от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно бр. 4 2000

ВОДАТА

Водата е носителка на живота. Тя означава онова Възвишено и мистично състояние, в което е вложен животът и безсмъртието. Водата изразява будическото тяло на човека.

Водата не се е образувала от водород и кислород. Тя съществува вън от тези два елемента. Тя е някъде далече от тях. Водородът и кислородът са само проводници на водата, но не и нейни съставни части. Зад елементите водород и кислород има други елементи, невидими.Казва се, че благодарение на една сила - химическия афинитет, се съединяват елементите. Тази сила е Любовта.

Горе някъде, в безпределното пространство, кислородът и водородът съществуват в свободно състояние, отделно един от друг. Когато водата на земята изгуби своята жизненост, водородът и кислородът слизат от безпределното, от етерното пространство, съединяват се, образуват вода, която обновява водите в океаните и моретата. Това обновяване става непрекъснато То се дължи на онзи запас от електрически течения, които се движат от север към юг по земната повърхност. Тези течения движат земята около оста й.

Водородът и кислородът са газове, от които първия гори, но не поддържа горенето, вторият поддържа горенето, но сам той не гори. Получената от тях вода нито гори, нито поддържа горенето. Коя е причината за това? Третият елемент, който се съдържа в нея. Значи, във водата има и трети елемент, непознат на учените. Този елемент е животът. Затова се казва, че водата е символ на живота. В този смисъл животът е съставен от вода и огън. Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и дух". В дадения случай духът символизира огъня.

Духът е същественото. Водата е материалът, от който Духът създаде човека. Водата е носителка на живота. Духът работи във въздуха и светлината.

Из беседи на Учителя Петър Дьнов

"Водата", Нели Ценова

БРАТЯ И СЕСТРИ, МАЙКИ И БАЩИ, ПРИЯТЕЛИ И СТРАННИЦИ, УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ, СЛУГИ И ГОСПОДАРИ, ВИЙ СЛУЖИТЕЛИ НА ЖИВОТА, ОТВОРЕТЕ СЪРЦАТА СИ ЗА ДОБРОТО И БЪДЕТЕ КАТО ТОЗИ ИЗВОР!

Този надпис се намира върху скалата до извора на "Ръцете, които дават" в Рила.

Един поток, бълбукащ весело върху камъните, образува безброй вътрешни повърхности и мънички водовъртежи, които са сетивни органи, отворени към космоса и които възприемат хода на събития в небесата. Водата предава „впечатленията" , които е получила, независимо дали ги е поела от земята или от растенията, от животните или от човека. По този начин в движещата се вода земният свят позволява на вечно променящия се живот на звездната вселена да протича в хода на собствения й живот.

Водата протича и се лее на Земята подобно на непрестанния поток на самото време. Тя е основната мелодия, която винаги съпровожда живота В цялото му разнообразие. Тя неуморно обработва твърдата земя, стривайки, смилайки, унищожавайки, изравнявайки и в същото време гради наново и навсякъде, като твори и подготвя за нов живот.

Fille-2.png

Като жизнена кръв на Земята, В голямата речна мрежа от Вени, тя променя невероятно количество субстанции, които навсякъде съпровождат жизнените процеси на планетата и нейните създания. В един непрекъснат процес водата преобразува и най-твърдите скали и Високите планини в леещ се, фино смлян поток от субстанции и разтваря крайните форми, като ги подготвя за нов живот. Водата извършва грамаден обмен и трансформация на субстанции във всичките форми на метаболизма. Непрестанно разтваряйки и втвърдявайки, отмивайки и преобразувайки, във тази вечна трансформация, водата постоянно създава организми на планетата Земя. Не ви ли се струва, че протичането на самото време става видимо за физическите ни очи чрез тази вечна активност на водата? Водата винаги се оказва по-силна от всичко, което е твърдо фиксирано в пространството и което тя непрестанно връща обратно в потока на времето, на живото развитие.

