъдат първокласни светии, ще ги пипаш внимателно. Ти ги търкаш силно, то е престъпление. Ти някъде се чешеш. Не се прави така. Никакво почесване. Или ще вземеш грубо да се решиш – то не става така. Като си чешеш косата, ще си кажеш, че това са антени на главата. Ти като се чешеш, може да развалиш света. Изтеглиш десет-петнадесет косъма, ти вече си направил престъпление. Вие сега всички се стремите да изправите погрешките си, не, които законът ги хваща. Тия погрешки са неизправими, тях законът изправя. Как ще си чешеш косата? Някой път имате навик да турите пръста си в ухото си и силно го тръскате. Сега аз като го правя и ви показвам – правя погрешка. Ушите ми казват: „Защо ни излагаш? Какво сме ние виновати”. Какво съм виноват, че те не слушат – правят погрешка.<br />
<br />
Като станеш сутрин, ще отпуснеш сърцето си, ще обърнеш ума си към Бога, ще кажеш: „За какво Ти ме създаде, Господи?” Ще оставиш ума си спокоен, ще оставиш всичките противоречия, да се отпусне лицето ти, очите ти, всички да приемат Божието благословение. Цялото тяло да бъде свободно, че всичко в тебе да почувствува, че има един господар, който разбира Божия закон. Сега усещаш краката си натегнати, ръцете си натегнати, не знаеш как да си помогнеш. Ти си първият лекар. В себе си вътре ще дадеш свобода на всичките органи, на очите, на ушите, 10-15 минути всичко да е на място. Като излезеш – да се зарадваш, че си постъпил добре. Ако река да пея на дебело – правя погрешка. Какво право имам да викам? Махнеш с ръката си грубо – погрешка е. Свиваш си веждите – погрешка е. Спокойно да погледнеш, нищо да те не смущава. Двама души се бият – стой настрана, гледай, не вземай участие. Двама силни хора какво ще примиряваш? Ако си по-силен от двамата, хвани ги и двамата, раздели ги, кажи: „Не е хубаво да се биете”. Щом си слаб, гледай как се бият силните хора. Вие искате методи за възпитание. При съвременните методи на възпитание светът ще бъде, както сега. Закон има и трябва да има. И неволи ще има.<br />
<br />
Трябва да дойдем до погрешките, които никой не виж да. Само Господ ги вижда в нас. Да започнем да ги изправим. Да започнем добре, внимателно да се обхождаме с косата си. Не че е грях, ако скубем косата си, никакъв грях не е. Като туриш ръцете си отгоре на главата, нищо не се постига. Като четете Стария завет, ще видите какво пророците са писали, ще видите тия погрешки. Йеремия казва: „Това Господ, онова Господ”, но като дойде – той сам плака. Ако ние поправяме нашите невидими погрешки, ако всичките хора така биха се възпитавали, ако всичките възпитатели, учители, ако всичките бащи и майки, и синове, и дъщери, слуги изправиха тия погрешки, които никой не вижда, то е именно онзи, съвършеният живот, към който ние се стремим.<br />
<br />
Тогава казвам: Сутрин, като станеш, отправи ума си към Бога, да направите връзка с този, съвършения живот. Тогава погледнете към растителното царство, към земята, към всички тия тревици, които растат. Към всичко туй Божественото съзнание е толкоз внимателно, че Господ гледа всяка тревица. Дето има, на всичко туй иска да се даде съответни условия. Неговото съзнание е така поставено, че Той постоянно поправя погрешките на хората. Там, дето някой е минал, стъпил някоя тревица, тази тревица страда – Той веднага поправя. Той всичко туй поправя и не търси престъпника. Той не пита кой е минал, не търси виновника. Може да е минал някой вол – Той ще поправи погрешката. Някоя птичка може да е кацнала, и тя е направила погрешка. Бог е съществото, Който всякога, когато в нас имаме една тежест, Той поправя. Ние искаме по механически начин да поправим. Нищо така не се поправя. Както Той поправя, така и ние трябва да поправяме. Да бъдем герои на търпението. Ние не можем да носим най-малките страдания. Имайте си едно огледало и сутрин, като станете, оглеждайте се.<br />
<br />
Всички вие имате една идея за онзи свят. Казвате: „Да се освободя от тялото”. Ако това тяло, което Бог ти дал, се отнасяш зле с него, какво тяло ще носиш по-добре? Отнасяйте се добре към вашия ум и към вашето сърце, и към всичко онова, което Бог ви е дал. Ако вие с себе си не се отнасяте добре, как ще се отнасяте с другите хора? Човек дотолкоз, доколкото познава себе си, дотолкоз може да познае и другите хора. Казвам: Да направим най-малките усилия в този живот. Не да поправим големите погрешки, но най-малкото усилие да поправим, тия невидимите погрешки, които съдът не ги хваща, които не съдържат никакъв грях. В усилието, като искате да поправите малките погрешки, там е силата на човека. Стъпил си на цветето, изправяш погрешката си, добиваш сила. Поправи тази погрешка. Стъпил си на някаква трева, обърни се, поправи, съзнанието си спъваш, ако не поправиш. Върни се, поправи. Тъй проявяваш вътрешната сила на характера си. Съзнанието започва да работи тъй, както в Бога работи. Да желаем всички същества около нас да живеят така, както ние живеем. Господ желае всички да живеят, както Той живее. Да бъдете така внимателни, както е Той внимателен.<br />
<br />
Та казвам: Аз не засягам другите погрешки. Другите погрешки другояче ще се поправят. Тях ги считам за непоправими. Навехналият крак, как ще поправиш? Болките, които ще търпиш, ще поправиш искаш-не искаш. Но преди да навехнеш крака си, да избегнеш ония условия, при които може да стане навяхването. Ти можеш да повредиш окото си от взиране. Върви някой, ти гледаш. Не си туряш в ума си да мислиш какво движение да направиш. Всеки човек, като се движи, показва по какъв път отива по движението. Че всяка една стъпка е музикална на човека. Онзи човек, който е направил едно престъпление, ходът му не е музикален. Движението на тялото е особено на онзи, който е направил престъпление. Наблюдавайте един паяк. Гледам паяците, някой път в паяжината има една муха, има бръмчене. Той удвоява нишките, в самият начин на движение на тялото има нещо неестествено. Като наблюдавате, ще видите – очите му са ококорени. Като гледа – разбойнически гледа. Лакомия има в очите. Очаква най-малкото помръдване. Като дойде някоя муха, много деликатно с крака си я бута, само ще я ухапе. Казва: „Колко те обичам”. Като хване с крачето, вече има много тънки нишки. Казва: „Аз ще те пазя, да не би да паднеш, да си не счупиш нещо”. Закачи оттук-оттам, вие гледате и казвате: „Господ така направи света”. Тия паяци по кой начин ядат мухите? Господ не ги направил така. Те сами се направиха. Вълкът как яде овците? Господ не го научи да яде овци. Вълкът най-първо трева пасеше, после се научи да яде овци. Змията, която сега гълта жертвата си цяла, по-напред не ги гълташе. Господ й каза с какво да се храни. “С пръстта, й каза, да се храниш”. Това сега е от нея.<br />
<br />
Да оставим да не правим ония погрешки, които ние сме създали. Казваме, че така сме създадени. Ние сме създадени по съвсем друг начин. Ние сме създадени по един свят, който сме напуснали. Сега ходим в един свят, който ние сме създали. Да се освободим от своето, което ние сме създали. Да влезем в света, който Бог е създал. Казвате: „Как да разберем това?” Аз казвам сега по новото учение: Ако аз не обичам себе си – аз не мога да обичам и другите хора. Сега хората казват: „Той е егоист”. Бих желал всичките хора да бъдат егоисти. Хората още себе си не обичат. Ако само въртиш врата си и не обръщаш очите си, не упражняваш очите си – ти не обичаш очите си. Ще дадеш свобода на очите си, те да се движат навсякъде. Ти, като чистиш ухото си, вземеш едно малко дръвче, туриш памук и така чистиш ухото си. Не се позволява и с никакъв памук. По някой път като те заболи ухото, нищо няма да туряш. Ще идеш при слънцето и ще кажеш: „Моля ти се, помогни ми”. Светлината, като влезе, лекува. Ти казваш: „Много ти благодаря”. Щом бъркаш вътре, правиш непоправимите погрешки, от които след хиляди години ще се роди нещо много лошо, или пък не можем да прогресираме.<br />
<br />
Казвам: Деликатни трябва да бъдем в обходата си с себе си. Мене ме интересува аз как се обхождам. Как се обхождат хората, това е тяхна работа. Мене ме интересува аз да бъда внимателен, аз да се обхождам тъй, както Бог се обхожда. “Бъдете съвършени, както е Той съвършен”. Трябва да започнете от туй, от вниманието. Тия погрешки са в тебе, в хората. Хванеш една муха, хвърлиш я. То е добре заради нея, но аз се огрубявам. Тури я на ръката, поглади я. По някой път не искам да я хвана. По някой път натисна някой комар, после гледам като го хвана – не може да хвърчи. Казвам: Натиснал съм го повече. По някой път духна го и той си иде. Когато дойде някой комар, някой път с пръст го бутна. То е погрешка вече. По някой път само духна леко и той си иде. Казвам: Когато дойдат комари, духнете леко. Може и с пръста си да ги бутнете. Щом убиеш един комар, стане червено. То е бояджийство вече. Убийството – то е в света на престъпленията. Тъй бих представил да бъдеш деликатен към косите си, към веждите си, към очите си, към себе си. Като се изправиш – цялото тяло да бъде свободно от каквото и да е напрежение. Десет-петнадесет минути така да остане свободно, то е здравословно състояние, което трябва да добием.<br />
<br />
Като станете, изпейте така една песен. /Учителят пее: “Ти, Господи, на Тебе аз отправям своята молитва. Да се освободи моето тяло от всичките неправди, които аз сам създадох. Господи, Господи, Господи, да бъде Твоята милост към мене, към мене. Аз, който не зная как да живея, Господи, Господи, Боже мой”/.<br />
<br />
ТОВА Е ЖИВОТ ВÛЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ. <br />
<br />
39 Лекция на Общия Окултен клас<br /><br />
9 юли, 1941 год., Сряда, 5 ч.с.<br /><br />
Изгрев</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5&diff=43187Самообладание2013-09-08T18:24:07Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Общ Окултен Клас]] -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1940]]–[[1941]])<br />
<br />
[[КНИГА: Прав път]]<br />
<br />
==САМООБЛАДАНИЕ ==<br />
<br />
Отче наш. <br /><br />
Изгрява слънцето. <br /><br />
Размишление.<br />
<br />
Всички трябва да работите. Всички ще напишете по едно писмо на някой ваш приятел, едно кратко писмо. Някой от вас може да напише как е бил в класа, някой може да напише на приятеля си, че е ходил на екскурзия, някой може да напише, че е направил посещение някому. Каквато и да е работа, едно хубаво писмо ще напишете на един ваш приятел и ще се подпишете. Сега хората остаряват, когато започнат да мислят, че много знаят. Щом започнете да мислите, че много знаете, вие сте в старостта. Че много знае човек, то е като туриш един товар и започваш да усещаш, че е тежък. Колкото повече усещаш тежестта, толкоз тежестта е по-голяма. Голямата тежест състарява човека. По възможност човек трябва да носи малка тежест. В ума си не трябва да носите тежест. Всяка мисъл, всяко чувство да бъде леко, да не тежи. Казва: „Тежи ми нещо на сърцето”. Извади тежестта от сърцето. Казва: „Тежи ми на ума”. Извади този товар от ума си. “И на тялото тежи нещо”.<br />
<br />
После мнозина от вас трябва да се научите да пишете. Щом дойде до истината, тази част (на) стрелката показва, че трябва да каже истината. Знаете ли, (че) за да кажеш истината, какъв ум трябва да имаш? Ти виждаш нещо и да го нарисуваш естествено. Човек, който вижда лошото в хората, той не знае какво нещо е истина. Истината седи да видиш в най-голямото лошо да видиш хубавото. Това е истина: и в най-лошото да видиш хубавото, доброто. Да виждаш най- лошото в доброто – това не е истина. Казва: „Аз виждам истината”. Истината е да видиш доброто и в най-голямото лошо. Мислите ли, че една тигрица, която дави някое животно, от омраза го дави? Хванала животното и го дави от любов, заради любовта си към децата си го дави. Ако няма любов към децата си, ни най-малко няма да хване да го дави. Неразбраната любов ражда онази, кривата ревност. Някой път вие ревнувате, оплаквате се, че хората не ви обичат. Туй не зависи от вас. То от хиляди години съществува. Чувството на ревност съществува, не сте го изобретили вие. То съществува и между най-възвишените същества. Само че тяхната ревност е малко от друг характер, а вашата е от друг. Запример, ако ви кажа, че рисувам. По някой път нарисувам такъв един образ. /В оригинала липсва рисунката/. Туй е неразбиране. Това изкуство ли е? Не е. То са детински неща. Вие се възхищавате, но заради мене има съдържание. Тия уста, този вдлъбнатия нос, тия линии, от тях вече имаме една представа за характера на човека какъв е. Виж носа, за да видиш какъв е. Виж ухото, за да видиш как се проявява. Виж устата, за да видиш какъв е и как се проявява в дадения случай. Запример: На някой(и?) от вас устата показват стеснение, устата показват, че се намирате в стеснени условия. Като гледам устата на някой, виждам, че сърцето не е свободно. Като гледам носа на някой, виждам, че умът не е свободен. Като гледам ухото на някой, виждам, че тялото не е свободно. Някой път ухото е близо до главата, някой път е отдалечено.<br />
<br />
Казвам: Когато се изучава човек, трябва да бъдете много благороден, за да не би по външните признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лош човек”. Под думата “лош човек” ние разбираме човек, който е в дисхармония с нас. Общото понятие е това. Някой човек по мисъл, по чувство, по постъпка не хармонира. Казваме: „Лош човек, той няма обхода”. Сега ние трябва да имаме една обхода. Трябва да имаме една мярка. Тази мярка откъде ще я вземем?<br />
<br />
Както сте насядали, едни държите ръцете прекръстосани, други ги държите надолу, други – отдалечени, някой турил крака отгоре. Всичко туй, защо е? Ако речеш да измениш един стар навик, знаеш колко мъчно е. Искаш пак старото. Да кажем, (че) имаш някой път слабост, сърби те някъде и казваш: „Няма да се чешем”. Като те засърби, неволно се почешеш. Не се чеши. Мислиш, че като се почешеш, ще ти мине. Няма да ти мине. Като се почешеш веднъж-дваж, три пъти, тия неща остават във вашия характер. Сърби те, казваш: „Няма да се чеша”. Упорствуваш, искаш да имаш характер. Нека те сърби, да търпиш нещо. Заболи те нещо, не можеш да търпиш. Ще кажеш: „Не ме боли”. Речи си: „Онзи, когото боли, той е друг. Мене не ме боли. Ти искаш да ме убедиш, че мене ме боли”. Най-после те убеди, че те боли крака, ти повярваш и те заболи крака, нищо повече. Вие ще кажете: „Това е философия”. Следете вашата вяра. Заболи ви крака, много проста работа е – станало е свиване на капилярните съдове, преминало повече електричество в тази област, свили се капилярните съдове (и) става напор. Кръвта, която минава, не може свободно да мине. В кръвта се намират твърди частици, които, като минават, образуват триене. Образува се известно възпаление, вие чувствувате болка. Ако държите вашата мисъл в естествено положение, ще изпратите доста топлина на крака. Като ви заболи крака, изпратете топлина на крака, един топъл компрес. Като ви заболи нещо някъде, не ходете да разправяте за болестта. Вие ходите и разправяте какво ви боли, казвате: „Боли ме хълбокът”. Твоят хълбок оздравява. На онзи, на когото разправяте, него го заболи хълбока. Предавате си болестта. Най-първо следете в себе си. Има състояния във вас, които трябва да ги наблюдавате. Минава един човек, плюе или се изсекне, ти го видиш, намръщиш се. Ти не си господар на носа. Виждаш го, ти извади поука. Този човек дошъл, иска да направи добро, казва: „Пари нямам, но каквото имам в носа – давам го”. Понеже то е богатство, което седи в носа, каква мекота в носа. Казва: „От ценното, което имам в носа – давам”. Така аз го тълкувам. То не е тъй. Той няма поведение, не знае как да се обхожда. Така е, че не знае да се обхожда – не знае. Но трябва да дадем едно хубаво тълкувание. Тогава какво ще направиш? Той като замине, ще идеш да заровиш това съкровище. Той се изсекне там, ти чакай като си замине – вземи една клечица, отвори една дупка, закрий го, тури му знак къде заравяш това съкровище. Бих желал тук, на Изгрева, който плюе някъде – да се зарови тази плюнка, тя е ценна. Писанието казва: „Ще залича греховете ви”. Господ, като мине, вижда много неща, всичко заличава и казва: „Няма да помена вече престъпленията ви”.<br />
<br />
Та казвам: Трябва ви един нов начин за постъпка. Всеки ден, като се срещате, трябва да откривате нещо ново в другия. Вие не се стремите да откривате хубавите работи в себе си, но търсите дребните на баба ви, дядо ви. Ред поколения са оставили старини. Намери някаква старина, защо го държи? Държи го човекът за спомен на дядо си. Има един навик – дядо му обичал да плюе, и той плюе. Дядо му обичал да пие винце – и той пие. Дядо му обичал да пуши цигари – и той пуши. Дядо му обичал да носи бирбучуклия* гащи – и той носи като него. Докато се научат българите да носят панталони, доста възражения правеха, казваха: „Какво са турили тия кюнци*, нахлузени на краката? Безобразие. Такива гащи, носят ли се? Бирбучуклия разбирам”. Сега модерните (панталони) са широки. Турските са прилепнати. То има психологическо разбиране. Ако река да ви обяснявам, то е губене на време. След като ви обясня, каква полза ще имате вие? Вие имате една добродетел, но има нещо, което стяга добродетелта. Защо стягате добродетелта? Често забелязвам някои деца. Някои деца има, или някоя жена, като погледнеш краката – събере краката. Турците скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят. Пък в новата култура всичко туй се отваря – да се виждат ръцете, врата. Казват: „Господ го създал хубаво”. Отваря ръката, да бъде както Господ я създал да е хубава ръката, и вратът да е хубав. Като видиш – да излиза светлина и топлина. Като пипнеш тази ръка – студена, защо ти е? Тя е мрамор. Да е топла, да видиш, че има движение. Ръката предава нещо магнетично. По някой път аз бих ви препоръчал, като останете сами в стаята, гледам тук – голтаци ходите, но то е безобразие. Ти ще се съблечеш гол в стаята си и ако се харесаш, тогава ще излезеш така. Като се гледаш, нищо да не те съблазнява. Като погледнеш походката, ако има нещо да те съблазнява, не ходи да поставяш своята съблазън вън, да ходиш гол. Гледам един, тръгнал гол и турил едни гащи. Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи, хубави гащи, да прилягат по тялото. Като ходиш отвън, не ходете с обикновените си бели гащи. Направете си да прилягат или бели, или червени, или сини, (но) като ги туриш – да прилягат. От трико може да си направите. Тогава с тях може да излезете. Един морал да има. Онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, да го изнесем. Ако ръката е хубава, изнеси тази ръка. Най-първо работи да е хубава, не е лошо. Казвам: Не трябва да даваме съблазън един на друг, да се критикуваме. От всяко нещо ти да си доволен и другите да са доволни.<br />
<br />
В новото възпитание трябва да се внесат нови мисли, нови чувства, нови постъпки. Критиката ужасно действува, обезверява хората. Има хиляди правила дадени, не ползуват. То мяза* на военщина. Може да се внесе един порядък механически, но един механически порядък зле се отразява. Пък потребно е някой път за порядъка на тялото (да) се изисква свобода. Но порядък на сърцето изисква още по-голяма свобода. А за ума още по-голяма свобода се изисква. Та казвам: Свобода трябва да внесем вътре в живота. Внесете най-първо свобода за вашето сърце. Вие седите и се безпокоите. Казвате: „Еди-кой си не ме обича”. Ако не ви обича, намерете причината за тази необич. Двама души не се обичат по единствената причина, че вървят в различни посоки.<br />
<br />
Кои от тия се обичат? Тия двама се срещат. То е един път. Това колело е от стар окултен произход. То е змията, която е така съединена, тя е безопасна. А е главата на змията. Тя си (е) хванала опашката. Докато змията държи главата за опашката, тя е безопасна. Щом този кръг се отвори, веднага змията става опасна. И в електричеството имате същото движение. Обичта сега върви по права линия. То търси да разкъса кръга. Щом разкъса кръга, веднага туй разкъсване произвежда поражение. Някой път вие в себе си имате една мисъл, която ви поразява. Вие скъсате този кръг. Като излизат тия енергии из кръга, този извор може да бъде в сърцето, може да бъде в мозъка, в крака ви, в гръбнака, в корема ви може да бъде, в гърдите ви. Всякога от тия удари произтичат много болести.<br />
<br />
Казвам: Най-първо ще се научите да се самовладате. Седи някой човек, напада ви. Вие нямате въздържание, не сте търпелив. Кой е търпелив? Търпелив може да бъде силният човек. Слабият човек не може да бъде търпелив. Бог е търпелив да задържи силата си. Едно дете, което не може да задържи един кон, то не е търпеливо. Онзи всадник*, който се качил на коня (и) държи коня – той е търпелив. Ако вие не можете да задържате себе си, да задържите вашият ум, веднага избухвате – силата ви е малка. Ако във вашите чувства вие не можете да задържите – силата ви е малка. Ако в тялото, като вървите, вие не владеете органите си – слаби сте. Казвам: Най-първо трябва да станем силни. Силни органически, силни по сърце и силни по ум. Тази сила няма да дойде по наследство. Върху туй трябва да се работи дълго време. Някой път седиш и вътре се дразниш. Свири някой на пианото, дразни те. Говори някой, виждаш работите не са свързани, не са логични. Религиозните говорят някои работи, заблуждения имат. Представят за онзи свят туй, което не е. Мен, дето са ми разправяли за онзи свят какво са виждали. Тия неща са верни, но туй не е онзи свят. То са ред картини, филми. Ходил някой на някой филм, вижда войната, но то е филм, то не е войната. Тя е една малка картина, взета от някой сюжет от бойното поле.<br />
<br />
Трябва да се влезе сега в Божествения свят, дето са разумните същества. Само тогава човек може да се облагороди. Стремете се по мисъл, по чувство да се свържете с напредналите същества. Земята е пълна с тях. Вие не може да ги намерите. Казвате: „Къде да ги намерим тия същества?” Всичките ония същества на земята как намират слънцето? Я вижте онзи щурец, направил дупка и я турил оттам, отдето ще изгрее слънцето. Като изгрее слънцето, да може да хваща лъчите на това слънце. Казвам: Всичките ония добри хора в света, те мязат* на запалени факли. Вечерно време като пътувате, като се приближите към тях, те ще ви ориентират в пътя, по който вървите. Сега вие имате за себе известни понятия. То е вярно. Кое показва настоящото състояние? Ако десет години вие се учите, по какво се отличавате? Вие влизате като едно малко невинно дете, но не знаете да пеете. Вие сте добър, но умът ви не е развит, пение нямате. След десет години вие се научавате да пеете хубаво, да свирите хубаво, имате придаден един плюс. Десет години като се занимавате с математика, имате един плюс. Десет години се занимавате с инженерство, имате понятие как се строи. Десет години сте изучавали земеделие, имате един плюс приложен в живота. Десет години сте изучавали психология, душите на хората. Някой казва: „Изучавам психология”. Много мъчно е да се изучава психология, понеже нямате нищо видимо в дадения случай. Имаш само чувство (при) този човек като го видиш. Казваш: „Хареса ми”. То е една илюзия. Аз може да скрия под благовидният си израз един свой недостатък. Трениране е това. Да видите дипломатите. Религиозните хора, понеже искат да бъдат прями, те винаги вземат сериозна поза. Никаква религиозност не е това. Сериозността разбира, че ти имаш някоя важна мисъл, която те занимава, или някое чувство, което те занимава. Там сериозност има. Детето, като види една череша, цени колко струва. Колкото черешата е по-хубава, неговото внимание е по-съсредоточено. Колкото черешата е по-недоразвита, вниманието е по-малко. Психологически може да разглеждаш какъв оттенък имат очите. Като види плода, има една усмивка. Някой ще погледне, седи спокоен. Щом не обича череши, казва: „Не ме интересуват черешите”.<br />
<br />
Всички търсите щастие в живота, пътя, по който трябва да дойде новият живот. Новият живот ще дойде по пътя на сърцето. Не може да дойде правилен живот, ако пътят на сърцето не е отворен. Сърцето е цял свят. Трябва тия пътища на сърцето, всички да са добре построени (така), че ходовете по които животът ще дойде, да може да тече правилно. Ти седиш, безпокоиш се, пари нямаш. Някой казва: „При сегашните условия памет няма. Не може да мисли”. Добре, памет нямаш, понеже мислиш за много работи. Разсейва се човек. Аз съм привеждал онзи пример, дето един американски професор отива на пощата и си забравил името. То са изключения. Чиновникът (му) казва: „Моля, кажете си името”. (Професорът) казва: „Извинете” (и) отива да пита жена си за името. Среща го на пътя един негов приятел и му казва името. Той отива пак на пощата и си казва името. От какво зависи това? Туй зависи от голямото неспокойствие. Набрала се млечна киселина в мозъка. Може сега да ви обяснявам, но тия обяснения няма да ви ползуват. Когато се намали млечната киселина в човешкия мозък, пирамидалните клетки, от които зависи човешката мисъл, не могат да функционират. Ако разгледате повърхността на мозъка, тези, живите клетки, имат крачка, че когато човек започва да мисли – съединяват крачката и теченията стават правилно. Като се съединят клетките, токовете минават правилно. Когато се намери млечната киселина, клетките свиват крачката си и мисълта е разкъсана. Дойде някъде, не са съединени крачката на тия клетки, мисълта върви трудно. Историческата памет е насред челото. Ти искаш да си спомниш, (но) не иде, не иде. Или музикалната памет, която е на средата на челото, но в страни, или паметта за цвета в долната част на челото. На разните места на челото специфична памет има. Казвам: В новото учение ти трябва да знаеш как да възпитаваш мозъка си, как да възпитаваш сърцето си. Намери някоя добра черта в някой човек за самия тебе. Че той може да е човечен, но в дадения случай този човек не се обхожда добре с тебе, но той се обхожда много добре с другите. Намери страна защо той се обхожда с другите добре, а с тебе не. Не туряй, че ти си на правата линия, той на кривата. Тури, че и той е на правата, ти не си на правата. Понеже в себе си лошото по-лесно може да го поправиш, отколкото в другите. Аз лошото в мене може моментално да го поправя, но лошото в другите не мога така лесно да го поправя. Ако взема неговата погрешка, лесно мога да я поправя. Да допуснем, че някой пътник пътува отнякъде, но има високоразвито чувство на самоуважение. Три дена той не е ял и иде при вас. Вие имате хляб, но не искате да му дадете. Окото ви го не хваща. Казвате: „На такъв човек хляб не искам да давам”. Какво ще стане с такъв човек? – Ще ви намрази. Като го срещнеш и (ще) кажеш: „Много ми е приятно, че ви срещам”, нахраниш го, посрещнеш го. Като дадеш на този човек, не дадеш като на някой слуга, но да му дадеш всичкото уважение тъй, както на себе си. И в чувствата си (да) имате същото уважение и почитание към него.<br />
<br />
Казвам: В такива класове, както сте тук събрани, вие изгубвате самоуважението. Някои от вас не се самоуважавате достатъчно, някои от вас сý по-развити, знаят повече. Тук се обезличавате. Казвате: „Какво знае, той свършил по химия, не ме интересува”. Някой е музикант, кажете: „Не ме интересува”. Кое ви интересува? Останали сте (такива, че) само като усетите, че някой има пари – вече ви интересува. Че по химия знае, че музика знае – не ви интересува. Като има пари и каже, че може да ви услужи – вие сте вече много любезен. Но то е лицемерие това. Той си има пари, нека да си има, нека да си обича парите, защото парите са една развалена жена. Тя се усмихва на всичките. В който и джоб да е – не протестира, всички обича. И с разбойника, и с развратника, и със светията. Казва: „Все едно”, безразлично е, ни най-малко не се оплаква. Аз виждам известна страна на парите. Казвам: Бих желал да имам характера на парите, че в който и джоб да съм – да ми е се едно, да ме не интересуват хората кой какъв е. Аз искам в джоба да бъда, нищо повече. Какво има да се безпокоите, че някой човек е лош. Господ не се безпокои, вие се безпокоите. На Господа този, лошият човек е един цвят, само един вид екземпляр е. Няма двама хора еднакви. Този, лошият човек, е един екземпляр, един специфичен цвят, бодил. Държат го, за да го показват някъде. Вие не сте недоволни от него. Дойде ви една мисъл във вас, дойде ви една лоша мисъл, вие не можете да се освободите.<br />
<br />
Първото нещо – старайте се вечерно време, преди да си легнете, да почистите съзнанието си. Бог не обича да държим нечисти работи в ума, в сърцето. Очисти съзнанието от набраните неестествени неща в сърцето. Освободи се от тях. Не можете съвършено да се освободите. Поне на половина да се освободите. Вие ще кажете: „Нямам време”. Но една лоша мисъл, едно лошо желание ще ви вземе много повече време. Ако не намерите време да се освободите от него, после ще ви вземе повече време. Сега тия работи са необходими. Това психологически е необходимо за тялото ви, защото тялото, за да се обновява, не трябва да се претоварва. Чрез сърцето, чрез ума си ние разваляме тялото, понеже чрез нашите мисли, чрез нашите чувства ние покваряваме кръвта. Тази кръв е носителка на всичките болести. Тогава лошите мисли започват да се наслояват долу в пръстите, в колената, в ставите, в гръбначния стълб, в храносмилането, в дихателните органи, най-после в кръвта се отлага и в мозъка започва да чувствуваш неразположение, тъмно ти е, мъчно ти е.<br />
<br />
Казвам сега: Научете се да бъдете философи. Двама души се карат, не питайте защо се карат, седете и ги гледайте. Кажете: „Колко хубаво си говорят, колко откровено, никаква лъжа няма”. Единият казва: „Ти си такъв, ти си онакъв”. Казва: „Ти не си щедър. Говори истината”. Казва: „Не знаеш”. Не зная, разбира се. Какво зная? На слънцето не съм ходил, на месечината не съм ходил, по звездите, всичката земя не съм заобиколил, на дъното на океана не съм бил. Казва: „Нищо не знаеш”. Прав е човекът. Казва: „От градеж нищо не разбираш”. – „Разбирам малко”. Какво разбирам от градеж? – „От рисуване не разбираш”. – „Разбирам, но не мога да рисувам”. От литература не разбирам, но всички велики автори зная. Казва: „Ти не си религиозен”. На много религиозни хора съм казвал: Я ми кажи, с коя дума Мойсей започна най-първо? Казва: „В начало”. То е на български, но кажи ми Мойсей как каза? Не знаеш ли? По мойсеевски ще ми кажеш. Някой англичанин ще ми цитира. В началото, “In the begining”. Кажи ми, как каза Мойсей? Кажи ми, как Христос каза? На кой език говори Христос? Христос не говори на български. Вие цитирате Христа. Цитирай, както Христос е казал. Как ще Го цитираш? Как е казал Господ? Цитирайте, както Господ е казал. Ако аз дойда при вас на първия език – няма да ви говоря нищо, но ви нося една кошница с най-хубави череши, ще ви се поклоня и ще ви дам кошницата. То е Божествен език. Ще се помъча и на български да ви преведа съдържанието. Това дърво аз не съм го садил, мен ми го даде дядо ми, донесъл го от странство. То роди първите череши, понеже исках да ви покажа какво нещо е Божественият живот. Донесох ви от тези плодове, искам да опитате, да ми дадете вашето мнение за черешите. Туй, което той (е) почувствувал от черешите, то е Божествено и туй, което аз съм почувствувал вътре – то е Божествено.<br />
<br />
Вземете “ДОБРО” на български и на английски. В английски думата има други трептения. На английски “GOOD” има две условия, значи доброто има два зародиша О . Аз така го тълкувам на английски. Едното е на сърцето, другото е на ума. Човек, за да бъде добър трябва да има един отличен ум и едно отлично сърце, здрава воля и здраво тяло. Англичанинът е практичен. Българинът казва: „ДОБРО”. Добро е туй, което е излязло от Бога и което дава плод. След (туй) казва: „Туй добро, което е излязло от Бога и което дава плод, трябва да му се дадат условия, да го използуваме хубаво”. Българинът казва: „Доброто, което вземеш, трябва да даде нещо”. Българинът казва още: „Р-то, това показва, че като вземеш доброто, да го не дадеш само на един, но на всички”. Българинът е много практичен. Казва: „За всички трябва да оставиш по малко”. В българите майката за всичките ще остави по една лъжица мед. В птиците не е така. Птицата, като носи благото, едното дете, като покаже устата, казва: „Мамо, колко те обичам”. (Тя) даде нему, пък другите църкат. Тя казва: „Няма за вас”. После пак, и което пак си покаже устата, й каже: „Мамо, колко те обичам”, тя на него даде. Децата на птиците в това отношение много се сърдят. Понеже бащата и майката имат пристрастие. Бащата обича някои от малките повече и майката обича някои от децата повече, като дойде да носи храна – аз съм наблюдавал – в гнездото има 4-5, показали си устата. Като ги погледне, дойде до едното, тури в устата му. Другите, горките, гледат. Казва: „Тук ще се учите на възпитание”. Не знаеш тайната защо е. Има нещо между туй малкото същество и между бащата, има по-голяма привлекателна сила. Туй малкото същество има по-голяма привлекателност. Дойде майката, тя не дава на онова, на което бащата е дал. Тя ще тури в устата на онова, което нея привлича.<br />
<br />
Казвам: Не може във вас доброто да дойде, ако няма някаква привлекателна сила. Ако вие нямате стремеж към Бога, Той няма да се привлече към вас. Значи, що е стремеж? Душата ви трябва да бъде отворена. Туй го забелязват учителите. Някой път учители има, като дойде някой ученик, може беден да е, но като го погледне, ученикът е отворен. Каквото казва учителят, той поглъща. Приятно му е, че той го разбира. Него ще изкара на дъската – смята хубаво, говори хубаво, пише хубаво. Пък другите и те внимават, но този импулс нямат вътре. Човек трябва да развива този Божествен импулс.<br />
<br />
Та казвам: Сега ще напишете това писмо. Ще бъдете свободни, всеки ще напише писмото тъй, както иска на него да му напишат. Няма да бъде много дълго, ни една чертичка повече. От 30 реда, нито ред повече. Може да е 10, 20, 30 реда най-много. Десет реда най-малко, не пет реда. Ако иска някой десет реда, ако иска 20, ако (иска) 30. От едно до три, в тия рамки. Аз ви давам едно благородно число. Едното е Божествено. Двете е да знаете как да се примирявате. 30-те е как да постъпвате. Първо – да знаеш какъв е идеалът. Второто е да знаеш противоречията в живота как да ги примиряваш. И три – да знаеш как да се обхождаш. В 10-те ще впрегнеш духа си, в 20-те ще се прояви вашата душа. Майката гледа да примири родените деца. Тя вижда, че едното не е така даровито, тя не може да обясни на децата защо на едното (е) дала повече, а на другото не дала. Детето казва: „Онзи, големият брат, колко е здрав, а пък мене си родила хилав*”. Какво ще каже майката? Условията са повлияли на нея, тя не е била господар на условията и следствие на това туй дете станало хилаво. Когато майката била господар на своя ум, на своето сърце, тя предала най-хубавото нещо. Ако ние не сме господари на ума си в даден момент, не може да предадем на другите хора. Ако не си господар, не може да възприемеш добре нещата. Две злини има: ако нямаме самообладание на ума и на сърцето си – не може да предадем онова, което трябва да възприемем в света, както трябва. Ние страдаме от две неща: не може да предадем онова, което трябва да предадем и не може да възприемем онова, което трябва да възприемем. Тогава се заражда едно противоречие.<br />
<br />
После вие мислите, че Господ не ви обича. То е заблуждение на хората. Всеки, който мисли, че Господ не го обича, тази идея е човешка. Една човешка идея вътре във вас ви пошепва. То е човешко пошепване на вашето радио. Бог ви създал, Той иска туй, което вложил във вас, да се развие. Ако се грижи за едно семе, дал му условия, праща слънцето. Колко повече изпраща заради вас. Вие седите и казвате: „Какво съм аз?” Слънцето изгрява заради тебе, вятърът вее заради тебе, звездите светят заради тебе, всичките хора се движат заради тебе. Ще кажете: „Какво си мислиш?” За тебе, за онова Божественото, което Бог е вложил в тебе. Той иска да го обработвате. Като дойде Господ в дома ти, на черешата да има череши, на сливата да има сливи, домът да бъде чист. Не да дойде и да намери всичко нечисто в къщи. Ако дойде и намери някой да е ял пастърма, ако и дойде и намери у някой повече пари, отколкото трябва. Колко пари ти трябват на ден? Като дойде Господ, да не те намери богат с пари, защото ще мине и ще си замине. Като те намери беден и риза нямаш на гърба, ще ти даде хубава небесна риза, ще ти отвори кредит в Божествените банки.<br />
<br />
Аз ще ви приведа един пример. Иде една сестра, доста нервна. Тя не е тук. Тя е друга сестра отвън. Тази сестра, за която говоря, е отвън. Казва: „Боли ме корем”. Казвам: „Ти си се влюбила, пък на твоя възлюблен не му е времето да се жени. Ти искаш преждевременно да се ожени, затова те боли корем”. – „Аз никого нямам. Нямам сили в тялото си”. Искаш сега да ме лъжеш. Нямаш сила, но ако взема едно дърво, не можеш ли да ходиш? Тогава ще ви приведа друг един пример. Разправяше един свещеник във време на войната в 14-та година. Казва: „Не мога да ходя. Като ходя една крачка, клякам. Казвам си: едно време какъв бях, пък сега какъв съм. Седял във Варна пред черквата, че като падна една голяма бомба от тези морските дреднаути, като гръмна, като се пукна, че по едно време не зная какво е било, но се намерих два километра вън от града, в новата махала. Излизам на шосето накрая и не само това, но гледам – нося една тиква. Чудя се на себе си, чудя се на ума си от къде съм взел тази тиква. Да съм взел хляб, но тиква нося. Казвам си: Слушай, ти на 10 крачки не можеше да ходиш, освен, че два километра си изминал, но и тиквата носиш”. Ти се самоизлъгваш. Казвам на тази сестра: Има някой тебе да те обича, но ти не го обичаш. Обичаш да лъжеш, бяла лъжа. Показваш се, като го видиш, пак обръщаш гърба. Като го срещнеш сега, ще го погледнеш хубаво, ще ти мине коремът. (Тя) казва: „Отболя ме коремът”. Когато говорим за любовта, погледне ме, Господа виждам. Някой човек ме погледне хубаво. Трябва да различавам. Всякога в хората има Божествено. Бог ме погледнал, то е Божественото. Тогава застана с всичкото уважение. Погледне ме, не е Господ, някой път хората ме гледат. Някой път Бог те гледа чрез очите на хората. То е момент. И в този момент седя с всичкото уважение. Бъдете благодарни, че ви погледнал. Като те погледне, тогава ти си весел, радостен, Господ те е погледнал. То не се дължи на хората. Когато се усещаш радостен и весел, то е Божественият поглед. Когато идат хубавите мисли, хубавите чувства – то е Божественото. Когато дойде здравето – то е Божественият поглед вътре в нас. Когато дойдат ония противоречиви неща – то е човешкото. Та когато идват Божествените погледи, трябва да се радваме. Бог е в сила да преобрази всичко в нас. Казвам: Радвайте се на онзи поглед, който Бог предава на някоя звезда да може да те погледне, който дава на някой цвят да те погледне – зарадвай се. Господ иска да те погледне чрез този цвят. Видиш един чист извор – зарадвай се. Господ е, Който излиза из чистия извор. Ти като идеш (у) дома, този извор ще го усещаш в дома, че блика в тебе. Радвайте се на всичко онова, в което Бог се проявява за вас в дадения случай. Днес ви харесвам. <br />
<br />
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО И ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ. <br />
<br />
38 Лекция на Общия Окултен клас<br /><br />
2 юли, 1941 год., Сряда, 5 ч.с.<br /><br />
Изгрев</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%B2%D0%BE%D1%8E%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5&diff=43186Ново воюване2013-09-08T18:14:00Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Общ Окултен Клас]] -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1940]]–[[1941]])<br />
