от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно година ХХIII бр. 7 / 2001 г.

Богомилство и богомили

Епископ Симеон

(продължение)

Богомилите вече се събираха на общи молебствия.

Презвитер Козма бе чул нещо от болярите. Искаше да узнае със сигурност Новото и затова една вечер отиде в манастира „Св. Параскева". Но на вътрешната врата човек с покривало го спря. На въпроса защо те се крият, ако не са престъпници, човекът не отговори нищо, само го отстрани и затвори вратата след него. Обиден, Козма се яви при патриарха и го обвини, че позволява да се обръщат манастирите в нечестиви сборища. Патриарх Данаил поиска от Петър стражи и ги изпрати там. Но на вратата излезе самият Боян, сне си покривалото и заяви, че този манастир му е даден от патриарх Стефан за лично усамотение и там никой няма право да влиза. Патриарх Данаил разбра, че лично Боян покровителства еретиците, но не настоя и млъкна. Това даде храна на Козма за много подозрения. Той не можеше да отиде при Боян, за да му иска уяснение по това, защото сам Боян при един предишен спор му бе забранил да се среща с него или да иска свиждане. Тогава започнаха нападките, такива, каквито ги знаем от „Изобличителните слова" на Козма. Това разклати доверието на цар, дворянство и патриарх в Боян и, въпреки че половината от болярите бяха вече богомилски оглашени, на тях още не можеше да се разчита. Учението можеше да спре насред пътя си.

През зимата на 929 г. избухна нов бунт. Михаил сваля расото, събира метежници и се отправя към Преслав, но изведнъж умира от внезапен удар. Симеон Антип като говори за този случай казва, че Боян е истинският спасител на държавата. Бунтът беше пресечен.

Боян често говореше със Сурсувул за ролята на ромеите и истинската роля на Мария в двора. Макар и обидно за Сурсувул, той ясно разбира истината и разкрива плановете си за сваляне на Петър с надеждата Боян да поеме царството. Боян му отговаря, че и без негова помощ той това винаги може да направи. Говори му малко неясно за победите на „Божия народ", но категорично отказва короната.

Данаил и Козма говорят пред царя, че Боян е богомил и че богомилите са причинители на народните вълнения. Петър вика Боян на разговор, но Боян е в Доростол - не може да дойде. Тогава по тяхно настояване извикват Богомил и отправят към него въпроса, той ли е водачът. Богомил нищо не отговаря, а изтъква причините за метежите в слабостта на царя и двора и в лукавството на царица Мария. Той говори, че онези потулени духовници, с които общува царят, са позор за Христовото царство и плевели на Божията нива.

Петър разбира, че богомилите са безвластници и заговорници против короната. Богомил не открива нищо от учението. „Ние сме християни - казва той - и се мъчим да служим на Божията милост с дело, думи и мисъл."

Кое беше характерно за култа и ритуала на сформираното вече богомилско общество? Архиепископ Богомил не се цепеше официално от църквата и до самата си смърт остана презвитер. Богомилите също не се деляха от църквата, наричаха се християни, но образуваха религиозна община с най-строга организация. Основното разделяне на степените при първото християнство бе запазено. Оглашени бяха ония, у които бе силна религиозната вярност, но предаността им към заветите на учението не беше изпитана. Те се водеха от някой верен - онзи, що ги е взел върху себе си на вечни времена. За да влезе в стадия на избраничеството, верният трябваше да доведе поне трима истински оглашени, да ги настави и „огласи" със звуците на учението. Верният - духовен баща на оглашения - го поръсваше с вода и му поръчваше да бъде послушен. Когато постигнеше първата добродетел - Тайната и кръстителят разбереше, че той няма да измени на Словото, въвеждаше го в събранията на верните, където епископ приемаше клетвата му, възлагаше ръце върху него и му съобщаваше учението, като му даваше при това легендите на архиепископ Бениамин. Силно израсналите в духовна работа верни биваха приемани за избрани. Даваха особено строга клетва. Носеха печат на лявата ръка с името на Христа, проповядваха в събрания и извършваха богослужения. Те се ръкополагаха с общи молитви, произнасяни от всички съвършени и избрани. Слагаха на главите им гностичното Евангелие на Йоан, четяха от него известни места и всички казваха „Амин". Богослужението се състоеше от четене на Писанието и книгите на Богомилството, проповед и молитва. Събранията свършваха с агапии - вечери на Любовта, дето епископът ломеше хляб и всички пиеха от една чаша вино. Чашата се пазеше в олтаря. С нея се извършваше в тържествените дни литургия. На литургията се преосвещаваше хляб и вино с магични молитви и жестове и се даваше на верни, избрани и съвършени. Съвършените бяха епископи и апостоли на Богомилството. Те носеха черни раса, малък кръст на гърдите и пръстен от желязо на левия показалец. Те бяха скрити, малко се явяваха. При откриване на събрания верни и избрани искаха благословението им и те го даваха с молитва, нечуто произнесена. Между богомилите бракът не се желаеше особено, но не беше никому забранен. Даже имаше женени епископи. Безбрачие се препоръчваше на онзи, който искаше с особена ревност да служи на делото. Както във всяко тайно общество, особените празници бяха магично свързани. Церемониите на вътрешния ритуал бяха установени здраво. Те и сега са отбелязани в малкия ритуал в Малта. По тях не може да се говори. Не може да се говори и по малките и големи мистерии, за което има ясно указание от Симеон Антип и Михаил Унгарец, особено в правилата на архиепископ Богомил.

