Рилски беседи - 1939 г.
Възможности на любовта
Размишление.
Ако попитат ученика, защо ходи на училище, той ще отговори, че ходи на училище, за да се учи. Ако попитат вярващия, защо се моли, той ще отговори, че се моли, за да се свърже чрез молитвата с възвишения свят. Ако попитат гладния, защо отива на гостилница, той ще отговори, че отива на гостилницата, за да се нахрани, да задоволи глада си. Какъв отговор ще дадете вие, ако ви запитат, защо отивате на планината?
Едно трябва да се знае: като ходи човек на училище, на църква, на гостилница или на планината, това не е еднократен процес. Това са динамически, а не статически процеси. Много пъти ще ходи човек на училище, на църква, на гостилница, на планината, защото ученето, моленето, яденето, движението са непреривни процеси. През целия си живот човек ще ходи на училище и все ще носи книга в ръка. През целия си живот човек ще ходи на църква с молитвеник в ръка. През целия си живот човек ще носи хляб в ръка, докато разбере смисъла на храненето. През целия си живот човек ще се качва по планински върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи. Някои хора сами носят книгата, молитвеника, хляба си, а други – оставят на слугите си, те да носят пособията им.
Вие дойдохте на планината сами, но ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба си. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си. Кое е по-добре: сами да носите необходимите си пособия, или да оставите други да ви ги носят? Да носиш и да ти носят, това са два велики процеса в природата. Да носиш, това значи, да бъдеш слуга. Да ти носят, това значи, да бъдеш господар. И за двете служби се изискват умни хора. Можете ли да поставите глупавия за учител? Можете ли да поставите хилавия, слабия за слуга? Каквато служба да се даде на човека, разумност се иска от него.
В света съществуват два велики закона: закон за правото мислене и закон за правото чувстване. Тези два закона направляват човешкия живот. И двата закона внасят разположение, простор и широта в човека. Когато влезе в закона за правото мислене, човек има полет, дух и разположение за работа. Когато влезе в закона за правото чувстване, човек се вдъхновява и започва да твори. Външно хората се различават по език, по обхода, по разбиране, но дойдат ли до естествените процеси, там всички си приличат. Като започват да ядат, всички хора се хранят еднакво: първо турят храната в устата си, която започва да се отваря и затваря, да се криви на различни посоки. Вие можете да учите човека на всичко, но не можете да го учите, как трябва да се храни. Всеки човек, всяко живо същество знае, как да яде. Храненето е естествен процес и, като такъв, той коренно се различава от неестествените процеси. Когато художникът започва да рисува, той нацапва тук-там платното, от което впоследствие излиза нещо красиво. Когато поетът започва да пише, той драска върху бялата хартия. От това драскане излиза нещо ценно. Цапането на платното от художника, драскането върху хартията от поета са естествени процеси, без които никакво художество, никаква поезия не можете да очаквате.