Теодор Швенк

Благодатта на водата

Езерата, реките и моретата са считани за свещени в традициите на народите по цял свят. Психологът Карл Юнг твърди, че схващането на водата като символ на майчинското е „една от най-ясните интерпретации на символите в цялата сфера на митовете". За древните гърци морето е било символ на раждането. Във „Ведите" водите са определяни като matritamah - най-майчинското. Проекцията на майчинския образ върху водата налага върху нея много качества на майката и богинята. Водата храни, тя внася нов живот, както е при символиката на кръщението, независимо дали то става в купела на черквата, в свещени реки като Ганг или в свещени езера като Маносаровар в Тибет. Да се пие свещена вода означавало да се опита нещо отвъд обикновената вода, като да се пие светлина. Като че ли присъщата чистота на вятъра, пространството и небето са уловени и кондензирани в течаща форма.

Една от най-странните субстанции

Често възприемаме водата като нещо обикновено, но тя е наречена „една от най-странните субстанции, известни на науката". Тя притежава огромна мощ. В една голяма речна система, като Колумбия например, при слизането на водите от планинските извори до морското равнище се освобождава Всеки 1/2 час почти толкова енергия, колкото е освободена при експлозията на бомбата над Хирошима.

В твърдото си състояние, лед, водата е полека, отколкото като течност.Това е наистина уникално качество сред известните субстанции. Така ледът плува. Ако ледът не плуваше над водата, той би потънал и се натрупал на дъното и постепенно би замразил моретата от дъното до горе. Като остава на повърхността, ледът предпазва морските създания от резките температурни разлики.

Ако водата нямаше тези качества, не се знае дали животът изобщо би се развил в океаните. При свръх критични състояния /високи температури и налягане/ водата придобива привидно странни, фантастични характеристики, една от най-полезните между които е фактът, че тя може да разтваря почти всичко. Химиците от двете страни на Атлантика провеждат изследвания, целящи да използват това й качество за разграждане и унищожаване на опасни отпадъци, експлозиви и химически оръжия.

Паметта на водата

Д-Р Жак Бенвенист е учен, чиито работи са били оспорвани от научната общност. Неговите изследвания го довеждат до заключението, че водата може да складира и „запомня" електромагнитна и биологична информация. Проучването му показва, че водата носи отпечатъци от субстанциите, с които е била в контакт, което й позволява да функционира като комуникационна система и в клетките, и в тялото. Резултатността на хомеопатичната медицина би могла да се разглежда като подкрепа на идеята за „паметта на водата". Хомеопатичните лекарства се получават чрез многократно разреждане на лечебното средство във вода. Колкото по-голямо е разреждането, толкова по-силно е лекарството. Най-силните и най-разредени дози надали съдържат и една единствена молекула от началната субстанция. Оттук и предположението, че при тези високи разреждания именно водната "памет" носи и осигурява лечебните качества. Един доклад на д-р Питър Фишер от Кралската хомеопатична клиника в Лондон цитира научните изследвания върху хипотезата, че „микроструктурата на водата е в състояние да задържа информация за субстанциите, с които е била в контакт."

Оформяне и моделиране на водата

Прозренията на Виктор Шаубергер са вдъхновили някои изследвания върху живота на водата. Множеството му експерименти и изобретения са резултат от наблюденията му върху гората и водата. Разбирането му за естеството и ритмите на Водата го довело до убеждението, че „оформянето на водата" е от първостепенно значение. Погрешно било да се помпа вода с обикновените стоманени бутала. Това я раздробява. Той изобретил помпа, която да моделира водата в хиперболично, центрипетално движение и ако тази оживотворена вода би била използвана в ежедневието ни, тя би ни преобразила, както водата, оставена да тече по своите естествени спирали в австрийските гори.

Една забележителна книга на тази тема е „Чувствителният хаос: създаване на течащи форми във водата и въздуха" от Теодор Швенк с предговор от Жак Ив Кусто и с одобрението на Джеймс Лъвлок, създател на хипотезта „Гея" и д-р Джон Tog, основател на център за възстановяване на водите. Книгата подчертава общите принципи и ритми, които са в основата на естественото движение на водата в потоците, реките и морето, в растенията и кръвта на човека. Недоловимите, скрити модели на водата в движение са показали обединяващи сили и природни закони, които лежат дълбоко във всички неща.