Осъждаха богомилите, че обвиняват външната църква и наричат духовниците фарисеи; за това, че искат секвестиране на широките зе- мевладения на клириците и премахване на крепостничеството. Богомилите често говореха срещу робството, царската институция и съсловните привилегии. Въстанало срещу компрометираната светска и църковна власт, богомилството беше гонено и от двете. Измъчвани, бити, изтезавани, те живееха за „ереста". Козма вижда в това „тъпо невежество", както езичниците в Римската империя виждаха страданията на първите мъченици.

Патриарх Данаил се яви при Петър и настоя богомилите да бъдат заловени като явни бунтовници. Петър, слаб и безволев, отказа. Тогава Козма и Данаил отидоха при Сурсувул и му заявиха за заговора, като искаха богомилите да бъдат разпитани настойчиво. На другата нощ, през декември 933 г., Сурсувул затвори в подземните тъмници на Преслав 17 души от най-видните избрани и съвършени, посочени от Данаил. Измъчвани, те не разкриха нищо. Заговор нямаше, но поне учението поиска да узнае патриархът. Те мълчаха. С избодени очи, с гъста мрежа от разпалени гвоздеи по гърба и гърдите, оковани в нагорещени железни дъски, с разтопен метал в ушите, с нарязан от ренде гръб, с извадени с клещи нокти, измряха в занданите на Преславското коварство. Боян не беше там. Обикаляше Кипър, Малта, Краков, Рига. Когато се завърна, те бяха мъртви. В навечерието на този страшен ден, вторият ден на Коледа, същата година, бе затворен и Богомил. В полунощ Боян се върна и поиска да се види със Сурсувул. Сурсувул се изплаши и не излезе. Тогава Боян строши вратата и видя, че Сурсувул разговаря с Данаил ниско. „Умряха ли вече?" - един страшен глас бе попитал. Уплашен и гледащ с изгубен поглед, патриархът каза: „Умряха, княже." - „На късове ще бъдеш разкъсан и мръсни кучета ще нахраниш с тялото си за това. Пусни презвитер Еремия!" - „Но..." - „Аз искам!" Богомил бе пуснат. На разсъмване в покоите на Мария бе събран таен съвет. Присъстват Петър, Боян, Сурсувул, Никита Странник, Данаил и двама боляри-богомили - презвитер Антоний и презвитер Лазар. Сурсувул казва с треперлив глас, че е сбъркал, като е мъчил богомилите. Заговор нямало, но причина за държавните нещастия е царица Мария. Царицата трябва да бъде отпратена във Византия, царят желае да остави престола и да приеме схима, а короната може да вземе Боян. Ако Боян не иска, той, Сурсувул може да се възцари, въпреки че времената са такива, че не му е до царуване. Царят настоява пред всички да се съгласят. Този ред е най-добър, той е готов на него - и народът, и болярите да си отдъхнат. Двамата боляри-богомили, белоглави старци, протестираха. Данаил ги обвини в желание за метеж. Тогава Боян каза думи, които са паметни в историята на нашия народ: „Метеж! Тази дума от години чувам да се разнася из двореца. От размътване мътните души се боят. Царю, ти бягаш и оставяш народа на ветри, чакали и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка душа. Патриарх Данаил, скверна е пътеката ти, отче, недей сквернослови! Кръвта на седемнадесетте светии тежи като страшно бреме на твоята скъдна съвест. През позори, без- чинства и съсипии ще те изведе позорът на твоето деяние. Ти Бога поруга и поругана е твоята участ. Една нещастна царица внесе безчинство в Преслав и вие я приехте. Защо я гоните сега? Оставете я да умре спокойно. Не смущавайте дните ъ със своя и нейния позор. Жена не е съсипала народа до сега, не може и да го съсипе. Вие доведохте Божията казн над тия черни покои и мръсни дворци. Царю, не бягай! Аз няма да оставя подъл византиец да властва в Преслав. Ако Сурсувул иска корона, да не я предлага мене. Той два пъти до днес метежи разпалва и цели дни из царството метежници гони, за да ги убива и да мие ръцете си с кръвта на мъченици. Над пропасти виси народът. Врагове вътре, врагове отвън! Врагове в душите ви са влезли - ето откъде иде метеж подир метеж! Скрити лъжи се трупаха в позорни крепости около вас. Мърша и престъпления надвиснаха и сплетоха дворец и църква. Вие убивате и мъчите, за да забравите мъченията на съвестта. Оставете! Оставете, казвам ви! Нека спи народът в тежкия кошмар на коварната управа, нека сънуват болярите сластни сънища. Умира Мария, агония години ще виси над двора и държавата. България ще погине!... Ти каза, царю: „Ти ще ме разбереш, Боя- не!" - Аз разбрах. Аз отдавна съм разбрал."