<br />
[[КНИГА: Прав път]]<br />
<br />
==НОВО ВОЮВАНЕ==<br />
<br />
Отче наш. Изгрява слънцето.<br />
<br />
Каква беше темата? “Правият път”.<br />
<br />
Ако вие запитате гладният – защо е гладен, ситият – защо е сит, мислите, че е много лесна работа. Да кажем, че имате точката А, лесна работа е точката А. Имате правата линия А В. Лесна работа. Имате квадрата С. Казвате: „Лесна работа”. Но какво нещо е точката? Точката е безпространствена, никакво пространство не завзема. Как ще схванете? Тази точка, която е безпространствена, прави пространството, образува правата линия. Но всяка права линия с нищо не може да се определи, само има дължина. През нея може да се мине, не представя никаква преграда. Казвате: „Отворете вратата”. Що е врата? Врата е, което затваря. Щом вратата се затваря, не може да влезеш и да излезеш. Щом вратата се отваря, ти можеш да излезеш и да влезеш. Нужни ли са врати за духовния живот? Но законите и правилата за сегашния живот са нужни. За един музикант, за едно дете, което учи по музика, не се е изменило правилото. Но когато изучите всичката музика, тия правила не са нужни. Музикално музикантът е над всичките правила. Има разни методи за свирене – че лъкът как трябва да се държи. Има разни методи за пеене – как трябва да се пее. Едни пишат така (1 на чертежа), други (2 на чертежа). Кое е правото? Едни пишат наклонено надясно, други пишат наклонено наляво. Единият е прав и другият е прав. Отиваш наляво – прав си. Отиваш надясно – прав си. Казва: „Вляво отива”. Какво има? Може да отива надясно. Ако няма ляво и дясно, тогава накъде ще се движи?<br />
<br />
Сега има установени възгледи. Казва: „Има морал”. Запример: богатите хора имат един морал, бедните хора имат друг морал. Богатият мисли, че каквото има, ако някой му го вземе – не е право. Бедният мисли, че ако му платят повече, отколкото са му казали, е право. Но ако му платят по-малко, отколкото му обещали, не е право. Богатият, ако повече има, и бедният, ако му платят повече, считат, че е право. Но ако на богатият вземат нещо или на бедният платят по-малко, счита, че не е право. То са относителни неща. Представете си, че вие сте богат човек и няма друг на света. Какъв закон ще туриш? Представи си, че ти си богат човек. Как закон ще туриш? Щом има подобни на тебе, ще туриш закон, но щом ти си сам, какъв закон ще туриш? Казвам: Ти си последен, искаш да ядеш. Наядеш се, искаш да си почиваш. Кое е хубавото – гладен ли да си или сит да си? Ситият произлиза от гладния и гладният произлиза от сития. Как ще го разберете? Или казано другояче: гладният, като се наяде, става сит. Ситият, след като мине дълго време, огладнява. Значи това не са две статически положения. Гладът не е статическо положение и ситостта не е статическо положение. Значи – променчиво е то. Да определя: ти се движиш в една посока, но ако се движиш по земята, земята една равнина ли е, една плоскост ли е? Има голямо разнообразие. Ако се движиш в всяко място, положението, в което ти ще се изложиш, ще се различава. Ако изучавате земята, ако вие се движите от южния полюс към северния и ако се движите от северния към южния полюс, вие ще видите голямо различие. Ако обикаляте земята около екватора, пак ще намерите голямо различие. Сега запример: тук всеки ден става ден и нощ. Ако идеш на северния или на южния полюс, там има само един ден. Като изгрее тук слънцето, издига се и залязва, заобикаля. Там наоколо се върти слънцето. Северният полюс става южен и южният става северен. Слънцето се върти навсякъде, върти се нагоре, излиза и пак слиза надолу и се изгубва. Ще кажете сега: „Кои са причините?” Учените хора обясняват, то е един дълъг и широк въпрос. Но след като ти го обясни, пак остава непонятно. Един съботянин*, като ми говори за съботата, искаше да ме убеди и аз да празнувам съботата. Казвам му: Ако е за един свещен ден, то е на северния полюс. Който иска хасъл* съботянин да бъде, там да иде. Като изгрее, само един ден има. Тогава два вида съботяни има: едни – северняци и други – южняци. Тогава мъжете-съботяни трябва да живеят на северния полюс, а жените – на южния. Само по един ден ще има. По какво се отличава северният полюс, по какво се различава земята? Запример: северният полюс е нагоре, южният е надолу по отношение на нейната орбита. Защото южната страна е по-тежка, оста не е перпендикулярна, но е малко наклонена с 23 градуса. Сега тия работи са свързани с нашия живот. Казва: „Мене що ме интересува, че нашата земя е наклонена 23 градуса?” Всеки един човек не е наклонен и той се движи наклонено, както е наклонена земята. Така и всеки човек е наклонен. Всичкото противоречие произтича от този наклон, от 23-те градуса. 23 е число на раздора. Човек, който има 23, неговият ум, неговото сърце – постоянна бъркотия има. Откъде-накъде? 2-те постоянно обърква каша, а 3-те примирява. Имаме постоянно примирение и размирение. Постоянно вие се смущавате, запример, за нищо и никакво. Някой (е) болен и вие се опасявате, че ще умре. Сега казваш, че ти ще умреш. Един ми казва: „Ти ще умреш”. Казвам: Не съм умирал, но зная какво е умиране. Не съм умирал, нямам понятие за смъртта. Казва: „Ще умреш”. Казвам: То е понятие само. Казвам: Ти умирал ли си? – „Не, предполагам”. Да предполагаш нещо не е наука. Казвам: Сега зная, че живея, че ще умра – предполагам, че ще изчезна. Къде ще изчезнеш? Когато ледът изчезне и се стопи, изчезнал ли е? Когато водата изчезне и се превърне на пара, изчезнала ли е? Най-първо вие мислете за себе си. Всеки един от вас има понятие за себе си, че е нещо, но какво е – и той не знае. Запример: вие нямате ясна представа вие какво сте, вън от вашето тяло. Вие сте сраснати, седите в една къща, имате понятие за къщата, имате понятие, че каквато е къщата – това сте и вие. Не е вярно. Къщата ви седи на едно място, вие излизате и влизате в къщата. Сега вие мислите, че тялото и вие се движите, но тялото ви не се движи, вие се движите, тялото ви седи на едно място. Представете си, че имате къща на две колела. Впрегнали сте един кон. Накъде върви конят – натам върви и колата. Питам: Кой се движи – къщата или вие? Къщата се движи с вас. Ако вие останете на едно място, и тя остава на едно място. Ако вие я движите, и тя ще се движи. Сега вие казвате, че материалният живот изисква нещо. Материалният живот не изисква нищо. Материалният живот е един резултат на онова, което ние сме направили. Аз, човекът, се интересувам за доброто. Защо? Като основа, върху която може да съградя своята къща. Интересувам се от справедливостта, понеже ми трябва материал, чрез който може да градя тази къща. Следователно: справедливостта дава материал, с който може да се гради. Доброто дава основа, разумното дава начин как да се движим. Казвам: Мене не ми трябва никаква основа, мене не ми трябва никакъв материал, мене не ми трябва никакъв начин за живеене. Тогава питам: Какъв ще бъде животът, как ще живееш тогава, каква ще бъде представата за живота? Казвам: Когато има един цигулар, който има една хубава цигулка, той ме интересува самият, но в дадения случай ме интересува цигулката. Аз ще го слушам, той ще ми свири – това е реално. Всички неща отвън не са музикални. То са само условия за музиката. Щом като свири, чрез въздуха той предава една своя идея, една истина и между мене и него се образува една вътрешна връзка. Че въздухът се движи – това не е музика. Въздухът е проводник на музиката. През въздуха минава самата музика, тя става един хубав начин да се приеме животът. То е музиката, то са музикалните тонове. Всеки тон е проводник на Божественото, което хората не го знаят какво е. Някой мисли сега, че той е музикален. Може да има един хубав живот. Добрият живот съдържа в себе си най-фината материя, добрият живот съдържа (в себе си) най-фината топлина, добрият живот съдържа в себе си най-фината светлина. А пък тази топлина и тази светлина са пак проводници на това, което хората не го знаят. Светлината е проводник. Като дойде светлината, се проявява знанието. Светлината е едно условие за знанието, което трябва да научим. Ако нямаш светлина, няма да имаш знание за нещата. Често ние мислим, че изпълняваме Волята Божия. Как си представяме ние Господа? Аз си Го представям като едно същество, което никога няма да произведе смут в ума ми, представям си Бога – едно същество, което никога няма да произведе смут в сърцето ми, представям си Бог – едно същество, което никога няма да произведе смут в тялото (ми). Следователно, туй, което смущава ума ми, туй, което смущава сърцето ми и туй, което смущава тялото ми – не е Бог. Туй, което смущава ума ми, сърцето ми, тялото ми – то не е Бог. То сме ние. Що съм аз? Аз съм, който може да смущавам ума си, аз съм, който може да смущавам тялото си, аз съм, който може да смущавам сърцето си – нищо не съм аз. Тогава вие, като се смущавате, сте обърнали работата, не разсъждавате правилно. И вие, като смущавате сърцето, умът и тялото си, казвате, че Господ смущава ума ви, сърцето ви и тялото ви. Когато ти си спокоен, казваш: „Това съм аз”. Заместили сте Господа. Господа сте турили на вашето място. Вие сте се поставили на мястото на Господа, та сте объркали света. Казваш: „Господ живее в мене”. Ако Господ живее в тебе, Господ е много малък. Има две неща важни в света – движението от безкрайно голямото към безкрайно малкото и от безкрайно малкото към голямото. Който разбира тия два полюса, веднага той ще нагоди живота си на земята и в духовния свят, и в Божествения, навсякъде ще бъде господар на положението. Няма да умира, няма да боледува, няма да бъде сиромах. В този свят ние няма да имаме тия противоречия, които сега имаме. Запример: светът има големи смущения. Ние сме на един вулкан. Всякога този вулкан може да ни изхвърли някъде. Вземете един Лондон, преди години какво беше, пък сега е развалини. Много градове сега се развалят. Защо се развалят? Идеите на хората са такива. Сега хората искат да обсебят земята, да станат господари. Има сега една борба между Бога и човека. Сега Господ се е запретнал и казва: „Ти с кого ще се бориш, с мене ли?”<br />
<br />
Та сега тази война е война на духовете. Черните духове са хората. Светлите духове е Бог в тях. Сега една война има между Бога и човеците. Казват: „Кой ще надвие?” – Бог. Де е Бог сега? Светли духове има между англичаните, между германците, между русите, между българите. И от черните има между българите, между англичаните, между русите, германците. Объркали са се, че не може да ги познаете. Сега аз да ги определя, да имате една ясна представа. Черните човешки духове са много красиви отвън, а отвътре са много грозни. Като ги срещнеш – отвън на светии мязат, но отвътре с черни, като го погледнеш – страшилище. Но той е скрит в маската. Ти го виждаш, меко говори. На светлите духове маските са отвън грозни, много страшни, но отвътре, като смъкнеш маската, са ангели. Сега вие се смущавате като срещате грозните хора. Казвате: „Той е дявол”. Пък той отвън е такъв, а отвътре е красив човекът. А пък аз казвам обратното: Дяволът е ангел отвън, ангелът е дявол отвън. Отвън грозното е Божественото, а красивото отвън е човешкото. Отвътре красивото е Божественото, а отвътре грозното е човешкото. Обратни са процесите.<br />
<br />
1 е Божествено, 2 е човешко, 3 е Божествено, 4 е човешко. 1 и 3 е Божествено, 2 и 4 са човешки. На вас идеята не е ясна. Няма защо да става ясна. Трябва да мислите сто години още по цял ден. Вие определяте по половин час да мислите. Човек, ако разбира една идея, той трябва да измени живота си. Казвам: По кой начин се познава Божествения порядък? Ако аз съм гърбав, щом мисля по човешки – гърбицата ми остава. Щом мисля по човешки – краката ми се завързват, ръцете ми се завързват, очите ми се завързват, ушите ми се завързват. Щом мисли по човешки, човек остарява, космите му стават не само бели, но като свинска четина дебели стават. По човешки щом мислиш, главата почернява. Черните коси са човешки. Сега как обичате вие – черните глави или белите? Белите глави са на старите, черните са на младите. Питам: Ако в зимата не падне никакъв сняг по земята, да побелее, ако зимно време земята не побеляваше и ако лятно време дъжд не падаше, тогава какво щеше да бъде състоянието на земята? да бъде една пустиня. Снегът, този материал, който пада като една покривка, но същевременно е един материал, от който се изработва нещо. Между снега, между дъжда, между светлината, топлината, има отношение – всички те са резултат на старите хора. А пък растенето, това, което расте и дава плод – то е на младите. Отношение има. Но ако няма влага, ако няма топлина, ако няма светлина – младият не може да расте. Следователно онези, които не разбират дълбоко отношението, което съществува в природата, казват: „Този човек е стар”. Но старият ще се превърне, той ще даде условия на младия да излязат сладките плодове. <br />
<br />
Та казвам: Ако вие във вас постоянно не се подмладявате и ако вие постоянно остарявате – вие сте човек. Човек е този, който постоянно се подмладява и постоянно остарява. Как остарява? Знае да придобива. Старият човек, който има знание, не е стар. Младият човек, който не расте и не придобива сила, не е млад. Младият човек постоянно трябва да придобива сила, старият трябва постоянно да придобива знание. Тогава знанието и силата, като се съединят, образуват живота, тогава животът в света се явява. Вие питате:”Вярвам ли в Бога?” Аз Господа Го виждам в една моя мисъл да коригира нещата. В една моя постъпка Господа Го виждам, казва:”Тази постъпка не е права”. В едно мое отношение към някои хора – към едни съм разположен, към други не съм разположен. Казва:”Разположен си, защо?” Този човек е богат, не че не го обичам, но за париците. То е политика. Има знание. То е политика. Но политиката не е живот. То е хубаво, не е лошо. То е хубава дреха. Та казвам сега: Трябва да се образуват ония, правите отношения между хората. Сега двама силни хора се борят. Нали сега се бориха един румънец и един българин. Вестниците нищо не говорят, само едно малко антрефиле*. Когато Дан Колов се бори, много го разгласиха. Тогава политическата констатация беше друга, сега политическата констатация е друга. Борят се 47 минути и борбата свърши. 47 минути се хващат за ръце, крака, глава, за туй-онуй, че най-после българинът хваща румънеца, дига го и го блъска в земята. Свърши се работата. 47 минути хване го, той се изплъзне, хване го за врата, той се изплъзне. После онзи го хване, тури го отдолу, мачка го. Знаете ли защо го хваща за гърлото? Там е дихателната система, като го стисне за гърлото – отслабне. Онзи мръдне с главата, освободи си главата. Всички вие сте в положението на Дан Колов и на този Ферещанов. Всеки човек в света се бори. Борба има. Борите се сами с себе си. Дойдеш някъде, искаш да проявиш някой морал, борба има. Някой път съблазън имаш. Дойдеш някъде, пари има или видиш плодовете. Ако идете в Америка, хората минават покрай градините и никой не къса плодове. В България, ако минете покрай пътя, всички плодове са обрани, дори плодовете паднали на земята не ги вземат в Америка. Българи, като минават в Америка, ще ги познаете. Като минат – откъснат си. Българинът е много практичен, казва: „Защо да го оставя да гние на земята? Трябва да се яде”. Три понятия трябва да имате в света. За да добиеш сила в света, трябва да имаш едно здраво тяло. Без здравото тяло, силата не идва. За да бъдеш добър, трябва да имаш сърце, което да функционира добре. За да бъдеш умен, трябва да имаш едно разбиране за светлината. Че ако ти допуснеш каква и да е дисхармония, ти нарушаваш онзи закон на вечната, Божествената хармония. Ти на земята не можеш да се подигнеш. Защото на земята, за да се подигнеш, за да станеш учен човек, трябва ти светлина. За да бъдеш учен, трябва ти една хубава глава. За да бъдеш едно гениално същество, трябва ти едно добро сърце. За да можеш да постигнеш своя идеал в мисълта си, трябва ти едно здраво тяло. Казвам: Здравината на нашите тела зависи от нашата мисъл и от нашите чувства. Мисълта внася светлина. Тя е необходима. Без светлина нищо не става в света. Без топлина нищо не става в света и без сила нищо не става в света.<br />
<br />
По някой път аз за любовта говоря, но любов няма на земята. Не може да има любов. На земята има отражение на любовта. Запример: вие влезете в един салон, дето има изложени картини на разни местности, но тия картини нямат никаква реалност. Имате нарисувани картини, но това не е реалността, това е отражение на някаква реалност нарисувана. Колкото и да е гениална тази картина, ни най-малко не съответствува на онова, което е в природата. Даже и при най-добрата фотография пак е така. Мене като са ме фотографирали, гледам – много страшен ме фотографират, аз не се познавам, турят ми лоша маска. Фотографират ме по същия закон, страшен ме рисуват. Турят ми отвън маска. Казвам: Отвътре съм добър, отвън съм страшен. Гледам някого като го фотографират – отвън го ретушират*, направят го красив. Казвам: Този е от черните. Сега това не трябва да го навиете на пръста си. Човек като носи една маска, той е свободен човек. Ти, като не носиш маска, не си свободен. Всичките хора на земята носят маски, няма нито един без маска. Затова са свободни. Утре, като замине от света, кой ще го знае? Представете си сега някой път, ако аз като изяснявам нещата, вие ще си извадите едно заключение съвсем странно. Представете си един барабанчик бие барабана, представете си тази кожа е одрана от някое животно, (което) има съзнание. Като бият барабана, мисли, че нея бият. Какво е направила, като бият барабана? Голямото зло е направено, кожата е одрана от гърба на животното, турена е на един барабан. Барабанчикът я бие с две тояжки. Казвам: Какво престъпление прави барабанчикът? Какво наказание ще му турите, че той бие барабана? Какво наказание ще турите на един човек, който би ви казал: „Ти не си умен човек” или ти каже: „Ти си лош човек”. Какво наказание ще турите сега? Най-първо туй, което казва, вярно ли е? Какво (се) подразбира, че е лош човек? Че съм енергичен човек. Казвам някому: Слушай, не ме закачай, не ме закачай. Знаеш ли, като те блъсна... Кой е добрият човек? Блъснеш го този човек, той казва: „Благодаря”. Ти го удариш, той казва: „Заповядайте”. Ти удариш две плесници. Щом ти удариш две плесници, ти минаваш за добър човек. Един индуски учител пратил един от своите ученици при един военен. Казва: „Ще идеш, ще му удариш една плесница. Ще идеш при друг, който се моли, и на него ще удариш една плесница. И на един философ, който философствува, и на него ще удариш”. Отива при военния и като му ударил една плесница, той му ударил две, прекатурил го. Показал му как се бие. Онзи таман вдигнал ръцете да се моли, и този ученик му ударил една плесница. Ръцете му потреперили, но понеже се молил на Господа, не го ударил. Отишъл при философа, който така се занимавал с книгите си, че когато го ударил, той хич не отделил вниманието си, изучава човекът. Връща се при учителя си и му разказва. Казва: „Как е?” Казва: „На военния ударих една плесница, пък той ми удари две. Онзи, който се молеше, ударих му една плесница, само му потрепериха ръцете, но не ме удари. А като ударих философа, той даже не обърна внимание”. “Кой, казва, обичаше най-много?” – „Онзи, който хич не обърна внимание”. Сега вие идете в света. Аз правя сравнение. Вие ударите на военния една плесница, (той) удари ви две. Крив ли е човекът, че ходиш да го биеш? Че той си върши своята длъжност. Чудни са, когато казват, че това не е право. Че кажете им кой е прав в света. Онзи, който отива да сече едно дърво, прав ли е? Като сече дървото, прав ли е? Онзи, който изяде един кон или изяде едно агне, прав ли е? Казвам: Де е престъплението в света? Има едно право. Аз го определям така, казвам: Всяко нещо в света, което става без любов, е престъпление. Всяко нещо в света, което става с любов, то е Божие благословение. Всяко нещо, което става по закон, е Божия мъдрост, то е благословение. Всяко нещо, което става без мъдрост, то е престъпление. Та казвам: Там, дето любовта не взема участие и дето мъдростта и истината не вземат участие, тия постъпки са престъпление. А там, дето любовта взема участие, дето мъдростта и истината вземат участие, то е Божие благословение в света. Заради мен е така, то е моето правило. <br />
<br />
Да кажем тия двамата борци, дето се бориха, ако вие като българи искате българинът да победи, но ако българинът е силен – той ще победи. Ако онзи румънец е силен, а българинът е слаб, тогава? Ти ще се питаш: „Защо да не победи българинът?” Защото е слаб. Така е според мене. Българин е онзи, на който душата е пълна с любов. Българин е онзи, на който умът е пълен с знание и мъдрост Българин е онзи, на който тялото е пълно с истина, с свобода. Той е българин. И англичанинът е същият, и германецът е същият, който и да е – всеки човек, който има тия качества, той е човек, той е българин. Който ги няма, не е българин. Казвам: Тази трябва да бъде вашата представа. Всеки човек, който няма в себе си любовта, той не е никакъв, няма никакво бъдеще. Само ония хора имат бъдеще, които имат любовта. Бъдещият свят е за хората на любовта, не настоящата любов. Заради нас, хората, ни трябва спокойствие на ума.<br />
<br />
Сега се бият хората, бият се германци и руси. Защо? Не можеше ли без бой? Можеше. Щом не може без бой, тогава с бой. Аз ще ви приведа един пример: българите, след като изтъкат плата, нали го валят. Представете си, че валянето това е бой, защото като турят плата – там има две тупалки, тупат го, обръщат го и най-после платът уплътнява. Можеше ли без да се бие този плат? Тъй, както е изтъкано, и без бой можеше. Но като е валяно, е по-гъсто, по топли. Хората, като се бият, по-топли ще станат. И без бой може. И с бой може, и без бой може. То зависи според разбиранията на хората.<br />
<br />
Помнете едно в света, че вие не сте фактори на нищо. Всичко в света, което става, е точно отмерено, разумно, то е един Божествен план, който туря всичките народи да извършат Неговата воля. Няма народ в света – те не го знаят това – всички служат. Англичаните мислят за себе си, русите мислят за себе си, българите мислят за себе си, но в този смисъл има един Божествен план. Българите ще служат на Господа и англичаните, без да знаят, и те всички служат на Господа. Казвам: Не се пристрастявайте, дръжте в себе си Божественото, считайте всичките народи в света като синове Божии. Господ, като съгреши един син, хване го за ухото. Еврейският народ, който беше избран народ, имаше 36 хиляди обещания. Колко пердах яде и още яде. Сега мисли те: „Объркана работа”. Върху една бяла книга ще се пише. Вие искате да живеете в света без страдание, но самият живот на земята изисква. Ако ние не страдаме, от нас нищо няма да излезе. Сега казвате, че културата седяла, че един килограм грубо желязо струва 10 лева. Ако това желязо го направите на тънки жици и се продаде, ще струва 25 хиляди лева. След като изпредете това желязо на тънки жици, че го продадете за 25 хиляди лева, какво сте допринесли на желязото? Самото желязо какво е придобило?<br />
<br />
Каква е Волята Божия в света? Вие вземате участие в войната, искате едни да победят от тези, които се бият, искате едни да победят. Че то са хиляди и милиони хора, които имат майки и бащи, плачат. Какво допринася това в света? Ние не можем да предотвратим нещата, не е в нашата сила, не е в нашата сила ние да спрем хода на тия събития. Тогава какво трябва да се прави? Ще кажем: „Господи, да бъде Твоята воля”. Всеки един от вас трябва да знае кой е на правата страна. Не да предполага само кой е на правата страна. Бог е на страната на слабите. Бащата на земята най-първо започва с Христовия закон. Като дойде детето, по Христовото учение Го приема, милва го по любов. Като стане детето на 5-6 години, дойде законът, гледаш детето започне да пее. Наложат това дете бащата и майката, казват му: „Ти ще се подчиняваш на баща си и майка си”. Един ден тия деца станат по-силни от бащата. Разправяше ми един баща, казва: „Хванаха ме двамата ми синове, държат ме и жена ми ме налага. Един ме държи за главата, друг за краката, а жена ми ме налага. Ти, ако си, казва, на моето място, какво ще правиш?” Рекох: Ще търпя. – „И аз съм от тия”. Пита ме някой: „Ти защо не си женен?” Защото не искам да ме бият. Той после ме пита: „Ти защо не се ожени?” Не искам да ме бият. Онзи, който се жени, трябва да знае ще го бият или не, да е ясновидец. Ако синовете, които ще дойдат, ще го бият – да се откаже. Ако няма да го бият, ако ще живеят по любов – тогава да се ожени. То е само един пример. Аз го вземам, но то е изключение. Не че всички били, само едного били. Толкоз бащи има, които никак не са бити. Тарас Булба, като пратил синовете да се учат, като се върнали, искал да знае колко се подобрили. Най-първо по-младия син набил, дошъл да големия син, но той набил баща си. Казва бащата: „Ти си се научил”. Бащата удря, и синът удря. Той казва: „Така те искам, да удряш”.<br />
<br />
В света трябва да се борим. Да удари човек с любов и да се търколи. Да удари човек с знание и да се търколи. Търкаляне – значи човек да се движи. Аз по някой път не харесвам. Аз съм представял работите и вие казвате: „Учителят говори за любов”. За любов говоря, но аз правя наблюдение – никъде няма любов. Гледам в тревата, две същества се хванали, давят се. Гледам онзи паяк хванал една муха, тя бръмчи, моли се. Той казва: „Така е предопределено, ти трябва да се жертвуваш”. Казвам на паяка: Защо я хвана? Той казва: „Моя работа”. Рекох: Не е право. Казва: „Не е право”. Закон има, какво търси тук? Казвам: За мой хатър* не можеш ли да я пуснеш? Казва: „Че кой си ти?” Аз съм по-силен от тебе. Ако ти не ме послушаш, аз ще ти покажа аз кой съм. Казва: „Че ти по-голям ли си от паяците?” Много по-голям. Ти ще ме слушаш. Ако не – имам един закон. Казва: „Говориш ли ти истината или се шегуваш? Да не би ти да си голям паяк?” Аз съм най-големият паяк. – „Щом си най-големият паяк...”, и той започна да къса мрежата и остави свободна мухата. Казва: „Бела да нямам”. Вие какво ще разберете сега? Вие по човешки, ако го разбирате. Но има един за-кон. На паякът може да му предам това не с думи. Аз мисля и пращам известни вълни, казвам: Пусни мухата. Пращам известни вълни и произвеждам една дисхармония. Като пращам тия вълни, той започва да ги чувствува, спре се най-първо, най-първо искаше да я оплете. Като пратя мисълта, той се спре. Дойде до едно място, че вече тия мои влияния не може да ги издържи или той бяга от паяжината, или започва да къса тази паяжина. Щом се ослуша, аз се спра да мисля. По някой път нищо не казвам и той изяде мухата, наблюдавам го как я яде. Виждал съм паяци как я оплитат, тя бръмчи, той я оплете, дойде до врата й, изпие сока. След като я изяде, няма нищо, откъсне я, пак направи паяжината – да няма престъпление.<br />
<br />
Сега да оставим паяците. Ние как трябва да живеем? Там седи философията. Всеки един човек трябва да бъде един добър проводник на Божественото. Всеки един човек трябва да бъде проводник на духовното. И всеки един човек трябва да бъде проводник на човешкото. То са три неща, за да се изпълни Волята Божия. Трябва да бъдем проводници на Божествената енергия, на духовната енергия и на човешката енергия. На човешкото, значи на човешката мисъл. На Божествената любов и на Божествената мъдрост всички трябва да бъдем проводници, за да видим каква е Волята Божия. Тогава ще поправим живота си и животът ни ще бъде като днешния ден ясен. /Вън е ясно и слънчево/. Ако има престъпление, ще има облаци. Ако има по-големи престъпления, ще се явят дъждове и бури. Ако живеем както трябва, Той ще превърне всичко за добро. Помнете едно нещо: Ние се намираме в една преходна епоха в света. Старият свят си отива с всички свои порядки. Нашата мисъл, като едно дете, е била малка, но щом като стане на 21 години казва: „Не съм млад, но като възрастен човек ще живея”.<br />
<br />
Трябва да знаем, че всичките хора страдат. Не ние страдаме. Единственото същество, което страда – това е Бог. Ние се мъчим, гневим. Туй, което страда и съжалява в нас, казва: „Създадох тия хора, дадох им всички блага, те не оценяват и изпитват моето търпение”. Той не е от слабите, може да ги смаже, но Той търпи. Той страда и казва: „Станете умни, не ме предизвиквайте. Ако аз изляза вън от себе си, да стана като вас, ще ви изпопердаша всинца ви”. Седи Той и ние казваме: „Слабо същество е онова, което страда”. То е силното в света. Това, което не страда, е слабо същество. Онова, което страда, то е силното в света. Онова, което не страда, то е слабото. Дотогава, докато ние страдаме, ние сме силни. Дотогава, докато ние мислим, ние сме силни. Дотогава, докато ние работим, ние сме силни. Щом не работим, ние сме слаби. Щом не мислим, ние сме от слабите. Щом не страдаме, ние сме от слабите. Вие имате понятие, вие не трябва да бъдете от старите хора. Ние трябва да влезем в страданията, да станем съучастници на Неговите страдания.<br />
<br />
Тази война, която става сега, е за добро. Не че самата война е добро, но туй зло, което съществува, не може да се изправи по друг начин. На тия хора две хиляди години се проповядва, не разбират. Иде сега войната. Казват: „Не може ли без война?” Сега щом се бият – не може. След като се бият, всичките набрани енергии като изчезнат, ще се спре войната. Хората се бият с желязо. Ако няма този предмет, войната ще престане. Един ден като нямат пушки, като нямат барут, като нямат взривни вещества, аероплани, като нямат автомобили, танкове, с какво ще се бият? Един ден, ако Господ им вземе ръцете, ако им вземе краката, ако им вземе очите, ако им вземе сърцата, с какво ще се бият? Днес се бият, защото имат ум. Ако Бог им вземе всички тия работи, с какво ще се бият? Та казвам: Аз не съм против войната. Има една война, която е по любов. Всички воюват. Аз съм против войната, която е без любов. Една война, която ще произведе едно по-голямо благо, отколкото ако не се бият хората, аз съм за тази война. Но една война, която ще произведе повече нещастие, отколкото ако хората не се бият, аз съм против войната. Аз съм против всяка постъпка, която произвежда повече страдание, а по-малко благо. Аз съм против всяка постъпка, която ще произведе повече страдание, а по-малко блага. Аз съм за всяка постъпка, която ще произведе повече благо, отколкото повече страдание. Казват: „Да се не бием”. Това много общо казано. Ако една война ще произведе по-голямо благо за една свобода за цялото човечество – да се бием. Аз съм против тази война, която ни разваля. То е вече едно определение. То е разумното в света. За пръв път войната не съществува. Тя съществува и за напредналите същества, и за ангелите. Ангелите, и те воюват сега, и хората воюват. Казвам: Всички трябва да воюваме с любов. Всички трябва да воюваме с знание, с мъдрост. Всички трябва да воюваме с истина и за свобода. Туй, което носи свобода, туй, което носи истина, туй, което носи мъдрост, което носи знание, което носи живот в себе си – ние сме за това.<br />
<br />
Казвам: Сега не бъдете пристрастни, не спорете кой трябва да победи. Ние сме за победата на любовта в света. Ние сме за победата на мъдростта в света. Ние сме за победата на истината в света. Ние сме за победата на живота в света. Ние сме за победата на знанието в света. Ние сме за победа на свободата в света. Ние сме за доброто ядене, ние сме за доброто дишане и за доброто мислене. Максими* трябва да имате. Всички трябва да ядем, всички трябва да дишаме, всички трябва да мислим. Благата, които Бог ни дал, ние ще ги оставим, един ден ние ще напуснем земята, ще се явим при Господа. Какво ще Му занесем? Напуснете вашите стари възгледи. Бъдете верни на любовта, бъдете верни на мъдростта, бъдете верни на истината, верни на знанието, верни на свободата, верни на живота, верни на доброто ядене, верни на доброто дишане, верни на доброто мислене. Това е разрешението. Всеки един трябва да го приложи, да направи нещо от себе си. Да бъдем от тия, които ще оправят света. После, не се произнасяйте за всички тия водачи на човечеството. Не мислете лошо. Гледайте онзи капитан, който ръководи един параход, каквото знае – човекът ще направи. Без него е още по-лошо.<br />
<br />
Та казвам: Онези, които ръководят съдбините, които са турени над съдбините, разбират работата. Вас, ако турят, как ще оправите България? Мислите ли, че е лесно да се оправи България? Да координира тия хора, техните интереси? То е много трудна работа да ги организираш. Но трябва да внесем нещо. Виж аз какво разбирам. Съвременното човечество е затворено в един салон, няма въздух. Ние ще дойдем да разбием тия прозорци, да влезе въздух. Всеки трябва да стане проводник, да влезе една енергия на любов в човечеството, всеки трябва да стане проводник, да влезе една енергия на Божията мъдрост в света. Да станем проводници на енергиите на Божията истина в света. Проводници се изискват. Казваме: „Господ ще дойде отгоре”. То е механическо схващане. Той ни направил по образ и подобие на себе си, за да работим сега заедно. Де е Неговият образ сега? Гледам някои тук сте се влюбили, всеки си има по една възлюблена. Мъжът, който хванал своята възлюблена под ръка – хубаво е. Ако аз се влюбя само в един косъм, търся само него, какво щеше да стане с другите? На главата си имам 25 хиляди, всички трябва да ги обичам. Казва: „Моята жена”. Жена ти, като замине, къде ще я намериш? Жената къде ще намери своя възлюблен? Обичаш тия пари. Като ги дадеш на бакалина, къде ще ги намериш? Чудни са хората. Единственото реално нещо, което трябва да свършим, какво е? Единственото реално в света – това е само Бог. Бог в любовта, Бог в мъдростта, в знанието, в светлината, Бог в свободата, в истината, в правото в света.<br />
<br />
Казвам: Всички сега трябва да бъдете верни на Господа. Един приятел иде при мене. Всички имат мнение. Аз съм за всяко хубаво мнение. Когато едно дете прави нещо хубаво, радвам се. Когато едно дърво дава хубав плод, радвам се и на него. Радвам се на всичко в света. Като тече реката, пак се радвам. Всичко в света е за добро. Всичко в света носи добро. Казвам: Да станем проводници на Божественото. Не по закона на насилието, защото насилието съществува в света. Ако поддържаме насилието, ние не носим нищо ново в себе си. Турете закона. Отвън нека има насилие, отвътре в вас да няма никакво насилие. Да имаме един живот без насилие. Искам отвътре да бъдете силни. Казвам: Който обича, е силен. Който знае, е силен. Който е свободен, той е силен. Който е здрав, той е свободен. Желая на всинца ви отвътре да бъдете свободни, а отвън да бъдете ограничени. Отвън ние не можем да бъдем свободни. На физическото поле никой не е свободен. Само в Бога е свободата. Щом е Бог вътре в тебе, ти си свободен. С Бога сте свободни, без Бога не сте свободни. Свободата определя. Никой човек, в когото не прониква Божията любов, Божията мъдрост и истина, той е ограничен човек. Този, в когото Бог прониква, Бог ще мисли дали той знае или не знае, ще започне неговата свобода. Той (е) силен човек. За да бъдем силни, непременно трябва да знаем. Да бъдем проводници. Като се срещаме, всеки да вижда в другия проявлението на Бога. Дето го видим, да имаме всичкото уважение и почитание. Там, дето е човешкото, може да си каже мнението. Аз съм за критиката. Постъпваш по човешки. Казва: „Аз трябва да му платя”. Казва: „Защо го биеш?” – „Има да ми плаща. Ще го бия, понеже закъснял да изплаща”. Казвам: Хубаво, но остави го, на – мене удари. Кой от вас би направил това? Христос, Който дойде да спаси света, защо остави гърба си да Го бият? Казва: „Нямам ли власт да поискам 12 милиона ангели да ме освободят?” Но как ще се спаси светът? Ангелите не са слаби същества. В Стария завет имаме един ангел, който се явява една вечер и поразява 15 хиляди. Колко ангели се изискват, за да очистят българите? Няма по-страшно оръжие от оръжието на любовта. <br />
<br />
Няма по-страшно оръжие от оръжието на знанието, на Божията мъдрост. Няма по-страшно оръжие от оръжието на истината. Най-страшните оръжия са те. Казвам: Въоръжете се всички. Не да кажем сега: „Ще съдим, няма какво да правим”. Ще турим ума си на работа. Ще турим сърцето си на работа. Това е, което Господ иска от нас сега. <br />
<br />
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.<br />
<br />
37. Лекция на Общия Окултен клас<br /><br />
25 юни, 1941 год., Сряда, 5 ч.с.<br /><br />
Изгрев</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8_%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8_%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B0&diff=43185Три основни тона2013-09-08T18:08:29Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Общ Окултен Клас]] -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1940]]–[[1941]])<br />
<br />
[[КНИГА: Прав път]]<br />
<br />
==ТРИ ОСНОВНИ ТОНА ==<br />
<br />
Отче наш. Духът Божи.<br />
<br />
Всички говорите за правия път, ходите в него. Бих желал всеки един да пише за правия път, тъй както той го вижда.<br />
<br />
Правият път е път без препятствия. Път, който има препятствия – той не е прав. Пътят на светлината, например, е прав. Тя минава и няма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щеше да закъснее. Тя има много малки препятствия. Пътят, в който има много препятствия, не е прав. Той сега се прави, шосира се. Та по някой път, когато се намерите в затруднение във вашия път, отклонили сте се в някоя драка*, залостили сте се там и казвате: „Много мъчен път”. Пък вие нов път си правите. Някъде имате такива понятия, които не са верни. Има много причини – мъчен е животът. Вози ви земята, казвате: „Мъчно е да се живее на земята”. Че какво е мъчно да се живее на земята? За въздуха не работиш, за светлината не работиш, за водата не работиш, за хляба не работиш. Хлябът трябва да го сдъвчеш. Голяма работа, голяма мъчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкал хляба? Казва: „Много мъчно се яде”. После: „Много мъчно се добива хляба, много мъчно се живее”. И вие си създавате такива изкуствени мъчнотии, като на кино. Видиш някой актьор, казваш: „Страшна работа”. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война”. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукот, ужасна работа”. Няма нищо там. Има неща съществени, да се освободите от личния живот, от живота на дълговете. Имаш личен живот, казваш: „Личност”. Съзнаваш, че си едно отделно същество, което иска да живее щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трябва да минат години, за да се убедиш доколко е вярно туй, което мислиш за себе си. Имаш на сто души да даваш, всеки ден ти искат. Може да си баща или майка, този човек като те срещне, казва: „Имаш да ми даваш”. – ”Че нямам”. – ”Трябва да ми дадеш”. Един след друг казват: “Да ми дадеш”. Срещнеш един – даваш. Срещнеш друг – даваш. Като видиш тия хора, още отдалече ги познаваш. Кой е виноват сега за туй състояние? Ако беше умен човек, хич не биха те безпокоили. Ти имаш една определена форма, знаят те, измени формата си, да не те познават. Ако ти си на 35 години, взел си пари, ще те знаят. Измени се и стани на 21 години. Имал си брада и мустаци, останеш без мустаци и брада – гладко лице. Ще те срещнат и няма да те без-покоят. Та сега ви казвам: Сега не носете определени лица – ще ви знаят всичките.<br />
<br />
