Акордиране на човешката душа - том 2
ГОСПОДИ, ОТВОРИ МИ ТИ УСТАТА, ДА ГОВОРЯ ЗА ЖИВОТА
Към 9 часа сутринта Учителя с десетина братя и сестри влезе в големия салон и импровизира на пиано. Постепенно групата се увеличи и изпяхме песните „Химн на Великата Душа“, „Цветята цъфтяха“, „Аз мога да кажа“, „Там далече“ и пр. После един брат помоли Учителя да каже нещо за характера на нашите песни.
Трудно е да се снемат от горе песни като „Аин Фаси“, „Киамет Зену“, „Вехади“, „Венир-Бенир“, „Фир-Фюр-Фен“, „Махар Бену“, „В начало бе Словото“, „Имаше человек“ и пр. В бъдеще те ще се разработят в големи музикални съчинения. При окултните песни щом няма концентриране, не могат да се пеят. Тези, които изпълняват, дават нещо от себе си, а тези, които слушат, вземат участие и приемат. За мен музиката е изявление на Божественото. Песните с ватански думи, като „Махар Бену“, „Венир-Бенир“ и други, не могат да се преведат. Те са свещени песни, те са мантри. Ние сме единствените, които имаме новата музика, и никъде в света не са дадени песните, които тук се свалят. Някои от тях трябва да се пазят, но и да ги вземат, не биха могли да ги разберат; например „Фир-Фюр-Фен“. Тези песни ще си пробият път и хората ще са готови за тях. Някои от нашите окултни песни, които сега пеем, са взети от времето на Египет, когато са ги пеели в храмовете. Ако усвоят нашите песни, ще видят какъв грамаден материал има в тях и ще разберат, че са в пълно съгласие с Божествените закони. Песните, които съм дал, са особени малки модели, преведени от един друг свят.
Веднъж един виден виртуоз свири пред мен, а после му казах: „Дай цигулката“. Отначало изсвирих нещо обикновено и той си каза: „Охо, имаш нужда да ти покажа!“, но после постепенно минах към силни теми и към виртуозно изпълнение и той попита: „Къде си учил?“. Аз малко съм учил цигулка, но съм учил хубаво, по пет-десет минути свиря всеки ден. Не е имало цигулар, когото да не наблюдавам как си държи инструмента, как си държи лъка и пр. Само веднъж съм употребил разрушителните тонове на музиката: бях във Варна и в една съседна кръчма много вдигаха шум – викаха и пееха. Тогава свирих по този начин и след това в кръчмата никой не стъпи и я направиха бакалница.
Някой път ставам в полунощ, свиря тихо на цигулка около пет минути и пак си лягам. И денем свиря по малко. Когато свиря нощем, всички хора слушат и добре спят. Когато свиря през нощта, хората казват: „Много хубаво спахме, имахме хубави сънища!“. Казвам: „Стават такива работи“. Когато изпявам нещо тук, в салона, пея и на други Същества и това вече се предава във вестниците на музикалния свят. Там всички пеят това, което изпявам тук. Когато пея, не пея сам – то е цял хор, който пее, и аз вземам участие. Пеенето не е нещо статическо. Не винаги въздухът е добър проводник на звуковите вълни. Някой път има повече влага в него и тогава тонът е по-плътен в инструментите. Когато пък времето е сухо, тогава по-мъчно се пее.
В пеенето имам една система, която не мога да предам. Взема ли тона до, в мен той променя известни чувства; щом взема тона ре, сменят се други чувства. Когато взема известен тон, според възникналото чувство, проверявам, че тонът е верен.
Музиката има бъдеще. Има песни, които създават идеи. Много от класическите европейски песни трябва да ги преведа по моята система. Така, както са написани, много мъчно се свирят, има хабене на излишни енергии и част от така употребената енергия остава неизползвана. Ако ги преведа на моята система, само една трета от енергията ще остане неизползвана, а всичко друго ще се използва; трябва по възможност да се работи с най-малки загуби. Колкото пъти почна да свиря европейска музика, най-първо се отегчавам, че много енергия хабя, а малко придобивам. Според мен, трябва да се свири нещо, с което да се придобива. Имам цял тефтер с класически песни, които светът не е сънувал, но те се свирят при особени случаи. Те са свещени песни. Песните, които съм дал, са все още окултни упражнения, не са окултна музика.