Като каза това, той напусна събранието. След него излязоха Никита, Антоний и Лазар. Четиримата обсъдиха какво трябва да се прави сега, когато държавата убива верните. В двореца останалите продължиха съвета, като извикаха болярите и военачалниците. Сурсувул каза, че Боян е най-опасният богомил и трябва да се наблюдава. Царят въстана срещу това. Заяви, че Боян е прав, а всички те са виновници, но без Бояновата воля той няма да снеме короната.

Във Византия император Константин VII беше богомил, но Роман Лакатин успя да го снеме официално от престола. Константин се подчини. Той продължи срещите си с Боян. Двамата по-малки синове на Роман направиха заговор срещу баща си и го заточиха на о. Про- тос. Но само след година чрез нов заговор от страна на Боян и болярите-богомили, двамата синове бяха заточени при баща си, а на престола отново се възкачи Константин VII. Николай Мистик стана патриарх, като смени Теофилакт, най-малкия син на Роман; той беше добър ат- лет, но не и патриарх. Император Константин подкрепяше всички богомилски действия, занимаваше се с наука, проповед и книжовни занятия. Управлението беше в ръцете на жена му

Елена и министрите. Той направи Никита Странник главен магистър, Василий Византиец - главен управител на императорския двор, Светомир Македонец - началник на наемните войски. Това се отрази добре на външното развитие на движението. През 956 г. се покръсти във Византия руската княгиня-регентка Олга със своята свита придворни дами, служители и 44 знатни руски търговци. Кръстникът беше сам Константин. Това стана по инициатива на Петър Осоговски и Симеон Антип, за да могат да работят преди официалната църква да наложи суровите си, сухи форми. Константин VII умря в 959 г., като остави спомен за едно тихо и кротко царуване.