Другото положение, че някой път ние искаме да бъдем справедливи. Но в какво седи справедливост-та? Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи неща, които нам ни са приятни. Вие живеете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е някой друг, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато един акробат ходи по въжето, пък ти седиш и трепериш. Той си играе с върлината* по въжето, пък тебе долу ти се свива сърцето. Казваш: „Ще падне, ще се претрепе”. Той върви по въжето, кляка. Ти, като го видиш да кляка, казваш: „Отиде”. Той се хване с краката, тебе ти настръхва косата, пък то е майстор.<br />
<br />
Сега вие всички се плашите от сиромашията. Вие настръхвате от сиромашията. И мене ме е плашила сиромашията, с гугла ме е плашила. Един смел, като срещнал сиромашията с гуглата, той я взел и от платното си направил риза. Оттам насетне, като си направил риза от гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатял. Вие искате да бъдете богати, не искате сиромашията. Една философия, една ясна представа, една максима*. Ако ти не можеш да влезеш в една къща, ти не си свободен човек, не си силен човек. Ако ти не можеш да излезеш от една къща, ти не си силен човек. Влизането и излизането, те са две положения, които са необходими. Сега някои от вас влизате и не можете да излезете, наполовина сте свободни. Някои излизате и не можете да влезете. Пак наполовина сте свободни. Сега в какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи в света? Богатият работи или сиромахът работи? Кой яде – гладният или ситият? Това са състояния вътре. После по някой път ние делим, казваме: „Той е набожен човек, другият не е набожен”. Кой е набожен? Който яде, е набожен. Който не яде, не е набожен. Ами, че от безбожниците стават набожници. Всеки, който е набожен, след време ще стане безбожен. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбожен, стане набожен. Ние предполагаме, че някои хора в света са лоши. То е наше понятие сега. Запример: Ако тонът сега в музиката е дисхармоничен по отношение на друг тон. Има тонове, които са дисхармонични. Тонът, сам по себе си, не е дисхармоничен. По отношение на някои други тонове – те не се съгласуват, някои акорди* не се съгласуват. Та казвам: Понеже Бог е построил живота по известни гами*, щом ние се отклоним от тия гами – страдаме. Всеки един човек е построен по една гама. Тази гама той трябва да я измени. В целокупния живот ти не вървиш по една гама, но постепенно всеки ден ще се измени гамата. То е за някои, които разбират музиката, не знаят какво нещо е гама. Музикантите знаят, но много малко знаят. Една гама може да е минорна*, може да е мажорна* – то е един метод за пеене. Или основният тон на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е сол, може да е си. Ако е до, какво иска да каже с тази гама? Ако започва с до, ако е до-мажор, какво иска да каже? В природата ти си в една гама на живота, ти си постоянно в едно вýтрешно напрежение, искаш да излезеш от едно състояние. Аз наричам това една гама, която излиза от до. Напрежението – то е едно яйце, което се мъти някъде, турено е под квачката, мъти се 21 ден и пилето трябва да излезе. Щом излезе пилето – няма напрежение. Ти чуваш гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клок, клок”. Англичаните оттам взеха думата “клок” (clock). Добре използувай времето – клок. Какво казва пилето? Майката казва: „Клок”. Пилето не казва “клок”, то казва: „Чип, чип”. На турски значи – “излез”. Питам: Защо пилето казва “чип”, а майка му казва “клок”? Чип – клок. Българите казват: „Клочи – нещо, което бъбли”. Майката казва: „Приготви се за работа”. То казва: „Ще изляза, ще изляза”, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откъде го намери това нещо сега?” Ще кажете, че е нещо много оригинално. Нещата верни ли са или не? Верен тон е онзи, с който в даден случай можеш да свършиш дадена работа. Неверен или неправ тон е, с който не можеш да свършиш една работа. Не може да ти помага. Много пъти вас ви трябват пари. Че вие, ако знаехте да пеете, че можехте да ги имате навсякъде. В сегашното общество, ако имахте хубав глас – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спреш някъде, ще кажеш: „Да ти попея. Трябват ми 15 лева. Ще ти попея една песен. Обичаш ли?” Изпееш – не 15, но 25 изведнъж ще ти дадат. Ида при един болен човек, зная известни музикални формули, на вас няма да ви ги кажа, то е престъпление, сами ще ги намерите. Като изпееш тази формула, веднага човек става здрав. Но в живота не е най-важното парите. Те са едно средство. В живота най-важното е човек да има светлина. Второто важно нещо е да има топлина. И третото важно нещо е да има сила. Светлината ще я поставиш горе в ума си. Топлината ще я поставиш в сърцето си. Топлината и тя дава онзи ритъм на движението. Сърцето показва топлината и онзи ритъм на топлината. Докато той е правилен, животът върви. Силата е туй, което е във връзка с цялото тяло. Тя дава възможност да ходиш, да работиш. То е сила. Умът е, който дава начин как да се справиш с всичките мъчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нещо го знаете. Какво нещо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти някакво знание? Майката ти дава възможност, но майка ти, като те роди – трябва да идеш на училище, да се учиш от някой учител. Майката иска да знаеш, да придобиеш туй знание. Но възможностите са в тебе. Майка ти няма време да те учи. Едно дете много мъчно се учи от майка си, едно дете много мъчно се учи от баща си. За да се учи детето, бащата трябва да го прати отвън, други да го учат. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нямате в същност светлина в ума си и, ако нямате топлина в сърцето си и, ако нямате сила в тялото си – вие не може да се учите. Възможно е човек без светлина да живее, възможно е без топлина да живее, но то е обикновено положение. Има един живот извън светлината, има един живот извън топлината, извън силата. Ние не го знаем какъв е. Има, съществува – те са теории, предположения. Вие в сегашния живот имате идеята, създадена от хиляди години, че няма нещо по-лошо от сегашния живот. Всички индуси работят да се освободят от живота. Какъв ще бъде онзи живот, в който те искат да влязат? Казват: „Друг живот, живот на Давакана”. Питам: Кýде е Давакана*? Кýде е правилният тон? За да намеря един правилен тон, на колко километра далече да го намеря? В мене е тонът, в мене е възможността да създам този тон. Правилният, хубав, мек, силен тон – то е в мене. Той е в мене, в главата ми, мястото с милиметри не може да се мери.<br />
<br />
Изобщо мнозина от вас не искате да пеете. Но пеенето е първият подтик. Човек, който не пее – той е далече от любовта. Човек, който пее – той е близо до любовта. Всички онези, на които им се продължи живота, стават весели, позапеят. Когато човек престане да пее, то е болезнено състояние. Той е вдаден в някоя дълбока мисъл. Но и в една дълбока мисъл има пеене. Всяка мисъл, която е вярна, произвежда състояние, в което човек се радва. Когато човек разреши една мъчна задача, в него се образува една вътрешна радост, че неговото лице просиява. Сега, в каквото и общество да сте, хората се чоплят постоянно едни-други. Искат да знаят кой е по-красив, кой е по-силен, по-умен. То са външни състояния на човека. Кой е по-умен човек? Ако аз изпея при една плоча, тази плоча е много умна. Като изпея една песен, тази плоча след 15-20 минути и тя пее като мене. Тази плоча, която се върти и пее, съзнава ли пеенето? Ако й кажа да изпее някоя друга песен, тя ще каже: „Аз пея само това, което ми преподали. Днешната песен, която ми преподадоха – нея пея. Друга песен не пея”. Казваш: „Аз ходя само по този път”. Като ходиш само по този път, ти си в положението на една грамофонна плоча. Ще разбирате този път. В този път, в който ходиш, има вече разнообразие. Днешният път, в който ходя, втори път няма да го мина. Той ще се различава. Пътят, който утре ще мина, и той се различава. Всеки ден пътят, който изминавам, той се различава. Ти този път не го знаеш, сега го учиш. Пътят в живота, който сега минаваме – сега го учим. Ние мислим, че знаем пътя. Казва: „Аз го зная този път. Пътя за Бога го зная”. То е тъй – да вземеш една карта и да кажеш: „Това е България”. И ще : „Тук е Варна”. Казваш: „Зная този път на картата”. Но я тръгни да ходиш в действителност, знаеш ли го? Казваш, че на картата го знаеш, казваш откъде се минава за Варна, тръгни сам да видиш как се ходи оттук до Варна. Може и на картата да видиш пътя оттук до Америка, но я тръгни да видиш как се отива. Вярна ли е тази карта, тази крива линия?<br />
<br />
Някой път слушам някой човек въодушевил се, мисли, че знае. То е едно побуждение, но в себе си трябва да събудиш онзи вътрешен интерес. Често съм загатвал, че човек трябва да се подмлади. Но, за да се подмлади човек, трябва да се освободи от известен товар. Ние сме натоварени психологически. Седиш и мислиш. Майката остаряла, 4-5 деца има. Бащата остарял, защото тия деца трябва да ги храни. Хубаво. Аз някой път гледам много научно. Едно куче, като остарее, от какво (е) остаряло? То е остаряло от мислене за храната си. Тук го бият, там го бият – неспокойно. Ония кучета, които не са бити, които са галени, не остаряват много рано. Онези, които са бити, по-скоро остаряват. За всяко малко парченце хляб – бой. Знаете ли колко мъчно е да възпиташ едно куче или една котка? Но някой път има много възпитани котки, много възпитани кучета. Един български свещеник ми разправяше за една своя възпитана котка във Варна. Остави в стаята печена кокошка, плешки от курбан на Гергьовден, котката вътре не бута, седи и чака. Като влезе той, ако й даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излезе, тя върви подир него, иде до вратника*, той излезе, тя се качи на дървото, слезе и пак се върне в къщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посреща на вратника. Но, където и да я остави, никога не си позволява да вземе от копанчето*. Тя е една възпитана котка. Как мислите? Други не съм виждал, той ми разправяше. Доколкото ги зная аз, все обичат да бутат. Доколкото котки съм оставил, нито една не е издържала. Оставил съм ги при хубави баници – опитвали са баницата, оставил съм ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусих се”. Аз я погледна.<br />
<br />
Трябва да станем свободни в своята мисъл. Нещата могат да се разбират от много гледища. Една песен може да я пея по много начини. Но в дадения случай има един правилен начин. Имаш свобода да измениш нещата. Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката. Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден. Как са наредени клавишите? Като знае – ще знае как да свири. Но в свиренето всичките неща имат полза. Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си. Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни. Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”. Онзи, който не е музикален, няма да ги познае. Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си. Казва: „Не е тази погрешка много голяма”. Големите погрешки и малките, те се различават. Но имате същото: имате малък огън, (който) и голям може да стане, и големият огън малък може да стане. То е отношение. Една погрешка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставиш тази погрешка с години, тя ще стане голяма. Един математик изчислява, че ако 25 стотинки във времето на Христа се дадат под сложна лихва, то се получава едно грамадно число след 2000 години от тия 25 стотинки. Той казва, че ако цялата земя е злато, няма да може да изплати дълга. То е една малка добродетел в тебе, ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна. Законът е същ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадеш условия, след време то става мощно. Казвате: „Какво като съм добър?” След 2000 години ще бъдеш толкова богат, че няма да има като теб втори толкова богат. Този математик не се спира само на това, но той отива по-далеч. Аз не съм проверявал доколко са верни неговите изчисления, но той казва, че ако всеки 5 минути падат в една банка по една земя, като нашата, злато – то трябвало 9000 години да пада на всеки 5 минути, за да си изплати дълга.<br />
<br />
Та аз вземам другата страна: Дайте възможност, не спъвайте себе си. Вие седите и казвате: „Няма да я бъде тази работа. Ние не вървим по правия път. На зло отиваме ние. Няма хора”. Как няма хора? Два милиарда хора има. Хора има. Оставете хората настрани, но всеки един в себе си да каже: „За какво съм дошъл аз на земята”.<br />
<br />
Всички се оплакваме, че някой ни обижда. Че ако ни обижда, ако една вода се размътва, какво лошо има? Реката Нил, нали като се размъти, носи всичките богатства. Най-богато място за пшеница е областта на реката Нил, където се образува най-хубавото жито, най-хубавите класове, които дават по 260 зърна. Сега ние казва-ме: „Лош е животът. Хората не са добри”. То е пресилена работа. То е наполовина вярно. Направи една погрешка, не взел фа вярно. Казва: „Не пее хубаво”. Казвам: Направил една малка погрешка, не взел фа или ми вярно. Някой ми не може да вземе вярно, някой фа не може да вземе вярно, някой ре не може да вземе вярно. Сега някой, който се учи да ходи дълго време, трябва да ходи, за да се научи как да вземе ре. Някой път може да направим един опит, да пуснем 10 души да ходят и да познаем по хода (им) може ли да вземат вярно ре или не. Като тръгне, още по движението аз може да зная може ли да взема фа или не. Един човек, който обича париците, един човек, който обича винцето, един човек, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата фа взема много вярно. Който обича хлебеца – фа взема много вярно. Всеки човек, който обича нещо материално, той фа взема вярно. Това е твърдение. Някой ще каже: „Докажи”. Нещата трябва да се докажат само не на теория, но научно. Кои неща са научни. Научни неща са онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамите* това е наука. Ще изучавате положението на гамите, какво отношение имат, строежа в създаването на една песен, в създаването на една музикална пиеса или в създаването на една симфония. Или има хора, които с години работят в музиката. Сега, като говоря, не искам да ви кажа, че трябва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснем сега, това е един анекдот. В какво седи анекдотът? Може да е верен, може да не е верен. Всичките анекдоти са нещо украсено. Нещата в един анекдот не са поставени тъй, както в същност (са), но има нещо украсено в тях. Запример: Анекдот има за жената на Сократ, че била много сприхава, много лоша. Каква била тя, има много анекдоти. Но пък и Сократ не бил стока. Той има толкоз дефекти в себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна. Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния живот, който Сократ не обичал. Като се гледа черепа на Сократ, черепът (му) е много правилен, но в строежа на неговия нос има нещо. Тя е трябвало да го възпитава, като някое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократ. Те турили един анекдот. Той казва така, аз ще го преведа. Питали го защо се оженил за нея. Той казва, че се оженил за нея да види, ако може да търпи несгодите на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животът му ще стане весел. Казват, че била много лоша. В какво седи лошото? Един ден той довел един приятел в къщи. Тя носи един леген, обаче след като поляла да си измият ръцете, Сократ направил една погрешка. Тя взела легена и го изляла на двамата на главите им. Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление. Сократ не знаел как да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”. Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”. Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го. Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш? Музикално аз го намирам много естествено. Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го. Ти удариш чашата. Тази чаша какво казва? Ако е от стъкло, което пружинира? Удариш чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казваш: „Да търпиш”. Някой казал: „Да изтърпиш една жена е по-голямо (изпитание), отколкото да изтърпиш всичките мъчнотии в света”. Сега онези от вас, които сте женени, го знаете. Някой път може да държите на лицето, но обективно, от опитността, която имате. Лошото в хляба, къде е? Най-хубавият хляб може да имате и да останете недоволни от хляба, понеже ако горчи този хляб или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда. И най-хубавото нещо не трябва да бързаме изведнъж да го изядем.<br />
<br />
Вие всички имате желанието да бъдете щастливи. То щеше да бъде най-голямото нещастие. В какво седи щастието на човека? Щастието на човека, то е един момент. Падам в реката, давя се, дойде един човек, извади ме. В дадения случай виждам, че щях да изгубя живота. Избави ме този човек и към него се заражда едно хубаво чувство на благодарност. Виждам Божественият промисъл – турило един умен човек да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човек в дадения случай. Накъдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съм се докачил някъде, вляза във водата да се давя, започна да се давя и виждам, че не е хубаво, но няма кой да ме извади. Изважда ме този човек и в мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човек, че е дошъл да ме избави. Казвам: Да се дави човек във водата (е) по-лошо, отколкото да страда от-вън. Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използуваме. Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега. Седиш и мислиш. Някой път ти минава една мисъл и казва: „Погледна ме малко другояче Бог, Който създал свята, промислил всичко, заради тебе”. Ти не виждаш благото, което Бог е създал. Гледам – няма нито едно нещастие. Имате толкоз блага, които Бог ви е дал и аз се чудя, че не ги виждате. Само да бутнеш едно копче и всичко ще имате на разположение. В банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – в съдрани ходите, не ги знаете. Носите скъсани обуща, а имате хубави – и тях не ги знаете. Пиано имате – не го знаете къде е. Ходите и казвате: „Какво да правим?” Вземате един лотариен билет, (за) да ви се падне един милион. Милиони вие имате в банката, казвате: „Къде са?” Едни тук се усмихват, други са много сериозни. Представете си една отлична картина на някой художник, усмихне се. Аз зная една усмивка какво означава. (Някой) казва: „Виж какъв бил”. Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”. Но като мисля, виждам, че той трябва да пее. Някой седи и мисли, че може да пее. Ти сам като си – попей на себе си най-първо. Пейте на себе си първо. Вие пеете на другите. Пейте на себе си. Вие сутрин като станете – попейте на Господа. Господ казва: „Я да видим какво си научил по музика”. Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон. Какъв тон вземате сутрин като станете? Сега казвате: „Стани, бре”. Един ми казва как казвал на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе”. Сам на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо”. После казва: „Бре, Иванчо, не ставаш. Стани, бе”. Пак лежи. – ”Стани, бе, Иванчо”.<br />
<br />
Сега някой път вие мислите, че сте нещо в света, че сте нещо. Тъй е. Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашите дарби не са проявени. Ние искаме да се проявим пред хора невежи. Какво ще покажем – чудна работа? Тия лампи, които светят, сами се показват. Ти си цвят, който живее. Като цвят, казваш: „Елате да помиришете”. Като помиришеш, знаеш, че този цвят е цъфнал. Казва: „Не трябва да има илюзии”. Казва: „Трябва да бъда добър човек”. Трябва да живееш като цвят. Ти си музикант – трябва да проявиш музиката. Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто. Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност. Това са основните тонове. В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока. Един художник, за да нарисува една картина, трябва да разбира какво нещо е ми. За да може да рисува, трябва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно. На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат. Трябва да има хубаво платно. Сега влизам в положението, развивам една философия. Казвам: Пейте добре. Но комуто и да кажа от вас, се стеснява. Някой път аз може да пея. Казвам си: Какво ще им пея? Те не разбират от тази музика. Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон. Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява. Изпееш тона до и болката мине. Пей на крака си /Учителят пее: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака”/. Изкуство е това. Аз пея, но мене кракът не ме боли. Ще търпиш, ще пееш и кракът ще престане (да те боли). Ще смениш своето състояние. Трептенията се смениха, влизаш в хармония. Болките на крака показват, че сме влезли в дисхармония с някого от висшите светове. Казва-т: „Основата ти не е правилна”. Измени камертона. Ела в съгласие с Великия Закон и ти ще пееш. Сега изпейте ми вие. Трудна работа. Аз пея тъй хубаво, защото не съм болен. Но ви казвам: Когато ви боли крака, как трябва да пеете? Болестта в света е едно условие. Най-първо създайте си в ума една мисъл, че Бог е приготвил неизчерпаеми условия за вас. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бъдеш благодарен, така да бъде погълната мисълта, че целият свят представя възможност за твоето повдигане. Няма какво да се безпокоиш. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия. Казват: „Вали”. Казвам: Вали, не вали – ще вървим. Тръгнахме, те мислят, че аз като отивам, ще престане. Мислят, че аз ще кажа на дъжда да престане. Казвам: То едва е започнало. Вървим, и дъжд – и отвън и отвътре. Трябва да ни умие главите, краката. Всички казват: „Защо е този дъжд?” Казват: „Неблагоприятни условия”. Но всички, които минаха през неблагоприятните условия, се чувствуваха добре. После, дъждът беше пълен с магнетическа енергия, която като пада дъждът, все ще остане в нас. Ние имаме криво понятие. Дъждът може да развали фасона на дрехата. Чорапите ми бяха бели, станаха черни от кал. Обущата ми се оцапаха, до колене мокри, и външните гащи мокри, и вътрешните мокри. Вали дъжд, трябва да се преоблека, какво ще правим? Казват: „Днес ли намери да идеш на екскурзия?” Казвам: Днес таман е при най-лошите условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма. Ще кажете, че е подигравка. Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри – то е друг въпрос. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитост. Имате добродетели. Някои ваши приятели мислят, че сте добри, някои не мислят – две мнения има. Две мнения са необходими. Когато някои наши приятели мислят, че сме добри и когато някои мислят, че са лоши – много добре мислят. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щом сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щом съм добър – то е ваше схващане. Казва: „Като баба няма да бъдеш, ще се проявиш, трябва да се уважават хората”. Другият казва: „Меко постъпи”. Вода си. Като падне нещо във водата, казва: „Заповядайте”. Отвори място да влезе. Пък, ако сте някоя канара, че хвърлят камък (по нея), тя казва: „Навън отскочи”. Тогава кой е прав? И водата е права, и канарата е права. Някой път разсъждаваме. Някои хора са като водата – пущат, но затварят. Другите не те пущат, отскачат. Казват: „Навън работи”. Като влезеш вътре, не можеш да излезеш. Канарата казва: „Навън”. Водата казва: „Влез, ще те науча. Ти мислиш, че аз съм от меките. Като влезеш в мене, аз ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчеш, после аз ще те тъпча”. Канарата те отхвърля, казва: „Аз искам да останеш свободен”. Онези, които нас ни гонят, искат нашата свобода. Да не ни тъпчат. Онези, които не ни гонят, те отгоре ще ни тъпчат. Ще си избереш на канара ли да паднеш или във водата ще влезеш. Ще избереш единия или другия. Пък един ден водата, като изтече, ще отвори място. Пак ще останеш свободен. Тя е щедра. Тя ще те остави наследник. Сега тя, като напусне това място, като замине, камъните ги оставя наследници. Следователно всичката опитност, която придобиваме във водата или върху камъните, тази опитност остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство. Стихът казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, то ще се превърне за добро”. Значи, каквото и да се случи на човека, ще се превърне на добро. Щом е добро, то е богатство, което ще занесеш със себе си. То влиза като строеж в твоя ум, в твоето сърце и твоето тяло. Трябва да благодарим за онова, което става. Не трябва да остава в нас едно понятие, че сме нещастни. Ще благодариш, че нещастието те е засегнало малко с крачето си и щастието с малкото краче ще те засегне. Ще благодариш в себе си за всяко нещо, което ви се случва, защото Бог е, Който примирява противоречията в нас. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта. Любовта е единственото нещо, любовта ще дойде последна. Когато съберем всички данни и факти, най-противоположни в нас, тя ще примири всичките и ще изкара най-хубавото, което някога сте мислили. Тя ще го събере и тогава ние ще живеем в това, събраното. <br />
<br />
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ. <br />
<br />
36 Лекция на Общия Окултен клас <br /><br />
18 юни, 1941 год., Сряда, 5 ч.с. Изгрев – София</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F&diff=43184Най-разумните отношения2013-09-08T17:54:17Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Общ Окултен Клас]] -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1940]]–[[1941]])<br />
<br />
[[КНИГА: Прав път]]<br />
<br />
==НАЙ–РАЗУМНИТE ОТНОШЕНИЯ==<br />
<br />
Отче наш. <br /><br />
Духът Божи.<br />
<br />
Пишете една тема, която не знаете. Писали сте върху темата “Защо човек е млад и защо остарява”. Вие не знаете. Трябваше да пишете: „Не знаем”. Сега какво казвате? Човек идва млад на земята да се учи. Че младият не учи, старият учи. Младите правят погрешки. Който учи, не прави погрешки. Сега толкоз години вие сте разбрали криво учението, което проповядвам. Вие не сте живели тъй, както трябва и сте добили навици, които са атавизъм*. Не виждам някакво въздържание във вас. Вие се въздържате, както страхливите се въздържат. Страх го от дървото, казва: „Търпелив съм”. Щом е силен, хич не е търпелив, защото въздържат се не слабите, но силните. После, трябва да търпи силният, не слабият. Слабият не може да търпи. То са неразбирания. И вие постоянно говорите за любов-та. Това, за което хората говорят, не е любов, защото казват, че любовта ражда всичките нещастия. Любовта ражда всички нещастия – туй е вярно. Тя дава живота на човека. Като делят хората живота, ражда се нещастието. Едни вземат повече, други по-малко. Ако остане на любовта, тя би им дала толкоз, колкото им трябва. Понеже те делят живота и от изобилието се ражда нещастието. Като няма човек нищо, ще крадат ли от него? Сега казвам, че по този начин Божественото учение не се разбира.<br />
<br />
Какво означава едно? Какво означава един мъж, една жена? Кой беше по-напред – мъжът или жената? Едното е мъжът. Щом е едно – работи. Мъжът е едно дърво, дървото на живота. Но кога излезе кражбата в света? Щом дървото роди плод. Тогава започват да крадат хората от плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щом роди плода, вече на плода има кражба. Тук, на Изгрева, казвате: „Всичко е на Господа”. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щом дойде за работа, казвате: „Все ние първи няма да бъдем”. После, някои има тук, не съм ги виждал да работят физически. Минават за аристократи. Не съм ги виждал да работят. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичат? Никой не знае колко ви обичат. Единственият, който обича, то е Бог. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любов. Ти, като обичаш, какво даваш? Ако аз нося светлината, аз не съм създал светлината. Грее светлината, но електричеството грее. Казва: „Аз му давам светлина на него”. Вие давате хляб някому. Този хляб не иде от вас, не давате нещо от себе си. Ще вземете да четете от Библията и проповядвате: „Аз туй, което проповядвах, какво ще му проповядвам на този човек”. Та казвам: Ако е за проповед, всички знаете да проповядвате, всеки от вас проповядва, както живее. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичките хора се събират, каква нужда има да се събират? Човек, без да се събира, без да му проповядваш за Господа, той ще живее. Овцата, каквато религия и да й се проповядва, ще пасе трева. Вълкът, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единият ще бъде вегетарианец, другият ще бъде месоядец. Тогава ще примиряваме месоядството с вегетарианството. Питам: Кое е по-доброто учение – да бъдеш вегетарианец или да бъдеш месоядец? Месоядецът се храни с консервирана храна, храни се с консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиозните вярвания, че Господ създал животните за храна на хората, са човешки схващания. Бяхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой от вас (е чул), че животните са за храна на хората? Господ казал, Мойсей така е писал. Мойсей бил ли е там? Не е бил. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Бог говори? Всяка Божествена дума, ти не можеш да я изопачиш по никой начин. Тази дума ти не можеш да оцапаш по никой на-чин, с нея не можеш да злоупотребиш. Божествените думи си остават чисти като диамант. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всяко нещо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опит, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нещо сте? Спорили се младият вълк и старият вълк. Старият вълк казва: „Ти не знаеш как да давиш овците. Така не се давят”. Старият, като ги давил, младият му казва: „Много време взе. Няма време така да се яде. Малко по-бързо”. Кое е по-хубаво – бавно да ядеш или бързо да ядеш? Ако имаш зъби – бързо яж, ако нямаш зъби – бавно яж. Какво показва бавното ядене? Нямаш зъби. Има зъби човекът – дъвчи бързо.<br />
<br />
Добре, ние искаме правото в света. Как ще турите правото? Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Аз бих желал еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървят напред. /Учителят подскочи с двата си крака едновременно/. Туриш левия крак напред, десният остане назад. Туриш десния крак напред, левият остане назад. Туй право ли е? Трябва да разрешите въпроса. Когато един човек има много полици* да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всеки човек, който иска да разреши нещата за Божествената истина, не трябва да има дългове. Да кажем грешен е човек, но той се заинтересува да му прости Господ, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовта. То е принуждение. Грехът е, който те принуждава. Ти отиваш да се молиш не от любов, не от съзнание, (а) от страх. Ако навреме не си плащаш дълговете, има по-друго положение. Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича от любовта.<br />
<br />
Казвам: Дотогава, докато умът на човек се смущава – той не може да намери истината. Смущението е един подтик, но смущението не разрешава страха, по-тик да бягаме. Може да има причини, но причината може да е толкоз малка, че да се смееш на себе си. Вярата е един подтик. Обезвериш се – няма подтик. Надеждата е един подтик, милосърдието е един подтик, справедливостта е един подтик. В тебе се явява едно съзнание, че тъй трябва да постъпиш – това са подтици. Как ще откажеш на един подтик в съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права. Защо, какво е мярката? Тази линия не е права. (В оригинала липсва чертежът).<br />
<br />
Тази е плоскостта, по която се движи земята. Всяка линия, която не е хоризонтална с плоскостта, по която земята се движи, не е права. Първата линия от двете страни е крива. Следователно – коя е права? Нашият път е прав, когато е в Божествената плоскост, в която ние вървим. Значи трябва да имаш в ума си една права. Правата тук, на черната дъска, сравнявате с ръбовете на дъската. Ако тази линия беше във въздуха, ако няма с нищо да я сравнявате, тази линия щяхте да я видите права. Казвам: Често вие за мярка вземате горния или долния ръб на дъската. Мислите ли, че тези линии са хоризонтални с плоскостта на земята? Нашето дюшеме* хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално. Хоризонтални са две линии, когато са еднакво отделени. Всичките точки на две прави линии, които са еднакво отделени в посоката, тогава са хоризонтални.<br />
<br />
Казвам: Вие сте в живота. Какво разрешавате? Казвате, че човек се родил млад. След като се цани човек на работа – той е млад. След като го изпъдят от работа – той е стар. Вие влизате чиновник, след 30 години вас ви пенсионират. Млад ли сте? Стар сте. Защо ви пенсионират? Понеже не може вече да работите. Всеки човек, който има в запас енергия – той е млад. Всеки човек, който изхарчил енергия – той е стар. То е едното изяснение на нещата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена в себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните с вода – то е младо. Щом го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пак е младо. Старият – това е състояние на човешката душа. Съзнаваш, че в младини си имал нещо, в старини си го изгубил. В старини си придобил нещо, което в младини си го нямал. Казваш: „Похарчих енергията на младостта само, за да добия знание”. Някоя път казваш: „Не разбрах живота”. Сравняваш и казваш: „Дали туй, което го изхарчих, съответствува на знанието, което придобих?” Сега човек, като живее, се старае да бъде красив и най-после става грозен. Всички започват с красота и свършват с грозота. Защо става така? Ти имаш красотата до известно време, после – обратното. При А слънцето изгрява, при Г залязва. Като изгрява слънцето, ние виждаме красотата, като залязва слънцето – красотата не се вижда. Щом красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна светлина, грозотата е тъмнина. Сега вие от живота чакате това, което никой не го е добил. Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде. Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите. Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън. Никога няма да бъде. Условията ще дойдат отвън и възможностите ще дойдат отвътре. Да бъдеш добър. Условията ще ви дадат отвън, но добротата е вътре във вас. Да бъдеш справедлив, ще ви дадат условия отвън, но справедливостта е вътре във вас. Та казвате: „Не съм добър”. Имате възможност да бъдете добър, но условията са отвън. Зародишът на тия условия е в човешката душа. Казвам: Това трябва да се приложи. То е една и съща дума, в приложението трябва да се приложи. Как трябва да се каже? Повтаря се една дума два пъти. Зародишът трябва да се посее в почвата, тогава ще му се дадат условия да расте. Приложението трябва да се приложи. Значи трябва да се посее семето. Посятото семе трябва да даде плод, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на вас. На всичките хора е потребен един вътрешен стимул. Вие някой човек не може да го обичате, защото има си причини. Обичам един бакалин, понеже има захар, няма захар – не го обичам. Обичам едно дърво – има плод, обичам една пчела – в кошера има мед, обичам една къща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорците не са на място, не може да я обичам. Казвам: Така не може да се живее. Как може да живееш в една колиба, както в една хубава къща? Условията не са едни. Ти може да преобразиш колибата и може да развалиш хубавата къща. Казвам: Причините и на двамата са добри, но не може да живеят, понеже и двамата искат едно и също нещо. Всякога, когато двама души искат едно и също нещо, те ще се скарат. Турете двама чиновници за една и съща служба, те ще се скарат. Единият ще каже, че той е по-способен. Има двама инженери да се турят на една и съща служба с едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турят за арбитър, как ще определите вие кой от двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единият е на 30 години, другият инженер е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженер да свърши работата. Ако е за да даде план, един хубав съвет – ще вземете стария. Ако е за опитност, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Аз, ако съм, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я разделите на две, тъй щото за двама инженери има място, от тях зависи и двамата, и младият, и старият да работят. Кога старият и младият не могат да работят? Само при един случай – когато старият е умен, а младият е глупав. Тогава старият и младият не могат да работят. Когато младият е глупав, а старият е умен – тогава пак не могат да работят. Когато младият е глупав, и старият е глупав – тогава не могат да работят. Когато младият е умен, и старият е умен – тогава и двамата не могат да работят. Тогава тук често се случва двама да се не погаждат. Тогава или старият е умен и младият глупав, или старият е глупав и младият е умен едновременно. И тогава не се спогаждат. Животът е една служба, трябва да живеем, трябва да работим нещо. Сега да ви попитам: Кое е най-право да се живее? Какво трябва да се разбира под думата “живот”? Животът не е нищо друго, освен една малка проява на любовта. Любовта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттам изважда терковете*. Направи един терк – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовта, това се нарича животът. Когато теркът стане хубав, тогава казваме, че животът е добър. Когато теркът е лош, казваме: „Не се сбъдна животът”. Сега в дадения случай, кое е по-лесно – да пълниш шишето или да го празниш? От кое човек може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашният живот говорим. Ще ви преведа мисъл-та си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане -яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Аз бих предпочел яденето. Постът ще го оставя настрана. То е изключително нещо. Постим само тогава, когато отиваме в оня свят. Щом сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила. Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем. Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят. Вие се намирате в трудно положение, като ученици, на които учителят преподал една лекция и търси дали знаят урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои от вас не знаят да ядат? Има ли някой? Всички по яденето сте специалисти, даже в някои отношения по-хубаво от мене ядете и сте недоволни. Може би някой път от яденето сте недоволни. Някое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдем до мисълта – другояче седи. В дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага с достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъл е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата са, които спъват детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна с детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила -детето става гневливо. Ако майката, когато била бременна, била суеверна – детето става суеверно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатват. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с изкуство – детето става художник. Ако тя се е занимавала с музика – детето става музикант. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с религия – детето става набожно. С каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи в себе си. Всичките ваши мисли стават точно такива, каквито сте вие. Какво то е вашето състояние, такава е и вашата мисъл, която ще се роди от вас. Запример: Проповядваш някому за оня свят и ти се колебаеш, ти сам не си убеден в оня свят, не си ходил там. Вие сте излезли от оня свят. Какъв е оня свят? Вие не го знаете. Накъде е оня свят? Тук на земята или е горе някъде? Че е някъде, някъде е. Вие повдигате очите, се нагоре гледате, но това е вътрешно заблуждение. Щом се премахне онова препятствие, което имате в себе си – веднага ще се отвори онзи свят, ще го видите. Да кажем вие пред очите сте си турили преграда, слънцето изгряло, но вие нищо не виждате. Щом махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щом не виждате оня свят, пред вашето зрение има турено нещо. Щом махнете предмета, веднага ще видите оня свят. Туриш ръката си пред очите – не виждаш оня свят. Щом махнеш ръката – веднага ще видиш оня свят. Вие разсъждавате за оня свят, но ръката ви седи пред очите. Искате да влезете в оня свят, но държите ръката си близо до очите. Какво разбирате, че държиш ръката си близо до очите? Ако идеш в оня свят, ще вземеш ли тази ръка със себе си? Защо умират хората? Искат от невидимия свят да ни покажат, че не трябва да туряме физическо препятствие пред очите си, за да не забуляме оня свят. Но трябва да се освободим от този свят, за да видим оня свят. Ти като умреш, ще оставиш ръцете, краката, всичко тук ще оставиш и ще идеш в оня свят. Този човек ще го видите, че той е етерен. Пак същият човек е – и крака има, и пръсти има, толкоз фина материя, прозрачна, че и ръце има, и крака има, и стомах има, но физическо не може да тури. Там трябва етерна храна. Казваме, че човек нямал хранителни органи. Има, но тогава ние се плашим. Казвате: „Като умрем, какво ще стане с нас?” Какво ще стане? Да кажем -ти си в затвора, имаш букаи*, турени на краката, казваш: „Като изляза вън в света”. Какво ще стане като ти махнат букаите? “Как ще ходя без букаи?” Кога по-хубаво ще ходите – с букаите или без букаите? Без букаи е по-хубаво. Букаите какви трябва да бъдат – железни, златни или тънък конец копринен? Когато говорим за светиите, разбираме, че те имат букаи от коприна направени на земята. Много са лекички, широки са. По някой път те ги вземат в ръце, както едно време дамите си хващаха роклите. Нали сега има владици, на които им хващат опашката от подире.<br />