Стана въпрос за една певица от Братството. Учителя каза за нея:
Тя е работила в миналото.
Когато се пее „Грей, мощно Слънце“, отгоре иде Светлина, Божествена мисъл трябва да проникне вътре в теб; това Божествено слънце е вътре в нас.
Дойде ли някой меланхоличен човек, изпей му песента „Цветята цъфтяха“. Тази песен действа лечебно.
В песента „Махар Бену“ Махар е Божественото начало, което слиза и се ограничава. После почва Божествената еволюция и условията стават все по-леки и по-леки.
Ще ви дам няколко думи: „Господи, отвори ми Ти устата, да говоря за Живота“. Вие им намерете мелодия.
Песента „Зора се светла зазорява“ има две части. Първата част е обективна, в която се представя как работи Природата. Втората част е това, в което вие трябва да вземете участие, да използвате условията така, че мъдрите ще добруват и добрите ще благуват. Ако тази песен научите да я пеете както трябва, то всички възможности ще дойдат при вас.
Всички изпяхме песента „Весел ти бъди“ с прибавките.
“Весел“ е процес на ума. „Бодър“ е мисъл, свързана с волята и сърцето. Някой пее „Весел бъди“ и мисли за тъжни работи. Не, знай, че за днес всичко е уредено. Какво ще му мислиш за утре? Щом е уреден въпросът за днес, то и за всякога е уреден.
Учителя изсвири на цигулка и изпя следните думи: „Какво ще се прави? Малко родиха нивите през тази година и малко жито в хамбара туриха. Сватби няма да има“. След това продължи:
За разработка на песента „Аин фаси“ от Кирил Икономов е съдействал брат Дързев. Специални са моментите, когато може да се разработи известно нещо.
Трябва да се стремите да пеете високите ноти. Ще се научите да ги пеете, когато се освободите от разни притеснения.
Учителя даде една нова песен със следните думи:
Аз съм малкото кокиче.
Бог ми даде бяла дреха
и ме остави на планината да се уча.
Учителя изпя тези думи, но мелодията не се нотира. Той продължи да говори:
Така, както свирят днес механически на пиано, в бъдеще ще престанат и ще свирят според идеята. Пръстът ще се тури на клавиша според идеята за красота, благородство, чистота, Божественост и пр. И когато се свири, трябва да се излъчват чрез пръстите тези трептения, тези вълни.
Учителя даде пример на пианото.
Вие се обезсърчавате, понеже искате да видите сега резултатите в музиката, но веднага не може да ги имате. Всичко това, което правите, са упражнения, подготовка, а резултатите са за в бъдеще. Новата музика сега иде, за да опресни и да обнови старата. В пеенето, в музиката трябва да се внесат силни контрасти. Вие трябва да се научите да пеете „Давай, давай“ по всички музикални правила. Когато пееш тази песен, трябва да я почувстваш и да я преживееш. За да я пееш, трябва да имаш желание да даваш. В тази песен вложете Любовта и когато я изпълнявате, изразете чувството, че давате на този, когото обичате. Само на този, когото обичаш, можеш да даваш, а на този, когото не обичаш, не можеш да даваш. Щом не можеш да даваш, не можеш и да пееш тази песен. Щом искаш да даваш, ще я пееш хубаво. Щом имаш Любов, ще я пееш хубаво. Песента „Давай, давай“ трябва да се изпълни с движения.
Учителя показа движенията на песента „Давай, давай“.
Песента „Там далече“ може да се разшири и да стане цяла оперета. „Там далече зная чуден край, де Слънцето всякога грее, де цветята цъфтят и плодовете зреят“. Там цветето цъфти и не окапва, а тук окапва. Не можеш да пееш нещо, докато не го живееш.
С изпяването на песента „Благославяй, душе моя, Господа“ човек може да се лекува. От песните зависят много работи. Те филтрират. Като се вкиснеш, трябва да знаеш как да се филтрираш. Отначало пей бавно и тихо. Това правило се отнася не само за музиката, но и за живота, за маниерите, за отношенията и пр.
Една сестра каза: „Учителю, в последната сряда в Школата на Общия клас Вие изпяхте една молитвена песен и съжалявам, че тя не се нотира.”
Учителя отговори:
Тази мелодия не се повтаря, тя е една мантра, която се праща в пространството, и ще работи, ще бъде активна и ще действа през цялата вечност в бъдещето.