Около 938 г. един монах се беше заселил в една пещера на Лисец планина. Неговото богомилско име е Гоманиил Кратовски, а българската църква го помни като Гавраил Лесновски. При него работят 14 богомилски презвитери, които той изпращаше на проповед из Македония. Пещерата постепенно се превърна в скит, където много послушници и монаси заработиха. Народът идваше на поклонение, за да види светиите и чуе тяхната жива проповед. Боян и Богомил често дохождаха. Тук богомилските ученици за пръв път чуха широката легенда за „Победния меч", който от ръка на ръка е бил предаван, от Вотан още, на седмината избраници. Наистина скитникът носеше златен меч, обсипан с изумруди. Сега меча носи Б... хиерофант на Малта. През 958 г. Боян и Богомил бяха отишли при Кратовски. Боян замина за Византия, а Богомил - на югозапад, където двама богомили-комитопули замисляха заговор. Делото искаше да бъде предотвратен метежа. От манастира те изпратиха 8 души с мисия из Хърватско, Унгария и Галия. Като плод на тази неизвестна мисия се явиха две големи църкви в Марсилия и Будим, исторически известни на запад като Катарство и Албигойство.

При сина на Константин VII, Роман II, положението коренно се измени. Императорът беше разпътен, но способен и много по-енергичен от баща си. През 960 г. той свика своите министри и началници и каза, че не е доволен от реда, който е съществувал и който сега съществува. Предложи на повечето управители, между които богомилите Никита Странник, Василий Византиец, Андроник Тирски (болярин), Аристарх Смирненски (книгохранител) и Бонифаций Ликийски (началник на вътрешната стража) да се оттеглят. Те бяха недоволни и заявиха, че не знаят онези грешки, поради които императорът ги снема от чин. Като разбра, че с това може да настрои срещу себе си болярите и войската, той се споразумя с патриция Йосиф Вринг да даде нему фактически управлението, ако пресече недоволството. Вринг обеща. Вринг тайно посети боляри, военоначалници и знатни люде, бивши и тогавашни магистри и разбра, че епископите-недоволници принадлежат на някаква религиозна секта. Патриарх Теофилакт успя да го увещае, че те замислят да поемат властта и да я предадат на княз Боян, та българската и византийската корони да се слеят. Вринг познаваше Боян и му се видя малко възможно магът да се стреми към корона. Той обаче разказа всичко това на императора и му каза, че ще поеме управлението, ако сам императорът направи безопасни съзаклятниците.

Роман II веднага затвори изброените по- горе богомили - на 13 декември 960 г. Той ги разпита, за да узнае какво замислят, но не научи нищо. Изтезавани с нож и огън, те страдаха безропотно. Същата нощ Андроник почина. Други хиляда бяха затворени. На 10 март 961 г. Василий Византиец бе съсечен, когато говореше в една зала на тъмницата с Боян. Боян бе заловен и бит от тъмничарите. Когато го изведоха пред Вринг, пълководецът изруга пазачите, че са извършили това безчинство с Боян без да съобщят и чакат заповед. Боян бе пуснат, но му забраниха да посещава тъмницата. Изведоха Василий пред царя, дето той разкри основите на учението, тъй както то се разкрива пред външни. Това не помогна. Василий беше изгорен още на същия ден във вътрешния двор на палата, в присъствието на патриарх Теофилакт и Роман II. Другите бяха обезаглавени същия ден и хвърлени в Босфора.

Йосиф Вринг беше способен управител, но приемаше насилието като сигурно средство за пазене на трона. Още в първите дни на неговото царуване се беше прочул един енергичен стратег - Никифор Фока. Той се е въртял в двора между Боян, Константин VII и другите богомили и уважаваше движението без да принадлежи към него. Той искрено плака за убийството на Василий и богомилите, с които бе добър приятел. Той изказа гласно своето възмущение от позорната система на царя и неговия управител. Когато Вринг го заплаши, той му заяви, че войниците са с него и не се отказват да свалят когото и да било.

Императорът изоставя жена си, влюбен в една гъркиня. Оженва се за нея и патриархът ги венчава. Обаче тя обича Фока. Склонна към политически убийства, тя дава на Роман II, мъжа си, отрова и той умира на 25 г. Фока заставя Вринг да напусне управлението и се оженва за Анастасия, наречена Теофана, а от историците - втората Елена.