<br />
Всички казвате: „Учителят тъй каза”. Ако твоята вяра не може да развива светлина – слаба е вярата ти. Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обич не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовта. Всички вие търсите любовта. Любов-та има няколко проявления. Има магнетическа любов, която привлича. Тази любов е СД, тази е привлекателната любов. Имате любовта АВ – тя е отблъсквателната любов. Имате любовта, която отблъсква и любовта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате някой човек да дава, трябва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкер, отидеш при него, дава. След три, четири месеца – взема. Най-първо той е АВ. Като се обърне става СД. Как стана? Много естествено. Гостилничарят, щом влезеш в гостилницата, той ти даде, после казва: „Аз ти дадох един пример как се дава, искам сега и ти да дадеш”. Даване с даване, вземане с вземане. – ”Ти искаш да вземеш и аз искам да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай”. Веднага турих чинията, напълних я, дадох. Сега аз искам, трябва да отвориш кесията си, да дадеш”. Ти казваш: „Как тъй?” Той ти дава и ти ще даваш. Той взема и ти ще вземаш. Даване и вземане едновременно вървят. Вземаш, после ще даваш, даваш, после ще вземаш. Бог ви пратил на земята и ви дал, в замяна на това и Той иска нещо от вас. Вие ще кажете: „Аз съм свободен”. Разбирайте свободата. Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия. Щом не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода. Бог е всеблаг, всякога е свободен, понеже никога не е отказал на всяко, и на най-малкото същество, каквото поиска от него – Той му дава. Което и същество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. В туй седи величието на Бога. Всяко същество взема толкоз, колкото може да носи и Бог ще му даде. Казвам: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щом престанем да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Аз чакам един автомобил да дойде, аз не съм свободен. В мене има по-голяма свобода, имам два крака, тръгвам, свободен съм. Имам две ръце, с които трябва да работя, чакам да дойде да работи някой заради мене. Те са относителни работи. Тази работа, която ние работим по 8 часа на ден, не е Божествен закон. Тази любов, която ние сме турили в света, и това не е любов. Значи създал съм един порядък. Искам да изпълня един човешки порядък по-добре, отколкото един Божествен порядък. Кой баща досега е станал пълен господар на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на ръце? Кои са ония деца, които майка им ги носила цял живот на ръце? Като порасне детето, всяка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носят на ръце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на ръце. Щом стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – къпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате някой, все някой да работи за вас. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли как идва вдъхновението? Вие знаете как идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновиш. Въздухът минава покрай мене, но аз се трябва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трябва да бъда в състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трябва да искаш, да можеш да го приемеш. Щом дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисълта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждат такива състояния като остаряването. Виждам как хората остаряват. Ти седиш, прекарваш един конец около себе си, смееш се. Прекарваш още веднъж, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пъти, речеш да го скъсаш, оплел си се, не можеш, сега трябва да се размотаваш. Ако оставиш едно дете да те омотае, пък оставиш това дете да си замине, какво ще правиш тогава?<br />
<br />
Толкоз години аз като проповядвам за любовта, говоря за любовта, казвам: Трябва да се обичаме. Казвате: „Тъй не може да се обичаме”. То е завъртане. Ти вече като млад може да обичаш, като стар не можеш да обичаш. Като млади може да ядем, като стари не можем да ядем. Те са относителни неща. Ти своите зъби си развалил. Защо си развалил зъбите си? Има един анекдот в турско време. във варненско, било във времето на еничарите*, имало един навик турците искали българите да им плащат диш-хакý*. Като (дойде) някой турчин на гости, след като се нахрани, ще му платят по един грош за всеки зъб. Тогава имало още обичай, че като дойде един турчин на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе из селото навън и тогава ще се върне. Този анекдот ми го разказваха и аз на вас го разказвам така. Един тур чин отива на гости при една бедна вдовица, тя няма какво да му даде, трябвало да продаде нещо, че да му плати за зъбите. Тя отива и се оплаква на валията*, казва: „Да имам да му дам, да му платя, но откъде да взема 32 гроша, де да ги спечеля?” Вика турчина валията и му казва: „Нямаш ли страх от Бога? Даже и от бедните искаш”. Заповядва да го свалят на земята и с чук да му избият всичките зъби. Тогава му казва: „Сега нямаш право да искаш диш-хакý”. Оттам-насетне всичките турци, които ходили при българите, не искали вече диш-хакý. Някой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде в дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали уж любовта ще се качи на гърба ти. Любовта, когато качва хората по гърбовете, то е едно престъпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щом ми трябваше да идвам в този свят, като крачетата ми са слаби, ръцете слаби. Кой ме караше, защо дойдох от оня свят? Щом ми трябваше този будалък*?” То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на ръце и то пак плаче. Като го сложи, пак плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна”. Вие сте разбрали любовта (като) диш-хакý – да ви дават хората, не да ви носят на гърба. Любовта – това е най-разумното отношение, което могат да имат двама души. Те мязат* на двама цигулари, които свирят. Някой път човек свири, но някой път му е приятно да му свирят. Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири. После – той слуша, а другият му свири. И единият, и другият си казват: „Много хубаво”. Свириш – то е любовта. Онзи, който ви обича, наготвил и двамата ядете. Ти казваш на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето”. Като идеш на гости при твоя приятел и той наготви, и ти казваш: „Много хубаво е наготвено”. Казвам: Готвеното трябва да бъде много добре наготвено. <br />
<br />
Мислите ли, че Господ би дошъл на едно място, дето има раздори? Господ няма да дойде, кракът му няма да стъпи. В една душа, в която има раздори, Господ е отвън. Той ще изпрати един посланик, втори, но кракът му не стъпва. Когато човек стане чист и свят, Господ като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готов ли си с мене да вървиш?” Той тръгне и ти заминеш с Господа за оня свят. Тръгнеш не със сълзи, но радостно, лицето ти е светло. Тръгваш с баща си. Дотогава, докато със страх ни викат, не сме за оня свят, но в затвора. Докато със стражар ви карат – не ви водят при баща ви, но в затвора. Ще ви приведа още един пример, във варненско се е случил. Един баща казва на сина си: „Ти човек прокопсан* няма да станеш, нищо от тебе няма да стане, дебела глава имаш”. Отива синът в странство, свършва, дошъл в България, назначили го за управител, за губернатор. Праща двама души стражари при баща си, задигат го и го докарват при него. Казва: „На, ти казваше, че човек няма да стана”. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати един файтон, но със стражари ме викаш. Ти ме изплаши. Голямо магаре си”. Че и ние точно така постъпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите* и митарите*, не може да влезете в Царството Божие. Ако вашата правда надмине тяхната правда – ще влезете. Ние в нашите възгледи, в ума, в сърцето се занимаваме как живее светът. Светът си живее, както си разбира. И ние ще живеем тъй, както ние разбираме. От нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползуват и другите. Онези, които са създали скъпоценните камъни, се ползува той, но същевременно от скъпоценните камъни се ползуват и другите. Онези, които създадоха златото, се ползуват те. Но като оставиха златото, всички се ползуват от него, ползуваме се и ние. Всичките хубави неща, които съществуват в природата, са създадени от онези, които са живели по законите на любовта. Чистият въздух е създаден по законите на любовта, създадоха го онези преди нас. Светлината Господ я създаде преди. Сега от тази светлина, от този въздух, от тази храна, от всички блага на онези, които са минали в една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме от техните блага. Ние като напуснем земята от онова, което ние сме създали, други ще се ползуват от нашите блага. Затова Писанието казва: „Делата им ходят подир тях”. Ако нашите хубави мисли не могат да ходят подир нас, ако нашите хубави чувства не могат да ходят подир нас, ако нашите постъпки не могат да ходят подир нас – тогава няма какво да ни гарантират нас. Казвам: Онова, което Бог е вложил във вас, оставете го. Никога не е късно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срещам сестри, които казват: „Тази сестра кракът я боли”. Казвам: Какво очаквате? Очакват да се подмладят. Подмладяването е сутрин, като станете да изхвърлите малко от непотребните мисли. Една мисъл, едно непотребно чувство ще го изхвърлите. Една непотребна постъпка – ще я изхвърлите. Всеки ден има нещо, което трябва да се изхвърли. Видите някое камъче на пътя, отмахнете го. Кал има, прах има в къщи – изчиствате я.<br />
<br />
Запример вие, изгревчани, като идете при някой ваш приятел, ни най-малко не си изувате обущата. За бъдеще, като идете някъде, да си носите лапчуни*. Щом влезеш, ще си изуеш обущата, ще обуеш лапчуните. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате някъде, ви съветвам да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчуните и тогава влезте. Няма какво да се извинявате. Та кой как дойде при мене, казва: „Извинете, извинете”. Да, извинете. Един мой съвет е това – обувайте си лапчуни. Аз трябва да си купя пръв лапчуни. Намислил съм да си купя хубави лапчуни. Като отида някъде, ще ги нося. Често трябва да влизаме в своята душа, да си очистим работите, да очистим тялото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си няма да дойде. Трябва да се работи. Никой не трябва да се меси в работите на другите хора. Аз гледам мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите. Оставете се от това. Излезте в света. Тук да образувате кръжоци – тия неща ги оставете. Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте. Най-после съм намислил: Ако вие не вземете това, което ви уча – аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта. Не обичам хора, които не обичат Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че аз съм дошъл да уреждам живота. Уреден е животът ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповядвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за мир, който знаете. Че аз не съм от слепите хора. Утре като замина, ще започнат да делят аз какво съм казал. Аз не искам вие да казвате аз какво съм казал. Но онова, което аз съм казал, как Бог ви го открил вътре и вие как сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщам внимание на този, който няма плод. Постоянно коригираме някои работи. Тъй, както говоря, не одобрявам някои работи. Има някои неща, за които нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш. Нека си теглят”. Но пак има един егоизъм, казвам: Ще паднат, пак ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дам един съвет, понеже ще ми вземе само 10 минути, пък иначе трябват ми часове да ви изваждам навън. Сега ще кажете: „Тъй не се говори”. Как се говори? Да живеем по любов. /Учителят го изговори няколко пъти много тихо/. Аз ще ви говоря сега: Да живеем по любов, по любов да се живее. /Същото го изговори много високо/. Сега остава последното – “по любов”. Една мътна каша. Няма никаква любов. (Някой) казва: „Той по любов не живее”. Тъй не се живее по любов. Аз съм решил едно нещо. Понеже си казвам: Тия хора не искат да живеят по любов, как ще ги уча? Ще взема всичките погрешки и ще ги поправя. Пари назаем вече не давам, не искам никого вече да уча, защото закон е, ако някой е дошъл при мене – Бог ви е привлякъл при мене. Аз съм длъжен да му покажа пътя към Бога. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Ако така кажа аз, че съм Пътят, Истината и Животът, аз съм едно с Бога. Ако не съм едно с Бога – никакъв Път, никаква Истина и никакъв Живот не съм. Щом кажа “Аз съм Пътят, Истината и Животът”, аз и Бог сме едно. Следователно Бог е в мене и аз съм в Бога. Аз не може да работя за себе си. Всеки човек, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щом кажеш “Аз съм” – ти и Бог трябва да бъдете едно. Щом в мене е Бог и щом аз съм в Него, в тебе няма да има никакво противоречие. Ще бъде Неговата Воля.<br />
<br />
Аз искам да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както аз разбирам. Вие ще бъдете свободни. Аз ще изпълня Волята Божия тъй, както аз я разбирам и аз съм на правата страна. Ако аз нося един голям товар – то е за моята сила. Ако вие носите малък товар – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Аз съм толкова силен, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи в работата, която направим. Който носи големият товар – добре да го носи. Който носи малък товар – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носят. Всяко нещо, което правите – правете го съзнателно, че Бог е вътре във вас и вие сте в Бога. Само така може да се поправи светът. По друг начин не може да се поправи. Там, дето Бог не пребъдва в хората, и те не пребъдват в Него, нищо не се постига. Постигат се временни работи, но вечни работи не могат да се постигнат. <br />
<br />
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.<br />
<br />
35. Лекция на Общия Окултен клас <br /><br />
11 юни, 1941 год., Сряда, 5 ч.с. Изгрев – София</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B5&diff=43183Качване и слизане2013-09-08T17:48:53Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Общ Окултен Клас]] -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1940]]–[[1941]])<br />
<br />
[[КНИГА: Прав път]]<br />
<br />
==КАЧВАНЕ И СЛИЗАНЕ==<br />
<br />
Отче наш. Духът Божи.<br />
<br />
Пишете тогава върху: Защо човек се ражда млад и защо става стар? Но ако не знаете нищо, ще пишете: „Не зная”. Но ако ви дойде някаква мисъл, ще кажете: „Зная защо човек се ражда млад”. Ако ви дойде някоя мисъл, пишете. Човек остарява от седене, подмладява се от работа. За подмладяването трябва работа. <br />
<br />
Имате посока на движение А и В. Старият, като се качва нагоре, полека върви, стръмно е. Раницата му доста голяма. Младият, като се е качил – изял всичко, той се подмладява и слиза надолу, даже без да ходи слиза надолу, търкаля се. От някой планински връх търколете един камък, кой и да е камък – той ще слезе долу. Казвам: Трябва да разбирате отношението, да разбирате отношението горе и долу. Надолу лесно се слиза, нагоре мъчно се качва. Ако ти на мъчното не се качиш, как ще слезеш на лесното? Запример: Вие всички искате да имате един учител да ви тури 6. Едно съчетание има. Ученикът трябва да бъде много способен, трябва да има богат език, да има израз, да се изкаже. Ако той се запъва като говори, ако се колебае тук-там – учителят ще му тури 3-4, 6 слага на най-способните. Някъде тури единица, някъде тури двойка. Там се създава вече неприятност. Всичките ученици, които имат единици и двойки, имат голямо неразположение, считат учителя виновен за това, казват, че той не е щедър. Представете си, че аз турям тази работа малко по-практично да се изяви бележката. Ако на всяко едно кило товар се плаща по един лев, пет кила носиш – пет лева ти плащат, десет кила носиш – десет лева ти плащат, на 15 кила – 15 лева, 30, 40. Казваш: „Защо на мене плащат пет лева, а на него 30 лева?” Много ясно. Как искате? Носи 30 кила, 30 лева ще му дадат. Ти искаш пет кила, а искаш да вземеш 40 лева. Питам: Справедливо ли е? Същевременно желанието не е право, понеже хората харчат много енергия, а много малко са свършили. Много им се плаща. Добре, има и друго сравнение. Добре, ако един кон пренесе една кола скъпоценни камъни, негови ли остават камъните? Колко плащат на коня, който пренесе скъпоценните камъни? Малко сенце, малко слама и в обора. Един кон, който носил цар на гърба си, де го турят? В обора го турят. Защо е сега така? Аз не искам вие да отговаряте, но мислете. Вие по някой път мислите, че сте нещо хубаво, че сте нещо. Но какво сте, и вие не знаете.<br />
<br />
Запример вземете религиозните хора. (Те) казват, че за каквото се помолят, Господ ги слуша. То е много общо казано. Някой път има едно съвпадение. Стотина-двеста души са се молили едновременно, а той мисли, че заради него Господ му дава. Пада му се едно на стоте, той мисли, че е заради него. Казва: „Аз се помолих, Господ ме послуша”. Ако не бяха сто души, Господ не щеше да го послуша. Вие представяте работата както не е. Един човек не може да свърши работа на сто души за един ден. Сто души може да свършат много. Един колко може да свърши? Тогава какво сте изработили? Да кажем – учили сте по пеене, но да ви изпитат по пеене, какво сте научили? Като бяхте млади, пеехте повече, по-хубаво. Като поостаряхте, гласът започна да става дрезгав. Тук имаше една сестра, много даровита по глас, и сега даже запазила гласа си, но я няма тука. Тя мислеше, че като не пее – гласът се разваля. Човек постоянно трябва да се въодушевява. Сега представете си, че вие сте певци, пък ви прекарват през циганско тръне* с модерни обуща. Обущата са тънки, с тънки чорапи, тръните ви набодат, нареждате се на сцената, как ще пеете? Ще усетите една болка в краката. Да допуснем, че пеете, но сте яли мъчно смилаема храна. Мъчите се на сцената. Как ще пеете? Може да пеете. Казвам: Какво трябва да прави човек, трябва ли да се наяде, като отива на концерт? Малко трябва да яде, малко водица или по-добре хич да не яде. Трябва да работи. Всякога, който работи, без изключение, се благославя. Не какво мислят хората. Вътре в себе си ще знаеш работиш или не. Ако съм художник, щом работя – ще излагам картините си. Правят хората забележки. Има карикатуристи. Той ще направи една линия. Ще направи едно лице. Колко ще му турите? Геометрически този човек не е умен. Толкоз любопитен, мисли, (че) като снесе едно яйце – целият свят е оправен. Когато се изучава физиономията, има работи, които се изучават, но има много работи, които не се казват. Не трябва да се знае всичко. Вие носите признаците на хиляди поколения, носите добрите признаци и лошите признаци. Те се пазят в тайна. Някой твой прадядо имал лоша черта и дядо ти турил на тебе. Някой път виждаш, че дойде, той имал глас – не го обичаш. Дразни се човек за нищо и никакво. /Някой път дали ли сте си отговор защо се дразниш? Върви някой човек, дразни ме. От лявата страна като върви – ме дразни, и от дясната страна като върви – пак ме дразни. Той обича от лявата ми страна да върви. Аз искам да го туря от дясната. Знаете ли защо? Отляво кои турят? – Грешните. Отдясно турят праведните. По европейски щом вървите, от коя страна турят дамите? Мъжете, като се разхождат, вървят отляво, жените отдясно. Защо? Защо туряте жените отдясно? То са порядки. Един порядък минава отдясно или отляво. Когато се говори, в речта може да се наведат много примери. Запример: един оратор говори някой път, намират, че речта не съответствува, намират, че не е съобразна с порядъка на нещата. Иска да се наруши порядъка. В турско време само бедните хора имаха право да ходят боси, които нямат нищо, от немай-къде. Казват, че е закъсал. Или ходи гологлав. Ако някой друг тръгне гологлав, мислеха, че е изфирясал. Сега всички ходят гологлави, без шапки. Ако се пренесем в турско време, това не е в реда на нещата, но сега намираме, че на гологлавите хора умът им е на място. <br />
<br />
Тук има една сестра, която страда от крак. Аз я убеждавам, казвам: Ти сега вървиш по стария порядък, трябва да вървиш боса, ще хвърлиш галошите, боса ще ходиш. – ”Как? Какво ще кажат изгревци?” Сега по слънце ходят само по едни сандали, боси крака. – ”Глупавите ходят боси”. Сега започнаха да ходят без палта, само по жилетки. В турско време, като се напие, хвърли палтото, стане чакър-кефлия*.<br />
<br />
Казвам: Има нещо, с което мъчно ще се справите, но трябва да се справите. Казвам: От чисто хигиенично гледище с галоши не е хубаво, с галоши. Галошите са лош проводник. Ако иска човек да боледува – да носи галоши. Всеки ще дойде да препоръча, че подметката е по-хубава от галошите. Подметката е кожа и е по-добър проводник между земята и тялото на човека. По-добре е човек да носи добри проводници. Само в крайни случаи. Казвам: Ако боса ходиш, ще стане обмяна между енергиите на земята и тялото, по-скоро ще оздравее кракът ти. Казвам: Кракът ти беше подут, поспадна, още малко остана и то ще мине. Сега другото, болестта като гледат, ще питат: „Как се поду кракът?” Подул се. “Как се подул?” Носила тесни обуща. Сега от подут крак кой не е страдал? Сега, щом те боли кракът, ще гледаш да станеш добродетелен, да мине кракът. Болят те краката – основата на твоите добродетели е разклатена. Болят те ръцете – основата на твоята справедливост е разклатена. Боли те глава – не си много от умните. Казва: „Глава не ме боли”. Глава не те боли, кракът те боли. Крак не те боли, глава те боли. Глава не те боли, ръце те болят. Когато престанат да те болят ръцете, краката, главата – вие сте в нормално състояние. Туй е общо казано. Ще дойде някой, заболял го кракът. Някой път кракът може да ви боли по симпатия. Ако обичаш един човек, хармонираш се с трептенията, ти ще приемеш половината от неговата болка. Сега мнозина, които не знаят да лекуват, мислят, че е лесно, искат с някакви треви, като сварят и да мине. Ако с треви се лекуваше, лекуването с треви е баене. Бабата ще ти бае, но излиза нещо от нея, тя трябва да даде нещо от себе си. Ако не излезе нещо, баенето не хваща. <br />
<br />
Вие искате всички да станете учени, без да дадете нещо от себе си. Сега запример: има някои увеличени неща. При-казват за оня свят. Оня свят е свят на голяма интелигентност. Там всеки е зает с сериозна работа. Там не е свят на развлечение. Ние се намираме в един свят, който Господ направил за развлечение. И най-великите същества, които работят хиляди години, приятно им е да дойдат тук, на земята, да си починат. На земята на курорт идват. Като кажат, че ще дойдат на земята, идват на курорт. Вие сте дошли на земята и сте се опретнали на сериозна работа. Там е вашата погрешка. Като дойдат хората тук, искат да направят един апартамент, учени да станат. Тук за учение не сте пратени, за курорт сте пратени. Вие искате учени да станете, философи да станете, това да станете, онова да станете, че нищо не ставате. После всички, които идат на земята, искате да се опознаете. Тук на земята никога не може да се опознаете. И Христа не Го познаха. В другия свят, като влезете, там ще се опознаете. Всеки си има по една особена маска. Хубаво е да сте свободни. Някой път вие мислите, че ви познават хората. Ако маската е сериозна, казват: „Сериозен е”. Ако маската не е сериозна, ако е смешкарска, казват, че е смешкар. Вие нито сте сериозни, нито сте смешкари. Приятно е като ги гледаш различни и ти имаш муцуна. Приятно ти е, че не те познават. Позволяваш си всичко да говориш, преправяш си гласа, няма да говориш естествено. Казвате: „Трябва да говорим тъй, както трябва”. Когато искаш ти да заповядваш, туриш друг тон. Когато искаш да ти услужат, ти ставаш мекичък. В единия и в другия случай има нещо неестествено. В единия случай си мек повече, отколкото трябва, в другия случай си повече твърд. Казваш: „Аз ти заповядвам”. То не е естествено. Какво ще заповядваш. Според мене ти не можеш да заповядваш, ако не заповядваш на себе си. Ти кажеш нещо на себе си и го направиш. Ти не може да заповядваш, ако не заповядваш на себе си. Ти като не можеш да го направиш, искаш другите да го направят. Това е невъзможно. Казвам: Трябва да има една подбудителна причина. Запример: вие имате една работа.<br />
<br />
Най-първо дишането е една благородна работа. Тази работа вие не свършвате, както трябва. Всичките неприятности в живота произтичат от дишането. Вие имате най-културната работа -дишането, и вие не го свършвате, както трябва. Някой път дишате бързо, не се диша бързо. После по някой път поемате дълбоко въздух. Защо го приемате? Или някой път го приемате много плитко, не вземате достатъчно количество въздух. Кой плаща за въздуха? Нищо не плащате. Даром ви се дава. При това всеки ден половината от въздуха остава неупотребен. Питате: „Защо дойдоха болестите?” Не сте взели достатъчно количество въздух. Не сте приели достатъчно количество топлина. Не сте приели достатъчно количество светлина. Не сте приели достатъчно количество сила и в следствие на това има един недоимък в тялото ви, светлината ви е малка, затова се спъвате. Топлината ви е малка, затова движението ви е слабо, силата ви е малка, затова и работата, която свършвате, е малка.<br />
<br />
Силният най-първо ще се качи, ще започне трудната работа да свърши. Онзи, който знае да пее, може да пее. На коя страница се намира “В начало бе Словото...”? – На 38. Сега може една песен да се създаде по православному, може да я изпея сега на един глас, но какво ще разберете от този глас? Да кажем да се тури един нов глас на песента – то е един проводник. /Учителят пее по църковному “В началото бе Словото”/. Може да ви направя цяла литургия с туй пеене, но с туй еднообразно пеене, какво се постига? Като не знаеш нищо, да не пееш. Защо така не се пее? /Пее по попски/.<br />
<br />
Казвам: Светът, в който живеем, е строго определен. Аз по някой път наблюдавам. Щом правя някаква бележка, защото светът не търпи никаква корекция. За да коригирам някого, трябва да пея. Не трябва да му казвам, че той не знае да пее. Аз ще покажа, пък той, ако иска да се ползува. Аз може да накарам всеки от вас да пее добре. Аз съм добре разположен, ще пея хубаво. Щом бързам, зная, че не мога да пея. Нямам търпението да ви чакам. Много учители по пеене има, като видят учениците, че не може да пеят, учителят е неразположен, той иска способни ученици.<br />
<br />
Та казвам: Тъй както е написана песента “В началото бе Словото” – има разрешение. От какво започва тази песен? – Ла. Имате вече узрелия плод. Плод, който е пресен, този плод ще го опитате. Всякога, когато една песен почва от ла, трябва да имате същото разположение. Започва една песен с сол – вие трябва да знаете смисъла, красотата, какво нещо е красотата. Или започва от ми – вие трябва да знаете какво нещо е обхода. От ре – посоката на пеене трябва да знаете. Ако искате да предадете енергия в себе си, трябва да започнете с песен, която ще даде подтик за работа. Ако искате обхода, пейте песни, които започват с ми. Вие без музика искате да се изправите. Човек без музика не може да изправи характера си. То е един начин, за да нагласиш мозъка си – се трябва да излезеш из една песен. Той трябва да е нагласен. Не се ражда една идея, едно чувство лесно в мозъка на човека. Онези, които са били светии, те са прекарвали 30 години, работили са много усилено тия хора при най-големите неудобства на живота, преодолели са неудобствата и са станали светии.<br />
<br />
Сега изпейте само думите: “В начало бе Словото”. В второто има нещо, което не е пълно. Изпейте “В начало бе Словото” музикално, изпейте го, като че всичкото ви щастие ще дойде от него, като че всичко ще ви дойде оттам. Сега вие го пеете, като че нищо няма да ви дойде. Представете си, че като го изпеете, веднага сто хиляди ще дойдат, като го изпеете, един апартамент ще дойде, яденето ще дойде. Болен си. Като го изпееш, ще оздравееш. Думите трябва да се разбират. /Учителят пее “В начало бе Словото и Словото бе у Бога”/. Сега може да вземем думите “Само Теб Господи аз обичам”, тогава ще дойдем до разрешението. “Само Теб Господи, Който всичко си създал, може да те обичам”. Има защо да Го обичам. Един лекар, който излекувал хиляди хора – може да го обичат. Един лекар, който изморил хиляди – не може да го обичат. Един учител, който бие и постоянно осакатява своите ученици – кой ще го обича? Но учител, който повдига всичките – може да го обичат.<br />
<br />
Като дойдете до закона на любовта, всички имате една погрешка. Вие искате да ви обичат. Вие сте обичани, няма какво да ви обичат. Вие търсите туй, което няма да дойде вече. Да ви обичат, не може отсега нататък вече, отсега нататък Бог не може да ви обича. Остава вие сега да обичате. Че вие още не сте се научили да обичате. Вие мислите, че обичате, но това не е любов. Вие очаквате да ви обичат. Че вие сте обичани. Туй тяло, което имате, умът, който имате, сърцето, което имате показват, че вие сте обичани. Вие какво чакате? Вие сте заровили вашия талант. Като дойде господарят, ще ви каже: „Какво направихте?” Сега някои казват, че не обичат. Но казвам: Цялата нова раса, която иде, трябва да има любовта. Тъй, както вие искате да ви обичат, обичайте вие. Досега Господ не се явил да ти каже: „Ти трябва да ме обичаш”. Днес говоря върху този предмет. Господ се е затулил и аз съм от онези, необичаните – времето е облачно. Затуй е облачно. Онзи не казва: „Аз, който съм направил толкоз много неща – не ме обичат”. Защото, когато обичаме Господа, времето е ясно. Той тогава от нашата необич превръща и помага на растенията. Когато ние не Го обичаме – работи между растенията, тях полива. Защото не може да ни изпраща повече. Ако от любов нахраниш едно дете, след половин час пак може ли да го храниш? Ако една майка на всеки половин час храни детето, съвсем ще го развали. Трябва да се минат три-четири часа. Три пъти като го храни – то са девет часа. Сега вие търсите любов-та. Най-първо имайте уважение един към друг. Ако е за критика, ако има един, който знае да критикува, то съм аз. Аз не се спирам върху погрешките. Аз зная защо хората правят погрешки. Вие искате винаги много да имате, вие искате да се осигурите на земята. Че ние сме осигурени. С въздуха аз съм осигурен, какво ще го турям в шишето. Може би като се качвам по високите планини да ми трябва повече въздух. Но тъй, както съм, заради мене, като се качвам по планините, на високите места не ми трябва да нося въздух. Колкото се качвам нагоре, започвам обедите да ги правя много редки. Трябва да знае човек как да ги прави. Ще дишаш полека и ще задържаш въздуха. Ако се качиш нагоре и започнеш да дишаш бързо – ти си слаб човек. Седиш в ума си и се смущаваш защо си беден. Беднотията е едно голямо благословение. Не го съзнаваш това. Забогатееш, радваш се. Богатството е голямо нещастие. Ти си изменил нещата. В нещастието ти си щастлив и в щастието ти си нещастен. Обърнал си знаците. Ще ги смениш – на щастието ще туриш плюс и на нещастието ще туриш минус. Сега някои от вас ще кажете, че здраве нямате. Ти не си здрав по единствената причина, че не обичаш. Всякога, когато човек престане да обича – боледува. Изопачената любов носи всичкото нещастие в света и не-разбирания. Ще обичаш някого, понеже е закон. Ако искаш да живееш. Ако обичаш баща си и майка си – животът ти ще се продължи. Ако не обичаш баща си, майка си, брата си – ще се съкрати животът ти. Този закон от памтивека е констатиран. Казва: ”Аз не може да го обичам”. Сега какъв е аргументът, че не можеш да го обичаш. Има да ти дава – не можеш да го обичаш. Понеже не си платил. Искал си нещо да направи, нещо за тебе. Не го направил – не го обичаш. Прав е поводът. Но тогава ще му платиш по следната причина. Отива един поет при един богаташ. Богаташът казва: „Кажете му, че аз не съм тук”. Поетът чува това. Слугата казва: „Не е господарят тук”. След време този богаташ имал нужда от поета, поетът да направи нещо заради него. Той (поетът) му казва: „Няма го тук”. – ”Как, казва (богаташът), чувам гласа му”. – ”Аз, казва, повярвах на твоя слуга, че не си в къщи. Ти на мене не ми ли вярваш? Тук съм, но не съм заради тебе”. Обич нямат хората. Няма закон, който трябва да определи как трябва да се обичаме. Нямате правило. Какво правило има да обичаш един човек? То е единственият закон, който произтича от първата причина. Никой не може да ви определи колко трябва да обичате. То е новото положение. И когато ти се откажеш от това подбуждение, усещаш една скръб. Ти изпълниш това вътрешно подбуждение, ти се радваш, ти си на добрата страна. Изпълняваш Волята Божия, имаме одобрение. Не изпълняваш Волята Божия, нямаме вътрешно одобрение. Кой каквото да ти казва, ако нямаш вътрешно одобрение, ти ще констатираш работата.<br />
<br />
Сега аз нося два плода. Определил съм по-хубавият плод за себе си, другият плод искам да го дам на другите. Сега иде някой при мене. Как ще направите вие? Знаеш, колко мъчно се дава хубавото на другите. Аз правя обратното – това, което съм определил на другите, го давам на себе си и това, което съм определил на себе си, го давам на другите. Пък някой път оставам за себе си това, което съм определил за себе си. Казвам: Той не го заслужава. Те са философствувания. Всякога е хубаво ти, като делиш работите, за себе си да оставиш най-малкото, не оставяй най-голямото. Ако не искаш да се изкушаваш, като ти дадат кошница с грозде – остави за себе си най-малкото, ако искаш да бъдеш радостен. Ако оставиш за себе си най-хубавия грозд и на другите – малки, работата не е свършена. Хубаво е, ако ти си певец, всички да пеят и ти да останеш най-после, като няма вече кой да пее. Всички са изморени, тогава попей ти. Колкото да ти ръкопляскат или не, ти да бъдеш доволен. Ти искаш да излезеш на първо място, да кажат, че като тебе певец няма. Някои хора са по-одарени, работили са в миналото, имат хубав глас. Има сега едно съчетание на доброто, справедливостта и разумността. Ларингсът* е правен някъде, не е проста ципа. /Учителят пее “саааму”/. Какво ще разберете? Една дума е разбрана в тебе, когато даде един импулс. Ти вземеш, направиш едно усилие и след туй импулсът зависи от първия. Когато ти пееш, се усилва пеенето, тия думи са прави. Ако с всяко движение отслабва движението, проявата на мисълта не е правилна.<br />
<br />
Вие казвате: „Какво ще се качваш горе?” После вървиш, вървиш, казваш: „Днес е много топло”. Като тръгнеш, да ти е приятно, че е топло. Като се качиш горе на върха, какво ще придобиеш? Ще придобиеш нещо, което никъде другаде не можеш да придобиеш. Като се качиш, какво ще чуеш? Ще чуеш това: „Така всякога постъпвай в живота си, качи се на върха, на най-високо място”. Така постъпвай винаги, качи се на възможно най-високото място. Станеш сутрин, бъди благодарен на положението, в което си. Ако си слязъл в долината, че станеш неразположен – зарадвай се, че си долу на работа. Поработи малко, пак се качи горе на върха. Не си доспал -нищо. Може да си починеш.<br />
<br />
Та казвам:В мисълта си намерете един човек, който да се е научил. Винаги правете връзка с всички добри хора. Правете връзка с умните хора. Правете връзка с справедливите хора. Постоянно трябва да се прави връзка с добрите хора, умните и справедливите хора, за да стане една обмяна. Щом не правиш връзка с доброто – добър не можеш да станеш. Щом не правиш връзка с справедливостта – справедлив не можеш да станеш. Щом не правиш връзка с умните хора – умен не можеш да станеш. Да мислим за Господа тъй, както се проявява в цялото битие. Всеки човек, в когото Бог се проявява – направи връзка с него. Това е един от най-добрите методи. С най-малките разходи става. Сега се заражда възражението: „Нямаме условия”. В света условията ние сами си ги създаваме. Ако вляза в кладенеца и остана вътре, кой ме караше да вляза в кладенеца. Преди да вляза, трябваше да опитам въжето. Ако се скъса или ако оставя едно дете да ме тегли, детето не може да ме изтегли. Като влизам в кладенеца, ще направя така: ще взема единия край, ще го завържа и аз ще хвана единия край. Като вляза, сам ще се изтегля. Ако искаш да влезеш в кладенеца, свържи едното въже, прехвърли го през колелцето, то е най-сигурното, и сам започни да се теглиш. Ще излезеш. Няма да уповаваш на никого. Щом остане някой да те тегли, тогава работата е проблематична. Сам като се теглиш, трябва да бъдеш здрав.<br />
<br />
Казвам: Най-първо уповавайте на себе си. Разбирам – уповавайте на Бога, Който е в вас. Той ви учи. Ако вие Него не разбирате, тогава как ще се разберем с хората. Най-първо имайте почитание един към друг. Естествено да произтича. Бог изисква всички ние да се уважаваме и почитаме. Ако ти почиташ еднакво зелената и узрялата череша, почитанието е на място. Ти почиташ повече узрялата череша. Но и зелената върви по процеса на узряването. След това ще дойде друг процес. За всички неща в Божествения свят трябва да имаме една и съща любов. В любовта не може да има различие. Ние се лъжем. Любовта е неизменна. Тя дава и си заминава. Любовта не остава. Тя ти остави нещо и си замине. Няма да те пита: „Ти доволен ли си?” Ако си доволен – доволен, но ако не си доволен – тя няма да те убеждава. Такова нещо няма в Божествената любов. Тя ти оставя точно онова, от което ти се нуждаеш. Ако право го употребиш – добре, ако не – втори път тя друго благо ти оставя. Тя остави трето, четвърто благо и най-после ние оставаме нещастни, понеже благата, които Бог ни дава, ние не сме ги използували.<br />