Естествените разумни процеси се отличават от неестествените и неразумни по това, че се четат и препрочитат. Разумните хора ценят тия процеси и ги разбират, а неразумните не ги разбират. Например, светлината, която човек възприема от слънцето, произвежда седем процеса в човека. Но тези процеси се разбират само от разумните хора. Само те знаят, че светлината е съставена от седем различни цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмно-син и виолетов. Всеки цвят е свързан с известен род сили в човешкия организъм. Червеният цвят е свързан със силите на сърцето, портокаловият – със силите на ума, зеленият – със силите на волята, жълтият – със силите на душата, виолетовият – със силите на духа. Светлината говори на човека едновременно на седем различни езици. Значи, всеки цвят на Светлината има специфичен език. Който разбира тия езици, той е здрав, учен, силен. Който не разбира тия езици, той не може да се ползва от тях, вследствие на което няма никакви постижения. Животът започва с червената светлина. Като не разбират езика на червената светлина, хората се спират главно върху яденето. Цял живот те изучават науката за храненето, но не могат да дойдат до дълбокия смисъл на тази наука. Те ядат и пият, и като се нахранят, благодарят. Които разбират езика на червената светлина, благодарят, преди да са се нахранили. Портокаленият цвят учи хората да дишат правилно. Които не са разбрали езика на портокалената светлина, цял живот дишат, но нямат големи постижения. Които са разбрали смисъла на науката за дишането, те я свързват с правото мислене и се радват на големи постижения. И тъй, който разбира законите на светлината, той благодари, преди да е ял, преди да е получил нещо. Той обича да благодари, преди да е получил нещо, преди да са свършили някаква работа за него. Бог обича човека, преди да е направил нещо за Него, докато е още дете. Човек обича ближния си, когато направи нещо за него. Това са две положения, които обхващат два различни въпроса: въпрос за незнайното и въпрос за знайното. Значи, Бог се занимава с явления, които още не са станали. Човек се занимава с явления, завършени вече в миналото и с такива, които сега стават. Науката за знайното обхваща човешки процеси, а науката за незнайното – Божествени! Невъзможното за човешките процеси е възможно за Божествените. Казано е в Писанието: „Невъзможното за човека е възможно за Бога". Невъзможното за омразата е възможно за любовта; невъзможното за невежеството е възможно за знанието; невъзможното за слабостта е възможно за силата. Наистина, мъчно е човек да направи услуга на онзи, който му е причинил пакости. От зла воля ли прави човек пакости? Често хората си причиняват пакости от невежество, от недосещане. Ако си спуснал някой човек със здраво въже в кладенец, за да свърши никаква работа, ти трябва да го извадиш със същото въже. Отрежеш ли въжето, преди да си го извадил, ти му причиняваш пакост – оставяш го в кладенеца. Ще кажете, че трябва да отрежете въжето. Да, но когато извадите човека от кладенеца. Ако извадите човека от кладенеца и забравите да отрежете въжето, с което сте завързали крака му, причинявате друга пакост – спъвате го, той не може да ходи. Щом сте го извадили от кладенеца, ще отрежете въжето, с което сте го вързали, и ще го пуснете на свобода. Следователно, за да не причинявате пакости на хората, правете всяко нещо на своето време. Не спазвате ли това правило, без да искате, ще причинявате пакости и ще се натъквате на противоречия.
Христос казва: „Да не се смущава сърцето ви." От какво се смущава човек? От противоречията в живота. Какво трябва да направи, за да не се смущава? За да не се смущава, човек трябва да остави противоречията в ръцете на Бога. Те са Негова работа. Само Бог разрешава противоречията. Погрешката на хората се заключава в това, че се занимават с Божиите работи, а своите работи са оставили на Бога, Той да се занимава с тях. То е все едно, детето от първо отделение да се занимава с работата на учителя си, а на учителя си да даде своя буквар. Тъй щото, искате ли да оправите работите си и да не се смущава сърцето ви, вземете буквара си и започнете да изучавате буквите, а философските книги оставете за учените.
Желая ви да бъдете щедри, да знаете, кога как да постъпвате и да мислите, да чувствувате и да говорите правилно.
Един банкер, милионер, се отличавал със своето затворено сърце. При него дохождали различни дами, госпожи и госпожици, от различни общества, да искат помощ за благотворителни дружества, но както да го убеждавали, каквото и да му говорили, повече от един долар той не давал. Един ден в кантората му влязла една красива мома, пошепнала му нещо на ухото и веднага се отдръпнала. Още в този момент той извадил 25 хиляди долари, които предложил на момата. Един от приятелите му бил свидетел на тази случка и го запитал: Защо даде такава голяма сума на младата мома? – Защото знае да говори – казал банкерът. Досега никой не ми е говорил като тази мома. Никога не съм слушал такива думи, като тия, които излязоха от нейната уста. Какви са били тия думи? Това оставям на вас, вие сами да отговорите.
Желая ви да постъпвате като младата мома, която отвори сърцето на банкера.
16. август, 5 ч. с.