Фока беше аскетично строг. Това накара ромеите да разберат, че сега метежи не може да има. Той успя да спре насилието. Цели четири години смъртна присъда не бе издавана. Никифор Фока не смени дъсченото си легло за ложето под балдахина и до смъртта си влезе в спалнята на царицата само два пъти. От болярите- богомили само Никита Странник бе останал жив. По настояване на Боян Вринг го бе пуснал. Фока го назначи за началник на флота. Така подготвен, императорът започна онези победоносни войни, които го прославиха. Но Фока се забрави и поиска да обсеби България, понеже тя не изпълнила договора, който бил сключен между нея и Византия още по времето на Симеон. Чрез Никита Странник Боян му изпраща писмо, с което го напада за недостойни домогвания за власт в чужда земя. Това го ядосало, но той решил, че писмото е писано от Петър, а името на Боян само се използва за тежест. Той пише тогава писмо на Петър, като му заповядва иронично да пази границите на империята от маджари и франки. От полученото смело писмо Фока разбира, че автор и на двете писма е действително Боян. Пратеници видели, че зад теснините на планината Боян го чака с хилядна армия. Цели 12 дена и 17 часа императорът се мъчил в тъмни предчувствия и отведнаж заповядал на войските си да се върнат във Византия.

Царица Мария умира в 963 г. Тогава Петър изпраща като заложници във Византия синовете си Борис и Роман. Боян е във Византия и в писмо живо упреква брат си за тази постъпка. Богомил посещава Боян във Византия и му съобщава, че комитопулите Давид и Аарон настоятелно искат да отделят западна България под своя власт. Богомил им напомня, че домогване до власт е недопустимо за богомили и понеже те настояват, ги отлъчва завинаги от богомилската църква. В това време се връщат изпратените в Унгария, Италия, Галия и островите ученици и съобщават за живия подем на учението там. През 963 г. вдигнаха въстание горните комитопули Давид, Мойсей, Аарон, Самуил и много български областни управители предадоха войските си на тях, защото наследникът Роман бе скопец. От документи се вижда, че към 994 г. в България вече е царувал Самуил - зъл, жесток и несправедлив.

Никифор Фока сключва съюз с руския велик княз Светослав срещу България. Той изпраща и злато като подкуп. Обещава им богата плячка. Когато Никита Странник научава това нещо от Боян, който по това време работи във Византия, Никита рязко протестира пред Фока, като го нарича варварин и изменник на правдата. Разгневен, Фока го съсича още тогава с ножа си. Това става на 12 декември 967г. През февруари русите минават Дунава. Започват нечувани зверства спрямо населението. Войската, която Петър изпраща, е разбита и се оттегля в доростолската крепост. Като научава това, Петър получава удар. Петър Осоговски, уловен при Доростол, беше мъкнат, вързан за краката, и полумъртъв довлечен до военния стан. Там той нарече Светослав „див звяр" и беше изгорен на 14 октомври 968 г. Един от най-важните градове, които русите превзеха, беше Пресла- вец на Дунава, срещу блатистия остров Балта. Градът беше богомилски център. Там бяха изгорени 62 богомилски презвитери и 108 верни, защото бяха недоволни от обноските на русите и отказваха да влязат в оковите на пленници, когато ругаят тяхната вяра и учение. Това става на 7 септември 968 г. През това време Шишман, бащата на Самуил, води преговори със Светослав, за да запази скоросъздаденото си отцепено царство. Никифор обаче разбира, че е по-добре да има за съсед един слаб Петър, отколкото варварин като Светослав и той предлага на България мир. Дава пир в чест на Боян във Византия. Негодуванието обаче срещу Петър вътре в страната се засилва. На 30 януари 969 г. Петър умира от втори апоплектичен удар.