<br />
Казвам: Сега трима души кандидати да се явят, да изпеят втория път “Сила жива” или “В начало бе Словото”. Или може да вземете “Един си ти, мой Мусала”. От де започва? От до – напрежение.<br />
<br />
Как си представяте? Като идете в оня свят, трябва да знаете езика на оня свят. Ангелският език вие не сте го учили. На кой език ще говорите, като идете там? Точен език е той. Като идете там и ако говорите на български, трябва да намерите някой преводчик*. Докато намерите – ще чакате, докато ви разберат ангелите. Като се научат, че сте българин, ще кажат: „Викайте някой българин”. Тогава ще се осведомят. Ако сте французин, ще намерят някой французин. Ако сте българин, да говорите съвършено български.<br />
<br />
Търпението е в качването към върха /чертежа/, слизането е лесно. Хората не вървят по един път. Казват: „По първия кой върви?” Оттам, отдето мъжът се качва, жената слиза. Оттам, отдето жените се качват, мъжете слизат. По това се отличават мъжете и жените. Отдето мъжете слизат, жените се качват. Затова не могат да бъдат на един ум. Искат сега да бъдат на един ум. Не могат да бъдат. Мъжете се качват, жените слизат. На другата страна пак ще се разменят.<br />
<br />
Другото нещо, за което вие правите погрешка е, че вие искате сърцето на някой човек. То не се позволява някой да има сърцето. Не се позволява някой да залага сърцето. Сърцето няма да залагате. То не се залага. Сърцето ще бъде извор – да извира. Него няма никъде да залагате, нито да се оплаквате. Няма да туряте сърцето на показ, да го пипат хората. Сърцето надалеч трябва да бъде от човешките ръце. Сърцето не трябва да се пипа. Щом започнат да пипат сърцето, отиде и се не видя.<br />
<br />
Няма никой право да ме пита обичам ли го или не. Аз зная сам. Щом го обичам – ще придобия живота, щом не го обичам – ще загубя живота. Щом го обичам – ще придобия знание, щом не го обичам – ще загубя знанието. Щом го обичам – ще придобия сила, щом не го обичам – ще загубя силата. Казвам: Най-първо обичта и необичта засяга мене. Та казвам: Вие, ако обичате или не обичате, сами ще се засегнете. Казваш: „Аз не го обичам”. Ти ще страдаш. Един човек, който не иска да го обичаш, мине-замине, остави ябълката. Сега ние искаме да накараме някой човек да ни обича, който не ни обича, ние искаме да му покажем, че го обичаме. Няма какво да му показваме. Няма какво да спираме Господа на мястото, нито да го извиняваме. По отношение на любовта никога не коментирайте. Кой колко обича – този е единственият въпрос, на който не трябва да се спирате. Някой искат да знаят колко ги обичам. Колко ме обичат хората – хич не мисля за това. Пък и аз колко обичам хората – и за това не мисля. Не е моя работа. Казва: „Колко ме обичаш?” Казвам: Не ви обичам. Какво ще разберете под думите “не ви обичам” или “обичам ви”? Какво разбирате, като казвате, че ви обича някой човек? Човек, който ви обича, като мине и види ябълката – я остави. Който не ви обича – ще вземе ябълката и ще я изяде, ще замине. Мине, ябълката седи на мястото – той ви обича. Мине, ябълката изчезнала – той не ви обича. Който ви обича, ще ви остави ябълката. Който не ви обича, няма да ви остави ябълката. Пише ви писмо – обича ви, не ви пише писмо – не ви обича. Има три вида писма – на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят. Най-лесно се пишат Божествените писма, духовните се пишат по-мъчно, а физическите – най-мъчно. Един-два часа ще вземе, докато напишеш едно любовно писмо. Понеже ще бъдеш критикуван. В любовта знаеш колко са прецизни.<br />
<br />
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО И ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.<br />
<br />
34. Лекция на Общия Окултен клас<br /><br />
4 юни, 1941 год., Сряда, 5 ч.с.<br /><br />
Изгрев</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%94%D0%B2%D0%B5_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%8F&diff=43182Две състояния2013-09-08T17:40:12Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Общ Окултен Клас]] -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1940]]–[[1941]])<br />
<br />
[[КНИГА: Прав път]]<br />
<br />
==ДВЕ СЪСТОЯНИЯ ==<br />
<br />
Отче наш. Цветята цъфтяха. <br />
<br />
Сега, като седите, имате две състояния. Половината от вас обичате да давате, другите имате да вземате. Седите по някой път недоволни, мислите какво ще се прави. Какво ще се прави? Или ще вземаш или ще даваш. Щом си болен, какво е състоянието? Имаш да даваш. Щом си здрав – имаш да вземаш. Здравето взема, болестта дава. Болестта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тук. Защо не си изпълнил обещанието?” Сега всичките хора имат една философия, която нищо не разрешава. Питате: „Това защо е така, онова защо е така? Как трябва да бъде?” Ами защо слънцето изгрева от изток? Защо залязва на запад? Откъде трябва да изгрява и да залязва слънцето? Казвате: „Защо трябва да изгрява от изток?” Хубаво, откъде трябва да изгрява? Засега най-хубавото място, откъдето изгрява слънцето, е изток. За бъдеще от другаде може да изгрява. Слънцето не изгрява от едно и също място никога. Мислим – идната година пак от едно място изгрява. Всякога има едно различие в изгряването. Те са тънки работи. Има трудни и лесни работи. Аз нарича-м лесните работи “дебело предене”. Щом не можеш тънко да предеш, преди дебело, колкото можеш. Щом имаш вълна – ще предеш дебело. Дебелото трябва да го направиш гладко туй въже. По какво ще се познае, че прогресираш? Дебелото ще го направиш тънко, по-тънко и по-тънко. Трябва да предеш. Слушам, (че) някой от вас предете доста дебело. Гледам, (че) някой от вас даже не пеете, установили сте се. Има един анекдот из американския живот. Отиват на едно събрание, дето всички са весели, пеят. Бащата казва на сина си: ”Синко, те пеят весели, нека пеят. Аз съм установен. Пял съм едно време, няма какво да пея. Нека пеят другите”. Детето си казва: „Баща ми е установен”. Един ден бащата впряга една малка бричка*, конят спира и не върви, навик имал да спира. Детето казва: ”Татко, конят се установи”.<br />
<br />
Установяването е да изхвърлите всичко из живота. Тук, преди години, идвам от нашето шосе от София, качвам се по нашия път нагоре. Един полковник с своя адютант в един файтон се возят. По едно време двата коня спират, единият гледа настрани и не иска да върви. Слезе полковникът от коня, конят тръгва. Като се качи полковника, той спира. Направи ми впечатление, седя и наблюдавам. Няколко пъти се качи и слезе полковникът и най-после каза на войника: „Карай нагоре, аз после ще дойда”. Как ще си го обясните? Може да си го обясните, както искате. Качи се на колата – конят върви назад, слезе от колата – конят тръгне. Качи се адютантът му – конят върви. Питам сега: Какво трябва да правиш? Необходимо ли е да се качиш, да те вози този кон? И без файтон може. Сега изводът какъв е? Да допуснем, че вие нямате обуща и ви е срам да излезете из къщи. Казвате: „Къде ще излезем, обуща нямаме.” Питам: Вашата мисъл права ли е, че нямате обуща, не искате да излезете? Че вие с обуща ли се родихте? Без обуща се родихте. Ако ви трябваха обуща, щяхте с обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видя онази къпина, каза му: „Изуй човешките си обуща, с боси крака трябва да дойдеш, с обущата, с които си роден”. Аз бих желал един ден да ви видя с боси крака тук. На туй място трябва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо няма да стане. Боси трябва да бъдете всички тук. Вие ще кажете: „Голяма ексцентричност”. Сега е два пъти по-голяма ексцентричност. Сега е по-голяма ексцентричност, не е до буквата.<br />
<br />
Имаш една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обул си ги. Казваш: „Не се мърдам” и вървиш. Седи идеята в ума ти: „Какво ще кажат хората?” Ако ходиш добре, хората ще кажат, че ходиш добре. Ако ходиш криво, хората ще кажат, че ходиш криво. Ако се клатушкаш като гемия*, хората ще кажат, че като гемия се клатиш. Ако пееш добре, хората ще кажат, че добре пееш. Ако пееш лошо, лошо пееш. Какво ще кажат хората? Кои са хората? Тази гръцка дума “хор”, “хора”, “хоро” – какво значи? Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш. Той отива напред, ти назад, това игра ли е? В играта има един ритъм. Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред. Един напред, друг назад – дисхармония има. В мисълта е същият закон. Хармония трябва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричат ги мъжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърцето. Те трябва да се комбинират. Едните трептения произвеждат топлина в сърцето, другите произвеждат светлина. Ако трептенията в ума произвеждат светлина, те са нормални. Ако трептенията произвеждат топлина, те са нормални. Щом едните не произвеждат топлина, други – светлина, ние казваме, че са анормални. Намираш се в едно особено състояние. Ти чувствуваш светът стегнат. Дойде топлината – обръща се. Дойде светлината – отвори света пред тебе, умът ти е отворен. Сега вас ви е страх по някой път от хората и има защо да ви е страх. Заекът, като се намери пред някое куче, го е страх. Защо? Защото кучето може да постъпи с заека така, както той не иска. Всякога ние се страхуваме, когато знаем, че ония хора няма да постъпят с нас, както ние искаме. Тогава какво требва да правиш? Требва да бъдеш от тия, лошите хора. Аз вземам “лоши хора” условно. Лоши хора в живота са ония, които зле постъпват. Ония хора, които добре постъпват спрямо нас, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаем”. Хубаво. Направете един опит. Знание е туй, което можеш да приложиш в даден случай. Имаш знание. Имаш една болка долу на пръста. Ако знаеш, веднага може да престане болката. Ти знаеш вече законите на организъма, можеш да премахнеш туй препятствие на болката. Как ще го премахнеш? Хубаво, турям голям товар на палеца. Палецът усеща болка 10, 20, 30, 40 килограма желязо тежи, усещаш, че палецът е притиснат, усещаш болка. Умният човек взема товара, туря го настрана, освобождава палеца. Ти седиш и викаш този, онзи, гледаш да ти помогнат. Не си свободен човек. Значи сила нямаш в себе си. Ти, ако не можеш 20-30 килограма, които тежат на палеца ти, да ги преместиш, пък искаш да даваш ум на хората. Ще вземеш товара. (Когато) не знаеш да вземеш товара, какво достойнство имаш? Казваш: „Не искам да се покланям”. Какво значи “не искам да се покланям”? Казват: „Аз не съм се научил да се покланям”. Казвам: Ти не можеш да живееш, докато не се кланяш. Ще идеш при някой извор, ще се поклониш. Ти не може да живееш, докато не се кланяш. Какво ще правиш? Не можеш да кажеш на извора: „Ти знаеш ли аз кой съм?” Изворът казва: „Аз нищо не искам да зная за хората, които не се покланят. Пет пари не давам”. Той върви надолу. Наведеш се, казва: „Заповядайте” (и) веднага ще вземеш вода.<br />
<br />
Вие сега сте от тези, които не се кланяте. Не че не искате да се покланяте, но някой път крака се вдърви (и) не може да го свиеш. Какво трябва да се прави? Някой път искате да вземете някой тон, но ларингсът* не се поддава (и) не може да вземете тона. Всякога трябва да държите едно състояние, което е меко. Никакво противоречие не дръжте в вашето сърце.<br />
<br />
Аз искам да изпеем едно упражнение: “Аз ще пазя топлината, която внася в моето сърце Божиите блага”. Ако ти не знаеш как да пазиш топлината, която внася в твоето сърце Божиите блага, ти всякога ще бъдеш недоволен. Божествената топлина внася Божиите блага. Ти може да четеш молитви, колкото искаш. Сега вие разбирате (от) четене на молитви. Пътуват двама души, единият слаб, другият силен. Единият казва: „Аз, каквато мъчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва”. Иде един бик. Той (човекът) чете молитви, но бикът го настига, натиска го на земята, както имаме такъв един случай с един наш приятел от Беброво на име Симеон. И тук има един брат, който се казва Симеон, Симеоновци има, пък и нашият престолонаследник се казва Симеон. Този бик не разбира от молитва. Този бик не е научил твоите молитви, натиска те. Онзи, силният, хваща го за рогата и му казва: „Пусни ме” и бикът го пуща.<br />
<br />
Една мъчнотия, ако не можеш да я хванеш за рогата, ти не си силен човек. Молитвата подразбира сила да имаш. Молитва, която не носи сила, не е молитва. В момента, в който се бориш, Бог, Който дойде в тебе, е силен, Той хване бика и казва: „Ще го пуснеш”. Като речеш да се молиш, станеш проводник. Натиснал те този бик на земята, като се обърнеш – хванеш го за рогата. Господ казва: „Ще го пуснеш”. Бикът разбира, че има сила и се подчинява на нея.<br />
<br />
Вие сега чакате за бъдеще да станете силни. Всинца сте се свикнали да очаквате времето. Казвате: „Времето не е дошло”. Като млад – времето не иде, като възрастен – времето не иде, и като остареете – и тогава няма да дойде времето. Като дете имаш добри условия, като млад имаш още по-добри условия, като възрастен имаш най-добри условия. Ако ти, като дете при добрите условия, като млад и като възрастен не из-ползуваш добрите условия и чакаш да остарееш – ти не ще имаш никак тогава условия, няма да имаш. Като чуят в света, че има стари хора, от цял свят изпращат комисия да ги видят. В милионите години едва ли ще се роди един стар човек. Че като се роди, старият човек е един зрял плод. Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе в оня свят. Голямо тържество дават на стария човек. Всички идват да го видят. То не е лесна работа. Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остаряхме”. Комисия дойде ли? Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човек, корона, огърлица и ще тръгне. Вие мислите, (че) старите хора са се сгушили. Сега това не е разрешен въпрос. Казвате: „То тъй съществува, но да има човек”. Какво да има? Да има пари. Питам: Дървото ли отива при децата или децата отиват при дървото, при плодовете? Имате един банкер. Той има вече зрели плодове. Ще идете при него, ще изпеете една песен (и) той ще ви даде. Аз сравнявам. Защо не се позволява едно дърво с плодове да го търсиш? Като ида при дървото, погледна го, дойде вятър и като го разтърси – започнат да пада-т плодовете. Плода, който падне долу, имам право да го взема. Онзи, който не е капнал, трябва да искам позволение. Онзи, който е капнал, имам право да го взема. Дойда при дървото, не ги събирам всичките (плодове), взема един-два, другите ги оставям на земята.<br />
<br />
Та казвам: Ако вие с вашата мисъл не можете да накарате плодовете на едно дърво да капнат на земята, де ви е силата? Да допуснем, че има едно въже, с което сте вързани (и) то има две хиляди нишки. Не можете да ги скъсате наведнаж. Питам: Ако всяка минута бихте откъсвали по един конец, две хиляди нишки за колко часа бихте ги скъсали? Две хиляди като разделите на 60, колко правят? Ами ако всяка секунда късате по една нишка, за колко часа ще ги скъсате? <br />
<br />
Вие в обикновения живот може да употребите каквито искате думи с едно, с две, с три, с четири значения, но като ученици в живота, за да бъдете силни, трябва да имате един речник, че всяка дума да има свое значение. Ти казваш “топло”. Какво означава “топло”? Ти казваш “студено”. Какво означава “студено”? Ако кажеш: „Гладен съм”, какво означава? Като говорите за любовта, казвате: „Божествена любов, човешка любов, плътска любов”. В човешката любов има известни съображения, известни интереси. В човешката любов ние всякога искаме да вземем. Всяка любов, която иска първо да взема, е човешка любов. Всяка любов, която първо дава, е Божествена любов. Ако свържем думата “давам” с Божествената любов, “вземам” с човешката любов, ние ще имаме идеята. Казваме сега: „Не ме обичат хората”. Всички казват: „Ти обичаш ли ме?” Децата са много умни. Аз съм забелязал, (че) децата най-първо питат: „Ти женен ли си? Деца имаш ли?” Значи, пита ме дали съм женен. Защото, ако съм женен и имам деца, дал съм нещо от себе си. Децата имат една определена идея. (Детето) пи-та: „Деца имаш ли и колко деца имаш?” Иска да знае колко си щедър. Колкото повече деца имаш, счита, че си щедър. Като нямаш деца, счита, че ти още не си влязъл в Божествения свят. Казва: „Че защо сега да нямаш деца?” Какво ще му кажеш? Аз често казвам: Жена нямам, деца нямам. Казвам им: Млад съм още. Казвам им: Вие имате ли деца? – ”Като израснеме”. Казвам: И аз не съм израснал. Жененето става точно навреме. Не можеш да се жениш всякога. Какво разбирате вие под думата “женене”? Не само трябва да се качите на една каруца, но тази каруца трябва да тръгне, и да тръгне добре. Не да ме прекатури на пътя, да си пукна главата и да сляза да ходя пеш. Като се кача – да ме занесе на местоназначението. Женитбата е качване в Божествената каруца, на каруцата на любовта. И двамата седнат на каруцата вече нашироко. Женитбата в света е най-приятният живот, който някога човек може да има. Отдето минеш – с овации, с венци, посрещане, ядене, пиене. Да живее човек. Сега вие казва-те: „Лошо е”. Ние не сме отговорни за това. Когато те турят на някое менгеме*, не си виноват. Стягат те. Защо те стягат? Да извадят нещо от туй менгеме. Ние, съвременните хора, сме стегнати много. Менгеме-та има. Трябва да бъдем по-свободни. За да бъдем свободни, има закони човешки, има закони духовни и Божествени закони. Най-първо трябва да изпълним човешките закони, после законите на духовете и най-после Божествените закони да разбираме. Тия закони са закони на тялото, законите на човешкото сърце и законите на ума. За да можем да се освободим, то става по един начин.<br />
<br />
Сега в вас седи идеята: „Аз съм вече на 45 години, остарях. Аз съм на 40 години, аз съм възрастен”. Че ти още нищо не си свършил. 40 пъти земята обиколила около слънцето, върти се с 39 километра в секунда, тя се движи, пък ти, като си седял на пружината – ти си остарял, не е ли смешно? Тя обиколила 40 пъти, ти казваш: „Остарях”. Като се върти земята, тя има един ритъм. Чули ли сте ритъма на земята? Като се върти, тя пее. Знаеш ли как пее земята? Толкоз деца има по кората си, правят й главоболия, ровят кожата й, тя хич не обръща внимание на тия деца. Като погледне слънцето, пее си тя. Слушали ли сте гласа й? Евангелистите казват за земята: „Този плачевен идол”. Земята пее и като пее – всичко върви, като пее – всичко расте, слънцето изгрява и залязва, ветровете веят от пеенето на земята.<br />
<br />
Сега можете ли ми изпя: „Аз ще пазя тази Божия топлина, която внася в моето сърце Божиите блага”. Можете ли да ми я изпеете? Трудно е. Защо е трудно? Аз ще изпея песента, не се безпокойте, ако я забравите. По един начин, по втори, по трети, никога няма да забравите тази песен. Както и да я пеете, е правилно. Не мислете, че трябва да я научите и само по един начин да я пеете. /Учителят пее: “Аз ще пазя тази топлина, която внася в моето сърце Божиите блага”/. По който начин и да я пеете, няма погрешка. Сега аз бих ви изпял “Отче наш”. “Отче наш” ще пеете по един начин, но като дойде “и избави нас от изкушение”, ще го пеете по друг начин. “Отче наш” е тържествено. /Учителят изпя “Отче наш” тържествено, после изпя “не веди нас во изкушение, но избави нас от лукаваго”/. “Не веди нас” е опасна работа. Има един голям пехливанин*, като те хване, казва: „Знаеш ли да се бориш?” Ако се борим с дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме. /Пее: “И не веди нас в изкушение”/ . Ние може да минем от една гама* в друга. Не ме въвеждай, Господи, в това изкушение, за да мога да ти служа, както трябва. Ако се изкушавам, няма да мога да ти служа. Ще се справим с дявола. Той засега е по-силен от мене. Тъй ще пеем: „Не ни въвеждай в изкушение”. Дяволът, като дойде, като те погледне – знае слабостта ти къде е. Обичаш парите, току ти се усмихне, започва да ти показва златото. Хване те за врата, седне отгоре ти, натисне те и казва: „Вардете го”. Като те върже дяволът, тогава изтегли соковете, после те остави. Ти си разнебитен духом, казваш: „Прекарах голямо изкушение”.<br />
<br />
Ще оставим тия (неща). Искам да мислите. Не искам да ви запознавам с дявола, вие сте запознати с него. Вие сте го видели облечен с цилиндър, с фрак*. При мъжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне им се, казва: „Високоуважаеми господине, моите почитания. Високопочитаеми”, че като го хване за врата, сега няма да представям страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Няма да му казваш какъв е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни. Че когато видите онзи железар с своя чук (как) кове на наковалнята, наклал* огън, казваш ли му кой му дал правото да нажежава желязото? Той го нажежи, удря го с чука, туря го в огъня, после в водата, ще кажеш: „Какъв е този човек?” Дяволът е скулптор. С благоговение ще се спреш, ще кажеш: „Много хубаво, на място постъпва човекът”. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побегне. Никога досега не съм срещал това тълкувание. Като срещнеш дявола – обикни го, той ще побегне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лош от една котка. Горкият, навсякъде го хокат, няма кой да го обича. Каквото стане в света, все той (е) виноват. Само като го погледнеш, като дойдеш до него, на голямо изпитание е това същество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладее и не може да завладее. Таман дойде – хванат го. Колко пъти са му рязали ноктите, колко пъти са му чупили зъбите, майстор е. Счупят му един зъб, направи друг, по-хубав. Изрежат му ноктите, направи по-хубави нокти. Майстор е човекът.<br />
<br />
Сега да имате една ясна представа за онази борба вътре, на която вие минавате, за светлината, която трябва да дойде. Една млада сестра ми казва: „Господин Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе в живота?” Ако го разбираш, ще те ползува. Ако не го разбираш, ще ти бъде товар, няма защо да го носиш. Ако научиш песента, ще те ползува. Ако една песен само я носиш, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува светлината, какво те ползува вятърът, какво те ползуват камъчетата, какво те ползуват реките? Онези, които не разбират законите, може да кажат, че нямат полза. Тия реки не са създадени само заради мене. Какво ме ползува реката? Ако тази река ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живеят вътре. Ако в дадения случай въздухът не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вятърът? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано с всички. За да мисля аз, преди мене безброй същества са мислили, приготвили са условията. Ако аз съм първият човек, който трябва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трябва да мислите, за да уредите вашата работа – късно е. Ако работите ви не са редени от по-рано – нищо не може вие да уредите.<br />
<br />
Колко ни говорят, че трябва да имаме любов към Бога. В какво седи любовта към Бога? В Божията Любов ти няма да вземеш ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любов отивате с големи чували. Една капчица, като взема от нея, е достатъчно. Вие вземате цяла стомна или идете с бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна от Божията Любов. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трябва да знаеш, да мислиш. Какво може да произведе една искра? Нещо зло? Но тази искра може да запали цялата земя, ако й се дадат условия. Значи тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй житеното зърно дадете условия, то след време има магическа сила. Казвам: Малкото в нас е, което е живо. От любовта ти ще вземеш един малък зародиш. Но любовта ти ще посееш в твоят ум, твоето сърце и твоето тяло. Веднага ще имаш резултати. Няма да се безпокоиш, ще се оставиш Божията Любов да се проявява, както тя знае. Няма да поставиш закон какво нещо е любовта. Аз съм говорил толкоз за любовта. То още не е любов. То е външна работа. Сега казват, че любовта имала цветове, но цветовете не са любов. Може да кажете, (че) любовта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любов. Може светлина да носи, но любовта не е това, което носи. Чистота може да носи в себе си, но тя е проявление на Бога в всичката Негова пълнота. Като кажем: „Бог е Любов”, имате вече всичките възможности в себе си, не само за даден момент, но за цяла вечност имате всичките възможности. Ако вие схващате така вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любов. Казвате: „Ако постигнем всичкото познание, после какво ще има?” Че там се спъвате всички. Аз съм слушал много мъже да казват: „Сега ме обича, ами за бъдеще не зная дали ще ме обича”. За мене въпросът е ясен. Ако го виждам, че носи едно шише с вода, зная след колко време, като започне да излива водата, ще излее водата из шишето. Няма да иде целия ден, но няколко, 10-15 минути. Ако шишето е от едно кило – за 15 минути ще свърши водата. Любовта ще престане. Тогава казвате: „Това не е любов”. Но ти си повярвал в любовта в шишетата. Шишето не е един извор, това не е любов. Любов е това, което никога не тече и никога не изтича. Думата “изтича” има двояко значение. Любовта никога не се свършва.<br />
<br />
Дошли тук някои за първи път да ме търсят, влезли в салона, отворили там и взели бушоните, задигнали крайната крушка, два бушона по 150 лева, за 40-50 лева крушката, задигнали ги и си отишли. Казват ми: „Няма светлина в салона”. Отварям в моята стая, понеже е друга фаза – свети. Идвам тук, няма ги бушоните. Дошъл, извадил бушоните и си заминал. Казвам: Затваряйте. Какво означава това? Без бушони светлината ще дойде ли? Ние ги поправихме без бушони, но днес трябва да купим. Казвам: По някой път и в вас дойдат електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнат бушоните. Тогава в ума не свети, сърцето не работи. Не дръжте отворено, както тук. Ще заключиш, че само ти да стъпваш. Ще отключиш, ще заключиш. Щом дойде до сърцето, този ключ да го държите вие. Само вие отваряйте и затваряйте сърце то си. Никога не давайте да отваря и затваря сърцето ви някой друг. Само на едного може да (го) поверите. Като дойде Господ, понеже Той ви е дал сърцето и ключа на сърцето ви, само на Него може да поверявате ключа. Като дойде някой друг, ще кажете: „Не”. Като дойде някой млад момък при една мома, казва: „Може ли да ми дадеш сърцето си?” Че защо му е? Ако една мома иска моето сърце, защо й е? Тя има едно, и моето сърце – две сърца. Защо й са две сърца, кажете ми?<br />
<br />
По същият начин онзи техник дошъл тук и ми откраднал бушоните. Не зная друг път да са крали. Разбира човекът, той ще ги продаде евтино. Ако знаем, ще ги купим. Ще ги вземем по-евтино. Който от вас го намери, купете бушоните и аз отгоре ще ви дам 20 лева. Работите не вървят, защото бушоните ги няма. Всичките наши неразположения на сърцето се дължат, че бушоните на сърцето ги няма, бушоните на ума ги няма, бушоните на тялото ги няма. Ще бъде заключено, да се не губят бушоните.<br />
<br />
Та казвам песента: /Пее: „Аз ще пазя тази топлина, която внася Божиите блага в моето сърце или в моята душа”/. Като станете сутрин – пейте песента. Всеки ден до идната сряда, като ставате – пейте я. Кой както знае – да я пее. <br />
<br />
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ИЗПРАТИЛ. <br />
<br />
33. Лекция на Общия Окултен клас <br /><br />
28 май, 1941 год., Сряда, 5 ч.с.<br /><br />
Изгрев</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B0_2&diff=43181Правата посока 22013-09-08T17:29:54Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Общ Окултен Клас]] -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1940]]–[[1941]])<br />
<br />
[[КНИГА: Прав път]]<br />
<br />
==ПРАВАТА ПОСОКА==<br />
<br />
Отче наш. Бог е Любов.<br />
<br />
/Направихме едно упражнение/. Прави. Ръцете настрани, с длани една срещу друга. Дясната ръка леко докосва лявата и се движи по лявата до рамото, докато дойде надясно. После лявата се поставя пред дясната и се движи по дясната, като леко я докосва. Така пет пъти.<br />
<br />
Всякога трябва да се стремите да създадете сами интерес към онова, което се интересувате. Всеки един човек е създаден по един особен начин. Той трябва да намери своя си път. И когато намери своя си път, той се радва. Запример: детето има желание да се изправи. Най-първо то се ражда при съвсем други условия. В него има вътрешен импулс да се издига. Докато се издигне употребява един начин, втори, трети, четвърти, среща много мъчнотии. Като се изправи, трябва да знае да ходи. Вие мислите, че е лесна работа. Не е лесна работа, изисква наблюдение. Добрият човек върви по един начин, лошият върви по друг, един престъпник по друг. Котката върви по един начин, конят – по друг. Всички животни имат един метод. Не искам сега аз да ви въвеждам в противоречието. В този кръг има две противоположни течения. Ние правим упражнението отляво надясно и отдясно наляво. Те са две противоположни посоки. Има една разлика. Онези, които са създали лявата ръка и онези, които са създали дясната, са написали на тях. Колко неща са написани на лявата ръка – потребни са още хиляди години, докато се прочете този материал. В лявата ръка е капитала, който е вложен. В дясната ръка е капитала, който си обработил. Онзи, който разбира, ще види в лявата ти ръка онзи капитал, който е вложен, а в дясната ръка е туй, което ти си обработил. Сега мнозина уповават на онова, което име дадено. Но дадения капитал трябва да се обработи. Човек може да бъде даровит без да използува своите дарби. Пък може да бъде малко даровити да използува дарбите си.<br />
<br />
Да кажем, че привидно се движат в две противоположни посоки, но това движение е успоредно. Перспективно така се показва, че е противоположно. Но тия хора, които се движат успоредно в противоположни посоки – не е едно противоречие. Ако двамата се движат в една и съща посока, може временно да се движат в противоположни посоки. Вземете движението на двамата в кръга. Може ли да се движат в една и съща посока, когато единият отива напред, другият като че отива в противоположна посока, когато вторият отива вдясно, първият отива вляво? В туй движение единият и другият не знаят, но те вървят успоредно. Та казвам: Вие по някой път се спъвате, казвате: „Този не върви с мене”. Този, който остава назад, той е тил, заради вас. След това ще бъдете тил, заради него. Тъй щото в даден случай не можете да държите първото място.<br />
<br />
Казвам: Кое ви интересува? Религиозните хора искат да бъдат в оня свят. Какъв ще бъде оня свят? Че е някакъв свят. Някакъв красив свят. Материалистите, които не приемат оня свят, казват, че в този свят те искат да бъдат богати. Какво богатство? Да имат хубаво направена къща, въобразяват си. За тях, материалистите, раят е тук, а за духовните раят е някъде другаде. Но едните и другите ще се разочароват. Материалистите, в края на краищата, трябва да остареят и умират. Искат-не искат, вярват-не вярват-трябва да умрат. Виждат, че отиват някъде. Къде отиват-не знаят, дигат си раменете. Онези, които вярват в другия свят, те се утешават, малко утеха имат. Единият го осъждат, няма никаква надежда за помилване. Религиозният пък има малко надежда, че като иде в другия свят ще го опростят вече. Вие вярвате воня свят, но имате пак нещо, което ви мъчи. Ти вярваш в Бога, но се сърдиш на другаря си, за малка работа кипнеш. Защо – и ти не знаеш. Някой взел някой крив тон, размърдал въздуха, казваш: „Не го взел хубаво”, сърдиш се. Или някой не е облечен, някой цвят има, който ви дразни. Може вие да сте облечени в червена дреха, но минавате между биволи, ще ги разсърдите, ще ви гонят.<br />
<br />
Та казвам: Първото нещо, че вие имате една мисия, дадена в света. Тази мисия вие ще я намерите. Ще намерите разгадката. Щом ви дам яденето, вие сами намирате как да го ядете. И най-малките същества знаят как да ядат. В яденето, ако си умен, ще придобиеш нещо. Ако не си умен, много малко ще придобиеш. Имате условия да бъдете здрави хора, да бъдете щастливи хора, но трябва да разбирате законите на щастието какви са. Някои искат да добият религиозно щастие. Религиозните искат да се молят само на Бога. Те считат, че тялото е място на греха. Че туй тяло трябва да се омаломощи. Това е едно криво разбиране. Ако ти не знаеш как да употребиш тялото си, то е друг въпрос. Но без тялото какво ще направиш? Ако нямаш здраво тяло, ако нямаш здрави ръце, очи, уши, всички тия удове*, какво ще направиш в света? Зависи от очите как ще гледаш. Ако знаеш как да гледаш, ще видиш нещата красиви в човека. Ако не знаеш как да гледаш, ще видиш това, което не е красиво. Ако знаеш как да гледаш, ще видиш красота в устата, но да гледаш, когато тази красота иде. Защото всяко нещо на своето време иде. Красотата, която сутрин има слънцето, на обяд не може да я намериш, по обяд има друга красота. Ако, когато слънцето изгрява, вие не може да я видите, ако по обяд вие сте под някоя круша, под крушата как ще видите красотата? В какво седи красотата на обедното слънце? Че на обяд имате най-голямата светлина. Следователно предметите ще ги видите много ясно. Сега обедната светлина аз уподобявам, имате най-голямото благословение, което Бог ви е дал. На обяд той почива или той работи и не може да види красотата. Като дойде обяд е зает с някаква своя преживелица. Да кажем вие сте служащ в някоя банка или учреждение, щом се върнете по обяд, каква красота ще видите? Уморен сте от работата, искате да почивате на обяд. Когато имате най-големите условия за блага да ви дадат, вие сте зает с посторонни* работи. Случило се някъде в учреждението сте изгубили 1000 лева, вие се смущавате къде отидоха 1000 лева пари. Ако сте семеен, имате дъщеря, дошла бележка от училище, че дъщеря ви не учи, слаба е. После хванали се някакви поетически писма, които тя приема и праща. Какво лошо има, поете. Върне се на обяд, мисли за писмата на дъщерята. Аз ги наричам: това са засади. В света има същества, които правят само засади за човека. Тъй както рибарите ходят, виждали ли сте ги? Турил мрежата на рамото, тръгнал по брега, прави научни изследвания. Току погледнеш, хвърли мрежата, започне да тегли едно въже, погледнеш – 10-15 риби се хванали. Извади ги, тури ги в торбата, пак ходи. Някой път и вие може да попаднете като тия риби в такава мрежа. Вървиш, таман си хубаво разположен, някой рибар току хвърли мрежата и ти попаднеш в неговата мрежа. Христос казва на своите ученици: „Елате, ще ви направя ловци на човеци”. Има два вида рибари: едни, които спасяват хората и други, които ги погубват. Сутрин, като станете, вие сте разположен духом. Някой път вие сте неразположен духом. Не знаете причината. Изменете посоката на вашата мисъл. Може би мисълта ви отива, някъде се движи. Може да мислите за децата си, понеже имате един център на главата, вие мислите за дъщеря си, че когато стане на 20 години трябва да я жените, какво ще правите, дали ще намерите такъв момък на света. Казвате, че дъщеря ви е деликатна, дали ще се падне такъв деликатен. Смущавате се. Разбира се аз ви навеждам един пример. Вие нямате дъщеря, не ви е така приятно, но след колко години може да имате такава дъщеря? Някой път вие се занимавате със себе си, какво ли ще стане с вас. Нищо няма да стане. Вие сте една пъпка на едно дърво, ще цъфнете, ще завържете, ще дадете плод. Не се безпокойте. Безпокоите се колко голям ще стане плода. Плодът ще стане, колкото трябва. Една ябълка ще стане колко? Повече от едно кило не може да стане. В България веднъж гледах една дюля над едно кило тежка. Такива дюли дървото не може да ги удържи. Ако има 400-500 дюли, ще изпочупят клонищата. Сега правя сравнение, за да ви обясня някои работи. Вие имате заложби вътре в себе си. Едно голямо богатство, което не го знаете къде е заровено. Мене са ми разправяли за много богати хора, които, като ги е страх да не ги оберат, иде, че си зарови имането някъде. Като го зарови, понеже земята се движи, след 4-5 години имането се преместило 4-5 пръста и не може да намери гърнето. Търси го, не може да го намери. Изгуби той настроение, търси, търси, започне да мисли, че го видял някой и обрал гърнето. Но гърнето се преместило. Трябва да знаете посоката, по която се мести. Едно дърво, един дъб в сто години се премества на два метра. След сто години ще го намерите не там, където е посадено. Ако турите едно гърне при един дъб, туй гърне ще се премести по посоката, по която се движи дъбът.<br />
<br />
Да кажем: Кое е онова, на което вие може да разчитате? Вие казвате, че имате вяра. Вярата ви трябва да бъде като една подбудителна причина и един стимул. Вие сте изкусен архитект, или изкусен художник, или изкусен музикант. Ще турите вярата си в туй, за да развиете във вас дарбата. Ако сте музикант- ще свирите. Цял живот няма да бъде музика. Музиката ще улесни човека. Когато музиката се е появила в човека, станало едно подобрение на цялата раса. Адът е място без музика. Най-голямото страдание е без музика. Няма музика – няма какво да те насърчи. Когато се е появила светлината – то е музика. И звукът в ушите на хората – то е благословение. Трябва да се вслушвате в природата. Не само да гледате светлината, но да видите какви промени тя прави. Вие трябва да правите опити лятно време, когато се печете на слънцето, как се печете, запример? Пекли ли сте лявата страна, после дясната страна, да видите какво влияние ще упражни слънцето върху вас? По някой път някои излагат главата си на слънцето по обяд. Един наш приятел беше правил опити, по няколко часа се пекъл, но като се върне – замае му се главата. Сега, ако се спра да ви обяснявам, то са технически, лекарски работи. Защо се замайва главата на човека? Ако минавате по един мост над някое високо място, мостът е тесен. Ако е широк- добре, но представете си, че мостът представ(лява) една греда над някоя пропаст (с) 40-50 метра дълбочина, започва да ви се вие свят. Две противоположни чувства имате. Най-първото се зароди чувството на самосъхранение, че може да паднете. Но виждали ли сте онези акробати, които вървят по въже с върлина? Върви човекът по въжето с върлината от единия край до другия край на въжето. Аз съм привеждал примери за смелостта на хората. На един акробат опъват едно въже над Ниагара, минава сам по въжето с върлината. После взел едного на гърба си и минава с него. Питам: Кой е по-смел – онзи, който минава с върлината или онзи, който се качил на гърба му? Онзи, който минава с върлината, има вяра в себе си, че може да мине. Онзи, който се качил на гърба му, има вяра в онзи, който го носи. Когато вие вършите нещо сами, но когато вие се качите на гърба на някого да минете Ниагара, над това голямо бучене, една малка погрешка и ти, и той ще идете. Когато се качите на гърба на провидението, имайте вяра в онзи, който върви по въжето. Той не пада, той е провидението, което ще ви пренесе по това въже. Казвам: По някой път вие може сами да минете, по някой път може да носите някого на гърба си. Ти ще се радваш, че онзи, който е на гърба ти, има вяра. Казваш: „Трябва да имаш вяра”. Ако аз може да премина по това въже, той има вяра в мене. Казва: „Качи се на гърба ми”. Казвам: Ако имаш вяра – качи се, ако нямаш вяра – не се качвай. Ако аз имам вяра, че може да го пренеса -да го поканя, ако нямам вяра – ще кажа: „Не трябва да се качиш, защото аз за себе си едва гарантирам дали ще може да мина или не”. Казвам: Всинца в живота минавате по това въже. Някой път минавате през много стръмни места.<br />
<br />