Теодор Швенк и Дж. Уилкинс черпят вдъхновение в своята работа от Рудолф Щайнер. В продължение на 20 години Дж. Уилкинс е извършвал пионерски проучвания върху неуловимите ритми и живот на водата, в сътрудничество и с усилията на съдружници в 20 страни са били изпълнени над 600 проекта за изследването и приложението на биодинамичното земеделие и градинарство и в областта на вътрешния дизайн. Течащите форми, създадени от групата на Уилкинс са „съдове, замислени да пораждат ритми в протичащата в тях вода.Така организмите могат да се снабдяват с вода, проникната от ритъм и кислород, като стъпки в един съживителен процес. В силно замърсени води тази активност помага на бактериалните, растителните и животински организми да разграждат и унищожават чуждите субстанции. В относително чиста вода интензивното движение цели да подпомага повторното навлизане в естествения цикъл." Техните проучвания показали, че „ритмичното движение, породено така да се каже чрез хармоничното взаимоотношение на полярни сили, оказва влияние върху чувствителността на водата и способността й да поддържа организмите."

Водолей, водоносачът

На прага сме на една нова епоха, един от нейните съществени символи е знакът на Водолея - служителят, който носи на раменете си препълнен съд с вода, която се излива и въпреки това не намалява. Водата тече непрестанно и изобилно. Това насочва ума към образа на извор, от който се лее неизчерпаемо количество вода от недрата на земята. Въпреки, че е незначителен и малък, изворът може да бъде източник на голяма река, която носи вода за мнозина. Без извора тази вода не би могла да достигне до нас. „Съдът с вода, закрепен на раменете, е знак за бремето на служенето. Не е лесно да се служи", пише Алис Бейли. Хората-служители в света, символичните водолеи или водоносци, черпят от безграничния извор на любовта и чрез своите усилия създават по-добър свят, позволяват на тази „вода на живота" да протича до всички, които са жадни.

„Световна добра Воля", Лусис тръст-бюлетин, 1997/1

Превод от английски: Минка Петрова.

ВОДАТА КАТО ЛЕЧЕБНО СРЕДСТВО

Ако разбирахте свойствата на водата, вие бихте могли да лекувате с нея всички болести. Водата, с която ще се лекувате, трябва бъде абсолютно чиста. Това може да се изпита с езика. Значи езикът трябва да бъде толкова чувствителен, че да различава качествата на водата.За тази цел човек трябва да прави опити, да ходи по планините, да пие вода от чисти извори и после да сравнява различните води, да изработва тънък усет на различаване.

Най-мощното лекарство в света, това е горещата вода. Съвременните хора не знаят каква сила се съдържа във водата.

Горещата вода, приета на глътки, чисти нервната система от наслоявания, които под-пушват мислите и чувствата на човека. Водата регулира нервната система.

Ще свариш вода, ще сипеш в една чаша и ще пиеш лъжичка по лъжичка - сутрин, обед и вечер. Значи ще изпиваш по 3 чаши гореща вода на ден.

При хрема, стопляш малко вода, туряш сол в нея и даваш да се смръкне няколко пъти от солената вода. Трябва да се направят още няколко смъркания вечерта и на другата сутрин. Солената вода препятства на размножаването на микробите, които причиняват хремата.

От месец май, до средата на месец юли, всеки ден, когато вали дъжд, ще се излагате на дъжда докато добре ви намокри. След това ще се върнете у дома и ще изтриете тялото си с чиста кърпа, ще се преоблечете със сухи дрехи, ще изпиете 1-2 чаши гореща вода. При това, като се излагате на дъжд, добре е вътрешно да пеете. В този случай пеенето подмладява човека. Благословение е дъждът. Голяма енергия се крие в дъждовните капки. Те се отразяват благотворно върху нервната система и върху много хронически болести в човешкия организъм.Аз наричам дъждовните бани „бани на ангелите".

от Учителя Петър Дънов