Никифор се боеше от Боян, почиташе го за страшната му праведност и титанична воля, и не можеше да допусне да го убият. На 16 януари 969 г. почина в своя манастир Гавраил Лесновски. Годината на страшните събития бе дошла. Тримата архиепископи на богомилството трябваше да изчезнат един по един. В Преслав царуваше Борис II, Петров син, и Сурсувул, стар вече, стигна годините на пълновластен регент. Той помнеше кой го беше оскърбил и кого трябва да наказва. През януари се бяха събрали в манастира на Лисец планина главните епископи на движението. Уговорено бе преди да се разотидат да се съберат в манастира „Св. Параскева". Сурсувул знаеше за враждата между Шиш- ман и Борис II и понеже комитопулите бяха някога богомили, изказа пред царя съмнение, че богомилите са причина за отцепването на половината България. Сега в манастира „Св. Параскева" те се събират да замислят нов бунт, който ще му коства живота. Борис II не желаеше нови усложнения и даде пълна власт на Сурсувул. Манастирът бе обграден и богомилите - уловени. Но от епископите на църквата имаше само двама - Михаил Унгарец и Теодор Преславски. На 9 май 969 г. беше разсечен на късове Михаил Унгарец, а на 27 май 969 г. беше изгорен Теодор Преславски в двора на манастира „Св. Параскева". Гонението почна. Богомилите бяха гонени, затваряни, убивани. Даже секретната история на движението не е записала нито имена, нито дати, свързани с тези отвратителни масови убийства. Знае се само, че на 16 март същата година е бил изгорен Светомир Македонец заедно с 12 негови презвитери и 93 верни. На 19 септември 969 г. е съсечен Хамерон Дубровнишки с 19 презвитери, които са изгорени и 74 верни, задушени в тъмницата с пбри от запален сулфур, а 183 оглашени caj/мрели от изтезанията. На 10 декември 969 г. Йоан Цимисхий, способен византийски стратег, се възползва от Теофа- на, която му беше обещала любов и закрила, ако завземе престола. С нейна помощ Цимисхий, заедно с храбрия пълководец Бурца и 17 души от стражата, влязоха в спалнята на Никифор

Фока и го умъртвиха. Цимисхий стана император. Под давление на патриарха Теофилакт, той почна да подозира Боян в престъпни домогва- ния до короната. Болярите настояваха пред Цимисхий, че Боян е водач на общество политическо, а не религиозно, и че чака деня, когато ще може с един замах да обедини във Византия под своята ръка на цар гербовете на Визания, Източна и Западна България, Унгария, Италия и островите, защото той има свои властни ученици из всички тези земи. Още повече, Боян бе говорил за власт над империя с още по-широки граници. В една бурна нощ, на 17 февруари 970 г. Боян влезе в покоите на Цимисхий и разговаря цяла нощ с него по разни въпроси, а после отиде в стаята си. Призори влязоха двама монаси с ножове. Боян се събуди, облече си расото, сложи си пинакидата и заяви, че царят, храбрият Цимисхий, е един страхливец, щом не го е убил, додето са били заедно в присъствието на болярите и както е приличало да умре оня, чийто баща (Симеон) е карал позорно да треперят ред императори на ромеите. Монасите го изгледаха несмело и попитаха с какво могат да му бъдат полезни. Боян им даде своя пръстен, за да го предадат на Богомил. Те не искаха да носят върху себе си кръвта на един праведник. Излязоха мълчаливо и заявиха на царя, че не могат. На разсъмване влезе палач-нубиец с копринено въже. Симеон Антип предава, че Боян попитал: „Защо е този излишен разкош? - Защото княз не се убива като роб. - Защо не ме убиеш с нож? - Защото в страната на моето отечество с нож убиват осъдените. С въже задушаваме тези, които почитаме и щадим. Казаха ми, че трябва да убия сина на Симеон. Аз съм държал коня на баща ти преди години. Ти си храбър. Нека изпълним волята на царя!" Когато се разсъмна добре, един труп, свързан с черно расо, бе хвърлен в Босфора. След пет дена Богомил получи пръстена и разбра. Пръстенът бе занесен на Богомил в тъмницата, дето беше затворен с 400 души верни. А след месец бе затворен в манастира „Св. Параскева" и последният от епископите на Богомилството - Симеон Антип. На 25 януари 971 беше изгорен на големия Преславски площад пред целия народ Богомил, а преди него бяха посечени затворените богомили. Един остана само - Симеон Антип, защото знаеха, че той пази всички богомилски книги. Повече от година го мъчиха. Сложиха го на горещи въглени, отрязаха му езика, наляха в носа му разтопено желязо. На 17 ноември 972 г. и той беше изгорен на същия дъбов кастьор, на който изгориха архиепископ Богомил.

Сега, десет века след ония велики години, когато е отглъхнала последната стъпка на последния богомил, спомням си ония думи, с които Симеон Антипа свършва своята „История": „И някой от бъдещите ще върви върху руините и ще търси скъпи съкровища."