Казвам: Има с какво да се занимавате. Най-първо имате три неща, с които трябва да се занимавате сега. Да изучавате какво нещо е любовта във всичките течения и всестранни проявления. Да изучавате какво нещо е Божията мъдрост. Да изучавате какво нещо е Божията истина във всичките нейни проявления. На някои от вас косите са побелели. Защо побеляват косите? От тревога. Ще повикам всички, които са направили главите си бели, казвам: Слушайте, искам сега косата ви да почернее. Казват някои, че е хубаво да побелее главата. Някой път е хубаво, но някой път не е хубаво. Ако вие посеете жито в бяла пръст и посеете жито на черна пръст, черната пръст дава по-хубаво жито. Сега вие имате желание да бъдете праведни, да не направите никаква погрешка. Че да прави човек погрешки е приятно нещо. В музиката или в изкуството се правят погрешки. Разправяше ми една актриса, че онзи диригент се ще намери някаква погрешка, педант, ще намери грешка в движението, че не си турила ръцете, както трябва, поза не взела, темперамент нямала, нямала това, нямала онова, не била доста сериозна. Какво ще бъдеш сериозен на сцената? Представяш как бесят някого, как ще го представиш? Или представяш някаква комическа работа, как ще я представиш? Гледам комическите работи са пресилени. Рядко ще намериш естествени. Всичките неща са все пресилени. Казвам: Всички ние изобщо пресилваме работите. Не е лошо това.<br />
<br />
Като станете сутрин, определите си да има нещо ново да внесете в себе си. Говорите за вашите вярвания. В какво седят вашите вярвания? Казвате, че Бог е любов. Какво отношение имаме към Него и Неговата любов? Какво отношение има към мене? Най-първо Божията любов има отношение към способностите, които Бог ми е дал. Той всякога ни поощрява, казва: „Имаш хубав глас, имаш хубава памет”. Да кажем някой от вас може да е способен, много лесно изучава езици. Някой е певец, много лесно изучава песни. Някой лесно изучава някое изкуство, някой лесно изучава шивачество, някой – художник, да знае къде да тури думите. Знае да тури един глагол на най-хубавото място. Омразата има ли глагол? Може ли да ми кажете един глагол на омразата? “Мразя” – какво означава “мразя”? “Мразя” излиза от мраз. То е филологически.<br />
<br />
Имате долу отрицателно, горе положително. Онзи, който те мрази, значи не ти дава никакви условия да се проявиш. Един разбойник, като те хване, ще ти запуши устата, да не издадеш никакъв звук. Ако издадеш звук, ще дойдат ония, които искат да те освободят, ще те намерят. Той ти запушва устата, да не говориш, да не знаят къде си. Вие се намирате в трудно положение. Тогава, ако устата ви е запушена, какво трябва да правите? Трябва да вярвате. Човек е свободен в своята мисъл. Никой не може да ограничи мисълта на човека. Има три неща, на които може да вярвате: мислите ви никой не може да ограничи, чувствата ви никой не може да ограничи и постъпките ви никой не може да ограничи. Постъпките аз разбирам даже, като си вързан, едно малко движение пак можеш да направиш, не може да те спъват. Има един закон: ако вие знаете да се движите – и най-дебелото въже може да го скъсате. Пък ако знаете музика, вътрешно като изпеете една песен, да скъсате въжето. Трябва да бъдете един гениален музикант, за да скъсате едно дебело въже. Вие имате едно обезсърчение вътре в душата си. Не е ли това едно дебело въже, което ви е вързало? Като изпееш една песен, да скъсаш това въже. Трябва да има нещо, на което да разчитате. Казвате: „Господ всичко може да направи”. Това е заради Него. Ние трябва да имаме вяра в това, което Той може да направи. Казва: „Това, което ми казваш, ще стане”. – „Аз не го виждам”. – „Ти не го виждаш, но ще стане. Дали го виждаш или не – ще стане”. Ние виждаме ли, че земята се върти? Наблюдавали ли сте месечината, че когато месечината е обърната към нас, е валчеста. Защо именно ние гледаме месечината оттук-оттам? Че тя е над нас. А пък, ако идем на месечината, ще виждаме земята. Ние виждаме месечината над нас. Ако идем на месечината, ще виждаме земята над нас. Като гледаме месечината, гледаме същество по месечината, виждаме неговата глава. Понеже гледаме неговата глава, накъде ще гледа това същество?<br />
<br />
Ние по някой път, като правим упражненията в един кръг, една част на кръга се движи вляво, другите се движат вдясно. Ако вземеш дясната страна, противоположната страна се движи вляво, но движението е едно и също. Дали вляво или вдясно се движат, движението е едно и също, в една определена посока. Щом си в този център, в каквато и посока да се движиш- всичко ще постигнеш. Щом си извън този център, въпросът е друг. Щом вярваш в Бога, постижение ще имаш, каквито и да са постижения. Ако искате да бъдете богати, колко богатство ви трябва? Ти, за да бъдеш богат, ще имаш толкоз пари, колкото ти тежи тялото. То е мярката. Тежиш 65 кила – 65 кила злато, ако е злато. Но ако са диаманти? Ако човек е от радий*? Радвайте се на постиженията, на всичко онова, което става вън от вас. Радвайте се на постиженията на всеки един човек, понеже и тия постижения са и ваши. Радвайте се на вашия пръст, понеже вашият пръст като расте, всички други части растат пропорционално. Щом една част се развива във вас, съразмерно с това във вас се развиват и другите способности. Та казвам: Ние водим един животи считаме, че другите хора нямат никакво отношение към нас. Мислим, че само онова, което ние може да постигнем, то е реално само. Не е така. Когато краката се движат повече, съразмерно с тях се развиват и ръцете, съразмерно с краката се развива и човешкият ум. Сега всеки един от вас се нуждае от нещо. Общи неща трябва да се започнат. Как вие се справяте с вашите мъчнотии? Разправяше ми един приятел, казва: „Хванала ме е една индиферентност*, нищо не ме интересува, безразлично ми е”. Пресищане. Като човек ял много сладки работи, не му се яде вече, преситил се. Ядеш нещо много, пресищане става, ражда се контраст, искаш нещо киселичко. Някой път, когато някои хора са яли кисели работи, в тях се заражда желание да ядат сладки работи. Казвам: Избягвайте пресищанията. Не мислете постоянно върху едно и също нещо. Казваш: „Няма да бъде тази работа”. И няма да бъде тази работа. Хубаво е някоя работа, която е много вървяла, да се спре. Ако сте много богат, хубаво е да се спре богатството. Даже земята, като се движи с голяма бързина, не се движи едновременно седна и съща бързина. Но има едно малко намаление на бързината и усилване на бързината. В този промеждутък тя си почива. Представете си, че вие се движите с бързината на една кола или, че се движите с колата на светлината. Ако пътувате с колата на светлината, колко време ви трябва, за да се спрете на една гара? Една тристахилядна част от секундата се изисква. Знаете колко е това време? Вие мислите как ще излезете. С каква бързина трябва да излезете? Вие седите по някой път и изгубвате вашето щастие, понеже трябва да бъдете много внимателни. То се изисква не една секунда, не едно мигновение, но още по-кратко време. Човек трябва да бъде много внимателен. Никога не допущайте една отрицателна мисъл да ви обсеби. Казвате: „Остарях”. Макар да ви казват, пак не вярвайте, че сте остарели. Вие оставете отслабването. Старостта не е нищо друго, освен една неорганизирана материя в човека. Всичките негови лоши мисли образуват отлагания, утайки, отлагат се около неговата нервна система, наричат се “артериус склероза”. Не допущайте лоши мисли в ума си. Вие по някой път говорите за новото учение. В новото учение трябва да бъдете. Ние сме спокойни, когато сме добре облечени, но трябва да се облечеш със скъсани дрехи, да имаш сто дупки на роклята на една сестра и закърпени. После, да бъдете с боси крака, хубаво измити, като вървиш- хората да обръщат внимание, ти да вървиш и да не обръщаш внимание. Ти се безпокоиш какво ще ти кажат хората. Ако бих направил опит да ви кажа да идете боси в града, колцина бихте го направили. Аз няма да направя този опит никога, защото вие ще се върнете. Как? После, вие не сте носили дрехи, които обичате. Гледам дрехите ви, но те не съответствуват на вашите желания, цветът на косите ви не мяза*, цветът на веждите, на очите не съответствува. После, правите известни движения, които никак не съответствуват. Буташ лявата си ръка. Ако не си разположен- бутай нежно лявата си ръка. Като буташ лявата си ръка, внимателен трябва да бъдеш. Ти буташ пръстите си грубо. Обхода нямаш, ти нарушаваш Божествената хармония. Ние мислим, че сме господари на себе си. Човек трябва да има една хубава обхода. После, не се смущавайте. Гледайте само хубавите работи в света. Гледал съм – двама души си приказват. Третият стои, като че не го интересува, пък дава ухо. Защо ти е това, което ще кажат? Аз да ви кажа какво ще каже. Този човек е пътник, бил на студено, ще разправя за студа, как ходил. После разправя, че се е простудил, че го болял корем, как пил топла вода, разправя, че минал през една местност, паднал, навехнал си крака. Сега ти казваш да чуеш. Хубаво. Двама млади си приказват, ти искаш да чуеш. Какво има, че си приказват. Брат и сестра, и двамата млади, си приказват. Аз да ви кажа за какво си приказват. Приказват си за баща си и майка си. Братът и сестрата благодарят на Господа, че се намериха, толкоз години минали – сега се намериха, прегърнат се. Какво лошо има? Те сега казват: „Не може така”. Щом мислим другояче, ние вървим по пътя на онези, които създадоха противоречията в живота. Та най-първото нещо: Не допущайте противоречие във вашата душа.<br />
<br />
/Учителят нагласи цигулката/. Българите, които разрешавали този въпрос, толкоз хиляди години пели, играли, без да разрешат въпроса на живота. По този начин, и хиляди години да минат, въпросът няма да бъде разрешен. Българинът разрешава въпроса така: /Учителят свири тъжна българска песен/. Какво е разрешението? Българинът, като иска утеха, казва: ”Попейте ми”. След туй е минал въпросът на болния. /Учителят пее: “Има излаз в живота, има излаз в живота за благото на душата. Онзи, който вярва в любовта, той ще намери своя път, веднага светлината ще озари неговата душа. Той ще бъде свободен да намери мястото на своята душа ”/.<br />
<br />
Казвате: „В какво седи?” Ще пеете. /Учителят пее: “Всичко може да постигна, всичко може да постигна ”/. Ти може да се подмладиш и може да остарееш, зависи от твоето знание, което ти имаш. Ако си умен – ще се подмладиш. Ако си глупав – ще остарееш. – „Колко време ми взема да го наредя?”<br />
<br />
Та казвам: Ще бъдем свободни да изразим онова, което е в нас, онзи порив. Никога не въздействувай на един Божествен порив. Всички трябва да пазите правилото: Когато има нещо Божествено – дайте ход. Не въздействувайте на Божественото в себе си, понеже се осакатявате. Казвате: „Това не може да направя, онова не може да направя”. Всичко в Божествения порив е право. Направиш една малка погрешка – нищо не значи. Казвам: Първо ние ще се научим да бъдем хора свободни. Ние на земята сме дошли да правим погрешки. Защото от погрешките ти си свободен. Погрешката не произтича от факта, че ти искаш да направиш погрешка, но от желанието да направиш нещо добро. Даваш на едно дете една ябълка, (но) понеже то няма зъби да я сдъвчи, отхапне и цели парчета гълта в стомаха. Не че искаш нещо лошо, но от несъобразителност. Втори път ще счукаш или ще свариш ябълката и ще му дадеш. Често ние като страдаме, страдаме от доброто желание. Всички искаме да бъдем здрави. Една наша сестра, доста напреднала, иска да бъде здрава и пита: „Кога?” Ако искаш да оздравееш не питай кога ще оздравееш. Дали сега ще оздравееш или след хиляда години, хиляда години – то е един ден, и един ден са като хиляда години. Така казва Писанието: „Хиляда години пред Бога са като един ден”. Ще оздравееш. Кога? След хиляда години. Казвам: Днес ще оздравееш, довечера. На друга една сестра майка й болна и казва на майка си: „Вярваш ли?” – „Вярвам”. – „Ако вярваш, ще оздравееш”. Майката повярвала, хванала тоягата и оздравяла. На мене това ми разправяха и аз ви го разправям. Вярвайте. Вярваш- ще се подмладиш. Казваш: „Главата ми ще почернее ли?” Ако вярваш- главата ти ще почернее. Ако можеш главата си да боядисаш с боя, а не можеш да я боядисаш смисъл. Ако можеш да сгъстиш светлината, главата ти ще почернее. Ще разредиш светлината и главата ти ще побелее. Ние разредяваме светлината повече, отколкото трябва и следствие на това косата става бяла. Дали сме от тялото повече, отколкото трябва. Икономия трябваше.<br />
<br />
Та казвам: В новото учение вярвайте в Божествената сигурност. Онези, които ви обичат, са ви дали повече, отколкото вие съзнавате. Не се колебайте в онова прозрение. Може да имате прозрение. Мислите: „Какво има да се учим много?” Едва сме започнали новото. Ако този кръг се намалява или увеличава, с намаляването или с увеличаването на предмета, ние знаем, че предмета или се отдалечава или се приближава. Това показва една относителна реалност, която показва посока на движение. Ако нещата се намаляват – те се отдалечават от нас. Ако се уголемяват – те се приближават при нас. Ако някой път ние изгубваме посоката на истината – или ние се отдалечаваме от истината или истината се отдалечава от нас. Защото, ако едно същество от невидимия свят (дойде) при вас и вие към него храните едно недоверие, то ще се отдалечи. Ако любовта дойде при вас и вие към нея храните едно недоверие, тя се отдалечава. Вие искате да знаете дали някой ви обича или не. Ако човекът оставил един самун хляб, като минал край вас- той ви обича. Като минете покрай един извор, питате (ли) обичали ви? Онзи, който направил извора, ви обича. Някой минава покрай извора и се кланя пред него. Някой казва: „Много нависоко гледа, много е горделив”. – „Не съм толкова горделив, аз при всеки извор клякам, навеждам се и със смирение поздравявам изворите. Навеждам се да пия вода. Не казвам водата да дойде при мене”. Кой от вас не е клякал при изворите? Казвате: „Горделив човек”. Не е толкоз горделив. Ние вдадения случай мислим, че сме повече, отколкото сме. В даден случай аз съм повече от някого. Той се безпокои, пък аз съм спокоен. Той се безпокои, че е сиромах, пък аз зная, че има заровено богатство. Той седи и се безпокои аз като гледам долу. Той гледа и казва: „Черната земя”. Тя е черна, но има нещо хубаво. Черната земя трябва да се обработи. Той като замине, изваждам гърнето. Той казва: „Къде е гърнето?” Всичкото богатство е заровено в човешкия мозък, само трябва да го обработите, да разровите. Ако идете на телефона и повикате някого, няма ли да дойде? Ако имате закона на любовта и ще ви говорят вашите по телефона. Там е станцията, вие сте забравили номера, не знаете къде да идете. Тук, в главата, седи станцията. Ти казваш: „Имам нужда от малко хляб. Имам нужда от малко спокойствие, имам нужда от малко памет, имам нужда от хубаво разсъждение, имам нужда от музика, имам нужда от изкуство”. За хиляди работи трябва да се работи. Сега често питате колко сте успели.<br />
<br />
Имайте една тетрадка и направете опит с три букви: А, Б, В. Сутринта като станете – напишете ги. На другия ден ги разгледайте. Защото има хора, които започват дебело и свършват тънко. Има други – започват тънко и свършват дебело. Други ги пишат равномерно от единия до другия край. Тези, които започват тънко и свършват дебело, увеличават лихвите. Други, които започват дебело и свършват тънко, намаляват лихвите. Казва: „На другите вземам 16%, пък на тебе ще взема 5%”. Другият казва: „Аз съм вземал 5%, но на тебе ще взема 16% накрая”. По-хубаво е да имате тези, смирените, отначалото до края тънко. Кое е по-хубаво? Но като ги съедините, какво ще стане? Започват дебело сутринта, на обяд – тънко, и вечерта – дебело. Какво се е постигнало? Нищо не се е постигнало. Дебелото е материализъм, тънкото е идеализъм. Най-тънките работи на едно място са дебели въжета. Едно желание в човека може да се удебели. Може някой да ви каже десет пъти, че ви обича и нищо да не направи. Пък може веднага да ви каже, че ви обича и да направи нещо.<br />
<br />
Във вашата мисъл, във вашите чувства и във вашите постъпки, каквото кажете – направете го. Кажете, че ще направите нещо за Господа – направете го. Казвате, че ще направите една разходка за Господа – направете я. Макар да си чиновник, вземи отпуска, иди, не казвай нищо на хората, иди, направи една разходка за Господа. В този път, като направиш една разходка, ти ще се разправяш с Господа. Като се върнеш, ще бъдеш радостен. Ти казваш: „Време нямам, условията са такива”. Време има доста, който знае. С биволска кола много време се изисква да идеш до слънцето, но за светлината се изисква 8 минути. С биволска кола трябват 250 милиона години, а със светлината – 8 минути. Невъзможните неща са с биволската кола, възможните са със светлината. Вярвайте в светлината и работата ще се уреди. Аз искам да се освободите от всичките ваши книжни пари и да остане ефекти в златото. И другото не е лошо. <br />
<br />
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.<br />
<br />
32 Лекция на Общия Окултен клас<br /><br />
21 май, 1941 год., Сряда, 5 ч.с.<br /><br />
Изгрев</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%BE_%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5&diff=43180Приятно занимание2013-09-08T17:26:35Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Общ Окултен Клас]] -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1940]]–[[1941]])<br />
<br />
[[КНИГА: Прав път]]<br />
<br />
==ПРИЯТНО ЗАНИМАНИЕ ==<br />
<br />
Отче наш. Бог е любов.<br />
<br />
Представете си, че ви се задава една тема да опишете какво нещо е добрият живот. Как бихте го описали? Казвате: „Човек да знае”. Човек и да знае, не може да живее добре. Знанието помага на добрия живот, но не носи добрия живот с себе си. Някой може да говори за изкуство, да опише какво нещо е изкуството, но трябва да бъдеш художник,да знаеш в какво стои изкуството. Или по някой път може да ви зададат тема да опишете красотата. Но красотата в какво стои? Красотата, хубавото е много общо казано.<br />
<br />
В живота всички сте станали много страхливи, чрезмерно страхливи. Като станете 40-50 годишни, казвате: „Остаряхме”. Сега ще ви дам друго едно. От 1 до 40 години ти си млад. От 40 до 80 години ти си възрастен. От 80 до 120 години ти си вече в старост. Някой още на 40 години е, той още не е станал възрастен,а казва, че е остарял. Вие казвате: „Много са тия години”. Какво са много. Нямате понятие за мерките в природата. Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете. На 80 години, ти си на 8 години. Нулата нищо не значи. На 120 години си (като) на 12 години. Като си на 4 години, казваш: „Голям съм”. На 8 години като е, мисли, че е възрастен. Станали сте много учени. В вас влезе мисълта, казвате: „На 40 години съм”. Мислиш, (че) много знаеш. Какво знаеш? На 40 години много знае човек, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има в 40-тях години. Не е правил сметка 40 години колко дни имат,колко месеци имат. Че си боледувал няколко пъти, глава го е боляла няколко пъти, чупил си крака няколко пъти – много знае. Че го излъгали в търговията – много знае. Че го излъгали, изкуство е да те лъжат хората. И хубаво става. Младата мома се излъгва с копринена рокля, обещават й: „Царица ще бъдеш,това ще бъдеш”. Като се ожени, мъжът е професор,тури я за ученичка, иска да я научи как да готви, да шета, да мие, слугиня няма – всичко тя работи. Че какво лошо има в това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието”. Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”. Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен? Сериозен е, проточи си лицето. В какво стои тази сериозност? Трябва да ядем. Наука е да ядеш. Знаеш (ли), как се яде? Защо Господ Го дал яденето? Чрез яденето ти се запознаваш със света. С черешите ще запознаеш какви са по вкус. Аз,ако искам някой човек да придобие някакво качество, ще го храня с череши, не през цялата година, но през особени дни. Ако искам да внеса друго качество – ще го храня с сливи, не през цялата година, пак в особени дни. С ябълки ще го храня, с круши, но не през цялата година.<br />
<br />
Представете си, че житото би имало нашето съзнание, както ние имаме. Какво понятие би си съставило (то) за човека? Задигне ги някой човек, тури ги в чувала, хич не мисли – хайде на воденицата. Вие виждали ли сте тия стари, български воденици? Има един кош конусообразен,изсипва житото по едно улейче. Има два големи камъка, има един чакълдак*, едно дрънкало, като бута житото – пада. Житото казва: „Какво престъпление направих,че ме въртят в тия камъни?” Стане на брашно, събират го пак в чували. Казва: „Кажете ми прегрешението, за да се изправим. Защо е туй наказание?” Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите там”. Житото страда. Дойде друго прегрешение. Извадят едно корито, извадят брашното, турят вряла вода. То казва: „Защо тази жена ни мачка? За какво е туй мачкане?” Вие не знаете. Мачка ги, мачка ги, те страдат. После тя започва да ги дели. “Вие, казва, да не се карате”. Проповядва им братство и равенство. Отдели на теб това, на теб онова, хайде в пещта. “Ами този огън защо е?” – ”Не знаете ли?” Все не знаят. Най-после извадят хляба от пещта, турят ги на трапезата, започват да ги дъвчат в устата. (Те) казват: „Не се ли свършва нашето страдание?” <br />
<br />
Сега всеки от вас може да представи този пример. Ние минаваме и туй, което го правим,го считаме, че е в реда на нещата, че така трябва да бъде. Право е. Щом дойде нас да мелят, дойдат по-умни от нас, хванат (ни), турят ни под хремеля*, казваш: „Защо е туй?” Ти не знаеш. Турят в чувала, защо – не знаеш. Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,(че) не знаеш. Пък има един начин. Човек,който мели брашното – той не е много учен. Аз казвам: Ти не си много учен човек. Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците. Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват. После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат. Остават триците. Житото трябва да го ядем тъй, както си е. Не му трябва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*. Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш. Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”. То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение. Има един анекдот. В турско време, когато идвали турците у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*. След като дойде в къщи и го угостиш,че му платиш за всеки един зъб по един грош. За 32 зъба, че е ял в къщата ти, ще му платиш. Ти ще заколиш една кокошка, ще го угостиш и ще платиш диш-хакý. В Варненско един дерибей* отива при една вдовица и тя отива и се оплаква. Тя казва: „Нямам да имам пари да му дам”. Викат този турчин и му казват: „Какво искаш?” (Той) казва: „Зъби имам да ми плати”. Повалят го земята, избиват му всичките зъби. Казват: „Досега имаше зъби, но понеже сега нямаш – няма да ти плащат”. Сега ви се избиват зъбите, за да не вземате диш-хакý. Ние, съвременните хора, колко неща има, които трябва да се поправят. Сега ходите по кино, гледате (на) киното как стават разрушенията, как влезли германците. Какво печелите сега? Казвате: „Да научим нещо”. Много хубаво. Какво ще научите? Вие сте писатели или поети, вие обидите някого. Може обидата да е много деликатна*. Един поет,когото не обичаш,той писал стихотворение, турил думите: „Брава, брава, от това умря нашата крава”. Аз дойда и кажа:“Брава, брава, от това оживя нашата крава”. Ако кажа: „Брава, брава, от това умря нашата крава”, ти ще се обидиш. “Брава, брава, от това оживя нашата крава” – то е пак малка ирония, много деликатна. В политиката има такива неща. Много учен човек, даже и бръмбарите какво правят знае, и червейчетата как вървят знае, всичко знае. Всичко знае. Червейчетата вървят ли като човека? След като каже, че червейчетата знае как вървят,че ирония има. Този червей крака няма. Червеят едва учи огъването. Той е един студент,който учи огъването. Толкоз знае. Само изучава кривата линия. Всичкото му знание, като прекара 10-20 прераждания, едва може по тази линия да върви. На изпит се явява. Комисията казва: „Този червей се е научил как да се криви, минава в по-горен клас”. В по-горния клас направят го стонога, че му турят сто крака. Сто крака да ги движиш,да ги контролираш отляво, отдясно. Що му са сто крака? Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонираш”. На всеки крак да знаеш да командуваш – знание се иска. След туй, като се научиш да командуваш на 100 крака, дават ти по-малко. Ние сме дошли до двата крака. Два крака – на единия пет пръста и на другия пет пръста – 10, и на ръцете 10 пръста – те са 20. И ние мисли-м,че сме се освободили. Да знаеш да си милваш пръстите. (На) един пианист колко му взема, докато се научи да контролира пръстите. (Някой) казва: „Знае да си мърда пръстите, тури ги на пианото”. Онзи 20 години учи и като седне – изкара нещо от мърдането. В мърдането има голяма разлика. Господ турил езика, но да знаеш как да го мърдаш. Да знаеш как да го мърдаш,че като кажеш една дума – да бъде съдържателна. Ако не знаеш как да мърдаш,думата не излиза, както трябва, може да удължиш думата, да туриш дълги вълни. Може и средни вълни да туриш,и къси вълни. Казват: „Едно и също е”. С късите вълни отдалече вземаш какво става. От дългите вълни станциите са близо. С дългите вълни, то е на физическото поле. С дългите вълни на земята може. С средните вълни – в духовния свят. С късите вълни – в високите светове. Някой от вас нали искате да се разговаряте. Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят. Тук на земята може да се разговаряте. Казва ти някой: „Аз те обичам”. Като ти каже, тъй мръдне ти под лъжичката. Някой ти каже, че те обича – не ти мърда. Казваш: „Сладка е думата”. Казал я през езика, не я приемаш. Казваш: „Сладката е думата”. Дойде един човек при тебе и казва: „Дай ми 5 лева”. Погледнеш,не искаш да дадеш. Някой, който ти поиска 1000 и 2000 лева, мръдне ти сърцето, изваждаш и казваш: „Господ така казал”. Но този човек е учен,знае как да каже. Като каже – нещата стават.<br />
<br />
Една майка казва на детето си: „Днес ще идем да се молим за дъжд”. Тръгват да се молят за дъжд и майката нищо не взема. Детето взема омбрелата* и казва: „Мамо, дъжд ще имаме, да се пазим”. Майката казва: „Може да има, не знаем дали ще има”. Детето взима омбрелата и мисли, че дъжд ще има. Ние в някои отношения сме като майката. Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигурен. Отиваш да държиш една реч. Казваш: „Дали ще мога да държа речта или не”. Аз опека 1000 хляба, окръжаващите хора са гладни. Аз положително зная, че от хляба няма да остане ни един от фурната. Ако опека хляба, но тия хора са взискателни, най-малко половината ще остане. Казвам: Тия хора не ме обичат. Не че не те обичат хората. Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език. Колко години ви е трябвало да научите българският език. Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение? Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение. В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има? Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане. Българите казват “пола”. Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата “любов”. Каква любов – физическа, духовна? Къде да намират хората? Щом говориш за любовта, еднозначуща дума ли е? Солта, понеже си я опитал,че има един солен вкус – има едно значение. Захарта има едно качество – сладчина. Думата “горчивина” има едно значение. Вземете думата “чистота” – едно значение има. Значи вашата чистота, когато няма никакъв примес, е чистота. Оризът е чист, когато няма примес с камъчета. Житото е чисто, когато няма къклица* вътре и т.н.<br />
<br />
Казвам: Какво може да се каже? Какво може да ви се каже от 1 до 40? Казвате: „Как Учителят нас ни забавлява, той ни счита за деца още”. Че то е привилегия*. По какво се отличава детето? Детето е доверчиво. Каквото му кажат,всичко го интересува. Много любознателно е. Ходи, отваря тук,затваря там,дири, интересува го. Възрастният започва да се отделя от другите хора. Възрастният не е като малките. Ще си направи къща, ще си намери един съдружник и ще започне търговия. Идва един брат,който учил този занаят, млад брат, пита ме, казвам му: „Не ти трябва”. Казва: „Не за себе си, аз имам занаят,брат ми обича бакалията*”. Казвам: „Ще имате мъчнотии”. – “Може да ги преодолеем”. Казвам: „Хубаво, направете опит”. Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме. Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат. Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци. Масло нямаш,сирене нямаш,това няма, онова няма, ориз няма. Казват: „Какво сте вие да ни заставяте?” Казва: „Искам да намеря”. Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”. Рекох: „ще почакате малко”. Аз казвам: „Колко разноски имате?” – ”3500 на месец”. Казвам: „Половината покривате ли ги?” – ”Покриваме ги, разбира се”. За половината плащате за уроците. Туй, което учиш,ще мислиш,че на професор плащаш. 1500 лева плащаш. Ученици са плащали по 500 лева на урок по музика. Един наш музикант 200 лева вземаше на урок. Тук имахме една сестра, която 200 лева даваше на урок. 200 лева – много пари ли взема?<br />
<br />
Че природата като ви дава всичко без пари, оценявате ли? Ние живеем,дишаме въздуха. Казваме: „Този свят не е уреден”. Не бил уреден светът? Че как не е уреден? Ти досега нищо не си плащал за въздуха. Как ще уреди природата, че навсякъде може да ходиш? Даром вземаш. После, да те научи да не бъдеш много егоист. Тя ти определила, че като вземеш една вдишка, не можеш да я задържиш повече от три секунди. Капиталът за три секунди го вземаш. Като минат,ще го върнеш назад,нов капитал ще вземеш. Дишането е търговска работа на земята. Този капитал трябва да го увеличите. Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете. Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди. Тогава ще бъдеш търговец горе-доле. Децата ти ще бъдат облечени, и жената ти и ти ще имаш къща. Всичко туй ще имаш. То е капитал. Ти от въздуха, ако не можеш да извадиш онова, което е в него, природата е скрила много работи и иска да ни застави да работим.<br />
<br />
Ние сега искаме да живеем. Най-първо три процеса има в добрия живот. Най-първо ще се научиш да мислиш. Знаеш (ли), колко мъчно е да се мисли? Не е лесна работа. Когато човек дойде да разреши някаква чужда задача, започне да се грижи. Грижата не е мисъл. Мисълта е приятно занимание в природата. След туй ще се научиш да чувствуваш,да мислиш,да чувствуваш и да постъпваш право. Това са три начина. Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувствуваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш. Животът,като изкуство, е най-голямото благо, което ни е дал. Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие с себе си. Представете си, (че) по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си. Ако не знаеш как добре да мислиш – ще развалиш ушите си. Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш. Ако започнеш да яде ш,че не вземаш участие в яденето, всяко ядене ще бъде безпредметно. Тогава ядеш нещо, но то е като пръст. Нищо не усещаш. Ако човек остане без вкус,нищо не му се яде. Много пъти хората умират,те предпочитат така, отколкото да минава храната. Като ядеш – да усещаш нещо приятно. Вземеш една хапчица, втора, трета. Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме?” Не е невежество. Ние тук имаме един брат,той сега е в Америка. Като го гледаш – дрехата му накапана, само капки. Ще кажеш сократовски, че не обръща внимание. Сократовски живот живее. После някой ходи разчорлен*, косата му така. Казва: „То животът не седи в обличането”. Ами в какво седи животът? Ако умът не е облечен добре, ако сърцето не е облечено добре и ако тялото не е облечено добре – това сý равносилни неща. Ако умът оставиш гол, сърцето голо и тялото голо – ти си закъсал вече. Та казвам: За добрият ум,който е работил,природата туря бележки.<br />
<br />
Аз трябва да ви дам да направите едно ухо, което показва доброта и активност. Как ще го направите? /Учителят начерта две линии на уши/. Това ухо е горе-долу хубаво. Първото ухо – право мисли, разсъждава. Второто е активно – нищо не мисли. Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли?” Смята: „Тъй, ако го направя, какво ще излезе?” Добрите условия минават,не намира време да направи. На втория ден пак същото нещо. Пак седи цял ден, пак намери, че няма време. На третия ден лятото иде, нивата непосята остава. Онзи, активният,прави погрешки, но криво-ляво работи. Казва: „Може ли да се изправя?” Този преодолява тази слабост. Какво се образува? Образува се човешката уста. Това е единият полюс. Ти, като си оратор,мислиш какво да кажеш на публиката. Туй ли да кажеш или не. Ще кажеш на хората неща, които са верни.<br />
<br />
Говорим някога за хигиена. Казвам: Никога не стъпвай на пета, понеже туй след време зле ще се отрази върху теб. Мозъкът не обича сътресения. Стъпвай на пръсти, за да събудиш най-първо ума. Мисли, че после действувай. Не като удариш ръката си да мислиш. Казвате: „Търпение трябва”. Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде? В нетърпението ръката се проточва. Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката. Ако продължа – отиде ръката. Ако продължа ръката в нетърпението – отиде ръката. Може да ми вземе един-два месеца, докато ми заздравее ръката. Казва-те: „Защо е нетърпението?” Ако не си търпелив в работата – ще се повредиш. Това са елементарни работи. Вие разглеждате търпението. Търпението е едно от най-добрите качества на човека. То влиза като елемент в ума на човека. По ум трябва да бъдем търпеливи, по сърце и по воля. Не само да мислиш и нищо да не правиш,то все още не е търпение. В търпението ние разбираме човек да бъде силен. Изисква се той да стане съвършен. Само тогава той ще бъде търпелив. Казват: „Ти си много търпелив”. Сега и дума не може да става. “Ти си доста търпелив”. И аз,като разглеждам,още трябва търпение. Някой път търпелив е в малките работи, но не е в големите работи. С малки работи правим пакост на себе си. Дойде някой при мене и той ми говори, че бил женен,деца имал. Аз имам цял хляб, повярвам му, дам му целият хляб. Той нито е женен,нито деца има. Аз му дам целият хляб,че и той да е благодарен,и жена му да е благодарна, и децата му да са благодарни. Казва: „Цял хляб ми даде”. На този човек виждам, (че) жена му не е там,децата му не са там. Ако ми хвали мъжа – ще добие известни качества. Ако хвали жената – ще добие други качества. Ако хвали децата – ще добие трети качества. Трябва да го хвалят. Някои от (вас) искате да не ви хвалят. Но като не ви хвалят,вие се докачите. “По някой път слушам с каква ирония Учителят говори туй”. По някой път ние се обличаме, обличаме, че се облечем в същите дрехи. По някой път ние може да се усмихнем и да се покажем много весели. Турили сме една маска, минаваме за весели. Някой път влизам при някой бакалин, (той) обръща внимание на другите. Аз,като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа. Щом си направя сметката и му платя, пак си обърне гърба, към другите мющерии* гледа. Сега представете си, че аз съм един бакалин,вие сте само клиент, учениците. Вие влизате, не купувате. Не може да си купите от моята бакалия. Като излезете, какво ще кажете? “Изгубих си времето”. И бакалинът казва: „Изгубих си времето, през целият ден нищо не можах да продам”. Там като в затвор е.<br />
<br />
Сега аз съм ви говорил толкоз време за Любовта. Може ли да ми кажете някое от вашите произведения на Любовта? Какво именно сте произвели от Любовта? Искам да ви видя произведението. Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито, ечемик, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй. Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате. Аз съм готов да го продам. Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна. Всичко не ни се дава даром. Природата изисква от нас да произведем нещо. Тя е първа, която ще вземе. Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе от някъде. Да ви говоря за неща, които са непонятни. Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли. Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства. Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки. Плодове са това. Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове. Ако нямат плодове – няма да ги държим за красота. Казвам: В едно отношение в природата ние сме като плодните дървета. Имаме цена за онова, което раждаме в себе си. Всичките същества имат особено разположение. Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят,както ние правим с безплодните дървета – режем ги за соба-та*. Греди правим. То е външна страна. В много отношения ние сме в света като плодните дървета. Ако искаш да се подобри положението ти – имай най-хубавите мисли. На всичките хора мисълта не е една и съща. Тя е много разнообразна. Мисълта на животните е една, на хората е друга, на ангелите е трета. Безброй са формите, в които една човешка мисъл може да се облече.<br />
<br />
Аз бях при един българин. При него идва един бе-ден студент. Този българин беше богат човек и този студент иска да му помогне нещо. Той не му помогна. Замина си студентът. Рекох: „Ти изгуби едно голямо благо”. – ”Че как?” – ”След 10 години той ще бъде министър в България. Ти трябваше да му помогнеш,защото той ще ти помогне след 10 години. Един ден той ще ти даде урок като министър и той не ще те погледне”. – ”Министър. Че как тъй?” Ти трябва да разбираш. Имаш едно яйце, трябва да разбираш качествата. Змийското яйце, като го излюпиш или кокошето яйце – какви свойства ще имат?<br />
<br />
Курдисала* се една кокошка и снася по едно яйце пред вратата ми. 40 деня наред носи. Аз го считам туй (за) късмет. Аз взимам яйцата, които тя носи. 40 яйца е снесла. Казват: „Да ги опечем. Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-папа. Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката. Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”. Мене ми дойде на ум на тази кокошка да направя едно добро. Казва: „Искам да ме освободите от това робство. Някой ден ще изчезна, ще ми откъснат главата”. Казвам: Щом носиш яйца, главата й не могат да режат. Решихме да я купим. Колкото искат – ще я купим,ще я насадим,ще излюпим пиленца. Ще кажете: „За една кокошка ни разправя”. Запознахме се с кокошката, милвам я по главата, тя ме гледа. Казва: „Неудобно ми е”. Казвам й: Няма нищо. Питам: Кой кара тази кокошка, отде-накъде дойде там? Те се крият,когато снасят яйца. Не се спирам върху туй. Затвориха я два деня и като я пуснаха – пак дойде. Казват: „Полог трябва, за да носи”. Тя и без полог носи. Някоя ще се качи на полога и няма да носи. Казвам: Ако тази кокошка иде при мен и аз ще й направя услуга.<br />
<br />
Вие, когато ще снесете нещо, идете в преддверието на Господа. Умна е тази кокошка. И вие, каквото направите – там го направете. Не сме направили много удобно на кокошката. Дърва турят там по някой път. Та казвам: Всеки един човек,каквото прави – да го направи в преддверието на Господа. Ако на друго място носи яйцата – ще хвръкнат. Само веднъж тя снесе в 5 часа след обяд, а (през) всичкото време – в 9, 10, 11 часа сутринта. Някой път в 8 часа, 8 без 10, 8 и 15. Наблюдавам времето, когато е топло – снася по-рано. Щом е студено -снася по-късно. Казвате: „Обикновени работи”. Цяла философия има. Като снася – зная какво е времето. За да направим някое добро по-рано – времето трябва да е добро. Щом правиш по-късно доброто, щом мислиш по-бавно – значи студ има. Най-първо няма да мислите, че сте стари. На 40 години сте млади. Онзи, който е над 40 години, е възрастен. Няма нито един,който да е стар. Сестра Попова е единствената.<br />
<br />
Турците казват: „Много приказки за воденица”. Може да ви кажа така с три думи. Мисли добре – да имаш светлина в ума всякога. Чувствувай добре – да имаш всякога топлина в сърцето и сърцето ти да тупа равномерно. Лекарите пипат пулса. Като чуваш сърцето – да пееш една песен. /Учителят пее: “Търпение, търпение, търпение”/. Имам сиромашия. Още като пея – бръкна в джоба си, имам нещо. Аз още като пея – хората се влюбват. Някой бръкнал,турил в джоба. Аз се преструвам,че не го виждам. Престана да пея тогава.<br />
<br />
Бъдете умни деца, не мислете, че сте възрастни. Не мислете, че туй се е случило. Всичко, каквото ви се случи в света, като влезете в Божествения свят, всичко, каквото ви се случи – за добро е. Бог е, Който работи, Той ни опитва. Та умните деца разбират. Каквото и да ти се случи – за добро е. Може да те посаждат на нивата – за добро е. Той е Единственият, каквото направи – считай го за добро. Другите, каквото правят, прави различие. Дойде ли до Бога, имайте една свещена мисъл. Да имате едно мнение, че Господ, каквото прави – за добро е. Да бъдем доволни от онова, което Той ни дава.<br />
<br />
Сега туй е по отношение на Бога. За другите същества, каквото правят – там ще пазим нашия ум, ще знаем Господ ли говори. Щом другите говорят, ще видим какъв процент (са). Това правило не е за другите хора, само за Бога е. <br />
<br />
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЕМ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРОВОДИЛ.<br />
<br />
31 Лекция на Общия Окултен клас <br /><br />
14 май, 1941 год., Сряда, 5 ч.с. Изгрев – София</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%A9%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC_%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5&diff=43179Ще направим жилище2013-09-08T17:21:20Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Общ Окултен Клас]] -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1940]]–[[1941]])<br />
<br />
[[КНИГА: Прав път]]<br />
<br />
==ЩЕ НАПРАВИМ ЖИЛИЩЕ ==<br />
<br />
Отче наш. Бог е Любов.<br />
<br />
Всички, които сте тук, нямате еднакво разположение. За разни неща мислите всички, за работа мислите. Чакате нещо да ви се даде, дали ще бъдете съгласни с онова, което вие мислите. Не само така вие мислите, всичките хора мислят така.<br />
<br />
Какво подразбирате под думите “възможност”, “постижение” и “осъществяване”? Като ученици, ако ви се дадат възможности в природата. В дадения случай дадено е на човека нещо, то е една възможност. Тази възможност сама по себе си не иде, тя съществува като едно външно условие. Да кажем имате възможност да разбирате. Какво подразбирате? Или имаш възможност да обичаш или имаш възможност да те обичат. Сега вие дойдете до едно разрешение, казвате: „Природата е създала така нещата”. Природата как ги създала? Когато аз създавам нещо, аз го създавам според моето разбиране. Природата ли го създала? Или по някой път питам: Защо аз съм такъв? Твърдим,че Бог ни е създал. Има нещо в нас,което Бог е създал,но има нещо, което Бог не го е създал. Ти си сприхав човек и казваш,че такъв Господ те е създал. Че си сприхав,то е твоя работа. Че мислиш разумно, то е друг въпрос. В Божествените работи има един непреривен* процес,Божествените работи не могат да се прекъснат, непреривни са. Човешките са преривни. Запример: ти дишаш – то е Божествена работа, трябва да дишаш. Защо не е твоя работа? Не може ли другояче? Ако може – направи го. Казваш: „Не може ли другояче?” Направи, ако можеш,толкоз умен човек си. Сега не може да се измени. – ”Мене вече ми дотегна”. И мене вече ми е дотегнало, но... Целия ден като една помпа да дишаш,вървиш,тази помпа тегли буталото, мислиш много работи да постигнеш. Какво ще постигнеш? По някой път ние пресилваме нещата, че нищо не може да постигнем. Не е вярно. Аз вече съм постигнал и има много работи да постигам. След като постигнеш,какво ще стане? След като е постигнал,какво е добил? Казва: „Ще постигна нещо”. Се има постижения, но ние, като постигнем нещо, ние обичаме мързела. Мързелът е главната цел. Той мисли да постигне нещо, че вече да не работи. Религиозните са станали религиозни по единствената причина, че искат да не работят. Аз гледам тук,някой път работя по закона на природата, чопля нещо и някои ученици ме питат: „Какво правиш?” Казва ми: „То тъй не се разкопава, тъй се разкопава”. Защо тъй се разкопава, а не тъй? Казва: „Дядо ми каза как да разкопавам”. Дядо му казал и той досега не е направил опит още. Друг казва: „Еди-кой си не е търпелив”. Ами че един голям извор,който блика постоянно, търпелив ли е? Големите извори са крайно нетърпеливи. Но търпеливи са онези, тихите извори, които едва текат. По-добре да боботи. Сега аз съм на страната на нетърпеливите хора, те са работните хора. Като дойде до тебе – бърза, направи нещо. Ще направи някаква погрешка. Ти считай, че не е направил някаква погрешка. То е твое схващане. Човекът свършил работата, окопал,ти започнеш да го мериш, казваш: „Окопал, но три пръста плитко”. Окопал човекът цял декар, ако го беше копал по-дълбоко, нямаше да изкопае толкоз. Пък той мисли да сади лук, не му трябва повече, 3-4 пръста стига. Той не иска да сади друго. Някои от вас по колко копаете? И толкоз не копаете, даже и един пръст не копаете. То е пак аналогия. Да ви наведа на мисълта: Всяка една работа, която станала без мисъл, без чувство и без воля, така отвън, всякога природата налага глоба. Щом иждивяваш* повече енергия, държи те природата отговорен. Сега онези, които се сърдят,не ги обвиняват за сръднята. Пра-в е да се сърди. Глобяват го, че изхарчил повече енергия, отколкото трябва. Запример: ти имаш един слуга, той направил погрешка, ще му кажеш: „Ти си направил погрешка”. Ти ще идеш при него, половин час ще му кряскаш,че е направил погрешка. За пет минути работа – направил една погрешка. Ти направиш един разход,за хиляда лева енергия изхарчиш. Казваш,че не искаш такъв човек. Ти си направил пакост на себе си. Понеже господарят се намесил,той ще плати половината от онова, което слугата направил.<br />
<br />
Гледам, всичките вие разправяте и казвате: „Не вървим добре”. Оставете тази работа “не вървим добре”. Кажете: По-добри хора от нас няма. По-добри хора от нас няма, но и по-лоши хора от нас няма. Вие сте чудни. Добро и зло са две неща, които вървят заедно в света, като брат и сестра вървят. Вие може да не харесвате злото. Едни хора има, които не харесват доброто, казват: „С добро човек овца става”. Съгласен съм,че човек с добро овца става, но със зло – вълк става. Кое е по-хубаво – овца ли да станеш или вълк да станеш? Ако слугуваш на злото – вълк ще станеш. Ако слугуваш на доброто – овца ще станеш. Казваш: „Овца ли да стана?” Щом не искаш овца да станеш,вълк ще станеш. Кое е по-хубаво, кое има повече условия за живот? Повече условия има овцата, овцата има повече да живее, по е културна, понеже има вълна на гърба си. На вълкът винаги му се четат ребрата, никога не може да затлъстее. Целият ден върви, казва: „При лоши условия живея. В която кошара да вляза – ме гонят, навсякъде ме гонят”. Вълкът навсякъде го гонят. Какво лошо направил?<br />
<br />
Вие какво мислите за лошото? ЛОШ,ДОБЪР. Л-то в лошото показва, че иде от Бога. Това са Божествени енергии, това са условия. О-то – то е пак от Бога. Лошото седи в Ш-то, понеже то показва, че човек има две чаши. Като идеш при него, две чаши има, с две мерки мери. За себе си мери по един начин,за другите мери по друг начин. При един българин дошъл един турски бей и наливал вино в чашите. Като наливал на бея, чашата оставял два пръста празна, като наливал своята чаша, се я преливал. И казват: „Уттраа”. Като гледал, беят му казва: „Чорбаджи, и на мене да бъде уттрра”. И ние, като дойде за нас, наливаме напълно. Като дойде за другите, не го наливаме пълно. То е користолюбие. Когато един бакалин продава, гледа да не иде повече нито един грам,но когато купува за себе си – иска да мине повече. И при купуването и при продаването да бъде еднакво. Не онзи, който купува и продава, да има две чаши. Злото е, че две чаши има, две мерки има. Как ще го поправиш? Ти, при лошия човек като идеш, ще му вземеш едната чаша, само една да му остане и той ще стане добър човек. Лошото седи в двете чаши, в двете мерки. Щом имаш една мярка -ти си добър човек, щом имаш две мерки – ти си лош човек. Или лошият носи два хляба, два чифта обуща, две шапки, две ризи, натоварен е навсякъде. Има някои болни хора, които не може да се лекуват,защото са лоши. Той турил една риза, после една фанела, после друга по-дебела фанела, после палто, отгоре друго палто и пак трепери. Казва: „Запалете собата*“. Той е лош човек. Казва: „Много студено е”, трепери. Той иска целият свят да му иде на помощ. Лошият човек трябва да извади едното палто и да го даде. Вие ще ме разберете криво. Ще ме разберете така, както попадията разбрала попа. Един свещеник държал проповед, че който има две ризи – да даде едната. Тя искала да изпълни и като отишла в къщи, попът имал две ризи, тя дала едната риза. Сега къде е погрешката? Тя дала ризата на попа, не дала своята риза. Анекдотът е такъв. Аз коригирам този анекдот. Какво казал попът? Аз не зная как е работата. (Тя) казва: „Аз слушах и исках да изпълня”. Попът й казва: „То беше моя работа да дам моята риза. Защо не даде своята риза, но даде моята? То беше моя работа”. И тя имала две ризи и не дава нейната, но дава тая, на попа. Казва: „Исках да изпълня желанието на Христа”. Желанието е право, но прави помен с попската риза. Попът, като проповядва, той можеше да даде своята риза, тя пък да даде своята. Ти, ако имаш две ризи, дай си своята. Сега вие ще направите възражение. Ти носиш една риза, оцапа се, нямаш друга риза, трябва да я переш,трябва да останеш гол. Не е практично. Това възражение ще дойде. Трябва да имаш две ризи. Да ви изясня работата как седи. Ти направиш две погрешки, носиш две тояги. Онзи, който е гневен,като те набие с едната тояга, ще вземе и другата да те бие. В дадения случай е по-хубаво да те бият с една тояга, отколкото с две. Да разберете закона, защо не трябва да имаш две ризи.<br />
<br />
Да ви приведа друг пример. Един български адвокат пътувал от Севлиево в Търново. Там има един завой, дето ставали много обири. Разбойниците там ще хванат някой богат човек, някой богат търновчанин или севлиевец. Пътувал веднъж един търновски адвокат, носил два кобура. Като го хванали разбойниците, го питат: „Защо ти са тия два кобура?” – ”За зор-заман*“. Ти носиш оръжие, ти знаеш какво нещо е любовта, ти знаеш какво нещо е мъдростта, ти знаеш какво нещо е Божията истина, но не си служиш с тях. Ти си като този адвокат, който носи кобури. Ти минаваш покрай някой завой, хванат те разбойниците, не изваждаш кобурите. Защо ти са тогава? – ”За зор-заман”. Ако в дадения случай вас знанието не може да ви помогне, вие не сте правили опити. Има някои хора, и добро като ти говорят,дразнят те. Разправям нещо из моя живот. Защо го разправям, няма никакъв повод. Разправям, че някое дете имало хубава стомна и я счупило. Нищо не съм казал за детето. Аз за счупената стомна нито въпрос не трябва да правя. Като разправям на вас – печеля, понеже се показвам,че съм много търпелив. Че еди-кой си имал хубава стомна, той я счупил и аз съм мълчал. С един пример ще направя едно изяснение, че донякъде някой човек имал търпение. Той си знае дали има търпение. Един математик,който се занимавал с астрономия, 20 години правил своите изчисления, наблюдения, но в него редът и порядъкът не е бил развит. Обичал да смята, но нямал ред и порядък. Ние имахме една сестра, тя беше Казакова. Като влезеш в къщата й, всяко нещо на мястото турено. Ако не е на място, не може да бъде. Казва: „Тъй ми е дадено”. Редът в нея е развит. Влезете в някой дом – дрехи разхвърлени, нищо не е турено на място, казват: „Нямам време”. Не че няма време, но не му стига умът. Дайте ноти на един,който не е музикант,той не знае къде да ги тури, пънка се, пънка се. Дайте нотите на един музикант,той ще тури всяка нота на място, знае гласа. Като погледне песента – вече може да пее.<br />
<br />
Сега тия изяснения нас ни отдалечават от цел-та да приложим нещо в себе си. Правил този учен своите наблюдения и ги писал на отделни книжчици. Той ги знае, но са разхвърлени. Той всякога държал стаята заключена. Никой не знаел какво има вътре. Един ден станал малко разсеян – туй сега е от мене – станал разсеян,забравил да затвори вратата, бил професор в университета, дошла една от студентките и го запитала нещо, той забравил да затвори вратата. Слугинята намерила стаята неочистена, разхвърлени книжки навсякъде, събрала книжките, турила ги в печката, изчистила стаята, измела хубаво. Като се връща той, гледа – всичко изметено, пита: „Къде са книжките?” (Слугинята) казва: „Аз ги изгорих”. – ”Моля ти се, още веднъж да не правиш това”. Къде е погрешката в нея? Тя трябваше да събере книжките и да го пита какво да ги прави. Но авторитет има тази слугиня, мисли, че знае повече от професора, взема ги и хайде в печката, изчиства. Изпъчила се и му казва: „Аз изчистих”.<br />
<br />
И вие по някой път вземате като тази слугиня Божественото в вас,събирате го, не питате какво трябва да правите и го изчиствате, туряте го в печката. Хубаво, да допуснем,че някои от вас имате погрешки Погрешка имате най-първо, че не ходите, както трябва. Не си махате ръцете, както трябва. После, като вървите – харчите много повече енергия, нищо не постигате. Като вървите, главата държите на едната страна наведена. Или тук,като седите, местите си краката, ту единия крак,ту другия. Не се позволява да си местите краката. Някой път и аз си местя краката. Не е позволено, аз сам си позволявам. Казват: „Ще си туриш десния крак върху левия, когато ще трябва да проявиш мъжа. Когато трябва да проявиш жената, ще си туриш левия крак върху десния”. Хубаво, аз ще ви приведа един пример. Сега мнозина от вас казвате: „Аз не искам да ми заповядват хората”. Защо не искаш да ти заповядват хората? Какви са съображенията ти? Не искаш да ти заповядват,а искаш да заповядваш. Да ти заповядват е хубаво и да заповядваш е хубаво. Ако един учител, който преподава музика, заповядва на ученика, научава го на нещо. Някои от вас може да заповядвате като онзи, турския кадия*, на ибриците*. Наредил кадията 40 ибрици и като идват богомолци в джамията, според обичая искат да се измият. Той им заповядва кой ибрик да вземат, казва: „Не този ибрик, а онзи”. Но това са анекдоти, някъде станали, аз досега не съм видял нито един такъв кадия. Кой знае това къде е станало. Възможни неща са, вероятни са.<br />
<br />
Всичките постижения в света зависят как ще разберем Божия закон. Често мене ме питат: „Как ги търпиш тия хора?” Рекох: Търпя ги, както мене търпят. И мене търпят,като ходя по земята. На тази трева стъпя, на онази трева стъпя. Може да мисля, че дето аз стъпвам, е добре, дето другите стъпват, не е добре. И мене ме търпят. Като стъпвам, и мене ме търпят. Казвам: Както мене търпят,така и аз търпя. Трябва да стана умен,да имам крилца, като стъпвам – да не стъпвам по земята, но да хвъркам,ще мина отгоре и да не стъпя нито една тревица. Вие, като се спрете, търсите погрешките на хората. Казваш: „Той не живее добре”. Ти, в дадения случай, като казваш,че той не живее добре, ти вредиш на себе си и на него. Казваш: „Светът не живее добре, хората не трябваше да се бият,те не живеят добре”. Тези работи нищо не ни ползуват,нито другите ползуват. – “Светът не е добре направен”. Това не е наша работа. Ама Иеремия казал нещо. То е работа на Иеремия, той е пророк, изпратен с власт, той има право да казва. Ти не си пророк,нямаш право да казваш. “Исайя казал”. Ти не си Исайя. Ти си позволяваш неща, които нямаш право да правиш. Ти ще мязаш* на онази българка, която опопила мъжа си. Има един анекдот. Решила тя да го направи чиновник, но никъде не го назначили на работа, не го искат. Един ден тя взема едно чакърче*, купила чер плат, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилек в чакърчето и му казала: „Ще започнеш и ти да ръсиш хората”. Като го видели хората с кюлюмявката, помислили, че е поп, прочул се той, че хубаво ръси. Казват на владиката: „Един млад свещеник имаме”. – ”Че как? Аз не съм го опопил”. Вика го владиката: „Ти откъде си, кой те опопил?” – ”Жена ми”. Значи ти (не?) си свършил университет, нямаш знание, не знаеш работата.<br />
<br />
Запример: вие седели ли сте тъй, да бъдеш вглъбен,че нищо да не те интересува? Казва: „Много съм вглъбен”. Аз виждам,че не сте вглъбени, се поглеждате на една или на друга страна. Ти като си вглъбен в себе си и мислиш, окръжаващите хора като че не съществуват. Представете си, че си осъден на смъртно наказание да те обесят. Ти като минаваш така вглъбен, другите минават покрай тебе и ти нищо не виждаш, потънал си. Туй положение трябва да има човек. Така да забрави света, да не мисли, че хората са грешни, да мисли, че светът е добър. Дето мислим,че светът е лош,то е отчасти така, само някъде има кал. Дето има морави, няма никаква кал. В горите, в песъчливите места няма никаква кал.<br />
<br />
Ние, съвременните хора, се безпокоим за много работи. Говори се за любовта, но кой от вас носи любовта? Казва: „Гори ми сърцето”. Че гори сърцето ти, това не го отричам. Сега в всичките неща всъщност дисхармонията не съществува. Само в музиката, вземете някои тонове – не си хармонират. Ако ги пеете, дисонанс* има между тях. Поотделно, ако ги пеете, са музикални, но като ги пеете заедно, с други има един дисонанс. Този дисонанс,и той е потребен. Казвам: Сега не да считате, че злото не съществува. Но ето аз какво разбирам под реален живот. Нереално е за мене дървото, реален е за мене плода, който може да опи-там. Но сянката на дървото не е реална. И тя има реалност, може да я нарисуваш,на книгата съществува. Може да съществува сянката, но не е реална. Със сенки не може да се храниш. Аз може да ви направя книжни пари, колкото искам,но какво ще ви ползуват тия книжни пари? Някой път фалшифицират, правят банкноти, но държавата е толкоз (строга), че тя търси тия банкноти. Често и вие правите банкноти. Вие прекарвате някое ваше право в света. Никой няма право да търси своето право в света. За себе си може да го търсите, но да го прекарате в света – нямате право. Всички трябва да бъдем изразители на онова, Божественото, то да функционира. То са звонкови* пари.<br />
<br />
Сега аз като развивам темата, няма погрешки в света. Ние не може да направим една разлика. Може да се направи разлика, когато двама души пеят. Може да кажа кой пее по-хубаво. Единият пее по-хубаво. Гласът е ясен,има мекота, има и сила, като пее има разположение. Другият пее, ясен е гласът,но дразни, няма мекота в гласа му. Единият като пее, той сам се радва на своето пеене. Другият пее, но в него има мисъл дали ще го харесат хората. Когато пее, дали ще го харесат хората, да не мисли. Някой иска да бъде добър,за да признаят другите. Ти си на крив път. Щом мислиш дали хората мислят дали си добър,ти си на крив път. Аз трябва да бъда добър,защото доброто е основа на живота. Аз трябва да бъда добър за самия себе си. Като съм добър,аз съм проводник на Божественото. Ако не съм добър,не съм проводник. Един човек,който няма доброта за основа, не може да очаква за бъдеще никакви постижения. Онова, което е съградил,ще рухне. Може да има каквито иска идеали, може да има каквото иска знание – всичко ще рухне, ще остане само онова, което е добро. Казва: „Аз съм добър човек”, пък казва, че всичко е рухнало. Щом всичко е рухнало, ти не си добър човек. Казва: „Не съм направил никакъв грях”. Щом в тебе всичко рухва, имаш грях. Казва: „Добър съм”. Добър си, пък си неспокоен. Има едно неспокойство отвън. Вятърът може да разклаща листата, може да разклаща клоните и самото дърво, но туй разклащане на дървото е на място. Ако тия дървета не се разклащаха, те нямаше да растат. Вятърът като разклаща листата, като разклаща дървото – дърветата се ползуват. Следователно: страданията в света са турени на място. В духовния свят, ако вие не страдате, не може да растете. Разклащането трябва да дойде. Не целия ден вятърът да ви разклаща и да ви изкара из земята. Казвате: „Дотегнаха ми тия страдания”. Хубаво, като ти дотегнаха, какво трябва да се прави? Казва: „Малко мир да дойде”. Щом искаш мир,снеми пушката, револвера. Ето – мирът ще дойде.<br />
<br />
Сега вие за какво се смеете? В ума ви има един контраст. Разправяше ми един наш брат, като вървял някъде и проповядвал,дошли малки деца и турили отзад две знамена. Върви той и всички се смеят. Той носи знамената. Всички се смеят и се чуди. Казва: „Турили ми знамената. Направили ме знаменосец”. Не носете знамената, които децата отзад са ви турили. Казва: „Де да ги видя?” Трябва да ги видиш. Като турят знамената, хвани ги. Да кажеш на децата: „Аз виждам като туряте знамена”. Ако бяха отпред, щяхте да видите знамената. И човек досега турил хорските погрешки отпред, а своите погрешки ги турил отзад,не ги вижда. Като дойде до хорските погрешки – ги виждате, но своите – не ги виждате. Ти проповядваш на хората, но с твоето проповядване какво става?<br />
<br />
Говорим сега за новото. По кой начин ще изнесем в света любовта? В какво седи новата любов? Или от какво трябва да бъде направена новата любов? Новата любов печена ли трябва да бъде, варена ли трябва да бъде или от коприна направена трябва да бъде? Сега пак засягам младите. Без тях работата не върви. Една млада мома облича червена рокля, за да се хареса на някого. Той, като види червената рокля, обърне се нещо в сърцето му. Някой път момата се облече в черно, всичко е черно. Като види туй черното, свие му се сърцето. Защо на червения цвят се радва, а на черния не се радва? Представете си, че като се облякла момата в червено, обърнало се сърцето на момъка по един начин. Като се облече в черно, пак се облече, но се обърне в обратна посока. Сега той, като види черното, знае, че или баща й умрял,или майка й умряла, или брат,или сестра, изгубила някого. Изгубила някого отвън,затова се почернила. Когато вие се почерните с някоя ваша мисъл, кой е умрял? Ти си някой път неразположен в къщи, кой е умрял? Тогава, когато вие живеете в един свят, дето хората умират,не очаквайте щастието да съществува. Неволя съществува. Щом има смърт в живота, не може да има щастие. Вие влезте в света на безсмъртието, влезте в нашата мисъл. Едно място трябва да има, дето да няма смърт. В нашата мисъл не трябва да има смърт. Желанията умират, постъпките умират, но мислите не. Трябва да влезете в Божествения свят, да няма лоши мисли. Всички мисли, които имате, всички да живеят. Оттам трябва да черпите. В Божествения свят, в нашия ум трябва да има нещо безсмъртно. Дето са мислите, да не умират. Когато аз ви говоря за любовта, говоря любовта да турите в вашия ум. Като влезете там, всичко друго се нарежда. Порядък съществува, но този порядък може да бъде в вашия ум,там може да стане ред и порядък. Човек, който знае, много лесно може да се поправи. Да се поправи човек, не е мъчна работа, ако знае. Там, във Варненско, може би преди 40-50 години – това на мене са го разправяли, аз ще ви го приведа за пример. Един български чекатчия* прочул се, че знае да поправя счупени ръце, крака. Случва се, че на жената на варненския валия* излязъл хълбока, никакъв лекар няма. Трябва да се поправи хълбока, но ханъмата* не трябва да се бута. Викат го и му казва валията: „Искам да наместиш крака на жена ми, без да буташ”. Той помислил, помислил и казва: „Може. Имате ли един арабски кон?” – ”Имаме”. – ”Ще го държите три деня жаден, няма да му давате да пие вода”. На третия ден довеждат ханъмата, изваждат я прислужничките, турят я на коня. (Той) казва: „Нека да й вържат краката под коня”. Тя била без седло, само на една възглавница, турена на гърба на коня. След това дават по малко вода на коня. Той пие и коремът му започва да се издува и така се наместил хълбокът. Казва му този валия: „Как ти дойде на ума така да направиш?” Питат го: „Как се излекува жена та?” – ”Конят пи вода, пък се намести кракът на жената”. – ”Как става?” – ”Става. Конят като пие вода, намества се кракът”. Валията се чуди на изкуството му и той казва: „Това изкуство, което имам, дайте ми една голяма стомна, от 15-20 кила, строшете я, турете я в един чувал,завържете чувала отгоре”. Той през чувала започва да събира всичките парчета и ги нарежда на стомната. Валията му дал едно голямо възнаграждение. Ако вие не можете да наместите крака на ханъмата, и ако не можете счупената стомна да я наредите, изкуство нямате, ако стомната в този чувал не може да я наместите. Ако умът не ти стига, когато конят пие вода да наместите крака на ханъмата, то е сега изкуство. Казвам: Всичките препятствия някой път произтичат,че ние се осланяме на човешкото. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоя ум. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоето сърце. Бог,за да ти въздействува в живота, ще действува чрез твоето тяло. Вън от на-шият ум как ще се прояви? Нямаме допирна точка. Оттам трябва да започнем да възприемаме, разбира-м Божествените мисли. Та сега времето е вече. Трябва да потърсим Божественото. Трябва да потърсим Божественото вътре в нашия ум. Туй Божествено ще го намерим в нас. Вие се безпокоите, казвате: „Остаряхме”. Защо си остарял? Щом си остарял, ти си вече на служба турен. Ти си остарял, понеже не знаеш да се разтоварваш. Ти мислиш, че си остарял. Що е старият човек? Най-първо старият човек става пристрастен. Казва: „Да дадем малко почивка на краката, да дадем малко почивка на ръцете, хайде да дадем почивка на ушите, хайде почивка на устата, почивка на туй-онуй” и най-после става почивателен.<br />
<br />
Тази долната част на буквата Д-то показва, че има нещо, което зрее. Л-то, то е енергията на лошия човек, която е отворена, отива. Добрият човек, понеже е по-умен от лошия, спира Божествената енергия и я туря на работа. Долната част на Д-то е заведение за работа. Добрият човек туря Божията енергия на работа, той мисли, чувствува и постъпва. Лошият е като кокошката, той всичко разкъшва, разхвърля, казва: „Той, Господ, ще уреди света”. Добрият казва: „Понеже света Господ го уредил, аз ще ида да слугувам в този, уредения свят. Ще служа вече на един уреден свят”. Ние чакаме сега Господ да уреди света. Казват: „Да дойде Христос”. Очакват Го. То е много външно разбиране. Христос по три пъти иде на деня – сутрин иде, на обяд и вечер. Слънцето като изгрява, не иде ли Христос? Казвате, че навсякъде грее слънцето. Сега поставяте едно противоречие на онова заблуждение, което съществува във вас. Вие казвате, че сте остарели. Като си остарял,какво ще стане с тебе? Внесете една нова мисъл. Аз имам само един пример. Срещнах веднъж една баба, 85 годишна – много правилно лице, добре оформено, челото правилно, носът правилен, устата правилна. Виждам,че на млади години е била много красива, много умна. Казва: „Учени хора има сега, в наше време не беше така. Свърши се нашето”. Гледа песимистично на живота. Има нещо в нея, не знае как да се изрази, говори много умно. Аз я засягам. Казвам: На колко момци си запалила чергата? – ”Не ме питай, синко”. На колко момци запали чергата? Я ми кажи, на тебе кой ти запали чергата? Тя се поусмихне, аз съм много сериозен. Ако, рекох,може да те направя на 19 години, да те подмладя, какво ще направиш? Изведнъж просия една светлина и една усмивка. – ”Синко, може ли туй?” Може, казвам. Сега вече виждам,да те подмладя, ти си запалила на десет момци чергата и се за тебе въздишали. – ”Де ще ги намеря? Те отидоха в оня свят”. Щом те подмладя, как ще постъпиш с тях? Мъчна работа. Сега няма да се спра повече, но искам да ви наведа идеята: Внесете в себе си Божественото. Спрете се да помислите, че Бог работи за вас,Той обърнал внимание върху вас и вие досега не сте оценили Неговата любов. Спри се да чуеш гласа Му. Той е, Който подмладява. Ти си остарял по единствената причина, че не обръщаш внимание на Него, ти мислиш само за себе си. Като помислиш за Господа, ще се подмладиш. Ти, като станеш,помисли заради Него. Не мисли, че е някъде, но мисли, че всичко това, което съществува, Той взема участие в него. Та казвам: Вие като станете сутрин, вие мислите какво ще ядете, какво ще се научите. Много работи мислите. Всичко това е хубаво, но най-важното оставате за после. Щом станете сутрин, седни на леглото, не трябва да се обличаш, тъй, както си, седни и веднага отправи ума си към Него като едно невинно дете. Поблагодари на Бога, че си станал. Че Господ има да ти каже много работи. Може би една, пет секунди си помисли и след това се обличай. Стани тогава и ти ще бъдеш весел. Ти станеш, забързаш се да се обуеш, това да направиш, онова да направиш. Като се натовариш с всички тия неща, ще идеш, ще направиш една молитва, ще прочетеш “Отче наш”. Не, преди да се облечеш, още неофициално, неглиже, помисли. Та казвам: Ти ще кажеш: „Обуща нямам, чорапите са скъсани, дрехите ми скъсани”, че времето е облачно, че вали, че студено, че огън нямало, че не си разположен. Като станеш и помислиш за Бога, ще се стоплиш. Поне моята опитност е такава. Като изстина и помисля за Господа, стоплям се. Няколко градуса се стопля човек. И вие мислите за Него, само така светът може да се оправи. Докато грее слънцето, всичко расте. Ако един ден ония растения не може да излязат на слънце, не могат да растат. Всяка сутрин, като станете – благодарете. Благодарете на обяд. Мислете за великата благост, която е в Бога. Бог ни търпи, и каквото и да направим – не ни се сърди. Господ, като ти се разсърди, ще ти прати лош слуга. Като се плашиш от лошите слуги, казва: „И твоето положение спрямо мене е такова”. Ти не мислиш за Бога, ще се ожениш,Господ ще ти даде деца и те няма да мислят заради тебе. Ще имаш слуги и те няма да мислят заради тебе. Майка ти няма да мисли заради тебе, баща ти, братята ти, сестрите ти, приятелите ти няма да мислят заради тебе, никой няма да мисли заради тебе. Щом ти мислиш заради Него, всички ще мислят заради тебе. Направете опит цяла една година, не по за-кон,но по свобода. Нали сте се влюбвали? Какъв закон ви кара, като станеш – да тичаш по прозорците? Кой ви кара? Никакъв закон няма. За вода ще идете, ще гледате. Младите момци, когато имат обич, ще вземат кобилицата, стомните, току поглежда насам-натам. Тя отива на чешмата, но той минава някъде. Не е лошо. Трябва да имаш някаква идея. Дошъл си в света, не обичаш никого. Че на какво ще замязаш*, като не обичаш никого? Ти си мъртъв. Обичайте Господа, никой няма да ви Го вземе. Само ще Го видите някъде, в някое цветенце. Някое цвете ще ви се усмихне. Може да Го видиш в един плод. Като погледнеш черешата, усмихва ти се. В вас се зароди желание да вкусите. То е любов. Те са положения, които трябва да ги чувствуваме. Ние се срамуваме от това, което не е. Някои се срамуват от това, което е. Никога не се срамувай от това, което е. Срамувай се от това, което не е. Ти даваш мухлясал хляб на човека. То е туй, което не е. Даваш най-хубавия хляб. То е туй, което е. Давам хляба, но не бил намазан с яйце. Хлябът има свое съдържание, никакво яйце не иска. Казвам: Една хубава мисъл струва повече от всичките богатства, които може да ти ги дадат. То е външно. Онази мисъл, която всеки ден ще предизвикате, тя носи вечния живот.<br />
<br />
Казва Христос: „Ако думите ми пребъдат в вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим в вас. Ако Божиите мисли пребъдат във вас, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”. Ако Божиите мисли пребъдват в нас, Бог ще дойде и ще направи жилище в нас. Като дойде, ще се изяви. То е истината. Казва: „Ако думите ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас”. Къде е лъжливата мисъл? Вас ви турили една лъжлива мисъл, че Господ не мисли заради вас, че не ви обича. И вие не ходите да Го посрещате. Той е първата любов. Като станеш, още бос иди да Го посрещнеш! <br />
<br />
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.<br />
<br />
30 Лекция на Общия Окултен клас<br /><br />
7 май, 1941 год., Сряда, 5 ч.с., Изгрев</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%9E%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D1%82%D0%BE%D0%BD&diff=43178Основен тон2013-09-08T17:06:33Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[Общ Окултен Клас]] -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1940]]–[[1941]])<br />
<br />
[[КНИГА: Прав път]]<br />
<br />
==ОСНОВЕН ТОН==<br />
<br />
Добрата молитва. Венир – Бенир.<br />
<br />
Сега пяхме “Венир-Бенир”. Какво означава тази песен “ВЕНИР”. Вече имаме един строеж. Някой път аз говоря, че в музиката онези, които изчисляват, казват, че първият тон има 16 трептения. Музикантите не знаят 16 трептения какво означават. Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари. “Венир” значи онзи, който направил света. БЕНИР. Ти, който си накарал нещата да растат, да се върши работа. Какво представя една съгласна буква? В еврейския език имаме 22 букви съгласни. Гласните букви ги няма. Гласните букви се подразбират. Съгласните букви представят веществото, от което трябва да се създаде нещо. Съгласните букви са света непроявен. А гласните букви е един свят проявен. Или съединени в едно, една съгласна буква, като туриш при нея гласна, тя се проявява. Другояче не може да се прояви. Няма път. Съгласните букви са светът, който се проявява. Да допуснем, че в даден случай имаш едно състояние, безизходен път, в трудно положение се намираш. Искаш да станеш богат човек, не знаеш как. Желанието да станеш богат не е лошо. БЕНИР. Богатият трябва да расте. Да наследиш богатството от баща си, това богатство не е твое. Наготово да го придобиеш, не си се трудил. Една валчеста плоча става голям певец. Като се навие, пее една песен. Какво пее? Пее си една песен. Като туриш, завърти се, пее много хубаво. Като че ли е свършил университет. Втори път пак същата песен пее. Една и съща песен си пее плочата. Тази песен плочата не я е научила с усилие, но отпечатана е. Това не е лошо, но то е един материален свят. Материя е това, което не се движи. Казвам: Някой път повтаряме някои работи. “Лошо ми е, лошо ми е” – напечатана плоча е. Този, болният човек, е напечатана плоча. Дошъл, турил напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е”. Какво трябва да направя? Вземам тази плоча много полека, ще го разгледам, ще напиша отгоре “Здрав съм”. То още не е реално. И то е плоча. Излиза и пее: „Болен бях, здрав съм сега. Болен бях, здрав съм”. Сега трябва да оцениш. Ти не съзнаваш какво е здравето, не го цениш. Болен си и болестта не цениш. Само пееш. Другите, които са наоколо, страдат повече, отколкото ти страдаш. Някой път, когато човек е болен, има една преструвка. В болните и в децата има преструвка. Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли. Ще му направят малко чорбица, че боледува. По какво ще познаете, че един човек е болен? По цвета. Какво има в жълтия цвят? Започва да мисли за този, че (е) пожълтял, затова дойде болестта. Ние искаме да премахнем жълтия цвят. Ние правим пакост на тоя човек. Ще му дадем онзи, естествения жълт цвят. Има един жълт цвят, който не е здравословен. Няма съответните трептения. Да допуснем, че тук имате 15 трептения. Да допуснем, че имате 14 или 13 трептения. Какво означава? Имаме вече един свят създаден. Трябва добре да се ползувате. Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили от едно несносно зло в света. Ти си бил крайно беден човек. Сега ти дават числото 16, дават ти едно богатство. Казват: „Направи си къща, купи си ниви, да си сееш, волове”. Оженил си се, народил си деца, възпитаваш ги. Казвате: „Имам богатство да ядем, да пием”. Числото 6 в дадения случай е закон на Любовта. 6 в дадения случай – Бог ти дал. Някой казват: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число”. Кой е поти-кът на 6? 6 само по себе си какво е? Да кажем едно яйце, създадено от любов, но ако туй яйце няма да го измътиш, след 4, 5, 10 месеца ще се развали. Значи 6, ако няма тази единица пред него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-те, разумни условия да се прояви. Казвам: Любовта трябва да има една подбудителна причина. Ти носиш 6, то е едно семе, посято в земята. Може да израсте, но трябва да има едно слънце. После и земята трябва да (се) върти около себе си. Да стане в тебе промяна, че да възприемеш слънчевите лъчи. Туй зърно, посято в земята, да може да израсте, да даде своя си плод.<br />
<br />
Някой път всичкото ваше богатство е в главата. То е ваше, то е ваш капитал. Хамбарът е горе. Божественият хамбар е в главата, горе. Нещата в главата нямат динамика, те са в едно потенциално положение. Тия неща трябва да излязат, да слязат в сърцето долу. Сърцето, в дадения случай, е посята нива. Известна идея, като се посее, ще даде резултат. Ако не можеш да изведеш една идея из Божествената житница и да я посееш в сърцето вътре, че тази идея да се огрява от слънцето, ти не може да разбереш смисъла на идеята какъв е. Сега по някой път засягам идеи, не им намирам махана*. Една песен е построена. Запример: вие не знаете какво значи един затворен интервал в музиката. Има игриви интервали, има затворени интервали. Затвореният интервал е една идея, ти скърбиш. Затворен интервал – имаш една болест, няма цяр*. Не че няма цяр, но не знаеш цера. Ти се обезсърчиш. Дойде един човек, отвори този интервал, казва: „Излечима е тази болест”. Имаш запек на стомаха, значи малко лигавина има в червата. Има излишъци насъбрани. Червата изгубват своята динамика. Не могат да изхвърлят нечистотиите навън. Тогава може да стане запека толкова силен, че човек може да се задръсти.<br />
<br />
Питал един цар едного: „Кое е най-хубавото състояние в света?” – ”На земята”- казва. Най-хубавото състояние е да функционират червата ти правилно. Да ядеш добре и да ходиш по себе си. Защо е така? И започва да му разправя. Не може да разбере. Този философ задънил царя и като седял 10 деня задънен, като се освободил, казал: „Туй, което ми казваше, е вярно”. Сега аз като ви разправям и вие ще идете е ще го лансирате*. Лошо нещо е човек да се задъни. Сега то е философия. Трябва да разбирате задръстването. Казвате: „То е задънена работа”. Че като е задънена, има нещо страшно. Кацарят, като задъни кацата, какво лошо има? Дошло му на ум, турил тия дъски, турил обръчи, турил дъно, задънил кацата. След като задънил, ще му остави едно място за една канела. Има ред и порядък. Задръстените работи имат изходен път.<br />
<br />
По някой път ви говоря за музиката. На музиката трябва да знаеш канелата. Една музика (е) задънена (и) трябва да знаеш къде канелата да наточиш. Ако не знаеш как да извадиш виното из бурето, каква полза (има)? Казва: „Да не пие човек вино”. Аз оставям този въпрос. Аз съм за пиенето, аз съм за яденето, нищо повече. Не съм да не ядеш, аз съм да ядеш, да пиеш, да работиш, да мислиш, да чувствуваш, за всичко туй положителното. Един свят, който е съвсем другояче построен. Ами ти не прави лошо. Какво нещо е лошото? Лошото е един свят материален, на който ти не знаеш какви са законите. Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаеш законите. Наскоро тук намерили една бомба. Селянинът я взима да я носи за спомен. Започнал да я човърка, пуква се, убива го. Знание трябва. Техник трябва, който разбира тънкостите на тая бомба. Ако бутнеш там, където не трябва, може да стане експлозия. Вие знаете ли каква динамика има в речта, какви динамични думи има в речта? Знаете ли какви отрови има в говоримия език? Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налягане има? Вие нямате хабер*. Решите да говорите всичко. Казвате: „Защо Господ направил света така? Защо туй, защо онуй?” Не е твоя работа да говориш така. Ти като дойдеш там, не питай защо Господ създаде света. Ти казваш: „Защо Господ създаде света?” Как трябваше да го направи – кажете вие. Ако един вол ме пита защо Господ направи света, какво ще кажа на вола? Ако човек ме пита защо Господ направи света, какво трябва да му кажа? На вола казвам: Господ направи света да ореш. Пита ме рибата: „Защо Господ направи света?” Казвам: Да живееш в водата и да плуваш. Пита ме птицата: „Защо Господ направи света?” Казвам: Да хвъркаш. Туй изобщо е вярно. Птиците Господ създаде в света да хвърчат, но тия птици, докато започнаха да хвъркат, колко време ще им трябва? Ако рекат с своите аеропланчета да хвръкнат, да допуснем, че сами не ги правят, а ги купуват, но все-таки трябва да разбират (от) техника. А да се качите в един аероплан да го направлявате, лесна работа ли е? Аз по някой път казвам: Големи герои са тия хора от аеропланите. И там може да се блъсне някъде, трябва да си отваря очите. Ако сам пътува, но по някой път пътуват стотина-двеста апарата, може да се сблъскат някъде.<br />
<br />
Сега казвам, което може да приложите. Наука е туй, което трябва да учите. Вие седите и казвате: „Остарях, побеля ми косата”. Че побеляването на косата старина ли е? Господ ви направил бяла коса. Досега ти събираш от хората, вземаш, сега като ти направил бялата коса – да даваш от себе си. Ще бъдеш щедър, ще даваш. Ти казваш: „Как ще давам? Че какво ще стане с мене?” На другият турил черна. Белият раздал всичко и Господ сега му направил черна коса. Казва: „Ти сега ще събираш, ще вземаш”. После черната коса стане пак бяла – ще вземаш, ще даваш, ще вземаш, ще даваш. Хубаво е да вземаш и да даваш. Ще обясня думите “вземане” и “даване”. Вземаш житото, туряш го в хамбара, даваш житото, изваждаш го от хамбара. Посяваш го на нивата и като узрее, ти пак го прибираш в хамбара. Какво ще даваш, ако ти изваждаш постоянно? Ще учиш процеса. Като сееш житото, ще видиш какво става. Като го сееш в земята, то излиза, изниква. Имате две точки. Вие сте двама, искате да се обичате. Благодарете, че в българския език имаме една дума “обич”. На английски или на кой да е език много мъчно е да се обясни разликата между обич и любов. В английски обич и любов, трябва да му кажа така: Космична любов и мирова любов. Космичната любов е любов от центъра към периферията. А мировата любов е от периферията към центъра. Какво значи от центъра към периферията? Един свят се създава, Божествената любов излиза отгоре, иде към нас, ние сме към периферията. Когато Божествената любов в нас се явява, ние не може в даден случай да проявим любовта, ние сме вече едно отражение. В нас се явява една обич към Бога. Този, който ни люби, ние го обичаме. Обич в дадения случай е, че ти приемаш Божественото. Започваш да работиш в не го. Ако вълната, която си приел, (ако) не работиш, ти не обичаш човека. Като започнеш да работиш, вълната ще покаже, че го обичаш. Вие искате Бог да обръща внимание на вас, хубаво е желанието ви. Ако при мене един ученик се учи по музика и той не следва хубаво, може ли аз да го любя? Ако му предам първия урок и той не го научи, как ще му предам втория? Вие знаете ли в какво стои основният тон? Музиката има основен тон. Тепърва хората ще учат музиката, както разбирам. Боли го коремът, като изпее <em>до</em> – болестта престане. Има смущения в ума си, като вземе <em>до</em>, основният тон – изчезва смущението. Свързвам се с първата причина, с любовта. Тази любов започне да трепти. Аз зная какви са трептенията й. Това не може да го предам на вас. Казвате: „Как е тази работа?” Че сега как ще ви разправя? На вас може да ви разправям какво нещо е светлината, но ако вашите органи, очите не бяха развити, как ще ви разправям какво нещо е светлината? В дадения случай ще кажете: „Ние толкоз невежи ли сме?” Вие още не сте почнали да учите. Вие още като младите ученици и ученички започвате да се опознавате. Две деца седнали, че се опознават. Едното погледне другото, второто погледне първото. Пак се погледнат. Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата. Гледал съм като преподават по психология. Какви неверни неща изнасят хората психологически. Запример: Някой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние? Казва: „Навъсил се е”. Не е навъсване. Като си свие веждите, в някой се образуват две линии на челото, в други няма две линии. В някои има само една линия. В някои няма никаква линия. Какво означават двете линии? Сега тайна е. Няма да обясня, само един малък превод ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живея с него?” Две успоредни линии има. Дали ще може да вървим? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може с този човек да се спогаждаме? То погледне и се понавъси. Аз като размишлявам, като разучавам нещата, като ги разбирам, казвам: Ще ходим. Като кажа, че можем да ходим двамата, лицето стане светло. Единият е едното колело, другият – другото. <br />
<br />
Турят една ос, започват да карат каруцата. Ще се спре колата някъде, някъде ще пътува по-бързо, някъде е нанагорнище, по-мъчно пътуват, надолу по-лесно пътуват. Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до един наклон – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана с вас. Не разбирате закона. Когато се пътува по плоскост, ще научите едно нещо. Когато пътувате нанадолу, ще научите едно друго нещо. Когато пътувате по нанагорнище, ще научите трето нещо. Това са закони, които трябва да се изучават. Така Господ е направил. Така не се пътува. Господ направил, един закон е турил. Ти казваш: „Нали се качвам сега в автомобил”. Ако се качите на един автомобил на задната или на предната част, каква ще бъде разликата? В автомобила има едно място, дето е най-приятно. Като седнеш там, най-малко сътресения има. Другаде като седнеш, ще има друсане. Вие качвате ли ли сте се на българска кола с кон без пружини? Като слезеш, заболи те крака. Като слезеш от тази конска кола, така си се разтърсил, мязаш на мляко, което са били, били. Сега защо давам този анекдот? Понеже в вас настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане в ума ви, да се позасмеете малко. Ако човек цял ден копае, мъчи се или ако три пъти копне и си почива, или три пъти ще копне, веднъж си почива или три пъти ще копне и тогава мотиката е в въздуха. Аз изчислявам – 100 ако съм копал по три мотики, това са 300 мотики. Ударил съм в земята 100, а другите в въздуха. Онзи господар е толкоз алчен, казва: „Ти по три пъти удряш, стоенето беше по-дълго”. Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударих по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струват? – 3 лева. 3 лева златни, това са 90 лева. Ако каже “3 лева”, ще каже: „Много евтино”. Вие имате една цена, която е непостоянна. В науката има постоянни цени. Един лев – това е една постоянна цена. Няма по-хубава цена от едното. Двете в тази наука е по-малко. Трите е още по-малко. Сега ще се отдалечим. Имаме:<br />
<br />
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9<br />
<br />
9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1<br />
<br />
Какво означават тия двата процеса? Единият процес е процес на числата. Той е един инволюционен процес. Ако съберете сега 1 и 2, колко ще прави? -10. 2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10. Резултатът е един и същ. Та казвам: Най-първо вие имате едно число. Трябва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно. Както сега се употребяват числата, те са механически. Числата нямат никакъв смисъл. Вземам числата, които имат съдържание в себе си. В природата числата имат съдържание. Два скъпоценни камъка, две житени зърна, самите житени зърна имат съдържание. Има голяма разлика във всяко зърно. Зърната се различават, тъй както хората се различават. Понеже нашият ум не е така силно развит, за да разберем, ние забелязваме, че някое зърно е по-малко, някое е по-голямо. Но да се върнем към числата. Вие имате едно -то е Божественото начало в вас. Имате 6 – то е любовта. Следователно, не е вашият ум още. 16 – то е число на сърцето. Основният тон в дадения случай, то е за възпитание на човешкото сърце. Започваш ти да възпитаваш, да обработваш сърцето. Сега да ви наведа (на мисълта). Често имате психологически (момент) – или пее някой или говори някой. Събуждат се известни мисли. Виждате, че неговата мисъл е в дисхармония с вашата. Искате да направите едно възражение, казвате: „Това не е право”. Този автор или говорител, който говори, той както разбира, според него е прав. Вие, както разбирате, според вас не е прав. Друг схваща по трети начин. Тия неща са частни мнения в вас.<br />
<br />
Вие не сте сравнявали вашата теория с теорията, която съществува в природата. Някой път седите, искате да кажете нещо. Чакайте този човек, нека си изкаже мнението. Може да говори. Вие казвате: „Тъй не може да бъде”. Той може да разправя, че видял коне да хвъркат из въздуха. Конете може ли да хвъркат? Сега конете може да ги носят с аероплан и един кон може да хвърка. Няма защо да опровергавам. И конете може да хвъркат. Качи се с аероплана, човек сам не може да хвърка като птица, но с ума си може да направи нещо, с което той сам да хвърка. Сам може да си направи един аероплан. Сега вие като ме слушате, мислите, че аз може да ви кажа неща, с които да ви избавя от всичкия несносен живот. Мислите, че ще ви кажа една формула. Ако аз ви кажа основния тон в музиката, вие имате единица, от дето може да започнете. При тази единица от до – ре има вече смисъл. При ре – ми има вече смисъл, при ми – фа, при фа – сол, при сол – ла, при ла – си има смисъл. Минете първата октава*. Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнем философски, но ако започнем с първата октава, което е еволюционна, въпросът е съвсем друг. 16 трептения на музиката – то е еволюционно число. Следователно, разстоянието между вълните е голямо. Не са къси вълни, много дълги вълни са. 16 трептения са много дълги. Основният тон е с много дълги вълни. Под него има други трептения, които са много низки. Под 16 отдолу, те са дисонанс* – 15, 14. Щом влезете в 14, ще бъдеш в положението на вол. Щом бъдеш на 15 – ще бъдеш в положението на роб. Щом влезеш на 13, ще бъдеш в положението на нещо, което те варят в тенджерата, кокошка, която варят. Щом влезеш в 12, ти си вече сварена кокошка. Ще те дъвчат. Щом влезеш в 11, то е за товар на хората. Щом влезеш в 10, сега мога да ви покажа всичките процеси. 10 за мене е процес, 16 е едно положение, в него е любовта. 16 заради мене е спасително положение на човека. От 16 дяволът го хвърлят долу. Праведният го турят горе. В 16, при този тон, значи дяволът е долу. Имате 16/15, имате числител 16, знаменател 15. Имате едно цяло и 1/15. В дадения случай числото 5 показва човек – търговец, който като дойде – иска да те продаде. Като види, че си силен, учен, казва: „Имам работа, заради тебе. Искам да те използувам”. Някой момък или красива мома пет души искат да я използуват, че страдат заради нея. Че я обича – ще й даде най-първо едно откъснато цветенце. Ако аз съм мома и един момък ми донесе откъснато цветенце, ще (го) държа три километра далеч от ме-н. Ако аз съм момък и една мома ми даде откъснато цвете, същият закон е, за мене няма разлика. Ако ми донесе едно цвете с коренче, казвам: „Умен човек е”. Ако ми донесе цвете без корен, след няколко дена цветето повехне – не е умен човек. Не че има нещо лошо, но той не знае. Този, който носи откъснатите цветя, той е много тщеславен. Той (е) тщеславен (и) мисли, че всичко знае. Казва: „Виждаш ли туй цвете, аз живот давам на него”. Казва: „Ти разчитай на мене. Учен човек съм. Ти при мен царица ще бъдеш. Ще живееш добре, автомобил ще имаш, рокли ще имаш, слуги ще имаш”. Казвам й: „При откъснатото цвете – слугиня ще бъдеш, нищо повече”. Не че той туй, което говори, не е вярно, но в дадения случай той си въобразява. После ще каже, ще се извини: „Много съм се заблуждавал, бях голям идеалист”. Без идеи – идеалист без наука.<br />
<br />
Та казвам: Вие сте от онези ученици, че сте хора, които си играят с лотарийни билети. Всеки от вас взема един билет и казва: „Ще спечеля или не”. Аз изчислявам. Пита ме един ще спечели или не. Казвам: Едва ще си вземеш парите. Казва: „Мене ми трябват много пари”. На друг казвам, че няма да си вземеш парите. Защо? Защото ти си под 16 отдолу. Числата, което не печели, то е под 16. Всяко число, при което вземаш парите си, ти вече имаш основният тон. Благодари, че нищо не си изгубил, пари имаш пак. Втори път пак ще вземеш билет. Основното число не губи. Вземеш един билет – печели и вземеш само парите си. Ти печелиш, че не губиш поне. Вземеш веднъж – изгубиш, не печелиш, вземеш втори, трети път. Сега да ви наведа на мисълта, на онази мисъл, която е в вашия ум. Аз като ви говоря по този начин, вие ще се обезсърчите. Не, не искам да ви покажа, че сте невежи. Искам да ви покажа колко има да се учите. Сега, като остареете, трябва да се радвате, че може да учите. Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години. Казвате: „Защо туй не беше на млади години?” На млади години яденето го занимава. Като стане по-голям, с другарчета се занимава. Като стане на 21 години, момите го занимават. Като стане на 30 години, децата те занимават. Богат станеш, вече имаш една фирма, капитал имаш. Остарееш, погледнеш – краката ти не държат. Четеш една окултна теория, втори път като се преродиш. Сега, като се прероди, какво научи? Най-първо боза от майка си. После се учи да ядеш, после се изправи, след туй започна да дружиш с децата, да ходиш на училище. На стари години казваш: „Какво научих сега?” Турците казват: „Теле се роди, говедо си отиде”. Вие не знаете колко съдържателна е думата “хайван”* – “ха-Иване”. Хайван гелди*. Хайван значи един човек, който знае да се натовари, не знае да се разтовари. Казва: „Да ви кажа как да се разтоварвате”. Ти си ял една храна, която е мъчносмилаема. Като влезе в стомаха, образува се брожение, започне да се превиваш. Не знаеш как да снемеш тази раница. Какво ще правиш? Ако си учен, не разбираш, веднага ще вземеш едно лекарство за изчистване. Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата. Казвам: Всичкото бреме, от което страдаме, вие страдате от някои мисли, някои чувства, трябва да знаете как да се разтоварвате. Не е лошо човек да желае нещо. Ти искаш да станеш богат, искаш да станеш богат по късия път. Бръкнеш в някоя каса, задигнеш 100 000 лева, туриш ги в банката, казваш: „Работата се уреди”. По този порядък на нещата, хванат те, един процес се образува. Дойде адвокат, едно углавно дело – 10 години в затвора. Казваш: „10 години поне имам да ям и да пия”. Не зная дали може да ядеш и да пиеш от парите, които си взел.<br />
<br />
Сега да се върнем към музиката. Българите в игривите песни имат “Хай-ха-ха”. То е затворен интервал. “Тай-ти-ти”, то значи какво ще ми направиш. Казваш: „Ох-ох-ох” – музика е това. Още като ми пее този човек, зная къде му е болката. Казвам: Когато вие пеете, някъде пеете успокоително. Например: “Цветята цъфтяха”, как се пее “Цветята цъфтяха”? Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намерите това цвете през колко етапа е минало. То е посято. Зимата минала, пролет дошла, птиците пеят. Ако пеят, ще турите малко подвижност. Вие като пеете песента, аз като слушам, казвам: Хубаво. Като цъфтят цветята, какво има? Кой тон имате там? Сол. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика. Значи, окръжността е материална. Махнете този диаметър. Имате 3, или от него е излязло , от туй число е излязло . П-то е надолу обърнато, И-то е основа. От В-то са излезли доста букви. То е материално число, взема с двете ръце. В български е същият закон.<br />
<br />
Сега това са процеси, които стават вътре в човешкият ум, в човешкото сърце. Вие имате едно желание, но сряда няма къде да проявите вашето желание. Имате една дарба, певец сте, нямате сряда къде да се проявите. Да ви обясня. Вижте един овчар, който пасе овцете. Овцете са доста музикални и всеки овчар има кавал. Като свири на овцете си, овцете пасат по-добре. Ако някой път искате да развийте музиката, трябва да пасете овце. Овчарите държат много на овцете. Гледам и мухите са много музикални. Може да се смеете на мухите. Доста съм правил опит с музикалността на мухите. Седя в стаята си, няма ни една муха да ме безпокои. Взема цигулката си, засвиря. Като свиря 1-2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми. Казва: „Много хубаво свириш”. Няма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа. Казвам: Чакай, не съм свършил концерта. Като дойдат мухите, не ги пъдя вече. Най-първо събирам мухите. И като награкат, и понеже две не могат да кацат на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни са. Някоя кацне на челото, някоя на веждите, не вземат долни места. Наблюдавал съм състоянието на мухите, разбирам себе си, не гледам така. Главата е доста хубава, очите. Като свиря, наблюдавам. Кацне някъде и стои. Трепне нещо, като свиря. Престана да свиря, пак си идат. Понякога, ако мисля много хубаво, имам музикални мисли, пак се награкат. Щом мисля, много хубаво ще дойдат. Като музика ги схващат. Когато по някой път мухите накацат отгоре ви, то е добър признак, защото, ако сте лош – мухите на гърба ви не кацат. Ако станете много лош и въшките не идат. Докато въшките ви ядат, всичко може да стане от вас. Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един вълк, туй не съм го проверил, вие може да го проверите. Ако вие имате кожух, направен от вълча кожа, въшки не влизат. Имате факти, как ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на вълка и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които са образували червата на вълка, имат друга динамика. Затова цигуларите са много внимателни. Хубавите струни да бъдат направени от овчи черва. Вълкът е динамичен, не е толкоз музикален. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считат струните, направени от овчи черва. Най-музикални са струните, направени от човешки черва. Казват, че Паганини свирел на струни, направени от човешки черва. Тайна е това. Защо да не направят от човешки черва. Заминал човекът.<br />
<br />
Казвам: Внимавайте на вашите мисли. Не да се страхувате. Всяка една мисъл, която иде отнякъде, ще намерите нейния произход. Ако намерите произхода на една мисъл, на едно чувство, на едно желание, на една постъпка от къде иде – вие ще се ползувате. Някой път дойде някой човек, не ви е приятен. Този човек, който е неприятен на вас, е приятен на другите. Този човек, който е неприятен, можете да направите опит. Ако има човек, когото не обичате, да допуснем, че някой беден човек не обичате, ако този беден човек забогатее, стане богат – ще го обикнете. Защо не го обичате, причината е външна. Считате, че той ще ви безпокои. Не е толкоз умен. Като дойде при вас, ще каже: „Я ми помогни. Дай ми 5 лева назаем”. Дойде и каже: „Имате ли една ябълка? Дайте ми”. Не е лошо, че иска. Остава на вашата добра воля. Казва: „Аз искам, вие не може да ми откъснете един плод”. Навсякъде си позволява. Тази свобода не е лоша, която има, но не е в порядъка на нещата. Той е поставил своето желание не на място. Запример, ако поставиш основният тон там, където не трябва, ако насаждам една квачка – ще започна с до. Като отивам да бера плодове, с до няма да започна. С кой тон ще започнеш тогава? С ла. При ла плодовете сами капят. Като дойде сол, цветовете завързват и узряват. При ла, като пееш, узряват. Ако този плод е зелен и ти го откъснеш, значи ти не си откъснал, както трябва. Една мисъл, която ще тури ш на работа, тази мисъл трябва да е узряла. Тази мисъл трябва да има семка. Като я посееш, да израсте дървото, от което е станала. Ако няма семка, плодът не е узрял. Тогава не си откъснал плода навреме. Обичаш някого, след години твоята любов се измени. Ти си откъснал плода по-рано. Като кажеш, че обичаш – да има промяна, но измяна да няма. Дойде един при мене, иска да му дам вино. Виждам, шишето пукнато. Казвам: В туй шише не може да ти дам. Донесете здраво шише. Моето вино в такова шише не го турям. Имайте предвид, че в този човек има едно същество с завършена еволюция и ви наблюдава. Един просяк, той е дошъл, той е пратен, той е умен. В него има едно същество, което ви изпитва. Трябва да бъдете много внимателни. Ако вие постъпите добре, добре да постъпите – да ви обясня какво значи. Ако аз съм един добър певец, пея една песен, че туря(вложа?) красота, простота. Туря красота в песента, туря съдържание, мекота, магнетичност в песента, изпея я, задоволя всичката публика. Изважда човекът 1000 лева, дава. Аз съм певец, когото слушат. Ако не вложа това, казват: „Не си струва, изгубих си времето, не си струваше”. Казвам: От мене зависи в даден случай да получа или не нещо. Казвам: Когато направиш добро, ти пееш. Гледай твоето добро ще произведе ли този ефект в публиката. Ще израсте, плод ще даде. Ако ти си направил едно добро и никакъв плод не дава, доброто не е на място. Казва: „Не ме обичат хората”. Бог направи света, ти не говориш истината. Най-първо Бог те обича. Ти си дошъл в света, слънцето грее заради тебе, вятърът вее заради тебе, земята се върти заради тебе. Ти си като пътник в пространството, нося-т те из пространството и досега ти дават ядене, като един... Може окръжаващите хора да не те обичат. Ти не говориш истината. Ти не може да те обичат, докато ти не ги обичаш.<br />
<br />
Та казвам: Да обичам, значи, когато казвам, че любя, с това показвам, че любовта, която съм приел от Бога – проявявам я. От тази, Божествената Любов, аз изпращам на хората. То е Любов в даден случай. Аз пращам Божията Любов, проводник съм. Когато хората възприемат Божията Любов, която аз им пращам, то е обич към мене. Те възприемат нещо. Ако и те предават любовта нататък, тогава се радвам. Едновременно и те проявяват. Трябва да проявите любовта и обичта едновременно. След като приемете любовта, да я предадете. След като си приел една малка радост, виж тази радост да я предадеш, да е динамична. Не я дръж само за себе си. Не искам да говорите. Аз, ако съм, ето как ще постъпя. Няма да кажете, че ги обичате. Ако аз нося най-малката радост в душата си и ида при болните, на болните ще им олекне. Те казват: „Като дойде този човек, като че ли ни донесе нещо”. Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете?” и излезете. Като излезете, казват: „Този човек ни донесе нещо, дано дойде друг път”. Аз съм внесъл радост. В който дом влезем, трябва да носим Божественото съзнание, че е хубав денят и второ, че слънцето грее. От слънцето сега по радиото слушат. Напредналите същества слушат какво се говори – как аз ви говоря и как вие разбирате. Вие ще кажете: „Туй вярно ли е?” Вие считате, че е 1001 нощ. Сега и вие казвате, че Бог направил света. Аз ви питам: Вие бяхте ли там? Като кажете:“Господ създаде света”, казвам: Ти бил (ли) си там? – ”Мойсей писал”. Чел си в Битието, че в 6 деня Господ създал света. Мойсей беше ли там? И той не беше, и той от някого го взел. И Мойсей не беше, когато светът се създаваше. Казва: „В начало Бог създаде света”. Аз разглеждам това другояче. Щом влезе Божествената Любов, това е началото на живота. Бог в мене създава света. Тази любов, като влезе, тя ми казва как Бог е създал света. 16 трептения в Любовта е основният тон. Този тон не съответствува на цигулката.<br />
<br />
Вторият път ще продължим. Киселините в живота трябва да ги превърнем в сладчини. Отровите трябва да ги превърнем в лекарства. Всичките тия, непотребните работи, да ги направим за тор. Сега остава да учите. Вие седите и казвате: „Учителят тъй каза, Христос тъй каза”. Представете си – има една мисъл разумна, която носи светлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила. Събрани в едно – дават едно ново разбиране. Събрани заедно – туй нещо е Божествена Любов. Светлина, топло чувство и сила са условия, за да прояви Божествена Любов. Туй, което носи светлина, е любов. Туй, което носи топлина и сила, то е Любов в даден случай. Казвам: Каквото и да вършите, някой път може да се заблудите, да бъдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние. За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трябва светлина, топлина и сила. Светлина на ума, тази светлина, която трябва да се увеличава. Има си пропорции. Да не остане в ума ви да кажете: „Какво знание имам?” Сега ние се смеем на животните. Знаете, че в българския език има думи, които са взети от кокошките. Някои от говедата са взети. Думата “мучи” например. Турците имат дума, взета от кучетата – “аф”. Тя е от кучешки род. После думата “къти-къти” – тя е кокоша. Кокошката казва “кът”. Имаме доста думи, заети от говедата. Някои са взети от птиците и т.н. Туй да не ви обижда. Какво лошо има? “Ку-ку” какво значи? Казва: „То е ку-ку”. “Ку” значи искам. Искам, искам и вземам. Кукувицата никога не прави гнездо и другите работят за нея. Когато искате другите да работят заради вас, вие сте кукувица. Ако не искате да бъдете кукувица, трябва да си правите гнездо. Всеки човек, който не мисли добре, който не чувствува добре и не постъпва добре, той е кукувица.<br />
<br />
Основната мисъл. Ученикът като иде при учителя си, да кажем, ако е по изкуство или музика – да се зарадва учителят, че е дошъл такъв даровит ученик при него. Казвам: Един ден и вас като ви срещне някой, който ви обича, да се зарадва, че ви е срещнал. Вие като срещнете някого и вие да се радвате, че сте го срещнали. Той е даровит човек. Що не се радвате? <br />
<br />
Отче наш.<br />
<br />
29 Лекция на Общия окултен клас<br /><br />
30 април, 1941 год., Сряда, 5 ч.с., Изгрев, София</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0_-_%D1%82%D0%BE%D0%BC_3&diff=43175Акордиране на човешката душа - том 32013-08-28T11:52:38Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]<br />
<br />
[[Книги със спомени за Учителя]]<br />
<br />
<br />
== Акордиране на човешката душа - том 3 ==<br />
<br />
[http://bialobratstvo.info/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8/%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0-%D1%82-3 източник] <br />
<br />
[http://petardanov.com/index.php/forum/19-%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0-%D1%823// източник ]<br />
<br />
[https://sites.google.com/site/uikibiblioteka2/home/akordirane---tom-3/ за PDF]<br />
<br />
<br />
Това е последният от трите тома, съдържащи архива на един от най-близките ученици на Учителя - Боян Боев. В тях са публикувани материалите от записани разговори с Учителя по най-различни поводи, подредени тематично и оформени като писма, изпращани от Боян Боев до братята и сестрите от провинцията.<br />
<br />
'''СЪДЪРЖАНИЕ'''<br />
<br />
'''Изпитвайте Писанията'''<br />
<br />
[[Пентаграмът2|Пентаграмът]]<br />
<br />
[[Завета на цветните лъчи на светлината]]<br />
<br />
[[Методът на цветните лъчи на светлината]]<br />
<br />
[[Паневритмия2|Паневритмия]]<br />
<br />
[[Интуиция2|Интуиция]]<br />
<br />
[[Щастието2|Щастието]]<br />
<br />
'''Пред Новата култура'''<br />
<br />
[[Шестата раса носи метода на свръхсъзнанието]]<br />
<br />
[[Българският народ и твърдостта]]<br />
<br />
[[План за повдигане на човечеството]]<br />
<br />
[[Всемирното Бяло Братство2|Всемирното Бяло Братство]]<br />
<br />
[[На границата между две култури]]<br />
<br />
[[Излизане от тринадесетата сфера]]<br />
<br />
[[Бурята иде, но Бог не е в бурята]]<br />
<br />
[[Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив]]<br />
<br />
[[Епоха на обнова]]<br />
<br />
[[Силата се дава на добрите]]<br />
<br />
[[Плодове на шестата раса – свобода и разбирателство]]<br />
<br />
[[В съня на Навуходоносор]]<br />
<br />
[[Господ ще бъде познат]]<br />
<br />
[[Втората октава на цветовете]]<br />
<br />
[[Какво учение имате]]<br />
<br />
[[С височината на Монт Еверест]]<br />
<br />
[[Победата е на наша страна]]<br />
<br />
[[Който е дал повече, се счита за победител]]<br />
<br />
[[Ще се вдигнем малко по-високо]]<br />
<br />
[[Посади Божествената семка]]<br />
<br />
[[Да съградим мост на Любовта]]<br />
<br />
[[Великото търпение на Христа]]<br />
<br />
[[Общение с Христа]]<br />
<br />
[[Работа в света]]<br />
<br />
[[С конкретни примери и символичен език]]<br />
<br />
[[Нужда от работници]]<br />
<br />
[[Хигиена в три направления]]<br />
<br />
'''Писма'''<br />
<br />
[[Писмо № 1]]<br />
<br />
[[Писмо № 2]]<br />
<br />
[[Писмо № 3]]<br />
<br />
[[Писмо № 4]]<br />
<br />
[[Писмо № 5]]<br />
<br />
[[Писмо № 6]]<br />
<br />
[[Писмо № 7]]<br />
<br />
[[Писмо № 8]]<br />
<br />
[[Писмо № 9]]<br />
<br />
[[Писмо № 10]]<br />
<br />
[[Писмо № 11]]<br />
<br />
[[Писмо № 12]]<br />
<br />
[[Писмо № 13]]<br />
<br />
[[Писмо № 14]]<br />
<br />
[[Писмо № 15]]<br />
<br />
[[Писмо № 16]]<br />
<br />
'''Разговори с журналисти и общественици'''<br />
<br />
[[Проблемът на човечеството е нравствен проблем]]<br />
<br />
[[Вярата е едно истинско положение]]<br />
<br />
[[Трябва друг мироглед]]<br />
<br />
[[Словото ще даде живот]]<br />
<br />
[[Думата „човещина“]]<br />
<br />
[[Новото ще дойде по един естествен начин]]<br />
<br />
[[Новораждане2|Новораждане]]<br />
<br />
[[Познавам го много добре]]<br />
<br />
[[Догмите ще изчезнат]]<br />
<br />
[[Разговор с пловдивските семинаристи]]<br />
<br />
[[Какво е право]]<br />
<br />
[[Промяна в съзнанието]]<br />
<br />
[[Голямото Eвангелие]]<br />
<br />
[[Век на връзване на злото и освобождение на доброто]]<br />
<br />
[[Движение в хипербола]]<br />
<br />
[[Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога]]<br />
<br />
[[Мощно течение]]<br />
<br />
[[С жива вяра]]<br />
<br />
[[Четири ценности]]<br />
<br />
[[Всеки ден и непреривно]]<br />
<br />
'''Братски срещи'''<br />
<br />
[[Пробен камък]]<br />
<br />
[[Една реалност]]<br />
<br />
[[Същинският човек]]<br />
<br />
[[Да се изучат свещените книги]]<br />
<br />
[[Божествената наука обема всичко в себе си]]<br />
<br />
[[Щом помислиш, и си в реалността]]<br />
<br />
[[Ангел хранител]]<br />
<br />
[[Който разбира времето, той е маг]]<br />
<br />
[[От тях ще излезе лъвът]]<br />
<br />
[[От проза в поезия]]<br />
<br />
[[Обикновеното е условие за необикновеното]]<br />
<br />
[[Сега сме в слънчевата епоха]]<br />
<br />
[[Десет милиона слънца]]<br />
<br />
'''Неговата благост'''<br />
<br />
[[Достатъчна е една запалена свещ]]<br />
<br />
[[Свържи се с Божествената природа на своя ближен]]<br />
<br />
[[Когато всеки дойде на мястото си]]<br />
<br />
[[Разговор с руския поет Игор Северянин]]<br />
<br />
[[И най-малката грубост я препятства]]<br />
<br />
[[Разговор за десятъка]]<br />
<br />
[[Живот на жертвата]]<br />
<br />
[[Слушат моя глас]]<br />
<br />
[[Събор в Швейцария]]<br />
<br />
[[Слънцето ме огрява]]<br />
<br />
[[Препоръки към редакционната група на списание „Житно зърно“]]<br />
<br />
[[Бог не го е оставил]]<br />
<br />
[[Време за Божественото]]<br />
<br />
[[Да давате разумно]]<br />
<br />
[[Силни в Божествената истина]]<br />
<br />
[[Когато едно същество се разговаря с вас, то е реално]]<br />
<br />
[[Любовта на Слънцето]]<br />
<br />
[[Смени съдбата си]]<br />
<br />
[[Организирано духовно тяло]]<br />
<br />
[[Като свършите тази работа, ще ви кажа]]<br />
<br />
[[Неговата благост]]<br />
<br />
'''Избрани статии, публикувани в сп. „Житно зърно“'''<br />
<br />
[[На разсъмване2|На разсъмване]]<br />
<br />
[[Мъдреците от изток]]<br />
<br />
[[Митологията от окултно гледище]]<br />
<br />
[[Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите]]<br />
<br />
[[Ново направление на труда2|Ново направление на труда]]<br />
<br />
[[На границата]]<br />
<br />
[[В хармония със законите на Живата природа]]<br />
<br />
[[Нови веяния в биологията]]<br />
<br />
[[Подем в биологията]]<br />
<br />
[[Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма]]<br />
<br />
[[Професор Ханс Дриш и науката парапсихология]]<br />
<br />
[[Разумност в Природата и в човека]]<br />
<br />
[[Космичната пролет]]<br />
<br />
'''Дишане и здраве'''<br />
<br />
[[Дишането и познанията, които Учителя дава за него]]<br />
<br />
[[Съобразяването с природните закони и здравето]]<br />
<br />
'''ПРИЛОЖЕНИЯ'''<br />
<br />
[[Речник на остарели и чужди думи2|Речник на остарели и чужди думи]]</div>Аниhttp://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0_-_%D1%82%D0%BE%D0%BC_3&diff=43174Акордиране на човешката душа - том 32013-08-28T11:51:21Z<p>Ани: </p>
<hr />
<div>[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]<br />
<br />
[[Книги със спомени за Учителя]]<br />
<br />
<br />
== Акордиране на човешката душа - том 3 ==<br />
<br />
[http://bialobratstvo.info/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8/%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0-%D1%82-3 източник] <br />
<br />
[http://petardanov.com/index.php?/forum/12-%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0-%D1%82-3/ източник ]<br />
<br />
[https://sites.google.com/site/uikibiblioteka2/home/akordirane---tom-3/ за PDF]<br />
<br />
<br />
Това е последният от трите тома, съдържащи архива на един от най-близките ученици на Учителя - Боян Боев. В тях са публикувани материалите от записани разговори с Учителя по най-различни поводи, подредени тематично и оформени като писма, изпращани от Боян Боев до братята и сестрите от провинцията.<br />
<br />
'''СЪДЪРЖАНИЕ'''<br />
<br />
'''Изпитвайте Писанията'''<br />
<br />
[[Пентаграмът2|Пентаграмът]]<br />
<br />
[[Завета на цветните лъчи на светлината]]<br />
<br />
[[Методът на цветните лъчи на светлината]]<br />
<br />
[[Паневритмия2|Паневритмия]]<br />
<br />
[[Интуиция2|Интуиция]]<br />
<br />
[[Щастието2|Щастието]]<br />
<br />
'''Пред Новата култура'''<br />
<br />
[[Шестата раса носи метода на свръхсъзнанието]]<br />
<br />
[[Българският народ и твърдостта]]<br />
<br />
[[План за повдигане на човечеството]]<br />
<br />
[[Всемирното Бяло Братство2|Всемирното Бяло Братство]]<br />
<br />
[[На границата между две култури]]<br />
<br />
[[Излизане от тринадесетата сфера]]<br />
<br />
[[Бурята иде, но Бог не е в бурята]]<br />
<br />
[[Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив]]<br />
<br />
[[Епоха на обнова]]<br />
<br />
[[Силата се дава на добрите]]<br />
<br />
[[Плодове на шестата раса – свобода и разбирателство]]<br />
<br />
[[В съня на Навуходоносор]]<br />
<br />
[[Господ ще бъде познат]]<br />
<br />
[[Втората октава на цветовете]]<br />
<br />
[[Какво учение имате]]<br />
<br />
[[С височината на Монт Еверест]]<br />
<br />
[[Победата е на наша страна]]<br />
<br />
[[Който е дал повече, се счита за победител]]<br />
<br />
[[Ще се вдигнем малко по-високо]]<br />
<br />
[[Посади Божествената семка]]<br />
<br />
[[Да съградим мост на Любовта]]<br />
<br />
[[Великото търпение на Христа]]<br />
<br />
[[Общение с Христа]]<br />
<br />
[[Работа в света]]<br />
<br />
[[С конкретни примери и символичен език]]<br />
<br />
[[Нужда от работници]]<br />
<br />
[[Хигиена в три направления]]<br />
<br />
'''Писма'''<br />
<br />
[[Писмо № 1]]<br />
<br />
[[Писмо № 2]]<br />
<br />
[[Писмо № 3]]<br />
<br />
[[Писмо № 4]]<br />
<br />
[[Писмо № 5]]<br />
<br />
[[Писмо № 6]]<br />
<br />
[[Писмо № 7]]<br />
<br />
[[Писмо № 8]]<br />
<br />
[[Писмо № 9]]<br />
<br />
[[Писмо № 10]]<br />
<br />
[[Писмо № 11]]<br />
<br />
[[Писмо № 12]]<br />
<br />
[[Писмо № 13]]<br />
<br />
[[Писмо № 14]]<br />
<br />
[[Писмо № 15]]<br />
<br />
[[Писмо № 16]]<br />
<br />
'''Разговори с журналисти и общественици'''<br />
<br />
[[Проблемът на човечеството е нравствен проблем]]<br />
<br />
[[Вярата е едно истинско положение]]<br />
<br />
[[Трябва друг мироглед]]<br />
<br />
[[Словото ще даде живот]]<br />
<br />
[[Думата „човещина“]]<br />
<br />
[[Новото ще дойде по един естествен начин]]<br />
<br />
[[Новораждане2|Новораждане]]<br />
<br />
[[Познавам го много добре]]<br />
<br />
[[Догмите ще изчезнат]]<br />
<br />
[[Разговор с пловдивските семинаристи]]<br />
<br />
[[Какво е право]]<br />
<br />
[[Промяна в съзнанието]]<br />
<br />
[[Голямото Eвангелие]]<br />
<br />
[[Век на връзване на злото и освобождение на доброто]]<br />
<br />
[[Движение в хипербола]]<br />
<br />
[[Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога]]<br />
<br />
[[Мощно течение]]<br />
<br />
[[С жива вяра]]<br />
<br />
[[Четири ценности]]<br />
<br />
[[Всеки ден и непреривно]]<br />
<br />
'''Братски срещи'''<br />
<br />
[[Пробен камък]]<br />
<br />
[[Една реалност]]<br />
<br />
[[Същинският човек]]<br />
<br />
[[Да се изучат свещените книги]]<br />
<br />
[[Божествената наука обема всичко в себе си]]<br />
<br />
[[Щом помислиш, и си в реалността]]<br />
<br />
[[Ангел хранител]]<br />
<br />
[[Който разбира времето, той е маг]]<br />
<br />
[[От тях ще излезе лъвът]]<br />
<br />
[[От проза в поезия]]<br />
<br />
[[Обикновеното е условие за необикновеното]]<br />
<br />
[[Сега сме в слънчевата епоха]]<br />
<br />
[[Десет милиона слънца]]<br />
<br />
'''Неговата благост'''<br />
<br />
[[Достатъчна е една запалена свещ]]<br />
<br />
[[Свържи се с Божествената природа на своя ближен]]<br />
<br />
[[Когато всеки дойде на мястото си]]<br />
<br />
[[Разговор с руския поет Игор Северянин]]<br />
<br />
[[И най-малката грубост я препятства]]<br />
<br />
[[Разговор за десятъка]]<br />
<br />
[[Живот на жертвата]]<br />
<br />
[[Слушат моя глас]]<br />
<br />
[[Събор в Швейцария]]<br />
<br />
[[Слънцето ме огрява]]<br />
<br />
[[Препоръки към редакционната група на списание „Житно зърно“]]<br />
<br />
[[Бог не го е оставил]]<br />
<br />
[[Време за Божественото]]<br />
<br />
[[Да давате разумно]]<br />
<br />
[[Силни в Божествената истина]]<br />
<br />
[[Когато едно същество се разговаря с вас, то е реално]]<br />
<br />
[[Любовта на Слънцето]]<br />
<br />
[[Смени съдбата си]]<br />
<br />
[[Организирано духовно тяло]]<br />
<br />
[[Като свършите тази работа, ще ви кажа]]<br />
<br />
[[Неговата благост]]<br />
<br />
'''Избрани статии, публикувани в сп. „Житно зърно“'''<br />
<br />
[[На разсъмване2|На разсъмване]]<br />
<br />
[[Мъдреците от изток]]<br />
<br />
[[Митологията от окултно гледище]]<br />
<br />
[[Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите]]<br />
<br />
[[Ново направление на труда2|Ново направление на труда]]<br />
<br />
[[На границата]]<br />
<br />
[[В хармония със законите на Живата природа]]<br />
<br />
[[Нови веяния в биологията]]<br />
<br />
[[Подем в биологията]]<br />
<br />
[[Понятието „организатор“ в новата биология във връзка с окултизма]]<br />
<br />
[[Професор Ханс Дриш и науката парапсихология]]<br />
<br />
[[Разумност в Природата и в човека]]<br />
<br />
[[Космичната пролет]]<br />
<br />
'''Дишане и здраве'''<br />
<br />
[[Дишането и познанията, които Учителя дава за него]]<br />
<br />
[[Съобразяването с природните закони и здравето]]<br />
<br />
'''ПРИЛОЖЕНИЯ'''<br />
<br />
[[Речник на остарели и чужди думи2|Речник на остарели и чужди думи]]</div>Ани